Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 79

Днес, 13.04.2011 г., сряда, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на вътрешните работи - Веселин Вучков, заместник министър, Ева Венева, главен юрисконсулт и Николай Нанков, началник на отдел „Нормотворческа дейност” в дирекция „Правно-нормативна дейност”; от Сдружение „Синдикална федерация на служителите в МВР” – Галентин Пламенов Грозев, председател на Управителния съвет; от Министерството на труда и социалната политика – Емил Мирославов, директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд”; от Българската академия на науките – проф. Камен Иванов, член на Управителния съвет на БАН и Екатерина Салкова, юрисконсулт и народните представители Петър Курумбашев и Валентин Николов, вносители на законопроекти.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Имаме кворум от 18 човека. Започваме по предварително раздадения ви дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 154-01-36, внесен от Емилия Радкова Масларова, Петър Атанасов Курумбашев и Драгомир Велков Стойнев на 30.03.2011 г.
2. Обсъждане на Проекти за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание:
- № 054-02-78, внесен от Румен Иванов Иванов и група народни представители на 13.07.2010 г. (продължение)
- № 054-02-119, внесен от Мартин Димитров Димитров и Иван Николаев Иванов на 03.11.2010 г.
- № 054-02-125, внесен от Валентин Николов Иванов и група народни представители на 10.12.2010 г.
- № 154-00-97, внесен от Георги Иванов Икономов и Любен Петров Татарски на 28.01.2011 г.
- № 154-02-24, внесен от Волен Николов Сидеров на 05.04.2011 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за "Държавен вестник", № 054-01-59, внесен от Румен Иванов Иванов и група народни представители на 13.07.2010 г. (продължение) – водеща КПВ.
4. Обсъждане на Проект за решение за спиране на разпоредителни и други действия с имущество, което е собствено или се ползва от Българската академия на науките или самостоятелните й звена, № 054-02-122, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 25.11.2010 г.
С оглед на това, че първа точка все още се гледа на заседание на друга комисия, помолиха да започнем малко по-късно с нея, когато представителите на институциите дойдат при нас.
Затова ви предлагам да започнем с точка четвърта от дневния ред.
По четвърта точка - Обсъждане на Проект за решение за спиране на разпоредителни и други действия с имущество, което е собствено или се ползва от Българската академия на науките или самостоятелните й звена, № 054-02-122, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 25.11.2010 г.
По тази точка присъстват двама представители от Българската академия на науките – проф. Камен Иванов, член на Управителния съвет на БАН и г-жа Екатерина Салкова, главен юрисконсулт на БАН.
От вносителите присъства ли някой, който да представи мотивите на проекта за решение? Не виждам. Тъй като не присъства представител на вносителите, съвсем накратко ще ви представя проекта за решение.
Постъпил е проект на Решение за спиране на разпоредителни и други действия с имущество, което е собствено или се ползва от Българската академия на науките или самостоятелните й звена.
Предлага се Народното събрание да вземе следното решение:
„1. Спира всички действия за разпореждане с недвижими имоти и ограничени вещни права, в това число сгради, парцели, инфраструктурни обекти, земеделски земи и права на строеж и ползване, както и действията за разпореждане с книжен фонд, патентни и авторски права, собственост на БАН или самостоятелните й звена.
2. Спира всички действия за промяна на статута на недвижимите имоти, публична и частна държавна или общинска собственост, предоставени за ползване на БАН или самостоятелните й звена, както и действията, които биха могли да доведат до нарушаване на ползването на тези имоти.
3. Разпоредбата на т. 1 не се прилага по отношение на сделки между БАН и самостоятелните й звена или между самостоятелните звена или действията представляват пазарно разпространяване на тяхна материална и научна продукция, в това число авторски и патентни права.
4. Разпоредбата на т. 1 не се разпростира върху правото на БАН или самостоятелните й звена да учредяват ипотеки и особени залози върху собствени недвижими имоти, включително да ги отдават под наем или да ги предоставят за ползване, както и да налагат други ограничителни вещни тежести върху тях.
5. Разпоредбите на т. 1 и т. 2 се прилагат за срок от десет години, считано от датата на приемане на решението.”
От представителите на БАН, ще вземете ли отношение накратко. Проф. Иванов, заповядайте.
Проф. Камен Иванов:
Уважаеми дами и господа,
По принцип Българската академия на науките не смята така или иначе да извършва разпоредителни сделки със своите имоти, тъй като ние смятаме, че имотите , дадени на БАН, трябва да бъдат използвани изцяло и само за развитие на науката в България. Така, че по принцип ние нямаме нищо против въведения мораториум.
Но от няколко дена имаме нова ситуация във връзка с Българската академия на науките. Вчера беше публикувано в Държавен вестник изменението и допълнението на Закона за Българската академия на науките, който установява един нов орган в БАН. Това е Съветът на настоятелите. Тъй като предложеното решение е свързано с имотите на Българската академия на науките, където Съветът на настоятелите има своите правомощия, а този съвет още не е конституиран, смятам, че би било некоректно да говоря и от негово име и затова моята молба е до конституирането на Съвета на настоятелите въпросно решение да бъде отложено. След като Съветът на настоятелите си създаде свое мнение за него, и го изрази да може да бъде разгледано в Комисията на първо четене.
По същество, ако ще го разглеждате, си запазвам правото после да говоря.
Искра Фидосова:
Благодаря, проф. Иванов. Но на мен ми се иска да приключим с това решение.
Колеги, има действащ текст в Закона за Българската академия на науките – чл. 10, ал. 3, който казва:
„(3) Недвижимите имоти на академията се отчуждават само с решение на Народното събрание.”
Налагането и приемането на решение за такъв мораториум означава самите ние на нас си да наложим мораториум, което струва ми се е недопустимо, а може би и противоконституционно. Обръщам се като колега към юристите и неюристите в Правната комисия. Наистина със ЗИД за Закона за БАН само преди две седмици ние приехме промени за създаване на такъв Съвет на настоятелите към Българската академия на науките и там с рядко постиган консенсус на представителите на всички парламентарни групи се приеха тези текстове и аз не виждам драма и проблем. Разпореждането там е ясно с чие решение и как става.
Г-н Методиев, Вие сте участник в този законопроект. Заповядайте.
Веселин Методиев:
Моето предложение към колегите във висока степен е и процедурно. Тъй като на всички в залата ни е ясно за какво става дума, това е един сблъсък, който за радост отшумя и няма перспектива, а има, както каза проф. Камен Иванов, нова уредба за управлението на БАН точно в тази посока, където Държавата и Ръководството на Академията си дават среща в един специален орган, който се нарече Настоятелство, моето предложение е да го отхвърлим, без да го обсъждаме повече. Защото не виждам някакъв сериозен политически или законодателен смисъл в това обсъждане. Ясна ни е ситуацията. Тя отмина. Въпросът е намерил своето решение – добро или лошо, практиката ще го показва. Може би ще се доусъвършенства и пр., но това решение вече е изключително старо във всякакъв смисъл.
Затова моля колегите си и Вас, г-жо Председател, да го подложите веднага на гласуване.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Методиев. Аз имах същото предвид, като направих моето кратко изказване.
Други желаещи за изказване? Няма. Колеги гласуваме при кворум вече 19. Предполагам, че гостите от БАН подкрепят това, което аз и г-н Методиев казахме.
Подлагам на гласуване Проекта за решение за спиране на разпоредителни и други действия с имущество, което е собствено или се ползва от Българската академия на науките или самостоятелните й звена, № 054-02-122, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 25.11.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Деветнадесет „против”. Без въздържали се. Проектът за решение не се приема.
Проф. Камен Иванов:
Благодаря. Приятна работа.
Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, връщаме се на точка първа от дневния ред.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 154-01-36, внесен от Емилия Радкова Масларова, Петър Атанасов Курумбашев и Драгомир Велков Стойнев на 30.03.2011 г.
От вносителите ще представи законопроекта г-н Петър Курумбашев. Заповядайте да изложите накратко мотивите.
Петър Курумбашев:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Тази дискусия вече мина през два комисии, така че имахме възможност с г-н Вучков да изложим своите аргументи.
Повод за внасянето на това предложение беше едно становище на Омбудсмана на Републиката по отношение на заплащането на нощен и извънреден труд. Първо, че с промяна в закона от 1 януари 2011 г. възможността за нощен труд изобщо е премахната, а по отношение на извънреден труд се получава така, че служителите на МВР имат възможност да полагат труд доста над тези 50 часа, които са описани в закона и се случва така, че те имат по 130-140 часа работа. Тези 50 часа им се заплащат, а цялата разлика, която е над 50 часа, не им се заплаща. Предвидена е една компенсация като възможност, която да бъде като допълнителна отпуска, която те изобщо не могат да вземат. Т.е. за всичко над 50 часа те или са компенсирани по един начин, от който те не могат да се възползват или просто не си получават възнаграждението.
