Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
30/03/2011
Стенограма от заседание на комисия
П Р О Т О К О Л
№ 75
Днес, 30.03.2011 г., сряда, от 15:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на регионалното развитие и благоустройството- Екатерина Захариева, заместник министър, Иван Гетов, директор на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване; от Министерството на здравеопазването, дирекция „Правно-нормативни дейности и човешки ресурси” – Людмила Василева, изпълняващ длъжността директор и Веселина Мандаджиева, началник на отдел; от Министерството на финансите, дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” – Милена Бойкова, директор и Цветанка Михайлова, началник на отдел; от Комисията за финансов надзор – Борислав Богоев, заместник председател, Зорница Василева, директор на дирекция „Регулаторни режими и защита на потребителите” и Живка Славкова, началник на отдел „Регулаторни и пазарни анализи”.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Добър ден на всички.
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Съгласно подписите, имаме 17 души кворум. Всеки момент очакваме и останалите колеги да се присъединят към нас. Започваме по предварително обявения дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 102-01-20, внесен от Министерски съвет на 21.03.2011 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 102-01-6, внесен от Министерски съвет на 31.01.2011 г.
3. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 054-01-79, внесен от Ивайло Георгиев Тошев, Даниела Димитрова Миткова и Юлиана Генчева Колева на 12.10.2010 г. ( водеща КПВ).
4. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 154-01-8, внесен от Йордан Иванов Бакалов и Веселин Методиев Петров на 03.02.2011 г.
5. Определение на Конституционния съд от 17.03.2011 г., с приложено искане на 52 народни представители от 41-то Народно събрание, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. №5/2011 г., за установяване на противоконституционност на § 55 от Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 32 от 27.04.2010 г.), с който се отменя чл. 369а НПК.
6. Определение на Конституционния съд от 24.02.2011 г., с приложено искане на тричленен състав на Върховния административен съд, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. №19/2010 г., за установяване на противоконституционността на чл. 7, изр. 1 от Указ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство (обн., ДВ, бр. 102 от 1963 г., последно изм., бр. 27 от 2009 г.).
По първа точка -Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 102-01-20, внесен от Министерски съвет на 21.03.2011 г.
От вносителите присъстват заместник министър Екатерина Захариева и директора на ГРАО - г-н Иван Гетов.
Колеги, ние не сме водеща комисия. Водеща е Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Давам думата на вносителите да представят накратко мотивите. Заповядайте, Г-жа Захариева.
Екатерина Захариева:
Благодаря, г-жо Председател.
Аз ще представя накратко мотивите и ако има повече въпроси, г-н Гетов ще бъде по-обстоятелствен и подробен.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Настоящият законопроект е първото по-цялостно изменение, което цели основно да приведе Закона за гражданската регистрация, приет 1999 г. съобразно съвременните технологически, политически и експертни решения.
Основното и най-важно изменение, което ще облекчи всеки един български гражданин, е въвеждането на електронния регистър на актовете. По този начин, като обръщам внимание, че може би често се прави грешка с удостоверението на актовете, всеки един български гражданин ще може да получава удостоверение за раждане, за брак, за смърт от всяка една общинска или районна администрация. Това е едно от основните и най-важни изменения.
Искам само да подчертая, че за законопроекта няма да се необходими допълнителни средства от държавния бюджет, тъй като колегите от дирекция ГРАО вече са готови със софтуерното решение. Софтуерът е изготвен с необходимите нива на защита, така щото всеки български гражданин да бъде спокоен за неговите лични данни.
Прецизират се и разпореждания, които регламентират нивата на системата. В момента в чл. 102 от закона единствено и само се казва, че нивата са Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на областно и на общинско ниво, без да се прецизира и да се казва точно за какво става въпрос и точно кое ниво с какво се занимава и какви са ангажиментите на съответните администрации.
Друго важно изменение, което считаме, че е от съществено значение, е облекчаване на процедурата по утвърждаване на образците за заявление по постоянен адрес, адресна карта, които вече ще се утвърждават от министъра, а да не се минава непременно през Министерския съвет. Самото съдържание на регистъра, на актовете за гражданство се изчистват от излишната информация, която в момента я има в тях, като, например, обявителят, тъй като ще с въвеждат по електронен път от самия служител в съответната община. Няма смисъл да отива някой да обявява.
Също така считаме, че този електронен регистър (електронен регистър на актовете) ще направи доста по-бързо въвеждането на актуалната информация, особено от чужбина, защото консулите ще имат достъп до регистъра и ще могат да въвеждат автоматично, примерно, актовете за смърт, така че регистърът ще бъде доста по-актуален.
Нещо, което също е важно, с Преходните и заключителните разпоредби се изисква от българските граждани, които са сменили постоянния си адрес след 1 февруари между 1 септември до влизането в сила на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, с който се въвежда чл. 92, а именно при настоящ адрес да се предоставят доказателства за обвързаност на човека със съответното жилище, акт за собственост, декларация за съгласие на собственика, договор за наем и други документи, с които се доказва обвързаността с цел намаляване на изборния туризъм. Изисква се от гражданите, които са направили перегистрацията си от едно населено място в друго по настоящ адрес да представят в общините тези документи. От когато действа закона, статистиката показва, че наистина този член работи и се забелязва спад в увеличеното движение, очевидно свързано с наближаващите избори.
Предлагам на вашето внимание законопроекта и моля да го утвърдите. Отворени сме за въпроси.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Захариева. Колеги, имате думата за изказвания и въпроси по законопроекта.
Всъщност прави се една сериозна промяна с въвеждането на електронния регистър, личния електронен картон на гражданите, пристигането на информацията от чужбина бързо и своевременно, което в момента е проблем. Получава се така, че с месеци българската държава няма информация за починали лица в чужбина, за промяна в гражданското им състояние.
За всички тези промени поздравявам колегите вносители за това, че най-после се прави една много сериозна реформа в тази посока.
Г-н Гетов, ако има нещо да добави, преди колегите да се изкажат и зададат въпроси.
В § 79 – става въпрос от едно населено място в друго. Може би ще трябва да го дадем като препоръка на водещата комисия, че става въпрос от едно населено място в друго. Ние през цялото време това сме го коментирали.
Г-н Гетов, заповядайте.
Иван Гетов:
Г-жа Захариева акцентира върху най-важните моменти. Аз искам само да обърна внимание върху приложната част на всички тези нововъведения, които искаме да променим и да внедрим в практиката.
Всички говорим за електронно правителство. Ние искаме да дадем нашия принос в това отношение. Към момента всички, които сме се сблъсквали с гражданската регистрация, неминуемо на всеки от нас се е случвало, ние знаем, че всичко това се съставя на хартиен носител, който се съхранява в общинските служби по гражданска регистрация. С неудобствата, които са породени от самия начин и самата технология на водене на гражданските регистри на хартиен носител, на практика всички сме запознати. Промяната, която въвеждаме с поправката на закона, а именно с въвеждането на електронните актове за гражданска регистрация и съответните електронни регистри на актовете за гражданска регистрация, ще можем да практика да избегнем присъствието на гишетата на общинските служите пи гражданска регистрация по нашето месторождение, а ще можем да получаваме удостоверителните документи под формата на удостоверение за раждане, удостоверение за граждански брак, удостоверение за смърт, удостоверение за социално положение от всяка една общинска администрация от страната. Смятам, че това не е малък плюс. Това ще облекчи до голяма степен дейността на всички нас и на всички наши съграждани.
Още по-голям е полюсът, в който ние даваме възможност на нашите консулски служби да могат да обработват документи за гражданска регистрация, които са издадени зад граница и на базата на достъпа на нашите консулски служители в консулските представителства до национална база данни и до електронните регистри съответно, ще могат да им дадат възможност да издават електронните удостоверителни документи, както и ще могат да бъдат издавани във всяка една общинска структура. Това е огромният плюс, който с промяната на този закон ще бъде внедрен. Разбира се, това няма да стане веднага. Ще ни е необходимо технологично време, в което целият масив от хартиения носител трябва да се пренесе в електронния. Но в края на краищата ние стартираме един такъв процес, който ще облекчи до неимоверна степен обслужването на гражданите. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Гетов. Желаещи за изказване.
И още един въпрос за разяснение или може би аз не успях да го намеря. Има ли разписан срок, в който всички общински администрации трябва да преминат към този вариант или еквивалент електронен. Видях, че има за 5 години задължение да съхраняват ръкописните или по-скоро хартиените носители.
Иван Гетов:
Не сме заложили срок по простата причина, че всички общини са различни. Заложени сме период, в който те са длъжни да съхраняват досега съставените регистри в хартиен вид, което предполага, че в този срок те технологично трябва да бъдат осигурени, за да могат да изпълняват разпоредбите на закона по отношение на електронните регистри.
Искра Фидосова:
Практиката ни учи, че като няма срок много напред или незнайно до кога отива изпълнението. Това е една много сериозна стъпка, за която получавате нашите адмирации, защото това е една много сериозна крачка напред в тази област. Но, според мен, трябва наистина да има срок – годишен, може би две или три годишен – толкова колкото ще бъде достатъчно на общините да го приложат. Които са по-големи общини, по-бързо ще го приложат. Тези, които са по-малки, най-вероятно ще имат проблем с електронния достъп до документи. Но все пак, според мен, трябва да има един срок.
Иван Гетов:
Ние не случайно направихме този петгодишен срок, имайки предвид и това време като времева рамка, в която да могат всички общини да вкарат тази информация, която е събирана от 1977 г., от когато е създаден ЕСГРАОН на хартиен носител. Това са големи масиви информация, за което ще трябва доста време, за да бъдат качени в електронен вид. Софтуерът е предоставен. Софтуерът за актовете за раждане работи от 2008 г., за актовете за брак – от 2009 г., а от 2010 г. са актовете за смърт. Т.е. всички тези регистрации, които са от тези години, вече са в електронен вид, но всичко онова от 1977 г. до момента, ще трябва да се качи, образно казано, в електронен вид, което ще е между 3 и 5 години в зависимост от активността на местната власт.
Искра Фидосова:
Това е като първо. И второ, трябва да направим едно предложение, което да каже, че в същия петгодишен срок да извършат това. Ако разбира се, не се справят за тези пет години, ще се увеличи срокът, но все пак трябва да има някакви граници.
Какво предвиждате и как си го представяте на практика улеснението за гражданите, освен това, което казахте, възможността по електронен път, с електронен подпис да могат да получат тази информация от общинската администрация. Т.е. електронно, ако се намирам във Варна, искам да получа от Провадия електронно ще отправя питане – искане, заявление за съответната услуга.
Иван Гетов:
Ще поискате съответната услуга, ще се подпишете с вашия електронен подпис, за да бъдете идентифицирани като физическото лице Х и ще можете да получите тази услуга.
