Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
23/06/2011
Стенограма от заседание на комисия
П Р О Т О К О Л
№ 92
Днес, 23.06.2011 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Даниела Машева, заместник министър и Елена Вичева, младши експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”; от Министерството на вътрешните работи – Райна Димова, директор на дирекция „Правно-нормативна дейност”, Христо Динков, главен юрисконсулт и Валентин Костов, експерт в дирекция „Международно оперативно сътрудничество”; от Прокуратурата на РБ – Иванка Которова и Цветомир Йосифов, прокурори във ВКП; от Министерството на физическото възпитание и спорта – Михаела Калчева, държавен експерт в отдел „Управление на собствеността” в дирекция „Управление на дружествата и обществени поръчки” и Мария Тодорова, юрисконсулт; от Националната спортна академия – проф. Лъчезар Димитров, ректор, проф. Кирил Андонов, заместник ректор по стопанската част и Илиян Карапанов, юрист на НСА и народния представител Румен Стоилов.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Добър ден на всички. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. По предварително обявения дневен ред имаме едно допълнение и едно изменение – отпадане на точка от дневния ред:
1. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, № 102-01-30, внесен от Министерски съвет на 18.05.2011 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 102-01-36 , внесен от Министерски съвет на 07.06.2011 г.
3. Обсъждане на Национална гражданска инициатива за предприемане на законови мерки за запазване на държавната собственост върху територия, използвана от Национална спортна академия „Васил Левски” в гр. Несебър № ПГ-110-00-6, внесена от инициативен комитет на 18.01.2011 г.
Допълнително включихме в дневния ред точка първа - Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест. Вчера отложихме гледането на доклада, тъй като се наложи да поискаме становище от Министерството на вътрешните работи.
Точка втора - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 102-01-36, днес беше гласувана на първо четене в зала, поради което следва да отпадне от дневния ред.
По първа точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, № 102-01-30, внесен от Министерски съвет на 18.05.2011 г.
Получихме становище от Министерството на вътрешните работи, което е раздадено на всички.
Започваме по доклада. Стигнали сме до § 1.
Министерството на вътрешните работи възразява срещу направеното вчера от Прокуратурата предложение по § 1 и § 2 с аргумента, че определянето на Върховна касационна прокуратура „като компетентен орган е с оглед на разпоредителните й функции и роля в производствата по реда на закона. Дирекция „Международно оперативно сътрудничество” на МВР не разполага с подобни разпоредителни правомощия, а само оказва съдействие при предаването на лицата.”
Във втората част на становището са обърнали внимание, че има предложение в § 1 и § 2 след думите „Закона за българските лични документи” да се добавят думите „без заплащане на държавна такса”, тъй като в момента е използвано понятието „служебно издаване”, което според тях не е достатъчно като понятие, за да се извади от него извод, че става въпрос за издаване на такъв документ без заплащане на държавна такса, ако решим, че това е философията на това, което искаме да приемем.
Имате думата за изказвания по § 1 и § 2, тъй като касаят един и същ въпрос. Вчера чухме представителите на Прокуратурата.
Има ли представител на Министерството на вътрешните работи? Заповядайте.
Райна Димова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Уважаеми колеги, изразено е становище от министъра на вътрешните работи такова, каквото го прочете г-жа Фидосова. Подкрепяме становището.
Предлагаме и см постигнали договореност с Прокуратурата, че по нейно искане ще се издават българските лични документи. Постигнали сме договореност също, което ще бъде подкрепено от представителя на Прокуратурата и предлагаме сега вместо „по искане на Върховна касационна прокуратура” да бъде „по разпореждане”.
В § 1, в текста на чл. 26, ал. 3 след думите „от Министерството на вътрешните работи” думите „по искане” да бъдат заменени с „по разпореждане”.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Димова. Това е по отношение на първата част.
Райна Димова:
За това се договорихме с Върховна касационна прокуратура.
Предлагаме и в двата текста – и на чл. 26, ал. 3, и на чл. 30, ал. 2 след думите „Закона за българските лични документи” да се добавят думите „без заплащане на държавна такса”.
Това ще облекчи много процедурата по прилагането на закона и ще внесе яснота в текстовете.
Искра Фидосова:
Благодаря. Министерството на правосъдието – г-жа Машева.
Даниела Машева:
За нас е абсолютно приемлива редакцията, която се предлага.
Всъщност по отношение на таксите още при внасянето на нашето предложение в Министерския съвет се съдържаше такава разпоредба да не се дължат държавни такси предвид обстоятелството, че не би следвало Прокуратурата да се ангажира с плащане на такси за издаване на документи за самоличност на лица, които по едни или други причини нямат такива документи и подлежат на екстрадиция и на предаване в изпълнение на Европейска заповед за арест.
Искра Фидосова:
Ако отиваме към подкрепа на това предложение за освобождаване от държавна такса, според мен трябва да имаме и заключителна разпоредба в Закона за държавните такси в чл. 5, тъй като в чл. 5 Освобождаване от държавни такси са изрично изброени случаите, в които такова освобождаване. Няма пречка да го направим като предложение на Комисията за заключителна разпоредба. Правя предложение за това, тъй като се запознах предварително със становището на Министерството на вътрешните работи и това, което вчера дискутирахме с представителите на Прокуратурата.
Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Уважаема г-жо Председател,
И в останалото действащо българско законодателство има някои такива предложения, последното за което си спомня е Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление именно по отношение на освобождаването на лица от заплащането на определени държавни такси.
В случая обаче аз не подкрепям становището на Министерството на вътрешните работи и не мога да си обясня какъв проблем е възникнал в момента от практиката във връзка с противоречивото прилагане на понятието „служебно издаване” и много моля представителите на Министерството на вътрешните работи да ми отговорят на този въпрос. Какви проблеми има в практиката относно прилагането на служебното издаване на документи за самоличност.
Аз считам, че действащият закон и това, което е предложено по законопроекта е изключително ясно. Разбира се, че едно служебно издаване от страна на Министерството на вътрешните работи няма значение дали ще е по искане или по разпореждане на Върховна касационна прокуратура цели един единствен резултат – да бъде издаден такъв документ за самоличност и самото лице да бъде екстрадирано. Така че не виждам никакъв проблем да се запази действащата редакция по вносител.
Искра Фидосова:
Т.е. да се заплаща такса.
Реплика: Служебно значи, че не се заплаща такса.
Искра Фидосова:
Има становище на Министерството на финансите, в което се казва, че според тях под служебно не означава освобождаване от такса.
Красимир Ципов:
Г-жо Председател, за мен лично няма абсолютно никакъв проблем в практиката и досега използването на термина „служебно” винаги е бил свързан с това да не бъде заплащана определена такса, защото иначе се получава интересният случай да се плаща такса от едно държавно ведомство на друго държавно ведомство.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Ципов. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Дотолкова доколкото Министерството на финансите и финансовите контролни органи за тях юридическите изрази и тълкуването винаги е в една малко по-друга посока, считам че е добре изрично да бъде записано. Защото след това, а и в самото становище е казано, а и ние от практиката знаем, че проверяващите финансови органи тълкуват някои думи и то винаги в една друга посока. Ясно и категорично да бъде записано, за да няма след това при проверка на службите да има недоразумение и да се търси ново тълкуване и т.н. Това ми е единственото съображение.
Аз съм съгласен с това, което каза г-н Ципов, но с оглед практиката каквато я знаем, нека да бъде така както е предложено.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Лазаров. Г-н Анастасов.
Анастас Анастасов:
Аз подкрепям изцяло г-н Ципов. В последните няколко години забелязвам една изключително силна и мощна юридическа мисъл по някои министерства, където тълкуването на едни стари утвърдени понятия в юридическата терминология, която се използва в тази работа, започнаха да придобиват гротескни размери. За всяко нещо трябва да даваме обяснение и изрично да разписваме неща, които са безусловни, безспорни, никой никога не е спорил по тях. Така тръгна от държавните органи от НК, а сега имаме 20 пояснения за кой става въпрос. Сега имаме предложения и за медицински термини.
Красимир Ципов:
Г-жо Председател, за мен лично е по-добре, ако наистина се върви в посока за подкрепа на едно такова предложение, то да стане в Закона за държавните такси и в Закона за българските лични документи, но не и тук. Благодаря.
Искра Фидосова:
Колеги, обръщам внимание и на това, което каза г-жа Машева. Когато е била съгласувателната процедура или след нея по законопроекта, който е внесен от Министерството на правосъдието в Министерския съвет, има становище на Министерството на финансите, което тълкува и казва, че под „се извършва служебно” не се разбира освобождаване от държавни такси с аргумента, че няма предвидено изрично освобождаване в Закона за държавните такси в чл. 3 и в чл. 5 и че ако се използва терминът „се извършва служебно” те дължат такива такси.
Ако тук идеята и волята е да не се дължат, защото всички казват това и аз също смятам, че при екстрадиция е нормално да не се дължат.
Красимир Ципов:
Г-жо Председател, направим ли сега това в този закон, утре ще реши някой друг, че когато се каже служебно, трябва изрично да се запише, че не се дължи държавна такса пак по някой важен и съществен въпрос, каквато е екстрадицията и ще създадем още една лоша практика.
Аз моля все пак да получа отговор на въпроса има ли проблеми в прилагането на така нареченото „служебно издаване”.
Даниела Машева:
Да, наистина има проблеми. Създадоха се няколко случаи в последните години. Лицата умишлено си укриват документите за самоличност с цел да възпрепятстват предаването по екстрадиционни производства и по Европейски заповеди за арест и започна да се налага в някои от случаите прокуратурата, включително лично прокурори от ВКП да си плащат от собствения джоб пари само и само да се приключи процедурата.
Искра Фидосова:
Колеги, имаме тази лоша практика и колегите предлагат това да бъде изчистено. След като волята на всички е, че не се дължи такса и трябва да направим такъв закон, с който да не възпрепятстваме по никой начин екстрадицията по Европейска заповед, аз не виждам каква е причината.
Но моето категорично мнение е, че трябва да има промяна в другия закон – в Закона за държавните такси.
Даниела Машева:
Направили сме, вашите експерти са подготвили преходна и заключителна разпоредба в Закона за държавните такси.
Искра Фидосова:
Да, знам. Аз поисках това нещо предварително, защото според мен въпреки мнението на експертите, че не трябва, аз съм категорична, че трябва да има такава разпоредба.
Г-н Миков.
Михаил Миков:
Аз не знам кой какво е говорил преди, но абсолютно е прав колегата Ципов. Ще отворите вратата. Във всички случаи на служебно издаване да възниква спора дължи ли се не се ли дължи. Щом е служебно е служебно. Точка.
Искра Фидосова:
Колеги, може би се получи някакво неразбиране. Това, което аз предложих, не е това което предлага Министерството на вътрешните работи. Те предлагат да запишем след „Закона за българските лични документи без заплащане на държавна такса.”
Това, което аз имах предвид е не да допишем това нещо само, а да махнем, че се извършва служебно и да изпишем изрично, че не се дължат държавни такси с промяна като заключителна разпоредба в Закона за държавните такси в чл. 5. Къде е проблемът и противоречието и различното тълкуване? В чл. 5 са изброени изрично случаите, в които има освобождаване от държавни такси.
Юлиана Колева:
Трябва да се запише, че се освобождават във всички случаи на служебно издаване. Защото това е служебно издаване. То не е по инициатива на гражданина. Щом не е по инициатива на гражданина значи е служебно.