Възникна спора доколко това е правната техника и между другото тук е най-подходящата комисия това да се коментира – доколко това е правната техника да се прави препратка. Защото с предложението в този законопроект препратката отива към Закона за държавния служител. Аз лично съм доволен, че тази дискусия отиде на това ниво и че ако МВР реши, че този въпрос може да бъде решен чрез поправка в специалния закон, а не чрез препращане към общия закон, за мен също такова решение би било удовлетворително. Но въпросът е, че трябва да се реши.
Не приемам аргумента, който беше изложен, че този закон не бил прилаган и при предишния министър (§ 1а), т.е. при министър Миков. Това, че един закон не е действал при предишния министър и не действа при сегашния не е основание за отмяна на закона. По-скоро трябва да се помисли тази правна норма как да влезе в живота.
Пак повтарям, дали през общия закон или през специалния закон, това е друга тема, въпросът е, че трябва да се случи. Така че приемете го това предложение, което правим с колегите Стойнев и Масларова в тази посока, като една покана за разговор как би трябвало да стане тази промяна, защото тя се смята за необходима.
Знаем, че тези проблеми възникват в МВР в някои дирекции, където просто има по-малко служители и поради тази причина се налага да се полага повече извънреден труд. Също така зная, че и при предишни министри и при сегашния министър има случаи на злоупотреби, в смисъл да се надписват такива часове. Значи злоупотребите са и в двете посоки – както да се надписват определени часове в повече, които не са се случили, така и някои началници просто не отчитат тези часове за своите служители. Т.е. има нарушения и в двете посоки, но въпросът е как да се въведат законови норми, които да бъдат спазвани.
В тази посока е и нашето предложение, което внасяме с г-н Стойнев и г-жа Масларова. Това е накратко, Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Курумбашев. От Министерството на вътрешните работи г-н Вучков, заповядайте.
Веселин Вучков:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Наистина този законопроект вече беше разгледан в още две комисии. А този дебат, за който отново става дума, много подробно го проведохме, когато се променяше Законът за МВР – промяната, която влезе в сила на 1 януари 2011 г. И тогава изложихме подробно аргументи и сега в много по-лаконичен порядък ще си позволя да изложа 5-6 аргумента срещу внесения законопроект, който всъщност цели да възпроизведе отново в текста на Закона за МВР един отменен § 1а от Допълнителните разпоредби, който е приет на 5 август 2008 г. и наистина, както спомена и г-н Курумбашев, никога по отношение на заплащането на нощен труд не е намирал приложение.
Аз мисля, че промяната, която се предлага, ако се прочете внимателно, не цели нощния труд или поне не само нощния труд. Тя е много по обща.
Какви са аргументите срещу предлаганите промени?
Първият е съвършено юридически и той е споделен в Становището на Министерството на труда и социалната политика. Безспорно е, че Законът за МВР е специален закон по отношение на Закона за държавния служител. Знаем този юридически принцип, че специалната норма измества общата. Естествено, че държавната служба в МВР е много по-специфична от общодържавната служба по Закона за държавния служител, което е съпроводено, разбира се, с много по-различни нива на социална защита на работещите в МВР държавни служители и в много по-благоприятна за тях насока.
Второ, към момента на влизането в сила на отменения § 1а, както казах преди малко, това се случва месец август 2008 г., така и към настоящия момент, разпоредбите от Глава петнадесета „Служители на МВР”, Глава шестнадесета „Дисциплинарна отговорност”, Глава осемнадесета „Прекратяване на служебното правоотношение” и Глава деветнадесета „Обезщетения” изчерпателно, повтарям изчерпателно са уреждали и в момента продължават да уреждат регламентираната в тях материя. Ние нямаме досега констатиран нито един случай, в който да констатираме някаква празнота в закона за МВР, която повтарям, най-изчерпателно урежда и статута на служителите в МВР и дисциплинарната им отговорност, и прекратяването на служебното правоотношение и особено обезщетенията. По тази причина не се е наложило, а и няма да се наложи субсидиарното приложение на Закона за държавния служител, тъй като тези разпоредби са пряко относими към статута на служителите на Министерството на вътрешните работи, който ясно е регламентиран в чл. 169, ал. 2 и 3 от Закона за МВР.
Освен това, както казах и преди малко, самата разпоредба не е произвела никакво действие. Според мен, това е юридически обосновано и оправдано за периода, в който е съществувала в Закона за МВР – от месец август 2008 г.
Следващият аргумент. Съгласно чл. 199 от Закона за Министерство на вътрешните работи държавните служители получават основно месечно възнаграждение, образувано от заплатата за категория и от заплата за длъжност. Размерите на заплатата за категория и за най-високата и за най-ниската длъжност във всяка категория се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на вътрешните работи. Базата за определяне на размера на основното месечно възнаграждение за най-ниска длъжност се утвърждава ежегодно със Закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, като месечното възнаграждение за най-ниската длъжност в категория „Г” (това са бившите офицери) се увеличава спрямо базата с коефициент не по-малко от 2,1 и за най-ниската длъжност в категория „Е” (това са бившите сержанти) – с коефициент не по-малко от 1,3 (чл. 199, ал. 3 от Закона за МВР.).
Заплата за длъжност от своя страна също е двукомпонентна – конкретният размер се състои от възнаграждение за ниво, което отразява мястото на съответната длъжност в йерархията, и възнаграждение, което отразява специфичните условия на работното място.
Отчитайки тежестта на полагания труд и спецификата на извършваните дейности, елемент от които е и работата през нощта, законодателят е предвидил по-високи размери на основното месечно възнаграждение за държавните служители в Министерството на вътрешните работи, сравнено със заплатите на служителите в другите бюджетни организации в рамките на изпълнителната власт. По този начин законът включва заплащането на нощния труд като част от месечното възнаграждение без оглед дали служителят реално го е положил (например, в случаите на ползване на отпуск, изпращане на обучение и други), докато дефинирането на компенсация за работа през нощта като допълнително възнаграждение ще предполага заплащане само в случаите, когато нощният труд действително е положен. Не е без значение и фактът, че като вид допълнително възнаграждение без постоянен характер, съответните размери няма да бъдат включвани в базата за определяне на обезщетенията по Закона за Министерството на вътрешните работи.
На следващо място, въз основа на гореизложеното, изрично бих желал да посоча, че формулираните мотиви от страна на вносителите на законопроекта, че е налице противоречие с европейското законодателство, даващо насоки за допълнително заплащане на нощния труд, според нас е изцяло невярно, тъй като Законът за Министерството на вътрешните работи и подзаконовите актове по неговото прилагане са изцяло съобразено с Глава три „Нощен труд – работа на смени - режим на работа” от Директива на Европейския парламент и на Съвета 2003/88/ЕО от 4 ноември 2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време по отношение на организацията на полагания от служителите на Министерството на вътрешните работи труд.
На следващо място, наистина ние установихме кореспонденция с Омбудсмана на Републиката, който беше провел среща със служители и най-вече с представители на синдикалните организации и след неговите препоръки направихме съответните становища и изпратихме обратна кореспонденция. Тя е тук пред мен и аз мисля, че той беше напълно удовлетворен от нашите отговори, за което специално ни благодари. Подробно по всички точки, не само за нощния труд, сме дали изчерпателни.
Разбира се, трябва да признаем, че по отношение на заплащането на допълнителния труд, на извънредния труд в МВР има проблеми. Това го споделих и в други комисии. Констатирали сме многобройни нередности по отношение на администрирането на този процес – заплащането на извънредния труд. Но той е проблем на администриране и на управление на системата. Той не изисква промяна на законовата база. Може би понякога изисква промяна единствено на подзаконовата база. Всяка седмица по този повод, при констатирани нарушения, било за надписване на извънредния труд, било за ограничаването му неоснователно, стартират дисциплинарни проверки. Много често те са сигнализирани от самите синдикални организации. Дори преди няколко дни приключи една такава проверка за звено на МВР „Пожарна безопасност и защита на населението” в град Силистра с много тежко дисциплинарно наказание за ръководителите, защото неправилно са изчислили в ущърб на служителите извънредния труд.
Накрая искам да подчертая, както споменахме и на предишната комисия, другите специални закони, които предвиждат също специфичен вид държавна служба, различна от държавната служба по Закона за държавния служител, са Закона за ДАНС и Закона за отбраната и въоръжените сили, където липсва такова препращане към Закона за държавния служител.
Благодаря за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Вучков. Разбрах, че представител на Синдиката иска думата. Г-н Грозев, заповядайте.
Валентин Грозев:
Благодаря, г-жо Председател, за дадената възможност.
Г-н Заместник министър,
Дами и господа депутати,
Благодаря ви за възможността да изкажа становището на Синдикалната федерация на служителите в МВР.
