Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 88


Днес, 08.06.2011 г., сряда, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Петя Тянкова, съветник на министър Росен Плевнелиев; от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, дирекция „Сигурност на енергоснабдяването” – Анета Петрова, началник на сектор и Любка Георгиева, държавен експерт и Лучия Бакалчева, главен юрисконсулт в дирекция „Правна”; от Министерството на финансите, дирекция „Данъчна политика” – Людмила Петкова, директор, Димитър Войнов и Мирослав Каракашев, главни експерти; от Програма достъп до информация – Александър Кашъмов, и народния представител Лъчезар Тошев, вносител на законопроект.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Имаме кворум – от общия брой членове на комисията 26 присъстват 16. По предварително обявения дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 154-01-42, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев на 21.04.2011 г.
2. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ проект № 153-03-34 от 28.03.2011 г. на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 102-01-3, внесен от Министерски съвет на 14.01.2011 г. и № 154-01-4, внесен от Николай Янков Пехливанов на 25.01.2011 г. - продължение.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 154-01-42, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев на 21.04.2011 г.
Имаше един законопроект, който го отхвърлихме в Правна комисия и г-н Тошев го оттегли. Сега имаме отново същия законопроект с една разлика. Заповядайте, г-н Тошев.
Лъчезар Тошев:
Благодаря, г-жо Председател.
Аз се съобразих с бележката на г-н Лазаров. Той посочи, че в чл. 15а от Закона за достъп до обществена информация следва да се запише изискване към областните управители да публикуват на своите интернет страница актовете, които те издават в изпълнение на техните правомощия. И аз точно това съм записал и затова внасям законопроектът отново с тази корекция. По този начин има синхрон между поправката, която се нанася в чл. 31, нова ал. 3 на Закона за администрация и съответно подобно изискване се записва и в Закона за достъп до обществена информация. В първия закон се описват задълженията на областните управители, а във втория закон това е задължението да предоставят информация на обществото. Както и миналия път дискутирахме, дена информация може да е публична, но ако не е публикувана, обществото има трудност да има лесен достъп до тази информация.
И тъй като в изминалите много години мъчително и бавно се придвижваме към една пълна прозрачност в администрацията, това осната едно липсващо звено. В доклада на Програмата за достъп до информация, чиито представители са тук, се вижда, че около половината от областните управители изпълняват задължението, което би следвало досега действащият текст на чл. 15а от Закона за достъп до обществена информация да им вменява. Защо? Защото няма контролен орган в закона, няма и санкция в закона. Следователно сегашният текст остава само едно пожелание. Вярно е, че Министерският съвет има възможност да контролира областните управители, ако желае те да направят стъпки в посока на прозрачност на своята дейност. Но фактът е факт. До момента през тези години ние не сме постигнали достатъчно ниво на прозрачност на дейността на областните управители и по-специално за разпоредителните им актове, например, което е с висок обществен интерес, тъй като те се разпореждат с държавна собственост. Областните управители представляват държавата.
Затова аз продължавам да предлагам и смятам, че трябва да намерим решение на този въпрос по един или по друг начин, при който да се постигне прозрачност за тази част от дейността на областните управители. Това ще бъде в обществен интерес и смятам, че това е една обществена необходимост.
Спомням си възраженията против. Въпросите за личните данни, който въпрос лесно може да бъде уреден и не е проблем, но въпросът е дали по принцип ние искаме тази информация да стои някъде в интернет, като можем да ограничим това до разпоредителни сделки, които правят областните управители или ние не желаем да направим прозрачност в тази последна стъпка, която ни остава, за да имаме напълно прозрачна държавна администрация.
Поставя се въпросът дали не трябва същите изисквания да се запишат и към местната власт – към общините и към кметовете, с това аз съм напълно съгласен. Това е много лесно и също може да стане, ако се измени чл. 15 на Закона за достъп до обществена информация. Дори смятам, че това е справедливо. Но до момента виждам, че сегашната система не работи и няма сила, която да е задължила досега областните управители, половината от тях поне, да изпълнят изискванията на чл. 15а. Другата половина са проявили отговорност по този въпрос, въпреки че няма санкции, въпреки че няма контрол. Затова смятам, че трябва да се обърнем към този въпрос сериозно. Това не е моя лична амбиция. Смятам, че това е от обществен интерес. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Тошев. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания.
Александър Кашъмов: Програма „Достъп до информация”.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Разбира се, ние смятаме, че тази идея е благородна, а и че е хубаво да бъде разширена прозрачността и да се публикуват съдържанията на актовете. Същевременно правно-технически не сме убедени, че мястото му е в Закона за администрацията. Точното място на едно такова изменение би трябвало да бъде в Закона за достъп до обществена информация и то в чл. 15.
