Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 66

Днес, 13. 01.2011 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Даниела Машева, заместник министър; от Министерството на отбраната – Августи5на Цветкова, заместник-министър и полковник Пламен Богданов, началник щаб на Военно-въздушните сили; от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, дирекция „Индустриални отношения и управление на държавното участие” – Валентин Груев, директор и Лъчезар Борисов, началник на отдел; от Министерския съвет – генерал Румен Миланов, секретар на Съвета за сигурност към МК и Георги Кръстев, съветник в политическия кабинет на заместник министър председателя и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов; от Министерството на вътрешните работи, дирекция „Координация и информационно-аналитична дейност” – Анета Мануилова, директор и Лъчезар Милушев, началник на отдел „Стратегическо планиране”; от Министерството на труда и социалната политика, дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труда” – Лариса Тодорова, държавен експерт, Петя Малакова, главен експерт и Смела Нинева, началник на отдел; от Националния осигурителен институт – Весела Караиванова, подуправител на НОИ и Снежана Малакова, юрисконсулт в отдел „Правен” и поканени като слушатели: Боряна Иванова, главен експерт към кабинета на парламентарния секретар на президента, Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда, Асен Генов от Института за развитие на публичната среда и Зорница Славова от Института за пазарна икономика.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Колеги, добър ден на всички. Имаме кворум, за да започнем заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Обсъждане на Указ № 1 на президента на Република България, постъпил на 03.01.2011 г., за връщане за ново обсъждане на Изборен кодекс, приет от Народното събрание на 22 декември 2010 г. и мотивите към указа.
2. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Беларус за правна помощ по наказателни дела, № 002-02-54, внесен от Министерски съвет на 16.12.2010 г. – водеща КПВ
3. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Беларус за екстрадиция, № 002-02-55, внесен от Министерски съвет на 16.12.2010 г. – водеща КПВ
4. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция относно презгранични операции за Air Policing, № 002-02-52, внесен от Министерски съвет на 10.12.2010 г.
5. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Министерството на бизнеса и търговията на Държавата Катар, № 002-02-53, внесен от Министерски съвет на 10.12.2010 г.
6. Проект за решение за приемане на Стратегия за национална сигурност на Република България, № 002-03-18, внесен от Министерски съвет на 10.12.2010 г.
7. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, № 002-01-106, внесен от Министерски съвет на 02.12.2010 г.
8. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, № 002-01-108, внесен от Министерски съвет на 09.12.2010 г.
В момента продължава да заседава нашата подкомисия, където присъстват петима от нашите членове и ще се присъединят към нас малко по-късно. Преди да започнем по дневния ред искам да поздравя всички с настъпилата 2011 г., да пожелая на всички много здраве, много щастие, късмет, успех и да бъдем по-добри един към друг и по-уважителни и да поддържаме един нормален и добър тон в работата на нашата Комисия и в Парламента.
Докато дойдат колегите от другата комисия, предлагам да разгледаме ратификациите – втора и трета точка, и точки четвърта и пета, след което да се върнем към първа точка – обсъждане на Указа на Президента за наложеното вето на Изборния кодекс.Тъй като петимата колеги, които в момента са в заседание на подкомисията, Десислава Атанасова, която ще закъснее и писмено ме уведомява как гласува, тъй като председателства в момента Комисията по здравеопазването. По четирите точки, които предлагам да разгледаме преди точка първа, всички са заявили, че ги подкрепят.
Започваме с втора точка - Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Беларус за правна помощ по наказателни дела, № 002-02-54, внесен от Министерския съвет на 16.12.2010 г.
Г-жа Машева има думата от името на вносителите да представи мотивите.
Даниела Машева:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Предложеният на вашето внимание Договор между Република България и Република Беларус за правна помощ по наказателни дела е сключен предвид необходимостта от уреждане и правно регламентиране на отношенията между двете държави в обмена по наказателни дела, тъй като Беларус не е ратифицирала Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателно-правни въпроси.
Така представеният договор е в пълно съответствие с международните стандарти, които са залегнали както в Европейската конвенция за взаимопомощ по наказателно-правни въпроси, двата допълнителни протокола към нея, а така също и в съответствие с Конвенцията, която действа между държавите-членки в Европейския съюз и по които България е страна. Напълно е в съответствие и с разпоредбите на Наказателно-процесуалния кодекс.
Считаме, че договорът ще допринесе за противодействието на престъпността и най-вече по работата по трансгранични случаи.
Моля да подкрепите законопроекта.
Искра Фидонова:
Благодаря, г-жо Машева. Колеги, има ли желаещи за изказване по така представените мотиви на договора за ратификация? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и Република Беларус за правна помощ по наказателни дела, № 002-02-54, внесен от Министерски съвет на 16.12.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По трета точка - Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Беларус за екстрадиция, № 002-02-55, внесен от Министерския съвет на 16.12.2010 г.
Давам думата на г-жа Машева от името на вносителите да представи мотивите. Заповядайте.


Даниела Машева:
Настоящият договор се отнася до уреждане на екстрадиционните процедури между двете държави, тъй като тъй като Беларус не е ратифицирала и не е страна по Европейската конвенция за екстрадиция. Договорът е изцяло съобразен с правната рамка на Конвенцията, а също така и с българския Закон за екстрадиция и Европейската заповед за арест и отговаря на изискуемите международни стандарти.
Моля да подкрепите така предложения законопроект.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Машева. Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Договора между Република България и Република Беларус за екстрадиция, № 002-02-55, внесен от Министерския съвет на 16.12.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По четвърта точка - Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция относно презгранични операции за Air Policing, № 002-02-52, внесен от Министерски съвет на 10.12.2010 г.
От Министерството на отбраната ще представи законопроекта г-жа Августина Цветкова, заместник министър. Присъства и полковник Пламен Богданов, началник щаб на Военно-въздушните сили. Г-жо Цветкова, заповядайте.
Августина Цветкова:
Уважаеми народни представители,
На 1.11.2010 г. в Атина беше подписано Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция относно презгранични операции за Air Policing.
Охраната на въздушното пространство или Air Policing – това е терминът, използван от НАТО и от нашите военно-въздушни сили е мирновременна дейност, осъществявана в интегрираната система за военно-въздушна отбрана на НАТО. С документа НАТО, подписан през 2009 г. противовъздушната отбрана е обявена като една от основните мисии на НАТО в мирно време. В 2010 г. м. декември страните-членки на НАТО са призовани отново да подпишат двустранни договори. Предвидено държавите по пътя на двустранни споразумения да уредят въпросите по изпълнение на презграничните операции за Air Policing, които засягат техни суверенни права, каквито са охрана на националната територия и разрешаването на чужди въоръжени сили да провеждат действия на нея. Това е първият договор по Air Policing, който ние подписваме с Република Гърция. Подготвя се договорът с Република Румъния и с Република Турция.
