Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 124


Днес, 04.05.2012 г., петък, от 14:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: Константин Пенчев, Омбудсман на Република България, Росица Тоткова, главен секретар и Роза Георгиева, началник на кабинета на Омбудсмана; от Министерството на външните работи – Николай Младенов, министър; от Института за развитие на публичната среда – Антоанета Цонева и Асен Генов.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. За втори път го провеждаме в необичаен ден и час, но това се налага от натоварената програма в пленарна зала, за което моля да ни извините. Започваме по предварително обявения дневен ред:
1. Доклад за дейността на омбудсмана на Република България през 2011г., № 261-00-1, внесен от Омбудсмана на Република България на 29.03.2012 г.
2. Проект за решение за одобрение на Правилник за организацията и дейността на омбудсмана, № 261-00-2, внесен от Омбудсмана на Република България на 18.04.2012 г.
3. Обсъждане на проект на становище на Комисията по правни въпроси относно препоръките в доклада на ограничената мисия на ОССЕ/СДИЧП за наблюдение на „Президентските и местните избори – 23 и 30 октомври 2011 г.“, във връзка с прието от Народното събрание на 3 февруари 2012 г. и обнародвано в ДВ бр. 13 от 2012 г. решение във връзка с разискванията по питането на народните представители Георги Пирински, Янаки Стоилов и Мая Манолова.
Преди да преминем към изпълнението на дневния ред поиска думата г-жа Манолова. Заповядайте.
Мая Манолова:
С оглед възможностите искам да попитам е ли е възможно някакво разместване на точките в дневния ред. Предвид на това че имам рожден ден, г-н Пенчев няма да възрази за тази промяна. Това е по-симпатичният повод. Но понеже това заседание е извънредно, а имаме още служебни ангажименти за днес - имаме насрочено заседание на Националния съвет, и имаме проблем с времето. Ако може първо да разгледаме последната точка от дневния ред, по която сме вносители на проекта за решение и по която имаше дебат в парламента и в резултат на което ще се приема това становище.
Искра Фидосова:
Благодаря. Този тон ми харесва, тъй като е различен от последните дни. Аз лично не възразявам и ако няма възражение от страна на колегите. Това първо.
Второ, г-н Младенов, министърът на външните работи, е уведомен да дойде след 14:30 ч. Ако г-жа Манолова и г-н Бисеров като представители на опозицията приемат това?
Мая Манолова:
Ако може да започнем, а г-н Министърът като дойде, ще каже какво е неговото мнение.
Искра Фидосова:
Той е внесъл доклад, приет на Министерски съвет в сряда. (Нямаме такъв доклад.) Как нямате.
Мая Манолова:
Г-н Младенов, като дойде, ще се включи. Всеки е чел доклада на ОССЕ и ще разсъждаваме по становището на Правната комисия.
Искра Фидосова:
Аз предлагам да започнем по дневния ред, като все пак изчакаме г-н Министъра, а г-н Пенчев е тук. Заповядайте, г-н Пенчев.
По първа точка - Доклад за дейността на Омбудсмана на Република България през 2011г., № 261-00-1, внесен от Омбудсмана на Република България на 29.03.2012 г.
Константин Пенчев:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми народни представители,
Честит рожден на рожденичките! Аз съм последният, който може да бъде „за” или „против” промяна в дневния ред. Аз съм гост и каквото ми се каже, това ще правя. Ще бъда съвсем кратък.
На вашето внимание е Докладът за дейността на Омбудсмана през 2011г. През 2011 г. се продължи тенденцията за увеличаване на постъпленията на броя на жалбите - 5530. Толкова жалби не са постъпвали никога в институцията на Омбудсмана досега. С около 50% са повече. Тази тенденция се запазва и тази година, т. е. очевидно доверието или интересът към институцията и нейните правомощия се увеличават.
Дадена е структурата на жалбите. Отново най-много са тези срещу доставките на обществени услуги – около 20.3 на сто. На второ място са жалбите по социални дейности. Т.е. тук вече има малко разместване с правото на собственост. После правото на собственост, следват права и свободи. Има таблица.
Докладът е разработен по основни, отделни човешки права, така както е и структурата на самата институция по отдели. Може би за Правната комисия по-голям интерес ще представлява дейността на Омбудсмана специално за правото на справедлив процес, нарушения от страна на администрацията на правораздавателните органи. Имахме случаи със събиране на държавни такси по преписи от книжа по наказателни дела от общ характер. Някои съдилища таксуваха тези книжа. А ние се обърнахме към Висшия съдебен съвет, като се позовахме на решение на Върховния административен съд и Висшият съдебен съвет съвсем императивно предписа на всички съдилища да не събират никакви такси за книжа по наказателни от общ характер дела.
Използвам, че г-н Радев е тук, и искам да спомена специално, че имаме много, много големи проблеми с частните съдебни изпълнители. Вчера в моята приемна дойде един адвокат, който ми обясни как от 12.16 лв. главница неговата доверителка дължи вече 900 лв. Всичко това е законно. Няма нищо незаконно. Освен това, че има порочни практики, той твърди, че тя е получила празен плик с обратна разписка, т.е. тя не знае какво получава, но подписва обратната разписка. И други такива безобразия. Аз съм имал през годината срещи и с Камарата на частните съдебни изпълнители, които също се оплакват, според тях, от някои нередности в законодателството, което им пречи. Имаме много случаи, когато се запорират несъществуващи вземания. Знаете за майчинските, за социалните помощи, но съдия изпълнителите обясняват това с банките, които не им казват съответната банкова сметка от какво се захранва – от помощи, от НОИ или от нещо друго. Мисля, че може би е във ваши ръце това да се оправи и с някакви поредни промени да се помисли по тези неща. Наистина всичко е законно, но не може от 12 лв. да станат 900 лв. Просто не бива. Аз следя дебатите в парламента, приветствам какво се прави и мисля, че трябва да се сложи ред в тази работа.
Емил Радев:
Още следващата седмица ще има внесени такива промени.
Константин Пенчев:
Благодаря ви.
В доклада е залегнало сезирането на Конституционния съд – три пъти е сезиран Конституционният съд, като два пъти е прието искането на Омбудсмана и един път го отклони.
Имаме и много жалби във връзка с правото на собственост. Все още има на много места невърнати земеделски земи. Все още има някакви неуредици с плана за земеразделяне толкова години след приемането на закона. Опитва се Омбудсманът чрез Министерството на земеделието и със службите „Земеделие” да вземе мерки. Знаете, че имахме и кръгла маса за арендаторите, правата, задълженията.
Активно Омбудсманът е участвал с препоръки за някои промени в законодателството. Тук отново използвам повода да заявя, че съм намирал винаги разбиране от народните представители и от ръководството на Народното събрание. Винаги институцията е била канена да дава становища по някои закони, касаещи правата и интересите на гражданите. Знаете за измененията на Закона за електронните съобщения, Закона за защита на потребителите. Винаги парламентът с внимание се е отнасял към предложенията на Омбудсмана, за което благодаря.
Има и някои предложения, които не са били възприети. Например, за включването на хомо фобията. Беше ни отговорено, че ще има нов Наказателен кодекс. Но ние сме свидетели как през месец-два се внасят промени в сега действащия Наказателен кодекс и би могло може би да се включи и тази хомофобия като квалифициращ елемент за отделно видове престъпления. Защото знаете колко много и Европа държи на това. Просто не виждам смисъл да се отлага повече този въпрос. Но, разбира се, това ще го реши парламента.
В най-общо линии това е, което имах да кажа, за да не ви отегчавам, и съм готов да отговоря на всякакви въпроси. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-н Пенчев. Колеги, имате доклада. Имате думата за изказвания и въпроси към г-н Пенчев.
Ако няма въпроси, да изразим от името на цялата комисия задоволството си и благодарността за начина по който се ръководи тази изключително важна институция, която е в защита на правата на българските граждани. Следим внимателно темите, които поставяте на дневен ред, включително взимаме бележки и препоръки, които идват от Вас. Последен пример е конституционното решение, което е по ваше искане за атакуване на актовете, които са в различни закони, за които няма предвидено обжалване. Миналата седмица обсъждахме Закона за съдебната власт. Тогава се споразумяхме, че в рамките на няколко седмици трябва да е подготвен общ законопроект за всичките над 60-70 закона, в които има такива текстове, за да не ги решаваме на парче, да бъдат изчистени текстовете, които вече са обявени за противоречиви на българската Конституция. Смятам, че по този начин изключително адекватно и навременно реагирахме на всички проблеми, които стоят пред обществото.
Може би един въпрос. Има ли добре организирана обратна връзка между вас и гражданите по всички теми, по които взимате отношение и се произнасяте. Има ли обратна връзка към тях, стига ли до тях вашата позиция и отговор, освен това, което пишат представителите на медиите. Защото в този процес е много важно да има тази постоянна връзка с гражданите и наистина до тях да стигат всички ваши послания, решения, препоръки.
Константин Пенчев:
Да, г-жо Председател, има такава връзка. По всяка една жалба ние отговаряме и ги уведомяваме за направеното. Вие виждате как за тълкувателното решение на Върховния касационен съд как на няколко пъти вече в медиите обяснихме какво точно значи това. Мисля, че тази връзка се поддържа и това е най-важното и гражданите са информирани за дейността на Омбудсмана по всички въпроси. В доклада е отбелязано, че в личната приемна съм приел над 530 души. Мисля, че имаме добра комуникация с гражданите.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Пенчев. Други въпроси? Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Присъединявам се към вашата оценка, че в лицето на г-н Пенчев имаме един активен омбудсман, който не се страхува да поставя важни и остри по отношение на властта въпроси в защита на гражданите. Подкрепяме неговите усилия да бъдат защитени гражданските права и интереси. Да продължава в същия дух. В наше лице има партньор.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други колеги, желаещи за изказване? Няма.
Проект на решение.
На основание чл. 86, ал. 1 от Конституцията на Република България във връзка с чл. 22 от Закона за Омбудсмана приема за сведение Доклада за дейността на Омбудсмана на Република България през 2011 г., като взема акт от констатациите, оценките и препоръките, посочени в него.
Подлагам на гласуване този проект на решение. При кворум 20 от членовете на комисията, който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”. Против и въздържали се няма.
С двадесет „за”, без против и въздържали се подкрепяме решението за приемане за сведение на доклада.
По втора точка - Проект за решение за одобрение на Правилник за организацията и дейността на омбудсмана, № 261-00-2, внесен от Омбудсмана на Република България на 18.04.2012 г.
Колеги, всички имате проекта за правилник. Имате ли забележки, предложения за редакции по така представения ви правилник.
Г-н Пенчев, Вие имате ли нещо да допълните, да сте пропуснали нещо? Няма. Гласуваме следния проект на решение.
Комисията по правни въпроси предлага на Народното събрание следния проект на решение:
Народното събрание на основание чл. 86, ал. 1 от конституцията на Република България и чл. 3, ал. 2 от закона за омбудсмана, във връзка с § 6 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за омбудсмана реши:
Одобрява Правилника за организатията и дейността на омбудсмана, който се прилага към решението.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет „за”, без против и въздържали се.
Благодаря за участието.
По трета точка - Обсъждане на проект на становище на Комисията по правни въпроси относно препоръките в доклада на ограничената мисия на ОССЕ/СДИЧП за наблюдение на „Президентските и местните избори – 23 и 30 октомври 2011 г.“, във връзка с прието от Народното събрание на 3 февруари 2012 г. и обнародвано в ДВ бр. 13 от 2012 г. решение във връзка с разискванията по питането на народните представители Георги Пирински, Янаки Стоилов и Мая Манолова.
По тази точка сме поканили г-н Николай Младенов, министър на външните работи. Заповядайте, г-н Младенов.
Колеги, в началото на м. февруари във връзка с разискванията по питането на народните представители Георги Пирински, Янаки Стоилов и Мая Манолова към министъра на външните работи Николай Младенов относно предложение по доклада на ограничената мисия на ОССЕ за наблюдение на „Президентските и местните избори – 23 и 30 октомври 2011 г.“ има прието решение на Народното събрание, с което се задължава Комисията по правни въпроси в срок до три месеца да подготви предложение, с което да бъде отговорено на препоръките в доклада на ограничената мисия на ОССЕ за наблюдение на „Президентските и местните избори- 23 и 30 октомври 2011 г.“ и възлагаме на министъра на външните работи да уведоми ОССЕ за предприетите действия.
Във връзка с това решение министър Младенов е представил своето предложение в Министерския съвет през тази седмица. Има прието решение, с което ще ни запознае г-н Младенов. Досега писмено становище и позиция има предоставени само от ПГ на ПП ГЕРБ. Затова аз съм се опитала да направя една чернова на проект на становище, върху което ще нанесем след това различните позиции по отделните препоръки. Осъзнавам, че това е най-остро дебатираната тема между нас управляващи и опозиция по време на приемането на Изборния кодекс. Далеч съм от мисълта, че това становище би обединило всички политически партии в българския парламент, но това е един работен проект, върху който можем да стъпим и да обсъдим една по една препоръките, които са в доклада на комисията. По голяма част от тях мисля, че ще има съгласие. По няколко точки няма да има съгласие, но това е нормално по тази тема.
Г-н Младенов, заповядайте накратко да представите вашия доклад.
Преди това поиска думата г-н Янаки Стоилов. Заповядайте.
Янаки Стоилов:
Г-н Министър,
Госпожи и господа народни представители,
Ние получаваме това становище във връзка с доклада, с което аз не съм се запознал. Опитвам се да се ориентирам в него. Затова предлагам днес да използваме присъствието на министъра на външните работи, за да изслушаме неговото становище, а дискусията по този проект да я проведем на следващото заседание, тъй като аз няма как да подкрепям нещо, с което не съм се запознал. Знам, че срокът за това действие е изтекъл, но изминалото време дотук ние не го използвахме за тази дискусия.
Затова моето процедурно предложение е днес да чуем доклада и информацията, която ще представи министърът на външните работи, а дискусията по проекта за становище да я проведем отделно на следващо заседание. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Срокът не е изтекъл. Всъщност днес е последната възможност да направим това. Аз два пъти променям деня на заседанието, поради това че работим извънредно през последните две седмици. Това е мой личен проект – чернова, който не ангажира никой от вас. Даден ви е като подложка, която, ако решите, можете да ползвате. Аз обявих предварително, че това становище е мое лично и ви давам някаква подложка, която, ако желаете, да я ползвате. Какъвто и подход да изберем, аз знам, че няма да постигнем съгласие по всички теми и затова предлагам да вървим точка по точка и да ги коментираме. Където има съгласие, добре. Там, където няма, няма как да се постигне, ще отразим различните позиции.
Мая Манолова:
Темата е изключително сериозна и е предмет на много сериозни усилия да се постигнат някакви резултати не само от международните организации, но и от опозицията, от неправителствения сектор и реално от всички партии, които са различни от ГЕРБ.
Темата с изборното законодателство и с това как се провеждат избори е най-важната тема. И предвид всички съмнения, които бяха отправени по отношение на начина, по който се проведоха последните избори, мисля че е в интерес на управляващите наистина да седнем и в един нормален диалогов режим да обсъдим нещата. Това, което може да бъде прието, да се приеме, а за другото всеки да си внесе съответен ЗИД и да има дискусия в парламента. Както казах, ние от БСП имаме ангажимент, който е насрочен предварително. Не сме се запознали с това становище. Сега е несериозно да правим дебат по него.
Нека, за да отчетем срока, да чуем доклада на външния министър и евентуално да оставим неговото приемане за следващо заседание, за да имаме и ние възможност да направим бележки, становища и предложения за следващото заседание.
Искра Фидосова:
Досега имахте време три месеца да си представите проекти на становища и каквото друго желаете. Никой, освен мен, не е седнал да пише проект на становище. И последно, днес не обсъждаме предоставено от ГЕРБ становище, а препоръките, изразени в доклада на ОССЕ.
Мая Манолова:
Как да направим становище, като докладът на министъра го виждаме сега.
Искра Фидосова:
Докладът на министъра трябва да обобщи и да представи пред ОССЕ всички позиции и становища, включително и това, което ние ще приемем.
Миналата седмица уточнихме, че тази седмица в петък ще гледаме това като точка и ще приключим с решение. Оттук нататък всеки има право да прави това, което иска.
Мая Манолова:
Кога е уточнено това? Заседанието беше насрочено за вчера.
Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, ако бяхте стояли до края на миналото заседание щяхте да знаете какви са уточненията. Наистина заседанието беше насрочено за четвъртък със забележка, че ако не се проведе в четвъртък, ще остане за петък от 14:00 часа.
Мая Манолова:
Текстът в забележката беше добавен вчера.
Искра Фидосова:
Това не е вярно - решихме още миналия петък в края на заседанието на комисията. А забележката е качена от самото начало.
Мая Манолова:
Както самата Вие признахте преди малко, проектът беше готов преди малко. Аз се опитвам да съм консенсусна и да се държим възпитано, но? Няма как да дебатираме нещо, което се предоставя току-що.
Искра Фидосова:
Коректно съм поставила темата преди две седмици. Всеки имаше достатъчно време да предложи, да напише. Никой не написа нищо, освен тези 30 страници, които аз написах с моите колеги и които са пред вас.
Мая Манолова:
Процедурата беше с представен официален доклад от външния министър и представяне на становище по него. (Да.) По нещо, което не сме видели, ние няма как да вземем отношение.
Искра Фидосова:
Става въпрос за становище по доклада на ОССЕ. Доклада го имате от пет месеца.
Мая Манолова:
Докладът на външния министър е за мерките, които ще предприеме. Ние не можем да гадаем какво ще прави правителството и отделните министри.
Искра Фидосова:
Затова ви моля да дадем възможност на министър Младенов да представи това, което е представил в сряда и продължаваме. Ние нямаме нищо общо с вашите партийни събирания.
Мая Манолова:
Аз предлагам този вариант изобщо да не се разглежда.
Искра Фидосова:
Дайте друг и ще го разглеждаме.
Мая Манолова:
Другата седмица ще ви дадем вариант.
Искра Фидосова:
Срокът свърши. За три месеца не дадохте нищо.
Мая Манолова:
Това е нахално поведение. Винаги си мисля, че човек трябва да опитва с добро, но явно!
Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, не искам да влизаме в разправии. Но за три месеца имахте достатъчно време за да дадете колкото искате становища. До момента не сте дали нито едно.
Мая Манолова:
Как да дадем, като министърът не си е дал доклада. Питахме министърът и той обясни, че чака от другите министри да му дадат становища, включително от ЦИК, включително от ГРАО. Той представя доклада с всички становища днес за първи път. Върху какво ние да пишем становище?!
Искра Фидосова:
Заповядайте, г-н Младенов да представите доклада.
Николай Младенов:
Благодаря, г-жо Фидосова.
Първо искам да поздравя все пак Мая и Юлиана с рождените им дни, защото каквито и партии да имаме, ние телците трябва да се подкрепяме.
Искам да припомня на уважаемата Комисия решението на Народното събрание от 3 февруари. Цитирам:
„Комисията по правни въпроси в срок до три месеца да подготви предложения, с които да отговори на препоръките в доклада на мисията на ОССЕ за наблюдение на президентските и местните избори.”
В решение се отбелязва още:
„Министърът на външните работи да уведоми ОССЕ за предприетите действия.”
За да мога аз да изпълня тази част от решението на Народното събрание, аз трябва да чуя какво мисли Правната комисия по препоръките, които е направило ОССЕ. Предстои следващата седмица, във вторник да пристигне делегация от Бюрото за демократични институции и права на човека, с които аз имам среща, за да ги информирам. Затова за мен е много важно да чуя дебати и различните виждания поне на парламентарните групи в Народното събрание, за да се ориентираме в посоката, в която Народното събрание иска да анализира и евентуално, ако има нужда, да промени изборното законодателство.
Също така, за да улесним в голяма степен вашия дебат, Министерството на външните работи поиска от ЦИК, от ГРАО, от Министерството на вътрешните работи, от Министерството на правосъдието, от Върховния административен съд, от Сметната палата, от Съвета за електронни медии и от Българската национална телевизия становища по предложенията, които ОССЕ е направило.
Този доклад с предложенията, както идват от съответните институции е на разположение в комисията и всеки може да се запознае с него.
