Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 89


Днес, 09.06.2011 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Прокуратурата на Република България – Борис Велчев, главен прокурор и Галина Тонева, заместник главен прокурор; от Висшия съдебен съвет – Цони Цонев, председател на Комисия „Професионална етика и превенция на корупцията” и Цветанка Табанджова, член на Комисията по правни въпроси към ВСС; от Министерството на вътрешните работи – Веселин Вучков, заместник министър; от Върховния административен съд – Георги Колев, председател.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Уважаеми колеги, добър ден на всички. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси по предварително обявения дневен ред:
1. Обсъждане на Обобщен годишен доклад за прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2010 г., № 111-00-2, внесен от Висшия съдебен съвет на 16.05.2011 г.
2. Обсъждане на Обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2010 г, № 111-00-3, внесен от Висшия съдебен съвет на 26.05.2011 г.
3. Определение на Конституционния съд от 16.05.2011 г., с приложено искането на главния прокурор на Република България, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 7/2011 г., за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 100 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (обн., ДВ, бр. 58/27.07.2009 г., последно изменение, ДВ, бр. 43/08.06.2010 г.) в частта, в която установява задължение за държавни органи и длъжностни лица от държавната и общинската администрация и граждани да представят сведения и документи, които представляват следствена тайна.
Раздадени са ви докладите по т. 1 и 2, както и Определението на Конституционния съд и предложение за проект на становище от Правната комисия.
По първа точка - Обсъждане на Обобщен годишен доклад за прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2010 г., № 111-00-2, внесен от Висшия съдебен съвет на 16.05.2011 г.
От името на вносителите на доклада за дейността на Прокуратурата и разследващите органи има думата г-н Велчев, главен прокурор на Република България.
Борис Велчев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Ние с вас през тази процедура минаваме вече многократно и аз ще се постарая да бъда максимално лаконичен, за да оставя време за дискусия и за вашите въпроси, представяйки доклада.
Зная, че докладът е много голям. Той е над 350 страници и дори резюмето от него е достатъчно напълнено с факти и данни, за да се загубят понякога някои коментари и тенденции в него. Затова ми се иска да ви обърна внимание върху няколко от тях.
Ще видите, че статистическите показатели сочат за една като цяло успешна година. Увеличава се и броят на делата, по които се работи, увеличава се броят на дадените на съд лица, увеличава се не само броят на осъдените, но и процентът на осъдените от дадените на съд. Намаляват две величини: на оправдателните присъди, макар и с малко и на върнатите от съда дела - доста чувствително. Чувствителен ръст има в броя на осъдените за участие в организирани престъпни групи, за престъпления с предмет фондове на Европейския съюз, за данъчни престъпления, за престъпления, свързани с наркотици. Както всяка година, порядъкът е сходен, са били осъдени около 50 хиляди лица. Нека за първи път да ви кажа и цифрата на пострадалите, стори ми се любопитно – 95 хиляди, от които 3 хиляди малолетни и непълнолетни.
Тъй като всяка година сравняваме съответните показатели само с предходната година, понякога губим общата картина. Губят ни се устойчиви, надявам се необратими тенденции на подобрение в работата на прокуратурата, които могат да се видят, ако се сравнят статистиките от последните няколко години. Аз ще си позволя да ви обърна внимание само върху няколко цифри, съзнавайки, че това не е точно предмет на доклада, макар че това е приложено към доклада. Искам да ви обърна внимание върху процента на оправдателните присъди в последните години и процентът на върнатите дела, както и да ви посоча броя на осъдените лица, единствено броя на осъдените лица по основните групи обществено значими престъпления.
Резултатите от сравнението показват следното:
Осъдените лица в последните четири години устойчиво са около 50 хиляди, а оправданите около 2 хиляди. Ако през 2007 г. съдилищата са върнали 10.4%, една чувствителна цифра, през 2010 г. процентът е само 5.5%. Т.е. можем да кажем, че е намалял наполовина. През 2007 г. е имало 78 лица, осъдени за участие в организирани престъпни групи. През 2010 г. вече те са били 248.
Устойчив, но за съжаление не се увеличава, е броят на осъдените за корупционни престъпления. През годината той варира между 190 и 140 лица, като през 2010 г. са били осъдени за корупционни престъпления 179 души. Най-убедителен е ръстът на осъдените за престъпления, свързани в еврофондовете. През 2007 г. нямахме нито един осъден. През 2010 г. осъдени са 243 лица. Говоря само за осъдени лица. Не говоря за обвинителни актове или за обвинения.
Устойчиво нараства броят на обвинителните актове за пране на пари. Цифрите там не са толкова драматични и ако през 2006 г. са били 10, все пак през 2010 осъдените са 29. И ако числото 29 ви се струва не особено внушително, да не пропусна да отбележа, че през 2006 г. нямаше нито един осъден за пране на пари.
Чувствителен е ръстът на активността на прокуратурата при данъчните престъпления. Броят на внесените актове е нараснал 3 пъти от 2007 г. насам. Подобен е ръстът и на осъдените лица. Ако през 2007 г. те са били 343, през миналата година са били над 1200.
Няма да ви занимавам със съответните цифри за трафика на хора, за наркотиците, за престъпленията, свързани с неистински парични знаци и платежни инструменти. Цифрите и там са подобни.
Накрая бих искал да обърна внимание, че е налице ръст около 11% в лицата, осъдени на лишаване от свобода. Бих искал да знаете, че през 2010 г. от тези 50 хиляди души над 10 хиляди присъди са били изпълнени, с които е наложено наказание лишаване от свобода, а не някакво по-леко наказание.
Във всички тези показатели има чувствително подобрение от предишните години и ако си позволих да цитирам няколко цифри от 2007 г. насам, то е за да подчертая, че е налице, надявам се, една устойчива тенденция, а не просто инцидентно пунктиране на отделни цифри.
Иска ми се да използвам случая, че съм пред вас, за да очертая няколко проблемни области извън статистиката.
Първият въпрос е свързан със специалните разузнавателни средства. Наистина трайно висок е процентът на уважените от съда искания – 98-99% е през годините. Вероятно прокурорите успешно мотивират исканията си, които са засегнали 3524 лица през миналата година. И все пак увеличение с над 30% на исканията, в сравнение с предходната година, не може да се обясни само с увеличената активност на органите на полицията и прокуратурата по делата срещу организираната престъпност. Мисля си, че специалните разузнавателни средства се превърнаха в един удобен способ за разследване, малко мързелив, но затова пък сигурен, но за съжаление обаче ефективността от използването му продължава да бъде ниска и аз честно казано не виждам, ако ние увеличаваме броят на специалните разузнавателни средства как ще подобрим ефективността на системата. Казвам това, защото с ...., г-н Миков най-добре знае капацитета на този орган, е структура, която е свръх натоварена и ние сме обречени, увеличавайки специалните разузнавателни средства, те да идват с все по-голямо закъснение (говоря за резултатите от тях) и за съжаление във все по-телеграфен вид, който да не позволява на практика да направим правно значими изводи.
През 2010 г. е била постановена осъдителна присъда по отношение на контролираните лица само в около 56% от случаите. Когато говорим за общата картина под 3% оправдателни присъди, тази цифра е многозначителна. Разбира се, надявам се да бъда правилно разбран. Изобщо не става дума затова, че това е общата оценка на ефективността на използваните специални разузнавателни средства. Използвани са специални разузнавателни средства и по спрени дела. Използвани са специални разузнавателни средства по прекратени дела. Понякога да прекратиш едно дело, защото чрез СРС се установява, че онзи, който си подозирал за автор на престъплението, не е негов автор, е също такова тържество на правосъдието, както и да го осъдиш. И все пак тази цифра никак не сочи за висока ефективност.
За съжаление, ръководството на прокуратурата не може централизирано да влияе на вътрешното убеждение на прокурорите. Няма как да забраня на прокурорите или да ги огранича в правото им да използват специални разузнавателни средства. Това е въпрос на тяхното вътрешно убеждение. Единственото, което мога да правя и го правя винаги когато имам възможност, е да припомням субсидиарния характер на този способ и да настоявам той да се прилага само и дотолкова доколкото тези доказателства не могат да бъдат събрани по друг начин.
Друга проблемна област – „задържането под стража”. Исканията за тази мярка трайно нарастват през годините, като през 2010 г. са почти с 25% повече от миналата. Основното обяснение е в активирането на прокурорските органи и работата им по тежки дела. Трябва да кажа, че 84% от тези искания са уважени. С 1/3 е нараснал и общият брой на задържаните лица. Друг е въпросът дали задържането във всички случаи е оправдано. То започва да очертава разбирането, че мярката за неотклонение е някакъв пробен камък за основателността на цялото обвинение. Ние няма да насърчаваме прокурорите да го правят по начин, който да създава съмнение от необходимостта на тази мярка. Към нея ще се прибягва само и единствено когато това е абсолютно наложително, тъй като вие давате си сметка затова, че не можем да си позволим лукса да посягаме върху основни права на гражданите, без да имаме изключително сериозни и предвидени в закона основания. Нарастване с 25% на броя на задържаните лица е тенденция, която за мен е трудно обяснима. Разбира се, надявам се, тя да се обяснява единствено и само с нарасналия брой дела за организирани престъпни групи.
Следващата проблемна област, на която искам да обърна вашето внимание е прекратените по давност дела. Това беше един от най-срамните показатели, който отчитах през последните години пред вас, но за разлика от първите години, когато бройката на тези дела годишно се колебаеше около четвърт милион, през 2010 г. те са 90 000 или в сравнение с 2009 г. с над 50 000 по малко. Надявам се близките една-две години тази цифра да се нормализира и да престане да бъде проблемен елемент от годишния ни доклад.
Традиционно използвам повода винаги, представяйки доклада, да обърна вашето внимание върху косвената оценка за работата на контролните органи през разглеждания период. Резултатите продължават да бъдат съвършено неубедителни. Прокуратурата е била сезирана от контролните органи, аз съм правил проучване и се оказа, че контролни функции в България имат 77 органа. Цифрата е много впечатляваща. Те са ни сезирали само в 1500 случая. И от всички тях са били внесени само 85 прокурорски акта, което означава, че качеството на сигналите е било силно неубедително. Само за сравнение през 2010 г. прокуратурата се е само сезирала по 1410 случая – цифра, сравнима с ефективността на работата на всички контролни органи по разкриване на престъпна дейност, без МВР, разбира се. Още веднъж искам да обърна внимание на вас като народни представители – трябва да помислим за активиране на работата на контролните органи. Не е възможно прокуратурата и полицията да се справят с всички нередности в страната. Разбира се, и през тази година продължава практиката граждани и организации да се опитват да решат чрез прокуратурата и гражданско-правни спорове,битови, междуличностни проблеми. За съжаление, това е неизбежно.
Друга проблемна област, която ми се струва, че е важно да отличим, са делата срещу служители на МВР. В последно време има много твърдения, че прокуратурата прикрива престъпления, извършени от служители на МВР. Не зная дали това разбиране се споделя от обвиняемите по общо 283 досъдебни производства срещу полицаи миналата година. От тях за полицейско насилие са били образувани 72 дела. Даже вчера, не че това е свързано с отчета за миналата година, задържахме, ако не се лъжа, 12 полицаи. Не се гордея с този факт. Той не е никак положителен, но не издава тенденциозно прикриване на работата на престъпления, извършени от полицейски служители.
Имах възможност да го кажа публично, мога да го повторя и пред вас със съзнанието, че тази теза изобщо не е безспорна. Може би си струва още веднъж да се обмисли промяната на подсъдността, когато през годините е пунктуирала няколко пъти в едната и в другата посока и да се върне на терена военната прокуратура. Аргументите затова са в няколко посоки. Първо, военните прокурори и полицейските служители нямат обща работа по дела, т.е. има дистанцираност, има някаква степен на независимост. Военните прокуратури в страната са териториално 5, което означава, че тази независимост и териториална, ако щете. Те не се познават. За разлика от цивилните прокуратури, военните прокуратури са съвършено не натоварени. Могат да се изтъкнат и други аргументи. Без да твърдя, че това е най-доброто решение, това е едно възможно решение. И колегите от военните прокуратури в страната твърдят, че когато тези дела, са били на тяхна подсъдност, ефективността е била по-висока. Признавам си, това е и моето усещане. Не мога да го потвърдя със статистически цифри.
Основният въпрос, уважаеми дами и господа народни представители, по който днес ще си позволя да помоля за вашето внимание, е един въпрос, на който винаги се отделя пренебрежимо малко място. Това е въпросът за натовареността на магистратите общо и на прокурорите в частност. Аз мисля, че и колегата Колев ще представи цифри за Върховния административен съд, които ще изглеждат стряскащи. Зная ги цифрите и затова го казвам. С Председателя на Върховния касационен съд сме обсъждали въпроси на дейността на съдилищата и зная, че цифрите там са удивителни. Аз искам да обърна вашето внимание съвсем искрено, съвсем честно с цялото ми огромно уважение към Народното събрание да отдели внимание на този въпрос. Ако не се вземат истински спешни мерки за намаляване на натовареността в прокуратурата, ако не се извърши една преоценка на част от съставите в Наказателния кодекс, ако не се ангажира по-често контролната система в страната, аз се страхувам, че догодина прокуратурата няма да бъде в състояние да изпълнява своите задължения. Защото човешките възможности имат някакъв предел. Моля ви да го приемете като израз на искрено уважение към Народното събрание, но не мога да не кажа в някакъв диалог с вас, че аз съм обезпокоен от известни тенденции. Не само че няма тенденция към декриминализация и няма тенденция да се решават проблеми на обществото със средствата на контролните механизми и административното право, а наскоро криминализирахме жестокостта към гръбначните животни. Аз, разбира се, дълбоко уважавам онези български граждани, които са загрижени за съдбата на животните. Но разберете, не можем да браним животните по наказателно-правен ред. И аз искам да кажа съвсем откровено и отговорно пред вас като Правна комисия ние не сме постигнали този ефект. В момента за по-голямата част от тези престъпления се прилага чл. 78а и без това ще бъдат наложени административни наказания глоби, каквито бяха налагани или можеше да бъдат наложени до този момент. Извинете, но защо една глоба, която досега се налагаше по простичкия административен ред, сега ще се налага по реда на НПК. Ако някой има разумно обяснение, на мен ми бяга. Но искам да кажа, може да има някакви особени съображения, може би не ги разбирам, може би така трябва, но това показва тенденция на постепенно криминализиране на нови и нови обществени области. Това за мен е неприемливо. И нека да кажа защо всъщност.
