Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
09/02/2012
Стенограма от заседание на комисия
П Р О Т О К О Л
№ 113
Днес, 09.02.2012 г., четвъртък, от 15:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието, дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” – Борислав Петков, директор, и Христина Шокова, младши експерт.; от Омбудсмана на Република България – Константин Пенчев, Омбудсман и Роза Георгиева, началник на кабинета на Омбудсмана.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Добър ден на всички.
Започваме днешното заседание на Комисията по правни въпроси при кворум 19 по предварително обявения дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, № 202-01-6, внесен от Министерския съвет на 30.01.2012г. - водеща – КПВ
2. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-109, внесен от Анастас Василев Анастасов и група народни представители на 09.12.2011 г.
3. Проект за решение за налагане на мораториум върху продажбата на земеделска земя от Държавния поземлен фонд за срок от пет години, № 154-02-98, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 09.11.2011 г.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, № 202-01-6, внесен от Министерския съвет на 30.01.2012г.
Мотивите за законопроекта ще бъдат представени от г-н Петков, директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” в Министерството на правосъдието. Заповядайте, г-н Петков.
Борислав Петков:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Представеният ви на вниманието проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана е в изпълнение на задълженията на Република България, поети с ратифицирането на Факултативния протокол към Конвенцията на Организацията на обединените нации против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 18 декември 2002 г.
Съгласно чл. 3 от Факултативния протокол „всяка държава - страна по Протокола, следва да изгради, определи или поддържа на национално ниво един или няколко органа за предотвратяване на изтезанията и друго жестоко, нечовешко и унизително отнасяне и наказание, наречени „Национален превантивен механизъм”. Това задължение тя следва да изпълни най-късно до една година след влизането в сила за страната на Протокола. Протоколът влезе в сила за Република България на 1 юли 2011 г.
Институцията на омбудсмана отговаря на изискванията на Протокола да бъде посочена като Национален превантивен механизъм. Такава е и практиката в повечето държави - членки на Европейския съюз, които са страни по Протокола и вече имат изградени такива механизми.
С предложения законопроект се въвежда част IV от Факултативния протокол, съгласно която държавите трябва да гарантират независимостта на Националния превантивен механизъм и на неговия персонал; да осигурят необходимите финансови средства за функционирането на му; да му предоставят правото редовно да инспектира отношението към лицата, лишени от свобода, в местата за задържане с цел неговото подобряване и, при необходимост, защитата им от изтезания и друго жестоко, нечовешко и унизително отнасяне или наказание; да осигурят достъп до цялата информация относно броя на лицата, лишени от свобода, в местата за изтърпяване на наказания, броя на тези места и тяхното местонахождение, както и до всички места за изтърпяване на наказания (килиите и общите помещения).
Сред задълженията на Националния превантивен механизъм е изготвянето на годишен доклад, който всяка държава - страна по Протокола, е длъжна да публикува и разпространи публично.
Освен задълженията, произтичащи от ратифицирането на Факултативния протокол, със законопроекта изрично се регламентира и правомощието на омбудсмана да защитава правата на децата. Дава се възможност на институцията да отправя препоръки до Министерския съвет и Народното събрание за подписване и ратифициране на международни актове в областта на човешките права, както и да дава становища по законопроекти, които се отнасят до защитата на правата на човека.
Предвидена е възможност омбудсманът да бъде сезиран от юридически лица, създадени в обществена полза, в чийто предмет на дейност попада защитата на правата на човека.
С тези изменения се цели по-пълна и всеобхватна защита на правата на гражданите и да се даде ясен отговор на очакванията на обществото за засилена закрила на една от най-уязвимите групи – децата.
Освен това, с тях се постига пълно съответствие на правомощията на омбудсмана като национална институция за защита на правата на човека с Принципите относно статута и правомощията на националните институции за защита на човешките права, така наречените „Парижки принципи”, приети с Резолюция от Общото събрание на Обединените нации на 20 декември 1993 г.
Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Петков. Преди да започнем дискусията г-н Пенчев, Вашата позиция. Заповядайте.
Константин Пенчев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Аз изцяло заставам зад проекта на Министерския съвет за Закон за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана. Извън новата глава, която регламентира новите правомощия на Омбудсмана във връзка с Националния превантивен механизъм, има и други малки поправки, които не целят да се дадат някакви нови правомощия на Омбудсмана, а по-скоро целят да регламентират това, което вече се случва. Защото независимо, че няма разписани законови правомощия, аз съм си позволявал да правя препоръки и за законодателни промени, и за ратифициране на конвенции. И трябва да кажа, че дотук намирам пълно разбиране от институциите и много добър диалог. Така че добре е просто тези неща да влязат в закона, за да може да има и законова основа на тези добри взаимоотношения.
Специално за Националния превантивен механизъм, ако вие приемете този закон, съзнавам каква отговорност поема институцията. Мога да ви уверя, че ако приемете този закон, ще направим всичко възможно от 1 юли този механизъм да функциониращ, действащ със съответната обезпеченост.
Тук искам да кажа, че досежно финансова обезпеченост на законопроекта, така има. С бюджета, който гласувахте за тази година, бюджетът на Омбудсмана е увеличен точно с необходимите минимални средства, за да заработи този Национален превантивен механизъм. Това е голяма отговорност. По такъв начин ние ще действаме, за да може България да изпълни своите международни ангажименти, което е важно за всички нас.
Смятам, че това е един добър законопроект и ви моля да го приемете. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Пенчев. Колеги, имате думата за изказвания и въпроси. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми г-н Омбудсман,
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости, по принцип аз ще подкрепя законопроекта, защото ми се струва, че той общо взето допринася за усъвършенствуване на закона и за разширяване ролята и правомощията на омбудсмана при изпълнението на основната му задача (мисия) за защита правата на човека и като онзи необходим посредник и фактор на влияние върху действията на изпълнителната власт и на администрацията, който би следвало да използва тази власт и влияние за защита правата на човека.
Специално ми допада предлаганата нова т. 7 в чл. 19, ал. 1, където се дава право на Омбудсмана освен предоставеното му правомощие в Конституцията да сезира Конституционния съд директно тогава, когато даден закон нарушава човешки права. С този текст вече се регламентира възможността Омбудсманът да уведоми другите „органи по чл. 150, ал. 1 от Конституцията, които имат право да сезират Конституционния съд, тогава когато се прецени, че се налага тълкуване на Конституцията или произнасяне за съответствие на сключените от Република България международни договори с Конституцията, преди ратифицирането им”.
Това ми допада, защото ми се струва, че може много бързо да бъде приложено практически в действие. И аз дори се обръщам сега с препоръка, след приемането на закона Омбудсманът веднага да се възползва и да подкани органите да сезират Конституционния съд във връзка с неотдавна подписаното споразумение с АСТА, което все още не е ратифицирано. Ще бъде добре преди ратификацията му Конституционният съд да провери неговото съответствие с Конституцията.
Втората препоръка, която бих искал да отправя, е във връзка с предстоящите широки правомощия на Омбудсмана, ако се приеме този закон, като национален превантивен механизъм по смисъла на Факултативния протокол към Конвенцията на Организацията на обединените нации против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Нечовешко отношение, жестоко и унизително отнасяне, уважаеми колеги, уважаеми Омбудсман, вие знаете, че може да има не само в така наречените места за лишаване от свобода, а при други обстоятелства. Например, полицейското насилие също се третира като форма на жестоко и унизително отнасяне. Струва ми се, че именно в тази сфера българското законодателство и правна регламентация има сериозни пропуски и недостатъци, тъй като няма работещ национален превантивен механизъм за санкции, за контрол (мониторинг) върху това негативно явление. Струва ми се, че в тази връзки законът трябва да бъде допълнен и усъвършенстван. И освен местата за лишаване от свобода Омбудсманът да следи и този аспект на нечовешко и унизително отнасяне, тъй като ми се струва, че институцията на Омбудсмана е най-подходящата може би за оказване и изпълнение на подобна роля на мониторинг и превантивен контрол.
Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Петков, заповядайте.
Борислав Петков:
Само искам да кажа, че всъщност Омбудсманът се задължава да следи абсолютно всички места, на които лицата могат принудително да бъдат задържани под някаква форма. Това не са само местата за лишаване от свобода. Това са и следствени арести, полицейски управления – абсолютно навсякъде. Също така и местата, където се настаняват за принудително лечение – абсолютно всичко, където може да се намира едно лице против волята му, без да може да напусне по собствено желание това място.
Четин Казак:
Това го разбирам и това е похвално.
Аз имам предвид, че нечовешко унизително отнасяне или така наречено „полицейско насилие” може да се упражнява извън тези места. Може на улицата, може в дома на засегнатото лице, както станахме свидетели. Така че навсякъде трябва д има възможност омбудсманът да интервенира.
Пропуснах в изложението да спомена следното. Струва ми се, че трябва да се предвиди в закона възможност не само Омбудсманът персонално, а и най-малкото заместник омбудсманът да може бъде упълномощен да упражнява тази роля на национален превантивен механизъм. Т.е. не е задължително лично винаги омбудсманът да ходи, а да може д делегира. Например, във варненския затвор или в сливенския, да може да делегира на заместника или на някой друг той да се ползва с това качество и да се ползва с тези права, ако прецени Омбудсманът.
Искра Фидосова:
Други колеги, желаещи за изказване. Г-н Радев.
Емил Радев:
Аз подкрепям изцяло така предложения законопроект. Смятам, че възлагането на Омбудсмана на функциите на национален превантивен механизъм е едно тежко задължение, което по-нататък трябва да бъде съобразено със структурата и с допълнителните условия, за да се изпълнява това задължение. Защото това наистина е един превантивен механизъм и мисля, че ако този механизъм заработи така, както е предвидено в закона, а и в международните актове, ние ще имаме едно много по-бързо решаване на проблемите, които са свързани с правата на човека и в местата за излежаване на наказанията. Мисля, че ако този механизъм заработи така както трябва, ще бъдат много по-малко и делата, които България води в Съда за правата на човека и точно това ще допринесе за много по-бързо решаване на тези въпроси, така че държавата ни да не изпада в ситуации да води дела с години, а също така и потърпевшите да бъдат обезщетени много по-късно.
Подкрепям изцяло законопроекта.
По § 2, в чл. 19, ал. 1, т. 6 и т. 8 има ограничаване, когато се отнася за защита правата на човека, бих казал, че когато се касае за международни договори трябва ли да сложим там също, когато се касае за правата на човека или се имат предвид абсолютно всички международни договори. Защото това е доста широк обем от международни актове, които се ратифицират.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Радев. Г-н Петков, имате ли готовност да отговорите? шаване от свобода .
Борислав Петков:
Касае се най-общо за правата на човека. Всичко касателно до темата, която е много широка и хоризонтална с правата на човека, се обхваща от настоящия законопроект.
Емил Радев:
Тъй като в текста не е казано изрично за правата на човека. В т. 6 и в т. 8 говорим изрично за правата на човека, трябва ли да уеднаквим механизма и в т. 7 и дали се е имало предвид това. Питам, защото систематично като ги четем, не става ясно.