Искам да отбележа, че за първи път Народното събрание и затова заслужава поздравления, прави анализ на законодателството, как то е приложено и къде има нужда от подобрения, ако има нужда от такива. Всяка година при всеки избори има доклади на ОССЕ. Някои от препоръките, които се срещат в доклада тази година, са препоръки, които се срещат във всеки доклад години наред. Аз наистина искам да поздравя Народното събрание, че е предприело такава инициатива, за да анализира ефекта от новото изборно законодателство и да направи негова оценка.
След като събрахме становищата на различните ведомства, искам да направя първо общ коментар.
В становищата си Министерството на регионалното развитие и Сметната палата отбелязват, че приемат доклада на ОССЕ и реално нямат препоръки по него.
Докато Централната избирателна комисия, МВР, Министерството на външните работи, Прокуратурата и СЕМ дават в рамките на своите компетенции отговори на конкретни препоръки по доклада.
Министерството на правосъдието изразява готовност при изготвянето от Комисията по правни въпроси към Народното събрание на консолидирания отговор на българската страна по заключението и препоръките да предостави експертно становище по конкретни предложения за усъвършенстване на нормативната уредба.
ЦИК, Външно министерство, Прокуратурата и СЕМ дават становища, които в различна степен считат някои от препоръките за основателни и подкрепят съответни промени в законодателната уредба, свързана с изборите и в изборната практика.
Обобщените становища са предоставени, както казах, на Комисията. Бих искал да разделя препоръките, които ОССЕ прави, най-малко в три групи и да предложа на Комисията да се съсредоточи върху тези препоръки, които са свързани със законодателството.
Първо, има препоръки, които са направени във връзка с практиката и с работата на Централната избирателна комисия. Убеден съм, че тяхното изпълнение е възможно и препоръчително не само от гледна точка на доклада на ОССЕ, но и с оглед на добрите практики за изборите въобще. Например, такива са препоръките № 17 относно комплексната и единна програма за обучение на всички членове на секционните избирателни комисии. В своето становище ЦИК също приема тази препоръка. Препоръка № 19 относно обучителната кампания за избирателите и т.н.
Тези препоръки със сигурност изисква засилване на административния капацитет на Централната избирателна комисия и не са толкова свързани с промяна на самото законодателство като такова.
Втората група са препоръки, които, ако се приемат, биха изисквали промяна на Конституцията на Република България, които са най-малко три. Това показва нашият анализ. Първо, препоръка № 6 относно използването на майчин език по време на кампанията. Препоръка № 12 относно гражданите с двойно гражданство да участват в изборите като кандидати и Препоръка № 13 относно изтърпяващите мярка лишаване от свобода - всички групи в тази категория да могат да гласуват.
Третата група препоръки изискват промяна на законодателството в различна степен, ако те бъдат приети от Народното събрание.
Бих искал специално внимание да обърна на една препоръка и това препоръката на ОССЕ във връзка с това, че Централната избирателна комисия вече е постоянно действащ орган с правомощия да администрира провеждането на всички видове избори за времето на петгодишния й мандат. Откакто ОССЕ посещава българските избори всяка година тази препоръка присъства и всяка година се повтаря. Тази година в доклада се приветства факта, че ЦИК вече е постоянно действащ орган, но продължава да се препоръчва той да има собствена администрация, постоянна администрация, независим бюджет и материално техническа база, щатен състав и т.н. Разбира се, това от гледна точка на изграждането на институционалната памет и капацитета на изборната администрация е добре и положително.
В тази връзка съм сигурен, че уважаемите народни представители си дават сметка, че оттук нататък, в следващите пет години всяка година имаме някаква форма на редовни избори извън частичните избори, които не могат да бъдат предвидени: парламентарни избори през 2013 г., избори за Европейски парламент 2014, местни избори 2015 г., избори за президент 2016 г., редовни парламентарни избори 2017 г. и т.н. Тоест препоръката за изграждането на постоянна изборна администрация има и друга логика, която е важна с оглед не само изпълнението на препоръката на ОССЕ.
На второ място бих поставил тези препоръки, които са свързани с осигуряването на по-голяма прозрачност на избирателния процес и най-вече на процеса на вземане на решения в Централната избирателна комисия. Например, препоръчва се и мисля, че е добре това да бъде прието, задължение за Централната избирателна комисия да публикува своите протоколи от заседанията си в интернет. Реално това на практика се случва от м. март тази година и в своето становище ЦИК подкрепя тази препоръка. Мисля, че с оглед прозрачността на изборния процес е добре тя да бъде изрично предвидена в законодателството.
Има някои препоръки в доклада, които са свързани с по-ясно и по-точно регламентиране на понятия, които така или иначе са регламентирани в българското право по силата на международно правни ангажименти, но би било добре да бъдат пряко регламентирани в рамките на Избирателния кодекс.
Един от проблемите, който беше повдигнат в доклада, а също така беше изказан и като мнение на Венецианската комисия на Съвета на Европа, е липсата на дефиниция що е то наблюдател и конкретно определяне на правата и отговорностите на наблюдателите в Изборния кодекс. Подобен текст в Изборния кодекс ще помогне за дейността, както на самите наблюдатели, които ще знаят своите права и задължения, така и на българските институции в случая Министерството на външните работи и Централната избирателна комисия, които пряко организират и администрират изборите. При определяне на обхвата на дефиницията трябва да се вземат предвид ангажиментите, които България е поела по Копенхагенския документ на ОССЕ от 1990 г. Той на практика дава широко описание на наблюдателите, както и задължение за възможност за наблюдение на провеждането на изборите и от национално ниво.
Също така има и други препоръки, които, ако правилно чух г-жа Манолова, вие сте ги прочели, и препоръчвам също така да се приемат. А сега моля да ми позволите да продължа с доклада си.
Следващата ключова препоръка е № 10, свързана с прозрачността на финансирането на изборите и е ключова с оглед на някои съмнения, които се появиха в хода на изборите. Избирателният кодекс въвежда механизъм за контрол на декларациите, подавани от дарители физически лица за произхода на средства, дарявани за предизборни кампании. Изборният кодекс въвежда изискването, ако дарението от физическо лице е над 1000 лв., лицето да предоставя декларация за произход на средствата. За да се изпълни препоръката на ОССЕ (препоръка № 10) и да се намали рискът от злоупотреба, биха могли да бъдат обсъдени две предложения.
Първо, и това е пряко свързано с препоръките на ОССЕ, да се предоставят правомощия на Сметната палата да проверява тези декларации, които физическите лица дарители са длъжни да попълват.
Второ, за да се избегне рискът от скрито финансиране по този начин, да се намали минималният размер на дарението, което трябва да се съпътства с декларация за произход и то да бъде намалено от 1000 лв., например, на една минимална работна заплата.
В поредица доклади на ОССЕ, а не само в този доклад, а и в предходни избори, има серия от препоръки за всестранен одит на процеса на регистрация на избирателите. Като отчитам сложността на този процес, имайки предвид нашата практика и традиция в България и неговата важност за изборите, предлагам да започне обсъждане. Мисля, че в момента не е реалистично да смятаме, че това обсъждане може да приключи за един-два дена или за няколко седмици, за намиране на най-доброто решение на тази група от проблеми. В него трябва да участват всички заинтересовани институции и да се вземат предвид особеностите на системата за изграждане на регистъра на избирателите в България в момента.
Следващата препоръка, на която искам да обърна внимание е Препоръка № 18 относно създаване на база данни с кандидати за членове на секционните избирателни комисии. Тази препоръка реално в българското законодателство трудно може да бъде реализирана. Според мен, тя е по-скоро въпрос на практика за всяка политическа партия, която да намери свой вътрешен механизъм, за да изгражда своите кадри, които участват в секционните избирателни комисии, да ги обучава, да ги мотивира по начин, по който те да развиват своята квалификация.
Министерството на външните работи също отделно от политическите партии има задължението да изпраща свои представители в секциите зад граница. Като имаме предвид, че участието в секционните избирателни комисии е неспецифична дейност за хората, които работят във външно министерство, ние обаче се ангажираме да създадем собствена база данни за хората, които работят в министерството, които са вече обучени и имат опит като членове на секционни избирателни комисии и може тяхната квалификация да бъде развивана в перспектива. Това ще позволи от гледна точка на институционалното обслужване на изборния цикъл в чужбина, на всеки следващ етап да имаме все по-подготвени и все по-квалифицирани представители в различните секционни избирателни комисии.
Това са осемте групи препоръки, върху които аз бих искал да обърна внимание с оглед на анализа, който ние сме направили на препоръките на ОССЕ. Разбира се, Народното събрание може да вземе предвид и следва да вземе предвид и да разгледа всички други препоръки, които ведомствата са направили и които са в приложение към настоящия доклад. За мен, като министър на външните работи, ще бъде важно да се ориентирам днес във вашата дискусия, за да мога да информирам в изпълнение на решението на Народното събрание Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа в каква посока българското Народно събрание разглежда евентуални промени на законодателството, ако то предвижда такива, разбира се, вземайки предвид и препоръките, които Министерският съвет разгледа преди една седмица. На базата на вашия анализ, на базата на становището, което Комисията ще обсъди, ще бъде оформен и окончателния доклад, който ние ще предоставим на ОССЕ.
Искам да информирам, леко в страни от темата, че ние също направихме своя вътрешен анализ във външно министерство за хода на изборите. Имаме собствени препоръки относно подобряването на нашата практика, на нашата правна база, където има нужда от такива промени и сме готови да ги предоставим на Правната комисия, както и да ги обсъдим с оглед евентуални допълнителни промени, от които мислите, че има нужда. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Младенов. Колеги, имате думата. Първо г-жа Манолова, защото бърза. След това ви предлагам, за да не вървим разхвърляно по препоръките, да минем една по една препоръките и там, където са безспорни нещата, да ги отметнем. А тези, по които има различни позиции, да има различни мнения и изказвания така, че да може да чуе г-н Младенов дебата в Правна комисия.
Г-жо Манолова, заповядайте.
Мая Манолова:
Питам г-н Външния министър, как очаквате да изразим становище по предложенията на министерствата, органите и институциите, които са ви предоставили такива, след като сега виждаме за първи път това, което сте дали. Въпросите са изключително сериозни. Те са изключително обширни и ако наистина искате да има дебат, по никакъв начин това не може да стане в този порядък. Затова е необходимо време да прочетем какво предлагат министерствата, да направим нашите предложения и вече Вие да се съобразите евентуално да приемете ли или не част от тях.
Що се касае до анализа на Правната комисия, аз считам, че това, което предлага г-жа Фидосова, е абсолютно отбиване на номер, защото в това становище няма абсолютно нищо конкретно. Забележете кои препоръки на ОССЕ получават зелена светлина от шефа на Правната комисия - единствено и само тези, които са в интерес на управляващата партия.
Димитър Лазаров:
Г-жо Председател, извинявайте, но нямам намерение да слушам коментар на Вашето становище. Ако ще работим ефективно, нека да чуем мнения по препоръките. Защо да коментираме нашето становище. И ако Вие, г-жо Председател, бяхте етична да представите становището, изготвено от нас, това не значи, че сега трябва някой да го коментира, ако няма какво друго да каже. Нека да чуем и становището на колегите.
Г-жа Манолова, ако няма какво друго да каже, да го заяви.
Мая Манолова:
Добре. Становището на ГЕРБ естествено не се подкрепя от нас. Нашето мнение е, че в него няма нищо конкретно. Тук се казва о’кей само на.
Димитър Лазаров:
Кажете вашите конкретни препоръки. Започнете с първа препоръка и така да края. Вие няма да ми казвате какво становище да изразя. Кажете си Вашето мнение по първата препоръка, след това по втората и т.н. Не коментирайте нашето становище.
Мая Манолова:
Не ми казвайте с какво аз да започна. Ще започна с каквото си искам. Становището на ГЕРБ си го запазете за вас. Тогава го слагаме настрани. Но идеята да се въведат СРС, които да контролират изборния процес и постоянна ЦИК, която да е назначена от ГЕРБ, няма как да хареса на никой нормален български гражданин. Това е по вашето становище. Останалото е бля-бля. Нищо конкретно.
Нашето становище е, че трябва да бъде сформирана една парламентарна комисия, която да направи основен ремонт на Изборния кодекс. Ние сме готови с проект за промени на изборното законодателство, който ще внесем. Очаквахме обаче, да има сериозен разговор в Правната комисия, за да се види какво може да се направи с общи усилия. Очевидно това няма да се случи, така че ще вървим по схемата, по която досега см вървели – всеки си внася ЗИД и дебатът е в зала.
Защото от вашето становище разбирам, че вие промени в изборното законодателство няма да правите. Всичко е прекрасно, всичко е чудесно и промени няма да има.
Искра Фидосова:
Благодаря. Не съм съгласна с Вашето изказване. Завършихте ли, за да започнем ефективна работа по препоръките на ОССЕ.
Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Какво означава, че ще „работим по препоръките”? Ще изграждаме някакво общо становище по всяка една от тях и ще го вписваме в заключителния акт на Комисията от нашето заседание? Това становище как се съотнася със стандартните ни становища, които приемаме.
Искра Фидосова:
Ние имаме ангажимент да отговорим на препоръките в доклада. Това е записано в решението на Народното събрание. За да отговорим на тези препоръки, аз смятам, че трябва да разгледаме една по една препоръките – това е сериозният дебат в Правна комисия, който трябва да се проведе. Там където има различни позиции и мнения, трябва да бъдат отразени. Това не е становище на комисията. В доклада на комисията, както винаги, отразяваме всяко едно становище.
Христо Бисеров:
С гласуване или с преразказ. Аз питам съвсем сериозно.
Искра Фидосова:
Както отразяваме винаги досега, г-н Бисеров, по всеки един законопроект и по всеки един проект на решение. Ако искате някакъв извънреден подход, да обсъдим какво предлагате.
Христо Бисеров:
Не искам различен подход. Но питам така ли ще бъде оформено становището на Правната комисия?
Искра Фидосова:
Няма как да бъде оформено по друг начин, защото аз от другите политически сили нямам никакво становище. Вече го казах 10 пъти. Ако бяхте представили различни позиции, щях да оформя проект на доклад от името на Правната комисия.
Мая Маналова:
Не сте казали какво искате.
Искра Фидосова:
Какво да кажа. Нали сме го гласували м. февруари в пленарна зала. Нали вие искахте да има такова обсъждане. (Срокът изтече.) Защо не представихте досега становище. Нямам ваши предложения, за да правя проект на доклад на Комисията. Имам предложения само на ГЕРБ. Върху какво да правя отделен доклад. Заповядайте, г-н Бисеров.
Христо Бисеров:
Някаква форма на гласуване ще има ли?
Искра Фидосова:
Аз мисля, че имаме два варианта. Като подход сме правили и двата варианта. Единият вариант е да приемем становище с необходимото мнозинство, което да бъде общо на комисията в което да бъдат отразени всичките различия по отделните препоръки. Другото е да напишем под формата на доклад становище, както подготвяме по законопроектите, за това което см коментирали по всяка една препоръка и да го предоставим на министър Младенов. Което и да решим от двете, аз бих приела и едното и другото. За мен е важно да има дебат в Правна комисия и да коментираме сериозно по препоръките. За мен по подходящо за случая е да предоставим на министър Младенов заключение от дискусията и да вървим нататък.
Решението на Народното събрание е Комисията по правни въпроси да подготви предложения. Нито ще взима решения, нито каквото и да било. Предложения, с които да бъде отговорено на препоръките в доклада. Никъде не пише, че ще взимаме решение и ще гласуваме. Не е възможно ние да вземем такова решение и не е редно и не е правилно, според мен. Затова е формулирано предложение. В случая ние сме дали наши предложения. Ваши предложения, г-жо Манолова, няма. Дайте ги сега. Дайте ги, ако искате, след заседанието на Комисията в писмен вид и до понеделник най-късно искам да бъдат изпратени на министър Младенов. Аз не съм виновна, че вие не сте дали предложения.
Христо Бисеров:
Все пак да си довърша изказването, г-жо Председател. (Извинявайте, г-н Бисеров.) Когато преди време ви казвахме, че това проекторешение, което внесохте в зала е негодно и няма да доведе до годен продукт, вие упорствахте. Затова сега попитах, за да се ясно, че тази наша теза се потвърждава. Няма как в Правната комисия да се разработят такива становища. Просто няма как, защото нашите политически позиции са много различни. При това положение, приемете, че аз гласувам против цялото съдържание.
Искра Фидосова:
Това не е становище на Правната комисия. Това е становище на ГЕРБ.
Христо Бисеров:
Аз затова попитах ще има ли процедури по гласуване.
Искра Фидосова:
Не, няма да има процедури по гласуване.
Г-н Бисеров, как ще бъдат оформени, вече изброих двата начина, по които може да стане това.
Аз смятам, че от тези препоръки има безспорни, по които ще имаме една и съща позиция. Там, където са необходими конституционни промени, не мисля, че ще има някой, който да каже, че не са необходими такива. Има група препоръки, които са безспорни. Има друга група, по които всеки ще изрази политически своите позиции и никога няма да стигнем до общо мнение. Затова няма да взимаме решения и затова представяме единствено и само предложения. Моята задача е да оформя всички предложения, дошли от различните представители на различните политически партии (не казвам само парламентарни групи, защото има колеги независими) ще ги обобщя и ще ги дам на министър Младенов.
Г-н Младенов.
Николай Младенов:
Може ли да уточня нещо. Българското Народно събрание може да реши въобще да не разглежда препоръките на ОССЕ и животът продължава. Може да реши да ги разгледа и да изрази становище по тях. Може да го направи чрез гласуване, ако има съгласие по тях, ако не, може да изрази и различни становища. В това също няма нищо лошо, но въпросът е да изрази становище. Защото до момента, в който аз трябва да представя пред ОССЕ дискусия днес, аз мога да кажа, че имаме становище от една парламентарна група, а от другите парламентарни групи нямаме никакви становища. Ако трябва формално да подходя, е така. Защото когато Народното събрание прие своето решение през м. февруари, всички знаеха какви са препоръките и какви са становищата. Това, което за мен е важно, да видим по препоръките, които са направени има ли препоръки, по които има съгласие в Комисията. Ако пленарната зала ги отхвърли, това е на пленарната зала при гласуването. Но за да мога да информирам коректно ОССЕ как изглежда дебата в българското Народно събрание. В момента аз не бих могъл да ги информирам, защото дебат реално няма. Има процедурна дискусия.
Мая Манолова:
Нещата се представят в последния момент и няма как да дадем становище. Не е дадена възможно на парламентарните групи да си представят становищата.
Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, през първата седмица на месец февруари е прието решението. Оттогава имахте три месеца да си дадете предложенията. Аз вече няма да влизам в процедурни въпроси. Това че вие не сте си свършили работата, не са виновни всички останали. Трудът, който сме хвърлили, не е за замазване на очи, защото казваме по кои препоръки смятаме, че можем да предприемем законодателни промени, по които трябва да направим корекции в администрацията. Така че сме си направили труда да ги разгледаме много сериозно.
Николай Младенов:
Г-жо Председател, когато Народното събрание приема решение мисля, че няма нужда от тълкувателно обяснение, че тези решения трябва да се изпълняват от всички, особено тези, които ги инициират. Няма нужда да се стигне до последния ден на срока на едно решение, за да се сети някой ,че трябва да го изпълни.
Затова аз мисля, че е изключително важно, г-жо Манолова, когато говорим за това имаме ли нужда или не от постоянна изборна администрация, да не се опитвате да формулирате заглавия във вестниците срещу правителството, а да се опитвате да кажете разумни аргументи че сте против препоръката на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа за постоянна изборна администрация и да обясните защо. Аз искам да чуя тези аргументи, за мога да кажа във вторник на делегацията, която ще дойде в София, че според някои парламентарни групи това е правилно, според други – не е правилно. Според някои това е приемливо, според други – не е. Има някои неща, които нямат нищо общо със законодателството и които са свързани с практиките на ЦИК. Има някои, които са свързани с друго законодателство, извън изборното законодателство. Има неща, които са конституционни. Затова нека да минем по тези препоръки, да чуем как върви дебата в Народното събрание. Не става въпрос за формулиране на ЗИД в момента. Всеки, който иска да формулира ЗИД го прави и го внася в пленарна зала в момента, който избере. Но през последните три месеца имаше дебат в обществото по изборното законодателство. Имаме доклада на ОССЕ. Имаме различни становища, които бяха изразени. Нека сега да чуем и други становища, за да можем да ги обобщим. Аз нямам проблем да кажа на ОССЕ какво мисля по случая, но това няма да има никакво значение. Затова е по-добре да минем препоръка по препоръка.
