Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
18/11/2010
Стенограма от заседание на комисия
П Р О Т О К О Л
№ 56
Днес, 18.11.2010 г., четвъртък, от 16:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Росен Кожухаров, директор на дирекция „Механизъм за сътрудничество и оценка; от ВМРО – Ангел Джамбазки, заместник председател и член на Инициативния комитет и Карлос Контрера, юридически съветник на организацията.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Имаме необходимия кворум, за да започнем заседанието. За днес дневният ред е:
1. Обсъждане на предложение за свикване на национален референдум №: ПГ-039-01-3, внесено от Инициативен комитет на 14.07.2010 г. и проект за решение за произвеждане на национален референдум, № 054-02-109, внесен от Волен Николов Сидеров, и група народни представители на 13.10.2010 г.
2. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, № 002-01-48, внесен от Министерски съвет на 02.06.2010 г. – продължение.
По първа точка – Обсъждане на предложение за свикване на национален референдум №: ПГ-039-01-3, внесено от Инициативен комитет на 14.07.2010 г. и проект за решение за произвеждане на национален референдум, № 054-02-109, внесен от Волен Николов Сидеров, и група народни представители на 13.10.2010 г.
От страна на вносителите на подписката присъства г-н Карлос Контрера, юридически съветник на организацията.
Колеги, коментирали сме внесената подписка на предишни заседания, казуса с действащия закон. Изпратихме подписката, след като приехме изрично решение в Народното събрание за проверка от служба ГРАО на внесената подписка дали отговаря на изискванията на закона. Получен е протокол от 08.11.2010 г. за извършената проверка. Протоколът гласи:
„В изпълнение на Решението на Народното събрание, с което се възлага на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” при Министерството на регионалното развитие и благоустройството проверка на данните от подписката на граждани, подкрепящи предложението за провеждане на национален референдум с въпрос „Против ли сте членството на Турция в Европейския съюз” бе извършена проверка, резултатите от която са следните: брой на проверени записи – 322930; от тях некоректни записи – 83678; брой на записите с грешни данни (име, адрес, ЕГН) – 67669, брой на повторени записи – 10101; брой на лица под 18 години – 4239; брой на лица, които не са български граждани – 740; брой на починали лица – 726; брой на записите без подпис – 112, и брой на лицата по запрещение – 91.
Брой на гражданите с коректно вписани данни – 239252.”
Съгласно изискванията на закона минимумът е 200000, т.е. след направената проверка имаме изискуемия минимум от закона, за да можем да преминем към разглеждане по същество на постъпилата подписка.
Първо, ако вносителите на подписката искат да кажат няколко думи, след което ще дам възможност на колегите да се изкажат и да вземем решение.
Карлос Контрера:
За да ви улесня, по-добре направо към процедурата да се премине. Каквото е казано, е написано в предложението.
Искра Фидосова:
Колеги, имате думата за изказванията. Разполагате и с един проект на доклад. Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Уважаема г-жо Председател,
Колеги, в дебатите по повод на внесената подписка и пред всички перипетии, пред които премина това предложение, парламентарната група на партия „Атака” застана на позицията, че референдумът трябва да бъде проведен и че трябва да бъде проведен сега, когато са събрани подписите на необходимия брой български граждани. На тази позиция партия „Атака” остава и сега, независимо от резултатите от проверката, която е била възложена на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване”. Поддържаме позицията си.
Намираме разум и в аргументите, които са заложени в доклада, които са неформални, а чисто процедурни. Но от гледна точка на позицията, която сме заявили, от гледна точка на самостоятелната воля на българските граждани, която може да бъде изявена чрез участието им в този форум на пряката демокрация – референдумът, намираме, че не би имало формална пречка това да се случи сега при наличието на необходимия брой подписи.
Поддържаме нашата позиция и ще гласуваме срещу приемането на доклада от позицията на парламентарната група на партия „Атака”.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Нотев. Г-н Джамбазки, заповядайте.
Ангел Джамбазки:
Извинявайте за закъснението. Това, което виждам като число 239252 действителни подписа ни удовлетворява, тъй като е повече от изисквания от закона минимум. Предполагам, че ще видим доклада в залата на Народното събрание. Очакваме датата, на която ще се гледа предложението в залата на Народното събрание. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Желаещи за изказване. Г-н Ципов, заповядайте.
Красимир Ципов:
Уважаеми колеги,
Ние представителите от парламентарната група на ГЕРБ в комисията ще подкрепим проекта на доклад. Ние считаме, че наистина са изпълнени изискванията на закона, но произвеждане на национален референдум конкретно по този въпрос в момента изисква сериозни финансови средства. Знаете, че произвеждането на такъв национален референдум като бюджет повтаря произвеждането на национални избори в крайна сметка. Ние считаме, че този въпрос може да се постави на дискусия и да се организира такъв референдум едва след приключването на преговорите на Република Турция за присъединяване към Европейския съюз и с оглед на това бихме подкрепили една такава инициатива за произвеждане на национален референдум след приключване на преговорите и при преформулиране на въпроса „Съгласни ли сте Република България да ратифицира договора за членство на Република Турция в към Европейския съюз”. Такава е и европейската практика в държавите членки, когато се касае за членство в Европейския съюз, са били произвеждани такива референдуми, а именно по този начин е бил формулиран въпросът за произвеждането на подобни референдуми.
В законодателството на Френската република мисля, че наскоро беше приета промяна, която изисква като абсолютно задължение произвеждането на референдум за присъединяване на всяка нова държава членка. С оглед на това, ние считаме, че би следвало да се постави на евентуално обсъждане във връзка с евентуални промени в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление да се обсъдят внимателно подобни промени. Аз не считам, че може би трябва да се запише изричен текст, че при всяко едно ново присъединяване на държава към Европейския съюз трябва да се произвежда референдум, но да намерим правилния подход по какъв начин България ясно да заяви своята позиция. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Ципов. Други желаещи за изказване? Г-жа Петрова, заповядайте.
Кристияна Петрова:
Уважаеми колеги, от политическата група на „Ред, законност и справедливост” ще подкрепим инициативата на ВМРО. Защото, ако се върнем малко исторически назад във времето, във Франция 2005 г. беше направена конституционна промяна и тази поправка беше с медийно наименование „Поправката Турция”. Считам, че в условия на пряка демокрация ние народните представители сме абсолютно задължени да подкрепим една такава инициатива, защото все пак волята е на суверен. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Петрова. Други желаещи за изказване? Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Видно от протокола (аз с протокола не разполагам, но в доклада виждам цитирано числото) – „коректно вписани данни в подписката 239252”. И от тях некоректно записани 83678. Само тези две числа, уважаеми колеги, красноречиво говорят, че сме били прави всички ние в Правната комисия, когато преди време решихме, че не може просто така на юнашко доверие да се приема всяка една подписка без да се извърши щателна проверка от страна на компетентния за това орган за проверка валидността на подписите, защото има опасност наистина Народното събрание да бъде подведено и да се инициира един въпрос за допитване, който не е събрал необходимия съгласно закона брой подписи. В случая въпреки огромния брой недействителни подписи, както се оказва, все пак има събран минимума от такива, но това само потвърждава, че ние сме били прави, че решихме да се извърши тази проверка. Тя ще бъде факт оттук нататък и с изменението в закона.
По същество. Аз споделям в голяма степен мотивите, които са изтъкнати в проекта за доклад, който ни е представен. Моето мнение е, че поставянето на подобен въпрос, днес, тази година или догодина би било крайно неуместно и преждевременно, тъй като би касаело едно събитие, което аз бих го ситуирал в бъдещо несигурно време. Смятам, за абсолютно неуместно да занимаваме българския народ и да организираме цял референдум за нещо, което не се знае въобще дали някога ще се случи и ако се случи, след колко време това ще се случи. И правилно е посочено. Организирането на един референдум е сериозна работа, а изисква и много финансови средства, организация и т.н., ангажирането на редица държавни институции. Затова към него трябва да се подхожда с необходимата отговорност и да се поставят въпроси, които са от жизнено значение и които са актуални в дадения момент за българското общество.
