Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 36



Днес, 17.06.2010 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на външните работи – Ася Трайчева-Вълчева, експерт; от Министерството на правосъдието – Даниела Машева, заместник-министър и Росица Дичева, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”; от Висшия адвокатски съвет – Валентин Бенатов, главен секретар; от Министерството на земеделието и храните, Главна дирекция „Земеделие, гори и поземлени отношения” - Стоил Дудолов, началник на отдел и Стойка Куртева, юрист; от Министерския съвет, отдел „Инвестиции и концесии” – Георги Йончев, началник на отдел и Мариана Славкова, съветник; от Агенцията по обществени поръчки - Миглева Павлова, изпълнителен директор, Галя Манасиева, директор на дирекция „Методология, анализ и контрол на обществените поръчки” и Христина Денева-Кирчева, от същата дирекция; от Софийския университет, Юридически факултет – Красимир Димитров.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси с предварително обявения дневен ред:
1. Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по рамкова позиция на Министерския съвет по т. 24 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2010 г.) – предложение на регламент на Европейския парламент и на Съвета относно гражданската инициатива, № 002-00-29, внесена на 01.06.2010 г.
2. Обсъждане на работен доклад за второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 002-01-37, внесен от Министерския съвет на 12.05.2010 г.
3. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 002-01-28, внесен от Министерския съвет на 16.04.2010 г.
4. Обсъждане на общ проект на приетите на първо гласуване на 14.05.2010 г. Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки: № 002-01-19, внесен от Министерския съвет на 15.03.2010 г.; № 054-01-23, внесен от Димо Гяуров и Кирчо Димитров на 19.03.2010 г. и № 054-01-36, внесен от Емил Йорданов Радев и Десислава Вълчева Атанасова на 22 04.2010 г.- за второ четене (продължение).
5. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение на Закона за националния архивен фонд, № 054-01-55, внесен от Даниела Маринова Петрова и група народни представители на 14.06.2010 г.
По първа точка - Представяне, обсъждане и приемане на Доклад по рамкова позиция на Министерския съвет по т. 24 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2010 г.) – предложение на регламент на Европейския парламент и на Съвета относно гражданската инициатива, № 002-00-29, внесена на 01.06.2010 г.
От името на Министерството на външните работи г-жа Ася Вълчева ще представи мотивите.
Ася Вълчева:
Дами и господа народни представители,
Накратко ще ви запозная с дискусията по този регламент, както и позицията на България по този регламент.
Правната база за Европейската гражданска инициатива е в Договора за Европейския съюз, Дял ІІ „Разпоредби относно демократичните принципи”, чл. 11, който гласи, че „най-малко един милион граждани на Съюза, граждани на значителен брой държави-членки, могат да поемат инициативата да приканят Комисията да представи подходящо предложение, в рамките на предоставените й възможности, по въпроси, за които тези граждани считат, че за целите на прилагането на договорите е необходим юридически акт на Съюза.”
За прилагането на тази клауза на Договора от Лисабон е необходимо приемане на регламент на Европейския парламент и на Съвета. Очакванията са с въвеждането на една такава гражданска инициатива да се засили влиянието на европейските граждани в политиката на Европейския съюз, както и утвърждаването на пряката демокрация посредством намаляване на демократичния дефицит.
В тази връзка на 11 ноември 2009 г. Европейската комисия публикува Зелена книга относно Европейската гражданска инициатива, чиято цел е да събере становищата на всички заинтересовани страни по основните въпроси, които да намерят място в бъдещия регламент. Проведено е изслушване на заинтересованите страни. На базата на получените становища и отговори на 31 март 2010 г. Европейската комисия представи проект на Регламент на Европейския парламент и на Съвета относно гражданската инициатива- документ 2010/0074 (COD)
Последното развитие по въпроса. Все още Европейската гражданска инициатива се обсъжда на работната ниво в институциите на Европейския съвет. Имаше две заседания на Съвета на министрите върху нея. Първото беше м. април, на което проведен ориентационен дебат. Второто се проведе на 14 юни, преди два дни и беше одобрен общ подход по предложението за Регламент. Предстои внасяне на този общ подход за първо четене в Европейския парламент. Очакванията на Председателството са регламентът да бъде одобрен на първо четене.
Водеща комисия в Европейския парламент е Парламентарната комисия по конституционни въпроси. Назначени са двама докладчици по досието. Не се очаква докладът да е готов до края на испанското председателство.
Основните моменти от предложението.
Европейската комисия се е ръководила от следните водещи принципи, които Българи подкрепя, а именно:
- европейските граждански инициативи трябва да бъдат представителни за интересите на европейските граждани, като се избегне възможност за евентуални злоупотреби с това право. В същото време процедурата трябва да бъде разбираема и лесна за използване и да не се стига прекомерно увеличаване на административните разходи за държавите-членки;
- минималният брой държави-членки, от които трябва да произхожда гражданите, подкрепили инициативата е фиксиран на 1/3 следствие на дебати. Това е ново развитие след приемането на Рамковата позиция отпреди един месец. Тогава имаше дискусия между 1/3 и ¼. За момента се възприема 1/3, т.е. 9 държави-членки.
- минималният брой подписи във всяка държава-членка, чиито граждани ще се включат в инициативата се определя въз основа на принципа на дегресивна пропорционалност, като се отчитат разликите в броя на населението на държавите-членки. За Българи необходимия брой подписи е 13500.
Съществува задължителна регистрация на предложените европейски граждански инициативи в електронен регистър, изготвен от Европейската комисия.
Предвижда се възможност за събиране на изявления за подкрепа онлайн. Изявленията за подкрепа трябва да бъдат събрани в срок от 12 месеца от регистрацията, считано от датата на регистрацията.
Ново развитие след приемане на рамковата позиция е броят на подписите, необходими за задължително предоставяне на определена гражданска инициатива за становище по допустимост от Европейската комисия е определен на 100 000 подписа. В първоначалния вариант предложението на комисията беше за 300 000 подписа. Много държави-членки искаха изобщо да няма такова изискване – да се слеят процедурите на регистрация с проверка за допустимост.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-жо Вълчева. Колеги, имате думат за изказвания и за въпроси по така представения доклад по рамковата позиция.
Няма желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване Доклада по рамкова позиция на Министерския съвет по т. 24 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2010 г.) – предложение на регламент на Европейския парламент и на Съвета относно гражданската инициатива, № 002-00-29, внесена на 01.06.2010 г.
Който е „з”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По втора точка - Обсъждане на работен доклад за второ четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 002-01-37, внесен от Министерския съвет на 12.05.2010 г.
От Министерството на правосъдието тук е заместник-министър Даниела Машева. От Висшия адвокатски съвет е Валентин Бенатов.
Колеги, имате раздаден доклада за второ четене. Започваме.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата.”
Предложението е комисията да подкрепи текста на вносителя за наименованието на закона. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 1 няма постъпили предложения.
По § 2 също няма постъпили предложения.
По § 3 също няма постъпили предложения.
Предложението е Комисията да подкрепи текста на вносителя за § 1, § 2 и § 3. Желаещи за изказване по трите параграфа има ли? Няма.
Подлагам на гласуване. Който е „за”, моля да гласува § 1, § 2 и § 3. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 4. Предложение на комисията за принципна подкрепа на текста на вносителя със следната редакция за § 4.
„§ 4. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думата „наименованието”, се заменя с „професионалното звание” и накрая се добавя „и в регистъра на чуждестранните адвокати, воден от адвокатската колегия”.
2. Ал. 5 се изменя така:
„(5) В 14-дневен срок от влизане в сила на решението по ал. 3 Висшият адвокатски съвет извършва вписването в Единния регистър на чуждестранните адвокати, упражняващи адвокатска професия, под професионалното звание в държавата, в която е придобита адвокатската правоспособност, и изпраща съобщение за това до адвокатския съвет на колегията, в която членува придружаващият адвокат, за вписване в регистъра на чуждестранните адвокати към съответната адвокатска колегия.”
3. Създава се нова ал. 6 и ал. 7 и 8:
„(6) Адвокатският съвет на колегията, в която членува придружаващият адвокат, извършва служебно вписването по ал. 5 в 14-дневен срок от получаване на съобщението.
(7) Висшият адвокатски съвет издава карта на чуждестранния адвокат в 14-дневен срок от вписването му в Единния регистър на чуждестранните адвокати.
(8) В единния регистър на чуждестранните адвокати към Висшия адвокатски съвет и в регистъра на чуждестранните адвокати на съответната адвокатска колегия по изрично заявление на чуждестранния адвокат се вписва наименованието (фирмата) на групата, в която членува в държавата-членка по произход.”
4. Досегашната ал. 6 става ал. 9.”
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 4. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 5. Предложението е Комисията да подкрепи по принцип текста на вносителя със следната редакция на § 5.
„§ 5. В чл. 14 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея думата „наименованието” се заменя с „професионалното звание”, а думите „административните органи и служби” се заличават.
2. Създава се ал. 2:
„(2) При осъществяване на професионалната си дейност в Република България чуждестранният адвокат, практикуващ под професионалното звание на държавата-членка на Европейския съюз, в която е придобита адвокатската правоспособност, има правата и задълженията на българския адвокат. Той може да упражнява съвместно адвокатската професия с други чуждестранни адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати, както и с български адвокати по реда на глава десета.”
Желаещи за изказване по § 5? Няма. Подлагам на гласуване редакцията на § 5 по предложението на комисията.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 6. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 6.

„§ 6. В чл. 15 в изречение първо думата „наименованието” се заменя „професионалното звание”, думите „има право” се заменят с „може” и се създава изречение трето: „Вписването в регистъра на адвокатите дава право на чуждестранния адвокат да практикува адвокатската професия под званието „адвокат”.”
Желаещи за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 7. Предложение за подкрепа текста на вносителя.
По § 8 също предложение за подкрепа на текста на вносителя.
По § 9 също.
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 7, § 8 и § 9 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 10 предложение за подкрепа по принцип текста на вносителя със следната редакция на § 10:
„§10. В чл. 22, ал. 1, в текста преди точка едно след думата „колегия” се поставя запетая и се добавя „а чуждестранният адвокат се отписва от Единния регистър на чуждестранните адвокати и от регистъра на чуждестранните адвокати към съответната адвокатска колегия”.”
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам н гласуване редакцията на § 10. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 11 предложение за подкрепа на текста на вносителя.
По § 12 също.
Подлагам на гласуване § 11 и § 12 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 13. Предложение за подкрепа по принцип текста на вносителя със следната редакция на § 13.
„§ 13. В чл. 58 в текста преди точка едно накрая на изречение първо се добавя „и/или чуждестранни адвокати, вписани в единния регистър на чуждестранните адвокати”.
Желаещи за изказване? Няма.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 14. Предложение за подкрепа на текста на вносителя.
По § 15 също.
Анблок подлагам на гласуване § 14 и § 15 по вносител.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 16 предложение за подкрепа по принцип текста на вносителя със следната редакция:
„§ 16. В чл. 62, ал. 2 се правят следните допълнения:
1. В т. 3 след думите „на адвокатите” се добавя „съответно от регистъра на чуждестранните адвокати”.
2. Създава се т. 5:
„5. Документи, доказващи необходимите обстоятелства за вписване на допълнение към наименованието на адвокатското дружество в случаите по чл. 59, ал. 4.”
Желаещи за изказване? Няма. Който е „за” редакцията на § 16, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 17. Комисията по принцип подкрепя текста на вносителя и предлага следната редакция на § 17.
„§ 17. В чл. 76, изречение първо се изменя така: „Адвокат, чуждестранен адвокат, вписан в Единния регистър на чуждестранните адвокати или адвокатско дружество може да сключи договор за сътрудничество с друг адвокат, чуждестранен адвокат, вписан в Единния регистър на чуждестранните адвокати или с адвокатско дружество.”
Изказвания? Г-жа Колева, заповядайте.
Юлиана Колева:
Аз може би трябва да попитам референтите или не знам към кого точно да задам въпроса си.
В чл. 76 на проекта има второ изречение:
„С договора се уговаря извършването на определена правна работа или се поема съвместно работа по определени дела.”
Искра Фидосова:
Отпада това изречение, защото е действащ текст на чл. 76. Даден ви е действащия текст. Нали в докладите слагаме и действащите текстове, за да ви е лесно да следите текстовете.
Юлиана Колева:
Благодаря, разбрах.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване по § 17? Няма.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 18. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителите и предлага следната редакция на § 18.
„§ 18. В чл. 77, ал. 1 изречение първо се изменя така: „адвокат, чуждестранен адвокат, вписан в Единния регистър на чуждестранните адвокати или адвокатско дружество може да сключи писмен срочен или безсрочен договор с друг адвокат или чуждестранен адвокат, вписан в Единния регистър на чуждестранните адвокати, за постоянна работа срещу определено възнаграждение.”
Желаещи за изказване няма. Подлагам на гласуване редакцията на § 18 по предложение на комисията.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 19. Предложение за подкрепа по принцип текста на вносителя с предложение за редакция на § 19
„§ 19. В Глава десета се създава Раздел ІV с чл. 77а:
„Раздел ІV. Съвместна практика на чуждестранни адвокати.
Чл. 77а. (1) Чуждестранните адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати, могат да упражняват съвместно адвокатската професия с други чуждестранни адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати, както и с адвокати, вписани в съответния адвокатски регистър, под формите на съвместно упражняване на адвокатската професия, уредени в раздели І – ІІІ.
