Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 71

Днес, 24.02.2011 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на културата – Тодор Чобанов, заместник министър и Боян Милушев, парламентарен секретар; от Министерството на външните работи – Иван Пиперков, началник на отдел „Политически въпроси и Христо Йовчевски от дирекция ООН, отдел „Национална комисия за ЮНЕСКО”; от Министерството на отбраната – Валентин Радев, заместник министър; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Екатерина Захариева, заместник министър, Пламен Конов, съветник на министъра на регионалното развитие и благоустройството и Христо Станков, директор на дирекция „Търговски дружества и държавни предприятия”; от Агенцията по вписванията – Виолета Николова, изпълнителен директор.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. В момента вече имаме кворум от 16 членове на комисията и можем да започнем по предварително раздадения ви дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно създаването в София (Република България) на Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО (категория 2), № 102-02-4, внесен от Министерския съвет на 11.02.2011 г.
2. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на отбраната на Република България и Афганистанската национална полиция за безвъзмездно предоставяне на военно имущество на Регионална дирекция № 18, № 102-02-3, внесен от Министерския съвет на 04.02.2011 г.
3. Приемане на общ проект на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс: № 002-01-12, внесен от Министерски съвет на 19.01.2010 г. ; № 054-01-33 , внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 16.04.2010 г.; № 002-01-34, внесен от Министерски съвет на 05.05.2010 г.; № 002-01-97, внесен от Министерския съвет на 22.10.2010 г.; № 154-01-9, внесен от Фани Иванова Христова, Красимир Георгиев Ципов и Емил Йорданов Радев на 04.02.2011г.
4. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерство на транспорта и Войските на комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, № 102-01-7, внесен от Министерския съвет на 04.02.2011 г.
5. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 102-01-13, внесен от Министерския съвет на 15.02.2011 г.
6. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 002-01-94, внесен от Министерския съвет на 18.10.2010 г. (продължение) – водеща КПВ.
По първа точка - Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно създаването в София (Република България) на Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО (категория 2), № 102-02-4, внесен от Министерския съвет на 11.02.2011 г.
Давам думата на г-н Чобанов, заместник министър на културата, да представи много накратко мотивите за законопроекта.
Тодор Чобанов:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Накратко става въпрос за създаването в България на Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО – едно признание на ЮНЕСКО за значимата роля на България в сферата на нематериалното наследство.
Както сигурно е известно на народните представители, България беше първата държава в света, която направи вписвания в списъка на световното нематериално наследство. Това са прочутите „Бистришки баби”. След това вписахме и „Нестинарството”. В този смисъл ЮНЕСКО признава заслугите на България и приема, че сме подходящото седалище за този център, който ще има значими функции по отношение на нематериалното наследство за целия Балкански регион.
Предлагам на народните представители да подкрепят предложението ни. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Чобанов. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания? Няма желаещи за изказване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) относно създаването в София (Република България) на Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО (категория 2), № 102-02-4, внесен от Министерския съвет на 11.02.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По втора точка - Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между Министерството на отбраната на Република България и Афганистанската национална полиция за безвъзмездно предоставяне на военно имущество на Регионална дирекция № 18, № 102-02-3, внесен от Министерския съвет на 04.02.2011 г.
Има думата г-н Валентин Радев, заместник министър на отбраната да представи мотивите.
Валентин Радев:
Уважаема г-жо Председател
Уважаеми дами и господа народни представители,
На вниманието ви предлагам проект на Закон за ратифициране на Споразумението между Министерството на отбраната на Република България и Афганистанската национална полиция за безвъзмездно предоставяне на военно имущество на Регионална дирекция № 18. Става дума за два специални автомобила и един товарен автомобил, които предоставяме безвъзмездно на афганистанската полиция.
Тъй като в Закона за държавната собственост не е предвиден ред за такова разпореждане, се обръщаме към два члена от Конституцията на Република България – чл. 5, ал. 4 и чл. 85, ал. 1, т. 7 и 8, и предлагаме на Народното събрание с този закон да ратифицира Споразумението между Министерството на отбраната на Република България и Афганистанската национална полиция, Регионална дирекция № 18.
Това е накратко.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Радев. Колеги, желаещи за изказване и въпроси има ли? Няма. Гласуваме.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Министерството на отбраната на Република България и Афганистанската национална полиция за безвъзмездно предоставяне на военно имущество на Регионална дирекция № 18, № 102-02-3, внесен от Министерския съвет на 04.02.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По трета точка - Приемане на общ проект на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Наказателния кодекс: № 002-01-12, внесен от Министерския съвет на 19.01.2010 г.; № 054-01-33 , внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 16.04.2010 г.; № 002-01-34, внесен от Министерския съвет на 05.05.2010 г.; № 002-01-97, внесен от Министерския съвет на 22.10.2010 г.; № 154-01-9, внесен от Фани Иванова Христова, Красимир Георгиев Ципов и Емил Йорданов Радев на 04.02.2011г.
Колеги, общият доклад ви е раздаден. Желаещи за изказване по общия проект на приетите на първо четене пет законопроекта за изменение и допълнение на Наказателния кодекс? Няма.
Обръщам внимание, че има една особеност по отношение на ЗИД, които засягат темата с инкриминиране на жестокостта върху животни - § 25, има два варианта. Ние се разбрахме, че приемаме и двата – и на Министерския свет и на колегите от Коалиция за България, за да може между първо и второ четене да изработим нов текст. Аз не виждам друг вариант, освен да си върви доклада с първи и втори вариант, тъй като текстът ще се преработва. В момента има работна група, която изготвя текстовете.
Подлагам на гласуване така представения общ доклад. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.
По четвърта точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерство на транспорта и Войските на комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, № 102-01-7, внесен от Министерския съвет на 04.02.2011 г.
От името на вносителите ще представи мотивите на законопроекта г-жа Екатерина Захариева, заместник министър на регионалното развитие и благоустройството. Г-жо Захариева, заповядайте.
Екатерина Захариева:
Уважаеми дами и господа народни представители.
Представяме на вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерство на транспорта и Войските на Комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, с който бившите строителни войски са трансформирани в държавни предприятия.
Мотивите за предлагане на настоящия законопроект са на първо място, че в държавните предприятия „Строителство и възстановяване” от години е в изключително тежко финансово състояние. Ние го заварихме с 92 млн. лв. задължения. В момента по данните е с малко над 82 млн. лв.
Янаки Стоилов:
За какъв период от време са натрупани тези задължения.
Екатерина Захариева:
В какъв период? Да кажем, че в различни периоди са били различни задълженията му. Тук колегите ми подсказват, че от 2000 г. досега са се натрупали тези задължения – над 80 млн. лв. задължения.
Основната причина е, че държавното предприятие досега никога не е изпълнявало държавните функции, за които е създадено. Факт е и това, че сегашното си състояние то не може да ги изпълнява. Също така, към момента ,когато е създадено, не е имало Закона за бедствията и авариите. В момента той съществува. Голяма част от неговите задължения се изпълняват от Гражданска защита, а също така и от структури към Министерството на вътрешните работи и Министерството на отбраната. А част от тях се изпълняват и от Министерството на регионалното развитие и благоустройството от дирекцията, която работи в тясна връзка с Министерството на отбраната.
Също така държавата през по-голямата част от неговия период на съществуване то е изпълнявало чисто инвестиционна дейност. Действало е като тип търговско дружество, само че не е работило по Търговския закон и не е работило на търговски принцип. Идеята е с настоящия законопроект то да бъде трансформирано в търговско дружество. Има много кредитори. По този начин ще бъде ясен и редът за удовлетворяване на кредиторите – такъв, какъвто е разписан по Търговския закон. Най-вероятно след като се преобразува в търговско дружество би трябвало неговото ръководство да сезира съда и да тръгне процедура по несъстоятелност.
Това са накратко мотивите за предложения законопроект.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Захариева. Колеги, имате думата за изказвания и въпроси по този законопроект. Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Какво имущество има това предприятие?
Екатерина Захариева:
Това е държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, ако не греша разпоредбата. Но то де факто не е търговско дружество.
Михаил Миков:
Аз ви питам какво е неговото имущество. Вие казвате 80-90 млн. лв. борч. А колко са активите. Ако може да кажете грубо някаква е неговата оценка.



Екатерина Захариева:
Неговото имущество в момента се води държавно. Това е най-големият проблем. Всъщност държавно имущество се разпродава на безценица, за да се удовлетворяват интересите, които дружеството е натрупало в стопанската си дейност.
Михаил Миков:
Не може да се разпродава, защото то е държавно частно, има ограничения, но това е друга тема. Как се разпродава? От кой?
Екатерина Захариева:
Да, но частните съдебни изпълнители считат друго, но това е друг въпрос.
Михаил Миков:
Друг е, но значи, че законът не се прилага.
Екатерина Захариева:
В закона, с който изменяме пише, че то не носи отговорност с имуществото, което му е предоставено. (Колко му е имуществото?) Имуществото, което е останало в момента по пазарни цени е 120 млн.лв.
Искра Фидосова:
Колеги, аз мисля, че тук трябва да се съсредоточим върху правната страна на въпроса, защото по тези 6 параграфа имаме доста какво да коментираме. Това, което пита г-н Миков е резонно, но може би допълнително трябва да представите тази информация за обсъждането в зала, тъй като има интерес по този въпрос.
Заповядайте, г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател,
Госпожи и господа народни представители,
Най-малкото ние ще се въздържим по този законопроект, защото той е един типичен пример на държавната безстопанственост, която включва и вас, които го представяте, защото тези ръководства се определят от държавата. Те не се определят нито от частните съдебни изпълнители, нито от съда. Всъщност това ще бъде една стъпка към ликвидация на тези предприятия, като ги отделите от другата маса на имуществото поне за да не се натрупват допълнително загуби. Може би тук трябваше да бъдат и хората, които управляват тези дружества в момента, за да кажат защо тези дейности са с8тигнали до една крайна икономическа неефективност. Ако искат да направят и обзор за тези десетина години, за които е действано.
Но има един друг концептуален проблем. Той не е юридически. Вместо такива предприятия да бъдат използвани, за да се решават въпроси не само от икономическо естество, но и на трудова и социална интеграция на редица хора, държавата се лишава от един инструмент. Тя казва, че сега тези предприятия ще ги приведем по общия режим на останалите разпоредби на Търговския закон като търговски дружества и когато те не са в състояние да покриват своите задължения, ще ги обявим в несъстоятелност, а после в ликвидация.
Според мен, необходимите решения в 2011 г. са точно в обратната посока на тази която предлагате. Но никой, трябва да признаем, за тези години не е направил стъпка към решаването на този въпрос, който поставих. Защото тези въпроси ще стават все по-тежки от икономическа, от социална и от демографска гледна точка, а държавата ще разполага с все по-малко инструменти да ги решава. Това вече не е към вашето министерство, защото не сте вие тези, които главно трябва да решавате тази задача. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Г-жа Захариева.
Екатерина Захариева:
Аз се въздържам да кажа точно с какви активи разполага, защото различните оценители дават различни оценки. Единствените активи, с които разполага, това е държавното имущество, което му е предоставено да управлява. В Комисията по регионална политика и местно самоуправление мисля, че беше подкрепено от всички партии и предложиха създаването на специална комисия. Те гласуваха поданкетна комисия, която да разследва какво се е случило с предприятието. В случаи, че бъде създадена такава комисия, тогава ще се представи и настоящото ръководство тук и ще обясняваме надълго и нашироко защо.
Накратко сега мога да кажа, че това предприятие години наред по наше мнение и това, което сме установили наистина е използвано, източвано абсолютно безразборно и безогледно е разграбвано по най-безобразния начин. Строено на държавна земя, продавано под себестойност на строителството. В най-големия строителен бум, когато всички строителни фирми печелеха, защото то е една строителна фирма и в същото време инвеститорска, това държавно предприятие през последните години в най-големия строителен бум е правило почти по 10 млн. лв. на година задължения, без да е било в състояние да покрива задълженията си. Може би да вметна само това, че това предприятие е едно от предприятията, в които работниците му не получават редовно заплата. Те не ги получават редовно от една година, а те не ги получават редовно от 2008 г. Факт!
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Захариева.
Аз имам няколко въпроса.
Безспорно стана ясно от Вашето изложение, че тези структури, които са изброени в заглавието на закона са преобразувани в търговско предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон и сега става въпрос за преобразуването им в търговски дружества.
