Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 72

Днес, 10.03.2011 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество” – Кирил Гератлиев, директор; от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Камен Кичев, заместник министър и Красимира Стоянова, директор на дирекция „Правна”; от Министерството на правосъдието – Даниела Машева и Христо Ангелов, заместник-министри, Елена Владимирова, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”, Биляна Гяурова, член на Управителния съвет на Националната асоциация на медиаторите, Валентина Станчева, адвокат; от Върховния административен съд – Георги Колев, председател и Веселина Тенева, съдия; от Административен съд София-област – Анелия Ананиева, председател.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. В момента имаме кворум от 15 души и можем да започнем по предварително раздадения ви дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на регионалното развитие и туризма на Румъния в качеството му на Съвместен управляващ орган, Министерството на регионалното развитие и благоустройството на България в качеството му на Национален орган, Министерството на икономиката, конкурентоспособността и търговския флот на Гърция в качеството му на Национален орган и Одиторската служба към Сметната палата на Румъния в качеството и на Одитен орган по изпълнението на Съвместна оперативна програма „Черноморски басейн 2007-2013 г.”, № 102-02-6, внесен от Министерски съвет на 02.03.2011 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за предоставяне на помощ за оздравяване на „Холдинг Български държавни железници” – ЕАД, № 102-01-10, внесен от Министерски съвет на 11.02.2011 г.
3. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медиацията, № 002-01-110, внесен от Министерски съвет на 21.12.2010 г. – водеща КПВ.
4. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс, № 002-01-77, внесен от Министерски съвет на 08.09.2010 г. – водеща КПВ.
По първа точка - Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на регионалното развитие и туризма на Румъния в качеството му на Съвместен управляващ орган, Министерството на регионалното развитие и благоустройството на България в качеството му на Национален орган, Министерството на икономиката, конкурентоспособността и търговския флот на Гърция в качеството му на Национален орган и Одиторската служба към Сметната палата на Румъния в качеството и на Одитен орган по изпълнението на Съвместна оперативна програма „Черноморски басейн 2007-2013 г.”, № 102-02-6, внесен от Министерски съвет на 02.03.2011 г.
От името на вносителите ще представи законопроекта г-н Кирил Гератлиев, директор на Главна дирекция „Управление на териториалното сътрудничество”. Заповядайте, г-н Гератлиев, да представите накратко мотивите.
Кирил Гератлиев:
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Меморандумът за разбирателство между отговорните министерства от България, Румъния и Гърция бе подготвен в календарната 2010 г. и подписан от българска страна на 22 октомври 2010 г. в София.
Съвместната оперативна програма е одобрена с Решение 7406 от 27 ноември 2008 г. на Европейската комисия. Три години по-късно са одобрени и първите проекти. Това се случи в края на м. февруари т.г. Общо са одобрени 19 проекта на 8138000 евро, от които 19 проекта български партньори участват в 17 от тях, което е един добър показател.
Програмата стартира с 10 страни – три държави членки – Румъния, Гърция България и една държава кандидат, а именно Турция и 6 държави партньори – Армения, Азербайджан, Грузия, Молдова, Русия и Украйна. Но от началото на 2011 г. две от тях, а именно Азербайджан и Русия прекратиха участието си. В тази връзка размерът на програмата остана 18863000 евро.
Поради поетия ангажимент от страна на България при подготовката на програмата на съфинансира българските партньори с 10% от размера на тяхното участие в програмата, което като сума представлява 750000 евро за 2011 и 2012 г. се налага именно ратификация на въпросния меморандум.
С това изчерпах своето изказване. Ако имате въпроси, съм готов да отговоря.
Искра Фидосова:
Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Извинявайте, къде в проекта са посочени тези 750000 евро, които вие цитирахте.
Кирил Гератлиев:
Не са посочени по простата причина, че те се определят в зависимост от броя български партньори, които са одобрени и ще бъдат финансирани от управляващия орган в Румъния. Тази цифра лавира в зависимост от одобрените български партньори. Тази година имаме 17 български партньора. Догодина може да имаме или по-малко или повече. Съответно 10% от общата стойност е число, което ние в момента не знаем. Затова всяка година изпращаме до Министерството на финансите финансова обосновка и съответно такава имаме за тази година. За следващото ще бъде ясно допълнително.
Любен Корнезов:
Аз ще подкрепя този законопроект, но лично се съмнявам дали трябва със закон да се ратифицира. Дълбоко се съмнявам. Ние всъщност не одобряваме тези 750000 евро, защото ги няма. Но да не се задълбаваме. След като ви е необходим такъв закон, да го направим.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване или въпроси към вносителите? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Меморандума за разбирателство между Министерството на регионалното развитие и туризма на Румъния в качеството му на Съвместен управляващ орган, Министерството на регионалното развитие и благоустройството на България в качеството му на Национален орган, Министерството на икономиката, конкурентоспособността и търговския флот на Гърция в качеството му на Национален орган и Одиторската служба към Сметната палата на Румъния в качеството и на Одитен орган по изпълнението на Съвместна оперативна програма „Черноморски басейн 2007-2013 г.”, № 102-02-6, внесен от Министерски съвет на 02.03.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за предоставяне на помощ за оздравяване на „Холдинг Български държавни железници” – ЕАД, № 102-01-10, внесен от Министерския съвет на 11.02.2011 г.
По тази точка присъстват от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Камен Кичев, заместник министър и Красимира Стоянова, директор на дирекция „Правна”.
Мотивите ще представи г-н Кичев. Заповядайте.
Камен Кичев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Уважаеми дами и господа, искам да се извиня от името на министър Цветков, който поради едно леко неразбиране със синдикатите по отношение на реформата в железниците, е зает в преговори със социалните партньори и затова аз съм тук, за да представя законопроекта.
Проектът на този закон е изготвен съвместно с Министерството на финансите и инициативата беше тяхна. Те са съвносители на този законопроект. Той регулира отпускането на мостово финансиране или временно финансиране на БДЖ. Идеята е посредством този закон да бъдат отпуснати чрез Българската банка за развитие 140 млн. лв. на БДЖ. С тези пари ще бъдат разплатени кредитори, доставчици и нужди на холдинга от типа належащи ремонти.
Разходването на тези 140 млн. лв. ще мине през Българската банка за развитие и ще се контролира лично от министър Дянков. Така е записано и в закона.
Паралелно с това финансиране, ние кандидатстваме за заем от Световната банка, за което имаме вече подписан меморандум и при добро стечение на обстоятелствата очакваме месец май на борда на директорите на Световната банка да бъде одобрен този заем. При одобряването на този заем ние очакваме държавата да получи първия транш от 80 млн. евро или малко по-малко от 160 млн. лв., които държавни пари (това е държавен заем) ще бъдат възстановени на Министерството на финансите по този начин. Впоследствие Министерството на финансите се ангажира да отпусне тези средства в БДЖ под формата на капитализация. Това е идеята на заема. Това е идеята на този закон.
Готов съм да отговарям на въпроси.
Искра Фидосова:
Благодаря. Преди да дам думата на колеги искам да внеса една яснота.
Този законопроект е разпределен на Комисията по правни въпроси по искане на председателя на Комисията по бюджет и финанси г-жа Менда Стоянова за разглеждане в частта Заключителни разпоредби по отношение на промените в Закона за обществените поръчки, които са предвидени. Няма никакви мотиви за тази промяна. Ние сме били водеща комисия при последната промяна на Закона за обществените поръчки и тук ще се изкажем юристите по отношение на този параграф. Но моля преди ние да започнем изказванията си по този параграф, моля вие да ни дадете мотиви за този параграф, тъй като липсват такива в мотивите на законопроекта.
Камен Кичев:
Давам думата на г-жа Красимира Стоянова, директор на дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Красимира Стоянова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Мотивите за предложеното изменение в Закона за обществените поръчки произтичат от предходните разпоредби на закона, които предвиждат средствата от централния бюджет да се предоставят от Българската банка за развитие.
Предвижда се също така да има споразумение, видно от чл. 1, ал. 3 от законопроекта, между Българската банка за развитие и министъра на финансите и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Получателят на средства – „Холдинг Български държавни железници” е възложител н Закона за обществените поръчки а обществени поръчки, т.е. секторен възложител по Закона за обществените поръчки. Дотолкова доколкото законът предвижда средствата да дойдат директно от Българската банка за развитие би следвало БДЖ да провежда процедура по Закона за обществените поръчки. В тази връзка счетохме за удачно да направим съответните изменения и в Закона за обществените поръчки, за да предвидим този случай сред случаите, в които Законът за обществените поръчки не се прилага. Използвахме аналогията, която вече съществува в Закона за държавния бюджет на Република България за 2011 г., където в § 84 от Преходните и заключителните разпоредби е направено аналогично изменение в Закона за обществените поръчки, което също касае предоставянето на заеми от Българската банка за развитие.
Това са мотивите, за да бъдат направени тези предложения за промяна в Закона за обществените поръчки.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Според мен, не е необходимо да има закон от юридическа и конституционна гледна точка. Става дума за 140 млн. лв. заем, дадени на едно юридическо лице, наречено Български държавни железници. Това е цялата работа. И целият закон има два члена.
Представете си друга структура ако иска отпускане на заеми. Ние ще се зарием от закони за заеми. Правим един прецедент, който отваря вратите така, че няма да можем после да ги затворим. Ако трябва да се иска от парламента одобрение на решение, даваме съгласие за сключване на някакъв заем за нещо. Тук дори заемът не е външен. Но закон да правим? То всеки ден се сключват заеми. Вие казахте за финансови операции, но това са финансови операции, за които може да се ползва законодателството, което вече имаме.
Дълбоко се съмнявам, че е необходим такъв закон. Не съм против тези 140 млн. лв. Знам тежкото състояние на БДЖ и всички го знаем. Страшно са необходими парите и може би няма да им стигнат, но не е необходим закон.
И още нещо. Правим Закон за БДЖ, а в Заключителните разпоредби с два параграфа допълваме и Закона за обществените поръчки.
Лично аз по тези причини ще се въздържа. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Корнезов. Други желаещи колеги за изказване. Г-н Кочев.
Камен Кичев:
Уважаеми народни представители, вие много правилно казахте, че става въпрос за прецедент. Да, наистина е прецедент, защото тези средства ще бъдат отпуснати от държавния бюджет на железниците без да бъдат възстановени. Тези средства се отпускат от всички данъкоплатци в държавата. Досега винаги заеми на БДЖ са били под формата на заем, който дружеството трябва да възстанови. В случая говорим за капитализация. Както споменах и в самото начало, идеята и предложението това да бъде под формата на закон, идва от Министерството на финансите. Аз съжалявам, че днес няма представител тук, за да защити и тяхната позиция.
Сега искам да дам думата на г-жа Стоянова, да сподели няколко думи от правна гледна точка.
Искра Фидосова:
Нека да зададем въпросите си и тогава г-жа Стоянова да вземе отношение. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Само още един уточняващ въпрос. Значи ли, че вие смятате за по-тежка промяната в Закона за бюджета, защото там също тази операция може да бъде предвидена в отделна разпоредба, тъй като това е специалният закон, който предвижда основанията за държавните разходи. И тъй като сигурно не ви се иска да направите промяна в Закона за бюджета, правим изменение и даже създаваме един нов закон, вместо едно перо от бюджета да бъде променено. Това е другата техника, която много по-бързо би отговорила на тази потребност.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Явно представителите на вносителите не разбират какво им говорим.
Първо, ясно е, че става въпрос за взаимоотношения между едно юридическо лице 100% държавно и друго юридическо лице – Българската банка за възстановяване и развитие. Няма никакъв проблем Министерският съвет да реши проблема с тези права на тираж на банката със свой акт. Не е необходимо Народното събрание. Законът за нормативните актове казва кои отношения се уреждат със закон. Тук всички въпроси нямат нормативен характер. Те са индивидуални. Не случайно сте се затруднили и сте питали. Това се решава от този министър, онова от онзи министър и министрите да се разберат. Но всичко това може да стане без да се приема такъв закон.
Единственото нещо, което може би има нужда от закон, това е въпросът за обществените поръчки. Направете един ЗИД на Закона за обществените поръчки, мотивирайте изменението и си го внесете. Ако това е проблемът, разбира се.
Но не може да има такъв закон за предоставяне на помощ.
Да не говорим затова, че Министерският съвет си има резерв. Този резерв се използва да различни случаи. Може да се сключи споразумение между финансите и банката.
Вижте какво пише в мотивите:
„Приоритет І: Повишаване доходите на българските граждани, растеж и модернициране на българската икономика. Ускорено изграждане, поддържане и модернизация на транспортната инфраструктура.”
