Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 73

Днес, 17.03.2011 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – Валентина Танева, началник на отдел в дирекция „Икономическа политика”; от Министерството на финансите, дирекция Държавно юрисконсулство” – Иван Еничаров, началник на отдел; от Министерството на правосъдието – Христо Ангелов, заместник-министър, Елена Владимирова, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”; от Върховния административен съд – Георги Колев, председател, Румяна Монова; от Административен съд София-област – Анелия Ананиева, председател; от Програма „Достъп до информация” – Александър Кашъмов; от Националната агенция по приходите – Мирослав Гуев.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. В момента съгласно подписите присъстват 16 от членовете на Комисията по правни въпроси и можем да започнем по предварително раздадения ви дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, № 102-01-14, внесен от Министерския съвет на 02.03.2011 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 154-01-23, внесен от Иво Тенев Димов и група народни представители на 24.02.2011 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 154-01-11, внесен от Христо Дамянов Бисеров на 07.02.2011 г.
4. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс, № 002-01-77, внесен от Министерски съвет на 08.09.2010 г – продължение. (водеща КПВ)
5. Определение на Конституционния съд от 24.02.2011 г., с приложено искане на 51 народни представители от 41-то Народно събрание, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. №3/2011 г., за установяване на противоконституционността на чл. 98 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.(обн., ДВ, бр. 58 от 27.07.2009 г., изм., ДВ, бр. 60 от 30.07.2009 г., Решение №11 на Конституционния съд на Република България от 03.12.2009 г. и ДВ, бр. 98 от 11.12.2009г., доп., ДВ, бр. 100 от 15.12.2009 г., изм. и доп., ДВ, бр. 43 от 08.06.2010 г.).
6. Определение на Конституционния съд от 24.02.2011 г., с приложено искане на 53 народни представители от 41-то Народно събрание, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. №4/2011 г., за установяване на противоконституционността на чл. 1; чл. 3, ал. 2,3,4 и 5; чл. 4, ал. 3,4,5 и 6; чл. 23, ал. 2; чл. 25, ал. 1, т. 6; чл. 26, ал. 1, т. 3 и т. 27, и ал. 8; чл. 44, ал. 2; чл. 74; ал. 4, т. 1 и 2; чл. 78; чл. 79; чл. 166, ал. 5 и 6; чл. 264, ал. 1; § 1; § 11; § 16; § 18 и § 19 от Изборния кодекс (обн., ДВ, бр. 9/2011 г.), както и несъответствието им с общопризнатите норми на международното право и с международни договори, по които Република България е страна.
7. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за "Държавен вестник", № 054-01-59, внесен от Румен Иванов Иванов и група народни представители на 13.07.2010 г. – продължение.
8. Обсъждане на Проекти за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
- № 054-02-78, внесен от Румен Иванов Иванов и група народни представители на 13.07.2010 г.- продължение;
- № 054-02-119, внесен от Мартин Димитров Димитров и Иван Николаев Иванов на 03.11.2010г.;
- № 054-02-125, внесен от Валентин Николов Иванов и група народни представители на 10.12.2010г. и
- № 154-00-97, внесен от Георги Иванов Икономов и Любен Петров Татарски на 28.01.2011 г.
Преди да започнем по първа точка ще направя предварителна уговорка, че днес можем да не стигнем до края на дневния ред, но докъдето стигнем – поне, както се разбрахме на предишното заседание, че днес ще се опитаме да разгледаме АПК до край.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, № 102-01-14, внесен от Министерския съвет на 02.03.2011 г.
Ще представи мотивите за законопроекта г-жа Валентина Танева, началник на отдел в дирекция „Икономическа политика” на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма. Заповядайте, г-жо Танева.
Валентина Танева:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми Заместник-председатели,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Въвеждането на регулации чрез лицензионен и регистрационен режим за извършване на стопанска дейност, за издаване на разрешение и удостоверение или за даване на уведомление за извършване на отделна сделка или действие се установяват само със закон. Всички тези специални закони уреждат всички изисквания към режимите в съответствие с принципите, установени в общия закон за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, който е приет през 2003 г.
Нееднократно бизнесът е декларирал желанието този закон да бъде подобрен, нормите в него да бъдат разгледани с оглед ограничаване до обществено оправдани граници на административното регулиране и административния контрол, осъществявани от органите на централната администрация и местната власт, както и на административните органи, създадени по силата на специални закони, на които е базирано администрирането на определени регулаторни режими.
Законът беше изготвен на база на последваща оценка на въздействието, изготвена съвместно с Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и Световната банка.
С проектозакона се въвежда принципът на равнопоставеност на всички лица, които извършват или възнамеряват да извършват стопанска дейност и независимо от формата на собственост, правно- организационната форма или националността.
Допълват се изискванията към административните органи за предоставяне на услуги по електронен и мрежов път, облекчават се условията за деклариране на някои обстоятелства при кандидатстване за лиценз и за разрешително за извършване на определени стопански дейности или еднократни сделки.
Регламентират се минималният и максималният срок за отстраняване на нередовност или за предоставяне на допълнителна информация, който не може да бъде по-дълъг от установения за произнасяне срок.
Създава се нов член, който въвежда методика, основана на ясни принципи за определяне на разходоориентиран размер на събираните по този закон такси, както и за разходване на средствата от събраните такси, независимо от органа, който е оправомощен да ги събира. Регламентира се безплатното отстраняване на нередовност и предоставяне на допълнителна информация и разходването само за възстановяване на разходите по предоставяне на услугата и повишаване на качеството и на събраните от такси средства. Съответно се въвежда изключение, като методиката не се прилага при образуване размера на такси за осигуряване провеждането на политики в области със значение за защита на особено важни държавни или обществени интереси.
Въвежда се задължение за всички административни органи, издаващи лицензии и извършващи регистрация, да създадат и поддържат обособени раздели към публичните регистри, в които се вписват лицата, подали заявление за издаван на лиценз и заявление за регистрация, по реда на тяхното подаване, броят и видът на приложените документи, което осигурява публичност и прозрачност на придвижването на постъпилите преписки. Публикуваната информация следва да е съобразена с изискванията на Закона за защита на личните данни и на съответния специален закон, въвеждащ режима.
Предвижда се в срок от 12 месеца след влизането на този закон в сила, органите, които администрират режимите, определени в закона да приведат информационните си системи в съответните структурни звена в съответствие с изискванията му съгласно Закона за електронното управление.
В много случаи поради административната мудност на въведените административни процедури, органът не спазва или нарушава сроковете и тъй като при регистрационният режим органът няма право на преценка по целесъобразност и при наличие на изискуемите документи е длъжен да се произнесе, се въвежда мълчаливото съгласие при регистрационния режим.
Предвижда се в срок от три месеца от влизането на закона в сила, органите, които администрират регистрационни режими, да внесат в Министерския съвет проект на Закон за изменение и допълнение на регламентиращия режима Закон за въвеждане на мълчаливото съгласие при регистрация.
За първи път се въвежда административно-наказателната отговорност за длъжностните лица, които не водят регистрите в съответствие с измененията на закона.
Възлага се изпълнението на закона на всички органи, администриращи режимите, определени в него.
С приемането на закона се премахват бариери за развитие на бизнес инициативите, облекчават се регулациите и се намалява регулаторната и административната тежест. По предварителни данни с 10 до 12% над 20%, които са по плана за намаляване на административната тежест до края на 2012 г. реално се подобрява бизнес средата в страната. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, имате думата за изказвания и въпроси към представителя на вносителите.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги, разбира се, че всеки закон има нужда от периодично усъвършенстване и актуализиране и това се отнася с още по-голяма степен за такива важни закони като тези, които целят именно облекчаване на административните процедури и премахване на административните пречки пред стопанските субекти. Така че аз приветствам тези предложения.
Специално искам да приветствам предложената ал. 4 в § 8, в новия чл. 7а, където се казва, че „приходите от таксите не могат да се изразходват за допълнително материално стимулиране на служителите на административните органи, по чиито сметки са постъпили.”
Аз искам да ви попитам имате ли справка дали този текст, който вие предвиждате, влиза в колизия с действащи нормативни текстове и в колко от случаите той влиза в колизия. Аз мога да ви дам по памет поне два примера, където влиза в колизия. Първият пример е в Националната агенция за приходите, където знаете много добре, че допълнителното материално стимулиране на служителите в данъчната администрация е пряко свързано с приходите от такси, наред с останалите приходи, които са събрали.
Но още по-драстичния пример е в Агенцията по вписванията, специално по отношение на воденето на търговския регистър, който, всички знаем, е пряко свързан с осъществяването на стопанската дейност. Търговският регистър е парекселанс е административна услуга, която държавата предоставя на стопанските субекти. Там изрично е записано, че част от приходите от такси на Агенцията по вписванията и на търговския регистър отиват за допълнително материално стимулиране на служителите в тази агенция.
Смятате ли да коригирате тези заварени разпоредби с предлаганата от вас нова принципна разпоредба, която аз подкрепям изцяло. Благодаря.
Искра Фидосова:
Заповядайте, г-жо Танева, за отговор на поставените въпроси.
Валентина Танева:
Друг пример, който мога да ви дам, е Агенцията по безопасност на храните, където пише, че 15% от приходите, които са освен държавно субсидирани, всички други приходи, които са дарения и други такива, там пише „и други”, които са остойностени за тази година, догодина се залагат в държавния бюджет като допълнително материално стимулиране. Естествено в някои сфери на регулация и контрол служителите трябва да бъдат превантивно стимулирани за добра дейност, но всичко това ние смятаме да избегнем. Това голямо натрупване на даване на ДМС, което е установено и с анализ на Световната банка, особено за Агенцията по лекарствата, където 63 млн. лв. е бил минимумът в последните пет години печалба от дейността по административни услуги, които се раздават като ДМС, което вече е страшно. Защото бизнесът търпи много големи загуби и му се пречи да работи.
Въпросната методика, която е регламентирана с този закон, ще бъде приета от Министерския съвет и на база на нея всяко едно ведомство ще изготви своята методология, като Министерството на икономиката, енергетиката и туризма вече е готово с проекта на методология, където се регламентират всички видове заплащания и съответно премахването на ДМС, което е от събраните такси. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи за изказване? Няма. Кворумът вече е 18.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за ограничаване на административното регулиране и административния контрол върху стопанската дейност, № 102-01-14, внесен от Министерския съвет на 02.03.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 154-01-23, внесен от Иво Тенев Димов и група народни представители на 24.02.2011 г.
От колегите вносители г-н Ивайло Тошев, заповядайте, да представите мотивите.
Ивайло Тошев:
Уважаеми колеги, мотивите са приложени към самия законопроект. Накратко идеята за същия е да се изпълни една от мерките и да се получи ограничаване на разходите и това губещо предприятие, а именно „Държавна парично-предметна лотария” да се влее в Българския спортен тотализатор и с едно по-добро управление да се избегнат натрупаните през годините загуби.
Това е накратко съдържанието на законопроекта.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Тошев.
Колеги, имате думата за изказвания и въпроси към колегите, вносители на този законопроект. Г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Тъй като съм против хазарта, ще гласувам и против закона.
Искра Фидосова:
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Аз искам да кажа, че напротив, подкрепям закона, тъй като чрез него за първи път на законово ниво се регламентира изрично, че специално приходите на Българския спортен тотализатор след данъчно облагане и приспадане на разходи и изплатени печалби ще бъдат използвани освен за физическото възпитание и спорта и „за поддръжка, ремонт или създаване на нова спортна база в училищата”. Досега подобно нещо не беше предвидено, доколкото знам. Досега само се раздаваха на федерациите приходите от тотото и то много малка част от тези приходи.
По принцип трябва да се усъвършенства тази нормативна уредба и по отношение не само на нормалните приходи, но и на приходите от непотърсени печалби. Тъй като наскоро имаше такъв казус и дори възникна напрежение в спортните федерации за това, че една непотърсена голяма печалба – джакпот от 6 млн. лв., половината от нея – 3 млн. лв., беше върната обратно в тотализатора на разположение на играчите, а другата половина беше задържана доста дълго време от Министерството на финансите и едва към края на тази година или началото на следващата ще бъде оползотворена.
Искам да задам един въпрос. Означава ли това изменение в чл. 9, че ще се закрие това предприятие „Държавна парично-предметна лотария”.
Ивайло Тошев:
Ще се преобразува.
Четин Казак:
Какво налага това преобразуване или това вливане в „Български спортен тотализатор”. „Държавната парично-предметна лотария” е била винаги отделна от Български спортен тотализатор и винаги е била на подчинение на Министерството на финансите. Докато тотализатора е на Министерството на спорта. Аз доколкото знам лотарията е по-стара структура, отколкото тотализатора.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Тошев, заповядайте.
Ивайло Тошев:
Една от причините Държавната парично-предметна лотария да се влее в спортния тотализатор, това е регистрираните през годините нарастващи загуби.
Второ, Българският спортен тотализатор притежава лицензи за организиране на всички хазартни игри и непосредствено след това вливане ще може да продължи осъществяването на този вид хазартна дейност, а именно Държавната парично-предметна лотария. Т.е. няма да прекъсне тази дейност, тъй като Спортният тотализатор притежава съответната лицензия.
Любен Корнезов:
Като е губеща, да се закрие тогава.
Ивайло Тошев:
Предполагаме, че с един по-добър мениджмънт ще се реализират и печалби. Защо да се губи тази дейност, като такава.