През миналата година онези 1200 ефективно работещи прокурори, защото с цифрата се спекулира, имаме повече щатове, но те не са заети, средно е наблюдавал по 180 дела годишно, произнесъл се е по 280 преписки, спрял е по 520 дела, прекратил е по давност 76 дела и е участвал в 140 съдебни заседания. Сега да разделим тази цифра на броя на работните дни – 270-280 в една година, аз наистина твърдя, че натовареността е минала всички разумни предели. Аз смятам, че засега работата на прокуратурата успява да се удържи благодарение на огромната дисциплина в системата, но този ресурс е на изчерпване. Ако ние не създадем условия да разтоварим и прокуратурата, и съдилищата, разбира се, от това да се произнасят по всичко със средствата на наказателната репресия, боя се че догодина по това време прокуратурата просто може да затвори врати. Никой не е в състояние да поеме по-голямо натоварване от това, а мисля, че и това вече е такова, че е минало всички разумни предели.
Няма да ви занимавам с детайли, но прокуратурата, за разлика от прокуратурите в много други държави, има доста функции в областта на административното производство. Само да кажа, че в последните три години устойчиво прокурорите участват между 25 000-30 000 административни дела годишно. Бързам да кажа, от тях участието им по тези дела може спокойно да бъде пренебрегнато, по голяма част от тях. Не могат да се готвят колегите, нямат възможност да го правят, съвършено претоварени са. Аз споделям разбирането, че навремето с изграждането на административните съдилища не се изградиха административни прокуратури, щеше да бъде разточителство на прокурорски ресурс, но общите прокуратури при другата им натовареност да осигурят разглеждането на 15-30 хиляди дела, разбирате за какво става дума. Това е едно формално участие и аз не знам кого заблуждаваме с него.
През миналата година поех ангажимента да информирам Народното събрание за осъдителните решения по Закона за отговорност на държавата и общините за вреди. През 2010 г. са влезли в сила 166 осъдителни решения, с които са присъдени обезщетения за 852 000 лв. Най-голям брой е на делата, заведени от оправдани лица. По-малък е броят на делата, заведени от лица, чието дело е било прекратено и най-малък е броят на лицата, завели дела за изпълнение на наложеното наказание над определения размер. С изплатените през миналата година по влезли в сила основание от предходни години сумата нараства от 850 до около 1 200 000. Но аз отчитам година за година и затова казвам само за 2010 г. Много или малко е тази сума не зная. Мисля, че е голяма. Над 1 млн. лева, както и да го гледате, си е сериозна сума. Възможно ли е да бъде по-малка. Сигурно е възможно. Но трябва да бъдем честни. Тази сума ще изчезне тогава, когато изчезнат оправдателните присъди. Не е реалистично очакване. В България оправдателните присъди са около 3%. Това е абсолютно неизбежният брак във всяка една система. И аз мисля, че не бива да драматизираме тази цифра. Тя не е от порядъка, която може да затрудни финансово държавата. Но ако ние утре се подведем по едни такива доста популистически възгледи, че магистратите трябва да плащат тези обезщетения – нещо, което, Конституцията, според мен, не позволява. Тя казва, че те не могат да носят и гражданска отговорност за постановените от тях актове при упражняването на съдебната власт. Но ако започнем да им търсим дисциплинарна отговорност, аз се питам колко от прокурорите в страната ще поемат риск да внесат едно дело, по което не са сто процентово убедени. Мисля, че инициативността на прокуратурата трябва да се насърчава, разбира се, в рамките на разумните и законосъобразните предели.
Накрая, уважаеми дами и господа, ще си позволя съвсем накратко да ви информирам за дейностите, които сме предприели през миналата година и част от тях продължиха през тази година – дебюрократизиране на прокуратурата. Съвсем накратко, тъй като времето много напредна, а и виждам, че има и още един доклад - на г-н Колев.
Специалният надзор на прокуратурата вече го няма. Няма го във вида, в който беше. Прокурорите не пишат хиляди справки, не се събира огромен обем документация, сведе се специалният надзор до една форма на засилена методическа помощ по един много малък кръг – около стотина дела. Струва ми се, че това беше една много важна стъпка – специалният надзор на прокуратурата да се превърне в инструмент за повишаване на качеството на разследването, а не в една контролна система от механизми, която единствено да следи спазват ли се сроковете, без въобще да мисли дали съдържанието на актовете има някакъв смисъл.
Да използвам случая, че г-н Вучков е тук и да благодаря и на Министерството на вътрешните работи – подписахме една съвместна инструкция с МВР, по силата на която регламентирахме по нов начин така наречените предварителни проверки (да използвам старото понятие), защото дейността по разкриване на престъпления (дейност на изпълнителната власт) дейност на Министерството на вътрешните работи преди всичко и благодаря на ръководството на МВР, че прояви разбиране, и тя с новата ни съвместна инструкция беше изцяло поета от органите на МВР, с което прокурорите бяха разтоварени от огромен обем проверки по преписки, което по същество беше работа от полицейски характер. Уверявам ви, че до края на тази година в системата на прокуратурата ще действат три указания, и само три указания, които ще заменят действащите до този момент десетки писма, окръжни, инструкции, заповеди, с което сме побъркали системата на прокуратурата през последните 20 години. Работата върху тях напредна и до края на годината ще има един ясен ред само с три указания.
И накрая, съвсем на финала, да ви информирам за още един проблем, който ми се струва, че е незаслужено подценяван. Предприехме систематически мерки за преодоляване на проблема, свързан с лицата с повече от три висящи дела. Имаше удивителни случаи. С десетки висящи дела, заради липсата на вътрешна координация между органите на прокуратурата. Мисля, че предприетите от нас мерки и специално националния регистър по тези лица, достъпен за всички прокурори, реши въпроса. От лицата с повече от четири висящи дела за последните 20 години, повече от половината са дадени на съд през началото на тази година. От останалите, които не са дадени на съд, половината са задържани. Защото разбирате, че едно лице, което е извършило 5-6-10 престъпления, постоянно генерира престъпност. За него мярката задържане под стража е напълно оправдана. Аз искам да ви уведомя, че се надявам към края на тази година този проблем да бъде решен в неговите системи измерения. Е винаги ще има такива случаи, но те няма в никакъв случай да бъдат в този мащаб, в който ги познаваме.
Уважаеми дами и господа народни представители, аз прекъсвам своето изявление. Мисля, че достатъчно цифри предоставих пред вас. Готов съм да обсъдим всички въпроси, които вие бихте поставили. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Велчев, за това представяне.
Колеги, имате думата за изказвания и въпроси към представителите на Прокуратурата и към представителите на Висшия съдебен съвет.
Представителите на Висшия съдебен съвет, преди това искате ли да вземете отношение по доклада. (Не.)
Заповядайте колеги. Имате думата за изказвания и въпроси. Г-н Миков.
Михаил Миков:
Аз искам да коментирам на с. 8 от обобщените изводи следния извод:
„Продължава да стои проблема с ангажираността на прокурорите по внесените искания за вземане на мерки за неотклонение „задържане под стража”...”.
Искам да изкажа становище по този въпрос. Мнението на прокуратурата е да излезе от този процес. Аз смятам, че в условия на все по-голяма полицейщина в държавата, на сериозна ангажираност на полицията за политически цели, прокуратурата трябва да остане в този процес и да следи за пропорционалността на прилаганите мерки. Защото зачестяват случаите в последната година-година и половина. Защото сега имаме в Комисията по СРС един случай във Враца, където шефът на БКС, потенциален кандидат за кмет, държали го 20 часа в полицията – задържане под стража, и го пуснали. Пуснали във вестниците, че е престъпник – организирана престъпна група за техника. Преди да дойда на заседанието на Комисията минах през Подкомисията за специални разузнавателни средства. Т.е. полицията се развихря и затова прокуратурата трябва да си остане в този процес, колкото и да й тежи, специално по мерките.Втори и трети вече е въпросът за манталитета на прокурорите, които участват при тези дейности. Гледахме сцени по телевизията. Има един наказан прокурор от Висшия съдебен съвет и той от не май къде взе, че го наказа. Ако можеше, щеше да му се размине, но публиката го натисна Висшия съдебен съвет. Така че този въпрос става все по-чувствителен и ще става все по-чувствителен с оглед на този манталитет в действията на фактически извършващи мерките задържане под стража.
Вторият принципен въпрос, който е въпрос към Главния прокурор. Как се отразява премахването на двегодишния срок, в който лицето, съответно едногодишен за леки престъпления, можеше само да поиска от съда да се разгледа делото му. Защото аз продължавам да смятам – дали в този доклад, дали догодина, дали по-догодина, ще се установи, че ситуацията на използването на тази ситуация за непроцесуални, за несъдебни цели все повече ще изникват такива случаи. Мисля, че има един дисциплиниращ ефект. Защото няма твърди критерии, по които да се даде някаква относителна скорост.
И последния въпрос, г-н Велчев, аз възразявам срещу връщането към военната прокуратура. А може би г-н Стоилов, като член на Делегацията на ПАСЕ, ще каже и защо. Защото това е твърд критерий, който 15 години е поставян на България и е свързан с девоенизацията на системата. Ако са готови управляващите да се върнат там, където сме били, да го направят. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. Г-н Велчев, заповядайте.
Борис Велчев:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Уважаеми г-н Миков,
За мерките. Първо държа да отбележа. Прокуратурата може да прави официално предложенията си чрез мен. В доклада са обобщени предложения на регионалните прокуратури. И аз това съм го посочил. Имаше доста неразбиране и в медиите, че това са наши предложения на ръководството, че аз едва ли не настоявам всички те да залегнат за промени в законодателството. Не! Аз имам такъв раздел в доклада в всичките години, през които съм го представял пред вас. Винаги в него е имало един раздел за предложения на регионалните прокуратури. С една голяма част от тези предложения аз просто не съм съгласен, включително и с предложението, за което Вие говорите. Това не е мое убеждение, не е мое мнение, но аз не мога, освен коректно да го предоставя на Народното събрание, дотолкова доколкото съм го получил от една окръжна прокуратура. Така че да не смесваме нещата.
За прокурорите и участието им в акции по задържане, не знам как ще прозвучи, уважаеми дами и господа, но аз използвам случая пред вас като народни представители да се извиня от името на прокуратурата за това, че се допуснаха неща, които бяха съвършено непонятни, непозволени. Не ми отива да се извинявам така абстрактно, но ви уверявам, че чувствам отговорност за това, което се случва и че сме взели поука от старите случаи. Надявам се, те да не бъдат повтаряни за в бъдеще или поне да не бъдат повтаряни системно.
Г-н Миков, за двегодишния срок, аз съм напълно съгласен с Вас. Аз мисля, че когато един човек е поставен в положението на привлечено към наказателна отговорност лице, той има правото на един определен срок, след който делото му да бъде разгледано от съд. За мен това предложение е разумно, ако трябва да се върне в Наказателно-процесуалния кодекс. Да, сигурно ще попречи на работата на прокуратурата по 3-4 или 5 дела, по които обективно разследването не може да приключи в двегодишен срок. Има такива дела. Но това е сравнително ниска, приемлива за мен цена, на фона на общото дисциплиниране на системата. Сега в момента аз не мога да дам гаранции, че няма да се злоупотреби с едно продължително разследване. Слава Богу като чели такива тенденции не се виждат, поне статистически. Но имайте предвид, засега това е сравнително нова промяна в Наказателно-процесуалния кодекс и ще можем да я установим статистически едва след 2-3 години. Но за тези 2-3 години много хора, за съжаление, могат да бъдат поставени в едно изключително неприемливо правно положение.
За военните прокуратури. Аз съм наясно, г-н Миков, какви бяха аргументите, наложили това решение. Наясно съм, че едно подобно решение нито е толкова лесно, нито ще звучи добре, след като вече сме застъпили друга позиция. Просто предложих едно прагматично решение и стоя зад него. Защото смятам, че може да има всякакви упреци, но ако в момента смисълът на това да повишим ефективността на разследването по делата за прокурорско насилие е по-значим и е обществен фактор, струва си подобна идея да бъде най-малкото обсъдена.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Велчев. Г-н Казак, заповядайте.

Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми г-н Главен прокурор,
Уважаеми г-н Председател на Върховния административен съд,
Уважаеми членове на Висшия съдебен съвет,
Аз с голямо внимание слушах Вашето резюме по отношение на доклада за дейността на прокуратурата и по принцип винаги съм одобрявал Вашия подход, г-н Главен прокурор, за разделянето на вашия доклад и експозе на два части: чиста статистика, постигнати резултати и разбира се, слабости, признати, отчетени и препоръки. И този доклад не прави изключение в това отношение, за което аз ви поздравявам.
Искам да обърна внимание по четири пункта и да задам някои конкретни въпроси.