(2) Един или повече чуждестранни адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати, могат да упражняват адвокатската професия на територията на Република България под формата на клон на тяхната група, учредена в друга държава-членка на Европейския съюз по произход на групата.
(3) Като съдружници в клона по ал. 2 могат да участват и адвокати по чл. 4, ал. 1.
(4) Регистрацията и дейността на клона по ал. 2 се извършва съответно по реда на чл. 57, 58, 60-75, като ограничението относно броя на адвокатите по чл. 58, изречение първо не с прилага.
(5) В случаите по ал. 2 чуждестранните адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати, могат да използват наименованието на групата, в която членуват в своята държава-членка на Европейския съюз, като добавят думата „клон”, правният статут на групата в държавата членка по произход, и поне едно от имената на членовете на тази група, които практикуват на територията на Република България.
(6) Освен в случаите по чл. 73, ал. 1 клонът, регистриран по ал. 2, се прекратява, когато чуждестранен адвокат бъде лишен от право да упражнява адвокатска професия по реда на чл. 133, ал. 1, т. 4 и 5, както и при отписване на чуждестранния адвокат от Единния регистър на чуждестранните адвокати.”
Желаещи за изказване. Заповядайте, г-н Бенатов..
Валентин Бенатов:
За прецизност искам д поясня поради каква причина Висшият адвокатски съвет прие, че е по-правилен първоначалният текст на законопроекта на ал. 2, който беше:
„(2) Двама или повече чуждестранни адвокати от една и съща група или от една и съща държава-членка по произход, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати, могат да упражняват адвокатската професия на територията на Република България под формата на клон на тяхната група в държава-членка на Европейския съюз, по произход на групата.”
Ние изхождахме от обстоятелството, че препоръчвайки всички тези форми за упражняване на адвокатската професия от чуждестранни адвокати в приемаща държава. Директивата изтъква, че е по-лесно да се спазват традициите и възприетите форми и уредби на националното законодателство. Тези въпроси в проекта ,който ще бъде приет впоследствие като закон, уреждат материя, свързана с колективното упражняване на адвокатската професия. Възприемайки първоначалния проект, ние считахме, че именно двама или повече отговаря по-добре на изискването за колективно упражняване на адвокатска професия, защото клоновете за производни вторични представители именно на форма за колективно упражняване на адвокатска професия. Ако се приеме, че един чуждестранен адвокат ще упражнява функциите на клон на практика той ще упражнява еднолично дейността, някак си ще опосредява колективното упражняване на адвокатската професия на своите чуждестранни съдружници. Но на територията на България ще упражнява професията еднолично. Ние считахме, че това не е правилно от гледна точка на сегашната уредба на колективното упражняване на адвокатската професия от страна на адвокатите в България, независимо дали са български адвокати или чуждестранни адвокати, вписани в регистъра.
Но, разбира се, вие ще прецените доколко тази забележка е правилна.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Бенатов. Г-жо Машева?
Даниела Машева:
Не възразяваме срещу така предложената нова редакция на ал. 2 на чл. 77а. Считаме, че тя в пълна степен съответства на текста на Директивата. Разбира се, могат да бъдат приети и съображенията на г-н Бенатов. Поради тази причина, ние също изхождахме и предложихме първоначалната редакция на текста, но няма пречка да бъде възприета и така направената в последствие.
Искра Фидосова:
Може ли колегите от дирекция „Европейско право”. Заповядайте.
Йоана ...........: експерт
Становището на отдел „Европейско право” предлага следния текст, който да бъде включен в законопроекта:
„Един или повече чуждестранни адвокати, вписани в Единния регистър на чуждестранните адвокати, могат да упражняват адвокатската професия...”
Искра Фидосова:
Това е ясно. Разликата е в „един или двама”. Но какво е по Директива. Имаме ли задължение? Коя е директивата? Дайте текстовете, за да ги погледнем.
Йоана .............: експерт
Текстът, който е предложен, да бъде включен в законопроекта напълно цитира чл. 11 от директивата 985 на Европейския парламент и на Съвета. Т.е. този текст, който е включен в законопроекта, съответства изцяло на текста на чл. 11 от Директивата. Аз мога да ви предоставя и самият текст на Директивата.
Искра Фидосова
Чл. 11, ал. 1 гласи:
Един или повече адвокати от една и съща група. Т.е. изцяло транспонираме по начина, по който е разписано в тази Директива 985/ЕО на Европейския парламент от 16 февруари 1998 г.
Правосъдието заявиха подкрепа на това предложение с редакционната поправка „един или повече”, както е по директива.
Вие изразихте обратното.
Валентин Бенатов:
Аз изразих обратното, за да изтъкна, че целта на български закон е да се урежда колективно упражняван на адвокатската професия и клонът е предназначен за това. Смята, че Директивата не го поставя като императивно изискване точната бройка да бъде от един нагоре – непременно от един. Но вие ще прецените по-добре. Това не е някакво противопоставяне срещу редакцията на законопроекта. Ние се стремим към съвършенство и спазване на духа на българския закон, който не е в противоречие с Директивата.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, има една малка тънкост, която мисля, че ни убягва и която мисля, че ще разреши спора.
В чл. 11 от Директивата, ал. 1 се казва: „един или повече адвокати от една и същ група, които практикуват под професионалното звание по произход в приемащата държава-членка могат да упражнят професионалната си дейност в клон или в представителство на тяхната група в приемащата страна.”
Т.е. този текст обединява две форми на дейност – клон и представителство, и затова се допуска един или повече. Защото представителството може да бъде от един.
Докато в разглежданата от нас ал. 2 в закона се касае единствено и само за клон и за това ми се струва, че е уместна забележката ,че когато става дума за клон, не може да бъде само един. Директивата обединява две хипотези в една разпоредба и за това се предвижда един или повече, защото освен клон, този текст предвижда и представителство. Обединява двете възможности, докато в нашата ал. 2 се касае само за клон.
Струва ми се, че можем да приемем двама, специално за клон двама.
Искра Фидосова:
Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Аз също подкрепям това, което г-н Бенатов и г-н Казак изтъкнаха. Просто структурата на нашия Закон за адвокатурата е такава, че веднъж имаме е текстове, които уреждат дейността на адвоката, и втори път имаме текстове, които уреждат колективната адвокатска работа. Систематичното мястото на този текст е там, където се урежда работата на адвокатите като колектив. Това е формата на адвокатските дружества при нас, а за чуждестранните адвокати е на клона. Очевидно един клон всъщност представлява едно чуждестранно адвокатско дружество и за това тук забележката не е редакционна, а е по същество и за това би трябвало да бъде двама или повече. Това, разбира се, не възпрепятства работата на чуждестранния адвокат като самостоятелен адвокат. Но то вече е уредено в предходните разпоредби. И в този смисъл Директивата е изпълнена без еднозначно и технически да бъде пресъздадено в нашия закон.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Колева. Аз също смятам, че трябва да подкрепим първоначални вариант, който е по вносител – „двама или повече”.
Г-жа Машева.
Даниела Машева:
Мисля, че второто изречение на ал. 1, на чл. 11 от Директивата дава тази възможност, тъй като се дава възможност според националното законодателство да бъде уреден този въпрос, както каза г-н Бенатов. Така че няма да с счита в несъответствие, ако бъде възприета редакцията „двама или повече”. Това е мнението ни.
Искра Фидосова:
Аз ще подложа първо по вносител – „двама или повече”. Разликата е само в ал. 2.
Подлагам на гласуване редакцията на § 19 по вносител по ал. 2 в „двама или повече чуждестранни адвокати”
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 20 няма постъпили предложения. Комисията подкрепя текста на вносителя .
По § 21 също.
По § 22 също.
Подлагам н гласуване анблок § 20, § 21 и § 22 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Допълнителна разпоредба.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 23. комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 23.
„§ 23. Този закон въвежда изискванията на Директива 98/5/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 1998 г. относно улесняване на постоянното упражняване на адвокатската професия в държава членка, различна от държавата, в която е придобита квалификацията.”
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Колеги, експертите имат пак възражения по § 19. Имат различно тълкувание на текста на чл. 11 от Директивата. Т.е. ако е необходимо още малко дебат и преграсуване.
Г-жа Атанаска Колева има думата.
Атанаска Колева: експерт
Всъщност Директивата е много ясна в това отношение. Става въпрос з самото упражняване на дейността в клон. Не става въпрос за създаването на клон само от двама или повече чуждестранни адвокати. Те могат да създадат клон групата и да включат и български адвокати. Така че ние по този начин ограничаваме бройката. Трябва задължително да дойдат двама, за да практикуват дейността си в клон. Ако дойде само един, пример.
Също така, ако мога да добавя, мисля, че е станала грешка с § 2 от същия член, където пише „двама или повече”, но там е за сдружаването. Мисля, че точно § 2 на същия чл. 11. В първоначалния вариант двете алинеи бяха малко смесени. Мисля, че това е объркало вносителите, тъй като в първата се казва: „един или повече могат да”.
Искра Фидосова:
Моля да дадете на колегите текстовете на директивата.
Ал. 2 или § 2 на чл. 11 се казва:
„Всяка държава-членка разрешава на двама или повече адвокати от една и съща група, или от една и съща държава-членка по произход, които практикуват на нейна територия под професионално звание достъп до форма на съвместна практика. Т.е. сдружаването е в ал. 2.
Ал. 1, която преди малко коментирахме, за един или повече адвокати от една и съща група могат да упражняват професионалната си дейност в клон или в представителство на тяхната група в приемащата държава-членка, касае самото упражняване. В тази връзка са погледнем текста на ал. 2 на § 19 от нашия ЗИД, който касае упражняването, а не сдружаването.
Юлиана Колева:
Каква е логиката. Те могат да упражняват колективна дейност, когато са двама. Излиза, че те идват тук и еднолично могат да регистрират клон и да упражняват дейността от името на клона, въпреки че всъщност упражняват дейност на някакво сдружение.
Искра Фидосова:
Не. Сдружаването е в ал. 2. там се искат двама или повече адвокати. Сдружаването е в ал. 2, но не ал. 2 на ЗИД.
Юлиана Колева:
Когато дойдат два, те могат да упражняват колективна дейност от името на фирмата. Като дойде един, може да бъде регистриран като клон.
Искра Фидосова:
Не. Като дойде един, той може да упражнява и е достатъчно само един да дойде, за да упражнява и да има тези правомощия. Регистрацията, сдружаването е с минимум двама.
Росица Дичева:
Идеята е само един човек д може да представлява клон на групата, която е регистрирана в чуждата държава. И той евентуално може да се сдружи с български адвокати. Ако са двама, примерно, ще има пак ограничение, защото двама чуждестранни трябва да има, за да се сдружат с един.
Валентин Бенатов:
Възможността български адвокати да участват в клона е уредена в ал. 3. Но това е само възможност, не е задължение. Клонът на групата не задължава тези, които
Росица Дичева:
Понеже промените в Закона за адвокатурата бяха инспирирани точно от мотивирано становище на Европейската комисия, че създаваме допълнителни ограничения за чуждестранните адвокати в България и предполагаме, че ще ни пишат сега, че пак създаваме допълнителни ограничения, след като
Валентин Бенатов:
Тъй като повдигнахте този въпрос, искам да ви информирам, че Върховният административен съд реши много ясно и еднозначно този спор, който беше повдигнат от тази английска фирма. Не може в Република България адвокатската дейност да се осъществява под формат на търговска дейност, защото това противоречи на правния порядък.
В момента, ако се приеме правна норма, която дава възможност еднолично да бъде представлявана колективна форма за упражняване на адвокатски права в чужбина, в България еднолично да се представлява, влизаме в противоречие с духа на българския закон, който разграничава едноличното упражняване на професията от колективното упражняване на професията. В никакъв случай няма да влезете в противоречие с Директивата. Още повече, че ал. 3 дава само възможност на български адвокати да участват в такъв клон, стига тези които го създават, да ги искат. Ако не ги искат, какво ще стане. Само един човек чуждестранен адвокат ще бъде клон, който ще представлява упражняването на колективна форма на адвокатската професия. Струва ми се, че това не е логично.
Красимир Ципов:
Г-жо Председател, не съм убеден, че вникваме внимателно в текстовете на Директивата. Опасявам се, че наистина ал. 1 и ал. 2 от чл. 11 уреждат съвсем различни неща. В крайна сметка може би е необходимо да се замислим дали не въвеждаме едно допълнително ограничение, като поставяме изискване различно от посоченото в ал. 1 на чл. 11 на Директивата. Все пак чл. 11, ал. 1 говори, че един или повече адвокати от една и съща група, които практикуват, могат да упражняват професионалната си дейност в клон или представителство. Не мисля, че тук става дума за регистриране на клон и този един единствен адвокат да е представител на този клон.
Ивайло Тошев:
Аз мисля, че тук трябва да прочетем и второто изречение, което казва, че въпреки това, когато основополагащите правила, които уреждат дейността на тази група в държавата членка по произход са несъвместими с основополагащите правила, произтичащи от законите и т.н. Г-н Бенатов каза, че ние на българските адвокати казваме, че трябва или самостоятелно да си упражняват дейността или и двама и повече да се групират, а на чуждестранните да им дадем само от един да може да упражняват тази дейност.
Искра Фидосова:
Други изказвания? Министерството на правосъдието кой вариант смятате че трябва д бъде. Кой вариант подкрепяте.
Даниела Машева:
Г-жо Председател, присъединяваме се към така предложената последна редакция с мнението на експертите от Комисията по европейски въпроси – „един или повече”. Считаме, че това в по-пълна степен ще съответства на текста на Директивата.
