Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 30

Днес, 29.04.2010 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на финансите, дирекция „Държавни разходи” – Владимир Петров, директор, Людмила Петкова, директор на дирекция „Данъчна политика” и Венетка Тодорова, началник на отдел в същата дирекция и Миглена Христова, дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”; от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма –Светлана Маринова, началник на отдел в дирекция Правна; от Националната агенция за приходите –Стоян Марков, заместник директор, Росен Иванов, директор на дирекция „Методология”, Красимира Узунова, главен юрисконсулт, в дирекция Данъчно осигурителна методология”; от Агенция „Митници”, дирекция „Акцизи” – Божидар Алексов, директор, Наташа Петрова, началник на отдел, Соня Вълкова, директор на дирекция „Правно-нормативна” и Станислава Йорданова, главен юрисконсулт, Елена Петрова и Диана Драгнева, държавни експерти; от Държавна агенция за метрологичен и технически надзор – Иван Боцов, началник на отдел в Главна дирекция „Контрол на качеството на течните горива” и народните представители Стоян Мавродиев и Силвия Хубенова, вносители на законопроекти.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Колеги, имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси по предварително обявения дневен ред:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 002-01-22, внесен от Министерския съвет на 06.04.2010 г. и № 054-01-5, внесен от Мартин Димитров Димитров на 26.01.2010 г.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 002-01-26, внесен от Министерския съвет на 16.04.2010 г.
3. Обсъждане на първо четене на Законопроект допълнение на Закона за политическите партии, № 002-01-29, внесен от Министерския съвет на 16.04.2010 г.
4. Обсъждане на първо четене на Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 002-01-27, внесен от Министерския съвет на 16.04.2010 г. и № 054-01-21, внесен от Мартин Димитров Димитров, Иван Николаев Иванов и Кирчо Димитров Димитров на 19.03.2010 г.
5. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, № 054-01-35, внесен от Стоян Тодоров Мавродиев и група народни представители на 21.04.2010 г.
6. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-38, внесен от Силвия Атанасова Хубенова и група народни представители на 28.04.2010 г.
7. Обсъждане на проекти за решения за промяна на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
- № 054-02-17, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев на 05.03.2010 г.
- № 054-02-18, внесен от Цецка Цачева Данговска на 08.03.2010 г.
- № 054-02-33, внесен от Искра Фидосова Искренова и Светослав Тончев Тончев на 01.04.2010 г.
- № 054-02-34, внесен от Георги Георгиев Пирински и група народни представители на 13.04.2010 г.
- № 054-02-35 , внесен от Лютви Ахмед Местан, Четин Хюсеин Казак и Христо Дамянов Бисеров на 14.04.2010 г.
По първа точка - Обсъждане на първо четене на Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 002-01-22, внесен от Министерския съвет на 06.04.2010 г. и № 054-01-5, внесен от Мартин Димитров Димитров на 26.01.2010 г.
Първият законопроект ще представи Светлана Маринова от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма началник на отдел в дирекция Правна.
По другия законопроект вносителят го няма.
Има думата г-жа Маринова.
Светлана Маринова:
Добър ден на всички.
С настоящото изменение на закона, предложено от Министерския съвет, се предвиждат промени в четири основни насоки.
Първата касае дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране и по специално намаляване на нейния състав. Беше взето решение от Министерския съвет за оптимизиране на състава на регулаторните органи. Първоначалното предложение от петчленен състав на ДКЕВР беше коригирано в последствие на 7 –членен между двете гледания в Министерския съвет, като се прие, че малко по-голям състав би бил по-удачен и би гарантирал вземане на решения при отсъствие на определени лица. Предвидена е ротация. Т.е. тя не е предвидена сега. Тя съществува като ротация. Но със сегашните изменения този принцип се запазва, което е всъщност една от разликите със законопроекта на г-н Мартин Димитров. Там изобщо не се споменава този въпрос за ротациите.
По отношение на различни технически въпроси мисля, че тук не е подходящо да ги обсъждам едно по едно. В повечето от случаите става въпрос за неверни препратки или неправилно изписване на текстове.
Третата насока на промените касае отчуждаванията и вещното право на строеж.
Четвъртата насока касае комбинираното производство, за което с настоящия закон срокът изтече по отношение на задължението з задължително изкупуване на енергия от не високо ефективно производство. С изменението този срок се удължава с още две години.
Това е най-общо като преглед. Ако искате текст по текст някакви разяснения, бих могла да ги направя.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-жа Маринова.
Колеги, по другия законопроект, тъй като отсъства вносителя, ще се опитам да кажа накратко това, което аз съм видяла като разлики. Той също засяга регулаторния орган. Предложението тук е да бъде по-голям състава.
Има предложение за запазване на председателя на Комисията при промяна на числеността.
Има различно изискване, за да бъдат избрани.
Друго, което виждам то съществена разлика е, че решенията на Комисията се взимат винаги в открито заседание.
Това са разликите плюс това, което г-жа Маринова маркира преди малко.
Колеги, имате думата за изказвания. Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Ще бъда максимално кратък. Аз няма да подкрепя този законопроект. Целта на този законопроект е всъщност подмяна на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране. Тази комисия, изрично е казано в закона, има своя мандат. Членовете на комисията имат мандат и той е 5 години. И този мандат, щом е мандат, може да се прекратява при точно определени от закона условия (чл. 12). Иначе мандатът се обезсмисля. Между впрочем не е първият закон, който се променя в тази посока. Според мен, това тангира към противоконституционно, защото ние сме правова държава и трябва да спазваме принципите на правото и на Конституцията. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Корнезов. Ще си позволя да направя една реплика, че няма нарушение на Конституцията. Има ясно, коректно и точно разписани правила в ЗИД на Министерския съвет. Да, наистина имахме вече такива случаи. Мина Закона за електронните съобщения, където променихме по същия начин числеността на състава на Комисията за регулиране на съобщенията. Там също имаше такъв дебат. Аз мисля, че и в момента ще бъде горе-долу същия, ако вървим в посока дебат по отношение на числеността. Президентът не наложи вето върху промяната на състава на Комисията за регулиране на съобщенията, което е още един знак в подкрепа на това, че няма противоконституционност.
Заповядайте за дуплика Аз ще продължа след това.
Любен Корнезов:
Аз знам, че мнозинството ще го гласува и не си правя никакви илюзии. Но аргументът, че Президентът не е наложил вето, въобще не е аргумент. Това си е негова работа. Любен Корнезов не е подчинен на Георги Първанов.
Искра Фидосова:
Имам предвид, че Президентът следи за законосъобразност.
Любен Корнезов:
Аз само казах моето мнение. Най-вероятно Законът за електронните съобщения може би още тази седмица или другата ще бъде атакуван в тази му част. Какво ще реши Конституционният съд е друг въпрос.
Вижте § 19 в този законопроект. В срок до три месеца от влизането в сила на този закон – всички вън. Благодаря ви.
Христо Бисеров:
Имам въпрос към вносителите. Защо има изключение за председателя.
Светлана Маринова:
Защо председателят да остане. Аргументите са били в посока на това, че трябва да остане един човек, който да проведе тази промяна.
Освен това, това налага промяната в функционирането, ситуирането на органа. На него ще му се наложи да проведе още по-големи промени със следващия Закон за енергетиката, в който ще вкараме изискванията на двете директиви.
Христо Бисеров:
Т.е., ако разбирам правилно, г-жо Председател, Председателят остава, за да проведе чистката докрай. Ние започваме чистката през закона, оставяме председателят, който да я завърши през администрацията.
Светлана Маринова:
Всеки има право да прави коментари. Но моето не е коментар. Вие попитахте за аргументите. Това е единият аргумент.
Другият аргумент е, че няма никаква законова забрана това да се случва така. Това е правен аргумент. По този начин имаме и приемственост, имаме и не прекратяване на мандат, който току-що е започнал.
Искра Фидосова:
Колеги, може ли да си довърша изказването.
Очевидно има някои пропуски в законопроекта и аз бих маркирала едно-две неща, които задължително трябва да ги изчистите между първо и второ четене.
Принципно заявих вече позиция, че няма нарушение на Конституцията.

Аз ще маркирам няколко неща, които за мен не са ясни в този ЗИД.
Първо, мен лично ме притесни § 3. Какво означава в ал. 1 да се запише в закон в норма, че някой член на комисията не може да гласува „за”. Опитах се да разбера каква е идеята. Погледнах и действащия текст. Записано е „Председателят на комисията и/или членът–правоспособен юрист, не могат да гласуват „за” при упражняване правомощията на комисията по ...”. Как в един закон изписваме такава забрана за гласуване. Т.е. некоректно е формулирано това, което сте искали да кажете.
В § 2 – какво имате предвид под „служебен стаж” и правите разлика между трудов и служебен стаж за тези, които могат да бъдат избирани за членове.
В § 7, където става въпрос за правото на строеж. В едната хипотеза е частна държавна собственост. Във втората хипотеза – общинска. Означава, че сте имали предвид общинска частна собственост или нещо друго.
След това ще имам още един въпрос, като ми дадете отговор на този за общинската собственост.
Светлана Маринова:
Ще започна по реда на бележките.
За § 3. Идеята е добре маркирана в доклада и трябва да се съглася с Вас, че не е добър записът в законопроекта. Явно, че човек като се взира много накрая не ги вижда нещата много добре. Може да бъде подобрен текста. Съгласни сме с вас, като се запази същата идея. А тя е, че предвид предложения състав на комисията, трябва да бъде осигурена възможността да се гласува по въпросите за В и К сектора поне един от комисарите със стаж в тази област, да гласува „за”, за да има решение по този въпрос. При тази квота на комисарите във В и К сектора от двама души бихме стигнали до гласуване не от тях, а от не специалисти в областта по въпросите, които ги касаят. Това е идеята. Напълно съм съгласна за редакцията.
В § 2 по отношение на стажа мога да кажа същото. Със задраскване на трудов и служебен, отиваме само на стаж и това е напълно достатъчно. Трудов и служебен е една детайлизация, но тя не ни е необходима. И дотолкова доколкото създава неясноти, е по-добре да остане само стаж, като се има предвид всъщност професионалния стаж от гледна точка на квалификацията, която е посочена. Служебен стаж няма като термин. Има се предвид стаж като държавен служител.
Искра Фидосова:
Т.е. това допълнително изискване към трудовия стаж и трябва да го изпишете по коректния начин.
Светлана Маринова:
Това е въпрос на редакция. Приемаме, че имаме неточност.
Искра Фидосова:
Ще дойде момента, в който да се преценява дали отговарят на изискванията и ще бъде невъзможно да се направи нов избор при такъв запис.
Светлана Маринова:
„Служебен стаж” просто не е коректно изписано. Терминологията е „стаж по служебно правоотношение.” Това е правилната терминология.
Искра Фидосова:
Колеги, моля още веднъж да погледнем § 3, ал. 1, първата част на изречението.
„(1) Комисията е постоянно действащ орган , който заседава и упражнява правомощията си, ако присъстват и за решението са гласували не по-малко от 5 членове от нейния състав.”
В ал. 1 на § 1 - 7 членове, а в ал. 1 на § 3 искате не по-малко от 5 да са гласували. Това няма ли да доведе до блокиране на дейността на комисията за взимане на решения. Т.е. така записано аз го разбирам, че за решението трябва да гласуват 5 човека. Или какво сте имали предвид?
Светлана Маринова:
Правилно сте го разбрали. Точно това сме имали предвид. Смятали сме, че няма опасност за вземане на решения по този начин. Тук може да се помисли за намаляване в посока 4, но това е въпрос на целесъобразност. Нашето предложение е за 5 гласа.
Любен Корнезов:
Какво значи не могат да гласуват „за”? Както искам така ще гласувам. Как ще ми кажете как да гласувам. Трябва 5 човека да гласуват, за да има мнозинство, независимо как ще гласуват.
Искра Фидосова:
Колеги, има ли желаещи за изказване или въпроси по този и по другия ЗИД на Закона за енергетиката?
Светлана Маринова:
За § 7 – за частна държавна и разликата с общинска. В момента текстовете отразяват актуалното състояние по двата закона. За общинската собственост в чл. 7, ал. 2 от Закона за общинската собственост е предвидена възможност да се учредяват ограничени вещни права върху публична общинска собственост. Такъв запис понастоящем няма в Закона за държавната собственост. Оттам идва разликата в изписванията в двете алинеи.
