Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 104

Днес, 17.11.2011 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъства и народният представител Лъчезар Тошев, вносител на законопроект.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Добър ден на всички. По присъствен списък са 21 от членовете на Комисията по правни въпроси. Имаме необходимия кворум. Откривам заседанието на Комисията при следния дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за Институт за Национална памет за престъпленията срещу българския народ, № 154-01-90, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев на 23.08.2011 г.
2. Уточняване на процедурни правила за избор на инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
3. Проект за декларация на Народното събрание на Република България относно опитите за дестабилизация на страната чрез терористични актове, № 154-03-5, внесена от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 28.07.2011 г.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за Институт за Национална памет за престъпленията срещу българския народ, № 154-01-90, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев на 23.08.2011 г.
Г-н Тошев, моля Ви накратко да ни запознаете с мотивите, или по-скоро накратко да маркирате разликите в текстовете, защото имахме няколко пъти внесен такъв законопроект, оттегляхте и отново внасяхте, един път го отхвърлихме, ако не бъркам. Заповядайте.

Лъчезар Тошев:
Благодаря, г-жо Председател.
Това е поредният път, в който този законопроект се внася в Народното събрание. Още в миналия мандат беше направен такъв опит, който не завърши с успех.
Какво е положението в момента? България остана единствената страна от страните в Европейския съюз, които са преживели комунистически диктатури, която няма свой институт, който да изследва тези режими, да събере необходимата информация от всички видове архиви, където такава информация може да се съдържа, да проучи информацията и да я публикува като направи достояние на обществеността истинската информация по тази тема.
В настоящия проект, който внасям, има значителни промени. Така например, в този законопроект не се предвижда регионални структури на такъв институт. Това беше един от аргументите в този мандат на парламента, когато министърът на финансите даде отрицателно становище по законопроекта, заради това че, ако има регионални структури, това ще изисква много повече средства, отколкото правителството е склонно да отпусне за такъв институт. Тези регионални структури са премахнати и става въпрос само за една централна структура, която трябва да събира архиви от институтите, които са посочени в законопроекта. Тя ще бъде финансирана от държавния бюджет в размер, в който министърът на финансите намери за подходящ. От това ще зависи и щата в тази комисия. По този начин ще може да изпълни своята функция, която е важна за обществото.
В моите мотиви, които са приложени към законопроекта в новия му вариант, аз съм посочил, че на 10 юни тази година Съветът на Европейския съюз по правосъдие и вътрешен ред е приел становище по Доклада на Европейската комисия, в което се насърчават страните-членки да подкрепят инициативите за осведомяване и образование на обществеността за тоталитарното минало на Европа, както и да реализират научноизследователски проекти, включително и с международно измерение и т.н. и по този повод приканват страните да се възползват максимално от съществуващите програми на Европейския съюз и да създадат платформа за европейска памет и съвест, която беше вече създадена на 14 октомври 2011 г. Когато съм внесъл законопроекта на 23 август все още това не беше факт.
В тази Платформа за европейска памет и съвест са включени институтите на Чешката република, на Естония, Институцията на пастор Гауф от Германия, Унгарската обществена фондация за изследване на централно и източно европейската история, Латвия, която има специален модел за окупацията, Литва – Международна комисия за оценка на престъпленията на нацистката и съветската окупация и режимите в Литва, Центъра за изследване на геноцида в Литва, участва Холандия, а също така участва и Швеция, въпреки че те не са преживели комунистически режими, но те имат такива институти. В Швеция се казва Институт за информация за престъпленията на комунизма. Полският институт за национална памет, който също се включва в тази платформа. Румънският институт за изследване на престъпленията на комунизма и паметта. От Словакия и от Словения също подобни институти са се включили. Тъй като България няма такъв институт, от България в тази платформа участва една неправителствена организация, което не е най-доброто решение, според мен. Тази институция е Център „Хана Аренд” в София, която е една много малка организация, която няма капацитета да извърши тази дейност. За да можем да участваме в тази европейска Платформа за европейска памет и съвест ние би трябвало да създадем нашия институт. Такава инициатива не беше подета от правителството до момента, поради което аз отново съм внесъл този законопроект. Използвал съм датата 23 август, за да внеса законопроекта. Това е датата, която с решение на това събрание е обявена за ден за памет и почит за извършените престъпления и почит към жертвите и по този начин въпросът да бъде отново обсъден от Народното събрание в този редуциран вид на Институт за национална памет, който предлагам.
