Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 44

Днес, 01.09.2010 г., сряда, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Юлия Меранзова, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”; от Прокуратурата – Галина Тонева, заместник-главен прокурор; от Висшия адвокатски съвет – Емилия Недева, член на ВАС; от Висшия съдебен съвет – Иван Колев, председател на Комисията по бюджет и финанси, Георги Шопов, председател на Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи и Мая Кипринска, член, Радка Петрова, председател на Комисията по професионална квалификация, информационни технологии и статистика, член на Комисията по правни въпроси към ВСС; от Министерския съвет, дирекция „Държавна администрация” – Димитър Иванов, директор; от Министерството на вътрешните работи – Райна Димова, директор на дирекция „Правно-нормативна дейност” и Владислава Радонова, експерт в дирекция „Миграция”; от Министерството на външните работи, дирекция „Консулски отношение” – Бойко Хаджийски , експерт; от ВМРО – Ангел Джамбазки и Костадин Костадинов, заместник председатели и членове на Инициативния комитет и Карлос Контрера, правен консултант на ВМРО.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Добър ден на всички. Първо да приветствам всички колеги от Комисията по правни въпроси с новата парламентарна сесия и да им пожелая на тях, и на всички присъстващи здраве, късмет и ползотворна работа през тази сесия.
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси по предварително обявения дневен ред, който е уточнен преди парламентарната ваканция и е раздаден на всички:
1.Обсъждане на първо четене на Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс:
- № 054-01-61, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 15.07.2010 г.
- № 054-01-57 , внесен от Любен Андонов Корнезов на 29.06.2010 г.
- № 054-01-63, внесен от Михаил Райков Миков, Янаки Боянов Стоилов и Мая Божидарова Манолова на 22.07.2010 г.
(Продължение - водеща КПВ).)
2. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 054-01-60, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 15.07.2010 г. – продължение. (водеща КПВ).
3. Обсъждане на работен доклад за второ четене на Законопроект за изменение на Закона за държавния служител, № 002-01-46, внесен от Министерски съвет на 31.05.2010г. (водеща КПВ).
4. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 002-01-65, внесен от Министерски съвет на 14.07.2010 г.
5. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение на Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти, № 054-01-52, внесен от Любен Андонов Корнезов на 07.06.2010 г.(водеща КПВ).
6. Обсъждане на Предложение за свикване на национален референдум №: ПГ - 039-01-3, внесено от Инициативен комитет на 14.07.2010 г.
7. Обсъждане на Национална гражданска инициатива с предложение за денонсиране на споразумение № ПГ - 016-00-1, внесена от Инициативен комитет на 15.07.2010 г.
По първа точка - Обсъждане на първо четене на Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
Първият законопроект под № 054-01-61, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 15.07.2010 г., го обсъдихме на заседанието, проведено на 23 юли и предстои да бъде гласуван, когато приключим с останалите два законопроекта, които ще обсъдим днес.
Вторият законопроект е под № 054-01-57, внесен от н.пр. Любен Андонов Корнезов на 29.06.2010 г.
Третият законопроект е под № 054-01-63, внесен от н.пр. Михаил Райков Миков, Янаки Боянов Стоилов и Мая Божидарова Манолова на 22.07.2010 г.
Сега продължаваме със представянето и обсъждането на Законопроект № 054-01-57, внесен от н.пр. Любен Корнезов на 29.06.2010 г.
Г-н Корнезов, имате думата да представите мотивите.
Любен Корнезов:
Благодаря Ви, г-жо Председател. Ще се постарая да бъда максимално кратък. Става въпрос за съкратеното производство по НПК.
То беше въведено с чл. 369а. За по-тежки престъпления, най-общо да го кажа, не се прилагаше съкратеното производство и изброявахме случаите. След това Министерският съвет внесе предложение за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, като едно от предложенията на Министерския съвет е съкратеното производство да бъде още по-стеснено. Т.е. да бъде разширено, когато не може да се приложи съкратеното производство. Изброени са четирите точки. Това е законопроектът на Министерския съвет, който беше приет на първо четене. После тук в Правната комисия и по-късно в залата беше отменен чл. 369. Т.е. може съкратено производство по всички видове наказателни дела, като се препрати към чл. 58а от Наказателния кодекс за определени наказания при съкратеното производство наказанията се намаляват с 1/3 – вие знаете текста и не е необходимо да го чета. След като го приехме в пленарна зала, (няма да кажа как е станало това сега, ще го кажа в залата, когато го разискваме, защото едно се предлага, а друго се гласува, но това е друга тема) общественото мнение или поне част от общественото мнение, е изразено от майките, които са загубили децата си – децата им са били убити, и които изразиха недоволство. Те имаха среща и с министър-председателя. Това беше преди около 2 месеца. Даже министър-председателят обеща да възстанови съкратеното производство във вида, в който то съществуваше преди последната промяна. Припомням на мнозинството това. Не казвам, че съм проявил някакво творчество, а просто искам да възстановя съкратеното производство. Т.е. да няма съкратено производство за тежки престъпления. Текстът е пред вас. Мога да ви представя и текстът на Министерския съвет и подписът на Бойко Борисов, подписал се под чл. 369. Това е положението. Решете как ще гласувате.
Законопроектът е мой. Аз съм си го написал, както винаги го правя и съм се подписал Любен Корнезов. Не ангажирам парламентарната група на Коалиция за България или най-малко моя приятел Михаил Миков. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Корнезов. Тъй като тази тема много сериозно сме я обсъждали на предишното гледане на НПК и промяната в чл. 369а беше във връзка с решението ни да променим чл. 58а от НК. Затова има това несъответствие, тъй като знаете, че първо се прие промяната в Наказателния кодекс и това, което там приехме, съобразихме след това и променихме в НПК.
Ако колегите не възразяват, да дадем първо възможност на представителите на институциите да изкажат становища преди да започне дебата. Моля съвсем накратко за коментар. Темата е ясна и е обсъждана многократно. От институциите – г-жа Недева, заповядайте.

Емилия Недева:
Благодаря, г-жо Председател.
Висшият адвокатски съвет намира предложението, направено от н.пр. Любен Корнезов, за неприемливо. Възстановява се един стар текст, който много правилно и законосъобразно беше премахнат. Защото не може по предметен и субектен критерий да се определя процедурата за разглеждане на дела. Действително индивидуализацията на наказанията, съответно тежестта на съответното престъпление се отразява в наказанието, което е предвидено за него. А изключително нарушение на правото на справедлив съдебен процес беше обстоятелството, че се ограничава възможността да се даде този бонус, който даваше стария текст на чл. 55, сега чл. 58а, за определен вид престъпления. Процедурата трябва да бъде абсолютно еднаква за всички видове престъпления. Противното е дискриминационно.
На второ място, имам и друг аргумент, с който приключвам.
Огромната неяснота на чл. 58а, ал. 3 от Наказателния кодекс в момента прави на практика неприложим института на съкратеното съдебно следствие. Вие като законодатели предполагам след време ще поискате данни от Висшия съдебен съвет и от Министерството на правосъдието така както ви задължава Указът за прилагане на Закона за нормативните актове и ще установите, че за извършените след 28 май престъпления адвокатите избягват да искат съкратено съдебно следствие поради неяснотата на последиците, които са визирани в чл. 58а, ал. 3.
Така че опасенията, които са изложени в мотивите към този законопроект, не могат да бъдат споделени, защото той вече няма никаква практическа стойност с наличието на чл. 58а, а пък няма стойност и за минало време, защото за извършените в миналото деяния се прилага правилото на чл. 2, ал. 2. Затова ние сме против този проект.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-жо Недева. Г-жа Тонева има думата.
Галина Тонева:
Уважаеми народни представители,
Уважаеми колеги,
В случая може би малко не съвсем естествено е, но Прокуратурата изцяло се присъединява към становището на Висшия адвокатски съвет. Ние също считаме, че не е удачно връщането на отменения вече текст, като считаме, че новата редакция на чл. 58а от Наказателния кодекс дава изцяло възможност за определяне на справедливи наказания. Опасенията затова, че определена категория престъпления няма да бъдат наказани с необходимата строгост, не е съвсем вярно.
Съжалявам, че не виждам представители на Върховния касационен съд, но заместник-председателят и ръководител на Наказателната колегия г-н Гроздан Илиев даде много хубав пример с наскоро приключило дело за известния ни като сериен убиец Сиси, което приключи с присъда за три убийства доживотен затвор, което аз не смятам, че е леко наказание. Единственото, което не може да бъде наложено по това дело беше доживотен затвор без замяна. Аз не виждам как едно такова наказание доживотен затвор се явява толкова леко, че да застрашава нормалното регулиране на обществените отношения. Ако тръгнем да създаваме закони с оглед съобразяване с определени категории представители на обществеността, никога няма да направим изискуемото се от нас и най-вече от парламента регулиране на обществените отношения трайно и ефективно.
Аз апелирам към вас да разсъждаваме не с оглед на конкретната обществена нагласа в определен регион, а по начин, който най-добре урежда именно този тип обществени отношения, свързани със справедливото налагане на наказания на извършителите на всички престъпления, от една страна и второ, това да става възможно по най-облекчения ред, какъвто се явява и съкратеното съдебно следствие, особено тогава, когато самите подсъдими лица желаят да съдействат на органите на съдебната власт за приключване успешно на делата. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Тонева. Ще се възползвам от възможността, че повдигнахте въпроса и дадохте пример с присъдата на така наречения „Убиец Сиси от Перник”, да кажа на колегите, че разполагам с копие от тази присъда, както и на още две, тъй като се опитахме за един месец да изискаме и да съберем информация затова кои дела са приключили с присъди по новия ред, за да можем да се ориентираме правилно в ситуацията. Който желае и не я е виждал, не се е запознал с тази информация, може да я погледне. Това са тежки присъди – доживотен затвор. Следващото е за убийството на полицая в Старозагорско. В Казанлък също тежка присъда – 19 години лишаване от свобода. За един ден приключва делото. Погледнете тази информация. Може би представлява интерес и за представителите на медиите.
Давам думата на представителя на Министерството на правосъдието – г-жа Меранзова.
Юлия Меранзова:
Благодаря, г-жо Председател. Министърът на правосъдието е изразил специалното становище на министерството по законопроекта на г-н Корнезов. За да не губя излишно времето на всички ще кажа, че действително такъв текст се съдържаше в правителствения проект. Но ако би се възприело и може би малко не прецизно се е получило да се създаде нов чл. 369, а не чл. 369а, което може би се дължи на техническа грешка. Чл. 369 е друг текст в НПК. Но както и да е!
Искам да кажа, че при едно възстановяване на такава разпоредба, може би трябва да се помисли за промяна на чл. 58а, което не знам доколко е удачно. Струва ми се, че няма как към момента да бъде подкрепен този законопроект в този вид, ако не се пристъпи и към друга промяна. Просто двата текста бяха свързани и затова бяха направени промени и в НК и в НПК.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Меранзова. От Висшия съдебен съвет искате ли да изразите позиция? Заповядайте.
Радка Петрова:
Правната комисия на Висшия съдебен съвет не е вземала становище по този законопроект. Мога да изразя личното си становище.
Считам, че законопроектът е основателен и навременен. Друг е въпросът, че може би наистина е необходимо да се помисли и във връзка с промяната на текста на чл. 58 затова защото наистина има престъпления, за които така приложени разпоредбите не задоволяват общественото мнение.
Понеже аз съм от Перник ще кажа, че наистина това престъпление може да се извърши на цялата територия на страната, а не само в пернишки съдебен район. Четири бяха убийствата, но можеше да бъдат и много повече, а и напълно теоретично е възможно и да са повече. Това лице с нищо не е съдействало за разкриване на престъпленията. Който иска може да се запознае с присъдата и с мотивите. Престъплението беше разкрито изцяло и благодарение на усилената работа на разследващите и на прокуратурата, а в крайна сметка това лице не получи най-тежката присъда без право на замяна, което означава, че той рано или късно като излезе е обществено опасен. Вярно е, че целите на чл. 36 друго говорят, но чисто практично погледнато законопроектът е наистина навременен.
Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, имате думата за изказвания. Г-н Шопов, заповядайте.
