Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 76

Днес, 31.03.2011 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието –Виолета Обретенова, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”; от Висшия съдебен съвет – Георги Шопов, член на ВСС; от Прокуратурата – Галина Тонева, заместник главен прокурор; от Националния институт за правосъдие – Драгомир Йорданов, директор; от Камарата на следователите в България – Кръстьо Кръстев, заместник председател на Камарата, член на УС.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Уважаеми колеги, на днешното заседание присъстват студенти от Нов български университет. Да ги приветстваме с добре дошли. Надявам се да ви бъде интересно днешното заседание. Тези от вас, които са специалност „Право” ще им бъде особено интересно, тъй като ще гледаме на второ четене изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Част от това, което ще гледаме, скоро ви предстои на една част от вас – как и по какъв ред ще става обучението в Националния институт за правосъдие.
Колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Започваме при кворум 18, съгласно подписите на членовете на комисията, с дневен ред:
1. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 154-01-12, внесен от Анастас Василев Анастасов и група народни представители на 09.02.2011 г. – продължение.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 154-01-35, внесен от Ивайло Георгиев Тошев и Иво Тенев Димов на 25.03.2011 г.
По първа точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 154-01-12, внесен от Анастас Василев Анастасов и група народни представители на 09.02.2011 г. – продължение.
На предишното заседание стигнахме § 6 – до текстовете, които като философия са спорни, за Националния институт по правосъдие.
От Висшия съдебен съвет присъства г-н Георги Шопов, от Главна прокуратура – г-жа Галина Тонева, заместник главен прокурор, и г-н Драгомир Йорданов, директор на Националния институт по правосъдие. Честит избор, г-н Йорданов. От Камарата на следователите г-н Кръстьо Кръстев.
Колеги, след една седмица диалог с представители на Висшия съдебен съвет, Главна прокуратура, Върховен касационен съд, членове на Правна комисия, разговори с представители на Министерството на правосъдието се опитахме да постигнем съгласие по концепцията и философията на това по какъв ред да става обучението в Националния институт по правосъдие и разбира се, с активното участие на г-н Йорданов, директор на Националния институт по правосъдие.
Текстовете, които написахме са следствие на едно постигнато съгласие по философията и концепцията на това. Ще се опитам в рамките на две-три минути да кажа за какво става въпрос.
Най-новата редакция с още две корекции ще бъде готова до няколко минути, но това, по което са работили в екип всички вече ви е раздадено. Върху него има още две малки редакции с по две изречения, които в хода на обсъждането ще изчистим.
Накратко, Висшият съдебен съвет обявява 50 места за младши съдии и за младши прокурори. Явяват се 1000 кандидати за тези места на писмен и на устен изпит. След това се подреждат от Висшия съдебен съвет по бал от 6.00 надолу. Когато се подредят, първите 50 се извикват в комисията и им се предоставя списъкът с предварително обявените 50 места за младши съдии и младши прокурори и всеки един от тях писмено заявява, посочва своето желание за конкретно място. Първият, който е с бал 6.00, започва от общия списък на всички обявени 50 места. Ако хипотетично говорим, че имаме само едно място в София, посочва София. Вторият, който има 5.80 иска да бъде в София, но в София вече мястото е заето, той трябва да избере от останалите свободни места. Ако не желае да избере от останалите свободни места, той се отказва на този етап и не отива в 9-месечния курс на обучение. Така се уточняват първите 50 човека, които хипотетично могат да се изберат от първите 60 или 70 кандидата, защото ще има някой, който няма да приеме, примерно този, който е 30-ти по успех след първия изпит, защото са останали места само в по-далечни градове, където по лични причини той няма възможност след курса да отиде и затова на този етап се отказва. Влизат следващите по успех. Отиват в НИП и се обучават 9 месеца. След като приключи обучението, имат практически изпит, който също е писмен и устен. На този изпит те трябва да изкарат не по-малко от 4.50. След това, тези които са издържали 4.50, след като втората комисия, за която вече сме уточнили, за разлика от първоначалния вариант, че се състои от петима членове (председател и четирима членове). Членове на Висшия съдебен съвет не могат да бъдат членове на тази изпитна комисия и магистрати, които са постоянни преподаватели в НИП. Тази изпитна комисия съставя окончателния протокол с бала от двата изпита – устен и писмен, който се изпраща във Висшия съдебен съвет. Вторият изпит е основание за назначаване и за заемане на длъжност на съответно заявеното място. Това е основната и съществена разлика. Висшият съдебен съвет предварително определя места. Те казват, примерно, пет в София, две във Варна, и т.н. В първия вариант, който беше на Министерството на правосъдието, това което не срещна подкрепа от никой, имаше едно задължително разпределяне след като мине обучението и така те девет месеца се обучават без да знаят изобщо къде ще отидат. Тези деца, които ще отидат, са достатъчно умни, защото те са издържали вече изпитите.
Янаки Стоилов:
Кажете ни само каква е разликата, защото това много напомня на сегашната ситуация. Само разликата!
Искра Фидосова:
Разликата е, че сега се назначават и отиват назначени вече като младши съди и младши прокурори да се обучават. А сега те отиват като кандидати за младши съдия и младши прокурор и вторият изпит след практическото обучение 9 месеца ти е основанието за назначаване и заемане на длъжност.
Христо Бисеров:
На кой етап ще трябва да се отстранят всички пречки за заемане на магистратска длъжност.
Искра Фидосова:
Преди да встъпят на длъжността. Може би е по-добре преди да продължим, и магистратите да изразят своето становище с по едно изречение, за да знаете, че наистина по този вариант се работи цяла седмица и се постигна съгласие, след което да започнем по текстовете.
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Един въпрос по концепцията. Какво става с това място, когато кандидатът Х, който е избрал Монтана, влязъл е, обучавал се е девет месеца, мястото в Монтана е за него, обаче не издържа практическия изпит. Какво става с това място в Монтана?
Искра Фидосова:
Остава незаето. Примерно, от тези 50 места ще останат няколко незаети и те ще влязат в следващия конкурс.
Христо Бисеров:
Къде е разликата?
Галина Тонева:
Разликата се състои в това, че назначеният, ако не издържи, трябва да бъде освободен. А сега просто не се назначава. Така се прави в цяла цивилизована Европа. Никой не назначава, а после да се обучава.
Искра Фидосова:
Аз ще помоля все пак да чуем директора на Националния институт по правосъдие. В крайна сметка това е човекът, който ще работи по този ред. Г-н Йорданов, заповядайте.
Драгомир Йорданов:
Благодаря, г-жо Фидосова. Само едно уточнение. Аз встъпвам в длъжност от утре, без това да е първоаприлска шега. Просто от първо число на месеца.
Във варианта, в който е представен този нов, леко променен като философия спрямо първоначално внесения вариант на проект, за института е напълно приемлив. Още повече, миналата година месец април, когато първоначално са се обсъждали различните варианти за изменение на закона, различните модели за обучение на магистратите, Управителният съвет се е обединил по-скоро около този по-мек, да го наречем, вариант. Така че в момента препредавам едно мнение, изразено от основното управително тяло на института. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Йорданов.
В допълнение искам да кажа, че преди два дни ми предоставиха протокол от заседанието, проведено през април 2010 г., когато Управителният съвет наистина се обединява зад един такъв вариант. Бях помолена от г-н Лазар Груев, който се извини, че днес не може да присъства, от негово име да заявя, че това е позицията и на Върховния касационен съд.
Г-н Шопов, заповядайте.
Георги Шопов:
Колеги, най-напред искам да заявя, че аз имам мандат да поддържам становището, което е представено от Висшия съдебен съвет. Искам да заявя също, че последните изменения, с оглед краткото време, не можаха да се обсъдят от Съвета. Аз ще се опитам да бъда полезен, като изкажа позиция.
Искам да се изкажа по това, което каза г-жа Фидосова. Първо са изпитите за кандидатите, след като се класират и тогава се посочват местата. И тук има разум, но някак си става повече администрацията. Какво пречи да си заявят желанията хората и после да стане по стария ред. Само това изявление исках да направя.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Шопов. Г-жа Тонева и след това г-н Миков.
Галина Тонева:
Аз няма да отнемам време. Само ще кажа, че ние изцяло подкрепяме този последен вариант. Твърдя, че това не е малка промяна, за която говори г-н Шопов. Защото когато предварително, преди конкурса лицата заявяват местата си, то тогава за всяко място се прави отделна класация. Новата идеята е да се класират всички по успех, т.е. най-добрите по успех и тогава те да имат право да заявят своето желание. Така че мисля, че това не е малка промяна.
Искам да потвърдя, че аз също разговарях с проф. Груев. Той изцяло подкрепя този вариант. Получих и принципно, макар и не официално становище от Съюза на съдиите, които са добре разположени към този последен вариант за промяна.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Тонева. Г-н Миков и след това г-н Казак.
Михаил Миков:
Г-жо Председател, аз имам няколко въпроса към работната група или към хората, които са се опитали и се твърди, че нещо е поправено.
Смятате ли за разумно да учи 9 месеца човек и накрая да му проверят нравствените качества и да му кажат: Може да си изкарал отличен успех, но не ставаш.
Искра Фидосова:
Колеги, нека да тръгнем по текстовете, за да стане ясно. Сега по текста на вносител беше, че ако тези 1000 човека, ако се явят, трябва да се проверят нравствените качества на всички, което не може да се случи на практика. Когато се явят на първия изпит, тези, които са класирани – първите 50, или първите 60, докъдето ще се стигне със заявяване от тях на желанието за заемане на длъжност, ще се проверят техните нравствени качества.
Михаил Миков:
Г-жо Председател, нека да се изкажа. Нали ми дадохте думата. Нали обсъждаме § 13.
Искра Фидосова:
Не. На § 6 сме. Затова ви предлагам да тръгнем по текстовете.
Колеги, стигнали сме до § 6. Преди да продължим с § 6, идеята беше да кажем каква е цялостната концепция и философия, за да е ясно и тогава да тръгнем по текстовете.
Янаки Стоилов:
Аз имам един предварителен въпрос.
При тази промяна от назначаване на младши магистрати до избор на кандидати за младши магистрати. Нали това е една от основните промени. Защото се обучават кандидати за младши магистрати в Националния институт по правосъдието. От гледна точка на по-нататъшното развитие, този деветмесечен стаж за какъв стаж ще се счита. Той няма да е вече магистратски стаж, нали? (Общ юридически стаж.) Добре. Благодаря.
Четин Казак:
И още един принципен въпрос. Двама кандидати получават еднакъв бал. Ще имат право да избират по подредбата по бал.
Искра Фидосова:
Ако имат еднакъв бал, по успеха от държавния изпит.
§ 6. Постъпило е предложение от н.пр. Михаил Миков § 6 да отпадне. Желаещи за изказване по § 6.
Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Защо съм предложил да отпадне. Защото тук се намалява срокът. Смятам това за ненужно – 2 години и девет месеца. Включително има съмнения, че се прави за някакви конкретни случаи, макар че ние докато приемем закона, те ще си направят стажа. Да не намаляваме критерия, който досега съществуваше. Не виждам някаква причина две години и девет месеца да заменят тригодишния стаж. Защо две и девет, а не две и осем или нещо друго. (Вижте чл. 240.) Защо да гледам чл. 240. Аз смятам, че е добре да си остане досегашният.
Искра Фидосова:
Досегашният е бил три години, защото младшите съдии три години заемат тази длъжност, а сега е две години, след последните промени и затова сега се налага да стане две и девет месеца обучение, стават две години и девет месеца.
Други желаещи за изказване? Г-жа Тонева.
Галина Тонева:
Само да уточним, че досега те са на длъжност „младши съдии” и „младши прокурори”. Това им е стаж. Те досега от три години реално заемат длъжността 2 години и шест месеца. А сега тези 9 месеца няма да са част от стажа им като младши магистрати затова удължаването на времето – 9 месеца обучение плюс три години младши магистратски стаж, става страшно дълго време. Това е идеята, а не за нещо друго.
Основанията за назначаване на районен съдия и прокурор е стажът като младши съдия и младши прокурор, а не общия стаж.
Георги Шопов:
Поначало точно за тези две години и девет месеца, поначало аз го казах в разговор тук, че сега се построи на една друга концепция, че по досега действащия ред периодът на обучението в НИП беше част от обучението на младшите магистрати. Сега се подхожда с друг период, с друг начин – с кандидат обучението - 9 месеца, уточняваме, че те ще бъдат юридически стаж, а няма да бъде специализиран магистратски стаж.
