Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
24/11/2011
Стенограма от заседание на комисия
П Р О Т О К О Л
№ 105
Днес, 24.11.2011 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на здравеопазването- -д-р Стефан Константинов, министър и народния представител Огнян Стоичков, вносител на законопроект.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Законопроект за ратифициране на Договора за лиценз между Австралийския съюз, представляван от Департамента по здравеопазване и застаряване, и Република България, представлявана от Министерството на здравеопазването, относно определени права на използване на Класификационната система AR-DRG, № 102-02-28, внесен от Министерски съвет на 17.11.2011 г. (закрито обсъждане)
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за българския език - № 154-01-78, внесен от Любен Андонов Корнезов на 18.07.2011 г. и
№ 154-01-89, внесен от Огнян Стоичков Янакиев и Станислав Тодоров Станилов на 04.08.2011 г.
По първа точка – стенограмата от закритото обсъждане е в секретно деловодство.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за българския език - № 154-01-78, внесен от Любен Андонов Корнезов на 18.07.2011 г. и № 154-01-89, внесен от Огнян Стоичков Янакиев и Станислав Тодоров Станилов на 04.08.2011 г.
По първия законопроект има думата г-н Корнезов да представи мотивите за законопроекта.
Любен Корнезов:
За съжаление има едно неразбиране и то дълбоко неразбиране за смисъла на законопроекта, както по законопроекта на колегата Стоичков, така и на законопроекта, който съм внесъл аз. Даже днес, ако сте видели, на първа страница на „Телеграф” пише, че депутатите, които говорят чуждици и министри ще бъдат глобявани, гонени и едва ли не отзовавани.
Осъзнавам, че материята за езика е много трудна и трудно податлива на правно регулиране. Досега всъщност са правени 12 опита с 9 закона нормативно да се регулира. Даже тези законопроекти, които са от различни парламентарни групи, не са стигали и до пленарна зала. Но да не се връщам назад.
Осъзнавам също, че и двата закона, които днес са предлагат, са само един юридически инструмент в защита на българския език, без да решават кардинално въпроса, а не е и възможно. Тези закони не са за правописа, както някои пишат, нито за пълния, нито за краткия член, нито за запетайките, нито за главната или малката буква.
Така или иначе, когато правехме Конституцията, не знам дали г-н Стоилов си спомня, един от най-спорните въпроси беше въпроса за езика. Няма да ви разказвам как са протекли дебатите. Може да видите стенографските протоколи. Бяха направени пет пленарни заседания от сутрин до вечер. 17 заседания на работната група само за езика. Така или иначе се стигна до текстовете на чл. 3 и чл. 36, които конституционни текстове изискват в тригодишен срок след приемане на конституцията да се приемат и конституционните закони, които са определени в нея. За мен категорично е и Закона за българския език и Закона за защита на българския език. Положението засега е такова, че има 111 закона, г-н Стоичков казва, че са 114 – но нека да не спорим дали са 111 или 114, отделни закони, където в една или друга степен се регламентира материята за българския език. От компютъра ми излиза, че 425 подзаконови нормативни актове, които също препращат към българския език.
Изучаването и използването на българския език, както Конституцията го казва, е право и задължение. Обърнете внимание – хем право, хем и задължение за всеки български гражданин. Сега и двата закона не са насочени срещу майчиния език. Напротив, регламентира се, дава се възможност, включително и за изучаване на майчиния език не само в общуването, но и в училищата – и в държавните училища може да се изучава майчиния език, както се прави и сега. Така че не са насочени нито срещу диалекта, нито срещу чуждиците. По официални данни само за последните три години 6 хиляди чуждици са навлезли в българския език и замърсяват езика. Аз не си правя илюзии, че българският език ще се отърве от чуждици. Това е невъзможно. И това, което мога да кажа, например, ако четем „Под игото” на Иван Вазов, 10% от думите са турцизми. Това не означава, че „Под игото” не ни е основа на българщината и на родната ни реч.
Разликата между двата законопроекта. Те се покриват до голяма степен. Но колегите предлагат за този съвет или комисия, основата да бъде Института за български език на БАН и да бъде към Министерския съвет, т.е. един държавен орган. Аз го виждам като един неполитически, недържавен орган, ако мога така да се изразя, който се състои от 17 души, но можем да спорим дали да не бъдат 15, или 17, или 21. Нека Българската академия на науките, а не института, също представители на Съюза на българските писатели, журналисти и двама от Съюза на юристите. Този орган няма да бъде постоянно действащ, а на два или три месеца може да се събира, когато има какво да каже.
Приключвам с това, че има редица държави, където този въпрос с езика е решен. Например, Франция. Това не е първият Закон за българския език, който съм писал. Писал съм го и в предните парламенти, като съм имал предвид Закона за френския език във Франция. Франция, която е една голяма и мощна държава, защитавайки френския си език, е приела такъв закон, защо ние да не приемем. Да не изброявам другите страни, в които има подобни закони. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Корнезов. Г-н Стоичков, заповядайте.
Огнян Стоичков:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Ще бъда кратък. С представения законопроект ние с проф. Станилов предлагаме на вашето внимание опит за изграждане на единна езикова политика в Република България, като целта на закона е да се обогати и развие езикът като част от нашата национална идентичност.
Както беше казано вече, до момента има над 114 или 111 закона в тази област, които повеляват използване на българския книжовен език. Но никъде не е ясно и точно разписано кой и как, с какъв акт повелява кой български език е книжовен и правилен за употреба и за изписване. Тази година е издаден поредния труд на БАН „Правопис и пунктуация на българския език”, в чиито предговор се пише, че предлаганото издание има нормативен характер. Това предлагано издание не може да има нормативен характер, защото Института за български език не е законотворец и никой не му е делегирал законодателни права. Дори г-н Вълко Червенков, като председател на Министерския съвет 1950 г., с разпореждането, на което те се позовават, е казал само, че този институт внася единство в измененията на правописа и изникващите с развитието на езика и езиковата култура нови особености на езика. Нищо повече!
С предлагания от нас закон ние не отнемаме, а напротив разширяваме кръга и компетентността на учените, защото те са хората, които ще кажат кое е правилно и кое не в книжовния говорим и писмен език. Ние не изземваме компетентност. Ние сме законодатели и ние не създаваме езикови норми. Защото една от основните критики – езиковедски критики, ако може така да се каже, че законодателят интервенира в една едва ли не интимна сфера, каквато е езикът. Това е начин на общуване, уникален и законодателят няма право да се меси в тази сфера. Самите учени обаче казват: „Това е сборник от правила.” Самите те казват, езикът като средство на общуване, като средство, в което се е развило образованието, науката, културата и изкуствата, масовите комуникации, езикът също има нужда от регламентиране. Не може да регламентираме образованието, науката и т.н. – всички тези области, в които се изразява езикът като основно средство, а езикът да остане не регулиран. В тази насока на шега правя следното сравнение. Например, детето е също нещо уникално за своя родител, специфично, интимно, но има Закон за детето, въпреки че детето се развива в своето възрастово и полово развитие.
В тази насока ще се спра на правно-техническите забележки. Казва се, че този закон всъщност е copy paste на тези 112-115 закона и нищо ново не казва, т.е. няма предмет на регулиране. Това не е така. Защо?
Първо, Съветът за български език, или комисията, която се предлага я няма в нито един от действащите закони. Това е механизмът за единната езикова държавна политика. Това е Институтът на БАН, само че в много по-разширен състав. В него се включват и високо квалифицирани учители от средното образование и преподаватели от висшите училища – катедрите по български език. Това е общността, която изработва правилата след обществено обсъждане. Това е общността, на която предлагаме до 31 март да й се докладва от всеки един министър, ведомство, СЕМ, Държавна комисия по регулиране на съобщенията, Комисията за защита на потребителите по отношение на развитието и обогатяването на езика. Този орган – Съветът по български език, да докладва в Народното събрание ежегодно за езиковите политики на България в тази сфера. Какъв е смисълът на един доклад, който Народното събрание би приел. Смисълът е да се окаже парламентарен контрол върху изпълнителната власт, ако неизпълнение, и второ, ако има законодателна нужда от усъвършенстване на тези 111-115 закона, законодателят да интервенира по подходящ начин.
И на последно място, като законодателна практика ще посоча Закона за предотвратяване на конфликт на интереси. Този закон от 2008 г. има правно битие и е изключително важен и към настоящия етап, въпреки че в 64 закона се споменава, включително и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, се говори за конфликт на интереси. Но това не пречи на законодателя при наличие на тези 64 закона, или поне толкова ги извадих от правно-информационната система, законодателят със самостоятелен нормативен акт да въздигне като правна регулация тази материя. Аз си мисля, че езикът е не по-малко важен и заслужава закон. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоичков. Желаещи за изказване по двата законопроекта. Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги народни представители,
Нещото, с което със сигурност съм съгласен, е, че езикът е важно нещо и българският книжовен език заслужава подкрепа, заслужава неговото развитие и усъвършенстване да бъде стимулирано и това да става по един добре работещ механизъм. Но нещото с което не съм съгласен, че това трябва да става командно административно чрез създаването на подобен орган, наречен с благовидното название „комисия” или „съвет” за опазване на българския език, а всъщност на него са вменени функции на едва ли не на нормотворец или на репресивен орган за санкциониране за неспазването на тези норми.
