Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 69


Днес, 10.02.2011 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Маргарита Попова, министър, Даниела Машева, заместник министър, Юлия Меранзова, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”, Елена Вичева и Флориан Флоров, младши експерти в отдел „Международно сътрудничество и правна помощ по наказателни дела”; от Министерството на вътрешните работи – Веселин Вучков, заместник-министър, от дирекция Правно-нормативна дейност” на МВР Николай Нанков, началник на отдел „Нормотворческа дейност”, Кристина Лазарова, главен юрисконсулт и Ива Захариева, дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество”; от Министерството на земеделието и храните, дирекция „Здравеопазване на животните и безопасност на храните” – Мадлен Василева, началник на отдел, Ана Кънчева, старши юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативни дейности”; от Националната ветеринарномедицинска служба – Теодора Саракостова, старши специалист и Петя Петрова, главен юрисконсулт в дирекция „Правна”; от Агенцията по вписванията – Виолета Николова, изпълнителен директор; народният представител Лъчезар Тошев, вносител на законопроект; от Института за пазарна икономика - Зорница Славова, като слушател.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Добър ден на всички.
Колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. В момента заседава Подкомисията за контрол на специалните разузнавателни средства. Там са петима от членовете на Комисията, които са ми заявили как гласуват по първите точки. Заявили са как гласуват още г-н Метин, г-н Казак и г-н Корнезов, които са на заседания на други комисии. Започваме заседанието с кворум 21 члена на комисията по предварително обявения дневен ред:
1. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Беларус за правна помощ по наказателни дела, № 002-02-54, внесен от Министерския съвет на 16.12.2010 г. – водеща КПВ.
2. Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Беларус за екстрадиция, № 002-02-55, внесен от Министерския съвет на 16.12.2010 г. – водеща КПВ.
3. Обсъждане за първо гласуване на Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс:
- № 002-01-12, внесен от Министерския съвет на 19.01.2010 г.
-№ 054-01-33 , внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 16.04.2010 г.
- № 002-01-34, внесен от Министерския съвет на 05.05.2010 г.
- № 002-01-97, внесен от Министерския съвет на 22.10.2010 г.
- № 054-01-95, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев на 30.11.2010 г.
- № 154-01-9, внесен от Фани Иванова Христова, Красимир Георгиев Ципов и Емил Йорданов Радев на 04.02.2011г. - водеща КПВ.
4. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 002-01-94, внесен от Министерския съвет на 18.10.2010 г.
По първа точка - Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Беларус за правна помощ по наказателни дела, № 002-02-54, внесен от Министерския съвет на 16.12.2010 г.
Законопроектът беше разгледан в пленарна зала миналата седмица.
От Министерството на правосъдието присъства г-жа Даниела Машева, заместник министър.
„Закон за ратифициране на Договора между Република България и Република Беларус за правна помощ по наказателни дела.”
Желаещи за изказване по наименованието? Няма. Гласуваме.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Против и въздържали се няма.
Член единствен.
Ратифицира Договора между Република България и Република Беларус за правна помощ по наказателни дела, подписан на 8 юли 2010 г. в Минск.
Желаещи за изказване? Няма. Подлагам на гласуване текста на член единствен. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Против и въздържали се няма.
По втора точка - Обсъждане за второ гласуване на Законопроект за ратифициране на Договора между Република България и Република Беларус за екстрадиция, № 002-02-55, внесен от Министерския съвет на 16.12.2010 г.
По наименованието - Закон за ратифициране на Договора между Република България и Република Беларус за екстрадиция.
Желаещи за изказване? Подлагам на гласуване наименованието. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Против и въздържали се няма.
Член единствен.
Ратифицира Договора между Република България и Република Беларус за екстрадиция, подписан на 8 юли 2010 г. в Минск.
Желаещи за изказване? Г-н Тошев.
Лъчезар Тошев:
Благодаря, г-жо Председател.
Не съм член на Комисията, но имам право да взема думата, аз и в пленарна зала взех думата, за да обърна внимание, че в момента в Беларус стават събития, които са повод за загриженост в Европейския съюз, Съвета на Европа и изобщо на цялата международна общност, тъй като след проведените президентски избори голям брой от членовете на опозицията, журналисти, защитници на човешките права, членове на неправителствени организации бяха арестувани, което поставя под въпрос дали трябва да се разглежда в момента такъв Договор за екстрадиция. Защото може да се окаже, че лица, които принадлежат към демократично мислещите хора в Беларус и са противници на режима на Лукашенко, който не е демократичен, могат да се окажат в България и по силата на този договор след това да трябва да ги екстрадираме в Беларус. Смятам, че това няма да бъде добре за образа на България в Европейския съюз и в Съвета на Европа и затова е най-добре да не се бърза с ратификацията на това споразумение с Беларус, за да може да се изчака момента, когато това ще бъде подходящо. В момента, това е най-лошият възможен момент да се ратифицира такова споразумение.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Тошев. Г-жо Машева, заповядайте.
Даниела Машева:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Нашата позиция е, че към момента няма никакви основания за притеснения във връзка с ратификация на Договора за екстрадиция, тъй като, както знаете, Беларус не е член на Съвета на Европа, не е ратифицирала Европейска конвенция за екстрадиция.
От друга страна, Беларус не е правоприемник на Договора за правна помощ и екстрадиция между България и Съветския съюз след обявяване на нейната независимост като република. В тази връзка досега обменът между двете държави, както и във връзка с правната помощ, така и по екстрадиционни производства се осъществяваше само на основата на взаимност.
Настоящият договор е съобразен изцяло с всички принципи на Европейската конвенция за екстрадиция, на двата допълнителни протокола към нея, както и на всички актове, по които България е страна в рамките на Европейския съюз. Следват се общоприетите принципи и добрите европейски стандарти.
Считаме, че настоящият договор в по-голяма степен ще гарантира спазването правата на гражданите от двете държави.
Посоченият от г-н Тошев пример, не би следвало да поражда никакви опасения, тъй като чл. 3 от Договора предвижда ,че е задължително основание за отказ от екстрадиция, когато престъплението, за което се иска екстрадиция, е политическо или свързано с друг вид такава дейност. Така че и в задължителните и във факултативните основания за отказ са гарантирани правата на тези граждани. Поради това ви моля да подкрепите и да ратифицирате договора.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Машева. Други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване текста на член единствен на Закона за ратифициране на Договора между Република България и Република Беларус за екстрадиция.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Против? Няма. Един „въздържал се”.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс:
Има шест законопроекта:
ЗИД № 002-01-12, внесен от Министерския съвет на 19.01.2010 г., който засяга оръжията и боеприпасите като тема;
ЗИД № 054-01-33 , внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 16.04.2010 г. – засяга темата за инкриминиране на насилието върху животни;
ЗИД № 002-01-34, внесен от Министерския съвет на 05.05.2010 г. – засяга същата тема;
ЗИД № 002-01-97, внесен от Министерския съвет на 22.10.2010 г. е с оглед на транспониране на изисквания на директива;
ЗИД № 054-01-95, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев на 30.11.2010 г.- е във връзка с репресираните – престъпления срещу човечеството;
ЗИД № 154-01-9, внесен от Фани Иванова Христова, Красимир Георгиев Ципов и Емил Йорданов Радев на 04.02.2011г. – засяга темата, която обсъждахме на по-предишно заседание по Закона за отпадъците.
В § 17 от законопроекта беше предвидена промяна в Наказателния кодекс. С оглед на това, което сме възприели като принцип и правило, и спазваме не само в 41 Народно събрание в Комисията по правни въпроси, а и в предишните, че не е редно със закон да се променя кодекс. Поехме ангажимент да се извадят тези текстове и да бъдат входирани като промяна в НК, за да може в пакет всички тези шест законопроекта да бъдат разгледани и между първо и второ четене да бъдат направени съответните допълнения.
Коментирахме вече, че по почти всички е необходимо допълнително внасяне на предложения с оглед изчистване на текстовете. Преди два дни направихме кръгла маса по два от законопроектите за инкриминиране на жестокостта над животни. Там общо взето се обединихме зад идеята, че за да се инкриминира жестокостта над животни, трябва паралелно тази тема и така я разгледахме във връзка с други две теми за отговорността на собствениците (стопаните) на животни. Имахме предвид агресивните кучета, които се извеждат навън без намордници и нанасят телесни вреди на хората. И третата тема, която гледахме в комплект, е за организирането на боеве – чл. 325а от Наказателния кодекс.
На предишни заседания подробно сме обсъждали двата ЗИД, касаещи инкриминирането на жестокостта срещу животни и затова днес ще помоля и с оглед на това, че направихме една подробна кръгла маса по този въпрос, на която бяха изслушани над 40 неправителствени организации и затова моля днес да не се връщаме отново към този дебат.
Подробно сме коментирали и първия ЗИД, който е по отношение на оръжията и боеприпасите.
Заповядайте, г-жо Манолова.
Мая Манолова:
Освен това, на практика беше извършено гласуване в Правната комисия по двата ЗИД, които касаят насилието над животни. Също така беше отложено след дебат и разглеждането на първия ЗИД, който взривните вещества и боеприпасите, така че предлагам, тъй като всеки има формирана позиция, нищо не се е променило в тези законопроекти, предлагам те направо да бъдат гласувани – първия и двата, които касаят животните. Т.е. първи, втори и трети.
Искра Фидосова:
Вие предлагате първо да гласуваме тези трите и тогава да започне обсъждането на другите три.
Мая Манолова:
Да. Да обсъждаме и да гласуваме. Т.е. да ги разделим, за да приключваме по-бързо темите.
Само ви напомням, че поехме ангажимент на „кръглата маса” по двата ЗИД, които касаят животните, да сформираме една работна група, в която да включим и представители на неправителствените организации.


Искра Фидосова:
Колеги, приемате ли един по един да обсъждаме и гласуваме в рамките на по няколко минути, защото част от тях са обсъждани.
Янаки Стоилов:
Аз все пак бих искал да кажа няколко изречения.
Искра Фидосова:
Процедурното предложение е следното, което прави г-жа Манолова.
Да започнем ЗИД по ЗИД и тези, които вече са обсъждани, да не се подлагат отново на обсъждане и ако има нещо да се каже, то да бъде в рамките на няколко изречения.
А тези, по които не са започнали обсъждания, да бъдат представени, какъвто е законопроектът, примерно, на г-н Тошев, ще направи представяне вносителят, ще направим обсъждане и ще го гласуваме.
Всички ли са за тази процедура? (Да.)
По Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 002-01-12, внесен от Министерския съвет на 19.01.2010 г., който засяга оръжията и боеприпасите и по който сме имали представяне и дебат, но може би г-н Вучков ще припомни някои неща. Заповядайте.
Веселин Вучков:
Става дума за един законопроект, който съпътстваше новия Закон за огнестрелните оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия, който беше обект на дълги дискусии, за което благодарим на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, в продължение на повече от половин година и беше приет окончателно през есента на миналата година.
Паралелно с него, от страна на Министерството на вътрешните работи беше разработена и промяна в Наказателния кодекс, съпътстваща този закон, защото трябваше да се уеднаквят термините в особената част на Наказателния кодекс, въведени с новия Закон за огнестрелните оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Тази промяна в Наказателния кодекс беше входирана и предложена в Народното събрание през месец януари миналата година – преди година и един месец. Както казах, през есента на 2010 г. беше приет новият закон. Паралелно с това промяната в Наказателния кодекс до този момент се запази, за да можем да минем към новия Закон за огнестрелните оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
Междувременно обаче, след като беше входирана промяната в Наказателния кодекс относно огнестрелните оръжия и боеприпасите, беше променен Наказателният кодекс – голямата промяна, която се случи пролетта на миналата година. Това го казвам във връзка с това, че промяната в Наказателния кодекс във връзка с огнестрелните оръжия всъщност съдържа преди всичко редакционни текстове, които трябва да съвпаднат с новия Закон за огнестрелните оръжия, боеприпасите и взривните вещества. С изключение на един – това е чл. 339, в който трябва да синхронизираме наказанията, които сме предложили чрез промяната в НК относно огнестрелните оръжия с вече действащите наказания в Наказателния кодекс, които променихме пролетта на миналата година. Само чл. 339 се явява проблемен и е необходимо да променим единствено наказанието на проектозакона, който сме входирали в началото на миналата година. По отношение на другите текстове мисля, че няма някакви особени проблеми, за което вие ще кажете.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Вучков. Тъй като сме правили обсъждане, накратко г-н Вучков припомни фактологията по тази тема. Има ли някой, който желае да каже нещо допълнително? Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Само с едно изречение. Имаше подробен дебат, който касаеше този ЗИД и тогава решението на Правната комисия беше да се отложи предвид несъответствията, включително и с другия закон - всъщност многото въпросителни относно режима на различните видове боеприпаси, пиротехнически средства, които са предмет на този ЗИД.