Г-н Миков, аз смятам и преди, когато приемахме този текст с трите години младши магистрати, за мен беше прекалено дълъг, защото двете години са предостатъчно човекът да разбере дали ще стане или няма да стане от него магистрат. Трите години бяха прекалено дълъг срок.
В тази нова концепция, без да изразявам каквото и да е становище, тези девет месеца отпадат. Фактически остават чисто две години. Така че това ще бъде в интерес на младите ни колеги да започнат по-бързо.
Михаил Миков:
Като напишете две години е две години. Преди малко се каза, че тези 9 месеца не са магистратски, а са общ. А тук пишете две години и девет месеца. Или е три магистратски, или е две магистратски. А две години и девет месеца е тъпня.
Красимир Ципов:
Нека да ви обясня, г-н Миков.
Тези 9 месеца за издържалите изпита ще се зачитат за магистратски стаж. Има изричен текст за това. За неиздържалите изпита ще се счита за юридически стаж. Затова предложението е за две години и девет месеца.
Искра Фидосова:
Колеги, г-н Ципов се обърка. Тези 9 месеца са общ стаж.
Други желаещи за изказване по § 6. Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Миков за отпадане на § 6. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Дванадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване § 6 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
§ 7. Има постъпило предложение от н.пр. Михаил Миков § 7 да отпадне. Желаещи за изказване? Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Г-жо Председател, аз предлагам редакция към разпоредбата „В чл. 165, ал. 2 се отменя.” – това е текстът по вносител, да се добави, че ал. 3 и 4 стават съответно ал. 2 и ал. 3. Това е чисто редакционно.
Христо Бисеров:
Няма нужда от това. Няма такава правна техника. Това е само когато се добавя. Само тогава ги пренареждаме.
Красимир Ципов:
Няма нужда от такова допълнение.
Искра Фидосова:
Други изказвания по § 7. Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Миков за отпадане на § 7. Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Дванадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на вносител за § 7. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Подкрепя се текстът на вносителя.
§ 8. Има постъпило предложение от н.пр. Михаил Миков § 8 да отпадне.
Има предложение за редакция от Комисията.
Да отпадне т. 1 на чл. 176 и § 8 да звучи по следния начин:
„§ 8. В чл. 176, ал. 2 се изменя така:
(2) Конкурсът по ал. 1, т. 1 се провежда веднъж годишно, като се обявява през м. януари и се провежда през м. април на съответната година.”
Т. 1 от предложението на вносителя да отпадне и това, което ви прочетох, да бъде предложение за редакция от Комисията.
Желаещи за изказване по § 8? Г-н Шопов.
Георги Шопов:
Най-напред за ал. 2 на чл. 176. Предлагам:
„(2) Конкурсът по ал. 1, т. 1 се провежда най-малко веднъж годишно, не по-късно от три месеца след обявяването. Конкурсът по ал. 1, т .2 (т.е. първоначално назначаване) се провежда два пъти годишно и не по-късно от два месеца след обявяването му.”
Ако това е редакцията, която искате да се приеме, аз изразявам становище, че ал. 3 просто трябва да се промени.
Ние правим конкурс за младши магистрати веднъж годишно.
Казах, че има разминаване по тези текстове.
Искра Фидосова:
Няма разминаване на текстовете. Моля да четете доклада на Комисията, а не действащия закон.
Георги Шопов:
Искам да направя предложение първоначалното назначаване да не бъде два пъти годишно, както е отразено в текста, а да бъде най-малко веднъж годишно.
Искра Фидосова:
Г-н Шопов, работим по доклада за второ четене. Четем текста на вносителя. Предложенията за редакции на Комисията са само по предложенията по доклада.
Георги Шопов:
Доколкото разбирам конкурсът за младшите магистрати трябва да се провежда веднъж годишно, да се обявява през месец януари и да се провежда през месец април. Това ли е? (Да.)
Излагам съображение в тази връзка. Аз съзнавам, че това се прави с идея да се ограничи дейността на Националния институт по правосъдието. Но това може да стане с вътрешна наредба на Висшия съдебен съвет, но едно влизане в закон януари –април е неудачно, защото това е свързано с планиране и с други неща. Това може да намери място в разпоредбата. Всяка година идеята е да се започне през септември, нали така г-н Йорданов. Но това да влезе в закон януари-април. А ако го сбъркаме с 15 дена какво става? Защо трябва да определяме месеците. Ако се случат някои неща в подготовка, в планиране нещо се обърка, нарушаваме закона. Да определяме в закона кога ще стане конкурсът, не го виждам като най-доброто решение.
Юлиана Колева:
Ако го направите през юли, няма да е приключил конкурсът, за да започне учебната година. Тези срокове са обвързани с началото на учебната година в НИП.
Георги Шопов:
Пределно ясно ми е това, г-жо Колева. Но имах предвид, че досега без тези срокове винаги започваше обучението през есента.
Галина Тонева:
При едно деветмесечно обучение вече се изисква да се обхване конкретна година.
Янаки Стоилов:
Ако няма да има наредба в тази част, да го запишем в закона.
Галина Тонева:
Логиката тук по принцип е, че като се удължава обучението на девет месеца, това по принцип съвпада с една нормална учебна година и затова не може да се провежда по друго време самият конкурс. Досега, като беше шестмесечно обучението, нямаше пречка да се започва в различен период от годината.
Драгомир Йорданов:
Едно допълнително съображение защо трябва да има все пак ясно регламентирано разписване на цикъла конкурс – обявяване, провеждане, класиране, започване на учебната година.
До момента началната дата на всеки курс начално обучение се определяше от Висшия съдебен съвет ad hoc. Може често между излизането на класирането и започването на курса на обучение минаваха буквално няколко седмици, крайно недостатъчни, както за организацията на учебния процес, така и за приключване на процеса като обжалване. Тази година имаме ситуация, когато обжалването на резултатите от конкурса приключи на четвъртия месец от обучението. Т.е. един от колегите, които бяха започнали обучението, трябваше да излезе и на негово място да влезе човек, който е пропуснал 2/3 от курса на обучение. Създаването на достатъчно време между провеждането на конкурса, обявяването на резултатите, тяхното евентуално обжалване и една относително фиксирана дата на започване вече не на шест, а на деветмесечен курс на обучение, според мен, е наложително.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Йорданов. Други колеги, желаещи да се изкажат по § 8, няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Михаил Миков § 8 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Петима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението по вносител за § 8 с редакцията, която ви прочетох, като редакция на Комисията, съгласно която отпада т. 1. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Пет „въздържали се”.
§ 9. Няма постъпили предложения. Това е параграфът, който коментирахме и на предишното заседание, за декларацията за несъвместимост.
Г-н Шопов, заповядайте.
Георги Шопов:
Пак искам да кажа за предложението за първоначалното назначаване. Просто не е необходимо два пъти годишно да се задължава Висшият съдебен съвет да прави първоначално назначаване. Ако правим два пъти годишно, тези 20%, където Съветът изразява становище, че там трябва да бъде „до 20%”, а не по 20%, но както и да е. Но ние ако направим два пъти най-малко годишно първоначално, трябва да правим и друг конкурс. Едва ли ще е необходимо това? Затова моето предложение е да се каже „най-малко веднъж годишно”. Ако се наложи ще го направим и три пъти. Но да не влиза в закона „най-малко два пъти годишно”.
Искра Фидосова:
Вие говорите за чл. 176, ал. 3. Ние ал. 3 не сме коментирали. Вие предлагате в ал. 3 на чл. 176 текстът да бъде:
„(3) Конкурсът по ал. 1, т. 2 се провежда поне веднъж годишно и не по-късно от два месеца след обявяването му.”
Трябва да бъде „най-малко веднъж годишно”.
Четин Казак:
Защо досега е било така?
Георги Шопов:
Защото и предишния път направихме същото предложение и не се прие. Сега пак правя същото предложение.
Четин Казак:
Първоначалното назначаване не обхваща ли и лица, които не са минали през младши съдия, например?
Георги Шопов:
Точно това е проблемът, г-н Казак. Проблемът е, че когато ние обявим всички бройки, от тях отделяме 20% за първоначално назначаване, като идеята е съдебната система да не се капсулира. Но когато обявиш тези 20% може да се получи хипотетично 20% извън системата и другото няма да го правим. Това е едно излишно обвързване. Разумното е, ако го приемете, разбира се, „най-малко веднъж годишно”. Ние сме длъжни да го направим веднъж годишно, да си направим конкурса чрез събеседване, както е по новата логика на закона, да определим тези 20%. И октомври, ако се прецени, че има нови свободни места, правим повече. Но при два пъти годишно какво ще се получи? Ще направим м. април един път и после, без никаква нужда, изпълнявайки закона, трябва да го правим втори път.
Предложението ми е „най-малко веднъж годишно”.
Искра Фидосова:
Говорим за действащия текст на чл. 176, ал. 3, а не по вносител, който текст е от 2007 г.
Юлиана Колева:
Ал. 3 на чл. 176 не е предмет на нашето предложение въобще. Сега за първи път става дума за това.
Искра Фидосова:
Ако няма възражения от колегите и има консенсус това означава да се внесе като редакция на Комисията, § 8 да стане освен промяната в ал. 2, да има промяна и в ал. 3. Ал. 3 да звучи по следния начин:
„ (3) Конкурсът по ал. 1, т. 2 се провежда най-малко веднъж годишно и не по-късно от два месеца след обявяването му.”
Има ли възражения? Няма.
Подлагам на гласуване така предложената ви ал. 3 на чл. 176. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 9. Няма предложения. Има ли желаещи за изказване? Преди малко призовах да преминем направо към гласуване за отпадането на § 9, тъй като на миналото заседание категоричното становище на всички беше § 9 да отпадне.
Г-н Ципов, заповядайте.
Красимир Ципов:
Уважаеми колеги, аз ще подкрепя отпадането на § 9, но искам да ви обърна внимание, че ще направя предложение за нов параграф по чл. 195 и там да създадем изискването за подаване на тази декларация, като запишем, че декларацията за несъвместимост се подава след назначаването на съдията, прокурора и следователя, съответно младшия съдия и прокурор, но преди встъпването им в длъжност. Благодаря.
Всяка една несъвместимост трябва да се докаже към момента на встъпването в длъжност. Такъв е и моделът на Закона за държавния служител.
Янаки Стоилов:
Аз имам само един въпрос, който е практически. Логично е тази декларация да визира обстоятелствата към момента на заемане на длъжността. Но, ако някой от обучавалите се, не подаде такава декларация, той ще трябва ли да връща парите. Защото е казано, че се връщат, ако той не е издържал изпита. А тук става дума за някаква обективна несъвместимост или посочена в декларацията. Т.е. той подаде декларацията и каже: „Аз не отговарям на едно от изискванията.” В случая той ще бъде ли приравнен към категорията на неиздържалите?
Искра Фидосова:
Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Обстоятелствата, които са свързани с несъвместимостта, са предпоставки, които не трябва да са налице към момента на встъпване в длъжност. Това означава, че той има време да изчисти тези предпоставки, ако иска. Ако не иска, няма да встъпи в длъжност. Той ще попадне в хипотезата, че неоснователно няма да заеме длъжността си. Т.е. по субективни причини. (Връща ли парите?) И точно заради това ще си върне парите, защото за нищо не е учил. Ако си е променил решението междувременно, да. Само че ние не можем да искаме от него да напусне фирмата си, да учи 9 месеца, и ако не издържи изпита?!
Искра Фидосова:
Г-н Лазаров. След това г-н Шопов.
Димитър Лазаров:
Ние правим един nonsense. Той след класирането не започва, не постъпва автоматически в училището. Има достатъчно време сериозният кандидат да отстрани всички пречки, които биха го довели до състояние на несъвместимост след 9 месеца. Иначе правим nonsense. Ще учи 9 месеца и в един момент ще подава декларация за несъвместимост. Това просто е nonsense. Аз разбирам, ако автоматически след класирането, след изпита пред Висшия съдебен съвет, когато още не знае дали ще влезе да учи ли няма да влезе да учи, там наистина трябва някакъв малък период, за да отстрани фирмата и т.н. Той не започва веднага това обучение. За мен, за да не изпаднем в този абсурд, тази декларация трябва да бъде подавана към момента на встъпване в училището за обучение.
Искра Фидосова:
Т.е. ти предлагаш първите 60, които са се класирали, след като е готово класирането за обучение на младши прокурори и младши съдии, да подадат декларацията за несъвместимост.
Г-н Шопов, имате думата.