Първо, по отношение на вашата теза, която застъпвате от две-три години най-малко за дейността на контролните органи. Естествено, това е много важно като проблем и трябва, според мен, и изпълнителната власт да създаде едни ефективни механизми за поощряване на ефективността на дейността на контролните органи. От друга страна, аз лично не мога да разбера връзката между това да се твърди, че контролните органи имат малко на брой сезирания на прокуратурата за извършени престъпления и само на базата на този фактор да се прави изводът, че контролните органи не действат. Всички знаем, че основната дейност на контролните органи е да търсят закононарушения, които са от сферата на административно-наказателната отговорност на първо място и евентуално, ако открият данни за извършено престъпление, да сезират прокуратурата. Преди да се направи едно обобщено заключение, че работят лошо или неефективно, трябва да се направи това сравнение за всеки един контролен орган колко на брой по принцип наказателни постановления е издал, т.е. колко административно-наказателни нарушения е санкционирал и съответно колко преписки е изпратил на прокуратурата със съмнения за извършени престъпления, за да се получи една по-обективна картина.
Вторият пункт, на който искам да се спра, за случаите на полицейско насилие. Аз ви поздравявам специално за това, че Вие съвсем ясно и категорично заявихте съвсем неотдавна, че полицейското насилие е проблем за България. За съжаление, това не се признава от сегашното ръководството на Министерството на вътрешните работи по незнайни причини. Аз и един мой колега имахме конкретен актуален въпрос към министъра на вътрешните работи, аз го призовах от трибуната да не се прикриват случаите на полицейско насилие, да не се отричат, да не се оправдават служителите, когато има случаи на полицейско насилие, защото това ще има обратен ефект. Това, първо, създава у служителите на МВР чувство за неприкосновеност, за защитеност, за ненаказуемост тогава, когато правят полицейско насилие и от друга страна, крие рискове именно поощрявайки този вид поведение, ние да имаме Н на брой случаи като случаят „Чората”, т.е. да се достигне до случаи на такова насилие с фатален край. Аз не искам да коментирам конкретните случаи, но по принцип има такава опасност и ние не трябва да я поощряваме. В тази връзка искам да обърна вниманието на Вашата идея за оптимизиране на контрола по някакъв начин и на прокуратурата специално по тези прояви. Аз лично по принцип съм склонен да се обсъжда някакъв вариант за връщане поне на някаква форма, на някакъв вид от делата, свързани със служители на МВР на военната прокуратура и на военните съдилища. Може би не изцяло. Въпреки че те бяха отнети от военните съдилища заради аргумента, че цялото МВР се девоенизира. Т.е. искането на ПАСЕ и на Европейската комисия беше за девоенизиране на МВР, но не беше за отнемане изцяло и тотално на контрола на военните съдилища и прокуратури изцяло върху дейността на МВР. И според мен, има възможност да се мисли най-малкото тогава, когато органите на МВР и то униформените органи са обвинени в използване на сила, за силови действия от страна на органите, при тези случаи поне да се мисли за някакъв вариант за контрол на подсъдност на военните прокуратури. Защото съгласете се, че само тези органи наред с въоръжените сили имат това законово право да използват сила.
На следващо място искам да обърна специално внимание на делата по чл. 162 и чл. 164 от Наказателния кодекс. Според мен, трябва прокуратурата да обърне специално внимание и да има специален надзор от страна на Върховна касационна прокуратура към по-долните нива с цел да не се позволя на по-долните нива да избягват да избягват да формулират и да образуват дела на основание на тези текстове, задоволявайки се с някакви по-безобидни състави на Наказателния кодекс тогава, когато има ясни индикации, ясни данни, че има деяния, които биха могли да бъдат подведени под отговорността на тези два текста. Мисля, че по-смелото образуване на дела по тези текстове ще има превантивен ефект за обществото и за онези лица и групи, които по принцип са склонни да извършват подобен род деяния. И ако има поне две-три осъдителни присъди по тези текстове в България, мисля, че това ще действа превантивно и респектиращо за бъдещи такива прояви, вместо всичко да се замазва под предлог „хулигански прояви”. Няма нужда да прецизирам конкретните поводи за тази моя теза.
Последното нещо, което искам да изразя като позиция, като мое виждане, че може би е добре да се помисли за възстановяване на някакъв вид охранителна роля на прокуратурата, или поне отчасти да се възстанови при конкретни случаи на самооправство. Защото в момента, когато прокуратурата е лишена от всякакъв вид контрол, ние имаме реални случаи, които водят до повишаване на общественото напрежение, създава се опасност за непосредствено стълкновение между две враждуващи страни и полицейските органи стоят и не предприемат никакви действия, защото казват, че нямат разпореждане от прокуратурата. Без разпореждане от прокуратурата ние нищо не можем да направим. Ние можем само да следим да няма стълкновения. Трябва ли да се чака при конкретен случай на напрежение между две враждуващи страни, когато има обвинение в самооправство, да се чака, плицейските органи да стоят и да бездействат и да се чака да се стигне до физически сблъсък, за да предприемат действия, вместо да се предвиди някакъв способ прокуратурата да се намеси превантивно. В конкретния случай визирам това, което стана със сградата на Главно мюфтийство, най-малко да запечата сградата, докато не се изясни съдебно казуса. Т.е. да упражни някакъв вид охранителна дейност, охранителна компетентност. Това ми е предложението.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Велчев.
Борис Велчев:
Уважаеми г-н Казак,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Ще бъда съвсем лаконичен в отговорите, но ще се постарая да отговоря на всички въпроси.
Уважаеми г-н Казак, аз, разбира се, си давам сметка, че не е работа на контролните органи да обслужват прокуратурата. Те си имат своя компетентност и свои правомощия, но аз не съм подходил в упреците си към контролната система на страната лековато. Две неща ще кажа само Аз си направих една справка за броя на събраните суми по потвърдени наказателни постановления на всички контролни органи в страната. Не помня цифрата, не съм подготвен в момента, но цифрата е смущаващо малка на фона на броя на наказателните постановления. И тази функция на контролните органи и вие по реда на парламентарния контрол можете много по-лесно да я промените, не се изпълнява пълноценно. Падат актовете в съда. Лошо са написани. Мисля, че председателят на Върховния административен съд има по-добър поглед от мен. Обаче, не си спомням за 2009 г. и за 2010 г., но 2008 г. едва 10% от делата за данъчни престъпления бяха започнати по сигнали на данъчната администрация. Извинете, ама кой друг да разкрива данъчни престъпления, ако не данъчната администрация. Обаче се оказа, че в 90% от случаите МВР ги разкрива. Аз това искам да поставя на някаква нормална основа и затова е упрекът ми към контролните органи. Иначе си давам сметка, че тяхната работа не е да обслужват нас.
За случаите на полицейско насилие. Благодаря Ви, г-н Казак, че признавате нашата позиция. Обаче тя не е моя лична позиция единствено. Тук е г-н Вучков, който преди мен публично каза, че полицейското насилие е проблем. Нали не бъркам, г-н Вучков. Т.е. не сте прав в това, че ръководството на МВР се крие от проблема. Цитирам присъстващ на масата човек. Зная неговата позиция и неговите публични изявления. Не говоря за лична позиция.
Две неща ми се иска да кажа. Девоенизира се МВР, обаче полицаите бяха ли изключени от главата за военни престъпления по Наказателния кодекс? Не! Продължават да носят отговорност по текстовете за военни престъпления. И тук е въпрос пак политически. Или да ги махнем и оттам, или, ако преценим, че те извършват престъпления, които са военни по своя характер, не виждам някакъв особен проблем да ги разследват други военни. Но това е политически въпрос. Аз не се бъркам в тази посока.
Г-н Казак, държа да обърна внимание. Когато говорим за полицейско насилие ми се иска да призова и за малко милост към МВР. Работата на МВР е особена и е рискова в сферите, в които може да се прояви полицейско насилие. Много ми се иска да не преекспонираме този проблем. Той е реален, сериозен проблем е, трябва да се вземат всички мерки за неговото решаване. Но да създадем чувство на страх и на неувереност в органите на МВР, когато трябва да проявят сила, за да защитят нас, всеки български гражданин просто не е позиция. Затова моля разговорите на тема полицейско насилие да бъдат поставени в едни умерени рамки.
По отношение на чл. 162 и чл. 164 от Наказателния кодекс. Малко ми е неудобно да правя дълго експозе по тази тема, защото скоро си мислих по тези текстове. Да ви кажа: През 1992 г. е имало едно искане за тълкувателно решение по изясняване на изпълнителното деяние „проповядва” по смисъла на чл. 163 и чл. 164. Върховният касационен съд е отхвърлил искането поради факта, че няма противоречива съдебна практика поради една проста причини – няма никаква съдебна практика. Аз положих огромни усилия и намерих една присъда за последните 20 години. В тази присъда темата за изпълнителното деяние не се е наложило да бъде коментирана поради самото естество на престъпната дейност.
Уважаеми г-н Казак, нека да кажа откъде е преписан текстът на чл. 162 и чл. 164. Той е преписан от Международния пакт за граждански и политически права. Там се използва думата „проповядва”. Тя се използва като един не особено прецизен превод на английския оригинал „advocate”. И аз имам известно притеснение, че липсва практика по тези състави поради една проста причина. Не съм сигурен, че те са практически приложими. Ако се опрости състава, ако тази сложна и непонятна дума „проповядва”, която в моето съзнание би трябвало да има системен характер. Не мога да си представя, че едно изявление може да бъде проповядване. Проповядването ми се струва дейност, насочена към създаване на убеждения. Но това е друга тема. Да не навлизаме в схоластика. Много ми се иска да се прецизират тези две разпоредби, защото аз съм напълно съгласен с Вас. В България има основа за прилагането на тези текстове. Тази основа, за съжаление, се легализира в две посоки. И от едната и от другата посока има сериозни рискове пред националната сигурност за спирането на които ние нямаме необходимия инструментариум. Ние не можем смело да образуваме дела с надеждата да имат превенция. Ако смело образуваме дела, за които знаем, че ще завършат с оправдателни присъди, това е безотговорно. Много добре би било и аз много ви благодаря, че поставяте този въпрос, нека да направим едно отделно обсъждане. Аз мога да изложа много аргументи, но не е сега мястото в отчетния доклад за това, че е необходимо да се пипнат съставите на чл. 162 и чл. 164, да се опростят, да се премахне преписаната от Международния пакт за граждански и политически права дума „проповядвам”, която може да има различно значение във Вашия и в моя ум и в ума на всички нас, да се напишат простички и ясни състави, които да позволят ефективното им прилагане. Уверявам ви, че когато има такъв простичък и ясен състав, ние много неотклонно ще го прилагаме. Защото, ако искайте вярвайте, аз съм последният човек в страната, който може да толерира насаждането на омраза.
Впрочем, да кажа, че бях силно впечатлен, съжалявам че г-н Христо Бисеров го няма, бях силно впечатление от това, че за съжаление г-н Христо Бисеров макар и да оттегли законопроекта, но той внесе един законопроект, който разширяваше приложното поле на недопустимото проповядване на омраза с омразата на политическа основа. Мисля, че българското общество, ако има нужда от криминализация на нещо, то не е защитата на гръбначните животни с цялото ми уважение към тях, а то е, за съжаление, мащабната форма на проповядване на политическа омраза чрез слово, печат или по друг начин. (Тогава веднага трябва да започнат делата и то много отгоре.) Откъдето искате, г-н Стоилов.
Веднага искам да кажа, че има специални решения на Европейския съвет, които казват, че е напълно възможно тези текстове да се разширят с инкриминиране на омразата на социални основания и на основания на политически убеждения. Просто цитирам.
Накрая за самоуправството. Не ми липсва, че прокуратурата не се занимава със самоуправства вече. Не ми липсва, защото това беше още една функция, която силно натоварваше прокурорите. Под формата на самоуправства прокурорите на практика решаваха граждански спорове. Аз мисля, че самоуправството трябва да бъде дейност, която да се отстранява, да се санкционира по съдебен ред. И само съдът да решава кой да ползва временно един недвижим имот. А вече някакви междинни мерки, охранителни мерки за опазване на състоянието на нещата до произнасянето на съда, примерно, в рамките на същия ден. Да, тук сте прав. Ако ни се възложат такива функции, ние ще ги изпълняваме. Но прокуратурата отново да се превърне в съд и да започне да се занимава с това кой има право да владее един недвижим имот, не е нейна работа, г-н Казак. Казвам го честно. Или поне аз не съм съгласен. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Велчев. Г-жа Михайлова и след това г-н Стоилов.
Екатерина Михайлова:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми г-н Главен прокурор, представители на съдебната власт,
Аз имам няколко любими теми, които всяка година ги говоря. За съжаление, те са актуални всяка година и аз пак ще ги повторя, защото смисълът на тези доклади е след като видим проблемите, които има във всяка една от частите на съдебната власт, да се предприемат съответни действия от институциите, които да направят така, че поне малко да се придвижим напред и да имаме следващата година някакви по-добри резултати. Говоря за законодателна, изпълнителна и съдебна власт.
И тези мои любими теми, както виждам, и тази година са същите и няма нито един подобрен показател, даже като че ли са влошени показателите.
