Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 111


Днес, 02.02.2012 г., четвъртък, от 15:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерския съвет – Галина Маринска, началник на дирекция „Правна” в Администрацията на МС; от Съвета за административна реформа – Лилия Борисова, секретар и съветник в политическия кабинет на заместник-министър председателя и министър на финансите, Клементина Попова, съветник в секретариата на Съвета; от Министерство на финансите - Владислав Горанов, заместник министър; от Министерството на правосъдието – Деница Вълкова, Велина Тодорова и Пламен Георгиев, заместник-министри; от Националната агенция за приходите – Росен Иванов, директор на дирекция „Данъчно-осигурителна методология”, Боряна Жилова, директор на дирекция „Продажби” и Светослава Иванова, главен юрисконсулт в дирекция „Продажби”; от Прокуратурата – Галина Тонева, заместник главен прокурор; от Върховния касационен съд – Вероника Имова, съдия; от Специализирания наказателен съд – Георги Ушев, председател и Борислав Сарафов.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. По присъствен списък имаме подписите на 18 от членовете на Комисията. Част от колегите са на заседания на други комисии и всеки момент ще дойдат. Дневният ред за днес е:
1. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ законопроект, вх. № 153-03-137/09.12.2011, на приетите на първо четене на 25 ноември 2011г. законопроекти за изменение и допълнение на Закона за администрацията: № 102-01-37 , внесен от Министерския съвет на 7 юни 2011 г. и № 102-01-58, внесен от Министерския съвет на 4 август 2011 г.
- Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 254-01-2, внесен от Четин Хюсеин Казак на 13.01.2012 г. - водеща – КПВ
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 202-01-5, внесен от Министерски съвет на 30.01.2012 г. – водеща – КПВ
3. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за отнемане на незаконно придобито имущество, № 254-01-4, внесен от Красимир Любомиров Велчев и група народни представители на 17.01.2012 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за гражданската конфискация, № 254-01-5, внесен от Христо Дамянов Бисеров и група народни представители на 18.01.2012 г.
5. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 254-01-9, внесен от Красимир Георгиев Ципов, Фани Иванова Христова и Емил Йорданов Радев на 25.01.2012г. - водеща – КПВ
6. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 154-01-105, внесен от Михаил Рашков Михайлов на 11.11.2011 г.
7. Обсъждане на проект за решение във връзка с избор на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
По първа точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ законопроект, вх. № 153-03-137/09.12.2011 г., на приетите на първо четене на 25 ноември 2011г. законопроекти за изменение и допълнение на Закона за администрацията: № 102-01-37, внесен от Министерския съвет на 7 юни 2011 г. и № 102-01-58, внесен от Министерския съвет на 4 август 2011 г.
Имате доклада.
Доклад относно общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията № 153-03-137 от 09.12.2011 г., на основание чл. 71, ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
Закон за изменение и допълнение на Закона за администрацията.
По наименованието на закона има ли изказвания? Няма. Подлагам на гласуване наименованието на закона. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Параграф 1, § 2, § 3, § 4, § 5 и § 6.
По тези параграфи няма постъпили предложения между първо и второ четене. Желаещи за изказване? Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Първо искам да поставя точно тук един принципен въпрос, който е намерил своето продължение накрая. Във връзка с така наречения досега „Единен класификатор на длъжностите в администрацията”, който се предлага да се замени с термина „класификатор” поставям принципно въпроса.
Доколкото разбрахме с подзаконов нормативен акт Министерският съвет е променил вече наименованието на единния класификатор, ако не се лъжа. (Не е променен.) На нас ни беше казано, че така и така вече е променен и дайте парламентът да го одобри. Защо махате терминът „единен” и остава само „класификатор”? Ще има други класификатори за други видове държавна служба, че се маха тази дума „единен”. Какви са мотивите? Аз мислех, че вече е приет, но щом не е приет, значи нещата не са толкова критични, както си мислех.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. За отговор? Заповядайте, г-жо Борисова.
Лилия Борисова:
Маха се думата „единен”, защото се оказа, че той не е единен и не обхваща абсолютно съвкупността от държавни служители. Той обхваща само държавните служители, без служителите на сигурността и съответно дипломатическите служби, където има отделен класификатор. Затова просто премахнахме единен. Той е класификатор на държавните служители по Закона за държавната служба.
Искра Фодосова:
Благодаря. Други въпроси? Този въпрос е принципен. Не е по тези 6 параграфа, така че няма пречка да ги гласуваме анблок.
Други желаещи за изказване има ли по параграфи от 1 до 6? Няма. Подлагам анблок на гласуване параграфи от 1 до 6, включително по вносител. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Осемнадесет „за”.
§ 7. Има постъпило предложение от н.пр. Ивайло Тошев:
„В § 7, чл. 22а, ал. 2 думите „както и редът за тяхното конституиране” да отпаднат.”
Има предложение за редакция от Комисията с предложение да се подкрепи направеното предложение от колегата Ивайло Тошев и да подкрепим по принцип предложенията на вносителя за текст на § 7.
Разликата в редакцията, която се предлага като редакция от Комисията е в ал. 1 на чл. 22а вместо „съветите” да стане „съвет” и в ал. 2 на чл. 22б вместо „секретариатите” да стане „секретариата” и вместо „член на съвета” да се чете „негов член”.
В ал. 2 на чл. 22а да отпаднат думите „както и редът за тяхното конституиране”.
Желаещи да изказване по § 7 има ли? Заповядайте.
Клементина Попова:
Бихме искали да чуем мотивите за отпадането на думите „както и редът за тяхното конституиране”. Защото считаме, че това е необходимо да остане в текста на чл. 22а, ал. 2 с оглед на това, че в постановлението за създаване принципно се определя структурата, от която се излъчва представителят. В много случаи това може да бъде заместник-министър, примерно на транспорта или на образованието, без ад е уточнено кой точно от всичките заместник министри, които са в съответното министерство.
Конституирането всъщност за нас означава, разбира се това е доколкото не е уредено в постановлението, но ще се прилага редът, предвиден в правилника, в който ще се казва, примерно, че представителят на министерството се излъчва по предложение на министъра или поименния състав се определя със заповед на председателя. Нали трябва да се конституира поименният състав на този съвет. Това сме имали предвид, като сме сложили „тяхното конституиране”.
Ивайло Тошев:
Г-жо Председател, съображението ми за предложението е свързано с това, че именно в постановлението по ал. 1 може да се определи това. Това е било съображението ми. Ако се прецени, че е по-правилно да остане, не се противопоставям, но считам, че именно в постановлението по ал. 1 на чл. 22а може да се уреди редът за тяхното конституиране.
Искра Фидосова:
Благодаря, колега Тошев. Аз също подкрепям предложението на г-н Тошев, като смятам, че е редно в постановлението да се опише конституирането, ако това е необходимо. Не е необходимо в ал. 2, която засяга организацията и дейността на съветите, да им текст по отношение на конституирането. Не е необходимо да се допълва ал. 2. В постановлението ще се изпише. Той е акт на Министерския съвет.
Други желаещи за изказване по § 7 има ли? Г-н Анастасов.
Анастас Анастасов:
Мисля, че постановленията на Министерския съвет не са актове, които трябва да се описва как ще се конституира един орган. Там ще стане това, което е посочено – задача, структура, администрацията. Иначе другите подробности не с предмет на ПМС.
И една забележка по ал. 2 на чл. 22б, където се заменя „член на съвета” с „негов член”. Мисля, че старата редакция е по-добра. Защото има и секретариат, и съвет – секретар на съвета. Но съотносимостта не е уточнена – дали към секретариата или към съвета и затова изрично е подчертано в текста, че „член на съвета” може да бъде и той. Дано правилно да го разбирам, но мисля, че това е смисълът на подчертаването, че може да бъде и член на съвета. Защото така както е написано:
„(2) Дейността на секретариата се ръководи и организира от секретар на съвета, който може да бъде и негов член.”
На кой - на Секретариата. Къде е посочено, че е на съвета. В стария текст е посочено, че може да е и член на съвета. Ама може и да не е. Това е моето мнение. Колегите да преценят.
Искра Фидосова:
За конституирането. Законът не урежда конституирането с този текст. Става въпрос дали терминът „конституиране” да остане изобщо в ал. 2 или да го няма. Той така или иначе е в постановлението.
Г-н Казак.
Четин Казак:
В изречение второ на ал. 1на чл. 22а се казва:
„В постановлението за създаване на съвета се определят неговите задачи и структурен състав, както и администрацията, осигуряваща експертното и техническото му подпомагане.”
Какво значи структурен състав, освен начина на конституиране. Общо взето в постановлението се описва всичко това. Създава се съвет за еди-какво си. Той се състои от еди-какво си – представители на еди-кои си министерства, секретар – еди-кой си. Това означава конституиране.
Ивайло Тошев:
Предложението ми е всъщност само за конституирането. Само този текст от ал. 2 да отпадне.
Четин Казак:
Аз подкрепям предложението на г-н Тошев да отпадне от ал. 2 начина на конституиране, защото то си фигурира в ал. 1.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Второто гласуване започнахме с редакционни спорове, но аз също вземам становище, че ал. 2 предвижда създаване на един правилник, който би трябвало да се явява нещо като устройствен акт на тези съвети. Така че ако определим това като един вътрешен нормативен акт, по постановленията вече се издават в конкретно изпълнение на закона и на съответния правилник.
Според мен, не е логично и не е оправдано да се изваждат от този правилник правилата за конституиране на съвета.
Що се отнася до структурен състав, там спокойно може да се посочи: заместник министър от еди-кое си министерство или някаква структура всъщност на самия съвет, или представител на еди-коя си гражданска организация и т.н.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Колева. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Точно в постановлението за създаване се посочва редът за конституиране. Конституира се по-еди какъв си начин консултативния съвет или съвет за еди-какво. Той се състои от еди-кой си представител – заместник-министър на правосъдието, заместник-министър на вътрешните работи и т.н. Това е конституирането. Оттам нататък правилникът за организацията ще регламентира как и кога се събира, как се свиква, как взима решения и т.н. Това са неща от правилника. Но начина на конституиране е в постановлението за създаване.
Поправете ме, ако греша, уважаеми колеги от Министерския съвет.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Тошев.
Ивайло Тошев:
Още повече, че в ал. 1, изречение първо говорим за постановление на Министерския съвет, а правилникът е от съответното министерство.
Клементина Попова:
Аз ще ви обърна внимание на Преходните и заключителните разпоредби, § 17. „В срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет д приеме правилника по чл. 22а, ал. 2 от Закона за администрацията.”
Това е правилник общ за всички. Той дава основните неща. А в постановлението може нещо по-различно да се запише. Това е фундаменталният акт – типов устройствен правилник.
Четин Казак:
Вие предвиждате да създадете единен правилник.
Галина Маринска:
Ако позволите. Нашата идея по принцип е да има във всички случаи, когато дейността на съветите позволява, да бъдат обхванати от един общ правилник, да има един такъв правилник и евентуално в постановлението за създаването на съответния съвет, да се предвидят само отклоненията.
Разбира се, ние си даваме сметка, че ще има хипотези, ще има структури, при които няма да можем да минем с този общ правилник, но тогава с постановлението на Министерския съвет се приемат отклоненията. Целта е да уеднаквим уредбата максимално. Ще ви дам пример с устройствения правилник на областните администрации. За всички областни администрации има един устройствен правилник, защото това създава някаква сигурност и уеднаквява уредбата. Различни са само приложенията с числеността и разпределението на бройките. Това по принцип е била идеята ни – Министерският съвет да прием един правилник за всички съвети, които отговарят на това, а там където има отделна специфика, с постановлението се предвиждат промени.
Ивайло Тошев:
Аз искам отново да видим ал. 2 на чл. 22а, където е казано: „доколкото друго не е предвидено в постановлението по ал. 1.” Т.е. тук предложението е да се даде възможност в постановлението да бъде предвидено нещо друго, т.е. как да предвидим в това постановление реда за тяхното конституиране. Аз смятам, че е по-добре в ал. 1 да бъде. Така или иначе давате възможност да бъде нещо изключено от този правилник по ал. 2 и да бъде включено в постановлението по ал. 1.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване по този текст? Няма.
Първо подлагам на гласуване предложението, постъпило от н.пр. Ивайло Тошев за промяна в „§ 7, чл. 22а, ал. 2 думите „както и редът за тяхното конституиране” да отпаднат.”
Който е „за” това предложение, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Подлагам на гласуване § 7 с предложението за принципна подкрепа на текста на вносителя, приетото и отразено предложение на колегата Ивайло Тошев в предложената редакция на комисията, без прочетената от мен ал. 2 на чл. 22б. Т.е. в чл. 22б, ал. 2 остава текста по вносител, а именно „член на съвета”.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
§ 8. Няма постъпили предложения.
Има ли желаещи за изказване по § 8? Няма.
Подлагам на гласуване текста на § 8 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
§ 9. Има постъпило предложение от н.пр. Ивайло Тошев § 9 да отпадне. Желаещи за изказване по § 9. Г-н Тошев, заповядайте.
Ивайло Тошев:
Г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости,
Предложението е свързано с това, че в чл. 25 и чл. 26 са дадени такива правомощия и съгласно тях министърът е едноличен орган и ръководи отделно министерството и със своя заповед може да делегира правомощия на своите заместници. Това са ми били съображенията за предложеното отпадане на § 9.
Искра Фидосова:
Текстът на чл. 25, който има предвид колегата е:
(1) Министърът е централен едноличен орган на изпълнителната власт със специална компетентност и ръководи отделно министерство.
И ал. 2 на чл. 25.
„(2) Министърът ръководи, координира и контролира осъществяването на държавната политика според своите правомощия.”
Т.е. първото изречение от предлаганото изменение на ал. 3 на чл. 42 по отношение на ръководството се съдържа в чл. 25, ал. 1.
А в чл. 26, ал. 2 „Със заповед министърът делегира правомощия на своите заместници и определя техните функции.”
Т.е. това, което се предлага тук в ал. 3 на чл. 42 вече се съдържа в текстовете на чл. 25 и чл. 26 на действащия закон и няма предложение за тяхното отпадане.
Клементина Попова:
Идеята е била да се създаде симетрия с чл. 40, т.е. с администрацията на Министерския свет.
Текстът на чл. 42 касае министерството като администрация. Т.е. администрацията на министерството, ако мога така да се изразя, има тавтология и затова е използвано министерството, а не администрацията на министерството. Защото в чл. 42, ал. 1 се казва: .
„(1) Министерството е администрация, която подпомага дейността на министъра.”
И затова в ал. 3 сме предложили общото ръководството на тази администрация, в случая на министерството, да се осъществява от съответния министър или от овластено от него длъжностно лице. Същият текст е и в чл. 40 по отношение на администрацията на Министерския съвет.
Това сме търсили.
Искра Фидосова:
Само че не сте казали, че става въпрос за администрацията, а сте преповторили текстовете на прочетените чл. 25 и чл. 26. Това, което говорите в момента е нещо различно. Това са действащи текстове, които не се променят. Или трябва да се сложи добавка в чл. 25 и чл. 26, че е по отношение на администрацията, или тук трябва да се каже изрично, че е по отношение на администрацията.
Ивайло Тошев:
Предложението за ал. 3 за мен е просто повторение на разпоредбите на чл. 25, ал. 1, и на чл. 26, ал. 2. - с тази заповед и правомощията, които има министърът. Каква е пречката с тази заповед и със своите възможности, да осъществява тези дейности.
Искра Фодосова:
Колеги, погледнете сега действащия текст на ал. 3 на чл. 42.
„(3) Министерството се ръководи и представлява от министър.”
Във въпросната ал. 3, която се предлага, това се съдържа в първото изречение:„Общото ръководство на министерството се осъществява от съответния министър.” А второто изречение „Министерството се представлява от министъра” преповтаря първото и добавката „или от овластено от него длъжностно лице”.
Искали сте да кажете, че само се овластява по отношение на администрацията, но това не го пише тук.
Екатерина Михайлова:
Не е така. В ал. 1 пише, че „Министерството е администрация, която подпомага дейността на министъра.” Т.е. това е текст, който е само във връзка с администрацията.
Искра Фидосова:
Да, но в ал. 3 на чл. 42 пише това, което пише в новото предложение за ал. 3.
Ивайло Тошев:
В чл. 25, ал. 1 накрая казва: „и ръководи отделно министерство”. Каква е разликата?
Искра Фидосова:
Г-н Методиев, заповядайте.
Веселин Методиев:
Аз искам да подкрепя колегите от Министерския съвет. Става дума за две наистина различни функции на министъра. От една страна, това което чете колегата Тошев, той наистина делегира по секторните политики на своите заместници дейности, с които се упражнява държавната политика, примерно, в образованието, или в здравеопазването, или каквото си изберем. От друга страна, обаче, продължава да бъде и началник на онова, което се нарича чиновничество и което не определя политика, а се занимава с функционалната дейност на самата администрация. Затова, според мен, правилно са структурирали в текста да се появи такова разширено в ал. 3 обяснение, че общото ръководството на тези хора се осъществява от съответния министър, като той обикновено през главния секретар или други хора вътре в министерството делегира функции, за да не се занимава с всекидневието на всеки чиновник. Тъй като това са два различни живота, които живее всяка администрация, а не само българската, тези неща са уредени на две места. Така че това тяхно разширяване в случая, защото съществуващият текст „Министерството се ръководи и представлява от министър.” А те искат да кажат, ч освен това, той осъществява общото ръководство и делегира тези дейности. Това са наистина две различни роли, в които се вживява всеки един, който става в един момент министър, за негова зла воля.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Методиев. Г-н Ципов, заповядайте.
Красимир Ципов:
Аз също искам да подкрепя думите на г-н Методиев и евентуално да помислим каква да бъде редакцията. Разбрах какво са имали предвид - искали са да избегнат тавтология, но ако смятате, че ще бъде ясно, нека да добавим в първото изречение: „общото ръководство на министерството като администрация”. Ако считате, че това е уместно като предложение, да се добави, за да имаме някаква яснота и да се отграничи наистина тази роля, за която говори г-н Методиев, по чл. 25 и чл. 42, ал. 3. Благодаря.
Искра Фидосова:
Аз мисля, че трябва да се обърне особено внимание и на второто изречение:„Министерството се представлява от министъра”.
Министерството не може да се представлява в буквалния смисъл от длъжностно лице. И за да звучи това, което вие твърдите като аргументи и мотиви, че сте искали да кажете, и това, което каза г-н Методиев, аз смятам, че тук трябва да има изцяло нова редакция на ал. 3, ако няма да отпадне. Не приемам така записаната редакция на ал. 3.
По отношение на представлява, министерството се представлява от министъра. По отношение на представляването е министърът. По отношение на възлагане на определени функции – овластяване, оправомощаване по определени дейности, има длъжностни лица, на които им се възлага. Но това не е текстът, който е записан тук.
