Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 94


Днес, 06.07.2011 г., сряда, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерския съвет – Томислав Дончев, министър по управление на средствата от Европейския съюз, Ренета Тонич, съветник на министър Дончев; Министерството на вътрешните работи – Мария Ангелова, началник сектор „Правна нормативна дейност” в дирекция „Европейски съюз и международно сътрудничество”; от Министерството на правосъдието – Даниела Машева, заместник министър; от Висшия съдебен съвет – Иван Колев, Георги Шопов и Стефан Петров, членове на ВСС; от Прокуратурата – Галина Тонева, заместник главен прокурор; от Агенцията по обществени поръчки – Миглена Павлова, изпълнителен директор, Галя Манасиева, директор на дирекция „Методология, анализ и контрол на обществените поръчки” и Христина Денева, експерт в същата дирекция и народния представител Лютви Местан, вносител на законопроект.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на Международна академия по противодействие на корупцията като международна организация, № 102-02-15, внесен от Министерски съвет на 24.06.2011 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на Законопроекти за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-69, внесен от Христо Дамянов Бисеров на 28.06.2011 г. и № 154-01-70, внесен от Юлиана Генчева Колева, Ивайло Георгиев Тошев, Димитър Николов Лазаров и Красимир Георгиев Ципов, на 30.06.2011 г. – водеща КПВ
3. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 102-01-40, внесен от Министерски съвет на 10.06.2011 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-60, внесен от Лютви Ахмед Местан и Четин Хюсеин Казак на 14.06.2011. – водеща КПВ.
Към момента кворумът е 16 с тенденция всеки момент да станем 19.
По първа точка - Обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението за създаване на Международна академия по противодействие на корупцията като международна организация, № 102-02-15, внесен от Министерски съвет на 24.06.2011 г.
От Министерството на вътрешните работи ще представи законопроекта г-жа Мария Ангелова. Заповядайте, г-жо Ангелова.
Мария Ангелова:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
С представения законопроект се предлага ратифициране на Споразумението за създаване на Международна академия по противодействие на корупцията като международна организация, което беше подписано през м. септември 2010 г. България е една от държавите-учредителки. Към момента споразумението вече е подписано от 53 държави и две международни организации. Не е ратифицирано само от пет. От всичките държави, които са се присъединили, 12 са държави членки на Европейския съюз. Доколкото съгласно споразумението е предвидено Академията за в бъдеще да се самоиздържа чрез научна дейност и предоставяне на обучение, към момента австрийското правителство е поело за началния период на функционирането цялата подкрепа, включително логистиката и първоначалното обучение. Намира се близо до Виена в едно малко селище Лаксембург, което е определено за седалище на Академията.
Основните задачи на Академията ще бъдат да развива научно образователна, преподавателска и изследователска дейност по въпросите на антикорупцията, да предоставя съответното обучение и техническа помощ.
Съгласно решението на Министерския съвет, с което е одобрено споразумението, българското участие ще бъде за сметка на бюджета на Министерството на вътрешните работи за всяка съответна година. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Ангелова. Колеги, въпроси и изказвания има ли? Няма. Гласуваме.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за създаване на Международна академия по противодействие на корупцията като международна организация, № 102-02-15, внесен от Министерски съвет на 24.06.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроекти за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-69, внесен от Христо Дамянов Бисеров на 28.06.2011 г. и № 154-01-70, внесен от Юлиана Генчева Колева, Ивайло Георгиев Тошев, Димитър Николов Лазаров и Красимир Георгиев Ципов, на 30.06.2011 г.
2.1. По Законопроекта за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-69, внесен от Христо Дамянов Бисеров на 28.06.2011 г., има думата г-н Бисеров като вносител. Заповядайте, г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги, вие знаете за какво става въпрос – за възстановяване действието на Глава 26 от НПК, която отменихме. Това е прословутата тема за вечния обвиняем.
Повод за това мое предложение е обстоятелството, че за пръв път Европейският съд по правата на човека постанови пилотни решения спрямо България, с които констатира бавно правосъдие. Бавно правосъдие, както по граждански, така и в наказателното правораздаване. Общата констатация е, че бавността на правосъдието е преди всичко в предварителното производство. Доколкото разбирам има и настроения в гилдията, които са по-скоро в подкрепа на една такава тенденция, не бих казал точно по закона, защото това нямам право да го кажа, но смятам, че моментът е подходящ – над 700 дела се очакват, такава поне е информацията, пред Европейският съд по правата на човека в Страсбург. Известна е идеята на Министерството на правосъдието за създаване на орган, който да поеме обезщетяването на такива граждани, но това не отнема задължението на държавата да осигурява бързо и навременно правосъдие. Дебатът е стар. Сигурно не си струва да повтаряме аргументите, които вече са казани в тази зала и извън тази зала. Затова аз съм акцентирал върху новия аргумент – констатациите на Европейския съд по правата на човека в Страсбург. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Бисеров.
Колеги, тъй като имаме два законопроекта, може би е по-добре първо да обсъждаме и гласуваме този и след това да преминем към другия, тъй като всъщност те нямат връзка по между си като тема.
По тази тема сме дебатирали много. Припомням, че миналата година, когато гледахме промените в НПК тук не се подкрепи отпадането на Глава 26, но в пленарна зала отпадна.
От институциите присъстват от Министерството на правосъдието - г-жа Машева, заместник министър. От Прокуратурата г-жа Галина Тонева, заместник главен прокурор и членове на Висшия съдебен съвет.
Колеги, имате думата за изказвания. Г-н Миков.
Михаил Миков:
Въпреки, че миналата година отхвърлихте Глава 26 сега предлагам да подкрепим законопроекта. Ние подкрепяме законопроекта. Ако пак го отхвърлите от ГЕРБ, пак ще опрете до тази работа след 5-6 месеца. Така че давайте да върви работата.
Искра Фидосова:
Наистина този дебат сме го водили. Всеки един е взел за себе си решение как да гласува. Г-жа Машева, заповядайте.
Даниела Машева:
Позицията на Министерството на правосъдието е и най-вече с изтъкнатите мотиви от г-н Бисеров, че това е в съответствие с препоръките на пилотното решение за бавно производство по наказателни дела. Считаме, че това не е коректно, тъй като в пилотното решение изрично е визирано, че тази процедура очевидно е била предназначена да доведе до по-бързо производство в досъдебната фаза, но не се е оказала ефективна.
В решението също така се визират множество случаи, в които има забавяне и в съдебна фаза и препоръките са именно държавата да вземе необходимите мерки, т.е. комплекс от мерки в цялостното производство, каквато идея ние имаме в Министерството на правосъдието. Създали сме междуведомствена работна група и в рамките на групата се обединихме именно какви мерки да бъдат заложени в тази връзка, за да отговорим на препоръките на съда в Страсбург.
Отделно от това вие знаете нашия коментар по отмяната на Глава 26. Това беше глава, която пораждаше множество корупционни практики, водеше до неоснователно прекратяване на множество знакови дела.
С оглед общата ситуация на престъпността, множеството усложнени случаи, трансгранични случаи, считаме, че е абсурдно връщането на Глава 26.
Искра Фидосова:
Благодаря. Нека да чуем и г-жа Тонева.
Галина Тонева:
Благодаря, г-жо Председател.
Аз искам да заявя, че Прокуратурата като институция в случая има официалната позиция, че подкрепя това предложение за изменение в НПК. Знам какви са възраженията, че първоначално ние сме имали друга позиция, след това сме я променили. Аз твърдя, че и в момента в рамките на прокуратурата, говоря за отделните прокурори, има съображения, които са против възстановяването на тази процедура.
Официалната позиция на прокуратурата обаче е друга. Тя беше изразена и при гостуването на Председателя на Европейския съд по правата на човека лично като позиция на Главния прокурор.
Отделно от това ние може би имаме някакви съображения досежно редакцията, но говорим принципно за концепцията. Едно от основните съображения са това, че позовавайки се на статистиката, дадена от самата прокуратура, че това са изключително малък брой дела, но те пък били само знакови. Твърдя, че малкият брой дела, прекратени по тази процедура, се дължи на дисциплиниращия ефект, който самата тя имаше. В продължение на години броят на делата намаляваше точно защото тя създаде това усещане в органите на досъдебното производство, че трябва да спазват сроковете, за да могат да приключат успешно своята работа. Това е едно.
Второ, вярно е, че в съдебна фаза има забавяне на приключването на производствата, но ограниченията, които търпи едно лице като обвиняем в досъдебната фаза и възможността да се злоупотребява с неговото безконечно качество на обвиняем са едни и съвършено различни са те, когато вече е в съдебна фаза. Така че смятам това за недостатъчен аргумент.
В общи линии ние подкрепяме идеята с уговорката, че можем да предложим някои редакционни промени. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Тонева. Г-н Миков.
Михаил Михов:
Г-жа Тонева даде някакъв отговор от тяхна гледна точка, който аз споделям изцяло.
Уважаема г-жо Машева, като как по-голямата продължителност на досъдебното производство, влияе антикорупционно. Защото това е една евентуална възможност висящността по желание на лицето, което е обвинено, да отиде на съд. Това са като ония дела за оперативно наблюдение, които преди 10 ноември се караха по 15-20 години без да има никакви данни, но се отлагат в папките.
Така че въпросът ми е, тъй като вие казахте, че ако това се върне, има корупционни елементи. Аз мисля, че е точно обратното – има антикорупционни елементи. И това изявление на правителството, защото Вие говорите от името на правителството, леко ме смущава. Как възможността да отидеш на съд ще е корупционна предпоставка? Напротив, протяжността – има такива случаи и аз мога поименно, за разлика от вас, да кажа случаи, в които се използва изнудване, рекетиране от страна на органи на досъдебното производство. Не знам как вие в правителството сте стигнали до този извод.


Искра Фидосова:
Г-н Миков, искате отговор от г-жа Машева? (Да.) Заповядайте, г-жо Машева.
Даниела Машева:
Възможността да поиска справедлив процес не означава възможността да се предвижда в процесуалния закон на абсолютно формално основание, на количественото преброяване на срокове да стига до прекратяване на тези производства, без да се взимат изобщо предвид правата на жертвите на престъплението. Защото и те имат право на разумен процес, на справедлив процес.
Отделно от това всички дисциплиниращи разпоредби на прокуратурата и на органите на досъдебното производство разпоредби следва да намерят своето място в устройствения закон, който е Законът за съдебната власт. Дисциплинарната практика на Висшия съдебен съвет е доста добра. Не може да се накърняват и да се стига до дисбаланс на правата на обвиняемия и на пострадалите само поради формално изтичане на едногодишен, респективно на двегодишен срок от повдигане на обвинението.
Отделно от това, по маса от тези дела се наблюдава шаканиране от страна на обвиняемите – невъзможност за обективно, всестранно разследване и за разкриване на обективната истина в този срок. Това имах предвид.
Не е въпрос само на обективни действия, а и на действия на въпросните обвиняеми.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Машева. Г-жа Тонева.
Галина Тонева:
Бих искала да допълня още едно съображение досежно дисциплиниращия ефект, като смятам, че той се изразява и в една друга посока. Всички ние тук някак си пропускаме, че този срок тече от момента на привличане на лицето като обвиняем. Дисциплиниращият ефект се изразява и в това да не с подхожда безотговорно към повдигане на обвинения в самото начало на разследването, а това да става тогава, когато има достатъчно доказателства.