Мая Манолова:
Ние имаме препоръки, но не виждам по какъв начин те ще бъдат отразени в становището на Правната комисия.
Искра Фидосова:
Като ги изразите, г-жо Манолова, от стенограмата ще ги напиша едно към едно като ваша позиция. Но ги съобщете. Започваме по първата препоръка.
По препоръка № 1.
„Докато, от една страна, създаването на ЦИК с петгодишен мандат за администриране на всички видове избори е стъпка, която трябва да бъде приветствана, може да се помисли за осигуряване на постоянен щатен състав и независим бюджет за ЦИК. Това би допринесло за изграждането на капацитет и институционална памет и би дало възможност на ЦИК да разработва и предлага необходимите подобрения и изменения значително време преди изборите.”
Позицията на политическа партия ГЕРБ и на нашата парламентарна група е в подкрепа на тази препоръка.
Мая Манолова:
Ние ще подготвим и изпратим нашето становище. Аз съм готова да го направя за конструктивизъм да подпомогна вашата работа, г-н Министър. Но това няма никакво отношение към становището на Правната комисия.
Ние сме поискали Правната комисия да разработи предложения за промени в Изборния кодекс.
Ние сме готови със законодателните промени, г-жо Фидосова. Ако искате на следващо заседание да го обсъдим.
Николай Младенов:
Г-жо Манолова,
Скъпа Мая, целта не е сега да се разработят законодателни промени. Защото ако вземем само първата препоръка за създаване на постоянна изборна администрация, тя изисква регламентиране най-малко в няколко члена от закона. Става въпрос за това да знаем ние по отношение на препоръките на ОССЕ какво е становището на различните парламентарни групи в Народното събрание, за да можем да кажем на ОССЕ какви становища има. Г-жа Фидосова е подготвила становището на политическа партия ГЕРБ. Нека да вървим по това становище и да видим къде има съгласие и къде няма. Ако няма съгласие никъде!
Мая Манолова:
В момента абсолютно конструктивно за Ваше улеснение в един оперативен порядък ще ви заявя какви са нашите конкретни позиции по всяка една от препоръките на ОССЕ или поне по тези, които са включени.
Искра Фидосова:
Вървим по доклада.
По Препоръка № 1. Нашата позиция е
Мая Манолова:
Много ви моля да ми дадете думата аз да кажа нашата позиция и ще ви оставя след това вие да си коментирате каквото си искате.
Искра Фидосова:
Шест пъти ви давам думата и вие не искате да я кажете.
Димитър Лазаров:
Г-жо Председател, моля да се уточни това позицията на Мая Манолова ли е или на парламентарната група, защото други колеги, които не са членове на Правната комисия, но са от парламентарната група на Коалиция за България съм чул различни становища. Просто за протокола да е ясно дали това, което ще каже г-жа Манолова ангажира парламентарната група на Коалиция за България или е нейно лично становище, за да нямаме след това недоразумения.
Мая Манолова:
Г-н Лазаров, аз се изказвам като член на Правната комисия, излъчена от Коалиция за България. Искаш пълномощно ли?
Искра Фидосова:
Нали сте работили сериозно в парламентарната група, имате позиция. Дайте я.
Мая Манолова:
Оставете ме да говоря. Не ми правете хиляда уговорки.
Димитър Лазаров:
От чие име говорите. Това искаме да уточним.
Антоанета Цонева:
Г-жо Председател, може ли един въпрос. Ние сме неправителствена организация имаме констатации по изборите. Има ли процедура, по която ние можем да даваме становище, тъй като преди един месец ние сме депозирали до вас пред вашия секретариат доклад от 80 страници за оценката на въздействието на Изборния кодекс. Ще имаме ли право да даваме становища в рамките на този дебат? Бихме искали да знаем каква ще бъде процедурата.
Искра Фидосова:
Разбира се. Заповядайте на масата.
Мая Манолова:
Уважаеми г-н Младенов, становището на парламентарната група на Коалиция за България е, че е необходимо да бъде създадена една парламентарна комисия, която сериозно да преработи Изборния кодекс с оглед препоръките на ОССЕ и на другите международни организации, които направиха такива препоръки и констатациите за проблемите и нарушенията в изборния процес. Нашето мнение е, че има нужда от основен ремонт на Изборния кодекс.
Аз в момента не мога да коментирам намеренията на министрите, защото не можах да се запозная с тях, но също така са нужни и много и различни стъпки в оперативен порядък от страна на изпълнителната власт за подобряване на процедурите по изборния процес.
Ако трябва да коментираме конкретно по препоръките на ОССЕ, по Препоръка № 1 за създаване на постоянна ЦИК, ние бихме подкрепили такова предложение единствено с ясни
Димитър Лазаров:
Г-жо Манолова, бихте ли била конкретна какво предлагате.
Мая Манолова:
Вие прекалявате. Добре, да си ходя тогава. Така или иначе няма никакъв смисъл.
Ние бихме подкрепили предложението за постоянно действаща ЦИК, за постоянно действаща изборна администрация при положение, че има ясни правила за начина, по който ще бъдат излъчвани нейните членове. Защото опасението ни е, че колосалната манипулация на изборите би се мултиплицирала през една ЦИК, която е назначена изцяло от управляващата партия.
Николай Младенов:
Може ли един уточняващ въпрос. Тъй като ЦИК е постоянно действащ орган с петгодишен мандат, вие си представяте постоянната администрация на избирателната система в България да бъде цялата на някакъв квотен принцип, както е ЦИК или да бъде част от държавната администрация или отделно. Защото препоръката не е по отношение на самия ЦИК, а препоръката е по отношение на изграждането на институционален капацитет.
Мая Манолова:
Да има ясни правила и гаранции за начина, по който ще бъдат назначавани членовете на тази постоянна изборна администрация, за да се изключи партийно-политическия подход.
Николай Младенов:
Тоест, ако те са държавни служители, вие изключвате партийно-политическия подход? Така ли?
Мая Манолова:
Аз не мисля, че те могат да са държавни служители. Но това са подробности.
Искра Фидосова:
Аз ще кажа каква е нашата позиция.
Позицията на парламентарната група е ГЕРБ е твърда и категорична подкрепа за създаване на такава постоянно действаща администрация. Изразили сме го още преди две години във Временната комисия. Тогава отпадна точно по настояване на г-жа Манолова да не се създаде такава. Смятам категорично, че трябва да бъде част от държавната администрация. Като част от държавната администрация означава, че минава по всички процедури, които са в Закона за държавната администрация, т.е. назначават се с конкурс. Трябва да се разпишат два текста. Ние имаме готовност и сме ги разписали тези текстове, които ще предоставим допълнително. Те са, че ЦИК е юридическо лице. Второто е, че е самостоятелен второстепенен разпоредител с бюджетни средства. Третото е, че има постоянно действаща администрация по Закона за държавния служител. Това е становището на групата на ГЕРБ по тази точка.
Мая Манолова:
Ако може да кажа становището на нашата парламентарна група по всички препоръки и не желая да влизам в дебат с вас.
Бих искала да кажа нашето мнение и нека министърът да прецени дали да го съобщава или не. Вашето мнение е записано в становището. Ако искате му го разказвайте, ако искате му го дайте. Каквото искате правете.
Димитър Лазаров:
Аз предлагам ние да излезем и нека г-жа Манолова да си каже мнението. Иначе е обидно за нас това тя да си каже нейното, а ние каквото искаме да правим.
Мая Манолова:
Вие сте си представили вашето становище писмено. Аз искам възможност да представя нашето становище устно.
Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, никой от нас не е виновен, че не сте се отнесли сериозно и не сте си представили позицията. Дайте да се стегнем и да вървим по препоръките.
Мая Манолова:
Моето желание е да съобщя нашето становище по доклада на ОССЕ. Ще ме оставите ли да го направя.
Искра Фидосова:
Да по първа препоръка приключихме. Продължаваме с втора препоръка.
Мая Манолова:
Не по първа препоръка, а по всички препоръки искам да представя нашето становище. Не желая да влизам в дебат с вас.
Уважаеми г-н Министър, ще ви представим нашето становище писмено.
Искра Фидосова:
Това финално ли е? (Да.)
Продължаваме с Препоръка № 1.
Нашата позиция сме я изразили. Подкрепяме това, което сме изразили преди две години, преди една година и сега сме с твърдото намерение да внесем такава законодателна промяна, за да спазим категорично тази препоръка на ОССЕ.
Обръщам се към представителите на Института за развитие на публичната среда, ако желаят да вземат отношение, да го направят. По препоръките, по които желаете да вземете отношение моля ви да заявите позиции с уточнението, че говорим по препоръките на ОССЕ, а не изобщо изборния процес и т.н.
По Препоръка № 1 желаете ли да изразите отношение.
Антоанета Цонева:
Само ще направя едно уточнение, че всъщност препоръката на ОССЕ засяга постоянно действащ орган – Централната избирателна комисия, като на пълно работно време, както е в по-голямата част от европейските страни. Обикновено там са от 5 до 7 души, които работят само това. Това е всъщност същината на тази препоръка. Това исках да уточня. Нашият орган е конструиран на съвсем друг принцип. А техните органи са професионализирани, докато нашият орган е съставен на политически принцип – квотен. Всъщност ОССЕ, когато ние сме се срещали с тях и във всички техни и в международното публично право, когато става въпрос за тези органи, които управляват изборите, става въпрос именно за този принцип, когато е постоянно действаща администрация. Докато тук става въпрос за служителите и персонала, който обслужва дейността на ЦИК. В случая така разбирам аз и затова става дума.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Младенов.
Николай Младенов:
Аз също бих искал ад направя едно леко уточнение. Препоръката се отнася по отношение на постоянен щатен състав и независим бюджет на Централната избирателна комисия, което поставя реално две възможности:
Първата възможност е Централната избирателна комисия и нейния щатен състав за организация на избори да бъдат не политически, т.е. не на квотен принцип, да са постоянна форма на някаква администрация с отделен бюджет и т.н.
Втората възможност е Централната избирателна комисия реално да бъде на квотен принцип, както е в случая в България, но да има собствена администрация, която да действа и да работи постоянно, независимо, със собствен бюджет, което реално е втората възможност.
В случая въпрос на политическо решение е посоката, в която ще избере да се развие тази препоръка, ако се приеме. Бих отбелязал, че за мен това, което е най-важното, е не толкова принципа, по който е съставен ЦИК – дали на квотен принцип или на някаква експертна форма, а по-скоро работата на хората под ЦИК – тези, които стоят между Централната избирателна комисия и секционната избирателна секция да бъдат професионалисти, да бъдат постоянно обучавани и развивани като кадри. Това ще помогна на Централната избирателна комисия да има много сериозна институционална памет. Бих искал да обърна внимание, че практиката на последните 20 години показва, че липсата на институционален капацитет и памет в изборната администрация в България води до това, че едни и същи решения от различни Централни избирателни комисии в различни периоди са разглеждани по различен начин. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Младенов. Мисля, че стана достатъчно ясна позицията по първата препоръка. Други колеги желаят ли да вземат отношение по Препоръка № 1? Няма допълнения.
По Препоръка № 2.
„Изборният кодекс следва да предвиди включването на лица, предложени от опозиционни партии на ръководни длъжности по всички равнища на изборната администрация, за да се ограничат опасенията за политическа пристрастност.”
В становището, което сме подготвили от нашата парламентарна група, подробно сме разписали, че е възприет еднакъв принцип за формиране на всички органи – ЦИК, РИК, ОИК и СИК. Описали сме, че се изграждат на квотен принцип съобразно съотношението в Българския парламент, както и по отношение на такива партии, които имат представители в Европейския парламент, но нямат в Българския парламент. Записали сме изрично, че на същия квотен принцип се разпределят и ръководните длъжности в всички комисии – централна, районна, общинска и секционна избирателна комисия. Имаме изричен текст, че председатели и секретари не могат да бъдат от една и съща партия или коалиция, така че да има максимална равнопоставеност и възможност за участие на всички при спазване на същия квотен принцип, който досега сме следвали във всички изборни закони при всички избори, което сме приели като общ подход при формиране на избирателните комисии. Получено е положително становище по това от Венецианската комисия. По отношение на тази препоръка в доклада на ОССЕ е отразено това, което сме направили досега.
Имаме разписана подробна процедура за определяне и назначаване на състава на секционните избирателни комисии - провеждането на консултации при кмета, при областните управители за различните избирателни комисии, съобразно различните видове избори. Аз и колегите от нашата парламентарна група смятаме, че по отношение на тази препоръка всичко е изпълнено. В нашето становище сме дали и конкретни текстове в Изборния кодекс, които отговарят на тази препоръка.
Ако имате въпроси или нещо конкретно, което смятате, че може да се обсъди по тази препоръка и да се направи. За мен поне нищо повече от това, което сме разписали максимално подробно, не виждам какво още можем да доразпишем.
Антоанета Цонева:
Ще направя само един коментар за това, което възникна като проблем при прилагането на този текст от закона. В по-голямата част, тогава когато не се постига съгласие за ръководството на общинската избирателна комисия ЦИК е в правомощията си да назначи. Но тъй като законът не казва изрично какво и как трябва да прави, оставил е изцяло в дискреция по преценка на ЦИК при равни условия кого да избере за председател, заместник председател и секретар, какъвто е съставът на ръководството на тези комисии, като ефект от въздействието на тази норма се получи така, че в една голяма част (ние не можахме да измерим колко, но става въпрос за над 50%) ръководството е от ГЕРБ. Също така това се отнася и за някои от случаите за наместниците. Разбира се, секретарите по дефиниция не могат да бъдат от една и съща политическа сила. Тоест това е ефектът от така конструираните норми.
Димитър Лазаров:
Какво е Вашето предложение?
Антоанета Цонева:
Исках да кажа, че ефектът на въздействието е важно нещо. Принципите са едно, но какво се получава е друго. Трябва да има някакъв принцип по който да не можем да възпроизвеждаме точно това – ръководствата да бъдат от управляващото мнозинство само. Защото на практика се получи така и вие всички в тази зала го знаете и което създаде много конфликти и напрежение.
Искра Фидосова:
Може би имате предвид конкретно място, защото оценката за цялата страна, с която аз разполагам, тъй като съм част от предизборния щаб на ГЕРБ и в детайли познавам ситуацията в страната, имаше само в няколко общини такова напрежение. Това беше изключение. Там не бяха приложени стриктно разпоредбите на Изборния кодекс. Но ако имате примерите за конкретното изкривяване, нека да ги видим. При нас също имаше жалби и сигнали. Ние сме подхождали по следния начин. Има решение на ЦИК как се определят и формират ръководните позиции в секционната избирателна комисия. Има формула и решение. Ако някой някъде не е спазил, това не е проблем на изборния закон. Това не е проблем на изборния процес, който ние трябва да коригираме, а е проблем на приложение на изборните разпоредби. Решението на ЦИК беше с конкретно изработена формула. Спомнете си, че имаше и едно допълнително решение, което се пусна от ЦИК с формула специално по отношение на ръководните длъжности. Указанията бяха, че за всяка една общинска избирателна комисия, която трябва да разпредели ръководните длъжности в секционните избирателни комисии на територията на цялата община се сумират заедно председателските, секретарските и заместник-председателските места по формула, която беше изработена от математиците, членове на ЦИК с конкретен пример в решението на ЦИК. Нямаме време, за да ви цитирам и конкретното решение, тъй като съм го забравила като номер. В него беше описано как става изчислението. Така че, ако навсякъде са спазени разпоредбите на Изборния кодекс и решенията на ЦИК, не трябва да има злоупотреби с това. Навсякъде са били разпределени така, както пише в Кодекса. Някъде имаше изкривяване. Някъде може би не са ги разбрали.
Според мен, по-скоро имаше друг проблем. Бяха избързали и преди да започне да тече срока имаше няколко общински избирателни комисии или по-скоро кметове в нарушение на закона бяха си позволили по старите изборни правила и може би това сте имали предвид, ако трябва да сме максимално точни, но бяха си позволили да разпределят при тях по стария закон за провеждане на местни избори да разпределят ръководните длъжности. Оттам се получи проблем, но след това излезе ЦИК с изрично решение и напомняне към всички кметове, че това е в противоречие с Изборния кодекс и че този стар ред вече не съществува. Няма проблем със закона! Ако са жалбите по това? Имаше жалби, но тя бяха по отношение на кметове, които са си превишили правомощията и бяха направили такова разпределение. Но това беше отстранено веднага щом се видя.
Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Г-жо Председател, възможно е и аз не подлагам на съмнение, че има 140 жалби. Но не съм сигурен, че всички са били в една насока, че е имало превишаване на допустимите проценти ръководство от ГЕРБ. Възможно е да е имало и в другата посока жалби.
Антоанета Цонева:
От тази статистика, за която казах, става въпрос за друго. Не виждам да ви въвеждам в заблуждение. Може би не съм се изразила правилно. Тези 140 жалби са по формирането на общинските комисии.
Димитър Лазаров:
Нека да довърша. Аз ви слушах внимателно.
В Изборния кодекс ние заложихме правила, които предотвратиха една стара наложила се практика от досега провежданите местни избори, а и парламентарни избори, при която практика кметове си позволяваха да определят състава на комисиите, на бройките ръководство. Същото се получаваше и от областните управители, които всъщност са най-ярко изразените политически фигури, които ги предлагаха на ЦИК и ЦИК едно към едно буквално решаваше предложението на областния управител за ръководство на РИК. Ние в кодекса изрично записахме, че това е в прерогативите на съответните комисии – ОИК и ЦИК, и това се спазва. Но наистина на много места кметовете продължиха да си разпределят състав, което изобщо не е в техните правомощия. Имаше наистина решение на ЦИК и бяха отменени такива решения на кметове. Изрично записахме в кодекса, че след като съответната избирателна комисия излезе с разпределение на ръководните длъжности по партии, да се отива директно конкретно с персонални предложения. Трудно е, вие знаете добре, една практика наложена от години, от първия път да се обръща. Имаше жалби и аз също съм писал жалба.
Искра Фидосова:
Хубаво е, че изчистихме тази тема, защото наистина имаше превишили правата си кметове, което беше отстранено и няма проблем със закона. Има подробни решения на ЦИК
Другият въпрос, който повдигна г-жа Цонева, по отношение на членовете и ръководството на общинските избирателни комисии. Разбрах ви въпроса. Имаше жалби от определена политическа сила защо нямат председател или защо нямат секретар. Няма как, колеги, в кодекса да напишем в 30 общински избирателни комисии председателят ще бъде от БСП, а секретарят – от ГЕРБ, в други 30 ще бъде обратното, а в други 40 ще бъде еди-как си. Затова сме казали при спазване на квотен принцип. Имаше жалби и не бяха доволни определени политически сили затова, например, като не си спомням точните примери, но ще импровизирам, че в Кърджали председателят е от ГЕРБ, а не от ДПС, а в община Асеновград председателят е от БСП и защо не е от ГЕРБ, а секретарят е от ГЕРБ. Какъвто и текст да напишем, не можем конкретно да запишем от всяка партия в кои общини ще получи председателското място и в кои секретарското място. Кажете как можем да го решим това нещо? Това е въпрос на политически уговорки и консултации да се споразумеят. И като не се споразумеят при кмета и областния управител, идват в ЦИК. И ЦИК трябва по някакъв начин, за да спази баланса, трябва да го направи, но да спази баланса в цялата страна. Като имаме 264 общински избирателни комисии, ЦИК трябва да спази този квотен принцип на брой ръководни длъжности. Но няма как в закона да разпишем точно в еди-коя си община ще бъде председател от ГЕРБ, в другата – от БСП, в другата – ДПС и т.н. Ако ми кажете как да го разпишем, аз съм съгласна. Нали това имахте предвид?
Продължаваме с Препоръка № 3.
