Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 100


Днес, 05.10.2011 г., сряда, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Даниела Машева, заместник министър, Юлия Меранзова, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”, Ирена Борисова, старши експерт и Христина Шикова, младши експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”; от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията – Петър Киров, заместник изпълнителен директор на Изпълнителна агенция „Морска администрация”.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Тодор Димитров, заместник председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Тодор Димитров:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при предварително представения ви дневен ред за днес в седем точки:
1. Приемане на общ проект на приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 102-01-54, внесен от Министерски съвет на 29.07.2011 г. и № 154-01-95, внесен от Анастас Василев Анастасов и група народни представители на 02.09.2011г.
2. Обсъждане на Позиция на Република България по т.54 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011г.) във връзка с предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно правото на достъп до адвокат в наказателните производства и правото на комуникация при задържане, № 102-00-58, внесена от Министерски съвет на 21.09.2011 г.
3. Обсъждане на законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата от сексуална експлоатация и сексуално насилие, № 102-02-24, внесен от Министерски съвет на 28.09.2011 г.
4. Обсъждане на законопроект за ратифициране на Международната конвенция за изваждане на потънало имущество от Найроби, 2007, № 102-02-25, внесен от Министерски съвет на 28.09.2011 г.
5. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за Фонд за жилищна политика, № 154-01-80, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев на 25.07.2011 г.
6. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Указ № 904 от 1963 г. за борба с дребното хулиганство, № 102-01-56, внесен от Министерски съвет на 01.08.2011 г.
7. Обсъждане на проект за декларация за предприемане на комплекс от мерки и приемането на пакет от промени и нови закони в законодателството за борба срещу циганската престъпност, № 154-03-6, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 26.09.2011г.
Започваме точка първа - Приемане на общ проект на приетите на първо четене законопроекти за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 102-01-54, внесен от Министерски съвет на 29.07.2011 г. и № 154-01-95, внесен от Анастас Василев Анастасов и група народни представители на 02.09.2011г.
Има ли изказвания по общия законопроект? Няма. Гласуваме. Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се общият проект.
По втора точка - Обсъждане на Позиция на Република България по т. 54 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011г.) във връзка с предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно правото на достъп до адвокат в наказателните производства и правото на комуникация при задържане, № 102-00-58, внесена от Министерски съвет на 21.09.2011 г.
Г-жо Машева, заповядайте да представите позицията на Република България.
Даниела Машева:
Уважаеми дами и господа народни представители,
България подкрепя усилията за създаване на общи европейски стандарти, насочени към гарантиране правата на обвиняемите в наказателното производство. Изразили сме позиция, че този европейски инструмент в областта на правото на достъп до адвокат и правото на комуникация при задържане ще повиши взаимното доверие на държавите членки по отношение спазването на правата на обвиняемите в наказателния процес, което от своя страна ще допринесе за укрепване на принципа на взаимно признаване на присъди и съдебни решения.
Видно от представените от Комисията проучвания, все още има съществени разлики в законодателното уреждане на правото на адвокат и правото на комуникация при задържане на национално ниво в различните държави-членки в Европейския съюз. Ето защо е необходимо да се създаде обща правна рамка на ниво Европейски съюз, която да хармонизира националните норми в тази посока и която да покрие изискванията, заложени в чл. 6 от Европейската конвенция за защита на правата на човека.
България споделя разбирането, че в бъдещия инструмент е нужно да се въведат общи хармонизирани правила относно: началния момент на достъп до право на адвокат; евентуалните ограничения в упражняването на това право; въпроса за конфиденциалността на контактите между адвоката и неговия повереник; мерките за упражняване на контрол на качеството на работа на правните съветници в наказателното производство; възможностите за правна помощ; правото на задържаните лица в наказателното производство да комуникират при задържането си с роднина и работодател; правото при задържане на чуждестранни лица да бъдат уведомени консулските служби на държавата, на която с граждани; мерки за закрила и средства за правна защита на лица, като например свидетели, които по време на разпит или изслушване стават заподозрени лица или обвиняеми.
