Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 27

Днес, 25.03.2010 г., четвъртък, от 15:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – Зара Добрева, главен юрисконсулт в дирекция „Правна” и Димитър Мандраджиев, държавен експерт в дирекция „Външноикономическа политика”; от Министерството на образованието, младежта и науката - Любомир Йосифов, директор на дирекция „Правна” и Мария Фъртунова, директор на дирекция „Висше образование”; от Министерството на земеделието и храните– Стоян Дудолов, началник на отдел „Дейности за опазване на земеделските земи” и Лилия Стоянова, началник на отдел „Поземлени отношения и комасация”; от Министерството на здравеопазването –чл.-кор. Мила Власковска, заместник-министър; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството - арх. Лилия Станкова, директор на дирекция „Устройство на територията” и Петя Тянкова, съветник на кабинета на заместник-министър Екатерина Захариева; от Изпълнителна агенция по горите – Магдалена Станчева, главен юрисконсулт и Георги Котарев, началник на отдел „Промени в горския фонд”; от Агенцията по геодезия, картография и кадастър към МРРБ, дирекция „Административно-правно и финансово обслужване”– Иван Евтимов, началник на отдел „Нормативна уредба” и Надежда Таранджийска, държавен експерт; от Камарата на частните съдебни изпълнители – Георги Дичев, председател на Съвета; от Нотариалната камара – Димитър Танев, председател и народните представители Огнян Стоичков, Ваньо Шарков и Ивелин Николов, вносители на законопроекти.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при предварително обявения дневен ред.
1. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Договора между Република България и Държавата Кувейт за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, № 002-02-11, внесен от Министерския съвет на 19.03.2010 г.
2. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Изменението на Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT), № 002-02-12, внесен от Министерския съвет на 22.03.2010 г.
3. Обсъждане на Проект на решение за откриване на частно висше училище с наименование Европейски политехнически университет със седалище Перник, № 002-03-3, внесен от Министерския съвет на 26.02.2010 г.
4. Обсъждане на Проект на решение за закриване на частно висше училище – самостоятелен колеж с наименование Колеж „Телематика” със седалище Стара Загора, № 002-03-2, внесен от Министерския съвет на 26.02.2010 г.
5. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданско процесуалния кодекс, № 054-01-4, внесен от Огнян Стоичков Янакиев на 22.01.2010 г.
6. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 054-01-3, внесен от Огнян Стоичков Янакиев на 22.01.2010 г.
7. Обсъждане на първо четене на Законопроект за допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 054-01-18, внесен от Ангел Георгиев Даскалов, Николай Иванов Белишки и Ивелин Николаев Николов на 11.03.2010 г.
8 . Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 054-01-8, внесен от Михаил Рашков Михайлов и група народни представители на 18.02.2010 г.
9. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, № 054-01-9, внесен от Михаил Рашков Михайлов и група народни представители на 18.02.2010 г.
10. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 054-01-10, внесен от Михаил Рашков Михайлов и група народни представители на 18.02.2010 г.
11. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията, № 054-01-11, внесен от Михаил Рашков Михайлов и група народни представители на 18.02.2010 г.
12 Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 054-01-1, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и Мартин Димитров Димитров на 19.01.2010 г.
По първа точка - Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението за изменение на Договора между Република България и Държавата Кувейт за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, № 002-02-11, внесен от Министерския съвет на 19.03.2010 г.
Ще представи законопроекта Димитър Мандраджиев, държавен експерт в дирекция Външно-икономическа политика на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Заповядайте, г-н Мандраджиев.
Димитър Мандраджиев:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Споразумението за изменението на договора, който вече упоменахте, беше подписано на 29 януари 2007 г. в Кувейт, като целта и водещи мотиви за неговото подписване бяха преди всичко синхронизиране на договора между Република България и Държавата Кувейт за взаимно насърчаване и защита на инвестициите от 17 юни 1997 г. с изискванията на членството на Република България в Европейския съюз.
Споразумението за изменението на договора касае преди всичко два члена – чл. 4 от договора, § 1 и чл. 8.
В чл. 4 от договора се заличава § 1 и се замества от нов параграф. Към чл. 8 от договора към § 3 се добавя нов § 4.
Въпросните разпоредби имат за цел да гарантират прилагането на мерките, които Европейският съюз е приел или може да приеме в бъдеще по отношение инвестиционната дейност на инвеститори на територията на Европейския съюз. Преди всичко става въпрос за принципа на не дискриминация и предоставяне на режима на най-облагодетелствана нация и режима на национално третиране върху настоящи и бъдещи предимства, произтичащи от членство и асоцииране на страните по договора към митнически, икономически и валутен съюз, общ пазар или зона за свободна търговия.
Новият § 4 в чл. 8 третира преди всички справедливо не дискриминационно и безпристрастно прилагане на временни мерки в съответствие с процедурните правила на Европейския съюз или на Съвета за сътрудничество в Персийския залив. По този въпрос за временните мерки се има предвид, когато се предвидят или се наложат такива, другата договаряща страна да бъде незабавно уведомявана за предприетите или наложени временни мерки.
Това са двата изменени параграфа със споразумението и ние считаме, че по този начин е осъществено необходимото за синхронизиране на договора между Република България и Държавата Кувейт за взаимно насърчаване и защита на инвестициите с изискванията на членството на Република България в Европейския съюз.
Благодаря ви за вниманието.
Искра Фидосова:
Колеги, има ли желаещи за изказване или въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за изменение на Договора между Република България и Държавата Кувейт за взаимно насърчаване и защита на инвестициите, № 002-02-11, внесен от Министерския съвет на 19.03.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По втора точка - Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Изменението на Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT), № 002-02-12, внесен от Министерския съвет на 22.03.2010 г.
От Министерството на образованието, младежта и науката ще представи Любомир Йосифов, директор на дирекция „Правна”. Заповядайте, г-н Йосифов.
Любомир Йосифов:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Колеги, предложенията проект на Закон за ратифициране на Изменението на Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT) беше продиктувано от това, че настоящото споразумение, т.е. това което вървеше досега изтече в края на миналата година.
Европейската организация за разработване на метеорологични спътници EUMETSAT е спътникова агенция за непрекъснат контрол на времето, климата и околната среда. България се е присъединила към тази Агенция EUMETSAT през 2005 г., когато е сключено такова споразумение, което е ратифицирано тогава от 39-то Народно събрание. След изтичането на петгодишния срок на настоящото споразумение предстоеше България за стане пълноправен член на EUMETSAT.
По информация от EUMETSAT разходите на България за присъединяването като пълноправен член възлизат на около 1 800 000 евро на година. Поради тази причина във връзка с влошеното финансово състояние и влошените финансови параметри на бюджета ръководството на Министерството на образованието, младежта и науката проведе преговори с Агенция EUMETSAT и се договорихме чрез Българската академия на науките, тъй като това споразумение се сключва чрез Председателя на БАН, да не встъпваме все още като пълноправен член на EUMETSAT, а за още две години да бъде продължено споразумението, което е подписано през 2005 г., т.е. ние за още две години да бъдем асоцииран член. Разликата във финансови параметри е следната. В случай, че ние станем асоцииран член вноската на Република България за 2010 г. ще бъде 380 хил. лв., а за 2011 г. – 500 хил. лв., което е значително по-малко от това, ако станем пълноправни членове.
Поради тази причина ви е предложен този проект, който предстои да разгледате. В тази връзка ви молим да го разгледате и съответно приемете.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Йосифов. Колеги, имате ли въпроси към вносителите по тази точка? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Изменението на Споразумението за сътрудничество между правителството на Република България и Европейската организация за разработване на метеорологични спътници (EUMETSAT).
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По трета точка - Обсъждане на Проект на решение за откриване на частно висше училище с наименование Европейски политехнически университет със седалище Перник, № 002-03-3, внесен от Министерския съвет на 26.02.2010 г.