Г-н Методиев.
Веселин Методиев:
Когато министърът трябва да си даде санкцията да отидат главните секретари да създадат някакво тяло и да вземат решение точно по този сектор на администрацията, той ще го овласти него, и това се има предвид тук. Отивайки в групата от главни секретари, представлява и министерството. Кой да го представлява това министерство в тази група, ако не точно овластеното от министъра лице. Това се има предвид тук.
Искра Фидосова:
Г-н Казак.
Четин Казак:
Естествено, че винаги по принцип министерството се представлява от министъра. Но по конкретен повод той може да възложи, да оправомощи някой да представлява министерството – дали за сключване на договор, да представляване пред някого.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване по текста на § 9. Г-н Горанов, заповядайте.
Владислав Горанов:
В контекста на разговора, който се водеше досега, тази промяна, според мен, е относително съществена в законопроекта, тъй като чрез нея се цели философията за откъсване на политическото ръководство, което координира определена политика в качеството на държавен орган от чисто битовите функции, които една администрация, живеейки, съществувайки има свързана с обществени поръчки, трудови и служебни правоотношения, фискално управление на бюджета на самото министерство, тъй като животът на органа като орган на държавна власт той има едни функции. Има органи на държавна власт, които нямат министерства и ги наричаме без портфейл и министерството като такова в случая, да може да съществува, без да занимава органа на държавна власт с куп битовизми. Много пъти сме коментирали за идеята да прехвърлим част от чисто административните битови функции, свързани с живота на министерската администрация към друг, различен от министъра като орган на власт.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Горанов.
В чл. 26, ал. 3 има подобен текст. Ако това, което казвате, сте искали да го направите в закона, този текст трябва да изглежда по този начин. В ал. 2 пише „Със заповед министърът делегира правомощия на своите заместници и определя техните функции.”
Напишете го „делегира правомощия на длъжностни лица и определя техните функции”, но не представлява.
Владислав Горанов:
Аз не претендирам, че текстът е съвършен, но пак казвам, разграничаваме функциите на орган на власт. Примерно, министърът на финансите може да упълномощи свой заместник да изпълнява функциите по чл. 34 и чл. 35 от Закона за устройството на държавния бюджет със заповед. Това е хипотезата на чл. 26. Това са властнически правомощия на орган. Докато министър на финансите може да упълномощи длъжностно лице да му управлява бюджета на министерството, който е много различен от функциите му по Закона за устройството на държавния бюджет. Даже там има едно вътрешно противоречие в практиката, че министърът на финансите едновременно се явява разпоредител по републиканския бюджет и има функции по чл. 33 и чл. 34 и той всъщност трябва да коригира собствения си бюджет по собствено предложение. Много други подобни хипотези има в живота между администрацията на органа на власт и властническите правомощия на самия орган, такива каквито има в Министерския съвет, където теоретично министър-председателят е върхът на пирамидата. Но там знаем, че често именно за избягване на подобни различни качества, в които живее органа, всички битови функции са прехвърлени на главния секретар и той е разпоредител с бюджета на Министерския съвет, въпреки че по принцип най-висшият орган в администрацията на Министерския съвет естествено е министър-председателят, който ръководи целия Министерски съвет и къщата на Министерския съвет.
Според нас, нашето разбиране е, че чл. 25 и чл. 26 са свързани с властническите правомощия на органите на власт, а чл. 42 и преди това чл. 40, който говори за Министерския съвет, говорят за управлението условно казано на битовата част на тази администрация, която подпомага органа, осъществяващ правомощията на органа на държавна власт. Може да не сме докрай прави, но нашето разбиране е такова.
Искра Фидосова:
Кое е проблем досега, за да има толкова дебат по това нещо. Нещо, което не създава проблем, защо трябва да се променя.
Владислав Горанов:
Например, държавната служба, няма как друг, освен министърът като орган или неговите заместници като заместници на орган на власт, да имат по служебните правоотношения държавнически задължения. По Кодекса на труда не е така, но там е решено в самия Кодекс на труда, че не е така, докато примерно за държавните служители трудовите договори се разписват от държавните секретари. Не е проблем. И отпуски, и изменения, и допълнения и т.н. Но пример, по отношение на статута на държавната служба, изрично само органът на власт – органът по назначаване, може да го прави. Представете си атестации и още много такива неща – това е един огромен документооборот, всичко минава през министъра. Това е само един от примерите. Могат да се дадат примери и с други властнически функции, които биха могли, които са свързани не с функциите му на орган на власт, а с администрацията, която го подпомага, да бъдат делегирани към други лица. Или примерно, главният секретар, защото общо взето най-често за него говорим в случая и го виждаме като упълномощеното лице, главният секретар ще може, както по отношение на ЗОП, където на много места вече е направено, но и по много други чисто битови, свързани с дейността на администрацията функции, да бъде овластен, така че тези теми да не стигат до органа на държавна власт.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване има ли по този параграф?
Има ли предложения за редакция по предложената ал. 3 на чл. 42.
Г-н Ципов, заповядайте.
Красимир Ципов:
Нека да кажат колегите, но все пак ако направим едно уточнение в първото изречение на ал. 3 в смисъл общото ръководство та министерството като администрация, въпреки че ще се получи тавтология, дали не е уместно да се направи като предложение.
Владислав Горанов:
Г-н Ципов, първата част, която искаме да прецизираме, тя и сега е норма, действаща. Според мен, трябва да съсредоточим усилията си върху второто изречение: „Министерството се представлява от министъра или от овластено от него длъжностно лице.”
Тук ако трябва да се прецизира, за да не е в дисонанс по някакъв начин с чл. 25 и чл. 26 и за да е ясно, че го оправомощава, може д се каже:
„Администрацията на министерството се представлява от министъра”, свързано с общата част, че ние тук разглеждаме министерството като администрация. Т.е. да не остава съмнение, че по този ред се прехвърлят властнически правомощия на органа на държавна власт, а че се прехвърлят само правомощия, свързани с функционирането на министерството като администрация, подпомагаща органа.
Искра Фидосова:
Колеги, предлагам да отложим гласуването на този текст и да преминем нататък по законопроекта. И ако до края на заседанието се даде подходяща редакция, ще я гласуваме, за да не се отхвърля § 9.
Предлагам на вносителите да дадат редакция на ал. 3 по отношение на изречение първо и по отношение на изречение второ, за да стане на днешното заседание. В противен случай ще го оставим за следващо заседание.
Продължаваме с § 10. Няма постъпили предложения между първо и второ четене. Желаещи за изказване по § 10 има ли? Няма. Гласуваме.
Който подкрепя § 10 по предложението на вносителя, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
§ 11. Има предложение на н.пр. Ивайло Тошев:
„В § 11 след думите „ал. 1” да се добави „т. 1”.”
Предложение за редакция на комисията.
Желаещи за изказване? Няма. Гласуваме.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Ивайло Тошев „в § 11 след думите „ал. 1” да се добави „т. 1”.”
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Подлагам на гласуване § 11 с отразената редакция с току-що приетото предложение на н.пр. Ивайло Тошев. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
§ 12. Няма постъпили предложения.
§ 13. Няма постъпили предложения.
§ 14 – също няма постъпили предложения.
По тези три параграфа има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване анблок § 12, § 13 и § 14 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против и въздържали се няма..
§ 15. Постъпило е предложение на н.пр. Ивайло Тошев. Тук става въпрос за използваната правна техника в законопроекта.
Желаещи за изказване има ли? Възражения? Няма.
Първо подлагам на гласуване е предложение на н.пр. Ивайло Тошев. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Деветнадесет „за”.
Подлагам на гласуване предложената редакция на § 15, като по принцип подкрепяме текста на вносителя и предложението на н.пр. Ивайло Тошев:
„§ 15. В чл. 63 след думата „агенции” се поставя запетая, а думите „и областните администрации” се заменят с „областните администрации и съветите по чл. 21, ал. 1”.”
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Преходни и заключителни разпоредби.
Има ли желаещи за изказване по наименованието на подразделението на закона? Няма. Който е „за” наименованието на подразделението „Преходни и заключителни разпоредби”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 16. Предложение от на н.пр. Ивайло Тошев:
„ В § 16 ал. 1 думите „влизането в сила на закона” да се заменят с „„влизането в сила на този закон”.”
Това го коментирахме и на първо четене. Желаещи за изказване? Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Аз имам един въпрос по съществото, а не по редакцията, за законовото ограничаване на възможността да се увеличава числеността на администрацията по тези текстове.
Ако изпълнителната власт, дори и в тези условия, реши че в някое министерство може да се увеличи администрацията за сметка на друго, защо да ограничаваме така механично, че администрацията такава ,каквато е заварена към момента, тя е най-добрата като численост спрямо нейните функции. Това е, според мен, едно излишно самоограничаване с такъв формален критерий. Ако се мисли за общия състав на администрацията, може би има основание това да се прави. Но да се фиксира броят на администрацията по министерства такава каквато е в момента, според мен, това е крайно нецелесъобразно. Това е някакъв механичен икономичен подход. Може да се окаже, че някои администрации трябва да бъдат чувствително намалени, а други увеличени от гледан точка на техните функции. Аз се изненадвам, че правителството предлага подобно нещо срещу себе си.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Г-н Горанов, заповядайте.
Владислав Горанов:
Г-н Стоилов, по-скоро ние разбираме тази мярка по начина, по който вие я представяте в положителната й светлина. Не се фиксира състава на министерствата такъв, какъвто е в момента или администрациите на органите на централна власт, а по-скоро общата численост не бива да се надхвърля спрямо заварена такава. Т.е. това, което Вие казахте, че някъде може да се прецени, че администрацията е раздута, неефективна или пък определена функция отпада, тя трябва да бъде намалена и за сметка на това намаление, т.е. всяко увеличение на администрацията над общия размер, заварен към определения момент, трябва да бъде за сметка на друго намаление. Идеята е общият размер на администрацията да не бъде надхвърлян като обща маса спрямо момента, определен в закона.
Янаки Стоилов:
Тогава трябва да промените редакцията, защото тя препраща към устройствените актове, които са отделни и говорят за отделни администрации.
Искра Фидосова:
И трябва да бъде „администрацията на изпълнителната власт”, а не „администрациите”, защото това означава това, което каза г-н Стоилов. Аз също, четейки редакцията, мисля, че редакционно трябва да се промени текстът. В ал. 1 трябва да стане „администрацията”, защото администрациите е тълкуванието за всяка отделна администрация поотделно, че е това ограничение.
Г-н Горанов, заповядайте.
Владислав Горанов:
Така е г-жо Фидосова, но според мен коренът на разбирането на е думата „общо”. Т.е. тук е даден начинът как да се изчисли и се казва, че „общо числеността на персонала”. Т.е. сумира се общо. Защото оттам ще ги вземем колко са установените към този момент.
Искра Фидосова:
Ако остане „администрациите” излиза това тълкувание, което г-н Стоилов каза. Като се кажа в множествено число, излиза, че за всяка администрация поотделно не може сама за себе си да бъде увеличаван състава.
Галина Маринска:
Не можем да говорим в единствено число, защото всички администрации имат отделни устройствени актове. И там е единственото място, където е определена тази численост. Сигурно не е най-добрата редакция. Не отричаме това.
Искра Фидосова:
По-долу пише „в устройствените им актове”. Като сте го написали така, означава, че за всяка администрация поотделно. Същият проблем беше и със „закона”, като не пише „този закон” излиза нещо съвсем различно. .
Галина Маринска:
Според мен, ал. 2 казва ясно какво може да направи Министерския съвет – да извършва компенсирани промени. Т.е. ние препращаме към устройствените актове по ал. 1.
Янаки Стоилов:
Мисля, че ще се постигне целта, като кажете в първото изречение: „общата численост на персонала на администрацията на изпълнителната власт” и после говорите „установена в устройствените им актове” и така ще е ясно, че общо се отнася към сумата на отделните администрации. Така в ал. 2 тълкуването няма да е спорно.
Четин Казак:
Г-н Стоилов, ако навсякъде се използва единствено число – общата численост на персонала на администрацията на изпълнителната власт, установена в устройствените им... Вече не може да се каже „им”.
Искра Фидосова:
Предложението на Комисията за редакцията на ал. 1 на § 16 е:
„§ 16. (1) Общо числеността на персонала на администрацията на изпълнителната власт по чл. 36-38, установена в съответните устройствени актове към датата на влизането в сила на този закон, не може да бъде увеличавана.”
Съгласни ли сте? (Да.)
Гласуваме първо предложението на н.пр. Ивайло Тошев по § 16. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Гласуваме § 16 като подкрепяме по принцип текста на вносителя, редакцията в ал. 1, която прочетох преди малко, което е по текста, представен от вносителя и приетото предложение на колегата Ивайло Тошев.
Ал. 2 и ал. 3 са така, както е предложена редакцията от Комисията.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
§ 17. Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване по § 17 има ли? Няма. Подлагам на гласуване редакцията на § 17 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Деветнадесет „за”.
§ 18. Предложение на н.пр. Ивайло Тошев:
„ В § 18, т. 5 след думите „чл. 56” да се добави „ал. 1”.
§ 18. В Закона за държавния служител, в чл. 2, в буква „б” предложение за редакция „в ал. 4 в изречение първо .... и по нататък в изречението вместо „на” се записва „от”.
И в т. 4. Чл. 29 се изменя, като има задължително заглавие, което предлагаме да бъде:
„Задължение за деклариране на имотното състояние.”
Желаещи за изказване? Г-н Казак.
Четин Казак:
Доколкото разбирам, ето с тази промяна, колега Радев, досега освобождаването, назначаването, налагането на дисциплинарни наказания на държавните служители си оставаха изключителни правомощия на органа на държавна власт – на министъра. Сега вече се дава право дори и за тези най-важни актове, да бъде оправомощен главния секретар да назначава и да уволнява служителите. Това ли означава?
Върховният административен съд ще бъде крайно доволен от едно такова решение.
Емил Радев:
Това го говорихме, когато правихме промените в АПК, за да не отиват на първа и втора инстанция. Това целяхме с главния секретар.
Искра Фидосова
Други желаещи за изказване има ли? Няма.
Подлага първо на гласуване предложението на н.пр. Ивайло Тошев.
„ В § 18, т. 5 след думите „чл. 56” да се добави „ал. 1”.
Който е „за” моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Подлагам на гласуване предложението, което правим от името на Комисията с което по принцип подкрепяме текста на вносителя за § 18, с приетото току-що предложение на н.пр. Ивайло Тошев в редакцията, която ви е предоставена в доклада с допълненията в т. 1, чл. 2, буква „б” и заглавието в т. 4. чл. 29.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател, извинявайте, но сега чета чл. 29 и останах с впечатление, че той е извън § 18, а по него имам въпрос. Заповядайте.)
Става дума за задължението на държавните служители да декларират своето имотно състояние пред органа по назначаването. Аз го приемам. Но си задавам въпроса дали в Закона за съдебната власт имахме подобно задължение и се опасявам, че там липсва. Може би такава кореспонденция трябва да се направи, било то към момента на назначаването, а за назначените, примерно, към момента когато законът въвежда такова задължение. Защото би било неуместно разминаване между изискванията към държавните служители и магистратите в тази част.
А въпросът ми по ал. 2 е защо тук се изисква те да декларират към 30 април всяка година само доходите, свързани с полагане на труд. А ако имат доходи, чиито източник не е трудова дейност, тях къде ще ги декларират?
Защо тези да бъдат предмет на служебна декларация? Т.е. създава се впечатление, че доходите от странична трудова дейност са по-важни като информация за ръководството на администрацията. Казвам го не случайно, тъй като обикновено конфликтните ситуации са с друг вид източници на доходи и според мен, те би трябвало да декларират този доход от други източници, а не само от друг вид трудова дейност.
Лилия Борисова:
Другите доходи, другите източници на доходи се декларират в НАП. А тъй като тук става въпрос за служебно правоотношение, нашата цел е да има прозрачност и евентуална превенция срещу корупция, когато се работи и в друг вид правоотношение. Само за трудовите правоотношения ни интересуват доходите. Ако има по граждански договор с някоя от фирмите или в някое друго министерство, където се работи. Това ни е идеята – да гледаме само гражданските договори кой къде работи, за да няма конфликт.
Янаки Стоилов:
Така идеята ми е по-ясна. А разбира ли се с този текст за какво става дума. Защото обикновено доходът по граждански договор също е трудов източника. Ако това е ясно, има логика.
Друг е въпросът, че част от държавните служители нямат официално право на друга трудова дейност по трудов договор.
Четин Казак:
Искам само да обърна внимание, че с тези промени в компетентността по назначаването и освобождаването, ние прехвърляме изцяло на главните секретари явно тази компетентност. С това, колега Радев, ще разтоварим Върховния административен съд, но ще натоварим Софийския административен съд, тъй като в ал. 3 изрично е записано, че тези правомощия не могат да се делегират по-надолу от главния секретар. На ръководителите на регионални звена не могат да се делегират такива правомощия. Т.е. всички служители в регионалните структури, например в Монтана, ще се назначават от главния секретар в София. Т.е. пак ще бъдат подсъдни на софийски съд. Няма да отидат в Административния съд-Монтана. Да, разтоварваме Върховния административен съд, но товарим всичко това пак в един съд, който е Софийският административен съд. Просто трябва да е ясно това. Аз се чудя защо го правим. Нали трябва да дадем по-голяма свобода на министерствата да преценят. Министърът на финансите например може да реши, че ръководителят на ОИ-Пловдив може да назначава служителите в Пловдив, а не само главния секретар на министерството да назначава всички данъчни и т.н. служители. Да помислим за това.
Емил Радев:
Няма проблеми да напишем: „главния секретар или друго оправомощено от министъра лице.”
Искра Фидосова:
Колеги, други желаещи за изказване по § 18? Няма.
Вече гласувахме предложението на колегата Тошев.
Сега гласуваме окончателно текста на § 18 с принципна подкрепа на текста на вносителя, приет и отразен предложения текст от колегата Тошев и редакциите, които прочетох. Има ли против? Няма. Въздържали се? Няма. Деветнадесет „за”.
§ 19. Няма постъпили предложения. В доклада, който е на вашето внимание има предложение за редакция на комисията в ал. 5, в т. 3 – след „секретар на отбраната” става „или от постоянния секретар на Министерството на външните работи.”
В т. 4 също има нова редакция:
„4. Досегашните ал. 6, 7, 8, 9 и 10 стават съответно ал. 7, 8, 9, 10 и 11.”.
Желаещи за изказване по текста на § 19? Възражения по редакциите? Няма.
Подлагам на гласуване § 19 с принципна подкрепа на текста на вносителя с предложената редакция от Комисията в т. 3 на ал. 5 и в т. 4.
Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Деветнадесет „за”.
§ 20. Има постъпило предложение от н.пр. Ивайло Тошев. Ням други предложения.
Предложение на Комисията за редакция. Работната група, която е работила по законопроекта предлага да подкрепим това предложение.
Има ли желаещи за изказване по § 20. Няма.
Гласуваме предложението на н.пр. Ивайло Тошев. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Деветнадесет „за”.
Сега гласуваме § 20 по вносител с принципна подкрепа текста на вносителя, с предложението на колегата Тошев и предложената редакция. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Деветнадесет „за”.
§ 21. Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване има ли? Тук се заменя „единния класификатор” с думата „Класификатора”. Няма желаещи за изказване. Гласуваме. Който е „за”, моля са гласува. Деветнадесет „за”. Без против и въздържали се.
§ 22. Предложение от н.пр. Четин Казак: „§ 22 от Преходни и заключителни разпоредби да отпадне.”
Предложение на н.пр. Ивайло Тошев – Параграф 22 да отпадне.
Предлагаме да подкрепим предложенията на Казак и Тошев и да не подкрепим текста на вносителя. Желаещи за изказване? Заповядайте.
Лилия Борисова:
До това предложение се стигна след анализ и оформяне на акта на класификатора, когато правихме оценка на длъжностите. Анализът показа, че кметствата, където се намират тези секретари на кметства, голяма част от тях са без администрация или с много малка администрация – под 10 човека. А „секретар на кметство” е ръководна длъжност в класификатора. Фактът, че секретар на кметство като ръководна длъжност, без администрация или с много малка администрация, не е добре да съществува. Затова правим това предложение да го няма.
Четин Казак:
Просто сменете му позицията, но го запазете като длъжност. Не пишете, че секретар на кметство е ръководна длъжност, защото тя действително не е ръководна длъжност. Тя е изпълнителна. Но трябва да има такава длъжност в единния класификатор.
Искра Фидосова:
И позицията на парламентарната група на ГЕРБ е категорично, че трябва да има позиция „секретар на кметство”.
Подлагам на гласуване предложенията на н.пр. Четин Казак и Ивайло Тошев, които са идентични. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Против и въздържали се няма.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 22 да бъде отхвърлен.
§ 23. Предложение на н.пр. Ивайло Тошев § 23 да отпадне.
Има ли желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Ивайло Тошев § 23 да отпадне. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Двадесет „за”.
Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 23 да бъде отхвърлен.
По § 9 моля да дадете редакция.
Клементина Попова:
Колегите вече са готови с редакцията. Няма друга възможност, освен това, което предложи колегата народен представител, да се сложи уточнение:
„Общото ръководство на министерството като администрация се осъществява от съответния министър.”
Искра Фидосова:
Седнете с един от нашите експерти във фоайето и напишете редакцията. След като завършим с останалите точки от дневния ред, ще се върнем и на тази.
По втория законопроект - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 254-01-2, внесен от Четин Хюсеин Казак на 13.01.2012г. - водеща – КПВ
Г-н Казак, имате думата да представите накратко мотивите.
Четин Казак:
Първо имам процедурно възражение. Този законопроект касае Министерския съвет като орган на изпълнителната власт, т.е. като орган на държавна власт, а не администрацията на Министерския съвет. Затова предлагам да не го разглеждаме този законопроект докато не чуем становище на органа на държавна власт – Министерския съвет, а не на администрацията на Министерския съвет, като подпомагаща Министерския съвет администрация. Администрацията няма отношение към този въпрос. Това са отношения между два държавни органа, а не между администрацията. Бойко Борисов трябва да подпише становище, а не главния секретар на администрацията.
Искра Фидосова:
Г-н Казак, в правомощията на главния секретар е да подписва тези становища. Преди малко коментирахме кой какви правомощия има. И като говорихме „да представлява”, твоята позиция беше обратната.
Г-н Казак, имате думата да представите законопроекта.
Четин Казак:
Колеги, казусът е ясен. Ако сте чели, надявам се, че сте ги прочели, за мен е въпрос на принцип. България е парламентарна република. Цитирал съм една дузина текстове от Конституцията, която дефинира, че Народното събрание като орган на законодателна власт е органът, който фактически упражнява, който олицетворява парламентарния характер на българската държава. Оттам нататък той се явява конституиращ орган по отношение на Министерския съвет. И след като е конституиращ, Министерският съвет дължи известна субординация и това е разграничено в съответните текстове на Конституцията.
Отделно, естествено принципът на разделение на властите е едно, но когато тези власти трябва да си взаимодействат и да възпират една друга, ясно в Конституцията е записано кой на кого дължи отчетност, кой на кого дължи уважение във всеки един смисъл на тази дума. В тази връзка, като основен принцип, на който съм се позовал, е необходимостта това взаимодействие, за което става дума и в Решение № 9 на Конституционния съд от 2011 г., да бъде осигурено по най-адекватния начин и това да бъде гарантирано чрез законови и подзаконови нормативни актове, за да се избегнат възможности за колизия между тях – колизия, която да е в състояние именно да възпрепятствува това взаимодействие.
Считам, че към настоящия момент съществува такава колизия и тя се дължи на факта, че редовните заседания на Министерския съвет се провеждат въз основа на един – дори не на постановление, дори не на някакъв друг подзаконов нормативен акт, а на обикновена заповед на министър председателя.
След като е ясно, че от 20 години Народното събрание провежда своите пленарни заседания в сряда, четвъртък и петък от 9:00 до 14:00 часа, елементарното уважение на един орган на власт спрямо друг изисква той да се съобрази с това фактическо положение и да организира по такъв начин своето работно време и своите заседание щото именно да гарантира това ефективно взаимодействие. Това взаимодействие, уважаеми колеги от Министерския съвет, не се ограничава само до парламентарния контрол – strictly sensor. Аз съм посочил в мотивите в какви хипотези парламентарната традиция винаги е изисквала присъствие и на министър-председателя и на членове на кабинета, на отделни министри, когато се обсъждат вотове на недоверие, когато се обсъждат важни точки в парламента, когато се обсъждат важни законопроекти. Тази парламентарна традиция изисква присъствие на съответния министър или на кабинета, независимо дали има или няма редовно заседание на Министерския съвет в този час. Досега е имало де факто застъпване на тези заседания, но никога в предишните състави на Министерския съвет не е имало тази практика на пренебрегване на пленарните заседания за сметка на заседанията на Министерския съвет. Напротив, вие най-добре знаете, че в предишните състави на Министерския съвет министрите са предпочитали да се явяват в парламента, а на заседанията на Министерския съвет да присъствуват заместник-министри, а не както е сега – обратното.
С тези мотиви съм предложил този законопроект. Вие виждате, че текстовете са заимствани изцяло от устройствения правилник на Министерския съвет. Няма нищо ново с изключение на ал. 3, която просто изисква Министерският съвет да промени своите редовни заседания в друг времеви порядък, извън пленарните заседания, за да може ефективно двете власти да си взаимодействуват пълноценно.
Мисля, че няма никакъв проблем за органа на държавна власт и за администрацията на този орган на държавна власт, в случая Министерският свет, да си организира по този начин редовните заседания.
Благодаря.
Искра Фидосов:
Благодаря, г-н Казак. Има позиция, изразена от Министерския съвет, с която сте запознати. Желаещи за изказване има ли?
Аз мисля, че трябва да направим предложение за правилника да има пленарни заседания и понеделник и вторник. Опозицията няма да е доволна. Чудя се, г-н Казак, по логиката, която казвате, дали не трябва и ние да съобразяваме нашите заседания с графика на Министерския съвет по силата на трите независими власти.
Четин Казак:
Трите власти не са независими. Само съдебната власт е независима. Изпълнителната власт не е независима. Против.
Искра Фидосова:
Г-н Казак, на парламентарния контрол министрите идват тогава, когато има към тях въпроси и питания. А когато опозицията ден за ден се сети, че иска да чуе един министър, тогава дайте да разпишем друг текст. В момента, когато искате някой да дойде, да прекратява каквото прави в момента и да тича в парламента. Аз не мисля, че това е сериозно.
Четин Казак:
Моето предложение е съвсем ясно – да не съвпадат редовните заседания на Министерския съвет с пленарните. Нека да се провеждат понеделник, или вторник, или сряда от 14:00 часа, четвъртък от 14:00 часа, петък – от 14:00 часа. Има достатъчно възможност.
Въпросът е прост - дали парламентарното мнозинство работи за запазване и съхранение на авторитета на Народното събрание или ще продължи да дава картбланш на изпълнителната власт да подронва авторитета на парламента. За това става въпрос.
Екатерина Михайлова:
Ние с колегата Методиев няма да подкрепим този законопроект. Но аз ще си го запазя и в следващи парламенти, дори и да не съм народен представител, ще намирам все някой народен представител, когато се случи да е ДПС в управлението, да го дам, за да опитат да направят този законопроект закон. Казвам го в рамките на шегата и закачката ,защото този проблем дали идват министрите, когато се разглеждат закони, които са важни и те трябва да присъствуват, не е проблем на този парламент. Този проблем си съществува във всеки един парламент и проблемът няма да бъде решен със закон. И не е редно да бъде решен със закон. Това в никакъв случай не е свързано с това, че разделението на властите ще бъде нарушено, ако не идва даден министър.
Нека да сме наясно за какво става дума. Наистина парламентарното управление означава, че парламентът излъчва правителство, но правителството си действа с всичките правомощия на изпълнителната власт и това не означава, че трябва със закон да му създаваме правила кога да заседава. Това наистина излиза извън правомощията на парламента. Не можем да въведем такова нещо. По-важно е друго – дали ще се научим да се уважаваме помежду си и да зачитаме неписаните правила и да се създадат традиции. Защото редно е, когато се гледат важни закони, да присъствуват министри. Това е редно. Това е уважение към Народното събрание, към законодателната власт. Подобно нещо обаче няма да предизвика уважение, дори и да бъде прието като закон, защото може някой парламент да приеме такъв закон. Това предизвиква неуважение. Защото предизвиква незачитане на институциите една към друга.
Това аз го приемам като майтап, затова казах, че ще си го запазя. Нека сериозно да се отнасяме към нещата. Дайте, ако искате, да излезем, че е редно това да се случва, но не е редно по този начин да се прави.
Г-н Казак, този проблем го имаше и при тройната коалиция, и при предишното управление на Симеон Сакскобургготски. Да не тръгваме да ровим по стенограми, да видим колко пъти сме искали да се явят министри или министър-председателя и те не са идвали. Аз поне помня.
Четин Казак:
Никога, в нито една регистратура по време на обсъждане на вот на недоверие не е имало случай изцяло така наречената „кошарка” да стои празна. Никога. Винаги министрите са идвали, когато се обсъжда важен законопроект, а на заседанието на Министерския съвет са оставяли заместник-министри.
Това, което сега в 41-то Народно събрание просто надхвърля всякакви граници. Никога не е имало такава степен на неуважение. Не казвам, че не е имало отделни случаи, когато министрите не са идвали. .
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 254-01-2, внесен от Четин Хюсеин Казак на 13.01.2012г.
Който е „за”, моля да гласува. Шест „за”. Против? Десет „против”. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
Връщаме се на § 9. Заповядайте, г-н Коранов.
Владислав Горанов:
Г-жо Председател, след съгласуване на експертно ниво, в т.ч. и с експерти на комисията, предлагаме § 9, в частта ал. 3 да придобие следния вид:
„(3) Общото ръководството на министерството се осъществява от съответния министър. Министерството, като администрация, се представлява от министъра или от овластено от него длъжностно лице.”
Смятаме, че по този начин целта на нормата се постига.
Искра Фидосова:
Други мнения има ли? Няма. Гласуваме.
Но първо предложението на г-н Тошев.
Ивайло Тошев:
Колеги, оттеглям предложението си за отпадане на § 9.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване предложената редакция на § 9 като редакция на Комисията за чл. 42, ал. 3 с принципна подкрепа на текста на вносителя.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 202-01-5, внесен от Министерски съвет на 30.01.2012 г. – водеща – КПВ
Да представи законопроекта има думата г-жа Деница Вълкова, заместник министър на правосъдието.
Деница Вълкова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
От 1 януари 2012 г. влезе в сила разпоредбата на чл. 22, ал. 4 от Закона за търговския регистър, съгласно която, когато към заявлението на търговеца за вписване, заличаване или обявяване не са приложени всички документи, които се изискват по закон, или когато не е платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на нередовността, като са уредени редът за даване на указания и правните последиците от неизпълнението им.
Практическото приложение на посочената норма към 1 януари
2012 г. е невъзможно, както и след няколко месеца, тъй като проведохме разговори с изпълнителя на обществената поръчка. Съгласно предложения от него работен график и етапите за реализация на софтуера, това може д стане най-рано края на м. май, поради което предлагаме въпросната разпоредба да влезе в сила от 1 юни 2012 г.
В Закона за търговския регистър е налице празнота относно статуса на търговците, поискали пререгистрация, на които е отказана такава с влязъл в сила акт на Агенцията по вписванията. За тези търговци законодателят не предвижда последиците на § 5, ал. 1 и § 5, ал. 2, изречение първо от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за търговския регистър, а именно заличаване по силата на закона на едноличния търговец и клона на чуждестранния търговец, съответно прекратяване по силата на закона на дейността на търговското дружество или кооперация.
С предложения § 2 предлагаме тези търговци да се приравнят към търговците, поискали които не са поискали пререгистрация и по този начин да бъде отстранена тази празнота.
Съгласно чл. 626, ал. 1 от Търговския закон длъжник, който стане неплатежоспособен или свръх задължен, е задължен в 30-дневен срок да поиска откриване на производство по несъстоятелност. Към настоящия момент няма предвидена възможност за непререгистрираните търговски дружества и кооперации, поради което предлагаме да им се даде такава възможност, тъй като по този начин няма да се стигне до ангажиране на наказателна отговорност на такива търговци и конкретно длъжници. А знаете, че съгласно чл. 227б е предвиден състав на престъпление против кредиторите за изпаднал в неплатежоспособност, който не е заявил това в 30-дневен срок
С § 3 се въвежда и възможност за непререгистрираните търговски дружества и кооперации, чиято дейност е прекратена по силата на закона, да извършат пререгистрация с цел развитие на производството по ликвидация. Към настоящия момент това могат да правят само заинтересовани лица, посочени в § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби на Закона за търговския регистър. Такава възможност не е предвидена за самия търговец.
С § 4 от законопроекта се уреждат и въпросите относно фирмата, клоновете и ЕИК на пререгистриращите се по новия ред на § 5а от ПЗР. Това са принципни положения, които до 1 януари 2012 г. бяха уредени в алинеи съответно 7, 9 и 10 на § 4. Ние предлагаме тези принципни положения да бъдат възпроизведени като част от действащото законодателство.
По отношение на последния параграф. Във връзка с § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за търговския регистър се предлага неприключилите производства да се считат прекратени по силата на предложения законопроект. Това от една страна, е да се улесни изготвянето на Списък № 1 и Списък № 2, които предстои да изготвят съдилищата за непререгистрираните търговци, и от друга страна, да се постигне равенство между еднолични търговци, за които така или иначе тези производства са прекратени, считано от 1 януари 2012 г. по силата на закона и от друга страна, търговските дружества и кооперациите.
По тези съображения предлагаме да подкрепите предложения законопроект. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Вълкова. Колеги, имате думата за изказвания по така предложения законопроект. Г-н Радев.
Емил Радев:
Уважаеми заместник министри,
Уважаеми колеги,
Настоящите промени са направени спешно и те са продиктувани от чисто практически проблеми, които възникнаха след 1 януари 2012 г. и то главно с приложението на § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за търговския регистър, който ние приехме миналата година по предложение на Министерския съвет (на Министерството на правосъдието), като бяхме уверявани от предходния екип на министерството, че това е правилният начин и подход в § 5 за пререгистрациите. Ако си спомняте, ние там не предприехме никакви промени. Приехме целия модел, предложен от Министерството на правосъдието, защото бяхме уверявани многократно, че това е правилният модел и всяка една промяна би докара до сътресение в системата.
В момента тези промени са продиктувани и от реакцията на съдиите, които гледат такива производства. Имаше преди три седмици една среща, организирана от Висшия съдебен съвет с представители на магистрати на всички окръжни съдилища и апелативни, които се занимават с тези регистърни производства и тези проблеми бяха повдигнати на тази среща. Този законопроект е като резултат за решаване на проблемите, неотложните проблеми, които бяха дискутирани на тази среща.
Бих казал, че с влизането в сила от 1 януари, са спрени производствата по несъстоятелност на непререгистрираните търговци. Примерно, това производство в самия Търговски закон е заложени, че трябва да премине в тримесечен срок. Със спирането му, защото е непререгистриран търговецът, оттам нататък това производство бива спряно за срок, който ние не можем въобще да предвидим. Примерно, едната от опциите тук е да се пререгистрират служебно тези търговци. Друга от разпоредбите дава право на самия търговец да иска да се пререгистрира, а не само както е в момента - или служебно или от кредитор, който има доказано вземане. Говорим за тези, които в момента са в процедура на ликвидация – дружествата и кооперациите.
Също така правят се промени и във връзка с § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за търговския регистър. Именно там по силата на закона се предлага неприключилите производства да се считат за прекратени, защото ние имаме срок по § 5, ал. 2 за приемане и съставяне от съдилищата на Списък № 1 и Списък № 2, а в случай, че има такива висящи производства, които, както ни уведомиха магистратите, някои са с над 10 години висят там, няма интерес за приключването. Примерно, оставено е без движение, защото не е вкарана такса и не може да бъде намерен адреса и така стои това производство десетки години. Ако не приемем тази разпоредба, не могат Списък № 1 и Списък № 2 да бъдат изготвени в сроковете. А оттам нататък има други последствия във връзка с § 5.
Добре е възможно най-бързо да приемем тези промени, за да могат тези непълноти в закона да бъдат запълнени, а също така и непълнотата, която стана с молбите за пререгистрация, които са преди 1 януари подадени, но Агенцията не е успяла да се произнесе в срок по тези молби. След 1 януари на практика не се знае какви са правните последствия за тези търговци. С този законопроект се урежда и този проблем, защото те са, доколкото разбрах, над 400 такива случаи. Не са един или два. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Радев.
Първо реплика към Вас. Не съм съгласна изобщо с първата част от вашето изказване.
