Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 123


Днес, 27.04.2012 г., петък, от 14:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието –Диана Ковачева, министър, Деница Вълкова, заместник-министър, Даниела Белчева, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”, Нина Николова, директор на процесуалното представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека и Екатерина Салкова, експерт; от Върховен касационен съд – Красимир Влахов, заместник-председател; от Върховния административен съд – Георги Колев, председател; от Висшия съдебен съвет – Божидар Сукнаров, председател на Комисията по правни въпроси и Петър Стоянов, председател на Комисията по дисциплинарните производства; от Инспектората към ВСС – Ана Караиванова, главен инспектор, Янка Гочева, инспектор и Надежда Желева, експерт; от Прокуратурата на Република България – Николай Георгиев, прокурор, завеждащ отдел „Информация, анализ и методическо ръководство”; от Фондация Български институт за правни инициативи – Христо Иванов, член на фондацията.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Добър ден. Първо извинение към всички затова, че беше обявено заседанието за вчера, но се наложи поради извънредно заседание на парламента за сменим заседанието за днес, а в момента малко закъсняваме, защото току-що приключва пленарното заседание.
По предварително подадените при мен заявки от колегите и подписите в присъствения списък членовете на Комисията по правни въпроси са 20. По предварително обявения дневен ред имаме четири точки за днешното заседание:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение на Закона за лова и опазване на дивеча, №254-01-28, внесен от Христо Дамянов Бисеров на 06.03.2012 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение на Закона за горите, № 254-01-29, внесен от Христо Дамянов Бисеров на 06.03.2012 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 202-01-21, внесен от Министерски съвет на 06.04.2012 г. – водеща КПВ.
4. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 254-01-23, внесен от Мартин Димитров Димитров и група народни представители на 24.02.2012 г. – водеща КПВ
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение на Закона за лова и опазване на дивеча, №254-01-28, внесен от Христо Дамянов Бисеров на 06.03.2012 г.
И втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение на Закона за горите, № 254-01-29, внесен от Христо Дамянов Бисеров на 06.03.2012 г.
По тези две точки предлагам, ако не възразяват колегите, г-н Бисеров да представи общо двата законопроекта, тъй като поводът за двете предложения е един и същ – едно решение на Конституционния съд. След обсъждането им, ще гласуваме поотделно двата законопроекта.
Заповядайте, г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Благодаря, г-жо Председател.
Колеги, вие познавате материята. Тъй като наскоро приехме на първо четене в зала един подобен закон. Той беше по устройството на територията. Както каза г-жа Фидосова, той беше за промени, които са подсказани от решението на Конституционния съд от 1 март 2011 г. В тези два законопроекта има два такива случая на необжалваеми глоби на физически лица до 50 лв. Предложението ми е и в двата законопроекта тези два параграфа да отпаднат. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Бисеров. Желаещи за изказване има ли, колеги? Всички сте запознати в детайли с конституционното решение. Г-жа Михайлова.
Екатерина Михайлова:
Г-жо Председател, бих искала да се възползвам, че е тук министърът на правосъдието. Като казвам, че подкрепям двата законопроекта, струва ми се, че е добре да възложите, г-жо Министър, да се направи преглед в министерството на цялото законодателство и да се види къде има предвидени такива хипотези като това, което е направил г-н Бисеров. Някои следят един вид закони, други – друг вид, но да се види къде са въведени хипотези на необжалваемост, да ни предложите да ги решим. Защото вече има и решение на Конституционния съд и е хубаво да се направи един преглед.
Това е предложението ми в допълнение към подкрепата на двата законопроекта.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Михайлова.
Над 50 са тези законопроекти. Ние се опитвахме да ги извадим, но и аз мисля, че е най-добре да се подходи с един акт към всички, за да не правим 50-60 отделни ЗИД и да изчистим темата.
Други желаещи за изказване по тези два законопроекта има ли? Няма. Гласуваме поотделно.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за лова и опазване на дивеча, № 254-01-28, внесен от Христо Дамянов Бисеров на 06.03.2012 г. Който е „за” моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали се. Благодаря ви.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за горите, № 254-01-29, внесен от Христо Дамянов Бисеров на 06.03.2012 г. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали се. Благодаря ви.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 202-01-21, внесен от Министерски съвет на 06.04.2012 г.
От страна на вносителите ще представи законопроекта министъра на правосъдието. Заповядайте, г-жа Ковачева.
Диана Ковачева:
Уважаема г-жо Фидосова,
Дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги,
Бих искала накратко да ви представя мотивите за внасянето на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
В няколко поредни доклада на Европейската комисия се отправят препоръки към България, че важна стъпка към по успешна съдебна реформа са свързани с номинирането и избора на членове на Висшия съдебен съвет при безусловно спазване на принципите на прозрачност, независимост, почтеност и професионални заслуги. Във връзка с това следва да бъдат преодолени някои празноти в действащата уредба. Предлагаме една система от промени, които да дадат възможност за подробно разработени за всички етапи правила относно издигане на кандидатури на членове на Висшия съдебен съвет от гледна точка на тяхното прозрачно номиниране, публично обсъждане, яснота за това кои са кандидатите и не на последно място демократично избиране. Във връзка с това предлагаме:
-публично обявяване на номинациите достатъчно време преди избора с оглед провеждането на обществена дискусия по тях;
- задължение за публикуване на подробни професионални биографии на кандидатите, както и на различни документи, удостоверяващи наличието на високи професионални и нравствени качества;
- задължение за публикуване на мотивите на номиниращия;
- задължение за публикуване на писмена концепция на кандидатите;
- провеждане на публично изслужване на кандидатите;
- публичност на събранията за избор на членове на Висшия съдебен съвет, които се излъчват в реално време чрез интернет на страницата на ВСС.
По отношение на избора на членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдебната власт се предвиждат отделни събрания на съдиите и на прокурорите по органи на съдебната власт; възможност всеки един участник в състезанието в събранието да прави номинации без ограничение на броя на номинациите, което считаме, че е една демократична процедура за подбор. Съответно разширяването на делегатските събрания от гледна точка на представителство при представителство един делегат на пет души. Смятаме, че този начин за публично номиниране и избиране на кандидатите ще даде възможност за едни по-прозрачни избори и по-достойни и наистина професионалисти да се кандидатират и да бъдат избрани като членове на Висшия съдебен съвет и да се ползват с обществена подкрепа и подкрепа на професионалната гилдия.
Във връзка с дискусиите в обществото за пряк избор на съдии и прокурори от страна на съдебната квота за членове на Висшия съдебен съвет предвиждаме промяна в закона в Преходните и допълнителните разпоредби да се предвиди, но не за този Висш съдебен съвет, тъй като няма достатъчно време, но за следващия, пряк избор като в 30 месечен срок от влизане на този закон в сила да се изработят и приемат правила за пряк избор чрез гласуване по електронен път. Предлагаме 30 месечен срок, за да има достатъчно време не само да се разработят правилата, но също така да се разработи и софтуер, с който наистина всеки съдия и всеки прокурор да може да даде своя глас за този, когото желае да избере за член на Висшия съдебен съвет.
Предлагаме също така, с оглед тестването на тази система, 9 месеца преди изтичането на мандата на изборните членове на избрания през 2012 г. да се проведе експериментално гласуване по създадените от закона правила.
Предлагаме и една промяна, която да доведе до мотивиране на активни магистрати в активна възраст, за да могат да се включат във Висшия съдебен съвет. Смятаме, че обстоятелството, че членовете на Висшия съдебен съвет така както са формирани правилата в момента, нямат възможности за кариерно развитие. Имаме затова предлагаме, за да не бъдат блокирани и следващите 9 години кариерното развитие на магистратите, които влязат в следващия Висш съдебен съвет, те да имат възможност след успешно приключване на мандата, т.е. ако не са били подали оставка, ако не са били отстранени, да могат да бъдат повишени с една степен нагоре. Смятаме, че една подобна мярка ще стимулира магистратите да се включат и да бъдат номинирани и съответно избрани в следващия Висш съдебен съвет.
