Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 33

Днес, 27.05.2010 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на вътрешните работи – Павлин Димитров, заместник-министър, Бойко Славчев, началник на политическия кабинет на министър Цветанов, Мария Рангелова, началник на сектор „Правни въпроси” в дирекция „Международно сътрудничество и европейски въпроси”; от Прокуратурата - Валери Първанов, заместник-главен прокурор; от Министерството на отбраната – Милена Петрова, юрист в дирекция „Правна”; от Министерството на правосъдието – Жанета Петрова, заместник-министър, Росица Дичева, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство” и Александра Аврамова, младши експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”; от Висшия адвокатски съвет – Ели Иванова Христова, член; от Министерството на труда и социалната политика – Емил Мирославов, директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”; от Министерството на културата - Милда Паунова, директор на дирекция „Правна”; от Асоциацията на българските радио-и телевизионни оператори (АБРО) – Гриша Камбуров, изпълнителен директор; от Националния осигурителен институт, Главна дирекция „Обезщетения и краткосрочни плащания” – Даниела Асенова, главен директор; от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България– Румяна Георгиева, парламентарен секретар; от КНСБ - Варшава Максимова, парламентарен секретар и народните представители Йоана Милчева Кирова, Диан Тодоров Червенкондев и Моника Панайотова, вносители на законопроекти.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Добър ден на всички. Откривам днешното заседание. Имаме необходимия кворум. Очакваме в близките минути да се присъединят още няколко колеги, които са на заседание в момента на други комисии.
Имате предварително раздаденият ви дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Конвенцията за Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа, подписан на 9 декември 2009 г. в Букурещ, Румъния, № 002-02-18, внесен от Министерския съвет на 19.05.2010 г.
2. Обсъждане на работен доклад за второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 054-01-37, внесен от Моника Ханс Панайотова и група народни представители на 23.04.2010 г. (водеща Комисията по правни въпроси).
3. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 002-01-37, внесен от Министерския съвет на 12.05.2010 г. (водеща Комисията по правни въпроси).
4. Обсъждане на първо четене на Законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса на труда:
- № 002-01-38, внесен от Министерския съвет на 12.05.2010 г.
- № 054-01-44, внесен от Емилия Радкова Масларова и Драгомир Велков Стойнев на 12.05.2010 г.;
№ 054-01-46, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 13.05.2010 г.
5. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 002-01-39, внесен от Министерския съвет на 14.05.2010 г.
6. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-48, внесен от Даниела Димитрова Миткова, Йоана Милчева Кирова и Диан Тодоров Червенкондев на 14.05.2010 г.
7. Обсъждане на Доклад от постоянно действащата Подкомисия към Комисията по правни въпроси, която осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специални разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства, вх. № КП -053-35-1 от 03.05.2010 г.
По първа точка - Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Конвенцията за Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа, подписан на 9 декември 2009 г. в Букурещ, Румъния, № 002-02-18, внесен от Министерския съвет на 19.05.2010 г.
От Министерството на вътрешните работи Мария Рангелова ще представи законопроекта. Г-жо Рангелова, заповядайте да представите мотивите.
Мария Рангелова:
Добър ден. Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми дами и господа,
Благодарим за възможността да представим пред вас Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа, подписана на 9 декември 2009 г. в Букурещ, Румъния.
Искам само да подчертая, че той идва 10 години след създаването на Центъра за сътрудничество в Югоизточна Европа и създава нова правна рамка, като основният елемент от Конвенцията е, че за в бъдеще Центърът за правоприлагане ще има международна правосубектност, което му дава възможност да сключва международни договори. От европейската перспектива на нашето сътрудничество, като най-важен елемент се разглежда възможността за бъдещето сътрудничество по линия на Европол.
За информация бих искала да кажа, че към момента държави-членки на Центъра и респективно страни по Конвенцията освен България, от Европейския съюз са Гърция, Унгария, Румъния и Словения. По принцип държави-участнички в Конвенцията и Центъра са Албания, Босна и Херцеговина, Хърватска, Македония, Молдова, Черна гора, Сърбия и Турция.
От българска страна компетентните ведомства, които са ангажирани със сътрудничеството са Министерството на вътрешните работи и Агенция „Митници”. До момента се осъществява много успешно сътрудничество, което сме убедени, че ще продължи и занапред. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря ви. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа, подписан на 9 декември 2009 г. в Букурещ, Румъния, № 002-02-18, внесен от Министерския съвет на 19.05.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се. Благодаря ви.
По втора точка - Обсъждане на работен доклад за второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния служител, № 054-01-37, внесен от Моника Ханс Панайотова и група народни представители на 23.04.2010 г.
От Министерството на отбраната присъстват - Августина Цветкова, заместник-министър и Милена Петрова, юрист в дирекция „Правна”.
Всички имате доклада за второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния служител.
Постъпило е предложение от н. пр. Моника Панайотова наименованието на закона да се измени така:
„Закон за допълнение на Закона за държавния служител.”
Мотивът е, че няма изменения, а има само допълнения на закона.
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Моника Панайотова за наименованието на закона да бъде „Закон за допълнение на Закона за държавния служител.”
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет”за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По § 1 има постъпило предложение от н.пр. Моника Панайотова за нова редакция на § 1.
„§ 1. В чл. 106 се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 6:
6. При наличие на условията по чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, когато служебното правоотношение е възникнало след като назначеният държавен служител и упражнил правото си на пенсия.
2. Създава се ал. 5:
(5) В случаите по ал. 1, т. 6 органът по назначаване може да получи служебно от Националния осигурителен институт информация относно наличието на упражнено право на пенсия от държавния служител. Националният осигурителен институт предоставя информацията безвъзмездно в 14- дневен срок от получаване на искането.”
Желаещи за изказване? Няма разместване на алинеите. Има само редакционни бележки в текста. Няма желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване § 1 така, както го прочетох. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет”за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Предложение на н. пр. Моника Панайотова да се създаде подразделение с наименование:
„Заключителни разпоредби”.
Желаещи за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет”за”. Без против и въздържали се.
По § 2. В чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда се правят следните изменения и допълнения:
1. След думите „независимо от основанието за прекратяването” се добавят „в това число и в случаите по чл. 328, ал. 2”.
Постъпило е предложение от н. пр. Моника Панайотова параграф 2 да отпадне.
Това предложение е направено следствие на дадените становища на първо четене от Министерството на труда и социалната политика и препоръките на Правна комисия.
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Моника Панайотова за отпадане на параграф 2. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 3 има предложение от н. Пр. Моника Панайотова за нова редакция на § 3.
„§ 3. В чл. 328 от Кодекса на труда се правят следните допълнения:
1. В ал. 1 се създава т. 10а:
10а. При наличие на условията на чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване, когато трудовото правоотношение възникнало след като назначеният работник или служител е придобил и упражнил правото си на пенсия.
2. Създава се ал. 3:
(3) В случаите по ал. 1, т. 10а работодателят може да получи служебно от Националния осигурителен институт информация относно наличието на упражнено право на пенсия от работника или служителя. Националният осигурителен институт предоставя безвъзмездно информацията в 14-дневен срок от получаване на искането.”
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 3 съгласно предложението за нова редакция на н. Пр. Моника Панайотова.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 4 има предложение на т. пр. Моника Панайотова.
„В § 4 думата „датата” да се замени с „деня”.
Желаещи за изказване? Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Това, което ще кажа няма никакво значение за този законопроект. Но поне 90% от законите, които приемаме , а и тези които се внасят, винаги пише „Законът влиза в сила в деня на обнародването”. Разбира се, че това, което се предлага, е допустимо, но какво спешно има. В Конституцията е казано – тридневен срок. Когато има нещо чрезвичайно, тогава да се пише. В конкретния случай не виждам.
Искра Фидосова:
Колеги, други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 4 по предложението на н.пр. Моника Панайотова.
Който е съгласен, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Благодаря на всички колеги за приемането на закона с пълен консенсус по всички параграфи.
По трета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 002-01-37, внесен от Министерския съвет на 12.05.2010 г.
От името на Министерския съвет ще представи мотивите за законопроекта г-жа Жанета Петрова, заместник министър на правосъдието. Заповядайте.
Жанета Петрова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Предлагаме на вашето внимание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата. Промените, които се правят, са наложени от изпратеното Мотивирано становище С (2009) 8199 на Европейската комисия от 3 ноември 2009 г. Становището е отправено до Република България на основание чл. 226 от Договора за създаване на Европейската общност по процедура за нарушение № 2008/4906 за несъвместимостта на някои разпоредби на българския Закон за адвокатурата с чл. 43 и 49 от ДЕО, както и с Директива 98/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията.
С предлаганите промени имат за цел да гарантират при осъществяване на адвокатската професия чуждестранният адвокат, практикуващ под професионално название на държавата членка, в която е придобита адвокатската му правоспособност ще има права и задължения на български адвокат.
Урежда се възможността на чуждестранните адвокати, които са вписани в единния регистър на чуждестранните адвокати да упражняват адвокатска професия съвместно с други адвокати, вписани в съответния адвокатски регистър, под формата на адвокатска практика, уредена в Закона за адвокатурата. Също така се предлага двама или повече чуждестранни адвокати да могат да упражняват адвокатска професия на територията на Република България под формата на клон на тяхната група в държавата-членка на Европейския съюз по произход на групата.
Предвижда се чуждестранният адвокат, вписан в регистъра на чуждестранните адвокати да може да участва лично в професионалните сдружения на адвокатите в Република България вместо съществуващата досега ограничена възможност да бъде представляван само от избран от него български адвокат. Предлага се също в единния регистър на чуждестранните адвокати, който се намира към Висшия адвокатски съвет в регистъра на чуждестранните адвокати на съответната на съответната адвокатска колегия по изрично заявление на чуждестранния адвокат да се вписва наименованието на групата, в която членува в държавата-членка по произход.
Искра Фидосова:
Благодаря, Ви г-жо Петрова.
От страна на адвокатурата ще вземете ли отношение. Заповядайте.
Ели Христова:
Г-жо Председател,
Висшият адвокатски съвет няма забележки към така внесения законопроект. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Желаещи за изказване. Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Само две думи, колкото да обясним липсата на интереси.
Става дума за законопроект, който е в изпълнение на Директива и хармонизиране на нашето право в една определена област. Не казвам, че гласувам с възторг, но с разбиране и ще гласувам „за”.
Искра Фидосова:
Аз моля, дори и да считате, че имате конфликт на интереси, да участвате в обсъждането и да гласувате. В противен случай ще останем само 4 човека от Комисията и ще трябва да гледа законопроекта някоя друга комисия.
Г-н Казак има думата.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаема г-жо Заместник-министър и представители на Висшия адвокатски съвет,
Аз имам един въпрос към вносителите, ако могат да представят данни и информация дали тази директива е въведена в нейния пълен обем и съдържание във всички страни-членки на Европейския съюз. Има ли издадени подобни мотивирани становища от страна на Европейската комисия и стартирали наказателни процедури спрямо други държави-членки за непълно въвеждане на тази директива. Разполага ли Министерството на правосъдието с такава информация?
Жанета Петрова:
Не разполагаме с такива данни. Щом е Директива би трябвало да е задължителна за всички.
Четин Казак:
Тя е задължителна. Въпросът е колко държави са я изпълнили към настоящия момент изцяло.
Жанет Петрова:
Нямаме такава информация.
Искра Фидосова:
Колегите от дирекция „Европейско право” казват, че могат да я предоставят допълнително тази информация колко страни от държавите-членки на Европейския съюз са транспонирали изискванията на тази Директива.
Четин Казак:
Тук не става дума за реципрочност. Тук става дума за транспониране на една Директива на Европейския съюз. Там естествено не се гледа дали държавата Х е транспонирала изцяло, за да прецени България дали да я транспонира. Аз питам: Колко държави са я транспонирали изцяло? Т.е. Европейската комисия има ли открити процедури срещу някои държави, че не са я транспонирали и колко са тези държави.
Александра Аврамова:
Нямаме информация за такива процедури. По принцип дори и да имаме такава, от нея не можем да черпим аргументи да не изпълним изискванията, за които сме поели ангажимент да изпълняваме.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Този чужд адвокат от чужда държава на какъв език ще говори. Съдебният език в България е българският. Сигурно с преводач? Как ще се направи?
Ели Христова:
В Закона за адвокатурата изрично е визирано, че осъществява дейността си пред съдебните органи на български език. Чуждият адвокат осъществява дейността си на български език.
И още едно допълнение. Чуждестранният адвокат задължително е придружаван от български адвокат.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Заповядайте.
Жанета Петрова:
Г-жо Председател, една бележка. Предложената на редакция на чл. 77а, ал. 2 не съответства на чл. 11 от Директивата и следва да придобие следната редакция.
Искра Фидосова:
Това на второ четене.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 002-01-37, внесен от Министерския съвет на 12.05.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По четвърта точка - Обсъждане на първо четене на Законопроекти за изменение и допълнение на Кодекса на труда:
- № 002-01-38, внесен от Министерския съвет на 12.05.2010 г.
- № 054-01-44, внесен от Емилия Радкова Масларова и Драгомир Велков Стойнев на 12.05.2010 г.;
№ 054-01-46, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 13.05.2010 г.
Гласуването ще бъде поотделно за всеки законопроект. Обсъждането и представянето, както решим. Моля за вашите предложения, колеги? (Реплики: общо.) Вторият не засяга темата с отпуските и обезщетенията.
От страна на вносителите по първия законопроект - № 002-01-38, има думата г-н Емил Мирославов, да представи мотивите. Заповядайте. След това ще изразите и становището на Министерството на труда и социалната политика по отношение на другите два законопроекта.
Емил Мирославов:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Пред вас е един законопроект, който условно би могъл да се раздели на три части:
Първата част, която обхваща безспорни промени, свързани с промяна на наименованието на национални класификации и т.н.
Втората част също е безспорна, но тя засяга един въпрос, който предизвиква доста интереси сред работниците и служителите. Това е размерът на натрупаните неползвани отпуски и начинът, по който се предлага тези отпуски да се ползват занапред.