Тодор Димитров:
Уважаеми колеги, аз мисля, че можем да мотивираме и едната и другата теза. По-скоро е въпрос на политическо решение дали да бъде „един или повече” или „един или двама”. Мисля, че и в двата случая няма да противоречим на директивата. Така че е въпрос на политическо решение. Лично аз считам, че трябва д въведем такова ограничение „двама или повече”.
Искра Фидосова:
Категорично възразявам. Не става въпрос з политическо решение, а за експертно мнение кое е коректно да се запише.
Колеги, дайте да погледнем. Ако трябва да преминем нататък и след това да се върнем още веднъж към този текст. Неща още веднъж да се погледне. Ще се върнем след това към него още веднъж, ако е необходимо.
Аз като ги чета разбирам нещата по различен начин. Наистина първата алинея касае само упражняването. Втората алинея касае сдружаването. ЗИД, който гледаме в момента, в чл. 77а, ал. 2 касае единствено и само упражняването на адвокатска професия, а не сдружаването. Моля ви още веднъж да погледнете разпоредбите на Директивата. За мен това е ограничаване на правата и това, което е залегнало в Директивата при внимателен прочит на текстовете.
Тодор Димитров:
Колеги, Раздел четвърти казва: „съвместна практика на чуждестранни адвокати”. В тази връзка в този раздел аз мога да се мотивирам в другата посока – щом е съвместна, двама или повече. За това ви казвам въпрос на политическо решение е дали ще приемем едното или другото.
Според мен, и в двата случая не противоречим на Директивата.
Искра Фидосова:
Ако приемем „двама или повече”, аз го разбирам, че трябва да дойдат най-малко двама, за да могат до упражнят правото си като адвокати.
Росица Дичева:
Има се предвид съвместна практика с местни адвокати. Чуждестранния адвокат няма да учредява адвокатско дружество, а ще бъде само представител на клона. Ние нямаме в българското законодателство клонът да бъде повече от един човек. Нямаме такова изискване. Става въпрос само за представителство на клон.
Валентин Бенатов:
Мисля, че трябва да се прави разлика между клон и представителство. Българското законодателство не създава абсолютно никакво ограничение за еднолично представителство. Напротив, представителството е основна форма за упражняван на адвокатската професия. Всички колеги ще г потвърдят. Клонът е нещо съвсем друго. Клонът е форма за съвместна практика въпрос на чуждестранните адвокати.
Както преди малко един от членовете на комисията изтъкна, чл. 11, т. 1 в Директивата коментира едновременно и клона и представителството и за това говори един или повече.
Но когато говорим за клон, клонът е съвсем различно нещо от представителството.
Клонът на адвокатската професия според Директивата е нещо различно от клона на търговско дружество. Знаете, че клонът н търговското дружество няма персонален състав. А тук изрично директивата казва, че клонът трябва да има персонален състав. Нашият закон, който урежда правния ред за съвместно упражняване на адвокатската професия изисква някаква степен на сдружаване. Заради това клонът е отнесен към подобно персонално сдружаване на двама или повече адвокати, които да представляват съответната група от държавата.
Искра Фидосова:
Г-н Бенатов, не уреждаме тук сдружаването и клоновете. Моля ви прочетете ал. 2. Става въпрос само за упражняване и текстът говори един или повече чуждестранни адвокати. Не го бъркайте нито с българските, нито с клона. Моля ви прочетете текста на § 19, ал. 2. Прави са колегите от Европейско право и от Правосъдието и референтите и колегата Ципов. Моля Ви, прочетете внимателно текста.
Валентин Бенатов:
Няма повече да се изказвам. Вие преценете.
Красимир Ципов:
Колеги, може би трябва да обърнем внимание, че в ал. 3 също се говори за един или повече адвокати от приемащата държава-членка. Мисля, че това все пак не е случайно.
Искра Фидосова:
Г-жа Машева каза, че подкрепят предложението с редакцията „един или повече”.
Подлагам на прегласуване сам на ал. 2, на чл. 77а, § 19 с редакцията „един или повече” – това ,което предлагат експертите и от Европейско право, и референтите, подкрепяни от Министерството на правосъдието.
Който е „за” „един или повече” в ал. 2, моля д гласува. Трима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четиринадесет „въздържали се”.
Продължаваме със следващата точка от дневния ред.
По трета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 002-01-28, внесен от Министерския съвет на 16.04.2010 г.
Ние вече сме го разглеждали този ЗИД. Остана колегите да представят редакция за проблемните текстове. Те ги представиха. Раздадени са ви. Коментирали сме го в подробности този ЗИД и не смятам, че отново трябва да с връщаме към този дебат. Моля ви, ако някой все още не е погледнал предложението на експертите от министерството на земеделието, да го погледне и да преминем към гласуване на законопроекта, освен ако няма предложения по това, което те предлагат.
Това беше наше искане, тъй като имахме притеснение по няколко от параграфите. Колегите приеха това, което ние дадохме като становище предварително с нашите аргументи. Изготвили са тяхното виждане за корекции и редакция на тези текстове.
Заповядайте, г-н Стоилов.


Янаки Стоилов:
Аз имам един въпрос, г-жо Председател, и ако мога да го поставя. Той не произтича пряко от съдържанието на законопроекта, но е свързан с него. Използвам участието на представителите на Министерството на земеделието и храните и сигурно ще могат да ни ориентират.
След като в този изменителен закон не се поставят въпросите, кога смятате, че ще предложите за обсъждане два въпроса, които произтичат от решение на парламента във връзка с мораториумите за промяна на предназначението на определени земи край морето и край планинските курорти. Защото, доколкото си спомням наближава да изтече този срок и вероятно това ще бъде предмет на следващо изменение в същия закон или в група закони. Така че, ако може, да ни дадат кратка информация по този въпрос.
Стойка Куртева:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги.
Г-н Стоилов, беше поставен още при първото обсъждане на проекта този въпрос за начина, по който ще бъде отразено решението на Народното събрание, което въвежда забрана, спиране по-скоро, на промяната на предназначението на земеделски земи, които се намират в охранителните зони А и Б по Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. За момента в предложението, което ние разглеждаме, действително не фигурира такъв текст. Това е проект, който внася Министерският съвет и той основно се занимава с общия Закон за опазване на земеделските земи. Тъй като решението на Народното събрание има за предмет определена ограничена територия, която се регламентира от Закона за устройството Черноморското крайбрежие, не сме включили такова предложение, като съдържание в Закона за опазване на земеделските земи.
Янаки Стоилов:
Моят въпрос беше готвите ли изменение, което засяга този закон или и този закон, тъй като сроковете са на приключване.
Стойка Куртева:
В Закона за горите, който се разработва кат изцяло нов закон, би могъл да се регламентира този въпрос, но за момента аз не съм запозната Става въпрос все пак за Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Все пак говорим за друг закон, където според мен, му е систематичното място.
Искра Фидосова:
Г-жа Колева има думата.
Юлиана Колева:
Аз бих искала да отговоря на г-н Стоилов, защото знам, че в проекта на Закона за горите, който се подготвя в момента, който всъщност е готов като законопроект, но мисля, че в някаква фаза на обсъждане преди внасяне в Министерския съвет, е предвидена забраната за промяна на предназначението при определени условия. Там така или иначе тази материя се урежда по отношение на горите в горския фонд.
Що се отнася до мораториума върху промяна на предназначението на земите, които са в Черноморския район, там след коментар със земеделското министерство, установихме, че това трябва да бъде промяна в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие, а не в общия земеделски закон, защото той касае само тези земеделски земи, които са в пряка и непосредствена близост до Черноморското крайбрежие. За това този закон ще претърпи промяна. Не мога да ви отговоря в каква степен на готовност е този проект на закон.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Димитров поиска думата.
Тодор Димитров:
Аз имам един въпрос към вносителите.
Имате нова редакция на § 7, чл. 23. Като гледам старата редакция на ал. 2 и новата редакция, която предлагате, не намирам на практика абсолютно никаква разлика. Да кажете каква е разликата.
Искра Фидосова:
В първия вариант има абсолютно забранителен режим с императивна разпоредба, а в новата редакция, която предлагат колегите, става въпрос за обратното – разрешителен, при определени условия, на които трябва да отговаря.
Първия вариант, който е по ЗИД, ал. 2 започва „Не се допуска изграждането и/или разширението на обекти ....., освен когато.
А новият вариант е обратното – разрешителен, изграждането или разширението на обекти се допуска, когато попадат в територии.
В първия вариант имахме пълна забрана.
В § 11 има бележки към колегите вносители, че имаше различен подход към държавната и към общинската собственост. В § 11, тъй като беше различен подходът и при държавната собственост се изискваше само след отстъпване право на строеж върху тях, сега сте изравнили нещата и за общинската и за държавната важат едни и същи правила
Т.е. това, което сме дали като препоръки към вносителите от правна гледна точка, в момента са отстранени.
Ако има необходимост от някаква редакция, тя ще бъде чисто редакционна и има време з второ четене да бъде коригирана.
Има ли други желаещи за изказване. Г-н Димитров, заповядайте.
Тодор Димитров:
Аз ще изкажа мое мнение. Аз н виждам абсолютно никаква разлика на практика в ал. 2 в първата редакция и в сега предложената редакция. Абсолютно никаква разлика няма на практика. На практика разликата е нула. Просто не знам защо е предложена новата редакция на ал. 2, след като режимът е един и същи.
Стойка Куртева:
Уважаема г-жо Председател,
Тъй кат проектът беше предмет на много оживени и енергични и спорни обсъждания с участието на всички заинтересувани страни, включително и на инвеститорите, на неправителствени организации, както от областта на земеделието, така и от тези, които се занимават с възобновяеми енергийни източници. Ние констатирахме, че се получава едно неразбиране и една голяма част от читателите на този закон, които не са професионалисти ни обвиняваха в това, че ние сме забранили да се изграждат възобновяеми енергийни източници върху земи от първа до четвърта категория, което не е така. Защото текстът казва, че във всички случаи, когато съответният енергиен обект попада върху специализираната карта, той може да бъде изграден независимо каква е категорията на земята. Дори и да е първа категория, ако там е енергийният потенциал, ни не можем да забраним изграждането на енергийния обект. Т.е. в този дух е направена тази нова редакция.
Тодор Димитров:
Да разбирам, че тази нова редакция е по-ясна. Благодаря ви, схванах.
Искра Фидосова:
Колеги, проблемът не беше в редакцията на § 7, когато разглеждахме законопроекта. А ставаше въпрос з преходните разпоредби, в които трябваше ясно и по-конкретно да се разпише и да се уредят заварените случаи. Така че никога проблемът не е бил тук в § 7. Наистина обърнато е – от чисто забранителен в разрешителен, но ви моля д погледнете редакцията на § 24 и това е връзката и това е новото. Това бяха нашите сериозни притеснения и бележки, когато коментирахме този ЗИД.
За да бъде ясно на практика от кой момент, от коя стъпка, всичко това нещо трябваше да се прецизира и да се разпише много подробно.
Ако има нещо, което все още е пропуснато, за мен проблемът е единствено в § 24, имаме време между първо и второ четен, ако е необходимо и ние от Правна комисия ще се включим допълнително, но да бъдат изчистени текстовете така, че да няма спорове утре по отношение на заварените процедури. За това ставаше въпрос.
Заповядайте.
Екатерина Михайлова:
За колко поре-долу време тази специализирана карта или карти ще бъдат направени.
Стоил Дудолов:
Специализираните карти следва да се разработват от екипи на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, разбира се, с наша помощ, предоставяйки им материалите. Вчера се получи първоначалния проект за съгласуване на самия доклад за националния план за изграждане на възобновяеми енергийни източници. Картите са част от този доклад. Предполагам, че на този въпрос с точност може да ви отговори само Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Екатерина Михайлова:
Питам ви, защото ние уреждаме недовършените случаи, а после ще вървят по новия режим. И ако тези специализирани карти щ станат след година-две или не знам колко, фактически няма да може да работи. За това задавам този въпрос. Защото специализираната карта е условието да започнеш тази процедура. Аз нямам понятие з колко дни, но като знам как с действа от администрацията по такива неща, не ми се вярва да е толкова. Просто питам.
Стойка Куртева:
Присъствахме на обсъжданията, в които участваха представителите на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Това, което се изнасяше, включително и в Комисията, беше че срокът, който те си поставят е обозрим и някъде до края н годината би трябвало те да успеят да се справят. Защото има ли готови на практика такива проучвания. Това не е една съвършено нова дейност. Но това е извън нас. Нашият отговор е по-скоро информативен. Ние не можем да застанем зад този срок, защото е от компетентността на другото министерство. Но така или иначе, това което зависи от Министерството на земеделието и храните, тъй като ние съхраняваме картата за земеделските територии, т.е. ние сме предоставили информацията, върху която те да могат да нанесат съответните зони, в които са по-благоприятни енергийните условия за различните видове енергийни източници от възобновяема енергия. Много инвеститори са си направили такива проучвания. Това е което, мога да ви предам.
Искра Фидосова:
Други изказвания? Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Един въпрос от малките букви от текста.
„Съгласно предложението защитата чрез категорията на земята, осъществявана от Министерство на земеделието и храните въз основа на Закона за опазване на земеделските земи, се дерогира при приемането на решение от министерския съвет.”
Как да разбирам това?