Досежно последните съображения на г-жа Машева, които аз донякъде възприемам, ние затова казваме, че можем да помислим за някаква допълнителна редакция, така че да осигурим възможността там, където обвиняемият шаканира процеса, това нещо по някакъв начин да бъде отчетено. Но останалото смятам, че е по-разумен вариант.
Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, имате думата за изказвания. Г-жа Михайлова.


Екатерина Михайлова:
Искам да изразя нашата позиция в подкрепа на този законопроект. Тя не е нова. Няма да изненадам никого. Още при гледането на промените в НПК настоявахме да не отпадне. Нещо, което сме участвали в създаването му. Знаем лошата практика, когато го нямаше. Вярно, че в резултат на тези текстове нещата се подобриха и няма толкова драстични случаи. Те се подобриха и защото превантивно съществуват тези текстове, а не само затова, че вече могат да се прилагат и се изчистиха част от случаите. Самият факт, че съществуват в НПК играе превантивна роля да не се стига до тези тежки случаи, които имаше в миналото. Затова изразявам принципната подкрепа „за”.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Михайлова. Други желаещи за изказване? Г-н Шопов.
Георги Шопов:
Изказвам се в лично качество, тъй като Висшият съдебен съвет не е взимал решение по този въпрос. Споделям мнението на г-жа Тонева, но настоявам много внимателно да се прецизира този текст.
На първо място да се обърне внимание на болния проблем за шаканирането на процеса. Има доста неща, които могат да елиминират това. Ако има някакво смущение и това ми е предложението. Доколкото си спомням беше две години за тежките престъпления. Аз не виждам някаква пречка този срок да стане по-дълъг. Вие ще прецените. Може да бъде и три години, ако има някакви?! (Може и десетина) Не става въпрос за десетина. Истината е, че това доведе до много сериозен дисциплиниращ ефект. Но съществува и другото опасение на Министерството на правосъдието, така че моето изказване е в тази връзка.
Може би срока и да се внимава с подсъдимите, които евентуално биха – но могат да се намерят много разумни решения. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Шопов.
Аз също ще изразя позиция на категорична подкрепа на законопроекта. И при предишното гледане съм гласувала против отпадането на Глава 26. Моята позиция е същата. Отпадането не се прие в Правна комисия. Прие се в пленарна зала.
Други желаещи за изказване? Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
При предишното разглеждане в Правна комисия аз изразих становище и сега няма да досаждам. Просто искам да напомня, че разумният срок на разследване на едно дело в досъдебно, пък и в съдебно производство, каквато е практиката на съда, не се определя в срокове, които се броят в дни, седмици, месеци или години. Категорична е практиката по тези дела. Пак ще дам примера – аз мога да приключа всички действия по разследването за 50 и да ми остане едно действие по предявяване и да хвърля делото в чекмеджето и да чакам края на годишния срок, ако е леко, или на 23-ия месец да извърша предявяването, като за останалите 20 месеца аз не съм извършил нито едно следствено действие, което съдът в Страсбург категорично приема, че това е неразумен срок на разследване и обратно - едно разследване в досъдебната и съдебната фаза може да продължи и три години. Сега няма да ги цитирам, защото съм ги цитирал. Казва се, че 5 години срок – срещу Испания беше, съдът е приел, че е разумен срок, защото непрекъснато са се извършвали следствени действия. Така че не считам, че това е начинът да се говори за разумен срок на разследване. Не е това критерият. Критерият е друг. Критерият е проверка. Критерият е контрол върху органите, които извършват разследване и съответно в съдебната фаза контрол от Инспектората.
Аз предния път изразих позиция. Оставам си на същата позиция.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Лазаров. Ако няма други желаещи за изказване, да преминем към гласуване. Няма желаещи за изказване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-69, внесен от Христо Дамянов Бисеров на 28.06.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Един „против”. Един „въздържал се”.
2.2. По Законопроекта за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-70, внесен от Юлиана Генчева Колева, Ивайло Георгиев Тошев, Димитър Николов Лазаров и Красимир Георгиев Ципов, на 30.06.2011 г.
От вносителите има думата г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Благодаря, г-жо Председател.
Ще се опитам да бъда съвсем кратък. Два са аргументите за промяна в НПК, които са свързани с функционирането на специализираните органи на съдебната власт.
Единият аргумент е специализираните органи на съдебната власт да започне дейността си от 1 януари 2012 г. е свързан с това, че съвсем скоро бяха проведени конкурсите за административни ръководители, които още не са завършили. Предстои в момента провеждането на конкурсите за редовите магистрати. Това е основният аргумент, за да предложим тези специализирани органи да стартират дейността си от 2012 г.
На второ място, промяната е свързана с промяна в подсъдността на делата, като се изваждат делата за престъпление по чл. 243 и чл. 244 от Наказателния кодекс, а именно подправката и разпространението на парични знаци, кредитни карти и т.н.
Искам да направя едно допълнение, тъй като сме предложили отмяната в подсъдността на дела, които ще се разглеждат от специализирания съд, наш пропуск като вносители, да възстановим подсъдността на тези дела пред окръжния съд. С оглед на това заявявам, че трябва да бъде направена промяна, ако се подкрепи законопроектът, между първо и второ гласуване и тези дела за престъпления по чл. 243 и чл. 244 да се включат в чл. 35 от Наказателно-процесуалния кодекс. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Ципов. Колеги, имате думата за изказвания. Г-н Миков.
Михаил Миков:
Благодаря Ви, уважаема г-жо Председател.
Известна е нашата позиция по това нещо. Аз обаче имам един въпрос към вносителите и то най-вече свързано със стесняване на кръга на престъпленията и по-специално тези по чл. 243 и чл. 244. Става въпрос за дейност, която е свързана с фалшивомонетничеството по старата терминология. Но тук става въпрос за кредитни карти, става въпрос за фалшиви пари. Европол следи три неща. Нали затова става въпрос? Защо се вади най-организираната престъпност, а общият текст на чл. 321 позволява при завишените санкции под етикета на организирана престъпна група да се вкарва всичко. При нашия закон вече няма съучастие. Няма форми на организирана престъпна дейност, няма членуване, ръководене, няма Иван Ненов, няма Долапчиев. Защо се вадят именно тези текстове?
Вторият въпрос, който личи от мотивите, е както към вносителите, така и към членовете на Висшия съдебен съвет- обосновани съдебни актове в разумен срок, но трябвало време за обучение и квалификация. Това нещо да е училище. Да не е нещо, където хората отиват да се учат. Така ли ще се борим с организираната престъпност? Ако идеята е това да бъде училище и заради това удължаваме срока, така е записано в мотивите – „ за магистратите от специализираните съдилища и прокуратури да им се осигури и достатъчно време за обучение и квалификация.” Кой осигурява време на тези, които ги избират с конкурси във Върховния касационен съд, в един окръжен съд или в един апелативен съд? А на тези, които ще бъдат там, ще им се осигурява време за обучение и квалификация? Като гледам списъка на кандидатите, сигурно е необходимо, г-н Шопов, да минат през обучение и квалификация?
Но въпросът е какво направихме с тази работа? Магистратско училище, школа ли, ПУЦ ли? Това е големият въпрос. Абсурдно е нещо, за което толкова сте настоявали, да бъде страшилището – да има бързина на процеса, да има обоснованост и еди-какво си и изведнъж казвате, че трябва да им се осигури достатъчно време за обучение и квалификация. Т.е. презумпцията е, че там ще бъдат чрез конкурси избрани хора, които нямат достатъчно обучение и квалификация. Това са записали вносителите в мотивите. Не случайно я няма изпълнителната власт в лицето на министъра на правосъдието и на вътрешния министър, където са адептите на това нещо, защото виждате какъв запъртък излиза от това нещо и все повече ще си носите миризмата му.
Това имам аз да кажа. Мерси.
Искра Фидосова.
Благодаря. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Една реплика към г-н Миков. Аз приветствам факта, че вносителите са достатъчно откровени в мотивите, защото както се видя и от нежеланието на магистратите да кандидатстват за ръководните длъжности на тези специализирани структури или на „тези специализирани неща”, както г-н Миков казва. Според мен, чест прави на магистратите, че не искат да обвържат професионалната си кариера с това „нещо”, както му казва г-н Миков. И съвсем нормално е за тези, които ще си подадат документите, евентуално да бъдат назначени, да имат достатъчен период да се квалифицират. Ако се погледне списъка, хората си имат нужда от обучение. Тези, които се чувстват достатъчно авторитетни и компетентни, естествено е, че няма да участват в това нещо. Така че нека да има срок, в който хората да се научат. След като така или иначе управляващите са решили да го въвеждат, в крайна сметка да не се излагат съвсем.
Димитър Лазаров:
По отношение на първия въпрос, г-н Миков, учудвам се понякога. Вие сам си отговаряте на зададен въпрос, а връщайки се назад, когато се създаваше изобщо специализирания съд, когато говорихте за черешите и организираните престъпни групи, ще ви кажа. Чл. 243 ако вие искате, че някой на пазара дава една фалшива банкнота от 100 лв. да бъде съден от специализирания съд, очевидно тук става въпрос не за тези случаи, а за случаите, когато това е от организирана престъпна група извършено деяние. Г-н Миков, този въпрос Вие го поставихте предния път.
По отношение на аромата на фалшивото нещо, аз не искам ад се връщам, защото още го усещам този аромат от докладите на назад и от случващите се в годините назад неща. Така че хайде да говорим по-сериозно по нещата, защото мисля, че съвсем отговорно сме изключили, преценили чл. 243 и чл. 244. Да, в такива случаи, когато тези деяния се извършват от организирани престъпни групи по чл. 321, те ще бъдат подсъдни на този съд. Мисля, че е достатъчно логично.
И да довърша. Преди няколко месеца и в пленарна зала и в тази зала ние чувахме как ГЕРБ си назначава извънреден съд, че ще вземе да си назначи едни магистрати, ще си сложи и съдебни заседатели, и ще направи един съд. Сега чуваме точно обратното. Т.е. признанието, че не ГЕРБ има намерението, когато е внасял този законопроект, да си назначава магистрати. И това го потвърждава г-жа Манолова сега. Къде отидоха тези твърдения, че видите ли ГЕРБ щели да си назначат и да си направят един специализиран съд. Както виждате няма такова нещо.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Лазаров. За реплика искат думата г-н Миков и след това г-н Бисеров.
Михаил Миков:
Г-н Лазаров, идеята на това нещо е да има съвместни екипи на ниво досъдебно производство – прокурори, разследващи полицаи, оперативни и пр. Това е изградено вече.
Другата идея е това да функционира по най-сериозните проявни форми на организираната престъпност. Изключвайки фалшивомонетничеството в най-общия смисъл като състави, фалшификацията на пари, а мисля, че там влизат и кредитните инструменти, но нямам в момента Наказателния кодекс, няма значение, че на пазара ги разпространява Иван или Драган. Но при всички случаи не са Иван или Драган, тъй като знаете, че това е високотехнологична престъпност. Знаете вашият премиер колко се хвали с нея – снима се по печатниците и отпреди и сега. Това е специален интерес на Европол – наркотици, фалшиви пари, трафик на хора. И вие когато изваждате точно фалшивите пари, при условие на чл. 321 организирана престъпна група може да попадне човек за бракониерство, вие не пипате бракониерството, а фалшивите пари вадите. Това силно ме озадачава. Включително ще си позволя да попитал ОЛАФ в Европол да не би да са сменили приоритетите и фалшивите пари да не са вече от интерес на европейската служба. Щом го вадите, добре. Но аз не мога да получа аргумент, че някой на пазара? На пазара, но нали по този начин ще се стигне до този, който ги печати.
