Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 126


Днес, 17.05.2012 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на външните работи, дирекция „Международно право и право на Европейския съюз - Бранимир Заимов, директор и Данаил Чакъров, началник на отдел; от Министерството на образованието, младежта и науката – Сергей Игнатов, министър, Милена Дамянова, заместник-министър, Красимир Вълчев, главен секретар, Евгения Костадинова, директор на дирекция „Образователни програми и образователно съдържание”, Любомир Йосифов, директор на дирекция „Правна”, Анелия Семкова, началник на отдел „Нормативен”, Йовко Йовчев, държавен експерт в отдел „Държавна собственост”, Лазар Додев, директор на дирекция „Организация, контрол и инспектиране”, Камен Йорданов експерт към дирекция „Финанси”, Драгомир Манолов, парламентарен секретар; от Инспектората на Министъра на правосъдието – Анелия Павлова и Жана Шаранкова, държавен експерт; от Камарата на частните съдебни изпълнители – Георги Дичев, председател и Иван Хаджииванов.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се откри от Тодор Димитров, заместник-председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Тодор Димитров:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси по предварително обявения дневен ред:
1.Законопроект за ратифициране на Протокола относно привилегиите и имунитетите на Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа, № 202-02-16 , внесен от Министерски съвет на 10.05.2012 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за предучилищното и училищното образование, № 202-01-20, внесен от Министерски съвет на 05.04.2012 г.
3. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 254-01-13, внесен от Ивайло Георгиев Тошев, Емил Йорданов Радев и Даниела Димитрова Миткова на 14.02.2012 г.
По първа точка - Законопроект за ратифициране на Протокола относно привилегиите и имунитетите на Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа, № 202-02-16, внесен от Министерски съвет на 10.05.2012 г.
По законопроекта от Министерството на външните работи са поканени Бранимир Заимов и Данаил Чакъров. Който ще представи законопроекта? Заповядайте, г-н Заимов.
Бранимир Заимов:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Имам приятното задължение да ви представя мотивите към Закона за ратифициране на Протокола относно привилегиите и имунитетите на Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа.
Както знаете, Република България е страна по Конвенцията за Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа, подписана на 9 декември 2009 г. в Букурещ. А самата конвенцията беше ратифицирана със закон от настоящото Народното събрание на 16 юни 2010 г.
В текста на самата конвенция е предвидено Центърът за правоприлагане в Югоизточна Европа, както и представителите на държавите членки, служителите за връзка, генералният директор, директорите, персоналът на Центъра и представителите на оперативните партньори се ползват с привилегии и имунитети, необходими за изпълнение на техните задачи, съгласно протокол, подписан от държавите членки на 24 ноември 2010 г. в Букурещ, където всъщност е и седалището на Центъра за правоприлагане. Самите привилегии и имунитети са разделени на две основни групи:
В дял ІІ от протокола са предвидени привилегии и имунитети на организацията като цяло. Това са: неприкосновеност на помещенията, имуществото и архивите на центъра; право на ползване на знаме и емблема; улеснения и имунитети по отношение на комуникации и публикации; освобождаване от данъци (преки и косвени), митни сборове и други; освобождаване на финансовите активи на организацията от ограничения.
В дял ІІІ от протокола са предвидени привилегии и имунитети на официалните лицата, участващи в работата на Центъра. По-конкретно това са: за представителите на държавите членки; за служителите за връзка; за Генералния директор, директорите и персонала на Центъра; за представителите на оперативните партньори.
Важно е да отбележа, че привилегиите и имунитети, които се предоставят по силата на този протокол са идентични по правно съдържание и обем с привилегиите и имунитетите, които са предвидени във Виенската конвенция за дипломатическите отношения от 1961 г. С други думи, привилегиите и имунитетите са сходни с тези, които се предоставят на дипломатическите представителства и дипломатическите лица.
В Заключителните разпоредби на Протокола се предвижда той да влезе в сила за Република България след ратификация. Именно и с тази цел се внася проектът на закон за ратифициране пред вас.