Искра Фидосова:
За органите, които боравят с тази информация по същия ред ли ще става с електронен подпис. Говоря за Прокуратура, НАП и всички органи.
Иван Гетов:
Прокуратурата и НАП и до момента имат достъп и този достъп е с електронен подпис.
Искра Фидосова:
Освен за тези, които имат в момента, но и за тези, които нямат, пак с електронен подпис по същия ред.
Тъй като, за съжаление, в момента имаме горчив опит с търговския регистър, през един и същи портал ли ще става влизането за служебните лица. Не случайно го поставям този въпрос, който се оказа много актуален последните дни. Оказа се, че в търговския регистър влизането е през един портал и за потребителите и за лицата, които в служебно качество са им необходими тези данни. И когато има блокиране и проблем технически, се оказва, че блокира цялата система и работата на всички.
Иван Гетов:
Ние сме го решили този проблем. (Важното е да ни кажете как.) С различни технически решения – различни сървъри с различни софтуерни продукти. От 2000 г. ние сме предоставили достъп на най-важните структури от изпълнителната и местната власт до национална база данни население, въпросът е проигран. До момента нямаме никакъв проблем, въпреки че на ден се правят над 50 хиляди записа към момента в базата. Това е решено. Имаме инструкция, която е регламентирала начина технически и по отношение на безопасността.
Искра Фидосова:
Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Наистина по принцип е похвална вашата инициатива и намерението ви да се модернизират, автоматизират и електронизират националните регистри по гражданската регистрация. Както каза и г-жа Фидосова, трябва много внимателно да прецените и когато подбирате и софтуера и сървърите и фирмата, която ще ги поддържа. Тъй като от 2000 г. досега може и да не е имало проблеми, но доколкото знам в момента национална база данни население не съдържа сканирани документи на актовете, просто съдържа информация. Докато сега в този петгодишен срок качите всичко това – сканирани документи, актове, актове за граждански брак и т.н., това е една огромна информация, за която търговският регистър се оказа, че не са били подготвени и блокира цялата система. Тъй като когато много хора тръгнат да теглят тези големи файлове и то от един портал, се блокира системата.
Второто нещо, което искам да поставя като въпрос, е нали с електронните регистри и електронната регистрация все пак ще продължат да се изготвят и съхраняват достатъчно дълго време и съответните документи на хартиен носител навсякъде. Защото електронизация, компютаризация и т.н., но виждаме какво става, когато блокират сървърите или вирус влезе в системата и т.н. Така че не трябва да се осланяме само и единствено на електронните база данни.
Конкретно това, което нас ни интересува и във връзка с изборите, първо, може ли с две изречения да кажете какви са изискванията по чл. 92, ал. 2 и 3.
Екатерина Захариева:
Мога да ви ги изчета, ако желаете. (Да.)
„Чл. 92. (1) Адресната регистрация се извършва от общините и кметствата при заявяване от лицето.
(2) За извършване на адресна регистрация лицата представят един от следните документи:
1. документ за собственост;
2. договор за ползване на имота за жилищни нужди.
(3) За извършване на адресна регистрация се представя и писмено съгласие на собственика чрез декларация по образец, подадена лично пред органа по ал. 1, или с нотариална заверка на подписа.”
Т.е. ако нямате един от тези документи – документ за собственост и не сте в договорни отношения, може да се представи декларация от собственика или лично подадена или нотариално заверена от службите по регистрация.
Четин Казак:
Т.е. давате срок от две месеца всички лица, които са си променили настоящия си адрес, отново да дойдат и да покажат тези документи, ако не, ще бъдат автоматично заличени. Т.е. ще си бъдат по предната регистрация.
Иван Гетов:
Искам да обърна внимание, че тук не става дума за сканирани документи. Нито един документ няма да бъде сканиран. Просто данните от хартиения носител ще бъдат попълнени в електронната форма, която ще бъде софтуерно заложена в компютърните технически средства, което значително ще опростява работата. Няма да има тези затруднения, които ги има в търговския регистър. Не може да се прави аналогия между двата въобще.
Искра Фидосова:
Т.е. тук служителят ще има задължението да пренесе информацията от хартиен носител в електронен.
Как ще стане контрола върху тази дейност на служителя с цел да се минимилизират грешките.
Иван Гетов:
Както се извършва и в момента контролът върху тяхната работа. Това са териториалните звена, които непрекъснато контролират и проверяват контролните листове, които достигат до тях.
Искра Фидосова:
Не трябва ли да има нещо записано, простичко казано, на избирателен принцип влизаш в деня, или на три дни, да има един контрольор, който да каже, ако са влезли такива заявления, той на избирателен принцип да извади едно удостоверение и да види има ли грешка. Както е примерно на контролите при бюлетините.
Иван Гетов:
Това ще бъде разписано в наредбата, която се предвижда да бъде издадена. В наредбата ще бъде разписана технологията на работата.
Искра Фидосова:
Защото, ако няма такова звено на контрол, пак рискуваме човешката грешка.
Иван Гетов:
Това е наша работа. Главна дирекция ГРАО контролира това.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване по този проект има ли? Да разбирам, че няма. Гласуваме.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 102-01-20, внесен от Министерски съвет на 21.03.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против и въздържали се няма. Благодаря.
Колеги, по молба на г-жа Десислава Атанасова, която е член на Комисията по правни въпроси и председател на Комисията по здравеопазването, моли по-късно да разгледаме този законопроект, защото иска да присъства на обсъждането и да се изкаже.
Затова ви предлагам да преминем към точка четвърта от дневния ред, за да изчакаме пристигането на г-жа Атанасова. След това ще продължим с второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
По четвърта точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 154-01-8, внесен от Йордан Иванов Бакалов и Веселин Методиев Петров на 03.02.2011 г.
Законопроектът вече е гледан в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред като водеща комисия.
Г-н Методиев, заповядайте да представите мотивите за законопроекта.
Веселин Методиев:
Първо да добавя към казаното от г-жа Фидосова, че законопроектът е приет от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на първо четене без гласове против.
В законопроекта става дума за една процедура, която е търсене много от магистратите. Не крия, че ние с г-н Бакалов по-скоро сме инициатива на това, което много време е коментирано, дискутирано и се счита за по-правилния път, а именно веществените доказателствени средства да не спират прозрачността на процеса. За да се постигне това нещо, се предлага да се добавят тези два текста в Закона за защита на класифицираната информация. Целта е да няма тайна в момента, в който се решава съдбата на един човек. Това е в някаква степен нелепо и поради тази причина самата съдебна практика го е показала като необходимост да се смени текстът в закона. Това е.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Методиев. Желаещи за изказване? Г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Ние подкрепяме законопроекта.
Искра Фидосова:
Г-н Миков преди малко заяви, че трябва да го броя „въздържал се” по Закона за защита на класифицираната информация, тъй като излезе да пуши.
Димитър Лазаров:
Принципно по тази тема от доста време се говори, че трябва да се декласифицират ВДС тогава, когато влязат в съда, за да бъдат публични процесите. Аз принципно го подкрепям като идея, но само това не е достатъчно, защото трябва да има доста сериозна регламентация в Наказателно-процесуалния кодекс пък вече по отношение на ползването на тези веществени доказателствени средства тогава, когато засягат и други обстоятелства от личния живот на хората или позорящи. Принципно го подкрепям, но за мен трябва да върви паралелно с тези изменения в Наказателно-процесуалния кодекс.
Темата мога да я доразвия преди да стане ВДС, събраната информация от СРС би трябвало да може да бъде ползвана и от другата страна. Т.е. в момента общо взето активната страна е обвинението, доколко би могла да бъде ползвана. Там темата е доста обширна. Има такива виждания и на прокуратурата. Предстои обсъждане. Ако се прави изменение в НПК, нека да бъде цялостно, така че аз бих го подкрепил законопроекта, но пак казвам, с уговорката, че те трябва да влизат в сила, когато бъдат готови другите изменения.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Лазаров. Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател, аз мисля, че има резон в този закон, тъй като се въвежда едно, според мен, съвсем правилно разграничение между информацията, която е събрана чрез специални разузнавателни средства, нейното качество на класифицирана или не, т.е. на представляваща държавна тайна по съдържание и самият факт, че е събрана чрез специални разузнавателни средства. Защото към момента законодателят е решил, че щом е дадена информация и е събраната чрез специални разузнавателни средства, тя по принцип си е класифицирана, значи трябва да бъде при закрито, което не е правилно, не е справедливо. Тази информация може да не представлява никаква степен на класифицираност или да има необходимост да бъде защитена по някакъв начин. Добре е, че вече се предлага д се прави това разграничение – съдът да преценява дали самото съдържание на информацията заслужава да бъде класифицирано, т.е. да бъде запазена в тайна или не. И не само поради факта, че е събрана чрез СРС автоматически да се счита, че е класифицирана. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 154-01-8, внесен от Йордан Иванов Бакалов и Веселин Методиев Петров на 03.02.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
По трета точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 054-01-79, внесен от Ивайло Георгиев Тошев, Даниела Димитрова Миткова и Юлиана Генчева Колева на 12.10.2010 г. ( водеща КПВ).
Давам думата на г-н Тодор Димитров да води заседанието по тази точка, по която не гласувам и не участвам в обсъждането.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря, г-жо Председател.
По предложението за наименованието на закона.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност”
Постъпило е предложение за редакция.
Наименованието на закона да се измени така:
„Закон за допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност”
На практика нямаме предложения за изменения на закона.
Има ли желаещи за изказване? Няма изказвания.
Който подкрепя това заглавие на закона, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Няма против и въздържали се.
Ивайло Тошев:
Нашето предложение беше за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, тъй като считаме, че е налице и изменение. Има изменение на процедурата, начинът по който се провежда първия, втория изпит, документи и затова считаме, че има и изменение. Затова предложеният от нас вариант е за изменение и допълнение.
Предс. Тодор Димитров:
Добре. В такъв случай първо гласуваме заглавието така, както е предложено от вносителите - „Закон за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност”.
Аз също смятам, че има и изменение, а не само допълнение.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Един „против”. Без въздържали се.
Красимир Ципов:
Колеги, много моля да погледнете предложението за редакция. Вътре няма никъде изменения, нито заличавания, нито каквото и да е било. Ако ще спазваме стриктно правната техника, трябва да отчитаме този факт.
Предс. Тодор Димитров:
Колега, вече го гласувахме. Дадохте обяснение за отрицателен вот.
Красимир Ципов:
Правя предложение за прегласуване.
Предс. Тодор Димитров:
Добре, ще прегласуваме. Има ли други изказвания? Няма.
Колеги, подлагам на прегласуване заглавието.