Искра Фидосова:
Други мнения? Г-жо Машева , ако махнем „се извършва служебно” и остане: „... издаването на такъв от Министерството на вътрешните работипо разпореждане на Върховна касационна прокуратура по реда на Закона за българските лични документи без заплащане на държавна такса.”
И заключителна разпоредба. В Закона за държавните такси в чл. 5 да се създаде нова буква „у”.
„у) документите за самоличност по чл. 26, ал. 3 и чл. 30, ал. 2 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест.”
Така съгласни ли сте? Да се махне „служебно” от § 1 и § 2, за да няма съмнения при тълкуването. Или това „служебно” необходимо ли ви е за друго нещо? (Необходимо ни е.) Необходимо ви е. Т.е. не става.
Даниела Машева:
Това е основание за дирекция „Документи за самоличност”, които да имат законово основание да издадат документ, без да се изисква заявяване от лицето. Това е проблемът. Няма как да принудим лицето да направи заявление, ако той самият не иска.
Юлиана Колева:
Има ли случаи на служебно издаване, при които да се дължи такса.
Даниела Машева:
Сега се дължи. Служебно издаване има по Закона за защитените лица.
Искра Фидосова:
В Закона за защита на лицата застрашени във връзка с наказателно производство в чл. 14б. „В случаите по чл. 6, ал. 1, т. 5 и ал. 3 и чл. 14а, ал. 1 служебно се издават нови документи за самоличност.”
Проблемът според мен тръгва от становището на Министерството на финансите, което категорично казва, че във всички случаи, когато пише „служебно” в никакъв случай не означава освобождаване от държавна такса. За тях тълкуванието на Закона за държавните такси чл. 3 и чл. 5 освобождаване е само тогава, когато изрично фигурира в чл. 5.
Красимир Ципов:
Уважаема г-жо Председател, аз изразих моето становище. Според мен, ние с приемането на това предложение може да задълбочим проблема. Ако трябва да се направи някаква редакция, трябва да се направи не в този закон, а в Закона за държавните такси и в Закона за българските лични документи.
Аз ще подкрепя въпреки всичко една такава промяна, каквато се предлага в този закон с абсолютното убеждение, че ще се появи друга лоша практика, други проблеми и т.н.
Искра Фидосова:
Другият вариант е в § 1 и § 2 да остане текстът така и да направим само заключителната разпоредба в Закона за държавните такси.
Г-жа Машева.
Даниела Машева:
Може ли да остане в редакцията, както е в момента с корекцията вместо „по искане” да стане „по разпореждане на Върховна касационна прокуратура” и да остане „извършва служебно от Министерството на вътрешните работи”.
И в преходните разпоредби в чл. 5 на Закона за държавните такси да добавим и този случай.
Искра Фидосова:
Току-що това казах. Добре. Да разбирам, че вече спор по § 1 и § 2 нямаме.
§ 1. Последен окончателен вариант като редакция на Комисията:
„§1. В чл. 26, ал. 3 се създава изречение трето:
„Когато лицето не притежава валиден документ за самоличност, издаването на такъв се извършва служебно от Министерството на вътрешните работи по разпореждане на Върховната касационна прокуратура по реда на Закона за българските лични документи.”
Ще прочета и § 2, за да го гласуваме след това.
„§ 2. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2.
(2) Когато лицето не притежава валиден документ за самоличност, дипломатическите или консулските представителства на страната служебно издават на лицето временен паспорт по разпореждане на Върховната касационна прокуратура по реда на Закона за българските лични документи. Срокът на валидност на паспорта се определя след съгласуване с Върховната касационна прокуратура за всеки конкретен случай.
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”
Иванка Которова:
Г-жо Председател, в § 2 вместо „на страната” да бъде „дипломатическите или консулските представителства на Република България служебно издават”, за да не се тълкува разширително и да се включат и останалите държави.
Искра Фидосова:
Не ви разбрах какво предложихте.
Иванка Которова:
На мястото „на страната” да бъде конкретизирана Република България, тъй като е възможно да има противоречиво тълкуване и да се приеме, че можем да разпоредим на всички останали държави да издават паспорти на чужди граждани.
Искра Фидосова:
То е ясно. Ние с българския закон няма как да разпоредим такова нещо. В смисъл, че страната е нашата страна.
Колеги, гласуваме. Кворум 17 присъстващи.
Подлагам на гласуване § 1. Подкрепяме по принцип текста на вносителя с редакцията, която прочетох, на Комисията. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване § 2 с редакцията, която прочетох. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Продължаваме по доклада. § 3, § 4 и § 5. Вчера ги докладвах. Предложения по тях допълнителни нямаше. Желаещи за изказване има ли? Няма. Подлагам на гласуване анблок § 3, § 4 и § 5. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Предложение от Комисията да се създаде нов § 6.
„§ 6. В чл. 44, ал. 8 след думите „чл. 40” се добавя „ал. 1”.
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за нов § 6. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
§ 6 по вносител.
Предложение за редакция от Комисията за § 6, който става § 7.
„§ 7. В Глава пета, раздел ІV се създава чл. 59а.
Приемане на лицето.
Чл. 59а. Приемането на исканото лице се извършва по реда на чл. 30.”
Желаещи за изказване? Предложения по редакцията? Да разбирам, че няма.
Гласуваме редакцията на § 6, който става § 7 с редакцията, която прочетох като предложение на Комисията. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
§ 7 по вносител.
Няма предложения. Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 7 по вносител, който става § 8. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
§ 8 по вносител, който става § 9. Няма предложения. Желаещи за изказване? Г-жа Машева.
Даниела Машева:
В § 8. „В приложението към чл. 37, ал. 1, буква „д” се изменя така” е посочена буква „д” на кирилица, моля да се запише буква „d” на латиница, тъй като цялата номерация на формата на удостоверението, която следва, е на латиница. Това е молбата, за да бъде в съответствие с номерацията в самата форма. Когато се прави този доклад, касае именно този реквизит на формата, който се отнася основно до буква „d”, а това са подразделения, които са в разпоредбите и се попълват. В другия закон за конфискацията, който приехте вчера. Това са унифицирани форми, които се разменят в целия Европейски съюз и сме длъжни да ги попълваме като номерация по еднакъв начин. Това е нашето задължение и това е относно само приложенията, както на Европейската заповед за арест, така и на другите удостоверения за конфискация. И в настоящия закон е по същия начин. Просто да сме коректни в момента с препратката.
Искра Фидосова:
В сега действащия закон, където е „d” латиница, никъде няма ползвани до този момент такива букви надолу –а, б, и т.н. като кирилица и за първи път се появяват в ЗИД.
Даниела Машева:
Това е добавката, която правим в момента.
Искра Фидосова:
Да, г-жо Машева. Но в самата буква „d” няма кирилица а, б, в, д или „с” българско. В един текст, който днес приемаме, за първи път се появява българско „д”. Съгласна съм, че е „d” на латиница. Грешката е допусната по вносител и надолу в текста се пише на кирилица. А досега в текста няма кирилица.
Даниела Машева:
До, допусната е грешка и затова моля да се коригира.
Искра Фидосова:
Разбрах, но ви питам защо е допусната грешка и надолу в текста, като са изписани на кирилица буквите, където предлагаме промяна, се пише отново кирилица. Разбрахме, че има грешка. Грешката трябва да се оправи. И затова, че има грешка, не трябва да правим втора грешка.
§ 8. „В приложението към чл. 37, ал. 1, буква „д” става с изписване на латиница „d”.
Надолу в текста буква „а” си е а и на латиница и на кирилица, в 3.1б се изписва на латиница „3.1b” и в т. 4, където има изброяване също става на латиница „3.1b”.
Даниела Машева:
В рамковото решение, което транспонираме, там се съобразили с номерацията.
Искра Фидосова:
Има думата г-жа Атанаска Колева, за да изясни проблема.
Атанаска Колева: експерт
Проблемът е в рамковото решение, защото в началото преводът не е бил верен и са сложили латински букви (първият преводач). След това, когато са изменяли рамковото решение за Европейската заповед за арест, вторият преводач е видял грешката и е започнал всичко да прави на латински. И тук вече не е „d” латинско, а изменението се прави на „г” българско и в изменението е само „г”. Т.е. „г” и после продължава само на български. Т.е. ние трябва, ако искаме да оправим цялата каша, да изменим цялата форма в закона и да си го оправим с български букви така, както е в изменението на новото рамково решение, където преводачът е видял грешката. Но пък тогава трябва да се измени целият формуляр, където всички букви са латински.
Искра Фидосова:
Сега в самата буква „d”, която е изписана на латиница, а не на кирилица, там където на две места във формуляра има изписано 3.1б на кирилица, става на латиница. И на т. 4 също да стане на латиница.
Подлагам на гласуване § 8 по вносител с направената корекция за латинско изписване на буква „d” и „3.1b”. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Правя процедурно предложение да се създаде подразделение с наименование „Заключителна разпоредба”. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Заключителна разпоредба.
§... В Закона за държавните такси в чл. 5 се създава буква „у”.
„у) документите за самоличност по чл. 26, ал. 3 и чл. 30, ал. 2 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест.”
Бележки по редакцията? Няма.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.
С това завършваме по точка първа.
По втора точка - Обсъждане на Национална гражданска инициатива за предприемане на законови мерки за запазване на държавната собственост върху територия, използвана от Национална спортна академия „Васил Левски” в гр. Несебър №: ПГ-110-00-6, внесена от инициативен комитет на 18.01.2011 г.
От Инициативния комитет присъстват: проф. Лъчезар Димитров ректор на Националната спортна академия, проф. Кирил Андонов, заместник ректор по стопанската част и Илиян Карапанов, юрист на НСА.
От Министерството на физическото възпитание и спорта г-жа Михаела Калчева държавен експерт в отдел „Управление на собствеността” в дирекция „Управление на дружествата и обществени поръчки” и Мария Тодорова, юрисконсулт.
Имат думата представителите на Инициативния комитет да ни запознаят накратко с проблема. Заповядайте.
Проф. Лъчезар Димитров:
Уважаема г-жо Фидосова,
Уважаеми народни представители,
Аз ще се опитам съвсем накратко да ви запозная, а вие и доц. Стоилов предполагам, че сте пределно запознати със сагата в Несебър. Но последните 15-20 години нещата се усложниха твърде много. Аз 15 години участвам активно в отбраната на тази собственост от посегателства. В базата ежегодно минават по 2000-2500 студенти и деца в неравностойно положение, деца с увреждания, олимпийска академия, студенти от други вузове и какво ли не и разбира се, нашите студенти, които в първи курс преминават курса по водни спортове. Имаме достатъчно доказателства през годините, че тази земя никога не е била частна собственост. Още от 1914 г., когато се актуват 600 дка общинска земя в полза на училищния фонд и така много години занапред. След това в годините след 1989 г. започна този трансфер на държавна собственост към общинска, към частна и многобройните дела и други дейности –отбранителни дейности, които ние извършваме там с оглед нейното запазване. Миналата година, както ви е известно, имаше страхотни баталии на 1 февруари, когато кметът и други лица от правораздаването изпратиха полицията срещу студентите и дойде това историческо решение на Министерския съвет № 84, което спря набезите на всички тези строителни фирми, които и сега са обградили базата. Аз онзи ден бях на Олимпийската академия. След това започнаха частни дела след правителственото решение със спечелване на тричленка в наша полза, след това на петчленка всички те се обръщаха и фактически отново базата е пред парчелосване, което очакват много фирми и не само от местния регион, а и софийски фирми, зад които стоят и доста видни личности, които ние ги знаем. Там случайни хора няма. И накрая щях да кажа, че тези порочни мафиотски практики – съдията Вълков купува 12 дка с фалшиви документи от нашата територия, точно пред общежитието и продава за 2 200 млн. евро. Това го прави съдията Вълков чрез майка си и т.н.