Ние ще се въздържим по отношение на неговото приемане, тъй като считаме, че нищо от това, което тогава беше поставено на масата за обсъждане, не се променило. Така че нямаме основания да го подкрепим.
Искра Фидосова:
Ние тогава го отложихме с мотива, че трябва да изчакаме приемането на текстовете в Закон за огнестрелните оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. И с оглед на това какво ще остане там, включително и терминологията като мотив – това, което аз си спомням по отношение на необходимост от уеднаквяване на терминологията, която се използва приехме, че когато приключи това гласуване в пленарна зала, тогава ще разгледаме НК. Това приключи в края на месец ноември и началото на месец декември 2010 г.
Има необходимост от редакция на § 6 – това, което каза и г-н Вучков, и това сме коментирали на заседание на Комисията. Има го в стенограмата.
Във всички 6 ЗИД има необходимост от редакция. Това казах и в началото. Идеята беше тук да се подкрепят тези, които като философия се подкрепят и между първо и второ ще се наложи да се коригират текстовете. Поехме ангажимент на предишни заседания на Правната комисия, че ще направим това необходимост и действие от наша страна.
Други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 002-01-12, внесен от Министерския съвет на 19.01.2010 г. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
Предлагам следващите два законопроекта да ги обсъждаме заедно, ако има някой още нещо да допълни и след това да ги гласуваме поотделно.
По Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 054-01-33, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 16.04.2010 г.
По Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 002-01-34, внесен от Министерския съвет на 05.05.2010 г.
И двата ЗИД засягат инкриминирането на жестокостта над животни, общо казано, но липсват в тях някои неща. В единия има частично засягане на третата тема, която обявих в началото по отношение на организираните боеве с кучета. В другия изцяло липсват и двете теми – за отговорността на собствениците на агресивни животни и темата относно необходимата редакция на чл. 325а от НК с оглед на това да има адекватно предвидено на това деяние, което е визирано н този текст.
Желаещи за изказване, като моля да не водим отново тази дискусия, която водихме вече много, много часове. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Принципно подкрепям двата законопроекта, внесени съответно от г-жа Манолова и група народни представители и от Министерския съвет. Но искам да засегна един въпрос, който Вие засегнахте и който разбрах, че е бил част от обществената дискусия, но така или иначе той няма решение към момента на внасянето на законопроектите и го поставям, за да разбера дали той ще намери решение между двете четения чрез предложенията на работната група.
Разбираемо е, че се предлага криминализиране на определени прояви, насочени срещу животните. Вероятно това е част от една еволюционна промяна в разбирането, защото и досега, поне в гражданската сфера, животните все още се третират като вещи. Наистина във времето, в което се намираме, след като даже по отношение на други форми на живата природа, като горите, има защита, включително и в криминални форми, трябва и спрямо животните да се изрази такова отношение, което наистина да ги постави в едно различно положение от това, което дълго време правото е проявявало към тях.
Аз се обръщам и към представителите на различни организации, като не знам те от коя страна повече разглеждат проблема. Нелепо е за мен да не се постигне реципрочност в решаването на този въпрос. Само два случая ще посоча.
Когато определени лица отглеждат дадени породи животни и дори формират в тях такива нагласи, които пораждат агресия и ги правят опасни за неопределен брой хора, ние не предвиждаме наказателна отговорност, което за мен е необходимо, ако в резултат на тези предшестващи човешки действия се стигне до прояви от страна на тези животни, най-вече кучета и други, които могат да се окажат, а и както практиката показва, са се оказвали и смъртосно опасни за хората.
И другия случай е, когато при начина на отглеждане, се нарушават предписаните правила за движението на тези животни на публични места, дори и по непредпазливост чрез техните действия се причинят също увреждания, било от физически или от психически характер, на хората. Ние трябва да сме наистина защитници на хуманизма, защото това изисква винаги да започваме да мислим първо за хората поне толкова, колкото сме се загрижили за животните. И аз винаги съм отстоявал тази позиция. И ако до второто четене не видя такива предложения, които да кореспондират и като защита на интересите и здравето – физическото и душевното, на гражданите, ще смятам тази инициатива до голяма степен за лицемерна и тогава ще реша вече дали да продължавам да оказвам своята подкрепа.
Така че въпросът трябва да бъде поставен поне на една плоскост с тази, която в момента съдържат законопроектите и която аз не оспорвам.
А отделно, като това вече не е въпрос на законопроекта, да се предвиди и пряка административна и финансова имуществена отговорност на лицата от различните структури, които се занимават с управлението, ако мога така да го нарека, на бездомните животни и когато от тяхна страна има причинени увреждания, без допълнителни други неща да се ангажира пряко тяхната отговорност. Защото тези служби се оказват едно много удобно място за усвояване на средства, за присъствие там на хора ,но те трябва да носят отговорност за дейността, която управляват.
Това са моите предложения и настоятелно очаквам да намеря потвърждение на тях в по-нататъшната процедура по разглеждането на тези законопроекти.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Прав сте. И аз това казах в началото. Както аз, така и по-голямата част от колегите тук, ако не и всички, изразихме неколкократно нашата позиция. Аз лично също няма да гласувам „за”, ако няма ангажимент поет тук от всички парламентарни групи в Правната комисия, че между първо и второ четене ще бъдат изработени тези текстове, които засягат трите въпроса, които поставихме и на кръглата маса и тук в началото и няма да има точна реципрочност (съразмерност) по отношение на деяние и съответното наказание.
Отделно от това, което говорихме, трябва да има и един по-широк поглед на една друга работна група, която пое ангажимент Министерството на земеделието да сформира преди два дни, която да изготви национален план за действие. Но това е друга тема, която не е в компетентността на Правна комисия, какви още стъпки и мерки трябва да се предприемат и те не са проблеми в НК. Те липси и пропуски в други закони, като започнем от регистрацията на домашните животни и стигнем до отговорността и контрола на съответните органи.
Колеги, ако не е станало ясно, още веднъж казвам, че ангажиментът беше от всички – или правим всички заедно тази работна група и правим тези текстове, или няма как да продължим по-нататък не само днес на първо, а и на второ четене с подкрепа на това, което в момента имаме като два законопроекта.
Г-жа Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
Не искам да връщам лентата назад до предишния дебат и предишното гласуване в Правната комисия, защото най-малкото между тези два момента се случиха доста неща, включително и „Кръглата маса” – дискусията, която се проведе във вторник и беше с участието на представители на много парламентарни комисии и на НПО сектора.
Естествено е, това с каза и от г-жа Фидосова, че ние взехме решение да допълним двата законопроекта с текстове, които да предвиждат наказателна отговорност за собствениците на агресивни животни, които не са упражнили достатъчно контрол върху тях, в резултат на което по непредпазливост са причинили вреди или смърт в различните хипотези на хора. Но за да не остане някаква едностранчивост в протокола, ще кажа, че ние вносители и на двата на законопроекта, като смело мога да говоря и от името на министъра, защото философията е ясна и в неговия законопроект, никога не сме се опитвали да поставяме дилемата „или/или” – или да защитим хората, или да защитим животните – или да защитим правата на хората, или правата на животните, или да накажем хората, които проявяват жестоко отношение към животни, или да накажем собствениците на агресивни животни, които не упражняват достатъчно контрол.
Янаки Стоилов:
Животните все пак нямат права.
Мая Манолова:
Вече в съвременното разбиране, ако се върнем и към ред европейски документи – конвенции, договори и пр., може вече да се каже, че европейското разбиране по отношение на животните е като към разумни същества, които имат определени права.
Янаки Стоилов:
Нямат права, както и задължения нямат!
Мая Манолова:
Да не влизаме в тази теория, защото отношението към животните е проблем не само на животните. Това е проблем, който касае хората. Жестоко отношение към животни касае колкото животните, толкова и хората. Тук да влизаме в някаква друга схоластика, според мен, е най-малкото неуместно и ще звучим (не искам да използвам морално-етични категории) много демоде, да го кажем, предвид всичко, което се случва в момента. И не е нужно да се случи, примерно, поредната трагедия с някое животинче и при боевете с животни, или нещо такова, за да се сетим, че и тези сфери от нашия живот имат нужда от регламентация. Защото извинявайте, нанасянето на телесни повреди, причиняването на смърт по непредпазливост, телесна повреда по непредпазливост и всички други нарушения на права са регламентирани в законодателството. Докато жестокото отношение към животните има една законова празнота, която просто трябва да се запълни. Тук можем да включим още много и най-различни теми, но имаме законопроект и тук поставянето под условие, според мен, няма как да стане в рамките на...
Искра Фидосова:
Г-жа Атанасова. Но просто се разбрахме да не правим този дебат отново.
Десислава Атанасова:
Моля за реплика. Просто искам да кажа на г-жа Манолова, че няма законодателна празнота, тъй като има Закон за защита на животните. Има и Закон за ветеринарномедицинската дейност, където проявите на жестокост към животните са описани много детайлно и това го знаете.
На второ място, не мога да си обясня как практически заявявате, че за Вас няма дилема „или/или”, а защо не внесохте законопроект, с който да бъдат инкриминирани деянията спрямо животните и спрямо хората, които са пострадали от агресивни животни. Благодаря.
Искра Фидосова:
Г-н Димитров, заповядайте.
Павел Димитров:
Аз имам чувството, че този филм съм го гледал вече. Връщам се назад няколко месеца, когато обсъждахме това и именно поради тези обстоятелства ние отложихме или върнахме законопроекта и сега отново се внасят едностранчиво. Така че да не се получи пак следващия път отново да се изправим пред тази ситуация.
Мая Манолова:
Законодателният процес би трябвало да е известен на всеки народен представител. Има внесени два законопроекта: на министъра и на депутати от Коалиция за България. Вие в момента изразявате отношението си към тези два законопроекта. Те нито са оттеглени, нито нещо се е случило, нито пък са внасяни повторно. Това е същият законопроект, по който Правната комисия гласува преди горе-долу една година.
Аз не мога да разбера вашето мислене, да вменявате непрекъснато отговорност на някой друг защо не е внесъл едно, или защо не е внесъл друго. Внесли сме това, което е било най-актуално в момента. Ако искате гласувайте „за”, ако искате гласувайте „против”. Например, моето мнение, както и вашето е, че в момента причиняването на телесни повреди п непредпазливост е регламентирано в Наказателния кодекс и то включва и тези хипотези. Но след дебата, който се разви, се съгласихме, че ще разпишем и такива текстове в НК, макар че проблемът е достатъчно сложен, предвид и уреждането на тези отношения по реда на делитната отговорност в чл. 50 от ЗЗД, където е казано много ясно – за вреди, причинени от животни. Така че тези текстове в момента ги има. Ние сме се съгласили, че между първо и второ ще се добави.
Но Вие също през тази една година, г-жо Атанасова, можехте да проявите законодателна инициатива и да внесете съответните текстове. Ние не сме тук да си обясняваме кой какво е трябвало да свърши. Аз каквото е трябвало да свърша съм го написала и съм го внесла. В момента вие гласувате „за” или „против”. Поемайте от време на време и собствена отговорност.
Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, този тип изказване не е в полза на дискусията.
Продължаваме по двата законопроекта. Единият вносител вече го чухме. Другият вносител от страна на Министерския съвет – тук са представители и на Министерството на правосъдието и на Министерството на земеделието. Заповядайте.
Даниела Машева:
Нашето становище е, че двата законопроекта следва да бъдат обединени и между двете четения да бъдат прецизирани текстовете. Така че ви моля да подкрепите.
Мая Манолова:
След като това е отхвърлено, питам какво правим в момента. Защо го разглеждаме.
Искра Фидосова:
Тогава решихме, че ще направим обществено обсъждане и ще бъде прегласувано. Доклад не е пускан.
Министерството на земеделието и храните иска ли да вземе отношение? Те всъщност го изразиха преди два дни на кръглата маса.
Г-н Анастасов иска думата.
Анастас Анастасов:
Първо, тръгваме в съвсем различна плоскост. По повод на кръглата маса онзи ден, г-жа Христова представи толкова много материали, имаше и справка от отдел „Европейско право”. В края на краищата от десетки години има разписани текстове, както в едната посока, така и в другата от различни европейски страни. По-скоро да направим един анализ на това, което работи и на това, което не работи, а сега ще търсим топлата вода между първо и второ четене ли?
Другото, което искам да кажа, не случайно това понятие, което се използва „агресивно животно” ми прилича като в закона за оръжията за „особено опасен едър дивеч”. Как се формулира „агресивно животно”? Може и една гъска да ви подгони, или пък петел да ви нападне. Не случайно англичаните са приели закон през 1991 г. за забрана за отглеждане на определени породи кучета. Ние нямаме правила за това кой как да гледа и как да се грижи за дадено животно, а ще го наказваме за това, че не е полагал грижи за него.
