Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 24

Днес, 04.03.2010 г., четвъртък, от 15:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Маргарита Попова, министър, Даниела Машева, заместник-министър, проф. Маргарита Чинова, Юлия Меранзова, Ивайло Цонков, Екатерина Салкова Гетова и Николета Кузманова, експерти; от Министерството на вътрешните работи – Веселин Вучков, заместник-министър и Георги Апостолов, директор на дирекция „Досъдебно производство”; от Прокуратурата – Валери Първанов, заместник главен прокурор и Емил Иванов, прокурор във ВКП; от Върховния касационен съд – Гроздан Илиев, заместник председател и председател на Наказателната колегия и Вероника Имова, съдия в Наказателната колегия; от Висшия адвокатски съвет – Даниела Доковска, председател; от Апелативен съд София – Мина Топузова, заместник председател.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Колеги, имаме кворум. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси по предварително обявения дневен ред:
1. Обсъждане на работен доклад за второ четене на Общ законопроект на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 902-01-48, внесен от Министерския съвет на 18.11.2009 г. и № 954-01-36, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 23.10.2009 г. – продължение.
2. Обсъждане на работен доклад за второ четене на приетия на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно процесуалния кодекс, № 902-01-47, внесен от Министерския съвет на 18.11.2009 г.
По първа точка - Обсъждане на работен доклад за второ четене на Общ законопроект на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 902-01-48, внесен от Министерския съвет на 18.11.2009 г. и № 954-01-36, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 23.10.2009 г. – продължение.
Вече имаме гласуван доклад на второ четене с изключение на няколко параграфа. Раздадени са ви предложенията за трите параграфа, които останаха от предишно заседание, за да бъдат още веднъж огледани, прецизирани и гласувани.
По § 15. Чл. 131, ал. 2.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 15, който става § 12. Предложението на комисията е:
„§ 12. В чл. 131, ал. 1 в текста след т. 12 думите „от три до дванадесет години” се заменят с „от три до петнадесет години”, а думите „от една до пет години” се заменят с „от две до десет години”.
Това е текстът, който обхваща заливането с киселина, обезобразяването, рязането на уши, чупенето на колена – престъпления, които напоследък се случват все по-често в нашето общество, които са извършени по особено мъчителен за пострадалия начин или са обект на престъпна организирана група, опасни за живота на мнозина или с особена жестокост, това, което касае чл. 131.
Във връзка с чл. 131 в § 16, чл. 131а, където е квалифицираният състав - § 16, който става § 13. Там предложението е:
„§ 13. В чл. 131а думите „от пет до дванадесет години” се заменят с „от осем до петнадесет години”, а думите „от три до осем години” се заменят с „от пет до дванадесет години”.”
Имате текстовете. Желаещи за изказване по § 15 и § 16 има ли? Да разбирам, че няма. Преминаваме към гласуване.
Който е за предложения текст на § 15, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Против и въздържали се няма.
Който е за предложения текст на § 16, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Против и въздържали се няма.
Продължаваме с § 2, чл. 58а. Имате на вашето внимание вариант предложение на работната група. Това е работната група, която определихме преди две седмици с представители на всички институции и на Народното събрание с представители от всички парламентарни групи за още един прочит и преглед на текста на § 58а.
От името на работната група кой ще докладва текста? Заповядайте г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Колеги, § 58а на няколко заседания го коментираме. Имаше няколко варианта. Единият беше разработен от Прокуратурата, след това беше коригиран. С участието н г-н Гроздан Илиев имаше един вариант, който беше разработен от Министерството на правосъдието. Вчера дойде още един вариант, разработен от г-жа Даниела Доковска. Във варианта от 04.03.2010 г., който ви е раздаден, сме се обединили около принципа, че следва да има някакво поощряване, за да се прилага съкратеното съдебно следствие, за да може да се изключи ограничаването на прилагането му така както е до момента. Общо взето сме се спряли на варианта, който беше разработен от прокуратурата и г-н Гроздан Илиев и от части като принцип на разработения от Министерството на правосъдието и г-жа Доковска. Предложеният ви вариант е изписан, според нас, коректно, за да бъде разбираем и лесно да се прилага. Разликата от първия вариант на Прокуратурата е тази, че те бяха изключили прилагането на чл. 55, когато има съкратено следствие и има бонус от 1/3 намаляване на определеното наказание. Сега това е избегнато и е включено като възможност, когато са налице условията и предпоставките да се прилага чл. 55, само чл. 55 тогава, когато това е по-благоприятно за дееца. Разликата с варианта на Министерството на правосъдието, който беше раздаден на предното заседание, е, че там подходът е – намалява се с по 1/3 горната и долната граница на предвиденото наказание лишаване от свобода, което донякъде усложнява нещата. В този вариант е така определеното наказание, индивидуализирано при условията на чл. 54 се намалява с 1/3. Разликата от варианта, предложен от г-жа Доковска е, че там е предвидено съдът, когато определя наказанието при условията на чл. 54 и следващите слиза под средния размер на наказанието. Докато тук е предвидено в този вариант намаляване на вече определеното наказание с 1/3 и прилагането на чл. 55, когато това е по-благоприятният вариант за дееца.
Мисля, че текстът е коректно изписан, като наказанията лишаване от свобода без право на замяна и наказанията лишаване от свобода не се прилагат тогава, когато се отиде при условията на чл. 369, ал. 2.
Считаме, че вариантът ясно и коректно е разписан и е разбираем за прилагане.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Лазаров. Желаещи за изказване по предложения текст на чл. 58а. Г-жа Доковска, заповядайте.
Даниела Доковска:
Аз не съм участвала в работната група. Аз изпълних ангажимента си да предложа един текст, който виждам, че не е взет предвид. Текстът, който работната група предлага е неясен в ал. 3.
„Съдът определя размера на наказанието лишаване от свобода в пределите на най-ниския минимален размер и най-високия максимален размер на наказанието лишаване от свобода, определено при условията на ал. 2...”.
Не виждам каква е връзката на ал. 2 с ал. 3, след като в ал. 2 се третира доживотния затвор. А лишаването от свобода от двадесет до тридесет години се заменя. Така че връзката на ал. 2 с ал. 3 аз не я виждам.
Освен това, не се разбира как така се съобразява ал. 2 с наказанието лишаване от свобода, предвидено в особената част на този кодекс.
Оставя се открита врата за механизма на определяне на наказанието. В българската система наказанието се определя с присъдата. Тук когато се пише, че определя наказанието и го намалява с 1/3 остава се с впечатлението и ще се създаде противоречива практика, че съдът първо определя едно наказание и после го намалява с 1/3, което е механизъм, непознат за нашия наказателен процес.
Освен това, когато за подсъдимия са налице основанията на чл. 55 от Наказателния кодекс, той никога няма интерес от съкратено съдебно следствие, защото ако са налице основанията на чл. 55 и това е по-благоприятно за него, ще се приложи чл. 55. Т.е. при съзнанието на подсъдимия и неговия защитник, че са налице изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, няма да се прилага този институт. Нещо по-лошо, тази постановка ще доведе до много продължителен процес, защото продължителният процес по смисъла на практиката на съда в Страсбург и на Върховния касационен съд е винаги изключително отговорността обстоятелства.
Този институт няма да се прилага: първо, защото е неясна ал. 3 и всеки съдия би се побоял да го прилага при риска да му бъде отменен съдебния акт; второ, защото защитата няма да бъде наясно какви са последиците, защото неясно е написан текстът; и трето, защото тогава, когато са налице изключителни и многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства между които е самопризнанието и т.н. този текст е безпредметен. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Доковска. Г-н Първанов, имате думата.
Валери Първанов:
Аз бих искал да поясня какво е имала предвид работната група, макар и да не съм аз пряко участвал, но следях отблизо.
Като пример посочвам чл. 116, ал. 1 от Наказателния кодекс. Какво казва сегашната уредба на санкцията:
„Ако е извършил деецът едно от по-горе описаните престъпни деяния, наказанието лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна.”
Ал. 2 казва, че вариантите наказанията доживотен затвор и доживотен затвор без замяна се заменят по силата на ал. 2 с лишаване от свобода между двадесет и тридесет години. Т.е. ал. 3 препраща каква става санкцията по този текст, а именно взима се минимумът на наказанието лишаване от свобода, което е първата алтернатива от петнадесет до двадесет години, и се взима максимумът на наказанието, получено при замяна на санкциите доживотен затвор без замяна и доживотен затвор, т.е. тридесет години или съдът ще определи наказанието в размерите между петнадесет години лишаване от свобода и тридесет години лишаване от свобода на базата на общите правила в Наказателния кодекс. След като предели едно наказание, примерно, двадесет години, ще намали това наказание с 1/3, т.е. с шест години и половина или лицето ще изтърпи в крайна сметка тринадесет-четиринадесет години.
Това е смисълът на разпоредбата и мисля, че по-ясно не може да се обясни.
В случаите на чл. 55, не е проблем, когато се приложи съкратеното съдебно следствие и се установи, че е налице възможността или правните основания за определяне на наказанието при условията на чл. 55, т.е. под минимума от петнадесет години, съдът не е обвързан да наложи по-тежка санкция. Напротив, макар и в тази процедура на съкратено съдебно следствие може да наложи десет или пет години, ако прецени, че такова наказание е справедливо. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Първанов. Г-н Стоилов и след това г-н Илиев.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател,
Господа народни представители,
Магистрати, аз искам първо да доизясним процеса на нашето обсъждане. Аз разполагам с два текста: единият е с номерация, а другият е с алинеи. Този с номерацията предполагам, че е все още някакъв предварителен неофициален вариант. Получили сме го чрез комисията, не знаем кой е авторът. Той ми се вижда по-ясен и концептуално по-сполучлив. Ако се смята, че той сваля твърде много санкциите, които се налагат, могат още веднъж да се погледнат.
Но без да знам как са стигнали двата варианта до тук, мисля, че това, което е с номерацията дава по-ясна основа за решаване на проблема. Защото в другия вариант може да се изтълкува какво означава като алгоритъм, би следвало да има едно пресмятане, което в тази математическа формула и от нея да се редуцират последващите решения. За това да видим дали е възможно да имаме предвид тези два варианта и да преценим кой от тях ще ни послужи като основа за търсене на окончателното решение. Разбирам, че предпочитанието сега е този, който е последен, да бъде и предпочитаният, но той за мен не превъзхожда другия вариант. Имам предвид варианта: „Когато в производството по чл. 372, ал. 4 от Наказателно-процесуалния кодекс...”
Искра Фидосова:
Това е вариантът, който г-жа Доковска е изработила.
Това, което ви е раздадено е предложението на работната група с дата 04.03., а другото, което г-жа Доковска е подготвила е изпратено по E-mail на колегите.
Отделно от това в доклада за второ четене имате предишния вариант на чл. 58а., който обсъждахме и по който принципно имахме консенсус и съгласие по всички алинеи с изключение на ал. 5, заради която всъщност се наложи още веднъж прецизиране на целия §2, чл. 58а.
Даниела Доковска:
Това, което миналия път с обсъждаше, че законопроектът изключва приложението на чл. 55, сега не е коригирано. Сега приложението на чл. 55 изключва съкратеното съдебно следствие. При първоначалния вариант съкратеното съдебно следствие изключваше чл. 55. Сега ако се проведе съкратено съдебно следствие, чл. 55 се прилага, но без смисъл.
Димитър Лазаров:
Искам само да припомня, че във варианта, който беше предния път обсъждан, където се изключваше прилагането на чл. 55, този вариант имаше девет алинеи. Това, което сега е раздадено, е на практика като принцип и подход същия вариант, само че е изписан много по-подредено, много по-ясно и систематически алгоритъмът следва за определяне на наказанието, тъй като в предходния вариант с първа алинея се въвеждаше общия принцип, но там ставаше въпрос и за наказанията лишаване от свобода на доживотен затвор и доживотен затвор без замяна, след това алинеи препращаха към него. И тук не се изключва прилагането на чл. 55. Подсъдимият винаги може да избере съкратено следствие и ще получи или намаляване на присъдата с 1/3 или прилагането на чл. 55, ако това е по-изгодното за него. Докато при предходния вариант просто беше въпрос на избор. Не можеше категорично да получи прилагането на чл. 55 при съкратено следствие. Трябваше да избира, което беше неприемливо. Мисля, че това е подходящият – преработеният вариант, изписан подредено на това, което гледахме с деветте алинеи.
Искра Фидосова:
Необходимо ли е да размножим варианта, който беше в работния доклад за второ четене за чл. 58а. Разбирам, че го имате. Благодаря. Г-н Гроздан Илиев поиска думата. Заповядайте.
Гроздан Илиев:
Г-жо Председател,
Колеги, не споделям опасенията за неработещ текст на чл. 58а във варианта на последната му редакция, която ни бе раздадена днес. Този вариант всъщност бе предхождан от другия, който прие работната група и който бе на вашето внимание и по който препъни камъка, образно казано, бе невъзможността да се прилага разпоредбата на чл. 55.
Настоящата редакция на чл. 58а се вмества и в целите, които си е поставил вносителят, отразени в мотивите за изменение на Наказателния кодекс и в тази част за отстраняване на съществения недостатък, който понастоящем съществува и при който и без наличието на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства задължително при съкратено съдебно следствие се прилагаше разпоредбата на чл. 55 и резултатът е наказания, които не съответстват на фактическите обстоятелства и положения по делото. Първо, липсват фактически положения за изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, не позволяват да е прилага чл. 55 в разрез с това основно законово изискване се налагаше приложението на текста и на вас добре са ви известни резултатите в това отношение, включително и с последната осъдителна присъда по реда на съкратеното съдебно следствие за извършени повече от едно блудствено действие с малолетни деца – едно наказание от 11 месеца лишаване от свобода, на което се реагира с упреци към съда. А всъщност проблемът е именно в разпоредбата на чл. 58.
В настоящия случай при тази редакция е предоставена възможност за избор на алтернативите и безусловно подсъдимият е този, който решава дали ще тръгне при условията на съкратено съдебно следствие с оглед на предложените ми разрешения или ще върви по общия ред, но във всички случаи при съкратеното съдебно следствие наказанието доживотен затвор без замяна не се налага, следващото се заменя с лишаване от свобода. Тук в тази редакция е предоставена възможност на съда за един по-широк диапазон на индивидуализация на наказанието лишаване от свобода при условията на чл. 54 от Наказателния кодекс и съответната след това последваща редукция с 1/3.
Трудно би е да възприема подсказаната теза за едновременно приложение на 1/3 и на чл. 55, за да се даде възможност за едно по-широко приложение на съкратената процедура, която при една такава двойна редукция ще доведе също до неприемлив резултат по отношение на определяне на наказанието.
За това ви предлагам да бъде подкрепена тази редакция и да бъде включена в последната, която ще бъде на вниманието на народните представители за приемане и която дава и практическите разрешения в съдебната практика при определяне на наказанията.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Илиев. Други желаещи за изказване. Г-н Димитров, заповядайте.
Павел Димитров:
Уважаема г-жо Председател,
Аз поддържам текста така, както е предложен в този вариант. Считам, че действително така както в крайна сметка е изработен, дава възможност на съда за една по-широка амплитуда за решаване на въпроса с присъдата.
Аз взимам думата, за да кажа, че не споделям становището на г-жа Доковска, че ако в съзнанието на подсъдимия и неговия защитник е налице убеждението, че са налице условията на чл. 55, той няма да отиде на съкратено производство. Аз смятам, че това не е така, защото той винаги ще търси една сигурност и това не е пречка по този начин текстът да бъде приет от нас. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Димитров. Г-н Илиев.
Гроздан Илиев:
Само едно допълнение, г-жо Председател.
Тази редакция на чл. 58а ще ни позволи да отмените разпоредбата на чл. 369а, с която понастоящем от съкратената процедура са изключени редица престъпни състави, свързани с причиняване на смърт, телесни повреди, пияно състояние и други, но да не ги изброявам. Така че тази редакция позволява една всеобхватност – приложение на чл. 58а по отношение на всички видове престъпления за разлика от сега действащата редакция на чл. 58, която наложи именно създаването на чл. 369а, с която се изключиха от приложното поле тежките престъпления със смъртен резултат, телесни повреди, пияно състояние и т.н.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Илиев. Други желаещи за изказване? От страна на МВР и Министерството на правосъдието подкрепяте ли последната редакция на чл. 58а. Г-жо Попова, заповядайте.
Маргарита Попова:
Уважаема г-жо Председател,
Аз само две думи ще кажа. Така както предлагате обсъждания в момента вариант ми с струва правно издържан, струва ми се с доста подобрена правна техника в сравнение с предварителния вариант и разбира се, с това допълнително обяснение от колегата Илиев, че ние ще намерим по-добрият законодателен подход по този начин в сравнение с това, което предлага вносителят в чл. 369 в съкратеното съдебно следствие, където ние използвахме веднъж вече използвания метод на изключване на отделни престъпни състави от института на съкратеното съдебно следствие. Така че ако по принцип се приема, че няма д вървим по метода на изключването в НПК при съкратеното съдебно следствие, тази редакция, струва ми се, не е лош вариант и би могла да бъде подкрепена.
Веселин Вучков:
Подкрепям този вариант. Абсолютно споделям всички мотиви, които бяха изложени. Може би в началото беше малко неясно за мен, когато го прочетох, но след тези обяснения, които бяха направени от авторите на текстовете, мисля, че нещата изглеждат по по-различен начин.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване по чл. 58а има ли? Заповядайте, г-н Нотев.