В Комисията по правата на човека, вероизповедания, жалбите и петициите на гражданите законопроектът беше подкрепен, като се прецени, че България има нужда от такъв Институт за национална памет и би било много странно, ако ние продължаваме да оставаме единствената страна, която не е създала такава своя институция.
Тази институция освен наред с всичко друго, ще помогне и за нашето национално помирение, което трябва да се базира върху истината – истината за извършените престъпления, които да бъдат осъдени от нашето общество без колебание, единодушно от всички. Тогава можем да приключим с тази пропаст, която беше изкопана от тези престъпления в българското общество. Това е важно за нас. Важно е и за паметта на тези, които са се надявали един ден да се постигне справедливост в България. Но много по-важно това е за идните поколения, на които ние не трябва да завещаваме това разделение в обществото, което се е получило през 20 век следствие на всички тези извършени престъпления от комунистическия режим и други подобни действия.
Надявам се този път Комисията по правни въпроси да оцени важността на въпроса и да подкрепи внесения законопроект. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Тошев. Колеги, имате думата за изказвания по законопроекта. Ние вече сме го коментирали на предишни заседания по същество. Очертали сме нашите различия с това, което казва г-н Тошев.
Желаещи за изказване? Никой ли не желае изказване.
Г-н Тошев, разликата е само датата ли?
Лъчезар Тошев:
Не само това. Няма регионални структури и е променен текстът на много места. Сведено е до една организация, която ще събере необходимите архиви, ще ги проучи и ще направи своите публикации.
Любен Корнезов:
Ще се занимава с издателска дейност.
Лъчезар Тошев:
Не е издателска дейност. Това е проучване, изследване и информиране на обществото. Г-н Корнезов, ние с вас имаме спорове по оценката на тези събития. Как ние можем да стъпим на истинската информация? Можем като намерим истинските архиви, като видим документите и да кажем: Ето това са документите, това е истината и оттам нататък да направим своята оценка. Мястото на тази работа е точно в такъв институт, който ще бъде безпристрастен, защото ще бъде държавна институция. Той няма да бъде неправителствена организация, която може да има една или друга позиция. Ние оставаме единствената държава без такъв институт.
Искра Фидосова:
Никой не желае д вземе отношение. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за Институт за национална памет за престъпленията срещу българския народ, № 154-01-90, внесен от Лъчезар Благовестов Тошев на 23.08.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Шест „против”. Въздържали се? Дванадесет „въздържали се”.
По втора точка - Уточняване на процедурни правила за избор на инспектори в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Колеги, вече няколко пъти коментирахме, че трябва да обсъдим процедурата, по която ще става изслушването и гласуването на новите членове на Инспектората към Висшия съдебен съвет. Съвсем схематично сме маркирали въпросите, които трябва да обсъдим: срока за подаване на кандидатурите от представителите на различните парламентарни групи, както и от колегите, които не са в парламентарни групи, изслушване на кандидатите в Комисията по правни въпроси, изготвяне на доклад от изслушването, внасяне на доклада в пленарна зала и график за заседанията на Комисията по правни въпроси.
Знаете, че изслушването на кандидатите съгласно Закона за съдебната власт се прави от Правната комисия.
Днес на това заседание няма да обсъждаме самата процедура за избор в пленарна зала. Днес ще уточним тези въпроси и след това ще изготвим подробна процедура, която ще гледаме на следващо заседание.
По отношение на срока за подаване на кандидатурите. Вчера коментирахме накратко на Председателски съвет. Аз размених по няколко думи с колегите от повечето парламентарни групи. Ако не възразявате ви предлагам да определим срок за подаване на кандидатурите 30 ноември 2011 г. Това са точно 13 дена от днес. Идеята ми беше, че ако до 30 ноември, което е сряда, се подават документите, то на 1 декември, което е четвъртък, можем да започнем изслушването в комисията. Изслушването ще отнеме време. Ще се опитаме да го направим на едно заседание, но не знам дали ще успеем. На предишния избор е било на три заседания.