На второ място, по отношение на предложенията, които внасяме, внасяме и едно предложение, което се отнася до едно изискване от страна на европейския съд в Страсбург, Европейския съд по правата на човека за въвеждането на вътрешен механизъм за разглеждане на жалби срещу нарушаване на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. От доста години от страна на Европейския съюз по правата на човека към България са отправяни критики затова, че няма такъв вътрешен механизъм за бързо разглеждане на жалби за бавни дела. На практика сега ние предлагаме да се въведе ефективно вътрешно правно средство за защита срещу това нарушение на чл. 6 от Европейската конвенция за човешките права.
Предлагаме към Инспектората на Висшия съдебен съвет да бъде създадено звено, което на практика да осъществява процедура по разглеждане и решаване на жалби срещу нарушения, свързани със забавяне над разумния срок на приключени граждански, административни и наказателни производства, както и на прекратени досъдебни производства. Предлагаме именно към Инспектората да бъде създадено такова звено, тъй като то има право да проверява дейността на органите на съдебната власт и съответно по този начин наистина в един разумен срок от 6 месеца да бъдат решавани тези казуси. Така постигаме смятам няколко полезни ефекта:
На първо място, българските граждани, които наистина са жертва на нарушения на чл. 6 от Конвенцията, няма да изкарат между 6 и 10 години пред Европейския съд по правата на човека, а тогава когато се окаже, че наистина такова нарушение е извършено, освен с изплащането на обезщетение българската държава е натоварена и с разноските по делото. По този начин, от една страна, ще бъдат по-бързо разглеждани тези дела, гражданите ще бъдат удовлетворени с адекватни обезщетения на нарушенията, които са извършени спрямо тях и същевременно държавата няма да се налага да плаща такива големи разноски.
На трето място, предлагаме още една промяна в Закона за съдебната власт. Тя е свързана с определяне на Централното бюро за съдимост при Министерството на правосъдието за централен орган за обмен на информация относно влезли в сила присъди на български и чужди граждани измежду държавите членки на Европейския съюз. Предлагаме тази разпоредба да бъде предвидена в Закона за съдебната власт с оглед на въвеждането на рамково решение на Съвета от 2009 г. за организация и съдържанието на обмена на информация, получена от регистрите за съдимост между държавите членки, както и във връзка с две директиви. По този ще може да има по-голяма публичност и яснота и връзка между съдебните регистри на държавите членки.
На четвърто място предлагаме още една промяна, която е свързана с дейността на Специализирания наказателен съд, който стартира своята дейност на 1 януари т.г. Поради големия брой дела, които се оказва, че непрекъснато постъпват към съда е необходимо да има възможност и да се разшири на практика възможността за командироване на съдии. Оказва се, че няма достатъчно кадрови потенциал. По тази причина наред с конкурсите, които се обявяват, наскоро бяха увеличени и бройките на съдиите и прокурорите, които работят в специализирания съд и прокуратура, предлагаме да има възможност за командироване на съдии, така че да може да се подпомогне дейността на тази специализирана структура.
На последно място предлагаме и промяна в Закона за Конституционния съд. Тъй като в момента действащата уредбата на чл. 10, ал. 4 от Закона за Конституционния съд, която определя обезщетенията след приключване на мандата на конституционните съдии чрез препращане към Закона за държавния служител. Ясно е, че конституционните съдии не са държавни служители и не са част от държавната администрация, заради което не е удачно техния статут да бъде уреждан с този закон. Във връзка с това предлагаме техния статут да бъде уреден в Закона за съдебната власт.
Това са съвсем накратко пакетът от предложения, които предлагаме. Благодаря ви за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-жо Ковачева. Сега колегите, ако не възразявате, да чуем представителите на различните институции, които присъстват тук и след това да преминем към дебат по този законопроект.
От Висшия съдебен съвет г-н Сукнаров. Заповядайте.
Божидар Сукнаров:
Г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Уважаеми колежи,
Висшият съдебен съвет на свое заседание на 3 април т.г. на основание чл. 31 от Закона за съдебната власт изрази положително становище по законопроекта, внесен от министъра на правосъдието, като в три точки изразихме несъгласие с някои от текстовете, които се предлагат.
Ако трябва да ви ги прочета, но не знам дали да ви отнемам от време. Ако вие ги имате, да не повтарям.
Искра Фидосова:
Становищата са раздадени на колегите. Ако искате на нещо наблегнете или ги маркирайте съвсем накратко.
Божидар Сукнаров:
Бих искал да кажа, че при избора на съдебната квота е записано да има един административен съдия, а ние предлагаме да бъде „поне един административен съдия” – да не се ограничава бройката на един и сме изложили подробни мотиви за това.
Освен това, изразихме становище в смисъл несъгласие и по § 27 и § 28 от Преходните и заключителните разпоредби на проектозакона. Членовете на бъдещия Висш съдебен съвет и членовете на Инспектората към бъдещия Висш съдебен съвет ще имат право след приключване на мандата изцяло, да бъдат възстановени на работа на длъжност една степен по-висока от тази, която са заемали преди влизането в съвета или преди да станат инспектори, а тази разпоредба изключва сега действащите колеги.
Искам да бъда добре разбран. Аз не съм от хората, които ще се връщат отново на работа и от този съвет поне 8-9 човека няма да се върнат повече в системата. Но за колегите, които в момента работят, аз смятам, че някак звучи малко дискриминационно това, че за тях тази разпоредба не се отнася. Аз не знам какво е имал предвид вносителят на предложението. Разбрах, че едно от основните съображения е това, че хората, които трябва да се кандидатират за следващия Висш съдебен съвет да не се тревожат за своето кариерно развитие в бъдеще. Но пък аз си мисля, дали някои няма да се помъчат да влязат в този Висш съдебен съвет точно затова, за да могат да си осигурят след 5 години повишение, което, ако си останат на местата, няма да го получат.
Тези са нашите основни съображения към законопроекта.
Аз лично имам едно малко смущение, без да ангажирам името на Висшия съдебен съвет, по отношение на органа към Инспектората. На мен ми се вижда една странна смесица на орган, който е към съдебната власт, а след това Министерството на правосъдието, т.е. изпълнителната власт, ще изплаща обезщетенията на тези граждани, които са завели дела за бавност към българските органи на правосъдието. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря ви. Г-н Стоянов, заповядайте.
Петър Стоянов:
Уважаеми колеги,
Дами и господа народни представители,
Искам с две думи само да маркирам, че при вас е изпратено становището на Комисията по правни въпроси на Висшия съдебен съвет. Тъй като технологичното време не позволи – имахме на разположение два-три дни, и затова взехме решение и изпратихме препис от стенографския протокол, където се проведоха разискванията. Искам с две думи да кажа допълнителните неща, които там се обсъдиха.
Касае се за разпоредбите на § 11 и § 15, които касаят чл. 28 и чл. 50 от законопроекта. Тъй като мотивът за промяната на този текст от закона е да влязат хора в работоспособна и активна възраст, което, според мен, е окръжното ниво, тук и в двата текста е вкарана „ с една степен”. Най-напред, терминът „степен” не е познат на Закона за съдебната власт. Законът за съдебната власт борави с термините „ранг” „длъжност” и „ниво – първо, второ”. Една степен, но гарантираме ли на нашите съдии. Тяхната втора степен е върховната степен. Същото е и за следователите. Тяхната втора степен е Националната следствена служба. Това би поставило останалите магистрати, чиито кандидатури се издигат за Висшия съдебен съвет, в неравностойно положение с тях, което ще доведе до несправедливост на самата норма. Поради което ние предлагаме да отпадне израза „с една степен” и да остане „на длъжност, по-висока от заеманата преди избора”. Това е едното предложение.