„Нерде Ямбол- нерде Стамбул!” Какви са тези мотиви?
„Приоритет V. Подобряване на социалната сигурност на българските граждани....”.
Значи законопроектът е за изпълнение на някакви приоритети на правителствената програма. Нека изпълнява правителството тази програма, нека оздрави железницата, но няма законодателен проблем за решаване. Защото ако започнем с това, ще продължим с тук 50 млн., там – 50 млн. лв. Разберете, няма никаква съзнателна нужда за това нещо.
И по-нататък: „Мерките в плана за преструктуриране са насочени към:...” Какво общо има законодателното решение с мерките в плана?
Ако искате правителството да получи някакъв мандат, да си потърси решение на Народното събрание.
Текстовете, които тук са записани, с изключение това за закона, нямат нормативен характер. Те имат индивидуален характер. Това прилича повече на решение – на акт на изпълнителната власт, отколкото на закон. Законът се отнася за всички, а не поотделно за железницата, за еди-коя си банка, за един или друг министър. Това чудо няма съдържание за закон. Благодаря.
Искра Фидосова:
Аз призовах да се ограничим и да погледнем внимателно това, което се предлага в Заключителната разпоредба – промяна в Закона за обществените поръчки, което аз лично смятам, че е недопустимо. Ще чакам отговор на въпросите, които ще поставя, от колегата юрист по отношение на тази разпоредба.
Първо, има две директиви: Директива 18/2004 от 2004 г. и Директива 17, също от 2004 г., в които изрично, изчерпателно с императивна разпоредба са изброени случаите, в които е възможно да има изключение и да не се прилагат процедурите по Закона за обществените поръчки. Това е конкретен случай, за който създаваме закон.
Не може с такава разпоредба да променяме Закона за обществените поръчки. Недопустимо е да разширяваме този кръг, в който няма да прилагаме Закона за обществените поръчки.
Освен това, извинявайте, че ще го кажа, но това, което сте написали тук е една недомислица, защото така както сте написали текста, освен че разширявате приложното поле на закона, вие дори не сте ограничили по никакъв начин този текст.
Апелирам към колегите, ако гласуването на Комисията по правни въпроси е с подкрепа на законопроекта, най-малкото изрично в становището си Правната комисия да се произнесе за недопустимост на Заключителната разпоредба за промяна в Закона за обществените поръчки, поради пълно противоречие на двете директиви.
В тази връзка това, което ви предлагаме да се направи, тъй като работихме 2-3 дни по този въпрос, е да се направи една друга първа разпоредба, в която изрично да кажем, че при предоставянето на заема не се прилагат разпоредбите на Закона за обществените поръчки, но само и единствено в този конкретен случай, като изключение.
Тук нещата се предрешени. Очевидно няма да се прилага Законът за обществените поръчки, но не можете с такъв текст да променяте както ви хрумне Закона за обществените поръчки, и то да разширявате до такава степен приложното поле, че да противоречи на две директиви на Европейската общност. Затова питах в началото къде са мотивите за тази разпоредба, тъй като никъде в законопроекта нямате мотиви за това.
Красимира Стоянова:
Искам да се опитам да отговоря изчерпателно на въпросите.
Вероятно са възможни различни законодателни техники за решаването на поставения от нас въпрос. Вероятно е възможно ефектът да се постигне и със съответното изменение в Закона за бюджета за тази година. Изричното настояване на колегите от Министерството на финансите действително беше това да стане със закон, да стане с отделен закон.
По другите зададени от вас въпроси. Когато Европейската комисия се е произнесла за помощта, никъде в уведомлението не фигурира която и да е банка, нито пък Европейската комисия се е произнасяла коя ще бъде банката, чрез която ще се предоставят средствата. Това, което е казала в решението си Европейската комисия е, че тя дава право българската държава да предостави на посоченото дружество - „Холдинг Български държавни железници”, държавна помощ по две форми, които държавата избере: или държавен заем или държавно гарантиран заем.
Г-жо Председател, напълно съм съгласна с Вас по поставения въпрос за изменението в Закона за обществените поръчки. Ние сме наясно за текстовете и на двете директиви – 17 и 18 директива, и по-конкретно 17-та директива, която засяга БДЖ като секторен възложител. Така че направеното от Вас предложение приемаме като правилно и удачно.
Това, което ние използвахме като законодателна техника, е съществуващото към момента, а именно направеното изменение в Закона за държавния бюджет, който е направен по аналогичен начин. Затова подходихме така.
Защо е направена общо разпоредбата? Действително целта е била да е обща разпоредбата, т.е. ако последствие Европейската комисия одобри и друга помощ за Български държавни железници или за някое друго дружество, тъй като помощи за оздравяване могат да бъдат предоставяни не само за Български държавни железници.
Това ни бяха основните аргументи, основните мотиви.
Аз приемам напълно изложеното от Вас и предложения нов текст и изрично да запишем, че в този случай не се прилага Закона за обществените поръчки.
Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Аз се присъединявам към това, което казахте. Наистина трябва да се съсредоточим върху Заключителните разпоредби § 1.
Но ако трябва да търсим отговор и на останалите въпроси, би трябвало да има представител на Министерството на финансите. Това е първо.
Второ, в чл. 1 на внесения проект на закон в ал. 2 е казано как се предоставят, т.е. предоставят се на Българската банка за развитие като гаранционни депозити и т.н.
Ако приемем, че това е един закон, той наистина е специален по отношение на Закона за обществените поръчки, за да вкараме преходна разпоредба за изменение на ЗОП. С този закон, ако го приемем, той се явява специален по отношение на ЗОП.
Ако търсим отговор не на Преходните и заключителните, би трябвало да има представители на Министерството на финансите.
В крайна сметка ние не сме водеща комисия и предлагам да се съсредоточим върху Заключителната разпоредба.
Искра Фидосова:
Колеги, водеща е Комисията по бюджет и финанси. По отношение на финансовите въпроси, аз смятам, че трябва да се обсъждат в тази комисия. Нашата работа е да разгледаме Заключителната разпоредба.
Министерството на финансите има становище, което казва:
„В отговор на ваше писмо под горния номер, с което ни изпращате проект за съвместен доклад по Закона за предоставяне на помощ за оздравяване на „Холдинг Български държавни железници”, по наше мнение текстът по абзац 1 от последната страница на доклада не кореспондира с параметрите към т. 3.2. от доклада и в този смисъл същият следва да се прецизира.
Предлагаме в проекта на закона в ал. 4 на чл. 1 да добие редакцията, която е предложена първоначално при изготвянето на проекта от експертите на Министерството на финансите, а именно ал. 4 да звучи по следния начин:
„(4) Заемът да се използва за погасяване на задължения към финансова институция.”
Това е становището на Министерството на финансите.
Янаки Стоилов:
Сигурно искат да подкрепим с този текст и заемът от Световната банка, което, според мен, е по-опасното действие от този закон. Защото стачката е по тези именно събития, които предстоят.
Г-жо Председател, ние нямаме възражения срещу това бюджетът да подпомогне Български държавни железници с тази сума. Това да е много ясно. Но опасностите идват от това, че този закон след това ще се върже със сключването на онзи заем, по който ще дойдат заробващите условия за железниците и допълнителните икономически и социални последици, които ще дойдат от тях.
Камен Кичев:
Ако може да внеса само няколко уточнение.
По отношение на Комисията по бюджет и финанси. Днес в 15:00 ч. Бяхме на заседание на тази комисия и законът беше одобрен. Преди около половин час на заседанието на комисията по бюджет и финанси беше Владимир Горанов от Министерството на финансите, който отговори на въпросите. Но там не се зададе въпросът защо е необходимо това да бъде закон.
По отношение на това защо не са плащани средства през 2010 г., защото са подписани договори, които не са финансово осигурени, в Български държавни железници.
Искра Фидосова:
Колеги, моля финансовите въпроси да ги оставим за зала, тъй като това е в компетентността на Комисията по бюджет и финанси.
По отношение на Закона за обществените поръчки се уточнихме. Така не може да остане. По тази тема разговаряхме и с водещата комисия. Ако ще се приема, след като е подкрепено вече на водещата Комисия, задължително промяна в § 1 на Заключителни разпоредби. Вие го приемате?
Камен Кичев:
Да, приемаме го.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване, въпроси? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за предоставяне на помощ за оздравяване на „Холдинг Български държавни железници” – ЕАД, № 102-01-10, внесен от Министерския съвет на 11.02.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Девет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Петима „въздържали се”.
Подкрепяме за първо гласуване с изричното указание за ЗОП, което ще го получите писмено.
По трета точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медиацията, № 002-01-110, внесен от Министерски съвет на 21.12.2010 г.
Всички сте получили доклада за второ четене? Предложенията за редакции ги има в доклада. Кворумът вече е 18.
Започваме по доклада.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за медиацията.”
По наименованието на закона предложения има ли? Няма. Подлагам на гласуване наименованието на закона. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Един „въздържал се”
§ 1. Има предложение на н.пр. Емил Радев и Искра Фидосова § 1 да се измени така:
„§ 1. В чл. 3, ал.1 накрая се поставя запетая и се добавя „включително и когато са презгранични”.
Многократно сме го коментирали проблема с презграничните случаи и спорове.
Други постъпили предложения няма.
Има предложение за редакция на комисията, като предлагаме комисията да подкрепи по принцип текста на вносителя, да подкрепи постъпилото предложение на н.пр. Радев и Фидосова между първо и второ четене и да приемем § 1 със следната редакция:
„§ 1. В чл. 3, ал.1 накрая се поставя запетая и се добавя „включително и когато са презгранични”.
Желаещи за изказване, възражения? Няма.
Гласуваме предложената редакция на § 1. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 2. Също има постъпило предложение от н.пр. Емил Радев и Искра Фидосова. Това е също подробно коментиран въпрос на първо четене. Предложението е за създаване на нова т. 2.
„2. Създава се ал. 2.
(2) Медиаторът не може да бъде разпитван като свидетел за обстоятелства, които са му доверени от участниците и имат значение за решаването на спора – предмет на медиацията, освен изричното съгласие на участника, който му ги е доверил.”
И досегашната т. 2 става т. 3.
Предлагаме да бъде подкрепено по принцип и предложението на вносителя и да се приеме текстът със следната редакция, като редакция на Комисията за § 2.
„§ 2. В чл. 7 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1
2. Създават се ал. 2 и 3:
(2) Медиаторът не може да бъде разпитван като свидетел за обстоятелства, които са му доверени от участниците и имат значение за решаването на спора – предмет на медиацията, освен с изричното съгласие на участника, който му ги е доверил.
(3) Изключение от поверителния характер на медиацията се допуска в случаите, когато:
1. това е необходимо по съображения, свързани със защитата на обществения ред, трябва да се осигури закрилата на интересите на деца или да се предотврати посегателство над физическата или психическата неприкосновеност на определено лице, или
2. разкриването на съдържанието на споразумението, постигнато в резултат на медиация, е необходимо за прилагането и изпълнението на същото споразумение.”
Желаещи за изказване? Г-н Корнезови след това г-н Казак.
Любен Корнезов:
Да си призная, трудно се ориентирах, защото по вносител това е § 3, ал. 5, която казва:
„(5) Медиаторът не може да бъде разпитван като свидетел за обстоятелства, които са му доверени от участниците и имат значение за решаването на спора – предмет на медиацията, освен с изричното съгласие на участника, който му ги е доверил.”
Реплика:
Те са обединени.
Любен Корнезов:
Какво ги правите? Обединявате ли ги § 2 и § 3? По вносител това е § 3. А след това г-н Радев и г-жа Фидосова казват § 3 да отпадне. Не третирате ли една и съща материя?
Емил Радев:
Третираме. В чл. 7 е поверителност и смятаме, че там е систематичното място, където са права и задължения и т.н.
Любен Корнезов:
И затова тази материя я вкарвате горе, а не както е по вносител долу.
И още едно изречение в тази насока. Стои проблемът може ли медиаторът да бъде свидетел? Това е основното.
Няма какво да си приказваме тук, че свидетелството е задължение – всеки гражданин е длъжен да свидетелства и т.н. Защото медиаторът не е съдия. Той е един обикновен гражданин и нищо повече.
И още нещо. Трябва със съгласието на участника. Винаги има двама участника. Нали е така. Ще искаме ли и на двамата, ако медиаторът...? Защото единият участник може пред медиатора (извинявайте за неакадемичния израз) да натопи противната страна или какво е вършил. Да го набеди и той ще каже: Да, съгласен съм.
