Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 101


Днес, 02.11.2011 г., сряда, от 15:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерския съвет – Десислава Терзиева, директор на дирекция „Стратегическо развитие и координация”, Георги Йончев, началник на отдел „Инвестиции и концесии” и Мариана Славкова, съветник в отдел „Инвестиции и концесии”; от Министерството на финансите – Диана Драфнева, началник на политическия кабинет на министъра на финансите, от дирекция „Финанси на реалния сектор” на МФ - Весела Данева, директор, Йорданка Младенова, началник на отдел и Галин Желев, главен експерт и народните представители Волен Сидеров, Павел Шопов и Лъчезар Тошев, вносители на законопроекти.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси по предварително раздадения ви дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за публично-частното партньорство, № 102-01-60, внесен от Министерски съвет на 13.09.2011 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 154-01-96, внесен от Пламен Василев Орешарски и група народни представители на 07.09.2011 г. – водеща КПВ
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за допълнение на Закона за кредитните институции, № 154-01-63, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 16.06.2011г.
4. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за доброволните формирования за обществена безопасност, № 154-01-100, внесен от Волен Николов Сидеров на 27.09.2011 г.
5. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за Фонд за жилищна политика, № 154-01-80, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев на 25.07.2011 г.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за публично-частното партньорство, № 102-01-60, внесен от Министерски съвет на 13.09.2011 г.
Ще представи законопроекта г-жа Диана Драфнева, началник на кабинета на министъра на финансите.
Диана Драфнева:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Представям на вашето внимание проект на Закон за публично-частното партньорство, приет с Решение № 685 от 13 септември 2011 г. на Министерския съвет. Проектозаконът е изготвен от работна група с участието на представители на Министерския съвет под председателството на Главния секретар на Министерския съвет. Участвали са представители на Министерството на финансите на Администрацията на Министерския съвет и на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. През м. май проектът беше представен публично. Проведе се широко обществено обсъждане с представители на социалните партньори и неправителствени организации, включително с Националното сдружение на общините в Република България. Получени бяха множество предложения. Проведе се дискусия. Те са обсъдени, анализирани и много от тях намериха разумно отражение в окончателния проект на закона.
Целта, която си е поставила работната група е да се създаде правна рамка на публично-частното партньорство в съответствие с европейското разбиране за този вид сътрудничество, с европейската практика и насоките и решенията на Европейската комисия, включително със законодателната практика в редица държави от Европейския съюз, а също и във водещите световни икономики.
Целта е била да се запълни съществуващата законова празнота, която констатираме в действащото законодателство. Към момента в областта на подобно партньорство действа Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите. И двата закона не регулират в пълнота обществените отношения, които биха могли да възникнат в тази сфера и в този смисъл ограничават в известна степен възможността на публичните органи – държавни и общински, да обединяват възможностите си с тези на частния сектор за максимално удовлетворяване на обществения интерес.
Законът за обществените поръчки не съдържа правила за възлагане на комплексни обществени поръчки, които да съчетават строителството на обекти на техническата или социалната инфраструктура с нейното последващо управление, поддържане и предоставяне на услуги от обществен интерес. Там, както знаете, има ограничение на продължителността на договорите от 5 години, не се съдържат правила и за прилагане на формата на сътрудничество, която е придобила гражданственост, така нареченото институциализирано публично-частно партньорство, която се състои в създаването на смесени публично-частни предприятия.
От друга страна, Законът за концесиите стриктно регулира случаите, придържа се към хипотези на концесия за строителство и концесия за услуга, като се ограничава до случаите, при които възнаграждението на частния партньор се състои в получаване на приходи от потребителите на услугата от обществен интерес. Възможността за доплащане от страна на публичния партньор, която съществува в европейското законодателство, остава не регулирана в този закон.
Въз основа на този анализ и на обществените отношения, които така или иначе съществуват, се прецени, че такъв законопроект успешно би запълнил тази празнота в правната рамка и би създал сигурност на отношенията, увереност в партньорите от публично-частния сектор за осъществяване на едно сътрудничество, което да изпълнява принципите за икономично ефикасно управление на публичните средства, за прозрачност, за контрол и за конкурентност.
Сред основните предимства на публично-частното партньорство са намаляване на финансова тежест.
Искра Фидосова:
Извинявайте, че ще ви прекъсна. Моля накратко, в рамките на 5 минути да кажете мотивите за законопроекта. И говорим за мотивите по конкретните неща, които са за законопроекта, а не причините да се напише законопроектът.
Диана Драфнева:
Добре. Мотивите са доста подробни. Сега накратко ще изложа основните моменти от проекта на закон.
На първо място е дефинирано понятието „публично-частно партньорство”, като се открояват основните сфери на неговото приложение, транспорт, здравеопазване, образование, правосъдие, спорт, култура и други.
Освен това, са посочени формите на реализация на публично-частно партньорство. То може да се осъществи чрез концесия за строителство или услуга, а също и чрез новия вид партньорство. Това е партньорският договор, който ще се сключва за публично-частно партньорство. При този вид правоотношения частният партньор не получава приходи от потребителите на дейността с обществен интерес или от други, трети лица във връзка с дейността.
Освен това, се предвижда възможността за предоставяне на финансова подкрепа от страна на публичния партньор. Точно по партньорските договори финансовата подкрепа може да съществува в различни форми. Предвиждат се допълнителни плащания, заеми, гаранции и други компенсационни механизми. Финансовата подкрепа се прилага единствено за договорите за публично-частно партньорство, които не генерират приходи за частния партньор от потребителите на услугата или при които е необходимо постигане на социално приемлива цена на услугата от обществен интерес. Предвидена е възможността и за комбиниране на финансиране от страна на държавните или общинските бюджети и от фондовете на Европейския съюз.
Със законопроекта се въвежда и институциализираното публично-частно партньорство в българското законодателство при отчитане на добрите европейски практики в тази сфера.
Разписани са правата на публичния партньор при управлението на публично частното дружество и взимането на стратегически решения така че да бъде защитен обществения интерес.
На национално ниво се предвижда изготвяне на национална програма за публично-частно партньорство и план за действие. А политиката на развитие на местно ниво на публично-частно партньорство ще се определя от съответния общински съвет с решение и с общинския план за развитие.
Регламентирано е също така, че при изпълнение на договора за публично-частно партньорство страните поддържат икономически баланс на договора, който се дефинира ясно като равновесие между ползите за страните и разпределението на рисковете между тях, състоянието към датата на сключването на договор. Така дефиниран този баланс трябва да е налице във всеки етап от действие на договора, като предвидени достатъчно механизми за коригирането му в интерес и на двете страни.