Искра Фидосова:
Другото, което е след § 7, поставяте изискване за отпадане на изискването за изготвяне на ПУП (подробен устройствен план, а с него се определят границите. Влизането в сила на този ПУП е основание за приемане на решението за промяна на предназначението по Закона за опазване на земеделските земи. С какъв документ и по какъв начин ще става определянето на границите, след като предвиждате такова изключение и отпадане на изискването за изготвяне на ПУП. Какво се има предвид при тази процедура? Виждам, че има подаване на заявление със съответните документи. Ако това се е имало предвид, то трябва да бъде изрично уточнено и казано кое ще служи като доказателство и на какъв принцип. Това според мен не е ясно.
Светлана Маринова:
По отношение на предвиждането за промяна в чл. 63б за промяна в ал. 3, което е § 9 от законопроекта, предложението е свързано с това, че отчуждаванията за случаите на добив на енергийни ресурси и в случаите, когато по Закона за енергетиката така определената държавна нужда е налице, т.е. това са добивите от мините, които се ползват за производство на електроенергия, в тези случаи за отчуждаването ад не се изготвя подробен устройствен план, тъй като собствениците са напълно наясно, че имотите им са в концесионна площ. Това е първо.
Второ, конкретно имаме обръщане към тях. Те са осведомени, знаят, отказали са да продадат имотите. Преминаването през процедурата на Закона за устройството на територията през ПУП в класическия им вид прави едно забавяне, което всъщност не защитава някакъв особен интерес, поне според нас, и затова сме го предложили.
Искра Фидосова:
Въпросът с промяната на предназначението е по Закона за опазване на земеделските земи.
Светлана Маринова:
Промяната по Закона за опазване на земеделските земи идва с акта на Комисията по земеделските земи за промяна на предназначението през тяхната двуетапна процедура със самото решение вече ще имаме промна на предназначението. После ще имаме заявяване в кадастър и имотен регистър.
Искра Фидосова:
Как ще се определят границите. Нали ПУП служи за определяне на границите, за да може да се промени предназначението.
Светлана Маринова:
Границите в концесионните площи се определят със скица-проект по чл. 75, ал. 2 мисля че беше, но може да бъркам алинеята от Закона за подземните богатства.
Т.е. според нас съществуват достатъчно разписани процедури и не е необходимо да се правят никакви уточнявания тук.
Искра Фидосова:
Т.е. вие презумирате, че имотът е включен в границите на концесионната площ. (Да, само в тези случаи.) Само в тези случаи следва да се прецени доколко те могат да служат същите основания и доказателства като основание за подмяна на предназначението на имота и за очертаване на неговите граници.
Обаче в този случай, като се обръщам към г-жа Колева, процедурите са уредени в Закона з опазване на земеделските земи. Това не предполага ли промяна в Закона за опазване на земеделските земи в тази посока.
Юлиана Колева:
В тази ситуация аз разбирам така нещата. Веднъж имаме решение, с което се променя предназначението. Това решение е на базата на кадастралния план на поземлените имоти.
Светлана Маринова:
Да, и на кадастралните карти и координатите на площите.
Юлиана Колева:
Фактически от тази гледна точка този подробен устройствен план в не е необходим, ако няма да има застроителни мероприятия, за които е задължително подробен устройствен план. От друга страна не съм убедена, че е възможно едно такова действие да мине без застроително мероприятие, защото защо се отчуждават тези терени. Нали за нуждите на съответното предприятие.
Светлана Маринова:
Само за добив на енергийни ресурси от които се произвежда ток.
Юлиана Колева:
За да се копаят тези въглища, пак ще има застроителни мероприятия. За да се копаят въглища нали пак ще има някакво застрояване. Според мен, практически това не е възможно. Не можеш да отидеш на поляната с багера и да започнеш да копаеш въглища. Нали така.
Светлана Маринова:
Там се правят други проекти. Там се правят проекти за добив и тези проекти са част от концесионните документи – това, което се прави от министерствата, например от Министерството за регионалното развитие и нашето министерство като контрол. Там се правят работни проекти и ежегоден контрол на техническа програма и на всичко останало.
Юлиана Колева:
Няма ли да има строеж по смисъла на ЗУТ.
Светлана Маринова:
Сега много ми е трудно да кажа дали техните съоръжения са строеж по смисъла на ЗУТ.
Искра Фидосова:
За този пример и това, което вие си представяте като процедури, според вас необходима ли е промяна на предназначението на земеделската земя.
Светлана Маринова:
При всички случаи.
Искра Фидосова:
Като е при всички случаи, как започва една процедура за промяна предназначението. Там имаме задължително изискване за изготвяне на ПУП и на процедура, която е уредена в Закона за опазване на земеделските земи. Това ви питаме.
Светлана Маринова:
Добре. Тя няма да се приложи. Ще се приложи тази специална норма. Ще минем през Закона за подземните богатства със скица-проект и с работен проект.
Искра Фидосова:
Това е изключение от процедурата, която е уредена в Закона за опазване на земеделските земи. Тогава, според мен, трябва да бъде описано най-малкото в Закона за опазване на земеделските земи. Аз не си представям на практика как това нещо ще стане.
Заповядайте, г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Аз не съм специалист, но не мога да схвана смисъла на § 10, новата ал. 6.
„(6) Комисията осъществява контрол по отношение на лица, които извършват дейности без лицензия, в случаите, когато такава се изисква, както и по изпълнението на задължението за осигуряване на достъп до собствена уредба и/или съоръжение в случаите, предвидени в този закон.”
Какво съдържание влагате? Т.е. едно лице е необходимо да има лицензия, за да осъществява една дейност. Няма го лиценза, комисията ще го контролира как осъществява дейността – законосъобразно ли е, отговаря ли на някакви технически параметри или може би сте имали предвид, че комисията има правомощия да прекрати дейността, да сезира компетентните органи. Защото така е правен нонсенс.
Светлана Маринова:
Трябва да кажа, че това е доста затрудняващ текст от гледна точка на това как да бъде правилно изписан, за да бъде правилно разбран. Има десет варианта. (Кажете каква е идеята) Идеята е следната.
Понастоящем в чл. 76 от Закона за енергетиката имаме контролни правомощия на комисията, включително проверки, всъщност това е контролът, а нямаме по отношение на тези лица, които извършват лицензионна дейност, но нямат лиценз, нямаме подобно разписано контролно правомощие, от което излиза буквално, че комисията пълния комплект от контролни правомощия, за да направи проверки, да възложи със заповед проверка, да отиде и провери и няма основание да бъде допусната, за да провери дали се извършва лицензионна дейност или не се извършва лицензионна дейност.
Светлана Маринова:
Как ще установи комисията дали извършва лицензионна дейност, ако няма контролно правомощие да влезе на проверка.
Димитър Лазаров:
Разбрах идеята, но може би трябва да се прецизира текстът, защото така написан означава нонсенс.
А да не говорим „извършва дейности без лицензия” – обхвата на дейности от шиене на кожуси, ако има нужда от лицензия – до енергийни дейности, да не говорим.
Светлана Маринова:
Но това е ал. 6 в чл. 76.
Димитър Лазаров:
Съвсем нормално е, че Комисията има право да извършва проверка на всички юридически и физически лица, които извършват еди-какви си дейности по отношение на текста, за да бъде ясно, без да пишете имат ли право на лиценз или нямат право на лиценз.
Вторият ми въпрос е по § 15. Имате два състава на административно нарушение, но така изписани и с тези санкции за мен не е добро. В чл. 211, ал. 1. „На едноличен търговец или юридическо лице, експлоатиращо енергиен обект, което не спазва техническите норми или изисквания за експлоатация ....се налага имуществена санкция от 20 000 до 1 000 000 лв.”
Един такъв общ текст? Неспазването на технически норми понякога може да бъде нещо съвсем малко. Напишете малко по-конкретни текстове, които биха довели до някакви сериозни вредни последици. Санкциите не са малки. Разбирате ли за какво става въпрос.
Вторият състав на това нарушение е „не спазва нормите за набиране и съхранение на резервите от горива за централите за производство” също е една обща норма. Имаме не спазване на нормите за набиране и съхранение е един съвсем общ текст, в който може да се вкарва абсолютно всичко. Ясно е каква е идеята, но трябва да се конкретизира. Тук вие по-скоро имате предвид за потребление.
Светлана Маринова:
Ако не ги съхранява, а ги потребява, значи това е едната възможност. Ако неправилно ги съхранява е друго.
Димитър Лазаров:
Много общи текстове, за които санкциите са сериозни. Аз знам практиката на административно наказващи органи по чл. 9 дотолкова доколкото е приложим Наказателният кодекс просто не го спазват. Сложете някакви условия, които биха довели до спазването. Защото неспазването на нормите за съхранение може да бъде, примерно, липсата на табели или нещо от този род или пък отчетността не се води както трябва.
Искра Фидосова:
Аз продължавам да чета много внимателно § 9. Чудя се с тези граници и след като изобщо няма да има ПУП или така наречения парцеларен план, който се има предвид по Закона за опазване на земеделските земи предвид предстоящата промяна на предназначението, аз никак не мога да си представя как ще се определят тези граници, защото при отчуждаването трябва да има защита на правото на собственост. Като няма кой да определи границите и по какъв механизъм ще се определят, как ще се гарантират правата на собствениците, как ще разберат дори, че им се засягат правата като собственици.
Светлана Маринова:
Преходната алинея казва, че ти си го потърсил, и той ти е отказал. Т.е. имаме информираност. Т.е. собствениците са получили подробна информация.
Искра Фидосова:
С кой документ определяте границите.
Светлана Маринова:
Според нас това може да стане със скица-проект.
Искра Фидосова:
Как със скица-проект ще определите границите? Какво ще обжалва този собственик на имота, който не е съгласен? Скицата-проект ли?
Светлана Маринова:
Точно това е целта на предложеното изменение в ал. 3 с добавката - да се спрат процедурите за обжалване.
Искра Фидосова:
Да спрете процедурите за обжалване собственикът да не може да обжалва. Целта е да спрете възможността за обжалване на един собственик, когато са му нарушени правата като собственик неправомерно по някаква причина да обжалва.
Светлана Маринова:
При всички положения отчуждаването приключва с акт за отчуждаване. И по отношение на този акт си остава възможността за обжалване. Така че обжалването просто ще бъде ограничено като брой актове, които могат да се жалят. Собственикът обжалва акта за отчуждаване.
Юлиана Колева:
Кога имаме концесия. Това е право на ползване, което е предоставено на някакво частно лице, предполага се, че е юридическо, върху държавен или общински терен.
Светлана Маринова:
Не е така.
Юлиана Колева:
Какъв е този концесионер. Какво прави на частна земя. Върху земята на частен собственик. Как така? Това нещо не може да стане.
Светлана Маринова:
Имаме разминаване в разбирането. Концесията обхваща площи от всякакъв вид собственост. Границите на концесионните площи нямат връзка със собствеността. Искам да кажа, че ако в имота ви има въглища и за тази територия, в която попада и вашият имот е доказано, че там се намират въглища, при определяне на концесионната площ този имот влиза в концесионната площ с координати, които са част от решение на Министерския съвет. В тези случаи, когато става въпрос за подземни богатства и в конкретния случай за добив на подземни богатства за енергийни цели, както вече казах става въпрос единствено и само за въглища, няма какво да правим аналогии с някакви други неща. Това е специална норма, която касае специално и само тази процедура.
Искра Фидосова:
Проблемът е, че в момента се предлага да отпадне изискването за изготвянето на подробен устройствен план. Като отпада изискването за подробен устройствен план, нещата изглеждат по друг начин. Но да не го повтаряме пак.
По § 19 имам въпрос. Има ротация. Няма определено на какъв период ще се обновява съставът на комисията така, както е уредено за
други органи. Вие също се опитахте да го сметнете и сметката не излиза. Нали така? Получава се така, че някои от членовете на комисията няма да могат да си изкарат мандата. Ако мандатът е примерно 6 години, ще остане 3 или 4 години – въпрос на конкретно пресмятане. Такива разпоредби има при други органи. Например, в Конституционния съд. В Конституцията го има записан. В СЕМ мисля, че беше по същия начин. Тук не е разписано и не е уредено как става.
Светлана Маринова:
Аз не мога да разбера защо не излиза сметката с мандатите, след като мандатът е 5 години и има различен старт на тези мандати. След изтичане на мандат за нови пет години се избира друг. Ротацията не е изписана като принцип, но е въведена по този начин.