Още с промяната в миналия Законопроект за изменение и допълнение на Закона за МВР защитихме нуждата от това да бъде регламентирано заплащането и компенсирането на положения нощен труд и времето на разположение за служителите от Министерството на вътрешните работи. В мотивите си бяхме дали две възможности и едната от които беше запазване на § 1а със субсидиарно прилагане на общия закон по отношение на специалния, тъй като съществува празнина в правото, след като се отмени този параграф 1а.
В същото време предложихме към чл. 202 да се прибави т. 6, 7 и 8 за работа през нощта, време на разположение и работа през почивни и празнични дни, т.е. допълнителни възнаграждения – така, както е в Закона за държавния служител, тъй като смятаме, че уредбата на чл. 169, където се казва, че статутът на държавния служител се урежда от Закона за МВР, трябва да се спази в максимална степен.
За съжаление, нашите мотиви не бяха чути тогава. Сега се надяваме, че Комисията ще възприеме нашето становище, тъй като наистина в МВР се полага нощен труд, наистина в МВР не само полицейски служители полагат нощен труд, а и много други, включително пожарникари, гражданска защита, експерти, разследващи полицаи. Така че изключенията от Директива 2003/88 не могат да се приложат спрямо тях.
Подкрепяме нашите предишни становища и смятаме, че до приемането на текст, който специално да урежда заплащането и компенсирането на работата през нощта, тъй като и такъв текст няма в Закона за МВР и за времето на разположение, текстът на § 1а би могъл да се използва субсидиарно по отношение на служителите в министерството.
Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Грозев. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Заповядайте, г-н Мирославов.
Емил Мирославов:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Казвам се Емил Мирославов и съм директор на дирекция „Трудово право, обществено осигуряване и условия на труд” в Министерството на труда и социалната политика. Ние сме дали писмено становище, което поддържаме.
Нашето становище е изградено на базата на разпоредбата на чл. 169 от Закона за МВР, който казва, че този закон урежда изцяло статута на държавните служители в МВР. При това положение, след като изцяло се урежда от този закон, не е необходимо да се препраща към някакъв друг закон, в случая Закона за държавния служител.
Това е третата комисия, на която аз участвам, на които обсъждания се говори, че за тези глави – Петнадесета, Шестнадесета, Седемнадесета, Осемнадесета и Деветнадесета, се крие решаването на въпроса за нощния труд. Не е вярно това. Едната глава, както каза и г-н Заместник министърът е за служители на МВР, другата е дисциплинарна отговорност – едва ли има нещо повече да се реши от Закона за държавния служител, другата е прекратяване на служебното правоотношение – по нов начин ли, по Закона за държавния служител ли?. Глава деветнадесета е обезщетение и т.н. В тези глави са направени съответните промени през август в сила от 1 януари 2011 г. и според нас не е необходимо да се препраща отново към Закона за държавния служител. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Мирославов. Колеги, имате думата. Г-н Миков.
Михаил Миков:
Благодаря, уважаема г-жо Фидосова.
Аз подкрепям законопроекта, не само защото, когато се отменяше този параграф и в пленарна зала казах, че това е грешка. То е грешка не само за социалните придобивки. То е връщане на системата на МВР назад във времената, когато тя нямаше правна, ако щете и всякаква друга кореспонденция с останалата част от обществото. То е знак на милиционерското затваряне на системата. Не смятам за убедителни аргументите в становището на МВР. Всички знаем, че принципът в тълкуването lax specialist derogate legist generalist се отнасят, когато има два аналогични за прилагане текстове - принцип в тълкуването – учи се във втори курс по гражданско право. А не да се правят изводи, че единият Закон за МВР като съществува, другият ?? В случая не става въпрос за субсидиарност на прилагането, какъвто е принципът в тълкуването, г-н Вучков, а става въпрос за две материи, които вие искате да направите несвързани една с друга чрез премахването на § 1а. Такава беше идеята 2008 г. – да остане онзи дух в системата на МВР, който казва: „Ние сме бамбашка, и сме специално от другите държавни служители.” Ще дойде време, в цяла Европа е така, в цяла Европа законодателството ясно показва, че и служителите в МВР са също държавни служители, въпреки спецификите, които се уреждат в техния специален закон. И това е пътят на сектора в европейска България. Другото е връщане във времето, когато Министерството на вътрешните работи се намираше в сектора на отбраната и въоръжените сили, преди членството ни в НАТО, когато по-скоро връзките бяха със Закона за отбраната и въоръжените сили. Всъщност има още такива атавизми, не отпаднали, като функции на министерството, но живот и здраве ще отпаднат.
Така че упоритостта в неприлагането на общото законодателство, уреждащо статута на държавните служители крие още нещо. В Министерството на вътрешните работи има блокирана реформа. Защото не може един държавен служител „секретарка” да бъде същия държавен служител от МВР, какъвто е държавен служител полицай, който ходи по улиците униформен, или оперативен работник. А неизлизането от Закона за МВР, несъздаването на този трети вид държавни служители, дава възможност за приравняване на редица хора, които не изпълняват полицейски функции вместо на обикновени държавни служители, като част от реформата, на държавни служители с полицейски функции. И това е интересът на бюрокрацията вътре в МВР, която изяжда част от бюджета – не всичкия, изяжда част от бюджета и няма да ви стигне бюджета. Бюджетът вас ще ви принуди да се отворите и да правите реформите. Не опозицията, не законите, а бюджетът ще ви принуди да направите това.
И всъщност още една ваша констатация не мога да приема – „... резултатите от прилагането на отменения § 1а от Допълнителните разпоредби на Закона за МВР ясно са показали, че тя не е произвела действие за повече от две години след влизането й в сила.” Хем се е прилагала, хем не е произвела действие, хем сте я променили. Какво действие да произведе? Това е онази възможна опция за Министерството на вътрешните работи да прилага субсидиарно, постепенно във времето и Закона за държавния служител. Не може да стане изведнъж.
Пак казвам, некоректно е позоваването на правилото lax specialist derogate legist generalist по отношение на двата големи закона. Тук става въпрос, ако има тълкуване и ако има два текста, уреждащи един и същ статут. Едното си е делегация за приложение на друго законодателство и нищо повече. Това е § 1а, който колегите предлагат да се възстанови.
Колегите ме караха да участвам в законодателната инициатива. Аз отказах, защото смятам, че няма обществена, няма политическа готовност, няма управленска готовност за това разбиране за функциониране на системата на Министерството на вътрешните работи като една по-скоро отиваща към другото гражданско законодателство и позоваващо се на нея, отколкото като една оградена система – това си е нашето законодателство, това е МВР. Толкова е специфична работата на секретарката на вътрешния от секретарката на социалния министър или на здравния, или на образователния министър, че тя трябва да си остане по Закона за МВР или на Н-ския началник на дирекция в специализираната администрация, който е абсолютно същия администратор като директора на всяка специализирана администрация в едно друго, условно казвам, цивилно министерство, защото и МВР беше вече девоенизирано и то също е цивилно. Усещайте се все повече като цивилни. Времето ще му дойде, ако не сега, в следващи управления. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Първо, аз също искам специално внимание на представителите на Министерството на вътрешните работи, че много грешно е записано във вашето становище, че „изцяло в нарушение на правния принцип за субсидиарно приложение на специален спрямо общ закон.” Както ви каза и г-н Миков, специалният закон се прилага не субсидиарно, а специално за конкретната сфера обществени отношения. Той не се прилага субсидиарно и няма такъв принцип правен, че субсидиарно се прилага специалният закон спрямо общия. Да, точно обратното – специално се прилага специалният закон за специалната сфера обществени отношения, а субсидиарно се прилага общият закон за неуредените в специалния закон обществени отношения, които по някакъв начин имат връзка с тази материя. Не случайни във всички други специални закони винаги има или много често има препратки за неуредените в този закон се прилагат разпоредбите на еди-кой си по-общ закон. Например, Законът за държавния служител е също специален закон по отношение на Кодекса на труда. И не случайно в Закона за държавния служител още от създаването му има текст, който казва: „За неуредените в този закон обществените отношения, се прилагат съответните разпоредби от Кодекса на труда.” Защото и двата закона, както и Законът за държавния служител в тази си част са специални по отношение на най-общия закон, наречен Кодекс на труда и предвидените в него права.