Очакваните резултати от прилагането на Закона за публично-частно партньорство са създаване на предпоставки и условия за привличане на частния сектор в области, които традиционно са в сферата на отговорност на публичната власт. С това ще се осигури използването на ресурсите, знанията, уменията и опита на частните партньори в полза на обществения интерес. Ще се преодолеят бюджетните ограничения, пред които са изправени органите на държавната и местната власт за осъществяване на инвестиции в обществено значими инфраструктурни обекти, ще могат да се предоставят по-голям на брой и по-качествени услуги в интерес на населението.
Това бяха много накратко основните моменти от законопроекта.
Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, имате думата за изказвания и въпроси към вносителите. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Аз лично ще подкрепя този законопроект, защото считам, че регламентацията на публично-частно партньорство е изключително важна предвид неговия обхват в публичните отношения. Мисля, че е задължително да се регламентира начинът, по който се избират партньорите в ситуациите на публично-частно партньорство. Друг е въпросът, че според мен това не е достатъчно добре регламентирано в предложения законопроект. Но така или иначе той може да бъде подобряван между първо и второ четене. Т.е. трябва да има много ясни критерии, по които следва да бъдат оценявани кандидатите за партньори на държавата или на общините в конкретните ситуации, за да не остане и този законопроект просто един опит да се регламентират тези отношения и да не се създават безбройни възможности за заобикаляне на закона. Но по принцип би следвало да се регламентира тази дейност и е добре, че това се прави не в отделните закони, а в един нарочен законопроект, който да уреди цялостно тази материя.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Аз няма да подкрепя законопроекта. Няма да влизам в подробности. Трябва най-после да ни стане ясно и в Правната комисия, и в Парламента, че ние не гласуваме идеи, а гласуваме закони. Тук много често гласуваме хубави идеи и между първо и второ четене правим комисии и подкомисии и започваме да го пишем отново. Но тук въпросът е, че не Правната комисия е водеща. Доста трябва да се поработи от юридическа гледна точка. Защото почти всички текстове, като нямам намерение да започвам от чл. 1, са юридически неиздържани в много отношения.
Второ, като правна техника, този нов Закон за публично-частно партньорство, който е около 19 страници, има и над 20 страници преходни и заключителни разпоредби. Вижте само Закона за концесиите. Целият Закон за концесиите се преобръща на 180 градуса само че го правим чрез този закон с Преходни и заключителни разпоредби. Правната техника, според мен, изисква с отделен нормативен акт да стане това, а не чрез един друг закон да променяме практически целия Закона за концесиите. И от тези типично от логическа гледна точка аргументи, като разбира се в зала ще бъда много по-подробен, лично аз няма да подкрепя този законопроект. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи за изказване? Да разбирам, че няма. Аз ще взема думата.
Аз ще подкрепя законопроекта, но имам редица бележки, които смятам, че трябва да бъдат отстранени между първо и второ четене. Склонна съм да се съглася с по-голямата част от това, което каза проф. Корнезов, че правната техника, която е използвана, е създала хаос в прилагането на няколко закона. Веднъж с новия Закон за публично-частно партньорство смесването и разминаването със Закона за обществените поръчки и Закона за концесиите, липсата на съответствие със Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост. Не може да казва законът, че няма да се прилагат разпоредбите на Закона за общинската собственост и на Закона за държавна собственост по отношение на отдаване на имущество и в същото време да не определя ред, по който ще става. Това са неща, които трябва да бъдат изчистени. Иначе това е закон в този си вид, ако така бъде приет от водещата комисия, няма да работи.
Отделно има неща, които силно ме притесняват. Първото нещо, което ме притеснява, е чл. 4, в който има пълно покриване по отношение на обектите и дейностите, които могат да бъдат предмет на публично-частно партньорство с тези, които с описани в Закона за обществените поръчки. Няма никакъв ограничителен критерий. По този начин разписан този текст, който е основа на този закон, създава вероятност и предпоставки за маса злоупотреби и нарушения в процедурите след това. Защото трябва да има ясни правила и критерии, които да определят в кой случай се прилага ЗОП и в кой случай не се прилага. Кога се прилага Законът за концесиите и кога не се прилага.
По-нататък, изключва се прилагането в чл. 6 от обсега на публично-частното партньорство обществените поръчки. На няколко места се позовавате на процедури по ЗОП. Същото е в чл. 8 – пак изключено по отношение на концесиите, а по-нататък се позовавате и препращате към процедури, които са по Закона за концесиите.
По отношение на преходните разпоредби също смятам, че има доста неща, които трябва да бъдат съобразени и променени и трябва да бъдат в съответствие с разпоредбите, които са и в ЗОП и в Закон за концесиите.
Да се направят предложения между първо и второ четене, ако това нещо ще бъде подкрепено във водещата комисия и в пленарна зала по отношение на Закона за общинската собственост и Закона за държавната собственост.
Т.е. аз маркирам групи проблеми, които, според мен, са изключително сериозни и така разписани като норми в закона.
Иначе съм твърдо „за” да има такъв закон. Подкрепям много неща, ще гласувам „за” закона, но няма да гласувам за второ четене в този вид закона, в който в момента е предложен на нас.
Г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Реплика, към уважаемата наша председателка на Правната комисия.
Аз добре разбирам, че ще подкрепите законопроекта не по юридически съображения, а защото вносителят е Министерският съвет.
Вие изтъкнахте няколко много сериозни юридически аргументи. Аз ги прескочих. 40 страници текст по текст анализ на вашия законопроект. Разберете, юридически не върви и така да го приемете, нищо няма да направите. Той е неработещ закон. Между първо и второ четене трябва да пишем нов закон. Кой? Бюджетната комисия ли ще го пише? Кой ще го напише в Бюджетната комисия? Разберете, това не е нормално. Ще го прехвърлят пак на нас и ще трябва да направим комисия от 4-5 човека и да започнем от а и б.
Разбирайки вашето „за”, много благодаря за юридическата подкрепа. Но ние няма да го пишем или по-точно аз няма да го пиша.
Искра Фидосова:
Желаещи за изказване има ли? Г-н Анастасов.
Анастас Анастасов:
Има ли капацитет да се прави промяна между първо и второ четене в максималния срок.
Обръщам се към вносителите. Имате ли възможност да направите тези корекции в рамките на месец и половина-два. Защото процедурите по бюджет, финансови закони отнемат доста време.
