Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 109


Днес, 18.01.2012 г., сряда, от 15:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на околната среда и водите, дирекция „Политики по изменение на климата”– Боряна Каменова, началник на отдел и Венета Борикова, началник на отдел; от Министерството на правосъдието – Велина Тодорова, заместник министър, Даниела Белчина и Юлия Меранзова, държавни експерти в дирекция „Съвет по законодателство”, Александра Аврамова, експерт и Красимир Войнов, държавен експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”; от Министерството на отбраната – генерал лейтенант Атанас Запрянов, съветник на министъра на отбраната и полковник Стоян Стаматов, началник на Централно военно окръжие; от Държавната комисия по хазарта – Калоян Кръстев, председател, Десислава Панова, главен секретар, Милан Илиев, началник на отдел „Методология и разрешения”, Меглена Христова, началник на отдел „Административно-правно и информационно обслужване”; от Българската търговска асоциация на производителите и организаторите на игралната индустрия (БТАПОИИ) – Росина Борисова, основател и почетен член, Лилия Страшникова, юрист, Ангел Ирибозов, председател на Управителния съвет; от Асоциацията на българските радио-и телевизионни оператори (АБРО)– Гриша Камбуров, изпълнителен директор; от Министерството на физическото възпитание и спорта – Свилен Нейков, министър, Панайотка Панайотова, експерт в дирекция „Инвестиции, инвестиционна политика и управление на собствеността”, Силвия Миндова, юрисконсулт в Антидопинговия център и Горяна Тодева, съветник по правни въпроси в МФВС.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. По присъствен списък имаме 23 от членовете на комисията. В предварително обявения дневен ред имаме 7 точки – 7 законопроекта:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР) за безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие на Световната банка за укрепване на капацитета на Националния доверителен екофонд (НДЕФ) за финансиране и изпълнение, № 202-02-3, внесен от Министерския съвет на 13.01.2012 г.
2. Позиция на Република България относно предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за общо европейско право за продажбите, т. 56 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011г.), № 102-00-67, внесена от Министерския съвет на 29.11.2011 г.
3. Законопроект за ратифициране на Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк, и на Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк, № 102-02-32, внесен от Министерския съвет на 20.12.2011 г. – водеща КПВ.
4. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за резерва на въоръжените сили на Република България, № 102-01-82, внесен от Министерския съвет на 02.12.2011 г.
5. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за хазарта, № 102-01-65, внесен от Министерския съвет на 19.10.2011 г. и законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 954-01-42, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 04.11.2009 г.
6. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 102-01-90 , внесен от Министерския съвет на 30.12.2011 г.
7. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-109, внесен от Анастас Василев Анастасов и група народни представители на 09.12.2011 г. – водеща КПВ.
По дневния ред г-жа Манолова изяви желание за изказване. Заповядайте.
Мая Манолова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Моето искане е за включване на допълнителна точка в дневния ред по един законопроект, който с колегата Милена Христова внесохме в средата на декември, но който е изключително актуален и касае решаване на проблеми на български граждани. Става дума за промените в Закона за гражданската регистрация.
Ще припомня, че във връзка с новото изборно законодателство бяха извършени промени в други закони, една част от които в Закона за гражданската регистрация. Беше затегнат режима с цел да се преборим с вътрешния изборен туризъм. Аз няма да развивам темата, свързана с изборите и това какво се случи по време на тях, но създадохме проблем на десетки хиляди български граждани, които нямат документи за собственост на имотите си и нямат нотариални актове. Те не могат да си регистрират постоянен адрес и оттам не могат да се снабдят с документи за самоличност и с всички произтичащи от това последици. Не могат да подадат молби за социално подпомагане, в резултат на което не получават енергийни и социални помощи, детски надбавки и да не изброявам още какво не може да направи един човек без лична карта. Освен да не може да гласува и да ходи в чужбина, не може да започне работа, не може да постъпи в болнично заведение, не може да бъде открит от държавата в случаите, в които трябва да се яви в съд, да си плати данъците и пр.
Такава промяна трябва да бъде направена и в тази връзка сме внесли нарочен законопроект. Неговото приемане наистина е належащо. Защото ще ви дам примери от моя регион, които са отразени в медиите. Тъй като 15 януари е срокът, в който социално слабите подават молби за получаване на социални помощи, всички които нямат лични карти, не могат да го направят. Молбите им се връщат, което ги обрича през зимните месеци да останат и без мизерните 42 лв., които получават най-бедните от тях. Така че тези промени трябва час по-скоро да бъдат направени.
Молбата ми е по най-бързия начин този законопроект да бъде включен в дневния ред на Правната комисия по една единствена причина, че с него, ако имаме обща воля в Правната комисия, може наистина да решим един проблем на българските граждани.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Манолова. За днешното заседание смятам, че имаме достатъчно дълъг дневен ред и не е коректно да включим нещо, за което нямат готовност колегите. Нямам възражение за по-следващо заседание да бъде включен, както този закон, така и други закони, тъй като в Правна комисия в момента има вече 27 внесени разпореждания по различни законопроекти.
По първа точка - Законопроект за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие (МБВР) за безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие на Световната банка за укрепване на капацитета на Националния доверителен екофонд (НДЕФ) за финансиране и изпълнение, № 202-02-3, внесен от Министерския съвет на 13.01.2012 г.
От Министерството на околната среда и водите г-жа Венета Борикова ще представи законопроекта. Заповядайте.
Венета Борикова:
Добър ден на всички.
Законопроектът има за цел да ратифицира Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие на Световната банка за укрепване на капацитета на Националния доверителен екофонд за финансиране и изпълнение. Ратификацията се налага от клаузите за арбитраж в общите условия на Световната банка, които са неразделна част от споразумението.
На последното си заседание Министерският съвет е приел Решение, с което предлага Споразумението на Народното събрание за ратификация.
Споразумението урежда гранд от Световната банка в размер на 203 хиляди долара с цел укрепване на институционалния капацитет на Националния доверителен екофонд.
Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси към вносителите и изказвания. Желаещи за изказване няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението между Република България и Международната банка за възстановяване и развитие за безвъзмездно финансиране от Фонда за институционално развитие на Световната банка за укрепване на капацитета на Националния доверителен екофонд за финансиране и изпълнение, № 202-02-3, внесен от Министерския съвет на 13.01.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и трима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По втора точка – Позиция на Република България относно предложение за Регламент на Европейския парламент и на Съвета за общо европейско право за продажбите, т. 56 от Годишната работна програма на Народното събрание по въпросите на Европейския съюз (2011г.), № 102-00-67, внесена от Министерския съвет на 29.11.2011 г.
Кой ще представи позицията на Българското правителство? Предполагам новия заместник-министър г-жа Велина Тодорова. Заповядайте.
Велина Тодорова:
Благодаря, г-жо Фидосова. Добър ден.
Уважаеми народни представители,
Съвсем накратко. Предложението за приемане на такъв регламент се характеризира с няколко особености.
Първо, става въпрос за особен правен регламент, създаващ уредба, която няма да има задължителен характер. Тази уредба ще съществува успоредно с националната уредба. По същество, страните по една сделка ще могат да изберат кое право да се приложи – националното или това на Европейския съюз.
Цел на предложението е преодоляване на препятствията в рамките на вътрешния пазар, произтичащи от различията между националните правни системи и по-конкретно, премахване на пречките пред електронната търговия, където различията между националните режими създават сериозни затруднения в стокообмена.
Каква е нашата позиция?
Принципно подкрепяме предложението. Като един от най-новите участници във вътрешния пазар на Съюза е особено важно нашите потребители и предприятия да имат възможност да участват активно и на равни начала, наред с останалите граждани и юридически лица на Европейския съюз.
Приемаме, че е необходимо да се осигури достатъчно време предложението за регламент на комисията да бъде внимателно разгледано и обсъдено, както на национално ниво, така и в рамките на работните формати към Съвета на Европейския съюз в Брюксел.
В това предложение към момента съществуват редица текстове, които от гледна точка на правната теория и практика са дискусионни и следва, според нас, да бъдат сериозно обсъдени и прецизирани преди да се превърнат в действащо европейско законодателство.
Някои основни проблеми, ако ми позволите, пред вас ще посоча във връзка със съдържанието на регламента, за чието прецизно разрешаване българската страна ще настоява. Могат да бъдат посочени следните проблеми.
Не задължителния характер на общото европейско право за продажбите. Според нас е необходимо да се изясни какъв точно е правният характер на втори режим на договорно право.
Следващ проблем – съотношението му със съществуващите достижения на правото на Европейския съд, включително разпоредбите на международното частно право и достижението на правото на Европейския съюз по отношение на потребителите.
Следващ трети проблем, липсата на уредба в регламента са съществени институти, свързани с продажбата, като прихващане, иновации, опрощаване и пр., доколко и по какъв начин те ще бъдат включени в текста.
И последен проблем – предвижданите механизми за защита на потребителите. Необходимо е да се гарантират при евентуално приемане на регламента като втори режим на договорното право в рамките на националното законодателство на всяка държава членка няма да доведе до понижаване на нивото на съществуващото в европейското и националното законодателство защита на потребителите. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Тодорова. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания по изразената позиция от българското правителство. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Аз в общи линии подкрепям проектопозицията, която е изразена от българското правителство.
Бих си позволил само да допълня, като евентуален въпрос, който би трябвало да се отправи. Какво налага въобще приемането на този регламент? Ако той има за цел да усъвършенства правната уредба на електронната търговия, то трябва да се ограничи само в тази област – електронната търговия, а не с едно такова общо заглавие и предмет на договорно право – регламент, съдържащ норми на договорно право – европейско право на продажбите. Вижте какъв широк обхват има като предмет още в заглавието на регламента. Според мен, ще внесе голям хаос. И има сериозни опасности да се получат колизии с вътрешни национални правни норми, норми на международното частно право.
В крайна сметка, съдържа опасност специално в областта на правото за защита на потребителите да има колизия в ущърб на вече придобити права на потребителите. Затова, според мен, трябва по принцип да се попита какво налага, има ли наистина потребност от един такъв обхватен документ, или още в заглавието си трябва да се лимитира само до електронната търговия, още повече, че неговият характер не е задължителен и той почит губи качеството си на правна норма. От една страна, е регламент, т.е. нормативен европейски акт с пряко действие и задължително, от друга страна, още в чл. 2 се пояснява незадължителния характер.
Въобще доста неясноти съществуват на този етап и според мен, нашето правителство и нашите участници в процеса на подготовка и съгласуване трябва да бъдат много активни и внимателни в бъдещото му развитие като нормативен документ. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми г-жо Заместник-министър,
Предложено ни е за разглеждане едно писмо, което е изпратено от Главния секретар на Министерския съвет до Главния секретар на Народното събрание. След това ни е предложено нещо, което лично на мен, макар да ми стана ясна позицията на министерството, изразена от уважаемата госпожа Заместник-министър на правосъдието, но за мен не би трябвало народните представители по така предложените документи да се произнася. Говоря принципно. Тук ни е изпратено едно писмо със страница първа, след това изведнъж отива на страница трета, страница пета. Говори се за регламент на с. 3, като някой си е направил труда да обясни чл. 1 от регламента какво съдържа, какво не съдържа. Практически самият документ го няма, за да изразим и ние някакво становище.
Това е личното ми мнение. Обърнете внимание. Просто не е коректно по този начин да бъдат представяни нещата в Правна комисия, която е комисията, натоварена да изрази становище по позицията, без да имаме основния документ. А да не говорим, че самото комплектоване е 1,3, 5 страници. Губи се логическата мисъл по това, което някой е изразил като становище. Не зная откъде идва.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Лазаров. Аз подкрепям изразената от вас позиция. Смятам, че всички колеги ще подкрепят тази позиция. Задължително е представянето на акта на Министерския съвет, за да се гледа в парламента. В момента на нас не ни е предоставен акта.
Велина Тодорова:
Аз съм само заместник-министър на правосъдието. Нямам представа. Не мога да отговоря на този въпрос. Аз предполагам, че ние сме изпратили преписката в Министерския съвет комплектована. Абсолютно съм съгласна, че народните представители трябва да работят с пълната документация, приемам критиката. Няма да се повтаря.
Искра Фидосова:
Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Ние сега ще приключим с обсъждането на тази точка, без да изразим становище, защото няма върху какво да се даде нашето становище. Но аз имам един въпрос и една препоръка.
Тъй като тук е описана структурата на този регламент, самият проект за регламент съществува ли към момента? (Да.) Съществува и се обсъжда като проект. Защото всъщност ние имаме един конспект на регламента, а не самият проект за регламент. Така че, ако нещо трябва да обсъждаме, нека да го изпратят.
Препоръката ми е, преди Министерството или Министерският съвет да формулират своята позиция, да търсят консултации с утвърдени специалисти в България. Надявам се, че това се има предвид, защото е доста специализирана материята. Да търсят мнението на специалисти, както на хора, които се занимават с гражданско специално облигационно право, така и тези, които познават вече европейските проекти на тази тематика. Предполагам, че това се има предвид, но все пак го казвам, защото ние вече по заключителната част можем да правим някакви коментари и не можем да запълним някакви празноти и основни проблеми, които биха изникнали. Благодаря.
Искра Фидосова:
Колеги, ние се ориентираме към процедурно решение за отлагане на разглеждането на законопроекта до внасяне на акта на Министерския съвет.
Венелина Тодорова:
Това е само позиция, доколкото аз влязох в нещата, с която ви информираме как ще бъдат водени преговорите по този регламент, по неговото изработване. Това е проект на много начален етап. Тепърва България ще участва в изработването на текста.
Така че информираме уважаемото Народно събрание, че ние влизаме в преговори по един такъв акт на Европейската комисия. Предложихме ви в какво ще се състои нашата позиция.
Съгласна съм, че нямате материалите и поех отговорност за това, че нямате предварителния текст на този регламент. Ще го изпратим. Но нашата цел е да кажете „да” или „не” – да водим ли преговори или не.
Янаки Стоилов:
Каква е вашата позиция. Те подкрепят ли да има такъв акт. Това не стана ясно.
Искра Фидосова:
Не става въпрос, че нямаме регламента. Предложението за регламент го имаме. Става въпрос за акта, в който се обективира волята на Министерския съвет за определяне на позицията по предложението да има такъв регламент.
Първо, дали се подкрепя позицията принципно да има такъв регламент. Това беше и въпроса на г-н Казак.
След това всички тези забележки, които не са ни предоставени с акт на Министерски съвет.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател, тъй като събитията могат да изпреварят нашите последващи дискусии, виждам на последната страница два абзаца, които трябва да изразяват преговорната позиция на България. Но те самите са пълни с толкова условности, че аз не мога да разбера дали нашата позиция е по-скоро да има или да няма такъв регламент.
Защото в единия абзац се казва, че тези въпроси трябва „да бъдат разгледани изключително внимателно и подробно”, а по-долу се казва, че приемането на такъв акт почти с нищо на практика няма да допринесе за защита на правата на страните. Т.е. от това ние какъв извод трябва да направим? Че ние ще бъдем по-скоро резервирани към създаване на такава общо европейска уредба на договорите, или ние подкрепяме и вече трябва да мислим какво вътре да отстояваме. Аз не мога да направя това като заключение от този текст.
Велина Тодорова:
Това, което можем да кажем е, че ние влизаме в преговорен процес по предложения проект за регламент, но с всички тези резерви и вероятно накрая ще се оформи становище в посоката, в която вие кажете.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване процедурното предложение за отлагане разглеждането на позицията до постъпването на акта по съответния ред в Народното събрание и съответно разпределен на Комисията по правни въпроси.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и трима „за”. Против и въздържали се няма.
По трета точка - Законопроект за ратифициране на Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк, и на Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк, № 102-02-32, внесен от Министерския съвет на 20.12.2011 г.
Комисията по правни въпроси е водеща по този законопроект. Да представи законопроекта им думата г-жа Тодорова. Заповядайте.
Велина Тодорова:
Г-жо Председател, ще се опитам накратко да представя конвенциите.
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
И двете конвенции се отнасят до група лица, обединени по признака, че са без гражданство или апатриди. Веднага става ясно, че проблемите с тази група лица са неразделна част от проблемите на правата на човека. Разбира се, и другата страна, това състояние на лица без гражданство е нежелано от гледна точка на сигурността в държавата.
По първата - Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк, става въпрос за основополагащ международно правен акт, който регламентира положението на апатридите и гарантира, че те ще се ползват от основни права и свободи, без дискриминация. В тази Конвенция е уреден правният статут на апатрида, което включва личен статут, движима и недвижима собственост, авторски и промишлени права, право на сдружаване и достъп до правосъдие. В отделна част се съдържат гаранции относно упражняването на доходоносни занятия – наемна работа, работа в собствено предприятие и свободни професии.