Що се отнася по същество. Ясно е за всички и без да сме били министри на вътрешните работи и да сме навлизали много тясно в проблематиката и специфичната материя, че има напрежение открай време вътре в системата на МВР между условно казано преди бяха „военизираните”, а сега да ги наречем условно „униформените” полицейски служители и всички онези, които винаги са били цивилни, граждански лица и т.н. – секретарки, директори на дирекции от специализираната администрация и т.н, и винаги е имало едно чувство от хората на терена, които работят най-вече униформените, но и оперативни работници, които полагат и дежурства, за някакво несправедливо отношение по отношение на заплащането. Т.е. използването на специалния статут въобще в системата на МВР е еднаква за всички, независимо от това, че някои полагат много по-труден и по-тежък труд, нощни дежурства и т.н. в сравнение с други. Естествено, много е сложно това да се разграничи. Аз разбирам някои от основанията, които вие казвате, че именно заради това защото работят в тази система тези служители получават и по-високо възнаграждение в сравнение с тези, които работят на други места. Да, но получават всички и недиференцирано. Както каза и г-н Миков, независимо какъв си, щом си в системата на МВР получаваш по-високо възнаграждение. Тези служители имат нужда да им се даде малко повече чувство за справедливост затова че техният труд специфично се оценява, а не общо, защото са служители на МВР.
Според мен, наистина трябва да се върви в тази посока - да се прилагат тези норми и тази система малко от малко да започне да се отваря, да се прилагат и там същите основни принципи, които се прилагат в другите сфери, защото тя не е изолирана. Както не би трябвало да бъдат изолирани и другите, така наречени специални сфери, които са уредени със специалните закони за отбраната, ДАНС и т.н., тогава, когато не се касае за специфичните изисквания, на които трябва да отговарят при осъществяването на своята дейност.
Аз съм склонен да вярвам на вашето становище, макар, че се учудвам, ако наистина тези глави не решават този кръг отношения въобще защо са приложени. Но по принцип трябва да се реши по някакъв начин специфично проблемът с извънредния труд, с нощния труд на тези конкретни служители. И нова, ако може да стане в Закона за МВР, е най-добре. Но ако не може, трябва да се помисли и аз съм напълно склонен да приема, че субсидиарно може да се прилагат съответните разпоредби от Закона за държавния служител, ако наистина тези глави предвиждат това.
Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Други колеги, желаещи за изказване?
Разбрахме от всички изказали се, че тази дискусия е трета по ред в Народното събрание. Ние наистина не сме водеща комисия. Помолиха колегите за становище от гледна точка на това дали е правилно с такова препращане към Закона за държавния служител да се предвижда уреждане на спорните уредени или неуредени въпроси. Аз изразявам моето мнение, че не трябва да има такова препращане. Говорим за специален закон и ако искате промени и постигнете някакво споразумение за конкретни текстове, наистина трябва да бъдат със ЗИД на Закона за МВР.
По същество няма да взимам отношение.
Ако няма други желаещи за изказване преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване на Законопроекта за изменение на Закона за Министерството на вътрешните работи, № 154-01-36, внесен от Емилия Радкова Масларова, Петър Атанасов Курумбашев и Драгомир Велков Стойнев на 30.03.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Пет „против”. Въздържали се? Десет „въздържали се”.
По следващите две точки - втора и трета точка, сме само представители на Комисията – за промени в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и свързаната с едната промяна в правилника изменение в Закона за Държавен вестник.
По втора точка - Обсъждане на Проекти за решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание: - № 054-02-78, внесен от Румен Иванов Иванов и група народни представители на 13.07.2010 г. (продължение); № 054-02-119, внесен от Мартин Димитров Димитров и Иван Николаев Иванов на 03.11.2010 г.; № 054-02-125, внесен от Валентин Николов Иванов и група народни представители на 10.12.2010 г.; № 154-00-97, внесен от Георги Иванов Икономов и Любен Петров Татарски на 28.01.2011 г. и № 154-02-24, внесен от Волен Николов Сидеров на 05.04.2011 г.
Колеги, опитали сме се и сме направили един общ доклад за проект на Решение за изменение и допълнение на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, за да бъде по-лесно за всички при следенето на текстовете. Така или иначе по този начин трябва да влезе и за пленарна зала.
По последователността на членовете, които се предлагат да бъдат изменени в правилника сме подредили и този проект на решение, а не по реда на постъпване на законопроектите.
Първото предложение, което всъщност е последно постъпилото, но е първо като номерация в правилника, е предложението за промяна в чл. 20, ал. 2 където „думите „две последователни сесии” се заменят с „три последователни сесии”.
От името на вносителите г-н Николов, имате думата за мотивите.
Валентин Никоов:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми колеги, аз ще бъда съвсем кратък, защото предполагам, че сте започнати всички с мотивите. Искам само да напомня, че когато създавахме тази комисия, към него момент имаше 6 парламентарни групи. Именно поради това е предложено двете председателски места извън най-голямата парламентарна група да се заемат на две последователни сесии. Тъй като всички знаем, че в момента са пет парламентарните групи, ние мислим, че е принципно и справедливо да настъпи тази промяна, за да може всяка една парламентарна група, която има право да излъчва председател да бъде точно по един път и нито една парламентарна група да не бъде ощетена. Защото ако се оставят така нещата – на две сесии да бъде ротацията на председателското място, например, една групите ще заеме само един път председателското място. Докато другите три ще ги заемат по два пъти. За това принципът, който предлагаме – три сесии, това се пада една година и всички имащи право председатели ще бъдат с еднакво време председатели и няма да бъдат ощетени парламентарните групи. Говорим при пълен мандат.
Накратко това са нашите мотиви. Още повече, в мотивите е записано, че председател може да бъде само на една комисия, т.е. има ограничителни права, както в случая, вашият член е председател на другата комисия и всъщност вие ще бъдете лишени. Но това си е ваше решение.
Това са накратко мотивите, а решението е ваше и на Народното събрание.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Николов. Поиска думата г-н Корнезов и след това г-жа Михайлова.
Любен Корнезов:
Тази норма, която се предлага за промяна в правилника, бих я нарекъл „анти” Великов”. Следващият, който би следвало да бъде председател по силата на ротацията е Бойко Великов от парламентарната група на Коалиция за България. Досега беше за две сесии, сега изведнъж правим три. Правим норма, интересна някому. Кому е необходимо това? Дали ще бъде цял мандат, дали няма да бъде, един Господ знае. През две сесии нормално е да се сменя на ротационен принцип председателя.
Така че аз няма да подкрепя това предложение. И моята парламентарна група няма да подкрепи този текст.
Искра Фидосова:
Г-н Корнезов, Вие може би не слушахте внимателно г-н Николов, че ако останат две сесии, както е в момента, защото когато правихме правилника и приемайки тези текстове, ще има друга ощетена. А вие не сте ощетени.
Екатерина Михайлова:
Г-жо Председател, аз искам да задам въпрос. Искам да питам защо се променя само в тази комисия – Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика, от две последователни сесии да стане три последователни сесии, а не се прави предложение да се направи същото за другите комисии. Защото, ако логиката ви е вярна, то тогава би трябвало да важи и за другите комисии. Но понеже вие не искате за Христо Бисеров три последователни сесии да му се падне на Подкомисията по контрол на СРС.
Задавам го въпроса, защото наистина, ако има логика да се прави нещо, то трябва да се прави за всичките. Защо не променяме комисията за контрол върху ДАНС. Т.е. няма никаква логика. Ние направихме тези комисии на един принцип. Сега само за едната се променя принципът, защото някакви други мотиви явно има. За мен няма логика, защото се прави на парче и разбира се, веднага излиза въпроса дали не е конюнктурно и дали не е за конкретни хора.
Въпросът ми е защо само тук?
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Михайлова. Г-н Николов.
Валентин Николов:
Права сте, г-жо Михайлова. Но ние няма как да внесем от наше име и за другите комисии. В крайна сметка нека всеки да си внесе от другите комисии. Аз мисля, че нашата комисия не е отговорна да прави за всички комисии предложения за поправки.
Другото, което искам да ви кажа, понеже Вие визирахте, че вашата парламентарна група е ощетена, искам да ви кажа, че не е ощетена, защото вашият председател беше с над два месеца повече председател на тази комисия поради ранното издаване на поста от г-н Янев, ако си спомняте. Това е, което мога да ви отговоря, за да няма все пак ощетени парламентарни групи. Ако направите сметка, ще видите, че вашата парламентарна група не е ощетена.
Екатерина Михайлова:
Въпросът не е до това да правим сметки. Въпросът опира до принципа, който е заложен. Аз смятам, че след като има един принцип за тези комисии, които са направени, на ротационен принцип с председателство от председатели, които са извън най-голямата парламентарна група, сега да го пипаме и то само за едната комисия, наистина не е редно. Просто няма смисъл да правим такива сметки. Тръгнала е работата, движи се, решени са въпросите и не виждам причина да се прави подобно нещо. Веднага започват да се задават някои въпроси, които ще бъдат задавани, ще бъдат коментирани, ще бъдат политически интерпретирани. Смятам, че няма нужда от такава поправка.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Михайлова.
Може би аз нещо пропускам. Поправете ме, ако бъркам. Опитвам се да си възстановя това, което знам за комисията. Мисля, че сега като ред следва председателство на ДПС, а не на Коалиция за България. Казвам го по повод изказването на г-н Корнезов, и ако трябва някой да е недоволен, ако има нещо личностно, то трябва да е от колегите от Движението за права и свободи. И наистина не е по вина на Синята коалиция. Така се получи, че вашият представител изкара повече от останалите, но аз мисля, че това не трябва да се тъни до такава степен.