Другото е изключително острото ни и критично отношение към дискриминиращата норма на двата параграфа 27 и 28, които ограничават настоящия Висш съдебен съвет да се възползва от тези неща. Просто ще ви кажа, че това е норма, която засяга четири човека от сега действащия Висш съдебен съвет. Ако държите, можем и поименно да ги посочим в нормата. Няма по-нататък да говоря, че това е отношение на държавата към собствен орган на държавна власт. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоянов. Г-н Колев иска думата. След това г-жа Ана Караиванова.
Георги Колев:
Благодаря, г-жо Председател.
Аз изготвих писмено становище. То е синхронизирано и е в резултат на много обстойно обсъждане и, в т.ч- и във Висшия съдебен съвет.
Моите възражения по отношение на внесения законопроект са именно в същите тези позиции.
По отношение на квотата на административните съдии считам, че справедливата норма е най-малко един. В крайна сметка налице е гласуване в едно общо събрание на всички делегати, избрани от съдиите в цялата страна и ако предложените кандидати административни съдии отговарят на съответните професионални и етични и каквито и да било други изисквания и те бъдат подкрепени съответно от делегатите в общото събрание, няма пречка да бъдат избрани повече от един човек. Но това ще бъде преценка именно на колегите, които участват в делегатското събрание. Мисля, че е несериозно налагането на една ограничителна квота. Благодаря на министъра на правосъдието, че все пак с един човек се гарантира участието на административен съдия във Висшия съдебен съвет, но мисля, че това трябва да се разшири. Това съм написал и писмено.
Второто ми основно възражение е именно по отношение на § 27 и § 28, касаещи членовете на Висшия съдебен съвет и Инспектората. Аз считам, че те не са съобразени със сега действащия закон. Сега действащият закон предвижда възстановяване на друга подходяща длъжност, а не възстановяване на предишната. Аз мисля, че не трябва да има ограничение по отношение на степента. Именно това беше дискусията, която проведохме при мен. Магистратите, които са в апелативните съдилища, за тях апелативни структури няма. Следващата структура това е върховния съд. Няма как в този случай да се приеме, че за тях е възможно следващата степен да бъде върховното равнище, а за магистратите в общите съдилища, на окръжно равнище, следващата степен е апелативен съд. Те няма да бъдат в равнопоставено положение. Няма как това да се получи. Най-малкото трябва да сме сигурни, че всички, които участват във Висшия съдебен съвет ще бъдат при едни равни начала поне. Това е моето становище.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-жа Караиванова, заповядайте.
Ана Караиванова:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Уважаеми народни представители, аз също ням подробно да излагам възраженията, още повече, че ние ги изпратихме по ваше искане, г-жо Фидосова.
Ще маркирам само няколко съществени момента, тъй като при съгласувателната процедура беше твърде кратък срокът.
На първо място, от конституционно гледище по повод създаването на новото звено към Инспектората за разглеждане на жалби за бавност, ние се съмняваме дали то е конституционно съобразно и дали предметът на Инспектората, очертан в Конституцията не е изчерпателно закрепен, където се казва, че проверява дейността и може ли да се разширява с друг вид дейности. Съзнавам, че държавата ни е поставена в тежко положение. Концепция за това беше изготвена още през 2008 г. или 2009 г. – при предишното правителство, от неправителствените организации. От тогава не се мислеше, а сега сме в последния момент и като го възложите, наша е работата, ще го изпълняваме.
Второто ми съображение по Конституцията е, че колкото и с моето участие в работната група се помъчихме да изчистим всички моменти, за да прилича на съдебна процедура като събиране на държавни такси, присъждане на разноски и т.н., по същността си малко прилича на особена юрисдикция, защото ще сключваме споразумения, а такива, както знаем Конституцията забрани.
Третото ни възражение във връзка с допълнителната ни дейност, която се възлага на Инспектората, че сроковете, които са заложени, но вие може да ги оправите, са твърде кратки. Ние работим по приета годишна програма в началото на годината. Има продължителни командировки при по-големи съдебни райони на инспекторите, включващо по един месец да са на място в даден съдебен окръг, и тези срокове – 7-дневен, 14-дневен, невъзможно е да се вместим.
Практическите ни съображения против тази допълнителна дейност, че тъй като броят на инспекторите е фиксиран в Конституцията – 10 души, тази допълнителна дейност може да затрудни основната, за която е създаден Инспекторатът, а именно регулярно, редовно, ритмично да проверява работата на съдебните органи. Защото занемаряването на този контрол знаем до какво доведе. Сега всички се надяваме да се вдигне най-после механизмът.
Смятам, че това беше основната дейност. Макар и да твърдя, че в голяма част промените са необратими, все още има какво да работи един Инспектор в основната си дейност. Вярно е, че пък някои не искат и това може би ще ги зарадва.
Второто ни възражение е именно за кариерното развитие. Аз смятам, че първият състав на инспекторите, независимо от досега действащия текст, инспектори, които положиха много усилия, да не казвам ентусиазъм, но все пак те тръгнаха от нищото и направиха един орган, който спечели авторитет. Бяха унизени. Не виждам защо и на новите инспектори, които само допреди няколко месеца бяха избрани, им се вменява, че те едва ли не са виновни, че са дошли в Инспектората, или че предварително са компрометирани.
Аз, министър Ковачева знае, писах и писмо покрай разразилата се кампания срещу инспекторите, която продължава, че са били избрани непрозрачно, аз мисля, че беше спазена процедурата, макар и в сгъстени срокове поради политически причини. Всички знаем, че вие провеждахте избори и като политически орган другите избори са ви по-важни. И макар и да беше стриктно спазена процедурата, тя просто беше сгъстена в сроковете. Затова аз не смятам, че тези хора, които постъпиха наскоро, ще имат достатъчната мотивировка да вършат не само основната си, а и допълнителната работа, която им се възлага, а тя е много сложна. Ще трябва и период на допълнително квалифицирано обучение, да им кажем: Вие сте предварително компрометирани и ще се върнете на същите места, а в това време вече е минал 9 годишен период и не могат да им направят и атестацията, за да преминат най-нормално в по-горна степен.
Трето, нека да изложа съображение, макар и съвсем накратко. Смятаме, че е много кратък периодът за влизане в сила на тази нова дейност – 30 юли. Всички знаем, че трябва технологично време. Само конкурсът за такива нови експерти, които ще се избират, изисква при най-сгъстени срокове – около 2 месеца, освен това и трябва да се поръчва и нова програма, защото отделно деловодство, поръчки за техника, за компютри, за бюра. Така че ако влезе в сила и се трупат в кашони жалбите, още от началото ще се компрометираме затова, че не работим, защото трябва да се изгради съответно звеното. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Караиванова. Г-н Влахов, заповядайте.
Красимир Влахов:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Уважаеми народни представители,
Предвид етапа на който се намира процедурата, аз ще се задоволя да взема само най-общо и концептуално становище по представения законопроект.
Първо, във връзка с предложения вариант за избор на членове на Висшия съдебен съвет и Инспектората смятам, че законопроектът е важна крачка напред и заслужава да бъде подкрепен. В крайна сметка трябва да изходим от целите, които се преследват с него, а те, според мен, са две: първо осигуряване на публичен, демократичен и прозрачен избор и второ, осигуряване избора на качествени и мотивирани кандидати. Смятам, че законопроектът дава добри решения за постигане и на двете цели. Защото гарантира, че при номинациите и при избора има предварителна яснота, по-голяма представителност при избор на делегати, публично огласяване на мотивите, възможност за задаване на въпроси, включително от страна на правителствения сектор, поотделно гласуване на членовете от парламентарната квота. В крайна сметка трудно на мен ми е да си представя какво повече може да се изисква за постигане на целите, за които говорим.
По отношение на гарантиране избора на качествени и мотивирани кандидати. Очевидно тук спорът ще се разгори около предложения вариант членовете на Инспектората и на Висшия съдебен съвет да се възстановяват на по-висока длъжност. Може би от гледна точка на някои това ще изглежда нечестно, но в крайна сметка за мен е по-важен обществения интерес. Общественият интерес налага мотивацията да е действителна, а не декоративна. От тази гледна точка това е един съвсем разумен вариант, който си заслужава да бъде подкрепен.