Искра Фидосова:
Тук има представител от Министерството на финансите – г-н Иван Еничаров, началник на отдел в дирекция „Държавно юрисконсулство”. Заповядайте.
Иван Еничаров:
За миналата година Държавната парично-предметна лотария е реализирала оборот, който е около 6.5 млн. лв.
Както знаете, при хазартните игри, които се организират от държавата, съгласно Закона за хазарта 50 на сто от приходите от дейността отиват за разпределяне на печалба за участниците в игрите. Т.е. 3 млн. лв. отиват за участниците в игрите. Но се оказа, че високият корпоративен данък, от една страна, плюс комисионните договори във връзка с разпространението на билетите, говорим за билети не само обичайната държавна парично-предметна лотария, а също така и за така наречените „моментни лотарийни игри” не могат да донесат такъв приход, който да гарантира едни стабилни постъпления в дейността на това държавно предприятие.
На практика Държавната парично-предметна лотария освен изпълнение на публичните си задължения да плати данъци, има и задължение да отчислява средства в областта на културата, образованието, социалната дейност и здравеопазването. Тези отчисления са в размер на 11%. Става дума за едни средства около 600 хил. лева, които също не са платени на съответните сфери.
Чрез предлаганото преобразуване Министерството на финансите смята, че може да се подобри мениджмънта, от една страна, да се използва материалната база, която съществува по отношение на държавно предприятие „Български спортен тотализатор”. Да не забравяме, че спортният тотализатор е единствената организация, която след, примерно, Банка ДСК, има такава широка клонова мрежа. Ефективното използване на тази клонова мрежа, плюс добрия мениджмънт могат да доведат до подобряване на постъпленията, плюс въвеждането на допълнителни игри, които да са атрактивни за потребителите и да доведат до по-добър резултат специално за Българския спортен тотализатор, тъй като тук се предлага лотарията да прекрати дейността си като държавно предприятие чрез вливането в спортния тотализатор.
Причините са не само финансови. Те са и организационни. Активите на Държавната парично-предметна лотария не са големи. Става дума за няколко апартамента – два апартамента в София и едно дворно място в страната. Аз не знам къде се намира това дворно място. Но става дума за съвсем малки активи.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Казак.
Четин Казак:
Само два въпроса:
Първият, защо народни представители, а не представители на изпълнителната власт внасят този законопроект.
Втори въпрос, не разбрах след като има постъпления от 6.5 млн. лв. защо не сте изплатили тези 11% за култура, образование и здравеопазване. И защо въобще закривате лотарията, която все пак има и социален ефект. Т.е. част от постъпленията са предназначени за добри цели, а не само за хазартни такива.
Иван Еничаров:
Винаги тези предприятия, които работят в областта на хазарта по цял свят и които държавата създава, са свързани с някаква добра кауза. Дали ще бъде за подпомагане на физическото възпитание и спорта, за масовия спорт и т.н., това са нюанси, които вие регламентирате. Но аз казах, че постъпленията като цяло оборотът от 6.5 млн. лв. веднага намаляват на 50%, защото 50 на сто се изплащат като печалба на участниците в игрите. Плюс изплащане на задължения от минали години и погасяване на стари задължения, данъци и т.н. и Държавната парично-предметна лотария е с около 1.200 млн. лв. на загуба. Това е реалният резултат.
Четин Казак:
Вие нямате почти никакви разходи. Вшие само чрез посредници. Няма офиси, няма пунктове и т.н. )Нали се заплаща на продавачите на билети.) Да, но те взимат само процент от продаден билет. Те не искат нито заплата, нито осигуровка.
Ивайло Тошев:
Колега Казак, още в началото казахме, че така или иначе няма закриване. С вливането целта е да се запази тази дейност, тъй като тя е една дългогодишна дейност, която по един или друг начин е утвърдена на пазара и затова идеята е не да се закрие това предприятие и да се ликвидира тази дейност, а да премине под една нова форма на управление, един нов мениджмънт, с което да се стигне до едни по-добри резултати.
Искра Фидосова:
Други колеги? Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Това предложение, което правят вносителите, изглежда обяснимо и обосновано. Но след като са се заели с една задача, която би трябвало да се изпълнява от правителството, защото става дума за преструктуриране на две държавни дейности, а не толкова за промяна в правилата. Питам се, защо не са се поставили и още два въпроса.
Единият е дори само като погледнем София и някои от другите най-големи градове, може би това е европейският град с най-много казина в сравнение с другите европейски градове. Може би има няколко изключения на такива специализирани хазартни центрове. Но говоря за тип столица или големи градове. При това те не отговарят на стандартите за казино в общоприетия смисъл като вид дейности, които трябва да бъдат развивани и в много случаи са даже източник на други не винаги легални дейности. Това за мен е по-сериозен въпрос, защото когато обясняваме това, че лотарията не печели достатъчно, се дължи на твърде либералния подход в развитието на другите видове хазарт от други не държавни субекти.
Вторият ми въпрос е, ако искаме да придадем някакво социално значение на хазарта, защо не се предвиди, че половината от печалбите, от приходите от залаганията, които не са излезли в съответния тираж, не се прехвърлят за увеличаване на това, което се нарича джакпот, а се разпределят за социалните нужди. Защото печалбите понякога стигат развращаващо големи размери. Един човек играе дори с радостта да спечели примерно няколко десетки хиляди лева и изведнъж печели няколко милиона. Ако ние търсим тази дейност да има и обществено значение, освен да задоволява тези потребности на хората, може да се намерят много по-сполучливи решения. Достатъчно голямо е натрупването примерно от 80 на сто от неизлезлите печалби в следващите тиражи като стимул, който няма да отблъсне, според мен, никой от участниците в тотото.
Поставям тези въпроси, защото те са сериозните въпроси. Това са маневри от административен характер. С тях или без тях нещата не се променят съществено.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Други желаещи за изказване? Г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Колеги, без да настоявам и без да твърдя, че има някакви нарушения, и не искам да вярвам, но защо народни представители се ангажират с устройствени правила на толкова ниско ниво. Защото държавното предприятие е на ниво дирекция общо взето. От къде произтича, как са стигнали до тези познания, за да ни дадете и на нас възможност по същия начин да достигнем до вашите познания и убеждения, че това трябва да бъде извършено.
Г-жо Председател, няма как да приемем този закон, ако нямаме официални писма от двете министерства и по-точно от министрите. Моите уважения към администрацията, но администрацията дава информация. Но становище от двамата министри, ако нямаме, няма как да гласуваме.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Бисеров. По отношение на законопроекта ние не сме водеща комисия, а съпътстваща. Водеща комисия е Комисията по бюджет и финанси, където има становище, но при мен няма изпратено, са гледали и са приели законопроекта. Председателят на Комисията може да поиска, съгласно разпоредбите на правилника, становище по всеки един законопроект, по който прецени. Колегите, които са във водещата комисия и тук моля вносителите, тъй като при нас не са предоставени, дайте информация искани ли са такива становища, представени ли са и какви са от двете министерства.
Ивайло Тошев:
Да, г-жо Председател, действително в другите комисии има постъпили такива становища и от Министерството на финансите и от други министерства. Аз не знам дали са постъпили тук, но в другите комисии ги има. Специално вчера законопроектът мина на заседанието на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Преди това се е обсъждал в Комисията по бюджет и финанси и навсякъде са представени такива становища. Те са в положителна насока. Тук има представител на министерството, който би могъл да изрази това становище. Но самите становища като такива ги има и са положителни.
Искра Фидосова:
Тук нямаме становища, но г-н Иван Еничаров е представител на Министерството на финансите, най-малкото вие изразявате позицията на Министерството на финансите.
Иван Еничаров:
Само да допълня, че действително имаме становище, което е изпратено по настояване на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. В това становище Министерството на финансите е изразило мнение, че подкрепя предложеният законопроект, като целесъобразен и обоснован.
Също така, като се има предвид, че няма да окаже въздействие върху бюджета, считаме, че не са налице пречки за неговото обсъждане и приемане.
В общи линии това е становището на Министерството на финансите.
Искра Фидосова:
Г-н Бисеров и след това г-н Методиев.
Христо Бисеров:
Ние не искаме становище от Министерството на финансите. Ние искаме становище от министъра. Той може да го изрази лично или чрез заместника.
Второ, Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта също не е водеща комисия, обаче са изпратили становище до нея. Нека да си поискаме и ние.
Ивайло Тошев:
Г-жо Председател, мога да бъда в помощ, тъй като разполагам с копия от становищата и специално на Министерството на физическото възпитание и спорта и на Министерството на образованието, младежта и науката, мога да ви ги дам да се размножат и да ги дадем на колегите.
Искра Фидосова:
Не възразявам да се размножат и раздадат. Ясно е какво е становището. Г-н Методиев, заповядайте.
Веселин Методиев:
Г-жо Председател, искам да кажа пред колегите, че това, което коментира колегата Бисеров е основателно, според мен. На вчерашното заседание на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта присъстваха министъра на спорта – г-н Нейков и министъра на образованието – г-н Игнатов. На въпросите, които им бяха зададени, те отговориха, че не само са информирани, аз не знам защо г-н Тошев не го казва това, но и че са участвали в дискусии във връзка с тази тема. Беше дори дискутиран въпросът с какви критерии точно ще се работи, когато ще се разпределят средства за училищни разходи по спортни имоти и площадки на самите училищни сгради, че това нещо се обсъжда в момента като проект на нормативни документи между двете министерства и че двамата министри са вътре в дискусията. Т.е. процесът в самото политическо равнище, за което говори г-н Бисеров, е факт. И може би, ако трябва да отчетем нещо като проблем, е това, че ако в другата съпътстваща комисия са били двамата министри, защо днес тук няма заместник министри, примерно. Но мога да уверя колегата Бисеров и другите колеги, че министрите вчера, слушайки ги, отговаряйки на въпросите, те наистина бяха абсолютно компетентни по темата.
Остана въпроса защо не са го внесли те като законопроект, а го внасят народни представители, което е друг въпрос.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Методиев. Други желаещи за изказване? Няма. Преминаваме към гласува.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 154-01-23, внесен от Иво Тенев Димов и група народни представители на 24.02.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
Продължаваме със следващата точка от дневния ред.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 154-01-11, внесен от Христо Дамянов Бисеров на 07.02.2011 г.
Г-н Бисеров, като вносител воля Ви накратко за мотивите.
Христо Бисеров:
Колеги, този законопроект е продиктуван от обстоятелството, че на практика като променихме Закона за специалните разузнавателни средства и Закона за електронните съобщения, създадохме два отделни реда за достъп до трафични данни. Единият, който се ползва от органите, да кажем, на МВР и други подобни служби в рамките на оперативни разработки. Този ред е подчинен на предварителен съдебен контрол. Другият ред, който се ползва, в рамките на образувани предварителни производства, когато се използват правомощията на прокуратурата за достъп до данни – общото правило, при което достъпът до трафични данни - тази информация не подлежи на контрол от съдия.
Вече получихме становища от Прокуратурата, от органи на изпълнителната власт, от които, ако сте ги прочели, е видно, че могат да се намерят правни аргументи във всяка една от посоките. Въпросът, който аз поставям, каква е политическата воля, формирана в Народното събрание, защото когато променяхме закона, искам да припомня, че достъпът до тези данни до преди една година беше по реда на специалните разузнавателни средства, т.е. беше достатъчно строг. Сега се стигна до едно положение, което е на другата крайност, че всъщност чрез използване на правомощията на прокуратурата този достъп заобикаля всякакъв контрол от съдия. Затова аз ви предлагам решение на въпроса, при който достъпът до тези данни във всички случаи подлежи на предварително съдебно контролиране и разрешение. Всъщност, ако трябва да бъдем откровено, идеята на всички ни тогава беше точно тази, когато предоставяхме тези правомощия на председателите на районни съдилища.
Аз разбирам, че има съпротива срещу такава промяна, но считам, че в крайна сметка общото ни разбиране трябва да бъде точно такова.
Като чуя становищата на колегите, мога да допълня и някои други идеи, които имам.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Бисеров.
Колеги, раздадени са ви становищата, постъпили от Министерството на правосъдието, от Министерството на вътрешните работи, от Върховна касационна прокуратура и Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Първите три са в посока на неподкрепа на този законопроект, а четвъртото е с текст и мотиви, че не е от компетентността на министерство този въпрос в Закона за електронните съобщения.
Желаещи за изказвания по този законопроект? Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Аз мисля, че когато се касае за досъдебно производство, без значение кой орган го осъществява, т.е. дали дознанието, защото такива правомощия има вече и следствието, съответно и прокуратурата в определени случаи, но във фазата на досъдебно производство да въвеждаме ред по друг закон извън НПК за събиране на доказателства, просто е прецедент. Редът за събиране на доказателства в досъдебното производство изрично е уреден в Наказателно-процесуалния кодекс. Ние просто не виждам как, па макар и със закон, бихме правили промяна на този ред. Това би ни създало проблеми.
Ако става въпрос за събиране на доказателства, доколко са доказателства е вече отделен въпрос, т.е. за нуждите на оперативните служби – да, там по реда на ЗЕС това става с разрешение от съдия. Но що се касае до досъдебно производство, т.е. образовано дознание, редът е и може да бъде само единствено НПК. Като казвам оперативни нужди, имам предвид, включая и предварителна проверка, която е разпоредена, възложена на органите на Министерството на вътрешните работи, или на ДАНС, или на други органи – да, редът трябва бъде по ЗЕС с разрешение от съдия. Иначе ние правим нещо, което просто досега не е съществувало – въвеждаме два способа за събиране на доказателства, които биха били инкорпорирани в по-нататъшната, в съдебната фаза.