Диана Драфнева:
О’кей! Имате нашата подкрепа, имаме капацитет, имаме готовност не за морална подкрепа, а с експертна помощ, разбира се.
Искра Фидосова:
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за публично-частното партньорство, № 102-01-60, внесен от Министерски съвет на 13.09.2011 г. Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Девет „въздържали се”.
Обръщам се към колегите от Министерството на финансите и Министерския съвет. Моля да си оправите закона.
Преминаваме към следващата точка от дневния ред.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Търговския закон, № 154-01-96, внесен от Пламен Василев Орешарски и група народни представители на 07.09.2011 г. – водеща КПВ
От вносителите кой ще представи законопроекта? Г-жа Манолова ще представи законопроекта.
Мая Манолова:
Законопроектът отразява една европейска директива от януари 2011г. относно борбата със забавянето на плащанията по търговски сделки. Аз мисля, че той е изключително актуален и за българските условия, в които в резултат на забавянето на разплащането на държавата по отношение на бизнеса предизвика множество фалити, ръст на безработицата и хаос в търговския оборот. Необходимо е да се регламентират отношенията между държавните органи и изобщо между публичните органи и търговците в случаите, в които става дума за търговски отношения между тях в посока, че ангажиментът за начисляване на лихва при просрочване на плащанията ще важи и за държавните органи, не само за техните контрагенти. Знаете, че няма длъжник на държавата, включително и фирми, които да не са натоварени със съответни лихви за забава тогава, когато не са се издължили своевременно на държавата.
Мисля, че е важно приемането на този законопроект, който ако произведе съответното действие, ще спомогне за намаляване на междуфирмената задлъжнялост, подобряване на конкурентоспособността и изобщо ще даде глътка въздух на бизнеса и средство за защита срещу произвола на държавните органи и институции.
Аз лично мисля, че има какво да се желае и би могло да бъдат прецизирани някои от разпоредбите на този закон между първо и второ четене, най вече в посока, ако има съгласие, разширяване на неговия обхват, а именно ангажимента на държавата за начисляване на лихви при просрочване на плащания да не касае само търговски сделки, само взаимоотношения с търговци, защото такъв е смисълът и на европейската директива, а и във всички останали случаи, когато има засегнати лица – визирам адвокати, нотариуси, и всякакви други правни субекти, които търпят вреди от недобросъвестното поведение на държавните органи.
Това е.
Искра Фидосова:
Колеги, имате думата за изказвания по този законопроект.
Има становища по законопроекта на Министерството на правосъдието, на Министерството на финансите, на Министерството на икономиката, на Българската стопанска камара и на Българската търговско-промишлена палата, които са ви раздадени.
Желаещи за изказване има ли? Г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Ще гласувам „за” законопроекта. Но като видя Гражданско-процесуален кодекс, знаете че съм много ревнив. По душа съм ревнив, не само в правото, г-жо Манолова.
В Преходните и заключителните разпоредби, § 4 променяме Закона за защита на конкуренцията, слагаме нова точка. Чрез Закона за защита на конкуренцията, където се слага нова т. 16, променяме практически чл. 417 от Гражданско-процесуалния кодекс. Чрез Търговския закон, чрез Закона за защита на конкуренцията отиваме в Гражданско-процесуалния кодекс, където е заповедното производство. А в заповедното производство по чл. 417, г-жо Манолова, са изброени основанията. Но това е поправимо, според мен и затова ще гласувам „за”. Но трябва да бъдем прецизни. Даже знаете нашия принцип, че чрез закон избягваме да променяме и допълваме кодекси. Но можем да го оправим. Благодаря ви.

Искра Фидосова:
Във връзка с разпоредбата, че възлагаме на Комисията за защита на конкуренцията да следи за изпълнение на плащанията по договори и задължения, каква е идеята. Как ще осъществява на практика това свое правомощие КЗК? Защото тук няма нищо разписано. Как ще бъде сезирана, уведомявана предварително, какво ще се случи, за да може н практика на възпроизведе действие този законопроект.
Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Прав е проф. Корнезов. Преходната и заключителната разпоредба не е прецизна. Според мен, директно трябва да се направи поправката, в смисъл да се въведе допълнително изпълнително основание в чл. 417 по ГПК. Тук Комисията за защита на конкуренцията е непричом.
Искра Фидосова:
Има ли желаещи колеги за изказване. Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Аз не бих подкрепила този закон най-вече заради философията му. Оставям настрана недостатъците, които бяха споменати, да го наречем, правно-технически.
Първо, лихвата за забава на плащане не може да се нарече и е известна в нашето право принципно като обезщетение за забава в изпълнението на едно задължение. Така че тук основният текст, който всъщност търси, цели някаква промяна в търговските отношение е някакъв удар в празно пространство, защото никой не може да забрани на един правен субект да търси обезщетение за вредите, които е понесъл в резултат на своето забавено плащане в резултат на забавеното изпълнение на своето вземане. Оттук нататък смятам, че всички последващи разпоредби внасят едно непозволено администриране в търговските отношения.
Какви са тези срокове, какви са тези заплащания, какви са тези стимули в кавички и пазарни механизми, които да стимулират разплащането между фирмите. Аз нищо пазарно не виждам в това да се администрира със срокове плащането. Сроковете също са принципно ясни. Моментът на възникването на определените задължения, трябва да бъде воля на двете насрещни страни. Как така със срокове ще се определя и изменя тази воля.
Така че в никакъв случай не мога да възприема философията на този законопроект. Да не говорим, че той изкривява смисъла и съдържанието на директивата, която претендира да транспонира.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Колева. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Без да претендирам да съм специалист в материята търговско право, ще се спра на § 2, ал. 1, т. 4. „..., с която да установява съответствието на стоките и услугите с договора, и ако длъжникът получи фактурата или равностойно искане за плащане преди или на датата на приемане или на проверка, тридесет календарни дни след същата дата.”
Г-н проф. Корнезов предполагам ще се съгласи с мен, че ако има забавяне на предоставяне на услугата или на стоките, то понякога това забавяне може категорично да бъде и неизпълнение. Така предвидено по закона, ние категорично казваме: Може да е такава забавата, но пък ти дължиш лихва, законно определена. Това е нещо, което не мога да го приема, защото законодателно ние предрешаваме едни взаимоотношения между два субекта в търговското право.
