Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 67


Днес, 27. 01.2011 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, дирекция „Правна” – Албена Михайлова, директор и Ралица Стефанова, експерт; от Министерството на образованието, младежта и науката – Петя Евтимова, заместник-министър и Анита Димитрова, старши експерт в дирекция „Международно и европейско сътрудничество”, отдел „Европейска интеграция и международни организации”; от Министерството на правосъдието – Даниела Машева, заместник министър, Елена Владимирова, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”, Екатерина Стоянова, старши експерт в отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по граждански дела” и Елена Вичева, младши експерт в отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по наказателни дела”; от Министерството на околната среда и водите, дирекция „Управление на отпадъците” – Стефан Стефанов, директор и Оля Матова, началник на отдел „Управление на производствени и опасни отпадъци”; от Министерството на вътрешните работи, дирекция „Правно-нормативна дейност” – Николай Нанков, началник на отдел „Нормотворческа дейност”; от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, дирекция „Регистриране, лицензиране и контрол” – Гергана Царева, директор, Виргиния Александрова, началник на сектор и Валери Накев; от Българската асоциация за рециклиране – Теменужка Костова; от Института за пазарна икономика - Зорница Славова, като слушател.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при кворум 22 при предварително обявения дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението за безвъзмездна помощ между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Европейската банка за възстановяване и развитие, действаща като администратор на безвъзмездни средства, осигурени от правителството на Германия от II Фонд за техническо сътрудничество с Германия за разработване на примерен договор за услуги във водния сектор на Република България, № 102-02-1, внесен от Министерския съвет на 07.01.2011 г.
2. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението относно Централноевропейската програма за обмен в университетското образование (СЕЕРUS III), № 002-02-56, внесен от Министерския съвет на 30.12.2010 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медиацията, № 002-01-110, внесен от Министерския съвет на 21.12.2010 г. (водеща КПВ)
4. Обсъждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2011 г.), № 102-00-3, внесена от Министерския съвет на 17.01.2011г.
5. Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 102-01-4, внесен от Министерския съвет на 14.01.2011 г.
6. Обсъждане на Национална гражданска инициатива с предложение за изменение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление № ПГ-028-00-24, внесена от Инициативен комитет на 10.06.2010 г.
Преди да започнем по дневния ред ще обявя колегите, които са заявили как гласуват по отделните точки. В момента заседава нашата подкомисия, на която присъстват петима от членовете на Правна комисия, които ще се присъединят по-късно и са заявили как гласуват. Освен тях писмено са заявили как гласуват Анастас Анастасов и Светлин Тончев, които са на заседание на друга комисия, Десислава Атанасова, която води заседанието на Комисията по здравеопазването и Юлиана Колева, която е в Комисията по икономическа политика, енергетика и туризъм.
По първа точка - Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението за безвъзмездна помощ между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Европейската банка за възстановяване и развитие, действаща като администратор на безвъзмездни средства, осигурени от правителството на Германия от II Фонд за техническо сътрудничество с Германия за разработване на примерен договор за услуги във водния сектор на Република България, № 102-02-1, внесен от Министерския съвет на 07.01.2011 г.
От Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще представи законопроекта г-жа Албена Михайлова, директор на дирекция Правна.
Албена Михайлова
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа,
Представям на вашето внимание Законопроект за ратифициране на Споразумението за безвъзмездна помощ между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Европейската банка за възстановяване и развитие, действаща като администратор на безвъзмездни средства, осигурени от правителството на Германия от втория Фонд за техническо сътрудничество с Германия за разработване на примерен договор за услуги във водния сектор на Република България.
В § 30 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите е предвидено, че възлагането на дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на водоснабдителните и канализационни В и К услугите ще се извършва чрез сключване на договор между председателя на асоциацията по В и К или кмета на общината и В и К оператор.
В подкрепа на усилията за реформи на българското правителство Европейската банка за възстановяване и развитие изрази готовността си да организира подкрепата за осъществяването на следващия етап от реформите, като осигури консултантска помощ за структуриране на отношенията между главните заинтересувани страни и разработване на примерен договор за услуги във водния сектор на Република България. С изготвянето на примерен договор ще се облекчат значително регулаторната рамка и процедурите, регламентиращи отношенията между асоциациите по В и К и В и К операторите.
На проведеното на 15 декември 2010 заседание на Министерския съвет прие решение, с което одобри проекта на споразумението за безвъзмездна помощ между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Европейската банка за възстановяване и развитие, действаща като администратор на безвъзмездни средства, осигурени от правителството на Германия от втория Фонд за техническо сътрудничество с Германия за разработване на примерен договор за услуги във водния сектор на Република България, като упълномощи заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Екатерина Захариева да проведе преговорите и да подпише споразумението при условие за последваща ратификация. Приетото решение е оформено в Протокол № 45 от заседанието на Министерския съвет на 15 декември 2010 г.
В изпълнение на взетото решението споразумението беше подписано на 20 декември 2010 г. от страна на Министерството на регионалното развитие и благоустройството от заместник-министър Екатерина Захариева и от страна на Европейската банка за възстановяване и развитие от г-н Йохан Берт, ръководител на отдел „Консултантски услуги”.
В споразумението се предвижда Европейската банка за възстановяване и развитие да финансира изцяло проекта, като Министерството на регионалното развитие и благоустройството е задължено да заплати единствено дължимия данък върху добавената стойност за възнагражденията на консултант. Тези разходи ще бъдат в рамките на одобрения бюджет на Министерството на регионалното развитие и благоустройството за съответната година.
Основната цел на подписаното споразумение е чрез оказване на помощ от консултантска фирма, да бъде изготвен примерен договор за услуги, който да бъде сключен между асоциациите за водоснабдяване и канализация и фирмите оператори с оглед осигуряване прилагането на Закона за водите. Общата продължителност на заданието се предвижда да бъде 5 месеца.
В споразумението между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и е сключено с цел финансиране разработването на примерен договор за услуги във водния сектор на Република България. Реформата за модернизиране на В и К услугите е всеобхватен и сложен процес, който продължава и към момента. Поради това с оглед естеството на документа, чиято цел е осигуряване на финансирането за реализирането на междинен етап от реформата във водния сектор и предвид обема му, считаме за целесъобразно този международен договор да не се обнародва в „Държавен вестник”.
Предвид обстоятелството, че споразумението предвижда арбитражно уреждане на евентуални спорове, то е подписано при условието на последваща ратификация.
С Решение № 7 от 7 януари 2011г. Министерският съвет одобри подписаното споразумение за безвъзмездна помощ, като предложи на Народното събрание да ратифицира същото със закон.
Благодаря за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Михайлова. Колеги, желаещи за изказване или въпроси към вносителите? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за безвъзмездна помощ между Министерството на регионалното развитие и благоустройството и Европейската банка за възстановяване и развитие, действаща като администратор на безвъзмездни средства, осигурени от правителството на Германия от II Фонд за техническо сътрудничество с Германия за разработване на примерен договор за услуги във водния сектор на Република България, № 102-02-1, внесен от Министерския съвет на 07.01.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и двама „за”. Против и въздържали се няма. Благодаря.
По втора точка - Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението относно Централноевропейската програма за обмен в университетското образование (СЕЕРUS III), № 002-02-56, внесен от Министерския съвет на 30.12.2010 г.
От Министерството на образованието, младежта и науката г-жа Петя Евтимова, заместник министър ще представи мотивите на законопроекта.
Петя Евтимова:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Представям на вашето внимание Законопроект за ратифициране на Споразумението относно Централноевропейската програма за обмен в университетското образование СЕЕРUS III. Това е трето по ред споразумение за академичен обмен между висшите училища на следните държави: Албания, Австрия, България, Босна и Херцеговина, Хърватия, Чешката република, Унгария, Македония, Черна гора, Полша, Румъния, Сърбия, Словашката република и Република Словения. България е сред инициаторите на тази инициатива още от 1993 г. заедно с Австрия.
Предлагаме на вашето внимание законопроекта на основание чл. 85, ал. 1, т. 5 от Конституцията, а именно предвиденото в споразумението арбитражно уреждане на спорове между страните. На същото правно основание са ратифицирани и предходните две споразумения по същата програма за академичен обмен. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Евтимова. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Имате ли статистика колко български студенти са се възползвали от тази програма СЕЕРUS.
