Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 98

Днес, 01.09.2011 г., четвъртък, от 15:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – Емилия Радева, началник отдел Иновации”, дирекция „Икономическа политика”; от Министерството на правосъдието – Даниела Машева, заместник министър, Юлия Меранзова, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”, Борислав Петков, директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”; от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Първан Русинов, заместник министър, Красимира Стоянова, директор на дирекция „Правна” и Лора Клайн, главен юрисконсулт в Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация; от Министерството на финансите – Владислав Горанов, заместник-министър, Лилия Улева, съветник в политическия кабинет на заместник министър-председателя и министър на финансите и секретар на Съвета за административна реформа; от Агенция „Митници” - Ваньо Танов, директор, Николай Алдимиров, заместник директор, Соня Вълкова, директор на дирекция „Правна” и Десислава Трифонова, младши експерт в дирекция „Данъчна политика” на МФ; от Министерския съвет – Галина Маринска, директор на дирекция „Правна” и народния представител Павел Шопов, вносител на законопроекти.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Това е първото заседание на комисията след отпуската. Имаме дълъг дневен ред от 9 точки:
1. Обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА, № 102-02-18, внесен от Министерския съвет на 04.08.2011 г.
2. Обсъждане на Рамкова позиция относно предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на минимални стандарти за правата , подкрепата и защитата на жертвите на престъпления, по т. 53 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.), № 102-00-45, внесени от Министерския съвет на 13.07.2011 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 102-01-52, внесен от Министерския съвет на 26.07.2011 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 102-01-54 , внесен от Министерския съвет на 29.07.2011 г. – водеща КПВ.
5. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 102-01-55, внесен от Министерския съвет на 29.07.2011 г.
6. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Указ № 904 от 1963 г. за борба с дребното хулиганство, № 102-01-56, внесен от Министерския съвет на 01.08.2011 г. – водеща КПВ.
7. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 102-01-58, внесен от Министерския съвет на 04.08.2011 г.- водеща КПВ.
8. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за обявяване за нищожни актовете, с които е възстановена собственост на г-н Симеон Борисов Сакскобургготски и неговите роднини и отнемане на незаконно придобитото въз основа на тези актове имущество, № 154-01-73, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 08.07.2011 г. – водеща КПВ.
9. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 154-01-74 , внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 11.07.2011 г. – водеща КПВ.
По първа точка – Обсъждане на законопроект за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА, № 102-02-18, внесен от Министерския съвет на 04.08.2011 г.
Ще представи законопроекта г-жа Емилия Радева, началник отдел „Иновации” в дирекция „Икономическа политика”. Заповядайте, г-жо Радева, в рамките на две минути да представите мотивите.
Емилия Радева:
Уважаеми народни представители,
Предложеното Споразумение между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА регламентира финансовите ангажименти и правила за реализация на проекти по съвместна програма „ЕВРОСТАРС”.
В началото на тази година България се присъедини към европейската инициатива „ЕВРИКА”. Финансовият инструмент за дейността на тази инициатива е програма „ЕВРОСТАРС”. С тази програма Европейската комисия отпуска 100 млн. евро в подкрепа на малките и средните предприятия, за да реализират научноизследователски и развойни проекти. Присъединявайки се към тази програма, България дава възможност на българските предприятия и изследователски организации да се възползват от тези средства, които се отпускат от Европейската комисия.
Партньорската програма, по която ще се реализират проектите и ще се финансират участниците в тези проекти е Националният иновационен фонд, който вие вероятно познавате. Проектите се оценяват от Секретариата в Брюксел. Т.е. значимостта на идеята и на новия продукт, който ще бъде реализиран, се оценява в Брюксел и се възлага на Агенцията за малки и средни предприятия да реализира по-нататъшното изпълнение на проектите.
Това е съвсем накратко същността на програмата.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Радева. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Няма желаещи.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между правителството на Република България и Секретариата на инициативата ЕВРИКА, № 102-02-18, внесен от Министерския съвет на 04.08.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По втора точка - Обсъждане на Рамкова позиция относно предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления, по т. 53 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.), № 102-00-45, внесени от Министерския съвет на 13.07.2011 г.
Г-жа Машева, заместник министър на правосъдието, ще представи предложението. Заповядайте, г-жо Машева.
Даниела Машева:
Уважаеми дами и господа народни представители,
България подкрепя предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления, която следва да замени Рамково решение на Съвета 2001/220 относно правното положение на жертвите в наказателното производство, тъй като счита този предложен нов инструмент за крайно необходим с цел подобряване на ефикасността на защитата и подкрепата на жертвите. Инициативата на Комисията доразвива и разширява в положителна насока установените минимални стандарти в посоченото рамково решение, като по този начин се осигурява по-ефективна защита на жертвите на престъпления.
Особено внимание в бъдещите дискусии следва да бъде обърнато на дефинирането на понятието „жертва на престъпление”.
Считаме, че е нужно да бъде проведено задълбочено обсъждане относно кръга на лицата, които по смисъла на Директивата попадат в понятието „членове на семейството”. То би следвало да бъде максимално съобразено с особеностите на националните законодателства на всяка държава член, за да бъдат избегнати бъдещи трудности при въвеждането на Директивата.
Друг важен въпрос за нас е категоризирането на лицата, които попадат в групата на уязвимите жертви. Необходимо е възприетият подход да бъде достатъчно общ и хоризонтален, за да не се стигне до пренебрегване на една категория жертви спрямо друга категория.
България приветства и предложението за осигуряване на съгласуваност на изготвения от Комисията проект с вече съществуващите инструменти в областта на помощта и подкрепата на жертвите на престъпления.
Благодаря за вашето внимание.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Машева. Колеги, имате думата за въпроси към г-жа Машева и предложения за допълнения към така направеното предложение от Министерския съвет по Годишната програма. Няма въпроси и изказвания. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Рамковата позиция относно предложението за Директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления и Предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления, по т. 53 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011 г.), № 102-00-45, внесени от Министерския съвет на 13.07.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 102-01-52, внесен от Министерския съвет на 26.07.2011 г.
По тази точка от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията са поканени г-н Първан Русинов, заместник министър, и други, но не ги виждам.
Колеги, представителите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията все още са на заседанието на Комисията по транспорт, информационни технологии и съобщения и затова ви предлагам да преминем към следващата точка от дневния ред и след това да се върнем на т. 3.
По четвърта точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 102-01-54 , внесен от Министерския съвет на 29.07.2011 г.
От името на вносителите кой ще вземе думата за представяне на мотивите на законопроекта. Г-жа Машева, заповядайте.
Даниела Машева:
С настоящия законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс се цели възстановяване на правомощията на митническите органи за разследване на митнически престъпления. Възстановяването на правомощията на митническите органи за разследване на митнически престъпления да отговаря в максимална степен на дадените в рамките на предприсъединителния процес препоръки от страна на Европейската Комисия по Глава 24 „Правосъдие и вътрешни работи” и Глава 25 „Митнически съюз”. Препоръките са давани последователно, както в няколко доклада на Европейската комисия за годините от 2002 г. до 2004 г., така и в последния Междинен доклад по Механизма за сътрудничество и оценка за България от месец февруари 2011 г. Подобни правомощия за разследване на митнически престъпления са предоставени на митническите администрации в почти всички държави – членки на Европейския съюз.
Същността на утвърдения вече в европейските страни модел на митническо разследване е осигуряването и запазването на връзката между органа, установил съответното митническо престъпление, и органа, осъществяващ разследването по него.
Законопроектът предвижда разследващите митническите инспектори да осъществяват разследване на три групи престъпления:
- митнически престъпления;
- валутни престъпления и
- престъпления против данъчната система.
Изброяването им в Наказателно-процесуалния кодекс е изчерпателно и включва следните видове престъпления:
- престъпления, свързани с нарушение на специалния режим, под който са поставени акцизните стоки, а именно търговията и държането на акцизни стоки без бандерол в немаловажни случаи;
- престъпления, осъществявани чрез пренасяне през митническата граница на стоки без знанието и разрешението на митниците;
- квалифицираната контрабанда;
- престъпления, извършвани чрез нарушаване на правилата за транзитен превоз;
- престъпления, извършени чрез нарушаване на специализирания административен режим, под който са поставени валутните ценности;
- укриването и неплащането на данъчни задължения в големи размери;
- неправомерно получаване на парични суми в големи размери от държавния бюджет.
С възлагането на функциите по разследване на тези престъпления на разследващите митническите инспектори се цели постигане на по-голяма оперативност, бързина и по-висока ефективност на досъдебните производства в резултат на притежаваната от съответните митнически органи квалификация, специални знания и пряк достъп до необходимите за разследването материали и документи.
Въвеждането на митническото разследване в наказателно-процесуалното право е необходима стъпка в посока не само към повишаване ефективността на разследването на този вид престъпления, но и към тяхното предотвратяване чрез отчитане на напредък при разкриването и наказването на този вид деяния. Следва да се отбележи, че всички тези престъпления оказват отражение върху приходната част на държавния бюджет.
С оглед гарантиране своевременната разкриваемост на престъпленията, качественото обезпечаване и процесуалната годност на събраните доказателства на митническите органи се предоставя възможност при наличие на данни за извършено престъпление в неотложни случаи да могат да съставят протокол, с който да се счита, че досъдебното производство е образувано и събраните доказателства да могат да се използват при провеждането на съдебната фаза.
С предложените промени и независимо от разширяването на кръга на разследващите органи се запазва принципът, че прокурорът осъществява общото ръководство и надзор в досъдебното производство върху разследващите органи. Указанията му по воденето на разследването са задължителни и за разследващите митнически инспектори и не подлежат на възражение.