Предвижда се работодателят в началото на всяка календарна година да прави график заедно със синдикатите за ползването на отпуските. Но това всичко е занапред. Разбира се, възможно е, както и досега, работодателят да отлага ползването на отпуските при важна производствена причина, но той би могъл да направи това единствено и само за 10 дни през следващата календарна година. Въпросът за натрупаните отпуски трябва да се реши до 31.12.2011 г., което означава, че както държавните служители, така и работниците и служителите по Кодекса на труда трябва да направят опит да използват неизползваните си отпуски до тази дата.
В същото време се прави промяна и в текста от Кодекса на труда, който определя как се определя обезщетението за неизползван отпуск. Но обезщетение се плаща само на базата на отпуск, който е за настоящата календарна година. Тази разпоредба ще влезе в сила от 1 януари 2012 г., защото логично е след като се даде срок да се използват старите отпуски, да влезе и нов начин за изплащане на обезщетенията за неизползвани отпуски.
Интерес представляват и мерките, които са направени в изпълнение на антикризисните мерки, взети от Правителството. Направени са каскада от три мерки, които са свързани със заетостта на работниците. И досега съществува норма в Преходните разпоредби на Кодекса на труда, която позволява работодателят след изтичане на трите месеца при непълно работно време по чл. 138а да въведе още три месеца, разбира се, пак със съгласието на синдикатите. Но сега се предлага, че в тези случаи той трябва да използва непременно и задължително мерки за запазване на заетостта като финансиране или от републиканския бюджет или от Оперативната програма „Развитие на човешките ресурси”.
Предвижда се също възможност след използване на тези две мерки за непълно работно време, работодателят да даде или да пусне работниците в неплатен отпуск в размер на три месеца за една календарна година пак при условие, че са ползвали при предишните две мерки средства от тези програми.
Направени са и промени, които защитават правата на работниците в този случай, като им се признава трудов стаж и в трите случая. Признава се и осигурителен стаж изцяло, независимо че не са правени осигурителни вноски при неплатени отпуски и независимо, че те са работили при непълен работен ден.
Направени са и промени, които подобряват контрола и работата на Инспекцията по труда. Напоследък зачестиха, за съжаление, случаите, при които чужди инвеститори (не говоря срещу тях) напускат, закриват предприятието без да го закрият официално и трудово-правното положение на работниците на работниците не може да се реши.
За пръв път се допуска прекратяването на трудовото правоотношение в тези случаи, когато работодателят не е известен и е прекратил дейността си, това да стане от Инспекцията по труда след една проверка, извършена съвместно с НАП и НОИ.
Благодаря ви за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Мирославов. Давам думата на г-жа Манолова да представи следващите два законопроекта, съответно под № 054-01-44 и № 054-01-46.
Мая Манолова:
Законопроектът на Коалиция за България на Емилия Масларова и другите колеги визира хипотезата, когато едно младо семейство преди навършване на двегодишна възраст на тяхното дете, даде същото в детска ясла, правото на единия от родителите да ползва в рамките на един месец еднократно право на намалено работно време с оглед възможността да се адаптира детето в детското заведение.
Законопроектът е съобразен и с положението на младите семейства в условията на криза, тогава когато те желаят да запазят работата си и откъсването им за един по-дълъг период от време от нея, би представлявало заплаха за тяхното оставане на работа.
Освен това, знаете колко динамично е развитието на различните професии в съвременния свят. Така че продължителното откъсване на един от родителите от неговата квалифицирана работа може да се окаже негативно върху неговото кариерно развитие. От друга страна, децата не би трябвало да страдат заради професионалното развитие на техните родители.
Мисля, че това е един консенсусен законопроект, който ще даде възможност на младите родители да ползват намалено работно време еднократно в рамките на един месец тогава, когато в срока, в който майката има право на платен отпуск за отглеждане на малко дете, предпочете да даде същото в детско заведение. Това е по единия законопроект.
Другият законопроект е внесен от мен и от колеги народни представители. Той визира две теми:
Първата е свързана с антикризисните мерки на правителство и заявените намерения от управляващите за съкращаване на разходи в публичния сектор в рамките на около 20%, доколкото ми е известно според последния проект на правителството. Това, за съжаление, преведено на нормален език, в една голяма част от случаите ще означава съкращения на хора - на държавни служители и на такива, които работят в публичния сектор и са наети по трудово правоотношение. Доколко тези уволнения ще бъдат законни, това е въпрос, който касае, както съобразяването на закона, така и колосалните обезщетения, които впоследствие държавата ще плаща за връщането на работа и признаването на незаконни уволненията на съответните служители. От антикризисна, това ще се превърне в една прокризисна мярка, защото реално ще струва на държавата десетки и стотици, бих казала милиони левове. За справка искам да ви кажа, че по Закона за държавния служител, минималният срок, в който държавата дължи обезщетение на незаконно уволнен служител е в рамките на 10 месеца, което предвид заплатите на държавните служители плюс осигуровките, плюс обезщетенията е в рамките на около 15 хиляди на незаконно уволнен. По този начин се генерират колосални суми, които товарят бюджета на съответните министерства.
Затова аз предлагам да бъде ангажирана имуществената отговорност на тези, които извършват незаконните уволнения. Това са предимно министри, шефове на агенции, шефове на съответни дирекции, които не спазват закона и си позволяват да уволняват по различни критерии хората от техните ведомства. Това ще ги дисциплинира, от една страна, хем да съблюдават изискванията на трудовото законодателство и на Закона за държавния служител и от друга страна, ще пести средства на държавния бюджет.
Другото ми предложение е свързано с правата на работниците и служителите в периода на тяхното незаконно уволнение. Тук дължа да отбележа, че авторството на тази идея не е мое, а на социалния министър Тотю Младенов и то в качеството му на министър, а не на синдикален деец. Той разви тази теза в края на миналата година. Даже тя беше разписана в законопроект, който мина през Съвета за тристранно сътрудничество и в крайна сметка влезе в Министерския съвет. Защо това отпадна при предишните промени на Кодекса на труда, не мога да кажа, но идеята е добра и си заслужава да бъде подкрепена, а именно на работниците и на държавните служители да им се дължи обезщетение за пълния срок, в който са били незаконно уволнени. Не е задължително този срок да е по-дълъг от предвидените сега в кодекса на труда 6 месеца или в Закона за държавния служител – 10 месеца. Защото предвид промените в Гражданския процесуален кодекс и съкратената процедура, която касае уреждането на трудови спорове в съда, практиката показва, че извън София делата на две инстанции спокойно минават в рамките на 6 месеца. Това ще стимулира работодателите в случаите, в които е ясно, че става дума за незаконно уволнение да не протакат с години делата, а просто да си върнат този, който незаконно са уволнили. Даже това ще спести средства на държавния бюджет, защото е измамно мнението на ръководителите, че като протакат едно дело, спестяват средства. Напротив, за целия срок, макар да не се дължи обезщетение в размер на трудовото възнаграждения се дължат обезщетения за отпуски, за неползвани други привилегии, което в крайна сметка товари държавния бюджет. Мисля, че тези дисциплиниращи мерки, независимо, че ги внася ние от опозицията, си заслужават вниманието на управляващите и може съвсем сериозно да подходите към тях.
Третият комплекс от мерки касае така наречените „принудителни неплатени отпуски”, които дават работодателите на своите работници по икономически причини. Тук трябва да кажа, че в известна степен моите предложения дублират тези на правителствения законопроект, като даже в известен смисъл бих казала, че предложеното от мен и от колегите от Коалиция за България е по-добро, защото ясно регламентира най-малкото хипотезата, при която един работодател може да пристъпи към подобна мярка и че това се случва с участието на социалните партньори и на синдикатите.
Освен това се регламентира и получаването на обезщетение от работниците в рамките на половината от трудовото им възнаграждение за този срок, който може да бъде в рамките на три или на шест месеца и по този начин от една страна се гарантират собствениците на фирми, т.е. бизнеса за това, че няма да си загубят квалифицираните работници, като им дадат отпуск с обезщетение. От друга страна, гарантира и работниците, че ще преживеят по някакъв начин в тези сложни времена.
И една разпоредба, която изцяло дублира правителствения законопроект или правителственият законопроект дублира нашия законопроект, тъй като нашият е внесен първи, а именно ангажимент за работодателите тогава, когато са прибягнали до някои от тези мерки – работа на непълно работно време, или отпуск по икономически причини, да плащат в пълния размер обезщетенията, които дължат на работниците, а не само в рамките на получаваното възнаграждение при тази извънредна ситуация.
Мисля, че ако не подходите политически към тези законопроекти, те спокойно могат да бъдат подкрепени, като вписващи се в антикризисните мерки на правителството.

Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Манолова. Желаещи за изказване.
На мен много ми хареса последното изречение, че са антикризисни и двата законопроекта.
След като няма друг желаещ за изказване, ще си позволя да взема аз думата. Виждам, че г-н Бисеров иска думата. Аз ще взема отношение накрая.
Христо Бисеров:
Искам да повдигна един въпрос, който е свързан по някакъв начин със Законопроекта на Министерския съвет. Има едно предложение за промяна на една от санкциите в главата „Административно-наказателна отговорност”. Искам да повдигна въпроса, че в един предходен текст в тази глава има едни много жестоки санкции, които не са обект на вашия законопроект. Чл. 414, ал. 1 и ал. 2. от Кодекса на труда. Там става въпрос за санкция от 10 000 до 15 000 лв. и от 20 000 до 30 000 лв. за нарушения, които са извън правилата за осигуряване на безопасност на труда. Това са санкции, които бяха въведени 2008 г. и които убиват и направо ги убиват на място. Това са фирми, които наемат по един-двама, трима работника за сезонна работа за по два дни, примерно, и ако не му е в ред нещо, санкцията е несъразмерна с капитала на фирмата.
Обръщам внимание на това с идеята, че на второ четене може би ще помислим да намерим някакво решение на тези въпроси. Защото когато става въпрос за една голяма строителна фирма, която има голям обект такава една санкция може би е съразмерна. Но когато става въпрос за едноличен търговец, който наема двама работници да берат малини, това не е поносимо.
По конкретните законопроекти ще гласувам по съвест.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Бисеров. Всъщност вие повдигате въпроса между първо и второ четене за промяна на чл. 414, който не е обект на настоящите ЗИД. Аз подкрепям това, което казва г-н Бисеров, тъй като участвах два пъти в разговори по тази тема и то с представители на инспекциите по труда от страната, които се оплакаха от изключително високия долен размер на тези санкции и тази несъразмерност, която съществува. За едно малко нарушение не може да се наложи една по-ниска глоба от 10 хил. лв. Същото е и за едно много тежко нарушение. На практика няма никаква ефективност от това наказание, което е предвидено.
Г-н Мирославов, заповядайте.
Емил Мирославов:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Бих могъл да се съглася с такова нещо. Но бих могъл и да напомня, че беше внесен през есента подобен законопроект от народни представители за намаляване на тези санкции, по-скоро за намаляване на долната част от санкциите.
Искра Фидосова:
Той тогава беше оттеглен поради друга причина, защото имаше друг проблемен текст в този ЗИД. Тогава ние изказахме становище, че подкрепяме разтварянето на ножицата, но заради другия текст, който беше внесен, се наложи оттегляне на този ЗИД.
Емил Мирославов:
Точно затова сега ние не посмяхме да направим същото предложение, за да не излезе много нахално.
Това, което правим в момента, е вдигаме долната граница на маловажни случаи, защото Вие сте много права г-жо Фидосова, защото на срещите с инспекциите сигурно са ви казали, че ние не искаме да слагаме голямата санкция и слагаме винаги маловажния случай. Но маловажният случай е от 50 до 100 лв., което е пък смешно в сравнение с всички тези нарушения.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Аз искам да се спра по-подробно по двата законопроекта, внесени от колегите от БСП. (Какво значи по-подробно?) По-подробно, почти изключително.
Подкрепям категорично законопроекта на Емилия Масларова и Драгомир Стойнев. Мисля, че той е оправдан от социална гледна точка, да се даде възможност на родител, чието дете е настанено в детска ясла първия месец от настаняването да ползва съкратено работно време с оглед да се подпомогне малко адаптацията на детето към тази нова среда. Това е едно полезно нещо и би подпомогнало и родителя и детето и в крайна сметка цели именно да се даде по-голяма възможност на родителите да се върнат работа по-прано, предоставяйки своето дете в детска ясла, вместо да са принудени да го гледат при домашни условия.
Що се отнася до втория законопроект, предложен от Мая Манолова и група народни представители, по принцип аз ще гласувам „за” този законопроект, въпреки че не си правя илюзията, че той няма да бъде подкрепен. (Защо ми подценяваш законопроекта?) Защо? Що се отнася до първата му част, това е една стара и моя идея, която обаче аз никога не посмях да я реализирам, тъй като е ясно, че ако бъде прието подобно предложение общо взето ние ще вържем въобще ръцете на изпълнителната власт. Но както и да е. На работодателя, в случая органите по назначаването, винаги работодателите и органите по назначаването са изхождали от презумпцията, че те защитават обществения интерес, включително и когато уволняват. Обаче когато съдът постанови, че уволнението е незаконно, изведнъж се оказва, че не са били прави. Аз съм съгласен, че трябва да се намери някакъв механизъм, при който поне да има някаква предварителна заплаха тези работодатели да не подхождат толкова лековато към този процес и към този важен акт, съдбоносен, бих казал съдбовен за работника и служителя, който бива уволнен. Да премислят, да подготвят този акт на освобождаване по-внимателно, за да не допускат елементарни грешки, които да доведат след това до обявяването на уволнението за незаконно. Защото подхождайки безотговорно и лековато те товарят в крайна сметка държавния бюджет, тъй като те нямат лична отговорност за това, или респективно бюджета на частната фирма-предприятие, което ръководят. По принцип има основание. Друг е въпросът, че никога не е имало политическо желание това да се реализира, за съжаление. Аз го подкрепям този законопроект по принцип.
Искра Фидосова:
Има ли други желаещи, или дойде моят ред.
Аз пак взимам повод и се връщам на последното изречение на г-жа Манолова, която каза, че особено законопроектът, на който тя е съвносител и основен вносител са вид антикризисни мерки.
Антикризисна мярка е предложението в § 1.
„Чл. 225 (1) При незаконно уволнение работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа поради това уволнение, до влизането в сила на съдебното решение...”.