Също така не смятаме, че е уместно това да бъде само за областните управители, а би трябвало да бъде за органите на изпълнителната власт. Чл. 15 в момента казва, че всички органи на изпълнителната власт са длъжни да публикуват списъци на издадените актове в изпълнение на техните правомощия. Тук би могло да се направи промяна и да стане: „съдържанието на издадените актове”. Това трябва да е системна промяна, а не да засяга единствено една определена категория.
В момента действително по проучването на Програма „Достъп до информация”, което колегите направиха, (тук е и нашия изпълнителен директор Гергана Жулева) 52% от областните управи са публикували тази информация. Те публикуват и съдържанието. Но огромната част от изпълнителната власт все пак трябва да бъде задължена да публикува съдържанието на актовете, като това, разбира се, трябва да става при защита на личните данни, там където те не попадат в публични регистри, това може да бъде правно-технически направено.
Но в настоящия проект, според нас, правно-технически тази уредба не присъства. Целта е положителна. Ние я подкрепяме, но смятаме, че правно-технически проектът не я осъществява и трябва наистина системно да се реши въпросът за органите на изпълнителната власт, а не частно за областните управители. Благодаря за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Кашъмов. Колеги, имате думата за изказване.
Спомняте си дискусията от предишното заседание, на което обсъждахме предишния законопроект. Аз ще се въздържа от коментари. Това, което имам да кажа, ще го кажа в зала, защото това което съм казала тогава е записано съвсем подробно в стенограмата. Бих могла да кажа същото и днес – нищо ново и нищо различно, поради факта, че законопроектът на практика е същият. Това, че в момента се предлага още един текст, да има същата промяна, не променя по същество това, което той визира и затова не бих искала да отнемам от времето на колегите.
Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Аз преди малко имах възможността да изкажа моето становище в Комисията по култура, гражданско общество и медии. С две думи искам да го повторя и тук. Както стана ясно от становището на Програма „Достъп до информация” и сега в действащия Закона за достъп до обществена информация чл. 15а има текст, който задължава всички органи на изпълнителната власт на централно и местно ниво да публикуват своите актове. Но както стана ясно, не всички от тях изпълняват това законово задължение. Така че проблемът не е в закона. Той е практически и според мен, това е системен проблем на организация на изпълнителната власт.
Според мен, ако нещо трябва да се промени, то трябва да се създаде един централизиран регистър, по-обхватен, с по-широко съдържание от сега съществуващия регистър на административните актове, да бъде централизиран, управляван с централизиран софтуер, един, да се поддържа на централно ниво в рамките на администрацията на Министерския съвет и всички областни администрации, а и общинските да качват в него своите актове при спазване на съответните изисквания за защита на класифицираната информация и за защита на личните данни. По този начин ще има орган, който ще контролира, отговорно звено единно, централно, което ще контролира и ще съблюдава дали всички административни структури изпълняват своите задължения. А не както е досега – 55% от областните управи, са създали подобни регистри, а другите не са. Огромната част от общинските администрации не са. Понеже няма и санкции в закона, никой не носи отговорност за нищо. И гражданското общество, чиито представител е Програма „Достъп до информация” много трудно може да направи това – трябва да атакува всеки един областен управител или всеки един кмет защо не изпълнява задълженията, които му вменява Закона за достъп до обществена информация. А така ще има един субект, който ще носи цялата отговорност и той ще следи това задължение да бъде изпълнявано от всички.
За мен проблемът не се свежда само до този частен случай - достъп до тези актове, а за мен проблемът е системен на организация. Според мен, трябва да се усъвършенства организацията в Министерския съвет по отношение на управлението и контрола на функционирането на държавната администрация. Липсата на министър на държавната администрация до голяма степен е една от причините и за тези слабости. Когато няма някой, който пряко да отговаря за този род проблеми, естествено е, че те не се решават и се влачат във времето. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Други колеги? Г-н Радев.
Емил Радев:
Тъй като в един от мотивите е записано, че е от значение за обществото да има възможност да получава информация за издадените актове, особено по управлението и разпореждането с държавната собственост. Тук следва да отбележим, че именно съгласно Закона за държавната собственост тези актове са публични и те се вписват в актовите книги. Оттам нататък сделките за управление и разпореждане се вписват в имотните регистри, които са общодостъпни, отделно се водят и актови книги в областна управа и отделно е изискването да се вписват в имотния регистър, който е публичен и всеки един има достъп до този имотен регистър. Така че по този въпрос е намерено удачно решение, защото както за всички други сделки, така и сделките за разпореждане и управление с държавна собственост се вписват в общия регистър, така че и за тях важи универсалния общ ред, който е достатъчно публичен и дава достатъчно гаранции и защита.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Радев. Г-н Тошев.