В Конвенцията е отделено място и на социалните грижи, настаняване в жилища, образование в държавни учебни заведения, държавна помощ, социално осигуряване, както и административни мерки, свързани със свободата за придвижване, документите за самоличност, документите за пътуване, данъци и екстрадиране. Целта е да бъдат защитени онези апатриди, които не са бежанци и които не са защитени от конвенцията за статута на бежанците от 1951 г. Конвенцията от 1954 г. първоначално е замислена като Протокол към Конвенцията за статута на бежанците от 1951 г., но впоследствие се приема като самостоятелна конвенция.
В знак на признаване на специалните условия, които са валидни в различните държави към момента на ратификацията, Конвенцията позволява на подписалите я държави да изразяват резерви към някои от членовете й.
В Министерството на правосъдието беше създадена междуведомствена работна група със задача – подготовка и предприемане на действия за присъединяване на Република България към Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк, и към Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк, и извършване на анализ на действащото законодателство с оглед евентуална необходимост от промяна, както и за изразяване на декларации и резерви.
Работната група в резултат на дейността си заключи, че Република България би могла да се присъедини към Конвенцията от 1954 г., като се направят съответните резерви, предложени от Министерството на труда и социалната политика и Министерството на вътрешните работи.
Ако ми позволите, няма да чета конкретно резервите и декларациите, тъй като те са подробно описани в мотивите.
Преминавам към Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк, която е основният международноправен акт, насочен към решаването на проблемите с липсата на гражданство.
Най-важната цел на Конвенцията е, както да осигури придобиването на гражданство от онези, които иначе биха били апатриди и които имат адекватна връзка с държавата чрез месторождение на нейната територия или произход от нейни граждани, така и запазването на гражданство от онези, които биха се оказали апатриди, ако загубят гражданството на държавата.
С оглед прилагането на чл. 8, параграф 2 от Конвенцията от 1961 за намаляване на случаите на лица без гражданство, считаме, че се налага изменение на Закона за българското гражданство в частта му относно отмяна на натурализация – чл. 22, ал. 2. В съответствие с чл. 8, параграф 2 от Конвенцията, отмяната на натурализация е допустима, ако лицето не остава без гражданство. Подобен текст се съдържа в Закона за българското гражданство и се отнася до лишаването от гражданство (чл. 24), но не е предвиден при отмяната на натурализацията (чл. 22).
Работната група в резултат на дейността си заключи, че Република България би могла да се присъедини към Конвенцията от 1961 г., без да е необходимо да бъдат направени резерви, тъй като вътрешното ни законодателство съответства на Конвенцията с предложеното изменение на Закона за българското гражданство.
С ратифицирането на Конвенцията от 1954 г. и на Конвенцията от 1961 г. се изгражда правна рамка с оглед решаване на проблемите, свързани с апатридите, в границите на установени от международното право стандарти, както и осъществяване на сътрудничество между отделните държави при решаване на конфликтни ситуации от регионален характер.
Прилагането на двете конвенции ще се осъществява в рамките на бюджетите на съответните ведомства, одобрявани с годишните закони за държавния бюджет, след на което не се налага осигуряван на допълнителни финансови средства.
Благодаря ви за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-жо Тодорова. Колеги, имате думата за въпроси по така представените две конвенции. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Аз имам два въпроса.
Първият, естествено зададен под условието на очевидната липса у Вас на институционален опит в този пост, но все пак може би експертите биха могли да ви помогнат.
Защо толкова години сме изчакали, за да ратифицираме тези две конвенции, ако имате информация? Това е първият ми въпрос.
Вторият ми въпрос е кое налага всички тези многобройни резерви по първата Конвенция. Например, първата резерва – условието за взаимност. Т.е. ние отричаме на лицата, на които е признат статут на лице без гражданство, правата след изтичане на тригодишния срок, ако липсва взаимност. Т.е. те ще загубят и този статут и тогава какво ще стане с тях. Аз така го разбирам.
И за резервата по чл. 27- гласи, че документът, наречен разрешение за пребиваване, не се явява документ за самоличност, докато документът „удостоверение за пътуване зад граница на лице без гражданство” се явява документ за самоличност. Това какво означава? Че когато пребивава в България, той няма да има документ за самоличност, а ще има само разрешение за пребиваване и когато излезе извън границата, тогава ще има документ за самоличност. А в страната кой ще бъде документа, който ще удостоверява неговата самоличност.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Войнов, заповядайте.
Красимир Войнов:
Благодаря Ви за въпросите, г-н Казак.
На първия въпрос защо сега се налага да се ратифицират тези конвенции. Беше изразен засилен интерес. Знаете, че ратифицирането на дадени конвенции се явява на база на вътрешен анализ на съответната държава, както и с оглед на сътрудничеството със съответните международни институции, в случая с ООН.
От страна на Върховния комисарят на бежанците в последните 3-4 години, както и от страна на ООН, има засилен интерес от страна на ратифициране на посочените две конвенции, които изграждат общата правна рамка за уреждане на статута на лицата без гражданство. От страните членки на Европейския съюз, респективно и от страна на Република България от гледна точка на ратифицирането до момента от страните членки на Европейския съюз, България е вече една от малкото останали страни, която все още не е ратифицирала конвенцията.
Беше споменато от г-жа Тодорова, че в Министерството на правосъдието беше създадена междуведомствена работна група с оглед ратифициране на тези конвенции. Всъщност това е втората такава подобна група, която работи с оглед ратифициране на тези конвенции. Т.е. интересът към ратифициране на двете конвенции датира някъде от период 3-4 години назад. Просто сега вече е назрял конкретният момент, когато нашата държава би могла да пристъпи към ратифициране на конкретните конвенции. Разбира се, тук трябва да се държи сметка за спазването на ангажиментите ни по линия на бъдещото прилагане на Шенгенското „aqy” с оглед членството ни в Шенген.
Конкретно за резервата, по която поставихте въпрос (чл. 27). Тя е предложена на нашето внимание от страна на колегите от Министерството на вътрешните работи, които направиха подробен анализ на Шенгенското „aqy” и въобще на законодателството на Европейския съюз, действащо в тази сфера. Така че това е тяхно предложение, което те са мотивирали на база на техния анализ и предвиждат реално лицето, което пребивава и е апатрид на територията на страната първо да получи статут на апатрид, т.е. на лице без гражданство, дългосрочно или постоянно пребиваване, разрешение за пребиваване, към този момент то няма да има удостоверение за самоличност и евентуално удостоверението за пътуване, което ще му се издаде при наличието на предпоставките, които изброих – да има статут на апатрид, първо и да има постоянно или дългосрочно пребиваване, едва тогава този документ, издаден от нашата държава, да се явява документ за самоличност при посочените предпоставки. Но това са детайли, които колегите от Министерството на вътрешните работи, познавайки повече правната рамка на съответното постоянно дългосрочно пребиваване и европейското законодателство, те могат да навлязат в детайли. Ние специално сме приели това, което е дадено от страна на тях като предложение за резерва.
Четин Казак:
Струва ми се нелогично. Ако лицето апатрид не разполага с документ за самоличност в България, как той въобще ще живее, ще участва в обществения живот, как ще се регистрира адресно, как ще общува с администрацията и с други субекти.
Красимир Войнов:
Ако позволите да отговоря така. Мисля, че на база на Закона за чужденците в България, апатридът или лицето без гражданство се приравнява на чужденец и на практика за него би трябвало да се прилагат всички разпоредби, които законодателството предвижда за останалите чужденци. Такова е поне нашето тълкуване.
Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, имате ли други въпроси? Изказвания?
Аз ще помоля колегите от страна на вносителите, които са тук, тъй като ние сме водеща комисия, да ни предоставите становищата и позициите на Министерството на вътрешните работи, на Министерството на труда и социалната политика по другите теми. Затова се получават тези въпроси. Аз четох внимателно и имам въпроси, на които не мога да си отговоря, защото не мога да видя откъде се формира позицията и становищата за определени резерви. Затова моля максимално бързо да ни бъдат изпратени специално до нас като водеща комисия, за да може преди второ четене, ако е необходимо да се направят някакви допълнителни уточнения, да бъдат дискутирани и да бъдат съответно отразени, ако се налага някаква корекция.
Други въпроси и желаещи за изказване по тази точка има ли? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Конвенцията за статута на лицата без гражданство, приета на 28 септември 1954 г. в Ню Йорк, и на Конвенцията за намаляване на случаите на лица без гражданство, приета на 30 август 1961 г. в Ню Йорк, № 102-02-32, внесен от Министерския съвет на 20.12.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и трима „за”. Против и въздържали се няма.
По четвърта точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за резерва на въоръжените сили на Република България, № 102-01-82, внесен от Министерския съвет на 02.12.2011 г.
От Министерството на отбраната по тази точка присъстват генерал лейтенант Атанас Запрянов, съветник на министъра на отбраната и полковник Стоян Стаматов, началник на Централно военно окръжие.
Моля да представите накратко мотивите за законопроекта в рамките на 3 минути.
Генерал лейтенант Атанас Запрянов:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Представеният за разглеждане Законопроект за резерва на въоръжените сили на Република България е изготвен в съответствие със заложените в Бялата книга за отбраната и въоръжените сили на Република България принципни положения за формирането и използването на резерва на въоръжените сили. Съобразен е и с приетата от Народното събрание Стратегия за национална сигурност на Република България и с Плана за развитие на въоръжените сили, приет с Постановление № 333 на Министерския съвет от 2010 г.
С предложения на вашето внимание законопроект се цели уреждането на обществените отношения, свързани с ръководството, състава, подготовката, използването, отчета и службата в резерва на въоръжените сили на Република България и подготовката на българските граждани за защита на отечеството.
Законопроектът въвежда два принципа: доброволен принцип за комплектоване резерва на български граждани и техника в мирно време и задължителен принцип за комплектоване въоръжените сили със запасни във военно време.
Със законопроекта е предвидено също така да се организира съгласно чл. 59, ал. 2 от Конституцията на Република България в 9-ти и 10-ти клас по 5 часа от часа на класния учениците да изучават учебна тематика, която е свързана със защитата на отечеството. Тя коренно се различава от военното обучение, което ви е известно в миналото.
Освен това, законопроектът предвижда в граждански висши училища, във военни академии или висши военни училища за студентите в тях да могат да се разкриват курсове по начална или специална военна подготовка, които след като ги завършат, ще се признават за начална военна подготовка. Могат да получават военно звание. Могат да полагат военна клетва и могат за постъпят на служба, както в доброволния резерв, така и в въоръжените сили.
Освен това, в учебните центрове на Министерството на отбраната се предвижда гражданите, които не са студенти, които са пълнолетни и искат да получат първоначална военна подготовка, също да изкарат такива курсове и да положат военна клетва и да имат право да служат в доброволния резерв и във въоръжените сили.
Предлаганият законопроект няма да доведе до пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет. За тази година, ако законопроектът влезе в сила, съгласно Планът за развитие на въоръжените сили трябва да приемем до 400 доброволни резервисти, които са част от комплекта на въоръжените сили и за тези 400 резервисти са заделени необходимите финансови средства от бюджета на Министерството на отбраната за тази година и са преведени на Военното окръжие за да започне набиране на този състав.
Общо в плановете се предвижда до 2014 г. да приемем 3400 доброволни резервисти по изискванията на този закон, за което ще са необходими към този момент – 2014 г., около 12 млн. лв. от военния бюджет, които са предвидени в нашите разчети.
Благодаря ви за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Запрянов. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания по законопроекта. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-жо Председател.
Госпожи и господа народни представители,
Представители на Министерството на отбраната,
Аз поставям за обсъждане само един, но важен, проблем, който е част от законопроекта. Той се отнася до една от двете форми на този резерв, както тук те са описани. Едната е за доброволния резерв и другата – за запаса, или можем да я наречем „задължителния резерв”.
Смятам, че в първата част, която е и по-подробна, за доброволния резерв в някаква степен този законопроект изпълнява изискването на Конституцията на чл. 59, ал. 2. за подготовка на гражданите за защита на Отечеството – едно задължение, което съществува след последната промяна на Конституцията, което няколко години се оказва в забава, защото трябваше още от началото на 2009 г. да има такава уредба. И тя дори вероятно трябва да е по-широка и да засяга повече категории български граждани.
Моят въпрос и това е вече концептуален проблем, който, според мен, е най-дискусионният в законопроекта, дали ние имаме основание да въвеждаме института на задължителния резерв. Защото в България беше отменена всеобщата задължителна военна служба. Лично аз бях резервиран към такава стъпка, защото смятам, че дори в съвременното общество, военната служба има своето значение не само от гледна точка на подготовка на пълнолетните граждани, поне тези, които са от мъжки пол, за дейности, които далеч надхвърлят чисто военно предназначение и срока на службата. Но така или иначе това разбиране тогава надделя и то е актуално и днес.
След като не съществува всеобща задължителна служба, поставям въпроса има ли право някой, пък било то и със закон, да въвежда задължителна служба в резерва. Аз лично съм по-скоро склонен да дам отрицателен отговор на този въпрос. Ако става дума за лицата, които са преминали военна служба, тези които са станали офицери, това би могло да има някаква логиката с оглед на цялостното уреждане на техния статут не само докато са на действителна военна служба, но и след това.
Оказва се, че въвеждането на такъв задължителен институт, би поставило в неравностойно положение българските граждани. Тези, които са преминали някаква форма на задължителна военна служба, дори и в този едногодишен или двегодишен период, при определени условия ще се окаже, че те подлежат на задължително включване в резерва. А другите, които изначално са били освободени от това задължение, те ще бъдат освободени и от участие в запаса. На този въпрос законопроектът не дава отговор. А просто ние да стъпваме ей така върху едно съществуващо положение е лесен, но не особено сполучлив подход.
Освен това, от законопроекта не става напълно ясно кои са основанията: дали само в някакви военновременно условия това ще може да се прави, или пък и независимо от тях. Тук отговорите сигурно могат да се извлекат, но при един общ прочит, този въпрос също може да бъде повдигнат.
Аз отправям този въпрос към всички колеги, защото той далеч надхвърля обсъждането на чисто специализираните теми, които разглеждат органите за управление, начина на упражняването на службата в резерва и т.н.
Това е един въпрос, който вече има голямо обществено и политическо значение и той не може да мине мимоходом покрай общата необходимост да се даде законодателна уредба на тези формирования и на начина на подготовка на лицата и тяхното използване. Да не говорим, че тук са посочени възрастови граници от 63 години за възможности за привличане към задължителния резерв – нещо, което ми изглежда твърде високо с оглед на спецификата на тази дейност. Затова именно аз изразявам резерви, макар и по тази част, но те засягат и цялостната философия на законопроекта. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов.
Тъй като започнахте с чл. 59, ал. 2 от Конституцията, аз, признавам си, не мога да взема отношение по въпроса, който повдига г-н Стоилов, с изключение на последната част. На мен също ми се сториха прекалено много 63 години.
Аз отделих достатъчно време на текстовете на чл. 56, чл. 57 и чл. 58 от закона, и чл. 59, ал. 2 от Конституцията. Ще се спра специално и на Преходните и заключителните разпоредби.
В изложението си г-н Запрянов каза, че се предвижда и могат да се разкриват към гражданските висши училища курсове по начална или специална военна подготовка. В закона обаче аз чета, не че могат да се разкриват, а че има императивност на разпоредбата на чл. 57, ал. 1. Не мога да разбера грешка в закона ли е или е грешка във вашия изказ. Какво искате да направите? Задължително да се разкриват във всички висши граждански училища такива курсове, или да могат да разкриват.
Вторият ми въпрос във връзка с текстовете, които посочих, е, че в чл. 56 предвиждате за децата, т.е. лицата, които са в училище да „преминават подготовка за усвояване на знания за защита на отечеството”.
Когато говорим аз чл. 59, ал. 2 от Конституцията, терминът, който се използва в чл. 59, ал. 2 е същият - „Подготовката на гражданите за защита на отечеството се урежда със закон.”
След това в чл. 58, ал. 1 сте предвидили, че „съдържанието и подготовката по чл. 56, редът и начинът на провеждането й, както и организацията на подготовката по чл. 57, се определят с наредба на Министерския съвет”. А в Конституцията изрично е записано, че се уреждат само със закон. В този закон няма такива разпоредби.
Като родител на дете в девети клас, изразявам моя лична позиция, на мен ми се вижда рано в девети клас да занимаваме децата с тази тема. Аз лично смятам, че трябва да бъде в по-горните класове. Може би последните два курса. За мен е важно да чуя подробности и позиция на Министерството на образованието в тази връзка, какво е тяхното мотивирано становище по отношение на това децата в девети и десети клас да взимат тези часове по 5 в двата курса. Аз смятам, че 11-ти и 12-ти клас са много по-подходящи, от девети и десети клас за такова обучение.
Така записан текстът в чл. 56 мен ме притесни и в друга посока, освен че за мен е в нарушение на Конституцията, като се залагат тук и придобиване на някакви теоретични знания и умения, защото тук пише: „преминават подготовка”. Извинявайте, но това звучи притеснително, ако ще придобиват и умения. Едно време, когато ние ходехме на военно обучение, но бяхме 11-ти и 12-ти клас, ни се даваха автомати, и ние учехме как се разглобяват, как се стреля. Но в момента, четейки чл. 56, така записан, за мен означава всичко това на едно място.