Ние предлагаме следното:
1. Да се предприеме законодателна инициатива за уреждане статута на „Водна учебна спортна база на Националната спортна академия „Васил Левски” – гр. Несебър, с която да се постигне резултат, отговарящ на обществения интерес и Решение № 84 от 19.02.2010 г. на Министерския съвет на Република България.
2. Да се наложи мораториум върху всички сделки на разпореждане с незастроени имоти на територията на „Водна учебна спортна база на Националната спортна академия „Васил Левски” – гр. Несебър, до изясняване на тяхната собственост.
3. Да се даде законова възможност Министърът на образованието, младежта и науката чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството да започнат процедури за изменение на действащите подробни устройствени планове с цел отчуждаване на имоти, находящи се в територията на „Водна учебна спортна база на Националната спортна академия „Васил Левски” – гр. Несебър, и обособяване на територия, необходима за дейността й като база с национално значение и за нуждите на учебния процес.
Обръщам ви вниманието и на някои други текстове. Чл. 79 от Закона за държавната собственост, когато незаконосъобразно е актуван имот държавна собственост като общинска, актът за общинска собственост се отменя със заповед на областния управител. Сега кметовете имат прекомерна власт и те изключително много спекулират с това.
Второ, да се даде възможност за участието ни в изготвянето на новия Закон за физическо възпитание и спорт и възможността да попаднем в този списък като субект, което също ще бъде в полза на Националната спортна академия.
Уважаеми дами и господа, ние направихме много срочно тази подписка от около 25 хиляди човека, които ни подкрепят. Можем да съберем и 100 хиляди такива, тъй като НСА е представена в цялата страна и в чужбина вече имаме във фейсбук 2500 последователи.
Националното представителство на студентите стои зад нас, Съветът на ректорите, който многократно ни подкрепя и ние сме решени да отстояваме тази останала единствено територия за нуждите на образователни, здравни, социални, лечебни и каквито си представите нужди. Това сме го доказвали и ще бъдем много категорични срещу опитите за кражба на държавна собственост. Благодаря ви за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Стоилов, заповядайте.
Румен Стоилов:
Г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Първо искам да ви благодаря. Не се чувствам много на място в комисия, в която са само прависти, но ще се опитам с няколко думи да бъда полезен. Този казус на всички ви е ясен. Доста се изписа по вестници и по предавания.
Ще запозная колегите какво гласи Законът за физическото възпитание и спорта от 2009 г.
„Спортни обекти и съоръжения публична държавна собственост, предоставени за управление на Национална спортна академия „Васил Левски” са обекти с национално значение.”
В новия ЗИД, който съвсем наскоро мина през Народно събрание сме вкарали следните допълнения:
„Спортни обекти и съоръжения с национално значение са обекти и съоръжения държавна и общинска собственост или собственост на търговски дружества, в които едноличен собственик на капитала е държавата или общината, които служат за трайно задоволяване на обществено-национални потребности в областта на физическото възпитание и спорта и отговарят най-малко на едно от следните условия.”
Три са условия, но няма да ги чета, защото в момента чета от Държавен вестник и всички можете да ги видите, на които Академията отговаря. Това мога да го кажа като представител на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Това е записано в новия ЗИД. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов.
Сега може би аз да внеса едно кратко пояснение.
Освен цялата фактология, сме се опитали на 4-5 страници да опишем последователно това, което се е случило досега като спорове, дела, решения и всичко, което е било по казуса.
Това, на което трябва да обърнем внимание и да коментираме е Решение № 84 от 19.02.2010 г. на Министерския съвет, с което решение базата на Националната спортна академия в Несебър е обявена за обект с национално значение. Към края на 2010 г. това решение е отменено.
Проф. Кирил Андонов:
Решението се отменя, ако мога така да кажа, на части, защото различни лица, които са придобили собственост по един или друг начин върху отделни имоти и обжалват решението. И съответно за всеки жалбоподател решението се отменя.
Искра Фидосова:
Основният мотив на съда е, че всъщност този обект не е обект от национално значение, съгласно Закона за физическото възпитание и спорта.
Ние това нещо го поправихме, както каза и г-н Стоилов, преди два месеца с последната промяна в Закона за физическото възпитание и спорта в чл. 47а. И сега всъщност няма никакво съмнение по отношение на това, че отговаря на изискванията, за да бъде обявен за обект с национално значение.
И това, което, според мен, трябва да се направи в момента, след като вече не съществува този проблем, да се излезе с едно ново решение и да попаднете в списъка на обектите с национално значение, който е приложение.
Сега ние в становището на Комисията по правни въпроси трябва да опишем това, което се е случило с Решение № 84 на Министерския съвет и да дадем препоръка чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството да се стигне до издаване на ново решение на Министерския съвет. Министерството на физическото възпитание и спорта има положително становище по предложението на Инициативния комитет. Това като предложение подкрепяте ли го и вие?
Мариана Тодорова:
Г-жо Председател, извинете, че ви прекъсвам.
Бих искала да кажа, че през 2008 г. законодателят е предвидил, че всички спортни обекти и съоръжения, находящи се на територията на Академията публична държавна собственост са обекти с национално значение. Т.е. спорът е за характера на собствеността, а не за статута, който те са придобили още 2008 г.
Да ние разширихме обхвата с последните законодателни промени и дадохме възможност такива да бъдат обявявани не само които са публична държавна, но и частна държавна. И корпоративна, но това не касае по същество в момента дебата. Т.е добавянето на обекти в приложението към закона към момента считаме, че е безсмислено, защото в отделна норма в чл. 47а, ал. 3 е разписано през 2008 г., че всички обекти и съоръжения публична държавна собственост са с национално значение, предоставени за ползване на Национална спортна академия.
Проф. Кирил Андонов:
Именно тук е конфликтът, уважаеми дами и господа, защото сградите са публична държавна собственост, но земята е на частни лица. И всъщност трябва д се уреди статутът, за да може да функционира базата. В момента върху алени, върху озеленяване, върху инфраструктура има частни имоти, върху които се предвижда изграждане на хотели и частни домове на фирми. Така че редакция в Закона за физическото възпитание и спорта не би могла да ни ползва.
Искра Фидосова:
Г-н Лазаров искаше думата. Заповядайте.
Димитър Лазаров:
По отношение на Националната гражданска инициатива така, както е формулиран въпросът – „Народното събрание да предприеме законови мерки за запазване на държавната собственост”.
Първо, Народното събрание няма законодателна инициатива. Законодателна инициатива имат народните представители.
Второ, законодателна инициатива има Министерският съвет.
Аз не виждам как Народното събрание може да предприеме законови мерки?! Народното събрание може да приеме един закон, може да го отхвърли, стига да е внесен за разглеждане от тези, които имат законодателна инициатива. Не искам да ги изброявам отново. Говорим за това как е формулиран въпросът за гражданска инициатива. Народното събрание е законодателен орган, но то като орган няма законодателна инициатива. Говорим по съществото на гражданската инициатива.
Второ, тук виждам много неща, които сигурно са така, но не мисля, че е работа на Народното събрание да тръгне да се произнася по всичко това, което вие сте описали като отделни казуси, още повече, че набързо погледнах. Има упоменати съдебни решения, които сигурно са влезли в сила. (Има такива.) Е как си представяте Народното събрание да ги отмени ли? Какво да направи?
Проф. Кирил Андонов:
Не. Напротив. Има решения, които обаче си противоречат.
Димитър Лазаров:
Какво очаквате като законодателна инициатива да направи Народното събрание? Да промени ГПК или съответния закон и да каже, че щом има противоречащи решения, Народното събрание да каже, че и двете се отменят?! Дайте да видим какво вие искате. Основателни са претенциите, основателни са исканията ви – такова е лично моето мнение, но не е Народното събрание органът, който може така както вие сте го формулирали. Защото вашата гражданска инициатива това казва: „Народното събрание да предприеме законодателни мерки.” Ако бъдат внесени от Министерския съвет, добре, ще ги гледаме, ще ги обсъждаме. Ако Министерският съвет вземе решение да отчужди част от тези терени за земята, която говорите, която явно е възстановена с влезли в сила решения, това е друг въпрос. Просто са много хипотезите. И аз не виждам как Народното събрание ще предприеме законодателна инициатива.
Искра Фидосова:
Да, г-н Лазарав, така е. Те когато са го писали може би не са съобразили колегите използването на точната терминология. Законодателна инициатива имат народните представители и Министерският съвет.
Това, което ние можем да направим. Това е може би четвъртата гражданска инициатива, която гледаме. Ясно е, че ще го приемем за сведение. Обаче ние можем да кажем и да изпратим тази гражданска инициатива до министъра на регионалното развитие и благоустройството за изготвяне, може би съвместно с министъра на физическото възпитание и спорта на съответния законопроект, в който да бъдат уредени поставените в гражданската инициатива проблеми. Защото чисто формално не очаквайте от нас нито от Правната комисия, нито от която и да било постоянна комисия в Народното събрание може да направи законодателна инициатива. Но ние можем да изпратим с препоръка.
Първата крачка е направена с промяната на чл. 47а от Закона за физическото възпитание и спорта.
Следва да се предприемат още редица стъпки, които са в огромната си част законодателни и такива, които не са законодателни, като акт за държавна собственост. Защото в един момент трябва да се стигне до издаване на такъв акт. Но да се стигне до този акт, трябва да има основания, на които да стъпи областният управител и да го издаде.
Тъй като компетентен по тези въпроси е министърът на регионалното развитие и благоустройството, но е необходимо становище на министъра на физическото възпитание и спорта, да се опитаме да помогнем да се реши проблемът.
Ние не можем да ги задължим, но идеята беше да препоръчаме това нещо да се направи, като излезем с такова становище. Приемаме го за сведение като Комисия по правни въпроси и като комисия, която трябва да разгледа тази гражданска инициатива.
Заповядайте.
Илиян Карапанов:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми депутати,
Аз исках само да направя едно допълнение. Вие отначало казахте, че ще направите препоръка и към Министерския съвет отново да излезе с решение, в което решение след като има промени в Закона за физическото възпитание и спорта, това решение да бъде меродавно и трудно би се оборило от съда. Това го казахте още в началото. Мисля, че това е удачно наред с предложението към министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на физическото възпитание и спорта. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи за изказване?
Колеги, раздадохме ви един проект на становище, много примерно. В 5-6 страници е дадена фактологията. В последните две страници сме се опитали да се изработи текста като становище на Комисията, но на мен продължава да не ми харесва този текст. Трябва още да се работи по него, но погледнете посоката и моля за коментар.
Проф. Лъчезар Димитров:
Г-жо Фидосова, може ли да ви дадем и други доказателства по проблема.
Искра Фидосова:
Ние имаме документите.
Проф. Лъчезар Димитров:
Аз имам и нови неща. Но преди това имам един въпрос.
Защо ни насочиха тази подписка да дойде в Народното събрание. Доколкото разбирам не е трябвало да дойде тук.
Искра Фидосова:
Не. Напротив. Нещо грешно се разбрахме. По Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, или с краткото наименование закона за референдумите, гледането е точно тук в Народното събрание на тази гражданска инициатива. Гражданската инициатива Народното събрание трябва да излезе с решение. Ние сме комисията, на която е разпределено да подготви това решение. Това решение ще бъде под формата на становище със заключителна част, в която ще бъде нашето предложение, препоръка и както и да го наречем, каквито и думи да използваме с колегите от комисията.