Затова нека да гласуваме законопроектите и да продължаваме работата си. Не е необходимо сега пак да повтаряме всичко, което вече сме казали?!
Искра Фидосова:
Благодаря. Аз също много моля да не се влиза отново в тази дискусия. Други желаещи за изказване? Няма. Започваме гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 054-01-33, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 16.04.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”. Благодаря.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 002-01-34, внесен от Министерския съвет на 05.05.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”. Благодаря.
Продължаваме със следващия законопроект.
По Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 002-01-97, внесен от Министерския съвет на 22.10.2010 г.
Г-жо Машева, заповядайте да представите законопроекта.
Даниела Машева:
Настоящият законопроект е във връзка с необходимостта от съобразяване на българското наказателно право с правото на Европейския съюз по тази материя.
На първо място, се съобразява с рамково решение на Съвета за вземане предвид присъдите, постановени в държави-членки на Европейския съюз в хода на новообразувани наказателни производства. Рамковото решение изисква всяка държава-членка в рамките на наказателно производство срещу едно лице да взима под внимание предишни присъди, постановени срещу същото лице за различни деяния в други държави-членки на Европейския съюз, като присъди следва да имат същите правни последици, както ако те са постановени от националния съд на държавата-членка, в която се води новообразувано наказателно производство. За постигане на тази цел със законопроекта се предвижда допълнение на чл. 8 от Наказателния кодекс и съответстващото му допълнение в Наказателно-процесуалния кодекс.
Следващата група предложения са свързани с изменение на Рамково решение 2002/475 относно борбата срещу тероризма, което вече е транспонирано. Изменителното рамково решение следва да бъде въведено до 9 декември 2010 г. Чрез тези предложения в законопроекта се разширява каталогът от деяния, съставляващи тероризъм, например, чрез инкриминиране на обучението или набирането на лица за извършване на тероризъм и други подобни дейности.
Трета група предложения са свързани с Рамково решение 2008/913/ПВР от 28 ноември 2008 г. на Съвета относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателно право. Това рамково решение следва да бъде въведено до 28 ноември 2010 г. В чл. 1 от него са изброени правонарушения, свързани с расизма и ксенофобията, които трябва да бъдат инкриминирани. Поради това че в българския Наказателен кодекс, Глава ІІІ „Престъпления против правата на гражданите” има и към момента самостоятелен раздел „Престъпления против националното и расово равенство” се предлага изменение на наименованието на раздела и нова редакция на някои разпоредби, които са бланкетни и изискват попълване на съдържанието на част от признаците на състава от съответните специални закони извън Наказателния кодекс, например, изброяването на признаците за дискриминация или омраза е неизчерпателно, поради което следва да се попълва от изброяванията, които се съдържат в чл. 6, ал. 2 от конституцията и в чл. 4, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация.
Предложенията за изменения и допълнения с най-голям обем са свързани с въвеждането на Директива на Европейския парламент и Съвета за изменение на Директива 2005/35/ЕО относно замърсяване от кораби и налагане на санкции при нарушения, която следва да бъде въведена до 16 ноември 2010 г., както и Директива 2008/99/ЕО относно защита на околната среда чрез наказателно право. По този начин се допълва чл. 352а от Наказателния кодекс, като се криминализира замърсяване или допускане на замърсяване на водите, посочени в основния текст на ал. 1 вредни течни вещества в наливно състояние, определени в международно съглашение, в което участва България. Завишават се и предвидените в текста наказания и се премахва сега съществуващата възможност за налагане на глоба по административен ред.
Що се отнася до въвеждането на Директива 2008/99 относно защитата на околната среда чрез наказателно право, следва да се отбележи, че в нейния чл. 3 се съдържа каталог от деяния, които държавите-членки следва да предвидят в националното си наказателно законодателство като престъпления. Това е направено чрез създаване на нови състави на престъпления. Например, контрабандата на екземпляр от защитен вид от дивата флора или фауна или негова част или продукт – създаване на чл. 353е наказуемост на този, който при нарушение на установения ред произвежда, употребява, разпространява, внася или изнася през границата на страната вещества, които нарушават озоновия слой, се наказват с лишаване от свобода до четири години и с глоба от хиляда до пет хиляди лева.
Също така се изменят и съществуващи състави на престъпления, като се разширява приложното им поле.
Тъй като всички посочени актове изискват предвиждане на отговорност и за юридическите лица, когато съответно поведение, извършено от физически лица, които са овластени да ги представляват и управляват, се предлага допълване на каталога от престъпления, предвидени в Закона за административните нарушения и наказания, като основание за търсене на административно-наказателна отговорност на юридически лица на престъпленията, въвеждани с този законопроект.
Както безспорно ви е направило впечатление, законопроектът съдържа и разпоредби, с които се създават условия за присъединяването на България към шенгенското пространство. Чрез тях българското законодателство се привежда в съответствие с Регламент № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета. В тази част предложенията са изготвени основно от експерти на Министерството на вътрешните работи, с които сме и съвносители и касаят изменения на текстовете в чл. 279.
Моля да подкрепите законопроекта.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-жо Машева. Желаещи за изказване по този законопроект? Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател,
Госпожи и господа народни представители,
Само един въпрос ще засегна като илюстрация на подхода в нашето наказателно законодателство.
Аз се смущавам от това, че въвеждането на мотивите за извършване на определени, да ги нарека иначе стандартни като изпълнително деяние, действия, общо взето досега не е дало резултати. И обогатяването на тези текстове, опасявам се, ще доведе до същата липса на резултати, както и досега. Давам пример с чл. 162 (§ 10) в раздела „Престъпления против националното и расовото равенство”. Текстовете, в които се говори за подбуждане към определени действия, когато „чрез слово, печат” или по друг начин се насаждат такива настроения, са разбираеми. Защото тогава самият извършител мотивира своите действия по някакъв публичен начин и оттам може да се ангажира неговата наказателна отговорност.
Но когато, да речем, става дума за причиняване увреждане на вещ, според мен, в повечето случай ще бъде много трудно да се каже, че вещта е увредена, или пък някакво друго съставомерно деяние е предизвикано точно по тези признаци.
За да не смятате, че тук има някаква предубеденост, аз ще кажа, че тази линия на поведение е започнала още преди няколко години, но вие я продължавате и я задълбочавате, което ме кара да мисля, че ако имаме след това нов Наказателен кодекс, той ще бъде още по-неопределен и още по-размит от гледна точка на съставите. Защото в наказателното право ефективността е толкова по-голяма, колкото по-лесно могат да се обективират резултатите от дейността на извършителя на съответното деяние и евентуално ако успеят да се докажат такива мотиви или допълнителен умисъл, те да водят до някаква допълнителна квалификация, било чрез квалифицирането на това деяние с някаква по-голяма отговорност, или дори при определяне на самото наказание.
Сега вие тук ще ми отговорите, че това е една европейска практика, което също не е лишено от основание, но това с нищо няма да допринесе за нещата. Защото, примерно, сега имаме един случай с палеж на къща, за която трябва да се изяснява какви са били мотивите. Но по-важно е първо да се установи извършителят на деянието, и оттам нататък тези допълнителни въпроси да се изясняват. Защото с такива фрази или по всякакъв друг начин като мотив, добре разбирате, че това с нищо не съдейства за повишаване на ефективността на наказателно-правните действия.
Т.е. ние пишем едни състави, които са толкова размити, и в толкова голяма степен основно зависят от доказване на някакви мотиви, което често ще бъде почти невъзможно, защото извършителят нито ги е манифестирал по някакъв начин, нито вероятно ще ги признае, след като е извършил деянието. Така че разширяването на тези еластично кухи текстове не ни води до никъде.
Тази моя забележка държах да направя. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Г-н Тошев.
Лъчезар Тошев:
Аз бих искал да направя няколко бележки по § 28, който много добре предвижда, че който по някакъв „начин оправдава, отрича или грубо омаловажава извършено престъпление против мира и човечеството и с това създаде опасност да се упражни насилие или да се създаде омраза” и т.н. се наказва.
Но, ако отворим и видим съставите за престъпление срещу мира и човечеството, имаме военните престъпления, но срещу човечеството, е всъщност един състав – геноцид, което означава, че нашият Наказателен кодекс не отговаря на модерното разбиране на престъпления срещу човечеството, което е залегнало в Римския статут на Международния наказателен съд, който ние ратифицирахме и е в сила за България от 2002 г. Тези състави не са нанесени в нашия Наказателен кодекс. Така че от този текст в момента не може да произтече много повече от това, освен някой за упражнява геноцид. Но за другите престъпления срещу човечеството няма как, защото те не са в предишния текст.
И още една бележка имам. Тук е записано „или по друг признак, установен в закон или в международен договор”. Мисля, че в Наказателния кодекс не може да има такива неопределени текстове, тъй като това са наказателни разпоредби – състави, и те трябва да се посочат конкретно какви са. Не може да се каже или по друг признак, определен в закон. Това може да важи за други закони, но не и за Наказателния кодекс.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Тошев. От вносителите желаете ли да вземете отношение. Г-жа Машева.
Даниела Машева:
Бих искала да кажа, както вече и казах, че целта на настоящия законопроект е да се транспонират съответните рамкови решения, които цитирах и двете директиви.
Относно забележката на г-н Тошев, считаме, че няма пречка, тъй като в Наказателния кодекс има достатъчно разпоредби, които имат бланкетен характер и това не е единствена такава – препращане към закон. Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи за изказване? Няма. Гласуваме.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 002-01-97, внесен от Министерския съвет на 22.10.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”. Благодаря.
Продължаваме със следващия законопроект.
По Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 054-01-95, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев на 30.11.2010 г.
Г-н Тошев, имате думата да представите мотивите накратко.
Лъчезар Тошев:
Продължавам темата, по която говорих преди малко по другия законопроект. С този законопроект, който е основно преработен и внесен за втори път в Народното събрание, предлагам да се създадат състави за престъпления срещу човечеството точно такива, каквито те са записани в Римския статут на Международния наказателен съд, който , както ви казах, е ратифициран от Народното събрание и е влязъл в сила през 2002 г. за България. Този законопроект не се отклонява от съставите, описани в Римския статут на Международния наказателен съд, т.е. не съм добавил или махнал нищо от това, което е дадено. За сравнение в мотивите може да видите самите текстове на Римския статут на Международния наказателен съд.
Също така той засяга въпроса за давността за престъпления срещу човечеството. В мотивите съм споменал, че България все още не е обнародвала две конвенции на ООН. Но настъпи промяна в това обстоятелство. След мое питане до Министър-председателя г-н Борисов, на 3 декември 2010 г. получих отговор от него, с който той поема ангажимента Конвенцията за геноцида на ООН за предотвратяване и наказване на престъплението „геноцид” от 1948 г. и Конвенцията за неприлагане на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията срещу човечеството да бъдат обнародвани в Държавен вестник и те бяха обнародвани на 17 декември 2010 г. Но това все още не означава, че техните разпоредби директно могат да се прилагат, тъй като ние имаме едно Решение на Конституционния съд от 1992 г. – Решение № 7 от 2 юни 1992 г. по Конституционно дело № 6 от 1992 г., за тълкуване на чл. 5, ал. 2, 3 и 4 от Конституцията. В т. 2 в дизпозитива на решението се казва, че:
„ 2. Международните договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила, с които определени деяния (действия или бездействия) са обявени за престъпления, без да са престъпни по вътрешното наказателно законодателство на Република България, са част от вътрешното право на страната, само доколкото могат да поясняват смислово съдържанието на съществуващите в Наказателния кодекс престъпни състави или елементи от тях или ако създават задължения за промяна на законодателството.”
В нашия Наказателен кодекс липсват съставите за престъпления срещу човечеството, които са приети с Римския статут на Международния наказателен съд и ние сме ги ратифицирали.
Моето предложение е, за да може цялата тази международна правна рамка да се приложи чрез нашето вътрешно законодателство, те да бъдат записани като изрични състави в Наказателния кодекс, като се създаде един нов чл. 418а и съответно в чл. 93 обяснения на някои думи, който се намира по средата на Наказателния кодекс, не знам защо, там да се дадат тълкуванията точно така, както те са дадени в Римския статут на Международния наказателен съд.