Същото важи и за ал. 4, където е обусловено приемането от контрол – от изпълнението или проверка, която да установява съответствие. И ако длъжникът получи фактура или равностойно искане преди или на датата на приемане или на проверка тридесет календарни дни. Аз на датата на приемане може да съм съставил протокол, с който категорично отказвам да приема тази стока. Ние законодателно определяме, че тук се дължи една лихва тридесет дни след това и т.н. Естествено нормално е, че в съда тези взаимоотношения ще се изчистят, поради което аз също тази философия не мога да я приема. Да, в съда всичко това може да се оспорва, но ние законно сме ги заковали нещата.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване има ли, колеги? Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Аз не претендирам, че от правно-техническа гледна точка законопроектът е съвършен, но нека да не се правим, че не разбираме за какво става въпрос в него, а именно това е липсата на равното третиране между държавните органи и останалите търговски субекти. Реалната ситуация в България, при която кредиторите търговски са поставени на колене специално да очакват на волята на различни държавни органи дали ще благоволят и кога да си изпълнят задължения към тях. В резултат на това фалитите на фирми с всички последващи от това последствия са факт. Това очевидно е проблем и в рамките на Европейския съюз, което е наложило приемането на съответната директива.
Аз не разбирам защо един цялостен закон, който да урежда публично-правното партньорство може да бъде поправен между първо и второ гласуване, а един законопроект, който касае една конкретна материя, да не може да бъде прецизиран между двете четения.
Нека да си кажем ясно, че това е огромен проблем, а именно за злоупотребата на държавата и държавните органи по отношение на техните търговски партньори. Този въпрос трябва да бъде регламентиран и трябва да бъдат поставени ясни правила, които да накарат държавата и нейните органи, съответно общините, съответно други публични субекти да бъдат коректни партньори на търговците и на юридическите лица в гражданския и в търговския оборот. Това е смисълът на този законопроект.
Да не припомням и някои други практики, които регламентираха държавния рекет с това: „съгласи се на една отстъпка от 5-7-10%, ако искаш изобщо някога да си получиш парите. Ако не, фалирай!”
Тези обществени отношения имат нужда от уреждане и ако си затваряте очите, толкова по-зле.
Искра Фидосова:
Г-н Лазаров и след това г-жа Колева.
Димитър Лазаров:
Аз не мисля, че в Търговския закон се прави разлика между два търговски субекта без значение кой какъв е, някаква разлика във взаимоотношенията, където е въпрос на гражданска воля и съвпадане на някакви интереси. Ни най-малко не става въпрос за власт и подчинение, където са съвсем други отношения – когато страна са държавни или общински органи, те са страна по силата на Търговския закон. Защото тук променяме Търговския закон. Ако имате предвид промяна на друг закон – Закон за обществените поръчки, това е нещо съвсем друго. Това е първо – но в Търговския закон субектите са равно поставени, г-жо Манолова, поне така мисля аз. Ако имате предвид сключване на договори, където някой по една или друга причина не е уговарял лихви или неустойки за забава или за конкретни изпълнение, това е съвсем, съвсем друга тема. Затова казах философията на целия закон – очевидно тя е съсредоточена върху § 3. Но говорим за Търговски закон, където са равно поставени субектите.
Юлиана Колева:
Ако г-жа Манолова не беше акцентирала на отношенията между държавата и търговците, аз наистина нямаше да разбера за какво става въпрос в този закон. Няма никаква логика това да е смисълът на този законопроект. Защото наистина говорим за равно поставени търговски субекти. Аз адмирирам това, че трябва да се търси решение държавата да престане да подхожда наистина рекетьорски в определени ситуации спрямо определени търговски субекти, но за мен категорично това не е начинът. Ако искате, аз даже съм склонна да мисля за промяна в режима на принудителното изпълнение по отношение на държавните задължения към различните видове субекти. Защото точно в ГПК е пречката кредиторите на държавата да си търсят по редовния начин вземанията от държавата – да бъдат защитени, да речем, някакви целеви сметки, държавното имущество и т.н., както за общините се случи вече това, да няма подобна закрила. Но това е съвсем друга тема.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване има ли? Няма. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Търговския закон, № 154-01-96, внесен от Пламен Василев Орешарски и група народни представители на 07.09.2011 г. Който е „за”, моля да гласува. Петима „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Дванадесет „въздържали се”.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за допълнение на Закона за кредитните институции, № 154-01-63, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 16.06.2011 г.
Този законопроект сме го обсъждали вече на заседание. Остана да се искат становища допълнително от Българската народна банка и от Министерството на финансите и такива становища са предоставени.
Г-н Сидеров, Вие сте представили законопроекта, но може би ако искате да припомним накратко мотивите и колегите да видят становищата.
Колеги, смятате ли за необходимо г-н Сидеров да припомни накратко параметрите на дискусията.
В становището си Министерството на финансите смята, че такова законово регулиране би довело до противоречие със залегналия в Конституцията принцип, че икономиката на България се основава на свободната стопанска инициатива. Също така смята, че законовото регулиране на лихвите ще лиши банките от прогнозираните приходи, респективно ще доведе и до загуби за тях. В становището е описано, че предмет и обхват на законопроекта не включва другите видове лица, които могат да отпускат кредит. Предлаганите ограничения по отношение на лихвите би бил валиден единствено, когато страна по кредита е банка. Така всички други субекти, които предоставят такива продукти на пазара няма да бъдат обхванати от това ограничение.
Последното, на което обръща внимание Министерството на финансите в тяхното становище е, че финансовият сектор и в частност банковия има много подробна регулация на ниво Европейски съюз, като концепцията на тази регулация е да гарантира финансовата стабилност, в частност стабилността на отделната институция.
Поради липса на ценово регулиране на ниво Европейски съюз въвеждането на такива ограничения биха поставили местните банки в по-неравностойно и неконкурентно положение спрямо останалите финансови институции в Европа.
Това е по становището на Министерството на финансите.
По отношение на становището на Българска народна банка.
Те също смятат, че им противоречие с икономическия копенхагенски критерий, който България следваше да покрие, за да бъде допусната до започване на преговори за членство в Европейския съюз.
Смятам, че налагането на ограничения върху размера на лихвите би противоречало на изискванията, залегнали в Устава на Европейската система на централната банки и на Европейската централна банка.
Поставят акцента си върху необходимостта участващите в централни банки да провеждат паричната си политика с пазарни по характера си инструменти, като смисълът на условието е изключване на административна намеса.
Смятат, че налагането на ограничения върху размера на лихвите би противоречало на европейската правна рамка от директиви, регулиращи финансовия сектор, в който не се съдържат ограничения, подобни на предвидените.