В рамките на изчерпателно изброените случаи, при които разследващите митнически инспектори ще осъществяват разследване по реда на НПК, е въведено допълнително ограничение в зависимост от субекта на престъплението. Изключена е възможността митническите инспектори да могат да разследват горепосочените престъпления, когато в извършването на самото престъпление е взело участие лице, което също е служител на Агенция „Митници”. По този начин се премахва възможността в рамките на митническата администрация да се извършва разследване на служители от други служители.
С цел прецизиране на уредбата е допълнен и текстът на чл. 411в, ал. 2 от НПК, който се отнася до кръга разследващи органи по дела подсъдни на специализирания наказателен съд. Към изброените в този текст на НПК разследващи органи се добавят и разследващите митнически инспектори, които изрично ще бъдат определяни със заповед на директора на Агенция „Митници”.
Предвид изложеното ви моля да подкрепите законопроекта.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Машева. Някой друг от вносителите желае ли думата? Няма желаещи.
Колеги, имате думата за изказвания и въпроси по предложените промени в Наказателно-процесуалния кодекс. Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Не е нова фигурата на служител на митницата, който да извършва досъдебно производство. До преди няколко години имаше такава възможност.
Що се касае до измененията в Наказателно-процесуалния кодекс, то те са последица от решението да се върне отново възможността за извършване на досъдебно производство от страна на специализирани служители в митническата администрация. Мисля, че измененията в НПК са съобразени с уеднаквяване, т.е. предоставяне на същите правомощия каквито имат и разследващите полицаи в конкретния случай. Там не трябва да има абсолютно никаква разлика, нито в повече права, нито в ограничаване на правата. Така че бих гласувал за приемане на този вид изменение в Наказателно-процесуалния кодекс.
После ще взема отношение по самото изменение на Закона за митниците, защото там има неща, които държа да кажа.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Лазаров. Други колеги, желаещи за изказване? Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Прав е колегата Лазаров, че наказателната ни практика познава различни случаи. Наистина съществуваше фигурата на митническия дознател в един период около 2000 г. и в крайна сметка дали ще бъде въведен зависи от това как изпълнителната власт вижда изпълнението на своите ангажименти и правомощия.
Аз бих искала да задам един конкретен въпрос. Тук, както в мотивите, така и в изброяването на престъпленията, с чието разследване ще се занимават разследващите митнически инспектори, става ясно, че са включени и престъпления срещу данъчната система и друг кръг престъпления, които касаят неправомерното получаване на суми от държавния бюджет. Кое налага включването на тези видове престъпления в правомощията на митническите инспектори? Имам предвид по чл. 255 и чл. 256 от Наказателния кодекс.
Искра Фидосова:
Благодаря. От името на вносителите ще вземе отношение г-жа Соня Вълкова, директор на дирекция „Правна” в Агенция „Митници”.
Соня Вълкова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Искам само да поясня, че, както вие забелязахте, кръгът на нарушенията и престъпленията, които ще бъдат разследвани от митническите инспектори са в рамките на техните правомощия и с оглед техните специални знания. В случая се касае не за общия случай на възстановяване на суми при данъчни нарушения, тъй като акцизното законодателство, знаете, а това е и един от мотивите за разширяване на правомощията, вече се администрира от митническата администрация. Става въпрос за неправомерно възстановяване на суми за акциз.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Искам да поставя един въпрос, който току-що обсъдихме с колегата Ципов. Ние сме на първо четене, но въпреки това бих искал да поставя въпрос във връзка с § 8 – в чл. 411, ал. 2 се добавя „и разследващите митнически инспектори, определени със заповед на директора на Агенция „Митници”.
Общо взето практиката досега е определянето да става от съответния министър, както е в Министерството на отбраната. Там си има отделни структурни звена – полиция и т.н., просто да се помисли дали не трябва да се уеднакви това правомощие. Следва да бъде може би на министъра на финансите. Но това са неща, които са за второ четене. Можем ли да го обсъдим?
Искра Фидосова:
Г-н Горанов, заповядайте.
Владислав Горанов:
Следвана е логиката, която се използва и в Данъчно осигурителния процесуален кодекс, министърът на финансите да не бъде въвличан директно като орган. В случая органът по назначаването е директорът на Агенция „Митници” и по тази причина е определен той. Няма пречка, но ще създаде специфични допълнителни функционални компетентности на министъра на финансите като орган на изпълнителната власт. Аналогията, която е търсена тук, е с функционалната компетентност на ръководителите на съответните органи по приходите за специфичните ангажименти. Министърът на финансите си остава един политически орган по отношение на координацията на политиката в това отношение, г-н Лазаров.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Аз приемам Вашите обяснения, но може би това би следвало да намери място чрез едно прецизиране на законопроекта между първо и второ четене. Защото така, както е разписано, това касае всички престъпления по чл. 255 и чл. 256. А чл. 256 не касае само неправомерното получаване на суми от бюджета, които касаят възстановяване на акцизи, както и чл. 255 е за всички данъчни престъпления. Просто може би наистина трябва да го напишете, освен ако нямате предвид наистина да разследват всички престъпления по тези два текста, което също е възможно. По-скоро би било резонно съответните разследващи, които имат такава специализация, да се занимават с тези престъпления. ДДС има отделни състави, но специално за данъчните задължения така излиза. Просто трябва да се прецизира.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи за изказване? Няма. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 102-01-54, внесен от Министерския съвет на 29.07.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против има ли? Няма. Въздържали се? Четирима се въздържат.
По пета точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 102-01-55, внесен от Министерския съвет на 29.07.2011 г.
От вносителите за представяне на мотивите кой ще вземе отношение? Г-н Горанов, Вие ли ще направите това?
Владислав Горанов:
Понеже е свързана темата, предлагам отново да е г-жа Машева, освен ако тя не каже друго.
Искра Фидосова:
Г-н Горанов, заповядайте да представите мотивите за законопроекта.
Владислав Горанов:
Добре. Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Двата законопроекта разбира се са свързани, като в Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците се доразвиват измененията, предвидени със Закона за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс.
Възстановяването на правомощията на митническите органи за разследване на митнически престъпления отговаря в максимална степен на дадените в рамките на предприсъединителния процес препоръки от страна на Европейската комисия по Глава 24 „Правосъдие и вътрешни работи” и Глава 25 „Митнически съюз”. Препоръките са давани многократно в периода на преговорния процес преди присъединяването на Република България. Подобни правомощия за разследване на митнически престъпления са предоставени на митническите администрации в почти всички държави – членки на Европейския съюз. Същността на утвърдения вече в европейските страни модел на митническо разследване е осигуряването и запазването на връзката между органа, установил съответното митническо престъпление, и органа, осъществяващ разследването по него.
Законопроектът предвижда разследващите митническите инспектори да осъществяват разследване на три групи престъпления: митнически престъпления, валутни престъпления и престъпления против данъчната система. Изброяването им е изчерпателно и включва следните видове престъпления:
- престъпления, свързани с нарушение на специалния режим, под който са поставени акцизните стоки, а именно търговията и държането на акцизни стоки без бандерол в немаловажни случаи;
- престъпления, осъществявани чрез пренасянето през митническата граница на стоки без знанието и разрешението на митниците - квалифицираната контрабанда;
- престъпления, извършвани чрез нарушаване на правилата за транзитен превоз;
- престъпления, извършени чрез нарушаване на специализирания административен режим, под който са поставени валутните ценности;
- укриването и неплащането на данъчни задължения в големи размери;
- неправомерно получаване на парични суми в големи размери от държавния бюджет;
Заложената в проектозакона концепция разглежда разследващите митнически инспектори като част от митническата администрация, но същевременно създава и разграничение от функциите, които по принцип изпълнява митническата администрация. Като част от тази администрация те нямат същите функции по контрол за спазване на специфичното национално и общностно митническо и акцизно законодателство и по противодействие на митническите и акцизните закононарушения, характерни за Агенция „Митници”. Единствената дейност, която разследващите митнически инспектори ще имат право да извършват е разследване по досъдебно производство в рамките на Наказателно-процесуалния кодекс, като по този начин се цели разграничаване между органите на досъдебното производство и органите, които имат правомощия да установяват административни нарушения и да провеждат административно-наказателното производство.
С предложените изменения допълнително се гарантира спазването на установените с НПК принципи за независимост на разследващите органи и вземане на решения по вътрешно убеждение. В тази връзка се забранява на по-горестоящите - на разследващите митнически инспектори административни ръководители в митническата администрация да оказват влияние върху развитието на разследването и да дават указания на разследващите митнически инспектори.
Със законопроекта се въвежда и институтът на задържането като административна мярка и се оправомощават митническите органи да задържат лица в изрично посочените от закона случаи. Митническите органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление по чл. 234, 242, 242а, 251, 255 и 256 от Наказателния кодекс и съществува реална опасност да се укрие или да извърши престъпление. Предвидени са мерки, гарантиращи защита правата и законните интереси на задържаните лица като правото на адвокатска защита, правото на задържаното лице да обжалва пред съда законността на задържането, правото на лицето, в случаи че не владее български език, незабавно да се информира за основанията за задържането му на разбираем за него език. За гарантиране законосъобразността на действията на митническите органи и предвид конституционните изисквания е предвидено, че при задържането на лице може да му бъде ограничавано единствено правото на свободно придвижване, но не и други законоустановени права, като срокът на задържане не може да бъде повече от 24 часа.