Това ми е основното възражение по така написания законопроект.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Лазаров. Г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Нямам отговор на този въпрос, г-н Лазаров, тъй като само до преди година и нещо събирането на тези данни, достъпът до тези данни ставаше със специален закон извън НПК и той се нарича Закон за специалните разузнавателни средства. Т.е. не е вярно твърдението, че не може по друг закон, след като години наред е можело, аз не виждам причина да не може да става сега по друг специален закон. Така че правни аргументи има и за едното и за другото. Въпросът е, да стане ясно, че тук не става въпрос за правни аргументи, защото има ги и в едната и в другата посока. Практика има и в едната и в другата посока. Европейски практики сигурно има и в едната и в другата посока. Въпросът е да е ясно каква е волята на Народното събрание. Иска ли съдебен контрол върху наблюдението върху трафика. Защото на фона на скандалите със специалните разузнавателни средства темата е много актуална. Изобщо не е въпрос на правна конструкция, а е въпрос на политическа воля. Това е.
Димитър Лазаров.
Ако позволите, г-жо Председател.
Ако става въпрос за съдебен контрол, то при определени хипотези при прилагане на Наказателно-процесуалния кодекс, то такъв също има. Съдът дава или одобрява, или разрешава извършването на претърсване, личен обиск, така че такъв има и никой не го отрича. Но някак си ние да разделяме в съдебното производство да бъде по реда на НПК, в досъдебното производство да бъде по реда на ЗЕС, за мен е една изключена хипотеза. Първо.
Второ, ако продължим по-нататък, никой в НПК не е делегирал правата на органите в досъдебното производство и прокуратурата да изискват и най-вече да изземват веществени доказателства. Защото това са в крайна сметка едни веществени доказателства тези данни, които се получават на хартиен носител. И сега прилагайки ЗЕС, когато оперативните служби чрез съдия получават достъп до тези данни, то те не могат да бъдат инкорпорирани като годни доказателствени средства в досъдебното производство и затова след това вървят по другия ред – биват изисквани по реда на НПК, за да бъдат инкорпорирани като доказателства.
Така че, да, има, ако това е целта, съдебен контрол, но той би трябвало да бъде упражняван по реда на НПК, но не и по реда на ЗЕС да отделяме досъдебната и съдебната фаза. И пак казвам, правомощие е на прокуратурата също да изисква, да изземва такива данни.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване колеги? Г-н Кашъмов, заповядайте.
Александър Кашъмов:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Дами и господа, вие знаете, че Програма „Достъп до информация” като неправителствена организация участва дълги години в този дебат, който няма да преразказвам отново, тъй като мисля, че е известен на всички. Може би неговото начало беше сложено с приемането на една Наредба 40, която именно предвиди без съдебно разрешение да има достъп на МВР и на службите до тези данни. Смятам, че това, което постигна дебатът и което беше редакцията на закона до влизането в сила на сега действащите текстове през м. май миналата година, това което беше постигнато и мисля, че беше единодушно вече становище на Народното събрание беше, че достъп до тези данни следва да има със съдебно разрешение, независимо дали става въпрос за целите на оперативно издирвателната дейност или за целите на наказателното производство.
Това, което е най-важното е, че редакцията на чл. 251, ал. 4 в предходния вариант беше: „по реда на НПК и Закона за специалните разузнавателни средства.” Това е една редакция, която напълно отговаря на въпросите, които бяха поставени тук и от г-н Лазаров, като народен представител. Т.е. възможна е редакция, имаше такава редакция на ЗЕС, която удовлетворява нивото на защита на правата на гражданите.
Оттук нататък по реда на НПК означава протокол за доброволно предаване и т.н. – това са неща, които няма да бъдат променени, ако вие приемете сега предложените изменения. Ние смятаме, че е основателно да бъдат подкрепени тези предложени изменения. Поне като за първо четене то съответства на идеята да бъде установен такъв режим, какъвто в крайна сметка гражданите, а мисля, че и народните представители, искаха да се установи. Смятам, че няма такъв проблем, особено ако се приеме една редакция, което може да стане на второ четене, сходна със старата – редът на НПК и Законът за специалните разузнавателни средства.
Благодаря ви за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Кашъмов. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател,
Госпожи и господа, аз накратко иска да изразя принципна подкрепа за направеното предложение. Тъй като много хора обичат да правим сравнения с близкото минало, без аз да съм голям привърженик на този подход като водещ, искам да окуража народните представители в Комисията, че в миналия мандат това решение, което в момента е законодателно прието, а не предложението за неговата промяна, беше внасяно на два пъти и то беше гласно или негласно подкрепяно от правителството. Въпреки това парламентът не го прие и то стана възможно едва в мандата на сегашното Народно събрание.
Обръщам се към колегите, за да не подхождат предубедено и наистина да претеглят аргументите за улесняването на достъпа до тези данни и до защитата на личната информация и контрола от страна на съдебната власт върху тези действия.
Мисля, че това заслужава внимание за предлаганото решение. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Други колеги, желаещи за изказване? Няма. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 154-01-11, внесен от Христо Дамянов Бисеров на 07.02.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Седем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”.
Продължаваме с четвърта точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Административно-процесуалния кодекс, № 002-01-77, внесен от Министерски съвет на 08.09.2010 г – продължение.
Присъстват г-н Христо Ангелов, заместник министър на правосъдието, г-жа Елена Владимирова, г-н Георги Колев, председател на Върховния административен съд, и Румяна Монова и от Административен съд София-област – Анелия Ананиева, председател. Присъства и представител на Националната агенция по приходите – г-н Мирослав Гуев.
Колеги, на предишното заседание стигнахме до § 11 по вносител. Последно сме гласували § 10.
По § 11 има постъпило предложение от н.пр. Ципов и Колева § 11 да отпадне. Предложението е оттеглено.
Има предложение за редакция на Комисията, което започнахме да коментираме на предишното заседание. Разликата в предложението за редакция с вносителя е в т. 6 и в ал. 2.
Желаещи за изказване по § 11? Г-н Ангелов, заповядайте.
Христо Ангелов:
Аз си спомням, че последно приключихме с предложението на г-н Колев в ал. 3 да отпадне изречение второ. „Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят отбелязва върху решението причините за това.”
Министерството на правосъдието е на становището да си остане това изречение, защото в ГПК е налице същият текст и в случая с два подписа на съдии съдебното решение е валидно и може да бъде обявено. Проф. Живко Сталев в неговия теоретичен труд в тази поска също споделя това разбиране относно валидността на съдебното решение с двата съдийски подписа. И както виждате в разпоредбата, някой от съдиите в единствено число и не в множествено, защото трябва да има два такива подписа. Това е с оглед яснота на процеса и влизане в сила на съдебното решение.
Категорично се противопоставяме на предложението за отпадането на това изречение, защото в наказателното производство и съдебните решения по наказателните дела там принципът е друг и без подпис на съдията делото следва да бъде върнато за ново разглеждане. Докато тук това не се изисква и служи за бързина на процеса. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Ангелов.
Аз честно да си призная не си спомням такова предложение в предишното заседание.
Подкрепям това ,което каза г-н Ангелов, още повече, че в ГПК го има. Г-н Колев, заповядайте.
Георги Колев:
Да, имаше известен спор. Но идентично е предложението и нямаме никакви възражения.
Екатерина Михайлова:
Защо в новата редакция, това, което го има по вносител „по законосъобразността на административния акт” е отпаднало. Тълкувайки че отпада, може да се пише само по целесъобразност. То би трябвало по законосъобразност. Но когато отпада в основния текст и се явява си задавам въпроса.
Емил Радев :
Ограничително тълкуване. Това значи, че само по законосъобразност трябва да се произнесе и я няма целесъобразността.
Екатерина Михайлова:
Не може да го реши по целесъобразност.
Христо Ангелов:
Предполагам, че колегите са имали предвид хипотезата на нищожност заради това. Защото те са разграничени по принцип в административното право. Предполагам, че това е водещото.
Искра Фидосова:
Колеги, други изказвания по редакцията на § 11 има ли? Г-н Колев.
Георги Колев:
Г-жо Председател, лично аз считам, че по-правилната редакция е на Комисията. Това е по-общата разпоредба. Т.е. преценка не само по законосъобразно, а по всички факти, имащи значение за делото. Така че за мен това е правилната редакция.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи. Г-н Ангелов.
Христо Ангелов:
Когато се атакува административният акт пред съда по отношение на нищожност, а в другата част- за законосъобразност, е влязла в сила, няма как да се произнася за неговата незаконосъобразност и затова и аз също считам, че така е по-добре.
Георги Колев:
Но тук не е направено такова разграничение. Това е обща разпоредба, както е формулирано.
Христо Ангелов:
Затова казвам, че общата разпоредба е по-добрият вариант. Като падне законосъобразността, съдът може да се произнесе за нищожността и няма задължение да се произнесе за законосъобразността, защото тогава не се атакува тази законосъобразност на практика.
Искра Фидосова:
Г-н Ангелов, Вие смятате, че трябва да се запази редакцията по вносител на т. 6 или подкрепяте редакцията на Комисията.
Христо Ангелов:
Подкрепям редакцията на депутатите. Смятам, че редакцията на Комисията и според мен е по-правилната.
Искра Фидосова:
Т.е. нямаме разминаване.
Подлагам на гласуване § 11с предложението за редакция, което обсъдихме като редакция на Комисията, което ви е раздадено и промяната всъщност в т. 6 и в ал. 2. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Двама „въздържали се”.
Предложение на н.пр. Красимир Ципов и Юлиана Колева за създаване на нов § 11а.
Красимир Ципов:
От името на вносителите, г-жо Председател, оттегляме това предложение във връзка с приемането на предходния параграф.
Идеята на нашето предложение беше ако отпадне § 11, да препратим към реда на Гражданско-процесуалния кодекс. При положение, че се подкрепи текста на вносителя за § 11, оттегляме това предложение.
Искра Фидосова:
Благодаря. Предложението за създаване на нов § 11а е оттеглено.
Продължаваме с § 12. Постъпило е предложение от н.пр. Христо Бисеров § 12 да отпадне.
И предложение на н.пр. Ципов и Колева § 12 да отпадне.
Предложението на работната група е Комисията да подкрепи двете предложения за отпадане на § 12 и да не подкрепи текста на вносителя за § 12.
Желаещи за изказване по § 12 има ли? Г-н Ангелов.
Христо Ангелов:
Ние си поддържаме предложението, защото ал. 3, както е предложена новата редакция, противоречи на всякакви процесуални правила, според нас, и никой, който е участвал в делото не може да обжалва. Защитата на тези граждани и лица, които не са участвали, всъщност е разпоредбата на чл. 246 от АПК за отмяна. В случая се налага една тенденция да обжалват решение на съда хора или юридически лица, които не са били страна в процеса. Като отпадне тази разпоредба, това няма да се случва. За тях ще е правото по чл. 246 от АПК за отмяна.
Искра Фидосова:
Г-н Ангелов, аз също имам особено мнение и разглеждам § 12 по вносител заедно с § 13. Аз смятам, че ал. 2 в случая е свързана с ал. 3 на действащия текст на чл. 211. Аз смятам, че тези лица трябва да запазят възможността и правото да обжалват едно такова решение. Не приемам за себе си лично това, което е записано в ал. 3 на чл. 211. Обърнете внимание на срока.
„Чл. 211 (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото.”
Един изключително дълъг срок, който създава предпоставки за нестабилитет на този акт.
Аз смятам обаче, че може би има не малко случаи и дела, особено когато става въпрос за дела, които касаят кадастрални карти, промяна по регулация и други такива в тази посока, при които лица, които не са страни по конкретното дело с определено решение се засяга техният интерес и трябва да имат възможност да обжалват това решение. Но аз считам, че те трябва да могат да обжалват това решение в този 14-дневен срок, който важи и за страните по чл. 211, ал. 1. В тази връзка си мисля, че е правилно да се направи промяна в § 13, като ал. 3 вместо да отпада, съответно ал. 2 на предходния текст на § 12, да се запише, че срокът ще бъде този, който е по ал. 1. В един и същи 14-дневен срок и страните и тези лица могат да обжалват.
Знам, че ще ме попитате откога ще узнае той. Но това все пак е някаква възможност, особено при всички тези дела, когато става въпрос за промяна в цели квартали.
Реплика: Има удължаване на срока.
Искра Фидосова:
Не, не го удължавам. Напротив. Аз предлагам срокът да е същият, който е по ал. 1 на чл. 211.
Христо Бисеров:
Не може срокът да тече преди момента на узнаването.
Искра Фидосова:
Но ако махнем ал. 2?!
Георги Колев:
Разрешете, г-жо Председател. Може би само едно уточнение.
В крайна сметка влизането в сила на това решение в момента, в който изтекат сроковете за обжалване на страните, които са били конституирани – съответните срокове за обжалване. Ако ние изравним този срок обаче именно със сроковете на страните, то е абсолютно еднакво за тях. Т.е. в срока на обжалване на страните – няма разлика. Трябва да има друга формулировка. Това няма да промени влизането в сила на решението и няма да промени този срок за третото лице, за съжаление.