Смятам, че има логика да се предлага такава промяна в Наказателния кодекс. Становището на Министерството на правосъдието, което за моя изненада е отрицателно, казва, че трябва да се проведе дискусия по въпроса. Това е дискусия и тя се провежда от години вече. В парламента ще има също дискусия. Има промяна в обстоятелствата чрез обнародването на двете конвенции, които досега не бяха обнародвани, за което трябва да поздравим настоящото правителството, че направи тази стъпка и да зададем въпроса защо предишните правителства не са обнародвали тези конвенции от първата половина на 20 век. Но какво ще направим след това? Затова аз предлагам да пристъпим към промяна на Наказателния кодекс в тази му част, за да може когато ни попитат дали съответства нашият Наказателен кодекс на тези ратифицирани от България правила, да отговорим положително. Иначе ние имаме един капан, който ни е поставил Конституционният съд с това тълкувание, което не дава възможност пряко да се приложат ратифицирани от България разпоредби за преследване на престъпления срещу човечеството. Това е един сериозен въпрос, според мен, и той не може да бъде игнориран или пък да бъде отхвърлен, защото аз го внасям. Аз поставям този въпрос и очаквам вие да намерите неговото решение.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Тошев. Желаещи за изказване? Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Аз ще си позволя да кажа, че според мен, законопроектът на г-н Тошев, каквито и възражения да има Министерството на правосъдието в случая, прави усилие за създаване на някакъв принос към изясняване и обогатяване на нашето обективно наказателно право със състави на международни престъпления, които, според мен, никак не са за подценяване в сегашната международна обстановка. Те не са само някаква реминисценция на миналото, а са изключително актуални от гледна точка на терористичните действия, от гледна точка на всички останали международни престъпления, които са описани в този законопроект.
Така че аз, именно с оглед на това да може част от този законопроект да бъде обмислен и евентуално инкорпориран в проекта на Министерството на правосъдието, бих гласувала „за”.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Колева. Дружи желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 054-01-95, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев на 30.11.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Осем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”. Благодаря.
Продължаваме с последния законопроект.
По Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-9, внесен от Фани Иванова Христова, Красимир Георгиев Ципов и Емил Йорданов Радев на 04.02.2011г.
Г-н Радев, имате думата да представите законопроекта.
Емил Радев:
С предлаганите изменения на чл. 216а, чл. 234б и чл. 234в от Наказателния кодекс се цели завишаване на регламентираните в тях наказания за извършване на деяния, които са констатирани през последните години с висока степен на обществена опасност на тези престъпления.
Този проектозакон е неразривна част от систематиката на промените, на които се сложи началото с приемането на първо четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за управление на отпадъците с вносител Министерския съвет, където на преходно заседание на Правната комисия гледахме всички причини и следствия от тези престъпления. Там се взимат много широки административни мерки и като допълнение към този законопроект са предвидените увеличения на наказанията с този проект за изменение на Наказателния кодекс.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Радев. Желаещи за изказване? Няма. Ние вече го коментираме и доколкото знам днес и на другата комисия е минал с пълно единодушие като предложение. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-9, внесен от Фани Иванова Христова, Красимир Георгиев Ципов и Емил Йорданов Радев на 04.02.2011г.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Без против и въздържали се. Благодаря.
По четвърта точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 002-01-94, внесен от Министерския съвет на 18.10.2010 г.
По тази точка присъстват изпълнителния директор на Агенцията по вписванията г-жа Николова. Г-жа Попова очаквам да дойде всеки момент.
Закон за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър.
Предложението на комисията е за подкрепа на наименованието. Желаещи за изказване? Няма. Който е за това наименование на закона, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Без против и въздържали се.
§ 1. Има постъпило предложение от т.пр. Мартин Димитров и Димо Гяуров.
Има постъпило предложение от н.пр. Мая Манолова за отпадане на § 1.
Ако се подкрепи § 1 сме ви направили предложение за редакция на комисията за § 1, което ви е раздадено.
Желаещи за изказване по § 1. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Г-жо Фидосова, тъй като ми се налага да тръгна от заседанието, искам да кажа, че си поддържам предложенията за отпадане на първите пет параграфа, които са свързани, според мен, с нарушаването на най-важното достижение на Търговския регистър, а именно неговата публичност.
Както се изказахме и на първо четене, ние сме против въвеждането на регистриран достъп и считаме, че предложенията, които са направени или всъщност крайните редакции, които предлага Комисията, не решават този проблем.
Също така гласувам против и по предложенията в последната част, които касаят ликвидацията, защото има едно изключително сериозно смесване между ликвидация, извършвана от търговския регистър и съдебна такава. Но си запазвам правото да се изкажа в пленарна зала. Признавам си, че като гледах текстовете, според мен, те са толкова непоправими, че ми беше трудно да измисля процедура, която да реши проблемите, които създават тези текстове. Ако има експерти, които могат да го направят и има воля за това, нека да го направят. Но, според мен, в резултат на тези текстове ще настъпи много сериозен хаос в нещата, които касаят ликвидацията на търговци, които не са се пререгистрирали своевременно. Но сега ще ви спестя времето. Оставям дебата за пленарна зала.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Манолова. Желаещи за изказване по § 1. Няма. Преминаваме към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване направеното предложение от н.пр. Мартин Димитров и Димо Гяуров. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осемнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Мая Манолова § 1 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Няма. Шестнадесет „въздържали се”.
Основния текст на вносителя, по който има предложение за редакция, която ви е раздадена. По редакцията предложения и бележки не постъпиха.
Подлагам на гласуване редакцията на § 1 така както ви е раздадена, като редакция на Комисията. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Шестима „въздържали се”.
Предложение на н.пр. Емил Радев и група народни представители за създаване на нов § 1а със съдържание, което е изписано в доклада.
Предлагаме, ако бъде подкрепено това предложение на народните представители за § 1а, да има редакция, която ви е раздадена като предложение за редакция от Комисията.
Желаещи за изказване по предложението за нов § 1а, който ще стане нов § 2, ако бъде приет. Няма.
Подлагам на гласуване предложението за създаване на нов § 1а, който става § 2 с дадената редакция от Комисията, която по принцип подкрепя предложението на народните представители. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
§ 2 по вносител.
Има постъпило предложение от н.пр. Мартин Димитров и Димо Гяуров.
Има постъпило предложение от н.пр. Емил Радев и група народни представители.
Има постъпило предложение от н.пр. Мая Манолова за отпадане на § 2.
Ако бъде подкрепен един от вариантите, има предложение за редакция на § 2, който става § 3.
Има ли желаещи за изказване по § 2? Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Тук искам да отбележа, без подробен коментар, че колкото по-ограничена става публичността на търговския регистър, толкова по-често споменавате, че търговският регистър е публичен. Веднъж в § 2 и сега отново по друг начин в ал. 1 на § 3. А ал. 2 всъщност разделя този достъп на две категории – по-граничен за всички субекти, и в пълния му вариант за тези категории субекти и лица, които посочвате в ал. 2.
Искра Фидосова:
Възражението Ви е по използването на думата „публичен”?
Янаки Стоилов:
Нашето възражение е по принцип да се дели на две категории достъпа и това, че тези заклинания е излишно е да се съдържат в два поредни текста, след като явно публичността става много по-ограничена.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Други желаещи за изказване по § 2? Г-н Радев.
Емил Радев:
Аз искам само да уточня, че в нашето предложение не говорим по никакъв начин да ограничаваме публичността на вписаните и обявените документи в търговския регистър. Това ще бъде така, както е и до момента. Даже с Преходните и заключителните разпоредби ние сме разширили кръга на документите, които се обявяват, а именно с промените в Търговския закон сме включили и основните актове на дружествата – устава и дружествения договор за различните типове дружества, с оглед зачестилите спекулации и злоупотреби с лични данни и също така зачестилите в последните година-година и половина случаи на така наречените кражби на фирми и особените злоупотреби с тези данни. Защото все пак в момента по делата по електронния образ на документите, особено за пререгистрираните дружества, стоят лични карти, електронните образци на подписите, стоят други лични документи. Примерно ,там където се касае за апорти и вещи, които са семейна имуществена общност има даже представени актове за брак, нотариални актове, документи за собственост на моторни превозни средства и т.н. – всички тези документи в момента стоят по партидите на търговците, достъпът до тях е свободен и всеки може да злоупотреби с тези данни.
Също така имаме и становище на Комисията за защита на личните данни да се вземат мерки в това отношение, в тази посока, така че ние сме ограничили достъпа само до електронния образ на тези документи. Пак казвам, че това което и до момента всеки иска да види – всички вписани данни, седалище, капитал, собственици, управителни органи, историята на това дружество, обявените актове, съдебни решения, дружествен договор, устав, покани. Това ще може да се вижда. Финансовите отчети също.
Достъпът само до документите, въз основа на които са направени тези вписвания, а и до другите документи, които се прилагат със заявленията, ще имат право да виждат един кръг лица, които са оператори с лични данни, за което има правила за боравене с лични данни. Те са представили правилата си в Агенцията за защита на личните данни. По този начин смятаме, че по този начин личните данни ще бъдат по-добре защитени и няма да се ограничи достъпа до тези данни, за които търговският регистър е създаден да оповестява.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Радев. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Аз си спомням, че още когато се приемаше закона, трябваше още при въвеждането на данните да се осигури заличаването на тази информация, която съдържа лични данни. Това означава, че това изискване не се изпълнява, което позволява злоупотребите. Ако погледнем категориите лица, които имат регистриран достъп, то такива злоупотреби едва ли напълно ще бъдат изключени. Защото множество лица по едни и същи партиди също могат да имат достъп, без да е много ясно кои от тях точно са злоупотребили впоследствие с тези данни.
И ако говорим за проблемите, ние трябва да ги търсим по-широко, защото включително в някои от охранителните производства сме били свидетели на странни действия, които се извършват, са свързани с търговския регистър, но те не се извършват от длъжностните лица на регистъра, а даже от магистрати. Така че този въпрос, според мен, е много по-значителен и с тази мярка аз се съмнявам, че ще отпаднат вече породили се проблеми. Благодаря.
Емил Радев:
Само като дублика. Много сте прав, г-н Стоилов. Но тук се касае първо, изпращаха документите, сканирани, с електронен подпис съдилищата до регистъра. Това пречи за каквато и да е манипулация и намеса в документите, които са изпратени от фирмените дела до съдилищата.
Също така все пак това е една крачка напред, защото се касае и до едни функционалности, които тепърва трябва да се изработват в търговския регистър, които може би ще са една последваща стъпка, която е свързана и с време и с доста финансови средства, така че да може да бъде регистрирано по всяка партида, кой, как и т.н. злоупотребявал с лични данни. Това е просто една крачка напред и не казваме, че това урежда напълно въпроса.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-жа Николова.


Виолета Николова:
Бих искала да кажа, че нашият подход по отношение на чл. 11 беше доста по-различен. Но предложената редакция, макар и доста по-рестриктивна не е съвсем противоположна на идеята, която ние първоначално бяхме заложили и от друга страна, тя е технически възможна от гледна точка на информационните системи на Агенцията.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Николова. Други желаещи за изказване по § 2? Аз мисля, че е достатъчно ясна разликата в трите хипотези какво се предлага. Има ли желаещи за изказване по § 2? Няма. Започваме гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Мая Манолова за отпадане на § 2 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Шест „против”. Въздържали се? Девет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Мартин Димитров и Димо Гяуров за редакция на чл. 11, § 2. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седемнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението за § 2 на н.пр. Емил Радев и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се няма.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 2, който се подкрепя по принцип. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се няма.
Подлагам на гласуване предложението за редакция от Комисията на § 2, който става § 3, като разликата е в новата ал. 4 на чл. 11, тъй като е било пропуснато в предложението правото на търговеца да има свободен достъп до електронното си дело и редакция в ал. 2 по отношение на уточненията, за да става безспорно ясно, че обявените актове, тъй като имат характер на публични (има публичност по отношение на тях) не е необходим този регистриран достъп за тях. И в изброените точки са добавени „юрисконсултите” и „адвокатските дружества”.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се няма.
Продължаваме по доклада.
Предложение на н.пр. Емил Радев и група народни представители за създаване на нов § 2а със следното съдържание:
„§2а. В чл. 12, ал. 2 думите „75 на сто” се заменят с „50 на сто”.”
Желаещи за изказване? Няма. Текстът е ясен. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Има предложение за редакция на § 2а, който става нов § 4.
„§ 4. В чл. 12 се правят следните изменения:
1. В ал. 2 думите „75 на сто” се заменят с „50 на сто”.
2. В ал. 4 изречение второ се изменя така:
„Редът и начинът за осъществяване достъп до търговския регистър се уреждат с наредба на Министерския съвет.”
Желаещи за изказване по редакцията на нов § 4? Няма.
Подлагам на гласуване редакцията на § 4, която ви прочетох. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По § 3 по вносител има постъпило предложение от н.пр. Мартин Димитров и Димо Гяуров.
Има постъпило предложение от н.пр. Мая Манолова § 3 да отпадане. Предложение, което да бъде като предложение на Комисията за редакция на § 3, който става § 5.
Желаещи за изказване по § 3? Няма.
Подлагам първо на гласуване предложението на н.пр. Мая Манолова § 3 да отпадане. Който е „за”, моля да гласува. Петима „за”. Против? Един „против”. Дванадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Мартин Димитров и Димо Гяуров за промяна в § 3, чл. 19, ал. 6 и 9. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Петнадесет „въздържали се”.
Предложението е да подкрепим текста на вносителя за § 3 със следната редакция на § 3, който става § 5.
