Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 46

Днес, 16.09.2010 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Даниела Машева, заместник-министър, от дирекция „Съвет по законодателство”- Виктория Нешева, директор и Росица Дичева, държавен експерт, Милена Първанова, началник на отдел „Международни отношения и акредитирани организации”, от отдел Международно сътрудничество и правна помощ по граждански дела – Елена Дойчева, началник и Красимир Войнов, главен експерт; от Министерството на труда и социалната политика – Елена Кременлиева, директор на дирекция „Социално включване; от Програма „Достъп до информация” – Фани Давидова; от Върховния касационен съд – Марио Бобатинов, заместник председател; от Софийски градски съд – Георги Колев, председател и Костадинка Недкова, председател на Търговското отделение; от Софийски районен съд – Красимир Влахов, председател; от Министерството на културата – Димитър Дерелиев, заместник-министър, от дирекция „Авторско право” – Георги Дамянов, директор и Катерина Пашова, началник на отдел; от Асоциацията на българските радио и телевизионни оператори (АБРО) – Гриша Камбуров, изпълнителен директор; Сашо Севов, председател на Българска видео асоциация, Мариана Лазарова, изпълнителен директор на „Copy BG”; Магдалина Тодорова, изпълнителен директор на „Музикаутор”; Ценко Минкин, председател на Управителния съвет на „Музикаутор”; от Дружеството за колективно управление на филмовите дейци „Профон” и „Филмаутор” - Ина Кирева, Мариана Андреева и Христо Тотев и народния представител Даниела Петрова, председател на Комисията по култура, гражданско общество и медии.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Имате предварително раздадения дневен ред:
1. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 002-01-62, внесен от Министерски съвет на 13.07.2010 г.
2. Обсъждане на първо четене на Законопроекти за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс:
- № 002-01-68, внесен от Министерски съвет на 16.07.2010 г. и
- № 054-01-65, внесен от Емил Йорданов Радев и група народни представители на 30.07.2010 г.
3. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 054-01-64, внесен от Емил Йорданов Радев и група народни представители на 30.07.2010 г.
4. Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 002-01-66, внесен от Министерски съвет на 16.07.2010 г.
Днес имаме по-кратък дневен ред от обичайните заседания – четири точки, но са достатъчно важни и сериозни законопроекти.
По първа точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 002-01-62, внесен от Министерски съвет на 13.07.2010 г.
Ще представи законопроекта г-жа Машева, заместник министър на правосъдието. Заповядайте.
Даниела Машева:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Така предложеният законопроект визира следните изменения и допълнения в Семейния кодекс, тъй като почти едногодишното приложение на новия Семеен кодекс показа някои пропуски и непълноти.
На първо място се предвижда промяна, чрез която се избягва недопустимо смесване на иска по чл. 21, ал. 4 за значително по-голям принос с този по чл. 29, ал. 3 за по-голям принос. Внася се уточнение, че разпореждането с общ недвижим имот или вещно право върху такъв имот, извършено от единия съпруг поражда действия за другия, ако в шест месечен срок от узнаването той не го оспори по исков ред. Това право може да бъде упражнено не по-късно от три години от извършване на разпореждането.
Предлага се от употребения термин в Семейния кодекс „синдром на родителско отчуждение” да отпадне думата „синдром”, тъй като считаме, че не е в компетентността на съдиите да установяват при разпита на дете по чл. 15 от Закона за закрила на детето белези на наличие на такъв синдром. Друг мотив за предложението е, че липсва легална дефиниция на понятието „синдром на родителско отчуждение”, както в нормативната база, така и в специализираната медицинска литература, свързана с познанията на развитието на детето, което създава затруднения при прилагането на съществуващата разпоредба.
С приемането на друга част от предложените допълнения ще се уреди възможността за вписване в регистъра не само на деца, настанени в специализирана институция, но и на тези, на които се предоставя социална услуга от резидентен тип по чл. 4, ал. 1, т. 5 от Закона за закрила на детето. Тази услуга е самостоятелна мярка за закрила, но тя също не предполага отглеждане в семейна среда, а в среда, близка до семейната. Предлага се включването на детето в списъка да се извършва след индивидуална оценка за всеки отделен случай и само ако това е в негов интерес.
Действащият текст на чл. 84, ал. 1 урежда хипотезата за настаняване по административен ред в специализирано заведение на дете, чиито родители са дали преди това съгласие за осиновяване. В голям брой случаи обаче се пристъпва към настаняване, преди да е изтекъл срокът по чл. 89, ал. 2 за даване на съгласие за осиновяване от майка или се предприема спешно настаняване извън семейството, без да е дадено съгласие за осиновяване, като при тях срокът за уведомяване за вписване в регистъра следва да тече от даването на съгласие за осиновяване. С предложението ще се внесе необходимото уточнение чрез конкретизиране на срока.
Предлагаме да се даде възможност и на ръководителя на институцията, предоставяща социалната услуга от резидентен тип да участва като член на Съвета по осиновяване.
Предлагаме информацията за произхода на осиновеното дете да се дава от окръжния съд, допуснал осиновяването, ако важни причини налагат това, вместо от дирекция „Социално подпомагане”, както е действащата уредба, тъй като съдът е компетентният орган, който следва да съхранява и да дава тази информация.
Предлагаме в делата за прекратяване на осиновяването да участва прокурор, каквато е била разпоредбата по отменения Семеен кодекс.
Предлагаме терминът „постоянно местопребиваване” да се замени с „обичайно местопребиваване”. Тази поправка е редакционна в съответствие с другата терминология, употребявана в Семейния кодекс.
Друго наше предложение е свързано с дейностите и разходите, осъществявани от Министерството на правосъдието по повод вписванията в регистъра, което води до заплащане на такси. Предлагат се да се заплащат такси, определени в тарифа на Министерския съвет.
Съществена част от промените са свързани и с изменение на текстовете, регламентиращи предпоставките за изплащане на издръжка от държавата, периодът за който се дължи издръжката от държавата, началният момент, в който следва да се плати, както и начина на възстановяване на платените средства. В процеса на прилагане на чл. 152 от Семейния кодекс се установи неяснота относно кръга от лица, имащи право при определени условия да поискат държавата да им изплаща присъдената издръжка, но не повече от максималния размер, определян ежегодно със закона за държавния бюджет. Тази правна възможност е създадена като заместваща грижа в случаите, когато неизправният длъжник не изплаща редовно издръжката на ненавършило пълнолетие лице. Предвид на това предлагаме уточнението, че държавата изплаща присъдена издръжка на ненавършил пълнолетие български гражданин.
Предлагаме да отпаднат основанията за изплащане от държавата присъдена издръжка, които не са в съответствие с политиката на контрол по изразходване на бюджетни средства, а именно, когато длъжникът е с неизвестен адрес или при изтърпяване на наказание лишаване от свобода.
Друго важно и съществено предложение за изменение е издръжката да се изплаща, считано от първо число на месеца, следващ месеца през който по изпълнителното дело се установи, че неизправният длъжник няма доходи и не притежава имущество, върху което да се насочи принудителното изпълнение.
Предлага се преодоляването на несъответствието на разпоредбата на Семейния кодекс с Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. В Семейния кодекс е предвидено неизправният длъжник да възстанови платената от държавата издръжка заедно със законната лихва, като вземането да се събира по реда на публичните вземания. По своя характер вземането на държавата от длъжника по изпълнителното дело за изплатените издръжки е частно държавно вземане и тук редът за събиране на публични държавни вземания е неприложим.
По отношение на вписаните около 200 лица по данни на Министерството на труда и социалната политика български граждани с обичайно местопребиваване в чужбина в регистрите за осиновяващи при условията на пълно осиновяване, водени от районните дирекции „Социално подпомагане” предлагаме да бъде предоставена възможност за ограничен период от време тези лица да продължат участие в осиновителни процедури по реда на отменения Семеен кодекс, т.е. да се възползват от възможността да продължат процедурата по реда на националното осиновяване, а не по реда на международното осиновяване, каквато промяна беше въведена с оглед отпадане на критерия гражданство и въвеждане на критерия обичайно местопребиваване на лицето, тъй като има и процедури, които се намират към момента в съдебна фаза и поради липса на такава преходна разпоредба не могат да продължат.
Предлагаме също така започнатите производства за вписване в регистъра да се довършат по реда на отменения кодекс, тъй като не е предвиден такъв ред за довършването им.
Предлагаме Законът за изменение и допълнение на Семейния кодекс да влезе в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник, като по изключение е дадена обратна сила на разпоредбите на § 16 и 17. Предлага се те да влязат в сила от 1 октомври 2009 г., тъй като целта е да се уредят тези отношения, за които липсва към настоящия момент уредба в Семейния кодекс.
Предвид изложеното ви моля да подкрепите така внесения законопроект. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Машева. От Министерството на труда и социалната политика желаете ли да изразите становище или нещо да добавите към представените вече мотиви. Заповядайте.
Елена Кременлиева: Министерството на труда и социалната
политика
Ние участвахме в разработването на законопроекта и в тази връзка подкрепяме законопроекта в цялост. Нямаме какво да добавим. Мотивите са съвместен труд на екипа, който подготви законопроекта. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, откривам дискусията. Желаещи за изказване от народните представители и от представителите на съдебната власт, ако имат желание. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами господа народни представители,
Уважаеми гости,
Аз имам два кратки въпроса:
Първият е свързан с предлаганата промяна, а именно предлага се в § 2, в чл. 23, ал. 1 след думите „изцяло с лично имущество по чл. 22, ал. 1” текстът до края да бъде заличен.
Общо взето се предлага вариант, при който, при преобразуване на доходи, получени преди брака, придобити по време на брака. Т.е. реално доходи, които би трябвало да бъдат изключени от съпружеската общност. При тяхното преобразуване те изведнъж да попаднат в имуществената общност и да влязат в нея и да бъдат третирани едва ли не получени по време на брака. Дали това е уместно? Например, аз ако съм събрал някакви средства преди брака и ги получа след брака, освен да ги изхарча за себе си, а ако купя нещо, то изведнъж става вече придобито по време на брака и става съпружеска имуществена общност. Това малко ме озадачи.
Вторият ми въпрос се отнася до предложението да се въведе термин, който аз не знам в нашето вътрешно законодателство да се използва термина „обичайно местопребиваване”, освен в Кодекса за международното частно право. Но в такъв случай, според мен, трябва много внимателно да се прегледа, тъй като знам че се подготвя нов Закон за гражданската регистрация. Освен него, има и редица други като Закон за българските документи за самоличност и т.н., има редица вътрешни закони, които използват друга терминология, когато се третира местопребиваването или местожителството на гражданите. Трябва да се уеднакви – трябва да се въведе и в тези закони този термин, за да се знае как той се прилага. Да се знае от административните органи най-вече какво значи обичайно местопребиваване. Защото в момента по действащия Закон за гражданската регистрация гражданите имат постоянен и настоящ адрес, т.е. постоянно местожителство и временно настоящ адрес, ако декларират друг. Могат да декларират в момента настоящ адрес в чужбина, но по никакъв начин в момента по този закон не може да се каже къде му е обичайното местопребиваване.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Преди да дам думата на г-жа Машева за отговор, ще поставя и аз един въпрос по § 2.
Четейки разпоредбата, възниква въпросът тази разпоредба визира ли и трансформация на придобито от съпруг едноличен търговец имущество за упражняване на търговската дейност и е включено това имущество в предприятието на търговеца. Тъй като имаме изрична разпоредба в чл. 22, ал. 3 по отношение на едноличния търговец, не знам това ли сте имали предвид или обратното. За мен не става ясно. Смятате ли, че е редно вещи, придобити от единия в казуса и ситуацията, когато е едноличен търговец при упражняване на търговска дейност и включени в търговското предприятие, ако срещу тези вещи се придобият други вещи, те да стават съпружеска имуществена общност.
Заповядайте, г-жо Машева.
Даниела Машева:
Аз ще отговоря първо на втория въпрос на г-н Казак относно обичайното местопребиваване и след това ще дам думата на г-жа Нешева и Росица Дичева да пояснят относно § 2 промените.
Този термин „обичайно местопребиваване” всъщност вече съществува в Семейния кодекс от 1 октомври миналата година. Той е въведен с оглед промяната изцяло на концепцията за допустимост на международното осиновяване, което е съобразено изцяло с изискванията на Международната конвенция за осиновяване и на Кодекса по международно частно право, където съществува легална дефиниция, която е доста обширна, отнасяща се до обичайното местопребиваване на лицето и неговата връзка с определено място. Това понятие не влиза в колизия с никакви други определения и дефиниции в сега съществуващото законодателство.
А всъщност тази процедура беше въведена поради необходимостта от отпадане на признака гражданство, когато се отнася за допустимост за международно осиновяване. Счита се вече, че лица, които имат вече обичайно местопребиваване в чужбина и желаят да осиновят деца, които имат обичайно местопребиваване в България, следва да преминават изцяло процедурата за международно осиновяване, дори ако са български граждани. Това е в съответствие с всички международни договори, по които България има задължение и трябваше да ги хармонизираме.
Предлаганата към момента поправка е поради факта, че в този текст съществува некоректна формулировка и трябва да я приведем в съответствие с останалата терминология в Семейния кодекс, по която вече имаме приложение.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Машева. По § 2 кой ще вземе думата за отговор. Преди това г-н Колев за въпрос.
Георги Колев:
По отношение на постоянното пребиваване в чужбина се има предвид стандартната дефиниция - над шест месеца или не?
Даниела Машева:
Не. Обичайно местопребиваване, което е различно от постоянното местопребиваване.
Искра Фидосова:
Благодаря. Имате думата за отговор на въпросите по § 2. Заповядайте.
Виктория Нешева:
В чл. 23, ал. 1 се казва, че лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество по чл. 22, ал. 2.
Там е посочено както придобити преди брака, така и по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. И тази добавка „или с друго имущество, придобито преди брака” е по-точна, защото, ако се каже преди и по време на брака, излиза, че всичко – и трудовото възнаграждение, което е придобито по време на брака, фактически се изключва съществуването на семейната имуществена общност, ако остане този запис „или по време на брака”.
Извинявайте, думите „изцяло с лично имущество по чл. 22, ал. 1” текстът трябва да бъде заличен след думите „или с друго имущество придобито преди или по време на брака”.