Георги Шопов:
По обясними причини аз също ще говоря от собствено име. Аз подкрепям изнесеното от г-жа Недева и г-жа Тонева и имам резерви към предложението, което е внесено по НПК, тъй като се получава едно неправилно разграничение.
Считам обаче, че трябва да се положат усилия за прецизирането на чл. 58а. Той, поне според мен, създава доста сложни моменти и имам определени резерви. Нека Правната комисия тези неща да ги изчисти. Защото това 1/3 и т.н. - доста е сложно, и понякога не се постига необходимия ефект.
Второ, каза се, че има данни за приключили дела по новия ред. Аз искам да обърна внимание, че тези дела, както подчерта и г-жа Недева, те са по стария чл. 55а. Така че не можем да направим извода, че чл. 58а действа в момента.
Приключвам с това, че е необходимо да има прецизиране, за да бъде по-просто приложението на това нещо. Благодаря.
Искра Фидосова:
Пернишката присъда е по новия ред. Желаещи за изказване? Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Аз имам един въпрос към вносителя.
Уважаеми г-н Корнезов,
Така както сте направили параграф единствен, т. 3 – не се прилага „за престъпления, извършени от или срещу съдия, съдебен заседател, прокурор, разследващ или полицейски орган или по повод изпълнение на службата му.”.
В същото време в Наказателния кодекс преди две години, ако не се лъжа, се включиха изменения, където са квалифицирани състави за убийство, за телесни повреди – там изброяването е, но да не го четем. Защо решихте да спрете до тук във Вашето предложение. (Така е в предложението на МС.) Ако е така, кажете, че преписахте това, което е на Министерския съвет, за да не ви задавам въпроса. Но ви питам като вносител.
Ако престъплението е извършено срещу горски стражар, митничар и други такива органи, като например сега са модерни санитарен контрол, ветеринарен контрол, ще се прилага ли или няма да се прилага чл. 369. Защото в Наказателния кодекс, и тук ще отворя една голяма скоба (в момента се готви нов Наказателен кодекс, има работна група и ако не се лъжа, в тази част има изписани текстове по чл. 58а, но това е нещо, което допълнително ще се гледа и с това ще затворя скобата). В този подход на изброяване, който тук отново се прилага, ще ни накара ли след време да добавим „горски стражар” или „митничар” и още много други професии. Защо спряхте дотук. Вашето мнение какво е? Защото в Наказателния кодекс са изброени много (чл. 116, чл. 134). Те така са изброени, че са завишени наказанията. Погледнете ги. За телесни повреди на тази категория лица в квалификациите наказанията са по-високи, отколкото за рецидив при телесна повреда. Говоря за умишлена.
Мисля, че когато го гледахме текста в Правната комисия, а и ние трябва да си отговорим в крайна сметка на въпроса искаме бързина в процеса със справедливи наказания или ще започваме да правим изключения. Възможен е и другия подход. Аз не казвам кой е по-правилния. Но ви питам така изброени в т. 3 на чл. 369, ал. 1 до тук ли спираме или след три месеца ще добавим още категории лица и още категории престъпления, защото има и т. 4.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Лазаров. Имате ли готовност, г-н Корнезов, да отговорите? Заповядайте.


Любен Корнезов:
Винаги можем да говорим с г-н Лазаров на юридически теми достатъчно дълго. Аз казах, че не искам да навлизам в проблема. Аз съм против съкратеното производство въобще. В главата ми беше дали изцяло да предложа премахването на съкратеното производство или всъщност да възприемем това, което беше преди последното изменение. Ако питате мен, дайте да махнем съкратеното производство. За какво ни е това съкратено производство? Е, по-бързо. По-бързо, ама привилегии за един, санкции за друг. Защото понякога и адвокатът на подсъдимия се двоуми дали да иска съкратено или не. Практически той се признава за виновен с това съкратено производство. Но да оставим сега теорията.
Една голяма част от адвокатите тук, защото чух две различни становища, една не малка част от колегите адвокати, които се занимават с наказателно право, казват че е неприложим или да възстановим, т.е. да кажем кога не се прилага съкратеното производство. И тук има отговор. Въпросът е на кръга на деянията на престъпленията, когато не се прилага съкратеното производство. Според мен, той не е на този етап за тежки престъпления. Ако искате да добавим, да ограничим рамките на чл. 369, но за тежки престъпления да отиваме на съкратено производство, за мен е нецелесъобразно от житейска и от юридическа гледна точка.
Димитър Лазаров:
Извинявайте, но ако може и още един въпрос, понеже сте конституционалист. Наказанието доживотен затвор без право на замяна лишава ли от възможност Президентът по конституционното право да помилва.
Любен Корнезов:
Предполагам, че тук не сме на изпит и за това няма да ви отговоря.
Искра Фидосова:
Други колеги. Заповядайте, г-н Миков.
Михаил Миков:
Защо аз ще се въздържа да подкрепя този законопроект?
Има всички политически съображения да се подкрепи едно такова решение и в същото време има достатъчно юридически аргументи за въздържание по въпроса. Но не може ние политиците постоянно да помпаме обществените нагласи, да употребяваме популизма в политиката и да не се случват такива неща. Това ще продължи да се случва докато някои политици не престанат да употребяват популизма като основно политическо средство. Затова аз ще се въздържа.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване има ли? Няма.
Преминаваме към представяне и обсъждане на Законопроект № 054-01-63, внесен от н.пр. Михаил Райков Миков, Янаки Боянов Стоилов и Мая Божидарова Манолова на 22.07.2010 г.
Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Госпожи и господа народни представители,
Уважаеми магистрати,
Целта на нашия законопроект е да се постигне по-голяма гъвкавост и бързина в досъдебната фаза на наказателния процес Това бяха в голяма степен и мотивите за приемането на сега действащия Наказателно-процесуален кодекс. Те се потвърждават от статистиката за времето, през което се развива наказателното производство в тези две фази.
Предложенията са в пет насоки:
Първата изисква, когато са налице предвидените в закона основания за бързо и незабавно производство, винаги прокуратурата да провежда разследването по този ред. Защото практиката сочи, че в момента даже когато извършителят на престъплението е известен или е заловен при неговото извършване, отново в повечето случаи се тръгва по обичайния ред и по този начин ефектите, които дава законът, са силно ограничени.
Допускаме, че има случаи, в които няма да бъде възможно да се приложат бързото и незабавното производство, но тогава разместваме правилата и изискваме прокурорът с мотивирано постановление да посочи мотивите защо той няма да приложи тези възможности и изисквания, които съдържа законът. Така че само по реда на изключението и със специална мотивация да се отклонява от предвидения ред.
Обратно на тази логика, ние смятаме, че съдебната фаза трябва да се провежда по общия ред или в краен случай само на първата инстанция в съда да се допускат някои специални отклонения, за да може процесът в неговата решаваща фаза да бъде развит пълноценно, включително и чрез общият ред за обжалване на присъдите, които са постановени по този ред.
Втората група промени засягат продължителността на налагане на мярката за неотклонение задържане под стража. Забележете колко драстично е разминаването между общия двумесечен срок за провеждане на разследването и максималните срокове за задържане под стража. На всички са известни – за тежките, и за другите престъпления. Ние предлагаме не драстично, но все пак съкращаване на тези срокове, което да стимулира разследването и да не се изкушават понякога обвинителните органи и полицията. Вместо да постигнат реални резултати, които да гарантират успешното приключване от тяхна гледна точка на процеса в съда, а по-скоро да се упражнява някакво въздействие върху тези лица, а не да се събират годни доказателства в досъдебната фаза.
Третата група предложения засягат една тема, която неотдавна беше разисквана, за правото на обвиняемия да иска неговото дело да се разгледа от съда след изтичане съответно на едногодишния и двугодишния срок. Тази тема дори е изваждана пред скоби. По нея допускаме, че могат да се запазят различни възгледи, защото ние веднъж сме я оспорили по конституционен път, но тук я поставяме като тема за целесъобразност, а не за конституционност. Така че нека не тази точка да бъде определящата в отношението към законопроекта, но тя съответства на общата логика за постигането на резултати в процесуално определени срокове, така че всички от страните в процеса да бъдат обвързани с тези срокове и така да се намалят и възможностите да се атакуват впоследствие действията на различните органи, които налагат тези мерки. Едно от най-честите основания, които се предявяват пред Европейския съд по правата на човека е за неразумно дългите срокове, в които се води производството.
Четвъртата група промени засягат наличието на правомощия за отмяна на необжалвани по съдебен ред постановления за прекратяване на наказателното производство по линия на горестоящата прокуратура, за да се предвидят срокове и то преклузивни срокове с оглед защитата правата на гражданите, така че да не може след изтичането на определен срок едни такива актове, които са добили стабилност, да бъдат впоследствие ревизирани.
Последната група промени дават една по-голяма защита на пострадалия – нещо, което често сме получавали като упрек. Даже когато приемахме Наказателно-процесуалния кодекс аз бях останал с впечатление, че част от тези въпроси са решени. Но наскоро след по-обстойна проверка и след възражения, които получавах при срещи с редица избиратели наистина стана ясно, че в някои случаи пострадалият няма възможност да се конституира като страна в наказателния процес. В този случай ние даваме възможност на повереника на частния тъжител и на частния обвинител, на гражданския ищец и на гражданския ответник и техния повереник да притежават това процесуално качество. Мисля, че това е много важно да удовлетворяване на чувството на справедливост, за да могат хората, които в най-голяма степен имат нужда от участие в съдебния процес, да получат тази възможност.
Това са нашите предложения. Мисля, че те заслужават внимание поне по две причини: първата е генерална, защото те развиват принципите в тази посока, в която се развива наказателният процес при действието на сегашния Наказателно-процесуален кодекс и втората причина е, защото създават по-голяма дисциплина и допълнителни възможности за бързина в досъдебната фаза, което би трябвало да е предпоставка за по-голяма резултатност и за постигане на целите на наказателния процес. Затова ние очакваме вашата подкрепа по по-голямата част, защото предложенията са различни. Но мисля, че по-голямата част от тях дори не са и дискусионни и мисля, че заслужават подкрепа, за да се постигнат целите, които ние сме поставили. Благодаря ви.
Ако г-н Миков желае да допълни нещо, но мисля, че в дискусията той би могъл да навлезе в някои подробности, ако това се налага, тъй като аз ги обосновах от общо теоретична гледна точка.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Стоилов. От представителите на институциите ще се изразят ли становища? Г-жо Недева, заповядайте.
Емилия Недева:
Висшият адвокатски съвет подкрепя законопроекта с изключение на § 4 от него.
Преди всичко проектът е удачен, защото на първо място той обслужва правителствената цел № 60, поставена в Програмата за управленско развитие на България от настоящото правителство. Там е записано, че трябва да се ограничат осъдителните решения на Европейския съд. Въвеждането, връщането по-точно, отново на възможността по Глава 26 делото да бъде внесено в съда по искане на обвиняемия едновременно би помогнало и на ново създаващия се орган (принципно сега се работи концепция в Министерството на правосъдия), който ще филтрира онзи вид дела, които неминуемо ще допринесат за осъждане на България, а в България не съществува вътрешен ред, по който могат да бъдат обезщетени тези за забавено правосъдие.
Глава 26 беше една изключително действена бариера против продължителността на съдебните процеси и тя даваше своеобразни гаранции България да не бъде толкова често осъждана. Защото на един вече напреднал етап на делата пред Европейския съд, се задаваше въпросът от състава, който разгледа делото, вие като се оплаквате от продължителен съдебен процес, използвахте ли правилото на Глава 26. Ако не сте го използвали това правило, какви оплаквания може да имате против българското правосъдие, което поначало ви е дало възможността вие да се противопоставите на неразумно дългите срокове. Отпадането на Глава 26 с измененията, които влязоха в сила на 28 май, освобождават твърде много възможността български обвиняеми да се оплакват пред Европейския съд за продължителните процедури. Тези дела ще продължават, независимо от органа, който ще бъде евентуално създаден при Министерството на правосъдието, защото няма тази вътрешно правна гаранция.