В § 5 е записано, че става въпрос само „за преобразуване на Държавното предприятие „Строителство и възстановяване” в еднолично търговско дружество.”
Моля да кажете, че само това дружество сте имали предвид, а другите две остават.
Екатерина Захариева:
Точно така, г-жо Фидосова. Забелязаха грешките колегите от Комисията по регионална политика и местно самоуправление и може би този текст трябва да се коригира наистина. Само държавното предприятие ще се преобразува.
Искра Фидосова:
В действащия закон вие предлагате с § 1 в чл. 3, ал. 2 да се отмени. Обаче ал. 1 остава, която също говори за предмет на същото търговско дружество. Не следва ли тази алинея също да бъде отменена.
Другите две остават и за тях продължава да се прилагат тези материални норми, които са разписани в този ЗИД. С две думи този ЗИД ще продължи да действа дотогава, докато не вземем решение за преобразуване и на въпросните други две.
Има ли притеснение и проблем при вас като юристи по отношение на § 5, с който се предвижда приемане на решение от Министерския съвет, а в същото време имаме противоречие с този закон, който продължава да действа. В смисъл коментар за това, че юридически съществуват два варианта и въпросът е кой е по-правилен. Или този, който сте избрали, или отмяна на разпоредбите на този закон и оставяме изцяло в правомощията на Министерския съвет с решение да направи тези промени.
В тази връзка § 2 така записан, който касае имущество на това предприятие, тъй като този закон продължава да действа по отношение на другите две, не поставя ли по отношение на това имущество в неравнопоставено положение това предприятие, което сте записали в § 5 „Строителство и възстановяване” и другите две, за които остава да се прилага този закон.
Различна е и отговорността от гледна точка на имуществото.
Имате думата, колеги. Г-н Миков.
Михаил Миков:
Имам въпрос. Защо се предлага финансовите активи да се оценяват по счетоводната им стойност. Защото те може да са заведени преди 10 ноември по счетоводна стойност, а не по пазарна. Мисля, че е нормално да се оценяват по пазарна. Кои са мотивите ние по закон да определяме. Да се оценяват както се оценяват всички. Защото когато ги оцениш по счетоводна е едно и затова аз не случайно питам каква е оценката на имуществото, с което борави дружеството. Правена ли е някаква оценка? Защото нали разбирате, а мисля, че и г-жа Фидосова постави този въпрос, ние подготвяме едно обезщетяване на частни кредитори с частна държавна собственост, което по същество е изключение от съществуващата сега забрана. Вие цитирате някаква практика, но тази практика противоречи на закона. Ние мислим да атакуваме това в Конституционния съд, но друг път, а не сега.
Но мисълта ми е за това, че „оценката на непаричните вноски на държавата се извършва по реда на глава седма от Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост, а дълготрайните финансови активи се оценяват по счетоводната им стойност.” Защо по счетоводната. Ще се оценят при условията на чл. 71 от Търговския закон, за да се види този борч, този пасив, който е натрупан сега от 80 млн. лв. какво кореспондира с него. Все пак уязвими сме с едно решение на въпроса по този начин, защото то би било изгодно за тези, които ще трансформират задължението на дружеството през тия операции. Коя е причината да е по счетоводна стойност?
Екатерина Захариева:
Аз ще отговоря само по отношение на това дали противоречи на закона да се ??? Г-н Миков, срещу всяка публична продан министерството е подало жалби срещу съда, срещу Камарата на частните съдебни изпълнители, срещу прокуратурата. Така че ние действия сме предприели. Факт е обаче, че според нас, точно заради това, тъй като с частна държавна собственост не е допустимо да се удовлетворяват кредитори на предприятието от неговата търговска дейност, ние наистина предлагаме то да работи на пазарен принцип. А не както е в момента, хем е държавно предприятие, на което му е предоставена частна държавна собственост, хем то да извършва всъщност чисто търговска дейност и неговите лоши сделки до момента да се удовлетворяват с държавна собственост.
Но е факт, че в този закон в чл. 3 пише, че тези държавни предприятия отговарят за задълженията си с имуществото си, което им е предоставено за управление. Т.е. съдът не възприема нашите аргументи, че Законът за държавната собственост е водещ и там пише, че не може да се удовлетворява някой с частна държавна собственост, позовавайки се на този закон, който в момента изменяме. Това е накратко по отношение на този въпрос.
Иначе аз изцяло съм съгласна с Вас, че не е редно това и това е един от мотивите ние да предлагаме това изменение.
На въпроса за счетоводната оценка, аз съм юрист, но тук е директорът на дирекцията „Търговски дружества и държавни предприятия” и този текст е по предложение на експертите, затова ще помоля те да отговорят.
Христо Станков:
Уважаеми г-н Миков, по начало апортната вноска, която се прави от държавата, е разделена тук на две части, тъй като тя по чл. 72 и чл. 73 от Търговския закон се прави от оценители. А тук по реда на Правилника за прилагане на Закона за държавната собственост това е данъчната оценка, умножена по съответния коефициент, който действа в момента. Преди той беше от 10 до 40 пъти, а тук в момента ще бъде така, както действа този правилник.
По отношение на дълготрайните финансови активи те с обикновено парични средства и задължения. Другото е земи и сгради, които ще бъдат апортирани. Те са по данъчната оценка, умножена по съответния коефициент. Когато говорим обаче за финансовите активи, вие знаете какво представлява това. Това са парични средства обикновено и затова е написано там по балансовата им стойност вземания и задължения. Дълготрайните материални активи, които ще се апортират, е друго нещо.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Моля още един път кажете защо сменяте режима само на едно от дружествата, а не и на трите?
Екатерина Захариева:
Защото това дружество е в тежкото финансово състояние и то не може да изпълнява публичните си задължения, които му е вменено по закон да изпълнява.
Освен това, това е дружеството, което Министерството на регионалното развитие и благоустройството управлява, т.е. министърът на регионалното развитие и благоустройството е принципалът. На останалите дружества принципалът е Министерството на транспорта. Министерството на транспорта има друга визия за тяхното управление. Това е отговорът.
Христо Бисеров:
Тази част от отговора няма отношение по моя въпрос. Защото Министерството на регионалното развитие и благоустройството няма свой законопроект. Това е законопроект на Министерския съвет.
Екатерина Захариева:
Да, точно така е, но аз отговарям от името на Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Христо Бисеров:
Г-жо Председател,
Колеги, смятам, че по този законопроект трябва да дадем отрицателно становище. Това е типичен пример за законопроект, който няма мотиви. Не знам дали сте чели мотивите. Но от тях научаваме, че има някакви кредитори, които неправомерно и превратно упражняват правата си и някакви взискатели, които реализират огромни облаги и превръщат неплатежоспособността на държавното предприятие в свой бизнес. Изнасят се на публична продан и с помощта на вещи лица се определят цени, силно занижени. Това са твърдения, които са толкова голословни в тези мотиви, че изобщо не можем да ги приемем за достоверни. Ако това е така, означава, че има поредица от престъпления. Ако има поредица от престъпления, те трябва да бъдат показани в мотивите. Примерно, има осъдителни присъди или друг вид актове на държавни органи. Това е същината на целите мотиви. Аз ви прочетох най-важния абзац от мотивите. Всичко друго е преразказ на това какво се е случило в годините и в крайна сметка няма отговор на въпроса защо се сменя режимът на отговорност само на едно от дружествата, а не и на трите.
Г-жо Председател , това е типичен пример за липса на мотиви. В мотивите се съдържат обвинения за извършени престъпления. За пръв път срещам такива мотиви в законопроект на Министерския съвет. Моля ви да премислим и да отклоним законопроекта. Най-малкото да ни уважат с мотиви, каквито заслужаваме.
И още нещо. Тук кредиторите се делят на добросъвестни и на някакви кредитори разбойници.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Бисеров. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги, аз също считам, че не е редно в един законопроект, внесен от Министерския съвет, който третира материя и по-специално три държавни предприятия към момента, които са обединени в идентичен правен режим, да се излиза с аргумента видите ли ние отговаряме само за едното, а за другите не можем да вземем отношение, тъй като за тях отговаря друго министерство и ние решаваме само нашия вътрешноведомствен проблем с този законопроект.
Според мен, преди да се внесе този законопроект, е било редно Министерството на регионалното развитие и благоустройството най-малкото да поиска категорично становище от Министерството на транспорта има ли подобни проблеми в другите две предприятия и ако има дали не е редно да се уреди по идентичен начин, както е в момента, статутът на тези предприятия. Защото в противен случай ние еднакви по своя генезис структури, след това преобразувани по идентичен начин, ние сега изведнъж, без някакви сериозни аргументи, разделяме правния статут, като едното от тях го натоварваме с някакви правни ограничения и специфични и естествено всичко това го обличаме в обществено приемлива мотивировка.
На второ място, аз не знам, но мисля, че съдът правилно приема, че това е „lax specialist” и затова отказва да уважи исканията на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Но бива ли в един lax specialist по такъв драстичен начин да се нарушават основни принципи в основния закон за това що е то имущество, за това с какво имущество един длъжник отговаря пред своите кредитори. И дали това няма да създаде прецедент за държавните предприятия, при който не стига, че държавата и общините имат имунитет спрямо кредиторите, а сега и търговските дружества и държавните предприятия ние да ги защитим срещу кредитори. Аз не искам да ги разделям кредиторите на добросъвестни и недобросъвестни, но по този начин с такъв прецедент ние да създадем някакъв специален режим, по който да кажем, че когато дружествата и предприятията имат някакво преобладаващо държавно или общинско участие, ние ще запазим едно имущество, което ще бъде неприкосновено, въпреки че е дадено за управление и влиза в активите на дружеството, а само това, което е придобито по стопански начин, то ще бъде подвластно, например, на обезпечителни мерки и на разпореждане.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Г-жа Захариева да отговори и след това г-н Лазаров.
Екатерина Захариева:
Няколко различни обвинения чух. Първо, че министерството иска да разграби това предприятие, което не е факт. Защото министерството от година и половина се опитва да го спасява и да удовлетворява кредиторите му. Факт е, че държавните предприятия отговарят и се управляват по един непрозрачен начин е всъщност факт, който общо взето на всички е известен. Те не се управляват по реда на Търговския закон. Няма ясни отчети.
Първо, това имущество не е част от неговия капитал и от неговите активи. То е държавно имущество.
Второ, точно това е целта на предлагания законопроект.
Извинете ни за мотивите. Може би наистина ние не сме искали да квалифицираме престъпления. Има си органи, които ги квалифицират. Ние сме подали сигналите, сезирани са и ако има такива, те ще се произнесат по надлежния ред. Ако няма?! Ние по никакъв начин не сме искали да квалифицираме действията дали са престъпления или не. Има органи, които преценяват това нещо.
Така че точно това е целта! Тези кредитори, които са на предприятието и които наистина трябва да бъдат удовлетворени, да има ясен ред, по който това да се случва, какъвто е редът по Търговския закон. И точно този законопроект всъщност иска да заличи разликата между управлението на държавните предприятия по някакъв специален непрозрачен начин и едно търговско дружество, няма значение дали то е държавно, общинско или частно. И това е всъщност целта на законопроекта.
Що се отнася до това, че наистина има текстове, които са неясни и не го правят изпълним, грешката е наша.
И другото е, че не само с този закон са създадени държавни предприятия. С други закони също има създадени държавни предприятия, които остават ад съществуват. Ние внасяме законопроект, с който уреждаме трансформирането на Държавното предприятие „Строителство и възстановяване” в търговско дружество, защото държавните предприятия, създадени със закон, защото те само със закон могат да бъдат или прекратени, или ликвидирани, или обявени в несъстоятелност. Няма друг ред, по който ние това държавно предприятие де факто да уредим и подредим неговата къщичка, да удовлетворим работниците и служителите, които нередовно получават възнаграждения още от 2008 г. Аз затова се абстрахирах да не влизам в подробности какво всъщност се разграбва, защото точно това не е предмет на този законопроект. И може би нашата е грешката, че в един от мотивите сме споменали тези неща.
Основният мотив всъщност е това държавно предприятие да започне да работи на по-прозрачен, по-пазарен принцип, какъвто е редът по Търговския закон. Идеята на този закон е това дружество да бъде трансформирано в търговско такова, за да може по реда на Търговския закон при неговите условия или да бъде обявено в несъстоятелност при ясно удовлетворяване на кредиторите по реда на Търговския закон, за да отговаря на условията да се оздрави и да продължи да съществува на нормален търговски принцип. Това е основната цел на законопроекта. Моля ви да го подкрепите
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Стоилов и след това г-н Лазаров.