Георги Шопов:
Още в началото казах, че аз изразявам позицията на Висшия съдебен съвет, защото нямам мандат за друго. Това беше един от основните и препъни камъни, защото НИП обучава магистрати, а не кандидати за младши магистрати. Този въпрос го решихме. Има някакъв консенсус между вас. Тук говоря от позицията на Света и моето лично мнение. Когато ние ги назначавахме тези кандидати, всеки от тях си даваше желанията. Те се явяваха на изпити. Ние ги назначаваме като младши магистрати и те започваха обучението си. От този момент те трябва да отговорят на изискванията на закона чл. 195, ал. 1. Т.е. всички причини, които водят до несъвместимост трябва да бъдат изчистени.
Този въпрос, който се поставя в момента, е сериозен препъни камък и моето предложение е да се обсъди много сериозно. Единият път е дали са кандидат магистрати или магистрати, те са магистрати. Защото и при двете решения ще се получат много неприятни неща. Той ще си бъде един адвокат или ще си има някаква фирма и същевременно ще се обучава за кандидат за младши магистрат. Това според мен май няма да стане.
Но разсъждавайки, ние май нямаме и законово основание, трудно може да се намери законовото основание и аргументите, с които да му кажеш, че при една бъдеща несигурност след 9 месеца, той да си зареже печелившия бизнес, да си напусне адвокатурата и след това да не може да влезе. Сега като се замисля, според мен, този текст въобще не трябва да съществува с всички рискове. И едва когато се назначи като магистрат, когато е накрая на обучението и когато е назначен вече след практическия изпит или какъв ще бъде, тогава да се подаде тази декларация.
Аз не мога да дам точната рецепта. От една страна, ще бъде много опасно за самите кандидати, ако ние предвидим несъвместимостта за кандидат магистрат. Тази несъвместимост не може да се отнася за тях по принцип. Другата опасност е, че може да бъде ......, с най-добри чувства, разбира се.
По-доброто решение, според мен, е най-накрая. Защото ние не можем да наложим ограничения на едни хора, които не са магистрати, като му кажеш: Ти не си магистрат, но ще се откажеш от тези неща, които са несъвместими за магистратите.
Искра Фидосова:
Това, което казаха г-жа Колева и г-н Ципов беше в тази посока, именно, че са кандидати, а не магистрати и предлагат преди заемането на длъжността, преди встъпването в длъжност да подадат декларация, и вие казвате абсолютно същото.
Георги Шопов:
Аз се опасявам и това трябва да се обмисли, какво ще стане, ако тези адвокати сутрин са в залата, а след обяд са еди-къде си.
Искра Фидосова:
Разбрахме. Г-н Миков.
Михаил Миков:
Искам да направя едно изявление, че с тези промени всъщност вие отрязвате възможността на разследващите полицаи, които са около 2000 души в България въобще да продължат кариерата си, след като 2-3-4 години са работили в Министерството на вътрешните работи, натрупали са достатъчно опит, да могат да отидат в прокуратурата или в съда, както досега. Има много такива, които печелят успешно конкурси. Аз се срещах с тях и т казват, че практически тези хора с висше юридическо образование няма да имат възможност при новата формула – учене през целия живот, както го правите, няма да имат практическа възможност. Нито ще им разреши някой от МВР, защото там има страшно много натовареност за тези хора, нито ще могат те повече да печелят конкурси. Защото е абсурд той да се яви на конкурс, да учи и след това може и да стане, може и да не стане на втори изпит.
Красимир Ципов:
Извинявайте, г-н Миков, този закон не се прави за 1500-2000 разследващи полицаи, които искат да кандидатстват в съдебната система.
Михаил Миков:
В момента нека Висшият съдебен съвет да види колко души са назначили през последните няколко години.
Красимир Ципов:
Моля г-жо Председател, да поставите на гласуване текста на вносителя по § 9.
Искра Фидосова:
Г-н Казак иска думата. След това г-н Стоилов.
Четин Казак:
Аз също подкрепям идеята, че не трябва да се поставя изискване за несъвместимост дотогава, докато даденото лице не е придобило статут на магистрат. Т.е. вие не можете да го ограничавате. Оттам нататък обаче искам да попитам колко е периодът между назначаването и встъпването в длъжност. Защото, ако е кратък, не може да стане. Трябва да имаш време, за да предприемеш съответните действия. Не мога да подавам декларация за несъвместимост на другия ден след назначаването ми, защото ще означава да подам декларация с невярно съдържание. Защото трябва технологично време, тази несъвместимост да бъде факт. Към момента на назначаването ми аз не мога да декларирам, че няма несъвместимост. Трябва да се даде срок до един месец, в който да се подаде тази декларация, за да може човекът да предприеме необходимите действия – да бъде заличен от фирмите, или да бъде заличен от адвокатската колегия, за да може наистина да не подава декларация с невярно съдържание.
Димитър Лазаров:
В какво качество се обучават в НИП?
Янки Стоилов:
Уважаеми колеги,
Уважаеми магистрати, ние трябва да си даваме сметка, че трябва да изберем едно от двете решения, като нито едно от двете не е много добро. И аз затова искам съвет, по-скоро, за да се ориентирам кой от двата варианта да изберем, подчертавайки, че нито един от двата не е много чист, защото в единия случай трябва да приравним магистрати с кандидат магистрати, а в другия случай трябва да оставим възможност на едни хора, които се очаква в голямата си част, да не почти всички ще станат магистрати, да бъдат твърде неравнопоставени. И едните наистина да се занимават изцяло с подготовката си за това, което им предстои след няколко месеца, а другите да продължават да адвокатстват, трети – да обслужват някакви фирми, четвърти – да правят нещо друго, което добре разбирате не е една добра атмосфера за хора, които встъпват в юридическата професия, която предполага от тях друго поведение.
Има и още един въпрос, на който аз не знам какъв е отговорът. След като те вече ще бъдат приети за кандидат магистрати, а не за магистрати, логично е стипендиите, които те ще получават, вече да са по-ниски, тъй като те няма да получават заплати като младши магистрати. Това също е един практически проблем. Затова нека да чуем мненията на хората, които са в системата, за да си изберем едно от двете.
Искра Фидосова:
Г-н Анастасов, имате думата. След това ще помоля г-н Йорданов да вземе отношение.
Анастас Анастасов:
За това, което спомена г-н Стоилов накрая. Те не получават стипендия. Те получават възнаграждение. Всички разходи – здравни осигуровки, социални, са за сметка на съдебната власт. С коя стипендия плащаш осигуровки. Това не са студенти. С това, което предлагате в момента, вие рискувате някой да предпочете накрая на обучението да не стане магистрат и да остане още една година, т.е. две години един щат незает. Или влизаш и ставаш, когато си издържиш изпита, или не ставаш като не си го издържиш. Но да му даваш хипотетичната възможност той да преценява дали ще започне работа, дали ще поиска да се яви на изпит, за какво се обучава той толкова време?
Искра Фидосова:
Т.е. ти подкрепяш § 9 както е по вносител ли? (Да.) Декларация при първоначално явяване за първи изпит, а не след като се е класирал.
Янаки Стоилов:
Доколкото разбирам г-н Анастасов настоява да направим нов текст – декларацията да се подава след като той е издържал изпитът пред Висшия съдебен съвет.
Красимир Ципов:
Напротив, г-н Анастасов предлага да се подкрепи тестът на вносителя. Аз също ще подкрепя сега този вариант. Ревизирах си позицията.
Янаки Стоилов:
Когато аз си поставих въпроса, за мен алтернативата беше дали да се подава декларацията за несъвместимост след като той издържи конкурса и трябва да започне обучението, тъй като това за мен е най-ранният момент, или след приключване на обучението. Защото по вносител той, за да кандидатства, трябва да подаде декларацията. Това за мен вече е неуместно.
Искра Фидосова:
Г-жа Тонева.
Галина Тонева:
Ако искаме да има равнопоставеност на двата типа конкурси и по чл. 176, т.е. на конкурсите за кандидати за младши съдии и младши прокурори и тези за първоначално встъпване, би трябвало тази декларация да се депозира след назначаването им, както говорихме преди малко. Т.е. както се изисква и сега, когато имаме конкурс с външно назначение, тогава първо се избират кандидатите, назначават се за магистрати и тогава до встъпването им в длъжност депозират декларация.
Ако обаче приемем, че тези лица, които са кандидати за младши съдии и младши прокурори, са с малко по-друг статут, защото те така или иначе получават помощ от държавата за времето на обучението си под формата на стипендии, под формата на осигуровки и т.н., може би било не лош вариант да обсъдим, но във връзка със следващия текст, който се предлага сега като нова редакция на чл. 186, който предвижда, че след като издържат изпита и бъдат класирани кандидатите по успех, след като бъдат одобрени като нравствени качества, тогава те пред Висшия съдебен съвет ще заявят желание за място. Едновременно със заявяване на желанието за място те да депозират и декларацията за несъвместимост.
Предлагам този вариант като компромисен между двете крайности.
Красимир Ципов:
Може ли едно възражение, г-жо Председател. (Да.)
Искра Фидосова:
Но преди това да кажа, че и аз така мисля. Така хем отпадат притесненията, които се изказаха до момента, от една страна, от друга страна, ....
Христо Бисеров:
Добре, разбрахме. Няма нужда от обяснение.
Искра Фидосова:
Добре, няма да го повтарям. Г-н Ципов, заповядайте.
Красимир Ципов:
Опасявам се, че подхождаме със сериозна степен на неразбиране към института на несъвместимостта. Няма абсолютно никакво значение кога ще се подаде тази декларация. Тя се проверява за наличието и липсата на съответните обстоятелства след назначаването на лицето и встъпването му в длъжност. Така че, според мен, тук проведохме един дълъг спор, който продължи близо 45 минути. Този спор, според мен, беше излишен. Няма абсолютно никакво значение кой ще е моментът на подаването на декларацията.
Янаки Стоилов:
Реплика. За мен тази дискусия беше необходима след приемането на този междинен вариант за обучението в Института по правосъдие и като чели надделяват аргументите обстоятелствата да бъдат декларирани към момента на започване на обучението в института. Мисля си, че това има практически смисъл, защото иначе освен стипендианти на държавата, условно казано, ние ще имаме и стипендианти на други групи по интереси, които ще са склонни един човек, който вече със сигурност ще стане магистрат, да си го издържат и той после да ги обслужва в системата години наред. Това, според мен, не трябва да става.
Искра Фидосова:
Колеги, г-н Ципов обърна внимание на нещо, което беше много важно и наистина се пропусна в дебата. Ако ние запишем, че декларацията се подава към този момент, който явно се подкрепя от голяма част от членовете на Комисията и от представителите на институциите, а именно да бъде моментът след като са класирани тези 50 човека, които ще отидат като кандидати за прокурори и съдии да се обучават. Ние пропускаме това, че към момента на започване на обучението, тези обстоятелства и факти няма да бъдат проверени. На това обърна внимание г-н Ципов. И тогава тук се поставя въпросът така ли трябва да остане, или да има още нещо, защото наистина досега проверката е към момента на встъпване в длъжност. Това е, което трябва да се уточни.
Лично моето мнение е след този дебат, който направихме повече от 30 минути, че този компромисен вариант е по-добър. Ако искате да вървим нататък, а през това време да се види дали е необходимо още едно изречение и къде ще отиде текстът, защото няма да е в чл. 195.
Моля докато ние гласуваме да видим къде ще дойде новият текст, ако не е в чл. 195. Защото ако дойде в чл. 195 пак е моментът преди встъпване в длъжност.
Подлагам на гласуване § 9 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Дванадесет „въздържали се”.
§ 10. Предложение на н.пр. Михаил Миков § 10 да отпадне.
За § 10 е подготвена редакция като предложение за редакция на Комисията на § 10, който става § 13, като изцяло новите моменти са ал. 5, ал. 6, ал. 7 и ал. 8.
„§ 13. Чл. 186 се изменя така:
Чл. 186. (1) Класирането на участниците в конкурса по чл. 176, ал. 1, т. 1 се извършва от конкурсната комисия чрез подреждането им според резултата, който се образува като сбор от оценките на писмения и устния изпит. При равен резултат конкурсната комисия класира кандидата с по-висок общ успех от държавните изпити.
(2) Комисия „професионална етика и превенция на корупцията” предоставя на Висшия съдебен съвет информация за притежаваните нравствени качества на класираните кандидати в рамките на обявените конкурсни длъжности и изготвя становище за всеки кандидат.
