Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 93


Днес, 29.06.2011 г., сряда, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на финансите, Агенция за държавна финансова инспекция – Теменужка Петкова, директор и Евдокия Кьосева, директор на дирекция „Правна”, Венцислав Георгиев, директор на дирекция „Организация и извършване на инспекционна дейност”, Борислав Борисов, директор на дирекция „Митници”, Калина Цанева, държавен експерт в дирекция „Митническо разузнаване”, Момчил Русев, държавен експерт в дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество”; от Дирекция „държавен дълг и финансови пазари” на МФ – Милена Бойкова, директор, Цветана Михайлова, началник на отдел, Румяна Герова, началник на отдел и Иван Нейчев, главен експерт; От Българска народна банка – Нина Стоянова, главен юрисконсулт и Лили Банчева, дирекция „Статистика”; от Комисията за финансов надзор – Борислав Богоев, заместник-председател, Зорница Василева, директор на дирекция „Застрахователен надзор”, Стефан Стоилков, директор на дирекция „Регулаторни режими”; Борислав Михайлов, изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на Гаранционен фонд, Ефко Патриков, началник на отдел „Правен и регреси”, Татяна Чонкова, генерален секретар на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи, Орлин Пенев, председател на Асоциацията на българските застрахователи, Антоанета Димоларова, адвокат; от Министерството на финансите, дирекция „Държавен дълг и финансови пазари” – Милена Бойкова, директор, Цветана Михайлова, началник на отдел, Надя Даскалова и Христина Пендичева, главни експерти; от Комисията за финансов надзор – Димана Ранкова, заместник председател и ръководещ управление „Надзор на инвестиционната дейност”, Антон Михайлов, експерт юрист, Валентина Стефанова, началник на отдел в дирекция „Правна” и Анна Андонова, главен експерт-юрист; от Министерството на правосъдието – Маргарита Попова, министър и Жанета Петрова, заместник министър; от Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност – Тодор Коларов, председател и Георги Илиев, главен секретар.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Дневният ред за днес е от пет точки. Не сме водеща комисия по нито една от тях.
1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция, № 102-01-42, внесен от Министерския съвет на 13.06.2011 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон, № 102-01-41, внесен от Министерския съвет на 13.06.2011 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 102-01-43, внесен от Министерския съвет на 14.06.2011 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 102-01-38, внесен от Министерския съвет на 08.06.2011 г.
5. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения, № 102-01-34, внесен от Министерския съвет на 31.05.2011 г.
Започваме по дневния ред.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция, № 102-01-42, внесен от Министерския съвет на 13.06.2011 г.
Давам думата на г-жа Петкова да представи мотивите на законопроекта.
Теменужка Петкова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Предлаганите промени в Закона за Държавната финансова инспекция са в отговор на препоръките на Европейската комисия по доклада от юли 2010 г. Тези препоръки са свързани с това, че в този доклад бяха установени редица слабости по прилагането на законодателството в областта на обществените поръчки. В тази връзка беше разгледана и дейността на Агенцията за държавна финансова инспекция.
Отправени са две основни критики по този повод. Едната от тях е, че през 2006 г. в резултат на извършената мащабна реформа в областта на държавния вътрешен финансов контрол, десетократно е намален административният капацитет на Агенцията, което от своя страна не позволява да се извършват проверки на по-голям процент от проведените обществени поръчки.
Втората критика е свързана с това, че при извършване на финансова инспекция и при осъществяване на последващия контрол финансовите инспектори на Агенцията не следват подходяща оценка на риска при определяне обектите на контрол. Дадени са две препоръки в тази връзка. По този повод в графика за неотложните мерки и действия на правителството от юли 2010 г. и от март 2011 г. са предвидени две дейности, свързани с дейността на Агенцията.
Едната от тях е укрепване на капацитета, а другата е свързана с изготвяне на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за Държавната финансова инспекция.
Основните промени, които предлагаме в този законопроект са свързани с това, че по отношение на контрола в областта на обществените поръчки е предвидено да се въведе една планова дейност. Предвидено е да се изготвя годишен план, в който план ще бъдат включени възложители на обществени поръчки, които ще бъдат определени на база оценка на риска. Целта е подходът, който използва Агенцията за държавна финансова инспекция да бъде деен и насочен към резултатите.
Очакваните резултати от въвеждането на тази промяна в закона са, че на първо място, тези мерки ще имат дисциплиниращ ефект върху възложителите на обществени поръчки, ще се ограничи безконтролното разходване на публичните финанси и не на последно място ще се даде възможност на Агенцията за държавна финансова инспекция сама да определя обектите на контрол, базирайки се на една подходяща оценка на риска. Това е. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, имате думата за изказвания и въпроси към представителите на Министерството на финансите. Г-н Методиев, заповядайте.
Веселин Методиев:
Благодаря. Аз искам да попитам нещо. Вчера на заседанието на нашата парламентарна група стана дума за вашия законопроект и беше повдигнат един въпрос, който е много любопитен във връзка с дейността на Инспекцията за предходната година.
Имате ли представа в момента, количествена в смисъл да е завършена някаква окончателна аналитична работа, колко случая са стигнали до прокуратурата в резултат на проверките от финансовата инспекция. Т.е. колко случая са завършени с констатирани нарушения, които са нарушения на закона и са предадени на прокуратурата.
Теменужка Петкова:
Ние в Закона за Държавната финансова инспекция ясно са определени случаите, в които ние уведомяваме органите на прокуратурата. И това са случаите, в които докладът от инспекционната дейност в констатациите съдържа данни за извършени престъпления. В тези случаи ние задължително изпращаме нашите доклади с приложенията към тях на органите на прокуратурата. Оттук нататък прокуратурата няма ангажимент да ни уведомява затова на какъв етап са стигнали тези производства, дали са образувани, дали са прекратени. Изпратили сме констатации от над 180 доклада от миналата година.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други изказвания и въпроси? Докато някой от колегите реши да вземе думата, аз ще кажа какво ми направи впечатление.
Първо, държа да подчертая, че промените в законопроекта са точни и коректни от правно техническа гледна точка. Някои неща ми направиха впечатление.
В § 4, чл. 10, ал. 9.
„(9) Директорът на агенцията или упълномощени от него длъжностни лица информират обществеността за дейността на агенцията и за резултатите от извършени финансови инспекции само след приключването им.”
Това е хубаво, но така е само пожелателно и на практика не е изпълнимо. Как ще информирате, къде? За мен, за да има смисъл този текст и да има реално приложение на практика, трябва да има разписан текст в закона, че това става, примерно, на сайта на агенцията, в един какъв си срок, два пъти годишно или в какъв срок след приключването.
Друго, което ми направи впечатление като запис е в § 3, чл. 8, ал. 5.
„(5) Агенцията и Сметната палата съгласуват дейностите си по контрол на възложителите на обществени поръчки по ред, определен със споразумение.”
Досега използвали ли сте такава форма „споразумение” при съвместни проверки. Това достатъчно ли е като запис. На мен ми се струва крайно недостатъчно.
Желаещи за изказване? Г-н Радев.
Емил Радев:
Предвижда ли се възможност, защото според промените на практика ще действате по сигнал на Сметната палата или по искане на Агенцията за обществени поръчки в законово установените случаи.
Когато се касае за сигнали, примерно, от участници в самите обществени поръчки, защото има много такива случаи, а това касае и последващото изпълнение на договорите. Често пъти извън обхвата на контрола на другите контролни органи, като Комисията за защита на конкуренцията и Върховния административен съд са някои случаи на целесъобразност, например, не включване на неустойки – има наличие на неустойки в договора, но те не се използват от възложителя при некоректно изпълнение на поръчката. Извършвате ли проверки и по такова сигнали?
Теменужка Петкова:
Първо, по отношение на въпроса, свързан с оповестяването на резултатите от дейността на агенцията. Имали сме предвид това, че към настоящия момент на практика директорът на Агенцията няма възможност да информира обществеността за резултатите от инспекционната дейност. Предвидено е това да се извършва само по реда на Закона за достъпа до обществена информация. С тази промяна в текста ние целим всъщност Агенцията да има една по-голяма публичност на своята дейност.
А по отношение на това, което Вие казахте, смятаме да предприемем някакви мерки да доразвием този въпрос в Правилника за приложение на Закона за Държавната финансова инспекция.
Искра Фидосова:
Нека да го развием в закона, за да сме сигурни, че ще има публичност, а в правилника го доразвивайте, както прецените. Защото такива пожелателни текстове сме виждали много, които на практика не се реализира това, което пише в тях. .
Теменужка Петкова:
По отношение на взаимодействието със Сметната палата. Целта на този текст е тъй като и Сметната палата извършва своята одитна дейност, съгласно годишен план, и с изменението на закона също се предвижда извършването на инспекционна дейност въз основа на годишен план, идеята е ние да синхронизираме действията си с цел да не се получава някакво дублиране в обектите, а и да обхванем един по-голям процент двете контролни институции в областта на обществените поръчки, да постигнем един по-голям обхват по отношение на възложителите на обществени поръчки. По този повод сме предвидили и това споразумение.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Държавната финансова инспекция иска още правомощия с този закон. Аз смятам, че тя в момента има достатъчно. Нещо повече, те се използват тенденциозно политически. Има редица случаи за това и може би в пленарна зала ще изнесем такива случаи за начина, по който извършва проверките, абсолютно тенденциозно и политически. Твърдя го с цялата отговорност това и то ще се докаже по определен начин може би в скоро време.
Смятам, че не е удачно независимият орган Сметна палата да си синхронизират с Държавната финансова инспекция проверките. Защото може да се окаже, че единият орган си е затворил очите за някакво нарушение. И обратното, може единият орган да се произнесе за някакви нарушения, а другият да констатира, че няма. Какво значи дублиране? Съвсем различно е естеството на двата органа. Едното е орган на изпълнителната власт, а другото е независим орган. И ако се постигне такава координация, това значи, че изпълнителната власт ще се меси пряко в дейността на Сметната палата чрез такова споразумяване, най-малкото относно лицата, които ще бъдат проверявани от единия или другия. Смятам, че мястото на Сметната палата е различно от мястото на Държавната финансова инспекция. Другото означава да се върнем към онова решение, което предишното НС го прие – ДФК. Имаше Закон за държавен финансов контрол. Тогава имаше редица предписания и то от международни институции относно тази дейност.
Това, което те в момента искат, аз лично не смятам, че „стажът на лицата с висше юридическо образование, придобит на длъжност „финансов инспектор” в агенцията, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1-7 от Закона за съдебната власт и по чл. 8, ал. 1, т. 3 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност.” (§5, чл. 11, ал. 5)
По този начин може така да се разшири юридическият стаж в един момент. Защото, ако е на длъжност „юрист”, разбирам, но на длъжност „финансов инспектор” да се зачита за юридически стаж? Може утре и друга институция да поиска това. А обратното ще е възможно ли, както ми подсказва г-н Стоилов?
И още нещо. Това допълнително месечно възнаграждение (§ 5, чл. 11, ал. 3) Какво е, колко е? „... съобразно длъжността в размер, определен в устройствения правилник”?! Знаете какво е положението, не се увеличават заплатите и пр.
Лично аз смятам, че не заслужава подкрепа този закон.
Специално за първата част – за политическия начин на действие на тази инспекция, в пленарна зала ще коментирам.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-жа Петкова.
Теменужка Петкова:
По отношение на изказаното мнение от г-н Миков, че Агенцията осъществява своята дейност под някакъв политически натиск, ще ми позволите категорично да не се съглася, г-н Миков. Имаме претенцията, че тази институция е в основата на контролната система на България. Имало я е винаги. Не смятам, че има някакъв политически привкус в нашата работа, тъй като работим дълги години при различни правителства, но това, което ние вършим е строго професионално и смятам, че си вършим добре работата.
По отношение на това не се ли измества фокусът и защо всъщност Сметната палата трябва да си синхронизира дейността с дейността на Агенцията искам да кажа, че никой не иска да поставя на равен пиедестал дейността на Агенцията и дейността на Сметната палата. Ние говорим за едно сътрудничество, което е свързано единствено и само с контрола в областта на обществените поръчки. Това е свързано и с новите функции на Сметната палата по реализиране на административно-наказателна отговорност за нарушенията на Закона за обществените поръчки. В тази връзка сме предвидили тази възможност, тъй като и двата органа са компетентни по прилагането на този закон и контрола, преценяваме, че е добре тези два органа да синхронизират действията си. Смятам, че няма нищо лошо.
Още повече, с тази разпоредба ние изпълняваме и още една препоръка от доклада на Европейската комисия от юли 2010 г., тъй като в този доклад са отправени критики точно в тази посока, че контролните органи в областта на обществените поръчки не си сътрудничат и не си синхронизират действията. Поради тази причина смятам, че няма никакъв проблем в предлагания текст.
По отношение на месечното възнаграждение на финансовите инспектори от Агенцията. Искам само да внеса една яснота. Промяната, която правим в текста на чл. 11, ал. 3 нейната цел е единствено и само чисто техническа. В чл. 11, ал. 4 е казано как са определени тези средства. Тези средства и в момента ги има агенцията и те се гласуват с нейния годишен бюджет. Те са 25% от фонд работна заплата. Ние не искаме нито допълнителни пари, нито някакви други възнаграждения. Просто определяме характера на това възнаграждение, тъй като то по своя характер не е допълнително материално стимулиране. Средствата ги има предвидени и те са по бюджета. Не се касае за никакви допълнителни пари. Това са така наречените средства, които получават контролните органи за това, че работят в конфликтна среда. Това е характерът на тези средства. Това е допълнително възнаграждение за работа в агенцията. Обърнете внимание на продължението на текста.
Искра Фидосова:
Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Аз в този текст забелязвам, но вие по-добре можете да кажете дали въпросът е наистина основателен. Струва ми се, че този законопроект прави известен опит да възстанови част от функциите на финансовия контрол. Това за мен е разбираемо, защото имаше едно силно залитане в обратната посока чрез създаване на института на вътрешните одитори. Това също има обяснение, защото беше по линия на европейските директиви, които изискваха България да пренастрои така контролната система – нещо, което аз още тогава бях убеден, че няма да заработи при нас. Просто тези които ги приемат не отчитат, че нашето развитие е вървяло по друг начин, че е била изградена една определена, относително добра финансова структура и че е много трудно тези, които се назначават от съответните ръководители, да ги контролират независимо. Това е част от някаква друга култура, която в нашите условия мисля, че много дълго трябва да се развива, за да се стигне до нея.
Но по този начин ние създаваме една система, твърде утежнена на дублиране, защото другият институт на вътрешните одитори си остава да действа като не особено ефективен в повечето случаи. Опитваме се да придадем допълнителен капацитет и става така, че имаме две структури. Вероятно те ще се нуждаят и от допълнително хора, а някъде функциите им да се препокриват. Какъв е Вашият отговор на тази принципна ситуация, която възниква. Защото в самите текстове не го виждам.
Теменужка Петкова:
Аз първо ще си позволя да се съглася с това, което каза г-н Стоилов, по отношение на въвеждането на вътрешния одит в нашата страна през 2006 г., което, както вече спомена, беше в резултат на една много мащабна реформа в областта на държавния финансов контрол в резултат на която финансовият контрол почти изчезна.
Искам да поясня, че с тази промяна в Закона за държавната финансова инспекция по никакъв начин не се цели и не се извършва смяна на модела на контрол в България. Вътрешният одит има своето място. Той безспорно трябва да съществува при разпоредителите с бюджетни кредити, при общини и т.н. Ние нямаме претенцията да имаме някакво дублиране на своята дейност с колегите от вътрешния одит. Нещо повече, по техни доклади и по техни сигнали ние възлагаме и извършваме финансови инспекции. Но те нямат функцията да констатират нарушение и да налагат административно-наказателна или да търсят пълна имуществена отговорност за конкретни причинени вреди. Така че смятам, че няма да е налице дублиране с вътрешните одитори в разпоредителите с бюджетни кредити и финансовите инспектори на Агенцията. Просто нашите функции са доста по-различни.
Янаки Стоилов:
А можете ли обобщено да ни кажете колко са извършените проверки по техните сигнали.
Теменужка Петкова:
Някъде около 70 за последните четири години. (Значи почти нищо е това.) Донякъде, съгласете се, че един вътрешен одитор, който е в една община, малко трудно ще проверява дейността на кмета си, че пък и да ни сезира и да отидем да го накажем. Това е в потвърждение на това, което Вие казахте, че всъщност има някакъв проблем, но той не е във Финансовата инспекция определено.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Петкова. Други желаещи колеги? Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги, доколкото аз се запознах с предмета на законопроекта и неговите основни цели, общо взето се цели засилване на ролята и участието на Държавната финансова инспекция в процеса по последващ контрол за обществените поръчки специално.
Аз искам да задам следния въпрос. Не считате ли, че това засилване на този капацитет ще създаде не дублиране, а триплиране на контролните функции на три различни органи върху процеса на последващия контрол на обществените поръчки специално: вътрешен одит, държавна финансова инспекция, Сметна палата. И трите органа са компетентни. Първо.
Второ, вие казвате, че липсва капацитет – кадрови и т.н. на Държавната финансова инспекция. Щатът е бил сериозно намален през последните години. Ние знаем, че финансовата дисциплина в публичните субекти, които по принцип подлежат на контрол, съвсем не се ограничава и изчерпва само с обществените поръчки. И функциите на Държавната финансова инспекция съвсем не се ограничават само с това. Считате ли, че ще съумеете да обхванете тази нова функция с наличния си персонален кадрови капацитет. Не считате ли, че това е признание, че контролната дейност на другите органи куца или не е на достатъчно ниво, та се налага и Държавната финансова инспекция да се намеси, за да се засили още повече този контрол. Считате, ли че специално на Сметната палата нейният капацитет не е достатъчен, за да изпълнява своите функции, та се налага Държавната финансова инспекция да се намесва в този процес. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Г-жа Петкова.
Теменужка Петкова:
Първо за обществените поръчки. Действително проблемът с обществените поръчки е много сериозен. Той вече беше идентифициран, както имах възможност да спомена, и в доклада на Европейската комисия от юли миналата година. Аз не смятам, че е налице дублиране и това, което Вие споменахте, че и вътрешният одит и Сметната палата, и Агенцията за държавна финансова инспекция извършват такъв контрол в областта на обществените поръчки.
Първо, вътрешният одит има съвсем друга функция и роля. Неговата цел е превантивна. Той е там, за да подпомага съответния разпоредител при взимането на решения, да стопира по някакъв начин извършването на нарушения. Колегите от Сметната палата осъществяват одит. Те са върховният одитен орган в България. Докато Агенцията за държавна финансова инспекция е контролен орган на изпълнителната власт. Ние освен контрол в областта на обществените поръчки, упражняваме и контрол по отношение на нормативни актове, уреждащи бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност. Контролът върху обществените поръки е една част от нашата дейност. Наред с това ние реализираме и пълна имуществена отговорност за виновно причинени вреди по реда на Закона за държавната финансова инспекция. От 2008 г. осъществяваме и функцията по оказване на съдействие на контрольорите на Европейската комисия по един регламент на Европейската комисия.
Така че действително нашият административен капацитет в момента е крайно недостатъчен, за да обхване всички тези дейности. Не случайно и препоръката на Европейската комисия от юли е точно такава – да се укрепи капацитетът на Агенцията, тъй като е факт, че ние с този капацитет, който имаме, това са 112 финансови инспектори, заети пряко в инспекционната дейност, няма как да покрият този голям периметър от контролни дейности, които следва да бъдат осъществени. Надявам се, капацитетът ни да бъде укрепен и да можем действително да си вършим ефективно работата.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Петкова. Други желаещи колеги за изказване? Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Моят конкретен въпрос е свързан с това, което вие наричате укрепване на административния капацитет. Това означава нови щатни бройки на финансови инспектори. Нали така? Вашите конкретни виждания за това увеличаване какви са?
Теменужка Петкова:
Благодаря за този въпрос. Нашите конкретни виждания са, че е налице необходимост от укрепване на капацитета безспорно. Това укрепване предвиждаме да се извърши в един по-продължителен период от време с оглед на това да се намали тежестта за бюджета за съответната година.