Фактически, ако си придобил тези права по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Това се запазва. Иначе ако остане изразът „или с друго лично имущество, придобито преди или по време на брака” излиза, че се обезсмисля семейната имуществена общност. Това е било съображение.
Четин Казак:
Според мен, ако текстът е неясен, аз чета мотивите, и от мотивите излиза, че ако аз получа след брака някакви дължими суми, които ми се дължат отпреди сключването на брака, и с тях си закупя някаква вещ, тя вече става съпружеска имуществена общност. Така излиза от мотивите.


Виктория Нешева:
Получаването е различно от придобиването. Тук моментът на придобиването е важен, а не на получаването на средствата. Това означава, че ако с трудовото си възнаграждение сте закупили нещо по време на брака, ще излезе, че то е лична собственост, а не е семейна имуществена общност.
Реплика: Ако текстът се запази в този вид.
Виктория Нешева:
Ако е едноличен търговец, ал. 3 урежда този въпрос.
Четин Казак:
Когато това е със средства, получени преди брака, независимо от тяхната трансформация, те трябва да бъдат третирани като получени преди брака и съответно изключени от съпружеската имуществена общност, независимо от тяхната трансформация.
Искра Фидосова:
На зададения въпрос по § 2 за имуществото на едноличния търговец, което е за вещи придобити по повод упражняването на търговска дейност и е включено в предприятието на търговеца, срещу това имущество се придобиват други вещи, каква е идеята. Стават ли те имуществена съпружеска общност или не. Според мен правната логика е да не стават. Но от текста аз не виждам такова нещо и затова поставям въпроса, защото смятам, че е изключително важен. Какво точно има предвид вносителят по този текст.
Виктория Нешева:
Аз мисля, че е казано: Ако по време на брака за упражняване на търговска дейност – това е моментът, ако е за упражняване на търговска дейност, ще стане.
Искра Фидосова:
Аз ще се опитам за трети път да задам въпроса.
Ако срещу тези вещи, които са придобити от търговеца по повод на упражняване на търговската му дейност, той ги използва, да кажем плуг, рало, трактор, защото това му е търговската дейност – обработва земя, включени са в предприятието на този търговец, срещу тези вещи той придобие други вещи, тези вещи стават ли съпружеска имуществена общност по редакцията на § 2.
Реплика: Те са лични.
Виктория Нешева:
Когато е за упражняване на търговската му дейност.
Искра Фидосова:
Това ли искате да се тълкува или обратното? Не мога да го разбера по този текст.
Виктория Нешева:
Тази хипотеза не е обсъждана и не е включена в текста.
Искра Фидосова:
Идеята ви в тази посока каква е, защото има стотици хиляди еднолични търговци и ако това нещо не е уредено, ще стане голям проблем на практика. На пръв поглед, гледайки го, това ми направи веднага впечатление. Работила съм 12 години с тази материя като нотариус, и две-три неща веднага ми направиха впечатление от гледна точка на прилагането на текстовете.
Може би колегите съдии, ако имат такива дела, да вземат отношение.
Не е проблем да разпишем тези текстове между първо и второ четене. Въпросът е да уточним посоката и какво се има като идея.
Докато колегите се подготвят за отношение по този въпрос, има ли колеги, които желаят да се изкажат по законопроекта Г-н Тошев, заповядайте.
Ивайло Тошев:
Моите въпроси са свързани не със собствеността лична, имуществена и т.н., а с § 6 и § 10.
Доколкото разбрах от изложението на вносителя, предлаганата промяна на чл. 92 (§ 6) е с оглед съкращаване на възможността родителите на дадено лице, оставено за осиновяване, да не могат да оттеглят или да забавят този процес на осиновяване.
В същото време в § 10, чл. 98 остава възможността родителите на осиновявания да имат възможност да обжалват решението.
Т.е. първоначално скъсяваме периода, в който те могат да се откажат, а в последствие крайният момент и крайният вариант за шикалкавене на този процес на осиновяване остава пак. Какъв е смисълът тогава да скъсяваме началния момент, след като ще им дадем възможност пак да обжалват това решение.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Тошев. Г-жо Машева, заповядайте.
Даниела Машева:
Всъщност относно въпроса за § 6, в който се изтегля напред във времето момента, в който родителят би могъл да оттегли даденото съгласие за осиновяване, е продиктуван от факта, че родители, които с години не бяха потърсили децата си в местата, където те се отглеждат, дали са съгласие за осиновяване, разбирайки след като вече е определен подходящ осиновяващ, (говоря за процедурата за международно осиновяване) съответно изпълнена е цялата процедура по влизане в контакт с детето, изразил е осиновителят съгласие и непосредствено преди входиране на преписката в Софийски градски съд, оттеглят съгласието си. По този начин се провалиха няколко осиновявания и тези деца, за съжаление, не бяха взети за отглеждане от биологичните родители и продължават да се намират в регистрите за осиновяване. Считаме, че подходящият момент е именно до изразяване на съгласието за осиновяване от определения от Съвета по международно осиновяване осиновител. Това са мотивите към това изменение.
Относно § 10, чрез който се предвижда възможността за съобщаване на решението за осиновяване, съобщаването да се замени с обявяването. Мотивите за тази промяна са именно да не се издирват родители, чиито издирване е трудно, имат неизвестно местоживеене и местопребиваване в страната и с оглед облекчаване на процеса. Считаме, че не могат принципно да бъдат лишени от възможността при знание да обжалват това решение.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Машева. Г-н Тошев, имате уточняващ въпрос ли?
Ивайло Тошев:
Аз по принцип съм съгласен с идеята, която е залегнала и в § 6 и в § 10, но точно това ми беше мисълта. Противоречи ли на някаква международна разпоредба, която ни ограничава да премахнем възможността на тези родители да обжалват. След като един път те са си дали съгласието, в един момент, ние скъсявайки първия момент, с което аз съм съгласен, давайки им възможност да обжалват, защото съдът може да ги призове и те да бъдат изслушани. Те ще знаят за този процес, ще присъстват на заседанието, на което ще бъде обявено. Съгласен съм и с обявяването, като начален момент, от който започва да тече срока за обжалване. Но точно тогава те пак могат да започнат да изнудват, ад обжалват и забавят процеса на осиновяване.
Даниела Машева:
Считаме все пак, че с оглед фактът, че родителите изразяват съгласие по някакъв начин – това са биологичните родители, че може да има случаи по едни или други причини да се е наложило да са били притиснати към момента на даване на съгласие, все пак ако имат някакво знание за това съдебно решение, да има възможност да го обжалват. Смятаме, че ако те имат знание, няма пречка да им се даде възможност в този 14 дневен срок. Иначе може би ще бъде много радикална промяната.
Искра Фидосова:
В § 5 и в § 7 има един и същи текст по отношение на правомощия, които се дават на дирекция „Социално подпомагане”. Не следва ли тук да се изпише, тъй като става въпрос за много важни отношения и права на детето, да се изпише най-малкото „директор на дирекция „социално подпомагане” или какво сте имали предвид? Да не стои само като служба, а да има лице, което да носи отговорност и да е компетентно по този текст.
Това е нещо, което между първо и второ четене може да се реши. Просто го маркирам с идеята, че може би това сте имали предвид.



Елена Кременлиева:
Независимо, че е изписано дирекция „Социално подпомагане”, лицето, което представлява дирекцията, които може да подписва каквито и да било актове от нейно име, е само директорът.
Искра Фидосова:
Да, но трябва да кажем директор.
Елена Кременлиева:
Това може би ще наложи и други промени в Семейния кодекс. може би трябва да се прегледа целият кодекс между първо и второ четене.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Г-н Анастасов, заповядайте.
Анастас Анастасов:
Един въпрос по § 11, чл. 105 конкретно. Имам и стария текст.
В новия текст всъщност сте дописали „Окръжният съд в съдебно заседание при закрити врати, след като изслуша рождените родители на осиновения и заключението на прокурора, се произнася с решение.”
В стария текст пише: „ако важни причини налагат това.”
На мен ми се струва, че причината е едно обстоятелство или някакъв факт, който ще доведе до определено следствие. Т.е. установява се някаква причинна връзка, за да може да се интересува той от това нещо. Докато тук сте написали „важни обстоятелства”. Обстоятелството може да е просто един факт, който не води до никакви последици. Като терминология?
От друга страна, в предния текст – „шестнадесет годишен осиновен може да поиска от окръжния съд.” Ако той сам подаде молбата си, представителството в съда как става?
Даниела Машева:
Тъй като понастоящем редакцията е, че тази информация могат да получат само от дирекция „Социално подпомагане”, се оказва, че има затруднения и тази процедура е неработеща в момента. Затова се връщаме към старата редакция.
Анастас Анастасов:
Практиката ми като съдия аз нямам спомен някой съдия да е решил да се разкрие тайната на осиновяването тогава. Как преценява съдът какво е важно обстоятелство, което да налага това. Кое е това важно обстоятелство? Може би трябва да има някаква конкретизация. Аз имам предвид за наследствено заболяване и т.н. Съмнявам се, че един окръжен съдия в един съд ще оцени по един начин дадено обстоятелство, а друг ще го оцени по друг начин.


Милена Първанова:
Няма никаква процедура или механизъм, по който да се представи тази информация.
Анастас Анастасов:
Доколкото си спомням, тези които осиновяват, предоставят пълно здравно досие. Същото се иска и от родителите, които предоставят за осиновяване. В края на краищата този, който осиновява, как разбира детето, което иска да осинови, е здраво физически, психически. Дали да няма някакво съмнение по отношение на родителите, които са го оставили за осиновяване – дали те нямат заболявания. Може да се помисли в тази посока.
Последното за рождени родители – изслушват се, това означава, че дават само становище, както и прокурора. Т.е. то не е задължително за съда. И ако той категорично откаже да даде такова, малко странно.
Искра Фидосова:
По § 11, ако мога да допълня г-н Анастасов, по отношение на разпоредбата на ал. 2 – дава се възможност родителите да обжалват дадената информация. По този начин не превръщаме ли охранителното производство в един вид исково производство и какви са мотивите за едно такова предложение?
Даниела Машева:
Мотивите са все пак да е двуинстанционно производство именно поради тази причина, която и г-н Анастасов каза, че ако откаже първоинстанционния съд, да може въззивната инстанция да прецени отново обстоятелствата.
Анастас Анастасов:
Важното за мен е следното. Отказ, пускаме жалба, а ако има съгласие рожденият родител може ли?
Реплика: Биологичният родител може да обжалва.
Даниела Машева:
Общо взето сме следвали процедурата, която е предвидена принципно при допускане на осиновяването и лицата, които могат да обжалват тези решения. Те са аналогични и тук, когато се касае за разкриване на тази тайна.
Искра Фидосова:
Има думата г-жа Фани Давидова от Програма „Достъп до информация”, която пожела да вземе отношение като представител на неправителствения сектор по обсъжданата тема и специално за осиновяването.
Фани Давидова:
Безкрайно съм благодарна за възможността да кажа точно три изречения. Ще депозирам писменото си становище в Комисията и в работната група.
Занимавам се с тази тема от пет години професионално.
Освен това, бих искала да направя бележката, че съм осиновител, така че знам какво говоря, в смисъл имам и лично отношение по темата.
Темата за правото на осиновените деца за достъп до данни за биологичния произход е изключително важна и е предмет на обществен дебат в почти всички европейски страни към настоящия момент.
Отграничават се две категории информация: на първо място, това е информацията, която се съдържа в социалното досие на осиновеното дете и на второ място, идентифициращите данни за биологичните родители. В две свои решения Европейският съд по правата на човека дава пълно право на достъп до информацията, която се съдържа в социалното досие. Аргументите на Европейския съд са прекрасни. Няма да ви отнемам от времето, но Европейският съд и в двата казуса казва, че информацията, която се съдържа в социалното досие на детето, а от 2003 г., след реформата в България на института на осиновяването, за всяко дете има такова досие. Там е описан социален статус на биологичното семейство, причини за изоставянето, начин на изоставянето, живот в институцията, как е било отглеждано детето. Тази информация Европейският съд по правата на човека приема, че не следва да бъде ограничавана на никакво основание след навършване на пълнолетие на детето. А идентифициращите данни на биологичните родители е една по-деликатна тема. Ваше е решението какво отношение ще вземете по това. В писменото си становище съм предоставила различни законодателни решения в различни страни членки на Европейския съюз.
Много ви моля този въпрос да го разгледате изключително внимателно, защото осиновените деца в България до този момент живеят една доста не лека съдба при пълната невъзможност да узнаят данните за своя биологичен произход. Като осиновител, който е осиновил преди 4 години и като юрист, аз знаех, че като страна по делото, образуване за допускане на осиновяването, аз имам право да прочета лично цялата преписка. Но тези свои права знаят 1% от осиновителите. Съвсем честно ви казвам, че аз като страна по делото прочетох всичко, преписах всичко и ще го дам един ден на сина ми, за да не бъде той подложен на унижението да търси призраци и да няма възможност - да му бъде отказано едно абсолютно естествено човешко право. Затова ви моля да помислите добре, правейки изменение на тази разпоредба.
Анастас Анастасов:
Извинявайте за репликата, но това е Ваше решение. Вие сте решили да предоставите тази информация. А осиновители, които не желаят детето да разбере, че е осиновено. Ние поставяме един морален въпрос по-скоро.
Искра Фидосова:
Г-жа Давидова ми представи становището си. Ще го размножим и ще предоставим на всеки един от вас екземпляр.
Даниела Машева:
Доколкото разбирам, това се доближава и до тайната за осиновяване. Този въпрос се постави неколкократно на обсъждане и на среща с омбудсмана, включително, по други въпроси. Знаем, че в другите държави не съществува такава тайна. Ще работим след едно много широко обществено обсъждане и дебат и към едно евентуално декриминализиране на този вид деяние за разгласяване на тайната. С удоволствие ще инициираме този дебат, но смятаме, че не може да се включи към настоящия законопроект, който всъщност основната причина за тези изменения бяха продиктувани именно от липсата на преходна разпоредба, която да урежда случаите на тези 200 граждани, които са започнали процедурата – български граждани с обичайно местопребиваване в чужбина.