След като всички знаем, че бавността на съдебните дела, включително и трудовите, макар и да имаме ред, който е специален и различен за тях в ГПК, променен през последните години, на практика е около 6 месеца, а може би и повече, за да плащат такова обезщетение на уволнените работници и служители.
Другата мярка, даването на неплатен отпуск за престой и предвиденото в този ЗИД в ал. 3 на § 3:
„(3) За времето на отпуска по ал. 1 на работника се изплаща обезщетение в размер на ½ от уговорените в индивидуалния трудов договор основно и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер и пълно работно време.”
Аз тук не разбрах кое е антикризисното в този законопроект. Заплащане на възнаграждение за нещо, което не се дължи. Имаме неплатен отпуск и защо трябва да създава такава привилегия по отношение на § 1 – нещо, което не зависи от работодателя, проблем в съдебната система трябва да води до задължение за плащане на такива обезщетения от работодателя.
По отношение на другия ЗИД на г-жа Масларова аз също приветствам идеята, която е визирана в този ЗИД, но смятам, че това не е обект на Кодекса на труда на промяна. Това нещо може да бъде договорено в колективните трудови договори, още повече, че и представителите на работодателите и на синдикатите изразяват такава позиция и готовност за договорка в отделните колективни трудови договори на тази преференция или привилегия за тези родители.
Има думата г-жа Манолова за реплика.
Мая Манолова:
Много хубави въпроси. Благодаря Ви, г-жо Фидосова. Мисля, че би било добре, ако дебатът в пленарна зала се развие в тази посока. Защото, според мен, има нещо превратно в разбирането на управляващите за смисъла и същността на антикризисните мерки. Те няма как да бъдат единствено и само грижа за попълване на държавния бюджет. Според мен, изкривената психология и идея, че трябва тежестите на кризата по никакъв начин да не засягат бюджета, но могат да засягат хората, които ще останат без работа за неопределен срок от време, няма да им се плащат обезщетения, те няма да участват в никакви социални програми, тъй като те бяха драстично съкратени и пр. Напротив, мерките, които предлагаме от една страна, проявяват грижа за бюджета, от друга страна, проявяват грижа за хората, които остават без работа. Според мен, това е нещо, което трябва да започне да тревожи всеки един от депутатите от ГЕРБ.
Какво му е лошо на предложението при едно незаконно уволнение работодателят, който незаконно е уволнил, да има грижа за плащане на пълния срок, в който работникът е останал без работа. Това не е отпуск по икономически причини. Не сме в хипотеза на фалиращо предприятие или на някакви други форсмажорни обстоятелства.


Искра Фидосова:
Каква е връзката между незаконното уволнение и антикризисната мярка? Защо през умирате, че антикризисната мярка – че това уволнение винаги ще бъде незаконно и във връзка с антикризисните мерки.
Мая Манолова:
Аз визирам само случаите на незаконно уволнение. Тогава, когато е законно, се минава в друга хипотеза.
Освен това, колегите, които са били по-скоро практикуващи юристи, сигурно ще с съгласят, че след влизането в сила на новия Гражданско процесуален кодекс трудовите дела в рамките на 6 месеца спокойно минават на две инстанции. И тогава когато работодателят още след решението на първата инстанция му става ясно, че незаконно е уволнил работникът, вместо да го обжалва на втора инстанция, те вече практически на касация не отиват. Защото практиката е еднаква. Изчистиха се делата, които висяха пред ВКС. Просто се връща незаконно уволненият работник, докато го уволни законно или уволни този, който е бил за уволнение. Иначе се получава едно безобразие, което е за сметка на хората, които стоят без работа.
Освен това, ви казвам, че за рамките на срока през който за две, три или сто години един работник е без работа, докато работодателят бави делото, държавата се товари с плащане на дължимите отпуски и всички други обезщетения. Това натоварва бюджета. Това е абсолютна липса на дисциплина на тези, които представляват държавата в посока уволнения.
Нищо не казахте за регресната отговорност. Мисля, че това е едно предложение, към което трябва да се мине, защото тук аз ви обещавам, че ще задавам въпроси на всички министри в един следващ етап и ще видите за какви пари става дума да се пилеят във всяко министерство. Защото примерно във финансовото министерство, където започнаха уволнения на данъчни и на митнически служители масово се признават за незаконни, защото не се спазваха никакви правила. И така е във всички други сектори. Ако искате да дисциплинирате тези хора да спазват закона и да ненатоварват бюджета ,единственият начин е като им бръкнете в джоба.
Искра Фидосова:
Да ви попитам само като бяхте управляващи, защо не предложихте тогава регресната отговорност.
Мая Манолова:
Защото този проблем не стоеше тогава, г-жо Фидосова. Същият въпрос е и с отпуските.
Ще изразя становище и към правителствения законопроект, който на практика лишава държавните служители от възможността, ако до края на следващата година не се включат в графиците, да бъдат обезщетени затова, че не са си ползвали отпуските. Това е един естествен рефлекс на държавните служители, че всяко следващо управление с политическа чистка, на която сме свидетели и сега, им прекратяват трудовите правоотношения. В условията на криза това са хора, които остават без работа. Естествено, че ще си оставят някакъв период, в който да просъществуват те и семействата им. Естествено. Този въпрос никога не е стоял пред никое друго управление, защото нямаше управление, което да се докара дотам, че да не може да си плати отпуските на уволнените работници. Този проблем не стоеше.
Янаки Стоилов:
Тогава нямаше такива уволнения.
Искра Фидосова:
Нормално ли е един работник или служител 10 години да не си ползва нито един ден платен отпуск. Да имат по 300 дни отпуска. Заповядайте, г-н Лазаров.
Мая Манолова:
Питам кога по времето на синьото управление е било проблем на уволнените служители да им платите отпуските.
Кога по време на управлението на НДСВ е било проблем на държавата да си плати дължимите обезщетения на държавните служители.
Димитър Лазаров:
Г-жо Манолова, ако не политизираме проблема, а си спомням, че преди години се измени Кодекса на труда точно поради тези проблеми.
Мая Манолова:
Вие сега като какъв се изказвате, след като аз зададох въпроса към г-жа Михайлова.
Димитър Лазаров:
Исках разрешение от председателя и взех становище. Аз помолих за думата и тя ми беше дадена.
Тръгна изменение на Кодекса на труда точно поради тези проблеми и те дойдоха от университетите. Г-н Методиев знае, че когато имаше преподаватели, които се пенсионираха с по 300 дни отпуска и нямаше никой, който да може да ги задължи да си вземат отпуската. Т.е. работодателят нямаше възможност да принуди работника или служителя да си вземат отпуска. В тази насока именно в тази връзка тръгна тази промяна в Кодекса на труда да има и инициатива на работодателя. Отделен е въпросът, че работодателят в тези години не е имал инициативата да се възползва от правото да принуди работника или служителя да си вземе отпуската. За това говорим.
Мая Манолова:
По този начин, г-н Лазаров, вие лишавате държавните служители, които не успеят да го направят до края на следващата година от възможността или да го ползват или да бъдат парично обезщетени за тези отпуски.

Димитър Лазаров:
Би следвало да зададете този въпрос на техните работодатели, с годините назад защо не са се възползвали от възможността да излязат тези служители в отпуска. В повечето случаи работодателят не е предприел инициатива, за да има отказ. Просто така е било по-удобно.
Искра Фидосова:
Аз бих задала по друг начин въпроса. За какво служи отпуската и защо е предвидена като право на работника и служителя в Кодекса на труда. След като в продължение на 10 години, такава е масовата практика, особено по администрацията, защото в частния сектор няма такъв проблем. Масово служителите не са се ползвали от правото на отпуск. Задавам си въпроса тези хора имат ли необходимост от този размер, който е записан в момента?
Мая Манолова:
Администрацията не е ползвала отпуските си, защото работеше във връзка с европейското членство и т.н.
Искра Фидосова:
Това е преди две години. А от 2000 г. насам какво членство.
Мая Манолова:
Парламентът, г-жо Фидосова, реално не ползваше три години летен отпуск. Давам за пример.
Искра Фидосова:
Г-жа Колева, заповядайте.
Юлиана Колева:
Аз бих искала да кажа, че твърдото ми убеждение е, че по принцип Кодексът на труда е силно дисбалансиран в полза на правата на работника за сметка на работодателя. И това е така още от 1985 г. откакто съществува този кодекс. Самият факт, че 80, даже бих казала 90% от съдебните трудови спорове приключват с решение в полза на работника при уволненията, достатъчно ясно и красноречиво говори за това. Това не означава, че 90% от работодателите не си вършат работата по правилното прекратяване на трудовите правоотношения. Просто практиката е толкова силно изкривена в тази посока, че вече никой даже не може да предвиди какви формални изисквания трябва да спази, за да му е правилно уволнението. Имам предвид от гледна точка на работодателите. Това са абсолютно ясни, а мисля, че са и общо известни тези факти.
Ако ние продължим в тази посока, в която е предложението на г-жа Манолова и другия вносител, ще продължим линията на дисбалансиране на този кодекс в полза на правата на работника. А това не мисля, че е политика на управляващите в момента.



Янаки Стоилов:
Понеже по-дълго задава въпроси г-жа Манолова, аз предлагам тези позиции да бъдат изразени в пленарната зала и да обърна внимание, че самото трудово законодателство исторически възниква, за да преодолее отчасти неравнопоставеността, в която се намира работникът по отношение на работодателя. Ако вие направите Кодекс на труда ,в който формалните права на работника да бъдат точно толкова колкото на работодателя, това ще означава, че той вече е в икономическо и социално неравностойно положение. Иначе нямаше да има трудово законодателство.
Мая Манолова:
Г-жо Колева, донякъде вие сте права за Кодекса на труда. Но уволненията в публичния сектор в 80% от случаите касаят служебни правоотношения и Закона за държавния служител, където в никакъв случай нито законът, нито съдебната практика е в полза на държавните служители. И въпреки това че имат абсолютно право без да спазват никакви правила по закон, органите по назначението, ако използваме терминологията на Закона за държавния служител, на практика в момента отмяната на тези заповеди като незаконни, от което следват 10 месеца обезщетения, е масовият случай. Защото законът се гази със страшна сила. Има и предложения, които касаят Закона за държавния служител с преходна разпоредба, защото касаят целия публичен сектор, който включва хора по трудови правоотношения и по служебни правоотношения. Така че Вие абсолютно не сте права за масовия случай, в който представителите на държавата – министри и шефове на агенции, шефове на дирекции, безобразно нарушават закона, уволнявайки, което освен че е несправедливо по отношение на уволнените, товари бюджета с колосални обезщетения – по 15 хиляди на един незаконно уволнен. Ние ще продаваме за 15 хил. лв. Мерцедес на Народното събрание и ще правим шоу на хората, а в същото време с лека ръка представители на държавата си го позволяват ежедневно. Аз ви обещавам, че в Правната комисия ще ви донеса, като приключат делата, решенията на съдилищата, за да видите за какво става дума.
Искра Фидосова:
Като сме Правна комисия, аз имам един въпрос към г-жа Манолова.
Г-жо Манолова, един правен въпрос. Регресната отговорност може ли да се носи от колективен орган или само конкретно физическо лице, което е в съответното качество на министър или председател на агенция, който подписва трудовите договори и заповедите за уволнение.
Мая Манолова:
По Закона за държавния служител терминът е „органът по назначение”, който в общия случай е или министърът, или шефът на агенция, или шефът на дирекция. Там няма колективни назначения. Не решава управителен съвет или министерски съвет.
Искра Фидосова:
Когато говорим за регресна отговорност кой визирате, кой имате предвид, че ще носи отговорността.
Мая Манолова:
Органът по назначението, както съм го обяснила.
Искра Фидосова:
Кой, в качеството на физическото лице.
Мая Манолова:
Ако сте прочели текста, ще видите.
Искра Фидосова:
Внимателно го прочетох. Затова питам.
Мая Манолова:
Органът по назначението. Съответният министър дори когато загуби това си качество.
Екатерина Михайлова:
Министърът го назначава, а не Иван Петров.
Искра Фидосова:
Не случайно задавам този правен въпрос, защото, според мен, това, което е разписано в § 6. По § 2 ми е ясно за ал. 3. Но по § 6.
Мая Манолова:
Замисълът е ясен. Дори и да има някаква неперфектност в разписването на текста, това не е проблем, който да се обсъжда на първо четене. Смисълът е ясен. Става дума за органа по назначаването – съответният министър, дори когато е загубил това си качество за случаите, в които ще натовари министерството за обезщетения за уволнения. Не се хващайте за запетайката.
Искра Фидосова:
Не, не е запетайка. Това е принципен въпрос, основополагащ в правото. Кой може да носи отговорност? Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, аз казах, че подкрепям, именно защото подобна идея има наистина благороден замисъл поне малко да дисциплинира, както работодателя по Кодекса на труда в частния сектор, така и органите по назначаването в публичния сектор, за да не подхождат лековато особено в масовите уволнения, които сега са в ход. Например, днес на над 400 служители в Министерството на отбраната са връчени заповеди за освобождаване. В момента аз имам копие на една заповед за освобождаване, която на пръв поглед личи, че ще бъде отменена от съда като незаконосъобразно, защото е тотално сбъркана. С тези 400 уволнения в момента за един ден, както Министерството на земеделието за един ден уволниха 30 и няколко областни директора на областни дирекции по земеделие с един акт. Никога това не е било в нито едно управление. Във всяко управление е имало уволнения, но в такива размери нито едно управление не е практикувало.
Откъде правя връзката, че това е антикризисна мярка? Защото когато съдът постанови, че те са незаконно уволнени, ще се натовари държавният бюджет с всички обезщетения, които трябва да им се изплатят за труд, който те реално не са положили. Т.е. държавата губи два пъти: от една страна, няма да има положен труд и от друга страна, държавата трябва да извади тези пари и да ги плати. Все пак трябва да се предвиди някаква дисциплинираща мярка, за да не се подхожда толкова лековато и безотговорно.
Второ, трудовото законодателство наистина е създадено, за да защитава правата на работника, защото априори работникът е в много неравностойно и неблагоприятно положение по отношение на работодателя в трудовото правоотношение. Затова е предвидено трудовото законодателство и затова там са дадени права. Друг е въпросът, че те не се спазват реално.