Явор Нотев:
Опитах с по-задълбочено да се ориентирам в текста на ал. 3. Но ще се върна на него, след като заявя отношение по повод на решението за приложението на чл. 55, което ни се предлага в ал. 4.
Струва ми се, че с новата редакция е отговорено на забележката, че защитникът и подсъдимият са злепоставени при съкратеното съдебно следствие, ако възможността за приложение на чл. 55 беше изключена ,както беше в предишната редакция. Сега рискът е този, който колегата Доковска отбеляза, че във всички случаи подсъдимият и защитникът ще се подложат на практическа проверка кой е по-благоприятният за тях текст и в този смисъл няма д се чувстват длъжни да заявят желание за съкратено съдебно следствие. Ако подсъдимият не признае фактите и се проведе пълноценен процес, той тогава при наличие на предпоставките за чл. 55 ще се възползва от тази възможност, защото текстът на ал. 4 предвижда именно това или ако не, той е гарантиран, че наказанието ще му бъде редуцирано по тези правила. Т.е. риск няма, но няма и стимул за съкратеното съдебно следствие. В крайна сметка като чели това е по-справедливото, защото по-пълноценно отстоява правото на защита и не съм убеден, че трябва да преминем към друга редакция на този текст. Значи лишаваме се от това да стимулирам и да насочваме подсъдимите към прилагане на съкратена процедура. Но пък н засягаме правото им да получат наказание, определено по реда на чл. 55, когато са налице обективно предпоставките. Това, срещу което аз имах много сериозни резерви и възражения, тук е преодоляно. Започнах с този позитивен момент, който отбелязвам в работата на работната група и нейното предложение.
Моля обаче да бъда извинен за това, което ще кажа по отношение на ал. 3. Текстът не ми е ясен дори и след поясненията на г-н Първанов, които пояснения няма да бъдат насочени към правоприлагащите органи. Един съдебен състав ще разсъждава върху това ,което пише в закона и ще го прилага както го разбира и за това той трябва да бъде ясен.
Аз не съм склонен да приема, че е прецизен изказът, когато се казва „най-ниския минимален размер и най-високия максимален размер”. Има ли по-малко нисък от минималния, колко по-малко нисък от минималния и колко по-висок от максималния. Мен този начин на изказ ме обърква. Наистина ви казвам, че не мога да се ориентирам в начина, по който тази норма ще намери своето приложение. Примерът беше ясен, но само един пример. Защо трябва да се прибегне до такива сложни словесни съчетания?
И последното изречение „Съдът намалява така определеното наказание с една трета.” То като чели хронологически, последователно и по компетентност не се вмества. Сякаш като чели става дума за някакъв друг съд. Първо, съдът определя и прави каквото прави, а накрая съдът намалява така определеното наказание. Искам да кажа, че редакционно този текст не отговаря на изискванията да бъде заложен в толкова основен институт на закон. Ако аз нещо не разбирам, да ми се каже.
Искра Фидосова:
Г-н Нотев, предишната редакция беше: „между минималния предел на по-лекото наказание и максималния предел на по-тежкото по размер наказание.”
Явор Нотев:
Колега Лазаров, какво точно се има предвид? На мен не ми е ясно какво значи „най-ниския минимален размер”. Има ли по-малко нисък минимален размер?
Димитър Лазаров:
Едното е редукцията по ал. 2, а другото е предвидено в общата част.
Явор Нотев:
Тогава вероятно ще трябва да бъде: „по-ниския от минималните размери”. Защото не може най-ниският.
Реплики: Логически не може. Какво значи най-висок максимален?
Димитър Лазаров:
Хайде да погледнем текста, г-н Нотев.
В условията на ал. 2, когато има предвидени алтернативни наказания лишаване от свобода доживотен затвор или лишаване от свобода доживотен затвор без замяна. Ние по отношение на наказанията доживотен затвор и доживотен затвор без замяна ние правим редукция, но общият текст е от петнадесет до двадесет години. Най-ниският размер на това наказание от петнадесет до двадесет години, а при редукцията вече се получава наказание от двадесет до тридесет години. И в най-ниския размер, предвиден в общата част, и най-високият от редукцията. Това е не за всички текстове. Аз мисля, че текстът е ясен.
Даниела Доконвска:
Аз 3 само за ал. 2 ли се отнася. Аз не мога да разбера. (Не е само.) Тогава поне напишете: „при условията на предходната алинея.”
Димитър Лазаров:
Общият принцип е в ал. 1 за наказанията лишаване от свобода, когато няма предвидени други.
Гроздан Илиев:
Ал. 3 не бива да се тълкува и прилага изолирано и сама по себе си и да се поставя въпроса: Тя е неясна, тя е непълна, тя е неточна. Това не е така, защото ал. 3 винаги трябва да се разглежда във връзка с ал. 2 и ал. 1 и това са текстове ,които ви дават хипотезите на алтернативите лишаване от свобода доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. Като се зачитат тези текстове, става ясно, че на съда е дадена възможност в един по-широк диапазон да определя наказанието лишаване от свобода. За това е посочено, че в тези случаи, когато заменя наказанието доживотен затвор с лишаване от свобода съдът взима минимума на предвиденото в особената част и редуцирания максимум на доживотния затвор и става от петнадесет до тридесет години лишаване от свобода. Това е диапазонът, в който съдът индивидуализира наказанието при условията на чл. 54 и така индивидуализираното наказание след това се намалява с една трета.
В случаите, когато няма предвидено наказание като алтернатива доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, а е предвидено само наказание лишаване от свобода самостоятелно или с други без лишаване от свобода, тогава прилагаме разпоредбата на ал. 1 и това са основната част от случаите. Тогава се индивидуализира наказанието при условията на чл. 54, след което така индивидуализираното наказание се редуцира с една трета. Това е с лишаването от свобода. Това са и хипотезите на доживотния затвор с или без, но винаги се чете законът в тази част трета с втора и първа, за да се разбере. Да не се забравя и чл. 57, в който изрично е посочено, за да ни окаже, че се определят тези наказания при условията на алтернативно предвидени такива.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Илиев. Г-жа Доковска.
Даниела Доковска:
Искам само да попитам нещо. Ако наистина авторите на текста смятат, че ал. 3 се отнася за случаите по ал. 2, нека да го напишат, защото аз не съм го разбрала и досега не го разбирам така. Ако искат да напишат: при условията на предходната алинея, размерът на наказанието...
Искра Фидосова:
Има го, г-жо Доковска – в условията на ал. 2.
Даниела Доковска:
Така както е написано се разбира за всички алинеи.
Искра Фидосова:
Имате предвид да започне с „при условията на ал. 2 и тогава да следва текстът. Заповядайте, г-жо Кузманова.
Николета Кузманова:
Ако случайно народните представители се ориентират към варианта за позоваване в ал. 3, по-коректно е препратката да бъде към чл. 57, ал. 1, за да стане ясно, че става дума за случаите, когато са алтернативни наказанията. Макар че текстът става много тежък, поради факта ,че в ал. 3 в момента изрично се препраща към наказанието по ал. 2, което означава, че няма как да бъде приложен за наказанието по ал. 1. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Има предложение да добавим по чл. 57, ал. 1.
Гроздан Илиев:
Не е необходимо. Това го има в ал. 3.



Михаил Миков:
Може ли съставителите да кажат кой е най-ниският минимален размер и кой е най-високият максимален. (В закона пише.) Добре, кажете три месеца ли е? Ама не е три месеца, защото по ал. 2 е двадесет години.
Димитър Лазаров:
Г-н Миков, прочетете ал. 3, където е казано, че тя касае случаите на ал. 2, когато става въпрос за доживотен затвор и доживотен затвор без замяна. За всички други случаи лишаване от свобода се прилага ал. 1. Тя е ясна.
Михаил Миков:
Т.е. три месеца. В ал. 3 за три месеца ли говорим? Кажете ми с думи прости в изчистена хипотеза колко ще е най-ниският минимален.
Димитър Лазаров:
Петнадесет години по чл. 116.
Михаил Миков:
Нали само за тежките и само по ал. 2 казвате, че е свързано.
Анастас Анастасов:
Определено мисля, че ал. 3 има по-добър изказ и трябва да се пренапише. Има по-добър изказ, да се подредят нещата и това може да стане в рамките на 10-15 минути.
Имам един въпрос. След като давате бонус – махате доживотен затвор без замяна, доживотният се заменя с от двадесет до тридесет години, след това още една трета му давате бонус и ако стигнем до петнадесет години, което се намалява с една трета, то отива за десет години. Нали досега идеята беше да няма възможност за тежките престъпления да слизат на такива наказания, че хората да недоволстват.
Колко са по чл. 55 и колко дела за убийства имате в страната годишно.
Идеята на този текст е да се намали времето на заседанията на леката криминална престъпност на районните съдилища, а не тежките да се оправят. Това е проблемът.
Гроздан Илиев:
Тежките не могат да се доказват. Там проблемът е доказването.
Явор Нотев:
Ако се възприеме като разумно предложението да се поправи редакцията, защото действително ми се струва, че така няма как да остане „най-нисък минимален и най-висок максимален” – получава се едно двойно степенуване твърде неясно.
Имам още един въпрос и предложение към работната група.
Щом като ал. 3 се отнася единствено и само за хипотезата, очертана в ал. 2 (чл.57 (1) от Наказателния кодекс) можем ли да обединим тези два текста, да не са в отделни алинеи. Т.е. ал. 3 да стане изречение второ на ал. 2 и да се каже, че в тези случаи или в случаите по чл. 57, ал. 1 съдът определя размера. Т.е. цялата технология на определяне на наказанието и редукцията му да остане в една алинея. Защото иначе изведена в ал. 3 като самостоятелна хипотеза буди точно този въпрос.
Димитър Лазаров:
Като правна техника става един изключително!? Аз нямам спомен да има такъв текст, както предлагате, обединяване.
Що се касае до редакцията на ал. 2 тук колегите експерти, колегите от Министерството на правосъдието, и г-н Илиев и от Прокуратурата колегата започвахме и така и така, но в крайна сметка стремежът беше да бъде пределно ясно, говоря за ал. 3, за това има и това повторение „в пределите на най-ниския минимален размер и най-високия максимален размер на наказанието лишаване от свобода, определено при условията на ал. 2.”.
Ако тръгнем при хипотезата на ал. 2 (имаше и такъв текст) след това правно технически, защото става въпрос за два подхода, единият е редукция, а другият е предвиденото в особената част. За това се прие този текст. Той за мен е ясен, ако човек го чете както трябва целия текст.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване по чл. 58а има ли? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 2, чл. 58а от Наказателния кодекс така, както ви е представен на вниманието от работната група. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Пет „въздържали се”.
С това изчерпваме точка първа и приключихме с второ четене на Наказателния кодекс.
По втора точка - . Обсъждане на работен доклад за второ четене на приетия на първо четене Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно процесуалния кодекс, № 902-01-47, внесен от Министерския съвет на 18.11.2009 г.
Имате пред вас доклада. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Аз предлагам да отложим обсъждането на тази точка, тъй като виждам известна готовност в мнозинството да дообмисли някои от направените предложения.
Вторият ми мотив е, че по този въпрос, поне от наша страна, беше поискана експертиза и от Венецианската комисия поради наличието, според нас, на противоречия на някои от предложенията с Европейската конвенция за човешките права. Ако се даде ход на това обсъждане и неговото гласуване, всички тези неща стават безпредметни, следствие на което дискусията може би няма да се затвори само в тази зала. За това конструктивно предлагаме този подход, за да се стигне до решения, които да са по-убедителни и които да не ни поставят в ситуация на спорове, които да отиват по-широко извън правната ни аргументация. Благодаря.

Искра Фидосоав:
Благодаря, г-н Стоилов. Аз смятам, че доста време имахме да обсъдим НПК. Правихме и няколко заседания на работна група и не смятам, че има текстове, които принципно всеки един от нас да няма мнение и решение за себе си как да гласува или по отношение на парламентарните групи.
Някои от колегите или от вносителите, ако желае да вземе думата по предложението на г-н Стоилов, да заповяда. Да разбирам, че няма.
Подлагам на гласуване постъпилото процедурно предложение от г-н Янаки Стоилов да бъде отложено гледането на НПК от днешното заседание. Който е „за” предложението на г-н Стоилов, моля да гласува. Петима „за”. Против? Единадесет „против”. Въздържали се? Няма.
Продължаваме по доклада.
Закон за изменение и допълнение на Наказателно процесуалния кодекс.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на Закона. Желаещи за изказване. Няма. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По § 1. Има постъпило предложение, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 1. Желаещи за изказване?
Любен Корнезов:
Защо т. 11 отпада.
Искра Фидосова:
От вносителите кой ще вземе думата? Г-жа Кузманова.
Николета Кузманова:
Предлагаме отпадането на т. 11 поради факта, че в Преходните и заключителните разпоредби създаваме нарочен параграф в Наказателния кодекс, според който извършеното от служителя под прикритие престъпление се обявява за не обществено опасно. Т.е. ако той извърши такова престъпление, основанието за прекратяване ще бъде по т. 1 на чл. 24 от Наказателния кодекс, а именно деянието не е престъпление, така както се прекратяват случаите, когато е извършено при условията на неизбежна отбрана или крайна необходимост. Благодаря.
Искра Фидосова:
Други желаещи по § 1? Няма. Който е „за”, текста на вносителя за § 1, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
§ 2. Има постъпило предложение, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 2. Желаещи за изказване по § 2. Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”, Против? Няма. Въздържали се ? Двама „въздържали се”.
§ 3. Има постъпило предложение, което е оттеглено.
Комисията подкрепя текста на вносителя за § 3. Желаещи за изказване по § 3. Няма. Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 3. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”, Против? Няма. Въздържали се ? Четирима „въздържали се”.
§ 4. Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване по текста на вносителя. Няма. Който е „за” текста на вносителя, моля да гласува. Петнадесет „за”, Против? Няма. Въздържали се ? Четирима „въздържали се”.
§ 5. Има постъпило предложение от н.пр. Христо Бисеров. Има предложение от работната група да бъде подкрепено.
Има постъпило предложение от н.пр. Красимир Ципов и група народни представители.
Предложението на работната група е да бъде подкрепено.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 5.
„§ 5. В чл. 55 се създава ал. 3:
(3) Когато обвиняемият не владее български език, му се предоставя писмен превод на постановлението за привличане на обвиняем, на определенията на съда за налагане на мярка за неотклонение, на обвинителния акт, на постановената присъда и на решението на въззивната инстанция на разбираем за него език.”
Желаещи за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Против? Въздържали се? Няма.
§ 6. Предложението е комисията да подкрепи текста на вносителя. Желаещи за изказване? Няма. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Против и въздържали се няма.
§ 7. Има постъпило предложение от н.пр. Красимир Ципов и група народни представители.
Предложението е комисията да подкрепи по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 7.
„§ 7. В чл. 75 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 след думите „в този кодекс” се поставя точка и запетая и се добавя „да прави искания, бележки и възражения”.
2. Създава се нова ал. 2.
(2) Органът, който образува досъдебното производство, уведомява незабавно пострадалия за това, ако той е посочил адрес за призоваване в страната.
3. Досегашната ал. 2 става ал. 3 и в нея след думата „адрес” се добавя „за призоваване”.”
Желаещи за изказване? Няма. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 8. Има постъпили предложения поотделно от народните представители Христо Бисеров, Мая Манолова и Красимир Ципов и група народни представители с едно и също съдържание § 8 да отпадне. Желаещи за изказване по § 8? Няма.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 8 да отпадне. Който е „за” предложението на комисията § 8 да отпадне, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 9. Има едни последен вариант на § 9, който току-що ви е раздаден. Имате ли възражения да продължим с § 10 и след това да се върнем към § 9, за да имате възможност да се запознаете с текста. Има ли възражения да го прескочим. Добре, продължаваме с § 9. Успяхте ли да го погледнете всички? (Да.) Добре. Продължаваме с § 9
§ 9. Има предложение от н.пр. Христо Бисеров § 9 да отпадне.
Също предложение прави и н.пр. Мая Манолова § 9 да отпадне.
И предложение, което току-що се раздаде за редакция на § 9, като идеята е да се запази фигурата, която се предлага от вносителя. Предлага се ново наименование – не „запасен защитник”, а „резервен защитник”.
Направили сме няколко уточнения в редакцията на § 9. Моля да ги погледнете внимателно. Давам думата на желаещите за изказване по § 9 по направените предложения за отпадане и по направеното предложение с редакция и прецизиране на текста на § 9.
Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Не мога да направя анализ на целия текст за една минута. Но констатирам, че запасният защитник е заменен с „резервен защитник”, което е крачка напред, защото отдавна няма запасни офицери в българската армия. Има офицери от резерва. Така че текстът е съобразен със Закона за отбраната и въоръжените сили. Това е първо.
Второ, искам да знам кой е авторът на текста? След време, когато започнат делата в Страсбург, българската общественост трябва да знае името (имената) на хората, които са внесли този текст. Защото в залата, той ще мине вероятно, но имената на хората, на авторите – авторските права трябва да бъдат гарантирани още на това заседание. Моля да чуя имената на авторите. Не на вносителя. Този текст не е по вносител. Моля кажете си имената.
Искра Фидосова:
Г-н Бисеров, текстът е на вносителя с две-три редакционни бележки и уточнения: едната по отношение на резервния защитник.
Христо Бисеров:
Моля за имената на хората. Нормално е да знаем кой какво пише.