Най-много сигнали и искания на прокуратурата и сигнали от държавни органи, от физически лица и от юридически лица получаваме за територията на град София и София област. Така че основно концентрацията на финансови инспектори ще бъде насочена в тези области, разбира се, и в другите по-големи областни центрове в страната – Пловдив, Варна.
Искра Фидосова:
Други въпроси, колеги? Няма. Кворумът в този момент е 22 членове на Комисията.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за държавната финансова инспекция, № 102-01-42, внесен от Министерския съвет на 13.06.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шест „въздържали се”. Благодаря.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Валутния закон, № 102-01-41, внесен от Министерския съвет на 13.06.2011 г.
По т. 2 от Министерството на финансите присъства г-н Борислав Борисов, заместник директор на Агенция „Митници”, Калина Цанева, държавен експерт в дирекция „Митническо разузнаване” и Момчил Русев, държавен експерт в дирекция „Международни финансови институции и сътрудничество” и от Българска народна банка - Нина Стоянова, главен юрист и Лили Банчева, дирекция „Статистика”.
Кой ще представи накратко мотивите на законопроекта. Г-н Борисов, заповядайте.
Борислав Борисов:
Уважаеми народни представители,
Представям на вашето внимание проекта на Закон за изменение и допълнение на Валутния закон. Сега действащия Валутен закон е от 1999 г., макар че много пъти е изменян по отношение на контрола на парични средства в наличност, той не е променян до този момент и не е уеднаквяван с европейското законодателство. През 2007 г. беше направена една подобна промяна с оглед осигуряване на условия за прилагане на Регламент на Европейския съюз 1889 от 2005 г. относно контрола на пари в брой, които се внасят и изнасят от Общността. Тези разпоредби бяха допълнително развити в Наредба № 10, която се издава от министъра на финансите.
С настоящия проект на Закон за изменение и допълнение на Валутния закон се предвиждат промени, свързани с правната регламентация на валутния контрол, осъществяван от митнически органи и свързан с пренасянето на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия от тях, изобщо през държавната граница на Република България, независимо дали по вътрешните граници между държавите на Европейския съюз има митнически органи или не.
Основната предлагана промяна в този законопроект касае осъществяването на валутен контрол при пренасянето на парични средства през границата на България с останалите държави членки на Европейския съюз, т.е. създава се механизъм, който да позволи упражняване на валутен контрол и при преминаването на пътниците през вътрешните граници в случаите, когато пренасят парични средства над праговете и са задължени да декларират това обстоятелство.
Проектът предвижда митнически органи да могат да осъществяват проверки в района на вътрешните граници, каквато е практиката и в доста от държавите членки. Бих споменал добра практика във Франция и в Германия.
Тази променена нормативна уредба ще позволи налагането на по-ефективен контрол, включително и във връзка със Закона за мерките за изпирането на пари и Закона за мерките срещу финансирането на тероризма.
Наред с промените в правната регламентация на валутния контрол, осъществяван от митнически органи изменения и допълнения се въвеждат и в частта, регламентираща статистиката на платежния баланс, поради привеждане на нормативната уредба относно статистиката на външния сектор в съответствие с последните изменения на правните актове на Европейския съюз в тази област.
В процеса на работата по законопроекта е извършена консултация с компетентни генерални дирекции на Европейската комисия и същият е съгласуван и с Европейската централна банка.
В заключение бих помолил уважаемите народни представители да обсъдят така внесения проект на Закон за изменение и допълнение на Валутния закон и да подкрепят направените промени. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Борисов. Желаещи колеги за въпроси и изказвания по тази точка. Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги, аз виждам някои абзаци в закона, които се повтарят. Мисля, че има някаква грешка във внесения законопроект. Явно определени части е трябвало да бъдат заличени, но явно не са, тъй като има абсолютно дословно повтаряне на текстове. Текстът на чл. 11, ал. 1 е изцяло идентичен с текста на чл. 11а.
Христо Бисеров:
Какво иска да ни каже чл. 11а различно от чл. 11, ал. 1?
Калина Цанева:
Чл. 11 обхваща реда за пренасяне на парични средства през държавната граница на Република България, който включва редът, по който се пренасят през трети страни на страни от Европейския съюз, като е включен и редът между държавите членки.
Чл. 11а създава специфично регулиране между държавите членки. Това е изискване на Европейската комисия да разделим двата вида контрол, да селектираме външния и вътрешния контрол.
Същият казус стои и при чл. 14 с благородните метали, където сме разделили контрола между трети страни и между държавите членки.
Чл. 11а се отнася само за държавите членки.
Четин Казак:
Според мен, трябва да се преразгледат от водещата комисия тези текстове.
Чл. 10а, ал. 4.
„(4) Когато при извършване на контрол се установи, че физическо лице пренася през държавната граница на Република България парични средства в размер по-малък от 10 000 евро или тяхната равностойност в левове или друга чуждестранна валута, и когато има данни или съмнения за незаконни дейности, свързани с движението на тези парични средства, митническите органи изискват от лицето да декларира устно информацията, свързана с тези средства. Митническите органи служебно въвеждат информацията в регистъра по чл. 10а.”
Какво значи този текст „когато има данни или съмнения за незаконни дейности, свързани с движението на тези парични средства...”. Не е ли това доста широко формулирана редакция, която би дала основание на всеки митнически служител да накара всеки да декларира.
Калина Цанева:
Не мисля, че е така, тъй като това е текст, който е в Регламент 1889 за преноса на парични средства в и от Общността. Тук имаме изискване. Това са случаите на така наречения „смърфинг” – често пренасяне на суми под прага на декларирането. При положение, че митническите органи – тук има две условия – да бъде под прага на декларирането, но не това е единственото условие, и съмнение. Това означава, че има и предварителна информация за съмнение, че това лице регулярно или по някакви други причини – имаме информация за съмнение за пране на пари, само в тези случаи митническите органи записват информацията. Не карат физическото лице да декларира, а просто събират тази информация. Ние сме задължени при съмнение за пране на пари – това е във връзка със Закона за превенцията по прането на пари и финансиране на тероризъм, да предаваме незабавно тази информация на Дирекцията за финансово разузнаване. Това е условие, което го поставя Регламент 1889 от 2005 г., който се прилага във всяка държава членка от 15 юни 2007 г. До този момент ние не сме имали такъв текст. Ние въвеждаме част от текстовете на Регламент 1889/2005.
Четин Казак:
Не ги ли въвеждаме директно.
Калина Цанева:
Трябва да дадем по какъв начин ще ги прилагаме, въпреки че са пряка правна норма.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Методиев.
Веселин Методиев:
Бих искал само да кажа във връзка с Вашия отговор към колегата Казак. Добре, че няма санкция. Иначе интерпретацията на този текст е много опасна в ръцете на българския чиновник, но нека си вървим по пътя на европеизацията.
Аз да попитам за чл. 11, защото не ми стана ясно от отговора Ви. Да кажа как аз го разбрах. Може и да съм сбъркал нещо.
Заглавието на чл. 11 е „Пренасяне на парични средства през държавната граница на Република България”.
В чл. 11, ал. 3 пише:
„(3) Пренасянето на парични средства на стойност над 25 000 лв. или тяхната равностойност в чуждестранна валута през държавната граница на Република България за друга държава-членка на Европейския съюз, или за държава извън Европейския съюз подлежи на деклариране пред митническите органи п чл. 11, ал. 2, като лицата представят и удостоверение от компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите за наличие или липса на задължения или документ, удостоверяващ, че лицето не е вписано в регистъра на Националната агенция за приходите.”
И чл. 11а пише:
„Чл. 11а. Лицата могат да пренасят през държавната граница на Република България за или от друга държава-членка на Европейския съюз, неограничен размер парични средства при спазване на определените в този закон изисквания.”
Означава ли, че този „неограничен” е ограничен рамките на 25 000 лв., както е в ал. 3 за страни вътре в Европейския съюз. Неограничен какво значи?
Борислав Борисов:
Законът не ограничава тази свобода за свободно движение на парични средства между държавите –членки, но в случаите, когато се надмине прагът от 25 000 лв. трябва да бъде установено и да бъде доказано, че лицето няма задължения към Република България. Затова се изисква този акт на деклариране и предоставяне на удостоверение от компетентни данъчни органи.
Екатерина Михайлова:
Например, човек не е декларирал и минава с над 25 000 лв., например с 30 000 лв.
Борислав Борисов:
Страхувам се, че прекалено свободно го тълкувате. Във всички случаи, когато лицето пренася над 25 000 лв., той е длъжен да декларира и да предостави удостоверение, което може да сочи, че има задължения или може да сочи, че няма задължения, но декларирането е задължително и ние сме длъжни тази информация от декларацията, имаме система, с която работим от 2006 г., митническа система за тази цел въвеждаме данните, които се изискват и ги предоставяме на ДАНС.
Може би за яснота и за стабилна норма да се преповторят някои от текстовете на чл. 11.
Искра Фидосова:
Не да се преповторят, а по-скоро на едно място да се запишат веднъж и да се обясни, че става въпрос за двата случая – и в чл. 11, и чл. 11а. Обратното. Защото аз лично не приемам като правна техника на десет места в закона да изписвате един и същи текст, който означава едно и също нещо, разписано при различни хипотези и ситуации.
Г-н Бисеров има уточняващ въпрос.

Христо Бисеров:
Аз искам да направя констатацията, че чл. 11 е толкова лошо написан, че юристите не можем да разберем за какво става въпрос. Това просто е недопустим текст. Никой не може да установи каква е разликата между чл. 11 и чл. 11а.
Искам да попитам откъде произтича, освен от българското законодателство – има ли европейска директива или указание за това, че при пренасяне на такива суми трябва да се представи декларация от НАП. Защо? Откъде произтича това задължение? Българската държава ли го създава или е по някаква идея на европейски правила. Защото какво е това свободно пренасяне на пари и паралелно с това да доказваш, че нямаш задължения към държавата. Това не е свободно пренасяне.
Искра Фидосова:
Да обърнем внимание и на разпоредбата на § 23 и мисля, че всички тук като Правна комисия трябва да ни притеснява тази разпоредба, тъй като се предлага промяна в Наказателния кодекс в чл. 251, ал. 1. Практиката е, че разпоредби от кодекса могат да се изменят само с кодекса, а не с изменителен закон. Това първо.
Второ, по отношение на определението в § 21, т. 2а. на „местно лице по смисъла на чл. 7, 8 и 10”.
Видях, че това сте го взели като аргумент от Регламент ЕО 2000/223 от 1996 г. на Съвета на Европа. Обаче в този регламент става въпрос за определение на понятието и на термина „икономическа територия”, като там е записано, че „икономическа територия означава освен географската територия и националното въздушно пространство, териториалните води и континенталния шелф, териториалните анклави, отлагания от нефт, природен газ и други в международни води извън континенталния шелф на държавата.”
Страхувам се, че абсурдно звучи едно юридическо лице да има за седалище такова място. Тук колегите юристи би трябвало да разбират добре какво имам предвид. Ако искате да препратите, не може директно да препратите, според мен, използвайки определението на термина „икономическа територия”, защото, бих дала една квалификация, но ще си замълча.
Нина Стоянова: Българска народна банка.
Благодаря, г-жо Председател.
Ние сме съгласни с тази бележка.
Искра Фидосова:
Заповядайте, г-н Казак.
Четин Казак:
Като допълнение към въпроса на г-н Бисеров по чл. 11, ал. 3. Какво става, когато лицето е тръгнало за Брюксел. Пренася 26 000 лв. или равностойността в евро, декларира, че пренася еди-колко си, обаче няма удостоверение от НАП, какво ще стане. В момента законът нищо не предвижда при това положение. Не може да представи удостоверение от НАП. Какво става? Митническите служители ще го спрат ли на границата, няма ли да го допуснат да излети. Какво ще стане? Това в наредбата на министъра на финансите ли ще се уреди?
Борислав Борисов:
Ние предлагаме услуга задържане и пазене на тези пари до завръщането му, а междувременно ще подадем информация на ДАНС, дирекция „Финансово разузнаване”.
Христо Бисеров:
Примерно, един гражданин е напуснал преди четири години България и се връща в България с някакви спестявания. Пак ли му задържате парите?
Борислав Борисов:
Когато лица, независимо дали са български граждани или граждани на други държави членки или на трети страни идват в България, то тогава не се изисква такова удостоверение. Тогава само се изисква да посочи произхода на парите.
Митхат Метин:
Аз също имам един въпрос. Когато български гражданин, който работи 10 години в Испания, има ли задължение реципрочно на испанските данъчни власти такова задължение за нашия гражданин, излизайки, напускайки пределите на Испания да декларира, че изнася негови пари, има ли такова задължение в някоя друга държава-членка на Европейския съюз да се декларира, че се извеждат пари от съответната държава. Привеждам пример. Български гражданин работи 10 години като лекар в Испания. Напуска границата на Испания с 35 хиляди евро. Има ли задължение за него да доказва, че там си е платил данъците пред техния НАП. Има ли такова задължение техния НАП или митници да уведомяват техния ДАНС, за да го пуснат да дойде в България?
Искра Фидосова:
Г-н Борисов, заповядайте.
Борислав Борисов:
Изискването за предоставяне на удостоверение от данъчните органи не е ново и не се въвежда сега. То съществува от 2003 г.
Второ, това е българско ноу-хау. Не ни е известно да има в други държави такъв механизъм, точно при тези обстоятелства да се възлага на митнически органи да изискват такива удостоверения. Но така или иначе този механизъм работи и допринася за изчистване на задълженията на физическите лица към фиска, към данъчните органи.
Христо Бисеров:
Вие преди малко казахте, когато коментирахме чл. 11а, защото там не са разписани правилата, че при хипотезата на чл. 11а важат правилата на чл. 11. То и така е казано, но по доста неправилен начин. Обаче там се говори „за и от държавата”. Така че този въпрос, който го задаваме, в случаите на чл. 11а, влизащото в България лице с пари трябва да представи документ от НАП. Така ли да го разбирам?
Искра Фидосова:
Въпросът беше ясен, но вижте текста на чл. 11 и на чл. 11а. Разликата е само на едно място. В чл. 11а пише „за или от друга държава”. В чл. 11 пише „в или от Европейския съюз”. Преди малко г-н Борисов каза, че това, което е разписано в ал. 3 по чл. 11 важи и при чл. 11а, но не е разписано. Това сте имали предвид. След като важи и за чл. 11а, а тук пише, че всичко, което е на стойност на 25 хиляди подлежат на деклариране, така написано означава, че и тези, които влизат и носят от друга държава –членка на Европейския съюз, както сте го написали, трябва да носят същите документи и като имат над 25 хиляди, ще им ги пазите. Това е въпросът.
Борислав Борисов:
Може би не съм бил достатъчно прецизен. Ал. 3 се отнася само когато от Република България едно физическо лице отива в друга държава-членка или отива в трета държава.
Искра Фидосова:
Въпросът е за чл. 11 и чл. 11а. Ал. 3 е в текста на чл. 11. Преди малко казахте, че това, което сте разписали в чл. 11, се прилага и за чл. 11а. Последно, объркахте се и не е така или е така?
Калина Цанева:
При чл. 11а има деклариране на
Христо Бисеров:
Започваме да задаваме въпросите по малко и на дребно, защото иначе не получаваме отговори.
Откъде в чл. 11а става ясно, че има деклариране. С кои думички става ясно това?
Калина Цанева:
В чл. 11а става ясно, ”че лицата могат да пренасят през държавната граница на Република България за или от друга държава-членка на Европейския съюз, неограничен размер парични средства при спазване на определените в този закон изисквания.”
„Определените в този закон изисквания” това са прилагането на Наредба по чл. 11 и по чл. 11а. (Откъде става ясно това?) Може би аз не съм била достатъчно ясна. За да не повтаряме отново текстовете от чл. 11 в чл. 11а затова сме написали така и препоръката беше да не ги повтаряме отново и затова сме отделили само вътрешния контрол, което беше изрично изискване на Европейската комисия за разделяне на двата вида контрол.
Христо Бисеров:
Т.е. вие препращате към чл. 11, ал. 3, в който има декларации.
Калина Цанева:
В чл. 11, ал. 3 има само за от България за трета страна и за държава членка. Няма във.
Искра Фидосова:
Нали казвате сега, че по чл. 11а ще важат същите правила при спазване на определените в този закон изисквания. И три пъти повтаряте, че в този закон изискванията имате предвид чл. 11 и някаква наредба към чл. 11. И ал. 4 е в същия дух като ал. 3, само че за чуждестранна валута.
В тези два текста има проблем. Тук са объркани две процедури. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Аз искам да попитам следното, понеже преди малко в отговор на въпроса на г-н Бисеров какво става с тези средства, вие казахте, че ще ги задържите. Не ме интересува изобщо физическото задържане. Юридически с какъв акт, кой ще го издаде, подлежи ли на съдебен контрол. Физическото задържане е ясно. Взимат се, слагат се в каса, в чанта, в гардероб – това не е толкова важно. Юридически как това е регламентирано?
Борислав Борисов:
Това става с документ – разписка за задържане. Митническите органи ,които извършват контрол на пътниците разполагат с такива. Те са с уникални номера. След като се задържат с тази разписка ...
Димитър Лазаров:
Извинявайте, не ме разбрахте. Разписката е счетоводен документ, който удостоверява едно физическо задържане. Говоря за юридическия акт. Кой административен орган ще го издаде, на какво основание, по какъв ред, какъв е съдебният контрол. Разписката е давам ви едни пари, давате ми разписка. Изобщо не говорим за това.
Искра Фидосова:
По ал. 4 бихте ли ни изтълкували текста след запетайката. Какво значи „когато стойността им не надвишава предходно декларираните парични средства”?
Димитър Лазаров:
Интересува ме юридическия акт – кой административен орган ще го осъществява. Физическото задържане естествено, че ще има разписка. То има си хас и без разписка да е? На какъв контрол подлежи този акт? По кой ред? Има два или три начина на контрол.
Борислав Борисов:
Аз се затруднявам да отговоря на този въпрос. Разбирам чувствителността му същевременно. Какво става на практика мога да ви кажа. Митничарят уведомява органите на гранична полиция и взимат мерки лицето да не премине държавната граница. Оттук нататък се обяснява на лицето какво е нарушил, какъв е проблемът, след което му се предлага с разписка той доброволно да предостави за съхранение средствата.
Михаил Миков:
Вижте и оправете това нещо, че ще станем за смях. Значи пазите го на вратата и не го пускате да излезе, ако не предаде парите. Или ги изземвате на основание член еди-кой си с протокол иззех еди-колко си пари. Това иска да ви каже г-н Лазаров. Констативен акт. Каква е тази разписка. Примерно, не искам да ви предам парите, защото ми трябват. И после кой ще възмезди вредите, аз ви питам, ако тези пари ги нося за лечение на човек. Тръгнал съм аз от чужбина, нося 50 000 лв., за да плащам нещо, човекът умира, а вие сте ми дали разписка и парите са на митницата. Това се ефектите, които се получават от това.
Димитър Лазаров:
Има си ред, уважаеми господа. Как митничарят ще прецени или служителят, че на вас ви се забранява да се придвижвате. Каква е тази мярка? Има си ред по Закона за документите за самоличност, прокурор, съд налага тези мерки. Кой в крайна сметка ще издаде, защото това е обжалваемо. А като е обжалваемо, има следваща процедура по Закона за отговорността на държавата. По какъв ред юридически обоснован вие ще ограничите даден човек да напусне България. Къде е казано това? Паспортът ли ще му вземете? (Не могат.) Спирате го да се придвижва.
Михаил Миков:
Аз ще ви питам за друго. В § 8, чл. 11, ал. 5. На какво се дължи това дискриминационно третиране на всички останали субекти с изключение на банките и на БНБ. Т.е. ако една фирма реши да изнесе пари, тя го прави с пратка с обявена стойност. Излиза, че банките минават без пратка с обявена стойност. Излиза, че банките не ги контролирате за пране на пари. Откъде накъде? Не би трябвало да има изключение за банките и за БНБ. А да не говорим, че това рязко ще оскъпи пренасянето по този начин. В ал. 5 се казва:
„(5) Пренасянето на парични средства чрез пощенски пратки е забранено с изключение на пратки с обявена стойност.”