Стойка Куртева:
Ставаше дума дали е необходимо при изработването на Националния план з действие и на специализираните карти, (имаше такива предложения в хода на обсъжданията) изрично да се запише в закона, че ще участва и Министерство на земеделието и храните. Тъй като ние считаме, че самият план за действие и специализираните карти се приемат с решение на Министерски съвет (имам предвид енергийния план за действие) в хода н съгласувателната процедура. Ще участва и нашето министерство и то ще си даде становището. След като Министерският съвет каже: Да това е енергийният план! Ние по-нататък см казали в закона, че ще разрешаваме изграждането на възобновяеми енергийни източници там където с местата. Според мен, трябва да се види баланса на интересите. Ние не можем да забраним. Това е както с подземните богатства. Ако там ресурсът на енергията ,какво да направим.
В този смисъл е това пояснение. То е наистина пояснение. Иначе каквото зависи от министерството, ще се направи. Съхраняваната информация за специализираните карти ние ще я дадем.
Янаки Стоилов:
Аз не приемам тази абдикация на Министерството на земеделието и храните, защото ние правим промяна в Закона за опазване на земеделската земя. Разбираемо е, че Министерството на икономиката, енергетиката и туризма трябва да каже къде има вятър и слънце. Обаче не на всяко място, където има вятър и слънце, трябва да се даде разрешение да се унищожи земеделската земя. Тук трябва приоритетът да бъде преди всичко да се съхрани земеделската земя от висока категория (не случайно са дадени от първа до четвърта) и ако това не противоречи ,тогава да се създадат другите обекти. Защото, забележете, аз вече го виждам на практика това, което става. Това е почти като навремето отглеждането на чесън в България. Една година нямаше чесън. После всички се занимават с това и не могат да го продадат. Сега всички са се хвърлили да строят такива възобновяеми източници, което е хубаво от една страна. Но от друга страна, ние как ще накараме хората да се занимават със земеделие, което има много по-малка печалба, след като сме им дали възможност да изкупуват електроенергия. Държавата се е задължила д плаща по 60-70 стотинки за тази скъпа енергия, която всички солено ще платят само след няколко години.
Това го казвам, защото сега ние отиваме в другата крайност. Едно нещо, което трябва да произвеждаш, защото земята е единствената невъзобновяема стока, ще се направят такива паркове и в момента те масово се правят, някои се радват в момента, че има няколко заети, че ще има известен бизнес за други хора, и тук не виждаме основният приоритет защита на земята.
Казвате, че ще има съгласувателна процедура. Министерството на земеделието и храните трябва да има нещо като прав на вето в изготвянето на този план. Но това го няма.
Стоил Дудолов:
Г-н Стоилов, уверявам ви, че при разговори с колегите от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, се взе решение в тази работна група, която ще създава тези карти, да участват наши представители предимно от Агенцията по почвени ресурси, които разполагат с тази информация, за която става въпрос.
Янаки Стоилов:
Казвам, ч това го няма в закона. Звучи ми малко като други неща. Пише в закона, че някои пари ги няма, обаче някой министър идва и казва: На мен ми обещаха, че ще ги има. Тук е същата работа.
Искра Фидосова:
Колеги, други желаещи за изказване? Г-н Нотев.
Явор Нотев:
Аз само да споделя съображенията и опасенията, които вече чухме и в чисто правно-технически аспект.
Тук има една препращаща норма. Тя се допълва от текст, който ни насочва като критерий за прилагането й към едни карти, за които разбираме, че не са изготвени и не знаем кога ще бъдат изготвени. Ние сме Правна комисия. Мисля, че в момента този критерий трябваш да бъде ясно очертан и да бъде на вниманието на Правната комисия.
За мен, независимо от редакцията – дали е променената, или предишната, между които колегата Димитров не вижда никаква разлика, тази норма остава неприложима. Споделям, че няма никаква разлика.
Но оттук нататък дали има или няма разлика остава на заден план. Остава големият въпрос този текст може ли да бъде приложен сега. Аз намирам, че ние сме изправени пред една пълна забрана за разрешение и изграждане на обекти. Защото кой ще определи дали те са в територия на специализиран карта или извън карта, когато няма карта.
И понеже обръщам внимание на правните последици, припомнете си § 8, който е в тези предложения, който не обсъждаме днес, става дума за срокове, които с изтичането си, автоматично прекратяват права. Това са правните последици. Тия срокове ние не ги спираме до изготвяне на картите. Някак си дълбоко съм смутен от това.
Стоил Дудолов:
Отговарям веднага. В крайна сметка в § 24 е оказано как се довършват, че се довършват по досегашния ред процедури и то със зачитане на срокове за изпълнението и с възможност за сроковете, които вие казахте, (§ 8) визират влезли в сила решения, които нямат нищо общо с картата в момента.
Тодор Димитров:
Аз доколкото разбирам ние с тези Преходни и заключителни разпоредби заварените случаи ги уреждаме. Но на практика с приемането на този закон преклодираме възможността да се подават нови такива заявления. Защото я нямаме картата и не знаме къде ще попаднем. Ще се получи един вакуум, който не знаем още колко време ще бъде. Аз така го разбирам.

Стойка Куртева:
Ако погледнете ал. 2 на § 24 всъщност ние имаме възможност и след влизането в сила на закона, да се подават заявления, които се довършват по стария ред. Имаме такава възможност.
Стоил Дудолов:
В ал. 3 от Преходните и заключителните разпоредби е заложен едногодишен срок от регистрирането на искането, което следва да се направи в едномесечен срок след влизане на закона в сила.
Михаил Миков:
Само две думи. Основният проблем е, че не може да се артикулира ясната цел. Тя трябва да бъде целта. Целта е да ограничим Закона за земеделските земи. Да ограничим ползването. Ние сам затрудняваме ползването чрез създаване на карти енергийни и пр. Ние не го ограничаваме. И то не в закона, а пак на административна дискреция.
Не е ясна целта. Като не е ясна целта, няма да се стигне до резултат, каквото и да търкаляме.
Трябва двамата министри да седнат и да кажат, толкова подадени молби, такива територии има засегнати. Ние правим законите много често на тъмно. Виждаме някаква опасност, наша си опасност. В момента ограничаваме. Колко земя от първа до четвърта категория, вие имате ли представа колко декара са засегнати от тези ветропаркове по сега действащата уредба.
Тодор Димитров:
Имате ли готовност тези данни да ни ги представите?
Стоил Дудолов:
За периода 2007 г. – 2010 г. са подадени общо 1900 заявления за промяна на предназначението на земята за изграждане на такива обекти, като 1/3 от тях или това са 714 броя обекти са само от началото на 2010 г.
Площите с променено предназначение за периода 2007 – 2009 г. са 11643 дка. Като исканията от началото на 2010 г. засягат 15 хил. дка. Тенденцията е нарастване.
От първа до четвърт категория за периода 2007 – 2009 г. са 5345 дка или представляват 46% от общата площ на тези искания.
От началото на 2010 г. от първа до четвърта категория са 6437 дка или 43% от общата площ на исканията за този период.
Михаил Миков:
Да ме прощавате, г-н Председателстващ, но аз смятам, че този въпрос въобще не е толкова важен, за да се урежда в закон. 10 хил. дка, ако това е интересът, земеделска земя от първа до четвърта категория са две пустеещи села някъде из България – землищата на две пустеещи села. Ако з това правим закон?
Според мен, анализът не е основателен Тук става въпрос за около 20 хил. дка, от които около 10 хил. са от първа до четвърта категория. На едно село в провинцията, примерно във Видинско, землището му понякога минава 15-20 хил. дка. Това ли е проблемът - заплахата за обработваемата земя?
Стоил Дудолов:
Г-н Миков, ние искаме да спрем стихийността. Обикновено инвеститорите не се съобразяват с така наречената продуктивност на земеделските земи. Има начини да бъдат избирани категории под четвърта и да оставят тази хубава земя.
Тодор Димитров:
Само да уточним целта. Искаме да ги спрем или искаме да регулираме процеса по някакъв начин. Защото да спрем е едно, да регулираме е друго. Сега на практика ще ги спрем, защото нямаме такъв план.
Михаил Миков:
На практика тези, които досега са подали, няма да ги спрем, защото ще се довършват по досегашния ред. А на бъдещите ще им кажем да чакат картата. Ако искаме да ограничим или да спрем, трябва да издадем забрана – от първа до четвърта категория не могат да се ползват. Не знам колко ще засегнем с това. Ако интересът на тези хора, които сега са подали от тези 10-12 хил. дка от първа до четвърта, да им се каже, и толкова. Но тук в мотивите се пише за някакви спекулации, къщи си строили и т.н. Не може със законови решения да се постигнат тези мотиви. Пак ще има хора, които ще взимат, други ще уреждат, трети ще правят това. Или казваме, край, от първа до четвърта не може. А ние тук се разправяме вече две заседания и не знаем какво искаме и какво ще постигнем. Ние докато приемем закона всички, които са намислили да правят това ще подадат. Те ще се състезават по стария ред. Новият ще бъде с някакъв енергиен план и енергийна карта. Няма представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, които да кажат какви с целите им. Кой е интересът на държавата. Казваме чужда инвестиция! Ако е чужда инвестиция, казваме, че земеделската земя, ако е по-ниско печеливша, въпреки че вече не е толкова ниско печеливша. Но ако смятаме, че тази земя е печеливша, заради субсидиите хората ще я работят, както и става, тогава казваме пълна забрана от първа до четвърта. Но ние не знаем какво се стремим да постигнем с този закон. Благодаря.
Тодор Димитров:
Благодаря Ви, колега Миков. В допълнение може би да ни кажете как според вас ще изглежда този енергиен план? Той ще бъде сигурно рестриктивен, доколкото разбирам.
Стойка Куртева:
Отново с уговорката, че все пак ние сме експерти от Министерството на земеделието и храните, но участвахме в много съвместни обсъждания и донякъде навлязохме в тази материя.
Както стана дума и на предишни заседания, с участието на колегите от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, България има европейски задължения за достигане на определен процент потребление на електроенергия от възобновяеми енергийни източници. За тази цел се протектира и се насърчава изграждането на такъв вид обекти.
В момента каква е картината? От една страна, има инвестиции, които се ползват със значителни преференции. Те са свързани с кредити, свързани ни са с купуването на енергия на преференциални високи цени, за което стана дума и със задължение за присъединяване към електроразпределителната мрежа и със задължение за закупуване на произвежданата от тях енергия. Според мен това е основното нещо. И тъй като тази енергийна разпределителна мрежа има определен капацитет, от една страна и това е технически важен въпрос, от друга страна, има определен процент, който до 2020 г. трябва да стане 20% от потреблението на електроенергия от такива източници.
Промяната на предназначението на земеделската земя според Конституцията за други цели се допуска само при доказана необходимост. Но как да разберем ние има ли необходимост от промяна на предназначението на земеделската земя за изграждане на енергийни обекти. Тук ще вметна, че специално соларните инсталации, за разлика от ветрогенераторите, те се разполагат върху големи площи. Т.е. за тях въпросът наистина е належащ. След като в доклада, който представи Министерството на икономиката, енергетиката и туризма се установява, че енергийната мрежа има определен капацитет и тя не може д поеме всички заявени инвестиционни намерения. От заявените инвестиционни намерения от 14 хиляди мегавата всъщност изпълними са само хиляда. Как Комисията за земеделските земи, уважаеми господа, да седне и да решава. Това е въпрос на Конституцията.
Аз ви благодаря за вниманието и смятам, че трябва да се мисли много по-перспективно за устойчивото развитие на територията и за възобновяемите ресурси. Този закон е една стъпка в тази посока. Той е може би не най-съвършената, не най-точната стъпка, но аз приканвам да се гласува, защото той все пак слага някакви рамки. Може би не са най-добрите, но е във ваша власт да ги направите по-добри.
Тодор Димитров:
Разбрахме какви са вашите мотиви. Колеги, все пак сме на първо четене.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 002-01-28, внесен от Министерския съвет на 16.04.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Шест „въздържали се”. Не се приема.
Продължаваме с точка четвърта от дневния ред.
По четвърта точка - Обсъждане на второ четене на общ проект на приетите на първо гласуване на 14.05.2010 г. Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки: № 002-01-19, внесен от Министерския съвет на 15.03.2010 г.; № 054-01-23, внесен от Димо Гяуров и Кирчо Димитров на 19.03.2010 г. и № 054-01-36, внесен от Емил Йорданов Радев и Десислава Вълчева Атанасова на 22 04.2010 г.- продължение.
Искра Фидосова:
Колеги, продължаваме. На миналото заседание стигнахме до § 22.
По § 22 имаме предложение за подкрепа по принцип текста на вносителя с редакция.
„§ 22. В чл. 42, ал. 1 се създава т. 4:
„4. не извърши съответна регистрация, не представи документ или не изпълни друго изискване, което е необходимо за изпълнение на поръчката съгласно изискванията на нормативен или административен акт и е поставено от възложителя при откриване на процедурата.”
Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Защо разширяваме така и затрудняваме? Коя е причината? Сега се създава един бланкет, който може да се попълва включително и с административен акт. Коя е причината да се прави това?
Искра Фидсова:
Г-жа Павлова има думата.
Миглена Павлова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Поводът за това изменение е промяна в разпоредбата, която в момента дава възможност на възложителя още на етапа на подаване на регистрации да изисква документи за регистрация в професионални организации. Сега вече има изрична забрана така, както е по Директива, и се отнася главно за чуждестранните лица. Т.е. търговски дружества от страните –членки, които имат еквивалентен документ от съответната държава-членка. На етапа на подаване на офертата не е необходимо да представят оригинален документ за регистрация в България. Например, Камарата на строителите. В тази връзка, след като бъде избрана фирма –изпълнител с такъв еквивалентен документ от друга страна-членка, ако на етапа на подписване на договор тя не представи оригинален документ от България, всъщност това е основание възложителят да не сключи договор с този избран участник.