Колеги, вие всички разполагате със становищата, които са дадени от редица български държавни органи и институции – Министерството на културата, Министерството на образованието и науката, Комисията по вероизповеданията, Министерството на външните работи и т.н – всички те са негативни. Негативни са защото общо взето в тях се споделя първо, че задължителното използване на българския език е регламентирано в достатъчен брой действащи нормативни актове от всякакъв ранг, като се започне от Конституцията и се мине през законите и се стигне до подзаконови нормативни актове във всички сфери на обществения живот. Единственото ново, за което спомена и г-н Стоичков, фактически е създаването на тази организационна структура, която да следи за развитието и да санкционира неспазването на тези норми.
Аз мисля, че българският език няма нужда от подобен род репресивен орган. За мен замяната на сега действащия орган, който де факто изпълнява тези функции към момента, това е Институтът за български език към БАН, чудесно се справя със своите задачи без ад има някакви репресивни функции. Той следи за развитието на езика. Предлага промени в граматиката, развитието на езика чрез въвеждането на нови думи, словоформи и т.н., способства за издаването на правописни и правоговорни и всякакъв вид други речници. За мен замяната му с някакъв нов орган, в който ще се включат представители на учители, на преподаватели е един вид дезавоиране на досегашната му работа. Значи ние не сме доволни от работата на Института за български език и искаме да му отнемем тази функция. Аз не вижда една подобна необходимост. Това е първо.
Второ, категорично не съм съгласен с общия запис и в двата закона по отношение на административно-наказателните санкции, цялата репресия, която се предвижда с глоби и т.н., написани по един общ начин – който не спазва задълженията, длъжностно лице, което наруши – неща, които с основание, проф. Корнезов, будят тревога. Ние всички ставаме ежедневно свидетели как хора, заемащи висши държавни длъжности не използват книжовния български език или допускат включително и граматически грешки. Ако тръгнем и по тази линия да се глобяваме и да се санкционираме, не знам докъде ще стигнем.
По принцип, за мен има нужда да се помисли как да се развива българският език, как да се усъвършенства, но не чрез подобен род органи, за които по-скоро се набива на очи техния репресивен характер, отколкото ползата от тях. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател,
Госпожи и господа народни представители,
Вносителите добре обосноваха предложените от тях законопроекти.
Според мен, ние трябва да отговорим на най-важния въпрос. Какво е съотношението между езиковите норми и правните норми, които определят случаите на използване на българския език, в случая на официалния език. Според мен, дискусията, която се развива не много ясно, се дължи на известно смесване на тези въпроса и в законопроектите. Според мен, обаче, те са отстраними и ще посоча как.
Защото в законопроекта на г-н Стоичков още в чл. 1, ал. 1, т. 3 се казва, че в предмета на този законопроект се включват „правилата за българския книжовен език”. Според мен, това не би следвало да бъде част от законопроекта, защото ние няма нужда с правни норми да узаконяваме езиковите правила.
По-нататък това известно несъответствие го има и в чл. 25, ал. 1, т. 3, където се казва, че „по предложение на Института за български език” ще се публикуват в „Държавен вестник” книжовните правила. Мисля, че стигането до такова отъждествяване на езиковите норми с правните разпоредби, които трябва да ги възпроизведат, сковава в някаква степен езика и няма кой знае какво практическо значение.
И в законопроекта на г-н Корнезов го има това в чл. 24 в правомощията на комисията между точки 3 и 5.
Всички тези бележки, според мен, не отхвърлят необходимостта от законопроектите в друга, по-малка част, какви са именно правните норми, които трябва да определят в основни линии изучаването на езика, случаите на ползване на официалния език, даже и неговото опазване, като в ползването включвам и на публични места, които не са свързани само с обществени дейности, включително и надписите. Това по силата на други законодателни актове съществува или в наредби, че всяка една информация, предназначена за общо ползване на гражданите, трябва да бъде задължително на български език, което не препятства тя да се предоставя и на други езици, които са различни от официалния език. Всички тези отношения са точно в полето на законодателната уредба и ако вносителите приемат и ако такова разбиране надделява в комисията, смятам, че този законопроект в по-концентриран вид може не само да бъде приет, но той е необходим, включително и по силата на конституционната разпоредба, която изисква за тези основни случаи да бъдат уредени обществените отношения във връзка с ползването на езика.
Този сборник, който цитира г-н Стоичков, той има в някаква степен нормативен характер. Друг е въпросът, че това не са правни норми. Но когато учителите оценяват правописа на децата, те ги оценяват според езиковите норми и казват той е усвоил езикът или не го е усвоил. В това отношение може да се издигне рангът от тези вече специализирани органи, които да казват кои са граматическите правила, без те да бъдат юридически задължителни. Но те в сферата на обучението, на оценяването трябва да имат една по-голяма яснота и стабилност и това наистина могат да го вършат сегашните институции, включително Института за български език. Не виждам дали има нужда и нека да се обсъжда предложението да има или няма специален съвет или могат да се възложат на този институт някои функции. Защото другите текстове опират вече до задължение на държавни органи, които не са специализирани в областта на езика. Да речем, случаи, налагани от дипломатически протокол, случаи на отбелязване на някои национални празници, на използване на информацията, включително в медиите и т.н.
Поради тази причина аз мисля, че има принципно основание да се подкрепят тези законопроекти именно в посочената област, защото част от отношенията във връзка с ползване на езика, се нуждаят от законодателна, в частност или по-общо от правна уредба. Докато друга част, която засяга самото съществуване и развитие на езика, тя само да бъде отбелязана като функция на тези органи, които да внесат малко по-голям ред в областта на изучаването, оценяването на самия език, без ние да навлизаме в законодателното уреждане на тези въпроси.
Това е, според мен, правилният подход. Затова аз с тези уговорки бих подкрепил законопроекта.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Г-н Казак за реплика.
Четин Казак:
Една кратка реплика.
Г-н Стоилов, и към момента в почти всички сфери на обществения живот има действащи законови норми, на законово ниво – норми, които детайлно регламентират задължителната употреба на българския език – и в съдебната власт, и в обществения живот, и в политическия и в образованието. Предписанията на Конституцията, че със закон трябва да се регламентира задължителната употреба на български език вече е изпълнено в съответните закони. Така че това ,което Вие казвате, че има необходимост, няма такава необходимост, защото то вече е направено. Друг е въпросът дали имаме желание сега да концентрираме всички тези задължения, или всички тези разпоредби в един самостоятелен нормативен акт. Но в такъв случай трябва да преценим дали това ще бъде едно детайлно повторение на съответните текстове от съответните вече действащи закони или ще трябва да ги отменим тогава с преходните и заключителните разпоредби, за да няма повторение – едно и също нещо в два закона. Според мен, това е едно ненужно упражнение.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Аз частично съм съгласен с бележката, но това не изключва наличието на общ закон, какъвто ще бъде този, а специалните разпоредби по отношение на процесуалните правила ще си останат в специалните закони. Аз не мисля, че е рационално ние да изведем цялата материя в един такъв закон. Това и вносителите не го предлагат, защото това би затруднило самото прилагане на тези разпоредби.
Но даже по отношение на институциите, които трябва да се занимават с българския език, без да ги превръщаме в някакви юридически правила, трябва да бъде ясно, че именно те правят това нещо и трябва да има някой, който да може да казва към този момент в България това са официалните езикови норми, които ще се изучават в училище, които ще се преподават, по които ще се оценяват децата, заедно с някои други разпоредби, които имат общ характер, и това не изключва специалната уредба в други закони. Мисля, че тази съвместимост може да се постигне. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други, желаещи за изказване? Г-н Анастасов.
Анастас Анастасов:
Благодаря, г-жо Председател.
Виждаме, че и по двата законопроекта има над 10 становища от различни институции, които имат някакво отношение към българския език и неговото развитие и други, които нямат и са по-скоро от изпълнителната власт. Но изключително съм впечатлен от становището, което е постъпило от Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий”, подписано от проф. Стоян Буров, ръководител на Катедрата по съвременен български език. Виждаме, че самите институции, които имат някакви ангажименти към българския език, имат различни мнения. Но по-скоро при мен се налага мнението, че няма необходимост от такъв закон и може би трябва да обърнем внимание на последната и предпоследната страница на това становище, където е посочено какво е необходимо за спазването и развитието на българския език, отколкото да се създават някакви нормативни бази или норми, които конкретно и изключително ограничено да го управляват, ако мога така да се изразя.
Според мен, ние нямаме капацитета, ако щете и експертизата, да вземем решение за такъв законопроект. Това не би следвало и не би трябвало да е решение на 25 човека в тази зала. Моля да ме извините за това, но мисля, че тук въпросът е много по-сложен, много по-широко спектърен и трябва да се търси консенсус на тези, които се занимават с това, а не от нас.