Проф. Лъчезар Димитров:
Преди 6 години ние по същия начин взехме акт за публична собственост за имота в София, където също има много реституционни претенции. Тогава не знам как точно се е действало, но трябва да се върна малко назад и да видя какви точно са били стъпките. Проблемът е един и същ с този сега и тук за София го решихме.
Юлиана Колева:
Очевидно там са преплетени много интереси и съдът ги е решил по някакъв начин. Ние не сме орган, който може да променя решенията на съда. Оттам нататък трябва да се предприемат чисто оперативни решения, според мен. Могат да се предприемат отчуждителни процедури или да се изкупят тези имоти или нещо такова да се случи. Аз не виждам каква законодателна инициатива може някой да предприеме. Да създадем Закон за Национална спортна академия пак няма да свърши работа, защото ще бъде организационен. Дори и да използваме нашата законодателна инициатива и г-н Стоилов да напише един закон като слънце, само че не ми е ясно за какво ще бъде това.
Проф. Лъчезар Димитров:
Навремето Софийският университет искаше такъв закон, но ние сме много малки за това. Според мен, въпросът трябва д се решава по друг начин.
Искра Фидосова:
Колеги, ще ви моля в рамките на две минути, кратко, един от вас да каже оттук нататък според вас кои са конкретните стъпки, които трябва да се предприемат, без конкретизация кой е органът. След като се направи първата стъпка с промяната в закона и се изчисти нещо, което беше спорно, оттук нататък, според вас, какви са конкретните стъпки, окито трябва да се предприемат.
Проф. Лъчезар Димитров:
След като народните представители не са във възможност да направят, а могат само да разглеждат предложени законопроекти, аз мисля, че Министерският съвет наново трябва да вземе някакво решение. Защото именно това решение от февруари миналата година то ни спаси от разпарчелосване.
Към кой друг да се обърнем? Другият начин е да се строяваме пак на барикадата. Лятото нямаме проблеми, защото имаме 400 човека готови по всяко време. Но дойде ли есента, нещата стават сложни.
Димитър Лазаров:
Г-н Ректор, не смятам, че това е правилният подход. Много ясно казах и сега ще повторя. Всеки един народен представител има право да внесе законопроект – един, два, три, пет, десет, всеки ден да внася законопроекти. Чисто формално народното събрание като орган не може да има законодателна инициатива. Вие имате народни представители, които са ваши възпитаници, завършили са при вас, защитавали са дисертации при вас и всеки един от тях в предходното и в това Народно събрание и може да внесе конкретен закон и ние ще го разгледаме възможно най-бързо. За това става въпрос.
И другото, Министерският съвет, иницииран от министъра на физическото възпитание и спорта, само че излиза от името на Министерския съвет, внася законопроект. Това е редът. И всичко, което прецените, че е удачно и правилно може да бъде вкарано в тези законопроекти. И това може да стане още другата седмица.
Искра Фидосов:
Г-н Лазаров, нека да внеса още малко яснота.
Въпросът е да помогнем, а не да пречим.
Ще ви прочета какво гласи Решението № 84 от 19.02.2010 г., за да ви стане ясно.
За обявяване на обект „Водна учебна спортна база на Националната спортна академия „Васил Левски” – гр. Несебър, за обект с национално значение.
„На основание § 5, т. 62 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията .... (няма да чета другите основания) Министерският съвет реши:
Обявява територията на обект „Водна учебна спортна база на Националната спортна академия „Васил Левски” – гр. Несебър, с площ 135 дка, състоящ се от имоти с индификатори” и са описани, примерно 30 имота.
Това е една голяма площ, която след това е разпарчетосана на отделни поземлени имоти с отделни номера. Те са цитирани тук.
„... отразени на приложената към решението скица за обект с национално значение.”
И т. 2 допуска предварително изпълнение по т. 1. Подписано от премиера.
След което това решение се обжалва във Върховен административен съд и се отменя заради това, че „Водна учебна спортна база на Националната спортна академия „Васил Левски” – гр. Несебър, не попада в обектите с национално значение. Това нещо се поправи преди месец и половина с чл. 47а от закона.
Сега, ако се издаде ново такова решение, което вече няма проблем с основанието и няма никакво съмнение, че е обект с национално значение, идеята тук е била областният управител да стъпи на това решение, за да се издаде акт за държавна собственост.
Доколкото си спомням тук проблемът е, че един голям терен, на който в средата има продадени няколко от тези поземлени имота.
Проф. Кирил Андонов:
Няма свободно място. (В момента продажбите не са ли спрени?) Не само, че не са спрени, а се препродават.
Целта на нашето предложение беше да се създаде някаква възможност – такава каквато беше направена за Студентски град преди две години, след един трагичен случай. Тогава с четири изречения в Закона за устройството на територията и на основание на тези четири изречения издадохме това Решение 84. Съответно министърът на регионалното развитие и благоустройството издаде и заповед за изработване на подробен устройствен план. Но тъй като в Несебър общината изобщо не зачита другите решения, освен на собствения си Общински съвет или на собствения си кмет, те даже не приеха този подробен устройствен план за обявяване и за разглеждане, което си е тяхна политика. Но въпросът е, че ние не можем да стигнем дотам, за да започнем отчуждаване на имоти, които след това да бъдат актувани като държавни. Това, според нас, би могло да се реши единствено и само по законов път, като се разпише в някаква законова разпоредба, че министърът на регионалното развитие и благоустройството има някакви правомощия да възложи изработването на такъв подробен устройствен план, който да се обяви на съответните граждани. Който ще го жали, да го направи и като влезе един ден в сила, да се отчуждят имоти и да стане имот държавна собственост, както следва. Това е процедурата за издаване на акт за държавна собственост.
В момента ние влизаме и минаваме през имоти част собственост, за да се стигне до хангарите с лодките, до общежитията и т.н. Утре те могат да ни откъснат пътя и достъпа до морето.
Михаела Калчева:
Ако позволите, г-жо Председател, по отношение на собствеността едно уточнение искам да внеса.
Акт за държавна собственост за терена никога не е съставян. Няма такъв акт за държавна собственост на терена. Старите актове за държавна собственост са само за сградния фонд.
Искра Фидосова:
Ние бихме могли да препоръчаме, след като вече има такава практика при решаване на друг подобен проблем, който е възникнал, министър на регионалното развитие и благоустройството ако прецени, ние не можем да му наредим, в никакъв случай няма как да направим такова нещо, да предприеме съответната законодателна инициатива, след което да може да поиска съставянето на подробен устройствен план. И в едно свое становище самият министър казва точно това. Ще ви прочета какво казва министърът на регионалното развитие и благоустройството.
„Възможна е законодателна инициатива за определяне статута на учебната спортна база като обект с национално значение, е предложение за изменение на разпоредбата та чл. 47а, ал. 4 от Закона за физическото възпитание и спорта, което да разшири определението на обектите –публична държавна собственост, предоставени за управление на Националната спортна академия „Васил Левски”, като към съществуващите и новопредвидени спортни обекти и съоръжения се прибави и необходимият прилежащ терен, определен с подробен устройствен план.”
Те не искат да взимат терена, който е чужд и който се продава. Те искат този, който е под техните и около техните сгради, които ползват, да се даде с изричен акт на НСА, за да се спре това ,което се случва в момента и което е безобразие. И тук никой няма съмнение, че там има маса злоупотреби.
И продължавам да чета становището на МРРБ.
„Съгласно § 5, т. 62 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройството на територията „обект с национално значение” е обект, определен като такъв със закон или с акт на Министерския съвет.”
Ние със закон вече сме го направили. Трябва да се впише в списъка, защото в закона вече го има.
Мариана Тодорова:
Аз пак ще повторя. От 2008 г. законодателят е създал разпоредба, с която е казал, че всички обекти, които са публична държавна собственост, дадени за управление на Националната спортна академия, са обекти с национално значение и не е необходимо да бъдат неразделна част от списъка. Проблемът, спорът е върху характера на собствеността.
Искра Фидосова:
Какъв е проблемът да се запише в този списък?
Илиян Карапанов:
Сградите са върху общински терен, защото през 1962 г. е актуван като общински. Останалата част, където е инженерна инфраструктура и алеи, са актувани.
Румен Стоилов:
Колеги, преди малко ви зачетох ЗИД, където добавихме и общинска. Проф. Кирил Андонов:
Един от проблемите е, че ако там не съществува публична държавна собственост, където са земите на Националната спортна академия, може да бъде и това, което е добавено към закона, тогава мисля, че съдът ще погледне с друго око.
Румен Стоилов:
Обръщам се към колегите от Националната спортна академия и към колегите от парламента, като искам и моля колегите народни представители и уважаемата г-жа Председател, да извините колегите от Националната спортна академия, защото те говорят истината и вие всички се съгласихте с това.
Искам да ги извиня в правните аспекти на проблема, които не могат да ги обяснят точно и ясно. На всички е ясно какво е ставало в годините в Националната спортна академия. Сигурен съм, че г-н Корнезов ще ме подкрепи, защото такова разграбване не е имало в държавата като там. Аз лично много добре съм запознат в Студентски град какво ставаше през годините по един или по друг начин, но тъй като беше в София, студентите излязоха на улицата и се наложи мораториум. Трябва ли това да се повтаря и за този случай? Тези 23 хиляди подписа не са 23, а са 123 хиляди подписа. И ако не е доброто отношение към колегите, които знаят, че Народното събрание от всички цветове и парламентарни групи седим зад тази социална дейност, която прави Националната спортна академия, мога лесно могат да излязат. Но не е там въпросът. Искам да ги разберете правилно и да им помогнем. Те не са юристи. Имат юрисконсулт, който работи в една тясна специалност. Все пак ние сме хората и по-точно хората от Правната комисия, които можете да ги посъветвате какво точно да се направи. Затова още веднъж се извинявам от тяхно име.
Искра Фидосова:
Благодаря. Нямаше нужда от извинението. Разбираме за какво става дума. Затова апелирах към колегите не да четем буквоядно текстовете, а да търсим вариант да помогнем да се излезе от ситуацията.
Колеги, има предложение за становище от две страници. Да дадем препоръка към съответния министър, след като той има воля и желание за решаване на казуса. Волята е безспорна, защото веднъж вече Министерският съвет е излязъл с Решение № 84 и сега да се предприемат съответните действия.
Имате ли предложения и бележки по този съвсем примерен текст, който е на вашето внимание. Имате ли конкретни бележки по последните две страници от становището. (Не.)
Изпращаме нашето становище заедно с фактологията на министъра на регионалното развитие и благоустройството и след 2-3 седмици г-н Румен Стоилов или някой друг от нас, да направи питане до министъра на регионалното развитие и благоустройството и до министъра на физическото възпитание и спорта какви действия и стъпки са предприели и ще предприемат за решаване на проблема.
Колеги, приемаме ли проекта на становището, което ще се редактира и след това ще се изпрати.
Подлагам на гласуване проекта на становище по Национална гражданска инициатива за предприемане на законови мерки за запазване на държавната собственост върху територия, използвана от Национална спортна академия „Васил Левски” в гр. Несебър, № ПГ-110-00-6, внесена от инициативен комитет на 18.01.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Колеги, с това изчерпихме дневния ред.
За другата седмица в сряда и четвъртък заседания на Комисията по правни въпроси. Дневният ред е обявен.
Закривам заседанието.