Тъй като наистина останаха пет парламентарни групи и едната група не участва в председателството на тази комисия, както и на Комисията по ДАНС, наистина ако са по три сесии, колкото е една парламентарна година, тогава се пада по равно на всички четири парламентарни групи и това е по-справедливо.
Мен лично ме мотивира бележката на г-н Бисеров дали ще има пълен мандат парламента, за да го гласуваме това.

Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Аз имам един въпрос към колегите от ГЕРБ. След един месец има ли опасност да предложите да се премахне ротационният принцип?
Искра Фидосова:
От името на парламентарната група на ГЕРБ заявявам, че няма да подкрепим промяна на ротационния принцип, който и да го предложи.
Г-н Бисеров, в Правилника сме били всички, когато го писахме. Предложението на тези текстове беше на ГЕРБ – наше лично предложение, и за ротацията, паритетния принцип постигнахме.
Екатерина Михайлова:
Г-жо Фидосова, ние сме го предложили преди този парламент.
Искра Фидосова:
Вие предложихте лустрацията, която падна в Конституционния съд.
Екатерина Михайлова:
Тогава ви обяснявахме, че трябва и по-дълъг мандат на председателите. Вие ни убеждавахте, че трябва на всяка сесия. Постигнахме компромис. (Защото при 6 групи нямаше как да стане.) Защо сега трябва на сред парламента, да променяме този принцип.
Искра Фидосова:
Бяха шест групи, затова. Г-н Лазаров, заповядайте.
Любен Корнезов:
Въпросът е безпринципен, колеги.
Димитър Лазаров:
Искам да попитам вносителите, ако приемем това изменение, ако беше в началото на мандата на Народното събрание с четири излиза сметката. Има ли остатък, ако започне да действа от утре, по три сесии? Смятали ли сте го? Защото, ако беше четири години, излизат точно – четири парламентарни групи по една година. Но ако сега започне да действа, ще има ли остатък? Оттук нататък, ако започне да действа по три сесии ще се получи ли една сесия остатък, или две кесии остатък? Аз не съм го смятал. Дали те са го сметнали.
Екатерина Михайлова:
Аз казвам, че не трябва да сменяте принципа и не виждам логиката, да се сменя само за една комисия.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване по този текст.
Христо Бисеров:
Нали се сещате, че има преходна разпоредба. Ако преходната разпоредба падне, какво става?
Искра Фидосова:
Ако се приема първият параграф, се приема и другото.
Колеги, моля да погледнете това, което е внесено от вносителите, тъй като има преходна разпоредба. Аз понеже гледам текста по вносителя. Т.е. ние трябва да го гледаме в комплект – и едното, и другото
Тук идеята на вносителите, ако се подкрепи § 1, т.е. той се подкрепя само в условията на § 2, който е за преходната. Ще не започва отначало да тече.
Вносителят каза, че тяхното предложение за § 1 е само, ако бъде приет и § 2. Те не искат да започне да тече отначало и те и Синята коалиция да имат по още две сесии.
Колеги, мисля че стана ясно. Г-н Казак.
Четин Казак:
Г-жо Председател, да обусловим удължаването на мандата с една сесия на председателя, но само при условие, че броят на спечелените дела във Върховния административен съд по Закона за конфликт на интереси е по-голям от броя на загубените.
Искра Фидосова:
Това е в кръга на шегата. Г-н Методиев, заповядайте.
Веселин Методиев:
Г-жо Председател, искам само да кажа, че досегашната практика за ротациите е следната. Това, което искам да ви кажа е от процедурна гледна точка, за да се ориентираме какво се случва.
Практиката за година и десет месеца на ротационни председатели в това Народно събрание е като изтече сесията, в първия ден на следващата сесия сутринта в 9:00, при откриването на сесията, Председателят на парламента – г-жа Цачева, съобщава името на новия ротационен председател. Така че като мислите да го приемете, тъй като аз ще гласувам против това, имайте го в предвид, че то трябва да се случи по следния начин.
На всяка цена да се приеме всичко до четвъртък до обяд, когато излиза парламентът във ваканция, както е решението, за да може след това, преди Гергьовден, като се открие сесията, г-жа Цачева да знае какво да каже. Казвам го това, за да имате предвид, че има една процедура, за която трябва време, за да се помести вътре, за да се случи. Ако сте го смятали, е прекрасно, но да не се получи някаква неудобна ситуация в първия ден. Защото ще накарате ДПС да взимат някакви тежки организационни решения.
Искра Фидосова:
Няма постъпило предложение за промяна и в другата комисия, която е за ДАНС. За третата комисия принципът не е същият. Там са пет парламентарни групи по един на ротационен принцип, като председателите са на всички. Тогава, ако направим там по три, пак отиваме в друга несправедливост, която беше в началото по правилника.
Любен Корнезов:
Както знаете, ние приехме изменение в Закона за конфликт на интереси и има нова комисия, която трябва да се избере и е извън парламента. Тя е независим орган.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Волен Сидеров за промяна в чл. 20, ал. 2. думите „два последователни сесии” се заменят с „три последователни сесии”.
Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Преходни и заключителни разпоредби по същото предложение:
„§ 2. Мандатът на заварения председателстващ на Комисията за борба с корупцията и конфликт на интереси и парламентарна етика се довършва по новия ред.”
§ 3. Решението влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник”.
Подлагам на гласуване „Преходни и заключителни разпоредби” - § 2 и § 3. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
§ 2. Предложение на Румен Иванов и група народни представители.
В Чл. 65 се създават ал. 3, 4 и 5.
Това е предложение, което ни е дадено от Временната комисия, която разглеждаше, така наречената „нарко поправка”. Имаше необходимост от редакция на текста. В момента ви е раздадена последната редакция така, както я предлагаме и да бъде като редакция на Комисията.
Правим предложение за промяна в ал. 2 след думата „поправките” се добавя „по ал. 1”. Защото в действащия текст на чл. 65, ал. 1 говори за необнародваните актове, в които има допуснати фактически грешки и те се нуждаят от поправяне. Докато в текста, който предлагат колегите от тази Временна комисия, става въпрос за обнародваните. И за да отграничим едната хипотеза от другата, предложението е да се добави в ал. 2 „по ал. 1”.
„§ 2. В чл. 65 се правят следните допълнения:
1. В ал. 2 след думата „поправките” се добавя „по ал. 1”.
2. Създават се ал. 3, 4 и 5
(3) Поправки на фактически грешки в обнародваните актове на Народното събрание се извършват само по нареждане на председателя на Народното събрание, с писмено искане до „Държавен вестник”.
(4) Председателят на Народното събрание обявява поправките по ал. 3 пред Народното събрание на първото заседание след установяването им.
(5) Когато поправката по ал. 3 е в обнародван закон, председателят на Народното събрание уведомява и Президента на Република България.”
Предлагам да се обединим около този текст, тъй като е подаден от колегите от всички парламентарни групи. Има ли бележки п редакцията? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за редакция, което ви прочетох. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се няма.
§ 3. Предложение за промяна в чл. 73 от н.пр. Мартин Димитров и Иван Иванов.
Предлага се създаването на нова ал. 2.
„(2) По предложенията, внесени от народни представители, председателят на водещата комисия може да изисква становище от Министерския съвет или от съответния ресорен министър.
Искам да обърна внимание, че ние и сега изискваме. За мен няма пречка да приемем и да подкрепим такъв текст дотук обаче, тъй като ние досега прилагаме по аналогия разпоредбата на чл. 69, който е за всички законопроекти. Но изречение второ казва:
„Министерският съвет или съответният ресорен министър дава становище в срок до 7 дни от поискването му.”
Ако не го даде, какво правим. Това означава, че не можем да си гледаме закона или? В смисъл отгоре казваме, че може, а със следващото изречение императивно даваме друга разпоредба. Аз лично бих подкрепила и подкрепям в ал. 2 първото изречение.
В ал. 4 се казва, че „липсата на становища по ал. 2 и 3 не спира обсъждането на законопроекта.”
Казвам личното си мнение. Смятам, че в ал. 2 първото изречение го подкрепям, но второто изречение трябва да отпадне. Имаме си ал. 4, която си действа и нямаме никакви проблеми до този момент или поне аз не знам аз такива.
Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
В сега действащия текст е в двуседмичен срок. Всъщност с новото предложение се иска съкращаване на този срок. Аз не виждам някаква драма, още повече, че това си е чисто инструктивен срок.
Искра Фидосова:
Този срок е по законопроекти. А тук става въпрос по предложенията на народните представители. Само за тези от народни представители, а досега е за всички.