Така че лично за мен ще сгрешим, ако кажем, че медиаторът не може да бъде свидетел.
Янаки Стоилов:
Да, но трябва да се раздели наказателният от гражданския процес, защото той няма отношение към наказателния процес.
Любен Корнезов:
Медиация има в наказателното право. Цяла монография има по въпроса.
Даниела Машева:
Има споразумение, но то е отделна диференцирана процедура и не се счита за медиация. Тя се постига от правораздавателните органи.
Четин Казак:
Според мен, проф. Корнезов е напълно прав и наистина трябва да се уточнят категориите и категоризацията и класацията, ако щете, по степен на обществена важност и защита на обществени интереси.
Вярно е, че медиацията трябва да се стимулира и да се поощрява медиацията като по-евтин и по-бърз способ за решаване на споровете. Но от едната крайност в другата – да изключваме медиаторът от задълженията на всяко едно физическо лице да свидетелства в съдебен процес, независимо дали е наказателен и граждански, за мен не може даден гражданин „Х”, па бил той медиатор, да се яви пред съда по дадено дело да бъде призован като свидетел и той да каже: Аз няма да свидетелствам, тъй като съм медиатор. Особено ако обстоятелствата, които са му известни, са от важност за решаването на конкретното дело, било то наказателно, било то гражданско. Фактът, че медиацията е изключена от наказателния процес, не пречи в едно наказателно производство, в един наказателен процес в съдебна фаза или в досъседебна фаза да има потребност от свидетелствата на медиатора за обстоятелства, които са свързани включително и с наказателното дело. Но дори и извън наказателния процес ми се струва прекалено медиаторът да бъде защитен, т.е. да бъде издигнат в ранг той ад откаже на съда да свидетелства. В защита на какъв обществен интерес той ще откаже да свидетелства.
Искра Фидосова:
Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Първо, дайте да правим разграничение в кой процес не може да свидетелства.
В ал. 3 казваме, че „това е необходимо по съображения, свързани със защитата на обществения ред” – там е изключение. С две думи поверителността отпада. С две думи в един наказателен процес ще свидетелства. Оттам нататък става казуса може ли един адвокат да свидетелства срещу клиента си, примерно. Това го имаме като прецедент в нашето право.
Янаки Стоилов:
Обществен ред е категория в гражданското право.
Емил Радев:
Поверителността на характера става въпрос, примерно, в един граждански процес да не може медиаторът все пак да свидетелства, защото и адвокатът няма право и да бъде принуждаван да свидетелства за обстоятелства, доверени му от клиента във връзка с даденото правоотношение.
Любен Корнезов:
Медиаторът може да бъде и неграмотен човек.
Емил Радев:
На медиатора му се предоставя една информация, която страните предоставят с цел да се споразумеят, а не след това да се използва в процеса в ущърб на едната или на другата страна.
Искра Фидосова:
Гяурова, заповядайте.
Биляна Гяурова:
Само няколко уточнения. Абсолютно правилно е това, което каза г-н Радев. Искам да ви обърна внимание, че в чл. 166, ал. 1 от ГПК е въздигнато, че медиаторът може да откаже да свидетелства. Така че това го има и ако по някакъв начин.
Реплика:
Тогава защо се записва тук.
Биляна Гяурова:
Изискване на директивата е да бъде транспонирано в Закона за медиацията и затова. Иначе, ако минем на обратния вариант, ще се опорочи изцяло самата процедура на медиацията, тъй като един от основните принципи е поверителността. Всъщност по този начин се посочват изключенията в директивата.
Искра Фидосова:
В Директивата в чл. 7.
„Поверителен характер на медиацията.
Предвид обстоятелството, че медиацията следва да се провежда при условията на поверителност, държавите-членки гарантират, че освен ако страните не са договорили друго, нито медиаторите, нито лицата, участващи в провеждането на процедурата по медиация, са длъжни да дават свидетелски показания в хода на граждански, търговски, съдебни производства или арбитраж относно информация, произтичаща или свързана с процедура по медиация.
Има и две изключения:
„Когато това е необходимо поради първостепенни съображения, свързани с обществения ред на съответната държава-членка и
Когато разкриването на съдържанието на споразумението, постигнато в резултат на медиация е необходимо за прилагането или изпълнението на същото споразумение.
Т. 2 на чл. 7.
„2. Никоя от разпоредбите не възпрепятства държавите-членки да прилагат по-строги мерки за защита на поверителния характер на медиацията.”
Това е по директивата.
Четин Казак:
Не сте я транспонирали съвсем правилно. Там изрично е упоменато кои видове процеси. Но наказателният процес не е упоменат в директивата.
Даниела Машева:
Директивата не касае приложение в наказателния процес.
Четин Казак:
Вие не сте го написали в изключенията. Там изрично е казано в кои, а вие не сте го упоменали. И това може да се тълкува – и за обществения ред, и в обществен интерес. Медиаторът ще каже в наказателния процес: Аз не виждам връзка с обществения ред и за какво трябва да свидетелствам. Тук трябва да се упоменат изрично изключенията за наказателния процес.
Даниела Машева:
По принцип в момента нямаме приложение на медиация изобщо в наказателния процес. Нямаме приложение в наказателния процес на процедура по медиация. Може би този въпрос следва да бъде решен.
Искра Фидосова:
Става въпрос за чл. 3, ал. 2.
Г-жо Машева, това, което се опитват да ви кажат колегите е да прочетете редакцията, действащата, на чл. 3, ал. 2 от закона, където се казва, че медиация се провежда и в случаите предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс.
Даниела Машева:
В НПК няма такива предвидени случаи.
Искра Фидосова:
Добре, като няма предвидени, тогава или трябва да махнем ал. 2, или трябва да кажем по-надолу, че става въпрос само за тия случаи с изключение на наказателните.
Янаки Стоилов:
Трябва да се каже, защото вносителите и това като чели не разбират, че обстоятелства, които са му станали известни в рамките на медиацията, могат като факти да имат отношение към наказателния процес. Не че има медиация в наказателния процес, а че тези обстоятелства могат да имат отношение към доказване на факти, свързани с престъпление.
Искра Фидосова:
Ал. 2 на чл. 3 е действаща и е приета 2006 г. и е в сила от 24 октомври.
Реплика:
Тогава да отпадне този текст.
Искра Фидосова:
Тя не може да отпадне, защото има такъв текст в директивата, който трябва да бъде транспониран в нашето право. За да не махаме този текст, който трябва да остане, трябва да се оправи проблемът с чл. 3, ал. 2 или трябва да се допише. Може би трябва да се допише.
Валентина Станчева:
С приемането на Закона за медиацията въпросът с чл. 3, където сме въздигнали, че медиация може да се провежда и в наказателния процес, то беше като една диспозиция - възможност да се приема в специалните закони впоследствие. Ние сега имаме споразумение, но това споразумение не е по смисъла на медиацията. Това е споразумение между прокурор и адвоката на лицето, което е извършило престъплението. В случая говорим, че тази диспозитивна норма ми се струва, че имаме предложения, дадени в предишния парламент, да се приемат норми, които да дават възможност за прилагане на медиация в Наказателно-процесуалния кодекс.
Янаки Стоилов:
Вие не чухте или не разбрахте възражението ни. Защото Вие не отговаряте на това възражение.
Валентина Станчева:
Аз ви предлагам да направим редакция на § 2, като уточним там за какви свидетелски показания става въпрос. И концептуално ми се струва, че текстът, който е предложен между първо и второ четене, не знам от кого, е добър. Просто трябва да уточним:
„(2) Медиаторът не може да бъде разпитван като свидетел за обстоятелства в гражданско-правни спорове...”.
Така да го уточним. Т.е. там да се вкара.
Искра Фидосова:
Нали това обясняваме. Или трябва да се уточни тук или трябва да махнем ал. 2.
Валентина Станчева:
Взимам думата, за да кажа. Добре е да остане диспозицията отпред, за да може да действаме по-нататък с Наказателно-процесуалния кодекс.
Искра Фидосова:
Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Едно предложение. В чл. 7, ал. 3 новата, може би в т. 1 да добавим:
„(3) Изключение от поверителния характер на медиацията се допуска в случаите, когато:
1. това е необходимо по съображения, за нуждите на наказателния процес, свързани със защитата на обществения ред,” и текстът продължава.
Така на практика ясно казваме, че когато има срещу даденото лице наказателно преследване и то е дало някакви данни в медиацията, за да може медиаторът за тези престъпни обстоятелства да свидетелства.
Така, г-н Казак, смятам, че става абсолютно наясно и хем сме транспонирали директивата, хем става ясно, че може и в наказателния процес.
Искра Фидосова:
Г-н Радев, моля да повторите редакцията, която предлагате:
Емил Радев:
В т. 1 добавяме:
„1. това е необходимо по съображения във връзка с наказателния процес или свързани със защитата на обществения ред, или трябва да се осигури закрилата на интересите на деца” и текстът продължава.
Т.е. изброяваме за всеки конкретен случай.
Искра Фидосова:
Чета:
„1. това е необходимо по съображения, за нуждите на наказателния процес или свързани със защитата на обществения ред, или трябва да се осигури закрилата на интересите на деца” и надолу продължава текстът.
Какво ще каже референтът по закона.
Реплика: За мен е излишно.
Искра Фидосова:
Министерството на правосъдието съгласно ли е с тази редакция? (Да.)
Любен Корнезов:
Въобще целият закон е излишен.
Даниела Машева:
Имаме обявена наказателна процедура от Европейската комисия.
Искра Фидосова:
Колеги, гласуваме.
Подлагам на гласуване предложението по § 2 на н.пр. Емил Радев и Искра Фидосова. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Приемаме по принцип и предложението на вносителя и подкрепяме редакцията на Комисията за § 2 с редакционната добавка, направена от колегата Радев в т. 1 след „това е необходимо по съображения” да се добави „за нуждите на наказателния процес или” и надолу текстът се запазва.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Един „въздържал се”.
Продължаваме с § 3. Предложения на н.пр. Любен Корнезов и на н.пр. Емил Радев и Фидосова за отпадане на § 3.
Предложение на н.пр. Ивайло Тошев и Даниела Миткова за създаване на нова ал. 7 в § 3.
Желаещи за изказване? Г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Всъщност в § 2 вече уредихме въпроса за свидетелите. Остана въпросът в ал. 2, която ни се предлага, че „медиаторът е задължен да подписва декларация за безпристрастност за всяка процедура, за която е определен.”
Т.е. за всяка процедура трябва да подписва декларация. И като я подпише, къде ще я държи? В чекмеджето си.
Съдията да не би да подписва декларация, че е безпристрастен.
Разбира се, че ако страната няма доверие в медиатора, взима си шапката и си отива. С нищо не може да ме задължи. Той ще бъде медиатор докато има съгласие между страните. Т.е. докато има доверие. Без никакви декларации. Всеки от нас тук е бил медиатор между впрочем. В живота е така. Нали сме сдобрявали хора, нали нас са ни сдобрявали. Затова предлагам, както и вие предлагате, да отпадне целия текст, тъй като вече е уреден въпросът за свидетелите и второ, абсолютно безсмислена е тази декларация.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Корнезов. За самата декларация, като стигнем до § 5а, тогава да я коментираме, за да вървим по хронологията. (Хубаво, но тя е дадена тук.) Да, тя е дадена, но ние казваме, че не я подкрепяме. И Вашето предложение, и нашето е такова, но моля да обърнем внимание сега на предложението на колегите Тошев и Миткова, което аз подкрепям.
Дадено ни е и предложение за редакция на това предложение:
„Създава се нова ал. 7:
(7) Не може да е медиатор в отделна процедура лице:
1. което е страна по спора, предмет на медиацията или заедно с някоя от страните по спора е субект на спорното или свързано с него правоотношение.
2. което е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватоство до трета степен на някоя от страните или на неин представител.
3. което живее в фактическо съпружеско съжителство със страна по спора, предмет на медиацията или с неин представител.
4. което е било представител, съответно пълномощник на страна по спора, предмет на медиацията.
5. относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговата безпристрастност.”
Г-н Гошев, заповядайте.
Ивайло Тошев:
Г-жо Председател, тъй като в нашето предложение има и т. 1, но смятам, че вече я уточнихме и за да не я разглеждаме, оттегляме т. 1. Т.е. т. 1 от нашето предложение отпада и остава само предложението за създаване на нова ал. 7.
Искра Фидосова:
Не е необходимо да оттегляте т. 1. Това е прието по принцип и е на друго систематично място.