От Министерството на образованието, младежта и науката ще представи проекта Мария Фъртунова, директор на дирекция „Висше образование”. Заповядайте.
Мария Фъртунова:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Проектът за откриване на Европейския политехнически университет – Перник, е изготвен в съответствие с изискванията на Закона за висшето образование и е представен за оценка в Националната агенция за оценяване и акредитация. С решение на Акредитационния съвет на Агенцията от 9 юли 2009 г. (Протокол № 22) проектът е получил положителна оценка.
Предвижда се в Университета да се провежда само редовна форма на обучение по специалности от професионални направления 4.6. Информатика и компютърни науки, 5.3. Комуникационна и компютърна техника и 5.7. Архитектура, строителство и геодезия, съгласно класификатора на областите на висше образование и професионалните направления. Обучението ще се провежда на образователно-квалификационните степени „бакалавър” и „магистър” и на образователна и научна степен „доктор” на български и на английски език.
Финансовите средства и материалната база са провеждане на дейността на Университета се осигуряват съгласно неговия учредителен акт. Необходими са и 101750 лв. от държавния бюджет за здравноосигурителни вноски на студентите за 2010-2011 г., съгласно Закона за здравното осигуряване.
Учредителите на висшето училище са предприели мерки за изпълнение на препоръките на Националната агенция за оценяване и акредитация за изясняване на специфичните цели и място на висшето училище и за привеждане на академичния състав на основен трудов договор в съответствие с изискванията на Закона за висшето образование.
С откриването на новото частно висше училище за подготовка на специалисти в областта на информатиката, комуникационната и компютърна техника, както и в областта на архитектурата и строителството ще се създадат условия за повишаване на конкуренцията на между висшите училища, подготвящи кадри в тези области и е ново предизвикателство към пазара на образователни услуги за наши и чуждестранни студенти и докторанти.
Налице е и Решение № 103 от 26 февруари 2010 г. на Министерския съвет за предложение до Народното събрание за откриване на частно висше училище с наименование Европейски политехнически университет със седалище Перник. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря. Желаещи за изказване и въпроси. Ако няма въпроси, да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване Проекта на решение за откриване на частно висше училище с наименование Европейски политехнически университет със седалище Перник, № 002-03-3, внесен от Министерския съвет на 26.02.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Един не гласува.
По четвърта точка - Обсъждане на Проект на решение за закриване на частно висше училище – самостоятелен колеж с наименование Колеж „Телематика” със седалище Стара Загора, № 002-03-2, внесен от Министерския съвет на 26.02.2010 г.
Ще представи проекта г-жа Фъртунова. Заповядайте.
Мария Фъртунова:
Г-жо Председател.
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Колежът „Телематика” е открит с решение на Народното събрание от 25 юли 2002 г. Предметът на дейност на висшето училище според акта за откриването му е обучение на специалисти с висше образование на образователно-квалификационна степен „специалист” по специалности от професионално направление „Електротехника и електроника”. В решението на Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация за положителна оценка на проекта за откриване на колежа се посочва срок три години, след изтичането на който висшето училище следва да внесе искане за институционална акредитация. Срокът е спазен, извършената процедура по акредитация приключва с оценка „незадоволителна” и отказ съгласно чл. 79, ал. 3 от закона за висшето образование.
След изтичане на определения според разпоредбата на чл. 83, ал. 5, т. 2 от Закона за висшето образование 18-месечен срок за предприемане на мерки за отстраняване на слабостите и подобряване качеството на обучение е проведена процедура за следакредитационно наблюдение и контрол, при което се констатира неизпълнение на дадените при оценяването препоръки. На 3 юли 2008 г. Акредитационният съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация е взел решение да не определя друг срок, в който висшето училище Колеж „Телематика” – Стара Загора да поиска нова процедура за институционална акредитация и за втори път отказва акредитация.
Решението на Акредитационният съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация е обжалвано от ръководството на Колеж „Телематика” пред Административния съд – София и пред Върховния административен съд. На 6юли 2009 г. Върховният административен съд е потвърдил решение № 901 на Администраитвния съд-София от 9 декември 2008 г., с което се отхвърля жалбата на ректора на колежа срещу решението на Акредитационният съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация
Въз основа на тези мотиви, подготвеният пакет за закриване на частното висше училище е съпътстван с Решение № 97 от 26 февруари 2010 г. на Министерския съвет за предложение до Народното събрание за закриване на частното висше училище – самостоятелен колеж, с наименование Колеж „Телеманика” със седалище Стара Загора. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Фъртунова. Има ли колеги, желаещи за изказване и въпроси. Спазени са всички изисквания на закона и в проекта на решение е съобразено това, което предлагате с статута.
Мария Фъртунова:
Положили сме всички усилия студентите, които ще останат след тази учебна година да бъдат насочени към съответните висши училища, където да довършат образованието си.
Любомир Йосифов:
Предвидили сме и съответните срокове и се надяваме да обезпечим този процес.
Искра Фидосова:
Преминаваме към гласуване на Проекта на решение за закриване на частно висше училище – самостоятелен колеж, с наименование Колеж „Телематика”със седалище Стара Загора, № 002-03-2, внесен от Министерския съвет на 26.02.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Колеги, предлагам сега да минем към т. 7 и след това да се върнем на т. 5 и 6.
По седма точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 054-01-18, внесен от Ангел Георгиев Даскалов, Николай Иванов Белишки и Ивелин Николаев Николов на 11.03.2010 г.
Г-н Николов, от името на вносителите моля накратко за мотивите.
Ивелин Николов:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Мотиви към законопроекта за допълнение на Закона за частната охранителна дейност.
С последните промени в нормативните актове, уреждащи структурата на Министерството на вътрешните работи и в частност на главните дирекции бе предвидено преминаването на отдел „Транспортна полиция” от структурата на Главна дирекция „Охранителна полиция” към Главна дирекция „Криминална полиция”. Част от правомощията на органите на отдел „Транспортна полиция” са свързани и с осъществяването на контрол върху частна охранителна дейност на територията на железопътната инфраструктура и в железопътния транспорт. В действащия закон за частната охранителна дейност като контролни органи по смисъла на чл. 41 са уредени само органите на Главната дирекция „Охранителна полиция” и органите на областните дирекции на МВР.
С оглед на това целта на внесения законопроект е с приемането на предложената промяна да се създаде необходимата изричан законова възможност, органите на отдел „Транспортна полиция” в Главна дирекция „Криминална полиция” да извършват предвидените в специалния закон дейности по контрол – да изискват необходимите документи и информация, да изискват достъп до охраняваните обекти, да дават задължителни предписания за провеждане на охранителната дейност в съответствие с изискванията на закона, да издават необходимите актове за реализиране на административно-наказателната отговорност и други.
Вносители Ангел Даскалов, Николай Белишки и Ивелин Николов.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Николов.
Колеги, виждаме, че Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред е гледала законопроекта като водеща и се е произнесла с предложение за второ четене, което също е гласувано.
Желаещи за изказване и за въпроси има ли?
Камелия Кукева: инспектор в частна охранителна дейност към
Главна дирекция „Охранителна полиция”
Подкрепяме изцяло законопроекта, който ще даде възможност на структурите в „Транспортна полиция”, които запазват функциите си по охранителна дейност и имат изключителното правомощие върху обектите на железопътната инфраструктура, да извършват контрол върху частната охранителна дейност на над 200 обекти, които към момента се охраняват от частни охранителни фирми.
За миналата година са извършени над 1000 проверки и считаме ,че не е моментът, в който бихме могли да се лишим от контролни органи върху този вид частна дейност. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-жа Кукева. Има ли въпроси, колеги. Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за допълнение на Закона за частната охранителна дейност, № 054-01-18, внесен от Ангел Георгиев Даскалов, Николай Иванов Белишки и Ивелин Николаев Николов на 11.03.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По пета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Гражданско процесуалния кодекс, № 054-01-4, внесен от Огнян Стоичков Янакиев на 22.01.2010 г.