Колеги, искам да припомня дискусията от миналата година, която се провежда може би в продължение на 6 месеца в Правна комисия. Многократно всички членове на Правна комисия заявявахме, че това ,което се предлага, няма да работи по отношение на непререгистрираните търговци. Нека да боравим с точните факти и обстоятелства, които се случваха. Тук имаше присъствие на медии, разигравахме различни случаи какво да се направи и как да се направи. Многократно обясняваме, че това нещо няма да работи на предишния екип на Министерството на правосъдието. Пое се отговорност, но сега не виждам една госпожа, която беше много активна тогава. Това е ръководителят на Търговския регистър – г-жа Николова. Не знам защо я няма. Аз лично имам въпроси към нея, защото след десетките наши изказвания и отбелязване в стенограми, че този ред няма да работи, че има пропуски, и не че ние не сме направили предложение, г-н Радев, а ние нямаше как да направим предложение и да променим определени членове, защото това беше част от една цяла рамка. И каквато и промяна да бяхме предприели по отношение на тези текстове ,нямаше как да стане. Това е за честта на Правната комисия, за честта на колегите народни представители, на Народното събрание.
Сега по този законопроект аз ще кажа, че ще го подкрепя с две изключения.
Първото е по отношение на § 1, защото с този текст ни връщате на дискусията от миналата година. Извинявайте, но ние в продължение на месеци дебатирахме как тогава, когато влязат преписките, трябва да има произнасяне незабавно по тях, а не да се бавят по месец-два тези преписки в Търговския регистър.
И изведнъж тук се появява преписана цялата ал. 4 и се появява едно нови изречение, което казва:
„Длъжностно лице постановява отказ, ако тези указания не са изпълнени в срок три работни дни от даване на указанията.”
Не от даване на указанията. Ние този дебат го водим половин година. Това, което ние възприехме тогава, е от постъпване на заявлението. И това беше възприето от всички членове на Комисията. И аз не смятам, че трябва да правим отстъпки от това.
Във връзка с тази разпоредба на § 1 след да се направи корекция и в § 7 по отношение на влизане в сила на тази разпоредба. Защо се дава обратно действие на тази разпоредба и защо се връщаме на същото. Защото тогава се твърдеше, че не е проблем, няма проблем, простичко казано, да се сложи една графа в софтуера, който излиза на компютъра и да се записва този срок.
Може би тук трябваше да дойде г-жа Николова и да отговори на всички въпроси, защото тя тогава отстояваше многократно позиции, че това не представлява никакъв проблем, че е въпрос на няколко дни уредба.
Иначе приветствам и подкрепям останалите предложения. Смятам, че ние като юристи, които малко или много се занимаваме и работим с тази материя, трябва д направим така, че максимално бързо да приемем промени, за да не създаваме несигурност и проблем на търговския оборот и на всички търговци, но, разбира се, със съответните редакции. Има няколко дребни неща, които ще бъдат отстранени между първо и второ четене. Това не е проблем.
Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Благодаря, г-жо Председател.
Вие спестихте някои от нещата, които може би в по-остра форма ще кажа на сегашните представители на министерството. Явно в този търговски регистър нещата не вървят. И като не вървят нещата, сменяте човека, за да тръгнат.
Освен по този закон, има още един проблем, по който използвам случая, че сте тук. Поставил съм го преди 6 месеца в парламента. Не могат да регистрират европейско дружество. Значи или да могат, или да си „вдигат чуковете” и да си заминават тези хора. Излагаме се пред света, пред Европа.
Ще задам на новия министър на правосъдието този въпрос. Мен ме е срам вече да питам. Кажете на тези хора, че ако тях не ги е срам, просто да си отидат и други да дойдат. Не може да променяме законите заради тяхната некадърност или някакви постоянни софтуерни въпроси. Правим софтуер за цял свят, а тук не могат да намерят специалисти да направят един софтуер да върви някаква регистрация. Няма да изстрелват ракета в Космоса!
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. Други желаещи за изказване от колегите има ли? Г-жа Вълкова, заповядайте.
Деница Вълкова:
Във връзка с това, което сподели с вас г-н Радев, тези промени са резултат от една национална среща, която се проведе не само с длъжностни лица по регистрацията, но и с представители на всички окръжни съдилища, председатели на търговски отделения на големите съдилища и на апелативните съдилища. Това предложение беше основно на практикуващите юристи – на съдиите.
Искра Фидосова:
Параграф 1 не ги засяга съдиите.
Деница Вълкова:
Съдиите поставиха следния въпрос. Тъй като разпоредбата на чл. 22, ал. 4 действа от 1 януари 2012 г., считано от тази дата, т.е. първия работен ден – 03.01.2012 г. Длъжностните лица по регистрацията вместо да дадат указания, както ги задължава законът, те отказват. Постановяват откази. Тези откази по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър се обжалват и в момента съдилищата започват да се задръстват с дела. Има вече толкова случаи на образувани дела, че съдиите нямат друг избор, освен да приемат, че това е незаконосъобразен отказ. Защото съдиите не се интересуват дали им е вграден функционално този софтуер или няма. Те съобразяват закона, който задължава длъжностните лица по регистрацията да дадат указания, а вместо това те не дават указания, а постановяват откази и съответно изчерпват таксите. Или в другата хипотеза не дават указания кои документи е трябвало да се приложат и не са били приложени. Всъщност оплакването основно идва от съдиите, че ние задръстваме системата с едни абсолютно безсмислени казуси.
И нещо друго, което касае не само съдебната система и тяхната натовареност, а касае самите заявители, защото те за да обжалват този отказ, трябва да си ангажират адвокат. Разбира се, не е задължително процесуалното представителство от страна на адвокат, но в маса случаи те го правят и плащат допълнително такса, за да се задвижат съдебните процедури.
Ако ние не бяхме предложили това да влезе в сила от 1 юни, това означава, че до 1 юни ще продължи дейността на длъжностните лица по регистрацията да постановяват незаконосъобразни откази. Тези откази ще отиват в съдилищата и ние 6 месеца ще генерираме казуси и дела на търговските отделения, съответно и на апелативните съдилища, защото те също имат отношение в производствата по чл. 25 от Закона за търговския регистър. И това беше съображението.
Аз абсолютно възприемам вашите критики по отношение на целесъобразността на организацията на процеси за въвеждане на софтуер, но така или иначе аз съм провела вече няколко срещи с изпълнителя по договора за обществена поръчка и той ме уверява, че има едни четири етапа, които няма как да с прескочат. Те трябва да се спазят, за да стане готов продукт този софтуер, да има такава функционалност. Ако ние предприемем прекратяване на този договор да стартираме нова обществена поръчка, това ще отнеме минимум три месеца. А през тези 3 месеца те ще го изработят и на практика резултатът ще е същия. Ние до 1 юни няма да имаме такава функционалност. Това е по отношение на § 1, с което ние сме подкрепили предложението на съдиите.
Искра Фидосова:
Г-жо Вълкова, въпросът не беше в това. Няма връзка изобщо със съдиите последното изречение на § 1. Защо се сменя първоначалният момент? Аз съвсем ясен въпрос зададох. Защо в момента срокът е три работни дни от даване на указанията, а не това ,което постигнахме в продължение на 6 месеца миналата година – 3 дни от постъпване на заявлението. Това е въпросът. Иначе преписките пак ще се мотат по 2-3 месеца и нищо няма да се промени.
Деница Вълкова:
Откакто аз съм постъпила – 3 януари, имаше една забава в рамките на две седмици. В момента такава забава по произнасянията няма.
Всъщност идеята на последното изречение на ал. 4, която сега се предлага да стане ал. 5, е за да се преодолее колизията между сроковете, установени за разглеждане на заявленията по чл. 19, ал. 2 и тези, както сега предлагаме, в ал. 5. Защото, ако оставим старата редакция на ал. 4, т.е. последното изречение, което препраща към чл. 19, това означава, че няма как длъжностното лице по регистрацията да се произнесе незабавно след изтичане на три работни дни. Защото в рамките на тези три работни дни ще тече срокът за заявителя, който трябва да отстрани нередовностите.
Искра Фидосова:
Точно обратното, г-жо Вълкова. Г-н Радев.
Емил Радев:
Тази норма ние записахме императивно, като дадохме 3 дневния срок, преди да се впишат, защото иначе по закон трябваше да се вписват едва ли не незабавно. Тридневният срок беше един гаранционен срок, в който всяка от заинтересованите страни да може, ако в случай, че недобросъвестно някой е подходил да описва обстоятелства, да могат да се заведат нужните дела пред съответния окръжен съд, за да може да спре това вписване. Това е императивна разпоредба – незабавно трябва да се впишат след изтичане на три работни дни от постъпването им. Така бяхме уверени, че в рамките на 24 часа може да се качат указанията от длъжностното лице по партидата на търговеца. Оттам нататък търговецът да има ден или два да ги отстрани и длъжностното лице да се произнесе в срок, съобразно това дали са отстранени недостатъците или не, да постанови вписване или да постанови отказ, при което няма да има никакво забавяне при предвидения срок по закон. В момента с този текст става на практика колизия между чл. 19, ал. 2, защото казваме, че трябва да има вписване в рамките на три работни дни след постъпване на заявлението. А в случая, че дадем в момента възможност на длъжностното лице да даде в неопределен срок указания, защото то може да даде и след две седмици указания за нередностите, оттам нататък този тридневен срок естествено, че не може да бъде спазен.
И оттам нататък влизаме в един модел, при който ние не знаем кога трябва да има постановяване вписване.
Михаил Миков:
Аз моля вие като екип на министерството да декларирате, че не това са ви намеренията. Не това са ви намеренията, да услужим на некадърниците, които не могат да решат софтуерния проблем. Защото това е отстъпление в нещо постигнато, като изисквания. Бил затрупан съдът! Ще е затрупан съдът като си търсят хората правата. Нормално д е затрупан съдът. Ако утре се заключи регистърът по някаква причина, ще има още повече искове. Това не може да бъде мотив за променяне на закона.
Ако има някакъв проблем, дайте да го анализираме. Ако трябва да дойде пак началника на регистъра и да го каже.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване има ли? Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Ние и да се ядосваме и да не се ядосваме, явно е, че ще трябва отново за пореден път да се съобразим с готовността на съответното учреждение да изпълни закона и да приложи закона. Така че, според мен, в тази посока нямаме голям избор освен да приемем, независимо в каква редакционна форма тази разпоредба да започне да действува от момента, в който съответната агенция ще е готова технически да прилага този закон.
Това, което на мен ми прави впечатление е, че в Преходните и заключителните разпоредби не мога да разбера логиката на тези изменения. Те са всъщност едни обяснителни разпоредби, които не виждам защо тези текстове трябва да бъдат записани в закона, след като никакви други действия не могат да бъдат породени от сега действащите разпоредби, освен тези, които са записани в § 2, ал. 1 и 2. Наистина не мога да схвана смисъла на това, освен да се обясни за пореден път на съдилищата какви са последиците от прекратяването на дейността на тези дружества. Аз мисля, че това на никого не е нужно, при положение, че този закон се прилага само от юристи в тази агенция.
Много ясно е, че когато непререгистрираните еднолични търговци имат отказ, който е влязъл в сила не по-рано от 1 януари 2012 г., те ще се считат непререгистрирани. Какъв е смисълът да го записваме в закона това? Като е обжалван, ще влезе в сила по някое време. Като влезе в сила, тук говорим за влезлите в сила откази. Тяхната дейност се счита за преустановена не по-рано от 1 януари. В този смисъл, ако те са обжалвали и този отказ влезе в сила след 1 януари, той ще има същото действие, каквото има и ако до 1 януари не е пререгистриран. Не виждам никаква логика в тези два текста, откровено казано.
Емил Радев:
Имаме норма, в която казваме, че ако не са пререгистрирани, с две думи да е завършило производството до 1 януари, автоматично има последствията на непререгистрирани дружества. Когато имаме отказ на 29 декември и още по лошо на 2 януари, който отказ се обжалва и утре съдът ще постанови пак вписване, ние пак няма да имаме вписване до 1 януари 2012 г. И затова стават абсолютно неясни последиците. Именно за да изясним този въпрос, на практика е нужна тази разпоредба.
Искра Фидосова:
Аз мисля, че объркването идва от използваната грешна правна техника в законопроекта и оттук се пораждат всички тези въпроси. Ние обсъждахме този законопроект и вчера и днес, смятаме, че това не е непоправимо. Това може да го оправим между първо и второ четене. Но подходът, който е използван, правната техника е неправилна и създава това объркване и предпоставки за различно тълкувание.
Затова ние даже си записахме как трябва да изглежда Закона за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър с § 1, § 2, 5, „ж”, „з”, „е” влизат в тялото, а в преходните и заключителните разпоредби остават § 3, 4, 5 и последния по отношение на влизане в сила на закона.
Оттам идва объркването. Молбата към колегите е да използват правната техника, която е установена и не създава предпоставки за объркване и различно тълкувание. Но това е поправими. Ще го оправим за второ четене.
Има ли възражения? Други желаещи за изказване има ли?
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за търговския регистър, № 202-01-5, внесен от Министерския съвет на 30.01.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шестима се въздържат.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за отнемане на незаконно придобито имущество, № 254-01-4, внесен от Красимир Любомиров Велчев и група народни представители на 17.01.2012 г.
По четвърта точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за гражданската конфискация, № 254-01-5, внесен от Христо Дамянов Бисеров и група народни представители на 18.01.2012 г.
Предварително разговаряхме с колегите да направим общ дебат по двата законопроекта и след това ще ги гласуваме поотделно.
Започваме по реда на постъпване на законопроектите.
От името на вносителите на първия законопроект ще го представи г-н Анастасов. Заповядайте, г-н Анастасов.
Анастас Анастасов:
Благодаря, г-жо Председател.
Имам подготвено резюме на базата на мотивите за законопроекта. Ще си позволя сам накратко да се спра на някои неща, тъй като колегите са запознати с повечето от тези неща.
На първо място, законопроектът е необходим, за да се усъвършенства съвременният инструментариум на държавата за борба с организираната престъпност. Въвежда се гражданска конфискация, която е един сравнително непознат метод в нашето право, която не зависи от предварителна осъдителна присъда срещу лицето, чието имущество се конфискува. Гражданската конфискация е насочена не срещу определено лице, каквато би било целта на една наказателна репресия, а срещу конкретно имущество, което първоначално се запорира и едва по-късно се преминава към неговото отнемане, след проведен процес в граждански съд със съответните гаранции за справедливост и пропорционалност на ограничаване на правото на собственост.
Законопроектът има характеристиките на особен граждански закон и затова той не предлага гаранциите, присъщи на наказателните закони. Мерките по него не зависят от доказването на вина за извършено престъпление, поради което се прилага по-нисък стандарт на доказване, разместване на наказателната тежест, не се прилага презумпция за невиновност и е възможно обратно действие на закона – не същинско, а с оглед оценките на активите.
Философията на законопроекта се изгражда от следните ключови норми:
- Законът е повод за образуване на производство пред комисията и привличането на лицето като обвиняем от прокурор за престъпление, а не при повдигане на обвинения пред съд по Наказателния кодекс от включените в списъка по чл. 22, ал. 1 от законопроекта;
- Законът е повод за ползваните хипотези по чл. 22, ал. 2 и 3 и чл. 23 и чл. 24.
Комисията извършва проверка на източниците за придобиване на имущество и се предприемат действия за допускане на обезпечение на бъдещ иск за неговото отнемане. Това е първата фаза на производството пред специализираната администрация.
Комисията може да поиска налагане на обезпечение на имущество от съда с цел да гарантира отнемането, когато от проверката са събрани достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е придобито със средства, за които не е установен законен източник.
Обосновано предположение за лице при установено значително ниско несъответствие в имуществото на физическо лице или на юридическо такова. Значително несъответствие е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 250 000 лв. за целия проверяван период. Обхваща се първично и преобразувано имущество със съответните гражданско-правни гаранции за добросъвестните преобретатели.
При налага на обезпечението и при отнемане на имуществото се има предвид имуществото на проверявания, на свързаните с него лица и на трети лица. Винаги под лица разбираме физически или юридически такива.
Въвежда две презумпции за имущество: презумпция за знание на произход на свързаните лица и презумпция за незнание – за добросъвестност на третите лица, с изключение на безвъзмездните сделки. Целта е да се проследи трансформацията на проверяваното имущество.
Срок на проверката – от момента на образуването на производството назад от 10 години към момента на придобиване на имущество. Колкото по-дълъг е този срок, толкова прагът на значителност от несъответствие е по-висок да се обхване натрупаното имущество и обратното.
Има и други точки, които съм посочил, но ако възникнат въпроси, ще отговоря с удоволствие.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Анастасов.
По втория Законопроект за гражданската конфискация от името на вносителите има думата г-в Бисеров. Заповядайте.
Христо Бисеров:
Разглеждането на тези законопроекти вече в три комисии, показва очевидно, че намерението на ГЕРБ да отхвърлят нашия законопроект. Самият факт, че Правната комисия е сложена в периферията на дебата, както беше и преди половин година, показва политически намерения.
Тъй като в това изложение аз няма да коментирам законопроекта, чието представяне преди малко чухме, искам само да обърна внимание на някои неща, които се насаждат в съзнанието на българското общество. И за съжаление, проводник на тази тенденция е Министерството на правосъдието – нещо, което в продължение на повече от две години упорито се насажда разбирането, че гражданската конфискация е един нормален и естествен механизъм, присъщ на континенталното право в Европа. Упорито се внушава на хората, че такъв инструмент съществува в страни, като Италия, Германия, Словакия или Словения, не съм много сигурен коя от двете страни, Франция, което е абсолютно невярно.
Тъй като това е Правна комисия искам да изведа този проблем, защото вие ще разберете за какво става въпрос. Вчера в другата комисия освен няколко души колеги-юристи, другите естествено не можаха да вникнат в същността на проблематиката.
Гражданската конфискация, колеги, е възникнала по повод на една комисия към президента на Съединените щати във връзка с борбата с организираната престъпност и стъпва изцяло на възможността в общото право да се водят искове срещу вещи. Нещо, което за континенталното право е абсолютно неприемливо и не съществува. То съществува само в Албания. Всички разпоредби, които има в други закони в други държави като Германия, Франция, Италия – всичко е вътре в наказателните закони на тези държави. И те всички са свързани с частично, ако не пълно, доказване на престъпен резултат най-малко, а не на нищо. На нас ни се внушава, че това е европейска практика. Това не е вярно. Това е груба манипулация, с която ни обработват вече повече от година и половина, за да излязат извън рамките на сега действащия закон, който поне предпоставя някаква връзка между престъпен резултат и едно имущество, за което може да се предположи, че е в резултат на този престъпен резултат и по някакви причини, примерно, не е доказана вината, и да не влизам в подробности.
Това е основното, на което искам тук да обърна внимание на Правната комисия, защото се надявам, че вие тази проблематика можете да я проверите и да се убедите сами, че тези мои твърдения са верни.
По отношение на законопроекта, който сме внесли, ние се опитахме все пак да намерим някакъв модел за прилагане на този институт в България – в една страна с континентално право.