Димитър Лазаров:
Г-н Бисеров, § 9 е текст на вносителя. Нека да бъде наясно. Вносител е Министерският съвет. Ако ще правим такива изявления, да започнем и ние да ги правим. Аз заставам зад този текст.
Г-жо Председател, ако така ще върви събранието, да се изброяваме, аз ще предложа?!?! Аз казах, аз заставам зад този текст. Хайде да се изброяваме поименно тогава кой участва в съставянето и вие тук да повтаряте Лазаров, Лазаров. Това е крайно възмутително, според мен.
Ако може да взема становище по текста.
Този подход?! Като гласуваме, ще се види кой застава зад текста и кой не застава, кой е против и кой не е против. Но да питате кой го е писал и да започнем да изброяваме поименно, извинявайте!
Заставам зад текста и ще призова да гласуваме. Текстът на вносителя е доста по-различен от това, което тук е предложено.
Вие започнахте да плашите кой ще отговаря заради делата в Европейския съюз по правата на човека. Много ви моля. Знам, че за журналисти звучи добре, но ние досега винаги тук сме говорили колегиално юридически.
Искал д взема становище по предложения текст. Аз го подкрепям. Този текст се различава в три основни момента от текста на вносителя, който аз не подкрепям така, както е внесен от вносителя.
Първият основен момент – става въпрос за това изключение да се назначава резервен защитник по дела за тежки престъпления. Не случайно думата „запасен” е заменена с думата „резервен защитник” дотолкова доколкото в нашия процес е познат и „резервен съдебен заседател” и „резервен съдия”.
Та, става въпрос за тежки престъпления, а не за всички престъпления.
Второ, една корекция, която з нас юристите беше ясна, че назначаването става по реда на Закона за правна помощ. Това е добавено, за да бъде ясно на всички, а не че прокурорът си хваща и си назначава някой.
Втората основна съществена разлика е, че резервният защитник би могъл със съгласието на обвиняемия, което значи и подсъдимия или по неговото искане да вземе становище и основната най-голяма разлика е, когато упълномощеният защитник, редовно призован, не се явява по неуважителни причини.
Т.е. в първия вариант беше предвидено при всички положения, когато упълномощеният защитник не се яви, без оглед на това дали е по уважителни и неуважителни причини, да може резервният защитник да упражнява своите правомощия.
Аз мисля, че в ал. 6 тази добавка е най-съществената. Тук искам само да напомня, че тази фигура, тя се прилага и досега, когато упълномощеният защитник бъде отзован, или се откаже всъщност от него подсъдимия, съдът назначава служебен защитник, само че с тази разлика, че отлага делото поне с три-четири месеца, за да може назначеният служебен защитник да се запознае с него.
Ние сме изправени тук пред същата хипотеза, само че тези изключителни случаи за тежки престъпления, когато общественият интерес наистина налага това, се налага такъв резервен, даже аз бих го казал и служебен защитник, за да не се налага отлагане на делото за три или четири месеца, за да се запознае новоназначения служебен защитник с материалите по делото.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Лазаров. Други желаещи за изказване по § 9. Г-жо Доковска, заповядайте.
Даниела Доковска:
Първо бих искала да обърна внимание на уважаемите народни представители, че тук продължава да седи текста, че се премахва задължителното участие на защитник пред Върховния касационен съд. Ние попитахме и аз не съм получила отговор, не знам дали е възможно да има отговор, кое налага премахването на участието на защитник във заседанието на Върховния касационен съд, още повече че се касае до инстанция по правото. Това е за ал. 1, т. 7 – т. 1 от проекта.
Колегата Гроздан Илиев присъства на Общото събрание на адвокатите в страната, където заместник-председателят на Върховния административен съд каза, че изключително са затруднени, когато по делата не се явява защитник. Защото става дума за най-висшата касационна инстанция – инстанция на правото. Върховният административен съд има идеята да направи задължително участието на адвокат пред касационната инстанция. Върховният касационен съд не иска участие на защитник. Кое налага тази рестрикция на правата.
Искра Фидосова:
Г-жо Доковска, ние в момента гледаме по отношение на т. 2. По т. 1 не сме започнали коментар.
Даниела Доковска:
Понеже обявихте § 9.
Искра Фидосова:
Да, но имахме предвид запасния защитник по т. 2, т.е. резервния по предложението.
Даниела Доковска:
Ние възразяваме изцяло върху този текст, както и върху всеки подобен текст. Но тук ще обърна внимание по конкретната редакция.
Първо, по дела за тежки престъпления, нека колегата Лазаров да не акцентира много на това, защото вече всяко престъпление стана тежко в България. Тежко престъпление това, за което се предвижда наказание лишаване от свобода над пет години, а Правната комисия досега се занимаваше със завишаване на наказанията по Наказателния кодекс. Това означава, че съответния орган по всяко второ дело ще може да прецени да назначава такъв защитник. Тук е добавено „избран от обвиняемия или определен по реда на Закона за правната помощ”.
Как така избран от обвиняемия ще назначат за резервен защитник. Ако някой обвиняем ме избере мен, а аз не искам, как така ще ме назначат. Може да си имам друга работа. Това е първо.
Второ, може ли мен някой да ме задължи да защитавам едно лице, понеже то ме е избрало. Алтернативата „избран от обвиняемия или определен по реда на Закона за правната помощ” е съвършено объркваща. Защото ако ще е по реда на Закона за правната помощ, това означава, че ще му се плаща по реда на Закона за правната помощ.
Аз си позволявам да обърна внимание на уважаваните народни представители на следното. Кой ще плаща на резервния защитник? Първо, Националното бюро за правна помощ няма средства. Към м. януари Националното бюро за правна помощ не беше изплатило на адвокатите в страната 1 300 000 лв. поради липса на средства. В момента също така не могат да постъпват редовно средства, защото няма средства. От къде ще се вземат пари в Националното бюро за правна помощ за това произволно назначаване на защитници според устрема на съответния разследващ орган от досъдебното производство. Това, което се предлага, е в състояние да срине цялата безплатна правна помощ, която като система е сочена от нашите европейски партньори като една от най-добрите в Европа.
Второ, Върховният касационен съд неотдавна постанови едно тълкувателно решение, което аз сега не искам да обсъждам, нито му е мястото, от което стана ясно, че всеки, който е назначен по реда на Закона за правната помощ, ако е осъден, после трябва да заплати разноските на Националното бюро. Как ще накараме ние този човек, който е платил на адвокат, ангажирал го е, упълномощил го е, да плаща и на Националното бюро за втори защитник, който той не желае. Той е платил на адвоката си, сключил е договор за правна помощ, ние ще го караме сега по силата на тълкувателното решение да плаща на Националното бюро за правна помощ за това, че му натрапват адвокат, който въобще не му е нужен.
Трето, безпокои ме държавническия подход да плащаме на един адвокат, който нищо няма да прави и само ще седи в залата.
Четвърто, какво ще стане, когато подсъдимият каже: На този адвокат аз му нямам доверие или този адвокат на мен не ми вярва. Не желая неговата защита. Какво ще стане? Опорочава се процесът и както справедливо каза колегата Бисеров, ще се разправяме в Страсбург.
Най-накрая, тук има един шокиращ текст: „Другите права по чл. 99, ал. 1”, а това е правото да иска доказателства, да прави искания, бележки, възражения и т.н. – всички права на защитника, резервният защитник извършва и без съгласие на обвиняемия, ако участието на защитника е задължително. Не може да има в природата защитник, който да действа без съгласие на обвиняемия. Ако обвиняемият му каже: Вие няма да представяте това доказателство, той не може да го представи, защото ще го изклрючат от списъците на адвокатските колегии в страната. Ако обвиняемият му каже: Вие няма да направите това искане, а той го направи, ние няма да допуснем да има такъв адвокат.
Как е възможно законът да запише, че когато участието на защитника е задължително, всички тези права по чл. 99 между които да се среща насаме с обвиняемия, да се запознава делото, да представя доказателства, да участва в производство и пр., изпълнява противно на волята на обвиняемия. Това противоречи на съществото на адвокатската работа.
Ние сме длъжни да предупредим, направихме го и писмено, че този институт ще затормози наказателния процес, че ще доведе до опорочаване на производството, че ще доведе до тежко забавяне на процеса, до огромни финанси, за които няма гарантирани пари и не напразно тук не се представя финансова обосновка.
Аз ви казвам, че в България адвокатите получават най-ниските хонорари, но парите не стигат. Най-ниските в Европа, но парите на държавата не стигат. Как можем да си позволим по всяко второ дело да оставим нещата на този риск при наличието на чл. 6 от Европейската конвенция, че всеки има право на защитник по свой избор и той е направил този избор. Ако някой смята, че в някоя държава има такъв регламент, нека да го каже. А не да казва това го има в други страни. Друг е въпросът, че ако го има в други страни, това не е аргумент, защото в Израел има кибуци. Може да ги въведем и тук на това основание. Но аз само искам да кажа, че ако някой твърди, че в някоя държава има такъв текст, нека да даде текста. Заявявам ви, че няма толкова богата държава, която да си позволява по всяко дело да допуска това нещо. Който казва, че някъде има текст, нека да даде текста. Уверявам ви, че това не е истина.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Доковска.
В текста има правописна грешка – в ал. 4 на предлагания ви текст „избран от обвиняемия или” – това е текст, останал от предишна редакция. Моля да го считате за отпаднал, т.е. остава само „определен по реда на Закона за правна помощ”.
По отношение на въпроса за това кой ще плаща, ще помоля вносителите да вземат думата.

Даниела Доковска:
А колегата Гроздан Илиев може да ви каже какво решение взеха миналата седмица. Ясно е кой ще плаща. Щом е по реда на Закона за правната помощ, ще плаща осъденият. Значи той ще плати на адвокат, а после ще плаща и на този, който не го иска и който бездейства. Това е отделно основание за нарушаване на справедливостта на процеса и за осъждане на държавата в Страсбург. Как ще ми взима държавата пари за нещо, което аз не искам и за един човек, който няма да участва в залата и няма да върши никаква работа.
Димитър Лазаров:
Г-жо Доковска, никой в този текст не е премахнал действието на чл. 98. Там точно и ясно са разписани правата и задълженията на защитника, които са както и за служебни защитник, така и за договорния защитник. Правата естествено ще бъдат по условията на чл. 98.
Даниела Доковска:
Колега Лазаров, тук пише „другите права по чл. 99, ал. 1 упражнява и без съгласие на обвиняемия”. Ако някой иска да прави алюзия със служебния защитник, това не е така. И за служебния защитник не пише, че той може да действа противно на волята на обвиняемия.
Димитър Лазаров:
Естествено, това исках да кажа. Вие не ме изслушахте. Разбира се, това може да се прецизира.
По отношение на втория въпрос и досега служебният защитник би могло да се каже, че е натрапен на обвиняемия, когато е задължителна защитата с или без неговото съгласие, законът е предвидил да му се назначи служебен защитник. Аз не зная, може би ще ме поправите, дело, където е абсолютно задължителна служебната защита, да бъде досъдебното и съдебното производство без присъствие на служебен защитник.
Даниела Доковска:
Не, с негово присъствие, но той не може да действа противно на волята на обвиняемия.
Димитър Лазаров:
Говорим за втората част по отношение на заплащането.
Искра Фидосова:
Г-жо Доковска, моля да не влизате в такъв спор. Когато ви дам думата, тогава се изказвайте. Г-н Лазаров, приключихте ли?
Димитър Лазаров:
Да, би могло да търпи корекция. Наистина се налага прецизиране.
Искра Фидосова:
Това е един примерен вариант. Трябва да се редактира, да се погледне още веднъж. Г-жа Топузова.