Който е „за” наименованието „Закон за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Колеги, преминаваме към § 1. Предложение на н.пр. Ивайло Тошев и Даниела Миткова § 1 да стане Параграф единствен със следното съдържание.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става Параграф единствен:
„Параграф единствен: В чл. 46 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2, в изречение първо след думата „като” се добавя „към заявлението, когато е за първо вписване”, а след думите „чл. 11, ал. 2” се поставя запетая и се добавя „а за последващо вписване прилагат същите документи и заповедта по ал. 5, изречение първо”.
2. В ал. 3 след думата „изпит” се добавя „само за първия заявен срок за заместване”.
3. В ал. 5 се създава изречение второ: „Заповедта за последващо вписване се издава в 7-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 2”.”
Желаещи за изказване? Колега Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Действително, колегите, които са внесли законопроекта, правилно са го внесли като закон за изменение и допълнение, но ако ние приемем този параграф, който е на Комисията, трябва да бъде само за допълнение. Поне аз така мисля.
Реплика: Затова трябваше по обратния ред да започне обсъждането.
Ивайло Тошев:
Колеги, първо да гласуваме този единствен параграф и след това да се върнем към заглавието.
Предс. Тодор Димитров:
Колеги, подлагам на гласуване Параграф единствен така, както ви го прочетох. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
С оглед на това, че гласувахме параграф единствен, прегласуваме заглавието.
Подлагам на гласуване наименованието „Закон за допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност”.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
§ 2. Предложение на н.пр. Ивайло Тошев и Даниела Миткова § 2 да отпадне, тъй като систематично е отразен в параграф единствен, т. 2.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Приема се.
Искра Фидосова:
Колеги, връщаме се към точка втора от дневния ред.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 102-01-6, внесен от Министерски съвет на 31.01.2011 г.
Колеги, по тази точка от Министерството на здравеопазването присъстват Людмила Василева, изпълняващ длъжността директор дирекция „Правно-нормативни дейности и човешки ресурси” и Веселина Мандаджиева, началник на отдел в същата дирекция; от Министерството на финансите - Милена Бойкова, директор дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” и Цветанка Михайлова, началник на отдел в същата дирекция и от Комисията за финансов надзор – Борислав Богоев, заместник председател, ръководещ направление „Застрахователен надзор” Зорница Василева, директор на дирекция „Регулаторни режими и защита на потребителите” и Живка Славкова, началник на отдел „Регулаторни и пазарни анализи”.
От всички представители кой ще вземе думата да представи накратко мотивите за законопроекта. Заповядайте.
Милена Бойкова:
Уважаема г-жо Председател, ако ми позволите, в ролята си на директор на дирекция в Министерството на финансите, бих искала от името на вносителите да представя законопроекта. Но не толкова като един законопроект, който е обяснен в мотивите към същия, а колкото да представя причините, които са довели до неговото изготвяне.
През 2009 г. Европейската комисия открива процедура срещу България за нарушаване на правото на Европейския съюз, предвид факта, че е идентифицирал определени несъответствия с правото на Европейския съюз, които се изразяват в действащия Закон за здравно осигуряване, в частта му относно доброволното здравно осигуряване, извършвано на практика от дружества за доброволно здравно осигуряване и не транспонира изцяло Директивата на Европейския съюз в областта на застраховането, различно от животозастраховането.
Вторият аргумент на Европейската комисия –осигуряване на покритие на рискове, свързани със здравето, каквато на практика е дейността по доброволно здравно осигуряване, е неразделна част от дейността по общото застраховане, поради което всички разпоредби на правото на Европейския съюз в тази област са напълно приложими към дейността на здравно-осигурителните дружества.
Третият аспект е, че Законът за здравното осигуряване на практика съдържа разпоредби, които представляват неоправдано ограничение на свободното движение на капитали, която свобода е гарантирана от Договора за функционирането на Европейския съюз.
В тази връзка Европейската комисия е изпратила три уведомителни писма до българските официални власти, като първото от тях е от август 2009 г., в отговор на което българското правителство подробно разяснява действащия в момента модел на доброволно здравно осигуряване в страната, както и като приложение изпраща самия Закон за здравното осигуряване.
Европейската комисия е сезирана, че към септември 2009 г. е в ход работа по разработване и обсъждане на предложения за законодателни промени в съществуващия модел на здравното осигуряване в страната, в т.ч. вече и промени на Закона за здравното осигуряване, които ще засегнат и дейността на дружествата за доброволно здравно осигуряване. След като обаче българската страна не изпраща на Европейската комисия тази информация за извършените законодателни промени в областта на съществуващия здравен модел, през май 2010 г. отново е получено официално писмо от българската администрация, в отговор на което българското правителство визира, че създадената през 2009 г. работна група на практика не е успяла да приключи успешно задачите, за които е била създадена. Поради тази причина и с оглед необходимостта от спешни действия в тази насока в края на месец август 2010 г. е създадена нова работна група, която е изготвила и обсъдила настоящия проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, който създадената работна група като цяло е подкрепила.
Въпреки изпратения отговор, Европейската комисия през ноември 2010 година отново изпраща писмо до българските официални власти, с което е поставено началото на досъдебната фаза на процедурата по нарушение на правото на Европейския съюз. Европейската комисия посочва изрично в него, че процедурата е стартирана поради факта, че в отговора на България от септември 2010 г. не е приложен самият проект на закон и график за неговото приемане от Народното събрание.
Отговорът на българското правителство от януари т.г. съдържа информация за предприетото изменение на Закона за здравното осигуряване, включително е приложен и самият законопроект с цел привеждането на дейността на дружествата за здравно осигуряване в съответствие със законодателството на Европейския съюз.
За ваша информация, този отговор е съгласуван с членовете на специализираната в областта на финансовите услуги работна група към Съвета по европейски въпроси, приет е на официално заседание на СЕВ през януари т.г., след което е изпратен на Европейската комисия в посочения от нея срок.
Какво на практика е решението на проблема чрез предложения на вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване?
Поради неизпълнен ангажимент от страна на компетентните институции за провеждане на цялостна здравна реформа, в рамките на която да се намери едно подходящо място на здравноосигурителните дружества в общата архитектура на здравната ни система, е изготвен този закон, който е на вашето внимание и който цели преди всичко само и единствено отстраняване на посочените от Европейската комисия нарушения на правото на Европейския съюз, като за целта се предлага дружества по доброволно здравно осигуряване да бъдат лицензирани като застрахователи по застраховка „заболяване” или по застраховка „злополука и заболяване”. В рамките на сега действащата конфигурация на здравната система в България, това е единственото възможно решение на проблема по наше мнение.
Друг възможен подход би бил предприемането на цялостна промяна на здравно-осигурителния модел в страната, което излиза обаче извън преките компетентности на Министерство на финансите.
През октомври 2010 г. за ваша информация бих искала да кажа, че Европейската комисия е спечелила дело по подобен казус срещу Белгия, като продължителността на делото е била само 10 месеца – от януари 2010 г. до октомври 2010 г.
Европейската комисия изрично е заявила, че нейни експерти са на разположение да участват в различни по форма дебати във връзка с повдигнатите въпроси.
За да приключа с моето изложение и вашето внимание, бих искала само да кажа, че вносителите основно са изхождали от няколко аргумента, като изготвяха ЗИД, който е на вашето внимание, а именно, че законопроектът е изготвен в рамките на съществуващия в момента модел на здравната система в България и не предлага изменения по никакъв начин на този модел. Характерът на промените стриктно са ограничени само и единствено от преодоляване на нарушенията на правото на Европейския съюз относно изискванията за извършване на дейност по доброволно здравно осигуряване застраховане.
Предлаганите изменения не възпрепятстват по никакъв начин евентуални действия по повод на бъдещи изменения в здравната система, които изменения са предмет обаче на друга дискусия и компетентност преди всичко на Министерството на здравеопазването.
С възприетия подход се осигурява възможност на законодателя в бъдеще и ако бъде преценено и целесъобразно застрахователите по застраховка „заболяване” или „злополука и заболяване”, т.е. сегашните здравно-осигурителни дружества да бъдат включени по определен начин в сферата на задължителното здравно осигуряване. Това на практика би могло да бъде реализирано, като в евентуални бъдещи изменения на Закона за здравното осигуряване се предвиди, че застрахователи, които имат лиценз само за застраховка „заболяване” или „злополука и заболяване”, могат да бъдат натоварени с определени функции.
Българското законодателство по отношение на изискванията за извършване на дейност по застраховане и презастраховане е напълно хармонизирано с директивите на Европейския съюз в тази област и визираните нарушения произтичат единствено от това, че дейността по доброволно здравно осигуряване не се третира от закона като застрахователна дейност, въпреки че на практика здравно-осигурителните дружества извършват дейност по здравно застраховане поради доброволния характер на услугата, използвайки по-ниски изисквания към собствения капитал и по-занижени надзорни изисквания.
В случай, че не бъде спазен посоченият в отговора до Европейската комисия времеви график, комисията като следваща своя стъпка може да изпрати мотивирани становища до страната и предложение за стартиране на съдебна процедура пред съда на Европейския съюз в Люксембург.
Отново за ваша информация, завършвайки, бих искала да отбележа, че глобите, които могат да бъдат наложени на България за нарушаване на общностното законодателство са сериозни по размер за нашите мащаби и за България е определена стартова минимална в размер на 777 000 евро, към която обаче по схема се добавят проценти на ден за отстраняване на нарушението, съгласно комуникация на комисията от 20 юли 2010 г.
Същевременно обаче има и редица други механизми за негативно отношение към държава-членка, за която има индикации, че нарушава законодателството на Европейския съюз.
Като ви благодаря за вниманието, оставам на ваше разположение за въпроси.
Искра Фидосова:
Благодаря. Прави впечатление, че в този законопроект основната част са преходни и заключителни разпоредби повечето, които на нас като юристи не ни прави положително впечатление.
Аз няма да се изказвам по това дали се променя моделът или не, дали е целесъобразно това, което предлагате, да бъде или не, защото ние не сме специалисти във вашата област. Ние с колегите гледаме като юристи законопроекта.
Притеснява ме изключително много § 14. Смятам, че не е редно и ние не бихме подкрепили, а предполагам, че и колегите ще ме подкрепят, със закон, в случая с този за здравното осигуряване, да препращаме към наказания по Кодекса за застраховането или по какъвто и да било друг ред. Такова нещо за първи път виждам. Ал. 1, ал. 2 на чл. 106б, в ал. 3 пък сте казали кой издава наказателни постановления по реда на този закон.
Отделно като правна техника в Правната комисия сме взели решение да не подкрепяме законопроекти и текстове, които изменят кодекси. Не е редно със закон за изменение и допълнение на закон, да изменяте кодекс. В случая имате промяна и то съществена в Кодекса на застраховането. Има изцяло нов Раздел ІV, който аз като юрист не го възприемам и не бих го подкрепила.