Колеги, в чл. 69 е за законопроектите, а той предлага за чл. 73 за предложенията. Между първо и второ четене, всички предложения, които постъпват, ние да ги изпращаме до съответните министри за становища, което ще ни блокира на практика работата. В момента аз като председател на Правната комисия мога да кажа, че съм изпращала пакети от предложения, когато касаят повече неща като философия, концепция на законопроекта, но всяко едно предложение да се изпраща, да има ангажимент да ни го върне в седемдневен срок – не знам.
Затова казвам, че първото изречение на ал. 2 го подкрепям, защото то е огледално на това, което е в чл. 69. Ние работим по чл. 69 в този случай.
Екатерина Михайлова:
Аз искам да обърна внимание на предложението по § 3, т. 1 за чл. 73.
„1. В ал. 1 се създава изречение четвърто: „Предложенията се сканират от водещата комисия и незабавно се публикуват на интернет страницата на Народното събрание.”
Ние започнахме направо по т. 2 от предложението, а т. 1 е по-съществената всъщност.
Идеята на колегите е следната. Едва ли основното им предложение е кой ще го администрира – дали през администрация ще го качва или през комисия. Идеята е да има прозрачност, да се осветят предложенията, защото много често се появяват изключително важни предложения за второ четене, които обръщат един законопроект наопаки или пък се вкарват, както сме били свидетели, лобиски текстове или някакви интереси. Основната идея на предложението е да се освети този процес. Как ще се администрира е друг въпрос.
Искра Фидосова:
Според мен, тук трябва да бъде друго. Ако ще бъде да се сканират всички предложения, които постъпват като предложения, не трябва да водещата комисия. Но тук има нещо много по-лесно, което може да се направи и което може би е по-правилно. Вместо да казваме, че предложенията се сканират, да кажем, че докладът за второ четене се сканира и се качва на интернет страницата. Там са всички предложения и не могат ад се пропуснат предложения. Говоря за доклада за второ четене за комисия, преди да се гледа в комисията. Качва се целият ЗИД така, както го гледаме в комисията. Който иска да го види отвън, ще се ориентира като види целия доклад, както ние го гледаме. Иначе ако се сканират самите предложения, този който иска да види, трябва да ги извади и да се ориентира по текстовете в доклада. Например не по-късно от седем дни от изтичане на срока изготвя доклада за второ четене и го публикува на сайта на Народното събрание. Ако го правим, за мен има смисъл това да го направим, а другото да се разхвърлят отделни предложения на сайта, много на брой и какво като ги направим.
Четин Казак:
Предлагам в чл. 73 вместо да се правят промени в ал. 1, да се създаде нова ал. 3. „Докладът по ал. 2 в еди какъв си срок се публикува на сайта на Народното събрание.”
Искра Фидосова:
„Докладът с направените предложения за второ четене във водеща комисия се публикува на сайта на Народното събрание не по-късно от или до седем дни.”
Срокът трябва да тече от изтичане на срока за внасяне на предложения между първо и второ четене. Затова ви предлагам „до седем дни след изтичане на срока за внасяне на предложения между първо и второ четене.” Преценете дали седем дни са достатъчни. Аз нямам такъв проблем в комисията, защото до втория, най-късно третия ден сме ги направили докладите.
Четин Казак:
Няма друга комисия с толкова много законопроекти като тази.
Красимир Ципов:
Уважаеми колеги, срокът за внасяне на окончателния доклад на комисията е 14-дневен. Няма никаква пречка да е 7-дневен срокът на проекта на доклад за второ гласуване в комисия да бъде публикуван на интернет страницата на Народното събрание.
По ал. 2 срокът е 14-дневен от изтичането на срока по ал. 1, а това е срокът за внасяне на предложение, който може да бъде както 7-дневен, така и до 28 дни. Това е максималният срок. Идеята е да текат тези 7 дни от срока, който е изтекъл за внасяне на предложения, който може да бъде от 7 до 28 дни.
Искра Фидосова:
Да разбирам, че това се подкрепя от всички за качването на интернет страницата. Г-н Казак имаше предвид, че след като ние се справяме с тридневния срок, за всички останали няма да има проблем.
Няма никакъв смисъл от предложението на г-н Димитров, тъй като ще се качват на сайта сканирани предложения, което няма смисъл. А сега предлагаме да се качва на сайта докладът с направените предложения за второ четене преди да се гледа във водещата комисия се публикува на сайта на Народното събрание в тридневен срок от изтичане на срока между първо и второ четене.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Двама „против”. Няма въздържали се.
Това гласуване е по т. 1.
По т. 2 се разбрахме, ако сте съгласни да подкрепим първото изречение и да отпадне второто изречение. И ако отпадне изречение второ, трябва да отпадне и т. 3, която е свързана с него заради срока.
Който е „за” това в ал. 2 да отпадне изречение второ и да отпадне т. 3 от предложението, която е във връзка с изречение второ на ал. 2, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Двама „против”. Няма въздържали се.
Предложение за § 4 на Румен Иванов и група народни представители. Това е групата на колегите от Временната комисия по въпроса за нарко-поправката. .
„В чл. 74, се създава ал. 5.
„(5) Когато при докладване на законопроекта в пленарно заседание докладчикът прочете текст със съдържание, различно от предложеното в доклада на водещата комисия, без да е направена редакционна поправка по предвидения за това ред, за приет се счита текстът, предложен в доклада на комисията.”
Имате ли предложения за редакция на този текст?
Любен Корнезов:
Аз мисля, че в Правната комисия сме сериозни хора и не можем въобще да се занимаваме с такива работи. Докладчикът едно казва в залата – една норма с едно съдържание, гласува се тази норма с това, което е казал докладчика, а приемаме нещо друго, за което въобще не е станало дискусия. Как става тази работа?
Четин Казак:
Понеже аз съм един от вносителите.
Уважаеми колеги, нека да си спомним скандала с „нарко-поправката” и как един колега прочете текст, който не фигурираше в доклада. Т.е. прочете текст, който след това беше подложен на гласуване и след това възникна спор какво е гласувало Народното събрание – това, което е прочел докладчикът или това, което е било раздадено и по което са гледали народните представители. И за да се избегнат подобни казуси, когато докладчикът не чете коректно или пропусне някоя дума, или я видоизмени, от което могат да настъпят значителни промени в смисъла за меродавно да се счита не това, което той е прочел на микрофона в пленарна зала, а това, което е раздадено като доклад на комисията.
Любен Корнезов:
Тогава да не ги четем докладите.
Четин Казак:
Това е за стенограмата – за протокола. Кое ще бъде меродавно? За да се изчисти противоречието, което е възникнало. Кое е меродавно – това, което е прочетено, или това, което хората са мислили, че гласуват, гледайки текста в доклада.
Любен Корнезов:
Би следвало народните представители да реагират като чуват различен текст.
Четин Казак:
Не всеки може да реагира веднага. Не може така да се подменя волята на Народното събрание.
Екатерина Михайлова:
Г-н Казак, не може доклада. Докладът може да е сбъркан. Може да е допусната техническа грешка. Всичко е възможно. И ние да кажем, че докладът е меродавен, а не това, което е прочетено е също толкова рисково. Колко пъти си гледал внимателно докладите, когато са ти донесени. Изчел ли си ги всички доклади? Как да приемем, че председателят на комисията е написал доклада и го е раздал, но може да има някъде грешка. Не казвам за умисъл.
Четин Казак:
Например, при четенето г-жа Фидосова забелязва, че има грешка в доклада. Тя го споменава, че е допусната техническа грешка и казва, че го коригира. При писмено раздаден доклад, ако има грешка, има много по-голяма вероятност някой да я забележи, отколкото някой да прочете в последния момент от трибуната нещо и никой да не забележи това разминаване, както стана с „нарко” поправката.
Десислава Атанасова:
Напротив, г-н Казак. Точно така стана. Писмено раздаден доклад. Никой не забеляза, че се чете нещо различно.
Четин Казак:
Защото писмено раздаденият доклад е коректен, а беше прочетено нещо некоректно.
Екатерина Михайлова:
Пред мен има в момента един писмен доклад, който не е коректен. В него пише, че ако съм направила предложение каквото и ти си направил, може някой от нас да получи думата, но кой, как и защо не е ясно. Това не е коректен доклад. ( Да, но го забелязваш.) Може и да не г забележа. Т.е. не може да се доверяваме изцяло.
Искра Фидосова:
За четвърти път се опитваме да изчистим този текст и да се намери решение.
Четин Казак:
Колеги, нали знаете каква е процедурата. Председателят казва: „Подлагам на гласуване текста така, както е предложен от комисията.” Е, кой текст е предложен от комисията? Този, който фигурира в доклада или този който е прочел някой си там, който е докладчик.
Десислава Атанасова:
Г-н Казак, понякога предложенията на комисията, дори много често, се четат в зала. Защото комисията предлага параграф еди-кой си да се измени така. Това се чете там. Така че не е меродавен докладът.