Въпросът за членството на Турция в Европейския съюз нито тази година, нито догодина, а мисля, че и по следващата година няма да бъде от такава степен на актуалност, че да се налага да се организира в близко бъдеще референдум по него. Това от една страна. От друга страна, аз мисля, че подобен въпрос би могъл да се постави единствено и само непосредствено преди да настъпи момента за ратифицирането на евентуалния договор за присъединяване на Република Турция към Европейския съюз, именно за да се остави възможност за преценка затова какви биха били условията на този договор за присъединяване, Европейският съюз какви условия би поставил в този евентуален договор, Турция какви ангажименти би поела така, както България и другите държави преди това поеха. Знаете дерогации, срокове, преходни периоди и т.н., за да може в пълно състояние на информираност българският народ да вземе едно такова съдбоносно решение, а именно да реши дали да подкрепи това присъединяване или не. Защото в един предходен момент, какъвто е днешният и какъвто ще бъде и догодина мисля, че този проблем изхожда изцяло от правомощията на българското правителство, тъй като по Конституция Министерският съвет е този, който провежда външната политика на страната. И докато не дойде моментът Народното събрание да се занимае с него посредством ратификацията, този въпрос продължава да бъде въпрос на външна политика на България.
Имам и други аргументи, но ще се огранича само дотук. Въз основа на изтъкнатите от мен доводи, аз ще гласувам за доклада и против даване ход на тази подписка и на тази инициатива.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Методиев, заповядайте.
Веселин Методиев:
Аз искам да ви обърна внимание на един разговор, който водихме в Комисията. Имам повод и няма как да се въздържа.
Документите на парламента трябва да съдържат политическата воля на депутатите. Политическата воля на групата, която аз представлявам, е, че трябва да има референдум, когато е политическият момент. И това е воля политическа – за референдум в конкретния политически момент.
Това, което е написано тук е против референдум. Как да го подкрепя. Не мога да го подкрепя.
Като слушам г-н Ципов неговото мнение е близко до моето. Но с правно-техническите възгледи, с които вие юристите обрамчвате политическата воля, сте написали нещо, което е абсурдно за мен. Лошият закон не е оправдание. Няма го в момента колегата Стоилов, който е автор на този закон. И аз смятам, че този закон е лош, но това не значи да не спазвам закона. Много закони може да има, които не ни харесват, но ги спазваме. Затова сме правова държава. Въпросът е как се изразява волята на народните представители. Защото в случая волята на народните представители, към които аз се причислявам – нашата парламентарна група, партията към която принадлежа, е за референдум. Сега по време на дебата ще напишем друго решение ли? В каква процедура ще влезем, за да можем да решим този казус? Самият парламент като такъв – 41-то Народно събрание може да се окаже, че повече от половината депутати в него сме „за” референдум. А с това решение ще се окаже, че тези, които го подкрепите, сте против референдум.
Практиката в Европа в продължително време се оформя към такъв тип демокрация. Дали ми харесва или не ми харесва, е отделен въпрос. Аз не се изказвам по това. Аз се изказвам само по това, което вие наричате правно-техническа страна на въпроса. Защото вече имам опит и мога да го ползвам. Нали в тази правно техническа страна трябва да се побере политическата воля на хората, които са народни представители и за които са гласували другите хора. Мен са ме изпратили хора, които искат референдум.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Методиев. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Г-н Методиев, колегата Ципов правилно каза, че ние няма как в частта, която произнасяме по същество, да запишем нещо друго. Но в мотивите на този доклад категорично са записани съображенията, поради които се стига до това решение. Един акт, какъвто акт е и този доклад, както и един съдебен акт, освен края – има и мотиви, освен дизпозитива. Тук много ясно и точно е записано, че „да” и ние няма как да запишем отлага провеждането на референдума. Ние не можем да вземем такъв дизпозитив. Но в мотивите ясно и точно е казано: Да, необходимо е да се проведе референдум и този референдум нормално е да бъде проведен, когато бъдат изпълнени определени условия. Не искам да ги повтарям, тъй като те са подробно записани. Ако искате да се промени нещо в мотивите и да се запише по-категорично, но дизпозитива на решението просто няма как – законът не позволява да запишем „отлага провеждането на референдум”. Ние трябва да вземем решение да се проведе сега, днес или да не се проведе. Останалото е въпрос на бъдещо виждане. Но мотивите ясно изразяват волята на народните представители, че не са против провеждането на референдум, но не днес. Това е първо.
Второ, вземайки думата, аз просто искам да довърша. Да, наистина правилно взехме това решение, защото се оказва, че 25% от събраните подписи са недействителни. 80 хиляди от 300 хиляди е някъде там – 25%, което в конкретния случай не е толкова важно. Но това навява към някакви въпроси, а тези въпроси не са без значение с така зададения и формулиран въпрос. Защото лично за мен исторически за Турция не мога да приема нещо друго – има Република Турция, има членство на държави в Европейския съюз. Аз правя и тази връзка – с този висок процент и така зададения въпрос не зная доколко формално действителните ЕГН, адреси – но това е друга тема, доколко хората са били наясно под какво се подписват. С така зададения въпрос е смущаващо. Отделен е въпросът, че има корекция от Атака.
Но аз бих гласувал за проекта за решение. Просто в мотивите се съдържат вижданията защо и кога би било редно да бъде проведен такъв референдум.
Искра Фидосова:
Благодаря, г.н Лазаров. Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Г-н Методиев, лош закон но закон. Ще ви цитирам ал. 6 на чл. 13.
„(6) Проектът за решение одобрява предложението за произвеждане на референдум с въпроса или въпросите, по които трябва да се проведе гласуването, или мотивирано отхвърля предложението.”
Ние нямаме друга възможност освен да кажем: Да, това конкретно предложение не може в момента да бъде придвижено нататък по процедурата. Но не пречи по никакъв начин в мотивите да кажем, че ние подкрепяме по принцип идеята за произвеждане на такъв референдум.
Друг е въпросът дали се съгласяваме с начина, по който е формулиран въпросът от Инициативния комитет или можем да дадем своята редакция. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Уважаеми колеги, говорейки в контекста на това, че в крайна сметка ние в момента трябва да вземем едно политическо решение, аз предлагам да разгледаме предложението на политическата партия, която е инициирала този референдум, на Инициативния комитет, който е инициирал събирането на тази подписка, че тази тяхна инициатива може би ще ни провокира да вземем едно политическо решение затова как по-нататък да се процедира в подобни случаи. Според мен, би било уместно, разбира се, че по конкретния случай ще се произнесем така, както повеляват законът и така както ситуацията в момента налага, но бихме могли да тръгнем да проверим дали има политическа воля за промяна на закона в смисъл винаги, когато има необходимост от ратификация на договор за присъединяване, България да взима своето решение с референдум, а не само с решение на Народното събрание. В този смисъл би могло да се роди някаква инициатива чисто политическа. Защото тогава наистина хората след нас, които ще взимат решенията в тази сграда, ще имат една законова основа да взимат тези решения с референдум.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи за изказване? Г-н Джамбазки.
Ангел Джамбазки:
Благодаря, г-жо Председател.
Не мога да се въздържа да не изкоментирам кратко поне две от тезите, които чух и те са свързани преди всичко с твърдението г-н Казак, че един референдум е скъпо нещо.
Уважаеми г-н Казак, демокрацията като достижение е скъпо нещо и да мотивирате личното си или на партията, която представлявате, мнение или становище, че не трябва да има референдум, тъй като става дума за Република Турция. Ако беше примерно за Република Македония, вероятно щяхте да сте на друго мнение. Но това е друг въпрос. А да мотивирате политическата си позиция зад фасадата на скъпата демокрация ми се струва много нелиберално. Ще ми позволите тази кратка забележка.
По отношение на броя подписи.
Уважаеми дами и господа народни представители, личното ми мнение и убеждение е, че в тези 67669 броя записани с грешни данни (ЕГН, адрес и име) са точно най-истинските подписи в подписката, тъй като една голяма част от хората се безпокояха да си оставят личните данни, защото се безпокояха за тях. Но така или иначе има извършена проверка. Има 239252 действителни подписа. Нашето задоволство в случая е, че е постигнат този брой и че вие като Комисия разглеждате въпроса и внасяте проект за решение.
В предишния разговор в Комисията обсъждахме няколко варианта, които биха могли да бъдат организирани като промени в закона, така че да бъдат провеждани референдуми за по-нататъшно разширяване, да бъде променен закона, когато стане актуален въпроса.
Сега има проект за решение. Ние се надяваме волята на коригираните вече 239252 действителни подписа на български граждани да бъде зачетена от вас и да бъде проведен такъв референдум. Но в края на краищата това е ваше решение и е решение по-нататък чисто политическо.