Тъй като това споразумение предвижда въоръжени сили на друга държава да осъществяват действия, заложени в Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, като основна функция на българските военно-въздушни сили, предвижда се специален ред за разрешаване на тяхното навлизане в наша територия, който е различен от този в Закона за отбраната и въоръжените сили и се възлагат правомощия на министъра на отбраната в качеството му на национален представителен орган по изпълнение на операцията по Air Policing, който има правомощия при разрешаване на тези операции и тяхното провеждане. Целта е да се създаде и гарантира ефективна и оперативна система от органи и механизми, които да са адекватни от гледна точка на време за действие и експертиза на възникващата ситуация по охрана на въздушното пространство.
Споразумението регламентира основните принципи, процедури и условия за провеждане на операциите по Air Policing. Сред водещите принципи при изпълнението на тези операции са зачитането на националния суверенитет на двете държави и пропорционалност на силата, прилагана срещу премахваното въздухоплавателно средство.
С оглед на това и обстоятелството, че се уреждат и военно-политически въпроси, споразумението се предлага за ратификация със закон от Народното събрание на основание чл. 85, ал. 1, т. 1 от Конституцията на Република България.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Цветкова. Колеги, желаещи за изказване и за въпроси към вносителите, има ли? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и правителството на Република Гърция относно презгранични операции за Air Policing, № 002-02-52, внесен от Министерски съвет на 10.12.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и трима „за”. Без против и въздържали се.
По пета точка - Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Министерството на бизнеса и търговията на Държавата Катар, № 002-02-53, внесен от Министерския съвет на 10.12.2010 г.
Колеги, в момента ги няма вносителите, тъй като са в друга Комисия.
Колеги, вие сте запознати с меморандума. Има ли възражения без вносителите да пристъпим към неговото обсъждане. (Няма.) Няма възражения.
Желаещи за изказване има ли? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на икономиката, енергетиката и туризма на Република България и Министерството на бизнеса и търговията на Държавата Катар, № 002-02-53, внесен от Министерския съвет на 10.12.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и трима „за”. Без против и въздържали се.
Колеги, връщаме се към точка първа от дневния ред.
По първа точка - Обсъждане на Указ № 1 на Президента на Република България, постъпил на 03.01.2011 г., за връщане за ново обсъждане на Изборен кодекс, приет от Народното събрание на 22 декември 2010 г. и мотивите към указа.
На всички са раздадени материалите – Указа, мотивите към указа. Няма да ги чета. Всички сте се запознали подробно с тях. Също така са ви раздадени и екземпляри от приетия Изборен кодекс. Предлагам да започнем с обсъждането. Желаещи за изказване?
Докато колегите решат, кой да вземе думата, от името на управляващите ще кажа, че ние не споделяме мотивите на Президента за връщане за ново разглеждане на Изборния кодекс като основателни. Смятаме, че са неоснователни тези мотиви.
Основната част от мотивите са за активното и пасивното избирателно право. Аз съвсем накратко ще дам само няколко от опорните точки, тъй като тази тема доста подробно сме коментирали при обсъжданията.
Според българското право, според българската Конституция, избирателното право е субективно, съгласно чл. 42 от Конституцията. Но в същото време, съгласно чл. 10 от Конституцията има и публична функция.
Активното избирателно право е един от най-важните елементи на демократичните избори и затова е от съществено значение какви ограничения могат да бъдат налагани във връзка с упражняване на това право, без, разбира се, да бъдат нарушавани основни човешки права. Не веднъж сме заявявали, че тези ограничения могат да бъдат в следните посоки: изискване за минимална възраст; изискване за гражданство; отнемане на правото поради установяване на умствена неспособност или престъпно поведение и разбира се, изискването за пребиваване.
Принципът за всеобщо избирателно право, закрепен с чл. 100 от Конституцията, не е накърнен с въвеждането на изисквания, необходими за упражняването на избирателното право, като възраст, гражданство, дееспособност, включително и местопребиваване. Това са едни позитивни изисквания, за да може ефективно, резултатно и отговорно да се упражни избирателното право и да се извърши тази обществено полезна функция.
Коментирали сме и практиката на съда по правата на човека, която дава ориентир за допустимост на въвеждането на изискване за уседналост с оглед осигуряване демократичността на изборите. Съдът в Страсбург е приел, че избирателното право, прокламирано в чл. 3 от Допълнителния протокол към Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, не е абсолютно. То може да бъде ограничавано, като ограничаването може да бъде в няколко посоки.
Янаки Стоилов:
Извинявайте, че ви прекъсвам, но това е сериозно навлизане в теорията.
Искра Фидосова:
Това са нашите мотиви, които сме изразявали и продължаваме да изразяваме. Тъй като в мотивите на Президента е записано, че има нарушаване на международни разпоредби. Аз такова нарушаване не мога да видя къде има. Напротив, разполагаме и с допълнителния доклад, и с Директива 94/80 ЕО, това което не е цитирано в неговите мотиви, и с Директива 93/109 ЕО, също. Има разписани изключително подробни текстове. Имаме и сравнителен анализ от практиката в другите европейски страни по отношение на уседналостта и изискването за минимален срок за местопребиваване в едно населено място или община. Например, в Германия, давали сме този пример не веднъж, подробно е въведено изискването за уседналост от 3 месеца преди изборите за членове на Европейския парламент. Това не се възприема като ограничаване на избирателни права. В Австрия, Белгия, Дания, Франция, Унгария също има такова ограничаване.
Когато изработвахме Изборния кодекс сме взели предвид и международните актове, които засягат тази тема и практиката на другите страни-членки на Европейския съюз. Съобразили сме се с изискванията на българската Конституция в тези текстове. Заявили сме и в нашите мотиви и по-късно в изказванията, които сме правили, че ние считаме, че трябва да има такова изискване за уседналост, както за активното, така и за пасивното избирателно право и при изборите за общински съветници и кметове, защото е необходимо да се установи по-трайна връзка между избирателя и съответния изборен район и задължително да има връзка с държавата. Не може да смятаме, че е редно едно лице, което няма местопребиваване на територията на Република България, в която и да е община, да може да гласува без са има такова ограничение за местните избори.
Няма нарушаване на принципа за всеобщо избирателно право – това, което е разписал Президентът. Имаме Решение № 15 от 13 септември 1995 г. на Конституционния съд по отношение на въведеното в чл. 4 в нашия Изборен кодекс, ал. 3, 4, 5 и 6 изискване да нямат друго гражданство лицата извън Европейския съюз.
Имаме чл. 17 от Конвенцията относно правата и задълженията на гражданите с множество гражданства. Там също е разписано – нямаме нарушения по отношение на провеждането на избори за избиране на членове на Европейския парламент.
Относно премахването на прекия избор на кметове на райони, следва да отбележим, че Конституцията в чл. 139, ал. 1 допуска избора на кмет на община, съответно районен кмет, да се извърши от населението или от общинския съвет. Тук аз виждам една голяма неточност в мотивите, той като Президентът цитира, че се назначават районните кметове. Те не се назначават от общинския съвет, а се избират съгласно българската Конституция. Изключително голяма неточност в мотивите на Президента – да не се знае, че няма назначаване от общинския съвет, а има избор.