Анастас Анастасов:
Но както беше споменато преди малко, става въпрос за лица, навършили 18 години, т.е. пълнолетни. А тук става въпрос за 16 годишни. Самият законодател е предвидил, че до 18 години лицето е непълнолетно и може да извършва само определени действия самостоятелно, а в един момент му се дава алтернативна възможност да търси информация, която е много важна за него като индивид, като едни последващи действия по отношение на тази информация, която ще получи и възможности да борави с нея. Дали не би трябвало поне да ограничим възрастта – да е 18 години.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Анастасов. Други желаещи за изказване. Г-жа Колева
Юлиана Колева:
На първо място, аз искам да коментирам разпоредбата, която беше създала известен смут и неразбиране в началото. Аз мисля, че тази корекция, която вносителите предлагат е чисто редакционна и не виждам никаква неяснота в нея. Става въпрос за това, че в текста, който урежда трансформацията на лично имущество, е изброено имуществото – написано е, че лични за вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество. В чл. 22 е ясно какво е лично имущество, включая и темата за вещите, които са придобити едноличния търговец в хода на неговата дейност. Обаче след това, освен имущество по чл. 22, ал. 1 е продължен един запис, който, според мен, само утежнява текста. Съвсем правилно, според мен, вносителите предлагат да се заличи това изброяване, което е в чл. 23 и да остане един съвършено ясен текст „лични са вещните права, придобити по време на брака изцяло с лично имущество”. Трансформацията на лично имущество по време на брака води до притежаване на нова вещ пак лично имущество. Това означава този текст. Мисля, че това е смисълът на вносителя.
Вторият ми по-важен въпрос в случая, ясно е, че в международен аспект трябва да се ограничи приложението на режима за осиновяване от български граждани в България и да започнем да прилагаме режима на международните осиновявания по отношение на български граждани, които по една или друга причина живеят в чужбина. Това на мен ми се струва крайно несправедливо и ми се ще тук да положим максимум усилия, ако можем, да не приложим този режим за българските граждани в чужбина. В края на краищата това са български граждани и е много по-добре българските деца да бъдат осиновявани от български граждани, а не да се подлагат на един и същ режим чужденците и българските граждани спрямо осиновяванията. Нека още веднъж да направим, ако трябва и с усилията на нашата дирекция „Европейско право”, да намерим изход от тази ситуация в полза на българските граждани, които живеят в чужбина.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Колева. Г-жа Машева, заповядайте.
Даниела Машева:
Както аз казах, тази процедура вече е въведена, работеща. Тя е наложена от факта, че изцяло и по Хагската конвенция за международни осиновявания, и по цялото международно частно право отпада принципът на гражданство и се въвежда изцяло „обичайно местопребиваване”. Няма как да няма изискване тези деца, които са осиновяват тук критерият, който се спазва, е обичайно местопребиваване на децата. Няма изискуемост те да бъдат български граждани.
Отделно от това, всички тези международни актове прокламират предимно спазване принципа за върховния интерес на детето. Счита се, че именно детето се премества в друга държава, без значение неговите осиновители какво гражданство имат. И досега България многократно е упреквана по предишната процедура, че заобикаля международните актове и процедурата по международно осиновяване, което води последствия оттам нататък за липса на възможност за упражняване на следосиновителния контрол. Тъй като има държави, които не признават подобни решения и има отказ именно по отношение на български граждани, пребиваващи в чужбина, допуснати осиновявания по старата процедура. Такава държава е Канада. При отказ да се признае решението за осиновяване, което оттам нататък считаме, че не е в интерес на детето.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи колеги за изказване?
И още нещо, което прави впечатление. Един много спорен въпрос и в практиката и в теорията е по отношение на разпоредбата на чл. 24. И предишната разпоредба на отменения Семеен кодекс и тази, която в момента е действаща, създава възможности и създаде противоречива практика. Проблемът идва от това, че не е определен ясно характерът на недействителността на разпореждането.
Не смятате ли, че е удачно между първо и второ четене да изчистим и да кажем, че става въпрос за унищожаемост и да уточним, че другият съпруг може да предяви иска за унищожаемост в този срок, който е разписан тук, или друг – няма значение. Принципно го поставям като въпрос. Да се уточни и да се каже какво е: дали ще е унищожаемо или ще е относително недействително. Да се уточни, защото има противоречива практика и това е текст, който създава ежедневни проблеми. Може би това е старата редакция. Нямам го в момента отменения Семеен кодекс, по който имаше много проблеми. Създаде се тази, която в никакъв случай не е по-добра от старата, но не се решава някак си проблемът. Може би още малко да се поработи и да се изчисти.
Росица Дичева:
В действащия Семеен кодекс терминът, който е използван е „оспорим”, че сделката е оспорима един вид, който термин наложи доста спорове. Няма друг термин в други закони и затова решихме, че това ще е по-добра редакция да се върне старият текст.
Искра Фидосова:
И със стария текст имаше много проблеми и затова се тръгна към промяна. Дайте да го направим така, че да няма вече противоречия и да се изчисти, защото това е наистина проблем и то сериозен проблем, смятам. Между първо и второ четене имаме време да мислим как да го изчистим.
Ако няма други желаещи за изказване, да преминем към гласуване.
Виктория Нешева:
Ако може по чл. 23 да дам обяснение. (Ние го коментирахме.)
Тези по чл. 22, ал. 2 и 3 те са с оглед на упражняване на професия и занаяти и упражняване на търговска дейност. Т.е. това е важният момент. Те са придобити по време на брака. Може да са придобити с имущество, което е съпружеска имуществена общност, но тъй като са с такава цел придобити, те стават лични. Въпрос на концепция е дали са всички личното имущество, което е по трите алинеи на чл. 22, преобразуването му пак ще бъде лично или ще кажем само по чл. 22, ал. 1.
Искра Фидосова:
Аз питах какво сте имали предвид, защото не го виждам текста. Това беше моят въпрос. Така че трябва да го изчистим с идеята пак между първо и второ четене.
Г-н Димитров, заповядайте.
Красимир Димитров:
Съвсем накратко по същия въпрос.
Идеята на вносителя е разбираема, че съпружеската имуществена общност при законовия режим на общност обеднява с трансформацията, но ограничаването само до ал. 1 ще доведе до обратния резултат. Може би придобитото по ал. 2, което е по стария Семеен кодекс, не подлежеше на трансформация. Става дума за вещите за лично ползване и за упражняване на професия или на занаят, да останат такива. Това е и в традициите на семейното право. Но мисля, че в ал. 3 трябва да се добави, защото ще доведе до много големи практически проблеми, веднъж включено в търговското предприятие, което е самостоятелен обект, е лично притежание на съпруга. Това бяха проблеми от 1992 г. реално до приемането на този Семеен кодекс, макар и преди това да имаше тълкувателно решение. Сега отново ако започнем д спорим дали ще е лично, дали ще е общо, ако се придобие срещу трансформация, мисля, че проблемите ще бъдат още по-големи. Затова смятам, че най-лесното е да се добави ал. 3 и да се заличи текстът, за да отпаднат спорните моменти.
Другото, което искам да кажа, е, че може би между първо и второ четене, ако има възможност, разбират, могат и някои други предложения да се направят. Особено драстично, според мен, необходимост във връзка с осиновяването, макар че е косвена, е да се помисли дали не трябва да се върне възможността да се обжалва припознаването, което отпадна за първи път в историята на българското семейно право от прокурора и от Агенцията за социално подпомагане, когато 2003 г. агенцията се въведе заедно с прокурора, който винаги традиционно е можел да обжалва припознаването. То се направи затова, че реално институтът започна да се използва за заобикаляне на режима за осиновяването. Но това е една друга тема. Може би между първо и второ четене ще се разгледа. Не знам защо вносителите нямат предложение по този въпрос.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Димитров. Колеги, ако няма други желаещи за изказване, да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Семейния кодекс, № 002-01-62, внесен от Министерски съвет на 13.07.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Преминаваме към точка втора.
По втора точка - Обсъждане на първо четене на Законопроекти за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс:
- № 002-01-68, внесен от Министерски съвет на 16.07.2010 г. и
- № 054-01-65, внесен от Емил Йорданов Радев и група народни представители на 30.07.2010 г.
По първия законопроект - № 002-01-68, има думата г-жа Машева да представи мотивите.
Даниела Машева:
Уважаеми дами и господа,
Във връзка с влизането в Регламент № 4/2009 на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задълженията за издръжка, предлагаме изменения и допълнения в част седма на Гражданския процесуален кодекс „Особени правила относно производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз”.
Регламент № 4 е насочен към подобряване на положението на лицата, които получават издръжка посредством премахване на процедурата по екзекватура, към ускоряване изплащането на издръжка в отделна държава членка и намаляване на разходите, свързани с нейното получаване. Кредиторът по издръжка ще може да получи лесно решение в една държава членка, което автоматично ще бъде изпълнимо в друга държава членка без никакви други формалности. Регламентът ще се прилага от 18 юни 2011 г.
В Регламента е предвидено, че за държавите членки, обвързани в Хагския протокол от 2007 г. за приложимото право към задължения за издръжка, ще се прилагат неговите разпоредби. Протоколът за приложимото право е подписан и ратифициран от Европейската общност на 8 април 2010 г. Той все още не е влязъл в сила, но ще се прилага от датата, на която ще започне прилагането на регламента, т.е. от 18 юни 2011 г.
Взета е предвид и възможността Хагският протокол да не се прилага от всички държави членки. Във връзка с това за целите на признаването, изпълнителната сила и изпълнението на решенията в регламента се прави разлика между държавите членки, които са обвързани от Хагският протокол и онези, които не са обвързани от него.
Гаранциите, които предоставя прилагането на правилата за приложимото право, дават основание решенията във връзка със задължения за издръжка, постановени в държава членка, обвързана от Хагският протокол, да бъдат признати и да бъдат изпълними във всички други държави членки, без да е необходима никаква друга процедура и без да се извършва контрол по същество в държавата членка по изпълнение.
При решенията, постановени в държавата членка, необвързана от Хагският протокол, в регламента е предвидена процедура за признаване и за декларация за изпълнимост. Тази процедура има като модел процедурата и основанията за отказ за признаване, предвидени в Регламент № 44 от 2001 г.
За прилагане на посочения регламент се създава Глава 58а „Признаване и изпълнение на съдебни решения въз основа на Регламент № 4/2009 на Съвета относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничество по въпроси, свързани със задължения за издръжка”. В нея са уредени въпроси, които са предоставени в националната компетентност на съответната държава членка – компетентният съд и процедурата за преразглеждане за целите на чл. 19 от регламента (чл. 627а от проекта), компетентният орган по изпълнението по чл. 20 от регламента (чл. 627б от проекта). При определянето на окръжния съд като орган, пред който се подава молбата за издаване на изпълнителен лист, са взети предвид аналогичните законодателни решения при прилагането на Регламент № 861 от 2007 г. на Европейския парламент и на Съвета за създаване на европейска процедура за искове с малък материален интерес (чл. 624 от ГПК) и Регламент № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания, както и на Регламент № 1896/2006 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на процедура за европейска заповед за плащане (чл. 627, ал. 1 от ГПК).
Както беше посочено при решения, постановени в държава членка, необвързана от Хагския протокол, процедурата за признаване и за декларация за изпълнимост е идентична с тази по Регламент № 44/2001. Ето защо уредбата по допускане на изпълнението в чл. 627в от законопроекта следва уредбата на чл. 623 от Гражданския процесуален кодекс, създаден по прилагането на Регламент № 44 от 2001 г.
Моля да подкрепите така предложения законопроект.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Машева.
По Законопроект № 054-01-65 от вносителите има думата г-жа Колева. Заповядайте.
Юлиана Колева:
Уважаеми госпожи и господа,
Предложението за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс идва повече от две години, след като той започна да бъде прилаган в страната ни и е продиктувано изцяло, подчертавам изцяло, от практическите наблюдения и опита на магистратите и другите органи, участници в гражданския процес. По тази причина те са твърде казуистични, общо 10 на брой, засягащи отделни текстове в отделни фази на гражданския процес.
Ще си позволя да не ги изброявам. Те са подробно изброени в мотивите към законопроекта и затова считам, че ще бъде загуба на време, ако ги интерпретирам тук отново. Искам да добавя само това, че сме се старали по никакъв начин ад не засягаме основните начала и принципи на гражданския процес, а да внесем само такива промени, които да уточняват или коригират текстове, които до този момент са показали някакви недостатъци в практиката. В хода на разискванията смятам че ще стане въпрос за конкретните текстове, които могат да породят съответни спорове.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Колева. Колеги, по двата законопроекта имате думата за изказвания и въпроси към вносителите. Заповядайте, г-н Радев.


Емил Радев:
Искам да изкажа становище по първия законопроект, внесен от Министерския съвет, респективно от Министерството на правосъдието.
Този законопроект е един добър пример как не се изчакват крайните срокове за въвеждане на международните актове, а напротив в един доста голям срок преди влизането в сила на международните актове се въвеждат в нашето законодателство, което докарва до още по-голяма яснота и подготвеност на правните субекти по прилагането им.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Радев. Други колеги, желаещи да направят изказване по двата законопроекта? Заповядайте, г-н Влахов.
Красимир Влахов:
Нашите предложения, които бяхме изпратили до Комисията по правни въпроси и които до голяма степен са залегнали във втория законопроект, са такива, които са обусловени от нуждите на практиката и ако се спра на някои от тях, ще видите, че те по никакъв начин не са насочени към това да разтоварят съда. Тъкмо напротив, някои биха го обременили с допълнителни задължения. Те са насочени към това да осигурят в някои случаи по-бързо, а като цяло по-ефективно и достъпно правосъдие.
Ще ми позволите да изложа аргументите ни съвсем накратко текст по текст.
По § 1 за промените в чл. 48 за какво става дума.
Става дума най-общо затова, че когато е създават чл. 48 малко буквално е произведен стария чл. 50 от отменения ГПК и се е стигнало до едно смесване. Защото по стария ГПК страните се призоваваха направо за първо съдебно заседание. Нямаше размяна на книжа. И ответникът се призоваваше за първото съдебно заседание направо с препис от исковата молба и доказателствата. Сега по новия ГПК той получава първо препис от исковата молба и доказателствата, за да даде отговор и едва тогава съдът в закрито заседание насрочва първото съдебно заседание, като евентуално изготвя и проектодоклад.