В крайна сметка идеален вариант няма. Тогава, когато говорим за съдебна власт, избори, конституиране на органи, темата е деликатна и изключително благодатна за всякакви творчески изяви и идеи. Но във всеки случай трябва да бъде подкрепено всяко работещо решение, което обслужва целите, за които говорихме.
Колкото до втората част от законопроекта, за създаване на тяло, което да разглежда жалби срещу необосновано забавяне на съдебните актове, със сигурност има нужда от такава процедура, но това, което каза Караиванова, си заслужава да бъде обмислено от гледна точка на това доколко е конституционно съобразно това тяло да бъде ситуирано конкретно към Инспектората, а не към друг орган. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Влахов. Остана представителя на Прокуратурата. Заповядайте, г-н Георгиев.
Николай Георгиев:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги,
Прокуратурата в рамките на съгласувателната процедура изрази положително становище по отношение на законопроекта по принцип с оглед действително на това, което бе заявено от останалите представители, че това е една крачка напред, която дава известни гаранции за по-голяма прозрачност, за гарантиране на по-голяма независимост на избиране на Висшия съдебен съвет и оттам на едно по-компетентно управление на съдебната система. Бяха изтъкнати аргументи. Всички сме видели с оглед на това, което е заложено в законопроекта – те са свързани с по-голямата представителност, както беше заявено, с гаранциите за прозрачност и пр.
Същевременно сме дали някои бележки, за да не губя време сега на аудиторията, те са свързани със статута на членовете на Висшия съдебен съвет. По отношение на падащия кворум, който от една страна, се изисква висок кворум първоначално и същевременно позволява с голям пад да се стигне до един избор, който ни се струва, че трябва да бъде допълнително обмислено като възможност, която предвижда законът.
По отношение на това, което засегнаха и колегите, въпросът, свързан с възстановяването на членовете на Висшия съдебен съвет след приключване на мандата им. Струва ни се, че би могло да се прецизира в малко по-добра степен уредбата в тази насока. Благодаря за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Георгиев. Колеги, членове на Комисията по правни въпроси, имате думата за изказвания. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Моля за извинение, че закъс8няхме за заседанието на Комисията по правни въпроси. Съжалявам, че не можахме да чуем становището на колегите от структурите на съдебната власт. Извинявайте.
Това, което на пръв поглед е неприемливо в този законопроект, са новите функции, които се дават на съдебния инспекторат. Знаете, че той беше въведен с конституционни промени по време на предишното управление. Той е органът, който е винаги положително оценяван за усилията и за резултатите от своята дейност и считаме, че е неразумно да бъде товарен с допълнителни правомощия и ангажименти, които от друга страна са такива на юрисдикция. Тук, разбира се, проф. Корнезов ще каже и г-жа Михайлова, но според мен, това предложение е на ръба на конституционносъобразността и откровено си е противоконституционно, тъй като това е един конституционно уреден орган с ясно определени в Конституцията правомощия. Още повече, той има все пак за цел да следи за работата на отделните съдилища и съдии, но запазвайки независимостта на съдебната власт. А тук ще има една пряка преценка в производството по търсене на обезщетение от забавени дела. Това казано най-общо.
И по-конкретно, без да съм изчерпателна, има и други неща, които могат да бъдат прецизирани, независимо от това кой е органът, който ще се занимава с подобно правораздаване, необходимо е да има критерии, които да определят начина по който ще се определя обезщетението и все пак какъв е разумният срок.
Освен това, според нас, има и дискриминационни мерки по отношение на Инспектората там, където ставаше дума за сегашните и новоизбраните членове. Това е най-общо. В тази му част ние категорично няма да подкрепим този проект.
Що се касае до първата част, по принцип бихме се съгласили, но и там също има още много, което може да бъде поправено.
Аз тук ще се изкуша да кажа нещо, което е свързано и с актуалната тема и за Правната комисия и за Парламента. Ако приемем, че Министерството на правосъдието е един от основните вносители на този законопроект, все пак да се опита да наложи този подход при избора и на други важни органи, какъвто е Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Защото, според мен, Европа ще следи не само начина, по който се избира Висшият съдебен съвет и неговите членове, но и всички контролни органи, всички независими органи.
И уважаема г-жо Министър, Вашето поведение вчера в зала, когато казахте о’кей на един изцяло партийно политически орган, избран от Парламента, който се въведе в закон и опитът сега да промените това, като прецизирате качествата и начина на избор на членовете на Висшия съдебен съвет, е очевидно. Аз на Ваше място бих се чувствала неудобно.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Манолова.
Имам молба към всички колеги да не пренасяме днешната дискусия и дискусията от три дни в пленарна зала по другия законопроект.
Мая Манолова:
Приемам забележката.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Г-жа Колева, заповядайте.
Юлиана Колева:
Аз бих искала да споделя едно скромно мнение във връзка с новата функция на Инспектората.
Първо, не съм убедена, че тук става въпрос за особена юрисдикция. Ако разгледаме функциите, които ще изпълнява това ново звено, виждаме, че всъщност то ще преглежда съответната жалба и материалите по нея, и, ако се съгласи, че е налице такъв необосновано завишен срок за разглежданото, ще предлага споразумение. Няма да налага по никакъв начин свое решение в тези отношения. Сиреч, това е една форма на доброволно отношение. По-скоро бих я отнесла към някаква форма на медиация, отколкото към някаква форма на юрисдикция, защото тя не решава и не предрешава този въпрос. Ако страната не е удовлетворена от решението на Инспектората, тя запазва пълните си възможности за обжалване и за пренасяне на спора в съда. Така че не виждам някаква причина това да бъде безпокойство.
Вярно стои въпроса дали функциите на Инспектората са изчерпателно изброени в Конституцията или може да се добави и тази спогодителна функция, ако можем така да я наречем. Но в същото време не виждам и друг по-подходящ орган от Инспектората. Защото той е част от управлението на съдебната система, извън изпълнителната власт е. Защото изпълнителната власт в лицето на агентите към Министерството на правосъдието ще бъдат една от страните. И в края на краищата кой освен Инспекторатът може наистина да прецени до каква степен и по каква причина не са спазени тези разумни срокове на съдопроизводство. По съдържание като чели мястото на тази функция е точно там. Колебая се в спора дали функциите на Инспектората са изчерпателно изброени в Конституцията. Мисля, че тук наистина конституционалистите трябва да ни консултират.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Колева. Г-жа Михайлова, заповядайте.
Екатерина Михайлова:
Благодаря Ви, г-жо Фидосова.
Аз искам на няколко въпроса да се спра в закона, защото разглежда няколко и то различни проблема, които имаме в съдебната власт и едното е за конституирането на Висшия съдебен съвет. В тази част искам да кажа, че процедурите, които са предложени в много голяма степен правят много по-публичен процеса, много по-открит, дават възможност да се изберат по-качествени хора и дай Боже това да се случи.
Мисля си, че освен това, което е предложено, бихме могли да направим и още нещо и искам да го предложа още сега при първото четене в Правна комисия. Много от колегите тук знаят, че аз съм привърженик на доста по-радикални решения за преструктуриране и начин на функциониране на съдебната власт и конструирането на кадровия орган Висш съдебен съвет. И това е свързано с конституционни изменения – да бъде избиран от 2/3. Знам, че това не може, защото трябва да има воля да има конституционно изменение. Но, може би, можем да направим една крачка в посока, в която да намалим още повече възможността, освен тези публични процедури, които ни се дават, да не се избират хора, които да бъдат с подозрението че са избрани само от една политическа сила. Бих предложила формула за това, защото знам как на предишни избори на Висш съдебен съвет винаги управляващото мнозинство си избира представителите на Висшия съдебен съвет и не критикувам предишните, защото всички са го правили. Тук трябва да бъдем абсолютно откровени. После се изненадваме от това, което сме избрали и се чудим защо така ни се е случило.