Четин Казак:
Ако в момента се направи предложение и то ясно се обособи като редакционно предложение (допълнение) тогава то се гласува отделно и влиза.
Колеги, аз предлагам точно за тази част да отложим гласуването, да направим консултации в групите.
Искра Фидосова:
Доколкото разбирам мнението на колегите от комисията е, че не следва да се подкрепя този текст, който е противоконституционен. Разбирам, че и на останалите колеги мнението е такова, с изключение на г-н Казак.
Аз опитах всичко възможно. Изчакахме в продължение на месеци, за да се намери редакция. Този текст влиза вече пети път на комисия и заради него бавим и останалите предложения. (Да гласуваме.)
Подлагам на гласуване предложението за промяна в чл. 74, ал. 5. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Седем „против”. Въздържали се? Девет „въздържали се”.
§ 5. Предложение на Георги Икономов и Любен Татарски за промяна „В чл. 83, ал. 1 изречение четвърто се заличава.”
Моля да погледнете действащия текст на чл. 83, ал. 1.
Г-жа Михайлова.
Екатерина Михайлова:
Този текст има връзка с още предложения и не можем ад го гледаме изолирано. Трябва да го гледаме общо. Няколко са текстовете, които се засягат. Ще кажа какво е това. Това е идеята на колегите Георги Икономов и Любен Татарски, като си задаваме въпросите и питанията, първите трима по време да получат отговори устно, а на другите ще им пишат министрите.
Аз няма да кажа всичките си аргументи защо съм против, защото ще си ги оставя за зала. Не искам да ги кажа всичките нарочно. Но искам да кажа, че това ако го приеме парламентът, просто ще сме „шампиони”. Такова чудо не е предлагано. Аз имам спомен, че имаше и едно предложение на н.пр. Велко Вълканов, което беше да не се предава пряко по телевизията. Дори това успяхме – г-н Вълканов разбра, че не може да стане и накрая се отказа.
Ако искате да направите някакви глупости, можете да го гласувате. И противоконституционни текстове. Абсолютно недопустимо. Можем да забраним въобще контрола.
Аз искам да кажа и още нещо. Това не са отношения между министър и депутат. Парламентарният контрол е друго. И горките министри – нека да не се притесняваме, че ще трябва да идват да говорят. Това им е работата. Затова са избрани.
Не знам какво са искали колегите. Сега ще разбера вие какво искате. Но ако искате такова нещо, просто нямам думи, честно казано. Затова не искам да си казвам сега всички аргументи.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Михайлова. Г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Аз смятам, че трябва да гласуваме текста, за да го отхвърлим. Защото ако му направим една редакционна промяна, той би трябвало да звучи: „Глава осма от правилника се отменя.” Нещо такова! И парламентарното мнозинство да излезе с ясна позиция дали подкрепя такъв акт. Защото недоумявам как Любен Татарски е вкаран в тази схема. Просто недоумявам. Ако беше дошло от Атака предложението, щях да го разбера. Ама от Любен Татарски просто не мога да си представя.
Затова аз предлагам да има гласуване, да го отхвърлим. Това не може да седи толкова месеца и да чака.
Искра Фидосова:
Аз не го подкрепям. Никой не ме е уведомявал за внасяне на такова предложение. Когато сте го видели вие, съм го видяла и аз. За парламентарния контрол сме си говорили няколко пъти. Там има два варианта как да се подобри. Или се отива и се променя изцяло модела и вървим към блиц въпроси и отговори и определяме един ден в месеца. Сръбският модел, например. Вносител е г-н Бисеров. Това предложение не е от името на парламентарна група. Тези от нас, които сме се изказвали по промени в правилника, никой не е цитирал предложение за такава промяна досега.
Аз ви предлагам да гласуваме анблок предложенията за чл. 83, ал. 1, чл. 86, ал. 1, създаването на нова ал. 4. в чл. 93.
Който е „за” предложенията за промяна в чл. 83, ал. 1, чл. 86, ал. 1, създаването на нова ал. 4. в чл. 93, моля да гласува. Няма „за”. Против? Дванадесет „против”. Пет „въздържали се”.
§ 8. Г-н Николов и група народни представители правят предложение за промяна в чл. 126 да се създаде нова ал. 2, в чл. 127 за създаване на нови т.7 и т. 8 и създаване на нов чл. 133а.
Г-н Николов, заповядайте.
Валентин Николов:
Уважаеми колеги, първо искам да подчертая, че това не е мое предложение, а е предложение на всички членове на Комисията за борба с корупцията и конфликтна интереси и парламентарна етика. Защо го правим мисля, че знаете всички. Знаете, че бяхме изработили проект на Етичен кодекс, който не видя бял свят. И в крайна сметка си позволихме да направим две предложения, които са въпрос на дебат дали ще бъде такава санкцията или по-друга. Това ще го реши Народното събрание.
Но, ако ние не приемем тези две простички поправки, трябва да сменяме наименованието на комисията. Вие знаете, че има над 20 случая сигнали от наши колеги и общо взето ние се явяваме в ролята на Арменския поп, без да имаме никакви правни и механизми да вземем каквото и да е решение. Имаме два варианта:
След като нямаме Етичен кодекс трябва да приемем някаква норма. Ако забелязвате, комисията само ще предлага, а ще решава Народното събрание с обикновено мнозинство. Т.е. ние няма да имаме пряка санкционираща функция. Комисията ще излиза с доклад и с предложение към Народното събрание.
Аз не споря дали е най-правилна тази санкция, която предлагаме в т. 7. „глоба в размер на едномесечната заплата” и в т. 8. „временно лишаване от право на участие в парламентарни комисии и парламентарни делегации за срок до 1 година.”
Знаете, че в момента в нашия правилник няма никакъв механизъм, с които комисията може да вземе каквото и да е решение.
Това е накратко. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Първо, не е вярно, че всички членове на комисията са направили това предложение. Къде е представителят на ГЕРБ, или те нямат участие във вашата комисия. Извинявайте, но това са тясно ведомствени подходи.
Валентин Николов:
Може би тогава е отсъствал от комисията, но това е взето като решение и ние сме се разписали.
Христо Бисеров:
Това, че Камен Костадинов го е подписал, няма никакво значение за мен. Как ще лишаваш от право за участие в парламентарна комисия? Значи мнозинството ще има една възможност да налага санкция, която не може да бъде санкция. Неучастието в комисия е санкция към избирателите. Защото избирателите ги изпращат тези хора да работят в комисии.
Аз съм съгласен да осмислите съществуването на Комисията за борба с корупцията и конфликтна интереси и парламентарна етика, обаче не по този начин. Т.е. нека да не е този начинът. Финансова санкция мога да приема по принцип като някакъв подход, макар че парламентът не може да отнема трудово възнаграждение. Т.е. тези неща трябва да се преосмислят. Дайте да не го гледаме сега. Разбирам, че има нужда от нещо, обаче не е точно това.
Екатерина Михайлова:
Да не стане така, че като кажа нещо вкъщи против премиера, ще ме глобите.
Г-жо Председател, може ли преди санкциите, да видим основния текст, защото може би аз не съм наясно с всичко или текстът не е достатъчно добър. Но виждам, че и колегите около мен имат същите проблеми. Не съм единствената, която си задавам въпроси и трябва да се изясним, защото това ще стане норма и трябва да я спазваме, ако я приемем. А санкцията е второто. Чета ал. 2.
„Народните представители нямат право да използват служебното си положение или държавно имущество за лична облага”. Това е едната хипотеза.
Втората хипотеза: „да разкриват конфиденциална информация и служебна тайна, станала им известна по повод задълженията им на народни представители”. Защото аз като работя в комисията, това не е служебна тайна, но мога да злоупотребя с информация. Това го разбирам, че мога да ида да разкажа, да лобирам, да кажа, че ще се приеме законът. Искам да си изясня какво имаме предвид в текста. „служебна тайна, станала им известна по повод задълженията им на народни представители”, което е повече работа в комисия, то е много повече като народен представител, срещи и какво ли не.
„... да внасят проекти, обсъждат и гласуват, без да са декларирали несъвместимост и частен интерес”, т.е. това означава преди да предприема действия да декларирам несъвместимост.
Тук са много хипотезите в едно и аз си задавам куп въпроси.
И има още една, която най-много ме смущава „... да имат поведение, което накърнява престижа на държавните институции”, т.е. ако застана пред някоя от сградите и нещо кажа по адрес на някоя от институциите, работата става сериозна.
И накрая „и не само при изпълнение на служебните си задължения, но и в своя обществен и личен живот.” И в къщи, ако кажа нещо по адрес на парламента, на премиера, на президента, на народните представители?!
Казвам го, защото е с много хипотези, с много въпроси, а приемем ли го това, трябва да сме наясно какво приемаме. Искам да разбера какво мога да правя и какво не мога да правя.
