Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 39

Днес, 01.07.2010 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Висшия съдебен съвет – проф. Анелия Мингова, представляващ ВСС, Божидар Сукнаров, председател на Комисията по правни въпроси и Радка Петрова, председател на Комисията по професионална квалификация, информационни технологии и статистика, Славка Каменова, главен секретар на ВСС и Латинка Светозарова, директор на дирекция „Връзки с обществеността и протокол”; от Инспектората към ВСС – Ана Караиванова, главен инспектор, Милка Итова и Ясен Тодоров, инспектори и Златина Георгиева, връзки с обществеността; от Върховния касационен съд – проф. Лазар Груев, председател, Гроздан Илиев, Симеон Чаначев и Марио Бобатинов, заместник-председатели; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Екатерина Захариева, заместник-министър, Петя Тянкова, съветник и Мариана Тотева, началник на отдел в дирекция „Държавна собственост”; от Министерството на земеделието и храните, Главна дирекция „Земеделие, гори и поземлени отношения” - Юлия Стойкова и Стойка Куртева, юристи; от Изпълнителната агенция по горите - Огнян Йосифов, държавен експерт в дирекция „Гори”, Магдалена Станчева, началник на отдел в дирекция „Правни дейности”; от Министерството на външните работи, дирекция „Правна” – Радослава Кафеджийска, директор и Светлана Стоянова, главен юрисконсулт и народния представител Огнян Стоичков, вносител на законопроект.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Колеги, здравейте на всички. Извинявайте за краткото закъснение. Част от колегите са на заседание в съседната зала на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред и ще се присъединят по-късно, но са заявили как ще гласуват.
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси с предварително обявения дневен ред:
1. Обсъждане на Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет през 2009 г., № 011-00-2, внесен от Висшия съдебен съвет на 25.05.2010 г.
2. Обсъждане на Обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2009 г., № 011-00-6, внесен от Висшия съдебен съвет на 21.06.2010 г.
3. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 002-01-54, внесен от Министерския съвет на 18.06.2010 г.
4. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-53, внесен от Огнян Стоичков Янакиев на 08.06.2010 г. – продължение.
5. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 002-01-55, внесен от Министерския съвет на 18.06.2010 г.
6. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация, № 054-01-53, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 28.05.2010 г.
7. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 054-01-10, внесен от Михаил Рашков Михайлов и група народни представители на 18.02.2010 г.
8. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 054-01-11, внесен от Михаил Рашков Михайлов и група народни представители на 18.02.2010 г.
По първа точка - Обсъждане на Обобщен годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет през 2009 г., № 011-00-2, внесен от Висшия съдебен съвет на 25.05.2010 г.
Г-жо Мингова, имате думата да представите накратко доклада.
Проф. Анелия Мингова:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми народни представители,
Колеги, дами и господа,
Докладът на Висшия съдебен съвет за дейността му през 2009 г. беше предоставен на вниманието на народните представители. Аз се надявам, че всички сте се запознали с него и затова ще си позволя да направя кратко изложение, като набележа само някои акценти в дейността на Висшия съдебен съвет, разбира се, с някои данни, за да остане повече време за дискусия, за да чуем вашите оценки, вашите въпроси, вашите препоръки и вашите идеи за взаимодействието на Висшия съдебен съвет с другите институции, в частност с Народното събрание.
Това е вторият доклад на този Висш съдебен съвет, като постоянно действащ орган, който съдържа анализ на цялостната годишна дейност. За първи път в това Народно събрание преди година време ние представихме предходния доклад. Докладът съдържа цялостна оценка със статистически данни, анализ и изводи от дейността на органа, като орган за управление на съдебната власт и представен чрез дейността на неговите 11 постоянни комисии, които манифестират и изразяват тази дейност.
През изминалата година Висшият съдебен съвет, като орган за управление на съдебната власт, беше изправен пред много предизвикателства. Случиха се много неща в съдебната система, на които трябваше да реагираме бързо и разбира се, адекватно. Аз мисля, че в голяма степен с действията си успяхме да реагираме адекватно на тези предизвикателства. Миля, че това е представено и в доклада. Но по-важното е, че докладът, който съдържа анализ на дейността ни за предходната година, все пак се явява пред вас в момент, в който вече половин година от следващия отчетен период е преминала и неизбежно това, което се случи през миналата година има своята проекция в дейността на съвета до сегашния момент. Според мен, само така цялостно погледнато биха могли да се откроят и акцентите и темпото и насоките, в които се развива дейността на Висшия съдебен съвет.
В тази връзка ми се ще най-напред да кажа това, че искаме да представим своята дейност и да бъде в своята дейност орган, не просто кадрови, така както като че ли се внушава от текстовете на Конституцията, а в статута си на постоянно действащ орган все повече да защитим тезата за орган на управление на съдебната власт в посоките, в които това управление трябва реално да се осъществява.
В този смисъл Висшият съдебен съвет сам изготви един доклад-оценка за съдебната реформа. Защото смятаме, че като орган аз управление на съдебната власт той трябва да намери своето място именно като субект на реформата в съдебната власт. Бих искала да посоча, че приетата и одобрена Стратегия за съдебна реформа, която беше представена, защитена и дискутирана като документ на правителството, в нейното съдържание, в нейните акценти и насоки до голяма степен има участие и роля Висшия съдебен съвет със собствения си анализ за оценка на досегашната съдебната реформа и за перспективите пред нейното продължаване и развитие. Радостно е и това, че вече е сформиран екипът, който ще осъществява прилагането на тази стратегия. Доколкото ми е известно, а пък и ние участваме там, утре ще бъде първото такова съвещание при министъра на правосъдието. Защото всяка стратегия за съдебна реформа, в която ние имаме амбиция да участваме, би трябвало да продължи с набелязване на конкретни мерки, на конкретен план, тъй като останалото няма да доведе до ефект.
По отношение на една от най-съществените дейности – кадровата политика на Висшия съдебен съвет, разбира се докладът съдържа конкретни цифри за всички проведени конкурси и свързаните с тях атестации през миналата година, включително за повишаване и кариерно израстване, включително за първоначално назначаване, а така също и за административни ръководители. Излишно е да припомням проблемите, които постави протичането на тези конкурси, но точно затова през второто полугодие на отчетния период се опитахме да създадем и да приемем един нов подзаконов нормативен акт – това е Наредбата за показателите и реда за атестиране, която всъщност съдържа една възможност за реално, обективно атестиране на кандидатите в конкурсите, която позволява да се акцентира на качествени показатели, а не само на количествени и която акцентира и върху оценка на нравствените качества на кандидатите и разбира се, която позволи и това мога да го кажа към настоящия момент, при нейното приложение от 1 януари т.г. фактически повече от 60% от новите атестации да доведат до една обективна оценка на кандидатите, като 100% отличници, които наблюдавахме през минал период, фактически 60% от тези атестации говорят за едно нормално средно ниво и добра оценка за изпълняване на служебните ангажименти, което смятам, че е реално отражение на действителното състояние в системата.
Нещо, на което ви се струва, че трябва да обърнем тук внимание, е следното. Миналия период ние проведохме конкурсите. Бяха атестирани повече от 800 кандидати. Всичките места бяха заети. Но знаете, че встъпването в длъжност на кандидатите се случва само когато влязат в сила тези избори за назначение, а по голяма част от тях има атакуване във Върховния административен съд. Всъщност миналогодишният конкурс не може реално да приключи. Поради настоящата законова база при централизиран конкурс ние не можем да обявим следващия, защото не можем да разполагаме със сегашната вече свободна щатна бройка. Така че към настоящия момент при изтекли вече 6 месеца, сме обявили и провеждаме единствено конкурсите за младшите длъжности – младши съдии и младши прокурори. Разбира се, те вървят по нормалния ред.
Тук апелът ми е вероятно в предстоящите промени в Закона за съдебната власт, много е важно, когато се обмисля въпросът за това какви да бъдат конкурсите и как да се диференцират с оглед първоначално назначаване или кариерно израстване, все пак да се помисли за едно от нашите предложения за промени в закона, свързано с момента на встъпване в длъжност, което да ни позволи да не се наслагва времето с оглед обявяване на следващи конкурси. Това е като един акцент и към промените в закона.
Дейността на Висшия съдебен съвет до голяма степен се отразява и в една дейност, която ние представяме чрез една своя специална комисия – Комисията, която проверява и наблюдава делата от така наречения особен обществен интерес, колкото понякога да изглежда спорно едно такова понятие. Тази Комисия чрез реалната проверка на повече от 20 конкретни производства, особено такива, които са включени в списък, наблюдаван от Европейската комисия, мисля че може да се отчете с резултати, които позволиха една голяма част от тези наблюдавани дела да приключат. Това наблюдаваме и в последните дни с произнесените на първа инстанция присъди. Тук разбира се, не става дума затова какво е съдържанието на тези присъди. Ние говорим за това, че в крайна сметка това, което Съветът може да насочи чрез своите действия и чрез своите методически указания към административните ръководители за техни организационни и административни действия е свързано с движението на делата, с възможността за тяхното своевременно приключване и смея да твърдя, че именно резултатът от нашите доклади и такива указания към административните ръководители позволиха до голяма степен да има една регулярност и бързина в насрочването на делата, което позволи и тяхното приключване. Говоря за тези емблематични, знакови случаи, които излишно е сега конкретно да цитирам.
Друг акцент в нашата дейност е един нов подход във взаимодействието ни с Инспектората към Висшия съдебен съвет. Аз мисля, че все повече се вижда положителната роля от едно оптимално действие с този орган към Висшия съдебен съвет. Вероятно затова ще говори и г-жа Караиванова. Но в тази връзка ние създадохме една специална Комисия за взаимодействие с Инспектората, която има за цел да прави последващ анализ на препоръките и изпълнението на препоръките, които Инспекторатът е дал на звената в съдебната власт при неговите тематични и планови проверки. Така че всъщност последващо акцентираме върху това доколко административните ръководители в своите действия изпълняват тези препоръки и доколко ние като управленски орган трябва да се намесим, за да внесем корекции, да набележим положителните резултати или пък да дадем други указания и насоки за следващи действия, тъй като непрекъснат е процесът на организационно и административно въздействие на административните ръководители върху дейността, както на магистратите, така и на съдебните служители на всяко съдебно звено.
По отношение а дисциплинарната практика и ще спра, за да има възможност за дискусия и въпроси. Видели сте конкретните данни – почти тройно е увеличен броят на дисциплинарни дела, образувани от Съвета от началото на неговото ситуиране, но аз мисля, че през последното полугодие можем да набележим и една тенденция на умиротворяване на броя на дисциплинарните производство просто защото този бум на дисциплинарни производства сега намира някакво средно равнище, защото от дейността на Инспектората през изминалите две години се видя всичко, което беше актуално и възможно с оглед законовите възможности да бъдат образувани дисциплинарни производства. Все по-малко са случаите, в които дисциплинарни производства за разлика от началния момент и от миналогодишния отчетен период, бяха образувани по инициатива на Инспектората. Има изравняване на броя на дисциплинарните производства, които имат и друг субект. Тук давам за пример петима членове на Висшия съдебен съвет, особено със случая на така наречения синдром „Красьо – Красимир Георгиев”, то наистина е синдром. Там 18-те дисциплинарни производства бяха образувани след проверка на Етичната комисия при приложение на приетия Етичен кодекс за поведение на българските магистрати, което позволи да развием такава дейност, както в посока на прилагане на Етичния кодекс, така и по отношение на дисциплинарната практика. Около 25 от наложените дисциплинарни наказания за миналия период са поради нарушения именно на правилата на етиката. През последното полугодие, включително с днешните наложени две дисциплинарни санкции на магистрати, 15 са тези, които са наложени, заради нарушаване на професионалната етика. Мисля, ч това е един момент в дейността на Съвета, който позволява по нов начин, с друг вид оценка на отношение и на себе взискателност да действат магистратите. Това е една голяма възможност, голям ресурс за управленска дейност на Съвета, защото позволява действително в системата да бъдат поощрени и мотивирани тези, които имат професионално и етично отношение към своята работа.
Ще си позволя да спра дотук. Говорих достатъчно. Да имаме възможност да чуем вашите въпроси и препоръки. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-жа Мингова. Колеги, ако не възразявате, да дам думата и на г-жа Караиванова, след което ще пристъпим към въпроси и дискусия.
Г-жо Караиванова, заповядайте.
Ана Караиванова:
Аз също ще се постарая да бъда кратка, независимо, че вчера ми правиха резюме на резюмето, но няма да ви занимавам със статистика. По-скоро бих искала да наблегна на по-общите изводи и резултати, според нас, които постигна Инспекторатът след втората година на съществуването, на работата си, през която също работихме с голяма интензивност. Защото по годишната програма за планови проверки извършихме проверки на два апелативни района и то големи – Варненски и Пловдивски - в 33 съдебни органа в Пловдивския район съд, но те трябва да се удвоят по две, защото има 33 съдилища и съответно 33 прокуратури. Вярно е, че там проверявахме гражданските дела. Разделиха се този път инспекторите с оглед специализацията си. По нов начин направихме проверките през втората година на наказателните дела. Инспекторите, които са специализирани в тази част провеждаха в Софийския апелативен район на софийските районен, апелативен и някои или почти всички от Софийския апелативен район, районни и окръжни. Прескочихме Градския съд, тъй като от по-горния апелативния съд направиха проверка и горе-долу е същото положение. Сметнахме, че няма нужда два органа да се изсипваме и да правим две ревизии в близки месеци. Все пак една проверка винаги е някакъв стрес за работещите. Извършили сме тематични проверки с оглед проблемите, които сме забелязали, по-остри, какъвто беше по приключване на делата по чл. 38 от държавната собственост, с оглед получен сигнал от Председателя на Върховния съд за нереално завишаване на оценки на отчуждаваните земи. Преди това имаше такъв случай в София. Ние бяхме в Градския съд. Надявам се, че прокуратурата ще се раздвижи и най-после някое вещо лице ще отиде на съд.
Относно обезпеченията за бъдещия иск. От предишния ни опит се оказа, че има корупционен заряд в този елемент. Може чрез съдебни действия да се услужи на едната страна, образно казано, и да се съсипе бизнеса на другата.
Освен това, с оглед новият ГПК, срещат проблеми правоприлагащите органи. Видяхме кои са неяснотите, констатирахме ги и отправихме сигнали към върховния съд. При такива обобщавания на практиката да се наложи една единна практика, което смятам, че е приоритет в нашата дейност.
Особено удачна форма се оказа извършването на контролни проверки. След като сме дали указания при плановата проверка в един орган, след няколко месеца, да кажем 6 месеца, да отидем да проверим изпълнили ли са указанията, а не само дали са ни изпратили листа какво са направили, какви заповеди са издали и какъв е резултатът от изпълнение на указанията. Отчетохме, че в Русе имаме много добри резултати – повишена е ефективността в гражданските дела с около 20%, въобще е премахнато забавянето на изписването на делата, на мотивите към решенията, поради което предложихме за поощрение председателят на районния съд и наскоро той беше избран единодушно. А беше само един кандидат, очевидно лидер в съда, за разлика от другаде ,където се появяват повече.
Една форма на проверки, които заимствахме от другите сродни инспекторати, с които през миналата година установихме връзки – това са инспекторатите във Франция и Испания, използвайки модерните средства за комуникация, направихме дистанционни проверки. Т.е. получавайки отчетите на съдилищата да отправим запитвания защо някъде се забелязва натрупване на дела, главно в административните съдилища, да вземат бързи мерки. Получихме отговори и ръководителите им разбраха, че и ние следим тези статистически данни и това ги мобилизира.
Извършили сме проверки и по сигнали, които получаваме.
Друга част от нашата дейност са дисциплинарните производства, които за миналата година бяха 44. Вярно е, че погледнато само статистически, една голяма част от нашите предложения не бяха уважени, но в нито едно от тези неуважени предложения, не се опровергаха фактите. Голяма част от внесените предложения Висшият съдебен съвет прецени, че тежестта на предвидените наказания, които са от негова компетентност да наложи, не съответстват на тежестта на нарушението и изпрати на съответните административни ръководители да наложат по-леките наказания. Една част от делата бяха заради това, че предложенията, които сме внесли за нарушенията, главно на прокурори и следователи, държали прекалено дълго дела, погасили се по давност, Висшият съдебен съвет, а такава беше и практиката на Върховния административен съд, ние атакувахме някои от тези отхвърлени предложения, че независимо от новата ал. 3 за бездействието, когато е продължавало, това е материал на Норма и не може да се предложи поради това. Това наложи някак си преформулиране на нашата дисциплинарна дейност. Ние от миналата година, продължаваме и тази, стимулираме административните ръководители да отбелязват своевременно нарушенията и те да правят предложения, за да ангажираме и тяхната отговорност. Да не чакат ние да отидем и решението съответно да се погасило от този срок. Виждаме, че това има резултат. Все повече ръководители на съответните съдебни органи те предлагат на Висшия съдебен съвет да наложи дисциплинарно наказание.