Относно въвеждането на пряк изборна кметове на населени места с население над 350 души следва да имаме предвид, че не веднъж е променяна волята и позицията на законодателите през различните години. Коментирали сме надълго и нашироко мотивите и няма да се спирам отново на тях.
По отношение на броя общински съветници също.
Това, което ми направи впечатление в мотивите е още една грешка, за която не ми се иска да си мисля, че не са чели добре кодекса, или не са могли да изчетат докрай всички текстове. Втората грешка е във връзка с това, че Президентът казва в мотивите си, че е отпаднало дори изискването съществуващото в сега действащите закони повечето от членовете на Централната избирателна комисия да бъдат с юридическо образование. Не само че не е отпаднало това изискване, а и сме го разширили като препоръчително сме казали, че не само членовете на ЦИК, а и членовете на районните избирателни комисии, членовете на общинските избирателни комисии също да бъдат препоръчително юристи. Така че не знам откъде са се получили тези грешки в техните мотиви. На мен ми прави впечатление, че има абсолютни неточности по отношение на това какво е разписано в Изборния кодекс – по отношение на ограничаването на кръга лица, които имат право да гласуват с удостоверение за гласуване на друго място. Изразявали сме многократно нашите мотиви по този въпрос защо смятаме, че извън служебно заетите лица и тези, които имат ангажименти в деня на изборите с тяхното провеждане, не е необходимо да имат възможност за издаване на такива удостоверения.
Един от мотивите на Президента е по отношение на електронното гласуване. Тук също сме категорични, че нямаме нарушаване на тайната вота на подадените в електронната избирателна урна електронни гласове.
Последното, което е записал, е относно технологичното време за осъществяване на гласуването. Аз не виждам някакъв проблем. Ние в основната част на кодекса сме разписали времето от 6:00 до 19:00 часа, а когато има чакащи избиратели – до 20 часа се удължава. Може извънредно да се обяви за определена секция и да започне в 5:00 часа, когато е две в едно или някакъв друг формат. В преходните разпоредби, знаете, че изчислявахме и счетохме, че не е необходимо да даваме още един по-голям срок с оглед на това, че напредва времето и в тъмната част на деня, след 19:00 часа удължаването на времето ще затрудни и работата на комисиите, а и може би ще даде предпоставки за повече злоупотреби.
Ние от парламентарната група на политическа партия ГЕРБ не приемаме като основателни и обосновани мотивите, които са записани от Президента в Указ № 1 и ще гласуваме за повторно приемане на Изборния кодекс.
Желаещи за изказване? Заповядайте, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги, след пространното изложение на управляващите, може би изглежда безсмислено да започнем отново този дебат. Защото е очевидно, че ГЕРБ с подкрепата на верния им партньор Атака ще отхвърлят президентското вето и няма да се възползват от тази последна възможност да поправят някои от явните недомислици в Изборния кодекс.
Те няма да го подкрепят, независимо от всичко, което се каза и от политическите партии, и от гражданите, и от неправителствените организации срещу този кодекс. И независимо от това и от всичко, което все още може да се каже по него, (тук няма пространно да изброявам) но истината е, че този кодекс унищожава корените на демокрацията, орязва избирателни права на хората, в резултат на което те ще гласуват по-малко и ще избират по-малко. В крайна сметка надделява тежестта на манипулирания вот, за което също има достатъчно възможности в разпоредбите на кодекса. Ясна е посоката, в която се върви. Тя е антиизбори и антидемокрация.
Но управляващите ще го отхвърлят не защото имат някакви аргументи. Тези, които чухме, страдат от сериозни теоретични неточности. Част от тях звучат просто смешно. Не защото могат да извадят някакви сериозни аргументи срещу мотивите в президентското вето, не защото даже някои от тях не разбират и това, че ред от разпоредбите са на ръба на конституционносъобразността, а защото, според мен, ГЕРБ вижда в този Изборен кодекс един спасителен пояс. Правителството се дави и очевидно нещо им е нужно за изборите през 2011 г., което да им гарантира служебна победа. Така че това е последното спасително средство, на което ГЕРБ разчита на изборите. Затова и тук аргументи няма да се слушат, а ще се вадят едни тези, част от които са лишени от смисъл и с упорството и политически инат, с който се прие кодексът, ще се отхвърли и ветото.
Едва ли има смисъл наистина да започваме в най-големи подробности всичко, което се каза по време на неговото приемане. Така че и аз ще се огранича до това, което, според мен, е най-важно, а именно, че с Кодекса, както правилно е отбелязал Президентът, се отнемат избирателни права на гражданите. Защото в резултат на кодекса хората ще гласуват по-малко, ще избират по-малко. Част от тях изобщо няма да имат възможност да упражнят правото си на глас, а част от тези, които ще гласуват, просто няма да бъдат представени в съответните изборни органи. Това е намаляването на броя на общинските съветници. Това е премахването на изборността на районните кметове. Това е забраната на жителите на малките населени места да избират свои кметове. Резултатът е ясен и целта е ясна – да се демотивират гражданите да участват в изборите, за да може контролираният вот да има по-сериозна тежест.
А това, че ГЕРБ ще упражни цялата репресивна мощ на държавата, за да наклони гласуващите в своя полза е очевидно, отвращавайки хората от желанието да участват в изборите и значението на тези, които ще гласуват контролирано, ще нараства. В тази посока е и връщането на отделната бюлетина, което го няма в кодекса. В тази посока работи и електронното гласуване и лишаването на част от хората от възможност да получат удостоверение за гласуване на друго място. Имам предвид застъпниците, за да следят за законността на изборите и т.н.
Аз даже, ако участвах в подготвянето на това вето, бих посочила и още много моменти, които са на ръба на противоконституционно съобразността и други, които са определено крачка назад от демократичните изборни практики, които бяха утвърдени през последните години.
Също бих добавила и допълнителни аргументи към част от критиките на Президента. Например, по отношение на гласуването на българите в чужбина. Вярно е, че те няма да могат да упражнят правото си на преференциално гласуване. Всъщност това го видях в окончателния вариант на кодекса, че обещанието, което се отправи от политическа партия ГЕРБ за българите в чужбина да могат да образуват свои изборни секции в случаите, в които има 20 подадени заявления, е отпаднало, което, ако трябва да бъдем откровени, едва ли ще постигне целта на ГЕРБ, а именно да има по-малко избирателни секции в нашата съседка Турция. Там няма проблем хората да се организират, независимо от изискуемия брой заявления, а практически ще постави една изключително сериозна преграда сред българите, които живеят в останалите страни, в които няма толкова концентрирана българска диаспора. Така че по този начин реално ГЕРБ лишава от възможността хиляди български граждани, които живеят в Западна Европа, например, да упражнят правото си на глас. Мисля, че е противоконституционно да бъдат задължавани активно да се регистрират по този начин за всеки избори, след като активната регистрация за избори не съществува за българските граждани. И нещо повече, за гражданите на Европейския съюз, които живеят в България, е въведено като еднократно изискване. Т.е. веднъж регистрирали се за участие в едни избори, гражданите на страни членки на Европейския съюз, вече могат да гласуват за всички избори в България. Докато нашите сънародници в чужбина ще трябва всеки път да вървят през трудната процедура да събират заявления за образуване на изборна секция, за да могат да упражнят правото си на глас, което поставя в един различен режим българите, живеещи в България, гражданите на страни членки на Европейския съюз, които живеят в България и нашите сънародници, които живеят в чужбина. Това би могло да бъде едно от допълнителните аргументи пред безспорно нашата жалба пред Конституционния съд, която ще отправим. Защото аз нямам съмнение, че няма да има чуваемост за никакви аргументи, че ветото ще се отхвърли по начина, по който се приемаха и текстовете на Изборния кодекс, без да се слушат даже разумни аргументи.