На всякъде в закона се говори за министъра на отбраната. Когато става въпрос за деца и за училище, функциите по упражняване на тези действия е компетентност и правомощие на министъра на образованието и съответните структури на Министерството на образованието – училища, регионални инспекторати и т.н.
На следващо място, ние тук в Правна комисия многократно сме изразявали нашата позиция, че със закон не следва да променяме кодекси. В този закон правите промяна в Наказателния кодекс и Наказателно-процесуалния кодекс.
В НПК е по отношение на замяна на думата „резервистите” се заменя със „запасните”. В НК са и други промени.
За другото, заявявам още веднъж, не съм специалист и не мога да взема отношение по така повдигнатия основен концептуален въпрос от г-н Стоилов.
Но аз лично имам много резерви по отношение на чл. 56, чл. 57 и чл. 58. Касае всички деца в Република България и аз смятам, че тук трябва да има достатъчно разяснение и дебат по тази тема, преди да се вмени това като задължение. Защото това, което аз виждам е, че има императивност на разпоредбата на чл. 56. Т.е. не е записано „може” – по виждане на съответното ръководство на съответното учебно заведение, а е вменено като задължение за всички училища.
Заповядайте г-н Запрянов.
Генерал лейтенант Атанас Запрянов:
Първо по отношение на наистина задължителния характер за запасните. В духа на закона, чл. 59, ал. 2 от Конституцията е използвана за дефиниране подготовката на българските граждани за защита на отечеството. Като по чл. 56, отговарям на г-жа Фидосова, децата няма да придобиват никакви навици. Дават им се само знания. Те са непълнолетни и законът не предвижда те да се обучават в стрелби и други изисквания на така наречената начална военна подготовка. Обучението, което децата ще получат нямат да им дава основание, след като са завършили училищата, по никакъв начин, без допълнителна начална военна подготовка, да постъпват във въоръжените сили доброволно, ако желаят или въобще да бъдат използвани за нуждите на запаса за военно време. Наистина има императивен характер чл. 56 – 2 пъти по пет часа децата се подготвят, но те и в момента, от същите часове за класа, се подготвят от МВР и по линия на Гражданска отбрана и на други държавни учреждения, да оцеляват и да се справят с екстремална ситуация.
Искра Фидосова:
Извинявайте, че ви прекъсвам, но учениците не се подготвят за усвояване на знания за защита на отечеството. Вие сте използвали термин, прочетох ви го, който е записан и в Конституцията, което означава определено нещо, а не това, което правят децата в училище. Използвали сте същия термин, който е в Конституцията. Какво означава „знания за защита на отечеството”? Ако това остане като терминология, не може с наредба (чл. 59) да определяте реда и начина за провеждане и организиране на тази подготовка.
Генерал лейтенант Атанас Запрянов:
Това е съгласувано с Министерството на образованието и те искат тази тематика за тези 5 часа за две години, да бъде определена в наредба, съгласувана с тях.
Искра Фидосова:
Проблемът е за вас. В чл. 56, ал. 1 сте използвали термин „усвояване на знания за защита на отечеството”. Да, но това означава нещо друго – за защита на отечеството, съгласно разпоредбата на чл. 59 от Конституцията. Тези деца за защита на отечеството ли ще се учат или ще се учат да придобият знания, които са им необходими – това, което правят в момента, само че със задължителен характер.
Генерал лейтенант Атанас Запрянов:
Тези знания изключват начална военна подготовка и включват всичко останало за защита на отечеството.
Искра Фидосова:
Затова не трябва да пише „знания за защита на отечеството”. Защото Конституцията, когато говори за защита на отечеството, има предвид друго нещо и може да има дефиниция на това, което влагате в това понятие.
Генерал лейтенант Атанас Запрянов:
Ако погледнете следващите курсове – в чл. 57, вече висшите училища, там подготовката е пак в унисон с чл. 59, ал. 2 от Конституцията, но тази подготовка по чл. 57 дава начална военна подготовка и гражданите могат да носят оръжие, могат да използват оръжие, могат да служат във въоръжените сили и в мирно време и във военно време. Но децата с тези знания нямат тази способност, която дава чл. 57 за гражданите, които завършват тези курсове.
Искра Фидосова:
Разбрах. За четвърти път – терминът „за защита на отечеството”. Моля дайте ми вашето разяснение на термина „защита на отечеството”.
Димитър Лазаров:
Какво значи в чл. 56 „преминават подготовка за усвояване на знания”? Ще бъдат подготвени да усвояват знания и кога ще ги усвояват.
Генерал лейтенант Атанас Запрянов:
Чл. 56 не дава специализирана военна подготовка, начална. Дава само знания.
Димитър Лазаров:
Така както сте го записали това означава.
Генерал лейтенант Атанас Запрянов:
Ако трябва да го променяме. Аз казвам какво сме имали предвид. Духът на чл. 56 е само знания. Чл. 56 се прави във връзка с чл. 59, ал. 2 на Конституцията.
Искра Фидосова:
Ако това означава, трябва да бъде разписано изрично в закона, а не в наредба. И когато е написано по този начин, възникват всички тези въпроси, които поставяме в момента.
Генерал лейтенант Атанас Запрянов:
Искате да дефинираме тематиката в закона, а не в наредба. Съдържанието на това обучение да бъде не в акт на Министерския съвет, а искате да бъде в закона. Това е бележката.
Искра Фидосова:
Не аз искам. В Конституцията го пише (чл. 59, ал. 2). Искаме да се спази Конституцията и да ни дадете отговори на поставените въпроси.
Генерал лейтенант Атанас Запрянов:
Да прецизираме чл. 56, като дефинираме, че обучението за усвояване на знания за защита на отечеството, да не бъде дефинирано с акт на Министерския съвет, а да го дефинираме в този закон. Така ли да разбирам бележката?
Искра Фидосова:
Ако остане „знания за защита на отечеството” трябва да бъде в закона. Ако се запише нещо друго, а не „защита на отечеството”, може да се разпише в наредба и може би да се напише легална дефиниция на понятието, което ще използваме.
Генерал лейтенант Атанас Запрянов:
Разбрахме. Но идеята е наистина чл. 56 да съответства на чл. 59, ал. 2 от Конституцията. Такава е била идеята. Както и чл. 57 съответства на чл. 59, ал. 2 от конституцията.
Янаки Стоилов:
Да не се впускаме сега в детайлите. Но все пак аз не получих категоричен отговор на моя въпрос, защото не съм сигурен дали съществува в текста на проектозакона.
Службата в запаса единствено за военно време ли се отнася.
Генерал лейтенант Атанас Запрянов:
Ще отговоря. Службата в запаса е задължителна и идеята на службата в запаса като задължителна, е всъщност връзката на чл. 59, ал. 1 на Конституцията, т.е., че във военно време, при война и военно положение, защитата на отечеството е върховен дълг и чест за всеки гражданин.
Янаки Стоилов:
Това означава, че тя не съществува в невоенно време. Така ли?
Генерал лейтенант Атанас Запрянов:
Не съществува тази задължителност в невоенно време.
Янаки Стоилов:
Това може би по-ясно трябва да се изрази. Така е по тълкуване.
Генерал лейтенант Атанас Запрянов:
По отношение на висшите учебни заведения. Не се нарушава тяхната автономия. Това е съгласувано в Министерството на образованието и ако текстът внушава нарушение на автономията и вменяване провеждането на такива курсове, ще трябва д го прецизираме. Но идеята е висшите учебни заведения, според профила, който те имат и при желание на техните академични ръководства, съгласувано с Министерството на отбраната, да провеждат специализирани курсове доброволно в интерес на въоръжените сили, като ние заплащаме тези курсове, тъй като във въоръжените сили в нашите висши учебни заведения ние вече не подготвям специалисти по всички специалности и се обръщаме към учебните ни заведения, цивилните, да поемат част от тази задача, като ние финансираме тези курсове и съгласуваме тази тематика. Както казах, завършилите вече тези специализирани курсове във висшите учебни заведения, се счита, че имат начала военна подготовка. Те са боравили с оръжие, те са пълнолетни, доброволно участват и може да им се присвояват военни звания и могат ад служат в доброволния резерв. А във военно време и по време на война те могат да бъдат задължени да носят военна служба.
Искра Фидосова:
Т.е. в чл. 57 всяко висше учебно заведение взема самостоятелно решение. Тогава трябва да си коригирате чл. 57 и да напишете, че „за студентите в тях може да се разкриват....”. Думичката „може” означава, че няма императивен или задължителен характер за всичките висши учебни заведения. В закона, който предлагате сега, е записано като задължение.
И това, което казвате сега, ако е последното, трябва да си редактирате и ал. 3, защото като чета ал. 3 на чл. 57 разбирам, че само за периодичността и числеността на курса взима решение ръководството на висшето учебно заведение. А от това, което казахте току-що, разбрах, че и в условията на чл. 57, ал. 1, т.е. дали изобщо да има такъв курс.
Това означава, че трябва да направите редакция на чл. 57, ал. 1 и ал. 3.
В чл. 57 пак става въпрос за защита на отечеството и трябва да има легално дефиниция или достатъчно разпоредби, които да са в закона. На базата на тези разпоредби ще се пише наредбата.
И остава НПК и НК.
Генерал лейтенант Атанас Запрянов:
Там не правим нищо повече, освен съществуващите текстове да ги заменим с новите понятия, тъй като доброволният резерв не съществува като понятие. Т.е. ние не въвеждаме нови наказателни клаузи, а просто от съществуващите, които като терминология са съответствали ЗОВС, сега ще съответстват на Закона за резерва. Според мен, това са терминологични промени, а не наказателни промени, които произтичат от промяната на наименованията.
Димитър Лазаров:
В доброволния резерв има и активна служба. Да разясните разликата, защото за активна служба, за начало на активната служба се счита явяването на резервиста. Извикването става по решение на съответния командир, началник на военното формирование.
Генерал лейтенант Атанас Запрянов:
Доброволните резервисти, след като сключат договор и не са извикани във военното формирование, в което се водят на отчет, те не се намират на активна военна служба. Те се намират в готовност да служат и да изпълнят договора, но нямат правата на военнослужещи, а са граждани като всички останали граждани. В момента, в който командирът на формированието, по силата на договора, който е сключен с доброволния резервист, го извика и той се яви и се издаде заповед за неговото въвеждане във формированието, той се привежда на активна военна служба и има правата на всички военнослужещи.
Димитър Лазаров:
Кога и къде в този закон са разписани тези правомощия на съответния командир да прецени, че ще извика резервистът на активна служба – при кои хипотези, или го оставяме в клаузите на договора, съдържанието на който договор се определя от някакъв вътрешен акт на министъра на отбраната или на оправомощено лице. С две думи да ви попитам. Може ли когато не е упоменато в закона, ако има 100 000 български лица, които са сключили доброволен договор и утре един командир или пет души на поделение да кажат: „Викаме ви на активна военна служба, защото догодина м. август има избори.” Разбирате ли за какво ви питам. В този закон казано ли е кога, при какви условия, кога може и кога не може, кой решава, как става цялата тази процедура или даваме тази възможност на един човек да го преценява. И в един момент да може да извика 10 000 души резервисти да минат на активна военна служба. Ама защо, как?
Генерал лейтенант Атанас Запрянов:
Първо резервистите са 3 400 души. Второ, доброволният резерв в закона е дефиниран само като доброволен резерв на въоръжените сили. В мирно време МВР и която и да е друга структура извън въоръжените сили няма доброволен резерв и не може да вика никой.
Димитър Лазаров:
В чл. 34, ал. 2 пише: „Извикването на активна служба се извършва по решение на съответния командир/началник на военно формирование, за което се уведомяват органите по военния отчет.”
Кога, при какви хипотези и къде е регламентирано. Може ли съответният командир/началник ей така, защото е решил, предполагам че не може. Сигурно има някакви вътрешни актове и правила, но така е записано в закона. За да го гласувам аз този закон, искам да знам.
Полковник Стоян Стаматов:
В раздела „Подготовка на доброволния резерв” има развити няколко хипотези. Едната от тях е може да бъде извикан на активна служба за подготовка във военното формирование. Втората е може да бъде извикан на активна служба за обучение в курсове за квалификация или преквалификация и третата – може да бъде извикан на активна служба за подготовка за участие в мисии и операции.
В договора се уреждат въпросите, които вие поставяте.
И още нещо, ние нямаме право повече от 15 дни в годината. Т.е. командирът може да ги извика до два пъти, но общо не повече от 15 дни.
Както генерал Запрянов обясни в мотивите, резервистите – тези длъжности, те са част от мирно военно-временния комплект. Те са длъжности в длъжностното разписание. Те са част от даденото военно формирование и ако направим едно разпределение на тези 3400 доброволни резервисти, на основата на 36 000 човека в българската армия, виждате как не може да се получат такива масови извиквания за някакви други цели. Аз не виждам как може да стане това.
Генерал лейтенант Атанас Запрянов:
Подготовката ще бъде централизирана. Тъй като, ако командирът го извика 15 дни да го подготвя, той трябва да има пари. Тази подготовка се планира централно, но това няма как да го разпишем сега. Това са подробности.
Искра Фидосова:
Доколкото аз за себе си обяснявам, мога да кажа откъде идва неразбирането. Това е нов закон, който досега не е съществувал – и за резерва и за резервните сили. Това, което аз чета, по съществуващия и по който вие работите и се движите, без да съм специалист в тази област, Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България – част от въоръжените сили в този закон е и резервът на въоръжените сили. Нали така? (Така е.) Този закон е специален по отношение на Закона за отбраната и въоръжените сили. И по-скоро това, което пита г-н Лазаров, е, този Закон за отбраната и въоръжените сили има ли и пише ли някъде при какви хипотези и обстоятелства, критерии може да вземе командира такова решение, за да свика резерва или както се казва.
Генерал лейтенант Атанас Запрянов:
Въпросите за мобилизацията са развити в Закона за отбраната и въоръжените сили. Президентът обявява мобилизация. С решение на Народното събрание.
Искра Фидосова:
Не за мобилизация. Той говори за конкретния закон – на базата на какви факти и обстоятелства трябва да са налице, за да могат?
Генерал лейтенант Атанас Запрянов:
Всичко това го одобрява министъра, но това са планове и това не може да се запише в закона. Българската армия има план за подготовката на българската армия, който е одобрен от министъра на отбраната. Мероприятията по подготовката са одобрени от министъра и тези командири могат да ги викат само, ако мероприятията им са одобрени от министъра на отбраната. Те са резултат от единния план за подготовката.
Искра Фидосова:
Най-важното от закона. Колеги, моля ви да отговорите на въпрос, касаещ Административно-наказателните разпоредби. Да прочетем чл. 98. Такова нещо в никой закон не съм виждала.
„Чл. 98 (2) Редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.”
(3) Свидетел по акта може да бъде и служебно лице.
(4) Актовете по този закон се считат за редовно връчени и ако са изпратени по пощата с обратна разписка по постоянния адрес на извършителя, независимо дали той ги е получил.”
Извинявайте, но такъв ред няма в българското право. Даже и военните не може да си позволите да пишете такова изречение. Такъв извънреден ред, даже и за запаса, вие не може да имате.
Тодор Димитров:
В ал. 6 на чл. 98 изрично сте казали, че се прилага Закона за административните нарушения и наказания. Няма как да се прилага ЗАНН –актовете, издаването, обжалването и т.н. изпълнението са по ЗАНН, няма как в предходните алинеи да се предвидят някакви изключения. Т.е. тези 2-3 алинеи трябва да отпаднат и да си върви всичко по ЗАНН, защото няма как да бъде изключение.
Генерал лейтенант Атанас Запрянов:
Ще ги махнем тези алинеи.
Искра Фидосова:
В становището на Комисията ще запишем всички бележки, а тази особено. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Имам въпрос. При сключването на договора доброволните резервисти полагат клетва.
Генерал лейтенант Атанас Запрянов:
Да, така е. Ако доброволният резервист не е преминал начална военна подготовка, за която говорихме, по смисъла на чл. 57, те наистина, за да бъдат доброволни резервисти, трябва да преминат такава подготовка.
Димитър Лазаров:
По силата на договора преминавам подготовка, издържам, но не сте разписали какво става, ако аз след тази подготовка не издържа изпита, какви са последиците. (Това е записано в договора.) Добре, доброволен договор. Но въпреки че е договор, тристранен – с работодателя, аз като страна по този договор полагам някаква клетва.
Генерал лейтенант Атанас Запрянов:
Иначе не може да влезе в сила договора ви за резервист, ако не положите военна клетва. Вие не може да носите оръжие, ако не положите военна клетва. Задължително ще положите военна клетва. Иначе няма как да стане.
Тодор Димитров:
Какъв е този документ, който като се изгуби, има съответно наказание. Книжка ли е? Какво е? (Военна книжка.)