Това е във връзка с изменението на чл. 49. В проекта това е § 27. Двете разпоредби са във връзка.


Михаил Миков:
Според Вас не се ли правят повече основанията, като се казва изрично в действащия текст на чл. 42 „не представи документ за регистрация в съответствие с изискванията”, „не изпълни задължението по...”, „не представи определената гаранция...” се превръща в общото и бланкетно „не представи документ или не изпълни друго изискване, което е необходимо за изпълнение на поръчката съгласно изискванията на нормативен или административен акт и е поставено от възложителя при откриване на процедурата.”
Това е много важно. Защото много често възложители са административни органи. Един министър или един кмет много лесно може да издаде административен акт, с който да реши работата. За това са изброени лимитативно, за да не може с административен акт. Сега се разширява и става „Чао!”.
Искра Фидосова:
Заповядайте от експертите.
Емилия Петкова: експерт
Ако мога да се опитам д поясня. Тези изисквания ги има в момента по законопроекта с вносител Министерския съвет. Това, което се предлага като редакция, е опит за редакция и опит за ограничаване възможностите на възложителите на етап сключване на договор да предявят пред избрания изпълнител по обективни или субективни причини или по-скоро субективни в случая, изисквания, които не са предварително посочили в обявлението, в решението и в документацията. В момента кумулация на изискванията в текста на Министерския съвет е алтернативно. А административен и нормативен акт ги има в текста на Министерския съвет.
Михаил Миков:
Аз съм съгласен за текста на Министерския съвет. Аз обсъждам действащ текст на чл. 42, който казва:
„Договорът за обществена поръчка не се сключва с участник, определен за изпълнител, който при подписването на договора:” следва първо, второ, трето – относително, лимитативно, законово определени изисквания. Сега се вкарва общото понятие „нормативен или административен акт”. Административният акт, както е известно, може да бъде и индивидуален. Поне го сведете да е „нормативен”, а не „административен”. Защото административният, ако е и индивидуален, ще вкараме такова чудо в обществените поръчки, което извинявайте.
Искра Фидосова:
Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Това е във връзка с това, че по-нататък в текста се прави § 27 изменение. Допускаме тези документи, които са нужни, да не се представят още при участието в първоначалния етап на кандидатстването, а да се представят и набавят тези регистрации, било по нормативен или по административен акт, ако такива са действащи, едва ако този чуждестранен участник, примерно, е спечелил, договорът се сключва с него и при сключването на договора той да представи тези документи. Това се прави, за д не се налага още при участието в обществената поръчка да се регистрира примерно в Строителната камара, а ако не спечели, да му стои регистрацията, т.е. да е въртял напразно оборотите да се регистрира и т.н. Именно в тази връзка в чл. 49 (§ 27) слагаме нова ал. 3. Във връзка с нея създаваме тук това изключение. Защото казваме, че той няма да ги представя тези документи при участието си в процедурата, но ако не ги представи при сключването на договора, ние го слагаме това като основание да не се сключи договора с него. До момента нямаме такава хипотеза на практика. В съществуващия режим до момента те трябва да представят тези документи още с документите за подбор.
Михаил Миков:
Досегашният текст казва: „не представи определената гаранция за изпълнение на договора.” Като не представи гаранция за изпълнение, въобще няма да го допуснете да се търкаля в процедурата и чак при сключване на договора да отпадне.
Аз само сравнявам действащ текст с промени. В действащия текст имаш няколко неща.
Искра Фидосова:
Г-жа Атанасова.
Десислава Атанасова:
Първо бих искала да кажа, че се запазва действието на т. 3 и гаранцията за изпълнението на договора.
В новата редакция на т. 4, която се предлага, няма нищо притеснително. Защото този нормативен или административен акт и изискванията, които са заложени в него, са постановени от възложителя още при откриване на процедурата. Така че участникът и кандидатът, участвайки в процедурата, е наясно какви са изискванията по административния акт.
Михаил Миков:
Добре. Убеди ме. (Благодаря.)
Искра Фидосова:
Колеги, други желаещи за изказване по § 22, има ли? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията по § 22 по предложение на Комисията. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
По § 23 няма постъпили предложения.
По § 24 също няма постъпили предложения.
Има ли желаещи за изказване по тези два параграфа? Няма.
Подлагам на гласуване § 23 и § 24 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 25. Това е предложение на н.пр. Димо Гяуров и Кирчо Димитров. Вносителите ги няма и няма кой да докладва предложението. Предварителното предложение на работната група е да не се подкрепя този текст на § 25.
Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Тези предложения може да имат някаква логика, но характерът им не изисква уредба на законово ниво. Това може спокойно да бъде уредено в правилника, във вътрешни правила на възложителя. Защото с този текст се задължават абсолютно всички възложители по този начин да действат. Ако въобще искаме да го уредим това нещо на общо ниво, ако не, възложителите могат да го направят с правилника. Има с закони. Примерно, знаем ли селското кметство дали може да си позволи сигнално-охранителна инсталация, защото там може да няма СОТ.
Искра Фидосова:
Колеги, подлагам на гласуване редакцията на § 25. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седемнадесет „въздържали се”.
По § 26 има два варианта. Вариантите са два, защото е по два от ЗИД. Първият вариант е на Министерския съвет с предложение за редакция от работната група към Правната комисия.
Вторият вариант е на н.пр. К. Димитров и Димо Гяуров, който работната група не подкрепя.
Желаещи за изказване има ли? Няма.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 26, вариант І, като предлага следната редакция на т. 1, която се изменя така:
„1. В ал. 4 се създава т. 7:
„7. в случаите по т. 1-6 и за прокуристите, когато им такива. Когато чуждестранно лице има повече от един прокурист, декларацията се подава само от прокуриста, в чиято представителна власт е включена територията на Република България, съответно територията на държавата, в която се провежда процедурата при възложител по чл. 7, т. 2.;”
Подлагам на гласуване Вариант І, който прочетох с редакцията на комисията.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се?
Подлагам на гласуване Вариант ІІ на § 26.
Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седемнадесет „въздържали се”.
По § 27 също има два варианта по два отделни ЗИД.
Първи вариант е с предложение от нашата работна група за редакция.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 27.
„§ 27. В чл. 49 се създава ал. 3:
„(3) Възложителите нямат право за допускане до участие в процедурата да изискват от кандидатите или участниците, установени в друга държава-членка на Европейския съюз, да набавят от административен орган сертификат или документ за регистрация, ако те представят еквивалентен документ, издаден от държавата, в която са установени.”
Втори вариант на § 27 с предложение да не се подкрепи.
Желаещи за изказване? Г-жа Атанасова.
Десислава Атанасова:
В хода на последните дебати подготвихме един трети, последен вариант, който е чисто редакционен. Запазва се логиката на ал. 3. Ще го представя:
„(3) За допускане до участие в процедурата на кандидати или участници, установени в друга държава-членка на Европейския съюз, възложителите нямат право да изискват набавянето на сертификат или документ за регистрация от административен орган, ако представят еквивалентен документ, издаден от държавата, в която са установени.”
Чисто редакционна поправка. Благодаря.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване варианта, прочетен от г-жа Атанасова, като редакция на § 27 в първи вариант.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се?
По § 28. Вносители са Кирчо Димитров и Димо Гяуров. Предложението на работната група е да не се подкрепя този параграф.
Желаещи за изказване. Г-н Радев.
Емил Радев:
Изискванията, посочени в чл. 50 и чл. 51 съответстват н посочените в Директивата и те не би трябвало да бъдат така свободно разширявани. По същество не става ясно от предложената редакция с какво се подобряват изискванията, освен замяната на „декларация” с „документ”.
Подобна подмяна ще затрудни абсолютно участниците, защото не става ясно какъв точно документ би бил приемлив в отделните случаи.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване предложението за § 28.
Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Петнадесет „въздържали се”.
По § 29 няма постъпили предложения. Това са уточняващи редакции. Има ли желаещи за изказване? Заповядайте, г-н Миков.
Михаил Миков:
Защо изискваме за подизпълнителите да се посочват вида работи. Това не е изискване на директивата по чл. 56 (§ 29) Изискването да се посочва видът на работите, които ще извършват подизпълнителите. Може примерно така да се случи, че излиза скала. Подизпълнителят може да каже, че няма бомбаджия да взриви скалата. Изискването на Директива 2004/18 няма изискване да се посочват подизпълнителите. Защо ние отиваме отвъд. Много често изпълнителят н знае какви подизпълнители ще му трябват.
Искра Фидосова:
Г-жа Павлова има думата.
Миглена Павлова:
Съгласно действащата редакция на закона всеки кандидат или участник трябва изрично да упомене в офертата си дали ще използва подизпълнители. В момента текста, който предлагаме, е да се уточнят видът и размерът на работите, които ще извърши подизпълнителя поради факта ,че в практиката обикновено изискванията, които се поставят от възложителя за икономически, финансови и технически възможности и квалификация към изпълнителя, съответните същите високи критерии се съотнасят и към подизпълнителите. Затова считаме, че е необходимо по-прецизно да бъде описано, че изискванията към подизпълнителите ще бъдат към тях съобразно вида и дела на тяхната работа, а не по принцип и в размера, определен за изпълнителя.
Михаил Миков:
Не случайно Директивата има предвид, че на този сравнително ранен етап много често не може да се прогнозира даже вида и размера в точност на работите, които ще извършат подизпълнителите. Те не случайно Директивата няма такова изискване. Тук надхвърляме. Няма такова изискване да се посочва вида и размера към момент на подаване на документите. Вие разсъждавате от гледна точка на това, че има посредници, измамници и злоупотреби. В същото време ако изникне някаква работа, за която изпълнителят е необходимо да наема някакъв подизпълнител, това е допълнително ограничение. Примерно, за магистрала Тракия не е предвидено, че ще има нужда от взривяване.
Емил Радев:
Г-н Миков, вижте т. 7. това и сега го има като изискване.
Михаил Миков:
Има го. Но не е добро изискване, което надхвърля Директивата. Като го има още повече ще се злоупотребява.


Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване редакцията на § 29 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Един. Въздържали се? Един „въздържал се”.
§ 30. Няма постъпили предложения. Предложението на работната група е за подкрепа на текста на вносителя. Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 30 по вносител.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се?
По § 31. Това е предложение на н.пр. Кирчо Димитров и Димо Гяуров.
Предложението на работната група е за отделно подлагане на обсъждане и гласуване на т. 1 и т. 2.
Колегите от работната група предлагат да бъде подкрепен текста т. 1 и да не се подкрепи текста на носителя по т. 2.
Кой ще вземе отношение? Г-н Радев заповядайте.
Емил Радев:
По т. 1 подкрепяме изцяло текста – 3% гаранция за изпълнение.
Смятаме, че т. 2 трябва да отпадне, защото тук не е предвидена хипотезата на чл. 63. Също такъв механизъм, ако трябва подробно да се уреди, може да се уреди и с правилника.
Емилия Петкова:
И още един допълнителен аргумент, че не всеки договор има поетапно изпълнение и позволява такова поетапно освобождаване, за да се уреди с такова общо генерално правило без да се уточнява.
Янаки Стоилов:
Ако отпадне, тогава гаранцията ще стои в целия размер до окончателното завършване. Нали това означава? Този размер от 3 на сто определен ли е в директивата или ние решаваме, че това е целесъобразният размер на гаранцията – до три на сто.
Миглена Павлова:
Няма определен размер в Директивата. По сега действащия закон е 5%.
Янаки Стоилов:
Защо намаляваме това като горна граница?
Миглена Павлова:
Въпрос на преценка на възложителя е колко ще реши. Но в условията на криза може би е по-добре да бъде намалена тази гаранция.
Янаки Стоилов:
Аз не го приема. Ако е решение на възложителя, да си запазим до пет на сто. Възложителят може да определи едно на сто. В други случаи, когато става дума за високи стойности, и за по-големи обществени интереси, да не намаляваме гаранцията, защото това създава впечатление, че се намаляват изискванията за гаранционната отговорност на изпълнителя.
Искра Фидосова:
Парите стоят блокирани през цялото време. Това е идеята на вносителя.
Янаки Стоилов:
Тогава да запазим досегашния размер – до пет на сто, и да оставим възможността (ал. 5) той да бъде намаляван по някакъв начин. Досегашната практика сочи, че повечето от поръчките не са изпълнени качествено и после трябва да ги гонят и да водят искове за неточно изпълнение.
Миглена Павлова:
Съгласно ал. 3 условията и размерът на гаранцията се определят в договора. Имаме още и чл. 63 действащ текст – „условията и сроковете за задържане или освобождаване на гаранцията за изпълнение се уреждат в договора за възлагане”, поради което считаме, че н е необходимо ал. 5 за поетапно освобождаване. Право на възложителят е да прецени.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване § 31, като разделяме гласуването по т. 1 и по т. 2.
Подлагам на гласуване т. 1 на § 31 – редакцията на ал. 3 в чл. 59.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Един „против”. Без въздържали се.
Подлагам на гласуване т. 2 на § 31. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Петнадесет „въздържали се”.
По § 32 има два варианта: Първи вариант – вносител Министерския съвет и Втори вариант – вносител Емил Радев и Десислава Атанасова. Разликата между първи и втори вариант е, че във втори вариант има нова алинея.
По принцип се подкрепя текст на вносителя, но има допълнителни алинеи във втория вариант. Г-жа Павлова.