Край, останалата част от текста пада. Защо „Тази забрана не се отнася за Българската народна банка и за банките.” Защо? Би трябвало да гарантираме обявена стойност и на банките да си изнасят парите. Какво излиза, че една банка може без обявена стойност да изнесе 5-10 млн. лв. и там няма обявена стойност, а гражданин или фирма, който използва тази услуга, трябва непременно да е с обявена стойност.
Димитър Лазаров:
Г-н Миков, този въпрос има и следващ въпрос. Аз мога 30 хиляди лв. в една пощенска пратка с обявена стойност да ги изнеса, никой нищо друго не ми иска. Ако на границата не ги декларирам, защото са над 25 хил. лв., ще ме спрат да пътувам. Къде е логиката между едното и другото?
Михаил Миков:
По чл. 14а и по още един текст сте забранили въобще оборота на движими културни ценности. Изнасям си аз 25 хил. лв., отивам в „Сотбис” и си купувам някаква картина на Пикасо или на Гоген. Тръгвам да се връщам, имам сертификат, имам всичко и човек като прочете чл. 14а разбира край „лицата могат да пренасят през държавната граница ... неограничено количество благородни метали и скъпоценни камъни и изделия със и от тях, с изключение на движими културни ценности”.
Движимата културна ценност, ако тя е законно придобита, декларирана би трябвало да мога да я пренасям. Ако е уредено в друг закон, да е ясно, че отпада оттук. Така както е записан текстът, той въвежда забраната за пренасяне. Абсолютна е!
Калина Цанева:
Тук става въпрос само за благородни метали и скъпоценни камъни, а другото нещо става по ред, който е определен от министъра на културата. Това не е ред, определен от агенция „Митници”.
Искра Фидосова:
Но вие сте записали „с изключение на движими културни ценности”, т.е. изобщо те не могат да се пренасят по никакъв ред.
Г-н Метин.
Митхат Метин:
Направихме справка в Комисията по бюджет и финанси. Този законопроект е включен в дневния ред за утре. Тъй като не е гледан от водещата комисия, която е бюджетната, предлагам дебатите да ги замразим към този момент и да го включим отново на следващото заседание на Правна комисия. Нека да видим водещата комисия как ще се произнесе.
Искра Фидосова:
Г-н Метин, поддържаш ли предложението си и да го подлагам ли на гласуване? (Не.) Добре. Край на дебатите.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Валутния закон, № 102-01-41, внесен от Министерския съвет на 13.06.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Пет „против”. Седемнадесет „въздържали се”.
Комисията по правни въпроси има много забележки по законопроекта и наистина трябва да бъдат оправени текстовете.
Преминаваме към следващата точка.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 102-01-43, внесен от Министерския съвет на 14.06.2011 г.
От вносителите ще представи законопроекта г-н Богоев, заместник председател на Комисията за финансов надзор, като не ни представяте финансовите параметри на Кодекса за застраховането. Ние сме го чели и имаме много конкретни въпроси.
Борислав Богоев:
Благодаря, г-жо Председател. Но ви моля, тъй като Комисията за финансов надзор няма законодателна инициатива, вносител е Министерството на финансите, да предоставя тази възможност на г-жа Милена Бойкова.
Искра Фидосова:
Заповядайте, г-жо Бойкова.
Милена Бойкова:
Г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Кодексът за застраховане, който е сега действащият, е в сила от 1 януари 1996 г. и петгодишната практика по неговото прилагане еднозначно показва необходимост от актуализация на негови разпоредби. Тази актуализация не произтича от разпоредби на застрахователни директиви, а от действия, които са натрупани в хода на прилагането на закона.
Проявените негативни процеси в сферата на застраховането и застрахователното посредничество са следствие на влошена икономическа среда, пораждаща необходимост от своевременното изменение на тази законодателна рамка.
Съвсем накратко законът предвижда възстановяване на правото на свободен избор на потребител на застрахователна услуга, като му се дава възможност да избира с кой застраховател и или застрахователен посредник иска да бъде в договорни взаимоотношения.
На второ място, увеличава се честотата на отчитане на застрахователите пред Комисията за финансов надзор – вместо на шестмесечна база, на тримесечна база. Променя се процедурата по разглеждане на застрахователните претенции и събиране на необходимите доказателства, като застрахователят може да иска допълнителни доказателства само в рамките на един ограничен период от 55 дни. Променят се изискванията към извършване на дейност към застрахователното посредничество.
А по отношение на застрахователните брокери, като първо лицата, контролиращи застрахователните брокери не могат да осъществяват дейност като застрахователен агент; на второ място, по отношение на застрахователните брокери се повишават изискванията за професионално развитие и квалификация на служителите и на трето място промените, които касаят застрахователното брокерство е въвеждането на задължение на тези брокери да поддържат постоянни собствени средства в размер на 4% от общия размер на събраните от тях застрахователни премии през предходната година, но не по-малко от 35 хил. лв.
С цел ясното разграничаване на продуктите, които се предлагат от животозастрахователи и застрахователи по общо застраховане предлага животозастрахователите да могат след получаване на един допълнителен лиценз, да предлагат и застраховка заболяване.
Редица промени се предвиждат и по отношение на задължителната застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, като се предлага уредба, свързана с ефективното функциониране на една единна информационна система, от която всички компании, предлагащи тази застраховка, издават полици в реално време .и която влиза в сила от 1 юни 2011 г., както и се предвижда въвеждането на системата „коригиране на застрахователната премия в зависимост от поведението на водача при движението по пътищата.”
На следващо място по отношение на гражданската отговорност се прекратява възможността за разсрочено плащане поради редица негативни ситуации, в които се наблюдава злоупотреба с тази възможност.
На следващо място с цел осигуряване на пълна прозрачност в дейността на застрахователите, Комисията предвижда да публикува тарифите не по-късно от три работни дни от датата на получаването им, ако разбира се, няма възражения по тях, следствие на което застрахователите нямат право да сключват застраховка гражданска отговорност по тарифа, която се различава от вече обявената от Комисията за финансов надзор.
Последният важен акцент е осигуряване на възможност за изготвяне и прилагане на единна методика за определянето на размера на обезщетението, претърпени неимуществени вреди чрез приемането на наредба от страна на Комисията за финансов надзор.
Променя се подходът за определяне на минималната застрахователна сума само на база събитие - пътно транспортно произшествие, по застраховката, без да се взима под внимание броя на пострадалите при това събитие лица.
Като благодаря за вниманието, оставам за въпроси.
Искра Фидосов:
Благодаря, г-жо Бойкова. Колеги, имате думата за изказвания и въпроси. Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Уважаеми колеги, искам да ви обърна внимание, тъй като сме Правна комисия, че всъщност с въвеждането на еднократното плащане на цялата застраховка гражданска отговорност за цялата година като единствен начин за сключване на договор за гражданска отговорност, всъщност се отнемат права на правни субекти. Законът задължава всички собственици на моторни превозни средства да сключват гражданска отговорност само по един единствен начин като я платят за цялата година. Това е нещо, на което, според мен, трябва да обърнем внимание. Лишават от права гражданите като правни субекти да сключват свободно и свободно да договарят. Оправданието затова е, че държавата не може да осъществява контрол върху това дали собствениците на превозни средства си изпълняват задължението да ги застраховат задължително. Държавата е създала задължение за задължително застраховане, след което не контролира този процес и понеже не може да го контролира отнема правата на гражданите да сключват такъв тип застраховки. Отделно социалният ефект ще бъде изключително лош, защото всички ще бъдат принудени да плащат в началото на годината цялата застраховка – нещо, от което най-много ще го заболи българина. Така както има възможност всеки да си плати данъците разсрочено, е нормално да има възможност да сключи договор застраховка, където е равноправен субект, разсрочено.
Разбирам, че има проблеми, свързани с гаранционния фонд – много са тежки, много са сериозни, но това са проблеми, които трябва да бъдат решение в рамките на компетенциите на държавата. Има пълно дезинтересиране на МВР и по-специално на КАТ, по осъществяването на този контрол и реализирането на принуда всеки да има към всеки един момент действаща застраховка. Вината не е в застрахователите. Защото когато не си платиш втората вноска, ти просто повече нямаш застраховка. Но не е това механизмът за решаването на този наистина много тежък проблем. Едната ръка на държавата не си върши работата, а другата ръка, защото не я върши тя, отнема права. Смятам, че е абсолютно неправилен подходът. Проблемът е реален. Има много недобросъвестни граждани по тази линия, но това не означава, че на добросъвестните трябва да се отнема правото да сключват разсрочени застраховки.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Бисеров. Г-н Казак и след това г-н Миков.
Четин Казак:
Като допълнение искам да посоча, че в този закон се предвижда повишаване на задължителните прагове на застраховка гражданска отговорност, т.е. на застрахователните суми по задължителната застраховка гражданска отговорност, които се повишават – 5 млн. лв. за телесно повреждане и за имуществени – 1 млн. лв. Това неминуемо ще доведе до нарастване на премиите за гражданска отговорност. И като допълнение на това и като задължим хората да платят наведнъж, общо взето „брадвата” става двойна.
Аз искам обаче да поставя един друг въпрос, но свързан с това. Не считате ли, че е крайно време Комисията за финансов надзор и специално този от заместниците, който отговаря за застрахователите, вместо да вървите в тази посока, по-скоро да разгледате една порочна практика на застрахователните дружества, от една страна, предлагайки услугата разсрочено плащане на застраховката каско, в следващия момент при първото задействане на тази застраховка, излизат с аргумента и казват: „Да сключили сте договор на четири вноски, но ако искате да ви се изплати обезщетение, трябва първо да си платите всички останали предсрочно и тогава ние ще ви изплатим.” От една страна, предоставя се една услуга, която в следващия момент, когато лицето си поиска насрещната престация от застрахователната компания, общо взето тази услуга му се анулира. Или то се поставя в неравностойно положение – сключен е договор при едни условия, след което обаче лицето се принуждава да се откаже от тази услуга, ако иска да получи насрещната престация. От този момент трябва, според мен, категорично да се прекрати тази порочна практика. Или застрахователната компания ще каже честно аз не ти давам възможност на разсрочено плащане, защото рискувам ти да ми предявиш претенция, надвишаваща твоята премия или щом ще предлагаш услугата разсрочено плащане на премията по пълно каско, тогава моля спазвай си този ангажимент и не изисквай предсрочно плащане на всички премии, за да изплати обезщетението след това.
Искар Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Миков и след това г-н Лазаров.
Михаил Миков:
Уважаема г-жо Председател,
Имаше една идея здравноосигурителните доброволни дружества да станат застрахователи. Народното събрание се произнесе по нея скоро и изведнъж се появява на с. 11 „Раздел ІV. Здравно (медицинско) застраховане”. Аз знам упоритостта, с която се работи по този въпрос. Но тогава идеята беше, че това е европейски регламент. Ако е регламент, да се прилага директно или директива, ако не е?! Този въпрос е доста сериозен и той беше в предмета на обсъждане на онзи законопроект. Не мина през Народното събрание и сега второ пикиране през този законопроект. Темата се развива някак си мимоходом в текста на закона. По това нещо мисля, че преди един-два месеца беше дискусията в Здравна комисия. Много ни подценявате. Ние все пак ги разлистваме тези неща, които ни се внасят. Поне ги разлистваме и като видим „Здравно (медицинско) застраховане” и в ал. 4. „В договора за медицинска застраховка може да се определи максимален размер на задължението на застрахователя под формата на застрахователна сума или като обем и обхват на здравните услуги и стоки, които се предоставят за определен срок.”
Веднага възниква въпроса за здравноосигурителния модел, за другите неща – тази разправия между осигуряване и застраховане, въобще става нещо, което точно преди 2 месеца има - няма, сме го обсъдили и сме се произнесли.
Понякога ги поглеждаме нещата, които внасяте, да знаете!
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков.
Аз ще изразя възмущение по отношение на това, защото имаше много сериозен дебат в Здравна комисия и имахте твърдо „Не” по отношение на това, така че е малко некоректно спрямо нас втори път същите неща в друг кодекс.
Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Очевидно е проблем неплащането на следващи вноски. Говоря само за гражданска отговорност. С това, което каза г-н Бисеров, аз съм съгласен, че от едната страна на проблема стои това, че не се плащат останалите вноски гражданска отговорност. Оттам нататък това влече след себе си неблагоприятни последици по отношение на това, което изплаща Фонда, оттам нататък нормално е, че и застрахователите ще започнат да вдигат изискванията. Не зная като цифри и като данни каква е тенденция. От другата страна стои проблема дали ако въведем задължително плащането изцяло на сумата гражданска отговорност, това пък няма да предизвика изобщо не сключване на договор за застраховка гражданска отговорност. Въпрос на някакви анализи е. Нещата трябва да намерят някакво решение, трябва да се намери някакъв баланс. Тук аз искам да попитам общо взето, тази проверка се извършва от органите на КАТ дали водачът притежава застраховка гражданска отговорност. Органите на КАТ имат ли достъп до информационната система за свидетелство за управление, имат ли достъп да базата данни дали определен водач си е платил застраховката. Ако има такава база данни, ако така е структурирана, дали този водач си е платил следващата вноска или е закъснял да я плати или на практика две вноски е просрочил гражданска отговорност, защото това е една от формите на решаване. След като тази проверка се извършва от органите на КАТ, имате ли гражданска отговорност? Да, имам. Той – служителят на КАТ, не може провери дали юни месец е платена втората вноска или не. Но ако има такава база данни, ако има служителят на КАТ достъп или по-скоро на МВР, за да не се ограничаваме в КАТ, лесно би могло да се направи тази проверка и да се предприемат съответните мерки. Другият вариант е да задължим водачите, които са на разсрочено плащане към полицата гражданска отговорност да се прикрепя съответната вносна бележка за платената вноска. Това е също една от формите да се провери. Ако е станало септември месец, а няма квитанция при застрахователя, спокойно би се приело, че няма такава гражданска отговорност. Това е, според мен, някакъв баланс, за да не отидем в другата крайност – да започнат тези хора да не плащат изобщо гражданска отговорност. Защото и това го има като вариант. Това исках да разбера: има ли база данни, може ли да се осигури достъп на органите на МВР, както проверяват по вътрешната система, примерно, има ли свидетелство за правоуправление, отнет ли е контролният талон.
Искра Фидосова:
И една добавка към г-н Лазаров. Към този въпрос аз мисля, че има отговор в мотивите на законопроекта.
В самия закон сте предвидили в чл. 261 и в чл. 295 по отношение на задължителната гражданска отговорност да се съдържа информация в такава база данни. Считате, че по този начин, както сте записали в мотивите на законопроекта, чета изречението, което виждам в мотивите:
„По този начин отчитането на полиците в информационната система на Информационния център към Гаранционния фонд ще бъде ежедневно, в реално време и ще се прекрати практиката по отчитане на полиците с голямо закъснение.”
Това не създава ли гаранция и не решава ли този проблем, който се описали в мотивите, че решавате като премахнете възможността за разсрочено плащане. След като ще има информация в реално време ежедневно, ежеминутно, защо тогава се създава тази разпоредба, която аз също не подкрепям и споделям това, което казаха колегите досега. Защото за мен в мотивите на едната страница пишете обосновка защо е необходимо да се прекрати възможността за разсрочено заплащане на премията и на другата страница пишете точно обратното. Имате такава създадена система, предвиждате да се създаде, всъщност не разбрах дали я имате. Останах с впечатлението, че се предвиждате да се създаде, която да работи може би вече в реално време, тогава пада необходимостта от това.
Г-н Радев и след това г-н Тошев.
Емил Радев:
В § 19, чл. 130 се създава нова ал. 5.
„(5) Застрахователят, за който се иска откриване на производство по несъстоятелност, се представлява по делото от назначения от комисията квестор или от упълномощени от него лица.”
Защо искате общо взето да водите това производство сами със себе си. Как правата на длъжника в производството по несъстоятелност на практика го отразявате от представителство. Навсякъде търговската несъстоятелност се представлява от управителните си органи, в случая застрахователя. Квестор се назначава и оттам нататък синдик, едва като се открие производството, пък се назначава квестора с надзорнически функции, а не да представлява длъжника в процеса. На практика длъжникът е отрязан от представителство в производството.
Ивайло Тошев:
С оглед становищата, представени от различни асоциации, за мен възникват първо въпроса действително ли е налице несъотвествие между чл. 155, ал. 1, т. 1 и Директива 2002/92 на ЕО.
Както и в следващите текстове на чл. 155, ал. 1, т. 2 и следващите, които са посочени, относно въвеждането на кумулативни изисквания.
Действително налице ли е финансов икономически анализ на този законопроект.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други колеги има ли или г-н Богоев да отговори. Заповядайте.
Борислав Богоев:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми членове на комисията,
Ако позволите, ще започна отзад напред, първо, г-н Тошев, Директивата е пред мен. Няма никакво несъответствие. Мога да ви зачета. Там за изискванията към застрахователните брокери е дадена възможност на всяка една държава-членка да гарантира интересите, да предприеме необходимите мерки и защита интересите на клиентите си. Тук е дадена възможност тези мерки да се вземат под една или повече от следните форми. В случая има взета една мярка в сега действащото законодателство, а именно изисквания паричните средства на клиентите да бъдат прехвърлени чрез строго определени клиентски сметки, които да не бъдат използвани за удовлетворяване на други кредитори в случай на несъстоятелност. Ние въвеждаме и второ изискване, което е точно преписано от т. „б” на тези мерки, а именно изискване застрахователните посредници да имат финансов капацитет, възлизащ по всяко време на 4% от сумата на получените годишни застрахователни вноски или премии, но не по-малко от 15 хил. евро.
За финансово-техническия анализ на пазара аз ще ви предоставя само една сметка. Премийният приход, който преминава през последната година през застрахователните посредници е 705 млн. лв., от които застрахователните посредници начисляват комисионни в размер на 168 900 000 лв. или това е средно 24% от застрахователните премии отиват в застрахователните посредници. По този начин аз мисля, че 705 млн. лв. са достатъчен оборот, въз основа на който ние като регулаторен орган да изискваме необходимия финансов капацитет, за който става въпрос, да бъде въведен към застрахователните посредници. Това е накратко отговорът на вашия въпрос.
По отношение на въпроса на г-н Лазаров има ли такава система и продължението на г-жа Фидосова за единната система за управление и контрол на риска, има ли изградена такава система, която функционира от 1 юни 2011 г. в текстови вариант, като от 18 юли няма да има възможност полицата гражданска отговорност да бъде издавана по никакъв друг начин, или както ние казваме на кочан, освен през тази електронна система. Т.е. искам да кажа, че ще се генерират единни номера през тази система, които са уникални и във всяка една минута с 24 часа закъснение контролните органи ще имат възможност да получат информация кой автомобил, който е регистриран сан територията на Република България има съответната задължителна застраховка гражданска отговорност.
Тук възникна въпроса дали КАТ или контролните органи биха могли да ходят по дворове и по гаражи да санкционират съответно автомобилите, които са регистрирани и които са без гражданска отговорност. Това според колегите не е възможно и няма как да стане, въпреки че има държави на територията на Европейския съюз, в които се прави това. А за тези, които се движат, ние предвиждаме да има достъп във всяка една минута с 24 часа закъснение.
Освен това сме предвидили в този законопроект 50% от глобите, които се събират по линия гражданската отговорност, да бъдат предоставени в специален фонд на Министерството на вътрешните работи, за повишаване на техния технически капацитет, с други думи – за повишаване на безопасността на движението. Освен 5%, които са предвидени сега в кодекса за застраховането, които се предоставят всяка година от събраните вноски в Гаранционния фонд и се предоставят на Министерството на вътрешните работи.