Смятат също така, че може да се говори за нарушение и на Конституцията с този законопроект и едно такова държавно регулиране на цените на лихвата по кредити ще доведе до липса на конкуренция в банковия и финансовия сектор.
Колеги, всички имате становищата и може да ги погледнете.
Желаещи за изказване? Г-н Сидеров.
Волен Сидеров:
По становището на Министерството на финансите и доколко това, което предлагаме, противоречи на принципите на пазарната икономика.
В становището на БНБ също има позоваване на Устава на европейските директиви. Аз не знам да има устав.
В тази връзка припомням, че в мотивите аз съм цитирал доклад на Европейската централна банка от м. май 2010 г., в който се разглеждат размерът на лихвите по депозити и по заеми. В този доклад, който цитирам, с големи разлики в лихвените проценти за страните от еврозоната – много по-ниски лихви по заеми и много по-високи за България.
Този доклад на Европейската централна банка е на основание на регламент на Съвета на Европейския съюз от 1998 г., който възлага на Европейската централна банка да следи лихвените нива, включително задълженията, в които има таван на лихвата, което означава, че Съветът на Европейския съюз счита определянето на държавни тавани върху лихвите за нормална европейска практика, признава я и очаква тя да бъде включена в официалната статистика.
Колкото до тази загриженост на Министерството на финансите, че печалбите на банките ще бъдат накърнени - напротив, това което предлагам, ако се приеме, то ще намали разходите на бизнеса и на гражданите. Аз смятам, че това е водещото като интерес – фирмите и гражданите да бъдат облекчени е много по-важно, отколкото печалбите на банките, които в момента в състояние на финансова криза продължават да отчитат много сериозни печалби, много по-големи, отколкото е нормалната в който и да е бизнес. А в същото време печалбата на банките не се накърнява, защото те биха били стимулирани да отпускат повече кредити. Т.е. вместо да задържат тези пари, за да формират печалби, те биха ги разигравали през кредити. По този начин ще се задвижи наистина системата, тъй като знаем че основната функция на банковата система е да бъде кръвоносната система на икономиката, а не просто инструмент за трупане на печалба.
Уважаеми колеги, становището на Министерството на финансите леко ме учудва, защото Министерството на финансите е държавата – държавната власт. Държавната власт би трябвало да съблюдава интереса на обществото във възможно най-широк мащаб. А ние тук говорим за интереса на стотици хиляди, а може би и милиони граждани плюс стотици хиляди фирми. Ако това сложим н едната страна на везните, а на другата интереса на няколко банки или банкери, които и без това формират огромни печалби, смятам, че Министерството на финансите с това си становище застава на една олигархична позиция, не мога да го нарека другояче. В крайна сметка световна тенденция е и вие сте чули или наблюдавали, че дори американският президент Барак Обама се обърна с призив за ограничаване на печалбите и за повече здрав разум във финансовите кръгове - в тези, които на практика предизвикаха финансовата криза, ако трябва да сме точни.
В този тон на разсъждения, които са в развитите държави, аз смятам, че ще бъде уместно, ако ние приемем този законопроект, той стане закон и по този начин облекчим работата на стотици хиляди български фирми и граждани.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Сидеров. Колеги, желаещи за изказване? Няма желаещи за изказване. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за допълнение на Закона за кредитните институции, № 154-01-63, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 16.06.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Петима „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”.
По четвърта точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за доброволните формирования за обществена безопасност, № 154-01-100, внесен от Волен Николов Сидеров на 27.09.2011 г.
Г-н Сидеров, имате думата да представите мотивите за този законопроект.
Волен Сидеров:
Предлаганият законопроект визира създаването на доброволни формирования за обществена безопасност. Става дума за отряди от доброволци, които в рамките на общините и под шапката на общинската администрация създават доброволни отряди, които имат за цел да съблюдават за реда, спокойствието, сигурността и имуществото на гражданите. Всичко това, според нас – мен и колегите ми, се налага заради тежката криминогенна обстановка в страната, която от години представлява една много сериозна опасност за гражданите, особено в по-малки селища, села, градчета, където на практика служителите на МВР са изключително малко и не могат да покрият районите. В тези села, градчета и населени места битовата престъпност е изключително тежка. Тя се стоварва главно върху възрастни хора и хора, които се препитават от селскостопанска дейност. Те биват нападани, продукцията им ограбвана и т.н. Всичко това се базира на факти и данни, които при нас като политическа сила и парламентарна група се трупат от години и предполагам, че във всяка една политическа сила има подобни сигнали. Ние смятаме, че е крайно належащо вече да се регламентира дейността на доброволни формирования – отряди, които в рамките на общината да действат като една превенция, като една мярка за предотвратяване на престъпленията. Смятам, че значително биха се намалили подобни битови престъпления, но макар и битови, те много често завършват с тежки наранявания, пребиване на хора, убийства включително, и всичко това би могло да се предотврати, ако тези, които имат подобно намерение – евентуалните престъпници, знаят, че в селището, което е техен прицел, има доброволен отряд – формирование от хора, които имат връзка с МВР, които са оторизирани, които действат по закон и могат да ги парират. Убеден съм, че би изиграло превантивна роля създаването на тези доброволни отряди.
По регламентацията на доброволните отряди. Те се създават на доброволен принцип. Ръководят се от командир. Осъществяват функциите си под ръководството на кмета на общината и имат връзка със съответните звена на МВР, с които са в непрекъсната връзка.
За създаването на тези формирования има изисквания, които са надлежно описани – какви хора могат да участват в такива формирования със съответните свидетелства за съдимост, медицински свидетелства, документи, издадени от Национална служба „Полиция” и т.н., т.е. тук да бъдат хора, които нямат криминални прояви.
Доброволните отряди или формирования се нуждаят, понеже стана дума в Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред за финансирането, тъй като това са доброволци, те не са на заплащане. Тук не говорим за разходи за заплати. Единственият разход на общините и според мен минимален, е да издадат техните лични карти и отличителни знаци, които следва да носят, както и някакво помещение в общината, където да бъде сборния пункт на тези формирования. Оттам нататък, според това дали в една община имаме реални основания да се създаде такъв отряд, кметът действа, помага да се създаде, прави го и смятам, че няма да е кой знае какъв проблем да се отдели част от общинския бюджет, който да бъде за отличителните знаци, картите и за някакви материални подробности. Пак повтарям, тук не става дума за ежемесечно заплащане.
Това е общо взето. Ако има въпроси, ще отговоря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Сидеров. Колеги, желаещи за изказване?