От факта, че ние извършихме за двете години проверка на четири от петте апелативни района, а вече и първото полугодие приключи, сме проверили и в Софийски апелативен район, ни дава основание да видим къде работят органите на съдебната власт добре, в кои имат проблеми, за да можем там да насочим и нашите, и на Висшия съдебен съвет усилия и съответно да бъдем полезни със своята работа. В този смисъл е и създадената Постоянна комисия за взаимодействие с Висшия съдебен съвет, която според мен, започва да влиза в ролята си, да изгражда политиките на съдебната власт, което е основна дейност на Висшия съдебен съвет, ако иска да управлява, а не само да се грижи за кадруването на съдебната власт.
Освен това, дисциплинарната дейност ще се види, че ще са по-малко като бройки, но инспекторите, пишейки своите доклади и докладвайки от проверките, виждат, че все по-малко стават нарушенията, които констатирахме в забавянето и изписването на делата, в бездействието при решаването им или големите срокове при отлагането на наказателните дела, което е в нарушение дори и на Наказателно-процесуалния кодекс, където се дадоха задължителни срокове. Това им дава основание да направят извода, че наличието на Инспектората, дори и да не се харесва на някои магистрати, то май никой не харесва да го проверяват, изигра досега своята превантивна дисциплинираща роля и магистратите знаят, харесва им или не, че те ще бъдат проверени и този контрол постоянен, регулярен. Освен плановите проверки, ще има и проверки по сигнали. Смятам, че и затова нямаме натъкване на драстични забавяне, като изключвам софийските съдилища. Трябва да отдадем, че тяхната по-голяма натовареност, по-голямата сложност и лошите условия, при които работи особено Софийският районен съд.
Това са най-общо и най-накратко резултатите и това, което се стремим да постигнем в резултат на тези проверки, които сме изброили и за които вярвам сте прочели, за да не ви занимавам със статистика, която е доста по обем. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Караиванова.
Колеги, имате думата за въпроси и изказвания по така представените от г-жа Мингова и г-жа Караиванова в резюме доклада на Висшия съдебен съвет. Г-жо Колева, заповядайте.
Юлиана Колева:
Аз имам въпрос към членовете на Висшия съдебен съвет. Има ли някакво виждане за това може ли по някакъв начин да се редуцира броят на администрацията, ако има такова и за съдиите, на военните съдилища. Знаем, че тази тема е пряко свързана с Конституцията, но тук не става въпроса за тяхното съществуване, а затова да се преразпределят, ако мога така да се изразя, някакви ресурси, както в административно отношение, така и по отношение на съдиите от тези съдилища към другите. Задавам този въпрос, защото една част от колегите вероятно (не навсякъде има военни съдилища) не знаят, но практически тези съдилища са толкова ненатоварени, че е поставено под въпрос тяхното съществуване и смисъла на тяхното съществуване.
Другият ми въпрос се отнася до следното. Много е хубаво, че непрекъснато се усъвършенстват критериите за атестиране на магистратите, но има ли някаква възможност за разграничаване или по-скоро за отличаване на критериите при избора на административни ръководители. Всички знаем, че един много добър съдия не е задължително най-добрият организатор в съда и не е задължително той да има качествата на административен ръководител. В тази посока прави ли се нещо?
Обръща ли се внимание на обучението н административните ръководители именно като такива. Защото дейността на съдилищата в тази посока се усложнява все повече и повече, свързана е и със счетоводни познания, и с познания в областта на техническото обезпечаване на съдилищата. Да не говорим за европейското законодателство и т.н.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Колева. Г-жо Мингова, заповядайте.
Проф. Анелия Мингова:
Уважаеми народни представители,
Г-жо Колева, по първия въпрос за военните съдилища. Тук неизбежно трябва да започне отговора с огромния проблем за натовареността. Защото въпросът за военните съдилища е част от общия проблем. Какво см направили до този момент и какво смятаме да направим оттук насетне. До този момент е създадена в края на по-миналата година или в началото на миналата година една специална работна група от членове на Висшия съдебен съвет, която да изследва ,да проучи въпросите с настоящето ниво на натовареност, да направи един анализ на това ниво, оттам да се опитаме да изразим едни критерии за средни норми на натовареност, която да ни позволи оттам насетне да имаме управленски решения, свързани в частност и с щата, обезпечаването и с изискванията за нормална работа с оглед на качеството на делата и тяхното разглеждане и времето, за което това става. В тази връзка работната група излезе с един доклад, който отправи конкретни предложения и мерки. Те включват организационни мерки, законодателни предложения, разбира се, които ще дадем на министър Попова, тъй като тя има законодателна инициатива в тази посока и отчитат една картина, в която наблюдаваме 4 пъти разлика в натовареността на съдебни звена. Самата Вие знаете, че при военните съдилища това е някъде в групата на най-малко натоварените, въпреки че и помежду им има разлика. Преди обаче да изработим тези единни критерии, което възнамеряваме да направим може би след лятната ваканция или в началото на следващия период – септември – октомври, което ще направим след като чуем мнението на всички магистрати по проблема и по изграждането на единни критерии. След като проведем няколко семинара в тази посока, да можем да изградим тези единни критерии, които да отчитат не само количеството, но вида дела, тяхната сложност и времеви стандарти за тяхното протичане. Имаме такава амбициозна задача. Дали ще успеем напълно да изградим такива критерии не знам, но се надявам да успеем, защото ще базираме работата си на резултатите от два проекта: единият е проект на ОПАК, който Съветът приключи миналата година, обвързан със статистически анализ на натовареност и един друг преходен проект по ФАР, който също би ни дал база за управленски решения в тази посока. В тази връзка тенденцията е тогава да вземем управленските решения затова какво може да се случва изобщо със звената в системата, включително и с военните. Но знаете, че този въпрос не е само въпрос, който може да го реши Съветът. Това е въпрос и от политически характер, тъй като този вид звена в съдебната система ние бихме могли да направим баланс вътре между тях, но не бихме могли да вземем някакви трайни решения, свързани изобщо със статута на тези звена. Разбира се, ще обсъждаме и ако този въпрос се постави, ние ще имаме съответно мнение за оптимизиране на работата на военните съдилища.
По отношение на това, което сега правим, е да трансформираме свободни бройки. Това е което можем да правим. Днес с едно решение трансформирахме 58 младши съдии (не съм много сигурна за бройката) в административните съдилища 38, защото там няма младши нива и трансформирахме този щат в съдебни помощници. Защото особено в софийските нива и в окръжни и апелативни, както в прокуратурата, така и в съдилищата има остра нужда именно от такъв потенциал на съдебни помощници, така че можем да оперираме, съзнавайки цялата отговорност за финансовото ниво и изобщо с оглед администрацията в държавата изобщо, имаме решение да не се увеличават щатове нито на администрация, нито на магистратите, а да правим вътрешна трансформация. Но истинският проблем ще можем ад го решим след като направим тези единни критерии.
По въпроса за административните ръководители. На сегашната законова база, която съдържа общи критерии плюс допълнителни за административни ръководители, ние имаме по-конкретно разписване в тази наредба, която цитирах в изложението си при атестирането на административните ръководители. Плюс това см приели и провеждаме тези избори при едни специални правила за избор на административни ръководители, които ни позволяват освен статистиката и данните, които са в документите ( в папките на атестационното дело) да имаме и лични впечатления при избора. Всеки избор на такъв ръководител вече протича след неговото явяване и изслушване в съвета. Смея да твърдя почти обществен отзвук няма негативен от това резултат от подобни избори, след като и журналистите виждат, тъй като заседанията са открити и колегите могат да ни убедят съвсем пряко за някаква управленска визия. Даже се е случвало предложения, които са правени от компетентния по закон по-висше стоящ административен ръководител, след такова изслушване да доведат до преоценка на предложението или до преоценка на очакванията, когато правим такова предложение, това ни мотивира да направим законосъобразен избор, който да е мотивиран.
Освен това, имаме специално решение, с което задължаваме административните ръководители, независимо, че не са направили предложение, ако има повече кандидати, те да дават становище за техните професионални и нравствени качества, което да ни позволява, тъй като те на място работят с кандидатите, да ни позволява да вземем управленското решение. Това е, което на базата на сегашния закон, сме направили в повече с подзаконовия акт и с нашите правила специално за избор на административни ръководители. Това, което споделяме и което мисля, че е заложено в готвения проект за промени в Закона за съдебната власт, е свързано с наистина нов подход при конкурсите, като се диференцират хипотезите, в които ще има атестация при несменяемост и при периодичното атестиране, различни конкурси при административни ръководители, различни при кариерното израстване и различни конкурси при младшите нива и при първоначалното назначаване, което ще позволи и законово по друг начин да бъде регламентиран този процес.
За обучението. Има специална програма в Националния институт по правосъдие, която е свързана с това, което питате по отношение на административни ръководители.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Мингова. Има думата г-н Янаки Стоилов, г-н Миков и след това г-н Лазаров.
Янаки Стоилов:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Господа магистрати, смятам, че Висшият съдебен съвет трябва да продължи да задълбочава своята дейност по отношение на взискателността към дейността и атестирането на магистрати, в което направление мисля, че можем да отбележим напредък, и в същото време да гарантира независимостта на съдебната власт. Това са отправните точки, които могат да утвърдят неговата роля в обществото.
В отчета, още в началото, е посочена извършената работа в изпълнение на препоръките на Европейската комисия, включително взаимодействието с новото правителство, но не намерих непосредствен отговор на препоръките, които Народното събрание даде при приемането на миналия отчет. Защото това също е един от начините да отбележим напредък или застой. Някои от тези въпроси могат да бъдат изведени от съдържанието на представения отчет, но смятам, че той в това отношение трябва да бъде и по-концентриран, тъй като институциите взаимно трябва да взаимодействат, така че всеки следващ отчет да поставя евентуално нови въпроси, а не да възпроизвежда такива ,каквито съществуват от предишни години.
Като положителен факт можем да отбележим все по-респектиращата реакция на Висшия съдебен съвет на прояви, които накърняват авторитета на съдебната власт и смятам, че в това отношение трябва да бъде отбелязан напредъка.
Накрая един въпрос, който не е по текст на отчета, но който е част от действителността и го поставям като проблемен въпрос. Дали е възможно Висшият съдебен съвет да изгради такава система за наблюдение на дейността в различните съдебни райони (това се отнася и за дейността на Инспектората) така че да се предотврати подчиняването на съдебната власт от тесни корпоративни интереси. Защото моите впечатления в някои райони са, че такива интереси вече изцяло подчиняват дейността на административната, на местната власт, а в този кръг не остава изолирана и съдебната власт. Не искам да конкретизирам, тъй като това са въпроси, с които може да се занимава и прокуратурата, но в случая дори и тя да не реагира, смятам, че Висшият съдебен съвет може с различни косвени индикатори да установи подобни проблеми. Това е част от една действителност в страната за изминалите години и смятам, че точно съдебната власт не трябва да допуска да бъде въвличана в една такава симбиоза на корпоративни интереси, което обезкуражава гражданите. Благодаря.
Искра Фидосова:
Заповядайте, г-жо Мингова.
Проф. Анелия Мингова:
Благодаря за положителните и обнадеждаващи оценки, които чухме от г-н Стоилов. По отношение на препоръките, може би имате предвид свързаните с по-акцентирано обобщаване на тези данни. Да, действително може би не сме го направили по най-добрият начин. Отделно извеждаме от дейността на комисиите това, което е акцент. Но ще го направим в следващия доклад. Отчитам това ,което казвате.
За системата за такова наблюдение аз виждам това кат една препоръка към дейността на Висшия съдебен съвет. Тя е напълно обоснована и е нужна, но на този етап виждам възможности в две посоки. Едната е чрез взаимодействието с Инспектората чрез неговата дейности тази Специална комисия, която имаме, а другата е чрез капацитета на нашата Комисия за професионална етика и превенция на корупцията, която може би в своите подразделения в звената н съдебната система да направи едно такова проследяване и да има превантивен ефект с оглед на това, което Вие казвате. Но аз ще предам на колегите. Ще помислим за други такива форми, ако може и законодателно те да бъдат по някакъв начин гарантирани, ако Вие имате подобни идеи, това действително е нужно и ще помислим.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Мингова. Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Очевидно отчетите очертават тенденции, които показват, че постоянно действащият Висш съдебен съвет започва да се налага. Защото за разлика от Инспектората, който тръгна на голя поляна и наследи една административна структура, функционирала 20 години в друга среда – в среда, в която административните ръководители на различните части от магистратурата разглеждаха членовете на Висшия съдебен съвет като техни подчинени. Все още има в главите на някои може би неизживяно такова усещане, но Висшият съдебен съвет все повече се еманципира. Хубаво е, че тия хора, които тогава се хванаха ,започват все повече да доказват, че е имало смисъл от постоянно действащ Висш съдебен съвет. Вземете само дисциплинарната практика на предишния Висш съдебен съвет, който не беше постоянно действащ. Тогава царстваше принципът „гарван гарвану око не вади” и нямаше сила в ония Висши съдебни съвети – сменяха хората, но механизмът не функционираше.
При Инспектората нещата бяха по-лесни, защото на гола поляна тръгна и въпреки и неохотата, с която в началото някои възприемаха неговото съществуване, той дава своите резултати и те са го отчели.
Аз искам да поставя един въпрос към г-жа Мингова. Вие ще довършите ли този прословут случай „Красьо Черния” и неговата дименсия прокуратура? Защото такава гавра беше с Висшия съдебен съвет с магистратурата въобще, ч съдиите с прокурорите, вие си свършихте работата, а този Красьо периодически се появява тук-там с някоя снимка или интервю във вестниците. Да каже прокуратурата той ще бъде ли обвинен за нещо, ще бъде ли внесено нещо в съда.
И този човек, който създаде този вихър – членове на Висшия съдебен съвет си заминаха п тази причина, други съдии, трети, четвърти и Красьо Черния ще бъде част от милиционерското битие на днешната ни държава. Аз мисля, че вие кат съвет трябва да поставите много остро този въпрос на прокуратурата. И той не е само з съдебната власт, защото продължават магистратските среди да говорят, че там са покрити хора от списъка на Красьо Черния, които са успели да намерят път към днешните управляващи. Веднъж завинаги този случай трябва да се приключи. Защото едни си заминаха, други променяхме със закони, а вестниците пишат през един-два месеца. Кога ще приключи този случай? Вие ще поставите ли този въпрос там? Иначе може Красьо Черния да си виси на фаза досъдебно производство още 10-15-20 години. Да са ясни и критериите. Защото ви въвеждате морално-етични критерии. Добре, тогава тези ги махате по морално етични критерии, но не защото Красьо Черния е извършил престъпление. Красьо Черния е извършил престъпления и той трябва да понесе също отговорност някаква. Иначе оттук всяка афера, раздухана във вестниците, ще нанася такива тежки поражения върху Висшия съдебен съвет, върху съдии, върху прокурори без значение от персоналния субстрат. Винаги може да се забърка една афера медийно, която да подрони страхотно доверието на хората в съдебната система. И вие като ръководен орган трябва да имате отношение по този въпрос. Благодаря.
Явно не съм разбран. Дела с голям обществен интерес – Маргини и всякакви такива. Не е ли с най-голям обществен интерес този случай, тази афера, от която трима членове на Висшия съдебен съвет, не знам колко съдии, прокурори и всякакви, не е ли това с най-голям обществен интерес за авторитета на съдебната система. Аз мисля, че трябва да го извадите като точка № 1 и да се извърви докрай, а не като период от този чул, друг казал и не знам какво си. Накрая се замаза работата. Но тук трябва да се стигне докрай и вие като ръководен орган трябва да имате амбицията, а не защото става въпрос за вашата юнашка чест. Става въпрос за авторитета на съдебната система. Иначе всеки ще ви сглобява всякакви активни мероприятия, а вие ще ходите по кръчмите да видите кой съдия с кого пие и какво прави. Защото това, то не е в миналогодишния отчет, а ще бъде в тазгодишния, но за мен е смешно вашата комисия да се занимава и да ходи да разпитва сервитьори. Това е част от вашето включване в обществените нагласи. Смешно е! И преди са ставали такива смешни неща. Но не може авторитетният орган Висш съдебен съвет да ходи да събира бележки от кръчмата и да разпитва сервитьори. Боже опази, ако това е работата на ръководния орган на Висшия съдебен съвет. Дотам сте се докарали. И ние дотам сме се докарали.
Искра Фидосова:
Г-жо Мингова, заповядайте.
Проф. Анелия Мингова:
Г-н Миков, Вие започнахте с толкова хубави думи за Съвета и накрая?! Опитва се Висшият съдебен съвет да реагира адекватно, да реагира според очакванията. Обществените очаквания са много голямо мерило. Не можем да ги избегнем. Напротив! Аз не бих могла да кажа някакви конкретни неща какво точно ще направи Висшия съдебен съвет, но както всяко друго правомощие, което Висшият съдебен съвет има по отношение на звената в системата. Тук имам предвид прокуратурата. Това, което бихме могли да направим е да следим това предварително производство в каква фаза е доколкото това не представлява някаква информация и да включим това дело в нашите наблюдения. Това е, което можем да направим, за да искаме информация. Но може би трябваше миналия път д бдете тук, за да чуете все пак на каква фаза е това дело от Главния прокурор. Това е, което бих могла да ви кажа.