Миглена Павлова:
Разликата между двете предложения е по-подробното разписване на процедурата във втория вариант, относно действията на комисията, поредността на отварянето на пликовете и изготвянето на протокол за личностните документи в плик 1. Това са документите за допустимост, за подбора на участниците, за икономическите и финансови възможности.
Искра Фидосова:
И вие подкрепяте Вариант ІІ, който е допълнен и е по-подробен.
Желаещи за изказване? Г-жа Атанасова.
Десислава Атанасова:
Във Вариант ІІ, на който сме вносители аз и г-н Радев имаме предложение за ал. 5 за промяна.
„(5) В присъствието на лицата по ал. 3, комисията отваря плик № 2 и предлага по един представител от присъстващите участници и най-малко трима от членовете й да подпишат всички документи, съдържащи се в него, след което комисията отваря плик № 1 и оповестява документите, които той съдържа.”
Преди малко говорихме с Агенцията и те одобряват тази редакционна поправка. Благодаря.
Емил Радев:
Проблемът е, ако има желаещи някои от другите участници, а не само членовете на комисията, както и при плик 1 сме направили ,да могат и те да се подпишат.
Искра Фидосова:
Това е допълнителна гаранция с оглед подмяна.
Емил Радев:
Казваме „ако има”, защото понякога не присъстват. За това е по желание. Който идва и подписва. Това е с цел да не се подменят документи на практика.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване първо предложението на Вариант ІІ за § 32 с добавката, която направи г-жа Атанасова от името на вносителите за нова редакция ал. 5 за включване допълнително на представители от комисията и на участващи в обществената поръчка лица при подписване на документите от плик № 2.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Първи вариант няма да го подлагаме на гласуване.
Продължаваме с § 33. Предложение на Кирчо Димитров и Димо Гяуров. Предложението на работната група е да не се подкрепя предложението за § 33. Г-н Радев.
Емил Радев:
Тук не става ясно с какво връщането на плика с цената на практиката ще промени процедурата. От една страна, прави още допълнителни задължения на възложителя по една процедура на връщане.
Не на последно място тези неотворени пликове с цената са част от цялата тръжна документация и следва да се съхраняват, както се съхранява и остатъка при възложителя. Не виждам с какво като върнем запечатаната ценова оферта ще подобрим процедурата. Напротив, само ще я усложним.
Искра Фидосова:
Г-жа Павлова.
Миглена Павлова:
Само още едно допълнение, ако позволите.
С възможността за налагането на финансови корекции при усвояването на европейските средства в определени случаи одитните органи или пък управляващите органи, които контролират усвояването, са задължени дори да отворят тази ценова оферта, за да направят сравнение и съответно на тази база да наложат финансовата корекция. Така че необходима е тази ценова оферта и не може да бъде върната на кандидата.
Искра Фидосова:
Благодаря. Подлагам на гласуване редакцията по вносител на § 33. Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шестнадесет „въздържали се”.
По § 34. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя за § 34 и предлага следната редакция:
„§ 34. В чл. 70, ал. 1 се изменя така:
„(1) Когато офертата на участник съдържа предложение, което в зависимост от избрания критерий по чл. 37, ал. 1 е с 30 на сто по-благоприятно от средната стойност на съответните предложения в останалите оферти, комисията трябва да изиска от него подробна писмена обосновка за начина на неговото образуване. Комисията определя разумен срок за представяне на обосновката, който не може да бъде по-кратък от три работни дни след получаване на искането за това.”
Г-жа Павлова.
Миглена Павлова:
В сега действащия текст тази корекция всъщност или по-скоро сравняването с 30 процентното отклонение само по отношение на цената. Но когато имаме избран критерий икономически най-изгодна оферта, всъщност освен цена, можем да имаме и други показатели, които се оценяват. Когато по някой от тези показатели, например срокът или гаранцията, се отклонява с повече от 30% спрямо останалите, възложителят има право да изисква подробна обосновка за това.
Искра Фидосова:
Понеже тук има множество злоупотреби, именно със срока на доставка и гаранция, например, ако имаме поръчка за изпълнение на 300 бюра и 300 шкафа, някой от изпълнителите посочва срок на изпълнение и доставка един час. По този начин излиза напред като оферта. Или пък гаранцията, което вече многократно се анализира от проверените поръчки, 100 години гаранция на същото бюро или на съответната строителна работа и т.н.
Аз мисля, че това е едно много добро предложение.
Подлагам н гласуване редакцията на § 34. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против въздържали се.
§ 35. Вносител Емил Радев и група народни представители с предложение за подкрепа от Комисията на следната редакция:
„§ 35. В чл. 71 се създават ал. 4 и 5:
„ (4) В случай, че комплексните оценки на две или повече оферти са равни, когато е избран критерият по чл. 37, ал. 1, т. 2 за икономически най-изгодна се приема тази оферта, в която се предлага най-ниска оценка. При условие, че и цените са еднакви, се сравняват оценките по показателя с най-висока относителна тежест и се избира офертата с по-благоприятна стойност по този показател.
(5) Комисията провежда жребий за определяне на изпълнител публично и в присъствието на нотариус между класираните на първо място оферти, ако поръчката се възлага:
1. по критерий „най-ниска цена” и тази цена се предлага в две или повече оферти, или
2. по критерий „икономически най-изгодна оферта”, но тази оферта не може да се определи по реда на ал. 4.”
Заповядайте.
Миглена Павлова:
Ако имаме избран критерий „икономически най-изгодна оферта” и възложителят е определил 50% тежест.
Емил Радев:
Хипотезата да се стигне до жребий рядко се използва.
Миглена Павлова:
В практиката има случаи, при които фирмите, избрани и класирани на първо място не се явиха на жреби при възложителя, при които той няма ход, няма действия. За това след оправяне на официална покана към тях, ако те не се явят в присъствието на нотариус се определя кой ще бъде изпълнителят. Протокол с съставя. Възложителят няма други действия след това. Той трябва да прекрати и да започне процедурата наново.
Янаки Стоилов:
Т.е. искате да кажете, че най-заинтересованите на финала на поръчката не са се явили, за да се състои пред тях жребия.
Миглена Павлова:
Обикновено става въпрос за доставки и те ги разпределят помежду си.
Емил Радев:
Фактът, че за телевизионните игри се взима нотариус, камо ли за доставка на лекарства.
Любен Корнезов:
Нотариалната дейност е уредена, нотариалните правомощия са уредени в ГПК. Самият жребий не е уреден нотариус да го извършва.
Десислава Атанасова:
Г-жо Председател, предложили сме този текст за по-голяма прозрачност на действията на комисията, защото обикновено се касае за доста сериозен материален интерес от възлагането на обществените поръчки. Именно за това при този жребий сме записали да бъде публично. Преди това е посочено, че е в присъствие на медии, на неправителствени организации. Но ако те не се явят и участниците не се явят, както е в случая на Министерството на здравеопазването за доставката на лекарства за онкологични заболявания, да има наистина нотариус, който да удостовери, че този жребий е изтеглен от комисията и съвсем коректно и прозрачно, за да се не оспорват на следващ етап действията на комисията относно тегленето на жребий. Но това е само в случаите, когато цената съвпада и всички показатели при икономически най-изгодна оферта съвпадат. Много рядко се случва тази хипотеза. Може би само при лекарствата.
Тодор Димитров:
Колеги, аз мисля, че присъствието на нотариус не дава някаква доказателствена сила или тежест на тези действия на комисията по никакъв начин. Няма, според мен, някаква по-голяма доказателствена сила. По-скоро ние трябва да презумираме, че комисията е добросъвестна. Няма логика според мен да има тук нотариус. Доколкото знам на практика тези случаи са много малко. Колко са такива случаи по жребий да се определя. Или стават по изключение или са 5-10% от поръчките.
Миглена Павлова:
В момента тази хипотеза не е уредена в действаща разпоредба. Всъщност това е едно допълнение. Не е по директива. Има го обаче в националното законодателство на други страни-членки и се приема, че жребият е най-обективният начин за избор на изпълнител, когато имаме класиране на двама. Всъщност присъствието на нотариус само удостоверява това, което беше казано – действията на комисията, че са точно такива, когато не се явят съответните фирми, избрани.
Емил Радев:
Целта е да въведем жребия, а нотариусът е една допълнителна гаранция. Ако сметнем, че не е нужно, да отпадне. Целта е да има жребий, за да не правим на практика наново поръчките.
Янаки Стоилов:
Нотариусът не може да гарантира достоверността на жребия. И ако той не може да го гарантира, защо ще е там.
Искра Фидосова:
Текстът се нуждае от редакция. Смисълът да има нотариус там, който да направи констативен протокол за жребия, е че той трябва да проследи цялата процедура до тегленето на листа. Иначе нотариусът може да удостовери в констативния протокол само единствено, че е проведен жребий. Това, което вие казвате не е само, че е проведен жребий, а че при провеждането на жребия са спазени всички изисквания. Аз си го представям така. Вътре в кутията, ако с трима участника с еднакви оферти и условия, подадени по тази поръчка, нотариусът е проверил, че на едното листче пише първи, на другото – втори, и на третото – трети, само те са вътре и от трите е изтеглен един. Нали това казвате. (Да.) Но това не е написано тук.
Тодор Димитров:
Колеги, аз имам един въпрос, тъй като сега не се сещам. Това значи ли, че нотариусът като заверява съдържание и материален интерес, какви са таксите. Защото на един сериозен материален интерес? Аз съм имал практика при заверяване на декларации със сериозен материален интерес, при апорт има различна практика.
Искра Фидосова:
Тук става въпрос за констативен протокол.
Красимир Димитров:
Първо, да кажа, че нямам нищо общо с тази разпоредба.
Може нотариусът да отпадне и да остане само провеждането на жребий, което ще предложа. Може в правилника много по-сериозно да се уреди как се извършва този жребий, а не в самия закон. Нека да предоставим на възложителя д прецени да покани ли нотариус, който да състави констативен протокол, защото така звучи наистина задължително, макар и в тези редки хипотези. Когато реши може да го покани и да има констативен протокол. Той има официална доказателствена сила.
По отношение на таксите, те са обикновени, категорично. Тук не зависи от удостоверяването. Той не удостоверява обществената поръчка или нейната цена. Той удостоверява действия, които вижда, че се извършват пред него.
Любен Корнезов:
Колко е таксата за това?
Реплика: 20 лева за съставяне н констативен протокол.
Искра Фидосова:
Колеги, в § 35, чл. 71, ал. 5 предложението, зад което се обединяваме, е да отпадне „и в присъствието на нотариус”.
Подлагам на гласуване това, което прочетох като предложение на комисията за редакция на § 35 с отпадането в ал. 5 на текста „и в присъствието на нотариус”.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против въздържали се.
§ 36. Предложение на Кирчо Димитров и Димо Гяуров.
Желаещи за изказване? Г-н Радев.
Емил Радев:
Предлагам да подкрепим това предложение, защото е добре да се изписват и особените мнения.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Няма. Който е за редакцията на § 36, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против въздържали се.
§ 37. няма постъпили предложения.
Който е за § 37, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против въздържали се.
Комисията, т.е. нашата работна група предлага д се създаде нов § 37а.
„§ 37а. В чл. 77 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 3, т. 6 след думата „поръчката” се добавя „и вида”.
2. В ал. 4 накрая се поставя запетая и се добавя „а изискванията се прилагат съобразно вида и дела на тяхното участие.”
Който е за редакцията на § 37а, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против въздържали се.
По § 38 няма постъпили предложения. Вносител е Емил Радев и група народни представители. Има ли необходимост от разяснения. Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 38. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против въздържали се.
По § 39 няма постъпили предложения. Вносител на предложението на Кирчо Димитров. Мнението на работната група е за неподкрепа.
Има ли нужда от обяснение? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за § 39. Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четиринадесет „въздържали се”.
По § 40. Вносител Емил Радев. Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване по § 40. Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 40. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 41. Предложение на Кирчо Димитров с мнение на работната група за неподкрепа на това предложение.
Колеги, моля д обърнете внимание. Когато преглеждах текстовете по повод на това предложение, ми направи впечатление редакцията на действащата т. 8:
„т. 8. поради непредвидени обстоятелства е необходимо възлагането на допълнителна услуга или строителство на същия изпълнител при следните условия:”
Това, което ми направи впечатление е, че никъде в закона нямаме легално определение на това що е „непредвидено обстоятелство”, което на практика според мен би трябвало да създава проблеми и основания за различно тълкуване и прилагане на закона. Имаме на две или на три места, където се използват „непредвидени обстоятелства”. Има дефиниция за „непреодолима сила”, но никъде няма ме дефиниция на „непредвидени обстоятелства”. Затова аз помолих колегите експерти да ни дадат такова тълкувание (дефиниция), която да разпишем, за да няма различни тълкувания на практика при прилагането на този текст.
Моля за текста. Не му е тук мястото, но се сетих и за да не го пропуснем.


Емил Радев:
Когато стигнем до параграфа с допълнителните разпоредби ще имаме грижата да го представим.
Искра Фидосова:
По § 41 има предложение на работната група да не се подкрепи редакцията на този параграф. Желаещи за изказване? Няма. Подлагам на гласуване § 41 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Петнадесет „въздържали се”.
По § 42. Вносител министерския съвет.
Комисията подкрепя текста на вносителя със следните редакционни промени в на § 42.
„1. В чл. 120, ал. 2 думите „технически, икономически или финансови” се заменят с „икономически, финансови, технически или квалификационни”;
2. В чл. 120, ал. 4 и 6 навсякъде думите „заинтересувано” и „заинтересуван” се заменят със „заинтересовано” и „заинтересован”.”