Искра Фидосова:
Аз не подкрепям отпадането на ал. 2.
Ако има някакъв проблем в ал. 3 на следващия текст, да търсим там промяна. Но аз не подкрепям отпадането на ал. 2.
Желаещи за изказване? Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Бих искала да задам един въпрос. Какъв изобщо е бил подходът на вносителя при предлагането на едни или други промени в действащи текстове. Защото всеки от нас има някаква представа от административно право. Какви проблеми създава този текст? Естествено е, че административните актове важат по отношение на определен кръг лица, чиито права се засягат, част от тях се конституират като страни по делото. За останалите решението също има значение, така че действащия текст си е много нормален.
Искра Фидосова:
Имат думата представителите на вносителите.
Елена Владимирова:
Става дума за една несполучлива редакция на чл. 215, ал. 1, т. 1, която казва:
„Жалбата или протестът се оставят без разглеждане, а образуваното касационно производство се прекратява когато са подадени от лице или организация, които не са участвали в съдебното производство.”
Това е текстът за оставяне на жалбата и протеста без разглеждане.
Този текст с редакцията си поне влиза с противоречие с чл. 210, ал. 2. Сега това, което можем да направим, е по някакъв начин да променим редакцията на чл. 215. От една страна, имат право да го обжалват, макар и да не са участвали, от друга страна, се оставят без уважение, когато са подадени от лице или от организация, които не са участвали.
На въпроса на г-жа Манолова. Принципно при изготвяне на всички тези промени бяха изискани становища от всички административни съдилища за текстове, по които няма еднакво правоприлагане, които са неясни за съдиите и създават въобще проблеми в правоприлагането.
Освен това, искам да отбележа, че към Министерството на правосъдието от три години работи група по мониторинг на Административно-процесуалния кодекс. Така че всички тези въпроси са обсъждани в групи и са предложения на съдии от върховния съд предимно.
Искра Фидосова:
Г-жа Монова.
Румяна Монова:
Ако ще отпаднат и двата текста – и ал. 2 на чл. 210 и ал. 3 на чл. 211, защото се казва имат право да обжалват. Това са неучастващи в производството лица. Тези лица са защитени по реда на отмяната. И там си има срокове, които много хубаво са определени – нито да се разтеглят прекалено във времето на отмяната, нито прекалено бързо и той да не може да се запознае с тях. Това е предвидено за неучастващи в производството лица. Затова е предложението на министерството да отпаднат двата текста. Защото се създава объркване в сроковете откога започва да тече срокът на тези, неучастващи в делото. И ги разтягаме във времето. Едни казват: Не, те не могат да узнаят, няма как да се запознаят. Други казват: Не, минали са две години, сега тепърва да разрешаваме отново срока.
Казвам защо е предложено. Ние по принцип на прима виста се обединяваме около това.
Искра Фидосова:
Аз се опитах да кажа, че проблемът е именно в срока и тук трябва да помислим какво да разпишем.
Юлиана Колева:
Колеги, действително сме изправени пред една колизия и аз мисля, че вариантът, който предлага вносителят, е като чели най-ясният. Защото, веднага ще се мотивирам, какво означава лицата спрямо които решението има сила, макар и да не са участвали в делото. Лицата спрямо които решението има сила, са лицата, които имат право да участват. Това предполага задължение на съда да ги конституира и призове. Ако този съд не ги е конституирал и призовал като страни, те веднага придобиват правото на отмяна, което като краен резултат е същото. Нямаме решението. (Какво атакуваш?) Атакуваш влязло в сила решение.
Мая Манолова:
Ако става дума, примерно, за някаква наредба, която касае един широк кръг от граждани. Примерно, ти обжалваш една наредба против тютюнопушенето, но тя касае и мен. И в срока, в който влиза в сила решението, аз мога да обжалвам, защото те не са длъжни всички пушачи да ги конституират. Аз не съм мислила задълбочено, но на първо четене така мисля.
Юлиана Колева:
Проблемът е чл. 215, който казва, че на неучаствалите лица им се връщат жалбите.
Христо Бисеров:
Заради този чл. 215 се нарушават правата на гражданите. Ако има проблем в чл. 215, дайте да го отменяме.
Искра Фидосова:
Примерно за един градоустройствен план. Освен това, за наредбите г-жа Манолова е абсолютно права.
Емил Радев:
Те имат право да участват. Един градоустройствен план се обявява по надлежния ред. Оттам нататък става въпрос за злоупотреба с право. Той е имал право, не е участвал, обаче обжалва.
Искра Фидосова:
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, ал. 2 на чл. 210 и ал. 3 на чл. 211 не случайно са били предвидени, за да се защитят специфични интереси и специфични права на специфична група лица – лица, чиито права са засегнати и то по неблагоприятен начин от дадено решение, които не са били конституирани или които не са знаели, че някой е завел съдебен иск срещу даден административен акт или нормативен административен акт.
За сроковете много ясно е записано в ал. 3 на чл. 211. Срокът е ясно дефиниран и няма нищо общо с узнаването на това трето лице. Това няма нищо общо с това кога той е узнал. Аз мога да узная след една година, че Върховният административен съд се е произнесъл по жалбата на лицето „Х”, но ако аз не съм го обжалвал като засегнато лице преди то да е влязло в сила, аз не мога да го обжалвам. Докато не е влязло в сила, което става сравнително бързо?! Преди да е влязло в сила аз мога да защитя своите права. Тук не става въпрос за злоупотреба с право. Тук става въпрос именно за защита на отделна група лица, които са засегнати пряко от дадено съдебно решение.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Ангелов.
Христо Ангелов:
Това, което каза г-н Казак. Като отиде на съд и съдът се произнася по чл. 215, т. 1 и му прекратява производството, защото не е страна в това производство и го праща по чл. 246 от АПК да иска възобновяване на делото. Това е проблемът. Точно затова сме предложили тази корекция. Ние така считаме. Всеки си казва мнението и вие сте хората, които ще вземете правилното решение.
Четин Казак:
Правилно сте забелязали това противоречие. То трябва да се коригира, но не в тази посока, според мен.
Искра Фидосова:
Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Първо трябва да знаем, че правото на жалба, някой който е е упражнил правото си на жалба, въпреки че е бил известен по надлежния и предвиден в закона ред, оттам нататък ние говорим, че това лице е преценило, че няма да пусне жалба, а в един момент ще се присъедини в един спор – да пусне една жалба срещу решение, което то въпреки че е имало възможност, не е участвало по своя преценка.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Г-н Колев.
Геориг Колев:
В крайна сметка, колеги, мисля че трябва да се обединим около становището в конкретния случай на Министерството на правосъдието, тъй като няма в ал. 2 начален срок, от който тече срок за обжалване за тези трети лица. Именно това е мотивирало, предполагам, Министерството на правосъдието, в двата текста тази разпоредба да отпадне. Сами разбирате, че срокът за обжалване, който изрично е фиксиран в закона, тече от момента на уведомяването - от кога са уведомени тези лица. Може би трябва да доказваме срок, че те са разбрали, но как да бъде.
Христо Бисеров:
Вярно е че няма начален срок, но имаме крайна дата, т.е. имаме от влизането на решението в сила.
Искра Фидосова:
Колеги, стигаме до гласуване всеки по съвест. Аз ще гласувам против разпоредбата на вносителя.
Подлагам на гласуване предложенията на н.пр. Христо Бисеров и на н.пр. Красимир Ципов и Юлиана Колева, които са идентични - § 12 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 13. Предложение на н.пр. Христо Бисеров § 13 да отпадне.
И предложение на н.пр. Красимир Ципов и Юлиана Колева също § 13 да отпадне.
Гласуваме, тъй като дебатът мина, защото са свързани двата параграфа.
Подлагам на гласуване предложенията на н.пр. Христо Бисеров и на Красимир Ципов и Юлиана Колева § 13 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 14. Има постъпило предложение на н.пр. Красимир Ципов и Юлиана Колева между първо и второ четене за изменение на § 14.
Предложението е да не се подкрепи тяхното предложение по т. 1, но да се подкрепи предложението им по т. 2. Ако го възприеме това Комисията, да приемем решение за нова редакция, с което подкрепяме по принцип текста на вносителя, подкрепяме т. 2 от предложението на н.пр. Ципов и Колева и редакцията я имате пред всички вас за § 14.
Желаещи за изказване? Г-н Анастасов.
Анастас Анастасов:
Какво означава „ако е необходимо”?
Георги Колев:
Г-жо Председател, може да не е необходимо събиране на нови доказателства, т.е. наличните да са достатъчни, за да се обоснове едно решение.
Искра Фидосова:
Моля да се предложи текст за ал. 2.
Красимир Ципов:
Аз предлагам думите „ако е необходимо” да дойде след съюза „и” и да стане: „насрочва делото в открито съдебно заседание и, ако е необходимо, събира нови доказателства”.
Искра Фидосова:
Да разбирам, че се обединяваме около тази редакция.
Г-н Ципов, ще си оттеглите ли предложението по т. 1 или ще гласуваме.
Красимир Ципов:
Оттегляме предложението си по т. 1.
Искра Фидосова:
Ще подложа на гласуване следната редакция на чл. 227 като редакция на Комисията.
Чл. 227 се изменя така:
„Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на новото решение.
Чл. 227 (1) Когато решението на първоинстанционния съд бъде отменено повторно, Върховният административен съд не връща делото за ново разглеждане, а го решава по същество.
(2) Когато основанието за отмяна налага това, Върховният административен съд, след като отмени решението, насрочва делото в открито съдебно заседание и, ако е необходимо, събира нови доказателства.”
Който е „за” по принцип за текста на вносителя и предложената редакция от Комисията, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 15. Предложение на н.пр. Ципов и Колева за отпадане на § 15.
Желаещи за изказване има ли по § 15? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Ципов и Колева § 15 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
Комисията не подкрепя текста на вносителя за § 15 и предлага да отпадне.
§ 16. Няма постъпило предложение между първо и второ четене.
Желаещи за изказване?
По § 17 и § 18 също няма постъпили предложения.
Желаещи за изказване по § 16, 17 и § 18. Има ли? Няма.
Боянка -експерт:
§ 16 трябва да отпадне, защото като остане чл. 256, тъй като се отхвърли предложението на вносителя за отпадане. Това е предмет на оспорване и ако се приеме сега § 16, ще стане и тук предмет и ред за оспорване. Значи тук трябва да отпадне § 16 по вносител.
Искра Фидосова:
Колеги, за § 16 не трябва да подкрепяме вносителя, тъй като в предходния § 15 ние гласувахме против текста на вносителя. Т.е. за отпадане на текста на вносителя.
Подлагам на гласуване отпадането на § 16 по вносител. Който е „за” отпадането на § 16 по вносител, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване анблок § 17 и § 18 по вносител. Който е „за” § 17 и § 18 по вносител, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
„Преходни и заключителни разпоредби.”
Гласуваме наименованието с подкрепа на текста на вносителя. Който е „за” наименованието „Преходни и заключителни разпоредби”, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
Предложение на н.пр. Тодор Димитров за създаване на нов § 19.
„§ 19. В Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се правят следните изменения.”
Г-н Димитров, имате думата.
Тодор Димитров:
Г-жо Председател,
Уважаеми колеги, накратко с тези промени, които съм предвидил в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс целта е да се натоварят всички 28 административни съдилища. Става въпрос за производствата, които са свързани с данъчно-ревизионните актове. Аз считам, че това беше и целта на закона. В мотивите ние искахме първо да разтоварим Върховния административен съд и респективно да натоварим по възможност равномерно, всички 28 съдилища. В тази връзка съм направим това предложение. Считам, че то е резонно и е в синхрон с мотивите, които бяха към законопроекта.
Трябва да отбележа, че ако се приеме § 19, следва в Преходните и заключителните разпоредби да отбележим, че всички започнали съдебни производства следва да се довършат по досегашния ред.
Отделно да предвидим един параграф, с който да преклодираме възможността жалбоподателите със смяна на седалището и адреса на управление всъщност да минават от един съд в друг. Има такива разпоредби. Ако се приеме § 19, ние ще ги предвидим, така че да се избегне шаканирането на процеса.
Общо взето това са били мотивите ми. Аз считам, че след като не приехме § 4, чл. 133 на практика само този текст остана, който ще ни даде някакво решение за разпределение на делата. Мисля, че тези 28 съдилища имат капацитета и могат да гледат този вид дела.
Отделно от това, аз мисля, че по никакъв начин няма да натоварим допълнително и Агенцията по вписванията, която мисля, че има необходимия ресурс и съответно структура, за да се защитават по тези дела.
Аз съм чел становищата, които са изказани и вероятно, което ще каже сега представителя на Министерството на финансите, но считам, че това е правилното решение, тъй като сега общо взето Министерството на финансите ни казва: „Така ни е по-удобно. Оставете го така.” Аз мисля, че това не е решение на въпроса. Има съдилища, които са наистина много малко натоварени – само с по няколко дела на месец, и мисля, че това е стъпка напред в тази посока – да ги натоварим равномерно. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Г-н Ангелов, заповядайте.
Христо Ангелов:
Идеята на Министерството на правосъдието и на голямата част от колегите съдии точно това беше – делата да се гледат по постоянен адрес и седалище на жалбоподателя, което предложихме в § 4 на проектозакона и който § 4 вие отхвърлихте и казахте: „Делата няма да се гледат по постоянния адрес и седалището на жалбоподателя.”