Генерал лейтенант Атанас Запрянов:
Военният отчет е важен, тъй като ние трябва да знаем. Движението на нашите хора е голямо - напускат страната, връщат се. С течение на годините броят на хората, които имат военна подготовка, ще намалее. Много е важно за военния отчет хората да имат някакво задължение да се записват, да се отчитат и да се отписват, ако напускат страната. Иначе няма да е реален военно отчетният регистър. Ще водим хора, които ги няма в страната и когато се наложи да ги търсим, няма да ги има.
Полковник Стоян Стаматов:
По сега действащото законодателство военна книжка се издава на военнослужещи, които напускат Българската армия или Министерството на отбраната и колегите, които са от МВР, ДАНС службите и в тази военна книжка се записва как е преминала службата, на какви длъжности и последното званието, което притежава.
Искра Фидосова:
Чл. 97 само този документ ли има предвид? (Да.)
Полковник Стоян Стаматов:
И в момента има заповед на министъра при загубване на военната книжка плащат такса от 20 лв.
Искра Фидосова:
Има ли други въпроси по законопроекта. Има ли желаещи за изказване? Ако няма, да преминем към гласуване. Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Не е ли много до 63 години?
Генерал лейтенант Атанас Запрянов:
До 63 години, тъй като генералите и офицерите служат до определена възраст. Примерно, полковникът служи до 56 години, бригадният генерал – до 58 години. Така че ние можем да вземем в резерва и тези категории. Но по Закона за отбраната и въоръжените сили войниците служат до 45 години. Т.е. нормата 63 години няма да бъде войници на 63 години. Става въпрос за всички категории.
Янаки Стоилов:
Трябва да се промени редакцията съобразно с военните рангове и звания.
Генерал лейтенант Атанас Запрянов:
Да. Защото, ако сложим, примерно, 40 или 45, или 50 години, няма да можем да взимаме старшите офицери, тъй като с последните промени, примерно, майорът служи до 54 години, подполковникът – до 55 години, полковникът – до 56 години. И тези категории подготвени хора ние искаме да ги вземем до 63 години, примерно.
Искра Фидосова:
Други въпроси има ли, колеги? Няма.
В становището, което ще изразим с доклад на Комисията, ще запишем всички наши забележки.
Подлагам на гласуване Законопроекта за резерва на въоръжените сили на Република България, № 102-01-82, внесен от Министерския съвет на 02.12.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и трима „за” с препоръка за корекция във всички спорни и неясни текстове. Против и въздържали се няма. Благодаря.
По пета точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за хазарта, № 102-01-65, внесен от Министерския съвет на 19.10.2011 г. и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 954-01-42, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 04.11.2009 г.
По тази точка присъстват от Държавната комисия по хазарта – Калоян Кръстев, председател, Десислава Панова, главен секретар, Милан Илиев, началник на отдел „Методология и разрешения”, Меглена Христова, началник на отдел „Административно-правно и информационно обслужване”; от Българската търговска асоциация на производителите и организаторите на игралната индустрия (БТАПОИИ) – Росина Борисова, основател и почетен член, Лилия Страшникова, юрист, Ангел Ирибозов, председател на Управителния съвет; от Асоциацията на българските радио-и телевизионни оператори (АБРО)– Гриша Камбуров, изпълнителен директор.
Започваме със законопроекта на Министерския съвет. Давам думата на г-н Кръстев да представи накратко мотивите на законопроекта – това, което касае Правната комисия.
Калоян Кръстев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Действащата уредба за хазартните дейности в България се съдържа в сега действащия Закон за хазарта, който е в сила от м. юни 1999 г. Въпреки многобройните – повече от 20, не съществени изменения и допълнения на този закон, в него има множество празноти, непълноти и несъвършенства, което се потвърждава в процеса на прилагане на закона. В него напълно липсва уредба за предоставянето на хазартни услуги чрез нови способи – интернет или други електронни съобщителни средства, които се наложиха в резултат на динамично променящите се обществени отношения в областта на хазартите дейности и развитието на новите технологии.
Ето защо още през март 2010 г. бе възприета идеята за изготвяне на изцяло нов Закон за хазарта, който да отмени сега действащия и да даде цялостна и систематизирана уредба на обществените отношения, свързани с организиране на хазартни игри и дейности и държания надзор върху тях.
Работата по законопроекта премина през няколко етапа.
До средата на 2010 г. подготвеният от Държавната комисия по хазарта законопроект бе съгласуван със системата на Министерството на финансите.
Проектът на Закона за хазарта с отразените бележки на заинтересованите министерства, бе изпратен в Европейската комисия през м. март 2011 г., бе нотифициран и получи одобрение от Европейската комисия.
Основните нови положения в законопроекта са следните:
Създава се режим за лицензиране на хазартни игри от разстояние, осъществявани чрез интернет или други електронни съобщителни средства. Предвидено е чрез този нов способ да могат да се организират почти всички видове хазартни игри, с изключение на томболите и моментните лотарийните игри. Заложени са допълнителни изисквания за издаването на лиценз за хазартни игри от разстояние, доколкото този способ за предоставяне на хазартни услуги предполага завишено ниво на риск за потребителите в сравнение с традиционния способ - наземно.
Такива са изискванията за наличие на петгодишен опит, натрупан от организатора или негови съдружници – акционери, с квалифицирано участие, в организирането на съответната хазартна игра, като този опит може да е придобит, както в България, така и в друга държава или юрисдикция, където е извършвана законно хазартна дейност.
Изисква се също централната компютърна система на организатора да има система за регистрация и идентификация на участниците в игрите, както и автоматизирана система за съхраняване и подаване на необходимата информация на органите на НАП, включително и за подаване на информация в реално време за направените залози и изплатените печалби. Физическото разположение на комуникационното оборудване на централния пункт, в който се намира централната компютърна система на организатора трябва да е на територията на България или на територията на друга държава от европейското икономическо пространство.
Изисква се също открита сметка за депозиране на залози и изплащане на печалби в банка, която има право да извършва дейност на територията на България.
За обезпечаване спазването на лицензионния режим относно хазартните дейности от разстояние е включено правомощие на надзорния орган да взема решение за филтриране на сайтове, чрез които се организират хазартни игра от лица, които не са получили лицензи по закона, както и за ограничаване достъпа до интернет потребители до такива сайтове.
Предвидено е също увеличение на минималния брой на игралните места в игралните зали и увеличение на минималния брой на игралните автомати в казината, което е съобразено с новите изисквания за извършване на инвестиции за организирането на игрите и дейностите. Целта е да се гарантира предлагането на по-качествени хазартни услуги, съобразени с добрите европейски практики.
Запазена е заложената в действащия сега закон забрана за реклама на хазартни игри, като уредбата е допълнена и прецизирана. Дадена е легална дефиниция на понятието „реклама на хазартни игри”, като са изброени неизчерпателни хипотези, в които определени действия се считат за такава реклама.
Предвидена е административно-наказателна отговорност за лицата, които публикуват, излъчват и разпространяват информация, която представлява реклама на хазартни игри.
Освен това, е разширен кръгът на лицата, които могат да бъдат привлечени към административно-наказателна отговорност за извършване на хазартна дейност без издаден лиценз от Държавната комисия по хазарта. Освен организаторите, на административно наказване подлежат и лицата, които посредничат и подпомагат осъществяването на хазартни игри без лиценз.
Увеличени са размерите на глобите и на имуществените санкции за организиране на нелегален хазарт. Размерите са обвързани с постъпленията от хазартните игри.
Създадени са изцяло нови разпоредби относно правомощието на държавния орган за надзор в хазарта да унищожава негодно хазартно оборудване, което е използвано за организиране и осъществяване на хазартна дейност без лиценз и което е отнето или изоставено в полза на държавата.
В заключение следва да подчертая значимостта на предлаганите промени в нормативната уредба на хазартните дейности в България. Регламентирането на хазартни игри чрез интернет е необходимо условие за създаване на ясни национални правила в съответствие с европейските стандарти за трансграничното предоставяне на онлайн хазартни услуги по начин, осигуряващ добра защита на интересите на българските потребители на тези услуги и гарантиращ ефективен държавен надзор върху тази дейност.
Благодаря ви за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, имате думата за изказвания. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов.
Благодаря, г-жо Председател.
Аз се опитвам да намеря отговори на въпроси, които, според мен, са най-важните и които не опират до самата технология на уредбата. Ще ги поставя, за да разбера дали имаме възможност да търсим отговор на такива въпроси. Защото в мотивите, ако се погледне, се казва, че законопроектът въвежда изисквания за изпълнение на определени условия, измежду които извършване на инвестиции. Целта е да се гарантира предлагане на качествени хазартни услуги.
Според мен, това не могат да бъдат основните обществени цели на един такъв законопроект. Защото, аз смятам, че ние трябва да поставим едни много по-важни изисквания, тъй като хазартът в някаква степен си съществува и той не може да бъде изкоренен от обществото. При нас се отиде и към отпадане на монопола на държавата върху организирането на такива хазартни дейности.
Приемам нововъдението, което се предлага, за предоставяне на хазартни услуги, осъществявани от разстояние. Т.е. за да могат и там да настъпят някои регулации, които досега не съществуваха.
Но нека да погледнем действителността. Затова аз поставям по-амбициозни въпроси.
У нас има широко разпространение на хазарта. Това, според мен, трябва да бъде оценено като неблагоприятно от обществена гледна точка. Например, да тръгнем по Ботевградско шосе към центъра и ще видите на едно кратко разстояние, дори само от рекламите, които стоят, България се оказва една от най-хазартните страни. Аз не смятам, че това е достижение. Напротив, то говори за отслабване на обществото, защото прекалено свободното развитие на такива дейности, често е свързано с други обществени прояви, които опират до наказуеми отрицателни явления. Така че те стоят близо до границата на тези процеси. Отговор на този въпрос няма.
Другият въпрос е, че държавата не печели достатъчно от широкото разпространение на хазарта. Защо, например, не с търси решение на въпроса за някакво минимално облагане на залозите или особено на печалбите. Т.е. за всяко едно нещо, с което лицата влизат да участват в хазарта, да има нещо, което да влиза в бюджета. Защото в едно общество все пак трябва да преобладават доходите от някаква дейност, за която лицата полагат определени усилия и която води до обществен резултат. Безспорно хазартът не е от нея. След като се допуска той да съществува, следователно трябва държавата да търси и по-големи изгоди, за да влиза нещо в нейния бюджет, който тя после да предоставя за обществени нужди – било за подобряване на образование, здравеопазване, на развитие на спорта и т.н.
Това са, според мен, големите въпроси. Но сигурно интересите са много големи и на хората, които се занимават професионално с тази дейност, а и може би регулацията върви в някаква инерция.
Аз поставям въпроса защо да не се опитаме да бъдем едни от пионерите. Освен това съществуват, макар и не толкова широко разпространени, чужди практики, които ние трябва да потърсим и тогава да стигнем до нещо повече от това как да регулираме по-добре технологията на самия процес.
Това са, според мен, главните въпроси. Благодаря.
Искра Фидосова:
Моля за извинение, но пропуснах да кажа, че и присъстващите по този законопроект, извън вносителите, също могат да заявят желание за изказване и изразяване на становище в рамките на 3 минути. И може би преди да продължим с изказванията на колегите, да им дадем думата.
Заповядайте.
Лилия Страшникова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
В общи линии вие имате становището на Българската търговска асоциация на производителите и организаторите на игралната индустрия. Там има конкретни предложения. Ще се опитам да маркирам някои основни положения, които бихме искали да бъдат засегнато в новия проект на Закон за хазарта.
На първо място, в Преходните и заключителните разпоредби считаме, че би било добре да се предвиди заварено положение за съществуващи разрешения, тъй като проектът предвижда едни изключително завишени изисквания по отношение на изискуеми инвестиции, брой игрални автомати за залите и голяма част от организаторите няма да могат да отговорят на тях. По този начин те ще загубят вложеното до момента.
На следващо място, считаме, че следва да се уреди равнопоставеност на производителите – чуждестранни и местни, тъй като на този етап българските производители трябва да притежават разрешение за производство, а един чужд производител може свободно да разпространява своето игрално оборудване. Това е разпоредбата на чл. 42. Няма такъв текст. Ние имаме предложение в тази насока и сме го направили в тази разпоредба. Но в конкретния проект няма текст. Оборудването на чуждестранния производител може да бъде на българския пазар. На български производители, за да се разпространява тяхното игрално оборудване в определени държави, има нормативни изисквания, те да си извадят лиценз в тази държава. Считаме, че това би било добре да стане и в България, освен че ще се създаде равнопоставеност между производителите.
На следващо място за рекламата. Считаме, че предложението за дефиниция на реклама е твърде ограничително до степен, в която се ограничава всяко едно разпространяване на информация, свързана със сектора. Смятаме, че е доста рестриктивен текстът и следва да се коригира.
И не на последно място. По отношение на инвестициите, също смятаме, че следва да се прецизира дефиницията, като се включат разходи, направени от производители за иновации и различни международни патенти за разработването на игрален софтуер и други такива, които смятаме, че е удачно да се включат и признаят като инвестиции.
Благодаря ви. Мисля, че бихте могли да прегледате становището ни по останалите позиции.
Искра Фидосова:
Благодаря Г-н Камбуров.
Гриша Камбуров:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Като цяло бих искал да кажа, че ние подкрепяме в неговата цялост проекта на Закон за хазарта с няколко основни бележки.
Това, което каза и г-н Янаки Стоилов, в момента регулацията на хазартните игри се развива изглежда по инерция, защото предложеният пред вас законопроект доразвива до някаква степен регулацията по отношение на офлайн хазартните игри. По отношение на онлайн хазартните игри и за тяхното лицензиране, техният текущ и последващ контрол няма абсолютно никакви разписани норми в проекта на Закон за хазарта.
Ние се сдобихме с едно проучване, което е правено по отношение на България, от което е видно, че заради липсата на регламентация по отношение на онлайн хазартните игри, тяхното лизенциране, текущ и последващ контрол държавният фиск губи около 80 млн. лв. годишно. Това изследване е валидно за 2010 г. и ако желаете, аз мога да ви го представя в неговата цялост.
Останалите няколко наши бележки са следните:
По отношение на рекламата. Действително и в сега действащия закон има норма, която забранява рекламата на хазартните игри. Обаче разликата е следната. Сега действащият закон забранява пряката реклама на хазартни игри. Предложеният проект на закон в допълнителната разпоредба по отношение на рекламата забранява абсолютно разпространението на каквато и да е информация. Т.е. и пряката и непряката реклама. До момента, колегите от Комисията по хазарта ще се опровергаят, ако не е вярно, имаха свое решение, с което бяха изразили случаите, в които може да има даден вид реклама, непряка, на хазартни игри или дейности, свързани с тях. Освен че допълнителната разпоредба, която е записана в проекта на закон противоречи и има напрежение с допълнителната разпоредба на реклама в Закона за радиото и телевизията, която е транспонирана от европейското право, така написаната допълнителна разпоредба създава изключително ограничение за разпространението на каквато и да е информация по отношение на хазартните игри, по отношение на техните организатори в каквато и да е форма, независимо дали само в електронните медии, но и в печатните медии. Считаме, че когато една дейност е лицензирана, получила санкция от държавата, то нейното рекламиране не следва да бъде изцяло забранено.
Споделяме виждането на колегата от Комисията по хазарта, които казват, че прекомерната реклама на хазартни игри може да бъде негативна по отношение на децата и подрастващите, но считаме, че могат да бъдат намерени необходимите норми, където да бъде защитен и обществения интерес и съответно да има свобода за рекламиране на този вид дейност.
Именно този въпрос беше повдигнат и в Комисията по култура, гражданско общество и медии, където се обсъждаше въпроса, и видях, че в доклада на Комисията е препоръчано да бъдат отстранени тези несъответствия между действащото право в закона за радиото и телевизията и проекта на Закон за хазарта.
Нашият трети основен проблем се състои в това, че да се приеме автоматично, че телекомуникационната услуга е залог, а не е разход за участие, за да се включи в играта, не е обосновано. Ще се случи това, че всяко едно изпращане на SMS, дали за викторина, дали е за някакъв друг вид игра, автоматично ще го превърне в хазартна игра, която предварително трябва да е получила лиценз от Комисията по хазарта. Считаме, че това следва много внимателно да бъде прецизирано между първо и второ четене.
Янаки Стоилов:
Бихте ли могли само да поясните. Мобилните оператори, които пускат глупавите въпроси, че печелят еди-какво си, те от категорията на хазарта ли са?
Гриша Камбуров:
С тези разпоредби ще влязат в категорията на хазарта. Досега не са.
Същевременно е добре да се предвидят и допълнителни административно-наказателни санкции по отношение на лицата, които извършват или осъществяват реклама на хазартни игри, които са лицензирани и нелицензирани, извън действието на този закон. Но чисто практически тук ще споделя, че при нас идват много рекламодатели, които са именно такива, които извършват онлайн хазартни игри в други държави и желаят да се излъчват реклами на територията на Република България, които ние масово отказваме именно поради факта, че няма регулация на онлайн хазартни игри на територията на Република България.
Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Камбуров. И сега, понеже вече имаше въпрос на г-н Стоилов, може би е добре да отговорите г-н Кръстев и след това да продължим с други изказвания и въпроси.
Калоян Кръстев:
Да, важни въпроси постави г-н Стоилов.
Наистина от дванадесет и половина години лицензионният режим за хазартните дейности - организиране на хазартни игри, и други дейности е доста либерален. За пример ще кажа, че през март 2007 г. е имало 27 игрални зали в България с действащи разрешения, имало е 30 игрални казина и към 25 бинго зали. Сега заради кризата тези числа за понамалели, но общо взето не е трудно да се получи лиценз за организиране на хазартни игри по сега действащия Закон за хазарта. Сега в новия законопроект изискванията са доста по-високи. Не случайно тук колегите го наричат рестриктивен този нов Закон за хазарта.
Има въведени за изисквания за инвестиции – средства, за организиране на дейността, има изисквания за петгодишен опит, има редица други нови изисквания, които ги нямаше в сега действащия закон. Увеличен е броят на игралните места в игралните зали и броя на игралните автомати в казината, което също е едно завишено изискване. Така че сега по новия Закон за хазарта режимът се позатяга в сравнение с този по-либерален режим. Наистина няма ограничение за брой издадени лицензии, както го има в някои други държави, но все пак да отбележа нещо важно. За 2011 г. още няма официални данни от НАП, но 2010 г. само организаторите на хазартни игри са внесли в държавния бюджет 123.5 млн. лв. За сравнение, всички банки са внесли за 2010 г. 71 млн. лв. и всички застрахователи са внесли 70-71 млн. лв. Това е корпоративен данък от организаторите на хазартни игри. Нашите поднадзорни лица в момента са 456. Били са и над 500. Както виждате, хазартната индустрия дава повече пари в републиканския бюджет, отколкото, както банките, така и застрахователите. Това е една много сериозна индустрия. Заети са десетки хиляди хора в нея. Наистина има някои социални и медицински аспекти, но вие сам отбелязахте, че хазартът така или иначе съществува от древни времена и е по-добре да го регулираме, да го лицензираме, да упражняваме по-строг контрол, но държавата да събира съответните държавни такси и данъци. Защото сега интернет хазарта е масово разпространен, а държавата нищо не получава от това. В смисъл работят си оператори без лицензи, без да плащат данъци и такси. Това точно е основната цел на този нов закон – да регулираме интернет хазарта, игрите от разстояние, всички игри чрез мобилни телефони. Съответно да има по-строг контрол и повече постъпления в държавния бюджет, които държавата би разпределяла за различни цели.
Забележките, които чухме от колегите, вече сме ги дискутирали не веднъж. Имаше големи публични обсъждания още през лятото на 2010 г. За рекламата се поставя отново въпросът. Тази забрана за пряко рекламиране на хазартните игри в средствата за масово осведомяване я има от юни 1999 г. Сега сме с опитали да дадем една легална дефиниция в допълнителната разпоредба и то неизчерпателно изброяване. Разберете, че рекламата на логото и на самите организатори на хазартни игри не е забранена. Т.е. по стадиони и на други места те могат да се рекламират търговската марка, самото лого. Целта е самите хазартни игри да не се рекламират така широко и масово, за да не стига тази реклама до непълнолетни, до уязвими слоеве на обществото, което е по-застрашено. Разбира се, ние не сме специалисти по рекламата, но сме се опитали да дадем една приемлива дефиниция. Не знам доколко сме успели. Получихме някои предложения. В Закона за радиото и телевизията дефиницията е обща. Тук говорим за специална „реклама на хазартни игри”. Не е тотална забраната. Говорим само за игрите. Всеки организатор може да си рекламира търговската марка, логото. Естествено, ако има добри предложения, може да бъде усъвършенствана нормативната уредба. Ние нямаме претенции, че разбираме от реклама и от дефинирането й. Постарали сме се да дадем една дефиниция. Но общо взето забраната се запазва, каквато съществува от юни 1999 г. Просто не може така широко и свободно да се рекламират хазартните игри.
За инвестициите. Този въпрос също е дискутиран широко. Постарали сме се да не даваме такава дефиниция, твърде обща и широка, така че всяко нещо да може да се доказва като инвестиция, за да не бъде толкова лесно на тези лица, които искат лицензи, да доказват инвестиции. Не случайно размерите им са такива, за да се разбере, че тази фирма или това дружество разполага с финансовия ресурс, за да организира самите игри. Може да закупи съответното оборудване. Разбира се, трябва да разполага и със съответния опит за организирането на тази игра.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Кръстев. Във Вашия отговор казахте, че има нови изисквания. Например, има изискване за 5 години опит от лицето, което кандидатства за лиценз. Виждам, че това е записано в чл. 6, ал. 1, т. 1. Моят въпрос е след като в действащия закон няма такова изискване за 5, 2 или колкото и да било години, откъде сега тези, които ще кандидатстват за лиценз, ще си набавят тези 5 години, за да могат изобщо да получат лиценз.
В т. 1 пише „на съответната хазартна игра”. Съответната хазартна игра, ако правилно аз го чета и разбирам, означава ли, че ако едно лице в момента има игрална зала, а иска да си направи и бинго зала, трябва да има пет години опит като държател на бинго зала с лиценз, за да може изобщо да кандидатства за такъв лиценз. Това не е ли създаване по закон изначална невъзможност за получаване на лиценз за лица, които желаят да се занимават с който и да било от видовете хазартни игри и не обслужва ли нечии интереси и създаване на монопол на определени лица този текст. Може би конкретният пример не беше най-точния, тъй като чл. 6 говори за хазартни игри от разстояние - по смисъла на същия.
Калоян Кръстев:
Важното за чл. 6 е, че става дума за лиценз за хазартна игра от разстояние. Говорим само за хазарта в интернет и чрез телекомуникационни средства. Т.е. тук се иска опит, както от искателят – фирмата, която иска лиценз, така и от съдружници или акционери с квалифицирано участие, да имат опит, който може да не е само в България. Той може да е придобит на практика в целия свят – няма ограничение, във всяка държава или юрисдикция, където законно е извършвал хазартна дейност. Но това е опит, който ние искаме да бъде доказан с оглед издаване на лиценз заигра от разстояние, т.е. не говорим за офлайн, за наземния хазарт. Понеже такава уредба за първи път се опитваме да въведем, не е имало досега за игрите от разстояние, за интернет хазарта и телекомуникационните средства, затова се въвежда и това изискване. Тъй като това е бъдещето – делът на този хазарт нараства постоянно и там се въртят огромни пари, затова искаме да даваме лицензи на такива лица или техни собственици-съдружници, акционери, мажоритарни, които имат вече някакъв опит да организират тази игра. Те могат да може да са организирани както наземно, така и в интернет.
Искра Фидосова:
Говорите където и да било в чужбина. (Да.) Откровено не отговорихте. Вижте какво пише в т. 1. Аз го чета това внимателно и няколко пъти съм го прочела. „... този опит следва да е придобит при законно осъществяване на хазартна дейност на територията на Република България или на друга държава/юрисдикция...”. На територията на Република България нали досега не е имало такова изискване. При текста в чл.6, т.1 „съответната хазартна игра”, думата „съответната”, според мен лишава лицa, които се занимават с хазартни игри само в Република България или не са се занимавали, а сега искат да започнат от възможност да кандидатстват за лиценз.
Калоян Кръстев:
Опитът може да го има в наземния хазарт – тази игра офлайн.
Искра Фидосова:
Вие сте написали „на съответната хазартна игра”. (Тя е същата игра.) Тогава махнете „съответната”.
Калоян Кръстев:
Това е само способ за предоставянето й.
Искра Фидосова:
Тогава да кажем хазартна игра изобщо, а не съответната.
Калоян Кръстев:
Идеята е била да е същата игра, а способът е в интернет и телекомуникационни средства. Ако имаш опит офлайн, може. Ще ви дам пример. Вие имате игрална зала на Ботевградско шосе, имате петгодишен опит в организирането на тези игри. Сега, ако искате лиценз, за да провеждате игри в автомати в интернет, няма проблем да докажете този опит, защото сте имали офлайн.
Светослав Тончев:
Това не означава, че нямайки участие до момента и нямайки лиценз за съответната игра, аз нямам знания, опит, умения д си свърша работата.
Калоян Кръстев:
Предполага се, че като не сте организирали досега, нямате опит в хазартната дейност.
Светослав Тончев:
Това означава, че вие като колега юрист и нямате опит, нямате прав да се явявате по дела.
Калоян Кръстев:
Хазартът е особен бизнес. Той по-специфичен и специално хазартът по интернет. Може да е офлайн, може да е в интернет в САЩ, в Япония или в Хонг-конг.
Светослав Тончев:
Колко лиценза до момента има издадени в България за хазартна дейност. Имате ли представа?
Калоян Кръстев:
Към днешна дата игралните зали с разрешения са 805, игралните казина са 20 и бинго залите са 12. 456 фирми имат разрешение, издадено от Държавната комисия по хазарта, действащи. Това са ми поднадзорните лица.
Емил Радев:
Всяка една от тези, които имат 5 години лиценз, може да открие в момента и ако отговаря на другите кумулативни изисквания, може да получи лиценз за интернет.
Янаки Стоилов:
Нека да изясним казуса и той трябва да бъде дискутиран преди текста. Г-жо Председател, нека да поставим въпросите от основните към производните.
Основният въпрос е трябва ли да се допусне някой да започне участие в хазартна дейност чрез организиране на онлайн игри. Защото, ако той вече не е организирал някъде такива игри, не може да влезе на българския пазар. (Ако няма опит.) Това е, според мен, въпрос, който подлежи на обсъждане. Аз не искам да казвам трябва или не трябва. Но това не е въпрос, който има априорен отговор „не трябва” или „трябва”. Той подлежи на обсъждане. Примерно, може да има хора, които са много надълбоко в електрониката, в способността да организират и много по-сложни дейности. Затова трябва да обсъдим какви са аргументите „за” или „против” той да се яви директно на пазара на електронните хазартни игри, преди да е бил на другия – класическия. Аз не взимам отношение по този въпрос, но това е първият въпрос, преди да обсъждаме за кои игри.
И извинявам се, че ще се повторя, но една част от моя въпрос остана без отговор. Какво е вашето мнение – защо се въздържате да потърсите някакви форми на облагане не само по пътя на корпоративното облагане, а по пътя на самите залози. Т.е. отделните лица, едно лице участва, примерно, със 100 лв. в някаква хазартна игра. Защо 1 лев или някакъв друг минимален размер да не отива заради това, че лицето участва в такава дейност. Това, според мен, е нещо, което е социално оправдано.
А това, което казахте за банките и за застрахователите, е по-скоро лоша атестация за тях, а не добра атестация за начина на облагане на хазарта.
Калоян Кръстев:
Да, такива са реалностите всъщност за данъците, които се плащат. Аз всъщност нямам против да се отчисляват такива средства от всеки залог. Обаче това е въпрос на нашето данъчно законодателство. Т.е. нас никой не пита когато се променят данъчните закони. Ние сме изработили проект на Закон за хазарта, където са игрите и надзора върху тях.
Янаки Стоилов:
Добре. Но вие кажете как би могло да стане това.
Калоян Кръстев:
Да, ще кажем, но ако ни поискат мнението. Това го решават Министерството на финансите, НАП и Министерския съвет. Така че това е извън нашите компетенции, в смисъл, Държавната комисия по хазарта не се намесва.
Янаки Стоилов:
Според мен, нещата не трябва да започват от тези, които отговарят. Защото, ако чакаме да ни питат, вероятно много от въпросите ще останат без отговор. Всяка една институция трябва да формулира свое виждане. А политиката нека да се изработва там, където трябва. Но ако никой не го поставя този въпрос – нито от финансите, нито от вас, а става дума за своеобразни финансови институции, които регулират финансови потоци. Това е основното.
Калоян Кръстев:
Ясно е, че трябва да се промени Законът за корпоративното подоходно облагане, като имаме нов Закон за хазарта и съответно ЗДДФЛ. Но това ще се решава на един последващ етап. Нека да имаме нов Закон аз хазарта и тогава да се решава въпроса за данъчните условия.
Това за съответната хазартна игра и за опита за нас е много важно. Защото този бизнес не е обикновен бизнес. Той е доста специфичен, особено в интернет и от разстояние. Знаете колко е лесно това трансгранично предоставяне на тези услуги. Така че за нас е важно дали лицето освен със средствата (инвестициите) разполага и с този опит. Т.е. да може безпроблемно да организира тази игра в интернет и да плаща всички печалби, за да няма жалби от потребители, които не са си получили печалбата или са злоупотребили с личните данни или има някакъв друг проблем.
А съответната игра, някой като има казино, било в интернет или наземно, имал е ролетки, влекджет и т.н., ясно е, че той може точно за тези игри и е нормално, когато иска лиценз да организира същите игри в интернет, да покаже точно този опит, а не опитът да организира тото, да кажем, или лото, или лотария някаква, защото това са различни игри все пак, които си имат своята специфика. Това е логиката.
Виждате, че по чл. 6 не е либерален режимът. Има сериозни изисквания и не може така свободно да се влиза, да се лицензират такива лица за нашия пазар. Законопроектът е ратифициран, Европейската комисия го е одобрила, ние сме направили някои промени, така че отговаря на европейското право и затова стига и до Народното събрание, вече одобрен и от Министерския съвет.
Ограничените са страни в ЕС, защото това беше забележка от самата Европейска комисия някои държави членки, че не можем да поставяме такова ограничение при свободата на предоставяне на услуги, комуникационното оборудване да е само в България. Такива забележки е имало и по отношение на други Закони за хазарта на други държави-членки и в изпълнение на тази забележка, е допуснато това оборудване да може да бъде разположено и в друга държава от европейското икономическо пространство. Т.е. за държавите членки, плюс Исландия, Лихтенщайн и Норвегия.
Искра Фидосова:
Разбирам, а защо се ограничава само до европейското икономическо пространство, а не изобщо?
Калоян Кръстев:
За да може да се упражнява някакъв контрол, все пак, в смисъл,от надзорна гледна точка не можем да позволим сървърите да са в Нова Зеландия или в Макао, или в Сингапур. Много по-труден вече е контролът и проверките, които могат да се извършат. Или ако е в Южна Америка. Все пак да е в Европа. Това е идеята. Трябва да се упражнява някакъв контрол. Трябва д се знае кои са лицензирани, кои не са и всички, които нямат лицензи, да ги преследваме и да не им позволяваме свободно да работят на нашия пазар и да събират милиони от български граждани по залози.
Искра Фидосова:
А разпоредбата на § 7 – тези, които в момента имат лиценз, в ал. 2 е записано:
„(2) Заварените организатори на хазартни игри и на други дейности, получили разрешения по отменения Закон за хазарта, са длъжни да приведат организацията и дейността си в съответствие с този закон в 10-месечен срок от влизането му в сила.”
Това означава, че искате от тях да вземат отново лиценз. Прекратявате действието на този лиценз, който те са получили досега и с който в момента упражняват тази дейност. Нали така. Тук нямаме някакво висящо производство и правоотношение, което трябва да бъде уредено, а тук предлагате обратна сила на закона по отношение на тези лицензи.
Калоян Кръстев:
Идеята е законът да влезе два месеца след обнародването и след това още 10 месеца, т.е. едногодишен срок за привеждане в действие. Защото сега имаме издадени разрешения, които са за игрални зали с 5 игрални автомата. А по новия закон минимумът става 15 игрални места.
Искра Фидосова:
Аз питам за друго нещо. Те са си извадили лиценз, който от законова гледна точка отговаря на всички задължителни изисквания. Вие сте издали този лиценз. Сега изведнъж казвате със закона придавате обратно действие за един акт, който те са получили вече, който е валиден, законосъобразен и т.н. и сега изведнъж прекратяваме действието на акт.
Моето разбиране е принципно и казвам, че тези, които имат вече лицензи, може би трябва да изтекат. Не знам с каква продължителност са тези лицензи, но тук нямаме уреждане на висящи производства. За висящите производства може да се запише, че се прилагат новите разпоредби. Трябва да се запишат нови разпоредби, защото старият закон се отменя. Но за тези, които имат валидни, действащи в момента лицензи, обяснете ни за какъв срок са в момента и защо. Дали сте 10-месечен срок, който ми се струва нереалистичен и напълно непостижим поради новите изисквания, записани в закона.
Калоян Кръстев:
Повечето от действащите разрешения са за пет годишен срок, но има и такива, които са за 10 години. Представете си едно разрешение, което сме дали м. декември миналата година, важи до декември 2021 г., не може този организатор да работи цели 10 години при положение че има нов закон. Затова сме дали една година време.
Искра Фидосова:
Но ако отговаря на изискванията, как в момента ще придавате обратна сила на тази норма в §7 и тази за безспорни правоотношения, завършили с валиден документ.