Благодаря за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи за изказване? Г-н Казак.
Четин Казак:
Правя едно уточнение.
Уважаеми г-н Джамбазки, аргументът финансови средства е залегнал в самия проект на доклад, който не съм го изготвил аз. Това е уточнението.
Второ, проблемът за мен не е, че ще се изразходват едни средства, а за какво ще се изразходват те. Аз много ясно подчертах, че не бива да се харчат грешни пари за нещо, което не е актуално и което не е в компетенциите на Народното събрание сега да го реши, ерго да се поставя на референдум. По закон на референдум се поставят въпроси от компетентността на Народното събрание. В момента този въпрос не е от компетентността на Народното събрание. Той е въпрос на външна политика, а външната политика е в правомощията на Министерския съвет.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Други желаещи? Няма.
И още едно уточнение. В доклада е включен и проектът за решение за произвеждане на национален референдум № 054-02-109, внесен от н.пр. Волен Сидеров и група народни представители, тъй като той няма самостоятелен статут. Аз смятам, че е правилно да бъде част от този доклад едновременно с тяхното искане за подписка и затова трябва да се произнесем с един проект на решение.
Ако няма други желаещи за изказване, да подложа на гласуване проекта за решение.
Подлагам на гласуване следния проект на решение:
Народното събрание, като взе предвид процедурата по присъединяването на нови държави членки към Европейския съюз, уредена в чл. 49 от договора за Европейския съюз и съдържащият се в предложението въпрос във връзка с разширяването на Европейския съюз, по който предстои да се вземе решение за в бъдеще и на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 13, ал. 6 и 7 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление реши:
Отхвърля предложението за произвеждане на национален референдум № ПГ-039-01-3, внесено от Инициативен комитет на 14 юли 2010 г.
Който е за този проект на решение, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
С това приключваме тази точка.
Ще оформя доклада окончателно с изказванията и представените позиции и ще бъде входиран в деловодството другата седмица за разглеждане в пленарна зала.
Благодаря на представителите на Инициативния комитет
По втора точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, № 002-01-48, внесен от Министерски съвет на 02.06.2010 г. – продължение.
Колеги, продължаваме с отложеното гласуване на два параграфа - § 8 и 9. Г-н Димитров, заповядайте.
Тодор Димитров:
Колеги, ще ви прочета предложението за редакция на § 8, ал. 2 на чл. 19.
(2) При съмнение за конфликт на интереси, лицето, заемащо публична длъжност, може чрез органа по избора или назначаването, или съответната комисия по чл. 25, ал. 2, т. 1 и 3 да поиска от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси да установи налице ли е конфликт на интереси.”
Мисля, че това беше смисълът на вчерашния дебат. Мисля, че редакцията е коректна. Ал. 2 и 3 се обединяват. Алинея 4, която е по доклада, става алинея 3.
„(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат за лица, заемащи публични длъжности, когато в специален закон е предвидено друго.”
Искра Фидосова:
Вчера в чл. 19, ал. 1 направихме редакция и решихме да се добави „само да се отстрани”:
„(1) Лице, заемащо публична длъжност, е длъжно само да се отстрани от изпълнение на правомощията си или на задължение по служба, когато е налице частен интерес по конкретен повод.”
В ал. 2 имахме принципен проблем по философията на ал. 2. От вносителите се изказа становище, че по всички случаи, когато има съмнение, трябвало лицето да се отстрани, без значение какво ще бъде произнасянето на комисията и дали ще има такова. В тази връзка трябва да бъде изключително ясно, че не това имаме предвид в ал. 2.
Аз по принцип подкрепям като идея вариантът, който прочете г-н Димитров, т.е. първия вариант от предложения ви текст – да може лицето да прецени . Във втория вариант „писмено заявява”, т.е. вменяваме му задължение да го заяви, което звучи още по-абсурдно от сега действащия текст.
Искам да поставя въпрос по ал. 4. Ние в преходните разпоредби, аз поне не видях да има що е то „лица, заемащи публични длъжности”.
Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Аз съм съгласен с такава редакция. Само нещо по философията трябва ли този сигнал да минава през органа и през комисията по чл. 25, ал. 2, а защо не може направо да се отправи към Комисията. Въпросът е, че когато минава през органа, ще има по-малко такива запитвания и хората все пак се притесняват да кажат: „Аз попадам тук в конфликт на интереси.” през органа по назначаването си. Ако целим наистина да действа този текст превантивно, е най-добре е човекът да си отправи директно сигналът към Комисията и да си получи отговора и така да прецени за действията си.
Искра Фидосова:
Обръщам внимание на това, че вчера стана ясно, че философията на ал. 2 всъщност е била друга. Аз имам притеснения, ако това ще е тълкуванието, според мен, трябва да има изричен текст, ако трябва да се напише, че не следва отстраняване преди произнасяне на комисията. Това имах предвид и което според мен е абсолютно задължително. Това е членът за самоотстраняване.
Г-н Кожухаров, заповядайте.
Росен Кожухаров:
Искам да дам само две кратки уточнения.
Първо, и в двете алинеи става въпрос да се отстрани от изпълнение на конкретни пълномощия, а не да се отстрани по принцип.
В ал. 2 във вариант І, който ние също подкрепяме, думата „може” се дължи на това, че ние не трябва да натоварваме комисията с установяването на конфликт на интереси там, където той е безспорен и за лицето и за органа по назначение. Голямата част от житейските казуси, според мен, ще са свързани с такъв случай, когато частният интерес е толкова ясно дефиниран, че няма никакво съмнение нито за лицето, нито за органа, че той ако го свърши това, би консумирал конфликт на интереси. Тогава той няма да пита никой. В тези гранични случаи обаче, когато има някакво съмнение и не може той да го прецени, не може да прецени органа, да се пита тази компетентна комисия. Това е логиката на нашето предложение.
Емил Радев:
Само че така записано е длъжен сам да се отстрани от изпълнение на правомощията си, на задълженията си по служба – това значи на всички свои правомощия и задължения по служба. Има конкретен повод. Той вижда, че по конкретния повод е влязъл в конфликт на интереси, но никъде не пише, че трябва да се отстрани от правомощията си само по този конкретен повод. А тук пише, че трябва да се отстрани от изпълнение на правомощията си и задълженията си по служба. Сложена така запетайката.
Искра Фидосова:
Т.е. „конкретен повод” трябва да отиде по-напред и накрая да стане „когато е налице частен интерес”.
Росен Кожухаров:
Моето виждане е, че е ясно че става въпрос за конкретен повод най-малкото защото другото е несъвместимо. То е друга хипотеза.
Искра Фидосова:
Колеги, чета текста, който остава:
§ 8. Член 19 се изменя така:
„Чл. 19 (1) Лице, заемащо публична длъжност, е длъжно само да се отстрани от изпълнение на правомощията си или на задължение по служба, когато по конкретен повод е налице частен интерес .
(2) При съмнение за конфликт на интереси, лицето, заемащо публична длъжност, може чрез органа по избора, или назначаването, или съответната комисия по чл. 25, ал. 2, т. 1 и 3 да поиска от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси да установи налице ли е конфликт на интереси.
(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат за лица, заемащи публични длъжности, когато в специален закон е предвидено друго.”
Колеги, ако няма други предложения за редакция, да преминем към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване предложението на н.пр. Любен Корнезов.
Първата част от предложението на г-н Корнезов го подкрепяме по принцип за ал. 1.
Второто предложение – „в ал. 2 думите „писмено заявява” да се заменят с думите „подава декларация по чл. 12, т. 4”, го подлагам отделно на гласуване. Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седемнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 8 така, както го прочетох преди малко, по предложение на комисията. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Оказа се, че § 9 е гласуван вчера. Грешката е моя.
Тодор Димитров:
Колеги, аз предлагам да подкрепим § 9. Според мен, това е същността на закона. Ако не подкрепим § 9 съществено ще изменим философията и това, което са искали да направят вносителите.
Искра Фидосова:
Вчера при гласуването в Комисията § 9 не беше подкрепен. Сега г-н Димитров предлага да се прегласува в момента.
Има думата вносителят г-н Кожухаров.