Председател:
Искра Фидосова
П Р О Т О К О Л
№ 92
Днес, 23.06.2011 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Даниела Машева, заместник министър и Елена Вичева, младши експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”; от Министерството на вътрешните работи – Райна Димова, директор на дирекция „Правно-нормативна дейност”, Христо Динков, главен юрисконсулт и Валентин Костов, експерт в дирекция „Международно оперативно сътрудничество”; от Прокуратурата на РБ – Иванка Которова и Цветомир Йосифов, прокурори във ВКП; от Министерството на физическото възпитание и спорта – Михаела Калчева, държавен експерт в отдел „Управление на собствеността” в дирекция „Управление на дружествата и обществени поръчки” и Мария Тодорова, юрисконсулт; от Националната спортна академия – проф. Лъчезар Димитров, ректор, проф. Кирил Андонов, заместник ректор по стопанската част и Илиян Карапанов, юрист на НСА и народния представител Румен Стоилов.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Добър ден на всички. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. По предварително обявения дневен ред имаме едно допълнение и едно изменение – отпадане на точка от дневния ред:
1. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, № 102-01-30, внесен от Министерски съвет на 18.05.2011 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 102-01-36 , внесен от Министерски съвет на 07.06.2011 г.
3. Обсъждане на Национална гражданска инициатива за предприемане на законови мерки за запазване на държавната собственост върху територия, използвана от Национална спортна академия „Васил Левски” в гр. Несебър № ПГ-110-00-6, внесена от инициативен комитет на 18.01.2011 г.
Допълнително включихме в дневния ред точка първа - Второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест. Вчера отложихме гледането на доклада, тъй като се наложи да поискаме становище от Министерството на вътрешните работи.
Точка втора - Законопроект за изменение и допълнение на Закона за електронните съобщения, № 102-01-36, днес беше гласувана на първо четене в зала, поради което следва да отпадне от дневния ред.
По първа точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест, № 102-01-30, внесен от Министерски съвет на 18.05.2011 г.
Получихме становище от Министерството на вътрешните работи, което е раздадено на всички.
Започваме по доклада. Стигнали сме до § 1.
Министерството на вътрешните работи възразява срещу направеното вчера от Прокуратурата предложение по § 1 и § 2 с аргумента, че определянето на Върховна касационна прокуратура „като компетентен орган е с оглед на разпоредителните й функции и роля в производствата по реда на закона. Дирекция „Международно оперативно сътрудничество” на МВР не разполага с подобни разпоредителни правомощия, а само оказва съдействие при предаването на лицата.”
Във втората част на становището са обърнали внимание, че има предложение в § 1 и § 2 след думите „Закона за българските лични документи” да се добавят думите „без заплащане на държавна такса”, тъй като в момента е използвано понятието „служебно издаване”, което според тях не е достатъчно като понятие, за да се извади от него извод, че става въпрос за издаване на такъв документ без заплащане на държавна такса, ако решим, че това е философията на това, което искаме да приемем.
Имате думата за изказвания по § 1 и § 2, тъй като касаят един и същ въпрос. Вчера чухме представителите на Прокуратурата.
Има ли представител на Министерството на вътрешните работи? Заповядайте.
Райна Димова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Уважаеми колеги, изразено е становище от министъра на вътрешните работи такова, каквото го прочете г-жа Фидосова. Подкрепяме становището.
Предлагаме и см постигнали договореност с Прокуратурата, че по нейно искане ще се издават българските лични документи. Постигнали сме договореност също, което ще бъде подкрепено от представителя на Прокуратурата и предлагаме сега вместо „по искане на Върховна касационна прокуратура” да бъде „по разпореждане”.
В § 1, в текста на чл. 26, ал. 3 след думите „от Министерството на вътрешните работи” думите „по искане” да бъдат заменени с „по разпореждане”.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Димова. Това е по отношение на първата част.
Райна Димова:
За това се договорихме с Върховна касационна прокуратура.
Предлагаме и в двата текста – и на чл. 26, ал. 3, и на чл. 30, ал. 2 след думите „Закона за българските лични документи” да се добавят думите „без заплащане на държавна такса”.
Това ще облекчи много процедурата по прилагането на закона и ще внесе яснота в текстовете.
Искра Фидосова:
Благодаря. Министерството на правосъдието – г-жа Машева.
Даниела Машева:
За нас е абсолютно приемлива редакцията, която се предлага.
Всъщност по отношение на таксите още при внасянето на нашето предложение в Министерския съвет се съдържаше такава разпоредба да не се дължат държавни такси предвид обстоятелството, че не би следвало Прокуратурата да се ангажира с плащане на такси за издаване на документи за самоличност на лица, които по едни или други причини нямат такива документи и подлежат на екстрадиция и на предаване в изпълнение на Европейска заповед за арест.
Искра Фидосова:
Ако отиваме към подкрепа на това предложение за освобождаване от държавна такса, според мен трябва да имаме и заключителна разпоредба в Закона за държавните такси в чл. 5, тъй като в чл. 5 Освобождаване от държавни такси са изрично изброени случаите, в които такова освобождаване. Няма пречка да го направим като предложение на Комисията за заключителна разпоредба. Правя предложение за това, тъй като се запознах предварително със становището на Министерството на вътрешните работи и това, което вчера дискутирахме с представителите на Прокуратурата.
Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Уважаема г-жо Председател,
И в останалото действащо българско законодателство има някои такива предложения, последното за което си спомня е Законът за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление именно по отношение на освобождаването на лица от заплащането на определени държавни такси.
В случая обаче аз не подкрепям становището на Министерството на вътрешните работи и не мога да си обясня какъв проблем е възникнал в момента от практиката във връзка с противоречивото прилагане на понятието „служебно издаване” и много моля представителите на Министерството на вътрешните работи да ми отговорят на този въпрос. Какви проблеми има в практиката относно прилагането на служебното издаване на документи за самоличност.
Аз считам, че действащият закон и това, което е предложено по законопроекта е изключително ясно. Разбира се, че едно служебно издаване от страна на Министерството на вътрешните работи няма значение дали ще е по искане или по разпореждане на Върховна касационна прокуратура цели един единствен резултат – да бъде издаден такъв документ за самоличност и самото лице да бъде екстрадирано. Така че не виждам никакъв проблем да се запази действащата редакция по вносител.
Искра Фидосова:
Т.е. да се заплаща такса.
Реплика: Служебно значи, че не се заплаща такса.
Искра Фидосова:
Има становище на Министерството на финансите, в което се казва, че според тях под служебно не означава освобождаване от такса.
Красимир Ципов:
Г-жо Председател, за мен лично няма абсолютно никакъв проблем в практиката и досега използването на термина „служебно” винаги е бил свързан с това да не бъде заплащана определена такса, защото иначе се получава интересният случай да се плаща такса от едно държавно ведомство на друго държавно ведомство.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Ципов. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Дотолкова доколкото Министерството на финансите и финансовите контролни органи за тях юридическите изрази и тълкуването винаги е в една малко по-друга посока, считам че е добре изрично да бъде записано. Защото след това, а и в самото становище е казано, а и ние от практиката знаем, че проверяващите финансови органи тълкуват някои думи и то винаги в една друга посока. Ясно и категорично да бъде записано, за да няма след това при проверка на службите да има недоразумение и да се търси ново тълкуване и т.н. Това ми е единственото съображение.
Аз съм съгласен с това, което каза г-н Ципов, но с оглед практиката каквато я знаем, нека да бъде така както е предложено.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Лазаров. Г-н Анастасов.
Анастас Анастасов:
Аз подкрепям изцяло г-н Ципов. В последните няколко години забелязвам една изключително силна и мощна юридическа мисъл по някои министерства, където тълкуването на едни стари утвърдени понятия в юридическата терминология, която се използва в тази работа, започнаха да придобиват гротескни размери. За всяко нещо трябва да даваме обяснение и изрично да разписваме неща, които са безусловни, безспорни, никой никога не е спорил по тях. Така тръгна от държавните органи от НК, а сега имаме 20 пояснения за кой става въпрос. Сега имаме предложения и за медицински термини.
Красимир Ципов:
Г-жо Председател, за мен лично е по-добре, ако наистина се върви в посока за подкрепа на едно такова предложение, то да стане в Закона за държавните такси и в Закона за българските лични документи, но не и тук. Благодаря.
Искра Фидосова:
Колеги, обръщам внимание и на това, което каза г-жа Машева. Когато е била съгласувателната процедура или след нея по законопроекта, който е внесен от Министерството на правосъдието в Министерския съвет, има становище на Министерството на финансите, което тълкува и казва, че под „се извършва служебно” не се разбира освобождаване от държавни такси с аргумента, че няма предвидено изрично освобождаване в Закона за държавните такси в чл. 3 и в чл. 5 и че ако се използва терминът „се извършва служебно” те дължат такива такси.
Ако тук идеята и волята е да не се дължат, защото всички казват това и аз също смятам, че при екстрадиция е нормално да не се дължат.
Красимир Ципов:
Г-жо Председател, направим ли сега това в този закон, утре ще реши някой друг, че когато се каже служебно, трябва изрично да се запише, че не се дължи държавна такса пак по някой важен и съществен въпрос, каквато е екстрадицията и ще създадем още една лоша практика.
Аз моля все пак да получа отговор на въпроса има ли проблеми в прилагането на така нареченото „служебно издаване”.
Даниела Машева:
Да, наистина има проблеми. Създадоха се няколко случаи в последните години. Лицата умишлено си укриват документите за самоличност с цел да възпрепятстват предаването по екстрадиционни производства и по Европейски заповеди за арест и започна да се налага в някои от случаите прокуратурата, включително лично прокурори от ВКП да си плащат от собствения джоб пари само и само да се приключи процедурата.
Искра Фидосова:
Колеги, имаме тази лоша практика и колегите предлагат това да бъде изчистено. След като волята на всички е, че не се дължи такса и трябва да направим такъв закон, с който да не възпрепятстваме по никой начин екстрадицията по Европейска заповед, аз не виждам каква е причината.
Но моето категорично мнение е, че трябва да има промяна в другия закон – в Закона за държавните такси.
Даниела Машева:
Направили сме, вашите експерти са подготвили преходна и заключителна разпоредба в Закона за държавните такси.
Искра Фидосова:
Да, знам. Аз поисках това нещо предварително, защото според мен въпреки мнението на експертите, че не трябва, аз съм категорична, че трябва да има такава разпоредба.
Г-н Миков.
Михаил Миков:
Аз не знам кой какво е говорил преди, но абсолютно е прав колегата Ципов. Ще отворите вратата. Във всички случаи на служебно издаване да възниква спора дължи ли се не се ли дължи. Щом е служебно е служебно. Точка.
Искра Фидосова:
Колеги, може би се получи някакво неразбиране. Това, което аз предложих, не е това което предлага Министерството на вътрешните работи. Те предлагат да запишем след „Закона за българските лични документи без заплащане на държавна такса.”
Това, което аз имах предвид е не да допишем това нещо само, а да махнем, че се извършва служебно и да изпишем изрично, че не се дължат държавни такси с промяна като заключителна разпоредба в Закона за държавните такси в чл. 5. Къде е проблемът и противоречието и различното тълкуване? В чл. 5 са изброени изрично случаите, в които има освобождаване от държавни такси.
Юлиана Колева:
Трябва да се запише, че се освобождават във всички случаи на служебно издаване. Защото това е служебно издаване. То не е по инициатива на гражданина. Щом не е по инициатива на гражданина значи е служебно.
Искра Фидосова:
Други мнения? Г-жо Машева , ако махнем „се извършва служебно” и остане: „... издаването на такъв от Министерството на вътрешните работипо разпореждане на Върховна касационна прокуратура по реда на Закона за българските лични документи без заплащане на държавна такса.”