С оглед тази специфика на размяната на книжа по новия ГПК са наложителни тези промени в чл. 48, за да е ясно, че с първата призовка ответникът не се призовава за първо съдебно заседание, а той се призовава с препис от исковата молба и доказателствата само да даде отговор.
По § 2. Голям проблем на практиката е възможността специална част от съдебните изпълнители да натоварват длъжниците с разноски, без те да имат никаква възможност да се защитят специално при прекомерност на адвокатското възнаграждение. Абсолютно задължително е, според нас, да се даде възможност постановлението за разноските да може да се обжалва с частна жалба, за да се контролира това произнасяне, разбира се и на държавните съдебни изпълнители. Това, което се очертава като проблем в практиката е работата на частните съдебни изпълнители в тази насока.
По § 3 става дума за вътрешно синхронизиране на използваната терминология. Понеже чл. 248 от ГПК урежда производство по изменение на решението в частта за разноските, а не обжалване в частта за разноските, чл. 80 да се синхронизира с чл. 248.
Параграфи 4, 5 и 6 са свързани. Става дума пак да отстраняване на едно вътрешно несъответствие. От една страна, разпоредбите на чл. 127, ал. 2 и чл. 133, а от друга страна, чл. 146 относно преклузията по отношение на доказателствените искания. За какво става дума?
Така както са формулирани сега чл. 127 и чл. 133 излиза, че ищецът трябва да изчерпи доказателствените си искания с исковата молба, а ответникът трябва да ги изчерпи в отговора. От друга страна обаче имаме чл. 146, който задължава съдът да докладва делото в първото съдебно заседание и да даде указания на страните, включително при непълнота на доказателствата. Сега в практиката възниква въпроса кога все пак настъпва преклузията – с подаването на исковата молба, респективно с изтичането на срока за отговор, или след края на първото съдебно заседание, когато съдът е изпълнил служебните си задължения.
Предложението е това противоречие да се преодолее в полза на чл. 146. Т.е. да няма преклузия преди съдът да е изпълнил служебните си задължения. Защото в противен случай служебното начало би се обезсмислило. Съдът няма защо да дава указания в първото съдебно заседание, след като преклузията за доказателствата вече е настъпила.
Това е преобладаващото становище сега в практиката, но все пак доколкото пък има колеги, които четат малко по-изолирано отделните текстове, а и поначало не е добре да има такова вътрешно противоречие в уредбата, това е предложението.
§ 7 е очевидно предложение на Върховния касационен съд, така че предпочитам да замълча.
§ 10 е наше предложение. За какво става дума? При сегашната уредба на бързото производство чл. 310 и следващите исковете, подлежащи на разглеждане по този ред, са изчерпателно посочени. Добре! Само че много често в практиката тези искове и най-често исковете по Кодекса на труда (чл. 334) се съединяват и с други искове, да кажем искове за обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение. И като ни дойде една такава искова молба със съединени множество искове, част от които подлежат на разглеждане по реда на бързото производство, а част по реда на общия исков процес, съдът какво трябва да направи. Трябва да раздели производството. От едно дело, стават две, но по-лошото е, че много често се стига до спиране на второто, защото исковете са обусловени. Ние трябва да спрем делото за изплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение, докато влезе в сила решението по иска да отмяна на уволнението, което няма абсолютно никакъв смисъл. Първо, увеличаваме броя на делата и обременяваме съдилищата, пък и страните. Второ, забавяме съдопроизводството, защото произнасянето по втория иск трябва да изчака влизането в сила на първото решение.
Предложението тук е когато самият ищец е избрал да съедини тези искове, посочени в чл. 310 с други, подлежащи на разглеждане по общия ред, цялото дело да се гледа по общия ред, самият ищец очевидно се е отказал от бързото производство.
Следващата група предложения, които трябва да бъдат разгледани общо, са тези по § 12, 13 и § 16, само че ние вече имахме възможност с г-н Радев преди заседанието да обменим мисли по този въпрос. Нещата, според мен, не трябва да са такива, каквито са предложени. Съвсем накратко за какво става дума?
Да вземем за пример обезпечителното производство. Обезпечителното производство – на ответника не му е работа да знае, че такова производство има преди съдът да се е произнесъл, защото е много ясно какво ще направи той междувременно - ще се разпореди с имуществото си. От тази гледна точка трябва да внимаваме какви преписи от частни жалби връчваме и кога ги връчваме. При сегашната редакция на чл. 396, ал. 2, която предвижда винаги да се връчва препис от частната жалба в обезпечителното производство на другата страна, какво става. Искът е от районния съд да ви допусне обезпечение на бъдещ иск. Районният съд отказва. Молителят подава частна жалба срещу това определение. Препис от частната жалба се връчва на ответника. Той, получавайки препис от частната жалба, вече разбира, че срещу него вече има образувано обезпечително производство и ако що-годе разумен човек, ще знае какво да направи. Тутакси ще се освободи от излишното, а може би и не само от излишното си имущество.
По абсолютно аналогичен начин стои въпросът със заповедното производство. Там длъжникът изобщо няма право на участие в това производство преди да има издадена заповед, която да му е връчена и той да подаде възражение срещу нея.
Съответно производството за издаване на изпълнителен лист – проблемът е същият.
Нашето предложение беше само тогава, когато молителят атакува отказ на първоинстанционния съд да допусне обезпечение или да издаде заповед, или да издаде изпълнителен лист, на длъжника или на ответника да не се връчва препис от тази частна жалба, но само в тази хипотеза, но не и изобщо да не се връчва препис от частна жалба.
Защото какво ще стане в обезпечителното производство?
Върховният касационен съд прие едно тълкувателно решение това лято. Виждам, че сега то влиза в ГПК – обезпечителното производство да се изключва от касация.
Ако пък изобщо никога не се връчва препис от частна жалба, въззивният съд ще отмени отказа на първоинстанционния, ще допусне обезпечението. Това обезпечение обаче вече е окончателно – това определение е окончателно, и ответникът се вижда обвързан от него, без изобщо да може да се защити.
Затова нашето предложение е да не се връчва препис от частна жалба само тогава, когато се атакува отказ на първоинстанционния съд в обезпечителното, в заповедното производство и производството по издаване на изпълнителен лист. Но тогава, когато въззивният съд отмени този отказ и допусне било обезпечението, било постанови издаването на заповед, този акт да подлежи на обжалване пред ВКС, независимо от основанията по чл. 280. Така примиряваме, от една страна, защитата на ответника със изискването все пак той да не знае преждевременно за едно производство по начин, който ще обезсмисли следващото произнасяне на съда.
Емил Радев:
От името на вносителите изказвам пълното ни съгласие. С тълкувателното решение се запознахме след като бяхме входирали законопроекта. Този въпрос беше спорен, подложен на дискусия. Абсолютно съм съгласен с изложеното становище и смятаме, между първо и второ четене да направим такова предложение, в абсолютно същия дух, с оглед и на тълкувателното решение и на забележките, които чухме от представителите на съдебната система.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Радев. Г-н Влахов, заповядайте.
Красимир Влахов:
Да довърша само с предложенията.
Параграф 14 ние го бяхме предложили в малко по-различен вариант, но този аз абсолютно го подкрепям, защото решава един важен практически проблем. Тогава, когато районният съд, на който принадлежи изключителната компетентност заповедното производство, е издал заповед, но след това длъжникът е възразил и се е стигнало до предявяване на иск и компетентен да гледа този иск е друг съд, да кажем окръжен съд, по този начин заповедното производство ще отиде към исковото, ще се приложи към него. Няма да имаме едно заповедно производство, което да виси и да чака в районния съд и друго исково производство, което да се движи в окръжния. По този начин грубо казано заповедното се пришива към исковото и по-следващото издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила съдебно решение ще си бъде работа на съда, който е разгледал исковото производство. Това е едно добро предложение.
По § 18. Това предложение е особено важно, защото запълва една голяма празнота в закона при настоящата му редакция. В главата, която урежда заповедното производство няма препращаща разпоредба за неуредените въпроси. Поради което в редица случаи съдилищата се чудят какво да правят, например, когато трябва да изменят една заповед в частта за разноските, или да поправят очевидна фактическа грешка, или когато възникне спор з подсъдност и пр. и пр. всякакви технологични въпроси, които са от значение за съдопроизводството. Но най-големият въпрос е друг - тогава, когато заявлението е нередовно. Защото то трябва да отговаря на изискванията за искова молба, предвид препращането към чл. 127. Та когато е нередовно, съдилищата при тази редакция на закона в повече от половината случаи направо го отхвърлят като нередовно, без да го разглеждат по същество, обаче събират и дължимата държавна такса, в което няма никаква логика. Ние по този начин принуждаваме хората втори път да подадат същото заявление вече с отстранена нередовност, но втори път да платят същата държавна такса. По този начин ние сега подхранваме крайния формализъм, защото има съдии, които се хващат за запетайката, еди-какво си не е ясно в доказателствената част и хайде отхвърляме. Все пак правосъдието трябва да обслужва нуждите на живота и да решава проблемите на хората, а не да им ги създава, нека в тези случаи, ако има едно такова препращане, заявлението да се оставя без движение, ако е нередовно, така, както се оставя без движение една искова молба.
И § 22. То предложение специално на брачното отделение на Софийския районен съд, защото и тук се сблъскваме с един много голям проблем. Разрешенията, най-грубо казано, за деца да напускат страната тогава, когато липсва съгласието на двамата родители. Било когато те са фактически разделени, било когато са разведени и един от родителите упражнява родителските права. Да, но за напускане на страната според Закона за българските документи за самоличност, трябва съгласие на двамата родители. Сега дотолкова доколкото няма изрична уредба в ГПК за реда, по който се гледат тези производства, съдилищата трябва да ги гледат по реда на общия исков процес, което значи размяна на книжа, съдебно заседание, доклад, първа инстанция, въззивна инстанция, не дай Боже и ВКС. По този начин, ако една майка иска да си изведе детето в чужбина, тя трябва да го запланува и да го поиска 3-4 години предварително, което е пълна безсмислица. Ние сега въртим едни производства, които завършвам много след като е изтекла заплануваната дата или период, когато детето е трябвало да замине за чужбина, а понякога трябва да замине и на обучение.
Предложението е тези производства да се гледат по-бързо по реда на производство за установяване на факти и първоинстанционният съд да може да допуска предварително изпълнение на решението. Защото в противен случай, ако чакаме то да влезе в сила, обезсмисляме цялото производство. Това е накратко.
Последното предложение § 23 е да се вписват молбите за отмяна на решения, подлежащи на вписване. Защото сега вие ако искате да си купите един имот и ще проверите в съответната партида в Службата по вписванията, вие ще видите вписаната искова молба. Ако делото е приключило и е влязло в сила решение и е подадена молба за отмяна, вие това няма да го видите. Ще купите имота. Утре ВКС ще отмени влязлото в сила решение и накрая ще се окаже, че сте купили чужд имот.
Благодаря. Извинявайте, че ви отнех толкова време.
Искра Фидосова:
Аз много благодаря на г-н Влахов за изключително компетентното и аргументирано становище. Имаме необходимост от такива професионални изказвания и мнения. Благодаря. Г-н Колев, заповядайте.
Георги Колев:
Само с две думи. Аз по същество няма да говоря. Колегата беше абсолютно изчерпателен.
Само искам да изкажа една благодарност към колегата Радев затова, че тези практически изменения, на които досега абсолютно никой не е обръщал внимание, все пак да бъдат нормативно закрепени. За нас това е абсолютно достатъчно.
Искра Фидосова:
Благодаря. Заповядайте, г-жо Недкова.
Костадинка Недкова:
Аз искам само едно-две изречения да кажа. Подкрепям всичко, което каза съдия Влахов. Подкрепям това, което е направено като изменение.
Във връзка със становището на Министерството на правосъдието, доколкото го разбирам, те твърдят, че измененията в заповедното производство са много преждевременни с оглед на това, че има малка практика. Трябва да ви кажа, че две години действие на един процесуален закон е много. Защото за разлика от материалното право, процесуалното се прилага от съдилищата и от адвокатите ежедневно и ежечасно, поради което практика за две години се натрупва страшно много и проблемите с това.
Освен това, когато беше голямото изменение 1998 г. и се въведе въззивната инстанция, само две години бяха достатъчни на касационния съд да излезе с тълкувателно решение за въззивното производство, което означава, че две години са абсолютно достатъчни да се натрупа една практика, за да се преосмислят тези разпоредби.
Заповедното производство е едно от най-лошо разписаните в новия ГПК, с най-многото проблеми и най-голямата противоречива практика, ако въобще говорим за цялостното приложение на новия ГПК Затова наистина е крайно време там някой нещо да направи и съм „за” промените в заповедното производство, въпреки изразеното становище на Министерството на правосъдието.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Недкова. Други желаещи за изказване? Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-жо Председател.
Подробно вече бяха мотивирани измененията и от вносителите и от съдиите, които взеха отношение към тях. Смятам, че в много голяма част те са целесъобразни. Вероятно това не са всички дискусионни въпроси, но едва ли трябва да чакаме прекалено дълго това, което като чели косвено заявява Министерството на правосъдието, тъй като се прави цялостен мониторинг. Може би трябва пакетно да се поставят такива въпроси. Те са достатъчно съществени. След заявлението на вносителите, че те ще коригират текстовете по обезпечителното производство, мисля че част от въпросите отпадат.
За мен обаче остава един открит въпрос. Този, който не знам дали се предлага от Върховния касационен съд или от върховни съдии (§ 7 и § 8), който е възприет от вносителите, но особено § 8 аз смятам за нецелесъобразен, тъй като има някакъв постоянен напън да се ограничава достъпа на гражданите до правосъдие. Това нещо го имаше още при приемането на Гражданско процесуалния кодекс. Този резултат до голяма степен беше постигнат. Мисля, че е твърде преждевременно при все още твърде противоречива практика, а няма защо да крием, а понякога и пристрастните решения на по-ниски нива, когато съществуват различни зависимости. Защото има много случаи, аз не мога да посоча статистика, когато решение на първата и втората инстанция са били коригирани от Върховния касационен съд и смятам, в много случаи основателно. Следователно този, дори потенциален коректив, е много важен.