Четин Казак:
Колега Радев, и по Конституция, за разлика от другите органи по чл. 150, ал. 1 Омбудсманът има ограничено правомощие да сезира Конституционния съд. Той е единственият нов орган, който има правомощия да сезира Конституционния съд, но с ограничено правомощие, само когато прецени, че даден закон нарушава конституционни права.
Емил Радев:
Г-н Казак, знам конституционното решение. Следва ли това да го запишем в закона? Това питам.
Четин Казак:
Дори и да не го запишем, той няма да злоупотреби.
Емил Радев:
Аз не казвам, че ще се злоупотреби. В т. 8 изрично е казано:
„8. предоставя становища до Министерския съвет и до Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до защитата на правата на човека;”
Точката може да се сложи след „законопроекти”.
Четин Казак:
Според мен, този запис е неточен. Не самите закони да се отнасят до правата на човека, а ако има проблеми в тях, които засягат права на човека, в смисъл, ако прецени, че се нарушават права на човека.
Екатерина Михайлова:
Напротив, аз мисля, че е коректен и че смисълът е друг. Това е друга ситуация. Той може да сезира и да предприема действия в кръга, когато са от защита на права на човека и свободи, както е нормата в Конституцията.
В т. 7 на чл. 19 му дава правомощия в случаите, в които няма той правомощия да сезира Конституционния съд, извън правата на човека, но има констатирана противоконституционност на еди-какво си. Понеже той не може да сезира, може да сигнализира органите, които могат да сезират. Според мен, това е логиката на този текст.
Емил Радев:
Точно това питам. Да изясним какво искат да се каже в проекта.
Екатерина Михайлова:
Не че сега не може да го прави. Никой не може да му каже да не сезира Народното събрание, примерно, или Президента.
Емил Радев:
Идеята е за всички международни актове, ако желае.
Екатерина Михайлова:
Да, аз така го разбирам.
Искра Фидосова:
Други колеги, желаещи за изказване има ли? Г-н Метин.
Митхат Метин:
Г-жо Председател, аз на свой ред се присъединявам към думите в подкрепа на този законопроект и най-вече в новата му част „Национален превантивен механизъм”.
В изложението си имам няколко думи, които касаят този механизъм и предните предложения. Започвам отзад напред.
Независимо от нуждата за създаването на този Национален превантивен механизъм, в лицето на нашия Омбудсман, има ли някакви изчисления в секретариата на Омбудсмана или в Министерството на правосъдието тези нови правомощия, които му се възлагат като такъв бидейки, какви финансови ресурси ще струват на бюджета. Защото така дефинирани тези десетина конкретни правомощия, като достъп без предизвестие, достъп до цяла информация, избира местата, които да посети, провежда лични срещи и разговори и т.н. – всичко това е свързано с допълнителен обем от командировъчни, от работен персонал. Включва ли това нови назначения, създаване н нови работни места в администрацията на Омбудсмана. И ако има такъв предвиден финансов ресурс в бюджета, горе-долу каква е неговата цифра.
Моля не разбирайте въпроса ми като противопоставяне. Напротив, аз самият вярвам, че е нужно лице като Омбудсмана да извършва такава контролна дейност, свързана с опазването на човешките права.
На второ място, колегата Четин Казак зададе един въпрос, на който не чух отговора. Има ли право Омбудсманът, бидейки национален орган по превантивен механизъм, да възлага на други лица от неговата администрация да извършват тези му дейности по делегация. Дали ще бъде директор на дирекция, или заместник омбудсман, или лично на него се вменява като фигура, избрана от Народното събрание, персонално да осъществява тези правомощия по опазването на човешките права.
Последен конкретен въпрос. В този кръг от правомощия за места, където той има право да влиза и посещава, било предварителни следствени арести, места за изтърпяване на наказание и така насетне, включват ли се по презумпция в този кръг от места и места, в които са настанени незаконно пребиваващите в България. (Да.) Получавам еднозначен отговор. Защото миналата година гледахме в един дом за настаняване на чужденци, където хората живееха много дълго време под нормалните човешки условия. Т.е. те влизат във вашите правомощия.
И последен въпрос - § 1, който касае чл. 6, където се създава конкретна ал. 2:
„(2) Държавните и общинските органи са длъжни да предоставят информация относно местата по чл. 28а, условията и броя на лицата в тях, както и друга информация, необходима за изпълнение на правомощията на омбудсмана по глава четвърта „а” от този закон.”
Този текст само по себе си е хубав, но ми се струва, че трябва да се конкретизира, да се доразшири. Така е малко пожелателно. Например, получава се едно писмо от г-н Пенчев, което се завежда в съответното деловодството през м. февруари и се отговаря след 7-8 месеца, когато обективната нужда за изготвянето на такава справка или предприемането на действия конкретно от ваша страна, вече обективната нужда е изчезнала или отпаднала.
Т.е. на мен ми се струва, че ако искаме тези промени да бъдат ефективни сами по себе си, може би в този текст конкретно трябва да се предвиди някаква санкция, някаква отговорност. Най-малкото, конкретен срок, в който да ви се отговори. На мен ми е ясно, че така както е написан законът, че никой не може да ви се противопостави, г-н Пенчев, но пък ми е и ясно, че понякога институциите бавят, не им се иска, имат време, в което трябва да се скрие една нелицеприятна информация за самите тях и знаете, че никой няма да тръгне срещу себе си и няма да ви предостави веднага исканата информация и в момента, в който тя е нужна. Защото, примерно, информацията ви е нужна точно януари и февруари, а не е нужна май, юни и така насетне.
И накрая, разбира се, се присъединявам към законопроекта, но ако може по тези конкретни въпроси да ми се отговори малко по-подробно.
Тодор Димитров:
Благодаря. Г-н Пенчев, заповядайте.
Константин Пенчев:
Аз благодаря за тези въпроси. Ще си позволя да ви отговоря, защото и представители на институциите участваха в работната група по изготвянето на законопроекта и знам какво сме мислили. А дали сме го казали точно, може би, не, защото самите въпроси показват, че не е така.
Първо, поне по нашето разбиране Национален превантивен механизъм не е Константин Пенчев, а е институцията на Омбудсмана, от което се разбира, че всички натоварени от мен експерти - всички експерти, действащи от името на омбудсмана по Националния превантивен механизъм имат тези права. Ако не се разбира, че е така, може би трябва да се конкретизират текстовете.
Както и г-н Петков каза, тези места са много и когато ставаше дума за бюджетната обосновка, а и вие попитахте какво се предвижда, ние направихме проучване с помощта на Българския хелзинкски комитет и се оказа, че в България такива места за проверки са 490, включително и транспортните средства за конвоиране. Не само Бусманци, Любимец, а включително и изтрезвителите и домовете за деца, домовете за възрастни хора, за хора с ментални увреждания и т.н., които не могат да излизат и да имат свобода на придвижване. Това е идеята. Идеята е основната тежест да бъде на доброволческия труд. Ние сме говорили с някои неправителствени организации. Примерно, ние ще поемаме само командировъчните, пътни разходи, дневни, квартирни, т.е. повече да са хората, които да не получават заплата от нас, да не са на щат при Омбудсмана. На щат ще има може би до 10 души максимум нови, за да се върши тази работа. Това са ни първоначалните разчети. И никаква тайна не е това, че Омбудсманът тази година получи по-голям бюджет с 300 000 лв. и те за това. Аз ви уверявам, че до този момент не съм пипнал и лев от тях, тъй като още нямаме тези разходи. В момента, в който се приеме законът, ще организираме това, което е необходимо.
Идеята е първо да обхванем всички места и не само омбудсмана, а всички експерти на омбудсмана и колкото се може повече доброволчески труд.
Ако това не се разбира от законопроекта, очевидно ще трябва вие между първо и второ четене да нанесете съответните пояснения. Но идеята е това – институцията на омбудсмана, а не самият Омбудсман, да бъде национален превантивен механизъм.
Емил Радев:
Уважаеми г-н Пенчев, така както е записано, е Омбудсманът. Даже тук е спорно дали може тези функции на национален превантивен механизъм да ги възлагате на заместника на омбудсмана, защото се отнася за чл. 19 от закона. Ал. 3 на чл. 19 казва, че Омбудсманът може да възлага на заместник омбудсмана някои от своите правомощия, което ограничава само до вашия заместник.
Вярно е, че функциите за сезиране на Конституционен съд са си много строго определени функции, но, може би, когато разписваме нормите за Националния превантивен механизъм там може да се каже, че можете да възлагате на администрацията и това трябва да бъде изрично, за да може администрацията да се ползва с всички тези права, които са описани в механизма и които могат да бъдат упражнени и от омбудсмана и от членовете на администрацията. Защото местата за изтърпяване на наказания са много. Не вярвам да можете физически лично да ги обикаляте и да успявате да изпълнявате тези функции.
Искра Фидосова:
Г-н Метин.
Митхат Метин:
Г-н Пенчев, аз ви благодаря за отговорите, които получихме. Благодаря и за замисъла, който вие имате, ползвайки граждански институции и сдружения с нестопанска цел, които работят в областта на защитата на гражданските и на човешките права да ги ползвате като ваша разширена периферия. Това донякъде отговаря на въпросите, които аз зададох, но допълнително в мен възникват няколко въпроса.
Първият ми въпрос е свързан (разбира се, това е разговор по същество, а не по самата философия на закона) с текста на това, което прочетох преди малко. Въпросът по-скоро ми е към представителя на Министерството на правосъдието. Не смятате ли, че е редно да задължим тези държавни и общински органи със срок за предоставяне на информацията, независимо дали информацията ще бъде изискана с подписа и печата на г-н Пенчев или от някои от тези граждански организации. Защото аз продължавам да твърдя, че тази информация ще бъде нужна, примерно, за изготвяне на неговия план за действие за съответната календарна година или за изготвяне на негови конкретни мерки, предложения и така на сетне. Не може да се хвърли в пространството едно искане за предоставяне на информация, срокът да е пожелателен и съответно държавната институция или общинския орган да отговорят след 3-4-5 месеца. Т.е. вие имате ли готовност този текст да се пипне, тъй като трябва да се вмени някаква отговорност на реципиента на искането и как да се направи ефективен този текст.
Вторият ми въпрос е свързан с основното, което поставиха като въпроси г-н Казак и г-н Радев. Вашата настройка е, че институцията Омбудсман, независимо на кого е възложено да извърши тези действия, ще извършва тези действия или г-н Пенчев, бидейки избран от Народното събрание, ще има право конкретно да възлага на някого по пълномощие или по делегация да извърши тези действия по националния превантивен механизъм. Т.е. дали ще бъде вменено на някой от секретариата на г-н Пенчев – на конкретен отдел или дирекция, или персонално на г-н Пенчев, който ще може да упълномощава, или неправителствени организации или конкретни лица от неговата администрация. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Метин. Г-н Петков.
Борислав Петков:
Благодаря за въпросите.
По втория въпрос ще отговоря така. В чл. 28в е казано: „При осъществяване на правомощията си по чл. 28а омбудсманът се подпомага от служители на неговата администрация. Омбудсманът може да ангажира и независими експерти, когато е необходимо.”