Този законопроект вече сме го разглеждали, но сме го отложили. Всички сте запознати със законопроекта, с мотивите, стенограмата от първото обсъждане на законопроекта. Имаме изпратено становище от Министерството на вътрешните работи – това, което поискахме на предишното заседание и становище от Министерството на правосъдието.
Имате думата за изказвания. Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Аз разбирам благородната идея на колегата вносител. Това е Гражданско-процесуален кодекс. Приехме го преди година и половина. Той влезе в сила. Досега 9 пъти го променяме. Скоро пак го променихме и то само по отделни текстове, без някаква концепция. Ние така не трябва да подхождаме към един такъв основен кодекс. В тази насока е и становището на Министерството на правосъдието, които работят в тази насока и ако се правят някакви промени, то нека да бъдат комплексни а не с един параграф. Крайно неправилен подход.
От юридическа гледна точка текстът се състои от две изречения:
„Всички държавни учреждения, общини, организации и граждани са длъжни да оказват съдействие на съдебния изпълнител.”
Кои са тези организации. Има организации със стопанска и нестопанска цел. Фондациите и те са организации. „Всички граждани” – аз не виждам как съдия изпълнителя може да принуди гражданина да му оказва съдействие. Аз знам какво ще стане. Ще вземат двама охранители – две яки момчета, и ще вървят със съдия изпълнителя като граждани да му оказват съдействие. Това е реалната опасност. Съдия изпълнителят понякога извършва много деликатна дейност, примерно да вземе едно дете от бащата да го даде на майката, или пък да изхвърли семейство от жилище с тези яки момчета като граждани, които оказват съдействие.
Второто изречение – „Полицейските органи са длъжни незабавно да окажат съдействие на съдебния изпълнител при изпълнение на неговите функции.”
Не съм против полицейските органи да оказват съдействие, но все пак, и то незабавно, нали трябва да има някакви мотиви. Не може да щяло и нещяло да организираме и без това пренатоварената работа на нашите полицаи. Защото, ако не окаже незабавно помощ, т.е. вдига му телефона и го вика незабавно, ще има санкции.
Аз ще въздържа. Подходът при съставянето на текста не е на ниво, според мен. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Корнезов. Има въпрос от г-н Димитров. Заповядайте.
Тодор Димитров:
Имаме становището на Министерството на вътрешните работи. Те не са против, но имат редакционни бележки да се прецизира текста. Вие като вносител приемате ли тези забележки, които са на Министерството на вътрешните работи, тъй като в крайна сметка те касаят пряко и непосредствено това министерство. Т.е. да ги прецизираме така, както са предложени в това становище. Благодаря.
Искра Фидосова:
Г-н Стоичков, заповядайте.
Огнян Стоичков:
Уважаеми колеги,
Напълно споделям становището на уважаемия проф. Корнезов, че ГПК не е закон, с който трябва да манипулираме и всеки месец да го изменяме. Но обществената нужда налага действително тези важни отношения, които урежда Гражданско-процесуалния кодекс да бъдат върнат в този първоначален вариант, в който Гражданско процесуалният кодекс беше приет и бе влязъл в сила 2008 г. За съжаление, аз имам стенограмата от 27 май 2009 г., когато в пленарна зала уважаваната от мен народна представителка Мая Манолова внася един текст, а към края на заседанието съвсем друг текст излиза като работен вариант, в който ние искаме съдия-изпълнителят предварително да докаже едно незаконно пречене на неговата дейност, осъществяване едва ли не на престъпен състав, защото това е престъпление – пречене на действията на съдия-изпълнителя. Аз в мотивите съм изложил съответните текстове на НК. И чак когато като чели е съществен престъпен състав, чак тогава да се намеси полицията.
Отговаряйки на въпроса на г-н Димитров, благодаря че бях поканен на работната среща в Министерството на вътрешните работи, напълно приемам техните редакционни бележки. Те съответстват на духа и философията, която аз предлагам – да не делим съдебните изпълнители на частни и на държавни, а както повеля Законът за съдебната власт полицията като държавен орган да съдейства за едно принудително изпълнение решението на друг държавен орган – съдебното решение.
Това бяха моите мотиви с молба да бъда подкрепен от уважаемите колеги членове на Правната комисия да възстановим един съществуващ текст и в стария Гражданско-процесуалния кодекс и в последния в сила от 2008 г., като не делим на частни и държавни, да не се стига до това притеснение, което е факт, уважаеми проф. Корнезов, частните съдебни изпълнители да бъдат в безизходица, след като полицията им отказва и те да търсят услугите на частните охранителни фирми, което натоварва допълнително с такси и разноски страните по изпълнителното дело. Според мен това е един парадокс. Да възстановим старите добри текстове и аз напълно подкрепям прецизната редакция на Министерството на вътрешните работи в този дух. Благодаря.
Искра Фидосова:
Г-н Стоичков, каква редакция имате предвид. Аз чета писмото и то е различно от това, което Вие казвате.
Първо, в предпоследния абзац на писмото Министерството на вътрешните работи потвърждава това, което ние миналия път си говорихме, че може д бъде поискано от съдебния изпълнител при необходимост, при нужда. Последният абзац казва по отношение на „незабавно” съдействие от полицейските органи, считат че тя е приложима в случай „на възпрепятстване на изпълнението на функциите на съдебния изпълнител”, а не изобщо „при изпълнение на неговите функции” – това, което вие предлагате. Писмото е подписано от министър Цветанов.
Вие предлагате един ЗИД, който се състои от две изречения с две основни хипотези. По втората категоричното становище на МВР е против, по първото?
Огнян Стоичков:
По второто становището на МВР е, че те могат да окажат едно незабавно съдействие, ако на място се докаже противозаконно пречене на функциите на съдебния изпълнител.
Искра Фидосова:
Текстът и сега е така. МВР не подкрепя с думата „незабавно. Т.е. второто изречение от вашето предложение не го подкрепя. Вижте ГПК, вижте и другите текстове, вижте и в Закона за съдебната власт. Аз чета писмото и така го разбирам. Предпоследният и последният абзац от писмото на МВР това казват.
Огнян Стоичков:
Сегашният текст на ГПК на практика кара съдебните изпълнители да докажат, че веднъж са ходили на място, противозаконно е попречено на тяхното принудително действие (това и принудително изпълнение), след което доказвайки това неуспешно принудително действие чак тогава Министерството на вътрешните работи да се намеси и да окаже съдействие.
Тук тестът, който се предлага, кореспондира с текста от Закона за съдебната власт. Само че там е визиран само държавният съдебен изпълнител. Там където визирахме частния съдебен изпълнител в чл. 15 е отменен с редакцията на ГПК от 2009 г. и частният съдебен изпълнител е в по-неблагоприятно положение от държавния. А и двамата прилагат един и същи общо задължителен акт – съдебното решение. Това е смисълът на моето предложение. Прав е проф. Корнезов, че може да се редактира, като словоред, като организации, като лица, но това е духът и смисълът на моето предложение.
„Незабавното” съдействие на полицията е тогава, когато действително се докаже, че на място той има проблем да си изпълни своите служебни функции. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Има ли допълнителен коментар към това ,което коментирахме предишния път? Заповядайте.
Георги Дичев:
В сега действащата редакция, която на вас ви изглежда безспорна, на практика органите на МВР масово отказват да оказват съдействие на съдебния изпълнител. Ние имаме много такива откази. Ще цитирам писмо на началник на РПУ.
„Уведомявам ви, че на основание последните изменения на законодателството, органите на полицията не оказват съдействие на частните съдебни изпълнители.”