Петя Евтимова:
За миналата година 142. За тази година имаме предвидена квота от 350 стипендиални месеца, тъй като всеки студент може да избира от един до три месеца продължителност и не мога да ви кажа колко точно ще се възползват. Това е квотата, определена от Централното бюро за България при подписването на споразумението. За предходни години също имам справка, но може би ще ми отнеме минута-две, за да я открия. По памет знам, че за миналата година са 142.
Четин Казак:
Въпросът ми беше дали сме се възползвали максимално.
Искра Фидосова:
Може би е редно да има информация на сайта на Министерството на образованието, за да знаят повече български студенти, че могат да се възползват от тази програма. Има ли достатъчно информация за тази програма.
Петя Евтимова:
Има достатъчно информация. Досега България е усвоявала квотите си. Интересното е, че въпреки възможността след 2007 г. студентите да пътуват и по други европейски програми като държава-членка, продължава интереса към тази програма. Средно 140-150 души българи се възползват от тази възможност и приблизително същия брой чуждестранни студенти от тези държави, които ви изброих, идват в България.
Искра Фидосова:
В момента, ако отворим сайта на министерството, ще видим ли конкретна информация за тази програма. (Не.) Аз ще ви помоля тогава, като наша препоръка да се постави на сайта такава информация.
Петя Евтимова:
Има достатъчно информация на сайта относно кандидатстването, програмите, как се осъществява.
Искра Фидосова:
Нека да има максимална информация за всички програми, а не само за тази, за да могат да се възползват и кандидатстват хората, трябва да има информация. Защото казахте, примерно, че има възможност за 300 студенти, а се възползвали само 140.
Петя Евтимова:
Не. Квотата за България е 350 стипендиални месеца в зависимост от това всеки студент колко месеца ще заяви. Всеки студент, който пътува по тази програма, може да си избира дали един месец, или два, или три ще стои. Така че се брои различно. Стипендиалните месеци е квотата, а броят на студентите е нещо друго. Този брой зависи от това колко месеца ще пожелае даден студент да прекара в другата държава.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението относно Централноевропейската програма за обмен в университетското образование (СЕЕРUS III), № 002-02-56, внесен от Министерския съвет на 30.12.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и двама „за”. Против и въздържали се няма. Благодаря.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медиацията, № 002-01-110, внесен от Министерския съвет на 21.12.2010 г.
По този законопроект сме водеща комисия.
От Министерството на правосъдието г-жа Даниела Машева, заместник министър ще представи мотивите за законопроекта.
Даниела Машева:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Уважаеми народни представители,
Настоящият проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за медиацията предвижда въвеждане на Директива 2008/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно някои аспекти на медиацията по гражданскоправни и търговскоправни въпроси.
С настоящия ЗИД се препраща към понятието „презграничен спор” по смисъла на директивата. Това е необходимо с оглед ограничаване на медиацията по такива спорове до отношения, при които поне една от страните има местоживеене или обичайно местопребиваване в друга държава-членка, а не при всички такива спорове с международен елемент.
В обхвата на приложение на директива се включват презгранични спорове по гражданско правни и търговско правни въпроси, с изключение на тези, които са свързани с права и задължения, с които страните не могат свободно да се разпореждат според съответното приложимо право.
В законопроекта се очертават изключенията от поверителния характер на медиацията по съображения, свързани със защитата на обществения ред, закрилата на интересите на децата, предотвратяване на посегателства върху физическата и психическата неприкосновеност на определено лице, както и когато това е необходимо с оглед прилагането или изпълнението на същото споразумение.
Във връзка с изискванията на директивата за гарантиране поверителния характер на медиацията се допълва чл. 10 от Закона за медиацията, като се предвижда, че медиаторът не може да бъде разпитван като свидетел за обстоятелства, които са му доверени от участниците и имат значение за решаването на спора, освен с изричното съгласие на участника, който му ги е доверил.
С предложението за спиране на давностния срок докато процедурата по медиация, се фиксира начало на същата процедура – това е денят, в който страните са постигнали изрично съгласие за започването й, а при липса на изрично съгласие денят на първата среща на всички участници с медиатора.
Поради изискваният на директивата държавите-членки да гарантират, че страните, които избират медиация, впоследствие няма да бъдат възпрепятствани да решават спора си по съдебен ред поради изтичането на давностните срокове в хода на процедурата по медиация се създава разпоредбата на чл. 11а, която предвижда, че давността не тече, докато трае процедурата по медиация и един месец след прекратяването й. За тази цел е допълнен и чл. 115, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
Съгласно директивата е необходимо да се гарантира, че на съдържанието на постигнатото в процеса на медиация писмено споразумение може да се придаде изпълнителна сила, да бъде признато и обявено за изпълняемо за останалите държави-членки в съответствие с приложимото право на общността и националното законодателство.
Предвид изложеното, ви моля да подкрепите настоящия законопроект.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Машева. Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Да си призная, аз съм скептично настроен върху проблемите за медиацията още от 2004 г., когато приемахме този закон. Имам поглед как се развива в България. Знам, че в Европа е много развит и популярен.
Искам да попитам във връзка с това, което се предлага.
Казваме, че медиаторът не може да бъде свидетел? Защо? Къде го издигаме този медиатор толкова високи. Адвокатът да. Но той не е адвокат. Медиатор може да бъде всеки, даже и неюрист.
Реплика:
Освен с изричното съгласие на участника.
Любен Корнезов:
Оставете изричното съгласие и обстоятелствата. В края на краищата практически може да бъде, ако той не реши и този, който има интерес от това.
Второ, създава се нов чл. 11а – спиране на давността. Докато трае процедурата по медиацията да не тече погасителната давност. Добре. Но се питам защо „един месец след прекратяването й”. Та, ако ние имаме, примерно, едно висящо гражданско дело по НПК. Да, спира се течението на давността, но докато делото е висящо. Ние какво правим сега? Медиацията дето е едно няма и нищо, отдаваме й по-голяма сила от процесуалните закони, от това, което съдът правораздава.
Да оставим това европейската директива така ли е или не е така, но „единият месец” ми е малко повече. Не че той ще реши въпроса. Но струва ми се, че е повече.
Трето, виждам в Преходните и заключителните разпоредби, че в Гражданския процесуален кодекс се правят промени.
Г-жо Председател, имаше една традиция, наложила се правна традиция в предните парламенти със закон да не се променят кодекси. Тук по-старите колеги го знаят това. Даже г-н Соколов го въведе, ако трябва да бъдем точни. Но тук със закона променяме ГПК, даже го допълваме. И даже не веднъж го правим това.
И сега какво ни се казва с това допълнение на ГПК? Това споразумение п медиацията ще отиде в съда и съдът ще го одобри. Какво е това? Една съдебна спогодба и нищо повече. Съдебна спогодба по чл. 365 от ЗЗД, само че одобрена от съда. А сега ще правим медиация, хората ще плащат, пари ще се взимат и накрая цялата медиация ще отиде в съда и съдът с едно определение ще го одобри. Кому е необходимо това?
Аз няма да подкрепя законопроекта. Нека Министерството на правосъдието да не мисли, че е някакво лично отношение към ръководството или към министерството. Аз ви казвам, че не приемам като стар съдия медиацията. Какво е това медиация? Всеки може да е медиатор. И вие сте били сигурно медиатор. Двама приятели като се скарат, ние ги сдобряваме. Благодаря.
Искра. Фидосова:
Други желаещи за изказване? Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги, в допълнение на това, което проф. Корнезов спомена, аз искам да поставя въпроса дали ал. 5 на чл. 10 (§ 3) е изцяло преписана от директивата, но ми се струва, че трябва да се допълни тогава, когато медиаторът все пак бива разпитван като свидетел, да се иска изричното съгласие не само на участника, който му е доверил, ами и на другия, който също може да има интерес това да остане поверително. Т.е. не само участникът, който е доверил, а изобщо и двамата участника, на които им са известни тези обстоятелства и ако имат интерес те да останат поверителни. Според мен, по това трябва да се помисли, освен ако не е преписано дословно от директивата и няма да я нарушим, ако коригираме това.