Мина Топузова:
Аз ще си позволя да възразя на г-н Лазаров дотолкова доколкото аз си казах мнението в обсъждането и няма да го повтарям. Но за резервния защитник не може да се прави аналогия със служебния защитник. Защото по сега действащия НПК по делата, когато са за тежки обвинения, например, и защитата е задължителна, на обвиняемия се назначава служебен защитник, защото интересите на правосъдието изискваха това, но само при хипотезата, когато той не е упълномощил защитник по свой избор. Това положение е в съответствие с изискванията на Европейската конвенция, която казва, че хипотезите на назначаване на защитник са тогава, когато обвиняемият иска да се защитава лично, има право да упълномощи защитник по свой избор или му се назначава защитник, когато интересите на правосъдието изискват това и той не може да си заплати защитата. Други хипотези няма. Аз казах и преди, мен лично това страшно ме притеснява - едновременното съществуване на упълномощен и служебен защитник. Целта, която се преследва тук, да се ограничи отлагането на делата поради недобросъвестно поведение на защитници, ако ми бъде позволено да направя сравнение, излиза, че заради „бълхата изгаряме юргана”. Общо взето е така. Може да се измисли някакъв механизъм, по който да се ограничи това вредно явление, в смисъл да се предвидят и глоби за адвокат, който неоснователно забави процеса. Но тази уредба на едновременно съществуване на тези два института просто наистина ще бъдем осъдени. Аз знам това и като съдия се притеснявам по какъв начин ще кореспондирам с Бюрото за правна помощ. Може да започна да отлагам дела заради това, че бюрото не ми праща адвокат.
Янаки Стоилов:
Тук има много хора, които са напълно наясно с развитието на процеса. На делото се дава ход или се отлага по решение на съда, а не по решение на адвоката, на вещото лице или на някой друг участник в процеса. Ние сега какво искаме – някак да де сезираме съда от това да прецени дали да отложи или не делото, съответно да санкционира адвоката, ако сметне, че неговото отсъствие е по неуважителна причина, и тогава следващия път вероятно той ще се яви и ще си изпълнява задълженията. Аз съм бил свидетел от информации, които се представят, как често съдии охотно отлагат делата, а те могат да преценят дали да отложат или да не отложат делото. Вярно е, че когато го няма защитника, те трябва да го отложат. Но въпросът е, че може да се реагира и да не се уважава всяко едно искане за отлагане на делото. Защото много често това се прави или от защитника, или заради това, че вещото лице не се е подготвило или заради някакъв свидетел. Така че тук вместо да се създадат повече възможности съдът сам да преценява дали и при какви условия да отложи делото, някак има един автоматизъм, че всичко се прехвърля към някой от участниците в процеса.
И пак казвам, ако наистина причините са неуважителни, съдът може да санкционира всяко едно от лицата, което е станало причина за отлагане на делото.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Може би от вносителите ще чуем мотивация. Г-жа Попова.
Маргарита Попова:
Колеги, аз слушах внимателно изказванията на всички преди мен. Всичко това го чухме няколко пъти в обсъжданията, четохме го в становищата, които бяха дадени предварително. Не чух абсолютно нищо ново. Тезите са абсолютно същите. Но отново искам да кажа, че фигурата на резервния защитник предлагаме да бъде приета и да се използва в изключителни случаи. Г-н Лазаров и другите колеги от групата, които са дали малко по-различна редакция на текста на вносителя, уточняват обхвата на възможността да участва такъв резервен защитник, именно за да може да се спази изискването на основен принцип в Наказателно-процесуалния кодекс – да се гледат делата в разумен срок. Никой няма да замества упълномощения защитник, никой няма да дублира или да замества служебния защитник, а резервният защитник ще се появява единствено и само тогава, когато не се явява упълномощения защитник с добавката по неуважителни причини и за да върви процеса в разумен срок. Тази гаранция не е излишна. Тя е гаранция за това държавата да разследва в разумни срокове и да постановява ефективни и справедливи присъди.
Не виждам защо се смесват понятия, не виждам защо се реагира така срещу резервния защитник. Това са наши колеги, които съществуват в списъка и които се избират и досега от обвиняемите и от подсъдимите. Аз бих казала дори нещо повече от това, което чух, дори и от колегите адвокати. Аз смятам, че с въвеждането на фигурата на резервния защитник има още едно изключително хуманно съображение. Като гледаме делото без да го отлагаме в необозрими срокове, ние защитаваме обществения интерес, защитаваме обвиняемия, защото аз вярвам, че колегите адвокати, които са се регистрирали в бюрото за правна помощ и участват, и ги предлагат, и ги назначаваме, са толкова кадърни и толкова отлично подготвени, че те стоейки там никога няма да накърнят правото на защита на обвиняемия, абсолютно никога, за това не виждам защо не се иска в изключителни случаи, когато искаме да постигнем гледане на дело в разумни срок, по правилата, които са заложени в принципите на Наказателно-процесуалния кодекс не се желае да се въведе тази допълнителна фигура. Резервният защитник е предвидено да участва в наказателния процес толкова рядко, че може дори и да не се налага да участва по тежки дела, ако всичко върви както трябва и ако няма неучастие на защитници без уважителни причини. Така че аз не виждам какво ви смущава.
Доколкото се отнася до финансовите проблеми, да колеги, има финансови проблеми. Има проблеми и Бюрото по финансова помощ. Има проблеми и цялата държава. И сега ние трябва да спрем да приемаме закони, защото сме в криза, защото има недостиг на средства или какво. Аз нямам отговор на въпроса да не приемем, защото сега плащанията се забавят. Вярно е, че плащанията се забавят и това не е добро. Но те се забавят не само за служебната защита. Щом като сме заложили, че те ще участват в изключителни случаи, ще се предвидят такива разходи и ние ще се вместваме в разходите, които сега сме предвидили за служебната защита. Не се предвижда някакво лавинообразно участие на резервни защитници, за да искаме специално някакви крупни суми за това.
Според мен, това са мотивите и нищо друго освен защита на обществения интерес и хуманно отношение и към обвиняемия допълнително.
Бих поставила нещо много важно като акцент, което е в акцента на позицията на правителството в измененията на наказателните закони въобще. Колеги, пострадалият е в центъра на наказателния процес. Безкрайните отлагания на делата засягат изключително пострадалите. Крайно време е да помислим и за тях, защото много мислихме за обвиняемите дълги години.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Попова. Г-н Бисеров и след това г-жа Манолова.
Христо Бисеров:
Аз вероятно нямаше да се изкажа, но г-жо Министър, Вие ме подтиквате, защото смятам, че се опитвате да ни въведете в заблуждение.
Идеята, че този текст няма да се прилага често, а ще се прилага рядко, просто не е вярно. Този текст ще се прилага масово по две причини: първо, дали е налице изключителна нужда е нещо, което не подлежи на контрол. При положение, че то не подлежи на контрол, прокурорът или както Вие казвате, съответният орган, ще назначава резервния защитник, знаейки, че това няма да бъде контролирано.
Второ, самият подсъдим има интерес да има резервен защитник. И знаете ли защо? За да му е по-лесно в Страсбург. Ще си има упълномощен адвокат. Той няма да дойде нарочно. Ще му сложат резервен защитник, ще си го влачи до края на процеса и ще си го държи като аргумент за Страсбург. Ето това ще стане.
Това е грозен текст. Г-н Лазаров, нали Вие сте автор на текста. Благодаря.
Мая Манолова:
Моите въпроси бяха в същата посока. Очаквах, че вносителят все пак ще предложи някакви критерии, които да ограничат приложението на този текст. Това, което се вижда, е, че това е по дела за тежки престъпления. Знаете, че това са престъпленията, за които е предвидено наказание лишаване от свобода над пет години – 2/3 от текстовете в Наказателния кодекс. Така че обещанието, че това ще се прилага в изключителни случаи по никакъв начин не е уредено, който обсъждаме и който доколкото разбирам от волята на мнозинството ще бъде приет, така че тази практика ще се прилага с оглед субективната преценка на органите, които ще назначават запасните защитници.
Също така не виждам тук процедура ,която да гарантира все пак някаква независимост при посочването на запасен защитник. Но все едно, даже според мен независимо от това по какъв начин ще се определят запасните защитници, важното е, че те няма да се определят по вялата на подсъдимия, което ще е достатъчно основание при едно обжалване в Страсбург, подсъдимият – вече осъденото лице, да твърди че му е натрапено лице, което той не е желал и с чиято защитна теза не е съгласен.
Аз не споделям вашия оптимизъм, че това е един безобиден текст, който ще работи да ускоряване на наказателното производство.
Очаквах също така, ако наистина се търси бързина и преодоляване на проблемите с отлаганията на делата, да се потърсят и други решения, които да касаят отлагането заради не изготвяне на заключение от вещите лица, заради неявяването на вещи лица, заради проблеми при администрирането на делата, трайна невъзможност на член от съдебния състав да участва в гледането на делото, което автоматично го праща в самото му начало. Но тъй като така или иначе нямате емпирични данни, които да сочат кои от тези причини и в каква степен удължават срока на наказателните производства, сигурно няма и как да се предложат решения.
Това, което е най-простото и което предложих и при предното обсъждане, е просто съдебният състав в случаите на отлагане на дела да ги насрочват достатъчно скоро, така че да обезсмисли шаканирането на процеса, което е много просто решение и е въпрос на воля дали да се запише в текстове и да се прилага вместо да търсим някакви сложни авангардни решения, които единственото до което ще доведат е удължаване на срока на делата, тъй като всички те ще започват от начало след отмяна на присъдата в Страсбург. Освен това, ще натоварят гражданите да плащат на престъпниците за това, че са били ограничени техните права в наказателния процес. Няма как да се съгласим с този текст, още повече, че аз лично не виждам той ад е подобрен.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-жа Манолова. Заповядайте, г-жо Чинова.
Проф. Маргарита Чинова:
По повод Страсбург, волята и подмяната на волята. Аз господа, ще ви прочета два текста от НПК на Германия, чл. 102. Не отговарям за автентичността на превода, защото го ползвам на български.
„(1) Довереният защитник и защитникът, назначен служебно, могат да назначават свой заместник.
(2) Заместникът упражнява правата и поема задълженията на защитника.”
Никаква воля на никакъв обвиняем тук не се търси. Това е Германия.
За Страсбург и за разноските за служебния адвокат. Очевидно нашите колеги четат решенията на Страсбург на половината. Истина е, господа, че Европейският съд в делото „Кроасан срещу Франция” и още много дела казва, че когато едно лице е признато за виновно то трябва да бъде осъдено да плати разноските за служебния адвокат. Само че дотук не чух някой да е стигнал до края на това решение. Защото това решение продължава.
„След като влезе присъдата в сила и приключи съдебното производство, трябва да се направи проверка дали така признатия за виновен има възможност да плати и ако няма възможност да плати, макар и признат за виновен, той не трябва да бъде осъждан да плаща разноските за служебния адвокат, защото това би било в противоречие с Конвенцията.”
Моля като говорим, да говорим с факти и документи.
Христо Бисеров:
Ако държавата ги плаща, работата става още по-лоша. Представете си как държавата в лицето на прокурора ви назначава защитник и тя му плаща и колко той е ваш защитник. Тогава картината става още по-грозна.
Анастас Анастасов:
Г-н Бисеров, Вие в момента колко мислите, че от осъдените са си платили ангажиментите към държавата.
Даниела Доковска:
Тълкувателното решение излезе миналата седмица.
Христо Бисеров:
Хипотезата, при която държавата плаща на резервния защитник е още по-грозна.
Мая Манолова:
Има тълкувателно решение от близките дни на Върховния касационен съд, който приема, че разноските за служебен защитник трябва да се възлагат в тежест на подсъдимия. Така че това е в акт на осъдения. Това е решение на Върховния касационен съд, тълкувателно решение, задължително за прилагане.
Проф. Маргарита Чинова:
Върховният касационен съд и той не е прочел докрай. Вярно е, че Европейският съд казва: Не би било противно на чл. 6.
Искра Фидосова:
Г-жо Чинова, ще ви помоля да се въздържате от такива квалификации по отношение на институциите. Това е Правна комисия и тук трябва да слушаме правни аргументи и доводи.

Право на реплика дадохме. Г-жа Доковска, заповядайте, последно.
Даниела Доковска:
Казах, че няма система, която да приеме такъв модел и благодаря на проф. Чинова за добросъвестността, защото тя ни прочете текста. Защитникът има право да назначи свой заместник, което при нас съществува и с преупълномощаването. Иначе всичко друго е откривателство в правото. Благодаря.
Искра Фидосова:
Друг желаещ да вземе думата. От вносителите? Заповядайте, г-н Цонков.
Ивайло Цонков:
Само две изречения по текста, който сега разглеждаме.
Аргументите, които посочи г-жа Доковска, ако считате, че наистина има съмнение дали при тази замяна важи за резервния защитник, който вече няма да е резервен, а титулярен за времето на отсъствието, дали важат другите текстове в раздела на защитника, може в края на ал. 6 да се добави изречението: „В тези случаи се прилагат разпоредбите на чл. 96, ал. 1 и чл. 98.”
Вторият въпрос, който искам да й поставя, в ал. 4 е записано: „съответния орган може да назначи” дали се има предвид, че може и разследващите полицаи. Това ли е целта или действително да се запази възможност само за прокурора и за съда.
Даниела Доковска:
Излиза, че всеки полицай ще може да назначава.
Искра Фидосова:
Тук става въпрос за съда, а не за разследващия полицай.
Юлиана Колева:
Г-жо Председател, за последен път взимам думата по този въпрос, опитвайки се да убедя вносителя, че това не е удачния текст за случая и че наистина той ще създаде повече проблеми, отколкото ще реши. Взимайки повод от прочетеното от г-жа Чинова, аз мисля да повторя това, което бях предложила в една от работните групи.
Вместо сега да измисляме тази конструкция на резервния адвокат, просто да задължим адвокатите, които са упълномощени, да посочват свои заместници в самото пълномощно и евентуално при отсъствие на единия адвокат, да се явява втори – неговият заместник, който по логиката на преупълномощаването е съвсем допустим в процеса.
Даниела Доковска:
Ако никой не иска да ме замести по някое дело как ще ме задължите да предложа заместник. Аз се явяват по някои дела, по които някои колеги не искат да се явяват.



Искра Фидосова:
Колеги, тъй като днес няма да приключим с НПК, може да отложим § 9 за следващото заседание за прецизиране на текста и да продължим нататък, тъй като виждам, че има желание за преглед и редакция. Има ли възражения по това предложение. Ако се налага, да го подложа на гласуване. Има ли възражение срещу това още веднъж да се прецизира самата редакция на текста с оглед да се изчисти „съответния орган”, да се изчисти техническата грешка. Няма възражение да се отложи § 9 по т. 2.
Сега по т. 1 на § 9 – задължителната защита в касационната инстанция. Предложението на вносителя е „в ал. 1, т. 7 се отменя.”
Предложението на г-н Бисеров и Мая Манолова е да отпадне предложението на вносителя. Желаещи за изказване по т. 1 на § 9. Г-н Първанов,заповядайте.
Валери Първанов:
Аз се въздържах досега да се изкажа по въпросния параграф. В конкретния случай, ползвайки аргументите на колегата Доковска и на част от народните представители считам, че трябва да подкрепите проекта на вносителя и т. 7 да отпадне. Защо? Точно защото натоварваме бюджета. Казано е кога е необходима задължителна защита и са изброени случаите. Не може да разширяваме тази хипотеза – за леки престъпления да има задължителна. Нека да си упълномощава адвокат и ще бъде изслушан. Но да задължаваме съда във всички случаи да гледа само и единствено със служебен защитник!? Ето оттук ще спестим малко пари на бюджета. Не виждам смисъл за всяко редово престъпление да бъде задължен съдът да назначава на лица, които са осъдени вече на две инстанции, да имат служебен защитник. Мисля, че върховните съдии не са по-малко интелигентни и подготвени, за да решат въпроса по-неправилно, отколкото долу стоящите инстанции. Точно защото много сме се замислили за държавния бюджет, аз ви предлагам да не се обвързват ръцете на съда с една задължителна защита извън хипотезите, когато действително е необходима такава с оглед наказанието или личностните качества на подсъдимия. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Първанов. Други желаещи за изказване по т. 1. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Може би съвсем накратко да си обосновем предложението с колегата Бисеров, макар да сме ги направили поотделно.
Освен това, което всички знаят и което се изтъква многократно, че касационният съд е съд по правото, а не по фактите, където е необходима подготовка, както при подготвянето на жалбата, така и в защитата пред него, само ще напомня една статистика, която беше предложена в хода на обсъжданията, а именно, че две трети от решенията на въззивните съдилища се отменят от Върховния касационен съд, което означава, че не би следвало да се пренебрегва качеството на защитата пред касационната инстанция, което се осигурява с участието на адвокат.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-жа Манолова. Желаещи за изказване по т. 1 на § 9?
Г-жа Имова, заповядайте.
Вероника Имова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги, като подкрепям вносителите по предложението да отпадне участието на задължителен защитник в касационното производство, бих искала да кажа няколко неща.
Първо, в хипотезите, които предвиждат участие на задължителен защитник в наказателния процес в чл. 94 са предвидени девет възможности. Само няколко от тях обаче визират безусловно задължително участие на защитник в наказателното производство, включително и във Върховния касационен съд. Няма да ви отегчавам, вие всички ги знаете - когато обвиняемият е непълнолетен, страда от физически или психически недостатъци, които му пречат да се защитава сам, делото е за престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода не по-малко от 10 години, когато обвиняемият е задържан или пък е направено искане за задържането му под стража и когато производството се разглежда в отсъствието на обвиняем. Това са безусловно задължителните хипотези. Моята практика и практиката на колегите показва, че в болшинството от случаите се дублира хипотезата на задължително участие на защитник в наказателното производства с някоя или с някои от тези изброени хипотези, които визират задължително участие на защитник.
Правото на защита ще остане охранено на обвиняемия винаги в случаите, в които той пожелае да има служебен защитник, когато не може да си позволи материалната възможност да заплати на такъв и тогава съдът, в интерес на правосъдието това се случва в 100% от случаите, ще му назначи служебен защитник и той ще охрани неговите права и законни интереси и в касационната инстанция.
И нещо друго, в момента практиката е такава, че по всеки протест и жалба, които образуват дело пред касационния съд срещу актове на апелативните и окръжните съдилища в страната, във Върховният касационен съд служебно се изпращат писма до Бюрото за правна помощ и Бюрото за правна помощ винаги определя адвокат, който би могъл да се яви като служебен защитник на подсъдимия. В този случай съдът изпада в не много комфортната ситуация да отзове служебния адвокат, който е проучил делото, занимал се е с цялото дело обстойно и т.н., подготвил е писмена защита по него, и в същото време подсъдимият води и упълномощен защитник. Защото упълномощената защита игнорира служебната. Така че така изброените основания биха могли да ви убедят в основателността на това искане, на това предложение.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Имова. Други желаещи? Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател,
Колеги, тук аз съм склонен да възприема мотивите на вносителите на това предложение, защото се придържам към принципа, че правото на защита е право на обвиняемия, а не толкова изискване за неговото квалифицирано участие на някоя от фазите на наказателния процес. Но ако отпадне т. 7, аз предлагам малко да променим редакцията на т. 9 и тя да гласи следното:
„9. Обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, но желае да има защитник.” И до тук да свърши текста. Фразата „интересите на правосъдието изискват това” по-скоро може да бъде използвана като допълнително условие, според което да му бъде отказана такава защита, защото виждате ли интересите на правосъдието в дадения случай не изисквали той да има защитник пред Върховния касационен съд. Такива разтегливи фрази според мен само замъгляват смисъла на текстовете и предлагам, ако се възприеме отпадането на т. 7, с тази редакция да бъде уточнена т. 9, която не е достатъчна да гарантира този, който може да си осигури защита пред ВКС и желаещи има, този който по материални причини не е в състояние да си осигури, но иска, тя трябва също да му бъде гарантирана без други условности.
Маргарита Попова:
Аз съм абсолютно съгласна с вас за недобрата редакция на т. 9, само че тя не е предмет на обсъждане в момента. Вносителят не говори за нея. Възразявате срещу нещо, което е прието 2006 г. и е прието може би зле. Не я коментираме сега т. 9 и няма как да я променяме.
Янаки Стоилов:
Мисля, че няма проблем за допустимост, тъй като те са във връзка. Ако отпадне едната точка, тя няма как да не се свърже с оставащите.
Маргарита Попова:
Ние коментираме т. 7.
Янаки Стоилов:
Аз казах, че не възразявам т. 7 да отпадне. Но ако отпадне, трябва да се конкретизира редакцията на т. 9, за да няма условност, когато лицето желае, но не е в състояние да си осигури защита. Това е като предложение в рамките на комисията, тъй като не можем да направим устно предложение.
Маргарита Попова:
Да се изчисти лошата редакция на т. 9.