Първото, контролните органи, което засегнаха колегите и преди мен. За съжаление, аз очаквах тази година да имаме вече резултати, които да са в позитивна посока, а именно да имаме повече качествени сигнали от страна на контролните органи, които да доведат до ефективен процес и в крайна сметка до издаване на присъди. Но показателите, както ги разчитам в това, което вие сте предоставили, и от вашето изложение, не подобряват нещата. Зная, че това са предимно функции и отговорности на изпълнителната власт, и би трябвало да се насочват въпросите натам, но аз съм ги задавала и пак ще ги задавам, в т.ч. и на Министър-председателя съм ги задавала. Но наистина не можем да очакваме ефективност в борбата с престъпността, ако всички, които имат отговорности в тази посока не си вършат работата. За мен е внушаващо това, което виждам, например, на с. 272 от големия доклад, в който се казва, че „е намалял броят на установените закононарушение от самите контролни органи по повод възложени им от прокуратурата проверки.” Значи не само че сами не предприемат достатъчно ефективни действия, но дори и когато им се възлага, е намалена резултатността и са намалели в рамките на около над хиляда от предходния отчетен период. Това е много лоша статистика, която виждаме. Моят въпрос е не само да се вайкаме, а да попитам как виждате решенията на тези въпроси. Защото това са усилия на различните институции. Това не може да стане само с усилията на съдебната власт, нито само с усилията на изпълнителната власт. Виждам, че има някакви кръгли маси, някакви срещи, но струва ми се, че само от кръгли маси и срещи няма да стане работата. Няма ли добра координация вътре в изпълнителната власт между контролните органи, ясна отговорност, ясно взаимодействие и оттам с разследващите органи, сигурно догодина пак ще констатираме едни не особено добри резултати и какво от това. Въпросът е като констатираме нещо, да се предприемат съответни мерки.
Тук освен констатацията, аз имам и въпрос. Как виждате по-ефективно това да стане, защото виждам, че сте го сложили в т. 15. Резултатно сътрудничество. Прочетох, че с някои от контролните органи имате и по-добри резултати. Значи нещо вече е извървяно, дайте да видим дали може да стане по-ефективно и да се черпи опит нататък.
Второто нещо, което е коментар и не е точно въпрос към вас, защото е в правомощия извън прокуратурата и е по-скоро в органите на съдебната власт, е темата с натовареността. Това е нещо, с което ще се сблъскаме след малко сигурно пак – с административния съд, там пак ще видим едни абсурдни неща. Както и в прокуратурата, така и в съда имаме пренатовареност на едни структури и безметежно и спокойно съществуване и работа на други. Просто районирането, начина по който са натоварени, по който функционират не е ефективен и води до ниско качество на тези, които са натоварени, защото те не могат да обемат целия материал или пък изостават част от делата, а другите може и качествено да работят, не казвам нищо срещу конкретните колеги, а говоря за обективни неща, които имаме в съдебната власт. Миналата година го говорихме и в Правна комисия и в зала, имаше като че ли някаква идея да се направи прерайониране на съдебни райони, през една административна реформа, която трябва да стане в съдебната власт. Досега нищо не се е чуло като намерение. Това е по-скоро коментар. Можете да си кажете мнението, но важно е да го чуят органите на съдебната власт и да кажат дали нещо ще предприемат. Защото не е работа само през закони и ние да се намесваме и ние да районираме как да е разпределението. Ние виждаме какво е. Не можем да се бъркаме в независимата съдебна власт. Но можем да се обърнем към нея, виждайки дефектите там където бодат очите, а те бодат. Аз съм сигурна, че в следващия доклад още повече ще бодат и ще виждаме доста странни.
И третото е въпрос. Аз съм привърженик на това да бъдат премахнати военна прокуратура и съд. Тук стана въпрос за това. Знам, че е конституционен въпрос. Аз съм привърженик, г-н Корнезов, и смятам, че няма нужда България от такова нещо, при положение, че имаме вече девоенизация, имаме по друг начин построена армия.
Т.е. въпросът ми е Вашето мнение какво е? Какво е мнението на съдебната власт, а не само на политиците.
И да добавя. Дано не се криминализира това, което Вие казахте, защото не знам какво ще стане. Ще трябва да затворим институциите, ако за политическа омраза и изявления?!
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Михайлова. Г-н Велчев, заповядайте.

Борис Велчев:
Уважаема г-жо Михайлова,
Ако позволите, аз ще започна с последната нотка от Вашето изявление. Политическата омраза и политическият спор са две различни неща. Аз съм дълбоко убеден, че могат да се водят много остри, много радикални, много успешни политически спорове и вие много по-добре от мен знаете това, по един възпитан, човешки начин и това е голямо предизвикателство към политическата класа, но с това моите упреци ще спрат до тук.
Връщам се към Вашите конкретни въпроси.
Какво е решението на намалялата ефективност на контролните органи. Аз твърдя, че тя е намаляла. Аз не съм привърженик на общия надзор за законност. За мен общият надзор за законност на прокуратурата няма формално конституционно основание. Има го в Закона за съдебната власт, макар и не по Конституция. И може би с годините общият надзор за законност трябва да бъде преосмислян и да падне. Обаче в момента общият надзор за законност е единственият начин да бъде от време навреме размърдвана една много тежка, закостеняла и бюрократична, много консервативна контролна система в страната. Онзи ден аз реагирах (ще си позволя един пример) доста нервно, като разбрах, че Върховната административна прокуратура е наредила една проверка за качеството на лютеницата. Много бях смутен. Не можех да си представя защо, по дяволите, Върховната административна прокуратура се занимава с лютеницата. И второ, не можех да си представя защо трябва да излъчим към хората сигнала, че ако има проблеми с лютеницата, да се обръщат към мен. Направих справка. Оказа се, че Върховната административна прокуратура е залята със сигнали за некачествена лютеница и единственото, което тя е направила, е да сезира Българската агенция по контрол на храните. Тя е започнала контролна проверка. Констатирани са един куп нарушения. Наложени са санкции и преписката във Върховната административна прокуратура е прекратена. Слава Богу не ние отговаряме за качеството на лютеницата, уважаеми дами и господа. Обаче, ако не беше Върховната административна прокуратура, тази проверка на Българската агенция по контрол на храните може би нямаше да се осъществи. И колкото и да е неприсъщо това за една прокурорска практика, общият надзор за законност има свой смисъл в наши дни. Може би един ден трябва да бъде преосмислен.
Какво правим за сътрудничество с контролните органи. Много трудно си сътрудничим, макар че отделни положителни сигнали се излъчват. Например, да кажа нещо, което е ново. То е от тази година и затова го няма в доклада за предходната година. Направихме много добро сътрудничество с един нов контролен орган, така наречената Агенция за медицински одит. И ще кажа защо. Защото когато имаме сигнали за престъпления, извършени от лекари, ние възлагахме проверките на органите на МВР. С цялото ми уважение към органите на МВР, г-н Вучков знае, че това е искрено уважение, а не го казвам просто протоколно, аз не вярвам в техния професионален капацитет да преценяват медицински грешки. Оказа се, че това е наш структурен проблем. Вярно е, че Агенцията е създадена от година и половина, но вече се договорихме с тази Агенция, с Българския лекарски съюз, с Министъра на здравеопазването и всички проверки за лекарски грешки, а такива сигнали, за съжаление, има стотици на година, да не кажа хиляди (във всеки случай са над хиляда) да бъдат изпращани на този компетентен административен орган, който да може да ги проверява. Когато Агенцията по медицински одит със своя професионализъм каже: Има данни за престъпления, ще образуваме дела. И обратно, ако специалистите кажат, че няма данни за престъпление, най-вероятно такива дела няма да бъдат образувани. Но това ще се прави въз основа на компетентно мнение на един официален контролен орган, а не въз основа на предположението на полицейските или прокурорските органи, които просто не могат да се ориентират в тази проблематика.
Оптимист съм с Комисията, която навремето се казваше с лесното наименование „Комисията Кушлев” – новото ръководство на Комисията вдъхва огромен респект. Убеден съм, че там има място за подобряване на сътрудничеството. Аз, например, бях силно изненадан, че една голяма част от прокурорските уведомления в „Комисията Кушлев” в минали години, и като казвам голяма част, имам предвид една много голяма част въобще не са водили до образуване на преписки. Това е един добър повод да направим много внимателен анализ по реда на общия надзор за дейността на тази комисия и ако има виновни длъжностни лица да отидат на съд.
Натовареността.
Уважаема г-жо Михайлова, днес сутринта поставих за пореден път във Висшия съдебен съвет този въпрос. Поставял съм го и друг път. Искам да изтъкна две обстоятелства. Ако догодина картината е такава или както аз очаквам по-лоша, тъй като с всяка измината година натовареността се увеличава, аз ще препоръчам на Висшия съдебен съвет догодина да не приема моя отчетен доклад. Защото това е единственият начин, по който мога да реагирам, за да изкажа своето съвършено несъгласие, пълното си възмущение от липсата на политика и от висшия съдебен съвет и от Народното събрание, и от Министерството на правосъдието по отношение на натовареността на магистратите в България. Подценява се този проблем. Заради факта, че ние изсмукваме последните сили от системата, успяваме някак си да вържем двата края в края на годината, това се приема за даденост и се приема, че едва ли не всяка година може да се повтаря и да се повтаря. Вече не може да се повтаря. Критичният предел, от което няма връщане назад, е минат. Не сме в състояние да поемем повече работа.
И да използвам случая да кажа. София е гигантски проблем. Ако в страната има ресурси, ако едно преразпределяне на районите в страната може наистина да подобри работата и правим разумно предложение, в София проблемът е феноменален. Не зная какво е населението на София след последното преброяване, но допускам, че тук е някъде около 1/3 от активното население на България. Срещу това активно население и концентрацията на най-опасната престъпност в столичния град, ние се изправяме с 10-15% от целия прокурорски ресурс. Обречени сме да се проваляме по знакови дела. Няма как да бъде иначе.
Онзи ден един уважаван народен представител постави въпроса и аз го срещнах с прокурор, който се занимава с едно дело, свързано с АЕЦ „Белене”. Делото се води от прокурор от Градската прокуратура – един много опитен колега, млада около 35-36 години, и аз помолих тя да съобщи на уважаемия народен представител освен това дело колко други дела има в момента на бюрото си - 70 дела. Ако някой сериозно мисли, че някой прокурор, който и да било прокурор, е в състояние ефективно да упражни надзор върху 70 досъдебни производства, 2 дена от седмицата да изкара в съдебна зала, и да има още 250-300 проверки на бюрото, той много надценява нашите възможности. Това е предел, който е минал преди години и ние не сме се провалили системно само защото действително работим в една много дисциплинирана система. Но с тази дисциплинираност също не бива да се злоупотребява.
Накрая за военната прокуратура, г-жо Михайлова. Аз съм прагматик. Щом има в Конституцията, назначени са не малък брой – в момента нямам точните цифри, но са няколко десетки – над 100, военни прокурори и следователи. По-добре е те да работят. Алтернативата да не работят не знам кого устройва. И какво да работят друго? И ако те могат да работят нещо, което е специфично, мисля си че това си струва да бъде едно прагматично решение. Не зная! Но честно казано, аз съм за това да се помисли за тяхното връщане обратно на терена.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Велчев. Г-н Янаки Стоилов. След това г-н Лазаров и след него г-жа Колева.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател,
Г-н Главен прокурор,
Магистрати, народни представители,
Г-н Заместник министър,
Според мен, казано с няколко думи, положението по отношение на противодействието срещу престъпността е зле. Казвам го, защото тук сме народни представители, представители на изпълнителната и на съдебната власт. Т.е. аз не фокусирам тази оценка върху една или друга от институциите.
Вашият доклад съдържа много данни. Те самите показват, вярно не главоломно, но увеличаване на престъпността – на криминалната, на икономическата. Освен това, искам да отбележа, че от 3-4 години наблюдаваме и нови, почит непознати и още по-брутални форми, в които се изразяват кражбите, уврежданията и унищожаването на имущество.
Аз няма да повтарям нищо от казаното, защото част от темите бяха основателни, но те като че ли са по-важни, погледнати от тази зала навън. Аз ще се опитам да пренеса един поглед на хората, които са навън, какво очакват от нас. И особено, тъй като съм представител в момента на един още по-тежък и беден крайна северозападна България, за тези години, за които говоря, освен кражбите, които се увеличават, ние сме свидетели вече на нещо, което е било непознато в Българската история десетилетия наред – постепенното разрушаване дори на имущество, след като бъдат изнесени вещите, особено от необитаеми домове – вили, не говорим за други по-дребни случаи, което действа крайно отчайващо, тъй като това са посегателства срещу труда, срещу някакви материални спомени на поколения наред. Тук трябва да помислим какво може да се направи от полиция, разбира се, от прокуратурата, защото в част от тези случаи хората вече даже не се обръщат към тях, съзнавайки че в много случаи няма да последва и никакво реално противодействие.
Искам и пояснение на някои от данните. Казва се, че преписките решени в едномесечен срок, са намалели спрямо миналата година, но все пак са сравнително висок процент – около 80%. В същото време обаче не виждам конкретно данни за това какъв е средният срок от започването на предварителна проверка до образуването на досъдебно производство. Разбираемо е, че хората се обръщат за много неща. Повечето от тези сигнали нямат основание и те остават без последствия. Но точно в случаите, в които се предполага, че има извършени престъпления, мисля, че този срок е доста по-дълъг от посочения едномесечен срок и там като че ли системата не превключва достатъчно бързо от започването на полицейската проверка до образуването на досъдебното производство. И после се казва, че разследването приключва в законовите срокове в почти 97% от случаите. Аз не мога да посоча други данни, които опровергават тези, но едва ли някой от нас ще приеме на доверие такъв много висок и добър показател – нещо, което мисля, че в практиката далеч не е така. Може би малко разяснение, аз да се разбере какво се крие зад тези проценти.
Съгласен съм с извода, който се прави, че досъдебното производство, бих казал и полицейските проверки, в голяма степен са много формализирани. И те водят до това, това вече е и законодателен проблем, че като че ли дейността на прокуратурата и на разследващите полицаи повече е насочена да оформят добре папките, които постоянно увеличават своя обем, а не да достигнат до реален резултат по отношение на това, което засяга потърпевшите от престъплението. Това е, според мен, един много важен сигнал, който трябва да се има предвид. Ние още когато приемахме сегашния Наказателно-процесуален кодекс постоянно се опитвахме да балансираме между постоянния стремеж на защитата да се осигурят повече гаранции за това, че няма да се злоупотребява от разследващите органи. От друга страна, беше другият стремеж, но наистина понякога при нас тази граница е премината, защото едва ли не в съда, в прокуратурата се гледа колко подписа ще бъдат поставени на полетата на един разпит на обвиняемия, а не реално какво е установено в тези действия, някои от тях дори провеждани в присъствието на адвокати. Казвам го, защото това е един манталитет, който ние трябва да преодоляваме. Не за да се отнесем на сляпо доверие към дейността на разследващите, на прокуратурата, а наистина да се хванат основните проблеми в този процес.