Росен Кожухаров:
Параграф 9 така както е предложен в проекта, одобрен от Министерския съвет, касае случаите, в които едно лице е декларирало частен интерес в своята декларация, но по конкретен повод неговите действия не са такива, че да предотвратят този частен интерес да стане конфликт на интереси. И по този начин даваме възможност на органа по назначението му да го отстрани от изпълнението на съответната задача. Ще дам практически пример.
Ако някой е декларирал свой частен интерес с участието си в някакво търговско дружество, той го е декларирал в началото на календарната година и тази декларация си стои. Има конкретен повод – някаква работна група, възлагане на обществена поръчка, или нещо подобно, и това е лице е включено в съответната работна група, не се самоотвежда по никакъв начин, този текст предвижда възможността на органа по назначение да го отстрани при решаването на конкретния случай, защото той преди това си е декларирал частния интерес. Това е била логиката на нашето предложение.
„Чл. 20.(1) Лице, заемащо публична длъжност, може да бъде отстранено по конкретен повод от изпълнение на правомощията му или на задължение по служба и от органа по избора или назначаването, ако той смята, че е налице частен интерес....”
Искра Фидосова:
Ако сметне, че е налице частен интерес, ще си приложи другата хипотеза – ще си заяви, че има, и ще се отстрани сам.
Росен Кожухаров:
Но той не го прави.
Ивайло Тошев:
Това, което се предлага, е органът да може да го отстрани.
Росен Кожухаров:
Да, точно това е идеята.
Искра Фидосова:
Разбрах, но това, което казвате, не кореспондира с текста, който е предложен.
Росен Кожухаров:
Тогава вместо „смята” да стане „ако той декларира, че е налице частен интерес”.
Искра Фидосова:
Нали вашата презумпция е, че трябва да го е декларирал. Вчера друго се обясни. Нищо подобно на това, което сега се казва.
Росен Кожухаров:
Думата „смята” е употребена, защото в повечето случаи този частен интерес няма в себе си пряката причинно следствена връзка към конфликта на интереси. Той декларира частен интерес с участието си или член на неговото семейство от резултатите от работата на някое търговско дружество. Дали този му частен интерес ще се развива в конфликт на интереси все пак това е нещо, което трябва да бъде преценено от органа по назначение. Например, ако участва в едно дружество?
Фани Христова:
И въпреки това, смятам, че е много спекулативно. Защото даваме възможност на органа когато си иска да смята дали ще се развие. Или пък той може да презумира, че ще се развие такъв интерес.
Росен Кожухаров:
Основният субект по прилагането на този закон са съответните органи по назначение. Комисията ще решава сложните казуси и такива, когато има оспорване. Основната защита срещу недобросъвестни лица, които декларират едно нещо, за да изпълнят формално изискването да го декларират и след това не се отвеждат от решаването на тези въпроси, с които е свързан частният им интерес, основната защита срещу това нещо е органът по назначението да може да го отстрани от конкретния случай.
Фани Христова:
А как защитаваме добросъвестните лица от недобросъвестния орган, когато иска да го отстрани.
Тодор Димитров:
Колеги, ако заложим такава презумпция, то въобще не трябва да го има Закона за конфликт на интереси. Според мен, ако го ограничим до „ако е декларирал частен интерес”, мисля, че е приемливо. Аз приемам и по-широката хипотеза ,която е в момента. Но е възможно да ограничим до „деклариран частен интерес.”, т.е. само до тези интереси, които лицето си е декларирало в декларацията. Затова говорим с поправката, която сега ще нанесем. Защото, ако не я нанесем, кръгът е много по-широк. Т.е. възможно е органът да има информация и от друго място, без да е декларирал и да си направи заключението така, както е дадена редакцията.
Росен Кожухаров:
Според мен, редът за установяване на информация от друго място е различен.
Емил Радев:
Колеги, в момента това е правомощие на тричленен състав на Върховния административен съд. И той може да вземе мерките. А в момента ние даже не го даваме на комисията, която е независима, а го даваме на органа на назначаването да преценява. Представете си какви спекулации могат да станат. А оттам нататък и лицето няма право на защита. Отстраняват го, оттам нататък отива едно производство пред Комисията, което доколкото разбрах е минимум два месеца, защото срокът е инструктивен. Тук се декларира, че тази комисия няма капацитет да разглежда толкова много преписки, което значи, че ако има малко повече сигнали дейността се блокира, отива някъде във времето. Представете си, че е отстранен от длъжност, стои и чака без право на някаква защита. Ние в момента заменяме правомощия на Върховния административен съд, тричленен състав, а какво да е правомощия, като даваме същите правомощия на органа да смята и да си преценява съвсем индивидуално какво и как става.
Ивайло Тошев:
Ние преди малко разгледахме чл. 19. В сега действащия чл. 19, ал. 2 има предвидена тази възможност, която разглеждаме сега, където е казано, че „лице, заемащо публична длъжност, може да бъде отстранено от задължение по служба и от органа по избора или назначението, ако той смята, че е налице частен интерес по конкретен повод.” Т.е. това нещо го има.
Юлиана Колева:
Защо го променяме тогава?
Ивайло Тошев:
Защото с приемането на § 8 изменихме чл. 19. Т.е. изменението на чл. 20 ще остане без тази редакция.
Емил Радев:
При сега действащия закон имаме ли случаи на отстраняване? (Няма.) Доколкото аз знам и съм чел съдебната практика по Закона за конфликт на интереси такъв случай няма.
Росен Кожухаров:
Частният интерес се декларира общо, а поводът, който може да го направи този частен интерес конфликт на интереси, е конкретен.
Тодор Димитров:
Аз правя предложение за редакция:
„Чл. 20.(1) Лице, заемащо публична длъжност, може да бъде отстранено по конкретен повод от изпълнение на правомощията му или на задължение по служба и от органа по избора или назначаването, ако е деклариран частен интерес....”.
Росен Кожухаров:
По-хубаво оставете по какъвто и да е начин декларирал частен интерес. Защото може и с допълнителна декларация да е направил това.
Четин Казак:
Бих искал да попитам изтъкнахте ли някакви мотиви за отхвърляне на моето предложение в Глава девета. Последици при установяване на конфликт на интереси, където съвсем симетрично съм посочил, когато някое лице бива преследвано, тормозено затова, че е подало сигнал за конфликт. Най-малкото трябва да е същото за лице, което е оправдано, за което комисията е доказала, че няма конфликт на интереси или пък съдът е установил, че е нямало конфликт, а същевременно е било отстранено или разпъвано по медии и т.н., да иска някакво обезщетение – да има право на обезщетение, възстановяване на длъжността. Това на всеки един може да се случи. Това е на с. 22 от доклада. Ако не му е систематичното място там, но е добре този казус да се регламентира.
В § 9, ал. 2 преди „държавен орган” трябва да се добави „колективен”. Защото има и еднолични държавни органи. Специално за държавен орган трябва да се прецизира, че е колективен държавен орган.
Искра Фидосова:
Колеги, уточнявам редакцията на § 9, чл. 20, ал. 1.
„Чл. 20 (1) Лице, заемащо публична длъжност, може да бъде отстранено по конкретен повод от изпълнение на правомощията му или на задължение по служба с писмен акт и от органа по избора или назначаването, ако то е декларирало частен интерес. В тридневен срок отстраненото лице може да оспори отстраняването пред Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, която да установи налице ли е конфликт на интереси. Комисията се произнася в двуседмичен срок.”
Ние вчера подкрепихме по принцип предложението на г-н Корнезов за ал. 1.
Който е „за” редакцията на ал. 1 на чл. 20 (§ 9) моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Тодор Димитров:
Колеги, правя предложение за прегласуване на предложението на н.пр. Волен Сидеров за чл. 14, ал. 3 (§ 6)
„(3) При промяна на заеманата длъжност от лице, което остава като задължено лице по чл. 3, не се подава декларация по ал. 1.”
Според мен, това ще доведе до голямо объркване. Това решение, според мен, не е правилно. Например, общински съветник става министър. Според мен, това не е правилно. Ако щете и регистрите са различни. Регистърът на декларациите за общински съветник са в общинския съвет.
Аз считам, че следва да се прегласува.
Искра Фидосова:
Г-н Димитров иска прегласуване на § 6 само по отношение на т. 2.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Волен Сидеров по т. 2. Който е „за”, моля да гласува. Осем „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Въздържали се? Четири „въздържали се”.
Колеги, с това приключваме с точка втора от дневния ред. Благодаря ви. Закривам заседанието.