А по първия въпрос, относно сроковете, има срокове за реакция на държавната администрация, доколкото знам, законово установени. Ако това не е достатъчно, ние сме готови в рамките между първо и второ четене да обсъдим този вариант.
Искра Фидосова:
Бележката ми е по чл. 28в. Ако става въпрос за възлагане на определени правомощия, аз смятам, че този текст няма да действа категорично. И ако това ви е била идеята, трябва да има нови разпоредби, които да регламентират омбудсманът да може да оправомощи съответното длъжностно лице и да каже кръга на длъжностните лица от администрацията за съответните правомощия и да се разграничат те. Това за подпомагането е един общ текст и това означава да подпомагат дейността на омбудсмана да пишат писма, проекти, отговори и до тук.
Г-н Петков, ако това е била идеята ви – да, върши работа. Обаче за възлагане на правомощия не върши работа. Така както е написано това си е във функцията на администратора. И да го има и да го няма този текст, може да им си възлага и разпределя задачи. Но за това, за което говорят колегите, е нещо съвсем различно. И ако това се има предвид, трябва да има поне още няколко текста, подробно разписани.
Не може да се запише с едно изречение, защото трябва да има разграничение по отношение на кои правомощия и по отношение на кои лица.
Като говорим за механизми, трябва да се оправи и текста в чл. 28б, ал. 2 „(2) Поверителна информация, събрана от Националния превантивен механизъм, не може да бъде разгласявана. Лични данни могат да бъдат публикувани само след като лицето, за което се отнасят, е изразило изрично съгласие.”
Този механизъм как ще събира информация? Омбудсманът събира информацията по правилата, които са в този национален превантивен механизъм. Нали така? Как самият механизъм ще събира информация? Какво значи това? Този механизъм човек ли е? Не е човек! Не мога да разбера какво значи това? Може би събраната от омбудсмана информация по националния превантивен механизъм.
Г-н Пенчев, ще е достатъчен ли едномесечен срок от влизане в сила на закона да се подготвят съответните промени. Аз съм за късите срокове, но ми се струва, че тук не е реално. Ще съумеете ли да го направите в едномесечен срок.
Константин Пенчев:
Ние сме почти готови. Направили сме го вече.
Искра Фидосова:
Г-н Петков, чакаме предложения за текстове за чл. 28в – за правомощията. Чл. 28б – също.
Други желаещи за изказване? Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Съвсем накратко. Взимам думата само, за да заявя, че ще подкрепя законопроекта такъв какъвто е внесен. Намирам го за съдържателен, за уместен и своевременен най-вече.
Хареса ми това, което каза г-н Пенчев, че съзнава цялата отговорност и тежест на правомощията и задълженията, които се вменяват на институцията, и при това осъзнато тяхно приемане ще направи така, че те да бъдат изпълнени.
Наред с добрите думи, които се казаха затова какви празноти запълва закона сега и най-вече във функциите, възложени на националния превантивен механизъм, искам само да обърна вниманието ви, че промените, които се налагат с този законопроект, дават вече възможност да се реагира на сигнали от юридически лица. Не само физически лица, както беше досега, което ограничаваше неоснователно периметъра на възможност омбудсманът да вземе някакво отношение по наистина много важни въпроси, засягащи човешките права единствено и само на това формално основание, че не изхождат от физически лица, граждани на страната.
Всички бележки, които бяха отправени, намирам за редакционни – бележки, които наистина могат да бъдат изгладени и това несъмнено ще стане до второто четене на законопроекта. Ще гласувам за този законопроект.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Нотев. Други, желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, № 202-01-6, внесен от Министерския съвет на 30.01.2012г. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По втора точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-109, внесен от Анастас Василев Анастасов и група народни представители на 09.12.2011 г.
Колеги, разполагате с доклада.
Доклад относно Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-109, внесен от н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители на 09.12.2011 г., приет на първо гласуване на 25 януари 2012 г.
Закон за допълнение на Наказателния кодекс.
Желаещи за изказване по наименованието на закона има ли? Няма. Подлагам на гласуване наименованието на закона по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
§ 1. Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване по § 1.
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
С изричната уговорка, че не съм специалист по наказателно право, струва ми се, че все пак би било добре в ал. 1 на новия чл. 227 да се добави думата „съзнателно”. Т.е. знаейки, че те са незаконно пребиваващи. Защото може да се окаже така, че те могат да представят фалшиви документи за разрешение за пребиваване и той да ги наеме. А всъщност после да се окаже, че са незаконно пребиваващи. Т.е. трябва да има умисъл или трябва да има съзнателно – той да знае, че извършва престъпление. В ал. 1 никъде те пише, че той знае, че са незаконно пребиваващи. Да знае, че те са незаконно пребиваващи.
Искра Фидосова:
Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Общ подход при формулиране на съставите на Наказателния кодекс е това да не се извежда изрично прекия умисъл или умишлената форма на вината тогава, когато се записва конкретен престъпен състав. Обратното е вярно. Деянието се наказва дори когато е извършено по непредпазливост, това изрично се отбелязва като законов текст, който предвижда наказателна санкция. Т.е. експлицитно в тази норма се съдържа изискването деянието да е умишлено - така както е записано. Ще сгрешим и ще прекалим, ако запишем, че той трябва да знае, и трябва да съзнава, и трябва да цели и т.н. Тук не е това замисълът на текста.
Четин Казак:
Аз взимам за пример ал. 2, защото там има такава уговорка – „... чужденец, за който деецът знае, че е пострадал от трафик на хора.” Тук сме посочили изрично изискване, че трябва да знае, че е пострадал.
Анастас Анастасов:
По ал. 2 е друг фактически състав. Това е квалифициран състав към горното.
Четин Казак:
Друг фактически състав, но да го прехвърлим и към основния състав. Защото, примерно, ми представят фалшиви документи, че законно пребивава, аз го наема на работа и след това идва прокурора и ми повдига обвинение. Аз откъде да знам, че документите са фалшиви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Радев има думата.
Емил Радев:
Нека да гледаме какви са процедурите по Кодекса на труда. Много формална процедура с прилагане на много документи. Освен личните документи, се изискват медицински свидетелства, свидетелства за съдимост и т.н. С две думи, ако един работодател по някакъв начин пред него е използван документ с невярно съдържание, има достатъчно документи, които трябва да останат при работодателя – трудова книжка и др., и ако той е бил заблуден и е използван документ с невярно съдържание, работодателят винаги с тези документи може да докаже, че фактическият състав не е бил изпълнен, защото той е бил заблуден чрез използване на такива документи с невярно съдържание.
По Кодекса на труда процедурата е с много документи.
Четин Казак:
Ако това удостоверение - разрешение за пребиваване е фалшиво, но с него той може и медицинско и трудова книжка и всичко да си изкара.
Емир Радев:
Но всичко ще е с невярно съдържание. На базата на това много лесно може да се докаже, че е представен документ с невярно съдържание.
Четин Казак:
Бих искал само да попитам, тъй като не съм бил на първото четене на законопроекта. Тази директива изисква ли изрично санкциите да бъдат наказателни, т.е. от наказателното право, а не административно-наказателни.
Красимир Ципов:
Изисква - в чл. 9. Чл. 9 гласи: „престъпление – държавите членки гарантират, че нарушаването на забраната, посочена в чл. 9 съставлява престъпление, когато е извършено умишлено при наличие на всяко от следните обстоятелства, определени в националното право:
-нарушението продължава или упорито се повтаря;”
Искра Фидосова:
Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Аз съжалявам, че не можах да внеса предложение между първо и второ четене и да се изкажа при първото четене на законопроекта, но смятам, че е хубаво да въведем директивата.
Смятам още, че прекалени са санкциите.
И другото, което смятам, е, че като видим точно чл. 9, там има едно изискване нарушението да продължава и упорито да се повтаря. Т.е. при всички случаи наказателната санкция трябва да я разбираме в смисъл, че след като е имало някаква реакция, някаква констатация, тогава да се преминава към наказателната. Защото вижте какво казва чл. 9. „престъпление при наличие на всяко от следните обстоятелства, определени в националното право, нарушението продължава и упорито се повтаря”.
Такова изискване по основния състав по ал. 1 няма. По-надолу е дадено като квалифициран състав. Първата хипотеза няма.
Първо, смятам, че основният състав, защото аз приемам, че ал. 1 е основен състав, а другите – са квалифицирани, трябва да е едно наказание до три години, ако коментираме санкцията.
Освен това, смятам, че в състава трябва да вкараме онзи елемент по буква „а” на директивата, т.е. да има „нарушението продължава и упорито се повтаря”. И по отношение на санкцията да е до три години.
Второ, предлагам за 18 годишния – вместо „се наказва с лишаване от свобода до пет години”, да стане от една до три години. Т.е. тук да въведем един специален минимум, който да подчертава, че това е квалифициран заради възрастта на лицето.
По отношение на системното, което означава по нашето наказателно право три или повече пъти, имаме два изхода (което е в ал. 4), където е от една до пет години, всъщност това е по директивата буква „а”. Защото какво означава продължава и упорито се повтаря – това може би е адекватно на системно.
Според мен, това трябва да го има по основния състав. А не веднъж по основния ние да нямаме – за еднократност, да го праскаме до четири години, а за системно, понеже се чудим какво да засилим, ще го направим от една до пет и глоба от 5 хиляди до 50 хиляди лева и пр.
Т. 2 на чл. 9 от директивата:„Държавите-членки гарантират, че подбудителството, помагачеството, посочените в §... умишлено се наказват като престъпления.”
Т.е. непременно трябва да допълним, че подбудителството се наказва?
Аз съм се объркал с приготовлението. Оттеглям го това.
Но при всички случаи санкциите да ги свалим надолу.
Маловажният случай – лишаване от свобода от 2 години. Все пак става въпрос за лица, които се занимават с някакъв бизнес. Колко са санкциите при наши граждани и да са горе-долу сравними. Защото слагаме едни санкции?!
Аз искам и друго да ви кажа. В цяла Европа маса българи работят незаконно. И като сближаваме и въвеждаме такива директиви, ще моля г-жо Председател, да изисквате какво правят в другите държави и доколко?
Красимир Ципов:
Г-н Миков, въпросът е за степента на обществената опасност на деянието. Ние ще счетем ли, че това е деяние с висока степен на обществена опасност или няма да счетем. Ако сложим санкция до три години, много добре знаете какво ще се случи - чл. 78а.
Михаил Миков:
Напишете, че не се прилага чл. 78а. Къде пише, че е с висока степен на обществена опасност.
Красимир Ципов:
Това е въпросът. Дали ще го счетем за деяние с висока степен на обществена опасност или няма да го счетем за такова.
Махиал Миков:
Това, сравнено с другите престъпления, според мен, не е с толкова висока степен на обществена опасност. Дайте да го решим този въпрос, защото само слагаме някакви санкции, гледайки в тавана, грандиозни и разсъждаваме дали ще се прилага чл. 78а. Да махнем чл. 78а, да махнем споразуменията, да махнем тия механизми. Сега се мъчим със санкциите да компенсираме, че се прилагат другите механизми.