И още две неща. Търсейки възможност не просто механизма, а инструментите да бъдат такива, че да дадат някакви резултати, от една страна, и от друга страна, да има гаранции, че няма да се нарушават тежко човешки права и свободи и имуществени права.
Като имаме предвид, че тази комисия, която в началото се наричаше „Кушлев”, а сега „Коларов” е най-дискредитираният държавен орган, създаван в България, и то дискредитиран с неспособността си да свърши грам работа не само заради лошите регламенти, но и заради лошия нулев институционален капацитет, който има, потърсихме решение на въпроса.
Считаме, че трябва да се мине през данъчната администрация. За нас това е една държавна институция с достатъчно висок авторитет, достатъчно висок професионализъм, с утвърдена практика, което е много важно за мен, с практика по действащи закони, утвърдена от съдилища. Там всичко се знае как се развива. Там е трудно да се вършат злоупотреби. Не че не се правят, не че няма такива случаи, във всяка администрация има такива случаи, но там нещата са поне в някакъв порядък.
Ние отказваме да подкрепим каквато и да е идея, за каквато и да е комисия. Тази жалка комисия от пет души с териториални звена само там, където има апелативни съдилища, каква работа ще свърши. Просто е жалка история. Тя ще се превърне в един инструмент за натиск. Страхувам се, че корупцията много лесно ще обхване тази структура – при малки звена, това се получава. Липса на контрол. Кой ги контролира тях? Кой контролира тази комисия? Това че внася доклад един път годишно в парламента. Кой контролира ежедневно тази работа. Докато при гражданската администрация има процедури.
Без да се отплесвам повече, предлагам поне Правната комисия, другите комисии не приеха такъв подход, ако ще вървим към такова законодателство, да приемем двата закона и да потърсим начин да изведем тази материя в разумни граници, в разумни рамки, за да не се превърне в инструмент за саморазправа в сферата на бизнеса, политиката и други обществени взаимоотношения. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Бисеров. Преди да пристъпим към изказвания да дадем думата на представителите на институциите, които сме поканили по тези точки. Раздадени са ви становищата, които са постъпили и по двата законопроекта.
Г-жа Тодорова, заповядайте.
Велина Тодорова:
Уважаеми народни представители, преди да говоря по нашите две становища, бих искал да предам огромните извинения и уважението към народното представителство на министъра на правосъдието г-жа Диана Ковачева. В момента тя е ангажирана с европейския доклад и съжалява, че не може да участва в работата на Правната комисия днес.
Съвсем накратко ще представя становището на Министерството на правосъдието по двата внесени законопроекта.
Законопроектът, накратко казано, на г-н Бисеров и група народни представители според нашето становище, в него откриваме едно несъответствие на духа и заглавието на законопроекта. Въпреки че г-н Бисеров разкритикува категорично института на гражданската конфискация, той представя Закон за гражданската конфискация. Но духът на неговия законопроект не съответства на принципите на този институт.
Положителното в този законопроект е, че той е кратък, работи с техниката на препращането към действащи закони. Но именно поради това крайният резултат не е много добър, тъй като имаме едно смесване на принципи и терминология на гражданския и наказателния процес.
Законопроектът провежда разбирането за необходимостта от тясна връзка на наказателното производство с това по гражданската конфискация, включително гради на тази връзка – предвижда причинно-следствена връзка между престъплението и придобиването. Началният момент на проверката е изтеглен назад във времето, разбира се, алтернативно, от момента на повдигане на обвинение пред съд. Това е, което притеснява. Това е доста късен момент с оглед постигането на целите, които си поставя този законопроект, изведени в чл. 2.
Провеждайки разбирането, че съществуващият институционален капацитет (органи на прокуратурата и данъчната администрация) е достатъчен за постигане на целите му – предвидено е закриване на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност, възлагането на производството по гражданска конфискация на тези органи е неуместно поради специфичната дейност, която е присъща на данъчната администрация (например, данъчната администрация трябва да доказва финансова свързаност на лицата (чл. 8, ал. 2). Но с това няма да отнемам вашето внимание, защото имаме представители на тези органи.
Последно. Предвид всичко, което казах досега, не можем да приемем, че този законопроект е съгласуван с препоръките на Венецианската комисия, която даде препоръки във връзка с обсъждането на един предходен законопроект.
Извън становището бих искала да кажа, ако ми позволите, че така изразеното от нас становище сочи, че е почти невъзможно да се обединят двата законопроекта, тъй като те са различни по философия и дух.
Аргументите, които използва г-н Бисеров за рязката граница между континенталното право и общото право, според мен, не е много състоятелен и не е коректен. Българското континентално право, включително законодателствата на държавите-членки на Европейския съюз отдавна използват и са въвели институти на общото право и няма нищо лошо в това.
Становището на Министерството на правосъдието по Законопроекта за отнемане на незаконно придобито имущество, внесен от Красимир Велчев и група народни представители се състои в следното.
Предлаганата в този законопроект уредба е хармонична и завършена и отговаря на препоръките, отправени към законопроект, който е бил обсъждан преди известно време.
В законопроекта съществуват някои спорни моменти и някои технически несъвършенства, поради което те следва да бъдат обсъдени вероятно от законодателя.
С този законопроект се въвеждат ясни и точни понятия за незаконно придобито имущество, което е имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник. Няколко презумпции, които няма да излагам пред вас, които целят едновременно защита на обществения интерес и защита на проверяваните лица.
Предлага се един изчерпателен списък от престъпления, които служат като законов повод за образуване на производство. Те обхващат състави, насочени към организираната престъпност и генериращи облага деяния, а не такива, които се извършват от обикновената престъпност. Т.е. този закон е насочен именно към определена категория имущество, което се генерира именно от дейността на организираната престъпност. Това е заявката, това е философията на закона, ако не е ясна, във ваша власт е да го промените.
Проверка може да се образува само след като е започнало наказателно преследване и по сигнал на прокурор.
За органа. Законопроектът предвижда създаването на нов орган с редица гаранции за неговата независимост и не партийност, включително контрол от Народното събрание.
Предвидени са редица гаранции, според нас, за справедлив процес и пропорционалност на мярката отнемане на незаконно придобито имущество.
Доказателствената тежест, за която стана въпрос вчера, не виждаме никакъв проблем с променената доказателствена тежест. Този принцип е въведен в българското законодателство доста отдавна. Разбира се, комисията, проверяващият орган носи първоначалната доказателствена тежест и законопроектът изрично посочва какви обстоятелства комисията трябва да докаже пред съда, който граждански съд ще постанови отнемане на изуществото, ответната страна ще трябва да докаже законния характер на имуществото.
Благодаря за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Тодорова. Г-н Иванов, заповядайте.
Росен Иванов:
Нашето становище ще бъде общо по двата законопроекта. Ще се постарая да бъда кратък. Всъщност ние сме изпратили доста конкретни бележки. На тях няма да се спирам, но ще кажа тези, които са принципни.
Нашите притеснения са в три насоки.
Най-напред по отношение на Закона за гражданската конфискация, като благодаря за високата оценка за работата на НАП, все пак си позволявам да обърна внимание, че НАП е администрация, която проверява административни процедури. За нея би било чуждо извършването на гражданско-правни искове за отнемане на имущество. Това наистина изглежда доста чужд дейност за НАП.
Това, което НАП може да направи в тази област и което НАП предлага да прави в тази област, независимо кой от законопроектите бъде подкрепен, са две неща: едното е това което правим и в момента, временно управление и осребряване на отнето имущество. Това се прави и в момента, въпреки че имаме много сериозни трудности, които след малко колежката ще ме допълни, като ще каже какви са.
Другото нещо, в което НАП има наистина сериозен опит и изградени процедури, утвърдена съдебна практика, утвърдени вътрешни процедури за работа и пр., това е установяването на несъответствието между имуществото наедно лице и неговите доходи. Това е нещо, в което НАП би могла да бъде полезна и може да бъде възложено, а и следва да бъде възложено на Националната агенция за приходите. Пак повтарям, най-вече поради това че в данъчното право несъответствието между имущество и доходи е основание за данъчно облагане. Макар че там са доста по-различни нещата, но все пак НАП има много сериозен опит в установяване на подобно несъответствие.
Това, което ни притеснява по отношение на законопроекта за отнемане на незаконно придобито имущество е, че липсва ясен метод за оценяване на това имущество. Това е една друга област, в която НАП също има много сериозен опит, тъй като в данъчното право установяването на пазарни цени е обичайна практика. Има разработени много сериозни методи за това как се установяват пазарни цени. Има една много подробна наредба на министъра на финансите за това как се прилагат тези методи, като тази наредба се основава на така наречения наръчник по трансфер на ценообразуване, който се издава от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и специално в данъчната област е общо признато помагало за това как се установяват пазарни цени.
Друг е въпросът дали установяването на пазарни цени за данъчни цели върши достатъчно работа за целта, която преследват тези закони. Това за мен е трудно да кажа. Но дори и да не се приеме този начин за установяване на пазарни цени чрез методите на данъчното право, все пак, според нас, е необходимо при всички положения да бъде ясен метода, по който ще се извърши оценяването на имуществото.
Ще си позволя да дам думата на колежката Жилова, за да каже сериозните проблеми, с които се сблъскваме при управлението и осребряването на отнети имущества, където имаме доста конкретни бележки, които естествено сега няма да ги разглеждаме.
Благодаря за вниманието.
Боряна Жилова: директор на дирекция „Продажби” в НАП
Всъщност това е функцията, която се занимава с управление и осребряване на отнето, конфискувано и оставено в полза на държавата имущество. Считано от 2010 г. тя премина в Националната агенция по приходите от Агенцията за държавни вземания.
Ние сме изразили нашите конкретни бележки по двата законопроекта, но сега ще маркирам основните проблеми, с които се сблъскваме във връзка с натрупания опит по изпълнение на актовете, влезли в сила граждански решения за отнемане на имущество.
На първо място, липсата на добра комуникация между комисията и Националната агенция за приходите като орган, който изпълнява тези актове. В тази връзка конкретно в законопроекта за отнемане на незаконно придобито имущество сме предвидили някои разпоредби и сме регламентирали сроковете с оглед по-бързата защита на обществени интереси, предотвратяване на възможността от разграбване и разпореждане с вече държавното имущество. Всъщност акцентът, който искам да маркирам, е големият проблем във връзка с придобиването от страна на държавата на недвижими имоти по отношение на които има учредени вещни тежести (ипотеки). Много сериозен проблем се явява това. Фактически на хартия по решения, влезли в сила, действително има отнето имущество на висока стойност. След като актовете дойдат в НАП, макар и с голямо закъснение, ние пристъпваме към вписване на въпросните актове в службата по вписвания, след което набавяме съответните документи, които идентифицират допълнително имуществата. Оказва се, че по отношение на не малък брой или на част от тях наистина има вписани ипотеки на високи размери, които основно са за кредит, отпуснати от търговски банки, по които отдавна лицето, което е осъдено, е спряло да изплаща съответните вноски, дължими с огромни лихви. Сблъскваме с със следния проблем. Държавата придобива такива имоти. Тя е длъжна да се грижи за тях, да ги управлява, което е изключително скъпо. Правят се големи разходи. В същото време, от друга страна, липсва точен регламент какво се случва с тях, дали ние можем да ги продаваме по този начин – целесъобразността в случая се губи. Всъщност държавата наследява един пасив, вместо актив. Т.е. не може да се осъществи санкцията по отношение на осъденото лице. Това се получава.
В тази връзка сме дали конкретно предложение, като мислим, че е по-малкото зло, ако може да се отнема равностойността на тези имоти, или заместващо имущество, защото другото наистина създава големи проблеми на държавата.
Другият акцент е във връзка с търговските дялове, които се отнемат в полза на държавата. Отново невъзможност, липса на добър регламент, по който същите да се осребрят. Нулева успеваемост, липса на ефективност. В случая предлагаме също отнемане на равностойност. Мисля, че така ще бъдем малко по-облекчени във връзка с процедурите.
Приветстваме идеята за създаване на колективен орган, който да взема решения по отношение съдбата на тези имоти с по-широко представителство. Защото по този начин могат да бъдат отчетени интересите на различни бюджетни организации или лица с нестопанска цел, които са заинтересовани от придобиването на това имущество. В тази връзка също сме дали конкретни предложения за прецизиране на термина „за хуманитарни цели”, за определяне все пак на субекти, на които да се предоставят въпросните имоти или изобщо имущество.
Това в най-общи линии са нашите препоръки във връзка с частта за изпълнение на въпросните актове.
Благодаря за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Жилова. Г-жо Тонева, ще изразите ли вашата позиция. Все пак прокуратурата има решаваща роля в целия процес и е важно вашето становище. Заповядайте.
Галина Тонева:
За съжаление, аз не мога да бъда конкретна, защото ние не сме получили тези проекти за становище и не сме представили официално становище.
Принципно подкрепяме законопроекта със заглавие за отнемане на незаконно придобито имущество с конкретни редакционни бележки, с които не смятам да ви занимавам в момента, защото те вероятно ще трябва да бъдат обсъдени на по-късен етап. Имаме забележки, касаещи момента на уведомяване, основанията при които би трябвало да започне процедурата, документите, които трябва да представи прокурора пред съответните комисия. Но това са неща, които, според нас, могат да бъдат отстранени в хода на второ четене. Това е на този етап. Подкрепяме този законопроект. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Тонева. Друг желаещ за изказване? Започваме с членовете на комисията.
Христо Бисеров:
За втори път се твърди, защото и вчера имаше обсъждане, че производството според Закона за гражданската конфискация започва след внасянето на обвинението в съд. Не го повтаряйте пак. Ще го кажете в залата. Пише го тук. Защо го повтаряте и днес. Поне като водим дискусия, да натрупваме неща, които сме си разменили. Аз казах, че приемам някои неща. Това не е вярно, а на всичкото отгоре и днес го повтаряте. Остава вашата колежка да повтори онова за чл. 219. Нали няма!
Искра Фидосова:
Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Аз моля колегите, които са членове на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред да ме извинят, защото ще повторя някои неща от вчера.
Смятам че е важно ние като членове на Правната комисия да погледнем по-широко на това, което се случва в момента. За да см наясно, трябва да погледнем как възниква този закон – идеята за такъв тип законодателство. Тя възниква поради липсата на възможност на функциониращите органи и правораздавателна система и съдебна власт да реализира това, което действащото законодателство й дава. Аз се радвам, че има представител на прокуратурата. Може би г-жа Тонева ще ни каже искат ли се конфискации, налагат ли се конфискации. Защото половината от текстовете, което казах и вчера, предвиждат конфискация на части от цялото – квалифицираните състави, длъжностно присвояване, на документната измама, по чл. 155 се предвижда глоби от 100 до 300 хил. лв. – един механизъм, който дава възможност на държавата много ефикасно, без да установява къде е работил, да си вади бележки, договори, бележки от комшиите за заеми – да възстановя това усещане за несправедливост и натрупаното богатство чрез престъпна дейност. Без тези сложни занимания п експертни оценки, по пазене на имущество прокуратурата всъщност има абсолютното основание когато прецени, да запорира имущество, да наложи възбрана. В този смисъл въпросът ми е да видим за последните 5-10 години дали прокуратурата в колко от случаите по такъв тип престъпления се е възползвала от тези си права. Т.е. самият механизъм е една компенсация на неспособност и презумпция за бъдеща неспособност за справяне с наличните средства за отнемане на имущество – по един лесен начин, а това е именно конфискацията, тежките глоби -100-200 хил. лв.
И една процедура, която звучи понякога смешно. Например, в случаите на тероризъм. Той е извършил престъплението тероризъм по чл. 108а, вие ще го вкарате в комисията и ще започнете да му установявате доходите на него, на жена му и на семейството му, за да му отнемете имуществото. Като най-простото е да се наложи конфискация на цялото имущество в рамките на една чиста и опростена процедура, и ако установим, че е терорист, има доходи терориста, няма да му отнемем имуществото, нищо, че е извършил такова престъпление. Това поставя другия голям въпрос – как се съотнася тази материя с отнемания по Наказателния кодекс в широк смисъл отнемания (имам предвид чл. 53) – парите, вещи, включително трансформирано имущество, знаем, че по нашето право се присъжда неговата равностойност. Няма никакъв проблем. Може да се присъди неговата равностойност, като той го е трансферирал по някакъв начин към някой. (Не е вярно това.) Може да не е вярон, но има механизми в Наказателния кодекс.
Стигаме до конфискацията. Какво става в случаи, когато е предвидена санкцията конфискация, каквато е хипотезата на чл. 201, чл. 203, където има конфискацията на половината или на цялото имущество, и където тече такава процедура. Прокурорът ще каже: аз няма да се занимавам с конфискация, няма да искам от съда. А съдът ще каже: А, нека онези горе да го претакат този въпрос години наред. Защото голяма част от изброените в закона престъпления, при тях има предвидена конфискация. Да не говорим, че естеството на тези престъпления предполага преди това в процедурата по чл. 53 отнемане, което е различно от конфискация, г-жо Заместник-министър. Това имущество задължително да се отнеме. Там прокурорът е задължен. Там няма да избира.
По отношение на цялостната уредба на закона. Вижте му заглавието.
Той е Закон за отнемане на незаконно придобито имущество. А всъщност става въпрос за имущество, придобито със средства, за които не е установен законен източник - разлика от небето до земята. Защото чрез престъпление всички знаем. И тук лесно се измъкват авторите, като казват: Това е гражданска конфискация, защото се прави по процедурата на ГПК. Да, но и въпросите за собствеността също са граждански. Въпросът за това, че не можеш чрез престъпление да придобиеш собственост, също е въпрос и наказателен и граждански. Иначе щеше да има една презумпция за законност на придобитото чрез кражба до момента, в който се появи в Комисията „Коларов”, която ще го отнеме в полза на държавата, а пострадалият ще трябва да „източи чешмата”. Как се решават въпросите за тази конкуренция на права и интереси между пострадалия и държавата. Между режимите, по които може да се наложи санкция – това е Наказателният кодекс в случаите на митнически и данъчни, фиска чрез своите агенции – Митници и НАП, и тази структура, която ние трябва да отчетем в Брюксел, че сме постигнали нещо в тази сфера.
Забележете каква е целта: „Да се възстанови чувството за справедливост на гражданите.” Това е целта на закона. Извинявайте, разбирам донякъде ограничаване на възможностите за неоснователно забогатяване, т.е. да уплашим някои с този закон, но другата цел е прекрасната, г-н Анастасов - „Да се възстанови чувството за справедливост на гражданите.” Аз мисля, че чувството за справедливост на гражданите може да се възстанови с национализация на едрата градска покрита недвижима собственост. Например, с национализация на фирмата ИПОМ, знаете ли каква радост ще ги обхване. Или на някоя банка, или на някоя концесия. Т.е. тази цел, която си поставя закона, тя звучи в един доста интересен контекст за развитие. Интересното е, че го внасяте колеги, наричащи се „дясна политическа сила”.