По другите предложения вече уточнихме. Имате думата по предложението на н.пр. Тошев и Миткова.
Аз моля да бъде подкрепено предложението за ал. 7, тъй като изразих мнение и на първо четене, че това е закон, в който няма изрично, с императивна уредба записани случаите, в които в конкретна процедура по медиация едно лице не може да бъде медиатор и смятам, че такива изисквания трябва да има и подкрепям предложението на колегите.
Г-н Корнезов, заповядайте.

Любен Корнезов:
Смятам, че е излишна ал. 7. Чл. 10 ни казва кога един медиатор не може да бъде медиатор и не създава проблеми.
Искра Фидосова:
В чл. 10 говори кога изобщо не може да бъде. А тук говорим за конкретната процедура.
Любен Корнезов:
Не може да бъде роднина, който е до четвърта степен. Добре. Мъж и жена се скарат. Трябва да се сдобрят. Това е задачата на медиатора. Кой ще отиде? Обикновено най-близкият – първи братовчед, лелята, булата, ще отиде да ги сдобрява. Това е медиацията. Не можете ли да го разберете това. Щом двете страни имат доверие в медиатора, той може да бъде медиатор. Никакво значение дали е комшия, спи или не спи, кой с кого спи. При фактическото съжителство какъв е роднината. Докато няма доверие, не може да има и медиация.
Емил Радев:
Така е, г-н Корнезов. Но в един търговски спор, при положение, че медиаторът е роднина на една от страните, да заблуди другата и да го подведе да подпише споразумение. Стават такива неща житейски.
Искра Фидосова:
Г-жа Станчева.
Валентина Станчева:
Изцяло искам да се съглася с г-н Корнезов. Медиацията е професия, която е на репутацията. Ако аз имам доверие на определено лице, не се интересувам в какви роднински взаимоотношения е с другата страна. След като съм му доверил да ми разглежда моя спор, не се интересувам в какви връзки е с другата страна. Ако ние тръгнем да прилагаме съвсем скрупулюзно нашите доктриални задължения в тези случаи, те са просто неприложими в случая. За човек, който сме въздигнали, няма ценз при медиацията, няма възрастов, няма образователен, както казвате Вие. Т.е. това е професия на човек, на който ние се доверяваме. Не е необходимо да го ограничаваме. Значи ние го стесняваме в момента. Стесняваме обхвата на закона. Разбирате ли?
Искра Фидосова:
Г-н Ивайло Тошев и след това г-н Казак.
Ивайло Тошев:
Аз искам да попитам, когато се разглежда едно дело от съдия или когато се прехвърля един имот при нотариус, да не би да не сме му се доверили, за да изберем. В законите има разпоредби, които ограничават възможността едно лице да разглежда даден правен спор, един нотариус да удостоверява подписи за някоя сделка, която се извършва при него. Считам, че тук няма накърняване на някакви права.
Любен Корнезов:
Мога да направя отвод даже да нямам никакви роднински връзки. Винаги мога да му направя отвод. Тук не е въпрос до отвод на медиатор. Просто няма да отида при него и толкоз. Даже в началото мога да му имам доверие, а впоследствие да се случи нещо и си оттеглям мнението и казвам довиждане. И нищо не може да ми направи.
Четин Казак:
Г-жо Председател, аз мисля, че сегашната ал. 3 е напълно достатъчна. Медиаторът се оттегля от процедурата при възникване на обстоятелства, които биха породили съмнение в неговата независимост, безпристрастност и неутралност.”
Да, когато се окаже, че медиаторът е роднина до четвърта степен включително с някоя от страните, той трябва да се оттегли.
Искра Фидосова:
Друг желаещ за изказване? Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Понякога точно наличието на специални, близки отношения е предпоставка за медиация. Защото тези лица няма да си доверят обстоятелства, които имат личен или прекалено частен имуществен характер на някое трето външно лице. Точно с това се ограничава приложното поле.
Христо Бисеров:
Бих могъл да дам идея за конкретен текст. Би могло поводът да е следният. Тези условия да са пречка, но да не са пречка, ако страните знаят за тяхното съществуване. Имаме едни гаранции, че ако страната не знае, медиаторът е този, който е длъжен предприеме действия да уведоми страната по този начин и хем, ако страната знае, да не е пречка. Т.е. този подход би могъл да бъде решение на въпроса. Защото ако страната научи след пет месеца, какво става.
Ивайло Тошев:
Не го прилагаме само за някои семейни отношения, а и за търговски дела.
Искра Фидосова:
Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Ал. 3 на чл. 10 тя вменява някакви задължения на медиатора да се оттегли, ако възникнат обстоятелства, които биха породили съмнения – въпрос на преценка на медиатора. Но, ако не се оттегли. Преценява медиаторът, че тези обстоятелства не биха породили съмнения. В същото време, при тези условия, ако страните се съгласят да продължи медиатора, те са се съгласили. Но ако пък те поискат той да се отведе, той е длъжен да се отведе. Понеже е съчетано с ал. 3. Има го в ал. 3, но не е ясно. Това, което предлага г-н Бисеров, можем да го съчетаем. Да ги уведоми, и ако те се съгласят, да си продължи.
Искра Фидосова:
Аз също мисля, че е разумно това, което той предлага.
Г-н Лазаров, но тогава трябва да погледнем и новия § 5а, където имаме задължение за подаване на декларация от медиатора, там трябва да включим, ако приемаме предложението за създаване на нова ал. 7 в чл. 10, в тази декларация освен че трябва да декларират безпристрастно за процедурата, трябва да има и едно изречение, което да казва, че трябва да го съобщи и ако страните са съгласни, това няма пречка. Ако не са съгласни, тогава друг медиатор.
Четин Казак:
Г-жо Председател, в чл. 13 от действащия закон има задължение на медиатора да посочи всички обстоятелства, които могат да породят в страните основателни съмнения относно неговата безпристрастност и неутралност, включително и всички тези обстоятелства, свързано с роднинство. Ето защо е излишно.
Искра Фидосова:
Г-н Казак, никъде в закона не се казва какви са тези обстоятелства, които могат да доведат до безпристрастност и неутралност. Това, което се опитва да ни се вмени, че в наредбата, която е подзаконов нормативен акт, пишело нещо, не е вярно. В наредбата пише следното нещо:
В членове от 27 до 33 пише няколко неща, които трябва да спази медиаторът, има право, няма право и какво е длъжен да направи. Но за конкретната процедура никъде и аз смятам, че е редно в закон да се каже и затова казвам и продължавам да подкрепям категорично двамата колеги, че трябва да има императивни разпоредби. Не знам дали трябва да бъдат предложените пет точки или да останат само две точки или три точки, но, разберете, трябва да има такива правила. Това е моето разбиране. Това е разбирането и на колегите. Аз не разбирам какъв е проблемът да се изчисти, да се види дали пет трябва да останат, дали да бъдат три или две, дали седем – не знам.
При декларацията също трябва да се пипне.
Христо Бисеров:
При медиаторът до четвърта или трета степен досега не е пречка. Но законът като каже, че е пречка, той е длъжен да се съобрази със закона.
Искра Фидосова:
Тогава се знае и той е длъжен да го декларира. Като законът не казва нищо, медиаторът как да прецени какво трябва да декларира и какво не. Пишем закони, които след това не могат да се прилагат години наред.
Димитър Лазаров:
Г-жо Председател, да останат петте точки, така както са изброени, но те да са задължителните обстоятелства, за които той е длъжен да уведоми, да декларира, а те да си преценят. А не да бъде категорична забраната за медиация.
Искра Фидосова:
Г-жа Машева.
Даниела Машева:
Считам, че с така направените предложения за изключения ще влезем в противоречие с чл. 3, буква „б” от директивата, която дава определение на медиатор. Казва:
„Медиатор означава трето лице, което е помолено да осъществи медиация по ефективен, безпристрастен и компетентен начин, независимо от наименованието или професията на това лице в съответната държава-членка и от начина по който третото лице е посочено или от него е поискано да осъществи медиация.”
Никъде в директивата нямаме подобни изключения.
Искра Фидосова:
Г-жо Машева, нали говорим точно за безпристрастност. Ние създаваме критерии за безпристрастност. Точно спазваме директивата. Къде са ви критериите в закона за безпристрастност. Как да разбере мадиаторът какво трябва да декларира пред страните, като императивно законът нищо не изисква. Примерно, ако аз съм медиатор, ще преценя, че ако живея на съпружески начала с г-н Ципов, не е основание за пристрастност. Нарушавам ли директивата и закона?
Даниела Машева:
Това е почти неприложимо. Защото какво ще декларира, че не живее на съпружески начала.
Димитър Лазаров:
Г-жо Машева, аз мисля, че ние горе-долу се обединихме върху подхода, който категорично не противоречи на директивата, да уведоми лицата, а те да си преценят. (Това се покрива с директивата.) Не се покрива, защото там са едни много разтегливи понятия, които ние оставяме на преценка на медиатора. Примерно, той може да прецени, тъй като е трети или четвърти братовчед, че ще бъде безпристрастен, защото не го е виждал от 15 години, а другата страна е един негов приятел, с който си пият всеки ден ракията. По едното обстоятелство да е пристрастен, а по другото – да не е. Като пречи да уведоми страните за тези обстоятелства, които са изброени. Нищо не пречи. Те да си избират.
Искра Фидосова:
Колеги, гласуваме. Постъпи предложение от колегата Ципов, което смятам, че е разумно, да гласуваме поотделно точките в предложението за новата ал. 7 на чл. 10. Чета ал. 7:
„(7) Не може да е медиатор в отделна процедура лице:
1. което е страна по спора, предмет на медиацията или заедно с някоя от страните по спора е субект на спорното или свързано с него правоотношение.”
Който е ”за” тази точка, моля да гласува. Защо не гласувате. Какво не е ясно?
Димитър Лазаров:
Г-жо Фидосова, тези всички точки от 1 до 5, но в самата ал. 7 трябва да отпадне изречението „Не може да бъде медиатор”, а просто трябва да отиде в 5а и там да се добави, че е длъжен да декларира и се изброяват точките от 1 до 5 – тези обстоятелства.
Искра Фидосова:
Няма проблем да е там. Мисля, че говорихме достатъчно за какво става въпрос. Пет пъти го повторих, че това трябва да е единственои само във връзка с 5а. И там трябва да се разпише.
Димитър Лазаров:
Ал. 7 да отпадне, и точките от 1 до 5 да отидат в 5а.
Искра Фидосова:
Т.е. цялата комисия се обединява около това да останат и петте точки. Да отидат в 5а.
Красимир Ципов:
Г-жо Председател, едно предложение.
В чл. 13, ал. 2 освен второ изречение, да се създаде трето изречение, в което да се каже, че тази декларация за безпристрастност лицето посочва – тези пет точки да бъдат изброени. Но всъщност това в трето изречение няма как да стане.
Ивайло Тошев:
Аз предлагам да го отложим. Разбра се какъв е смисълът. Трябва само да се изпишат текстовете.
Биляна Гяурова:
Това, което предложихте Вие и г-н Лазаров предложи, мисля, че е добре да отиде в § 5а.
Искра Фидосова:
Да, нали това обяснявам, но трябва да се изпише като текст, за да го гласуваме. Сега ние ще продължим с АПК и като станете готови с редакцията на този текст, ще го гласуваме. Какво да подложа на гласуване, като нямам редакция на текст в момента.
Тодор Димитров:
Аз разбрах, че колегата направи предложение да го отложим за следващо заседание.
Искра Фидосова:
Мисля, че докато ние гледаме АПК, останалите биха могли да подготвят редакцията.
Даниела Машева:
Има наказателна процедура от Европейската комисия. Рискуваме да бъдем осъдени да платим.
Искра Фидосова:
Колеги, продължаваме с АПК, докато си оформят текстовете Ако днес са готови, ще продължим, ако не, ще продължим следващия път.
Красимир Ципов:
Г-жо Председател, може ли едно предложение.
В чл. 13 да се създаде една нова алинея 3, в която да се посочи тази декларация, че лицата, когато в отделна процедура участва медиатор, който е страна по спора; т. 2. което е съпруг или роднина по права линия без ограничение; 3. което живее във фактическо съпружеско съжителство; и 4. което е било представител...
Това да се оформи в една нова ал. 3.
Ал. 3 и 4 да станат ал. 4 и 5.
Така ще има някаква систематика на предложенията. Да се върже ал. 2 с декларацията и в текста на нова ал. 3, където ще са изброени тези обстоятелства, които трябва да се посочат в декларацията.
Един такъв подход добър ли ще бъде? (Да.)