„§ 5. В чл. 13 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 4 думите „и 2” се заменят с „2 и 3”.
2. В ал. 6 се създава изречение трето: „Заявителят представя и преписи от актовете, подлежащи на обявяване в търговския регистър, в които личните данни, освен тези, които се изискват по закон, са заличени.”
Желаещи за изказване? Заповядайте.
Емилия Петкова:
Искаме да уточним. Предлагаме едно кратко допълнение. Нека да бъдат „заверени преписи”, тъй като това всъщност ще са документите, които ще бъдат обявени.
Искра Фидосова:
Т.е. да стане: „Заявителят представя и заверени преписи...”.
Емил Радев:
Г-жо Попова, тъй като и оригиналът ще бъде представен в Агенцията, тъй че ще може да се представи, защото иначе „заверени преписи” излизат и обявените актове с подписите им. Нали ще бъде и оригиналът по делото, така че даже и да не са заверени, длъжностното лице може да го свери на момента.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 3, който става § 5, което ви прочетох с направеното допълнение „заверени”. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се няма.
Продължаваме по доклада. Предложение на н.пр. Емил Радев и група народни представители да се създаде нов § 3а.
Има предложение за редакция на § 3а, като предложение от Комисията, § 3а да стане § 6 със следната редакция:
„§ 6. В чл. 15, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова т. 2:
„2. прокуриста.”
2. Досегашните т. 2 и 3 стават съответно 3 и 4.”
Желаещи за изказване по предложението за нов § 3а, който става § 6, ако бъде подкрепено. Г-жа Николова.
Виолета Николова:
По отношение на прокуриста бих искала да изразя моята позиция, че включването на прокуриста в текста на чл. 15 е неприемливо, тъй като неговата компетентност произтича от договор и поначало е ограничена. Не може да има паралелна компетентност едновременно с органите, които представляват търговеца по закон. Прокуристът и сега има право да прави вписвания, но с изрично пълномощно и позицията ми е, че това положение би следвало да се запази.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Прокуристът представлява дружеството. Ако го определяме само като лице, което с пълномощно има право да заявява вписване, заличаване и обявяване, то тогава той даже няма правомощията, които са дадени на един адвокат с изрично пълномощно. Така че ако не е адвокат, прокуристът трудно ще се възползва от тези си права, които се твърди че има. Така че прокуристът е представляващ, вписан е в търговския регистър като представляващ дружеството, така че смятаме, че може да прави тези действия и да прави такива изявления.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи за изказване? Заповядайте.
Мария Кьосева:
Чисто експертно в допълнение на г-н Радев и за разсейване на притеснението на г-жа Николова, обемът на представителната власт на прокуриста е определена в закон, а правното основание действително е договор. Може би, тъй като символично се изразяваме за прокуриста, че е другото аз на търговеца, т.е. той може да прави всичко, което би могъл да прави и търговецът. Следователно, ако даваме на адвокатите и на другите лица, които упълномощени могат да правят вписване, с още по-голямо основание, след като с договор търговецът се е доверил на този прокурист, би могъл да направи вписване. Така ми се струва.
А относно това дали би възникнало противоречие между прокуристта и законния представител, какъвто се явява управителят, това би могло и в момента да стане, ако са двама управители.
Разсъждавам на глас, в смисъл, че има вероятност да се получи такова противоречие, но същото би се получило, ако има двама управители.
Искра Фидосова:
Г-жа Кьосева като експерт смята, че няма проблем с противоречието с представителната власт на прокуристта.
Мария Кьосева:
След като ние позволяваме на други упълномощени лица да извършват такова заявление, прокуристът след като може да извършва всичко онова, което извършва търговеца и изрично го предвижда закона, мисля, че няма да възникне проблем. Пак правя уточнението, че противоречието, което би могло да възникне със законния представител, и сега би могло да стане, ако има дружеството двама управители и ако звучи текст в договора, че те заедно и поотделно представляват дружеството. Единият винаги може да е в противоречие с другия. Това ми е идеята. Възможни са злоупотреби, но те биха могли да станат и при двама управители.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване предложението за нов § 3а направо с редакцията, като § 3а става § 6. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
§ 4. Предложение на н.пр. Емил Радев и група народни представители.
Емил Радев:
Г-жо Председател, оттеглям това предложение.
Искра Фидосова:
Добре. Оттегляте го.
Предложение на н.пр. Мая Манолова § 4 да отпадне.
Желаещи за изказване по § 4? Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Въпросът ми е към вносителите. Вярно е, че повечето дружества имат възможност и правят това по електронен път, но защо се отнася само за акционерните и командитните дружества.
Искра Фидосова:
Г-жа Попова или г-жа Николова ще отговори?
Виолета Николова:
Всъщност това са най-големите търговци в оборота, които разполагат с най-голям капитал и възможност да подават тези заявления по електронен път. Смятам, че не е удачно по отношение на средния и дребния търговец да се въвежда такова изискване, тъй като практиката показва, че чисто финансово те не могат да си позволят този тип подаване на заявления.
Искра Фидосова:
Други желаещи по § 4 по вносител? Няма.
Г-н Радев оттегли предложението си.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Мая Манолова за отпадане на § 4. Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Няма. Въздържали се тринадесет.
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 4, който става § 7. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Четирима „против”. Без въздържали се.
Янаки Стоилов:
Моят аргумент е, че тази възможност трябва да съществува за всички търговци. За едните може и така и иначе, а за тези казвате задължително по този начин. Това е възражението ми.
Росица Башлиева: експерт от отдел „Европейско право”:
Този текст е по Директива 2009/101, с която може би сте се съобразили и която дава възможност на държавите-членки за определени дружества да изискват само по електронен път представянето в регистъра на определени документи. Това е възможност на държавите-членки. Не е задължение, но може би това са имали предвид вносителите като мотив.
Емил Радев:
Практически намалихме и таксите за електронно подаване, така че има и стимул. Това все пак е един електронен регистър, така че обработването на документи по електронен път спестява и време и средства и най-вече това ще допринесе още повече вписванията да се извършват максимално бързо.
Искра Фидосова:
Продължаваме с § 5. Няма постъпили предложения между първо и второ четене. Има само предложение за редакция, която да бъде като предложение на Комисията.
Предложение за редакция на § 5, който става § 8:
„§ 8. В чл. 19, ал. 2 и 3 се изменят така:
(2) Длъжностното лице по регистрацията се произнася по заявленията за вписване и за заличаване и по заявленията за обявяване на актове незабавно след изтичане на три работни дни от приемането им, освен ако със закон е предвидено друго.
(3) Заявленията за обявяване на годишните финансови отчети се разглеждат по реда на постъпването им отделно от другите заявления.”
По § 5 желаещи за изказване? Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Виждам, че тук се предлага малко забавяне на търговската регистрация. Не че този срок, който действа сега, до следващия ден да се извърши става, но все пак да попитам какво е в момента актуалното състояние по разминаването между подаването на заявлението и регистрацията, за да знаем какво означава този тридневен срок. Колко дни фактически ще бъде по-дълъг срокът. Тридневен ли ще бъде? Защото нали винаги се стремяхме към съкращаване на сроковете? Не знам къде се намираме към днешна дата?
Виолета Николова:
Към момента, съгласно действащите разпоредби произнасянето по актовете на съда е незабавно, а по отношение на заявленията срокът е 14 дневен до изтичане на срока за пререгистрация.
Въпреки че като ръководител на институцията заварих едно изключително голямо забавяне, както по отношение на актовете на съда, което беше от порядъка на 13 дни, така и по отношение на заявленията, което беше от порядъка над 27 дни, към момента в резултат на редица предприети мерки, бих искала да кажа, че произнасянето по актовете на съда към момента е незабавно, а по отношение на заявленията, забавянето е в рамките на 19 дни след изтичането на законоустановения срок. Като тенденцията е в резултат на тези предприети мерки в максимално кратки срокове Агенцията да влезе по отношение на абсолютно всички произнасяния в законоустановените срокове.
Янаки Стоилов:
Т.е. след влизането на закона в сила. Така ли?
Виолета Николова:
Влизането на закона в сила е една допълнителна мярка, тъй като този 14 дневен срок, за който споменах, той е до изтичане на срока за пререгистрация. След като изтече срокът за пререгистрация, произнасянето по заявленията следва да е незабавно. Нали разбирате, че при значително увеличеният брой подадени заявления в размер над 300 хиляди в сравнение с миналата година, това е изключително затруднено при сегашния щаб на Агенцията да се осъществи и да има такова незабавно произнасяне в рамките на 24 часа.
Още повече, че този тридневен срок третира и възможността за отстраняване на нередности при подаването на заявленията, без да бъде постановен отказ, ако се изпълнят указанията на длъжностното лице по регистрация. Това, от една страна, считам, че е един разумен срок за произнасяне, от друга страна, ще облекчи изключително много информационната система на Агенцията относно това, че ще намали броят на отказите, което от своя страна ще доведе и до намаляване на повторно подаване на заявления по същата партида за същите обстоятелства след постановените откази. Смятам, че ще се постигне една оптималност между сроковете за произнасяне и оптимизиране работата на информационната система.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Николова. Г-н Радев.
Емил Радев:
Тази промяна е доста важна. В момента, ако регистърът работи така както е предвидено, с две думи вписва незабавно промените, на практика възможността на един търговец, примерно, да оспори едно общо събрание и да заведе иск 84, оттам нататък да може да му се допуснат обезпечителните мерки – спиране на вписване, ще бъде на практика невъзможна и нулева. Така че този тридневен срок ще даде достатъчно време този, който смята, че са му накърнени интересите в този тридневен срок да може да си изкара обезпечителна заповед, ако има основания за това и да спре регистърното производство до произнасянето на компетентния съд по казуса.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Радев. Други желаещи? Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Аз чета текста като човек, който е свикнал с него, и не съм сигурна дали става ясно от редакцията на текста, че длъжностното лице е длъжно да изчака три работни дни преди да извърши вписването. Това е смисълът. В тази връзка имам едно предложение.
Тъй като едноличните търговци не са засегнати от тези съображения, които бяха изтъкнати, те да бъдат изключени от разпоредбата на ал. 2, а именно текстът да добие редакция: След думите „заявленията за обявяване на актове” да се добави „на търговските дружества”. Т.е. да стане:
„(2) Длъжностното лице по регистрацията се произнася по заявленията за вписване и за заличаване и по заявленията за обявяване на актове на търговските дружества незабавно след изтичане на три работни дни от приемането им, освен ако със закон е предвидено друго.”
Искра Фидосова:
Г-жа Кьосева.
Мария Кьосева:
По предложението на н.пр. Колева, ако се добави „на търговските дружества”, ще се изпусне една друга група търговци – кооперациите, които също са търговци и ще стане много усложнено. Т.е. трябва да ги напишем, а да изключим с някакъв текст едноличните търговци.
Юлиана Колева:
Оттеглям предложението си.
Искра Фидосова:
Всъщност вече нямаме друго предложение, освен предложението за редакция от Комисията.
Подлагам на гласуване предложението за § 5 по вносител, като предложението е да подкрепим вносителя с редакцията, която предлагаме като редакция на комисията за § 5, който става § 8.
Който е за, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
§ 6. Предложение на н.пр. Емил Радев и група народни представители за § 6.
Предложението е да се подкрепи текста на вносителя за § 6, предложението на н.пр. Емил Радев и група народни представители и се прави предложение за редакция на § 6, който става § 9.
„§ 9. В чл. 22 се създава ал. 4.
(4) Когато към заявлението на търговеца за вписване, заличаване или обявяване не са приложени документите, които се изискват по закон или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността. Указанията се оповестяват по електронната партида на търговеца или на електронната страница на агенцията, когато е подадено заявление за регистрация на търговеца. Длъжностното лице по регистрацията постановява отказ, ако указанията не са изпълнени в тридневен срок от тяхното оповестяване.”
Желаещи за изказване по § 6. Г-жа Николова.
Виолета Николова:
Искам да отбележа, че в текста, който е предложен, се дава тридневен срок за поправка на нередностите. Срокът тече от обявяване на съобщението. Това обаче противоречи на разпоредбата на чл. 19, ал. 2, която не е променена и поради това предлагаме нова редакция, а именно:
„Когато към заявлението на търговеца за вписване, за заличаване на обстоятелства или за обявяване на акт не са приложени всички документи, които се изискват по закон или когато не е платена дължимата държавна такса, ...” „... длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността. Указанията се оповестяват по електронната партида на търговеца или на електронната страница на агенцията, когато е подадено заявление за регистрация на търговеца не по-късно от следващия ден от постъпването на заявлението.”
Това е много важно, за да може на практика да се осигури произнасянето на длъжностното лице по регистрация в тридневния срок. Т.е. ако имаме три дни за произнасяне от постъпването на заявлението и на втория ден длъжностното лице даде указания, те ще се изпълнят в еднодневен срок и в рамките на тридневния срок длъжностното лице п регистрация ще може да се произнесе. Единствено по този начин може да се гарантира спазване на принципа за последователност на произнасянията по заявленията.