Председател:
Искра Фидосова
П Р О Т О К О Л
№ 56
Днес, 18.11.2010 г., четвъртък, от 16:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Росен Кожухаров, директор на дирекция „Механизъм за сътрудничество и оценка; от ВМРО – Ангел Джамбазки, заместник председател и член на Инициативния комитет и Карлос Контрера, юридически съветник на организацията.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Имаме необходимия кворум, за да започнем заседанието. За днес дневният ред е:
1. Обсъждане на предложение за свикване на национален референдум №: ПГ-039-01-3, внесено от Инициативен комитет на 14.07.2010 г. и проект за решение за произвеждане на национален референдум, № 054-02-109, внесен от Волен Николов Сидеров, и група народни представители на 13.10.2010 г.
2. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, № 002-01-48, внесен от Министерски съвет на 02.06.2010 г. – продължение.
По първа точка – Обсъждане на предложение за свикване на национален референдум №: ПГ-039-01-3, внесено от Инициативен комитет на 14.07.2010 г. и проект за решение за произвеждане на национален референдум, № 054-02-109, внесен от Волен Николов Сидеров, и група народни представители на 13.10.2010 г.
От страна на вносителите на подписката присъства г-н Карлос Контрера, юридически съветник на организацията.
Колеги, коментирали сме внесената подписка на предишни заседания, казуса с действащия закон. Изпратихме подписката, след като приехме изрично решение в Народното събрание за проверка от служба ГРАО на внесената подписка дали отговаря на изискванията на закона. Получен е протокол от 08.11.2010 г. за извършената проверка. Протоколът гласи:
„В изпълнение на Решението на Народното събрание, с което се възлага на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване” при Министерството на регионалното развитие и благоустройството проверка на данните от подписката на граждани, подкрепящи предложението за провеждане на национален референдум с въпрос „Против ли сте членството на Турция в Европейския съюз” бе извършена проверка, резултатите от която са следните: брой на проверени записи – 322930; от тях некоректни записи – 83678; брой на записите с грешни данни (име, адрес, ЕГН) – 67669, брой на повторени записи – 10101; брой на лица под 18 години – 4239; брой на лица, които не са български граждани – 740; брой на починали лица – 726; брой на записите без подпис – 112, и брой на лицата по запрещение – 91.
Брой на гражданите с коректно вписани данни – 239252.”
Съгласно изискванията на закона минимумът е 200000, т.е. след направената проверка имаме изискуемия минимум от закона, за да можем да преминем към разглеждане по същество на постъпилата подписка.
Първо, ако вносителите на подписката искат да кажат няколко думи, след което ще дам възможност на колегите да се изкажат и да вземем решение.
Карлос Контрера:
За да ви улесня, по-добре направо към процедурата да се премине. Каквото е казано, е написано в предложението.
Искра Фидосова:
Колеги, имате думата за изказванията. Разполагате и с един проект на доклад. Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Уважаема г-жо Председател,
Колеги, в дебатите по повод на внесената подписка и пред всички перипетии, пред които премина това предложение, парламентарната група на партия „Атака” застана на позицията, че референдумът трябва да бъде проведен и че трябва да бъде проведен сега, когато са събрани подписите на необходимия брой български граждани. На тази позиция партия „Атака” остава и сега, независимо от резултатите от проверката, която е била възложена на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване”. Поддържаме позицията си.
Намираме разум и в аргументите, които са заложени в доклада, които са неформални, а чисто процедурни. Но от гледна точка на позицията, която сме заявили, от гледна точка на самостоятелната воля на българските граждани, която може да бъде изявена чрез участието им в този форум на пряката демокрация – референдумът, намираме, че не би имало формална пречка това да се случи сега при наличието на необходимия брой подписи.
Поддържаме нашата позиция и ще гласуваме срещу приемането на доклада от позицията на парламентарната група на партия „Атака”.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Нотев. Г-н Джамбазки, заповядайте.
Ангел Джамбазки:
Извинявайте за закъснението. Това, което виждам като число 239252 действителни подписа ни удовлетворява, тъй като е повече от изисквания от закона минимум. Предполагам, че ще видим доклада в залата на Народното събрание. Очакваме датата, на която ще се гледа предложението в залата на Народното събрание. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Желаещи за изказване. Г-н Ципов, заповядайте.
Красимир Ципов:
Уважаеми колеги,
Ние представителите от парламентарната група на ГЕРБ в комисията ще подкрепим проекта на доклад. Ние считаме, че наистина са изпълнени изискванията на закона, но произвеждане на национален референдум конкретно по този въпрос в момента изисква сериозни финансови средства. Знаете, че произвеждането на такъв национален референдум като бюджет повтаря произвеждането на национални избори в крайна сметка. Ние считаме, че този въпрос може да се постави на дискусия и да се организира такъв референдум едва след приключването на преговорите на Република Турция за присъединяване към Европейския съюз и с оглед на това бихме подкрепили една такава инициатива за произвеждане на национален референдум след приключване на преговорите и при преформулиране на въпроса „Съгласни ли сте Република България да ратифицира договора за членство на Република Турция в към Европейския съюз”. Такава е и европейската практика в държавите членки, когато се касае за членство в Европейския съюз, са били произвеждани такива референдуми, а именно по този начин е бил формулиран въпросът за произвеждането на подобни референдуми.
В законодателството на Френската република мисля, че наскоро беше приета промяна, която изисква като абсолютно задължение произвеждането на референдум за присъединяване на всяка нова държава членка. С оглед на това, ние считаме, че би следвало да се постави на евентуално обсъждане във връзка с евентуални промени в Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление да се обсъдят внимателно подобни промени. Аз не считам, че може би трябва да се запише изричен текст, че при всяко едно ново присъединяване на държава към Европейския съюз трябва да се произвежда референдум, но да намерим правилния подход по какъв начин България ясно да заяви своята позиция. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Ципов. Други желаещи за изказване? Г-жа Петрова, заповядайте.
Кристияна Петрова:
Уважаеми колеги, от политическата група на „Ред, законност и справедливост” ще подкрепим инициативата на ВМРО. Защото, ако се върнем малко исторически назад във времето, във Франция 2005 г. беше направена конституционна промяна и тази поправка беше с медийно наименование „Поправката Турция”. Считам, че в условия на пряка демокрация ние народните представители сме абсолютно задължени да подкрепим една такава инициатива, защото все пак волята е на суверен. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Петрова. Други желаещи за изказване? Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Видно от протокола (аз с протокола не разполагам, но в доклада виждам цитирано числото) – „коректно вписани данни в подписката 239252”. И от тях некоректно записани 83678. Само тези две числа, уважаеми колеги, красноречиво говорят, че сме били прави всички ние в Правната комисия, когато преди време решихме, че не може просто така на юнашко доверие да се приема всяка една подписка без да се извърши щателна проверка от страна на компетентния за това орган за проверка валидността на подписите, защото има опасност наистина Народното събрание да бъде подведено и да се инициира един въпрос за допитване, който не е събрал необходимия съгласно закона брой подписи. В случая въпреки огромния брой недействителни подписи, както се оказва, все пак има събран минимума от такива, но това само потвърждава, че ние сме били прави, че решихме да се извърши тази проверка. Тя ще бъде факт оттук нататък и с изменението в закона.
По същество. Аз споделям в голяма степен мотивите, които са изтъкнати в проекта за доклад, който ни е представен. Моето мнение е, че поставянето на подобен въпрос, днес, тази година или догодина би било крайно неуместно и преждевременно, тъй като би касаело едно събитие, което аз бих го ситуирал в бъдещо несигурно време. Смятам, за абсолютно неуместно да занимаваме българския народ и да организираме цял референдум за нещо, което не се знае въобще дали някога ще се случи и ако се случи, след колко време това ще се случи. И правилно е посочено. Организирането на един референдум е сериозна работа, а изисква и много финансови средства, организация и т.н., ангажирането на редица държавни институции. Затова към него трябва да се подхожда с необходимата отговорност и да се поставят въпроси, които са от жизнено значение и които са актуални в дадения момент за българското общество.