Затова смятам, че спешно трябва да започнем разговори с партньорите. Да започнем онзи не проведен разговор, който за съжаление и по наше време не сме го провели достатъчно ясно. Да докажем, че сега съществуващата структура, да анализираме това, което върши или не върши. Например, че на Митьо очите къщата му стои и няма желаещи да я купят. Да се анализира това, за което г-жа Жилова говори. Да се види в един откровен разговор с партньорите, защото проблеми има. Проблемът постоянно върви в доклада. Но този експеримент трябва да има своя край и своето разумно обяснение.
Аз знам защо сега отиваме към приемането на този закон, освен апокалиптичните заплахи на премиера, че щял да си подаде оставката, ако не се приеме и пр. Зад това има поражения, които могат да бъдат нанесени в много далечна перспектива, стъпвайки утре на пробивите в правни принципи с този закон.
Повтарям целта – да се възстанови чувство! Има още един елегантен начин ад възстановим чувството за справедливост – да върнем смъртното наказание. Мисля, че връщането на смъртното наказание в много висока степен би успяло да възстанови чувството за справедливост за широк кръг граждани. Особено ако първо се въведат тези мерки по отношение на народното представителство, министрите и пр.
Знам, че ще се опитате между първо и второ четене, включително и на основата на нашите критични бележки да направите нещо със закона.
Но големият ни проблем е в диалога с Брюксел. Трябва да се опитаме да обясним на Брюксел, че достатъчно вярваме във възможността нещо ад се случи с конвенционалните механизми на съдебната власт. Ако трябва да вкараме нови текстове на конфискации. Ако трябва да вкараме в Наказателния кодекс – няма никакъв проблем да се конфискува имущество, което не е непременно на патримониума на извършителя, ако се установят тези връзки, които иначе биха се установили. Знам че в комисията се поставяха въпроса, примерно, че колата е прехвърлена на шофьора, къщата на любовницата и ние няма как. Щом може тук, би могла да се случи и в рамките на наказателния процес. Вкарват се материално-правните основания. Този въпрос за чувството за справедливост на гражданите може да се осъществи при една ефективно функционираща съдебна власт.
Другото какво означава? Че ние прокарвайки такъв широк периметър и такъв подход, окончателно казваме: „В България няма прокуратура и съд, които могат да изпълняват и имат готовност в перспектива да изпълняват това, което би трябвало досега да налагат като конфискации на имущество, като тежки глоби.” Нямаме съдебна власт и затова на нас ни трябва една такава квази юридическа процедура, слагайки етикета „гражданска”. Нищо гражданско няма в отнемането. Тук има публично налагане на санкция. И опитът да мериш заплати и да доказваш колко ти е разликата, каква справедливост ще възстановите при тези по-богатите, незаконно забогатели, които могат да намерят достатъчно добра юридическа консултация и счетоводна консултация и да обосноват с различни законни средства несъответствието между действителните си доходи и притежаваното имущество.
Аз вчера поставих един въпрос и ще моля от Министерството на правосъдието заместник-министрите да отговорят. На какъв етап е изграждането на европейската мрежа? Защото тази работа в България се изпробва, а в Европа се говори за нея. И ние понеже сме много пасивни в хоризонталните политики, седим като опитни зайчета и east mеn в Брюксел. На какъв етап е, защото лично аз съм песимист, че тази идея за изграждане на европейска мрежа за взаимно признаване на отнемането на имущество, аз см песимист, че ще се случи в сроковете, за които Европейската комисия има идея 2014 г. Знае ли някой при нас как се развива този процес в Европа. Или другите страни си казват: Нека д си говорят в Европейската комисия, ние си имаме национални законодателство, колкото и да се развива третият стълб, ние не можем да разбиваме фундаменти на правото. Докато България в условията на механизъм за верификация и партньорство бой с тоягата по главата и приеми това, приеми онова – от Австралия, от Америка, и накрая виждаме, че чувството за справедливост у гражданите, за което толкова всички се кълнем, никак не се е възстановило.
Да направим едно социологическо изследване, за да видим от функционирането на досегашните комисии чувството на гражданите възстановило ли се е по справедливостта. Мисля, че не е.
Ако вкарате закон за национализацията, чувството за справедливост много повече ще се възстанови.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. Г-н Ципов, заповядайте. След това г-жа Михайлова.
Красимир Ципов:
Г-н Миков, под формата на реплика два въпроса към Вас:
Като се постанови наказанието „конфискация”, трябва ли да променим и НПК да спираме наказателния процес. Като сте радетел за постановяване на наказанието „конфискация”, дайте да еволюираме още повече в мисленето и да спираме наказателния процес и да конфискуваме преди да бъде произнесена присъдата.
В какъв срок ще действат обезпечителните мерки по отношение на обвиняемия.
Искра Фидосова:
Г-жа Михайлова.
Екатерина Михайлова:
Аз искам да кажа, че ние двамата с колегата Методиев ще подкрепим и двата законопроекта. Защото намираме, че във всеки един от тях има нещо полезно и добро. Толкова важен и сериозен въпрос би трябвало да се вземат всички добри и рационални идеи, които са ни предложени, защото и в законопроекта на г-н Бисеров идеята през НАП и през данъчните да се получава една сериозна информация и помощ, за която чухме и от представителите на финансите, заслужава да му се обърне внимание и да се има предвид при изработването на закона.
Като казах, че ние ще ги подкрепим, искам да кажа още, че ние имаме доста сериозни бележки и възражения по това, което виждаме в законопроекта, но все пак е подобрена версия от това, което беше първия законопроект. Част от много тежките ни възражения тогава, днес не ги виждаме. Например, административните нарушения, които бяха начало за стартиране на процедура липсват. Това е нещо, което е добро. Слава Богу отпаднало е в този проект за закон.
Сега искам да се спра само на един от въпросите, защото този дебат ще продължи дълго, ще продължим и с аргументите, които виждаме като проблеми в закона и по време на пленарно гледане. Искам да се спра на нещо, което чувам най-често от колегите си като коментар, в някаква степен го чувам и днес, това е страховете и опасенията, че тази комисия може да се превърне в комисия, която да започне разправа, било то политическа, било, преследвайки определени интереси.
Аз си спомням, че в доклада на Венецианската комисия по повод предходния законопроект, една от препоръките за гаранция да не се стигне до подобно нещо, беше да се избира комисията с мнозинство от 2/3 от Народното събрание. Добре знам, че това не може да стане, защото имаме конституционен проблем. Конституционният проблем е в това как се взимат решенията в Народното събрание, за което има текст в Конституцията. Можем да променим Конституцията. Това е едното решение. Второто решение, което можем да направим, ако има такава воля политическа, е самата комисия да бъде изградена, като това бъде разписано по начин, с който да се гарантира, че тя не се превръща в доминираща, излъчена от една политическа сила, казвам го директно. Защото като се излъчи председателят от министър-председателя това е управляващата партия в момента. Утре може да е друга. Но в момента е ГЕРБ. Президентът също е излъчен от ГЕРБ. Мнозинството от ГЕРБ си излъчва хората в комисията и това става комисия, излъчена от управляващите и са основателни страховете, че може да се започне и политическа репресия. Казвам го едно към едно и това са неща, които чувам и сред колегите. Това може да бъде избегнато, ако се направи нещо, което сме правили в този парламент – ако в самия закон се поемат ангажиментите и се разпише, че съставът на комисията е излъчен от различните парламентарни групи със задължително присъствие на представители, излъчени от средите на опозицията.
Второ, подобно нещо да бъде записано и когато се създава комисията за парламентарен контрол, така наречените комисии на паритетен принцип. Този паритетен принцип трябва да го има, както сега ако я създаваме, така и в следващия парламент, когато ще се създава нова.
Затова моето предложение е, ако искаме да избегнем този риск, да бъде атакувана тази комисия, от самото създаване и да има страхове, че тя ще се занимава с друго, то още сега да бъде поет ангажимента, че тя ще се структурира по начин, който ще свали тези страхове, което ще отнеме подозрението, че нещо ще се прави с нея друго.
В следващия парламент не знаем кой ще присъства, какво ще се съотношението, започва нов мандат, да е ясно, че парламентарната комисия за контрол ще бъде на паритетен принцип, а не да чакаме на правилника, те да си го напишат. Защото в правилника кой знае какво ще си напишат. В годините сме виждали всичко.
Вашето предложение и нашата подкрепа на този законопроект е свързана, веднъж с изчистване на част от проблеми, които и сега ги казаха колегите и няма да ги повтарям, но и второ, комисията да бъде направена по начин, който да свали поне отчасти страховете, че тя ще се занимава не с това, което й е идеята, а и това ще бъде в посока на препоръката, която сме получили от Венецианската комисия.
Аз нямам нищо против да променяме и Конституцията, което колегите подхвърлиха, но това е друг подход. Това е друг подход и ако той се реши, това трябва да се заяви още при гледането на закона – да се спре за дълго време между първо и второ четене, за да мине една поправка в Конституцията и да се продължи на второ четене. Това също е възможно. Но трябва да има ясна политическа заявка от едно мнозинство конституционно, че подобно нещо може да бъде направено. Ако не, трябва да има ясна заявка от страна на мнозинството, че ще се опита да направи независима комисия. Това е.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Михайлова. Тук се чувствам длъжна да взема отношение като представител на мнозинството и представител на вносителите на нашия законопроект с едно уточнение първо към вас.
Разбира се, ние см радетели за създаване на такава наистина независима комисия, а не доминиране и в която да няма мнозинство нито от управляващо мнозинство, нито от опозиция. Споделям това, което Вие казахте. Мисля, че колегите ще ме подкрепят. Едно уточнение. Различно е когато говорим за създаване на паритетен принцип. Паритетният принцип при различните състави на парламента е нещо много различно, в някои случаи много изкривено, както ще се получи в настоящия парламент по ред причини. Не искам да засягам никой.
Друго е да има гарантирано представителство на опозицията в състава на Комисията. Ако говорим за второто, аз съм съгласна и мога да изразя становище. Аз имам предвид така наречената „Комисия Коларов”. Това е основната комисия.
Г-н Методиев.
Веселин Методиев:
Кратко и ясно. Става дума, че има два органа, които са описани в текста. Единият е изпълнителният орган, вторият е този, който парламентът конституира, за да контролира изпълнителния. Когато говорим за паритет, смятаме, че вторият задължително трябва да бъде паритет, защото той упражнява парламентарния контрол. Какъв ще бъде съставът му, че определя волята на избирателите на всеки един избори.
А за първата не казваме паритет специално, а говорим да има убедителни аргументи за обществото, че управляващите към даден момент, не говорим за днес, а по принцип за закона, да нямат надмощие през институциите, които ще определят състава на комисията.
Христо Бисеров:
Да допълня дебатите по тази тема и за опасностите за тази комисия.
Г-жа Михайлова отвори темата от гледна точка на ресурса в тази комисия за политически натиск, за политическа злоупотреба, има едно много по-широко приложно поле, за което аз само намекнах, е възможността да се оказва натиск върху бизнеса.
Българският среден бизнес, доколкото ГЕРБ не го унищожи, и няма да го унищожи до края на мандата си, той възникна в условията на сива икономика. Всички знаем това. Годините на прехода са характерни и с това. Всеки среден български бизнесмен, който все още е оживял, има поне една къща и е готов за комисията, както и щете да я наречете. Няма значение дали бизнесът му е бил адвокат, дали е правил дограма, дали се е занимавал със строителство, със земеделие. Разберете, че това е една много голяма опасност. Затова аз ви предлагам да не е тази структура. Защото все пак данъчните няма да унищожат бизнеса. Защото ако го унищожат, трябва да закрием данъчните. На тази комисия при тази помия, която съществува, по регионите, какво ще им се случи на бизнесмените, просто не искам да коментирам. Какъв рекет? Каква корупция? Затова става въпрос. Представяте ли си в апелативното седалище, примерно, в Пловдив, един хубав регион, ето това правите. Давате доказателства, че сте партия на монополите, а не партия на средния бизнес.
Ние този дебат така хубаво ще го проведем. Досега се опитвах да ви натикам в посока да нямаме такъв дебат пред обществото. Аз не искам да има такъв дебат. Обаче натам вървят нещата.
Искра Фидосова:
Г-н Анастасов. След това г-жа Манолова и г-жа Колева.
Анастас Анастасов:
Г-жо Председател, три неща.
Г-жо Михайлова, по отношение на състава на комисията разбирам, че искате всъщност да има гарантирано място за опозицията. Защото ако се прави на някакъв паритетен принцип съставът на самата комисия,
Христо Бисеров:
Няма такова нещо. Какво значи места за опозицията.
Анастас Анастасов:
Става въпрос, че има парламентарни групи, които се разпадат и ако има представител на тази парламентарна група избран, тогава кой легитимира той.
Христо Бисеров:
Не се пазарим за това да имаме свой представители в органа.
Анастас Анастасов:
Ако вие не разбрахте досега, че за да ви образуват производство по този закон, трябва да имате повдигнато обвинение за тероризъм.
Г-н Миков, от вчера вие толкова се опитвате да унижите процеса в комисиите, че просто не очаквах от вас такова нещо.
Според вас, всеки втори или трети българин извършва престъпление по чл. 21 ли. Това са несериозни неща. Всеки втори бизнесмен. Ако сте извършили престъпление и ви повдигат обвинение, ще ви проверяват. Защо да не ви проверяват. Даже могат да ви осъдят за престъпление по повдигнатото обвинение, ако го докажат.
Г-н Бисеров, а преди малко Вие в присъствието на заместник главния прокурор обвинихте прокуратурата в политически слугинаш. Т.е. те трябва да повдигат обвиненията, ние ще ги убеждаваме те да натопят някой ,да му повдигнат обвинение, за да можем да го мачкаме и да му вземем бизнеса. Това означава това, което каза преди малко г-н Бисеров, че по места ще се развихри политически произвол. Как? Нали трябва да повдигнат обвинение.
Г-н Миков, чувството ви за справедливост се изразява в това – видях един списък на едни хора, които нямат един лев доход на година, но живеят в къща за по 1-2 млн. лв., возят ги бронирани коли и ги пазят едни пехливани и никой не може да обясни досега, защото няма повдигнати обвинения, явно не може да се докаже престъпление, да бъде приложена конфискацията, която вие искате. Защото вие субективно предполагате, че някой има нещо, извършил е нещо, участва в нещо, не означава, че може да бъде осъден.
Искаме хората, които живеят в такива имоти да обяснят откъде имат пари, имотите, бронираните коли, богати и т.н.
Христо Бисеров:
А защо създавате политическа комисия тогава? За да ходят тези хора с по един лев доход и големи къщи, защото създавате политическа комисия. Създайте държавна администрация, а не политическа комисия. За това става въпрос.
Екатерина Михайлова:
Защото беше нещо като реплика на моето изказване това, което каза г-н Анастасов.
Искам да кажа, че не съм дала формула, подробно разписана. Това ще направя между първо и второ четене, ако има подобна воля. Има много начини. Може да бъдат предлагани от различни групи, може да се предлагат повече и да бъдат обсъждани и накрая парламентът да приеме.
Т.е. ако има воля въобще да се мисли в тази посока, може да сe намерят и решенията, които ще бъдат предложени. Аз казвам, че ако това не стане, подозренията към тази комисия, които и да са хората, ще бъде: един политическите рискове и втори път, напълно съм съгласна, че ще започнат опасенията точно сред средния и малкия бизнес, че през бизнес интереси, ще започнат разправии през подаване на сигнали, отделно от политическите. Т.е. тази комисия, ако искаме в някаква степен да й гарантираме или да я създадем с някакво доверие, че тя няма да се превърне в лесен орган на манипулиране и концентрация на една власт само политическа, можем ад направим. Ако не, може и другото, но това няма да е добре за комисията.
Това исках да кажа. И за да не звучи като позиция кой каква ще вземе, въобще не става въпрос за пазарене. Тук казвам, от наша страна няма да предложим, ако това е проблемът. Проблемът е друг. Не е дали ние ще получим, дали ще предложим и кой ще предложим. Въпросът е този, който ще се предложи, да бъде някой, на който да му имаме доверие и да може да го направи. Защото част от проблемите в страната – в България, и с работата на институциите е, че хората, които са на определени места и където трябва да се справят, не се справят. И не им стиска да се справят.
Затова, ако ще я правим и всичко хубаво да разпишем, но като сложим едни хора, на който като им скръцнат и им се обадят по телефона, става друго.
Искра Фидосова:
Г-жо Михайлова, с цялото ми уважение, аз в момента мога да изразя личната си позиция. Моята лична позиция и разбиране е, че трябва да има гарантирано присъствие на представител на опозицията. Това не е политически орган, не е политическа комисия, не се цели политическа репресия с тази комисия. Обаче трябва да създадем гаранции в закона да не се получи това. Да, дали ще бъдат пет, седем или един представител, или двама на опозицията, е въпрос на разговор.
Г-н Миков.
Михаил Миков:
Къса реплика по два въпроса.
Първо тази роля на смокиновия лист хич не ми харесва. Още повече, че какво щяло и как щяло да изглежда. Както си я направите, имате мнозинство, така ще изглежда.
Но понеже ме обвинявате, че спекулирам за Мировяне. Аз прочетох печата, че за петте кутии е повдигнато обвинение. Това прочетох в медиите. Не чух прокуратурата да е казала: „Не, ние за пет кутии абсурдно е да го правим.” А за този закон, който е внесен (чл. 242 и чл. 242а) точно това деяние с петте кутии цигари без бандерол може да отключи тази процедура. Затова го давам за пример, защото е пресен. Вие може да казвате, че спекулирам, но ето ги текстовете от НК, и това, което чух от медиите. Ако прокуратурата каже, че ние за пет кутии цигари без бандерол не се занимаваме, може и да се замисля.
Искра Фидосова:
Г-жа Манолова има думата.
Мая Манолова:
Аз няма да се съглася с г-жа Михайлова, че този закон е основно преработен, след като беше върнат от парламента през м. юли миналата година. Напротив, направени са чисто козметични промени, които като са променени в количествено измерение под 20% от текстовете и в никакъв случай не може да се каже, че е подобрена правната му стойност. Вътре е пълно с юридически абсурди и с откровени глупости, които първоначално мислех, че са написани, защото е правен набързо, но след това останах с впечатлението, че това е направено нарочно и в крайна сметка целта е тази, която каза и г-жа Михайлова, а именно този закон да се използва за разправа. Аз не бих казала само на политически опоненти, а на всеки, който по някакъв начин не е удобен, или не е симпатичен на управляващите. За разлика от г-жа Михайлова, аз не съм такъв оптимист, за да очаквам, че това мнозинство може да избере хора, които няма да контролира. Напротив, това ще бъдат хора ,които ще с командват дали по телефона или по някакъв друг начин, но във всички случаи няма да правят нищо без съответното съгласуване.