Искра Фидосова:
Започваме със следващата точка от дневния ред. А когато формулирате текста, ще продължим тогава с точка трета.
По четвърта точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс, № 002-01-77, внесен от Министерския съвет на 08.09.2010 г.
По наименованието на закона.
Закон за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс.
Предложения и изказвания няма. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 1. Желаещи за изказване. Г-н Колев.
Георги Колев:
За изменението, касаещо „или по предложение на прокурора”. Т.е. за всеки един случай прокурорът да има право да е инициатор да започва административното производство за разлика от досегашния вариант, при който се предвижда „само в предвидените от закона случаи”. Т.е. с това изменение даваме възможност на прокурора във всеки един случай, когато съответната страна е пропуснала срокът да обжалване, той да се намеси. Лично аз считам, че това не е удачно и това разширява значително приложното поле на функциите на прокуратурата.
Това е моето становище по този въпрос. Досегашната редакция на закона дава възможност на прокурора, когато изрично е предвидено в конкретен закон, той да бъде инициатор за едно административно производство. А измененията в чл. 24 визират във всеки един случай, той да бъде инициатор за започване на административно производство. За мен това е едно значително разширяване на приложното поле на дейността на прокуратурата и не разбирам причините затова.
Христо Ангелов:
Аз не виждам какво лошо има в това да се разширява приложното поле. Това е в защита на държавния и обществен интерес. Както виждате всичко, което се случва, отива в прокуратурата и всички искат тя да свърши работа. Мисля, че с това предложение прокурорът ще може да си върши по-добре работата. Какъв е проблемът.
Георги Колев:
Проблемът е следния. В случай, че срокът на някоя от страните е изпуснат за обжалване, то всеки един момент може прокурорът впоследствие, например, да започне една процедура по обжалване или да поиска образуване на едно производство.
Христо Ангелов:
Сроковете са преклузивни, когато се изпуснат. Нито прокурорът, нито страната – никой не може да иска разглеждане. Т.е. той може да поиска, но съдът ще приеме предложението или жалбата за недопустима, защото тези срокове в административното производство са преклузивни.
Георги Колев:
Колега, знам че са преклузивни. Въпросът е от кога текат – от момента, от който е уведомен.
Искра Фидосова:
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Нека да уточним. Чл. 24, ал. 1 касае производство по издаване на индивидуален административен акт и по съдебно обжалване на индивидуален административен акт. Тогава какъв съдебен спор. Няма съдебен спор тук. Например, прокурорът ще напише до еди-коя си община – издайте разрешение за строеж на еди-кой си.
Христо Ангелов:
Сега, ако виждате, терминът е „предложение”, а не „задължение”. Значи предложението, което се изпраща на съответния орган, той може да го уважи, но може и да не го уважи. Може да издаде акта, а може и да откаже издаването на акта, или мълчалив отказ да има. След като приключи това производство, за прокурора остава възможността да отиде на съдебен контрол, където вече съдът ще прецени.
Веселина Танева:
Колегите от Върховна административна прокуратура казаха, че има случаи, когато законът задължава административните органи да действат, а те бездействат. Важни държавни и обществени интереси налагат това и в тези случаи, те така или иначе те преценяват кога има важен държавен или обществен интерес да се намесят. Това беше съображението.
Емил Радев:
Връщаме пак да влизат прокурорите в гражданско правни отношения.
Искра Фидосова:
Т.е. предложението тук е да отпадне „или по предложение на прокурора” и да си остане действащия текст. В момента в закона е в изрично предвидените в закона случаи – на прокуророр. Това е предложението.
Тодор Димитров:
Това е единственото изменение и § 1 трябва да отпадне.
Христо Ангелов:
Подкрепено на първо гласуване, всичко това подлежи на съдебен контрол след това. Дали ще има акт или не, спорът се пренася в съда. Дали ще е регионален, административен или върховен е без значение.
Какво правим с бездействието на администрацията.
Емил Радев:
Има си ред, при който при бездействие си има ред, по който може да се реагира при бездействие. Моля прочетете си Административно-процесуалния кодекс.
Елена Владимирова:
Но не и за издаване на акта.
Мая Манолова:
Трябва да си признаем, че един от най-големите проблеми е проблемът с изпълняемостта на решенията в административния процес, така че има някаква логика в тяхното безпокойство по темата, но тук можем да кажем, че тя не се постига с този текст. Не е работа на прокурора, който да се занимава със случаите на неизпълнение на решения на административните съдилища.
Искра Фидосова:
Тук е само по издаването.
Подлагам на гласуване § 1. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Дванадесет „въздържали се”.
Комисията предлага да отпадне § 1.
§ 2. Няма постъпили предложения между първо и второ четене.
Желаещи за изказване по § 2. Няма. Гласуваме. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
§ 3. Има постъпило предложение от н.пр. Ципов и Колева.
„В § 3 думите „една година” да се заменят с „шест месеца”.”
Желаещи за изказване по § 3. Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Уважаема г-жо Председател, предложението, което направихме с колегата Колева по същество мислим, че съвпада и с предложението на вносителя. Просто ние уточняваме, че това трябва да стане в шестмесечен срок, а вносителят предлага не по-късно от една година. Благодаря.
Искра Фидосова:
По вносител едномесечният се увеличава с година. Те предлагат да не е толкова дълъг срока – 12 пъти се увеличава срокът.
Вносителите са предложили от едномесечен, да стане не по-късно от една година. Това е 12 пъти повече. Колегите предлагат да стане не по-късно от шест месеца. (Не възразяваме.) Добре, не възразявате да бъде не по-късно от шест месеца.
Георги Колев:
Мисля, че шестмесечният срок е именно разумният. Едномесечният срок действително е малък. Затова предложението е разумно. Но трябва да се запитаме какъв е стабилитетът на съответните актове при едногодишен срок. Нямаме никаква стабилност, така че шест месеца е разумният срок да бъде.
Мая Манолова:
Защо да не бъде три месеца.
Красимир Ципов:
Уважаеми колеги, текстът гласи: „може да се направи в едномесечен срок...”. Това означава, че като кажем „шестмесечен срок”, може да се направи на първия, втория, третия, четвъртия и петия месец включително.
Георги Колев:
Едномесечният срок е недостатъчен. Но въпросът е какъв ад бъде срокът. Мисля, че предложението за шест месеца е разумно, но ако има друга преценка?
Искра Фидосова:
В действащия текст по ал. 2 срокът е тримесечен, по ал. 1 – също, нещо не се получава.
Георги Колев:
Има едно противоречие. Действително е така. Няма как по следващата разпоредба по т. 2 да бъде вече срокът тримесечен, при всички останали обстоятелства. Би трябвало да е еднакъв срокът.
Още по-голямо става противоречието при едногодишен срок при първата разпоредба и тримесечен при втората, т.е. всички основни случаи. Така че или трябва да има редакция в двата варианта с конкретен срок или?
Христо Ангелов:
Сроковете за възобновяване по чл. 239.
Георги Колев:
В първия случай, в който се предлага едногодишен срок, говорим за влязъл в сила акт. Във всички случаи за мен срокът трябва да е по-кратък от една година. Въпросът е какъв. Единият вариант е да се приеме един тримесечен срок, който да е максимален и с това да приключи темата. Няма пречка да бъдат равни сроковете в ал. 1 и ал. 2 практически. Те са от различен момент, но няма пречка срокът да бъде равен.
Искра Фидосова:
Колеги, правим предложение за редакция от Комисията.
„В чл. 102, ал. 1 думите „в едномесечен срок” се заменят с „в тримесечен срок”.”
Христо Ангелов:
При това положение се обезсмисля ал. 2, защото там е тримесечен срок.
Искра Фидосова:
Не се обезсмисля, г-н Ангелов. Моля четете закона. Те са от узнаването. Това са различни хипотези. (Извинявайте.)
Гласуваме. Подкрепяме по принцип предложението на вносителя. Подкрепяме по принцип предложението на н.пр. Ципов и Колева и подлагам на гласуване редакцията на Комисията.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
§ 4. Има постъпило предложение на н.пр. Колева и Ципов § 4 да отпадне. Желаещи за изказване? Г-н Ангелов.
Христо Ангелов:
Параграф 4 е основният текст в АПК, въз основа на който е изградена и концепцията на следващите текстове, които се променят. В § 4 по отношение на местната подсъдност се предлага критерият седалище на органа, издал оспорения административен акт да се замени с адреса или седалището на жалбоподателя, а когато са в чужбина, от административния съд град София. По този начин ще се използва по-пълно капацитета на съществуващите 28 административни съдилища. Същевременно ВАС остава първа инстанция и касационна инстанция само за това, което Конституцията му възлага, а именно жалби срещу актове на министри и Министерския съвет и посочените в други закони.
Извежда се на преден план ролята на върховния съд за утвърждаване на правилна и непротиворечива съдебна практика в областта на административното правораздаване.
Искра Фидосова:
Г-н Ангелов, мотивите сме ги чели, моля Ви. На второ четене сме.
Принципен въпрос в законопроекта е, че актовете на всички регулаторни и контролни органи, като започнем от СЕМ, ДКЕВР, КЗК отиват по административните съдилища. Лично аз не го подкрепям като идея, защото смятам, че подготвените с достатъчно стаж и опит съдии са във Върховния административен съд да гледат тези изключително тежки дела на националните регулаторни и контролни органи и експерименти в тази посока не смятам, че са удачни да правим. Трябва да работим в посока да разтоварим Върховния административен съд и да натоварим работата на окръжните административни съдилища. Но трябва да преценим кое трябва да извадим от работата в момента на Върховния административен съд и да го изпратим в останалите и кое трябва да остане тук и да не се пипа.
Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Г-жо Фидосова, тук не става дума за тази хипотеза, обаче. Тук става дума за нещо друго, доколкото схващам, а именно кои административни съдилища да разглеждат определени категории дела. Дали тези, които са по место седалището на фирмата жалбоподател или тези, които са по место седалище на органа, който издава акта. Това тук не е хипотезата, която разтоварва реално Върховния административен съд. Защото, според мен, по отношение на него специално в този текст нищо не се променя. По-скоро тук се променя друго и затова искам да задам въпрос.
Какъв е обхватът на този текст. Защото първата хипотеза, за която се сещам, това са данъчните дела. Според този текст, сега знаете, че те се издават в шест данъчни дирекции, така наречените ОУИ, които са в София, Варна и т.н. – да не ги изреждам. Т.е. делата се гледат съответно в Софийски градски, във Варненския съд, в Русенския, в Бургаския и т.н. Според тази промяна делата не се гледат на първа инстанция във Върховния административен съд, а от съответните регионални съдилища. Според тази промяна, ако жалбоподателят е от Кюстендил, делото ще се гледа в Кюстендилския административен съд, а не в Софийския административен съд.
Искра Фидосова:
Ако аз съм жалбоподател и жалвам едно решение на СЕМ и съм от Монтана. Или аз съм от Варна и обжалвам решение на Столичен орган – този орган трябва да изпрати юрист във Варна и да направи много разходи.
Мая Манолова:
Това е друго. Решението на СЕМ. Тук принципът е друг. Кой ще го гледа като първа инстанция. Дали Върховния административен съд или Монтанския административен съд. Но това не е в тази хипотеза. Това е в преходните разпоредби. Това е друг спор, по който си струва и аз там съм склонна да те подкрепя. Но това е друго. А тук в момента обсъждаме кой точно административен съд. Това са еднакви по ранг съдилища. Кой точно?
Искра Фидосова:
Първо г-н Колев и след това г-н Радев.
Георги Колев:
Действително тук се касае за една обща разпоредба. Така е, защото по съответните специални закони е предвидено и подсъдността като първа инстанция Върховния административен съд. Обаче по-нататък в законопроекта на Министерството на правосъдието ще видим, че се предлага именно отпадане на специалните разпоредби, така че тя засяга и това. Целият въпрос, все пак се касае за обща разпоредба, е следният. В момента дали да се промени съответната местна подсъдност в подаването на съответните жалби от физически лица, съответно юридически по местоседалище. Като трябва да подчертая, че такъв модел до момента в България не е работил никога и аз не мога да се ангажирам с каквито и да е статистически данни до този момент, тъй като никога не сме прилагали такъв модел. Възможно е той да има добри резултати. Възможно е и те да не са такива. Не мога да кажа нищо преди да има статистически данни.
Общата преценка дали да бъде въведен този експериментален модел и да се проследи какви ще бъдат резултатите от нещо. Това е ситуацията. Не мисля, че някой може да се ангажира с едно категорично становище какъв ще бъде конкретният резултат.