Янаки Стоилов:
Извинявам се, че за втори път взимам думата. Моля да ни кажете какви са ви впечатленията от позицията на правителството. Означава ли от внесения законопроект, че от останалите две предприятия, които са подведомствени на други министерства, има потребност и те ще продължат в същата правна форма да развиват своята дейност и всъщност предлаганият законопроект има за цел главно да подготви по-нататъшната несъстоятелност и ликвидация само на това дружество, което произлиза от бившите строителни войски. Защото едното предприятие, което се занимава с ж.п. инфраструктурата е различно, тъй като тя все още е държавна собственост. Докато другото, което се отнася към далекосъобщенията, се занимава с дейност, която знаете, се управлява от други търговски дружества, които не са държавни.
Т.е. бихте ли могли да ни кажете в резултат на този законопроект наистина другите две предприятия смята ли се, че са необходими и има ли някаква разлика в тяхната перспектива за дейност и съответно вие се стремите да уредите предимно икономическите последствия от това, което се случва сега със строителното предприятие.
Екатерина Захариева:
Едно уточнение. Идеята е държавното предприятие да се преобразува в търговско дружество и ако може то да съществува успешно като такова да съществува. Ако не може, тогава да се върви по стъпките на Търговския закон – ликвидация или несъстоятелност, но не означава този проект, че това се прави, за да го вкараме в несъстоятелност.
Факт е, че то не изпълнява никакви държавни функции. А държавното предприятие се създава с цел да изпълнява държавни функции. Така че в действителност по силата на смисъла на съществуване на държавните предприятия, то няма такава роля.Така че това е също друг мотив защо предлагаме да се реформира.
Аз лично не съм разговаряла с колегите от Министерството на транспорта, но те очевидно имат визия да запазят в тази форма държавните предприятия. Факт е, че те изрично искаха така да се направи законопроектът, че да е ясно, че става въпрос само за предприятието „Строителство и възстановяване”.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Захариева. Г-н Лазаров и след това г-н Радев.
Димитър Лазаров:
Мен също ме смущават мотивите на с. 2, защото така както е написано, което каза и г-н Бисеров, и аз няма да го повтарям, но в първото изречение е казано, че „положението е във връзка с това, че от нерентабилно ръководената дейност”, или некадърно, или както искате го наречете, че кредитори са превратно упражнявали правата си. Но те, за да ги упражнят, то трябва да има най-малкото съдебен акт, за да възникнат и да станат изискуеми тези права. Така написано означава, че видите ли съдът превратно или неправилно, или със съмнение тълкува. Да не говорим за частните съдебни изпълнители или държавните, не е толкова от значение, но в крайна сметка актовете на съдебните изпълнители също могат да бъдат контролирани от съда.
Реплика: Те са на такъв етап, че не биха могли да бъдат контролирани.
Димитър Лазаров:
Това, че някой не си е свършил работата, т.е. който представлява това държавно предприятие, когато има образувани частно съдебни изпълнителни дела, а преди това тези искове са станали изискуеми, а за да станат изискуеми има една процедура. Това не значи, че това трябва да влезе и да бъде основание за промяна на закона, защото става въпрос за конкретно предприятие. Кредиторът може и да е държавата и тя сигурно е кредитор. Излиза, че и държавата ли е недобросъвестен кредитор. Или защото не си е потърсила правата, не ги упражнява превратно. Ако си ги потърси?
Аз също съм категорично против такава форма на поднасяне на мотиви за един частен случай.
Оказва се, че остават две предприятия. Накрая да не се окаже така, че след някой и друг месец ние ще приемаме същия законопроект за друго такова предприятие. Аз мисля, че трябва просто кардинално въпросът да се реши за държавни предприятия, където има предоставена държавна собственост, да се прецени дали да не се регистрират по Търговския закон, за да се приключи. Защото некадърното или нерентабилно управление на тези предприятия не е последица от това дали е по Търговския закон или е по този закон. Очевидно проблемът е другаде.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Радев и след това г-н Бисеров.
Емил Радев:
При преобразуването има ли гаранция за кредиторите, че към това към което могат към настоящия момент да се насочат при преобразуването ще влезе в капитала на това търговско дружество. Защото четейки ал. 3 на чл. 21, там пише, „освен ако в него е предвидено друго”, което значи, че може да влезе 1/10 от това имущество в капитала и оттам нататък – ограничена отговорност.
Юлиана Колева:
Колеги, аз ще изразя становище, че трябва да се прави разлика между проекта и мотивите. Наистина в мотивите има написани недопустими от правна гледна точка неща, но в крайна сметка трябва да погледнем законопроекта.
Аз смятам, че действително е рационална идеята да се даде възможност с този закон за преобразуване на въпросните предприятия в търговски дружества. Друг е въпросът, че в самия законопроект има неща, които, според мен, няма как да произведат действие, дори и да ги приемем, защото не можем да приемем, че държавата не отговаря за задълженията на предприятията по този закон, ако тези задължения са възникнали до момента на приемане на закона и до момента на преобразуване на дружеството.
Според мен, тук има текстове, които са неработещи и които трябва да бъдат отстранени от проекта. Но по принцип смятам, че е рационална идеята за тези предприятия да има възможност Министерският съвет да преценява доколко и дали тези предприятия да се трансформират в търговски дружества. Така че ако гледаме на първо четене идеята на проекта, аз бих я подкрепила в този смисъл, в който изложих току-що.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Не го приемайте непременно като реплика, но не виждам начин да приемем, че законът няма мотиви и да приемем закона. Разбирате ли, не можем да приемаме законопроект без зад него да стоят мотиви. Затова става въпрос. Няма как да разделим двете неща. Това е първо.
Второ, няма как да приемем закон, с който не е ясно какво става с вземанията на тези кредитори. Те са ги получили въз основа на сключени договори при една законодателна уредба. Ние променяме закона сега и със задна дата падат техните вземания ли? Това е изключено. Няма как да променим закона и да решим този въпрос. Ако по някакъв начин държавата гарантира всички засега вземания, изискуеми най-малко, защото има и които не са изискуеми, обаче ще станат изискуеми след време на базата на договори сключени при този режим. Как решаваме този въпрос? Няма как да го решим това. Ако няма как да го решим този въпрос, няма как да приемем закона.


Екатерина Захариева:
Ние наистина не можем да отнемем със задна дата и не е това целта. Ние не му даваме обратно действие на текста, който посочваме. То е ясно, че задълженията, които са възникнали преди това изменение, са станали ликвидни, изискуеми, ще бъдат погасени с имуществата.
Христо Бисеров:
С какво тези задължения ще бъдат обезпечени? Това е въпросът, а не, че ние ще ги зачеркнем като задължения. Съответното юридическо лице е сключило договор при едни условия на закона и сега, когато има задължение, ние със задна дата му отнемаме това обезпечение.
Димитър Лазаров:
Г-н Бисеров, понеже стана въпрос, че има предоставено имущество на това предприятие, ако то трансформирайки се в търговско, т.е. апортира имуществото, което сега е предоставено, с което се удовлетворяват основателно или неоснователно – зависи съдът как е тълкувал, тя гаранцията ще бъде същата, ако беше търговско дружество.
Христо Бисеров:
Първо, няма такива текстове.
Второ, няма изобщо идея за такова нещо.
Димитър Лазаров:
Не, ние разсъждаваме.
Христо Бисеров:
Тук идеята е да сменим закона и да оставим тези кредитори да поят по една студена вода.
Екатерина Захариева:
Категорично идеята не е такава.
Димитър Лазаров:
Тук се спомена как ще бъде оценявано това имущество и аз схванах, че то ще се апортира по смисъла на Търговския закон дали по пазарна оценка или по данъчна. Ако се апортира, проблемът не би стоял.
Христо Бисеров:
Кой ви казва, че ще стане. Къде са гаранциите, че ще се преобразува с цялото това имущество.
Искра Фидосова:
Колеги, предлагам да преминем към гласуване. Несъгласията и споровете след заседанието на комисията ще продължат.
Христо Бисеров:
Преди това няма ли да получим отговор на поставените въпроси.
Искра Фидосова:
Стана говорилня и аз предлагам да гласуваме, ако не възразявате. Не възразявате.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за преобразуване на Строителните войски, Войските на Министерство на транспорта и Войските на комитета по пощи и далекосъобщения в държавни предприятия, № 102-01-7, внесен от Министерския съвет на 04.02.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шестима „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Десет „въздържали се”. От 19 гласували при шест „за”, трима „против и десет „въздържали се” следва отрицателно становище на Комисията по правни въпроси.
Продължаваме със следващата точка от дневния ред.
По пета точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 102-01-13, внесен от Министерския съвет на 15.02.2011 г.
Моля г-н Чобанов, заместник министър на културата да представи мотивите на законопроекта.
Тодор Чобанов:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Накратко ще ви запозная с мотивите за законопроекта.
Основната цел на нашата администрация е да се подобри рамката на действащия закон, водени от практически съображения и открити слабости и пропуски в хода на неговото прилагане. Стремежът ни е бил да обхванем колкото се може повече конкретни текстове, които създават проблеми и които по някаква причина се нуждаят от спешна промяна.
На първо място, се създава по-специален ред, съгласно който с решение на Министерския съвет ще се предоставят недвижими археологически културни ценности за управление на ведомства и общини за срок до 10 години по предложение на министъра на културата. Предвиждат се текстове, които позволяват справяне с проблеми по отношение на обекти със световно и национално значение, които са собственост на физически и юридически лица.
Предвижда се една промяна, с която ще решим проблема с това, че съществуват различни стратегически документи в различните закони и има известни трудности по тяхното създаване и приемане. Окрупняваме и създаваме обща рамка, като в Стратегията за развитие на културата ще включим Стратегията за управление и опазване на културното наследство. Т.е. ще вървим към по-малко на брой, но по-комплексни стратегически документи.
Предвиждат се промени, които целят да решат проблеми, свързани с поставянето на монументи и паметници в центровете на населените места, като търсената промяна е, че инвестиционните проекти за изграждането, поставянето и премахването на паметници и монументално-декоративни структури в населени места ще бъдат съгласувани с министъра на културата.
Въвеждат се подобрения по статута на Националния институт за недвижимо културно наследство и се облекчават съгласувателните процедури.
Въвеждат се единни изисквания при назначаването на директорите на държавните, регионалните и общинските музеи.
Извършва се една значителна промяна по отношение на реда за археологическите резервати, като те се добавят със списък, приложен към закона.
Всички актове, приети до момента, с които се определят граници и режими на тези резервати запазват действието си до приемането на нови.
С оглед да се отговори на обществените нужди е преразгледан редът за извършване на оценка за поставяне на статут на недвижими културни ценности. Уточнени са участниците, отговорниците, правомощията на различните институции и организации, процедурите по издирване, изучаване, предварителна и комплексна оценка, редът за деклариране и регистриране на недвижимите културни ценности.
С оглед да се позволи по-доброто провеждане на изложби в чужбина и други международни дейности, в това число и международни научни проекти се предлага да се увеличи срокът за временен износ на културни ценности до четири години при настоящ срок от две години.
Модифицира се и се подобрява режимът за провеждане на теренни археологически проучвания, извършвани с международно участие, като се предлага разрешението за такива да се дава от министъра на културата, а не както досега от Министерския съвет.
Регламентира се редът за уведомяване и достъп до археологически обекти при осъществяване на дейностите по проучване и опазване на обектите от държавните органи и археолозите, получили разрешение за извършването на теренно проучване.
Решават се проблеми, свързани с така наречените дейности по фасадна консервация и реставрация, консервация и реставрация на художествени елементи и стенописи и теренна консервация на археологически ценности, които ще се приемат след предписание на комисии, назначени от министъра на културата или от директора на Националния институт за недвижимо културно наследство.
Регламентират се видовете принудителни мерки, които могат да се прилагат от инспекторите при осъществяването на техните функции по контрол, да спират строителството, въвеждането в експлоатация и използването на обекти, инсталации, уреди и съоръжения, да спират други дейности, които създават опасност и увреждат недвижимо и движимо културно наследство.
Създадени са нови разпоредби във връзка с налагането на административни наказания за нарушения на Закона за културното наследство. Добавени са някои липсващи санкции по вече действащи текстове.