На срещата с Ръководството на МВР обсъдихме проблема и стигнахме до разбирателство, че наистина старите текстове бяха най-прецизни и не създават никакви проблеми. Трябва да се добави, както беше предишния текст „незабавното съдействие се отнася само за случаите, когато има възпрепятстване на изпълнението”. Предварително, когато се иска, трябва да е писмено, с писмо и т.н. В момента е необходимо и писмено и да е възпрепятствано.
Искра Фидосова:
Разбирам Ви, разбирам и г-н Стоичков. Но в този ЗИД не е записано това нещо. И предишния път казах. Имаме ЗИД, който се състои от един параграф с две изречения, който не съдържа това, което казвате Вие самият и от срещата, която сте направили в МВР. Какво да подкрепим. Лично за себе си говоря. Как да подкрепя един текст с две изречения ,който ще претърпи тотална промяна. Какво да подкрепим. Да се оттегли и да се напише коректен текст.
Георги Дичев:
Да се добави „при възпрепятстване”.
Янаки Стоилов:
Понеже съм участвал в част от развитието на този проблем и в сегашната редакция се търсеше някакво равновесие между това да се окаже наистина съдействие на частните съдебни изпълнители, но то да бъде при ясно определени условия.

Аз бих възприел думата „при възпрепятстване”, но тук е казано „когато се пречи”. Ако ще правим някакви синоними, смятайки с тях да преобразуваме практиката, аз смятам, че при наличие на разбиране от страна на ръководството на МВР винаги когато наистина се осуетява неоснователно дейността на съдебния изпълнител, трябва да се реагира и да се разчита на такова съдействие.
Но тук да запишем „всички граждани”, съгласете се, че това е нещо в повече. Ако този гражданин няма отношение към изпълнителното производство, ние ще направим доброволци всички граждани безвъзмездно да участват в изпълнението. Не могат такива неща да се приемат, защото те стават по-непрецизни от текста, който сме приели. Аз се надявам, че тук няма да се изисква много сложна процедура за доказване на противозаконност. Става дума за необосновано възпрепятстване на действията на съдебния изпълнител. По това от МВР предполагам, че няма да има открито възражение. Въпросът е те наистина да реагират адекватно. Аз не допускам, че те отказват, когато има възпрепятстване. Може би сте се натъквали на такива случаи. Но в България редица органи гледат да си прехвърлят работата на някой друг. Ние трябва да имаме предвид, че когато действа съдебния изпълнител и с патос се въвеждаше този институт, тогава казваха: Дайте ни тази работа да я вършим. Но зад тази работа стоят и много финансови средства. Защото не може един да прибира средствата, а друг да плаща сметката. За това именно държавата трябва да се намеси наистина когато необосновано тези лица не могат да осъществяват своите функции.
Така че сегашният текст не е кой знае какъв проблем. Предлаганата редакция дори и да я променим, тя ще е нюансирана и няма по същество да промени този принцип и този баланс, който е търсен. Това е, което аз имам да кажа.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Уважаеми колеги, действително правно технически като чели не е прецизно такъв един основен закон – ГПК, да се променя толкова често. Това е факт. Всички ние имаме уважението към нормативната база и би следвало да се съобразяваме с това.
От друга страна, аз обръщам вниманието ви на три обстоятелства, които прозират при обсъждането на този проблем.
Първо, налице е различен режим за държавните и частните съдебни изпълнители. Това е безусловно при сега действащия текст.
На второ място, рискът от мутризация на изпълнението. Взимам повод от думите на проф. Корнезов – здрави граждани щели да оказват съдействие въз основа на изречение първо от предложените промени. Не е така. В момента здрави момчета оказват съдействие. И това ще бъде практика и ще се утвърди все повече и повече, докато няма възможност и няма здрава основа съдействието на полицията при изпълнение от частни съдебни изпълнители. Ако съдебният изпълнител може д се обърне към полицията и разчита, че там няма да има коментар, а в случай на нужда полицията ще свърши тази работа, на никого не е приятно и не е по-удобно да се обърне към други със съмнителен статут субекти, които да окажат съдействие.
По въпроса за направеното предложение и разликата отсега действащия режим за съдействие на частните съдебни изпълнители. Казано е „незабавно” и това наистина буди смущение. „Незабавно”, но като чели е пропуснато едно предварително условия, а именно, че това незабавно съдействие трябва да бъде оказано тогава, когато възникне нуждата. Сега въпросът е уреден така: При мотивирано искане по повод на оказано противодействие на органа, който е по изпълнението, което наистина води логично до идеята, че частния съдия изпълнител ще трябва да опита да изпълни един съдебен акт, да срещне едно противодействие, което след това да пресъздаде в мотивирано искане и да се остави в ръцете на съответния полицейски началник.
Според мен, логиката на вносителите е друга. Ако към даден момент би следвало да се окаже съдействие, това съдействие би следвало да може да бъде обосновано с един преценен и премерен риск в хода на едно проблемно изпълнение. Не за всяко изпълнение, разбира се. Но тогава, когато при настоящата уредба се обръщат към частни охранителни фирми частните съдебни изпълнители по-добре е те да могат предварително да обосноват искането си пред съответното полицейско управление за оказване на съдействие, защото има такъв риск. И тогава, когато този риск се реализира, тогава да получат това съдействие. Така ще уеднакви и режима по отношение на съдебните изпълнители от частни сектор и държавните съдебни изпълнители.
Струва ми се, с цялото уважение към материята ,за която говорим, че изпълнителният процес е венецът, завършекът, краят на един съдебен спор и няма никакво съмнение, че и граждани, и институции и организации би следвало да съдействат. Такива подобни текстове съществуват. Ние дори коментирахме текста в нашия правилник, че гражданите са длъжни да окажат съдействие. Съдействие се оказва и на други органи. В един такъв пожелателен порядък не буди кой знае какви проблеми.
Но аз все пак апелирам, макар че е от едно изречение това предложение, да бъде подкрепено именно с идеята да се уеднакви режимът и да се предпазим от едно такова явление здрави момчета от охранителни фирми да изземат такива функции, които са в крайна сметка по изпълнение на актове на съда.
Искра Фидосова:
Г-н Стоичков, заповядайте.
Огнян Стоичков:
Няма да злоупотребявам с търпението ви, уважаеми колеги.
Понеже първото изречение възбуди вашите въпроси, ще кажа, че то е преписано от Закона за съдебната власт. Там се използва терминология „организации и граждани”. С оглед правната симетрия това първо изречение аз съм го преписал от ГПК, за да стане то общо и за частния и за държавния съдебен изпълнител. Законът за съдебната власт е сравнително нов и той работи с тази терминология „организации и граждани” и за това аз работя със същата терминология.
По второто изречение – по същия начин е записано за държавния съдебен изпълнител. Държавният съдебен изпълнител може да поиска съдействие. Полицейските органи са длъжни да му го окажат незабавно.
Тук аз приемам бележката на МВР, която кореспондира с текста на ЗСВ, ако противозаконно се пречи на служебните му задължения на място към определен час и ден на изпълнение на конкретното задължение. А не предварително той да доказва, че е отишъл, не е свършил работа, че противозаконно му се е пречело и при втори опит евентуално МВР ще дойде и ще му окаже съдействие.
Искра Фидосова:
Има ли други желаещи за изказване. Да не продължаваме спора. Аз мисля, че и в Закона за съдебната власт пише нещо малко по-различно от това, което коментира ЗИД в чл. 275, ал. 2 и ал. 3. Тук също се казва, че „държавният съдебен изпълнител може да поиска съдействие, полицейските органи са длъжни да му го окажат незабавно, ако противозаконно се пречи на изпълнението на служебните му задължения”.
Пак е същото. Пак трябва да има незаконно пречене на изпълнение на тези служебни задължения. Не във всички случаи.
Огнян Стоичков:
Две са хипотезите. Принципната хипотеза, че полицията като държавен орган оказва съдействие и втората хипотеза е кога оказва съдействие незабавно, на часа, на минутата, когато противозаконно се пречи и полицаят трябва да дойде в момента, за да разтърве хората. Това са двете хипотези. Поне така ги разбирам аз.