Следващото, което пък не мога да разбера, практически какъв е интересът от изпълнително производство при медиация. Това не мога да разбера. Нали медиацията е доброволно от двете страни уреждане на спорове. След като е постигнато споразумение по медиация, т.е. одобрено от двете страни, как може да възникне изпълнително производство. Чудя се практически как може да стане. Ако някой не е съгласен, въобще няма да се стигне нито до медиация, нито още повече до споразумение по силата на медиацията, което след това трябва да се изпълнява чрез изпълнително производство.
Това са ми въпросите.
Искра Фидосова.
Благодаря, г-н Казак. Други изказвания? Г-н Радев.
Емил Радев:
Първо, само да кажа на г-н Казак, то е в същия смисъл, както е арбитражното решение има изпълнително основание, така и тук споразумението може да е изпълнително основание. А също така, това е изискване и на директивата, да му се даде по някакъв начин защита на това споразумение, за да не остане то едно висящо споразумение.
Аз имам други въпроси към вносителите.
Казваме в § 3, чл. 10, новата ал. 2, че „медиаторът е задължен да подписва декларация за безпристрастност за всяка процедура, за която е определен.” .
Първо, тази декларация къде ще се представя? Добре, ще я подпише. Ще я даде на страните ли. Ще бъде в даден регистър ли? Процедурата не е уредена по никакъв начин.
Оттам нататък, чл. 17, новата ал. 4 (§ 9).
„(4) Всяка от страните с изрично съгласие на останалите може да представи писменото споразумение, постигнато в процедурата по медиация, за одобрение от съда по реда на чл. 234а от Гражданския процесуален кодекс.”
Ние инициираме едно съдебно производство. Какво значи „с изрично съгласие на останалите”? Под каква форма ще бъде това съгласие – писмена форма, ще подпишат молбата. С две думи ще подадат съвместно една молба за одобряване на това споразумение? Така става абсолютно неясно.
Подкрепям изцяло г-н Корнезов, че със Заключителните разпоредби променяме кодекс.
И тази нова процедура за мен поставя много въпроси.
Първо, пред кой съд – на практика кой съд ще бъде компетентният да разгледа това споразумение?
От друга страна, казваме одобреното споразумение има силата на съдебна спогодба. Това значи ли, че го отнасяме към чл. 404 – към изпълнителните основания. Защото там се казва, че съдебно освободителните протоколи имат силата на изпълнителни основания или сключените спогодби по арбитражни дела.
С две думи, ако искаме да му дадем сила на присъдено нещо извън съдебно изпълнително основание по чл. 404, ние трябва да допълним и чл. 404 от ГПК, ако това се цели.
Второ, какви ще са таксите при това производство? Защото знаем, че при една спогодба при нормалното исково производство половината от таксата се връща. Какво става? Каква държавна такса ще плащат при това споразумение – 4%-та ли? Ако ще се плаща 4% такса, защо отиваме на това производство, като в исковото производство като сключа спогодба има механизъм да си върна половината от таксата, а тук ще плащам по-голяма част от таксата.
Подкрепям проф. Корнезов и за давността. Защото при съдебното производство ние казваме, че давността започва и спира с началото на самото съдебно производство, а тук правим за нещо, което няма силата на съдебно производство, а разширяваме срока за давността с още един месец. Такъв подход в нашето право няма никъде другаде. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Радев. Реплика от г-н Казак.
Четин Казак:
Искам да внеса уточнението, че има голяма разлика между арбитража и медиацията. При арбитража от момента, в който страните се споразумеят, че спорът ще се реши по арбитраж, арбитражното решение вече е задължително за двете страни. Т.е. там няма споразумение след това да се подписва.
Докато тук не само в началото трябва да има съгласие на страните, че те ще положат усилия чрез медиация, ами трябва да подпишат и споразумение в края, че са съгласни. Затова се чудя. След като те са се съгласили да подпишат споразумение, значи са съгласни с медиационното уреждане на спора, изведнъж възниква необходимост от изпълнително производство. Винаги може някой след това да се отметне, но това може да стане и по общия ред след като не спазиш сключено задължение по силата на общите правила на Закона за задълженията и договорите и тогава може да се търси изпълнение по общия ред. Благодаря.
Искра Фидосова:
Г-н Тошев и след това аз ще взема отношение.
Ивайло Тошев:
Благодаря, г-жо Председател.
Аз подкрепям изложеното от колегите. В тази насока ще започна от това, с което завърши г-н Радев и което беше казано от колегата Корнезов по отношение на давността. Аз считам, че не е мястото да вкарваме, както се предлага, нов чл. 11а, тъй като институтът на давността е в ЗЗД, достатъчно е там да се направи.
Втората ми бележка е по отношение предлаганото в чл. 3, ал. 1 (§ 1) да се създаде изречение второ, където става едно препращане
„.. и презгранични спорове по смисъла на Директива ...”.
В този закон нямаме легална дефиниция. Аз считам, че тук е мястото, където трябва да сложим легална дефиниция. Като погледнах набързо директивата, там са 2-3 страници, по кое ще се ръководим. Считам, че една легална дефиниция що е то „презграничен спор” трябва да има в този закон.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Тошев.
Аз с много от казаното от колегите съм съгласна. Няма да повтарям нищо от това, което вече чухме. Ще се опитам да допълня това, което мисля че пропуснахме.
По отношение на презграничния спор е изключително важно да има легална дефиниция. От тази гледна точка, поне това е моето разбиране, „презграничен спор” не е нещо различно извън гражданскоправните и търговскоправните въпроси. Нали така? От тази гледна точка няма някакъв специален нов предмет за този закон и може би тук трябва да помислим дали изобщо му е мястото в чл. 3, ал. 1 като обхват.
Гледам, че това, което сте разписали в § 1 го има и в § 10, като Допълнителна разпоредба. За мен § 10 е правилен и коректен, но според мен, като допълнение на това, което каза колегата Тошев, тъй като става въпрос за директива, а ние трябва да транспонираме това, коеот има визирано като текстове в директивата в нашата законодателство, трябва да има разписани текстове. За съжаление, аз не ги виждам, и това мен ме притеснява.
Категорично ще подкрепя проекта за първо четене. Но си мисля, че тези текстове трябва да се разпишат между първо и второ четене, защото мен това нещо като юрист силно ме притеснява. Може би трябва да кажат експертите. Ние в момента казваме едно бланкетно изречение, че с този закон се въвеждат изискванията на директивата. Но кои текстове, какво? Когато говорим за регламент, да. Там директно се позоваваме и това, което е записано в регламента директно се прилага като основание. Но при директивата не е така.
За ЗЗД абсолютно съм съгласна. Подкрепям това да не тече давностният срок по време на срока на медиацията. Но защо трябва да го има и на двете места: и в чл. 11а и в ЗЗД. Достатъчно е да бъде в ЗЗД. За този един месец, аз също за себе си търсех аргументи защо е? Може би затова, че чакате да излезе споразумение през това време? Не знам какъв е бил мотивът за това. Но ако приключи, както обикновено, без споразумение, защо е този един месец? Наистина буди доста въпроси.
За мен лично е важно да чуем аргументи за § 7, тъй като се въвежда едно ново изискване: „6. с изтичане на 6 месеца от началото на процедурата.” Да се прекрати самата процедура по медиация. Какъв е бил мотивът да са точно 6 месеца. Може би има някакъв анализ и статистика на процедурите, които до този момент са вървели.
И нещо, което на мен от отдавна ми се струва, че липсва в закона. Мисля си, че сега така и така се променя, дали не е моментът да се разпише кой не може да участва като медиатор в определена процедура. Например, да не е в роднинска връзка със страните, или каквито и да били от този тип ограничения, или пък който не може да живее във фактическо съжителство с някоя от страните. Кой не може?!
В Закона за медиация досега се казва кои лица могат да бъдат медиатори, на какви условия трябва да отговарят. Но никъде няма изискване за конкретна процедура кой не може да бъде медиатор. В какви връзки не трябва да бъде със страните по този процес на медиация.