На второ място, този законопроект трябва да бъде подкрепен и във връзка със съкращаването на сроковете по чл. 63 от НПК – продължителността на мярката задържане под стража в досъдебното производство. Предложението е в съответствие с Указание 80-11 на Комитета на министрите на страните членки на Съвета на Европа, които определят, че задържането под стража трябва да бъде изключителна мярка, трябва да бъде временна мярка и към нея не трябва да се прибягва толкова често. Като се има предвид, че по-новата съдебна практика показва, че задържането все по-често се прилага като основна мярка за неотклонение, без да е задължително по Наказателно-процесуалния кодекс, съкращаването на сроковете е също вътрешна гаранция против осъждане на България пред европейския съд. Защото когато органите знаят, че не могат да продължат задържането твърде много, т първо няма да нарушат правилото на разумен срок и второ, този текст ще има дисциплиниращата функция те да си организират разследването в разумни срокове, а не да разчитат на продължителността на задържането.
На трето място, трябва да се адмирира въвеждането на преклузивни срокове, които да стабилизират тези постановления за прекратяване, които не са обжалвани. Истина е, че се злоупотребява твърде много с възможностите за възобновяване и със служебния контрол, който осъществява висшестоящата прокуратура.
Категорично обаче не може да се приеме твърдението, че трябва повереникът на частния обвинител и граждански ищец да бъдат самостоятелна страна в наказателния процес. Защо те не са страна в гражданския процес? Адвокатът не е страна в гражданския процес. Защо? Защото там има само повереници. Поверениците нямат самостоятелни права. Те осъществяват винаги някакви чужди права въз основа на мандат.
Защитата обаче в наказателния процес има и самостоятелни функции. Защитникът не упражнява само чужди права. Той упражнява и свои собствени права, заради това защото състезателното наказателно производство се развива между главните страни обвинение, което не може да съществува частно, ако няма държавно обвинение извън делата от частен характер и защита, затова защитникът е поставен пред по-различен режим, отколкото повереника.
Мисля, че това са неща, които са свързани с общата теория на правото. Има абсолютна логика повереникът да не бъде страна, а от друга страна, той има правомощия, които осъществява равнопоставени на тези на защитника, поради което той по никакъв начин не е ощетен. А самостоятелната значимост на защитата, която се осъществява в наказателния процес, дава основание защитникът да бъде страна, а повереникът да не е. Частният обвинител, гражданският ищец - те са страни, но техният повереник не може, защото той не осъществява важна функция. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Недева. Г-жо Тонева, заповядайте.
Галина Тонева:
Благодаря, г-жо Председател.
Като цяло смятаме, че този законопроект съдържа доста разумни предложения. В самото начало, без да се движа по реда на параграфите, бих искала да кажа, че специално § 9 е добро предложение. Ние сме имали възможност да заявим и в процеса на обсъждане на предходното изменение на НПК това, че Прокуратурата на Република България не е била поддръжник на отпадането на Глава 26 от НПК. Това не е било предложение на Прокуратурата и може да се види в становищата, които сме давали.
Аз лично, освен становището на Прокуратурата и като лично съображение твърдя, че съществуването на тази процедура въвеждаше едни наистина изключително дисциплиниращи срокове, което се доказа и от статистиката, която направихме ние. След въвеждането на този институт значително намаля броя на делата, разглеждани по инициатива на обвиняемите и точно заради това, че самата прокуратура се стараеше да влиза и да се съобразява със съответните срокове.
По отношение на останалите предложения. За мен лично е неясно как намаляването на сроковете на задържане по чл. 63 би довело до ускоряване на процеса. Не виждам как съществуващите към момента срокове на задържане са били проблем за защита на правата на обвиняемите лица, при положение че мярката за неотклонение задържане под стража се взима от съда. Тя подлежи на постоянен контрол в рамките на двегодишния максимален срок или едногодишен съответно. Не считам, че тази промяна би довела до ускоряване на процеса. Няма да има дисциплиниращ ефект. Може обаче в определени хипотези ,където е било необходимо задържането и където дори съдът не би изменил тази мярка, да се наложи прокуратурата сама да я отменя, без това да е подходящо към дадения акт на разследването. Така че оставам на ваша преценка да съобразите доколко е разумно намаляването на този срок.
Янаки Стоилов:
Има случи, когато след задържането за времето на престоя лицата даже не са били разпитвани, което само по себе си дава отговор.
Галина Тонева:
Да, но никой не е попречил на тези лица да поискат съдебен контрол и той никога не е бил отказван. Когато е било констатирано такова нещо, съдът винаги е излагал тези съображения и е променял мярката за неотклонение. Така че не това би било решаването на проблема с бързината на процеса.
Това, което мен лично ме смущава и бих го споделила с вас, е § 2, за който не разбирам какво предназначение има:
„Чл. 197. Прокурорът дава указанията си до разследващия орган само в писмена форма. Тези указания не подлежат на възражение.”
Къде отива оперативната координация на действията между разследващите и прокурора и защо той да няма право да им дава устно указания. И в момента чл. 197 говори, че задължителни са само писмените. Те не подлежат на възражение. Не виждам с какво ще подобри процеса въвеждането на задължението само за писмени указания. Това означава, че и за най-малкия съвет прокурорът трябва да пише писмено указание. Не мисля, че това по някакъв начин има отношение нито към бързината на процеса, нито към законосъобразното събиране на доказателства.
В общи линии това са моите съображения и тези на Прокуратурата.
Мога да добавя и то по-скоро като недоумение, защо трябва да бъдат отменени чл. 360 и чл. 366. Аз лично не го разбрах. Там се оказва, че само се променят сроковете за подаване на жалба при бързо и незабавно производство. Преценете го вие. Аз лично смятам, че това не е удачно предложение.
По отношение на останалите подкрепяме предложенията в този законопроект.
Имаме възражения по § 1, § 2. По съображенията, изложени от г-жа Недева, имаме възражения и по § 4. Имаме възражения и по § 6 и 8. Останалите са съществени. Те са важни. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Тонева. Г-н Миков , заповядайте.
Михаил Миков:
По въпроса за скъсяването на сроковете има още една страна и тя е чисто финансова и материална. Тези задържани лица се охраняват. Данъкоплатецът плаща за тях и преседяването им в местата за задържане струва пари. Това има още един ефект – финансовият ефект. На охраната се плаща. Но се плаща и за храна, и за лекари. Т.е. различен е подходът в логиката ни, примерно, в здравната реформа и съдебната реформа по този въпрос. За болницата спестяваме, въпреки че болницата си седи, леглата си стоят, но съкращаваме лекари и всичко, а арестите да ги пълним и повече време да преседяват.
Специално по отношение на чл. 197. Многобройните ми разговори с разследващи полицаи и със следователи включително показват, особено при новия НПК, където вече няма следствено заключение, т.е. той не прави, че много често се разминават устно давани указания с по-нататъшна позиция на прокурора. Много често се случва това и то се споделя от хора, които са живи и го споделят. Много често може да не изпълни, но след това посмъртно това, което е представил, няма да му бъде прието. Има механизми, които са извън формалните, в отношенията между прокурора и разследващите органи. В това отношение мисля, че би било добре да се дисциплинират тези отношения на принципа „думите отлитат, написаното остава”. Затова става въпрос. И аз лично не бих държал на този въпрос, ако той не беше многократно поставян при срещи със разследващи полицаи и следователи. Ако следователят, ако разследващият полицай имаше старото си право да даде в крайна сметка следственото си заключение и да може да обжалва пред по-горе стоящия прокурор неговото мнение по въпроса, което беше отнето, тогава този въпрос не би трябвало да се поставя. Но в момента много често в рамките на тази релацията в тези отношения се получават определени изкривявания. Затова би било добре това да е черно на бяло, както се казва. Доверието между тези две системи в отношенията между тях е силно накърнено. Това е проблем, който съществува. Дали ние като законодатели ще го отразим по някакъв начин, или ще го подминем и ще приемем, че не съществува, това е въпрос на нормално функциониране на тези отношения в перспектива. Това исках да ви кажа, за да сте наясно защо сме предложили това. Защото същински отговорен е прокурорът, но поне аз съм се натъквал на два-три случая на действия, извършени от полицаи, разпоредени от прокурор, които после прокуратурата не потвърждава, сякаш не е имало указания за това. Животът е по-силен от нашите желания за едни нормални отношения. Благодаря.
Галина Тонева:
Аз се извинявам, че се намесвам, но после ще се размие може би в общите дебати. Специално за § 2, чл. 197, г-н Миков, аз мисля, че вие изхождате в случая от някои частни случаи и ги превръщате в общо правило. Имам възможността да познавам отношенията между разследващи органи и прокуратура. Може би това е било в някакъв по-предходен период в историята на прокуратурата, но твърдя, че в момента няма такива опасения, които да налагат тази промяна.
Начинът, по който е предложен този параграф означава, че прокурорът трябва да дава писмено указание на всяко питане на разследващия орган. Примерно, дали да разпита или не едно лице, дали да направи очна ставка или да не направи и това нещо означава, но не мога да ви кажа с колко пъти увеличаване на натовареността на самия прокурор, който и без това тича сега, за да върши какви ли не неща по 300 дела едновременно. И ако трябва да дава писмени указания за всяко такова питане, което сега се решава и по мобилен телефон, включително, докато се работи по други дела, ще затрудни изключително много разследването.
Освен това, разследващият орган във всички случаи си носи отговорност за своите действия и тогава, когато прокурорът му е дал писмени указания, той може да се позове на това, че е свършил определено действие по указание на прокурора. Но когато няма писмено указание значи той не е длъжен и не е необходимо да се съобразява, ако счита, че това не е удачно.
Що се отнася до сроковете за задържане, финансовото съображение аз никак не бих го възприела, защото не ми звучи сериозно. Твърдя, че такова съображение много лошо говори за мнението на всички по отношение на съда и ще кажа веднага защо. Защото това означава, че в момента голяма част от задържаните седят там без основание и го правят по волята на съда, защото той е органът, който взима мярката и който я променя, когато няма основание лицето да седи.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Тонева. Има думата г-жа Меранзова за становище на Министерството на правосъдието.
Юлия Меранзова:
Благодаря, г-жо Председател.
Като цяло смятаме, че законопроектът не може да има подкрепен, защото за нас до известна степен има несъответствие между предложените разпоредби и мотивите, които са изложени към тях.
Ще започна с § 9. Струва ми се, че при положение, че отмяната на Глава 26 е атакувана пред Конституционния съд, би трябвало да се изчака може би произнасянето на Конституционния съд, за да се предлагат промени за връщането или невръщането на тази уредба. Още повече, че правителството беше предложило нейната отмяна и няма как да подкрепи възстановяването на този институт.
По отношение на мотивите, които са изложени за ограничаване на провеждането на бързото и незабавното производство единствено в рамките на досъдебното такова вносителите са изтъкнали, че съответно ще се предприемат промени в текстовете на разпоредбите на чл. 360 и чл. 366. Ограниченията са свързани единствено с отмяната на чл. 360 и чл. 366, а самото произнасяне на съда е останало в кратките срокове. Така че за нас тук просто е неясно.
Що се отнася до това, което изложи адвокат Недева и г-жа Тонева за повереника. Ние също смятаме, че няма как повереникът, който не упражнява – няма самостоятелни права за разлика от защитника по НПК да бъде конституиран като страна в съдебното производство.
За мен лично по отношение на писмените указания - това, което се предлага в чл. 197, до голяма степен е и в несъответствие с разпоредбата на чл. 196 от НПК, която предвижда прокурорът да контролира непрекъснато хода на разследването, като проучва и проверява всички материали по делото и в тази връзка да може да дава указания по разследването, едва ли това, когато той осъществи връзка по телефон или на място и не всичко е писмено би могло да бъде незаконосъобразно. А това, че и досегашната разпоредба на чл. 197 дава задължителност само на писмените указания е безспорно.
Благодаря за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Меранзова. От Висшия съдебен съвет има ли становище (Не.) Благодаря ви.
Започваме дискусия по законопроекта. Г-н Лазаров първи заяви желание за изказване.
Димитър Лазаров:
Тази дискусия ние я водихме по време на внесените изменения на Наказателно-процесуалния кодекс от страна на правителството, респ. Министерството на правосъдието. Аз добре си спомням дебата. Там прокуратурата, в лицето на г-н Първанов, изрази обратното становище и ни увери, че прокуратурата е в състояние сега вече да не допуска неоснователно продължително разследване на дела.