Димитър Лазаров:
Аз съм доволен, че от „извънреден съд”, както говорехте преди, вече стигате до това нещо, да се надявам, че като заработи съдът ще кажете, че е специализиран съд.
Искра Фидосова:
Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Преди да обясните защо ги изтегляте, ще обясните ли защо ги вкарахте тези текстове. И ще го направите ли в залата? Ще кажете ли: Да, сбъркахме, тук направихме това и това. Поне малко признайте. Това ми е репликата. Не, че настоявам да го направите, но си мисля, че е редно да кажете сега ги изкарваме, но преди ги включихме заради еди-какво си. Защото тогава ние не разбрахме защо ги включихте. Това е.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Бисеров. Г-жа Манолова – трета реплика.


Мая Манолова:
Г-н Лазаров, при положение, че този ЗИД е факт и е пред нас, с който искате отсрочка на старта на „това нещо” показва, че разчетите, които направихте, не са били съвсем реалистични. Или да го кажем направо, този съд си тръгва с фал старт. Защото на два пъти не може да се проведе избор за административни ръководители, а както виждаме от мотивите, и останалите, които искат да правораздават там, са със съмнителна компетентност, след като имат нужда от допълнителна квалификация. Просто, че вие се провалихте с „това нещо”, с този съд, трибунал или каквото и да е, е очевидно за всички българи и доказателството е този законопроект. Защо, ако всичко ви беше о’кей, още го няма съда и не функционира.
А това, че ще си назначавате хора, се вижда и от самия факт, че кандидатстват по един човек за място. Отделно от другото, че според мен никой наистина доблестен съдия, който държи на професионалната си репутация няма да отиде да правораздава в тези съдилища.
Димитър Лазаров:
Да разбирам ли, че сега вече подалите кандидатура за този съд са недоблестни съдии? Обявете го пред всички.
Мая Манолова:
Вие сте го написали в мотивите.
Димитър Лазаров:
Кажете го пред всички: „Всички кандидати, които са подали молби да бъдат допуснати до конкурс за този съд са недоблестните съдии.” Обявете го пред всички.
Мая Манолова:
Г-н Лазаров, чета вашите мотиви. Според вашите мотиви те се нуждаят от допълнителна квалификация. Не според моето твърдение. Това го пише в мотивите. Казвам какво е моето обяснение защо няма кандидати за тези съдилища. А това, че вие ги оценявате по този начин, е видно от вашите мотиви.
Искра Фидосова:
Колеги, моля без обиди. Нека да не намесваме отново съдиите в нещо, което ние не правим. Съдебната система изкуствено се намесва в скандали. Обръщам се към г-н Миков и г-жа Манолова с молба да не ползват квалификации като „това нещо”, „онова нещо”, „тази работа и „онази работа”. Това е законопроект за изменение на НПК. Създадохме специализирани звена две инстанции, съд, прокуратура. Това ще работи съгласно това, което сме приели. Това че в момента има малко по-бавно придвижване на определени процедури не е нещо, което да не може да бъде преодоляно. Всяко ново нещо изисква време. Тук са колегите от Висшия съдебен съвет и ще споделят докъде са стигнали процедурите при тях и по отношение на ремонта, за което предполагам че г-жа Машева може да изрази позиция от страна на Министерството на правосъдието. Нека да имаме малко търпение и да не се обиждаме един друг. Наистина, ако искаме да помогнем на съдебната система, не трябва непрекъснато да я въвличаме в някакви безумни спорове, използвайки от политици от различни парламентарни групи за някакви собствени облаги.
От Висшия съдебен съвет кой ще вземе думата. Преди това г-н Бисеров иска думата.
Христо Бисеров:
Аз имам един въпрос. Защо Лъчезар Иванов е вносител на законопроекта. Кой закон гледаме сега. Някой закон, в който участва Лъчо Иванов или какво е?
Искра Фидосова:
Има допусната грешка в разпореждането. Грешката е от администрацията на парламента. Вносителите са ясни.
Христо Бисеров:
Виждам, че не е подписал. Нали той не е вносител. Защото ако е вносител, шансът на закона да мине спада рязко.
Искра Фидосова:
Г-н Лъчезар Иванов не е вносител. Има допусната грешка от администрацията. Това е техническа грешка.
По отношение на това, което г-н Миков зададе като въпрос, мисля че стана ясно. Чл. 321 поглъща тези две хипотези, които коментира г-н Миков.
Михаил Миков:
Не ги поглъща. Чл. 321 поглъща целия Наказателен кодекс.
Искра Фидосова:
Г-н Миков, ако влезете в един магазин и намерите една бутилка без бандерол, ще бъде ли подсъдно образуваното производство на спец. съда и трябва ли да бъде там по чл. 243. Или ако намерите една фалшива банкнота на Женския пазар в София, трябва ли да бъде подсъдно на спец. съда.
Михаил Миков:
Ако полицаите разберат, че шефът на магазина си контактува често с някои известни бизнесмени?
Искра Фидосова:
Тогава е организирана престъпна група и влиза в чл. 321. Да не заблуждаваме гостите и журналистите в залата.
Михаил Миков:
Недейте да казвате, че аз ги заблуждавам. Вие ги заблуждавате.
Искра Фидосова:
Г-н Шопов, заповядайте.



Георги Шопов:
Уважаеми народни представители, аз ще се въздържа да взимам отношение по спора, не че нямам мнение, но смятам, че в случая е излишно. Аз мога само да ви запозная с фактите, които са свързани със създаването на тези съдилища и до какъв етап сме стигнали.
В крайна сметка след като законът беше приет и ние спазвайки процедурите на Закона за съдебната власт, това, което зависеше от нас, аз не съм съгласен, че ние сме провели бавни процедури. Ние направихме процедурите ,които се изискват от Закона за съдебната власт, а това, че някъде те не стигнаха до своя край, до приключване на тези процедури, просто не е свързано с организирането на процедурите, а с други факти, които вие много добре ги знаете.
Какво е положението в момента? Законът трябваше да влезе в сила на 12 август. Висшият съдебен съвет до момента е направил всичко възможно, което зависи от него, а то се заключава в следното.
Ние обявихме конкурси за административни ръководители в тези съдилища. Обявихме и конкурс за редовите магистрати. Вече имах възможност да кажа, но го казвам само като факт, това че кандидатът е един, не може да се приеме непременно като негов недостатък. Ако има други недостатъци, те трябва да се кажат ясно, те трябва да се кажат пред Висшия съдебен съвет, за да не бъдем обвинявани за нашата кадрова политика. Но в крайна сметка ние проведохме единия конкурс за специализираната прокуратурата и апелативната прокуратура. Не проведохме конкурса за административни ръководители на специализирания съд и апелативния съд, тъй като единият от кандидатите още преди да мине процедурата по допустимост, той оттегли заявлението си. Това е законът и ние насрочихме този конкурс. Може би не знаете, но днес след обяд другият кандидат си оттегли заявлението. Значи утре явно той няма да участва и другата седмица Висшият съдебен съвет ще обяви нов конкурс.
Същевременно текат и конкурсите за редовите магистрати. В тези хора, аз съм далеч от мисълта да разсъждавам за тяхната квалификация, но с оглед на стажа, който е изискуем по закон, и с оглед атестациите, които са извършени, тези хора явно притежават някакви качества, които би трябвало да ги покажат.
С една дума считам и не е само мое мнение, а смятам, че е разумно отлагането на влиза в сила на този закон от 1 януари не само с изменението на НПК, а и с оглед назначаванията. Тук не влагам никакъв политически елемент, защото говоря като професионалист.
В момента от всичките кандидати, които са за специализираните структури, няколко колеги, които нямат атестация и които следва да бъдат атестирани по извънредния способ. Дали това ще стане, макар че ние сме взели всички мерки, но при положение, че тези атестации не са изготвени, ние не можем да пристъпим към решението на този въпрос. Имам уверението, че до края на седмицата, доколкото си спомням до 15 юли ще са определени комисиите по събеседване, всичко е съобразено със закона. Ние може би ще влезем в срока 12 август. Аз обаче намирам, че този срок не следва да се фетишизира. Това е така, защото когато не се върши както трябва някоя работа, тогава може да има основание за критика. В случая, ако тези атестации не са изготвени, ние не можем да направим нещо, което не е съобразено със закона. Така че това е едното от основанията.
Второ, получи се нещо, което е доста неприятно с оглед административните ръководители. Говорим за съдиите. Защото при прокурорите, дори и да нямаха, а те пък имат административни, съгласно принципите в нашето право, те са единни, те спокойно могат да встъпят при главния прокурор. Но при това положение, както сега се развиват нещата, ние дори да се справим с назначаването на редовите магистрати, определено няма да успеем да се справим с назначаването на административни ръководители до 12 август. Днес е 6 юли. Ние другия четвъртък ще обявим конкурса, две седмици, просто няма да стане. Технически това е невъзможно. Тези колеги, дай Боже конкурсът да мине за редовите магистрати, те няма при кой да встъпят. Тогава ще се получи нещо още по-неприятно, което не е в интерес като цяло на държавата. Защото по този начин се получава едно излишно напрежение.
В тази връзка Висшият съдебен съвет ще обяви тези конкурси и ще спази закона. Висшият съдебен съвет ще направи всичко възможно тези магистрати, които са кандидатствали, да приключи конкурса и да се назначи. Още отсега ви казвам, защото ние поехме джентълменския ангажимент, че ние ще направим така, че спазвайки закона на 12 август ще стане. При тази ситуация с оглед на административните ръководители, с оглед проблема с атестирането този срок няма да се спази и по-добре да не се спази, а да го направим както трябва.
Но оттук вече идват другите проблеми. Аз не мога да приема това, което г-н Миков каза как ще ги обучаваме и т.н. С това не съм съгласен, тъй като съгласно нашите указания и в закона е така, не само магистратите в специализираните структури, а всички магистрати задължително минават на обучение в НИП. Има си програми, по които ние работим. Аз намирам това обучение за нормално. Аз искам да кажа, че тези хора няма сега да се обучават да правораздават, защото аз имам списъка на всички кандидати, който е тук. Това са хора с над 10 години практика повечето от тях и сега да казваме, че сега ще ги обучаваме да стават съдии и прокурори, наистина не е редно. Искам само да изясня, че аз не виждам някакъв особен проблем в мотива за обучение. Аз считам, че въпросът с обучението не трябва да се преекспонира. Дали ще е курс, дали ще се занимават с практика на върховния съд и други работи, за мен това е необходимо. Те могат и да са професори. Това е моето убеждение.
Колеги, има един друг проблем, на който вие трябва да обърнете внимание, за да не се занимаваме с обучението. Г-жа Тонева ще ви го представи, но аз също ще го поставя, защото и аз го споделям. Дали ще приключим на 12 август, или на 15 август, това е без значение Съгласно закона, чл. 161 тези хора трябва да встъпят в длъжност в месечен срок от решението на Висшия съдебен съвет. Като встъпят във Висшия съдебен съвет, какво ще се получи. Няма пред кой да встъпят. Какво ще стане с досегашната им дейност. Тук имаме едно предложение, което ще ви прочета, а г-жа Тонева ще го доразвие.