Лъчезар Тошев:
Една малка реплика към г-н Радев.
В този мандат, както си спомняте, ние направихме така, че гласуването на депутатите вече е на сайта на народното събрание. Т.е. не са публично, но е и публикувано. Преди това разпечатките можеха да се вземат от Библиотеката на Народното събрание. Ако някой гражданин искаше да види как гласуват неговите депутати, подава молба и след известно време, да кажем след един месец, му се прави ксерокопие от Библиотеката на разпечатката на едно точно гласуване, а той може да иска и други. Сега гражданинът няма нужда да минава по този път. Той влиза в сайта на Народното събрание, вижда заседанието, отваря и може да види по парламентарни групи, а може да види и индивидуално неговият народен представител как е гласувал по този въпрос, дали изобщо е бил на заседанието или е отсъствал. Това е същото, което ви предлагам сега. Тогава вие приехте този подход – да бъде не само публична информацията, а и публикувана на интернет страницата. Да задължим областните управители да го правят това нещо, защото вярно е, че има и някои общини, които не го правят, но там огромната част от общините правят точно това. Те имат интернет страница и всички решения на общинските съвети са качени и т.н. Същото трябва да бъде и за областните управители. Това остана просто един последен бастион на стария тип администрация, която бих искал с общи усилия да можем да променим и да я направим прозрачна, за да приключим с тази реформа в администрацията по този начин.
Емил Радев:
За мен също би било по-добре целият имотен регистър да бъде публичен през интернет и всеки да може да прави справка и за имоти, и за собственици. Но това е огромна работа и за съжаление, толкова години това не успява да стане. В момента даже като правим справки за тежести в по-малките служби по вписванията е абсурд това да стане по електронен път. За съжаление, че тук е абсурдно да се мисли, че за толкова кратко време ще може такъв имотен регистър да се дигитализира и да се качи и да се правят справките. В същото време злоупотребите с лични данни и не само с недвижими имоти, използването на лични данни за теглене на кредити и т.н., е един проблем, който става все по-масов и именно тук, ако се качат безконтролно личните данни на граждани и на фирми, това би довело и до друг тип проблеми, за които трябва да се намира решение и в сега действащите регистри.
Лъчезар Тошев:
За личните данни аз казах, че можем да направим промяна с един малък текст, че се заличават личните данни. И този въпрос ще се реши, стига да има воля изобщо да се постави въпросът за прозрачността на работата на областните управители.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Няма. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 154-01-42, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев на 21.04.2011 г.
Кворумът вече е 18. Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Няма. Петнадесет „въздържали се”.
По втора точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ проект № 153-03-34 от 28.03.2011 г. на приетите на първо четене Законопроекти за изменение и допълнение на Закона за управление на етажната собственост, № 102-01-3, внесен от Министерски съвет на 14.01.2011 г. и № 154-01-4, внесен от Николай Янков Пехливанов на 25.01.2011 г. - продължение.
Колеги, на миналото заседание по доклада за второ четене на Закона за управление на Етажната собственост сме стигнали до коментар на § 29а и § 29б.
Имаме отложени няколко параграфа, по които имаме готовност с редакции. Аз ви предлагам да се върнем към отложените, тъй като тези параграфи, които са към края, трябва да бъдат съобразени изцяло с това, което е гласувано и прието напред и тогава да завършим текстовете.
Първият отложен параграф е § 7. Отложен е заради текста на ал. 6 – за животните. Това, което се предлага в момента е:
„(6) В отделно обособено поле на книгата на етажната собственост всеки собственик, ползвател или обитател вписва притежаваните или взетите за отглеждане животни, които се извеждат на обществени места, а за кучета и номера на ветеринарномедицинския паспорт.”
Защо само за кучетата?
Петя Тянкова:
Ветеринарномедицинската служба има само задължение да дават информация ветеринарните лекари.
Искра Фидосова:
Ние се уточнихме миналия път, че за всички текстове, които ги отлагаме и не ги гласуваме поради това че трябва да бъдат редактирани, трябва да бъдат на отделен лист изработени текстовете – текст по текст, и по параграфи, за да можем да сравним поправено ли е това, което сме дебатирали в Правна комисия. Текстовете от двата закона – Закон за защита на животните и Закон за ветеринарномедицинската дейност, трябваше да бъдат извадени.
Отложихме текстa на ал. 6, за да се направят необходимите срещи със съответните представители на министерствата, да се извадят текстовете от двата закона - Закона за защита на животните и Закона за ветеринарномедицинската дейност, за да можем да направим редакция на ал. 6. (Проведохме срещи в петък.) Добре. Дайте текстовете на двата закона, където се визира това.
Продължаваме с § 9. Ще се върнем на § 7 накрая.
По § 9 е за разделянето на т. 12. Чета т. 12.