В Кодекса за социално осигуряване една абревиатура само заличавате, но в частта по отношение на другия кодекс, ми се струва неправилно и ние не бихме го подкрепили, или поне аз няма да подкрепя това.
Но ми е интересно да чуя аргументи за § 14.
Цветана Михайлова: Министерство на финансите
По принцип като юрист аз съм съгласна с Вашите аргументи по принцип, но е така. Обяснение за тази ситуация мога да дам в следната насока.
Създадената работна група имаше за задача и предмет анализиране и предлагане на цялостни изменения на здравната система и здравния модел и цялостно изменение на Закона за здравното осигуряване. Членовете на работната група в един малък сегмент – представители на Министерството на финансите и на Комисията за финансов надзор, имаха за задача да предложат изменение с оглед отговор на процедурата по инфриджмънт, (инфриджмънт), който бяхме получили от страна на Европейската комисия. Тъй като се очертаваше вносител по законопроекта да бъде Министерството на здравеопазването и основното изменение да бъде направено в Закона за здравното осигуряване, както в частта по доброволното, така и по задължителното, затова беше подготвен в този вид законопроекта. Тъй като индикации за нарушение имаше и в предходни години, беше подготвен в един предишен момент също и Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, но той беше модифициран в този вид за целите на тази работна група и измененията на Закона за здравното осигуряване.
Това е обяснението чисто правно технически.
Искра Фидосова:
Аз честно да ви кажа не разбрах какво ми казахте с четири минути приказки. Т.е. какво искахте за ми кажете? Бързахте? Моля кажете ми го с две изречения като юрист.
Цветана Михайлова:
Не, не! Основното изменение беше възложено.
Искра Фидосова:
Какво значи основно? Ние ЗИД не ги делим вътре на основни и не основни, главни и второстепенни. Със ЗИД се променят правни норми. Има правна техника, има правила, които трябва да се спазват. Можем да кажем в закон, че се носи наказателна отговорност, ако е престъпление и там е ясно. Но да започнем да препращаме от един закон към административните разпоредби на друг закон, кодекс или каквото и да било, аз не можах да чуя какъв е правният аргумент на това. Чух, че една работна група нещо е правила, но не разбрах каква е причината.
Цветана Михайлова:
Задачата, която беше поставена на работната група е цялостно изменение на здравния модел и здравна реформа.
Искра Фидосова:
Искате да ми кажете, че работната група не е получила задача да изработи в съответствие с правната техника – Закона за нормативните актове и всички останали закони в Република България, този ЗИД да отговаря на тези изисквания. И работната група е гледала само частта, касаеща модела на здравно осигуряване.
Цветана Михайлова:
Останалата дейност всъщност беше стопирана и остана единствено този сегмент, който вие виждате. Но така или иначе може да се преформатира това предложено изменение с основен носител Кодекса за застраховане.
Искра Фидосова:
Радвам се, че и г-жа Атанасова вече е тук. Да те въведа какво направихме дотук. Те си представиха законопроекта. Ние по модела не сме взимали отношение, защото не сме специалисти.
Сега давам думата на г-н Тошев и след това на г-жа Атанасова.
Ивайло Тошев:
Г-жо Председател, в духа на § 14 и това, което коментираме, искам да кажа, че ако се отмени този текст от Кодекса за застраховането, тук ще остане без наказание. Така ли излиза, препращайки директно към този текст? Затова ние не можем да подкрепим такъв начин на препращане към наказание към друг нормативен документ.
Искра Фидосова:
Г-жа Атанасова има думата.
Десислава Атанасова:
Първо ще започна с това, без да сугестирам колегите, че Комисията по здравеопазването като водеща отхвърли този законопроект и то единодушно. Тъй като първо в мотивите към законопроекта се твърди, че той е готвен с оглед съобразяване на дейността на доброволното здравно осигуряване с изискванията на европейското законодателство. Цитирани са пет различни директиви, които се отменят с една директива – въпросната Платежоспособност 2, която ще влезе в сила, считано от 1 ноември 2012 г.
Също така част от текстовете на отменените директиви, които всъщност с този законопроект ще трябва да се приемат, е следвало да бъдат транспонирани в националните законодателства на държавите-членки преди изобщо България да е член на Европейския съюз.
В мотивите на вносителя е посочено, че Европейската комисия е отправила официално писмо за евентуално нарушение, с което е поставено началото на досъдебната фаза и отчитайки този факт за доста обезпокоителен, най-вероятно той е бил катализатора да се започне подготовката за този законопроект и Министерският съвет да го разгледа почти две години преди крайния срок за транспониране на разпоредбите на последната директива.
Аз и пред Комисията по здравеопазване изразих становище, че според мен, изобщо не е направен анализ на действащата нормативна уредба в България. Изобщо не е направен анализ дали българските здравно-осигурителни дружества не попадат в изключенията, защото съгласно чл. 4 от Директивата, която следва да бъде транспонирана през 2012 г., те трябва да имат определен капитал и той е 4.6 млн. лв. Всъщност от справката, която от Здравна комисия поискахме и те ни представиха, е видно, че доста от дружествата попадат извън обхвата и нямат необходимия праг на капитала.
Бих искала също да кажа, че са постъпили много становища в Комисията по здравеопазването като водеща. От Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване становището е отрицателно. Отрицателно е и становището от Асоциацията на застрахователите. Отрицателно е и становището от Националната здравноосигурителна каса и т.н.
Освен това, притеснително е, че налагайки такива високи изисквания по отношение на здравно-осигурителните дружества, прекалено малко се обременяват малките и средните предприятия, каквато изобщо не е целта на Директивата, видно от т. 19 и 20 от преамбюла, а именно тези, които са с капитал под 4.6 млн. лв. да не попадат в нея и да не се прилаган разпоредбите й спрямо тях.
Освен това, в случай че се транспонира директивата и този законопроект бъде приет, Националната здравноосигурителна каса ще остане монополист на пазара, което изобщо не е било нито в целта на управляващата партия и това е записано в нашата програма, а именно, че ние целим демонополизация на касата.
Освен това и не на последно място, разбира се, по значение, абсолютно механично се приравняват здравно-осигурителните услуги на застраховката към осигуровката, което аз лично считам, че ще бъде в ущърб на ползвателите. Изобщо не е предвидено в застрахователния договор като задължителен реквизит да бъде включен здравно-осигурителен пакет. Не са включени вида, обхвата и условията на предоставените здравни услуги. Не е предвидено и задължение в общите условия да се посочват условията и реда за ползване на здравни услуги. Считам, че по този начин ще бъдат засегнати обществените интереси и всъщност ползвателите на услугата - пациентите, ще бъдат ощетени за пореден път. Поради това ще се въздържа при гласуването на този законопроект.
Благодаря, г-жо Председател.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Атанасова. Желаещи за изказване. Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости, наред с недостатъците, които бяха посочени, действително има много какво да се дискутира и по § 14, § 18, но в крайна сметка аз бих искала да се концентрирам върху един друг аспект на този законопроект.
Този законопроект е носител на една реформа в доброволното здравно осигуряване, която ние не сме дискутирали, не сме обсъждали в каква насока тази реформа в доброволното здравно осигуряване да бъде извършена.
Аз мисля, че такъв законопроект трябва да бъде поднесен на Народното събрание след широко обсъждане, след някакво общо съгласие, включително и с професионалните организации, които се занимават с този въпрос и да се вземе решение, включително и на политическо ниво от управляващата партия. Този законопроект просто е изваден от нечие чекмедже. Аз задавам въпроса дали той не цели поглъщане на здравно- осигуряване дружества от застрахователните.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Колева. Г-н Методиев.
Веселин Методиев:
Аз имам процедурно изказване, че не мога да си представя какви са основанията на Комисията по правни въпроси да провежда дебат при липсата на елементарна подкрепа от водещата комисия. Колкото и да имам самочувствие, особено аз на изтъкнат „юрист”, не мога да си представя политическия смисъл и парламентарния смисъл да се води тук дебат, независимо дали ще го водим в тона, който колегата Колева преди малко го води за политически решения и за политическа отговорност или в някаква друга посока. Защото темата наистина не е правна. Темата наистина е политическа.
Аз ще си позволя само да кажа, че при една много тежка оскъдица на здравни услуги в страната, това да плати човек допълнително застраховка доброволно, за да се ползва от здравна услуга не е лишено от смисъл. Това от пациентска гледна точка го разбирам. Аз страдам от 2-3 хронични заболявания и мога да искам да платя допълнително, за да получа допълнителна услуга в случай на усложняване на това заболяване. Ако някой застраховател е съгласен да сключи този договор с мен, нещата могат да тръгнат в тази посока. Но това го слагам в скоби.
Това са неща, които няма защо ние да ги водим тук като разговори и да мъчим и нашите гости, тъй като това не е тяхна задача да ни отговарят на тези въпроси. Тези въпроси не са отнесени към тях. Те са отнесени към министъра, а не към тях и оттам към правителството.
Ето защо ви моля, г-жо Председател, гласувайки „въздържал се” по тази точка, да прекратим тези дебати, тъй като те нямат тази стойност, която Вие искате да постигнете в една Комисия по правни въпроси.
С това ние изчерпваме дневния ред и аз ви пожелавам приятен ден. .
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Методиев. Прав сте, права е и г-жа Колева и г-жа Атанасова.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 102-01-6, внесен от Министерски съвет на 31.01.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Осем „против”. Въздържали се? Девет „въздържали се”. Благодаря.
По пета точка - Определение на Конституционния съд от 17.03.2011 г., с приложено искане на 52 народни представители от 41-то Народно събрание, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. №5/2011 г., за установяване на противоконституционност на § 55 от Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 32 от 27.04.2010 г.), с който се отменя чл. 369а НПК.
По шеста точка - Определение на Конституционния съд от 24.02.2011 г., с приложено искане на тричленен състав на Върховния административен съд, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. №19/2010 г., за установяване на противоконституционността на чл. 7, изр. 1 от Указ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство (обн., ДВ, бр. 102 от 1963 г., последно изм., бр. 27 от 2009 г.).
По тези 2 точки не даваме допълнително становище, тъй като Народното събрание веднъж вече се е произнесло със съответно решение с гласуване в пленарна зала, което е влязло в сила.
Който подкрепя решението да не даваме становище, моля да гласува. Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Благодаря, колеги, за участието. Закривам заседанието.