Янаки Стоилов:
Тук има един друг проблем, че сега се въвежда задължение на длъжностното лице да уведоми за този род нередовност, което дава гаранция на заявителя, че той ще може да отрази недостатъците. Ако длъжностното лице не реагира в тридневния срок, то няма да си създаде допълнителни усложнения и тогава няма да може на практика да се използва тази нова възможност. Аз отчитам и другите проблеми, които казахте. Но в този случай някак си отпада задължителността на тази реакция на длъжностното лице. То няма да реагира до третия ден, срокът ще е изтекъл и направо ще му постанови отказ. Те. Тази възможност, която се предлага, на практика ще се обезсмисли.
Виолета Николова:
Да, от една страна, ще се обезсмисли тази възможност за даване на указания и изпълняването им в срок, а от друга страна, ако произнасянето на длъжностното лице не е в тридневния срок, се нарушава принципът за последователност, а той е основният принцип при работата на тази информационна система. Т.е. всички заявления постъпват в определена поредност и произнасянето по тях става в същата поредност, в която те са постъпили в регистъра.
Янаки Стоилов:
Аз приемам това, но тогава текстът трябва да включи, че примерно, до 24 часа, или до 48 часа, или в някакъв срок длъжностното лице дава тези указания и в останалия срок заявителят ги изпълнява. Защото ако не предвидим срок за длъжностното лице на практика в тридневния срок ние ще напишем едно пожелание, в което нищо няма да се реализира.
Виолета Николова:
Точно в този смисъл е предложението – не по-късно от следващия ден от постъпването на заявлението, длъжностното лице да даде указанията. Точно затова е това уточнение, за да сме сигурни, че в рамките на тридневния ред тези указания ще се изпълнят и ще има произнасяне на длъжностното лице по регистрация или респективно няма да се изпълнят и ще има постановен отказ, но пак в тридневния срок. Идеята е не по-късно от следващия ден от постъпването на заявлението.
Искра Фидосова:
Аз не можах да осмисля защо предлагате да се допълни думата „всички” преди „документите”.
Емилия Петкова:
Това, че думата „документите” е членувана, се имат предвид всички документи.
Мария Кьосева:
Бих искала да кажа, че проф. Герджиков като наш учител винаги ни е критикувал, че използваме „всички” и подобни неща, казвам го чисто редакционно, стилистично. Това са паразитни изрази и затова сме го записали „документите”, което означава, че е всички и значи, че извън тях не може да има други.
По същество, аз в момента честно ще си призная, понеже и вчера гледахме тези текстове и днес продължаваме да правим това, така ad hoc не мога да го осмисля текста. Т.е. ако го приемем така, както го предлага Агенцията по вписванията, остава чисто редакционно да може в зала, ако видим че има проблем, да го приемем, така както се предлага. Но аз лично не мога да се ангажирам в момента в движение да дам мнение.
Янаки Стоилов:
Идеята всъщност е те да се произнасят без да оповестяват произнасянето още в 24 часовия срок, който и сега е предвиден, но в тези 24 часа да се дадат указанията, ако това се налага, на заявителя, за да може до изтичането на 72 часа те да оповестят вече коригираните данни по това заявление. Нали това е вашето предложение. По този начин те ще бъдат длъжни да разгледат пак документите в срок от 24 часа, но да ги обявят на 72 час, но ако констатират някаква нередност, до края на тези 24 часа, да уведомят на електронния носител заявителя и той да може за 48 часа да попълни липсите.
Искра Фидосова:
Всъщност това, което чух от г-н Стоилов, вие можете да си го изпълните без да се записва и да утежнява текста. Нали така?
Янаки Стоилов:
Трябва да се запише, защото иначе няма да се изпълнява. Тяхното предложение е те до 24 часа да обявят, че има нередовности.
Искра Фидосова:
Второто изречение без това допълнение вие го тълкувате, че ако се дадат указания за отстраняване на някаква нередност, то трябва да бъде в първите три дни. И последното изречение означава, че чакаме още веднъж три дни, преди да бъдат оповестени. Вие възразявате срещу това, тъй като трябва да бъде един тридневен срок и предлагате редакция, с която да стане ясно, че в този един единствен тридневен срок възражението може да се прави в първите 24 часа, за да има време да се отстрани.
Мария Кьосева:
На първо четене няма проблем и може да се подкрепи предлагания текст. И ако има нещо чисто редакционно, дребно, идеята е ясна и съм съгласна с нея, но все пак запазвам си правото чисто редакционно, ако се наложи, нещо да огледаме.
Искра Фидосова:
Но ще можете ли технически да спазите това изискване – не по-късно от 24 часа. Да не стане така, че на 30-тия час да искате да направите указания за отстраняване на нередности, да не можете да го напишете и да направите отказ поради тази причина, а всъщност дефектът да се окаже дребен и отстраним. Защото сега имате едни три дни. Ако не е ясно, че са само едни три дни, да се каже, че са само три дни. Но така връзвайки го с не по-късно от следващия ден, на мен ми се струва, че това не е в интерес нито на търговеца, нито на длъжностното лице.
Принципът ви е, че имате едни три дни, в които три дни трябва да направите и указанията, ако има някакви нередности, да бъдат оповестени тези указания и търговецът също за тези три дни да отстрани тези нередности и като изтече 72 часa, да постановите отказ, ако не са изпълнение. Ако са изпълнени, трябва да се произнесете с решение.
Виолета Николова:
Аз искам нещо друго да уточня. Така, както е текстът в момента, чета редакция на последното изречение:
„Длъжностното лице по регистрацията постановява отказ, ако указанията не са изпълнени в тридневен срок от тяхното оповестяване.”
Т.е. ние веднъж имаме тридневен срок за произнасяне на длъжностното лице по регистрация. Ако на третия ден длъжностното лице по регистрация установи, че не са изпълнени тези указания, той ще има нови три дни, в които да се произнесе. На практика става един шестдневен срок на произнасяне. В нормалната хипотеза за произнасяне на длъжностните лица по регистрация ние казваме „незабавно след изтичане на тридневния срок от постъпване на заявлението”.
С въвеждането на такъв шестдневен срок, първо се нарушава принципът на равнопоставеност при произнасянето по заявленията и второ, ще се наруши принципът за поредност при произнасяне на заявленията.
Искра Фидосова:
Разбрах какво искате да кажете, но смятам, че това, което предлагате, доколко аз ви разбирам, е грешно. Ако правилно съм разбрала, твърдо говорим за един тридневен срок. Имаме предложена лоша редакция, неясна. Наистина става въпрос за два срока по три дни.
Според мен, това, което трябва да се направи, е да се разпише нова ал. 5, в която да влезе последното изречение, с което да се каже, че длъжностното лице по регистрацията постановява отказ, ако указанията не са изпълнени в тридневния срок по ал. 4, за да е ясно, че този тридневен срок е един единствен и в него и на 24-тия час, и на 32-рия час и на 40-тия час длъжностното лице, ако констатира някаква нередност, за която трябва да даде указания и тази нередност е отстранима, тя ще бъде отстранена. Така нито ще затрудним търговския регистър, нито пък ще бъде във вреда на търговеца. Това ли искате да направите?
Янаки Стоилов:
Ако не създадем задължение за длъжностното лице по регистрацията до някакъв краен момент в рамките на тези 72 часа да го уведоми, то става безсмислено. Това, че той му е казал 5 часа преди изтичане на срока, че има нередности, не решава нещата.
Искра Фидосова:
Тогава трябва да кажем, че тези указания се дават не по-късно от 24 часа преди изтичане на срока и пак последното изречение трябва да бъде с нова алинея и да каже, че става въпрос за срока по ал. 4. Т.е. че е един единствен тридневният срок, а не два пъти по три дни.
Виолета Николова:
На мен ми се струва, че с редакцията, която се предлага това става ясно. Но ако прецените, че по някакъв друг начин би могло да се внесе по-голяма яснота в тази разпоредба така, че да стане ясно, че срокът е един и той е тридневен.
Това, което малко ме притеснява във Вашия коментар е, че може да се окаже така, че длъжностното лице може да се произнесе на втория ден, но може да се окаже така, че длъжностното лице ще даде указания в края на третия ден. Тогава обективно няма да има възможност този търговец да изпълни тези указания.
Искра Фидосова:
Тогава трябва да кажем обратното. Не по-късно от следващия ден, а да кажем, че не по-късно от 24 часа преди изтичане на този срок. Пак е нова алинея, в която да препратим към срока по ал. 4, че става въпрос за един единствен тридневен срок. Иначе, ако не успее в 24 часовия срок да разгледа огромната купчина от документи това длъжностно лице, какво става. Ако има някаква дребна нередност и вие трябва да дадете указание, а сте изтървали този 24 часов срок, вие сте длъжна ако това остане така като редакция, както вие го предлагате, да постановите отказ.
Маргарита Попова:
Какъв е проблемът?
Искра Фидосова:
Г-жа Николова иска да има още едно изречение, с което да вменим задължение на длъжностното лице в този общ тридневен срок да се произнесе не по-късно от първите 24 часа.
Тук между всички нас няма спор, че срокът е само веднъж тридневен и няма два пъти по три дни, защото така написано последното изречение, ако няма никаква редакция върху това, което гледаме като предложение, излиза, че са два пъти по три дни, тъй като няма уточнение. С това съм съгласна. Т.е. при всички положения трябва да има редакция на ал. 4.
Г-жа Николова предлага редакция и казва, че длъжностното лице може да се произнесе с указания за отстраняване на нередност само в първите 24 часа. (Реплика: в рамките на тези три дни.) Аз ви питам, ако длъжностното лице, тъй като регистърът е затрупан с много преписки, ако на 30-тия час, на 35-тия час длъжностното лице стигне до въпросната папка, отвори и види, че има нещо дребно като недостатък, ако запишем само 24 часа, означава, че длъжностното лице не може да даде указания и тогава вече прави отказ и се задръстват още повече нещата.
Според мен, колеги, не съм работила по тези текстове, но ако така остане последното изречение се тълкува в смисъл, че има още веднъж три дни. Затова задължително е необходимо уточнение. Аз смятам и предлагам да има нова ал. 5, която да съдържа в себе си това последно изречение, което да препраща към ал. 4 веднъж, за да ни каже, че тридневният срок е един единствен тридневен срок и за указанията и за отстраняване от търговеца на недостатъка, който е констатиран и са дадени указания затова, и да се произнесе длъжностното лице било с отказ, било със съответно решение. Трябва да има обратното изречение на това, което г-жа Николова предлага – да кажем не по-късно от следващия ден, а да кажем не по-късно от 24 часа преди да изтече този тридневен срок. Т. е. да дадем максимално време на длъжностното лице и поне един ден време на търговеца да отстрани нередността.
Емил Радев:
Така излизаме от общия принцип. Съдът какво прави? Съдът разглежда заявлението на втория, на третия, или на петия ден го разглежда, постановява без движение и до момента на уведомяването аз имам седемдневен срок да отстраня. Тук казваме, че е добре ще е да е тридневен срок. Обаче оттам нататък защо трябва да се вместим в тези три дни, където така или иначе нямаме вписване. Аз смятам, че търговецът трябва да има поне тридневен срок. Оттам нататък ако ограничим агенцията само в 24 часа, те физически в момента както са вписванията, нямат възможност. Така че нека да оставим текста така, както си е.
Искра Фидосова:
Първият въпрос е принципен – два пъти по три дни имаме или един път три дни? Това трябва да уточним първо и тогава ще редактираме.
Янаки Стоилов:
Не е добре да имаме два пъти по три дни не само поради удължаването на срока, а защото това може да създаде и казуси по същество. Тече тридневния срок, длъжностното лице с или без основание решава до изтичането на 72 часа да уведоми, че търговецът нещо не е представил и иска да му го представи. В това време, един или два дни по-късно, се подава друго заявление аз регистрация. Тогава той казва, че няма никакви недостатъци и в рамките на тридневния срок аз те регистрирам. А за онзи нещо, което всъщност трябва да бъде в негова полза, се оказва в негова вреда. Защото той няма да бъде регистриран по пореден номер на заявлението, а в момента, в който длъжностното лице оповести регистрацията.
Мария Кьосева: експерт
Те се произнасят по поредност на заявленията.
Боянка Крумова: експерт
Искам да поставя въпроса този казус как се връзва със срока по чл. 19, ал. 2.
Виолета Николова:
Точно това казах, че няма корекция на този срок.
Боянка Крумова:
Както чета чл. 19, ал. 2 длъжностното лице трябва да финализира и да обяви или каквото трябва да направи. А в чл. 20, ал. 4 се дава тридневен срок след оповестяването след 24 часа от подаване на заявлението. 24 часа подавам заявлението, три дни ми текат, и три дни ми текат по чл. 19, ал. 2, ако правилно съм ви разбрала.