Естествено е, че ние ще подкрепим президентското вето и ще гласуваме срещу изборния закон, защото, както казахме ,той е връщане назад по отношение на добри изборни практики, които бяха утвърдени през последните години, защото посоката му е обратна на демократичния процес.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Манолова. Ще се въздържа да правя реплики, защото ще продължим в една безкрайна дискусия. Има думата г-жа Михайлова и след това г-н Казак.
Екатерина Михайлова:
Аз искам да заявя позицията на парламентарната група на Синята коалиция.
На първо четене, когато се гледаше законопроектът, ние гласувахме „въздържали се” поради това че приемахме аргументи и текстове, които имаше в закона и подкрепяхме, но имаше и такива, които не подкрепяме. Видът, в който излезе Изборният кодекс в крайна сметка, доведе до това, че пак наново има текстове, има принципи, които подкрепяме и принципи, които са залегнали, които не подкрепяме.Поради тази причина и сега, когато ще гледаме повторно закона, депутатите от парламентарната група на Синята коалиция наново ще се въздържат. Защото подкрепяме принципът за уседналост, но не подкрепяме принципът, по който се премахва прекият избор на районни кметове. Не подкрепяме това, че ще се намалят с 20% броя на общинските съвети. Вярно е, че чухте част от аргументите ни, запазвайки старото положение в най-малките общини, но за другите не чухте аргументите. Не чухте и аргументите за изборната квота, като въпросите за общинските съвети и намаляването с 20%, както и за избора на селските кметове. Там също е само частично отстъплението, което направихте – не приехте аргументите, които ние имахме още на първо четене и предложенията, които бяхме направили за изменение на второ четене. Ние смятаме, че в този вид Централната избирателна комисия не е добро решение. Трябваше да се създаде постоянно действаща изборна администрация, за да се спре с това политизиране и понякога доста странни политически и партийни решения от страна на администрацията, която се занимава с провеждането на изборите, поради което ще гласуваме „въздържали се” относно този закон.
Подробно аргументите в пленарна зала.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Михайлова. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Благодаря, уважаема г-жо Председател.
Уважаеми колеги народни представители,
От името на парламентарната група на Движението за права и свободи искам да заявя позицията, че в съответствие с изразената наша принципна позиция още при обсъждането на второ четене на проекта за Изборен кодекс поради съдържащите се в него откровено противоконституционни разпоредби, както знаете, ние напуснахме и не участвахме в обсъждането на огромната част от текстовете на кодекса, тъй като считаме, че такъв важен законодателен акт, както посочва и Президентът, който би трябвало да бъде плод на максимално търсен широк консенсус между основните политически сили, ако има амбицията трайно да урежда тези обществени отношения и с оглед на качеството му именно на кодекс, все пак да има някаква предвидима дълготрайност без някакви изменения в бъдеще, за съжаление, това не се случи. Този кодекс се превърна в плод на грубо наложените виждания на управляващата партия и нейният сателит и изгуби всякаква характеристика на плод на общо съгласие.
Категорично подкрепяме тезата на Президента, че в него се съдържат противоконституционни текстове именно при въвеждането на принципа на уседналост. Фактът, че има подобни разпоредби в законодателствата на други страни-членки на Европейския съюз не отнема абсолютно задължителната необходимост той на първо място да бъде съобразен с българската Конституция, преди да търсим някакви сравнително правни примери от законодателства на други страни, пък били те и членки на Европейския съюз. За нас е недопустим аргументът, видите ли, има го в Германия, в Австрия и т.н., след като българската Конституция дава право на всички български граждани, където и да се намират те, да участват в избори за национални и местни органи на власт, въвеждането на допълнително изискване за уседналост е противоконституционно на първо място, независимо от неговия срок. Да не говорим, че чак след това вече може да се говори, че Изборният кодекс е в разрез дори и с препоръките на Венецианската комисия за максимално допустим, евентуално ако се въведе това нещо – срок от 6 месеца, и то такова изискване за уседналост е допустимо само с оглед защита на специфични права на националните малцинства, пише Венецианската комисия – нещо, което в нашия закон е точно обратното. Т.е. целта в нашия закон е точно обратната на тази, което предвижда Венецианската комисия.
Разбира се, не сме съгласни и с други основни разпоредби, които са посочени в мотивите на президента – ограничаването на принципите на децентрализация и правото на гражданите да избират своите представители в местната власт, както в населените места, така и в районите в градовете с районно деление.
Потвърждаваме нашето опасение, че чл. 103 в този си вид съдържа непосредствена заплаха за политическо преследване и ограничаване на възможността определени граждани да се кандидатират, тъй като премахва реално всякакъв имунитет на лицата, които биха били кандидати на партии извън управляващите.
На това основание ние ще гласуваме категорично против законопроекта.
Споделяме общо взето основната част от мотивите на Президента. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Парламентарната група на партия Атака ще подкрепи текстовете от Изборния кодекс, които са предмет на президентското вето. Разбира се, мисля, че всички бяха свидетели и имаха за себе си оценката, че не всички предложения на партия Атака във връзка със законодателните решения, които бяха приети в окончателния вид на кодекса, бяха споделени от мнозинството. Но за разликата от оценката, която Синята коалиция има върху тази възможност дали да се подкрепи изцяло, да се въздържим или съответно да застанем на позиция „против” тези текстове във връзка с несподелени наши принципни решения и идеи, намираме, че това е съдбата и ролята на парламентарно представена партия в този мащаб и с тази численост.
За да заработят решенията, за които ние намираме, че са рационални и споделени от мнозинството, ние ще подкрепим като цяло текста, така че да имаме възможността да видим реализирани някои от идеите, които са общо критикувани от представителите на опозицията. Не бих влязъл в детайли и конкретика, защото тя беше предмет на дебата в зала.
Заявявам още веднъж, като цяло ще подкрепим текстовете на Кодекса и ще гласуваме срещу президентското вето.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Нотев. Други желаещи за изказване? Няма.
Заявени са позициите от петте парламентарни групи. Пристъпваме към гласуване.
На основание чл. 76, ал. 4 от Правилника за организация и дейността на Народното събрание подлагам на повторно гласуване Изборния кодекс, приет от Народното събрание на 22 декември 2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Седем „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
С петнадесет „за”, седем „против” и двама „въздържали се” в доклада със становището на Комисията предлагаме на Народното събрание да приеме повторно Изборния кодекс, приет от Народното събрание на 22 декември 2010 г.