Не на последно място, ако този законопроект не бъде подкрепен, аз бих предложил поне като малка компенсация, да се съгласите да се впише и в Кодекса на труда и в Закона за държавния служител, че всяко влязло в сила решение на съда ,с което се възстановява незаконно освободен, трябва да бъде обявено на видно място някъде от работодателя или органа по назначаването, просто за да се види, че негов акт е бил обявен за незаконен. По този начин ще има поне малка морална компенсация.
Искра Фидосова:
Г-н Мирославов поиска думата.
Емил Мирославов:
Уважаеми народни представители,
Аз ще изкажа становището на Министерството на труда и социалната политика по двата законопроекта – на г-жа Емилия Масларова и на г-жа Мая Манолова.
Ние споделяме намерението на г-жа Масларова да подпомогнем преодоляването на стреса на децата, постъпили в яслите, но ни се струва, че това въобще не може да стане с този текст. Защото този текст е в Кодекса на труда, който урежда намалено работно време при работа при вредни и при специфични условия. Надявам се, че тук няма нито вредни, нито специфични условия.
Освен това, една наредба на Министерския съвет определя по-нататък кои работят на 6 часа –паталогоанатоми и т.н., и кои работят на 7 часа. Колко е намаленото работно време по тази норма, която тук е предложена не знаем. Какво значи еднократно в рамките на един месец? Не знам. Нормата не е добра. В същото време Кодекса на труда разполага с много други възможности. Чл. 138 е за непълно работно време и може да се договори между работодател и работник. Друг текст, който въвежда работа с променливи граници и т.н. – гъвкаво работно време. Т.е. има и друго решение, но не и това.
По законопроекта на г-жа Мая Манолова. Явно е, че ние внесохме такова предложение – Министерството нат руда и социалната политика направи предложение за промени в чл. 220 за обезщетението при незаконно уволнение. Министерството на труда и социалната политика обаче винаги поддържа тази практика от десетина години, че всички промени, които се правят в Кодекса на труда, трябва да се направят или при пълен консенсус синдикати и работодатели, или поне при плътно сближаване на позициите. Тук имаше категорично становище на работодатели, които не бяха съгласни. Г-жа Георгиева е тук. А при междуведомственото съгласуване имаше и министерства, които не бяха съгласни – Министерството на финансите, Министерството на отбраната и т.н. Съвсем естествено е, че при това положение ние въобще не можем да подкрепим този текст, защото при него няма съгласието или няма поне приближаване на позициите на страните в нашия социален диалог.
Текстът за регресната отговорност малко ме смущава. Аз също се занимавам с право, но все ми с струва, че по-добре е не регресна отговорност, а по-добре е директна отговорност. Такава директна отговорност има в чл. 206, ал. 2 от действащия Кодекс на труда, в който се казва: „Когато вредата е причинена от ръководител, включително от непосредствен ръководител при и по повод на упражняване на ръководните му функции, отговорността е в размер на вредата, но не повече от трикратния размер на заплатата.”
Т.е. такава пряка отговорност има и сега. Защо трябва да е регресна? Регресната отговорност все пак се упражнява от съда, а не идва автоматически. Малко ме смущава и редакцията, но не бих искал да се произнасям по нея.
Останалите мерки също не ги приемаме, защото аз казах, че те са приети от Националния съвет за тристранно сътрудничество, постигнат е пълен консенсус между тях, особено при каскадите от мерки за гъвкавост и пазара на труда и запазване на заетостта. Всяко нещо, излизащо извън тях, може да срути това споразумение. Какъв е този неплатен отпуск, в който аз ще давам обезщетение от половин заплата? Както при нашия законопроект, така и тук, са сложени основания, които са достатъчно хубави основания за уволнение на работниците. Ако тук имаме престой, спиране на работата повече от 14 дни, това е идеално основание за уволнение на работниците. Тогава този работодател вместо да го накараме да плаща половин заплата, просто ще се отърве от тези работници.
Текстовете, предложени от г-жа Мая Манолова в тази част са неизгодни за работниците. Не бих искал да се спирам подробно на тях, но не може в едноседмичен срок да си прекратите правоотношението, когато ние допускаме въобще да може да се прекрати правоотношението.
Има и други работи. Следващият случай е на прекратяване на правоотношение след неплатени отпуски. Докато ние допускаме прекратяване по време и след, т.е. по-благоприятно, отколкото е тук.
Благодаря за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Мирославов. Вие желаете ли думата от КРИБ. Заповядайте.
Румяна Георгиева:
Ще бъда много кратка, тъй като ние сме предоставили становище в Комисията по трите законопроекта.
Вие знаете, че синдикати и работодатели се събираха, за да обсъждат антикризисни мерки. Ние постигнахме един консенсус от 59 мерки, по които постигнахме съгласие. Една от мерките, която ни се представя тук, не е от това съгласие. Резултат от нашето съгласие е договорености с правителството е законопроектът на Министерския съвет, който е приет от Националния съвет и е подкрепен от страните, разбира се, с много отстъпки и от двете страни. Така че всяко едно нарушаване с тези законопроекти ще предизвика нови дебати между социалните партньори. Натежаването в една или друга посока съответно рискува някоя от страните да се откаже от тази договореност.
Това е по законопроекта на Министерския съвет.
По законопроекта, внесен от г-жа Емилия Масларова и Драгомир Стойнев, ние имаме принципното съгласие по този законопроект. Смятаме, че предвид демографските проблеми в страната грижата за децата са от изключителна важност. Но не смятаме, че предложената норма може да е част от трудовото законодателство. Тя по-скоро я виждаме като възможности за договаряне в колективните трудови договори на ниво предприятие. Това може да послужи като основа дори и за развитие на колективните трудови договори на ниво предприятие.
По законопроекта, внесен от г-жа Мая Манолова и група народни представители ние сме изразили нашата позиция и не подкрепяме внесения законопроект.
Що се отнася до предложението за промяна в чл. 225, ал. 1 и мотивите, които са изложени за тези промени, ние сме дали нашето становище, като основно сме казали, че сме направили анализ на действащото законодателство, което визира едно бързо производство с чл. 310, т. 1 от ГПК, което според нас напълно съответства на Европейската социална харта, чл. 24, която е в мотива, че не отговаряло на европейското законодателство. Хартата изисква да се дава възможност за обезщетение, т.е. да имаш право на закрила при предсрочно освобождаване от работа. Т.е. без да имаш право на тази закрила да получаваш обезщетение и да имаш възможност – право на обжалване пред независим орган. Смятаме, че това е постигнато с нашето законодателство.
Същото е предвидено и в чл. 344, ал. 4 от Кодекса на труда, където също има възможност за една бърза процесуална защита правата при незаконни уволнения.
В подкрепа на това, което беше споменато от г-жа Манолова за срока, в който се водят дела, един бърз преглед, който направихме, наистина има възможност да се отиде до 6 месеца, което напълно ни дава основание, че работникът е обезщетен за целия период като цяло и не налага никаква промяна на тази част на закона. Смятаме, че напълно отговаря и на европейското законодателство мотивирано във всичко, което сме изложили.
Нашето виждане и опасения са, че ако се направи огледалния образ и се премахне това ограничение, ще се дадат твърде големи възможности на работника, който ще започне да протака делата и няма да се явява на работа или няма да си търси работа, което едва ли е целта на трудовото ни законодателство и на законите ,които са свързани със заетостта.
Смятаме, че в един момент работодателят ще се окаже твърде ощетен, от една страна, че трябва да плаща обезщетения за много дълъг период при недобросъвестност от страна на работника, а също и самите работници в самото предприятие, тъй като средствата – чл. 225 не касае само държавни служители. Той касае целия бизнес и основно частният бизнес ще бъде натоварен.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Георгиева.
Колеги, има ли други желаещи за изказване? Г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Искам да обърна внимание, че малко се спекулира със съгласието със Съвета за тристранно сътрудничество. Къде са представителите на синдикатите днес. Виждам, че има написани становища, които говорят точно обратното, че синдикатите искат тази промяна. КНСБ. Работодателите имат възможност да си защитят позицията. Аз предлагам да поканим синдикатите също да вземат становище по законопроекта, а не да се казва: „Да не пипаме кодекса, защото ще разрушим крехкия баланс.” Крехкият баланс не е за някаква употреба на тези, които го имат. Ние сме законотворци и трябва да защитаваме права. Когато се цитира хартата, това не е случайно. Има конкретни текстове. Аз съм си направил труда да прочета мотивите на синдикатите. (Те канени ли са за днес.) Очевидно, че не са канени.
Искра Фидосова:
Всички, които са искали присъствие, са поканени.
Христо Бисеров:
Да са поканени и да не дойдат. Няма такъв. Те са първите, които идват. Така че аз предлагам хората да дойдат.

Искра Фидосова:
Има представител от синдикатите. Заповядайте.
Христо Бисеров:
Да си направим ли труда тези, които ще гласуваме,да видим текстовете на Хартата. Чл. 24 от Европейската социална харта. Някой познава ли Европейската социална харта?
Искра Фидосова:
Г-н Бисеров, има коректно обаждане от нашите сътрудници към тях и те са изпратили представител. Заповядайте.
Христо Бисеров:
Да си направим труда да се запознаем с Европейската социална харта и тогава да си оформим становището по законопроекта на г-жа Манолова.
Искра Фидосова:
Ние сме се запознали. Заповядайте.
Варшава Максимова: парламентарен секретар на КНСБ
Моето ръководство е възпрепятствано. Ние благодарим за поканата да дойдем да изкажем нашето становище. Ние сме внесли много аргументирано и ясна становища и по трите законопроекта. Това е към момента. Благодаря ви.
Христо Бисеров:
А другите синдикати поканени ли са?
Искра Фидосова:
Всички са поканени. Аз не мога насила да накарам никой да дойде. Дължите ми извинение, смятам.
Има ли други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 002-01-38, внесен от Министерския съвет на 12.05.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 054-01-44, внесен от Емилия Радкова Масларова и Драгомир Велков Стойнев на 12.05.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Петима „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Шест „въздържали се”.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса на труда, № 054-01-46, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 13.05.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Петима „за”. Против? Осем „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”.

По пета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 002-01-39, внесен от Министерския съвет на 14.05.2010 г.
Г-н Мирославов, Вие ли ще представите законопроекта? Заповядайте.
Емил Мирославов:
Това решение е взето на основание съгласувани мерки с Националния съвет за тристранно сътрудничество. КНСБ има становище, но по други законопроекти, но не и по този. Виждате за какво става дума. Вдовишките добавки се отлага с една година. Паричните обезщетения за болест стават три пъти по 70% за сметка на работодателя и след това се плаща по отделни начин.
Паричното обезщетение, което настъпва след прекратяване на трудовото правоотношение се намалява срокът от два на един месец и от 75 дни на 30 дни.
Същевременно се маха максималния размер на обезщетението за безработица, което е също антикризисна мярка.
Не се определя добавката по чл. 84а от Кодекса за социално осигуряване за 2010 г. за навършилите 75 годишна възраст. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Мирославов. Колеги, имате думата за изказвания? Няма желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 002-01-39, внесен от Министерския съвет на 14.05.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
По шеста точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-48, внесен от н. пр. Даниела Димитрова Миткова, Йоана Милчева Кирова и Диан Тодоров Червенкондев на 14.05.2010 г.
От вносителите присъства г-жа Йоана Кирова и г-н Диан Червенкондев. Има представители от Министерството на културата – г-жа Милда Паунова и от АБРО – г-н Гриша Камбуров.
Кой ще представи законопроекта от вносителите? Заповядайте, г-жо Кирова.
Йоана Кирова:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми колеги,
Искам да ви запозная с една много наболяла напоследък тема, но мисля, че нашето общество вече реагира негативно към това. Ние решихме да предприемем по-сериозни мерки.
Става въпрос за недопускането на участието на деца до 18 годишна възраст в така наречените риалити шоу, които Конвенцията за защита на децата третира. Комитетът по правата на детето е взел специално отношение към участието на децата в такъв тип предавания.Това се смята за незаконна намеса в техния личен живот. В тази връзка се препоръчва на държавите-страни по Конвенцията за правата на детето, да регламентират участието на децата в риалити програми, за да се предотврати тази опасност и да се гарантират техните права.
От тази гледна точка е наложително създаването на изрична разпоредба, според която доставчиците на медийни услуги са длъжни да не допускат участието на деца в предавания, които са неблагоприятни за тяхното физическо, психическо, нравствено и образователно развитие. Точно тук е и нашето предложение. Т.е. да се създаде допълнителна точка към алинеята в Закона за радиото и телевизията, която гласи:
„Доставчиците на медийни услуги са длъжни да не допускат създаване или предоставяне за разпространение на предавания в нарушение на принципите на чл. 10 и предавания, внушаващи национална, политическа, етническа, религиозна и расова нетърпимост, възхваляваща или оневиняваща жестокост или насилие и са насочени към увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на децата.”
Нашето предложение е да не допускаме участието на деца въобще в такъв тип предавания, вместо да се чудим след това какви мерки да взимаме, за да предотвратим съответно вмешателство в тяхната естествена среда и в техния личен живот. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Кирова. Има думата представителя на Министерството на културата.
Милда Паунова:
Г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Министерството на културата не подкрепя проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Считаме, че намерението за законодателна уредба на този въпрос е добро, но е нецелесъобразен самият проект и би бил неработещ.
В § 1 от проекта не са посочени критериите по отношение на които ще се преценяват неблагоприятните факти за физическото, психическото, нравственото, интелектуалното и социалното развитие на децата. Считаме, че компетентният орган, който ще може да извършва тази преценка е Държавната агенция за закрила на детето.
Считаме, че не е мястото в Закона за радиото и телевизията на тази уредба, а е по-скоро в Закона за закрила на детето.
Наред с това, предложеният текст противоречи на т. 47 от Преамбюла на Директива 2007/65 на Европейския парламент на Съвета от 11 декември 2007 г.
Също така в т. 2, от § 2 на проекта предвиденият размерна имуществената санкция е несъответно завишен предвид останалите наказания, предвидени за съставите. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Камбуров, заповядайте.