По отношение на казаното тук, че видите ли премахването на Глава 26 щяло да доведе до увеличаване на делата в Страсбург за неоснователно продължило разследване, нека да бъдем наясно по практиката в Страсбург. Мисля, че колежката Недева ще ме подкрепи в това, което ще кажа, защото вие добре познавате практиката. Ако аз за два месеца събера всички доказателства по едно дело за убийство и в продължение на останалите 23 месеца не предприемам абсолютно никакви следствени действия и на 24 месец, спазвайки този срок на Глава 26, или бъда принуден след това от съда по реда на Глава 26, но на 24-тия месец предявя разследването, ако вие внесете иска в съда, аз не мисля, че съдът в Страсбург би приел, че е разумен срокът на разследването. Ако за два месеца си събера всички доказателства и в продължение на 23 месеца не извършвам абсолютно никакви следствени действия по едно разследване и на 24-тия месец – двегодишния срок по Глава 26, аз го внеса, предявя ви го, извърша това следствено действие не мисля, че съдът в Страсбург би приел, че това е разумният срок на разследване. Защото критерият не е два месеца, две години, една година, шест месеца. И в доста от решенията си съдът в Страсбург приема, че срокът е разумен, когато ритмично се извършват необходимите следствени действия, та макар това разследване в досъдебното производство да е продължило две години – три години. Това е критерият. Нека да бъдем наясно по тези критерии. Това е, което искам да кажа. Мотивите няма да ги излагам наново. Те бяха извадени от Министерството на правосъдието. Защото с този двегодишен срок на практика се поставя и една амнистия – двегодишна амнистия. Да, тук може да се възрази. Разбира се, не е задължително обвиняемият да бъде привлечен веднага. Нека да бъдат събрани доказателствата и след това да бъде привлечен, за да не търпи той тези негативи. Но представете си, като не искам да навлизам в думите, които съм казвал. Знаете, че има поръчки, които се бавят с повече от година. Тази поръчка може да бъде по искане и на обвиняемия.
По отношение на това дали да се дават писмени указания или да не се дават. Г-н Миков, обикновено там където началниците на разследващи полицаи си вършат работата и отидат при съответния районен административен ръководител на съответната прокуратура и поставят въпроса, че наистина се дават такива указания, аз мисля, че нещата много бързо да се решат. Защото пък да задължаваме едва ли не всички указания от прокурора да бъдат в писмен вид, иначе, видите ли, няма да се изпълняват, малко ми се струва??!! И преди в следствието, когато имаха право да възразяват следователите по прекратяването, винаги когато административните началници са имали желание в интерес на работата са намирали начин да се тушират такива неща. Да, имало е такива неща.


Емилия Недева:
Г-жо Председател, ще позволите ли само едно недоразумение да отстраним.
Страхувам се, че г-н Лазаров смеси току-що разумният срок на едно производство с разумния срок на задържането. Той говори за задържане и ако се съберат доказателства.
Искра Фидосова:
Г-н Лазаров говореше за Глава 26.
Емилия Недева:
Да, по Глава 26. По Глава 26 не е необходимо да се разследва след задържане. Това е основният принцип.
Искра Фидосова:
Не е казал такова нещо.
Димитър Лазаров:
Само още нещо искам да кажа. Осъдителните дела за неразумен срок в по-голямата си част бяха поради причината, че привлечени лица като обвиняеми имаше сума ти дела хвърлени, където с години не са извършвани следствени действия – с години, не с месеци.
Емилия Недева:
В ръководената от Вас следствена служба беше същото.
Димитър Лазаров:
Не съм приключил.
Второто, което искам да попитам г-н Миков, понеже той обикновено пита има ли статистика. За колко такива дела по Глава 26 има, които са прекратени 2009 г., 2008 г. и 2007 г. Аз ще ви кажа. Под 1% са от общо прекратените дела.
Михаил Миков:
Г-жо Председател, говорим не за прекратяване, а за право за внасяне в съда.
Искра Фидосова:
Г-н Лазаров и г-н Миков по-късно ще се разберат. Г-жа Михайлова изрази желание за изказване.
Михаил Миков:
Ако ми позволите реплика към г-н Лазаров.
Добре беше и Министерството на правосъдието имаше достатъчно време, има достатъчно служители и щат да направи статистиките и прокурату3рата като идва тук да каже: Средно при нас делата продължават толкова месеца в последните 5 години или в последните 10 години. Този анализ трябва да се прави в тези органи. Аз моя анализ си го правя от разговори с по-малък кръг хора и от специалисти и други. Аз статистика не произвеждам. Когато съм бил в МВР съм правил статистика, защото я прави институцията. Нека за зала, щом г-н Лазаров поставя въпроса, да извадим и статистиката. Но аз знам, че годишно в прокуратурата се говореше за 9-10 хиляди дела. Моля за де извади за залата тази статистика.
И още нещо да поясня. Не става въпрос за мярката за задържане. Става въпрос, че наличието на възможността на обвиняемия да поиска гледане в съдебна фаза в Страсбург се тълкува като едно право, което когато той не го е упражнил, тогава съдът да не осъжда държавата. Става въпрос за съвсем друга бира. Мисля, че г-жо Недева, това беше смисълът, а не по отношение на мерките.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. Има думата г-жа Михайлова.
Екатерина Михайлова:
Дебатът наистина е стар и аргументите, които се казват, не са нови.
Аз искам да кажа, че ние ще подкрепим този законопроект най-вече заради § 9, който възстановява Глава 26. Спомням си навремето, когато беше приета, се прие, защото се бавиха дела и това беше един от начините, по които да има справедливост, т.е. да може да се стигне до съд.
И второ, да има превантивно дисциплиниращ ефект, т.е. процесът да не се протака и да не се изнудва с обвинение и със следствие.
Това, че в момента статистиката е добра, се дължи именно на факта, че тези текстове съществуват. Според мен, и ние и в зала го застъпихме по време на дебата по измененията на НПК, струва ни се, че беше допусната грешка с отмяната на Глава 26. След като беше допусната една грешка, най-доброто и разумното е да се поправи тази грешка. Защото освен че нещата опират до Страсбург, но това е едната страна, а второто е, че гарантира един бърз процес, т.е. справедливостта да стигне по възможно най-бързия начин и до този, който е засегнат и до обществото. На трето място, за всички участници в процеса това има дисциплиниращ ефект. Тогава това нещо го направихме, защото имаше необходимост и беше приветствано като едно от най-добрите неща, които България е направила като законодателство от страна на Европейския съюз, Европейската комисия, Венецианската комисия и всички други, които имат отношение към тази тема. Това беше посочено като едно от малкото неща, които сме направили както трябва. Нека да го оставим това нещо, след като всички са казали, че е добро, но не можа да се задържи за няколко месеца. Няма нищо страшно да го възстановим сега. Няма нищо политическо тук. Тук има нещо, което е работещо в годините и е показало, че е работещо.
Нека да се възстанови тази норма. Ние ще подкрепим законопроекта най-вече заради това.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Михайлова. Други изказвания има ли? Г-н Шопов, заповядайте.


Георги Шопов:
Колеги, аз също смятам, че Глава 26 трябва да се възстанови. Това го казвам не като представител на Висшия съдебен съвет, а като практикуващ юрист. Този дисциплиниращ ефект беше явен. Това намаляване се получи в резултат на съществуването точно на тази глава.
Аз мисля, че за да се отговори на опасенията на г-н Лазаров, защо не се предвиди, примерно, срокът за тежките престъпления е две години, освен ако. Защото може да са много редки случаите, в които наистина ще се наложи евентуално поръчки и т.н. Но да се даде една възможност в изключителни случаи този срок да не бъде два месеца, освен ако и да се удължи малко, за да бъде разумен.
Заключавам с това, че този двегодишен срок от привличането, защото като го привлечеш, ти трябва вече да си събрал доказателствата и т.н., а не да чакаш в тези срокове. Така че подкрепям и аз това нещо.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Шопов. Други желаещи колеги за изказване. Г-н Миков.
Михаил Миков:
Уважаема г-жо Председател,
Дами и господа,
Имайте предвид, че Европейският съюз търси постоянно ускоряване, включително не формализиране на международните съдебни поръчки. Посоката на развитие на третия стълб е именно нататък. И в един момент цялата тази сложна процедура все повече, ако България се движи в параметрите на Стокхолмската програма, следващите 4-5 години ще върви нататък. Аз не бих възразил това да бъде някакво изключение, но пробием ли с това изключение, принципът ще се наруши.
По-важният въпрос е, че Европа иска все по-бързо полицейско оперативно и все по-бързо съдебно сътрудничество, не минаващо по сложната схема през правосъдие, външно, друго външно, друго правосъдие, съответния орган. Така че ако ние искаме да сме малко в тон, а и да сме водеща страна в това отношение, ние трябва да се съобразяваме с тези виждания на Европа. Ако не, да си караме както преди стотина години е било разбирането за наказателното право.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Анастасов поиска думата. Заповядайте.
Анастас Анастасов:
Имам въпрос към вносителите по § 1. Как решихте, че срокът трябва да е тъкмо осем месеца, а другият да е година и шест месеца, а не примерно, шест месеца и една година. Какъв е критерият, по който определяте този срок?
Второ, считам, че е абсолютно недопустимо да се приравняват сроковете по отношение на чл. 63, ал. 4 с чл. 234. В чл. 63 изрично е посочено поради каква причина и на какви основания се взима мярката за неотклонение. Целта на нея е да не се позволи на лицето да се отклони от правосъдието, да извърши друго престъпление или пък когато е повдигнато обвинение за над 10 години лишаване от свобода. Аз не виждам вашите аргументи в тази посока защо се налага тази промяна. Просто не я виждам тази промяна.
По § 2, чл. 197 аз бих ви задал следния въпрос.
Ако вие въведете такава императивна норма прокурорът да издава само писмени указания на разследващите полицаи и на разследващите органи, как ще контролирате дали това се случва? Вие говорихте от гледна точка на ваши срещи, на които са ви казали, че се издават устни указания, след което прокурорът отказва да потвърди, че е дал такива указания. Ако приемем, че прокурорът и разследващият работят в една посока и в ущърб на разследването, как ще разберем за това. Той няма да му напише ще направиш това или еди-какво си, за да не се случи това по делото. Това няма как да бъде контролирано.
А представете си един военен прокурор, който издава методически указания на цялата районна прокуратура как да работят по определени дела. Той се занимава и с разследващите полицаи, примерно, в ОД –Ямбол По отношение на определени видове престъпления и дела се издават указания как да се работи. Как ще се случи това нещо? Ако има един прокурор 300 висящи преписки тази година и ако има 22 дознатели в РПУ Ямбол и днес всички му дойдат с делата за указания? Паисий Хилендарски ряпа да яде! Това е малко несериозно. Не знам и мотивът ви защо така го приемате.
За едногодишния срок по § 3. По този въпрос толкова отдавна се спори дали да има за постановлението срок да може да бъде обжалвано или не. Мисля, че има давност за наказателното преследване и не може по този начин да се ограничава възможността да реагира пострадалият евентуално по едно дело. Една година ако не го обжалва? Ако установи доказателства или факти, които след тази една година доказват вината на извършителя? Той няма право да поиска възобновяване на делото ли?
За повереника мисля, че категорично беше казано по отношение на правото.
За § 9. Аз съм категоричен, че Глава 26 няма да я подкрепя по същество. Г-жа Недева спомена, че има дела в Страсбург. Колко дела примерно има миналата година образувани от български граждани по отношение на такъв неразумен срок на разследване. Ако имате информация, бихте ли могли да ни кажете.
Емилия Недева:
Аз съвсем нямам информация. Но има множество дела, които са образувани и досега това се тълкуваше като ефикасно вътрешно правно средство по чл. 13. Бариерата изчезва. Дали ще бъдат 5 дела или 50 – по колкото се констатира продължителност на срока, по толкова ще има осъждане, защото няма вътрешен механизъм.
Анастас Анастасов:
Това не е вярно. Има инспекторат на МВР, който има възможността да проверява работата на разследващите полицаи. Прокуратурата има собствен инспекторат. Висшият съдебен съвет има собствен инспекторат. Как да няма вътрешен контрол по отношение на продължителността на разследването? Инспекторатът точно това може да проверява – дали се спазват сроковете. Той по същество не може да взима отношение.