„12. може да приеме решение за получаване на:
а) кредити за извършване на необходим или неотложен ремонт на общите части на сградата;
б) кредити за извършване на полезни разходи;
в) безвъзмездна помощ и субсидии.”
зз) създава се нова т. 15.
15. може да приеме решение да не избира контролен съвет или контрольор.”
Аз доколкото виждам не е това, което изобщо уточнихме на Правна комисия. Мисля, че не сте чели подробно стенограмата от миналото заседание.
Петя Тянкова:
Ако позволите, в чл. 17, където е с какви кворуми се взимат решенията, там сме сложили по-високия кворум за кредитите и затова така са разделени тук. В буква „б” е изписано как се променя т. 2.
В § 15, чл. 17, т. 1, в ал.2, буква „б”, т. 2.
Искра Фидосова:
Комисията работи с един доклад. Това, което се редактира, се дава на отделен лист, гледа се и се сравнява с предишния текст, за да се види разликата. Сега не мога да видя кое е старото и кое е новото.
В § 15, чл. 17, т. 1, в ал.2, буква „б”, т. 2.
„2. С мнозинство не по-малко от 75 на сто от идеалните части от общите части на етажната собственост – в случаите по чл. 11, ал. 1, т. 10, буква „е”, т. 12, буква „б” и т. 13; когато собственикът, притежава повече от 25 на сто идеални части от общите части на етажната собственост, решението по чл. 11, ал. 1, т. 10, буква „е” се приема с мнозинство не по-малко от 75 на сто от останалите идеални части от общите части на етажната собственост; в случаите по чл. 11, ал. 1, т. 10, буква „е” собственикът, за когото се отнася решението, не участва в гласуването.”
Ние говорихме за този текст следното. Разделяме нещата на две отделни хипотези: едната, когато става въпрос за неотложни ремонти и другото е когато става въпрос за увеличаване на стойността на обекта, правейки подобрения без които имотът си може.
Къде е този текст? ( В § 9, буква „жж”, т. 12.)
„жж) точка 12 се изменя така:
„12. може да приеме решение за управление на общите части за получаване на:
а) кредити за извършване на необходим или неотложен ремонт;
б) кредити за извършване на полезни разходи;
в) безвъзмездна помощ и субсидии.”
В преходните разпоредби има дефиниция за „необходим” и „неотложен”.
По § 19, чл. 25 да чуем представителите на Министерството на финансите. Заповядайте.
Димитър Войнов:
Г-жо Председател, по отношение на декларативните им задължения, в т.ч. и данъчни, съгласно действащото в момента законодателство всяко едно юридическо лице трябва да води счетоводство. Записано е в чл. 1, ал. 2 от Закона за счетоводството. Дори това юридическо лице да не е търговец. Тук попадат всякакви сдружения, юридически лица с нестопанска цел, които се отчитат по един специален счетоводен стандарт. Т.е. при така действащите разпоредби в момента създаде ли се в България юридическо лице, то следва да води отчетност, да прилага Закона за счетоводството. Оттам нататък, отчитайки се по този закон, спецификата е, тъй като то няма стопанска дейност, и при него декларативните задължения, като отчет, баланс, отчет за приходите и разходите се различават малко повече от нормалните търговци, тъй като те получават основно дарения и се финансират от собствениците.
Искра Фидосова:
Може ли да се отчита едно такова юридическо лице без да има БУЛСТАТ.
Димитър Войнов:
По Закона за БУЛСТАТ в момента всяко едно юридическо лице, в т.ч. нетърговците задължително имат БУЛСТАТ. Т.е. чл. 3, ал. 1 от Закона за регистър БУЛСТАТ гласи:
„В регистър БУЛСТАТ се вписват юридически лица, които не са търговци.” Т.е. нашето лице попада тук.
Искра Фидосова:
Задължително трябва да му вменим, че трябва да има регистрация по БУЛСТАТ. За да има регистрация по БУЛСТАТ трябва да отговаря на всички други изисквания – да има наименование, седалище, адрес, лице, което го представлява и т.н.
Димитър Войнов:
Правото да има съдържание „юридическо лице” то трябва да се регистрира в БУЛСТАТ и да води счетоводство. Има ли юридическо лице, то трябва да се отчита пред тази държава.
Това е по отношение на задълженията им да водят счетоводство, да се регистрират в БУЛСТАТ.
Оттук нататък отиваме към данъчните им задължения.