Искра Фидосова:
Г-н Лазаров поиска думата.
Димитър Лазаров:
Уважаема г-жо Мингова,
Въпросът ми е следния. Имайки предвид и отчета на ВКС, данните които са изнесени за качеството на правораздавателната дейност, макар че това са само данни по наказателните дела за окръжните съдилища. Районните ги няма, може би е обяснимо, макар че може би било добре в следващите отчети и в тази част да имаме някакъв поглед, аз виждам нещо, което ме впечатлява за качеството на актовете на окръжните съдилища по наказателните дела. Имайки предвид това, което е изнесено, почти всеки на окръжния съд е бил коригиран, т.е.изменян или отменян. Почти всеки втори. Пардон, грешката е моя. Или за да бъда по-точен 42%. Тук е отбелязано коректно, че тази тенденция е трайна. Т.е. няма прелом за разлика от качеството на актовете на окръжните съдилища по търговски и граждански дела, където процентът е 14-15% в рамките на нормалното и качеството на актовете на апелативните съдилища.
Моят въпрос е, правейки критерии за подбор и назначаване, за оценка, влезли ли са тези резултати. И това е за окръжните съдилища, където работят съдии с необходимия стаж, опит. Не смея да си мисля по този критерий какви биха били резултатите в районните съдилища. Това е за окръжните съдилища, където средната натовареност, извинявайте г-н Груев, малко намесвам и вашата тема, тя е дадена общо по наказателни и граждански дела – 17-18%, ако не се лъжа, та не смея да си мисля какво е състоянието по този критерий при районните съдилища, където средната натовареност е 47%. Има ли го предвид това Висшият съдебен съвет при оценката н магистратите при придвижването им, първият ми въпрос.
И вторият, по принцип какво смята Висшият съдебен съвет при тези данни, защото за мен те са отчайващи за качеството на актовете за окръжните съдилища. Може би е време да поставим и въпроса, той е общ, има ли нужда от някаква промяна при организацията на работа, при подготовката на тези магистрати на някаква специализация – може би нещо, което преди години го имаше и във върховния съд и в окръжните съдилища, сега го няма по едни или други причини, поради случайни принципни разпределения на делата.
Това са моите два въпроса. Какво смята Висшият съдебен съвет да предприеме по тези въпроси. Тук са посочени три съдилища основно, но там също има назначаване на магистрати, движение, оценка. Защото това, което каза г-н Миков, това, което е изнесено в отчета във Висшия съдебен съвет – да, добре, негативни последици, всички знаем, но има нещо, което е много по-страшно – качеството на съдебните актове.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Лазаров. Г-жо Мингова, Вие ли ще отговорите. Заповядайте.
Проф. Анелия Мингова:
Благодаря Ви.
Г-н Лазаров, аз ще започна вероятно да отговарям. Предполагам, че и проф. Груев би искал да сподели неща, свързани с този Ваш въпрос.
Наистина професионалната подготовка и квалификацията на магистратите е най-важното нещо, за да могат да си вършат качествено работата. Това, което може да направи Висшият съдебен съвет, за да повлияе на повишаване на тази квалификация така, че тя да е достатъчна за добро функциониране, аз виждам в няколко посоки, доколкото е възможно те много бързо във времето да се реализират. Обаче не съм оптимист. Защо? Защото това ниво или тези звена, които посочвате и които са цитирани в доклада за дейността на съдилищата, те могат най-вече единствено чрез обучителните програми и повишаване на квалификацията, които извършва Националния институт по правосъдие да подобряват дейността на магистратите.
По отношение на конкурсите почти няма движение на кадрите в тези звена. Малко са местата, които ние като обявяваме конкурси, било за повишение, било за първоначално назначаване, това е малка част от магистратите, които работят със тези съдилища. Ние обективно оценяване, включително по критерии за професионална подготовка, за брой отменени актове, за добре мотивирани актове. Но вероятно малка част от тези ,които сме атестирали и са придвижени в системата, попадат вече действително там и правораздават добре. Но тези, които са и това е заварено положение, те са несменяеми магистрати, са извън периодичната атестация, която обаче тепърва в годините може да даде резултат. Сега тя се прави веднъж на пет години. Тогава бихме могли чрез тази атестация и чрез законово предвиждане при определено нейно много ниско ниво да доведе дори до възможност за освобождаване на магистрат.
Другото е само по пътя на повишаване на квалификацията и на възможност да не се расте в повишаване в рангове. Но знаете, че при един несменяем магистрат, който има относително задоволително ниво при атестация, това включва вероятно поне половината отменени актове, законово и конституционно няма как. Така че трябва да работим само с повишаване на квалификацията.
Това е, което виждам, като възможно решаване понастоящем н проблема.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-жо Мингова. Г-н Груев, заповядайте.
Проф. Лазар Груев:
Аз се извинявам, че нарушаваме последователността, но мисля, че дискусията трябва да бъде отворена и да обсъждаме проблемите такива каквито са.
Г-н Лазаров, с едно уточнение, което, надявам се, Вие съзнавате, става въпрос само за онези актове на окръжните съдилища, които са достигнали до касационния съд. Т.е. това е предметът на касационната проверка. Т.е. това не е общата картина на актовете, които те постановяват като цяло, тъй като много от актовете не стигат до касационна проверка по една или друга, най-вече законова причина. Да, така е. Тази тенденция общо взето е устойчива. Въпросът е в каква част на присъдата е тази корекция. Статистиката или нашите наблюдения сочат, че това е преди всичко в областта на определеното наказание – размер, начин на изтърпяване или нещо друго, там се коригират основно актовете на окръжните съдилища. Това е статистиката.
Димитър Лазаров:
Ще бъда много кратък, за д не бъда досаден, но все пак, аз не исках да задълбавам, но отзад са посочени примерите, без да е показана статистика, но е казано, че са допуснати нарушения на правилата за оценка на доказателствени съвкупности. Това е основният дял на нарушенията. Не става въпрос за размера на налаганите наказания. Естествено, че са изключени актовете ,които не са предмет на касационна проверка, споразумение и т.н. Но вижте, разликата между актовете по наказателните съдилища, където някъде около 48% са видоизменяни и тези по гражданските и търговските дела, където са някъде между 12 и 14% и актовете, които също са подлежали на проверка на Върховния касационен съд, на апелативните съдилища – още по-силно основание, там също процентът е нисък. Очевидно има някакъв проблем. Аз не мисля, че по линия на обучението един окръжен съдия, който трябва да има необходимите години, да е минал атестация и тепърва трябва да минава на обучение, както е за първоначално постъпващ магистрат. Може би и това трябва, но може би трябва и още нещо. Може би Висшият съдебен съвет би трябвало да вземе предвид точно тази разлика – граждански наказателни апелативни и окръжни наказателни и то определени. Те са посочени.
Отварям един много голям въпрос. Моята молба е, ако е възможно проф. Груев, нека поне в обобщен вариант тези данни да бъдат по тези критерии дадени и за районните съдилища. Очакването ми е, че и там би могло да има подобни резултати.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Лазаров. Колеги, ще ви помоля въпросите да бъдат по първия доклад, за да можем да дадем думата и на г-н Груев да представи доклада на съдилищата.
Г-н Анастасов, заповядайте.
Анастас Анастасов:
Ще задам два конкретни въпроса на г-жа Караиванова.
При проверките, (които са планови, тематични и проверки по сигнали) констатирано ли е в някои прокуратури или съдилища да се образуват преписки и дела извън тези в отчетните форми. Най-общо казано, примерно, в една районна прокуратура се образуват като входящи исканията за удължаване на срока по делата. А в един съд образуват като ново дело тези, които са отменените актове. Вместо да продължи същото дело под същия номер, се образува под нов номер. Това искам да знам от колегите.
Към г-жа Мингова въпрос по повод на щатовете и на бюджета, макар че не е конкретно темата сега. От колегата в Ямбол разбрах и в момента на сайта на ВСС се вижда, че щатове, където се пенсионират служители на различни съдилища и изобщо на органи на съдебната власт, същите се отнемат, след това преразпределят в други съдилища и прокуратури. Това не нарушава ли в някаква степен принцип и съотношението магистрати към служители. Все пак говорим за ефективност на работата.
Доколкото разбрах от колегите голяма част от съдилищата в страната парите за съдебни заседатели и за вещи лица най-много до месец юни приключват, което де факто означава спиране на работата на тези структури. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Анастасов. Г-жо Караиванова, заповядайте.
Ана Караиванова:
Г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Уважаеми г-н Анастасов,
Това е така наречената, както и ние я наричаме с работен термин, „куха статистика”. Констатираме някъде, даже един административен ръководител беше наказал прокурор – наказал заместника си, който си разпределил на себе си преписки, които били от компетентността на административния ръководител и това са удостоверенията, които издава прокуратурата, че не съм под съд и следствие за различни конкурси да участват. Нали разбирате, и неговата бройка ще падне. Завеждат писмата за продължаване на срока, а те са много. Така че някъде констатираме ,правим препоръки, отразяваме го в докладите – стараем се да не се отчитат такива обеми. Проблем е. Ще координираме дейността си и с Комисията под председателството на г-жа Петрова за статистическата отчетност. Защото смятам, че преписки в съдилищата, което бяха от акт на съдебна администрация, те и сега продължават. Пак ще ви посоча един пример, който си спомням. В едно районен съд има в района им Дом за възрастни хора с умствени увреждания и почти всеки ден се налага да се искат разрешения за теглене на суми и се отчитат като дела и съответно се вдига натовареността от бройки, а фактически не е такава. Проверяваме това и в рамките на нашите възможности правим всичко необходими, за да не се допуска по този начин оправдаване на работата и да се искат щатове съответно.
Проф. Анелия Мингова:
Само с няколко думи на втория въпрос. Не закриваме щатове, а взимаме решение за трансформация след преценка с оглед на това съотношение къде има нужда и от каква точно длъжност има нужда в администрацията. Това става, разбира се, съгласувано с административните ръководители след разговор, след комуникация, за да може наистина да се види и нуждата на конкретното звено – съд или прокуратура, точно от какъв щат има нужда. Също така обаче във връзка с тази рестриктивна политика, която и Висшият съдебен съвет води, когато се освободи поради някаква причина длъжността искаме при назначаване да се съгласува със Висшия съдебен съвет – това ,което прави административният ръководител точно за да може след това да използваме незаетия щат за подобни трансформации с оглед нормалното съотношение магистрат-служител и то с оглед нуждите на конкретното звено.
По отношение на заплащането, за което говорите, не ни е известно в момента. Ще консултираме представители на Бюджетната комисия. Но досега какъвто и проблем да е имало, с вътрешния си ресурс сме го решавали. Така че ако се появи, ще бъде направена съответната корекция по сметките. Надявам се да не стигнем до прекратяване на дейност.
Искра Фидосова:
Колеги, имате ли други въпроси към Висшия съдебен съвет по точка първа? Няма.
Подлагам на гласуване проект на решение за приемане на Обобщения годишен доклад за дейността на Висшия съдебен съвет и за дейността на Инспектората към Висшия съдебен съвет през 2009 г., № 011-00-2, внесен от Висшия съдебен съвет на 25.05.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По втора точка - Обсъждане Обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2009 г., № 011-00-6, внесен от Висшия съдебен съвет на 21.06.2010 г.
Г-н Груев, имате думата.
Проф. Лазар Груев:
Уважаема г-жо Председател,
Дами и господа народни представители,
Колеги магистрати и членове Висшия съдебен съвет,
Със започналата дискусия по първия а и от части по втория доклад, показва, че вие добре познавате доклада, който е внесен за обсъждане. Дори ние с колегата Лазаров започнахме да говорим по детайлите. Затова ще бъда съвсем кратък в представянето. А и никога не съм смятал, че има нужда от предварителни увертюри много големи.
Като човек, който има задължението да изготви този доклад и да го внесе за обсъждане във Висшия съдебен съвет, а той в Народното събрание, аз се постарах и тази година неговата структура и акцентите, които са поставени, да са акцентите на проблемите, които ние имаме и задачите, които решават съдилищата. Той се различава чисто структурно от някои традиционни или досега внасяни доклади. Моето желание беше много по-ясно, много по-точно и на място да се илюстрират част от проблемите с основните графики или таблици, които са, а не те да бъдат като едно дебело приложение, в което никой не може да се оправи, каквато впрочем е традиционната практика в отчетите на съдилищата.
Винаги, независимо в какво качество, аз съм приветствал този диалог между властите, от който има определена полза и за двете страни. В тази връзка искам да ви дам пример, взимайки повод и от изказването на народния представител Янаки Стоилов. Тези препоръки, които вие направихте при обсъждането на миналогодишния доклад и първата от тях е свързана с дейността на върховния съд по неговата тълкувателна дейност и въобще дейността за уеднаквяване на практиката, съвсем ясно цифрите в този доклад показват, че ние сме изпълнили, даже, според мен, един резултат, който би следвало да бъде адмириран при положение, че аз разполагам със статистиката въобще за тълкувателната дейност в последните десетина години. В много от тях броят на тълкувателните решения на ВКС от едно до две, максимум до три, при положение, че сега те са утроени и са 10 за 2009 г., аз смятам, че именно дебатите тук, а и не само те, доведоха до този резултат.
След написването на доклада и след като беше представен, а и в хода на обсъжданията, аз си мислех, че това взаимодействие между властите, разбира се, в рамките на техните конституционно установени правомощия, след да намира и други форми, освен тези срещи, на които се внасят в годишните доклади в Народното събрание, може би моите колеги административни ръководители по места трябва да бъдат и малко по активни затова тогава, когато се обсъждат проблемите в определения регион, било на апелативно, било н окръжно ниво да канят вас народните представители от съответните региони, защото мисля, че по този начин дискусията стъпаловидно преди да стигнем в залата на Народното събрание, би могла да бъде по-полезна и за двете страни. Пък и по този начин вие и изпреварващо и много по-конкретно ще имате информация и виждане върху проблемите на отделните съдилища. Бъдете уверени, че аз ще направя необходимото по наша линия това да бъде доведено до знанието и ще го обсъдим с моите колеги, председатели на съдилища.
От доклада виждате, че са няколко проблемите. Аз няма да ги разисквам надълго и нашироко. Само ще сложа акцентите. Защото очевидно натам трябва да полагаме усилия за в бъдеще.
Най-напред този за натовареността и най-вече за нейната неравномерност в натоварването, която е отбелязана и която традиционно се отбелязва с тези доклади. Аз знам, че г-жа Мингова изложи усилията дотук на Висшия съдебен съвет, които се полагат в тази насока. Знам и още, че трябва много внимателно да подхождаме към преструктурирането и пренасочването на кадрите. Мисля, че съдебната система и съдилищата имат ресурс, за да го сторят вътре в своите рамки, без допълнителен бюджет или допълнителни бройки затова. Ресурс са не само военните съдилища, тъй като те са 30 общо за цялата държава, заедно с военно апелативния съд, а ресурс е въобще системата като цяло или ако щете и вътрешното преструктуриране между прокуратурата и съдилищата. Защото и този баланс много внимателно трябва да се отчете във Висшия съдебен съвет.
Много ни тормози кадруването и сроковете, в които то се извършва. Отбелязано е и в доклада. Практически ние се намирам в непрекъснат недоимък на заети места. Обявяват се в началото на година шест места. Те се заемат в края или в началото на следващата, а междувременно са освободени пет места. При това ви говоря за Върховния касационен съд. А представете си динамиката на това движение надолу.
Аз съм убеден, че промените, които се предвиждат сега в Закона за съдебната власт, които широко бяха дискутирани в нашите среди, и всяка следваща промяна в тази посока, насочена към ускоряване на заемането на тези места, ще бъде от полза. Защото за никого не е тайна, аз съм го посочил като пример само в доклада, 23-24 съдии от районния съд София са командировани в градския съд, малко по-малък брой са командировани в апелативния, те пък са командировани при нас и системата н може спокойно да работи. Така че задължително трябва да намерим решение на този въпрос.
Искам пред вас за втори, уважаеми народни представители, но като цяло за трети път, да поставя и да изведа като акцент условията, в които работят магистратите в София. Поначало като цяло ние не се оплакваме от условията, в които работят съдилищата в страната, но положението в София е крайно нетърпимо. Слава богу отпреди месец има решение. Аз съм го отбелязал в последната редакция на доклада за сградата на Софийския районен съд и Районната прокуратура или поне да временното решаване до решаването на въпроса окончателно за сградата. Сега въпросът е и финансов. И днес включително Висшият съдебен съвет се занимаваше с този въпрос. Ние сме подготвили едно писмо до изпълнителната власт с цялата документация. Трябва с обединени усилия този въпрос да бъде решен. Той не е въпрос на комфорта на магистратите, аз винаги съм го казвал това, той е въпрос за престижа на българското правораздаване и облика, в който българските граждани влизат тук – 2 милиона от тях и по-голям е районът на Софийския районен съд, в съдебната сграда.