Емилия Недева:
Аз се нагърбвам да ви извадя онези дела, по които сме сигнализирали вътрешните органи – прокуратура и МВР, и те не са взели мерки и въпреки това е осъдена България. Това ще г направя. Защото това, че съществува инспекторат, вътрешният контрол не е ефикасно вътрешно правно средство по смисъла на Конвенцията. Навлизаме в много тясна материя.
Анастас Анастасов:
Това са действия на определени лица или бездействия.
Емилия Недева:
Тези действия или бездействия на определени лица, ако не ги накаже вътрешно ведомството, това е nonsense за Страсбург. Той не се интересува има ли вътрешни или невътрешни. Той ангажира отговорността на държавата затова, че някое лице в системата на МВР е спало, а Инспекторатът на МВР не е взел мерки.
Анастас Анастасов:
Ако приемем, че Вие твърдите, че има множество дела в Страсбург, това множество как се съотнася към броя на образуваните наказателни дела в България. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря на г-н Анастасов. Г-жа Колева иска думата. Преди това реплика от г-н Миков.
Михаил Миков:
Коректно би било да си замълча, макар че тези въпроси са като чели за второ четене.
Защо срокът се намалява толкова? Със същите мотиви, по които са определени две години и една година. И с още един допълнителен мотив, че България в своята 120 годишна история никога не е имала толкова много прокурори, колкото имаме сега като брой. Никога! Сравнено на глава от населението с аналогични държави – Австрия, Унгария, нека да се видят статистиките. Има ги в Евростат. Ако е толкова голямо натоварването, да увеличим броя.
Г-н Анастасов, въпросът за контрола. Контролира се нещо, което е на хартия сложено. А нещо, което е казано по телефона, трудно се контролира. Другият вариант е със специални разузнавателни средства. Няма пречка да се записват един друг кой какво казва, но не мисля, че трябва да стигаме до крайности. При съвременните средства може прокурорът да продиктува на секретарка или на някой да запише, да свали указанията и той само да ги подпише. Няма да ги пише сам.
За повереника съм съгласен да отпадне. Но не сме на второ четене.
Искра Фидосова:
Колеги, призовавам ви. Ние сме на първо четене. Влязохме в много подробна дискусия. Има думата г-жа Колева и след това г-н Нотев.
Юлиана Колева:
Само с едно изречение в контекста на това, че сме на първо четене на законопроекта.
Аз и част от моите колеги в Правна комисия при миналото гласуване дали Глава 26 да остане или да отпадне, гласувахме против нейното отпадане затова защото тук става въпрос за един принцип. Не може да имаме вечен обвиняем. Повече от две години от момента на повдигане на обвинението, когато се предполага, че са събрани всички доказателства и тогава се повдига едно обвинение в досъдебното производство, е недопустимо в нашите представи да съществува обвиняем. Обвиняемият е лице с изключително ограничени възможности. Да не говорим, че е по-лошо да си обвиняем, отколкото вече осъден от психологична гледна точка. Заради това аз отново бих подкрепила този законопроект, за да може отново да поставим на разискване този въпрос.
В другите части на законопроекта не бих го подкрепила. Но заради това на първо четене бих го подкрепила.
Явор Нотев:
Г-жо Председател,
Колеги и гости,
Като за първо четене наистина едно изречение, колкото да се отрази в стенограмата, че представителите на парламентарната група на партия „Атака” ще подкрепят този законопроект. Намирам, че в това си поведение и с този си вот сме последователни по причини, които вече бяха казани. Глава 26 беше предмет на обсъждане. Ние взехме позиция, която ще вземем и към настоя момент.
В останалата част законопроектът третира текстове, които са разумни и които се вписват в общата философия на променения Наказателно-процесуален кодекс. На първо четене нямаме никакви резерви по отношение на тези предложения.

Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Нотев. Други желаещи за изказване по този законопроект има ли? Да разбирам, че няма.
Ако не възразявате, да започнем гласуването с този законопроект, тъй като последно него коментирахме. След това ще продължим с гласуването отзад напред, за да не прекъсваме.
Колеги, подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 054-01-63, внесен от Михаил Райков Миков, Янаки Боянов Стоилов и Мая Божидарова Манолова на 22.07.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Десет „въздържали се”.
Реплики:
Хайде да се прегласува, тъй като не всички колеги бяха в залата.
Искра Фидосова:
Процедурно предложение за прегласуване.
Поставям на прегласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 054-01-63, внесен от Михаил Миков, Янаки Стоилов и Мая Манолова на 22.07.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма.
Въздържали се? Дванадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 054-01-57, внесен от Любен Андонов Корнезов на 29.06.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шест „за”. Против? Пет „против”. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 054-01-61, внесен от Искра Фидосова и група народни представители на 15.07.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Десет „против”. Въздържали се? Няма.
С това изчерпихме точка първа от дневния ред.
По втора точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 054-01-60, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 15.07.2010 г. – продължение.
Колеги, по тази точка имаме само гласуване, тъй като на заседанието на 23 юли 2010 г. обсъждахме законопроекта. Тогава приключихме с обсъждането и остана само гласуването.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 054-01-60, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 15.07.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”.
Против? Десет „против”. Въздържали се? Няма.
С това изчерпихме точка втора.

По трета точка - Обсъждане на работен доклад за второ четене на Законопроект за изменение на Закона за държавния служител, № 002-01-46, внесен от Министерски съвет на 31.05.2010 г.
Присъства от Министерския съвет Димитър Иванов, директор на дирекция „Държавна администрация” в МС.
Колеги, имате доклада за второ четене. Обсъждали сме го предварително във формат работна група, която беше сформирана между първо и второ четене.
„Закон за изменение на Закона за държавния служител.”
Има постъпило предложение от н.пр. Юлиана Колева наименованието на закона да се измени така:
„Закон за изменение и допълнение на Закона за държавния служител.”
Желаещи за изказване? Няма. Подлагам на гласуване предложението на г-жа Колева за промяна на наименованието на закона. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и четири „за”. Без против и въздържали се.
По § 1 няма постъпили предложения между първо и второ четене. Желаещи за изказване? Няма. Подлагам на гласуване текста на § 1по вносител.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и четири „за”. Без против и въздържали се.
По § 2 няма постъпили предложения.
По § 3 също няма постъпили предложения.
По § 4 също няма постъпило предложение между първо и второ четене.
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване текста по вносител на § 2, § 3 и § 4. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и четири „за”. Без против и въздържали се.
По § 5 е постъпило предложение от н.пр. Юлиана Колева § 5 да се измени така:
„§ 5. В чл. 35а се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 1 се изменя така:
(1) Обучението за повишаване на професионалната квалификация и преквалификация на служителите в държавната администрация се осъществява от Института по публична администрация, който е юридическо лице – второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Министерския съвет.
2. Създава се нова ал. 3:
(3) Изпълнителният директор на Института по публична администрация се назначава със заповед на министър-председателя.
3. Досегашната ал. 3 става ал. 4 и се изменя така:
(4) Управителният съвет е с мандат две години и се състои от пет членове – главния секретар на Министерския съвет или определен от него директор на дирекция в администрацията на Министерския съвет, заместник-министър на Министерството на финансите, заместник-министър на Министерството на труда и социалната политика и заместник-министър на Министерството на образованието, младежта и науката, определени от съответните министри. Изпълнителният директор на Института по публична администрация е член на Управителния съвет по право.
4. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.”
Желаещи за изказване? Г-н Ципов, заповядайте.
Красимир Ципов:
Искам да обърна внимание на т. 3, ал. 4. Мисля, че е излишно упоменаването на министерствата, където са посочени участниците заместник министри. Нека текстът да стане:
„... заместник-министър на финансите, заместник-министър на труда и социалната политика и заместник-министър на образованието, младежта и науката, определени от....” и текстът продължава.
Според мен думите „министерство на” са излишни. Ако г-н Методиев има друго мнение? Не пречи да се каже заместник-министър на финансите и т.н. (Да.)
Искра Фидосова:
Добре. Първо ще подложа на гласуване редакционната бележка, направена от г-н Ципов. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и четири „за”. Без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване редакцията на § 5 по предложение на Юлиана Колева с гласуваната вече редакционна поправка, направена от г-н Ципов.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и четири „за”. Без против и въздържали се.
По § 6 има направено предложение от г-жа Колева.
Параграф 6 се изменя така:
„§ 6. В чл. 127 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „министъра на държавната администрация и административната реформа” се заменят с „Министерския съвет”.
2. Алинея 2 се изменя така:
(2) Специализираната контролна дейност по спазването на законодателството, свързано с изпълнението на държавната служба и на правата и задълженията на страните по служебното правоотношение се извършва от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”.
3. Създава се нова ал. 3:
(3) Контролът по ал. 1 и 2 се извършва от инспектори.”
Желаещи за изказване? Г-н Казак и след това г-н Методиев.

Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Ако си спомняте на първо четене именно по този параграф аз направих едно обстойно изказване, в което обосновах абсолютната неправилност на предлаганата разпоредба, с която цялостния контрол по спазването на законодателството, свързано с държавната служба да се прехвърля към една изпълнителна агенция към едно министерство. Имайки предвид факта, че първо, държавни служители има в десетки хиляди в най-различни държавни структури. Голяма част от тях са подчинени йерархически на една дузина министерства, които са равнопоставени по ранг с това Министерство на труда и социалната политика, към което като второстепенен разпоредител, т.е. в пряко подчинение се намира Изпълнителната агенция „Главна инспекция по труда”. С оглед на този факт категорично, според мен, и аз тогава го заявих и мисля, че получих разбиране, е нецелесъобразно и неправилно да се принизява по този начин и да се обрича на неефективност какъвто и да е реален контрол по спазване статута, правата и задълженията на държавните служители и изпълнението на държавната служба към една такава структура.
Подобно предложение беше направено в предходни години и то беше отхвърлено именно по тези съображения. Не случайно към сега действащия текст се прехвърли този контрол все пак на ниво министър – съществуващият в миналото министър на държавната администрация, като оран, който е поне равнопоставен на останалите свой колеги и съответно на подопечните им администрации.
Според мен, категорично и е крайно време, ако искаме да имаме ефективен контрол по спазването на законодателството и изпълнението на държавната служба, това веднъж завинаги да се прехвърли на ниво администрация на Министерския съвет и по-специално съвсем правилно създадената структура „Главен инспекторат” към Министерския съвет - структура пряко подчинена на министър-председателя, т.е. с достатъчно висок ранг и статут, да упражнява ефективен контрол по спазването на това законодателство.
Аз се учудвам, че след споделените общи мисли в Комисията и след това в работната група становища изведнъж в крайна сметка отново г-жа Колева се е съгласила със становището на вносителя и е предложила същата хипотеза, а именно контролът да се осъществява от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”. Не мисля, че са сериозни аргументите, свързани с това, че Главният инспекторат нямал достатъчен капацитет и т.н. Той може да бъде подсилен при добро желание. Има достатъчно инспекторати, откъдето могат да бъдат прехвърлени инспектори към Главния инспекторат. Има и други възможности. Ако искаме веднъж завинаги да решим този въпрос, сега е моментът той да се реши. А ако искаме просто да отбием номера и да заменим една несъществуваща структура – министърът на държавната администрация, с една абсолютно неадекватна към този вид дейност структура, която има достатъчно други ангажименти и правомощия да следи за спазването на трудовото законодателство в частния сектор, мисля, че сега е моментът да го направим.
Единствената причина, поради която аз не внесох писмено това свое становище беше убедеността ми и споделената готовност и от Комисията и от работната група на обсъждането, че това ще се възприеме. Просто с изненада констатирах след това, че е предложен отново такъв вариант.
Формално предлагам като предложение на Комисията да се заменят думите „Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” с „Главен инспекторат към Министерския съвет”. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Г-н Методиев, имате ли нещо против да дам първо думата на г-жа Колева. Може би тя ще отговори на част от въпросите.
Г-жо Колева, заповядайте.
Юлиана Колева:
Аз естествено си спомням добре дебата ни при първо четене. Аз също бях много съгласна с това, че контролът върху държавната служба и по всички въпроси на държавната служба не може да се осъществява от Изпълнителната агенция, която е предвидена в законопроекта. И оттук всъщност тръгнаха разговорите ни с администрацията на Министерския съвет, за да изясним какъв е смисълът на тази разпоредба. В крайна сметка стигнахме до извода, че тук става въпрос за два различни вида контрол.