Благодаря ви.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря. Колеги, имате думата за изказвания по законопроекта. Няма изказвания. Гласуваме.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Протокола относно привилегиите и имунитетите на Центъра за правоприлагане в Югоизточна Европа, № 202-02-16, внесен от Министерския съвет на 10.05.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Приема се.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за предучилищното и училищното образование, № 202-01-20, внесен от Министерски съвет на 05.04.2012 г.
Кой ще представи законопроекта? Министър Игнатов, заповядайте.
Сергей Игнатов:
Г-н Председателстващ,
Госпожи и господа народни представители,
Уважаеми колеги,
Действащият Закон за народната просвета е приет през
1991 г. и оттогава е изменян и допълван повече от 20 пъти. Той съдържа оскъдна уредба и оставя основни обществени отношения да бъдат уредени на подзаконово ниво. Успоредно със Закон за народната просвета от 1999 г. е в сила и действа Законът за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план. Той е приет на основание Закон за народната просвета, като едно от държавните образователни изисквания, но създава паралелна и често противоречаща на Закона за народната просвета уредба. За прилагане на Закона за народната просвета е издаден правилник, който поради непълнотата на законовата уредба регулира първично основни обществени отношения, т. е. не конкретизира, а често дописва закона. Законът обхваща материята в нейната цялост, което гарантира по-доброто й познаване и прилагане от страна на учители, директори, ученици и служители и прави системата прозрачна, а развитието й предвидимо.
Необходимостта от нов закон произтича и от факта, че действащата нормативна уредба не поставя ясно и категорично фокуса върху развитието на личността на детето и ученика с неговата автономност и свобода на избор, право на личен стремеж към преуспяване и благоденствие, принадлежност, участие и отговорност към множество общности и групи едновременно.
Законът е обсъждан повече от две години в цялата страна и в присъствието на всички заинтересовани. Повече от 2800 писмени предложения са обработени преди да представим този проектозакон, а в писането са участвали над 2000 човека. Това са представители на колегията – учители, просветни дейци, но и заинтересованите, включително ученици, техните родители и неправителствени организации.
Основното в този закон е промяната на философията. Ние правим една малка, но решителна крачка, откъсвайки се от консервативното континентално образование към образование, което се превръща в инструмент за управлението на живота на всеки млад човек.
И тъй като сме в режима за първо четене, моля ви да подкрепите цялостно този закон като философия и промяна. Благодаря.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря, министър Игнатов. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания. Г-н Методиев, заповядайте.
Веселин Методиев:
Г-н Министър,
Г-жо Заместник министър,
Колеги, да ви кажа като допълнение към това, което министър Игнатов ни въведе в темата, че Законът за народната просвета, който е създаден 1991 г. е един от добрите закони в България. Казвам го, защото той е получавал такава положителна оценка и същевременно той е закон, който в различните фази на 90-те години и в началото на нашия век е бил обект на препоръки и мнения за неговото усъвършенстване. Една от основните препоръки, която беше отправена през 90-те години, беше свързана с това, което г-н министър Игнатов каза – учебният план, това, което Европа нарича „curriculum” на езика, на който работят там и затова се появи този закон през 1999 г.
Това, което е много важно да ви кажа, е че по текстовете на Закона за народната просветата, както и по текстовете на Закона за учебния план имаше много голяма приемственост в годините. Тоест текстове, работени примерно при различни министри на експертно равнище 1992, 1993, 1995 и 1996 г. станаха част от текстове, които са влезли в Закона за професионалното образование и Закона за учебния план. В такава област като образованието, но и не само в нея, наличието на приемственост винаги е много позитивно нещо.
Същевременно българската образователна система има няколко специфични неща в себе си, които не се срещат другаде и които в някаква степен разклатиха структурата на средното ни образование. За какво става дума? Тези училища, които се ползваха с най-голям авторитет през годините, ние познаваме като езикови гимназии. Напливът, интересът на родителите е бил винаги към тях и поради тази причина през 90-те години, особено в края на 90-те години, когато се даде възможност да се профилират гимназиите, голяма част от тях искаха да направят такова езиково обучение и фактически станаха псевдо езикови гимназии. Голямата мрежа на общообразователното ни училище е това. Но те са с подготвителен клас, или както е жаргонът „с подготве”, който е осмият стандартен клас в българското образование.