Янаки Стоилов:
Това е един вид преуреждане на взаимоотношенията. Това е като при таксиметровите коли, които примерно са били за 15 години, а сега искат за 10 години, и тези които са за 15 години – да си карат. И може би трябва да запишат някакъв срок, че не повече от две или три години те могат да продължат да работят.
Калоян Кръстев:
Дали сме една година, за да се приведат. Който отговаря, за него проблем няма. Проблемът е за тези, които не отговарят на новите изисквания.
Искра Фидосова:
Никой не може да отговаря на новите, защото тези изисквания не са били досега в закона. Тези изисквания не са били в действащия закон. На всички досега са дадени лицензи по сега действащия закон. Сега изведнъж им казвате, тези лицензи вече са невалидни и до 10 месеца трябва да отговаряте на всички нови изисквания в новия закон като влезе в сила, за да можете да получите лиценз. Иначе ви се отнема този лиценз, който ви е даден, при положение, че отговаряте на всички изисквания на закона, които са валидни досега. А как ще променят за 10 месеца категорията на хотелите – от 3 на 4 или 5 звезди – за това са необходими проекти, ново строителство и преустройство на хотелите.
Меглена Христова:
Ако мога сам да добавя. В § 7 идеята е, че ще се даде срок от 10 месеца, който на практика е, както вече стана дума, едногодишен, тъй като се предвижда законът да влезе в сила 2 месеца след обнародване, в който се запазва действието на издадените разрешения по отменения закон. Те не се прекратяват автоматично с влизането в сила. Просто се дава срок, в който организаторите трябва да приведат дейността си в съответствие с новите изисквания, които са по новоприетия закон и да представят документи затова, че те са привели дейността си в съответствие. И ако не приведат дейността си, в такъв случай ще се предприемат действия по отнемане на издаденото разрешение. Т.е. издадените по отменения закон разрешения запазват действието си в този период, в който се дава възможност за привеждане на дейността на организаторите в съответствие.
Наистина разрешенията са за определен срок, но не е обществено оправдано да се даде такъв дълъг период, в който вече придобити разрешения, организаторите ще продължат да осъществяват дейността при вече отменени изисквания, а новолицензираните лица ще трябва да отговарят на новите изисквания в пълна степен, което също създава неравнопоставеност между новолицензираните организатори и тези, получили разрешение по отменения закон.
Искра Фидосова:
Това е все едно при определени условия съм взела диплома за нещо. Сега се въвеждат нови изисквания за получаване на това образование и тази диплома и ми обезсилват старата диплома. Говорим за правен принцип. Принципите и правните основи и начала са едни и същи за всички. Защо не намалите само срока на издаденото разрешение, както каза и г-н Стоилов, на 2-3 години. Това е един може би достатъчен срок да се отговори на новите изисквания.
Като изтече 10-тия месец, какво изисквате от тези хора?
Калоян Кръстев:
Трябва да са подали нови документи, с което да докажат, че те отговарят на новите изисквания по новия закон. Като представят документите ще получат нов лиценз по новия закон, но няма да плащат държавни такси.По-облекчена е процедурата за действащите организатори.
Гриша Камбуров:
Моля да ме извините, но ще се върна на два въпроса, по които нищо не чух от комисията по отношение на онлайн залаганията защо няма регулация в тази сфера. Разбирам, че това е доста трудна и доста хлъзгава материя, но през 2012 г. да си затворим очите, когато се приема нов Закон за хазарта и да кажем, че организираме само офлайн залаганията и офлайн хазартните игри, а онлайн залаганията ги оставяме за бъдещо светло време, не считам, че е правилно.
Ще ви върна и по отношение на рекламата на хазартни игри. Това, което казахте, за мен дори от чисто юридическа гледна точка, е напълно неправилно. Не може, когато общият ти закон – Законът за радиото и телевизията, ти синхронизира една материя за реклама, независимо какво рекламираш, освен ако нямаш специално разрешение, в един случай ще се яви по-специален закон или специалният закон – Законът за хазарта казва: За нас в Закона за хазарта, рекламата е това, това и това, което е нещо по-различно от общото, което е прието от общия Закон за радиото и телевизията. Разбирам, че Законът за радиото и телевизията касае само електронните медии, но все пак за мен това е неправилен похват.
Действащият Закон за хазарта, в чл. 10, ал. 1 изрично е записано: „Забранява се прякото рекламиране на хазартни игри.”
Чл. 10, ал. 1 от предложения закон се казва: „Забранява се рекламата на хазартни игри.”, като следователно това е вързано с т. 23 от първата допълнителна разпоредба, където се казва:
„23. „Реклама на хазартни игри” е разпространявана във всякаква форма с всякакви средства информация, която цели да предизвика или да поддържа интерес към такива игри и/или да насърчи участието в тях. За реклама на хазартни игри се считат и всякакви мероприятия, които:” и се изброяват ограничителни текстове.
Това противоречи на здравия разум и на практиката до момента. Защото, ако това се допусне в един закон, следователно ще започне да се допуска и в другите закони. Да речем в Закона за здравеопазването, там е уредено взаимоотношението между рекламата на лекарствени продукти, съответно на тютюневи изделия и на алкохолни напитки, но то е синхронизирано с действащо право в Закон за радиото и телевизията. Тук ще допуснем противоречие между двата текста. Благодаря ви.
Искра Фодосова:
Благодаря Ви. Г-н Димитров.
Тодор Димитров:
Аз имам един въпрос във връзка с чл. 5. Виждам, че тук е заложено като изискване да се представят документи за доказване на инвестиции, произход на средства и т.н., за да се притежава лиценз.
В ал. 2 даваме възможност след като е даден лиценз, в шестмесечен срок да ги представим. Аз такъв подход, не съм виждал.
Аз доколкото разбирам трябва да имаш определени инвестиции, за да получиш този лиценз, да докажеш произход на средства. Или може би аз не съм разбрал.
Във връзка с предходната тема, знаем ли от всички, които сега имат лиценз и са заварен случай, колко отговарят на тези сериозни изисквания, които са заложени в закона. Можете ли да кажете.
Калоян Кръстев:
По първия въпрос. Това за шестмесечия срок е една промяна от първоначалния проект, която беше породена от тези публични дискусии и обсъждания, че е възможно да се направят тези сериозни инвестиции и после да се откаже лицензът. Затова като гаранция ние възприехме това предложение да има шестмесечен период, в който да се предоставят тези документи за доказване на тези инвестиции, така че вече да са спокойни фирмите, че са получили лиценз и вече спокойно могат да ги направят тези инвестиции. Това е смисълът. Т.е. те да са сигурни, че отговарят на всички останали условия, само трябва да докажат в шестмесечния период, че са ги извършили тези инвестиции. Ако не докажат това, им се отнема лицензът. Това е логиката.
По втория въпрос – колко от сега действащите поднадзорни наши лица ще отговорят на новите искания, зависи от това дали те биха искали да продължат това, което правят сега или ще искат някакви нови лицензи.
Тодор Димитров:
Ако биха искали да продължат, имате ли някаква представа, примерно колко от тях в момента, в който влиза в сила новия закон, отговарят. Съвсем общо.
Калоян Кръстев:
Динамиката е твърде голяма. Всеки месец се извършват промени в игрални обекти – намаляват се, увеличават се игралните съоръжения, отварят се, затварят се обекти, даваме разрешения за нови, така че динамиката е доста сериозна и всичко е относително. Т.е. не мога да ви кажа, примерно, дали половината или една трета. Над 500 фирми отговарят, защото има и такива, на които вече са им изтекли разрешенията, но те са работили 5 или 10 години от 1995 г. насам. Тези фирми, собствениците и съдружниците в тях отговарят на това изискване. Така че ако искат лиценз за интернет хазарт, ще могат да докажат този опит. Фирмите със сигурност са над 500 и лицата, които биха могли да бъдат съдружници с опит, също са голям брой.
Искра Фидосова:
Досега, ако тези игрални зали са били в три звезден хотел, а сега слагате изискване за четири и пет звезден хотел, тези лица как ще отговарят на тези условия.
Калоян Кръстев:
Това е така, защото има много измислени три звездни хотели, които изобщо не приличат на хотели, а имат три звезди категоризация, а всъщност това е едно заобикаляне на закона. Защото се оказва, че не е толкова трудно да се получат три звезди. Ако искате да отидем във Варна да ви покажа нещо, което има три звезди, да ми кажете дали ви прилича на хотел. Там е единствената бинго зала и под него игрална зала. Това се намира на пъпа на Варна, срещу Катедралата, за да видите три звезден хотел, категоризиран. Това все пак е едно по-високо изискване.
Искра Фидосова:
Т.е. имате предвид нещо конкретно във Варна. (Да. Но има и други такива случаи.) Нали не правите този закон за конкретни случаи.
Калоян Кръстев:
Не, но се опитваме да избегнем тази вратичка и това заобикаляне с измислените три звезди.
Чуват се доста призиви за насърчаване на малкия и средния бизнес. Обаче хазартът не е като производство на банички или някакви транспортни услуги, някакъв елементарен бизнес. Това не е структуроопределящ отрасъл в нашата икономика и не мисля, че оправдава да насърчаваме малкия и среден бизнес.
Димитър Лазаров:
Колко ще бъдат засегнати от тези промени.
Калоян Кръстев:
Сега не мога да ви кажа. Но можем да проверим при действащи разрешения кои зали са в такива хотели.
Димитър Лазаров:
Вие казвате, че оттук нататък ще давате разрешение за четири и пет звездни хотели. А колко има в момента с разрешение за три звездни хотели. Ако се окаже, че са над 50% от игралните зали.
Калоян Кръстев:
Не, не са много. Малък процент са от действащите игрални зали. Те са от порядъка на 20-30, не повече от всичките 805 игрални зали. Реално процентът е много малък. Това е едно ново допълнително изискване, което ще накара самите организатори да си организират игрите в обекти, които са на поне 300 метра от училище, а да не са близко до училището в три звезден хотел. Това е смисълът.
Искра Фидосова:
Състав на комисията – най-малко трима юристи, от петимата. Т.е. председател и четирима членове. А другите двама какви трябва да са?
Калоян Кръстев:
Въведено е ново изискване един да е представител от МВР.
Искра Фидосова:
Аз не питам откъде. Най-малко трима са юристи, а другите двама какви са? Може ли например лекар, агроном, учител да бъде избран за член на комисията
Калоян Кръстев:
Това е минимум. Няма пречка всички да са юристи. Вижте чл. 18, ал. 3. Председателят и членовете на комисията трябва да бъдат с висше образование.
Искра Фидосова:
Да добре за висшето образование. Да кажем строителен инженер кандидатства при министъра на финансите да бъде член на комисията. Или пък агроном кандидатства. За тримата юристи е ясно. Но пише, че всички трябва да имат 5 години стаж по специалността. Т.е. агрономът трябва да е бил на полето 5 години, за да стане член на вашата комисия. А какво значение има дали е бил 5 години агроном на полето, за да стане член на комисията, като няма изискване другите двама какви да са.
Калоян Кръстев:
Ние не можем да обхванем всички възможни хипотези. Тук министърът на финансите преценява кого да назначи. Така че трябва да е относимо това висше образование към дейността. (Не го пише в закона.) Какво да напишем конкретно?
Искра Фидосова:
Доктор може да стане член на комисията, примерно гинеколог, агроном. За да се записва в закона, че трябва да има стаж по специалността, трябва да е ясно каква е специалността. Освен за юристи, няма изискване за другите двама. Или трябва да се каже, че другите двама ще с икономисти, или? (Може да са инженер-физици, които разбират от автоматите.) Добре, но не е написано в закона. Т.е. ако се яви един гинеколог, трябва да е бил 5 години гинеколог, за да отговаря формално на изискванията.
Калоян Кръстев:
Т.е. да добавим за другите двама какво висше образование да имат и какъв опит. Това е идеята. (Каква специалност.)
Янаки Стоилов:
Този въпрос може да се реши достатъчно гъвкаво и в същото време определено. Да се напише, че от петте членове, примерно, поне двама са юристи, единият финансист, а останалите са с професии относими към дейността на комисията. Той може да е икономист, да е някакъв инженер по електроника, което също има значение, но да бъдат хора, които са относими с оглед на образование към това, което контролира тази комисия.
Искра Фидосова:
Чл. 31. Правомощие на председателя.
В чл. 22 са определени правомощията на комисията.
За председателя на комисията в чл. 31, освен безспорни правомощия според мен и спорни такива - като правомощието по т. 4 „прави и други предложения по чл. 22, ал. 1 до Комисията;”, след като в чл. 22, ал. 1 са предложения на Комисията, а не еднолично на председателя. В т. 6 на чл. 31, ал. 2 от какво се налага председателят да взема мотивирани решения за удължаване на срока по чл. 33, ал. 3, а не с решение на Комисията.
Калоян Кръстев:
Веднага отговарям. Досега е била такава практиката – последните 12.5 години председателят удължава срока в случай на особена фактическа и правна сложност. Защото председателят е всеки ден там работи заедно с експертите и инспекторите, докато комисията е колективен орган и се събира периодично, когато се свика на заседание – веднъж, два пъти или три пъти месечно. А председателят е постоянно там и той може да прецени, че има такава фактическа и правна сложност и затова удължава срока за проверка и проучване по искането.
А по отношение на предложението, на практика всяка една точка в дневния ред е на база предложение, което председателят прави пред комисията, до колективния орган.
Искра Фидосова:
Там не пише, че е правомощие за включване в дневния ред. А правомощие по правомощията на Комисията по чл. 22.
Калоян Кръстев:
То е предложение във връзка с правомощията на Комисията по чл. 22, ал. 1. Председателят го предлага, за да го разгледа комисията това предложение и да реши на база чл. 22, ал. 1 да вземе такова решение, като колективен орган. Примерно, в чл. 22 има правомощие на Комисията да приема общи задължителни игрални условия и правила за видовете хазартни игри. Председателят може да предложи на комисията да приеме такива общи правила и комисията да ги разгледа и да ги приеме. Това се има предвид.
Светослав Тончев:
Имам един въпрос, защото не ми е ясно как се случват нещата. По чл. 22, т. 13. „Взема решение за филтриране на сайтове, чрез които се организират хазартни игри от лица, които не са получили лиценз по този закон, както и за ограничаване достъпа на интернет потребители до такива сайтове.”
Как ще ограничите достъпа на интернет потребителя до такива сайтове и на кой ще разпоредите да филтрира сайтовете.
Калоян Кръстев:
След като комисията вземе такова решение, органът, който може да извърши такова филтриране е ГДБОП в момента. Те имат такива специалисти, имат такъв отдел. Явор Колев го оглавява – „Компютърни престъпления и хазарт”. Те на базата на такова решение биха могли да извършат такова филтриране и ограничаване на достъпа. Прави се с помощта на IT специалисти. Целта е да не могат да работят такива сайтове на нелицензирани оператори, да се ограничи дейността им на българския пазар. В случая ГДБОП е компетентният орган.
Искра Фидосова:
Колко годишно събирате такси като сума.
Калоян Кръстев:
За миналата година сме събрали над 5 млн. лв. Това зависи от броя на подадените искания и извадените разрешения.
Искра Фидосова:
А от глоби колко сте събрали?
Калоян Кръстев:
От глоби за 2011 г. не мога да ви кажа в момента, тъй като не сме приключили годината, но от порядъка на неколкостотин хиляди лева са постъпленията от глоби и имуществени санкции. Не мога да ви кажа точно число.
Искра Фидосова:
Бихте ли обяснили разпоредбата на чл. 16, ал. 4.
Калоян Кръстев:
Тази разпоредба всъщност възпроизвежда действащата норма от сегашния закон от юни 1999 г., която е действувала 12.5 години. Тя е заложена още пролетта на 2010 г. Така си стои от две години.
Искра Фидосова:
Нали беше лош този закон. Защо се връщате към него.
Калоян Кръстев:
В много държави по света регулаторът - Надзорният орган, се издържа от бизнеса, от индустрията.
Искра Фидосова:
В Закона за държавния бюджет вие имате пари за комисията. И като направя справка, мога да ви прочета колко сме ви гласували.
Освен това, във внесения закон за изменение на Закона за държавния служител, който е на Министерския съвет, тези привилегии са премахнати за абсолютно всички.
Калоян Кръстев:
Това се случи преди няколко месеца, а този текст е от април-май 2010 г.
Искра Фидосова:
Т.е. оттегляте си това предложение?
Калоян Кръстев:
Законопроектът е нотифициран, одобрен е от Министерския съвет в този му вид на 13 октомври, как да оттегляме сега.
Искра Фидосова:
Ясно е, ние няма да го подкрепим този текст.
Калоян Кръстев:
На практика ние от тези пари се издържаме, защото издръжката ни е орязана жестоко и прехвърляме оттам пари, за да се издържаме и да правим проверки. Не мислете че получаваме много големи възнаграждения.
Искра Фидосова:
Чл. 88. Обжалване.
„Решенията на Комисията за временно и окончателно отнемане на издаден лиценз се обжалват по реда на чл. 28, ал. 1. Решенията по предходното изречение подлежат на незабавно изпълнение, независимо дали са обжалвани. Обжалването не спира изпълнението на решенията.”