Г-жа Машева, заповядайте.
Даниела Машева:
Ще започна първо с Вашия въпрос за определянето на презграничните спорове. Всъщност презграничните спорове са дефинирани и това са определения за много хипотези, така че считаме, че ако изцяло бъде възпроизведен текста от директивата, чл. 2, където има няколко препратки към други текстове в самата директива, има препратка и към Регламент 44/2001, считаме, че ще се рискува да бъдат изпуснати някои от хипотезите, в приложното поле на които следва да се прилага тази процедура. Поради тази причина препращаме и към директивата. Считаме, че като правна техника в момента това ще обхване абсолютно всички възможни хипотези. Но не възразяваме, ако някой се наеме да направи.
Искра Фидосова:
Тук по-големият въпрос е защо не са транспонирани текстове от директивата.
Даниела Машева:
Това значи ние да вземе директно текстове от директивата и така да ги пренесем. Това не е целта на транспонирането. Тогава ще бъдем упрекнати вероятно, че транспонираме директно директивата. Тук се дава възможност всяка държава да прецени по какъв начин.
Искра Фидосова:
Да, но трябва да запишем текста. Имаме само една бланкетна препратка. Когато сме транспонирали досега винаги през нашето законодателство, през нашия поглед сме транспонирали определени текстове от директивата. Като се консултирам с експертите от Европейско законодателство, те казват същото.
Даниела Машева:
Като правна техника, досега в няколко законопроекта се ползва тази техника. Такъв е например Законът за договорите за финансово обезпечение. Там през 2010 година „кредитна институция” в чл. 3, т. 4 се казва какво е кредитна институция.
Смятам, че в чл. 7 съвсем коректно сме възпроизвели това задължение.
Както и относно давностните срокове. Съобразени са с чл. 8 от директивата, където страните, избиращи медиация в опит да разрешат спор няма да бъдат възпрепятствани впоследствие да образуват съдебно производство или арбитраж във връзка със същия спор поради изтичане на давностните срокове в хода на процедура по медиация.
Единият месец считаме, че това е минималният срок, в който страните биха могли да се организират и да им се гарантира продължаване на съдебната процедура. Получава се неравнопоставеност, но идеята е повече спорове да бъдат решавани чрез медиация.
Искра Фидосова:
Тук въвеждаме от кой момент се счита като начало на процедурата. В този ЗИД казваме, че е първата среща, която е осъществена между страните и между медиатора. Вече имаме ясно начало. Това досега го нямахме. Сега като имаме ясно начало и в този ЗИД това го приветствам, много хубаво е направено, оттук насетне обаче не виждам логиката за този един месец. Те знаят един месец преди да приключат ще имат ли споразумение или няма да имат.



Мая Манолова:
Аз ще подкрепя предложения законопроект освен с оглед на това, че наистина се транспонират основни положения от една директива, защото считам, че медиацията и другите извън съдебни способи за решаване на спорове все още не се прилагат достатъчно в българската правна практика. Една от причините затова е, че не е ясен най-важният въпрос с изпълнителната сила на постигнатото при медиация споразумение. Така че са важни уточненията в какви точно ситуации то има изпълнителна сила, както и възможността на страните при някои хипотези да се обърне към съда по реда на чл. 431.
Също така доколкото самата процедура е с условно начало и условен край, тези които всъщност са се занимавали с медиация знаят, че там нещата изключително зависят от добрата воля на страните и някакви прецизни, ясни и чисти правила е невъзможно да бъдат установени. Не4 виждам някаква особена драма в предложението давностният срок да включва един месец след приключването на процедурата. Просто защото това наистина е една процедура, която е по-различна от всички останали начини за уреждане на спорове, а именно по съдебен ред.
Аз лично съм „за”. Някои несъвършенства и несъответствия, които фигурират в законопроекта, според мен, могат да бъдат поправени между първо и второ четене.
Искра Фидосова:
Драма няма в никакъв случай. И аз казах, че ще го подкрепим.
§ 4, чл. 11, ал. 2 вече имаме начало на процедурата по медиация за първи път. Ако го нямаше този текст и си оставаха нещата, както са в момента, да.
Любен Корнезов:
Само с две изречения. Давността, както погасителна, така и придобивната, са институти още на римското право и нека тук в тази зала да не се правим по-големи юристи от Цицерон. Аз поне нямам самочувствие за това.
Второ, медиацията е сбъркана. Защото се касае всъщност за медиация – една приватизация на типично държавна функция – функцията на правосъдието, функцията на съдебната власт. И ние чрез медиация, арбитражи и не знам какви си работи прехвърляме всъщност една държавна функция и я даваме в ръцете на не знам си кой.
Вие знаете ли, че вече има 600 медиатори. Има списък и всеки се натиска да може да влезе. Ще ги обучават уж! Това е бизнес, бе хора. Ние приказваме за бизнес, а не за правосъдие. Щом имаме спор, работата отива в съда и никакви медиации. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Други изказвания? Заповядайте.

Елена Владимирова:
Искам да обърна внимание във връзка с придаване на изпълнителна сила на споразуменията, че в момента също има път, по който фактически могат да бъдат изпълнени споразуменията. Използва се механизмът на чл. 417 – незабавна заповед за изпълнение, т. 3, като страните отиват при нотариус, заверяват си споразумението и минават по реда на заповедното производство.
Имаше предложение от колегите съдии да включим дори споразумението като едно от основанията по заповедното, но тъй като все пак това е едно закрито производство, там не се представят доказателства, не може да се осигури защита и на двете страни, решихме това да стане по пътя на съдебната спогодба, тъй като изцяло по последици тя се приравнява на съществуващата съдебна спогодба и това изрично е записано в последната алинея на този текст. Тази практика са възприели и австрийския и немския закон, като явно най-близко до нашето законодателство сме възприели този подход.
В заповедното производство на практика не може да бъде установено котестативното право – самото притежание, тъй като едно медиационно споразумение се сключва дори от медиатор, който съдейства на страните и който може въобще да не е юрист.
Освен това, нашият закон за медиацията предвижда и решаването на неправни спорове. Така че ние не можем да придадем изпълнителна сила.
Искам и друго да поясня, че този път не се налага за споразумения, които се сключват в националното законодателство от българските граждани, а само в случаите, когато има този именно презграничен елемент, който е точно уточнен в чл. 2 от директивата. Това е възприето от всички държави, които са въвели вече директивата и считам, че няма да възникнат проблеми във връзка с придаване на изпълнителната сила, включително и във връзка с чл. 404, след като по правни последици ние сме приравнили самото споразумение.
Единствената разлика между съдебната спогодба е, че тук участва медиатор и той е отразен в протокола. За да получи санкция и това ще бъде в изключителни случаи, когато страните по принцип не са изпълнили доброволно. Защото такава е правната природа на това споразумение – да се изпълнява доброволно. И само по изключение, както тук споменахте, те са се разколебали в един момент, всяка страна със съгласието на другата и не може да бъде без съгласието, защото това е спогодба. Те като отидат при съдията и кажат: Ето, ние сме постигнали това, и без тази санкция на съда няма друг орган. В германското право тази процедура може да се развие и пред нотариус. Така са възприели, като въвеждане на директивата – освен пред съд, и пред нотариус.
Във връзка с давностния срок. Като направихме сравнително правното изследване, ние сме поставили най-късият срок – едномесечен срок след изтичане на процедурата. Тъй като по силата на някакви обстоятелства давността може да изтече в рамките на процедурата. Един месец е срокът, който е необходим да организират съдебната си защита и съдебното оспорване. Това е смисълът на този един месец.
Емил Радев:
Г-н Председател, тук чух едно твърдение, че целият този механизъм важи само за презгранични спорове. Така ли е и това ли е целта?
Даниела Машева:
Това е смисълът на въвеждане на директивата.
Елена Владимирова:
Това не забранява този механизъм да се прилага и от националното законодателство.
Емил Радев:
В такъв случай това касае всички в момента при така написан ЗИД. Тогава недейте да твърдите, че се отнася само за презгранични спорове.