Сега тук предлагаме същия принцип в преходна разпоредба, а съответно не приехме общото правило за делата. Това е концептуално.
По отношение на възможностите на Агенцията по приходите дали може да ги разглежда, предполагам, че колегата ще вземе думата и в тази посока.
По концепцията на закона аз това мога да кажа.
В този смисъл се обезсмисля това нещо. Защо? Защото Върховният административен съд също няма да се разтовари на практика, защото тези дела са касационни и те така или иначе постъпват във Върховния съд и ще ги гледа. Дали ще ги гледа Велико Търново, Смолян, Варна и т.н., единственото е, че се разхвърлят по другите съдилища и с това съм съгласен, и няма да се гледат в 6 съдилища, а ще се гледат в 28. Въпросът е за концепцията. Защото вие с отхвърлянето на § 4 не приехте едно, а друго приемате в Преходните и заключителните разпоредби.
Искра Фидосова:
Има думата г-н Гуев от Националната агенция за приходите.
Мирослав Гуев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Уважаеми г-н Димитров,
Представили сме становище на Националната агенция за приходите. То е размножено и го има всеки един от вас. Изразяваме принципно несъгласие с така предложената теза и идея за промяна в тази подсъдност.
Аз само ще маркирам някои основни пунктове в нашето становище
На първо място, въобще не е направен анализ в тези условия на недостатъчно бюджетно финансиране какви са разходите на администрацията в резултат на тази промяна. Това е на първо място. По този начин ще се затрудни и оскъпи самия процес по издаване. Аз съм си позволил да направя една схема и към настоящия момент имаме регионални структури в София, Пловдив, Варна и Бургас. Това са настоящите структури към момента. В исторически план съвсем накратко ще си позволя да кажа, че това нещо функционира отпреди 2000 г. Така беше по Закона за данъчното производство, после по ДПК и след това по ДОПК. Имаме изграден капацитет в тези регионални структури. Съответно в административните съдилища имат специализирани екипи, които се занимават само с данъчни дела. Това ни е първото съображение.
Другото съображение е, че когато бяха структурирани тези регионални структури, сме гледали няколко неща. На първо място, това са най-важните актове на администрацията. Там е съсредоточен и най-големият и значителен материален интерес. На второ място, когато структурирахме тези регионални дирекции, сме гледали да се предотврати и ограничава зависимостта от местни интереси при информиране на решенията и водене на единна антикорупционна политика. Това е била идеята ни да се изтеглят в тези места.
На следващо място по този начин сме се стремили да уеднаквим съдебната практика по места, тъй като има в административните съдилища различна практика.
На следващо място по конкретните текстове.
Ако искате мога да коментирам конкретно предложенията по § 19, тъй като има проблем във връзка със самите текстове.
Например, по чл. 41, ал. 3 от ДОПК там въобще не се касае за компетентен орган. Там всичко се обвързва от местонахождението на обекта.
Подобен проблем възниква в чл. 156, чл. 268, ал. 1, както и по чл. 197, ал. 2. Там да речем по чл. 268 е обвързано с реда за защита за предварително изпълнение. В тези случаи не трябва да се обвързва с органа, който е издал акта, а с органа, който извършва действието.
В чл. 121, ал. 4 е отбелязано само, че в тази хипотеза по ДОПК липсва жалбоподател. Там въобще липсва жалбоподател. Има искане, но няма жалбоподател.
Тези конкретни текстове исках да коментирам.
По принцип изразяваме несъгласие с така предложеното становище.
Тодор Димитров:
Аз благодаря за становищата.
Накратко относно това дали финансово е рентабилно това предложение.
Колеги, в момента имаме съдилища, които са толкова малко натоварени и ние ги издържаме. Това са много по-сериозни ресурси, отколкото един юрисконсулт от Пловдив и Варна примерно да се придвижи на 50 км., за да отиде за едно съдебно производство. Аз мисля, че това мое предложение е много по-добре обосновано финансово в § 19, отколкото това, което вие твърдите във вашето становище.
Относно корупционната среда. Аз силно се съмнявам, че когато концентрираме големи интереси на едно място, това е антикорупционно. Понеже съм адвокат дълги години, тактично ще ви кажа, че в момента по тази схема с това предложение мисля, че донякъде може би ще се разбие, казано накратко. Така че даже бих казал, че донякъде това предложение е антикорупционно.
Относно проблемите в текстовете, за които споменахте, аз ще ги погледна по-подробно. Мисля, че не е проблем да се оправят. На едното място не жалбоподател, а искане. Не е проблем това чисто технически да го променим.
Пак казвам, това предложение за § 19 е точно с мотивите, с които беше вкаран законопроекта и сега на практика остана единствено само това предложение, което ще даде някакво разпределение на делата, някаква равномерност.
За съжаление, § 4 отпадна, по разбираеми причини.
Искра Фидосова:
Г-н Радев, имате думата.
Емил Радев:
Аз няма да се изказвам по същество, но все пак ние няма да гледаме и да правим законодателни промени, както беше и § 1, за да създадем работа на административните прокурори, примерно, защото такива съществуват. Да правим текстове, защото са създадени едни структури, които нямат достатъчно натовареност. Вместо да реформираме системата, ние се опитваме да създадем работа, а по никакъв начин не знаем какво става. Защото тук е другата опасност – даваме право да си избират подсъдност и в един момент, ако аз с една фирма съм регистриран в София, в един момент, преди да си подам жалбата, да отида и да се регистрирам в Силистра и така да сменя подсъдността така, както аз го разбирам, защото имам дадените контакти в административен съд Силистра. В момента при започване на производството става малко по-трудно.
И пак казвам, да създаваме текстове, за да създадем заетост в дадените съдилища, има си други начини – има Висш съдебен съвет, който трябва да ги реформира, да си помисли дали ще отпуска повече бройки за дадени съдилища, да си остави щата така за тези, които са по-малко натоварени. Ние скоро ще приемаме доклада на тези съдилища и нека това да го видим тогава и оттам нататък могат с административни мерки да се решат тези проблеми, а не с законови мерки и смяна на подсъдност да решаваме проблеми от заетост.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-жа Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
Аз изобщо не съм съгласна с едно такова разбиране, защото всяка промяна в законодателството се прави с оглед на възникнали проблеми, които трябва да бъдат решавани. В случая една от причините, за да се приема с такова единодушие този законопроект, е общото разбиране, първо, че Върховният административен съд трябва да се разтовари от една категория дела и второ, че трябва по-равномерно да се разпределят делата между административните съдилища в страната. Това са две от причините поради които за първи път или в един от редките случаи опозицията гласува заедно с управляващите. И тук няма нищо политическо, а чисто професионално. Защото аз продължавам да твърдя, че беше една стъпка напред към едно по-съвременно и по-модерно правораздаване създаването на административните съдилища. Така че най-нормалното нещо е да се върви към тяхната равномерна натовареност, още повече, че аз не бих желала да се изказвам категорично нито по това кое ще натовари повече бюджета, къде практиките са по-корупционни и пр. В този смисъл, тъй като това е една от целите на този законопроект, нашата парламентарна група или колегите, които сме тук, ще подкрепим този текст.
Аз лично няма да гласувам, защото ще кажа направо, че моята адвокатска кантора се занимава с данъчни дела. Но по принцип колегите, които не се занимават с това, са за това административните съдилища да продължат да съществуват. А начинът това да се случи, е като се разпределят равномерно делата. Защото не е нормално да се чака за едно данъчно дело по три години да се произнесат в софийските съдилища, а в същото време това е свързано и с налагане на обезпечение, с препятстване на нормалната дейност на търговеца, а в същото време да стои съдебен и административен капацитет, който не е натоварен.
Тодор Димитров:
Колеги, само да допълня. Имам 10 становища от различни административни съдилища, които са за тази промяна – и такива, които не гледат в момента такива дела и такива, които гледат. Тези, които гледат такива дела, са много натоварени и логично и нормално е да искат малко да бъдат разтоварени. Тези, които не са натоварени, също имат желание да се понатоварят, защото видяхте каква е статистиката и справката. Много сериозен дисбаланс има между броя на дела, които се гледат, между колегите в различните съдилища, за съжаление.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Становище на Върховния административен съд има ли?
Георги Колев:
Разбирам желанието на вносителя да бъде изравнено натоварването на съдилищата, но се запознах със становищата на различни органи, които са против това изцяло. За нас като Върховен административен съд това е без значение, тъй като всичко идва при нас като касация. От гледна точка на отделните административни съдилища, доколкото знам при вносителя има ред становища, съответните административни председатели са си ги изразили. Т.е. тези, които гледат такива дела в момента, действително са натоварени, а другите - не са. Не знам дали една такава кардинална промяна обаче ще разреши проблемите в тази връзка. Това е нашето становище.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи колеги за изказване по този текст?
Имате становищата. Отрицателни са становищата на Министерството на финансите и на Националната агенция за приходите.
Аз лично смятам, че след като не подкрепихме § 4, това което каза и г-н Ангелов, няма логика да подкрепяме и това и да правим изключение тук. Да, една от основните задачи, които сме си поставили с този законопроект, е разтоварване на Върховния административен съд. Има достатъчно разпоредби оттук нататък в Преходни и заключителни разпоредби, които предстои да ги гледаме, за да видите и по статистиките, които са представени от страна на административните съдилища за какъв брой дела става въпрос и какво разтоварване се получава.
Не съм съгласна с колегата Димитров, че говорим тук за разтоварване. Няма разтоварване на Върховния административен съд, защото те са втора инстанция и всичките дела са пак при тях. Няма разтоварване в броя, ако погледнем статистиката.
Аз смятам, че като има една цялостна концепция и визия за това как трябва да бъде сформирана, за да работи една администрация, като започнем от НАП, Митници, виждането на Министерството на финансите няма логика и за себе си не виждам, след като са създадени такива пет териториални звена, на този принцип е и подсъдността по тези дела. Да не забравяме, че тук не става въпрос само за данъчно-облагателни актове, не става въпрос за местни данъци и такси. Става въпрос и за мита.
Тодор Димитров:
Още по-добре. Още по-сериозно ще натоварим съдилищата.
Искра Фидосова:
Г-н Димитров, изслушахме Ви. Имайте търпение все пак да се изкажа.
Алогично е за мен, правим реформа – от Министерството на финансите, от НАП, от Митниците, и казваме, че има пет такива териториални структурни звена, и сега изведнъж по отношение на подсъдността казваме: Тия пет сме ги създали за едно, но сега тези всички неща да ги разхвърляме в 28-те. Делата по ДОПК са специфични и за това има и специален процесуален закон, който урежда тяхното разглеждане (именно това е ДОПК). За да се направи нарочна кодификация на тази материя, явно е прието, че се касае наистина за нещо толкова специфично, че не може спрямо него да се използва общия кодекс – АПК. Промяната на подсъдността по ДОПК, обаче, ще доведе до доста проблеми.
За дружествата, които обжалват – определено на дружествата им е необходима правна сигурност – т.е. да има утвърдена практика за казусите по делата. Сега подобни дела се разглеждат от 5 Административни съда. Те ги гледат от 2007 г. – когато беше образуван административния съд (преди това се гледаха от 5 окръжни съда – пак по седалището на Дирекциите). Когато се образуваха административните съдилища настана такъв хаoс в практиката им, който едва сега се намества. Ако вместо тези 5 административни съда делата започнат да се гледат от 28 административни съда, ще има сътресение и проблем в НАП за обслужването на тези дела.
По отношение на това къде има основание за повече корупция, аз такова нещо не бих си позволила да коментирам, защото, ако това е водещ принцип, тук се казват неща, които за мен са абсурдни.
Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Г-н Председател, слушайки внимателно, на няколко пъти се даваха като доводи разтоварване на съдилища или натоварване на съдилища. Аз мисля, че тази изходна точка някак си не е правилната. Ако трябва да говорим, ние трябва да говорим, защото това са европейските изисквания, за бърз и справедлив процес.
От друга гледна точка, аз не можах да бъда убеден, поне с някакви, макар и примерни цифри (данни), че по този начин наистина ще дадем възможност за бърз и справедлив процес за тези граждани. Защото другата гледна точка е гледната точка на достъпа до правосъдие с оглед отстояние на жалбоподателите. Някак си не бяха засегнати тези неща.
На трето място, ако, или поне така чух, че се подготвя някаква реформа в тази част, може би е рано още да се каже, с оглед организация на административните съдилища, ако това е предстоящо в близките няколко месеца или година, то просто тогава трябва да си зададем въпроса следва ли изобщо да направим сега този дебат тук.
Но аз принципно мисля, че наистина трябва да се помисли точно върху това – гледната точка на този, който подава жалбата, а не гледната точка на административната единица, която сега е съсредоточена в един център. Защото по същата тази логика ние променяме подсъдността на Върховния административен съд и то, от една страна, не само и единствено заради натовареността, а и от гледна точка на жалбоподателите или тъжителите.
Искра Фидосова:
Г-жа Манолова за реплика и след това г-н Бисеров.