Решава се проблемът със съществувалите до приемането на Закона за културното наследство музейни сбирки, които са регистрирани в Министерството на културата и получават статут на колекции по смисъла на новия закон. Не инвентираните вещи от тези сбирки подлежат на идентификация по реда на закона и се предлагат някои корекции в Наказателния кодекс, които смятаме, че са необходими и ще доведат до по-добро защитаване на обществения интерес.
Това са накратко основните мотиви по предложения законопроект.
Председателстващ Тодор Димитров:
Благодаря Ви. Колеги, имате думата за изказвания и становища. Заповядайте, г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Г-н Председателстващ,
Г-н Заместник-министър,
Госпожи и господа народни представители,
Аз имам само няколко въпроса, тъй като не познавам материята в детайли. Но си спомням промени в Закона за културното наследство бяха направени още в началото на мандата на този парламент, а сега виждам един много широк спектър на изменения, които се предлагат. Ако е възможно да ни кажете кои са инициаторите и авторите на част от тези текстове. Нямам предвид вносителите – Министерството на културата и Министерският съвет, тъй като в тази материя знаем, че има много други пластове, които са не по-малко съществени. Ако можете такава не публична информация да ни дадете.
Другият ми въпрос е тези изменения ще увеличат ли възможностите за съхранение на културното наследство, тъй като си спомням, че преди време беше възникнал един странен казус - в Несебър в стария град щяха да строят нещо като делфинариум и питам как са съотносими тези промени с такива странни, меко казано, ситуации.
Другият въпрос, който поставихте за паметниците, може би има резон за извършване на съгласувателна процедура за изграждане и премахване на паметници в нея да участват освен местните органи и държавната власт. Искам да знам какъв ви е замисълът? Чрез намесата на държавата да се предотврати премахването на тази част от културното наследство или пък държавата да съдейства за неговото заличаване. Този мотив е много важен, за да преценим дали държавата в това отношение също ще допринася или пък ще поставя под заплаха част от това наследство.
Последното е предложение. Тук се правят няколко нови текста на разпоредба в Наказателния кодекс. Явно, че в тази материя всеки бърка. Може би има основания за тези промени, но поне ви препоръчвам, ако се подкрепи законопроекта, да ги прехвърлите към общия законопроект за промени в Наказателния кодекс, тъй като ние не сме допускали така мимоходом да се правят промени в Наказателния кодекс чрез уреждане на основната материя. Така че ако наистина този законопроект мине, като това е вече настойчива препоръка към ръководството на Комисията, тези въпроси да бъдат извадени и отделно разглеждани в рамките на промените в Наказателния кодекс. Благодаря.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря. Колеги, аз също считам, че не следва да правим промени в Наказателния кодекс с Преходни и заключителни разпоредби. Ние не един път сме изказвали такова становище.
Г-н Чобанов, да отговорите на въпросите.
Тодор Чобанов:
Съгласни сме с народните представители, че това не е най-съвършената правна техника. Водени сме се единствено от мотиви, свързани с правоприлагането и конкретни случаи. Имаме няколко писма и преписки с Прокуратурата на Република България и МВР по отношение на един конкретен текст, който създава сериозни проблеми. Той обаче, според мен, е обхванат и от другите изменения, пакетните на Наказателния кодекс, така че там проблемът ще бъде решен и по преценка на законодателя е как да реши съществуващите проблеми. Ние като администрация сме ги посочили, но сме съгласни категорично, че това не е най-добрият начин да се направят необходимите изменения. Въпреки това апелираме, особено по отношение на текста за разрушаването на културни ценности законодателят да извърши тази така необходима промяна. Но съм убеден, че тя е включена и в предложенията на Министерството на правосъдието, които вече се гледат.
По отношение на делфинариума в Несебър. Ние споделяме загрижеността на народния представител и изразявам своята, както лична, така и служебна позиция, че ние категорично недопускаме такива намеси в културните ценности и специално по отношение на стария Несебър водим непрекъснато процедури, преписки, срещи с гражданите. Дори вчера имахме една такава много голяма среща в граждани от Несебър, защото се опитваме да ги убеждаваме и със силата на националните аргументи да се отстранят нарушенията, които поставят под угроза статута му на световно културно наследство.
Авторството на текстовете е предимно на самото Министерство на културата, водени от желанието на администрацията да подобрим съществуващите текстове и където те не работят или очевидно срещат някакви сериозни трудности да бъдат решени. Помагали са ни, разбира се, и колеги от други администрации – Министерството на регионалното развитие и благоустройството по отношение на режими, свързани със ЗУТ; от МВР по отношение на наказателно-правни въпроси и особено за подобряване на административно-наказателния режим на закона. Така че основно това са текстове, изработени в системата на изпълнителната власт и са отчетени, макар че в много малка степен, и предложения от граждански структури. Но в основата си това са текстове, изработени от нашата администрация.
По въпроса за паметниците. Тук се има предвид мемориалните структури. Това са статуите, това са големи обемно-пространствени решения в градска среда, а не културните ценности. Трябва да се направи тази разлика. Под паметник в смисъла на новия закон се разбира една статуя или голямо съоръжение. С тревога наблюдаваме процеса за поставяне на такива знаци, големи по размери, в градските центрове, които първо се поставят несъгласувано, когато това е необходимо да се направи със съответните институции и второ, не се провежда необходимото обществено обсъждане. Няма обществен консенсус и тяхната значимост понякога е спорна. Типичен пример за това е Паметникът на Филип Македонски в Пловдив, за който няма обществен консенсус, за който не е извършена съгласувателна процедура. Той е монтиран с много тежко укрепително съоръжение в античния стадион на Пловдив. Ние искаме когато се поставят такива мемориални знаци, статуи и други това да се съгласува с една национална комисия, където видни специалисти наистина да дават една балансирана оценка върху нуждата и значимостта от такъв вид монумент. Също така се поставя и въпросът за художествените достойнства на тези мемориални знаци, защото, за съжаление, също се наблюдават случаи когато се поставят значителни по обем такива, без те да имат необходимите художествени качества. Във Варна скоро имаме такъв случай, където се постави една голяма статуя на Венера, която скандализира местната общественост. Получаваме писма за тази статуя, снимки и гражданите са недоволни. Смятаме, че, ако ще се поставят такива значими обемно пространствени елементи, е редно първо, това да става с обществен консенсус и второ, съгласувано с една компетентна администрация. Смятаме, че Министерството на културата може да създаде една авторитетна комисия, която да се занимава с тази тема.
Надявам се по този начин да съм отговорил на поставените въпроси.
Янаки Стоилов:
А за премахването? Това е другата страна на същия въпрос.
Тодор Чобанов:
Премахването и поставянето би трябвало да стават само в изпълнение на конкретните процедури. Т.е. не бива да се допуска нерегламентирано и несъгласувано премахване или поставяне, когато говорим аз паметници и за такива знаци. Ние категорично смятаме, че само когато има обществен консенсус по дадена особено значима тема може да се стига да премахване или поставяне на паметни знаци. Защото, макар че може би ще вляза в ролята на разясняващ закона, но културното наследство има възпитателна функция, формира националната културна идентичност и не може с лека ръка да се поставят и да се премахват паметници и нелоялни знаци. Защото се получават странни ситуации, които не е ясно какъв ефект ще имат след време върху подрастващите и изобщо върху обществото. Ние сме на мнение, че режимът да поставяне и премахване на паметници знаци трябва да е консервативен и да включва задължително обществен консенсус, когато става дума за градските центрове, идеалните пространства в сърцето на големите ни градове. Така че сме водени от принципни съображения и това не е нещо, което е по-различно във всички останали европейски държави, без по никакъв начин да отнемаме правото на общините да поставят такива паметници и съоръжения. Редно е да се съгласува тяхната характеристика, художествените стойности, съдържанието им да се гласуват, първо нещо като ОВОС, както се прави по Закона за опазване на околната среда. Знаете, че обществото трябва да има своята дума и разбира се, с една компетентна комисия, която ние сме готови да създадем.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря Ви. Колеги, и аз имам само една забележка.
В § 58, в новосъздадения чл. 161а, в ал. 4 е записано:
„(4) Когато има данни, че археологическият обект е застрашен или в риск по смисъла на чл. 49, компетентните органи предприемат действия за опазването му, без да е необходимо уведомяване на собственика....”
Аз считам, че това е в противоречие с чл. 17, ал. 3 на Конституцията за неприкосновеност на частната собственост. Може би трябва да търсим друга редакция и друга форма на решаване на въпроса.
Други становища? Колега Радев, заповядайте.
Емил Радев:
В продължение да кажа, че режимът на обезщетенията в тези случаи на чл. 161а е законово неуреден по абсолютно никакъв начин. Не можем да ги оставяме с подзаконов нормативен акт. Тук се касае едва ли не за отнемане на едни вещни права частна собственост.
Що се касае до поставянето и премахването на паметници, като говорим за обществено мнение все пак това се взима и с решение на общински съвет, където е представителната извадка на общественото мнение. Не знам дали по този начин ние също не ограничаваме. Не знам по какъв начин обществото и тази комисия ще съобрази общественото мнение в даденото населено място по-добре от един общински съвет, който е избран и представлява пропорционално точно това обществено мнение в местната администрация.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря. Май се оформя становище на Правната комисия, че чл. 161а е противоконституционен.
Колега Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Аз имам един принципен въпрос, който може би е малко извън обхвата на този законопроект.
Първо техническият ми въпрос. Съществуват ли към момента регионални инспекторати по опазване на културното наследство, които да са извън структурата на Националния институт. Т.е. защото, ако са извън структурата о’кей, но ако са в структурата, те трябва да фигурират тук в текстовете, които касаят структурата и правомощията на Националния институт за недвижимо културно наследство. Това ми е техническият въпрос.
Принципният ми въпрос е не считате ли, че щеше да е добре да използвате тази законодателна инициатива и малко да прецизирате и текстовете за движимите културни ценности и по-специално много трудната ситуация, в която бяха поставени, например, галериите и тези, които търгуват с произведения на изкуството, където в момента законовата регламентация по това що е то движима културна ценност е толкова обща и неясна, че затруднява изключително много работата на частните галерии. Благодаря.
Предс. Тодор Димитров:
Г-н Чобанов, да отговорите на въпросите.
Тодор Чобанов:
Първо искам да обърна внимание, че действително в Конституцията има текстове, които защитават частната собственост, но има и текст, който казва, че държавата се грижи за опазването на културното и историческото наследство. От гледна точка на правото в сферата на собствеността, реално имаме една ситуация на съсобственост. Примерно, когато имаме една земеделска земя и в твоята земеделска земя се констатира един археологически обект, той е публична държавна собственост и реално сме в един особен режим, при който частният и общественият интерес се срещат. Законодателят наистина трябва да намери най-разумния режим представителите на държавата, в случая археолозите, да си свършат работата. Надявам се, че в резултат на една редакционна работа ще се намери и вариант, който да позволи текстовете да бъдат прилагани без проблеми.
По отношение на това съществува ли инспекторат. Да, законът създава специален инспекторат, който е отделен и независим от Националния институт за недвижимо културно наследство и е на подчинение директно на министъра на културата. Имаме изградени три вече от шестте предвидени инспектората. В момента са обявени конкурси за другите три. Причината, че не сме ги създали е, че няма желаещи. Заплатите, които предлагаме, не са големи, а работата е много отговорна. Същевременно самият закон поставя изискване за образователен ценз, който е доста висок и трудно се намират хора, които да отговорят на образователния ценз и да искат да бъдат наети. Но категорично инспекторатът е независим, отделен и контролира, както дейността на националния институт, така и на други структури и на гражданите, които имат отношение към опазването на културното и историческото наследство.
Четин Казак:
А не считате ли, че тогава е излишно да се създават и териториални структури на института.
Тодор Чобанов:
Ще отговоря и на този въпрос. Това се прави, защото преписките са много на брой – около 5000 годишно, а служителите на института в момента реално са около 50. Създаването на такива ще позволи гражданите да бъдат обслужвани по-бързо и да не се налага да пътуват до София, когато имат преписки. Бихме желали поне в големите центрове да има такива регионални офиси, както е било години наред, но по финансови съображения през годините те са намалявани, намалявани и така остава реално само централното седалище на института. Ние смятаме, че за доброто обслужване на гражданите е редно да се създадат предпоставки да има и такива регионални офиси, които ще обслужват гражданите по места и най-вече в отдалечените от столицата региони.