Мисля, че ние имаме големи проблеми в областта на прокурорското и полицейското сътрудничество в рамките на Европейския съюз. И аз смело твърдя, че нашето влизане в Европейския съюз затрудни дейността на разследването, а не го облекчи. Защото когато хора са извършили хора в България, сега е много по-трудно те да бъдат намерени, да се установи тяхното местопребиваване, особено ако не става дума за тежки престъпления, свързани с организирана престъпност и с интереси на други европейски държави. Защото, за да бъде намерено едно такова лице, се иска към него да има започнато предварително производство. Ама по някога без да се установи контакт и информация да се получи за лицето, не може да се събере цялата информация, която би довела до тези обстоятелства. А после докато започне досъдебното производство, се искат допълнителни квалифициращи обстоятелства, за да се види дали то ще бъде търсено по прокурорска, по съдебна или по полицейска линия и най-накрая, може да проверите, че всъщност повечето от тези дела остават без последствия и резултати.
За други наглед дребни проблеми. Много кратки срокове за командироване на прокурори от различните нива – най-често от по-високите към по-ниските. Тук, ако трябва, даже и законът, но мисля, че той разрешаваше (по памет си спомням) по-дълги срокове, понякога тези командирования едва покриват минималния срок за приключване на едно досъдебно производство. И едно такова дело се прехвърля през няколко души, които все се командироват и никой не го довършва и никой не се смята и лично ангажиран да довърши тази работа, която е започната от един или двама негови предшественици.
Посочвам тези неща, защото те изглеждат дори понякога технически, но са част от големите бариери за развитието на наказателното производство. И ако има най-потърпевши в тази работа, аз даже мисля, че те са първо разследващите полицаи, след това прокурорите. Защото прокурорите са много натоварени документално, а разследващите полицаи трябва да извършват и документални и фактически действия, защото ако си говорим откровено, въпреки промените в наказателния процес, прокурорите си останаха все пак хора, които наблюдават дистанционно, които квалифицират по документите и в малко случаи участват в непосредственото събиране на доказателства. Така че картината е още по-тежка от тази, която описвате.
Накрая, ако трябва да мислим за промени при приемането на новото законодателство, аз не мисля, че трябва да противопоставяме гражданската и наказателната отговорност. Това, че хората се обръщат към прокуратурата и в много случаи се смесват гражданско-правни и наказателно-правни елементи отговаря на самите случаи, които животът поднася. И аз съм много по-склонен да приемем, че ако този, който е извършил определено престъпление, особено което има имуществени последици, по-добре е той да си ги плати, той да не заема определена длъжност, ако това е свързано с използване на неговото положение, и нещата да приключат. Човекът ще е много по-доволен, отколкото това да се събират многократно едни и същи доказателства и най-накрая резултат отново да няма. Така че, според мен, житейски ние трябва да вървим към доближаване на ефектите на гражданското и наказателното производство, когато този избор може да бъде направен от потърпевшия. Защото нашият процес в голяма степен изолира хората, които са засегнати от престъпления. Нека да им дадем възможност те да изберат тези действия, защото понякога дори намесата на полицията и прокуратурата може да стимулира тези лица много по-ефективно да обезщетят вредите от извършено престъпление, стига той да не засяга други лица и да не се съизмерва с други посегателства и тогава ще видим, че самият интерес на тези, които са привлечени към наказателна отговорност ще стане по-голям нещата да бъдат изяснени и по възможност приключени по най-бързия начин и на най-ниската степен на този процес. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Г-н Велчев, заповядайте.
Борис Велчев:
Уважаеми г-н Стоилов, ще се постарая да отговоря на всичките ви въпроси.
Съгласен съм с Вас, общата картина на престъпността в страната показва тенденции към увеличаване. То не може да бъде и иначе. Живеем в тежки икономически условия, има форми на престъпност, които се пораждат точно от тези условия. Страхувам се обаче, че тук ключът е друг. Ключът не е в засиленото поведение, засиленото действие на МВР, прокуратура – ключът е превенцията. Ключът е в охраната, ключът е, надявам се, че г-н Вучков ще се съгласи с мен, не да хванем онези, които разрушават необитаемите къщи, а да сложим такава охрана в селата, че да не ги рушат. Това ми се струва по-важно. Съгласен съм, има предели на това. Но политиката по-скоро би трябвало да бъде насочена към превенция и не толкова и не само към санкциониране на извършителите, макар че това, разбира се, също е много важно.
Преписките да приключват в огромната си част в едномесечен срок. Уверявам ви, че от следващата година ще приключват още по-рано, тъй като с Инструкцията, която подписахме с МВР на практика ние ги препращаме там, поради простата причина, че дейността по преписките, по проверките е дейност по разкриване на престъпленията, която е дейност на изпълнителната власт и изпълнителната власт трябва да си я извърши и да ни информира само, ако е открило данни за извършено престъпление. Няма никакъв смисъл, ако не са се потвърдили първоначалните сигнали и няма данни за извършено престъпление, преписката да влиза в прокуратурата. Няма какво да правим с нея.
Колко време отнема от образуването на преписката до образуването на досъдебно производство. Много е различно. Много малко от преписките водят до образуване на досъдебно производство – около 25%. И те винаги са различни. Не съм подготвен, съжалявам, г-н Стоилов, дано да не се обидите, но не мога да кажа по видове престъпления в момента каква е статистиката. Общо взето преписки, които означават проверки повече от 3-4 месеца в системата на прокуратурата има много рядко. Те са в изключителни случаи. Създаден е механизъм, по който удължаването на двумесечния срок за преписките се разрешава лично от заместник-главен прокурор с мотивиран доклад. Какъв е точният брой за миналата година в момента нямам данни, но уверявам ви, не е колосален.
Законови срокове. Прав сте напълно да обърнете внимание, че не изглежда така. Законовите срокове са спазени 97% от случаите. Това е напълно вярно. Но и усещането, че има огромно забавяне по много дела също е истина. Законови срокове са тези, които са разрешени по реда на НПК. Обаче колко пъти апелативните прокуратури са удължавали сроковете за доразследване е друг въпрос. В този смисъл, от една страна тази констатация е напълно вярна, от друго страна, тя не е съдържателно правилна, защото създава измамното усещане, че всички дела приключват в двумесечен срок. Не е вярно. Вярно е, че много дела приключват в двумесечен срок. Вярно е, че все по-малко от тях ще приключват в двумесечен срок с увеличаване на натовареността на прокурорите. Но също трябва да се има предвид, че има дела, които по своята специфика не могат да приключат бързо. И тук, надявам се, да проявите и Вие и всички народни представители разбиране. Иначе законовите срокове – дела в прокуратурата, които продължават повече от една година, са много редки, изключително редки. А такива, които продължават повече от две години, са съвсем редки и те са главно свързани с изпълнение на международни поръчки. Това е единствената причина д ги бавим чак толкова дълго. Защото, г-жо Стоилов, когато дойде при нас искане за правна помощ от наши партньори, ние бидейки възпитани хора зарязваме всичко друго и го изпълняваме. Когато ние отправим едно такова искане в много държави, включително и в Европейския съюз, чакаме с години.
Янаки Стоилов:
Но Вие ще им кажете: „Ние реципрочно ги изпълняваме.”
Борис Велчев:
Точно тази форма на шантаж няма да им допадне и пък и не знам дали ще има особен ефект, но честно казано, ако има дела, които продължават повече от две години, причините са в експертизи, които не са приключили и в международна правна помощ. Иначе други причини няма. И затова съм съгласен с г-н Миков, че ние не трябва да разследваме повече от две години. Ако за две години делото не е доказано, по-добре да се откажем от него.
Много съм признателен за въпроса, който поставихте за формалността на наказателния процес и ще си позволя с вас един свой бюрократичен проблем. Вероятно тези дни ще се наложи да купя един нов ксерокс, за да разпечатим един обвинителен акт. Този обвинителен акт по наши прогнози ще съдържа около 20 хиляди страници. Не се шегувам – 20000 страници, номера на бандероли. Те са набрани в компютърен вид и сега трябва да водим едни тежки преговори със съответния съд да приеме доказателствата в такъв вид, а не разпечатани на хартия. Има обвинителен акт, който вече е внесен, от 11000 страници в Кюстендил. И докато не го внесохме в този вид, ни го връщаха и не защото са лоши съдиите, а такъв е законът. Подобен тип формалност в процеса е абсурден. Аз съм си позволил да кача на сайта на прокуратурата и доскоро седеше там, един австрийски обвинителен акт. Той е от една страница и негласно го сравних с нашите обвинителни актове, които са по неколкостотин, по няколко хиляди страници. Тази формалност е излишна, не нужна. Тя отнема огромно количество време и много ще бъда признателен, ако един ден се намери някакъв начин за мъничко де формализиране на наказателния процес, особено там, където на практика не говорим за нещо друго, а за санкциониране по административен ред. Налагане на глоби по чл. 78а, на практика това е един административен процес, който се движи по реда на НПК. Бога ми, убягва ми логиката в това.
Дали се е подобрило след влизането в Европейския съюз или се е влошило международното сътрудничество. Аз мисля, че се е подобрило чувствително и мога веднага да посоча примери и за смесени екипи за разследване с множество държави, а г-жа Тонева може да каже и точно колко са. Тя отговаря по този въпрос при нас. Мога да кажа, че откакто имаме двама представители в Евроджаст комуникациите ни с всички прокурорски служби в Европа е изключително бърза. Аз лично смятам, че това е едно добро решение – присъединяването ни към Европейския съюз, в посока на ускоряване на правната помощ. И затова не мога да споделя Вашия извод.
За командироването сте прав. Обаче аз съм против командироването. Командироването, за съжаление, е резервът, който ние използваме заради факта, че има огромни количества свободни щатни бройки, а Висшият съдебен съвет не обявява конкурси за тяхното трайно заемане. Поне едно 50 места има в Софийската градска прокуратура, на които сме командировали прокурори от Софийската районна прокуратура и ги въртим заради законовите ограничения. Аз искам да няма командироване или това да бъде изключение. Някъде могат да се овакантят едно –две места, някой дай Боже да го повишат, друг да излезе по майчинство – все хубави поводи, но за съжаление командироването в България се превърна в практика. Поне половината от големите прокуратури се състоят от командировани лица. И тук съм много признателен, че поставяте този въпрос. Той не е в никакъв случай отговорност на Народното събрание. Той е наша отговорност и на Висшия съдебен съвет – ние трябва да си вземем мерки да обявим конкурсите, да запълним бройките и командироването наистина да се върне в порядъка на изключенията, каквато е замислено.
Накрая няма да се съглася с Вашата оценка, че натовареността на разследващите полицаи е по-голяма от тази на прокурорите. Тя също е нечовешки голяма. Аз съм виждал жив дознател, разследващ полицай, г-н Миков е виждал много повече от мен, който в един момент разследваше 210 дела. Искам да го видя този човек как може да работи, освен на лотариен принцип. Аз съм виждал един с 210, а може да има и повече. Но и 210 ми се струва еднакво невъзможно.
Г-н Стоилов, въпреки това подчертавам, прокурорите са по-натоварени от разследващите полицаи поради факта, че половината от тяхното време минава в зала, поради факта, че освен делата по които са наблюдаващи – те имат поне 200 000 преписки за миналата година предварителни проверки, нещо с което разследващите полицаи не се занимават. Но тук не е нужно да мерим кой е по.-натоварен. Това е безсмислен спор. Важното е, че и едните и другите са натоварени в такава абсурдна степен, че са престанали ефективно да работят.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Велчев. Заявки за изказване има от г-н Лазаров и от г-жа Колева. Други желаещи за изказване ще има ли? И накрая г-н Казак за реплика.
Димитър Лазаров:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми г-н Велчев и г-н Колев,
Чухме изказвания от колегите и аз ще се опитам да не повтарям казаното, но не мога да се съглася, разбира се, че |България се е превърнала в полицейска държава, а в същото време чухме и обратното становище, че видите ли, органите, които са натоварени с това не се справят с престъпността. Да, има увеличаване, има ръст на престъпността, ние това го констатирахме или предвиждахме и миналата година и по-миналата година. Отчетен е ръстът и той е основно от посегателства против собствеността в цифрите – това са кражбите. В доклада е посочено, че този ръст е 49.8%. Аз мисля категорично, че това е правописна грешка. Става въпрос за 4.98 пункта. Но това не е най-важното. Цифрите са посочени – от 128 000 за миналата година 123 000 – това са 5 000 престъпления. Искам на друго да обърна внимание в доклада - констатацията, че има рязък скок по отношение на делата за престъпление от особен обществен интерес. И това е факт и този факт го показват цифрите, което говори всъщност и за работата и на прокуратурата. На мен ми направи впечатление, че при 128 хиляди регистрирани престъпления, образуваните досъдебни производства са с 55 хиляди повече, което ще рече, че може би се дължи резултатът на самосезиране на прокуратурата и за предварителни проверки, извършвани, а след това са образувани досъдебни производства и тук те са чувствително повече. Но за резкия скок и това се вижда от цифрите на тези престъпления - 37 пъти повече са иззетите количества цигари. Това виждам в доклада и е хубаво да ги кажем тези неща, за да е ясно, г-н Миков, 628 525 228 хиляди къса през 2010 г., съответно 17 млн. в сравнение с 2009 г., което за мен говори, че всъщност, да, има ръст на престъпността, но има и в пъти повече работа.