Мая Манолова:
Съгласна съм с вашите изводи изцяло и ние тук не говорим надълго и нашироко, защото нещата се подразбират, че натовареността на съдилищата всъщност е свързана с бързината на процеса, а това е свързано и със справедливостта. И тук аз съм против да се правят всякакви аналогии с общата разпоредба, която отхвърлихме ,защото, ако в общия случай беше непредвидимо какво ще донесе тази генерална промяна, в случая е много ясно. Няма какво да чакаме отчета за тази година. Имаме отчета за дейността на административните съдилища за миналата и за по-миналата и за всички предходни години и там много ясно се вижда колко са натоварени софийските съдилища. Аз мога да ви кажа, а и всеки адвокат може да ви каже колко трае едно данъчно дело в софийски съд. И това в крайна сметка товари гражданите. Най-нормалното е да се мисли за търговеца и за гражданина тогава, когато защитават свои права. Това просто улеснява системата и я прави по-справедлива.
Също така искам да ви кажа, че вие може да замисляте всякакви промени за реформи в административните съдилища. Всъщност първоначалната идея при тяхното създаване беше за създаване на 10 или 12 съдилища. Тук воят ще бъде огромен. Това да ги концентрираш в 10 или в 12 центъра носи своите рискове. И отново тук решаващият момент е достъпът до правосъдие.
Казвам, че ако не направим някаква промяна в АПК за това да бъдат по-равномерно натоварени административните съдилища в страната, следващата стъпка ще бъде окрупняване и това ще е в разрез точно с достъпа до правосъдие на гражданите. Защото защитата от актове на административните органи е едно от основните граждански права. И тук ще стане вече политически скандал, ако в момента спорът е чисто професионален. Така че това е по-елегантното решение.
Предлагам ви да не си хвърляме топката на кого какви са интересите, защото е ясно, че интересите на гражданите са именно такива – в най-близкия съд и най-бързото правораздаване, още повече, когато става дума за сериозни финансови въпроси.
Искра Фидосова:
Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Вие вероятно знаете, но когато създавахме съдилищата миналия мандат, идеята беше да са 6. И тогава само заради това да има достъп до правосъдие, станаха 28. Като ги създадохме така, какво стана после. После НАП се преструктурира и промени подсъдността. Стана това, че с преструктуриране на изпълнителен орган се промени подсъдността на този вид дела. Този извод оспорвате ли го? Аз мисля, че не бъркам. Политиката на Народното събрание трябва да има някаква последователност. Защото от Ивайловград да отиде в Пловдив просто е лудост и да си защитава правата, и да чака две години един едноличен търговец, примерно. Друго е да отиде до Хасково. За да отиде един гражданин от Ивайловград до Пловдив, само за да си ангажира адвокат, това му стига. А да води от Ивайловград адвокат, където първо няма такъв, и второ да го води, ако има, когато съдилището ти е сравнително близо е друго. Когато там има адвокатска колегия, която има капацитет да обслужва такъв вид дела.
Значи не може да има спор, че бързината и относителното удобство на гражданина се защитава.
Аз лично не приемам чрез рокади в структурата на изпълнителната власт всъщност да се подменя подсъдност по един кодекс. Това стана. Защото по-рано си беше на ниво окръг.
Емил Радев:
Като знам каква е натовареността все пак на субектите в София, едва ли ще разтоварим чак толкова много Софийския административен съд.
Второ, все пак говорим, че има четири години специализация.
В момента много добре знаем, колеги, какво ще стане следващите няколко години. Ще се създават практики, делата няма да се гледат по-бързо и т.н. и докато стигнат до Върховен административен съд?!
Тодор Димитров:
Колеги, само още едно изречение в подкрепа на моето предложение. Дори и да има такава реформа в съдилищата, това което сега ще направим е крачка напред. Като има реформа, кога ще стане и как ще стане, няма проблем. Но това е крачка напред и мисля, че можем да я направим сега. Абсолютно е резонно. Не виждам тук някой да защитава някакви интереси. Мисля, че достатъчно добре съм се мотивирал. След 6 месеца ще имаме някакви емпирични данни и общо взето ще видим с колко са натоварени съдилищата, които сега не са натоварени. Аз мисля, че ще има ефект. Колко ще бъде голям, няма как да кажем предварително. Но няма как да няма ефект. При всички положения той ще е положителен.
Христо Ангелов:
Искам да кажа, че подсъдността не е променяна със създаването на тези дирекции. Принципът на подсъдността е издаването на акта по органа. Исках да споделя за яснота на всички. Ако е само игра на думи е друг въпрос. Аз така го разбрах и понеже считам, че е игра на думи, затова искам да кажа, че подсъдността не е променяна. Актовете се издават по органа. Т.е. има 5 или 6 дирекции НАП, които са в тези градове и се обжалва в тези съдилища. Това е принципът на действащия АПК и с отпадането на § 4 същият принцип се утвърждава и така продължава.
С това предложение, за което вече казах, че е в противоречие с § 4, който отпадна, се променя вече подсъдността. Така в действителност стоят нещата.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване по този текст има ли? Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Искам да направя една реплика. В определянето на подсъдността практиката познава различен подход – и по актосъставител, и по извършване, и по жалбоподател, така че няма да се влезе в противоречие, ако се приеме този подход. Защото практиката по други закони познава по жалбоподател. И ако не се лъжа, в ЗАН е така.
Въпросът е сериозен, за да хвърляме ей така доводи. Защото аз не съм съгласен и с довода, че апелативните съдилища също са 6, за да кажем: „Видите ли, няма да се разкарват хората.” Не е това подходът.
Аз се колебая. Аз съм за това тези хора, които търсят съдебна защита - възможно най-близо и най-бързо да получат тази защита. Това е от една страна и аз съм неотменимо за това. Отделен е въпросът, ако наистина представителите на ВАС се говори или поне в обозримо някакво бъдеще се говори за реформа, и ако то е в близките няколко месеца, сега ние да променяме подсъдността, а след 6 месеца изведнъж това да приключи и да започнем с едни преходни и заключителни разпоредби кой ще довърши тези висящи дела, дали при концентрираните съдилища, дали ще ги довършват тези, които очевидно няма да са там. Това е нещото, което мен ме колебае да взема категорично становище. Иначе аз съм принципно „за” във възможно най-близкия съд да бъде потърсено правосъдието. Но ме спира другото – не зная имате ли някаква визия, г-н Колев. Защото не ми се иска след 6 или 8 месеца всички тези дела ние да се чудим с подсъдността какво правим. Това е нещото, което ме възпира да взема категорично мнение.
Искра Фидосова:
Искаш да кажеш, че след като така или иначе има направена заявка, че предстои реформа, която е в правомощията на Председателя на Висшия съдебен съвет, това което казва и г-н Ангелов, тогава да се разгледа и прецени, тъй като това е сериозна стъпка, която не следва да води след това до обратно връщане на тази подсъдност.
Други желаещи за изказване има ли? Няма.
Преминаваме към гласуване. Но колегата изброи 7-8 грешки. Нямаме редакция. Ще ги подложа на гласуване така, както са предложени, защото до момента няма постъпили редакции по изброените грешки.
Как предлагате да ги гласуваме? Анблок или поотделно, защото нещата са различни.
Тодор Димитров:
Да ги гласуваме анблок.
Димитър Лазаров:
Аз предлагам гласуването по този параграф да се отложи.
Тодор Димитров:
Защо да го отлагаме. Да го гласуваме по принцип, включително с уточнението, което направих в началото при представянето на параграфа.
Димитър Лазаров:
Аз предлагам да го отложим този параграф. Ако трябва да се направят съответните редакции. Аз казах моето мнение. Трябва да има максимално най-близко правосъдие, но нещата трябва да бъдат все пак прецизирани.
Искра Фидосова:
Колеги, така или иначе няма да можем да свършим днес с гласуването по всички параграфи. Има още много параграфи.
Тодор димитров:
Колеги, правя обратното предложение. Да гласуваме този параграф така, както съм го внесъл, заедно с уточнението, че ако го приемем, производствата, които са до настоящия момент, ще се гледат по стария ред. Включително ще уточним: „постоянния адрес и седалище на жалбоподателя, определящи местната подсъдност, са постоянният адрес и седалището му към датата на подаване на жалбата или искането до административния съд.”, за да можем на практика да преклодираме възможността със смяна на седалището и адреса на управление да се търси определен съд.
Димитър Лазаров:
Но тук трябва да добавим „към датата на издаване на акта” или „седалище и адреса, посочен в акта”, за да няма възможност да се търси промяна.
Тодор Димитров:
На подаване на жалбата и искането. Това е преходна и заключителна разпоредба.
Димитър Лазаров:
Не! Към датата на издаване на акта и седалището, посочено в самия акт. Затова казвам, че принципно съм „за”, но да го прецизираме – към датата на издаване на акта.
Искра Фидосова:
Колеги, аз като председател на Комисията апелирам да подкрепите предложението на г-н Лазаров за отлагане гласуването на § 19 днес. Считам, че е несериозно Правната комисия, при положение, че наистина има пропуски, без да има редакция и готовност по този текст, в момента да гласуваме по принцип и то нещо, което води до толкова сериозна и радикална промяна. Така или иначе няма да свършим с доклада. Ще продължим да обсъждането.
Тодор Димитров:
Предлагам да гласуваме по принцип, а следващия път ще гласуваме корекциите.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване процедурното предложение на г-н Лазаров за отлагане гласуването на § 19. Дори не мисля, че трябва да се гласува това предложение, защото сме на второ четене и като нямаме редакция, преминаваме на следващите текстове (параграфи).
Който е „за” това процедурно предложение, моля да гласува. Гласуваме процедурното предложение за отлагане гласуването на новия § 19.
Подлагам на гласуване нов § 19 анблок, без редакции. Който е „за” текста по вносител за нов § 19, без каквито и да било редакции, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? … Виждам, че има колеги, които не гласуват.
Аз няма да гласувам, защото смятам, че е недопустимо без редакция да гласувам. Трябва да имаме коректни и редактирани текстове, за да гласуваме. Виждам, че и други колеги не гласуват.
Мая Манолова:
Според мен, текстът е приет и продължаваме нататък.
Искра Фидосова:
Гласуването сме го обявили и продължаваме нататък.
Мая Манолова:
Оспорвам резултатът, който обявихте. Имаме кворум.
Искра Фидосова:
Подложих на гласуване нов § 19 и обявих резултата – дванадесет „за”.
Христо Бисеров:
Какво означава 12 „за”. Приет ли е текстът?
Мая Манолова:
Значи текстът е приет. Вие имате някакви ангажименти като председател на тази комисия. Кажете дали текстът е приет.
Искра Фидосова:
Разбира се, че имам. Като председател на тази Комисия смятам и тук всички като юристи – това е Правната комисия на парламента, не смятам, че можем да гласуваме по принцип ей така нещо, без да знаем каква редакция ще има и какво ще се промени.
Христо Бисеров:
Аз не съм гласувал по принцип. Аз съм гласувал предложения текст на нов § 19.
Искра Фидосова:
Да, аз така го подложих на гласуване. Подложих го коректно на гласуване без редакция. Обявих резултата. Какво трябва да кажа повече?
Мая Манолова:
Че текстът е приет.
Искра Фидосова:
Хубаво. Нали го има в стенограмата. При кворум 20, гласуват „за” 12. При нито един текст не казвам приет, неприет или отхвърлен. Винаги казвам „за”, „против” и „въздържали се”, като преди това съм обявила кворума.
Христо Бисеров:
Моля да получим препис от стенограмата.
Искра Фидосова:
Стенограмите се качват винаги на сайта. Разбира се, че ще получите.
Продължаваме нататък с § 19 по вносител.
„§ 19. В Закона за административните нарушения и наказания се правят следните изменения и допълнения.”
Предложение на н.пр. Христо Бисеров за редакция на § 19.
Предложение на н.пр. Ципов и Колева за промяна на § 19.
Желаещи за изказване? Г-н Колев.
Георги Колев:
Различни са предложенията от г-н Бисеров и тези на г-н Ципов и г-жа Колева. Лично аз подкрепям предложението на г-н Ципов и г-жа Колева, като фактически се запазва ситуацията на подсъдността на тези дела на административните съдилища, както е и към настоящия момент.
Предложението на Министерството на правосъдието практически ще доведе до едно сериозно изместване на настоящата подсъдност по разглеждането на тези дела. Т.е. връщането им в общите съдилища.
Имаме анализ от страна на административните съдилища до момента. Категорично е становището, както на колегите до мен, така и на останалите председатели на административните съдилища, чиито становища са, че административните съдилища до настоящия момент са осигурили едно много по-добро разглеждане на този тип дела в сравнение с общите съдилища. Нека да не забравяме, че затова беше въведена тази специализация – въвеждането на административните съдилища. Както знаете, преди четири години имаше един трансфер от общите съдилища в административните на тези производства. Обратното им връщане, според мен, ще доведе до значителни затруднения при тяхното разглеждане. Не знам на какво е базирано предложението на вносителя, още повече, че имам информация, че към настоящия момент се разработва така наречения Административно-наказателен процесуален кодекс, който да регламентира точно разглеждането на тези производства. Това за мен донякъде обезсмисля това предложение. Но по това може би ще вземе становище вносителят за какво е направено то.
Това е нашето обобщено становище в подкрепа именно на тези предложения, които са на н.пр. Ципов и Колева.
Христо Бисеров:
Аз все пак мисля, че нашите предложения са в една посока. Защо? Това, което съдържа моето предложение – пред районния съд се движи по НПК.