Искра Фидосова:
Аз не случайно поставих същия въпрос и попитах как разбирате и какво разбирате под наименованието „презграничен спор”? Аз също прочетох директивата и аз тълкувам, че става въпрос само и единствено за правила за презграничните спорове. Защото тези презгранични спорове аз ги разбирам като част от гражданскоправни и търговскоправни въпроси. Те не могат да бъдат други. Те не могат да бъдат наказателно правни. Това е безспорно.
Мая Манолова:
Защо е само за презграничните спорове?
Искра Фидосова:
В чл. 3 на закона се определя предметът на медиацията. И когато правим промяна - § 1, в чл. 3 така написано, аз го тълкувам, че имаме нов предмет.
Елена Владимирова:
Това е допълнителен предмет. Няма къде другаде да го сложим.
Искра Фидосова:
За мен § 10 си е много добър. Проблемът, според мен, идва в § 1, където е разписано. И оттук идва объркването.
Даниела Машева:
Мога ли само да ви прочета както е в момента чл. 3.
„Чл. 3 (1) Предмет на медиация могат да бъдат граждански, търговски, трудови, семейни и административни спорове, свързани с права на потребители, и други спорове между физически и/или юридически лица.
Тук добавяме изречение второ:
„Предмет на медиация могат да бъдат и презгранични спорове по смисъла на Директива 2008/52/ЕО” и т.н.
Така става по-конкретен текста.
Емил Радев:
Ще кажете ли все пак какви ще бъдат държавните такси за одобряване на това споразумение, за да видим дали насърчаваме медиацията или правим един институт, при който исковото производство ще бъде по-лесно.
Елена Владимирова:
Това действително е важно при положение, че приравняваме медиационното споразумение и страните се съгласяват да отидат на това производство допълнително, таксите ще бъдат като за съдебна спогодба върху интереса. Защото идеята за това споразумение по принцип е да се изпълнява доброволно. Но след като те не се съгласяват да го изпълнят доброволно в някакъв момент, в друг момент са решили да отидат и да получат съдебната санкция да не би, примерно, след два месеца една от страните пак да се откаже от споразумението.
Емил Радев:
Кажете колко ще бъде? 2 % ли ще бъде? Защото от 4% при едно исково производство, когато се стигне до съдебна спогодба, половината от таксата се опрощава. С две думи се възстановява на страните, което значи, че тук още при завеждане на тази процедура, защото това не е исково производство, какво ще плащат страните като държавна такса? 2% ли? Каква държавна такса ще платят? Защото веднъж плащат на медиатора. Втори път трябва да вкарат някаква държавна такса.
Елена Владимирова:
Те и сега отиват при нотариус и за да получат заверката на съдържанието и на подписите, те си плащат за интереса. Дори колегите съдии предложиха да го включим в заповедното производство без нотариална заверка, но то е абсурдно. Всеки ще си представя някакви споразумения, ще се задръсти системата.
Всъщност целта е да се даде възможност на споразуменията, които идват от страните- членки, които по някакъв начин едната страна (точно това в чл. 2 е обяснено) откъде идва този трансграничен ефект, да могат да ги изпълняват. Т.е. ако ние не им придадем санкция чрез съдебната спогодба, няма как да бъде изпълнено. Само съдията може да даде тази санкция.

Емил Радев:
А компетентният съд кой ще бъде.
Елена Владимирова:
То си е по родовата подсъдност. Все предполага се, че пред съда ще бъдат представени споразуменията, които ще бъдат уточнени като изискуеми, като определени и индивидуализирани такива права, а другите просто няма да се допуснат, защото е казано, че няма да се одобри споразумение, което противоречи на закона, заобикаля закона, в нарушение на обществения ред и на добрите нрави. Както е за всяка спогодба.
Емил Радев:
Въпросът беше пред кой съд ще го пуснат за одобрение. Нямаме в ГПК в тази хипотеза определено.
Елена Владимирова:
Според мен, всъщност ние нищо ново не казваме. Просто извеждаме, за да се види, че, първо, сме изпълнили директивата, и второ, да се види, че това е една възможност за страните. Това е. Който по принцип е компетентен да разгледа.
Даниела Машева:
Според спора, съответно. Няма да има някаква променена компетентност. За съответния спор, ако бъде по съдебен ред решен, компетентният съд.
Любен Корнезов:
То няма спор.
Елена Владимирова:
Просто няма по кой друг начин да бъде придадена изпълнителна сила на това споразумение.
Емил Радев:
Има. Дайте в споразумението като задължителен елемент страните да се споразумеят пред кой съд ще се одобрява това споразумение и да го решим този въпрос, за да няма оттам нататък прехвърляне от един съд в друг и да се мота това производство по компетентност.
Даниела Машева:
Страните в хода на съдебното производство решават да ползват медиация.
Емил Радев:
Ако е извън съдебно производство.
Даниела Машева:
Съответно, кой би бил компетентен да реши съответния спор.
Искра Фидосова:
Колеги, тъй като възникнаха много въпроси, ще направя една процедура. Аз заявих, че подкрепям закона и не си оттеглям това, което съм заявила, но ще направя предложение процедурно да не гласуваме днес. Да отложим само гласуването до уточняване и изясняване на позициите и на това дали са транспонирани текстовете, дали трябва да бъдат разписани нови с оглед на това, което предстои да се направи между първо и второ четене. Да отложим гласуването. Да направим една среща през другата седмица, като направим една работна група от комисията и министерството и да видим как ще изчистим тези текстове.
Подлагам на гласуване процедурното предложение да отложим гласуването на следващо заседание след уточняване и изясняване на позициите. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и двама „за”. Против и въздържали се няма.
Ще помоля до вторник-сряда да дадете текстовете.
Даниела Машева:
Г-жо Председател, доста дълго време работихме в работна група, включително и с действащите магистрати и с всички колеги и общо взето стигнахме до тази формулировка. Нашата становище е, че до тук правилно транспонираме. Би могло да се помисли за определение, но ви казвам, че това ще бъде страшно тромаво определение, ако не трябва да препраща изобщо към текстове от директивата.
Искра Фидосова:
Тук не става въпрос само за определение. Тук се консултирах с всички експерти и референти и от Европейско законодателство, те казват същото, което казаха всички колеги. Затова правя процедурното предложение, за да седнем и изясним това, което трябва да се коригира.
Любен Корнезов:
Г-жо Председател, има процедурно предложение. Моля поставете го на гласуване. Даже ние вече гласувахме. Точка. Или трябва изцяло да отхвърлим законопроекта или дайте да го пооправим.
Искра Фидосова:
Колеги, преминаваме към следващата точка от дневния ред.
По четвърта точка - Обсъждане на Годишна програма за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2011 г.), № 102-00-3, внесена от Министерския съвет на 17.01.2011г.
От Министерството на правосъдието г-жа Даниела Машева и г-жа Елена Вичева. Г-жо Машева, заповядайте.
Даниела Машева:
В годишната програма за участие на България, приета от Министерския съвет на 17 януари 2011 г. е в съответствие с координационния механизъм по въпросите на Европейския съюз. Съгласно Постановление 85 от 2007 г. като приоритети за България са определени теми в областта на укрепване на свобода, сигурност и правосъдие. Това са:
Първата тема е „Приложението за регламент на компетентността, приложимото право, признаване и изпълнение на решения и автентични документи по въпросите на наследяването и европейски сертификат за наследяване.”
Втората тема е „Новата правна уредба на ниво Европейски съюз по отношение на жертвите на престъпления” и
Третата тема е „Инициатива за директива на Европейския парламент и на Съвета за европейска заповед за разследване по наказателни дела.”
Министерството на правосъдието подкрепя включените в Годишната програма на Народното събрание за 2011 г. по въпросите на Европейския съюз теми в областта на правото и съдебното сътрудничество между държавите членки по гражданско-правни и наказателно-правни въпроси, които фигурират и в работната програма на Европейската комисия за 2011 г. Посочените в годишната програма на Народното събрание теми са разгледани в многогодишната програма 2010-2014 г. относно пространство на свобода, сигурност и правосъдие - Стокхолмската програма, 18-месечната програма на Съвета, изготвена от испанското, белгийското и настоящото унгарско председателство, както и в доклада на Европейската комисия за гражданството на Европейския съюз за 2010 г.