Гриша Камбуров:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа, ,
Представители сме пред вас подробно становище. Ние също не подкрепяме предложения законопроект. Идеята е наистина похвална, но изпълнението на внесените текстове не оправдават мотивите или не изпълняват мотивите заради които те са внесени.
От една страна, предложеният текст няма да забрани участието в такива формати, а забранява участието на децата по принцип във всички видове предавания, включително и в новини, което ще доведе и до не доброто отразяване на такива събития, които станаха известни на цялото общество, благодарение на новините.
Считаме, че предвид изложените мотиви, които са в Становището, законопроектът не следва да бъде подкрепен на първо четене.
Направихме проучване в повечето държави-членки. Където има такива текстове, те са текстове в специализирания закон, какъвто в България се явява Законът з закрила на детето. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Камбуров. Желаещи за изказване. Г-н Янаки Стоилов и след това г-н Казак.
Янаки Стоилов:
Аз подкрепям идеята на вносителите на законопроекта, давайки си сметка, че може би тя трябва да бъде пообмислена и допълнително уточнена. Въпреки че моите резерви, доколкото ги има, не са за предложението по принцип, а за твърде голямата сдържаност и известна срамежливост, която се проявява в целия български политически живот по отношение на цялостната духовна среда, в която съществуват обществото и в частност подрастващите. Да не правя аналогия с други закони, но ние дори и малките стъпки трудно ги извървяваме. Защото аз ще поставя въпроса и по друг начин.
Ние ще забраним участието на децата в тези предавания, но как ще предотвратим въздействието на тези предавания върху останалите деца, които са много повече. Т.е. те са подложени постоянно на такива въздействия.
Хората, които професионално се занимават с медиите регулации казват къде това не съответствало или противоречало на европейски директиви. Аз не претендирам, че познавам достатъчно обхватно чуждите медии, говоря и за Европейския, и извън Европейския съюз. Но това, което съм имал възможност да гледам по ефирните телевизии в Италия, в Германия, вън Франция, в Испания, в Англия някои от тези предавания, които вървят по българските телевизии никъде не съм ги видял в тези масови часови пояси. Ако някой може да ми даде примери с основните електронни национални телевизии, нека да ги даде. Т.е. ние сме на едно ниво, което е много, много далеко не само от Европа, но и от редица други страни поради техните културни и други традиции, които там със силата на други средства проявяват селективност.
Аз знам, че всяка една такава регулация може да постави въпроса за цензурата, затова аз мисля, че трябва да се предвидят мерки тези предавания да бъдат изтеглени в едни много по-далечни часови пояси, когато няма да въздействат поне на тази аудитория, която няма още собствени критерии и възможност да се отнася критично към цялата тази помия, която заема все повече части в българското медийно пространство. Да не говорим, че такива неща имаше на самия 24 май в най-гледаното време, като част от тази висока демократична култура. Не искам да коментирам отделни предавания.
За това аз ви предлагам по принцип да се подкрепи тяхната идея. Ако министърът на културата е против, да го поканите, но не чрез свой пратеници, а той лично да възрази срещу нея като министър на културата публично в българския парламент и да знаем всъщност какво отношение ще се формира.
Нашето общество деградира с много бързи темпове. Далеч не само медиите имат принос за това. Защото този принос е и на политиците и на други хора за това ,което става в последните години. Но положението става вече критично. Да не се спирам на други области, в които това се проявява. Затова аз мисля, че проблемът е реален и да мислим по-добре за средствата, без да отиваме в сферата на цензурата, но чрез някои регулации, включително и за времето на излъчване на такива предавания, да се потърсят решения. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Аз също ще подкрепя законопроекта, както възнамерявах да го направя и вчера по време на началото на неговото обсъждане във водещата Комисия по култура, гражданско общество и медии. За съжаление там законопроектът беше отложен. Той беше отложен не поради някаква друга причина, а само поради факта, че не присъстваха представители на Съвета за електронни медии, както и тук не присъстват, доколкото виждам, който според мен има огромна роля. Струва ми се, че не толкова министърът на културата, колкото Съветът за електронни медии има пряка роля в цялата тази проблематика.
Уважаеми колеги, включително и уважаеми г-н Стоилов, аз напълно подкрепям Вашите констатации и вашите изводи за нашата медийна среда. Но всичко това, според мен, се дължи на факта, че в България ние нямаме истински медиен регулатор. Ние нямаме медиен регулатор, който да изпълнява пълноценно и в целия им обхват правомощията, които му се предоставят в Закона за радиото и телевизията като надзорен орган върху спазването на основни принципи, които са изчерпателно изброени в чл. 10 на Закона за радиото и телевизията. Когато той се е опитвал това да го прави, винаги са скачали засегнатата медия, веднага на принципа на солидарността и другите медии са подкрепяли, че това е цензура и т.н. и в крайна сметка се получава така че нашата медийна среда е тотално разкрепостена и без никакъв надзор и регулация и заради това се получават такива драстични явления, които дадоха повод и за този законопроект.
Вярно е, че законопроектът не е много добре правно издържан. Ние като Правна комисия естествено имаме право да изкажем своите забележки. Аз ви призовавам, уважаеми колеги от ГЕРБ, не само поради факта, че той е внесен от ваши колеги, но и с оглед на това, че основанията, които са породили неговото внасяне, мисля, че всички ние ги споделяме. И ако имаме добрата воля да направим нещо добро за българското общество, нека да не го отхвърляме априори, а да се опитаме между първо и второ четене да помогнем и на вносителите да го усъвършенстват, да го приведат в един по-правно издържан вид. Според мен, просто трябва да се детайлизират процедурата и критериите. Съветът за електронни медии трябва да прави конкретна преценка дали априори, щом в преамбюла на Директивата се забранява надзора априори, тогава апостериори, но трябва да има някакъв надзор и санкции. Задължително Съветът за електронни медии трябва да взима своето решение на база на становище на Държавната агенция за закрила на детето за всеки конкретен случай. Съветът за електронни медии трябва най-после да влезе в своята роля на медиен регулатор, ако искаме по някакъв начин поне малко да оздравим, да санираме нашата медийна среда по отношение на подобен род негативни явления. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Ще си позволя и аз да направя изказване.
Първо ще кажа, че лично аз подкрепям изцяло философията на този законопроект. Съгласна съм и с това, което казаха колегите, че е необходима една сериозна редакция, особено на § 1. Текстът е доста обтекаем така, както е записан. Необходимо е, според мен, да уточним най-малкото по някакъв начин да става достатъчно ясно, че става въпрос за риалити предавания, а не за всякакъв вид предавания.
Да обсъдим още веднъж дали трябва да бъде доставчици на медийни услуги само изписано. Още повече, че това, което си спомням от последния преглед, който правихме на Закона за радиото и телевизията нямаме конкретна дефиниция на това какво се има предвид под предавания. Може би тук трябва да разпишем такава дефиниция.
С наша помощ, колеги, може наистина да подпомогнем тази добра идея и между първо и второ четене тя да придобие вида, който е необходим, за да бъде гласувана за второ четене.
Аз лично искам да взема отношение по изказването на представителя на Министерството на културата. Той маркира три основни насоки защо не подкрепя този ЗИД. Първото изречение беше свързано с това, че нецелесъобразно.
Уважаема госпожо, какво означава нецелесъобразно. Точно нецелесъобразно е с оглед възпитанието на нашите деца това, което се случва и ние трябва да приемем един такъв законопроект.
След това, по отношение на Директивата вие сте записали, че има нарушение на Директивата. Аз съм извадила пред себе си тази Директива. Чета чл. 47 в Преамбюла. Никъде обаче в текстовете на директивата, това поне което аз успях да прочета два пъти, не виждам текст, който да забранява такава разпоредба. Текстовете, които трябва да се транспонират в нашето законодателство се съдържат не в Преамбюла, а в останалата, основна част на Директивата.
Третото, което изказахте като мотив за това отрицателно становище, беше за много високия размер на санкциите. Да, може би са високи. Но това е въпрос, който също може да коригиран и уточнен между първо и второ четене.
Г-н Веселин Методиев има думата.
Веселин Методиев:
Благодаря, г-жо Председател.
И аз съм „за”. Няма да направя изключение. Поисках думата, за да кажа, че в Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта, на която имам честа да съм член, на два пъти имаше голяма дискусия в присъствието на много голям брой хора и институции във връзка със случая по край предаването Биг Брадър Фемили по Нова телевизия. Агенцията за закрила на детето беше представена от своя ръководител, бяха дадени становища. Съветът за електронни медии беше представен от тогавашния си ръководители също си даде становищата. Изслушахме максимален кръг институции. Разбрахме следното. Ако няма политическа воля в Народното събрание, няма как да се реши един тежък въпрос, който във висока степен се оценява като обида към националното ни достойнство. Защото става дума за нещо от много висок ранг в ценностно равнище, което много рядко се случва в законодателството да се занимаваме с такива неща. Защото законодателството не решава морални въпроси. То има други задачи, както казваме ние не юристите.
В конкретния случай става дума и затова колегите са емоционални и с тежки думи работят, защото става дума за нещо много, много важно. И ако това е една уверена стъпка със съгласието на всички да се направи, то и аз съм от тези хора, които с удоволствие биха поработили върху следващи колкото се може по-големи крачки.
Българската среда е проблематична от гледна точка на своето либерално поведение в тези двайсетина години. Ние бяхме затворено общество. Отворихме се рязко и някак си като чели загубихме усета за равновесие и това е много тежък проблем. Така че с много голямо удоволствие приветствам колегите, че са създали текста. Лично аз смятам да не го ограничавате. Обръщам се към юристите, оставете го предавания, не само риалити шоу, в различни предавания, в новини, навсякъде има случаи, в които има преминати граници и норми. И Съветът за електронни медии, нашата културна общественост, нашите изключителни интелектуалци, доблестта на нацията ни, не могат да се справят с тези неща и казват: Вие политиците се оправяйте. Щом ние политиците ще се оправяме, трябва да създаваме норми. Ние нямаме друг начин за оправяне в една демократична среда. Така че съм с абсолютна увереност, че това трябва да стане факт. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Методиев. Г-н Тончев, след това г-н Нотев и г-н Бисеров.
Светослав Тончев:
Уважаема г-жо Председател,
Колеги, приветствам това ,което са направили колегите ни като Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията. Прави им чест, че те са едни от малкото между нас, които имаха смелостта да предложат на вниманието ни такива изменения. Искам да ги попитам за нещо, което не ми е много ясно. Става въпрос за Закона за радиото и телевизията. В чл. 1 от Закона за радиото и телевизията е записано, че този закон урежда медийните услуги, предоставяни от доставчици на медийни услуги. С този законопроект вие ни казвате, че искате да спрете участието на децата в риалити шоута. Записано е: „Доставчиците на медийни услуги са длъжни да не допускат участие на деца”. Не би ли следвало да бъде записано: „да не допускат предоставянето на медийни услуги с участието на деца”. Това е един вид точно правна техника, както казва колегата Емил Радев за записването му, тъй като медийните услуги по този закон са аудиовизуални медийни услуги и радио услуги, а не участието на деца в такива предавания. Мисля, че по този начин ще бъде по-точно, по-ясно и по-правно издържано, записано в разпоредбата на чл. 17а.
Другото, което мисля, че трябва да направим в тази посока, подкрепяйки идеята на г-н Методиев за по-рестриктивни мерки, наистина считам, че и в Закона за закрила на детето трябва да бъдат записани изрично такива норми. Не за нещо друго, а защото в Закона за радиото и телевизията ние ще спрем предаванията на медийните услуги – точно медийните услуги, които се предоставят, а в Закона за закрила на детето ще ограничим участието на децата. Затова мисля, че в тази насока ние трябва да работим.
Подкрепям още един път идеята, която имате. Подкрепям това, което сте направили и ако имате нужда от помощ, бих бил на ваше разположение да ви помогна доколкото мога, доколкото възможностите ми позволяват. Благодаря.
Явор Нотев:
Взимам думата, за да мога с три изречения да заявя подкрепата си за предложения проект. Защото повечето от аргументите, които напълно споделям, вече се изложиха и се чуха в тази зала. Идеята е добра. Нещо повече, тя по същността си е такава, че обединява всички присъстващи в тази зала да мислим в една посока - нещо, което не се случва толкова често.
Отново искам да подчертая, че тези аргументи, които бяха ползвани в обстойните изказвания на г-н Стоилов и на г-н Методиев и преценката, която те дадоха на тази стъпка, като я определиха от категорията на малка стъпка във вярната посока, изключително полезна, напълно ги споделям.
От гледна точка на това, че ние сме съпътстваща комисия, не намирам правно-технически пречки на първо гласуване да приемем предложения текст, като включително и изказването на колегата Тончев намирам, че е в категорията на тези, които следва между двете четения да бъдат обсъдени в помощ на прецизирането на текстовете, които ще бъдат внесени в зала. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Становищата, които се противопоставят на законопроекта търсят аргументи в полето на правото. Ако ние единодушно подкрепим законопроекта, ще кажем много ясно на всички колеги, че проблеми на полето на правото няма. Може да има забележки, които ще ги отстраним, но ще кажем и на другите две комисии, включително и на водещата, да не обръщат много внимание на този тип аргумент. Защото ние сме Правната комисия в този парламент и затова една единодушна подкрепа ще бъде много ясен знак в тази посока.
Искра Фидосова:
Г-н Лазаров и след това г-н Анастасов.
Димитър Лазаров:
За да не повтарям, аз съм привърженик на всичко това, което казаха колегите. Да, подкрепям го. Отделен е въпросът, че наистина трябва доста правно да се преработи, защото терминът „деца” и още 4-5 понятия, които трябва да се свият или поне да се обясни какво означават, за да бъде лесно прилагането на закона.
Напълно съм съгласен и с това, което каза г-н Стоилов. Аз искам само в един малко по-друг аспект да поставя въпроса. Да, участието на деца или предаване с неучастие, които влияят ужасяващо върху културата, но имам и още нещо друго предвид и мисля, че вече не касае Закона за радио и телевизия, защото на другия ден, ако ние ограничим часовия пояс, те излизат в интернет. Това предаване излиза в интернет и то касае вече интернет доставчиците, защото почти всички доставчици на медийни услуги имат интернет телевизия. На практика, имайки предвид подрастващото поколение, че то основно е в интернет, може би трябва и там да се помисли за едно такова ограничение. Защото като сме казали тази първа стъпка, нека да я довършим докрай.