Аз не искам да повдигам други въпроси. Сега има почти около една година време, в което Върховният касационен съд понякога не се произнася своевременно дори по искания за допустимост, което обезсмисля целия спор. Но все пак не трябва да оставаме възможност (аз съм съгласен да има количествени, финансови ограничители) но да не смятаме, че само богатите трябва да стигнат до правосъдие от ВКС, защото все пак дори и за търговците 30 хил. лв. за много то тях не са малко пари.
Искам да разбера от вносителите дали са готови да оттеглят или поне значително да ограничат предложението по този параграф, за да мога с увереност да подкрепя тяхното предложение.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Уважаеми колеги,
Уважаеми г-н Стоилов,
Ние см възпроизвели предложението, което получихме от Върховния касационен съд. Нашето желание беше тези прагове да бъдат дискусионни и в никакъв случай не държим твърдо на тези прагове. Това е една постановка, която съществуваше в действащия до 2008 г. Гражданско процесуален кодекс. Като сме махнали част от делата, които бяха ограничени, като делата за колективните трудови спорове – при тази редакция сме ги изключили, иначе тя повтаря редакцията на стария ГПК. Абсолютно сме склонни между първо и второ четене да дискутираме по праговете и да бъдат намалени тези прагове.
Искаме от колегите магистрати предложения. Смятаме, че наистина трябва да съществуват тези прагове. Защото не можем да въртим цялата съдопроизводствена система и ВКС включително, за интерес по търговски дела от порядъка на 1000 лв. Нека да дискутираме колко да е този праг. Вие виждате каква е тенденцията. Ние даже и да не го запишем тук, факт е тълкувателно решение № 1 от 2010 г. на Върховния касационен съд, където на практика с това тълкувателно решение всъщност се ограничава достъпът до касационно обжалване. Така или иначе дали ще ги има или няма?!
Янаки Стоилов:
Законът е над тълкувателното решение. Ако има изричен закон, няма да има тълкувателно решение.
Емил Радев:
Затова сме склонни между първо и второ четене абсолютно да дискутираме и ако е нужно, да ги намалим тези прагове.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Радев. Г-жо Недкова, заповядайте.
Костадинка Недкова:
Специално за издръжките мисля, че може да се предвиди някакво изключение – да влиза в сила на две инстанции, с оглед социалния момент. В смисъл да се подходи малко диференцирано към проблема. Но има и какво да се мисли от гледна точка на това, че в крайна сметка самият върховен съд, прилагайки чл. 280 на сегашния ГПК той достатъчно си ограничава обема на делата, които гледа. Т.е. ако ще се въвежда това, нека да се мисли тогава за ограничение на чл. 280 в смисъл да се допускат повече дела. Те хем на базата дали е интересен казусът за развитие на правото или .. но до 30 хиляди незащитими.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Ние говорихме с колегата Атанасов по един от пунктовете – „включително по вещни искове с данъчна оценка на имота до 50000 лв.” Това значи голяма част от България, където данъчните оценки са по-ниски – те просто трябва да бъдат изключени. Данъчните оценки по села и градове?!
Това, което колегата Радев каза, е резонно. Това е един примерен текст, който е на първо четене. Разбира се, ние можем да вземем и някаква ориентировъчна справка за имотите и данъчната оценка, все пак наистина да не се свива възможността на голям брой граждани. А това са най-чувствителните искове вещните права.
Юлиана Колева:
Аз съм съгласна с това, че тези прагове са изключително дискусионни. Убедени сме в това, че те няма да останат в този вид. Няма да преповтарям казаното от колегата, че това всъщност е едно към едно пресъздадено предложението на ВКС. Обаче искам да наблегна това, че всъщност нашият мотив да внесем този ограничител, по принцип говоря, а не като прагове в чисто имуществено отношение, е изпращането във Върховния касационен съд като едно тълкувателно място, като съд който тълкува и уеднаквява прилагането. Защото в момента ние се сблъскваме, говоря като органи, които наблюдават отстрани работата на съдебната система, ние се сблъскваме с противоречиви решения дори на различни не отделения, а на различни състави от едно и също отделение на Върховния касационен съд при идентични казуси. Това е, според мен, по-големият проблем и трябва да създадем условия на Върховния касационен съд да уеднакви, от една страна, своята практика, и след това да тръгне по пътя на тълкуването да уеднаквява практиката на съдилищата, особено там където няма възможност за наблюдение и контрол чрез касационното обжалване. Но това може да стане само ако се нормализира количествено работата му.
Янаки Стоилов:
Аз не оспорвам изцяло казаното от г-жа Колева, но някак си това е някакъв идеализиран подход към проблема. Трябва да се решават и двете задачи едновременно. Защото, ако някой ни даде статистика какъв е процентът на отменените решения по граждански дела на първоинстанционните и въззивните съдилища, защото аз по памет сега не мога да го кажа, ако този процент бъде сведен под 10 или между 5 и 10, тогава може някак да се пренебрегне фактът, ако е незначителен процентът на отменяните решения. Според мен е твърде рано ние да освободим долните инстанции от респектиращата роля на Върховния касационен съд по конкретните им решения, а не просто по насочване на практиката. Затова аз смятам, че § 8 трябва, както по някои от видовете искове, така и по тези количествени параметри, да бъде доста свален от предложението. Аз се надявам, че вие го внасяте като повод за дискусия и се надявам, че те наистина ще бъдат коригирани значително.
Анастас Анастасов:
Бих искал още нещо да добавя, че е въпрос на администриране на председателя на който и да е съд, да си констатира противоречивата практика в съда и когато е необходимо да взима мерки за обсъждането. Знаете в закона какво пише, че винаги районният съд може да поиска от окръжния определено тълкуване, когато има противоречива практика на различни състави. По същия начин окръжният може да поиска от по-горната. Председателят на върховния съд ако прави ежемесечна проверка на постановените актове по едни и същи казуси или текстове и ако констатира такава, да сяда да си прави тълкувателните постановления.
Димитър Лазаров:
Само с една дума в подкрепа на дискусията за практиката за отменените и изменените актове, те са 12-14 на гражданските колегии, но както и при наказателните, които са 42%, но това е средно за страната и се оказва, че в някои региони е много по-висок процентът, което с тези прагове наистина ще се окаже голям дисонанс в достъпа до правосъдие. Някъде са 30-40, но другаде са 5-6, но общо е 10-12.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Лазаров. Други желаещи за изказване по двата законопроекта? Заповядайте.
Красимир Влахов:
Г-жо Председател, понеже ние имаме още няколко предложения, възможно ли е да ви ги предоставим, за да ги имате предвид между първо и второ четене по ваша преценка. Ще ви ги представя с мотивите.
Искра Фидосова:
Моля да ги представите, включително и по това, което коментирахме сега, да се прецени много внимателно диференциацията по § 8 и размера праговете.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 002-01-68, внесен от Министерския съвет на 16.07.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 054-01-65, внесен от Емил Йорданов Радев и група народни представители на 30.07.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По трета точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 054-01-64, внесен от Емил Йорданов Радев и група народни представители на 30.07.2010 г.
Колега Радев, Вие ли ще представите мотивите накратко? Заповядайте.
Емил Радев:
Уважаеми колеги, предложените промени в Търговския закон засягат материята на несъстоятелността, която в условията на криза е все по-прилагана и многократно се е увеличил броят на делата за неплатежоспособност в българските съдилища. Някъде и десетократно.
С преходните изменения на Търговския закон беше подобрена уредбата на Глава несъстоятелност, но практиката показва, че уредбата предоставя повече способи и начини за защита на длъжника и на интересите на кредиторите, където също трябва да се намери един ясен баланс. В условията на икономическа криза трябва да се дадат и нужните законодателни решения, защото несъстоятелността е едно универсално изпълнително състояние и то касае доста широк кръг от засегнати субекти.
В мотивите подробно са изложени предложенията за промени – касае се и за разноските, и за обявяването, и за правото на обжалване на субектите. Също така отнася се и до масата на несъстоятелността. Включванията в оздравителния план на вземания. Също така защитата, която дава оздравителния план, възможностите за извън съдебно изпълнително основание след приемане на един оздравителен план и случаи на неговото неизпълнение.
Има и дисциплиниращи норми, които се въвеждат.
Има промени и в ДОПК, свързани, когато се касае за запорирано имущество, което е в масата на несъстоятелността.
Има промени и в Закона за особените залози, което касае също имущества, включени в масата на несъстоятелността.
Това е най-общо казано.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Радев. Колеги, имате думата за изказвания. Г-жа Недкова.
Костадинка Недкова:
Това, което е изложено като законопроект, изключително е синхронизирано с проблемите на съдилищата в практиката. Аз няма да преповтарям мотивите, които така подробно са изложени писмено към законопроекта, само искам да обърна внимание на § 7, за да прецизираме, че все пак планът може да бъде повече от един. Т.е. когато се изменя разпоредбата на чл. 700, ал. 1, т. 1 да се впише, че в момента на внасяне на съответния план. Защото едно лице, което има правото да бъде вносител на план, може да внесе няколко алтернативни плана. Това е едната хипотеза.
А другата хипотеза е когато имаме различни вносители. Съобразно всеки от тях да се съобрази плана с приетите вземания към съответния момент. Иначе би породило някакъв проблем в практиката по тълкуването кой план де факто, ако имаме няколко внесени. Това е редакционно.
В § 8 – „кредиторите по чл. 688, ал. 3” от Търговския закон. Това са новите кредитори, чиито вземания са възникнали след като вече е открито производство по несъстоятелност, след като на всички е афиширано това състояние. Имаме редица норми в търговската несъстоятелност, които дават приоритет на тези кредитори. Защото се счита, че иначе оздравителната процедура не би могла да бъде проведена, тъй като никой не би сключил сделки вече с един търговец, за който всеки знае, че е в състояние на неплатежоспособност. За тези кредитори е предвидено, че им се плаща на падежа. Този падеж може да изтича след датата на одобряване на оздравителния план. Тези вземания (говорим за новите вземания, възникнали след решението – откриване на производство по несъстоятелност, за новите кредитори) не са предмет на оздравителния план. Те не се преобразуват от оздравителния план. И ако ние предвидим съдът с решението да осъжда длъжника да плати тези вземания, ние ще саботираме самия оздравителния план. Това е първо. Второ, няма да се съобразим с изискуемостта на тези вземания, които могат да възникнат по-назад.
Така че тук мисля, че може да се мисли за някаква корекция на тази разпоредба.
Иначе всички останали разпоредби са съобразени с наложилата се напоследък практика на длъжниците, особено при обезпечените – когато имаме дадени от тях обезпечения и да кажем ипотека при един банков кредит, който е даден, да изместват датата на платежоспособност преди датата на ипотеката, поради което тя се счита нищожна на основание чл. 646 и по този начин банката от първи ред като обезпечен кредитор, преминава чак в осми ред на удовлетворяване, като хирографарен кредитор. Това за банковата система, особено в процес на криза? А имайте предвид, че длъжникът сам може да си подаде молбата. В Софийски градски съд ние задължително назначаваме вещо лице, което да изчислява коефициентите, икономическото състояние и цялата картина. Но масово в провинцията това не се прави. Законът предвижда, че когато длъжникът сам си подаде молбата се гледа в закрито заседание. Той си представи някакви книжа и по тях съдът определя една начална дата, която е много изгодна за длъжника.
Всички тези разпоредби, които няма да цитирам, са насочени в тенденцията да се даде възможност на кредитора да реагира. Да се даде възможност той да предяви молбата, като види че длъжникът е предявил такава, да се даде възможност, когато това е пропуснал, да се обжалва през въззивната инстанция в частта за началната дата на неплатежоспособност, за да може тя да бъде установена адекватно.
Останалите разпоредби няма да ги цитирам. Това е, което исках да добавя.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Недкова. Г-н Димитров и след това г-н Стоилов.
Тодор Димитров:
Благодаря, г-жо Председател.
Колеги, аз ще изкажа резерви по отношение на § 5 – измененията в чл. 639б. На практика това са продажби за издръжка на несъстоятелността. Това са особени случаи. Разширяваме кръга от възможностите, като внасяме една нова хипотеза за продажба на вещи, „чиято стойност не покрива разходите по съхранението им за периода до осребряване по общия ред.”
Според мен това е недопустимо и от гледна точка на това, че имам сериозна практика като синдик. При всички положения ще има различна практика в различните съдилища. Гаранция че ще има и сериозни злоупотреби от страна на синдици по този ред. Това са продажби в особени случаи. Тук минаваме на пряко договаряне. Аз не мисля, че е удачно. Още повече, че тази хипотеза – в този смисъл и Министерството н правосъдието са развили доводи, как ще определим периода до осребряване по общия ред, като не знаем кога е това осребряване. Т.е. ние периодът не можем да установим. Според мен, тук ще има много сериозни злоупотреби.
Според мен, това разширяване на кръга от вещите е абсолютно неудачно. Просто ще тръгне поредица от порочни практики. Аз не виждам такава необходимост да се включват такива вещи.
Янаки Стоилов:
Аз няма да разширявам темата, която постави г-н Димитров, тъй като тя не е предмет на закона, въпреки че е свързана с него, макар че ние можем да дадем доста примери за злоупотреби на квестори в банки, не само за синдици. Това го давам като сигнал за размисъл, че материята трябва да се гледа в различните измерения.
Искам да поставя два въпроса, които са свързани, но не ги намирам в част от инициативата на колегите в законопроекта. Дали те са ги имали предвид или да очакваме друго тяхно решение.
Едното е за случаите, когато лица, които в несъстоятелност си откриват безброй търговски дружества. Т.е. те са преминали през тази процедура, но утре започват някакъв нов бизнес. Отново се явяват в бяло и така до безкрайност.
Вторият случай е когато задлъжнели фирми към бюджета, на по-свободен език да го кажем, се прехвърлят на финансово несъстоятелни лица.
Тези въпроси се опитвахме да ги решим в миналото Народно събрание, но не само поради тяхната юридическа сложност, но не се събра критична енергия, за да се стигне до някакво решение. Те получиха частична, но не достатъчна подкрепа. Дали сте мислили по този въпрос и да очакваме ли някакво последващо решение. Защото той е поне толкова важен, колкото и поставените в законопроекта въпроси.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Заповядайте, г-н Радев.