Да се създаде един параграф, в който след влизане в сила на решенията на Висшия съдебен съвет по чл. 161 – те в месечен срок трябва да встъпят, това значи този текст, преместените, защото ще има хора от окръжно ниво, които са специализирани на същото ниво и там ще има преместване, или повишените – тези, които са от ниво окръжно да отидат в апелативно, и повишените в специализиран наказателен съд и т.н., встъпват в длъжност считано от 1 януари 2012 г.
Тук може би да се допълни, това е мое предложение, ал. 2 на § 25, който ние предлагаме, дотогава да продължат да изпълняват своите функции на досегашното място. Да не се получи така, че тези хора ги назначаваме, като на 15 август взимаме решение, на 15 септември те стават специализирани и нито има специализиран, нито ще работи в другия и ще щрака с пръсти до 1 януари 2012 г.
Моля да обсъдите това предложение с оглед на встъпването и това допълнителното, което ви го казах, че първо те ще встъпят в длъжност – този месечен срок пак ще се спази, те ще си встъпят в длъжност и те ще бъдат вече в специализирания съд, но започнат дейността си от 1 януари 2012 г., ако това, разбира се, се приеме.
Но ал. 2 на този параграф, че до встъпването си от 1 януари 2012 г. продължават да изпълняват функциите си.
Г-н Лазаров излезе, но той се опасява от това, че някой, примерно, на 20 декември ще му разпределят дела. Ако се постави и този въпрос, принципът на случаен избор има основание, където определени колеги просто се изваждат от разпределението на делата. Не дай си Боже някой се разболее. Тук ще има едно такова обяснение. На 1 декември всички тези хора, които си работят на досегашните позиции, на 1 декември на това основание, тъй като 1 януари ще бъдат в специализирания съд, те се изваждат от принципа на случаен избор.
Има един друг проблем, който искам ад изясня и който ми го зададе г-н Лазаров. Това не се отнася за прокурорите, но се отнася за съдиите. Съдиите сме така, че когато започнем едно дело, ние трябва да го свършим. Има случаи, когато делото стига до крайна фаза и съдията ако напусне, трябва да се започне отначало. Има механизъм, който си действа и в момента. Всички тези колеги, те дори да са встъпили в специализирания съд, говоря само за съдии, но се оказва, че имат 4-5 дела, които са големи, обемисти, по които е хвърлен много труд, няма никаква пречка, ние сме го правили, тези колеги да ги командироваме да си довършат делата по този ред.
От всички тези неща, които ви казах, аз смятам, че е разумно да бъде от 1 януари по тези съображения. Тогава и ние няма да се притесняваме и няма да правим нещо свръх ординерно. Ние спокойно ще ги назначим, спокойно ще назначим административните ръководители с този параграф.
Цялата организация по тези избори е готова. И още нещо, ние не можем да я спрем. Този конкурс, който е обявен с тези кандидати, той просто трябва да се проведе. За да се прекрати даден конкурс има два варианта. Или да назначим всички, или да не назначим никой. Но като е започнато така, така ще стане. Аз ще ви дам и данните. Проблемът, примерно е, че специалист в следствена служба от девет кандидати бяха дадени пет или 6 кандидатури и те си ги оттеглиха и сега остават трима. Ние тези ще ги назначим, но този процес ще продължи. Може би ще се стигне до увеличаване или до намаляване на състава. По-важното обаче е в това, когато се обсъжда и там където трябва да се обърне внимание, че нашата Комисия по професионална етика и противодействие на корупцията там трябва да се види наистина тези кандидати и това също е свързано с липсата на бързина.
За съжаление, колеги, това ще го кажа, защото данните са при мен, от тези кандидати – те са повече от един за местата, доста от тях има наказани, макар с обръщане на внимание и други неща. Тези неща също трябва да се видят. И едно бързане в един такъв момент не е полезно, няма за къде.
Освен това, сега имаме август месец, ваканции, започват други неща. С това наистина приключвам – 1 януари е нормално с тези забележки.
Г-жо Фидосова, използвам случая, като разбирам, че с това ще прекаля, по една съвсем друга тема. Помислете, говорих и с го-жа Машева. Това е въпрос, който не е свързан с този, но той е много важен, който може да предизвика напрежение в съдебната система. Изразявам моето мнение. Много пъти ви поставях въпроса пред вас да уеднаквите режима на чл. 234 с чл. 162. Говорим за оценките, говорим за ранговете, където може да бъде само с много добра, а за административните ръководители с добра и много добра. Няколко пъти ви поставях този въпрос. Ние сега започваме.
Искам да ви кажа и нещо, което да се запише, защото се отнася за много колеги. Трябва да ви кажа, че при тези оценки една добра оценка и една много добра, разликата в повечето случаи е, че и двамата колеги са извършвали перфектно пряката си дейност. Тази разлика с 1, 2 или 3 точки се получава от наградите – не всички могат да бъдат наградените, от проверките на инспектората – не всички могат да бъдат; от натовареността, която е извън тях. Един колега, който е по-малко натоварен, ние обективно казваме така е, те са извън тяхната воля. Така че моята идея е: уеднаквете го, защото сега с една добра оценка, която по смисъла на закона е положителна, ние какво правим. Тя е спирачка. Ние не го допускаме да участва за повишаване в ранг. Аз говоря за стотици, да не кажа за хиляди хора. С това приключвам.
В крайна сметка, когато ние преценяваме за ранг по смисъла на чл. 234 и ако уеднаквим да кажем положителна, добра и много добра, то може да има много добра и ние пак да не дадем ранг, защото там се изискват изключителни качества и т.н. Просто използвам случая, че съм тук. Обмислете го. Това ще предизвика друго напрежение. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Шопов. Г-жа Тонева.
Галина Тонева:
Аз ще подкрепя изцяло проекта ,включително допълнението, което направи г-н Шопов, като съвсем накратко ще се опитам да добавя нещо извън казаното.
За мен като човек от практиката, който е свикнал като има един закон, който е влязъл в сила, да го прилага, считам, че поне ние нямаме основанието да спорим дали е било правилно или не е било правилно да се приеме такъв закон и да се структурират такива органи. Те са факт. Законът е влязъл в сила. Оттук нататък ние трябва да видим как най-рационално да подходим в оставащото време, което категорично няма да стигне дори за провеждане на конкурсите. Аз съм абсолютно убедена, че Висшият съдебен съвет в случая се старае максимално организирано да действа по провеждането на тези конкурси, но фактите са такива. Никой не може да прогнозира кой, кога, за какво ще се кандидатира. Такива са правилата. Самият закон, който се прие, беше с идеята да няма нищо различно от органите на съдебната власт, да се избират по същия ред и правила и това е най-доброто.
За мен е изключително притеснителен фактът, че към 12 август няма да има избран нито един административен ръководител и на двете звена в специализираните съдилища: нито в окръжния специализиран, нито в апелативния специализиран. Оттам нататък пред какво се изправяме? Да предположим, че няма да се отложи датата. Ще има прокуратура, която ще работи с избрани 7-8 прокурори, но няма да има съд, който е компетентен да се произнася, което означава, че всички тези дела, които тогава биха били образувани и гледани, се обричат на провал. Няма ли съд, няма кой да бъде компетентен да се произнася по каквото и да било искане по тези досъдебни производства.
На второ място, няма ли избран административен ръководител, дори да има избрани всички редови съдии, няма кой да структурира този орган. Това е съд. Това не е прокуратура, която все пак е единна и централизирана и може да се организира. От една страна, ние ще изправим делата пред провал, а на второ място, обективно няма да можем да се справим с организацията на дейността на самите съдилища. Дори и в най-добрия вариант да протичат конкурсите, знаете, че не са изключени възможности за атакуване на избора, за обжалване на две съдебни инстанции и т.н. Аз дори бих споделила пред вас, че съм песимист и за 1 януари 2012 г. Дори и само за конкурсите, а да не говорим за сградите, за настаняване, компютърни системи и всичко онова, което трябва да имат тези органи, за да могат да работят нормално.
Това е по отношение отлагане началото на стартиране на специализираните звена.
След като тези обективни факти са налице, ние считаме и това го поддържаме като идея, че този период може да се използва за дообучаване на кадри. Т.е. така или иначе те трябва да бъдат избрани, за да могат към 1 януари да започнат да работят, ако това е следващата начална дата. Нищо не пречи този период да се използва те да се дообучат в спецификата, която ще има тяхната работа. Защото истината е и можем всички спокойно да си признаем, че кой знае какъв опит специално в разследване и разглеждане на дела за организирана престъпност все още нямаме в нашата съдебна система. Това също е обективен факт. Така че и това е нещо, което се включва в общия контекст на проблемите, които би довела сегашната начална дата.
Колкото до идеята за отпадането на текстовете на чл. 243 и чл. 244 бих искала да ви кажа две-три думи от практиката. Ние си направихме собствена статистика в рамките на прокуратурата и установихме, че по тези текстове за миналата година са образувани 911 дела на територията на цялата страна, като от тях само 90 са приключили с обвинителни актове, което означава, че огромната част от тези дела са действително такива: или за една банкнота, или за няколко бандерола. Това са неща, които не оправдават по никакъв начин нито разхода на средства, нито на човешки труд, нито натоварването с дребни, в смисъл незначителни по вредоносния си резултат престъпления с национален орган, какъвто ще бъде специализираната прокуратура. Тези текстове са проблем предимно за прокуратурата. Подчертавам го изрично. Тя ще се натоварва да разследва с 11 по щат прокурори в специализираната прокуратура, ако не ме лъже паметна, на територията на цяла България да разследва такива дела, които накрая или ще бъдат прекратявани, или ??. Това означава командироване на тези хора, обикаляне из цялата страна и през това време блокиране работата по други по-важни и по-тежки дела. Говоря само за тези два текста и то когато не са извършени от организирана престъпна група. Тук няма спор. Останалите, основните и тежки дела по тези текстове винаги са свързани с организирана престъпна група и тук няма какво да се залъгваме.
Като цяло искам изрично да подкрепя г-н Шопов в идеята да се създаде § 25 към Закона за съдебната власт, който да обвърже встъпването в длъжностна избраните по сегашните конкурси магистрати, съдии и прокурори с началната дата, от която ще започнат да функционират тези органи. Техният избор предварително е важен, защото ще се знае как точно ще са структурирани тези звена и ще даде именно тази възможност те да могат да преминат това обучение, което би било желателно да направят всички, независимо колко години стаж и какъв опит имат, защото наистина всяко ново нещо има предизвикателства. Горещо ви препоръчвам да възприемете и тази идея. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Тонева. Други желаещи колеги за изказване има ли? Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Твърде протяжни станаха изказванията по този толкова кратък закон. Аз само с няколко изречения искам да кажа. В края на краищата аз нямам желание в момента и в този формат да обсъждаме обективните и субективни причини, които доведоха до отлагането на действието на този закон. Смятам, че всеки от органите, които участваха с някакви задължения в стартирането на тази нова структура, си е направил съответните поуки. Така или иначе законът не може да заработи ефективно от август месец и затова се налага ние да отложим стартирането на новото правораздаване – специализирания съд.