По този законопроект има постъпило едно становище от Министерството на вътрешните работи, което ви е раздадено.
Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Уважаеми колеги, готов съм да подкрепя този законопроект, който е цялостен за приемане на един закон, който да регулира отношения, които към момента не са уредени по сходен начин. Според мен, се запълва една необходимост от въвеждането на правила в желанието, когато то е налице, нека да обърна внимание, а не като задължение, за гражданите на Република България да могат да осъществят защита на собствените си права и интереси, които опират до степен защита на лично имущество и не само, а и личното здраве и неприкосновеността на жилището и живота на българските граждани.
Ползвам коментара и отговорите, които са получени в отговор на запитвания до Българската народна банка и Министерството на финансите по предходния законопроект и това, което имаме като отговор от Министерството на вътрешните работи. Допитваме се за годността и целесъобразността на един законопроект до субекти, които представляват страна във взаимоотношения и биха търпели критика в определен смисъл, ако се възприеме, че е наложително приемането на тези законопроекти. Но понеже предишното гласуване вече премина, ще се върна към конкретния законопроект, който е предложен на вашето внимание.
Искам, за да изпреваря някои въпроси, да обърна вниманието ви на следното.
Чл. 4 от законопроекта не допуска създаването на формирования по смисъла на този закон на основата на етническа, религиозна, расова и политическа принадлежност.
Глава втора разглежда общите принципи на дейността и в тези общи принципи е прокламирано строгото спазване на Конституцията, зачитане правата и свободите на гражданите, взаимодействие, подпомагане, публичност. Искам да подчертая тези основни принципи и подхода на вносителите на законопроекта, които отговарят на евентуални притеснения или опасения, че тези формирования биха могли да послужат като оръдие за изпълнение на едни по-особени или по-специфични функции и задачи, т.е. с тях да може да се злоупотреби, било политически, било на някаква друга основа. Изпреварват се тези въпроси със зададените отговори за едно цялостно и коректно, според мен, регламентиране.
Тези отговори присъстват и на личностно ниво. Става въпрос за изискванията за тези, които биха заявили желанието да участват във формированието. Забележете, че там се изисква медицинско свидетелство, свидетелство за съдимост – всички документи, които трябва да покажат, че лицето не е със съответната склонност към извършване на криминални престъпления.
Въведен е и образователен ценз – най-малко основно образование. Съответно, прокламиран е принципът за това, че общото ръководство се осъществява от кмета на общината, съответно доминираща е ролята на съответните подразделения на Министерството на вътрешните работи.
Както вече г-н Сидеров отбеляза, не се изисква някаква тежест върху бюджета за финансиране на този законопроект. Тогава питам се при обстановката в страната, която ежедневно ни сервира – ние от медиите вместо новини в някакъв стандартен формат, чуваме криминална хроника като бюлетин на Министерството на вътрешните работи. Заливат ни ужасяващи новини за посегателства върху ценности, които са ценности по смисъла на общо човешко приетото съдържание на това. Е тогава кому е нужно да се попречи да се регламентира такава една форма за помощ – самопомощ на гражданското общество.
Имам впечатления от това как и по какъв начин носят тези си задължения доброволни формирования на територията на Австрия, например, които са под егидата на тяхната пожарна служба. Само че там пожарната отива по повод на запитвания или повиквания за влошено здраве, подобно на нашата бърза медицинска помощ. Начините, по които те правят свои събори и се състезават в техническите умения, които са постигнали, за да отговорят на нуждите на обществото при настъпване на съответните катаклизми от какъвто и да било характер.
Тук това, че в подобни действия, основани на доброволен принцип, биха се дублирали с функциите на институции, споменати в отговора на Министерството на вътрешните работи, не може да се разглежда като формална или пък фактическа пречка за създаването на тези доброволни формирования.
Моля ви да обърнете внимание на замисъла на този законопроект, да оцените възможността с този ангажимент на заявилите се доброволци да се постигнат тези обществено полезни цели, така необходими на настоящия етап. Ето защо горещо подкрепям този законопроект. Той ще запълни една съществена празнота в нашата правна система. Не виждам конфликт с действащото право, не виждам и евентуални негативни последици при старателното заявяване на основните принципи, на които ще се организира тази дейност.
Моля ви да подкрепите законопроекта.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Нотев. Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател,
Госпожи и господа народни представители,
Аз принципно подкрепям законопроекта. Мисля, че той дава няколко допълнителни не големи, но допълнителни възможности за гражданите да се самоорганизират по описания ред в изпълнение на тези дейности, които могат да допринесат за опазване на живота, здравето и тяхното имущество. Дори апелирам той да бъде подкрепен от всички народни представители в парламентарни групи, защото ще се възприеме като една не равностойна, но необходима реплика на действието на силови структури, които нямат никакво законово покритие. Видяхме и по време на изборите подобни прояви от хора, които са наемани, за да заплашват, изнудват, а в отделни случаи да упражняват и насилие върху отделни лица с цел да се създадат определени нагласи сред останалата част от гражданите. Така че тази подкрепа би била един сигнал, че подобни прояви поне официално се отричат, те няма да бъдат толерирани. Пак казвам, тези доброволни формирования няма да разполагат с кой знае какви възможности, но те все пак са някаква стъпка заедно с действията на органите на полицията, на официалните охранителни структури, които включват професионални лица и разполагат с по-голям капацитет, да дадат възможности на гражданите там където те са готови, да се включат в една твърде непривлекателна в момента дейност, която обаче би била и израз на тяхната готовност да се ангажират с подобни действия. Ако сте забелязали, ще видите, че членовете на тези доброволни формирования не разполагат с никакви помощни средства или с възможности да използват оръжие. Даже аз предлагам да се помисли на лицата, които са определени като командири и заместник-командири, ако те отговарят на всички законови изисквания за притежаване и носене на оръжие, точно те да могат да разполагат с него и ако има законовите условия за неговата употреба, да го правят в случаи на самозащита, задържане на лица и пр., така че това ще създаде една връзка на тези лица, за които се предполага, че в някаква степен са професионално обучени или са изпълнявали такива професионални задължения в своята предишна дейност, да могат да организират и обучават и останалите лица за тези действия. Така че това е връщане към една позната практика, поизоставена от времето, но днешните условия налагат с по-голяма сила отколкото тя беше необходима. Защото преди имаше силна или силова държава и лица, получавайки нейната закрила, бяха приобщавани за тази дейност. Сега между държавата и гражданите стоят структури, които по нерегламентиран начин, използвайки слабостта на държавата и беззащитността на гражданите упражняват подобни действия, които са много по-организирани, зад които стоят финансови средства и най-различни мотиви те да действат като някакво ударно ядро за постигане на други интереси.