„Сесиите на избирателните комисии от всички равнища следва да са открити за обществеността през целия изборен период. В Изборния кодекс следва изрично да се предвиди, че упълномощени представители на участниците в изборите, национални и международни наблюдатели и представители на медиите имат право да присъстват на сесиите на избирателните комисии.”
В нашето становище сме изразили позицията, че това всъщност е изпълнено, като сме записали разпоредбата на чл. 20, ал. 7 от Изборния кодекс, в която изрично се предвижда, че на заседанията на РИК и ОИК може да присъства по един застъпник на всяка партия, коалиция от партии или инициативен комитет. По отношение на секционните комисии знаете подробните текстове, че присъстват застъпници, също с ограничения, защото няма как в една секция да присъстват неограничен брой застъпници, наблюдатели, представители на медиите.
Този въпрос и тази препоръка е свързана и с още една препоръка и може би тук трябва да кажем и за протоколите на ЦИК и по-нататък да не се спираме на този въпрос. Когато сме писали Изборния кодекс сме смятали, че с разпоредбата в чл. 26, ал. 1, т. 22 сме имали предвид и не сме си помисли и за миг, че могат да не се публикуват протоколите на Централната избирателна комисия. Разговаряхме с колегите. И от това, което следя в момента по време на провеждането на частичните избори е, че те вече са отстранили този свой пропуск, който са направили и вече публикуват протоколите. От 26 март те публикуват на страницата на ЦИК всички протоколи, както подробно са изписвани по време на заседанието. Въпреки това аз поех ангажимент допълнително, за да няма никога повече такова подвеждане, изрично да добавим думата „протокол” в разпоредбите на кодекса, така че да не се стига до подобно тълкувание друг път.
Това е по тази препоръка. Ако пропускам нещо, моля колегите да ме допълнят.
Антоанета Цонева:
Ако може един коментар. Става въпрос за фигурата на наблюдателя. Да, застъпниците имат достъп до заседанията на РИК и ОИК, но наблюдателите според установената практика до момента и решението, което взима ЦИК, с което оформя техните правомощия, тъй като няма специална глава в Изборния кодекс, която да казва наблюдателят какъв статут и мандат има. Практиката е, че наблюдателите имат достъп само в изборния ден от началото до неговия край. Тоест те нямат достъп до заседанията на изборната администрация, което всъщност е практиката. Наблюдателите трябва да имат достъп според стандартите до всички етапи на изборния процес – пред избори, по време и след това. Тоест фигурата на наблюдателя трябва да получи това правомощие, за да се отговори на тази препоръка. Защото тя засяга именно това. Застъпниците са едно. Те представляват интереса на кандидатите. А наблюдателите са независими и неутрални. Те всъщност следят за честността и свободата на процеса. Тоест те имат различни интереси и в този смисъл, като не са допуснати до самия процес, няма как да го оценят. Няма да давам пример с нашата организация. Ние, например, не можем да присъстваме на нито едно заседание на ниво Централна избирателна комисия, Общинска избирателна комисия, за да направим правилна преценка по какъв начин изборната администрация изпълнява своите задължения, например, по разглеждането на жалби, сигнали и т.н. В този смисъл би било много добре изрично да се запише и да се предвиди специална глава, в която наблюдателите и техните права да бъдат пълно съответствие, както препоръчва и Министерството на външните работи – да се покрият Копенхагенските критерии за наблюдателите.
Искра Фидосова:
Г-н Младенов, заповядайте.
Николай Младенов:
Благодаря, г-жо Председател.
Първо, по отношение на публикуването на протоколите, аз съм съгласен с Вас, че това е самоналагащо се и няма нужда да бъде изписвано изрично в Избирателния кодекс. Но, ако е имало такъв проблем, нека да се запише изрично.
Практиката по отношение на наблюдателите може да бъде дефинирана в рамките на промени в Избирателния кодекс, въпреки че има достатъчно документи на ОССЕ, които ясно регламентират какви функции и в какъв период преди, по време на провеждането и след изборите осъществяват наблюдателите, които България е подписала и те трябва да бъдат спазвани. Така че в определена степен това може да бъде решено по два начина: единият начин е просто Централната избирателна комисия да се образова по-добре по отношение на практиките в ОССЕ, което (връщам се към Препоръка 1) ако тя имаше постоянна администрация щеше да става по-лесно и второ, ако се търси някакво регламентиране в законодателството. Мисля, че може да се намери регламентиране в законодателството, но трябва да бъдем внимателни в начина, по който ще го направим, за да не си създадем, след като го приемем, проблем, защото няма да знаят как да го прилагат. Мисля, че има достатъчно време да се намери решение и с някакъв кодекс, който е между избирателната комисия и наблюдателите, които всички подписват. Всички наблюдателите подписват нещо като принципи на базата на който работят. Има такива подходи в някои страни. Може да се въведе като отделна глава в кодекса. Не знам дали цяла глава или няколко члена – въпрос на решение, но мисля, че има достатъчно воля, доколкото разбирам от становището ви, да се намери решение на този казус.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Младенов. Ще изразя нашата позиция по тази препоръка.
В Изборния кодекс ние сме разписали дефиниция за „наблюдател” в § 1, т. 18. Не сме изписали изрично повече текстове. Счели сме, че не следва в Изборния кодекс да записваме повече текстове за наблюдателите специално по отношение на участието им в заседания на централната, общинската или районната избирателни комисии, тъй като за секционните няма проблем в това отношение. Притеснението ни, когато сме водили дебата по отношение на наблюдателите е, че за разлика от застъпниците, които са за определен кандидат. Както виждате, там ние сме дали възможност и сме отворили максимално възможността за участие, като сме казали, че във всички заседания на РИК, ОИК може да присъства не повече от един застъпник на кандидат. Защото представете си на заседание на една от тези комисии да дойдат 100 човека. Това означава, че тази комисия нито може да работи, нито може да взима решения. При наблюдателите стои този проблем точно по обратния начин. Защото те не са наблюдатели на конкретен кандидат, за да можем да ограничим по някакъв начин и да кажем по един на комисия, на кандидат или по пет на комисия. Когато направихме анализ на това колко наблюдатели има регистрирани, направи впечатление, че наблюдателите, които са регистрирани като организация, след това има хиляди издадени пълномощни за наблюдение на изборите. И ако запишем бланкетен текст и кажем, че наблюдателите участват в тези заседания изрично, за мен това означава, че всички тези хиляди хора няма как да ги контролираме колко от тях могат да присъстват на едно конкретно заседание. Аз не си представям как една комисия в състав от 15 члена ще работи, ако дойдат на заседанието още 100 човека, представители на различни такива организации. Затова изборното законодателство досега във всички изборни закони по отношение на наблюдателите е било такова. Имаме напредък за застъпниците и затова допуснахме те да участват в тези заседания. Но когато кажем, че могат да присъстват наблюдатели неограничено, можем да създадем проблеми и да блокираме работата на всички органи. Аз не съм против да търсим някаква форма и формула, но до този момент ние не сме намерили такава, тъй като наблюдателите не се регистрират на принцип конкретни кандидати или участници в изборния процес. Затова, когато разговаряхме с Централната избирателна комисия във връзка с искане на наблюдатели да присъстват на определени заседания, аз смятам, че не е пречка. И затова може би трябва да се мисли за някакъв допълнителен акт, който не може да бъде част от закона, да се направи някакъв график. Не знам какво точно може да се направи, но да се каже, че на определени заседания могат да присъстват по не повече от 3-4 наблюдатели, но това е въпрос на конкретна организация. В закона аз не виждам как можем да регламентираме това конкретно.
Димитър Лазаров:
В чл. 26, ал. 1, т. 26 е казано, че ЦИК определя условията и реда за участие на наблюдателите не по-късно от...”. Така че ЦИК има прерогативите в зависимост от това колко регистрирани наблюдатели има, къде са подали заявления да присъстват, дали в РИК, дали в ЦИК, да определи. Кодексът го е предвидил това нещо.
Антоанета Цонева:
Да, така е, но е много рестриктивен режимът, който в последните 20 години е наложен. Той се следва безотказно. Просто се повтаря една и съща практика. А самите наблюдатели се регистрират като организации пред ЦИК, след което подават своите хора за удостоверения. За сведение на тези избори, когато техният брой е бил толкова висок, включително местни и международни наблюдатели, общата бройка е 5 хиляди души. Тук не става въпрос за армия от хора, които ще блокират работата на комисиите. Става въпрос за хора, които са много добре подготвени и са изключително наясно с процеса и няма как да пречат на неговото провеждане.
Димитър Лазаров:
Значи е въпрос на организация на ЦИК с ваше съдействие. Защото представете си тези 5 хиляди наблюдатели, ако ЦИК беше казал, че имат право да присъстват на заседанията на общинските избирателни комисии и 2 хиляди от тях бяха отишли в Кърджали. (Това е хипотетично.) Да, но и практически е възможно. Много добре знаете, че има места, когато се провеждат избори, където интересът е изключително засилен и там се концентрира цялото внимание. Примерно не биха отишли в една малка община. Затова нека с ваша помощ, като ще направим разговори с ЦИК, да се изработи подходящата формула в зависимост от регистрацията на наблюдателите, но за всички конкретни избори тя е различна. Аз не искам да политизирам и да припомня, че преди две години беше отказано да бъдат приети в Народното събрание наблюдатели.
Антоанета Цонева:
Не говоря за международните наблюдатели. Говоря за местните.
Искра Фидосова:
Няма деление на местни и чужди. Те са наблюдатели.
В т. 26 на чл. 26, ал. 1 ние сме записали, че ЦИК определя реда за участие на наблюдателите. Това означава всички процеси. Какво още смятате като дума, че трябва да запишем, за да стане ясно.
Димитър Лазаров:
И то „не по-късно от 50 дни преди изборния ден”, за да има достатъчно време.
Искра Фидосова:
Аз смятам, че това е процес, който трябва да се организира от ЦИК. Ние няма как такива детайли да разпишем. Трябва да гарантираме комисиите да работят спокойно и нормално. Ако ще присъстват по 5 човека, няма проблем. Но ако дойдат 50 организации с по един представител, какво ще правим тогава?
Николай Младенов:
Би могло да се помисли и да се запише в законодателството, че когато ЦИК прави това относно наблюдателите, го прави на базата на някои документи на ОССЕ, които ние допълнително ще предоставим и които са свързани с препоръки по отношение на стандартите за наблюдение на изборите. Но да не бъде правено разделение между местни и чуждестранни наблюдатели.
Искра Фидосова:
Г-н Младенов, не възразявам, ако трябва да се уточни какви точно международни стандарти, като се цитира международният документ, който урежда тези въпроси в т. 26. Да го запишем това в кодекса, като моля вие да уточните кой е актът. Просто трябва да се изясни това нещо като процедура. Иначе го има записано в кодекса.
Продължаваме с Препоръка № 4.
„В изборния кодекс следва ясно да се посочи, че когато избирателната комисия не може да приеме решение поради непостигане на изискуемото мнозинство от две трети, това не приемане се счита за отхвърляне на проекторешението, а не „отказ” за вземане на решение. Отхвърлянето следва да се публикува и да подлежи на обжалване по реда, приложим за приетите решения.”
Нашата позиция е съвсем кратка, но държа да я кажа.
Мнозинството от две трети е въведено като гаранция, че една партия или коалиция няма да може да налага решенията на комисията. Както ние в момента имаме мнозинство 50% в парламента, ако разпишем друго мнозинство, това означава ние да ръководим самостоятелно цялата избирателна комисия, както централната, така и останалите по места, което смятаме за абсолютно неприемливо. Затова сме запазили това мнозинство от две трети за взимане на решенията. Понякога обаче, което се получи веднъж или два пъти на заседание на последните избори в Централната избирателна комисия, може да се затрудни работата на комисията и да не стигнат по определено решение до мнозинство от две трети. Смятам, че трябва да помислим дали не е по-правилно да се приеме, че ако едно предложение не е събрало нужното мнозинство, то е отхвърлено. Това е единият вариант.
Другият вариант е да казваме при колко присъстващи от членовете, но в никой закон нямаме такъв подход, как се формират тези две трети, за всяко гласуване и прегласуване. Такъв подход в никой български закон не съм видяла досега. Ще бъде сериозен прецедент, ако се опитаме да вървим в тази посока. Но не мисля, че ще направим по-добре, а рискуваме да направим по-голяма беля и да блокираме в по-голяма степен възможността за взимане на решение.
Уведомени сме, че имаме само две такива решения от всичките две хиляди решения. Може би в тези две решения са надделявали политическите страсти, доколкото познавам двата казуса, и затова се стигна до невъзможността да се вземат решения.
А що се касае до втората част на препоръката, следва да отбележим, че и при сега действащата уредба наличието на „отказ” се оформя като писмено решение, което се обявява по съответния ред и подлежи на обжалване по общите правила за обжалване на решенията на избирателните комисии. Тоест във втората част на препоръката за мен няма проблем, защото това е така и в момента. А по първата част от всичките две хиляди решения имаше два такива случая. Възможно е да има още три, както каза г-жа Цонева.
Антоанета Цонева:
Проблемът тук е в това, че не всички решения на Централната избирателна комисия са обжалваеми. Когато тя се произнесе по решение, което не подлежи на обжалване, се тръгва по реда на АПК, както установи Конституционният съд. Всъщност това става в административните съдилища. Там обаче важат сроковете на АПК, които са съвсем различни от сроковете, които са въведени в Изборния кодекс, които са много по-кратки. Поради тази една причина имаше кандидат за кмет от Варна, който не можа да се яви на изборите. Защото изпратиха жалба във ВАС, ВАС изпрати в административния съд. Административният съд я върна с указание за произнасяне от ЦИК и ЦИК докато се произнесе и то при друго мнозинство – повече от половината, вече по реда на АПК, този човек изобщо не можа да се яви на избори. Тоест има прецедент, който е отчетен в самия доклад на ОССЕ, че тук има проблеми от смесването на тези две процедури – от една страна, група решения, които не подлежат на обжалване, от друга страна, решения които подлежат на обжалване. В този смисъл, когато ЦИК откаже да се произнесе, както беше за тези две решения - ЦИК отказва да се произнесе по обжалване на решение на общинска избирателна комисия. А това не се обжалва пред ВАС, което е някакъв нонсенс.
Искра Фидосова:
Наистина е факт, че се получи проблем. Но това е единица на фона на всички други случаи в цялата страна. Аз смятам, че ние юристите трябва да анализираме много внимателно този казус. Не трябва да прибързваме с каквато и да било позиция, защото, за да тръгнем да решаваме един конкретен проблем и частен случай, който е бил силно политизиран, за да не се стигне до решение две трети, означава да направим голяма грешка и да застрашим при следващи избори не две решения, а сигурно 200-300 решения. Аз за себе си в този момент нямам предложение.
Аз ви предлагам да кажете какво вие предлагате. Допълнително ние ще обсъдим това. В момента ние не правим предложения за ЗИД на Изборния кодекс. Ние говорим по препоръките в доклада на ОССЕ, но много внимателно трябва да огледаме какво бихме предприели в тази посока така че да не направим по-голяма беля. Защото наистина има малък проблем, който се е проявил, но той има странични причини да се появи. За мен е могло да не се появи изобщо, ако не е стоял политическият момент. И вие го знаете. Кажете какво вие предлагате?
Антоанета Цонева:
Ние предлагаме, когато е постановен отказ по смисъла на този член, че няма мнозинство от две трети, изрично отказът да подлежи на обжалване пред Върховния административен съд. Това е.
Отказите постановени поради несъбирането на две трети мнозинство да подлежат изрично на съдебен контрол от Върховния административен съд по реда на Изборния кодекс.
Искра Фидосова:
Г-н Младенов, ние сме го записали това в нашето становище. Аз го казах преди малко, че отказът задължително се оформя с писмено решение, оповестява се публично и подлежи на обжалване по общия ред. Тук обаче може би трябва да помислим дали да не въведем някакъв извънреден срок, който да бъде много кратък с оглед на краткостта на изборния процес и бързината, която е необходима за вземане на решение. Така че ние това сме го записали. Само молбата ми е много внимателно по този казус, да не направим по-голяма грешка. Моето мнение като юрист е, че неправомерно е решението, че трябваше да се допусне обжалване.
Димитър Лазаров:
Много внимателно, защото по-нататък има препоръка и тя е свързана с някакви оплаквания, че съкратените срокове не давали възможност за някои от участниците в изборния процес да се подготвят да обжалват. Трябва да има баланс.
Искра Фидосова:
Нека това да остане за много сериозен дебат между всички юристи и да уточним дали ще запишем допълнително само „съкратени срокове”. Нека да го уточним. Макар че когато сме го писали този текст никой от нас не е и помислял, че може да се откаже обжалване. Но това е друга тема. Не може да се предвиди неправомерно приложение на закона и затова се опитваме всички казуси да обхванем.
По Препоръка № 5.
„Както беше препоръчано през 2009 г, може да се помисли за преразглеждане на процеса за регистрация на избирателите чрез цялостен преглед, за да се решат въпросите, свързани с голям брой гласоподаватели в избирателните списъци спрямо общия брой на населението. Необходимо е да се изяснят отговорностите на съответните институции, които работят по поддържането и актуализирането на избирателните списъци.”
По отношение на процеса на активна регистрация. При подготовката на Изборния кодекс, когато правихме анализ как е уредено това в други страни не само членки на Европейския съюз, но и извън Европейския съюз, установихме, че на много малко места има въведен такъв подход на активна регистрация. Това, което ни направи впечатление е, че процесът става много бавно, последователно за десетилетия и постепенно, така че да не се окаже в един момент, че ако задължим българските граждани предварително да се регистрират, да вземат книжки, които ще им позволят да гласуват или каквото и да решим като конкретен подход решение, да оставим половината български без право да гласуват на съответния избор. Ние смятаме, че това трябва много внимателно да се обмисли. Може да се върви към някаква начална стъпка едва, когато имаме най-малко електронно правителство, което да разполага с всички данни, които има в другите страни, където има такъв подход. Защото там задължително има такова електронно правителство.
И това, което нас ни притеснява е, че избирателната активност в момента не е висока при нас на избори в сравнение с други страни. По принцип със страните с които се сравняваме, у нас избирателната активност не е кой знае колко висока и ако прибегнем към такъв подход, това ще доведе допълнително до значително намаляване може би на избирателната активност, защото ще има много хора, които в дадените срокове няма да отидат да се регистрират.
По другата част на темата, която е и в друга препоръка, аз ви предлагам там да коментираме в детайли това, което предлагаме и вече сме предприели като стъпки. А тук да се спрем само на активната регистрация предварително преди избори.
Николай Младенов:
Ако правилно ви разбирам, мога да кажа, че в Народното събрание има желание да се търси механизъм, който да позволи някаква форма на.
Искра Фидосова:
Не. Аз смятам, че категорично на този етап няма никакви условия каквото и да правим. Ако успеем да направим електронно правителство с карта за всеки един гражданин, с всички данни и изчистване н другите проблеми, които имаме. Българската държава няма данни, информация за повече от 70% от своите граждани, които са в чужбина за настоящ адрес на тези лица. Докато не изчистим този проблем, ние няма как да преминем към такава активна регистрация. Това е тема, която за мен на дневен ред не може да стои изобщо. Поне в нашата група е такава позицията.
Димитър Лазаров:
Корекция на списъците, преглеждане на списъците поне с оглед на повече гласоподаватели – да, и това е част, ако ние приемем както имаме мнение за постоянно действаща изборна администрация, това би била една от функциите. Но активната регистрация и да допуснем до избори само тези граждани, които отиват и се регистрират като гласоподаватели, аз мисля, че няма готовност – и административна, и в обществото няма такава нагласа. Това на практика ще означава голяма част от българските граждани просто няма да могат да се регистрират и няма да могат да гласуват и оттам ще се получи и обратния ефект. Това ние го видяхме сега с настоящия адрес на хората в чужбина, които са били в чужбина и сега живеят тук, но не са си направили труда да си отпишат адреса, на който са живели в Испания.
Искра Фидосова:
Мисля, че ще влезем в противоречие с Конституцията, защото ще лишим гражданите от избирателни права на практика.