По отношение на въпроса, свързан с търговията. Мога да кажа, че цяла серия от поправки в закона се стремят да облекчат съществуващата ситуация. Действително е верен Вашият анализ. В края на миналото Народно събрание законодателят изработи и прие този закон, но той създава големи проблеми на обществените отношения. Тук сме набелязали няколко групи промени:
Първо, вкарваме едно определение по отношение на една масова категория предмети в антикварните магазини. Ще го видите още в началото на законопроекта. Предмети, които не са културни ценности, това са машинно произведени предмети, серийно производство. Една голяма част от антиквариата в България е това – машинно произведени предмети, и искаме да ги извадим от обхвата на контрола на закона, защото не е редно те да бъдат обхванати от контролен режим.
Другите промени, които се предлагат, са насочени именно към художествената дейност. Имаме идеи за цялостно преработване на съответната наредба, но това без измененията в закона, които сме предложили, няма да може да стане. Т.е. трябва да се преработи съответната наредба. Тук имаме промяна, която ще позволи образователният ценз на лицата, които са частни лица, представляващи търговците и участват в процесите на идентификация. Свалили сме го на магистър, защото се оказа, че докторите са само около 40 човека в момента, които имат желание да се занимават с тази дейност. На министъра е вменено да води регистър и тези лица да участват реално в идентификацията на културни ценности.
Четин Казак:
Въпросът ми беше специално за произведенията на изкуството.
Тодор Чобанов:
Но вашият въпрос как да се облекчи максимално режимът, че това ще стане чрез пренаписване на наредбата.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря Ви. Ивайло Тошев. След това колегата Миков.
Ивайло Тошев:
Благодаря, г-н Председателстващ.
Аз искам пак да се върнем на § 58 за създаването на чл. 161а.
В ал. 1 е казано: „Собствениците и ползвателите на поземлени имоти, в които се намират археологически обекти,....”
Веднага поглеждаме чл. 146, ал. 1, където е казано, че „археологически обекти са всички движими, недвижими, материални следи от човешка дейност от минали епохи, намиращи се в земните пластове, на тяхната повърхност, на сушата и под водата, за които източници на информация са теренните проучвания.”
И оттам нататък в чл. 147, чл. 148 се дава уредбата как стават тези проучвания.
Това го казвам в подкрепа на изложеното от Вас, че влизаме в едно доста голямо противоречие с частната собственост по Конституцията.
Михаил Миков:
Аз имам следния въпрос. Правилно ли ми е впечатлението, че чл. 179, ал. 2 (§ 63) „(2) Създаването, разпространението и използването на изображение на културна ценност или на елементи от нея във фотографско, компютърно, видео- и друго изображение с търговска цел” и по-нататък едни големи санкции (§ 72, чл. 226а) „който с търговска цел създава, използва ... без съгласие на собственика на културната ценност или на директора на съответния музей”.
В по-известните ни места, където има такива ценности, като Търново, Несебър и пр., там като отиде турист има някакви сувенири. Обаче има доста места в провинцията, примерно Хисарската крепост, ще си нарисува човек чинийки и ще ги продава на пазара в Хисаря и ще го глобим с някакви огромни суми. И той е данъкоплатец и какво, че рисува чинийки от Хисаря или пък някой произвежда в Хисаря ракия и на етикета е снимал крепостта и е написал „хисарска ракия”.
В провинцията имаме толкова занемарени с годините паметници, за които министерството и държавата не са дали нито една стотинка за поддържането им. Те стоят и се рушат, както ги е нарисувал Феликс Каниц.
Второ, как ще се осъществява контролът. А глобите са „от 5000 до 15000 лв., а на едноличен търговец и юридическо лице се налага имуществена санкция в размер от 15 000 до 50 000 лв.”
Защо ограничаваме нещо? Вярно е, че може би искате някакъв ред да въведете. А понякога няма нищо. Тази дейност в България за разлика от всички други страни, където тази дейност е много по-развита, но едва ли там по този начин отиват да питат министерството в Португалия или Испания, че даден човек е нарисувал дадена крепост или някакви останки на някакъв сувенир, сега ще има санкции, договори, търговски малки и не знам си какво. Аз се страхувам, че тази работа е доста пресилена. И ако държавата правеше нещо за тези ценности, инвестираше през години, да речем някакъв фонд да се дава. Но пак ви казвам, че някои си стоят както Феликс Каниц ги е нарисувал и сега ще забраним на хората или ще въведем един такъв режим. Безсмислено, трудно за контролиране, прекалено тежки санкции.
И най-важното, България развива туризма, но как го развива. Ходят, гледат, накрая искат да си купят едно албумче, а няма албумче. И сега ние този тежък режим и тежки санкции. Струва ми се ненужно.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря Ви, колега Миков. Г-н Чобанов, да кажете накратко какви са били мотивите в тази посока.
Тодор Чобанов:
Първо, това е режим, който съществува и в момента в закона. Ние просто добавяме липсващата му административно-наказателна част.
Сега ще разясня на народните представители как ние виждаме този режим и неговото прилагане.
Първо, ако погледнете текста, там става въпрос за изображения във „фотографско, компютърно, видео- и друго изображение с търговска цел”, т.е. рисунките на занаятчиите и техните продукции не попадат в категорията фотографско, компютърно и видео- изображение. Т.е. кгато занаятчията в Търново на чаршията си прави Царевец на чинията той не изготвя „фотографско, компютърно, видео- и друго изображение”, т.е. той изготвя авторска занаятчийска продукция. А законът, както виждате в текста, а и досега законът казва, че когато става дума за реклама ,дизайнерски решения и т.н. Ние сме предвидили една промяна с изключение на туристическата реклама, именно за да облекчим туристическата реклама.
По отношение на вашата критика, която е вярна, че не са отделени достатъчно средства. Така е. Ако искате мога да подготвя една статистика, за да видите как в годините се движат отделените средства и в кои правителства е пикът на отделените средства. Уверявам ви, че в момента като абсолютна стойност на отделените средства по различни източници по отношение на културното наследство е в най-пиковата ситуация. Така че това е грижа на цялото общество и тук не може само държавата да бъде чакана да отделя средства просто защото тя никога няма да има достатъчно средства за опазването на всички свои хиляди обекти. Именно затова е предвидено в закона, че държавата действа съвместно с общините и с гражданското общество. Т.е. културните ценности се стопанисват и управляват не само и единствено от държавата, а и от общините и от гражданите. Дори са предвидени формата „концесия” и други форми на публично-частно партньорство. В този смисъл не може да се чака само и единствено държавата да поддържа и обгрижва всички обекти на културното наследство.
Тук целта е много проста. Без да казваме кои големи производители на алкохол, на хранителни продукти печатат милиони тиражи етикети със съответното културно наследство във фотографско изображение и не искат да дадат нито една стотинка, дори и символично, за поддръжката на обекта, който е качен на техните етикети. Това е един пример как общественият интерес е нарушен реално, защото просто тези обекти един ден няма да ги има, ако не се полагат необходимите грижи. Т.е. ние създаваме един необходим приходоизточник на музеите и на държавата за осъществяване на дейности по опазването. Никой не е казал, че ние сме против сувенирната индустрия. Тъкмо напротив ние подкрепяме сувенирната индустрия. За първи път в нашите реалности ще имаме грантова схема за общини, именно за създаване на малки сувенирни индустрии – нещо, което досега никой не си е направил труда да подкрепи. Но в цял свят има едни правила, които гласят, че когато възпроизвеждаш с определени цели, си има разрешение. Имаме данни, че български издатели плащат на музеи като Метрополитен, на Лувъра за изображения на техни предмети и експонати. Така че мисля, че тук не се отдалечаваме особено от съществуващите в цяла Европа практики. Друг е въпросът, преценка на законодателя е какви да бъдат точно санкциите. Но тъй като нарушенията са много различни и достигат определени крайни ситуации е редно глобите да са различни, за да могат да се прилагат според тяхната необходимост. Но пак казвам, преценка на законодателя е да избере необходимата санкция. Текстът го има и в момента. Просто няма санкционна част.
Предс. Тодор Димитров:
В тази връзка аз имам един въпрос. Кой ще осъществява контрола и ще налага глобите. На практика как виждате да действа този текст, тъй като имаме и санкция. Това е важно, за да не правим мъртви текстове или текстове, които няма да работят. Накратко да кажете как ще се прилага този текст и как ще се налагат санкциите. Има ли необходим капацитет да се осъществява контролът.



Тодор Чобанов:
Имаме инспекторат, който се развива като капацитет. Създаден е специално по реда на този закон и той ще се занимава с контролната дейност. Въпросът как ще се осъществява дейността е задача на нашата администрация и ние ще положим всички усилия нашата администрацията да осъществява този контрол. И сега в закона има текст, който казва, че трябва да става със съгласието на собственика. Никой обаче не го прави. Очевидно няма желание у лицата, които използват такива изображения, които правят макети и копия. По този начин ние лишаваме музеите, които са в изключително тежко финансово състояние, от един приход, който го има по цял свят. Подчертавам, български издатели си плащат на музеи като Метрополитен, като Лувъра, за да изобразяват техни предмети в своите издания, а наши колеги, производители на индустриални стоки не искат да подкрепят финансово опазването на културното наследство. Съвсем правилно законодателят е предвидил, че трябва да става със съгласие на собственика по съответния ред. Ние просто добавяме липсващата селекционна част.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря. Г-н Радев, имате думата за въпрос.
Емил Радев:
От колко човека е инспекторатът, който ще налага тези санкции.
Тодор Чобанов:
В момента са около 25 човека. Текат конкурси, за да назначим хора на свободните щатни бройки. За момента имаме 25 служители. Работят денонощно. Пишат констативни актове по най-различни нарушения.
Предс. Тодор Димитров:
Заповядайте, г-н Методиев.
Веселин Методиев:
Аз имам първо един въпрос, който опира до понятие, което е споменато вътре в текста. Тъй като нашата комисия не е водеща, ви моля да бъдете така любезни и да го редактирате на второ четене, тъй като вие ще си движите законопроекта не при нас, а в друга комисия.
На с. 4., в § 8, чл. 19, където се описват функциите на нова институция „Национален институт за недвижимо културно наследство”, в т. 6 е записано:
„6. води регистър на недвижимите културни ценности, поддържа национален архивен фонд и организира информационен център;”
Понятието „национален архивен фонд” е понятие от друг закон и се отнася за системата от държавни архиви в България. Конфликтите между архиви и музеи датират от много отдавна, от когато съществуват тези институции. С това въвеждане тук на дейност вие само задълбочавате този конфликт, който е ненужен. Това е една голяма мрежа, стара, вече на над 50 години и едната и другата, и няма функция в Министерството на културата да отнема дейност, която е на друга държавна институция. „Национален архивен фонд” е понятие, което не трябва да присъства тук. Може да се води всякакъв вид регистър, всякакъв вид деловодна система. Няма нищо лошо. Документно оборот какъвто си прецените такъв ще си водите. Но понятието има друг смисъл.
Второ, има една мрежа, която винаги е била проблематична, и това е мрежата с музейните сбирки. Тук на няколко места се говори за промени в тази мрежа. Ще бъде добре да ни кажете каква е конкретиката, скрита зад тези неща. Сега ще ги кажа конкретно.
На с. 25, § 76. В Преходните и заключителните разпоредби се правят следните изменения и допълнения:
„Създава се § 9а:
„§9а. (1) Музейните сбирки, регистрирани в Министерството на културата, получават статут на колекции на юридически лица. Неинвентираните вещи от сбирките подлежат на идентификация по реда на чл. 97 от този закон.”
По-нататък, на друго място е описано, че този ред се променя с промени,2 които човек като ги чете не ги разбира, като няма основния текст. Значи там се въвежда явно някакъв нов ред.
И тъй като подозренията към държавата за прикриване на действия, които във времето са предизвиквали съмнения в тяхната почтеност винаги са съществували, би трябвало да отмахнете този въпрос, да не стои тук пред нас. Защото аз не мога да гласувам „за”, докато не разбера за какво става дума. Ще се въздържа и в залата, включително.
И тъй като по това вече беше воден дебат в началото на този парламент, г-н Заместник министърът помня, че излиза на трибуната и защитаваше позиция, за да отмахне тези съмнения, моят споен е, че не стана убедителна не точно само вашата изява, но и по принцип тогава не беше убедително точно какво се направи, моля да вземете отношение по този въпрос.