В законопроекта е предвидено въвеждане на „правото да бъдеш изслушан” в рамките на административното производство по издаване на решения от митническите органи във връзка с прилагането на митническото законодателство. С въвеждането на този институт ще се постигне хармонизиране с европейското законодателство с оглед изискванията на Европейската комисия, като ще се постигнат и целите на института – защита на правата и интересите на лицата с оглед еднаквото прилагане на закона и изчерпателност при събиране на доказателствата в образуваното административно производство от митническата администрация. Както казах в самото начало двата законопроекта са взаимно свързани и систематичното място на измененията е в Закона за митниците и предвид обема им предпочетохме да разделим предложенията на две част, като със същите мотиви предлагаме и имаме желанието народното представителство да ни подкрепи с приемането н първо гласуване на предложения законопроект.
Със Закона за митниците се предлага и изменение в Закона за акцизите и данъчните складове, като се създават правомощия за полицейските органи да съставят при установени от тях случаи на нарушения на акцизното законодателство актове за установяване на административни нарушения. В тези случаи издаването на наказателните постановления и провеждането на административно-наказателното производство остават в компетентност на Агенция „Митници”. Полицейските органи ще имат компетентност единствено по образуване на административно-наказателното производство.
Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Горанов. От вносителите друг желае ли да вземе думата. Да разбирам, че на този етап не. Ще се включите в отговорите на поставените от колегите въпроси. Имате думата за изказвания. Г-н Лазаров, заповядайте. След това г-н Радев.
Димитър Лазаров:
По отношение на законопроекта всъщност ние не сме водеща комисия, но е разпределен и на Комисията по правни въпроси дотолкова доколкото може би изменението на Наказателно-процесуалния кодекс, което е предвидено, донякъде е последица от изменението на този закон. Пак ще направя уговорката, че ние сме на първо четене, но аз искам да задам няколко въпроса. Доколкото в частта да се регламентира статутът на разследващия митнически инспектор, то съответно параграфи 1 и 2 не мисля, че има проблем. Може би в § 2 все пак чисто технически е нормално да се разменят местата на ал. 2 и ал. 1, защото първо да укажем какви са правомощията на разследващия митнически инспектор, че осъществява разследването, а след това да кажем кой може и кой не може да бъде такъв, което донякъде е и ред за назначаване.
Отивайки обаче при § 5, аз имам няколко въпроса. Защото в предните параграфи ние говорим за един орган – това е разследващият митнически инспектор, т.е. този който ще осъществява досъдебното производство. Виждам, че донякъде е направен опит за аналогия с правото на органите на Министерството на вътрешните работи да извършват така нареченото „административно задържане” за срок от 24 часа. Но ми се струва, че тук нещата трябва да бъдат по-детайлизирани.
В ал. 7 на чл. 16 (§ 5) е казано „митническите органи могат да извършват претърсване и изземване по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.”.
Г-н Танов, колко митнически органи има Агенция „Митници”. Тук много точно и ясно трябва да бъде разписано кой от тези митнически органи има правомощия да задържа. Защото ако седнем да ги гледаме ще се окаже, че доста са органите, които имат правомощия на някакви органи. Това е първо.
Второ, в цялата уредба на § 5 и § 6, на които ще мина малко по-детайлно. Но да не пропусна да го кажа в ал. 8 сте казали: „(8) Когато е необходимо, задържаното лице се настанява в обособените за целта места в структурите на Министерството на вътрешните работи.”
Кой ще направи тази преценка? Изрично по Закона за Министерството на вътрешните работи е казано. Това е административно задържане и къде се настаняват лицата – в специално обособени помещения в Министерството на вътрешните работи. Изобщо няма място за преценка. С две думи: или Агенция „Митници” трябва да си обособи такива помещения или трябва да бъдат настанени в тези помещения, които са обособени за целта в Министерството на вътрешните работи. Поставям го като въпроси.
В § 7, в чл. 19, ал. 4 сте казали: „Преди издаването на решението митническите органи съобщават на лицето мотивите, на които ще се основава решението, и му предоставят възможност да изрази становище в определен срок.”
Редът е за да може да се обжалва по-нагоре сте казали .- това административно задържане става с акт писмен на съответния административен орган, който има правата по Закона за Министерството на вътрешните работи, който се връчва на това лице. В него се отбелязва час, дата, основание, за да може съответно този административен акт да бъде обжалван пред съответния съд, колкото и да е такава практиката, която не е малка, когато се обжалват такива административни актове за това административно задържане. Изрично трябва да бъде казано, а не ние ще му съобщим, ние ще му кажем. Съответно при това административно задържане се извършват и така необходимите действия за личен обиск най-малкото, за да се вземат тези вещи. Посочено е основанието в чл. 16а. (1) „Митническите органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление...”. Мисля, че тук трябва да се внесе още яснота.
И по-нататък имаме:
„Чл. 16б. (1) При задържане на лице, което не се подчинява или оказва съпротива, митническите органи след предупреждение могат да използват физическа сила и помощни средства – белезници...”. При задържане говорим за административното задържане –правилно е регламентирано да се използва физическа сила и помощни средства.
И още нещо за ал. 7 на чл. 16. (§ 5)
„(7) При извършване на проверки в рамките на последващия контрол или в хода на митническото разузнаване, когато се възпрепятства тяхното провеждане или когато са налице данни за укриване на факти и обстоятелства, които са от значение за случая, митническите органи могат да извършват претърсване и изземване по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.”
Уважаеми колеги, ако е първото действие при разследването е „претърсване и изземване по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.”, а редът на НПК предполага разрешение от съответния съдия, ние сме започнали досъдебното производство.
Имам чувството, че в § 7 са смесени правомощията при административното задържане и задържането 72 часа, което е по реда на НПК за довеждането на лицето в съда, но там задържането вече става по друг ред. Мен малко ме притеснява в рамките на последващ контрол и в хода на митническото разузнаване, „когато се възпрепятства тяхното провеждане или когато са налице данни за укриване на факти и обстоятелства”. Струва ми се, че дори органите на Министерството на вътрешните работи нямат правомощия да извършват такова задържане, когато едно лице укрива факти и обстоятелства. Да извършват административно задържане?! Става въпрос при извършване на проверки „могат да извършват претърсване и изземване по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.”
Всичко това в практиката се осъществява и това е административно задържане. Защото и в МВР така се получава. Пускат административно задържане на основанията, които са изброени, а в същото време правят претърсване и изземване, но лицето седи при едно практически започнато едно досъдебно производство с административно задържане и мярка, която изтича след еди-колко си часа. Общо взето тази мярка се пуска при административното задържане за 24 часа и тази мярка обикновено се пуска след като е извършено претърсването и изземването. Затова казвам, че може би трябва да се прецизира – да се разменят местата. Практиката на Върховния административен съд и на окръжните съдилища е – изрично се приема, че след като са извършени действия по разследването няма как да се извърши административно задържане за 24 часа.
Мая Манолова:
Все пак сме на първо четене на законопроекта!
Димитър Лазаров:
Не сме водеща комисия, г-жо Манолова. Затова го поставям въпроса, да се обсъди, защото ние няма да го гледаме на второ четене този законопроект. А трябва да е ясно кой орган има право да извършва административно задържане, кой трябва да пусне заповедта, в какъв срок, в какви помещения трябва да бъдат настанени, мисля, че е въпрос на прецизиране на тези неща, а не че съм против законопроекта.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Лазаров. От вносителите по коментарите, които направи г-н Лазаров, има думата г-н Горанов.

Владислав Горанов:
Всяко прецизиране на текстовете, което ще подобри тяхното прилагане и няма да въвежда противоречива практика или възможност в последствие за противоречива практика, бихме го подкрепили. Това по наше мнение са текстовете, които в максимална степен са съобразени със Закона за МВР и с правомощията на органите на МВР при задържането. Но естествено, при всеки страничен прочит на определени норми може да изникнат въпроси и практиката и опитът на г-н Лазаров сигурно води някъде натам. Така че всички предложения между първо и второ гласуване сме готови да обсъдим, които да подобрят текстовете в смисъла, в който са нашите мотиви, могат да намерят място при ваше решение в окончателната редакция на законопроекта.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Горанов. Г-н Радев.
Емил Радев:
Що се касае до въпросния § 6 аз смятам, че тук напълно излишно се дават такива правомощия. Защото, ако видим какви са престъпленията, ще видим, че това са главно документни престъпления, които не представляват непосредствена опасност нито за гражданите, нито създават такава ситуация, която налага непосредствено задържане.
Още по-малко, да даваме право на един административен орган да задържа, това са малко правомощия, които първо не са описани както трябва, защото тук се казва „всеки митнически орган”, което значи, че и този, който приема декларациите на гишето, ще има право да го задържи. Това ще създаде някои проблеми с практиката на такива задържания. Аз не знам колко ще е квалифициран даденият служител и колко ще е запознат с всичко онова, което би трябвало да се извърши при задържане – за запазване правата на задържаното лице. Въобще даже и полицаите, когато се тръгва на задържане, не всеки полицай отива на задържане. Знаете, че има специални групи и т.н., да не говорим, че в митниците няма подходящи помещения, в които да се държат задържаните лица, което ще доведе до проблеми и със защита на правата на задържаните лица. А оттам нататък ще имаме и серия дела в Страсбург защо и как. Примерно, на едно летище, където би трябвало да се задържи едно лице, винаги има и служители на МВР, които могат да извършат това задържане. Да не говорим, че редът по АПК за обжалване на тези задържания, леко ще бъде в колизия с нормите на НПК и т.н. Така че мисля, че тези правомощия не са толкова належащи да се приемат. Това би довело до повече проблеми, отколкото до положителен ефект.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Радев. Г-жа Манолова, заповядайте.