Сдруженията и персонифицираните дружества и всякакви други лица, различни от физическите лица, плащат данък по Закона за корпоративното подоходно облагане. Законът за корпоративното подоходно облагане регламентира, че юридическо лице, което не е търговец, е задължено по този закон само ако извършва търговски сделки по чл. 1 от Търговския закон. Т.е. юридическо лице, което не извършва такива сделки няма данъчни задължения по този закон. В момента има най-различни юридически лица с нестопанска цел, които извършват само такава дейност, нямат стопанска дейност и те корпоративен данък не плащат. Извърши ли някаква търговска сделка, даде ли под наем, продаде ли нещо, то влиза автоматично в корпоративния данък и си подава годишни декларации както всяко други лице.
Искра Фидосова:
Ако това сдружение се създаде с цел, включително отдаване под наем на помещения, които са общи, като общи части от сградата, то трябва да подаде задължително декларация.
Димитър Войнов:
Да, То започва да извършва стопанска дейност и подава декларация.
Мирослав Каракашев:
И само да допълня, ако ми позволите.
Останалият закон, който трябва да се разглежда, е Законът за данък върху добавената стойност, в който чл. 3, ал. 1 дефинира данъчно задължени лица. Там не се говори за физически и юридически. Там се казва: „всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, независимо какви са целите и резултатите, свързани с тази дейност.” Т.е. там даже не се дефинират физически и юридически лица, а се говори за всяко лице, всеки субект. В тази връзка на базата на тези обяснения всъщност сме предложили някакъв конкретен текст.
Искра Фидосова:
Създаваме едно сдружение с 67% идеални части от общите части на сградата. И това сдружение си поставя няколко вида дейности и ги възлага като задължение и като правомощия: и отдаването под наем на общи части, и кандидатстване по проекти, които са държавна субсидия или някакъв друг вид субсидия по европейски програми, и за да си съфинансира собствената част, която трябва да се финансира по проекта, за който ще получат средства от европейска програма, взима кредит. Това, което ми предадоха предварително е, че сте казали, че можем за целта на тази програма, когато сдружението се създаде единствено и само (ако това е правилно, разбира се) с цел усвояване на такива средства, да не бъде по този ред на облагане и на водене на счетоводство.
Това така ли е дотук?
Мирослав Каракашев:
С малка уговорка, че ако се създаде само за тази цел или за тази дейност – кандидатиране по евро-програми за усвояване на средства за саниране и т.н., трябва да видим по какъв начин се финансира. Ако се финансира чрез всякакви стопански сделки, пак трябва да води счетоводство.
Искра Фидосова:
Включително и кредит! (Включително и кредит.) Добре.
Мирослав Каракашев:
Единственият начин е ако се финансира с лични вноски на собствениците. С лични вноски на собствениците има правни инструменти, които позволяват, как ще се получат тези лични вноски на собствениците. Всеки собственик ще изтегли кредит. Или, например, общото събрание на сградата реши да даде под наем общи части. Наемът от общите части след това се получава като доход от всеки един от собствениците и предварително собствениците кажат: Тези доходи, които ще се получат от наем, ние предварително се разпореждаме с тях и ги даваме за целите на това нещо, може да се заобиколи този проблем. Така или иначе те се облагат и в момента, но се облагат собствениците, а не самото сдружение. Собствениците са длъжни да си подадат декларации. Говорим това сдружение да не се натоварва с допълнителни счетоводни и данъчни и т.н. дейности.
Димитър Войнов:
Едно допълнение към колегата. Ако то извършва някаква стопанска дейност, даде нещо за реклама или друго подобно, то няма как да го освободим от счетоводство да води за данъчни цели и някакви други неща.
И това, което сме предложили от гледна точка на логика, е ако се финансират само с европейски средства и от пари от собствениците, на никой от гледна точка на НАП не му е необходима информация. Потребител на информация от гледна точка на публиката също не е необходим. Поради това сме го освободили от счетоводство, от регистриране в БУЛСТАТ. Той е освободен от данък по реда на данъчния закон и там промяна не е необходима.
Искра Фидосова:
Ако се създава само с цел усвояване на такива субсидии и средства, е освободен от регистрация по БУЛСТАТ?
Димитър Войнов:
Това, което правим като предложение, е да е освободено.
Искра Фидосова:
Добре, но тогава влизаме в другия проблем с общинския регистър. Как ще го идентифицирам?
Аз миналия път зададох много въпроси, но не получих за себе си отговори, които смятам, че трябва да получа и очаквам.
Когато тръгнеш да кандидатстваш по една програма, в крайна сметка става въпрос за европейски средства и това се следи изключително сериозно. Има мониторинг върху цялото разходване и отчитане на средства. Когато кандидатстваш като сдружение, трябва да си се идентифицирал какво сдружение си. Трябва да те има някъде в някакъв регистър. Има текстове за създаване на публичен регистър в общината, обаче в този регистър като нямаш уникален номер, най-просто казано, как ще идентифицираш това сдружение. Проблем ли е да му дадем и в този случай да си има БУЛСТАТ и да не се отчита, или ако му дадем БУЛСТАТ, задължително ще влезе в хипотезата да се отчита и да води счетоводство, и да подава декларация по Закона за корпоративното облагане.