Ние говорим за контрол върху изпълнението на задълженията на държавните служители в качеството им на такива, т.е. върху изпълнението на техните административни задължения. А те като вносител на този законопроект имат предвид контрол върху правоотношението, което се създава между държавния орган и държавния служител. Т.е. това аналогично на правоотношението между работодател и работник по Кодекса на труда. Това, според мен, са две различни сфери, две различни отношения. Изпълнението на административните функции на държавния служител попада в една сфера на контрол, в която има изградени контролни органи. И може би тема на друг разговор е доколко е ефективна тази контролна система. Защото като се започне от административния контрол, който се осъществява от висшестоящите административни органи и се стигне до съдебния административен контрол, който се осъществява върху актовете и дейността на административните органи, това все са контролни органи, които наблюдават изпълнението на административните задължения на държавните служители. Но когато говорим затова спазва ли се Законът за държавния служител при сключване на договорите между административния орган и държавния служител или пък при спазване на работното време, или на отпуските и въобще всички вътрешни въпроси, които засягат само административни органи и държавния служител, тук вече мисля, че няма пречки да се повери този контрол и да бъде заместено министерството на държавната администрация с агенцията, която изпълнява тази роля по отношение на трудовите договори. Тази изпълнителна дирекция, която изпълнява и в момента тези задължения по отношение на служителите, които са на трудови правоотношения, включително и в централната администрация, тя ще изпълнява същите тези функции и аналогични такива функции по отношение на контрола върху тази част от правоотношението между административния орган и държавния служител. В крайна сметка се оказа, че точно този вид контрол има предвид администрацията. Докато Инспекторатът е друг орган. Той наблюдава дали държавният служител изпълнява своите задължения по отношение на хората спрямо които той има административни задължения. Това ни накара да конкретизираме тези текстове така, че да стане ясно за какъв вид контрол става дума.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Колева. Г-н Методиев, заповядайте.
Веселин Методиев:
Аз ще се опитам съвсем накратко да кажа, че ще гласувам против срещу § 6 и § 7. С много голямо уважение и колегиален тон към г-жа Колева искам да го кажа, защото в рамките на тази една година нашите възгледи – моите на лаик и нейните на професионалист, много пъти са се срещали и в някаква степен я чувствам като съмишленик при обсъждането на различни казуси тук в работата ни. Става дума за следното.
Много време, повече от десет години, поради еквилибристика с думите „служебни правоотношения” и „трудови правоотношения” не си отидоха по местата.
Министерството на труда и социалната политика възниква през 1911 г., за да пази онези хора, които са хора на наемния труд. Цялата еволюция на това нещо до ден днешен е насочена в тази посока. От другата страна стоят едни други хора, които държавата взима, за да може да реализира своите функции. Тези вторите във всички взаимоотношения (не ги делете, г-жо Колева) – кога отиват на работа, кога се връщат и пр., са с друг статут на държавни служители. Изобщо никаква Инспекция по труда, насочена в съвсем друга посока, реализираща съвсем друга политика, не може да бъде компетентна по нещо, което все още България не може да го направи докрай. Защото е доста нелепо да продължаваме да имаме в държавната администрация хора на служебни правоотношения и хора на трудови правоотношения. Това беше направено просто за да може да тръгне самия процес на това, което се нарича административна реформа и беше посрещнато в Брюксел с разбирането, че една държава, която е изостанала в този път, разбира се, че ще мине с някакви „социални патерици” по него. Но с тези социални патерици, простете, минаха много години. Ние с вас бяхме тук, когато ни убеждаваха на експертно равнище да държат тези патерици под мишниците си. Политическата грешка, която се извършва в момента, че се слуша тази експертиза. Никога няма да получим подкрепа оттам. Ей Богу, живи и здрави за сме. Да поработим още заедно. Вие да останете дълго в политиката, да се убедите в тези неща и ще видите, че това не среда подкрепа отвътре. Много е трудна тази работа. Много е тежка. Не сме единствената страна в Европа. Всички са минали по този път. Аз съм се занимавал доста дълго време, изучавал съм го. Твърдя го най-отговорно. Това не помага с нищо. Това е едно статукво да решим проблема, да го замажем и толкова. Т.е. да „решим”, в кавички разбира се.
Нашата задача, понеже тази комисия е натоварена с дейност, която в предходния парламент аз съм председателствал комисия, е просто да задълбочим тази реформа. Аз приветствам идеята на министър-председателя да се махне това министерство. За мен то беше излишно абсолютно. Дори за министър бих подкрепил идеята, но цяло министерство няма какво да прави. Но да се провежда тази реформа, както каза колегата Казак, под строгия надзор на върха на изпълнителната власт, т.е. на самия министър-председател и неговата администрация, за мен е единственият път. Друг няма! Това е някакъв палиатив, някаква патерица. Казвам го изцяло колегиално и свършвам, защото няма смисъл. Това е като дебат по философията на закона. Ще гласувам против § 6 и против § 7. Не съм съгласен с тази политика.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Методиев. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми колеги,
Уважаема г-жо Колева,
Аз съм благодарен на г-н Методиев за тази ретроспекция, която потвърждава именно коренно различната позиция и мисия, която има Главната инспекция по труда именно като държавният орган, който следи за спазването на правата на трудещите, т.е. на хората на наемния труд, както каза той, срещу работодателите от частния сектор. Държавата по принцип има абсолютната презумпция, бидейки работодател на всички служители, които получават заплата от нея, че държавата априори, по презумпция спазва цялото законодателство, било то трудово, законодателство, свързано с държавната служба и т.н. Т.е.там Инспекцията по труда няма какво да контролира. В противен случай това би означавало да се признае, че държавата не спазва трудовото законодателство и въобще законодателството, бидейки работодател. Тук не става дума за това. Тези, които са ви казали, че става дума за това, са ви подвели с едничката цел просто да ви накарат да приемете тяхната теза и да отхвърлите този товар, който ние се опитваме най-после да възложим там, където му е мястото, а именно на Главния инспекторат към Министерския съвет, защото там му е естественото място. Там ще има ефективен контрол не само за трудовите права, отпуски и т.н. на държавните служители, а цялостният спектър, свързан с упражняването на държавната служба. Знаете, че вече Главният инспекторат има роля и по Закона за конфликт на интереси да осъществява надзор и т.н. Има много, много сфери, свързани с осъществяването на държавната служба, за които трябва да се следи и да се осъществява надзор за тяхното спазване в цялата държавна администрация. Единственият орган, който има компетентността и правомощията да го направи ефективно, това е Главният инспекторат. Трябва да бъде засилен неговия капацитет, за да може да осъществява тази своя дейност, а не да бяга от отговорност, както това става в момента. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Две думи само като допълнителни аргументи по това, което каза г-н Методиев.
Трябва да сме наясно, че служителите в МВР също са в категорията на държавни служители, макар и уреждани с отделен закон. Това е последователно провежданата политика на девоенизация на системата, макар че много хора живеят с пагони в душите си там. Как си представяте Инспекцията по труда да се занимава по даден въпрос със служител от МВР или направо ги изключваме от тази категория. Ние трябва да се опитваме все повече да внушаваме, че там също са държавни служители точно толкова, колкото другите държавни служители. 10-15-20 години – да се сменят поколения в мисленето. Но в тази система хората трябва да разберат, че са държавни служители, макар отделни категории, макар и по отделен закон, макар всичко те не са военни.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. Други желаещи за изказване по § 6. (Да гласуваме.)
Освен текста на вносителя за § 6, направеното предложение от г-жа Колева, се направи предложение от г-н Казак като предложение на Комисията по отношение на чл. 127 думите „Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” да се заменят с „Главен инспекторат към Министерския съвет”.
Подлагам на гласуване постъпилото предложение от н.пр. Четин Казак в § 6, чл. 127 в текста на ал. 2 „Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” да се замени с „Главен инспекторат към Министерския съвет”.
Който е „за”, моля да гласува. Осем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Дванадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване направеното предложение от н.пр. Юлиана Колева за промяна на § 6, което вече прочетох. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Седем „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Приема се предложението на г-жа Колева.
По § 7 няма постъпили предложения. Желаещи за изказване? Беше направено изказване по § 7 в дискусията по § 6.
Подлагам на гласуване § 7 по вносител.
Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Осем „против”. Без въздържали се.
По § 8 има постъпило предложение от Юлиана Колева. Желаещи за изказване? Няма.
Който е „за” направеното предложение от г-жа Колева за § 8. в чл. 134, ал. 2 думата „определени” да се замени с „оправомощени”, моля да гласува. Двадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Има постъпило предложение от н.пр. Юлиана Колева да се създаде нов § 8а.
„§ 8а. В § 6, ал. 2 от Преходните и заключителните разпоредби думите „министърът на държавната администрация и административната реформа и министърът на външните работи издават” се заменят с „министърът на външните работи издава”.
Желаещи за изказване? Няма. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
„Заключителни разпоредби.”
Който е „за” наименованието „Заключителни разпоредби” моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
Предложение от н.пр. Юлиана Колева по § 9.
„Параграф § 9 да се измени така:
„§ 9. (1) Министерският съвет привежда в съответствие с този закон наредбите по чл. 2, ал. 4 и чл. 8, ал. 2 в срок до три месеца от влизането му в сила.
(2) Издадените до влизането в сила на този закон подзаконови нормативни актове от министъра на държавната администрация и административната реформа запазват действието си до привеждане в съответствие с този закон на наредбите по ал. 1.”
Желаещи за изказване? Няма. Подлагам на гласуване предложението на г-жа Колева за § 9. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
Предложение от н.пр. Юлиана Колева да се създаде нов § 9а. Има ли желаещи за изказване? Няма. Който е „за” това предложение, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 10 няма постъпило предложение между първо и второ четене. Който е „за” § 10 по вносител, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 11 има постъпило предложение от н.пр. Юлиана Колева.
„В § 11, в чл. 16 да се направят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст да стане ал. 1
2. Да се създаде алинея 2:
(2) Обобщената информация по ал. 1 се публикува ежегодно на интернет страницата на Министерския съвет. Тази информация трябва да бъде на разположение за справка на гражданите във всяка администрация.”
Желаещи за изказване? Няма. Подлагам на гласуване предложението за § 11 на г-жа Колева. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 12 няма постъпило предложение.
По § 13 също няма.
По § 14 също няма предложение.
По § 15 също няма.
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласува параграфите от 12 до 15 включително. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 16 има предложение от н.пр. Юлиана Колева.
„§ 16. В чл. 32, ал. 2 думата „упълномощени” да се замени с „оправомощени”.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване § 16 по вносител, тъй като предложението на г-жа Колева касае само една от думите в § 16.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 17 няма предложения. Подлагам на гласуване § 17 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
По предложение на н.пр. Юлиана Колева да се създадат § 18 и § 19 със следния текст:
„§ 18. В Закона за транслитерацията (обн., ДВ, бр. 19 от 13.03.2009 г.) се правят следните изменения:
1. В чл. 10 думите „министърът на държавната администрация и административната реформа” се заменят с „министърът на образованието, младежта и науката”.
2. В чл. 16, ал. 3 думите „министъра на държавната администрация и административната реформа” се заменят с „министъра на образованието, младежта и науката”.”
§ 19. В Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (обн., ДВ, бр. 107 от 1997 г.; Решение № 4 на Конституционния съд на РБ от 1998 г. – бр. 30 от 1998 г.; изм. и доп., бр. 45, 88, 135 от 1998 г., изм. и доп. бр. 12 от 1999 г., бр. 9 от 2000 г., попр. бр. 10 от 2000 г. изм. и доп. бр. 99 от 2000 г., бр. 25 от 2001 г., изм. бр. 28, 45, 47 от 2002 г., изм. бр. 112 от 2003 г., изм. и доп. бр. 101 от 2004 г., доп. бр. 24 от 2006 г., изм. бр. 59 от 2007 г.) в § 5 от Преходните и заключителните разпоредби думите „на министъра на държавната администрация и административната реформа” се заличават.”
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
С това приключихме на второ четене със Закона за държавиня служител.
Янаки Стоилов:
Може ли процедура?