Понеже вчера гледахме как да се конструира Комисията по Закона за конфискация на имущество, аз бях направила едно предложение, което повтаря формула, която е направена в друг закон и се получи добро, поне тогава, в Комисията за досиетата, където избрахме 9 души по формула, която не дава възможност нито една от парламентарните групи да предложи и да бъдат избрани така, че да няма мнозинство от една политическа сила. А във вчерашния ден коментирахме формула, която бях предложила за Комисията по конфискация на имуществото.
Мисля, че след като вече сме направили формулировка, която в два закона казва, че орган, който се избира от парламента, може да бъде конструиран по начин така че да не позволя на една парламентарна група да има надмощие в него като предложение и избор, бихме могли да направим тази крачка и във Закона за съдебната власт. И не мисля, че ще нарушим Конституцията. След като за съдебната квота разписваме правила колко съдии, колко прокурори, а сега и от съдиите да има и от административния съд, т.е. опитваме се да направим палитра на професиите, на съсловията вътре в съдебната власт, защо не в парламентарната квота, която ще избираме тепърва, да създадем правила, че да не бъдат предложени и избрани лица, предложени само от една политическа сила, а нещо, което вече сме правили и което е дало добър резултат в други закони.
Правя това предложение. Ще го направя и по време на дискусията в пленарна зала. Ще го направя и като писмени предложения между първо и второ четене, с което да принудим парламента да избере с квалифицирано мнозинство тези хора, които ще изберем. Защото това ще ни принуди да има квалифицирано мнозинство и подбор на кандидатите в много по-висока степен, ако заложим такава норма, без да се налага промяна на Конституцията. Това е по първата тема.
По втората тема, която наистина заслужава сериозна дискусия, за създаването на новите функции в специализираното звено към Инспектората на Висшия съдебен съвет. Аз също имам колебанията, че това е съобразено с Конституцията. И понеже нещо говорих тук, докато г-жа Колева се изказваше, аз отворих и прегледах нещата. Не е само споразумителния протокол правомощията, които им даваме. Ние им даваме правомощия да се произнесат, че жалбата е неоснователна - изрично правомощие. Даваме правомощие още в началото, дори при проверката да спрем жалбата. Тоест ние си създаваме една правораздавателна институция. Дали това е основна юрисдикция или не, можем теоретично да си спорим колкото си искаме. Но даваме такива правомощия и можем ли да ги дадем на Инспектората, който ще проверява съдебната власт и на тях да им ги разписваме, при положение, че функциите, които са заложени в Конституцията са други. Аз разбирам защо се бърза да се направи. Разбирам, че всичко това е свързано с проверката – мониторинга от механизмите за сътрудничество и партньорство от Европейския съюз, но това не означава, че трябва да създадем нещо, което е на ръба. Хайде да не кажа противоконституционно, но аз имам сериозните съмнения и притеснения, че първо е в духа на Конституцията.
И второ, извън конституционните и чисто правните аргументи, това е сериозно нещо. Как ще заработи. Кои са тези хора, които ще започнат. В смисъл, това за месец-два, не виждам освен да го отчетем като дейност, да заработи.
Освен това, възлагаме им едни много тежки задачи, пет години стаж – влизам вече в чисто технически, практически дейности. Това е само да отчетем, някакви хора да назначим и после да се чудим как да го оправяме това нещо – още един проблем, с който ще трябва да се разправяме. Защото истината от тези текстове, които виждаме, е че това ще го върши една администрация. Няма да го вършат инспекторите. Дайте да си кажем истината. Тези хора не могат физически да го извършат. Те нямат този физически капацитет, защото трябва да вършат и други неща. Повтарям това, защото не знам подробности. Г-жа Караиванова каза, че имат дълги командировки. Аз не знам дали имат дълги командировки, защото това е нещо, което вие вътре си знаете. Но, ако искаме те да си вършат работата като инспектори, няма да могат да вършат тази работа. И означава, че даваме тези правомощия на едно звено, което?! Отчитане на дейност!
Затова по втората част съм резервирана и ме кара да се замислям и вместо да кажа, че подкрепям изцяло закона, да кажа, че по-скоро се въздържам и то заради тези колебания, които имам за тази част, която ни се предлага.
За израстването мисля, че достатъчно аргументи се дадоха от представителите на съдебната власт. Аз лично се замислям дали въобще трябва да вкарваме тази норма в момента. По-скоро може би да оставим старото положение ще е по-добре. Защото, ако не можем да намерим качествени хора, а ще ги намираме само защото ще им кажем, че като излязат от Висшия съдебен съвет и от Инспектората ние ще ви сложим на по-висока длъжност, това също е опасно нещо, което ще създадем. Тоест ние им казваме: „Елате, за да ви повишим, а не елате да вършите работа и то качествено да я вършите.” Затова имам по-скоро резерви. А виждам, че създава и проблем въобще за предишните състави на Висшия съдебен съвет и на Инспектората и за бъдещите състави. Тоест започваме да създаваме един конфликт в тези органи, които управляват съдебната власт.
Това са съображенията, които имах да изкажа.
А иначе това за публичността, цялата процедура е наистина хубава и се предполага, че ще имаме възможност да ги огледаме отвсякъде тези хора, както и хората в съдебната власт да огледат тези, които ще избират и наистина да изберат който трябва и да имаме органи, които да са ефективни и с високо качество на работа.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Михайлова. Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Благодаря.
Уважаема г-жо Председател, ние също ще се въздържим по този законопроект, макар че имаме достатъчно мотиви да гласуваме против, но трудно се обясняват на публиката. Иначе тук присъстващите предполагам, че ще се отнесат с разбиране към нашите мотиви.
На първо място, смятам, че не законът е мястото, където трябва да се регулират отношенията между парламентарни групи, комисии, процедури в парламента. Мястото за това нещо е в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание.
И ако съдебната власт, която явно не може да се саморегулира чрез отношенията си, чрез събиране на кворуми, чрез публичност, законодателят и по-скоро Министерският съвет е решил да я регулира с някакви законови правила на технологично равнище. Трябвало Висшият съдебен свет да публикува на сайта си. Какво му пречи да публикува сега? Пречи ли му някой, вързал ли му е ръцете. Но хубаво, решили сте и ги пишете тези неща в закона.
Смятам, че частта за Народното събрание трябва да се извади между първо и второ четене. Аз по същество не възразявам, но не е мястото в Закона за съдебната власт. В Народното събрание тези отношения се регулират в правилника. Защото този въпрос може да възникне по отношение на представителите във Висшия съдебен съвет от парламентарната квота, но утре да възникне по отношение на СЕМ. В Закона за радио и телевизия ли ще пишем, че всички тези правилници се качват на сайта и как групите се разбират, или за Комисията по досиетата, или за някой друг орган, в който парламентът излъчва свои представители. Това е лош подход, според мен. Аз не отричам, че е наш, но дали да го продължим и да го пишем навсякъде.
По отношение на Инспектората. Аз мисля, че когато му се възлага тази функция, трябва ясно да се прочете текста на чл. 132а от Конституцията, че той проверява дейността на органите на съдебната власт, без да засяга независимостта на съдиите и съдебните заседатели.
И да видим какво се случва и в другите закони – в НПК, чл. 22 се говори за разумен срок; в ГПК в чл. 13 се говори, че решава делата в разумен срок. Тоест, какво се получава? Служителите към органа, който проверява, те после ще арбитрират дали срокът е разумен или не е. Това ще се получи на практика. Защото ако установят служителите от Инспектората, че в неразумен срок се е забавило делото и кажат дай тук 5-10 хил. лв., за да не ходиш в Страсбург, следващата стъпка трябва да бъде сигнална записка до Инспектората да започне веднага проверка. Само че те вече са предубедени, те вече са приели, че срокът е неразумен.