Искра Фидосова:
Като е въведена през какъв период ще става обявяването състава на Комисията. Как си го представяте. Дайте един пример.
Светлана Маринова:
Текущо е обновяването състава на Комисията. (Какво значи текущо.) На този, на който му изтича 5 годишния мандат, на негово място се избира друг.
Понеже изтичат по различно време идва друг. Аз наистина не мога да разбера какво не излиза.
Любен Корнезов:
Целият закон не можем да го разберем.
Светлана Маринова:
По един от членовете в двата сектора е предвидено да са с по-кратък мандат - от три години. Оттам насетне нещата си вървят на пълни пет годишни мандати. Няма никакво противоречие. Не знам защо не излиза математиката.
Димитър Лазаров:
Аз искам да попитам не за математиката, а за друго. С какъв акт Министерският съвет ще избира – таен избор, явен избор ли ще прави и с какъв акт ще оформи Министерският съвет този избор. След това министър-председателят ще го назначи. Какво разбирате под „Министерският съвет избира”?
Светлана Маринова:
Няма предвидено нещо различно от това, което в момента се случва. Този избор се прави с решение на Министерския съвет. Явен, с дневен ред, оповестен.
Димитър Лазаров:
Т.е. актът на Министерския съвет с решение ще посочи или ще избира. (Ще избира.) Добре. (Назначава.) Определя.
Екатерина Михайлова:
Искам да ви попитам дали правилно ви разбирам. Министерският съвет назначава и това е ясно, а не избира. Обаче тук вие имате идея за следното, че сега понеже става един вид нов орган, с нови членове и нов състав, първите, които ще бъдат избрани ще бъдат с различен мандат. Т.е. сега ще бъдат с различен мандат, а следващите ще бъдат с по пет години всичките. Така ли е?
Светлана Маринова:
Само по един от първите от двете квоти – двама човека, един за ВиК сектора и един от енергетика.
Екатерина Михайлова:
А след това всички са с по пет.
Светлана Маринова:
Оттам насетне всички са с по пет.
Екатерина Михайлова:
Ама го гадаем.
Светлана Маринова:
Не го гадаем. Това е преходна разпоредба.
Екатерина Михайлова:
Как е преходна. Тук говорите за мандат и не е ясно, че след това другите не са с този мандат. Това трябва да се опише. Това беше за Конституционния съд в началото. Обаче се обясняваше, като се казваше, че това е първото. В следващите избирания и се описва. Това трябва да се разпише, иначе го гадаем.
Освен това слагате и едни други мандати. Явно целта е да се застъпват и да се въртят, тогава защо председателят не го избираме за нов орган.
Светлана Маринова:
В този смисъл председателят остава като елемент от този ротационен принцип. Неговият мандат ще изтече след 5 години по различно време от мандатите на останалите комисари.
Любен Корнезов:
Взимам си думите обратно. Ще гласувам „за” този закон.
Искра Фидосова:
Има ли желаещи за изказване?
Светлана Маринова:
Терминологично уточнение. Казвате, че Министерският съвет „избира” не е добра формулировка. Назначава също. Но мисля, че „определя” е съвсем подходящо.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване има ли? Г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Извинявайте, че се връщам, но § 9, ал. 2, т. 2. какво означава израза: „която би била определена”. Това коментирахме ли го? Да не съм пропуснал нещо?
Светлана Маринова:
Това е текстът и на действащия закон понастоящем.
Христо Бисеров:
Извинявайте, че се връщам на този текст. Но тук става въпрос за отчуждаване. В Конституцията има специален текст (чл. 17, ал. 5).
Светлана Маринова:
Това означава, че трябва да се определи по реда на отчуждаване.
Христо Бисеров:
Как? Моля да ми опишете процедурата как ще стане.
Светлана Маринова:
Доколкото се сещам в момента, като надали ще се сетя подробно, но в трите закона има различни предвидени норми за оценка. Т.е. въпросният заинтересован концесионер ще си намери един лицензиран оценител и ще му каже: Искам по тази методика, по този закон да ми направиш оценката и това.
Христо Бисеров:
А каква е действителната процедура, която я правим по Закона за държавната собственост. (Няма разлика.) Каква е процедурата? Там страната, собственикът има ли право на обжалване. (Да.) Има. Значи истинската процедура, която вие цитирате, има държавен орган, който определя цена и собственикът има право на отчуждаване. Тук няма такова нещо. Тук един лицензиран оценител ще каже каква е практиката на държавните органи и собственикът няма да има никаква възможност тази цена да я оспори и примерно да получи нейното повишение в съда. Тази препратка, дори да е действаща. (Действаща е.) Това че е действаща абсолютно нищо не означава. Не може собственикът на земята да е лишен от правото да обжалва една такава предполагаема оценка.
Става въпрос за тема, за която в Конституцията има изричен текст. Става въпрос за права ,които Конституцията изрично защитава и регламентира. Вярно е, че препраща към закони, но този закон е по-специален от специалния закон. Ако се извърви процедурата и съдът се произнесе, разбирам.
Светлана Маринова:
Тук нямаме произнасяне на съд, защото сме на територията на граждански правоотношения.
Христо Бисеров:
Какво означава граждански правоотношения.
Димитър Лазаров:
Уважаема колежке,
Уточнихме, че изключителна държавна собственост са подземните богатства. В конкретния случай държавата отдава на концесия добив на въглища, газ, нефт и каолин и каквото искате. В случаите, когато за добива трябва да се засегнат частни земи, кой ги отчуждава. В чия собственост ще преминат? Концесионерът ли?
Светлана Маринова:
Концесионерът трябва да поиска, а държавният орган трябва да подкрепи това негово искане.
Димитър Лабазорв:
Какво да поиска? Кой ще ги отчужди. В чия собственост ще минат тези земи?
Светлана Маринова:
Ще минат в собственост на държавата. При отчуждаването в чия собственост минават – в собственост на държавата.
Димитър Лазаров:
Г-н Бисеров казва, че е естествено да има ред и за обжалването.
Христо Бисеров:
Тук няма отчуждително производство по тема, която е защитавана специално с текст от Конституцията. Тук има едно заобикаляне вероятно на отчуждително производство, в което собственикът на земята има права да се защити по същество и по цената. Тук просто това се заобикаля.
Светлана Маринова:
Нека да погледнем кой текст точно разглеждаме, защото бъркаме нещата. Нали гледаме ал. 2. Ал. 2 само казва какво трябва да е направил, за да докаже, че не е постигнал съгласие със собственика. Ние не сме в процедурата за отчуждаване и за оценка.
Христо Бисеров:
След като той докаже всички тези неща какво следва?
Светлана Маринова:
Тогава се преминава към действителната оценка и тя си върви по закона и тя си има оспорване при отчуждаването. Това, което е предвидено като механизъм, е минимумът, от който не можеш да предложиш по-малко на собственика. Това е една гаранционна норма, според мен. Въобще не касае оспорването на оценката, което е етап от отчуждителна процедура. В ал. 2 нямаме отчуждаване. Имаме преговори. Т.е. по този начин се гарантира, че не са му предложени по-малко пари от това, което би му предложил някой в отчуждителното производство, за което има правила за оценяването.
Ако няма подобна разпоредба могат да ни предложат 1/3 от тази оценка и пак няма да имаме никаква защита. В момента, в който има подобна злоупотреба със собственика в едната или в другата посока ,той пак ще си обжалва оценката, когато стъпи в процедура на обжалване.
Искра Фидосова:
Други въпроси има ли, колеги? Преминаваме към гласуване.
Светлана Маринова:
Ако позволите само едно финално изречение.
Мисля, че доста конструктивно се получи. Никога не съм имала удоволствието да работя с толкова много юристи на едно място.
Приемаме всички бележки и текстовете могат да бъдат редактирани в много по-приемлив вид. Между първо и второ четене ще се погрижим за това.
Искра Фидосова:
Колеги подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 002-01-22, внесен от Министерския съвет на 06.04.2010 г. със заявеното от вносителя, че приема направените бележки и че трябва да бъдат изчистени текстовете между първо и второ четене.
Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Пет „въздържали се”. Приема се.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 054-01-5, внесен от Мартин Димитров Димитров на 26.01.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Седем „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? 8 „въздържали се”. Не се приема.
Заповядайте, г-н Методиев.
Веселин Методиев:
Колеги, стана ясно, че се приема закон, който урежда структури. Другият проект е по абсолютно същата тема. Законът, който обсъждахме един час и 10 минути имаше в себе си множество институционални проблеми, които се дискутират от колегите. По принцип като се приемат и двата законопроекта, на второ четене текстовете, които ще се приемат, зависи от Комисията. Защо го отхвърляте? Другият е също структурен по същата тема. Коя структурна единица ще се приеме, се решава на второ четене. Сега като го отхвърлите, след това трябва да се правят за второ четене допълнително внасяне на предложения, което усложнява и прави някаква безсмислена процедура.
Призовавам ви да го прегласуваме. Да се приемат и двата законопроекта, а на второ четене е ясно, че този закон ще се гледа тепърва и няма да стане много лесно неговото гледане, доколкото аз разбрах от дискусията в този час и половина. Така че ви моля да го прегласуваме и да се подкрепят и двата текста, след като вървят на второ четене. Те са по абсолютно една и съща материя.
Искра Фидосова:
Подлагам на прегласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, № 054-01-5, внесен от Мартин Димитров на 26.01.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? 5 „въздържали се”. Приема се.
Обръщам се към Синята коалиция да бъдат така добри да идват да си представят законопроектите. През последните седмици това се случва за трети път.
По втора точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 002-01-26, внесен от Министерския съвет на 16.04.2010 г.
Този законопроект е отложен от предишно заседание.
Колеги, спомняте си започналия дебат по този законопроект на предишното заседание за противоконституционност на част от разпоредбите, които са предвидени в този ЗИД.
След като изслушахме на предишното заседание представителите на Министерството на финансите днес предлагам да го подкрепим с уговорката, че ще се направи корекция между първо и второ четене и ще се запише, че става въпрос за данъка от 1 януари 2011 г., т.е. за следващата година. Това беше и решението на Комисията по бюджет и финанси и Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Желаещи за изказване. Заповядайте.
Росен Иванов:
Само за уточнение. Доколкото ние си спомняме, тъй като присъствахме на тези комисии, няма решение, но те развиха същите опасения. Аз не знам кой ще вземе крайното решение, но те също изразиха опасение за евентуална противоконституционност, ако законът влезе в сила в средата на годината.
Искра Фидосова:
Става въпрос за Закона за местните данъци и такси. Пред мен е докладът на Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Подкрепя се, но също с опасението за противоконституционност и същото становище. Аз лично говорих с председателя и се каза, че ако се приеме, ще бъде в посока за промяна между първо и второ четене и това да важи в сила за следващата календарна данъчна година.
Заповядайте, г-н Методиев.
Веселин Методиев:
Да попитам, г-жо Председател.
Практиката в последните 15 години, която аз познавам е данъчни закони да се обсъждат в навечерието на приемането на бюджета. По Закона за устройството на бюджета, той се внася в срок до кра на месец октомври. И фактически парламентът се занимава с данъчната политика за следващата година в последното тримесечие на предходната. Т.е. в интервала октомври-ноември се занимава с данъци и в интервала ноември-декември се занимава с бюджета.
Не е ли твърде рано и това е въпрос в някаква степен към Министерството на финансите, защото техните анализи, разчети и пр. до края на септември обикновено им дават основание, за да предложат съответни промени за данъчните закони в следващата година. Сега през м. април, края на месец април дали толкова сме напреднали в анализа, че отсега предлагаме промени. Те ще предложат промени за местните данъци и такси и през септември.
Тук г-жа Михайлова ми подсказва да не насочвам въпроса към експертите, а само към политиците. Може би е права.
Искра Фидосова:
Разбирам Ви, г-н Методиев, но това са може би по целесъобразност. Дали е рано или късно аз не бих искала да коментираме. Но ние като Правна комисия категорично смятаме, че има противоконституционност и те също се съгласиха на предишното заседание. Аз не виждам нищо лошо в това днес да го приемем с уговорката и изрично ще го разпишем и на второ четене то няма да се приеме, ако няма текст и запис, че ще важи за следващата година.
Христо Бисеров:
Защо трябва да го приемаме този закон?
Искра Фидосова:
Поиска думата г-н Ивайло Тошев.