(3) Комисията по предложенията и атестирането на съдии, прокурори и следователи предлага на Висшия съдебен съвет, въз основа на резултатите от класирането по ал. 1 и на становището по ал. 2 да одобри кандидатите за младши съдии и младши прокурори.
(4) Висшият съдебен съвет приема решение за одобряване на кандидатите, като проверява дали класираните кандидати отговарят на изискванията на чл. 162. Проверката се извършва въз основа на всички документи на кандидата, представени от него, както и от Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията”.
(5) Висшият съдебен съвет не одобрява кандидат, за когото е установил, че не отговаря на изискванията по чл. 162, като на негово място включва следващия класиран кандидат.
(6) Одобрените кандидати за младши съдии и младши прокурори заявяват изрично писмено пред Висшия съдебен съвет своето желание за назначаване на съответната длъжност в поредността, съобразно бала по ал. 1, като всеки следващ кандидат избира от останалите не заявени длъжности по ал. 1. Кандидат, който не заяви желание, се замества от следващия класиран и одобрен кандидат.
(7) С решение Висшият съдебен съвет приема окончателния списък на одобрените кандидати за младши съдии и младши прокурори по съответните длъжности, съобразно заявеното им желание.
(8) Решението по ал. 7 се изпраща на Националния институт на правосъдието за осъществяване на обучението по чл. 249, ал. 1, т. 1.”
Това е първият изпит във Висшия съдебен съвет, в комисията, която се сформира там за определяне на тези, които ще отидат да се обучават в НИП.
В предишен коментар уточнихме в ал. 2, че става въпрос само за „информация за притежаваните нравствени качества на класираните кандидати”.
По този параграф желаещи за изказване? Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател, разбирам, че началото на подготовката за кандидат магистрати предполага определени изисквания освен към познанията, и към личността на кандидатите. Но нека да ни кажат хората, които се занимават с тази дейност, как те ще събират информация, как ще дават оценка за нравствените качества и на какво ниво ще оценяват тези нравствени качества, тъй като те вече като магистрати вероятно имат по-висок стандарт за оценка и един по-нисък, но все пак допълнителен, спрямо общите представи. Т.е. аз не оспорвам идеята, но тя винаги може да се превърне в някакво допълнително средство, независимо от обективните резултати, които оценяват познанията на хората, да се намесят други фактори вече след като това подреждане е било направено, било за да се фаворизират някои или пък да се отслабят техните позиции.
Нека да чуем как тази преценка няма да се изкористява, а ще бъде все пак някакъв принос към определяне на общите изисквания, защото се казва, че поначало магистратите трябва да притежават професионални и нравствени качества. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Кой ще се ангажира с отговор? Аз съм си задавала същия въпрос. Г-н Шопов.
Георги Шопов:
И аз си го задавам сериозно. Безспорно е колеги, че ограниченията за един магистрат са много по-големи отколкото за нормални хора, но там са други изискванията. С тези изменения, които вече са в сила, на нашата Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията” се възложиха задачите. Те също имат доста проблеми. Изготвиха техен акт, който дава отговор на тези въпроси. Нашата основна идея беше това, което обяснява г-н Стоилов, че ние там избегнахме изрази, които дори и най-малкото съмнение да се допусне от това, че органи извън съдебната система ще могат да оказват влияние при назначаването. Защото становището на Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията” е много важно. То фактически е едно от най-важните решения дали ще се допуснат. Там е записано, че събираме всички възможни данни от всички възможни органи. Това е отговорът на въпроса. Според мен, рецепта не може да има. Но в никакъв случай, поне според нас, това няма да бъдат специалните справки и т.н. Там е казано първите 50 човека. Не искам да употребявам израза „проучване” в никакъв случай, но смятаме, че имаме капацитет да бъдем обективни в тази преценка.
Проблемът е в това, че ние и в момента по сега действащия закон, защото в закона се употребяват откакто съм аз в системата „високи нравствени и професионални качества”.
Уважаеми колеги, аз смятам, че няма механизъм, за професионализма може да има, но за нравствените професионални качества, по който да прецениш дали аз съм такъв. Това са съвсем други категории. Т.е. ние ще тръгнем по обратния път. Може да има разни прояви. Но смятам, че това няма да е толкова стопиращо, защото в последствие всички колеги магистрати са под обсега на тази комисия.
Моят отговор е, че няма рецепта за това. Има начини и ние сме приели такава наредба, че просто събираме сведения от всички за кандидатите какво представляват. Не може да бъде като лекарска рецепта. Или пък дейността на хирурга – изрязваме, и г правим така.
Янаки Стоилов:
Г-н Шопов, само още едно уточнение. На практика вие как можете да прецените, освен по масива на МВР. Да речем, лицето е регистрирано с някакви криминални прояви. Едва ли нещо друго може да стане. Примерно, извършил е кражба или се е занимавал с проституция. Тогава би могло да се сметне. Но аз не виждам какво повече тази комисия може да оцени, освен ако не иска някакви характеристики и някакъв по-общ преглед на биографията на тези лица, техните занимания. Практически разчитате ли на нещо повече?
Искра Фидосова:
Колеги, в чл. 162 сме приели 2010 г., в сила от 2011 г., т. 3.
„т. 3. Притежава необходимите нравствени качества и професионални, съответстващи на Кодекса за етично поведение на българските магистрати.”
Обаче чл. 162, първото изречение казва:
„За съдия, прокурор, следовател може да се назначи лице...”
Оттам идва това изискване. Но това е към момента на назначаване. И като го чета нещо си мисля, че на това изобщо не му е мястото в ал. 2. Преди назначаването, след като е минал конкурсът. Това е другият вариант. Защото тук как вие на практика ще направите тази оценка притежава ли нравствени качества, като вие за първи път ще видите огромната част от тези кандидати.
Текстът е действащ в момента – чл. 162, т. 3. Оттам идва това изискване. Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
То е същото в момента. Но в момента има един конкурс, а тук са два. Значи ти го приемаш, учиш го в НИП и след девет месеца му казваш: „Ти нямаш нравствени качества.” Имаш отличен успех, но нямаш нравствени качества.
Янаки Стоилов:
Не, това е преди деветте месеца.
Искра Фидосова:
Въпросът е само как ще съберете тази информация.
Г-н Шопов, искате ли думата? (Да.) Заповядайте.
Георги Шопов:
Да отговоря на г-н Стоилов. Г-н Стоилов, този въпрос, който го зададохте, ние го обсъждахме. Съжалявам, че я нямам тук тази наредба, за която съм убеден, че сме изготвили така нещата, че да не се стигне до това, което Вие се опасявате, че съответното районни управление на МВР ще даде мнение, че този става, а този не става. Казвам го директно. Ние събираме всички тези данни, които са относими към дадения кандидат. Това е положението. Но в наредбата на комисията ние сме записали, доколкото си спомням, от всички органи и т.н. Т.е. ние можем да искаме отвсякъде. Може би някой път ще се наложи да искаме и от МВР, ако имаме такива данни. Защото аз не виждам нищо лошо в това един, който е криминално регистриран, ние да получим данни за него. Има доста проблеми в тази насока и ако се върнем към първоначалното назначаване, проблемите са още по-големи при първоначалното назначаване. Защото тук в 90 на сто от случаите говорим за млади хора, които не са имали достатъчно време да станат грубо казано лоши. При първоначално назначаване това са вече изградени личности и там е по-деликатно.
Може би не съм убедителен, но това е положението. Няма рецепта. Но има данни. То си личи. Като гледаме и нашите дисциплинарни производства, нещата стават ясни и то от достоверни източници. Нашият израз е „достоверни източници”, но в никакъв случай в вашата наредба няма да допуснем намеса на други хора извън съдебната система.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Ципов искаше думата.
Красимир Ципов:
Г-жо Председател, аз искам да попитам г-н Шопов. Добре, назначава се конкурс. Няма значение дали ще е за първоначално назначаване, или за младши магистрати. Приемат се документите. Провежда се конкурса. Това горе-долу отнема няколко месеца. Дали това лице ще подаде тази декларация за несъвместимост при подаване на останалите документи, или след назначаването, има ли въобще някакъв смисъл от това да кажем тогава ли ще е или в следващия срок след назначаването.
Искра Фидосова:
Г-н Ципов, ние не говорим за декларацията. Ние коментираме ал. 2.
Красимир Ципов:
Аз искам да се върнем към тази дискусия. Времето в годината няма да е кой знае колко по-различно като времеви отрязък. След като бъде проведен конкурсът и тогава се подаде тази декларация или дали преди това, те ще проверяват пак.
Искра Фидосова:
Колеги, нека да изчистим ал. 2.
Ако се обединяваме за това, че моментът за подаване на декларацията е междинният вариант, който коментирахме, след като се класират, след първия изпит, трябва да бъде в ал. 6 на същия този параграф. Така че тук пак ще говорим за декларацията, но първо да изчистим ал. 2. Висшият съдебен съвет подкрепя този текст. Г-жа Тонева го подкрепя.
Георги Шопов:
Само изказвам мнението си. Става въпрос за проверката на нравствените качества.
Искра Фидосова:
Колеги, ще постигнем ли съгласие за въпросната декларация. Ако ще е „този момент”, мястото й е в ал. 6. Моля ви за сериозно отношение. Г-н Казак.
Четин Казак:
Аз не мога да разбера за декларацията. Искам да уточним две обстоятелства. Тази декларация, уважаеми колега Ципов, не гласи „Аз, долуподписаният еди-кой си, обещавам, че ще отстраня всички обстоятелства на съвместимост”, а декларацията е, че „аз Красимир Ципов не съм народен представител днес, аз не съм търговец, аз не съм адвокат.” Не можеш да искаш тази декларация преди аз да съм се явил на конкурса, без да съм го спечелил.
Галина Тонева:
Аз бих ви предложила текст за ал. 6. Става въпрос за одобрените вече кандидати, което означава, че са издържали изпита и са нравствените кандидати, т.е. те за себе си имат вече гаранцията, че им остава само да се обучат и да постъпят на местата, които са пожелали.
Бих редактирала текста на ал. 6 така:
„(6) Одобрените кандидати за младши съдии и младши прокурори депозират (или подават) декларация по чл. 195, ал. 1 и заявяват изрично писмено пред Висшия съдебен съвет своето желание за назначаване на съответната длъжност в поредността” и текстът продължава нататък. ,
Искра Фидосова:
Трябва да има време, за да може това, което ще декларира, да е вярно. Тогава трябва да кажем, че, ако приключи изпитът на 1 май, Висшият съдебен съвет, т.е. конкурсната комисия е готова на 1 май с класирането, след този период не трябва да ги викаме веднага в хипотезата на ал. 6 и да заявяват, а да кажем 14 дневен или едномесечен срок, (не знам колко, но да кажем колко и да се обединим) в който ще дойдат и да заявят желание за кой район отиват и да подадат декларацията. Аз не знам какъв да бъде срокът. Не казвам един месец, а просто трябва да има срок.
Георги Шопов:
Като поставим срок за декларацията, като изчакаме обжалването, няма да започнат септември, а ще започнат декември. Това също е проблем. В срокове от една седмица да подават декларация, да заявят, че се отказват или са представили документи, че излиза от фирмата и т.н. С това само искам да кажа, че едномесечният срок е много дълъг.
Янаки Стоилов:
Тогава срокът трябва да го съобразим след окончателното обявяване на резултатите. Т.е. да предположим обжалвания и други.
Георги Шопов:
По досегашния ред, ние като провеждахме изпита, класиране, имаме решение. Струва ми се, че беше месечен срокът, но да не бъркам, в който ние назначаваме колегите, встъпват и с това се приключва.
Димитър Лазаров:
Нека да си изясним технологията. Явява се на конкурс, идва заявява желание. Висшият съдебен съвет ще излезе ли с решение, с което да каже съобразно желанието назначавам или както го казвате, еди-кой си за курсант. Има срок за обжалване. И в срока след това решение, т.е. този до месечен срок трябва да бъде след това решение на Висшия съдебен съвет.
Г-н Шопов, с това решение вие ще определите, когато го определяте за курсант, с място, заявеното вече, определеното, примерно, в Пловдив и му давате срок да встъпи. В какъв срок ще започне обучението в училището?
Георги Шопов:
В срока, в който трябва да встъпи и затова казах, че той трябва да е по-кратък. Да се вмести в едномесечен.
Димитър Лазаров:
За това говорим. А не да подаде декларацията, когато си подава желанието.
Георги Шопов:
Когато е избран и назначен.