Въпросът за членството на Турция в Европейския съюз нито тази година, нито догодина, а мисля, че и по следващата година няма да бъде от такава степен на актуалност, че да се налага да се организира в близко бъдеще референдум по него. Това от една страна. От друга страна, аз мисля, че подобен въпрос би могъл да се постави единствено и само непосредствено преди да настъпи момента за ратифицирането на евентуалния договор за присъединяване на Република Турция към Европейския съюз, именно за да се остави възможност за преценка затова какви биха били условията на този договор за присъединяване, Европейският съюз какви условия би поставил в този евентуален договор, Турция какви ангажименти би поела така, както България и другите държави преди това поеха. Знаете дерогации, срокове, преходни периоди и т.н., за да може в пълно състояние на информираност българският народ да вземе едно такова съдбоносно решение, а именно да реши дали да подкрепи това присъединяване или не. Защото в един предходен момент, какъвто е днешният и какъвто ще бъде и догодина мисля, че този проблем изхожда изцяло от правомощията на българското правителство, тъй като по Конституция Министерският съвет е този, който провежда външната политика на страната. И докато не дойде моментът Народното събрание да се занимае с него посредством ратификацията, този въпрос продължава да бъде въпрос на външна политика на България.
Имам и други аргументи, но ще се огранича само дотук. Въз основа на изтъкнатите от мен доводи, аз ще гласувам за доклада и против даване ход на тази подписка и на тази инициатива.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Методиев, заповядайте.
Веселин Методиев:
Аз искам да ви обърна внимание на един разговор, който водихме в Комисията. Имам повод и няма как да се въздържа.
Документите на парламента трябва да съдържат политическата воля на депутатите. Политическата воля на групата, която аз представлявам, е, че трябва да има референдум, когато е политическият момент. И това е воля политическа – за референдум в конкретния политически момент.
Това, което е написано тук е против референдум. Как да го подкрепя. Не мога да го подкрепя.
Като слушам г-н Ципов неговото мнение е близко до моето. Но с правно-техническите възгледи, с които вие юристите обрамчвате политическата воля, сте написали нещо, което е абсурдно за мен. Лошият закон не е оправдание. Няма го в момента колегата Стоилов, който е автор на този закон. И аз смятам, че този закон е лош, но това не значи да не спазвам закона. Много закони може да има, които не ни харесват, но ги спазваме. Затова сме правова държава. Въпросът е как се изразява волята на народните представители. Защото в случая волята на народните представители, към които аз се причислявам – нашата парламентарна група, партията към която принадлежа, е за референдум. Сега по време на дебата ще напишем друго решение ли? В каква процедура ще влезем, за да можем да решим този казус? Самият парламент като такъв – 41-то Народно събрание може да се окаже, че повече от половината депутати в него сме „за” референдум. А с това решение ще се окаже, че тези, които го подкрепите, сте против референдум.
Практиката в Европа в продължително време се оформя към такъв тип демокрация. Дали ми харесва или не ми харесва, е отделен въпрос. Аз не се изказвам по това. Аз се изказвам само по това, което вие наричате правно-техническа страна на въпроса. Защото вече имам опит и мога да го ползвам. Нали в тази правно техническа страна трябва да се побере политическата воля на хората, които са народни представители и за които са гласували другите хора. Мен са ме изпратили хора, които искат референдум.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Методиев. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Г-н Методиев, колегата Ципов правилно каза, че ние няма как в частта, която произнасяме по същество, да запишем нещо друго. Но в мотивите на този доклад категорично са записани съображенията, поради които се стига до това решение. Един акт, какъвто акт е и този доклад, както и един съдебен акт, освен края – има и мотиви, освен дизпозитива. Тук много ясно и точно е записано, че „да” и ние няма как да запишем отлага провеждането на референдума. Ние не можем да вземем такъв дизпозитив. Но в мотивите ясно и точно е казано: Да, необходимо е да се проведе референдум и този референдум нормално е да бъде проведен, когато бъдат изпълнени определени условия. Не искам да ги повтарям, тъй като те са подробно записани. Ако искате да се промени нещо в мотивите и да се запише по-категорично, но дизпозитива на решението просто няма как – законът не позволява да запишем „отлага провеждането на референдум”. Ние трябва да вземем решение да се проведе сега, днес или да не се проведе. Останалото е въпрос на бъдещо виждане. Но мотивите ясно изразяват волята на народните представители, че не са против провеждането на референдум, но не днес. Това е първо.
Второ, вземайки думата, аз просто искам да довърша. Да, наистина правилно взехме това решение, защото се оказва, че 25% от събраните подписи са недействителни. 80 хиляди от 300 хиляди е някъде там – 25%, което в конкретния случай не е толкова важно. Но това навява към някакви въпроси, а тези въпроси не са без значение с така зададения и формулиран въпрос. Защото лично за мен исторически за Турция не мога да приема нещо друго – има Република Турция, има членство на държави в Европейския съюз. Аз правя и тази връзка – с този висок процент и така зададения въпрос не зная доколко формално действителните ЕГН, адреси – но това е друга тема, доколко хората са били наясно под какво се подписват. С така зададения въпрос е смущаващо. Отделен е въпросът, че има корекция от Атака.
Но аз бих гласувал за проекта за решение. Просто в мотивите се съдържат вижданията защо и кога би било редно да бъде проведен такъв референдум.
Искра Фидосова:
Благодаря, г.н Лазаров. Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Г-н Методиев, лош закон но закон. Ще ви цитирам ал. 6 на чл. 13.
„(6) Проектът за решение одобрява предложението за произвеждане на референдум с въпроса или въпросите, по които трябва да се проведе гласуването, или мотивирано отхвърля предложението.”
Ние нямаме друга възможност освен да кажем: Да, това конкретно предложение не може в момента да бъде придвижено нататък по процедурата. Но не пречи по никакъв начин в мотивите да кажем, че ние подкрепяме по принцип идеята за произвеждане на такъв референдум.
Друг е въпросът дали се съгласяваме с начина, по който е формулиран въпросът от Инициативния комитет или можем да дадем своята редакция. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Уважаеми колеги, говорейки в контекста на това, че в крайна сметка ние в момента трябва да вземем едно политическо решение, аз предлагам да разгледаме предложението на политическата партия, която е инициирала този референдум, на Инициативния комитет, който е инициирал събирането на тази подписка, че тази тяхна инициатива може би ще ни провокира да вземем едно политическо решение затова как по-нататък да се процедира в подобни случаи. Според мен, би било уместно, разбира се, че по конкретния случай ще се произнесем така, както повеляват законът и така както ситуацията в момента налага, но бихме могли да тръгнем да проверим дали има политическа воля за промяна на закона в смисъл винаги, когато има необходимост от ратификация на договор за присъединяване, България да взима своето решение с референдум, а не само с решение на Народното събрание. В този смисъл би могло да се роди някаква инициатива чисто политическа. Защото тогава наистина хората след нас, които ще взимат решенията в тази сграда, ще имат една законова основа да взимат тези решения с референдум.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи за изказване? Г-н Джамбазки.
Ангел Джамбазки:
Благодаря, г-жо Председател.
Не мога да се въздържа да не изкоментирам кратко поне две от тезите, които чух и те са свързани преди всичко с твърдението г-н Казак, че един референдум е скъпо нещо.
Уважаеми г-н Казак, демокрацията като достижение е скъпо нещо и да мотивирате личното си или на партията, която представлявате, мнение или становище, че не трябва да има референдум, тъй като става дума за Република Турция. Ако беше примерно за Република Македония, вероятно щяхте да сте на друго мнение. Но това е друг въпрос. А да мотивирате политическата си позиция зад фасадата на скъпата демокрация ми се струва много нелиберално. Ще ми позволите тази кратка забележка.
По отношение на броя подписи.
Уважаеми дами и господа народни представители, личното ми мнение и убеждение е, че в тези 67669 броя записани с грешни данни (ЕГН, адрес и име) са точно най-истинските подписи в подписката, тъй като една голяма част от хората се безпокояха да си оставят личните данни, защото се безпокояха за тях. Но така или иначе има извършена проверка. Има 239252 действителни подписа. Нашето задоволство в случая е, че е постигнат този брой и че вие като Комисия разглеждате въпроса и внасяте проект за решение.
В предишния разговор в Комисията обсъждахме няколко варианта, които биха могли да бъдат организирани като промени в закона, така че да бъдат провеждани референдуми за по-нататъшно разширяване, да бъде променен закона, когато стане актуален въпроса.
Сега има проект за решение. Ние се надяваме волята на коригираните вече 239252 действителни подписа на български граждани да бъде зачетена от вас и да бъде проведен такъв референдум. Но в края на краищата това е ваше решение и е решение по-нататък чисто политическо.