Любен Корнезов:
Нали по закон не по-рано от три и не по-късно от два месеца. Ние не можем с процедурни правила да скъсяваме законов срок.
Постави се въпроса за 2/3. Да го напишем в правилника 2/3 от присъстващите или от всички. Говоря за пленарна зала. Предлагам да го запишем това, за да не спорим вътре в пленарна зала.
Искра Фидосова:
Г-н Корнезов, прав сте, но днес няма да обсъждаме правилата. Днес само ще уточним датите. Записваме, датата за подаване на кандидатурите 30 ноември 2011 г. до края на работния ден в Деловодството – до 18:00 часа.
Любен Корнезов:
Нещо, което няма да записваме, но да го уточним – кога правим консултациите? Вторник или сряда? В колко часа? Тук или в другата сграда. Добре, във вторник, 16:00 часа в другата сграда.
Искра Фидосова:
Изслушване на кандидатите – 1 декември от 15:00 часа и ако не успеем, ще продължим на следващо заседание. Можем да не слагаме нищо друго в дневния ред, а само изслушването и приемането на процедурни правил за избора.
Изборът в пленарна зала може да бъде на 14, 15 и 16 декември.
Повтарям това ,което уточнихме:
Срок на подаване на документи – 30 ноември 2011 до 18:00 часа.
Консултациите 22 ноември 2011 г., вторник, 16:00 часа, стая № 20.
Изслушване на кандидатите от Комисията по правни въпроси – 1 декември 2011 г., 15:00 часа, като дневния ред ще бъде само изслушване и втора точка - приемане на процедурни правила за избор.
Проверка за допустимост – дали отговарят на изискванията на закона.
Ще ви прочета какво пише в чл. 42, ал. 3 от Закона за съдебната власт.
„За инспектори се избират лица, които имат и най-малко 12 години юридически стаж, като за петима от инспекторите в рамките на този стаж се изискват и най-малко 8 години, а за останалите петима - най-малко 5 години като съдия в окръжен или апелативен съд, във Върховния касационен съд или Върховния административен съд, прокурор в окръжна или апелативна прокуратура, във Върховната касационна прокуратура или Върховната административна прокуратура или следовател в Националната следствена служба или в окръжен следствен отдел.”
Красимир Ципов:
Към автобиографията да се приложи една справка – дали от административния ръководител, дали от Висшия съдебен съвет. Не знам как ще е по-удобно.
Искра Фидосова:
Колеги, вече уточнихме, че на 22 ноември от 16:00 ще се проведат консултациите. Но още утре да се уведомят всички представители на парламентарните групи, като им се предостави таблица на това, което уточнихме сега за подробностите по избора на членове на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Сега продължаваме ст. 3 от дневния ред.
По трета точка - Проект за декларация на Народното събрание на Република България относно опитите за дестабилизация на страната чрез терористични актове, № 154-03-5, внесена от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 28.07.2011 г.
Г-жа Петрова, имате думата накратко да представите мотивите за проекта на декларация.
Кристияна Петрова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги, Народното събрание трябва да даде ясен знак за държавническа отговорност и да изрази по категоричен начин своята позиция относно извършените взривове на 19 юли 2011 г. в сградите на две парламентарно представени партии – „Ред, законност и справедливост” и „Демократи за силна България”.
Бомбените атентати създават несигурност и страх във всички български граждани и са заплаха за правовия ред и принципите на демокрацията. Случилото се няма аналог в целия Европейски съюз. България като член на Европейския съюз не трябва да подминава тези деяния като чели нищо не се е случило и същевременно да ги легитимира.
Искам да апелирам към вас и да ви кажа, че въпросната декларация е принципна и не е политическа и е необходимо консенсусно решение.
Бих искала да кажа, че е недопустимо в навечерието на президентските и местните избори да се правят опити за дестабилизация на държавата и хвърляне на петно върху международния образ на една държава-членка на Европейския съюз.