Екатерина Михайлова:
Аз предлагам на първо четене препоръката ни да бъде, защото виждам, че всички се обединяваме към подкрепа, между първо и второ четене да се направи промяна във всички закони, а не сега да се опитваме да хванем точно в кой? Дали в електронните съобщения или който и да е. Не е проблемът само интернет. Примерно, ще се направи на диск и ще се продава на улицата. Проблемът е първо да се спре участието въобще. Второ е разпространението. Това означава, че ще бъдат поне няколко закона обхванати. И нека това да бъде нашата препоръка между първо и второ четене да се направи стъпката за промяна на законодателството, което да обхване цялата материя, а не само излъчването през радио и телевизия, защото комуникациите са много. Големият проблем не е само предаването, а самият факт на участие. То е първото, което не трябва да се допуска да се случва такова нещо.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Михайлова. Г-н Анастасов, имате думата.
Анастас Анастасов:
Подкрепям всичко казано от колегите. Стана въпрос преди малко за чл. 17а. Втората част от самото изречение на чл. 17а е от Закона за закрила на детето. Затова е ползвана тази терминология. Но наистина пакетът от законови промени е доста по-сериозен и трябва да се мисли сериозно върху него.
Г-жо Фидосова, Вие споменахте за някаква сравнителна конкретизация на понятията и на термините „Физическо”, „психическо” и го видях като препоръка в становището на СЕМ. Но ако влезем в такава конкретика?
Искра Фидосова:
Абсолютно сте прав, колега Анастасов. Чл. 11 буквално е преписан от Закона за закрила на детето в този текст. В този смисъл аз имам забележка към представителя на Министерството на културата, когато говорите, че не е ясно и няма критерии, това е текстът, който е в Закона за закрила на детето и е достатъчно ясен. Смисълът се извежда от тълкуванието по този закон какво означава. Не трябва да четете закона и текста буквално само и единствено този.
Анастас Анастасов:
Каза се, че санкциите били прекомерно завишени. Според мен, не са прекомерно. Даже може да се помисли за по-висока санкция.
Искра Фидосова:
Г-жа Манолова иска думата.
Мая Манолова:
Подкрепям всичко казано дотук. Използвам случая да ви обърна внимание, че какъвто е подходът към този законопроект, който принципно подкрепям като идея, такъв би следвало да бъде подходът и към други законопроекти, които може да не са съвършени в правно отношение, но тук ги отхвърляме поради липса на точката и запетайката, което е практика на Правната комисия.
Тогава нека да имаме смелостта всеки път да казваме истинските си мотиви за това да отхвърлим едно или друго. Приветствам либералността, която проявявате по отношение на този законопроект, защото той следва да бъде подкрепен. Но също така апелирам, да проявите достатъчно смелост и по отношение на други законопроекти, които могат да не се окажат абсолютно съвършени от правна гледна точка. Все пак тук се гледат законопроекти на първо четене, а обикновено изпадаме в детайли, за да си търсим някакви причини да отхвърлим един или друг проект.
Искра Фидосова:
Ние вашите не ги подкрепихме поради несъгласие с философията, а не като правна техника.
Мисля, че всички, които имаха желание, се изказаха.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-48, внесен от н. пр. Даниела Димитрова Миткова, Йоана Милчева Кирова и Диан Тодоров Червенкондев на 14.05.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Без против и въздържали се. Благодаря на всички колеги.
Йоана Кирилова:
Благодаря ви колеги за подкрепата.
Искра Фидосова:
В доклада ще запиша всички препоръки, които отправиха колегите от Комисията.
Обръщам се към вносителите да се обърнат за помощ към колегите от нашата Комисия, за да можем да направим финалните текстове.
Колеги, продължаваме с последната точка от дневния ред.
По седма точка - Обсъждане на Доклад от постоянно действащата Подкомисия към Комисията по правни въпроси, която осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специални разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства, вх. № КП – 053-35-1 от 03.05.2010 г.
Колеги, това е първият доклад на Подкомисията с най-дългото име в историята на българския парламент.
От страна на Министерството на вътрешните работи е заместник-министър Павлин Димитров и г-н Бойко Славчев. Тук е и заместник-главния прокурор г-н Валери Първанов.
Давам думата на председателя на Подкомисията г-н Веселин Методиев да ни запознае с доклада.
Веселин Методиев:
Уважаеми колеги, няма да чета доклада. Той е достатъчно кратък. Искам да отбележа три неща:
Първото е, че присъстват тук господа, на които искам официално да изкажа благодарност на тях и на техните ръководители, защото помощта, която беше оказана, беше реална както от Министерството на вътрешните работи, така и от Главния прокурор и Прокуратурата, така и от Висшия съдебен съвет и от Председателя на Държавната агенция за национална сигурност.
Второто е, че предлагам на колегите и занапред тази деликатна тема, свързана със специалните разузнавателни средства да се разисква, разсъждава, обсъжда и анализира от политически и граждански контрол през броя на хората, които са били обект на такива специалин разузнавателни средства, а не да броим самите документи. Защото за мен това е неправилният начин. Казах го пред колегите си. Тук са всичките числа: за исканите СРС, за ВДС, но мисля,у че базовото число, върху което трябва да съсредоточим вниманието е за хората, за които са прилагани специални разузнавателни средства. Това, разбира се, е странично становище, но тогава, според мен, най-добре се вижда ефективността.
Третото е, с което ще завърша, че в доклада се съдържат мнения и препоръки, които са плод на едно съгласие от различните институции, в които бяха направени срещите и проверките. Т.е. това, което е написано като изводи и препоръки е мнение на прокуратурите, съдилищата, районните дирекции на вътрешните работи, регионалните структури на ДАНС. Тъй като тези институции попадат в различни власти и към нас фактически е отправено искането и ние трябва да го реализираме през закона за изграждане на процедури, които да бъдат използвани от тези институции. Защото подзаконовите актове в момент, в който институциите са в различни власти, създават известно затруднение по тяхното прилагане. Мисля, че това е съвсем логично, съвсем ясно откъде произтича проблема. Той е обективен и трябва да бъде преодоляван.
Днешното заседание на подкомисията беше свързано с промяната в Правилника. Искам да ви уведомя, като допълнение към доклада, че в много кратък срок (в рамките може би на около две седмици) ще внесем ново решение, с което да сменим вътрешните правила на Подкомисията, тъй като те се гласуват в пленарна зала с оглед на променения Правилник за организацията и дейността на Народното събрание във връзка със Закона за електронните съобщения.
Това е, което имам да кажа.
Благодаря и на експертите, които са към комисията. Те си свършиха своята работа. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Методиев. Аз само ще допълня едно изречение от мен. Искам да благодаря на всички колеги, които са членове на тази подкомисия з атмосферата, която се създаде за работа и затова, че успяхте да спазите абсолютно срока, въпреки че имахте само няколко месеца да организирате целия процес за работа на Подкомисията. Ние като Правна комисия, съгласно правилника до 31 май ще спазим срока и ще представим доклада за пленарна зала.
Благодаря на експертите и на представителите на Прокуратурата и на Министерството на вътрешните работи за оказаното съдействие и отношение към работата на тази Подкомисия.
Колеги, имате думата за изказвания. Да дадем първо думата на членовете на комисията. Г-н Бисеров, заповядайте.


Христо Бисеров:
Взимам думата, за да изкажа едно несъгласие с ротационния председател, че водещото число на лицата, спрямо които са прилагани специални разузнавателни средства, аз смятам, че водещото число е другото – броят на специалните разузнавателни средства.
Приветствам т. 4 от идеите за промени, за да се мисли в посока за лимитиране на броя на специалните разузнавателни средства по институции и контрол през бюджета. Защото това е истинският механизъм – контролът през бюджета. Аз опитах да ви предложа нещо такова да направим, когато правихме промените по отношение на Закона за електронните съобщения. То не беше прието. Но идеята, виждате, че става все по-актуална.
Докладът трябва да бъде подкрепен, но нашите критерии остават различни, което е добре. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Както казаха колегите и г-жа Фидосова, това е докладът от работата на около 2.5-3 месеца на експертите, което не значи, че следващият доклад, когато ние ще имаме вече една година, може би ще има такива въпроси от колегите от парламентарни групи или в пленарна зала. Естествено е, че ние предвиждаме да правим тематични проверки, по-задълбочени проверки, по отделни теми. Тук е малко повече статистика, което в рамките на тези два месеца е нормално. Има и становища, които са оформени, това което казаха г-н Методиев и г-н Бисеров. Лично моето мнение е, че бихме могли да мислим по въпроса за някаква рестрикция по прилагането по линия на бюджета или бройките. Но това е нещо, което тепърва ще правим. Ние имаме половин година пред нас, в което време ще навлезем по-сериозно в тази тематика и наистина тематични проверки по отношение на самото съдържание на исканията, самото съдържание на актовете на съда – къде има и къде няма актове.
Като за първи доклад все пак показа на обществото, че наистина се касае за около 3500 лица, а не се касае за 10 хиляди и повече лица. Тук ще отворя една голяма скоба, защото се появяват по медиите различни писания за това колко искания е имало в Англия, колко разрешения и т.н. Просто трябва пределно ясно да стане, че там режимът за разрешенията, касаещи националната сигурност е съвсем различен, съвсем други органи, от този, касаещ криминалните престъпления, разследването, където разрешенията се дават от съдия. По медиите се явяват абсолютно неверни сравнения и данни. Това трябва да бъде ясно.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Нотев, заповядайте.

Явор Нотев:
Г-жо Председател,
Бих искал изрично да заявя подкрепата си за доклада, който беше приет на заседание на Подкомисията. Ще ми се да подчертая ролята на ротационния, но все пак пръв председател на тази Подкомисия, защото не знам защо колегата Бисеров обръща внимание именно на „ротационния” председател.
Освен че разглеждаме и приемаме първия доклад, той е изготвен от първия председател на тази Подкомисия. Подчертавам това не за друго, а защото наистина започнахме в кратки срокове работа в една сфера, която не беше сфера, в която има практика на парламента, нито орган на парламента. Разбирам, че се поставиха съвсем реалистично границите, в които трябва да се работи от комисията, съответно насоките, в които да се извършват съответните проучвания, резултатите от които залегнаха в този доклад. В този смисъл е и личната заслуга на Председателя на Подкомисията.
Моето лично впечатление е, че тези данни, които получихме с пълното съдействие на органите, за които спомена г-н Методиев, са изнесени съвсем коректно. Тук някакво предимство на едната или другата цифра в доклада аз не намирам. Правилно е отбелязано колко са исканията по отношение на колко граждани са приложени. Така че всеки да направи извода кое е водещото за него и кое не е в контекста на предложенията, които са формулирани в четири точки.
Завършвам с това, че изцяло подкрепям изнесената в доклада информация, както и обобщението за работата на Подкомисията и направените предложения.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Нотев. Представителите на Прокуратурата и на МВР, желаете ли думата. Г-н Първанов, заповядайте.
Валери Първанов:
Благодаря, г-жо Председател.
Изцяло подкрепяме представения доклад на Подкомисията. Искам да декларирам още веднъж нашата съпричастност към тяхната работа и естествено съдействието, което ще окажем за в бъдеще за контрола, който те упражняват.
Бих искал да прочета няколко данни за допълнение към това, което беше цитирано в доклада.
За 2009 г. по 765 досъдебни производства са използвани специални разузнавателни средства при над 150 хиляди, които са разследвани. Мисля, че 165 хиляди бяха в предходната година. При 765 показва половин процент, което ще свидетелства, че прокуратурата не прибягва по всяко едно дело към специални разузнавателни средства. Броят на лицата са 2481. Явно ефективността не е висока, защото само по 234 лица са предадени на съд. Т.е. 1/10 спрямо тези, за които са използвани специални разузнавателни средства, което показва за проблеми при използването. Т.е. или разпространяване (изтичане) на информация, че спрямо лицето се прилагат СРС и те не дават съответната информация за действителното положение – за престъпната дейност, която се извършва, или пък органите, които искат и прилагат специалните разузнавателни средства не се ориентират правилно, както към лицата, към които трябва да се приложат, така и способът, който се избира, за да бъде той ефективен. Явно има какво да работим в тази насока. Посочени са способите – 8843.
Осъдени лица, спрямо които е използвано СРС 150 с влязла в сила присъда 151, както и почти половината специални разузнавателни средства са приложени по искане на прокурори от Софийската градска и Софийската районна прокуратура. Естествено 10 към 1 е съотношението в полза на първата. Всички знаем, че най-тежката престъпност е в София. Тук са делата за висшата администрация, за министри, за депутати, за магистрати. Тук са и тежката организирана престъпност, което показва, че действително прокуратурата в общи линии се ориентира да иска приложението на специални разузнавателни средства за разследване на такъв тип престъпления, за които без такива специални разузнавателни средства трудно може да се очаква каквато и да е ефективност.
Подкрепяме идеята за контрол чрез бюджета. Надяваме се при обсъждането на бюджета за 2011 г. да бъде разчетено, може би в отделно перо, или пък в средствата за издръжка спрямо органите, които искат използване на СРС някакъв финансов ресурс специално. В крайна сметка тези органи, включително и Прокуратурата, ще се разпростират според финансите, които вие ни гласувате, за да можем да разчитаме колко СРС и какви видове да искаме, за да доказваме престъпната дейност.
Тази година смятаме да подпомогнем МВР. Ще намерим начин. Ние имахме среща с г-н Димитров, на която уточнихме Прокуратурата да осигури хартия, тонер и други консумативи, защото те са в по-лошо състояние от нас. В крайна сметка тази хартия, надлежно изписана после пак идва в Прокуратурата под формата на ВДС. Така че може да се каже, че тези препоръки сме ги пуснали в действие и ще търсим един по-добър ефект.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Първанов. Г-н Димитров, заповядайте.