Аз искам да се спра на тези дела с висок обществен интерес. Злоупотребите са много показателни и те са в контекста на докладите, които България получаваше преди за оценка и които получи миналата година – и предварителния доклад и дай Боже в този дух да получим и следващия доклад. Дела за злоупотреби с фондове на Европейския съюз за отчетната година са 330, а за 2008 г. са 13. Не случайно ви казвам. Данъчни престъпления – 2010 г. са 1559, 2008 г. – 560 и 2009 г. – 742, т.е. виждаме, че тази тенденция, която е започнала – назад ги няма данните, но те са още по-малко, от 13 до 330 мисля, че разликата е 30 и няколко пъти. Но тази тенденция продължава, поради което има и промяна в оценката в тези доклади.
Поставя се въпроса, аз го виждам, има предложение от прокуратурите, които г-н Велчев е приложил, защото това не са негови и той достатъчно коректно обясни, по отношение на двегодишния срок. Аз си спомням, че когато променяхме НПК по отношение на този институт искахме една справка от прокуратурата и там се оказа, че този институт е прилаган под 1%, т.е. дела са искани да бъдат прекратени поради това, че две години след приключване като обвиняем не са разследвани. Аз съвсем кратко ще повторя, има достатъчно добра, стига да иска някой да я прочете както трябва практика на съда в Страсбург, защото разумният срок не се измерва в месеци, а се измерва с оглед на това дали разследването е било ритмично. Ако едно дело практически е приключило на 60-тия ден и аз съм го оставил на бюрото си на 20 месец извърша едно предявяване, абсолютно и категорично ще се приеме, че не е в разумен срок, нищо че е приключило в този двегодишен срок. И обратното, едно дело може да продължава 3-4 години, стига да има ритмичност и необходимост от разследване. Категорична е практиката по делата в Страсбург по отношение на разумния срок на разследване.
По отношение на формализма, имам чувството, че ние повтаряме едно и също и предходната година, и по-предходната година. Аз го приемам повече като укор и към самите нас тук, защото наистина за мен е ненормално в делата, които приключват задължително по закон с административно наказание глоба, разследването да бъде по абсолютно същия формален подход така, както едно сериозно разследвано престъпление. Ние сме длъжници да знаем, че се готви нов Наказателен кодекс. Дали ще бъдат разделени делата па простъпки и престъпления, за да може разследването да бъде друго, ние още не знаем. Доколкото чувам, обаче, не се предвижда такова деление и ако с разширяване на приложното поле на чл. 78а се разтовари съдебната фаза и то чувствително, с прилагането на споразумението, на съкратеното досъдебно производство, то в досъдебната фаза нещата останаха същите, от което е изключително голямо натоварването и на дознанието и на органите на прокуратурата и на наблюдаващите прокурори. Аз мисля, че е крайно време, за да се вземат кардинални мерки, за да приключи това запушване на системата и изключително натоварване за едни дела, които приключват с един резултат административно наказание глоба.
Същото важи и по отношение на споразумението дали би могло в една много ранна фаза, ако се заяви искане за споразумение, да не се приключва делото по същия начин, както се приключва, разбира се, при разумния подход – спазване на пълните права на защитата и съответно за различните видове престъпления.
По отношение на изявеното становище като база за дебат за делата против полицията, дали да бъдат водени от военната прокуратура. Този дебат всъщност 20 години продължава и ако не се лъжа през две или три години тези дела прескачат от едната прокуратура на другата прокуратура. От друга страна, това води до забавяне, до неудачност на разследването. Но г-н Велчев, аз позволявайки си да погледна справката за резултата от последните три години по апелативни райони, както виждам военна апелативна прокуратура вие отчитате, че прокурорите и разследващите при тази прокуратура са най-малко натоварени и то е нормално, но техните резултати са под средните показатели за страната. Резултатите за приключени от наблюдаваните досъдебни, резултатите за решените преписки, (Приложение 1) решените в едномесечен срок – те са по.-ниски в сравнение с другите и това, което донякъде ме смущава, върнатите дела. При 5.5 средно при военната прокуратура е 7.7, казвам го като част от дебата – дали би било удачно точно прокурорите и разследващите от тази прокуратура отново да вземат да разследват тези дела. Може би другата идея е по-удачна – да се направят специализирани звена към прокуратурата, които да не работят с полицаите. Защото това наистина е обяснение да разследват прокурорите, които работят ежедневно с разследващи, някак си наистина се получава известно предположение, съмнение, но да бъдат може би в апелативни райони такива звена, те там по-малко работят с полицията, а другите да бъдат специализирани в разследване на такива дела. Имайки предвид и тези резултати, имайки предвид и бъдещето на военно апелативна прокуратура и най-вече това, което и г-н Миков каза,
Искра Фидосова:
Г-н Лазаров, обсъждаме доклада на г-н Велчев, а не на г-н Миков.
Димитър Лазаров:
Аз мисля, че търпеливо слушахме всички, които се изказваха и не съм прекалил с изказването. Говорим за проблемите. Ако г-н Миков мисли, че само той има правото да взема становище, ще спра. Спрам, г-н Миков, Вие сте свикнали.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Лазаров. Г-н Велчев.
Г-н Миков, предварително сме се уточнили, че като гледаме докладите за дейността на прокуратурата, на съдилищата, моля да не превръщаме обсъждането в спор между нас с реплики и дуплики.
Димитър Лазаров:
Г-жо Председател, само за да довърша, все пак, поради това че бях прекъснат.
Искам да заявя категорично, призовавам и колегите, аз ще гласувам за приемането на доклада на прокуратурата.
Михаил Миков:
Първо, за този обществен интерес. Г-н Лазаров, аз мислех да го поставя в изказването си. Растежът на делата от обществен интерес зависи от това колко пресцентърът на МВР повече дейност ще развие да предостави кадри на медиите. Той не е нито НПК критерий, нито по Закона за съдебната власт, и колко медиите ще имат охотата да снимат всякакви мутри как се търкалят по пътищата. Това не влия нито по-добре, нито по-зле. Така че този критерии само да отчиташ, означава, че единствено си увеличил филмовата индустрия във съответните органи и страниците в печата. Той не е обективен законов критерий. Ако аз напомпам медиите с още пет дела – медузи, октоподи и всякакви такива с гръмки названия. Имало го е и преди, но не е добре да го има и по товада се оценява дейността.
Две думи по контрабандата. Отчитането на увеличението на броя на задържаното показва само едно, че много повече се е увеличило не задържаното и то си личи при Ваньо Танов – един милиард.
Искра Фидосова:
За пресцентъра. Когато правиш нещо е важно да знаят медиите и обществото, че го правиш. Защото ако не го знаят, все едно нищо не си направил. Г-н Велчев, заповядайте.
Борис Велчев:
Уважаема г-жо председател,
Уважаеми г-н Лазаров,
Делата с така наречения висок обществен интерес. Аз също дълго съм се питал кои са тези дела. И горе-долу съм си нагодил една своя представа за тях. Това обичайно са дела, свързани с организирана престъпност, дела, свързани с корупция и дела, свързани с еврофондове, дела, свързани с данъчни престъпления, дела, свързани с наркотици. Мен ако питате, има много по-обществено значими дела. Много ми се иска един ден да включим в списъка на обществено-значимите дела престъпленията против околната среда. Обаче никакъв медиен интерес няма към тях. Никой не се вълнува тровим ли природата или не я тровим.
Второ, догодина сигурно ще отчитаме в този критерий имотните и телефонни измами. Те може да не са драматични престъпления външно, че някой бил излъган по телефона да даде 2 хил. лв., но от тях страдат страшно много хора. Аз си мисля, че този критерий трябва периодически да минава през някаква преоценка. Но вие сте напълно прав. Каквото и да говорим, не можем да не обърнем внимание, че миналата година сме дали на съд над 550 души за участие в организирани престъпни групи. Дали това е въпрос, който интересува хората или не, но аз мисля, че ги интересува много сериозно.
Ние като институция не сме подкрепяли премахването на двегодишния срок. Да, дали сме такава справка, от която е видно, че няма много такива дела. Обаче аз мисля, че няма много такива дела, защото имаше законово ограничение. Но сега, когато отпадна законовото ограничение, не зная дали след 2-3 години няма доста хора да проявят малко повече мързел в прокуратурата и да оставят делата да отлежават по повече от две години. Продължавам да смятам, че две години е много дълъг срок. Винаги казвам и на студентите си, че Нюрнбергския процес е приключил за 11 месеца, така че две години ми се струва достатъчно. И може би трябва да има някъде някакво законово изключение в много редки случаи. Но сега, когато няма задръжката на двегодишния срок, не знам дали делата, разследвани повече от две години, няма да се увеличат.
Вие сте напълно прав, г-н Лазаров, и аз споделям Вашата констатация, че показателите на военните прокуратури не са добри. Аз нямам никаква изненада в това. Зная го и ние сме го изложили в доклада съвсем съзнателно. Но една част от причините за този факт е тежката демотивираност на военните прокурори. Аз се срещах с военно окръжните прокурори в страната. Те не знаят дали ще продължат да работят, не знаят какви престъпления да разследват, объркани са местните военни поделения, защото си търсят престъпления, по които да работят нещо. Тази система има нужда от някаква перспектива. Ако тази перспектива е отрицателна, нека да намерим трайно решение в рамките на гражданската прокуратура. Перспективата е да им се даде работа. Уверявам ви, резултатите им ще бъдат по-добри. Тази година резултатите са най-лоши от всички години досега. Но за мен обяснението е във факта, че тези хора просто не виждат перспектива в онова, което правят.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Велчев. Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Аз ще се опитам да бъда максимално кратка.
Първият ми въпрос е свързан с този макар и много малък процент оправдателни присъди, които обаче в публичното пространство се експонират много по-добре, по-вървежни са в медиите и придават някакъв облик на прокуратурата и на досъдебното производство, като на хора, които, едва ли не, не са си свършили работата. Искам да питам. Правят ли се анализи, имам предвид обективни, а не с прехвърляне, защото в публичното пространство най-лесно е да прехвърлиш крайният резултат върху съда. Правят ли се анализи на какво се дължат основно тези неуспехи. Защото това са факти за неуспехи на прокуратурата и евентуално някакви мерки за допълнително обучение или специализация на прокуратурата в тази посока. Мерки, които да съответстват на някакъв опит за по-качествена работа от страна на прокуратурата в самото досъдебно производство извършва ли се.
Втората ми отметка към доклада е във връзка с приноса на самата прокуратура за постигането на тази критично висока натовареност. Смея да твърдя, че много голяма част от преписките, които отиват на съд, са за случаи, които са толкова маловажни, че просто с чиста съвест прокурорите по места могат да ги прекратяват или въобще да не ги образуват. Не може един човек с едно колело, с един наръч дърва, събрани покрай пътя да бъде заловен и даден на съд, когато стойността на този наръч дърва е под пет лева по пазарни цени. Намерена кражба, квалифицирана, с техническо средство извършена и не може да бъде прекратено това досъдебно производство. Разбирате ли този краен формализъм докъде води. И това не е единичен случай.
Ако прокуратурата и Главна прокуратура съумее да възпита у по-низше стоящите прокурори малко по-голямо самоуважение, в смисъл да мислят малко повече преди да повдигат такива обвинения, ми се струва, че значителна част от времето им ще бъде спестено и от усилията им.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Колева. Г-н Велчев.
Борис Велчев:
Уважаема г-жо Колева, оправдателните присъди са малко. Те наистина са малко и аз не се гордея с този факт. Казвам това, защото ми се струва, че в една нормална, цивилизована и правова държава не може да няма оправдателни присъди. Ако няма оправдателни присъди, нямаме нужда от съд. 3%, 4%, 5% - това е процентът за последните 7-8 години за броя на оправдателните присъди. Той е незначителен. Да, те са много повече по така наречените знакови дела, които по дефиниция са много трудни, много обемни, където адвокатската защита е най-енергична, най-високо професионална и това са нормални неща. Аз мисля, че ние не бива да се отнасяме с някакъв фанатизъм към критерия „оправдателни присъди”. Винаги ще ги има и фактът, че ги има е доказателство, че има правова държава. Неизбежно е да има такива и не виждам как можем да обучим прокурорите да не ги допускат. Ще ги допускат винаги. А иначе сте права. Взети са мерки по апелативни и районни сме разпоредили, включително и на нашия сайт има такова съобщение днес – да се прави анализ на всяка една оправдателна присъда не за да търсим отговорност на прокурора. Прокурорът в крана сметка така е преценил, така е направил. Днес се даде един пример - Върховният касационен съд оправдава подсъдимите по едно знаково дело, които бяха осъдени на две предходни инстанции. Знаете ли сега кой ще плати обезщетения? Прокуратурата ще плати, макар че има две предходни съдебни инстанции, произнесли осъдителни присъди. И тук ми се струва, че трябва да бъдем мъничко реалисти.
Искам да кажа, че ние сме взели мерки по апелативни райони да се правят такива обсъждания главно за да видим системни пропуски в работата. Главно за да видим дали няма повторяемост при оправдателните присъди, системни грешки в квалификацията. А иначе да се търси отговорност на един прокурор, че има оправдателна присъда, ми се струва неправилно. Аз имам един уважаван колега, окръжен прокурор, който няма да спомена от уважение към него, който ми каза, че за 35 години практика няма нито една оправдателна присъда. В началото много се впечатлих и после си казах, че това не е добре. Защото това означава, че 35 години той е работил само на сигурно и не е поемал минимален риск. Мисля, че прокурорската работа е свързана и с това да поеме и минимален риск, разбира се, не произволен, а минимален.