Тодор Димитров:
Колегата Корнезов пое ангажимент между първо и второ четене да внесе промени точно в наказанията. На първо четене, когато правихме дебата, той пое ангажимент, че трябва да се намалят малко наказанията, но не виждаме предложения в тази посока.
Искра Фидосова:
Г-н Митхат Метин иска думата. След това г-н Ципов и г-н Анастасов.
Митхат Метин:
Имам конкретен въпрос към колегата Анастасов.
Доколкото разбирам замисълът на тези промени в закона са първо въвеждането на тази директива, която е срещу трудовото законодателство или срещу трудовата система и така насетне.
Щом като това е задължително да го въведем и го въвеждаме, въпросът опира до това, което каза г-н Ципов. Ние трябва да решим в комисията това с висока степен на обществена опасност ли е или е с ниска. Ако е с по-ниска степен на обществена опасност, тогава ние предварително като законодатели трябва да се съгласим, че пълним хазната повече с глоби и така насетне, а няма да пълним нашите затвори с работодатели. Това е много важно!
Въпросът ми конкретно е ще пипаме ли паричните глоби или няма да ги пипаме, а не толкова въпросът ми е към степента на наказанията лишаване от свобода. Конкретно имаме ли нагласа да пипаме глобите или оставаме на този вариант.
Анастас Анастасов:
Г-н Ципов това каза. При вариантите, които предлага г-н Миков, и три години и от една до три години във всеки един от случаите отивате на чл. 78а. – глоба, административно наказание.
Второ, когато се транспонира директивата по всички закони, които имат отношение към нея, административните санкции по българското законодателство са много драстични като глоби и са доста големи. И тук, не случайно вкарахме пет и повече лица. Защото, ако наемеш един или двама да си насекат дървата е ясно. Но в края на краищата либералното отношение на западните държави по отношение на тази миграция, защото хората не бягат от хубавото от собствената си държава. Това либерално отношение позволи на местните да наемат такива хора и сега си имат проблеми с миграцията. Защото ти не можеш тези хора безконечно да наемаш. Така че, ако ние искаме още в началото да имаме някакъв възпиращ ефект – самата санкция по този закон, трябва да е наясно българският гражданин (работодател) да знае какво го чака. За мен е важно това наказание да остане.
Михаил Миков:
Колко са случаите в България, според вас, на такива случаи? Няма! И в перспектива няма да има. Защото нивото на работните заплати прави миграционните потоци към тези държави, в които има повече доходи. В България има достатъчно евтина работна ръка и висока безработица, така че чуждата работна ръка не е конкурентна в степен, която да води до това. Това също трябва да се има предвид в обществената опасност. Защото пишем някакви санкции, приказваме. Извинявайте. Аз не знам има ли въобще случай в България? Честото на това престъпление? Хайде да ги сложим по-ниски, па като видим, че тук се напълни с чернокожи работници, незаконно пребиваващи, мисля, че това ще се види с оглед на нашата раса, ще проличи веднага по фабрики и заводи и тогава ще вдигнем на 10 години.
Искра Фидосова:
Аз мисля, че това, което каза г-н Миков за ал. 1, е прав. Аз лично го подкрепям.
Ал. 4, според мен, също трябва да има допълнение.
В ал. 1 също с оглед на това, което е разписано в директивата в чл. 9 по отношение на буква „а” за продължаващо или упорито повтарящо се.
По ал. 4 „Който системно наема на работа незаконно пребиваващи на територията на Република България чужденци...”. Ако системно наемам на работа по един пребиваващ, какво правим. Защото, примерно, аз три пъти по един ще наемам и ще го наказваме или не.
И не трябва ли наистина да преработим ал. 1 и ал. 4, да променим размера на наказанието по ал. 1 и ал. 4. Дали в ал. 1 трябва да бъде 5?
Аз не съм сигурна, че преводът е правилен и става въпрос за „упорито”. Може да става въпрос за системно. Какво се влага в думата „упорито”?
Митхат Метин:
Конкретно предложение. От изложението на г-н Миков разбрахме, че към днешна дата, г-жо Председател, ние не разполагаме с анализ, който да ни сочи каква е честотата на този род престъпления. Има ли криминогенна обстановка и така насетне. Няма такова престъпление.
Но както сме се учили в студентските години, криминализирането на един вид деяние се налага от законодателя, когато им обективно съществуваща нужда. Да кажем, че такава нужда в Белгия, в Холандия и в Германия съществува. Такава обективна нужда, такава криминогенна обстановка, такава нужда от защита на трудовите законодателства в другите страни явно съществува. В България тя не съществува все още. Ние сме длъжни да въведем тази норма. Съгласен съм, да го гласуваме и да го приемем това нещо. Но нека да се обединим обаче към леко смекчаване на наказанията. Защо? Ако е за влизане в затвор това наказание лишаване от свобода, да се пипне малко надолу и да се остави по-високият финансов еквивалент на административното наказание глоба. Това ми е конкретното предложение, защото ние нямаме на какво да стъпим.
Анастас Анастасов:
Това е начинът, по който ние защитаваме собствените си граждани. Разберете го това. Като дойде някакъв нелегален и го наемат за някакви смешни пари, кой ще наеме българина да работи, който си търси по нормалния законов начин работа. Това е смисълът на този текст. Браним си собствените хора.
Михаил Миков:
Хайде да изясним какво пише в директивата. Ако не съм прав, приключвам.
Нарушението да продължава и упорито да се повтаря, което да го приемем, че е системно. Това значи, че по основния състав трябва да бъде системно. Нарушението е по отношение на едновременно незаконно наемане на значителен брой. Приемаме, че значителният брой е пет граждани на трета страна. Аз съм съгласен, щом са решили, че значителният е пет. Защото можем да спорим дали 5 е значителен, или 7, или трима. Добре, пет.
Нарушението се съпътства от особени експлоататорски условия на труд. Нарушението е извършено от работодател, който въпреки че не е бил обвинен или осъден за престъпление, ползва .... със съзнанието, че това лице е жертва на трафик на хора.
Дайте да видим, защото казва: „когато е извършено, при наличие на всяко от следните”. Как го тълкуваме – кумулация или алтернативност?
Искра Фидосова:
Колеги, текстовете на ал. 1 и ал. 4 трябва да се оправят. Г-н Нотев.
Явор Нотев:
Споделям общото виждане, че наказанията са прекомерни като размер – лишаване от свобода до четири години и до пет години в ал. 4. Струва си да се обсъдят тези възможности и да се намали срокът на наказанието. Просто защото ще се яви едно несъответствие съобразно други състави на други престъпления. Не че не са прави колегите, които казват, до ефективно изтърпяване на наказанието няма да се стигне. Да, но несъразмерно ще стои текста и предвидената санкция, на първо място.
В ал. 1 изискването на директивата нарушението да продължава упорито или да се повтаря като чели е наложило да се приеме, че то е извършено по отношение на 5 или повече лица. Обаче няма пълно покритие на тази хипотеза. Така че може би редакционно трябва да търсим друго решение.
В ал. 4 се получава този дисбаланс, когато системното наемане може да се организира и осъществи само по отношение на едно лице. Т.е. трябва да се извърши пет пъти едно и също деяние по отношение на едно лице. Няма обвързване с хипотезата на ал. 1. Ако се каже, че системно се извършва деянието по ал. 1, тогава да – тогава имаме повтаряемост на наемане на пет и повече лица. Но тук убягва бройката.
Михаил Миков:
Искам да спомена нещо, което пропуснах одеве. Нали разбираме, колеги, че тук става въпрос за наказателната санкция.
Освен това, по принцип с тази работа трябва да се занимава и трудовото законодателство. Или какво излиза. Без да има санкционна част, защото реално това няма да се проверява от МВР и прокуратурата, а тези по труда, които ходят по проверки и като се натъкнат в една фабрика на 5 души, сезират. Според мен, би трябвало затова да се носи някаква по-лека административна санкция, когато не е продължително и упорито. Каква е разликата между административното нарушение там и основния състав тук? Само в броя пет лица ли?
Все пак наказателната отговорност идва, когато административната не върши никаква работа. Аз така си представям нещата. Защото ние всичко криминализирахме на този свят.
Искра Фидосова:
Колеги, отлагаме обсъждането.
Аз ще помоля да се поканят представители на Министерството на труда и социалната политика и в рамките до вторник да ни бъдат представени текстове, съобразно забележките, които се направиха тук. Да бъдат подготвени текстове, които недвусмислено транспонират текстовете от директивата (чл. 9), независимо от личното мнение на всеки един от нас.
Според мен, ал. 1 и ал. 4 не са ясни. Примерно, къде пише в ал. 1, че трябва да е едновременно. За мен, най-малко думата „едновременно” трябва да се напише. По отношение на условията на труд не може да остане този текст. Това не означава експлоататорски условия на труд. Най-малкото трябва да напишем, че създават значително по-лоши условия на труд. Няма да пишем експлоататорски условия на труд. Според мен, създават особено тежки, или не знам какви тежки условия на труд в нарушение на нашето законодателство. Не съм готова да кажа какво точно трябва да се напише. На първо четене ние говорихме, че ще има корекции на тези текстове и днес аз изрично попитах защо няма корекции, защо няма предложения.
Колеги, г-н Корнезов се е изказал на обсъждането в пленарна зала. Гледайки сега протокола виждам, че е казал за наказанията че са завишени. Казал е, че не вижда съответствия с чл. 9 от директивата, че текстът не отговаря. На това г-н Тодор Димитров отговаря, че приема забележките, че действително санкциите са завишени. „Ако има едно разумно предложение за намаляване на санкциите ще го обсъдим и мисля, че ще бъде прието.”
Явор Нотев:
Не става дума за хипотези на престъпления. Става дума за наказателен текст. Нещата трябва да са конкретни и ясни.
Представете си ситуацията, в която решаващият орган – съдът или прокуратурата, трябва да знае да каже: деянието е съставомерно. Защото условията за съществено различни. Значи неясната рамка и неясната дефиниция създават проблеми по приложението на тези текстове. Ако ние ще ги напишем ей така, за да ги има, за да отговорим на директивата, няма никакъв проблем. Но, ако това ще случи, за да се прилага наказателен процес, просто излизаме от нормата.
Искра Фидосова:
Колеги, ясно е - трябва да се оправят ал. 1 и ал. 4.
Колеги, отлагаме обсъждането и приемането на доклада с молба за редакция, предложена от комисията, за текста на § 1 за следващо заседание.
По трета точка - Проект за решение за налагане на мораториум върху продажбата на земеделска земя от Държавния поземлен фонд за срок от пет години, № 154-02-98, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 09.11.2011 г.
Кой ще представи мотивите за проекта на решение?
Явор Нотев:
Предлагам да отложим и тази точка за следващо заседание, за да се покани вносителят.
Искра Фидосова:
Колеги, отлагаме и тази точка с молба към вносителите да бъдат коректни. Те са се обадили да питат в колко часа е заседанието, но до този момент не са се явили.
Закривам заседанието.