Мая Манолова:
Провокирана съм от изказването на колегата Радев. Доколкото аз се запознах с законопроекта, има определени изисквания за разследващите митнически инспектори. Мисля, че те ще трябва да имат висше юридическо образование. Само искам да припомня, че при измененията в Закона за МВР и възможността да извършват разследващи действия всички служители на МВР, изобщо изискването за наличие на юридическо образование по отношение на тях не съществува. По отношение на подготовката едва ли може да има такива опасения по отношение на митническите служители, които имат съответното образование, предвид че нямаме подобни към служителите на МВР, които нямат никакво. В най-лошия случай аршинът е еднакъв и към служителите на МВР и към служителите на митниците.
Димитър Лазаров:
Искам да внеса една яснота. Очевидно, че разследващият митнически орган е инспектор, абсолютно той има всички права и правомощия каквито има органа в досъдебно производство, които му дава Наказателно-процесуалния кодекс да извършва претърсване, изземване, личен обиск при спазване на разпоредбите на НПК при досъдебно производство или когато е възможно трябва д се извършват тези действия.
Аз затова отделих, г-жо Манолова, административното задържане, когато няма образувано досъдебно производство. Аз по принцип съм „за” органите, но трябва да бъде ясно и точно разписани кои митнически органи имат право да извършат това административно задържане за срок от 24 часа, каквито правомощия има и органа от Министерството на вътрешните работи, които извършват задържането за срок от 24 часа с оформянето на съответните документи. Иначе правомощията по НПК в пълна степен те си ги имат. Затова ал. 7 на § 5 някак си смесва нещата. Естествено по реда на НПК могат да се извършват претърсвания, изземване, личен обиск. То няма как да бъде по друг начин. Защото тук се остава с впечатлението едва ли не че могат да го правят извън реда на НПК. Затова трябва да се има предвид, че може би трябва да се внесе яснота така както органите на Министерството на вътрешните работи, които нямат това правомощие да правят личен обиск, изключая при административното задържане. Затова говоря – да не става такова смесване.
Що се касае за помещенията, това е общо взето една клетка, която осигуряват в местата, където тези лица се довеждат.
Така че нека да го извършват административното задържане, но ясно и точно да бъде регламентирано кой, с каква заповед, прави ли се преглед на лицето. Редът е проигран достатъчно дълго. Практиката от много години я има за това административно задържане за срок от 24 часа.

Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Анастасов, заповядайте.
Анастас Анастасов:
По принцип ще подкрепя законопроекта. Няма проблеми. Имам само няколко въпроса, с които по-скоро искам да доуточня нещо.
Така или иначе ал. 7 е един извънреден способ, г-н Лазаров. Той е извън НПК. Там няма образувано дознание. То затова е изписано отделно, защото е при последващия контрол или в хода на митническото разузнаване. Т.е. там няма образовано дознание.
А за това административно задържане, аз видях, че в ал. 4 на чл. 16б изрично е изписано, че „условията и редът за прилагане на разпоредбите по задържане на лице от митническите органи се уреждат в инструкцията по чл. 15, ал. 3.” Т.е. не е необходимо в закона да се изписват всички тези подробности. То и в Закона за МВР мисля че е така. Има разписана норма и след това в правилника са уредени голяма част от подробностите.
Искам да попитам за § 2 - Създава се чл. 10а, и по-специално за ал. 5.
„Горестоящите ръководители нямат право да дават указания за извършването на действия по разследването и за съставянето на писмено мнение, както и по какъвто и да е друг начин да се намесват в разследването.”
Има ли шапка, в която все пак ще има някакъв методически ръководител на тези разследващи митничари. Пред кой ще се отчитат. (Пред прокурора.) Дори в полицията има старши дознател или главен дознател или старши разследващ полицай – не го знам какъв е, но все пак трябва да има някой, който да рамкира тази служба. Струва ми се, че има някакъв проблем или може би аз не г разбирам точно.
И нещо друго. Обискът също е едно действие по НПК. Но тук е записано, че „могат да използват физическа сила и помощни средства – белезници”. Не знам ако при едно задържане някой му изкара по-тежко въоръжение от белезници, как ще го задържи. Даже като правихме Закона за частната охранителна дейност разширихме възможностите на частните охранители да ползват помощни средства, примерно, трейзери, газ и още не знам какво. Като тръгнете да задържате един човек, който е извършил престъпление и то при посочен такъв периметър, ми се струва, че може да окаже съпротива или не дай си Боже?
Владислав Горанов:
Допълнете ме, ако бъркам, но ние все пак говорим за административно задържане. На същото място има гранична полиция, има вътрешна полиция в държавата. Ние няма да се правим на рамбовци. Ние просто искаме лицето, за което имаме основание да мислим, че извършва митническо престъпление, да го задържим, за да установим всички обстоятелства преди то да е преминало през граничния пункт и в последствие да не можем да го хванем, за да проведем съответните проучвания.
Искра Фидосова:
Други изказвания? Г-жа Фани Христова.
Фани Христова:
Аз не искам да повтарям, но след като гледаме закона на първо четене колегата Лазаров и останалите колеги обърнаха достатъчно внимание на § 5 и § 6 и наистина смятам, че трябва да се помисли за митническите органи – кои са митническите органи, които могат да задържат. Това ме смущава, но смятам, че трябва да подкрепим законопроекта на първо четене и след това да се дадат предложенията. В крайна сметка ние не сме водеща комисия, но моето мнение е да гласуваме „за” този законопроект.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Христова. Други желаещи колеги за изказвания или въпроси към вносителите има ли? Няма.
От вносителите – г-н Коранов или г-н Танов? Г-жа Соня Вълкова.
Соня Вълкова:
Само искам да уточня, че в Допълнителните разпоредби на Закона за митниците, действащият в момента, има разпоредба, която уточнява кои са митническите органи. Не всички митнически служители са митнически органи. Митническите органи са служителите, които имат надзорни или контролни функции и само те са тези, на които е вменена тази възможност да задържат.
Другото обяснение, което искам да дам е по ал. 7 на § 5. Това е действаща разпоредба, която е прецизирана в случая и тя е във връзка с функциите на митницата по последващия контрол. Систематичното й място в разпоредбата, която е, ясно я отграничава от задържането и от другите нови функции, които се вменяват на митническите органи. Тя е свързана единствено и само с дейността по последващия контрол.
Димитър Лазаров:
Имам един чисто технически въпрос. Кои са надзорните или контролни органи? Чисто практически, дайте пример за някои органи, които осъществяват в митническата администрация такъв контрол.
Соня Вълкова:
Всъщност чл. 2 от Закона за митниците е точно за осъществяване на митнически надзорен и контрол върху стоките, пътниците и т.н. Това са нашите функции като администрация.
Искра Фидосова:
В Преходните разпоредби има само едно изречение за „митническите органи”. „Митнически органи” са длъжностните лица от митническите учреждения, които осъществяват митнически надзор и контрол.”
Моля за извинение. Това наистина трябва да се прецизира.
„Митнически учреждения” са: Централното митническо управление, териториалните митнически управления, митническите бюра и митническите пунктове.
Т.е. всички тези лица, които попадат в понятието „митнически учреждения”, които са в т. 25 и „митнически органи” по т. 9.
Фани Христова:
Както е за МВР. Но там са ясно изброени кои са органите на МВР.
Искра фидосова
Други желаещи за изказване колеги има ли? Г-н Димитров, заповядайте.
Тодор Димитров:
Уважаеми колеги, аз имам въпрос по отношение на § 13, 14 и 15.
Гледам по-внимателно § 13. В Закона за адвокатурата се правят промени в чл. 5, ал. 2, т. 4 – там, където се казва кой не може да бъде адвокат. Т.е. какво целим с § 13? Т.е. искаме да кажем, че юридически стаж се приравнява на всички тези разследващи митничари. Каква е идеята. Защото аз като чета § 13 не мога да разбера дали не е някаква техническа грешка, тъй като правим промени в чл. 5, който урежда кой не може да бъде адвокат. Каква е била идеята на всички тези промени?
Искра Фидосова:
Г-жа Вълкова, заповядайте.
Соня Вълкова:
Промените в Преходните и заключителните разпоредби касаят от една страна, да се признава за юридически стаж и да могат колегите, които са били разследващи полицаи по същия начин както и юрисконсултите да могат да им се признава за юридически стаж тогава, когато кандидатстват за прокуратурата, адвокатурата и т.н. От друга страна, това което попитахте за Закона за адвокатурата, е точно ограничението – този, който е дисциплинарно наказан и трябва да има определен срок, след което може д се впише в адвокатурата. Това важи и за разследващите полицаи.
Адекватна е мярката и към разследващия митнически инспектор.
Искра Фидосова:
Благодаря. Има ли други изказвания? Няма. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за митниците, № 102-01-55, внесен от Министерския съвет на 29.07.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.

Преминаваме към т. 6.
По шеста точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Указ № 904 от 1963 г. за борба с дребното хулиганство, № 102-01-56, внесен от Министерския съвет на 01.08.2011 г. – водеща КПВ.
От вносителите – г-жа Машева, заповядайте.
Даниела Машева:
Благодаря, г-жо Председател.
Предложеният на вашето внимание законопроект е свързан с две постановени от Европейския съд по правата на човека решения по дела срещу България, отнасящи се до Указа за борба с дребното хулиганство указа, по-специално разпоредбата на чл. 7, изречение първо от него. Тази разпоредба предвиждаше, че „Решението на районния съдия (за административно наказване), налагано по реда на този указ, не подлежи на обжалване и се изпълнява незабавно”.