Мястото и функцията на Инспектората там и конституционно като чели по-скоро налага идеята не той да се произнася по този въпрос, независимо дали е особена юрисдикция, нещо друго, нещо трето или помирителна комисия. Лично аз смятам, че това е едно противоречие неизкоренимо в заложения проект с оглед мястото на Инспектората.
Аз разбирам горещината на картофа по този проблем и нежеланието на никой да го поеме и накрая къде, дайте да го засилим в Инспектората. Защото те хем са към Висшия съдебен съвет, хем не са част от съдебната власт, хем така, хем иначе, дайте да им сложим и това. Но разберете, с това ням да се постигне резултатът, който целим. Защото възниква един следващ въпрос. Когато нарушенията на конвенцията не са свързани само с бавността, те казват, че по пилотните дела са необходими национални средства. Защо разбираме средството – махнахте в НПК двете години управляващите – една година за леки и две години – за тежки, което беше признатото от Европейския съд ефикасно правно средство поне по наказателните дела. И сега с някакъв макиаж някой някъде да направи нещо. Няма да стане тази работа.
Аз лично смятам, че, ако се прави такова нещо, по-добре тази работа да си стане в Министерството на правосъдието по няколко причини. Една е законодателна. Защото, ако се види, че причините за тази бавност са някъде в законодателството, може министърът да инициира и да внесе промени в закона. Към изпълнителната власт се намират и изпълнителните агенции, които знаят какви са стандартите в Страсбург, какви са критериите и всички тези неща. А Инспекторатът какво е? Арменският поп! И към него ще изградим. (Извинявайте, г-жо Караиванова, това го казах за по-голяма образност.) Министърът на правосъдието ръководи Висшия съдебен съвет, макар да няма глас, той може да много по-висок глас да артикулира проблемите, отнасящи се за функционирането на съда по отношение на сроковете за разглеждане, отколкото Инспектората. Малко е замитане на проблема. Той няма да отговори на това, което ни казват хората от Страсбург. Няма да отговори по този начин това решение.
Това са нещата, които исках да споделя. Смятам, че могат малко да се поизчистят детайлите. До такава степен се разбутаха тези неща, че каквито и законови текстове да напишем, аз ви казвам, че в тези органи на съдебната власт с квоти на парламента – Висш съдебен съвет, Инспекторат, няма да искат да отиват хората. И няма да искат благодарение на целия този шум, оплюване, орезиляване, и това ще води натам, та ако ще и космически правила, вселенски да измислим, когато няма субстрат професионален, морален, който да отиде там, това ще бъде временен полезен ход и ние ще си мислим, че нещо правим.
Въздържаме се. И специално не виждам как Инспекторатът, който ще създава специализирано звено, а специализираното звено?? Не ми звучи! Аз разбирам, че трябва да отговорим на Страсбург. Страсбург е заринат от дела. Дайте да видим какво да направим, че да не стигат делата до Страсбург. Дайте да видим как да се подобри цялостното функциониране. Иначе ще констатираме след две години, че това звено не издържа. Даваме сега 5 бройки. След две години ще кажем дайте още 10 бройки да помиряват, а системата бави. Причините за бавността – ние тръгваме да решаваме не причината, а тръгваме да решаваме следствието. Това правим с тази промяна. Причината не е тук. Причината е другаде. В НПК. Аз продължавам да твърдя, че най-свястната, най-разумната мярка, която само известно време функционираше и по желание на Прокуратурата беше премахната и централното правителство, подкрепено от мнозинството, това са двете години за тежки и едната година - .... Почти я възстановихме, и пак, сакън, да може да има вечни обвиняеми в България. Докато има вечни обвиняеми, ще има проблеми със Страсбург. Така ще бъде! Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. Други колеги, желаещи да вземат отношение. Не виждам. Тогава аз ще си позволя да взема отношение по законопроекта.
Първо искам да заявя, че категорично ще подкрепя законопроекта по отношение на първата част – една изключително подробна, ясно, точно и необходимо като съдържание разписана процедура за осигуряване на необходимата публичност, прозрачност по отношение на избора на членове на Висшия съдебен съвет, както по отношение на магистратската квота, така и по отношение на парламентарната квота. Наистина са изключително подробни процедурите. Има логика да има част от тези процедури и в нашия правилник. На тук говорим за две квоти. И от гледна точка на това, че говорим и за магистратска квота, аз подкрепям това, че тук са разписани в детайли тези процедури. Не пречи текстът, че на сайта на Народното събрание ще бъде оповестена информацията за всеки един кандидат, както и цялото движение по отношение на предстоящите избори. Няма къде на друго място да разпишем публичността по отношение на Висшия съдебен съвет, освен в Закона за съдената власт.
Подкрепям това, което каза г-н Колев по отношение на § 1. Имам един въпрос. Струва ми се, че може би трябва да се направи едно допълнение, което може да стане, разбира се, между първо и второ четене.
В § 9, когато говорим за националното делегатско събрание, което ще гласува и ще избира членовете на Висшия съдебен съвет от магистратската квота, има едно много хубаво правило, което е разписано в ал. 6, а именно, когато при първото гласуване един или няколко кандидата не са получили необходимото мнозинство, се провежда повторно гласуване. И при повторното гласуване тези, които са получили най-много гласове се считат за избрани.
Категорично смятам, че този принцип трябва да бъде въведен и в чл. 22, ал. 5, където се избират делегатите. Защото, ако този принцип не важи и на това място, това означава да се окажем в процедура до безкрайност на провеждане на турове, докато се избере необходимия брой делегати от необходимото мнозинство от 50 + 1. Така че, когато приемем този подход, той е правилен, подкрепям го. Има много примери в практиката назад, разбира се негативни, когато сме правили по 5 и 10 тура, за да стигнем до избиране на пълния състав. За да избегнем това нещо и наистина не смятам, че накрая оставането през нощта или до сутрешните часове на 50 човека, които трябва да изберат 50 човека, е най-правилният и легитимен начин да се изберат. За да не се получават тези неща, аз мисля, че и вие ще ме подкрепите, тук да разпишем същата хипотеза и по отношение на чл. 22.
Може би трябва да помислим между първо и второ четене и по отношение на това, за да не станат много кандидатите, които ще бъдат номинирани и всички тези събрания, ще трябва да постигнем някакво съгласие по отношение на общия щатен състав в отделните райони на ниво окръжен район. При гласуването в крайна сметка колко номинирани ще останат за националното делегатско събрание за избор на членове на Висшия съдебен съвет. Но това са неща, които с един текст могат да бъдат изчистени между първо и второ четене.
Хубаво е, че удължаваме срока за представяне по-рано на кандидатурите. Ние сме коментирали с екипа на Министерството на правосъдието, както и с колеги от различните институции, които присъстват тук, че ако в момента не бяхме притиснати от времето, аз щях да предложа 6 месеца по-рано, както и колегите са съгласни, да се предлагат кандидатурите, така че да няма сътресение в системата, да може по-спокойно да се проведат изслушванията, самите избори – да няма това бързане, което се получи не по наша вина при избора на Инспектората. В тази връзка, може би сега е моментът, да помислим между първо и второ четене дали не трябва за следващите пъти да увеличим този срок и не само за членовете на Висшия съдебен съвет, а може би и за тримата големи, един шестмесечен срок на мен лично ми звучи разумен.
По отношение на темата за израстването в ранг на членовете на Висшия съдебен съвет, на членовете на Инспектората, на Главния инспектор. Миналата година, когато имаше внесен законопроект за изменение на Закона за съдебната власт от предишното ръководство на Министерството на правосъдието, съм правила такова предложение. Категорично подкрепям да има такъв стимул, за да може тези силно мотивирани и качествени магистрати, да имат стимул да се кандидатират. Няма нищо лошо в това да има 50 или 100 кандидата. Ние сме тези от парламента, а вие сте тези, които сте в съдебната система да преценим кои от тези 100 кандидата, кои са 10-те най-достойни, които ще получат вашата подкрепа. Но тези хора трябва да имат мотивация, добрите експерти, добрите и качествените магистрати да имат стимул да отидат и да се кандидатират за членове и на единия и на другия орган.