Председател:
Искра Фидосова
П Р О Т О К О Л
№ 113
Днес, 09.02.2012 г., четвъртък, от 15:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието, дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” – Борислав Петков, директор, и Христина Шокова, младши експерт.; от Омбудсмана на Република България – Константин Пенчев, Омбудсман и Роза Георгиева, началник на кабинета на Омбудсмана.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Добър ден на всички.
Започваме днешното заседание на Комисията по правни въпроси при кворум 19 по предварително обявения дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, № 202-01-6, внесен от Министерския съвет на 30.01.2012г. - водеща – КПВ
2. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-109, внесен от Анастас Василев Анастасов и група народни представители на 09.12.2011 г.
3. Проект за решение за налагане на мораториум върху продажбата на земеделска земя от Държавния поземлен фонд за срок от пет години, № 154-02-98, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 09.11.2011 г.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, № 202-01-6, внесен от Министерския съвет на 30.01.2012г.
Мотивите за законопроекта ще бъдат представени от г-н Петков, директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси” в Министерството на правосъдието. Заповядайте, г-н Петков.
Борислав Петков:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Представеният ви на вниманието проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана е в изпълнение на задълженията на Република България, поети с ратифицирането на Факултативния протокол към Конвенцията на Организацията на обединените нации против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание от 18 декември 2002 г.
Съгласно чл. 3 от Факултативния протокол „всяка държава - страна по Протокола, следва да изгради, определи или поддържа на национално ниво един или няколко органа за предотвратяване на изтезанията и друго жестоко, нечовешко и унизително отнасяне и наказание, наречени „Национален превантивен механизъм”. Това задължение тя следва да изпълни най-късно до една година след влизането в сила за страната на Протокола. Протоколът влезе в сила за Република България на 1 юли 2011 г.
Институцията на омбудсмана отговаря на изискванията на Протокола да бъде посочена като Национален превантивен механизъм. Такава е и практиката в повечето държави - членки на Европейския съюз, които са страни по Протокола и вече имат изградени такива механизми.
С предложения законопроект се въвежда част IV от Факултативния протокол, съгласно която държавите трябва да гарантират независимостта на Националния превантивен механизъм и на неговия персонал; да осигурят необходимите финансови средства за функционирането на му; да му предоставят правото редовно да инспектира отношението към лицата, лишени от свобода, в местата за задържане с цел неговото подобряване и, при необходимост, защитата им от изтезания и друго жестоко, нечовешко и унизително отнасяне или наказание; да осигурят достъп до цялата информация относно броя на лицата, лишени от свобода, в местата за изтърпяване на наказания, броя на тези места и тяхното местонахождение, както и до всички места за изтърпяване на наказания (килиите и общите помещения).
Сред задълженията на Националния превантивен механизъм е изготвянето на годишен доклад, който всяка държава - страна по Протокола, е длъжна да публикува и разпространи публично.
Освен задълженията, произтичащи от ратифицирането на Факултативния протокол, със законопроекта изрично се регламентира и правомощието на омбудсмана да защитава правата на децата. Дава се възможност на институцията да отправя препоръки до Министерския съвет и Народното събрание за подписване и ратифициране на международни актове в областта на човешките права, както и да дава становища по законопроекти, които се отнасят до защитата на правата на човека.
Предвидена е възможност омбудсманът да бъде сезиран от юридически лица, създадени в обществена полза, в чийто предмет на дейност попада защитата на правата на човека.
С тези изменения се цели по-пълна и всеобхватна защита на правата на гражданите и да се даде ясен отговор на очакванията на обществото за засилена закрила на една от най-уязвимите групи – децата.
Освен това, с тях се постига пълно съответствие на правомощията на омбудсмана като национална институция за защита на правата на човека с Принципите относно статута и правомощията на националните институции за защита на човешките права, така наречените „Парижки принципи”, приети с Резолюция от Общото събрание на Обединените нации на 20 декември 1993 г.
Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Петков. Преди да започнем дискусията г-н Пенчев, Вашата позиция. Заповядайте.
Константин Пенчев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Аз изцяло заставам зад проекта на Министерския съвет за Закон за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана. Извън новата глава, която регламентира новите правомощия на Омбудсмана във връзка с Националния превантивен механизъм, има и други малки поправки, които не целят да се дадат някакви нови правомощия на Омбудсмана, а по-скоро целят да регламентират това, което вече се случва. Защото независимо, че няма разписани законови правомощия, аз съм си позволявал да правя препоръки и за законодателни промени, и за ратифициране на конвенции. И трябва да кажа, че дотук намирам пълно разбиране от институциите и много добър диалог. Така че добре е просто тези неща да влязат в закона, за да може да има и законова основа на тези добри взаимоотношения.
Специално за Националния превантивен механизъм, ако вие приемете този закон, съзнавам каква отговорност поема институцията. Мога да ви уверя, че ако приемете този закон, ще направим всичко възможно от 1 юли този механизъм да функциониращ, действащ със съответната обезпеченост.
Тук искам да кажа, че досежно финансова обезпеченост на законопроекта, така има. С бюджета, който гласувахте за тази година, бюджетът на Омбудсмана е увеличен точно с необходимите минимални средства, за да заработи този Национален превантивен механизъм. Това е голяма отговорност. По такъв начин ние ще действаме, за да може България да изпълни своите международни ангажименти, което е важно за всички нас.
Смятам, че това е един добър законопроект и ви моля да го приемете. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Пенчев. Колеги, имате думата за изказвания и въпроси. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми г-н Омбудсман,
Уважаеми колеги,
Уважаеми гости, по принцип аз ще подкрепя законопроекта, защото ми се струва, че той общо взето допринася за усъвършенствуване на закона и за разширяване ролята и правомощията на омбудсмана при изпълнението на основната му задача (мисия) за защита правата на човека и като онзи необходим посредник и фактор на влияние върху действията на изпълнителната власт и на администрацията, който би следвало да използва тази власт и влияние за защита правата на човека.
Специално ми допада предлаганата нова т. 7 в чл. 19, ал. 1, където се дава право на Омбудсмана освен предоставеното му правомощие в Конституцията да сезира Конституционния съд директно тогава, когато даден закон нарушава човешки права. С този текст вече се регламентира възможността Омбудсманът да уведоми другите „органи по чл. 150, ал. 1 от Конституцията, които имат право да сезират Конституционния съд, тогава когато се прецени, че се налага тълкуване на Конституцията или произнасяне за съответствие на сключените от Република България международни договори с Конституцията, преди ратифицирането им”.
Това ми допада, защото ми се струва, че може много бързо да бъде приложено практически в действие. И аз дори се обръщам сега с препоръка, след приемането на закона Омбудсманът веднага да се възползва и да подкани органите да сезират Конституционния съд във връзка с неотдавна подписаното споразумение с АСТА, което все още не е ратифицирано. Ще бъде добре преди ратификацията му Конституционният съд да провери неговото съответствие с Конституцията.
Втората препоръка, която бих искал да отправя, е във връзка с предстоящите широки правомощия на Омбудсмана, ако се приеме този закон, като национален превантивен механизъм по смисъла на Факултативния протокол към Конвенцията на Организацията на обединените нации против изтезанията и други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание.
Нечовешко отношение, жестоко и унизително отнасяне, уважаеми колеги, уважаеми Омбудсман, вие знаете, че може да има не само в така наречените места за лишаване от свобода, а при други обстоятелства. Например, полицейското насилие също се третира като форма на жестоко и унизително отнасяне. Струва ми се, че именно в тази сфера българското законодателство и правна регламентация има сериозни пропуски и недостатъци, тъй като няма работещ национален превантивен механизъм за санкции, за контрол (мониторинг) върху това негативно явление. Струва ми се, че в тази връзки законът трябва да бъде допълнен и усъвършенстван. И освен местата за лишаване от свобода Омбудсманът да следи и този аспект на нечовешко и унизително отнасяне, тъй като ми се струва, че институцията на Омбудсмана е най-подходящата може би за оказване и изпълнение на подобна роля на мониторинг и превантивен контрол.
Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Петков, заповядайте.
Борислав Петков:
Само искам да кажа, че всъщност Омбудсманът се задължава да следи абсолютно всички места, на които лицата могат принудително да бъдат задържани под някаква форма. Това не са само местата за лишаване от свобода. Това са и следствени арести, полицейски управления – абсолютно навсякъде. Също така и местата, където се настаняват за принудително лечение – абсолютно всичко, където може да се намира едно лице против волята му, без да може да напусне по собствено желание това място.
Четин Казак:
Това го разбирам и това е похвално.
Аз имам предвид, че нечовешко унизително отнасяне или така наречено „полицейско насилие” може да се упражнява извън тези места. Може на улицата, може в дома на засегнатото лице, както станахме свидетели. Така че навсякъде трябва д има възможност омбудсманът да интервенира.
Пропуснах в изложението да спомена следното. Струва ми се, че трябва да се предвиди в закона възможност не само Омбудсманът персонално, а и най-малкото заместник омбудсманът да може бъде упълномощен да упражнява тази роля на национален превантивен механизъм. Т.е. не е задължително лично винаги омбудсманът да ходи, а да може д делегира. Например, във варненския затвор или в сливенския, да може да делегира на заместника или на някой друг той да се ползва с това качество и да се ползва с тези права, ако прецени Омбудсманът.
Искра Фидосова:
Други колеги, желаещи за изказване. Г-н Радев.
Емил Радев:
Аз подкрепям изцяло така предложения законопроект. Смятам, че възлагането на Омбудсмана на функциите на национален превантивен механизъм е едно тежко задължение, което по-нататък трябва да бъде съобразено със структурата и с допълнителните условия, за да се изпълнява това задължение. Защото това наистина е един превантивен механизъм и мисля, че ако този механизъм заработи така, както е предвидено в закона, а и в международните актове, ние ще имаме едно много по-бързо решаване на проблемите, които са свързани с правата на човека и в местата за излежаване на наказанията. Мисля, че ако този механизъм заработи така както трябва, ще бъдат много по-малко и делата, които България води в Съда за правата на човека и точно това ще допринесе за много по-бързо решаване на тези въпроси, така че държавата ни да не изпада в ситуации да води дела с години, а също така и потърпевшите да бъдат обезщетени много по-късно.
Подкрепям изцяло законопроекта.
По § 2, в чл. 19, ал. 1, т. 6 и т. 8 има ограничаване, когато се отнася за защита правата на човека, бих казал, че когато се касае за международни договори трябва ли да сложим там също, когато се касае за правата на човека или се имат предвид абсолютно всички международни договори. Защото това е доста широк обем от международни актове, които се ратифицират.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Радев. Г-н Петков, имате ли готовност да отговорите? шаване от свобода .
Борислав Петков:
Касае се най-общо за правата на човека. Всичко касателно до темата, която е много широка и хоризонтална с правата на човека, се обхваща от настоящия законопроект.
Емил Радев:
Тъй като в текста не е казано изрично за правата на човека. В т. 6 и в т. 8 говорим изрично за правата на човека, трябва ли да уеднаквим механизма и в т. 7 и дали се е имало предвид това. Питам, защото систематично като ги четем, не става ясно.