Антоанета Цонева:
Нашето предложение. Живеем в дигитален свят за управление на бази данни в смисъл българинът е консултирал включително регистърът на избирателите в Албания, който е електронен. Не говорим за активна регистрация. Говорим за база данни, които се взимат от всички възможни места, както се прави в момента, но съществува кат база данни, в която всеки може да се провери и то проверява статута си на избирател. Тоест насложени всички срокове и изисквания за определен избор. Това е въпрос на техническо задание. Но ние нямаме единен регистър на избирателите като институт, който се стопанисва от комисията, актуализира се и т.н. Това е възможно да се случи, защото всички дадености са налице. Въпросът е на усилия. И сега като ще има администрация, тя ще стопанисва електронния регистър.
Искра Фидосова:
Когато сформирахме работната група за изработване на Изборния кодекс това беше позицията, която твърдо заявихме – постоянно действаща администрация, която да изработи такъв регистър на избирателите. Той трябва да се работи няколко години. Той няма да стане за три или пет месеца. Това е невъзможно.
Антоанета Цонева:
Но накрая се отказахте от този процес.
Искра Фидосова:
Не, ние твърдо сме за това нещо. Тогава бяхме подготвили текстове за това какви правомощия и задължения ще вменим на администрацията към Централната избирателна комисия. Едно от правомощията беше именно изработване на единен регистър на избирателите. Сега съм помолила да ги извадят тези текстове. Така че това категорично е нашата позиция. Тогава противници на това нещо беше точно г-жа Манолова, съжалявам че я няма в момента, и БСП. Останалите не възразяваха. Но от тях се вдигна олелия защо ще правим такава администрация.
Сега въпросът е, че ние трябва да създадем такава администрация и да извадим текстовете, които бяхме предложили тогава със съдържание по отношение на техните правомощия и задължения.
Обръщам се към всички, които имате предложения по отношение на вменяване на права и задължения – правомощия на тази администрация, моля ви да ни ги предоставите, за да можем да разпишем максимално добри и подробни текстове в тази посока.
По Препоръка № 5 г-н Младенов, имате ли още въпроси.
По нашето становище бихме могли още да запишем, че във връзка с това, че се подкрепя Препоръка № 1, едно от правомощията е именно създаването на единния регистър на избирателите. Засега да се въздържим да пишем за регионалните, защото преди нашата идея беше по региони да създадем по един. Но сега да създадем един, а след това ще продължим.
По Препоръка № 6.
„На лица, които се идентифицират като принадлежащи към малцинства, следва да се разреши използването на майчин език в предизборната кампания, за да се насърчава ефективното им участие в обществените дела. Може да се помисли за издаване на информация за гласоподавателите и други официални изборни материали на езици на малцинствата, което би направило изборния процес по-разбираем за всички общности.”
Тук сме написали подробно нашето становище.
Г-н Младенов, заповядайте.
Николай Младенов:
По тази тема ще си позволя нещо да разясня. Тъй като всякакви хора има в ОССЕ е добре да познават българската Конституция и законодателство. Нашето законодателство не въвежда, не разглежда и не признава колективни права и това е може би най-ценното в българската Конституция. Правата, които всеки един от нас има като гражданин в България произтичат от индивидуалните права на всеки един от нас. Затова се обръщам към всички в контактите си с международните организации да имат предвид, че не само България е в това положение. Франция е в същото положение. Това е правна система, която е уникална за българската Конституция в сравнение с нашите съседи и е един от нашите най-сериозни приноси към това да можем да бъдем едно толерантно общество. Затова няма никакво ограничение в българското законодателство, което да казва, че не може да се комуникира на други езици, но категорично няма да прима да дискутираме въвеждането на каквато и да е законодателна форма, която да разглежда препоръка или задължение или възможност за публикуване на друг език, освен на официалния език в Република България. Ако тръгнем по тази полегата, трябва да дефинираме доста уклончиви понятия относно малцинствените ни езици, които няма как законодателно да разгледаме в България. Затова нека бързо да минем тази препоръка и да продължим нататък.
Искра Фидосова:
Нашата позиция е същата. Изразили сме я писмено. Ако няма други предложения, да продължим със следващата препоръка. По тази точка има още една препоръка в този смисъл. Темата по-нататък е една и съща.
По Препоръка № 7.
„Правната уредба на медиите следва да гарантира редакторска свобода за отразяване на кампанията, особено за обществените електронни медии. Освен това тя следва да вменява на всички електронни медии задължение за честно, балансирано и обективно отразяване в новините и актуалните предавания в съответствие с добрите международни практики. Може да се помисли за въвеждане на ясни указания за това какво представлява безпристрастното отразяване на кандидати и политически партии в новинарските програми, за да бъдат защитени журналистите от външен натиск.”
Подробно сме изразили нашата позиция. Смятаме, че сме разписали изключително подробни правила. За първи път имаме много сериозни текстове по отношение, както на печатните, така и на електронните медии. Знаете, че преди Изборния кодекс нямаше правила, които да се отнасят за електронните медии. Бяха едни и същи за печатните и за електронните.
Като добавка към това, което сме разписали, имаме конкретно предложение, г-н Младенов. Смятаме, че допълнително, въпреки тази подробна регламентация, за да не остава никакво съмнение по отношение на това кой участник, кандидат в съответните избори, политическа партия или коалиция, с коя медия какъв договор е сключила, за каква сума и за какъв брой излъчвания, за да може да се контролира на практика този процес и да няма съмнения за някакви допълнителни договорки, които не са официални, за повече брой излъчвания от това, което е платено и договорено в договорите, ние ще предложим да се вмени като задължение на медиите да оповестяват незабавно, мислехме и не по-късно от тридневен срок, публично на договорите на всички участници в изборния процес на своите сайтове.
Другото, което поставихме на допълнително обсъждане при нас, е дали в регистъра, който е към съвета за електронни медии не може също да се направи корекция – допълнителна графа, където също във време на кампания да се публикуват договорите в цялост за всеки един участник. Така че всеки един, който иска да контролира и да проследи това, което се отразява, да може да го направи.
Николай Младенов:
Ако правилно ви разбирам не само наличията на такива договори, но и съдържанието на тези договори.
Искра Фидосова:
Да, и съдържанието или по-точно основно съдържанието, защото в момента ние създадохме регистър. Партиите имат задължение да го оповестят договора. Оповестяват го в Сметната палата. Но не можа да се види това, което си заявил като брой излъчвания и си подписал договор, дали реално съвпада с това, което на практика се отразява. И за да покрием и приключим с тази тема, смятаме, че едно такова предложение може би ще завърши процеса и ще отпаднат и най-минималните съмнение, които имаше на последните избори по отношение на определени участници, че има някакви неясни договорки п отношение на участие в медиите.
Г-жа Цонева.
Антоанета Цонева:
Аз първо искам да ви кажа, че това което казвате е най-дръзкото нещо, което казваме по отношение на политическата реклама. В Щатите в момента има неимоверен дебат. Федералната комисия по комуникации прие такова решение. В САЩ на момента има подобно решение за първи път след много голяма борба – така наречените „broadcasting” – компаниите, които излъчват, да публикуват своите договори. Там по дефиниция се приема, че това са открити файлове, т.е. това е публична информация, но тя можеше да се достига само ако отидеш в съответната телевизия и кажеш, че искаш да видиш този договор. Отпорът, който беше оказан от най-големите лобисти, беше невероятен. Предполагам, че и в България, ако поискате това, ще се случи същото. Отсега ви предупреждавам. Иначе мярката е изключителна по своя смисъл договорите да бъдат публични. И може би трябва да става въпрос и за печатните издания. (Да.) това е едно.
Второ, което и самият СЕМ препоръчва горещо, ако мога да ви кажа каква е нашата препоръка. Тя е Изборният кодекс да въведе дефиниция за „политическа реклама” и задължение за ясно обозначаване на всяко платено съдържание в медиите при отразяване на избори. Тоест вско платено съдържание трябва да бъде маркирано като платено. Проблемът на тази кампания и на други кампании, е, че всъщност договорите се сключват, те са пакетни. Вие давате една определена сума (всички сте правили избори и знаете з какво става дума) и оттам нататък започват да излизат платените интервюта, платените отразявания, платените дописки, в които обаче не пише, че вие сте платили това съдържание. То не е редакторско, което подвежда аудиторията и практика превръща всяка една дума, свързана с изборите, в платена в България. Това е нещото, което най-много смущава медийните анализатори, които са виждали нашата кампания. В този смисъл ние трябва да имаме дефиниция за политическа реклама. Това би имало отношение и към броя минути, които могат да се излъчват. Защото знаете, че комерсиалната реклама има ограничения – 12 минути на час. Ние нямаме дефиниция за политическа реклама, което е сериозен проблем. Какво е политическа реклама?
Това е нашата препоръка: дефиниция за политическа реклама и дефиниране на всяко платено съдържание в електронни и печатни медии плюс вашата идея за договорите.
Асен Генов:
Съвсем накратко ще кажа. Работих за една извън парламентарна политическа партия по време на кампанията. Тази препоръка, аз я наричам критика от страна на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европейския съюз включва също така и това ,за което г-жа Цонева каза, необходимост от регламент, който да даде възможност за безплатно участие в медиите, особено в обществените, като БНТ и БНР.
Искра Фидосова:
По отношение на рекламата имахме доста голям спор с г-н Лозанов. Аз смятам, че неговото тълкувание е неправилно. Има текстове в Закона за радиото и телевизията. Имаме спор по отношение на това има ли политическа реклама или не, ако има политическа реклама, как трябва да бъде регламентирана и уредена. На този етап ние нямаме готовност да правим каквото и да било предложение по отношение на политическата реклама. Това означава други правомощия на СЕМ, които аз смятам, че са недопустими в случая, защото по време на избори, органът който прави това е друг. СЕМ има правомощия по отношение на медиите. Но по отношение на изборния процес е Централната избирателна комисия, която координира и контролира. И ако приемем тази позиция и становище означава да излезем от принципа, който сме приели и който е следван в целия изборен процес. Този дебат сме го водили и на този етап не поемаме какъвто и да било ангажимент по това нещо.
Николай Младенов:
Аз мисля, че това е много сложен казус, особено имайки предвид, че дори ако се направи това в рамките на СЕМ, то не може да покрие печатните издания, интернет и т.н.
Второ, принципът на създаване на СЕМ е различен от принципа на създаване на Централната избирателна комисия и работата по изборите.
Аз мисля, че ако на този етап го докараме до публикация на договорите и това да бъде записано в законодателството, като мисля, че бележката „и договорите за печатните издания” и не само наличието на договор, но и съдържанието на договора, мисля че можем да кажем „ишала” – това ще е голям успех. Разбира се, това ще създаде някои затруднения, които ще трябва законодателно да се изчистят, защото електронните медии включват не само телевизии и радио, а включват и интернет, за което трябва да се потърси начин, по който това да се регламентира и това има нужда от сериозен анализ. Но би било доста иновативно.
Антоанета Цонева:
От официалните отчети се вижда, че 3 200 000 лв. са разходите з медийни услуги. Други са съотношенията в развитите страни. Тоест разходите, които се правят в кампаниите. Българските кампании политически са медийни кампании, лишени от дебат и всъщност надпревара в пари.
Николай Младенов:
Извинявайте, че ви апострофирам, но мисля, че ако погледнете пропорционално, има други страни, които харчат много повече пари за медийни кампании, отколкото в България пропорционално. Но това е отделен въпрос.
Антоанета Цонева:
Ако видите структурите на приходите в кампанията, които също мога да ги кажа, от 6 млн. лв. приходите в кампанията от държавна субсидия са 52%.
Николай Младенов:
Държавата дава субсидии на политическите партии и ги дава да правят кампания. Нека да си правят кампаниите с тези субсидии, а не да шарят около субсидията. Защото започнат ли да шарят, тогава това е проблем.
Искра Фидосова:
Когато сме били без субсидия, сме спазвали стриктно правилата за дарения. Но сега да продължим с препоръките.
По Препоръка № 8.
„Може да се помисли за удължаване на срока за обжалване на решения, с които се отказва регистрация на политически партии, коалиции, инициативни комитети и кандидати, от един на три дни. Всички жалби трябва да бъдат окончателно решени значително време преди изборния ден. Заличаването на кандидати също трябва да се решава значително време преди изборния ден и следва да се предвиди реална възможност за обжалване.”
Това сме го обсъждали на второ четене при приемането на кодекса. Имали сме предложение и да един и за два, и за три дни. Самите ние сме се колебаели дали да бъде 24 часа, дали три дни. Няма пречка да увеличим на три дни, но тогава поставяме в неравно поставено положение тези кандидати, които ще се окажат в такава ситуация. Какво сме имали предвид? Да кажем, че последния срок за регистрация е 12 април, а кампанията започва от 13 април или 14 април. Това означава, че ако си е подал последния или предпоследния ден кандидата, както се получи на практика с някои кандидати, които са цитирани вече като негативна практика, и които имаха проблем със своите документи и им дадем тридневен срок за обжалване, като се произнесат и органите със съответно решение, ние вече сме влезли в предизборната кампания. И това означава, че по отношение на тези кандидати, изборната кампания няма да бъде 30 дни, а ще бъде 20-25 дни, колкото са успели да влязат. (Жребият.) Всичко това е нагаждано по отношение на всички срокове. Пак казвам, не сме против, но то ще бъде за сметка на много други неща. Защото изборният процес е един много динамичен и бърз процес, в много кратки срокове трябва да се реагира. Тогава цялата комисия стигнахме до извода, че не трябва да рискуваме и да създаваме неравнопоставеност по отношение на някои кандидати да не участват с всички останали, защото тогава рискуваме изобщо да не участват такива кандидати. Те в жребия, г-н Лазаров, ще участват, защото жребият се тегли по регистрирани партии и коалиции, а не по кандидати. Дори да нямат кандидат, пак ще влязат в жребия, но няма да участват, както всички останали, в цялата кампания. Това е тема, по която продължаваме да смятаме, че тези 24 часа по отношение на тези кандидати са достатъчно дълъг, ако мога да използвам думата „дълъг”, за да имат време да си подготвят жалба от една страница и да я подадат до съответния орган. Няма възражение, ако се постигне консенсус,да го направим два и три дни и смятам, че ще сбъркаме. Това сме го коментирали с колегите юристи и наистина ще стигнем до абсурдната ситуация на следващи избори да има Н на брой кандидати, които няма да влязат с всички останали в изборната кампания навреме.
Това е нашата позиция. А и тук няма кое знае какъв проблем, изобщо даже няма проблем. Защото този, който няма да може да се организира за 24 часа да подаде жалба, на него и три дни няма да му стигнат да направи това. Жалбата се пише за два часа. Всичко това е съобразено с всички срокове, които следват в Изборния кодекс.
Реплика: Откъде дойде тази забележка?
Искра Фидосова:
Тази забележка дойде от сезирането от Синята коалиция за един от случаите, в който беше изпуснат срока. Но те са виновни, че са изпуснали срока и никой вместо тях няма да седне да напише жалба.
Юлиана Колева:
Това не пречи на нито един от участниците, защото те са готови да реагират на всякакви ситуации в този момент или би трябвало да са готови. Още повече, че една жалба се пише от три изречения. Когато имаме същинско недоволство от тези срокове от страна на потенциалните участници в този изборен процес, тогава би могло да се мисли.
Искра Фидосова:
По Препоръка № 9.
„Разглеждането на свързани с изборите сигнали и жалби от избирателните комисии следва да е напълно прозрачно и открито за заинтересованите лица и обществеността. Правилата за обжалване на решения на избирателните комисии следва да се кодифицират, вземайки предвид последните решения на конституционния съд и Върховния административен съд. Обжалването трябва да гарантира съдебен контрол върху решенията, свързани с правото на упражняване на глас, правото за кандидатиране, валидността на кандидатурите, регистрацията на избирателите, спазването на правилата, уреждащо предизборната кампания и достъпа до финансирането на медии или партии.”
Ние сме разписали подробни процедури. Честно казано, аз не мога да разбера какво искат да кажат, защото всичко това е разписано много подробно на много места в Изборния кодекс. И аз се чудя дали тази препоръка не е объркване с другата препоръка, където се говори за обжалване на изборните резултати. Където се говори за възможност на гражданите да обжалват, например, парламентарни избори, каквато възможност няма по конституция.
Антоанета Цонева:
Понеже тези препоръки са свързани и със съдържанието на самия доклад и когато се погледне в тази му част и се види тази препоръка откъде е изведена, както и становището на Венецианската комисия, става въпрос за следното нещо.
И Венецианската комисия и в доклада е отбелязано, искат да има писмена процедура, по която тече обжалването на решение на ОИК и жалби, свързани с изпълнение на Изборния кодекс, които са различни неща. Например, да е ясно какво се случва, когато твоята жалба влезе в ОИК, когато влезе в ЦИК, имаш ли право на изслушване, какви доказателства носиш – всичко това те имат предвид. Там пише writing proceeding, т.е. трябва да е ясно стъпка по стъпка какво се случва, за да е предвидимо действието на администрацията. Това е по смисъла на докладите. Защото в момента единственото, което е заковано, е срокът, че ЦИК трябва да се произнесе в тридневен срок. Обаче това е за една и за друга процедура, т.е. и обжалване на решение на ОИК и на действия. Защото там става въпрос за всякакви неща, които се случват. Става така, че не е ясно, когато жалбата ти влезе в ЦИК или в ОИК какво точно трябва да очакваш да се случи с нея. Тоест това е принципът на справедливото в предвидимостта.
Искра Фидосова:
Разбирам го това нещо, но на мен не ми се вярва това да се има предвид, защото то ми звучи много абсурдно. Ние нямаме в никой закон, в който да казваме като влезе жалбата административният орган какво прави, като например отваря тетрадката, чете и т.н. В българското право нямаме такъв ред никъде. Не можем да го направим това. В същото време имаме подробни процедури в АПК.
Антоанета Цонева:
АПК е предвидил друг принцип. Той казва, че всяка една администрация трябва да оповести своите вътрешни правила за разглеждане на жалби и сигнали.
Искра Фидосова:
Има разписано как ще комплектова жалбата, задълженията на председателя на ОИК да изпрати жалбата с всички постъпили към нея доказателства. Постъпват в ЦИК. Има докладчик. Всичко това е разписано и го има като правила за работа на ЦИК.
Антоанета Цонева:
Хубаво. Тогава да се каже, че тези правила стават публични.
Искра Фидосова:
Това го има. Те са си приели такива правила.
Антоанета Цонева:
Мисля, че грешите, г-жо Председател. Няма обявени публични правила за дейността на ЦИК. Наистина, още повече, че след изборите, когато възникнаха множество проблеми, ЦИК прие процедура за комплектоване на жалба. Изпрати специално указания до общинските избирателни комисии. Но това е пост фактум. Това е в резултат на практиката. Изписаха една процедура, която приеха, обявиха я на страницата си, сведоха я до знание на всички общински избирателни комисии и искат те да действат така, когато постъпи жалба, как се комплектова преписката, кога се изпраща, на кого се изпраща, как се искат допълнителни доказателства. Това нещо не е практика.
Искра Фидосова:
Ние сме го вменили изрично и го има на няколко места, като започнем от чл. 26, т. 3, където издава методически указания за работата на избирателните комисии и стигнем до по-конкретните точки, където това изрично е казано. Нямам спомен дали са го качили на сайта, но ще го проверя веднага. Но ако това имат предвид в препоръката, то това го има в закона. ЦИК трябва да го оповести публично и те работят по тези правила. Те без правила не могат да работят. Всички жалби, всички решения, са ги гледали по правилата, които са гласували. Ще проверим допълнително дали нещо е качено на сайта, но ние в закона сме го разписали на няколко места. В смисъл това е вътрешен акт и ние сме го дали като точки.
Ние направихме две срещи с ЦИК. Уточнихме се и те казаха, че са направили пропуски по отношение на 4-5 конкретни неща: протоколите, разясняването на гражданите на новите правила преди изборите, закъснението по отношение на обучението на секционните комисии.
Има вменено задължение по чл. 26, че следва да приемат вътрешни правила, в които да са разписани подробно процедурите по организацията и работата на органа. Разглеждането на жалбите е част от тази процедура. И вече тази нередност е отстранена, като има приети указания с решение от 26 март. Същите следва да бъдат приемани за работа от районните избирателни комисии и общинските избирателни комисии, които трябва да фигурират в методическите указания, които дава ЦИК към тях.
В кодекса има точки, които задължават ЦИК да направи всичко това.