Аз лично ще гласувам „въздържал се”. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Анастасов. Други колеги? Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Аз като подкрепа и като продължение на това, което говори г-н Анастасов, бих казала, че действително този тип законопроекти се нуждаят от много по-широко обществено обсъждане, отколкото ние сме провели в момента. Вярно е, че са приложени становища на доста културни институти, а и държавни институции, обаче мисля, че общественото обсъждане е най-важното в тези случаи.
Освен всичко останало аз не мисля, че Законът за българския език в какъвто и вариант да бъде предложен, ще бъде най-сериозната пречка пред това собствениците на магазини да си пишат заглавията на латиница и всякакви подобни дразнещи нашата действителност обстоятелства да бъдат прекратени. Мисля, че в този случай е не нормативният, а по-скоро възпитателният подход и подхода на подобряване на общата атмосфера в страната е по-добрият. Нормативният подход въобще не мисля, че може да реши някакви проблеми в тази връзка.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Колева. Други желаещи? Няма. Тогава и аз да кажа няколко думи.
Аз също се запознах подробно с всички становища ,които са повече от 10. В огромната си част, да не кажа почти всички, са в неподкрепа на така направените и предложени законопроекти. Аз мисля, че като Правна комисия, трябва да кажа няколко думи за текстовете, които се съдържат в Конституцията по отношение на българския език. В чл. 3, който казва, че „Официалният език в републиката е българският.”, т.е.статута на българския език като официален е гарантиран във върховния закон – българската Конституция.
И чл. 36, който говори, че „Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани” и „Гражданите, за които българският език не е майчин, имат право наред със задължителното изучаване на българския език да изучават и ползват своя език.” Това е нещо изключително важно.
От справката, която ми е предоставена, се вижда, че има 98 закона, в които има текстове, касаещи уредба по отношение на използването на българския език. И в 8 кодекса, даже аз мисля, че във всички кодекси без изключение има текстове, в които е разписано кога е задължително използването на българския език.
Видях и особено внимание обърнах за себе си на становището, което ни е предоставено от Министерството на външните работи, по отношение на сключването на определени договори и споразумения, в които случай не могат да бъдат само и единствено на български език.
Аз смятам, че заради това, че във върховния закон Конституцията, както и в цялото ни законодателство – в 98 закона, които може и да са повече, но не по-малко, и в тези 8 кодекса, има достатъчно гаранции за защита на българския език като официален език и за неговото изучаване и използване като книжовен език.
Оттук нататък, това, което се предлага, особено в единия законопроект на г-н Стоичков, за мен е основно препокриване и повтаряне на тези текстове, които са записани в отделните закони. Поради това не смятам, че е необходимо в отделен закон да третираме цялата тази материя и да повтаряме всички тези текстове, които по един или друг начин са разписани вече в отделни закони. Ако някъде има някакъв пропуск в определен закон, както дадохте пример с един закон, който е приет преди малко повече от две години и миналата година го коригирахме, там трябва да насочим усилия.
По отношение на българския език има разпоредби, които са в Конституцията. В Конституцията ясно е разписано и смятам, че е достатъчна гаранция за това и не е необходимо да правим отделен Закон за българския език.
Аз бих се обърнал към г-н Корнезов, който ев носител на единия законопроект, даже и към г-н Стоичков, но г-н Корнезов, Вие сте участвали във Великото Народно събрание и бих Ви попитала какви са аргументите и мотивите тогава, когато сте били част от Великото Народно събрание и водещ юрист и конституционалист, и във Великото Народно събрание, както и сега, при приемането на текстовете на чл. 3 и чл. 36, не сте ли имали точно това предвид, което в момента изказваме като становище колегите, които изказваме възражения по отношение подкрепата на тези два законопроекта, че не трябва да има отделен закон, а множество закони. В отделните закони, където е необходимо, има специални разпоредби, но водеща е Конституцията. В стенограмите на приемането на българската Конституция от Великото Народно събрание тези текстове стоят. Не знам дали вашето име не стои там като създател. Затова се обръщам към Вас специално за отговор.
Любен Корнезов:
Аз и г-н Янаки Стоилов бяхме в работната група, която де факто изработи Конституцията. Само че в проекта, който ние гласувахме, това е чл. 35, а сега става чл. 36. Протоколите от заседанията, които бяха 17, са доста интересни. Бяха направени 19 предложения от народни представители по чл. 3 и чл. 36. Там разбира се, се гледаше политически въпрос. Не искам сега да го политизирам.
И още нещо, което е любопитно, тези два текста са писани от поета Валери Петров. Този велик поет! И това е отразено също в стенографските протоколи. Валери Петров беше депутат във Великото Народно събрание. Това е друг свят. Но да не се връщам в спомените.
По мое искане 2004 г. беше направено специално изследване как стои въпроса с езика в другите държави. 23 държави са изследвани. Установи се, че не само Франция, Полша, Литва, Латвия, Естония, Китай, Люксембург, Канада, Белгия, Ирландия, да не ви изброявам повече държави, където има специален закон за езика. 21-22 години всяко едно Народно събрание няма куража да приеме закон за езика. Не приемайте този закон, отхвърлете го, но дайте да го направим както трябва. 11 правителства са минали от тогава. Нито едно правителство нямаше мъжеството и куража то да внесе един закон за езика.
Реплика: В това няма никакви финансови интереси.
Любен Корнезов:
Да, няма никакви финансови интереси. Минете по бул. Витоша и няма да можете да разберете дали се намирате в България или не се намирате в България. Да не говорим за Слънчев бряг. Ето това е защитата на българския език.
Нека да запишем, че българският език е само кирилицата, а не както един президент преди известно време ни каза, че трябва да въведем латиницата, а не кирилицата. Този въпрос е стоял още по времето на Богдан Филов, ако не знаете.
Отхвърлете го. Няма нищо лошо в това. По добре обаче е поне да поспорим дали ще има проблем. Няма да има България, ако няма български език! Няма да има български народ, ако няма български език със своята кирилица. Защото има депутати от моята парламентарна група, които казват: „Голяма историческа грешка сме направили. Не трябваше да приемаме източно-православната религия. А е трябвало да сме приели католическата и протестантската. И трябвало да бъде на латиница и така няма да сме задния двор на Европа.” Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Г-н Корнезов, само още един въпрос. Като сте записали, че комисията ще издава наказателни постановления, за какви нарушения ще се издават тези наказателни постановления?
Любен Корнезов:
Един писател ни каза, че няма да го учим как да си пише романите. Няма такова нещо. Нека да ги пише на диалект. Пиши каквото искаш. Това изрично е казано. Тук става въпрос за публични функции на държавата да се използва българският език, а не за общуването и за писането на романи и стихове.
Вчера на обсъждането в Комисията по образование се атакува моя законопроект, но общо взето е същото и при колегата. Няма закон без санкции. Тогава няма да е закон. Даже в гражданското право са специфични, но и там има нищожни договори и т.н. И понеже това е в областта на административното право, разбира се, че ще има административни санкции. Не че чрез санкциите ще се оправи, но не може без това. Не може без да ги предвидиш.
Искра Фидосова:
Дайте ми конкретни примери за нарушения, за които ще се издават наказателни постановления.
Любен Корнезов:
Нали съм написал къде е задължително.
Искра Фидосова:
Пише: „За нарушаване на закона виновните лица се наказват с глоба, съгласно ЗАН.” Какви нарушения на закона?
Примерно, пише, че изучаването на майчиния език се изучава в семейството. Ако в семейството, примерно, г-н Казак не учи децата си на български език, ще го глобите ли?
Любен Корнезов:
Г-н Казак няма да го глобя. Жена му ще глобя.
Чл. 6 пише: „Българският език е задължителен:”
Искра Фидосова:
И още един въпрос към г-н Корнезов. Винаги съм си задавала въпрос във връзка с преамбюла на Конституцията. Вие и г-н Янаки Стоилов като част от Великото Народно събрание, бихте ли ми казали защо в преамбюла го няма българския език. Бих го написала, ако съм била част от Великото Народно събрание.
Г-н Стоичков, заповядайте.
Огнян Стоичков:
От Конституцията да се върнем на закона, който обсъждаме.
По отношение на изказването на г-н Казак, с една голяма част от нещата се съгласявам и ще кажа с кое не съм съгласен.
Съвет по български език има и в обществената телевизия – БНТ. Там са изтъкнати учени, които правят автоконтрола на обществената медия – кой как говори, журналисти, говорители и т.н.Това, което ние предлагаме, е да има такъв съвет в национален мащаб. Този съвет няма санкциониращи функции и с това не съм съгласен с г-н Казак. (Това не е ли функция на министъра на образованието.) Вчера министърът на образованието подкрепи закона. В държавната администрация той е компетентният орган, на чиито плещи би легнал този закон като изпълнение и като компетентност.
Втората важна институция, която подкрепи закона е Институтът за български език при БАН. Самите те имат нужда от законова помощ и то не по ограничаване на тяхната компетентност, а по разширяване на кръга, на състава. Защо да е само институтът, защо да не са и учителите, защо да не са университетските преподаватели. Ако включим университетския преподавател от Велико Търново - Катедра за български език, аз мисля, че той ще бъде доволен и неговите бележки ще бъдат взети предвид при Съвета за български език.