Искра Фидосова:
Има думата г-н Димитров и след това Емил Радев.
Тодор Димитров:
Колеги, аз мисля, че много правилно вносителите в мотивите са посочили. Това са етични норми и следва да влязат в Етичен кодекс. Той не е с ранга на правилник. Според мен, особено първият текст – ал. 2, с многото хипотези, които коментираме в момента, не следва да влязат в правилника, който е от по-висок ранг. Етичният кодекс е със съвсем друг ранг. Мисля, че ако има такава норма, дори и правно-технически да я изчистим, тя не трябва да бъде част от нашия правилник, а следва да бъде част от Етичния кодекс.
В тази връзка предложението за промени в правилника аз предлагам да не го приемаме. Говоря за § 1, чл. 126, ал. 2.
Относно предложението за промени в чл. 127 относно „глобата в размер на едномесечна заплата” считам, че това е недопустимо – да има санкция да се отнема цялата заплата. Това е противоконституционно.
Емил Радев:
Колеги, да не забравяме, че голяма част от тези предложения се дублират с хипотезите в Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. Да не забравяме и един принцип в правото, че не може за едно и също нарушение да бъдат налагани две наказания. Какво значи? Това значи, че е съвсем нормално, ако комисията към Народното събрание ме глоби с една заплата, оттам нататък отпада автоматично отговорността ми по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, защото не може за едно и също нарушение два пъти да ни санкционират. Да не забравяме и това, че там санкциите са много по-сериозни.
Освен това, ние създаване един специализиран орган, който точно с това се занимава. Има и съдебен контрол върху тези санкции. В този закон много ясно е казано каква е ролята на Комисията за борба с корупцията и конфликтна интереси и парламентарна етика в Народното събрание. Там е казано, че тя препраща сигнала. И ние в един момент с правилника ще създадем правомощия, които по закон сме дали на комисията, която ще изберем следващия месец най-вероятно.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
С риск да повторя, но за мен е немислимо наказание да бъде „лишаване от право за участие в парламентарни комисии”. (Повтаряш!)
Аз не се повтарям. Само казвам, че е немислимо да има такава санкция.
Искра Фидосова:
Колеги, как ще гласуваме? Цялото анблок, или поотделно. Не виждам възражения срещу това да гласуваме анблок.
Подлагам на гласуване анблок предложението на н.пр. Николов, Великов, Гяуров и Костадинов за промени в чл. 126, чл. 127 и създаването на нов чл. 123а.
Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Седем „против”. Десет „въздържали се”.
Колеги, аз мисля, че вместо да се хаби времето в подготовката на такива текстове, трябва да се направи работната група от всички парламентарни групи и да се направи Етичен кодекс, ако ще се прави.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за допълнение на Закона за „Държавен вестник”, № 054-01-59, внесен от Румен Иванов Иванов и група народни представители на 13.07.2010 г.- продължение.
Колеги, тази точка вече я обсъждахме заедно с колегите от Временната комисия. Имаше проблеми и несъответствие в Закона за „Държавен вестник” и текста в Закона за нормативните актове. Приехме решение да възложим на експертите да ни предложат решение като редакция. Ще помоля г-жа Боянка ....... да го представи.
Боянка : експерт.
Временната комисия направи предложение за изменение на Закона за „Държавен вестник” и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
В Правилника вие току-що приехте в чл. 65, че „поправки на фактически грешки в обнародваните актове на Народното събрание се извършват само по нареждане на председателя на Народното събрание, с писмено искане до „Държавен вестник” и когато е по закон председателят на Народното събрание уведомява президента.”
За да могат да се стиковат със Закона за нормативните актове изменението в Закона за „Държавен вестник” трябва да се направи и промяна в Закона за нормативните актове, който е от 1973 г., направен в условията на отменената Конституция.
В Закона за нормативните актове се казва, че поправка на грешки става по реда на обнародването. Тогава ги е обнародвал Държавният съвет. Нашата Конституция изисква сега поправката да стане с Указ на Президента. Ще ви дам накратко един пример. В Закона за горите се придружаваше от един списък на държавните горски предприятия. Списъкът е на 25 предприятия. Докладът в пленарна зала беше с 25 предприятия, а в Държавен вестник се появява с 24, защото две предприятия са под номер 18. Сега Държавен вестник иска указ на президента, защото не може да поправи тази фактическа грешка, която е явна, очевидна грешка.
Това, което Временната комисия предложи, че поправката на приети и обнародвани текстове трябва да стане от този, който ги е приел - с писмено искане на ръководителя, ние ви предлагаме в Закона за нормативните актове, чл. 42, който гласи:
„Чл. 42. (1) Несъответствието между обнародвания текст и изпратения за обнародване препис се поправя по реда на обнародването.
(2) Несъответствието между изпратения за обнародване и обнародван текст и удостоверения или приетия се установява от органа, който го е удостоверил, и се поправя по реда на обнародването.”
Затова ви предлагаме
1. Алинея 1 да отпадне.
2. В ал. 2 думата „обнародването” се заменя с „чл. 10, ал. 5 от закона за „държавен вестник”.
Т.е. така като Временната комисия предлага да се направят промени в Закона за „Държавен вестник”. Там се казва: Искането за обнародването на поправка на фактическа грешка се прави от ръководителя на органа, чиито акт се поправя. Искането съдържа текста на поправката и се подписва от съответния ръководител. Говорим само и единствено за фактически грешки.
Четин Казак:
Защо да отпадне ал. 1? (Защото тя се поглъща от ал. 2.)
Христо Бисеров:
Какво ни пречи ал. 1, за да я махаме. От сто години е така.
Боянка
За мен тя се поглъща от ал. 2. Но както решите вие, така ще го направим.
Четин Казак:
Може погрешно да е изпратен за обнародване. Нали това е проблемът.
Боянка
За мен ал. 1 е правило. Ал. 2 повтаря същото, само че казва кой.
Христо Бисеров:
Вярно е това, но въпросът е, че те не си пречат.
Четин Казак:
В ал. 1 става дума за разлика, която настъпва между изпращането за обнародване и самото обнародване. Т.е. поради грешка в редакцията на „Държавен вестник” се обнародва грешен текст. А ал. 2 е грешката настъпва преди изпращането за обнародване, още на ниво орган – или органът, който го праща, или на етап президентска институция, която също подписва указа за обнародване. Защото законопроектите първо се подготвят от Народното събрание и се изпращат на президента. Президентът подписва указ и ги изпраща на Държавен вестник. На тези три етапа може да се допусне грешка някъде.
Боянка.......
Според мен, това, че се изисква поправката да е по реда на обнародването, стана проблема и с така наречената „нарко поправка”. Затова смята,м че и тук трябва да се внесат изменения, ако решите.
Искра Фидосова:
С две думи, гледаме предложението на колегите и друго предложение за редакция няма.
Четин Казак:
По същество предложеният законопроект, който няма нищо общо с тази поправка, която се предлага тук и която касае Закона за нормативните актове, а не Закона за „Държавен вестник”.
Предложението е когато се констатира, че обнародваният законопроект има грешка, било то фактическа, било несъответствие между това, което е приело Народното събрание и това, което е обнародвано, искането за поправка да не става анонимно – някой от канцеларията или някой друг от Народното събрание - стенографите, и т.н., за всичко да се уведоми председателят на Народното събрание и той да поиска тази поправка. Това е целта. А не зад гърба на Народното събрание.
Искра Фидосова:
Г-н Методиев, заповядайте.
Веселин Методиев:
Оставам с впечатлението, че започваме дебат върху някакво несбъднато събитие. Нали има съгласие в комисията, с мнозинство е прието да се направи промяна в Правилника, която рефлектира върху Закона за „Държавен вестник”, защото те са свързани едно с друго. Ако се приеме едното, другото не може да не се поправи. Тъй като в случая с Правилника имаме едно четене, там на по-дългия дебат му виждам смисъла. Но за поправката в Закона за „Държавен вестник”, където имаме две четения, принципното съгласие на тези, които са подкрепили, трябва да се появи сега за първо четене. А какъв ще е текстът за второ четене, нека да се дебатира като дойде ред на второ четене. Тогава включително и на тази поправка, която се предлага в Закона за нормативните актове.
Така че ви моля тези, които са подкрепили текста на Правилника, да гласуват и да подкрепят и това. Няма логика за обратното.
Искра Фидосова:
Прав сте, г-н Методиев. Но идеята беше, тъй като много дълго се дебатира този въпрос, колкото се може да го изчистим. Пускаме го за първо четене, но да им кажем в каква посока да се редактира за второ четене.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за „Държавен вестник”, № 054-01-59, внесен от Румен Иванов и група народни представители на 13.07.2010 г.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „За”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Колеги, с това приключваме за днес. Закривам заседанието.



Председател:
Искра Фидосова