Павлин Димитров:
Г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Аз също искам да изкажа своето задоволство от работата на Подкомисията и на експертната група. От краткия текст на доклада личи, че е подходено професионално. Тази материя е много чувствителна за обществото. За мен е удоволствие да чуя и да възприема един пълен политически консенсус по тази тема. Съгласен съм с направените препоръки.
Искам да споделя една моя теза, която ще бъде теза най-вероятно на ръководството на министерството. Действително ние с г-н Първанов днес коментирахме проблемите, свързани с прилагането на специалните разузнавателни средства. При едно лимитиране при всички случаи ще се дисциплинира оперативно издирвателната дейност и дейността, свързана с разследването. Защото на всички е известно, че това е един от способите за събиране на доказателства, но не е единственият. По-големият брой на искания доказва, че имаме по-малки възможности с другите законови средства, особено за МВР, да събираме необходимата информация. По този начин, лимитирайки този процес, първо, ще направим икономии на бюджета, второ, ще дисциплинираме и органите по разследването и органите, занимаващи се с оперативно издирвателна дейност, още повече с промените в НКП. Вие по-добре от мен знаете, че тази опция вече е факт и ще се събират доказателства, които ще бъдат годни за досъдебния процес.
Министерството на вътрешните работи има идеи за законодателни промени в тази посока, но това ще стане след като проучим европейската практика.
Освен това, разходваните средства да бъдат за сметка на възложителя и в крайна сметка това трябва да го направим час по-скоро. При планиране на бюджета за 2011 г. това да намери място в бюджетите на съответните ведомства, които прилагат този подход.
Изцяло подкрепям направените предложения. Аз съм удовлетворен от свършената работа за това кратко време. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Димитров. Поискаха думата г-н Янаки Стоилов, Мая Манолова, Анастасов и г-н Лазаров. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми представители на магистратурата и на МВР,
От текста и от информацията, която беше дадена, аз мисля, че можем да подкрепим този доклад на Подкомисията, но правя уговорката като първи доклад. Защото той според мен е описателен, а не достатъчно аналитичен. Препоръките, които се правят, имат почти изцяло процедурен характер. Само т. 4 засяга по същина проблемите. Част от въпросите, които аз поставям, бяха коментирани от г-н Първанов. Мисля, че тази информация трябва да се съдържа във вашия доклад. Освен за общия брой на прилаганите през годината СРС, мисля, че в предмета на Подкомисията попадат и случаите на проследяване на трафика. Най-малкото такава обобщена информация също трябва да дадете. Те не са в този смисъл СРС, но са част от режима по електронните съобщения, който разширихме. Ще го имате предвид. То не е извън предмета на дейност на Подкомисията.
Освен това, се вижда надяваме се, не се е прекалявало с прилагането на СРС от общия брой на досъдебните производства. Но трябва да се констатира ниската ефективност на това прилагане, както стана дума – в 1/10 от предадените на съд и доколкото мога да пресметна - 1/17 от осъдените лица. Ясно е, че това не е удовлетворителен показател.
Предполагам, че няма да влезем в някакво нарушаване на правилата за класифицираната информация, ако предоставите и данни как по видове се разпределят тези СРС от общата маса. Мисля, че обобщената информация не е класифицирана информация.
Според мен, трябва да се засегне въпроса за публичността на съдебните процеси в случаите на използване на СРС. Защото в много случаи това става повод да се иска тези процеси да бъдат закрити, а според мен, процесът няма да разкрива начина на събиране на доказателствата, тъй като той вече се позовава на резултата.
Това мисля, че трябва да бъде една препоръка от страна на Комисията от самите органи на съдебната власт само в степента, в която наистина трябва да се защити класифицираната информация и данни от личния живот на лицата. Тогава да се прибягва или само за тази част от процеса, за да могат да бъдат наистина представени тези данни.
В дейността на комисията надявам се, че няма да настъпи някакво пълно срастване между членовете на комисията и органите, които прилагат тези средства. Защото имам предвид, че само по един представител на група. Аз не правя предложение те да бъдат двама, за да се предотврати това. Това е един системен проблем във всички контролиращи специалните служби органи. Това е една препоръка към вас. Защото се надявам, че следващият доклад ще бъде по-аналитичен и по-критичен, за да докажете, че вие наистина искате да навлезете в дълбочината на прилагането на тези средства.
Последният въпрос, който искам да поставя, е дали не трябва да се погрижите да проследите и анализирате случаите на използването на СРС извън оторизираните за това органи. Това става все по-широко разпространена практика. Ние за това можем да видим в публичното пространство. Няма как част от информацията, било то достоверна или недостоверна, която излиза по дадени случаи, че не е събирана по този ред или най-малкото тя се използва за други цели от други органи. Дори не казвам, че тя е изтекла от тези, които имат право на нея. Защото вече и други структури могат да се домогват до събиране на информация с подобни средства. Това, според мен, трябва да стане ваша работа, защото то е част от общия процес дали наистина тези средства ще служат за противодействие срещу престъпността и защита националната сигурност, или ще се използват за други цели от всякакво естество. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Аз ще бъда по-кратка и по-ясна. Според мен, в този доклад при цялото ми уважение към г-н Председателя, липсва каквато и да било конкретика. Елементарните въпроси, които могат да се зададат, са пред всеки абзац:
- „Заседания за изслушване и дискусия по проблемните области” – колко заседания?
- „Експертен състав за подпомагане на подкомисията” – какъв и с колко души е този експертен състав?
- „Осъществени проверки в областни структури на МВР” – в колко областни структури? Колко проверки? Има ли сред тях тематични? Какви проверки?
Защото иначе този доклад показва една дейност на обикновена регистрация. При това като знам колко са добросъвестни от прокуратурата и от съда, със сигурност мога да кажа, че данните, които ще се съдържат в техните доклади ще са по-изчерпателни и в частта, която касае използването на СРС. Тогава работата на тази комисия, ако ще се провежда по този начин, е абсолютно безсмислена, защото Прокуратурата и ВКС в своите годишни доклади ще дадат данните по-подробно, по-аналитично и по-конкретно.
Примерно, защото от начина, по който тук сте ги завързали, не става ясно от тези искания за СРС, даже тук има няколко цифри и от тях не става ясно за какво точно става дума. Примерно, искания за СРС 10 019. Обаче колко от тях са разрешени? По отношение на 3462 лица. В смисъл колко са от тези 10 хиляди разрешени, защото има разлика между СРС и броя лица.
След това – 1234 веществени доказателствени средства. Но по отношение на колко лица са образувани в резултат на тези СРС съдебни производства. Плюс въпросите, които постави Янаки Стоилов. Колко от тях са в досъдебната фаза, колко от тях са служили са основание за образуване на съдебни производства. С тези елементарни злоупотреби или по-точно проблеми, по които си задават въпроси, а именно в колко случаи използването на СРС просто формално е използвано за засекретяване на съдебни процеси.
Ако по този начин ще се движи дейността на тази подкомисия, бих искала да попитам самите участници в нея. Аз не искам да давам оценки, но вие самите имате ли усещането, че наистина контролирате нещо, че правите някакъв контрол или в момента осъществявате една най-обикновена регистраторска дейност. Не виждам тук нито анализ, нито реален контрол по същество за това какво се случва с използването на СРС. Докладът е прекрасен, но със сигурност докладът на Прокуратурата и на ВКС ще са по-прекрасни в частта, която касае СРС и тогава изобщо поставям под съмнение необходимостта от изготвянето на подобни доклади.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-жо Манолова, Вие прочетохте ли последния абзац от доклада. Той мисля, че е достатъчно ясен.
След това не забравяйте, че сме в открито заседание в момента и част от въпросите, които поставихте, според мен лично, без да имам претенцията, че съм специалист като колегите и затова си позволявам да ви отговоря, има ред да се запознаете с всички подробности. Предполага се, че вие знаете този ред. Вижте последния абзац от доклада.
Г-н Анастасов искаше думата.
Анастас Анастасов:
Аз няма да повтарям колегите. В общи линии, след като това е отчетено за миналата година – 10 019, това означава че са включени исканията, които в момента вървят по ЗЕС. (Само СРС.) Само СРС. Добре.
Написано е искане. Аз не знам дали са издадени разрешения. Няма и как да знам поне от този доклад, който е в мен в момента.
По отношение на дисциплинирането на МВР ние говорихме много по повод на ЗЕС, когато правихме промените. Наистина ли има нужда от това ръководителите, които разрешават тези искания от МВР, да обяснят на своите подчинени и да ги накарат по някакъв начин наистина да бъдат прецизни още повече в исканията си, които ще постъпват.
За лимитиране може би е наистина основателно в някаква степен, но финансово обвързана, струва ми се, че не би следвало да се прилага в такава степен. Защото, примерно, липсата на средства в даден искател, означава той ад не може да направи едно искане. Ако има лимитиране, той трябва да иска разрешение от по-горния, който да му отпусне някаква допълнителна бройка към тези, които са му разрешени. Не знам дали няма да стане някакъв сериозен проблем.
Напълно подкрепям г-н Стоилов за класифицираната информация в тези разрешения, които се получават. На едно от събиранията с колегите от съдилищата изрично беше поставен въпросът по отношение на ВДС в съдебно заседание, когато имаме дела. Това са веществени доказателствени средства. Те са доказателства, които могат да бъдат коментирани, оспорвани или потвърждавани по реда на НПК. Когато бяха тук колегите от Франция, изрично посочиха, че всички доказателства, събрани по този ред във Франция в наказателното процес са общо достъпни за всички. Ние го констатирахме и мисля, че стана въпрос в предишните месеци, че понякога този, който е искателят за определена информация, за да се презастрахова, вдига нивото на секретност и оттам съдията е длъжен да засекрети делото, а реално няма нищо вътре, което да е секретно. Абсолютно сте прав, че способът е секретен, а не това, което е събрано с него. То трябва да се оспорва по някакъв начин. Това е една от критиките на Европейския съюз по отношение на прозрачността на съдебния процес точно по тези знакови дела.
Преди месец и половина имахме среща. Г-н Вучков участва тогава като представител на МВР с всички председатели на районни съдилища по повод на влизането в сила на ЗЕС за исканията, които те ще разрешават и ще дават. Разговарях с колегите председатели на районни съдилища. Вече има уточнени позиции и възникнали проблеми. Огромното желание на двете страни беше в най-скоро време да се организира подобна нова среща, за да могат да се поставят тези неща за действителна унификация по отношение на протоколи, на разрешения и т.н. И това колкото по-бързо стане, толкова по-добре. Беше изрично заявено от колегите, че в тези срещи трябва да участват и представители на прокуратурата. Това е един взаимно свързан процес. Дали касае СРС или ЗЕС, там трябва нещата да се решават заедно, за да се стигне до някакво общо заключение и да се спазва една и съща практика в цялата страна. В момента се разбира, че има някакви отклонения, които създават проблеми. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
По отношение на това, което каза г-н Димитров. Да, предстои и както Вие казахте може би по ваша инициатива – на Министерството на вътрешните работи, промяна на Закона за специалните разузнавателни средства с оглед на някакво лимитиране. В доклада само е споменато.
Г-жо Манолова, това е първият доклад за тези два месеца. Ние имаме много други констатации, но за да ги кажем, и аз преди малко го казах, предстои тепърва ние тематично да установим къде, защо и как са се случили тези неща. В доклада е казано, че формално се попълват тези искания, бланкетно и формално съдиите дават разрешения.
Да се върна на темата. Достатъчно е във вашите вътрешни инструкции и наредби да се добави, че този, който иска, служителят да напише какви досега доказателства са събрани и не са дали резултат. Това е достатъчно. Защото в закона изрично е казано кога може да се иска прилагането на специални разузнавателни средства. Ще стане много бързи и изведнъж ще се види, че никакви други доказателства не са събирани и съдът може да го контролира. Достатъчно е това да се напише вътре. Това е един от способите за ограничаването. Защото, ако първата ми работа е да отида да искам прилагането на специални разузнавателни средства, а никакви други доказателства не съм събирал, аз съм в нарушение на закона и би следвало да ми се откаже. Това би стимулирало служителите да вършат и другата работа, за която ние говорим. Донякъде би предотвратило и възможността при един изчерпан лимит, при едно тежко престъпление, аз да мога да се възползвам от закона.
Г-жо Манолова, има още много неща. Ние знаем, че формално се искат. Както и г-н Бисеров наведе на тази мисъл нашата комисия. Ние тематично точно това ще проверяваме. Специално за разрешенията. Има съдии, които формално не правят акт за разрешаване, а одобряват. Има някои съдии, които го правят така. Така че това предстои. Но съгласете се, че за два месеца наистина са едни обобщени данни.
Що се касае до ВДС. ВДС се прилагат към наказателните дела, г-жо Манолова. Те просто няма как да висят. Що се касае до проблема, който беше поставен. Да, той стои за ВДС дали са основание за съкращаване на делата, но е извън предмета на обхвата на нашата комисия, мисля аз. По-сериозният проблем, който стои е, че тези веществени доказателства, след като делото е приключило, влязло е в сила, то се съхранява в съда в 5 годишен срок в зависимост от тежестта и след това се унищожава. В същото време тези ВДС съдът е длъжен да ги съхранява 15 години, но това е предмет на друг закон – нещо, което е неразумно, уникално, безсмислено. Просто не е в обхвата на комисията да се произнася в тази част. Там има проблем по прилагането на един друг закон. Да, по отношение на съхранението ние сме говорили, но то мисля е отбелязано в доклада, но няма все още такава статистика.
Христо Бисеров:
Мисля, че трябва да задълбочим разговора и да вкараме политически елемент, защото аз съм съгласен, че не трябва да се правим на експерти и само експертно да си говорим.
Управляващото мнозинство има двулично отношение по тази тема. Ние сме говорили за това. Вие превръщате СРС - в специалните разузнавателни средства, в специалните съдилища, специалните съдии в основно оръжие в битката с организираната престъпност. А ние тази политика не я приемаме, защото срещу това няма реципрочен контрол. Този контрол не е реципрочен контрол, колкото и докладът да бил хубав. Унищожихте един орган с 5 млн.лв. бюджет и създадохте една комисийка, в която аз участвам, защото съм се борил години и мандати наред да има парламентарни комисии. И съм имал тежки проблеми с БСП в миналия мандат, защото те бяха основните противници на това да има специализиран такъв парламентарен контрол. Така че вие не сте прави, когато се опитвате да внушите, че тази комисия – така работата е добре. Не е добре. Но толкова можем.