Четин Казак:
Колега Радев, и по Конституция, за разлика от другите органи по чл. 150, ал. 1 Омбудсманът има ограничено правомощие да сезира Конституционния съд. Той е единственият нов орган, който има правомощия да сезира Конституционния съд, но с ограничено правомощие, само когато прецени, че даден закон нарушава конституционни права.
Емил Радев:
Г-н Казак, знам конституционното решение. Следва ли това да го запишем в закона? Това питам.
Четин Казак:
Дори и да не го запишем, той няма да злоупотреби.
Емил Радев:
Аз не казвам, че ще се злоупотреби. В т. 8 изрично е казано:
„8. предоставя становища до Министерския съвет и до Народното събрание по законопроекти, които се отнасят до защитата на правата на човека;”
Точката може да се сложи след „законопроекти”.
Четин Казак:
Според мен, този запис е неточен. Не самите закони да се отнасят до правата на човека, а ако има проблеми в тях, които засягат права на човека, в смисъл, ако прецени, че се нарушават права на човека.
Екатерина Михайлова:
Напротив, аз мисля, че е коректен и че смисълът е друг. Това е друга ситуация. Той може да сезира и да предприема действия в кръга, когато са от защита на права на човека и свободи, както е нормата в Конституцията.
В т. 7 на чл. 19 му дава правомощия в случаите, в които няма той правомощия да сезира Конституционния съд, извън правата на човека, но има констатирана противоконституционност на еди-какво си. Понеже той не може да сезира, може да сигнализира органите, които могат да сезират. Според мен, това е логиката на този текст.
Емил Радев:
Точно това питам. Да изясним какво искат да се каже в проекта.
Екатерина Михайлова:
Не че сега не може да го прави. Никой не може да му каже да не сезира Народното събрание, примерно, или Президента.
Емил Радев:
Идеята е за всички международни актове, ако желае.
Екатерина Михайлова:
Да, аз така го разбирам.
Искра Фидосова:
Други колеги, желаещи за изказване има ли? Г-н Метин.
Митхат Метин:
Г-жо Председател, аз на свой ред се присъединявам към думите в подкрепа на този законопроект и най-вече в новата му част „Национален превантивен механизъм”.
В изложението си имам няколко думи, които касаят този механизъм и предните предложения. Започвам отзад напред.
Независимо от нуждата за създаването на този Национален превантивен механизъм, в лицето на нашия Омбудсман, има ли някакви изчисления в секретариата на Омбудсмана или в Министерството на правосъдието тези нови правомощия, които му се възлагат като такъв бидейки, какви финансови ресурси ще струват на бюджета. Защото така дефинирани тези десетина конкретни правомощия, като достъп без предизвестие, достъп до цяла информация, избира местата, които да посети, провежда лични срещи и разговори и т.н. – всичко това е свързано с допълнителен обем от командировъчни, от работен персонал. Включва ли това нови назначения, създаване н нови работни места в администрацията на Омбудсмана. И ако има такъв предвиден финансов ресурс в бюджета, горе-долу каква е неговата цифра.
Моля не разбирайте въпроса ми като противопоставяне. Напротив, аз самият вярвам, че е нужно лице като Омбудсмана да извършва такава контролна дейност, свързана с опазването на човешките права.
На второ място, колегата Четин Казак зададе един въпрос, на който не чух отговора. Има ли право Омбудсманът, бидейки национален орган по превантивен механизъм, да възлага на други лица от неговата администрация да извършват тези му дейности по делегация. Дали ще бъде директор на дирекция, или заместник омбудсман, или лично на него се вменява като фигура, избрана от Народното събрание, персонално да осъществява тези правомощия по опазването на човешките права.
Последен конкретен въпрос. В този кръг от правомощия за места, където той има право да влиза и посещава, било предварителни следствени арести, места за изтърпяване на наказание и така насетне, включват ли се по презумпция в този кръг от места и места, в които са настанени незаконно пребиваващите в България. (Да.) Получавам еднозначен отговор. Защото миналата година гледахме в един дом за настаняване на чужденци, където хората живееха много дълго време под нормалните човешки условия. Т.е. те влизат във вашите правомощия.
И последен въпрос - § 1, който касае чл. 6, където се създава конкретна ал. 2:
„(2) Държавните и общинските органи са длъжни да предоставят информация относно местата по чл. 28а, условията и броя на лицата в тях, както и друга информация, необходима за изпълнение на правомощията на омбудсмана по глава четвърта „а” от този закон.”
Този текст само по себе си е хубав, но ми се струва, че трябва да се конкретизира, да се доразшири. Така е малко пожелателно. Например, получава се едно писмо от г-н Пенчев, което се завежда в съответното деловодството през м. февруари и се отговаря след 7-8 месеца, когато обективната нужда за изготвянето на такава справка или предприемането на действия конкретно от ваша страна, вече обективната нужда е изчезнала или отпаднала.
Т.е. на мен ми се струва, че ако искаме тези промени да бъдат ефективни сами по себе си, може би в този текст конкретно трябва да се предвиди някаква санкция, някаква отговорност. Най-малкото, конкретен срок, в който да ви се отговори. На мен ми е ясно, че така както е написан законът, че никой не може да ви се противопостави, г-н Пенчев, но пък ми е и ясно, че понякога институциите бавят, не им се иска, имат време, в което трябва да се скрие една нелицеприятна информация за самите тях и знаете, че никой няма да тръгне срещу себе си и няма да ви предостави веднага исканата информация и в момента, в който тя е нужна. Защото, примерно, информацията ви е нужна точно януари и февруари, а не е нужна май, юни и така насетне.
И накрая, разбира се, се присъединявам към законопроекта, но ако може по тези конкретни въпроси да ми се отговори малко по-подробно.
Тодор Димитров:
Благодаря. Г-н Пенчев, заповядайте.
Константин Пенчев:
Аз благодаря за тези въпроси. Ще си позволя да ви отговоря, защото и представители на институциите участваха в работната група по изготвянето на законопроекта и знам какво сме мислили. А дали сме го казали точно, може би, не, защото самите въпроси показват, че не е така.
Първо, поне по нашето разбиране Национален превантивен механизъм не е Константин Пенчев, а е институцията на Омбудсмана, от което се разбира, че всички натоварени от мен експерти - всички експерти, действащи от името на омбудсмана по Националния превантивен механизъм имат тези права. Ако не се разбира, че е така, може би трябва да се конкретизират текстовете.
Както и г-н Петков каза, тези места са много и когато ставаше дума за бюджетната обосновка, а и вие попитахте какво се предвижда, ние направихме проучване с помощта на Българския хелзинкски комитет и се оказа, че в България такива места за проверки са 490, включително и транспортните средства за конвоиране. Не само Бусманци, Любимец, а включително и изтрезвителите и домовете за деца, домовете за възрастни хора, за хора с ментални увреждания и т.н., които не могат да излизат и да имат свобода на придвижване. Това е идеята. Идеята е основната тежест да бъде на доброволческия труд. Ние сме говорили с някои неправителствени организации. Примерно, ние ще поемаме само командировъчните, пътни разходи, дневни, квартирни, т.е. повече да са хората, които да не получават заплата от нас, да не са на щат при Омбудсмана. На щат ще има може би до 10 души максимум нови, за да се върши тази работа. Това са ни първоначалните разчети. И никаква тайна не е това, че Омбудсманът тази година получи по-голям бюджет с 300 000 лв. и те за това. Аз ви уверявам, че до този момент не съм пипнал и лев от тях, тъй като още нямаме тези разходи. В момента, в който се приеме законът, ще организираме това, което е необходимо.
Идеята е първо да обхванем всички места и не само омбудсмана, а всички експерти на омбудсмана и колкото се може повече доброволчески труд.
Ако това не се разбира от законопроекта, очевидно ще трябва вие между първо и второ четене да нанесете съответните пояснения. Но идеята е това – институцията на омбудсмана, а не самият Омбудсман, да бъде национален превантивен механизъм.
Емил Радев:
Уважаеми г-н Пенчев, така както е записано, е Омбудсманът. Даже тук е спорно дали може тези функции на национален превантивен механизъм да ги възлагате на заместника на омбудсмана, защото се отнася за чл. 19 от закона. Ал. 3 на чл. 19 казва, че Омбудсманът може да възлага на заместник омбудсмана някои от своите правомощия, което ограничава само до вашия заместник.
Вярно е, че функциите за сезиране на Конституционен съд са си много строго определени функции, но, може би, когато разписваме нормите за Националния превантивен механизъм там може да се каже, че можете да възлагате на администрацията и това трябва да бъде изрично, за да може администрацията да се ползва с всички тези права, които са описани в механизма и които могат да бъдат упражнени и от омбудсмана и от членовете на администрацията. Защото местата за изтърпяване на наказания са много. Не вярвам да можете физически лично да ги обикаляте и да успявате да изпълнявате тези функции.
Искра Фидосова:
Г-н Метин.
Митхат Метин:
Г-н Пенчев, аз ви благодаря за отговорите, които получихме. Благодаря и за замисъла, който вие имате, ползвайки граждански институции и сдружения с нестопанска цел, които работят в областта на защитата на гражданските и на човешките права да ги ползвате като ваша разширена периферия. Това донякъде отговаря на въпросите, които аз зададох, но допълнително в мен възникват няколко въпроса.
Първият ми въпрос е свързан (разбира се, това е разговор по същество, а не по самата философия на закона) с текста на това, което прочетох преди малко. Въпросът по-скоро ми е към представителя на Министерството на правосъдието. Не смятате ли, че е редно да задължим тези държавни и общински органи със срок за предоставяне на информацията, независимо дали информацията ще бъде изискана с подписа и печата на г-н Пенчев или от някои от тези граждански организации. Защото аз продължавам да твърдя, че тази информация ще бъде нужна, примерно, за изготвяне на неговия план за действие за съответната календарна година или за изготвяне на негови конкретни мерки, предложения и така на сетне. Не може да се хвърли в пространството едно искане за предоставяне на информация, срокът да е пожелателен и съответно държавната институция или общинския орган да отговорят след 3-4-5 месеца. Т.е. вие имате ли готовност този текст да се пипне, тъй като трябва да се вмени някаква отговорност на реципиента на искането и как да се направи ефективен този текст.
Вторият ми въпрос е свързан с основното, което поставиха като въпроси г-н Казак и г-н Радев. Вашата настройка е, че институцията Омбудсман, независимо на кого е възложено да извърши тези действия, ще извършва тези действия или г-н Пенчев, бидейки избран от Народното събрание, ще има право конкретно да възлага на някого по пълномощие или по делегация да извърши тези действия по националния превантивен механизъм. Т.е. дали ще бъде вменено на някой от секретариата на г-н Пенчев – на конкретен отдел или дирекция, или персонално на г-н Пенчев, който ще може да упълномощава, или неправителствени организации или конкретни лица от неговата администрация. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Метин. Г-н Петков.
Борислав Петков:
Благодаря за въпросите.
По втория въпрос ще отговоря така. В чл. 28в е казано: „При осъществяване на правомощията си по чл. 28а омбудсманът се подпомага от служители на неговата администрация. Омбудсманът може да ангажира и независими експерти, когато е необходимо.”