Натовареността. Тя може да се премахне, ако се премахнат по-простите, по-незначителните дела. Обаче това са делата, които формират огромния брой осъдителни присъди. Така че колкото е вината на прокуратурата, толкова е и вината на съда, че приема да разглежда такива дела и постановява наказания по тях. И това е така заради закона, г-жо Колева. В Холандия, например, действа принципа на ........ – прокурорът решава. Ако му се стори незначително, ако му се стори, че има други по-важни дела, прекратява. Обаче българският НПК не дава такава възможност. Ние сме заложили принципът на регалитета. Много ми се иска прокурорът да има повече правомощия в тази посока. Обаче в момента, в който прокурорите започнат да прекратяват такива дела, веднага възниква подозрения към прокурорите. А честно казано, вторият тип фактори, с които не се стига до съд – отказите за образуване на досъдебно производство, те са съвършено друга опера. Това е един процесуален акт, който има свой собствен живот. Те са живи същества и всички стигат до мен. Миналата година са неколкостотин хиляди. Преувеличих – около 140 хиляди.
Може би си струва да се преоценят някои принципи на работата в наказателния процес и ако се повери доверие на прокуратурата да прекратява с наказателни някакви санкции за дребни случаи, както е в Германия, например, определени категории наказателни дела, които не са с особена значимост, това ще разтовари системата.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Ципов изяви желание за изказване.
Красимир Ципов:
Благодаря, г-жо Председател.
Аз имам един съвсем кратък въпрос към г-н Велчев и може би към г-н Вучков.
Каква е вашата оценка за промяната на Наказателно-процесуалния кодекс от миналата година, съгласно която полицейските служители им се даде възможност да извършват така наречените неотложни следствени действия и действия, които им се възлагат от прокурор, следовател и разследващ полицай.
Борис Велчев:
Моето лично убеждение е, че това беше правилно решение, необходимо решение. Аз ще си позволя сега да кажа нещо еретично. Аз смятам, че колкото повече органи в България могат да извършват разследване, толкова по-добре.
Аз се отнасям напълно с разбиране към лансираните публично идеи да се извършва митническо дознание. Не митническо разследване в пълноценен вид. Не митниците да поемат едно дело и да го довършат до край. Но да се признае процесуална валидност на определени оперативни действия, извършени от един митнически служител, който на терен е разкрил контрабанда на наркотици, например, ми се струва необходимо. В този случай, струва ми се, че ще трябва философски да осмислим дали ще пазим действията по разследването само за полицейските органи или ще ги разширим. Струва ми се, че не само трябва да ги запазим за полицейските органи и то за всички от тях, а там където може, и да ги разширим.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Велчев. Г-н Вучков, заповядайте.
Веселин Вучков:
Няма да бъда многословен, само ще добавя. Наистина това е промяна, която ние следим в МВР през две седмици, абсолютно последователно вече точно една година и малко повече. Онзи ден на Националното съвещание това беше централната тема на разговора с колегите.
За този период от около една година в този процес по разследване се включиха освен 2000 разследващи полицаи, които сме обезпечили почит на 100% кадрово и 3950 други полицая, т.е. близо 4000 полицаи извън дознателския апарат вече са извършили неотложни следствени действия или пък възложени им от прокурор или разследващ полицай. Оценяваме като много успешна тази реформа, която няма да се случи изведнъж и трябва да се прокарва оттук насетне отново с привличането, може би в следващата една година на около още 2000 полицейски органи. Защото според нашите изчисления около 9000 служители на МВР ако събират доказателства, това би облекчило до известна степен цялата наказателна процесуална система. Може би над 40000 следствени действия са извършени за една година от полицаи, които не са дознатели.
Наред с това, ако ми позволите, само да спомена, че от началото на тази година, защото има пряко отношение към темата, която днес се разисква, действа изцяло нова система за отчитане на полицейските резултати и най-вече полицейската статистика за разкрити престъпления. Това е нещо съдържателно важно по повърхността, но докосва точно сърцевината на проблемите. Разработихме съвместно с прокуратурата - те ни оказаха много сериозна помощ, общо взето изцяло сме възприели понятийния апарат на Наказателно-процесуалния кодекс, като позволяваме само на разследващия полицай да бърка в регистрите и да попълва картони. Т.е. за установен извършител считаме само тогава, когато има действието привличане на обвиняем, след доклад до прокурора и разбира се, при условието, че има достатъчно доказателства.
Второто важно нещо, което вмъкваме в регистрите от Нова година насам, това е съдбата на случая. Прокуратурата ни предостави точно преди една година достъп до нейния ведомствен сайт, което много облекчи тази работа. Впоследствие, когато има постановление на прокурора за прекратяване на делото, за спиране ние това го въвеждаме в нашите полицейски регистри.
По отношение на митническото разследване в момента наистина работи една междуведомствена работна група, която точно дефинира какъв обем и за какви състави на престъпление да се позволи на митнически органи да провеждат разследване. Тя е под егидата на Министерството на правосъдието. Предполагам, че до месец-два, тъй като това е обект и на мониторинговия доклад в междинния доклад от февруари месец на Еврокомисията има такъв намек – един абзац е отделен и на необходимостта и митничари да поемат обем от разследвания.
В заключение, ако ми позволите, искам една молба да отправя към Главния прокурор доц. Велчев, тъй като доста говорихме на темата военна прокуратура, военни следователи, цивилни следователи, мисля, че промените от миналата година, които дадоха възможност на административните ръководители на окръжните прокуратури да възлагат дела от полицията на следователите, някак си не проработиха. Вие сте го отчели и в самия доклад. Това е огромен следователски ресурс, който в момента е структура към прокуратурата, който според мен, не се използва дори и през последната една година както трябва. Има вече законова възможност за това, когато се прецени, че делото представлява фактическа и правна сложност, едно такова по-справедливо разпределение на делата между разследващи полицаи и цивилни следователи, според мен, ще облекчи цялата система и крайният резултат на цялата система ще бъде по-добър. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Вучков. Г-н Миков за въпрос към г-н Вучков.
Михаил Миков:
Г-н Вучков, дали имате доклада пред вас. На с. 4 се казва в статистиката за всички преписки и дела в частта „досъдебна фаза”, че приключилите през 2010 г. са с около 5000 по-малко. Решените са с около 4000 по-малко. Прокурорските актове, внесени в съда са горе-долу еднакви. Защото казвате, че това се е отразило добре, а в същото време има спад на приключилите и решените досъдебни производства. Как тази данна тук да я свържем с тази работа. Според мен, като повече хора се занимават, би трябвало да има ефект – да се вдигне броят на приключилите и на решените досъдебни производства.
Веселин Вучков:
Аз мога да кажа съвсем резонна статистика за 2009 г. МВР приключило с мнение за съд 51690 досъдебни производства, а през 2010 г. – 57834. По-важно е да отчетем кои са приключилите с мнение за съд в крайна сметка. Те са с 6 хиляди повече в сравнение с 2009 г. отколкото общия брой приключили дела. Има намаление на делата върнати на съда от прокуратурата, където също, според мен, има принос и полицията, защото в крайна сметка тя събира доказателства. Има много сериозно намаление на делата, които са погасени по давност. Има други показатели, които според мен категорично сочат, че през 2010 г, особено след промените през месец май в НПК, има подобряване на дейността по събиране на доказателства.
Искра Фидосова:
Благодаря. Последно има думата г-н казак.
Четин Казак:
Само няколко изречения. Аз мисля, че за прилагането на чл. 162 и чл. 164, според мен, най-важното е да има воля на висшите нива на прокуратурата, която да поощрява по-долните да образуват дела по тези текстове, без да се смущават от евентуалния техен запис.
В чл. 162 освен термина „проповядва” се използва алтернативния термин „подбужда”, който може да се използва.
Вие сам казахте, че липсва съдебна практика. За липсата на съдебна практика всички мисля сме съгласни, че не е виновен съдът, а досъдебните органи. Според мен за да се създаде съдебна практика трябва все пак прокуратурата да се осмели да заведе няколко дела, дори да сбърка, дори да има оправдателни присъди. Това ще действа респектиращо и това ще даде насоки на прокуратурата как в бъдеще да изработва по-добре. Тогава, когато има явни действия, които могат да се квалифицират, не трябва прокуратурата да бяга от тези състави.
И по чл. 164 вместо когато има оскверняване на религиозни храмове или на гробници, вместо по вандализъм, нека да се използва чл. 164.
Второ, аз се радвам, че тази година сте включили в отчета за осъждането на държавата за вреди. Мисля, че освен кухата статистика, може би ще бъде добре да направите един анализ обвиненията на кои прокуратури прокуратурата е осъдена и ще видите дали няма да се окаже, че броят на осъдителните присъди на прокуратурата дали не е обратно пропорционален на натовареността на съответните прокуратури. Т.е. да не се окаже така, че най-малко натоварените прокуратури са най-осъждани за тези щети, именно защото си търсят работа.
Искра Фидосова:
Благодаря г-н Казак.
Колеги, преди да преминем към гласуване искам ад благодаря на г-н Велчев, че дойде днес лично в Комисията по правни въпроси и представи основните пунктове от годишния отчет за дейността на прокуратурата и разследващите органи за 2010 г., за подробните и много конструктивни отговори, които получиха колегите.
Подлагам на гласуване проект на решение за приемане на Обобщен годишен доклад за прилагането на закона и дейността на прокуратурата и разследващите органи през 2010 г., № 111-00-2, внесен от Висшия съдебен съвет на 16.05.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Благодаря, г-н Велчев.
Колеги, преминаваме към втора точка от дневния ред.



По втора точка - Обсъждане на Обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2010 г, № 111-00-3, внесен от Висшия съдебен съвет на 26.05.2011 г.
По тази точка председателят на Върховния административен съд, г-н Колев, ще представи в резюме доклада за дейността на административните съдилища. Заповядайте, г-н Колев.
Георги Колев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми членове на Комисията по правни въпроси,
Съзнавам, че нито ще е толкова интересно за вас, нито е толкова актуален моят доклад в сравнение с предходния, но мисля все пак, че той е от значение.
В началото искам да благодаря на всички вас затова, че през тази година направихте всичко възможно да бъдат приети измененията в Административно-процесуалния кодекс, които изменения не само по мое мнение, но и по мнението на множество колеги съдии, както от върховните съдилища, така и от регионалните административни съдилища, водят до намаляване на нашето натоварване, специално за Върховния административен съд и съответно улесняване на административното правораздаване.
Ще посоча най-важните статистически факти.
За предходната 2010 г. Върховният административен съд е разгледал 16554 дела. А делата, които са постъпили за разглеждане във Върховния административен съд са 16589. В сравнение с предишния период, а именно 2009 г. те са намалели – предишният период са постъпили 17190 дела. Налице е едно незабележимо намаляване, което обаче се е отразило върху ефективната работа на колегите от Върховния административен съд. Ако се сравнят цифрите за свършените дела, е видно, че са разгледани 16263.
Защо акцентирам върху тези цифри?
Намалявайки общия обем на работа на колегите им се даде възможност за едно по-ефективно разглеждане на делата, резултатът е незабавен, дори и в минимални проценти, както се вижда. Намаленият брой на делата води до едно много по-ефективно правораздаване. Този пример го давам не случайно. Надявам се с тези промени, въпреки че те не касаят предходния период, които бяха приети тази година да се доведе до едно 10-12% намаляване на делата, разглеждани от Върховния административен съд. Следва да ви уверя, че такъв процент за нас е от изключително значение. Имайте предвид, че разглеждането на 1300-1400 дела във Върховния административен съд е нещо, което отнема значителен ресурс от време и сили. Към настоящия момент във Върховния административен съд продължават да работят 80 човека. Няма изменения в тази връзка в щатното разписание в сравнение с предходния период – 2009 г. Така е и през цялата 2010 г. и към настоящия момент тази цифра е запазена. Няма изменения в това. Тези цифри сочат, че към настоящия момент един съдия от Върховния административен съд разглежда около 170-200 дела. Проблемът идва от обстоятелството, че един значителен брой от тези дела – близо 40%, са първоинстанционни производства. Всички членове на тази комисия много добре знаят колко е голяма разликата между разглеждането на едно първоинстанционно дело и съответно едно касационно производство. В тази връзка са достатъчни измененията, които бяха направени.
Другият проблем, който настоящите изменения разрешиха, това са частните производства, които преди разглеждахме в открити заседания, а сега вече са в закрити такива. Не случайно акцентирам върху това. Един от проблемите, който е съществувал през 2010 г. във Върховния административен съд и който, за съжаление, продължава да съществува и понастоящем това е срокът, в който се насрочва разглеждането на делата. За съжаление, трябва да отбележа, че срокът за разсрочване на данъчните дела в момента е за след 9-10 месеца. В настоящия момент Върховният административен съд насрочва данъчни дела за следващата година. Аналогичен е проблемът и при насрочването за отчетния период 2010 г.
Изменението на АПК, което позволи именно частните производства да се разглеждат в закрито заседание, доведе до скъсяване на този период с близо 2.5 месеца, което вече е факт. Пълният обем на това, което очаквам да се случи като намаляване на делата, разглеждани във Върховния административен съд бихме могли да отчетем едва след 5-6 месеца. Но първоначалните факти и обстоятелства вече са налице.
Основните предпоставки, които все пак са причина за високата натовареност на Върховния административен съд това е обстоятелството, че по редица специални закони е предвидена изрична подсъдност, касаеща разглеждането като първа инстанция във Върховния административен съд, както и разпоредбата на чл. 125 от Конституцията отново предвиждаща редица актове, издавани от министри, както и от самия Министерски съвет да бъдат единствено от компетентността на Върховния административен съд. В тази връзка се надявам скоро да бъдат предприети някакви насоки. Съзнавам, че конституционни изменения е нещо изключително трудно да бъде направено на настоящия етап, но мисля, че за това могат да бъдат направени съответни постъпки.