Екатерина Михайлова:
За частни сбирки ли става дума под юридически лица?
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Чобанов, заповядайте.
Тодор Чобанов:
Първо за „националния архивен фонд”. Аз съм благодарен, че народният представител г-н Методиев поставя проблема. В интерес на истината ние също, когато законът се прие в края на миналото Народно събрание се изненадахме от факта, че се дублира със Закона за националния архивен фонд, който е друг закон и създава специален ред. Абсолютно в правото си е народното представителство да изглади тази колизия. Тук става дума за документалния архив на съответния институт. Но законодателят го прие като „национален архивен фонд”, без да обърне внимание, че има колизия в случая на понятията. Т.е. имаме еднакви понятия, които всъщност са по два различни закона с различно съдържание. За мен наистина е много добра идея – така и така променяме закона и нека да изгладим този проблем и да напишем „национален документален фонд” или да изберем друга формулировка, която ще избегне смесването на Закона за националния архивен фонд и настоящия закон.
По отношение на сбирките и колекциите. Това беше една друга проблемна тема, защото до приемането на Закона за културното наследство, съществуваше в закона понятието „музейна сбирка”. Какво означава музейна сбирка? В България има ред институции и организации, които се занимаваха с музейна дейност без да са музеи. Основно става въпрос за народните читалища. Също така и някои ведомства, дори театри имат такива музейни сбирки. Има най-различни случаи. При социализма има податки за около две или три частни сбирки регистрирани. За съжаление, през годините документацията за частните сбирки фрагментарно присъства при нас. Но ние водим на отчет неколкостотин читалищни сбирки. Ще се появи следният проблем.
Законът за културното наследство закри това понятие. То изчезна. Просто го няма това понятие „музейна сбирка”. Законът създаде ново понятие, което е колекция. И ние смятаме, че от гледна точка на администрацията е добре и е редно, тъй като това са съществуващи реално сбирки, те да преминат по новото определение, което е „колекция”. Другият вариант е да се въведе отново понятието „музейна сбирка”. Но от гледна точка на прегледността е редно, когато премахваме понятието „музейна сбирка”, то да се замени и приравни на понятието „колекция”. То няма връзка с деликатната тема за частните колекции и сбирки. Става дума за регистрираните при нас читалищни и ведомствени сбирки. Става дума за понятиен проблем, който ние искаме да отстраним, въвеждайки, приравнявайки сбирките с колекции. Аз също бях на мнение, че премахването на понятието „музейна сбирка” в закона ще доведе до този проблем, но за съжаление законодателят го ликвидира това понятие и сега сме само с „колекция”, т.е. остана единственото, което е под музей – „музеят” е голямото понятие. Понятието под музей, което определя тази дейност е „колекция”. Ние ще бъдем щастливи, ако искате да върнем „музейна сбирка”. Ние сме на мнение, че най-чистото е предложението статутът на сбирките да се приравни със съществуващия в закона статут на колекции. Това ще е просто колекция на съответните юридически лица или ведомства.
Искра Фидосова:
Г-н Методиев, заповядайте.


Веселин Методиев:
Аз имам молба към Вас, г-н Заместник министър, и ще я направя публично, към човек, който движи законопроекта. Г-жа Михайлова е права. Нека тези неща, които от времето на Протич са направени сполучливо като понятия, да ги възстановим. Защото иначе съмненията не могат да бъдат разсейвани лесно. Затова аз ще помоля и съм готов да проявя инициатива за второ четене, само че в съгласие с Министерството, ето тези няколко понятия да ги подредим, за да не остава съмнения, че може спекулативно да се върши някаква работа. Иначе обяснението е задоволително съвсем. Но общият начин на изказ вътре в текста позволява някой да спекулира след това с темата и публично, и като обвинение към държавата, а и в крайна сметка да се случат някои неща, които не са редни. Така че ще помоля и в началото на другата седмица ще вляза във връзка с г-н Заместник-министъра с идеята да бъда полезен за второ четене точно за тези понятия, на които се спряхме. Благодаря.
Искра Фдисова:
Благодаря, г-н Методиев. Други желаещи за изказване или за въпроси има ли? Няма. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за културното наследство, № 102-01-13, внесен от Министерския съвет на 15.02.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Продължаваме с последната точка от дневния ред.
По шеста точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 002-01-94, внесен от Министерския съвет на 18.10.2010 г.- продължение.
Колеги, останаха няколко спорни параграфи и да се върнем да прегласуваме други с оглед на изчистване на текстовете. Откъде да започнем сега? Трябва да започнем отначало. Да се върнем на § 3, чл. 11. (Да.)
Раздадени са ви допълнителни предложения за редакция. Ние сме гласували § 2, за който се оказа, че трябва да има още по-прецизна редакция. Затова дама думата на авторите на редакцията. Г-жа Кьосева.
Мария Кьосева: експерт
Идеята за прегласуването на чл. 11 се състои в това, че в гласувания текст, за който беше направена комбинация от текстовете, внесени от Министерския съвет и предложението на г-н Радев, се оказа, че е необходимо да бъде разделен достъпът, както и досега за така наречения служебен достъп, който имат органите на съдебната власт на досъдебното производство в Министерството на вътрешните работи. В гласувания текст има текст за подаване на молба, за подаване на документ за самоличност от тези лица, поради тази причина предлагаме категорията лица, които ще имат достъп не до регистъра, а до базата данни, т.е. до документи, да се разделят на две групи: първата група са съдебните органи най-общо казано и органите на МВР, които си имат служебен достъп, а другите са с регистрирания достъп и за тях, включително е отпаднала възможността да се легитимират с документ за самоличност, тъй като те в качеството си на лица, изпълняващи служебни функции имат документ, с който се легитимират. Това е идеята.
Искра Фидосова:
Благодаря. Ние принципно го изговорихме като философия този параграф и миналия път стана въпрос, че не е редно на съдията да се изисква лична карта, достатъчно е да удостовери качеството си на съдия. Мисля, че по това няма да има възражения от колегите.
Янаки Стоилов:
И вече стават три нива на достъп.
А каква е разликата на достъпа между т. 6 на ал. 4 и т. 4 на ал. 2?
Емил Радев:
Един и същи е достъпът. Въпросът е, че едните, които са в долната категория, ще бъдат в териториалните звена и ще си вземат цифров сертификат след като се легитимират за длъжността, която е, докато държавните органи са по реда на наредбата, която и досега действа и го имат този служебен достъп и към настоящия момент, така че няма да имат нужда да го превалидират в момента. Така както в момента имат достъп, така ще остане и сега.
Искра Фидосова:
Аз разбрах въпроса на г-н Стоилов и аз така си го задавам, достатъчно ясна ли е като запис т. 4 в ал. 2 и т. 6 на ал. 4 кои са другите лица в едната хипотеза и кои са другите лица в другата хипотеза. Г-жа Кьосева.
Мария Кьосева: експерт
В ал. 2, т. 4 става въпрос за „държавни органи и органи на местното самоуправление.”
В т. 7 на ал. 4 са други длъжностни лица извън държавните органи. Т.е. те са разделени на две групи.
По т. 6 – „други лица, осъществяващи публични функции”. Самият Закон за търговския регистър в Допълнителната разпоредба дефинира кои лица имат такива публични функции.
По Допълнителната разпоредба „лица, осъществяващи публични функции” – тук се препокрива с част от лицата, но все пак остават други от определението на закона, са нотариусите, частните съдебни изпълнители, държавните и общинските учебни заведения.
Янаки Стоилов:
Те са в горните, т. 6. Аз питам кои са „другите” в т. 6.
Мария Кьосева: експерт
Продължавам да чета текста: „държавните и общинските учебни заведения, държавните и общинските лечебни заведения и други лица и организации, чрез които държавата упражнява своите функции, на които това е възложено със закон.”
Това е определението на лица, осъществяващи публични функции. Това отива в т. 6. Тази разпоредба и досега действа по този начин.
Така разсъждавахме по този въпрос. Ако извадим „други лица, осъществяващи публични функции” излиза, че само част от тях ще имат регистриран достъп. Т.е. нотариусите и частните съдебни изпълнители.
Янаки Стоилов:
Добре. Но тогава вече имам въпрос по същество.
Каква е логиката, примерно, едно училище да има достъп до документите в делото на търговеца, а един друг търговец, да има по-малък интерес да разбере този факт. Защото училището какъв интерес има за разлика от другия търговец, чиято дейност зависи от тази информация. Аз не споделям цялата логика на това степенуване, защото тя наистина няма оправдание. Защото училището не е такъв субект на търговска дейност.
Мария Кьосева: експерт
На експертно равнище, когато го обсъждахме, колегите от правосъдието казаха за всеки случай да има гаранция, тъй като ние не знаем по други специални закони. Виждате, че нормата, включително определението на Допълнителната разпоредба на закона дава и други възможности, случайно някой да не изпадне. Всъщност т. 6 може и да се махне, ако решите, че конкретно за нея не е ясно.
Емил Радев:
За мен т. 7 покрива и т. 6 и точно там, ако сме пропуснали нещо, казваме: „други длъжностни лица в кръга на техните правомощия, предоставени им със закон”. А то няма с какво друго да им се предоставят.
Мария Кьосева: експерт
Проблемът е в понятието „длъжностни лица”. Защото аз на прима виста се сетих, че има определение за длъжностно лице и там може да има такава категория, които да не попаднат и за да се застраховаме решихме да сложим тази отделна точка.
Юлиана Колева:
Сега се сещам за одиторите.
Янаки Стоилов:
Аз практически няма да взимам повече отношение, тъй като ние сме принципно против това разделяне на нивата на достъп, но в резултат на тези различни възможности, които се разписват, практическият резултат ще бъде търговията с информация от служителите на търговския регистър. Това ще бъде най-големият резултат от всички тези текстове, които създавате. Защото този, който няма достъп до делото, ще си потърси от съответното лице, което има тази информация и то неофициално ще му я предостави.
Мария Кьосева: експерт
Аз не коментирам достъпа само обяснявам каква беше целта на подобряване на редакцията и аргументите да се разделят.
Юлиана Колева:
В т. 2 е записано „адвокатите и адвокатските дружества”. Адвокатските дружества се състоят от адвокати, които са съдружници и управители. Обаче вътре има и сътрудници, примерно. Няма логика в „и адвокатските дружества”. Според мен, адвокатът е този, който е овластеният, който има публичната функция, а не адвокатското дружество.
Емил Радев:
Принципно законът дава право и на упълномощаване и на адвокатското дружество като цяло и поотделно на адвокатите и затова. Но това е без значение в случая. Така или иначе адвокатското дружество се състои от адвокати. Предлагам „адвокатските дружества” да отпаднат и да останат само „адвокатите”.
Янаки Стоилов:
Какви пречки се създават на самия търговец за достъп до неговото дело. Какво има да се урежда на този достъп?
Емил Радев:
Първо, това са документи, изхождащи от него. В случаи на съдебни спорове този достъп касае все пак да може да си вземе заверени преписи от представените в търговския регистър документи. Това се има предвид. Тъй като няма да може да влезе по електронен път до това дело, защото като го допуснем в системата в момента, то това е и проблемът на нашата система, системата ти дава общ допуск. Няма как да се види дали ти влизаш в делото на търговеца Х, У или Z. Няма начин да се проследи това нещо. С две думи, в момента, в който кажа: Да влизам си в собственото дело, в един момент мога да вляза в абсолютно всички други дела в търговския регистър. В момента няма начин това нещо да се разграничи.
Янаки Стоилов:
След като се създаде Агенцията, имаше нужда да навакса изоставането за регистрацията. Тя имаше един период, в който започна да скъсява сроковете. Сега от известен период, не се ангажирам да кажа колко е, отново има удължаване на сроковете за регистрация. Вместо да се решава този практически проблем, който засяга и пречи на търговците, вие сега започвате да правите три нова на достъп, три софтуера и още повече да се затлачи цялата тази работа. Вместо да се решава реалният икономически проблем, с някакви други юридически и организационни действия ще видите, че те ще започнат още по-бавно да действат.