Ивайло Тошев:
Г-жо Председател,
освен повдигнатия въпрос за противоконституционността искам да попитам в § 3 какво значи „и представя копие от сключен застрахователен договор за имуществена застраховка на превозно средство.” Това значи, че ние задължаваме този собственик задължително да си направи договор.
Другият ми въпрос какво е „действителна стойност”. Откъде ще се извежда. Имаме ли легална дефиниция. Как ще се определи тази действителна стойност. Това швакето ли е? Това са ми въпросите.
Росен Иванов:
И двата въпроса са интересни. Ще се опитам да ги обясня.
По първия въпрос. Действително разпоредбата не е прецизна. Няма задължение да има сключен застрахователен договор. Трябва да има добавка, че ако няма сключен застрахователен договор, се представя удостоверение от застраховател за действителната стойност. Ако има сключен договор, трябва да се вземе предвид договорът. Само и единствено, ако няма сключен договор, тогава се взима предвид удостоверението. Веднага ще ви дам примери от практиката при купуването на коли. Аз съвсем скоро продадох автомобил. Имам действащо автокаско. Някакъв застраховател ми издава застрахователно удостоверение, което няма нищо общо със застрахователния договор. Това според мен е некоректно и абсолютно се заобикаля законът. Ако има сключен договор за колата за имуществена застраховка би трябвало да се има предвид това, което е съгласно договора. Ако няма договор, тогава се изисква удостоверение от застраховател, защото никой не е длъжен насила да си застрахова колата.
От друга страна нашите очаквания са, тъй като става дума за автомобили с много висока стойност за над 70 хиляди лева, би трябвало да е много рядък случаят, в който няма сключен застрахователен договор. За такава скъпа кола кой би рискувал тя да погине в някаква катастрофа или нещо друго и да не получи нищо насреща. Да, възможно е да няма застрахователен договор, но това би било твърде необичайно. Ако няма застрахователен договор би следвало да се представи удостоверение от застраховател за действителната стойност. Това е по първия въпрос.
Застрахователите подават информация в НАП. Това е предвидено в законопроекта за застрахователните договори, където действителната стойност е над 70 хил. лв. НАП ще дистрибутира тази информация до общинските администрации, за да могат те да си проследят нещата.
Що се отнася до втория въпрос, понякога действителна стойност е законово понятие от Кодекса за застраховането, по-специално чл. 203. Предполагам, че сте запознати с механизма на застраховането. Има забрана за надзастраховане. Всеки един застраховател, когато определя застрахователната сума по договора, застрахователната сума е сумата, която ще получи лицето при пълно погиване на вещта. Когато се определя застрахователната сума в Закона за застраховането има забрана, че тя не може да надхвърля застрахователната стойност. Т.е. всеки застраховател, когато определя в договора застрахователната сума е длъжен да определи действителната стойност и вече въз основа на тази действителна стойност да определи застрахователната сума, която не може да бъде над действителната стойност. По правило, ако някой иска да си покрие на 100% действителната стойност, то тогава застрахователната сума и действителната стойност ще съвпадат. Но това не винаги е така, тъй като понякога покритието е под 100%, например 70 – 80, или нещо подобно. При всички положения обаче всеки застраховател определя действителна стойност. Това е неизбежен процес от процеса на застраховането. От наша гледна точка не считаме, че затрудняваме застрахователите, защото те при всички случаи извършват тази дейност. Това е тяхно задължение по Кодекса за застраховането.
Искра Фидосова:
Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Ще се опитам да бъда съвсем кратък.
Това е една от така наречените антикризисни мерки – данък лукс. Не съм против това. В края на краищата по-богатите да допринесат съответната лепта, за да подпомогнат бюджета. Нали това е идеята. Но в мотивите поне посочете колко очаквате да получите от данък лукс, от промяната на закона. Какъв ефект ще има? Във вестника може да пише каквото си иска. Но в законопроекта в мотивите запишете – очакваме 5 млн., 10 млн. и горе-долу как ги изчислявате тези работи. Защо като гледам, ще хвърлим пак прах в очите на хората и нищо няма да се получи. Скъпите коли няма да бъдат с български номера, както и яхтите и т.н.
Второ, има решение на Конституционния съд. Миналия път обсъждахме този въпрос. Но не е само до тангиране на противоконституционност. Имаме Закон за устройството на държавния бюджет. Чл. 2, ал. 3 и 4 ясно казва кога се приемат данъчни закони. По това време не можем да приемаме данъчни закони. Това може да стане октомври-ноември, като се направи разчета и т.н. Ако правите нещо, дайте да променим Закона за устройството на държавния бюджет, евентуално казвам. Не е само противоконституционон, а е и противозаконно и в края на краищата правим нещо, което не знаем какво ще излезе във финансовото му измерение. Безсмислено упражнение.
Ако пък запишем, че трябва да влезе в сила от 1 януари 2011 г. Къде сме тръгнали. Не знаем какъв ще е бюджетът за следващата година. Вероятно пак ще трябва да правим промени.
Искра Фидосова:
Данъчните закони се приемат преди Закона за бюджета. За това казах, че няма пречка да го приемем май и дали ще бъде май или юли или септември, аз не разбирам какъв е проблемът тук. Винаги пакетът данъчни закони се приема преди Закона за държавния бюджет. Така беше и за 2010 г.
Екатерина Михайлова:
Винаги се приемат данъците преди бюджета. Така е. Проблемът тук е и политически. Това е от пакета антикризисни мерки. Като го пращаме за догодина, това вече не е антикризисна мярка. В този смисъл е аргументът има ли нужда въобще да го приемаме. Защото дотогава можем да приемем още да ги увеличим.
Искра Фидосова:
Аз разбирам, че антикризисни мерки трябва да има може би в две посоки: едните, които да имат незабавно действие и други, които са за в бъдеще. Кризата няма да продължи само още 6 месеца. Аз не мисля, че някой сериозен икономист залага, че кризата ще приключи след 6 месеца.
Росен Иванов:
От друга страна, колкото по-рано гражданите са уведомени за това какви данъци трябва да плащат напред във времето, толкова по-предвидима е държавата спрямо тях.
Искра Фидосова:
Подготовка на данъчната администрация да може да администрира тази промяна.
Росен Иванов:
Това също. Освен това, един от упреците, който много често се отправя към НАП, макар да не знам дали НАП е чак толкова виновна, примерно, за това, че данъчните закони винаги се приемат в последния момент. Например, приема се ДДС на 12 декември, а хората от 1 януари трябва да спазват новите разпоредби. Така че колкото по-рано се приемат данъчните закони, толкова по-добре е за лицата.
Любен Корнезов:
Извинявайте, че ви репликирам, но вие го внасяте:
„Данъкът по чл. 57а за 2010 г. се заплаща от 1 септември до 30 октомври.”
Вие го пишете. Вие съвсем друга идея сте имали, когато сте правили този законопроект. Казвате, че от 1 юли влиза и започва да се плаща от 1 септември. Сега казвате няма да е така.
Искра Фидосова:
Експертът, който го е писал, не е преценил, тъй като не е бил юрист, че има противоконституционност. Той го е писал от гледна точка на кризата и на фиска.
Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Аз смятам, че има непреодолими пречки да приемем този закон на първо четене.
На първо място, изречението за експерта, който го е писал, няма никаква стойност. Тук се е подписал вашият партиен лидер Бойко Борисов. Мотивите са като за първи клас. Обаче говорим по същество.
Закон, за който на всички ни е ясно, че е противоконституционен, да го приемем на първо четене с идеята и подсказването, че ще го поправим е абсолютно нова практика в най-новата история на народното събрание. Сигурен съм, че досега в изминалите 20 години никога не е приемано такова нещо. Законът е противоконституционен, обаче ще го оправим между двете четения. Всичко друго е имало. Писали сме закони наново, но такава конструкция никога не е имало. Не става въпрос за сроковете. Става въпрос за противоконституционност. Не става въпрос за несъответствие с бюджетния закон.
Затова ви предлагам или да бъде внесен отново, за да имаме гаранция. Как да гласувам аз за този закон? От БСП казват ние сме за данък лукс. Как да гласувам закон, който е противоконституционен, само защото ви подсказвате, че ще направите едни промени. Според мен, това е непреодолима пречка и нека да не създаваме такива практики. Защото години наред си патим от формулата „Не е хубав законът, но ние ще го поправим”. „Законът е противоконституционен, но ние ще го поправим”, не е формула, която може да се приеме.
Красимир Ципов:
Искам да ви припомня, г-н Бисеров, миналата година предложенията ви между първо и второ четене по Закона за съдебната власт по отношение на вливането на следствието в прокуратурата. Всичко е въпрос на тълкуване.
Христо Бисеров:
Той противоконституционен ли е?
Красимир Ципов:
Не е, но за това ви казвам, че всичко е въпрос на тълкуване.
Христо Бисеров:
Говорим за нивото на недопустимост. Има граници, до които можем да стигнем, можем да заобиколим процедури. Но там става въпрос за процедури все пак.
Искра Фидосова:
А тук става въпрос за срок.
Христо Бисеров:
Не за срок. Тук става въпрос за Конституция. Защото колегата от Хасково Иван каза, че тази Конституция е остаряла и ние трябва да... по повод един друг закон, ако си спомняте. Той поне не е член на нашата Комисия и е с друга професия.
Димитър Лазаров:
По отношение на противоконституционността може Конституционният съд в крайна сметка, ако бъде сезиран, да се произнесе. Конкретният закон 2010 г., не 1996 г., защото ние се позоваваме на това решение по повод друга обстановка за сезиране на фактическия съд. Да, в мотивите се споменава. Конституционният съд ако бъде сезиран, това е друго становище. Да, има такива мнения. Конституционният съд може да съобрази, че има. Аз го казвам хипотетично, не по този ред. Но ако утре стане, не дай си Боже едно много сериозно събитие, и това наложи да се изменят някои закони, и Конституционният съд приеме, че при наличието на форсмажорни обстоятелства би могло да се допусне ограничаване на известни права и т.н. Но това Конституционният съд може да каже за конкретни закон в конкретната обстановка. Това е първо.
Второ, това, което каза колегата Ципов.
Трето, Вие по-добре знаете с вашия по-голям опит, че Конституционният съд не малко пъти се е произнасял с противоречиви решения.
Да, ако ще говорим, би могло да се обсъжда наистина. Нека Конституционният съд, ако бъде сезиран, да се произнесе и няма да има действие закона и ще приключат нещата. Говоря го по принцип. Всички ние знаем, които сме се интересували, че Конституционният съд по конкретни хипотези, по конкретни казуси са се произнасяли с противоречиви решения.
Любен Корнезов:
Разбирам трудностите на мнозинството, но всички сме убедени тук, че така проектът противоречи на решения на Конституционния съд, противоречи на Закона за устройството на държавния бюджет и вие ни казвате: Дайте да го гласуваме независимо от това, защото ще го оправяме след това. Разбирате ли, все пак имаме първо и второ четене.
Христо Бисеров:
Хайде оправете го преди това.
Любен Корнезов:
Аз ви казах, че ще гласувам „за”, защото съм за този данък лукс, но по този начин не мога да го подкрепя.
Димитър Лазаров:
Да, но Конституционният съд е съобразил и още нещо, може да е много мъничко, уважаеми г-н Професор, да се произнесе с обратното решение на това, което е било преди две години и това е практика и е нормална практика не само на Конституционния съд, но и на Върховния съд и на други съдилища.
Искра Фидосова:
Г-н Димитров иска думата.
Павел Димитров:
Уважаеми г-н Бисеров, говорите за 20 годишната практика. Но всичко се променя в този живот, ще променим и практиката.
Второ, защо говорим за Конституционен съд, когато става въпрос за първо четене. Ако не се променят нашите бележки, които са записани, няма да го гласуваме на второ четене. Защо говорим за Конституционен съд. Аз мисля, че не би следвало тези опасения да ни притесняват.
Искра Фидосова:
Аз заявих политическа позиция на управляващите в качеството ми на съпредседател на парламентарната група след решение, което взехме и го изразих вече гласно два пъти.
Христо Бисеров:
Аз съм чувал изявления от по-висш ранг, г-жо Председател, във вашата партия и след това са променяни. Вие всички сте чували безбройни такива заявления, така че заявленията от високо ниво не са достатъчни. Много лесно е вносителят просто да смени закона. Има процедури за тази работа.
Освен това, ако наистина законът ще влиза в сила след 8 месеца, значи имате време по съответната процедура да представите закон, който да е съобразен с Конституцията, а не сега така формално да гледаме на нещата. Виждам, че е безсмислено повече да говорим.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси, № 002-01-26, внесен от Министерския съвет на 16.04.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Няма.