Искра Фидосова:
Може ли да повторите още веднъж предложението за редакция на т. 9, тъй като не можах да го проследя. Сега текстът е:
„Обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, а желае да има защита.”
Янаки Стоилов:
„но желае да има защита.” До там да спре текста.
Искра Фидосова:
Предложението на г-н Стоилов е подкрепя предложението на вносителя по отношение на ал. 1, т. 7 нейното отпадане, но предлага да има редакция в текста на чл. 94, т. 9.
Други желаещи за изказване. Г-жа Доковска.
Даниела Доковска:
Аз искам да изразя огромното си огорчение от това, че забелязвам, че има съдии, които не биха искали да слушат защитници във Върховния касационен съд. Позволявам си д напомня, че в мотивите на законопроекта е записано, че този законопроект отговаря на бележките на Европейската комисия. А бележките на Европейската комисия са свързани с това да се преодолее формализма в досъдебното производство. Такова предложение, което се прави в момента за отпадане на защитата във Върховния касационен съд не изхожда от препоръките на Европейската комисия. То е самодейност на определени членове на работната група в Министерството на правосъдието.
Аз искам да попитам какво пречи участието на защитник пред Върховния касационен съд, който е инстанция в правото. С какво ще се ускори процесът, с какво изобщо ще се подобри качеството на процеса, нещо ще се постигне, ако участието на защитник не е задължително. Самата колега Имова каза, а това каза и колегата Илиев миналия път, че почти има дублиране на случаите, когато се изисква задължително участие на защитник. Значи въпросът не е финансов, както си мисли колегата Първанов. Въпросът е по някакви неясни причини да се махне защитникът. Казвам, че ние възразяваме срещу това, защото е безсмислено и е вредно за качеството на процеса. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи за изказване по въпроса? Г-н Илиев.
Гроздан Илиев:
Не мога да споделя така подчертаното изявление, че Върховният касационен съд не желае защитници в процеса. Законът е разпоредил в цели 8 точки участието на защитник, включително и в производството пред Върховния касационен съд. А при условията на т. 9, тя дублира т. 7. Няма дело пред Върховния касационен съд по което да не е назначаван защитник. И в тази част просто се прецизира законът по отношение правото на защита.
Тук искам да подчертая и нещо друго. Подсъдимият е този, който като пусне касационната жалба, не са едно и две делата, по които изобщо не се интересува, не проявява интерес по-нататък за нейното движение и развитие. Задържаният изрично отразява в призовката и книжата „Не желая да участвам в производството пред Върховния касационен съд!” Не желае защитник. (Има доверие на съда.) Именно, и при т. 7 какво да правим при положение, че е налице изискването по т. 9.
Така че няма нищо страшно и нищо непоправимо да се получи, ако се премахне т. 7. Правото на защита пред Върховния касационен съд се реализира на останалите основания, които я препокриват по съдържание.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Илиев. Заповядайте.
Емил Иванов: от Прокуратурата.
Докладът на Европейската комисия от 22 юли 2009 г. освен за формализма, сочи и препоръчва бързина на процеса. Второ една констатация, че почти всеки обвиняем е подсъдим. В България има безконтролна възможност да шаканира процеса и да го протака. Така че бързината също е важна.
Искра Фидосова:
Други желаещи по т. 1. Г-жа Кузманова.
Николета Кузманова:
Във връзка с предложението на г-н Стоилов за отпадане на формулировката „интересът на правосъдието изисква това”, ако народните представители се обединят в посока за разглеждане на това предложение моля да се има предвид, че такава формулировка абсолютно аналогична съществува и в Закона за правната помощ, където всъщност е уреден редът за назначаване на тези защитници и то не само по наказателни, но и по административни и по граждански дела.
Гроздан Илиев:
Искам да направя едно допълнително уточнение. Като редакция и съдържание нормата на т. 9 е достатъчно чиста и прецизна, съобразена е с европейските стандарти и изисквания и ние много добре знаем какво стои зад нея като фактическо и правно съдържание с оглед необходимостта да назначаваме защитник при условията на т. 9. Кога и какви са критериите, са разработени в решение на Страсбург и в това отношение не мисля, че тя се нуждае от допълнителни корекции. Нейното приложение не създава проблеми в нашата практика.
И едно второ допълнение. Върховният административен съд има нужда от защита, защото административното право е нещо съвсем различно от наказателното право и защото във Върховния административен съд нямат нормата на чл. 94 с това съдържание, което има Върховния касационен съд по наказателните дела. Завърших.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател, извинявам, се, но бих искал да поясня моята идея. Моето предложение за отпадане на финала на изречението всъщност разширява обхвата на т. 9, защото интересите на правосъдието в случая могат да са основание да бъде отказана такава защита, независимо, че лицето я желае, но няма възможност да си осигури. Защото аз правя текста безусловен и в този смисъл той е компромис между отпадането на т. 7 и запазването на възможностите при условията на т. 9. Така че ние можем да направим всяка промяна, която надхвърля стандартите на Европейската конвенция, тъй като интересите на правосъдието дават възможност на органа да приеме или да отхвърли това искане. Нека да са ясни мотивите отправната точка.
Веселин Вучков:
Съвсем кратко ще възразя срещу идеята на г-н Стоилов да се преформулира текста на чл. 94, ал. 1, т. 9. Той не е от 2006 г., а е от 2000 г. Това е почит буквален превод на Европейската конвенция за правата на човека, въведени критерии за адвокатската помощ за бедни обвиняеми, както спомена и г-н Илиев, има разработена добра практика и този текст не бива да се коригира от всяка гледна точка. Друг е въпросът да насочим вниманието си към т. 7, както е предложил вносителя, но т. 9 да не я коментираме в този контекст.
Искра Фидосова:
Благодаря. Желаещи за изказване мисля, че вече няма. О-о, г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Аз категорично няма да подкрепя отпадането на т. 7. Защото тя е част от философията на наказателния процес такъв какъвто е. Кое налага промяната на тази философия на Наказателно-процесуалния кодекс. Пред тази инстанция е казано, че във всички случаи. Сега тук шикалкавим, ако интересите на правосъдието и пр. Ако е интересите на правосъдието, това значи да няма никъде защита. Формализма на досъдебното. Добре, но в съда се изнасят основните спорове, като премахнем формализма отдолу. Къде ще бъде тежестта и кое налага нещо, което е прието и е от философията на НПК, да отпада, който е не само да се използва като процедура за наказване на престъпниците, но и закон, който трябва да гарантира правата. Въобще т. 9 не може да компенсира т. 7. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Миков. Други желаещи за изказване има ли? Няма.
Подлагам на гласуване първо постъпилото предложение на г-н Янаки Стоилов за редакция в чл. 94, ал. 1, т. 9 да бъде редактирана със следния текст:
„9. „Обвиняемият не е в състояние да заплати адвокатско възнаграждение, но желае да има защита.”
Който е „за” предложението на г-н Стоилов, моля да гласува. Петима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шестнадесет „въздържали се”. Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложенията на н.пр. Христо Бисеров и Мая Манолова, внесени поотделно, но с едно и също съдържание да отпадне т. 1 на § 9. Сега ще гласуваме само т. 1. Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Петнадесет „въздържали се”. Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване да бъде подкрепен текста на вносителя в § 9, т. 1. В ал. 1, т. 7 се отменя. Който е „за”, моля да гласува.
Повтарям, подлагам на гласуване предложението на вносителя в ал. 1, т. 7 да се отмени. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Има постъпило предложение от н.пр. Милена Христова да се създаде нов § 9а.
„§ 9а. В чл. 107, ал. 1 се създава изречение второ: „Наблюдаващият прокурор се произнася по направените искания в срок от три дни.”
Желаещи за изказване? От страна на вносителя кой ще вземе думата. Заповядайте, г-н Миков.
Михаил Миков:
Накратко мотиви. В практиката се оказва, че липсата на срок води до месец –месец и половина не произнасяне и през това време се губи смисълът. Т.е. едно дисциплиниране на процеса. Три дневният срок е взет по аналогия от произнасянето на горестоящия прокурор. Т.е. не се произнася разследващия полицай, а наблюдаващият прокурор. Защото в практиката досега просто няма произнасяне. Има задължения, няма произнасяне. (Веселин Вучков: Винаги има произнасяне.) След месец и половина-два, когато вече нещата са приключили. Ако трябва да се заемем с някакво емпирично изследване на практиката, но така е.
Димитър Лазаров:
Дотолкова доколкото приехме все пак, че няма да се обжалват отказите на наблюдаващия прокурор, когато се поиска извършване на допълнителни следствени действия дотолкова доколкото с оглед бързината на процеса, която е заявена, съкратихме сроковете на извършване на книжа и призовки чувствително – на три дни, и дотолкова доколкото наистина в практиката съм наблюдавал случаи, когато наблюдаващият прокурор се произнася едва след като делото е предявено, и се обезсмисля едно такова произнасяне дотолкова доколкото говорим за все пак някаква процесуална дисциплина и бързина, аз считам, че предложението е резонно и ще гласувам „за”.

Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Г-н Димитров.
Павел Димитров:
Аз също съм на мнение, че трябва да има такъв срок, защото някога прокурорите след като делото влезе в съда, тогава се произнасят и възникват спорове. Но считам, че този срок от три дена е много кратък и предлагам той да бъде седем дневен. Защото едно е да се произнася по-горния прокурор при готови изследвания, друго е самият наблюдаващ прокурор. Мисля, че тридневният срок е кратък.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Г-н Първанов, заповядайте.
Валери Първанов:
Аз смея да твърдя, че нямаме проблеми и че се произнасят органите на досъдебното производство. Защото в чл. 107, ал. 1 се говори за органи на досъдебното производство, а не за прокурор. Т.е. искането може да бъде отправено и към следовател и към разследващ полицай. И в тези случаи да задължаваме прокурора да се произнасяне по искане, отправено към друг орган, ми с струва малко пресилено. И без това имаме достатъчно много задължения. Във всички случаи, когато се иска събиране на доказателства или други процесуални искания, би трябвало прокурорът да се произнася в срок. Като имаме предвид сроковете в досъдебното производство, смятам, че този срок е резонен, но не му е тук мястото, според мен, на този срок.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Първанов. Г-жа Попова.
Маргарита Попова:
Изразявам следното становище по така направеното предложение. Не виждам как това предложение ще бъде поставено точно тук в чл. 107, в част втора доказване, която регламентира общи положения. Извинявайте, просто липсва всякаква логика такова предложение да се постави на това систематично място. Какво значи да се произнася разследващия орган точно тук по искане за събиране на доказателства. Правиш бележк8и, възражения при предявяване на обвинението и там разследващият орган казва какво приема и какво не приема. Как тук в общата част ще се сложи искане за срок от три дни по искане за събиране на доказателства. Как ще изглежда това нещо.
Може би в чл. 229 някъде, да. Там където има задължение да се произнесе разследващия орган. Обаче в чл. 107 да се сложи това е абсолютно неудачно.
С разширяването на обхвата на предложенията просто не знам как ще се справим и с процедурите. Мястото му не е тук!
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Попова. Други желаещи за изказване по предложението за нов § 9а? Няма. Преминаваме към гласуване на предложението на н.пр. Милена Христова да се създаде нов § 9а със съдържанието, което прочетох преди малко.
Постъпи предложение от н.пр. Павел Димитров този срок да се увеличи и думите „от три дни” да се заменят с „до седем дни”.
Който е „за” предложението за създаване на нов § 9а с редакционната бележка „до седем дни”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Предложението се приема.
Даниела Доковска:
Имаше предложение този текст да отиде в чл. 229.
Искра Фидосова:
Г-жо Доковска, имаме правила, които следваме и гласуваме по тях. Когато се стигне до чл. 229 може да се направи предложение от комисията и да се гласува. Ще се гласува отделно, когато стигнем до чл. 229.
Продължаваме с § 10. Има постъпило предложение на н.пр. Христо Бисеров § 10 да отпадне, като остане и се приеме само в частта по отношение на промяната в чл. 118, ал. 1, т. 3. Т.е. думите „оглед и свързаните с него претърсване и изземване” се заменят с „оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент и разпознаване на лица и предмети.”
Същото е и предложението на н.пр. Мая Манолова.
Има постъпило предложение от н.пр. Красимир Ципов и група народни представители, което предполагам е същото.
Красимир Ципов:
Да се счита промяната и по отношение на т. „б”.
Искра Фидосова:
Тъй като има правописна грешка, пак по същия начин да отпадне в първата част и във втората да остане.
Текстът на вносителя го виждате.
Желаещи за изказване по § 10 има ли? Г-н Вучков, заповядайте.
Веселин Вучков:
Става дума за текста, който въвежда принцип от много отдавна – от по-предишния НПК, че не може да участва в ролята на свидетел лице, което има друго процесуално качество, освен изрично изброените в НПК. Както знаем всички, НПК в момента допуска в ролята на свидетел да участва и пострадалия, и гражданския ищец и гражданския ответник, поемните лица, обвиняемият в една частна хипотеза, когато делото е приключило спрямо него. Всъщност ще изкажа мнението на вътрешното министерство. След много внимателен анализ на тази разпоредба и от гледна точка на теорията, но най-вече от практиката, защото в крайна сметка ние сме тази институция, която най-вече, да не кажа почти винаги събираме доказателства чрез института на разследващия полицай досега. Според нас не бива да се възприема тезата разследващият полицай и следователят да бъдат разпитвани като свидетели по няколко съображения. Ще кажа съвсем накратко две-три от тях. Разбира се, може да има и противно мнение. Може и да се допълнят моите аргументи.
Първият аргумент е, че все пак основното усилие и винаги е било и трябва да продължи да бъде към това разследващият полицай и следователят да провеждат качествени процесуално следствени действия, чиито резултати с оглед на процесуалната форма да съставляват съответните техни актове, най-вече протоколите. Всички знаем, че следователите и разследващите полицаи се произнасят преди всичко с постановление на досъдебната фаза, а процесуално следствените действия се отразяват в съответни протоколи, които имат характер на писмено доказателствено средство.
Породи се съмнение и то трудно може да бъде оспорено, че отварянето на възможност дознателите да дават свидетелски показания най-вече пред съда по различно искане – това може да стане по искане на прокурора, може да стане по искане на адвокатите и на обвиняемия, разбира се, може да се изтълкува, че всъщност по този начин стимулираме разследващите полицаи да не провеждат качествено разследване и чрез своите свидетелски показания да санират процесуалните пропуски, допуснати по време на огледите най-вече. Но не само на огледите, но и претърсванията, изземванията и т.н.
И още един аргумент мога да посоча, че с оглед на изключителната натовареност в момента на разследващите полицаи, провеждането на много интензивни огледи всеки ден изобщо не е изключена вероятността, тя е много голяма, почти по всяко дело, дори всяка седмица и всеки ден дори да бъдат викани за свидетели по наказателни дела в съдебна фаза, което ще създаде изключително голяма трудност да не могат да изпълняват основните си ангажименти по досъдебната наказателно-процесуална фаза.
Това са общо взето аргументите, които според нас трябва да натежат, ако се приеме решението да не се допускат следователи и разследващи полицаи да бъдат свидетели по едно и също наказателно дело.
Искам да направя голямото уточнение, което никой не е оспорвал досега, всички практикуващи юристи го знаят много добре, няма никаква процесуална пречка според действащите процесуални норми служител на МВР, полицай, който има някакви възприятия от престъпното деяние или от мястото на престъплението, този, който е униформен полицай, който пръв е отишъл на мястото, този, който е съхранявал местопрестъплението, оперативните работници, поемните лица – изключително важно, които участват в голяма част от процесуално-следствените действия няма никаква пречка и в момента да бъдат свидетели. Всички съдии знаят много добре, че те дават основни свидетелски показания. Разбира се, могат да бъдат разпитани на досъдебната фаза, за да направят съответните уточнения.
Това са общо взето моите аргументи.
Искра Фидосова:
Благодаря г-н Вучков. Други желаещи за изказване. Г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Една бележка по доклада. Ако предложението на вносителя не се приема, както казвате, защо се отхвърлят предложенията на Бисеров и на Мая Манолова. Те се приемат.
Искра Фидосова:
Г-н Бисеров има предвид в текста, когато сте изписвали доклада, защо е записано така?
Красимир Ципов:
Има резон в изказването на г-н Бисеров. Трябва да се подкрепи § 10, т. 1 по отношение на буква „б”. Т.е. в т. 3 думите „оглед и свързаните с него претърсване и изземване” се заменят с „оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент и разпознаване на лица и предмети.”
Христо Бисеров:
Едната част е за отпадането на параграфа. Всъщност има три предложения за отпадане на § 10 по вносител: от Ципов, Манолова и от мен. На Ципов се подкрепя, нашите не знам защо не се подкрепят.
Искра Фидосова:
Има грешка при изписването. Има ли желаещи за изказване по § 10 по същество. Г-жа Попова.
Маргарита Попова:
Уважаеми колеги, аз бих искала да кажа следното. Изслушах становището на г-н Вучков за това защо не можем в момента да приемем възможност разследващите органи да свидетелстват пред съда за всичко това, което те са възприели на местопроизшествието или на местопрестъплението като хора, които първи отиват там и имат съприкосновение с това събитие. Аз бих искала да кажа следното.
Когато ние правихме това предложение и работната група е разсъждавала върху това трябва или не трябва да се случи, ние не сме изхождал от обстоятелства от рода на ще има недобросъвестни, които ще правят протоколите не както трябва и след това ще може да се манипулира, ще има неподготвени или некадърни разследващи полицаи, които правят зле протоколите и след това по този начин ще им се даде възможност в съда те с гласни доказателства да поправят своите грешки в изготвените от тях протоколи. Такъв подход е недопустим и такъв подход уронва престижа на държавните институции. Въпросът беше в това с предложение от този род ние да подкрепим основен принцип в наказателния процес, че всички, които могат да кажат и които могат да допринесат за събиране на доказателствата в пълна степен, задълбочено, всестранно и пълно, както сме свикнали да се изразяваме вече като клише, да може да бъде използван целия ресурс на държавата и на всички, които участват на местопрестъплението да могат и да свидетелстват, освен да изготвят писмени доказателства по този въпрос. Аз не знам дали тази точка и този параграф ще получат одобрението на законодателя или не, но искам да кажа следното.
Ако сега тази хипотеза не бъде подкрепена, включително и с мотиви, които аз разбирам, на Министерството на вътрешните работи относно ресурса на колегите като бройка и като възможност да участват в дела и да свидетелстват, освен да събират годни доказателства, ако сега това е невъзможно да се случи, уверявам ви, много скоро ние ще имаме нужда от такъв текст и ще се мотивирам защо.
Аз участвам на заседанията на министрите по правосъдие и вътрешен ред и в рамките на грижата на Европейската комисия по наказателно правосъдие особен акцент се поставя върху въпросите за формиране в бъдеще на съвместни екипи по трансгранична престъпност за тежки престъпления, където ще участват разследващи екипи от всички държави-членки на съюза. Във всички или в почти всички държави разследващите органи свидетелстват. Когато ние работим по един процес тук в нашата държава и разследващите органи на други наши партньори – други членки на Европейския съюз поискат те да бъдат разпитани като свидетели, ние ще им откажем и ще им откажем абсолютно правомерно, защото такава фигура в нашия процес не съществува. И когато се случи такъв казус, тогава най-вероятно ще дойде необходимостта такава хипотеза инфарктно и бързо да бъде приета.
Просто бих искала за ваша информация да кажа какви са приоритетите, какво се мисли и какво би могло да се случи, а оттам насетне волята е на законодателя да приеме или да не приеме този текст. Така че благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-жо Попова. Други желаещи за изказване? Г-н Миков.
Михаил Миков:
Уважаема г-жо Министър, нали не искате да ни кажете, че разследващите в другите държави са разследващи по смисъла на нашия НПК, за да приемаме нещо инфарктно и бързо. Те ще си бъдат на общо основание. Когато пожелаят, те ще ги разпитат, но те не са разследващи по нашия НПК. Извинявайте за тези инфарктни и бързи, където ще ни се наложи, за да ни плашите.
Искра Фидосова:
Желаещи за изказване по § 10. Г-жа Доковска.