Колеги, продължаваме с т. 6 от дневния ред.
По шеста точка - Проект за решение за приемане на Стратегия за национална сигурност на Република България, № 002-03-18, внесен от Министерския съвет на 10.12.2010 г.
Уважаеми колеги, проектът на Стратегия за национална сигурност беше представен и обсъден с представители на всички парламентарни групи на заседанието на Съвета за национална сигурност, свикано от Президента г-н Георги Първанов. След това имаше работна група, съгласно наше решение, която трябваше да оформи в окончателен вид постъпилите редакционни предложения за промени по раздадения предварително проект. Така изготвен проектът е внесен в Министерския съвет, приет е от него и предстои неговото разглеждане в парламента.
От името на вносителите ще представи проекта на Стратегията за национална сигурност г-н Кръстев. Заповядайте, г-н Кръстев.
Георги Кръстев:
Проектът на Стратегия за национална сигурност на Република България беше разработен от работна група, съставена със заповед на министър-председателя през м. септември 2009 г. Ще представя първо процедурата, по която протече изготвянето на проекта. Работната група разработи проект, който беше обсъден в Съвета за национална сигурност през м. май 2010 г. След това беше подложен на широко обществено обсъждане. Проведоха се няколко обсъждания във висши училища и с неправителствени организации, което определено е прецедент за нашата страна при разглеждането на такъв тип документи. Това даде възможност да се съберат много идеи и предложения и проектът да има този актуален вид.
В проекта са отчетени достиженията, които нашата страна има при реализирането на Концепцията за национална сигурност от 1998 г. и резултатите от опитите за разработване на проекти на стратегия за сигурност от 2005 и 2008 г.
Бих искал да отбележа, че в центъра на Стратегията за национална сигурност от 2010 г. е поставен гражданинът и това съответно определя и подредбата на приоритетите в политиките за сигурност. Всеки приоритет е важен сам по себе си и тяхната подредба е с оглед на значението на съответните политики в момента и в перспектива. Дефинирани са националните интереси, които са разделени на жизненоважни и други важни и стратегически интереси. Дефинирани са и принципите на политиката.
Отново искам да отбележа, че стратегията е разработена предимно с усилията на администрацията в началния етап, като във втория етап беше използван ресурса на академичната общност и на неправителствените организации.
Една от задачите на Стратегията за национална сигурност в този й вид да стане основа за разработване на секторни стратегии. Тъй като за сектор „Сигурност” не се предвижда отделна стратегия, поне засега, на него е отделено най-много внимание в текста на предложения ви проект.
В контекста на заседанието на Комисията по правни въпроси искам да отбележа новия момент за наличието на такъв раздел в стратегически документ, както и раздели за социалната сигурност, за екологичната сигурност, за енергийната сигурност и финансовата сигурност. Т.е. ние не разглеждаме стратегията за сигурност като поле на действие на силовите структури и на военните, а преди всичко като дейност за защита на правата на гражданите и за създаване на възможност за реализиране на техните цели и интереси. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Кръстев.
Колеги, желаещи за изказване по тази точка? Г-н Ципов, заповядайте.
Красимир Ципов:
Един от основните ангажименти в предизборната програма на партия ГЕРБ беше именно приемането на един такъв документ, тъй като България повече от 10 години няма такъв важен стратегически документ, който да оказва кои са основните приоритети по линия на националната сигурност.
Аз лично за себе си отбелязвам, че това е един доста добър проект, който отразява, както традиционните, така и нови аспекти на националната сигурност. Какво имам предвид?
Много добре са разработени следните аспекти: икономическия, финансовия, екологичния, социалния наред с традиционните, каквито са отбрана, външна политика, вътрешна сигурност и разузнаване, които от своя страна също са актуализирани и доразвити с оглед на членството на Република България в НАТО и в Европейския съюз.
С оглед на това призовавам всички колеги да подкрепят проекта на Стратегия за национална сигурност на Република България. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Ципов. Други желаещи за изказване? Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Аз лично ще подкрепя стратегията, като не ангажирам с това си становище парламентарната група. Изключително имам предвид факта, че това е може би първият или един от малкото документи, които се обсъждат в този състав на Народното събрание и с което наистина се търси консенсус и една по-широка подкрепа. Въпреки всичките забележки, които могат да се кажат по стратегията, а именно, че липсва достатъчно конкретика, че част от позициите в нея звучат прекалено декларативно. Но в крайна сметка трябва да се подкрепи опитът да се търси съгласие и разбирателство по важни за страната въпроси. Така че аз лично съвсем знаково ще гласувам в подкрепа на тази стратегия. Още повече, че това е и първият документ, по който бележките, които са направени от Коалиция за България са взети предвид.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Манолова. Други желаещи за изказване? Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Яз няма да подкрепя стратегията. Ще се въздържа по нея, тъй като според мен оценката на рисковете и средата за сигурност като чели е по-оптимистична, отколкото има основание за това. Само няколко аргумента, от моя гледна точка, ще използвам.
Оценката, че в западните Балкани преобладават положителни тенденции. Тези тенденции са доста противоречиви дори, ако анализираме само ситуацията в Босна и Херцеговина. Може би в последните години там се концентрират най-дълбоките процеси на вътрешно разединение, което се илюстрира от развиващите се политически събития. Балканите са доведени исторически до там, че няма нация, която да не е разделена в две държави. Това никак не е случайно като процес, който се развива повече от 100 години.
Включването на тези страни – част от тях, в Европейския съюз и в НАТО, според мен, ще бъде твърде оптимистично, ако се смята, че преодолява бъдещи системни рискове, особено при глобална промяна на ситуацията.
Освен това, във вътрешната среда за сигурност, смятам, че никъде не е отбелязан фактът на задълбочаващата се криза на представителността. Т.е. гражданите като цяло имат все по-малко доверие в политическите партии и в основни институции. Едно общество не може да бъде силно и стабилно при тази тенденция, която освен това, по всички изгледи ще се задълбочава в близките няколко години.
Самите автори на стратегията отбелязват в общите си изводи за средата за сигурност, че тя „се характеризира с асиметрична многофакторност, висока динамика, неопределеност, нееднозначни и сложни за прогнозиране процеси”. Само това изречение, според мен, дава основание ние да изразим една позиция на въздържане, тъй като от тези фактори могат да последват най-различни събития, които трудно могат да бъдат предвидени.
И ако докрай сме откровени в тази, е хубаво, че като чели няма и голяма аудитория, трябва да кажем добре, че няма силно изострящи несигурността и външни и други фактори в момента, които все още крепят българската държавност при икономическото и социалното състояние, в което тя се намира.
Накрая, вече се регистрира определен не малък брой от български граждани, които започват да се чувстват все по-малко българи в собствената си страна. Т.е. една нация, която трудно се сплотява около общи идеи, която не може да бъде мобилизирана във висока степен при високи рискове от най-различно естество, тя няма как да се чувства достатъчно уверена по отношение на своята сигурност.