Николай Младенов:
На това, г-жо Председател, се казва: „Вижте Препоръка 1.”
Искра Фидосова:
Да, но все пак не искайте от законодателния орган да пише вътрешните правила на административния орган, защото няма как.
Продължаваме с Препоръка № 10.
„Необходимо е да се предвиди механизъм за контрол на декларациите, подавани от дарители – физически лица, за произхода на средствата, дарявани за предизборни кампании. На Сметната палата може да се предоставят правомощия да проверява тези декларации, като ги сверява с данни, примерно, от Националната агенция по приходите. При необходимост по-нататъшни разследвания могат да се извършват от полицейските органи.”
Тук сме изложили много подробна позиция. Имам претенции, че с колегите от ГЕРБ разписахме едни изключително подробни правила ,създадохме публичен регистър, премахнахме възможността за безвъзмездни дарения на движими вещи, поставихме редица ограничения, създадохме регистър в Сметната палата, който вече работи. Преди няколко седмици правихме справки от този регистър, за да видим как се изпълнява всяко едно нещо. В момента Сметната палата за първи път проверява всички декларации, които са подавани от членовете на инициативни комитети, които досега за нищо не подаваха. Очакваме да излезе Сметната палата до месец-два с информация – с подробен доклад по отношение на изпълнението на тези разпоредби от Изборния кодекс.
Изрично записахме това, което бяха като препоръки от Доклада на GRECO по отношение на финансирането. Сега имаме конкретно предложение, което вече и министър Младенов оповести. Аз и колегите смятаме, че можем да си позволим да намалим още тази сума от 1000 лв. над която се изискват декларации за произход на средства да бъде намалена на минималната работна заплата и Сметната палата да има възможност да проверява тези декларации с помощта може би на НАП. За това говорихме предварително, тъй като ще има доста такива декларации, но за да осигурим наистина публичност и прозрачност на финансирането на целия изборен процес, трябва да дадем възможност докрай всеки един от тези документи да може да бъде проверяван и да има съответен доклад от проверяващия компетентен орган. Това е накратко по тази препоръка.
Иначе сме го разписали много подробно. От 15-те препоръки, които бяха в Доклада на GRECO, в юлския доклад беше отразено, че 11 от 15-те са приети. Имам претенции, че това е най-положителното нещо в целия доклад с две грешки, че са приети не 13, а 11 всъщност. Имахме и кореспонденция с Европейската комисия. Допълнително изпратихме уточнения, за да видят, че другите четири препоръки касаят Сметната палата, но всъщност ние две от тях сме изпълнили и сме изпратили уточняващи писма. Не знам дали са дадени на г-н Младенов, но ние можем да ви ги дадем, ако ги нямате.
Това е по тази тема. Но ако тук има още някакви конкретни предложения и нещо допълнително да се прави, сме отворени за предложения.
Антоанета Цонева:
Само искам нещо да ви кажа, което сме го коментирали и със Сметната палата. Действително голямо постижение беше осигуряването на прозрачност на финансирането чрез кодекса. Има един малък пропуск, който е свързан с това, че не е оказан срокът, в който да се обявяват тези дарения пред Сметната палата, в резултат на което на практика Изборният кодекс казва, че в хода на предизборната кампания трябва да изпращат в Сметната палата, но не оказва срок, в който това да стане. В резултат на това всички дарения бяха обявени след като приключиха изборите. За сведение, към 11 октомври, когато засякохме регистъра, това е 12 дни преди изборите, бяха обявени 68 хил. лв., като дарения. Тоест просто може да се запише, че в тридневен срок се обявяват. Необходимо е да се определи в какъв срок!
Искра Фидосова:
Чл. 158, ал. 4. Текстът гласи:
„В хода на предизборните кампании партиите и коалициите от партии изпращат новопостъпилата информация по ал. 2 на хартиен и електронен носител в Сметната палата за включване в регистъра.”
Ние сме имали предвид непрекъснато.
Антоанета Цонева:
Оценката на въздействието показва, че на практика неоказването на срока и мнението на самата Палата е, че всъщност това доведе до деклариране на всичко след кампанията.
Искра Фидосова:
Ние наистина сме го мислили и се чудехме как да не блокираме. А сега всички реват, че ги проверяват и глобяват. Да ги глобяват, като не са си декларирали. А когато изготвяхме Изборния кодекс Сметната палата каза, че ако запишем ежедневно, те няма да могат да осигурят качване на информацията в регистъра. И тъй като не знаехме как ще тръгне регистъра и с каква честота ще може да се оповестява, се въздържахме.
Ние отбелязваме, че е необходима редакция на чл. 158, ал. 4 от Изборния кодекс, но допълнително със Сметната палата ще уточним каква да бъде редакцията. Ще търсим вариант за поставяне на срок за подаване на документите по чл. 158, ал. 4.
По Препоръка № 11.
„Въпросът дали кандидатите за президент отговарят на изискването за петгодишно местожителство следва да се решава значително време преди изборите и впоследствие не трябва да се допуска като основание за оспорване на изборите.”
Тук сме записали, че съгласно текст чл. 93, ал. 2 от Конституцията на Република България кандидатът за президент трябва да е живял последните пет години в страната. Преценката дали това изискване е спазено се прави от ЦИК при вземането на решение за регистриране на кандидата. Тя не може да бъде направена в други срокове. Колегите имаха доста колебания и с право какво решение да приемат. Ние когато писахме кодекса съзнавахме ясно, че заради текста, който е в Конституцията, заради това, че българската държава вече не разполага с информация за движението в рамките на Европейския съюз на българските граждани, на практика вече в масивите няма такава информация и няма как да стигнем до една много прецизна проверка. Това е на практика ситуацията. Тук смятаме, че нищо не можем да направим повече от това, което сме записали.
Николай Младенов:
Това е абсурдно. Целият казус, който беше повдигнат по време на изборите беше смешен.
Антоанета Цонева:
Тази препоръка е функция на това, че с решението, с което ЦИК вмени на ГРАО да установи уседналостта на президентите и ГРАО обяви, че това е невъзможно да се случи, създаде една нестабилност по отношение на изпълнението на тази норма, просто защото няма как да бъде установена. Понеже ЦИК го артикулира в решение ГРАО да установи, се създаде този медиен шум и този интерес какво правим. В крайна сметка ние имаме избран президент, обаче никой не знае дали той отговаря на тези изисквания, нито неговите претенденти. Тоест дали изобщо тези хора могат да ходят на избори по смисъла на тази норма, но тя е остаряла спрямо живота.
Искра Фидосова:
Аз предлагам по тази тема да спрем. Нищо няма да променим. Всички сме наясно какъв е проблемът. Да продължим нататък. Тук не мисля, че някой ще каже нещо различно.
По Препоръка № 12.
„Български граждани с двойно гражданство следва да имат правото да участват в изборите като кандидати.”
Тук също по Конституция имаме ограничения. Изразили сме го подробно. Отделно от Конституцията, г-н Младенов, сме записали в нашата позиция и ратифицираната Европейска конвенция за гражданство от българската държава с ограничението, което имаме по отношение на чл. 17, резервата, която е изразена, да не се прилага за Република България. Тук не можем да правим нищо повече от това, което сме разписали и влиза в графа невъзможни по Конституция.
По Препоръка № 13.
„По отношение на гражданите, изтърпяващи наказание „лишаване от свобода”, от право на гласуване следва да са лишени само тези, които са осъдени от съда за тежки престъпления.”
По нашата Конституция това не е възможно – разпоредбата на чл. 42, ал. 1 от Конституцията.
По Препоръка № 14.
„Може да се помисли за допускане на граждани на държави извън Европейския съюз, които имат постоянно местожителство в страната, да гласуват в местните избори.”
Член 42 от Конституцията се отнася само до активното избирателно право на българските граждани и гражданите на Европейския съюз. Видно от сравнителните справки е, че в повечето европейски държави гражданите на трети страни нямат право да гласуват, особено на местни избори. Даже на местни избори има доста рестриктивни текстове в доста от европейските страни. Тук нашата позиция е твърда.
По Препоръка № 15.
„Може да се помисли за изясняване на правата на избирателите да подават сигнали за изборни нарушения. Може също така да се помисли за изясняване в Изборния кодекс на правата на избирателите за оспорване на изборните резултати.”
По отношение на сигналите. Всеки български гражданин може да подава сигнал. Разписано е изрично, ясно е и няма спор.
По отношение обаче на оспорването не е така. В чл. 150, ал. 1 от Конституцията се предвижда как да бъдат оспорвани изборни резултати. Това са най-малко 1/5 от народните представители, от Президента, от Министерския съвет, от Върховния конституционен съд, Върховния административен съд и Главния прокурор. И тук сме ограничени от Конституцията. Ние дълго сме го умували. Специално заседание посветихме на тази тема какво можем да разпишем повече в закона и се убедихме, че нищо повече не може да се направи при този текст на Конституцията. В същото време имаме интересен прецедент от 2010 г. с произнасянето на Конституционния съд по отношение на парламентарните избори 2009 г.
Антоанета Цонева:
Не говоря за това кой има право за оспорва изборен резултат, а да подава жалби. Има проблем по отношение на това, защото изборните администрации, когато се обърнеш към тях, търсят в общия случай заинтересованост – или трябва да си кандидат, или трябва да си? Но ако си наблюдател и установиш нарушение и сезираш ОИК, тя не се произнася, което не би могло да бъде по този начин. Аз не коментирам обжалване на резултат. Аз говоря за подаване на жалба и сигнал, свързан с изборния процес. Администрацията не се чувства задължена да се произнася. Казвам каква е практиката, а не какво трябва да се случи. В доклада на ОССЕ изрично са цитирани няколко случая, в които „Трансперъс интернешънъл” в изборния ден е подал до ЦИК сигнали, по които ЦИК не се е произнесъл с аргумента. ОССЕ са питали защо нямате отговор. ЦИК са казали, че нямат задължение да се произнасят по сигнали на неправителствени организации. Това е отговорът и това е документирано в доклада като доказателство за наличието на този проблем и оттам е изведена и препоръката. Говоря за нарушение на изборния процес, а не за обжалване на решение. Мисля, че няма такава уредба.
Искра Фидосова:
Не знам какъв е конкретният случай. Има случаи, в които тотално са объркани нещата. Когато говорим за сигнал – виждаш, че има някаква нередност в секционна комисия, купуват гласове и каквото и да се случва, това е сигнал и те са длъжни да вземат отношение, не зависимо кой го е подал. Но, ако е жалба по отношение на допустимост, това?
Антоанета Цонева:
Съжалявам, че докладът не е пред мен, за да цитирам точно. Подавани са сигнали по e-mail и по телефон сигнали, обаче комисията не се произнася, не взима решение, т.е. не предприема нищо, защото смята, че не е задължена. Приема го за сведение и толкова.
Искра Фидосова:
Добре, това ще го видим в доклада.
По Препоръка № 16.
„Може да се помисли за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс с оглед на Прокуратурата да се даде право да изисква използване на специални разузнавателни методи при разследването на случаи, в които има съмнение за купуване на гласове.”
Тази препоръка парламентарната група на ГЕРБ има намерението да изпълни. Това е нашата позиция. Наистина имаше много сигнали за купуване на гласове. Придоби доста уродлив вид това явление и придобива на всички избори. Аз продължавам да твърдя, че в изборния закон записахме редица нови правила, които ограничиха до максимална възможност, според нашите представи, възможността за манипулиране на вота. Но по отношение на купуването на гласове трябва да се предприемат и други стъпки и те са извън Изборния кодекс, но са част от изборния процес. Говорихме с колегите в нашата парламентарна група. Ние и преди сме го поставяли този въпрос на обсъждане. Преди година и половина, когато имаше внесени промени в НК коментирахме увеличаване на наказанията при купуване на гласове (чл. 167, ал. 3). Тогава имаше съпротива от колегите от опозицията и не го приехме, че ако направим наказанието от една до шест години, ще влезем на практика във възможността за използване на специални разузнавателни средства по отношение на сериозните съмнения за случаите, в които има разследване и сериозни съмнения за купуване на гласове. Смятаме, че следва да предприемем тази стъпка. Смятаме, че по друг начин няма как да се борим ефективно срещу това уродливо явление купуване на гласове. Застъпваме позиция, обаче, за да не бъдем упреквани от опозицията, че това трябва да бъде само по искане на прокуратурата. Тук имаме различие с г-н Лазаров, който казва, че е по-добре това да става по общия ред. Аз мисля, че можем да кажем, че при този случай можем да вменим изрично, че не може да има от МВР искане за използване на специални разузнавателни средства, макар че редът е такъв за всички. Аз не мисля, че не можем да направим изключение. Няма нищо лошо и тук да се иска, но за да не бъдем упреквани, че нещо ще правим политически и не знам още какво, нека да се иска само от прокуратурата. Така е разписано и в препоръката. Нека да бъде „по искане на прокуратурата”.
В позицията, която видях че е изразена при министър Младенов, от Върховна касационна прокуратура също настояват, тъй като сигналите за купуване на гласове отиват там, и смятат, че докато не се предприеме такава мярка, няма да има успех и ефективност в борбата с това явление - възможност за налагане на практика реално на наказание при такива случаи, както и превантивна роля.
Антоанета Цонева:
Само едно мнение. Изключително зацикли реформата, изобщо по Закона за специалните разузнавателни средства през миналата година имаше няколко пакета от предложения от самата прокуратура, специална комисия, но така или иначе там реформа не протича. И преди Прокуратурата публично да е разказала какво и как е попречила, т.е. какво е свършила в рамките на тази кампания – анализ колко преписки, колко образувани производства бързи, прекратени и т.н. Аз я имам тази информация, но не знаех, че ще има разговор по този въпрос, но ще ви дам един пример, който сочи противното и трудно ще се защити пред обществото използването на СРС. В Несебър, където екип на БНТ се внедри в схема за купуване на гласове и Прокуратурата призна доказателствата, има следствие. Осем месеца Районна прокуратура Несебър не е повдигнала обвинение. Показаха ги по телевизията, признаха наличие на престъпление, няколко пъти са водени разпити и в крайна сметка 8 месеца няма повдигнато обвинение. Нека да си свършат работата, а после да искат още правомощия.
Димитър Лазаров:
Г-жо Цонева, не го знам конкретно случая в Несебър, но предполагам какъв е, защото той протече по няколко медии. А по българския Наказателен кодекс все още, този кодекс, макар и от 1968 г. не познава като престъпление намеренията и мислите, макар и вербално изразени. И ако някой е отишъл и е заснел едно лице, което казва аз имам еди-колко си гласа, дай ми пари, така няма как да стане. И ако една социологическа агенция интервюира граждани на улицата, които казват, че ако им дадат пари, и те ще си продадат гласа, и много често има такива случаи, това не е престъпление. Нека да бъдем по-обективни и професионално да гледаме на тези неща при цялото ми уважение към Прокуратурата. Защото по тази логика всеки един интервюиран, който каже, и на мен да ми дадат пари, и аз ще си продам гласа, трябва да го съдим.
Антоанета Цонева:
Случаят в Несебър не е такъв. Този случай е отбелязан и в доклада на ОССЕ. Там имаше двама задържани. След това пуснати между първи и втори тур. Осем месеца следствие. Нито е прекратено производството, не е спряно, но няма и обвинителен акт, което не буди никакво доверие по отношение на волята на Прокуратурата в случая да внесе обвинителен акт в съда и тези купувачи на гласове да бъдат осъдени. А ние да убедим обществото, че ще прилага СРС?! Ще има огромен проблем с това.
Искра Фидосова:
По тази препоръката ние сме написали какво ще предприемем. Трябва да помислим сериозно и да пристъпим към предприемане на действия в тази посока. Конкретно дали ще променим и състава, и размера на наказания и каквото и да било друго, е въпрос на конкретна законодателна инициатива.
Димитър Лазаров:
Съзнавайки всички политически атаки, които ще получим.
Искра Фидосова:
По Препоръка № 17.
„Необходимо е да се разработи комплексна и единна програма за обучение на всички членове на СИК с особено ударение върху процедурите за преброяване и попълване на протоколите с резултати. Може също така да се предостави едно ясно и стегнато ръководство в допълнение на Методическите указания, приети от ЦИК.”
Всичко това го има изрично в Изборния кодекс. Това са текстовете на чл. 26, ал. 1, т. 3, чл. 29, ал. 1, т. 1 и чл. 33, ал. 1, т. 1. Централната избирателна комисия трябва да си организира провеждането на обучение. Законодателна промяна не се налага и няма какво още да правим от гледна точка на нас. Наистина имаше мудност и бавност. Не можаха да се организират навреме. Това е факт. Не можаха да обучат навреме нито ОИК, нито СИК, но това са пропуски, които при всеки един нов орган донякъде мога да приема, че може да се допусне, че могат да се случат. Но не приемам в такава степен. Те имаха достатъчно време. Конституирахме ги пет месеца по-рано. Никога досега не сме конституирали орган толкова рано. Имали са достатъчно време, за да си подготвят всички тези неща. От април до октомври това е страшно много време.
Антоанета Цонева:
Има проблем, че когато се конституираха общинските избирателни комисии, те започнаха да работят на другия ден и то да се занимават с регистрацията на кандидати и партии, което породи страхотен проблем, защото прилагането на новото законодателство изобщо не беше разбрано от ОИК.
Искра Фидосова:
Нали точно това казах, че проблемът дойде оттам, че ЦИК не си организира нещата както трябва. Знаете ли кога тръгнаха да обучават ОИК – на двадесетия ден откакто започнаха да работят ОИК. А това трябваше да бъде подготвено много по-рано. Методическите указания трябваше да са готови преди да се конституират ОИК. И тогава процесът трябваше да стартира.
Антоанета Цонева:
Има и друг проблем, че традиционно никога в хронограмата на ЦИК и тези ЦИК, които ad-hoc са правени, обучението като процес не е отбелязан в тази хронограма, т.е. самата ЦИК да дисциплинира себе си с едни свои срокове. Като няма срок никой не прави нищо.
Аз предупреждавах ЦИК, че закъснява с обучението и получих обвинението, че аз съм едно NJO, което иска да обучава ОИК и търси пари. Имаше недоразбиране и недооценяване на този проблем.
Искра Фидосова:
Да, така е. Но вече няма да го има този проблем.
По Препоръка № 18.
„След провеждането на дадени избори може да се създава база от данни с опитни и компетентни кандидати за членове на СИК, която да се използва от политическите партии при определяне на номинациите за следващи избори.”
Това е компетентност на всяка една партия, коалиция, която има право на такива членове. Ние сме си дали позицията кратко, с едно изречение. Няма как да създаваме национална база данни за членове на СИК, защото това е приоритет на всяка една партия и коалиция, която има право на членове.
За ЦИК завишихме критериите за членовете. За ОИК и РИК също с образование задължително. И в малките общини, като завишихме критериите за обучени хора, имаше на някои места проблеми да намерят хора.
Антоанета Цонева:
Само да отбележа нещо, което няма пряко отношение, но е свързано с огромното текучество. Ние имаме статистика колко решения са взети. Огромен процент от решенията на ЦИК са за назначаване и преназначаване на хора, което на практика не създава стабилност в тази администрация. И това е първо, заради високите изисквания, но най-вече заради много неадекватното възнаграждение. Нашето предложение е ясно. Трябва да има методика за определяне на възнагражденията на всички видове администрации, което на практика ще реферира и към самия бюджет. Не може министърът на финансите да дава един бюджет и оттам нататък всички се вместват с него. Тези избори бяха недофинансирани и част от проблемите бяха продукт на това.
Искра Фидосова:
Да. Споделям това и съм се борила ежедневно да се решат тези проблеми, да ги няма на практика. Защото наистина една голяма част от хората заради това ниско възнаграждение напускаха. През това време по закон те са задължени да са в неплатен отпуск. Не може да излезе човек в неплатен отпуск и да получи 300 лв. за цял месец работа от сутрин до 9-10 часа вечер. Затова да стане юридическо лице със самостоятелен бюджет. Трябва да има разписани правила, методика както сега го направихме с промените в Закона за държавния служител. Това нещо ще се пренесе и при тях, защото наредбите, които ще се приемат въз основа на тези промени ще засегнат и ЦИК и администрацията на ЦИК, но ние трябва да продължим и да кажем, че трябва да има формула, по която да се определя възнагражденията. Но това е нещо, което трябва да се стикова с министър Дянков и когато има изборна година, да се съобрази с бюджета. Това не е нещо, което трябва да се разписва в Изборния кодекс.