Считаме, че включените в Годишната програма на Народното събрание за 2011 г. по въпросите на Европейския съюз нови правни инструменти са насочени към подобряване на правната рамка в областта на съдебното сътрудничество по граждански и наказателни дела от значение за увеличаване на взаимното доверие за улесняване на взаимно признаване, които съответно ще доведат до защита и утвърждаване на основните права на европейските граждани.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Машева. Колеги, имате думата за изказвания, за предложения за евентуално включване на допълнителни въпроси или текстове в програмата за участието на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз.
Желаещи за изказване? Няма. Ние дадохме препоръки. Те са изпълнени и бяха включени.
Подлагам на гласуване предложената от Министерския съвет Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз (2011 г.), № 102-00-3, внесена от Министерския съвет на 17.01.2011г.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и двама „за”. Против и въздържали се няма.
По пета точка - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 102-01-4, внесен от Министерския съвет на 14.01.2011 г.
Ще представи законопроекта г-н Николай Нанков, началник сектор „Нормотворческа дейност” в дирекция „Правно-нормативна дейност” на Министерството на вътрешните работи. Заповядайте, г-н Нанков
Николай Нанков:
Ще ви представя проект на ЗИД на Закона за управление на отпадъците.
Този законопроект е разработен в рамките на широка обществена група при спазване на всички изисквания на Закона за нормативните актове. Освен това, по него са проведени две на брой обществени обсъждания, едното от които се състоя в зала „Изток” на Народното събрание.
Законът като цяло цели следното.
Предлаганите изменения и допълнения на Закона за управление на отпадъците се налагат преди всичко с оглед отчетената статистика за увеличените по брой и стойност кражби на отпадъци от черни и цветни метали и необходимостта от засилен контрол, както и с цел отстраняване на празноти, отчетени при прилагането на някои разпоредби, регламентиращи търговската дейност с метални отпадъци.
В § 1, 2, 3 и 5 се определят изискванията към отреждането на площадките за дейности с металосъдържащи отпадъци. За първи път в закона се дефинира извеждането на тези площадки в зони с производствени, складови функции и обекти на железопътната и пристанищната инфраструктура със стопанско предназначение.
Предвижда се изнасянето на търговската дейност на площадки извън жилищните зони на населените места, както и съобразяването им с изискванията за опазване на човешкото здраве и околната среда, съгласно законодателството в тази област. С предлаганата формулировка се счита, че ще се редуцира броят на действащите в момента площадки (над 2300) и това ще доведе до по-ефективен контрол върху дейността им.
С § 5 се въвежда нов изискуем документ, с който заявителят за лиценз следва да представи – декларация за спазване на изискванията за осигуряване на видеонаблюдение на площадките за извършване на търговска дейност с отпадъци от черни и цветни метали. Разширява се съдържанието на декларацията на заявителя, че не е свързано лице с хипотезите, че не са налице следните обстоятелства: заявлението е подадено преди изтичане на една година от заповедта за заличаване на същата площадка, за която се кандидатства и за заявената площадка има висящ спор пред съд.
С § 9 се прецизират основанията за отказ за издаване на лиценз и за отнемане на лиценза. Добавят се две нови основания за отказ за издаване на лиценз, свързани със заличени площадки, за които се кандидатства отново и едно ново основание за отнемане на лиценз при две нарушения в рамките на една година на площадки на лицензирания търговец.
Въвежда се предварително изпълнение и на заповедта за отнемане на лиценза и за заличаване на площадката.
С § 10, което е абсолютна новост, в досегашния закон не съществува, в чл. 60, ал. 3 се дефинират рисковите номенклатури отпадъци от черни и цветни метали, които са обект на най-чести посегателства и се прави съответното изчерпателно изброяване, доколкото е възможно систематично да бъде направено в закон.
Прецизират се също и някои основания за налагане на административно-наказателна санкция на юридически лица и еднолични търговци, като при тях за нарушения на изискванията за търговия с рискови отпадъци – новото въведение е, че се предвижда имуществена санкция от 30 000 до 100 000 лева, която поради големия размер считаме, че ще действа ефективно.
С § 15 от Преходните и заключителните разпоредби се предвижда 6-месечен срок от влизане в сила на закона за привеждане на площадките в съответствие с изискванията на чл. 54, ал. 2 от него.
Не на последно място изключително важно с оглед политиките, които се преследват с този законопроект и мотивите в § 17 от Преходните и заключителните разпоредби се предвиждат промени в Наказателния кодекс, с които се цели изменения в чл. 216а, ал. 1 и 2, чл. 234б и чл. 234в, ал. 1 и 2 от Наказателния кодекс на санкциите, които са предвидени в тези разпоредби от НК.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Нанков. Желаещи за изказване. Г-н Димитров.
Павел Димитров:
Уважаема г-жо Председател,
Преди един час в Комисията по околна среда и води ние приехме този законопроект. Имаше обстойни дебати.
По отношение на § 17 казахме на колегите, че този параграф трябва да отпадне, тъй като противоречи на принципите на правото и не можем с този законопроект да изменяме норми в Наказателния кодекс. Те декларираха, че го възприемат. Сега отново чувам, че се поддържа. Отново ще им кажем, че не става по този начин. Явно тук желанието е било да се увеличат санкциите по отношение на престъпленията, но това ще стане по друг ред. Евентуално ако се внесат искания за промени с друг законопроект за изменение на текстовете в Наказателния кодекс.
По отношение на законопроекта искам да кажа няколко думи, тъй като както казах вече го обсъждаме в другата комисия. Става въпрос за много спешни и рестриктивни мерки, защото дори в другата комисии го охарактеризираха като едно бедствие в нашата страна.
Аз искам да споделя личното си мнение. Там изслушахме и бизнеса, които по принцип подкрепят философията на закона за тези промени, които трябва спешно да бъдат направени. Разбира се, има и някои неща, с които не са съгласни. Мисля, че върху тях може да се помисли. Става въпрос по отношение на срока – 6-месечния срок, и по отношение на видеонаблюдението. Но това са неща, които в хода между първо и второ четене могат да се изчистят, да се избистрят.
Общо като философия на този закон, аз мисля, че трябва да го приемем, защото наистина по този начин ще бъдат ограничени тези кражби, които се извършват на различни метали, особено цветни метали. Знаете какви случаи имаме в нашата държава, особено това лято кражбата на кабелите, което остави извън строя цял курортен комплекс. Въпросът е, че ние не искаме да кажем, че всички хора в бизнеса, които се занимават с приемането на тези метали, че са хора, които извършват престъпление. Но аз като човек, който съм наблюдавал от професионалната си позиция как се развиват събитията в една голяма област като Варненска, искам да кажа, че и големите фирми са си затваряли очите, защото по този начин те извличат големи печалби. Така че мисля, че законът е позакъснял. И тъй като предстои съвсем нов закон, би трябвало сега да избързаме с приемането му, за да ограничим тези деяния, които до този момент се извършваха и наистина заплашват да се случат с още по-големи размери.
Аз ще гласувам за този закон. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Димитров. Докато някой реши да вземе думата, аз искам да кажа, че също подкрепям законопроекта. Смятам, че имаме необходимост и то спешна, от тези норми. Категорично обаче не подкрепям оставането на § 17, като аргументът ми е, че не му е тук мястото. Практиката не само на нашето Народно събрание и на всички предишни е установена, така че с Преходните и заключителните разпоредби на който и да било закон кодекси не променяме с оглед на това, че кодексът е кодификация на материално-правни норми. И когато ги приемаме тези промени на текстове, които засягат кодекс, трябва да се държи сметка за логиката на целия кодекс. Така че това всичко трябва да бъде съобразено в контекста на останалите текстове от НК.
В Правна комисия имаме в момента, ако не се лъжа, 4 или 5 ЗИД на НК. Това, което предлагаме сега, е да се извади § 17, да се входира, като е възможно и в утрешния ден да стане, по-бързо ще стане и ако трябва и от народни представители, но трябва да бъде ЗИД за изменение на Наказателния кодекс. Така или иначе предстои обобщен доклад за НК и всичко ще се гледа там. Това каза и колегата Димитров, а предполагам, че тук няма юрист, който да каже нещо различно, категорично.