Казахте, че де факто Институтът за български език се справя. Но де юре няма нормативна опора за неговата дейност и връзката се къса. На представянето на този нормативен справочник имаше журналистически въпрос: „Този справочник задължителен ли е за системата на МОНМ?” От МОНМ казаха, че за системата на МОНМ са задължителни държавните образователни изисквания за учебно съдържание, които не се актуализират ежегодно. А това се актуализира.
И само, за да разведря малко обстановката, аз разбрах как ще се гласува, поне да ви дам един пример от учебника по български език за пети клас за правилен словоред.
„Селянинът обра лозето.” Задачата е да се определи кое е подлог, сказуемо и допълнение. Допълнението тук е „лозето”. Квинтесенцията на задачата е лозето. Моята дъщеря ме пита: „Селянинът тази година обра лозето, догодина пак ли ще трябва да сади лозе.” Явно селянинът е обрал гроздето на лозето. И когато даваш учебникарски примери, трябва да е ясно, че идиомите, защото това е идиом. На село всички казват: „Отивам на лозето.” Или „Отивам на бостана.” Но тук не говорим за идиоми. Тук говорим за правилен български език. Ако ти правиш учебникарски пример и искаш да кажеш на 11 годишното дете, можеш да му обясниш, че на лозето се бере грозде. Селянинът обра лозето и след това докара гроздето с каруцата. Тя пита защо не е докарал лозето с каруцата. Дадох този пример, за да ви илюстрирам, че връзката между двете книжки се къса. Затова предлагаме този съвет или комисия да се произнасят и по учебното съдържание като един външен орган за Министерството на образоването. Нека да го погледнат и те.
Реплика: Това да се запише в Закона за образованието.
Огнян Стоичков:
Не можем със Закона за образованието да създадем Съвета за български език. В Закона за образованието са държавните образователни изисквания.
Затова аз казах, че връзката се къса. Има едни хора горе, които създават едни правила, и други хора, които ги прилагат тези правила, без да са задължени нормативно да се съобразяват с тях.
Това, което каза г-н Янаки Стоилов, съм съгласен с него, че прекалено амбициозна е задачата в чл. 1, ал. 1, т. 3 да се визират обществени отношения, свързани с правилата за българския книжовен език. И тази препратка, която той правилно направи и аз съм съгласен, към чл. 25, ал. 1, т. 3, именно този съвет да създава правила. Т.е. нашата идея е била да има една законова делегация – функционална компетентност, законодателят делегира права именно на този езиков норматоловец, ако мога така да се изразя, той да създава езиковите норми – не правни норми, а езикови норми. Това е само рамката (скелетът), която дава компетентност за действие на определен Съвет по български език, който го няма в нито един от тези 114 закона. Т.е. има законова празнота и държавата изпълнява своята езикова политика на парче. Виждаме ги резултати. Примери могат да се дадат и от вчерашния закон за хазарта, който мина през нашата комисия. Там, примерно, пак се използва неправилен език. Давам пример. Там се говори за „внос, поддръжка и сервиз на игрални автомати”. Думата „сервиз” мигар не може да се замени с „техническо обслужване”. Сервиз от кристални чаши ли е това? Или ако е сервиз в тениса? А други, които са добили своята гражданственост за обща употреба чуждици, те се запазват. По нашия закон ние не ги изключваме. Не водим борба с щикове и мечове. Ако е сервитьор – от обслужване, пак ще продължим да го наричаме сервитьор, няма да започнем да го наричаме обслужвател. Тези неща като правна норма, като законодателство поне ние трябва да се стремим да го спазваме.
Аз съм доволен от това, което каза колегата за общественото обсъждане. Аз съм готов да стане това, но аз съм депутат и нямам възможностите на Министерския съвет, ако аз съм вносител, да правя кръгли маси по села и градове. От м. август досега ме разхождаха достатъчно по студия и вестници и писаха колко ще глобяваме депутатите и министрите. Аз съм съгласен с Вас за широко обществено обсъждане и ако бъде подкрепен закона, ще го направим. Ще поискам максимален срок между първо и второ четене, за да се съберат всички критични бележки. Защото освен критични бележки, има и добри отзиви. Освен от министъра на образованието и Института за български език, идеята за закон се подкрепя и от Държавната агенция за българите в чужбина, Асоциацията на българските училища в чужбина и други. Така че не е правилно да се каже, че всички мнения са негативни. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, след това уточнение на г-н Стоичков, искам да се внесе поне малко яснота в това, което се цели.
Уважаеми г-н Стоичков, ако целта на Вашия закон и на закона г-н Корнезов е да се усъвършенства организацията по съхранение, опазване и контрола по спазването на езиковите, граматическите и семантичните и всякакъв друг вид правила при употребата на българския език и считате, че сегашният Институт за български език не е достатъчно оправомощен или няма достатъчно широка компетентност и т.н., това е друг въпрос.
Аз в този случай съм съгласен, ако щете в друг закон или друг специален закон това да се дефинира и в такъв случай да се създаде такъв орган. Но този законопроект да се занимава само с това - да се усъвършенствува организационната структура на органа, който ще следи за спазването на езиковите правила, за развитието и усъвършенстването на българския език. Но вашите и двата законопроекта в огромната си част те преповтарят действащи закони за това кога трябва да се употребява българският език, къде да се употребя, майчиният език кога и къде, какви санкции и т.н. и това е неприемливото в двата законопроекта. Аз съм съгласен, че има проблеми, например в учебното съдържание, в учебния план се допускат такива грешки и никой не спазва езиковите правила и норми, които Институтът по български език при БАН е създал. Това е проблем, който трябва да се реши. Тогава да се създаде такъв закон, който организационно да реши и ясно да запише, че е задължително този съвет да създава тези езикови норми и те да се спазват и в учебния план, учебното съдържание и от всички учители по български език. Това е нещо, коренно различно от това, което вие сте предложили и в двата законопроекта. Благодаря.
Огнян Стоичков:
Моля да отговоря, ако позволите.
Искра Фидосова:
Заповядайте, г-н Стоичков.
Огнян Стоичков:
Напълно съм съгласен с вас. Ядрото на закона е организационната структура. Това е записано в чл. 3.
„Чл. 3. Целта на закона е чрез осигуряване на условия за опазването и обогатяването на българския книжовен език, да се защити езикът като основа на българската национална идентичност, както и да се насърчава развитието на образованието, науката, изкуството и културата в Република България.”
Т.е. ние създаваме правните условия за развитие на езика и организационната структура, която е призвана да следи за техните механизми. Но ние не можем да не кажем кога предлагаме да е задължителен официалният български език. Ние го казваме просто – при работата на публичните институции, при публичните взаимоотношения на гражданите с тези институции и при публичните изяви на гражданите. Това са трите групи задължителна употреба на официален език. Извън тези случаи, всичко останало е спекулации – за писатели, за семейства, за приятелски кръгове и т.н.
И министър Игнатов това беше казал в началото на годината. Хубаво би било да има закон, който да задължи институциите да говорят на малко по-нормален, на малко по-правилен български език. Становището, което той даде м. септември, защото тогава имахме желанието да го гледаме, но понеже се оказа ,че е предизборен закон и ние с проф. Корнезов се съгласихме и го отложихме. Становището от м. септември на министър Игнатов след дискусия той каза: „Да, заслужава да бъде подкрепен този закон.” Разбира се, с критични бележки да се засилят определени политики, които той изброи. Има ги в стенограмите и сега няма да ги повтарям. Наистина би било добре да има такъв закон. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Анастасов.
Анастас Анастасов:
Аз предлагам да преминем към гласуване, тъй като темата е много широка. Сега не можем да имаме единен стандарт за българската лютеница, а пък да имаме пет учебника за пети клас. Ако във всеки учебник има по една грешка като тази, която г-н Стоичков посочи, означава, че всяко едно дете в зависимост от това от кой учебник учи, ще научи по едно грешно нещо. И, като си контактуват децата, ще си обменят грешките. Така че това са неща, които са извън нас.
Второ, половината български учители говорят на диалект или изобщо не ползват литературен български, а ние в момента се опитваме да вкараме нещо. Например, децата ми като бяха по-малки, половината думи, които аз използвам, не са им ясни, защото по цял ден са пред компютъра или пред телевизора – розови слонове и сини мечета гледат по „Лека нощ деца”. Какво ни е нормалното, че и това да е?
Искра Фидосова:
Добре. Гласуваме поотделно двата законопроекта.
Подлагам на първо гласуване на Законопроекта за българския език, № 154-01-78, внесен от Любен Андонов Корнезов на 18.07.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”.
Подлагам на първо гласуване на Законопроекта за българския език,
№ 154-01-89, внесен от Огнян Стоичков Янакиев и Станислав Тодоров Станилов на 04.08.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”.
Колеги, изчерпахме дневния ред.
Закривам заседанието.