Що се отнася до това как трябва да бъдат защитени интересите на лицата, които плащат застраховката гражданска отговорност. В тази връзка предлагаме отпадането на разсроченото плащане, защото в случая имаме порочната практика и то повече от 25% от полиците сключва се застраховка гражданска отговорност, плаща се първата вноска, след което вноски повече не се правят и застрахователят от своя страна, за да защити интересите на останалите застраховани при него, просто прекратява полицата. И лицето, което не си плаща вноските, отива в графа нямащо гражданска отговорност и всяко причинено от него пътно транспортно произшествие със съответните щети се престират пред Гаранционния фонд. За 3 години претенциите пред Гаранционния фонд са за над 60 млн. лв.
Димитър Лазаров:
Извинявайте, 25% от сключилите застраховка гражданска отговорност на разсрочено плащане от тях 25% не са изрядни. (От всички.) Тук въпросът, който аз ви зададох, беше малко по-друг. От тези, които са сключили гражданска отговорност, което и г-н Бисеров го каза първо, на разсрочено плащане от тях колко са неизрядни. Въпросът беше тези, които са изрядни, т.е. разсрочено си плащат, тъй като нямат друга възможност – за това ставаше въпрос, за да се намери балансът, за да не се получи обратният ефект.
Борислав Богоев:
Не поддържаме такава база данни, тъй като при нас идва общия брой сключени полици по гражданска отговорност спрямо всички регистрирани моторни превозни средства на територията на Република България. И спрямо всички полици, които са сключени по гражданска отговорност, ние имаме данни затова кои от тях са прекратени поради неплащане на последваща вноска и това са 25%. В абсолютни цифри за 2.5 млн. полици над 630 хиляди са били прекратени поради неплащане на вноска. Точните цифри са в г-н Михайлов.
Г-н Миков и г-н Радев, моля отговорите да се дадат от мята колежка юристка по отношение на здравното осигуряване и за квестора.
Аз ще продължа с въпроса на г-н Казак. Г-н Казак, каското е доброволна застраховка. Тя не е задължителна. Ние в случая говорим само за задължителната застраховка гражданска отговорност, тъй като тя е единствената задължителна застраховка, която действа на територията на целия Европейски съюз и държавата е поела своя ангажимент да осигури съответния обхват на автомобили, които са регистрирани в съответната държава, които трябва да имат застраховка гражданска отговорност. Затова усилията в случая са насочени да осигурим по-висок обхват на гражданската отговорност.
Искра Фидосова:
Но без да нарушаваме правата на потребителите. Защото хем ги задължаваме да я сключат, хем не им позволяваме да си определят начина на плащане, което не е редно. Такова изискване няма в нито един европейски регламент или директива.
Борислав Богоев:
Единственото, което пише в моторната директива е, че срокът по договора за гражданска отговорност трябва да бъде една година. Но ние направихме следното.
Искра Фидосова:
Като има нещо задължително, което трябва да се направи, начин на плащане се договоря от лицата, които трябва да го направят. Точно обратното пише.
Борислав Богоев:
По отношение на въпроса на г-н Бисеров. Ние надълго и нашироко в предходната комисия по национална сигурност обсъждахме въпроса за вноските във връзка с гражданска отговорност. Няма възможност застрахователната компания да санкционира лицето, което е сключило застраховка гражданска отговорност и не си плаща последващата вноска, освен да прекрати договора по застраховката гражданска отговорност. Но това отново отива в статистиката в графата лица без гражданска отговорност. Т.е. при настъпили застрахователни събития обезщетенията се изплащат от Гаранционния фонд. А в Гаранционния фонд сумите са на всички нас, на тези, които добросъвестно си купуват застраховката гражданска отговорност те плащат за тези, които нямат застраховка гражданска отговорност.
Разбира се, ако Вие г-жо Председател, уважаеми членове на комисията, прецените между първо и второ четене?! Не това е основната идея на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането. Ние сме предложили едно крайно решение, което всъщност, според нас, компенсира донякъде ниския обхват и стремежът ни ние да направим така, че нашите автомобили, които се движат на територията на Европейския съюз, причинявайки пътно-транспортно произшествие, претенциите да не се отправят към Гаранционния фонд, а към съответната застрахователна компания. Защото в противен случай средствата, които към момента на Гаранционния фонд са около 90 млн. лв. ще бъдат много бързо изчерпани. А това е просто казано национален капитал. Това са национални резерви, това са пари на всички български граждани, които всъщност са внасяли своите вноски в Гаранционния фонд. Целта е застрахователната компания да покрива щетите по настъпили застрахователни събития, където и да е било в Европейския съюз, а не Гаранционния фонд. В крайна сметка ние към това се стремим.
Димитър Лазаров:
Доколкото разбирам застрахователите, една презумпция, която е много смело изразена, застрахователните компании имат интерес от такава форма на разсрочено плащане, защото след първата неплатена вноска реално погледнато претенциите са към Гаранционния фонд. Т.е. презумпцията е, че и самите застрахователни компании не биха полагали усилия да събират тези свои вноски. Казвам една съвсем хипотетична презумпция. Тя е логична. Не искам да обвинявам изобщо застрахователните компании.
Борислав Богоев:
Аз не бих се съгласил, г-н Лазаров, единствено в частта, че това е техният бизнес. Имайки предвид, че застраховката гражданска отговорност е задължителна застраховка, всеки се стреми към по-голям пазарен дял, тъй като това му е гарантирано. Ако за останалите застраховки, които са доброволни – живот, в общо застраховане и т.н., той трябва да полага усилия, за да спечели своите клиенти и да спечели пазарен дял, тук държавата на него му е гарантирала около 4 милиона регистрирани автомобила. Така че не бих казал, че те имат интерес от прекратяване предсрочно на полицата гражданска отговорност, защото те всъщност губят последващия паричен поток, за който са си направили сметка. Не бих казал, че има такъв интерес.
Димитър Лазаров:
Би могло да се регулира по друг начин и самата вноска, когато е еднократно платена, т.е. със сключването на договора, да бъде по-ниска, т.е. да се стимулират гражданите, а когато е на разсрочено плащане, да е чувствително завишена. Има такава практика в европейските държави, за да има и този стимул.
Борислав Богоев:
Аз бих могъл да ви отговоря съвсем сухо, експертно като финансист. Всичко това е въпрос на актюерски разчети. Премията не се формира благодарение на това към кого ние насочваме и какъв е начинът на плащане, а всъщност какви рискове носим и каква е задължителната минимална премия затова как би ни се отразило в настъпване на определено застрахователно събитие.
Един от нашите мотиви ние да поискаме премахване на разсроченото плащане, защото тук застрахователят не изпълнява изискването на Кодекса за застраховане за достатъчност на премията при определена щетимост, която всъщност се прави от математици, актюери на работа в застрахователната компания. И това всъщност влиза в колизия с други разпоредби на Кодекса за застраховането.
Аз бих могъл да кажа, че преди четири години, когато е въведено това разсрочено плащане на гражданската отговорност, според мен, с цел да повиши обхвата на самата гражданска отговорност, напротив, точно обратното се е получило. Обхватът, благодарение на тези предсрочни прекратявания на договорите по гражданска отговорност, падна.
Зорница Василева:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Бих искала да ви обърна внимание по отношение на здравните застраховки, че предложените промени не въвеждат нищо ново само конкретизират видовете застраховки, които са изброени. И до този момент има здравни застраховки, постоянна здравна застраховка, която се извършва само от животозастрахователни дружества и „злополука” и „заболяване”. В случая с промените конкретизираме какво точно представляват тези застраховки, както конкретизираме и за всички останали застраховки и изчистваме една празнота в Кодекса за застраховането. Това няма нищо общо с предлаганите промени в Закона за здравното осигуряване. Тук застраховките могат да се извършват само и единствено от застрахователи и не касаят изобщо здравноосигурителните дружества.
Искра Фидосова:
Г-н Методиев, заповядайте.
Веселин Методиев:
По въпроса за това разсрочено плащане и стимулиране на хитростите в населението искам да си кажа мнението, защото не съм много склонен да си дам така леко съгласието при установена хитрина, аз който съм редовен в плащането, фактически да гарантирам с моите средства и не само аз, а милиони хора, тарикатлъка на една група хора, които се оказват не малко – 600 хиляди или нещо такова. Аз си карам колата, плащам си гражданската отговорност, стои ми стикера на стъклото, техният стои, те не плащат, става не дай си Боже белята, и с моите и на честните и почтени плащачи ще плащат на тези. Тази защита под социалната маска да се защитава андрешковщината, на мен лично ми е малко в повече. Не мисля, че в тази посока се защитава социален въпрос.
Христо Бисеров:
Отговорът на твоя въпрос е следния. За да го няма това, ти отнемат на тебе правото да плащаш разсрочено. Т.е. ти пак плащаш, и за тази мярка, защото ти отнемат едно гражданско право да сключиш договор, както ти прецениш. Защо? Защото държавата не се справя. Не ти, не Гаранционният фонд, не застрахователите, държавата не се справя с тези недобросъвестни. Т.е. недей да прехвърляш. Вината е в недобросъвестните, но вината е и у държавата, която не може да се справи с тях. И за да се справи, ти отнема на тебе права. Ако си съгласен така, кажи: Аз съм съгласен. Или кажи: Синята коалиция е на тази позиция.
Веселин Методиев:
Само да си довърша, г-жо Фидосова. Аз няма да променя ничие мнение и най-вече на г-н Бисеров.
Как не се справя. Само че идеята за справянето, както ми подсказа тук бившият министър на вътрешните работи още повече ме паникьоса. Всички катаджии да спират всички водачи и да започнат едни масирани проверки и държавата ще се справи. Ако започнем по този път? КАТ по никакъв начин няма да се справи.
Дуплика към г-н Бисеров и завършвам. Ако КАТ не си върши работата, за което съм склонен да приема, че е точно така, ако добросъвестните си вършат работата?! Когато мнението на народните представители при несправяне на държавата, при добросъвестни граждани е в полза на недобросъвестните, мисля, че има абсурд. От тази гледна точка беше дупликата. Защото това, което казаха г-н Бисеров и г-н Лазаров ме подтикна да участвам в дискусията. Нищо повече от това.
Искра Фидосова:
Г-н Казак иска думата и след това гласуваме
Четин Казак:
Уважаеми колеги, доколкото разбрахме, тук има презастраховане, ако ми позволите този израз, на вносителя на закона, респ. Комисията за финансов надзор, от една страна, създаваме единна информационна система, в която ще се вкарат в реално време всички полици по застраховка гражданска отговорност.
На второ място, даваме достъп на органите на КАТ в реално време да проверят, когато спрат даден автомобил, да видят независимо дали има или няма стикер, дали той има валидна застраховка гражданска отговорност или няма. Т.е. за мен вече когато това стане факт, отпада въобще необходимостта да има стикери. И органите на КАТ веднага ще разберат, независимо, че има стикер, че на този човек, понеже не си е платил следващата вноска по застраховка гражданска отговорност, застрахователната компания още на следващия ден от това неизпълнение може да му анулира полицата и той остава без застраховка гражданска отговорност. И когато водачите вече свикнат с това, че ще бъдат санкционирани веднага за всеки ден закъснение, те ще си направят сметката дали да рискуват да останат в тази ситуация, ще станат по-изрядни, независимо дали са на разсрочено плащане или н еднократно предварително плащане. Това ще ги дисциплинира достатъчно отколкото това да премахнем разсроченото и да задължим всички задължително, еднократно, предварително да си платят застраховката, като по този начин най-вече улесним работата на застрахователните компании.
Аз ви призовавам, г-н Богоев, наред със защитата на интересите на Гаранционния фонд и на застрахователните компании, улесняване на събираемостта на техните премии, все пак малко Застрахователният надзор да поеме защитата на застрахованите лица, на потребителите. Аз не получих отговор на моя въпрос. Вие нищо не казахте, когато ви призовах да упражните надзор върху злоупотребата с власт на застрахователните компании, когато от една страна предлагат разсрочено плащане по застраховка каско, от друга страна, задължават застрахованото лице да изплати предсрочно и изцяло, за да си получи дължимите обезщетения. Защитете правата и на застрахованите лица, не само на застрахователните компании. Това ми беше апелът, а Вие ми отговорихте, че каското било доброволно и този закон не го касае. Аз знам, че този закон не го касае. Аз се обръщам към вас като към институция да вземете съответните мерки, упражнявайки държавния застрахователен надзор. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Аз мисля, че тази тема вече я изчерпахме и не мисля, че е необходимо обяснение.
Да обърнем внимание на „Раздел ІV. Здравно (медицинско) застраховане.”
По повод на изказването преди малко сверихме текстовете в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, който е бил с № 102-01-6, гледан във водеща Комисия по здравеопазване, в Правна комисия и още в три комисии, е отхвърлен на 25 май 2011 г. в пленарна зала, едно към едно, буквичка и запетайка няма разлика с това, което в момента пише в Раздел ІV, от чл. 222а до § 37.
Съгласно чл. 72 от нашия правилник, законопроект, който е отхвърлен на първо гласуване може да бъде внесен повторно само след съществени промени в основните му положения, което се отразява в мотивите и не по-рано от три месеца след отхвърлянето му.
Не получихме отговор на въпроса на г-н Радев. Моля в рамките на две минути да отговорите и приключваме по този законопроект.
Зорница Василева:
По отношение на квестора разпоредбата е само уточняваща, тъй като в кодекса е упоменато, че с решението за отнемане на лиценз, се назначава квестор. Т.е. в производството по несъстоятелност уточняваме, че се представлява от квестора. Т.е. вече процедурата по отнемане на лиценза и назначаване на квестор е приключила и това е само една уточняваща разпоредба.
Емил Радев:
А правата на длъжника къде са? Квесторът е все пак назначен служебен орган. Даже и когато се назначи синдик в производството по несъстоятелност когато се обяви, открие се производство, длъжникът има самостоятелни права и той се представлява във всички фази на производството самостоятелно. Мнението на длъжника и на квестора може да е коренно противоположно, още повече в една предварителна фаза, преди да е обявено решението дали ще се открие производство или не.
Зорница Василева:
Аз мога да отговоря на този въпрос. Значи длъжникът е имал възможността да се защити в процедурата по отнемане на лиценза, тъй като то предхожда. Това не е нова разпоредба. Разпоредбата я има в Кодекса за застраховане.
Искра Фидосова:
Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Г-жо Фидосова, ще се изкажа във връзка с Раздела „Здравно (медицинско) застраховане”.
В предходния законопроект основното, за което ставаше въпрос, беше идеята здравните фондове да се влеят в застрахователните дружества. Сиреч да няма възможност за избор – дали лицето да се осигурява в допълнителен здравен фонд, или да се застрахова здравно. Докато тук се урежда договорът за медицинска застраховка и аз не виждам идентичност между двата законопроекта точно по тази причина. Всяко застрахователно дружество има възможност и право да си организира договор за здравна застраховка – здравно медицинско застраховане. Но тук не става въпрос за вливане на доброволните здравни фондове в акционерни дружества – това, което беше основната идея на предходния законопроект.
Искра Фидосова:
Преминаваме ли към гласуване? (Да.)
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за застраховането, № 102-01-43, внесен от Министерския съвет на 14.06.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Деветнадесет „въздържали се”.
Продължаваме със следващата точка от дневния ред.
По четвърта точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 102-01-38, внесен от Министерския съвет на 08.06.2011 г.
От Министерството на финансите ще представи законопроекта г-жа Милена Бойкова.
Милена Бойкова:
Представеният законопроект има за цел да въведе в националното ни законодателство изискванията на Директива № 65 от 2009 г. На практика с въвеждането на тази директива се запазват съществените елементи от действащата предходна от 1985 г. № 611, свързана с уреждане на дейността на колективните инвестиционни схеми.
С проекта на закона се цели самостоятелно обособяване на уредбата за дейността на КИС и отделянето й от настоящия Закон за публичното предлагане на ценни книжа, като същевременно се усъвършенстват елементите на действащата в момента правна уредба на колективните инвестиционни схеми.
На 24 юни т.г. Европейската централна банка изпрати своето становище по проектозакона, което беше поискано от страна на Министерството на финансите във връзка с разписаните в него задължения за обмен на информация и сътрудничество между БНБ и КФН. В становището си Европейската банка подкрепя засиленото сътрудничество и обмяната на информация между надзорните органи, като необходими именно с цел осъществяването на този ефикасен и ефективен надзор.
На последно място въвеждането на Директива № 65 от 2009 г. в българското законодателство следва да бъде до 30 юни т.г. Така че най-искрено апелираме към вашата подкрепа за този законопроект по принцип. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, имате думата. Г-н Миков.
Михаил Миков:
Аз имам следния въпрос. Кое налага материята, която в известна степен е уредена и досега, да се обособи в отделен закон и каква е степента на новост. Каква част от закона, защото обикновено за да правим нов закон, имаме достатъчно уредба. Тази концентрация в едно лице не крие ли някакви рискове за сигурността на тези инвестиционни схеми.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. Г-жа Ранкова ли ще отговори? Заповядайте.
Димана Ранкова:
Уважаема г-жо Председател,
Досега има Директива 856/11 на Европейския съюз, която касаеше все така тези колективни инвестиционни схеми, като тази директива до момента беше транспонирана в Закона за публично предлагане на ценни книжа. Сега директивата е отменена с новата № 209/65, чиито срок за транспониране е 1 юли 2011 г. Новата директива всъщност доусъвършенства досегашната директива, която беше транспонирана. Изразява се в либерализиране на режима, създаване на нови инвестиционни възможности и всъщност не сме го предложили като промяна в съществуващия Закон за публично предлагани ценни книжа. Просто защото той става нечитаем. В смисъл, той в момента е с буква от А до Я, с доста изменения в него. Просто вече правната техника става невъзможна. Затова сме го предложили да бъде отмяна на сегашната част от Закона за ценните книга, всъщност цял дял, отмяна и създаване на изцяло нов закон, като по този начин транспонираме новата директива и наслагваме спрямо досегашната правна уредба, която беше въз основа на старата правна директива.
Михаил Миков:
Колко е новото в този законопроект.
Димана Ранкова:
Някъде около 1/3 са новите положения.
Искра Фидосова:
Колеги, желаещи за изказване или въпроси? Да разбирам, че няма. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, № 102-01-38, внесен от Министерския съвет на 08.06.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шест „въздържали се”. Приключихме и по този законопроект. Продължаваме със следващата точка от дневния ред.
По пета точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения, № 102-01-34, внесен от Министерски съвет на 31.05.2011 г.
По тази точка присъстват г-жа Маргарита Попова, министър на правосъдието, г-жа Жанета Петрова, заместник-министър, г-н Тодор Коларов, председател на Комисията за установяване на имущество придобито от престъпна дейност и Георги Илиев, главен секретар на Комисията.
Да представи законопроекта има думата г-жа Попова.
Маргарита Попова:
Уважаеми колеги, накратко искам да представя проекта на Закон за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения. Работата по този закон започна в края на 2009 г. с изработване на концепция, която да смени модела на сега действащия закон и която концепция беше представена и споделена пред Съвета на Европа. Работата по закона продължи съвместно с тях от самото начало до момента, в който беше окончателно подготвен проекта и внесен за гласуване в Министерския съвет.
Защо се наложи да сменим модела? По този въпрос са изложени разсъждения в мотивите към законопроекта, но аз искам да кажа няколко неща, разбира се, да ги маркирам съвсем накратко, спазвайки процедурата на първо четене днес пред вас в Правната комисия.
Вие знаете, че България стана член на Европейския съюз 2007 г. и в присъединителния договор се фиксираха и се отразиха в две области дефицити, по които държавата трябваше да продължи и продължава да работи много интензивно и това са двата проблема с организираната престъпност и корупцията.
Второ, ние приехме Закон за отнемане на имущество придобито от престъпна дейност, който заработи през 2005 г., но не даде очакваните резултати. Постави се въпроса какво трябва да се направи, за да заработи и да бъде направен един по-добър модел за отнемане на имущество, за да се намали икономическата мощ на престъпността, благодарение на която икономическа мощ тя се възпроизвежда.