Николай Нанков:
Уважаема г-жо Председател, съобразявам се абсолютно с възприетата практика. Разработили сме го в рамките на съответните политики, имайки предвид и искам изключително силно да подчертая твърденията на тримата министри и на Министерския съвет, това са абсолютно категорични по отношение на тези предлагани изменения в санкциите. Гледани са на много нива, от много експерти. Считаме ги като много разумни предложения за завишение на санкциите. Считаме, че са дори изключително силно закъснели, да не кажа години наред. Ще го предложим с подобни мотиви за изменение в НК. Държим на тази промяна.
Искра Фидосова:
Направете го, още повече, че в момента има и други предложения за промени в НК. Нека да се входира, за да върви с другия доклад.
Г-жа Михайлова.
Екатерина Михайлова:
Г-жо Председател, аз няма да повтарям аргументите за кодекса, но понеже предният законопроект, който гледахме, имаше същия проблем и пак беше вносител Министерският съвет, предлагам да се обърнем – може официално, но може и неофициално, към Министерския съвет при приемане на промени на закони, когато ги гласуват, ад ги разделят и да се внасят два отделни законопроекта, когато има текстове в кодекси. Дали е Наказателен кодекс или ГПК. Правната комисия може да го направи това. Струва ми се, че е хубаво да се обърнем със становище и този въпрос да не го разглеждаме всеки път, когато ни дойде законопроект и да трябва да търсим някакви пътища за решаване.
Освен това, имам един въпрос. Много не разбирам от тези неща черни и цветни метали, но си зададох въпрос и затова искам да ви попитам. Предвидили сте в § 10, чл. 60, нова ал. 10 (с.6).
„(10) Лицензираният търговец е длъжен да представя всяко тримесечие на Националната агенция за приходите информация за лицата, извършили продажби на отпадъци на черни и цветни метали и заплатените суми.”
Този тримесечен срок на мен ми се струва много къс. Не знам какво точно прави един търговец на черни и цветни метали, но си представям как се превръща в един писар и счетоводител, защото на три месеца тази информация, ако има голяма дейност, това не е малко работа. Не е ли много къс този срок? Може би имате някакви съображения. Кажете какви са. Защото на три месеца е много често.

Искра Фидосова:
Лицензираният търговец задължен ли е да вписва тези лица, които му продават черни и цветни метали. Ако има такъв регистър, т.е. ежедневно ако дойдат 10 човека и карат по не знам си колко килограма, тогава е много лесно. Като свърши третия месец на 31 март казваме, че до 10 април за първото тримесечие той трябва да завери в служба НАП регистъра. Ако това искате да кажете, е много хубаво, но трябва да се напише конкретно.
Николай Нанков:
Целта на този закон, който внася изключителни рестрикции, не предлагаме нищо хубаво, а предлагаме тотален контрол на всички нива.
Валери Накев:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Действително има такъв регистър. Те са два регистъра: единият е за покупките и единият е за продажбите на метални отпадъци. Специално в регистъра за покупките той е задължен да вписва трите имена по лична карта, заедно с номера на личната карта на всяко едно физическо лице, което предава на пункта метални отпадъци. Така че това, което Вие предлагате, аз без да се ангажирам официално със становище на Министерството на икономиката, смятам, че би било много по-лесен начин да бъде осъществено, примерно, четири пъти в годината да се занесе регистърът в съответната служба на НАП. Сега в момента го няма. Аз напълно съзнавам, че това, което в момента сме предложили, ще създаде голяма бумащина във фирмите излишна. Всички данни са предоставени. Единственото, което го няма в регистъра е стойността на метала. Всъщност това, което ще интересува НАП. Оттук нататък предполагам, че отиваме в търговската тайна на съответния търговец.
Със самите договори, които сме предложили, т.е. с всяка една сделка се случва и писмен договор, който ще бъде еднотипен, а вътре ще има и цена – стойност на метала, който той е предал.
Теменужка Костова: Българска асоциация за рециклиране
Ако ми разрешите да разясня проблема, защото явно няма достатъчно информация по него. Тук се касае за предложение за представяне на справки до НАП за изплатени възнаграждения на физическите лица. Такава справка търговците, които са платци на доходи, всички търговци, които купуват от физически лица представят по чл. 73 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица в срок до 31 април всяка календарна година за изплатените за предходната година такива възнаграждения. Тук е абсолютно излишно в закон за управление на отпадъците да се уреждат изисквания, според нас, които касаят данъчни задължения. Още повече, че някои търговци изобщо не работят с физически лица и тогава е безпредметно да има задължение изобщо да подава такива справки. Т.е. те търгуват само с други търговци и в този случай какви справки те ще подават, не ми е ясно.
Още повече, абсолютно права е г-жа Михайлова, че това е една изключителна бумащина. Това са десетки, стотици хиляди лица, които така или иначе ние обработваме и подаваме в НАП и не виждам кой ще обработва на три месеца тази информация и кому ще носи полза тя, след като става дума за годишно облагане на база на тези декларирани доходи, които ние подаваме. Целта е данъчните да направят справка действително това лице, получавайки тези доходи, дали след това е отишъл да си подаде годишна данъчна декларация и да си плати 10% данък върху доходите на физическите лица.
Нашето съображение е, че този текст е абсолютно излишен и сме представили становище в този смисъл на вносителите. Благодаря ви за разяснението, което ми дадохте възможност да направя.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Стефанов.
Стефан Стефанов:
Г-жо Председател,
Аз искам да поясня. Това предложение беше направено на база на данни, които в процеса на работната група бяха изнесени в работен порядък, че много от физическите лица са постоянни преносители на такава стока, която приемат в пунктовете и надхвърлят размера на сумата, която се облага по ДДС – надхвърлят 50 хил. лева. Определени лица надхвърлят тази сума и трябва да бъдат обхванати с такъв тип данък. Само това е било водещото и мисля, че даже бизнесът буквално го идентифицираха тези случаи и се предложи те да излязат на светло и това беше резултат от старанието на работната група да бъде направено това нещо. Подробности и прецизирания навярно могат да бъдат допуснати с участието на специалисти икономисти и финансисти. В работната група нямаме финансисти, които да претендираме за идеален текст.
Искра Фидосова:
Идеята е ясна. Ние я подкрепяме категорично. Въпросът е обаче да се разпише какво се има предвид.
Стефан Стефанов:
За тези лица, за които се спомена, че не приемат от физически лица, за тях няма да се отнася. Те няма да подават тези декларации.
Емил Радев:
Око целта е била регистрация по ДДС, именно справките – те като платци на доходи в края на годината представят, те представят точно за една година и тогава много лесно може да се види дали надхвърля 50 хиляди лева – прагът за регистрация по ДДС или не. Ако на тримесечие се пуска, пак някой в НАП трябва да сумира сумите и да гледа в предните регистри. Тогава ще натоварим НАП да прави статистики. Това се вижда в края на годината. Ако е изплатено над 51 хиляди, подлежи на регистрация по ДДС. Веднага НАП прави една проверка и регистрира лицето по ДДС и му налага съответната санкция.
Николай Нанков:
Аз ви казах как принципно стоят нещата. Ще обсъдим срока.
Искра Фидосова:
Прецизирайте не само срокът. Преценете точно какви документи, защото пише информация.
Николай Нанков:
В разпоредбата на чл. 60, ал. 3 предлагаме с въвеждането на рисковите номенклатури на практика физически лица изключително трудно ще могат да докажат и нямат как да го докажат, те няма откъде да имат този сертификат за произход, за да отидат да предадат. За това става дума. При тази ситуация считаме, че едно засилване на контрола в тази посока не е излишно.
Искра Фидосова:
Като ви слушам, това което на мен ми хрумва, възможно ли е нещо много простичко да се направи. Задължете ги да водят електронен регистър. Не знам какъв водят в момента. Вкарват данните – трите имена и ЕГН, те са администратори на лични данни при спазване на изискванията на Закона за защита на личните данни, на три месеца, на 6 месеца, на колкото прецените с НАП и трите министерства, че трябва да ги предоставят, като имаш електронен регистър и имаш задължение да го представиш, става много бързо обработката на тези данни. Секунди и минути са необходими в НАП. Хем ще има контрол, хем ще има информация постоянно и никой няма да седи и да смята някаква ненужна бумащина и ще може във всеки един момент да влизате и да контролирате.