Председател:
Искра Фидосова
П Р О Т О К О Л
№ 105
Днес, 24.11.2011 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на здравеопазването- -д-р Стефан Константинов, министър и народния представител Огнян Стоичков, вносител на законопроект.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
1. Законопроект за ратифициране на Договора за лиценз между Австралийския съюз, представляван от Департамента по здравеопазване и застаряване, и Република България, представлявана от Министерството на здравеопазването, относно определени права на използване на Класификационната система AR-DRG, № 102-02-28, внесен от Министерски съвет на 17.11.2011 г. (закрито обсъждане)
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за българския език - № 154-01-78, внесен от Любен Андонов Корнезов на 18.07.2011 г. и
№ 154-01-89, внесен от Огнян Стоичков Янакиев и Станислав Тодоров Станилов на 04.08.2011 г.
По първа точка – стенограмата от закритото обсъждане е в секретно деловодство.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за българския език - № 154-01-78, внесен от Любен Андонов Корнезов на 18.07.2011 г. и № 154-01-89, внесен от Огнян Стоичков Янакиев и Станислав Тодоров Станилов на 04.08.2011 г.
По първия законопроект има думата г-н Корнезов да представи мотивите за законопроекта.
Любен Корнезов:
За съжаление има едно неразбиране и то дълбоко неразбиране за смисъла на законопроекта, както по законопроекта на колегата Стоичков, така и на законопроекта, който съм внесъл аз. Даже днес, ако сте видели, на първа страница на „Телеграф” пише, че депутатите, които говорят чуждици и министри ще бъдат глобявани, гонени и едва ли не отзовавани.
Осъзнавам, че материята за езика е много трудна и трудно податлива на правно регулиране. Досега всъщност са правени 12 опита с 9 закона нормативно да се регулира. Даже тези законопроекти, които са от различни парламентарни групи, не са стигали и до пленарна зала. Но да не се връщам назад.
Осъзнавам също, че и двата закона, които днес са предлагат, са само един юридически инструмент в защита на българския език, без да решават кардинално въпроса, а не е и възможно. Тези закони не са за правописа, както някои пишат, нито за пълния, нито за краткия член, нито за запетайките, нито за главната или малката буква.
Така или иначе, когато правехме Конституцията, не знам дали г-н Стоилов си спомня, един от най-спорните въпроси беше въпроса за езика. Няма да ви разказвам как са протекли дебатите. Може да видите стенографските протоколи. Бяха направени пет пленарни заседания от сутрин до вечер. 17 заседания на работната група само за езика. Така или иначе се стигна до текстовете на чл. 3 и чл. 36, които конституционни текстове изискват в тригодишен срок след приемане на конституцията да се приемат и конституционните закони, които са определени в нея. За мен категорично е и Закона за българския език и Закона за защита на българския език. Положението засега е такова, че има 111 закона, г-н Стоичков казва, че са 114 – но нека да не спорим дали са 111 или 114, отделни закони, където в една или друга степен се регламентира материята за българския език. От компютъра ми излиза, че 425 подзаконови нормативни актове, които също препращат към българския език.
Изучаването и използването на българския език, както Конституцията го казва, е право и задължение. Обърнете внимание – хем право, хем и задължение за всеки български гражданин. Сега и двата закона не са насочени срещу майчиния език. Напротив, регламентира се, дава се възможност, включително и за изучаване на майчиния език не само в общуването, но и в училищата – и в държавните училища може да се изучава майчиния език, както се прави и сега. Така че не са насочени нито срещу диалекта, нито срещу чуждиците. По официални данни само за последните три години 6 хиляди чуждици са навлезли в българския език и замърсяват езика. Аз не си правя илюзии, че българският език ще се отърве от чуждици. Това е невъзможно. И това, което мога да кажа, например, ако четем „Под игото” на Иван Вазов, 10% от думите са турцизми. Това не означава, че „Под игото” не ни е основа на българщината и на родната ни реч.
Разликата между двата законопроекта. Те се покриват до голяма степен. Но колегите предлагат за този съвет или комисия, основата да бъде Института за български език на БАН и да бъде към Министерския съвет, т.е. един държавен орган. Аз го виждам като един неполитически, недържавен орган, ако мога така да се изразя, който се състои от 17 души, но можем да спорим дали да не бъдат 15, или 17, или 21. Нека Българската академия на науките, а не института, също представители на Съюза на българските писатели, журналисти и двама от Съюза на юристите. Този орган няма да бъде постоянно действащ, а на два или три месеца може да се събира, когато има какво да каже.
Приключвам с това, че има редица държави, където този въпрос с езика е решен. Например, Франция. Това не е първият Закон за българския език, който съм писал. Писал съм го и в предните парламенти, като съм имал предвид Закона за френския език във Франция. Франция, която е една голяма и мощна държава, защитавайки френския си език, е приела такъв закон, защо ние да не приемем. Да не изброявам другите страни, в които има подобни закони. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Корнезов. Г-н Стоичков, заповядайте.
Огнян Стоичков:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Ще бъда кратък. С представения законопроект ние с проф. Станилов предлагаме на вашето внимание опит за изграждане на единна езикова политика в Република България, като целта на закона е да се обогати и развие езикът като част от нашата национална идентичност.
Както беше казано вече, до момента има над 114 или 111 закона в тази област, които повеляват използване на българския книжовен език. Но никъде не е ясно и точно разписано кой и как, с какъв акт повелява кой български език е книжовен и правилен за употреба и за изписване. Тази година е издаден поредния труд на БАН „Правопис и пунктуация на българския език”, в чиито предговор се пише, че предлаганото издание има нормативен характер. Това предлагано издание не може да има нормативен характер, защото Института за български език не е законотворец и никой не му е делегирал законодателни права. Дори г-н Вълко Червенков, като председател на Министерския съвет 1950 г., с разпореждането, на което те се позовават, е казал само, че този институт внася единство в измененията на правописа и изникващите с развитието на езика и езиковата култура нови особености на езика. Нищо повече!
С предлагания от нас закон ние не отнемаме, а напротив разширяваме кръга и компетентността на учените, защото те са хората, които ще кажат кое е правилно и кое не в книжовния говорим и писмен език. Ние не изземваме компетентност. Ние сме законодатели и ние не създаваме езикови норми. Защото една от основните критики – езиковедски критики, ако може така да се каже, че законодателят интервенира в една едва ли не интимна сфера, каквато е езикът. Това е начин на общуване, уникален и законодателят няма право да се меси в тази сфера. Самите учени обаче казват: „Това е сборник от правила.” Самите те казват, езикът като средство на общуване, като средство, в което се е развило образованието, науката, културата и изкуствата, масовите комуникации, езикът също има нужда от регламентиране. Не може да регламентираме образованието, науката и т.н. – всички тези области, в които се изразява езикът като основно средство, а езикът да остане не регулиран. В тази насока на шега правя следното сравнение. Например, детето е също нещо уникално за своя родител, специфично, интимно, но има Закон за детето, въпреки че детето се развива в своето възрастово и полово развитие.
В тази насока ще се спра на правно-техническите забележки. Казва се, че този закон всъщност е copy paste на тези 112-115 закона и нищо ново не казва, т.е. няма предмет на регулиране. Това не е така. Защо?
Първо, Съветът за български език, или комисията, която се предлага я няма в нито един от действащите закони. Това е механизмът за единната езикова държавна политика. Това е Институтът на БАН, само че в много по-разширен състав. В него се включват и високо квалифицирани учители от средното образование и преподаватели от висшите училища – катедрите по български език. Това е общността, която изработва правилата след обществено обсъждане. Това е общността, на която предлагаме до 31 март да й се докладва от всеки един министър, ведомство, СЕМ, Държавна комисия по регулиране на съобщенията, Комисията за защита на потребителите по отношение на развитието и обогатяването на езика. Този орган – Съветът по български език, да докладва в Народното събрание ежегодно за езиковите политики на България в тази сфера. Какъв е смисълът на един доклад, който Народното събрание би приел. Смисълът е да се окаже парламентарен контрол върху изпълнителната власт, ако неизпълнение, и второ, ако има законодателна нужда от усъвършенстване на тези 111-115 закона, законодателят да интервенира по подходящ начин.
И на последно място, като законодателна практика ще посоча Закона за предотвратяване на конфликт на интереси. Този закон от 2008 г. има правно битие и е изключително важен и към настоящия етап, въпреки че в 64 закона се споменава, включително и в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, се говори за конфликт на интереси. Но това не пречи на законодателя при наличие на тези 64 закона, или поне толкова ги извадих от правно-информационната система, законодателят със самостоятелен нормативен акт да въздигне като правна регулация тази материя. Аз си мисля, че езикът е не по-малко важен и заслужава закон. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоичков. Желаещи за изказване по двата законопроекта. Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги народни представители,
Нещото, с което със сигурност съм съгласен, е, че езикът е важно нещо и българският книжовен език заслужава подкрепа, заслужава неговото развитие и усъвършенстване да бъде стимулирано и това да става по един добре работещ механизъм. Но нещото с което не съм съгласен, че това трябва да става командно административно чрез създаването на подобен орган, наречен с благовидното название „комисия” или „съвет” за опазване на българския език, а всъщност на него са вменени функции на едва ли не на нормотворец или на репресивен орган за санкциониране за неспазването на тези норми.