Емил Радев:
Ще отговоря по ред.
По направените уточнения за § 7 напълно съответстват. Да, могат да се внесат няколко оздравителни планове, които са в различно време внесени в срока за оздравителен план и наистина мисля, че е много по-чисто в практиката да се пише съответния план, за да няма неясноти.
По отношение на § 8. Наистина това е един спорен въпрос и между първо и второ четене трябва да влезе едно уточнение, че това касае единствени ново възникнали вземания, които представляват разноски п несъстоятелността. Защото все пак тези разноски се контролират веднъж от синдика, веднъж от съда и още веднъж се одобряват и от събранието на кредиторите, така че има достатъчно гаранции, ако се ограничим до разноските по несъстоятелността.
По въпроса за вещите, чиито разноски не се покриват – разходите не се покриват за периода им. Първо, горе-долу е прогнозируем периодът, или поне минималният период, през който може да се осребряват дадените вещи. Този въпрос е реално от практиката. Защото какво става? Например, хладилен склад, пълен с ябълки, които са собственост на длъжника. Те не са бързо развалящи се вещи до момента, до който стоят в хладилния склад. Примерно, те имат стойност 10 хил. лв., а разходите им по съхранението, защото е предвидено те да стоят 20 дена, а не да стоят една година докато трае производството, в което време могат да се продадат, е примерно 3 хиляди лева на месец, в един момент синдикът няма инициативата, защото те са достатъчно запазени, да тръгне да ги продава. Разноските се трупат. Започна осребряването минимум след 8-9 месеца, такава е практиката, при добро стечение на обстоятелствата. Защото тук докато се стигне до списък на приетите вземания, с възраженията, с обжалванията, с качването по инстанциите, това става бавно, въпреки че това производството е замислено да бъде бързо производство, но на практика не става така.
Второ, тук синдикът не може да действа сам. Тук се казва: „съдът може да разреши на синдика”. Обикновено в такива случаи се назначават и вещи лица, които дават становище. Съдът след това становище дава разрешенията на синдика. Моите наблюдения са, че съдът се въздържа да дава такива разрешения на синдиците.
Пак казвам, това е един практически проблем, на който ние считаме да му дадем някакво решение, като сме сложили задължителната санкция на съда. Не сме оставили синдикът самостоятелно да взима тези решения. Но това е дебат, който може между първо и второ четене да се мисли и да се изчисти механизма, ако искаме да дадем повече гаранции. Може и със съгласието на кредиторите (на първото събрание на кредиторите). Може да се разшири още повече контролът върху тези действия на синдика.
Относно промените, които касаят лица, които са изпаднали в производство по несъстоятелност, убедени са или са били членове на управителни органи на такива дружества. В момента съществува такова ограничение, но то касае акционерите и участниците в управителните органи на акционерни дружества. Това ограничение не се урежда в Глава „Несъстоятелност” на Търговския закон. То е в главата, уреждаща дружествата. Ние тук не сме акцентирали върху това, защото в момента имам информация, че Националната агенция по приходите в предложения пакет от мерки точно за предотвратяване източването на фирми с цел неплащане на публични задължения са заложени такива мерки и ние ще ги разгледаме в целия пакет, когато бъде внесен. Така че решение по този въпрос ще има. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Радев. Г-н Димитров, заповядайте.
Тодор Димитров:
Колеги, да уточня каква е разликата. Аз не говоря за ябълки, за които е ясно, че бързо се развалят. Това са бързо развалящи се движими вещи. Говоря за съвсем нова хипотеза, като примерно, доколкото съм информиран, на практика сега има извършена такава продажба на кораб. Синдик продава кораб. Той преценява, че разходите по неговата охрана ще бъдат много големи и т.н. Тук говорим за големи злоупотреби. Не става въпрос за ябълки. Даже мисля, че има дисциплинарно производство в този смисъл. Наистина отваря сериозна „врата” тази нова хипотеза. Това са моите притеснения. Казвам го от практиката. Сега не е проблем един синдик и един съдия да си дадат разрешение да направят такава продажба, да се направи една експертиза, особено, когато периодът е вероятно такъв или еди си какъв. Аз го виждам кака е нарисувано. Бил съм 7 години синдик. Отваряме много сериозна врата за синдика. Моите притеснения са в тази посока. Ще има много сериозни злоупотреби. На практика ще имаме много случаи на такива продажби, които ще се обосновават единствено и само на една експертиза, а знаете как с правят експертизите. Благодаря.
Емил Радев:
Колеги, аз съм склонен и ще внеса между първо и второ четене специално за вещите, чието съхранение на практика трябва да се осребрят и да има санкция на кредиторите. Това ще го внеса, ако това е достатъчна гаранция. Кредиторите са най-заинтересовани на по-висока стойност да се продаде дадена вещ, да дадат своята санкция на общо събрание на кредиторите. Смятам, че оттам нататък няма друг който повече да иска да се вземе максималната стойност.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Тошев, заповядайте.
Ивайло Тошев:
Г-жо Председател, аз искам само да добавя, че този случай, за който говори колегата Димитров е изключението, а ние все пак правим норма за правилото. Това, което допълни г-н Радев смятам, че е достатъчно като гаранция, че за второ четене ще бъде изчистен въпросът.

Искра Фидосова:
Благодаря. Ако няма други желаещи за изказване, да преминем към гласуване.
Подлагам на гласуване на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 054-01-64, внесен от Емил Радев и група народни представители на 30.07.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Благодаря на колегите магистрати за активното им участие днес. Очакваме по-голяма активност и присъствие в бъдеще. Ще ви изпращаме покана за всяко заседание. Благодаря.
Продължаваме с последната точка от днешния дневен ред.
По четвърта точка - Обсъждане на първо четене на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 002-01-66, внесен от Министерски съвет на 16.07.2010 г.
От Министерството на културата присъства заместник-министър Дерелиев, Георги Дамянов, директор на дирекция „Авторско право” и Катерина Пашова, началник на отдел в дирекция Авторско право”.
От страна на вносителите ще представи законопроекта заместник-министър Дерелиев. Заповядайте.
Димитър Дерелиев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги,
Законопроектът е изготвен от една голяма междуведомствена работна група, назначена със заповед на министъра на културата, която включва най-широкия възможен кръг заинтересовани лица. Голяма част от тях са тук. Много се радвам затова.
Предлаганият Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права се въвежда необходимостта от прецизна правна уредба, регулираща дейността на организациите за колективно управление на права. Действащите понастоящем текстове не регламентират в достатъчна степан редица въпроси, които касаят представителността на организациите, реалната защита на правоносителите и механизма за гарантиране на публичност и прозрачност. Към настоящия момент в Министерството на културата са регистрирани 34 такива организации, а реална дейност осъществяват само 4-5 от тях.
С цел разрешаването на посочените проблеми Законът за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права предвижда дейността по колективно управление на авторски и сродни на тях права може да се упражнява след регистрация в Министерството на културата. Предвижда се регистрацията да се отнася за конкретно определени категории права, видове защитени обекти и начини на използване. Предвиден са хипотези за отказ от регистрация, както и възможности за последващ надзор от страна на Министерството на културата. Регистрираните организации следва да изготвят и представят за утвърждаване от министъра на културата тарифи във връзка с колективното управление, което извършват. Предлага се в определени сектори, където носителите на права и ползвателите са особено многобройни, възнагражденията да се събират само от една организация, която след това да се разплаща с останалите в зависимост от обема на представителната им власт. Същевременно законопроектът предоставя гаранции за защита интересите на носителите на права, които не членуват в организация за колективно управление, но за които там постъпват възнаграждения.
Предлаганият законопроект предвижда възможност за провеждане на медиация при спорове по повод сключването или изпълнението на договор между организации и ползватели. Предвижда се и публикуване на тарифите на организациите за колективно управление на права – нещо, което отдаван е практика в по-голямата част от Европа.
Преходните правила в края на законопроекта предвиждат организации за колективно управление на авторски и сродни на тях права, които към датата на влизане в сила на закона са били регистрирани по стария ред в Министерството на културата и през последните пет години реално са събирали и разпределяли възнаграждения, да могат да подадат заявление за регистрация и да продължат дейността си до произнасянето на министъра на културата по него.
Законопроектът съдържа също отделни текстове, с които се дава нова, по-прецизна редакция на разпоредби, с които са въведени директиви на Европейския съюз, прецизират се съставите на административни нарушения, завишава се размерът на предвидените глоби и имуществени санкции, въвежда се възможност за налагане на принудителни административни мерки по отношение на нарушителите.
С цел облекчаване на изискванията към стопанските субекти се предвижда изменение в Закона за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права, като се премахва изискването за представяне на удостоверение за актуално състояние и удостоверение за регистрация по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Благодаря за вниманието.



Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Дерелиев. Колеги, имате думата за изказвания, за въпроси по законопроекта, както колегите народни представители, така и представителите на присъстващите тук асоциации и дружества. Ние не сме водеща Комисия по този законопроект. Благодаря на г-жа Даниела Петрова, председател на водещата Комисия по този законопроект, че присъства на заседанието на Правна комисия.
Имате думата за изказвания и въпроси. Заповядайте.
Мариана Лазарова: изпълнителен директор на сдружение „Copy BG”
Сдружение „Copy BG” е организация, която е създадена специално да събиране на компенсационните възнаграждения по чл. 26 от Закона за авторското право. Нищо в мотивите не е посочено по отношение на чл. 26 и аз искам да взема отношение по него, тъй като законопроектът предвижда неговата отмяна.
Сдружение „Copy BG” всъщност обединява дружествата, които представляват правоносителите, имащи право на такова компенсационно възнаграждение. Членове на това сдружение са „Музикаутор”, „Филмаутор”, „Театъраутор”, „Артистаутор” и „Профон”. И трите категории правоносители – автори, изпълнители и продуценти, които имат право на това възнаграждение, са представени с дружеството.
Предложението за отмяна на чл. 26 всъщност повдига изключително тревожни проблеми и ще създаде изключително сериозни проблеми, защото компенсационните възнаграждения са всъщност начин – това е възнаграждение, което се дължи на правоносителите за масовото и неподлежащо на контрол от страна на автора, респективно на изпълнителите или на продуцентите копиране за лично използване от физически лица на защитените от закона обекти. Всъщност компенсационните възнаграждения са условие за допускане на това свободно използване, каквото нашият закон допуска в чл. 26. Ако така бъде приет законът с отпадането на чл. 26, фактически нашият закон ще бъде в открито и явно противоречие със съответната разпоредба на Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, която директива задължително изискване за допускане на такъв вид ограничение на абсолютното право на авторите, респективно на другите правоносители да разрешават използването на своите произведения е това ограничение да бъде съпроводено със справедлива компенсация. Това условие е залегнало още в Бернската конвенция за закрила на литературни и художествени произведения, така че подобна отмяна би влязла в противоречие и с тази международна разпоредба, както и с редица други, по които Република България е страна.
Нещо повече, освен откритото противоречие, което може да доведе до въвличане на страната ни в процедура по несъответствие на законодателството ни с европейското право, и разбира се, отражението на престижа на България като страна, в която очевидно нивото на защита на авторското право ще бъде изключително понижено, то и без това сега не е особено високо по оценка в рамките на Европейския съюз. Освен това, последицата от една такава отмяна ще бъде едно изключително сериозно накърняване на интереса на държавата, тъй като по сега действащата уредба 20% от тези възнаграждения постъпват в Национален фонд „Култура”. За нас е необяснимо в днешните условия на тежка финансова криза, когато всъщност държавата има пряк интерес от такива вземания, тя да се откаже от тях. Тези средства всъщност са възможност да бъде подпомогнато оцеляването и развитието на българската култура. Отмяната на чл. 26 ще накърни сериозно интереса на държавата.
Освен това, така ще се лиши държавата и от приходи под формата на данъци, тъй като тези компенсационните възнаграждения, след като са разпределени между съответните правоносители също подлежат на облагане с данък.
И не на последно място, разбира се, това ще доведе и до ощетяване на стотици хиляди български и чуждестранни автори и правоносители, лишавайки ги от справедливата компенсация за това, че наистина не може да се контролира масовото възпроизвеждане от физически лица на техни произведения и други защитени обекти.
Ние считаме, че това предложение не е добре обмислено, не е съобразено и със законодателството, както и с международното такова, и ще бъде в изключителен ущърб на държавата ни.
Международната творческа общност, международните защитни организации, които обединяват дружества като нашето и като тук присъстващите останали дружества, реагираха незабавно и еднозначно на това предложение в законопроекта, като писма са изпратени и до вашата комисия и до Комисията по култура с протест срещу предложената отмяна.
Благодаря ви за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-жо Лазарова. Г-н Камбуров, заповядайте.
Гриша Камбуров:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Колеги, пред вас е представено нашето мотивирано становище, което се надявам, че всички сте получили. Аз ще се спра само на няколко основни момента от него.
Внесеният от Министерския съвет Законопроект за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права е изключително навременен, добре балансиран и е насочен в усъвършенстване на действащия закон в посока детайлизиране на разпоредбата на чл. 40 от Закона за авторското право и сродните му права, касаеща дейността на организациите за колективно управление на права. Действащите понастоящем текстове не регламентират в достатъчна степен редица въпроси, свързани с представителността на този вид организации и не осигуряват баланс между интересите на правоносителите и ползвателите, което изкривява възможността за реален преговорен процес, от една страна, а от друга, създаването на предвидима и стабилна среда за работа и на двете страни.
С предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права се дава възможност да бъдат успешно и ефективно преодолени следните недостатъци и непълноти в действащия текст на чл. 40:
На първо място, това е определяне на тарифите на организациите за колективно управление на права;
На второ място, разрешаването на спорове;
На трето място, разрешава се въпросът при наличието на повече от една такава организация за един и същи вид права, с която ползвателят ще трябва да има сключен договор.
Предвидени са специални текстове за надзор върху организациите за колективно управление на права в унисон с европейската практика. Тук искам да подчертая, че България е единствената държава в Европейския съюз, в която Законът за авторското право и сродните му права в тази посока е изключително либерален и няма текстове, които да регулират този вид дейност. Във всички останали държави, дори и в момента в някои от тях текат процеси на приемане на законодателни текстове именно в тази посока с по-рестриктивен режим.