Третият въпрос, който стоеше пред нас, това е нашето членство и общите проблеми ,които се дефинираха и по които се работи в Европейската комисия в областта на въпроса единна наказателна политика за Европейския съюз. Този въпрос се оказа особено важен, защото той се дискутира от гледна точка на няколко аспекта, като централен детайл в тези аспекти това е въпросът за замразяване на активи, придобити от престъпна дейност, като този въпрос е и център в програмите на двама комисари – комисарят по вътрешен ред и сигурност – г-жа Сесилия Малстрьом и на комисаря по правосъдие – г-жа Вивиан Рединг.
Какво най-общо представлява като структура законопроекта? Той очертава много ясно приложно поле в две насоки: това е възможност за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и възможност за отнемане на имущество, придобито в резултат на извършено административно нарушение.
Какво е характерно за първата насока и първия пункт като приложно поле на законопроекта? Той третира възможност след като едно лице е привлечено като обвиняем по определени престъпления, които са предложени и са изчерпателно изброени в каталог в законопроекта, и които са от естество да генерират имотна облага, да бъде сезирана комисията и по този сигнал от прокуратурата тя да започне проверка за несъответствие на имуществото. Разписан е подробен и детайлен, стъпка по стъпка процедурен ред с доказателствени стандарти и с гаранции за защита на правата на човека, в която част сме работили с европейските експерти.
По втория пункт – за отнемане на имущество, придобито в резултат на извършени административни нарушения, бих могла накратко да кажа, че същността на тази част от законопроекта е, че става дума за административни нарушения единствено и само, които са от естество да генерират имотна облага. Става дума за ред за отнемане на имущество единствено и само когато в специалния закон не е предвидено такова отнемане. И още една особеност, подробност за административните нарушения, че в тази част по тези административни нарушения се работи без законът да има обратна сила. Нарушението, за което се проверява конкретното лице е в пряка връзка с влезлия в сила административен акт, който може да представлява нарушение от лице, което е в администрацията и то да е свързано със самата придобита имотна облага. А може имотната облага да е консумирана и от трето лице.
Това е най-общо за приложното поле на закона.
Важно е да се отбележи, че в законопроекта са разписани две глави, които ние намираме за много съществени. Едната от тях е изричните разпоредби, които показват, че този закон би могъл да работи успешно, само когато всички органи – контролни, прокуратура, съд, комисия, работят и гледат в една посока, преследват една цел и когато си сътрудничат и когато са мотивирани да бъде наказвано придобиването на имущество в резултат на закононарушения и в резултат на воден криминален начин на живот.
Следващата много важна глава, каквато досега в действащия закон няма и която е много важна, за да може д се управлява имуществото, това е именно създаденият орган към министъра на финансите, който да може да съблюдава за отнемането на имущество – процедури, които са важни и които трябва да се съблюдават върху имуществото, за да бъде то опазено, когато сме във фазата на наложен запор, на обезпечителни мерки и разбира се, когато трябва да опази държавата имущество, което вече е отнето е в нейния патримониум – нещо, за което ние съжалявахме, че няма разписана процедура в сега действащия закон, което се оказа доста голям проблем и което наложи разписването на тези два глави.
Това е най-общо, което искам да споделя с вас. Няма да цитирам и да говоря за становищата на Венецианската комисия. Те бяха няколко поредни становища с едно окончателно, съвсем скоро прието, в подкрепа на закона и най-вече в подкрепа на това, че такъв сложен, труден закон трябва да съдържа гаранции за защита на основните права на хората и експертите от Съвета на Европа смятат, че тези гаранции са достатъчно високи, достатъчно на брой и представляват една система, която би могла да гарантира защита на правата на хората.
Нещото, което единствено искам да допълня и може би на някого ще се стори, че е встрани от закона, но то не е, че приложението на този закон трябва да попадне в ръцете на добре обучени професионалисти, трябва да им един добре работещ екип в Комисията за отнемане на имущество, хора с безупречна репутация и хора, които действително имат мотивация да работят в духа на закона такъв, какъвто е създаден за целите, които той преследва. Така че е много важно да имаме и съответния кадрови потенциал, който може да приложи закона, за да постигнем реално целта, за която той е създаден. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Попова. Колеги, имате думата за изказвания и въпроси към вносителите. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаема г-жо Министър,
Аз имам един „предиспозиционален” в кавички въпрос.
Ние разполагаме с едно становище на Венецианската комисия – Становище на шестия ревизиран законопроект, т.е. шести вариант на законопроекта. Това становище е прието от Венецианската комисия на 87-та пленарна сесия във Венеция, 17-18 юни 2011 г.
Ние виждаме, че законопроектът е приет с решение на Министерския съвет от 30 май 2011 г. и внесен с писмо до Председателя на Народното събрание и е заведен в деловодството на Народното събрание на 31 май 2011 г.
Същевременно в текста на Становището на Венецианската комисия, което е датирано от 17-18 юни, т.е. то трябва да бъде последващо текста на законопроекта, ние виждаме, че това становище общо взето в голямата си част е взето предвид в самия текст на закона. Аз виждам някои препоръки, дори първата препоръка „Комисията препоръчва съчетаването на алинеи 2 и 3 на чл. 2, като се добави следната част от алинея 2 „при спазване на правото на защита на засегнатите лица и избягване на риска от несправедливост” в алинея 3 на същия член.”
Виждам, че това е направено общо взето.
Питам коригирано ли е впоследствие след внасянето на текста на закона в Народното събрание.
Маргарита Попова:
Други въпроси имате ли? Веднага ще ви отговоря г-н Казак.
На 12 май т.г. експерти от Венецианската комисия бяха в Министерството на правосъдието два дни, с които ние работихме и оглеждахме последните текстове на закона, които тях ги интересуваха, за да можем да го направим в един окончателен вариант и да го внесем в Министерския съвет. Тогава се направиха някои дребни ревизии по текстовете и затова след като те си заминаха, ние внесохме проекта така, както бяхме договорили и както ревизирахме някои от текстовете на закона. Разбира се, останаха някои неща, за които ние решихме дали да правим или да не правим. Но вие трябва да си прочетете становището на Венецианската комисия, за да видите, че някои неща действително са направени, защото те са направени на 12 май, когато комисията беше в моето министерство и ние работихме заедно. Но ще видите, че някои неща те ги препоръчват сега да се направят, защото те са съвсем дребни неща, като сливането на втора и трета алинея, например. Това е за по-голяма яснота и ние знаем точно за какво става дума и което може да се направи между двете четения. Но много от нещата са направени, защото те са дискутирани на 12 май. Ние сме ги направили, изпратили сме ги, те са работили по този окончателен вариант и сме го внесли в Министерския съвет така ревизираните текстове и заради това те вече са направени. Така че няма нещо, което да ви смущава.
Препоръките са препоръки. Могат да се направят и други неща в законопроекта. В крайна сметка ние сме работили до последно с тях.
Какво значи шеста версия? В работата си с Венецианската комисия ние приехме един доста по-различен модел от това, което се прави между нея и други държави по други законопроекти, особено когато става дума за толкова сериозен законопроект. Те като версия отбелязват всяка поправка. Ако вие им изпратите днес една версия на закона в един вид и утре промените само един текст, те считат, че това е поредната, следващата, втора или четвърта и затова така изглеждат нещата. Ние сме работили много с тях от началото на 2010 г., затова така изглеждат.
Има и междинни становища. Вие ги знаете – становището от края на 2010 г., декември, имаше две междинни, след това имаше още едно в края и сега следва това. Това е в резултат на последователна работа по различни пунктове, по различни текстове. Така че всичко е съобразено.
Ако има неща, които ви се струва, че бихме могли още да направим, да подобрим между двете четения, няма никакъв проблем. Законопроектът е тук, ако се прецени, че може, това ще се направи в Комисията. Последната ни работа с тях е била на 12 май.
Четин Казак:
Тяхното становище е по проекта към 12 май, а не към проекта, който е внесен на 30 май.
Маргарита Попова:
Тяхното становище е точно към проекта, който е внесен в Министерския съвет. Защото те видяха законопроекта такъв, какъвто трябва да бъде внесен преди да си отидат. Ние отработихме някои текстове. Но това всъщност няма никакво значение. В крайна сметка вие следите препоръките, следите указанията, следите текстовете. Това е вариантът, който е гласуван в Министерския съвет.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Попова. Г-н Казак, имате още въпроси или ще продължите с Вашето изказване? (По-късно.) Добре. Желаещи за изказване? Г-н Миков.
Михаил Миков:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаема г-жо Министър,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Законът така както е предложен на нашето внимание все още е в състояние на дискусионност, както казва Венецианската комисия. Това така наречено безспорно становище на Венецианската комисия, казва: „В тази връзка е важно приемането на законопроекта да се съчетае с напредък по неговото прилагане; начинът, по който законопроектът ще се тълкува и прилага (обърнете внимание) е от огромно значение в частта на съответствието му с международните стандарти за правата на човека.”
Т.е. още в общите бележки Венецианската комисия си е сложила една изключителна защита по отношение на прилагането на закона и е попречило да даде категоричната си подкрепа и безрезервна с него, а ще обсъжда смисъла му с оглед неговото прилагане. Прилагането, което ще бъде свързано с възможностите му, както каза и г-жа Министъра, за административен капацитет, който знаем в какво състояние е в България въобще, включително и в магистратурите. Примерите за това могат да се намерят в редица съдебни актове и актове на прокуратурата, и на следствието и на другите правораздаващи органи и други контролни органи в България.
Всичко това е подробно и аргументирано развито в редица становища, които са изпратени до нас: становището на Прокуратурата, становището на Висшия адвокатски съвет (то е изключително подробно), становището на Върховния административен съд. Мисля си, че едва ли трябва да неглижираме всичките рискове и опасности най-вече свързани с ЕКПЧ, обърнатата тежест на доказване. Защото ако в Ирландия нямат спомен от Закона за собствеността на гражданите, то българското общество има спомени от обърнатата тежест на доказване. А 20 години делят съвременниците на Закона за собствеността на гражданите от връщането към един още по-тежък вариант.
По същество. Говори се за въз основа на влезли в сила административни актове, с които се установява административно нарушение. И ако по отношение на престъпленията има списък „numerous clauses, който е от сега действащия закон, много странно е, че вносителите по отношение на административния акт, с който се установява административно нарушение.
Уреденият в Закона за административните нарушения и наказания акт за установяване на административно нарушение не е административен акт по смисъла на АПК. Няма самостоятелно значение. Не подлежи на обжалване. Т.е. въпросът е само върху един акт за установяване, защото той също е административен. Къде отива тогава въпроса от мотивите за пропорционалност между необходимостта за защита на публичния интерес, защото това трябва да е целта, и спазването на основните права. При всички случаи и още по-важно би било да има изброяване, ако въобще остане въпросът за така наречените административен акт, с който се установява административно нарушение. Опазил ни Господ друго нещо да се установява. Да има някакъв списък, като този по Наказателния кодекс. Защото практиката, от която се притеснява и Венецианската комисия, тълкуването на това може да придобие неизмерими висоти, като се тръгне от мотивация по някакви политически причини, или комшийски, или завист, или завист, или ревност, или човешки ... във всеки случай законът ще дава възможност за това. Опазил ме Господ да смятам, че понякога такива текстове, които дават прекалена власт на администратора крият и шансове за корупционни практики.
По отношение на облагата от престъпна дейност. Искът за отнемане на имуществото ще се предявява в срок до три месеца от налагане на обезпечителните мерки, което е някакъв опит да се избегне сегашното състояние на дълъг изчаквателен период, но гарантиращ, че то ще стане след влязлата в сила присъда. Добре, ако присъдата е оправдателна, какво се случва. Защото напоследък нашето законодателство, като тръгнем от транспонирането на Шенген, при което отнемаме с варианти доброволно и доброзорно коли на хора вече и ги държим и минем през това, се прокарва една линия, в която публичният интерес, упражняван от администрация на различни равнища в различни институции тотално се разминава с обществените интереси. И понеже все още има право в нашата държава и сме отворени към Европейския съд, това рязко ще повиши обемите на искове за нанесени вреди.
Терминът „престъпна дейност”? Не е престъпление, а престъпна дейност. Юристите знаем „престъпна дейност”. Целият закон е структуриран върху това понятие. Навремето – 50-те години е имало „вредителство”, като понятие, макар че им добра формулировка в Наказателния кодекс и проф. Ненов, лека му пръст, добре е обяснил. Докато „престъпната дейност” е по-сложна за обясняване.
По отношение „установяване на имущество, притежавано или контролирано от физическо лице, за което може основателно да се предполага, че е придобито от престъпна дейност на друго лице” – тия новости за нашето право при твърде противоречивата често практика съдебна, си представям в административната практика какви тълкувания и какви висоти на фантазията могат да достигнат. Това е нещо като „организираната престъпна група”, която преди десетина години я приехме на базата на Конвенцията за борба с организираната престъпност неглижирайки въобще добре изградената ни система на съвместна престъпна дейност, която съществува от приемането на Наказателния кодекс, включително групата, включително членуването, включително ръководенето само за да отчетем пред европейската и световна общност, че правим страшно много за борбата с организираната престъпност и започна вече и бракониерство да се върши в условия на организирана престъпна група. Даже съм виждал плагиатство квалификация – за плагиатство в условие на организирана престъпна група и въобще. Така че всички тези текстове от закона утре ще се тълкуват от хора. И понеже ще бъде модерна материята, аз мисля, че ще се постигнат нови висоти в тази посока.
По отношение на образуване на производството. Решенията на Комисията се мотивират и ще бъде ли достатъчен мотив „лицето е привлечено като обвиняем”. Така както е формиран законът, очевидно е възможно. Лицето е привлечено като обвиняем и почва веднага производството. Но ние знаем доста случаи привлечени като обвиняеми, които после си получават пари от държавата след осъдителни решения. Вярно е, че е след 5-10 години, но в това отношение България доста шампионски е разположена по отношение на съда в Страсбург.
„Когато източниците на информация не съдържат достатъчно данни за образуване на производство, комисията събира допълнителни сведения за подлежащите на установяване факти и обстоятелства.”
Т.е. пред образуване на производството, този орган ще има правомощия, които иначе по НПК са достатъчно гарантиращи ЕКПЧ. Има достатъчно белези на законопроекта, които го поставят изцяло извън. Доста по-дипломатични в своите становища са някои от институциите. Те изцяло го противопоставят. Челно го сблъскват с Европейската конвенция. И сигурно затова и Венецианската комисия си е сложила тази сериозна резерва в началната част – „доста дискусионен проект”.
И накрая. Защо членовете на комисията, директорите, инспекторите няма да носят имуществена отговорност за причинени вреди. Ако сме сигурни, че механизмът е добър, нека да гарантираме достатъчно административния капацитет, за който и Вие се притеснявате, г-жо Министър, като възложим отговорност за причинени вреди. Забележете, не за пропуснати ползи. Ние им даваме имунитет по отношение на отговорността за причинени вреди (чл. 14). Не всички държавни институции могат в такава правна материя да вършат всичко това. Един прокурор ако върши това в условията на НПК е ограничен. А тук правата, възможностите, шансът да се накърнят съществени права са много по-големи и затова те трябва да имат някаква форма на отговорност. Нотариусът носи отговорност и внася гаранционен фонд за причинени вреди, всички държавни не носят. Не могат всички държавни да правят тези чудеса. След като се дават права, трябва да има и персонален елемент и заплаха за администратора, че няма да злоупотреби с тия права.
И накрая, тази 15 годишна давност. Може би трябва да помислим да върнем и давността за данъците в тази посока. Какво казва държавата? Пет години ли беше там давността. Защо правим това разминаване със стандарта, след като нередовният данъкоплатец, или въвеждаме еднакъв стандарт, или какво казваме: Ако не си платиш данъците, ще бъдеш на пет години. Но ако си извършил административно нарушение и ти започваме процедурата, ще бъде преди 15 години.
Няма да говоря за обърнатата доказателствена тежест и в каква степен кореспондира тя не само с ЕКПЧ, но и с Конституцията. Ако привлеченото като обвиняем лице бъде оправдано и се окаже, че лицето не е извършило констатираното с акт за установяване административно нарушение, не трябва ли да има някакъв текст, който да каже какво се случва тогава. (Има в Закона за отговорността.) Този Закон за отговорността всички го знаем. Т.е. да има гарантиращи норми в този закон, след като даваме толкова права, гарантиращи норми, както за отговорността на изпълняващите закона, така и по отношение на обезщетяване на гражданите. Такъв тип гаранционни текстове би трябвало да успокоят публиката и да кажат: „Да, добре, много са правата, но ето ги и гаранциите срещу злоупотребата. Няма такова нещо и помен няма от такова нещо.”
След всичко, което ви казах бегло, защото мога и по-дълго да говоря, но ще отегча колегите, ще продължим този разговор в зала. Ясна ви е позицията на Коалиция за България и ние колегите, които гласуваме днес, няма да го подкрепим. Мерси.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. Желаещи за изказване? Г-жа Петрова,
Жанета Петрова:
Г-н Миков, аз съм на разположение на всички народни представители, за да обясня концепцията на закона. Държа да подчертая, че това е мултидисциплинарен закон и поради сложността на материята и концепцията, която е формулирана от чуждестранни специалисти, тъй като този закон е реституиран от чуждо законодателство, би трябвало първо да се познава концепцията.
Второ, добре трябва да се познава българското законодателство. Защото Вие току-що показахте, че не сте направил консултация със закони, които препращат към други закони, отдавна възприети в нормативната система на Република България.
На трето място, аз се надявам съдиите внимателно да четат закона, а не да го тълкуват както Вие тълкувате становището на Венецианската комисия. Освен встъпителните думи и прочитането на думата „дискусионен” в крайна сметка това становище има една заключителна част и в тази заключителна част е дадена общата оценка на закона. Ще бъда конкретна. След като Вие имахте уводни думи, позволете ми и аз да имам такива.
Освен това, една друга препоръка при възприемането на този закон. Не могат да се четат отделни изрази от него, отделни думи и така да се коментира законът като цяло.
Аз предлагам законът внимателно да бъде прочетен, за да може да бъде възприет както е написан. Имам големи опасения от това, което се случва в публичното пространство, защото си дадох сметка, че критиците на закона, същите, които са написали и становища до вас, не са прочели закона като цяло. Законът трябва да се възприема в системата, която предлага, за да може да бъде правилно разбран и тълкуван.
По въпроса за административните нарушения, за да подкрепя с аргументи забележката си, Законът за административните нарушения и наказания, който много отдавна съществува в българската правна система дефинира що е административно нарушение. Това е нарушението на установения в страната правов ред. Същият този закон, който отдавна, отдавна е наложен и се практикува, предвижда отнемане на при добитото от административно нарушение. Доколкото си спомням, същото предвижда и един по-нов закон – Закон за установяване и предотвратяване на конфликт на интереси. Този закон определя като административно нарушение конфликта на интереси и предвижда отнемане на облагата, която е отнета в резултат на едно такова административно нарушение.
Следователно ние имаме общ закон, който казва, че придобитото като облага от административно нарушение, подлежи на отнемане в полза на държавата. Този закон не съдържа списък на административни нарушения. Т.е. административните нарушения не са определени, но са определяеми. Т.е. има признак , по който законът разграничава всички онези административни нарушения, попадащи в приложното му поле.
Този закон казва също, че в неговото приложно поле попадат административни нарушения, в които не се предвижда отнемане на придобитото от нарушение, ако го предвиждат специални закони.
Друг такъв закон е Митническият закон, където стоките, които пренасяте в нарушение на митническото законодателство, се отнемат. Доразвивам примера. Ако тези стоки са преминали през граница, в нарушение на митническото законодателство се продават в един магазин. Реализира ли се икономическа облага в резултат на придобити от митническо нарушение стоки? Реализира се безспорно. Има ли право някой на тази облага, когато тя е придобита в нарушение на законите на страната. Отговорът е категоричен и е отрицателен.
Толкова за административните нарушения.
Сега по отношение на „престъпна дейност”. Има специфична дефиниция в този закон, която трябва да се използва за целите на този закон.