Димитър Лазаров:
След като излезе решението на Висшия съдебен съвет, определен е за курсант, за Бургас, там в 15 дневен срок трябва да подаде декларацията. Не по-рано.
Искра Фидосова: Г-жа Тонева.
Галина Тонева:
Може ли да ви предложа още един вариант. След ал. 7 да има една нова ал. 8, в която да се каже:
„След влизане в сила на решението на Висшия съдебен съвет по ал. 7 в месечен срок кандидатите за младши съдии и прокурори да депозират декларация по чл. 195.”
Това изчиства и окончателното одобряване, избирането, обжалването и преди започване на обучението.
Георги Шопов:
Не можах да разбера след като мине първия изпит при нас, имаме ли срок за встъпване като курсант, както се изрази г-н Лазаров.
Галина Тонева:
Вие имате процедура по одобряване, по постановяване.
Георги Шопов:
Със започването на учебната година в нашето решение трябва да има и кога встъпват.
Галина Тонева:
Къде встъпват. Те започват обучение. Щом са класирани, те започват обучение. Списъкът се одобрява.
Георги Шопов:
Добре, одобряваме списъка и те отиват на море, а не встъпват. Те започват обучение на 15 септември. Значи трябва да има срок за встъпване.
Искра Фидосова:
Г-н Шопов, имаме промени в Закона за съдебната власт, а не в наредбата. Пишете си в наредбата всички тези неща. Това е закон.
Янаки Стоилов:
Да гласуваме в едномесечен срок от окончателното решение на Висшия съдебен съвет.
Искра Фидосова:
Последното предложение е за нова ал. 8, която да гласи:
„(8) В едномесечен срок от влизане в сила на решението по ал. 7 кандидатите подават декларация за обстоятелствата по чл. 195, ал. 1.”
Но месечният срок е след влизане в сила на решението на Висшия съдебен съвет по ал. 7. Нали така? Обединяваме ли се за това нещо? Всички? (Не.)
Колеги, ще гласуваме отделно новата ал. 8, преди да подложа целия текст на чл. 186.
Новата ал. 8 вече я цитирах и моля за окончателна редакция в доклада. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Двама „против”. И двама „въздържали се”.
Подлагам на гласуване текста на чл. 186, който е § 10 по вносител и евентуално § 13, но ще се уточни накрая кой параграф става, като в ал. 2 се добавя информация за притежаваните нравствени качества и ал. 5, 6, 7 са изцяло нова редакция на Комисията, новата ал. 8, която току.що гласувахме и новата ал. 8, което прочетох в началото и която става ал. 9.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Четирима „въздържали се”.
§ 11. Има предложение на н.пр. Михаил Миков за отпадане на § 11.
Има предложение за редакция на Комисията, като подкрепяме по принцип предложението на вносителя с една единствена редакция чисто правно технически в ал. 5, накрая да се чете: „Комисията „Професионална етика и превенция на корупцията”.”. Отпада думата „постоянна”.
Желаещи за изказване? Няма.
Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Михаил Миков за отпадане на § 11. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Шестнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението за § 11 по вносител с редакция на Комисията в ал. 5, като отпада думата „постоянната”. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Двама „въздържали се”.
§ 12. Предложение на н.пр. Михаил Миков за отпадане на § 12.
Има предложение за редакция на Комисията с подкрепа по принцип на предложението по вносител:
„§ 12. В чл. 187, ал. 1 думите „по чл. 186, ал. 6” се заменят с „по чл. 186, ал. 7 и чл. 186а, ал. 6”.”
Желаещи за изказване? Няма.
Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Михаил Миков за отпадане на § 12. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Шестнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението по вносител за § 12 с редакцията на Комисията, която ви прочетох. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Двама „против”. Двама „въздържали се”.
§ 13. Няма постъпили предложения.
Желаещи за изказване. Г-жа Тонева.
Галина Тонева:
Моето сериозно възражение, ние сме го заявявали и преди това. Този текст противоречи принципно на прокараната идея в целия закон затова, че административният ръководител вече няма да предлага никого. Всеки ще може сам да се кандидатира. В случая с какво се сблъскваме? С хипотеза, в която няма никакъв желаещ да определена длъжност. Тогава ние изведнъж решаваме, че се предоставя такава възможност на административния ръководител, което, според мен, е абсолютно безсмислено. Защото обидно е както за административния ръководител, който неизвестно откъде ще намери кандидат, какъвто няма, и второто е, че самият кандидат би трябвало да бъде заставен по някакъв начин да отиде и да се кандидатира.
Затова нашето предложение е, ако го възприемете, да се примине към вариант:
„Ако няма кандидати за съответната длъжност, то за тази длъжност се обявява конкурс по чл. 176, ал. 1, т. 2.”
Т.е. за външно назначение. Това ще бъде и вариантът, в който изпълнява смисъла си самата идея за външно назначение – тогава ,когато самата система не може да излъчи кандидати измежду своите магистрати, то тогава да се даде възможност за кандидати отвън да се явят на конкурс и да се класират за съответната длъжност.
Христо Бисеров:
Идеята е много добра, но това покрива ли 20%. В смисъл, някъде ще го смятате ли в тези 20%.
Георги Шопов:
Аз подкрепям предложението така, както го прочетохте, но искам да допълня следното. Обявява се конкурс не за първоначално, например, в два съдебни окръга не са си избрали и специално за тях първоначално, а тази бройка да влезе в първоначалното назначаване.
Галина Тонева:
Аз затова казах конкурс по чл. 176, ал. 1, т. 2.”
Георги Шопов:
Не специално за тази бройка, за която става дума, а да влезе в 20%.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване. (Добро е.) Добре, това е предложение за нова редакция.
Галина Тонева:
В чл. 191, ал. 1 изречение второ се изменя така:
„Ако няма кандидат за съответната длъжност, то тази длъжност се включва в конкурса по чл. 176, ал. 1, т. 2.”
Може би не е най-добрата редакция, но в този смисъл. Или може би „то същата се в конкурс по чл. 176, ал. 1, т. 2.”
След като се препраща към този вид конкурси, Съветът си ги подрежда бройките. Пращаме ги в 20%, тъй като те така или иначе ще стоят свободни. Там няма кой ад отиде. По-добре да има кандидат.
Експерт: Няма ли да има вътрешно противоречие с чл. 189?
Георги Шопов:
Не. Имаме яснота. По чл. 189 ние обявяваме всички бройки. Значи, примерно, в страната свободни бройки са 100. Отделяме от тях 20%, които отиват за първоначално назначаване. Останалите 80% минават през конкурс, който се провежда чрез събеседване. Това се има предвид. Свободните бройки в страната са 100. Ние отделяме 20% и затова се казва извън чл. 178. Свободните длъжности в съда извън тези 20% минават на конкурс чрез събеседване, а редът за първоначално е друг. Значи няма противоречие. Чл. 189 казва всички бройки в страната, които са свободни. От тях се отделят тези по чл. 178 – 20%, и от 100 бройки остават 80. Тези 80 бройки отиват на конкурс по събеседване. Двата конкурса са различни по естеството си.
Искра Фидосова:
Да разбирам, че има съгласие за редакция на § 13 по вносител.
„§ 13. В чл. 191, ал. 1 изречение второ се изменя така:
„Ако няма кандидат за съответната длъжност, тази длъжност се заема по реда на чл. 178.”
За § 13 има предложение за редакция на Комисията. Който подкрепя това предложение за редакция, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
§ 14. Няма предложения между първо и второ четене.
Комисията предлага редакция на § 14.
„В чл. 194б, ал. 3 накрая се добавя: „като решението се приема и въз основа на преценката по ал. 1, т. 2.”
Редакцията е правно техническа. Желаещи за изказване по § 14? Г-н Миков.
Михаил Миков:
Действащи текстове!? Но тези текстове действат от три месеца, да ви подсетя само. „Защитава концепция за стратегическо управление”. Ако човекът е по-тактически настроен няма ли да стане, питам вносителите? Ще управлява стратегически Н-ския районен съд с двама души – един районен и един младши съдия и стратегически ще преценят, че управлението е много стратегическо.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване по § 14.
Михаил Миков:
За първи път стратегическото управление е въведено от 04.01.2011 г. Преди Коледа го приехте. Няма как ние да сме го приели чл. 194б?
Искра Фидосова:
Няма други желаещи за изказване. Гласуваме § 14. Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Няма. Седем „въздържали се”.
§ 15. Предложение на н.пр. Михаил Миков § 15 да отпадне.
Желаещи за изказване по § 15. Няма.
Гласуваме предложението на н.пр. Михаил Миков за отпадне на § 15. Който е „за” отпадането, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Няма. Четиринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване основния текст на § 15 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Четирима „въздържали се”.
§ 16. Предложение на н.пр. Михаил Миков § 16 да отпадне.
Желаещи за изказване няма, тъй като този въпрос вече го изяснихме. Гласуваме ли, колеги. Г-н Шопов преди това.
Георги Шопов:
Тъй като младшите съдии, когато навършат или стигнат до възможността за командироване, има болни, бременни и т.н., това „година и шест месеца” също не звучи добре. Направете го една година. Това беше и в предишния Закон за съдебната власт. Имаме две години младши съдия или прокурор. На първата година той може да бъде командирован. В един районен съд се разболява колежката и той да отиде там, да изгледа 5 дела за издръжка и да се върне. Вместо „една година и шест месеца”, по-добре е да стане „една година”. При положение, че приемате, че две години ще бъде. Не казвам, че настоявам за това, но това е разумното.
Искра Фидосова:
Т.е. да променим текста по вносител на § 16. Вместо „една година и шест месеца” да стане „една година”.
Първо, подлагам на гласуване предложението на н.пр. Михаил Миков § 16 да отпадне. Който е „за” отпадането на § 16, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Шестнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване § 16 по вносител с редакцията на Комисията. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Двама „въздържали се”.
§ 17. Предложение на н.пр. Михаил Миков за отпадне на § 17.
Предложение на Комисията за редакция на § 17, като разликата е, че отпадат думите „лица, издържали конкурса по чл. 176, ал. 1, т. 1”.
Чета редакцията на Комисията за § 17.
„В чл. 249, ал. 1, т. 1 се изменя така:
„1. задължително първоначално обучение на кандидатите за младши съдия и младши прокурор.”
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Михаил Миков за отпадне на § 17. Който е „за” отпадането на § 17, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Шестнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението по вносител на § 17 с редакцията на Комисия – текстът, който прочетох за редакция на чл. 249, ал. 1, т. 1. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Двама „въздържали се”. Без против.
§ 18. Предложение на н.пр. Михаил Миков за отпадне на § 18.
Предложение за редакция на Комисията. Чета предложението за редакция:
„Член 258 се изменя така:
„Чл. 258 (1) Срокът на обучението по чл. 249, ал. 1, т. 1 е 9 месеца и започва от месец септември на съответната година. През време на обучението кандидатите за младши съдии и за младши прокурори получават стипендия от бюджета на Националния институт на правосъдието в размер на седемдесет на сто от основното възнаграждение на младши съдия и младши прокурор.
(2) В края на обучението кандидатите за младши съдии и младши прокурори полагат писмен и устен изпит с практическа насоченост, като оценките са по шестобалната система.
(3) Изпитите по ал. 2 се провеждат от комисия, определена от Висшия съдебен съвет, която се състои от председател и четирима членове. В състава на комисията се включват действащи съдии и прокурори, които не са постоянни преподаватели в Националния институт на правосъдието и членове на Висшия съдебен съвет.
(4) Резултатите от писмения и устния изпит се обявяват на общо достъпно място в сградата на Националния институт на правосъдието и на страницата му в интернет.
(5) За изпитите се изготвя обща оценка, която представлява средноаритметично от сбора на оценката от писмения и устния изпит и се изпраща на Висшия съдебен съвет.
Новото в ал. 1 е предложението на работната група „в размер на седемдесет на сто от основното възнаграждение на младши съдия и младши прокурор.”
В ал. 2 новото е „писмен и устен изпит”.
Ал. 3, 4 и 5 са изцяло нови. Спорът и неяснотата, която имаше с комисията, е вече изчистена. Няма забележки от хората, които ще участват в този процес, под каквато и да било форма.
Димитър Лазаров:
Предлагам в ал. 5 в началото да се запише: „За резултата от изпитите се...”.
Искра Фидосова:
Други бележки има ли? Че прочета последно редакцията на ал. 3.
„(3) Изпитите по ал. 2 се провеждат от комисия, определена от Висшия съдебен съвет, която се състои от председател и четирима членове. В състава на комисията се включват действащи съдии и прокурори, които не са постоянни преподаватели в Националния институт на правосъдието. В състава на комисията не могат да се включват и членовете на Висшия съдебен съвет.”