Искра Фидосова:
В § 8 има текст „след изтичане на три работни дни”. Ако това е вярно, което преди малко гласувахме по ваше предложение, това противоречи на това, което сега казвате, че искате един тридневен срок, а не два по три. А така написано те са два. Пак питам един или два? Това трябва да се изчисти. Ако е един, е една редакцията, ако са два – е друга.
Повтарям. В § 5 по вносител сте написали: „незабавно след изтичане на три работни дни” в ал. 2.
В § 6 по вносител така както сте написали и с редакция и без редакция излиза, че имате още три дни.
Защото в § 5 сте казали, че по-рано от тези три дни не може да се произнесете.
Виолета Николова:
Даването на указания на практика не е произнасяне.
Искра Фидосова:
Ясно е, че не е произнасяне. В чл. 19 сте казали в ал. 2: „Длъжностното лице по регистрацията се произнася по заявленията ... незабавно след изтичане на три работни дни от приемането им,....”.
В § 6, чл. 22 сте казали нещо друго: „Длъжностното лице по регистрацията ... ако тези указания не са изпълнени до изтичането на сроковете по чл. 19, ал. 2 и 3.”
Моля да кажете последно принципно какво искате да стане, защото не е ясно.
Емил Радев:
Принципно не можем да ги оставим в три работни дни, ако петък вечерта ми качат без движение, срокът изтича събота и неделя. В неделя не мога да ги пусна в агенцията.
Искра Фидосова:
Тук говорим за три работни дни, а не за събота и неделя.
Вашето предложение „за не по-късно от следващия ден, не е коректно, защото ние говорим за работни дни.
Има противоречие между текстовете на чл. 19 и чл. 22 така, както ги предлагате. Не мога да помогна с редакция, защото не знам какво точно искате.
Янаки Стоилов:
Аз се извинявам, защото вече няколко пъти говорих, но случаят не е толкова сложен и трябва да се избере решението.
Когато се приемаше закона, ние обсъждахме и се отказахме да се дават указания, за да бъде напълно обективизиран процесът. Виждаме, че това води до някои неудобства, когато може при формални и не големи пропуски това да се отстрани и е в интерес на търговеца. Но след като правим този компромис, той не трябва да бъде за сметка на промяна на модела, че едва ли не това е като някаква процедура по обжалване, която нови до нови срокове. Казваме, срокът си е три работни дни, но възлагаме на длъжностното лице задължението до някакъв момент да оповести пропуска и той да може да бъде отстранен. За мен единственият дискусионен въпрос е дали длъжностното лице да направи това до 24 часа или до 36 часа, което вие да кажете и така да се запише текстът с тези нови алинеи, които да се отделят и да стане по-ясен проблемът. Т.е. единственият дискусионен въпрос е как да се разпределят тези три работни дни между длъжностното лице и заявителя, така че и единият и другият да могат да реагират адекватно на ситуацията.
Мария Кьосева: експерт
Искам да взема думата, тъй като г-н Стоилов повдигна въпроса, за това, че принципно не беше възприета идеята за даване на указания. Аз честно да си кажа, на експертно равнище това което мисля, подкрепям по-скоро идеята в редакцията на г-н Радев, но ние се обединихме около другия текст, защото смятам, че само при първоначалната регистрация е хубаво да се дават такива указания, макар че чухме аргументите на г-жа Попова и другите колеги, и затова се обединихме около другите срокове, които са давани на кръглата маса, че търговците искат време за отстраняване на нередовностите. Моите опасения, обаче, че извън първоначалната регистрация този проблем с даването на указания може да се използва, когато се провеждат алтернативни общи събрания и т.н., и се искат различни вписвания. С това нещо, както преди имаше случаи в регистърните съдилища, могат да се получат проблеми с даването на тези указания. Т.е. аз лично чисто психологически повече съм за идеята за първоначална регистрация да се дават указания.
Аз съм склонна и снощи възприех техните аргументи, но все пак е хубаво да се чуят всички аргументи, да се кажат „за” и „против”, защото има аргументи и за едното и за другото. Т.е. само при първоначална регистрация. Казах какви са моите съображения и аз лично подкрепям по-скоро тази идея.
Янаки Стоилов:
Само едно уточнение. Ако ние запазим този тридневен срок, който така или иначе се предвижда общо, има ли рискове да станат тези неща, ако срокът не се удължава. Т.е. ако тези указания са в рамките на тридневния срок. Тогава не виждам основания да стане, защото винаги тази регистрация ще предшества тази дето по-късно е подадена, дори и с няколко часа.
Възможно ли е да злоупотреби длъжностното лице, защото то трябва да провери дали са налице определен набор от документи и дали е платена таксата. Длъжностното лице има ли възможност да злоупотреби с тази формална проверка? Може ли да има някакви претенции по съдържанието?
Мария Кьосева: експерт.
Г-н Стоилов, няма проблем по отношение на това, че длъжностното лице е длъжно да се произнесе по заявленията по постъпването им. По този повод не може да се злоупотреби. Обаче при една техническа нередовност, давам само един практически пример какво би могло да се случи. При една техническа нередност се дава указание да се изпълни и лицето я изпълнява, но за това му трябва все пак някакво време.
Искра Фидосова:
Примерно постъпили са документи от едно дружество от някой от представляващите, но той е в чужбина и в този тридневен срок нещо, което е напълно възможно при една голяма купчина документи да може да се случи, на 20-тия час от същото дружество постъпват за вписване други документи, засягащи по някакъв начин тази материя, но различно – обратно, противоречащо на това, което първия по време е представил. Има процедура, задействана с указания за отстраняване. Какво прави длъжностното лице като изтече този тридневен срок. Гледам чл. 19. То е длъжно да се произнесе по първото постъпило по време. По това първо постъпило по време липсва единият, който представлява, не може да се подпише и тогава длъжностното лице не може друго да каже, освен да постанови отказ. Обаче по второто, където няма нередност, по същото фирмено дело, по същото дружество длъжностното лице 5 часа по-късно се произнася с решение за вписване.
Тук възниква субективния момент за преценка и влияние на длъжностното лице и намеса във фирмените дела, което за мен е абсолютно недопустимо. Това се опитвам да обясня. Аз го разбирам по следния начин. Не знам дали съм права. Когато става въпрос за ново регистрирани, там нямаш риск. Там може да се даде и тридневен и десетдневен срок и нищо няма да се случи. Търговецът няма да се връща пак, ще си отстрани това, което е отстранимо, но когато става въпрос за регистрирани вече, рискът е изключително голям. Рискът от намеса във фирмените дела на което и да било дружество, според мен, субективната преценка на длъжностното лице е изключително голяма и рискова. Или аз не го разбирам.
Емилия Петкова:
Не знам дали може реално да има такъв проблем, тъй като но ако има дадени указания по предходно заявление и постъпи второ, поредността ще се спази и няма да се разглежда второто, даже да е брилянтно, докато не се произнесе по първото с указанията.
Искра Фидосова:
Аз казах, че то се произнася по първото с указания. Изтича тридневния срок по чл. 19, § 5, който стана § 8, което гласувахме преди малко и постановява отказ, защото в този пример, който дадох, единият представляващ е в щатите и не може да дойде в близките дни да подпише.
Емилия Петкова:
Ако второто е резонно, то ще се произнесе и ще впише второто.
Искра Фидосова:
На какво основание длъжностното лице по второто искане за вписване, след като не е дало указания за отстраняване на нередност, ще постанови отказ.
Емилия Петкова:
Няма да постанови отказ, ако няма основание. Искам само да ви обърна внимание на нещо друго, което не е още дискутирано. Големите очаквания към длъжностните лица и натискът от обема работа, защото те ще трябва без да се произнасят по същество, така или иначе да ги огледат документите и да имат едно формално произнасяне с указания. Представете си какво ще последва, когато не дадат указания, а дадат отказ, тъй като при наличие на пропуски, те не могат да извършат вписване. Тогава вече очакванията на търговците няма да са никак.
Искра Фидосова:
Аз не говоря за това. Дадох ви пример, който мен лично много ме притеснява. Моля ви вслушайте се в това, което попитах и дадох като пример.
Емилия Петкова:
Аз явно не мога да разбера къде е проблемът в примера. По всяко заявление се преценява само то и се произнася.
Искра Фидосова:
Какво значи позитивно решение. Обстоятелството за вписване за промяна на представляващия и има спор вътре в дружеството, кое за теб е субективното, каквито имаше скандални случаи. Как ще прецениш като длъжностно лице кое ще подкрепиш – на едните спорещи, или на другите.
Пак казвам. При първия пример длъжностното лице е дало указания за отстраняване на този недостатък. Не могат да го отстранят страните, защото лицето го няма в страната. Най-простичкия пример е липсата на подпис на един от документите. Обаче второто постъпило заявление по същото фирмено дело, което иска вписване на друго лице като управител, не това, има всички документи. Длъжностното лице не прави указания за отстраняване на нередност. Изтича тридневния срок. В първия случай и пример, като не са отстранили тази нередност с липсващия подпис, длъжностното лице няма какво друго да направи, освен да постанови отказ. Нали така. Пет часа по-късно по втория случай входиран (пет часа след първия) в първите три дни, след като не са дадени указания за отстраняване на нередност, след като няма нередност и нарушение, длъжностното лице какво трябва да направи. Да постанови решение за вписване. То не може да гледа по същество.
Има обективен дефект, който в случая не може да бъде отстранен. Не е работа на длъжностното лице да преценя субективно и по същество. То не може да преценява кое е правилно и кое не е правилно.
Какво променяме ние с въвеждането на втория текст?
Янаки Стоилов:
Само да попитам каква е системата за вътрешен контрол върху служителите. Този служител, при който постъпва заявлението, той ли дава указания за отстраняване на нередовностите или има един който приема входящите номера и утре ние можем да не знаем кой е този, който е решил да даде или да не даде указание. Т.е. това трябва да е много ясно персонализирано като отговорност кой приема, кой дава указанията и тогава няма да е толкова лесно някой да започне да си играе напълно самостоятелно, защото би трябвало след първия случай да си отиде, ако има такива неща. В този случай е много важно как действа вътрешната система, за да се знае кой е отговорен за това нещо.
Искра Фидосова:
Аз това се опитах да кажа. Разликата е, че сега няма такъв срок за даване на указания и възможност изобщо и по този начин, според мен, отсъства субективния фактор за влияние по някакъв начин или поне е минимизиран в по-голяма степен, отколкото ако дадем възможност за тия указания за регистрираните вече дружества. Това се опитах да кажа.
Какъв беше аргументът да не приемете това, че само за новорегистрираните, че ще разкарваме всички други търговци отново по процедурата.
Мария Кьосева: експерт
Аз изразих съмнение за това, като на първо четене подкрепих г-н Радев, поради обстоятелството, че когато го обсъждахме при приемането тогава в една огромна работна група, беше да не се дават такива указания, за да не се дава възможност длъжностното лице с даването на указания да забавя процеса. Но принципно тази ситуация, която вие в момента разказахте, този практически пример е реален, той може обаче да се случи и без да се дават указания. Винаги такова нещо и в момента с настоящата уредба може да стане. С указанията се спестява и се намалява възможността да се дават откази. И в единия и в другия случай щом има отказ, ще се стигне до обжалване. Ако има недоволни, акционерните дружества отиват към иска по чл. 74. Ако има отказ, обжалва се по ГПК. Има алтернатива, има иск за защита на акционерите и съдружниците по иска по чл. 74. Т.е. указанията чисто технологично просто правят по-минимална възможността да се постановяват откази.
Искра Фидосова:
Това го разбирам. Това е ясно. Още един въпрос.
Какво ще стане, ако длъжностното лице е дало указание за отстраняване на един дефект, в нашия случай подписа, обаче в срока, в който е дадено указанието, е пропуснало да види друг дефект, който е отстраним или неотстраним. Така гледайки текста означава, че като види на 48-ия час неотстранимия дефект, вие задължавате длъжностното лице.
Мария Кьосева:
Да, така е. Аз си изложих съмненията, че тази хипотеза е реална.
Юлиана Колева:
При такава последователност са ограничени възможностите всеки, който иска, да се добере до длъжностното лице, което постановява това решение. Защото то е на случаен принцип. Можеш да си подадеш молбата в Ямбол и да ти се произнесе длъжностното лице във Видин.
Искра Фидосова:
Тук уловката е, ако длъжностното лице при два недостатъка умишлено не даде в указанията не посочи за отстраняване единия недостатък. Съгласно този текст, който е разписан, е длъжно да даде решение за вписване, ако тези, които са поискали вписването са отстранили този недостатък, който е записан в указанията.