Така че този документ, въпреки своята добра структура, въпреки редица правилни констатации, той като чели по-скоро допринася да се замъглят всички тези дълбоки системни проблеми на българското общество, които, разбира се, не могат и да бъдат решени. Не трябва да се очаква, че те ще бъдат решени просто от една такава стратегия. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Други, желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване Проект за решение за приемане на Стратегия за национална сигурност на Република България, № 002-03-18, внесен от Министерския съвет на 10.12.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Петима „въздържали се”.
С това приключваме т. 6.
По седма точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, № 002-01-106, внесен от Министерския съвет на 02.12.2010 г.
От името на вносителите ще представи накратко мотивите г-жа Караиванова.
Весела Караиванова:
Първо моля да бъде извинен г-н Младенов, който в момента заседава с Комисията по труда и социалната политика.
Пред вас, уважаеми дами и господа народни представители, са представени два законопроекта.
Първият Законопроект за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред ще измести досега действащия указ. Целта на законопроекта е да се регламентира възможността лицата при определени условия за могат да установяват трудов или осигурителен стаж по съдебен ред, когато тези документи от страна на работодателя или осигурителя са унищожени и лицето не може да се снабди с тях. Така например от 2000 г. всички осигурителни права се ползват единствено при наличието на определен осигурителен стаж, което налага изписването на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. В него са посочени основанията или редът, по който се предявява установяването на този липсващ стаж по съдебен ред, съответните документи. По този ред ще се установи трудов стаж, придобит след 31 декември 1999 г. за работниците и служителите.
Също така по реда на този закон се предлага да не може да се установява осигурителен стаж на лица, чиито вноски за държавното обществено осигуряване са изцяло за сметка на лицата. Това са самоосигуряващите се лица, защото те са отговорни сами за себе си да подават данни и да внасят своите осигурителни вноски.
Необходимо е да напомним, че по реда на този закон се доказва само осигурителен стаж, но не и доход по повод на възникналите спорове вчера в Комисията по труда и социалната политика, въпреки че в т. 6 на чл. 4 е записано, че документите за доход от труд са едно от основанията за представяне с останалите доказателства при възникването на спора.
Това е най-общо казано. Ако имате допълнителни въпроси, ще отговорим с колегите.

Искра Фидосова:
Благодаря. Но ще ви помоля да повторите нещо, което може би аз не чух добре. По отношение на това, че разпоредбите на този закон няма да се прилагат и не могат да се използват за установяване на трудов и осигурителен стаж от лицата, които са се самоосигурявали. Нали това казахте? Ние имахме един такъв казус и разглеждахме в Закона за съдебната власт. Приехме една разпоредба за трудов стаж и за осигурителен стаж – две хипотези. Те като не могат по съдебен ред, ако нямат тези документи, как ще си установят стажа.

Снежана Малакова: отдел Правен, НОИ.
Идеята е, че самоосигуряващите се лица като лица, задължени по силата на закона сами да внасят за своя сметка осигурителните вноски, имат ангажимента да пазят и сами да охраняват документите въз основа на които са заплащани тези вноски. Тъй като на тези лица за осигурителен стаж се зачита единствено и само времето, за което са упражнявали дейност и са внесли осигурителните си вноски, за разлика от останалите, наетите лица, на които за осигурителен стаж се зачита е време, за което са дължими, но не са внесени осигурителни вноски, в този смисъл този закон не може да бъде приложен по отношение на тях.
По принцип в досегашния момент осигурителното законодателство е задължавало винаги самоосигуряващите се лица при внасяне на осигурителните вноски през известен период от време да заверяват своите осигурителни книжки.




Искра Фидосова:
Добре, но има стари случаи, такива, които са отпреди 30-40 години, които няма къде да ги заверят. Няма как да го направят. Как ще установят, като ги лишаваме.
Снежана Малакова:
Може би, за да е по-ясно, да кажем точно какъв е случаят, да определим каква е хипотезата. Защото Вие споменахте Закона за съдебната власт и евентуално за стаж, който е полаган от стажант юристи. Това е съвсем отделно. Този стаж се полага след завършване на висшето образование, преди самото дипломиране – преди официалното дипломиране за даване на степента юрист. Добре, след дипломирането. Този стаж се доказва с уверение от Университета и в съответния съд, където вие сте положили стажа, или договор с Министерството на правосъдието.
Весела Караиванова:
Това е един период от време - в 1999 г. и 2000 г. съществуваше правната възможност по силата на изричната разпоредба, доколкото си спомням чл. 164, ал. 3 от Закона за съдебната власт, този тип лица да се осигуряват по такъв начин. Проблемът възникна със студентите, които завършваха основно частните университети, не държавна поръчка и т.н. За да им се даде възможност на тези лица да си докажат това време като осигурителен стаж, защото за останалите колеги нямаше такъв проблем. Те бяха по трудов договор по съответните съдилища. Затова имаше един преходен период, в който законодателството даваше такава възможност тези лица да внасят сами осигурителните си вноски и да си заверяват осигурителните книжки по общия ред. Т.е. представяйки вносните бележки в съответното териториално поделение на НОИ, те получаваха заверка на осигурителния стаж. Така че за тези лица няма проблем и сега да представят тези въпросни бележки или да се снабдят със съответния банков документ. Дава се документ, че е положен този стаж в съдилищата.
(Заседанието продължи под председателството на Тодор Димитров, заместник председател на Комисията по правни въпроси.)
Предс. Тодор Димитров:
Колеги, други изказвания? Заповядайте, колега Радев.
Емил Радев:
По чл. 5, ал. 1, когато изброяваме „удостоверение, издадено от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник или от друго юридическо лице, което съхранява книжа, ведомости за заплати и др.”. Като говорим за други юридически лица какво фиксираме тук?
Снежана Малакова:
Идеята по принцип е, че всъщност когато е настъпило някакво правоприемство или по някакъв друг повод оригиналните разплащателни ведомости и другите първични счетоводни документи на въпросния работодател се съхраняват от някакво друго лице, то е лицето, което следва да представи този документ, примерно, че документите са били при него, но са изгубени или унищожени по еди-какъв си повод.
Емил Радев:
Вие визирате само юридически лица. А един едноличен търговец се води физическо лице по нашето законодателство и затова питам. Искали сте да ограничите само до юридически лица. Едно ДЗЗД също не се води юридическо лице по нашето законодателство, но то също може да бъде осигурявано. Затова питам, правно-технически дали да го оправим.
Снежана Малакова:
Вероятно е пропуск. Не е търсено някакво ограничаване.
Емил Радев:
Като искаме удостоверение, често се сблъскваме с казуса, че даденият работодател, даже и да не е загубил ведомости, когато се взимат УП, той не оказва никакво съдействие. Ако той откаже да даде такова удостоверение, може да са били изгорени, загубени, но обикновено се отива, той връща работника, а не са предадени ведомостите .- нямаме прекратяване на юридическо лице, оттам нататък стопираме възможността да се инициира и да се започне този процес, защото това удостоверение императивно се изисква за стартиране на процеса.