По отношение на разпределението на съответните материи във Върховния административен съд в съответните отделения мога да посоча, че функционират 8 самостоятелни отделения с различна материя. Няма да ви отегчавам с факти, касаещи конкретната материя, с която всяко едно отделение се занимава, тъй като при някои от тях се касае за по 150 различни вида нормативни актове. Едва ли ще е интересно това за вас.
Искам обаче да посоча една друга цифра, която за мен е от изключително значение и се надявам тя да бъде запазена и за в бъдеще. Само 3% от всички дела, които посочих (16500) решенията по тях са постановени извън едномесечни срок. Сами разбирате, че това е повече от успех, въпреки натовареността, която имат съдиите във Върховния административен съд. Определено мога да кажа, че колегите от Върховния административен съд изпълняват изключително съвестно служебните си задължения, както се вижда и от отчетните цифри. Забавяне само на 3% на фона на отчитаното забавяне в останалите съдилища, аз считам, че е един изключително сериозен показател. Надявам се този процент за в бъдеще да намалее, колкото и малък да е той с оглед на тези 10-12% намаляване, което очакваме.
Искам да посоча и още нещо в тази връзка. Действително периодът, който се отчита, е период в който аз не съм заемал длъжността председател на Върховния административен съд. Това за мен е без значение, тъй като в крайна сметка отчитам доклад на институцията Върховен административен съд, както и на административните съдилища, а не свой собствен доклад. В този доклад именно поради тази причина, че този период не е мой, са отчетени и посочени някои обстоятелства и препоръки, които са били направени от предишното ръководство. Имам предвид организационни мерки, както и предложения за законодателни промени. Посочени са, защото счетох, че съм длъжен да ги посоча, въпреки че с част от тях не съм съгласен.
Накрая и малко за регионалните административни съдилища. Както знаете, на територията на България функционират 28 регионални административни съдилища. В тях общо работят 270 административни съдии. Натовареността при някои от тях обаче е повече от значителна. Имате конкретни статистически данни, но както забелязвате при административния съд-Бургас, както и при Софийския административен съд един административен съдия решава по 400 административни дела годишно. Тази цифра, за съжаление, води до едно абсолютно претоварване. На този етап съм предприел мерки, а такива мерки са предприемани и през отчетния период, за изравняване на натоварването между отделните съдилища. Както виждате разликите са доста сериозни. Говорили сме не веднъж, както с колеги от административните съдилища, така и с Висшия съдебен съвет за различните механизми, с които бихме могли да компенсираме тази разлика. Мисля, че с предприетите мерки за едно постепенно увеличаване на щата на най-натоварените съдилища. Щатната численост на Софийския административен съд беше увеличена и ще бъде увеличена отново при един следващ анализ на свободните бройки, който вече съм направил и в рамките на няколко дни ще се реши този въпрос. Общата политика в тази връзка, както моята, така и на Висшия съдебен съвет е следната. Не се допуска увеличаване на щатната численост на съдилищата с ниско натоварване. Напротив, при освобождаване на щат в тези съдилища, автоматично той се прехвърля в натоварените съдилища. Мисля, че в рамките на един разумен период от време ще успеем по този начин, без сътресения, да изравним натоварването.
Това са накратко общите данни. Разбира се, ще отговоря на поставените въпроси.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Колев. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания.
Аз лично съм удовлетворена от това, което чух, че вече се движим със само 3% от общия брой на делата извън едномесечния срок, като имаме предвид, че сега отчитаме 2010 г. За мен ще бъде изключително интересен следващия доклад, в който ще видим как са се отразили промените, които приехме в Административно-процесуалния кодекс, които значително следваше да разтоварят Върховния административен съд и да натоварят равномерно административните съдилища в страната, за да не се получават тези големи амплитуди и разлики, на които г-н Колев обърна внимание.
Георги Колев:
Даже в момента Статистическият отдел е натоварен да следи точния процент с който е разтоварен Върховния административен съд и в кои съдилища в страната тези дела в последствие отиват. Защото съгласете се, че промяната в подсъдността на Върховния административен съд води до нещо друго – просто тези дела трябва да бъдат разгледани от друг регионален административен съд. Но предполагам, че още през месец септември-октомври ще разполагам с точни статистически данни за точния процент, както и в кои съдилища конкретно ще бъдат разглеждани тези дела.
В момента обсъждаме с колегите от Върховния административен съд още един възможен начин за промяна в натоварването, а именно промяна в местната подсъдност при липса на съответни възражения за това посредством тълкувателни решения на Върховния административен съд. Надявам се този метод донякъде да е полезен. Имам предвид конкретно делата на Фонд „Земеделие”.
Искра Фидосова:
Г-н Колев, имате ли данни за това има ли увеличаване на броя на тълкувателните решения през 2010 г. в сравнение с предишните периоди.
Георги Колев:
Броят на тълкувателните решения към настоящия момент – мога да ви кажа, че за миналата година са 9, а за настоящата година вече са 11, въпреки че все още сме средата на годината. Тази дейност в момента се засилва сериозно във Върховния административен съд.
Искра Фидосова:
Други колеги? Г-н Радев.
Емил Радев:
Похвална е практиката с тълкувателните решения, защото една от основните дейности на един върховен съд е именно тълкувателната дейност. Като се има предвид, че Върховният административен съд разглежда и дела на първа инстанция, което е особено и тежко и натоварващо за този съд, за половин година 11 тълкувателни решения е много добре. Това е добре и за всички, защото с уеднаквяване на практиката става все по-ясно прилагането на законодателството и се поставят ясни правила и норми.
Аз искам да отбележа и още нещо. Ние приехме в средата на 2010 г. с промените в Закона за обществените поръчки съкратихме значително сроковете за произнасяне и на Комисията за защита на конкуренцията и на Върховния административен съд, което беше особено важно за провеждането на обществените поръчки и влизането в сила и сключване на договори, което беше много пряко и е пряко свързано с усвояването на евросредствата. Мога да изкажа задоволство, че наистина проработи този механизъм и Върховният административен съд и Комисията за защита на конкуренцията успяват в голямата част от случаите да се впишат в тези срокове. Надявам се, че с последните промени в АПК още повече дела ще влязат в едномесечния срок. Знам, че той е особено натоварващ и имаше съмнение от страна на върховните съдилища ще успеят ли да се вместят. Практиката в последната една година показа, че това е възможно и надявам се тези срокове да бъдат спазвани и за в бъдеще.
Георги Колев:
Действително едно от основните усилия е именно в продължаващото съкращаване на тези срокове, които аз лично считам за изключително важни. Много добре знаем как именно тези срокове се отразяват на стопанския оборот и как биха могли да го блокират при други обстоятелства. В тази връзка именно разглеждането на частните производства в закрити съдебни заседания даде възможност за изтегляне и за освобождаване на заседателни дати по тези дела.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Колев. Други колеги, желаещи за изказване и въпроси? Няма. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване проект на решение за приемане на Обобщен годишен доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2010 г, № 111-00-3, внесен от Висшия съдебен съвет на 26.05.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Благодаря на г-н Колев.
Моля за извинение от представителите на Висшия съдебен съвет. Не ви попитах желаете ли да вземете отношение по доклада.

Цони Цонев:
Ние сме ги обсъждали и двата доклада обстойно и подробно във Висшия съдебен съвет и сме си набелязали съответните мерки, които Висшият съдебен съвет следва да предприеме. Днес беше много полезно за нас да чуем дебатите, които се развиха в Комисията по правни въпроси и да си вземем съответни бележки, които ще предадем на колегите. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви. Имам молба към Висшия съдебен съвет.
Обявили сме за 15 юни, сряда, разглеждане на другите два доклада – за дейността на ВКС и на Висшия съдебен съвет, но нямаме входиран втория доклад. Моля да го внесете утре, за да има всеки достатъчно време да се запознае внимателно.
По трета точка - Определение на Конституционния съд от 16.05.2011 г., с приложено искането на главния прокурор на Република България, с което Народното събрание е конституирано като страна по к.д. № 7/2011 г., за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 100 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание (обн., ДВ, бр. 58/27.07.2009 г., последно изменение, ДВ, бр. 43/08.06.2010 г.) в частта, в която установява задължение за държавни органи и длъжностни лица от държавната и общинската администрация и граждани да представят сведения и документи, които представляват следствена тайна.
Колеги, има образувано Конституционно дело № 7 от 2011 г. за установяване на противоконституционност на разпоредба на чл. 100 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, с което Народното събрание е конституирано като страна.
Знаете по принцип практиката на Комисията по правин въпроси, когато има конституционни дела по вече гласувани решения в парламента по законопроекти да не излизаме със становища с една особеност, че когато става въпрос за текстове на Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, Правна комисия предоставя такива становища. Имахме такъв случай.
Позволих си предварително да подготвим един проект на становище, който ви е раздаден, с който проект на становище с доста подробно изложени аргументи и мотиви, разбира се, възможно е да се кажат още неща и аз ще помоля ако имате някакви конкретни предложения към това, което сме разписали, да направите като предложения, за да може да формулираме в завършен, окончателен вид становището.
Ние се обръщаме към Конституционния съд с мотив да не уважи това, което е поискал г-н Главният прокурор.
В искането си Главният прокурор на Република България застъпва становище, че текстът по чл. 100 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание противоречи на чл. 117, ал. 2 от Конституцията на Република България, а именно – разпоредбата засяга независимостта на органите на съдебната власт, досежно вмененото задължение на длъжностните лица да предоставят на Народното събрание сведения и документи, представляващи следствена тайна. Твърди се, че по този начин се нарушава и принципа на разделението на властите, което се прогласява с чл. 8 от Конституцията на Република България. Навеждат се изводи, че с разпоредбата също се нарушава неподотчетността на магистратите пред Народното събрание. В искането е изразено становище, че проявата на какъвто и да е интерес от висши държавни органи, включително и от Народното събрание съдържа най-голям потенциал за влияние върху хода и насоките на разследване, което поставя под съмнение неговата обективност и безпристрастност.
Независимостта на съдебната власт не е абсолютна. В чл. 117, ал. 2 от Конституцията на Република България е въведен принципът, че осъществяване на функциите си съдиите, съдебните заседатели, прокурорите и следователите се подчиняват само на закона. Именно върховният закон – Конституцията на Република България в чл. 80 е вменил в задължение на длъжностните лица и гражданите, когато бъдат поканени да се явят пред парламентарните комисии и да им предоставят исканите от тях сведения и документи. Тук законодателят не е ограничил нито кръга на лицата, нито кръга на информацията, която следва да бъде предоставяна. В този смисъл така атакуваната разпоредба на чл. 100 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание е отражение на разпоредбата на чл. 80 от Конституцията на Република България.
По силата на чл. 123, ал. 4 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, до Народното събрание може да бъде отправяно мотивирано искане от Главния прокурор на Република България за сваляне на имунитета на народен представител. За да бъде искането на Главния прокурор, а съответно и решението на Народното събрание обективно, то би следвало да е подкрепено с достатъчно данни, че народният представител е извършил престъпления от общ характер, включително и такива, съставляващи следствена тайна. Ако във връзка с обективността на Народното събрание при вземане на решението са необходими допълнителни сведения и документи, представляващи следствена тайна, то не би могло да ги изиска. Действително Главният прокурор може по свой почин да предостави такава на Народното събрание, но при липсата на вменено задължение за предоставяне, това ще се случи само при преценка от негова страна, дали и кои да предостави, от което страда именно равнопоставеността на властите. В случая се поставя въпросът – ще бъде ли Народното събрание независимо в своето решение, ако постанови последното върху сведения и документи, които са му предоставени само по преценка на Главния прокурор.
Действително терминът „следствена тайна” не е регламентиран в българското законодателство , което би довело до затруднение при осъществяване на функциите на Народното събрание по чл. 100 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание При изискване от длъжностни лица на определени сведения и документи може да се стигне до дефиниционен спор относно характера на исканите данни и дали последните представляват следствена тайна или не.
Ако се обяви за противоконституционен чл. 100 това означава да доведе до невъзможност да осъществява дейността си, която е предвидена в закони и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание на една част от комисиите – тези, които имат специални функции – Комисията за контрол на ДАНС, Подкомисията, която е към Комисията по правни въпроси за контрол на специалните разузнавателни средства.
Същото е и за отчетите. Те също съдържат данни. Те са по Конституция – отчетите на Прокуратурата, съдилищата, ВКС и Висшия съдебен съвет.
„Изпълнителната, законодателната и съдебната власт се осъществяват от независими институции и титуляри, но в своите отговорности те взаимно се контролират.”
Дали „взаимно се контролират” е правилната терминология, която в случая сме използвали. Става въпрос за взаимодействие, наблюдаване, съдействие.
Има ли други мнения по становището?
Юлиана Колева:
На с. 5, абзац трети: „Изхождайки от независимостта и равнопоставеността на властите, резонен е въпросът дали парламентарният контрол е нарушение на независимостта на изпълнителната власт.”
Смятам, че това изречение трябва да отпадне, защото то е категорично невярно. Изпълнителната власт не е независима от парламента. Тя е функция на парламентарното мнозинство.
Искра Фидосова:
Добре, това изречение отпада на с. 5.
Красимир Ципов:
Аз ще гласувам „въздържал се” по предложението да даваме становище въобще.
Искра Фидосова:
Добре. Други бележки? Да разбирам, че няма.
Подлагам на гласуване проекта на становище относно Конституционно дело № 7/2011 г. за установяване на противоконституционност на разпоредба на чл. 100 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание в частта, в която установява задължение за държавни органи и длъжностни лица от държавната и общинската администрация и граждани да представят сведения и документи, които представляват следствена тайна.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
С това изчерпахме дневния ред. Закривам заседанието.


Председател:
Искра Фидосова