Председател:
Искра Фидосова
П Р О Т О К О Л
№ 75
Днес, 30.03.2011 г., сряда, от 15:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на регионалното развитие и благоустройството- Екатерина Захариева, заместник министър, Иван Гетов, директор на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване; от Министерството на здравеопазването, дирекция „Правно-нормативни дейности и човешки ресурси” – Людмила Василева, изпълняващ длъжността директор и Веселина Мандаджиева, началник на отдел; от Министерството на финансите, дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” – Милена Бойкова, директор и Цветанка Михайлова, началник на отдел; от Комисията за финансов надзор – Борислав Богоев, заместник председател, Зорница Василева, директор на дирекция „Регулаторни режими и защита на потребителите” и Живка Славкова, началник на отдел „Регулаторни и пазарни анализи”.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Добър ден на всички.
Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Съгласно подписите, имаме 17 души кворум. Всеки момент очакваме и останалите колеги да се присъединят към нас. Започваме по предварително обявения дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 102-01-20, внесен от Министерски съвет на 21.03.2011 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 102-01-6, внесен от Министерски съвет на 31.01.2011 г.
3. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 054-01-79, внесен от Ивайло Георгиев Тошев, Даниела Димитрова Миткова и Юлиана Генчева Колева на 12.10.2010 г. ( водеща КПВ).
4. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 154-01-8, внесен от Йордан Иванов Бакалов и Веселин Методиев Петров на 03.02.2011 г.
5. Определение на Конституционния съд от 17.03.2011 г., с приложено искане на 52 народни представители от 41-то Народно събрание, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. №5/2011 г., за установяване на противоконституционност на § 55 от Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 32 от 27.04.2010 г.), с който се отменя чл. 369а НПК.
6. Определение на Конституционния съд от 24.02.2011 г., с приложено искане на тричленен състав на Върховния административен съд, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. №19/2010 г., за установяване на противоконституционността на чл. 7, изр. 1 от Указ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство (обн., ДВ, бр. 102 от 1963 г., последно изм., бр. 27 от 2009 г.).
По първа точка -Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 102-01-20, внесен от Министерски съвет на 21.03.2011 г.
От вносителите присъстват заместник министър Екатерина Захариева и директора на ГРАО - г-н Иван Гетов.
Колеги, ние не сме водеща комисия. Водеща е Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Давам думата на вносителите да представят накратко мотивите. Заповядайте, Г-жа Захариева.
Екатерина Захариева:
Благодаря, г-жо Председател.
Аз ще представя накратко мотивите и ако има повече въпроси, г-н Гетов ще бъде по-обстоятелствен и подробен.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Настоящият законопроект е първото по-цялостно изменение, което цели основно да приведе Закона за гражданската регистрация, приет 1999 г. съобразно съвременните технологически, политически и експертни решения.
Основното и най-важно изменение, което ще облекчи всеки един български гражданин, е въвеждането на електронния регистър на актовете. По този начин, като обръщам внимание, че може би често се прави грешка с удостоверението на актовете, всеки един български гражданин ще може да получава удостоверение за раждане, за брак, за смърт от всяка една общинска или районна администрация. Това е едно от основните и най-важни изменения.
Искам само да подчертая, че за законопроекта няма да се необходими допълнителни средства от държавния бюджет, тъй като колегите от дирекция ГРАО вече са готови със софтуерното решение. Софтуерът е изготвен с необходимите нива на защита, така щото всеки български гражданин да бъде спокоен за неговите лични данни.
Прецизират се и разпореждания, които регламентират нивата на системата. В момента в чл. 102 от закона единствено и само се казва, че нивата са Министерството на регионалното развитие и благоустройството, на областно и на общинско ниво, без да се прецизира и да се казва точно за какво става въпрос и точно кое ниво с какво се занимава и какви са ангажиментите на съответните администрации.
Друго важно изменение, което считаме, че е от съществено значение, е облекчаване на процедурата по утвърждаване на образците за заявление по постоянен адрес, адресна карта, които вече ще се утвърждават от министъра, а да не се минава непременно през Министерския съвет. Самото съдържание на регистъра, на актовете за гражданство се изчистват от излишната информация, която в момента я има в тях, като, например, обявителят, тъй като ще с въвеждат по електронен път от самия служител в съответната община. Няма смисъл да отива някой да обявява.
Също така считаме, че този електронен регистър (електронен регистър на актовете) ще направи доста по-бързо въвеждането на актуалната информация, особено от чужбина, защото консулите ще имат достъп до регистъра и ще могат да въвеждат автоматично, примерно, актовете за смърт, така че регистърът ще бъде доста по-актуален.
Нещо, което също е важно, с Преходните и заключителните разпоредби се изисква от българските граждани, които са сменили постоянния си адрес след 1 февруари между 1 септември до влизането в сила на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, с който се въвежда чл. 92, а именно при настоящ адрес да се предоставят доказателства за обвързаност на човека със съответното жилище, акт за собственост, декларация за съгласие на собственика, договор за наем и други документи, с които се доказва обвързаността с цел намаляване на изборния туризъм. Изисква се от гражданите, които са направили перегистрацията си от едно населено място в друго по настоящ адрес да представят в общините тези документи. От когато действа закона, статистиката показва, че наистина този член работи и се забелязва спад в увеличеното движение, очевидно свързано с наближаващите избори.
Предлагам на вашето внимание законопроекта и моля да го утвърдите. Отворени сме за въпроси.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Захариева. Колеги, имате думата за изказвания и въпроси по законопроекта.
Всъщност прави се една сериозна промяна с въвеждането на електронния регистър, личния електронен картон на гражданите, пристигането на информацията от чужбина бързо и своевременно, което в момента е проблем. Получава се така, че с месеци българската държава няма информация за починали лица в чужбина, за промяна в гражданското им състояние.
За всички тези промени поздравявам колегите вносители за това, че най-после се прави една много сериозна реформа в тази посока.
Г-н Гетов, ако има нещо да добави, преди колегите да се изкажат и зададат въпроси.
В § 79 – става въпрос от едно населено място в друго. Може би ще трябва да го дадем като препоръка на водещата комисия, че става въпрос от едно населено място в друго. Ние през цялото време това сме го коментирали.
Г-н Гетов, заповядайте.
Иван Гетов:
Г-жа Захариева акцентира върху най-важните моменти. Аз искам само да обърна внимание върху приложната част на всички тези нововъведения, които искаме да променим и да внедрим в практиката.
Всички говорим за електронно правителство. Ние искаме да дадем нашия принос в това отношение. Към момента всички, които сме се сблъсквали с гражданската регистрация, неминуемо на всеки от нас се е случвало, ние знаем, че всичко това се съставя на хартиен носител, който се съхранява в общинските служби по гражданска регистрация. С неудобствата, които са породени от самия начин и самата технология на водене на гражданските регистри на хартиен носител, на практика всички сме запознати. Промяната, която въвеждаме с поправката на закона, а именно с въвеждането на електронните актове за гражданска регистрация и съответните електронни регистри на актовете за гражданска регистрация, ще можем да практика да избегнем присъствието на гишетата на общинските служите пи гражданска регистрация по нашето месторождение, а ще можем да получаваме удостоверителните документи под формата на удостоверение за раждане, удостоверение за граждански брак, удостоверение за смърт, удостоверение за социално положение от всяка една общинска администрация от страната. Смятам, че това не е малък плюс. Това ще облекчи до голяма степен дейността на всички нас и на всички наши съграждани.
Още по-голям е полюсът, в който ние даваме възможност на нашите консулски служби да могат да обработват документи за гражданска регистрация, които са издадени зад граница и на базата на достъпа на нашите консулски служители в консулските представителства до национална база данни и до електронните регистри съответно, ще могат да им дадат възможност да издават електронните удостоверителни документи, както и ще могат да бъдат издавани във всяка една общинска структура. Това е огромният плюс, който с промяната на този закон ще бъде внедрен. Разбира се, това няма да стане веднага. Ще ни е необходимо технологично време, в което целият масив от хартиения носител трябва да се пренесе в електронния. Но в края на краищата ние стартираме един такъв процес, който ще облекчи до неимоверна степен обслужването на гражданите. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Гетов. Желаещи за изказване.
И още един въпрос за разяснение или може би аз не успях да го намеря. Има ли разписан срок, в който всички общински администрации трябва да преминат към този вариант или еквивалент електронен. Видях, че има за 5 години задължение да съхраняват ръкописните или по-скоро хартиените носители.
Иван Гетов:
Не сме заложили срок по простата причина, че всички общини са различни. Заложени сме период, в който те са длъжни да съхраняват досега съставените регистри в хартиен вид, което предполага, че в този срок те технологично трябва да бъдат осигурени, за да могат да изпълняват разпоредбите на закона по отношение на електронните регистри.
Искра Фидосова:
Практиката ни учи, че като няма срок много напред или незнайно до кога отива изпълнението. Това е една много сериозна стъпка, за която получавате нашите адмирации, защото това е една много сериозна крачка напред в тази област. Но, според мен, трябва наистина да има срок – годишен, може би две или три годишен – толкова колкото ще бъде достатъчно на общините да го приложат. Които са по-големи общини, по-бързо ще го приложат. Тези, които са по-малки, най-вероятно ще имат проблем с електронния достъп до документи. Но все пак, според мен, трябва да има един срок.
Иван Гетов:
Ние не случайно направихме този петгодишен срок, имайки предвид и това време като времева рамка, в която да могат всички общини да вкарат тази информация, която е събирана от 1977 г., от когато е създаден ЕСГРАОН на хартиен носител. Това са големи масиви информация, за което ще трябва доста време, за да бъдат качени в електронен вид. Софтуерът е предоставен. Софтуерът за актовете за раждане работи от 2008 г., за актовете за брак – от 2009 г., а от 2010 г. са актовете за смърт. Т.е. всички тези регистрации, които са от тези години, вече са в електронен вид, но всичко онова от 1977 г. до момента, ще трябва да се качи, образно казано, в електронен вид, което ще е между 3 и 5 години в зависимост от активността на местната власт.
Искра Фидосова:
Това е като първо. И второ, трябва да направим едно предложение, което да каже, че в същия петгодишен срок да извършат това. Ако разбира се, не се справят за тези пет години, ще се увеличи срокът, но все пак трябва да има някакви граници.
Какво предвиждате и как си го представяте на практика улеснението за гражданите, освен това, което казахте, възможността по електронен път, с електронен подпис да могат да получат тази информация от общинската администрация. Т.е. електронно, ако се намирам във Варна, искам да получа от Провадия електронно ще отправя питане – искане, заявление за съответната услуга.
Иван Гетов:
Ще поискате съответната услуга, ще се подпишете с вашия електронен подпис, за да бъдете идентифицирани като физическото лице Х и ще можете да получите тази услуга.
Искра Фидосова:
За органите, които боравят с тази информация по същия ред ли ще става с електронен подпис. Говоря за Прокуратура, НАП и всички органи.