Благодаря. Продължаваме със следващата точка от дневния ред
По трета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект допълнение на Закона за политическите партии, № 002-01-29, внесен от Министерския съвет на 16.04.2010 г.
Г-н Владимир Петров, директор на дирекция „Държавни разходи” в Министерство на финансите ще представи законопроекта. Моля съвсем накратко за мотивите на вносителя.
Владимир Петров:
Уважаеми дами и господа народни представители,
С няколко думи ще представя на уважаваната комисия проекта на Закон за допълнение на Закона за политическите партии.
Със законопроекта се предвижда еднократна мярка за 2010 г., с която да се намали субсидията за политическите партии и коалиции, определена съгласно чл. 27, ал. 1 от Закона за политическите партии, с 15 на сто. Средствата са предвидени със Закона за държавния бюджет за 2010 г. в размер на 50,7 млн. лв. С това намаление от 15% се предвижда да бъде намалена еднократно за 2010 г. Така субсидията възлиза на 43,2 млн. лв. Ефектът от тази мярка за 2010 г. е 7.5 млн. лв.
Тази мярка има и друг ефект. Той е свързан с така наречената солидарност относно понасяне на тежестта на кризата, която в момента ни притиска. Както всички юридически и физически лица, така и политическите партии и коалиции да понесат тази тежест.
Мярката е в изпълнение на Мярка № 20 от Решение № 180 на Министерския съвет, с което се приеха мерки за подкрепа на заетостта, домакинствата, бизнеса и фискалната позиция на Република България.
Мисля, че това е коректно разписано в мотивите на Министерския съвет и вие като народни представители бихте подкрепили тази промяна на Закона за политическите партии. Отново повтарям, че тя е еднократна мярка сам за 2010 г. Още повече, в самия законопроект това намаление от 7,5 млн. лв. ще бъде отразено в следващите тримесечия – второ, трето и четвърто тримесечие.
На 30 април ще се даде субсидията на политическите партии и е наредено утре да постъпят по банковите сметки.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Петров. Г-н Корнезов има думата.


Любен Корнезов:
Аз имам един въпрос. Добре, 15% намаляваме субсидиите на партиите. Но в бюджета и вие много добре знаете, че има още десетки юридически лица със стопанска и с нестопанска цел, синдикати, и т.н., които също получават субсидия от държавата. С това не искам да кажа, че съм против синдикатите. Но нормално е като стягаме коланите, да бъде 15% за всички организации. И тогава икономията няма да е 7 млн. лв., а ще стане много повече. Или защото партиите не участваха в кръгли маси и не знам какви други маси за антикризисните мерки и затова са включени само партиите.
Искра Фидосова:
Г-н Корнезов, колеги, нека да се съсредоточим и да говорим по този ЗИД. Става въпрос за ЗИД на Закона за политическите партии. За синдикатите е друг дебат и на друго място.
Владимир Петров:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Въпросът на г-н Корнезов е интересен и коректен като въпрос, но аз искам да отговоря по следния начин. Синдикалните организации, които са няколко вида в България, субсидия от държавния бюджет не се плаща и не се превежда на части, както е предвидено за политическите партии и коалиции.
Зададохте въпрос и за организациите с нестопанска цел, така наречените юридически лица с нестопанска цел, които са в чл. 9 на Закона за бюджета за 2010 г. и са разписани поименно. Това са за инвалиди и други организации, примерно като Рилската света обител и от този род организации, за които има субсидия само от 3 млн. лв. От тези 3 млн. лв. 800 хил. лв. сме оставили, за да могат тези организации да се явяват на състезателен принцип, за да могат да спечелят някакъв проект с малка сума от 20 до 40 хил. лв., за да могат да ангажират своите членове, които са организатори на съответните мероприятия. Те не попадат в обсега и не се третират както всички останали. Идеята да ангажираме с тази икономия политическите партии е, че все пак ресурсът, който е предвиден в бюджета за 2010 г. за политическите партии е 50,7 млн. лв. Разликата между 50 млн. и 3 млн. лв. всеки може да я направи и види каква е тежестта. Отделно тези организации с нестопанска цел са предимно хора с увреждания и не би трябвало да посягаме на тях. Все пак има тази солидарност към тези хора, които са потърпевши от други причини.
Искра Фидосова:
Г-н Павел Димитров има думата.
Павел Димитров:
Аз приемам аргумента за солидарното поемане на тежестта на финансовата криза като много сериозен и справедлив и затова определено смятам, че следва да гласуваме за промяната в закона и аз ще го подкрепя. Благодаря.
Искра Фидосова:
Желаещи за изказване? Заповядайте.
Екатерина Михайлова:
За солидарността. Искам да попитам, ако може да ни дадете информация ползват ли работодатели и синдикати държавно имущество и на какви цени. Питам, защото мисля, че в края на мандата вие подарихте доста имущество, което иначе може да мине по друг начин и да влязат пари в бюджета – да се продадат, да се отдадат под наем.
Владимир Петров:
За съжаление, това което н.пр. Екатерина Михайлова поставя за отговор, който трябва да дам, не бих се ангажирал с какъвто и да е отговор, въпреки че имам някаква информация, тъй като не е в моята компетентност. По Закона за държавната собственост отговарят други колеги, които евентуално знаят на кого са предоставени тези имоти. По принцип, можете да бъдете спокойна, няма злоупотреби в тази посока, по простата причина, че когато настъпиха събитията след 1990 г. Не е в моята компетентност.
Екатерина Михайлова:
Благодаря Ви. Ще задам въпрос на министъра.
Искра Фидосова:
Други колеги, желаещи да се изкажат по този ЗИД. Няма.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта допълнение на Закона за политическите партии, № 002-01-29, внесен от Министерския съвет на 16.04.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Продължаваме със следващите два законопроекта.
По четвърта точка - Обсъждане на първо четене на Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 002-01-27, внесен от Министерския съвет на 16.04.2010 г. и № 054-01-21, внесен от Мартин Димитров Димитров, Иван Николаев Иванов и Кирчо Димитров Димитров на 19.03.2010 г.
Първият вносител е Министерският съвет. Присъстват представители от Агенция „Митници”, Държавна агенция за метрологичен и технически надзор..
Кой ще представи накратко мотивите? Заповядайте.
Людмила Петкова: директор на дирекция „Данъчна политика” в МФ
Основните промени в Закона за акцизите и данъчните складове са свързани с получено положително решение на Европейската комисия за съвместимост на данъчни облекчения под формата на нулеви ставки върху биогоривата, които се използват като моторно гориво и намалени ставки върху смесите със съдържание на биогориво между 4 и 5%, прилагане на нова схема за предоставяне на бандероли и подобряване на митническия контрол и ограничаване на сивия сектор. В тази връзка са направени следните предложения:
Първото предложение е отмяна на нулева ставка за биодизел, използван като гориво за отопление. Съгласно посоченото решение на Европейската комисия, нулевата ставка върху биодизела може да се прилага само за случаите, в които чистият биодизел се използва като моторно гориво, а не като гориво за отопление.
Второ предложение е за отмяна на тримесечния срок за реализиране на пазара на стоки с стар бандерол и свързаната разпоредба за възстановяване на акциз на стоки, които не са били реализирани на пазара в този тримесечен срок.
Третото предложение е въвеждане на административно наказателни разпоредби за лицата, които се опитват да манипулират или да демонтират инсталираните от митническите органи технически устройства при осъществяване на контрол върху движението и използването на акцизни стоки. Благодаря.
Искра Фидосова:
По втория ЗИД г-н Методиев, заповядайте.
Веселин Методиев:
Предложението на колегите се базира на същото решение, с което Министерският съвет е внесъл изменение на Закона за акцизите и това е Решение на Европейската комисия за намаляване на акцизните ставки. Фактически разликата е в конкретното посочване на ставки чл. 32, който не е предложен за промяна от страна на Министерския съвет. Интересно е да чуем мнението на Министерския съвет за тези промени на ставките, защото това е същината на законопроекта на колегите. Ако чуем тяхното мнение, ще можем да продължим дискусията и аз да продължа да аргументирам. Но основното е, че се базирана едно и също решение на Европейската комисия.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Методиев. Имате ли готовност да отговорите.
Венетка Тодорова:
Предложението на народния представил г-н Мартин Димитров е за въвеждане на нулева ставка върху чистия биоетанол, но решението е за прилагане на нулева ставка върху чистите биогорива само тогава, когато се използват като моторно гориво за транспортни цели. Биоетанолът в чист вид не би могъл да се използва като моторно гориво. За това ние категорично възразяваме срещу предложението да се въведе нулева ставка върху биоетанола, тъй като подобно приемане на предложението ще противоречи на решението.
Веселин Методиев:
Аз питах за чл. 32, където не е нулева ставка. Където „от 4 до 5 на сто” се заменят с „от 2 до 5 на сто”. За това питам.
Венетка Тодорова:
Решението е за смеси между 4 и 5%. Ние нямаме право да променяме решението. Т.е. не можем да въведем сега от 2 до 5%. Това означава нова нотификация. Предишната нотификация беше за една година.
Искра Фидосова:
Понеже гледам едно становище в добавка на това, което казахте, освен, че ще противоречи на решението, ще се смята, че представлява форма на държавна помощ, което е в категорично нарушение. Имаме вече такъв пример, който се дебатира вече два месеца в публичното пространство.
Г-н Корнезов, имате думата.
Любен Корнезов:
Имам въпрос към вносителя Министерски съвет. Прочетох мотивите. Какви са финансовите измерения в края на краищата от този законопроект. Правилникът ни задължава, особено в тези закони, да кажем какво очакваме от тях – плюс – минус за бюджета. Какво ще излезе. Променяме проценти. Това е задължително. Правилникът ни го изисква. А не толкова моето любопитство. Какво очакваме във финансово измерение.
Людмила Петкова:
Това предложение за изменение на закона е във връзка с коректното прилагане на решението на Европейската комисия. Ние не очакваме финансов резултат. Очакваме да не противоречи на решението на Европейската комисия и евентуално към България да бъде открита процедура за нарушаване на европейското законодателство.
Искра Фидосова:
Тук става въпрос единствено за транспониране единствено на решения в нашето законодателство. Не очакваме финансов резултат.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 002-01-27, внесен от Министерския съвет на 16.04.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове, № 054-01-21, внесен от Мартин Димитров Иван Николаев Иванов и Кирчо Димитров на 19.03.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Въздържали се? Деветнадесет „въздържал се”.
Продължаваме със следващата точка.
По пета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, № 054-01-35, внесен от Стоян Тодоров Мавродиев и група народни представители на 21.04.2010 г.
Поканени са представители на Министерството на финансите – Елена Петрова, държавен експерт в отдел „Регулация на финансовите пазари и Диана Драгнева, държавен експерт в дирекция „Държавно юрисконсулство”..
Г-н Мавриев, имате думата накратко да представите мотивите за законопроекта, като вносител.
Стоян Мавродиев:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Уважаеми колеги,
Ще се опитам максимално синтезирано да представя мотивите към проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор.
Основните мотиви са в основната философия на предлаганите промени. Бих стартирал с необходимостта от съществено реализиране на настоящата регулаторна политика и подобряване на дейността на Комисията за финансов надзор в условията на финансова криза и на повишени рискове за финансовите пазари, както и на спада в доверието на финансовите институции. Много важно за стабилността на системата да бъдат защитени права и интереси на гражданите и на потребителите на финансови услуги.
Проектът следва комплексната инициатива на Европейския съюз от 2009 г. за преструктуриране и засилване на капацитета и компетентността на финансовия надзор по отношение на преосмислянето на начина, по който се разделени трите сектора в КФН: ценни книжа, застраховане и осигуряване, както и липсата н достатъчна координация на банковия и небанковия сектор.
По отношение на състава, функциите и правомощията на КФН това е първата група изменения, които предлагаме. Те касаят структурата и функциите на Комисията за финансов надзор. Понастоящем Комисията има председател и трима заместник-председатели, ръководещи трите направления инвестиционна дейност, застраховане и осигуряване и трима членове без портфейл, което според нас вносителите за мащабите на регулиране към момента не банков пазар представлява една доста раздута структура и представлява съответно необоснована разточителност.