Иначе подкрепям това, че имаше проблем с финансирането. И затова, че ние очаквахме, че ще има проблем, вижте нашия текст за две в едно. Ние записахме, че за две в едно се дължи двукратния размер на възнаграждението, за което получих достатъчно упреци, но и това не беше достатъчно.
По Препоръка № 19.
„Обучението на избирателите може да се провежда по-своевременно и обхватно чрез разнообразни канали и евентуално в сътрудничество със съответни НПО.”
Има разписан подробен текст (чл. 26, ал. 1, т. 25 от Изборния кодекс.) Смятаме, че имаше забавяне по отношение на тази информационна кампания. Когато писахме кодекса, говорихме, че го правим една година по-рано, за да има изключително много време да се разяснят тези промени. ЦИК го конституирахме 6 месеца, а не 5 по-рано, именно за да има време за всички тези неща. Защото досега централните комисии по отделните закони са конституирани два месеца или два месеца и половина преди избори. При два пъти по-рано конституиране, вярно е, че има нови правила, но смятахме, че времето е достатъчно, за да успеят навреме да проведат и такава информационна кампания.
По Препоръка № 20.
„Ако се поддържа така наречения „забранителен избирателен списък”, включените в него избиратели следва да бъдат уведомявани за това своевременно и да имат възможност за обжалване на решението.”
Ние сме се опитали в становището да разпишем по-подробно нашата позиция. Аз и колегите смятаме, че сме разписали нови и много подробни допълнителни правила по отношение на избирателните списъци. Записали сме, че избирателните списъци се оповестяват не по-късно от 40 дни преди изборния ден. Това е чл. 54 от ИК. Списъците съдържат имената на избирателя, номера и адреса на избирателната секция. Смятаме, че тези 40 дни са достатъчно време за всеки български гражданин да може да отиде и да провери, било на публичното достъпно място, където са залепени и електронно – за първи път създадохме задължение на всички кметове, на всички общински администрации да направят електронен списък, даже може да се каже, че е вид регистър, защото на практика са всички избиратели за съответните избори. Всеки един от тях по електронен път можеше да влезе и да провери фигурира ли в избирателния списък и ако не фигурира защо. Тоест ако има допусната грешка да поиска отстраняване. Има такъв текст. Разписали сме как става отстраняването грешка, в какъв срок. Ако е записан на друго място, или ако има грешка в името, или в каквото и да било, с единния граждански номер можеше да влезе и да провери всички данни и да направи съответната корекция.
Ние изискахме от нашите структури по настрана подробности от общините къде какво се е случвало с избирателните списъци. Има граждани, които своевременно са реагирали, видели че липсват и това нещо е отстранено. За съжаление, има граждани, които не са отишли да проверят и в изборния ден (говоря само за местните избори, защото за президентските няма проблем, тъй като там няма изискване за уседналост и за задължителен и настоящ адрес на територията на Република България) се оказаха в невъзможност да бъдат дописани в избирателния списък.
В Изборния кодекс не се използва понятието „забранителен списък”. Такова нещо няма. В чл. 187, ал. 1, т. 7 имаме „списък на заличените лица, които нямат право да бъдат дописвани в избирателния списък в изборния ден”. Там фигурират поставените под запрещение, изтърпяващите наказание лишаване от свобода, както и тези, които не отговарят на изискванията за уседналост.
Получи се проблем с около 10 хиляди български граждани, при които имаше разминаване в базата данни, които се съдържаха в ГРАО и в МВР. Проблемът идва от това, че, първо, не са си декларирали своевременно промяна на настоящ адрес. Имат настоящи адреси, които са стари и вече не са на тези адреси, било в страната, било в чужбина и второ, не са си направили труда да проверят фигурират ли в съответния избирателен списък и да отстранят нередността достатъчно време преди самия ден на изборите. Предприехме следните мерки за изчистване на това да няма разминаване в базата данни: внесохме преди около един месец промени в Закона за гражданската регистрация, които минаха на първо четене и сега се подготвя второ четене в комисията. Там записахме, че само ГРАО е органът, който ще борави с цялата информация и ще събира цялата информация, включително и коригиращата по отношение на всеки един български гражданин по отношение на неговия и постоянен и настоящ адрес и оттам ще върви информацията към останалите органи, така че да се избегне това разминаване – в една база данни да има едни данни за определено лице, а в друга база данни – да има други данни за това лице по отношение на адреса.
Там записахме и други неща, които са по отношение на изискванията за единия и за другия адрес. Унифицирали сме нещата.
Красимир Ципов:
Всъщност най-важното е, че отпадна възможността да заявяваш постоянен и настоящ адрес в заявлението за издаване на български личен документ в консулски и дипломатически представителства. Това по всяка вероятност ще доведе до драстично намаляване на подобни случаи.
Искра Фидосова:
Фактически по отношение на избирателните списъци това е най-сериозната мярка, защото с премахването на тази възможност смятаме ,че в голяма степен ще ограничим възможността за допускане на грешки. Проблемът остава дотолкова как българската държава да мотивира и да задължи българските граждани да си декларират настоящия адрес навреме.
Николай Младенов:
Искам да се извиня, че се налага да напусна заседанието, тъй като след 10 минути имам среща с японския външен министър, който пристига в София и след това заминаваме за Скопие, така че се налага да ви оставя.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Младенов.
Относно темата за „забранителните списъци”. Аз не искам да ползвам този термин, защото няма такова нещо. Този проблем се появи, защото на предишни местни избори нямаше същинско изискване за уседналост. Имаше едно подобие на уседналост, но не беше уседналост в местните избори 2007 г. и затова не сме се сблъсквали на практика с такъв казус. Но ако нещо съм пропуснала по тази препоръка, моля добавете го.
Антоанета Цонева:
Това, което и Конституционният съд каза в своето решение, свързано с президентските избори, след това го възпроизведоха и много от административните съдилища в дела, в които този въпрос беше поставен еднозначно, съдилищата са на мнение, че трябва тази практика да бъде променена. Това, което те подсказват и ние подкрепяме, е така нареченият „забранителен списък” по чл. 187 да се обявява и да подлежи на обжалване. Не ти да се търсиш, а когато те изключат, да ти съобщят.
Искра Фидосова:
Трябва да има възможност да те отстрани, както е при другите списъци. (Да те отпишат!) Това на практика не може да стане, защото има движение до предпоследния ден. Ние това сме го мислили. И винаги досега е било така. Проблемът е, че в предишни местни избори никога досега не е имало това изискване за уседналост, което се въведе.
Антоанета Цонева:
Настоящият и постоянният адрес да бъдат 6 месеца на територията на страната. Какво движение да има. То движението е когато подаваш заявление да гласуваш по настоящ адрес.
Ние говорим за човек, който не отговаря на изискванията за уседналост е нещо, което може да бъде установено на достатъчно ранен етап. След като имаш отстояние от 6 месеца едни обстоятелства да ги установиш, какъв е проблемът „забранителния списък” да бъде готов.
Искра Фидосова:
Не можем да извадим този списък по-рано преди да изтече срока за подаване на заявление за гласуване по настоящ адрес.
Антоанета Цонева:
Когато и ще да го извадите, извадете го заедно с другите списъци и хората да се проверяват. Това е огромен проблем, който трябва да го решите.
Красимир Ципов:
Г-жо Председател, ако разрешите.
Да, ние трябва да признаем, че имаше такъв проблем и поради причината, че не беше проведена кампания, която да информира гражданите именно по този случай.
Антоанета Цонева:
Висок правозащитен стандарт ще бъде списъкът да се обявява.
Искра Фидосова:
Вижте сроковете. Ако трябва да спазим всички срокове и разпоредби и логиката на закона, ние можем да го обявим не по-късно от три дни преди изборния ден. Въпросът е достатъчно време ли е това тези, които 40 дена не са го проверили, да го проверят и пак да бъде отстранено това, че в този ден не могат да гласуват в конкретното населено място и конкретната секция. Ако трите дни са ни проблем, но трябва да се види внимателно. Според мен, ако в тези 40 дни преди изборите наистина българските граждани, които имат право да гласуват, отидат и си проверят или си седят вкъщи и натиснат копчето на компютъра и проверят, този проблем няма да го има. Много се говори по този повод, случаите не са хиляди, както се представят, но имаше проблем. Появи се и пет човека да са, пак трябва да се огледа, да се анализира и да вземем мерки да не се случва.
Аз лично не съм привърженик на прибързано решение в такава посока, което да доведе до объркване. Защото случаите са малко, но трябва да ги изчистим. Този проблем стои сам за местните избори и сега имаме достатъчно време до следващите местни избори да го помислим това.
Нека да видим сега за парламентарните избори до колко ще са изчистени базата данни по новите текстове в Закона за гражданска регистрация. Защото според мен, ако успеем да изчистим базата данни, единият проблем е паднал тотално. Но за мен проблемът е как ще изчистим базата данни, като гражданите, които живеят в чужбина, не искат да си декларират настоящия адрес. Ние каквото и да напишем, няма да променим нещата, докато те не отидат да декларират този адрес. И да ги публикуваме и 10 дена по-рано, пак ще е същото. Ние мислихме за налагане на санкция глоба, но какво ще се случи. Нищо няма да се случи.
Кажете как да го решим, съгласни сме.
Можем да вървим към обявяване на списъка. Но това ще бъде в период, примерно, да помислим може ли ОИК да обяви списъка, а да не стига в СИК, защото те още не са викани. Тях ги викаме предния ден преди изборите и тогава им се дава списъка. Ще видите след три години, че и оповестяването на списъка няма да реши проблема, защото хората пак няма да си проверят. Имаме три години, в които ще създадем администрацията и тя ще напредне в създаването на такъв регистър. Ще го тестваме това на частични местни избори и ще видим какво ще се случи. Трябва да направим една нова норма, в която да кажем, че експериментално, за да не объркваме целия кодекс, и да я тестваме.
Ние ще продължим да тестваме в по-широк мащаб регионалните преброителни центрове. Може би и за това трябва да създадем норма. И да видим какво ще правим с електронното гласуване.
Продължаваме с Препоръка № 21.
„ЦИК може да помисли за издаване на указание относно начина, по който в агитационните материали да се посочват данни за лицето, от чието име тези материали се издават.”
Според мен, тук има някакво неразбиране. Има изричен текст в чл. 134, ал. 1 от Изборния кодекс, който казва, че на всеки агитационен материал задължително се отбелязва от чие име се издава. Дали някой не го е превел правилно и не го е обяснил или не знам каква може да е причината.
Антоанета Цонева:
Въпросът е в друго. В България се смята, че кампанията започва един месец преди изборите. (Това е друга препоръка.) Не, за агитацията се отнася към това. Понеже на практика кандидатите искат по-рано да започнат да се рекламират и започват да излизат билбордове и т.н., в които няма надписи, че това има отношение към изборната кампания.
Искра Фидосова:
Това е друга препоръка и там ние имаме съвсем друга позиция. (Към тази е.) Не. Тук пише изрично, че става въпрос за самата кампания. За самата кампания това нещо е изрично уредено в чл. 134. А по отношение на билбордовете, които тръгнаха два и три месеца по-рано. Нали тях имате предвид. Преди предизборната кампания. Това е към препоръка??
Антоанета Цонева:
Към Препоръка 22 е. Понеже нямаме легална дефиниция – не е ясно какво е агитация, ЦИК отказваше да се произнася, защото казаха, че не могат да установят агитация ли е или не е агитация.
Искра Фидосова:
Сега гледаме Препоръка 21. По 21 има някаква грешка. Това изрично го пише в чл. 134, ал. 1.
По Препоръка № 22.
„Може да се помисли за изменение на Изборния кодекс с оглед включването на дефиниция за дейностите, които представляват агитация. Това ще позволи на ЦИК да решава ефикасно проблема с провеждането на агитация преди началото на официалната кампания.”
Нашето мнение и това, което коментирахме с колегите, е, че не може и не следва в период преди разрешената предизборна кампания официално от Изборния кодекс, да се прави такава политическа реклама на кандидатите. (Но тя се прави.) Да, и ако има такава политическа реклама, ние смятаме, че трябва да има промяна в други два закона. Това са Закона за местно самоуправление и местна администрация, Закона за държавната собственост да се вмени в задължение и правомощие на кметовете и на областните управители там, където има такива рекламни агитационни материали те да бъдат отстранявани, сваляни със заповед на съответния кмет и областен управител със съответните санкции, ако решаваме, че няма да се ползват такива материали.
Досега винаги сме считали, а според мен такава е била нагласата до преди последните избори, че само в кампания трябва да се оповестяват публично такива агитационни материали, клипове, призоваващи за подкрепа на един или друг кандидат.
На билбордове, на които има призив „Гласувай за Прошко Прошков” три месеца по-рано. Предизборният период е един месец преди началото на кампанията. Ако се слага само снимка, не можем да забраним. Защото, например, лицето Димитър Лазаров, си прави реклама като манекен. Но ако има послание, че ще управлява страната и призоваваш да гласуват за теб и ще бъдеш избран, това е недопустимо и такава реклама трябва да бъде отстранявана. Това е нашата идея по отношение на тези, които имат призив по някакъв начин, за да се гласува за партии, коалиции и т.н.
Антоанета Цонева:
Самата ЦИК трябва да може да разглежда тези неща и те да са свързани със здравия разум.
Искра Фидосова:
ЦИК няма тази компетентност в периода, в който не е предизборен.
Антоанета Цонева:
Нали е постоянно действаща и би трябвало да го прави.
Искра Фидосова:
В момента, в който започва да действа ЦИК, е компетентен и тогава той трябва да налага санкции. Излиза с решение за незабавно отстраняване на агитационния материал, който е в нарушение на изборния закон. Ние говорим за периода, който не е под контрола на ЦИК. Това са три месеца, два месеца, пет месеца или една година преди парламентарните избори, например. Сега ЦИК не може да взима отношение ,защото не е компетентна и не трябва ние да й вменяваме. (Би трябвало, нали е постоянно действащ орган.) Тя е постоянно действащ орган по отношение организиране и провеждане на съответен вид избори. Например, сега има частични избори и тя си действа.
Антоанета Цонева:
Избори постоянно има. Проблемът с агитацията постоянно стои, така наречената „агитация”. Между другото, това е уникален термин. Надали някой знае какво е това. Непрекъснато този проблем стои, защото той е свързан с финансирането на кампанията. Това са скритите неща в кампанията, които не се отчитат като разходи. Това всички, които правят избори, го знаят много добре.
Искра Фидосова:
Всъщност Вие смятате, че трябва да се премахнат и е недопустимо да има такива. Правилно ли ви разбирам?
Антоанета Цонева:
Трябва да има дефиниция какво е това „агитация”. Защото просто няма. ЦИК казва, понеже ние не знаем какво е агитация, не можем да преценим дали това е агитация и казват, че не могат да се произнесат.
Искра Фидосова:
Агитация е всичко, което има призив.
Антоанета Цонева:
Да, но това не го пише. Например, има плакат и отдолу пише: „За кмет”, но ЦИК казва, че те не знаят дали това е агитация. Има някакъв здрав разум и имаш право да прецениш. Поглеждаш едно нещо и казваш какво е.
Искра Фидосова:
Даже тук не е важно дали на ЦИК ще го вменим или на някой друг - на областния управител, но трябва и на кметовете, когато са на общинска територия Но аз си мисля, че е по-ефикасно в целия неизборен период наистина да бъде вменено като задължение на кметовете и областните управители. Не възразявам, ако това ще е спорно, да бъде и на ЦИК. Но тогава трябва да напишем, че ЦИК има контролни функции по отношение на период, който не е изборен и това ще създаде, според мен, проблем.
Но за мен проблемът не е в това кой ще контролира – единият или другият. Ако ние разпишем текстове принципно какво трябва да се реши и ако кажем, че такава агитация, която призовава към подкрепа, гласуване, управление.
Антоанета Цонева:
Слагаш символите на партията, имената на кандидатите и т.н., има начин да се опише какво значи агитация. Защото те не харчат пари за билбордове, ако не си слагат логото на партията.
Искра Фидосова:
Ако напишем, примерно, партия ГЕРБ, трябва да го разграничим пред офис, няма проблем. Като напишем рекламен материал – на химикалка партия РЗС, няма проблем.
Например, аз знам за Европейската народна партия. Там е позволено и те имат рекламни материали целогодишно. Това не са рекламни материали за кампания. Когато не пише гласувай за мен, подкрепи ме и каквото и да било от този род, това е рекламен материал на партията. А ние трябва да забраним агитацията. И ако направим дефиниция що е то агитация. Защото в Изборния кодекс сме казали, че агитацията е допустима само в предизборната кампания (30 дни). И тук можем да допълним с нов текст за това що е то агитация. Според мен, не трябва ад го вменяваме на ЦИК, защото ще сбъркаме. Ако го вменим на областните и ние вече в кодекса имаме такъв текст за билбордовете между областите и на кметовете с по един текст в съответните закони, аз мисля, че това ще реши проблема. Кметът със заповед, областният управител – също, органите на МВР го отстраняват и няма никакъв проблем.
Колеги, така ли се разбираме да го направим това? (Да.)
Добре. Ние предлагаме да напишем дефиниция за „агитация” и да го вменим като задължение на областните управители и на кметовете. Дискусионно остава на кой да се вмени като правомощие и задължение.
По Препоръка № 23.
„Може да се помисли за това държавата да възстановява разходите по предизборната кампания на независими кандидати, които получават значителна подкрепа. Това би насърчило по-широкото участие на независими кандидати и може да балансира съществуващата система за държавно финансиране, която дава предимство на партийните кандидати.”
Тук сме категорично против. Смятаме, че това ще доведе до неравнопоставеност между кандидати и такова предложение ние не можем да направим. Няма никъде такова предложение. Поне аз не съм прочела в нито една страна на някой кандидат да се възстановяват разходите.
Антоанета Цонева:
Във Франция, например, когато си отчетеш кампания финансово пред държавата и тя признае, че тези разходи са легитимни, се връща определен процент от изразходваните средства в кампанията и това се прави именно, за да може да се стимулират кандидатите. Защото все пак там е мажоритарна системата. Така се стимулира появата на хора, които да влязат в политическия живот.
При нас би могло да се мисли за избори, които имат мажоритарен характер, каквито се кметските и президентските избори, където се появяват независими кандидати. В случаи, че Сметната палата завери техните отчети, държавата да възстанови определен процент от техните разходи и това именно ще ги постави в равностойно положение спрямо политическите кандидати, които използват държавна субсидия, което пак е пари на данъкоплатците. Така те ще стъпят на една и съща основа – човек, получил голяма подкрепа и политически кандидат, получил подкрепа. Единият се финансира от данъци, другият трябва да се финансира само от дарения. Това именно е неравнопоставеност. Така че този принцип по-скоро обратното - гони равнопоставеност за мажоритарни избори.
Искра Фидосова:
Да, но при нас не е мажоритарна система.
Антоанета Цонева:
За президент и кмет е мажоритарна парекселанс.
Искра Фидосова:
Мажоритарен вид избор, но 90% от кандидатите са партийни и коалиционни.
Антоанета Цонева:
Тук говорим когато човек се явява на избори – кандидат за кмет и кандидат за президент. Аз казвам позицията защо това нещо се препоръчва и откъде се черпят тези аргументи.
Искра Фидосова:
Ние това не го подкрепяме. Нашата система не е такава. Ние см приели една система, вървим по нея и не смятам, че трябва да предлагаме такива текстове в изборен закон. Това е позицията на нашата парламентарна група.
По Препоръка № 24.
„Необходимо е да се гарантира подаването от всички политически партии и инициативни комитети на текуща информация за техните дарители и договорни партньори в публичния регистър, воден от Сметната палата. Самата Сметна палата следва да има правомощия да изисква тази информация, ако има основания да счита, че не е подадена, както и да глобява съответната партия за неспазване на законодателството.”
Ние това вече го говорихме.
По Препоръка № 25.
„Правната уредба следва да предвижда безплатно ефирно време по обществените електронни медии за кандидатите, участващи в избори.”