И тук абсолютно са основателни на г-н Миков притесненията. Всички знаят как в България се повдигат обвинения. Всички знаят, че този акт на прокурора не подлежи на съдебен контрол. Какво е написано в този закон? Че прокурорът може да повдигне обвинение по някое от изброените престъпления, например, за вещно укривателство, след това да не предприеме никакви действия по това обвинение, нищо да не направи, това дело никога да не влезе в съд и успоредно с този процес на въпросното неудобно лице да му бъде започнато производство с всички последващи от това последици за неговото имущество. Може даже той да бъде оправдан. Това няма никакво значение към гражданската конфискация.
Какви са всъщност механизмите това да може да се случи безпрепятствено. Първо, въпросът да давността. Предполагам, колеги, че ви е направило впечатление, че давността в този закон се премахва. Реално няма давност, за която да се търси несъответствие между имуществото и доходите. Защото давността, както е отбелязана в съответния текст, действа занапред. Значи 10 години от момента на започване на производството. Това означава, че на преценка на органа е за колко години назад да се рови. Може за 50, може и за 100. Също не е ясно това несъответствие от 250 хиляди за какъв период от време.
Анастас Анастасов:
Наистина г-жа Манолова е права. Този текст 81 всъщност е за давността за производството. Пропуск има за годините назад – до кога е проверката.
Мая Манолова:
Това би могло да бъде грешка, ако вносителите казват, че ще го поправят. Това би могло да бъде вкарано умишлено. Ето и вие сте се заблудили с този текст, което означава, че могат да ви проверяват 100 години назад.
Тези 250 000 лв. – това несъответствие за какъв период се изчислява в крайна сметка. Защото едно е, ако се търси за една календарна година, друго е, ако е за 10, трето е, ако е за 20 години назад.
Трето, проблемът с доказателствата и с доказателствената тежест. Тук се приема презумпцията, че всеки е виновен до доказване на противното.
Остава необоримата презумпция в предния закон, че престъпен е всеки начин на придобиване, при който няма съответствие между нетната стойност на приходите и стойността на имуществото.
Остават и всички неуредици затова как се изчислява това имущество и абсурдът за това по какъв начин съдът взема решение, като преценява степента на вероятност това да е придобито по престъпен, като разбираме какво се разбира под престъпен – една необорима презумпция и вероятността това да не е станало по този начин.
Много са спешни мотивите на този законопроект, особено в последната част, която обяснява какви са гаранциите за защита на правата на гражданите. Видите ли, те били, че той гражданинът има право на адвокат по време на съдебния процес, че може да обжалва на следваща инстанция и пр. глупости. Това естествено са правата във всяко едно съдебно производство, което слава Богу, не е хрумнало тук да бъдат променени.
Какво се случва с отговорността, ако на едно лице противозаконно и даже в нарушение на този закон му бъде отнето имуществото. В крайна сметка отговорността на държавата за вреди още предния път стана ясно, че е неприложима абсолютно в този случай. Съгласно това, което ни предлагате, тя не може да се реализира по отношение на граждански съд, по отношение на граждански производства или на действия на администрацията.
От друга страна, членовете на тази комисия не носят абсолютно никаква отговорност. Те носят отговорност само за извършени престъпления от общ характер. Т.е. хората в тази комисия могат да съсипят нечия съдба и в крайна сметка съсипаният не може да си потърси правата нито от българската държава, нито от тези, които са злоупотребили.
И пак казвам, абсолютно несериозно е да се поднася законопроект по толкова важни теми с толкова ниско юридическо качество. Вътре има недописани изречения. Сделките се обявяват на трети лица. Бях ги извадила, но сега да не ви занимавам с конкретика. Наистина изключително ниско правно качество, което в крайна сметка при прилагането на този законопроект може да доведе до много сериозни последствия за българските граждани.
Остава си подозрението, че той се прави, за да бъде едно удобно оръдие в ръцете на управляващите спрямо всеки, който по някакъв начин не е симпатичен на това управление, като се забравя нещо много просто, много очевидно за всичко, че това управление няма да бъде вечно. И е много възможно следващото да бъде още по-рестриктивно, авторитарно и отмъстително. И тогава тези, които в момента потриват ръце, че имало някой много притеснени, могат да се окажат под ударите на този закон.
Така че просто внимавайте какво пишете, защото утре ще се обърне срещу вас. Не разбирам злорадото задоволство на част от вносителите на този законопроект, защото това може да е временна работа.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Манолова. Г-жа Колева, заповядайте.
Юлиана Колева:
Не мога да понеса спокойно реакциите на г-н Миков и на г-жа Манолова по повод на този законопроект не защото не съм съгласна от юридическа гледна точка с неговите несъвършенства. А защото всички тук много добре знаем защо в крайна сметка се стига до ситуацията ние да бъдем поставени пред невъзможността да не приемем подобен законопроект. Защото през 2007 г. не ние бяхме, не ГЕРБ беше на власт, когато България влезе в Европейския съюз с клаузата мониторинг върху вътрешния ред и съдебната система. Защо се стигна до тази клауза и до този мониторинг? Защото през всички тези години на прехода, разбира се, че съм съгласна с г-н Миков, институциите не си вършеха работата. И в края на краищата големите проблеми на България не са проблеми на законодателната власт. Проблеми са на правоприлагането Само че всички тези институции през тези години са доказали, че не могат да доказват защо има хора с необяснимо богатство, нито по някакъв начин да се справят с тези хора. И сега, когато сме изправени пред изискването – категоричното и безалтернативно изискване на Европейската комисия да бъде приет такъв закон, какво предлагате вие. И ако вие бяхте на власт, какво щяхте да предложите? Нашият стремеж през цялото това време, включително и между отхвърлянето на първия законопроект в зала, и това което сега става тук в тази зала, е било да внесем в този законопроект възможните гаранции, за да не се случва това, което вие предвещавате тук като някакво неизбежно зло, което се задава.
Между двете четения ще се подобри законопроектът с ваша помощ, ако имате желание за това.
Но е факт, че законът на първо гласуване ние трябва да го приемем и оттам нататък да се опитаме, включително и с тези промени, които вече са нанесени между двата различни законопроекта, ние да го направим с възможно най-много гаранции това да не се случва.
Иначе съм съгласна и за несъвършенствата на процедурите, и за
Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, моля ви да оставим г-жа Колева да завърши изказването си. Да, съгласна съм, има несъвършенства, има пропуски.
Юлиана Колева:
С г-н Бисеров до голяма степен съм съгласна, само че не съм съгласна, че трябва да превръщаме данъчния орган в орган по конфискация. Това на мен не ми харесва. И в крайна сметка те са прави, че действат на плоскостта на административното право. По вашия законопроект излиза, че трябва да ги вкараме в едно гражданско правораздаване, което е безкрайно нетипично за този орган.
А не виждам защо тази комисия да не може да си свърши работата, ако наистина бъде добре структурирана и със съответния административен ресурс.
Искра Фидосова:
Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател,
Госпожи и господа, които все още участвате в заседанието. Часът е късен, но може би ще намали малко градуса на страстите.
Тъй като аз още не съм решил дали ще говоря по тази тема в залата и затова сега представя пред вас няколко важни разсъждения.
Този законопроект съдържа два противоположни риска. Те се казаха:
Единият е въпреки промяната, която се прави на този закон, резултатите от неговото прилагане да не са много по-големи от сегашните.
Другият риск е противоположният – да се злоупотребява все пак с него за определени политически и икономически цели. Аз се опасявам, че е много вероятно да се комбинират двата риска. Не твърдя, че непременно така ще стане, но трябва да имаме предвид това, като една висока вероятност.
Затова апелът ми е наистина подходът към тази тема да бъде по възможност по-малко предубеден и достатъчно сериозен.
Аз си давам сметка, че особено мнозинството е подложено на натиск, не толкова обществен, колкото външен, европейски, да бъде ревизиран сегашния модел на отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност. Тук може би има основание г-жа Колева, която казва какво щяхте да направите вие, ако бяхте на наше място. Т.е. вероятността 41-то Народно събрание да приеме подобен закон е твърде висока, независимо от това кой е на власт. Защото този модел, в първоначалния си вариант, пак дойде по инициатива отвън. Редица години по някакъв начин действаше и сега отново сме изправени пред същия проблем. Така че тук действително въпросът се задава в дневния ред и той трудно може да бъде заобиколен.
Но това, което предлага г-н Бисеров, според мен, също заслужава внимание и тук аргументите, че ангажирането на данъчната администрация с проверка на определени факти и обстоятелства е несвойствено, не е правилен. Защото самата идея за такова законодателство идва от англосаксонската система. Проучете, убедете се. Ще взема най-популярния пример в Съединените американски щати именно в рамките на данъчната администрация са създадени структури, които извършват подобна дейност. И те имат една много голяма сила и респект сред потенциалните извършители на всякакви подобни деяния. Така че тази мярка там има по-силно въздействие, бих казал, отколкото класическите наказателни процедури, до които води в крайна сметка, ако се установят такива несъответствия.
Виждам, че този законопроект едновременно е направил опит да бъдат преодолени някои от проблемите в предишния, който не успя да събере мнозинство със завишаване на границата на имуществото, което е с неустановен законен произход. Това е стъпка, която може да бъде оценена като положителна.
В същото време обаче е направено отстъпление по отношение на определени административни нарушения, като основание за задвижване на процедура, което показва някакво колебание на вносителите, които казват, че едновременно извършват гражданска конфискация, която не е непосредствено, непременно свързана с наказателното производство и в същото време изоставят други обективни обстоятелства, като повод за започване на това производство.
Моята позиция е по-сложна, защото аз, от една страна, съзнавам, че подобна мярка в България трудно може да бъде избегната, в същото време тя като чели не се реализира по последователен начин, който може да гарантира нейния успешен резултат.
Вие казвате, да отговорим на обществените настроения. С една корекция, която ще направите и тя може би е обективно неизбежна, да се сложи разпоредба за материалната давност. Защото тук има разпоредба само за давност по отношение на започването на производството. Но това е процесуално основание. И така или иначе сигурно ще се сложи един срок, който съответствува на общата придобивна давност, и изведнъж хората ще си кажат. Вие какво ни обещавахте, като сега сме 2012 г., а целият този въпрос ще бъде сведен до 2002 г. А нека да се обърнем и да видим кога бяха годините в България на натрупването на най-много съмнителни богатства. По мое мнение това бяха годините 1996-97 г. до малко след 2000 г. Оттам нататък нещата започнаха да се уталожват, т.е. нещата взеха да придобиват един формално законен вид, защото тези богатства вече бяха налице. Другите, които ще останат извън тази категория, са извършителите на криминални деяния, само че за тях и сега си има закон, както се казва, и ние дори нямаме поднесена информация по колко от започнатите състави, по които се предвижда наказателна конфискация, е била поискана и приложена такава. Ако има такава статистика, ще видим дали наистина трябва някъде да се отиде по-далеко от Наказателния кодекс и тогава нека да включим главно такива състави, които също са свързани с деяния, които имат отношение към организираната престъпност и по които липсата на наказателна конфискация дава основание да се приложи гражданска конфискация.
Аз даже бих отишъл и по-далеко, но знам, че това няма да го приемете, защото това дава отговор на част от механизма на необоснованото забогатяване. Кои най-често са категориите лица? Те са в две посоки: едните са хората, които получават средства от държавата, т.е. част от хората, които са участвали в процеса на приватизацията, абонираните за обществени поръчки и други подобни действия, които консумират средства от държавния бюджет. Тогава аз бих казал да се даде една субектна ориентация на законопроекта и да се включат при несъответствие лицата, които са длъжни по Закона за обявяване публичност на техните доходи. Т.е. лицата, които са минали през властта. Защото другият голям източник на необоснованото богатство е консумирането на властта. Всички имате примери как определени хора, излизайки от властта, изведнъж се оказват на работа при своите фактически работодатели, а не при тези, които са ги назначавали и т.н. Тогава хората биха си казали, че с правят някакви опити да се сложи ред. Но и това е много трудно начинание, защото то вече ще поразтърси политическата и икономическата система – нещо, което едва ли някой, който е на власт, може да си позволи. Защото тези хора докарват на власт тези, които управляват и няма как да се сбогуват с тях в периода на управлението.
Поради тази причина, и поради неефективността, която неколкократно се каза, на нашата съдебна система, се намираме, грубо казано, на този хал. Защото какво значи един прокурор в рамките на процеса да пита своя бивш началник, дали е бил такъв – главен прокурор. Това как да го квалифицираме? Защото аз не мисля, че там работят хора, на които им липсва средна интелигентност. Няма да продължавам с примерите.
Дали някои други правят разлика между лотария и борса и т.н., защото това са вече горчивите обстоятелства на нашата действителност.
Докато тези въпроси не се поставят, тази книжнина ни изправя пред комбинирането на два еднакви риска. Затова аз не се обръщам с обвинение към вносителите, а по-скоро с описание на сложната задача, пред която са поставени и която, може би, няма много добро решение. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов.
Други желаещи за изказване. Г-н Иванов, заповядайте.
Росен Иванов:
Съвсем накратко, като реплика на г-н Стоилов. Аз обърнах внимание, че всъщност НАП предлага НАП да установява несъответствието. Това наистина е работа на НАП, рутинно правена години наред. Това, което обаче не е присъщо на НАП и е много трудно за НАП, е веднъж като се установи несъответствието да се отиде в гражданския съд и да започнат гражданско-правни процедури. Това НАП никога не е правила. НАП винаги се е занимавала с административни процедури. Благодаря.
Емил Радев:
И това не отговаря точно на истината, защото доколкото знам исковете за несъстоятелност се водят обвинителни искове, които са точно такъв тип производство. Така че ако искате да ги изкараме от НАП тези искове, на прав път сте.
Искра Фидосова:
Колеги, обект на днешното обсъждане не са правомощията на НАП и готовността да се занимава с една или друга процедура. Г-н Ципов искаше думата.
Красимир Ципов:
Ще се въздържа, г-жо Председател. Ще използвам това свое право за пленарната зала. Благодаря.
Искра Фидосова:
Г-н Димитров, заповядайте.
Тодор Димитров:
Уважаеми колеги, аз подкрепям законопроекта, само искам да направя една забележка, която трябва да я съобразим между първо и второ четене в частта, където уреждаме сделките, които могат да бъдат атакувани. Аз считам, че кръгът е много широк и трябва добре да се прецени дали не застрашаваме гражданския оборот. Имаме възможност да се атакуват възмездни сделки със свързани лица. Трети лица, ако те са знаели, или са могли да предполагат.
Чл. 75. „На отнемане подлежи и имуществото, което е придобито привидно от трето лице за сметка на проверяваното лице...”.
Не знам как ще докаже тази привидност. Доста са текстовете. Аз мисля, че ако приемем всички тези текстове, действително ще застрашим гражданския оборот. Това са 10 години назад. Преценката, според мен, трябва да бъде доста по-рестриктивно, още повече, че тук става въпрос за гражданската част в крайна сметка. Не мисля, че толкова широк трябва да бъде обхвата на сделките, които могат да бъдат атакувани. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Димитров.
Други желаещи за изказване има ли, колеги. Няма. По реда на постъпване на законопроектите ще ги подложа на гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за отнемане на незаконно придобито имущество, № 254-01-4, внесен от Красимир Любомиров Велчев и група народни представители на 17.01.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седем „въздържали се”.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за гражданската конфискация, № 254-01-5, внесен от Христо Дамянов Бисеров и група народни представители на 18.01.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Единадесет „въздържали се”.
По пета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 254-01-9, внесен от Красимир Георгиев Ципов, Фани Иванова Христова и Емил Йорданов Радев на 25.01.2012г.
От името на вносителите на законопроекта г-н Ципов, заповядайте.
Красимир Ципов:
Г-жо Председател, с оглед на напредналото време ще се опитам да бъда кратък.
Промяната в чл. 411а е продиктувана от Решение № 10 на Конституционния съд по конституционно дело № 6 от 2011 г. Тук искам да обърна внимание, че акцентът, който беше представен в решението на Конституционния съд за обявяването на чл. 411а, ал. 4 за противоконституционна, беше връзката между лицата, докато това ,което предлагаме ние е да се акцентира върху връзката между делата за престъпленията.
Всъщност беше атакувана и ал. 5, в която именно този принцип се опитахме да бъде заложен. Там решението на Конституционния съд е достатъчно добре мотивирано и идеята беше да доразвием основните положения на ал. 5.
Другите две промени са във връзка с практически проблеми, които са възникнали. Едното е свързано с допълнение на § 9 от Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, който беше приет в началото на 2011 г. и беше променен в средата на 2011 г.
Предложеното допълнение в § 1 е да се постигне синхронизация между нормите на чл. 353 и чл. 354 от НПК, като тук идеята е при решаване на делото касационният състав да разполага с правомощието на въззивната инстанция.
По отношение на § 9 искам да се спра малко по-подробно, ако ми позволите колеги, въпреки че предполагам, че г-жа Имова ще говори по този въпрос. Там допълнението е наложено поради възникналата противоречива практика от прилагането на този параграф, а именно по отношение на това да се определи кой е компетентния съд, който ще осъществява контрола върху дейността на разследващите органи. По принцип в множество текстове от НПК това е съответният първоинстанционен съд и фактически това е основата на виждането, което е било възприето от Върховния касационен съд при произнасяне с решение по спор за осъществяването на този съдебен контрол.
Ние считаме, че това разбиране не държи сметка за предвидената в закона алтернатива, а именно контролът да се осъществява освен от съответния първоинстанционен съд, това да бъде първоинстанционния съд в чиито район е извършено съответното действие.
Искам да обърна внимание, че окончателното обвинение, което ще определи компетентността на съда, ще бъде известно след като прокурорът внесе делото с обвинителен акт. Там възникват множество хипотези. С наличието на това виждане, което е било възприето в съответното решение, биха могли да бъдат отворени нови спорове за компетентност и валидност на процесуалните действия, след като обвинителният акт се внесе в съответния съд. Затова считаме, че е наложително да се внесе допълнение на § 9, т. 2 от НПК относно компетентния съд и това да бъде съдът, който упражнява съдебния контрол върху органите на досъдебното производство до 1 януари 2012 г., като тук, разбира се, трябва да държим сметка, че има подобно разбиране, което се основава на принципа, че едно започнато висящо наказателно производство, независимо от неговия стадий или фаза, се довършва по реда по който е започнало.
В този смисъл трябва така да се аргументираме по отношение на работното обвинение с тълкувателно решение № 2 от 2002 г. на Общото събрание на Наказателната колегия.