Георги Колев:
Извинете, че ви прекъсвам. Вашето предложение е същото по същество с едно изключение. В настоящия момент тези производства ги разглеждаме по реда на НПК. Съжалявам, че това се получава. Вие предлагате това да става по реда на АПК.
Христо Бисеров:
Отмерването на размера на наказанието не е елементарно. Много по-лесно е отколкото установяване на фактическия състав. Административните съдилища имат капацитета да познават този вид законодателство много, много по-добре от другите.
Реплика: Коректно е по НПК да вървят.
Христо Бисеров:
Добре, нека да е по НПК. Въпросът е кои са съдилищата, които
Емил Радев:
Г-н Бисеров, по този въпрос нямаме спор. Въпросът е, че ЗАНН е написан да се върне по НПК, а не по АПК, защото той още не е съществувал. Ние нямаме принципно различие тук.
Искра Фидосова:
Желаещи за изказване по § 19 по вносител има ли? Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Аз съм „за” предложението на колегите, както и на г-н Бисеров в частта му за подсъдността.
По отношение на това по кой ред да се гледат. Общо взето това се предлага от много време. От друга страна, там има разписана процедура. Това не е само материален закон. Там си има разписана процедура и се предлага НПК – той се предлага субсидиарно, дотолкова доколкото така че мисля по-добре е да си остане този ред още повече, след като се подготвя нов такъв проект, да не смесваме съвсем практиката, да си оттеглиш в тази част предложението, ако прецениш. (Приемам.)
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Г-н Анастасов.
Анастас Анастасов:
Практиката на административните съдилища по ..... е откакто съществуват административни съдилища в България. Практиката на окръжните и районните съдилища е от 60 години – откакто има ЗАНН. Така че не казвайте колко е по-добра практиката на административните съдилища. Като втора инстанция пред окръжните съдилища си вървяха пак по ЗАНН и всичко си вървеше абсолютно нормално. Като объркаха двете процедури, стана мазало. Защото по НПК субсидиарно, има си изрично записани правила в ЗАНН, другото върви по АПК, едни срокове. Много добре знам, г-н Колев, имаше актове на административни съдилища, които обявяваха нищожни решения и постановления и беше чудо. Дано са се оправили нещата. Според мен, по-удачно е тази процедура. Тя си вървеше с години. Беше всичко абсолютно изрядно и се спазваше и нямаше никакви проблеми с окръжните съдилища.
Сега, ако е въпрос вече на натоварване и кой да спори кой съд е по-малко натоварен или повече, това е друга работа. Ако ще закриваме едни съдилища, а други ще ги оправяме с дела, пак е друга работа. Това е.
Искра Фидосова:
Да, и аз така смята. Това е като другото. Г-н Ангелов.
Христо Ангелов:
Ние сме се ръководили от две неща.
Първото е от § 4, който не го приехте. Той е косвено относим към § 19. Идеята беше по адреса и седалището на жалбоподателя да се гледат делата. Т.е. административните съдилище щяха да бъдат натоварени. И съответно ЗАНН щяха да ни дойдат в повече и следваше да ги върнем на окръжните съдилища.
От друга страна, такава е правната логика – да се следва системата на съдилищата и съответния ред, по който да се разглеждат делата. А системата е районен, окръжен, върховен касационен съд. В случая касация е окръжния съд и не стига до върховен съд.
Съответно също съм против да е по реда на АПК, защото в ЗАНН, както почти всички колеги споделиха, са разписани правилата и това са по НПК правилата. Т.е. мисля, че е погрешно предложението на г-н Бисеров в тази посока.
Това са били съображенията на Министерството на правосъдието, за да иска редакция и промяна на тази норма.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други изказвания по този параграф? Г-н Колев.
Георги Колев:
Само едно питане. В такъв случай за какво е необходимо да се прави Административно-наказателен процесуален кодекс, който се изработва в момента. И следва ли отново да се изправим пред тази ситуация с трансфера на точно тези производства, която беше преди четири години – наново да има съответни обърквания на цялата подсъдност и хилядите проблеми, които последваха тогава.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказвания? Няма. Гласуваме § 19 по вносител.
Първо предложението на н.пр. Христо Бисеров за § 19. Подкрепя по принцип.
Христо Бисеров:
Подкрепя по принцип в частта, която съвпада с предложението на колегите. Защото има част, която не съвпада.
Искра Фидосова:
Нали трябва да го подложа на гласуване. Или другият вариант е да подложа на гласуване първо предложението на вносителя по § 19.
Първо се започва с предложенията на народните представители и аз започнах с тях.
Мая Манолова:
Първо подложете предложението на н.пр. Ципов и Колева.
Искра Фидосова:
Добре. Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Ципов и Колева за § 19. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Христо Бисеров за § 19.
Христо Бисеров:
Оттеглям предложението си в частта, която се разминава с предложенията на колегите Ципов и Колева.
Искра Фидосова:
Добре. Оттегля се частта, която се разминава. Подлагам на гласуване останалата част от предложението на н.пр. Христо Бисеров. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Двама „въздържали се”. Без против.
Подкрепя по принцип текста на вносителя за § 19.
Продължаваме с § 20. Постъпило е предложение от н.пр. Ципов и Колева § 20 да отпадне.
Други становища по § 20? Няма. Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Ципов и Колева за отпадане на § 20.
Христо Бисеров:
Може ли да чуем мотиви за отпадането на § 20.
Красимир Ципов:
Идеята беше, уважаеми колеги, там където се определя подсъдността на актовете на регулаторни органи да останат на ниво Върховен административен съд, а в другите закони, където не се касае за регулаторни органи, да бъде свалена подсъдността на ниво окръжни административни съдилища.
Мая Манолова:
Аз по принцип подкрепям вашите предложения. Но понеже може нещо да съм пропуснала, според мен, в случаите, в които става дума за тези органи, които действат като особени юрисдикции за КЗК, Комисията за защита от дискриминация няма как да падне подсъдността надолу, защото има и тълкувателни решения. Така че ако е идеята в това, аз я подкрепям.
Емил Радев:
Тук трябва да кажем, че за четири години са 5 дела или нещо подобно.
Мая Манолова:
Дискриминацията си има дела.
Искра Фидосова:
За тези е изключително тежка материята и няма смисъл това да отива надолу. Тук не е особена юрисдикция, но са много малко делата и са изключително сложни по отношение на темата за ядрена енергия.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Ципов и Колева за отпадане на § 20. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 21. В Закона за достъп до обществена информация.
Няма постъпили предложения. Предложението е да се подкрепи вносителят. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 22. Промяна в Закона за електронните съобщения. Тук става въпрос за регулаторен орган.
Предложение на н.пр. Ципов и Колева § 22 да отпадне.
Мая Манолова:
Аз подкрепям отпадането на § 22.
Искра Фидосова:
Има ли друго становище? Няма. Гласуваме. Който подкрепя предложението на н.пр. Ципов и Колева за отпадането на § 22, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
Предложение на н.пр. Ципов и Колева за създаване на нов § 22а. Г-н Ципов, заповядайте.
Красимир Ципов:
Г-жо Председател, идеята тук е да се дадат функции на органа по назначаване и прекратяване на служебните правоотношения на главните секретари. Искам да внеса едно уточнение, че по-скоро във връзка с нашето предложение трябва да направим една допълнителна редакция, като уточним, че става дума за главните секретари в администрацията на изпълнителната власт. Да засегне именно там, където възникват най-много такива дела, министерствата и ведомствата в рамките на изпълнителната власт. Докато останалите власти – съдебната, президентството и законодателната власт, няма чак толкова много дела и не мисля, че е необходимо там да се променя субектът, който назначава и прекратява правоотношенията с държавните служители. Благодаря.
Искра Фидосова:
Желаещи за изказване? Г-н Ангелов.
Христо Ангелов:
Искам да кажа, че това предложение не е съобразено със Закона за администрацията с ал. 5 на чл. 42 от същия закон, където изрично е разписано, че „министърът е орган по назначаването на държавните служители в министерството”.
От друга страна, по поръчение на министър Попова, искам да кажа, че е недопустимо да се правят изменения в Закона за държавния служител, отнасящи се до основни принципи на дейността на администрация и до основни изисквания за заемане на длъжности в нея, без те да са предварително съгласувани с органите на изпълнителната власт, чиято дейност касаят. Благодаря.
Искра Фидосова:
Тъй като има няколко параграфа, които ние днес не можем да ги гласуваме, защото има необходимост от допълнително уточняване и това е единият от тях.
Аз по принцип като идея го подкрепям и смятам, че е важно да го направим, но в същото време това ще важи за тези, които ще се назначават оттук нататък. Дори да приемем, че сме го съгласували и няма проблем, ще важи за тези, които са оттук нататък назначени от главните секретари. Тези, които са назначени от министрите, пак ще бъдат освободени от министрите и пак не влизат в тази хипотеза. Затова трябва още малко да се помисли за допълнителна редакция, както на този текст, така и за земеделските земи, до който ще стигнем по-късно.
Това ми беше идеята одеве, когато предлагах да отложим някои гласувания.
Това предложение е хубаво, но трябва още малко да се помисли. Това наистина ще разтовари върховния съд. Изцяло приветствам и подкрепям това предложение.
Други желаещи за изказване? Г-н Ангелов.
Христо Ангелов:
Освен това, което вече казах за противоречието със закона, искам да обърна внимание, че щатовете на министерствата се приемат и утвърждават от министъра. Не виждам как главният секретар ще прави съкращенията след това. Може би ще трябва да се делегират права и т.н.
Искра Фидосова:
Няма пречка да се приеме това. Прав сте, че трябва да се съгласува и да се доразвие тази идея, която наистина е хубава.
Христо Ангелов:
И още нещо. Ние на практика по Закона за МВР Министерството на вътрешните работи и Министерството на правосъдието, понеже е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” работят по този закон. Там е така. Служителите, които са до сержант, се назначават от областните директори, министърът назначава образно казано само офицерите. Така че ние работим по този ред и така се прилага. Когато се уволняват служители от директорите, отиват на подсъдност на регионалните административни съдилища, а не на върховния.
Искра Фидосова:
За МВР и за МО е специален ред и тази норма не засяга тези правоотношения.
Христо Ангелов:
Исках да кажа, че е работещо това и общо взето го споделям, но трябва да чуем и другите министри какво мислят, все пак. Това ми е идеята.
Георги Колев:
Знаете, че подсъдността по отношение на актовете на министрите, както и на Министерския съвет се определят от Конституцията и ние няма как да променим по друг начин тази подсъдност, освен ако именно не променим органа, който е по назначението. С оглед на това е направено и това предложение – променяйки органът по назначението, да променим и тази подсъдност. Това е идеята на тази разпоредба.
Искра Фидосова:
Подкрепяме идеята, но нямаме достатъчно ясна редакция и трябва да се коригира това.
Георги Колев:
Аз мисля, че редакцията е ясна. Но по отношение на заварените случаи – ще продължи разглеждането на тези дела, защото става въпрос за едни стари правоотношения, за които обаче трябва да има една много точна редакция.
Христо Ангелов:
Трябва да се има предвид и разпоредбата на чл. 42, ал. 5 от Закона за администрацията.
Искра Фидосова:
Тук също ви предлагам да отложим гласуването. Защото също се налага промяна. Трябва да има предложение на Комисията за конкретен текст. Не знам точно кой текст трябва да се промени. Нямаме готовност за днес.
Елена Владимирова:
Повече текстове са, защото се определят правомощия на главния секретар. По принцип те се определят в Закона за администрацията.
Христо Ангелов:
Аз цитирах само чл. 42, ал. 5 понеже този е най-ясен и определя правомощията на министъра, затова него го цитирах. Има и други, но като трябва да се обсъждат, ще се влезе в подробности и за другите текстове.
Искра Фидосова:
Отлагаме гласуването по този параграф.
Продължаваме с § 23. Закон за енергетиката.
Предложение на н.пр. Красимир Ципов и Юлиана Колева § 23 да отпадне. Тук е същият принцип.
Мая Манолова:
За да не развалям кворума, казвам, че нашата група подкрепя предложенията на Ципов и Колева и моля да броите 4 гласа „за”.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Ципов и Колева за отпадане на § 23. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
По § 24. Закон за задължителните запаси от нефт и нефтопродукти. Предложение на н.пр. Красимир Ципов и Юлиана Колева § 24 да отпадне. По същата логика. Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Ципов и Колева за отпадане на § 24. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 25. Закон за защита на класифицираната информация. Също предложение на н.пр. Красимир Ципов и Юлиана Колева за отпадане на § 25. Подлагам на гласуване предложението за отпадане на § 25. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
По § 26. Закон за защита на личните данни.
Юлиана Колева:
Оттегляме предложението си за отпадане на § 26.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване § 26 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 27. Тези изменения вече са приети със Закона за Българската агенция по безопасност на храните.
Подлагам на гласуване § 27 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Двадесет „против”. Без въздържали се.
§ 28. Закон за защита при бедствия.
Няма предложения. Подлагам на гласуване § 28 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 29. Закон за защита на конкуренцията.
Предложение на н.пр. Красимир Ципов и Юлиана Колева за отпадане на § 29. Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Ципов и Колева за отпадането на § 29. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за” за отпадането на § 29, без против и въздържали се.
§ 30. Закон за защита от дискриминация.
Предложение на н.пр. Красимир Ципов и Юлиана Колева за отпадане на § 30.
Аз лично тук имам големи колебания защо да не подкрепим вносителя.