Колеги, вие всички разполагате със становищата, които са дадени от редица български държавни органи и институции – Министерството на културата, Министерството на образованието и науката, Комисията по вероизповеданията, Министерството на външните работи и т.н – всички те са негативни. Негативни са защото общо взето в тях се споделя първо, че задължителното използване на българския език е регламентирано в достатъчен брой действащи нормативни актове от всякакъв ранг, като се започне от Конституцията и се мине през законите и се стигне до подзаконови нормативни актове във всички сфери на обществения живот. Единственото ново, за което спомена и г-н Стоичков, фактически е създаването на тази организационна структура, която да следи за развитието и да санкционира неспазването на тези норми.
Аз мисля, че българският език няма нужда от подобен род репресивен орган. За мен замяната на сега действащия орган, който де факто изпълнява тези функции към момента, това е Институтът за български език към БАН, чудесно се справя със своите задачи без ад има някакви репресивни функции. Той следи за развитието на езика. Предлага промени в граматиката, развитието на езика чрез въвеждането на нови думи, словоформи и т.н., способства за издаването на правописни и правоговорни и всякакъв вид други речници. За мен замяната му с някакъв нов орган, в който ще се включат представители на учители, на преподаватели е един вид дезавоиране на досегашната му работа. Значи ние не сме доволни от работата на Института за български език и искаме да му отнемем тази функция. Аз не вижда една подобна необходимост. Това е първо.
Второ, категорично не съм съгласен с общия запис и в двата закона по отношение на административно-наказателните санкции, цялата репресия, която се предвижда с глоби и т.н., написани по един общ начин – който не спазва задълженията, длъжностно лице, което наруши – неща, които с основание, проф. Корнезов, будят тревога. Ние всички ставаме ежедневно свидетели как хора, заемащи висши държавни длъжности не използват книжовния български език или допускат включително и граматически грешки. Ако тръгнем и по тази линия да се глобяваме и да се санкционираме, не знам докъде ще стигнем.
По принцип, за мен има нужда да се помисли как да се развива българският език, как да се усъвършенства, но не чрез подобен род органи, за които по-скоро се набива на очи техния репресивен характер, отколкото ползата от тях. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател,
Госпожи и господа народни представители,
Вносителите добре обосноваха предложените от тях законопроекти.
Според мен, ние трябва да отговорим на най-важния въпрос. Какво е съотношението между езиковите норми и правните норми, които определят случаите на използване на българския език, в случая на официалния език. Според мен, дискусията, която се развива не много ясно, се дължи на известно смесване на тези въпроса и в законопроектите. Според мен, обаче, те са отстраними и ще посоча как.
Защото в законопроекта на г-н Стоичков още в чл. 1, ал. 1, т. 3 се казва, че в предмета на този законопроект се включват „правилата за българския книжовен език”. Според мен, това не би следвало да бъде част от законопроекта, защото ние няма нужда с правни норми да узаконяваме езиковите правила.
По-нататък това известно несъответствие го има и в чл. 25, ал. 1, т. 3, където се казва, че „по предложение на Института за български език” ще се публикуват в „Държавен вестник” книжовните правила. Мисля, че стигането до такова отъждествяване на езиковите норми с правните разпоредби, които трябва да ги възпроизведат, сковава в някаква степен езика и няма кой знае какво практическо значение.
И в законопроекта на г-н Корнезов го има това в чл. 24 в правомощията на комисията между точки 3 и 5.
Всички тези бележки, според мен, не отхвърлят необходимостта от законопроектите в друга, по-малка част, какви са именно правните норми, които трябва да определят в основни линии изучаването на езика, случаите на ползване на официалния език, даже и неговото опазване, като в ползването включвам и на публични места, които не са свързани само с обществени дейности, включително и надписите. Това по силата на други законодателни актове съществува или в наредби, че всяка една информация, предназначена за общо ползване на гражданите, трябва да бъде задължително на български език, което не препятства тя да се предоставя и на други езици, които са различни от официалния език. Всички тези отношения са точно в полето на законодателната уредба и ако вносителите приемат и ако такова разбиране надделява в комисията, смятам, че този законопроект в по-концентриран вид може не само да бъде приет, но той е необходим, включително и по силата на конституционната разпоредба, която изисква за тези основни случаи да бъдат уредени обществените отношения във връзка с ползването на езика.
Този сборник, който цитира г-н Стоичков, той има в някаква степен нормативен характер. Друг е въпросът, че това не са правни норми. Но когато учителите оценяват правописа на децата, те ги оценяват според езиковите норми и казват той е усвоил езикът или не го е усвоил. В това отношение може да се издигне рангът от тези вече специализирани органи, които да казват кои са граматическите правила, без те да бъдат юридически задължителни. Но те в сферата на обучението, на оценяването трябва да имат една по-голяма яснота и стабилност и това наистина могат да го вършат сегашните институции, включително Института за български език. Не виждам дали има нужда и нека да се обсъжда предложението да има или няма специален съвет или могат да се възложат на този институт някои функции. Защото другите текстове опират вече до задължение на държавни органи, които не са специализирани в областта на езика. Да речем, случаи, налагани от дипломатически протокол, случаи на отбелязване на някои национални празници, на използване на информацията, включително в медиите и т.н.
Поради тази причина аз мисля, че има принципно основание да се подкрепят тези законопроекти именно в посочената област, защото част от отношенията във връзка с ползване на езика, се нуждаят от законодателна, в частност или по-общо от правна уредба. Докато друга част, която засяга самото съществуване и развитие на езика, тя само да бъде отбелязана като функция на тези органи, които да внесат малко по-голям ред в областта на изучаването, оценяването на самия език, без ние да навлизаме в законодателното уреждане на тези въпроси.
Това е, според мен, правилният подход. Затова аз с тези уговорки бих подкрепил законопроекта.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Г-н Казак за реплика.
Четин Казак:
Една кратка реплика.
Г-н Стоилов, и към момента в почти всички сфери на обществения живот има действащи законови норми, на законово ниво – норми, които детайлно регламентират задължителната употреба на българския език – и в съдебната власт, и в обществения живот, и в политическия и в образованието. Предписанията на Конституцията, че със закон трябва да се регламентира задължителната употреба на български език вече е изпълнено в съответните закони. Така че това ,което Вие казвате, че има необходимост, няма такава необходимост, защото то вече е направено. Друг е въпросът дали имаме желание сега да концентрираме всички тези задължения, или всички тези разпоредби в един самостоятелен нормативен акт. Но в такъв случай трябва да преценим дали това ще бъде едно детайлно повторение на съответните текстове от съответните вече действащи закони или ще трябва да ги отменим тогава с преходните и заключителните разпоредби, за да няма повторение – едно и също нещо в два закона. Според мен, това е едно ненужно упражнение.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Аз частично съм съгласен с бележката, но това не изключва наличието на общ закон, какъвто ще бъде този, а специалните разпоредби по отношение на процесуалните правила ще си останат в специалните закони. Аз не мисля, че е рационално ние да изведем цялата материя в един такъв закон. Това и вносителите не го предлагат, защото това би затруднило самото прилагане на тези разпоредби.
Но даже по отношение на институциите, които трябва да се занимават с българския език, без да ги превръщаме в някакви юридически правила, трябва да бъде ясно, че именно те правят това нещо и трябва да има някой, който да може да казва към този момент в България това са официалните езикови норми, които ще се изучават в училище, които ще се преподават, по които ще се оценяват децата, заедно с някои други разпоредби, които имат общ характер, и това не изключва специалната уредба в други закони. Мисля, че тази съвместимост може да се постигне. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други, желаещи за изказване? Г-н Анастасов.
Анастас Анастасов:
Благодаря, г-жо Председател.
Виждаме, че и по двата законопроекта има над 10 становища от различни институции, които имат някакво отношение към българския език и неговото развитие и други, които нямат и са по-скоро от изпълнителната власт. Но изключително съм впечатлен от становището, което е постъпило от Великотърновския университет „Св.св. Кирил и Методий”, подписано от проф. Стоян Буров, ръководител на Катедрата по съвременен български език. Виждаме, че самите институции, които имат някакви ангажименти към българския език, имат различни мнения. Но по-скоро при мен се налага мнението, че няма необходимост от такъв закон и може би трябва да обърнем внимание на последната и предпоследната страница на това становище, където е посочено какво е необходимо за спазването и развитието на българския език, отколкото да се създават някакви нормативни бази или норми, които конкретно и изключително ограничено да го управляват, ако мога така да се изразя.
Според мен, ние нямаме капацитета, ако щете и експертизата, да вземем решение за такъв законопроект. Това не би следвало и не би трябвало да е решение на 25 човека в тази зала. Моля да ме извините за това, но мисля, че тук въпросът е много по-сложен, много по-широко спектърен и трябва да се търси консенсус на тези, които се занимават с това, а не от нас.