Така че според мен в тази обстановка има основание, въпреки някои забележки, които са от естеството на подобряване на проекта и неговото синхронизиране с другите закони, да бъде подкрепено предложението и по-нататък да бъде доведено до успешен финал. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Г-н Миков.
Михаил Миков:
Още един аргумент за. Ако през 2008 г. посегателствата срещу собствеността са 71 хиляди, през 2009 г. вече стават 77 хиляди, през 2010 г. регистрираните са 87 хиляди, т.е. темпото е доста до метрично. Така че това е още един сериозен аргумент един такъв закон да се разглежда. Разбира се, аз имам някои забележки, които за второ четене мисля, че е добре да се решат. Примерно, в учебните заведения смятам, че не е много необходимо да създаваме такива формирования.
Имам и други бележки, свързани с по-доброто взаимодействие. Например, подкрепям колегата Стоилов, че може би трябва да отидем една стъпка напред. Има текстове в Наказателния кодекс – действия по задържане на престъпник, и те не са само по отношение на органите, така че те могат да бъдат правно основание за изключване на обществената опасност в такива ситуации. Защото несъмнено ще възникне въпроса, когато един гражданин без да има съответните правомощия, специалното основание в закона, на какво основание се изключва обществената опасност на неговите действия. Този въпрос ще възникне, ако искаме наистина те нещо да правят. А иначе само да вървят по улиците и да наблюдават, да виждат че се извършват престъпления? Така че тези превръзки с Наказателния кодекс и още малко по Закона за МВР ще бъдат полезни за да може наистина това да проработи.
Ще подкрепя законопроекта. Благодаря.
Явор Нотев:
Една реплика. Аз много внимателно изслушах и г-н Стоилов и г-н Миков и констатирам следното.
Първо, благодаря за това, че наистина се споделят основните аргументи в подкрепа на законопроекта, но и двамата изказали се като чели заявиха нещо повече от това, което вносителите са се осмелили да потърсят на този етап. Например, оборудването на участниците в тези формирования с помощни средства. Нито се говори за белезници, нито за оръжие и това се прави, за да се преодолее този негативизъм, може би заради спомена и асоциацията, която се прави с доброволните отряди на трудещите се или пък други възможни аргументи против.
Акцентирано е в законопроекта по мое виждане, г-н Сидеров ще каже дали съм прав в прочита си, че тук говорим за една паралелна дейност, във всички случаи паралелна и подчинена на дейността на основната дейност и допълваща. Но като чели акцентът е върху сигнализиращата дейност. Т.е. първо има една профилактика срещу масовите нападения и безобразия и второ, сигнализираща дейност по отношение на компетентните органи, които ще дойдат оборудвани и съответно оправомощени да направят това, което следва да се направи – задържане, отблъскване на нападения и т.н. Затова може би е сложена тази мярка. Но, разбира се, че е отворена идеята и би могло да се коментира и възможността тези лица да имат повече правомощия. Но умолявам и настоявам това да стане между първо и второ четене с оглед на придвижването на този законопроект, за да бъде той както е актуален да бъде сега обсъден и съответно допълнен и усъвършенстван текст. А разбира се, че има място за подобни коментари. Поне моето виждане е такова.
Михаил Миков:
Въпрос към вносителите. Дали сте съгласували по някакъв начин с Министерството на вътрешните работи този законопроект?
Волен Сидеров:
По принцип няма възражения от страна на МВР, така че би могло между първо и второ четене тези неща, които подлежат на редакция, да се обработят.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване по този законопроект има ли? Г-жа Фани Христова.
Фани Христова:
Уважаеми колеги, аз ще подкрепя законопроекта, защото съм свидетел на ползата от създаването на един такъв отряд в село от Хасковска община, макар и нерегламентирано някъде. Един кмет на едно голямо село след два години управление и със справяне с набезите на овощни градини, кражбите от дворовете на хората се принуди и създаде такъв отряд в селото на доброволни начала. Дори си бяха определили някаква такса, която беше от 2 лв. и всеки доброволно я даваше. Даваха дежурства. И действително след като се създаде този доброволен отряд, тъй като 2 години преди това районни инспектори не можеха да овладеят ситуацията, но след като самите хора се организираха, ефектът беше наистина голям. Те казаха: създадохме си доброволен отряд и в крайна сметка се преборихме.
Аз съм за този законопроект.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други колеги, желаещи за изказване? Няма. От вносителите ще допълните ли нещо? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за доброволните формирования за обществена безопасност, № 154-01-100, внесен от Волен Николов Сидеров на 27.09.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Осем „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Десет „въздържали се”.
Преминаваме към последната точка от днешния дневен ред.
По пета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за Фонд за жилищна политика, № 154-01-80, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев на 25.07.2011 г.
Г-н Тошев, заповядайте накратко да представите мотивите.
Лъчезар Тошев:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
За първи път внесох такъв законопроект в предишния мандат – в 40-то Народно събрание, за да предизвикам дискусия по това предложение. Това е едно предложение за създаване на фонд за жилищна политика, което е една социална програма, която е дясна социална програма и вече е реализирана в няколко страни в Европа от правителства на Европейската народна партия. Аз се запознах за първи път с идеята за такъв вид политика на една среща на форума „Кранс Монтана”, а след това подобни теми бяха дискутирани в Европейския парламент, където присъствах в миналия мандат като член на Комисията по европейски въпроси. Затова реших да внеса отново този въпрос за обсъждане в Народното събрание.
Идеята е за създаване на един фонд, в който държавата и общините си сътрудничат, за да дадат възможност на хората да придобиват собствени жилища. По този начин се подава ръка на хората, за да могат да си планират своя живот. Те да не зависят от случайни фактори, да не се маргинализират, да си планират семейните бюджети, да няма текучество на работната ръка в населените места и т.н. и редица други предимства, каквито такава политика би имала.
В Ирландия и в Австрия тези фондове работят добре. Но също така това беше големият успех в Турция на правителството на г-н Ердоган, който всъщност извади от маргинализация големи слоеве от населението по този начин и с още няколко подобни програми и успя да ги превърне в една средна класа, на която в момента се крепи и неговата популярност, както знаете.