А що се отнася до личния и обществения интерес, аз мисля, че 20 години прекалено беше експониран личният интерес, а общественият отиде някъде другаде. Точно затова България след 20 години трябва да има такъв закон, и аз съм убедена, както неведнъж съм го казвала, че скоро и другите европейски държави, които нямат такъв закон, ще имат такъв закон. Защо?
Защото в контекста на единната наказателна политика, която всяка държава трябва да провежда, тя трябва да разполага с два основни типа закони: единият е наказателният закон, който преследва извършените от лицата деяния и другият закон, който се занимава с имуществото, придобито от незаконни деяния, от престъпни деяния. Ако накажете някого и го осъдите на лишаване от свобода за сума, която той е присвоил, какъв е резултатът. Вие наказвате лицето, но не преследвате имуществото, което той е генерирал.
Михаил Миков:
А чл. 53 от Наказателния кодекс. Вие чели ли сте Наказателния кодекс?
Жанета Петрова:
Аз Наказателния кодекс добре съм го прочела. Нещо повече, аз съм го прилагала.
Михаил Миков:
А чл. 53 прилагали ли сте от НК някога?
Жанета Петрова:
Г-н Миков, аз не съм дошла тук, за да ме обиждате. Аз ви дължа уважение, както и Вие на мен.
Искра Фидосова:
Колеги, нека да не се обиждаме взаимно. Помолих г-н Миков, моля и г-жа Петрова. Квалификации от сорта „чел не прочел”, „разбрал не разбрал” да не се използват в Правна комисия.
Г-жа Попова.
Маргарита Попова:
Само една дума, за да сложим точка на дискусията.
Г-н Миков, приключваме дискусията, като се намесвам и казвам следното. Аз изслушах много търпеливо и нямах никакво намерение да взема отношение по вашето изказване по една единствена причина. Вашето изказване се базира на връзката – опитвате се да правите връзка между този закон и наказателното производство, и наказателната процедура. Този закон е построен на абсолютно различен фундамент. Този закон няма абсолютно нищо общо с развоя на наказателното производство, така че всякакви концепции, разсъждения на ниво Наказателен кодекс и Наказателно-процесуален кодекс нямат никаква връзка с гражданската конфискация. Концепцията на тази гражданска конфискация, на този тип отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност или от административно нарушение е съвършено различна. Така че няма смисъл да вкарваме в дискусията понятия, определения, които се отнасят до наказателното право и до наказателно-процесуалното право. С това приключвам. Просто, когато човек иска да дискутира по този закон, действително трябва да познава добре концепцията за гражданската конфискация, за замразяване на активи и за отнемане на имущество, придобито по този ред, който ние сме се опитали да формулираме в проекта на закона.
За да ви изясня термина „законът е дискусионен”, бих искала да ви кажа следното нещо. Така написаха експертите в становището, тъй като при тях те разполагат с всички становища, които дойдоха и при нас и които вие познавате и които ние сме приложили към законопроекта, който мина през министерския съвет. Те са ги чели. Познават тези становища и когато работихме с тях на 11 и 12 май по закона, те вече ги познаваха и вече сме дискутирали някои пунктове от тези становища. Затова хората казват, че очевидно този закон в България е много дискусионен, той действително беше и продължава да бъде такъв и ще продължава да бъде такъв, защото е нова материя, трудна материя. Затова казах, че е важен административният капацитет, за да бъде разбран, да бъде приложен такъв какъвто е този закон в неговия дух и в неговата буква. Тук нямаме никакво разминаване, както аз и вие помежду ни, така и експертите от Венецианската комисия и дума да няма, че законът трябва да се прилага от грамотни хора, старателни хора, които много добре да знаят, да познават и да разбират гражданската конфискация. Това е тайната на термина „дискусионен”. Венецианската комисия познава всички становища – от първото до последното, които са приложени към нашия законопроект. Но явно не е приела забележките, защото е видяла, че хората са се отплеснали там, където няма какво да търсят. Защото концепцията на гражданската конфискация е съвършено различна. Ние сме я обсъдили, те са я одобрили. Оттам насетне всичко е пропаганда в грешна посока. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Попова. Г-н Казак изяви желание за изказване. Заповядайте.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаема г-жо Министър , г-жо Заместник-министър,
Аз първо бих искал да завърша предиспозиционалния си коментар, като кажа, че ние в момента не разполагаме реално, въпреки че датата на становището е пост внасянето на законопроекта в Народното събрание, ние не разполагаме с актуално становище на Венецианската комисия по последния вариант на законопроекта. Ние разполагаме с едно становище по някакъв предварителен вариант от 12 май. Затова има големи разминавания между текста на становището и текста на законопроекта, който разглеждаме в момента. Ако щете дори и по реда на членовете на законопроекта.
По същество. Първо, Вие казахте, г-жо Попова, вижте в текста на закона, терминът „престъпна дейност” трябва да се тълкува съобразно дефиницията, дадена по смисъла на този закон. Няма такава дефиниция в този закон.
Христо Бисеров:
Това го каза заместник-министърката, която не е чела закона.
Четин Казак:
Извинявам се, ако съм сбъркал адресата. Има дефиниция – т. 2, облага от престъпна дейност, която е толкова разтеглива? Облага от престъпна дейност е всяко имущество, което не е вероятно да е произлязло или придобито от друг начин освен от престъпление. Виждате ли! Но терминът „престъпна дейност” няма дефиниция в закона и това е посочено дори и в становището на Венецианската комисия. Първо.
Второ, на мен ми хареса г-жо Петрова, това че има редица закони, действащи отдавна в българското законодателство, които предвиждат конфискация на имущество придобито или като облага от административни нарушения. Тогава защо, Бога ми, след като в общия Закон за административните нарушения и наказания е предвидено конфискация, отнемане на всяко имущество, придобито като облага от административно нарушение, защо трябва и Комисията, която е установена, която е утвърдена като занимаваща се изрично само с имущество, придобито от престъпна дейност, ние да я натоварваме с тази задача. И Венецианската комисия ви обръща за сетен път внимание, че има неяснота и колизия по двете процедури. Има започната съдебна процедура по административна наказателна отговорност пред съответния съд. Има там процедура, включително и за конфискация евентуално и по Закон за митниците, и по Закона за конфликт на интереси и общия Закон аз административните наказания и изведнъж вие намесвате една нова, чисто нова процедура, която ще трябва д се води от Комисията, отново за същото имущество. Т.е. има висящо производство пред друг съд, пред съд за тази конфискация. Да, влязло е в сила административния акт за административно нарушение, но съдът още не се е произнесъл за конфискацията. И изведнъж Комисията също започва да действа по същия казус. И защо трябва да го прави, след като е достатъчно органът, констатирал нарушението, и констатирал че има облага, да поиска нейната конфискация по досегашния ред. Защо трябва да преоткривам топлата вода и защо трябва да създаваме тази нова процедура и да усложняваме този закон и изцяло да го трансформираме в ни риба ни рак. Вместо да се концентрирате и да усъвършенствате действащия закон само по отношение на имущество, придобито по ясно дефинирани текстове от Наказателния кодекс престъпления, вие тръгнахте в една посока, която създава сериозни проблеми. Венецианската комисия няколко пъти ви връща законопроектите и затова е този шести ревизиран вариант, и въпреки всичко вие упорствате д създадете една уникална процедура за отнемане на имущество по административен ред, след като вие самата цитирахте, че вече има действащи закони, които предвиждат същото. Защо го правим това нещо? Това ми е основният въпрос. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Желаете ли да вземете отношение? Заповядайте.
Маргарита Попова:
Единствено бих казала, че внимателният прочит, задълбоченото проучване на закона ще ви отговори на всички въпроси, които си зададохте в момента. Нямаме време, за съжаление, тук да отговаряме на всички тези въпроси. Благодаря.
Четин Казак:
Не мога да разбера. Бързате ли Вие или ние бързаме. Нямате време?
Маргарита Попова:
Прочетете закона и ще разберете.
Четин Казак:
Добре, помогнете ми да го разбера. Дори и да съм го прочел, може да не съм го разбрал. Ако Вие считате, че няма нужда да отговаряте на въпроси на народни представители, това е друга тема.
Маргарита Попова:
Къде пише в становището на Венецианската комисия, че има колизия между процедурите. Всъщност аз не разбрах и между кои процедури. Къде точно в становището на Венецианската комисия има такова нещо?
Искра Фидосова:
Колеги, аз моля за работен тон и дискусията да бъде в условията, в които обикновено провеждаме заседанията. Обръщам се към всички присъстващи.
Докато г-н Казак търси текста, други желаещи за изказване?
Г-жо Петрова, наистина няма определение на това що е престъпна дейност.
Маргарита Попова:
Няма нужда да има.
Искра Фидосова:
Аз смятам, че трябва да има определение. Това създава доста проблеми и неясноти по отношение на прилагането на този закон. Но това е мое мнение. Ще се изкажа по-късно. Сега има думата г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
За да не повтаряме аргументи, които вече се чуха, все пак аз само ще маркирам, че очевидно е за всички ни, че престъпна дейност може да има само когато има постановена осъдителна присъда за извършено конкретно престъпление при условие на действие на презумпцията за невинност. Така че каквото и да говорите оттам насетне, както и да обяснявате този термин „престъпна дейност”, той не е юридически. Просто няма такъв юридически термин. И целият си закон да го слагате на тази гнила стъпка?!
Аз искам да попитам. Защо органът по закона, който отменяте, става орган по закона, който приемате. На база на каква логика, на какво разбиране. Този закон отменя един сега действащ закон, където има една комисия и тази комисия става комисия по новия закон. На база на какво? Защо? Защото този орган е избран от една политическа сила и ще реализира една политическа поръчка по новия закон, защото това не е промяна на стария закон. Това е нов закон. Той не е същият. Принципите са различни. Самите вие го твърдите.
Да не говорим, че не се съобразявате и не правите никакъв опит с препоръката на Венецианската комисия за намиране на начин за изграждане на нов орган с квалифицирано мнозинство. Знам, че ще посочите текста от Конституцията, но не правите ни най-малък опит за изграждане на орган адекватен на този закон. Изобщо през целия този период от време вие не си помислихте да обсъдите идеята прокуратурата да прилага тези правила, която по Конституция е независима, а предпочетохте политическият орган да ги прилага. Защото този закон не е сега действащия закон. Възможността да бъде използван за политическа депресия не е спрямо само други партии, но и вътрешно партийно, е много голяма. Затова аз маркирам този проблем като един от сериозните проблеми на този закон.
Четин Казак:
Г-жо Министър, т. 33 от препоръките.
„33. Комисията също така отбелязва, че в мотивите към законопроекта се споменава, че Законът за административните нарушения и наказания има свои собствени правила за отнемане на „облагите от нарушението”. В случай, че в производството по ЗАНН съдебна инстанция реши да не налага конфискация, то при последвало производство по настоящия законопроект, всички изисквания по настоящия законопроект трябва да бъдат спазени.”
Какво значи това?
Маргарита Попова:
Хората са разбрали, че в основата на този закон е заложен принципът, че се отнемат облаги от извършени административни нарушения само когато не се отнемат по специалния закон. Това искат да кажат хората. Разбрали са, че има особена процедура и че ако не е приложено отнемане, този закон може да се приложи, само че трябва да следва отначало всички специални процедури по този закон. За някаква колизия да прочетохте? Да разбрахте? Това е едно абсолютно ясно разяснение на Венецианската комисия, даже те са стигнали много напред и са разбрали, че имаме специален закон, какво казва той и какви са процедурите.
Четин Казак:
И общият Закон по административните нарушения и наказания е решил, че няма нужда от конфискация, и вие въпреки това започвате производство по този закон. Или вие сте започнали преди това.
Маргарита Попова:
Нищо не е започнато преди това. Може да се започне след това, ако не е наложено по специален ред, ще се наложи по този. Просто е много простичко обяснението.
Четин Казак:
Ако той реши да не налага. Той решава, че няма нужда да конфискува. Един съд се е произнесъл, че тази облага не подлежи на конфискация и вие въпреки това започвате производство по този закон? Вие считате ли това за нормално?
Жанета Петрова:
За да се произнесе така съдът, значи съдът не е намерил. Нормата е императивна, която цитирате и на която се позовавате. Т.е. съдът винаги е длъжен, когато констатира такава облага, да отнеме облагата. Обаче случаите, когато съдът няма да приложи тази норма са случаите, когато съдът не намира или че има въобще административно нарушение, или пък че е генерирана облага от него. Така че няма колизия. А влязлото в сила съдебно решение са задължени да зачетат, както административните органи, така и други органи на съдебната власт, които разглеждат даден случай. Т.е. с влязлото в сила решение, както пише в Гражданския процесуален кодекс, се съобразяват всички.
Четин Казак:
Също и комисията. Защо тогава тя трябва да започне производство, да наложи обезпечителни мерки върху имуществото и т.н. – цялата процедура.
Жанета Петрова:
Предполагам, че този въпрос е лесен за обясняване и не всичко, което е елемент на практиката се пише в един закон. Очаква се правоприлагащите органи да познават и другото законодателство и в своята работа да прилагат всички закони, а не само един. Така че законите не могат да бъдат наръчници и ние да разписваме и това, което се знае и един практикуващ юрист завършил право. В Юридическия факултет мен са ме учили, колкото и да оспорва г-н Миков, че законът се тълкува. И затова юристите учат в Юридическия факултет 5 години.
Искра Фидосова:
Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Имате отнемане по чл. 53. Имате конфискация като санкция към редица престъпления, свързани с придобиване на незаконна облага и това са все механизми за извършено престъпление – веднъж санкционни и втори по чл. 53. И вие вкарвате цялата тази материя и казвате: „Няма връзка с Наказателния кодекс.” Хайде да отидем там, защото ме споменавате. Тия неща, ако ги изговорите там?! Извинявайте. Спрете да ме споменавате, оставете ме намира.
Искра Фидосова:
Г-н Бисеров изяви желание за изказване. Преди това г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Ние сме на първо четене. Искам да уверя присъстващите колеги, че съм чел и проекта на закона и становището на Венецианската комисия. Имам няколко въпроса.
В т. 47 от становището на Венецианската комисия се казва, че срокът 15 години, т.е. той е намален, е прекалено дълъг за такъв вид закон с обратна сила. Просто искам да чуя някакво становище, каква е идеята, защото в тази връзка Венецианската комисия казва:
„В тази връзка Комисията отбелязва, че може да се наложи КУИППДАН да ограничи проверката си до по-кратък период, по съображения за ефективност (т.е. концентрация на налични ресурси) и пропорционалност.”
По отношение на органите з установяване на имуществото сложени са критерии, сложени са основания за назначаване, както и за освобождаване – да има висше юридическо, неосъждан. При наистина този предизвикващ изключително внимание от обществото закон, той донякъде засяга, ако не се спазват, разбира се, процедурите дотолкова доколкото ги има, аз не виждам основание тук и за назначаване, и за освобождаване. Т.е. може ли да бъде назначен един служител на тази комисия и органите по чл. 10, ако има влезли в сила административни актове по отношение на него. Е ли основание да бъде освободен, когато тези административни актове касаят неговата дейност като орган по чл. 10 или служител на комисията. Защото основанията са изброени. Дотолкова доколкото предмет на разглеждане на този закон е облагата, която е придобита от влезли в сила административни нарушения. Все пак нека да има критерии.
В чл. 87 са изброени основанията. Т.е. изброени са едни критерии, които аз ги одобрявам, но не мисля, че там им е мястото. Т.е. това са доказателствата, които Комисията следва да представи в съда. Т. 4, която за мен е изключително важна – „4. вида на административното нарушение и наличието на причинна връзка между него и придобитата облага;”, това е същността на този закон. Аз мисля, че това би трябвало да бъде основно изведено някъде в закона и то в първата част, за да е ясно, че става въпрос за облага, придобита от незаконна дейност. Т.е. че трябва да има престъпна дейност и административно нарушение. Да, добавено е, че основание за образуване е административно нарушение от влязъл в сила административен акт. Това е добавено допълнително.
Защото мен наистина ме смущава, имайки предвид, че този закон трябва да се прилага, § 1, т. 2. (Допълнителни разпоредби)
„2. „Облага от престъпна дейност” е всяко имущество, което не е вероятно да е произлязло или придобито по друг начин, освен от престъпление.”
Макар че тук е упоменато определението само за облага от престъпна дейност, но не и за облага от другото основание за образуване – от административно нарушение. Тук е дадено определение само за облага от административна дейност. За мен т. 2 на § 1 трябва изрично да бъде записана, а не по този обърнат начин, който дава възможност за много широко тълкувано. Изрично трябва да бъде записано, че това е облагата, която е в пряка причинна връзка с административното нарушение или престъпната дейност, за да бъде ясно, точно и категорично.
Чисто технологически. В чл. 20 един път се говори за имущество придобито, след това в чл. 22 се говори за получено. При този закон, който засяга в много висока степен права, аз мисля, че трябва терминологията да бъде максимално уеднаквена, за да няма възможност за различно тълкуване от различните прилагащи органи.
Нещо друго, за което искам да попитам. В чл. 41, ал. 3 подсъдността.
„(3).... Когато в имуществото е включен недвижим имот, искането се внася в родово компетентния съд по местонахождението на имота.”
Ако са десет имота с различни местонахождения? Не го виждам изрично написано. Практиката си е практика в ГПК, но говорим за един закон, който наистина предстои да бъде тълкуван и прилаган по различен начин.
И още нещо искам да попитам. Чл. 87, ал. 6.
„(6) Въз основа на доказателствата по ал. 5 комисията установява с разумна степен на обоснованост, че имуществото е придобито като облага от престъпна дейност.”
Ние вече сме в съдебната фаза, защото в чл. 87 (1) е записано: „Съдът заседава по делото в открито заседание.” И надолу върви какви доказателства представя. Въпросът ми е какво ще установява комисията при положение, че вече сме в съдебната фаза.
Мястото на тази алинея е може би там, когато се взима решение да бъде образувано производството.
Жанета Петрова:
Извинявайте, че така ви отговарям, но да не изпусна мисълта си.
Мястото на тази алинея е там, защото тази разпоредба визира разпределението на доказателствената тежест. И тя е написана, въпреки, че по общият процесуален закон ясно се казва.
Димитър Лазаров:
Г-жо Петрова, в чл. 87 в точките са изброени доказателства, коитое длъжен да представи. Т.е. в нея вече трябва да е изградено това вътрешно убеждение, че въз основа на тези доказателства е изградено убеждението, че в разумна степен. Вече в съзнанието на комисията е, че това имущество е придобито като облага от престъпна дейност.
Това е моят въпрос. В съда е процес – двете страни представят доказателствата, пледират. Но преди да се внесе иска, ал. 6 би трябвало да задължи комисията това основание в разумна степен да бъде основанието за сезиране, за внасяне на иска в съда.
Жанета Петрова:
Така е написано.
Димитър Лазаров:
Вие сте го написали в една доста по-следваща фаза, вместо да задължите комисията.
Жанета Петрова:
Там е мястото на разпоредбата. Ако позволите защо. Аз ви казах, че разпоредбата...
Димитър Лазаров:
Ако мога да продължа нататък с въпросите си. Вие така го разбирате.
Жанета Петрова:
Не, не го разбирам аз така. Много хора го разбират така. Просто се опитвам да обясня.
Димитър Лазаров:
Г-жо Председател, очевидно няма да има диалог. Моля да задам въпросите си.
Искра Фидосова:
Аз моля представителите на Министерството на правосъдието да отговарят когато им дам думата. Моля Ви, г-жо Петрова, да дадете конкретни отговори на поставените въпроси.
Димитър Лазаров:
Аз искам да си поставя въпросите, а не държа да получа отговори. Защото отговори от рода всички така го разбират, ние не сме чели становището на Венецианската комисия, ние не сме чели закона! Извинявайте, е несериозно! Ще продължа с въпросите си.
Чл. 68, ал. 2.
„(2) Органите по чл. 10, ал. 1 уведомяват проверяваното лице, предоставят му за запознаване материалите, които се отнасят до него, и му дават едномесечен срок, за да направи възражения и да представи доказателства.”