Струва ми се една положителна тенденция в доклада е това, което е отбелязано във връзка с обучението и дейността на Националния институт по правосъдието. Нашите акценти в тази насока, както в обучението на съдиите, така и на съдебните служители, са за максимална ефективност чрез минимални разходи. Т.е. ние преустановихме в голямата си част обучението основно да се върши тук в София, т.е. да концентрираме и движим магистратите към Националния институт по правосъдието и тук да ги обучаваме, като разбира се, регулярните обучения и първичното обучение си остават и някои други, но акцентът беше върху онези обучения, които са изнесени в две насоки: изнесени обучения, които Националния институт по правосъдието прави по заявка на съответните съдилища след съгласуване на програмата; регионалните семинари, които правят съдиите по отделните райони с участието на много съдии от ВКС и от другите съдилища и от НИП, освен традиционното обучение в София.
За да не се повтаряме, само още няколко думи по въпроса, поставен от г-н Лазаров. Аз си взимам бележка затова, че вероятно в следващия доклад е добре да се видят обобщените статистики чрез отчетите на окръжните съдилища какво е положението с решенията и присъдите на първоинстанционните районни съдилища. Това ще бъде включено. Впрочем такава част за качеството е включена за първи път и ето заедно напипваме как да стигнем по-напред.
Г-н Анастасов, проблемът з статистиката, Вие като доскорошен административен ръководител в органите на съдебната власт, знаете, че е изключително болен. Ние го правим като предложение в самия доклад и към Инспектората с тяхна помощ, тъй като без точна статистика ние сме слепи в управленските решения. Т.е. преливаме от пусто в празно. Известни са ни проблемите и заедно с г-жа Караиванова смятам, че ще стигнем до добро решение. Самите колеги административни ръководители виждат и съзнават този въпрос.
В заключение, уважаеми народни представители, с респект към дневния ред, който виждам, че ви очаква, ми позволете да приключа до тук.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Груев. Колеги, имате думата. Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Ще бъда съвсем кратък. Подходът на изготвянето на доклада аз го приветствам, защото той не е суха статистика. Той е първо, откровен, показват се и негативните тенденции, което е добре. Той е и аналитичен, което също е добре и всъщност е една база, за да можем и ние като членове на Правната комисия, като аз няма да се спирам на другите части, където са посочени някои проблеми в законодателството, те са ясни и ние сме ги коментирали и друг път, аз приветствам такъв подход в доклада. Мисля, че в някои части той би бил добра опора и Висшия съдебен съвет.
Аз отправих въпроса към Висшия съдебен съвет, защото г-н Груев няма как като административен ръководител – председател на върховния съд, да предприеме някакви мерки по отношение на тези съдии, а е нещо, което Висшият съдебен съвет трябва да вземе мерки поне да провери тези магистрати лишени ли са от допълнително материално стимулиране, защото такова имаше, лишени ли са, защото преди години имаше такава практика на Висшия съдебен съвет, от увеличението на заплатите поради качеството на работата им. Не става въпрос само за наказание. Има много други форми, където Висшият съдебен съвет и административните ръководители биха могли да вземат позиция по отношение качеството на работа на висшите магистрати.
Приветствам този подход на изготвяне на доклада. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Лазаров. Г-н Казак и след това Мая Манолова или обратното. Г-жо Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
Практиката за разглеждане на годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата е относително нова с промените в Конституцията от предното управление, но се налага, според мен, и става все по-смислена и по-полезна. Даже аз бих препоръчала на председателя на Върховния касационен съд по подходящ начин да положи усилия за публичното оповестяване на данните, изводите, проблемите и тенденциите, които са описани в доклада. Защото дейността на българските съдилища и състоянието на съдебната система се представят твърде превратно и тенденциозно пред българските граждани, като оценката за тях обикновено е въз основа или на резултатите по някои от така наречените „знакови дела” или дела с висок обществен интерес или с оглед определени не състояли се очаквания на изпълнителната власт като изход по едно или друго дело, което е твърде несправедливо, както по отношение на натоварения и квалифициран труд, който упражняват българските съдии. От друга страна, според мен, определено е вредно, както за общественото здраве, така и за състоянието на демокрацията, защото независимо от критиките и натиска върху съдебната власт, тя е изключително важна като една от трите власти в нейното взаимодействие и противостояние с останалите власти.
А че картината за дейността на българските съдилища показва едни съвсем прилични и подобряващи се резултати, както по отношение на прозрачността, на приключването на делата в разумни срокове, така и на качеството на съдебните актове. Изключително показателни са данните и за натовареността на съдилищата във всичките им степени, като се започне от 58 дела средно, които разглеждат месечно районните съдии и се мине през 16 дела, които месечно се разглеждат от окръжните съдии, се стига до натовареността на върховните касационни съдии.
За мен лично изключително важна е оценката, която вие давате по действието и прилагането на новите процесуални закони и специално на Гражданския процесуален кодекс, който практически действа през последните две години. Това, което аз виждам като данни за неговото действие, в някои части е положително, като например факта, че 1/3 от новопостъпилите дела в районните съдилища са по новото заповедно производство, което е свързано и с между фирмената задлъжнялост в условията на криза и което във всички случаи дава един по-бърз ред и една възможност з по-бързо приключване на една голяма част от делата. Това очевидно е един от плюсовете от прилагането на новия кодекс.
Но, от друга страна, определено притеснително за мен са данните, които касаят Върховния касационен съд и по точно неговата натовареност. Оказва се, че въпреки цедката, която беше въведена за допускане до касационно обжалване на част от делата за 2009 г. те са се увеличили 2200 спрямо 2008 г., което на мен лично ми звучи притеснително. Може би тук ще трябва да кажете няколко думи ,които да обяснят тези цифри.
Съвсем удовлетворителни са данните, които излагате за тълкувателните дейност на Върховния касационен съд и за уеднаквяването на съдебната практика. Всъщност истинският механизъм затова беше заложен и в самия нов Граждански процесуален кодекс и на мен ми е любопитно да видя дали според вашата оценка в тази си част той произвежда очаквания ефект или не.
Тук искам да кажа на г-н Лазаров, че е съвсем нормално да е такъв резултатът по отмяната или промяната на част от актовете от въззивните съдилища, защото просто част от тях, които са в унисон с непротиворечивата съдебна практика, не стигат до касационно обжалване.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Манолова. Г-н Груев, заповядайте.
Проф. Лазар Груев:
Всъщност изказването на г-жа Манолова съдържаше доста оценки, които аз не се наемам д коментирам. Ще видя част от въпросите само.
Да, ние се стремим към максимална публичност. Искам да ви кажа, че когато докладът беше завършен от моя страна, аз проведох една голяма среща с журналистите, на която публично, в аванс даже, съобщих тези данни. Мисля, че след това обсъждане няма никаква пречка този доклад да бъде качен на страницата на Висшия съдебен съвет. Всички доклади отдавна са на съответните интернет страници и достъпни за всеки, който желае да го прочете.
Проблемът с натовареността, аз казах и няма да се повтарям, трябва много внимателно да го решаваме. Ние сме предложили няколко варианта. Разбира се, не бива да бъдем и крайни. Не винаги цифрите са точно това, което казват. Давам пример. Вие сте юристи с опит и знаете. Съдията в Златоград или в Малко Търново може по статистика да има много по-малко дела от един районен съдия в София, само че съдията в Златоград и в Малко Търново в понеделник правораздава по Семейния кодекс, във вторник – по Наказателния кодекс, в сряда – еди-какво си и т.н. Т.е. това също трябва да се отчита. Ние трябва да сме много внимателни тогава, когато преразпределяме. Но във всички случаи това е пътят - трябва да преразпределим част от свободните щатове, за да уеднаквим и уравновесим нещата.
Броката на постъпващите в касационния съд дела е относителна стабилна. Увеличен е броят. Аз н случайно съм отбелязал – това е на регистратурата, т.е. това, което постъпва не всичко отива и се разглежда. Но при нас и аз искам вие добре да го знаете, но всъщност вие го знаете, огромна е натовареността на гражданската колегия. Там средният брой е около 240 дела на съдия годишно. А те ги разглеждат в троен състав. Това означава 720 по които се произнасят окончателно. Огромно е натоварването, с огромно напрежение работят колегите. Но пък ние се справяме и ще се справяме и за в бъдеще.
Ефектът на новия Гражданско-процесуален кодекс. В миналогодишния доклад бях отбелязал и вие ме критикувахте затова, че е рано да се даде оценка за това как действа новия Гражданско-процесуален кодекс. Тук се постарах д изложа онова, което е от страна на първоинстационните съдилища, свързано с приложението на Гражданско-процесуалния кодекс. Върховният съд също положи усилия. Ние приехме едно много важно тълкувателно решение, свързано с приложението на чл. 280 с оглед касационното обжалване. Мисля, че ефектът като цяло е добър, ако може това да бъде отговор.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господ народни представители,
Уважаеми членове на Висшия съдебен съвет,
Г-н Председател на Върховния касационен съд,
Аз искам първо да започна със задоволството си от начина на представяне на доклада на Върховния касационен съд за дейността на съдилищата, специално графиките, съпоставките и т.н. Виждат се, че акцентът е поставен най-вече на натовареността и създава добра представа за сравнение относно натовареността на съдилищата на съответните нива.
Аз бих искал първо да направя една обща препоръка и по отношение на предходния доклад, съжалявам, че г-жа Мингова излезе, и в предходния доклад и в този ми се струва, че освен данни за това колко назначения са направени и колко атестирания и т.н., колко са пенсионирани, може би ще е добре да се посочва какъв е щатът на съдилищата. Колко е бил щатът, какви са тенденциите, дали се увеличава, дали се намалява, както в различните органи на съдебната власт по отношение на доклада на Висшия съдебен съвет, така и в частност съдилищата по отношение на доклада за дейността на съдилищата, за да може да се съпоставя тази цифра, например, брой съдии в даден съд с натовареността, която фигурира.
Какво ме подтикна към тази идея? Специално в доклада за дейността на съдилищата виждаме данните за натовареността във военните съдилища. Аз поставих миналата седмица подобен въпрос по отношение на военните прокуратури и военните следователи. Явно е за всички, че откакто армията ни се съкрати, МВР се девоенизира и подсъдността на всички дела, свързани със служители на Министерството на вътрешните работи премина към общите съдилища, констатира се рязък спад в натовареността, както н военни следователи, военни прокурори, така и на военни съдилища. Цифрите говорят красноречиво. Средна натовареност 5 дела на месец н съдия от военен съд, като най-голямото натоварване е в Пловдив – 11.70 дела, най-малка във Варна – 3.65 дела на месец.
В тази връзка ми е по-общия въпрос, съжалявам ч г-жа Мингова я няма, но може би г-жа Караиванова може да вземе отношение,
Искра Фидосова:
Този въпрос вече се зададе в началото. Гжа Мингова и г-жа Караиванова отговориха.
Четин Казак:
Аз съм отсъствал тогава. Съжалявам.
Трябва да се помисли за механизъм за прехвърляне на щатни бройки от тези съдилища към другите. Това ми е препоръката. Това ми едната забележка. Съжалявам, но не съм бил в началото, ако съм ви занимал допълнително с този въпрос.
Вторият ми въпрос е свързан с едно конкретно явление, което занимава една огромна част от българските граждани. Аз искам да обърна специално внимание, понеже тук присъства и г-жа Караиванова и г-н Лазаров, има една съдебна сага, която тече вече над 10 години, свързана със Закона за вероизповеданията и създадения с него режим за съдебна регистрация на вероизповеданията в България. Има една съдебна сага с второто по численост вероизповедание в България – мюсюлманското, която сага придоби драматични измерения наскоро след решение от м. май на Върховния касационен съд, бяха анулирани всички проведени национални конференции на това вероизповедание. Бяха заличени всички регистрации и се възстанови някаква регистрация от 1996 г. на ръководство н вероизповеданието и някакъв ръководен орган, в който 2/3 вече са покойници. Той абсолютно не е в състояние да вземе каквито и да е решения. В тази съдебна сага има редица дела, водени в различни инстанции – в Софийски градски съд, в Софийски апелативен съд, В касационен съд. Молбата ми е както Вие г-н Председател на Върховния касационен съд, така и г-жа Караиванова, приемете го дори като сигнал ad-hoc към Инспектората, да се занимаете специално с тази сага, която в момента води до това 1.5 милиона граждани организацията на тяхното вероизповедание да бъде тотално хвърлена в пълен хаос. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря г-н казак. Г-н Груев, имате думата.
Проф. Лазар Груев:
Г-н Казак, благодаря ви за оценките, които направихте в началото на вашето изказване, по отношение на доклада, неговото съдържание, структура и подходът, който е възприет.
Проблемът за военните, натовареността и прехвърлянето ние имахме вече повод да говорим. Дали ще е възможно да прехвърлим точно от тях щатни бройки, това ще прецени кадровият орган, но някои от тези военни съдилища (те са 5). В държавата са 30 военни съдии, включително Военно апелативния съд и 5 военно окръжни съдилища. Някои от тях са на санитарния минимум. Примерно, няма как да има съд, ако не могат да направят състав, ако прехвърлим бройки. Така че там другаде трябва да се търси решението.
Г-н Казак, аз като ръководител на Върховния касационен съд приемам това като сигнал с оглед организацията и хода на делото. Не бих могъл да се ангажирам по същество. Инспекторатът си има своите функции. Само искам да ви кажа, че нашето решение е по това дали съобразно правилата на ГПК са налице основания да се допусне касационна проверка, по което съставът на Върховния касационен съд не е намерил основание да допусне касационната проверка. Т.е. остават в сила решения на предходни съдилища. Но аз се надявам, че Инспекторатът ще изясни хода и движението на делото.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други въпроси, колеги? Да разбирам, че няма.
Аз искам да благодаря на г-н Груев и на колегите от Висшия съдебен свет затова, че съобразиха тазгодишните доклади с нашите препоръки от приемането на доклада за 2008 г. Да благодаря за изчерпателното представяне и на двата доклада и за отговорите, които дадохте по поставените от колегите въпроси.
Подлагам на гласуване проект на решение за приемане на Обобщения годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на съдилищата през 2009 г., № 011-00-6, внесен от Висшия съдебен съвет на 21.06.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Без против и въздържали се?
Благодаря ви.
Колеги, продължаваме. Преди точка трета, един процедурен въпрос от г-жа Манолова.
Мая Манолва:
Уважаема г-жо Председател, процедурата ми касае Шеста точка, а именно - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация, № 054-01-53, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 28.05.2010 г.
Освен внесеният от мен и колеги от Коалиция за България ЗИД има и един друг правителствен законопроект, който касае същия закон. Аз бих помолила двата законопроекта да се гледат заедно, да се обсъждат едновременно. В случай, че другият ЗИД е разпределен на друга комисия или нашата е съпътстваща само по този законопроект, да се предприемат съответните действия Правната комисия да разгледа и двата законопроекта на следващо нейно заседание.
Искра Фидосова:
Вашето предложение е да поискаме писмено разпределение на другия законопроект. (Да. С мотивите, които изложих.) Други становища има ли, обратни на това, което г-жа Манолова изложи? Г-жа Михайлова.
Екатерина Михайлова:
Моето предложение е да изпратим на другата комисия всички законопроекти, защото ние достатъчно работа имаме.
И трети вариант, да кажем каквото искат – ако искат на нас, ако искат на другата, но не може два закона, т.е. промени на един и същи закон – две законодателни инициативи, на единият водеща комисия да е една, а на другия – да е друга водеща комисия. Т.е. водещата комисия трябва да е една. Това е абсурд.
Искра Фидосова:
Ние не сме водеща комисия. Водещата комисия и в двата случая е друга. Ние сме съпътстваща комисия по единия законопроект, внесен от г-жа Манолова, а другият законопроект не ни е разпределян. Правителственият законопроект за дискриминацията гледан ли е в другата комисия? Изтекъл е седем-дневният срок по ПОДНС за искане за ново разпределение.
Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Няма никакво значение дали е водеща или не е водеща. Принципът е ясен – една и съща материя, от това произтичат редица практически неудобства, ако щете. Или да вървят всички там или всички тук.
Мая Манолова:
Още повече, че предишният правителствен законопроект беше тук разпределен на водеща комисия.
Михаил Миков:
Г-жо Председател, аз предлагам да отложим тази точка. В диалог с Председателя на Народното събрание, тази дискусия да я споделите, и следващата седмица да го гледаме. Така ще си спестим недоразумения.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване процедурното предложение за отлагане разглеждането на днешното заседание на точка 6 от дневния ред - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от дискриминация, № 054-01-53, с изтъкнатите от г-жа Манолова и останалите колеги мотиви.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Колеги, преминаваме към точка трета.
По трета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 002-01-54, внесен от Министерския съвет на 18.06.2010 г.
Колеги, тук сме водеща комисия.
От Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще представи законопроекта заместник-министър Екатерина Захариева. Заповядайте.