Искра Фидосова:
Има думата за процедура г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател, тъй като имам други ангажименти, да помоля да разгледаме сега т. 5 преди т. 4 – Законопроекта за изменение на Закона за чужденците в Република България, а именно Изменението в Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти. Той е много кратък и предполагам, че г-н Корнезов няма да възрази да го представи сега.
Искра Фидосова:
Има ли други мнения по направеното процедурно предложение за размяна на т. 4 с т. 5 в дневния ред. Няма.
По пета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение на Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти, № 054-01-52, внесен от Любен Андонов Корнезов на 07.06.2010 г.
Г-н Корнезов, имате думата да представите законопроекта.
Любен Корнезов:
Става дума за прословутия закон „за запетайката” преди години, за което много се изписа и изприказва.
Става дума само за един параграф. Законът е абсолютно кратък и има две думи в него. През 1947, 1948 до 1950 г. са отчуждени и национализирани редица имоти на български граждани, включително и жилища. Те са станали държавна собственост. В жилищата се настаняват като наематели други български граждани, които са се нуждаели. Те са си плащали наемите и някъде през 60-те-70-те години държавата решава да им ги продаде. И ги продава жилищата по тогавашните цени със съответните документи, да ги наречем нотариални актове. В огромния брой случаи обаче договорите са подписвани не от председателя, а от заместник-председателя със запетайка. Върховният съд прие тези договори за нищожни. Възстановява собствеността на бившите собственици или на техните наследници, а гражданите, които в края на краищата са си платили на държавата, теглили са заеми. Те са добросъвестни и най-малко виновни за това, но трябва да напуснат жилищата си. Има доста осъдени български граждани не за използване на служебно положение, а за запетайката.
В няколко закона е казано, че държавата трябва да им даде жилищно-спестовни записи. Тези записи им ги дава, като дава възможност те да бъдат осребрени.
Но този срок, уважаеми колеги, когато гражданинът, който е изхвърлен от жилището, може да получи компесаторни записи в срок от три месеца. Този срок обаче е изтекъл. Има не малко граждани, които са засегнати. Аз получавам писма, а предполагам и вие, гражданинът е считал, че по реда на чл. 231, сега чл. 303 от ГПК, са влезли в сила съдебни решения и ще може да се пребори. Други граждани не са потърсили компесаторни записи, защото тяхната стойност в различните периоди по време е била от 15 до 30 ст. Други са се обърнали към Съда по правата на човека в Страсбург - имаме около 40 дела. Така или иначе срокът е изтекъл. Областните управители не дават на тези граждани, включително осъдени с влезли в сила решения и тези компесаторни записи.
Получава се така, че държавата ограбва по една несправедливост, извършена през 50-те години, пъди гражданите от собствените им жилища, взети са им парите, плащали са данък сгради и т.н., а сега не щем да им дадем и компесаторни записи.
Предлагам да дадем на гражданите, които са пропуснали срока, а вече висящи дела почти няма. Те се водиха 10-15 години и това адвокатите го знаят. Да им дадем един шестмесечен срок, в който те да могат да получат от държавата поне тези записи.
Веднага се поставя въпросът, че това са пари. Аз имам две писма от министър Дянков, подписани от него, защото аз съм се интересувал от тази работа, преди да пристъпя към законопроекта, от 2007 г. до сега са заплатени 2 млн. лв., като закръглям цифрата, т.е. по 500 хил. лв. на година. За 2010 г., която още не е изтекла, сумата е 280 хил. лв.
Но аз не мога да кажа колко хора са пропуснали срока, а няма и кой да го каже. Имам писмо от министър Дянков, че в България, за съжаление, не се води такава статистика. Н предполагам, че средно за този шестмесечен срок ще бъде около 500-600 хил. лв. Т.е. няма да се натовари бюджетът кой знае колко.
И още нещо каза министър Дянков, че за 2011 г. ще се предвиди сума за обезщетяването на тези граждани. Досега всяка година не се усвояват тези средства. Така че имаме една житейска несправедливост. Държавата да се ограби по два-три пъти. Това са вече възрастни хора, пенсионери, накрая на живота си. Поне да вземат тези компесаторки, а след това да търсят покрив над главата си. Това са човешки съдби. Затова ви умолявам да подкрепите законопроекта. Знам, че каквото съм предложил, не се приема, но да направим един път изключение.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Корнезов. Желаещи колеги за изказване.
Гледам текста на ал. 4, където има една друга група лица, за които е предвидено двумесечен срок от влизане в сила на решението.
В ал. 5, за която Вие правите предложение за промяна, е въпросният тримесечен срок, който изтича 2006 г. Няма ли да се окаже с този законопроект и това, което вие предлагате, несправедливост по отношение на лицата по ал. 4, за които срокът е двумесечен. Защо предлагате само по ал. 5. Този срок е изтекъл 2006 г. Защо чак сега се прави това предложение. Защо са 6 месеца е не е три, колкото е в действащата разпоредба на ал. 5.
Любен Корнезов:
Касае се не толкова за преклузивен срок, а се касае за една погасителна давност. Когато изтече, погасява се вземането, защото това е вземане за обезщетение на българския гражданин. Има вземане към държавата си. Тя ще му даде компесаторни записи. Вижте чл. 210 от Закона за задълженията и договорите. Срокът там е 5 години, а за обезщетение е 3 години.
Добре, нека да го направим три месеца. Да не е шест месеца. Но да бъде все пак някакъв разумен срок. Все пак до гражданите, които са пропуснали сроковете, трябва да стигне до тях. Съгласен съм да не бъде 6 месеца, а да бъде 3 месеца. Вярно, че е пропуснат срокът. Тук няма спор. Но да му вземеш имота, жилището и в края на краищата нищо да не получи.
Второ, постави се въпрос. Само по чл. 7, а не за други компесаторни инструменти. Чл. 7 и това е, когато имаме влязло в законна сила решение.
В ал. 5 срокът е тримесечен.
Вие четете решението на Министерския съвет.
Искра Фидосова:
Не. Чета закона. По ал. 4 имаме също кръга по чл. 7 – имаме двумесечен срок, за който не правите предложение за удължаване.
Правите предложение по отношение на лицата по ал. 5.
Аз ще гласувам против законопроекта, но питам каква е логиката да се прави по ал. 5, а не се прави по ал. 4.
Желаещи за изказване има ли? Няма.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение на Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти, № 054-01-52, внесен от Любен Корнезов на 07.06.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Осем „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Девет „въздържали се”.
Колеги, продължаваме с четвърта точка от дневния ред.
По четвърта точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 002-01-65, внесен от Министерски съвет на 14.07.2010 г.
От Министерството на вътрешните работи присъства г-жа Райна Димова, директор на дирекция „Правно-нормативна дейност” и Владислава Радонова, експерт в дирекция „Миграция”.
От Министерството на външните работи – Бойко Хаджийски, главен експерт в дирекция „Консулски отношения”.
Кой ще представи накратко мотивите? Г-жо Димова, заповядайте.
Райна Димова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Законопроектът е включен като мярка в Националния план за действие за 2010 г. с мерките, произтичащи от членството на Република България в Европейския съюз.
Законопроектът е с предмет съобразяване на националното законодателство – Законът за чужденците в Република България, със законодателството на Европейския съюз в различни области по отношение на статута и пребиваването на чужденците в Република България.
Регламентираната със законопроекта материя не е изцяло в функционалната компетентност на Министерството на вътрешните работи, поради което той е изготвен и внесен в Министерския съвет от министъра на вътрешните работи, министъра на труда и социалната политика и министъра на външните работи.
Основен момент в предлагания проект е транспониране в националното законодателство на Директива 109 от 2003 г. на Съвета относно статута на дългосрочно пребиваващи граждани от трети страни.
Практиката след първоначалното въвеждане на Директивата през 2007 г. показва, че са допуснати съществени пропуски и неточности в релевантните национални разпоредби. Директивата е въведена само частично по отношение условията за пребиваване в Република България на граждани на трети страни, получили разрешение за дългосрочно пребиваване в друга държава членка. Но дори и в тази й част се нуждае от допълнително прецизиране и уточняване.
В действащия закон липсва хармонизация на национално ниво с останалата и основната част от Директивата, изискваща признаване и придобиване статут на дългосрочно пребиваващ в Европейския съюз.
Искра Фидосова:
Г-жо Димова, ще ви помоля да не четете мотивите. Ние ги имаме. Моля Ви само накратко с пет-десет изречения за философията на закона.
Освен транспониране и несъответствие, директивите са изписани, друго какво има?


Райна Димова:
Това е. Пропуските през 2007 г. и другият съществен момент е частичното въвеждане на Директива 50 от 2009 г. Наблягам на това, че по отношение на нея се предвижда влизането й в сила да бъде от 1 юни 2011 г., съобразявайки се с крайния срок за въвеждане – 19 юни 2011 г.
Другият момент е по отношение на Директива 114 от 2004 г. относно условията за приет на граждани от трети страни с цел пребиваване, ученически обмен, безвъзмездно обучение или доброволческа дейност. Това е другата тема, която касае законопроекта.
Следваща тема. Включени са в законопроекта и текстове, насочени към прилагането на чл. 96 от Конвенцията за прилагане на Споразумението от Шенген, свързани с подаването на сигнал за целите на отказ за влизане в Шенгенската информационна система.
На следващо място е комплексният преглед на законопроекта във връзка с привеждането му в съответствие с изискванията на европейското законодателство.
Това са основните пунктове накратко.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Димова. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Г-жа Михайлова.
Екатерина Михайлова:
Имам въпрос по § 1, чл. 2, ал. 5.
„(5) Когато чужденецът вече има брачен партньор, живеещ съвместно с него на територията на Република България, не се разрешава събирането на семейството му с друг брачен партньор.”
Първоначално съвсем не можах да разбера какво е това. Постепенно започнах да разбирам, но не мога да разбера какво е „брачен партньор”. Защото след това има „съпруг, съпруга” Има ли въобще някъде това понятие „брачен партньор”.
Райна Димова:
Не. Няма го като понятие. Има се предвид многоженството.
Екатерина Михайлова:
Тогава трябва да има обяснение какво е?
Искра Фидосова:
В преходна разпоредба, в която да се обяснява какво имате предвид.
Екатерина Михайлова:
Защото може да е и друго. Тук колеги казаха, че може да е брак на еднополови. Разрешено е в определени страни. Това беше първото, за което аз мислех, че се отнася.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, съвсем накратко. Само две съображения.
Аз разбирам, че в огромната си част, да не кажа изцяло, този законопроект цели транспониране на съответни нормативни актове на Европейския съюз – директиви и регламенти.
Бих искал да задам два конкретни въпроса. От мотивите разбрах, че във Визовия кодекс, който се транспонира в началото на законопроекта, се предвижда евентуална възможност част от действията, свързани с приемането на заявленията за издаване на визи да се предоставят на външни изпълнители – общо взето на външни лица.
Това се предвижда в ал. 3.
В ал. 4 се казва, че „дипломатическите и консулските представителства могат да сътрудничат с търговски посредници въз основа на акредитация, определена с акт на Министерския съвет, с оглед подаването на заявления, с изключение на събиране на биометрични данни.”
Аз искам да чуя позицията на Министерството на външните работи по принцип. Транспонираме съответно Визовия кодекс. Обаче има ли реално намерение и такава потребност на нашите консулски служби да търсят подобно сътрудничество и въобще да търсят търговски посредници. Ние имаме печален опит, уважаеми колеги, с подобен род посредници, специално и за визи. Ако си спомняте, неотдавна по силата на измененията в Закона за българите в чужбина ние премахнахме категорично и изрично посредниците при кандидатстване за получаване на българско гражданство. Затова ми се струва странно сега да предвиждаме подобна възможност специално по отношение на получаването на визи. Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос е, че констатирам един пропуск в разпоредбата, касаеща снемането на пръстови отпечатъци, събирането на биометрични данни при кандидатстването за виза. След изключенията, след изброените хипотези, в които се освобождава лицето, което кандидатства за виза от задължението за снемане на пръстови отпечатъци наред с децата под 12 годишна възраст и тези, които имат някакви физически проблеми, т. 3 се казва следното:
„3. държавните или правителствени ръководители и членовете на националното правителство и придружаващите ги съпруги/съпрузи, както и членовете на официалната им делегация, когато са поканени от правителства на държави членки или от международни организации с официална цел.”