Считаме също тока, че е нужен точен и прецизен правен изказ, за да бъде постигната необходимата правна сигурност. Въпросите за обхвата, съдържанието на определянето на адвокат и участието му в отделните процесуално-следствени действия, дерогациите от това право са основни въпроси, по които е нужен задълбочен дебат. Следва да бъде отчетена спецификата на наказателното производство и обема на правомощия и ограничения. Балансът между правото на защита и индивидуалните права на обвиняемия и безпрепятственото провеждане на наказателното производство за нас са от съществено значение.
В нашите процесуални норми липсва каквато и да е възможност за отклонение от принципа на конфиденциалност на комуникацията между обвиняемото лице и адвоката му. В този смисъл за нас е неприемливо да бъде регулирана в Директивата подобна възможност.
Така също бихме желали да се запази фокусът на Директивата върху определяне на обхвата, възникването и съдържанието на правото на защита, а не в уреждане на различни странични въпроси, като например процесуалните норми на допустимост на доказателства при установяване на съпричастност на дадено лице като извършител на престъплението в хода на разпита му като свидетел, преди да му е предоставен достъп до адвокат и други действия.
Считаме, че към настоящия момент следва да бъде обсъден отново на ниво Европейски съюз обхвата на Директивата, което ще се случи на заседание към края на седмицата, в което ще участва експерт от Министерството на правосъдието.
Запознати сме със становището на Правната комисия и изразяваме пълно съгласие с това становище.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря Ви, г-жо Машева. Изказвания? Няма. Колеги, гласуваме.
Който подкрепя Позицията на Република България по т. 54 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011г.) във връзка с предложение за Директива на Европейския парламент и на Съвета относно правото на достъп до адвокат в наказателните производства и правото на комуникация при задържане, № 102-00-58, внесена от Министерски съвет на 21.09.2011 г., моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По трета точка - Обсъждане на законопроект за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата от сексуална експлоатация и сексуално насилие, № 102-02-24, внесен от Министерски съвет на 28.09.2011 г.
Заповядайте, г-жо Машева.
Даниела Машева:
Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата от сексуална експлоатация и сексуално насилие е подписана от Република България на 25 октомври 2007 г. в Ланзароте, Испания и се състои от 13 глави и включва в съдържанието си всички относими към закрилата на децата срещу сексуално насилие аспекти, като същевременно формулира добавена стойност в тази насока. Това е резултат от факта, че Конвенцията осигурява пълно и точно консолидиране на съществуващите в тази сфера международни стандарти.
Конвенцията поставя акцент върху значимостта на проблема с престъпленията срещу половата неприкосновеност на непълнолетните лица и необходимостта от предприемането на незабавни мерки в тази насока, като същевременно демонстрира нетърпимостта на всяко съвременно демократично общество към всички форми на сексуална експлоатация и насилие на деца.
Ратифицирането на Конвенцията ще потвърди ясната воля на България за идентифициране на актуалните проблеми в тази насока и търсенето на адекватен отговор чрез обсъждане на всички форми н сексуални посегателства срещу деца. То ще допълни и предприетите до момента мерки на национално равнище.
Конвенцията влиза в сила за България след ратифицирането й от Народното събрание, съгласно предвидения в последната ред за това.
Предложеният Закон за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата от сексуална експлоатация и сексуално насилие включва няколко резерви и декларации:
Резерва по чл. 20, параграф 4 „Република България заявява, че няма да прилага изцяло параграф 1.е на чл. 20 и Резерва по чл. 24, параграф 3 „Република България заявява, че няма да прилага изцяло параграф 2 на чл. 24 по отношение на нарушенията, установени в съответствие с чл. 20, параграф 1.е.”
Настоящият български Наказателен кодекс не предвижда криминализиране на деянието „съзнателен достъп посредством съобщителни и информационни технологии, до детска порнография.” Както изрично е посочено и в параграф 145 от Обяснителния меморандум към Конвенцията, договарящите страни са включили възможността да не прилагат изцяло или частично параграф 1.е. С оглед да се съобразим с националното си законодателство, България е направила тази резерва.
Резервата по чл. 21 визира, че България ще прилага параграф 1.в на чл. 21 само по отношение на случаите, в които децата са били набирани или принудени в съответствие с параграф 1.а или б на цитирания член.