Екатерина Захариева:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Предлагаме на вашето внимание проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, който включва, както редица уточнителни и редакционни бележки, така и редица изключително важни изменения, свързани с възможността на първо място държавата за може да изгражда в разумни срокове национални инфраструктурни обекти. В тази връзка са предвидени изменения в Закона за устройството на територията с Преходни и заключителни разпоредби, в Закона за горите и в закона за опазване на земеделските земи.
Накратко ще резюмирам основните моменти в Закона за държавната собственост:
На първо място, предвидено е с решение на Министерския съвет имоти публична държавна собственост, с изключение на имоти, свързани с националната сигурност и отбраната на страната и които са изключителна държавна собственост, в случаите и при условията, предвидени със закон, да могат да бъдат обременявани с право на строеж, на преминаване или на прокарване, когато това е необходимо за изграждане на национален обект или се налага за трайно задоволяване на обществени потребности.
Това е разпоредба, предложена с цел избягване на недоразуменията, тъй като в редица специални закони такава хипотеза е предвидена. Сега просто се предвижда и такава с цел яснота редакция на чл. 7 от Закона за държавната собственост.
Също така в чл. 16 от Закона за държавната собственост се предлага създаване на ал. 6, предвиждаща възможност отделни имоти или частни имоти – публична държавна собственост, да могат да бъдат отдавани без търг под наем на международни организации. Това е пак празнота ,която следва да се запълни.
Предвижда се и нова ал. 7 на чл. 16, която предвижда, че отдадените под наем имоти – публична държавна собственост, не могат да се ползват извън предназначението им, да се преотдават и да се ползват съвместно по договор с трети лица. При нарушаване на тези забрани договорът с прекратява.
Едни от най-важните промени са предвидени в Глава трета „Принудително отчуждаване на имоти-частна собственост, за държавни нужди”. Промените целят в максимална степен да се осигури приоритетното и своевременното изграждане на национални обекти при, разбира се, балансирана защита на частния интерес и спазване на разпоредбите на Конституцията.
Голяма част от разпоредбите са с цел синхронизиране на разпоредбите в Закона за общинската собственост, който беше изменен 2008 г. и който наистина създава по-добър режим при отчуждаването за общините, а именно тогава, когато се оспорва само размерът на обезщетението, отчуждението да влиза в сила от датата на заплащането на обезщетението, независимо че делото продължава пред съответния съд.
Също така новост е предпоставка за започване на производство по отчуждаване на недвижим имоти за задоволяване на държавни нужди само за национални обекти да бъде одобрен с допуснато и влязло в сила предварително изпълнение и подробен устройствен план. С цел защита на интереса и възможност евентуално при отмяна на акта за отчуждаване да се възстанови предишното положение, е предвидена и възможност разрешителното за строеж да бъде издавано само въз основа на влязло в сила, т.е. това е една от гаранциите.
Предвиден е също така нов институт, а именно възможност за инвеститора в лицето на държавен орган, когато става въпрос за национален обект, да може да влезе да строи в чужд имот след дълга и подробно разписана процедура, която определя начина на обезщетяването на собствениците, с участие на собствениците, с възможност за оспорване на обезщетението, което се предвижда, да влезе да строи в чужд имот.
Искам да кажа, че това са хипотези ,които първо не са задължителни и второ, ще бъдат изключително рядко приложими, защото практиката показва, че в 99% от случаите жалбите се отнасят единствено и само до размера на обезщетението. С цел защита и особено на европейските средства, е необходимо да има и такава хипотеза. Още повече това е институт, който е познат в няколко европейски държави.
Конкретизираме и разпоредбите, отнасящи се до определяне на пазарната оценка с цел избягване на избирателно избиране на определени сделки, когато се определя обезщетението. Затова се предвижда оценката да включва всички сключени през последните 12 месеца сделки. Тогава, когато има случаи, а те са твърде много, тогава се взимат задължително предвид последните 20.
Също така удължен е срокът, в момента е три години, сега става 6 години, в който може бившият собственик на отчуждения имот да поиска възстановяване на предишното състояние. Ясно е на всички, че дългите и сложни процедури доста често води до несправяне на държавата в тези срокове. Имаме актове за отчуждаване от 2004 г., а тепърва започва строителството, а този срок вече е изтекъл. Така или иначе държавата е платила, а се предвижда удължаване на срока.
Също така се предвижда в чл. 34а, когато се отчуждава общинска собственост, по аналогия на Закона за общинската собственост, държавата също да придобива безвъзмездно от общините общинската собственост така, както държавата е предоставила безвъзмездно на общините държавната собственост за строителство на общински обекти.
Предвижда се отмяна на чл. 44а, който дава възможност на политически партии да закупят имот-частна държавна собственост, ако той им е предоставен под наем по съответния ред, политическата партия е участвала в избори за Народно събрание, поради ограниченото наличие на сграден фонд и невъзможността на държавата да настанява държавните органи с цел запазване на държавната собственост.
Прецизират се и разпоредбите на чл. 43 и чл. 44, в което Агенцията по приватизация ще продава имотите с данъчна оценка над 500 хиляди, а под 500 хиляди, областните управители, както е в момента.
Допълва се и забраната за закупуване на ведомствени жилища, като се оправя пропуск. В момента директорите на дирекции в министерства и ръководните служители не могат да закупуват такива жилищата, но пък директорите на второстепенните разпоредители могат, така че се въвежда също забрана за закупуване на ведомствени жилища от директорите на второстепенни разпоредители.
Засилват се правомощията на областните управители с цел провеждането на държавната политика за деконцентрация, отпадат някои от задължителните съгласувания, прецизират се разпоредбите по отношение на актуването на имотите държавна собственост.
Въвежда се забрана тогава, когато държавата безвъзмездно дарява на общините собственост в рамките на 10 години да могат да учредяват безвъзмездно право на строеж и да продават тези земи, тъй като държавата предоставя безвъзмездно на общините само за задоволяване на обществени нужди.
Също така прецизиран е и кръгът на лицата, които могат да придобият безвъзмездно прав на ползване или на строеж. В момента така както е законът излиза, че всеки може да придобие безвъзмездно право на ползване и строеж. В момента правото, което се предлага в проекта, е възможно да се учреди в полза на общините, както и в полза на други лица в случаите, предвидени изрично със закон за задоволяване на обществени потребности.
Също така в закона за общинската собственост във връзка с това, че в момента решенията на Министерския съвет за отчуждаване се обнародват в Държавен вестник, по предложение на общините е предвидено и решението на кмет на община за отчуждаване да бъде обнародвано в Държавен вестник, тъй като практиката показва, че това изключително много затруднява общините за изпълнението на учредителните процедури.
Разпоредбите в Закона за общинската собственост, свързани с актуването във връзка с приемането на кадастралните карти също са изменени така, както в Закона за държавната собственост.
Предвижда се и възможност на областните управители да отменят актовете за общинска собственост тогава, когато те са издадени законосъобразно и има акт по-ранен за държавна собственост и имотът не е деактуван. Разбира се, предвидена е възможност на общините да оспорват тези актове на областните управители.
Основните промени в Закона за устройството на територията пак са свързани с цел приоритетното изграждане на национални и общински инфраструктурни обекти, а именно съкращават се сроковете с ½ за администрацията за издаване и одобряване на такива проекти. Предвидена е също прецизиране на цялата глава, касаеща оспорването на индивидуалните административни актове по закона за устройството на територията. Предвидена е възможност на органа, тъй като имаше спор в съдебната практика или по-скоро съдът не приемаше, че органът може сам да иска прогласяване на нищожен акт с цел тогава, когато органът може да делегира всичките си правомощия, възможност за самия орган да поиска от съда прогласяван на нищожност на актовете, които са нищожни и са издадени при делегирани правомощия.
Също така с влезлият в сила подробен устройствен план е документ за собственост, т.е. не да се чака издаването на акта за държавна собственост, ще бъде предпоставка за съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти, по които се издава разрешение за строеж за изграждане национален обект. Цели се съкращаване отново на процедурите с оглед на бързина.
Също така в Закона за опазване на земеделските земи и Закона за горите е предвидено националните и общинските обекти от първостепенно значение настъпването на промяната на предназначението да става с влизането в сила на подробния устройствен план при освобождаване на държавата и общините от държавната такса.
Проектът е съгласуван с министерствата, с Националното сдружение на общините и съм на разположение за вашите коментари и бележки.
Явор Нотев:
Колеги, имате думата за въпроси и изказвания по предложения законопроект. Заповядайте, г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Във връзка с промяната на подхода, разбираме, че е с оглед на изграждането на големи обекти, се предвижда първо да се приеме подробен устройствен план, а това да бъде основание после за отчуждаването, т.е. преди да се извърши изкупуването на тези имоти. Това обръщане на реда има своите аргументи. Заедно с него предвиждате промяната на предназначението на земи от земеделския и горския фонд, да става с освобождаване на заплащането на държавна такса за промяна на предназначението, тъй като тези процедури отнемат време. Да, те отнемат време, но това са два отделни въпроса: да се започнат определени действия, преди да е завършила процедурата по промяната на предназначението. Но това не е аргумент за отпадане на заплащането на таксите за самото преобразуване, особено когато става дума за частни лица, които ще извършват тази дейност. Така че какъв е аргументът, те в последствие да бъдат освободени от заплащането на тези такси.
Екатерина Захариева:
По първия коментар. Влизането в сила на подробния устройствен план винаги е било предпоставка или издаването на подробния устройствен план за започване на отчуждителната процедура. Ние не обръщам редът.
Янаки Стоилов:
Само че не искате документ за собственост.
Екатерина Захариева:
Това е по отношение на издаването на разрешението за строеж. Защото след като се изкупят земите, тогава акт за държавна собственост трябва да се издаде, който отнема време. Това е смисълът на изменението в ЗУТ.
Що се отнася до коментара ви за Закона за горите, абсолютно съм съгласна с Вас. Ако текстът не е прецизен, ние трябва да прецизираме и можем да го направим между първо и второ четене. Но идеята е да се освободи само държавата и общините. Разбира се, че частният инвеститор трябва да заплаща държавните такси. Това е смисълът и целта на закона за националните обекти, само тогава. Защото разбирате какво се получава. Ние предвиждаме в нашия бюджет или министерството Х, за да отиде в бюджета на другото министерство, което е част от държавния бюджет. Така че идеята и целта е само държавата и общините и то за национални, важни и значими обществени обекти.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Захариева. Колеги, имате думата. Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Мен ме смущава един текст, който е свързан с доказателствената сила на актовете за държавна собственост. Ясно е, че актовете за държавна собственост са официални документи и те си имат своята доказателствена сила, която си е уредена открай време в ГПК в качеството им на официални документи. Но тук се предлага да се добави в текста, че „имат доказателствена сила относно обстоятелствата, удостоверени в него, до доказване на противното.” (§ 3, чл. 5, ал. 4) Това, според мен, означава една законова презумпция за вярност на тези обстоятелства, която обръща по принцип реда за доказване в един процес. Това ми се струва доста неравнопоставено
в сравнение с останалите актове.
Тогава какво да кажем за нотариалните актове, които са титул за собственост?
Искра Фидосова:
Актът за държавна собственост има само декларативен характер. Той няма право пораждащо действие.
Юлиана Колева:
Това ме смущава. Това съдържание има доказателствена сила до доказване на противното. Това означава една оборима презумпция да вкарваме в закона. Това имам предвид.
Екатерина Захариева:
Това е текст, предложен от експерти, които очевидно са имали спорове. Така или иначе актът за държавна собственост, както каза г-жа Фидосова, е с констативно действие. Той просто е декларативен.
Искра Фидосова:
Аз мисля, че това е достатъчно ясно и никога не е пораждало някакви спорове в практиката Поне за мен. Аз не съм срещала до този момент спор по отношение на това каква е доказателствената сила на акта за държавна собственост. Не знам какво са имали предвид експертите, но аз също подкрепям отпадането на един такъв текст.
Юлиана Колева:
По текста на ал. 4 „Актът за държавна собственост, съставен по надлежния ред, има доказателствена сила относно обстоятелствата, удостоверени в него” няма спор, но продължението „до доказване на противното” създава допълнителна презумпция.
Искра Фидосова:
Г-жа Михайлова има думата.
Екатерина Михайлова:
Аз имам едно по-общо изказване.
Доволна съм, че гледаме този проектозакон днес и го казвам, защото на предишни заседания поставях много остро въпроса, че нашата комисия се занимава с промяна на няколко закона, които в преходните и заключителните разпоредби изменяха изключително важни принципи за това какво ще се случва с държавната собственост. Визирам Закона за приватизацията и следприватизациония контрол и най-вече любимия ми Закон за спорта и физическото възпитание, където публичната държавна собственост, както и общинската публична собственост безвъзмездно я подаряваме на федерации, които нещо правят с тях и после не знаем точно какво се случва.
Това, което вие предлагате з публичната държавна собственост е нещо, което смятам, че би решило и проблемите на спорта, ако има такова голямо желание, пари и инвеститори, които ще направят прекрасни стадиони. Но моля ви се да не бъдат в центъра на София. Ако може да бъдат както ги правят по света, а сега гледаме и на световното първенство по футбол къде се намират стадионите. Но това няма отношение към законопроекта.
Отношение има принципът. Аз този принцип го споделям и смятам, че се опазват държавните и общински интереси в случаи, в които ще се налага да се посегне и към публичната държавна собственост. Защото, ако искаме инфраструктура да има един обект някак си няма начин да не стигнем до различните видове собственост. А също така не само в спорта, а във всякакви други области, както би трябвало да бъде уредено.
Второто нещо, което искам ад отбележа и да приветствам е нещо, с което съм мислила д направя и законодателна инициатива и тук имам въпрос към вносителите, а именно отмяната на възможността за закупуване на имоти от партиите – нещо, срещу което моята политическа сила беше против и в миналия парламент и смятахме, че е нещо абсолютно нередно.
Моят въпрос е нещо има ли до този момент купено и ако има купено, от кой е купено. Просто докъде се е стигнало, защото няма публична информация дали някой се възползва от тази разпоредба.
И само още нещо по повод първата част н изказването ми. Аз моля да залегне в становището на комисията, че тези други всички законопроекти, които в Преходните и заключителните разпоредби се разпореждаха с държавната собственост, ако обичат да изчакат да приемем този закон, и тогава ако има нещо друго д се оправя в другите закони. А не да влезнат в зала и да гледаме примерно Закона за спорта и физическото възпитание, където да решим проблема с публичната държавна собственост по един начин, а после за всички други видове трансформация на публичната държавна собственост да приемем други правила. Т.е. да спазваме поредността на гледане на законопроектите така, както би трябвало да бъде, за да се получи някакъв ефект.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Михайлова. Тъй като имаше поставени въпроси, дали ще вземете отношение първо по тях или ще чуете и останалите изказвания.
Екатерина Захариева:
Зададоха ми такъв въпрос и в Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения. Уви, не съм правила справка, просто ако може за следващото заседание да остане.
Искра Фидосова:
Допълнително ще ни предоставите такава справка. Г-н Казак, имате думата.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Аз първо искам да поставя един по-общ въпрос, свързан с факта, че в Преходните и заключителните разпоредби се променят редица, някои от които съдържат специфична материя, която ще бъде добре да бъде прегледана от съответните специализирани комисии. Например, Законът за пътищата – що е то инфраструктурен национален обект, автомагистрали, железопътните магистрали в Закона за железопътния транспорт.
Искра Фидосова:
Комисията по транспорт днес го гледа, Комисията по регионална политика и местно самоуправление също го гледа. Само не знам Комисията по земеделието и горите не знам кога са го гледали.
Прав сте г-н Казак, но законопроектът е разпределен като съпътстващи комисии и всички вече са разгледали законопроекта.
Четин Казак:
В този закон се поставя принципното положени оттук нататък разпореждането, продажбата на имотите частна държавна собственост с данъчна оценка над 500 хиляди лева вече се извършва от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. Но ако този имот е на разпореждане, предоставен за управление на Министерството на отбраната, той минава по друг ред – не от Агенцията з приватизация, а по предложение на министъра с решение на Министерския съвет. Кое налага тази диференциация?
Т.е. защо всичко не минава по общия ред, например, през Министерския съвет, за да се знае кой носи отговорност за продажбата на такива имоти.
Този праг 500 хиляди лева не е ли прекалено нисък, за да занимаваме Агенцията за приватизация. Може ли един имот, примерно някаква къщичка, да се третира като приватизация, че да заминаваме Агенцията за приватизация с подобно нещо.
Защо е тази диференциация? Защо Министерството на отбраната не минава по общия ред?
За предвиденото обезщетение виждам че е разписана дълга процедура – комисии, оценители и т.н. Все пак не се ли създава възможност да не се постигна целта, а именно ускоряване на реалното изпълнение на строителните работи, а да се влезе в една нова спирала от съдебни саги, свързани с въвода във владение, защото тези срокове за инструктивни, все пак.
Искра Фидосова:
Г-жо Захариева, заповядайте.
Екатерина Захариева:
Благодаря за въпросите.