На тези лица няма да се снемат пръстови отпечатъци. И в т. 4 - за кралските особи, също.
За пореден път, както и през 2007 г., когато се приемаше поредното изменение, поставям въпроса, че тук има един кънтящ пропуск, а именно пропуснати са членовете на парламентарни делегации. Моля да се добави това. Колеги, моля да го имате предвид това между първо и второ четене. Поставям го принцип като въпрос. За мен продължава да бъде обидно, че членове на някаква официална делегация, част от които дори не са официални лица, а са просто придружаващи официалната делегация, няма да им се снемат отпечатъци, а на парламентарна делегация от най-високо ниво, включително председател на парламент ще бъде подлаган на процедурата за снемане на пръстови отпечатъци, ако идват тук.
Искра Фидосова:
Г-н Хаджийски, заповядайте.
Бойко Хаджийски:
Уважаема г-жо Председател,
Г-н Казак,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Аз ще започна отзад напред понеже ние с г-н Казак този дебат за парламентаристите го водихме и при предишното изменение на Закона за чужденците.
Сегашният текст е ограничителен и той е такъв за всички държави членки на Европейския съюз. Не са включени парламентарните делегации, това е вярно, но ако има пропуск, той не е пропуск на Закона за чужденците в Република България, а той е пропуск на Визовия кодекс и предхождащия го Регламент 390. Ако ние ги включим в тези разпоредби изискването за снемане на пръстови отпечатъци да отпадне и за тях, след влизането ни в Шенгенското пространство едва ли бихме могли да го оправдаем този текст, след като те тук ще могат да влизат без да им бъдат снети биометричните данни. Ще могат да пътуват из цялото Шенгенско пространство, а другите държави членки ще бъдат принудени да го правят това, а ние ще ги пускаме при по-облекчен режим. Може би имате своето основание. Всяко законодателство може да бъде подобрено, но в случая се касае за пропуск, който не е на българското законодателство, а на европейското. Въпросът следва да бъде поставен на друго ниво.
Що се отнася до първия въпрос, първо трябва да разграничим външния изпълнител и търговските посредници.
Външният изпълнител, на който му се възлага да приема заявления за визи, да снеме биометрични данни евентуално за в бъдеще, (в момента няма такова нещо) е лице, което не е търговски посредник по смисъла на Визовия кодекс. Там има определение и за външен изпълнител и за търговски посредник. Това са две различни лица. Възможностите да се сътрудничи с търговски посредник са по-тесни. Ако вие прецените, че този текст е излишен, не бихме казали, че държим толкова много на него. Той така или иначе ще се прилага като Регламент 810 започне да се прилага пряко за нашата страна след влизане в Шенгенското пространство.
Търговските посредници най-общо пример за тях може да бъде даден с туристическите агенции и тур-операторите. Това са всъщност най-общо казано търговските посредници. Но те не бива да се бъркат с външния изпълнител, който е по ал. 3 (§ 5, т. 2). Ние към момента имаме сключен такъв договор с външен изпълнител, тъй като такъв договор не е забранен от нашето законодателство. Той е безвъзмезден за българската държава. При външния изпълнител трябва да се гарантира, че няма да е налице конфликт на интереси. Това е моментът, който при търговските посредници е трудно да бъде гарантиран, защото не винаги интересът на българската държава и интересът на туристическата агенция (търговския посредник) съвпадат. Тя (туристическата агенция) винаги има интерес визата да бъде издадена. Докато ние, упражнявайки суверенното си право да пуснем или не едно лице на нашата територия, можем да откажем издаването на такава виза.
Искра Фидосова:
Моля Ви, тъй като сме на § 5, ал. 3 имам един въпрос. Тук сте изключили прилагане на „правилата относно възлагането на обществените поръчки”. Какви са аргументите и мотивите в тази посока? Цитирам: „без да се засягат правилата относно възлагането на обществените поръчки”. Така както е записано в ал. 3 аз разбирам, че заобикаляте Закона за обществените поръчки. Какво искате да кажете?
Бойко Хаджийски:
В случая няма какво да се заобикаля, защото той е безвъзмезден за българската държава този договор. Така е записано във Визовия кодекс. Не сме го записали ние. Текстът „без да се засягат правилата относно възлагането на обществените поръчки” е текст от Визовия кодекс. Не сме го въвели ние.
Искра Фидосова:
Кой член е това?
Бойко Хаджийски:
Чл. 43, т. 1 от Визовия кодекс. Ние не само, че точно сме го възпроизвели, но сме добавили от наша страна. По Визовия кодекс е: „правилата относно възлагането на обществените поръчки и конкуренцията” и ние сме добавили „и конфликта на интереси и спазване на разпоредбите за защита на личните данни”. Т.е. имаме още по-голяма гаранция за законосъобразността на един евентуален договор с външен изпълнител. (Визов кодекс, чл. 43, т. 1)



Искра Фидосова:
Нямам в момента Визовия кодекс, за да го прочета, но това ли е използвано точно като термин там „без да се засягат правилата относно възлагането на обществените поръчки”?
Бойко Хаджийски:
Във Визовия кодекс е „без да се засягат правилата относно възлагането на обществените поръчки и конкуренцията”, а ние сме добавили „и конфликта на интереси и спазване на разпоредбите за защита на личните данни”.
Разбира се, текстовете може да не са съвършени.
Искра Фидосова:
Аз „без да се засягат” си представям заобикаляне на закона. Ако сте искали да кажете, че не трябва да се нарушават. Какво се има предвид?
Бойко Хаджийски:
Има се предвид, ако съгласно нашето законодателство сме длъжни да проведем обществена поръчка, ние трябва да проведем.
Искра Фидосова:
Това и аз разбирам, но четейки написаното в ал. 3, не се разбира това.
Бойко Хаджийски:
Ще го редактираме и коригираме, за да стане по-ясно.
Искра Фидосова:
Добре. Други желаещи за изказване. Да разбирам, че няма.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за чужденците в Република България, № 002-01-65, внесен от Министерски съвет на 14.07.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
С това приключихме с точка четвърта от дневния ред.
Продължаваме с т. 6.
По шеста точка - Обсъждане на Предложение за свикване на национален референдум №: ПГ - 039-01-3, внесено от Инициативен комитет на 14.07.2010 г.
Имаме разпореждане като водеща комисия.
Предложението на Инициативния комитет е за свикване на национален референдум с въпрос: „Против ли сте членството на Турция в Европейския съюз?” по смисъла на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
От Инициативния комитет присъстват г-н Ангел Джамбазки, член на Инициативния комитет и заместник председатели на ВМРО, Костадин Костадинов, също член и Карлос Контрера, правен консултант.
Колеги, съгласно Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление искането за провеждане на такъв референдум е направено в хипотезата и при условията на чл. 10, ал. 1, т. 5. „Инициативен комитет на граждани с избирателни права, събрал не по-малко от 200 хиляди подписа на граждани с избирателни права”.
Съгласно постъпилото заявление и предложение до нас от Инициативния комитет и представените ни подписи, кашоните съдържат 322532 броя подписи, съгласно представеното предложение от Инициативния комитет.
Съгласно разпоредбата на чл. 13 от същия закон, Народното събрание обсъжда подписката, ако тя отговаря на изискванията по чл. 10, 11 или 12. Аз видях документите, а и колегите, които са поискали също са запознати подробно с тях и на пръв поглед аз не констатирах да липсва документ, съгласно изискванията. Но това, което намирам като проблем, който трябва да обсъдим и който вече обсъждахме с членове на Комисията по правни въпроси е дали отговаря подписката на изискванията за събиране на подписи, т.е. законосъобразни ли са подписите, тъй като в ал. 2 на чл. 13 законът казва, че се обсъжда, ако тя отговаря на тези изисквания.
Според мен, трябва да поискаме проверка на достоверността на тези подписи и това трябва да се възложи на служба „ГРАО”, след което ние да се произнесем със становище. Казвам го това нещо, за да спестя въпроси, които биха възникнали съгласно разпоредбите на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Г-н Джамбазки, Вие ли ще вземете отношение. Аз предлагам да не обсъждаме по същество, ако Вие нямате възражения да се възложи проверка на Главна дирекция „ГРАО”, тъй като това е разпоредбата на закона, макар и нов и неприлаган в тази част до момента. Тъй като наистина няма такава практика, аз в цитираната от мен разпоредба, намирам задължение за такава проверка, за да можем да гледаме предложението и да се произнесем с решение.
Заповядайте, г-н Джамбазки.
Ангел Джамбазки:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми г-жи и г-да народни представители членове на Комисията,
Ние нямаме възражения и какво да добавим. Наистина Законът е нов и доколкото на мен ми е известно за пръв път се провежда такава процедура. Ние като Инициативен комитет нямаме съмнение, но разбира се, суверенно право и задължение на Комисията и на Народното събрание е да провери в Служба „ГРАО” дали са събрани необходимите над 200 хиляди подписа на български граждани с избирателни права. Само ще си позволя да напомня на Комисията, че има месец и две седмици докато Народното събрание трябва да обсъди въпроса и да излезе с решение по него.
Това е, което бих могъл да добавя. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Джамбазки. Колеги, имате думата за изказвания и въпроси. Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Ще бъда много кратък. От приложението, в което има фотокопие на част от подписите, видях поне четири пропуска. Мисля, че за две лица, които нямат 18 години, един подпис срещу който в ЕГН имаше една цифра в повече. Това е основание да се иска такава проверка, защото вие сте събирали съвестно подписите, но е възможно хората, които са събирали подписите да са допуснали лица, които нямат тези права. Така че срокът си е срок, но няма как да не мине тази процедура.
Ангел Джамбазки:
Г-жо Председател, може ли да отговоря? (Заповядайте.)
Ние нямаме съмнение, че е необходима проверката. Точно затова събрахме близо повече от половината от необходимите подписи. Нормално е по-ентусиазирани български граждани да са подписали, без да са навършили 18 години, нормално е да е сгрешен на някого единния граждански номер или да не е попълнил адрес. Разчитаме на това, че бройката е достатъчна, за да може след проверката да надхвърли необходимите над 200 хиляди подписа.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Джамбазки.
Тъй като ние нямаме компетентността и правомощията да презумираме и да предполагаме, както и при подписките за участие в избори, които също подлежат на задължителна проверка от страна на Служба „ГРАО”, аз, колеги, предлагам наистина да не започваме гледането по същество, тъй като в момента няма как да констатираме, че подписката отговаря на изискванията на чл. 13, ал. 2 без да има такава проверка със съответния документ от Служба „ГРАО”. Предлагам да изискаме такава проверка във възможно най-краткия срок, за да спазим изискванията по отношение на сроковете, записани в закона.
Ако има други предложения и изказвания по тази точка, заповядайте. Г-н Джамбазки също се съгласи и прие, че това е изискването на закона и следва да бъде направена такава проверка. Няма желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване направеното предложение да се оформи като становище на Комисията и да бъде поискана такава проверка на подписите от Главна дирекция „ГРАО” в смисъл дали фигурират лица, които не са навършили пълнолетие, дали няма повтаряемост на някои подписи и т.н. Т.е. съгласно изискванията на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
С това приключваме по т. 6. Инициативният комитет ще получи екземпляр от нашето становище и ще бъдете уведомени за деня и часа, в който ще се разглежда по същество вашето предложение за свикване на национален референдум.
Ангел Джамбазки:
Благодаря Ви, г-жо Председател. Лека работа. Довиждане.
Искра Фидосова:
По седма точка - Обсъждане на Национална гражданска инициатива с предложение за денонсиране на споразумение № ПГ - 016-00-1, внесена от Инициативен комитет на 15.07.2010 г.
Колеги, става въпрос за Гражданска инициатива за денонсиране на споразумението за петролопровода Бургас-Александруполис.
Тук също процедурата е по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление – в хипотезата на Глава трета от закона. Тук също смятам, че е необходимо да бъде направена проверка за достоверността на събраните подписи. Тук изискването е за 50 подписа дали отговарят на изискванията на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
Има ли други предложения. Няма.
Подлагам на гласуване предложението Комисията да излезе със становище за проверка на подписите от Главна дирекция „ГРАО”.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
С това приключваме днешното заседание. Благодаря на всички за търпението.
Закривам заседанието.

Председател:
Искра Фидосова