Мога още доводи да изведа, но ще оставя това за пленарна зала. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Ципов. Г-н Георгиев, да представите позицията на Министерството на правосъдието.
Плавен Георгиев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Уважаеми магистрати,
Позицията на Министерството на правосъдието ще се постарая накратко да я изложа с оглед напредналото време.
Подкрепяме така направеното предложение с някои малки и по-скоро редакционни промени.
Безспорно вече в правомощията на Върховния касационен съд се включиха и разпоредби, които му дават възможност да заседава като въззивна инстанция. Но считаме, че следва предложеното допълнение по § 1 в чл. 353, ал. 5 да има лека редакционна промяна в следния смисъл:
„Освен случаите на чл. 354, ал. 5”, да се добави „изречение второ”. Правим това предложение с оглед на прецизност, тъй като само от второто изречение на чл. 354 се съдържа възможност ВКС да има правомощия на въззивна инстанция.
Изцяло подкрепяме и второто предложение. С оглед решението на Конституционния съд, безспорно, където се наблегна, че не би следвало да се дава преимущество на специализирания съд пред другите съдилища, и то беше с оглед лицата, считаме, че това е правилният подход – да се измени закона във връзка с делата. Защото действително, ако не се направи тази промяна, съществува много сериозна опасност така нареченото вторично престъпление, което се извършва от организираната престъпна група, да се разглежда от друг съд и в последствие въз основа на едни и същи доказателства да се достигне до едни противоречиви присъди, което не е в никакъв случай желан резултат.
Още повече, че някои доказателства няма как да бъдат разделяни от едно висящо производство. По това становището е, че съдът, който следва да наблюдава тези производства, съответно прокуратурата, която трябва да разследва тези производства, са именно специализираните съд и прокуратура. С оглед на това подкрепяме така направеното предложение.
Съгласни сме също така и с третия параграф. Доста затруднения, даже има вече и някакво решение на Върховния касационен съд с оглед на това, че следва съдилища по места да се произнасят – говорим и за мерки за неотклонение, и за одобряване на протоколи. Това е сериозен проблем и логистичен и чисто практичен. Ако трябва да се произнасят тези съдилища във връзка с мерки за неотклонение. Дори и самото транспортиране на делото и специални разузнавателни средства и т.н. създава изключителна трудност. Считаме, че трябва да бъде извършена промяна и в тази насока.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Георгиев. От останалите колеги кой ще вземе думата? Г-жа Тонева.
Галина Тонева:
Благодаря, г-жо Председател. Ние сме представили подробно становище, което поддържаме изцяло и чрез него поддържаме законопроекта, също изцяло, в трите му параграфа.
Аз не разбрах, съжалявам много, какво предлага Министерството на правосъдието в първия параграф.
Пламен Георгиев:
Предлагаме да се допълни текста и да звучи така:
„Освен случаите на чл. 354, ал. 5, изречение второ.” Защото само изречение второ съдържа правомощията на Върховния касационен съд да упражнява функция като въззивна инстанция. Само това второ изречение съдържа тези правомощия. С оглед прецизност предлагаме това допълнение.
Галина Тонева:
С това уточнение нямам възражения.
Смятаме, че параграф 1 съвсем коректно привежда в съответствие две разпоредби на чл. 353 и чл. 354, което от своя страна ще изключи възможността за възникване на противоречива съдебна практика.
По отношение на § 2. Това, което допълнително бих искала да кажа е, че текстът, който се предлага, не решава само вече възникнали, констатирани проблеми от практиката на отскоро действащите специализирани структури, а той, според мен, е продължение на решението на Конституционния съд на Република България именно в тази връзка, който установявайки, че ал. 5 на чл. 411а е конституционно съобразна, се основава на текста на чл. 217 от НПК, който има малко по-различна редакция и по същество позволява различни дела да бъдат обединявани именно по два признака: или поради връзка между самите дела, буквално прочетен „две или повече дела за различни престъпления или поради връзка между престъплението, или поради връзката на лица.” Така че след като Конституционният съд е приел, че ал. 5 на чл. 411а е законосъобразна (конституционно съобразна), като допуска по-голямото. Т.е. да се обединяват различни дела, касаещи различни престъпления и срещу различни лица, то няма логика да не разреши по-малкото – да бъдат обединени и делата, които касаят престъпления, извършени от едни и същи лица. В този смисъл може би допълнителни съображения ще изложат и колегите от специализираните структури.
По отношение на § 3 аз също считам, че той е необходим, защото за мен необяснимо възникна проблем в съдебната практика. Аз не бих подкрепила становището, че възприетият законов термин „съдебен контрол върху досъдебното производство се осъществява от съответния съд” изключва възможността в момента териториално компетентните съдилища да се произнасят по въпросите, касаещи именно този съдебен контрол върху досъдебното производство, след като органите на досъдебното производство, които довършват тези производства, са също тези териториално компетентни органи. Така че, според мен, смисълът на този параграф в Преходните и заключителните разпоредби е отново да преодолее възникналите противоречия в съдебната практика и да даде по-голяма яснота за компетентните органи, които да се произнасят по висящите дела. Благодаря.
Искра Фидосова:
Г-жо Имова, заповядайте.
Вероника Имова:
Г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги, аз няма да се различавам по мнение с моите колеги, защото споровете, които възникват във връзка с неправилното приложение или нееднаквото приложение на закона, идват при нас и ние по реда на решаване на препирни за подсъдност и пр., се сблъскваме с тези противоречия в практиката и затова има и съответни съдебни актове при определения на Върховния касационен съд. Лошото е, че и те са противоречиви. Ще се уточня защо.
Подкрепяме изцяло внесения законопроект за допълнение на посочените текстове от Наказателно-процесуалния кодекс.
По § 1. Новите правомощия на Върховния касационен съд са веч действащо право, а именно в определени хипотези Върховният касационен съд да има правомощията на въззивна инстанция. Защо? Защото това средство се оказа „ultimate regain ratio”. Това означава, че това е последното средство накрая. А то е, че когато едно два пъти връщано от Върховния касационен съд дело за разглеждане от въззивната инстанция, при това с ограничението на въззивната инстанция да го реши при второто връщане от Върховната касационна инстанция по същество и окончателно. Абсолютно неоправдано е при третото касационно разглеждане Върховният касационен съд, събирайки отново извършени съществени процесуални нарушения и неизпълнение на указанията му с предходното решение, с което той е върнал делото за разглеждане на въззивнат инстанция, която е била длъжна по силата на чл. 355, ал. 1 да отстрани допуснатите от нея съществени процесуални нарушения, главно във връзка със събирането, проверката и оценката на доказателствата. Защото това са болшинството от случаите, които касаят фактическата необоснованост на присъдите и решенията. Това е последното „ultimate ratio” средство, за да може върховният съд да приложи правилно закона. Именно затова единствено при тази хипотеза, в която Върховният касационен съд разглежда делото за трети път, законът му даде възможност да действа и с правомощията на въззивна инстанция. Но тъй като е налице противоречие между общите правомощия, така както са формулирани в чл. 353, ал. 5 и новото правомощие на съда, с последното изменение, което въведе тези правомощия за върховната касационна инстанция да действа и като въззивна, затова е необходимо съгласуваност между двата текста.
Аз приветствам това допълнение, което е важно, да се включи в текста, защото всъщност това изключително правомощие е въведено само в една хипотеза и тя е в изречение второ, а не в цялата алинея на чл. 354, ал. 5, затова е уместно това допълнение да се включи.
Само ще вметна, че по пътя на тълкуването би могъл и сега върховният съд да прилага правилно закона, защото специалното правило да дерогира приложението на общото, но нека изрично законодателят да санкционира още веднъж изключителността на това право – върховният съд, гледайки делото за трети път, да има правомощията и на въззивна инстанция.
Досежно § 2. Подкрепяме внесеното предложение, което ще ликвидира празнотата, която се получи в правното регулиране по отношение определянето на право на съда, който е компетентен по правилата на родовата подсъдност, да разглежда дела, при които става дума за обвинение, което е повдигнато за две или повече престъпления или пък спрямо едно лице са образовани отделни дела, които третират една престъпна дейност, която представлява идеална и реална съвкупност от престъпления. Тъй като Конституционният съд обяви за противоконституционна разпоредбата на ал. 4 на чл. 411, като прие, че законодателят в тази норма неправилно е подходил, прилагайки критерия за субекта на престъплението, който пък съответно критерии, законодателят беше отнесъл към основанията за обединяване на отделни дела за гледане в едно производство, и по този начин той регламентираше и правомощията на специализирания касационен съд. Тази законодателна празнота би следвало да бъде решена с новия текст на ал. 6. Разбира се, по наше мнение, този текст трябва да бъде усъвършенстван. Технически трябва да бъде усъвършенстван, за да обхване именно тези случаи, при които при връзка между делата или между обвиненията срещу едно и също лице, реализиращо няколко деяния в условията на множество престъпления, спрямо това лице да бъдат обединени тези производства по отделните дела и съответно компетентен да бъде отново специализираният съд при връзка между делата, независимо, че част от престъпленията биха могли да бъдат такива извън специалната материална компетентност, която определят алинеите от 1 до 3 на чл. 411. Защото ние сме посочили в нашето становище, че в противен случай би се стигнало дела, които са компетентни на специализираните съдилища да отидат по подсъдност на общите съдилища и по този начин ще се обезсмисли ролята и значението на специализирания наказателен съд.
По третия параграф. Споделяме предложението съдебният контрол на неприключилите наказателни производства към момента на влизане в сила на новите правила за специализираните съдилища, съдебният контрол д се извършва от общите съдилища, така както те са действували до влизането в сила на тези нови правила. Това отговаря и на логиката, и на правилата, които действуват във връзка със съдебния контрол, а именно съответният първоинстанционен съд по места да регулира действията на органите на досъдебното производство, включително разрешенията, включително мерките за неотклонение.
Нашето предложение обаче тази норма на § 3 на нея да бъде придадено обратно действие към датата 31.12.2011 г., за да може по отношение на всички неприключили досъдебни производства към датата на действие на специализираните съдилища, да бъдат приложени еднакви правила за подсъдност. В противен случай ще се получи смесване.
Тези разрешения, които сега са дадени от специализираните съдилища, действията, които са извършени въз основа на тези разрешения, те ще бъдат валидни, защото специализираните съдилища и останалите съдилища по места – окръжни и градски са еднакви по ранг, еднакви по степен, така че действията им ще бъдат валидни и няма да има никакъв проблем по-нататък да се продължат наказателните производства при вече извършения съдебен контрол от специализираните съдилища по отношение на незавършилите досъдебни производства към този момент. Така че придаването на обратно действие на закона, няма да създаде разнобой в практиката и във валидността на извършените процесуални действия от страна на съда, осъществяващ съдебен контрол върху работата на досъдебното производство.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Имова. Желаещи за изказване? Г-н Ушев, заповядайте.
Георги Ушев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Уважаеми колеги, напълно съм съгласен с направените предложения, тъй като, ако ми позволите, ще започна отзад напред.
Действително е необходимо уреждането на въпроса за съдебния контрол върху органите на досъдебното производство – актовете на тези органи, тъй като към настоящия момент той не е уреден. Стигна се до повдигане на спорове за подсъдност и противоречива практика на съдилищата по този въпрос.
Считам, че предложеното в законопроекта решение е удачно, тъй като така или иначе законодателят е приел становището, че образуваните преди 31 декември 2011 г. дела се приключват от органите на досъдебното производство, пред които са образувани. За да има симетрия в законодателното решение компетентен да осъществи съдебният контрол върху актовете на тези органи би следвало да се яви съответния окръжен съд на прокуратурата, извършваща разследване.
В § 2 също, колкото и да не ми се иска тези дела да се разглеждат от специализирания наказателен съд, считам, че това е правилното решение, тъй като действително има дела, които са в такава връзка помежду си, че те не могат да бъдат разделени. А и те са вече образувани тези дела. Например, обвинение срещу едно лице, което е за опасен рецидив, извършено от организирана престъпна група, които са подсъдни на различни съдилища, това дело няма как да бъде разгледано от различни съдилища, тъй като то не може да бъде разделено. Ако има за едно лице обвинение за извършено в условията на опасен рецидив и едновременно участие в организирана престъпна група, как предлагате да се раздели, примерно. То не може да бъде разгледано от окръжен съд, тъй като изричната забрана на чл. 35 е, че не може да гледа дела за организирани престъпни групи. Как да го разделим това обвинение? Благодаря.
Михаил Миков:
Не че има проблем да се раздели. Но няма ли да става по-бавно.
Искра Фидосова:
Аз мисля, че г-жа Имова беше много подробна в своето изказване, което беше около 20 минути.
Георги Ушев:
Колегите изложиха подробно всичко, така че макар да се сдобих с аудитория, просто няма вече какво ново да кажа.
Искра Фидосова:
Благодаря за разбирането. Аз мисля, че г-жа Имова изчерпи изцяло и много подробно въпросите. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 254-01-9, внесен от Красимир Георгиев Ципов, Фани Иванова Христова и Емил Йорданов Радев на 25.01.2012г.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
По шеста точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 154-01-105, внесен от Михаил Рашков Михайлов на 11.11.2011 г.
Колеги, има една празнота и грешно тълкувание и грешно прилагане. Става въпрос за решението за промяна на предназначението на земеделските земи.
За да се постигне равнопоставеност между субектите в Преходните и заключителните разпоредби в § 27 са определени сроковете, при които заварените от ЗИД на Закона за опазване на земеделските земи и решение за промяна на предназначението на земеделските земи, запазват своето действие и текстът в § 27, ал. 3, т. 1 говори за влизане в сила.
Проблемът е не еднозначното тълкуване на думите „влизането му в сила” дали става въпрос за влизане в сила на изменителния закон или става дума за влизане в сила на решението за промяна на предназначението на земеделска земя.
Погрешно е да се тълкува, че се отнася до влизане в сила на решението, тъй като това означава, че още с обнародването в Държавен вестник на ЗИД на Закона за опазване на земеделските земи много права са погасени. Законодателят е имал предвид влизането в сила на изменителния закон, но редакцията е неясна и това създава различно тълкуване при прилагането му.
Това е целта на внесения законопроект. Само че вносителят неправилно е предложил промяна на действащия текст на чл. 24, ал. 6, защото след като го предлага в тялото на закона, тази разпоредба ще действа постоянно и правата не са обвързани със срок. Така всеки ще може да се позовава пожизнено на този текст.
Затова трябва да се отрази това изменение на правилното му систематично място, а именно в § 27, ал. 3, където в точки 1 и 2 думите „влизането му в сила” да се заменят с „влизането в сила на този закон”.
Апелираме към всички за подкрепа на това предложение, за да се спре грешното тълкуване от Министерството на земеделието и създаване на проблем на българските граждани.
От това следва, че след м. май 2011 г. всеки, който притежава влязло в сила решение за промяна на предназначението на земеделска земя, ще запази действието си в сроковете в хипотезите на § 27, ал. 3.
Мисля, че всички трябва да го подкрепим. Водеща комисия е Комисията по земеделието и горите. Те също са го подкрепили.
Подлагам на първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за опазване на земеделските земи, № 154-01-105, внесен от Михаил Рашков Михайлов на 11.11.2011 г.
Който е „за” моля да гласува. Двадесет „за”. Без против и въздържали се.
По седма точка - Обсъждане на проект за решение във връзка с избор на инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
Колеги, трябва да решим процедурата. Ние сме го приготвили решението. Процедурата е същата, същите процедурни правила. Съгласни ли сте до 24 февруари да дадем срок да се правят предложенията.
Тук имаме един по-особен момент, че той със своето изявление заявява, че не желае да встъпи в длъжност, защото ние сме го избрали по силата на закона.
Въпросът, който поставихме на миналото заседание, беше необходим ли е акт на Народното събрание - изричен на пленарна зала, и какъв по отношение на изявлението на г-н Цонев. Миналата седмица разсъждавахме в края на заседанието и стигнахме до извода, че може би е по-правилно и затова предлагаме днес това решение, за да го гласуваме.
Ако вие сте съгласни в срок до 24 февруари 2012 г., 18:00 часа народните представители да правят предложения за избор на инспектор в Инспектората на Висшия съдебен съвет, ще го подложа на гласуване.
Ако вие сте съгласни с тази дата, да гласуваме едно такова решение. И да нямаме изрично решение за освобождаване, тъй като не е встъпил в длъжност г-н Цонев.
До този проект на решение се стигна след изготвено становище от предишното заседание и проведени разговори с членове на Правната комисия от всички парламентарни групи.
Следва да се определи срокът, в който народните представители могат да правят предложения, тъй като им освободено място в момента на мястото на г-н Цони Цонев, който е избран с необходимите 2/3. Има изявления от него да не встъпи в длъжност, което е изпратено до Председателя на Народното събрание.
В проекта на становище сме записали отново какви са необходимите документи за подаване на предложения за кандидати за член на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
След изтичане на срока за подаване на предложения, на заседание на Комисията по правни въпроси, следва да бъде проведено изслушване на предложените кандидати при същите процедурни правила, приети от Комисията и при които са били изслушани вече избраните инспектори през м. декември 2011 г. Процедурните правила ги има приложени към доклада такива, каквито са при предишния избор.
Задължително е обявяването на сайта на комисията, защото без това не може. Това е важно условие, задължително. Това да се допише в становището.
Предложенията, които ще бъдат депозирани, автобиографиите да бъдат оповестени на сайта на комисията без лични данни.
След изготвяне на доклад от Комисията по правни въпроси и внасянето му за обсъждане в пленарна зала, Народното събрание да положи на гласуване предложените кандидатури по приетите процедурни правила от избора, проведен на 20 декември 2011 г. за попълване на състава на Инспектората към Висшия съдебен съвет, като се има предвид, че се избира само един инспектор и той встъпва в мандата на органа.
Аз мисля, че като правна техника, тук трябва да имаме отделни процедурни правила. Те не могат да са същите. Трябва да има изрични правила. Това е нов избор и не може да се ползват по същество – по съдържание може да са същите, но чисто формално не са същите. Трябва да има ново предложение, което да бъде гласувано в пленарна зала и да се съдържа в нашия доклад.
Предлагаме следния проект на решение:
„Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България, във връзка с избор на инспектор в Инспектората на Висшия съдебен съвет реши:
В срок до 24 февруари 2012 г., 18:00 часа народните представители могат да правят предложения за избор на инспектор в Инспектората на Висшия съдебен съвет.”
Това е накратко. Желаещи за изказване. Няма. Гласуваме.
Който подкрепя това съдържание на нашето становище с проекта на решение, моля да гласува. Двадесет „за” Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Благодаря за вниманието. Изчерпахме дневния ред.
Закривам заседанието.
Председател:
Искра Фидосова