Даниела Доковска:
Ние сме изразили становището си по този текст и няма да го повтарям. Изцяло подкрепяме съображенията на колегата Вучков.
Искра Фидосова:
Колеги, тъй като няма други желаещи за изказване, преминаваме към гласуване. Ще подложа отделно на гласуване по т. 1 двете хипотези и след това отделно т. 2.
Първо е хипотезата на т. 1, чл. 118.
Предложението на н.пр. Христо Бисеров, на Мая Манолова, на Красимир Ципов и група народни представители в ал. 1, бук. „а” да се създаде нова т. 3. „т. 3. разследващите органи” да отпадне.
Христо Бисеров:
По вносителя?!
Искра Фидосова:
Г-н Бисеров, вървим в доклада по вносителя. Тъй като по вносител т. 3 става т. 4, аз трябва да ги подложа поотделно на гласуване в двете хипотези. За това започнах с това, че имаме две хипотези в т. 1. тъй като предложението на вносителя е т. 3 да стане т. 4.
Христо Бисеров:
Това е само една номерация.
Искра Фидосова:
Да повтарям ли, или стана ясно какво гласуваме.
Разделяме т. 1 да две хипотези, колеги. Когато сме на второ четене вървим по вносител. По вносител имаме две хипотези в т. 1.
Първата хипотеза в т. 1 по отношение на буква „а”, да се създаде нова т. 3 със съдържание „разследващите органи”. Има постъпило предложение и от Христо Бисеров, и от Мая Манолова, и от Красимир Ципов и група народни представители да отпадне. Който е „за4 отпадането, моля да гласува. Двадесет и двама „за”. Без против и въздържали се.
Втората хипотеза на т. 1 е досегашната т. 3, където е записано да стане т. 4, (което ще се редактира след това гласуване) и в нея думите „оглед и свързаните с него претърсване и изземване” се заменят с „оглед, претърсване, изземване, следствен експеримент и разпознаване на лица и предмети.” Това е текстът на вносителя.
Който е „за” този текст на вносителя, моля да гласува. Двадесет и двама „за”. Без против и въздържали се.
Сега гласуваме т. 2. Предложението на Христо Бисеров, на Мая Манолова и на Красимир Ципов и група народни представители предложението на вносителя за отмяна на ал. 2 да отпадне. Който е „за” предложението за отпадане на т. 2, моля да гласува. Двадесет и двама „за”. Без против и въздържали се.
Гласувахме не за предложението на вносителя, а за отпадане на т. 2.
Колеги, продължаваме с § 11.
Иска думата г-жа Манолова по процедурен въпрос. Заповядайте.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги, съвсем добронамерено искам да задам следния въпрос. Последния път на работна група в деня, в който изтичаше срока за предложенията второ четене, предложение от колегите от ГЕРБ не бяха постъпили или не бяха входирани. Това означава ли, че предложенията, които н момента четете, са подадени в срок.
Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, срокът изтече в петък в 18:00 часа. Последната среща на работната група беше в четвъртък 15:00 часа преди заседанието на Правната комисия. Предложенията са входирани в срок и то доста преди изтичане на срока. Моля да дадете копие на г-жа Манолова за входираните предложения.
Продължаваме с § 11. Има постъпило предложение от н.пр. Христо Бисеров Има предложение и от н.пр. Красимир Ципов и група народни представители.
На вниманието на комисията работната група предлага да се подкрепи по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 11.
„§ 11. В чл. 120 се правят следните изменения:
1. В ал. 3 думата „сто” се заменя с „триста”.
2. В ал. 4 думите „до петстотин” се заменят с „до хиляда”.”
Желаещи за изказване. Няма желаещи за изказване. Подлагам на гласуване предложената редакция, която по принцип подкрепя и текста на вносителя и текстовете на народните представители.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и двама „за”. Без против и въздържали се.
§ 12. Има постъпило предложение на н.пр. Христо Бисеров, на народния представител Мая Манолова и предложение на н.пр. Красимир Ципов и група народни представители.
Работната група предлага на комисията да подкрепи по принцип текста на вносителя със следната редакция на § 12.
„§12. Създава се чл. 123а:
Защита на служител под прикритие в наказателния процес.
Чл. 123а (1) Служител под прикритие не може да се разпитва като свидетел, когато са налице достатъчно основания да се предполага, че в резултат на свидетелстването може да възникне реална опасност за живота или здравето на служителя, на неговите възходящи, низходящи, братя, сестри, съпруг или лица, с които се намира в особено близки отношения, както и ако това е пречка за изпълнение на функциите му.
(2) Структурата, която осигурява и прилага разследването чрез служител под прикритие, определя възможността за възникване на опасност по ал. 1 и уведомява писмено наблюдаващия прокурор и съда.
(3) Данните за самоличността на служителя под прикритие могат да бъдат предоставени на наблюдаващия прокурор и съда след мотивирано писмено искане от органа по чл. 175, ал. 2, който дава писмено разпореждане за разкриване на самоличността, само ако няма да възникне опасност по ал. 1.
(4) Органите на досъдебното производство и съдът вземат всички възможни мерки за запазване в тайна на самоличността на служителя под прикритие.”
Желаещи за изказване? Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Моето предложение е идентично с това на Христо Бисеров. Просто сме използвали различни правни техники и аз предлагам ал. 3 и 4 да останат по вносител, само че да отидат на систематичното им място в чл. 141, като предлагам да се създаде чл. 141б, което е отразено коректно на с. 10.
Смисълът на моето предложение и на г-н Бисеров е да отпаднат първите две алинеи, защото те регламентират случаите, в които служителят под прикритие не може да се разпитва като свидетел, което изобщо, според, обезсмисля, след като той не е свидетел предоставянето на данни на съда, след като те така или иначе те няма да бъдат акредитирани като свидетелски показания. За какво са им такива данни на прокурора и на съда.
Искра Фидосова:
Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Ако текстът остане така, както го предлага работната група и респективно комисия, смятам, че в ал. 3, където се говори за данни за самоличността на служителя под прикритие, трябва да отпаднат думите „могат да бъдат” и да се каже: „се предоставят на наблюдаващия прокурор и съда”. Защото наблюдаващият прокурор и съдът представляват държавата и те трябва да са сигурни, че става дума за съществуващо лице, което предоставя определена информация, доказателства, а вече той ще прецени дали да ги разкрие, ако няма да възникне опасността по ал. 1. Иначе уговорката „могат да бъдат предоставени”, означава, че те могат и да не бъдат предоставени на тези, които трябва да вземат решение.
Искра Фидосова:
От страна на вносителите по отношение на повдигнатия въпрос дали да бъде „могат” или „се предоставят”, което на мен ми звучи резонно. Г-жа Машева.

Даниела Машева:
Този текст е възприет с оглед защитата на агента, че органът по чл. 175, ал. 2 ще прави преценка дали възниква опасност с оглед разкриване на самоличността и с оглед целия ред за съхраняване на неговата самоличност.
Николета Кузманова:
Чл. 175, ал. 2 е органът е министърът на вътрешните работи или председателят на ДАНС.
Янаки Стоилов:
Аз си поддържам предложението, тъй като тези органи са висшестоящи по отношение на агента под прикритие. Но всъщност делото се решава от съда и прокурора и съдията носят отговорност за запазване на определена тайна, която е станала известна в хода на процеса. Аз не мога да приема, че този, който си изгражда обвинението и този, който решава делото, не знае дали съществува такова лице, което той използва за обосноваване на съответни доказателства.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Г-н Първанов или г-н Илиев.
Даниела Машева:
Съобразили сме го, г-жо Председател, и със Закона за специалните разузнавателни средства и със специалната наредба, касаеща дейността на агента под прикритие и с оглед съхраняване на данните за истинската самоличност на агента. Защото прокурорът и съдията също за определен момент могат да нямат знания за истинската самоличност. Това е смисълът на агента под прикритие.
Валери Първанов:
Бих допълнил, че ако още в първия процес агентът под прикритие самоличността му бъде разкрита, като един по-широк кръг лица получат данни за неговата истинска самоличност, това изключва неговото повторно използване, а един агент под прикритие трудно се създава. В крайна сметка става въпрос за двама висши представители на изпълнителната власт – председателят на ДАНС, който се назначава от президента, а министърът се избира от Народното събрание. Значи ако ние поставим под съмнение техните лични качества и добросъвестност просто няма за какво да говорим.
Янаки Стоилов:
Този текст означава, че най-вероятно министърът на вътрешните работи и директорът на ДАНС никога няма да предоставят такава информация. А ако един съдия е добросъвестен, той в някои случаи може да се осъмни дали въобще съществува такова лице, което стои зад подадените данни. Това според мен рискува използването на тази информация като реално доказателство.