Това всъщност е единствената препоръка от Доклада на GRECO, която не сме изпълнили и продължаваме да смятаме, че за местни избори сме в невъзможност на този етап да изпълним. Имаше такива предложения в Изборния кодекс, имаше дебат в пленарна зала. При местните избори поради големия брой участници стигнахме до извода с категорично изразените позиции от БНТ и БНР, че не е възможно на всички кандидати във всеки един ден от предизборната кампания да се осигури минималното от 1 минута или 20-30 ефирно време, защото това би означавало изключително разширявани на числеността на тези медии по отношение на кампанията веднъж като хора и веднъж като техника и втори път като ефирно време. Например, ако имаме 50 регистрирани участника за едни местни избори, а те в повечето общини не са по-малко, това означава 24 часа в денонощието БНТ и БНР да предават предизборни хроники, дебати и каквото има разписано в закона. Това е проблемът. Ние самите първоначално тръгнахме да търсим някакъв вариант да го правим, но след това ни убедиха, че на този етап няма вариант. Отначало дори смятахме, че няма да има ежедневно отразяване, след това по жребий, но се отказахме. Досега тези, които са представени в парламента, имат определено време.
Красимир Ципов:
Най-общо казано се създават условия за неравнопоставеност на кандидатите, дори и при определяне на регламент.
Искра Фидосова:
Говорим само за БНТ и БНР. Те са категорично против това нещо. Ние като законодател не намерихме формула и да разпишем как всички тези стотици хиляди кандидати. В 264 общини има регистрирани различни местни коалиции, различни инициативни комитети з различни независими кандидати. За целите местни избори в 264 общини е имало над 1800 регистрирани кандидати, а може би и още повече. И понеже това важи и за съветници, и за селските кметове и за общинските сигурно са 10 000, а не 1800. Обяснете ми как тези всички хора по какъв график могат да се вкарат, за да могат да се класират поне веднъж всеки един от тях за тези 30 дни да влезе в безплатно време. Такава сметка не можахме да направим. И дори да предават нон-стоп по 24 часа пак не могат да влязат всички, защото на местни избори има различни регистрации в различните общини.
Антоанета Цонева:
Аз ще ви дам един пример. Проблемът, който възниква е от това, че когато всичко е платено, както е в този вариант – и в обществените и в частните медии, на практика това убива. Ако видите статистиката колко дебати са проведени, ще видите, че те са най-малко, именно заради това, че с пари на практика се осигурява един или друг комфорт. В Българи има един единствен безплатен дебат според Изборния кодекс между първи и втори тур за президент. Дори дебатите са платени, което е нонсенс. Не можеш да събираш хора, които да плащат, за да спорят помежду си за политика. Кодексът това направи. Това не е възможно. Никъде по света не е така. Не може да се явяваш на дебат и да плащаш такса, за да спориш с опоненти. Това е нонсенс. Това обезсмисля изобщо цялата идея за политика. Давам пример. Понеже всичко ни е платено, единственият безплатен дебат, който е между първи и втори тур и той е само за президентски избори, той не се състоя. Знаете ли защо? Защото единият кандидат не искаше да ходи на дебат. Това е. Ние не можем да правим политическа кампания без дебати. А всичко да минава в клипове, в билбордове, в едни платени скрити интервюта, в едни срещи с журналисти сами кандидати в студията. Това убива смисълът от политиката и икономизира политиката. Затова кандидатите имат нужда от толкова много пари, за да участват.
Искра Фидосова:
Вие знаете, че атрактивни за дебат са водещите кандидати, независимо кой ги издига. Някъде са независими, на друго място са партийни кандидати. Когато говорихме с телевизии, вече не говоря за БНТ и БНР, а за други радиа, те самите не желаят да бъдат лишени и ограничени от това да избират кой да поканят на дебат. Защото дебатът, за да има смисъл, трябва да бъде гледаем и да има интерес към него. Ако един кандидат, който се явява само за да се запише и да води лична статистика колко пъти ще се яви, защото има много такива на избори, кой ще го слуша. По страната има невероятни неща. Има кандидати, които събират по един глас. Аз мога да ви дам пример за един кандидат, който не получи нито един глас. Самият той не можеше да гласува за себе си заради уседналостта. И такъв човек ние трябва да го задължим да му кажем, че трябва да участва в дебат.
Антоанета Цонева:
Ще ви дам пример за Русия. Това не е пример за добра демокрация, обаче и там има такова време и принципът е решен на партии. Така нареченото свободно време в медиите се разпределя между партиите. Оттам нататък партиите кой кандидат ще пуснат, кой кого ще представлява на един или друг дебат, си е тяхна работа, но те имат своето време. Вярно е, че там няма независими кандидати. Остава единствено и само да решим въпроса с независимите кандидати.
Искра Фидосова:
Как да го решим. Те са много.
Антоанета Цонева:
Не може заради това ние да отказваме възможността за дебати.
Може ли да поема един такъв ангажимент. Ние ще направим един много сериозен анализ и ще ви го предоставим за това какви схеми за подкрепа на свободно безплатно представяне в медиите по света съществуват и вие ще си изберете онова, което за България е най-подходящо. Ще го обсъдим и ще кажем какво правим. Защото има формули и не трябва да се отказваме.
Искра Фидосова:
И не само с независимите. И в партиите има проблем. Защото когато се регистрират в ЦИК 30-40 партии.
Ние се опитахме и направихме предложение за жребий, който да подреди кандидатите, но след това самите ние се убедихме, че това нещо не може да се случи на практика и се отказахме. Не възразявам да дадете анализ и да помислим.
Антоанета Цонева:
Има смисъл да го правим, ако знаем, че някой ще го изслуша и че ще има някаква дискусия затова. Ние ще прегледаме Н на брой законодателства в Европа и на други места и ще кажем къде как е, къде има, къде няма.
Искра Фидосова:
Аз мисля, че за да има някакво решение по тази тема трябва да има дебат в общественото пространство във формат представители на медиите.
Антоанета Цонева:
Но трябва да се сложи и нещо на масата. Има такива и такива модели и да се обсъждат.
Искра Фидосова:
Всички представителите на медиите - печатни, електронни, телевизии, радио държавни и частни да дадат вариант, който смятат, че може да бъде приложен и изпълнен. Ние каквото и да напишем, ако то не работи на практика, значи нищо не сме направили. Затова за мен този дебат трябва да бъде с всички медии. Те самите трябва да излязат с някаква консенсусна позиция и да кажат какво могат да направят и какво не могат.
Антоанета Цонева:
Но кажете, че вие имате нужда от това нещо и ние ще го направим. Но обратното, ние да го направим и никой да не го ползва?!
Искра Фидосова:
Аз не възразявам да направим дискусия, да поканим определен формат.
Антоанета Цонева:
Да, но нека ние първо да направим моделите. Иначе ще си говорим ей така някакви неща.
Искра Фидосова:
Не възразявам. Аз самата съм търсила вариант да го направим.
Антоанета Цонева:
Ние ще ви покажем действащите модели. Може да се окаже от това изследване, че за България няма приложим модел, но може да се окаже, че има такъв и ако има такъв, следователно си струва да се използва.
Искра Фидосова:
Продължаваме с Препоръка № 26.
„Може да се помили за това отразяването на предизборната кампания да бъде подробно регламентирано в Закона за радиото и телевизията, като основните разпоредби останат в Изборния кодекс. На органа, отговарящ за прилагането на Закона за радиото и телевизията – Съвета за електронни медии (СЕМ)- следва да се възложи да упражнява контрол върху спазването на разпоредбите въз основа на количествено и качествено наблюдение на медиите и да се предоставят правомощия за своевременно предприемане на коригиращи мерки по време на предизборната кампания.”
Тази тема всъщност я коментирахме вече. Може би тук трябва да направим допълнителен анализ и изобщо да видим дали има нужда от такава допълнителна регламентация. Аз признавам, към момента нямаме такъв анализ, на който да стъпим и да кажем категорично каква законова регламентация в този закон можем да допишем.
Но пак идваме до проблема, че се смесват функциите на СЕМ и на ЦИК по отношение на предизборна кампания, с което аз смятам, че могат да се получат доста проблеми.
На този етап смятаме, че не се налага законодателна промяна в Закона за радиото и телевизията.
Всичко, което касае изборния процес, е в изборния закон.
Позицията на г-н Лозанов, председателя на СЕМ не я подкрепям. Имахме разговори през м. октомври. Той прати писмо. Сметната палата също изрази позиция по едно негово писмо, което беше точно за промени в Закона за радиото и телевизията, за политическата реклама.
Не трябва да смесваме и да препокриваме функциите на двата органа, защото ще объркаме нещата.
Антоанета Цонева:
На практика това, което е проблемът в България, аз с две думи ще кажа, че ние нямаме ясно очертани правомощия на орган, който да наблюдава начина на отразяване на кампанията в медиите. А в другите страни това го има. Тоест специализиран орган или пък някаква комисия и това го правят обикновено избирателните комисии и този един месец те правят мониторинг на кампанията и се намесват и реагират. Ние нямаме. От една страна имаме СЕМ, която наблюдава медиите, от друга страна няма в ЦИК. Някой трябва да прави мониторинг на медиите и да внимава дали се спазват правилата. И това се прави обикновено от изборната администрация.
Искра Фидосова:
Към постоянната администрация на ЦИК трябва да добавим мониторинг. Но това е в ЦИК, не може да е в СЕМ. За едно и също говорим и ще го коригираме и това.
По Препоръка № 27.
„С оглед оповестяването на потенциални политически и бизнес интереси и прекомерни концентрации в собствеността на медиите може да се създаде публичен регистър на собствениците на електронни медии.”
В становището см казали мнението си по тази препоръка.
По Препоръка № 28.
„Усилията за активно привличане на ромските общности в формулирането на политиките могат да бъдат увеличени. Следва да се положат допълнителни усилия за насърчаване на ефективното участие на ромите в обществения и политическия живот в съответствие с Решения на Съвета на министрите от ОССЕ №6/08 относно „увеличаване на усилията на ОССЕ за прилагане на плана за действие, насочен към подобряване на положението на ромите и синтите в региона на ОССЕ” и № 8/09 относно „увеличаване на усилията на ОССЕ за осигуряване на устойчива интеграция на ромите и синтите”.”
И по тази препоръка сме написали нашата позиция в становището. Ако имате нещо да допълните, кажете.
По Препоръка № 29.
„В съответствие с ангажиментите, съдържащи се в Копенхагенския документ на ОССЕ от 1990 г., Изборният кодекс следва изрично да предвижда безпрепятствено наблюдение на целия изборен процес, на всички равнища от национални и международни наблюдатели.”
По Препоръка № 30.
„Правата на националните наблюдатели следва да бъдат изяснени специално за утвърждаване на правото им да подават сигнали до избирателните комисии.”
По това вече говорихме. За наблюдателите се разбрахме.
В текста за застъпниците ще видим какво е изброено и ако го няма, ще го добавим за организациите. За мен под думата граждани са всички. Дали са представители на НПО или на каквато и да е организация, то гражданинът е този, който върви и подписва.
Разликата между застъпника и наблюдателя е голяма и оттам идват недоразуменията.
По Препоръка № 31.
„Протоколите на СИК могат да бъдат опростени и допълнени с формули за междинна проверка. Равняването на бюлетините следва да е пълно, включително всички получени, използвани и неизползвани бюлетини. Празните бюлетини следва да се отчитат отделно.”
За празните бюлетини аз вече заявих категорично ще направим предложение за отчитане отделно, което ще затрудни на практика комисиите, но това е необходимо. Вече имаме създаден един грозен и неприятен инцидент, инсцениран на първи тур за президентските избори, когато ние дадохме указания на нашите членове на комисиите да отразят отделно в протоколите празните бюлетини и констатирахме над 180 000 празни бюлетини в определени избирателни райони със смесено население. И оттам се вдигна броят на недействителните, защото празните се считат за недействителни бюлетини и така трябва да бъде. Но това не бяха същински недействителни бюлетини. Защото, когато се извадят празните бюлетини, недействителните бюлетини на тези избори, въпреки че бяха две в едно, бяха с 3% по-малко по официална статистика от това, което сме гледали на предишни избори. Сравнявали сме ги с президентски и с местни избори и бяха на едните с 3%, а на другите – с 3 и малко повече процента по-малко от предишни проведени такива избори. Въпреки знака „Х”, който се критикуваше много остро, нямаше никакъв проблем със знака „Х”.
Така че тук изрично ще разпишем, че се броят отделно празните бюлетини и ако има такова изкривяване и дадени указания и призиви да се пускат празни бюлетини по медиите, това да може да бъде адекватно отразено и да се брои пак в недействителните, но отделно с изрично постъпили данни от съответните секционни комисии и районни комисии.
По отношение на неизползваните празни бюлетини няма такива графи, но аз съм за твърдата гаранция и колкото и да се тръшкат изпълнителите, че ще ги затрудним, трябва да направим и графите за празните бюлетини.
Антоанета Цонева:
Наистина трябва да се опрости много този протокол, защото данните на бюлетина на ЦИК сочат изключително странни неща. Например, на първи тур на президентските избори като недействителни в графата показване на начина на гласуване, което е ново изискване, ако покажеш начина на гласуване, се елиминира, знаете ли колко са отчетени? 43000! Това е абсурдно. Ние като наблюдатели, нито медиите, никой не е отчел, че това би било движение хората да си показват бюлетините. Това означава, че тези, които попълват, не разбират какво попълват. 43000 бюлетини, т.е. 43000 души, които са си показали бюлетината на изборната комисия. това е невъзможно.
Искра Фидосова:
Аз не знам дали това е вярно. (Това са числата.) Аз също съм свидетел и мога да говоря за определени райони, където това явление се проявява. Там където хора, които се опитват да манипулират вота или купени гласове, за да контролират тези, които са в секционната комисия, карат избирателите небрежно да излизат с несгъната бюлетина, за да се види и по пътя към прозрачната урна да сгънат бюлетината. Имаме случаи и ако си отворя записките, ще видите в какви случаи – там, където има компактно, възрастно или ромско население, това е метод и стил на работа. Ако този, който организира този процес, е дал нареждане 20-30 или 50 човека да го направят, те са го направили. Тази цифра може да е вярна, но може и да не е вярна. Но да предположим, че е вярна. Аз съм против това да премахваме отчитането на такива явления, защото това е в плюс в борбата с контролирания и купения вот.
Антоанета Цонева:
Не ме разбрахте. Да го направим по-ясен и прост протокола, за да разбират хората какво пише вътре.
Искра Фидосова:
Ние в Изборния кодекс не можем да го нарисуваме.
Антоанета Цонева:
Какъв е проблемът с по „неустановения образец бюлетини”. Има по не установения образец бюлетини на президентските избори на първия тур 31504 бюлетини. Какво значи по „неустановения образец бюлетини”? Нали те са защитени. Има 31000 бюлетини, които не са отчетени нито в едното, нито в другото, а били по не по установения образец. Това означава, че в изборния процес има вкарани бюлетини от някакво друго място. Има такава графа „по неустановения образец”.
Искра Фидосова:
Може някъде да не са разбрали и да са сътворили тази глупост. Трябва да се види от кои протоколи.
Антоанета Цонева:
Имайте предвид, че това са 14% от недействителните бюлетини.
Искра Фидосова:
Възможно е да не е вярно. Самите образци на бюлетините как изглеждат ги приема ЦИК. Те ги правят на таблица, рисуват, пишат. Според мен, ако достатъчно рано беше направено обучение, на всеки са раздадени протоколи и е показано как се попълват, може би нямаше да има този проблем, за който говорите. Ако това въобще е проблем. Защото аз все още се съмнявам, че това са истински числа. Може да са сбъркани. За показаните бюлетини съм сигурна и те наистина са много. И ако проверите по секции, ще видите че това са компактно възрастно население и компактно ромско население. Вижте откъде идват тези протоколи.
А за бюлетините, които не са по предвидения образец специално ще проверя откъде идват тези числа. За първите – 43000, числото може и да е вярно, защото то разхвърляно, не е нищо 43000 за цялата страна.
Антоанета Цонева:
Но 14% от всички недействителни вече е много голям дял.
Искра Фидосова:
Аз се опитах да ви кажа преди малко, че много недействителни бюлетини няма. Половината бяха празни, даже повече от половината и оттук идва този висок дял. Недействителните на практика са малко.
Аз мисля, че ако достатъчно рано се проиграят нещата, обучат се общинските и секционните комисии, проучат образеца на протокол и какво трябва да се пише в тези протоколи, това няма да го има като проблем. И с три колонки да го направим протокола, ако те не са обучени, пак няма да е верен.
Това от президентските или от местните избори е? (От президентските.) Добре, вижте го от кои РИК е дошло.
Антоанета Цонева:
За общинските избори мога да ви кажа, че е 30 хиляди по неустановения образец при избор на общински съвет.
Искра Фидосова:
Трябва да се види конкретно откъде идват тези цифри.
Антоанета Цонева:
Трябва да има някаква администрация, която да прави анализ накрая като излязат нещата какви са проблемите на базата на числа.
Искра Фидосова:
Да ни изготвят от ЦИК една справка за президентските и за местните избори по общини по показателите. Ако имат, да го дадат за всички. Но ако е проблем и ще им отнеме много време, поне да ни дадат за тези, които не са по образец, за показаните бюлетини. Празните ги знаем. Те не се отчитат по протокол, но ние ги знаем. При паралелното преброяване сме ги хванали тях. Да се разбере от къде идват тези бройки. Да не се окаже, че идват от два ОИК от някой, който нещо различно е разбрал.
Правим промяна за празните, неизползваните.
Ние сме разписали в кодекса, че трябва да се гарантира тайната на вота, че трябва да е плътна хартията.
По Препоръка № 32.
„Може да се помисли за изменение на Изборния кодекс, с който да се даде възможност за повторно преброяване на бюлетините на равнище изборна секция или избирателен район.”
Ние за първи път си позволихме да направим вариант за преброяване повторно в ОИК. Имаме изричен текст- чл. 233, ал. 3 и чл. 242, ал. 3 и сме записали, че при несъответствие между фабричните номера на получения протокол. В предишните избори имаше много сигнали, че се подменят по пътя протоколите с други данни. И понеже никой не брои, не се знае в чувала дали има 100 бюлетини за БКП или са 30 или за който и да било. И ние за първи път разписахме текст, в който казахме, че когато има несъответствие, което на практика означава подмяна на даден протокол, се броят и като се преброят, ако е подменен, то ще излезе в ОИК. Иначе повторно броене не сме предвиждали и не мисля, че е реалистично да се мисли в тази посока.
Антоанета Цонева:
Повторното броене по принцип има значение, когато има дивяци. Например, ако имаш недействителни бюлетини над 3%, условно казвам, се брои втори път. Поставят се условия за така нареченият ...... Защото е доказано, че когато има такива много странни изкривявания, очевидно става въпрос за нещо, което не е наред.
Искра Фидосова:
Има различни подходи в различните страни. Аз не съм привърженик на това отвсякъде да вземем по нещо и да го пробваме при нас. Тогава ще направим още по-лошо.
Но аз си мисля, че трябва да продължим експерименталното броене в регионалните преброителни центрове и трябва да го приложим и да видим как ще действа в районните избирателни комисии, когато се брои било на парламентарни, било на изборите в районите. Трябва да пуснем в още 2-3 общини или райони да го тестваме, ако няма дефекти, да можем да го приложим за цялата страна. Това, според мен, е нещото, което ще реши този проблем. Не трябва непрекъснато да експериментираме нещо ново, взето от някъде. Всяка държава си е избрала нещо, което го прави и упорито да продължава да го прави и лека полека да го повтаря, докато го изчисти и реши, че вече проблеми няма да има.
Ако продължим експеримента с регионалните преброителни центрове и ние направихме такъв в Бобошево и на практика не се получиха всички тези проблеми. Аз мисля, че трябва да продължим това нещо, да го тестваме пак, и пак, и като се убедим след още две тествания или три, че наистина работи, че не дава дефекти и отклонения, да го приложим навсякъде. Тогава тези изкривявания няма да ги има и проблемите, които са сега.
Това са препоръките. Няма нищо страшно.
Колеги, благодаря ви. Закривам заседанието.





Председател:
Искра Фидосова