Уважаеми колеги, предлагам текстът, който е записан в Закон за съдебната власт, да бъде преписан в ГПК, за да бъде общо валиден за всички съдебни изпълнители.
Искра Фидосова:
Текстът от Закона за съдебната власт гласи:
„Държавните органи, длъжностните лица, организациите и гражданите са длъжни да оказват съдействие на държавния съдебен изпълнител при изпълнение на служебните му задължения. Държавният съдебен изпълнител може да поиска съдействие, а полицейските органи са длъжни да му го окажат незабавно, ако противозаконно се пречи на изпълнението на служебните му задължения.”
Сегашният ГПК казва:
„(2) Полицейските органи и кметовете на общини, райони или кметства са длъжни да оказват съдействие на съдебния изпълнител при мотивирано искане, ако противозаконно се пречи на изпълнението на служебните му задължения.”
Г-н Димитров, заповядайте.
Тодор Димитров:
Колеги, аз мисля, че е резонно да бъдат синхронизирани двата текста на чл. 431, ал. 2 от ГПК и на чл. 275, ал. 2 и 3 от Закона за съдебната власт. При тази уговорка, че ще бъдат синхронизирани между първо и второ четене, има резон предложението. Ще има синхрон и всичко ще бъде ясно и мисля, че ще постигнем това, което цели вносителят.
Аз ще подкрепя този законопроект при тази уговорка. Благодаря.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданско процесуалния кодекс, № 054-01-4, внесен от Огнян Стоичков Янакиев на 22.01.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шест „за”. Против? Няма. Въздържали се? Пет „въздържали се”.
Колеги, в момента нямаме кворум. За това допълнително ще подложа на гласуване законопроекта, когато колегите се върнат в залата.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател, моля да ни поясните, въпреки че не знаем дали това ще се приеме или няма да се приеме, но кое с кое ще се синхронизира.
Доколкото си спомням, в ГПК не се прави разлика между държавен и частен съдебен изпълнител. По отношение на процесуалната функция няма разлика.
Искра Фидосова:
Аз го казах това. Защото в ГПК законът е еднакъв и за частните и за държавните съдебни изпълнители.
Колеги, разликата е в Закона за съдебната власт, а не в ГПК. Няколко пъти обръщаме внимание на това на предишно заседание на комисията и за това считам за некоректно това уточнение за прецизиране. Защото ГПК така както е записан текстът не прави разлика между държавен и частен. Разликата е в Закона за съдебната власт. Моля ви, тук всички сме юристи и нека да четем коректно текстовете.
Колеги, предлагам сега да разгледаме точка 12 от дневния ред, тъй като вносителят има ангажимент в друга комисия.
По дванадесета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение на Закона за здравното осигуряване, № 054-01-1, внесен от Ваньо Евгениев Шарков и Мартин Димитров Димитров на 19.01.2010 г.
Г-н Шарков, заповядайте.
Ваньо Шарков:
Г-жо Председател,
Уважаеми колеги, на Здравна комисия ни беше много по-лесно в сравнение с тук, защото вие всички са юристи.
Какви са мотивите за този законопроект. С промяната в Закона за здравното осигуряване от 18 декември 2009 г. записахме, че европейската здравна карта е задължителна за всички български граждани, пътуващи в страните от Европейския съюз и пребиваващи в тях. С въвеждането на тази задължителност се нарушава правото на свободно придвижване на българските граждани и техните права и свободи, гарантирани от Конституцията и от международните актове, по които Република България е страна.
На практика задължителният характер на европейската здравна карта е нарушение на разпоредбата на чл. 35 от Конституцията на Република България, където е разписано правото на свободен избор на всеки гражданин, когато прецени да напуска територията на Република България при условия, определени със закон. Въз основа на тази конституционна разпоредба е предвидено административен ред за напускане и завръщане на територията на Република България и единствените ограничения са само в изключителни случаи, когато се застрашава националната сигурност, здравето и правата и свободите на други граждани.
Съгласно чл. 23, ал. 2 от Закона за българските лични документи е разписано кои и какви документи са необходими при напускане на страната. В нормите на чл. 75 и 76 са разписани случаите на налагане на забрана за напускане на страната. В този смисъл всеки друг документ, въведен като задължителен за напускане на страната без изрично да е предвиден по реда на този закон, на практика противоречи на упражняване на правото на свободно движение на хората.
Противоречие има и с договора за създаване на Европейската общност и на Лисабонския договор, където правото на свободно движение на хора е една от четирите основни права на Европейския съюз.
Съгласно чл. 45 от Хартата за основните права на Европейския съюз, всеки гражданин на съюза има право свободно да се движи и да пребивава на територията на държавите членки.
Притежанието на европейска здравна карта е право и не би трябвало да го превръщане в задължение за българските граждани.
Смятам, че дебатът, който вървеше в продължение на три месеца по това въвеждане на задължителен характер на европейската здравна карта я направи известна за българските граждани, което определено е добре.
Европейската здравна карта дава възможност на българските граждани, които са в страна –член на Европейския съюз, да получават спешно и отчасти, в определени случаи и неотложна медицинска помощ, т.е. не касае всички случаи на лечение и то в лечебните заведения, които имат договор със съответната на страната здравно-осигурителна каса или здравен фонд. В този смисъл нашето предложение, тъй като е нарушена Директива 2004 на Европейския съюз, където е казано, че всички граждани на съюза с валидна карта за самоличност или паспорт имат право да напускат територията на държавата – членка, за да пътуват до друга държава членка.
Нашето предложение е думата „задължителна” да бъде заменена с „препоръчителна” за българските граждани, пътуващи в чужбина, защото това им гарантира сигурност и би трябвало да го упражнява всеки.
Тъй като вече завърши заседанието на Комисията по здравеопазване, мога да ви информирам, че в Комисията по здравеопазване предложеното изменение беше прието на първо и на второ четене. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
От страна на Министерството на здравеопазването проф. Власковска.
Чл.-кор. Мила Власковска:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа,
Становището на Министерството на здравеопазването е следното.
Европейската здравноосигурителна карта удостоверява правото на неотложна медицинска помощ за сметка на Националната здравноосигурителна каса на българските граждани, временно пребиваващи в държава-членка на Европейския съюз.
Съществуващата в момента разпоредба на чл. 80г, ал. 2 от Закона за здравното осигуряване гарантира в максимална степен правата на българските граждани на неотложна медицинска помощ при пътуването им извън пределите на Република България в границите на Европейския съюз. Подписал министър д-р Божидар Нанев.
Искра Фидосова:
Какво е становището ви. Кажете с едно изречение подкрепяте или не подкрепяте предложеното изменение.
Чл.-кор. Мила Власковска:
Това е формулирано от юристите на министерството и мисля, че тълкуванието от юристи ще бъде по-компетентно. Чухте как е гласувано в другата комисия.
Искра Фидосова:
Въпросът към Вас е Министерството на здравеопазването подкрепя или не подкрепя този ЗИД. Желаещи за изказване. Г-жа Атанасова.
Десислава Атанасова:
Аз също не останах до края в Здравната комисия, защото бързах за Правната комисия, но имам едно становище на отдел „Европейско право”. Мисля, че то ще ни насочи към правилното решение.
Изискването за задължителното притежание на европейска здравноосигурителна карта не е посочено в решение на Административната комисия на Европейските общности за социално осигуряване на работници и емигранти. С тези решения се създава правна рамка за въвеждане на европейска здравноосигурителна карта. В тях обаче липсват разпоредби, които противоречат на заложените в договора за функциониране на Европейския съюз принципи за свободно движение на гражданите на страните-членки.
Не може въвеждане на притежаване. Няма задължителен характер.