Калоян Кръстев:
Смисълът на чл. 88 е да не работят тези организатори на хазартни игри. Защото организаторите на хазартни игри продължават да си работят спокойно при условие, че комисията е решила да им отнеме лицензите. Защото, ако чакаме последна инстанция да се произнесе, въпреки нашето решение, те ще работят още две години. Това е смисълът.
Меглена Христова:
Този текст не значи, че решенията не са мотивирани. Този текст значи, че решенията подлежат на предварително изпълнение.
В чл. 28, ал. 1 е записано, че „решенията на Комисията се обжалват относно тяхната законосъобразност пред Административния съд-София в 14-дневен срок от съобщаването им.”
В ал. 2 е записано: „Жалбите се разглеждат по реда на АПК.”
Решенията са обжалваеми стандартно. Това е просто едно предварително изпълнение на решението, което може да бъде спряно от съда. Подобен текст има и в други закони. Съдът може да го отмени и да спре изпълнението.
Лилия Страшникова:
Ако ми позволите един доста съществен въпрос с това окончателно отнемане на разрешенията.
Освен в контекста на § 7, ал. 7, че „Комисията отнема окончателно издаденото разрешение по отменения Закон за хазарта, когато в срока по ал. 2 заварен организатор не е подал необходимите документи или когато не е изпълнил разпореждането на Комисията по ал. 5.”
Комисията в момента в който не се представят всички документи от заварени организатори, тя окончателно отнема разрешението. Само че има един ограничаващ текст в чл. 8, ал. 1, т. 4. окончателното отнемане на лиценза е пречка за издаване на разрешение въобще. Т.е. един заварен организатор, ако не си представи всички документи по обективни причини дори - игрална зала, квадратура, 20 игрални места, а сега за София стават 50, той няма откъде да ги вземе тези допълнителни 60 квадрата, затваря се обектът. Не си подновява лиценза, обаче комисията се произнася с окончателно отнемане по силата на § 7, ал. 7. Оттам нататък този организатор не може повече никога да си извади лиценз по силата на чл. 8, ал. 1, т. 4.
В тази връзка моля да се помисли върху въпроса дали изобщо окончателното отнемане на лиценз следва да бъде пречка за издаване на лиценз за в бъдеще. Т.е. сме в хипотезата, в която една своеобразна санкция е пречка за придобиване на бъдещи права. Дори и по Наказателния кодекс лишаването от право за упражняване на определена дейност е срочно. То не е завинаги.
Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Какво правим по този въпрос?
Калоян Кръстев:
Въпросът, който г-жа Страшникова повдигна, и досега е било така. Всяко лице, на което окончателно е отнет лицензът, не може да получи нов лиценз такъв. Така че това е продължение на традицията от 12 години и половина. Строго е изискването, но смисълът е на някой, на който му е отнето разрешението, да не може да упражнява повече тази дейност.
Янаки Стоилов:
Отнема се лицензът на фирмата, а същото лице ще регистрира друга фирма. Така че може би трябва да има един определен срок, че не може в срок еди-какъв си от това нещо, да кандидатства наново. Но то няма ефект. Или то не е ясно.
Лилия Страшникова:
Тук не става въпрос само за юридическото лице. Разпоредбата визира включително членове на управителни или контролни органи. (Т.е. тя засяга и физическите лица.) Да, под каквато и да е форма вие да сте участвали в юридическо лице организатор, ако на този организатор бъде отнет лиценза, вие повече никъде не можете да участвате под никаква форма в никакво качество като организатор.
Димитър Лазаров:
Отнемането на лиценза, поради това че има промяна в изискванията на закона, не може да отговаря в един период от 12 месеца на тези изисквания поради това не се удължава срокът. Вие не го отнемате, а няма да го продължите.
Отнема се лицензът поради обстоятелствата, че има нарушение. Ако по силата на тези групи нарушения на законодателството, вие му отнемате, е нещо друго. Например, не може да намери четири звезден хотел.
Искра Фидосова:
Те са му дали лиценза за конкретното помещение. Нали така? (Да.) Лицензът е даден не само да упражняваш дейност, а и за конкретното място – помещение. И ако сега игралната зала е 50 квадрата и е в три звезден хотел, а сега се изисква да е 100 квадрата, защото има изискване за 50 места и 4 звезди, този човек е в абсолютна невъзможност по закон да отговори на тези изисквания. Вие създавате пречка тези лица, които по никакъв начин не могат да отговорят на тези изисквания.
Калоян Кръстев:
Веднага отговарям. Проблемът би могъл да се реши, ако не се чака окончателно отнемане (§ 7), а самият организатор....
Искра Фидосова:
Обяснете как, като лицензът е за помещение конкретно, а хотелът е с три звезди. Как ще го реши. Аз съм наемател в хотела - ще купя хотела и ще направя ремонт за четири звезди за три месеца и ще кандидатствам, ще чакам 6 месеца, за да получа четвъртата звезда. Това е невъзможно.
Калоян Кръстев:
Веднага ви казвам. Ако организаторът поиска предсрочно прекратяване на разрешението, виждайки че не отговаря на новите изисквания, и ние го прекратим предсрочно, тогава ще избегне това окончателно отнемане.
И още нещо да добавя. § 7 – окончателно отнемане. Когато изтече срока за съобразяване с новия закон и нищо не направи организатора с лиценз, тогава следва окончателно отнемане. Но в този период той сам може да поиска предсрочно да му се прекрати от Комисията разрешението. Тогава ще избегне това окончателно отнемане.
Искра Фидосова:
Ако е изряден по действащия закон, по който сте му издали лиценза, защо ще иска прекратяване.
Калоян Кръстев:
За да избегне окончателното отнемане и тези неблагоприятни последици и да може да получи нов лиценз за напред.
Искра Фидосова:
Той пак няма да получи, защото няма да отговаря на изискването за 5 години и на всички тези неща, които коментирахме досега.
Калоян Кръстев:
Той е работил 5 години и може да получи друг лиценз аз друго помещение, което отговаря на новите изисквания, за друг обект или за онлайн, или за игра от разстояние.
Димитър Лазаров:
Бих искал да попитам. Всички тези изисквания, които вие увеличавате – за места, изискването за четири звезден хотел и нагоре пет звезден, в мотивите как са обосновани към законопроекта.
Т.е. ние ще гласуваме на първо четене един законопроект, който има изменения, които са сериозни изменения и засягат досега действащия режим, посочете къде в мотивите са обосновани. Защото мотивите на един законопроект трябва да отговарят на съдържанието на законопроекта. Ако го няма в мотивите, аз не виждам как ние да гласуваме законопроекта на първо четене. На практика съдържанието на законопроекта противоречи на мотивите за законопроекта.
Искра Фидосова:
Няма го в мотивите.
Юлиана Колева:
Колеги, предлагам да гласуваме.
Светослав Тончев:
Може ли да помоля за нещо представителя на АБРО. Доколкото си спомням имаше някакво становище на Европейската комисия по отношение на този законопроект. За какво се отнасяше. Доколкото си спомням имаше някакви негативни мнения на Европейската комисия.
Гриша Камбуров:
Доколкото си спомням той беше изпратен два пъти за съгласуване в Европейската комисия. Действително последното становище, което дойде и аз разполагам с него, не е отразено в предложения законопроект.
Но първото становище беше отрицателно. Нотифицира се пред Европейската комисия, приет от Народното събрание и публикуван в Държавен вестник законопроект. Всичко преди този етап е съгласуване по реда на приетото от Министерския съвет ПМС.
Калоян Кръстев:
Всички държави членки с запознати със законопроекта и са дали бележки. В резултат на тези бележки имаше някои промени.
Искра Фидосова:
Колеги, приключваме разискванията.
Подлагам на гласуване Законопроекта за хазарта, № 102-01-65, внесен от Министерския съвет на 19.10.2011 г.
Който е „за” моля да гласува. Петнадесет „за”. Който е против? Няма против. Въздържали се? Осем „въздържали се”.
Благодаря. Имаме много забележки, които е необходимо да се отстранят за второ четене.
По Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 954-01-42, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 04.11.2009 г.
Колеги, подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за хазарта, № 954-01-42, внесен от Яне Янев и група народни представители на 04.11.2009 г.
Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Против? Няма. Двадесет и двама въздържали се.
Кристияна Петрова:
По законопроекта, внесен от Министерския съвет, приветствам колегите юристи от Министерския съвет затова, че стъпиха на нашата фундаменти относно този законопроект.
Има доста бележки, които би следвало да ги вземат предвид и да ги отразят, но общо взето в нашето законодателство във връзка с хазарта има доста пропуски, дори изключително много. И този нов закон ги допълва успешно. Благодаря.
Искра Фидосова:
По шеста точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 102-01-90, внесен от Министерския съвет на 30.12.2011 г.
Мотивите за законопроекта ще ги представи министър Свилен Нейков. Заповядайте.
Свилен Нейков:
Госпожо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Основните цели на предложения проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта са оптимизиране и прецизиране на правната регламентация на обществените отношения, свързани с физическото възпитание и спорта в Република България и нейното актуализиране, наложено от съвременните социално-икономически условия и тенденциите в развитието на системата на физическото възпитание и спорта в страната. Очакваните резултати от прилагането на законопроекта са създаването на благоприятни условия за насърчаване и развитие на системата на физическото възпитание и спорта като отрасъл с все по-нарастваща роля в сферата на икономиката, което изисква разработване и прилагане на нова и актуална концепция от страна на държавата относно бъдещото му развитие и създаването на благоприятни условия за неговото ефективно функциониране, съобразени със съвременните обществени потребности от активно взаимодействие с обществените организации и институции, имащи отношение към физическото възпитание и спорта. Това предполага наличието на добре поддържана и оборудвана спортна база, за наличието н която се изисква осигуряване на значителен финансов ресурс.
С предлаганите законови изменения се предвижда учредяване на срочно ограничено вещно право на ползване върху спортни обекти и съоръжения – държавна и общинска собственост в полза на спортни клубове и спортни федерации, отговарящи на нормативно установените изисквания, при спазване на подробно разписана процедура.
Предлага се правото на ползване да бъде учредено срещу финансово обезпечена инвестиционна програма за поддръжка, развитие и модернизация на съответния спортен обект или съоръжение от страна на ползвателя. Следва да се отбележи, че законодателят в достатъчна степен е защитил собствеността на държавата и общините, поставяйки изпълнението на редица особени условия, както и изисквания за регистрационни и лицензионни режими пред субектите, желаещи да ползват държавни и общински спортни обекти.
Към настоящия момент значителна част от съществуващите спортни обекти и съоръжения са собственост на държавата и общините, а съвременните икономически условия и множество ангажименти на държавата и общинските институции към населението, затрудняват осигуряването на достатъчно публични средства за привеждането на голяма част от спортните бази в съответствие със съвременните нужди и условия за ползване на желаещите да практикуват и развиват спорт.
Със законопроекта се регламентират и осъществяват обществено полезна спортна дейност при предоставянето им за ползване по предназначение на спортни обекти и съоръжения и обектите за социален туризъм – държавна и общинска собственост. Предоставя се възможност последните да се ползват, както чрез отдаването им под наем – пряко или чрез конкурс, така и чрез учредяване на срочно ограничено вещно право на ползване срещу финансово обезпечаване на инвестиционна програма за поддръжка, развитие и модернизация на съответния спортен обект или съоръжение от страна на ползвателя. Същевременно собствеността на държавата и общините е защитена и гарантирана в достатъчна степен.
Прецизира и допълва законовата уредба, свързана с дейността на Антидопинговия център, като се регламентира неговият статут и основните му функции, прецизират се основни понятия и термини, свързани с контрола и борбата срещу използването на допинга в спорта. Промяната е съобразена с Програмата на правителството на европейското развитие на България 2009-2013 г. и цели създаване на сигурна правна гаранция за изпълнението на които са поети от Република България ангажименти.
Създават нови разпоредби, касаещи регламентацията на училищните учебни планове и спортната подготовка на учениците в спортните училища, имайки предвид, че в сега действащата нормативна уредба не е разписана процедура по съгласуване на учебните планове за спортните училища с министъра на физическото възпитание и спорта преди утвърждаването им от министъра на образованието.
Въвежда се по-голяма продължителност на учебния час в спортните училища, а именно часовете по учебния предмет “спортна подготовка” да се провеждат в два слети учебни часа с обща продължителност 90 минути, като след тях се осигурява достатъчно време за отдих и възстановяване. Това се обуславя от основните фактори, определящи продължителността на тренировъчното натоварване.
Предлага се законова възможност за застраховане на спортистите в случай на настъпване на събития, причиняващи увреждане на тяхното здраве, телесна цялост или смърт в процеса на спортно-състезателната им подготовка и участие в олимпийски, световни и европейски първенства.
Със създаването на подходящия нормативен механизъм държавата ще има възможност да предприеме адекватни мерки за бързото възстановяване на спортистите от националните отбори и д сведе до минимум риска от евентуално неизпълнение на зададените спортни цели на престижни международни състезания, където спортистите ни защитават спортния авторитет на нацията.
Благодаря ви за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Нейков. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания.
Светослав Тончев:
Бих помолил вносителите да ни разяснят по-основно § 25 и § 26 от така представения ни законопроект.
Г-жо Председател, питам за § 25 и § 26, тъй като предполагам, че цялата дискусия ще се завърти точно около тях. А също така и § 5 и § 6.
Искра Фидосова:
Заповядайте за отговор.
Силвия Миндова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Действително тази отмяна на разпоредбата се оказа доста дискутирана, но така или иначе в Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост изрично е регламентирано, че единствено обекти частна държавна и частна общинска собственост могат да се апортират в търговски дружества, така че считаме, че в случая тази разпоредба е излишна. Имаме два закона, които ясно регламентират нещата.
Реплика: А по § 25 и § 26.
Емил Радев:
Това като специална разпоредба ще дерогира общите разпоредби от Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост.
Силвия Миндова:
В никакъв случай. Напротив. Изрично е уредено в тях, затова считаме, че още една разпоредба в Закона за физическото възпитание и спорта не е необходима. Това е по § 5. Съжалявам, че не съм чула достатъчно добре.
Емил Радев:
Чл. 7, ал. 2 от Закона за общинската собственост директно казва, че имотите и вещите публична общинска собственост не могат да се отчуждават и да се прехвърлят в собственост на трети лица.
А в § 5 чл. 12, ал. 4 ни казва, че спортните обекти и съоръжения публична държавна или публична общинска собственост не могат да се включват в никакви търговски дружества, което е апортът - ограничена хипотеза от общата хипотеза на прехвърляне правото на собственост.
Няма проблем да си остане.
Юлиана Колева:
Но няма проблем и да се махне.
Емил Радев:
Въпросът е какво правим със закона, който ще приемем утре на първо четене, който е за публично частното партньорство и който урежда вече съвсем друг ред.
Силвия Миндова:
Не съвсем, защото те вече не са публична държавна собственост или публична общинска – няма как да се апортира. Хипотезата мисля, че е точно тази.
Искра Фидосова:
Какво става с § 25 и § 26.
Силвия Миндова:
Добре, продължавам с § 25 и § 26.
§ 25, който касае отдаването под наем на спортни обекти и съоръжения, единствено на юридически лица с нестопанска цел и то учредени за осъществяване на обществено-полезна дейност, както и на лицензирани спортни организации, спортни клубове. Това касае и обектите общинска собственост.
По сега действащата разпоредба на Закона за физическото възпитание и спорта е предвидено това да стане чрез търг и конкурс по реда на Закона за държавната собственост и съответно Закона за общинската собственост. В сега действащия правилник за прилагане на Закона за физическото възпитание и спорта са определени процедури конкурс и пряко договаряне. Ние считаме, че отново ще бъде спазено конкурсното начало, равнопоставеност, публичност и прозрачност като принципи, и не пречи да се създаде една по-облекчена процедура специално и единствено за този вид субекти. Тук няма търговски дружества, нямаме осъществяване на конкретна стопанска дейност. Имаме осъществяване, развиване и администриране на спорт. С тази цел ние въвеждаме да не бъде по реда на Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост, а да бъде по реда на правилника, т.е. търг или конкурс.
Емил Радев:
Един уточняващ въпрос по ал. 3 на чл. 50а, § 25.
„(3) Предоставянето под наем на имотите по ал. 1 и 2 се извършва при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона, и при начална наемна цена, определена от независим оценител, вписан в регистъра на независимите оценители и притежаващ сертификат за правоспособност по Закона за независимите оценители.”
По какви критерии ще определи независимият оценител цената. Защото тук казваме само кой субект определя цената.
Силвия Миндова:
Той затова е независим оценител. Той затова носи отговорност наказателна.
Емил Радев:
По коя методика ще определя – пазарна наемна цена? Каква цена точно ще определи? Ликвидационната му стойност?
Силвия Миндова:
Наемна, естествено. Първоначална наемна цена.
Реплики: Средна пазарна наемна цена! Справедлива наемна цена. Примерно на квадратен метър.