Мисля, че тук категорично трябва да бъде записано „всички материали, които се отнасят до него”, за да няма спор по прилагането му.
В чл. 68 не е предвидено все пак някакво основание за удължаване на срока за възражение, което е едномесечен. Комисията следва да се произнесе. Ако човекът се е разболял, ако изпадне в някаква невъзможност или някакви други основателни причини. Комисията нека да се произнесе по молба, че удължава срока.
И още нещо, което ме смущава. Задълженията на органите, които уведомяват органите по чл. 10 за основанията за започване на производство, казано е, че уведомяват органите по чл. 10, ал. 1. И оттам нататък аз не виждам разписана процедура тези органи по чл. 10 оттам нататък какво правят. Защото решенията за цялото това производство се взимат от Комисията, а не от органите по чл. 10. В какъв срок след уведомлението, по какъв ред, по какъв начин уведомяват комисията или докладват, за да може комисията да вземе своята преценка дали ще образува производство в различните му разновидности. Иначе остава впечатлението, че тези органи, защото мястото където е поставено, едва ли не започват веднага да извършват действията, които имат право да извършват само при решение на комисията за образуване на производството. Аз мисля, че това донякъде е така, защото по сега действащия закон се изискваше и се започваше едно обезпечително производство, но нямаше ясна процедура за правомощията на комисията дотолкова доколкото се чакаше влязла в сила присъда и основно производството беше насочено по обезпечаване. Но аз мисля, че тук много точно и ясно трябва да бъдат разписани правомощията на тези органи по чл. 10 след като бъдат уведомени. Един месец ли, два ли, три ли да уведомят комисията, да нямат право да извършват проверка.
Нали така, г-жо Министър, докато комисията не се произнесе с решение, че започва тази процедура.
Искра Фидосова:
Приключихте ли, г-н Лазаров? (Да, приключих.) Заповядайте за отговори, но ви моля за конкретни отговори, за да вървим конструктивно и да не се създава напрежение. Моля Ви, г-жо Министър.
Маргарита Попова:
Това не са въпроси, а това са препоръки от рода един текст да отиде някъде, или как смятам аз, че текстът ще изглежда по-добре.
Въпрос беше само първият – какво смятаме за 15 годишната давност. Защото Венецианската комисия пише, че това е един доста дълъг период, когато се прилага закон с обратна сила и то само в частта за престъпленията, а не за административните нарушения. По сега действащия закон общата давност е 25 години. В един от проектите беше 10, беше 20, ние смъкнахме давността на 15 години, за да е по-поносимо. Така преценяваме, че трябва да бъде.
Освен това, има специален текст, който казва, че комисията, съобразно с конкретния случай, каквато е и сега практиката, сама определя какъв трябва да бъде периода, който да върнеш назад, за да провериш дали има несъответствие – неоснователно придобито имущество, както и досега се прави в практиката на комисията. Тя може да бъде 2 години, може да бъде 3 години, може да бъде 1, може да бъде 5 – и сега комисията така действа. Дали на вас ви се струва тази давност 15 години много дълга, това е въпрос, който ще се обмисли. И ако сметнете, че е много голяма тази давност от 15 години, няма никакъв проблем тя да бъде свалена още. Но това е общата давност. Комисията не винаги, в много малко случаи и сега не се връща да проверява 25 години назад. А напротив, ние сега сме изписали изрично, че тя съобразно конкретния казус определя периода, в който се връща назад, за да проверява – нещо, което го няма в сега действащия закон. Сега всъщност има гаранция. Така че тези 15 години не са периода на проверката.
Димитър Лазаров:
Г-жо Министър, мен не ме притесняват 15 години. След като в закона сте записали, че се установява и се внася иск за отнемане на имуществото, което е в пряка причинна връзка с административното нарушение, и с престъпната дейност, очевидно е, ако има обвинение за пране на пари от 1 януари 2000 г., това е периодът, който подлежи на проверка от комисията. Защото това ще бъде по вашето определение (чл. 87 и другите) духът на закона, както вие казвате, имуществото придобито в пряка причинна връзка с тази престъпна дейност. Същото би било и за едно административно нарушение. Мен не ме притесняват тези 15 години. Даже, ако ме питате мен, давността трябва да бъде равна на тази по Наказателния кодекс. Говорим за престъпленията. Защото не върви да бъде по-къса по текстовете, които са изброени. Вие говорите за престъпна дейност, вие говорите за повдигнато обвинение. За повдигнато обвинение има ясно и точно определени срокове.
Искра Фидосова:
Г-н Лазаров, мисля, че стана ясно. Аз също мисля, че е прекалено дълъг този 15 годишен срок. Логично е да бъде срокът такъв, какъвто е в Закона за счетоводството за запазване на документи и по отношение на третите лица общата давност, която важи. За мен един разумен срок, който аз бих подкрепила лично, е 5 години като таван. Но това е мое лично мнение, което не знам дали ще бъде подкрепено от колегите.
Г-н Радев.
Емил Радев:
Промени трябваше да има, защото очакването на обществото за дейността на тази комисия са прекалено големи и резултатите до настоящия момент, за съжаление, не бяха такива, каквито да отговарят на капацитета и на дейността, която трябваше да извърши комисията.
Що се касае до укрепване на административния капацитет на комисията за даване на по-големи правомощия, за уреждане на други, свързани с членовете на комисията правомощия, с укрепване на институционалността и на комуникацията между различните институции приветствам в пълна степен законопроекта. Това трябваше да стане отдавна, за да се даде една по-широка възможност на комисията да действа съвместно с всички правоохранителни и правораздавателни институции на територията на страна, а и в международния обмен също, защото ние сме част от европейското семейство и трябва да поддържаме ниво, тъй като тук се говори и за престъпления на чужди граждани и на територията на Европейския съюз и т.н. Така че наистина има нужда да се пипнат някои разпоредби.
Дали трябваше да се пише нов закон? Това е един голям въпрос и стигаме до основните новости в този закон, а именно включването на административното нарушение.
Първо, нека да си зададем въпрос кои са тези административни нарушения, които на практика водят до облага. В основната си част, може би 95%, ако не и повече, това са данъчни и митнически нарушения, които и към настоящия момент за суми мисля, че над 5 хил. лв., представляват престъпления и се преследват по Наказателния кодекс.
От друга гледна точка. Има един основен принцип в административното право, че за едно и също нарушение не може да бъде наказван извършителят два пъти. Какво става? За едно данъчно нарушение с дадена облага, имаме влязъл в сила акт – това е и предпоставката да се тръгне на това производство по този закон. Оттам нататък този акт винаги предполага, че ще се търси цялото имущество ведно със законовите лихви от момента на извършването на нарушението. В ДОПК, съжалявам че сте го прилагали и сте били съдия във Върховния административен съд, това го пише там. И какво става? В един момент тръгва една процедура по този закон, тръгва друга процедура по ДОПК, тръгва публичният изпълнител, какво става?
Говорим същото и за митническите нарушения. И оттам нататък да тръгнем и за други принципи в гражданското право, защото все пак аз няма да намесвам наказателното право в случая, защото гражданският процес се води в това производство. Говорим с термини „с разумна степен на обоснованост”, че имуществото е придобито като благо от престъпна дейност или незаконен източник. Това противоречи на общите принципи на гражданското право и на процесуалното право. В нашия процес, в ГПК говорим за пълно доказване. Доказването е по общите правила на ГПК и доказателствената тежест е ясна. Тук ако искаме да обречем този процес на служебна победа, това вече е друг въпрос.
Защо този законопроект не изпълнява основната тежест и може на основната си функция и предмет. Да, трябва всичко придобито от престъпна дейност да се отнема. Но това може да засегне много сериозно гражданския оборот, трети лица и хора, които по никакъв начин на практика не са извършвали нито престъпления, нито даже административни нарушения.
Какво се казва в чл. 85, ал. 1 и 2.?
„Чл. 85 (1) Окръжният съд образува дело и обнародва в „Държавен вестник” обявление, съдържащо: номера на делото; в какво се състои искането; опис на имуществото и датата, за която се насрочва първото заседание.
(2) Като ответници в производството се конституират проверяваното лице и лицата, посочени в чл. 72, 73, 74, 75 и 79.”
Всички тези лица са едни трети лица.
В чл. 86, ал. 1. „В 6-месечен срок от обнародване на обявлението в „Държавен вестник” трети лица, които заявяват самостоятелни права върху отделни обекти от имуществото, могат да предявят искове в образуваното производство.”
А също така те са и ответници в това производство.
Първо, с обнародването в „Държавен вестник” ви гарантирам, както и става, че тези трети лица 99.99% от случаите няма да разберат за това дело. А защо това е опасно? Защото в един момент могат да осъмнат така, че апартаментът, в който живеят, да не е тяхна собственост.
Също така за какво говорим? Тук се простира не само върху правата на физически лица, а говорим и за юридически лица и там е дадено едно много странно понятие, което противоречи на всички норми на търговското право, например.
Чл. 74, ал. 2.
„(2) На отнемане подлежи имущество, съставляващо облага от престъпна дейност, придобита от юридическо лице, което е контролирано от проверяваното лице самостоятелно или съвместно с друго лице.”
Кажете ми ситуация, в която има едно юридическо лице, което не е контролирано от едно лице съвместно с други или самостоятелно. Какво значи? Значи ли това, че ако едно публично дружество – една огромна строителна фирма, с 10 хиляди акции капитал, проверяваното лице има една акция, и има още 800 други акционери, ние попадаме в хипотезата, че проверяваното самостоятелно или съвместно с други лица контролира това юридическо лице. Оттам нататък, атакуваме цялото имущество на това юридическо лице и всичко придобито от трети лица, които „възмездни сделки с трети лица, ако те са знаели и са могли да предполагат.”
Знаете ли колко е опасен терминът „или са могли да предполагат”. И как се доказва как някой може да предполага, че преди 15 години някой е извършил едно данъчно или едно друго престъпление и част от тези пари са попаднали във фирмата му и той си е купил апартамент от тази фирма.
Търговския оборот „отива на кино”?!
От друга гледна точка. Какво става с обезпечителните мерки? Няма да казвам по начина, по който те се налагат. Няма да казвам и за срока, за който те се налагат.
Оттам нататък има редица принципи, които противоречат също на основни принципи в гражданския процес. Най-малко тук се казва, че това имущество, което има обезпечителни мерки, то не е отнето. Производството тепърва ще се произнесе ще се отнема или не. Може да се директно с решение на комисията за отговорно пазене на трети лица. Знаете ли какво значи това. Докато трае един процес, някой ми вземе колата и може да я даде на отговорно пазене на трето лице и накрая да стане, че аз да бъдат оправдан в този процес, но някой пет години ще ползва колата ми или ще бъде тя на отговорно пазене, за което аз ще си плащам разноските.
Отгоре на това, когато се касае за бързо развалящи се вещи, без решение на съд може да се продадат на цени, които комисията прецени, че са нормалните цени. Даже в производство по несъстоятелност, където този момент е много широко разискван, трябва разрешение на съда. Да не говорим за принципа, който тук сме коментирали много пъти, че всичките права се дават на държавните съдебни изпълнители. Защо пак дискриминираме частните съдебни изпълнители? Защо пак правим всичко това, което в 10 закона го върнахме и го направихме, че може и частен и държавен.
Оттам нататък, като говорим за вреди, какво може да стане. Производство пред комисията 1 година и оттам нататък може да се увеличи с 6 месеца. Ако се наложат тези обезпечителни мерки и то на трети юридически лица, оттам нататък ние можем да изкараме от търговския оборот което и да е юридическо лице точно за 6 месеца. Ще наложите обезпечителните мерки, банките ще направят кредитите предсрочно изискуеми, няма да може да вкарва гаранции, примерно, по обществени поръчки, защото цялото имущество ще е застопорено. Оттам нататък, след година и шест месеца ще кажете: „Да, извинявайте, направихме грешка, не е така.” И отговорността е само за вреди. Какво става с пропуснатите ползи? Ние ще фалираме това дружество и ние го знаем много добре.
Като говорим за контролирано лице, създаваме основни дефиниции, които после ще се прилагат, които са в противоречие с норми, които действат, примерно, в Търговския закон.
„Контролирано юридическо лице” е налице, когато: „физическо лице пряко или непряко притежава повече от 25 на сто от дяловете или от капитала на юридическото лице и пряко или непряко го контролира.” – каквото и да значи „непряко”.
Термин в Търговския закон, ако не сте го прочели, който действа. „Контрол по смисъла на този закон е на лице, когато едно физическо или юридическо лице контролиращ, притежава повече от половината от гласовете в общото събрание на друго юридическо лице.”
Защо пак се опитваме да даваме различни дефиниции от общо действащите? Какво значи „в полза на група от физически лица е създадена или действа организация с идеална цел”?
Някой може ли да ми обясни какво значи това.
Странна дефиниция на „пазарна стойност”. Значи ние загърбваме всички това, което пише в нотариални актове, във фактури, в договори за покупко-продажба на МПС и казваме, че „пазарната стойност” е цената на имота или вещта, без начислени данъци и такси, която би била платена при същите условия за подобен недвижим имот или движима вещ.”
Ние сложихме перфектни дефиниции, когато се касае за това в Закона за общинската собственост, в Закона за държавната собственост на обективен критерий.
Защо документното начало с писмени документи, което се доказва, ние в един момент ще го доказваме с вещи лица, които, съжалявам, но ако някой може да ми каже каква е пазарната стойност на една кола преди 15 годишни обективно. Ще ви кажа, участвал съм в много такива процеси – не може. Ако вие не сте участвали в граждански процеси, ние доста често.
„Заместващо имущество” е имущество, което не е било придобито при наличието на значително несъответствие между имуществото и нетния доход на лицето и членовете на неговото семейство, но замества друго, равно по стойност имущество, придобито от престъпна дейност.”
Тук говорим за трансформация. Няколко пъти в закона говорим за трансформация. Какво значи? Ако сме придобили 10 тона цимент и оттам нататък апартаментът, с който е построен – циментът се е трансформирал в апартамента, ще го отнемем ли? Това значи.
Да не говорим за вписване на актове по недвижими имоти в централния регистър, за особените залози, което е ?!? Там обръщаме и Закона за особените залози, което е??? Регистърът е под шапката на Министерството на правосъдието. Трябва поне да сме наясно какво вписваме там. Справки за имоти, тежести и т.н. единственото, което може да е релевантно за трети лица, това е вписаното в службите по вписвания в Агенцията по вписвания.
Не мога да разбера защо с този закон на практика нарушаваме множество основни принципи на гражданското право? Не съм специалист по наказателно право. Колегите там се произнесоха, но този процес е процес по граждански процес. Обърнахме много легални дефиниции и то само и само да дадем една служебна победа. Не ни е нужно това.
Комисията трябва да преследва престъпниците, доказани и да отнема това имущество. Не трябва да има възможност да се злоупотребява с тези права. И това всичко трябва да става в един честен процес, прозрачен, за който се използват всички доказателствени средства по ГПК, така както го е предвидил закона, конституцията, а не даваме вероятности. Знаем как се прилагат законите в страната, за съжаление, всеки един от нас се е сблъскал с това и всяка една неточност и възможност да дадем право на съда да тълкува по този или по онзи начин, без легални дефиниции, без ясни правила, оттам нататък това е много опасно за цялото общество.
И положителният ефект, който целим с този закон, може в един момент да се обърне на 180 градуса. Това е.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Радев. Едно допълнение от г-н Казак.
Четин Казак:
Като допълнение само. Още в началото на общите бележки на Венецианската комисия се казва:
„Българският законопроект за отнемане на имущество първоначално възприема за модел ирландския Закон за облагите от престъпления. Същевременно въпросният проектозакон в значителна степен се различава от ирландския закон. Създаден за да отговори на конкретни недостатъци в българската правна система и общество, този законодателен текст е доста по-комплексен и в известна степен по-строг, с всички произтичащи от това трудности.”
Уважаема г-жо Министър,
Г-жо Заместник-министър, аз наистина съжалявам, че вие вместо да се опитате да усъвършенствате действащия Закон за отнемане на имущество придобито от престъпна дейност, който беше наистина заимстван от ирландския. Ако имате нужда от усъвършенстване на действащите закони по административно-наказателна отговорност с предвидена конфискация, самите закони да усъвършенствате, процедурите за отнемане и за конфискация на имущество, вие се впуснахте тотално да видоизменяте този закон, целия натрупан опит, институционален и т.н., съдебна практика в една авантюра, която не знам дали ще успеете да я доведете до край. Не разбирам това упорство ,с което вие продължавате да се опитвате да прокарате нещо, което тотално насилва, както стана ясно, основни принципи на българското право.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н казак. Г-жо Попова, желаете ли да отговорите на въпросите.
Маргарита Попова:
Няма какво да кажа. Въпросът е ясен. Става дума за закон, който е построен на съвършено различна основа от това, което действа в момента. И точно защото е ново, точно заради това сме се обърнали за съдействие и да работим толкова дълго време с експерти. Трудно се приема, трудно се акцептира, труден е законът, но е ефикасно оръжие и това е доказано. Ние така сме решили и това предлагаме.
А това, че Вие смятате, че е по-добре да подобрим действащия закон, ние сме го умували и този въпрос, но няма как. Сега действащият закон е построен и е подчинен на една концепция, която доказа, че не работи. И каквото и да се бяхме опитвали да променим в този закон, нямаше как да бъде подобрен в по-добра насока, без да се смени концепцията. Това е другата концепция, която утвърдените демокрации прилагат, разбират и имат резултати. Ако тук се окаже, че това не може да стане, ще бъде ясен знак, че искаме да си караме и да си живеем както си е, да си има корупция и ако може никой да не се противопоставя на нея. Това е.
Искра Фидосова:
Това категорично не е така. Изразявам позицията на всички колеги. Аз съм съгласна с Вас с едно, че тук има много нови неща. Но при толкова рестриктивен закон, трябва да има ясно разписани процедури и правила, каквито, за съжаление, няма в законопроекта. Аз тук виждам проблема. Проблемът е да констатираме и да видим наистина какви са тези процедури и правила, които трябва да се спазват. Г-жа Петрова смята, че трябва да се приемат и прилагат едни процедури, всеки един от нас говори за други. Виждате колко разнопосочни мнения има само тук в тази зала. Представете си утре как ще се прилага това нещо на практика. За мен тук е най-големият проблем – липсата на ясни процедури и правила.
С голяма част от нещата, които казаха колегите и зададоха като въпроси, аз съм съгласна и в никакъв случай няма да си позволя да ги повтарям. Включително и категорично с това, че освен че няма процедури и правила, за мен основен проблем е това, че наистина няма легална дефиниция на понятието „престъпна дейност”.
Г-жо Петрова, аз бих задала следния въпрос и моля да ми обясните в чл. 20 какво означава „контролирано имущество от физическо лице”. Притежавано разбирам, обаче „контролирано” такова понятие няма в нашето право, в нашето законодателство никъде. Може да има някъде нещо написано. Но аз такова нещо не съм прочела и за себе си нямам обяснение.
Забележете чл. 20, основната разпоредба, според която „Комисията образува производство за установяване на имущество, притежавано или контролирано от физическо лице, за което може основателно да се предполага, че е придобито от престъпна дейност”.
Моят кратък въпрос е що е то „контролирано от физическо лице”?
Бих поставила въпрос към Вас, г-жо Петрова, като дългогодишен съдия с опит, да ми изтълкувате чл. 23, ал. 6, където се казва:
„(6) Производството по чл. 22 се образува по сигнал на съответния орган или длъжностно лице въз основа на влезли в сила административни актове, с които се установява административно нарушение.”
Доколкото аз си спомням какво пише в ЗАНН и какво съм учила аз в университета, и какво съм прилагала, в сила влизат по ЗАНН издадените наказателни постановления, а не актовете за установяване на административно нарушение.