Изхождайки от чл. 1 на Конституцията България е република с парламентарно управление. Тук е мястото Народното събрание чрез акт да гарантира сигурността на българските граждани, хуманизма и демократичните устои на държавата. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-жо Петрова. Колеги, желаещи за изказване по декларацията? Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Аз искам да изразя принципната си подкрепа към текста на декларацията, но тъй като тя е внесена през месец юли, когато всъщност се случиха тези актове, в текста на декларацията има няколко изречения, свързани с предизборната кампания. Аз мисля, че тези части от декларацията би следвало да се изчистят от окончателния текст на декларацията, ако решим да я подкрепим, защото иначе ще звучи неактуално към настоящия момент.
Кристияна Петрова:
Няма проблем това да се направи. Пак казвам, декларацията е принципна, не е политическа. Тя касае не само „Ред, законност и справедливост”, тя касае всички граждани на Република България и цялото общество. Не трябва да се допускат такива деяния за напред.
Искра Фидосова:
Безспорно няма как да не осъдим такива актове. Защото това по смисъла на закона е престъпление, не трябва да има никаква толерантност от наша страна и ни най-малък намек и помисъл за толериране на едно такова действие. В тази връзка аз подкрепям по принцип идеята за декларация. Обаче, според мен, ако ще се върви към декларация и ако говорим наистина за принципна позиция, то трябва да бъде декларация не за конкретния повод. Да, конкретните действия, които са извършени срещу офисите на две централи са повод за декларация. Но ако говорим принципно, че трябва да има такава декларация и тя да бъде акт на Народното събрание – на пленарна зала, трябва да бъде изчистена от офисите, партиите и трябва да бъде принципна.
Това, което каза г-жа Колева, също е вярно, тъй като това вече е отминало и органите предполагам, че продължават да работят по този случай. Аз не знам какво се случва в момента. Декларацията като съдържание не е така актуална, както е била преди три месеца. Това също е безспорно.
Г-жо Петрова, може би и Вие трябва да прецените и да помислите дали така да го оставим и просто да не се произнасяме. Това е единият вариант. Защото принципно аз не мисля, че ще има колега, който да не осъжда един такъв акт, но тази декларация с това съдържание вече не звучи актуално. И ако трябва да повдигаме този въпрос в пленарна зала, то той трябва да бъде под формата на една принципна декларация, която касае изцяло всички, а не само партийните централи.
Кристияна Петрова:
Да, разбира се, не само нас. Но би следвало този случай поне да бъде упоменат.
Искра Фидосова:
Имаме два варианта: единият да го оставим това така да си стои, а другият да го гласуваме, но като текст не трябва да гласуваме тази декларация. Но въпросът е дали ще се отива по-нататък с тази декларация или ще се представи нова декларация.
Анастас Анастасов:
Принципно няма проблем за една такава декларация. Но тази декларация трябва да се преработи. Ако трябва, ще се съгласува. Ние сме за, но да се даде възможност на представителите на различни парламентарни групи в комисията да седнат да направят един общ текст, който да бъде внесен.
Другият вариант е да оставим тази декларация без движение и да седнем да направим един нов текст.
Искра Фидосова:
Наистина тук има разминаване между принципната позиция, която искаме да гласуваме и посочените примери в декларацията. Ако искате да не го гласуваме този текст. Кажете, колеги. Така ли оставяме този текст, без гласуване. (Да.) Добре.
Тъй като декларацията не е изцяло принципна, а касае и е съставена по повод на конкретни два случая, и вече цялото съдържание на декларацията не е актуално към настоящия момент и тъй като не трябва да се разглеждат принципно само тези конкретни случаи, а трябва да се изрази принципно отношение – несъгласие и осъждане на такива терористични актове, както към партийни централи, така и към представители на медиите и други институции на този етап няма да гласуваме този проект на декларация до започване на консултации между представителите на различните партии и парламентарни групи в 41-то Народно събрание с идеята да се постигне общ принципен текст на една обща декларация в тази посока като съдържание.
Благодаря на всички. Следващо заседание в четвъртък.
Закривам днешното заседание.




Председател:
Искра Фидосова