В България смятам, че има място за създаване на такъв фонд за жилищна политика, в която държавата според своите възможности би могла да отделя известни средства и всяка община, която има желание да се включи, да предостави терен, където да се изграждат такива жилища, които да се построяват при критерии за минимални разходи за естетизация на градските зони, енергийна ефективност и т.н., което би допринесло за подобряване на жилищния фонд в градските зони.
В становищата, които са получили от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което е сравнително благоприятно и другото на Министерството на финансите, бих искал да кажа, че този законопроект няма как да кореспондира с нормативната уредба по отношение на законовото уреждане на правата на гражданите с многогодишни жилищно-спестовни влогове. Няма нищо общо с жилищно-спестовни влогове. Това е отделна програма. Аз бях критикуван в миналия мандат, че това е един вид лява политика. Но това не е така, тъй като в крайна сметка, когато ти можеш да си планираш сам живота и от теб да зависи планирането на твоето развитие, тогава ти се превръщаш в автономна личност и следователно това е дясна политика. Искам да подчертая, че е дясна политика, защото лявата политика прави хората зависими от институциите, докато дясната им дава възможност от тях самите да зависи как да се развие техния живот. Това е една голяма разлика между лявото и дясното. Така че този законопроект, който се е прилагал от десни правителства, всъщност е десен, въпреки че е социален. Десните правителства, специално социалдемократите имат своята социална политика също. Това е един пример за такава дясна социална политика. Така че той няма как да отговори на изискванията в становището на Министерството на финансите, които според мен не са се запознали задълбочено с предложението, което съм направил. Не съответства и на другите програми за жилищния фонд. Това е една специална социална програма, която се прилага там, където може да се приложи, където има желаещи да участват в това. Дава се възможност на хората, които желаят да придобият такова жилище, да внесат една малка първоначална такса и след това вместо да плащат наем, да си изкупуват останалия дял от жилището и да си плащат разноските по него по време на обитаването му.
Има и втора хипотеза, при която се внася и по-голяма част от стойността. Тя също се намира в законопроектите на другите страни, за които споменах и които съм ползвал при изготвянето на този законопроект.
Смятам, че ако желаем наистина да се създаде една истинска средна класа в България, крайният либерализъм няма да ни помогне и трябва да намерим други методи, за да създадем средната класа в България. И това е моето предложение.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Тошев. Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Както обикновено г-н Тошев има добри идеи, но те в редица случаи не са много добре реализирани в законодателното им изражение. Казвам го защото наистина по принцип тази идея има място с няколко уговорки, които аз формулирам като въпроси.
Такива подобни модели са съществували и при нас и в редица централни и западно европейски страни, така че не е толкова трудно да потърсим техните аналози. В България обаче, според мен, в момента ситуацията има други характеристики, които трябва да се отчитат. Ние имаме доста голям жилищен фонд част от който дори е необитаем. Т.е. в момента при намаляващото население на България и при значително изградения жилищен фонд, проблемът не е в това как да се построят нови жилища, а как лицата да ги обитават там, където те живеят. Поради тази причина, според мен, трябва да се помисли, ако се създава някакъв фонд или друг финансов инструмент, той да бъде адресиран главно към общините. Защото държавата в днешно време почти не се занимава пряко с провеждане на някаква жилищна политика. Дори в предишните години тази дейност се извършваше от ведомствата и общините и в по-малка степен от държавата.
Освен това, тук се казва, че тази мярка е универсална. Все пак аз се питам не трябва ли тя да действа приоритетно за лица, които не могат по общия ред с разполагаемите средства или със заемните средства, които ще получат, да си набавят жилище. Защото у нас за част от гражданите при наличието на свободен пазар не е проблем да си сменят жилищата ,да си купуват нови. Проблем е за тези, които не могат по общия ред, разчитайки на банковите кредити да финансират тази дейност.
Според мен, тя трябва да има един по-тесен и по-целенасочен обхват, ангажиращ по определен начин взаимоотношенията на държавата с общините, които ще се включат в такава програма, какви условия да бъдат изпълнени.
И на второ място, все пак да се види кои да бъдат категориите граждани, които да се ползват от тази програма. Защото, пак казвам, за част от хората това е безпредметно да се полагат някакви допълнителни усилия, след като те нямат нужда. И по този начин много по-рационално и в по-ограничени средства могат да послужат за решаване действително на такива остри жилищни проблеми. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Г-н Тошев.
Лъчезар Тошев:
Г-н Стоилов, тези жилища, които стоят празни, са на някого. Те не са безпризорни. Имат си собственици. Следователно нито държавата, нито общините разполагат с тях.
В чл. 8 на закона съм предложил категории от лица, които се борят да имат първо жилище, които са деца и съпрузи на служители, загинали при изпълнение на служебните си задължения, предприятия и фирми в полза на своите служители и физически лица и семейства и те могат само по един път да получат тази възможност. Т.е. тук не се прилага пазарния механизъм, както очакват от Министерството на финансите. Затова и лихвата при плащането ще бъде символична, за да може да им даде възможност те да постигнат тази цел лесно. И в крайна сметка резултатът ще бъде добър. Както ви казах, това има редица предимства.
На 11 февруари 2009 г. в Брюксел на срещата, за която споменах, на която участваше от наша страна комисията по европейските въпроси, на която тогава бях член, тогавашният комисар Ласло Ковач обяви началото на една финансова програма за справяне с икономическата криза, в която се казва, че ще финансират строителни програми със социален ефект, в които попада и тази политика на housing, както се нарича на английски. Така че смятам, ако ние имаме такъв фонд, той да бъде партньор и на европейските програми, които финансират където има в Европа такива програми. Това може да реши редица проблеми. Както и Вие споменахте, че ако се фокусират в определени категории лица, той може да бъде инструмент за политика и в крайна сметка да извади от маргинализация или да не позволи маргинализация на големи слоеве от населението, които иначе могат да изпаднат в такова положение да не могат да се справят. Това ще им даде контрол върху собствения им живот. Затова казвам, че това е дясна политика и десен инструмент за политика.
Смятам, че приемането на закона ще сложи едно начало на такава политика. Ние нямаме такъв фонд в момента в България.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Тошев. Други колеги, желаещи да се изкажат по законопроекта? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроект за Фонд за жилищна политика, № 154-01-80, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев на 25.07.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Петима „за”. Против? Няма. Петнадесет „въздържали се”.
Колеги, с това изчерпахме дневния ред. Благодаря ви. Утре заседанието ще бъде в 13:00 часа. Следващата сряда от 15:00 часа обсъждане на бюджета.
Закривам заседанието.


Председател:
Искра Фидосова