Юлиана Колева:
Разбирам. Но общо взето тези откази, които се произнасят веднага заради това, че липсва едно тире в заглавието или пропуснат подпис, изключително много тормозят фирмите и търговците изобщо. Все пак трябва да гледаме в каква степен ще е полезно това нещо.
Мария Кьосева:
Аз съм съгласна, че с отказите също може да се злоупотреби по същия начин. Така че по-добре е на първо четене чисто правно политически да се дадат указания, защото за дребни нередности да не се постановява отказ.
Искра Фидосова:
Тук въпросът е принципен. Дали ще бъдат два срока, но те имат задължения за различни действия в тези два срока или ще бъде един срок. Това е първият въпрос. Първо на този въпрос трябва да се отговори и тогава е лесно дали ще е в чл. 19 или в чл. 22.
Трябва да се пипне чл. 19 в ал. 2, за да остане още малко време и трябва да се пипне в ал. 4 на чл. 22. Това се уточняваме последно. Предлагаме едно и също, но трябва да го редактираме и да се молим, че няма да стане някоя каша.
Колеги, да продължим нататък по доклада и след това да се върнем към тези два параграфа. При това положение трябва да прегласуваме и чл. 19, който вече гласувахме, но това ще стане, след като се направят двете редакции.
Предложение на н.пр. Емил Радев и група народни представители за нов § 6а.
Има предложение за редакция от Комисията на § 6а, който става нов § 10.
„§ 10. В чл. 25, ал. 5 се създава изречение второ:
„Съдът изпраща решението заедно с документите във връзка с вписването, заличаването или обявяването.”
Желаещи за изказване? Г-н Радев.
Емил Радев:
Целта тук е по делото като се произнесе съдът, не само да стои решението, а и документите въз основа на които е постановил съдът вписване, а именно доказателствата по делото, да ги има постфактум и в търговския регистър.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване редакция на нов § 10 за допълнение в чл. 25, ал. 5. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 7. Предложение на вносителя за § 7 и предложение за редакция от Комисията на § 7, който става § 11.
„ § 11. В § 1 от Допълнителната разпоредба се създава т. 4:
„4. „Заинтересовано лице” е съдружник, акционер, член-кооператор, член на управителен съвет на търговеца с прекратена дейност, страната по заварените съдебни и изпълнителни дела, кредиторите на търговеца, кредиторите на съдружниците или на член-кооператорите и държавните органи. Качеството кредитор се доказва с административен акт, влязло в сила съдебно решение, изпълнителен лист или заповед за изпълнение за установяване на съответното вземане.”
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението по вносител за § 7, който става § 11с редакцията, която предлага Комисията. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 8. Предложение на н.пр. Емил Радев и група народни представители в § 5б от Преходните и заключителните разпоредби да се създаде ал. 15.
И предложение на Комисията за редакция на § 8, който става § 12, която е само правно-техническа. Така ли е?
Емил Радев:
Г-жо Председател, това е дадената процедура от Министерството на правосъдието, която е подробно формулирана от тях. Това е една много сложна процедура. Работната група с оглед и на сроковете, подадени от вносителя, сме коригирали тези срокове и правно-технически, като по никакъв начин не сме пипали смислово текстовете.
Юлиана Колева:
Само искам да разбера защо изоставяме сегашната пререгистрация? Какъв е смисълът на това нещо? В каква форма ще е това заявление. Според мен, сега това е уредено, тръгнало е по един съвсем нормален начин. Става въпрос специално за пререгистрацията. Нямам предвид другите моменти. Защо трябва да променяме начина, по който се пререгистрират в момента търговците. Това още тогава ми беше направило впечатление и не виждам никаква логика ред, който е действал три години, ясен е. Защо го променяме в момента?
Емил Радев:
Това е сложна процедура. Така са приели.
Юлиана Колева:
Защо така са приели? И сега в момента доброволната пререгистрация е съвършено ясна. Защо сега я променяме. Аз разбирам после да стане нещо, когато изтече срокът за доброволна пререгистрация и започне вече ликвидацията на нерегистрираните дружества, е ясно. Там съм съгласна, че трябва да се промени. Обаче тази материя в момента защо я преуреждаме и то по съвсем други принципи.
Искра Фидосова:
Някой от вносителите ще отговори ли?
Маргарита Попова:
Какво не се харесва като промяна на този ред, който сега се предлага. Какво му е на този ред, който сега се предлага. Какво се има предвид?
Юлиана Колева:
Аз не казвам, че този ред е лош или добър. Казвам, че сегашният ред за пререгистрацията си е нормален и работи вече три години. Защо го променяме в момента?
Искра Фидосова:
Дава се една много по-сложна и тромава процедура.
Маргарита Попова:
Мислите ли, че е по-сложна. Аз мисля, че беше мислено точно в обратната насока – да не е по-сложна.
Юлиана Колева:
Сега в момента този, който иска пререгистрация, взима си удостоверението за актуалност от Фирменото отделение, слага си към удостоверението учредителния акт и си подава заявлението в търговския регистър. Сега той ще подава заявлението в съда. Съдът служебно ще праща в Агенцията.
Емилия Петкова:
Съдът се натоварва повече.
Маргарита Попова:
Процедурата е по-прецизна.
Юлиана Колева:
Какво му е по-прецизното? Не мога да разбера логиката на промяната и затова питам. Не казвам, че това което се предлага е лошо или добро, но това, което сега действа е работеща форма. Всички свикнаха и се научиха как да се пререгистрират.
Маргарита Попова:
Не е случайно това изпращане от съда. Просто идеята е била да се спестят злоупотреби. Това беше възловият момент, който обсъждахме, когато правихме това изменение. Защото има такива злоупотреби и точно това е гаранцията срещу злоупотребите. Може да е малко по-тромаво, но е важно да няма злоупотреби, защото всяка злоупотреба в това производство се отразява пагубно на участниците в оборота. Мисля, че основните предложения дойдоха в тази насока, че има злоупотреби и трябва да се предпазим от злоупотреби и заради това се включи и съдът. Нищо, че е малко по-тромава, важното е да няма злоупотреби, според мен. Защото ние сме много склонни към злоупотреби. Нека да остане така. Знаете ли как ще намалеят нещата. Може би е малко по-натруфено. Нека да го оставим така. Гаранция срещу злоупотреба има в по-голяма степен, отколкото при процедурите, които вървят сега.
Емил Радев:
Това ще натовари наистина неимоверно много съдилищата, защото те и сега се задъхват. Но от друга гледна точка в последните няколко месеца зачестиха и случаите с фалшиви удостоверения за пререгистрация се регистрират нови собственици, нови управители и то на фирми, които са на чужденци главно, и са си купили по няколко недвижими имота. Това наистина ще спре тези случаи. От друга гледна точка, обаче, трябва да знаем възможността на съдилищата по колко удостоверения ще могат по този начин да обработват. Защото, ако сега могат по 20, при новото положение ще издават по 10. Но така или иначе това е по-сигурният начин да стига информацията между фирменото отделение на съда и търговския регистър. Но какви са възможностите на съдилищата от гледна точка и на средствата, също не знам. Така се прехвърля тежестта от агенцията върху съдебната власт. Това също е факт.
Юлиана Колева:
Ще ви прочета част от § 4, ал. 2.
„(2) Пререгистрацията по ал. 1 се извършва чрез вписване в търговския регистър на търговеца ... въз основа на заявление от търговеца ...., отправено до съда по регистрация. Съдът по регистрацията изпраща до агенцията удостоверение за актуално състояние.... Започналото регистърно производство се довършва по реда на § 6, след което се издава удостоверение за актуално състояние, необходимо за пререгистрация....”
Какво удостоверение се издава най-напред и после се издава още едно? Това нещо въобще не мога да го схвана.
Маргарита Попова:
Аз мисля, че вярно е намерен начинът срещу злоупотреба. Ще се справят съдилищата. Оттук насетне ще има време да проработи процедурата. Понякога си струва да се понатоварят нещата, но да стане по-сигурно, защото не става дума за какво да е, а става дума за целия бизнес, за целия оборот. Ако трябва, да се оправи редакционно. Могат да се направят някои редакционни бележки за по-голяма яснота.
Искра Фидосова:
Предлагам да отложим § 8, който става § 12.
Отлагаме продължението на дискусията и гласуването.
Сега продължаваме с наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби”. Има ли бележки по наименованието? Няма.
Който е „за” наименованието на подразделението, моля да гласува. Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.
По § 9 няма постъпили предложения. Предложението е за подкрепа на текста на вносителя за § 9, който става § 13. Който подкрепя текста на вносителя за § 9, който става § 13, моля да гласува. Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 10. Промяна в Търговския закон.
Предложение на н.пр. Емил Радев и група народни представители в § 10 от Преходни и заключителни разпоредби се правят сериозни предложения за промени.
Има и предложение от Комисията за редакция на § 10, който става § 14. Имате думата, г-н Радев, да обясните накратко за какво става дума.
Емил Радев:
Първо да обясня във връзка с промяна на достъпа до делата. Ние предлагаме основните актове на дружествата, които са устава и дружествения договор да се обявяват. Това е едната от промените в Търговския закон.
Също така връщаме някои предишни постановки по отношение на капитала, а именно хипотезата, че в случай, че дружеството се регистрира с капитал по-висок от установения в закона минимум, да е внесен най-малко 70 на сто от капитала.
Също така имаме в чл. 7 нови алинеи 4 и 5, които са свързани с недобросъвестното използване и заявяване на фирми. Именно тук даваме право на защита на засегнатите лица, като уреждаме как могат да си защитят интересите по исков ред.
Също така тук е и предложението на вносителя с оглед на процедурата по ликвидация, където също се въвежда едно изискване на ликвидатора, че е длъжен да осъществява правомощието си с грижата на добър стопанин, което е с оглед законосъобразното упражняване на правомощията на ликвидатора.
Искра Фидосова:
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за редакция на § 10, който става § 14, с която редакция подкрепяме по принцип предложението на вносителя, подкрепяме по принцип и предложението на н.пр. Емил Радев и група народни представители.
Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
§ 11. Промени в чл. 40 от Закона за счетоводството.
Има постъпило предложение на н.пр. Емил Радев и група народни представители.
Предложение за редакция на Комисията, като то е само по отношение на предложението на н.пр. Емил Радев и група народни представители, и то е в Закона за счетоводството в чл. 40, ал. 1, т. 1 се изменя така:
„1. търговците, които подлежат на независим финансов одит по чл. 38 – чрез заявяване и представяне за обявяването им в търговския регистър;”
Има предложение за неподкрепа на текста на вносителя. Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Какво правим с тази редакция? Към момента всички търговци имат задължение да представят в Агенцията по вписванията годишните си финансови отчети. С тази редакция в Закона за счетоводството на практика това задължение остава само за тези, които задължително се одитират съгласно чл. 38. Така улесняваме много голяма част от търговците, защото примерно, еднолични търговци, малки дружества, които ги подават на друго място. Тук ги подават втори път. Ограничаваме подаването само до тези големите, които се одитират и отговарят на критериите по Закона за счетоводството, където законодателят е предвидил с оглед големия обем на дейността и финансовите средства, голям брой работници, те трябва да се проверяват от независими експерт счетоводители.


Искра Фидосова:
Т.е. предложението по вносител е да се запази изискването и задължението за тези търговци да представят финансовите си отчети и в Агенцията по вписванията в търговския регистър.
Предложението на г-н Радев и група народни представители е да отпадне това изискване, де факто то е второ представяне на друго място на такъв финансов отчет и да важи само по отношение на тези, които подлежат на задължителен финансов одит. В същото време регистърът е задръстен с всички тези финансови отчети. Тук сме на едно мнение, защото това е проблем за всички. Мисля, че и вие сте съгласни с това предложение, г-жо Попова. (Да.)
Преминаваме към гласуване.
Първо подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 11. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Седемнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението н.пр. Емил Радев и група народни представители с редакция, която прочетох като предложение на Комисията за § 11, който става § 15. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
И накрая предложение от Комисията за създаване на нови § 16 и 17.
Маргарита Попова:
Моля да се отложи гласуването на предложението за създаването на § 16 и 17 за следващо заседание, когато ще се гласуват отложените параграфи.
Искра Фидосова:
Правилно. Но бих искала да уточня какво отложихме.
Първо, предстои прегласуване на § 5 по вносител, който става § 8 с оглед на редакцията, която е необходимо да направим в § 6 по вносител, който ще стане § 9. § 6 по вносител, който ще стане § 9 не е гласуван. Чакаме нова редакция с оглед на дискусията, която проведохме.
Отложихме и гласуването на § 8 по вносител, който става § 12.
Отлагаме гласуването и на предложенията на Комисията за нови § 16 и § 17 за влизане в сила на актовете, което трябва да бъде съобразено с редакцията на отложените параграфи.
Колеги, с това приключваме за днес. Закривам заседанието. Благодаря за участието.

Председател:
Искра Фидосова