Указът за борба с дребното хулиганство е акт, приет през 1963 г., при съвсем различни обществено-икономически условия. Независимо от това не би следвало понастоящем да се предлага пълната отмяна на този нормативен акт, тъй като би се стигнало до законодателна празнота в тази материя. От изисканата в хода на изработването на проекта справкa и статистика от Висшия съдебен съвет беше установено, че средно на задържане са били осъждани между 800 и 900 лица годишно, извършили дребно хулиганство.
Същевременно с решение № 3 от 4 май 2011 г. по Конституционно дело № 19 от 2010 г. Конституционният съд обяви за противоконституционна част от разпоредбата на чл. 7 от УБДХ именно относно необжалваемостта на решението на районния съд за налагане на административно наказание. В отговор на това решение на Конституционния съд и за да се постигне съответствие на разпоредбите на УБДХ с практиката на ЕСПЧ и с духа на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, законопроектът предвижда възможност за обжалване решението на районния съдия, с което се налага административно наказание, пред съответния окръжен съд. Предложено е това да става на касационните основания, предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от Административно-процесуалния кодекс, каквато е уредбата по Закона за административните нарушения и наказания.
Докато по ЗАНН касационната съдебна инстанция е административен съд, предложено е в законопроекта това да става пред съответния окръжен съд поради характера на административното наказание задържане, което засяга свободата на гражданите според съда в Страсбург.
По подобие на уредбата по Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия в законопроекта за изменение и допълнение на УБДХ се предвижда да се въведе и наказание безвъзмезден труд в полза на обществото в размер от 40 до 160 часа, което да се изпълнява от кмета на съответната община, кат при отказ да се изтърпи това наказание, то да бъде заменяно с глоба – също уредена от Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия.
Изпълнението на предложените изменения и допълнения ще се осъществява в рамките на бюджета на съдебната власт и на Министерството на вътрешните работи, одобрявани с годишните закони за държавния бюджет, при което не се налага осигуряването на допълнителни финансови средства. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Машева. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания по този законопроект. Желаещи за изказване има ли? Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Аз, разбира се, ще гласувам за приемането на този законопроект, но бих искала да поставя въпроса затова до кога всъщност този указ ще съществува в нашата правна система? Дали не е време да преустановим неговото действие и да намерим друга форма на борба с дребното хулиганство, а не по указа, който е приет не знам си кога и който вече като нормативен акт не съществува в новата ни правна система. Бих поканила министерството да помисли по този въпрос и наистина да преустановим неговото действие за в бъдеще, а тези норми да бъдат заместени от други и да бъдат поставени там , където им е мястото, в съвременен вид.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Колева. Г-жо Машева, заповядайте.
Даниела Машева:
Всъщност ние обсъждахме в работната група този въпрос, но считаме, че към настоящия момент, за да отговорим и на практиката на съда в Страсбург, и да е в съответствие с конституционното решение, това е най-бързият начин. Тези въпроси се обсъждат в работната група за изработване на Административно-наказателен кодекс. В момента сме приключили с проекта за административно-наказателната концепция, която съвсем скоро ще бъде представена за обсъждане и съответно внесена за приемане. След това ще преминем към изработването на Административно-наказателия кодекс, където да се уреди тази материя.
Искра Фидосова:
Г-н Радев, заповядайте.
Емил Радев:
Аз приветствам това решение и мисля, че това е бързото и ефективно решение за момента, което ще даде и достатъчно гаранции на задържаните лица. В случая ние вкарваме един много чист механизъм. Мисля, че окръжните съдилища са точно съдилищата, които се занимават с тази материя. Преплитането между НПК и АПК сме го правили и в други закони и то работи за момента. Да, трябва да се прецизират нормите, но те трябва да се прецизират в един наистина нов кодекс так че да не правим прецеденти с такъв нормативен акт като указа. Мисля, че е много удачно това решение за настоящия момент.
Искра Фидосова.
Благодаря. Г-н Анастасов.
Анастас Анастасов:
По повод на наказанието – така или иначе сте вкарали това ново наказание – безвъзмезден труд в полза на обществото, но на базата на какво определяте 40 и 160 часа.
Юлия Меранзова:
Г-жо Председател, позволете да отговоря. Ползвахме с колегите размера, който е определен. Тъй като двата закона са сходни и това наказание е предвидено в Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия или така нареченият Закон за футболното хулиганство, където това е размерът, който е посочен там.
Анастас Анастасов:
Би трябвало подредбата да е в обратния ред. Така или иначе по НК е по-тежко наказание от глобата. Вярно е, че там има санкция – определен размер от възнаграждението се отнема в полза на държавата.
Юлия Меранзова:
Не възразяваме. Не сме мислили по този въпрос.
Анастас Анастасов:
От гледна точка на това, че когато е задържан за денонощие, там не се иска неговото съгласие. А когато се стигне до това, там се иска неговото съгласие от кмета и той трябва да съобрази. И в края на краищата, ако съобрази, примерно санкционираният работи, а семейството му и т.н.. Аз не знам, примерно, в какъв порядък и как се изпълнява примерно 60 часа безвъзмезден труд. Колко време като продължителност ще отнеме?
Юлия Меранзова:
Това се описва в правилника.
Анастас Анастасов:
Според мен, по-удачният вариант е, след като приемаме касационните основание по НПК, да си бъде и срокът по НПК за обжалване, а не да препращаме към АПК, както е в ЗАНН.
Юлия Меранзова:
Много го мислихме. Групата много разсъждава по този въпрос. Това беше предложение на колегата от МВР да ползваме структурата по Закона за административните нарушения и наказания.
А защо искахме този срок да бъде? Защото след като ако районния съдия постанови едно задържане за две денонощия няма пречка да се постанови и не предвидим по-дълъг срок, той на практика вече ще е излязъл, преди да се е обжалвало задържането. Затова предвидихме по-кратък срок.
Освен това, смятаме, че така е по-прецизно, тъй като в момента разпоредбата – решението на Конституционния съд, чл. 7, тъй като са обявени три думи за противоконституционни, на практика гласи, че решението на районния съдия се изпълнява незабавно. Това беше нашето съображение. Това е една по-специфична уредба.
Анастас Анастасов:
Замяната на безвъзмездния труд с глобата не е удачно като вариант. Тъй като аз ако съм от санкционираните по този ред никога няма да се съглася да полагам безвъзмезден труд. Ще откажа. Ще ми бъде заменено с глоба в рамките до 500 лв. и като нямам пари, това остава едно бъдещо несигурно събитие, при което аз де факто няма да бъда санкциониран. По-скоро, според мен, ако се обърне подредбата на санкциите, когато откаже да осъществи безвъзмезден труд, съдията да има право да го замени със задържане в определен срок до 15 денонощия. Защото тогава, когато го задържат там, ще полага и труд, без никой да го пита иска или не иска.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи за изказване колеги? Няма. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Указ № 904 от 1963 г. за борба с дребното хулиганство, № 102-01-56, внесен от Министерския съвет на 01.08.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
По седма точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 102-01-58, внесен от Министерски съвет на 04.08.2011 г.- водеща КПВ.
От вносителите кой ще представи законопроекта? Г-н Горанов, заповядайте.
Владислав Горанов:
Благодаря Ви, г-жо Председател. До мен е г-жа Улева, която е секретар на Съвета по административна реформа и г-жа Галина Маринска, директор на дирекция „Правна” в Министерския съвет. Но тъй като замествам министъра на финансите, който е и вицепремиер, който отговаря за административната реформа, на мен се пада възможността да ви представя Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията.
С този законопроект се цели създаването на обща уредба относно консултативните съвети. Регламентира се единно основание за създаването на консултативните съвети като административни структури, създадени от
Министерския съвет.
С новата редакция, която предлагаме на чл. 21, ал. 1 от Закона за администрацията съветите са постояннодействащи консултативни органи на правителството, осигуряващи координация в сферата на изпълнителната власт, както и сътрудничество с други държавни органи, органи на местното самоуправление и с неправителствени организации при определянето и провеждането на държавната политика в дадена област или по особено важни въпроси от обществена значимост.
Със законопроекта предвиждаме отмяна на чл. 53 и съответни изменения и допълнения на чл. 45, 47 и 54. Съгласно предвидените промени в чл. 45, 47 и 54 от Закона за администрацията министрите, председателите на държавните агенции и изпълнителните директори на изпълнителните агенции ще могат да създават консултативни звена само с експертен характер за решаване на проблеми от специалната им компетентност.
Законопроектът предвижда:
- Съветите да се ръководят от министър-председателя или от друг член на правителството и да включват еднолични органи, техни заместници, както и членове на колегиални органи на изпълнителната власт;
- В съветите да могат да се привличат за участие както представители на други държавни органи и органи на местното самоуправление, така и представители на неправителствени организации, имащи отношение към дейността на съответния съвет;
- Предвижда се и по-широко участие на представители на неправителствени организации, като е уредена възможността съветите да формират наред с основния състав и разширен състав, включващ наблюдатели без право на глас;
- Съветите да организират и осъществяват определените им задачи въз основа на приета от тях годишна работна програма; да представят ежегоден доклад за дейността си пред Министерския съвет; да могат да бъдат експертно подпомагани чрез създадени от тях работни групи.
Председателят, членовете и наблюдателите да не получават възнаграждение за участието си в съвета.
Урежда се видът на акта, с който се създават, преобразуват и закриват съветите, като се предвижда това да е постановление на Министерския съвет, като се изисква създаването на всеки съвет да е въз основа на мотивирано предложение. В постановлението за създаване на съответния съвет ще се определят неговите задачи и структурен състав, както и администрацията, осигуряваща финансовото, експертното и техническото му подпомагане.