Янаки Стоилов:
В Закона за здравното осигуряване няма задължение при напускане на страната лицата или точно така е формулирано, защото едно е да пише, че трябва задължително да имат карта, друго е, че при напускане на страната задължително трябва да представят здравна карта.
Искра Фидосова:
В Закона за здравното осигуряване, чл. 80г, ал. 2.
„(2) Здравноосигурителната карта по ал. 1 е задължителна за здравно осигурените по този закон лица при пътуването и пребиваването им в държава членка на Европейския съюз.”
Любен Корнезов:
Ако няма карта и му стане лошо, какво прави.
Ваньо Шарков:
Има няколко възможности за българските граждани. Всъщност европейската здравноосигурителна карта е въведена от 2007 г. в България, а преди 2007 г. също се е пътувало в чужбина.
Г-н Корнезов също е пътувал с една карта, на която пише застраховка. Всички граждани на Европейския съюз имат правото да избират между тази европейска здравна карта, между застраховката и между това да си плащат всяка една такава услуга в чужбина.
Искра Фидосова:
Има ли други изказвания? Няма. Да гласуваме.
Който подкрепя на първо четене Законопроекта за изменение на Закона за здравното осигуряване, № 054-01-1, внесен от Ваньо Шарков и Мартин Димитров на 19.01.2010 г., моля да гласува.
Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се.
Колеги продължаваме с точка 6.
По шеста точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 054-01-3, внесен от Огнян Стоичков Янакиев на 22.01.2010 г.
По този ЗИД също сме имали едно разглеждане. Тук са представителите на Нотариалната камара, на Камарата на частните съдебни изпълнители и на Агенцията по геодезия, картография и кадастър.
Имаше подробно обсъждане на предишно наше заседание. Предполагам че всички сте се запознали със законопроекта и с обсъждането, което вече сме направили в комисията. Не сме чули становище на Агенцията по кадастър и на Нотариалната камара. Предишния път сме чули вносителят и частните съдебни изпълнители.
От страна на Агенцията по геодезия, картография и кадастър кой ще вземе отношение. Г-н Евтимов, заповядайте.
Иван Евтимов:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Искам да ви уведомя, че предложението, внесено с този законопроект за предоставяне на правомощия на нотариусите да удостоверяват скици и схеми, които са получени чрез отдалечен достъп чрез информационната система на Агенцията по геодезия, картография и кадастър е приемливо за нас. Това наше мнение сме го изразили в подготвения законопроект за изменение на Закона за кадастъра и имотния регистър. То е в частта кадастър и то е съгласно законодателната програма на правителството.
Този законопроект към този момент е минал на обсъждане с всички специалисти и заинтересовани лица. Цялостната документация за внасяне в Министерския съвет на този законопроект е готова и е може би въпрос на една седмица да бъде внесен в Министерския съвет за разглеждане – за съгласуване със заинтересуваните министерства.
Това, с което се различава законопроектът, който е пред нас с този, който ние внасяме, до известна степен са редакционни бележки и местоположението на текста, който установява тези права.
Тъй като, както казах, ние правим един цялостен проект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра в чл. 77 на закона ние сме предложили изменение, както по отношение на наименованието на скицата, така и по отношение на предоставяне на скици-проекти за предоставяне на права. В същото време на ал. 7 нова на този законопроект, е записано, че се съгласува по отношение на записите в кадастралния регистър то би трябвало да бъде и по отношение на кадастралната карта, защото де факто скицата е извлечение от кадастралната карта.
Моля да имате предвид нашата готовност, може би е въпрос на десет дни, този цялостен законопроект да бъде внесен за съгласуване с всички министерства и вероятно в рамките на един месец да постъпи при вас.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Евтимов. Г-н Танев, заповядайте.
Димитър Танев:
Уважаеми народни представители,
Бих искал да взема становище първо по т. 2 на § 1 за създаването на нова ал. 7, а именно нотариусът и съдебният изпълнител да удостоверяват датата и часа на изготвяне и съответствието му със записите в кадастралния регистър на недвижимите имоти.
Чисто формално удостоверяването е процесуално действие, предвидено от ГПК в главата „Нотариални производства” и може да го извършва нотариуса. Той има съответните регистри и книги, така че удостоверяване като съдебно охранителна дейност може да извършва единствено нотариусът.
Скицата-копие на кадастралната карта тя не е документ, нито е официален документ, нито е заверен препис от документ, има и такава практика - скицата-копие има значението на устна справка. И не случайно се изисква да е скица копие, а поради обстоятелството, че съгласно чл. 49 от Закона за кадастъра и имотния регистър в службите по вписвания би трябвало да има копия от кадастралните карти. Този документ би имал единствено уточняващо значение. Службите по вписвания би трябвало да знаят кадастралните карти.
Според мен, освен чл. 77, за да има някакво действие тази промяна, би трябвало да се промени незабавно и правилника за вписване, който стои от м. октомври в правосъдието, да се приеме, да се легализират имотните партиди, тъй като ако това не се направи, е безсмислена тази промяна. Колегите съдебни изпълнители имат проблеми именно с вписването на незабавни възбрани с постановление за възлагане. Това може да стане само с правилника за вписване. По никакъв начин скицата- копие не е необходима. Аз само ще ви кажа какъв е законовият ред за вписване на една възбрана. Възбраната се налага върху имот, обаче се вписва все още в България по лице. Идва във входящия регистър, поддържа се възбраната като физически носител листа хартия в една книга, в партидна книга по имена, един азбучник. Това е по правилника за вписване на възбрана. Няма никаква действителна практическа целесъобразност да се носи скица-копие от кадастрална карта.
Същото нещо подобно е ако документът за собственост на лицето, на чието трябва да се възбрани е нерегулиран, а след това има регулация, не е длъжен органът, който налага възбраната да знае актуалния градоустройствен статут, за да може незабавно с оглед именно на съответното изпълнително, обезпечително производство да наложи възбрана. Така че това предложение аз го виждам уместно, но и с изменение на Правилника за вписване, цялостно изменение, за да стартира най-после, тъй като от 1998 г. досега се работи по едни нерегламентирани законни партиди и все още никъде нямаме имотен регистър.
Това е, което мога да кажа.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Танев. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Съсловията на нотариусите и частните съдебни изпълнители са активни. Те постоянно ни поставят теми. Спомням си, че подобна тема разисквахме преди около година. Тогава беше за удостоверяването от търговския регистър. Нали така, г-н Танев? (Да.) И той се прие. И тук имаме подобен случай. Аз съм готов по принцип да подкрепим този текст или по друг път, т.е. да имат възможност нотариусите да издават такива документи, които засягат кадастъра и имотния регистър. Но също така, може би е решен въпросът в т. 2 в момента на удостоверяване на актуалността и достоверността на тази информация.
Има и една разпоредба, която пак е излишна, за някаква голяма спешност на влизането на законопроекта в сила. Но липсва една друга, която урежда финансовите ангажименти на нотариусите при черпенето на тази информация. Защото кадастърът и имотният регистър е този, който поддържа базата данни и би следвало, когато става дума за някакво официално удостоверяване, това да бъде уреждано между нотариуса и данните по кадастъра. Не е редно нотариусът да събира такса за удостоверението, което издава, от гражданина, а да не плаща услугата на този, който я поддържа. Тези въпроси не са засегнати с това предложение. Това е моето предложение.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Г-н Танев поиска думата. Заповядайте.
Димитър Танев:
Само уточнение да направя. Една такава заверка струва между 3 и 5 лв., докато скицата, издадена от кадастъра е много по-скъпа. Г-н Евтимов ще каже колко е по-скъпа. Ние като нотариус си имаме договорка с Агенцията по кадастър. То е нормално да е по-скъпа. Ние имаме договорка с Агенцията по кадастъра всеки нотариус да има достъп до базата дата с графични изображения на карта. Така че имайки електронен подпис по определен ред, споразумение подобно на достъпа, който имаме за лични карти, база данни на население, търговски регистър да улесним гражданина основно не с таксата, а с незабавността. Издава се на момента, същевременно освен информация, нотариусът прави тази скица и доказателството. Той може да я ползва и по своите дела.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Танев. Г-н Евтимов, заповядайте.