На първия въпрос защо Министерството на отбраната е с диференциран подход? Ние следваме Закона за държавната собственост така, както е в момента. Заради спецификата на имотите на Министерството на отбраната, те имат специално създадени структури и приет план, по който ще се раздържавяват. Т.е. там са необходими наистина специални познания, тъй като знаете, че имотите на Министерството на отбраната са специфични. Така и или иначе и сега действащия закон такъв. Тук става въпрос за данъчна оценка и мога да ви кажа, че практиката показва, че това са не повече от два или три имота годишно – над 500 хиляди лева. Това са наистина значими и големи обекти, затова с тях ще се занимава Агенцията по приватизация, а не както досега беше министърът на регионалното развитие и благоустройството. Това е отговорът на първия въпрос.
Що с отнася до въвода във владение, тъй като това е изключителна мярка, тя ще се прилага в наистина редки случаи, тъй като виждате, че в другите изменения ние казваме, че когато се обжалва само размера, т.е. отчуждението си влиза в сила, и е възможно да започне да се строи в този имот, затова е необходимо и такава подробно разписана процедура как ще се обезщетяват тези собственици с цел защита и на частния интерес. Тук означава, че обжалването на акта за отчуждаване продължава и ясно трябва д са разписани правилата кой присъства, как и в какви срокове и как се определят обезщетенията, така че да е възможно да се защити и частният интерес.
Четин Казак:
Добре, ама ако в крайна сметка се отмени. Не се разреши отчуждаването, какво става? Човекът е започнал да строи. Държавата или инвеститорът е започнал да строи там?
Екатерина Захариева:
Само да поясня. Единствената възможност да се влезе и да се строи в чужд имот тогава, когато има влязъл в сила подробен устройствен план. Т.е. ясно е, че това са имотите. След като е минало съдебното оспорване на подробния устройствен план. Няма как да е станала грешка в имотите. Може да е станала някаква техническа грешка. Примерно, погрешно да е посочено името на собственика. Но това е този имот и той ще бъде отчужден. Държавната нужда е доказана с влизането в сила на подробния устройствен план. Това е целта.
Искра Фидосова:
Г-н Радев, имате думата.
Емил Радев:
Аз ще тръгна оттам, докъдето стигна г-н Казак. Все пак приветствам, че това е един от малкото закони, който и в случаи на грешки, предвижда един реален механизъм за обезщетение на собствениците. Според това какъв тип е теренът, на който ще се провеждат дадените мероприятия и това наистина един пример как поглеждаме не само държавния интерес, но в случаи, че се допусне грешка в процедурата или не се извърши процедурата, това е от редките примери, когато има и обезщетение и за пропуснати ползи и за вреди.
Също така изказвам задоволство от много подробната процедура при оценяване на отчуждените имоти. Тук са предприети много стъпки наистина оценката да е справедлива. Знаем за десетките случаи на злоупотреби при оценките на такива имоти, които се отчуждават. Имаме реални случаи със Софийското метро. Тук процедурата е много подробно изписана.
Имам само едно допълнение в § 14, в ал. 5, където подробно са изброени всички сделки, които съдията по вписване е длъжен да издаде удостоверение, може би тук е хубаво да добавим и „апортните производства”, защото при тях е преминала процедурата в Агенцията по вписвания с три вещи лица, които дават адекватна пазарна оценка. Моята препоръка е това да се добави в ал. 5 на чл. 32, § 14.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Радев. Аз мисля, че предложението заслужава подкрепа, специално за апортните производства.
В § 14 е разписано, че при отчуждаването се предвижда предварително и равностойно обезщетение на собствениците, тъй като от редакцията аз тълкувам, че не става въпрос само и единствено за парично обезщетение, тъй като имаше и такъв коментар, а обезщетяване и с имот, особено при земеделските земи, които подлежат на отчуждаване за национални инфраструктурни обекти. Какво е мнението на вносителите в тази посока. Бихте ли подкрепили идея, може би между първо и второ четене, да разпишем тук текстове и да допуснем възможността за обезщетяване с равностойни имоти.
Екатерина Захариева:
Ние считаме като вносители, поради многото злоупотреби, които се случиха със замените на гори и земи, изрично рестриктивно беше отпаднало от изключенията, при които може да се случва замяна, замяната тогава когато с влязла в сила подробен устройствен план е предвидено там да се изгражда национален обект или общински съответно. Бихме подкрепили, разбира се, такава идея с изключенията, в които е възможна и допустима замяна да се включи текст с влязъл в сила подробен устройствен план и се предвижда изграждане на национален обект, че може да се случва и замяна, особено за земи и за гори.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Тошев, заповядайте.
Ивайло Тошев:
Моето питане е свързано с използвания в § 5, чл. 7, ал. 5 „право на прокарване”, тъй като не видях в преходните разпоредби дефиниция за това „право на покарване”. Има ли в друг нормативен акт дефиниция на „право на прокарване”.
Искра Фидосова:
Ще направим справка. (в Закона за устройство на територията).
Колеги, има ли други въпроси и изказвания по този законопроект? Няма.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, № 002-01-54, внесен от Министерския съвет на 18.06.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
Колеги, това е първо четене. Ако има нещо, което трябва да бъде изчистено като правна техника и редакция, имаме възможност като водеща комисия да го направим.
Благодаря на представителите на Министерството на регионалното развитие и благоустройството и на Министерството на земеделието и храните.
Продължаваме със следващата точка от дневния ред.
По четвърта точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-53, внесен от Огнян Стоичков Янакиев на 08.06.2010 г. – продължение.
На предишното заседание дадохме възможност на вносителя г-н Огнян Стоичков да представи мотивите за законопроекта. Отложихме гласуването на този законопроект заради това да дадем време на членовете на Комисията по правни въпроси да се запознаят с двете решения на Конституционния съд, тъй като две от предложените промени – два от параграфите, са засегнати от тези решения с мотив за противоконституционност.
В тази връзка предлагам да преминем към въпроси и изказвания, ако има, след което към гласуване. На предишното заседание имаше подробно представяне от г-н Стоичков. Г-н Казак иска думата.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Аз не съм се запознал с решенията на Конституционния съд, но ще взема отношение.
Първо всички знаем, че подобен законопроект вече беше разглеждан, внесен от група народни представители от ГЕРБ. Той беше подкрепен, въпреки че съдържаше доста спорни от правна страна подходи и предложения.
Първо, аз възразявам категорично срещу въобще тезата, която тук се застъпва затова, че един регулаторен орган, какъвто е Съветът за електронни медии, който има доста сериозни правомощия в това си качество на регулаторен орган, да упражнява надзор върху спазването на съответните принципи и правила за осъществяване на дейността на радио и телевизионните оператори, един надзорен орган да сключва ежегодно и то ежегодно, споразумения с надзираваните от него субекти по какъвто и да е казус. Разбира се, че този проблем е важен. Той заслужава да му бъде обърнато внимание, но категорично не мога да приема и не знам да има друг такъв прецедент – надзорен, регулаторен орган, каквито има една дузина в България, да сключват споразумения с надзираваните от тях субекти. Т.е. субектите, които те трябва да контролират за спазването на съответните правни норми.
След като в закона е записано задължение на доставчиците на медийни услуги да се въздържат от определени действия, да не допускат участие на деца в предавания, надзорният орган СЕМ трябва единствено да следи за спазването на тези правила и да санкционира тогава, когато те не се спазват. Няма нужда да се сключват каквито и да споразумения и още повече ежегодно да се сключват споразумения с доставчици на медийни услуги за нещо, което законът е вменил като абсолютно задължение, да бъде спазвано.
Това ми е първото принципно възражение.
Второ, аз се радвам, че общо взето след конкретен казус, аз го казах и във водещата Комисия по култура, гражданско общество и медии, че по конкретен казус се породи втори законопроект, целящ защитата на правата на децата. Но искам да обърна вниманието на членовете на почитаемата Комисия по правни въпроси, че освен закрилата на децата, в Закона за радиото и телевизията се съдържат и други критерии, и други изисквания към доставчиците на медийни услуги, т.е. радио и телевизионните оператори за спазване на определени принципи, забрани за определени действия. Например излъчване на предавания, които подбуждат към расова омраза, вражда, които подбуждат към противопоставяне и т.н. Ще се радвам, понеже те фигурират в същия чл. 10 и в други разпоредби на Закона за радиото и телевизията, и са поставени съвсем правилно от законодателя като принципи и правила, имащи еднаква сила, същият подход да бъде приложен и в тези случаи и по-специално предвиждането на възможност за решение за незабавно преустановяване излъчването на определени предавания, когато те нарушават и другите принципи, залегнали в Закона за радиото и телевизията, ако искаме да бъдем принципни.
Струва ми се, аз съм го казал и в другата комисия, че този казус, според мен, що се отнася до закрилата на децата, заслужава само едно усъвършенстване по отношение определяне или дефиниране ролята на Държавната агенция за закрила на детето в цялостната процедура по контрол от страна на надзорния орган - Съвета за електронни медии, по спазването правата на децата, тъй като и в сега действащия закон Съветът за електронни медии разполага с достатъчно сериозен инструментариум за упражняване на този надзор, за налагане на санкции, включително отнемане на лицензии като най-тежка мярка тогава, когато съответния радио и телевизионен оператор не се съобразява с тези принципи, които споменах.
За съжаление, Съветът за електронни медии поради нежеланието си да изпълнява в пълнота и в цялостния им обхват своите правомощия, от страх да не бъде обвинен в цензура, не упражнява ефективно този контрол по спазването на тези принципи и с допускат такива случаи, като нарушаване на правата на децата, а и нарушаване на другите принципи, залегнали в Закона за радио и телевизия и това се наблюдава почти ежедневно от определени радио и телевизионни оператори.
На тази основа аз няма да подкрепя този законопроект. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н казак. Други желаещи за изказване? Г-н Стоичков, заповядайте.
Огнян Стоичков:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Да отговоря на почитаемия г-н Казак.
Споразумението, което се визира в моя ЗИД е прието от Народното събрание 2010 г. и е обнародвано в ДВ, бр. 12. Т.е. това споразумение е факт в правния мир. И това споразумение беше по законопроекта на Министерския съвет и министърът на културата искаше този инструментариум, защото Съветът за електронни медии не е специализираният орган в областта на закрила интересите на децата и СЕМ иска помощ, ако мога така да се изразя, чрез това споразумение и чрез фигурата на Държавната агенция за закрила на детето, която е специализираният орган, да се опише онова съдържание, което действително е неблагоприятно за моралното, психическо, физическо и социално развитие на децата. Тъй като тези току-що използвани от мен термини са достатъчно разтегливи, и се тълкуват не еднозначно, затова се наложи и бе приета от Народното събрание сегашната редакция на чл. 32, ал. 4, която повеля да се подпише споразумение между СЕМ и доставчика на медийни услуги, за да могат двата основни субекта – регулаторът и регулираният да са наясно с тези морални категории, които се тълкуват не еднозначно. Сега действащата разпоредба е това споразумение да се изпрати в седемдневен срок в Държавната агенция за закрила на детето.
В Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта и в Комисията по културата, гражданското общество и медиите направихме изслушване на Държавната агенция за закрила на детето и те казаха: Ние не сме пощенска кутия. Защото да ни изпращат споразумение, по което ние трябва да сме страна. Ние сме специализирания орган. Можем да бъде ние страна. Това провокира моето желание да променя този текст, като предложим на вашето внимание това тристранно споразумение. То се попълва и подписва ежегодно и по стария текст, поради факта, че медийното пространство е достатъчно бързо развиващо се, за да се запише като константа една година тези критерии в медийното пространство и оттам нататък да не се бутат никога. Самият риалити формат, който беше конкретният повод за това мое предложение, той не беше познат в България преди 3-4 години. Това налага тези споразумения да се сключват ежегодно и аз съм си позволил да дам някакъв инструктивен срок до 31 март.
Постави се въпросът какво ще пише в това споразумение. В това споразумение ще се запишат тези критерии, които Държавната агенция за закрила на детето и Съветът за електронни медии в 6 месечен срок, ако се подкрепи този закон, ще изработят критерии затова какво разбират под морално, психическо и социално здраве на децата и подрастващите – в каква среда следва да живеят, какви навици трябва да добиват, какво възпитание и в този контекст следва да се възприеме тази разпоредба.
Що се касае до чл. 10, който Вие визирате, там действително са записани основните принципи, които трябва да спазва доставчикът на медийните услуги, но ако обърнете внимание, там не е изведен като основен принцип запазване на най-висшия интерес на детето. Няма го. Може да се изведе от т. 5. спазване на добрите нрави, но това е пак обща формулировка, която към момента не се прилага. Самото неприложение на тази разпоредба (чл. 32, ал. 4) и защита на децата в медийното пространство най-категоричен извод бе направен по време на комисията, че към момента няма подписано нито едно споразумение, въпреки че законът е в сила отпреди 5 месеца. Т.е. едно добро пожелание като многото други пожелателни норми в Закона за радио и телевизия, които говорят за запазване на интересите на децата (чл. 17, ал. 2), чл. 18, ал. 3 повелява в закодиран вид в часови пояс след 23 часа и т.н. – всичко това са едни добри пожелателни разпоредби, които на практика не се изпълняват. В СЕМ ни представиха справка, че имат 9 административно-наказателни преписки срещу този конкретен риалити формат и част от т тези преписки са насрочени пред ВАС за края на година, а друга част в началото на следващата. А риалити форматът – това издание, отдавна вече е забравено. То не се излъчва. Т.е. санкционната сила на това наказателно постановление на Председателя на СЕМ просто се обезсмисля.
Ако мога, г-жо Председател, да кажа две думи за противоконституционността, тъй като не взех становище предния път по становището на г-жа Манолова. Аз й благодаря за критичните бележки и за симетрията, която се посочва с чл. 89 от отменения Закон аз радиото и телевизията.
Първо, във визирания текст нарушенията са дадени общо. Навремето НСРТ е можело да спира радио или телевизионно предаване за което и да било нарушение. Естествено Конституционният съд ще го отмени. Тази разпоредба, действително това е цензура. Във визираната разпоредба на Конституцията - чл. 40, ал. 2, се говори за медията, като носител на информация. Затова с говори за спиране и конфискуване на печатни издания и други носители на информация.
В променения от тази година Закон за радиото и телевизията и цитираните в него европейски директиви, включително и чл. 56 и чл. 57 от Договора за функциониране на Европейския съюз от 9 май 2008 г., медийната услуга е с трикомпонентно съдържание: информация, забавление и образование. Считам, че конституционният текст в духа на времето, през което е записан (1991 г.) и решението на Конституционния съд от 1996 г. се има предвид само и единствено медийната услуга като информация. Затова в този текст се визира правото на отговор, свободата на словото. Нека да не забравяме, че 1996 г. беше предизборна ситуация, в която всеки опонент беше очернян и всяка медия беше под угрозата на цензура и на този чл. 89 от отменения Закон за радиото и телевизията.
В самото решение на Конституционния съд (Решение № 21 от 1996 г.) се визира чл. 28 от тогава действащия Закон за радиото и телевизията. Изрично в този текст на конституционното решение са записани правата и интересите на децата. Това искане за обявяване на противоконституционно на тогавашния текст, касаещ децата, описано в т. 10, този текст в тази му част искането е отхвърлено от Конституционния съд. Тъй като Конституционният съд приема, че тогава действащата норма в чл. 28 на Закона за радиото и телевизията забранява включване в програмите н предавания, които биха могли да застрашат психическото, физическото и нравственото развитие на подрастващите. Конституционният съд казва: Държавата с оглед стриктното изпълняване на чл. 16 от конвенцията на ООН за правата на детето трябва ефективно и своевременно да се намесва. Защо? Защото децата са по-уязвими от възрастните. Това, което на нас ни въздейства като неблагоприятно медийно въздействие върху психиката, не е толкова фатално. Но за децата едно въздействие в подрастваща възраст, поне статистиката доказва, че детската психика, за съжаление, е фатално увредена.
Също така чл. 40, ал. 2 от Конституцията не може да противоречи на чл. 47, ал. 1 и чл. 47, ал. 4 от Конституцията, в която е казано, че на децата им се дължи особена грижа на държавата. В тази връзка следва да се тълкува ,според мен, Конституционното решение, още повече, че в самото решение е отбелязано, че към момента на неговото постановяване Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи на гражданите не е подписан в България. Но следва да се има предвид и в чл. 10 и в чл. 16.
Всички тези нормативни актове – европейски и български, за мен водят до категоричния извод, че не става въпрос за цензура, още повече, че доставчикът на медийна услуга не е цензуриран фатално, ако мога така да се изразя. Т.е. ако той извади детето от своето предаване, предаването може да продължи. Т.е. няма фатално потъпкване на свободата на словото. Това е нещо, което се превъзмогва, това е нещо, което не е фатално за доставчика на медийна услуга. Нека да не забравяме, че доставчикът на медийна услуга вече ежегодно до 31 март се е подписал на това споразумение с ясните критерии и той се е съгласил. По този начин правя допълнителен отговор на г-н Казак какво е това споразумение. В тази връзка доставчикът на медийна услуга се е съгласил с тези критерии и е длъжен да ги изпълнява. Това е един гражданско правен акт. Ако той има забележки към това споразумение, той може да подпише със забележка, като каже: „Този и този критерий не ми е ясен. Моля разяснете ми го.” След това съдът, който безспорно е последната инстанция, която ще каже дали това предаване уврежда децата или не, тогава съдът ще има това споразумение, подписано със забележка от доставчика на медийните услуги.