Гроздан Илиев:
Само като едно допълнение към казаното от колегата Стоилов. Значи, ако за съдията остане такова съмнение, просто тази група обстоятелства ще бъдат изключени от доказателствения материал. Няма такъв свидетел, няма такава личност, няма такъв доказателствен източник – значи няма такава група обстоятелства.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Илиев. Други желаещи за изказване? Няма.
Г-н Стоилов, Вие поддържате вашето предложение? (Да.)
Първо подлагам на гласуване постъпилото предложение от н.пр. Янаки Стоилов в ал. 3 да се направи редакция на текста със следното съдържание: „(3) Данните за самоличността на служителя под прикритие се предоставят на наблюдаващия прокурор и съда” и нататък текстът е същия.
Който е „за” направеното предложение от г-н Стоилов в ал. 3, моля да гласува. Пет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем „въздържали се”. Предложението не се приема.
Подлагам на гласуване предложения текст от работната група, която подкрепя текста на вносителя и предлага редакцията, прочетена от мен за § 12. Който е „за”, моля да гласува. Девет „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Преминаваме към § 13. Има постъпило предложение от н.пр. Мая Манолова § 13 да отпадне.
Мая Манолова:
Оттеглям предложението си.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 13, който е подкрепен от работната група. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”, без против и въздържали се.
По § 14 има постъпило предложение на н.пр. Христо Бисеров § 14 да отпадне.
Същото е и предложението на н.пр. Мая Манолова § 14 да отпадне.
Има постъпило предложение на н.пр. Красимир Ципов и група народни представители, което се подкрепя от работната група. Работната група подкрепя по принцип и текста на вносителите и предлага следната редакция на § 14.
„§ 14. В чл. 127 накрая се поставя запетая и се добавя „включително докладите и приложените към тях документи, относно разследванията на Европейската служба за борба с измамите.”
Желаещи за изказване има ли? Ние миналия път подробно го дебатирахме, гледахме го с директивите.
Подлагам на гласуване направените предложения от н.пр. Христо Бисеров и Мая Манолова § 14 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Десет „въздържали се”.
Поставям на гласуване предложението за подкрепа на текста на вносителя с редакцията, която прочетох на § 14. Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
По § 15. Няма постъпили предложения.
По § 16 също няма постъпили предложения.
По § 17 също няма постъпили предложения.
Има ли желаещи за изказване по § 15, 16 и 17. Няма. Поставям на гласуване анблок текстовете по вносител за § 15, 16 и 17. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Предложение на н.пр. Мая Манолова да се създаде § 17а. Това предложение е гласуване преди няколко текста за чл. 141б. Гласувахме го като § 12, ал. 3 и ал. 4.
Мая Манолова:
Едни и същи предложения. Моето не се подкрепя, на колегата Ципов се подкрепя.
Искра Фидосова:
По принцип се подкрепя. Въпросът беше къде му е систематичното място. Ние вече го гласувахме в § 12.
Мая Манолова:
Понеже се проявява такова отношение към нашите предложения с колегата Бисеров, още веднъж ви моля не сега, а в последствие да си направите справка кога е изтекъл срокът за предложенията за второ четене. Защото официалният срок, който беше даден от Правния отдел според вътрешната организация в парламента е 24.02. Аз ги питах, за да хвана срока в последния момент. А тези предложения са от 26.02. Аз не казвам, че нямат право да ги направят по време на заседание, обаче тогава те влизат като предложения на Правната комисия и писането отдолу кой подкрепяме и кой не има съвсем друг характер.
Искра Фидосова:
Това, което е по стенограма , ще го цитирам веднага, на пленарно заседание на първо четене на 27 януари по мое процедурно предложение се удължи срокът между първо и второ четене общо на 30 дни. 30-те дни от 27.01. Това е гласувано в пленарна зала.
Мая Манолова:
Максималният възможен срок е 28 дни – четири седмици.
Искра Фидосова:
И при 28 дни, тъй като 1 март е в понеделник, срокът изтича в петък в 18:00 часа. Освен това не мисля, че това е толкова съществено, за да отделяме толкова много време. В момента в комисията всеки един член може да прави предложения за второ четене.
Мая Манолова:
Аз моля да си направите справка. Твърдя, че максимално възможния срок е 28 дни и след като правилата за всички останали народни представители са такива – да ги представят в срок от 28 дни, това трябва да важи и за депутатите от управляващото мнозинство. Аз не казвам, че тези предложения не могат да бъдат направени устно по време на заседание на Правната комисия, но тогава разписването в доклада за второ четене за пленарна зала ще бъде предложение на Правната комисия, а не както е изписано тук. Защото предложения извън срока не могат да се правят.
Искра Фидосова:
За § 17а оттегляш ли си предложението или го подлагам на гласуване. (Не.)
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Мая Манолова за създаване на нов § 17а със съдържанието на с. 10 за създаване на чл. 141б. Който е „за”, моля да гласува.
Христо Бисеров:
То е прието вече, какво да гласуваме.
Искра Фидосова:
Нали за това предложих, тъй като е прието на друго място систематично да не го изписваме и гласуваме отново.
Мая Манолова:
Аз не го оттеглям, защото моето съдържание е същото.
Четин Казак:
Аз доколкото разбирам колежката Мая Манолова предлага то да бъде систематически поставено.
Мая Манолова:
Правя същото предложение със същия текст.
Искра Фидосова:
Г-н Казак, ние гласувахме вече този текст в § 12.
Продължаваме с § 18. Желаещи за изказване има ли? Няма. Който е „за” § 18, моля да гласува. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
По § 19 има постъпило предложение поотделно от н.пр. Христо Бисеров и Мая Манолова § 19 да отпадне.
Има предложение от н.пр. Красимир Ципов и група народни представители в § 19, т. 2 да се измени.
Работната група по принцип подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 19.
„§ 19. В чл. 159 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1.
2. Създава се ал. 2.
„(2) Органите на досъдебното производство или съдът могат да поискат от директора на Европейската служба за борба с измамите да им предостави докладите и приложените към тях документи относно провеждани разследвания на службата.”
Желаещи за изказване. Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Имаме некоректен доклад. Ние искаме да отпадне този текст, защото казваме и го казваме на първо четене, в залата спорихме, че не може българският съд да задължава ОЛАФ. Вие казвате: Вашето предложение няма да го приемем и вкарвате предложение, което е в синхрон с нашето, че само може да поиска. Как ще е коректно? Кажете, че приемате мотивите на колежката Манолова и моите и се появява един по-добър текст и ние ще го приемем с консенсус.
Красимир Ципов:
Г-н Бисеров, една реплика към Вас, да си формулирате правилно предложенията, а не да казвате параграфът да отпадне, а да дадете текст в този смисъл. Благодаря ви.
Христо Бисеров:
Не съм длъжен да давам текст. Имаше първо четене. Ясно е за какво става въпрос. Ако не съм бил достатъчно ясен, сега го казвам. И казвайки го, ви давам повод да коригирате доклада.
Искра Фидосова:
Има ли по същество изказвания по § 19. Ако няма по същество, а ще си говорим за сроковете, е друг въпрос. Имате ли по същество изказвания по § 19.
Г-н Бисеров, Вашият текст е различен от текста на г-н Ципов. Вашето предложение е целият § 19 да отпадне. На г-н Ципов предложението касае т. 2 да се измени.
Заповядайте, г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Предлагам под това предложение и под предишното предложение на г-н Бисеров и на г-жа Манолова, да се запише, че са подкрепени по принцип.
Искра Фидосова:
Г-н Миков иска да се изкаже по същество.
Михаил Миков:
Аз искам да попитам вносителите за регламент ли става въпрос? (Да.) Като е да, нали регламентите имат пряко действие. Дайте да препишем всички регламенти, за да си сближим законодателството.
Принципният въпрос е действат ли в България регламентите или само тогава, когато изрично се записани като текст в някакъв закон. Това е големият въпрос по този текст. Защото и пет текста да запишем, регламентът си е регламент. Да не говорим за преводите и за другите неща. Аз доколкото съм чул регламентите имат пряко действие.
Искра Фидосова:
Г-н Миков има въпрос към вносителите. Г-жа Машева, имате думата.
Даниела Машева:
Касае се за Регламент 1073 от 1999 г., уреждащ дейността на службата (агенция) ОЛАФ. Оттам нататък обаче се поставя въпроса за приобщаване на тези материали към материалите по наказателното производство и понеже се касае за наказателна процедура и с оглед избягване реда на изпращане на следствени поръчки по реда на правната помощ, да се улесни прилагането на този регламент.
Михаил Миков:
А другите държави така ли правят с регламента?
Даниела Машева:
Всяка държава има право да си избере начина, по който да прилага.
Михаил Миков:
Защото има държави, които са по-стари в Европейския съюз и имат повече практика при прилагане на правото на Европейската общност. Може би е добре да гледаме в техния опит. Аз няма да подкрепя този текст с тези съображения.
Да не говорим, че създаваме прецедент с този текст по всички други регламенти. Има регламенти във всякакви сектори, като тръгнем от земеделие, рибарство и пр. Ако тръгнем да ги преписваме само за да се доказваме, че сме по-европейци от европейците, извинявайте.
Искра Фидосова:
Записваме в доклада, че предложението на г-н Бисеров и на г-жа Манолова, както и на Красимир Ципов и група народни представители се подкрепят по принцип и работната група предлага следната редакция, която вече прочетох, на § 19. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Г-н Бисеров, имате предложение за създаване на нов § 19а, което сте оттеглили. Вижте го. (Да, оттеглям го.) Добре.
Продължаваме с § 20.
Веселин Вучков:
Г-жо Председател, искам да кажа няколко думи пред всички, пред цялата комисия. Тук почти всички сме юристи. Вярно е, че тази тема досега не е обсъждана, но понякога процесуалната практика се надпреварва с нас и някои текстове, които смятахме от десет години ,че няма да създават проблем, понякога минират развитието на конкретни наказателни дела. Няма да цитирам конкретни дела. Няма грам политика в това, което искам да кажа. Просто апелирам за помощ. Ако някъде греша, да ме поправите.
Искам да насоча вниманието ви към чл. 161, ал. 2. Става дума за текстове, които бяха въведени в нашето процесуално право преди десет години – 2000 г., и след това възпроизведени едно към едно в новия НПК с една малка корекция, за извършване на действието претърсване и изземване на досъдебната процесуална фаза. 2006 г. беше добавен един израз, че в случаите на неотложност, претърсване и изземване могат да се извършват без съдебно решение, но наблюдаващият прокурор представя протоколите за претърсване или изземване на съдията в 24 часов срок след извършване на следственото действие. Към какво искам да насоча сега вниманието ви.
Текстът не визира срок, в който съдията пред който са представени протоколите за претърсване и изземване да се произнесе. Може да ви се струва това незначително, но понякога е много опасно. Ако се убедите в това, което казвам, че е резонно, мисля, че може и на комисия да се обсъди.
Става дума за това, че паралелно с процедурата за одобряване на протокол, имайки предвид, че тези протоколи визират действия, които са неповторими и фиксират доказателства, които вече не могат да се съберат.
Паралелно с процедурата по одобряване на претърсване и изземване в случаите на неотложност си тече и производството за обжалване на мерки за неотклонение. Имаме случаи, при които е представен за одобрение на съдия от съответния първоинстанционен съд – районен или окръжен, протокол за претърсване и изземване. Този протокол се одобрява, т.е. всички резултати имат годна доказателствена стойност, н това става много късно, да кажем на десетия ден, а междувременно всички контролни инстанции по мярката за неотклонение задържане под стража, поискана от прокурора, са преминали и са се произнесли с окончателно определение на втората инстанция – тричленния състав на въззивния съд. Изрично в определенията на въззивния съд по мярката за неотклонение се казва, че не са представени одобрени протоколи за претърсване и изземване, одобрени от съдия. Т.е. изпадаме в един омагьосан кръг, както виждате. Въззивният съд казва, че не са представени. А те не са представени защото съдията от съответния първоинстационен съд не се е произнесъл наистина..
Това е § 22. Вие ще кажете дали съм прав. Не виждам никаква пречка тук да се добави едно ново изречение към чл. 161, ал. 2, където да се запише, че съдът се произнася в определен срок. Да кажем 24 часов. По този начин пред втората инстанция, която гледа мярката за неотклонение задържане под стража винаги ще са представени тези протоколи, ако са одобрени и съответно ако не са одобрени, няма да се коментират. Това е опасен прецедент, който в бъдеще може да ни създава огромни проблеми, когато категорично ще бъде ясно, че от протоколите за претърсване и изземване ще се направи извод, че това лице трябва да бъде задържано под стража, но те се одобряват 10 или 7 дена след като вече въззивният съд по мярката за неотклонение и задържане под стража се е произнесъл. Това последващо одобрение на съдията става безсмислено в контекста на обсъжданата мярка за неотклонение. Н знам дали съм бил достатъчно ясен.
Искра Фидосова:
Т.е. предлагате в ал. 2 на чл. 161 да се добави срок за съда с ново изречение. В чл. 161, ал. 2 след текста, който в момента е „след 24 часа”, но това е срокът за искането, да се направи ново изречение, с което да се задължи съдът да се произнесе в срок не по-късно от 24 часа. Нали това е предложението? (Да.)
Т.е. по направеното искане съдът с произнася незабавно по представения протокол, но не по-късно от 24 часа. Това ли искате? (Да.)
Има думата г-жа Доковска и след това г-жа Топузова.
Даниела Доковска:
Такива сериозни неща не трябва да се правят ad hoc и във връзка с някое дело, което прокуратурата трябва да решава, защото могат да станат много големи грешки.
Срокът за представяне на протоколите за одобряване – 24-часовият срок е преклузивен. Той означава, че ако разследващият орган не представи в този срок за одобрение протоколите, те стават негодни. Ако вие поставите такъв срок и на съда, и съдът не може да се произнесе в срока, тези протоколи също ще стават негодни, защото няма да са доказателствени средства, изготвени в определения от закона ред. И така и за да обслужим нечия мярка за неотклонение в момента, можем да провалим процесите, защото ще направим тези доказателствен средства негодни. Аd hoc не могат да се решават такива въпрос. Много е трудно. Много голям е рискът от грешки.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Г-жа Топузова.
Мина Топузова:
Понеже аз съм заместник-председател на съда, който се занимаваше с тази мярка за неотклонение, значи аз разбирам прекрасно опасенията на г-н Вучков, но до момента откакто е изменен този текст в НПК, той до момента е работил. Той е работил и е работил години наред. Доколкото знам колегите от окръжните съдилища ги одобряват тези протоколи даже на дежурство. Т.е. всеки ден има дежурен съдия и те се одобряват незабавно. Това, че някакъв определен съдия си е позволил едно според мен едно много тежко дисциплинарно нарушение, всички познаваме тази колежка, но не искам да влизам в конкретика. Това че по някакви причини тя е нарушила задълженията си и това да бъде повод на второ четене на НПК да се вкарва такъв текст, не знам. Народните представители ще го преценят това, но според мен не е необходимо. Аз не знам до момента някъде в държавата да има случай, в който тези протоколи да не са одобрявани в деня, в който са представени. Това е единственият случай и заради тази колежка ние ще вкарваме текст в процесуален закон?!
Може да се запише в Закона за съдебната власт, че административният ръководител упражнява контрол на съдиите да си изпълняват задълженията в някакъв срок, но да се вкарва в НПК, просто не върви.
Искра Фидосова:
Има ли други желаещи за изказване. Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Аз искам да подкрепим тази идея, независимо че се прави на второ четене и да покажем как такива лоши практики понякога могат ад бъдат полезни и как органите на изпълнителната власт не бива да се опитват да ни правят бележки, когато ние си вършим работата. Но така да подкрепим идеята, че да не стане така, че не произнасянето да води до негодност. Ако намерим решение на този проблем, мисля че ще нарушим правилника само на едно четене. Но нека д гарантираме, че ням да се получи този ефект, за който говори г-жа Доковска.
Искра Фидосова:
Аз предлагам, ако г-н Вучков не възразява, до следващия четвъртък имаме седмица време да помислим по това предложение. Има резон в това, което предлага, но нека да помислим за редакция и тогава да го подложим на обсъждане и на гласуване.
Преминаваме към § 20. Има постъпило предложение от н.пр. Красимир Ципов и група народни представители. Работната група подкрепя предложението.
Работната група предлага на комисията да подкрепи по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 20.
„§ 20. В чл. 173, ал. 3 се изменя така:
„(3) Когато искането е за разследване чрез служител под прикритие, представител на структурата, която го осигурява и прилага, представя на органа по чл. 174, ал. 1 и 2 писмена декларация от служителя, че е запознат със задълженията си и задачите по конкретното разследване. Декларацията се съхранява от органа по чл. 174, ал. 1 и 2 и в нея вместо данни за самоличността на служителя се посочва личният му идентификационен номер, определен от структурата, която осигурява и прилага разследването чрез служител под прикритие.”
Желаещи за изказване има ли? Г-н Ципов, заповядайте.
Красимр Ципов:
Тук трябва да направим една корекция. Да не е „представител на структурата” а по всяка вероятност „ръководителят на структурата, който го осигурява и прилага...”.
Искра Фидосова:
Ако запишем ръководител, стесняваме приложното поле.


Мина Топузова:
Може би трябва да бъде ръководителят или упълномощено от него лице.
Искра Фидосова:
Има постъпило предложение вместо „представител на структурата” да се запише: „ръководител на структурата или оправомощено от него лице”.
С редакцията в ал. 3 „ръководител на структурата или оправомощено от него лице” подлагам на гласуване § 20. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 21. Има предложение от н.пр. Христо Бисеров, което е оттеглено.
Предложението на работната група е да се подкрепи текстът на вносителя за § 21. Желаещи за изказване няма. Подлагам на гласуване § 21. Който е „за” текста на вносителя за § 21, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 22. Има предложение на н. пр. Христо Бисеров и на Мая Манолова § 22 да отпадне изцяло.
Има предложение на н.пр. Красимир Ципов и група народни представители в § 22 да отпадне т. 2.
Предложението на работната група в тази посока е по принцип подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 22.
„§ 22. В чл. 176 думата „предоставят” се заменя с „изпращат”.
Желаещи за изказван по § 22. Мая Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
Имаме единомислие по втора точка. Но искам за т. 1 да попитам кое налага думата „предоставят” да се заменя с думата „изпращат”.
Искра Фидосова:
Терминът е от Закона за специалните разузнавателни средства. Проверихме го и няма разминаване в използвания термин и за това е „изпраща”. Стана въпрос и миналата седмица за това – да боравят и двата закона с едно и също наименование, с един и същи смисъл и съдържание.
Михаил Миков:
Кое налага това практически? Защо сами разбираме, че във времето им разлика. Едно е да се изпрати и да пътува, друго е да е стигнало за 24 часов срок. Обикновено тези неща се изпращат по куриер и те не пътуват по пощата. Кое е причината? Гледам стария текст. Тръгнало е от предават, станало е предоставят и сега става изпращат. Аз нямам против, но защо се прави това предложение?
Николета Кузманова:
През 2008 г. в чл. 25 ал. 3 от Закона за специалните разузнавателни средства се възприема формулировката „се изпраща на органа, направил искането за използване на специални разузнавателни средства”. Поради това, че има в момента разнобой в терминологията на ЗСРС и терминологията на НПК предлагаме единствено и само поради причината терминологията да бъде еднаква.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване редакцията на § 22 за подкрепа по принцип текста на вносителя и предложенията, постъпили между първо и второ четене така, както го прочетох. Който е „за” предложението на работната група за подкрепа на текста на вносителя с редакцията „в чл. 176 думата „предоставят” се заменя с „изпращат”, моля да гласува. Това е по отношение на т. 1. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
По т. 2 на § 22. Има ли желание за изказване. Г-жа Машева.
Даниела Машева:
Така предложената т. 2 е свързана с § 23, където се създава нова ал. 3. Просто да имате това предвид.
Постъпи процедурно предложение § 22, т. 2 да се гласува след гласуване на § 23. Който е за така направеното процедурно предложение, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Няма.
По § 23 е постъпило предложение от н.пр. Христо Бисеров и от н.пр. Мая Манолова с едно и също съдържание § 23 да отпадне.
Желаещи за изказване и по трите хипотези в § 23.
По т. 1. Има ли възражение срещу предложението на вносителя „В ал. 1 след думите „разузнавателни средства” се поставя точка и текстът до края се заличава.” Заповядайте, г-жо Доковска.
Даниела Доковска:
Аз мисля, че това е един от най-спорните текстове, по който се изказа най-остри несъгласия. Тук става дума за това да може присъдата да се постановява въз основата на тайни доказателства изцяло, на показания на свидетел с тайна самоличност и на специално разузнавателно средство. Чувствам се неловко да повтарям всичко онова, което казах. Мисля, че то се помни от народните представители, които също изказаха становища. Тук може да има едно реално дублиране на един източник и по този начин да се стигне до осъждането на невинни граждани.
Миналият път помолих уважаваните народни представители да видят делото „Лабита срещу Италия” – решение от 6 април 2000 г., когато Европейският съд изразява загрижеността си от широко използване на анонимните свидетели дори по дела против мафията, като подчертава, че подобен род свидетели могат лесно да бъдат манипулирани на различни основания, било поради преимуществото, което анонимността им дава или поради личен мотив за използване на подобни показания с цел лично отмъщение. Изводът на съда е, че когато вътрешното право допуска подобни скрити доказателствени средства, те трябва задължително да бъдат подкрепени с други доказателства и това е § 158 от цитираното решение. Липсата на задължения за разследващите да подкрепят данните, получени чрез така наречените скрити способи за доказване с други явни доказателствени средства ще доведе до множество осъдителни решения на Европейския съд. Това е грубо накърняване на правото на гражданите на защита върху две тайни доказателства да може да се постановява осъдителна присъда. След като законодателят е предвидил изричен текст, според който нито едно от посочените доказателства не е в състояние самостоятелно да обоснове присъдата, то и двете не могат да сторят това заедно. Защото и миналия път казах: нулата умножена по две е пак нула. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
По ал. 1 на чл. 177 дебатът не трябва да започне с това защо има предложение за отпадане на параграф еди-кой си, а защо има предложение за промяна на действащия текст, който си е действал години. Никога в практиката да е съществувал някакъв спор по тази тема, че две тайни доказателства не правят едно явно. Да не говорим за това, че те могат да имат един и същи произход, както вече стана въпрос и да става въпрос за едно и също нещо. Защото нали знаете, че когато службите кажат, че една работа е потвърдена от три източника, това означава обикновено, че трите източника са захранени от едно и също място. И тук е така или би могло да бъде така. Наистина няма мотиви. Има ли практики, които да изискват тази работа. Едно разбиране, което е толкова естествено, че две нули събрани на едно място не правят единица, а може би нещо друго.
Михаил Миков:
Нека вносителите да ни кажат кое налага това. Защото това означава и друго – пълна абдикация от другите начини, по които се събират доказателствата. Това е най-лесният начин.
Христо Бисеров:
Това съчетано с идеята всички престъпления да могат да се доказват със СРС, няма значение какви са, и добавено с това ,че такива доказателствени средства, респективно доказателства се събират и извън процеса, означава, че в един процес само ще се гледа има ли СРС или няма.
Проблемът е много тежък. Вярно е, че говорим по него няколко пъти. Но вижте колко е часът.
Искра Фидосова:
Никога не сме свършвали в 6:30. Поне още един час. Г-н Първанов, заповядайте.
Валери Първанов:
Аз бих искал да внеса малко успокоение в народните представители относно същността на специалните разузнавателни средства. Те съвсем не са тайни. Резултатите, които се събират по този начин съвсем не са тайни. Те са доста явни. Те са може би най-точните и най-верните доказателства, които могат да се използват в един процес. Защото тогава, когато има филмиране, записване и този запис независимо дали е аудио или видео, той е по-красноречив отколкото показаният на десет явни свидетели, които обикновено забравят, не си спомнят или пък умишлено манипулират своите показания в залите. Така че не бива да се притеснявате от това. Напротив, точно те специалните разузнавателни средства ни дават базата, за да можем да установим обективната истина, както се установяват от уличните камери за пътни транспортни произшествия. Заснела го е камерата, виждаме как минава на червено, удря пешеходеца на пешеходната пътека и ние това няма да го използваме, а ще съберем 10 човека, от които всеки да казва различно и ще бъдем убедени, че ще стигнем до обективната истина. Аз мисля, че в крайна сметка от цялата тази дискусия забравяме каква е целта на един процес, включително и наказателния. А то е да стигнем до обективната истина, това, което реално се е случило. Не, ние се чудим какви формални изисквания да направим ката, че да остане – разбира се, няма достатъчно доказателства, не може да се формира обвинение, следователно не може да има осъдителна присъда, следователно съдът не струва, прокуратурата не може да си свърши работата, полицията бездейства и обществото - няма справедливост.
Аз ви призовавам да помислите отговорно и държавнически. Няма празно в обществото. Обществените отношения се регулират с или без закон. Тогава когато държавата не може да наложи справедливост, справедливостта се търси по друг начин. И за това имаме толкова убийства неразкрити и едва ли някога ще бъдат разкрити и те ще продължат, убеден съм в това, когато се види, че този законопроект излезе от пленарната зала и не дава никакви нови правни инструменти на органите, които по същия този закон върху тях лежи тежестта на доказването - разследващите органи, и прокурора. Да, не ни давайте никакви правни възможности, не приемайте доказателствата извън процеса – нещо, което е практика във всички европейски страни, недейте приемайте това, че когато събрани няколко СРС, например в Германия.
Искра Фидосова:
Колеги, моля ви да оставим г-н Първанов да се изкаже.
Валери Първанов:
Когато разговарях с тях какви правни инструменти те използват, в крана сметка се оказва, че ние не можем да използваме нито един от тези правни инструменти. Говорим за годността на доказателствените средства и как съдът трябва да бъде обвързан предварително, да не би случайно да сбърка. Да не говорим на какво може да почива присъда, макар да не му е мястото тук да говорим за това какво може да почива присъда. Има текстове, които казват какви доказателства трябва да обсъди съда и на базата на какво може да построи своя акт. Но ние трябва да се презастраховаме – на няколко места да кажем на съда, че той не може да решава по своето вътрешно убеждение при условие, че са събрани достатъчно доказателства. Аз бих казал, да запишем в този текст, че не може включително и самопризнанието, да го добавим, защото на друго място го има самостоятелно и да е ясно, че каквито и доказателства да се съберат, трябва да има един единствен явен свидетел, който може да бъде и поставено лице разбира се, както на защитата, за в бъдеще може би и на обвинението, и тогава да кажем, ние заобикаляме закона.
За това лично аз настоявам и от името на Главния прокурор и на Прокуратурата и на разследващите органи да отпадне продължението на текста, т.е. да има възможност да се постановява осъдителна присъда, разбира се, ако съдът намери това за възможно и за доказано, тогава когато има няколко такива доказателства.
В крайна сметка, дори да не приемете изменението на този текст, аз много ви моля да не взимам втори път думата, да приемете предложението за новата ал. 3, която да позволи използването на резултатите от специални разузнавателни средства за доказване на друго тежко умишлено престъпление, когато те са събрани в едно производство, да бъдат използвани по друго, както и тези, които са събрани по времето на проверки, поискани от съответните органи на изпълнителната власт. Събрани са съответните резултати за извършено престъпление, да може тези резултати, тези ВДС да се използват при един процес, разбира се, при ограниченията, които вие запазихте, запазвайки чл. 172, ал. 2 от сега действащия Наказателно-процесуален кодекс. Имаше такива предложения на няколко народни представители да бъде преформулиран текста, но явно няма такова желание. Лично аз казвам, че в своите публични изяви действително ще разграничаваме своята отговорност. Там, където имаме възможност, ще работим. Там, където нямаме възможност, ще работим толкова, колкото можем. Но няма да отговаряме на провокации.
Г-н Илиев изрично посочи и с г-жа Заркова ще си поговорим. Не може да се прехвърля от един орган на друг отговорността именно за безсърдечието на съдиите. Следващото ще бъде за неспособността на прокурорите.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Първанов. Реплика на г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Аз мога да репликирам колега народен представител. Но искам да кажа кое не е вярно във Вашето изказване.
Чл. 172, ал. 2, с което завършихте, е текст, който аз вкарах като проект.
Валери Първанов:
Беше в проекта на г-н Яне Янев.