Г-н Йорданов иска думата.
Драгомир Йорданов:
Искам думата по първата фраза на ал. 3. Когато става дума „се провеждат от комисия”, предполагам че става дума за родовото понятие „комисия”. Защото очевидно изпитите за съдии и за прокурори, както и съдържанието на програмите, им ще са различни, така че това е смисъла за тази комисия. Т.е. не е една единствена комисия за всички. Или може би да се каже: се провеждат от съответните комисии”.
Красимир Ципов:
Г-жо Председател, тук според мен, трябва да се тълкува като родово понятие. А в Правилника на НИП да се уточни за какви комисии става дума.
Димитър Лазаров:
Бих предложил следната редакция за ал. 3.
„(3) Изпитите по ал. 2 се провеждат от комисия, определена от Висшия съдебен съвет, в състав председател и четирима членове, която включва съдии и прокурори. В комисията не могат да участват постоянни преподаватели в Националния институт на правосъдието, както и членове на Висшия съдебен съвет.”
Мисля, че тази редакция е подходяща.
Искра Фидосова:
Колеги гласуваме. Първо гласуваме предложението на н.пр. Михаил Миков § 18 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шестнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване § 18, като по принцип подкрепяме вносителя с редакцията на Комисията и новата редакция на ал. 3, с добавката в ал. 5 „за резултатите от изпитите се изготвя...” Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
§ 19. Предложение на н.пр. Михаил Миков § 19 да отпадне.
Предложение на Комисията за редакция на § 19. Предложение за създаване на нов чл. 258а.
„Създава се чл. 258а:
Чл. 258а (1) За успешно завършил обучението по чл. 249, ал. 1, т. 1 се счита кандидат за младши съдия и младши прокурор, който е получил обща оценка по чл. 258, ал. 5 не по-ниска от много добър 4.50.
(2) Кандидатът за младши съдия и младши прокурор, който не завърши успешно обучението по чл. 249, ал. 1, т. 1, се явява повторно на писмен и устен изпит след три месеца. При повторно получена оценка от изпитите, по-ниска от много добър 4.50, кандидатът не се назначава на длъжност младши съдия и младши прокурор.
(3) Висшият съдебен съвет назначава кандидатите, успешно завършили обучението по чл. 249, ал. 1, т. 1 на длъжността, за която са одобрени с решението по чл. 186, ал. 7.
(4) Кандидатите, които са отказали да заемат длъжността или са се отказали от обучението без уважителна причина, както и неиздържалите повторно изпитите, възстановяват на Националния институт на правосъдието получената за времето на обучението стипендия.
(5) Задължителното обществено и здравно осигуряване, както и застраховането срещу злополука на кандидатите за младши съдии и младши прокурори за периода на обучението им по чл. 249, ал. 1, т. 1 се извършва за сметка на бюджета на съдебната власт.
(6) Периодът на обучение на издържалите изпитите се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1-7.
Въпрос по ал. 2. Тези, които ще отпаднат след втория изпит, след като мине практическото обучение 9 месеца и няма да изкарат 4.50, могат ли след три месеца да се явят отново на изпит или не могат. Редно ли е или не е редно да им се даде възможност втори път да се явят на изпит. Аз съм против.
Янаки Стоилов:
Аз съм съгласен те да се явят повторно, но за тези три месеца да си платят обучението. (Няма обучение през тези три месеца) След три месеца те само се явяват, а не се дообучават, така ли? (Да.) Тогава за тези три месеца те ще забравят това, което са учили.
Искра Фидосова:
Той не полага през тези 9 месеца максимални усилия, защото знае, че има шанс за поправка.
Галина Тонева:
Не е така. Така ние ще загубим човек, който се е обучавал 9 месеца, само защото няма да има шанс, примерно, по някакви обективни причини да не е могъл да се представи добре. На всеки му се случва. Примерно, лични проблеми, семейни и други, които не са му позволили да се представи добре на изпита. Защо да загубим един човек, който 9 месеца се е обучавал. Това е идеята на ал. 2.
Димитър Лазаров:
А може и да е бил болен човека.
Искра Фидосова:
Вие подкрепяте принципно това, кандидатът да може да се яви повторно? (Да.)
Г-н Йорданов, Вие за повторно явяване ли сте?
Драгомир Йорданов:
Тази редакция възпроизвежда почти дословно и сегашната разпоредба на чл. 258, ал. 4. (Да , но досега беше да и не!?) Издържал и неиздържал. В правилника на института беше детайлизирано, че издържал означава минимум 4.50. Т.е. по същество смисълът и съдържанието на разпоредбите на закона и на правилника са аналогични с предлаганите.
И в сегашната разпоредба на закона отново се казва, позволете да цитирам, се казва:
„При оценка „неиздържал” младши съдия и младши прокурор се явяват повторно на изпит след три месеца. При получена оценка „неиздържал” лицето се освобождава от заеманата длъжност.
Красимир Ципов:
Имате ли възможност, г-н Йорданов, в по-кратък срок да организирате този повторен изпит.
Драгомир Йорданов:
Срокът е в интерес на кандидатите, не е в интерес на института. Ако мислите, че три месеца е прекалено дълъг, може да се намали.
Янаки Стоилов:
В ал. 1 сте го записали като фикция Просто текстът трябва да е по- ясен текст: „Успешно завършили обучението са кандидатите за младши съдии и младши прокурори” и т.н. Защо да се считат. Те наистина са завършили успешно. Звучи като някаква фикция.
Искра Фидосова:
Редакцията в ал. 2 „се явява повторно”? Може би да бъде „може да се яви повторно...”.
Янаки Стоилов:
Нищо, нека да е задължително.
Искра Фидосова:
След три месеца или в срок от три месеца. Или до три месеца.
Димитър Лазаров:
В срок до три месеца....
Георги Шопов:
В срок не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца.
Искра Фидосова:
Повтарям „в срок не по-рано от един месец и не по-късно от три месеца” и не „се явява”, а „може да се яви” или „се явява”.
Галина Тонева:
Струва ми се, че текстът ще звучи логично така:
„За кандидатите за младши съдии и младши прокурори, които не са завършили успешно обучението си, се насрочва повторен писмен и устен изпит в срок не по-рано от един месец и не по-късно от два месеца от...”
Т.е. изпитът се насрочва и те се явяват или не се явяват.
Искра Фидосова:
Колеги, да се ориентираме към гласуваме.
Имаме редакция в ал. 1 вместо „се считат” става „са кандидатите за младши съдия и младши прокурор ...”.
Обединяваме се за редакция на ал. 2 с „не по-рано от един месец и не по-късно от два месеца”.
Ал. 3 си остава така като редакция.
Ал. 4, ал. 5 и ал. 6 си остават с редакцията, която прочетох.
Обединяваме се около това за редакция на Комисията. Има ли възражения? Няма.
Първо гласуваме предложението на н.пр. Михаил Миков § 19 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Шестнадесет „въздържали се”.
По принцип подкрепяме предложението на вносителя. Редакцията на Комисията, която прочетох, за нов чл. 258а с направените корекции в ал. 1 и ал. 2. Подлагам на гласуване редакцията на Комисията с направените корекции за § 19. за създаване на нов чл. 258а. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”, двама „въздържали се”, без против.
§ 20. Предложение на н.пр. Михаил Миков § 20 да отпадне.
Предложение на Комисията за редакция на § 20
„Създава се чл. 258б:
Чл. 258б. Организацията и редът за провеждането на изпитите по чл. 258 се определят с подзаконови актове, приети от Висшия съдебен съвет, които се обнародват в „Държавен вестник”.”
Желаещи за изказване по този текст? Г-н Йорданов.
Драгомир Йорданов:
Чисто редакционно. Може би да се добави след „чл. 258” и чл. 258а, тъй като и двата текста касаят отделни аспекти на изпитите. Уредбата на финалния изпит е разхвърлена между двете разпоредби.
Михаил Миков:
Аз си оттеглям предложението за отпадането на § 20.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков.
Колеги, г-н Миков оттегли предложението си § 20 да отпадне.
Колеги, уточнявам, че в чл. 258б добавяме „и чл. 258а” и отпада думата „подзаконови”.
Подлагам на гласуване § 20, като подкрепяме по принцип текста на вносителя за § 20 с предложената и допълнена редакция на Комисията за чл. 258б. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
§ 21. Предложение на н.пр. Михаил Миков § 21 да отпадне.
Предложение на Комисията за редакция на § 21.
„В чл. 262, ал. 1 се изменя така:
(1) Дейността по задължителното първоначално обучение на кандидатите за младши съдии и младши прокурори се осъществява от постоянни и временни преподаватели.”
Желаещи за изказване? Г-н Миков.
Михаил Миков:
Г-жо Председател, този текст е безсмислен. Обучението се осъществява от такива преподаватели, каквито си реши Националния институт по правосъдие.
Янаки Стоилов:
Става дума, че много по-просто може да се каже: Първоначалното обучение или обучението на кандидатите се осъществява от постоянни и временни преподаватели.
Защо всяко лошо нещо да се възпроизвежда. Нали и без това на всеки три месеца се променя законът, за да се усъвършенства.
Михаил Миков:
Г-жо Председател, махнете този текст, освен ако нямат някаква нужда от института от подобен текст. Няма никаква нужда. Защото тази дейност ще я дефинираме по задължителното първоначално. Този институт обучава и други магистрати. Не е само начално обучение. И тогава там трябва да запишем, че дейността по незадължителното последващо обучение на други, които не са младши и т.н. Ясно е, че хората в института ще си решат, че има постоянни и такива, които са по граждански договор.
Има ли някакъв смисъл от този текст?
Искра Фидосова:
Г-н Йорданов, заповядайте.
Драгомир Йорданов:
Съжалявам, че този текст предизвика такива спорове. Разликата със сегашната, действащата разпоредба на чл. 262, ал. 1 е, че в момента задължителното първоначално обучение на младшите съдии и младшите прокурори. Разликата е, че става само младши съдии и младши прокурори. Няма пречка да бъде редактирано както г-н Стоилов предложи в по-стегнатия вид.
„Обучението на кандидатите за младши съдии и младши следователи се осъществява от постоянни и временни преподаватели.”.
Разликата е, че постоянните преподаватели, по-голяма част, бидейки на практика действащи магистрати, все пак техният статут трябва да бъде уреден в закона - възможността да бъдат командировани от Висшия съдебен съвет и т.н.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Михаил Миков за отпадане на § 21. Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Няма. Петнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на Комисията за редакция на § 21 като подкрепя по принцип предложението на вносителя, с уточнението, че става въпрос за кандидатите за младши съдии и прокурори. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Трима „въздържали се”.
§ 22. Предложение на н.пр. Михаил Миков да отпадне § 22.
Има предложение за редакция:
В чл. 388, ал. 2 думите „задължения, произтичащи от собствеността на имотите – данъци и такси”, се заличават.
Михаил Миков
Имам въпрос. Как по средата на годината парите за таксите и тези неща вие ги прехвърляте. Какво става? Защо?
Г-жо Председател, по същество е спорът. Може ли собственикът да не си дължи данъците, таксите и пр.
Искра Фидосова:
Не може. Затова се учудих каква е тази редакция на § 22.
Михаил Миков:
Аз съм предложил да отпадне и си поддържам предложението.
Христо Бисеров:
Трябва да отпадне.
Искра Фидосова:
Аз подкрепям отпадането. Смятам, че само собственика, когато е ползвател дължи данък. Той в качеството му на ползвател по силата на нотариален акт, учредено право на ползване и той е съвсем друг данък. Отделно, че сме в началото на годината и не може да влезе в сила това, дори и да е правилно и да касае само ползватели, а не собственици.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Михаил Миков да отпадне § 22. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
Преходни и заключителни разпоредби.
Подлагам на гласуване наименованието на подразделението на закона, което трябва да бъде отразено на систематичното му място след § 23. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 23. Има предложение за редакция на Комисията.
Красимир Ципов:
Г-жо Председател, в § 23, точки 3 и 4 за § 130а и § 130б, според мен, са излишни, тъй като това вече е изпълнено. Има нов директор, както и състав на Управителния съвет, така че се обезсмислят разпоредбите.
Искра Фидосова:
По § 23 има предложение на н.пр. Емил Радев и Красимир Ципов в § 23, в т. 2 се създава буква „в”
В) Създава се ал. 3.