Мая Манолова:
Дали не си струва да се разтоварят супер натоварените съдилища, какъвто е Софийският административен съд.
Емил Радев:
Какво означава това. Примерно, ако аз съм с постоянен адрес в София и имам един имот в община Кюстендил, това значи, че когато оспоря един ПУП, автоматично делото отива в Софийския административен съд. (Има специална подсъдност за имотите.) Добре. Но каквито и взаимоотношения да имам с община Кюстендил, това значи автоматично делото да отиде в Софийския административен съд. Говорим за милион и половина софиянци, което ще концентрира в Софийския административен съд огромна част от делата.
Второ, представете си една малка община с един юрисконсулт. Как този юрисконсулт, като има дела из цялата страна, ще обикаля, за да защитава интересите на дадената община. Той просто няма да има физическа възможност. Общините, първо, нямат такива възможности да направят един Правен отдел от 50 юрисконсулта, които като една летяща чета да обикалят ежедневно всички 28 административни съдилища в страната. И оттам нататък помислете, че всичко това важи и за министерства, важи и за всички други органи, които издават административни актове. С две думи, ние можем да пратим в един момент дадените юрисконсулти, които трябва да защитават държавни и общински интереси, да се явяват единият ден на 500 км. от София, на другия ден – на 300 км., което аз мисля, че ще доведе до едно масово неявяване и не защитаване на държавния и на общинския интерес, поради това че няма административен ресурс даденият орган да се явява на дела из цялата страна.
Искра Фидосова:
Г-н Димитров, заповядайте.
Тодор Димитров:
Г-жо Манолова, само тези производства, които са по данъчно-ревизионни актове са в § 19. Аз съм направил предложение подсъдността да бъде по седалище и адреса на управление и на практика да бъдат във всички 28 административни съдилища, а не в шестте ОУИ, а не тук в този текст Т.е. промяна в ДОПК съм внесъл в § 19.
Четин Казак:
Аз доколкото знам има страни, в които е възприет именно този принцип за улесняване на гражданите, не на администрацията. Общо взето административното правосъдие е създадено и специализираните съдилища по принцип като замисъл са създадени именно за улесняване на гражданите в уреждане на споровете им с администрацията. Затова има държави, в които е възприето като основен принцип, че трябва да се улесни гражданинът, а не администрацията. Когато гражданинът има спор с администрацията той да бъде улеснен, той да има по-лесно достъп до правосъдие, отколкото администрацията. Защото се счита по презумпция, че администрацията винаги има по-големи възможности.
Конкретно за общините съм склонен да приема като аргумент. Но колко софиянци ще имат спорове с общини в София, в сравнение, например, с гражданите на град Монтана. Колко софиянци ще имат спорове в община Монтана в сравнение с гражданите на община Монтана.
Искра Фидосова:
Ще ти кажа веднага. В Монтанския административен съд е съдът с най-много административни дела по § 4 от Закона за земеделските земи, ако не ме лъже паметта, над 2 хиляди. От тези над 2000, тук говоря като нотариус, който познава добре практиката там, тъй като голяма част от тези хора отдавна са се изселили от Монтана и огромна част от тях са в София, ще помоля даже г-н Колев да направи статистика, но съм убедена и това ще е точният пример. Сигурно не по-малко от 50% от тия хора са точно вече с постоянен адрес София и всички тези дела ще дойдат в София и няма да останат в Монтана.
Четин Казак:
Тогава да направим така. Да изключим общините, когато общината е ответник. Но всички останали? Така или иначе министерствата имат регионални структури, първо. Второ, знаете много добре, че по Конституция все още всички актове, подписани от министрите се обжалват директно пред Върховния административен съд. Така или иначе те не се обжалват пред редовите административни съдилища.
Красимир Ципов:
Г-н Казак, ясна е идеята на вносителя. Въпросът е тук да си дадем ясен и конкретен отговор дали ще постигнем това облекчение, както на и на гражданите, така и на държавата, или няма да го постигнем. Аз в този момент не се наемам да прогнозирам какво ще се случи. С оглед на това, поне според мен, е хубаво да се запази действащия текст на чл. 133.
Емил Радев:
Г-н Казак, също така където има териториални звена на министерствата, те издават органа и оттам нататък и пред дадения местен съд се обжалват. Така или иначе този въпрос няма да се промени, защото ако гражданинът има териториално поделение и той има отношение с него, административният орган го издава. Т.е. не се издава от министъра.
Четин Казак:
Много е важно. РММС в Монтана е отказало някакъв акт, отказва например да издаде ветеринарно разрешително, седалището на РММС ще гледа или седалището на ММС? Това е важно.
Георги Колев:
Седалището на органа. По седалището на органа издава акт. Това е действащият модел в момента.
Мая Манолова:
Наистина много трудно всеки един от нас може да си представи последствията от една такава генерална промяна, защото тя е генерална.
Може би другият подход, който е предлага, е по-добър за определени категории дела. Данъците се изключват. И постепенно да се върви там, където може да се направи проста сметка за какъв брой дела става дума. Защото това наистина е прекалено радикално и никой от нас не може да види последиците.
Аз също съм затова да се разтовари административният съд.
Искра Фидосова:
Колегите от административния съд, вие подкрепяте ли предложението на вносителя за § 4. Не, доколкото се ориентирах в изказването ви.
Георги Колев:
Личното ми становище е, че твърде генерална е тази промяна, която се предлага сега. Аз лично не мога да поема ангажимента да твърдя, че това ще има някакъв ефект. Разбирам, че това е направено с цел уеднаквяване на натоварването и предполагам, че това е бил мотивът на Министерството на правосъдието – на вносителя, за да го предложи. Не мога да се ангажирам със становище и да кажа, че това ще доведе точно до този ефект.
От друга страна, една такава генерална промяна ще е отговорност именно за законодателния орган дали може да я поеме. Не мисля.
Искра Фидосова:
Други желаещи а изказване по този параграф. Няма. Гласуваме.
Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Ципов и Колева за отпадане на § 4. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Един „въздържал се”. Т.е не подкрепяме предложението на вносителя за § 4.
§ 5. Предложение на н.пр. Христо Бисеров § 5 да отпадне.
Предложение на н.пр. Ципов и Колева също за отпадане на § 5.
Той е свързан с § 4 и тук трябва да подкрепим отпадането. Желаещи за изказване? Г-н Колев.
Георги Колев:
От гледна точка на съда аз лично подкрепям това изменение. Друг е въпросът до каква степен ще бъдат засегнати интересите на страните от едно такова дело. Това оставям вие да прецените.
Искра Фидосова:
Това не е възможно да се приложи на практика. Всяка община си води регистър по настоящ адрес, независимо от която и да било друга община. Не може призовкарят да обиколи 264 общини, за да вземе удостоверение, че липсва настоящ адрес на лицето. Това е абсолютно невъзможно да стане.
Христо Ангелов:
Това беше свързано с другия параграф и затова беше предложено. Сега?
Искра Фидосова:
Настоящ адрес по Закона за гражданска регистрация се прави по общините и общините помежду си нямат връзка една с друга, за да се ориентират къде е настоящият адрес. Примерно, призовкарят в Кюстендил не знае, че моят настоящ адрес е в София. Той трябва да обиколи останалите 263 общини, за да разбере. Не е възможно това.
Христо Ангелов:
Разбирам, че практически не е възможно това.
Искра Фидосова:
Гласуваме. Който подкрепя предложенията на н.пр. Бисеров, и на Ципов и Колева за отпадане на § 5, моля да гласува. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 6. Предложение на н.пр. Христо Бисеров да отпадне § 6.
Предложение на н.пр. Ципов и Колева за изменение на ал. 2 на чл. 142.
Желаещи за изказване? Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Кое налага отпадането на ал. 2 на чл. 142?
Освен това, предложението на колегите Ципов и Колева не че не го подкрепям, но то възпроизвежда действащия текст само че казано с други думи. Така че за да не обидим вносителя и да не му кажем, че не подкрепяме предложението, ще правим редакция, която да перифразира действащата ал. 2. Няма смисъл.
Елена Владимирова:
Колегите от групата, в която бяха магистрати от Върховния административен съд, казаха че има противоречие между първата и втората алинея. Т.е. първата алинея казва, че съответствието се преценява към момента на издаването му и после се говори за установяване на нови факти от значение след издаване на акта.
Христо Ангелов:
В допълнение искам да кажа, че в административния процес се проверява съдебният акт, а не се спори за фактите. И съответно наличието на нови основания дава възможност, от друга страна, на недоволната от решението страна, да се отнесе до съответния административен съд на общо основание.
Красимир Ципов:
Г-жо Председател, оттегляме предложението си за § 6.
Искра Фидосова:
Колеги, г-н Ципов оттегля предложението си за § 6.
Моля Върховният административен съд за коментар на § 6 за отпадане на чл. 142, ал. 2.
Георги Колев:
Чл. 142, ал. 2 не създава проблем. Нека да не забравяме, че по аналогия се прилага ГПК. Дори и да отпадне, в Гражданско-процесуалния кодекс тази разпоредба я има. Но не виждам защо трябва да се прилага по аналогия, след като е най-добре да бъде в Административно-процесуалния кодекс. Не съм наясно с мотивите на вносителите.
Елена Владимирова:
Законосъобразността на административния акт по принцип се преценява от съда въз основа на фактическите основания за издаването му. И ако към момента на издаването му, те не са съществували, всякакви последващи факти на практика са неотносими към нея. Изтъкването на нови доводи би довело до увреждане на правата и законните интереси на останалите участници в производството.
Другото съображение е, че това дава възможност за отлагане на делата и ненужно забавяне на съдебните производства.
Христо Бисеров:
Каза се, че няма проблем. Като няма проблем, няма да създаваме нови норми.
Искра Фидосова:
Колеги, да гласуваме. Г-н Ципов си оттегли предложението.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Христо Бисеров § 6 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 7. Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване има ли по § 7? Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Защо заменяме акта с решение?
Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, тук съществената добавка е „въпросът е решен по същество”. А дали е акт или решение, сигурно е едно и също. Това е допълнението.
Подлагам на гласуване предложението за § 7. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 8. Предложение на н.пр. Ципов и Колева да отпаден § 8. Желаещи за изказване? Г-н Колев, заповядайте.
Георги Колев:
Не разбирам защо това отново се поставя, може би вносителят ще обясни. Но след като прокурорът е преценил, че не желае да встъпи в производството, на какво основание той ще бъде уведомяван. Все пак той има преценката дали да встъпи или не.
Христо Ангелов:
Аз ще обясня. Фактически се създадоха административни съдилища, административни прокуратури не се създадоха и то по обясними причини – защото няма достатъчно натовареност. При положение, че няма достатъчно натовареност има един или двама прокурори в по-големите, а в по-малките – по един, които трябва да се явяват на административните дела. Все пак административните дела се разглеждат от 6-7 съдии и в съвкупност за един прокурор това са прекалено много дела. Поради тази причина, ако съдията прецени, че е налице такъв обществен и държавен интерес, да сезира прокуратурата и тя вече да прецени дали да встъпи или не. Това е практическото значение.
Георги Колев:
Тук, според мен, се измества преценката. За всяко дело прокуратурата е уведомена. Защо съдът ще е органът, който да преценява кога трябва да встъпи прокуратурата или не кой е важният държавен интерес. Ако прокуратурата прецени, че няма такъв, няма да встъпи. Ако прецени, че има такъв, законът дава възможност съответно да участва в процеса.
Аз подкрепям предложението на Красимир Ципов и Юлиана Колева този параграф да отпадне.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Ципов и Колева за отпадане на § 8 Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 9. Предложение на н.пр. Христо Бисеров аз отпадане на § 9. Желаещи за изказване. Г-н Бисеров
Христо Бисеров:
Тук става въпрос за това дали да има открито или закрито заседание. Когато оспорващият няма правен интерес, ...... Защото наистина може да е много тежък спорът.
Георги Колев:
Г-жо Председател, за съжаление, тази разпоредба е нещо, което се обсъжда много от колегите. Те изключително държат на това изменение. Нека да не забравяме, че има случаи, в които се касае за обжалване на така нареченото предварително изпълнение. Сами разбирате в какви срокове може да се разгледа едно производство, когато става въпрос за открито за предварителното изпълнение, които в момента са в открито съдебно заседание. Практическата насоченост на тази разпоредба е неоспорима. Това максимално съкращава сроковете на разглеждането именно на тези частни производства.
Христо Бисеров:
Нека това да се вземе за критерий, а не същината на спора.