Предвиден е ежегоден отчет към министерството на културата от този вид организации, за да има в максимална степен публичност и прозрачност в тяхната дейност.
Представителността на организациите като основен проблем също е добре обсъдена и застъпена в законопроекта.
Според анализът, който ние направихме, са отменени текстове, които в продължение на повече от 17 години не са заработили у нас, а прилагането им може д създаде предпоставки за нарушаване на честната конкуренция между различните стопански субекти.
При анализ на съответствието с правото на Европейския съюз и внесеният законопроект, предвид факта, че той е минал на съгласувателната процедура по чл. 32 от Устройствения правилник на Министерския съвет с така предложения текст имаха възможност да се запознаят абсолютно всички министерство, включително дирекция „Европейско право” към Министерския съвет, която, щом като проектът е на вниманието на Народното събрание, не е имала забележки. Така че аргументите, че ще влезе в остро противоречие с правото на Европейския съюз с редица актове, по които България е страна членка, са неоснователни в тази посока.
Още повече, що се отнася до ощетяването на държавния бюджет, едва ли има с какво да бъде ощетен държавния бюджет, след като 17 години този текст на чл. 26 не е заработил и във фонд „Култура” не е влязъл нито един лев.
Искам да изразя нашата подкрепа за Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права. Упълномощен съм и от Съюза на издателите да подкрепя този законопроект и от тяхно име. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря. Заповядайте. Моля да се представите.
Ина Кирева:
Аз съм изпълнителен директор на Дружеството за колективно управление на правата на музикалните продуценти и на артистите изпълнители „Профон”.
Искам да благодаря на уважаемата г-жа Председател и на уважаемите членове на Комисията по правни въпроси затова, че сме тук. За нас това е много важно, въпреки че не сте водеща комисия, но г-жа Даниела Петрова е тук, което ми дава още един много важен аргумент да изразим нашите становища по законопроекта.
За съжаление, нашето отношение към този акт на законодателно усилие, за което сме благодарни все пак на Министерството на културата, не е еднозначно. От една страна, като дружество за колективно управление, което е от групата на тези, които ефективно и реално съществуват на пазара, което работи, което е легитимно и които имат един съществен и много сериозен репертоар зад гърба, които имат международно признание и контакти, които събират и разпределят в крайна сметка средства към правоносителите, мога да кажа, че ние очаквахме с нетърпение промените в този законопроект, защото чрез този законопроект, добрата новина е, че Министерството на културата и компетентните органи ще могат да се справят с сега съществуващите огромен брой кухи структури на базата на едно доста фрагментарно и либерално законодателство – много кратък текст, който да регламентира колективното управление в чл. 40 в сегашния му вариант. Това е за нас една промяна, която аплодираме. Защото крайно време беше да се въведе ред и да има наистина на пазара, на който много трудно се оцелява и който е изключително важен за нашите членове – за правоносителите и въобще за целия креативен сектор доколкото е една инфраструктура за финансирането му, за оцеляването му, за инвестиции в нов талант, то трябваше да се въведе този ред.
Но това, което от друга страна ни тревожи, е, че цялата тази процедура много детайлно, даже прекалено детайлно разписана в законопроекта, представлява един прекалено засилен контрол, с прекалено много бюрокрация, с много подзаконови актове, с много заповеди, със страшно много преписки между дружествата и министерството и ние съвсем естествено си задаваме въпроса съществува ли в Министерството на културата административен капацитет, който да поеме тази натовареност. Затова призоваваме уважаемите законодатели да помислят по този въпрос, защото в един момент, когато държавата дава ясен знак за икономии, съкращения, оптимизиране на държавния апарат, ако искаме реално цялата тази процедура да се случи по един добър начин, така че да не се блокира работата на един много съществен за креативната индустрия сектор, какъвто е колективното управление, ние трябва да се замислим дали ще се обезпечи съответно административния капацитет на министерството с щатове и с бюджет. Това за нас е един много съществен отговор.
Освен това, тази тежка бюрократична комуникация ще изисква и от наша страна една сериозна инвестиция в административен капацитет, което несъмнено ще се отрази на нашите тарифи. Така е нормално. Услугите, когато са повече, струват по-скъпо.
Освен това, по този начин ние се опасяваме от въвеждането на законов монопол. Освен това, създава в някои от дружествата усещане за една по-голяма сигурност, но сме на една крачка от казионност – нещо, до което не бихме искали да стигнем. Вече сме гледали този филм. И това, което мога да кажа е, че Директивата за услугите на Европейския съюз е категорично против подобен подход и затова в момента имаме много сериозна наказателна процедура срещу Унгария и Чехословакия, тъй като те са си позволи лукса да имат законов монопол. Напротив, ние смятаме, че една добра бизнес среда за колективното управление, би могла да гарантира широка ефективност на тези дружества, да ги направи атрактивни за правоносителите и по един естествен начин и това е пътят, по който нещата се случват в Европейския съюз, по един естествен начин да стане това доминиращо положение на сериозни, прозрачни, добре работещи сдружения, които да бъдат удобни за ползвателите, като „едно гише”, на което те да получат дължимите услуги.
Друг един въпрос, който бих искала да засега, е въпросът с тарифите. Безспорно това е ключов въпрос за нашите членове, доколкото самият смисъл на дружествата за колективно управление е да генерират ресурс, който след това да се връща към самите правоносители. Водеща позиция на нашите партньори от Европейския съюз, тъй като аз съм член на един такъв клуб на сдружение под егидата на Международната федерация на звукозаписна индустрия, в общи линии много важният критерий затова са добри едни тарифи, е дали те отговарят на пазарната стойност на правата. Аз се страхувам, че ако ние прегърнем една изключително бюрократизираната процедура, която ни се предлага в законопроекта с колизия между два подхода: от една страна, аргументиране на икономическа обосновка, методология – нещо, което ние абсолютно приветстваме и мисля, че това е пътят, по който трябва да вървим, и задължително преговаряме с някакви определени субекти, които за съжаление, на нашия пазар са много неясни като партньори. Тъй като имаме сектори, в които се ползва нашия продукт, но има една, бих казала, множественост на представителни организации и субекти, и ние няма да знаем с кого партнираме в този процес. А имаме задължително условие за референция за проведени такива преговори.
И не на последно място, мисля, че би трябвало все пак този, който създава продукта, създателят на продукта да има решаващата роля при определяне на пазарната цена на правата.
Накрая, отново бих казала, че изпитваме мисъл за Министерството на културата и за начина, по който въобще ще води тази мъчителна дълга кореспонденция, накрая ще се формират тройки от определени чиновници, с цялото ми уважение към административния капацитет, с хора, които много малко разбират от начина, по който се създава творческия продукт и неговата пазарна стойност. Мисля, че трябва да оставим по-малко държава в едни толкова специфични пазарни отношения, каквото е отношението между ползвателите на креативни продукти и техните създатели. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-жо Кирева. Ще ви помоля за по-кратки изказвания и по един представител от организация.
Аз слушах г-жа Кирева и ще си позволя да й задам един въпрос. Не разбрах! Изцяло сте против и не подкрепяте създаването на дейност по колективно управление на авторските права. Заповядайте.
Ина Кирева:
Напротив, ние сме една от малкото работещи сдружения, уважаема г-жо Фидосова. Ние искаме този сектор да се развива по един нормален европейски начин.
Искра Фидосова:
Кажете ми простичко. Подкрепяте или не подкрепяте. Вие казахте, че не подкрепяте. Слушайки Ви много внимателно, останах с впечатление, че не подкрепяте, но не казахте нищо конкретно, с което не сте съгласни.
Ние сме Правна комисия и трябва да гледаме законопроекта от правна техника и от правна гледна точка дали това, което е представено пред нас като законопроект, отговаря на изискванията на закона, законът с главно „З” имам предвид. Всички тези неща вие ще си ги кажете с подробности и по целесъобразност във водещата Комисия, която се занимава с тази материя. Затова ви моля по-кратко и да ни кажете къде са вашите конкретни бележки, за да можем ние да се ориентираме и да изкажем нашите становища като народни представители.
Ина Кирева:
Като минимум мога да кажа две противоречия с директивата за услугите и сериозно противоречие с Copyright директива (чл. 5, ал. 2) във връзка с управлението на...
Искра Фидосова:
Това е по отношение на синхронизацията в съответствие с изискваният на европейското право. Това са вашите бележки всъщност? (Да.) Добре.
Ина Кирева:
Представили сме писмено становище и бих искала уважаемите народни представители, ако могат, да се запознаят с него.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Севов, заповядайте.
Сашо Севов: Българска видео асоциация
Уважаеми господа народни представители,
Уважаеми колеги,
Ще бъда съвсем кратък. В България има един основен проблем, свързан с авторското право и той се нарича „интернет пиратство”. Този проблем беше изведен като приоритетен в Плана за действие на Съвета за защита на интелектуалната собственост. За съжаление настоящият законопроект практически не включва почти нищо в тази проблематика. Единственото нещо, което остана като възможност, това са принудителните административни мерки, но те сами трудно могат да доведат до какъвто и да е резултат, въпреки че могат да се прилагат и в тази посока.
Имаше предвидени корекции в Закона за електронната търговия, които отпаднаха по пътя към Народното събрание и те не са внесени тук. Това беше една изключително важна корекция за синхронизиране с европейските директиви и европейското законодателство, предвид на това, че нашият Закон за електронна търговия, който копира буквално Директивата за електронна търговия не е включил важни членове, пропуснати са, които изключват възможността административен орган да налага забрана за извършване на нарушения към доставчиците на интернет. Тази промяна е много съществена. Затова аз бих искал да направя като предложение тази промяна, която беше предвидена в първоначалния вариант и която като текстове я имаше в Министерството на културата, отново да бъде включена, за да може принудителните административни мерки да имат някакъв ефект.
Това е в основни линии. Няма да отделям повече време за допълнителни аргументи. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Севов. Заповядайте.

Мариана Андреева:
Имам удоволствието да представлявам сдружението, в което членуват лицата, създаващи български филми – сценаристи, режисьори и оператори, които творят българско кино и телевизия - Филмаутор.
В дух оперативност съвсем конкретно бих посочила нашата загриженост по отношение на предложения законопроект. Преди това си позволявам аз изразя абсолютната ни солидарност със заявеното от вносителя и от преждеговорящите колеги, че промяна е необходима в сферата на колективното управление. Действително ние сме една от малкото държави членки, в които тази уредба не е детайлно разписана.
Загрижеността ни произтича от това, че въпреки нуждата от такава промяна, така предложеният законопроект по-скоро не отговаря на конкретиката в отношенията между правоносители и ползватели.
Освен заявеното по чл. 26, че имаме резерви в посока на това, че предложеният проект би бил в пряко нарушение с Директива 29/2001 на Европейския парламент на Съвета, наред с това в конкретен план нашата загриженост произтича от това, че по отношение на упражнявания върху организациите за колективно управление контрол, начина на формиране на техните тарифи и съответно последиците при неизпълнение на съответните задължение, по наше разбиране е разписан един режим, особен административен режим, който е специален по отношение на общия режим, предвиден в Административно-процесуалния кодекс. Тук възникват множеството въпроси дали и доколко така разписаното в законопроекта съответства на принципите на българското административно право.
Извън тези две съображения, по повод на чл. 26 и несъответствието с Директива 29/2001 г. и особената административна процедура, която е разписана в проекта, която по наше мнение не е изведена докрай като последици, не е взето предвид дори и обстоятелството, че има отлики между общия и индивидуалния административен акт, си запазваме правото да изразим конкретните съображения във водещата комисия, както г-жо Председател, Вие предложихте.
Отново ще повторя, в дух на оперативност, бих искала да приключа с последното. Колективното управление на права е все още най-евтиният и най-ефективен начин за уреждането на права от гледна точка на ползватели – тези, които ползват защитено съдържание. В този смисъл колективното управление на права е нужно не само на създателите на творчески продукти, но и на хората, които го ползват, защото то дава възможност правата да бъдат уреждани на така наречения принцип „на едно гише”. Именно затова ние като представители на правоносителите, които биха желали да работят в нормална среда с ползвателите, бихме искали да бъде създадена правна рамка, която да създава еднакво добри условия за всички ни. Благодаря ви.


Искра Фидосова:
Благодаря Ви. Един уточняващ въпрос. Имахте предвид разпоредбите на целия § 11, чл. 40 по отношение на административното... (Да.)
Аз също от това, което прочетох, имам въпрос може би към вносителите. Тъй като виждам, че има смесване на регистрационен и разрешителен режим едновременно в един и същи параграф. По отношение на регистрационния е добре. Обаче като се стигне до разрешителния (ал. 4), става въпрос за едно споразумение.
Първо, защо се отива към този подход като правна техника за смесване на едно и също място на два режима.
Второ, какво ще последва, ако не се стигне до подписване на такова споразумение по ал. 4 на чл. 40б. Означава ли това, че ако не се стигне до подписване на споразумение, под въпрос става и регистрацията, тъй като са смесени двата режима на едно и също място.
Димитър Дерелиев:
Ще помоля главния юрисконсулт на дирекция „Авторско право” на Министерството на културата да отговори.
Катерина Пашова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Колеги, аз не смятам, че има смесване между регистрационен и разрешителен режим. Може би грешката е в мен, разбира се.
Искра Фидосова:
Има смесване като правна техника на едно и също място разписано.
Второ, има взаимна зависимост между едното и другото. Поне така го чета в ал. 4.
Катерина Пашова:
Ще обясня така от практическа гледна точка.
Нагласата и причината за появата на този текст тук е следната. Говоря за чл. 40б, ал. 4. Този текст визира хипотези, в които публичното изпълнение е най-типично и най-често срещано. По тази причина сме приели, че по-лесно за ползвателите и по-оправдано една организация да преговаря с ползвателите. Това е разписано и в текста. Така, когато вече има организация, която е получила регистрация за тези категории права, и за тези видове използване, в случай, че се появи втора, която желае да получи регистрация за същите видове права или произведения, то тогава това разрешение би могло да бъде получено единствено и само в случай, че двете организации - вече регистрираната и ново кандидатстващата, се споразумеят по между си коя от тях двете ще преговаря с ползвателите. Логиката е негативната реакция на ползвателя, ако при него дойде днес една организация и му предложи да сключи договор за определени видове права и произведения и на следващия ден се появи втора за същото.