Аз лично ще гласувам „въздържал се”. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Анастасов. Други колеги? Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Аз като подкрепа и като продължение на това, което говори г-н Анастасов, бих казала, че действително този тип законопроекти се нуждаят от много по-широко обществено обсъждане, отколкото ние сме провели в момента. Вярно е, че са приложени становища на доста културни институти, а и държавни институции, обаче мисля, че общественото обсъждане е най-важното в тези случаи.
Освен всичко останало аз не мисля, че Законът за българския език в какъвто и вариант да бъде предложен, ще бъде най-сериозната пречка пред това собствениците на магазини да си пишат заглавията на латиница и всякакви подобни дразнещи нашата действителност обстоятелства да бъдат прекратени. Мисля, че в този случай е не нормативният, а по-скоро възпитателният подход и подхода на подобряване на общата атмосфера в страната е по-добрият. Нормативният подход въобще не мисля, че може да реши някакви проблеми в тази връзка.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Колева. Други желаещи? Няма. Тогава и аз да кажа няколко думи.
Аз също се запознах подробно с всички становища ,които са повече от 10. В огромната си част, да не кажа почти всички, са в неподкрепа на така направените и предложени законопроекти. Аз мисля, че като Правна комисия, трябва да кажа няколко думи за текстовете, които се съдържат в Конституцията по отношение на българския език. В чл. 3, който казва, че „Официалният език в републиката е българският.”, т.е.статута на българския език като официален е гарантиран във върховния закон – българската Конституция.
И чл. 36, който говори, че „Изучаването и ползването на българския език е право и задължение на българските граждани” и „Гражданите, за които българският език не е майчин, имат право наред със задължителното изучаване на българския език да изучават и ползват своя език.” Това е нещо изключително важно.
От справката, която ми е предоставена, се вижда, че има 98 закона, в които има текстове, касаещи уредба по отношение на използването на българския език. И в 8 кодекса, даже аз мисля, че във всички кодекси без изключение има текстове, в които е разписано кога е задължително използването на българския език.
Видях и особено внимание обърнах за себе си на становището, което ни е предоставено от Министерството на външните работи, по отношение на сключването на определени договори и споразумения, в които случай не могат да бъдат само и единствено на български език.
Аз смятам, че заради това, че във върховния закон Конституцията, както и в цялото ни законодателство – в 98 закона, които може и да са повече, но не по-малко, и в тези 8 кодекса, има достатъчно гаранции за защита на българския език като официален език и за неговото изучаване и използване като книжовен език.
Оттук нататък, това, което се предлага, особено в единия законопроект на г-н Стоичков, за мен е основно препокриване и повтаряне на тези текстове, които са записани в отделните закони. Поради това не смятам, че е необходимо в отделен закон да третираме цялата тази материя и да повтаряме всички тези текстове, които по един или друг начин са разписани вече в отделни закони. Ако някъде има някакъв пропуск в определен закон, както дадохте пример с един закон, който е приет преди малко повече от две години и миналата година го коригирахме, там трябва да насочим усилия.
По отношение на българския език има разпоредби, които са в Конституцията. В Конституцията ясно е разписано и смятам, че е достатъчна гаранция за това и не е необходимо да правим отделен Закон за българския език.
Аз бих се обърнал към г-н Корнезов, който ев носител на единия законопроект, даже и към г-н Стоичков, но г-н Корнезов, Вие сте участвали във Великото Народно събрание и бих Ви попитала какви са аргументите и мотивите тогава, когато сте били част от Великото Народно събрание и водещ юрист и конституционалист, и във Великото Народно събрание, както и сега, при приемането на текстовете на чл. 3 и чл. 36, не сте ли имали точно това предвид, което в момента изказваме като становище колегите, които изказваме възражения по отношение подкрепата на тези два законопроекта, че не трябва да има отделен закон, а множество закони. В отделните закони, където е необходимо, има специални разпоредби, но водеща е Конституцията. В стенограмите на приемането на българската Конституция от Великото Народно събрание тези текстове стоят. Не знам дали вашето име не стои там като създател. Затова се обръщам към Вас специално за отговор.
Любен Корнезов:
Аз и г-н Янаки Стоилов бяхме в работната група, която де факто изработи Конституцията. Само че в проекта, който ние гласувахме, това е чл. 35, а сега става чл. 36. Протоколите от заседанията, които бяха 17, са доста интересни. Бяха направени 19 предложения от народни представители по чл. 3 и чл. 36. Там разбира се, се гледаше политически въпрос. Не искам сега да го политизирам.
И още нещо, което е любопитно, тези два текста са писани от поета Валери Петров. Този велик поет! И това е отразено също в стенографските протоколи. Валери Петров беше депутат във Великото Народно събрание. Това е друг свят. Но да не се връщам в спомените.
По мое искане 2004 г. беше направено специално изследване как стои въпроса с езика в другите държави. 23 държави са изследвани. Установи се, че не само Франция, Полша, Литва, Латвия, Естония, Китай, Люксембург, Канада, Белгия, Ирландия, да не ви изброявам повече държави, където има специален закон за езика. 21-22 години всяко едно Народно събрание няма куража да приеме закон за езика. Не приемайте този закон, отхвърлете го, но дайте да го направим както трябва. 11 правителства са минали от тогава. Нито едно правителство нямаше мъжеството и куража то да внесе един закон за езика.
Реплика: В това няма никакви финансови интереси.
Любен Корнезов:
Да, няма никакви финансови интереси. Минете по бул. Витоша и няма да можете да разберете дали се намирате в България или не се намирате в България. Да не говорим за Слънчев бряг. Ето това е защитата на българския език.
Нека да запишем, че българският език е само кирилицата, а не както един президент преди известно време ни каза, че трябва да въведем латиницата, а не кирилицата. Този въпрос е стоял още по времето на Богдан Филов, ако не знаете.
Отхвърлете го. Няма нищо лошо в това. По добре обаче е поне да поспорим дали ще има проблем. Няма да има България, ако няма български език! Няма да има български народ, ако няма български език със своята кирилица. Защото има депутати от моята парламентарна група, които казват: „Голяма историческа грешка сме направили. Не трябваше да приемаме източно-православната религия. А е трябвало да сме приели католическата и протестантската. И трябвало да бъде на латиница и така няма да сме задния двор на Европа.” Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Г-н Корнезов, само още един въпрос. Като сте записали, че комисията ще издава наказателни постановления, за какви нарушения ще се издават тези наказателни постановления?
Любен Корнезов:
Един писател ни каза, че няма да го учим как да си пише романите. Няма такова нещо. Нека да ги пише на диалект. Пиши каквото искаш. Това изрично е казано. Тук става въпрос за публични функции на държавата да се използва българският език, а не за общуването и за писането на романи и стихове.
Вчера на обсъждането в Комисията по образование се атакува моя законопроект, но общо взето е същото и при колегата. Няма закон без санкции. Тогава няма да е закон. Даже в гражданското право са специфични, но и там има нищожни договори и т.н. И понеже това е в областта на административното право, разбира се, че ще има административни санкции. Не че чрез санкциите ще се оправи, но не може без това. Не може без да ги предвидиш.
Искра Фидосова:
Дайте ми конкретни примери за нарушения, за които ще се издават наказателни постановления.
Любен Корнезов:
Нали съм написал къде е задължително.
Искра Фидосова:
Пише: „За нарушаване на закона виновните лица се наказват с глоба, съгласно ЗАН.” Какви нарушения на закона?
Примерно, пише, че изучаването на майчиния език се изучава в семейството. Ако в семейството, примерно, г-н Казак не учи децата си на български език, ще го глобите ли?
Любен Корнезов:
Г-н Казак няма да го глобя. Жена му ще глобя.
Чл. 6 пише: „Българският език е задължителен:”
Искра Фидосова:
И още един въпрос към г-н Корнезов. Винаги съм си задавала въпрос във връзка с преамбюла на Конституцията. Вие и г-н Янаки Стоилов като част от Великото Народно събрание, бихте ли ми казали защо в преамбюла го няма българския език. Бих го написала, ако съм била част от Великото Народно събрание.
Г-н Стоичков, заповядайте.
Огнян Стоичков:
От Конституцията да се върнем на закона, който обсъждаме.
По отношение на изказването на г-н Казак, с една голяма част от нещата се съгласявам и ще кажа с кое не съм съгласен.
Съвет по български език има и в обществената телевизия – БНТ. Там са изтъкнати учени, които правят автоконтрола на обществената медия – кой как говори, журналисти, говорители и т.н.Това, което ние предлагаме, е да има такъв съвет в национален мащаб. Този съвет няма санкциониращи функции и с това не съм съгласен с г-н Казак. (Това не е ли функция на министъра на образованието.) Вчера министърът на образованието подкрепи закона. В държавната администрация той е компетентният орган, на чиито плещи би легнал този закон като изпълнение и като компетентност.
Втората важна институция, която подкрепи закона е Институтът за български език при БАН. Самите те имат нужда от законова помощ и то не по ограничаване на тяхната компетентност, а по разширяване на кръга, на състава. Защо да е само институтът, защо да не са и учителите, защо да не са университетските преподаватели. Ако включим университетския преподавател от Велико Търново - Катедра за български език, аз мисля, че той ще бъде доволен и неговите бележки ще бъдат взети предвид при Съвета за български език.