(3) Проведените процедури по атестиране по реда на чл. 196, т. 1-5 до влизането в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, се смятат за периодично атестиране по смисъла на закона.”
Предложение на н.пр.Михаил Миков в § 23, т. 2, буква „б” относно нова ал. 2 изразът „периодично или по друг повод” се заменя с израза „в последните четири години преди датата на обявяването на конкурса”, а думата „извънредно” отпада.
Има предложение за редакция на комисията.
Друго предложение няма. Желаещи за изказване? Г-н Шопов.
Георги Шопов:
Още на първо четене ние помолихме Правната комисия с оглед осигуряване по-добра организация за провеждане на конкурси и както виждам § 23 или поне това, което е пред мен, смятам, че това са много точни и полезни предложения.
„§ 128а. Започналите, но неприключени към датата на влизане в сила на този закон атестационни процедури, се довършват по досегашния ред.”
§ 129. а) Досегашният текст става ал. 1
Б) Създават се ал. 2 и ал. 3
„(2) Лицата, които до влизането в сила на този закон не са били атестирани периодично или по друг повод, се атестират извънредно преди да е изтекъл четиригодишният срок при явяване на конкурс за повишаване в длъжност или за преместване, при избор на административен ръководител или на негов заместник в органите на съдебната власт.
(3) Проведените процедури по атестиране по досегашния чл. 196, т. 1-5 до влизането в сила на този закон, се смятат за периодично атестиране.”
По този начин ние около 500-600 човека магистрати ще имат готови ?!?. Тук аз не съм много съгласен с реакцията на г-н Миков, ако я поддържа, разбира се, че в едномесечен срок – това, което иска да промени той, „изразът „периодично или по друг повод” да се замени с израза „в последните четири години преди датата на обявяването на конкурса”, а думата „извънредно” отпада.
Аз смятам, че трябва да си остане израза „извънредно” и изразът „периодично или по друг повод” също да остане. Защото се има предвид довършване на атестациите и атестациите, които са по 1-5 по стария закон. Смятам, че това ще е по-добре, макар че смисълът е един и същ.
Искра Фидосова:
Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Първо, аз съм направил предложенията с едничкия смисъл и подкрепям само внесеният от вносителя вариант, а не корекциите, които правят на второ четене н.пр. Ципов и Радев. Тях ще ги коментираме отделно и в определен контекст и в друг състав – по-широк, в пленарна зала.
Красимир Ципов:
Последното предложение за § 130в още миналата седмица го оттеглихме. Заявявам го още веднъж.
Михаил Миков:
Добре. Но какво имам предвид аз. Има два типа атестиране, но този закон действа оттук насетне. Понеже направихте кашата и блокирахте атестирането през м. декември, тези атестационни процедури, които са били досега, започнати ще се приключат и точка. Оттук насетне вкарвате новия ред. Няма нищо извънредно в това. Има две атестирания: едното е четиригодишното, а второто е по повод явяване на конкурс. То не е извънредно.
Георги Шопов:
Г-н Миков, не е така. По сега действащия закон има две атестирания. Едното е периодично на четири години и едното е за несменяемост. И аз затова поддържам § 23 да остане, където ние сме предложили лицата, които не са били атестирани периодично, т.е. не са атестирани периодично, но се налага. А по друг повод. Ние имаме предвид тези 300-400 човека, които са атестирани по стария ред, който вие го давате като ал. 3 на този текст – като конкурс. Това е другият повод. Извънредно е да не се чака четири години от влизането в сила на този закон, за да правим атестиране.
А другият повод е започналите процедури, процедурите по 1-5 по досегашния закон за атестиране, за повишаване и администриране се извършва атестиране. Сега, за да се спести време, са направили едно периодично атестиране на четири години. Но много магистрати, може би около 700, които нямат никакво атестиране. Ние тези хора не можем да ги оставим при обявени конкурси или за административни или други и затова казваме извънредно. Добре, махнете думата „извънредно”, но периодично или по друг повод, аз не виждам нещо извънредно.
Искра Фидосова:
Като махнем „извънредно”?!
Георги Шопов:
Нека да си остане.Аз не виждам нищо лошо в това извънредно. То не е извънредно в смисъл екстраординерно. В трите текста се изяснява какво е това.
Искра Фидосова:
Г-н Миков, ако сложим „допълнителна”.
Георги Шопов:
Не „допълнителна”, изразът е наистина „извънредно”, а другото остава по изключение, което звучи още ??
Михаил Миков:
Каква е разликата? Че в единия случай е ясно, че има предсрочно атестиране по повод явяване на конкурс. А „извънредно” е по-широк термин. Може някой да се уреди да го атестират извънредно по някаква друга причина. По-широко е понятието „извънредно”, отколкото по повод явяване на конкурс. Това имам предвид и затова съм го предложил. А вие както искате, но дайте да гласуваме.
Галина Тонева:
Става извънредно действителност, защото вече няма такъв ред за атестиране. Това е извън реда.
Георги Шопов:
И аз затова се опитах да изясня, че имаме предвид досегашните атестации, които са били, по реда на 1-5 и затова не е по този ред. Този ред вече не съществува сега и затова го правим по друг ред.
Искра Фидосова:
§ 130а необходим ли е сега?
„§ 130а. Директорът на Националния институт на правосъдието, заварен към момента на влизането в сила на този закон, продължава да изпълнява функциите си до избирането на нов директор.”
Красимир Ципов:
Аз предложих да отпаднат т. 3 и 4 на § 23.
Искра Фидосова:
По § 23 по вносител остава само:
„§ 23. В Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се § 128а:
„§ 128а. Започналите, но неприключени към датата на влизане в сила на този закон атестационни процедури, се довършват по досегашния ред.”
2. В § 129.
а) Досегашният текст става ал. 1
б) Създават се ал. 2 и ал. 3
„(2) Лицата, които до влизането в сила на този закон не са били атестирани периодично или по друг повод, се атестират извънредно преди да е изтекъл четиригодишният срок при явяване на конкурс за повишаване в длъжност или за преместване, при избор на административен ръководител или на негов заместник в органите на съдебната власт.
(3) Проведените процедури по атестиране по досегашния чл. 196, т. 1-5 до влизането в сила на този закон, се смятат за периодично атестиране.”
Това ли е последно § 23 по вносител? (Да.)
Подлагам на гласуване § 23 по вносител с предложената редакция на Комисията. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Един „против”. Един „въздържал се”.
Подлагам на гласуване и предложението на н.пр. Михаил Миков за § 23. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Шестнадесет „въздържал се”.
§ 24. Предложение на н.пр. Михаил Миков за § 24 да отпадне.
Предложение за редакция с подкрепа по принцип на вносителя, като в ал. 2 вместо „към момента” стане „назначените към датата на влизане в сила на този закон”.
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Михаил Миков § 24 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Шестнадесет „въздържал се”.
Подлагам на гласуване текста на вносителя за § 24 с предложената редакция на Комисията. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Двама „въздържали се”.
§ 25. Няма постъпили предложения.
Предложение за подкрепа на вносителя за § 25 с редакция на Комисията.
„§ 25. В шестмесечен срок от влизането в сила на този закон съдиите, прокурорите и следователите подават декларацията по чл. 195, ал. 1.”
Има ли желаещи за изказване? Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Не знам дали не трябва да се добави: „.... кандидатите за младши съдии и прокурори подават декларация за обстоятелствата по чл. 195, ал. 1.”
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване предложението за § 25 по вносител с редакцията, която прочетох на Комисията. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Двама „въздържали се”.
§ 26. Предложения за промяна в чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване
Предложение на н.пр. Михаил Миков § 26 да отпадне.
Предложената редакция на § 26 като редакция н Комисията е от правно техническо естество и ако се приеме по същество, тогава ще подложа на гласуване редакцията на Комисията.
Колеги, има представител от Камарата на следователите и предлагам да го изслушаме. Заповядайте.
Кръстьо Кръстев:
От Камарата на следователите сме изпратили становище до вашата Комисия. Предполагам, че сте се запознали с аргументите, които са изложени там.
Аз смятам, че не трябва да се извършва промяната в Кодекса за социално осигуряване, тъй като не са настъпили никакви нови обстоятелства, които да променят характера на труда на следователите. Нашият труд към настоящия момент е такъв, какъвто е трудът на разследващите полицаи и на военните следователи. Ходим по произшествия, даваме дежурства. Ако има някакви икономически съображения, аз мисля, че и там не е основателно, тъй като ние сме една много малка част. Може би под 0.5% от хората, които полагат труд от първа категория.
Ще помоля да уважите становището на Камарата на следователите и да не се стига до промяна на Кодекса за социално осигуряване. Следователите и младши следователите да си останат към първа категория труд. От три години вече младши следователи няма.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Кръстев. Вие сте заместник председател на Камарата на следователите и член на Управителния съвет и изразявате тяхната позиция. (Да.) Вашето становище е предадено на предишното заседание на всички колеги.
Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Смятам, че става въпрос за дискриминационно третиране за период, в който тези служители са работили в Министерството на вътрешните работи. И както на охранителния полицай, на оперативния стажът му е първа категория, няма никакво основание на високо квалифицирани юристи да им казваме, че за нощните дежурства в МВР този стаж няма да им се признава за първа категория. Просто не мога да разбера кой даде този акъл на вносителите, като става въпрос наистина за пренебрежимо малък състав.
Искра Фидосова:
Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Категорично се присъединявам към казаното преди малко.
Първо, касае се за около 200 човека.
Второ, работата, която те вършат и са вършили в продължение на години, тя е същата, която в момента вършат и военните следователи и прокурори. И изведнъж се оказва едно противопоставяне.
Трето, това нещо го преживяхме 1997 г. - 1998 г, прословутият § 4, когато да се запази категорията плюс годините прослужено време – тогава масово напуснаха следователи. И тъкмо сега тази служба с хилядите перипетии, които имаше, да бъде ли в съдебната власт, има я в Конституцията, промените в ЗСВ и тъкмо започнаха да работят, аз не виждам никакъв прагматизъм сега отново тези хора да напускат. А те и започнаха вече, чувайки за това, което се предлага.
Аз съм категорично против и подкрепям отпадането на този параграф.
Христо Бисеров:
Аз разбирам за изминалия период. Но защо в бъдеще да е така. Недейте така просто, защото ставало въпрос за малко хора. Изобщо не са малко хора. Става въпрос за 400-500 души.
Димитър Лазаров:
Тези 400-500 човека повече от половината от тях вече ги имат тези права. Те са ги придобили.
Христо Бисеров:
Аз затова искам да направим разграничение между придобитите право ,които никой не иска да им ги засяга. Но за в бъдеще? В края на краищата ние ги направихме почти прокурори. И няма логика.
Димитър Лазаров:
Не сме ги направили прокурори, защото седят на бюрото да решават преписки и да внасят обвинителни актове. Ходят по нощите, ходят по пожари, ходят по катастрофи. Има голяма разлика.
Христо Бисеров:
Не е вярно това! Те са си готови прокурори. Затова нека да го премислим и не така с лека ръка.
Димитър Лазаров:
Г-н Бисеров, каква е разликата между военния следовател, който не попада тук и следователят в прокуратурата.
Христо Бисеров:
Аз търся реципрочност с прокурора, а не с военния следовател. Аз търся съотносимост с прокурора, а не с военния прокурор и с военния следовател.
Галина Тонева:
Бих искала само една дума да добавя. На мен това ми звучи дискриминационно по отношение на останалите магистрати. Все пак следователите са част от съдебната система. Те са магистрати. Прокурорите дават също толкова много дежурства, особено със статута на наблюдаващ прокурор вършат повече работа дори от следователите. Говоря за всички прокурори и съдии, които дават дежурства. Всички дават дежурства. Какво дават повече следователите от другите магистрати.
Христо Бисеров:
Да отиват в милицията и да стават милиционери.
Димитър Лазаров:
Щом такова е мнението на прокуратурата, вкарайте тогава и военните прокурори. Но не е това въпросът, нали?
Галина Тонева:
Не говорим за военни и невоенни.
Димитър Лазаров:
Прокуратурата понякога има отношение и когато касае военни прокурори и военни следователи, просто ги забравяме.
Галина Тонева:
Г-н Лазаров, позволете ми да ви кажа, че военните прокурори и следователи са най-малко натоварени от системата на магистратурата въобще. Те са на закриване.
Аз питам защо следователите ще имат по-високи привилегии от прокурорите и съдиите, които също дават дежурства и също работят не по-малко от следователите. Ние сме една система. И сега говорим, както каза г-н Бисеров, за в бъдеще, т.е. оттук насетне. Защо те ще имат по-големи привилегии от останалите магистрати. Аз не го разбирам.