Димитър Войнов:
По отношение на БУЛСТАТ и счетоводство нещата са супер независими. Дори ние и да не му дадем БУЛСТАТ, той ще си получи съгласно сега действащите закони.
Искра Фидосова:
Защо тогава го изключваме да не си получи БУЛСТАТ?
Димитър Войнов:
Защото така разбрахме, че искате да се улесни.
Искра Фидосова:
Нищо не улеснявате повече. Напротив! Вижте какво се получава. Получава се така, че първо аз нямам никаква идентификация. Дори да направим регистър на общините и да кажем, че всички тези общини ще имат някакви уникални номера, като не знам как ще го измислим този регистър. След това, като кандидатства, нашето сдружение „Здравец” ще има БУЛСТАТ, защото ние имаме и друга дейност, като сме си го учредили, а другото, вашето, което ще се казва „Финанси” или не знам какво, няма да има. И като дойдат проверяващите, ще се чудят какво е това. Едните имат отчети, БУЛСТАТ, уникален номер, по който се разпознават, а другите някъде трябва да ги пише, но не ги пише.
И още нещо. Как ще открием сметка без БУЛСТАТ? Това възможно ли е на юридическо лице да се открие сметка без БУЛСТАТ?
Мирослав Каракашев:
Ние предполагахме, че ако ще се регистрира в общината, там ще има някакъв уникален номер. Но щом няма това да се прави, регистрация в БУЛСТАТ не е пречка.
Искра Фидосова:
Вече можем да кажем за всички, че трябва да се регистрират по БУЛСТАТ. Ще го кажем с едно изречение, че се отнася за всички. Защото преди да дойдете вие се твърдеше, че не трябва да има БУЛСТАТ и че това не се отчита по тези закони.
Димитър Войнов:
По отношение на счетоводството, най-вероятно съответната финансираща институция ще му иска информация за това какво ес вършил. Т.е. той ще му иска някаква отчетност. От това, от което сме го освободили е да не спазва изискванията на Закона за счетоводството като задължение. Ако иска за целите на отчетността на европейската програма, да си прави някаква отчетност.
Искра Фидосова:
Т.е. да си води отчетността както прецени, че му е удобно, а не по формите, които са разписани в Закона за счетоводството. Нали така?



Димитър Войнов:
Същото го правят в момента физически лица земеделски производители, които не прилагат Закона за счетоводството, но за целите на субсидиите си водят счетоводство.
Искра Фидосова:
Да, но те имат номер, който е уникален. Т.е. това сдружение, когато е само с цел усвояване на такива субсидии и средства по този ред, го приравняваме изцяло като субект на това, което са земеделските производители. (Точно така, с освобождаване от счетоводство и регистрация по БУЛСТАТ.)
Мирослав Каракашев:
По заданието разбрахме, че и БУЛСТАТ бил пречка. Казаха ни, че всякакви административни пречки да бъдат отстранени, включително възприехме, че и БУЛСТАТ е пречка.
Искра Фидосова:
Спазването на законите в тази държава не е създаване на административна пречка. Минималните изисквания трябва да се спазват. Иначе ще създадем нещо, което не само че няма да работи, а ако вземе да проработи, накрая ще ни наложат наказателна процедура и да връщаме с лихви тези пари, затова че не е мислено какво е писано.
Имаме ли какво още да изясняваме принципно, или да гледаме предложените текстове.
§ 19. Член 25 се изменя така:
„Създаване на сдружение на собствениците.
Чл. 25 (1) За усвояване на средства от фондовете на Европейския съюз и/или от държавния бюджет с цел ремонт и обновяване на сгради в режим на етажна собственост, собствениците могат да учредят сдружение. Сдружението е юридическо лице, създадено по реда на този закон.”
„с цел ремонт”?! Нали приехме, че ще пишем термините, които приехме за т. 12. Защо се нкарваме с дебат отпреди малко. Нали се разбрахме, че има „необходим ремонт” и с разбрахме, че за да се сформира сдружението, трябва да има 67% мнозинство от общите части на сградата. (Да.) Но в т. 12 е написано 75%.
Петя Тянкова:
Предложили сме когато се взимат въпроси, които са от компетентността на общото събрание решенията на сдруженията след това да се подлагат и на гласуване в общото събрание. Т.е. ако се иска 75% мнозинство от всички идеални части и сдружението членуват 67%, то няма как да взима решение по тези въпроси.
Искра Фидосова:
Мисълта ми е, че пишейки „ремонт”, нали се разбрахме, че тез средства не са за ремонти.