Искам да кажа следното, най-вече на г-н Миков, който изобщо е на принципа: „Питам аз, и отговор не искам.” Защото си зададе въпроса и замина. Но едва ли когато човек се изправя пред такова предизвикателство няма нужда от специализация. Така че тези месеци действително ще бъдат много плодотворни за хората, които са се насочили към правораздаване в специализирания съд и те действително ще имат за какво да се специализират в тия месеци, със сигурност. Най-малкото защото изискването да бъдат наказателни съдии не е свързано с изискването непременно те да са гледали точно такъв тип дела. Същото се отнася и до магистратите от прокуратурата, които също ще бъдат избрани в рамките на този срок.
И на последно място искам да напомня. Вярно е, че това не трябваше да се случва, но моите впечатления от всички досегашни години са, че едно чисто ново образование, каквото е и специализирания съд, в миналото винаги по аналогия ще дам пример с Търговския закон. Никога не са стартирали нещата от раз. Винаги се е налагало отлагане във времето. Не знам дали това е наш манталитет, не знам дали структурите, които трябва да прилагат законите действат мудно, не знам дали грешката е в законодателя, но така или иначе, за съжаление, ние повторихме този опит, който вече е пословичен за България – винаги да се отлагат нещата.


Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване има ли? Няма. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-70, внесен от Юлиана Генчева Колева, Ивайло Георгиев Тошев, Димитър Николов Лазаров и Красимир Георгиев Ципов, на 30.06.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Петима „въздържали се”.
Колеги, моля да се организираме по отношение на това дали ще се прави преходна разпоредба в ЗСВ. В сряда ще се гледат двата ЗИД.
Колеги след 2 минути продължаваме по следващата точка от дневния ред.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 102-01-40, внесен от Министерския съвет на 10.06.2011 г.
Давам думата на г-н Дончев да представи законопроекта.
Томислав Дончев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Ще направя едно късо и стегнато представяне на подготвените промени. След това предлагам да ви дадем възможност за конкретни въпроси към мен и г-жа Павлова, за да разясним всичко, което не е съвсем ясно или се нуждае от допълнително прецизиране.
Позволете ми преди да започна, да напомня, че повод, причина, мотив за внесените промени в закона не е както обичайно – транспониране на европейско законодателство. Водихме се от два напълно противоположни, трудно съвместими мотива.
На първо място, това е нашият стремеж да направим процедурите такива, че по-рядко да се случва незаконосъобразно възлагане, възлагане с нарушение, което е особено в случаите, когато поръчката е в рамките на проекти с европейско финансиране да води до финансови корекции.
На второ място, беше стремежът ни да направим процедурите по-лесни, по-ясни и по-прости за прилагане от всички, които ги ползват – и възложители и изпълнители.
Пред вас е резултатът от този няколко месечен труд. Допълвам, че направихме невъзможното да се съобразим със становищата на всички социално-икономически партньори и неправителствени организации. Бяха организирани множество обществени дискусии. Сторихме всичко възможно да се съобразим с всички добри предложения, които бяха постъпили.
Ще маркирам с няколко думи посоката на готвените промени.
На първо място искам да спомена за намаляване на вида процедури и броя на режимите по реда на сега съществуващия закон и на второ място намаляване на нормативните актове, които уреждат възлагането. Тук основно трябва да отбележим изчезването на Наредбата за малките обществени поръчки и инкорпорирането й като част от закона – усилие, което, според мен, трябва да бъде приветствано, защото намаляването на броя на нормативните актове, които регулират даден процес е категорична стъпка в посока опростяване. Разбира се, бързам да отбележа, че има потенциала този процес да продължи и в бъдеще, доколкото все още има други нормативни актове, които уреждат възлагането в някои специални сфери.
Друго важно нововъведение е така нареченото ползване на образец тип „решение за промяна” или известно в европейската практика като corrigendum. Става дума за правото на възложителя в ход на обявена процедура да прави в нея промени. Бързам да уточня, че в предложените ви текстове са предвидени достатъчно резервиращи механизми, където това право да не води до уронване на правата на всички заинтересовани страни, включая тези, които кандидатстват и участват в дадената процедура. Има естествени ограничения докъде могат да се правят тези промени и не се допуска съществена промяна на обекта, на предмета на поръчката. Има ясни времеви ограничения в какви срокове могат да бъдат правени подобни промени.
Позволете ми да обясня каква е причината за въвеждането н подобна възможност. Не само, че това е европейска практика, която се ползва и от държавите-членки, ползва се и от Европейската комисия. Голямата причина е стремежът ни да осигурим, да дадем възможност за по-висока скорост, което е важно за всички обществени поръчки и особено важно за тези, които се финансират със средства от Европейския съюз. Само един практически пример – да разгледаме няколко хипотези, когато един възложител открие процедура и вътре в нея има дефект. Дефектът може да го установи сам възложителя, дефектът може да е по сигнал на някоя заинтересована страна, някой участник. Дефектът може да е открит на фазата на предварителен контрол, за който ще говорим след малко. Към сега действащия ред е необходимо следното. Да се прекрати процедурата и да се отвори нова. А понякога става дума за запетайка и за някоя цифра, което не налага от практическа гледна точка организирането на нова процедура. С механизма corrigendum, според мен един добър за всички начин, се решава този въпрос.
Особено от гледна точка на средствата от Европейския съюз важна промяна е въвеждането на нова система за предварителен контрол. Убеден съм, че всички от вас са запознати, но все пак да напомня, по отношение на проектите с европейско финансиране съществува такава практика. Документите по поръчката да бъдат преглеждани предварително от управляващия орган, в някоя категория случаи от Агенцията и да бъдат одобрявани като вид гаранция, че процедурата няма някакъв дефект, няма някакво нарушение, което би рефлектирало върху финансова корекция в последствие и загуба на средства. Преди да ви предложим този вариант за предварителен контрол, който имате в предложението, направихме един детайлен анализ на всички случаи на нарушения, които имаме по процедури по реда на Закона за обществени поръчки, които са последвали или са довели до финансови корекции. Само, позволявам си да напомня, финансовите корекции са механизъм, когато има порок в дадена процедура, суспендира се част от финансирането, отрязва се, казано на по-битов език, в зависимост от това колко е голямо нарушението. Това позволява България да не губи европейски пари, а всеки, който е направил грешка или нарушение да понесе отговорността си.
Според варианта, който ви е предложен, се създава централизиран орган за предварителен контрол в Агенцията по обществени поръчки. Това за мен е много важна промяна, доколкото на първо място позволява пълно синхронизиране на практиката, свързана с предварителния контрол. Когато функциите по предварителен контрол се прилагат от различни органи, съществува латентната опасност от разнопосочна практика.
На второ място, считам, че голяма част от чисто националната експертиза е разбиране по отношение на обществените поръчки, е концентрирана именно в Агенцията. Позволявам си да ви напомня, че анализът на причините за финансови корекции от всички случаи, които имаме, говоря за над 120-130 договора, които са понесли към момента финансови корекции. Огромен процент от случаите е свързан с дискриминационни изисквания в самата процедура. Считаме, че така предложеният механизъм за предварителен контрол ще доведе на първо място до по-висока скорост на извършване на предварителния контрол. Тук времето е изключително важно. Когато говорим за проекти с европейско финансиране там часовникът неумолимо цъка. Няма никакво значение кой държавен орган каква функция трябва да извърши, времето за проекта си тече.
На второ място, значително качество на предварителния контрол. Не е тайна, че има случаи, където имаме наложена впоследствие финансова корекция, а се оказва, че дадената процедура е минала предварителен контрол, което е нередно.
Допълнителен детайл от гледна точка на по-добра координация от работата на всички контролни органи, в случая говоря за тези, които се занимават с expose, а не с extant контрол е въвеждането на задължителния характер на наказанията за Агенцията за обществени поръчки по отношение на контролните органи. Стремежът е напълно ясен. В България съществува сложна система от контролни институции – Сметна палата, Агенция „Държавна финансова инспекция”, Изпълнителна агенция „Одит на средствата от европейския съюз”, други контролни институции. Изключително неприятна е опасността, когато различни контролни органи по отношение на една и съща процедура дават различни становища. Това обърква системата и всява в нея разнопосочни сигнали – нещо, което категорично трябва да избягваме.
Друга стъпка, основно свързана с опростяването, е отпадането на задължителната публикация в „Държавен вестник”. Практиката показва, че тази публикация ненужно дублира информацията, която е представена в регистъра по обществените поръчки. Освен това забавя процеса и коства допълнително финансиране, което абсолютно не е необходимо.
Важно за момента е допускането на възможността по отношение на всички видове процедури (говоря за строителство, за доставки, за услуги,) да бъде разработен пакет от типови стандартизирани документи, които да имат задължителен характер по отношение на всички, които ги ползват – и възложители и изпълнители. Една подобна мярка се прилага с успех в много страни и води, от една страна, до дисциплиниране на тези, които прилагат закона, от друга страна, улесняване, доколкото в крайна сметка на всички участници в процеса се предполага да следват типовата форма.
Друго важно нововъведение е въвеждането на изисквания за публичност при възлагане на поръчки на по-ниска стойност и разбира се, задължението възложителите да публикуват поканата на портала за обществени поръчки.
Едно предложение, което вече предизвика и съм сигурен, че ще предизвика спорове и дебати, е възможността за така нареченото „in house” възлагане или на български „вътрешно възлагане”. Става дума за предвидената възможност, когато възложителят има търговско дружество, не предприятие (предприятие не е необходимо) което е 100% негова собственост, той да може да му възлага без провеждане на процедура по реда на закона.
Позволете ми да изразходвам няколко минути, в които да ви запозная с малко предистория. На фаза на подготовка на текстовете на промените имаше редица предложения, настоявания от различни ведомства, Националното сдружение на общините, отделните министерства, във различни версии на готвените промени и дори съществуваше възможността за вътрешно възлагане в много по-широк формат. Разбира се, ние бяхме водени от една страна да улесним до голяма степен възложителите, които имат такава необходимост, а от друга страна, да не допускаме изкривяване на пазара. Вариантът, който ви е предложен, е силно рестриктивен и в интерес на истината доста по-рестриктивен от този, който съществува в редица европейски държави. Защото in house възлагането в редица европейски държави е практика по отношение на всички сфери, включително строителство, включително доставки, включително услуги. Вариантът, който ви е предложен, е натоварен с редица ограничения.
На първо място, ясно са изредени сферите, в които може да се прави in house възлагане ,т.е. вътрешно възлагане и те са основно в комуналната сфера, като има ясна дефиниция в Преходните и заключителните разпоредби кои са точно дейностите, които са включени в комуналната сфера. Те са най-общо свързани със събиране и третиране на отпадъци.
На второ място, имаме ограничението дружеството да бъде 100% собственост на възложителя. Той да има по отношение на него контрол равносилен или същия, който има по отношение на собствената си администрация.
Има рестрикции, свързани с възможността дружеството да бъде свободен оператор икономически на пазара, т.е. ограничение, свързано с работата му с други контрагенти.
Има ограничения, свързани с възможността му да поддоставя, в смисъл да ползва поддоставчици за това, което му е възложено от възложителя.