Анастас Анастасов:
Този проблем възникна, когато де военизираха следствието - махнаха им пагоните и оставиха категорията. След това, когато назначихме следователите в магистратурата – в съда и в прокуратурата, колко години не им увеличават заплатите, за да могат нашите заплати да стигнат техните. Вече 2-3 години. И сега се явиха сума ти следователи, които се пенсионираха, бяха адвокати на конкурси и пак се върнаха в следствието. Защо се върнаха в следствието? Защото взимат по 4-5-6 хиляди лева заплата. Затова. 2% се взима на прослужено време. Когато го направиха максимум 40%, имаше хора с 60-70%. А г-жа Тонева е абсолютно права. Има прокурори в прокуратурата, които ходят толкова често на оглед и на дежурства. Съдиите седят събота и неделя, не напускат града, защото не се знае кога ще ги извикат. Единственото, което признавам за следователите, това са огледите. Не е приятно да ходиш да гледаш труп и не знам какво още.
Михаил Миков:
Първо смятам, че не е коректно, без да има ясна позиция на правителството, на социалното министерство, да се решава този въпрос от група народни представители. Защото можем да отворим поле за още пет категории магистрати и немагистрати за техния статус, за техните привилегии и за всички други неща. Отношенията чисто вътре в системата мен не ме интересуват, г-жо Тонева, колко вие обичате следователите и колко те обичат тях.
Принципният въпрос, че не може в Кодекса за социално осигуряване да се прохлузват такива решения ad hoc по средата на годината от група народни представители. Това е принципният въпрос. Нека правителството да го реши и ако иска да им намали тройно заплатите, да ги изпъди, да ги повиши, да ги направи със статут на прокурори и каквото иска. Правителството трябва да има позиция по този въпрос. Извинявайте, група народни представители решава за следователите, утре друга група ще внесе за миньорите, трета група – ще внесе за прокурорите, защото на някой му се вижда, че канчето на другия е по-пълно. Говоря така, защото няма никой от правителството тук. И сега ние ще спорим.
Затова предлагам да отпадне този текст. Да се прегледат тези категории и тези отношения. Големият въпрос е, че не може със задна дата да се решава този въпрос. Да се излезе с концепция, да направи предложение Тотю Младенов, а не да се крият зад група народни представители. За това става въпрос.
Димитър Лазаров:
Искам да попитам, понеже е дадена корекция на текста, който гледаме в момента, аз не мога да се ориентирам в това, което в момента ни се раздаде с болтвания текст, каква е идеята.

Искра Фидосова:
Колеги, аз също гледам това. В сила от м. януари 2011 г. влиза в сила това изменение. То е по правителствен законопроект за Кодекса за социално осигуряване. Аз не мога да разбера какво прави този текст тук и какво обсъждаме. Кой крив и кой прав е отделен въпрос. Но това не е работа на нас в момента. Има пощенски служители, има не знам си какви още държавни служители. В този текст изчезват пощенските и другите служители. Не е наша работа да се занимаваме с всичко това. Има си правителство, което да си решава за отделните категории.
Христо Бисеров:
Не е така. Какво значи има си правителство. Някой оспорва правото на народния представител на законодателна инициатива ли? Моля да не измествате нещата на другата плоскост. Нещата не са както трябва. Не може да има специални магистрати. И всеки ход за премахване на това неравенство е в правилна посока. Разбира се, не трябва да бъдат засягани придобити права.
Аз виждам, че наистина текстът не е добър, че е половинчат и т.н. Обаче това не означава, че г-н Михов тук ще развива политически речи.
Димитър Лазаров:
Г-н Бисеров, вижте какво е написано: „Параграф 26 влиза в сила от 4 януари 2011 г.” Със задна дата ли ще влезе в сила?
Екатерина Михайлова:
Не сме стигнали до този параграф. Като стигнем, тогава ще говорим дали влиза в сила на 4 януари 2011 г., ако въобще приемем този параграф.
Христо Бисеров:
Аз съм съгласен, че текстът е негоден за приемане. Няма да го приемем, но това не означава, че приемаме обратната теза на г-н Михаил Миков.
Димитър Лазаров:
Не мога да предложа в момента готов текст за заварените случаи. За новите назначения да не се отнася този параграф 26, но да регламентираме придобитите права. Мисля, че това е обединяващо в конкретния случай.
Искра Фидосова:
Колеги, да се разберем така. Имаме в Комисията по правни въпроси една принципна позиция, в която сме се врекли всички от всички парламентарни групи, че ще я спазваме. Тя е с Преходни разпоредби да не променяме разпоредби на кодекс.
Христо Бисеров:
Да. Това е допълнителен аргумент, който приемаме.
Искра Фидосова:
Затова дайте сега да следваме принципно това, което правим. Да бъдем последователни и да не правим глупости в момента. Но принципно смятам, че не следва в момента да подкрепим това предложение най-малкото поради тази причина.
Второ, опитах се да видя разликите между този текст и виждам, че отпадат категории лица, които нямат нищо общо с магистратите, със съдебната власт. Хора, това е недопустимо. Станала е грешка, вкарано е, дошло е отнякъде. Този, който го е вкарал, да дойде да си го защитава. Но сега дайте да не правим по-големи бели.
Христо Бисеров:
Целият дебат е да не ни пробутвате тезата, че заради дежурствата и заради тази работа трябва. Просто не е за нас това. Не сме тази публика. Друга публика намерете.
Искра Фидосова:
Колеги, гласуваме. Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Михаил Миков за отпадане на § 26. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
§ 27. Предложение на н.пр. Михаил Миков за § 27.
Предложение на Комисията за редакция.
Подкрепяме предложението на г-н Миков по принцип.
Михаил Миков:
Единственият смисъл за обратно действие е на § 23. Всичко друго ще влезе по общия ред три дена след публикуването на „Държавен вестник”. Нищо няма да се случи, ако не е в деня на публикуването. 1 януари 2012 г. се покрива от влизането в сила.
Искра Фидосова:
Не е така. За НИП разпоредбите трябва да влязат в сила от 1 януари 2012 г. От останалите разпоредби – всички, които не засягат НИП, трябва да извадим само тази разпоредба на § 23, като номерация по вносител, за атестирането. Всичко друго влиза три дни след обнародването в „Държавен вестник”.
Г-н Йорданов, от кога трябва да влязат в сила параграфите за НИП?
Драгомир Йорданов:
Конкурсите за началното обучение със стипендии, което предполага бюджетни разчети и т.н. и логичното е 1 януари 2012 г.
Искра Фидосова:
Добре, обединяваме ли се около това: за НИП 1 януари 2012 г.; за всички текстове освен НИП три дни след обнародването по общия ред; § 23 като номерация по вносител с обратна сила от 4 януари 2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Има думата г-н Шопов.
Георги Шопов:
В чл. 39, ал. 2, т. 3 от сега действащия закон просто са пропуснати председателите на военните съдилища и военно окръжните прокуратури. Ако може да се допълнят тези изпуснати длъжности. Просто ги няма председателите на военните съдилища и военно окръжните прокуратури. Може да се приеме като технически пропуск и да се допълни. При изброяването за периодично атестиране на административни ръководители, са пропуснати председателите на военните съдилища и военно окръжните прокуратури. Просто са пропуснати.
Има и други технически неща, но няма да ги казвам. Приключих.
Искра Фидосова:
След § 3 по вносител идва нов параграф по предложение на Комисията, с който в чл. 39, ал. 2, т. 3 се добавя: „председателите на военните съдилища и на военно окръжните прокуратури”.
Георги Шопов:
Г-жо Фидосова, текстът още сега ще го докладвам:
„Периодично атестиране на административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на председателите на Върховния касационен съд, Върховния административен съд и главния прокурор”.
Не е необходимо да се изброяват. Това е едно изречение и целият текст на т. 3 се маха.
Галина Тонева:
Ако не се коригира този текст, се изключват 10 административни ръководители. И ако тези хора искат да отидат някъде, не могат да бъдат атестирани.
Георги Шопов:
Още на първо четене го поставих този въпрос, защото се касае за пропуск.
Искра Фидосова:
Но това го няма в ЗИД.
Екатерина Михайлова:
Обявявам, че по следващата точка от дневния ред, съм категорично против това, което се прави за държавната публична собственост вече втори път и сега в друга крайност. Това е нещо недопустимо.
А що се отнася до текста, по който сега се спори, моля ако трябва работна група направете, седнете и си уточнете текста. Така не може Комисията да работи. Казвам го с цялото уважение към колегите.
Искра Фидосова:
Права сте. Тази Комисия не може постоянно затова, че някой се е сетил нещо, ние да редактираме денонощно текстове. Г-н Шопов имаше достатъчно време, за да даде писмено тези неща. С този закон приключихме.
Екатерина Михайлова:
За да не върви безсмислено тук тази препирня, моля седнете и напишете текста и го включете. Просто трябва да напишете текста, без да говорим тук групово.
Искра Фидосова:
Продължаваме с точка втора.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 154-01-35, внесен от Ивайло Георгиев Тошев и Иво Тенев Димов на 25.03.2011 г.
Има думата г-н Тошев за мотиви от вносителя.
Ивайло Тошев:
Колеги, с оглед напредналото време, искам да започна с това, че от името на вносителя заявявам, че оттегляме § 2. Считам, че няма пречка, г-н Бисеров, да се оттегли част от законопроекта. Т.е. оттегляме и не поддържаме § 2, който смятам, че е по-проблемният.
Що се касае до § 1, ал. 1 и 2, те касаят едно разминаване, което се е получило през 2008 г., когато се приема чл. 47а от Закона за физическото възпитание и спорта, където е записан терминът „представляващи публична собственост”, а в същото време в Приложение 1 и 2 са посочени обекти, които вече са включени в капитала на търговски дружества. Това разминаване считам, че трябва да бъде оправено, тъй като вече тази собственост, която е в тези търговски дружества и е включена в Приложение 1 и 2, тя не представлява публична собственост, каквато е разпоредбата на чл. 47а.
Второто изменение е по отношение на предвидените критерии. По сега действащата разпоредба на чл. 47а, ал. 2 критериите трябва да са кумулативно дадени и един спортен обект, за да е с национално значение, трябва да отговаря едновременно и на трите.
От справката, която направихме и разговорите с министерството, се оказа, че няма спортен обект с национално значение, който да отговаря в момента едновременно и на трите критерия. Затова ние предлагаме в ал. 3 тези спортни обекти да отговарят на поне един от трите критерии. Критериите са същите. Тук промяната е в кумулативността и алтернативността на отговарянето на всеки един от тези обекти на тези критерии.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Тошев. Колеги, имате думата за изказвания. Г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Не мога да подкрепя законопроекта, независимо от добрата воля. Ако тя бъде изразена в други текстове на второ четене, тогава бихме могли, но сега на първо четене така, както е, с тези мотиви – не.
Пак казвам, частично оттегляне не може да има. Оттеглянето става по специална процедура и затова ще гласувам против законопроекта. Чухте, че и други колеги гласуват против.
Ако бъде приет на първо четене и ако между двете четения бъдат направени тези корекции, текст по текст тогава ще гласуваме отново.
Ивайло Тошев:
Това го заявихме и на водещата Комисия по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта.
Г-н Бисеров, ние коментирахме този вариант, който предлагате. Но законопроектът е свързан с законопроекта, който е внесен от Министерството на физическото възпитание и спорта. Аз считам, че параграфи 1 и 3 кореспондират с внесените от Министерството на физическото възпитание и спорта промени в Закона за физическото възпитание и спорта, аз смятам, че като философия могат да бъдат подкрепени и така частично да се оттегли част от законопроекта.
Христо Бисеров:
Ние се изказваме по законопроекта, защото виждаме добрата воля да се намери решението. Но за тези неща си има ред.
Искра Фидосова:
Колеги, да се ориентираме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 154-01-35, внесен от Ивайло Георгиев Тошев и Иво Тенев Димов на 25.03.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Трима „против. Десет „въздържали се”.
Колеги, връщаме се към Закона за съдебната власт.
Като предложение на Комисията за промяна в чл. 39, нов параграф.
„§... В чл. 39, ал. 2, т. 3 се изменя така:
„3. Периодично атестиране на административните ръководители в органите на съдебната власт, с изключение на председателите на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и Главния прокурор.”
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Без против. Двама „въздържали се”.
Колеги, с това завършваме за днес. Закривам заседанието.



Председател:
Искра Фидосова