Иван Евтимов:
Агенцията по кадастър действително ще даде правомощия на този етап на съдебни изпълнители и на нотариусите да удостоверяват документи. Може би в следващ период такива права ще се получат и от общински администрации. Но не трябва да се забравя, че нотариусите са потребители на тази информация и те по никакъв начин не се различават от гражданите и тези такси, които агенцията ги събира, това са такси определени от Министерския съвет и може би не е коректно да правим прогнози дали гражданинът когато дойде в агенцията ще плати за урбанизирана територия 30 лв., а когато отиде при нотариуса трябва да плати 3 лв. Не знам дали е мястото тук, където трябва да се обсъжда този въпрос, но мисля, че в момента обсъждаме дали да се дадат правомощия на тези лица и ако се дадат тези правомощия, дали те да бъдат внесени чрез този законопроект, или с онзи, който ще мине през Министерския съвет. Благодаря. Въпрос е на десетина дни да се внесе в Министерския съвет за обсъждане (съгласуване) с ведомствата. Цялостната документация – докладите, мотивите, всичко е подготвено.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване и въпроси. Г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Уважаеми колеги, целесъобразно ли е сега да приемаме този законопроект, след като чухме от представителите, че след седмица или след 15 дена в парламента ще пристигне законопроект, с който ще има съществени изменения не само в тази част, глобално, ясно и ще се види включително и материята, която сега разглеждаме с тези два параграфа. Сега да приемем, да закърпим, и без това кръпка до кръпка стана, и след това отново пак същия закон. Какво толкова ще стане, ако това се случи след един месец. Тогава можем да разгледаме двата законопроекта едновременно. Не е законодателна техника това. Нямам нищо против този законопроект и лично аз ще го подкрепя. Но не се прави така.
Искра Фидосова:
Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Действията на Министерския съвет за в бъдеще са много несигурни събития. От тази гледна точка нищо не ни пречи да одобрим по принцип закона и да изчакаме едно бъдещо несигурно събитие.
Огнян Стоичков:
На въпроса на проф. Корнезов кому е необходимо сега да го правим. Отговорът е на практикуващите юристи, на тези, които всеки ден имат нужда от този закон.
В становището на Министерството на правосъдието е записано, че това, което казваме, че ще се случи до седмица, ще се случи на 25 февруари 2010 г., което мина като срок. Аз не човъркам, извинявам се за израза, но наистина нищо не пречи, ако подкрепите това мое предложение да го пуснем на първо четене, и в технологичния срок ако постъпи от Министерството на регионалното развитие друг законопроект, да ги обединим и на второ четене да ги синхронизираме. Но да обвързваме депутатската инициатива с тази на Министерския съвет, някак си не върви.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател, нека по същество да се произнесем по законопроекта, но със съзнанието, че той ще изчака поне няколко седмици докато дойде и правителствения законопроект, за да могат евентуално да се обединят. Защото ако единият тръгне по процедура, то другият няма да може да го догони. Това пък може да стимулира изпълнителната власт по-бързо да представи своето виждане.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Няма. Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 054-01-3, внесен от Огнян Стоичков Янакиев на 22.01.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Без против и въздържали се.
Колеги, преди да продължим с т. 8 от дневния ред, трябва да гласуваме по пета точка, по която нямахме кворум.
По пета точка - Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданско процесуалния кодекс, № 054-01-4, внесен от Огнян Стоичков Янакиев на 22.01.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
Продължаваме със следващата точка
По осма точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 054-01-8, внесен от Михаил Рашков Михайлов и група народни представители на 18.02.2010 г.
Г-жо Михайлова, вие ли ще представите законопроекта.
По т. 8 присъства представител на Министерството на земеделието и храните – г-н Стоил Дудолов, началник на отдел „Дейности по опазване на земеделските земи”.
Всъщност точките от 8 до 11 включително, трябва да ги гледаме в комплект.
По девета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, № 054-01-9, внесен от Михаил Рашков Михайлов и група народни представители на 18.02.2010 г.
По десета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 054-01-10, внесен от Михаил Рашков Михайлов и група народни представители на 18.02.2010 г.
По единадесета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройството на територията, № 054-01-11, внесен от Михаил Рашков Михайлов и група народни представители на 18.02.2010 г.
Моля представителите на Министерството на земеделието и храните, на Изпълнителната агенция по горите и на Министерството на регионалното развитие и благоустройството, заповядайте, ще обсъждаме едновременно и четирите точки.
Г-жо Михайлова, започваме с първия законопроект. Заповядайте.
Екатерина Михайлова:
Това са всъщност четири законопроекта, които са с един и същи предмет на дейност, уреждащ материята на различни места по един много актуален въпрос – заменките, както заменките на гори, така и заменките на земеделски земи. Актуален до степен, че вчера имаме напомняне и сигнали от Европейския съюз за това, че са извършвани действия, които са неправомерни и може да бъде санкционирана България.
Именно за това тези проекти за закони предвиждат да не се допуска промяна на предназначението за замени, които са правени до 1 януари 2010 г., както и да не могат да бъдат застроявани. Т.е. това са законопроекти, които искат да спрат злоупотребите с извършени замени, както със земеделски земи, така и с гори.
Тези законопроекти обаче носят и още един белег на нещо, което преди малко обсъждахме. В становищата, които имаме от страна на Министерство на земеделието и храните има подкрепа по принцип на тези законопроекти, но се заявява, че ще бъдат изготвени и се готвят в момента предложения от тяхна страна. За това аз се обръщам към комисията да подходи по начина, по който подходи с предишните законопроекти – да подкрепи по принцип предложенията на колегите, а междувременно това, което ще бъде поднесено от Министерския съвет, не е проблем да бъдат съгласувани и синхронизирани предложенията между първо и второ четене. Още повече, аз не виждам вероятност да гледаме всички тези проектозакони, както и предшестващия по-рано от средата на м. април. Остават само още два пленарни дни на парламента. Явно, че в това време най-вероятно ще постъпят и от Министерския съвет проектите. Нека това да бъде основание за отношение по същество. Да се има предвид и за четирите проекта. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Михайлова. Заповядайте, г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Аз оставям правно техническата страна на законопроектите, която е недоправена. По това няма да спорим. Но все пак да разгледаме идеята и нейната практическа реализация.
Тук е посочен срок до 1 януари 2010 г. Това е краен срок. Преди колко? Година, две, десет. Трябва да има, според мен, някакъв фиксиран период от до, защото промяна на предназначението на земи е правена десетилетия наред и повечето от тези промени са били напълно законосъобразни.
Аз предлагам на вносителите да ни кажат от кога започва това нещо. Виждаме до кога свършва.
Второ, тези промени на предназначенията, които все пак са се случили до тази дата, те ще се ревизират ли, няма ли да се ревизират. Не намирам отговор на този въпрос.
Това са ми двата въпроса към вносителите.
Екатерина Михайлова:
Аз съм упълномощена от вносителите до степента, която тук вече развих. На тези въпроси, които зададохте, не бих могла да дам отговор, защото не знам точно каква е била идеята. Ще отнеса въпросите към вносителите. Наистина трябва да бъде регламентирано специално за периода, както каза г-н Стоилов.
Искра Фидосова:
С това, което каза г-н Стоилов съм напълно съгласна. В момента и аз се опитвам да погледна внимателно текстовете на тези ЗИД. Например законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, както и за следващия, тук става въпрос за всички без изключение. Какво означава това? Ние знаем къде са проблемните заменки. Какво правим с тези текстове.