Само да припомня основния мотив да съществува подобен текст, свързан с общинските системи за управление на отпадъците. Добре знаете, в рамките на Оперативна програма „Околна среда” се изграждат или ще се изграждат в различните населени места различно системи за управление на отпадъците. В масовия случай говорим за депа за твърди битови отпадъци, заедно с сепарираща инсталация и компостиращо съоръжение. В масовия случай тези съоръжения ще бъдат използвани не от една община, а от асоциация, сдружение на няколко общини. Категорично беше искането на Националното сдружение на общините да съществува възможността тези няколко общини да регистрират търговско дружество, което е съсобственост на всички тях и да му възложат функциите на оператор на ограденото съоръжение. Опитахме се в максимална степен да се съобразим с това искане, предвид и особената важност, когато говорим за средства от Европейския съюз и ангажимента ни ние да имаме устойчивост на инвестицията минимум за пет годишен период от време.
Това е накратко, с едри щрихи в каква посока са готвените промени. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Дончев. Колеги, имате думата за изказвания и въпроси. Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-жо Председател.
Г-н Министър,
Госпожи и господа народни представители,
Темата с обществените поръчки винаги е била дискусионна. Тя е малко като въпросите на съдебната система – ту насам-ту натам се развива, но е обяснимо, тъй като това е една от областите, в които се съсредоточават най-много обществени средства и това е, разбира се, един европейски модел на ограничаване и регулиране, подчертавам регулиране, а не изкореняване на корупцията. Само че в български условия той прихваща по-трудно и страничните неблагоприятни ефекти са доста по-големи от тези, които са заложени в самата философия, в самата идея за обществените поръчки.
Аз няма да разисквам многобройните изменения, а ще поставя един въпрос, но той е много важен, за допълнително разискване.
Възможността за пряко възлагане без обществена поръчка – една идея, която искам да кажа, че възприемам и смятам, че тя не носи по-големи рискове от сегашната практика, когато такива поръчки се възлагат. Въпросът ми обаче за съотношението между § 4, респективно чл. 12, т. 12, където за комуналните дейности се допуска това пряко възлагане и в Допълнителните разпоредби, § 112, който се отнася за действащия § 1, т. 11а, какво е „комунална услуга”.
Защо комуналните услуги се свеждат само до сметосъбиране и транспортиране и събиране на битови отпадъци, почистване на улици и т.н.? Ако смятаме, че има основание тези дейности да се извършват от предприятия, които са изцяло държавни, респ. общински и отговарят на другите изисквания, твърде много се стеснява спектърът, защото тук се включват и водоснабдяване, и канализация, вътрешните електропреносни мрежи, особено сега възможността общините да изграждат възобновяеми независими енергийни собствени източници, дори и други дейности, но да не ги изброявам всичките. Какъв е мотивът този пробив да се прави само в една област, която далеч не изчерпва комуналните дейности.
В практиката всеки от нас сигурно може да посочи примери за злоупотреби и от концесионери и от общински такива дружества. Не искам да се впускаме сега в този анализ, въпреки че трябва да го имаме предвид.
Ако тази идея я подкрепяме, защо в този половинчат вид тя се предлага и има ли някакви допълнителни мотиви, които тук ние няма как да научим, поне от мотивите на законопроекта.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Миков.
Михаил Миков:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми г-н Министър,
Няколко въпроса пак в тази посока. Т.е. излиза, че тези бъдещи субекти, защото вие не приемате досега съществуващата фигура по закона за общинската собственост за общинското предприятие, ще работят по прогнозен, очакван обем работа. Т.е. за едни ще има изискване 2-3 млн., за други ще си пишат: „прогнозираме, че от тази дейност тази година ще изкараме 2 или 3 млн. лв.”, взимат изпълнението на поръчката. Така пише в закона. Ще имате възможност да ми кажете и ако не съм прав, да го променим при второ четене.
Вторият принципен въпрос е промяната, която изключва договорите, финансирани с повече от 50% от други държави в чуждестранни организации, при които предоставящият финансирането е посочил изпълнителят в кръга на сделките, за които законът не се прилага.
Г-н Стоилов спомена какво представлява Законът за обществените поръчки. Може понякога една държава да сключи междудържавно споразумение за финансиране на нещо и корупционната практика да се привнесе в България. Защото в съответната страна законът и правилата не позволяват без обществена поръчка. С тази възможност, която се дава, ако се сключи финансиране отвън, фактически се заобикаля конкурентността и това може да послужи на някоя друга страна, разбира се, затова трябва да има съгласие за такава промяна в закона, да се случи това тук. Това е другият принципен въпрос.
Аз споделям вашето разбиране, че когато се контролира от различни органи, че стига до разнопосочна практика. Да, но тези две години това е практиката. И тя е по политически причини. Отиват за едни и същи неща, днес на обяд слушахме за Агенцията „Държавна финансова инспекция”. Аз ще направя едно усилие да извадя колко от техните актове са паднали в съда и ще видите за какви измислени формални нарушения става въпрос и то чисто на политическа основа. Там, където те са минали, по пет пъти на едни и същи лица за една и съща работа да се влачили Икономическа полиция, Прокуратура, НСБОП, Сметна палата. Това е не въпрос на различно контролиране. Това е въпрос на политически подход към проблема и аз ви го казвам, за да го отнесете този въпрос в правителството. Рано или късно за това ще стане пореден скандал, защото той си беше планиран и организиран в последната година-година и половина. Така че сега, когато изключваме от контрола в предварителната фаза на Агенцията за обществени поръчки, не знам това с какво ще подобри именно превантивния контрол да не се случат после нещата, заради които от Европейската комисия много пъти са споменавали.
И още нещо, част от тези неща ,които сега се въвеждат, са отстъпление от неща, които правилно или неправилно, аз не ги коментирам, вашата предшественичка в предишния мандат, съгласувано с Европейската комисия, с ОЛАФ не всичко беше много приемливо за нас, но тогава те казаха, направете това, това и това. Сега ние всички тези неща, които тогава се отчетоха като стъпки в правилната посока, ги махаме и смятаме, че сигурно пак се движим в правилната посока. Така че г-н Стоилов е много прав за тази работа за обществените поръчки.
И последното нещо. Тези прословути външни експерти, които сега стават опция. А знаете, че една опция без санкция си е пожелание. Т.е. продухаха ни главите в предния мандат за включването на външните експерти и неправителствения сектор. Добре, законът казва да се включват и сега се превръщат от законов ангажимент, в опция. Опцията е едно пожелание. Т.е. има процес на оттегляне на тези външни експерти от членовете на комисии за провеждане на процедурите. Но най-вече предварителният контрол върху обществените поръчки, финансирани от европейските фондове. Защо вадим управляващите органи и контролът остава само на Агенцията за обществени поръчки. Не смятаме ли чисто политически, обществено и всякак – управляващите органи също трябва и те би трябвало да са най-отговорни за контрола. Сега сваляме от тях този ангажимент. Много често Агенцията за обществени поръчки няма този голям капацитет, а много често голямата част от информацията и възможността за постоянен контрол е в управляващия орган. Така че аргументът ви, че колкото повече органи, напротив, практиката на правителството показа, че заедно и също нещо 5 органа минават подред. Само ксерокопията са стотици хиляди страници. Аз правя справки по общини – едни и същи материали на различни органи са снимали тонове хартия. А тук казваме: управляващият орган няма да има ангажимент по контрола. Аз знам случаи, в който в електронния държавен вестник на Европейския съюз не беше пусната поръчка, а ставаше въпрос за голям инфраструктурен обект, а после това се допълни там. Но това беше преди Вие да станете министър. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. Г-н Дончев, за отговор.
Томислав Дончев:
Първо искам да благодаря за рационалните ангажирани коментари и въпроси и ще възползвам от възможността да дам повече яснота по тях. Няма да правя политикански коментари, а само политически на ниво политики. Нали всички прокарваме политики.
На първо място, по отношение на общия въпрос, свързан с контрола. Аз ще бъда абсолютно честен с вас и ще ви кажа, че България все още търси правилната рецепта – точно къде е добрата пресечна точка между ефективния контрол и случването и скорост на нещата. Претендирам, че сме по-близо откогато и да било до тази пресечна точка, но още не сме я намерили. От една страна, България има нужда от скорост, не говорим само за средствата от европейския съюз, а и за други видове инвестиции, пък и всеки който иска да му бъде извършена дадена услуга, или д му бъде доставено нещо, иска д се случи колкото се може по-скоро. Факт е, че контролът във всичките му форми – и предварителен и последващ, често влияе по отношение на забавянето на тези процеси. Имаме нужда, ако трябва да бъда откровен, от умен контрол. От това имаме нужда. За съжаление, това не е обект на неколкомесечни усилия. Разсъждавайки по системите за контрол, които са изградили други държави, имайки възможност да се запозная с техния опит, някои от тези системи са градени десетилетия. Наистина не можах да разбера кои неща представляват отстъпление от предишни промени, свързани с контрола. Готов съм да коментирам в детайли, разсъждавайки и анализирайки, каква е функцията на така наречените „външни експерти”. Безспорно наличието на външен, говоря на външен за възложителя, от тази гледна точка външен експерт в комисията е нещо добро. Това и от експертна, и от гражданска гледна точка и от гледна точка на отрезвяване на позициите, понякога има много силен ефект. Въпросът е този външен експерт откъде се взима, какви са гаранциите за неговата квалификация и най-сетне кого представлява. Имаме ли опасност външният експерт да се превърне в своего рода индулгенция, че процедурата е наред. Говоря и когато е в ролята му на експерт и когато е ролята – имаше такива добри по същество предложения, представители на някоя общоизвестна с високия си морал неправителствена организация. На мен изключително много ми се понрави предложението от редица браншови и професионални организации задължително във всяка процедура да има техен представител. Това на мен ми хареса. Това допринася за по-силната вътрешно браншова регулация.
Ще ми позволите да кажа още няколко думи по въпроса. За да имаме гладък, нормален, работещ процес, освен съвършен закон, този, разбира се, не е съвършен, останалата страна се дължи на добрата вътрешно браншова регулация. Има редица страни, където случаите на обжалване, а не на обжалване изобщо, някой търсейки си правата, а случаите на злоупотреба с обжалване са в пъти по-малко, а текстовете на закона са им сходни или същите. Това се дължи на изключително силната вътрешна браншова регулация. Ако някой си позволи да изнудва колегите си, защото знаем, че част от жалбите са изнудване, той ще бъде веднага изключен от съответната браншова организация и няма да има хляб за него на пазара. Та мен ми харесва във всяка комисия да има представител на съответната браншова организация. Само че, ако в България на годишна база се правят между 7 и 10 хиляди процедури, отвореният въпрос е всяка от браншовите организации, където те съществуват, може да ни достави достатъчен брой експерти, отговорът е не. Може би, отворен въпрос, в сферата на строителството би било възможно. Но в други сфери не би било възможно. Аз считам, че това е цел, към която трябва д се стремим. Това е резултат от съвместни усилия и от страна на държавата и от страна на бизнеса. Това е вид гаранция за двустранно регулиране на процесите.