Снежана Малакова:
Да, така е. Но в момента при прекратяване на правоотношението по Закона за данъците върху доходите на физическите лица работодателят е длъжен да издаде съответния документ, в който да опише и да посочи дохода и стажа, който е положен. След това контролните органи на Националния осигурителен институт при отказ могат да се възползват от това си право и да осъществят контрол при самия работодател.
Да не забравяме, че действа и Инструкция № 5 на Управителя на Националния осигурителен институт, чрез която всички прекратени осигурители без правоприемник са задължени да представят своите ведомости и съдът не вписва тяхното заличаване.
Емил Радев:
Да, но това е от скоро. При несъстоятелност се заличиха маса големи работодатели, където ведомостите изчезнаха.
Снежана Малакова:
Но има изрична разпоредба в Закона за дохода върху данъците на физическите лица, че те са длъжни при прекратяване на правоотношението да издадат такъв документ в 30-дневен срок.
Емил Радев:
Въпросът е следният. Работодателят съществува. Той не желае да издаде това удостоверение.
Снежана Малакова:
Включват се контролните органи на Националната агенция по приходите.
Емил Радев:
С две думи. Какъв ще е механизмът за този работник? Той трябва да отиде, да се оплаче в Националния осигурителен институт, но този процес се прекратява на практика. Въпросът е, ако на практика не се издаде такова удостоверение, сезират се контролните органи, че това удостоверение не се издава от работодателя. Ако по някакъв начин НОИ издаде такъв документ, че е сезиран, че не се издава такава служебна бележка, може ли да продължи процесът оттам нататък?
Снежана Малакова:
Естествено, че може. След 1997 г. имаме данни в персоналния регистър.
Емил Радев:
Въпросът е, че нормата на чл. 5, ал. 1 е императивна. Ако няма такова удостоверение.
Снежана Малакова:
По принцип идеята е, че документите за осигурителен стаж и осигурителен доход се издават въз основа на първичните счетоводни документи на работодателя. Това са документите, в които са отразени това лице колко време е работило през даден месец, какво възнаграждение е получило, на каква длъжност е било.
Законът за удостоверяване на труд и осигурителен стаж по съдебен ред е един извънреден способ, който дава възможност на лицата само тогава ,когато тези документи са загубени или унищожени, те въз основа на някакви други документи и свидетелски показания да могат да докажат, че през това време са работили при даден работодател, заемали са дадена длъжност и за тях са били дължими осигурителни вноски. По принцип този закон не може да уреди абсолютно всички обществени отношения, свързани с невъзможността на лицата да докажат.
Емил Радев:
Казваме в чл. 4, ал. 3 следното:
„Чл. 4 (3) Искова молба, към която не е приложено удостоверение по чл. 5, се оставя без движение, като на ищеца се дава срок за представянето му. Ако удостоверението не бъде представено в определения срок, исковата молба се връща на ищеца.”
С две думи прекратяваме производството. Затова задавам въпроса как защитаваме този работник, ако имаме един недобросъвестен работодател, този работник има 7-дневен срок да представи това удостоверение, а работодателят казва: „Махай се оттук, няма да ти издам такова удостоверение!” Какво прави оттам нататък работникът. Може ли той да замени това удостоверение по чл. 5, примерно, със сигнала до НОИ, че е искал от работодателя, от съществуващия работодател, който не е прекратен и заличен, да му издаде такова удостоверение, че той е недобросъвестен и не му го е издал и оттам нататък да продължи това производство.
Снежана Малакова:
По принцип, ако работникът е сезирал Националния осигурителен институт или Националната агенция по приходите или Инспекцията по труда или която и да е друга държавна институция, компетентна да прилага трудово осигурително законодателство, че даден работодател не си изпълнява задълженията по Кодекса на труда или по Кодекса за социално осигуряване да го снабди с необходимите му документи за осигурителен стаж и осигурителен доход, тогава се намесват контролните органи. Те, ако успеят, което е проблем по отношение на много работодатели, с които държавните институции не могат да се справят. Работодател, който се укрива или който е напуснал страната, не може да бъде намерен нито от работника, нито от работодателя. Но няма как само въз основа на свидетелски показания да се доказва, че даден период от време едно лице е работило по някакви правоотношения и е било осигурявано.
Още повече, както на всички е известно, от 1997 г. има единна информационна система в Националния осигурителен институт и в Националната агенция по приходите, от която е видно кои осигурители са подавали редовно данни за своите лица. Има регистър на трудовите договори. Т.е. хипотезата е едно лице за такъв дълъг период от време да не фигурира в нито един от регистрите, да не разполага с никакви документи и да няма работодател, който да съхранява ведомости, е почти абсурдна. Ако се отвори толкова широко вратата да може без наличността на каквито и да са първични документи да се установява този стаж, считам, че ще се стигне до ситуация, в която всеки, завеждайки двама свидетели в съда, ще може да докаже, че е работил през даден период от време.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря Ви. Други въпроси?
Емил Радев:
Благодаря за изчерпателния отговор. Концепцията се изясни горе-долу.
И да попитам още нещо. В чл. 6, ал. 2, когато изброяваме документите, които установяват трудовия и осигурителния стаж, имаме едно изчерпателно изброяване: трудов договор, уведомление по чл. 62, ал. 3 от Кодекса на труда и т.н. Не смятате ли, че тук, примерно, когато се касае за договори за управление и контрол или за осигуряване на членове на Съвета на директорите, че тук трябва да има поне съдебни решения, които са регистърните или самият договор за управление и контрол и т.н.

Снежана Малакова:
В зависимост от характера на упражняваната дейност, лицето което претендира установяване на процесния осигурителен стаж, ще може да ангажира всички писмени доказателства, относими към този стаж.
Емил Радев:
С две думи, ако между първо и второ четене допълним с други документи, няма проблем.
Снежана Малакова:
Да, няма никакви пречки, с оглед доизясняване на разпоредбата.
Емил Радев:
Благодаря Ви. По това производство прилагаме за неуредените въпроси общите норми на ГПК? (Да.)
Дали в преходни и заключителни разпоредби не е добре да се допълни, че за неуредените въпроси прилагаме ГПК. (Да.)
Въпросът е с висящите производства какво се случва? Може би и там трябва да има преходна разпоредба, че се случва по досегашния ред. (Да.)
Юлиана Колева:
Ако стажът е преди 2000 г., по кой ред?
Предс. Тодор Димитров:
Колеги, други въпроси и изказвания има ли? Няма.
Поставям на гласуване Законопроекта за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, № 002-01-106, внесен от Министерския съвет на 02.12.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и четирима „за”. Против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
Колеги, продължаваме с последната точка от дневния ред.
По осма точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, № 002-01-108, внесен от Министерския съвет на 09.12.2010 г.
Моля вносителите да представят законопроекта.