Не искам повече да ви обременявам. Готов съм за други въпроси.
Искра Фидосова:
Г-н Казак, реплика ли? Заповядайте.
Четин Казак:
Искам да обърна внимание, че чл. 17, ал. 2, освен чл. 10, за който споменах, има чл. 17 в действащия Закон за радио и телевизия, който в своята ал. 2 изрежда определени критерии, условия и изисквания към доставчиците на медийни услуги, които са подредени в един ред, т.е. заедно. Т.е. законодателят ги е поставил на едно и също ниво на важност. Текстът гласи:
„Доставчиците на медийни услуги с длъжни да не допускат създаване или предоставяне и разпространение на предавания в нарушение на принципите по чл. 10 и предавания, внушаващи национална, политическа, етническа, религиозна и расова нетърпимост, възхваляващи и оневиняващи жестокост или насилие или са насочени към увреждане на физическото, умственото и моралното развитие на децата.”
След това в чл. 34 в правомощията на Съвета за електронни медии, чл. 33 изрично е посочено, че Съветът за електронни медии осъществява надзор върху дейността на доставчиците на медийни услуги само относно т. 2. спазване изискванията на чл. 6, ал. 2 и 3 и чл. 17, ал. 2 изрично е записана като правомощие на Съвета за електронни медии. Т.е. и сега Съветът за електронни медии трябва да следи и да упражнява ефективен надзор върху спазването на всички тези критерии.
Въпросът ми е Вие бихте ли предложили подобен подход за предлаганата от Вас т. 12а. „Взема решение за незабавно преустановяване излъчването на предаване, което уврежда или създава опасност от увреждане на физическо, психическо, нравствено, интелектуално или социално развитие на децата, след мотивиран предложение на председателя на Държавната агенция за закрила на детето” да се преформулира като възможност подобен подход да бъде прилаган в цялостния обхват на чл. 17, ал. 2, а не само върху една част от него, свързана с правата на децата. Благодаря ви.
Огнян Стоичков:
Аз цитирах преди малко чл. 17, ал. 2 и ви благодаря за конкретното напомняне на този текст. Понеже съзнавам и представителят на АБРО е сред нас и сигурно и той ще вземе становище, медиите са доста чувствителни на тема цензура, бих обърнал внимание във връзка с чл. 17, ал. 2 на чл. 5, ал. 4, в който е казано, че въпреки че медиите не са обект и не могат да бъдат обект на цензура, тази разпоредба, която касае свобода на приемане и препредаване на медийни услуги от други държави-членки на Европейския съюз, тази свобода – т.е. ние можем временно да не приемаме от други държави-доставчици на медийни услуги, предавания, когато тези предевания нарушават чл. 17, ал. 2 и ал. 3, включително и когато става въпрос за медийни услуги по заявка, които са по-стеснени за по-ограничена публика.
Т.е. ако ние говорим за цензура в този аспект, и това е разпоредба, която сме я променили с последния брой 12 от 2010 г. Ние спираме европейските доставчици на медийни услуги, временно ги спираме, ако техните предавания противоречат на чл. 17, ал. 2, който и Вие визирахте. Но когато кажем защо спираме само европейските доставчици, дайте да спрем българските. Тогава веднага започва възражението „Това е цензура!”. Не мисля, че е цензура.
Аз съм съгласен с вас и го приемам, ако колегите от Правната комисия са съгласни, не само децата, но и всички защитени права и интереси по чл. 17, ал. 2. Аз изхождам от това, че като председател на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта съм направил доста изслушвания по тази тема, първо и второ, че по тази тема има Конвенция на ООН за защита правата на децата, който акт е ратифициран в България едновременно с издаването на Конституцията – 1991 г. Благодаря.
Четин Казак:
За другите въпроси, третирани в чл. 17, също има международни правни актове, срещу които България не възразява.
Огнян Стоичков:
Аз затова казах, че не възразявам да разширим приложното поле. (Не възразявате. Благодаря.)
Искра Фидосова:
Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Приветствам идеята да се регламентира по някакъв начин цялата тази материя, но чисто юридически, макар че преди малко беше дадено разяснение по § 2, чл. 32, ал. 4. „Съветът за електронни медии, доставчиците на медийни услуги и Държавната агенция за закрила на детето сключват ежегодно в срок до 31 март споразумение за защита на децата от съдържание....”.
Сключването на споразумение по принцип означава, че трябва да има съвпадане на волята по всички части от тази материя, която ще влезе в съдържанието на това споразумение на два държавни органа или на юридически лица в частен интерес или не. Е, ако не постигнат съгласие, какво следва оттам нататък?
След това, аз искам да продължа, не постигнат съгласие по всички части на споразумението. Волята им не съвпада. Няма да има споразумение. Последиците от това, че няма да има споразумение какви биха могли да бъдат? Поне аз не виждам в тази част. Това първо.
Второ, на мен малко ми е странно едно такова, не мога да го определя, публично-частно партньорство в областта на регулирането между два държавни органа, които имат задължение освен права точно в тази част. И Съветът за електронни медии си има определени задължения и правомощия, констатирайки нарушаване на определен ред, да не говорим за Държавната агенция за закрила на детето.
Трето, всичко това в контекста на това, че има една нова ал. 5, където е казано, че Съветът за електронни медии и Държавната агенция за закрила на детето разработват критерии за оценка на съдържанието, т.е. разработват критериите на това, което би трябвало да влезе общо взето в това споразумение. Или едното или другото, ако по принцип говорим. Но това са държавни органи.
Това е, което аз не го виждам как би могло да стане. Като има Държавна агенция за закрила на детето, тя ще си разработи критериите. Аз така го виждам. Ще си изпълни правомощията, а не да търси някакво споразумение, което може да не се осъществи. Не постигат споразумение! Отказват, нещо не ги устройва и не го подписват. Какво правим? Това е мъртво родено като идея, според мен, при положение, че тези държавни органи си имат правомощия.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Лазаров. Аз също подкрепям това, което той каза и това беше част от моето изказване, за да не губя време и да го повтарям, с тези аргументи, които той изтъкна и аз смятам, че разпоредбата на ал. 4 в момента на Закона за радиото и телевизията за споразуменията следва да остане в този вид и следва да бъде подкрепена в тази си част.
По отношение на целия законопроект. По отношение на § 1 ние принципно го подкрепихме. Това беше по един друг законопроект преди около месец на Йоана Кирова и аз го подкрепям по принцип като философия.
По отношение на § 2. Не подкрепям първата част поради причината, която г-н Лазаров изтъкна и още две, на които допълнително ще се спра като аргументи.
Освен това, виждам, че § 2 и § 3 касаят един и същи чл. 32, което като правна техника е в нарушение на Закона за нормативните актове, но това не е проблем.
За мен проблемът е в разписания § 3 в противоконституционността на тази норма, както и в § 4.
Изслушах много внимателно изказването на г-н Стоичков в защита на тези два текста, но аз смятам, че това е един некоректен прочит на двете решения на Конституционния съд и ще си позволя да прочета кратки цитати от тези решения:
По отношение на Решение № 7 от 4 юни 1996 г., с което Конституционният съд казва:
„Мерките по чл. 40, ал. 2 от Конституцията са специални и крайни и поради това трябва да се разглеждат като изключение от принципната забрана на цензурата, съдържаща се в чл. 40, ал. 1. Ето защо тяхното използване е предоставено единствено на съдебната власт, (Много Ви моля за коректен прочит в тази част.) а приложението им следва да се уреди със закон, съобразно спецификата и компетентността на отделните органи на съдебната власт. Тъй като представляват акт на пряка намеса и отрицание на правото свободно да се изразява и разпространява мнение на самата си същност и като непосредствен ефект - спиране и конфискация - те са израз на цензура и като такива тяхното налагане е допустимо само като крайно средство. Самият принцип за забрана на цензурата изключва каквито и да са други средства за въздействие върху дейността на печата и другите средства за масова информация.”
Категорично не смятам, че има някакво противоречие и не подкрепям това, което каза г-н Стоичков в изказването си по отношение на чл. 40 от Конституцията и чл. 47 по отношение правата на децата.
По отношение на другото решение на Конституционния съд, става въпрос за разпоредбата на чл. 89, което Вие не цитирахте. Такава разпоредба е имало и тя е идентична с това, което в момента вие предлагате в чл. 32, ал. 1. Съдържала се е в Закона за радиото и телевизията и е отменена 1998 г., която преди да бъде отменена, е обявена за противоконституционна с Решение № 21от 14 ноември 1996 г. по к.д. 19, като е прието, че спирането на разпространението на определено периодично предаване или на програмите на радио или телевизионна организация осуетява разпространяването, съответно получаването на информация и нарушава изрично признати конституционни права.
И всъщност от законопроекта остават преходните разпоредби.
Като обобщение искам да кажа, че ще гласувам „въздържала се”, поради това че от тези 5 параграфа всъщност за мен два са категорично противоконституционни, единият параграф визира един и същи текст – става въпрос за споразумението, което вече коментирахме и като философия потвърждавам, че подкрепям идеята за § 1, както подкрепихме и в предишния законопроект.
Г-н Камбуров иска думата. Заповядайте.
Гриша Камбуров:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Като член на работната група към Министерския съвет, която разработи предложения и приет от Народното събрание Закон за изменение и допълнение на Закона за радиото и телевизията, обнародван в бр. 12 на Държавен вестник бих искал да дам малко повече разяснения относно предмета на споразумението.
Практиката до момента е показала, че такива споразумения, макар те да не са официално подписвани, са се сключвали между доставчиците на медийни услуги и Съвета за електронни медии и преди това Национален съвет за радио и телевизия. Едно от тези споразумения е именно сигнализацията при филми и предавания, които са предназначени за различна възрастова категория. Никъде в действащия нормативен акт или в друг нормативен акт няма изрично описано как и кога има сигнализация звукова и визуална за определени предавания, филми или друг вид програми. Именно въз основа на такова споразумение четирите национални телевизии и Съвета за електронни медии са постигнали споразумение, т.е. каква да бъде категорията за всеки обект, който се излъчва – коя до 18 години, коя до 16 години, коя до 14 и коя до 12 години, и с какъв аудиовизуален и сан визуален знак да бъде излъчвана. Така че идеята з това споразумение беше изцяло в тази насока и е подкрепено от изискванията на Директивата за аудиовизуални и медийни услуги, която подкрепя страните-членки да развиват различните форми на корегулация и саморегулация. Така че това беше основанието, което ние като работна група от около 20 човека се обединихме и го предложихме на Министерския съвет да приеме. Между първо и второ четене беше предложено именно същият текст от Държавната агенция за закрила на децата да стане страна по това споразумение. Тогава при обсъжданията просто ви напомням, че този текст не беше отново подкрепен.
Що се отнася до решението на Конституционния съд, аз не се солидаризирам с Вашето изказване. Също считам, че прочитът, който беше направен, е некоректен и некоректно поднесена информацията.
По отношение на текста, който беше цитиран за временното преустановяване на програми, тук говорим за трансгранично сътрудничество и може би това е текст, който се прилага за техническо преустановяване на излъчването на такива програми от други страни-членки. Т.е. ако в България се излъчва или в страната Холандия, която е с най-либералното законодателство в тази сфера, излъчва програма, както има програми с еротично съдържание за възрастни, страната България може по технически начин и съображения да преустанови излъчването преди 23 часа на територията на си.
Искам да дам пример за народните представители. Аз изследвам законодателствата във всички държави-членки, абсолютно никъде регулаторният орган ням правомощия за спиране на отделни предавания или програми преди да има решение на съответния съд или друг орган.
Странно ми е законопроектът как предвижда и то само Държавната агенция за закрила на детето по отношение на закрила на децата след мотивирано предложение до Съвета за електронни медии да постанови спирането на отделно такова предаване.
Основната функция на доставчиците на медийни услуги е да предават този вид предавания. Доста често тестът е направен или като външна продукция или като готов продукт. При така посочения текст може да се стигне до следния практически момент. На територията на Република България се разпространява програма, която не е лицензирана от националния орган Съвета за електронни медии или няма лицензия или регистрация, издадена от него. Тази програма се разпространява трансгранично, да речем, пак давам за пример, регистрирана в Холандия. Нашият Съвет за електронни медии установява след проверка на Държавната агенция за закрила на детето, че определено предаване или програма нарушава чл. 10 във връзка с чл. 17, ал. 2 по отношение на децата, и изисква спиране от него. Как националният орган СЕМ ще постанови спиране на такава програма, която се излъчва и е регистрирана и установена в друга държава-членка. Т.е. ще се получи едно неравнопоставено третиране между доставчиците, които са на наша територия и тези, които са установени на чужда територия. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Камбуров.
Четин Казак:
Аз мисля, че по технически начин ще се спре чуждата програма, както и българските.
Искра Фидосова:
Трябва да има произнасяне на съд. Г-н Стоичков.
Огнян Стоичков:
Г-жо Председател, ако може да отговоря по реда на поставените въпроси.
Първо, на г-н Лазаров. Действително аз също разсъждавах върху въпроса какво става, ако доставчикът не подпише или пък СЕМ и Държавната агенция за закрила на детето не се разберат и двете агенции
имат правомощия, тази колизия, г-н Лазаров, се решава по следния начин. Държавната агенция за закрила на детето е водещата държавна институция в този проблем. Тя разработва критерии. Поне в кореспонденцията, която съм водил с нея по повод изслушването, тя разработва критерии и ги предлага на СЕМ. СЕМ е регулаторът в медийното пространство. СЕМ е специализираният орган, както каза и г-н Камбуров, който следва да адаптира тези критерии, които са общи, да ги адаптира към медийното пространство. Оттам нататък третата страна – доставчикът на медийни услуги, казвате какво правим, ако не е съгласен. Ако не е съгласен, ще се подпише със забележка и ще каже: Миля за допълнително тълкуване какво значи критерий еди-кой си и еди-кой си. Когато е законово изискване да откажеш да изпълниш закона си носиш съответните санкции. Ние коментираме нещо, което е прието от Народното събрание преди 5 месеца. Споразумението е прието. Имаме споразумение между доставчик и СЕМ. Аз не виждам защо сте против в това споразумение да стане страна и Държавната агенция за закрила на детето, която е специализираният орган по закон.
Искра Фидосова:
Тя се уведомява по закон и може да реагира. Защо трябва да влиза тук и още по-сложно да стане подписването на споразумението.
Огнян Стоичков:
Становището на АБРО и на Министерството на културата по първоначално внесения проект от колегите Митева, Червенкондев и Кирова е, че така формулиран чл. 17а, аз благодаря на колегите и ние работим заедно в тази насока, не дава ясни именно обективни критерии, кои точно предавания са неблагоприятни за развитието на децата. Затова техните становища бяха по-скоро въздържали се. Докато и Министерството на културата и Държавната агенция за закрила на детето подкрепиха ЗИД на Закона за радиото и телевизията, който аз съм представил на вашето внимание. То е подкрепено и от заместник-министър Дерелиев, когато правихме изслушване и той като вносител защити чл. 32, ал. 4 в сега действащия му вид. Не разбирам защо специализираният орган да не изработи тези критерии, а ние да го неглижираме, само с подписано споразумение с неясно съдържание и с неясни критерии, да му се изпрати това споразумение за сведение. При това положение питам Държавната агенция за закрила на детето какво ще направи с това споразумение, като не е страна по това споразумение. Изпраща му се в 7 дневен срок и Държавната агенция за закрила на детето си го нарежда в картотеката. Агенцията не е страна и не може да въздейства върху съдържанието.
За некоректното позоваване на конституционните текстове и за некоректното позоваване, както каза г-н Камбуров, не става въпрос за технически устройства, както правилно зададе уточняващ въпрос г-н Казак, не става въпрос за технически устройства – невъзможности от Холандия да ретранслираме някакво еротично предаване, а чл. 5, ал. 4 изрично е записано, че ал. 3, именно свободата на приемане на чужда продукция временно може да се ограничи, когато тя нарушава чл. 17, ал. 2 и 3. Значи чуждият доставчик го ограничаваме и го спираме, това не противоречи на Конституцията, а вътре в България си създаваме програми, които явно увреждат интересите на децата, поне по това не спорим, надявам се, но не можем да ги спрем. Чакаме девет административно-наказателни преписки ВАС да ги разгледа догодина. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Г-н Камбуров, заповядайте.
Гриша Камбуров:
Само едно уточнение. Административно-наказателните преписки, издадени от Съвета за електронни медии се решават през Софийския районен съд, не пред ВАС. Контролът на решенията, които издава СЕМ действително е пред ВАС, но административно-наказателните преписки се гледат пред съответния районен съд.
И искам отново да подчертая, че текстът на Директивата е категоричен. Казва: „свободата на приемане”. Т.е. кажете ми как национален регулаторен орган ще съответства и ще спомогне тази свобода на приемане на бъде ограничена временно. Как това ще се случи, когато той не може да установи контрола по програмата, която се излъчва.