Нормалното функциониране на надзора, според нас, може да бъде осъществено съвсем успешно и от по-малък брой членове на КФН, за това не предлагаме петима членове, един председател, трима ресорни заместник-председатели и съответно още един член, който да бъде без портфейл.Предлагаме запазване на функциите на заместник-председателите и функцията на председателя. Основно намалението на състава ще засегне намалението на членовете без портфейл в настоящия състав на КФН.
Същевременно особено важно е да се каже, че на четвъртия член на Комисията възлагаме нови конкретни функции в две много важни направления: защита на интересите на потребителите на финансови услуги, както и анализ на състоянието и тенденциите и стабилността на финансовите пазари и идентифициране управление на системи рискове.
Важно е да се каже, че предложенията, които ние правим, отразяват препоръките на Доклада „Ларозиер” от 2009 г. към Европейската комисия по отношение на структурата на финансовия надзор на европейско и национално ниво.
Запазваме механизма за конституиране на Комисията посредством избор на Народното събрание. Но с цел да избегнем в бъдеще предсрочна подмяна или вакуум в надзора, предлагаме изборът на нови членове да се осъществи не по-рано от две месеца и не по-късно от един месец преди изтичане на мандатите на действащите членове.
В преходните и заключителните разпоредби на закона предвиждаме Народното събрание да избере нов състав на Комисията с нов петгодишен мандат. Т.е. мандатът се намалява от 6 на 5 години в срок от две седмици след влизане на закона в сила.
По отношение на защитата на инвеститорите, застрахованите и осигурените лица мисля, че важно е да кажем, че предлагаме редица мерки в посока на защитата на потребителите на финансови услуги, като възлагаме доста правомощия на четвъртия член на Комисията с конкретни функции да се произнася по жалби на граждани срещу действие или бездействие на поднадзорните лица, както и съответно да се извършват превантивни и последващи мерки за разрешение на проблеми, които са отчетени по отношение на жалбите.
Освен това, много важна функция на Комисията, която до момента не беше достатъчно добре използвана, касае стабилността, публичността и доверието на финансовите пазари. За тази цел ние предлагаме много по-засилен контрол на Комисията по отношение на собствеността на поднадзорните лица и по-конкретно по отношение на декларирането на крайните действителни собственици на акции с право на глас, тъй като в момента в много от поднадзорните лица има компании, където не е ясен крайният бенефициент на съответните акции с право на глас.
По повод на всичко изложено дотук, ние предлагаме в тримесечен срок от влизане в сила на закона, заварените поднадзорни лица да бъдат задължени да предоставят на Комисията информация относно действителните собственици. А Комисията от своя страна да направи публична тази информация пред всички български граждани
В момента освен това, по отношение на новите лицензионни производства, в закона са предвидени редица изменения на секторни закони, като Закона за пазарите на финансови инструменти, Закон за публично предлагане на ценни книжа, Закона за здравното осигуряване, Кодекса за застраховане и Кодекса за социално осигуряване, като въвеждаме изискване за лицата, които желаят да получат лиценз, да разкрият действителните собственици на техните акционери, притежаващи квалифицирано участие от поне 10 % и над 10% с правата на глас в общото събрание.
С оглед на защитата на обществения интерес и да не се допусне нестабилност на финансовата система, предвиждаме засилена възможност на Комисията да отказва издаването на лиценз, както и във всички случаи, в които не могат да бъдат идентифицирани действителни собственици на акционерите, притежаващи квалифицирано участие.
Тези промени, колеги, са аналогични с предвидените правомощия на БНБ и изискванията към заявителите, които са разписани в Закона за кредитните институции, Наредба № 2 на БНБ за лицензите, одобренията и разрешенията, издавани от Българска народна банка по Закона за кредитните институции.
Също така подобни аналогични правомощия има регламентирани в Директива 2007/44/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 5 септември 2007 г., където се доразвива задължението на надзорния орган при лицензионното производство и по отношение на контрола, свързан с квалифицираното участие на поднадзорните лица.
По отношение на друга важна част от законопроекта за изменение на Закона за Комисията за финансов надзор е координацията и сътрудничеството между регулаторните органи. Логиката също следва препоръките на доклада „Ларозиер”, в който ние предлагаме засилване на ефективността на надзора чрез по-голяма координация между КФН и другите органи и институции като ДАНС, КЗК към МВР и чужди финансови регулаторни органи.
Със законопроекта, освен това, изключително важна промяна предлагаме промяна на статута и функциите на Консултативния съвет за финансова стабилност, на който до момента не бяха особено ясно дефинирани неговите функции и правомощия, въпреки, че са създадени още през 2003 г. С цел подобрение на работата на този съвет ние предлагаме той да стане постоянно действащ орган и разширяваме значително функциите и целите на Съвета, като няма да бъде ограничен само до регулярен обмен на информация между институциите, допълнително възлагаме съгласуване на регулаторни практики и много важно – координиране на политиката за устойчиво развитие на икономиката и финансовата система на страната и съответно правомощие по отношение влизането на България в Еврозоната.
Постоянни членове на Съвета, както и досега, ще продължат да бъдат министърът на финансите, управителят на Българската народна банка и председателят на Комисията за финансов надзор. По покана на Съвета могат да бъдат канени различни институции за участие като подуправители на БНБ и парламентарни комисии по бюджет и финанси и икономическа политика.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Мавриев. От Министерството на финансите за становище подкрепяте или не подкрепяте законопроекта. Заповядайте.
Миглена Христова: дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”- МФ
Съвсем накратко ще посоча, че Министерството на финансите е предоставило своето становище в писмен вид. Тук само ще маркирам, че министерството принципно подкрепя законопроекта. В представеното становище са дадени бележки по отделни текстове, които от редакционен характер и не променят смислово и по същество текстовете и мисля, че могат да бъдат изчистени между първо и второ четене. Благодаря.
Искра Фидосова:
Колеги, желаещи за изказване? Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Поредният закон с ясна цел – подмяна, смята на Комисията за финансов надзор. Махаме сегашните членове и в двумесечен срок, както е казано тук, си избираме наши членове. Никога не сме го правили това. Нито един орган не е сменен, нито един член преди да му изтече мандата, макар че са били назначавани и избирани преди това. Това е целта. Всичко това, което го говорим, няма никакво значение.
Освен това, слаба законодателна техника. Обръщам се към вносителя. Винаги от Закона за изменение на комисията и оттам нататък започваме да променяме други закони. Половината текстове са промяна в Закона за здравното осигуряване, кодекси и т.н., които не са пряко свързани с подмяна на комисията. Има едно неписано правило и поне досега сме го спазвали – със закон да не променяме кодекси. Питайте, който си искате от предните народни събрания. И ние сега със закона, за да замажем цялата работа, вкарваме 5-6 закона, които променяме даже по-съществено, отколкото основната ни цел. Затова лично аз няма да подкрепя този законопроект.
Искра Фидосова:
Г-н Корнезов, от този ЗИД само един параграф касае състава на Комисията. Всички други параграфи до 36 са все по друга тематика. И тъй като така и така е писан ЗИД, предполагам, че това е имал предвид г-н Стоян Мавродиев, междувременно е направил предложението за Комисията с оглед кризата, в която се намираме и решението на Министерския съвет от 2009 г.
Г-н Мавродиев, заповядайте.
Стоян Мавродиев:
Аз искам само да коментирам, че част от нещата, които каза г-н Корнезов, не са съвсем точни по отношение на политиката, провеждана от предишното мнозинство и правителство. Защото специално за КФН и за другите регулаторни органи си спомняме, че имаше изтекли мандати на членове на КФН с повече от година, а в някои случаи и 2 години на заместник-председатели и на председателя включително предишния и вие в един момент се отказахте въобще от принципа за мандатност, който прокламирахте и беше важен и който аз споделям и оставихте тези хора да упражняват по година или две респективно мандати и след това в един прекрасен момент ги заменихте с политически назначения. Според мен, това е коректно да се каже. Благодаря.
Любен Корнезов:
Не сме прекъсвали преди да му изтече мандата.
Искра Фидосова:
Колеги, тук за разлика от един предишен ЗИД текстовете тук са разписани коректно, касаещи състава на Комисията.
Христо Бисеров:
С този закон се правят поредните политически уволнения. Да се отбележи в доклада.
Павел Димитров:
Предлагам да гласуваме.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за Комисията за финансов надзор, № 054-01-35, внесен от Стоян Тодоров Мавродиев и група народни представители на 21.04.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Пет „против”. Въздържали се? Няма.
Г-н Мавродиев, приет е на първо четене Вашият ЗИД.
Продължаваме по дневния ред
По шеста точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-38, внесен от Силвия Атанасова Хубенова и група народни представители на 28.04.2010 г.
От вносителите присъства г-жа Хубенова. От Министерството на културата няма представител, но те донесоха становище, което ви е раздадено.
Г-жо Хубенова, имате думата като вносител накратко да ни представите мотивите.



Силвия Хубенова:
Уважаеми колеги,
Законът за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията касае регулаторния орган Съвет за електронни медии.
Промените, които предлагаме в закона са в няколко аспекта:
Първият аспект е намаляване на числеността на Съвета за електронни медии от 9 на 5 човека, като тук държа да подчертая, че се запазва квотния принцип, който е основен в регулаторния орган. С еднакъв брой хора се намаляват представителите от квотата на парламента и представителите от квотата на президента. Предложението е да бъдат трима представители от квотата на парламента и двама представители от квотата на президента.
Втората промяна е свързана с другата характеристика на Съвета за електронни медии, освен квотния принцип, и ротационния принцип. В досега действащия закон ротационният принцип е на две години за представителите както на парламента, така и на президента, което обаче не създава възможност да бъде ограничен превесът на някои от избраните от различните квоти в регулатора. Затова ние предлагаме за квотата на президента ротацията да се извършва на три години.
Третото предложение за промяна е свързано с мандатността. Предлагаме избраните членове на СЕМ да нямат право на два последователни мандата. Такава е и европейската практика.
Мотивите, за да предложим всичко това са в няколко аспекта.
Първият аспект е, че приехме нов Закон за радиото и телевизията в края на м. декември 2009 г., когато този закон беше синхронизиран с европейските изисквания на Директива 2007/65. Изискванията в тази директива са за по-бърз процес на регулация, по-ефективен и по-прозрачен. Ние считаме, че един по-малък състав на СЕМ ще допринесе за това.
Не на последно място един от мотивите, който считаме, че е значим в условията на криза и би могъл да се приеме като антикризисна мярка е фактът, че от намаляването на броя на членовете на СЕМ резултатът до края на тази година ще бъде икономия в размер на 110 хиляди лева, които биха могли да се насочат към други дейности, важни и значими за регулатора.
Любен Корнезов:
Защо не премахнете изцяло СЕМ.
Силвия Хубенова:
Аз не мисля, че е необходимо, г-н Корнезов, да се премахне изцяло, но е хубаво все пак да има известно редуциране на регулаторните органи и аз мисля, че това е една последователна политика, която ГЕРБ е декларирал и я изпълнява. Не виждам нищо страшно и нищо лошо в това.
Искам да кажа и още нещо. Ние предлагаме, за да има равнопоставеност на квотите и за да няма съмнение, че някоя от квотите ще има превес, избраните членове от парламента, Вие знаете, че избрахме двама нови членове на СЕМ, принципът на ротация да действа за един от избраните през 2010 г. в 2012 г., т.е. тогава да бъде избран нов член на СЕМ, което ще гарантира наистина да няма превес на нито една от квотите.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Хубенова. Желаещи за изказване. Заповядайте, г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Целта на закона е политическа подмяна. Откакто съществува СЕМ винаги са били 9.
Обръщам се с цялото си уважение към Вас, да тук ги съкращаваме. А знаете ли, че по т. 1 от дневния ред в Закона за енергетиката там ги увеличихме пак за да ги премахнем. Там увеличихме членовете на комисията, а тук вие ги намалявате. Каква е логиката. Няма логика. Логиката е ясна.
Силвия Хубенова:
Г-н Корнезов, от енергетика не разбирам. Съжалявам, не мога да Ви отговоря.
Реплики: Да гласуваме.