Пак за ваша информация бих искал само да ви въведе в това, което не е юридическо, защото трябва да го знаете и него, е, че на три четворки е разположено – първи - четвърти, пети-осми и девети-дванадесети - това, което фактически съсипа унификацията, защото се разминаха учебните планове, поради това профилиране на гимназиите. Структурен въпрос, който виси много дълго време и не се решава и чест прави на министерството, че се нагърби с тази тежка задача, защото това е много голяма промяна. Защо е много голяма промяната? Защото трябваше да се спре на седми клас, което означаваше да се наруши една огромна традиция. В някаква степен винаги това може да бъде обсъждано, винаги може популистки да бъде нападано, а нямаше избор.
От друга страна, това, което предизвиква любопитството, е как спазва държавата конституционното задължение до 16 годишна възраст да има задължително образование и тук решението беше намерено преди години, обаче нямаше воля да стигне до парламента и това решение беше, че десети клас, който съвпада с тази възраст, трябва да бъде завършващ етап за онези, които не искат да завършат след задължителността, с други думи няма да се явят на матура и в крайна сметка няма да продължат по-нататък своето образование.
Тези много тежки структурни въпроси фактически са решени със законопроекта. Законопроектът има в себе си (това е ваш термин, който вие ползвате много и аз съм го научил от вас) и е инкорпорирал големи части от наследството. От тази гледна точка той представлява самия образец за приемственост и аз не мога да не го адмирирам от тази гледна точка.
След това поставя и една огромна група въпроси, които аз бих ги нарекъл от порядък второ четене въпроси. Тоест въпроси, които могат да бъдат обект на дискусия и могат да намират различни решения във водещата комисия, която е нашата образователна комисия.
Аз искам да подчертая два-три елемента от тези на пръв поглед малки въпроси – малки, защото не са от тази величина, за която говорих до момента.
Какво да се случи с професионалното училище – професионалната гимназия, техникума или както искаме така да го наричаме. Идеята на министерството е да се децентрализира. Само да ви кажа, че преди 20 години Министерството на образованието, чудейки се как да се оправи с една изцяло централизирана система, е взело соломоновско решение – цялото професионално образование – над 700 бяха училищата, ако не бъркам, минават към министерството и цялото общо образование го дават н общините. Аз винаги съм питал защо е направено това нещо и никой не ми е дал, поне във времето, в което аз съм бил министър, един относително добър отговор. Единственият отговор, който някой даваше защо е извършено това в началото на 90-те години е, че правителството- държавата познава развитието на икономиката – стопанството, и по тази причина централизирано се предвижда какви професии да се изграждат. Вече тази държава я няма, защото нямаме тоталитарна държава, която да се занимава с всичко. Имаме частна икономика, имаме частна инициатива и по тази причина това е аргументът против – обратното.
Остава да се дискутира и ние в Комисията по образование сигурно ще проведем такава дискусия, дали е възможно общините да произвеждат такава политика, т.е. те да отидат при тях, или регионите. Ако са регионите, това регионалните инспекторати ли са, или са регионите за планиране. Това е много тежък въпрос. В някаква степен той е тежък политически, тъй като това е перспективата за развитието на България. Моето скромно мнение и аз си го защитавам и ще дам бележките си да дискутираме на ниво регионален инспекторат, защото нямаме как да дискутираме на ниво регион за планиране, тъй като няма изградени институции, които могат да вършат такава политическа работа. Не че регионалните инспекторати могат, но искам да кажа веднага ще бъдат толкова компетентни да извършват това нещо. Тоест, те без кметовете, без общините ще сътворяват някакви неща, които веднага мога да ви кажа какви ще бъдат. Народните представители от управляващата партия ще бъдат посредници, подложени на натиск, която и да е тази партия, къде да се откриват паралелки, по простата причина, че това е заетост, заплати, труд, щатно разписание и пр. Така че въпросът там наистина е голям.