Трябва да се изпише целия текст по вносител с редакционните бележки, които предлагат колегите. Т.е. молба към експертите да се изпише коректно в доклада. Т.е. целият текст, както е даден по вносител остава с редакционните бележки, които ви прочетох в чл. 120, ал. 2 и в ал. 4 и 6.
Това, което трябва да гласуваме е текстът по вносител с направените допълнения.
Подлагам на гласуване редакцията на § 42 по вносител с допълненията на комисията за промени в чл. 120 ал. 2, ал. 4 и ал. 6, които вече прочетох.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против въздържали се.
Юлиана Колева:
Ако някой предлага да се замени „заинтересуван” със „заинтересован”, защото счита, че така граматически е по-правилно, според мен това не е коректно, защото и двете форми са правилни. Ако има някаква друга логика на промяната, да.
Галя Манасиева:
Бих искала да кажа, че навсякъде в закона е „заинтересован” и всъщност след като беше приет законопроектът от министерския съвет, редакторите в само от някои от текстовете са променили със „заинтересуван”, а всъщност го има на много места и трябваше да се уеднакви. Уеднаквихме го с това, което е излязло като първа редакция в Държавен вестник.
Искра Фидосова:
Продължаваме с § 43. Вносител Министерския съвет. Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 43 по вносител.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против въздържали се.
§ 44. Вносител Министерския съвет. Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване? Няма. Подлагам на гласуване § 44 по вносител.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против въздържали се.
По § 45, § 46, § 47, § 48, § 49 с вносител Министерския съвет няма постъпили предложения. Има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване параграфи от 45 до § 49 включително по вносител.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против въздържали се.
§ 50 вносител Министерския съвет.
Има предложение на н.пр. Анна Янева, Мая Манолова и Димитър Горов за създаване на нов § 50а.
Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Работната група предлага да се подкрепи предложението на н.пр. Анна Янева, Мая Манолова и Димитър Горов. На практика се съкращават сроковете.
Искра Фидосова:
Предложението на работната група е да не се подкрепи § 50 по вносител, а да се подкрепи предложението на народните представители.
Имате думата за изказвания.
Юлиана Колева:
Аз не мога да намеря смисъла на целия текст.
„Чл. 122д. (1) Комисията за защита на конкуренцията се произнася по жалбата...”
Щом се произнася по жалбата, това означава, че постановява решение в двумесечен срок от образуване на производството. След това:
„Решението заедно с мотивите се изготвя и обявява в 14-дневен срок” и сега предложението е „от постановяването му”.
С какъв акт се произнася по жалбата, кога решението се изготвя и кога се постановява.
Искра Фидосова:
Г-жо Колева, за това предложението е да не се подкрепи текста на вносителя за § 50.
Юлиана Колева:
Добре. Но сега действащият текст пак е nonsense.
Веднъж се произнася по жалбата, а после постановява решение. Каква е тази логика. Няма никаква логика в това правило. Ако се реши да остане този текст, трябва нещо друго да се напише.
Аз разбирам, че става въпрос за мотивите на решението, щом веднъж се е произнесла комисията. Това е единствено възможното.
Янаки Стоилов:
По-добре е тук да кажат хората, които пряко се занимават с тази дейност. Дори и срокът да е малко по-дълъг, да няма такава двустепенност във времето. В момента, в който се произнасят, представят и мотивите и приключва. При сегашното положение той знае решение и след това ще чака една седмица да му дадат мотивите. Не е ли по-добре всичко да бъде в едно действие.
Юлиана Колева:
Действащият текст на чл.122д гласи:
„Чл. 122д (1) Комисията за защита на конкуренцията се произнася по жалбата в двумесечен срок от образуване на производството.”
Това е моментът на постановяване на решението – в двумесечен срок от образуване на производството. Тук всичко е ясно. Има предложение за намаляване на този срок – от двумесечен да стане едномесечен..
След това предлагам ал. 2 да се махне.
Искра Фидосова:
Заповядайте.
Мариана Славкова:
Ако може да дам обяснение. Много добре си спомням дебата, когато се приемаха тези текстове. Това беше по искане на самата Комисия за защита на конкуренцията, защото те обясниха, че технически е невъзможно, тъй като на едно заседание приемат по няколко решения п обжалвания по Закона за обществените поръчки и по-малко по Закона за концесиите и затова им трябва технологично време, в което материално да се изпише решението и да се обяви. Просто не е възможно в деня, в който се произнесе, да бъде и написано решението. Това бяха мотивите, с които навремето беше приет този текст. Те имат мотиви, но чисто технически не успяват да ги изпишат. В рамките на два-три дни след заседанието го правят.
Искра Фидосова:
Колеги, този текст така изписан досега на практика не е създавал никакви проблеми и няма необходимост изобщо да го променяме.
Подлагам на гласуване двете предложения по § 50.
Първо ще подложа на гласуване предложението на н.пр. Анна Янева, Мая Манолова и Димитър Горов за съкращаване на сроковете с препоръка от работната група за подкрепа.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против въздържали се.
Подлагам на гласуване предложението за § 50 на Министерския съвет, което е за замяна на думите „от произнасянето по жалбата” с „от постановяването му”.
Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седемнадесет „въздържали се”.
§ 51. Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 51.
„§ 51. В чл. 122е, ал. 2 се изменя така:
(2) Върховният административен съд се произнася в срок до един месец от получаване на жалбата и решението му е окончателно.”
Предложението на Министерския съвет е до два месеца.
Предложението на работната група е да се намали срокът до един месец.
Въпросът е до вкарването на дисциплиниращи норми и да мислим как да разтоварим Върховния административен съд, така че да могат да се гледат в разумни срокове и да се произнасят.
Подлагам на гласуване предложението за § 51 с направената редакция. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 52 няма постъпили предложения.
По § 53 също няма постъпили предложения.
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 52 и § 53 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 54. Вносител Министерския съвет. С предложение за подкрепа. Ако текстът бъде подкрепен, навсякъде в ал. 1 думите „заинтересувано” и „заинтересуван” се заменят със „заинтересовано” и „заинтересован”.”
Има предложение за друга редакция. Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
§ 54. Чл. 122и се изменя така:
В т. 2 да стане: чл. 41б, ал. 1, букви „а” и „б”
В т. 3 да стане чл. 41б, ал. 2, буква „б”.
Това се налага от вече направени изменения.
Емилия Петкова: експерт.
Ето така трябва да изглеждат препратките, където има чл. 41б.
Искра Фидосова:
В предложението за § 54 по вносител предлагате:
в т. 1. на ал. 1 след „чл. 41б” да се добави „ал. 1”;
в т. 2. след „чл. 41б” да се добави „ал. 1, т. 2. букви „а” и „б”;
в т. 3. след „чл. 41б” да се добави „ал. 1, т. 2. буква „в” .
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Тодор Димитров:
Колеги, моля да се върнем малко назад § 51, ал. 2, която създаване:
(2) Върховният административен съд се произнася в срок до един месец от получаване на жалбата и решението му е окончателно.”
От получаване на жалбата за един месец кога ще администрира, ще призове, ще направи заседание, а ще се и произнесе.
Искра Фидосова:
Това е идеята. Да се дисциплинира, за да се съкрати времето.
Тодор Димитров:
Този срок обмислен ли е? Защото на мен ми се струва съвсем нереалистичен.
Искра Фидосова:
И сега не се спазва действащия срок. Това е дисциплинираща мярка с идеята, че подготвяме промени и по отношение на АПК, с които д разтоварим Върховния административен съд, така че делата, които трябва да се гледат приоритетно с бързина и в такива срокове, да могат да се спазват.
Тодор Димитров:
Колеги, според мен този срок е абсолютно нереалистичен и според мен поне два месеца трябва да дадем. В момента няма никакъв срок. Чета ал. 2.
„(2) Решението на Върховния административен съд е окончателно.”
Както и да разтоварим Върховния административен съд, няма как в един месец чисто административно да администрира, да насрочи, да призове, да мине заседание и да изготви решение след заседанието.
Искра Фидосова:
Какъв е проблемът. Това е едно заседание. Не е друг тип, или граждански спор или наказателен, по който това нещо да не е възможно.
Десислава Атанасова:
Аз само бих добавила, че срокът е инструктивен.
Искра Фидосова:
Колеги, това е дисциплиниращ текст. Ако запишем два, той ще се произнесе в срок от четири месеца. Ако запишем един, може в два да стане.
Тодор Димитров:
Аз правя предложение два месеца да бъде този срок.
Искра Фидосова:
Ние го гласувахме. Ако искате прегласуване, ще го направим.
Тодор Димитров:
Искам прегласуване и срокът да бъде два месеца. Считам, че едномесечен срок абсолютно нереалистичен.
Искра Фидосова:
За § 51 колегата Димитров иска прегласуване с предложение в ал. 2 срокът да е „до два месеца”.
Който е да се запише срок „до два месеца”, моля д гласува. Един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Петнадесет „въздържали се”.
Продължаваме с § 55. Предложение на Министерския съвет с редакционна корекция на комисията:
”§ 55. Член 122к се изменя така:
Чл. 122к. Когато договорът бъде обявен за недействителен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея.”
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Който е за така прочетената редакция на § 55, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 56 на Министерския съвет със забележка от работната група, ако се подкрепи думата „заинтересувано” да се замени със „заинтересовано”.
Юлиана Колева:
Моля да се върнем на § 55.
Защо отпада второто изречение на чл. 122к?
„В случай, че това е невъзможно, отношенията се уреждат чрез връщане на паричната равностойност на полученото по договора.”
Искра Фидосова:
Кой ще отговори на въпроса на г-жа Колева? Г-н Красимир Димитров.
Красимир Димитров:
Първото изречение е абсолютно достатъчно по нашето гражданско право, тъй като в случая се сочи последицата при тази относителна недействителност. Последицата е реституция. Ние нямаме и друго по ЗЗД поне от 1990 г., когато конфискацията отпадна. Ясно е, че страните, които са дали нещо по такъв договор и за да го обявим за недействителен, дължат да върнат това, което са получили, доколко има даване, за д няма неоснователно обогатяване.
Изречение второ казва: В случай, че това е невъзможно, отношенията се уреждат чрез връщане на паричната равностойност на полученото по договора.”
Първо, кога е възможно и кога не е възможно, има достатъчно богата съдебна практика от хилядите случаи. В случая, ако някой е доставил 100 торти с обществена поръчка, които са изядени, няма как да върне тези торти. Той ще върне парите, а другият ще върне равностойността на тортите.
Юлиана Колева:
Аз приемам, че редакционно може това изречение да е тежко, обаче трябва да върнем на другата страна всичко, което е получила от нея или нейната равностойност. Това предлагам. Защото по тази логика чл. 122к също е излишен. Защото когато бъде обявен договорът за недействителен, по общите правила на ЗЗД, пак се връща. Тогава защо изобщо съществува този текст. (Не знам.) Така че да напишем: „което е получила от нея, или нейната равностойност”.
Искра Фидосова:
Тук въпросът е чисто като правна техника редно ли е да го пишем, след като е ясно, че вървим по общите правила.
Колеги, предложението на г-жа Колева е „което е получила от нея или равностойността”.
Може би е по-добре „паричната равностойност”, а не само „равностойността” , защото с добавяне само на равностойността е същото.
Юлиана Колева:
Разбира се. Или да се махне целият текст, защото ние имаме едно общо правило. В специалния закон ....
Искра Фидосова:
Колеги, моля последно да се уточни § 55. Ще ви прочета целия текст:
„Чл. 122к. Когато договорът бъде обявен за недействителен, всяка от страните трябва да върне на другата страна всичко, което е получила от нея или паричната равностойност.”
Тодор Димитров:
Колеги, или трябва да оставим и второто изречение, както е в първата редакция, за да е коректно изписано или трябва въобще да го няма.
Искра Фидосова:
Доколкото разбирам вносителите се отказват от тяхната редакция, т.е. д отпадне изречение второ.
Реплика:
По-добре е да остане редакцията на Министерския съвет.
Искра Фидосова:
Т.е. тук няма да подлагам предложението на работната група.
Подлагам на прегласуване § 55 по вносител
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 56. Работната група предлага да се подкрепи текстът на вносителя за § 56 и ако бъде подкрепен, думата „заинтересувано” да се замени със „заинтересовано”.
Има ли желаещи за изказване по § 56? Няма.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 57. Вносител Министерския съвет. Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване? Няма. Подлагам на гласуване § 57 по вносител.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 58 има постъпило предложение между първо и второ четене в чл. 122т след думите „в 7-дневен срок” да се добави „от получаване на уведомлението по чл. 122с.”


Емил Радев:
Г-жо Председател, да отпаднат думите „по чл. 122с”, тъй като става повторение.
Искра Фидосова:
Предложението е за подкрепа на текста на вносителя с добавката в чл. 122т след думите „в 7-дневен срок” да се добави „от получаване на уведомлението”.
От Министерския съвет „за” ли сте? (Да.)
Подлагам на гласуване редакцията на § 58 по вносител с допълнението, което се предлага от Емил Радев и Светослав Тончев след думите „в 7-дневен срок” да се добави „от получаване на уведомлението”.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 59 вносител Министерския съвет. Желаещи за изказване? Няма.
Който е „за” редакцията на § 59 по вносител, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 60 има предложение на работната група да не се подкрепи § 60, т.е. да не се отменя ал. 3.
Г-жа Павлова.