От страна присъстващите институции становища има ли? Заповядайте.
Надежда Таранджийска: Агенция по геодезия, картография и кадастър
Уважаеми дами и господа,
В Закона за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи и съответно за изменение на Закона за горите има две идентични разпоредби – ал. 4 и в двата случая. Създава се задължение за Агенцията по кадастъра в 14 дневен срок от публикуване на списъка, с който се налага забрана за промяна на предназначението, да бъде отразен в кадастралната карта.
По своята същност кадастралната карта отразява фактическо състояние и фактическо положение на определени кадастрални данни. Отразяването на някакви отрицателни събития, факти или някакви бъдещи забрани не следва да се отразяват в кадастъра. Още повече, че промяната на предназначението се извършва от органи съвсем различни от Агенцията по кадастъра. Тя само отразява един свършен факт. Така че смятаме, че задължението, създадено за Агенцията по кадастъра в случая е неприемливо специално за отразяване на списък на имотите, на които се забранява промяна на предназначението.
Искра Фидосова:
Благодаря. Представителят на Министерството на земеделието и храните. Заповядайте.
Стоил Дудолов:
Ние предлагаме да се добави към предложения текст на ал. 1 следното: „с изключение на промяна на предназначението на придобити земеделски земи от общините за извършване на строителство на обекти със социално предназначение за опазване и възстановяване на околната среда и на други обекти, публична общинска собственост.”
Другата съществена бележка е, че правната норма на чл. 24г, ал. 9 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи касае замяна на земеделски земи от общинския поземлен фонд. В тази връзка § 10, ал. 1 и ал. 5 към Преходните и заключителните разпоредби на Закона за опазване на земеделските земи включва и имоти, придобити чрез замяна с общински поземлен фонд, за които Министерството на земеделието их раните няма информация и не би могло да публикува тези имоти в списъка по § 10, ал. 3 от предложението.
В тази връзка предлагаме в края на изречението да се добави: „с изключение на имотите, придобити чрез замяна със земи от общинския поземлен фонд”. Като съответно се предвиди и съответно изменение евентуално в Закона за общинската собственост.
Това са по-съществените наши бележки и предложения.
Искра Фидосова:
Да чуем и представителите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Заповядайте.
Лидия Станкова: директор на дирекция „Устройство на територията”
По принцип приемаме предложенията за промени, които да ограничат строителството в тези заменени земи и гори от поземления фонд и от горския фонд. Целта е ясна, да се ограничи урбанизирането по Черноморието, строителството в планинските курорти. Но безспорно тези текстове така както са предложени се нуждаят от доизясняване и прецизиране, защото всички разрешения за строеж не могат да се отменят в 14-дневен срок от публикуването им. В някои от общините това е възможно да не бъде направено в този срок. Може би трябва да се обсъди вариант разрешенията за строеж, издадени в тези поземлени имоти, да се обезсилят по силата на закона - след влизане в сила на закона.
Ал. 3 е прекалено крайна. Тя налага конкретното предназначение на тези имоти в общи и подробни устройствени планове да бъде определено единствено за озеленяване или озеленени връзки, което автоматически изключва възможност за промяна на предназначение в случаите, когато се изграждат обекти с национално значение, когато ще се изграждат обекти на техническата инфраструктура, както и тези имоти да се използват по основното си предназначение като земеделски земи или горски фонд.
Нашето мнение е да. По принцип подкрепяме предложенията с уговорката, че текстовете се нуждаят от прецизиране.
Магдалена Станчева: Изпълнителна агенция по горите
Ние сме разработили вече проекта на нов Закон за горите, който е изцяло готов и е предаден на министъра на земеделието и храните. Подобно на Агенцията по геодезия, картография и кадастър сме готови за внасяне в Министерския съвет.
Тези текстове, които в момента коментираме, бяха предоставени на работната група по време на изработването специално на главата, касаеща промените в горските територии и сме направили редакционни промени в тях. В смисъл като идея остава в Закона за горите, но точно тези проблемни въпроси сме се опитали да ги решим. Имаме готовност.
Искра Фидосова:
За горите има концепция. Аз лично готов законопроект не съм виждала. За земите знам, че има работна група по опазване на околна среда и работна група работи по Закона за горите. За това съм уведомена предварително.
Петя Тянкова:
Подготвят се в момента промени в Закона за устройството на територията. Аз считам, че тези текстове трябва да бъдат обвързани със Закона за горите и със Закона за опазване на земеделските земи. Считам, че текстовете ще бъдат свързани. Не можем да ги разглеждаме отделно.
Янаки Стоилов:
Защо не предложим от името на комисията да се направи една междуведомствена група в изпълнителната власт и да й препоръчаме един кратък срок, в който тя да довърши тази работа. Защото е доста сложна и обемна.
Искра Фидосова:
Аз нямам информация да има такава междуведомствена група. Други колеги желаят ли думата. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Ние преди известно време приехме мораториум. Обхватът беше за земите по Черноморието. Там сложихме срок, че действа до приемането на закон, но не по-късно от 6 месеца, т.е. до м. юни.
По предложените проекти. Няма ги вносителите, но виждам, че по ал. 1 са изключени общините. А ние в мораториума изрично приехме обратното.
Виждам в ал. 6 на Закона за опазване на земеделските земи и в следващия „в срок от 24 месеца от публикуването се забранява извършването на всякакви разпоредителни сделки”. Защо? Не мога да си обясня. Ако ще се спира промяната на предназначението, защо трябва да се забраняват сделките. Сделките да си вървят. Това че няма да може да се променя предназначението или няма да може да се строи, е съвсем друга тема.
Просто има много неща, за които вносителите трябва да кажат. Не знаем каква е идеята. Да не говорим за срока и това, което г-н Стоилов каза – до 01.01.2010 г. но откога назад. Ако има промяна на предназначението преди 5 ли 10 години, човекът не си е реализирал инвестиционните намерения до край, започнал е нещо, за чия сметка ще бъде.
Има много неща, които тези законопроекти просто не ги казват. В този вид не намирам, че следва да бъдат приети.
Резонно е дотолкова доколкото срокът на мораториума наближава една съвместна работна група, която да изчисти тези неща. Като ще спираме застрояването, какво правим със заварените случаи и до каква степен, ако е застроено и за чия сметка. На тази, която вече е сменено предназначението, ще стане земеделска земя ли? Идеята за заменките беше ясна – да ограничим. Спор няма. Ние сме за това.
Светослав Тончев:
Общо взето това, което исках да кажа, би трябвало да преповторя г-н Лазаров.
Накратко, правната технология, която е използвана по законопроектите няма да я коментирам. Не мисля че е необходимо. Всички сме юристи.
Всички представени ни закони за изменение и допълнение на предложените закони се обхващат от мораториумите, които ние наложихме до момента и не виждам в момента вопиюща нужда спешно да приемем тези закони за изменение и допълнение. Така или иначе ние разполагаме с време, което сме дали на правителството, в което те трябва да изработят цялостни законопроекти за изменение на тези закони. Доколкото чухме в момента се работи по тези изменения. Остава да се съгласуват. Не считам, че в момента трябва да приемаме тези предложения за изменения и да работим на парче, още повече, че наистина трябва да се съгласуват между отделните министерства.
Янаки Стоилов:
Предлагам, г-жо Председател, за сега да приключим по тази тема без да гласуваме. Мисля, че е добро внасянето на тези предложения, за да стимулират изпълнителната власт в скоро време да приключи работата и тогава да ги обсъждаме заедно с това, което очакваме да постъпи.
Искра Фидосова:
Имаме два варианта. Единият е да отложим обсъждането, а другият е да гласуваме сега.
Подлагам на гласуване предложението, постъпило от г-н Стоилов, за отлагане гласуването по четирите законопроекта. Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Отлагаме гласуването.
Благодаря за участието. Закривам заседанието.


Председател:
Искра Фидосова