Декларацията по чл. 37, параграф 2 гласи, че „България определя като национален орган, отговорен по смисъла на чл. 37, параграф 1 от Конвенцията Научноизследователския институт по криминалистика и криминология към Министерството на вътрешните работи.
С оглед предвидената в Конвенцията компетентност на националния орган по чл. 37 за такъв е определен Научноизследователския институт по криминалистика и криминология.
Освен посочените резерви българското законодателство е в пълно съответствие с разпоредбите на Конвенцията в резултат на приетите до настоящия момент в процеса на подготовката на ратифицирането й от Република България.
Предвид изложеното ви моля да подкрепите законопроекта.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря Ви, г-жо Машева. Колеги, имате думата за изказвания. Няма желаещи за изказване. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на гласуване законопроекта за ратифициране на Конвенцията на Съвета на Европа за закрила на децата от сексуална експлоатация и сексуално насилие, № 102-02-24, внесен от Министерски съвет на 28.09.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
По четвърта точка - Обсъждане на законопроект за ратифициране на Международната конвенция за изваждане на потънало имущество от Найроби, 2007, № 102-02-25, внесен от Министерски съвет на 28.09.2011 г.
Заповядайте, г-н Киров, да представите законопроекта.
Петър Киров:
Благодаря Ви, г-н Председател.
Конвенцията, която е представена на вашето внимание за ратификация е една от конвенциите на Международната морска организация, която регламентира режима на гражданската отговорност и обезщетяването от вреди, причинени от замърсяване в морската среда.
Конвенцията е приета от Международната морска организация на дипломатическа конференция в Найроби през 2007 г. По своята структура и същност конвенцията не се различава от другите международни правни актове, които регламентират същата сфера.
Конвенцията предвижда унифициране на международните правила относно маркирането на потънало имущество, задълженията, които възникват във връзка с неговото изваждане, задължения за застраховане на корабите, както и задължително освидетелстване на всеки от корабите от корабособствениците.
Във връзка с конвенцията се предлага да бъде приета и Декларация, която е по чл. 3, ал. 2 от Конвенцията. Тази декларация предвижда разширяване на приложното поле на конвенцията във връзка с потънало имущество, с имущество, което е потънало на територията или на териториалното море на Република България.
Конвенцията предвижда също така в своя чл. 15 задължително прилагане на част 15 от Конвенцията на ООН по морско право, чрез която се дава на Международния трибунал по морско право от Хамбург задължителна юрисдикция при решаването на споровете между държавите, които са страни по Конвенцията.
В рамките на Конвенцията се предвижда задължително застраховане на корабите с бруто тонаж над 300 бруто тона, като тази задължителна застраховка се удостоверява с финансово обезпечение и със свидетелство, което се издава от държавите страни по Конвенцията.
Конвенцията предвижда също така забрана за посещения на пристанищата или офшорните терминали на държавите страни по Конвенцията на кораби, които не разполагат с такава задължителна застраховка.
Ратифицирането на тази Конвенцията, както и нейното евентуално влизане в сила, ще даде на България един международно правен инструмент, чрез който да бъдат обезщетявани евентуалните разходи, които са свързани с маркиране и изваждане на потънало имущество, което представлява навигационна опасност или опасност за морската среда от замърсяване.
В случай, че имате някакви допълнителни въпроси, ще се радвам да им отговоря.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания по тази точка. Няма изказвания.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Международната конвенция за изваждане на потънало имущество от Найроби, 2007, № 102-02-25, внесен от Министерски съвет на 28.09.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
По пета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за Фонд за жилищна политика, № 154-01-80, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев на 25.07.2011 г.
Колегата Тошев не е тук и няма кой да представи законопроекта.
По следващите точки шеста и седма от дневния ред – нямаме изразена писмена позиция на колегите, които в момента не са в залата.
Освен това, по седма точка вносителят също не присъства.
Колеги, при това положение правя формално предложение пета, шеста и седма точка от дневния ред да бъдат отложени за следващо заседание.
Има ли други предложения? Няма.
Който е „за” отлагането на точки пета, шеста и седма от дневния ред за следващо заседание, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Колеги, благодаря ви. Закривам заседанието.



Председателстващ:
Тодор Димитров