И заключителна разпоредба. В Закона за държавните такси в чл. 5 да се създаде нова буква „у”.
„у) документите за самоличност по чл. 26, ал. 3 и чл. 30, ал. 2 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест.”
Така съгласни ли сте? Да се махне „служебно” от § 1 и § 2, за да няма съмнения при тълкуването. Или това „служебно” необходимо ли ви е за друго нещо? (Необходимо ни е.) Необходимо ви е. Т.е. не става.
Даниела Машева:
Това е основание за дирекция „Документи за самоличност”, които да имат законово основание да издадат документ, без да се изисква заявяване от лицето. Това е проблемът. Няма как да принудим лицето да направи заявление, ако той самият не иска.
Юлиана Колева:
Има ли случаи на служебно издаване, при които да се дължи такса.
Даниела Машева:
Сега се дължи. Служебно издаване има по Закона за защитените лица.
Искра Фидосова:
В Закона за защита на лицата застрашени във връзка с наказателно производство в чл. 14б. „В случаите по чл. 6, ал. 1, т. 5 и ал. 3 и чл. 14а, ал. 1 служебно се издават нови документи за самоличност.”
Проблемът според мен тръгва от становището на Министерството на финансите, което категорично казва, че във всички случаи, когато пише „служебно” в никакъв случай не означава освобождаване от държавна такса. За тях тълкуванието на Закона за държавните такси чл. 3 и чл. 5 освобождаване е само тогава, когато изрично фигурира в чл. 5.
Красимир Ципов:
Уважаема г-жо Председател, аз изразих моето становище. Според мен, ние с приемането на това предложение може да задълбочим проблема. Ако трябва да се направи някаква редакция, трябва да се направи не в този закон, а в Закона за държавните такси и в Закона за българските лични документи.
Аз ще подкрепя въпреки всичко една такава промяна, каквато се предлага в този закон с абсолютното убеждение, че ще се появи друга лоша практика, други проблеми и т.н.
Искра Фидосова:
Другият вариант е в § 1 и § 2 да остане текстът така и да направим само заключителната разпоредба в Закона за държавните такси.
Г-жа Машева.
Даниела Машева:
Може ли да остане в редакцията, както е в момента с корекцията вместо „по искане” да стане „по разпореждане на Върховна касационна прокуратура” и да остане „извършва служебно от Министерството на вътрешните работи”.
И в преходните разпоредби в чл. 5 на Закона за държавните такси да добавим и този случай.
Искра Фидосова:
Току-що това казах. Добре. Да разбирам, че вече спор по § 1 и § 2 нямаме.
§ 1. Последен окончателен вариант като редакция на Комисията:
„§1. В чл. 26, ал. 3 се създава изречение трето:
„Когато лицето не притежава валиден документ за самоличност, издаването на такъв се извършва служебно от Министерството на вътрешните работи по разпореждане на Върховната касационна прокуратура по реда на Закона за българските лични документи.”
Ще прочета и § 2, за да го гласуваме след това.
„§ 2. В чл. 30 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова ал. 2.
(2) Когато лицето не притежава валиден документ за самоличност, дипломатическите или консулските представителства на страната служебно издават на лицето временен паспорт по разпореждане на Върховната касационна прокуратура по реда на Закона за българските лични документи. Срокът на валидност на паспорта се определя след съгласуване с Върховната касационна прокуратура за всеки конкретен случай.
2. Досегашната ал. 2 става ал. 3.”
Иванка Которова:
Г-жо Председател, в § 2 вместо „на страната” да бъде „дипломатическите или консулските представителства на Република България служебно издават”, за да не се тълкува разширително и да се включат и останалите държави.
Искра Фидосова:
Не ви разбрах какво предложихте.
Иванка Которова:
На мястото „на страната” да бъде конкретизирана Република България, тъй като е възможно да има противоречиво тълкуване и да се приеме, че можем да разпоредим на всички останали държави да издават паспорти на чужди граждани.
Искра Фидосова:
То е ясно. Ние с българския закон няма как да разпоредим такова нещо. В смисъл, че страната е нашата страна.
Колеги, гласуваме. Кворум 17 присъстващи.
Подлагам на гласуване § 1. Подкрепяме по принцип текста на вносителя с редакцията, която прочетох, на Комисията. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване § 2 с редакцията, която прочетох. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Продължаваме по доклада. § 3, § 4 и § 5. Вчера ги докладвах. Предложения по тях допълнителни нямаше. Желаещи за изказване има ли? Няма. Подлагам на гласуване анблок § 3, § 4 и § 5. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Предложение от Комисията да се създаде нов § 6.
„§ 6. В чл. 44, ал. 8 след думите „чл. 40” се добавя „ал. 1”.
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за нов § 6. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
§ 6 по вносител.
Предложение за редакция от Комисията за § 6, който става § 7.
„§ 7. В Глава пета, раздел ІV се създава чл. 59а.
Приемане на лицето.
Чл. 59а. Приемането на исканото лице се извършва по реда на чл. 30.”
Желаещи за изказване? Предложения по редакцията? Да разбирам, че няма.
Гласуваме редакцията на § 6, който става § 7 с редакцията, която прочетох като предложение на Комисията. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
§ 7 по вносител.
Няма предложения. Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 7 по вносител, който става § 8. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
§ 8 по вносител, който става § 9. Няма предложения. Желаещи за изказване? Г-жа Машева.
Даниела Машева:
В § 8. „В приложението към чл. 37, ал. 1, буква „д” се изменя така” е посочена буква „д” на кирилица, моля да се запише буква „d” на латиница, тъй като цялата номерация на формата на удостоверението, която следва, е на латиница. Това е молбата, за да бъде в съответствие с номерацията в самата форма. Когато се прави този доклад, касае именно този реквизит на формата, който се отнася основно до буква „d”, а това са подразделения, които са в разпоредбите и се попълват. В другия закон за конфискацията, който приехте вчера. Това са унифицирани форми, които се разменят в целия Европейски съюз и сме длъжни да ги попълваме като номерация по еднакъв начин. Това е нашето задължение и това е относно само приложенията, както на Европейската заповед за арест, така и на другите удостоверения за конфискация. И в настоящия закон е по същия начин. Просто да сме коректни в момента с препратката.
Искра Фидосова:
В сега действащия закон, където е „d” латиница, никъде няма ползвани до този момент такива букви надолу –а, б, и т.н. като кирилица и за първи път се появяват в ЗИД.
Даниела Машева:
Това е добавката, която правим в момента.
Искра Фидосова:
Да, г-жо Машева. Но в самата буква „d” няма кирилица а, б, в, д или „с” българско. В един текст, който днес приемаме, за първи път се появява българско „д”. Съгласна съм, че е „d” на латиница. Грешката е допусната по вносител и надолу в текста се пише на кирилица. А досега в текста няма кирилица.
Даниела Машева:
До, допусната е грешка и затова моля да се коригира.
Искра Фидосова:
Разбрах, но ви питам защо е допусната грешка и надолу в текста, като са изписани на кирилица буквите, където предлагаме промяна, се пише отново кирилица. Разбрахме, че има грешка. Грешката трябва да се оправи. И затова, че има грешка, не трябва да правим втора грешка.
§ 8. „В приложението към чл. 37, ал. 1, буква „д” става с изписване на латиница „d”.
Надолу в текста буква „а” си е а и на латиница и на кирилица, в 3.1б се изписва на латиница „3.1b” и в т. 4, където има изброяване също става на латиница „3.1b”.
Даниела Машева:
В рамковото решение, което транспонираме, там се съобразили с номерацията.
Искра Фидосова:
Има думата г-жа Атанаска Колева, за да изясни проблема.
Атанаска Колева: експерт
Проблемът е в рамковото решение, защото в началото преводът не е бил верен и са сложили латински букви (първият преводач). След това, когато са изменяли рамковото решение за Европейската заповед за арест, вторият преводач е видял грешката и е започнал всичко да прави на латински. И тук вече не е „d” латинско, а изменението се прави на „г” българско и в изменението е само „г”. Т.е. „г” и после продължава само на български. Т.е. ние трябва, ако искаме да оправим цялата каша, да изменим цялата форма в закона и да си го оправим с български букви така, както е в изменението на новото рамково решение, където преводачът е видял грешката. Но пък тогава трябва да се измени целият формуляр, където всички букви са латински.
Искра Фидосова:
Сега в самата буква „d”, която е изписана на латиница, а не на кирилица, там където на две места във формуляра има изписано 3.1б на кирилица, става на латиница. И на т. 4 също да стане на латиница.
Подлагам на гласуване § 8 по вносител с направената корекция за латинско изписване на буква „d” и „3.1b”. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Правя процедурно предложение да се създаде подразделение с наименование „Заключителна разпоредба”. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Заключителна разпоредба.
§... В Закона за държавните такси в чл. 5 се създава буква „у”.
„у) документите за самоличност по чл. 26, ал. 3 и чл. 30, ал. 2 от Закона за екстрадицията и Европейската заповед за арест.”
Бележки по редакцията? Няма.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.
С това завършваме по точка първа.
По втора точка - Обсъждане на Национална гражданска инициатива за предприемане на законови мерки за запазване на държавната собственост върху територия, използвана от Национална спортна академия „Васил Левски” в гр. Несебър №: ПГ-110-00-6, внесена от инициативен комитет на 18.01.2011 г.
От Инициативния комитет присъстват: проф. Лъчезар Димитров ректор на Националната спортна академия, проф. Кирил Андонов, заместник ректор по стопанската част и Илиян Карапанов, юрист на НСА.
От Министерството на физическото възпитание и спорта г-жа Михаела Калчева държавен експерт в отдел „Управление на собствеността” в дирекция „Управление на дружествата и обществени поръчки” и Мария Тодорова, юрисконсулт.
Имат думата представителите на Инициативния комитет да ни запознаят накратко с проблема. Заповядайте.
Проф. Лъчезар Димитров:
Уважаема г-жо Фидосова,
Уважаеми народни представители,
Аз ще се опитам съвсем накратко да ви запозная, а вие и доц. Стоилов предполагам, че сте пределно запознати със сагата в Несебър. Но последните 15-20 години нещата се усложниха твърде много. Аз 15 години участвам активно в отбраната на тази собственост от посегателства. В базата ежегодно минават по 2000-2500 студенти и деца в неравностойно положение, деца с увреждания, олимпийска академия, студенти от други вузове и какво ли не и разбира се, нашите студенти, които в първи курс преминават курса по водни спортове. Имаме достатъчно доказателства през годините, че тази земя никога не е била частна собственост. Още от 1914 г., когато се актуват 600 дка общинска земя в полза на училищния фонд и така много години занапред. След това в годините след 1989 г. започна този трансфер на държавна собственост към общинска, към частна и многобройните дела и други дейности –отбранителни дейности, които ние извършваме там с оглед нейното запазване. Миналата година, както ви е известно, имаше страхотни баталии на 1 февруари, когато кметът и други лица от правораздаването изпратиха полицията срещу студентите и дойде това историческо решение на Министерския съвет № 84, което спря набезите на всички тези строителни фирми, които и сега са обградили базата. Аз онзи ден бях на Олимпийската академия. След това започнаха частни дела след правителственото решение със спечелване на тричленка в наша полза, след това на петчленка всички те се обръщаха и фактически отново базата е пред парчелосване, което очакват много фирми и не само от местния регион, а и софийски фирми, зад които стоят и доста видни личности, които ние ги знаем. Там случайни хора няма. И накрая щях да кажа, че тези порочни мафиотски практики – съдията Вълков купува 12 дка с фалшиви документи от нашата територия, точно пред общежитието и продава за 2 200 млн. евро. Това го прави съдията Вълков чрез майка си и т.н.