По отношение на неправителствените организации в различните им роли – наблюдатели, участници и т.н., от една страна, приветствам подобен подход, от друга страна напомням, че с подобен подход може да се злоупотребява. Това че някоя неправителствена организация неизвестно от кого създадена, или пък известно, само че човекът ни е неизвестен, все още не означава гаранция, че процедурата е дефинитивно ясна, чиста и прозрачна. Казвам го и правя уговорката, че винаги приветствам всякаква форма на граждански контрол. Казвам го не на база теоретични разсъждения, а на база политически опит. Не знам дали съм ви разказвал, но имах процедура омазана, извинете за битовия израз, където викам възложителя и го питам какво правиш. Той ми каза: „Виж, имам неправителствена организация като наблюдател.” Казах му: Връзката между едното и другото е точно никаква.
По отношение на това как е организиран предварителният контрол. Категорично настоявам и твърдя, че тази система, която се прилага, е по-добра от съществуващата не само от гледна точка на синхронна практика по отношение на предварителния контрол. Пазителят на истината, или на печата, извинете за израза, по отношение на публичното възлагане е Агенцията по обществени поръчки. До голяма степен чисто легалната експертиза е концентрирана там. Освен това, детайлният ни анализ, напомням това, на всички случаи на нередности при възлагане не са свързани с чисто технически изисквания от гледна точка на това какво възложителят иска да му бъде доставено, изградено и т.н. Те са свързани с дискриминативни условия още отначалото. Там е големият проблем. И тук е ролята на Агенцията с вътрешния капацитет и разбирането, което има, да препятства подобни практики. Напомням ви, че част от процедурите, които са понесли финансови корекции, са минавали предварителен контрол през управляващите органи. Относно правомощията на управляващите органи да провеждат, разбира се, като финансираща страна, те имат широки правомощия, когато има основания, причини и повод за това ,да контролират изпълнението на проекта на всяка една фаза. Това е редно да се случва по интелигентен начин и да не акумулираме свръх контроли. Бързам да ви уверя, че няма да има практика управляващ орган един път да проверява, да прави екзанти контрол и в последствие такъв да бъде правен от Агенцията. По-скоро управляващите органи могат да бъдат полезни с това, познавайки техническата специфика на проектите в съответната оперативна програма, да имат съображения, свързани с техническата документация.
По въпроса, свързан с in house възлагането. Каква е причината текстът да присъства във вида, в който ви е предложен. Аз ви казах, че в редица европейски държави in house възлагането или вътрешното възлагане е широка практика и се използва във всички сфери. Има държави, в които се използва във сферата на строителството. Има държави-членки, които имат държавни строителни компании. Голямото опасение, от една страна е стремежът ни да улесним процеса, от друга страна, съществува латентното притеснение „изкривяване на пазара” и ограничаване на свободната конкуренция чисто като принципи. Само че освен ограничаването на пазара, имаме и един друг проблем, за който се говори по-рядко. И това е ценообразуването. Според мен, няма основание да се коментира изобщо възможността за in house възлагане в сфери, където нямаме друг сигурен механизъм на ценообразуване. За да стане ясно, ще го обясня.
Когато правим поръчка за строителство, когато правим поръчка за доставка, цената, която се е получила като резултат от конкурентната процедура това е пазарната цена. Това е цената. Имало е процедура, явили са се няколко, състезавали са се, всички са поели ангажимента да ми го изградят или да ми го доставят, и аз взел възможно най-ниската цена. Когато имаме in house възлагане какъв ни е ориентирът и каква ни е гаранцията, че ние възлагаме на адекватната пазарна цена.
Янаки Стоилов:
Става дума за всички комунални дейности, които в голямата си част са монополни.
Томислав Дончев:
До голяма степен сферата, където имаме сигурен ориентир, това е сферата на третиране на отпадъците, доколкото план-сметката на годишна база, която се приема от общинските съвети. Тя се базира на плана, свързан с това какви дейности трябва да се осъществяват в сферата на чистотата и в случая няма значение дали изпълнителят е собственост на възложителя или частен оператор. По същество план сметката се приема от общинския съвет спрямо нуждите и се възлага изпълнението й. Ще кажете, че подобни механизми съществуват, примерно, и в ВиК сектора. Водени обаче от всички съображения, от една страна, да създадем там където има нужда, от стремежа да не изкривяваме пазара и да имаме сигурен репер, ориентир, свързан с цената, като резултат се получи предложението, което имате пред вас.
Надявам се, да не съм изпуснал някой от въпросите, които ми бяха зададени.
Факт е, че Агенцията с човешкия ресурс, техническия капацитет, който има в момента, не би могла да осъществява адекватно този предварителен контрол. За тази цел, съгласувано с европейската комисия, чрез финансирането по оперативна програма „Техническа помощ и административен капацитет” и средства от националния бюджет такъв капацитет ще бъде изграден. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Дончев. Г-н Радев.
Емил Радев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми г-н Министър,
Уважаеми колеги, настоящите промени, които разглеждаме, са един много добър опит да се кодифицира за първи път законодателството в областта на обществените поръчки. Тъй като за първи път тук част от наредбите, които касаеха и малките обществени поръчки, са заложени вече в закона и нещо, което създаваше до момента не яснота и колизия в дадени процедури, мисля че по този начин трайно ще бъде преодоляно.
Друга много добра практика, която се налага с тези промени ,това са изготвянето на образци на документи, които ще дадат до голяма степен яснота по прилаганите процедури. Няма да има вече отстраняване, поради това че дадена декларация е в този или в онзи вид. За възложителите ще бъде по-лесно да обработват документите и за изпълнителите и за участниците, като те ще могат даже и по електронен път да се снабдят с тези документи.
Друга положителна стъпка е възможността на Агенцията за обществени поръчки да дава задължителни становища. Тази практика я имаме в момента с НАП и това уеднаквява практиката до голяма степен и по този начин, издадено, комбинирано с превантивния контрол ще се намалят и случаите на обжалване на обществени поръчки и оттам нататък отмяна поради незаконосъобразност на процедурата и губене на време. А що се касае до средствата по еврофондовете знаем, че там сроковете са фатални.
По отношение на промяната за външните експерти. Много заблуждаващо в момента е да кажем, че външните експерти това са били един външен орган, който е давал по някакъв начин сигурност и гаранции. Нека да знаем, че в регистъра за външни експерти може да се впише всяко едно лице. Оттам нататък възложителят може да си избере от този регистър кой да е външен експерт и да го назначи в комисията. Така че, ако днес възложителят помоли лицето „Х” да се впише в този регистър и утре го назначи в комисията, нямаме по никакъв начин контрол и едно трето мнение.
Но какво става с малките общини. Много от обществените поръчки в малките общини първо не се провеждат заради липса на точно тези външни експерти. В големите областни центрове ги има, но като се касае за минималното заплащане, което получават, командировъчни и т.н., те или не се съгласяват да участват в процедури, или не идва когато трябва да участват в комисиите и оттам нататък поръчката автоматично става атакуема за законосъобразност и много от тези поръчки биват отменени точно на това основание. Да не говорим за практиката, да се отменят поръчки, защото външният не бил тесен специалист в дадения предмет на поръчката. В последно време тези случаи зачестиха особено много. Така че когато реши възложителят да назначава такъв външен експерт, той има тази възможност, но там където липсват тези външни експерти и нямат възможност, това се касае главно за малките общини, нека да им дадем право да си провеждат процедурите нормално и на изкуствени основания да не бъдат отменяни от Комисията за защита на конкуренцията и от съда.
Що се касае за in house възлагането този проблем възниква от един друг проблем. Свързаните лица се определят съгласно Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси. В момента сме стигнали до такава ситуация, когато на практика 100% общински фирми не могат да участват в процедурите поради именно тази свързаност. И практиката на Комисията за защита на конкуренцията и в последно време и на Върховния административен съд потвърждава отстраняването на тези фирми от процедурата. Тук се търси едно решение, което може да се постигне и с промяна на дефиницията за свързани лица и даването на право на тези общински фирми да участват наравно с фирмите от частния сектор в процедурите по обществени поръчки. Тези общински фирми и тези търговски дружества са факт. През последните 20 години достатъчно много такива търговски дружества са създадени. В тях работят много хора. Общините са вложили доста ресурс и в техника, и финансов, така че трябва да им се даде право да участват на равно поставен принцип в обществените поръчки. Така че решението това да се позволи с дефиницията за свързаните лица, която за първи път в този закон дава самостоятелно дефиниция. До тук използваше дефиницията от Търговския закон. С последните промени в Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, за първи път сега се дава в този законопроект дефиниция на свързаните лица, свързани са нуждите на този закон.
Михаил Миков:
Свива се кръгът на свързаността.
Емил Радев:
Кръгът на свързаността по никакъв начин не се свива. Това, което в момента създава големи проблеми при определяне на свързаността и неяснотата, която има, защото за нуждите на един специфичен закон, какъвто е Законът за предотвратяване на конфликт на интереси, автоматичното прилагане в Закона за обществените поръчки, какво значи политически, икономически и други зависимости. Тук говорим за точно определени неща. Комисията трябва да има дефиниция за свързаност, за да се знае кой може да участват и кой не може да участва. Всякакви разширени дефиниции оттам нататък водят до проблеми и изкуствено отстраняване на кандидати.
Искра Фидосов:
Благодаря, г-н Радев. Г-жа Атанасова.
Десислава Атанасова:
Благодаря, г-жо Председател.
Аз съвсем накратко ще кажа доводите си, поради които ще подкрепя законопроекта. Тъй като всички предложени промени целят подобряване и прецизиране на разпоредбите, освен това са предвидени промени, водещи до опростяване на процедурите и отпадане на някои от задълженията на субектите, като например обнародването в „Държавен вестник”.
Считам, че начинът по който е предвидено осъществяването на предварителния контрол е по-добър от гледна точка на ефективност в сравнение със сегашния модел на работа, като може би тук трябва много добре да се прецени административният капацитет в Агенцията за обществени поръчки дали ще бъдат спазвани кратките срокове.
Подкрепям изцяло и преждеговорившия колега относно това, че този законопроект кодифицира всички правни норми, които с прилагаха досега във връзка с регулирането на обществените отношения по закона и Наредбата за възлагане на обществени поръчки.
Аз съм притеснена от темата за in house възлагането. Безспорен е въпросът, както и изразените съображения и от министър Дончев и от колегите относно това дали ще има достатъчна принципност в подхода, допускащ този преференциален ред за възлагане. Относно това, че ще има възражения от бизнеса за неравнопоставеност, както и възражения относно спазване на непазарни условия. Мисля, че между първо и второ четене можем да намерим най-правилната дефиниция и да създадем работещи текстове, които да регулират този вид обществени отношения.
Имам и съображения относно решенията за промяната в документацията, но също между първо и второ четене ще предложа промени. Считам, че не е удачно дейностите в решението на възложителя да могат да се запазват изцяло. Предвидено е, че с решението си възложителят няма право да променя изцяло дейностите, което означава ,че той може да ги променя в един много голям обхват и да запази една съвсем малка част. Смятам, че трябва да бъде много по-стеснен режимът относно промяната на решението. Благодаря.
Искра Фидосова:
Колеги, други желаещи за изказване има ли? Няма. Пристъпваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки, № 102-01-40, внесен от Министерския съвет на 10.06.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Пет „въздържали се”.
Благодаря. Продължаваме със последната точка от дневния ред.
По четвърта точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-60, внесен от Лютви Ахмед Местан и Четин Хюсеин Казак на 14.06.2011.