Предвижда се организацията на дейността, както и редът за конституиране на всички съвети по чл. 21, ал. 1 да се уредят с правилник, приет от Министерския съвет. Този правилник ще се прилага за всеки съвет, доколкото индивидуалният акт за създаването му не се предвижда друго.
Предвижда се също така приложимостта на съдържащите се в правилника правила и по отношение на съвети, създадени със специален закон или по реда на чл. 45, чл. 47, ал. 8 и чл. 54, ал. 8 от Закона за администрацията, доколкото това е предвидено в техния устройствен акт.
Въвежда се задължение за Министерския съвет да приведе вече приетите от него актове за създаване на съвети в съответствие с новата законова уредба, както и задължение за съответните министри, председатели на държавни агенции и изпълнителни директори на изпълнителни агенции да закрият създадените от тях съвети, с изключение на тези, които функционират като експертни консултативни звена.
С предлаганите изменения в Закона за държавния служител се предвижда разширяване обхвата на делегацията по чл. 6, ал. 2 чрез предоставяне възможност на главния секретар да се възлагат и правомощията по назначаването, преместването по чл. 81б от същия закон, както и прекратяването на правоотношението и налагането на дисциплинарни наказания по чл. 90, ал. 1, т. 3, 4 и 5.
Главният секретар ще може да упражнява всички правомощия по служебното правоотношение с държавните служители в администрацията, след като той е лицето, което я ръководи и носи отговорността за нейната работа.
Същевременно органите на държавната власт, чиито основни функции са свързани с разработването на политики, ще могат да се съсредоточат върху изпълнението на тази си дейност. Като резултат ще намалеят административните им задължения, свързани със служебните правоотношения със служителите от подпомагащата ги администрация. Органът на държавната власт ще може да възложи само отделни права или генерално да прехвърли всички свои права по служебното правоотношение на главния секретар.
Делегацията не засяга служители, за които в закон е предвидена специална уредба на служебните правоотношения.
По отношение на служителите в териториалните звена или в териториалните поделения органът може да овласти с правата по служебното правоотношение главния секретар или да делегира на ръководителите им.
Отделни правомощия по служебното правоотношение с изключение на назначаването, преместването по чл. 81б, прекратяването на правоотношението, както и налагането на дисциплинарното наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 – „уволнение”.
Действащата разпоредба на чл. 12 регламентира изпитателния срок само при преназначаване и при постъпване в друга администрация. Остава
неуреден случаят при прекратяване на служебното правоотношение и последващо назначаване в същата администрация. С предложеното изменение се урежда и тази хипотеза.
Въвежда се задължение за държавния служител да декларира пред органа по назначаването своето имотно състояние, както и получените през предходната календарна година възнаграждения, свързани с полагането на труд извън служебното правоотношение, и основанията за тяхното получаване.
Промяната е свързана с желанието да се осигури прозрачност при изпълнение на служебните задължения и да се намали възможността за корупционни практики сред служителите, особено в централната администрация на изпълнителната власт.
С изменението на чл. 107а от Кодекса на труда се предлага въвеждане на задължително деклариране и от работещите по трудово правоотношение в държавната администрация на доходи от договори за допълнителен труд по чл.111 от Кодекса на труда, доходи от възнаграждения по извън трудови правоотношения, както и работодателя/възложителя, който ги е изплатил, аналогично на предложеното изменение в чл. 29 от Закона за държавния служител.
Урежда се правото на платен годишен отпуск, което ще се упражнява
вече и при наличие на 8 месеца трудов и/или осигурителен стаж, а не само при наличието на служебен стаж, което беше непълнота в действащия Закон за държавни служител.
Предложени са и изменения в Закона за администрацията, които са систематично свързани с измененията в Закона за държавния служител, както и някои уточняващи текстове.
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Горанов. Желаещи колеги за изказване? Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
В законопроекта с Преходните разпоредби се правят и промени в Закона за държавния служител и Кодекса на труда, които касаят декларирането от съответните служители по служебно правоотношение или такива по трудово, на тяхното имотно състояние и на техните допълнителни възнаграждения. Има ли някаква връзка между основната идея на този законопроект с тези промени – с декларациите, които ще правят. Имам предвид в Преходните и заключителните разпоредби параграфи 15 и 16.
Искра Фидосова:
Г-н Горанов, заповядайте.
Владислав Горанов:
Законопроектът има няколко основни момента, като говорим за законопроекта като цялостна система от норми, а не само измененията в Закона за администрацията, един път прецизиране на статута на съветите и въвеждане на нов ред за създаването и функционирането им.
Другата голяма тема, за която споменах, е свързана с трансфериране на част от правомощията на органите на власт към главните секретари, за да бъдат облекчени от чисто административни функции, а и да се подкрепи и функцията им като ръководители на цялата администрация – говоря за главните секретари.
Третата голяма тема е свързана именно с прозрачността на имущественото състояние и задължението на лицата по трудово и служебно правоотношение да декларират имущественото си състояние, е едно продължение на усилията всички висши държавни функционери в администрацията и на ръководни длъжности да декларират своето имуществено състояние. Знаем, че и досега държавният служител има ангажимент всяка година до 31 март да посочва своето имуществено състояние. Но на практика тази норма не дава възможност на органите на власт и на всички други контролиращи органи да проследяват причините за съответните изменения на имущественото състояние и да търсят рисково поведение на държавните служители. В допълнение към съществуващите ангажименти за деклариране на имущественото състояние, се предвижда и деклариране, както от страна на държавните служители, така и на служителите по трудово отношение в държавната администрация на доходите извън основното правоотношение и на източниците, от които те са ги формирали. Т.е. една от тези три теми, които сме предложили да бъде развита в изменението на законодателството, се включва в обхвата на търсенето от нас подобряване на работата на администрация.
Повтарям: функционирането на консултативните съвети, облекчаване на министрите условно казано от технически функции, свързани с възникването и живота на самото служебно правоотношение, каквото по отношение на трудовите договори главните секретари вече отдавна имат; и третият аспект е за засилване на отчетността на висшите държавни служители и не само, а на всички държавни служители по отношение на имущественото състояние, тъй като те са често обект на доста сериозен корупционен риск.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Радев.


Емил Радев:
А вие съобразявате ли това, че възнагражденията спрямо практиката и директивите на Европейската комисия представляват лични данни и от тази гледна точка има ли право работодателят да изисква точно такъв тип данни. Не нарушава ли това Директивата за защита на личните данни.
Владислав Горанов:
Работодателят и понастоящем разполага с по-голяма част от информацията, която е защитена от Закона за личните данни. Възнагражденията, които се получават по основното правоотношение също са известни на работодателя. Има много практики, при които, тук разбира се не говорим за държавни служители, в интерес на законодателната целесъобразност и въобще на житейската целесъобразност, много държавни длъжности са принудени, в това число и народните представители да разкриват цялото свое имущество и начина по който то е възникнало и се е изменило. Не смятаме, че държавните служители, които се ползват с редица привилегии от типа защита при уволнение, заплащане от страна на държавата на социалните и здравноосигурителин вноски ще бъдат накърнени правата им най-малко с мотив защита на лични данни, ако тяхното имуществено състояние бъде проследявано от органа, за да се знае, че те не са подложени на нерегламентирани практик при осъществяване на своите дейности, подпомагащи органите на държавна власт.
Емил Радев:
Въпросът е да се вземат мерки да се защитават тези данни. Защото това са данни, които са доста чувствителна тема. Примерно, като получи работодателят такъв тип данни, оттам нататък да има и нужните норми, които да защитават разпространението на такива данни по-нататък. Защото все пак за лицата, които заемат публични длъжности е ясно. Там е по закон така и с оглед големия обществен интерес. Обаче знаем, че възнагражденията, които се подават към данъчната администрация, подлежат на данъчна тайна и няма право да се разпространяват. Ако се разпространява от работодателя тази информация, ние ще настъпим разпоредбите на Директивата.
Владислав Горанов:
Прав сте по принцип. Обаче това касае и понастоящем информацията за имуществено състояние, която и сега държавните служители и служителите по трудово правоотношение в администрацията на органите на държавна власт предоставят на НАП.
Емил Радев:
Директивата не касае притежаваното имущество. Там изрично се казва възнаграждения. Затова говоря. Имуществото стои в публични регистри на недвижимите имоти, така че тази защита принципно я няма като имущество. Но като възнаграждения в Директивата пише изрично „възнаграждение”. Затова говоря, че влизаме в обхвата на директивата. Докато с имущество не влизаме. От тази гледна точка. По-конкретен е въпросът.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Радев. Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
По първата част на законопроекта – частта, която засяга постоянно действащите консултативни съвети, аз принципно нямам никакви забележки. Мисля, че е на място и е добра идеята да бъде създадена една такава обща уредба на и без друго съществуващите в някаква форма консултативни съвети. Но си мисля, че така както в момента се предвижда уреждането на съветите само като постоянно действащи консултативни органи, има някакъв момент на тематично ограничаване на тези съвети. Дали не е добре да се помисли за разширяване на обхвата на тази материя от гледна точка на това, че без съмнение, според мен, важността на някои проблеми изисква създаване на консултативни съвети ad hoc по определена тема. Защо трябва да бъдат само „постоянно действащи”? Защо примерно, да не може да бъде създаден консултативен съвет към правителството във връзка с финансова криза или пък по някаква друга тема. Няма никакво значение каква е темата, ако тя е достатъчно значима и всеобхватна, защо такъв консултативен съвет да не може да бъде създаден по конкретната тема.