Казахте, че де факто Институтът за български език се справя. Но де юре няма нормативна опора за неговата дейност и връзката се къса. На представянето на този нормативен справочник имаше журналистически въпрос: „Този справочник задължителен ли е за системата на МОНМ?” От МОНМ казаха, че за системата на МОНМ са задължителни държавните образователни изисквания за учебно съдържание, които не се актуализират ежегодно. А това се актуализира.
И само, за да разведря малко обстановката, аз разбрах как ще се гласува, поне да ви дам един пример от учебника по български език за пети клас за правилен словоред.
„Селянинът обра лозето.” Задачата е да се определи кое е подлог, сказуемо и допълнение. Допълнението тук е „лозето”. Квинтесенцията на задачата е лозето. Моята дъщеря ме пита: „Селянинът тази година обра лозето, догодина пак ли ще трябва да сади лозе.” Явно селянинът е обрал гроздето на лозето. И когато даваш учебникарски примери, трябва да е ясно, че идиомите, защото това е идиом. На село всички казват: „Отивам на лозето.” Или „Отивам на бостана.” Но тук не говорим за идиоми. Тук говорим за правилен български език. Ако ти правиш учебникарски пример и искаш да кажеш на 11 годишното дете, можеш да му обясниш, че на лозето се бере грозде. Селянинът обра лозето и след това докара гроздето с каруцата. Тя пита защо не е докарал лозето с каруцата. Дадох този пример, за да ви илюстрирам, че връзката между двете книжки се къса. Затова предлагаме този съвет или комисия да се произнасят и по учебното съдържание като един външен орган за Министерството на образоването. Нека да го погледнат и те.
Реплика: Това да се запише в Закона за образованието.
Огнян Стоичков:
Не можем със Закона за образованието да създадем Съвета за български език. В Закона за образованието са държавните образователни изисквания.
Затова аз казах, че връзката се къса. Има едни хора горе, които създават едни правила, и други хора, които ги прилагат тези правила, без да са задължени нормативно да се съобразяват с тях.
Това, което каза г-н Янаки Стоилов, съм съгласен с него, че прекалено амбициозна е задачата в чл. 1, ал. 1, т. 3 да се визират обществени отношения, свързани с правилата за българския книжовен език. И тази препратка, която той правилно направи и аз съм съгласен, към чл. 25, ал. 1, т. 3, именно този съвет да създава правила. Т.е. нашата идея е била да има една законова делегация – функционална компетентност, законодателят делегира права именно на този езиков норматоловец, ако мога така да се изразя, той да създава езиковите норми – не правни норми, а езикови норми. Това е само рамката (скелетът), която дава компетентност за действие на определен Съвет по български език, който го няма в нито един от тези 114 закона. Т.е. има законова празнота и държавата изпълнява своята езикова политика на парче. Виждаме ги резултати. Примери могат да се дадат и от вчерашния закон за хазарта, който мина през нашата комисия. Там, примерно, пак се използва неправилен език. Давам пример. Там се говори за „внос, поддръжка и сервиз на игрални автомати”. Думата „сервиз” мигар не може да се замени с „техническо обслужване”. Сервиз от кристални чаши ли е това? Или ако е сервиз в тениса? А други, които са добили своята гражданственост за обща употреба чуждици, те се запазват. По нашия закон ние не ги изключваме. Не водим борба с щикове и мечове. Ако е сервитьор – от обслужване, пак ще продължим да го наричаме сервитьор, няма да започнем да го наричаме обслужвател. Тези неща като правна норма, като законодателство поне ние трябва да се стремим да го спазваме.
Аз съм доволен от това, което каза колегата за общественото обсъждане. Аз съм готов да стане това, но аз съм депутат и нямам възможностите на Министерския съвет, ако аз съм вносител, да правя кръгли маси по села и градове. От м. август досега ме разхождаха достатъчно по студия и вестници и писаха колко ще глобяваме депутатите и министрите. Аз съм съгласен с Вас за широко обществено обсъждане и ако бъде подкрепен закона, ще го направим. Ще поискам максимален срок между първо и второ четене, за да се съберат всички критични бележки. Защото освен критични бележки, има и добри отзиви. Освен от министъра на образованието и Института за български език, идеята за закон се подкрепя и от Държавната агенция за българите в чужбина, Асоциацията на българските училища в чужбина и други. Така че не е правилно да се каже, че всички мнения са негативни. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, след това уточнение на г-н Стоичков, искам да се внесе поне малко яснота в това, което се цели.
Уважаеми г-н Стоичков, ако целта на Вашия закон и на закона г-н Корнезов е да се усъвършенства организацията по съхранение, опазване и контрола по спазването на езиковите, граматическите и семантичните и всякакъв друг вид правила при употребата на българския език и считате, че сегашният Институт за български език не е достатъчно оправомощен или няма достатъчно широка компетентност и т.н., това е друг въпрос.
Аз в този случай съм съгласен, ако щете в друг закон или друг специален закон това да се дефинира и в такъв случай да се създаде такъв орган. Но този законопроект да се занимава само с това - да се усъвършенствува организационната структура на органа, който ще следи за спазването на езиковите правила, за развитието и усъвършенстването на българския език. Но вашите и двата законопроекта в огромната си част те преповтарят действащи закони за това кога трябва да се употребява българският език, къде да се употребя, майчиният език кога и къде, какви санкции и т.н. и това е неприемливото в двата законопроекта. Аз съм съгласен, че има проблеми, например в учебното съдържание, в учебния план се допускат такива грешки и никой не спазва езиковите правила и норми, които Институтът по български език при БАН е създал. Това е проблем, който трябва да се реши. Тогава да се създаде такъв закон, който организационно да реши и ясно да запише, че е задължително този съвет да създава тези езикови норми и те да се спазват и в учебния план, учебното съдържание и от всички учители по български език. Това е нещо, коренно различно от това, което вие сте предложили и в двата законопроекта. Благодаря.
Огнян Стоичков:
Моля да отговоря, ако позволите.
Искра Фидосова:
Заповядайте, г-н Стоичков.
Огнян Стоичков:
Напълно съм съгласен с вас. Ядрото на закона е организационната структура. Това е записано в чл. 3.
„Чл. 3. Целта на закона е чрез осигуряване на условия за опазването и обогатяването на българския книжовен език, да се защити езикът като основа на българската национална идентичност, както и да се насърчава развитието на образованието, науката, изкуството и културата в Република България.”
Т.е. ние създаваме правните условия за развитие на езика и организационната структура, която е призвана да следи за техните механизми. Но ние не можем да не кажем кога предлагаме да е задължителен официалният български език. Ние го казваме просто – при работата на публичните институции, при публичните взаимоотношения на гражданите с тези институции и при публичните изяви на гражданите. Това са трите групи задължителна употреба на официален език. Извън тези случаи, всичко останало е спекулации – за писатели, за семейства, за приятелски кръгове и т.н.
И министър Игнатов това беше казал в началото на годината. Хубаво би било да има закон, който да задължи институциите да говорят на малко по-нормален, на малко по-правилен български език. Становището, което той даде м. септември, защото тогава имахме желанието да го гледаме, но понеже се оказа ,че е предизборен закон и ние с проф. Корнезов се съгласихме и го отложихме. Становището от м. септември на министър Игнатов след дискусия той каза: „Да, заслужава да бъде подкрепен този закон.” Разбира се, с критични бележки да се засилят определени политики, които той изброи. Има ги в стенограмите и сега няма да ги повтарям. Наистина би било добре да има такъв закон. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Анастасов.
Анастас Анастасов:
Аз предлагам да преминем към гласуване, тъй като темата е много широка. Сега не можем да имаме единен стандарт за българската лютеница, а пък да имаме пет учебника за пети клас. Ако във всеки учебник има по една грешка като тази, която г-н Стоичков посочи, означава, че всяко едно дете в зависимост от това от кой учебник учи, ще научи по едно грешно нещо. И, като си контактуват децата, ще си обменят грешките. Така че това са неща, които са извън нас.
Второ, половината български учители говорят на диалект или изобщо не ползват литературен български, а ние в момента се опитваме да вкараме нещо. Например, децата ми като бяха по-малки, половината думи, които аз използвам, не са им ясни, защото по цял ден са пред компютъра или пред телевизора – розови слонове и сини мечета гледат по „Лека нощ деца”. Какво ни е нормалното, че и това да е?
Искра Фидосова:
Добре. Гласуваме поотделно двата законопроекта.
Подлагам на първо гласуване на Законопроекта за българския език, № 154-01-78, внесен от Любен Андонов Корнезов на 18.07.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”.
Подлагам на първо гласуване на Законопроекта за българския език,
№ 154-01-89, внесен от Огнян Стоичков Янакиев и Станислав Тодоров Станилов на 04.08.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”.
Колеги, изчерпахме дневния ред.
Закривам заседанието.
Председател:
Искра Фидосова