Т.е. вашата политика не е правилна политика. Тази комисия не е реципрочна на всичкото, което се прави в другите закони. Но в рамките на това, което има като компетенции и като задължение и като срок комисията каквото е могла, нещо е направила. Проверки се вършат. Докладът няма да отрази всичко, защото няма нужда. Има едни доклади в секретна секция от МВР, от Прокуратурата, който иска да ходи да ги чете. Пет човека толкова могат да свършат.
Пак казвам, ще го политизираме вероятно разговорът в зала. Няма начин.


Мая Манолова:
Моля да отговорите. Имате ли усещането, че като член на тази комисия реално осъществявате някакъв контрол върху СРС.
Христо Бисеров:
Моите усещания ще ги споделям в моята партия, г-жо Манолова, и в къщи.
Мая Манолова:
Добре. С чувството ли сте, че сте си изпълнили задълженията да контролирате СРС.
Христо Бисеров:
Не ме контролирайте мен, ако обичате.
Трябва да сме наясно, че контролът не е реципрочен на употребата.
Искра Фидосова:
Г-н Бисеров, компетентността на Комисията, която закрихме като орган, е същата и в момента. Ние не сме променили компетентността в закона. Петимата бяха членовете на предишната, петима са и сега. Щатният състав е същият. Там имаше 12 щатни служители. Само че имаше 5 млн. бюджет за първите 7-8 месеца, а тук имаме около 300 хил. лв. бюджет, който не знам дали ще изразходим за цялата година. Така че компетентността е същата.
Христо Бисеров:
Парламентарният контрол е едно, а оперативният – друго. Защото ние наистина сме критикувани, че няма контрол. Не искам да злоупотребяваме с действия, които ние можем да приложим. Защото ние бидейки опозиция, сме в състояние да обезсмислим тази комисия. Но не искам да го правим, защото в края на краищата усилията са в правилна посока, но вие не сте почтени към темата. Това е истината. Защото давате на едното място много. Превръщате всички специални средства, но да не се отплесвам. Знаете за какво става дума.
Явор Нотев:
Г-жо Председател, само няколко изречения, преди вероятно председателят на подкомисията да отговори и затова настоях да бъда преди неговото изказване, за да може той да обобщи всичко.
Бих искал да заявя моята оценка и моето усещане, защото аз за разлика от колегата Бисеров, ще го споделя в отговор на въпроса на колегата Манолова.
Имаме ли усещането или съзнанието, че вършим някаква работа или контрол. Веднага ви казвам: Да. Имам следните основания да твърдя това.
Всички съображения, които бяха изказани в критичен порядък по отношение на доклада – непълноти или пропуски в доклада, с удовлетворение отбелязах, че са теми, които са коментирани, теми, които имат отговори и те се съдържат в материалите, въз основа на които материалът е изготвен. Това че те не присъстват като пряк отговор и пряка информация в доклада са от други съображения. Оценка за това получихме от професионалист в тази област – г-н Димитров, отбеляза краткостта и сдържаността по изнесената информация като достойнство на доклада. Аз ви уверявам, че по въпросите, по които г-н Стоилов заяви, че би следвало да са намерили отговор и то е така, имаше обсъждане в комисията. Дори мнението лично на председателя беше в посока да се разшири информацията, да се даде повече конкретика, например по видове специални разузнавателни средства. Изоставихме тази идея. Може би сме били по-предпазливи, но така или иначе информацията е на разположение на всеки, който би я потърсил тази информация. Наистина в последния абзац на доклада е казано, че разполагаме с докладите, които са изготвени професионално и подробни и данните от тези доклади послужиха за един анализ при съпоставката на тези данни до каква степен те се препокриват. Защото действително процесът по искането, разрешаването и самото ползване на специални разузнавателни средства преминава през регистрите на повече от една институция.
По въпроса за самия характер на информацията и това, че до голяма степен не се съдържа информация от тематични проверки. На днешното заседание това беше един проблем, обърнат към бъдещата работа на комисията. Наистина в двумесечен срок успяхме да направим това. На заседанията на комисията се проведоха срещи с ръководителите на институциите. Разговаряхме много градивно и много полезно и в бъдеще тези срещи ще бъдат един определен резултат. Тематични проверки, извършвани от членовете на комисията, са заложени като идея, споделена на днешното заседание. Нямаше никаква възможност експертните проверки да бъдат съпътствани с тематични, но това не е чужда на комисията идея и в стенограмата от днешното заседание ще видите на какво внимание и на какъв анализ бяха подложени тези предложения.
От г-н Стоилов чух още един въпрос, който като чели ни извежда извън рамките на компетентност на комисията. Става дума за злоупотребите със специални разузнавателни средства. И това сме коментирали. И това е въпрос, който може би ще чуем и в наше становище и може да се коригира разбирането. Но вие си спомняте случая за срещата с г-н Йовчев, председателят на ДАНС, който на излизане съобщи именно такава злоупотреба със специални разузнавателни средства и това ни даде конкретен повод. То даже остана със съмнение дали е със специални разузнавателни средства или имаме нарушение на процедура, какъвто е предметът на контрол от нашата комисия. Така или иначе не бихме могли да защитим обществото от всякакъв вид злоупотреби. Те попадат в компетентност на други органи, на други процедури, включително и от компетентност на съда, защото осъществяват състави на престъпление. Говорим за едно неразрешено използване на технически средства.
С оглед на тази моя констатация, че всъщност всички въпроси, включително и тези които г-н Анастасов засегна в своето изказване, са били на вниманието на Комисията искам още веднъж да заявя удовлетвореността и усещането, че наистина тази комисия работи. Защото не сме изпуснали да се спрем в обсъжданията на която и да било от тези теми.
И още нещо. Не съм склонен да съпоставям резултатите от евентуалната работа на Бюрото, което беше закрито и това, което ние представяме на вашето внимание. Бюрото с 5 милионния бюджет така и не заработи. Струва ми се, че за месеците, за които ние отчитаме дейност на комисията, те не си намериха сграда и не започнаха реална работа. Как да се съпоставим с тях кое би било полезно и по-ефективно. Така че това са несъпоставими величини. Това е мое мнение, моя бележка.
Политическата оценка, която г-н Бисеров предлага, тя, разбира се, предстои и то в зала най-вероятно.
Веселин Методиев:
Аз съвсем накратко ще се опитам да отговоря на някои от нещата, на които знам отговора. На някои от нещата аз не зная отговора.
Днес г-н Стоилов в залата каза нещо, което много ми хареса: „Ние народните представители се стремим да разширяваме кръга на своята компетентност и го правим в зависимост от желанието и старанието на всеки един от нас.” Казано на по-човешки език, някой го мързи, други – не. Казал го е и Мечо пух. Извън тези шеги.
За данните на Прокуратурата. Тук е г-н Първанов, тук са и колегите без г-н Миков. На срещата с г-н Главния прокурор, (има протокол от това заседание) бяха поставени много от въпросите, които сега тук бяха поставени и г-н Главният прокурор беше изключително коректен да каже, че за него те звучат много интересно и той ще ги направи систематична част от доклада на институцията, именно отразяваща специалните разузнавателни средства. Част от нещата, с които г-н Първанов днес ни запозна, са резултат от дискусията преди два месеца. Аз намирам това за добро сътрудничество между институциите и знам смисъла на тази фраза. Защото е опасно другото, което каза г-н Стоилов, да се сродят така институциите, че изобщо да не се контролират, което е реално опасно. В случая става дума за умение да се вземе предвид това, което някой поставя като проблем и някой друг казва: Да, ще вземем това предвид и ще настроим собствената си система да анализира нещата по този начин. Защото този анализ, който чувате, беше идея, част от която беше споделена от колеги от комисията, включително всички членове, включително представителите на опозицията.
По втория въпрос за секретността на процеса. Аз ви моля, г-жо Председател, аз съм изключително за, нека да стане част от становището на комисията за пленарна зала, че това е една препоръка, към която ние ще се стремим, за да намерим решението. Защото това решение в момента не може да бъде намерено, нито в доклада, нито в становището. То е част от законодателството.
По отношение на това, че има процедура и анализ. Г-н Стоилов каза нещо, което аз съм убеден че е вярно. Нали трябва да се гарантира някаква защита на личността. Тази гаранция не може да бъде без да се реши това като норма. Аз поне така мисля. Ако смятате, че това може да се реши само по процедура. О’кей! Кажете каква е тя и ще тръгнем по този път. Но мисля, че има нужда от норми, които трябва да решат този въпрос. Това, което аз съм чул до момента е, че има нужда от промяна на самото законодателство. Това го казват експертите. В тази връзка искам да кажа, че проблемът за „СРС”, проблемът за Биг Брадър за подслушването е голяма тема и тя наистина е обществено значима. Когато се разговаряше за тези неща, включително и днешният разговор, свързан с интернет трафика, се оказва, че освен държавата, има институционална система, през която движението на тази информация може да тече в различни посоки и контролът на цялата държава към нея е сложен и деликатен въпрос. Не е със съвсем еднозначни отговори. Това нещо не е било дебатирано. На това нещо не са му търсени решения. Сега се търсят. Това само по себе си е някакво усилие в рамките на няма и 100 дена.
За процедурите и за анализа. Моето лично мнение може да не е точното, но е, че белята е скрита в процедурите и затова съм се обърнал лично аз и вниманието ми е насочено към процедурите, защото там, когато нещата не са ясни и прозрачни, там могат да се случват всякакви тайнствени неща. Ние трябва да се занимаваме и това ще го направим в близките две седмици с един текст от закона, с който се разкриват две институции, които могат да прилагат специални разузнавателни средства, които все още не сме успели да стигнем в анализа си до тях. Това са разузнавателните служби. Защото на тях изрично законът им е дал право да прилагат. Този разговор се проведе днес. Ще бъде обект и на анализ, естествено. Това ще го напишем и ще го предоставим на вниманието на всички.
Ще завърша с това, което е безспорно много важно, за политическия смисъл на цялата тази работа. Който желае може да прочете протоколите от срещите ни със заместник-министър председателя и министър на вътрешните работи, от срещата ни с Главния прокурор, Висшия съдебен съвет и да види мнението, изказано от колегите. Ние там не сме се различавали по едно, че ако има политическа воля и съгласие на подкомисията, може да се напредне много. И ако се появи сблъсък, това напредване ще намали динамиката си много бързо. Всички сме наясно, че е така. Никой от нас не си прави илюзия. Но същевременно всички знаем, че това е един от пътищата, за да може да се решат тези натрупани в годините, както каза г-н Бисеров, от много години проблеми. Изсипвани, изсипвани и заринати в един момент, до такава степен не решавани в продължение на 10 или 12 години – мисля, че е от 1998 г. законът. Само че опозицията има две възможности. Едното е, да го обезсмисли поради политически причини и другото да го обезсмисли, защото не иска да работи, поради мързел. Това са две различни неща. Искам да ги отчетем. Защото има и други документи на комисията, от които се вижда кой кога е ходил на заседание и любопитството може да бъде насочено в едната посока. Едната посока е чисто политическа. Това е принципно несъгласие, което беше изразено тук опозиционно много ясно от Христо Бисеров. И другото може да бъде не точно това. Моето желание, не като председател, а като на човек, на който му се е случило в момента да носи тази отговорност като един от петимата, е ние да положим усилия да вървим колкото се може по-бързо напред. За два месеца, според мен, сме извървели не малък път. Защото съставът на експертната група още не е попълнен не поради проблеми на петимата народни представители, а поради съгласие тук в тази зала от преди няколко месеца, че експертният състав ще бъде на паритетен принцип. Това е важен въпрос и трябва да го решим и него и колкото по-бързо, толкова по-добре. Това е нещо, което стои пред очите на всички нас. Можем политически да блокираме, можем политически да вървим напред. Това е въпрос на избор.
Аз също мога да изразя някакви принципни несъгласия с една или друга позиция, но когато нося отговорност, я нося наистина с желанието да бъда отговорен човек.
Накрая ще кажа от моята скромна практика на четвърти мандат народен представител и член на правителството в един период от време, че подобни неща са ми отнемали обикновено по-дълъг период от време. Този път отнеха по-кратък период от време, защото аз познавам българската политика вече 15 години. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Методиев. Г-жа Манолова иска думата.
Мая Манолова:
Само един въпрос под формата на реплика. Доколкото разбрах една от най-съществените спънки в дейността на комисията е опозицията по причини, които не назовахте, но загатнахте. Така ли е? Правилно ли разбрах? Кажете ясно.
Искра Фидосова:
Заповядайте, г-н Методиев.
Веселин Методиев:
Лошо съм се изразил. Съжалявам, извинявам се.
Смятам, че взаимодействието между управляващи и опозиция ще реши въпроса. Това казах.
Искра Фидосова:
Г-н Ципов, имате думата.

Красимир Ципов:
Благодаря, г-жо Председател.
Искам да припомня на колегите, че материята във връзка с контрола се разработва от края на 2008 г. и началото на 2009 г. Това беше резултат на едни осъдителни решения на съда в Страсбург. До тогавашния момент съществуваше един вътрешно ведомствен контрол, който беше в повечето случаи формален, граничеше с границите въобще да не се осъществява. Така че нека да дадем възможност на тези хора да поработят по-сериозно, да се види каква ще е ефективността от тази работа.
В тази връзка даже искам да предложа едно допълнение на т. 1 от препоръките в смисъл такъв да бъде укрепен капацитета на вътрешно-ведомствения контрол, защото оттам трябва да се стартира цялата процедура по контрол на използването и прилагането на специалните разузнавателни средства. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване Доклада на постоянно действащата Подкомисия към Комисията по правни въпроси, която осъществява парламентарен контрол и наблюдение на процедурите по разрешаване, прилагане и използване на специални разузнавателни средства, съхраняването и унищожаването на получената чрез тях информация, както и за защита на правата и свободите на гражданите срещу незаконосъобразното използване на специални разузнавателни средства, вх. № КП - 053-35-1 от 03.05.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се. Благодаря.
С това приключихме с дневния ред. Закривам заседанието.


Председател:
Искра Фидосова