Благодаря за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи за изказване? Г-н Казак.
Четин Казак:
Правя едно уточнение.
Уважаеми г-н Джамбазки, аргументът финансови средства е залегнал в самия проект на доклад, който не съм го изготвил аз. Това е уточнението.
Второ, проблемът за мен не е, че ще се изразходват едни средства, а за какво ще се изразходват те. Аз много ясно подчертах, че не бива да се харчат грешни пари за нещо, което не е актуално и което не е в компетенциите на Народното събрание сега да го реши, ерго да се поставя на референдум. По закон на референдум се поставят въпроси от компетентността на Народното събрание. В момента този въпрос не е от компетентността на Народното събрание. Той е въпрос на външна политика, а външната политика е в правомощията на Министерския съвет.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Други желаещи? Няма.
И още едно уточнение. В доклада е включен и проектът за решение за произвеждане на национален референдум № 054-02-109, внесен от н.пр. Волен Сидеров и група народни представители, тъй като той няма самостоятелен статут. Аз смятам, че е правилно да бъде част от този доклад едновременно с тяхното искане за подписка и затова трябва да се произнесем с един проект на решение.
Ако няма други желаещи за изказване, да подложа на гласуване проекта за решение.
Подлагам на гласуване следния проект на решение:
Народното събрание, като взе предвид процедурата по присъединяването на нови държави членки към Европейския съюз, уредена в чл. 49 от договора за Европейския съюз и съдържащият се в предложението въпрос във връзка с разширяването на Европейския съюз, по който предстои да се вземе решение за в бъдеще и на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с чл. 13, ал. 6 и 7 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление реши:
Отхвърля предложението за произвеждане на национален референдум № ПГ-039-01-3, внесено от Инициативен комитет на 14 юли 2010 г.
Който е за този проект на решение, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
С това приключваме тази точка.
Ще оформя доклада окончателно с изказванията и представените позиции и ще бъде входиран в деловодството другата седмица за разглеждане в пленарна зала.
Благодаря на представителите на Инициативния комитет
По втора точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, № 002-01-48, внесен от Министерски съвет на 02.06.2010 г. – продължение.
Колеги, продължаваме с отложеното гласуване на два параграфа - § 8 и 9. Г-н Димитров, заповядайте.
Тодор Димитров:
Колеги, ще ви прочета предложението за редакция на § 8, ал. 2 на чл. 19.
(2) При съмнение за конфликт на интереси, лицето, заемащо публична длъжност, може чрез органа по избора или назначаването, или съответната комисия по чл. 25, ал. 2, т. 1 и 3 да поиска от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси да установи налице ли е конфликт на интереси.”
Мисля, че това беше смисълът на вчерашния дебат. Мисля, че редакцията е коректна. Ал. 2 и 3 се обединяват. Алинея 4, която е по доклада, става алинея 3.
„(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат за лица, заемащи публични длъжности, когато в специален закон е предвидено друго.”
Искра Фидосова:
Вчера в чл. 19, ал. 1 направихме редакция и решихме да се добави „само да се отстрани”:
„(1) Лице, заемащо публична длъжност, е длъжно само да се отстрани от изпълнение на правомощията си или на задължение по служба, когато е налице частен интерес по конкретен повод.”
В ал. 2 имахме принципен проблем по философията на ал. 2. От вносителите се изказа становище, че по всички случаи, когато има съмнение, трябвало лицето да се отстрани, без значение какво ще бъде произнасянето на комисията и дали ще има такова. В тази връзка трябва да бъде изключително ясно, че не това имаме предвид в ал. 2.
Аз по принцип подкрепям като идея вариантът, който прочете г-н Димитров, т.е. първия вариант от предложения ви текст – да може лицето да прецени . Във втория вариант „писмено заявява”, т.е. вменяваме му задължение да го заяви, което звучи още по-абсурдно от сега действащия текст.
Искам да поставя въпрос по ал. 4. Ние в преходните разпоредби, аз поне не видях да има що е то „лица, заемащи публични длъжности”.
Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Аз съм съгласен с такава редакция. Само нещо по философията трябва ли този сигнал да минава през органа и през комисията по чл. 25, ал. 2, а защо не може направо да се отправи към Комисията. Въпросът е, че когато минава през органа, ще има по-малко такива запитвания и хората все пак се притесняват да кажат: „Аз попадам тук в конфликт на интереси.” през органа по назначаването си. Ако целим наистина да действа този текст превантивно, е най-добре е човекът да си отправи директно сигналът към Комисията и да си получи отговора и така да прецени за действията си.
Искра Фидосова:
Обръщам внимание на това, че вчера стана ясно, че философията на ал. 2 всъщност е била друга. Аз имам притеснения, ако това ще е тълкуванието, според мен, трябва да има изричен текст, ако трябва да се напише, че не следва отстраняване преди произнасяне на комисията. Това имах предвид и което според мен е абсолютно задължително. Това е членът за самоотстраняване.
Г-н Кожухаров, заповядайте.
Росен Кожухаров:
Искам да дам само две кратки уточнения.
Първо, и в двете алинеи става въпрос да се отстрани от изпълнение на конкретни пълномощия, а не да се отстрани по принцип.
В ал. 2 във вариант І, който ние също подкрепяме, думата „може” се дължи на това, че ние не трябва да натоварваме комисията с установяването на конфликт на интереси там, където той е безспорен и за лицето и за органа по назначение. Голямата част от житейските казуси, според мен, ще са свързани с такъв случай, когато частният интерес е толкова ясно дефиниран, че няма никакво съмнение нито за лицето, нито за органа, че той ако го свърши това, би консумирал конфликт на интереси. Тогава той няма да пита никой. В тези гранични случаи обаче, когато има някакво съмнение и не може той да го прецени, не може да прецени органа, да се пита тази компетентна комисия. Това е логиката на нашето предложение.
Емил Радев:
Само че така записано е длъжен сам да се отстрани от изпълнение на правомощията си, на задълженията си по служба – това значи на всички свои правомощия и задължения по служба. Има конкретен повод. Той вижда, че по конкретния повод е влязъл в конфликт на интереси, но никъде не пише, че трябва да се отстрани от правомощията си само по този конкретен повод. А тук пише, че трябва да се отстрани от изпълнение на правомощията си и задълженията си по служба. Сложена така запетайката.
Искра Фидосова:
Т.е. „конкретен повод” трябва да отиде по-напред и накрая да стане „когато е налице частен интерес”.
Росен Кожухаров:
Моето виждане е, че е ясно че става въпрос за конкретен повод най-малкото защото другото е несъвместимо. То е друга хипотеза.
Искра Фидосова:
Колеги, чета текста, който остава:
§ 8. Член 19 се изменя така:
„Чл. 19 (1) Лице, заемащо публична длъжност, е длъжно само да се отстрани от изпълнение на правомощията си или на задължение по служба, когато по конкретен повод е налице частен интерес .
(2) При съмнение за конфликт на интереси, лицето, заемащо публична длъжност, може чрез органа по избора, или назначаването, или съответната комисия по чл. 25, ал. 2, т. 1 и 3 да поиска от Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси да установи налице ли е конфликт на интереси.
(3) Алинеи 1 и 2 не се прилагат за лица, заемащи публични длъжности, когато в специален закон е предвидено друго.”
Колеги, ако няма други предложения за редакция, да преминем към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване предложението на н.пр. Любен Корнезов.
Първата част от предложението на г-н Корнезов го подкрепяме по принцип за ал. 1.
Второто предложение – „в ал. 2 думите „писмено заявява” да се заменят с думите „подава декларация по чл. 12, т. 4”, го подлагам отделно на гласуване. Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седемнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 8 така, както го прочетох преди малко, по предложение на комисията. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Оказа се, че § 9 е гласуван вчера. Грешката е моя.
Тодор Димитров:
Колеги, аз предлагам да подкрепим § 9. Според мен, това е същността на закона. Ако не подкрепим § 9 съществено ще изменим философията и това, което са искали да направят вносителите.
Искра Фидосова:
Вчера при гласуването в Комисията § 9 не беше подкрепен. Сега г-н Димитров предлага да се прегласува в момента.
Има думата вносителят г-н Кожухаров.