Не подкрепям дискриминационното отношение по отношение на колегите, които сега са членове на Висшия съдебен съвет и които са избрани за Инспектората. Ако прилагаме този принцип, той трябва да се прилага спрямо всички и не трябва да има такова разделение. Така че ако за второ четене срещне подкрепа това предложение да бъде осигурено такова кариерно развитие, защото 9 години могат да се окажат въобще невъзможни за такава атестация, нека да важи спрямо всички.
По отношение на Инспектората. Аз много мислих по тази тема. Споделих предварително с министър Ковачева, че имам притеснение по отношение на това дали и доколко е конституционосъобразен този раздел, който ни се предлага. Има логика да се помисли дали не можем да обърнем нещата, дали не можем да ги коригираме и да заложим повече на Министерството на правосъдието и на правителствените агенции, защото те така или иначе в тази процедура, която тук е разписана, участват в това производство. Т.е. инспекторатът проверява, а Министерство на правосъдието подготвя и сключва споразумението. Те дават становище. Без това становище не може да се завърши процедурата. Не знам дали това е най-правилното в момента, но четейки и Конституцията, и това, което до този момент е изказано и като позиции и като становища, аз също имам притеснения. В момента нямам готовност конкретно в каква посока и как бихме могли да го коригираме. Мислех си, дали ако не направим по-проста процедура, няма да направим по-добре и няма да избегнем това, че определено сме много сериозно на ръба на противоконституционност. Защото аз не смятам, че за да отговорим на Страсбург, трябва да си позволим да приемем текст, който по някакъв начин би се оказал евентуално в някакъв момент противоконституционен. Това не мисля, че е полезно за който и да било, още повече за българските граждани, които страдат от такова бавно правораздаване.
Останалите предложения, които мотивира министърът на правосъдието, смятам, че заслужават изцяло подкрепа.
Обръщам се и към колегите от опозицията, доколкото слушах внимателно изказванията на всички, основно забележките на всички бяха точно по раздела за специализираното звено. В останалата част, освен онлайн оповестяването на сайта на Народното събрание на г-н Миков, не чух да има някакви възражения.
Предстои много важен избор пред всички нас – избор, който за четири години ще покаже дали сме подходили правилно ние всички като държавници и политици и дали този избор наистина ще допринесе за осъществяване на тази реформа, която всички ние искаме да се случи и която се чака от нас от Брюксел. Затова аз мисля, че с резерва по отношение на този раздел, тъй като това е единствено чух досега и по отношение на тази дискриминационна кауза и колегите от опозицията биха могли да подкрепят законопроекта. Защото процедурата за избора на Висш съдебен съвет е една изключително подробно разписана процедура, която заслужава подкрепата. Това е 2/3 от закона. Така че, ако поемем ангажименти да изчистим главата за специализираното звено, като в момента не мога да кажа как и не се ангажирам с такава позиция, може би ще преразгледате вашата позиция. Г-н Корнезов не се е изказал още, но аз знам, че ще ме подкрепи по отношение подкрепа на законопроекта.
Г-н Колев, заповядайте.
Георги Колев:
Доколкото разбрах въпросът за Инспектората е не дали да съществува тази функция сама по себе си, тъй като всички сме съгласни, че такава функция трябва да има. Едно евентуално предварително уреждане, дали ще стане или не, то е повече от необходимо. Въпросът е къде да се намира това специализирано звено. Възможно е то да бъде и към Висшия съдебен съвет и да бъде създадено такова. Естествено в случай, че отпадне значителната квота 1:5. Тя беше по отношение на администрацията. Ако това е приемливо за всички, това мисля, че също е възможно. Доколкото разбирам, спорът е доколко, имайки едни изключително специфични функции Инспекторатът, е допустимо, в това число и в съответствие с нашия основен закон Конституцията, то да бъде именно възложено на Инспектората. Докато за Висшия съдебен съвет такива ограничения няма като институция. Това е само едно предложение, доколкото бих могъл да бъда полезен.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Колев. Г-жа Ковачева, заповядайте.
Диана Ковачева:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа,
Благодаря ви за коментарите. Няма да се спирам в момента на първата част на проекта на закона, тъй като мисля, че е ясно защо се предлагат толкова прозрачни и публични правила за избор на членовете на Висшия съдебен съвет.
Бих искала да поясня и да дам няколко аргумента по повод на темата за звеното към Инспектората и защо всъщност стигнахме до това предложение.
Най-напред ще започна с това, че в Министерството на правосъдието беше създадена една доста широка работна група с представители от съда, прокуратурата, Висшия съдебен съвет и самия Инспекторат. В рамките на обсъжданията на темата участваха и г-н Сукнаров и г-жа Ана Караиванова, които на практика участваха и в разработването на текстовете, които сме ви предложили и всъщност нито веднъж не изразиха своето съмнение в съобразността с Конституцията, нито пък се противопоставиха. Така че за нас техните становища дойдоха буквално в последния момент и със съжаление го казвам, защото наистина групата много задълбочено изследва тази възможност. Бих искала да ви уверя, че не сме подходили с лека ръка. Преценката беше и то наистина с подкрепата на Главния инспектор и на г-н Сукнаров от името на Висшия съдебен съвет. Защото, както беше цитиран чл. 132а, ал. 6 от Конституцията, там са разписани правомощията на Инспектората, но бих искала да допълня с чл. 54, ал. 1 от Закона за съдебната власт, съгласно който Инспектората проверява организацията по образуването и движението на съдебните, прокурорските и следствените дела, както и приключването на делата в постановените срокове. Всъщност тук се предлага един механизъм само по отношение на тези дела, които са със забавен срок, а не по отношение на всички нарушения на чл. 6, а само по отношение на забавянето на сроковете.
Обсъждахме, както тук правилно беше предложено и наистина първата идея беше Министерството на правосъдието да поеме подобна функция. Това, което обаче прави невъзможна тази опция е обстоятелството, че на практика няма как изпълнителната власт в лицето на Министерството на правосъдието да прави преглед на дела, които вече са приключили. Именно това ни насочи към Инспектората, който всъщност е органът, който може, както вече споменах, точно да проверява дали делата са приключили в установения срок. Защото тук става въпрос именно само за това нарушение.
Вярно е, че от страна на Страсбург има страшно много критики в последните години по този проблем. Не мисля, че го правим да угодим на Страсбург. Не мога да се съглася с това. Но държавата плаща огромни суми за разноски по делата и така или иначе присъжда тези обезщетения на гражданите.
Бих искала да кажа, съжалявам, че г-н Миков излезе, вярно е, че в момента се решава една последица от вече съществуващи нарушения. Започваме оттам, защото имаме възможност да го предложим в рамките на проекта на закона.
Това, което бих искала да споделя с вас е, че вече в момента (все пак от три месеца съм министър на правосъдието) съм се ангажирала в звеното – в Агенцията, която е процесуално представителство в Страсбург, в момента тече проверка и ще бъдат направени предложения за промени в законите в най-кратък срок, по отношение на които България най-често е осъждана. Тоест вземаме мерки за това да се пресече наистина това непрекъснато осъждане по едни и същи въпроси, което до голяма степен първо е безсмислено, второ, България плаща много сериозни суми, за да обезщетява граждани, които действително страдат от това, че не са променени законите. Взели сме мерки.
Аз съм съгласна, че е важно да се обмисли. Ние се консултирахме и с конституционни съдии, бивши, коментирахме го този въпрос, с много голяма сериозност се отнасяме към темата, но наистина няма как в изпълнителната власт да има звено, което да проверява приключили дела. Именно затова отнасяме въпроса към Инспектората с идеята, че не го натоварваме, а се предвижда между 10 и 15 души максимум да бъдат включени в това звено, така че наистина да могат да се правят проверките в установения срок.