Емил Радев:
Въпросът е, че когато имаме безспорни доказателства, ние пак задължаваме съдът да влиза в процедурата на открито съдебно заседание. Той ако прецени, че има така или иначе правна сложност на спора и трябва да доизяснява обстоятелства в открито съдебно заседание, той ще го насрочи пак.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Христо Бисеров за отпадане на § 9. Който е „за”, моля да гласува. Петима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Единадесет „въздържали се”.
Това означава че подкрепяме предложението на вносителя без редакция.
§ 10. Предложение на н.пр. Ципов и Колева в § 10 т. 1 да отпадне.
Има предложение за редакция на Комисията.
„ В чл. 166 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 2:
а) В изречение първо след думите „издал акта” се добавя с „по чл. 60, ал. 1”.
б) Изречение второ се изменя така:
„Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства.”
2. В ал. 3:
а) В изречение първо думите „открито заседание” се заменят с „закрито заседание”.
б) В изречение второ думите „от обявяването му на заседанието” се заменят „от съобщаването му”.
3. Създава се ал. 4:
(4) Допуснатото предварително изпълнение по силата на отделен закон на административния акт, когато законът не предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 1.”
Желаещи за изказване? Г-н Радев.
Емил Радев:
Колеги, има едно тълкувателно решение на общото събрание на колегиите на ВАС от 08.09.2009 г. и сме съобразили новата ал. 4, която гласи:
„(4) Допуснатото предварително изпълнение по силата на отделен закон на административния акт, когато законът не предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 1.”
Искра Фидосова:
Всъщност новото в предложението за редакция е да се създаде нова ал. 4. Предложението е за подкрепа на вносителя по принцип и предложение за нова ал. 4, която ви прочетох.
Г-н Колев, заповядайте.
Георги Колев:
Само искам да посоча, че тази редакция е обсъдена с множество колеги – с всички председатели на отделения и на общото събрание на Върховния административен съд и тя е изцяло подкрепена от тях.
Моля по възможност да бъде приета въпросната редакция.
Искра Фидосова:
Колеги, гласуваме.
Първо предложението на н.пр. Ципов и Колева за отпадане на т. 1. Има ли „за” отпадане на т. 1? Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Г-жо Председател, от името на вносителите оттеглям предложението за отпадане на т. 1 на § 10.
Искра Фидосова:
Колегите оттеглят предложението си.
Подлагам на гласуване редакцията, която предлага Комисията за § 10. Подкрепяме по принцип вносителя с редакцията на Комисията и новата ал. 4.
Христо Бисеров:
Колеги, не става така. Може ли да правим предложения и след това да си ги оттегляме ей така. Да не ни е ясно какъв е мотивът.
Георги Колев:
Едно допълнение във връзка с новата ал. 4. Имаме тълкувателно решение на Върховния административен съд. То има много сериозни мотиви. Най-добрият вариант е да бъде нормативно закрепен.
Мая Манолова:
Колега Радев, кажете ми дали значителни или трудно поправими вреди винаги могат да бъдат доказани в едно закрито съдебно заседание. Реално ние така ограничаваме възможността на страната да получи спиране. По преценка, но е едно, когато можеш да събираш всякакви доказателства, а друго е при закрито, когато реално?
Христо Бисеров:
Процесът не е създаден, за да е удобен на съда. Недейте така. Процесът е, за да могат страните да защитават.
Мая Манолова:
В случая говорим за значителни или трудно поправими вреди. Как доказваш значителни или трудно поправими вреди?
Георги Колев:
Г-жо Председател, все пак всичко е въпрос на доказателства. Ако са представени съответни доказателства.
Искра Фидосова:
Тук несъгласието е по т. 2, буква „а” по вносител. По ал. 4 няма спор. Нали правилно разбирам.
Георги Колев:
Ние считаме, че следва да се гледат на закрито съдебно заседание. Това, което е предложението на вносителя. Не изразявам само своето становище. Аз съм го обсъждал предварително с множество колеги. Защото бързината е изключително важна. За нас това е икономия, както на дати за съдебни заседания, които в момента както знаете, има дати за месец септември и октомври. Едновременно с това ние сме задължени, особено по Закона за обществените поръчки, да разглеждаме в едномесечен срок. Няма откъде да вземем такива ресурси. Просто изключено е. Много рядко в открито съдебно заседание се представят нови доказателства.
Искра Фидосова:
Колеги, да гласуваме.
Красимир Ципов:
Г-жо Председател, оттеглям предложението за отпадане на т. 1 в § 10, тъй като считаме, че редакцията, предложена от Комисията е по-добра.
Моля само за една по-добра редакция на ал. 4. Може би е по-добре да кажем:
„Допуснатото предварително изпълнение на административния акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда.”
Може като по-добра редакция, защото наистина тълкувателното решение борави с тази терминология „отделен закон”, но мисля, че по този начин може да дадем някакво тълкуване. Граматически може би по-добре звучи. Благодаря.
Искра Фидосова:
Имаме нова редакция на ал. 4, с която всички са съгласни по предложение на г-н Ципов, като предложение на комисията да бъде оформено.
Подлагам на гласуване предложението по § 10 на вносителя с редакцията, предложена от Комисията с последния вариант на редакция на ал. 4, направена от г-н Ципов. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 11. Предложение на н.пр. Ципов и Колева да отпадне § 11.
Красимир Ципов:
Оттеглям го, г-жо Председател от името на вносителите. Считаме, че редакцията, която е предложена от комисията е по-добра.
Искра Фидосова:
Оттегля се предложението за отпадане на § 11.
Има предложение за редакция на Комисията на § 11. Предложението е да подкрепим вносителя с редакцията, която предлага Комисията.
Желаещи за изказване? Заповядайте.
Христо Ангелов:
Бих искал да попитам къде е разликата от това, което ние сме предложили.
Георги Колев:
Г-жо Председател, става въпрос по отношение на разликата в ал. 3. За мен е неясно какво точно става, когато някой от съдиите не може да подпише. Не разбирам съдържанието. Законът визира случаите, в които може да няма подпис на един от съдиите, а именно при смърт на същия, напускане. Просто не разбирам тази редакция.
Ако няма подпис от страна на член от състава на съда, практически решението може да бъде обявено, но то няма как да влезе в сила. Действително практиката позволява едно решение в тричленен състав, когато е подписано от двама от съдиите, то да бъде обявено, но не влиза в сила. Третият член на състава на съда следва да подпише решението или ако не е съгласен с това решение, да изготви особено мнение.
Тодор Димитров:
Колеги, мисля, че няма промяна по ал. 3. Промяната е само по ал. 1, т. 6. По ал. 1, т. 6 отпадат сумите „по законосъобразността на административния акт.” Това е разликата.
Георги Колев:
Предложението на вносителя за създаването на чл. 172а, което визира създаването на ал. 3. Нещо не разбирам.
Христо Ангелов:
Смисълът на ал. 3, както отбелязахте, е точно това, ако някой съдия почине, задържат го, отстранят го по някаква причина, председателят на съда да може да отрази това обстоятелство. Много добре знаете, че с два подписа решението може да се обяви и съответно да си влезе в сила.
Георги Колев:
Не съм съгласен, че може да влезе в сила. Може само да се обяви. Практически това означава, че липсва волята на един от членовете на състава. Ако някой почине или бъде задържан, както казахте, последицата е само една – отмяна и ново разглеждане.
Христо Ангелов:
Независимо от волята на третия член на състава при другите двама, които са го подписали, с изключение на хипотезата на особено мнение, тогава то влиза в сила, независимо ако на третия член на състава е отрицателно мнението и изложено особено такова.
Георги Колев:
Бих се съгласил с една такава редакция, ако изрично се дефинират обстоятелствата, при които това се прави, а именно смърт на член от състава на съда или други непреодолими препятствия. Но принципно в този вариант за мен са неясни последствията от не подписването на това решение. Т.е. каква е съдбата на това решение в случай, че по някакви причини не бъде подписано и председателят отрази това обстоятелство. Имаме ли влязло в сила решение или няма такова. Създаваме една неяснота по отношение на влизането в сила на решението. За мен е абсолютно неясно.
Христо Ангелов:
Тази неяснота и сега е налице. Ако някой не го подпише какво правим? Връщаме делото за ново разглеждане?
Искра Фидосова:
Колеги, аз ви предлагам, тъй като времето напредна, а по доклада има доста неща да се коментират, а ние сме едва в началото, да се върнем, както решихме преди част, за да довършим Закона за медиацията. Там останаха пет-шест параграфа.
Ще помоля работната група, експертите, референтите по АПК още веднъж да се прегледат текстовете и моля предложенията за редакция, които се дават от Комисията, да бъдат с подчертан или болтван текст да се запише това, което е различно от текста на вносителя или от текста на народните представители, които са направили предложения между първо и второ четене. Имам предвид за целия доклад, а не само за този текст. М вито една редакция досега не беше отбелязано къде е разликата между текста на вносителя, текста на народните представители, което затруднява изключително много работата на комисията. Нашата работа не е да откриваме разликите.
Георги Колев:
Г-жо Председател, кога ще продължим с обсъждането на АПК.
Искра Фидосова:
Следващия четвъртък продължаваме по доклада за АПК с идеята да го завършим, а сега продължаваме с точка трета от дневния ред.
По трета точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за медиацията, № 002-01-110, внесен от Министерски съвет на 21.12.2010 г. – продължение.
§ 3. Имаме да гласуваме предложенията на н.пр. Любен Корнезов и на Емил Радев § 3 да отпадне. Решихме, че систематичното място на този текст не е тук. Който е „за” отпадането на § 3, моля да гласува. Шестнадесет „за”, без против и въздържали се.
Предложението на н.пр. Тошев и Миткова отива в новия § 5а, който ще бъде създаден. Ние по принцип го подкрепяме, но на систематичното му място в новия § 5а ще го обсъждаме и гласуваме.
По § 4 постъпили предложения няма. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Един „въздържал се”.
По § 5 предложения на н.пр. Корнезов и на Радев за отпадане на § 5.
И предложение на н.пр. Тошев и Миткова „в § 5 в чл. 11а да отпаднат думите „и един месец след прекратяването й”.
Идеята беше този параграф да отпадне, тъй като има промяна в Закона за задълженията и договорите в допълнителните разпоредби.
Г-н Тошев, може би, ако искате, да оттеглите вашето предложение, за да не утежняваме доклада за второ четене. Да го гласуваме и накрая ще изчистим текста. (Оттегляме го.)
Подлагам на гласуване предложенията на н.пр. Корнезов и на Радев да отпадне § 5. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Един „против”. Без въздържали се.
Даниела Машева:
Има го в ЗЗД, но трябва да го има и в Закона за медиацията, тъй като това ще улеснява принципно процедурата по медиация и считаме, че няма пречка да го има тук. Иначе се получава, че няма никаква препратка. Има и в други закони, освен в ЗЗД, относно сроковете на давността и спирането. Така че считаме, че това просто ще улесни процедурата. Ние се съгласихме с предложението, което току-що оттеглиха г-н Тошев и г-жа Миткова да отпадне единият месец и считаме, че това не е такъв проблем. Но просто държим да има такава разпоредба и в този закон.
Искра Фидосова:
Г-жо Машева, въпросът беше, че го има на две места, което като правна техника е неправилно. Или трябва да го има тук, или трябва да отиде в ЗЗД. Къде да отпадне? И на двете места го има.
Даниела Машева:
Въпросът за давността да бъде в този закон и да отпадне „и един месец след прекратяването й”. Да съществува само в ЗЗД. Но има и в други закони, освен в разпоредбите на ЗЗД. С цел улесняването съществуват разпоредби и в други закони. Такъв е Законът за собствеността и редица други закони. Така че считаме, че това като правна техника е абсолютно допустимо.
Искра Фидосова:
Колеги, на едно от двете места трябва да бъде текстът. Кажете на кое от двете.
Даниела Машева:
Държим да бъде в Закона за медиацията.
Биляна Гяурова:
Тук говорихме за някаква бързина на процеса, за да може по-бързо съдията да преценява. Той гледа специалния закон.
Предлагаме да остане в Закона за медиацията, тъй като критериите по отношение на медиатора, както и вие самата посочихте, няма категоричен образователен ценз и т.н. Като присъства в Закона за медиацията, те ще бъдат хората, които ще го четат и ще бъде за тяхно улеснение. Затова идеята е да остане в Закона за медиацията. Да не е в ЗЗД, а да е в Закона за медиацията.
Искра Фидосова:
Последно тук остава и отпада от ЗЗД.
Г-н Радев и аз си оттегляме предложението за отпадне на § 5.