А по първия въпрос, относно сроковете, има срокове за реакция на държавната администрация, доколкото знам, законово установени. Ако това не е достатъчно, ние сме готови в рамките между първо и второ четене да обсъдим този вариант.
Искра Фидосова:
Бележката ми е по чл. 28в. Ако става въпрос за възлагане на определени правомощия, аз смятам, че този текст няма да действа категорично. И ако това ви е била идеята, трябва да има нови разпоредби, които да регламентират омбудсманът да може да оправомощи съответното длъжностно лице и да каже кръга на длъжностните лица от администрацията за съответните правомощия и да се разграничат те. Това за подпомагането е един общ текст и това означава да подпомагат дейността на омбудсмана да пишат писма, проекти, отговори и до тук.
Г-н Петков, ако това е била идеята ви – да, върши работа. Обаче за възлагане на правомощия не върши работа. Така както е написано това си е във функцията на администратора. И да го има и да го няма този текст, може да им си възлага и разпределя задачи. Но за това, за което говорят колегите, е нещо съвсем различно. И ако това се има предвид, трябва да има поне още няколко текста, подробно разписани.
Не може да се запише с едно изречение, защото трябва да има разграничение по отношение на кои правомощия и по отношение на кои лица.
Като говорим за механизми, трябва да се оправи и текста в чл. 28б, ал. 2 „(2) Поверителна информация, събрана от Националния превантивен механизъм, не може да бъде разгласявана. Лични данни могат да бъдат публикувани само след като лицето, за което се отнасят, е изразило изрично съгласие.”
Този механизъм как ще събира информация? Омбудсманът събира информацията по правилата, които са в този национален превантивен механизъм. Нали така? Как самият механизъм ще събира информация? Какво значи това? Този механизъм човек ли е? Не е човек! Не мога да разбера какво значи това? Може би събраната от омбудсмана информация по националния превантивен механизъм.
Г-н Пенчев, ще е достатъчен ли едномесечен срок от влизане в сила на закона да се подготвят съответните промени. Аз съм за късите срокове, но ми се струва, че тук не е реално. Ще съумеете ли да го направите в едномесечен срок.
Константин Пенчев:
Ние сме почти готови. Направили сме го вече.
Искра Фидосова:
Г-н Петков, чакаме предложения за текстове за чл. 28в – за правомощията. Чл. 28б – също.
Други желаещи за изказване? Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Съвсем накратко. Взимам думата само, за да заявя, че ще подкрепя законопроекта такъв какъвто е внесен. Намирам го за съдържателен, за уместен и своевременен най-вече.
Хареса ми това, което каза г-н Пенчев, че съзнава цялата отговорност и тежест на правомощията и задълженията, които се вменяват на институцията, и при това осъзнато тяхно приемане ще направи така, че те да бъдат изпълнени.
Наред с добрите думи, които се казаха затова какви празноти запълва закона сега и най-вече във функциите, възложени на националния превантивен механизъм, искам само да обърна вниманието ви, че промените, които се налагат с този законопроект, дават вече възможност да се реагира на сигнали от юридически лица. Не само физически лица, както беше досега, което ограничаваше неоснователно периметъра на възможност омбудсманът да вземе някакво отношение по наистина много важни въпроси, засягащи човешките права единствено и само на това формално основание, че не изхождат от физически лица, граждани на страната.
Всички бележки, които бяха отправени, намирам за редакционни – бележки, които наистина могат да бъдат изгладени и това несъмнено ще стане до второто четене на законопроекта. Ще гласувам за този законопроект.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Нотев. Други, желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана, № 202-01-6, внесен от Министерския съвет на 30.01.2012г. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По втора точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-109, внесен от Анастас Василев Анастасов и група народни представители на 09.12.2011 г.
Колеги, разполагате с доклада.
Доклад относно Законопроект за допълнение на Наказателния кодекс, № 154-01-109, внесен от н.пр. Анастас Анастасов и група народни представители на 09.12.2011 г., приет на първо гласуване на 25 януари 2012 г.
Закон за допълнение на Наказателния кодекс.
Желаещи за изказване по наименованието на закона има ли? Няма. Подлагам на гласуване наименованието на закона по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
§ 1. Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване по § 1.
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
С изричната уговорка, че не съм специалист по наказателно право, струва ми се, че все пак би било добре в ал. 1 на новия чл. 227 да се добави думата „съзнателно”. Т.е. знаейки, че те са незаконно пребиваващи. Защото може да се окаже така, че те могат да представят фалшиви документи за разрешение за пребиваване и той да ги наеме. А всъщност после да се окаже, че са незаконно пребиваващи. Т.е. трябва да има умисъл или трябва да има съзнателно – той да знае, че извършва престъпление. В ал. 1 никъде те пише, че той знае, че са незаконно пребиваващи. Да знае, че те са незаконно пребиваващи.
Искра Фидосова:
Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Общ подход при формулиране на съставите на Наказателния кодекс е това да не се извежда изрично прекия умисъл или умишлената форма на вината тогава, когато се записва конкретен престъпен състав. Обратното е вярно. Деянието се наказва дори когато е извършено по непредпазливост, това изрично се отбелязва като законов текст, който предвижда наказателна санкция. Т.е. експлицитно в тази норма се съдържа изискването деянието да е умишлено - така както е записано. Ще сгрешим и ще прекалим, ако запишем, че той трябва да знае, и трябва да съзнава, и трябва да цели и т.н. Тук не е това замисълът на текста.
Четин Казак:
Аз взимам за пример ал. 2, защото там има такава уговорка – „... чужденец, за който деецът знае, че е пострадал от трафик на хора.” Тук сме посочили изрично изискване, че трябва да знае, че е пострадал.
Анастас Анастасов:
По ал. 2 е друг фактически състав. Това е квалифициран състав към горното.
Четин Казак:
Друг фактически състав, но да го прехвърлим и към основния състав. Защото, примерно, ми представят фалшиви документи, че законно пребивава, аз го наема на работа и след това идва прокурора и ми повдига обвинение. Аз откъде да знам, че документите са фалшиви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Радев има думата.
Емил Радев:
Нека да гледаме какви са процедурите по Кодекса на труда. Много формална процедура с прилагане на много документи. Освен личните документи, се изискват медицински свидетелства, свидетелства за съдимост и т.н. С две думи, ако един работодател по някакъв начин пред него е използван документ с невярно съдържание, има достатъчно документи, които трябва да останат при работодателя – трудова книжка и др., и ако той е бил заблуден и е използван документ с невярно съдържание, работодателят винаги с тези документи може да докаже, че фактическият състав не е бил изпълнен, защото той е бил заблуден чрез използване на такива документи с невярно съдържание.
По Кодекса на труда процедурата е с много документи.
Четин Казак:
Ако това удостоверение - разрешение за пребиваване е фалшиво, но с него той може и медицинско и трудова книжка и всичко да си изкара.
Емир Радев:
Но всичко ще е с невярно съдържание. На базата на това много лесно може да се докаже, че е представен документ с невярно съдържание.
Четин Казак:
Бих искал само да попитам, тъй като не съм бил на първото четене на законопроекта. Тази директива изисква ли изрично санкциите да бъдат наказателни, т.е. от наказателното право, а не административно-наказателни.
Красимир Ципов:
Изисква - в чл. 9. Чл. 9 гласи: „престъпление – държавите членки гарантират, че нарушаването на забраната, посочена в чл. 9 съставлява престъпление, когато е извършено умишлено при наличие на всяко от следните обстоятелства, определени в националното право:
-нарушението продължава или упорито се повтаря;”
Искра Фидосова:
Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Аз съжалявам, че не можах да внеса предложение между първо и второ четене и да се изкажа при първото четене на законопроекта, но смятам, че е хубаво да въведем директивата.
Смятам още, че прекалени са санкциите.
И другото, което смятам, е, че като видим точно чл. 9, там има едно изискване нарушението да продължава и упорито да се повтаря. Т.е. при всички случаи наказателната санкция трябва да я разбираме в смисъл, че след като е имало някаква реакция, някаква констатация, тогава да се преминава към наказателната. Защото вижте какво казва чл. 9. „престъпление при наличие на всяко от следните обстоятелства, определени в националното право, нарушението продължава и упорито се повтаря”.
Такова изискване по основния състав по ал. 1 няма. По-надолу е дадено като квалифициран състав. Първата хипотеза няма.
Първо, смятам, че основният състав, защото аз приемам, че ал. 1 е основен състав, а другите – са квалифицирани, трябва да е едно наказание до три години, ако коментираме санкцията.
Освен това, смятам, че в състава трябва да вкараме онзи елемент по буква „а” на директивата, т.е. да има „нарушението продължава и упорито се повтаря”. И по отношение на санкцията да е до три години.
Второ, предлагам за 18 годишния – вместо „се наказва с лишаване от свобода до пет години”, да стане от една до три години. Т.е. тук да въведем един специален минимум, който да подчертава, че това е квалифициран заради възрастта на лицето.
По отношение на системното, което означава по нашето наказателно право три или повече пъти, имаме два изхода (което е в ал. 4), където е от една до пет години, всъщност това е по директивата буква „а”. Защото какво означава продължава и упорито се повтаря – това може би е адекватно на системно.
Според мен, това трябва да го има по основния състав. А не веднъж по основния ние да нямаме – за еднократност, да го праскаме до четири години, а за системно, понеже се чудим какво да засилим, ще го направим от една до пет и глоба от 5 хиляди до 50 хиляди лева и пр.
Т. 2 на чл. 9 от директивата:„Държавите-членки гарантират, че подбудителството, помагачеството, посочените в §... умишлено се наказват като престъпления.”
Т.е. непременно трябва да допълним, че подбудителството се наказва?
Аз съм се объркал с приготовлението. Оттеглям го това.
Но при всички случаи санкциите да ги свалим надолу.
Маловажният случай – лишаване от свобода от 2 години. Все пак става въпрос за лица, които се занимават с някакъв бизнес. Колко са санкциите при наши граждани и да са горе-долу сравними. Защото слагаме едни санкции?!
Аз искам и друго да ви кажа. В цяла Европа маса българи работят незаконно. И като сближаваме и въвеждаме такива директиви, ще моля г-жо Председател, да изисквате какво правят в другите държави и доколко?
Красимир Ципов:
Г-н Миков, въпросът е за степента на обществената опасност на деянието. Ние ще счетем ли, че това е деяние с висока степен на обществена опасност или няма да счетем. Ако сложим санкция до три години, много добре знаете какво ще се случи - чл. 78а.
Михаил Миков:
Напишете, че не се прилага чл. 78а. Къде пише, че е с висока степен на обществена опасност.
Красимир Ципов:
Това е въпросът. Дали ще го счетем за деяние с висока степен на обществена опасност или няма да го счетем за такова.
Махиал Миков:
Това, сравнено с другите престъпления, според мен, не е с толкова висока степен на обществена опасност. Дайте да го решим този въпрос, защото само слагаме някакви санкции, гледайки в тавана, грандиозни и разсъждаваме дали ще се прилага чл. 78а. Да махнем чл. 78а, да махнем споразуменията, да махнем тия механизми. Сега се мъчим със санкциите да компенсираме, че се прилагат другите механизми.