Искра Фидосова:
Въпросът е къде са ви гаранциите в закона, че този независим оценител.
Емил Радев:
Примерно ще определи пазарна наемна цена. Защото ще определи примерно началната наемна цена. Но коя е началната? Средната пазарна цена ли, по минималната ли, максималната ли за дадения обект? Просто трябва да кажем какво точно ще направи този оценител. Много хубаво, че казваме кой го определя, но какво точно ще определи - справедлива наемна цена, средна пазарна цена наема в този район. Просто трябва да кажем какво ще прави този оценител. Защото той може да даде наемна цена каквато си иска.
Искра Фидосова:
Тук освен, че трябва да се разпише за въпросната пазарна цена, ние започнахме промени в тази връзка вече в няколко закона като политика. Миналата година променихме Закона за държавна и Закона за общинска собственост и когато говорим за даване на оценка, поставихме изискване оценката да бъде на базата на вписаните в Службата по вписванията, в случая става въпрос за договора за наем, средна цена в съответния район на вписаните договори за наем. Така се гарантира, че въпросният „независим” оценител наистина ще даде справедливата действителна пазарна цена за наем. Иначе означава, че може на безценица с тази формулировка „начална наемна цена” да се отдават държавни и общински имоти. Надявам се, че сте сбъркали, а не умишлено. Защото за мен тази формулировка е страшна. Начална наемна цена без да пише нищо, даже и пазарна, означава, че оценителят може да ти даде и 10 лв. за голямата спортна зала, каквато за съжаление сме имали.
Емил Радев:
А това значи и нещо друго, че ако има двама за едно и също да участват в конкурса, другият ще оспори процедурата, защото няма методика за определяне на началната наемна цена, каквато и да е тя. С две думи, пак ще създадем възможност за оспорване.
Силвия Миндова:
Приемаме бележката. Ще изчистим разпоредбата.
Янаки Стоилов:
Всъщност това са най-важните текстове от правна гледна точка, но и от гледна точка на целите, които биха могли да се постигнат с тях.
Аз не оспорвам по принцип възможността да се опрости процедурата и тези обекти да осигуряват използването от спортни организации с нестопанска цел, учредени в обществен интерес. Да не преминават през цялата открита процедура на търгове, конкурси и т.н. Но за да се постигне тази цел, трябва да има някакви други ограничители и гаранции.
Тук аз не виждам в текстовете, че тези организации се ангажират със създаване на общодостъпност, т.е. да се гарантира, че на много хора, особено на подрастващи деца, ще се осигури безплатно или при ниски такси да ползват тези съоръжения.
Това че организацията е учредена в обществена полза съвсем не означава, че тя ще действа по такъв начин, задоволявайки, решавайки някои по-широки социални цели.
Освен това се създава един институт, който нека колегите да кажат има ли го другаде, учредяване на ограничени вещни права върху публична държавна и общинска собственост. Такова нещо аз не съм виждал. Въпросът не е само формален. Става дума как си представяме това вкарване на обекти, които са публична собственост, в режима на изцяло частно ползване. Защото всъщност ние ги приравняваме към частната държавна и общинска собственост.
Не знам, но може би трябва да ни се каже, примерно, повечето от тези стадиони и съоръжения, те в момента частна или публична собственост са. Сигурно в момента от някакво фактическо положение трябва да изходим.
Но докато не се намери някакъв анализ и повече гаранции за реализация на тази идея, според мен не трябва да се прибързва към нейното приемане. Защото някои от тези идеи изглеждат повече разработени, извинете ме за израза, от някой спортист, а не от хора, които искат да решат спортните проблеми или тези на масовия спорт и социални проблеми.
Така че не отхвърлям идеята, която вносителите ни предлагат, обаче с тези текстове не виждам тя къде ще отиде. Аз самият не мога д си представя нейният краен резултат дали ще бъде по-скоро отрицателен или положителен. Говорим от обществена гледна точка, а не от гледна точка на някои групи лица.
Искар Фидосова:
Благодаря. Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Уважаеми колеги, аз намирам една много голяма близост в тематиката на този законопроект с темата, която ние ще разглеждаме утре на първо гласуване, а именно Закона за публично частното партньорство.
Получава се така, че от един и същ източник, имам предвид Министерския съвет, се получават твърде разнопосочни сигнали във връзка с публично частното партньорство и неговите форми. Тук в този законопроект се вижда един ярък стремеж за приватизиране на тази тема – приватизиране в смисъл, че спортните обекти трябва да вървят в друг режим, в друга посока и да са изключение от общите правила, които се формулират в момента. Аз това не бих го одобрила. Или ще имаме Закон за публично частното партньорство, който ще обхваща цялата обществена сфера, или ще имаме отделни закони – за имуществото, което обслужва културната сфера, за имуществото, което обслужва спортната сфера, образователната сфера и т.н.
Така че аз много искрено апелирам към създателите на този законопроект да синхронизират намеренията си със създателите на Закона за публично частното партньорство. Те може персонално да са различни субекти, но в крайна сметка и двата законопроекта са с предложител Министерският съвет. Не може такова нещо да се получава – такъв разнобой, по едно и също време да влизат два законопроекта с една и съща тема, които да решават по различен начин тази тема и да се сблъскват.
Емил Радев:
Ще се получи механизъм, който взаимно се сблъсква и ако приемем този механизъм, а утре приемем и другия механизъм, накрая ще има голяма колизия между двата механизма, касаещи едни и същи обществени отношения. Защото и там се говори за спортна инфраструктура изрично. С две думи, ние трябва да тръгнем по единия път, защото ще създадем много повече проблеми, като приемем и двата модела, където ще приемем императивни норми и в единия и в другия законопроект, където утре като говорим особено за вещни права, опасността е който и да атакува това нещо, да го обяви за нищожно. А тук се касае за големи обществени интереси, а не се касае за една детска площадка. Тук се касае, примерно, за стадион.
От юридическа гледна точка има голяма опасност да създадем норми, които си противоречат и оттам нататък да събаряме процедури, проведени по единия или по другия закон и най-лошото, да се обявяват за нищожни по съдебен ред. Защото на противоречията с императивна норма п закон всеки може да се позове на него и по всяко време, даже и няколко години след като учредим правото на ползване и т.н. Няма да имаме стабилни обществени отношения, а е много важно да имаме стабилни обществени отношения, защото който и да вземе за ползване едно такова съоръжение, това значи много пари, това значи инвестиция за по-дълъг период от време. Не се касае за година-две. Просто трябва да уеднаквим режима, за да има някаква правна стабилност.
Тодор Димитров:
Колеги, в този ред на мисли, според мен, първо трябва да приемем Закона за публично частното партньорство и едва тогава да гледам евентуално тези текстове или да го отхвърлим. Аз мисля, че ще бъде приет, тъй като ако наистина е необходимо да се допълни Закона за публично частното партньорство в този законопроект, следва да знаем в какъв вид ще приемем публично частното партньорство. Т.е. ако има необходимост за допълване, трябва да имаме основата, за да допълним нещо евентуално в този закон. Защото сега на практика ние само гадаем и рискуваме да приемем текстове, които взаимно се изключват. И вместо да помогнем на спорта, да създадем един правен хаос и отново да се върнем на този въпрос.
Искра Фидосова:
Заповядайте.
Горяна Тодева:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Бих искала да внеса яснота по отношение на разпоредбата, касаеща чл. 50а.
Това, което г-н Стоилов каза, че държавата и общините трябва да гарантират ползването на обектите от обществото в различните социални групи, към момента в действащия закон законодателят е предвидил такъв текст 2010 г.
„Държавата и общините предоставят безвъзмездно изцяло или частично за определено време спортни и туристически обекти и съоръжения на детски градини, общообразователни и спортни, средни специални и професионални училища и висши училища и на извън училищните звена за реализиране на задължителните учебни програми и на извън класните, извън училищните, факултативните и свободните занятия с физическо възпитание, спорт, туризъм и за тренировъчна и състезателна дейност на учениците и студентите при условия и по ред, определени от съответните органи.”
Янаки Стоилов:
Това се отнася за физкултурни салони, спортни площадки и т.н.
Горяна Тодева:
Нашият закон визира спортни обекти. Има уникална дефиниция в допълнителните разпоредби – спортни обекти и съоръжения. Законодателят е предвидил регламент, с който да се осигури достъп – държавата и общините. Такава правна възможност е предвидена.
Димитър Лазаров:
В разпоредбата, която прочетохте, се говори за безвъзмездно. А тук става въпрос за възмездно отдаване. Отделен е въпросът за цената, доколко би могла да бъде сравнена, защото аз не знам да има отдаден стадион под наем. Друг е въпросът за цената. Идеята е да се поддържат и да се експлоатират.
Свилен Нейков:
Дават се под наем стадиони. На ЦСКА, по-късно Българска армия сме го дали под наем, което е имало определена цена. Те са плащали, но до един момент. Не са спрели плащането, но са направили инвестиции, които в бъдеще ще бъдат за сметка на наема.
Горяна Тодева:
Бих искала да добавя, че всички големи спортни обекти държавни към момента са изгубили характера си на държавна собственост, тъй като са апортирани в капитала на търговските дружества, които са НС База и Академика. Говорим за големите спортни обекти: Национален стадион, зала Арена армеец. В приложение едно и две на законопроекта, те изчерпателно са изброени.
В допълнение също бих искала да кажа с ваше позволение, Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта с вносител Министерския съвет, включително и Законопроекта з публично частно партньорство. Ако има противоречия в предлаганите текстове, предполагам, че може би в Преходните и заключителните разпоредби на Законопроекта за публично частно партньорство, защото нашият закон ще се явява специален спрямо Законопроекта за публично частно партньорство, ще бъдат уредени нещата.
Емир Радев:
Лошото е, че няма да се явява специален. Така както е направен другият, много е спорно кой се явява специален.
Силвия Миндова:
Искам да ви обърна внимание, доколкото ние сме запознати с проектозакона за публично частно партньорство, там субектите обикновено се предоставят на публично частното партньорство, но субектът е задължен или да се създаде публично частно дружество, или да регистрира търговско дружество. Ако сте обърнали внимание, без да гарантирам, че на 100% цитирам едно към едно. В един момент ние ще подтикнем юридическите лица с нестопанска цел да създават дружества с държавата или да регистрират собствени търговски дружества.
Емил Радев:
Аз затова казвам, че става колизия.
Аз само ще задам няколко въпроса, без да са в насоката на закона, а чисто юридически.
В § 26. Първо една забележка по чл. 50б, ал. 1, т. 4.
„4. нямат изискуеми и ликвидни публични задължения към държавата или общините по смисъла на чл. 162, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, установени с влязъл в сила акт на компетентен орган, освен ако е допуснато разсрочване или отсрочване на задълженията.”
Просто такива задължения са към местните данъци и такси. Много рядко има случаи, установени с акт. На практика те се дължат по силата на закона ежегодно и се вади удостоверение, което ще ви служи, че се дължат или не дължат такива задължения. Трябва да отпадне „установени с влязъл в сила акт на компетентен орган”, защото стесняваме само там, където е имало проверка изрична и ще има влязъл в сила акт.
Друг съществен момент. В ал. 12 се казва:
„(12) Право на ползване върху спортни обекти и съоръжения – публична и частна общинска собственост, се учредява за срок до 20 години. Срокът започва да тече от датата на сключване на договора.”
Чл. 39, ал. 2 от Закона за общинската собственост, пак императивна разпоредба ни казва, че срокът на правото на ползване се определя от общинския съвет и не може да бъде по-дълъг от 10 години, освен ако не е прието със закон. Значи тук правим специална хипотеза.
В ал. 14 по-долу казваме:
„(14) Правото на ползван на спортни обекти и съоръжения –частна общинска собственост, може да се учреди в полза на спортен клуб и спортна федерация без търг или конкурс, след решение на общинския съвет, прието с мнозинство повече от половината от общия брой на съветниците.”
И тук императивно е 2/3 независимо дали е публична или частна общинска собственост. Решението се взема с 2/3 от общия брой на общинските съветници.
Вие не предвиждате безвъзмездно да се прехвърля по никакъв начин.
Искра Фидосова:
Защо не е само за държавната собственост.
Ще дам пример с Видин. Този, който е взел под наем съответната зала, плаща 100 лв. месечно за залата, като капак на всичко общината му плаща тока и водата, защото това Сметната палата го констатира масово при одитите на общините, залата стои заключена, никой от тези, които искат да спортуват, не могат да влязат в залата, с изключение на тези, които плащат на човека, който е наел залата, за да обучава даден човек по съответния вид спорт. Това се получава на практика. И ако искаш да отидеш в един от средните градове в страната и да влезеш да спортуваш някъде, не можеш да влезеш никъде, защото всички тези зали са на такъв режим.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател, понеже времето напредна и дискусията е важна, аз ви предлагам да изберете едно от двете решения.
Ако някое от предложенията в законопроекта, като например това за допинг лабораторията е спешно, ние можем да гласуваме без тези спорни текстове.
Ако искате да продължим дискусията по имуществените въпроси, свързани с базата за развитие на спортна дейност, тогава трябва да отложим произнасянето по целия законопроект.
Предлагаме да се отложи обсъждането н законопроекта докато се решат въпросите на публично частното партньорство и тогава да се върнем към тази тема. Тя е важна и заслужава внимание. Но сега ако вземем някакво решение, то няма да е адекватно.
Искра Фидосова:
В доклада на Комисията изрично ще запишем становището на Комисията по § 25 и § 26, принципно по философията. Имаме много забележки по § 25 и § 26 и не ги подкрепяме на този етап.
В Закона за публично-частното партньорство и Закона за физическото възпитание и спорта по отношение на спортните съоръжения се предвиждат два различни режима, противоречащи си един на друг като философия, но в тази връзка ние не сме против единия или другия законопроект.
Подлагам на гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за физическото възпитание и спорта, № 102-01-90, внесен от Министерския съвет на 30.12.2011 г.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима се въздържат.
Деветнадесет гласуват „за” под условие за § 25 и § 26.
По седма точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-109, внесен от Анастас Василев Анастасов и група народни представители на 09.12.2011 г.
По мотивите на законопроекта има думата г-н Анастасов.
Анастас Анастасов:
Г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Законопроектът за допълнение на Наказателния кодекс цели хармонизирането на българското наказателно законодателство в областта на заетостта на чужденци-граждани на трети държави, на територията на Република България с Директива 2009/52/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 18 юни 2009 г. за предвиждане на минимални стандарти за санкциите и мерките срещу работодатели на незаконно пребиваващи граждани на трета държава.
Във връзка с това беше създаден нов текст - чл. 227. Изрично е разписан. Всеки от вас има текста и мотивите към предложение.
В тази връзка има и промяна в Закона за административните нарушения и наказания, която е свързана с предложения текст и с която се създава възможност за налагане на административно-наказателна имуществена санкция на юридическо лице, когато то се е обогатило или би се обогатило от извършено в негова полза престъпление по чл. 227.
Има приложени становища на Министерството на правосъдието.
Миналата седмица имаше изслушване в Комисията по труда и социална политика. Там представители на министерството поставиха три искания и претенции. Ще си позволя да ги коментирам.
Първо, по тяхното искане, което е да се вкара в текста термина „умишлено”, те го оттеглиха сами.
По отношение на второто – за квалификацията, и използването на израза „особени експлоататорски условия на труд”. С колегите от отдела по Европейско право проверихме и се оказа, че всъщност това е може би некоректен превод. Ползван е превод по всяка вероятност от испански език. Никъде такъв термин не е залегнал като „особени експлоататорски условия на труд”.
Поради тази причина ние предпочетохме да въведем понятието „на условия на труд, които съществено се различават от тези на законно наетите лица”, тъй като това е едно широко понятие и обхваща всичко възможно.
В някои от европейските държави има вкаран израз „дискриминационни”, но по отношение само на пол, например. Т.е. има някакви особености във всяка една от държавите в Европейския съюз, които са много характерни и специфични и според мен, това е по-общо понятие.
По отношение на третото - предложението подбудителите и помагачите на престъплението по ал. 2 и 5 се наказват като извършители.
В Наказателния кодекс обща част, глава втора, раздел трети три текста определят изцяло това, което касае подбудителите и помагачите в българския наказателен процес, така че няма смисъл да го предлагам за коментар.
Срокът за транспонирането на тази директива е изтекъл. Мисля, че Министерството на правосъдието бяха посочили, че глобата е 777 хил. евро - минимален размер.
Всичко, което е било по тази директива е транспонирано. Таблицата за съответствие е изготвена. Само е останал този момент с наказателно-правния елемент. Това е.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Анастасов. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания по законопроекта. Няма въпроси. Гласуваме.
Подлагам на гласуване Законопроекта за допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-109, внесен от Анастас Василев Анастасов и група народни представители на 09.12.2011г.
Който е „за” моля да гласува. Двадесет и трима „за”. Против и въздържали се няма.
Колеги, с това приключваме днешното заседание. Благодаря.





Председател:
Искра Фидосова