Христо Бисеров:
Ще ви кажа какво стана. Прокуратурата на работното заседание каза, че това е неподходящ текст, неправилен текст – Главна прокуратура. Така че отбелязвам го да е ясно, че този текст го няма, защото прокуратурата и не само прокуратурата, но прокуратурата възрази за промяна на чл. 172, ал. 2 – това е за списъка на престъпленията, които подлежат на разследване чрез СРС. Това е едното.
Второ, не може да казвате, че който не подкрепя идеята на вносителя за чл. 177 не постъпва отговорно и държавнически.
Не може да искате чл. 171, ал. 1 да се променя по този начин, защото вие тласкате цялото (всичко) само на СРС. Аз знам, че СРС е доказателство и не заблуждавайте, всъщност кого ли заблуждавате, не знам, но тук не става въпрос за това, че специалното разузнавателно средство не може да бъде доказателство. Става въпрос за това, че не може да бъде единствено доказателство, че предварителното разследване трябва да се погрижи да намери още нещо. Може да е хартийка. Няма нужда да е свидетел. Съдът трябва да се погрижи да провери и други доказателства и да намери косвено доказателство.
За това казвам, че Вашето изказване не е коректно.
Искра Фидосова:
Да разбирам ли, г-н Бисеров, от вашето изказване, че бихте подкрепили ал. 3, а за ал. 1 се въздържате.
Христо Бисеров:
Леките престъпления ще бъдат ли доказвани през врътката през .... ред или само тежките.
Валери Първанов:
Мисля, че вашият въпрос е неуместен за чл. 172, ал. 2.
Христо Бисеров:
Понеже Върховният касационен съд има една идея, която вие като вкарате така дебата, ние няма къде да се срещнем.
Чл. 172, ал. 2 не е променена благодарение на съучастието на Прокуратурата.
Искра Фидосова:
От страна на вносителите има ли други желаещи за изказване по § 23.
По т. 2 мисля, че няма възражения да се замени „резултати” с „данни”.
По т. 1 има ли други желаещи за изказване. Г-н Илиев Заповядайте.
Гроздан Илиев:
Уважаеми народни представители,
Сериозни дебати се разгоряха по предложението за изменение на ал. 1. Но като съдия искам да ви кажа, че аз и моите колеги се ръководим от един основен принцип, който е свързан с изискването, че съдът постановява своята присъда на основата на обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата, които са включени в предмета на доказване по конкретното дело. Веднага ви давам следния пример.
Внесено е обвинение срещу лицето Х за извършено умишлено убийство с огнестрелно оръжие. Представени са ни СРС и един анонимен свидетел, който възпроизвежда разговор, от който е видно, че Х е застрелял У. По делото обаче липсва трупа на лицето и огнестрелното оръжие. Казвам ви, че няма да има съд, който да постанови осъдителна присъда срещу лицето, което от СРС и анонимния свидетел е посочено като извършител на престъплението.
За това смятам, че дебатите се отклониха от основната тема. Защото освен СРС, освен анонимен свидетел, органите на досъдебното производство имат задължението да извършат едно задълбочено разследване, за да подкрепят своето обвинително заключение и с други доказателствени източници.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Илиев. Дружи изказвания има ли? Г-жа Доковска.
Даниела Доковска:
Не е ли достатъчно това, което посочих пред Правната комисия за грубото несъответствие с практиката на Европейския съд по правата на човека. И така ли да смятаме, че Европейският съд по правата на човека нито държавнически, нито логично.
Искра Фидосова:
Има ли други желаещи за изказване или преминаваме към гласуване на § 23. Няма желаещи за изказване.
Няма постъпило предложение за отделно гласуване на точките в § 23. Има две предложения за цялостно отпадане. Г-н Бисеров, поддържате ли предложението си за отпадане на § 23.
Тъй като няма други предложения, различни от текста на вносителя.
Моля представител на вносителите да каже по т. 2 защо „резултати” се заменя с „данни”.
Веселин Вучков:
НПК борави с данни – фактически данни на едно място, достатъчно данни. Разбира се, доказателства в най-различни разновидности – достатъчни доказателства, доказателства. Резултати почти не можем да срещнем и за това предложено думата „резултати” да се замени с „данни”.
Христо Бисеров:
Данни какво означава. Данните са съотносими към доказателствата. Може би не съм съвсем прецизен. А резултатът като терминология е съотносим към веществените доказателствени средства. Това не са едни и същи неща. Не е вярно че резултати и данни са две препокриващи се понятия. В ал. 1 се говори за данни, а в ал. 2 – за резултати.

Искра Фидосова:
В сега действащия текст в ал. 2 има резултати. В същия текст има и данни. Действащия текст н ал. 2 казва:
„(2) В наказателното производство не могат да се ползват резултати, получени извън направеното искане по чл. 173, освен ако не съдържат данни за друго тежко умишлено престъпление.”
Това е действащият текст.
Христо Бисеров:
Вярно ли е, че като направим промяната, ще стане така: не могат да се ползват данни, които освен ако не съдържат данни. Значи данните съдържат данни. Ако резултатите съдържат данни звучи по-логично, тъй като ВДС ... За това нещо поне един час в залата ще се разправяме, ще ни пишат по медиите.
Искра Фидосова:
Колеги, ще гласуваме поотделно трите точки, за да няма нещо неразбрано. Има ли други изказвания по точките на § 23. Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Г-жо Председател, защо няма да подкрепя т. 3. Защото досега редът е, а мисля, че и в Германия редът е такъв, когато се установят данни за друго престъпление, веднага се образува досъдебно. Веднага разделя се и се изпраща на съответния орган и си върви в друго производство. Тук какво ще се получава. По едно дело образувано срещу едно лице ще се събират данни за други престъпления и за други лица. Те могат в един момент да се използват, но могат е да не се използват. Могат да се използват и за друго. Това е малко разработки, които МВР ги прави. От опит е, но не са се сменили много служителите в последните десет-двадесет години. Проблемът е, че като има достоверни данни, но не са стигнали до прокуратурата. Трябва да е много ясно, че щом има данни за извършено престъпление, веднага се образува досъдебно и си влиза прокуратурата. А не се работи по едно и след време може да се извади, а може и да не се извади друго. Това са практиките.
Няма д го подкрепим този текст.
Искра Фидосова:
Г-н Бисеров има думата по т. 3 на § 23.
Христо Бисеров:
Аз се изкушавам дали да се изкажа или да прочета нещо.
„В закона се предлага нова алинея.
„Предложеното изменение не държи сметка за изискването доказателствата, включително тези с обвинително значение да се събират единствено и само по реда на НПК, за да се използват пред съда. Поначало материята, свързана с използване на СРС и изготвените в резултат на тяхното използване на веществени доказателствени средства е строго регламентирано в НПК по отношение на предпоставки, ред и начин на използваме. Предвиденото изменение в тази част позволява използване на данни, придобити не от разследващ орган и по извън процесуален ред, създава предпоставки за неправомерно посегателство върху правата и свободите на гражданите, за нарушение на неприкосновеността на личното пространство и в крайна сметка за несъобразяване с установените европейски стандарти в тази област.”
Това е на ВКС. Нарушават се принципи. Това са доказателства ,които ще се събират извън наказателния процес. За това става въпрос и тази опашка „органите по чл. 13” означава точно това, че оперативните разработки стават нещо различно. Няма никъде такава практика. И че е имало в Германия, това изобщо не е вярно. В Германия има едни текстове, които се отнасят само когато става въпрос за националната сигурност. Няма такава практика никъде – доказателства да се създават извън процеса. За това няма как да подкрепим.
При положение, че премахнахте и контролните органи по отношение на използването и прилагането на специалните разузнавателни средства, работата стига до?!? Смятам, че това е грубо нарушение на принципите в правото. Ням как да подкрепим това предложение.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване няма. Преминаваме към гласуване поотделно точките.
Има постъпили предложения от н.пр. Христо Бисеров и Мая Манолова да отпадне § 23, ще ги подложа на гласуване.
Подлагам на гласуване предложението на Христо Бисеров и Мая Манолова да отпадне т. 1 от предложението на вносителя. Който е „за” отпадането на т. 1 от § 23, моля да гласува. Пет „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Седем „въздържали се”.
Подлагам на гласуване т. 2 на § 23. който е за отпадането на т. 2, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване т. 3. Който е „за” отпадане на т. 3 от предложението на вносителя, моля да гласува. Пет „за”. Против?
Колеги, предложението на г-н Бисеров е т. 3 да се гласува на два пъти.
Първата хипотеза е:
„За доказване на тежко умишлено престъпление по чл. 172, ал. 2 могат да се ползват и данните, получени при прилагане на специални разузнавателни средства по друго наказателно производство.”
Христо Бисеров:
Такова предложение е направено в текста на Върховния касационен съд. Това е абзацът, който ви прочетох. Тук има разум, защото когато при едно тежко престъпление протече СРС, т.е. не при оперативните разработки. В един действащ наказателен процес протича друго тежко престъпление. А цялото предложение означава, че всяка разработка става доказателство в процеса. Обяснявам коя е разликата. Обяснявам, че разликата е разумна.
Искра Фидосова:
В процедура на гласуване сме.
Реплика:
Да се подложи на гласуване отпадането на последната част на ал. 3.
Искра Фидосова:
Може и така. Подлагам на гласуване отпадането на текста: „или по искане на орган по чл. 13, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства”.
Който е за отпадането на този текст в ал. 3 в т. 3 моля да гласува. Шест „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Десет „въздържали се”. Предложението не се подкрепя.
Подлагам на гласуване целия текст на т.3 в § 23 за ал. 3 но предложението за отпадане на Христо Бисеров и Мая Манолова. Който е за отпадането на т. 3, моля да гласува. Пет „за”. Против? Шест „против”. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
Предложението за отпадане не се подкрепя.
И така от § 23 т. 1 и т. 3 остават по вносител. Т. 2 отпадна.
Сега се връщам на § 22. Направихме гласуване по т. 1.
Сега започваме изказвания по т. 2, след което ще подложа на на гласуване. Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Г-жо Председател, дотолкова доколкото приехме ал. 3 на § 23, ние имаме предложение, което ще оттегли – да отпадне т. 2. Но от друга страна текстът, така като е изписан, остава една двусмисленост, а целта, идеята всъщност е при хипотезите, особено първата на ал. 3 на чл. 177 да има възможност прокурора да ползва не само едно веществено доказателствено средство, а да ползва две веществени доказателствени средства за едни и същи данни или доказателства ,за да може да бъдат прилагани по двете дела, евентуално и три. Защото не е казано две. Тук е казано две и повече. Поради което предлагам по принцип да гласуваме текста, тъй като сега нямаме готовност да изпишем коректен текст, за да става ясно, че става въпрос не прокурорът да си държи ВДС в бюрото, да няма злоупотреба. Това искане може да бъде само и единствено след прилагане към другото образувано следствено дело.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване по т. 2 на § 22.
Даниела Доковска:
Бих искала да попитам. Схващам тенденцията на всичко, което се прави в момента, но бих искала да попитам съдът, който дава разрешението, ще знае ли все пак в колко екземпляра се изготвят тези веществени доказателствени средства и дали няма да се размахват в публичното пространство. Защото вие давате възможност прокурорът да си изготвя колкото си поиска веществени доказателствени средства. Няма дори съдебен контрол върху това колко веществени доказателствени средства се изготвят.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване. Аз мисля, че тук трябва да се прецизира текстът. С оглед на това, че приехме разпоредбата на § 23, т. 3 е важно още веднъж да погледнем § 22, т. 2 и да прецизираме текста, тъй като така записан наистина има основание за различни тълкувания.
Колеги, обединяваме ли се за това по § 22, т. 2 да прецизираме текста и да го гледаме следващия път.
До § 23 сме гласували всичко с изключение на § 9, т. 2 по отношение на резервния защитник.
По отношение на § 22, т. 2 също.
Следващо заседание ще бъде на 11 март от 15:00 часа при уговорка, че няма да си тръгваме, докато не завършим приемането на второ четене на НПК.
Веселин Методиев:
Г-жо Председател, много Ви се моля, искрено ви се моля, в 14:30 часа има поет ангажимент от Главния прокурор да дойде в подкомисията за специалните разузнавателни средства. Това означава да се лишите от петима народни представители.
Искра Фидосова:
Добре. Предлагам тогава начален час на заседанието 15:30 часа, като каним и Главният прокурор да дойде на нашето заседание.
Аз нямам против да започнем и в 16:00 часа, но ще седим до 22:00 или до 23:00 часа.
Благодаря на всички. Закривам заседанието.



Председател:
Искра Фидосова