Миглена Павлова:
Тъй като е във връзка с чл. 5, който ограничава срока за сключване на договори за услуги (чл. 5, ал. 3.) и тъй като взехте решение там да остане тази забрана, предлагаме да остане и административно-наказателната разпоредба във връзка с нея.
Искра Фидосова:
Колежи, възражения? Няма. Подлагам на гласуване § 60 по вносител Министерски съвет. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шестнадесет „въздържали се”.
§ 61, § 62 и § 63 са свързани. Вносител министерския съвет. Няма постъпили предложения. Подлагам на гласуване. Който е „за” § 61, § 62 и § 63 по вносител, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 64. По т. 1 вносител е Министерския съвет с предложение на работната група да се подкрепи.
По т. 2 е предложение на н.пр. Кирчо Димитров. Предложението на работната група е да не се подкрепя.
Имате предложение за създаване на т. 14б. Имате раздаден текст със следното съдържание:
„14б. „Непредвидени обстоятелства” са обстоятелствата, възникнали след сключването на договора, независимо от волята на страните, които не са могли да бъдат предвидени и правят невъзможно изпълнението при договорените условия.”
Аз лично си го представям следния пример. Започва се един строеж и се попада на архитектурна забележителност и се налагат разкопки, които са непредвидени обстоятелства.
Достатъчно ясен ли е текстът, предложен от експертите? (Да.) Благодаря на експертите.
Ще подложа на гласуване първо текста за т. 14б.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване т. 2 с вносител н.пр. Кирчо Димитров.
Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четиринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване т. 1, т. 3, т. 4, т. 5 и т. 6., като навсякъде думите „заинтересувано” и „заинтересуван” се заменят съответно със „заинтересовано” и „заинтересован”.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Колеги, тъй като тук приехме легална дефиниция за „непредвидени обстоятелства” да се върнем на мястото, където трябва да бъде направена корекция. Където имаме „непреодолима сила” добавяме „и/или непредвидени обстоятелства”.Става въпрос за чл. 43, ал. 2, т. 1.
Моля след гласуването да се оформи с нов параграф, но не мога да кажа кой е, за да не сбъркаме. Когато се подготвя докладът, да се съобрази.
Подлагам на гласуване добавката в чл. 43, ал. 2, т. 1 след думите „непреодолима сила” се добавя „и/или непредвидени обстоятелства”.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Колеги, моля да се върнем на § 64, т. 5.
Има предложение в т. 19а „Предварително обявени условия” са условията, съдържащи се в обявлението и документацията за участие”.
Колегата предлага да се добави след „и” наклонена черта „или”. Да стане: „... съдържащи се в обявлението и/или документацията за участие”.
Т.е. да не е кумулативно, а да може да бъде алтернативно като възможност.
Колеги, моля да прегласуваме § 64 с това предложение за допълнение в т. 5.
Емилия Петкова:
Въпросът е, че не винаги има пълно съвпадение между обявлението и документацията.
Искра Фидосова:
Моля за прегласуване на т. 5.Създава се т. 19а:
„19а. Предварително обявени условия” са условията, съдържащи се в обявлението и/или документацията за участие”.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 65. Предложение на Министерския съвет. Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 66 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Допълнителна разпоредба.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 66. Има предложение от н.пр. Емил Радев и Светослав Тончев.
Емил Радев:
Предложението е само във връзка с по-точното изписване на директивите.
Искра Фидосова:
Чисто редакционно. Предложението е за подкрепа на предложението на колегите.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Емил Радев и Светослав Тончев за редакция на § 66.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Преходни и заключителни разпоредби.
Комисията подкрепя текста на вносителя за наименованието на подразделението на закона.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 67 и § 68 по вносител Министерски съвет.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 69. Комисията предлага следната редакция на § 69:
”§ 69. Параграф 11 влиза в сила от 4 декември 2010 г.”
Подлагам на гласуване редакцията на комисията за § 69. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 70. Няма постъпили предложения. Вносител Министерски съвет.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Колеги, пропуснах за § 67 и § 68, които току-що гласувахме анблок, пропуснах да отбележа, че пред думата „закон” и в двата параграфа се добавя „този” и става „този закон”.
Продължаваме с § 71 с предложение от работната група за подкрепа от Комисията по принцип и предлага следната окончателна редакция:
„§ 71. В Закона за енергийната ефективност (обн., ДВ, бр. 98 от 2008 г.; изм. и доп. , бр. 6, 19, 42 и 82 от 2009 г и бр. 15 от 2010 г.) § 6 от Преходните и заключителните разпоредби се изменя така:
„§ 6. (1) Изпълнителният директор на Агенцията по енергийна ефективност съвместно с изпълнителния директор на Агенцията по обществени поръчки издават указания за прилагане на изискванията за енергийна ефективност и енергийни спестявания при възлагане на обществени поръчки за доставка на оборудване и превозни средства с цел минимализиране на разходите за срока на експлоатацията им.”
(2) Указанията по ал. 1 се издават до 4 декември 2010 г.”
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 72.
Експертът, който е оформил кат правна техника § 72 моля да даде обяснение как да се чете и разбира § 72.
Емилия Петкова:
Действително § 72 е много сложен като правна техника, поради което сме подготвили един допълнителен материал, ако настоявате ще ви г раздадем, където всяко предложение е изписано как изглежда действащия текст и накрая оформено като текст анблок на комисията за цялостния § 72.
Тук искам да вметна и нека колежката от Министерския съвет да каже, че аналогично на това, което се гласува в Закона за обществените поръчки, има един текст във връзка с недействителността и последиците от обявяване на недействителност - единственото отклонение от предложенията, които са разписани в доклада.
Искра Фидосова:
В т. 1, 2 и 3 няма предложения за промяна.
По т. 1, 2 и 3 на § 72 по вносител, който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По т. 4 с предложение на работната група да бъде подкрепен текста на вносителя и с редакционните бележки, които са дадени като подчертани в доклада.
Заповядайте, г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Уважаема г-жо Фидосова, имам предложение. Мисля, че се запознахме на повечето места за какво става дума. Да се доверим на работната група и да гласуваме анблок целия параграф и да се оформи в последствие доклада.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване процедурното предложение на Красимир Ципов за гласуване на целия § 72 по предложението на работната група, което да стане предложение на Комисията с окончателното оформяне на текстовете с редакциите за второ четене в пленарна зала от Комисията с допълнението, което се прави в т. 29 да се добави ал. 4 на вносителя.
Красимир Ципов:
Още един мотив: По предложенията, които се предлагат по Закона за концесиите въвеждаме аналогичните процедури, каквито приехме току-що в Закона за обществените поръчки.
Искра Фидосова:
То е за „заинтересувано” и „заинтересуван” да се счита „заинтересовано” и „заинтересован” .
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Досега гласувахме процедурното предложени на г-н Ципов.
Сега подлагам на гласуване целия § 72 по предложение на вносителя с отразени редакционните поправки, дадени ни от работната група към комисията, които да станат предложение за редакция на комисията с добавката, която се направи в т. 29 да се добави ал. 4 по вносител и навсякъде думите „заинтересувано” и „заинтересуван” да се заменят със „заинтересовано” и „заинтересован”.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Мариана Славкова:
Във връзка с изменението, което направихте за срока за произнасяне на КЗК, действащият текст беше два месеца. Вие гласувахте да стане един месец. В Закона за концесиите в действащият текст също са два месеца. Ние не настояваме при концесиите срокът да бъде съкратен. Само ви обръщам внимание, че ще има несъответствие.
Искра Фидосова:
Концесиите са нещо доста по-сложно от обществените поръчки.
Красимир Ципов:
Напротив, казах, че въвеждаме нелогични процедури, които току-що приехме в Закона за обществените поръчки.
Искра Фидосова:
Колеги, моля за още 5 минути, за да уточним още две-три неща, които гласувахме на предишното заседание. Гласувахме ги, но аз ви моля още веднъж да ги коментираме, тъй като самата аз имам притеснение по отношение на тях, след като внимателно анализирах това, което се предлага.
Моля да се върнем на § 2. Ние гласувахме и подкрепихме предложението на работната група за редакция. Но говорихме преди заседанието да направим още едно допълнение и да се върнем и прегласуваме, като в ал. 3 изключението до 10 години да важи единствено и само за договори за кредит. Тъй като за мен лично съществуват притеснения да не мотивираме възложителите да сключват тези договори за услуги, като търсят в повечето случаи изключенията, да вървят към тези 10 години. В договорите за кредит да остане, тъй като там условията се поставят от кредитора и става въпрос само за договор за управление.
Другият вариант е изключението да остане, като завишаваме до 5 години и изключението да бъде до 6 години, както е действащият текст.
Г-жо Атанасова, заповядайте.
Десислава Атанасова:
„Обществените поръчки по ал. 1 се възлагат за срок до 5 години с изключение на услугите за предоставяне на кредит, при които може да бъде определен по-дълъг срок.
Искра Фидосова:
„... определен по-дълъг срок, но не повече от 10 години.”
Десислава Атанасова:
Можем да запишем „но не повече от 10 години”, но текстът, който формулирахме завършва със „срок”.
Миглена Павлова:
Става въпрос само за банкови и инвестиционни кредити, които са дългосрочни, повече от 5 години.
Искра Фидосова:
Тогава да разпишем и банкови и инвестиционни. Защото само „кредити”?
Г-жо Атанасова, заповядайте.
Десислава Атанасова:
В такъв случай текстът може да бъде:
„Обществените поръчки по ал. 1 се възлагат за срок до 5 години с изключение на услугите за предоставяне на банкови кредити, при които може да бъде определен по-дълъг срок.”
Защото той може да бъде и 15 и 20 годишен, когато се тегли кредит в полза на община за голям инвестиционен проект.
Искра Фидосова:
Има ли възражения по последното предложение?
10-те години са разумни, защото като имаш инвестиционен кредит имаш обезпечение. Това е ипотека. Ипотеката, ако е повече от 10 години, трябва да има подновяване. При всички положения ще имаш действия по отношение на този инвестиционен кредит, ипотека и т.н. 10-те години според мен с оглед и на това, мисля, че са абсолютно разумен срок. Ако не е достатъчен, ще направят нов кредит.
Тук идеята е, че не искаме да даваме толкова дълъг срок, защото можем да мотивираме възложител, ако може да избере кредитът да бъде за 10 години, и му предлагат и за 20 и за 30, той да избере по този начин и за 20 и за 30, което означава едно много сериозно задължение. Ако е община, какво правим? Още повече лихви, и т.н. Аз съм против да няма срок категорично.

Тодор Димитров:
Колеги, по-краткият срок – примерно за 10 години, ще представлява може би и по-голяма тежест, защото месечната вноска ще бъде по-голяма. Тук ние не можем да определим кой ще е оптималният срок. Дали ще е 10, 15 или 20 години.
Искра Фидосова:
Да но създаваме възможност и мотивация да вървят към по-дългия срок, което е сериозен ангажимент.
Не може изключението да го въвеждаме като правило и то да мотивира недобросъвестни възложители да вървят в тази посока.
Колеги, ще се опитам да формулирам предложението за редакция на § 2, ал. 3.
„(3) „Обществените поръчки по ал. 1 се възлагат за срок до 5 години с изключение на услугите за предоставяне на банков кредит, като срокът не може да бъде по-дълъг от 10 години.”
Деси, защо в твоето предложение се отказваш от редакцията на изречение второ, в което да се посочват мотивите за това в решението за откриване на процедурата. Защото така дадено предложението отпада изречение второ. Нека да си вървим по това, което е подготвено до момента и само да разпишем, че става въпрос за договорите за управление. Защото това, което Деси предлага, отпада изискването възложителят да посочи мотивите за решението за откриване на процедурата.
Предлагам да си остане предложението за посочване на мотивите, защото той в мотивите ще запише финансовата обосновка и ще каже защо го прави за 6, за 8 или за 9 години.
Не казваме за изключението. Да не стане така, че всички ще ползват изключението и да кандидатстват за обществените поръчки с кредити. Нямаме критерий за изключението. Какво пречи в момента всички да вървят по изключението. Когато даваме изключение, посочваме защо се прави това изключение.
Красимир Димитров:
Да запишем, че максималният срок е 5 години и нищо повече да не пишем. Това е другият вариант.
Красимир Ципов:
Защо има притеснения, че изключението ще се превърне в правило, при положение, че са разделени двете хипотези.
Искра Фидосова:
Колеги, предлагам да прегласуваме принципно § 2, като редакцията ще я уточняваме допълнително. Да остане по изключение за срок до 10 години. Говорим само за банкови кредити. Оставяме възложителят да посочва задължително мотивите за това в решението. И евентуално още веднъж да помислим дали не можем още малко да стесним, но не знам как. Може би само с инвестиционни.
Ива, можем ли като правна техника да конкретизираме до инвестиционни кредити. (Можем.) Дайте тогава колкото можем да стесним.
Колеги, ще го подложа на прегласуване § 2 принципно, за да не остане това, което миналия път се гласува. Ще го оформим допълнително като редакция и ще го включим в доклада с бележките, които маркирахме.
Който е „за” § 2 съгласно принципите, които вече уточнихме, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Т.е. от доклада остава само § 2, за който ще подготвим нов текст.
С това приключваме с доклада за второ четене.
Колеги, предлагам да отложим разглеждането на пета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение на Закона за националния архивен фонд, № 054-01-55, внесен от Даниела Маринова Петрова и група народни представители на 14.06.2010 г., за следващото заседание.
Благодаря ви. Закривам заседанието.

Председател:
Искра Фидосова