Искра Фидосова:
Аз мисля, че г-жа Хубенова беше достатъчно изчерпателна. Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Аз искам да направя една констатация, тъй като разгледахме вече няколко закона във връзка с така нареченото оптимизиране на съставите на регулаторни и не само регулаторни органи, чиито членове имат мандати, които не са изтекли, прави впечатление, че за различните органи използвате различна терминология. Всичко е ясно и ние го знаем, но искам да се отрази. Обяснението е да запазите онези членове, които вие сте назначили, да са живи и здрави, но това е абсолютно безпринципен подход. На едното място всичмки се уволняват, но остава председателят, за да има приемственост. На другото място остават председателя и заместниците. На третото място пък вторият мандат е критерият. Т.е. няма единен критерий. Това не е реплика към вносителя. Какво да ви кажа. Аз не вярвам чак толкова доброволно да сте написали този закон. Извинявам се за последното изречение, но просто правя тази констатация. Това е потвърждение на нашето разбиране, че това са уволнения с политически мотиви. Вероятно този въпрос може да бъде поставен на обсъждане не само в Конституционния съд, а примерно и пред Европейската комисия, където има комисари, които освен за всичко друго, има и комисар по правата на човека. За пръв път Европейската комисия има такъв комисар, една много авторитетна колежка. Т.е. това е тема за извън българския парламент.
Искра Фидосова:
Какви права по Конституция са нарушени. Мисля, че отидохме вече далеч.
Христо Бисеров:
Уволнението по политически съображения е абсолютно?!
Силвия Хубенова:
Г-н Бисеров, така предложения ЗИД и лицата, които Вие визирате, това, което казвате е абсолютно невярно. Тъй като трима от членовете в бъдещия петчленен съвет ще бъдат членове, които са действащи. Т.е. ние няма да съкращаваме хора. Председателят го избрахме преди броени дни.
Искра Фидосова:
Желаещи за изказване няма.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-38, внесен от Силвия Атанасова Хубенова и група народни представители на 28.04.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Един. Благодаря ви.
Продължаваме с последната точка от дневния ред.
По седма точка - Обсъждане на проекти за решения за промяна на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
- № 054-02-17, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев на 05.03.2010 г.
- № 054-02-18, внесен от Цецка Цачева Данговска на 08.03.2010 г.
- № 054-02-33, внесен от Искра Фидосова Искренова и Светослав Тончев Тончев на 01.04.2010 г.
- № 054-02-34, внесен от Георги Георгиев Пирински и група народни представители на 13.04.2010 г.
- № 054-02-35, внесен от Лютви Ахмед Местан, Четин Хюсеин Казак и Христо Дамянов Бисеров на 14.04.2010 г.
Току-що ми предаде сътрудничката, че г-н Пирински се извинява и не може да присъства на представянето.
Г-жа Цачева също се извини, че няма да може да присъства.
Предлагам да започнем да гледаме тези, на които вносителите са тук. Започваме с внесения законопроект от Лъчезар Тошев и след това № 054-02-33 и след това на г-н Бисеров.
Колеги, започваме с предложението на г-н Лъчезар Тошев:
Екатерина Михайлова:
Тъй като се налага да излезем малко по-рано, бихме искали да кажем за какво гласуваме и за какво не по предложенията за промяна на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Гласуваме „за” за предложението на Лъчезар Тошев.
За предложението на г-жа Цачева сме „против”. Мога да обясня защо.
Искра Фидосова:
Тя помоли нейното предложение да не се гледа днес. Т.е. ние няма да го гледаме.
Екатерина Михайлова:
Там има проблем като в Закона за местните данъци и такси.
Подкрепям предложението на г-жа Фидосова.
По предложението на г-н Пирински – не я разбирам много тази материя. Понеже е свързана с новите норми на европейското законодателство имаме нужда от експертиза, за да не сбъркаме. Така че по това предложение се въздържаме с г-н Методиев.
И по предложението на г-н Местан, г-н Казак и г-н Бисеров също се въздържаме.
Т.е. „за” сме само за предложенията на г-жа Фидосова и г-н Тошев.
Съжаляваме, че няма да участваме в дебата, но имаме неотложен ангажимент.
Искра Фидосова:
Оставяте аз да докладвам предложението на г-н Тошев?
Екатерина Михайлова:
Г-н Тошев иска разпечатки на гласуванията. Смятаме, че това е хубаво. Ние сме го коментирали и след като толкова много неща вече се качват, нека да имаме достъп и до тази информация.
Искра Фидосова:
Разбрах. Благодаря ви, колеги.
7.1. По проекта за решение за промяна на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 054-02-17, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев на 05.03.2010 г.
Той предлага само една промяна:
„В чл. 41, ал. 5 след текста „Стенограмите от пленарните заседания, когато те не са закрити, се добавят думите „и разпечатката от гласуването чрез компютъризираната система”.
Т.е. това нещо да може да се качва н сайта на парламента. Това е нещо, което и в момента го има, но не по този начин уредено. Има достъп до гласуванията. Всеки ден се качва по един екземпляр в Библиотеката и всеки един, който има желание да провери поименно кой как е гласувал по отделен законопроект може да го направи, спазвайки съответния ред. В момента се предлага облекчение на тази процедура за по-голяма публичност, прозрачност и аз лично смятам, че е хубаво да се подкрепи, тъй като това съвпада и с това ,което до този момент сме изразявали всички.
Има ли желаещи за различно изказване или да го гласуваме. Няма.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Лъчезар Тошев. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
7.2. По проекта за решение за промяна на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 054-02-33, внесен от Искра Фидосова Искренова и Светослав Тончев Тончев на 01.04.2010 г.
Накратко за мотивите. Подготвили сме това предложение за изменение на нашия правилник с оглед въвеждане изискванията на разпоредби на Договора от Лисабон. Разписали сме подробно в мотивите по всеки един от параграфите и необходимо ли е да го докладвам в детайли, колеги. Имате всички мотивите. Запознали сте се с тях. Нося и всички необходими материали и приложения, ако е необходимо за допълнителен коментар.
Има ли желаещи за изказване по този ЗИД. Г-н Ципов, заповядайте.
Красимир Ципов:
Има необходимост от по-прецизни текстове, но като цяло би трябвало да се подкрепи една такава промяна в Правилника. Само това исках да кажа. Благодаря.
Искра Фидосова:
Има необходимост от прецизиране. Тук няма второ четене. Може за следващото заседание, когато ще обединим всички предложения, защото това според мен трябва да влязат наведнъж всички предложения, колкото останат. Мисълта ми е, че с един доклад ще го направим за едно гледане в пленарна зала. И тъй като днес няма да гледаме всички предложения, може да се направи прецизирането.
Г-н Ципов, имате ли готовност в момента да кажете какво точно предлагате с оглед прецизиране на текст, или преди да изготвим доклада, ако има необходимост от някаква техническа редакция, да я направим и по този начин да бъде депозиран в деловодството доклада на комисията.
Имам предвид, че едно от предложенията остава за следващо заседание и изготвянето на доклада ще остане за следващата седмица преди да го внесем в пленарна зала. Ако има готовност г-н Ципов да го направим сега това уточнение.
Христо Бисеров:
Ако няма веднага да се подготвя доклада.
Искра Фидосова:
Ако влиза веднага, означава, че най-малко този на г-н Пирински ще остане извън него. За това имах предвид да вървят заедно всички предложения. Няма логика да внеса един доклад утре и след седмица да се внесе втори горе-долу по същата материя.
Всъщност да уточня какво каза г-н Пирински. Той каза да се отложи гледането на неговото предложение или просто не може да дойде да го представи?
Имаме ли срок и закъсняваме ли с приемането на тези промени?
Любка Ценова: експерт
По принцип осъвременяването на Правилата за работа на Народното събрание във връзка с Договора от Лисабон не може да се каже, че има срок, но всички парламенти работят в тази насока, от една страна. От друга страна, на 14 и 15 май в Стокхолм председателите на парламенти имат среща, на която ще се докладва на какво състояние са отделните парламенти по приложението на Договора от Лисабон.
Истината, която ние имаме в отдела и знаем, че българският парламент е с доста добра позиция. Т.е. ние имаме готовност изцяло да въведем разпоредбите на Договора от Лисабон така, както се изисква.
Ваша преценка е дали нашият Председател ще има в ръцете си готов, вече приет правилник и да каже българският парламент е направил необходимото или да каже, че е в процес на обсъждане.
Това е за сроковете.
Искра Фидосова:
Заповядайте, г-н Ципов:
Красимр Ципов:
Ако мога да формулирам моята бележка. Тя беше свързана единствено с това постоянните комисии на Народното събрание да могат да правят предложения.
Може би в § 3 да запишем текст, че постоянните комисии могат да правят предложения във връзка с принципа на субсидиарност до Народното събрание и оттам нататък да върви текста, който е по чл. 106, ал. 3. Става дума, когато е нарушен принципът на субсидиарност.
Любка Ценова: експерт
Мога да ви помогна да го формулирате, но просто да разбера какво искате да кажете.
Красимир Ципов:
В чл. 106, ал. 3 се казва следното:
„Чл. 106 (3) Когато установи неспазване на принципа на субсидиарност в проект на законодателен акт на институциите на Европейския съюз, Народното събрание изпраща мотивирано становище до председателите на Европейския парламент, на Съвета на Европейския съюз и на Комисията. В мотивирано становище на Народното събрание посочва причините, поради които смята, че проектоактът нарушава принципа на субсидиарност.”
Моята идея в случая е парламентарните комисии да могат да направят такива мотивирани предложения до председателя на Народното събрание в своето становище по съответния акт да посочат, че е нарушен принципът на субсидиарност.
Любка Ценова: експерт
Всъщност Вие сте напълно прав, че това не е наистина изрично уредено, но съгласно настоящата ни практика още преди Комисията по европейските въпроси да го разгледа, тези актове се гледат и задължително се разпределят на всички парламентарни комисии ресорни. Техният доклад задължително съдържа и оценка на принципа на субсидиарност, ако това е необходимо, ако не е в изключителната компетентност. Но е възможно да помислим за този вариант и да запишем примерно какво съдържат докладите на комисиите.
Красимир Ципов:
Не, не е необходимо.
Искра Фидосова:
Само да вметна нещо. Гледам следващия законопроект на г-н Пирински. Той в тази посока предлага постоянна подкомисия по субсидиарността и пропорционалността към Комисията по европейски въпроси. Т.е. аз го вмъквам, защото касае същата тема. Има логика в това ,което каза г-н Ципов.
Красимир Ципов:
По-скоро това предложение може да бъде оформено в окончателния доклад на Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове.
Оттеглям предложението си.
Г-жо Председател, моите опасения са, че при произнасянето по съответния акт на конкретна постоянна комисия може въобще да не се стигне до някаква бележка от рода на това дали е спазен принципът на субсидиарност. За това моята идея беше изрично да се запише такова правомощие. Но може би наистина не е необходимо.
Искра Фидосова:
Но тук експертът правилно вметна, че те всички се разпределят на всички комисии, така че винаги можем ад го направим. Ние вече имахме такъв случай. Преди месец направихме това по програмата. Всяка комисия си даде предложенията. Комисията по европейски въпроси обобщи и го изпрати.
Съгласни ли сме така. Оттегли се предложението.
Т.е. приемаме, че няма други бележки и предложения по този проект за изменение на Правилника.
Подлагам на гласуване проекта за решение за промяна на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 054-02-33, внесен от Искра Фидосова и Светослав Тончев на 01.04.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се. Приема се.
7.3. По проекта за решение за промяна на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 054-02-34, внесен от Георги Георгиев Пирински и група народни представители на 13.04.2010 г.
Ние вече започнахме да коментираме това предложение. То също засяга парламентарната дейност по въпросите на Европейския съюз и необходимостта от уреждане на темите, свързани с прилагането на Лисабонския договор.
Едното вече коментирах – за подкомисията, създаване на Подкомисия към Комисията по европейски въпроси. Представя се предварително становище и след това тя оформя окончателното. Това е смисълът на това предложение накратко.
Любка Ценова: експерт
Ще си разреша да кажа малко по-широко за нещата.
Комисията по европейските въпроси и контрол на европейските фондове знаете, че тя фактически е комисия с две функции съвсем самостоятелни.
Идеята, която е заложена тук по принцип е обсъждана с г-н Танчев да се направи една подкомисия, която да разглежда тази част, която е свързана въобще с европейските въпроси, а не само с Договора от Лисабон и не само със субсидиарността. Докато предложението на г-н Пирински е само да се разглежда за подкомисия във връзка със субсидиарността. Ние смеси направили труда да разгледаме предложената процедура. По Лисабонския договор са 8 седмици. А с предложението на г-н Пирински, както и да ги смятате, не може да се влезе в 8 седмици и ще ви кажа защо. Две седмици да изготви становище подкомисията. След това да се обсъди в съответната водеща комисия и в специализирана комисия – още две седмици, станаха четири седмици. След това в нова седмица, ако те нямат еднакво становище, трябва да направят едно общо съвместно заседание и след това евентуално председателят на Народното събрание да има хипотеза, която го внася в пленарна зала. Вие преценете каква прецизност изисква това и включване в дневен ред на заседания. Аз лично много се притеснявам, че това може да се спази. За един-два проектозакона може да се спази. Но това да е практика всяка комисия задължително да знае, че всяка седмица ще разглежда един проектоакт вие преценете.