Весела Караиванова:
Предложенията за промени в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя са продиктувани от измененията, които са направени в Кодекса за социално осигуряване, като размерът на вноската, която е нулева за тази и следващата години, размерът на гарантираното вземане, което се е увеличило, става в Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване.
С цел обаче да се съобразим с актуализацията на Търговския закон и по-специално с редакцията на чл. 632, ал. 1 е предложено изменение на чл. 6, т. 3 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, където датата, на която възниква и на която се отразява на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност и нейното обявяване, не беше достатъчно като основание и създаваше проблем при покриване на разноските по производството. С тази промяна ще се даде възможност, ако евентуално в този едногодишен срок не бъде поискано възобновяване на производството, съдът прекратява и постановява заличаване на длъжника по търговския регистър.
Това са промените, които са заложени в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
Ако имате допълнителни въпроси, екипът е на разположение да отговори.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Г-н Радев.
Емил Радев:
В казуса с чл. 632. Знаете, че съдът със съдебното решение десезира органите и длъжникът там няма на практика от кого да се представлява. Нямаме назначен синдик. Кого ще приемете на практика, че представлява търговеца, дружеството. Защото оттам нататък какво става. Органите са десезирани. Те нямат право на практика да подписват. В един момент ние казваме, че трябва да прекратим един договор. С две думи да извършим дейност, в която тези органи са десезирани. Нямаме излъчен синдик, защото имуществото не стига. Това е проблем не само в тези ситуации.
Ще направим ли тук изключение, че на практика длъжникът има право да сключва анекси към договорите и да ги прекратява.
Снежана Малакова:
Това е основният проблем по прилагането на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, както и при упражняването на други осигурителни права от страна на работниците и служителите.
Предложението, което обсъждахме в работната група, е съобразено със съществуващата съдебна практика, в която съществуват доста съдебни решения, в които по повод на извън съдебно уреждане и удовлетворяване на кредитори, да се приема, че независимо от постановеното решение по чл. 632, органите на длъжника и самото дружество продължават да съществува един вид в латентно състояние. То не е изчезнало от правния мир. Като субект съществува, а неговите управителни органи са лишени от възможността да се разпореждат с масата на несъстоятелността дотолкова доколкото не продължават да увреждат кредиторите. В тази връзка поискахме становище от Министерството на правосъдието и становището, доколкото ми е известно, е позитивно с оглед на това да бъде задължен длъжникът да прекратява трудовите правоотношения и да извърши процедурата по Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя.
Реплика: Ще има промяна и в Търговския закон.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря ви. Други въпроси и изказвания? Заповядайте, колега Радев.
Емил Радев:
Само да ви кажа, че съдебната практика не е в това. Въобще не говорим само за масата на несъстоятелността. Управителните органи се десезират тотално. Те нямат право даже да подадат една данъчна декларация или осигурителна декларация. Нямат право да извършват никаква дейност, а ако я извършат, имат наказателна отговорност в дадени случаи. Просто не смятам, че само с една ал. 6 ние решаваме въпроса. Целият принцип на Търговския закон и на прекратяване на правомощията на управителните органи, ние тук го обръщаме малко в друга посока. А съдебната практика в 90% от случаите казва, че въобще нямат право да извършват някакви действия и са нищожни действията им по закон. Нищожни, а не унищожаеми.
Снежана Малакова:
Ние ще приемем всяко едно разумно предложение и ще бъдем щастливи от това, защото, повярвайте ни, когато хората тръгнат и претендират за отпускане на пенсия, а нямат прекратяване на осигуряването, Националният осигурителен институт е този, който носи негативните последици от отказите да отпусне пенсии. Той е този, който страда от това, че не може да удовлетвори хората да получат гарантираното вземане, когато работодателят не им е изплащал възнаграждения.
Ще бъдем щастливи, ако се реши по някакъв начин този въпрос.
Емил Радев:
Колежке, не е ли по-добре по силата на закона да се прекратяват автоматично трудовите правоотношения в този случай, а не да изискваме някой да направи нещо.
Снежана Малакова:
А кой ще издаде документите въз основа на които лицата ще претендират осигурителни плащания.
Емил Радев:
Дайте тогава да задължим да се предадат документите преди заличаването. Защо трябва да чакаме една година тези документи да стоят някъде. През тази една година е един вакуум не само за осигурителния стаж, а там става вакуум и за всичко. Дайте да се прекратяват императивно договорите и в едномесечен срок да се предадат ведомостите. Не е ли по-добре този подход - да си има санкция оттам нататък за този, който държи ведомостите и не ги предава. Защото знаете какво става. Чакаме една година. В едната година от 100 случая 1 възобновява производството и се намира начинът.
Снежана Малакова:
Проблемът е сериозен тук по повод на предложеното от Вас. Ако осигурителят, примерно, е наемал неколкостотин работници или няколко десетки работници, предаването на ведомостите на този осигурител в НОИ е свързано с една първична обработка, която струва сериозни средства. Тези ведомости трябва да бъдат подредени по определен начин, за да бъдат предадени за сканиране в НОИ, да бъдат съхранявани по съответния начин. Националният осигурителен институт няма как да осигури тези средства, вместо работодателя и за негова сметка да подготви тези документи. Така че решаването на въпроса има и финансова страна, която, за съжаление, ние не можем да я поемем.
Но всякакво разумно предложение можем да приемем.
Емил Радев:
След една година той пак трябва да ги предаде и много добре знаете, че докато не си ги подреди и не си ги предаде, знаете каква е процедурата, много синдици са пропищели. Накрая даже съдът ги изпраща.
Снежана Малакова:
За съжаление, срокът за отпускане на гарантирано вземане е 30-дневен. Така че в този срок няма да успеем. Волята на законодателя е във ваши ръце.
Емил Радев:
Поне да казваме, че се прекратяват автоматично. Ако трябва срокът да го увеличим малко. Ако трябва да им сложим някаква санкция и т.н., защото просто те ще извършват действие, което наистина нямат право да извършват. Да не говорим, че, ако не го извършват, няма и санкция за тях.
Весела Караиванова:
Ангажираме се да ги разгледаме с юристите и с експертите в Министерството нат руда и социалната политика и между първо и второ четене, ще направим съответните промени.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря Ви. Колеги, други въпроси или изказвания? Заповядайте.
Лариса Тодорова:
По повод на възможността автоматично да се прекратят трудовите правоотношения. Точно този вариант няма да е възможен, защото при всички положения има определени физически действия, които са или да се постави правоъгълен печат в трудовата книжка и трябва да се изготви заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. Дори да приемем, че в този случай може да се прекрати без специална заповед, но поне в трудовата книжка трябва да бъде по някакъв физически начин отразено.
Предс. Тодор Димитров:
Когато е по силата на закон, се прекратява по друг ред.
Колеги, други изказвания? Няма.
Поставям на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя, № 002-01-108, внесен от Министерския съвет на 09.12.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и четирима „за”. Против и въздържали се няма Единодушно се приема.
Колеги, с това изчерпихме дневния ред. Благодаря ви.
Закривам заседанието.

Председател:
Искра Фидосова