Николай Нанков:
Абсолютно го споделяме това нещо и дори тръгнахме това да предложим, г-жо Фидосова, обаче не всички са готови на подобна стъпка се оказа.
Искра Фидосова:
Трябва само един компютър. Г-н Стефанов.
Стефан Стефанов:
Г-жо Председател, аз искам да поясня, че тук по-големите са обхванати, които предават. Но малките, физическите лица, които ние се стараем да идентифицираме, да предават само от бита, те ще бъдат съвсем малко. Макар че тук е написано много общо – всички лица. Разбрахме го. Но тези от бита, които предават, не знам някой да има отпадъци от бита за над 50 хиляди лева и да подава ежегодно. Значи той трябва да ходи да взима от някои други, т.е. да краде, за да надхвърли 50 хиляди лв.


Искра Фидосова:
Аз друго исках да кажа. Може би не ме разбрахте. Този текст дава информация на НАП. С него искате тази информация да стигне до НАП. Но аз мисля, че още по-важно е тази информация през НАП да стигне до останалите контролни органи. И тук Министерството на вътрешните работи, а не знам за другите министерства, как ще стигне. Как си го представям аз. В електронния регистър като видиш името Иван Петков Стоянов, който фигурира 50 пъти с ЕГН в различни пунктове за изкупуване с по 5, с по 50 кг. Не е само най-важно дали ще се регистрира по ДДС. Нали по-важно е да спрем кражбите на цветни метали, тези лица извършват противозаконни действия, може би голяма част от тях са престъпления. Аз така виждам ефективният реален контрол. Това е един компютър и нищо повече. Този търговец като иска да е търговец, трябва да може да си купи един компютър за 500-600 лв. Това ако се напише с три текста, подробно разписано, смятам, че ще имате контрол върху всичко, а не само затова дали ще се регистрира по ДДС като достигне 50 хиляди. Така ще имате пълна информация и ще ви трябва минута време, за да я видите и засечете.
Заповядайте.
Теменужка Костова:
Дали е възможно да се помисли по варианта данните, с които НАП така или иначе събира от нас, да предоставя служебно на заинтересованите, за да ги ползват за целите. Тази информация на хартиен и електронен носител на 31 април ние живи или умрели сме я подали в териториалното подразделение на НАП.
Искра Фидосова:
При електронния регистър, като се види, че има проблем, могат да го спрат на шестия месец и няма да се чака 31 април на следващата година.
Теменужка Костова:
Извинявайте, че репликирам, но тази информация те я имат от регистрите за покупките, продажбите и износа. Тези справки са само за данъчни цели.
Един регистър за покупките и вноса, както обясни колегата от икономиката, той съдържа идентификационните данни на физическото лице. Ако това лице е отишло 50 пъти, ще го има 50 пъти в този регистър. Респективно при една проверка това нещо се установява. Това не е нужно да се праща в НАП и НАП да не знае какво да го прави. Напротив, проверки могат да се правят всеки един момент.
Николай Нанков:
Възприемаме предложенията. Ще разпишем текстове по отношение на електронния регистър, стига това да не противоречи на Закона за счетоводството. Дали можем да ги задължим. Това имам предвид.

Искра Фидосова:
Вие няма да ги задължите да водят електронно счетоводство. Вие ще ги задължите регистър, в който да отразяват лицата, които са дошли да продадат, данните им. Аз не говоря за счетоводство. Даже за мен не е основно НАП. Не това е проблемът. Проблемът е първо да се спрат кражбите, тези хора, които извършват незаконни действия, да се засекат, тези които ги прикриват като го изкупуват и не дават информация и чак тогава идва НАП.
За § 17 се разбираме, че се вадят текстовете, вкарват се, за да можем да го направим с един общ доклад за всички предложения за промени в НК.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците, № 102-01-4, внесен от Министерския съвет на 14.01.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”, без против и въздържали се. Благодаря.
По шеста точка - Обсъждане на Национална гражданска инициатива с предложение за изменение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление № ПГ-028-00-24, внесена от Инициативен комитет на 10.06.2010 г.
Колеги предлагам на вашето внимание следния проект на становище, който вече два пъти разглеждахме и остава да го гласуваме. Чета становището:
Становище относно Национална гражданска инициатива с предложение за изменение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление № ПГ-028-00-24, внесена от Инициативен комитет на 10.06.2010 г.
На свои заседания, проведени на 13 октомври 2010 г. и на 27 януари 2011 г. Комисията по правни въпроси разгледа предложението за изменение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № ПГ-028-00-24, внесено в Народното събрание на 10.06.2010 г. от Инициативен комитет чрез Национална гражданска инициатива.
Чрез подписката се предлага намаляване на изискването за кворум за действителност при произвеждането на национални и местни референдуми и намаляване на изискуемия брой подписи на гражданите, които могат да инициират национален референдум.
В мотивите към подписката се посочва, че целта на промените е новите институти за произвеждането на национални и местни референдуми да станат работещи, тъй като предвиденият кворум за действителността им и изискуемия брой подписи за иницииране на национален референдум е твърде висок и блокира процеса за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
След проведената дискусия, в която взеха участие народните представители Янаки Стоилов, Веселин Методиев и Четин Казак, Комисията се обедини около следното становище:
Съгласно мотивите към законопроекта за пряко участие на гражданите в управлението, внесен от народни представители в 40-то Народно събрание, идеята на вносителите е била да се предложи нова уредба на гражданската инициатива, предвид на твърде общата до тогава уредба и предвид отмяната на Закона за предложенията, сигналите, жалбите и молбите с § 2, т. 3 от Административно-процесуалния кодекс, като по този начин се даде правна регламентация на конституционно предвиденото в чл. 45 от конституцията на Република България право на гражданите на жалби, предложения и петиции до държавните органи в частта му относно предложенията и петициите.
С оглед на тези мотиви и идеи следва да се приеме, че гражданската инициатива по смисъла на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, може д се възприеме като разновидност на колективната петиция. И тъй като подписките и петициите само сезират определен държавен орган с определени искания като обобщават и изразяват мнението на гражданите, пренасяйки го по публичен начин до определен държавен или местен орган, те имат предимно информативен и консултативен характер и нямат същите преки правни последици като референдумите и общото събрание на населението.
Органът, който е сезиран, трябва да ги разгледа и заеме конкретна позиция по предложения проблем, но не е длъжен да удовлетвори искането като приеме съответен правен акт. Гражданската инициатива по Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление е от формите на така наречената демокрация на участието, резултатите от които не пораждат преки правни последици.
В случая конкретната гражданска инициатива, предмет на обсъждане, съдържа предложения за законодателни промени в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, поради което следва да се разглежда само като предложение за промени, но не и като законопроект, защото в Конституцията изчерпателно са посочени субектите с право на законодателна инициатива – Министерският съвет и всеки народен представител. Гражданската инициатива не следва да бъде приравнявана на законодателна народна инициатива, тъй като това би противоречало на закона, според който чрез национална гражданска инициатива гражданите правят предложения до Народното събрание или до органите на централната изпълнителна власт за решаване на въпроси от национално значение (чл. 44, ал. 1).
Въз основа на гореизложеното и след проведеното обсъждане и гласуване, Комисията по правни въпроси с ... гласа „за”, ... гласа „против” и ...гласа „въздържали се” предлага на Народното събрание да приеме следното решение:
На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на република България във връзка с чл. 52, ал. 1 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление Народното събрание реши:
Приема за сведение направените предложения за промени в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, чрез подписката за национална гражданска инициатива, внесена от Инициативен комитет на 10.06.2010 г. в Народното събрание, които имат информативен и консултативен характер.
Който е „за” така прочетеното становище, моля да гласува. Двадесет и двама „за”, без против и въздържали се. Благодаря
С това изчерпахме дневния ред. Закривам заседанието.


Председател:
Искра Фидосова