Освен това, в нашите бележки, които сме ви предложили, имаме една малка статистика относно това какво влиза като проектоакт в Европейската комисия. Само от Европейската комисия, а не от Съвета. Защото влизат и актове от Съвета. За 2007 г. са влезли официално 1050 броя документи; през 2008 г. – 1124, през 2009 г. – 907 и то защото нямаше комисия, почти не работеше от октомври Европейската комисия. От м. януари до 14 април 2010 г. са внесени 106 броя. Даже вече може да са вече 120-130, но към днешна дата не съм ги броила. А предложението на г-н Пирински е да се гледа всичко. Така правят в английския парламент, в долната камара на Холандския парламент, в германския, във френския. Но организацията на работата при тях е малко по-различна. Затова сме възприели в България още 2007 г. финландския модел за избор на определени проектоактове, които да се наблюдават, а не всички. Но вие решавате какво ще бъде. Съображенията са били именно от големия обем.
Искра Фидосова:
Благодаря за това експертно и компетентно мнение, което ни беше представено от г-жа Ценова. Аз също виждам, че това е една изключително тромава и ненужна процедура, която наистина ще затрудни всички комисии.
След като има визия и идея от Комисията по европейски въпроси и контрол на европейските фондове по принцип за създаване на подкомисия, нека да оставим на по-следващ етап да си го изяснят в комисията и да го предложат като промяна в правилника със съответния обхват и правомощия. Т.е. ако това ще влиза по някакъв начин, но с други правила и по друга процедура, това да бъде направено в комплект с цялостната идея, която имат колегите в другата комисия.
Нали коректно разбрах и това е идеята. (Да.)
Любка Ценова:
И г-жа Цачева знае за тази идея за подкомисия, но не знаем на политическо ниво доколко има разбиране и дали се възприема.
Искра Фидосова:
По парламентарни групи не сме водили такива консултации.
Колеги, при тази ситуация, тъй като касае конкретно Лисабонския договор да се въздържим, тъй като има логика в това, което предлага г-н Пирински, независимо че е една много тромава и тежка процедура, с уговорката, че ако се създава подкомисия там ще залегнат и необходимите текстове за Лисабонския договор и друга разписана процедура, която да не е толкова тежка и тромава и да затруднява и забавя дейността на комисиите.
Има ли някой ,който желае да направи изказване. Няма.
Подлагам на гласуване проекта за решение за промяна на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 054-02-34, внесен от Георги Пирински и група народни представители на 13.04.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седемнадесет „въздържали се”.
Следва последното предложение.
7.4. По проекта за решение за промяна на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 054-02-35, внесен от Лютви Местан, Четин Казак и Христо Бисеров на 14.04.2010 г.
Г-н Бисеров, имате думата.
Христо Бисеров:
Уважаеми колеги, нашият проект за промяна в Правилника цели обогатяване на парламентарния контрол, защото считаме, че тази форма на парламентарен контрол е недостатъчна. Ние предлагаме да добавим към действащите разпоредби, разпоредби, които да позволят да приложим практика от две от най-големите държави в Европейския съюз. Това са Германия и Англия, където има парламентарен контрол ad hoc. Той се провежда по следния начин. Министерският съвет след заседание се явява пред Народното събрание и в рамките на един час всяка парламентарна група може да зададе по един въпрос, без да изисква отговорът да бъде подкрепен със статистика и точни данни.
Вие сте чели мотивите. Надяваме се, че ще приемете тази идея, защото тя е показала в големите държави своята полезност. Смятаме, че е крачка напред в парламентарния контрол.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Бисеров. Желаещи за изказване. Г-н Атанстасов.
Анастас Анастасов:
Аз приемам идеята за подобряване на самата процедура по отношение на парламентарния контрол изобщо като такава и считам, че сега действащата не е удачна и по-скоро обременява, отколкото дава някакъв реален резултат. Но мисля, че трябва да се помисли малко по-сериозно и да се направят в тази посока по съществени изменения на Правилника. За този начин на контрол приемам, че трябва да има такъв експедитивен бърз контрол. Но притеснението ми е от гледна точка на това, че идват примерно 15-16 министри и ако приемем факта, чете не трябва да отговарят с конкретика, с някакви точни данни, най-лесното което може да направи един министър когато му зададете въпроса, е да каже не съм запознат със случая. Трябва да го проуча. И се получава едно безсмислено идване и опорочаване на самата идея като такава за един смислен контакт, който да се проведе на плоскостта да има реален резултат.
Това е, което исках да кажа. Мисля, че трябва една по-сериозна работа във връзка с парламентарния контрол.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Тончев, заповядайте.
Светослав Тончев:
Съгласен съм изцяло с колегата Анастасов.
Имам и една забележка по така предложения ни проект за решение. Не знам какво са имали предвид вносителите, но са записали, че от всяка парламентарна група има право по един въпрос, както и от един независим народен представител. За съжаление ние имаме няколко групи различни на независими народни представители и предполагам, че всеки един от тях ще иска да зададе въпрос.
Христо Бисеров:
Във връзка със забележката, заявявам, че ние оттегляме тази добавка, т.е. тази част от текста. Така че слага се точка след „всяка парламентарна група” и по този начин се изчиства проблемът.
Искра Фидосова:
Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Пи принцип съм съгласен с идеята на вносителите и с казаното от колегите, макар че при тази организация, която сега действа в Правилника на Народното събрание не мисля, че би било точно сега времето да въвеждаме тази форма на парламентарен контрол за отговор на бързи въпроси. Да, сигурно в Англия и Германия е така, но там е малко по-друга организацията. Това от една страна. От друга страна, чисто практически виждам, че е в сряда. Може би е имало някакви съображения да не е в петък. В сряда Министерският съвет има заседание. Това значи целият Министерски съвет да дойде в сряда в 1:00 часа. Дали е свършил заседанието или не го е свършил, е друг тема. Същото ще бъде, ако го направим в четвъртък и в петък повечето министри, които отговарят на питане, също да бъдат в парламента и малко не върви.
Ал. 3 – в случай на отсъствие по уважителни причини, съответните министри в срок от 24 часа да изпрати писмен отговор. Не винаги това ще е възможно, защото отсъствието може да продължи 48 часа.
Така че не знам. Лично за мен може би трябва да се върви към промяна на формата или по оточно организацията на парламентарен контрол и там да се вмъкне и тази възможност. Ако трябва да се отдели цял ден за парламентарен контрол, в който да влезе и тази възможност. Защото за мен не е целесъобразно да дойдат министри в сряда или в четвъртък, същият министър да дойде и в петък, като тези въпроси биха могли да му бъдат зададени и при сегашната форма н парламентарен контрол. В крайна сметка те трябва и да работят.
Искра Фидосова:
Други желаещи? Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
С оглед на тази бележка заявявам от името на вносителите, че променяме началото на изречението на ал. 1 и то придобива следното съдържание:
„В началото на заседанието за провеждане на редовен парламентарен контрол министър-председателят, заместник-министър председателите” и т.н. и въпросът се изчиства.
Това, което каза г-н Лазаров наистина е удачно – в началото на редовния парламентарен контрол идва съставът на Министерския съвет.
Искра Фидосова:
Това означава, че всеки петък, всички без изключение.
Христо Бисеров:
Да, точно така. Тези, които са служебно ангажирани няма да дойдат. Тук е описано какви са изключенията. Идват, провежда се ad hoc контрола и се минава към въпросите, които са по сегашната процедура. Аз съм съгласен, че два пъти да ги разкарваме е много. В момента променям текста и вашият въпрос намира решение.
Димитър Лазаров:
Аз предлагам като се изчерпа редовният парламентарен контрол да има такива ad hoc въпроси.
Искра Фидосова:
Да могат да задават от парламентарна група такива въпроси с тази бързина народни представители от тези парламентарни групи, които имат не по-малко от 2/3 присъствие в парламентарната зала в този ден. Аз съм съгласна, подкрепям това нещо.
Христо Бисеров:
Аз съм съгласен да запишете 2/3 и д видим след 6 месеца какво ще показва броенето. Аз за това не смятам, че през цялото време трябва да ги вържем министрите да стоят там. За това предлагам в началото.
Димитър Лазаров:
Имам един въпрос. Тъй като това е един по-екстрен начин, да бъде времето същото, както е при останалия парламентарен контрол. Не можем ли да го свием – да бъде въпрос, отговор. Говоря за ал. 5, където сте предвидили реда и процедурата, времето на задаване, отговор и т.н. Дали да не го опростим и да бъде въпрос, една минута в смисъл по-кратко да е.
Христо Бисеров:
Тук не става въпрос за питане. Тук става дума за въпрос. Така че имаме отговор на въпрос.
Искра Фидосова:
Какво налага да променяме досегашния модел. Толкова години е развиван и е работил. Защо трябва да го променяме?
Имат думата последователно г-н Тошев, г-н Димитров и г-жа Фани Христова.
Ивайло Тошев:
Моето изказване е във връзка с този един час и редакцията, както е предложена - последния час, и уредената процедура. Този 1 час просто няма да стигне за тези питания и отговори. Не е възможно за един час да стане това.
Тодор Димитров:
Уважаеми колеги, аз мисля, че първо трябва да обсъдим въпроса дали въобще е необходимо да бъдат задавани такива въпроси ad hoc. Дали е необходим такъв контрол, след като, от една страна, колегата Анастасов вече каза, че в голямата си част няма да имат готовност ясно и точно да дадат отговори министрите. От друга страна, има още един аргумент против. Ако дойде целият кабинет и примерно хипотезата, че към половината от министрите няма въпроси. Ние ще им загубим много сериозно оперативно време в чакане на евентуален въпрос.
Аз мисля, че това са достатъчно аргументи против, за да не приемем това предложение. Аз съм „за” това да търсим вариант за оптимизиране на парламентарния контрол, но не и в тази посока и в този вид, в който колегата Бисеров предлага.
Първо да отговорим на този въпрос с гласуване и едва тогава да търсим евентуален вариант ако сме „за”, да оптимизираме текстовете.
Фани Христова:
Целта на вносителите на този проект е може би не съвсем коректна и целта на цялото мероприятие е да можем ad hoc, задавайки въпросите им, да хванем нашите министри в некомпетентност, защото понякога нашите министри са и политически лица и не е задължително те да са експерти.
За това и аз подкрепяйки г-н Димитров и г-н Анастасов смятам, че им нужда от обмисляне като цяло на процедурата по парламентарен контрол, но не ми се струва за подходящ подобен контрол като това предложение.
Христо Бисеров:
Като реплика на това изказване. Сега не мога да кажа, но ако се проверят изказванията, ще видите колко от вашите министри се кълнат, че не са политически лица, а са експерти. Така че тази работа не е точно такава.
Павел Димитров:
Към аргументите на колегата Димитров искам да добавя още нещо, което е прагматично и трябва да го имаме предвид. Това е ден петък и представете си какво ще стане. Практически ще отиде целият петък. Ние депутатите имаме и други ангажименти. В петък пътуваме. Имаме избирателни райони, където имаме тежки проблеми. Практически това не е добро предложение, не е добър модел. Правилно е да усъвършенстваме парламентарния контрол и да търсим варианти, за да може наистина по-бързо да се реагира. Но това, което предлага г-н Бисеров, аз мисля, че и практически трудно ще се осъществи. Благодаря.
Христо Бисеров:
Т.е. вашата позиция, с която започнахме дебата за принципна подкрепа, но несъвършенства в текста, премина в принципна неподкрепа.
Искра Фидосова:
В самото начало, най-първото изказване беше по принцип на неподкрепа на г-н Анастасов. Колеги, да гласуваме. Искате ли? (Да.)
Подлагам на гласуване проекта за решение за промяна на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, № 054-02-35, внесен от Лютви Местан, Четин Казак и Христо Бисеров на 14.04.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”.
Благодаря ви. Закривам заседанието.
Председател: Искра Фидосова