Иван Гетов:
Прокуратурата и НАП и до момента имат достъп и този достъп е с електронен подпис.
Искра Фидосова:
Освен за тези, които имат в момента, но и за тези, които нямат, пак с електронен подпис по същия ред.
Тъй като, за съжаление, в момента имаме горчив опит с търговския регистър, през един и същи портал ли ще става влизането за служебните лица. Не случайно го поставям този въпрос, който се оказа много актуален последните дни. Оказа се, че в търговския регистър влизането е през един портал и за потребителите и за лицата, които в служебно качество са им необходими тези данни. И когато има блокиране и проблем технически, се оказва, че блокира цялата система и работата на всички.
Иван Гетов:
Ние сме го решили този проблем. (Важното е да ни кажете как.) С различни технически решения – различни сървъри с различни софтуерни продукти. От 2000 г. ние сме предоставили достъп на най-важните структури от изпълнителната и местната власт до национална база данни население, въпросът е проигран. До момента нямаме никакъв проблем, въпреки че на ден се правят над 50 хиляди записа към момента в базата. Това е решено. Имаме инструкция, която е регламентирала начина технически и по отношение на безопасността.
Искра Фидосова:
Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Наистина по принцип е похвална вашата инициатива и намерението ви да се модернизират, автоматизират и електронизират националните регистри по гражданската регистрация. Както каза и г-жа Фидосова, трябва много внимателно да прецените и когато подбирате и софтуера и сървърите и фирмата, която ще ги поддържа. Тъй като от 2000 г. досега може и да не е имало проблеми, но доколкото знам в момента национална база данни население не съдържа сканирани документи на актовете, просто съдържа информация. Докато сега в този петгодишен срок качите всичко това – сканирани документи, актове, актове за граждански брак и т.н., това е една огромна информация, за която търговският регистър се оказа, че не са били подготвени и блокира цялата система. Тъй като когато много хора тръгнат да теглят тези големи файлове и то от един портал, се блокира системата.
Второто нещо, което искам да поставя като въпрос, е нали с електронните регистри и електронната регистрация все пак ще продължат да се изготвят и съхраняват достатъчно дълго време и съответните документи на хартиен носител навсякъде. Защото електронизация, компютаризация и т.н., но виждаме какво става, когато блокират сървърите или вирус влезе в системата и т.н. Така че не трябва да се осланяме само и единствено на електронните база данни.
Конкретно това, което нас ни интересува и във връзка с изборите, първо, може ли с две изречения да кажете какви са изискванията по чл. 92, ал. 2 и 3.
Екатерина Захариева:
Мога да ви ги изчета, ако желаете. (Да.)
„Чл. 92. (1) Адресната регистрация се извършва от общините и кметствата при заявяване от лицето.
(2) За извършване на адресна регистрация лицата представят един от следните документи:
1. документ за собственост;
2. договор за ползване на имота за жилищни нужди.
(3) За извършване на адресна регистрация се представя и писмено съгласие на собственика чрез декларация по образец, подадена лично пред органа по ал. 1, или с нотариална заверка на подписа.”
Т.е. ако нямате един от тези документи – документ за собственост и не сте в договорни отношения, може да се представи декларация от собственика или лично подадена или нотариално заверена от службите по регистрация.
Четин Казак:
Т.е. давате срок от две месеца всички лица, които са си променили настоящия си адрес, отново да дойдат и да покажат тези документи, ако не, ще бъдат автоматично заличени. Т.е. ще си бъдат по предната регистрация.
Иван Гетов:
Искам да обърна внимание, че тук не става дума за сканирани документи. Нито един документ няма да бъде сканиран. Просто данните от хартиения носител ще бъдат попълнени в електронната форма, която ще бъде софтуерно заложена в компютърните технически средства, което значително ще опростява работата. Няма да има тези затруднения, които ги има в търговския регистър. Не може да се прави аналогия между двата въобще.
Искра Фидосова:
Т.е. тук служителят ще има задължението да пренесе информацията от хартиен носител в електронен.
Как ще стане контрола върху тази дейност на служителя с цел да се минимилизират грешките.
Иван Гетов:
Както се извършва и в момента контролът върху тяхната работа. Това са териториалните звена, които непрекъснато контролират и проверяват контролните листове, които достигат до тях.
Искра Фидосова:
Не трябва ли да има нещо записано, простичко казано, на избирателен принцип влизаш в деня, или на три дни, да има един контрольор, който да каже, ако са влезли такива заявления, той на избирателен принцип да извади едно удостоверение и да види има ли грешка. Както е примерно на контролите при бюлетините.
Иван Гетов:
Това ще бъде разписано в наредбата, която се предвижда да бъде издадена. В наредбата ще бъде разписана технологията на работата.
Искра Фидосова:
Защото, ако няма такова звено на контрол, пак рискуваме човешката грешка.
Иван Гетов:
Това е наша работа. Главна дирекция ГРАО контролира това.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване по този проект има ли? Да разбирам, че няма. Гласуваме.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданската регистрация, № 102-01-20, внесен от Министерски съвет на 21.03.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против и въздържали се няма. Благодаря.
Колеги, по молба на г-жа Десислава Атанасова, която е член на Комисията по правни въпроси и председател на Комисията по здравеопазването, моли по-късно да разгледаме този законопроект, защото иска да присъства на обсъждането и да се изкаже.
Затова ви предлагам да преминем към точка четвърта от дневния ред, за да изчакаме пристигането на г-жа Атанасова. След това ще продължим с второ четене на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност.
По четвърта точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 154-01-8, внесен от Йордан Иванов Бакалов и Веселин Методиев Петров на 03.02.2011 г.
Законопроектът вече е гледан в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред като водеща комисия.
Г-н Методиев, заповядайте да представите мотивите за законопроекта.
Веселин Методиев:
Първо да добавя към казаното от г-жа Фидосова, че законопроектът е приет от Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред на първо четене без гласове против.
В законопроекта става дума за една процедура, която е търсене много от магистратите. Не крия, че ние с г-н Бакалов по-скоро сме инициатива на това, което много време е коментирано, дискутирано и се счита за по-правилния път, а именно веществените доказателствени средства да не спират прозрачността на процеса. За да се постигне това нещо, се предлага да се добавят тези два текста в Закона за защита на класифицираната информация. Целта е да няма тайна в момента, в който се решава съдбата на един човек. Това е в някаква степен нелепо и поради тази причина самата съдебна практика го е показала като необходимост да се смени текстът в закона. Това е.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Методиев. Желаещи за изказване? Г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Ние подкрепяме законопроекта.
Искра Фидосова:
Г-н Миков преди малко заяви, че трябва да го броя „въздържал се” по Закона за защита на класифицираната информация, тъй като излезе да пуши.
Димитър Лазаров:
Принципно по тази тема от доста време се говори, че трябва да се декласифицират ВДС тогава, когато влязат в съда, за да бъдат публични процесите. Аз принципно го подкрепям като идея, но само това не е достатъчно, защото трябва да има доста сериозна регламентация в Наказателно-процесуалния кодекс пък вече по отношение на ползването на тези веществени доказателствени средства тогава, когато засягат и други обстоятелства от личния живот на хората или позорящи. Принципно го подкрепям, но за мен трябва да върви паралелно с тези изменения в Наказателно-процесуалния кодекс.
Темата мога да я доразвия преди да стане ВДС, събраната информация от СРС би трябвало да може да бъде ползвана и от другата страна. Т.е. в момента общо взето активната страна е обвинението, доколко би могла да бъде ползвана. Там темата е доста обширна. Има такива виждания и на прокуратурата. Предстои обсъждане. Ако се прави изменение в НПК, нека да бъде цялостно, така че аз бих го подкрепил законопроекта, но пак казвам, с уговорката, че те трябва да влизат в сила, когато бъдат готови другите изменения.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Лазаров. Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател, аз мисля, че има резон в този закон, тъй като се въвежда едно, според мен, съвсем правилно разграничение между информацията, която е събрана чрез специални разузнавателни средства, нейното качество на класифицирана или не, т.е. на представляваща държавна тайна по съдържание и самият факт, че е събрана чрез специални разузнавателни средства. Защото към момента законодателят е решил, че щом е дадена информация и е събраната чрез специални разузнавателни средства, тя по принцип си е класифицирана, значи трябва да бъде при закрито, което не е правилно, не е справедливо. Тази информация може да не представлява никаква степен на класифицираност или да има необходимост да бъде защитена по някакъв начин. Добре е, че вече се предлага д се прави това разграничение – съдът да преценява дали самото съдържание на информацията заслужава да бъде класифицирано, т.е. да бъде запазена в тайна или не. И не само поради факта, че е събрана чрез СРС автоматически да се счита, че е класифицирана. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на класифицираната информация, № 154-01-8, внесен от Йордан Иванов Бакалов и Веселин Методиев Петров на 03.02.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
По трета точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 054-01-79, внесен от Ивайло Георгиев Тошев, Даниела Димитрова Миткова и Юлиана Генчева Колева на 12.10.2010 г. ( водеща КПВ).
Давам думата на г-н Тодор Димитров да води заседанието по тази точка, по която не гласувам и не участвам в обсъждането.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря, г-жо Председател.
По предложението за наименованието на закона.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност”
Постъпило е предложение за редакция.
Наименованието на закона да се измени така:
„Закон за допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност”
На практика нямаме предложения за изменения на закона.
Има ли желаещи за изказване? Няма изказвания.
Който подкрепя това заглавие на закона, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Няма против и въздържали се.
Ивайло Тошев:
Нашето предложение беше за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, тъй като считаме, че е налице и изменение. Има изменение на процедурата, начинът по който се провежда първия, втория изпит, документи и затова считаме, че има и изменение. Затова предложеният от нас вариант е за изменение и допълнение.
Предс. Тодор Димитров:
Добре. В такъв случай първо гласуваме заглавието така, както е предложено от вносителите - „Закон за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност”.
Аз също смятам, че има и изменение, а не само допълнение.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Един „против”. Без въздържали се.
Красимир Ципов:
Колеги, много моля да погледнете предложението за редакция. Вътре няма никъде изменения, нито заличавания, нито каквото и да е било. Ако ще спазваме стриктно правната техника, трябва да отчитаме този факт.
Предс. Тодор Димитров:
Колега, вече го гласувахме. Дадохте обяснение за отрицателен вот.
Красимир Ципов:
Правя предложение за прегласуване.
Предс. Тодор Димитров:
Добре, ще прегласуваме. Има ли други изказвания? Няма.
Колеги, подлагам на прегласуване заглавието.
Който е „за” наименованието „Закон за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Колеги, преминаваме към § 1. Предложение на н.пр. Ивайло Тошев и Даниела Миткова § 1 да стане Параграф единствен със следното съдържание.