Емил Радев:
Реалният юридически проблем става и от годишните финансови отчети, които стоят в момента необработени. Мисля, че са около 180 хиляди необработените, което е голямо натоварване за Агенцията, особено през летните месеци, когато влизаха по 20 и няколко хиляди на ден. Оттам тръгна това изоставане към настоящия момент. Ние в момента даваме някакви мерки, които ни дават възможности да отпадне част от това натоварване. Правим един график, с който даваме на Агенцията глътка въздух, за да не се струпват в последните дни и да не стават опашките, които станаха в края на месец юни.
Текстът в края е модифициран така, както Директивата ни показва, но за съжаление не можем да отсеем по-голяма част от годишните финансови отчети да не се предават. Съобразили сме се с Директивата.
Когато говорим за друг вид достъп и т.н. или за съхранение на личните данни, точно с оглед на това, че в момента ние сме в едно заварено положение. Три години на практика се сканираха фирмените дела, без да се отсяват личните данни така както можеха. Ние сме на едно заварено положение към настоящия момент. И ако Комисията за защита на личните данни излезе с едно становище по-миналата седмица като забрани на нотариусите да преснимат лични карти, на мобилните оператори да преснимат личните карти, всички тези лични карти обаче ги има свободно в търговския регистър в електронен вид. Тук този режим е най-евтиният и без пипане на софтуера. Ако имаме възможност да отделим няколко милиона повече и да направим такъв софтуер, че да може да се види кой е ровил в еди-кое си досие на търговеца и при злоупотреба да може да се проследи кой е ползвал тези данни за някакво престъпно посегателство към дадена фирма. Защото преди това, когато фирмените дела бяха на хартиен носител, за да вземеш едно копие, пишеш една молба, плащаш такса от 1.50 лв. и тази молба все още стои по фирмените дела и можеш да видиш кой и как е искал копие от документите. Докато след пререгистрацията на практика няма вече как ад се оставя следа кой на практика е изкарал документи. Говоря за документи, които не трябва да са там, а те са там.
Искра Фидосова:
Тук имаме спор дали да го приемем по този начин, както предлагат колегите или да приемем другия общ режим на регистриран достъп, който е в законопроекта.
Имаме проблем с регистъра и това е факт. Особено последните седмици валят обаждания отвсякъде и казват, че сте изостанали с повече от 45 дни до два месеца. Това така ли е?
Има множество несканирани и необработени документи.
И това, което каза г-н Стоилов, е прав, че ако в момента въведем каквото и да било при проблема, който сте допуснали да се създаде в регистъра и продължава да стои, ние рискуваме да стане още по-лошо след 5-6 месеца. Каквато и да направим, каквато и промяна да е необходима в софтуера, това изисква време. Ако приемем тази промяна, аз това не го виждам по-рано от 8-10 месеца, т.е. началото на 2012 г. Това достатъчен срок ли е, за да си приведете в съответствие изискванията на закона за всички тези преписки, които са в момента.
Защото на миналото заседание спорихме дали са три дни или са три плюс три, а в същото време на мен ми казват, че сте назад с 40-50 дни. Аз не мога да разбера тези три дни от какво значение са в момента, след като сме с 40-50 назад постоянно. Вярно ли е това, което се коментира за закъснението от 40-50 дни?
Виолета Николова:
Първо искам да кажа, че това положение е заварено от мен. Предприела съм редица мерки по отношение на преодоляването на закъсненията.
Към момента по актовете на съда произнасянето е незабавно.
По новите регистрации произнасянето е в 14-дневния срок.
Единственият проблем е по отношение на пререгистрациите. Там закъснението е 10 дни и то ще бъде преодоляно до края на месец февруари, т.е. остават още броени дни. (Убедени ли сте?) Да, убедена съм.
Бих искала да кажа, че при нас постъпват също много оплаквания и след проверки се оказва, че по подадените постановления има постановени откази. След което се подават нови заявления. Понякога се получават втори откази и чак на третото подадено заявление се получава вписване. И като се сметне всичко това прави 60 дни. Но това не е 60 дни за произнасяне, а това са 60 дни следствие на това, че съответното дружество не си е подало изрядно документите. Получава се отказ, подава наново документите, получава втори отказ и си смята всички тези дни и казва, че закъснението му е 60 дни. Но това, че не е подаден изряден пакет от документи, не е проблем на Агенцията.
Произнасянето по закон е 14 дни. И има още 10 дни закъснение. Т.е. не говорим за 60 дни. Закъснението е 10 дни в момента по отношение на пререгистрациите.
Павел Димитров:
Но това просто не е така. При мен последният случай е след 60 дни има отказ затова, че е липсвал някакъв документ. А документите се приемат по опис. Просто се използва това, за да се откаже и наново да се подават документите, което значи още 60 дни. В последния случай са 60 дни забавянето.
Виолета Николова:
Вие го смятате с отказите. Към края на годината действително имаше голямо забавяне и аз това не го отричам. Но към момента това е реалната ситуация, която вече казах.
Искра Фидосова:
Колкото повече го чета това, толкова повече си мисля, че докато не се оправят всички забатачени неща, каквото и да приемем е преливане от пусто в празно.
Виолета Николова:
Взети са абсолютно всички организационни мерки. Увеличен е щатът на длъжностните лица по регистрация. До края на месец февруари ще бъде преодоляно закъснението напълно.
Янаки Стоилов:
Това значи в понеделник, след два дни.
Виолета Николова:
Ще бъдем в 14-дневния срок, който е по закон.
Искра Фидосова:
Добре, тогава ще отложим гледането за по-другия четвъртък.
Янаки Стоилов:
Аз предлагам за днес с това да приключим.
Искра Фидосова:
Не, нека да изговорим нещата. Какво правим с § 3. Ние сме го приели, но сега ни се предлага нова редакция.
Виолета Николова:
Аз поддържам предложението на Министерството на правосъдието като вносител. Ние там предложихме служебен достъп, за който ние имаме готовност веднага да го внедрим. Това е нашата готовност към момента. Въвеждането на един регистриран достъп ще изисква доста средства и съответно необходимото време за това.
Емил Радев:
Във вашия законопроект също има регистриран достъп. Подготвили ли сте го това нещо?
Виолета Николова:
Само че чрез цифров сертификат.
Емил Радев:
Тук също е чрез цифров сертификат, само че с хиляди пъти по-малко субекти. Ако сте го подготвили другият?!
Виолета Николова:
Когато се стеснява кръгът на субектите за този регистриран достъп, това налага много сериозна промяна в системата, тъй като тази система трябва да разпознава качеството на всеки един субект, който ще получи този достъп. Докато това се отнася за всички, системата няма да има нужда от такова допълнително преработване.
Искра Фидосова:
А за служебния достъп как ги разпознавате?
Виолета Николова:
Издава се единствено цифров сертификат.
Искра Фидосова:
Нали е същото. Как разпознавате лицата със служебен достъп?
Виолета Николова:
Ще се издава този сертификат на съответната институция и ръководителят на институцията оттам нататък ще има ангажимента, за да не се налага всеки един магистрат да идва и да получава този цифров сертификат.
Емил Радев:
А физическото лице, което иска да влезе в регистъра, какво ще му издавате?
Виолета Николова:
Също ще получава такъв сертификат.
Емил Радев:
Ние говорим за няколко милиона физически лица, които могат да искат да получат такъв цифров сертификат, а говорим примерно, че ще поискат 2000 адвоката и 100 нотариуса такъв сертификат и вие казвате, че не можете на 2500 човека много трудно да го издадете, а на 5 милиона сте готови да ги издадете.
Виолета Николова:
Аз не казвам, че ще бъде много трудно. А казвам, че ще има нужда от сериозна преработка на системата.
Емил Радев:
Така или иначе вие ще трябва да ги разпознаете, защото ние сме заложили модела – идват на гишето ви, представят документ чрез нотариус и вие му давате цифров сертификат.
Искра Фидосова:
Софтуерът не трябва да ги разпознава. След като имат качеството на съдебен изпълнител, юрисконсулт, синдик и т.н. софтуерът не трябва да ги разпознава. Нали така?
Емил Радев:
Трябва да ги разпознае служителят, на който той представя документи и си иска сертификат. Ако той не може по документа да разпознае дали е адвокат или нотариус, това е вече една друга тема.
Искра Фидосова:
Защо смятате, че софтуерът трябва да разпознава кръга на тези лица по ал. 4? Какво общо има софтуера с разпознаването на тези лица, като наистина служителят е този, който като отиде на гишето и си представи съответния цифров сертификат, има достъп до системата. Като за всички трябва да е регистриран достъпът, се разбрахме, че това са няколко милиона.
Кажете колко милиона трябва да поискат този електронен сертификат. Кога тези няколко милиона ще получат този електронен сертификат по вашето предложение?
Моля да ми обясните какво трябва да направи едно лице, за да получи електронен достъп. Къде трябва да отиде и какви документи трябва да попълни или въобще какво трябва да направи по вашето предложение за промяна.
Виолета Николова:
Идва в Агенцията, представя документ за самоличност и получава сертифицирания достъп.
Искра Фидосова:
И това са колко пълнолетни български граждани, които могат да получат такъв сертифициран достъп? Кажете приблизително колко са. Кажете колко са в Република България. В момента имаше и преброяване и горе-долу се преброиха и не са по-малко от 2 милиона. Кога Агенцията ще успее да даде такъв електронен достъп на 2 милиона, което се опитвате един месец да ни обясните колко е важно, колко е правилно и как ще проработи регистърът. Аз не мога да разбера как ще проработи този регистър с това нещо.
Ивайло Тошев:
Аз искам да попитам какво ще представлява този сертификат?
Искра Фидосова:
Ще се регистрират 50 и тези 50 ще се продадат на още 500 и пак ще си влиза кой с какво си намери и кога си намери.
Емил Радев:
Точно целта беше длъжностни лица, които отговарят на изискванията, няма да тръгне примерно един нотариус да предоставя цифровия си сертификат на някой престъпник да извършва нещо, защото общо взето знаем, че носи отговорността. Докато при другия вид ще стане като със сим-картите. Да, в момента има регистрация и какво става. Един купува 200 сим карти и ги продава за 200 лв. на Н брой лица и даже не знае на кого са продадени. И когато стигнат органите на МВР до конкретния номер и видят на кой е, той казва: Аз преди две години го продадох на някой за 100 лв. Това става.
Затова тук дилемата е следната. Или прочистваме регистъра от личните данни и от това, което три години на практика влиза безконтролно вътре и по този начин нямаме въобще нужда от регистриран достъп. И ако това е възможно да се направи, защото нас ни уведомяват, че това е невъзможно чисто технически и това ще струва страшно много пари, тогава оттам нататък ние трябва да намерим някакъв баланс между защитата на личните данни, които така или иначе са вътре и то по най-грубия начин като копия от лични карти, като документи за собственост, като актове за брак и т.н., който никой не е селектирал преди да влязат в тази електронна база данни. (Защо не е слагано листче, с което да се закриват?) Защото те постъпват сканирани от съда така, както е документът, третиран с електронен подпис, за да няма манипулация. По същия начин директно се качва в търговския регистър. И това вече е направено. Ние говорим за терабайт (TB) информация, която е там. Оттук нататък ние въвеждаме режима и казваме: Който иска ще си заличава личните данни и ще подава документи. Но той ще действа оттук нататък. Ние знаем, че работещите търговци вече са се пререгистрирали. Факт е, че тези, които не са чакали крайния срок те вече са факт и това са точно работещите предприятия и тези, които имат имущество – имат какво да пазят от посегателство.
На кръглата маса, която проведохме през лятото на 2010 г. на нас ни беше казано, че не могат да се манипулират документи, третирани с електронен подпис, не могат да се заличават личните данни от тези документи и т.н. Технически не е възможно това да се направи.
Янаки Стоилов:
По-важно е колко ще струва, а не че технически не е възможно.
Емил Радев:
Там бяха представители на поддържащите регистъра организации и IT. Оттам нататък ние тръгнахме на вариант, след като не може да се прочисти от личните данни, защото ако може да се прочисти от личните данни, този въпрос става на практика безсмислен. Въпросът е, че те съществуват там. Това е единственият регистър, по който абсолютно безконтролно всеки дистанционно влиза и в електронен вид ги вижда тези лични данни, защото няма какво да ги пазим от мобилните оператори или да даваме направо на нотариуса да копира личната карта, като тази лична карта я има в търговския регистър на управителя или на собственика, или електронно копие от подписа му. Това е въпрос на доста средства. И въпросът или можем това да го направим, или оттам нататък трябва да има някакъв баланс между публичността и защитата на личните данни. Това е дилемата. Ако нямаше там лични данни, и то защитени лични данни, никой нямаше да тръгне да прави регистриран достъп, защото това нямаше да е нужно.