Сега подлагам на гласуване предложението на н.пр. Любен Корнезов § 5 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Против? Няма. Петнадесет „въздържали се”.
Подкрепяме по принцип предложението на вносителя за § 5 и предлагаме редакция на Комисията. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Един „против”, без въздържали се.
Стигаме до предложението за създаване на нов § 5а на н.пр. Емил Радев и Фидосова.
Комисията предлага да се създаде нов § 5:
„§ 5. В чл. 13, ал. 2 се изменя така:
(2) Медиаторът е длъжен да посочи всички обстоятелства, които могат да породят в страните основателни съмнения относно неговата безпристрастност и неутралност, включително и когато медиаторът е лице:
1. което е страна по спора – предмет на медиацията, или заедно с някоя от страните по спора е субект на спорното или свързано с него правоотношение;
2. което е съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до четвърта степен или по сватоство до трета степен на някоя от страните или на неин представител;
3. което живее във фактическо съпружеско съжителство със страна по спора – предмет на медиация или с неин представител;
4. което е било представител, съответно пълномощник на страна по спора – предмет на медиация;
5. относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговата безпристрастност.
Медиаторът подписва декларации за безпристрастност, в които посочва и обстоятелствата по изречение първо за всяка процедура, за която е определен, и ги предоставя на страните по спора.”
Предлага се да отпадне т. 1, тъй като е спорна.
Т. 2 няма бележки.
Даниела Машева:
Предлагам т. 4 думата „съответно” да се замени с „или”.
Реплика:
„Съответно” за закон като техника не върви.
Искра Фидосова:
В последното изречение какво означава „по изречение първо”?
Красимир Ципов:
Предложение за редакция:
„§ 5. В чл. 13 се правят следните изменения:
Ал. 2 се изменя така както постигнахме съгласие.
Създават се нови ал. 3 и 4.
И досегашните ал. 3 и 4 стават ал. 5 и 6.
Искра Фидосова:
Който е съгласен с това предложение за редакция, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Един „въздържал се”.
§ 6. Предложение на н.пр. Емил Радев § 6 да отпадне. Не подкрепяме предложението по вносител.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Радев и Фидосова § 6 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Един „въздържал се”.
По § 7. Няма предложения. Който подкрепя текста на вносителя за § 7, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Един „въздържал се”.
По § 8 има предложение на н.пр. Емил Радев и Фидосова.
Предложение на Комисията за редакция на § 8 с идеята за подкрепа по принцип на текста на вносителя, подкрепа на предложението на Радев и редакцията, която е дадена като предложение на Комисията. „§ 8. В чл. 16 се правят следните изменения и допълнения:
1. Досегашният текст става ал. 1 и в нея, в изречение второ накрая се добавя „на подписите на страните по спора”, а в изречение трето след думата „медиатора” се добавя „датата по чл. 11, ал. 2”.
2. Създава се ал. 2.
(2) В споразумението страните могат да предвидят отговорност за неизпълнение на предвидените в него задължения.”
Желаещи за изказване? Заповядайте.
Биляна Гяурова:
Мисля, че се получава малко тавтология, защото в оригиналния, действащия в момента текст на чл. 16 накрая има „името на медиатора и подписите на страните”. Не се ли получава тавтология с това предложение „на подписите на страните по спора”.
Медиаторът не подписва споразумението. Те са подписите на страните по спора. Затова мисля, че е тавтология.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване предложената редакция на Комисията за § 8. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Един „въздържал се”.
§ 9. Предложение на н.пр. Любен Корнезов § 9 да отпадне.
Предложение на н.пр. Радев и Фидосова също § 9 да отпадне.
Тук трябва да подкрепим отпадането, защото са отразени в новия чл. 18.
Подлагам на гласуване предложенията за отпадане на § 9. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”, без против и въздържали се.
Предложение за нов § 9а на н.пр. Емил Радев и Фидосова.
Има предложение за редакция на § 9а на Комисията, като се създадат нови параграфи от 7 до 9. Раздадени са ви предложенията за редакция на новите § 7, § 8 и § 9.
По редакцията има ли предложения?
Даниела Машева:
Имаме притеснения по нотариалната заверка на подписите, които трябва да споделим.
Елена Владимирова:
Във връзка с това, че страните могат да се възползват за придаване на изпълнителна сила на споразумението по реда на чл. 417 за незабавно изпълнение, т. 3 дали не е необходимо в това производство заверка не само на подписите, но и на съдържанието. Това ни е притеснението.
Даниела Машева:
Т.е. да остане както е в момента „нотариална заверка”.
Елена Владимирова:
Сегашната редакция включва заверка и на подписите и на съдържанието. В предложената редакция самото уточнение стеснява и това не бива да е пречка да се придава изпълнителна сила и по реда на заповедното производство – по реда на чл. 417, т. 3 от ГПК.
Емил Радев:
Нотариална заверка на споразумението какво значи?
Елена Владимирова:
Да включва и подписите и съдържанието.
Даниела Машева:
Защото ако посочим само нотариална заверка на подписите на страните, ще отпадне съдържанието.
Искра Фидосова:
Когато кажем заверка на подпис, подписът като се завери с щемпела за подпис, ние не заверяваме, че подписът изглежда така, а заверяваме подписът под документа, който включва съдържанието. Въпросът е, ако напишем само „подписа”, вас ви притеснява, че така се изключва съдържанието.
Елена Владимирова:
Да. Защото заповедното производство го изисква.
Искра Фидосова:
Ако го оставим с „нотариална заверка” тогава остава въпроса при нотариуса какво се заверява и за страните като нотариална заверка. Тогава могат да дойдат и да искат заверка на дата, само на съдържание. Когато заверяваш подписа включваш и това, което е съдържание, но то е друг тип заверка. В действащия чл. 16 пише „писмена и писмена с нотариална заверка”. Досега имали ли е проблем по прилагането на текста на чл. 16?
Така, както е в момента, спокойно страната може да поиска заверка на дата, което не означава нито съдържание, нито подпис.
Връщаме се на предложението за създаване на нови § 7, § 8 и § 9 с предложената редакция на Комисията. Желаещи за изказване? Заповядайте.
Биляна Гяурова:
Това, което имаме като предложение, ал. 1 както е в момента да отпадне и на нейно място да влезе следния текст:
„Споразумение, постигнато в процедура по медиация, има силата на съдебна спогодба и подлежи на одобрение от районните съдилища в страната.”
С това изпълняваме изискването на директивата за посочване на компетентен съд, за което беше срокът до м. ноември 2010 г.
Даниела Машева:
Говорим само за споразумението. Оттам нататък ако се оспори, си следва общите правила за подсъдността, с което ще се влезе отново в съдебен спор. Говорим само за възможността да се одобри споразумението и да му се придаде изпълнителната сила, без да го обвързва с местоживеене. Това е идеята. Смисълът е с цел по-бързо произнасяне и по-бързо одобрение.
В случая заменяме вашето предложение за ал. 1 на чл. 18 с това, което прочетохме, а ал. 2 си остава както е предложена и ал. 3 отпада, защото в ал. 1 се казва как става.
Биляна Гяурова:
Имаме и още едно предложение за една нова алинея, която следва след ал. 1 в § 9а. Другото ни предложение е:
„На одобрение подлежат и споразумения, при които едната страна е от държава извън Европейския съюз.”
Това го предлагаме да бъде веднага след ал. 1 и вашата ал. 2 да стане ал. 3, като сегашната ал. 3 отпада, тъй като се обезсмисля.
Валентина Станчева:
В Допълнителната разпоредба ние казваме, че транспонираме директивата и презграничен спор се смята само този, който е по смисъла за държави-членки на Европейския съюз. И остава извън презграничен спор.
Даниела Машева:
Има противоречие с разпоредбата на чл. 3, която включваме като цяло, включително и презгранични такива, след което разпоредбата, която визира въвеждането на директивата с този закон, ограничава отново приложното поле. Ще възникне проблем при прилагането. Съдията няма да има представа дали може да одобри споразумение, което е сключено с лице, пребиваващо в държава извън Европейския съюз. Това е едно пояснение, което ще даде възможност за правилно тълкуване и прилагане на закона. Иначе няма пречка, но просто е във връзка с измененията, които се направиха в чл. 3. Всъщност съдията, който ще одобрява споразумението, като погледне закона и кога са направени измененията и с кой ЗИД са направени и като прочете разпоредбата, че с този ЗИД се въвежда директива еди-коя си, той естествено ще направи извода, че това се отнася само за страните от Европейския съюз. Това е нашият мотив.
В НПК, където се въвежда рамково решение, изрично се визира, че това са отношения само в рамките между държавите в Европейския съюз. Въвеждайки ги, това си става вътрешна наша национална процедура. Всички други презгранични процесуални процедури в наказателното знаете, че ги изведохме в отделни закони. Както е в Закона за екстрадицията, има си отделен раздел, визиращ европейската заповед за арест. Ще имаме проблем при прилагането. Лично аз, а и всеки гледа кога е въведена съответната норма и в каква връзка. Ние считаме, че като пояснителна норма би могло да се направи една такава допълнителна алинея, за да не се пораждат никакви проблеми и противоречия при прилагането.
В същото време се въвежда разпоредба, с която се казва, че с този закон се въвежда директива еди-коя си, а отзад има и предложение за понятие „презграничен спор” по смисъла на директивата. В един момент се получава пълно противоречие кой точно спор се счита за презграничен. Аз съм съгласна, но мисля, че една такава допълнителна алинея в този текст ще бъде съвсем ясна и категорична.
Искра Фидосова:
В чл. 18 за ал. 1 се предлага нова редакция, която е безспорна, така ли? (Да.)
Ал. 2 остава досегашната, която е дадена като редакция.
Ал. 3 отпада.
В предложената нова ал. 2 става въпрос принципно за общи правила и ако това нещо го запишем, трябва навсякъде да го запишем.
Подлагам на гласуване така предложената редакция на чл. 18. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Без против и един „въздържал се”.
Предложението за нова ал. 2 не се приема, тъй като спорът е дали да има изрична нова разпоредба, която да уточнява, че това важи не само за гражданите на Европейския съюз, а и за всички други, което означава, че за всички общи разпоредби трябва да се сложи такъв текст, че не важи само за гражданите на Европейския съюз.
А сбърканото си е още в началото и ние сме го коментирали още на първо четене.
Реплика: Но това е само за споразумението.
Искра Фидосова:
Но да стигнеш до споразумението, нали имаш процедура по медиация.
Риплика:
Така или иначе определение за „презграничен спор” е дадено само в директивата.
Даниела Машева:
Ние визираме, че с този ЗИД се въвежда тази директива.
Искра Фидосова:
Ал. 1 да стане така:
„По смисъла на този закон „презграничен спор” е и:”
Биляна Гяурова:
И в чл. 18 си остава предложението за ал. 1 по нашия текст, ал. 2 е вашата и ал. 3 отпада.
Искра Фидосова:
Чл. 18 вече го гласувахме.
В § 1 на Допълнителната разпоредба след „е” се добавя „и” останалото е по редакцията, която сме предложили като редакция на комисията.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Без против и един „въздържал се”.
„Допълнителна разпоредба”
Който е „за” това наименование, моля да гласува. Петнадесет „за”. Един „въздържал се”. Без против.
§ 10. Няма постъпили предложения. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Един „въздържал се”. Без против.
Заключителни разпоредби. Предложение на н.пр. Радев и Фидосова за промяна на наименованието на подразделението – да се чете „Заключителна разпоредба” – в единствено число.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Един „въздържал се”. Без против.
§ 11. Предложение на н.пр. Любен Корнезов § 11 да отпадне.
Предложение на н.пр. Радев и Фидосова също § 11 да отпадне.
И предложение на н.пр. Тошев и Миткова § 11 да отпадне.
Който подкрепя предложенията за отпадане на § 11, моля да гласува. Шестнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 12. Предложение на н.пр. Корнезов за отпадане на § 12.
Предложение на н.пр. Ивайло Тошев и Даниела Миткова
„В § 12 в Закона за задълженията и договорите в чл. 115, ал. 1 в буква „за” да отпаднат думите „и един месец след прекратяването й”.”
Г-н Тошев, вие оттегляте предложението си? (Да.)
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Любен Корнезов § 12 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”, без против и въздържали се.
И накрая Заключителните разпоредби. Ние ще оттеглим предложението си.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага да отпадне.
Колеги, с това приключихме доклада за второ четене на Закона за изменение и допълнение на Закона за медиацията. Благодаря ви.
Закривам заседанието.

Председател:
Искра Фидосова