Красимир Ципов:
Извинявайте, г-жо Председател, тези средства са „с цел ремонт и обновяване на сгради в режим на етажна собственост”, а преди това горе е казано „за усвояване на средства” с тази цел. Кумулативното изискване за ремонт и обновяване.
Искра Фидосова:
Така написано „за ремонт и обновяване” означава всички хипотези на въпросната т. 12. А когато стигнем до въпросната т. 12, която е разделена на „а”, „б”, „в” – ние я разделихме на а, б,в, защото мнозинството е различно за взимане на решенията в а, б и в. И ако в единия случай може да се вземе с 67%, в другите – не може.
Кредитът е в една от точките на т. 12.
Петя Тянкова:
В § 24 пак сме ги разписали изрично тези мнозинства. Тук е само за създаване на сдружението и с каква цел се създава. А иначе в § 24, чл. 33.
Искра Фидосова:
Да, ясно ми е. Но аз питам защо пише „ремонт и обновяване”, а не пише това, което уточнихме в т. 12?
Красимир Ципов:
Защото фондовете на Европейския съюз не отпускат средства по различните оперативни програми, за да бъде извършен необходим или неотложен ремонт. Ако някой може да ме поправи, но мисля, че затова става дума. Тези думи „за усвояване н средства от фондовете” точно с тази цел – ремонт и обновяване на сгради.
Искра Фидосова:
Тогава това ще противоречи на другото.
Като теглиш кредит, ти трябва друго мнозинство, а не 67% - толкова, колкото ти е необходимо за формиране на това сдружение.
Красимир Ципов:
Смесваме двете неща, които нямат нищо общо помежду си. )
Искра Фидосова:
Напротив, има. За да сформираш кдружение, ти трябват 67% от общите части н сградата. След това от тези 67% в сдружението представляват и извършват дейността, която е възложена на това сдружение да прави. Затова не са 100% от сградата.
Петя Тянкова:
Затова казах, че по тези решения когато сдружението вътре вземе решение по тези въпроси, то е длъжно тези, които са от компетентността на общото събрание, т.е. за теглене на кредити за полезни разноски. То е длъжно да подложи това решение на общото събрание, за да могат останалите собственици, които не членуват в сдружението, да не са лишени от тази възможност. Ние сме казали „от всички идеални части”. Т.е. ако ние сме казали 75 идеални части - 75. И дори и да се доближават, те пак трябва да подложат този въпрос на гласуване в общото събрание, за да не изключат останалите собственици от възможността да си кажат мнението.
Искра Фидосова:
Откъде тези, които ще управляват тази програма, ще видят, че за да се вземе такова решение от това сдружение за извършване на такъв ремонт за обновяване на сградата, е необходимо да се представи и решение на общото събрание.
Петя Тянкова:
В чл. 33 изрично сме посочили, че те вземат решение, като сме казали „включително и от фондовете”. Това е на с. 44. Пак сме разписали мнозинствата - 75, като сме препратили към буква „б”.
В т. 3 сме казали: „и в случаите за усвояване на средства от фондовете на Европейския съюз, държавния бюджет или други източници на финансиране.”.
В смисъл, когато те вземат решение за обновяване или ремонт, без значение какъв е източникът на финансиране, те трябва да вземат такова решение с 67%, когато не става въпрос за полезни. Когато са полезни, са в предходната точка.
Искра Фидосова:
Ние създаваме гаранция за българските граждани, които са в етажна собственост. Не случайно зададох въпроса защо пише „ремонт и обновяване на сградата”. Защото така написано означава, че това сдружение „Здравец” с 67% и всички тези в 67% са ми приятели и ако искаш на 100% от 67 сме взели решение идеалните части, общите, цялата дограма на сградата навсякъде да я подновим с тройно слепена дървена дограма от 500 лв. кв. м. Правя протокол и отивам при теб като председател на управителния съвет на сдружението и кандидатствам за 200 хил. лв. Защото ми е казано, че ремонтът струва 400 хил. лв. и от вас искам 200 хил. лв. И питам как ти и от кой текст на закона ще прочетеш, че имаш задължение да изискаш не само решение на управителния съвет, защото те са 67% и не говорим за неотложен ремонт, за ремонт по необходимост, ти откъде ще знаеш, че трябва да изискаш и протокол от общото събрание. Защото в противен случай ще се окаже, че останалите 33% ще ги задължим да плащат 200 хил. лв. за луксозната дограма, а те не са си дали съгласието за това.
Петя Тянкова:
Аз не знам дали ал. 4 е ясно, но това сме имали предвид в ал. 4, че точно по тези въпроси трябва да има решение на общото събрание – да се подложи въпросът на гласуване от общото събрание от всички собственици.
Искра Фидосова:
Аз чета ал. 4 и такова нещо не чета. Моля и колегите да четат.