Янаки Стоилов:
Аз предлагам сега да отложим окончателното решение и да поискате от независим източник, а не от организациите, които работят в самия търговски регистър, технически как може да се извърши заличаването на тези данни и грубо колко би струвало, за да се водят по-нататък дискусии по кой път да се върви.
Емил Радев:
Чисто технически трябва да се подпомогне търговския регистър в момента, за да функционира навреме и правилно. Затова ние предприехме стъпките по най-евтиния и най-бързия начин по принцип да гледаме да защитим личните данни, които са там. Това е проблемът. Оттам нататък сложихме всички други механизми, които да облекчат работата на търговския регистър. Няма ги всички финансови отчети. Има график за прилагането им. Измамите с тези три дена и с другите разпоредби, които дават право да заличаваме лични данни и да стои някъде документът с личните данни, а да се вижда този със заличените лични данни. Ние стъпките занапред ги взимаме, за да работи нормални търговския регистър и да защитим това, което е ползвано години назад.
Искра Фидосова:
Къде и какво е разписано как точно на практика става лично по електронен път става въпросният регистриран достъп до регистъра. Какво трябва да направим сега, ако аз искам такъв достъп. Задължително ли трябва да се явя на гишето. То е само лично, нали така?
Виолета Николова:
Първоначално да.
Искра Фидосова:
Все пак питам, тъй като това е ваше предложение. Проблемът е голям в търговския регистър. Как си представяте всички тези хора – и търговци, и всякакви други, и медии и всеки български гражданин, за колко време вие ще ги обслужите тези хора на гише, за да им осигурите такъв регистриран достъп. Което означава да попълнят молба-заявление, да го обработите, след време ще им кажете да дойдат да си получат кода. Аз се чудя как при този хаос, който е в момента след това, което е предложено да се създаде още по-голям хаос в търговския регистър, защото трябва да регистрираме всички хора ,които сега ще искат право на достъп. Защото утре дори и журналистите, ако искат да бръкнат в регистъра, няма да могат, защото поименно ще трябва да отидат да се регистрират, да чакаш на опашки и да чакаш след това още един-два месеца да ти се обадят, за да отидеш да си вземеш електронния номер. И не само това – когато вече си регистриран и имаш достъп, пак на място трябва да подадеш молба, за да стои до конкретно дело.
Виолета Николова:
Нали аз казах, че всъщност този цифров сертификат ще бъде даван на институцията или на учреждението.
Искра Фидосова:
Оставете институцията, когато става въпрос за служебно. Питаме за кръга лица, които са извън служебните.
Виолета Николова:
Да, трябва да дойдат на място в Агенцията.
Искра Фидосова:
Да, разбрахме, че ще дойдат. Но тези най-малко 1 милион кога ще ги обслужите като дойдат. Представете си, че всички тези търговци искат да се регистрират, защото ще искат да гледат във фирменото дело на другия търговец. Колко регистрирани търговци имаме на територията на Република България в регистъра? Един милион. Хипотетично един милион търговци ще се юрнат веднага или поне тези, които работят, защото имат интерес от този достъп, за да видят какво има в досието на другия търговец. Медиите също няма да пропускат да искат регистрация, категорично. От другите, които работят и боравят с такива данни, ще има ли някой да пропусне? Не! Вече стават милион и половина. Сега кажете при милион и половина желаещи колко са гишетата в България на търговския регистър. Сега ще разделим тези милион и половина на 28 гишета. В същото време ще попитам тези служители кога ще оправят забавените преписки. Дали ще дават регистрация на тези хора или ще оправят това, което е забатачено. Колко служители има търговския регистър в цялата страна? (540) Сега ще разделим. Получават се 166 хиляди души на служба. Сега ще ги сметнем по колко се падат и на един служител. Колко време му трябва да един служител, за да обработи една преписка за регистрация.
Виолета Николова:
Г-жо Фидосова, аз искам само да кажа, че това е проект на Министерството на правосъдието и аз като второстепенен разпоредител на Министерството на правосъдието подкрепям този проект, защото се касае за един балансиран подход между защитата на личните данни и публичността. Казвам, че технически не е невъзможно да се осъществи.
Искра Фидосова:
Вижте какво се получава от сметката при този минимален брой хора. При 400 служители за цялата страна, при минимум брой желаещите да получат такава регистрация, под който не може да се падне и накрая разделих часовете на работни дни по 8 часа и се получава 137.5 работни дни. Това ако не се лъжа са 2/3 от работните дни в годината. През тези работни дни всички служители на агенцията ще трябва да правят само това. А кога ще оправят преписките на хората?
Аз мисля, че трябва да се седне и да се направи точна аритметика за какво иде реч. Вижте какво излезе от сметката на прима виста. Получава се нещо, което е абсурдно. Аз не мога да го разбера как ще стане това.
Янаки Стоилов:
Тъй като ще се оттегля, правя последно предложение.
Възложете на Търговския регистър и на Министерството на правосъдието да дадат една схема на приблизителните действия, които трябва да се извършат като средства, като време и като организация. Като ви дадат тази сметка с числата ще се види вече какво изисква законът. Иначе си правим някакви промени на око, които не виждаме как технологично ще се реализират.
Емил Радев:
Имаме директива 2009/101. Имаме Глава втора „Оповестяване”. В чл. 2 се казва, че държавите членки предприемат необходимите мерки, за да гарантират задължително оповестяване от дружествата най-малкото следните актове и данни. Никъде там не съществуват документите, които са вътре в самото дело. Всички данни ги има в търговския регистър това, което ще остане публично като база данни. Никъде в тази директива не се казва, че трябва да има достъп до документите, с които на практика се прави вписването.
Искра Фидосова:
Аз стигам категорично до мнението, че, ако не се върнем отначало, спешно не подготвите пълен анализ на това какво ще ни струва при този и този вариант, какво време ще изисква, ние не можем да решим проблема с регистъра. Видяхте една проста сметка какво показа. Грешен подход в това, което е записано, който не само че няма да работи, а ще доведе до още по-голям проблем. Ние искаме да помогнем, искаме регистърът да се отпуши и да заработи. Но това, което се предлага, е начин да се реши проблемът. Но въпросът е, че и да го приемем, то ще дойде след една година и за тази една година проблемът си стои и вместо да се отпуши , се запушва още повече. Това е хубаво, обаче още 8-10 месеца ще боксуваме по този начин.
Виолета Николова:
В такъв случай това, което аз мога да предложа, е да направим един анализ при двата варианта.
Емил Радев:
Да се даде и един трети анализ – как могат да се заличат личните данни от търговския регистър. Ако можем да ги заличим от търговския регистър, въобще няма да говорим за регистриран достъп. Първоизточникът е наличието на тези данни, а не защото някой иска да въведе регистриран достъп. Ако ги няма тези лични данни вътре, нямаме нужда от регистриран достъп до тези документи.
Искра Фидосова:
Нека този анализ, за който говорихме досега, да обхване и следните два въпроса: Колко ще са служебните лица, приблизително, колко време ще е необходимо за регистрацията и колко ще бъдат лицата, които ще трябва да получат регистриран достъп, ако приемем този вариант, който гласувахме по същество миналия път. Т.е. тези които са изброени тук и да предположим, че всички ще се регистрират, колко време ще е необходимо за тях, колко ще струва. Да се види колко са и регистрираните търговци, защото там предполагаме, че почти всички ще искат регистриран достъп. Логиката и идеята е, че те ще искат да си проверяват контрагента по определена сделка.
Виолета Николова:
Мисля, че това което се предлага е много разумно, само ще помоля за малко повече време предвид това, че следващата седмица е много кратка, а по-следващата седмица заедно с министър Попова и министър Дянков пътуваме за Португалия, за да можем да направим обективно този анализ. Срокът да бъде поне 20 март.
Искра Фидосова:
Добре, 20 март, но това значи, че на 18 март ще ни дадете този анализ, за да можем да си подготвим материалите и на 24 март да гледаме анализите в комисията и да продължим с второто четене на закона.
Колеги, моля сега да кажете и другите проблемни теми, за да можем наистина до 24 да приключим с този законопроект.
Въпроса за трите дена. Те имат смисъл като се оправят 40-те дена.
Юлиана Колева:
Защо сменяме модела на пререгистрация? Аз просто нямам обяснение защо заради няколко месеца, които остават до края на годината, сменяме модела на пререгистрация. Не мога да намеря логика в § 12. Преходните и заключителните разпоредби, § 4, ал. 2. Нито по-бързо ще бъде, нито по-рационално. Да не говорим, че съдилищата вече са разпуснали всичките си фирмени отделения и са останали критичен минимален брой хора, които да подпомагат регистъра. Те не могат да я свършат тази работа, която им се възлага с това изменение.
Искра Фидосова:
Това не е отношение нито към Вас, нито към институцията. Просто не бива да приемаме нещо, което няма да реши проблема. Напротив, ще го задълбочи.
Освен това, не трябва да създаваме в хората очаквания, че с тази промяна ще направим чудеса в търговския регистър. Ще минат 6 месеца, ще мине една година и батакът ще е същият. И тогава ще ни питат какво стана, защо нещата не се промениха. Дайте да правим така законите, че да решаваме проблемите. Бих казала, че така на сляпо закони не се правят. Трябва да имаш анализ на ситуацията, трябва да имаш анализ на очакванията и резултатите, които ще се получат след това. Трябва да имаш и финансова обосновка и чак тогава да се седне и да се прави текст.
В момента вече мога да кажа, че от всички варианти, които се предложиха, предложението на г-н Радев беше най-добро. Прави сте, че трябва да остане свободен достъп, но дайте да изчистим документите и личните данни. Казахте, че не може да стане. Защо да не може да стане? Дайте да видим колко ще струва, колко време ни трябва.
Юлиана Колева:
И дали наистина тези документи, които седят в делата, ако наистина тези документи са необходими с оглед базата данни на търговския регистър, нека да бъдат обявявани, както решаваме сега да обявяваме учредителните актове. А другите, които седят в делата, никакъв смисъл няма да се обявяват.
Искра Фидосова:
Този регистър или ще е публичен или няма да е публичен. Като ще е публичен, да се обяви.

Юлиана Колева:
Просто да се освободи регистърът от тези дела, които се товарят там без смисъл. Ако някой иска да изучава историята на дадено дружество ще отиде в съда и ще намери архивното дело.
Емил Радев:
За пререгистрацията трябва да си остане старият режим, защото за 6 месеца просто не е необходимо да се променя. Няма вече фирмени отделения в окръжните съдилища и ще трябва да правят организация за няколко месеца, което не си заслужава. Примерно имаме становище от Окръжен съд-Бургас, които казват, че това не могат да го направят в момента.
За ГФО, за съжаление, ограничаването на по-голяма степен от търговците, както смятахме и го предложихме, няма да успеем по този начин да го приемем. Проблемът е в Четвъртата директива на Съвета от 25 юли ......, където имахме спор за превода на чл. 47. Днес го изкарахме и в трите официални езика –английски, немски и френски, стиковахме и с Министерството на финансите промените в Закона за счетоводството. Ще намалим едноличните търговци, които не подлежат на одит, няма да подават финансови отчети. Говорим за неколкостотин хиляди.
Ще въведем графика, който предложи вносителят в лицето на Министерството на правосъдието за подаване на годишните финансови отчети, така че да се опитаме да избегнем струпванията, като разграничаваме през месец за различните дружества. Т.е. сроковете ще изтичат за различните дружества през един месец.
Имаме и намаляване на санкциите за неподаване на отчети. Смятаме, че са прекалено големи санкциите от 2000 лв., които за едноличен търговец, който е с нулев отчет и това, че е пропуснал да го подаде в срок и да му се налага санкция от 2000 лв. е жестоко наказание. Намалява се до 500 лв.
Също така предложението при пререгистриране да се подават от 2007 г. насам отчетите за едноличните търговци. Ние махаме това задължение. Съгласуван е текстът и с Бюджетната комисия и с Министерството на финансите.
Искра Фидосова:
Колеги, с това приключваме за днес по тази точка. Уточнихме какво трябва да се направи и на 24 март отново ще се върнем към този въпрос.
Закривам заседанието.



Председател:
Искра Фидосова