Росен Кожухаров:
Параграф 9 така както е предложен в проекта, одобрен от Министерския съвет, касае случаите, в които едно лице е декларирало частен интерес в своята декларация, но по конкретен повод неговите действия не са такива, че да предотвратят този частен интерес да стане конфликт на интереси. И по този начин даваме възможност на органа по назначението му да го отстрани от изпълнението на съответната задача. Ще дам практически пример.
Ако някой е декларирал свой частен интерес с участието си в някакво търговско дружество, той го е декларирал в началото на календарната година и тази декларация си стои. Има конкретен повод – някаква работна група, възлагане на обществена поръчка, или нещо подобно, и това е лице е включено в съответната работна група, не се самоотвежда по никакъв начин, този текст предвижда възможността на органа по назначение да го отстрани при решаването на конкретния случай, защото той преди това си е декларирал частния интерес. Това е била логиката на нашето предложение.
„Чл. 20.(1) Лице, заемащо публична длъжност, може да бъде отстранено по конкретен повод от изпълнение на правомощията му или на задължение по служба и от органа по избора или назначаването, ако той смята, че е налице частен интерес....”
Искра Фидосова:
Ако сметне, че е налице частен интерес, ще си приложи другата хипотеза – ще си заяви, че има, и ще се отстрани сам.
Росен Кожухаров:
Но той не го прави.
Ивайло Тошев:
Това, което се предлага, е органът да може да го отстрани.
Росен Кожухаров:
Да, точно това е идеята.
Искра Фидосова:
Разбрах, но това, което казвате, не кореспондира с текста, който е предложен.
Росен Кожухаров:
Тогава вместо „смята” да стане „ако той декларира, че е налице частен интерес”.
Искра Фидосова:
Нали вашата презумпция е, че трябва да го е декларирал. Вчера друго се обясни. Нищо подобно на това, което сега се казва.
Росен Кожухаров:
Думата „смята” е употребена, защото в повечето случаи този частен интерес няма в себе си пряката причинно следствена връзка към конфликта на интереси. Той декларира частен интерес с участието си или член на неговото семейство от резултатите от работата на някое търговско дружество. Дали този му частен интерес ще се развива в конфликт на интереси все пак това е нещо, което трябва да бъде преценено от органа по назначение. Например, ако участва в едно дружество?
Фани Христова:
И въпреки това, смятам, че е много спекулативно. Защото даваме възможност на органа когато си иска да смята дали ще се развие. Или пък той може да презумира, че ще се развие такъв интерес.
Росен Кожухаров:
Основният субект по прилагането на този закон са съответните органи по назначение. Комисията ще решава сложните казуси и такива, когато има оспорване. Основната защита срещу недобросъвестни лица, които декларират едно нещо, за да изпълнят формално изискването да го декларират и след това не се отвеждат от решаването на тези въпроси, с които е свързан частният им интерес, основната защита срещу това нещо е органът по назначението да може да го отстрани от конкретния случай.
Фани Христова:
А как защитаваме добросъвестните лица от недобросъвестния орган, когато иска да го отстрани.
Тодор Димитров:
Колеги, ако заложим такава презумпция, то въобще не трябва да го има Закона за конфликт на интереси. Според мен, ако го ограничим до „ако е декларирал частен интерес”, мисля, че е приемливо. Аз приемам и по-широката хипотеза ,която е в момента. Но е възможно да ограничим до „деклариран частен интерес.”, т.е. само до тези интереси, които лицето си е декларирало в декларацията. Затова говорим с поправката, която сега ще нанесем. Защото, ако не я нанесем, кръгът е много по-широк. Т.е. възможно е органът да има информация и от друго място, без да е декларирал и да си направи заключението така, както е дадена редакцията.
Росен Кожухаров:
Според мен, редът за установяване на информация от друго място е различен.
Емил Радев:
Колеги, в момента това е правомощие на тричленен състав на Върховния административен съд. И той може да вземе мерките. А в момента ние даже не го даваме на комисията, която е независима, а го даваме на органа на назначаването да преценява. Представете си какви спекулации могат да станат. А оттам нататък и лицето няма право на защита. Отстраняват го, оттам нататък отива едно производство пред Комисията, което доколкото разбрах е минимум два месеца, защото срокът е инструктивен. Тук се декларира, че тази комисия няма капацитет да разглежда толкова много преписки, което значи, че ако има малко повече сигнали дейността се блокира, отива някъде във времето. Представете си, че е отстранен от длъжност, стои и чака без право на някаква защита. Ние в момента заменяме правомощия на Върховния административен съд, тричленен състав, а какво да е правомощия, като даваме същите правомощия на органа да смята и да си преценява съвсем индивидуално какво и как става.
Ивайло Тошев:
Ние преди малко разгледахме чл. 19. В сега действащия чл. 19, ал. 2 има предвидена тази възможност, която разглеждаме сега, където е казано, че „лице, заемащо публична длъжност, може да бъде отстранено от задължение по служба и от органа по избора или назначението, ако той смята, че е налице частен интерес по конкретен повод.” Т.е. това нещо го има.
Юлиана Колева:
Защо го променяме тогава?
Ивайло Тошев:
Защото с приемането на § 8 изменихме чл. 19. Т.е. изменението на чл. 20 ще остане без тази редакция.
Емил Радев:
При сега действащия закон имаме ли случаи на отстраняване? (Няма.) Доколкото аз знам и съм чел съдебната практика по Закона за конфликт на интереси такъв случай няма.
Росен Кожухаров:
Частният интерес се декларира общо, а поводът, който може да го направи този частен интерес конфликт на интереси, е конкретен.
Тодор Димитров:
Аз правя предложение за редакция:
„Чл. 20.(1) Лице, заемащо публична длъжност, може да бъде отстранено по конкретен повод от изпълнение на правомощията му или на задължение по служба и от органа по избора или назначаването, ако е деклариран частен интерес....”.
Росен Кожухаров:
По-хубаво оставете по какъвто и да е начин декларирал частен интерес. Защото може и с допълнителна декларация да е направил това.
Четин Казак:
Бих искал да попитам изтъкнахте ли някакви мотиви за отхвърляне на моето предложение в Глава девета. Последици при установяване на конфликт на интереси, където съвсем симетрично съм посочил, когато някое лице бива преследвано, тормозено затова, че е подало сигнал за конфликт. Най-малкото трябва да е същото за лице, което е оправдано, за което комисията е доказала, че няма конфликт на интереси или пък съдът е установил, че е нямало конфликт, а същевременно е било отстранено или разпъвано по медии и т.н., да иска някакво обезщетение – да има право на обезщетение, възстановяване на длъжността. Това на всеки един може да се случи. Това е на с. 22 от доклада. Ако не му е систематичното място там, но е добре този казус да се регламентира.
В § 9, ал. 2 преди „държавен орган” трябва да се добави „колективен”. Защото има и еднолични държавни органи. Специално за държавен орган трябва да се прецизира, че е колективен държавен орган.
Искра Фидосова:
Колеги, уточнявам редакцията на § 9, чл. 20, ал. 1.
„Чл. 20 (1) Лице, заемащо публична длъжност, може да бъде отстранено по конкретен повод от изпълнение на правомощията му или на задължение по служба с писмен акт и от органа по избора или назначаването, ако то е декларирало частен интерес. В тридневен срок отстраненото лице може да оспори отстраняването пред Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, която да установи налице ли е конфликт на интереси. Комисията се произнася в двуседмичен срок.”
Ние вчера подкрепихме по принцип предложението на г-н Корнезов за ал. 1.
Който е „за” редакцията на ал. 1 на чл. 20 (§ 9) моля да гласува. Седемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Тодор Димитров:
Колеги, правя предложение за прегласуване на предложението на н.пр. Волен Сидеров за чл. 14, ал. 3 (§ 6)
„(3) При промяна на заеманата длъжност от лице, което остава като задължено лице по чл. 3, не се подава декларация по ал. 1.”
Според мен, това ще доведе до голямо объркване. Това решение, според мен, не е правилно. Например, общински съветник става министър. Според мен, това не е правилно. Ако щете и регистрите са различни. Регистърът на декларациите за общински съветник са в общинския съвет.
Аз считам, че следва да се прегласува.
Искра Фидосова:
Г-н Димитров иска прегласуване на § 6 само по отношение на т. 2.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Волен Сидеров по т. 2. Който е „за”, моля да гласува. Осем „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Въздържали се? Четири „въздържали се”.
Колеги, с това приключваме с точка втора от дневния ред. Благодаря ви. Закривам заседанието.
Председател:
Искра Фидосова