Георги Колев:
Аз считам, че би следвало да подкрепим предложението на вносителите.
Юлиана Колева:
Това е особена юрисдикция.
Георги Колев:
По Закона за защита от дискриминация делата са незначителен брой, но не мисля, че трябва да ?! Те пак ще дойдат при нас на касация.
Христо Ангелов:
Само искам да напомня, че единственият съд в света, който гледа на две инстанции дела – първа и втора, това е българският Върховен административен съд. В Брюксел няма да ни съдят затова, че е отишло там, а ще ни съдят ако няма достъп до правосъдие, а в случая има – две инстанции.
Георги Колев:
Когато гледаме като първа инстанция е тричленен състав. Когато ВАС разглежда като втора инстанция, петчленен състав.
Искра Фидосова:
Аз съм склонна да подкрепим по вносител. В смисъл опитваме се да спазваме логиката регулаторни, контролни и особена юрисдикция.
Христо Ангелов:
Аз щях да бъда съгласен, ако върховният съд го гледа на една инстанция както е по тези за конкуренцията – мисля, че са два-три. Тогава о’кей! Но сега при положение, че и първа и втора инстанция във върховния съд.
Георги Колев:
А и по отношение на защита от дискриминация европейските норми практически не ни позволяват да бъдат на една инстанция и тук сме най-атакувани, но двете инстанции са факт. Първа инстанция съответно административен съд и касационна е върховният съд.
Искра Фидосова:
Така или иначе няма да свършим днес с доклада и предлагам това да го проверим отново, защото там имахме изненади. Нали спряхме втори ЗИД за промяна на състава на комисията. По тези съображения ви предлагам да отложим гласуването за уточняване. Иначе приемам доводите.
Георги Колев:
Самият състав не води до промяна на начина на взимане на решение.
Искра Фидосова:
ЗИД, който беше за намаляване на състава на Комисията за защита от дискриминация се спря точно заради протестно писмо от Брюксел. Затова предлагам да го проверим.
Другият вариант е да го гласуваме и ако има някакъв проблем, ще го прегласуваме.
Христо Ангелов:
Ако има проблеми и в зала може да отпадне, предполагам. Мисля, че няма пречка да бъде първа инстанция съответен административен съд и после върховния.
Искра Фидосова:
Обединяваме се към подкрепа на вносителя за § 30, но се уговаряме да проверим и поискаме становище от Европейската дирекция. Но днес няма да гласуваме § 30.
Христо Ангелов:
Аз не знам нито една норма – директива или решение, в което да е разписано да се гледа от върховния съд като първа инстанция.
Ще взема становище и от нашата дирекция „Международни правни отношения”.
Искра Фидосова:
§ 31. Закон за избиране на Велико Народно събрание. Няма предложения. Подлагам на гласуване § 31 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 32. Закон за измерванията. Няма предложения. Подлагам на гласуване § 32 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 33. Закон за кадастъра и имотния регистър.
Предложение на н.пр. Ципов и Колева „в § 33 относно чл. 18, в ал. 4 изречение второ да отпадне.”
Красимир Ципов:
Оттегляме предложението си.
Искра Фидосова:
Колеги оттеглят предложението си. Подлагам на гласуване § 33 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали се за текста на вносителя.
§ 34. Закон за Комисията за финансов надзор.
Предложение на н.пр. Ципов и Колева § 34 да отпадне.
Георги Колев:
Г-жо Председател, Комисията за финансов надзор е един от важните регулатори и би следвало да остане първа инстанция при нас.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Ципов и Колева § 34 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за” предложението на Ципов и Колева. Без против и въздържали.
§ 35. Закон за посевния и посадъчния материал.
Има предложение за редакция на Комисията – правно-техническа. Чета предложението за редакция.
„§ 35. В Закон за посевния и посадъчния материал (обн., ДВ, бр. 20 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 27 от 2005 г., бр. 30 и 97 от 2006 г., бр. 36 и 43 от 2008 г., бр. 25 и 41 от 2010 г. и бр. 8 от 2011 г.) в чл. 6, ал. 8 се правят следните изменения и допълнения:
1. Изречение второ се изменя така: „Отказът подлежи на обжалване пред съответния административен съд.”
2. Създава се изречение трето: „Решението на съда не подлежи на обжалване.”
Подлагам на гласуване предложението за редакция на Комисията за § 35. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”, Без против и въздържали за новата редакция на § 35.
§ 36. Закона за пощенските услуги.
Предложение на н.пр. Ципов и Колева § 36 да отпадне.
Тези изменения вече са приети и трябва да подкрепим предложението за отпадане на § 36. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали за предложението на Ципов и Колева за § 36.
§ 37. Закон за радиото и телевизията.
Предложение на н.пр. Ципов и Колева § 37 да отпадне. Подлагам на гласуване предложението за отпадане на § 37. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали.
§ 38. Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи.
Има предложение за редакция, но ви предлагам да го отложим, защото трябва да погледнем текстовете, за да не стане беля. Поне моето мнение е такова. Аз го изразих пред колегите. Ние сме имали частично предложение в тази посока и не смятам, че с лека ръка трябва всичко това да го променим.
Елена Владимирова:
Колегите не възразиха по така предложения текст.
Румяна Монова:
Понеже делата са в отделението, на което аз съм председател, много държа да помислите по въпроса да приемете параграфа – този нов, който предлагаме, защото не са вече толкова много земеделските дела. (Аз вече казах някои цифри преди заседанието.) Едновременно с това се увеличават делата, които са наистина с много, много голям обществен интерес.
Отделно от това, практиката вече е много сериозно утвърдена. За всичките години имаме само едно единствено тълкувателно решение по тези въпроси. А процентът на отменени актове като касационна инстанция при нас, е много малък. А едновременно с това ни се заема страшно много време в насрочването. Ние ги разсрочваме толкова много във времето напред, като не искам да ви казвам , че вече насрочваме за края на годината, че в един момент се обезсмисля. А всички са много по-доволни от малко по-бързо правосъдие.
Тенденцията е към намаляване. Това, което предлагаме, всъщност ще даде един обобщен израз на тази тенденция. Хората разбират това. В административните съдилища са изключително прецизни, много е утвърдена практиката, въпросите са изяснени на хиляди семинари. Мисля, че на една инстанция идеално ще изчерпим и финансово ще им бъде много по-добре.
Много ви моля да помислите по този въпрос, защото ние много го мислихме в отделението. Даже и да не се преборим за тази преходна разпоредба, която предлагаме, моля ви поне за изменението да помислите.
Ако мислите, че някои са особено важни, аз ще ви кажа като бройка горе-долу до края на годината колко са, за тях можем да направим изключения. Но в по-голямата част – за оценки, за застроени места, планове, толкова се изчистиха вече такива дела. Хората вече много добре знаят какво да правят, така че мисля, че на една инстанция ще бъде много добро предложение.
Искра Фидосова:
Мен ме притеснява това, че когато говорим за дела за собственост да се гледат на една инстанция, моята идея е, че трябва да се разтовари ВАС от част от тези спорове, които касаят земеделски земи. Това е така и аз искам да го направя и да го подкрепя като предложение по принцип.
Необходимо е да погледнем всички тези текстове и дела, които имате при вас и да преценим с подробен и конкретен анализ. Ако може да ни предоставите бройката, за да можем на спокойствие да ги погледнем и видим къде можем да пипаме и доколко ще засегнем по-сериозни интереси. Колеги, когато става въпрос аз право на собственост, нещата са изключително сериозни. И аз не мога с лека ръка да подкрепя едно подобно предложение. Колебая се по принцип изобщо възможно ли е по дела за собственост да имаме едноинстанционно производство. Все пак правото на собственост е прогласено в Конституцията.
Има логика в това, което казвате и вие. Затова съм склонна да подкрепя някои неща, но нека да погледнем текстовете, за да не стане грешка. Но категорично смятам, че е недопустимо второто предложение за нов параграф.
Румяна Монова:
Само да ви кажа още нещо. Всички спорове за собственост се гледат по исков ред. Когато има сериозно спорове между ползватели, те си вървят по исков ред. Там си има всички инстанции. Тук въпросът е за индивидуалните административни актове, а не спорове за собственост и т.н.
Искра Фидосова:
Примерно, § 4 аз съм съгласна да го подкрепя. Там е малко по-различно. Монтанският съд, където познавам добре нещата, са задръстили основно Върховния административен съд с дела по § 4. Обаче нека да ги погледнем още веднъж тези текстове.
По отношение обаче на новата преходна разпоредба, аз смятам, че това вече е недопустимо. Затова нямам никакво колебание. Това е за тези, които са минали вече на една инстанция и се обжалват пред ВАС.
Румяна Монова:
Образуваните във ВАС да се довършват по досегашния ред. А тези, които вече са започнати при административните съдилища, да се има предвид, че ще се прилага новата процедура.
Искра Фидосова:
Затова предлагам да ги огледаме още веднъж нещата. (Добре.) Това, което предлагате за тези, които са образувани е по-логично, но това, което е записано тук, е абсурд.
Румяна Монова:
Ако изчакаме всичко, което е образувано до момента, значи три години напред на нас не ни мърда гледане.
Искра Фидосова:
Идеята е ясна, но не знам какво точно да подкрепим. Г-жа Владимирова.
Елена Владимирова:
Ние също имахме по-голям обем предложения по този закон. Но изрично с колегите от Министерството на земеделието, които всъщност работят с него и са автори на този закон, разговаряхме, че става дума в останалите случаи за доста сериозни интереси и с оглед защитата на правоимащите да се ограничат техните права, правото им на защита.
Искра Фидосова:
Колеги, съгласявате ли се всички да отложим § 38 за допълнително оглеждане, защото грешки и проблеми не трябва да правим.
§ 39. Закон за стоковите борси и тържищата.
Предложение на н.пр. Ципов и Колева да отпадне § 39.
Красимир Ципов:
Г-жо Председател оттегляме предложенията си за отпадане на § 39 и § 40.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване предложението на вносителя за § 39. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали. Предложението за отпадане е оттеглено.
§ 40. Закон за съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина.
Предложението за отпадане на § 40 е оттеглено.
Подлагам на гласуване § 40 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали.
§ 41. Закон за убежището и бежанците.
Няма предложения. Подлагам на гласуване § 41 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали.
§ 42. Закон за устройство на територията.
Предложение на н.пр. Ципов и Колева § 42 да отпадне.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Ципов и Колева § 42 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали.
§ 43. Закона за частните съдебни изпълнители.
Предложение на н.пр. Ципов и Колева § 43 да отпадне. Който подкрепя предложението на Ципов и Колева § 43 да отпадне, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали.
§ 44. Отлага се § 44. Трябва да го изчистим след като видим какво сме направили с другите, какво ще направим с отложените и чак тогава ще направим редакция на нов § 44.
Същото е и за нов § 46. Т.е. да се подготви редакция, след гласуването на отложените параграфи.
§ 45. Аз съм за отпадането на § 45. Имате думата за коментари.
Реплика:
Не се промени подсъдността в АПК и няма нужда от този параграф.
Искра Фидосова:
Да, § 4 не го приехме и няма нужда от § 45.
Елена Владимирова:
Предложили сме го, защото има опасност да се изпуснат някои неща и по този повод сме го записали.
Искра Фидосова:
Колеги, подлагам на гласуване § 45 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Двадесет „въздържали се”.
С АПК на днешното заседание няма как да продължим повече, тъй като има неща, които трябва допълнително да бъдат уточнени.
Колеги, продължаваме със следващата точка от дневния ред.
По пета точка - Определение на Конституционния съд от 24.02.2011 г., с приложено искане на 51 народни представители от 41-то Народно събрание, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. №3/2011 г., за установяване на противоконституционността на чл. 98 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.(обн., ДВ, бр. 58 от 27.07.2009 г., изм., ДВ, бр. 60 от 30.07.2009 г., Решение №11 на Конституционния съд на Република България от 03.12.2009 г. и ДВ, бр. 98 от 11.12.2009г., доп., ДВ, бр. 100 от 15.12.2009 г., изм. и доп., ДВ, бр. 43 от 08.06.2010 г.).
По шеста точка - Определение на Конституционния съд от 24.02.2011 г., с приложено искане на 53 народни представители от 41-то Народно събрание, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. №4/2011 г., за установяване на противоконституционността на чл. 1; чл. 3, ал. 2,3,4 и 5; чл. 4, ал. 3,4,5 и 6; чл. 23, ал. 2; чл. 25, ал. 1, т. 6; чл. 26, ал. 1, т. 3 и т. 27, и ал. 8; чл. 44, ал. 2; чл. 74; ал. 4, т. 1 и 2; чл. 78; чл. 79; чл. 166, ал. 5 и 6; чл. 264, ал. 1; § 1; § 11; § 16; § 18 и § 19 от Изборния кодекс (обн., ДВ, бр. 9/2011 г.), както и несъответствието им с общопризнатите норми на международното право и с международни договори, по които Република България е страна.
По тези 2 точки можем да приемем становището, което сме приемали винаги като трайна практика, че веднъж след като се е произнесъл парламентът със законопроект, втори път със становище не се произнасяме. Още повече, че страна е Народното събрание, а не е Правната комисия.
Който подкрепя това решение, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
Колеги, с това приключваме за днес. Останалите две точки от дневния ред остават за следващо заседание.
Закривам заседанието.




Председател:
Искра Фидосова