Ние предлагаме следното:
1. Да се предприеме законодателна инициатива за уреждане статута на „Водна учебна спортна база на Националната спортна академия „Васил Левски” – гр. Несебър, с която да се постигне резултат, отговарящ на обществения интерес и Решение № 84 от 19.02.2010 г. на Министерския съвет на Република България.
2. Да се наложи мораториум върху всички сделки на разпореждане с незастроени имоти на територията на „Водна учебна спортна база на Националната спортна академия „Васил Левски” – гр. Несебър, до изясняване на тяхната собственост.
3. Да се даде законова възможност Министърът на образованието, младежта и науката чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройството да започнат процедури за изменение на действащите подробни устройствени планове с цел отчуждаване на имоти, находящи се в територията на „Водна учебна спортна база на Националната спортна академия „Васил Левски” – гр. Несебър, и обособяване на територия, необходима за дейността й като база с национално значение и за нуждите на учебния процес.
Обръщам ви вниманието и на някои други текстове. Чл. 79 от Закона за държавната собственост, когато незаконосъобразно е актуван имот държавна собственост като общинска, актът за общинска собственост се отменя със заповед на областния управител. Сега кметовете имат прекомерна власт и те изключително много спекулират с това.
Второ, да се даде възможност за участието ни в изготвянето на новия Закон за физическо възпитание и спорт и възможността да попаднем в този списък като субект, което също ще бъде в полза на Националната спортна академия.
Уважаеми дами и господа, ние направихме много срочно тази подписка от около 25 хиляди човека, които ни подкрепят. Можем да съберем и 100 хиляди такива, тъй като НСА е представена в цялата страна и в чужбина вече имаме във фейсбук 2500 последователи.
Националното представителство на студентите стои зад нас, Съветът на ректорите, който многократно ни подкрепя и ние сме решени да отстояваме тази останала единствено територия за нуждите на образователни, здравни, социални, лечебни и каквито си представите нужди. Това сме го доказвали и ще бъдем много категорични срещу опитите за кражба на държавна собственост. Благодаря ви за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Стоилов, заповядайте.
Румен Стоилов:
Г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Първо искам да ви благодаря. Не се чувствам много на място в комисия, в която са само прависти, но ще се опитам с няколко думи да бъда полезен. Този казус на всички ви е ясен. Доста се изписа по вестници и по предавания.
Ще запозная колегите какво гласи Законът за физическото възпитание и спорта от 2009 г.
„Спортни обекти и съоръжения публична държавна собственост, предоставени за управление на Национална спортна академия „Васил Левски” са обекти с национално значение.”
В новия ЗИД, който съвсем наскоро мина през Народно събрание сме вкарали следните допълнения:
„Спортни обекти и съоръжения с национално значение са обекти и съоръжения държавна и общинска собственост или собственост на търговски дружества, в които едноличен собственик на капитала е държавата или общината, които служат за трайно задоволяване на обществено-национални потребности в областта на физическото възпитание и спорта и отговарят най-малко на едно от следните условия.”
Три са условия, но няма да ги чета, защото в момента чета от Държавен вестник и всички можете да ги видите, на които Академията отговаря. Това мога да го кажа като представител на Комисията по образованието, науката и въпросите на децата, младежта и спорта. Това е записано в новия ЗИД. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов.
Сега може би аз да внеса едно кратко пояснение.
Освен цялата фактология, сме се опитали на 4-5 страници да опишем последователно това, което се е случило досега като спорове, дела, решения и всичко, което е било по казуса.
Това, на което трябва да обърнем внимание и да коментираме е Решение № 84 от 19.02.2010 г. на Министерския съвет, с което решение базата на Националната спортна академия в Несебър е обявена за обект с национално значение. Към края на 2010 г. това решение е отменено.
Проф. Кирил Андонов:
Решението се отменя, ако мога така да кажа, на части, защото различни лица, които са придобили собственост по един или друг начин върху отделни имоти и обжалват решението. И съответно за всеки жалбоподател решението се отменя.
Искра Фидосова:
Основният мотив на съда е, че всъщност този обект не е обект от национално значение, съгласно Закона за физическото възпитание и спорта.
Ние това нещо го поправихме, както каза и г-н Стоилов, преди два месеца с последната промяна в Закона за физическото възпитание и спорта в чл. 47а. И сега всъщност няма никакво съмнение по отношение на това, че отговаря на изискванията, за да бъде обявен за обект с национално значение.
И това, което, според мен, трябва да се направи в момента, след като вече не съществува този проблем, да се излезе с едно ново решение и да попаднете в списъка на обектите с национално значение, който е приложение.
Сега ние в становището на Комисията по правни въпроси трябва да опишем това, което се е случило с Решение № 84 на Министерския съвет и да дадем препоръка чрез министъра на регионалното развитие и благоустройството да се стигне до издаване на ново решение на Министерския съвет. Министерството на физическото възпитание и спорта има положително становище по предложението на Инициативния комитет. Това като предложение подкрепяте ли го и вие?
Мариана Тодорова:
Г-жо Председател, извинете, че ви прекъсвам.
Бих искала да кажа, че през 2008 г. законодателят е предвидил, че всички спортни обекти и съоръжения, находящи се на територията на Академията публична държавна собственост са обекти с национално значение. Т.е. спорът е за характера на собствеността, а не за статута, който те са придобили още 2008 г.
Да ние разширихме обхвата с последните законодателни промени и дадохме възможност такива да бъдат обявявани не само които са публична държавна, но и частна държавна. И корпоративна, но това не касае по същество в момента дебата. Т.е добавянето на обекти в приложението към закона към момента считаме, че е безсмислено, защото в отделна норма в чл. 47а, ал. 3 е разписано през 2008 г., че всички обекти и съоръжения публична държавна собственост са с национално значение, предоставени за ползване на Национална спортна академия.
Проф. Кирил Андонов:
Именно тук е конфликтът, уважаеми дами и господа, защото сградите са публична държавна собственост, но земята е на частни лица. И всъщност трябва д се уреди статутът, за да може да функционира базата. В момента върху алени, върху озеленяване, върху инфраструктура има частни имоти, върху които се предвижда изграждане на хотели и частни домове на фирми. Така че редакция в Закона за физическото възпитание и спорта не би могла да ни ползва.
Искра Фидосова:
Г-н Лазаров искаше думата. Заповядайте.
Димитър Лазаров:
По отношение на Националната гражданска инициатива така, както е формулиран въпросът – „Народното събрание да предприеме законови мерки за запазване на държавната собственост”.
Първо, Народното събрание няма законодателна инициатива. Законодателна инициатива имат народните представители.
Второ, законодателна инициатива има Министерският съвет.
Аз не виждам как Народното събрание може да предприеме законови мерки?! Народното събрание може да приеме един закон, може да го отхвърли, стига да е внесен за разглеждане от тези, които имат законодателна инициатива. Не искам да ги изброявам отново. Говорим за това как е формулиран въпросът за гражданска инициатива. Народното събрание е законодателен орган, но то като орган няма законодателна инициатива. Говорим по съществото на гражданската инициатива.
Второ, тук виждам много неща, които сигурно са така, но не мисля, че е работа на Народното събрание да тръгне да се произнася по всичко това, което вие сте описали като отделни казуси, още повече, че набързо погледнах. Има упоменати съдебни решения, които сигурно са влезли в сила. (Има такива.) Е как си представяте Народното събрание да ги отмени ли? Какво да направи?
Проф. Кирил Андонов:
Не. Напротив. Има решения, които обаче си противоречат.
Димитър Лазаров:
Какво очаквате като законодателна инициатива да направи Народното събрание? Да промени ГПК или съответния закон и да каже, че щом има противоречащи решения, Народното събрание да каже, че и двете се отменят?! Дайте да видим какво вие искате. Основателни са претенциите, основателни са исканията ви – такова е лично моето мнение, но не е Народното събрание органът, който може така както вие сте го формулирали. Защото вашата гражданска инициатива това казва: „Народното събрание да предприеме законодателни мерки.” Ако бъдат внесени от Министерския съвет, добре, ще ги гледаме, ще ги обсъждаме. Ако Министерският съвет вземе решение да отчужди част от тези терени за земята, която говорите, която явно е възстановена с влезли в сила решения, това е друг въпрос. Просто са много хипотезите. И аз не виждам как Народното събрание ще предприеме законодателна инициатива.
Искра Фидосова:
Да, г-н Лазарав, така е. Те когато са го писали може би не са съобразили колегите използването на точната терминология. Законодателна инициатива имат народните представители и Министерският съвет.
Това, което ние можем да направим. Това е може би четвъртата гражданска инициатива, която гледаме. Ясно е, че ще го приемем за сведение. Обаче ние можем да кажем и да изпратим тази гражданска инициатива до министъра на регионалното развитие и благоустройството за изготвяне, може би съвместно с министъра на физическото възпитание и спорта на съответния законопроект, в който да бъдат уредени поставените в гражданската инициатива проблеми. Защото чисто формално не очаквайте от нас нито от Правната комисия, нито от която и да било постоянна комисия в Народното събрание може да направи законодателна инициатива. Но ние можем да изпратим с препоръка.
Първата крачка е направена с промяната на чл. 47а от Закона за физическото възпитание и спорта.
Следва да се предприемат още редица стъпки, които са в огромната си част законодателни и такива, които не са законодателни, като акт за държавна собственост. Защото в един момент трябва да се стигне до издаване на такъв акт. Но да се стигне до този акт, трябва да има основания, на които да стъпи областният управител и да го издаде.
Тъй като компетентен по тези въпроси е министърът на регионалното развитие и благоустройството, но е необходимо становище на министъра на физическото възпитание и спорта, да се опитаме да помогнем да се реши проблемът.
Ние не можем да ги задължим, но идеята беше да препоръчаме това нещо да се направи, като излезем с такова становище. Приемаме го за сведение като Комисия по правни въпроси и като комисия, която трябва да разгледа тази гражданска инициатива.
Заповядайте.
Илиян Карапанов:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми депутати,
Аз исках само да направя едно допълнение. Вие отначало казахте, че ще направите препоръка и към Министерския съвет отново да излезе с решение, в което решение след като има промени в Закона за физическото възпитание и спорта, това решение да бъде меродавно и трудно би се оборило от съда. Това го казахте още в началото. Мисля, че това е удачно наред с предложението към министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на физическото възпитание и спорта. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи за изказване?
Колеги, раздадохме ви един проект на становище, много примерно. В 5-6 страници е дадена фактологията. В последните две страници сме се опитали да се изработи текста като становище на Комисията, но на мен продължава да не ми харесва този текст. Трябва още да се работи по него, но погледнете посоката и моля за коментар.
Проф. Лъчезар Димитров:
Г-жо Фидосова, може ли да ви дадем и други доказателства по проблема.
Искра Фидосова:
Ние имаме документите.
Проф. Лъчезар Димитров:
Аз имам и нови неща. Но преди това имам един въпрос.
Защо ни насочиха тази подписка да дойде в Народното събрание. Доколкото разбирам не е трябвало да дойде тук.
Искра Фидосова:
Не. Напротив. Нещо грешно се разбрахме. По Закона за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, или с краткото наименование закона за референдумите, гледането е точно тук в Народното събрание на тази гражданска инициатива. Гражданската инициатива Народното събрание трябва да излезе с решение. Ние сме комисията, на която е разпределено да подготви това решение. Това решение ще бъде под формата на становище със заключителна част, в която ще бъде нашето предложение, препоръка и както и да го наречем, каквито и думи да използваме с колегите от комисията.