Комисията подкрепя по принцип текста на вносителя и предлага следната редакция на § 1, който става Параграф единствен:
„Параграф единствен: В чл. 46 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2, в изречение първо след думата „като” се добавя „към заявлението, когато е за първо вписване”, а след думите „чл. 11, ал. 2” се поставя запетая и се добавя „а за последващо вписване прилагат същите документи и заповедта по ал. 5, изречение първо”.
2. В ал. 3 след думата „изпит” се добавя „само за първия заявен срок за заместване”.
3. В ал. 5 се създава изречение второ: „Заповедта за последващо вписване се издава в 7-дневен срок от подаване на заявлението по ал. 2”.”
Желаещи за изказване? Колега Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Действително, колегите, които са внесли законопроекта, правилно са го внесли като закон за изменение и допълнение, но ако ние приемем този параграф, който е на Комисията, трябва да бъде само за допълнение. Поне аз така мисля.
Реплика: Затова трябваше по обратния ред да започне обсъждането.
Ивайло Тошев:
Колеги, първо да гласуваме този единствен параграф и след това да се върнем към заглавието.
Предс. Тодор Димитров:
Колеги, подлагам на гласуване Параграф единствен така, както ви го прочетох. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
С оглед на това, че гласувахме параграф единствен, прегласуваме заглавието.
Подлагам на гласуване наименованието „Закон за допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност”.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против и въздържали се няма. Приема се единодушно.
§ 2. Предложение на н.пр. Ивайло Тошев и Даниела Миткова § 2 да отпадне, тъй като систематично е отразен в параграф единствен, т. 2.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Приема се.
Искра Фидосова:
Колеги, връщаме се към точка втора от дневния ред.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 102-01-6, внесен от Министерски съвет на 31.01.2011 г.
Колеги, по тази точка от Министерството на здравеопазването присъстват Людмила Василева, изпълняващ длъжността директор дирекция „Правно-нормативни дейности и човешки ресурси” и Веселина Мандаджиева, началник на отдел в същата дирекция; от Министерството на финансите - Милена Бойкова, директор дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” и Цветанка Михайлова, началник на отдел в същата дирекция и от Комисията за финансов надзор – Борислав Богоев, заместник председател, ръководещ направление „Застрахователен надзор” Зорница Василева, директор на дирекция „Регулаторни режими и защита на потребителите” и Живка Славкова, началник на отдел „Регулаторни и пазарни анализи”.
От всички представители кой ще вземе думата да представи накратко мотивите за законопроекта. Заповядайте.
Милена Бойкова:
Уважаема г-жо Председател, ако ми позволите, в ролята си на директор на дирекция в Министерството на финансите, бих искала от името на вносителите да представя законопроекта. Но не толкова като един законопроект, който е обяснен в мотивите към същия, а колкото да представя причините, които са довели до неговото изготвяне.
През 2009 г. Европейската комисия открива процедура срещу България за нарушаване на правото на Европейския съюз, предвид факта, че е идентифицирал определени несъответствия с правото на Европейския съюз, които се изразяват в действащия Закон за здравно осигуряване, в частта му относно доброволното здравно осигуряване, извършвано на практика от дружества за доброволно здравно осигуряване и не транспонира изцяло Директивата на Европейския съюз в областта на застраховането, различно от животозастраховането.
Вторият аргумент на Европейската комисия –осигуряване на покритие на рискове, свързани със здравето, каквато на практика е дейността по доброволно здравно осигуряване, е неразделна част от дейността по общото застраховане, поради което всички разпоредби на правото на Европейския съюз в тази област са напълно приложими към дейността на здравно-осигурителните дружества.
Третият аспект е, че Законът за здравното осигуряване на практика съдържа разпоредби, които представляват неоправдано ограничение на свободното движение на капитали, която свобода е гарантирана от Договора за функционирането на Европейския съюз.
В тази връзка Европейската комисия е изпратила три уведомителни писма до българските официални власти, като първото от тях е от август 2009 г., в отговор на което българското правителство подробно разяснява действащия в момента модел на доброволно здравно осигуряване в страната, както и като приложение изпраща самия Закон за здравното осигуряване.
Европейската комисия е сезирана, че към септември 2009 г. е в ход работа по разработване и обсъждане на предложения за законодателни промени в съществуващия модел на здравното осигуряване в страната, в т.ч. вече и промени на Закона за здравното осигуряване, които ще засегнат и дейността на дружествата за доброволно здравно осигуряване. След като обаче българската страна не изпраща на Европейската комисия тази информация за извършените законодателни промени в областта на съществуващия здравен модел, през май 2010 г. отново е получено официално писмо от българската администрация, в отговор на което българското правителство визира, че създадената през 2009 г. работна група на практика не е успяла да приключи успешно задачите, за които е била създадена. Поради тази причина и с оглед необходимостта от спешни действия в тази насока в края на месец август 2010 г. е създадена нова работна група, която е изготвила и обсъдила настоящия проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, който създадената работна група като цяло е подкрепила.
Въпреки изпратения отговор, Европейската комисия през ноември 2010 година отново изпраща писмо до българските официални власти, с което е поставено началото на досъдебната фаза на процедурата по нарушение на правото на Европейския съюз. Европейската комисия посочва изрично в него, че процедурата е стартирана поради факта, че в отговора на България от септември 2010 г. не е приложен самият проект на закон и график за неговото приемане от Народното събрание.
Отговорът на българското правителство от януари т.г. съдържа информация за предприетото изменение на Закона за здравното осигуряване, включително е приложен и самият законопроект с цел привеждането на дейността на дружествата за здравно осигуряване в съответствие със законодателството на Европейския съюз.
За ваша информация, този отговор е съгласуван с членовете на специализираната в областта на финансовите услуги работна група към Съвета по европейски въпроси, приет е на официално заседание на СЕВ през януари т.г., след което е изпратен на Европейската комисия в посочения от нея срок.
Какво на практика е решението на проблема чрез предложения на вашето внимание Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване?
Поради неизпълнен ангажимент от страна на компетентните институции за провеждане на цялостна здравна реформа, в рамките на която да се намери едно подходящо място на здравноосигурителните дружества в общата архитектура на здравната ни система, е изготвен този закон, който е на вашето внимание и който цели преди всичко само и единствено отстраняване на посочените от Европейската комисия нарушения на правото на Европейския съюз, като за целта се предлага дружества по доброволно здравно осигуряване да бъдат лицензирани като застрахователи по застраховка „заболяване” или по застраховка „злополука и заболяване”. В рамките на сега действащата конфигурация на здравната система в България, това е единственото възможно решение на проблема по наше мнение.
Друг възможен подход би бил предприемането на цялостна промяна на здравно-осигурителния модел в страната, което излиза обаче извън преките компетентности на Министерство на финансите.
През октомври 2010 г. за ваша информация бих искала да кажа, че Европейската комисия е спечелила дело по подобен казус срещу Белгия, като продължителността на делото е била само 10 месеца – от януари 2010 г. до октомври 2010 г.
Европейската комисия изрично е заявила, че нейни експерти са на разположение да участват в различни по форма дебати във връзка с повдигнатите въпроси.
За да приключа с моето изложение и вашето внимание, бих искала само да кажа, че вносителите основно са изхождали от няколко аргумента, като изготвяха ЗИД, който е на вашето внимание, а именно, че законопроектът е изготвен в рамките на съществуващия в момента модел на здравната система в България и не предлага изменения по никакъв начин на този модел. Характерът на промените стриктно са ограничени само и единствено от преодоляване на нарушенията на правото на Европейския съюз относно изискванията за извършване на дейност по доброволно здравно осигуряване застраховане.
Предлаганите изменения не възпрепятстват по никакъв начин евентуални действия по повод на бъдещи изменения в здравната система, които изменения са предмет обаче на друга дискусия и компетентност преди всичко на Министерството на здравеопазването.
С възприетия подход се осигурява възможност на законодателя в бъдеще и ако бъде преценено и целесъобразно застрахователите по застраховка „заболяване” или „злополука и заболяване”, т.е. сегашните здравно-осигурителни дружества да бъдат включени по определен начин в сферата на задължителното здравно осигуряване. Това на практика би могло да бъде реализирано, като в евентуални бъдещи изменения на Закона за здравното осигуряване се предвиди, че застрахователи, които имат лиценз само за застраховка „заболяване” или „злополука и заболяване”, могат да бъдат натоварени с определени функции.
Българското законодателство по отношение на изискванията за извършване на дейност по застраховане и презастраховане е напълно хармонизирано с директивите на Европейския съюз в тази област и визираните нарушения произтичат единствено от това, че дейността по доброволно здравно осигуряване не се третира от закона като застрахователна дейност, въпреки че на практика здравно-осигурителните дружества извършват дейност по здравно застраховане поради доброволния характер на услугата, използвайки по-ниски изисквания към собствения капитал и по-занижени надзорни изисквания.
В случай, че не бъде спазен посоченият в отговора до Европейската комисия времеви график, комисията като следваща своя стъпка може да изпрати мотивирани становища до страната и предложение за стартиране на съдебна процедура пред съда на Европейския съюз в Люксембург.
Отново за ваша информация, завършвайки, бих искала да отбележа, че глобите, които могат да бъдат наложени на България за нарушаване на общностното законодателство са сериозни по размер за нашите мащаби и за България е определена стартова минимална в размер на 777 000 евро, към която обаче по схема се добавят проценти на ден за отстраняване на нарушението, съгласно комуникация на комисията от 20 юли 2010 г.
Същевременно обаче има и редица други механизми за негативно отношение към държава-членка, за която има индикации, че нарушава законодателството на Европейския съюз.
Като ви благодаря за вниманието, оставам на ваше разположение за въпроси.
Искра Фидосова:
Благодаря. Прави впечатление, че в този законопроект основната част са преходни и заключителни разпоредби повечето, които на нас като юристи не ни прави положително впечатление.
Аз няма да се изказвам по това дали се променя моделът или не, дали е целесъобразно това, което предлагате, да бъде или не, защото ние не сме специалисти във вашата област. Ние с колегите гледаме като юристи законопроекта.
Притеснява ме изключително много § 14. Смятам, че не е редно и ние не бихме подкрепили, а предполагам, че и колегите ще ме подкрепят, със закон, в случая с този за здравното осигуряване, да препращаме към наказания по Кодекса за застраховането или по какъвто и да било друг ред. Такова нещо за първи път виждам. Ал. 1, ал. 2 на чл. 106б, в ал. 3 пък сте казали кой издава наказателни постановления по реда на този закон.