Връщам се на текста на § 19, чл. 25.
„(2) Сдружението може да извършва и други дейности, свързани с управлението на общите части на етажната собственост, включително да усвоява средства от други източници на финансиране, извън тези по ал. 1.”
Какви други източници на финансиране? (Кредити от банки.) Какви кредити от банки. Нали в т. 12 се разбрахме, че кредитът от банка с решение на общото събрание.
Ето откъде идва проблема. Ние принципно като концепция изчистваме едно, а вие точно обратното правите. А това е защото има неразбиране.
Какви са тези други източници. Добре, кредитът не е тук. Сдружението кредит няма да получи. Какъв е този друг източник на финансиране?
Пак ще се върна на т. 12. Защо записваме само фондове на Европейския съюз, а не записваме и други безвъзмездни помощи и субсидии. Нали смисълът е, че европейските пари са безвъзмездни. Защо казваме само европейските пари, а не казваме всичките безвъзмездни помощи и субсидии, съгласно т. 12. А в същото време казваме и други в ал. 2. И като питам кои други, се казва „кредит”, което не е това, което досега говорихме.
Започваме отначало. По ал. 1 МРРБ в момента казва, че ще осигури пари п една европейска програма европейски средства за саниране на сгради. Обаче утре Министерството на финансите ще донесе пари и ще има възможност да финансира с безвъзмездни помощи и субсидии по други програми – на Световната банка, на Японското правителство и на не знам кой още. Аз питам: Защо в ал. 1 пише само Европейски съюз, а не пише всички, които са безвъзмездна помощ и субсидия. Колегите от министерството на финансите обясниха, че когато става въпрос за безвъзмездна помощ и субсидия, а не само за пари от Европейския съюз, не отиват по този режим за водене на счетоводство, съгласно Закона за счетоводство, и за облагане съгласно Закона за корпоративното подоходно облагане. Правилно ли съм разбрала?
Димитър Войнов:
Воденето на счетоводство не зависи от това откъде идват парите, т.е. дали са европейски, дали са японски или някакви други. Освобождаването от счетоводство, което можем да направим, може да включва както европейски, така японски, така и някакви други източници на финансиране.
Искра Фидосова:
Петя, въпрос към Вас. В ал. 1, ако напишем само текста „безвъзмездна помощ и субсидии”, проблем ли е при вас за програмата, ако не пише изрично и не е изписано „и средства от фондове на Европейския съюз” или да го изпишем и него: „включително и средства от фондове на Европейския съюз”.
Димитър Войнов:
Даже ако искате за пълнота, може да се запише „и такива, които са гарантирани от държавата”.
Искра Фидосова:
Да. Има такива текстове в други закони. Значи ал. 1 я чистим така.
Ал. 2. „включително да усвоява средства от други източници на финансиране”. Какви са тези други източници, като в ал. 1 ще опишем всичко.
Мирослав Каракашев:
Като отдават под наем получават средства. Могат да получат и кредит.
Искра Фидосова:
Отдаването под наем с какво мнозинство е. С обикновено ли беше? А кандидатстването за кредит е с 75%. Това значи, че кредитът не влиза в това, а това е начин на финансиране.
Където сме казали, че сдружението е необходимо да се формира от 67% от идеалните части на сградата, а за кредита сме казали, че са необходими да гласуват от 75%. В ал. 2 така написано „други източници на финансиране” съгласно вашите разбирания може да бъде включително и кредит. Само, че не е достатъчно мнозинството на сдружението, ако то е формирано при спазване на изискването за минимум идеални части 67.
Реплика:
Няма как да се изпише това.
Искра Фидосова:
Напротив, има. Слагаме запетая и казваме: При спазване на съответните изисквания за мнозинството съгласно еди-кой си текст. Затова питам какво се има предвид под друго финансиране.
Мирослав Каракашев:
Затова е казано така общо. Защото сдружението може да е от 67% от общите части или от обектите, а може и да е от 75% или 80%.
Искра Фидосова:
Уточнявам. Какво се има предвид под други и задължително трябва да има изричен текст за мнозинствата. Иначе става неразбираемо. В ал. 2 също трябва да има допълнително изречение, ако ще останат „и други източници на финансиране”. След като оправим ал. 1, в ал. 2 остават даренията и кредитите, така ли е?
Мирослав Каракашев:
Примерно, дадена сграда получава доход от антените, които са на GSM операторите на покрива. Ако има депозитна сметка, има доход от лихви.

Искра Фидосова:
Затова казах, че тук се смесват нещата и става объркване. Говори се за сдружението, а правомощията са на общото събрание.
Колеги, спираме за днес. Ще продължим, когато сме готови с текстовете. Благодаря ви.
Закривам заседанието.


Председател:
Искра Фидосова