Що се отнася до това дали 30 юли е удачен срок. Разбира се, тук е добре да се прецизира, ако се прецени че трябва по-дълъг срок да се предвиди, нека да се предвиди такъв срок. Нямам възражения. Но тъй като работната група беше съставена от достойни, уважавани професионалисти, нито един от които не постави тези въпроси, а напротив съгласиха се и участваха в разписването на текстовете. Имаме протоколи от обсъжданията и ако искате, ще ви ги покажем. Аз съм доста изненадана от тази позиция. Но наистина трябва да се намери решение и то от орган, който има право да проверява дела, които са вече приключили и няма как това да е Министерството на правосъдието. Иначе наистина най-лесно е да бъде при нас, още повече, че процесуалните представители са страна по тези дела. Те представляват държавата и абсолютно неудачно е и да проверяват и в този смисъл е редно да се обмисли внимателно.
По отношение на втория въпрос, който беше поставен и обсъждан относно повишаването с една степен след приключване на мандата. Нямам възражения по отношение на това дали да бъде записано „степен”, „ранг” и по какъв начин да бъде прецезиран текстът, въпреки че в работната група, която изготвяше тези предложения за промени, също бяхме поканили и представители на Висшия съдебен съвет и представители на съда и прокуратурата. Разбира се, може би тогава не са се досетили за това, че не звучи добре. Нямам нищо против наистина!
Какъв е мотивът да включим изобщо такова предложение? Предложението дойде от магистрати, от представители на съдебната власт, които смятат, че фактът когато един съдия или прокурор вземе решение да стане член на Висшия съдебен съвет за следващите 9 години неговата кариера е блокирана, тъй като няма кой и няма как да го атестира. Това беше мотивът да бъде предложена една подобна промяна, за да може наистина не да бъдат стимулирани кариерно да израстват, защото те така или иначе кариерно ще израснат в рамките на 5 години, ако са извън Висшия съдебен съвет, а да не се спира тяхното кариерно развитие.
Защо предлагаме само по отношение на членовете на следващия Висш съдебен съвет и следващия Инспекторат? Аргумент да се направи такава промяна за повишаване им след приключването на мандата е обстоятелството, че те се явяват на едни много публични, широки обществени процедури по тяхното номиниране, изслушване и избиране на каквито на практика не са се явили членовете на предишния Висш съдебен съвет, т.е. сега действащия, при цялото ми уважение към колегите, които са там. Защото доста критики понесохме по отношение изобщо на предлагането на такава разпоредба. Тя беше наречена „кариерен бонус” и т.н. Смятам, че не е коректно по този начин да се говори. Но така или иначе концепцията е следната. Предлагаме такова повишение, защото няма как да бъдат атестирани, тъй като в една много публична, конкурсна, състезателна среда ще бъдат избирани.
На второ място, членовете на сега действащия Висш съдебен съвет и Инспектората на практика са започнали да работят при условията на други правила. Те са се съгласили, че така ще работят и затова уреждаме въпроса само за в бъдеще. Ако, разбира се, вие прецените, че това е дискриминационно, не възразяваме да бъде променено. Нашето мнение от страна на Министерството на правосъдието е, че на основание на тези широки процедури, това дава основание да бъдат повишени с една степен или един ранг нагоре, за да бъдат зачетени тези 5 години работа все пак за съдебната система.
По отношение на предложението на г-н Колев за административните съдии нямаме възражения. Направили сме това, което сме преценили, че е възможно към момента на разработване на проекта. Разбира се, ако вие прецените, би могло да се търси корекция в това отношение.
Приключвам с молбата да подкрепите този проект на закон, тъй като България наистина много е критикувана затова, че няма публични, състезателни, достатъчно отворени процедури. Нека да бъде ясно кои са колегите, които ще се кандидатират за членове на Висшия съдебен съвет. Дайте възможност за една прозрачна и разгърната процедура да се случи. Притеснени сме от сроковете. Аз лично съжалявам, че тази реформа не се е случила една година назад, но ние за три месеца успяхме в такива срокове да се справим. Направили сме възможно най-доброто, поканили сме най-добрите професионалисти и магистрати.
Накрая ще кажа, че този проект на закон е съгласуван много широко и с представители на гражданското общество и с магистрати, и сме взели предвид всичко, което е възможно по закон да бъде взето предвид.
Благодаря ви за вниманието и се надявам на вашата подкрепа.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Ковачева. Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Уважаеми колеги и гости,
Ние ще подкрепим тези усилия така щото в едно съвсем близко бъдеще да имаме хубав закон и ще гласуваме въздържали се. Може да звучи като шега, но законът е много разнороден, темите са много различни. Искаме по всички теми да се намерят правилните решения.
Моето лично мнение е, че всички след дебат ще стигнем до извода, че в крайна сметка Инспекторатът трябва да поеме тази функция. А някой трябва да я поеме и трябва да я поеме сега. Аз съм абсолютно сигурен в това, убеден съм в това.
Смятам, че разглеждането на този законопроект трябва задължително да ангажира и един такъв дебат за това дали да има две колегии във Висшия съдебен съвет. Този дебат трябва да се състои и ще се опитаме да го вкараме като дебат. Всъщност той има как да бъде вкаран. Вероятно ще спорим по това, но дебат ще има по въпроса и ние ще бъдем инициатори, а може би ще има и други инициатори.
В крайна сметка във всички фази на работа в комисия, след това в зала, след това може да има работна група, първо и второ четене - нашите усилия ще бъдат в подкрепа, а не в това да пречим да има краен резултат. Затова сега няма да се противопоставим. Рано е още. Защото в последната година на мандата на парламентите добронамереността, дебатът започват добре и накрая често се израждат в политическа кавга. Много се надявам да не правим политическа кавга по този закон. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Бисеров. Други колеги, желаещи за изказване, има ли? Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Едно изречение. Г-жа Михайлова, говорейки за новите функции на Инспектората, които се предлагат, цитирам, каза, че „се съмнява да не е противоконституционно.” Г-жа Фидосова каза, че е притеснена. В последно време е доста притеснена. Аз нямам нито съмнение, нито притеснение. Тази глава е противоконституционна. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Корнезов. Този път няма да ви противореча, защото и аз имам притеснения.
Ако няма други желаещи за изказване, да преминем към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 202-01-21, внесен от Министерския съвет на 06.04.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем „въздържали се”.
С тринадесет „за”, осем „въздържали се”, без против приемаме на първо четене Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Колеги, продължаваме с последната точка за днес.
По четвърта точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 254-01-23, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 24.02.2012 г.
От вносителите, може би г-жа Михайлова ще представи законопроекта? Да го отлагаме ли? (Не.) Добре, гледаме го.
Заповядайте, г-жо Михайлова.
Екатерина Михайлова:
Колеги, идеята е да бъдат публично достъпни в регистър на страницата на Министерския съвет допълнителните възнаграждения, така че да има повече информация, повече публичност. Много хубаво предложение.Надявам се да го подкрепят колегите народни представители.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Михайлова.
Аз искам само да припомня на колегите, че приключихме миналата седмица второ четене на Закона за държавния служител. В този си вид, в който са имали предвид колегите с този законопроект, вече няма да има такива допълнителни възнаграждения. Припомням, че приехме, че по нов начин ще се формира работната заплата, като имаме основна и допълнителна. Това е изрично изброено. Това бих го подкрепила, ако беше досегашният ред на определяне на възнаграждения. Но тъй като вече това няма да е редът (остава да мине на второ четене в зала), аз лично ще се въздържа, защото е изгубил актуалността си този законопроект, заради промените, които приехме на второ четене в Правна комисия в Закона за държавния служител, а в зала ще ги дебатираме, надявам се, в следващите дни.
Желаещи за изказване? Няма. Гласуваме.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за администрацията, № 254-01-23, внесен от Мартин Димитров и група народни представители на 24.02.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Осем „за”. Против? Няма. Въздържали се? Тринадесет се въздържат.
Благодаря ви. С това приключваме за днес. Закривам заседанието.

Председател:
Искра Фидосова