Във връзка с втората част, която засяга прехвърлянето на правомощия от министрите на главните секретари. Така както е формулирана уредбата или по-скоро промяната на уредбата в този законопроект, доколкото аз схващам, министърът по своя преценка може да прехвърли или не част от правомощията си, свързани с конкретното служебно правоотношение. Ако главният секретар сключи в качеството си на пълномощник на министъра такова правоотношение служебно, ефектът би бил единствено за облекчаване на министъра от гледна точка на това да не подписва всички заповеди. Аз така разбирам нещата.
Владислав Горанов:
Помислете и за подсъдността.
Юлиана Колева:
Точно това имам предвид и това ви казвам. Според мен подсъдността няма да бъде променена. Защото главният секретар няма да действа в качеството си на главен секретар, а ще действа в качеството си на пълномощник на министъра. Това е все едно заместник министърът, натоварен с тези функции, да изпълнява.
Владислав Горанов:
Не е същото.
Юлиана Колева:
Как да не е същото, като е същото.
Владислав Горанов:
Така го тълкувате Вие. Нашето тълкуване е, че по този начин ще се облекчи дейността на ВАС. (Не, няма да се облекчи.) Така смятате Вие.
Юлиана Колева:
Аз на това исках да обърна внимание и да направя като забележка. Смея да твърдя, че това не е в правомощията на главния секретар. То продължава да бъде в правомощията на министъра и той само излъчва само свой пълномощник. Това е забележката ми по повод на тази част от законопроекта.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Колева.
От вносителите искате ли думата? Заповядайте, г-н Горанов.
Владислав Горанов:
За първата част съгласни сме с това, че не бива да се създават ограничения, когато има обществена значимост към Министерския съвет да се създават всякакви възможни съвети. Точно това предвижда и законопроектът, който в чл. 21, ал. 1 завършва така: „или по особено важни въпроси от обществена значимост”. Или всичко това е в пълномощията на Министерския съвет той да може да създава всякакви съвети. Така че когато се налага в примера, който вие дадохте за проблеми, свързани с икономическата криза, няма пречка Министерският съвет със свой акт да създаде такъв постоянен орган. А той е постоянен дотолкова доколкото се създава и закрива с акт на правителството.
По втората част вероятно може да се направи такова тълкуване. Идеята е била облекчаване, от една страна, на административния орган, в случая на органа на държавна власт по отношение на служебното правоотношение, от друга страна, ние смятаме или поне нашето виждане е било такова, че по този начин ще се постигне и промяна на подсъдността на тези актове. Не съм специалист да го коментирам точно в тази комисия тази тема, но мотивите на вносителя включват и това разсъждение.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други колеги, желаещи за изказване има ли? Няма. Преминавам към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 102-01-58, внесен от Министерския съвет на 04.08.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима се въздържат.
Благодаря на представителите на Министерството на финансите и на Министерския съвет.
Продължаваме с т. 3 от дневния ред.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 102-01-52, внесен от Министерския съвет на 26.07.2011 г.
От името на вносителите ще представи законопроекта г-жа Стоянова, директор на дирекция „Правна” в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Заповядайте.
Красимира Стоянова:
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване предвижда няколко основни изменения.
Първата група промени са свързани с въвеждането в националното законодателство на Директива 2009/12 относно летищните такси.
Втората група изменения са в областта на авиационната безопасност.
Третата група промени са свързани с преминаването на светосистемите от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение” към летищните оператори.
Промени са направени и в глава „Такси”.
Има изменения и в Допълнителните разпоредби, които са свързани с основните изменения в закона.
Същността на това изменение основно е свързано с въвеждането на Директивата за летищните такси, която изисква няколко основни неща:
Всяка държава членка на Европейския съюз следва да даде възможността на най-голямото летище на своята територия само да определя размера и да събира летищните такси. На територията на Република България най-голямото летище е летище София, така че разпоредбите в тази им част се отнасят за летище София. Целта е този, който поддържа, управлява и се грижи за инфраструктурата да събира съответните такси, които плащат въздушните превозвачи и тези такси директно да отиват за покриване на разходите по тази инфраструктура.
Вторият съществен момент във връзка с тази Директива е свързан с това, че таксите се определят задължително след консултации с ползвателите на летището. Това са съответните въздушни превозвачи.
На трето място Директивата изисква държавата членка на Европейския съюз да предвиди национален надзорен орган, който да решава споровете, които възникват във връзка с определянето на размера на летищните такси между летищния оператор, съответното летище и ползвателите на летището. В законопроекта ние предлагаме това да бъде Главна дирекция „Гражданска въздухоплавателна администрация”, която е отделно юридическо лице. Тя е към министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и е орган, който изпълнява основните регулаторни и контролни функции в областта на гражданското въздухоплаване.
Това са накратко измененията и допълненията, които предлагаме с този законопроект, който е представен на вашето внимание. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси към вносителите. Има ли изказвания и въпроси по законопроекта? Да разбирам, че няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за гражданското въздухоплаване, № 102-01-52, внесен от Министерския съвет на 26.07.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Трима „въздържали се”.
По осма точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за обявяване за нищожни актовете, с които е възстановена собственост на г-н Симеон Борисов Сакскобургготски и неговите роднини и отнемане на незаконно придобитото въз основа на тези актове имущество, № 154-01-73, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 08.07.2011 г. – водеща КПВ.
От името на вносителите ще представи законопроекта г-н Павел Шопов. Заповядайте, г-н Шопов.
Павел Шопов:
Първо, в Законопроектът за обявяване за нищожни актовете, с които е възстановена собственост на г-н Симеон Борисов Сакскобургготски и неговите роднини и отнемане на незаконно придобитото въз основа на тези актове имущество има казуси, случаи, обстоятелства, които могат да бъдат решени по един генерален начин. Ние от Атака винаги сме казвали, че вкарването на проблемите в съдебната система винаги води до никакъв резултат. Такова е състоянието на съдебната система , че при очевадни случаи на обществена несправедливост съдебната система не е в състояние да осъществи ролята си. Както генерално и радикално имотите бяха върнати по силата на определени законови разпоредби, които бяха гласувани в един момент, по същия начин, аналогично въпросът може да решен с радикалното действие – обявяване на нищожни актовете, с които имотите са били върнати.
Нашият законопроект е пределно кратък и ясен в това отношение. Ще направя една аналогия – имахме и други предложения в тази връзка, по реда на нищожността да бъдат решени определени обществени отношения. Визирам законопроекта, с който предлагахме да се решат въпросите относно земите от държавния горски и земеделски фонд, които бяха заменени в кавички, които заменки са очевадни и е ясно какво целят.
Така че това е друг наш законопроект като продължение на тази линия, където правоотношенията могат да бъдат решени по този радикален начин с един такъв законопроект.
Това е нашето предложение в тази връзка.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Шопов. Колеги, има становища на две министерства, които също са ви раздадени в папките.
Желаещи за изказване по този законопроект? Заповядайте, г-н Нотев.
Явор Нотев:
Г-н Шопов спомена за наше решение, което датира от 18 декември 2009 г. с което беше спряно разпореждането с поземлени имоти, върнати на наследниците на Фердинанд и Борис ІІІ. Там бяхме определили срок до приемането на специален закон, с който този въпрос да бъде окончателно решен, но реторно върху възможностите да се разпоредят със сделки наследниците на Фердинанд и Борис ІІІ изтече. Като чели след като сме казали А, трябва да кажем и Б. Ние сме се ангажирали с решаването на този въпрос със специален закон. В този смисъл разглеждаме и внесения законопроект. Моля и така да бъде обсъден и съответно да имаме предвид и този ангажимент, който е с наше решение.
Павел Шопов:
И да допълня, ако ми разрешите.
Все още този наш законопроект е само примерен и той цели да предизвика дебат и да започне, да се даде ход, а ако щете и идеи на други законопроекти, които да решат законодателно проблема, с който, както напомни г-н Нотев, сме се ангажирали да излезем с такъв акт. Така че ако не беше този наш законопроект, до този момент нямаше да бъде направено нищо от нито една политическа сила и от нито една парламентарна група в тази връзка. Ние сме отворени за всякакви други законопроекти, които имат подобна цел и могат да доведат до постигането на обществено полезния резултат. Така че ние не настояваме, не робуваме единствено на тази идея, която сме предложили. Ние считаме, че така трябва да стане, но ако друга политическа сила представи друго решение, друг законопроект или нищожност, която ние целим да бъде обявена, ние сме отворени за обсъждане и за разглеждане. Но пак искам да напомня това, което г-н Нотев каза, че ние сме ангажирали в рамките на този парламент с решаването на този въпрос със законодателен акт. Какъв ще бъде той е друг въпрос. Вече две години и нещо след началото такъв няма. Има някакви съдебни производства, които се движат. Никой не знае докъде са стигнали. На нас ни е абсолютно пределно ясно, че те ще стигнат в един момент до задънена улица. От тях резултат няма да произтече. И ако нещата не се вземат в ръце от парламента и ако не се движат по законодателен ред с някои от актовете на Народното събрание, което може да бъде само закон, от тези съдебни производства няма да произтече нищо.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Аз си спомням, че в 39-то Народно събрание не веднъж съм се изказвал против връщането на многото имоти, които бившата царска фамилия има. Всъщност назначените от него областни управители му връщаха имотите - гори, земи. Това е.
Споделям идеята. Обаче като юрист не мога да подкрепя закона и ще се въздържа. Обявяваме за нищожни с някакви актове. Ние не сме съд! Тази работа е на съда.