Отделно като правна техника в Правната комисия сме взели решение да не подкрепяме законопроекти и текстове, които изменят кодекси. Не е редно със закон за изменение и допълнение на закон, да изменяте кодекс. В случая имате промяна и то съществена в Кодекса на застраховането. Има изцяло нов Раздел ІV, който аз като юрист не го възприемам и не бих го подкрепила.
В Кодекса за социално осигуряване една абревиатура само заличавате, но в частта по отношение на другия кодекс, ми се струва неправилно и ние не бихме го подкрепили, или поне аз няма да подкрепя това.
Но ми е интересно да чуя аргументи за § 14.
Цветана Михайлова: Министерство на финансите
По принцип като юрист аз съм съгласна с Вашите аргументи по принцип, но е така. Обяснение за тази ситуация мога да дам в следната насока.
Създадената работна група имаше за задача и предмет анализиране и предлагане на цялостни изменения на здравната система и здравния модел и цялостно изменение на Закона за здравното осигуряване. Членовете на работната група в един малък сегмент – представители на Министерството на финансите и на Комисията за финансов надзор, имаха за задача да предложат изменение с оглед отговор на процедурата по инфриджмънт, (инфриджмънт), който бяхме получили от страна на Европейската комисия. Тъй като се очертаваше вносител по законопроекта да бъде Министерството на здравеопазването и основното изменение да бъде направено в Закона за здравното осигуряване, както в частта по доброволното, така и по задължителното, затова беше подготвен в този вид законопроекта. Тъй като индикации за нарушение имаше и в предходни години, беше подготвен в един предишен момент също и Закон за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, но той беше модифициран в този вид за целите на тази работна група и измененията на Закона за здравното осигуряване.
Това е обяснението чисто правно технически.
Искра Фидосова:
Аз честно да ви кажа не разбрах какво ми казахте с четири минути приказки. Т.е. какво искахте за ми кажете? Бързахте? Моля кажете ми го с две изречения като юрист.
Цветана Михайлова:
Не, не! Основното изменение беше възложено.
Искра Фидосова:
Какво значи основно? Ние ЗИД не ги делим вътре на основни и не основни, главни и второстепенни. Със ЗИД се променят правни норми. Има правна техника, има правила, които трябва да се спазват. Можем да кажем в закон, че се носи наказателна отговорност, ако е престъпление и там е ясно. Но да започнем да препращаме от един закон към административните разпоредби на друг закон, кодекс или каквото и да било, аз не можах да чуя какъв е правният аргумент на това. Чух, че една работна група нещо е правила, но не разбрах каква е причината.
Цветана Михайлова:
Задачата, която беше поставена на работната група е цялостно изменение на здравния модел и здравна реформа.
Искра Фидосова:
Искате да ми кажете, че работната група не е получила задача да изработи в съответствие с правната техника – Закона за нормативните актове и всички останали закони в Република България, този ЗИД да отговаря на тези изисквания. И работната група е гледала само частта, касаеща модела на здравно осигуряване.
Цветана Михайлова:
Останалата дейност всъщност беше стопирана и остана единствено този сегмент, който вие виждате. Но така или иначе може да се преформатира това предложено изменение с основен носител Кодекса за застраховане.
Искра Фидосова:
Радвам се, че и г-жа Атанасова вече е тук. Да те въведа какво направихме дотук. Те си представиха законопроекта. Ние по модела не сме взимали отношение, защото не сме специалисти.
Сега давам думата на г-н Тошев и след това на г-жа Атанасова.
Ивайло Тошев:
Г-жо Председател, в духа на § 14 и това, което коментираме, искам да кажа, че ако се отмени този текст от Кодекса за застраховането, тук ще остане без наказание. Така ли излиза, препращайки директно към този текст? Затова ние не можем да подкрепим такъв начин на препращане към наказание към друг нормативен документ.
Искра Фидосова:
Г-жа Атанасова има думата.
Десислава Атанасова:
Първо ще започна с това, без да сугестирам колегите, че Комисията по здравеопазването като водеща отхвърли този законопроект и то единодушно. Тъй като първо в мотивите към законопроекта се твърди, че той е готвен с оглед съобразяване на дейността на доброволното здравно осигуряване с изискванията на европейското законодателство. Цитирани са пет различни директиви, които се отменят с една директива – въпросната Платежоспособност 2, която ще влезе в сила, считано от 1 ноември 2012 г.
Също така част от текстовете на отменените директиви, които всъщност с този законопроект ще трябва да се приемат, е следвало да бъдат транспонирани в националните законодателства на държавите-членки преди изобщо България да е член на Европейския съюз.
В мотивите на вносителя е посочено, че Европейската комисия е отправила официално писмо за евентуално нарушение, с което е поставено началото на досъдебната фаза и отчитайки този факт за доста обезпокоителен, най-вероятно той е бил катализатора да се започне подготовката за този законопроект и Министерският съвет да го разгледа почти две години преди крайния срок за транспониране на разпоредбите на последната директива.
Аз и пред Комисията по здравеопазване изразих становище, че според мен, изобщо не е направен анализ на действащата нормативна уредба в България. Изобщо не е направен анализ дали българските здравно-осигурителни дружества не попадат в изключенията, защото съгласно чл. 4 от Директивата, която следва да бъде транспонирана през 2012 г., те трябва да имат определен капитал и той е 4.6 млн. лв. Всъщност от справката, която от Здравна комисия поискахме и те ни представиха, е видно, че доста от дружествата попадат извън обхвата и нямат необходимия праг на капитала.
Бих искала също да кажа, че са постъпили много становища в Комисията по здравеопазването като водеща. От Асоциацията на лицензираните дружества за доброволно здравно осигуряване становището е отрицателно. Отрицателно е и становището от Асоциацията на застрахователите. Отрицателно е и становището от Националната здравноосигурителна каса и т.н.
Освен това, притеснително е, че налагайки такива високи изисквания по отношение на здравно-осигурителните дружества, прекалено малко се обременяват малките и средните предприятия, каквато изобщо не е целта на Директивата, видно от т. 19 и 20 от преамбюла, а именно тези, които са с капитал под 4.6 млн. лв. да не попадат в нея и да не се прилаган разпоредбите й спрямо тях.
Освен това, в случай че се транспонира директивата и този законопроект бъде приет, Националната здравноосигурителна каса ще остане монополист на пазара, което изобщо не е било нито в целта на управляващата партия и това е записано в нашата програма, а именно, че ние целим демонополизация на касата.
Освен това и не на последно място, разбира се, по значение, абсолютно механично се приравняват здравно-осигурителните услуги на застраховката към осигуровката, което аз лично считам, че ще бъде в ущърб на ползвателите. Изобщо не е предвидено в застрахователния договор като задължителен реквизит да бъде включен здравно-осигурителен пакет. Не са включени вида, обхвата и условията на предоставените здравни услуги. Не е предвидено и задължение в общите условия да се посочват условията и реда за ползване на здравни услуги. Считам, че по този начин ще бъдат засегнати обществените интереси и всъщност ползвателите на услугата - пациентите, ще бъдат ощетени за пореден път. Поради това ще се въздържа при гласуването на този законопроект.
Благодаря, г-жо Председател.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Атанасова. Желаещи за изказване. Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости, наред с недостатъците, които бяха посочени, действително има много какво да се дискутира и по § 14, § 18, но в крайна сметка аз бих искала да се концентрирам върху един друг аспект на този законопроект.
Този законопроект е носител на една реформа в доброволното здравно осигуряване, която ние не сме дискутирали, не сме обсъждали в каква насока тази реформа в доброволното здравно осигуряване да бъде извършена.
Аз мисля, че такъв законопроект трябва да бъде поднесен на Народното събрание след широко обсъждане, след някакво общо съгласие, включително и с професионалните организации, които се занимават с този въпрос и да се вземе решение, включително и на политическо ниво от управляващата партия. Този законопроект просто е изваден от нечие чекмедже. Аз задавам въпроса дали той не цели поглъщане на здравно- осигуряване дружества от застрахователните.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Колева. Г-н Методиев.
Веселин Методиев:
Аз имам процедурно изказване, че не мога да си представя какви са основанията на Комисията по правни въпроси да провежда дебат при липсата на елементарна подкрепа от водещата комисия. Колкото и да имам самочувствие, особено аз на изтъкнат „юрист”, не мога да си представя политическия смисъл и парламентарния смисъл да се води тук дебат, независимо дали ще го водим в тона, който колегата Колева преди малко го води за политически решения и за политическа отговорност или в някаква друга посока. Защото темата наистина не е правна. Темата наистина е политическа.
Аз ще си позволя само да кажа, че при една много тежка оскъдица на здравни услуги в страната, това да плати човек допълнително застраховка доброволно, за да се ползва от здравна услуга не е лишено от смисъл. Това от пациентска гледна точка го разбирам. Аз страдам от 2-3 хронични заболявания и мога да искам да платя допълнително, за да получа допълнителна услуга в случай на усложняване на това заболяване. Ако някой застраховател е съгласен да сключи този договор с мен, нещата могат да тръгнат в тази посока. Но това го слагам в скоби.
Това са неща, които няма защо ние да ги водим тук като разговори и да мъчим и нашите гости, тъй като това не е тяхна задача да ни отговарят на тези въпроси. Тези въпроси не са отнесени към тях. Те са отнесени към министъра, а не към тях и оттам към правителството.
Ето защо ви моля, г-жо Председател, гласувайки „въздържал се” по тази точка, да прекратим тези дебати, тъй като те нямат тази стойност, която Вие искате да постигнете в една Комисия по правни въпроси.
С това ние изчерпваме дневния ред и аз ви пожелавам приятен ден. .
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Методиев. Прав сте, права е и г-жа Колева и г-жа Атанасова.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 102-01-6, внесен от Министерски съвет на 31.01.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Осем „против”. Въздържали се? Девет „въздържали се”. Благодаря.
По пета точка - Определение на Конституционния съд от 17.03.2011 г., с приложено искане на 52 народни представители от 41-то Народно събрание, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. №5/2011 г., за установяване на противоконституционност на § 55 от Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс (обн., ДВ, бр. 32 от 27.04.2010 г.), с който се отменя чл. 369а НПК.
По шеста точка - Определение на Конституционния съд от 24.02.2011 г., с приложено искане на тричленен състав на Върховния административен съд, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. №19/2010 г., за установяване на противоконституционността на чл. 7, изр. 1 от Указ № 904 от 28.12.1963 г. за борба с дребното хулиганство (обн., ДВ, бр. 102 от 1963 г., последно изм., бр. 27 от 2009 г.).
По тези 2 точки не даваме допълнително становище, тъй като Народното събрание веднъж вече се е произнесло със съответно решение с гласуване в пленарна зала, което е влязло в сила.
Който подкрепя решението да не даваме становище, моля да гласува. Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Благодаря, колеги, за участието. Закривам заседанието.
Председател:
Искра Фидосова