Проф. Лъчезар Димитров:
Преди 6 години ние по същия начин взехме акт за публична собственост за имота в София, където също има много реституционни претенции. Тогава не знам как точно се е действало, но трябва да се върна малко назад и да видя какви точно са били стъпките. Проблемът е един и същ с този сега и тук за София го решихме.
Юлиана Колева:
Очевидно там са преплетени много интереси и съдът ги е решил по някакъв начин. Ние не сме орган, който може да променя решенията на съда. Оттам нататък трябва да се предприемат чисто оперативни решения, според мен. Могат да се предприемат отчуждителни процедури или да се изкупят тези имоти или нещо такова да се случи. Аз не виждам каква законодателна инициатива може някой да предприеме. Да създадем Закон за Национална спортна академия пак няма да свърши работа, защото ще бъде организационен. Дори и да използваме нашата законодателна инициатива и г-н Стоилов да напише един закон като слънце, само че не ми е ясно за какво ще бъде това.
Проф. Лъчезар Димитров:
Навремето Софийският университет искаше такъв закон, но ние сме много малки за това. Според мен, въпросът трябва д се решава по друг начин.
Искра Фидосова:
Колеги, ще ви моля в рамките на две минути, кратко, един от вас да каже оттук нататък според вас кои са конкретните стъпки, които трябва да се предприемат, без конкретизация кой е органът. След като се направи първата стъпка с промяната в закона и се изчисти нещо, което беше спорно, оттук нататък, според вас, какви са конкретните стъпки, окито трябва да се предприемат.
Проф. Лъчезар Димитров:
След като народните представители не са във възможност да направят, а могат само да разглеждат предложени законопроекти, аз мисля, че Министерският съвет наново трябва да вземе някакво решение. Защото именно това решение от февруари миналата година то ни спаси от разпарчелосване.
Към кой друг да се обърнем? Другият начин е да се строяваме пак на барикадата. Лятото нямаме проблеми, защото имаме 400 човека готови по всяко време. Но дойде ли есента, нещата стават сложни.
Димитър Лазаров:
Г-н Ректор, не смятам, че това е правилният подход. Много ясно казах и сега ще повторя. Всеки един народен представител има право да внесе законопроект – един, два, три, пет, десет, всеки ден да внася законопроекти. Чисто формално народното събрание като орган не може да има законодателна инициатива. Вие имате народни представители, които са ваши възпитаници, завършили са при вас, защитавали са дисертации при вас и всеки един от тях в предходното и в това Народно събрание и може да внесе конкретен закон и ние ще го разгледаме възможно най-бързо. За това става въпрос.
И другото, Министерският съвет, иницииран от министъра на физическото възпитание и спорта, само че излиза от името на Министерския съвет, внася законопроект. Това е редът. И всичко, което прецените, че е удачно и правилно може да бъде вкарано в тези законопроекти. И това може да стане още другата седмица.
Искра Фидосов:
Г-н Лазаров, нека да внеса още малко яснота.
Въпросът е да помогнем, а не да пречим.
Ще ви прочета какво гласи Решението № 84 от 19.02.2010 г., за да ви стане ясно.
За обявяване на обект „Водна учебна спортна база на Националната спортна академия „Васил Левски” – гр. Несебър, за обект с национално значение.
„На основание § 5, т. 62 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройство на територията .... (няма да чета другите основания) Министерският съвет реши:
Обявява територията на обект „Водна учебна спортна база на Националната спортна академия „Васил Левски” – гр. Несебър, с площ 135 дка, състоящ се от имоти с индификатори” и са описани, примерно 30 имота.
Това е една голяма площ, която след това е разпарчетосана на отделни поземлени имоти с отделни номера. Те са цитирани тук.
„... отразени на приложената към решението скица за обект с национално значение.”
И т. 2 допуска предварително изпълнение по т. 1. Подписано от премиера.
След което това решение се обжалва във Върховен административен съд и се отменя заради това, че „Водна учебна спортна база на Националната спортна академия „Васил Левски” – гр. Несебър, не попада в обектите с национално значение. Това нещо се поправи преди месец и половина с чл. 47а от закона.
Сега, ако се издаде ново такова решение, което вече няма проблем с основанието и няма никакво съмнение, че е обект с национално значение, идеята тук е била областният управител да стъпи на това решение, за да се издаде акт за държавна собственост.
Доколкото си спомням тук проблемът е, че един голям терен, на който в средата има продадени няколко от тези поземлени имота.
Проф. Кирил Андонов:
Няма свободно място. (В момента продажбите не са ли спрени?) Не само, че не са спрени, а се препродават.
Целта на нашето предложение беше да се създаде някаква възможност – такава каквато беше направена за Студентски град преди две години, след един трагичен случай. Тогава с четири изречения в Закона за устройството на територията и на основание на тези четири изречения издадохме това Решение 84. Съответно министърът на регионалното развитие и благоустройството издаде и заповед за изработване на подробен устройствен план. Но тъй като в Несебър общината изобщо не зачита другите решения, освен на собствения си Общински съвет или на собствения си кмет, те даже не приеха този подробен устройствен план за обявяване и за разглеждане, което си е тяхна политика. Но въпросът е, че ние не можем да стигнем дотам, за да започнем отчуждаване на имоти, които след това да бъдат актувани като държавни. Това, според нас, би могло да се реши единствено и само по законов път, като се разпише в някаква законова разпоредба, че министърът на регионалното развитие и благоустройството има някакви правомощия да възложи изработването на такъв подробен устройствен план, който да се обяви на съответните граждани. Който ще го жали, да го направи и като влезе един ден в сила, да се отчуждят имоти и да стане имот държавна собственост, както следва. Това е процедурата за издаване на акт за държавна собственост.
В момента ние влизаме и минаваме през имоти част собственост, за да се стигне до хангарите с лодките, до общежитията и т.н. Утре те могат да ни откъснат пътя и достъпа до морето.
Михаела Калчева:
Ако позволите, г-жо Председател, по отношение на собствеността едно уточнение искам да внеса.
Акт за държавна собственост за терена никога не е съставян. Няма такъв акт за държавна собственост на терена. Старите актове за държавна собственост са само за сградния фонд.
Искра Фидосова:
Ние бихме могли да препоръчаме, след като вече има такава практика при решаване на друг подобен проблем, който е възникнал, министър на регионалното развитие и благоустройството ако прецени, ние не можем да му наредим, в никакъв случай няма как да направим такова нещо, да предприеме съответната законодателна инициатива, след което да може да поиска съставянето на подробен устройствен план. И в едно свое становище самият министър казва точно това. Ще ви прочета какво казва министърът на регионалното развитие и благоустройството.
„Възможна е законодателна инициатива за определяне статута на учебната спортна база като обект с национално значение, е предложение за изменение на разпоредбата та чл. 47а, ал. 4 от Закона за физическото възпитание и спорта, което да разшири определението на обектите –публична държавна собственост, предоставени за управление на Националната спортна академия „Васил Левски”, като към съществуващите и новопредвидени спортни обекти и съоръжения се прибави и необходимият прилежащ терен, определен с подробен устройствен план.”
Те не искат да взимат терена, който е чужд и който се продава. Те искат този, който е под техните и около техните сгради, които ползват, да се даде с изричен акт на НСА, за да се спре това ,което се случва в момента и което е безобразие. И тук никой няма съмнение, че там има маса злоупотреби.
И продължавам да чета становището на МРРБ.
„Съгласно § 5, т. 62 от Допълнителните разпоредби на Закона за устройството на територията „обект с национално значение” е обект, определен като такъв със закон или с акт на Министерския съвет.”
Ние със закон вече сме го направили. Трябва да се впише в списъка, защото в закона вече го има.
Мариана Тодорова:
Аз пак ще повторя. От 2008 г. законодателят е създал разпоредба, с която е казал, че всички обекти, които са публична държавна собственост, дадени за управление на Националната спортна академия, са обекти с национално значение и не е необходимо да бъдат неразделна част от списъка. Проблемът, спорът е върху характера на собствеността.
Искра Фидосова:
Какъв е проблемът да се запише в този списък?
Илиян Карапанов:
Сградите са върху общински терен, защото през 1962 г. е актуван като общински. Останалата част, където е инженерна инфраструктура и алеи, са актувани.
Румен Стоилов:
Колеги, преди малко ви зачетох ЗИД, където добавихме и общинска. Проф. Кирил Андонов:
Един от проблемите е, че ако там не съществува публична държавна собственост, където са земите на Националната спортна академия, може да бъде и това, което е добавено към закона, тогава мисля, че съдът ще погледне с друго око.
Румен Стоилов:
Обръщам се към колегите от Националната спортна академия и към колегите от парламента, като искам и моля колегите народни представители и уважаемата г-жа Председател, да извините колегите от Националната спортна академия, защото те говорят истината и вие всички се съгласихте с това.
Искам да ги извиня в правните аспекти на проблема, които не могат да ги обяснят точно и ясно. На всички е ясно какво е ставало в годините в Националната спортна академия. Сигурен съм, че г-н Корнезов ще ме подкрепи, защото такова разграбване не е имало в държавата като там. Аз лично много добре съм запознат в Студентски град какво ставаше през годините по един или по друг начин, но тъй като беше в София, студентите излязоха на улицата и се наложи мораториум. Трябва ли това да се повтаря и за този случай? Тези 23 хиляди подписа не са 23, а са 123 хиляди подписа. И ако не е доброто отношение към колегите, които знаят, че Народното събрание от всички цветове и парламентарни групи седим зад тази социална дейност, която прави Националната спортна академия, мога лесно могат да излязат. Но не е там въпросът. Искам да ги разберете правилно и да им помогнем. Те не са юристи. Имат юрисконсулт, който работи в една тясна специалност. Все пак ние сме хората и по-точно хората от Правната комисия, които можете да ги посъветвате какво точно да се направи. Затова още веднъж се извинявам от тяхно име.
Искра Фидосова:
Благодаря. Нямаше нужда от извинението. Разбираме за какво става дума. Затова апелирах към колегите не да четем буквоядно текстовете, а да търсим вариант да помогнем да се излезе от ситуацията.
Колеги, има предложение за становище от две страници. Да дадем препоръка към съответния министър, след като той има воля и желание за решаване на казуса. Волята е безспорна, защото веднъж вече Министерският съвет е излязъл с Решение № 84 и сега да се предприемат съответните действия.
Имате ли предложения и бележки по този съвсем примерен текст, който е на вашето внимание. Имате ли конкретни бележки по последните две страници от становището. (Не.)
Изпращаме нашето становище заедно с фактологията на министъра на регионалното развитие и благоустройството и след 2-3 седмици г-н Румен Стоилов или някой друг от нас, да направи питане до министъра на регионалното развитие и благоустройството и до министъра на физическото възпитание и спорта какви действия и стъпки са предприели и ще предприемат за решаване на проблема.
Колеги, приемаме ли проекта на становището, което ще се редактира и след това ще се изпрати.
Подлагам на гласуване проекта на становище по Национална гражданска инициатива за предприемане на законови мерки за запазване на държавната собственост върху територия, използвана от Национална спортна академия „Васил Левски” в гр. Несебър, № ПГ-110-00-6, внесена от инициативен комитет на 18.01.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Колеги, с това изчерпихме дневния ред.
За другата седмица в сряда и четвъртък заседания на Комисията по правни въпроси. Дневният ред е обявен.
Закривам заседанието.
Председател:
Искра Фидосова