Това са основни принципи и ясно е разписано. Отделен е въпросът за това, да се образува производство срещу дадено лице, трябва да има данни за наличие на определена облага. Иначе излиза, че комисията ще образува производство срещу всички лица, които са наказани с влезли в сила наказателни постановления за административно нарушение. Какво означава това? Даже със съставени актове. Какво означава това? Съгласна съм по концепцията на закона, по това, което пише в мотивите, но не пише това в закона. Или дайте да го оправим и да го разпишем, за да има ясни правила, да няма спорове по това какво пише в закона и какво трябва да се прилага. Иначе аз не виждам как ще се прилага.
Това за регистъра го каза г-н Радев. Обръщам внимание, че никога досега и в момента, централният регистър на особените залози не са се вписвали възбрани на имоти. Там се вписват запори на движими вещи – основен принцип. Това се учи не знам в кой курс на Университета – Вие ще си проверите. Възбраната е върху недвижим имот, запорът е върху движима вещ – вземане. Никога досега в централния регистър не са се вписвали възбрани. Възбраните се вписват в Агенция по вписванията. Няма какво да правят в този централен регистър. Има само едно изключение, когато има запор на цяло предприятие. Но това е друго нещо. Има си специални разпоредби, които казват какво означава това. И не това е написано тук.
Обръщам внимание на неща, които, според мен, задължително трябва да се изчистят.
Това за „Държавен вестник” подкрепям изцяло колегата Радев по чл. 85. Аз съм стресирана от това.
Г-жо Петрова, казвам какво ме притеснява допълнително извън това, което чух от колегите. Много ме притеснява чл. 90 по отношение на термина „вероятност”. Как по термина вероятност съдът ще постановява отнемане на имущество в полза на държавата.
А иначе много се обогатих като нотариус по § 1 що е то имущество. И днес аз разбрах, че имущество освен материални и нематериални, движими или недвижими вещи са и актовете. Т.е. нотариалните актове също са имущество.
За срока казах.
Каква е разликата в т. 5 на „пазарна стойност” и в т. 12 на „пазарна стойност”. Аз три пъти го прочетох и не можах ад видя разлика, даже запетайка. Възможно е да е печатна грешка? Просто обръщам внимание. Не сме водеща комисия. Според мен, това са неща, които трябва да бъдат задължително изчистени. Не знам защо е така. Тук приемам, че може би е печатна грешка. Както и в § 1 си мисля, че текстът е абсурд да остане по този начин.
Мисля, че повечето от нещата бяха казани. Ще спра дотук, за да не се повтарям.
Като преследваме имота, а не знаем кое е лицето, не знам какво правим?!
Жанета Петрова:
Лицето проверявано ли е контролира ли имущество. Не е. Има текст за юридическо и има текст за физическо лице. Проверяваното лице може да контролира имущество. А не че е негово, контролирано от него. Такова нещо в закона не пише.
Искра Фидосова:
Г-жо Петрова, чл. 20, ал. 1. Питам, не се заяждам, искам да ми обясните, за да се оправи този текст. Какво означава „контролирано от физическо лице”. Обяснете ни какво означава това.
Жанета Петрова:
Физическо лице може ли да контролира имущество?
Искра Фидосова:
Какво означава „контролирано от физическо лице”? Дайте пример. Това е много тежък проблем. Дори Вие не можете да ни обясните какво сте имали предвид, когото сте го писали, а това е основание за отнемане на имущество.
Жанета Петрова:
Това означава. Когато физическото лице е в такава роля. Няма да ви дам пример.
Искра Фидосова:
Дайте пример какво означава това?
Жанета Петрова:
Не, няма да ви дам пример!
Искра Фидосова:
Аз се чудих и не мога да си дам пример. Но като гледам и Вие самата не знаете какво сте имали предвид.
Жанета Петрова:
Оправете го, г-жо Фидосава.
Искра Фидосова:
Обяснете какво сте искали да напишете. Затова ви питам какво значи „контролирано от физическо лице”?
Жанета Петрова:
Каквото сме казали, сме го казали. Контролирано от проверяваното лице.
Тодор Коларов:
Аз бих искал да взема думата.
Дами и господа народни представители,
Г-жо Председател, аз искам първо да се концентрираме, ако позволите, малко върху концепцията на закона.
Мисля, че в много случаи се дискутира връзката на закона с наказателното производство. А по административните нарушения аз няма да коментирам нищо. Комисията има някакво по-друго виждане. Мисля, че има възможности между първо и второ четене да се дискутира.
Но това, което аз исках да кажа е, че всъщност това, което е заложено е въпросът за неоснователното богатство. Именно това е, което цели да се отнеме. Ако обърнете внимание всъщност, тази година групата на Карин (това е групата на експертите в Европа, които се занимават именно с отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност) се занимава с темата на неоснователното богатство. Това е авангардната тема не само в Европа, но и в света.
Така че тук решението е дали ние наистина искаме да разделим гражданското производство, т.е. вие дали искате да го разделите, гражданското от наказателното каквато е концепцията на закона или не. За някои престъпления просто не може да се докаже пряката причинно следствена връзка на имуществото с престъплението. Съвременната наказателна концепция го е доказала и практиката го е доказала. Не може при пране на пари, не може в случаите, когато има корупция, действително да се отнеме имуществото.
Освен това, целта на закона, простете, не е да се наказва някой. Целта на закона е да се възстанови справедливостта. Едно имущество несправедливо е в нечий патримониум. То е откраднато от обществото и трябва да му се върне. Мисля, че оттам трябва да започнем. Простете, моето мнение е малко по-различно, тъй като тук се направиха много препратки към Наказателния кодекс, какво се прави там, как едно лице, което няма да бъде осъдено, ще му се отнеме имуществото. Аз съм напълно съгласен с г-н Миков. Така е, ако лицето ще го наказваме, съдът ще наложи конфискация или отнемане по наказателен ред. Но това не е същото. Не говорим за същото нещо. Поне това е моята гледна точка за философията на закона.
Г-жо Министър, ако греша, моля поправете ме.
И още нещо, което искам да кажа. В този смисъл търсенето на причинно следствена връзка между престъплението и имуществото просто не отговаря на съвременните тенденции в тази сфера. Мисля, че Европейският съд по правата на човека също се е произнесъл по законодателство, което аналогично на това, в други държави и е казал, че няма никакъв проблем да се отнема имущество в случаите, когато няма причинно следствена връзка. Благодаря ви. Извинете.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Коларов. Г-н Казак.
Четин Казак:
Много интересна теза, г-н Коларов. Аз искам да ви задам два въпроса.
Това, че не трябва да се търси пряка причинно-следствена връзка между престъплението и имуществото означава ли, че лице, което е осъдено за престъпление, но не може да се докаже пряка причинно-следствена връзка между престъплението, за което е осъден и неговото имущество, което притежава. (Реплика: Имуществото на любовницата.) Не може да се отнеме това имущество.
Второ, защо вие трябва да преминете към административните нарушения вместо да се концентрирате там.
Тодор Коларов:
Аз не съм говорил за административните нарушения.
Четин Казак:
Надявам се, че сте запознат с досегашната практика на Комисията „Кушлев”. Има ли в досегашната съдебна и всякаква практика на комисията, съдебната практика по нейните актове, категорично становище на съда, че трябва да има причинно-следствена връзка при всички случаи. (Да, има.) Т.е. отнема се само имуществото, за което се докаже пряка причинно-следствена връзка. Съдът постановява отнемане само ако се докаже пряка причинно-следствена връзка или се отнема всяко имущество, за което осъденото лице, което е било обект на проверка и на действия от страна на Комисията „Кушлев”, лицето не е доказало доходи.
Тодор Коларов:
Практиката на съда е противоречива именно поради това, че законът не е изчистен. Има много съществена противоречива практика на сода, дори и на ниво ВКС.
Четин Казак:
Именно затова е моята теза. Вместо ние да се концентрираме, да изчистим действащия закон, да пишем, че не трябва да има пряка причинно-следствена връзка между имуществото на осъденото за престъпление лице и неговото имущество, за да не търсим тази причинно-следствена връзка, всяка лице, което е осъдено за пране на пари и за контрабанда, имуществото той трябва да го докаже. И ако не може да го докаже, да се отнеме. Вместо това, ние се впускаме в авантюрата административни нарушения. Ето това е най-големият проблем на този закон.
Димитър Лазаров:
Извинявайте, г-н Коларов, само да доуточним, за да не остане неяснота в мен с риск да бъда досаден. Т.е. искате да кажете, че 2010 г. ако има едно повдигнато обвинение за престъпна дейност от началото на 2010 г. до 2011 г. по изброените текстове, комисията би следвало, макар че няма никаква причинна връзка, да се върне 15 години назад и да отнеме имущество, тъй като аз тогава не съм имал никаква инкриминирана престъпна дейност.
Тодор Коларов:
Веднага ще ви препратим към решението на Европейския съд по правата на човека по делото „Матюс срещу Великобритания”. Британското право постановява, че г-н Матюс ще му се отнеме цялото имущество, който е осъден за трафик на наркотици, при което те се връщат назад, преди извършването на престъпната му дейност. Г-н Матюс оспорва това за конституционно съобразност и нарушение на европейските конвенции и казва: „Не може да се връщате преди моята престъпна дейност.” Европейският съд казва: „Не, г-н Магюс, можем ад се върнем.”
Димитър Лазаров:
Това го е постановил наказателен съд?
Тодор Коларов:
Това го е постановил Европейският съд по правата на човека.
Димитър Лазаров:
Не. Обжалваният акт е постановен от наказателен съд, който по силата на Наказателния кодекс е отнел цялото имущество. Вие казахте, че не трябва да се прави връзка. Г-н Миков ще ви каже при определен вид е отнемане на 1/2 или на цялото имущество. Наказателният кодекс не се интересува от причинна връзка между извършеното престъпление и придобитото имущество. Спор няма. Във вашия пример абсолютно правилно е присъдил съдът. Тук говорим за един граждански закон, за него друго. Нали вие самият искате да ни убедите, че има разлика. Да, Наказателният съд, предвидено е в кодекса, казва: отнема се ½ или цялото имущество в различните случаи. Но ние говорим за един граждански закон.
Тодор Коларов:
Едното е конфискация, другото е отнемане. Едното е наказание, другото не е. Това е много съществена разлика.
Димитър Лазаров:
Г-н Коларов, искате да кажете, че за едно административно нарушение, макар че сте записали, че трябва да има причинна връзка между облагата, ще се върнете 15 години назад, за да изясните причинната връзка, а административното нарушение е 2010 г.
Тодор Димитров:
Г- Коларов, аз имам един въпрос. Във връзка с последствията от този закон. Ако го запазим в този вид, широк е кръгът от лицата, които ще бъдат засегнати от този закон, включително административните нарушения - приемам, че ще конфискуваме много сериозен обем от имущество – движимо и недвижимо. Вие мислите ли, че този голям обем от имущество ще бъде финансово обосновано за страната да тръгне да го продава, докато го продаде, трябва да го охранява. Нещата са много сериозни в този смисъл, защото в условията на криза много трудно ще направим една продажба. Това в един момент ще бъде един много сериозен ресурс от имущество, което ще увисне на държавата. Мислите ли, че има капацитет и ресурс да се справи с един такъв сериозен обем от имущество.
Тодор Коларов:
Благодаря Ви, г-н Димитров. Аз само искам да кажа, че този въпрос трябва да се отправи към министъра на финансите и към групата, която е към него. Ние нямаме и сега никакви правомощия по отношение на отнетото имущество. Не мога да отговоря, тъй като ние не се занимаваме с отнетото имущество. Но в други държави въпросът е решен. В Италия, например, може да се види каква е практиката и да се заимства.
Пак искам да се върна на това. Нека да не бъркаме наказанието, отнемане на имущество, което е по Наказателния кодекс с това, което е отнемане на имущество, което е придобито от престъпна дейност. Тук става въпрос за едно неоснователно обогатяване. Различни са концепциите. Хубаво е да се концентрираме върху това. Това, разбира се, е моето становище. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Коларов. Г-н Радев.
Емил Радев:
Г-н Коларов, първо ви благодаря, че все пак диалогично се представят аргументи, защото, както знаем, истината се ражда в спора. Тук сме юристи и мисля, че аргументите „за” и „против” би трябвало да натежат много при вземането на решенията.
Тъй като концепцията е наистина съвсем нова, ние не можем да създадем всички последствия от това, което в момента ни се предлага. Имаме някаква яснота и мисля, че всички ще се обединим около принципа, че всичко придобито от престъпление трябва да се преследва и трябва да се върне обратно там, където му е мястото и то в полза на обществото.
Говорим аз разширяване на полето с административните нарушения. Аз мисля, че тук малко минаваме границата на поносимост и на целите, които преследва този закон. Смятате ли, че обхватът, ако е само престъпленията, та било и този списък да се преразгледа и ако трябва да се добави нещо, би било достатъчно за целите на този закон.
Тодор Коларов:
Г-н Радев, аз мисля, че това е един въпрос, който Народното събрание трябва да реши. Аз изказах становище само по концепцията и смятам да се въздържа до там – по отношение на общата концепция и принципите. Мисля, че ако коментирам това, ще навляза прекалено много в чужда сфера.
Емил Радев:
Ние сме ви гласували доверие да го прилагате. Кажете вашето мнение, то е важно за нас. Искате нашата подкрепа и ще я имате.
Тодор Коларов:
Нека да се има предвид наистина, че Народното събрание ще реши какво ще даде като правомощия на Комисията. Аз само затова бих искал да ви помоля. Това е ваше решение. Аз не мога да го коментирам. Но моля да имате предвид във връзка с обема от работа, който ще ни възложите, какъв ресурс ни трябва. Защото по-голям обем от работа означава нуждата от по-голям ресурс и хора. И то хора, които да могат да бъдат наистина мотивирани. Всеки работи за заплата. Ако тези хора получават настоящите заплати, аз не съм убеден, че ще мога да взема качествени кадри. Това е, което искам да кажа.
Разбирам, г-н Радев, че искате да дам някакво категорично становище. Ще си позволя да не ви отговоря. Дано народното представителство не го приема като неуважение. В никакъв случай. Аз уважавам много институциите и всички народни представители. Но разберете, че не мога да вляза в конкретика по тази тема. Благодаря ви.
Емил Радев:
И аз ви благодаря за отговора. Все пак ние не трябва да правим грешката, която правим с натоварването на различните органи без нужния административен капацитет. Тук се касае за съдебни дела. Тук говорим за квалифицирани и икономисти, и юристи. Материята е много сложна. Това е много високо квалифициран труд. Даже не говорим за нормални юристи, защото средно статически адвокат трудно би се справил с този тип дела. Трябва да сме наясно. Оттук нататък, ако затрупаме Комисията с всички административни нарушения, които могат да бъдат за 50 хил. лв. Смятате ли, че на практика има такъв административен капацитет, защото заради административните нарушения да изтървем делата за тежките престъпления, обществено значимите. Оттук нататък бих казал, че трябва от тежестта на престъплението, а не на нарушението, да се търси възмездието и това са очакванията на обществото.
Много е важен моментът, защото колкото повече се разводни вашата работата, а се касае за едни съдебни дела. Надяваме се, че те ще се гледат бързо, ще се насрочват в реално време. Комисията ще гледа дела на територията на цялата страна. Това са 28 съдилища. Това е триинстанционен процес. Отговорностите са много големи. Да не говорим, че всичко, което е като процедура по обезпечителното производство, по вписване на обезпеченията, уведомяване, банки – това всичко касае наистина една квалифицирана, много квалифицирана дейност.
Не трябва ли да се насочим към тежките престъпления, към тези престъпления, по които обществото гледа с очакване към нас да има възмездие там. Административните нарушения, които и към настоящия момент не са малко, ако е данъчно, примерно сумата от 200 хиляди лева носи законовата лихва от момента на извършване на това нарушение. Бившата Агенция за държавни вземания, която сега е структура на НАП, имаме работещи органи, които на практика събират тези суми. Там нямаме проблем. Те се събират ефикасно. С този закон – 15 години, но извинявайте, главницата ще е два пъти по-малка от законовата лихва, която ще се събере. Не трябва ли да се насочим към престъпленията и да има ефикасност. Да има 90 дела, а не да има 950 преписки, от които 50 да са с влязло в сила решение, което постановява конфискация. Защото със следващия доклад и това, което стана с доклада на вашия предшественик, той, за съжаление, не беше приет от Народното събрание и то заради това, че нямаше никаква ефективност при дейността. Да кажем, завели сме еди-колко си дела, но е важно да видим крайния резултат. Обществото иска осъдителните решения и какъв процент са те от цялата работа. Защото това, което е изразходвано в предходните години като държавен ресурс, а то е ресурс на всеки един данъкоплатец превишава многократно това, което е събрала държавата и върнала на обществото от този вид престъпления. Затова казвам всички тези неща, защото следващата година и вие ще бъдете тук пред нас. Искаме да ви дадем такова ефикасно оръжие, което да се насочи там, където са очакванията на обществото. Да има реални резултати и статистиката да бъде положителна за вас. Защото тук се иска много труд, квалифициран труд и то дълги години. Делата, които днес ще заведете или обезпечителните мерки, те ще дадат своя резултат след 4 години. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Г-жа Фани Христова.
Фани Христова:
Аз благодаря за това, което казахте г-н Коларов. Колегата Радев в цялата част на изказването си потвърди и моите мисли и притеснения по прилагането на закона. Действително, ако не бъдат отстранени неяснотите и допълнени и създадени понятията наново в законопроекта, не знам какво ще се постигне. Ние ще го подкрепим. Аз съм сигурна, защото мисля, че всеки един от нас споделя концепцията на законопроекта, който наистина е създаден наново, за да доразвие съществуващата уредба и да внесе яснота в производството.
Но какво ме притеснява мен най-вече от практическа гледна точка? Приложението му във връзка с възможностите на Комисията. Смея да твърдя, че донякъде познавам работата на териториалните дирекции и техния капацитет. Те и сега се задъхват и не могат да се справят. Ако гледаме чисто практически, аз не виждам във времето как ще стане всичко това.
Аз знам, че този въпрос не е към вас. Той може би е към Финансовото министерство. Аз не виждам как ще смогнете при това приложно поле на закона и текстовете от Наказателния кодекс, без да бъдат редуцирани, както и новото, което се добавя, вие се превръщате в една мегаагенция. Тази мегаагенция със съществуващите кадри и капацитет аз не виждам как би могла да се справи. Затова аз лично смятам, че би следвало да преразгледаме отново текстовете и съставите, разбира се с вносителите да обсъдим, защото се вижда, че доста от колегите сме на мнение дали да останат същите състави, както и да преразгледаме облагата, която може би трябва да я увеличим – да е над 150 хиляди лева, за да може Комисията да се концентрира върху наистина големите „престъпни риби” и по този начин законът ще осъществи своята цел, според мен.
Аз ще подкрепя законопроекта, но смятам, че това са основни неща и аз се притеснявам, че Комисията няма да може да приложи закона.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Христова.
Аз също заявявам, че ще подкрепя законопроекта. Много трудно стигнах до това решение с условностите, че, ако за второ четене не бъдат изчистени всички неясноти, всички противоречия, всички грешки и бих си позволила да кажа и абсурдни неща, които има в закона, на второ четене не мога да подкрепя всички тези текстове.
Други желаещи за изказване има ли? Няма. Гласуваме.
Подлагам на гласуване на първо четене Законопроект за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и от административни нарушения, № 102-01-34, внесен от Министерски съвет на 31.05.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Девет „против”. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Г-н Казак иска думата.
Четин Казак:
Г-жо Председател, след целия този дебат и всички принципни критики, това гласуване е крайно нелогично, според мен. И Вашата надежда, че между първо и второ четене ще се коригира и при условие, че водеща е Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред, която гласува на тъмно законопроекта при закрити врати, аз лично се съмнявам. Ако Председателят на Народното събрание не преразпредели този закон и като водеща да стане Комисията по правни въпроси, не виждам как ще се коригира.
Искра Фидосова:
Колеги, при резултат от гласуването дванадесет „за”, девет „против” и двама „въздържали се” с един глас законопроектът минава на този етап, обаче.
Благодаря на всички за участието. Закривам заседанието.




Председател:
Искра Фидосова