Тодор Димитров:
Колегата Корнезов пое ангажимент между първо и второ четене да внесе промени точно в наказанията. На първо четене, когато правихме дебата, той пое ангажимент, че трябва да се намалят малко наказанията, но не виждаме предложения в тази посока.
Искра Фидосова:
Г-н Митхат Метин иска думата. След това г-н Ципов и г-н Анастасов.
Митхат Метин:
Имам конкретен въпрос към колегата Анастасов.
Доколкото разбирам замисълът на тези промени в закона са първо въвеждането на тази директива, която е срещу трудовото законодателство или срещу трудовата система и така насетне.
Щом като това е задължително да го въведем и го въвеждаме, въпросът опира до това, което каза г-н Ципов. Ние трябва да решим в комисията това с висока степен на обществена опасност ли е или е с ниска. Ако е с по-ниска степен на обществена опасност, тогава ние предварително като законодатели трябва да се съгласим, че пълним хазната повече с глоби и така насетне, а няма да пълним нашите затвори с работодатели. Това е много важно!
Въпросът ми конкретно е ще пипаме ли паричните глоби или няма да ги пипаме, а не толкова въпросът ми е към степента на наказанията лишаване от свобода. Конкретно имаме ли нагласа да пипаме глобите или оставаме на този вариант.
Анастас Анастасов:
Г-н Ципов това каза. При вариантите, които предлага г-н Миков, и три години и от една до три години във всеки един от случаите отивате на чл. 78а. – глоба, административно наказание.
Второ, когато се транспонира директивата по всички закони, които имат отношение към нея, административните санкции по българското законодателство са много драстични като глоби и са доста големи. И тук, не случайно вкарахме пет и повече лица. Защото, ако наемеш един или двама да си насекат дървата е ясно. Но в края на краищата либералното отношение на западните държави по отношение на тази миграция, защото хората не бягат от хубавото от собствената си държава. Това либерално отношение позволи на местните да наемат такива хора и сега си имат проблеми с миграцията. Защото ти не можеш тези хора безконечно да наемаш. Така че, ако ние искаме още в началото да имаме някакъв възпиращ ефект – самата санкция по този закон, трябва да е наясно българският гражданин (работодател) да знае какво го чака. За мен е важно това наказание да остане.
Михаил Миков:
Колко са случаите в България, според вас, на такива случаи? Няма! И в перспектива няма да има. Защото нивото на работните заплати прави миграционните потоци към тези държави, в които има повече доходи. В България има достатъчно евтина работна ръка и висока безработица, така че чуждата работна ръка не е конкурентна в степен, която да води до това. Това също трябва да се има предвид в обществената опасност. Защото пишем някакви санкции, приказваме. Извинявайте. Аз не знам има ли въобще случай в България? Честото на това престъпление? Хайде да ги сложим по-ниски, па като видим, че тук се напълни с чернокожи работници, незаконно пребиваващи, мисля, че това ще се види с оглед на нашата раса, ще проличи веднага по фабрики и заводи и тогава ще вдигнем на 10 години.
Искра Фидосова:
Аз мисля, че това, което каза г-н Миков за ал. 1, е прав. Аз лично го подкрепям.
Ал. 4, според мен, също трябва да има допълнение.
В ал. 1 също с оглед на това, което е разписано в директивата в чл. 9 по отношение на буква „а” за продължаващо или упорито повтарящо се.
По ал. 4 „Който системно наема на работа незаконно пребиваващи на територията на Република България чужденци...”. Ако системно наемам на работа по един пребиваващ, какво правим. Защото, примерно, аз три пъти по един ще наемам и ще го наказваме или не.
И не трябва ли наистина да преработим ал. 1 и ал. 4, да променим размера на наказанието по ал. 1 и ал. 4. Дали в ал. 1 трябва да бъде 5?
Аз не съм сигурна, че преводът е правилен и става въпрос за „упорито”. Може да става въпрос за системно. Какво се влага в думата „упорито”?
Митхат Метин:
Конкретно предложение. От изложението на г-н Миков разбрахме, че към днешна дата, г-жо Председател, ние не разполагаме с анализ, който да ни сочи каква е честотата на този род престъпления. Има ли криминогенна обстановка и така насетне. Няма такова престъпление.
Но както сме се учили в студентските години, криминализирането на един вид деяние се налага от законодателя, когато им обективно съществуваща нужда. Да кажем, че такава нужда в Белгия, в Холандия и в Германия съществува. Такава обективна нужда, такава криминогенна обстановка, такава нужда от защита на трудовите законодателства в другите страни явно съществува. В България тя не съществува все още. Ние сме длъжни да въведем тази норма. Съгласен съм, да го гласуваме и да го приемем това нещо. Но нека да се обединим обаче към леко смекчаване на наказанията. Защо? Ако е за влизане в затвор това наказание лишаване от свобода, да се пипне малко надолу и да се остави по-високият финансов еквивалент на административното наказание глоба. Това ми е конкретното предложение, защото ние нямаме на какво да стъпим.
Анастас Анастасов:
Това е начинът, по който ние защитаваме собствените си граждани. Разберете го това. Като дойде някакъв нелегален и го наемат за някакви смешни пари, кой ще наеме българина да работи, който си търси по нормалния законов начин работа. Това е смисълът на този текст. Браним си собствените хора.
Михаил Миков:
Хайде да изясним какво пише в директивата. Ако не съм прав, приключвам.
Нарушението да продължава и упорито да се повтаря, което да го приемем, че е системно. Това значи, че по основния състав трябва да бъде системно. Нарушението е по отношение на едновременно незаконно наемане на значителен брой. Приемаме, че значителният брой е пет граждани на трета страна. Аз съм съгласен, щом са решили, че значителният е пет. Защото можем да спорим дали 5 е значителен, или 7, или трима. Добре, пет.
Нарушението се съпътства от особени експлоататорски условия на труд. Нарушението е извършено от работодател, който въпреки че не е бил обвинен или осъден за престъпление, ползва .... със съзнанието, че това лице е жертва на трафик на хора.
Дайте да видим, защото казва: „когато е извършено, при наличие на всяко от следните”. Как го тълкуваме – кумулация или алтернативност?
Искра Фидосова:
Колеги, текстовете на ал. 1 и ал. 4 трябва да се оправят. Г-н Нотев.
Явор Нотев:
Споделям общото виждане, че наказанията са прекомерни като размер – лишаване от свобода до четири години и до пет години в ал. 4. Струва си да се обсъдят тези възможности и да се намали срокът на наказанието. Просто защото ще се яви едно несъответствие съобразно други състави на други престъпления. Не че не са прави колегите, които казват, до ефективно изтърпяване на наказанието няма да се стигне. Да, но несъразмерно ще стои текста и предвидената санкция, на първо място.
В ал. 1 изискването на директивата нарушението да продължава упорито или да се повтаря като чели е наложило да се приеме, че то е извършено по отношение на 5 или повече лица. Обаче няма пълно покритие на тази хипотеза. Така че може би редакционно трябва да търсим друго решение.
В ал. 4 се получава този дисбаланс, когато системното наемане може да се организира и осъществи само по отношение на едно лице. Т.е. трябва да се извърши пет пъти едно и също деяние по отношение на едно лице. Няма обвързване с хипотезата на ал. 1. Ако се каже, че системно се извършва деянието по ал. 1, тогава да – тогава имаме повтаряемост на наемане на пет и повече лица. Но тук убягва бройката.
Михаил Миков:
Искам да спомена нещо, което пропуснах одеве. Нали разбираме, колеги, че тук става въпрос за наказателната санкция.
Освен това, по принцип с тази работа трябва да се занимава и трудовото законодателство. Или какво излиза. Без да има санкционна част, защото реално това няма да се проверява от МВР и прокуратурата, а тези по труда, които ходят по проверки и като се натъкнат в една фабрика на 5 души, сезират. Според мен, би трябвало затова да се носи някаква по-лека административна санкция, когато не е продължително и упорито. Каква е разликата между административното нарушение там и основния състав тук? Само в броя пет лица ли?
Все пак наказателната отговорност идва, когато административната не върши никаква работа. Аз така си представям нещата. Защото ние всичко криминализирахме на този свят.
Искра Фидосова:
Колеги, отлагаме обсъждането.
Аз ще помоля да се поканят представители на Министерството на труда и социалната политика и в рамките до вторник да ни бъдат представени текстове, съобразно забележките, които се направиха тук. Да бъдат подготвени текстове, които недвусмислено транспонират текстовете от директивата (чл. 9), независимо от личното мнение на всеки един от нас.
Според мен, ал. 1 и ал. 4 не са ясни. Примерно, къде пише в ал. 1, че трябва да е едновременно. За мен, най-малко думата „едновременно” трябва да се напише. По отношение на условията на труд не може да остане този текст. Това не означава експлоататорски условия на труд. Най-малкото трябва да напишем, че създават значително по-лоши условия на труд. Няма да пишем експлоататорски условия на труд. Според мен, създават особено тежки, или не знам какви тежки условия на труд в нарушение на нашето законодателство. Не съм готова да кажа какво точно трябва да се напише. На първо четене ние говорихме, че ще има корекции на тези текстове и днес аз изрично попитах защо няма корекции, защо няма предложения.
Колеги, г-н Корнезов се е изказал на обсъждането в пленарна зала. Гледайки сега протокола виждам, че е казал за наказанията че са завишени. Казал е, че не вижда съответствия с чл. 9 от директивата, че текстът не отговаря. На това г-н Тодор Димитров отговаря, че приема забележките, че действително санкциите са завишени. „Ако има едно разумно предложение за намаляване на санкциите ще го обсъдим и мисля, че ще бъде прието.”
Явор Нотев:
Не става дума за хипотези на престъпления. Става дума за наказателен текст. Нещата трябва да са конкретни и ясни.
Представете си ситуацията, в която решаващият орган – съдът или прокуратурата, трябва да знае да каже: деянието е съставомерно. Защото условията за съществено различни. Значи неясната рамка и неясната дефиниция създават проблеми по приложението на тези текстове. Ако ние ще ги напишем ей така, за да ги има, за да отговорим на директивата, няма никакъв проблем. Но, ако това ще случи, за да се прилага наказателен процес, просто излизаме от нормата.
Искра Фидосова:
Колеги, ясно е - трябва да се оправят ал. 1 и ал. 4.
Колеги, отлагаме обсъждането и приемането на доклада с молба за редакция, предложена от комисията, за текста на § 1 за следващо заседание.
По трета точка - Проект за решение за налагане на мораториум върху продажбата на земеделска земя от Държавния поземлен фонд за срок от пет години, № 154-02-98, внесен от Волен Николов Сидеров и група народни представители на 09.11.2011 г.
Кой ще представи мотивите за проекта на решение?
Явор Нотев:
Предлагам да отложим и тази точка за следващо заседание, за да се покани вносителят.
Искра Фидосова:
Колеги, отлагаме и тази точка с молба към вносителите да бъдат коректни. Те са се обадили да питат в колко часа е заседанието, но до този момент не са се явили.
Закривам заседанието.
Председател:
Искра Фидосова