Другото, на което много внимателно трябва да обърнем внимание. Дали от една страна пазим децата като зрители, или от втора страна, пазим ги като участници в тези риалити предавания. Това също е много важно.
Огнян Стоичков:
Ще започна отзад напред.
Децата като зрители ги брани чл. 17, ал. 3 в двете разпоредби – в кодиран вид и в часови пояс 23 – 0 часа. Но точно, защото аз считам, че има законова празнота за децата като участници в телевизионно предаване, затова съм се осмелил да направя този текст.
Текстът на чл. 5, ал. 4 така го чета – временно да не се прилага свободното приемане. Аз не съм медиен специалист. Аз съм юрист. За мен това означава, че временно ограничаваме чуждия доставчик на медийна услуга, когато неговите предавания противоречат на чл. 17, ал. 2 и ал. 3. Спираме го. Но не спираме българските. Благодаря.
Искра Фидосова:
С какъв акт става спирането?
Огнян Стоичков:
Решенията на СЕМ по чл. 33, т. 2 и 3 – СЕМ съблюдава спазването на чл. 17, ал. 2.
Искра Фидосова:
Тези решения подлежат на обжалване до произнасяне на съда.
Огнян Стоичков:
Всички решения, г-жо Председател, и в този вариант на ЗИД, който аз предлагам, окончателното становище безспорно е на съда. Но и в чл. 5 временно се спира и в текста на чл. 32, ал. 4 аз казвам същото – временно спиране. Нека тогава конституционните съдии да не спазват Конвенцията на ООН за правата на детето.
Искра Фидосова:
В решението на Конституционния съд не пише това, г-н Стоичков.
Огнян Стоичков:
В решенията н Конституционния съд и вие прочетохте съответните текстове, навсякъде се говори за свобода на мнения. Както посочих преди малко в изложението директивите, аудиовизуалната медийна услуга е информация-забавление.
Искра Фидосова:
Г-н Стоичков, противоконституционността в § 3 и § 4.
§ 4, чл. 38, ал. 3.
„Обжалването на решенията на Съвета за електронни медии по чл. 32, ал. 1, т. 12а не спира изпълнението им.”
Не може без да има произнасяне на съдебен орган с влязло в сила решение да се спре изпълнението.
Огнян Стоичков:
Мога ли да отговоря. (Ние от един час си говорим това.)
Безспорно това е временно спиране до произнасяне на съда. Това означава временно спиране. Безспорно тези решения се обжалват по общата разпоредба през Върховен административен съд и безспорно това е решение на СЕМ. А всички решения на СЕМ се обжалват пред ВАС. Не считам, че трябва изрично, включително и решенията и разпорежданията по чл. 32, което е част от чл. 32.
Между първо и второ четене аз съм готов, защото също съзнавам, че има две решения на Конституционния съд, които са червена лампа и затова благодарих на колегата Манолова. Но ако проблемът е само в спирането, и това което се предложи да разширим, това е едно. Но ако проблемът е както казахте и в § 2, казвате, чене го поддържате, тогава би следвало да продължим да говорим защо Държавната агенция за закрила на детето да не бъде страна по споразумението.
Искра Фидосова:
В добавка бих казала и нещо друго.
Създаде се преди около два месеца, не претендирам за точност, работна група, която в момента подготвя – от 9 юни имаме сформирана работна група към Министерството на културата, която изготвя нов Закон за радиото и телевизията. Не разбирам защо в момента трябва да се прави някаква поправка и корекция в чл. 32, ал. 4. Още нямаме никаква статистика на практика какво се случва с тези споразумения. Сам казахте, че преди няколко месеца е приета тази разпоредба. Защо в момента трябва да вървим към поредната кръпка на закона, след като няколко месеца ще имаме изцяло нов закон. Ако ще вървим към подробно уреждане на тези споразумения ,там ще се разпишат още 3-4-5 алинеи, ще се опише ако не се подпишат какво следва, една хипотеза, друга хипотеза. В момента какво правим? Добавяме към ал. 4 Държавната агенция за закрила на детето. Какво ни помага това? Напротив, блокира още повече и създава невъзможност да се прилага ал. 4 на чл. 32.
Подкрепям изцяло § 1, както и колегите изразиха вече своята подкрепа по предишния ЗИД, но оттук нататък останалите четири параграфа, не знам.
Димитър Лазаров:
Доколкото взех становище по новата ал. 5 в чл. 32, § 2 като задължение на Държавната агенция за закрила на детето – да, нека да си разработи критерии. Но вкарването в споразумение, независимо че го има, аз съм против това, че и сега го има, защото някак си се получава нещо странно. Тези органи имат правомощия.
Четин Казак:
Няма друг прецедент регулаторен орган за сключва споразумение. Аз не знам как е прието това.
Огнян Стоичков:
Ако позволите накрая да кажа нещо.
Статистиката, която съм събрал от Министерството на културата и от Съвета за електронни медии и от Държавната агенция за закрила на детето е, че 5 месеца след влизането на закона в сила няма подписано нито едно споразумение. Т.е. тази разпоредба в този й вид без критерии, които трябва да изработят Държавната агенция за закрила на детето, тази разпоредба няма да работи. Да чакаме новия Закон за радиото и телевизията? Ние месец февруари променихме 80% от съдържанието на този закон. Становището на Министерството на културата, както и вие казахте, уважаема г-жо Председател, да, има сформирана работна група, но до края на годината не се очаква нов Закон за радиото и телевизията. А аз си мисля, че интересите на децата с оглед на тяхното развитие, те са уязвими като психика. Те не могат да чакат новия Закон за радиото и телевизията от 2011 г., а и самият Георги Лозанов каза, като му благодаря за тази искреност, че риалити форматите и въобще телевизионните продукции ще стават все по-хард (все по-твърди), все по-фрапиращи сам и само публиката да бъде спечелена и в това отношение децата също.
Искра Фидосова:
Съгласна съм г-н Стоичков. Но не бива да вкарваме децата в такива популистки изказвания. Извинявайте, че го казвам вече по този начин. Никъде в ЗИД и в § 2 Вие не сте разписали критерии. С какво подобрявате сегашното състояние. Сам давате примери и казвате, че 5 месеца няма нито едно споразумение. Вие не давате в § 2 критерии. Вие залагате един текст, с който препращате към СЕМ и към Държавната агенция за закрила на детето да изработи такива критерии. В какъв акт? Как ще ги изработи? С каква сила? Вие не давате такова предложение. Да, аз съм съгласна. Същото казах. Искам да има критерии, за да има действие тази разпоредба. Но Вие не го предлагате това нещо. В момента говорите за неща, които изобщо не се съдържат в ЗИД-а, а ние коментираме този ЗИД, който сте внесли. Аз казвам, че с това, което чета като текстове, не съм съгласна. Никъде не пише тези неща, които ги говорите в момента.
Огнян Стоичков:
Аз мисля, че § 6 е ясен, че предвидените критерии се изработват в шестмесечен срок от влизането на закона в сила. Това са критерии на Съвета за електронни медии и на Държавната агенция за закрила на детето. Аз не мога в закона да вкарам кое е морално и кое е физически, психически и социално полезно.
Искра Фидосова:
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Аз заявявам, понеже г-н Стоичков заяви готовност да подкрепи разширяване на обхвата на правомощието на Съвета за електронни медии за спиране на предавания в цялостния обхват на чл. 17, ал. 2 – нарушаване на принципите и забраните на чл. 17, ал. 2, аз ще подкрепя законопроекта.
Огнян Стоичков:
Благодаря, г-н Казак, пак с уговорка, като юристи да видим текста между първо и второ четене.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение на Закона за радиото и телевизията, № 054-01-53, внесен от Огнян Стоичков Янакиев на 08.06.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Пет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Десет „въздържали се”.
Колеги, продължаваме със следващата точка от дневния ред. По тази точка заседанието ще води г-н Явор Нотев. Заповядайте, г-н Нотев.
Явор Нотев:
Колеги, преминаваме към точка пета - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 002-01-55, внесен от Министерския съвет на 18.06.2010 г.
Ние сме водеща комисия. На обсъждането са поканени и присъстват представители на Министерството на външните работи – г-жа Кафеджийска, директор на дирекция „Правна” и г-жа Стоянова, главен юрисконсулт в дирекция „Правна”. Заповядайте, г-жо Кафеджийска.
Радослава Кафеджийска:
Уважаеми г-н Председателстващ,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Виждате, че проектът на Закон за изменение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност касае единствено детайлизиране на текста на чл. 84. Към настоящия момент този текст поражда разнопосочни тълкувания и това налага неговото по-детайлно разписване.
Имаме подкрепата на Нотариалната камара.
На практика единствената промяна в чл. 84 касае удостоверяването на съдържанието на частни документи, представени в българските дипломатически и консулски представителства от чужди граждани. Тази хипотеза на досега действащия текст не е ясна. Тя се тълкува двояко. Предложението е за детайлизиране на текста с еднопосочното му тълкуване.
Явор Нотев:
Така е посочено и в мотивите. Търси се постигане на яснота по отношение на обхвата на реалните функции.
Колеги, имате думата за изказвания, мнения, съображения.
Радослава Кафеджийска:
В досегашния текст на чл. 84, второто изречение гласи: „Подписите на чужди граждани се заверяват само, ако документът е предназначен да произведе действието си в Република България.”
Част от колегите тълкуват този текст така, както би следвало той да се прилага. Дипломатическите и консулските представители в чужбина могат да осъществяват нотариални функции само, ако това им е вменено изрично със закон. Другата част обаче извеждат по тълкувателен път компетентност на дипломатическите и консулските представители от първото изречение на този текст, като смятат, че те биха могли да удостоверяват и съдържанието на документи, представени от чужди граждани. Това се отразява пряко при сделките по покупко-продажба на недвижими имоти в България с представени пълномощни от чужденци. Имаме множество жалби. Предполагам че и в Нотариалната камара са постъпили и постъпват множество жалби. Имаме тяхната подкрепа за този текст.
Светослав Тончев:
Уважаеми г-н Председателстващ, аз имам един въпрос към вносителите.
Какво означава словосъчетанието „българските консулски длъжностни лица”? Кои са тези български консулски длъжностни лица в чужбина? Това съпоставимо ли е с дипломатическите и консулските представители, които има Република България в чужбина? Доколкото си спомням 2007 г. беше приет Закона за дипломатическата служба.
Радослава Кафеджийска:
Българските консулски длъжностни лица са тези, които било в българско дипломатическо представителство, било в българско консулско представителство са натоварени с осъществяването на консулски функции. На консулски длъжностни лица със заповед на министъра са им вменени такива функции. Не всеки български дипломатически или консулски представител е българско консулско длъжностно лице. Този дипломатически или консулски представител трябва да е натоварен с изпълнението на консулски функции. В едно консулство или в едно посолство има различни категории служители. Консулски длъжностни лица са само тези, които изрично са натоварени с такива функции.
Явор Нотев:
Легална дефиниция съдържа ли се в цитирания закон.
Радослава Кафеджийска:
В Закона за дипломатическата служба не се съдържа легална дефиниция за консулски длъжностни лица.
Светослав Тончев:
В много български закони има записани кои са точно представителите, които заверяват тези документи.
Светлана Стоянова:
Във Виенската конвенция за консулските отношения е дадена легалната дефиниция на понятието „консулски длъжностни лица”. Тази Конвенция е ратифицирана със закон.
Светослав Тончев:
Доколкото имам бегли спомени, дипломатическите и консулските представители са записани в български закони и то не в един. Там са формулирани. Тук сте формулирали „българските консулски длъжностни лица”.
Светлана Стоянова:
Точно така, това е текстът, който произтича от Виенската конвенция за консулските отношения.
Светослав Тончев:
Това нещо сега ли го измислихте „българските консулски длъжностни лица”.
Радослава Кафеджийска:
Не. От 1964 г. Виенската конвенция за консулските отношения е от 1964 г. Ние сме я ратифицирали 1989 г.
Явор Нотев:
Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Има ли съществуващ регистър, защото току-що казахте, че тези българските консулски длъжностни лица със заповед на министъра се определят да имат такива удостоверяващи функции. По какъв начин е възможно да се провери, примерно, на територия на страна, дали едно пълномощно на практика носи заверката от компетентно длъжностно лице.
Радослава Кафеджийска:
Тези справки, за съжаление, към настоящия момент се правят по традиционния начин. Всеки нотариус изпраща запитване до съответното дипломатическо или консулско представителство документът, който е представен пред него, дали произхожда от съответното оправомощено консулско длъжностни лице. Има идея и предложение от Нотариалната камара консулските длъжностни лица да бъдат свързани с информационната системата, която обслужва нотариусите и тези справки да могат да се правят в реално време, като много малко ще бъдат натоварени на практика нашите колеги допълнително със сканирането и качването на тези документи. Към настоящия момент това обаче все още не е направено. Сега справките се правят чрез традиционното запитване по факс, e-mail и т.н.
Емил Радев:
Ако нотариусът се обади в реално време в Министерството на външните работи, някой ще му потвърди ли, че лицето, което е удостоверило подписа на практика е длъжностното лице в консулската служба. Поне това?
Радослава Кафеджийска:
Да, разбира се. Макар че на настоящия момент по-бързо тази информация би получил от самото дипломатическо и консулско представителство. На интернет страницата на Министерството на външните работи се намира изчерпателен списък на всички дипломатически и консулски представителства. Навсякъде има обособени консулски служби и има съответно натовареното консулско длъжностно лице, неговите телефони са отделно изписани един път н страницата на Министерството на външните работи и един път на страницата на самото представителство – име, телефон, включително мобилен телефон.
В скоби, за миналата година нашият сайт е награден като най-добър в администрацията.
Явор Нотев:
Казахте, че имате становище от Нотариалната камара, но не ни е раздадено или поне аз не разполагам с такова. В това становище писмено заявено ли е това разбиране, че следва да се изготви регистър и предложения за изготвяне на регистър.
Радослава Кафеджийска:
Да, точно това е предложението в писмото на Нотариалната камара. То е адресирано до министъра на правосъдието, но ние имаме копие от него. Ще ви прочета дословно част от това писмо:
„В момента извършването на справки относно автентичността на заверените в чужбина документи от българските дипломатически и консулски представителства се извършва неформално, бавно и в определени случаи е невъзможно. Не са редки случаите на представените пред нотариуса фалшиви документи, имитиращи заверка, извършена в чужбина, с които се правят опити или се извършват имотни измами.
Въвеждането в информационната система на извлечения от пълномощни, даващи права за разпореждане с недвижими вещи и данни за извършени завещания, ще отнеме няколко минути на съответния служител, но ще възпрепятства извършването на определен тип измами и ще увеличи правната сигурност.”
Ние безспорно подкрепяме едно такова предложение. Дали ще се копира или сканира е едно и също.
Явор Нотев:
Други въпроси към вносителите, изказвания, становища? Ако няма въпроси, да преминем към гласуване.
Който е „за” приемането на първо четене на предложения Законопроект за изменение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 002-01-55, внесен от Министерския съвет на 18.06.2010 г., моля да гласува.
Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Искра Фидосова:
Аз не гласувам.
Явор Нотев:
Благодаря ви. С това приключихме с точка пета от дневния ред.
Искра Фидосова:
Колеги, точка шеста я отложихме.
Продължаваме с последните две точки от дневния ред – т. 7 и 8.
По седма точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за горите, № 054-01-10, внесен от Михаил Рашков Михайлов и група народни представители на 18.02.2010 г.
От Министерството на земеделието и храните присъстват Огнян Йосифов и Магдалена Станчева.
По този законопроект припомням, че го бяхме включили веднъж в дневния ред, но не го гласувахме, защото тогава (месец април) Министерството на земеделието заяви, че до 20 дни ще има входиран проект на Закон за горите. Днес е 1 юли и такъв проект на Закон за горите няма входиран.
Вносителите на този законопроект ги няма и аз няма да представям законопроекта вместо тях.
Има ли желаещи за изказване и въпроси?
Аз имам въпрос към представителите на министерството кога все пак ще се входира проектът на Закон за горите.
Магдалена Станчева:
Законът за горите е предаден вчера на министъра на земеделието за официално междуведомствено съгласуване с всички представени документи и би трябвало да се внесе.
Искра Фидосова:
Вчера изтече срокът и какво правим сега? (Да гласуваме.)
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за горите, № 054-01-10, внесен от Михаил Рашков Михайлов и група народни представители на 18.02.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Въздържали се? Петнадесет „въздържали се”. Благодаря.
По осма точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 054-01-11, внесен от Михаил Рашков Михайлов и група народни представители на 18.02.2010 г.
По този законопроект също сме коментирали на заседание на комисията. Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за устройство на територията, № 054-01-11, внесен от Михаил Рашков Михайлов и група народни представители на 18.02.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Въздържали се? Петнадесет „въздържали се”. Благодаря.
Колеги, с това изчерпахме дневният ред.
Благодаря на всички за участието.
Закривам заседанието.

Председател:
Искра Фидосова