От името на вносителите има думата г-н Места. Заповядайте, г-н Местан.
Лютви Местан:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми колеги, първо искам да благодаря за поканата да представя пред Комисията по правни въпроси внесения от нас законопроект.
Ще бъда съвършено кратък, защото смятам, че дискусията по този законопроект вече се проведе и в пленарна зала и в тази комисия. Струва ми се, че и в медиите, и точно това е основанието да внесем законопроекта, като се надявам да намерите сили да актуализирате резервите си към това предложение. Защото основната цел на този законопроект е да не се допуска, повтарям, да не се допуска секционните избирателни комисии въз основа на излишно прецизен прочит на тази обща разпоредба в закона „гласува се със знака „Х”, да прилагат някакви свои разбирания за това що е то знак „Х”. Т.е. да потърсят основание за недействителност на един добросъвестно упражнен вот от българските граждани. Т.е. трябва да се преодолее рискът секционните избирателни комисии да подменят вота на българските граждани, като обявят за недействителен един добросъвестно и еднозначно изразен вот в интегралната бюлетина.
Затова поставям въпроса сигурни ли сме и кой ще ни даде гаранцията, че примерно, един знак „Х”, отразен не с две наклонени, а с една права и наклонена линия, няма да се сметне за не „Х” и по тази причина да се обяви вотът за недействителен. Или, представете си, лице с двигателни проблеми, не може да чертае прави линии, отбележи този знак с две криви или вълнообразни. Х ли е това? Вие можете тук за протокола да кажете, да това ще бъде Х и по тази причина няма нужда от изричното уточняване, което ние предлагаме като нова разпоредба. Сигурни ли сме обаче, че така добросъвестно ще прочетат този знак, или този вот и секционните избирателни комисии. Аз не съм сигурен и никаква гаранция тук, на когото и да е от вас, няма да бъде достатъчно сериозна. Необходима е ясна разпоредба, че както гласи Кодексът, еднозначно изразената воля на избирателя, когато това е сторено с две линии, които се пресичат в една точка, да се смята за знак „Х”. Т.е. ако вие наистина смятате, че няма проблем, по-добре е законът да казва, че няма проблем, отколкото ние да казваме, че няма проблем и затова очаквам да подкрепите предложението ни. То е в съзвучие и с притесненията, изразени в доклада на Венецианската комисия, който днес е раздаден на всички членове на Правната комисия, или само на някои, но това няма значение, тъй като все пак сте запознати с доклада на Венецианската комисия.
Днес в неформален разговор чух от Председателя на Комисията г-жа Искра Фидосова, че се очаква ЦИК да приеме едно указание, което да е в съзвучие с нашето предложение. Това е още по-добре, но нека ЦИК да изпълни това като изпълнение на закона. Струва ми се, че това е много по-правният подход. В противен случай аз, колкото и да е рано, ще ви кажа, че ако отхвърлите законопроекта – това е ваше право, ние вече ще потърсим основание да се обърнем и към Конституционния съд, предвид този риск, първо. И второ, естествено е, че ще се обърнем с нарочно писмо и повторно към Венецианската комисия. Като освен всички друго, ако регистрираме случаи по време на вота да се обяви за недействителен еднозначно упражнен вот от българските граждани чрез произволен прочит на разпоредбата, която налага гласуване само с „Х”, това нас най-вероятно няма да ни убеди, че резултатът от вота е коректен. Ще постави под съмнение и резултатите от проведените избори.
Аз с това завършвам изказването си и наистина очаквам да подкрепите този текст, дори ако той ви се струва излишен и че въпросът ще бъде решен с указание на Централната избирателна комисия. Първо, ние не можем да кажем дали това наистина ще се случи. Представете си, че мнозинството от членовете на ЦИК кажат, че няма нужда от изрични указателни решения и секционните комисии да прилагат закона така както той гласи. Благодаря.
Искра Фидосова:
Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Колеги, гледайте на този закон не от гледна точка само на опасността някой членове на комисии да изтълкуват неправилно закона, не говоря за злоупотреби, а от гледна точка на това, че самият избирател трябва да знае какво е това „Х”. Тук става въпрос за един текст, чието послание е към милиони хора, които ще участват в изборния процес. Те трябва да са наясно и да са спокойни, че малки графични отклонения от строгото разбиране за термина „Х” не опорочава техния вот. От тази гледна точка аз смятам, че тази разпоредба е много подходяща, защото пак казвам, не става въпрос само за това как членовете на комисиите тълкуват закона, а и за това, как избирателят трябва да е наясно с това какво трябва да направи.
На второ място, считам, че е неподходящо ЦИК да се произнася по въпроса. Това е кодекс. Той урежда взаимоотношенията за дълго време напред. Не бива да се поставя в ситуацията, в която на всеки избори всеки ЦИК ще трябва непременно да вземе такова решение. Много по-правилно е законът да е пълен, да няма празнота и да няма нужда на всички избори ЦИК да се произнася. Защото не е редно ЦИК да създава правила, не дай си Боже да създава противоречива практика.
И пак се връщам към първото. Това е правило, което се отнася до милиони хора. Милиони хора ще отидат да гласуват. Те трябва да знаят какъв е знакът, с който ще гласуват. Затова, г-жо Фидосова, предложението е много подходящо. Ще даде яснота на милиони хора, които ще отидат да гласуват какво трябва да направят.
Искра Фидосова:
Ние коментирахме и ако отворите по стенограмите, ще видите, че сме коментирали дали трябва да има определение на това що е знакът „Х” или не трябва в Изборния кодекс. Като направим преглед и на практиката, която е до този момент, в Методическите указания при всички избори и в решенията винаги са разписвани подробности по отношение на това какви значи са допустими. Освен, че са изписвани като точка, минус, плюс, показвани са визуално, описвани са и като текст. Описвани са и други неща, които ги няма в кодекса. Ако знакът „Х” излиза от квадратчето действителна ли е или не е действителна? Ако знакът „Х” излиза от квадратчето и засяга друго квадратче – действителна или недействителна е бюлетината. (Това ще го каже ЦИК.) Точно така. За всички тези неща ние сме възприели, че това е работа на Методическите указания на ЦИК. Иначе аз споделям, казах ви го няколко пъти и тук съм заявила преди, когато сме го гледали и на първо и второ четене.
Г-н Бисеров, по тази логика, ако тръгнем и описваме за всеки един знак и за всяко едно нещо какво означава, в Кодекса има още 200 неща, които по този начин трябва да ги опишем. Ние сме възприели един подход.
Лютви Местан:
Отговорете ми, ако обичате, колеги. Искам да обърнете внимание на следното. Преди време написах един знак „Х”, който нямаше точно наклонено изражение, а леко вървяха към две прави линии и се обърнахме към вас, но отговорът го получих от Председателя на парламентарната група на ГЕРБ г-н Велчев. Може да го видите в стенограмите. Той каза: недействителна, това е плюс, не е „Х”. Разбирате ли за какво ви говоря. Ние сме изправени точно пред това. И тази реплика можете да я видите в стенографския протокол на пленарното заседание. Самият факт, че ние – аз заместник-председателят на парламентарна група и г-н Велчев, председател на парламентарна група спорим и вие сте на трето мнение, че това е „Х”.
Димитър Лазаров:
Г-жо Председател, може ли да задам въпрос на вносителя.
Извинявайте, г-н Местан, знакът „Т” пресичане на две линии в една точка ли е? Г-н Местан, ето ви набързо нахвърляни форми на пресичане на две линии в една точка, които могат да послужат за контролиране на вота. Погледнете ги и ги коментирайте най-хипотетично на прима виста. Ние искаме да спрем явлението контролиране на вота с различни значи. А Вашата хипотеза, че комисиите ще бъдат недобросъвестни, това е една хипотеза. Вие досега ни убеждавахте дали секционните комисии ще бъдат добросъвестни и ще обявяват еди-какви резултати.
Искра Фидосова:
Колеги, секционните комисии работят по методически указания на ЦИК. Винаги е било така и сега ще бъде така и за следващи избори също. Няма разлика. Ако ние запишем и сме водили този дебат, като помолихме математици тогава да ни консултират. През цялото време математици са били на нашите заседания. Разговаряла съм многократно и с проф. Михаил Константинов и с негови колеги. Ако напишем такъв текст, той не ни помага, защото не е достатъчен. Защото, ако се опитаме да изброим и да нарисуваме всички възможни хипотези на пресичане на две линии, ще се получат неща, които в никакъв случай не сме искали да кажем в Изборния кодекс. Обаче, ако в решението на ЦИК, така както винаги е било досега, както си представям и аз, разговарях и с колегите от Централната избирателна комисия, ако там се направи макет-рисунка на всички тези хипотези, които каза г-н Местан, включително и с вълнообразна линия затова, че му трепери ръката на някой избирател, това все е действителен.
Колеги, затова аз апелирам, да има много ясно разписани правила с картинки, рисунки точно кое се счита за знака „Х” за действителна бюлетина, но това не може да стане в закона. Това трябва да стане в тези Методически указания с изрично решение на ЦИК. Това, което сте написали не е коректно и не изчерпва хипотезите. Това е чистият „Х”. Ние сме говорили, че както и да го завъртаме, той все си е „Х”. Това не е проблем. При вас проблемът е това, което аз разбирам, когато има вълнообразно написан „Х”, това за мен категорично си е Х и това нещо трябва да го пише в методическите указания. И когато излезе с решение ЦИК и с методически указания и всички тези варианти да са нарисувани и да се изпише изрично. Методическите указания ще ги приемат може би след десетина дни.
Янаки Стоилов:
Мисълта ми е, че ако това предстои да стане в близките седмици , преди края на м. юли, тогава ние можем да се доверим на решението на ЦИК и да видим дали се налага тяхното решение да бъде последвано или не от този закон. Тогава да го отложим, но да настоявате в техния текст да има, че „Х” е всяко пресичане на две приблизително равни по дължина линии, които образуват четири ъгъла. Можем да развием текста, за да ограничим възможните варианти.
Лютви Местан:
Предвид препоръката и на Венецианската комисия по повод ограничението на знака, с който ще се гласува, че е необходимо да се разгърне широка разяснителна кампания, ние бихме могли да се обърнем с препоръка към ЦИК. Все пак ние сме ги номинирали тези хора, да побързат с методическите указания, да ги видим и тогава да решим дали има нужда от това или не.
Искра Фидосова:
Да, и Венецианската комисия казва да се оповести достатъчно ефективно и рано. Аз разговарях с ЦИК. Но мен ме притеснява само дали самите методически указания като цяло ще могат да са готови д края на м. юли. По-скоро реалистично за мен е до края на м. юли да вземат решение, което след това да бъде инкорпорирано в целите методически указания, тъй като сега целите методически указания няма да са готови.
Христо Бисеров:
Ако наистина сте съгласни, предлагам да спрем дотук с обсъждането и да изчакаме решението на ЦИК.
Искра Фидосова:
Колеги, процедурното предложение е да отложим гласуването на Законопроекта за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 154-01-60, внесен от Лютви Местан и Четин Казак за след като проведем разговори с Централната избирателна комисия и видим с какво точно решение ще излязат по разяснението за гласуване със съответния знак.
Който е съгласен с това процедурно предложение, моля да гласува. Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Колеги, с това приключваме заседанието на комисията. Благодаря ви.


Председател:
Искра Фидосова