Искра Фидосова:
Чета: „Регистрация и контрол”. Това наименование на глава или раздел е? В ал. 4, т. 3 се появява разрешението. Това имам предвид под смесване на две процедури – на два режима.
Катерина Пашова:
Кое гледате Вие?
Искра Фидосова:
Гледам заглавието на § 11. „Регистрация и контрол”. Чл. 40б, ал. 4, т. 3 се появява разрешение и едно споразумение. Това споразумение, ако не се подпише, какво следва.
Катерина Пашова:
Вероятно думата е употребена неправилно. Думата „разрешение” трябва да бъде заменена с „ново удостоверение”. Просто е останало от предишен вариант. Добре, че го видяхме.
Искра Фидосова:
Разрешение е съвсем различно нещо. От това следват още няколко въпроса в тази посока.
Кой още иска думата. Заповядайте.
Магдалина Тодорова: изпълнителен директор на „Музикаутор”.
Аз съм изпълнителен директор на Дружеството за авторско право и представлявам автори, техните издатели на територията на България.
Това, което искам да кажа на уважаемата г-жа Председател и на всички уважаеми народни представители е, че реално погледнато ние всички, които присъстваме тук, бяхме в работната група, която изготвяше този законопроект и съответно всички тези съображения, които в момента се излагат тук, бяха изложени и там. Ние ги обсъдихме и в крайна сметка стигнахме до една философия, за която мисля, че всички се обединихме и зад която „Музикаутор” продължава да стои.
Основните изменения и философията, която е зад закона, е това, което ние всички искаме. Т.е. искаме един действащ механизъм за колективно управление, който действа навсякъде по света и действа с тези принципи, които са заложени в промените.
Не съм съгласна, че има монопол. Тази дума звучи ужасно страшно и всички изключително много бягат от нея и включително и съответно и Европейската комисия. Тук въобще не говорим за монопол. Тук става въпрос за едно регулиране на една ситуация, която в момента е абсурдна. В момента на територията на България за 8 млн. души население действат 35 дружества за колективно управление. Сам разбирате, че в тази среда ние няма как да действаме. Специално в нашата сфера действат 8 дружества. Всяко едно от тях твърди, че може да представлява някакъв неограничен репертоар, което изключително много обърква ползвателите и създава предпоставка съответно за неприлагането и неизпълнението на закона. Затова в това отношение сме изключително „за” промените, които са предложени.
Като цяло смятаме, че законът е в съответствие с европейската тенденция, която е именно прозрачност и улеснен достъп до правата. Защото в момента се създава едно изключително объркване в ползвателя. Тук се дава възможност затова, което на английски се нарича ......, т.е. отивате на едно място, плащате и знаете, че по този начин сте уредили правата.
Като цяло следва да кажем, че по отношение на чл. 26 трябва да бъде обърнато сериозно внимание. Защото не може да има свободно използване без да има компенсация за него. Трябва да бъде намерен начинът за тази компенсация. Има много модели. Всеки един от тези модели може да бъде приложен и на нашата територия, но просто трябва да има модел за такова компенсационно възнаграждение.
Като цяло подкрепяме законопроекта.
И още нещо, за което си говорихме в работната група. По отношение на глобите. Те са повишени в сравнение с нивата, на които бяха до този момент, но реално погледнато ние искаме те да станат в размер такъв, че да имат санкционен ефект върху тези, които нарушават закона. Защото в момента дали продаваш гевреци на улицата без разрешение или ползваш в хотел „Дюни” музика, без да плащаш, глобата е една и съща – 300 лв., което за нас не е вариант.
Това са двете неща, на които бихме искали да обърнем внимание. Иначе като цяло стоим зад този законопроект.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Тодорова. Сега да дадем възможност на колегите народни представители за въпроси и изказвания. Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Признавам, че не съм в детайли запознат с материята, но слушайки и четейки вашите писмени становища, възникнаха някои въпроси. Може да прозвучат наивно. Това на „Профон” по-скоро е емоционално написано, но г-жа Фидосова каза, че тук е Правна комисия в крайна сметка. Останалото е въпрос на другата комисия. На няколко пъти срещнах „монопол”. Аз не мисля, че кой знае каква разлика има между държавния монопол и монопола на една организация или на две организации. Защото тук прозира изцяло този текст.
Второ, навсякъде в изказванията се чува чл. 40. Не ми стана ясно дали имате предвид чл. 40, чл. 40а, чл. 40б, в, г, д и като юрист си позволих да погледна. Специално в чл. 40 не виждам нещо, което да притеснява някого. Той е един общ член.
Искам да попитам. В крайна сметка виждам едно противоречие. От една страна, казвате, че е крайно време законодателят да уреди хаоса в целия този процес, тъй като има много организации и е явно, че има някакъв проблем, а в същото време започва да се говори за монопол. Може да има нещо такова?!
Аз искам да попитам как мога д стана член на „Профон”. Моя фирма, едноличен търговец, юридическо лице, акционерно дружество. Как ще ме приемете?
Ина Кирева:
Трябва да отговаряте на два критерия: да бъдете или музикален продуцент, за което трябва да предоставите доказателства, че сте финансирал създаването на музикално произведение, на звукозапис, видео запис или да....
Димитър Лазаров:
Това изискване на закона ли е? Аз мога ли като юридическо лице да създам едно сдружение и да упражнявам същите тези правомощия с малко по-либерален режим и да сключвам договори с правоносителите.
Ина Кирева:
Има доста структури, които точно така действат.
Но разликата между нормалната среда и абсурдната, в която сме в момента....
Димитър Лазаров:
Благодаря. Отговорихте ми на въпроса. Изясни се. Той беше малко провокативен. От една страна излиза, че е добре да ги няма другите сдружения за колективно управление на права, които имат много по-либерален режим за членство, но да останат някои от тези, които са еди-какви си. Аз така схващам вашите изявления.
Ина Кирева:
Режимът навсякъде е един и същ. Ние прилагаме европейските практики и европейските модели. (Вие Профон и с вашия Устав.) Да, с нашия устав и с добрите практики, които споделяме с всички сродни организации в Европа.
Димитър Лазаров:
Добрите практики са нещо хубаво, но когато говорим за закон е нещо друго. А мен ме интересуват законите. Прочетох тук, че има противоречие с Директива 29/2001 г. Кажете кое точно е противоречието, за да си го отбележа.
Искра Фидосова:
Г-н Лазаров, в момента правим справка с Директивата и след малко ще вземем отношение по този въпрос.
Димитър Лазаров:
С цялата Директива ли или с конкретни текстове. (С чл. 5)
Искра Фидосова:
В момента правим справка за чл. 5 от Директивата и след малко ще вземем отношение. Становището на отдел „Европейско право” е, че отмяната на чл. 26 от закона не е в противоречие и нарушение с изискванията на директивата.
Ина Кирева:
Това е хипотезата за справедливото възнаграждение.
Димитър Лазаров:
Ние ще си го прочетем. Справедливото възнаграждение е нещо друго. Ние сме още на фазата има ли нужда от чл. 40, чл. 40а и т.н. Справедливото възнаграждение е нещо последващо.
Ина Кирева:
Това за нас е изключително важно, тъй като една голяма част от чл. 40....
Димитър Лазаров:
Справедливото възнаграждение е нещо, което касае и правоносителите и ползвателите и съм чувал от ползватели, че наистина се получава така, че няколко организации идват и искат да им бъдат заплащани такси. Очевидно е, че има някакъв проблем и трябва да се намери решение на този проблем. Но четейки чл. 40, макар и не внимателно, чл. 40а, чл. 40б и т.н. щеше ми се да чуя по-точно и по-конкретно, изключая това, което г-жа Фидосова каза за чл. 40б, ал. 4, т. 3. Иначе това е много общо. Ние сме Правна комисия. Кажете конкретно, примерно, чл. 40ж, т. 5 противоречи на Директива еди-коя си. А вие ни казахте: Ние подкрепяме закона, но имаме такива и такива забележки. Правно кажете – чл. 40 противоречи на еди-кое си. Просто ние сме такава комисия. Останалото е целесъобразност. А наистина има проблеми. Аз съм почти сигурен, че ако едно дружество е сключило правата за издаване на един диск, а другото – на една песен, а някой компилира правата и диска, и е сключил отделен договор, и ползвателите наистина стават ненормални. Това е сериозният проблем. Но вие не казвате как да решим този проблем. Вие говорите за монопол. Може би имате основание! Аз съм против, както за държавния, така и за частния монопол.
Мисля, че проблемите са малко по-други.
Искра Фидосова:
Благодаря. Да се върнем на правните въпроси.
В § 33. Преходни и заключителни разпоредби.
„... през последните пет години” – начален момент на тези 5 години – първи въпрос.
И втори въпрос. В същия § 33 още веднъж се придава изключително важно значение на въпросния чл. 40, ал. 4.
В § 33, ал. 1, изречение 3.
„Приоритетът на така подадените заявления с оглед изискванията по чл. 40б, ал. 4 се определя в зависимост от датата на регистрацията в Министерството на културата преди влизането в сила на този закон.”
Тази разпоредба може би трябва още един път да се огледа и да се прецизира, веднъж по отношение на началния момент, втори път - по отношение на това изречение, което би довело до сериозни проблеми на практика или би създало, включително и правни спорове.
Катерина Пашова:
За групата, която работи по законопроекта, началната точка на петгодишния срок беше обнародването - влизането в сила на закона.
Искра Фидосова:
За нас това е неприложимо, защото няма начален момент.
Нашата задача е да чуем проблема, да видим къде има проблеми, които трябва да се оправят между първо и второ четене. Или пък там, където вие сте видели нещо и имате колебания и спорове помежду си, дали има проблем или няма, както каза и г-н Лазаров, за да можем да помогнем със становище.
А по целесъобразно другата седмица при г-жа Петрова.
Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Аз имам няколко въпроса към вносителите.
С § 3 от законопроекта на практика отменяме чл. 26 от действащия закон. В чл. 26 е уредена процедурата, по която се извършва компенсационно възнаграждение. Ние го премахваме. С две думи няма да има норма, която да урежда компенсационно възнаграждение.
Но остава да действа чл. 25 от закона, който гласи:
„Без съгласието на носителя на авторското право, но при заплащане на компенсационно възнаграждение, е допустимо:” и се изреждат хипотезите.
И още един въпрос. § 14. В чл. 67 се създава изречение четвърто:
„За използване на части или кадри от филм или друго аудиовизуално произведение, не се прилагат правилата за използване на цитати.”
След като Директива 29/2001 ЕО, чл. 5, § 3 разрешава такива изключения, какво налага с тази норма да се изключат кадрите и частите от филми и други аудиовизуално произведение?
Искра Фидосова:
Това последното го разбирам, като в сутрешния блок съм участвала в предаване, в новините не може да се излъчи. Нали така? Във вестниците също.
Това е много интересен въпрос. Благодаря, че го поставяте. Моля за мотиви. На мен ми е интересно защо е така.
Димитър Дерелиев:
Г-жо Председател, по отношение на изказването на г-н Радев.
Ние много спорихме по § 14 за това ново изречение в чл. 67 на действащия закон. Накрая беше прието така, както е записано. Но след това продължиха споровете с филмовите и телевизионни продуценти и сега изразявам лично мнение, че съм по-склонен това да отпадне като ограничителна норма.
Емил Радев:
Аз мисля, че е редно да отпадне, защото това ще създаде много проблеми с тази добавка, с което ще докараме много дела и това не е в интерес на закона в момента.
Искра Фидосова:
Други колеги, желаещи да се изкажат? За чл. 25 имате отговор ли? Заповядайте.
Димитър Дерелиев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми г-н Радев,
Действително така оставеният чл. 25 виси като птица, кацнала с един крак върху клон и надали може да се използва.
Наистина чл. 26, който уреждаше 17 години цялата процедура, не доведе до получаването и на един лев. След това огромните спорове, които стигнаха до Министерския съвет доведоха до отмяната на чл. 26 в изчакването на решението на Европейския съд в Люксембург във връзка с няколкото дела точно по прилагането на подобни компенсационни възнаграждения в други европейски страни, членки на съюза. Без съмнение ние ще се върнем отново върху дискутирането на този проблем. Благодаря ви.
Мариана Лазарова:
Само искам да изясня нещо.
Първо, твърдението, че досега няма събрани компенсационни възнаграждения, на практика не отговаря на истината. В Сдружение „Copy BG” има постъпления по сега действащия текст, въпреки всички негови несъвършенства. Има събрани възнаграждения. Те не са разпределени все още, защото изобщо не им е дошло времето за разпределение. Колкото и да са малко, прецедент вече има.
Отмяната на чл. 25, ако до такава се стигне, т.е. премахването изцяло на системата на компенсационните възнаграждения, просто ще ни извади не само извън Европа, но от много голяма част от света. Аз съм готова да ви предоставя един малко по-подробен материал.
Чл. 25 точно възпроизвежда чл. 5 от европейската директива, буквално мота-мо, ако мога така да се изразя, така че наистина е необходим механизмът, който е в чл. 26.
Димитър Дерелиев:
Само една реплика. Аз смятам, че между първо и второ четене би могъл да се пипне и да се редактира чл. 25, като напълно ще отговаря и на Директивата.
Мариана Лазарова:
Чл. 25 точно разрешава свободното използване в двете му разновидности: първата точка – репрографирането, и втората – възпроизвеждането върху независимо какъв носител за лично използване. Това е всъщност и разпоредбата на Директивата.
По-нататък именно чл. 26 сочи този механизъм: какъв е размерът, от кого се дължи, как се заплаща и от кого се събира, какви са изключенията. Просто чл. 26 трябва да остане, но в променена редакция, защото той е отживял времето си. Той действително е стар. Има много големи несъответствия.
Искра Фидосова:
Ясно. Големият проблем е чл. 26.
Други желаещи за изказване от колегите няма. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за авторското право и сродните му права, № 002-01-66, внесен от Министерския съвет на 16.07.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Благодаря на всички за дискусията. Желая приятна вечер.
Колеги, с това изчерпахме дневния ред.
Закривам заседанието.


Председател:
Искра Фидосова