Плюс това, практически с този закон национализираме собственост. Може неправомерно да е върната, но практически със закон правим национализация. Това е. Според мен, тук прекрачваме чувствително Конституцията. Затова ще се въздържа, защото става въпрос за мониторингов орган. Опасно решение приехме. Уж временно. Но в България временното нещо става постоянно. И Симеон Сакскобургготски като нищо ще ни осъди в Страсбург с това решение, защото ние блокирахме. Какво е това мораториум на закони или не знам какво? Трябва да намерим решение на проблема. А то може да бъде само законодателно. Тук е прав г-н Шопов. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Корнезов. Други колеги, желаещи да се изкажат.
Явор Нотев:
Само едно изречение във връзка с това, което каза проф. Корнезов.
Напълно съм съгласен, че ако трябва да се даде правно техническа оценка на това, което е заложено като правна техника в законопроекта, професорът ще ни напише двойки и не само той. Няма спор и това беше казано от г-н Шопов.
Напомняме и акцентираме върху това – имаме ангажимент да се произнесем, а не да боксуваме. Това първо.
Второ, проблемът не е намерил отговор, а той има своята обществена тежест. Няма как и не бива да остане висящ в това положение. Включително и ситуацията, при която разпоредителни сделки с имущество, което е предмет на този закон, като чели няма информация да са извършени, заради което е напълно реално едно осъдително решение от наследниците затова, че са ограничени техни права и са реализирани евентуални някакви пропуснати ползи или пък други вреди.
Подчертавам, идеята на този законопроект е наистина да събуди нашето внимание и не само нашето внимание, към едно законосъобразно решаване на проблема. Със сигурност не е най-удачният механизъм, който е предложен тук.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Имам един въпрос. Какво означава възстановяване на имотите? Не питам г-н Нотев. Той е заместник председател на Правната комисия и ми е неудобно да го питам. „Възстановяване на имотите” - такова понятие в правото няма. Може да има възстановяване на собственост. Може да има въвод във владение.

Павел Шопов:
Това е въпрос на терминология.
Христо Бисеров:
Това е основният термин в текстовете. Ако обясните какво е това възстановяване на имот, мога и да гласувам.
Явор Нотев:
Г-н Бисеров, има и други бележки. Примерно, възстановени имот на Симеон и дали те не са на него и т.н.
Христо Бисеров:
Да, но това е основният термин в закона ви. Това е основният термин, с който боравите, а в правото няма такова нещо. Имот не може да се възстановява. Може да се възстановява собственост.
Явор Нотев:
Прав сте. Така е. Но това не подменя казаното преди малко от нас – каква е целта на внесения законопроект.
Искра Фидосова:
Други колеги, желаещи за изказване? Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Аз мисля, че в момента, докато тече съдебна процедура по отношение на имотите на Симеон Сакскобургготски, ние въобще не можем да знаем как ще приключат тези дела. И не можем да казваме, както г-н Шопов казва, ясно е съдът как ще се произнесе. Я си представете, че съдът си свърши перфектно работата - каквото и да е неговото решение, да бъде перфектно правилно. Едва, ако се установи, че съдът се произнася правилно, но законът е лош, тогава можем да мислим за някаква корекция, но естествено не в този вид. В този вид дали ще напишем „национализира” или ще напишем „обявява за нищожни” е все едно и също в момента.
Аз също не бих могла да приема подобен вариант на законопроекта.
Също така смятам, че моментът, в който той се предлага, е крайно неудачен с оглед на съдебната процедура, която тече в момента.
Що се отнася до мораториума, той нека да си стои. Това означава, че ние сме въвели една забрана. Това е нещо като обезпечителна мярка, която не е взел съдът, а я е взел парламентът. Не коментирам правилността на тази стъпка на парламента, но така или иначе е взета.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Колева. Други колеги желаещи за изказване има ли? Няма. От вносителите желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за обявяване за нищожни актовете, с които е възстановена собственост на г-н Симеон Борисов Сакскобургготски и неговите роднини и отнемане на незаконно придобитото въз основа на тези актове имущество, № 154-01-73, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 08.07.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осемнадесет „въздържали се”.
По девета точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 154-01-74, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 11.07.2011 г. – водеща КПВ.
Г-н Шопов, от името на вносителите, заповядайте да представите законопроекта.
Павел Шопов:
Най-злободневните въпроси, които се поставят при срещи с граждани на приемни, ако щете въпросът се поставя на чисто политическо ниво, относно двойното гражданство, което съществува в българското законодателство. Аз днес в пленарна зала казах, че ми е омръзнало да ми дават за пример други страни. Но всеки дава примери и аз ще дам пример с Европа, където почти не съществува различно гражданство от гражданството на съответната страна. Даже в Германия стриктно се следи за гражданството. Според съвременните информационни системи и във века на висшата електроника периодически се правят, така да ги наречем, „хайки” за излавяне на лица, които битуват с двойно гражданство немско или някакво друго. Затова българи най-редовно се отказват от българското си гражданство по тази причина. Защото страната, в която пребивават, включително и страна от Европейския съюз, не допуска двойното гражданство. Забележете, и по отношение на гражданство от друга страна на Европейския съюз. Да не говорим за нашата съседка Турция, където това правило е доведено до абсолютна стриктност. Там изселените от България лица дълги години и по правило се държат без гражданство. Измислена им е някаква фигура, която е на постоянно пребиваване и се приравнява към турските граждани, но те не са турски граждани, разбираемо по какви причини.
На всички вас ви е ясен проблемът, който поставям. Въпросът е относно тези граждани най-вече. Това е нашата идея. Няма да изброявам първо, второ, трето, четвърто какво вършат предвид обстоятелството, че имат българско гражданство.
И тук не претендираме, че законът е перфектен, абсолютен, че не търпи корекции, че няма други възможности за решения, но ние поставяме въпроса за дебат – за българското гражданство, за двойното гражданство в България като в закона омекотяваме това абсолютно правило и правим едни изключения за определени страни, които са страните от Европейския съюз и други страни, които не са страни от Европейския съюз, но в които българският етнически елемент е особено добре изразен и силен и България в това отношение има своите национални интереси, като визираме съответно съседните страни – Сърбия, Македония, Украйна (имаме предвид там бесарабските българи) и други страни, в които има компактно етнически българи.
Това е нашето предложение. В това отношение ние считаме, че сме абсолютно прави затова, защото трябва най-после да се започне този много сериозен дебат. В миналото събрание подобен наш законопроект беше много елегантно и незабележимо отместен, без да се състои сериозен обществен дебат, включително и в пленарна зала. Мисля, че не беше допуснат да влезе в пленарна зала. Сега се надявам това да стане. Но рано или късно пред българската държава, пред всички нас стои този въпрос за двойното гражданство, защото не ми е известно да има някакви хармонизационни разпоредби, някакви задължителни условия. Но в крайна сметка ние ще бъдем принудени да се произнесем и да решим въпроса с двойното българско гражданство, още повече, че това е въпрос, свързан с миграцията, с установяването на чужди граждани във всяка една европейска страна. Този въпрос ще бъде разискван оттук нататък и в европейски план предвид на цялата тази политика, на вълната, която ни залива отвсякъде.
Еднозначното и ясно решение ще бъде да се премахне по принцип двойното гражданство.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Шопов. Г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Г-н Шопов, имам един въпрос. Той пак е юридически. Във всяка една конституция, а и в нашата, въпросът с гражданството е от основните въпроси. И това, което вие поставяте тук около двойното гражданство, че за някои ще важи, а за друг няма да важи, не е ли конституционен въпрос. Най-напред да видим Конституцията, че тогава да искаме тази промяна. Ако можете да отговорите, разбира се.
Павел Шопов:
Естествено. Ние това сме го мислили и го имаме предвид и това ще бъде част от дебата. И вече е дебат, както виждате. Тези въпроси до този момент не са поставяни. Всичко е било под сурдинка, всичко е било на срещи с избиратели, зададени въпроси в зала или на приемни. А имайте предвид, че за първи път този въпрос се поставя дори на ниво парламентарна комисия в днешния ден, което просто е нечувано. Защото въпросът е много сериозен, той е конституционен, разбира се, но такъв въпрос не може да бъде решен ей така. Този въпрос може да бъде решен, както казахте и Вие, след съответните конституционни промени. Той не може да бъде решен и от една политическа сила. Може да бъде решен от юридически екипи, от групи политически сили. Винаги ще има някой, който да бъде против, така че това е началото на дебата.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи за изказване? Г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Благодаря, г-жо Председател.
Правните аргументи затова защо не трябва да бъде подкрепен този законопроект са изложени от министъра на правосъдието. И мисля, че те са толкова сериозни, че са достатъчни, за да отхвърлим законопроекта.
Без да се шегувам, но бих казал, че ако този законопроект бъде приет, мога да направя прогноза, че следващият законопроект, който ще внесе „Атака”, ще е за отнемане на българското гражданство на всички български граждани, които не са етнически българи. И с оглед на такава перспектива смятам законопроектът да бъде отхвърлен колкото се може по-бързо и да няма дебат по темата изобщо. Защото темата е грозна. Тя е тема за ХVІІІ век и началото на ХІХ век.
Павел Шопов:
В Германия е така!
Христо Бисеров:
Не. Не ви правя реплика. Благодаря.
Искра Фидосова:
Има ли други колеги, желаещи да се изкажат? Наистина има много подробно становище от Министерството на правосъдието, което всеки е прочел. Не виждам други желаещи за изказване. Гласуваме.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за българското гражданство, № 154-01-74, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 11.07.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Петнадесет „въздържали се”.
Колеги, с това приключихме дневния ред. Благодаря ви.
Закривам заседанието.


Председател:
Искра Фидосова