По последното, за да не отнемам повече време, това, което и тази година предвижда министерството и за напред, трябва да бъде обект на специално внимание – нещо, което моето мнение е категорично в тази посока, е да се преустанови тази взаимоучителна метода българското училище, т.е. едно дете за втори, три за трети и четири за четвърти да учат в един клас. Защото това не е никакво образование. То в някаква степен е отглеждане на децата, вместо родителите, а ние разполагаме с много голяма мрежа от такива училища и ги пишем в закона отново. Аз лично ще напиша да отпаднат. Сигурно няма да получа подкрепа, давам си сметка, защото въпросът е отново остро политически.
Обръщам се към колегите си да подкрепят законопроекта на първо четене. Аз съм го подкрепил вече в Комисията по образование. Няма повече да досаждам със собствените си интереси в тази област. Благодаря.
Заседанието вече се ръководи от г-жа Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Методиев. Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Уважаеми г-н Министър,
Уважаеми членове на Комисията,
В началото искам да изразя положителното си отношение към вниманието, с което вносителите участват при обсъждането на представения законопроект в различните комисии на Народното събрание, а не само в Комисията по образование и наука.
Също така смятам, че този законопроект е сравнително добре систематизиран, като обхваща почти цялата материя, която се отнася до регулиране на отношенията в предучилищното и училищното образование.
Аз ще поставя само три въпроса, които смятам за най-важни и това са въпросите на организацията и финансирането, а не строго образователните проблеми на учебното съдържание, на различните институции, които спомагателно участват в този процес. Но по трите въпроса аз имам подчертано отрицателно становище, тъй като моето мнение е противоположно на това, което представят вносителите.
Първият въпрос е за финансирането и отстъплението, което за първи път се допуска от това правителство и което ще бъде най-вероятно подкрепено от това мнозинство - обществени пари да отиват не само в общественото – в държавното и общинското образование, а и в частни институции. Вярно с известно отлагане, но чл. 282 прокарва за първи път решение, което смятам за дълбоко антисоциално, тъй като в момента проблемът е как българската държава със своя нисък капацитет да се погрижи за повечето от децата, за по-бедните, а не как да изравнява най-заможните. И тук аз смятам, че те са използвали като претекст решение на Комисията по дискриминация, която е с отдавна завършил мандат и аз призовавам мнозинството да се заеме по-бързо с решаването на този въпрос. Възможно ли е една комисия да приема решения, които са противоконституционни. Защото аз ще ви цитирам текста на Конституцията.
„Чл. 53, ал. 3. Основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно.”
Този въпрос има отговор. И ако някой иска да прокарва друга политика, която отива отвъд това задължение, трябва да знае, че той защитава други интереси. Този факт, според мен, е много важен, защото аз поддържам принципа, че обществените средства, т.е. парите, които се събират от данъци, трябва да отиват за обществени нужди в обществени институции. Това е принципът и ние трябва да го обсъждаме и на редица други места, не само по повод на финансиране на образованието.
Ако някакви специални образователни изисквания, на които масовите училища не могат д отговорят, и трябва да бъдат стимулирани поради тази дейност, тогава може да се обсъжда дали такива средства да отиват там. Но просто да се дублира и държавата да дава изцяло или отчасти издръжката за един ученик, този либерален принцип е крайно вреден за развитието на обществото. Всеки, който получава пари от държавата, трябва да работи по правилата на държавата. Не може вие да дадете тези пари и утре училището да каже каква е таксата и още толкова или повече, неколкократно повече да събира. Тези, които биха действали при общите условия, това е и правило на конкуренцията, могат д поставят такива въпроси. Другото не е конкурентна среда. Отделен е въпросът дали в образованието трябва да говорим за такъв род конкуренция.
Вторият въпрос е за това, че държавата се оттегля от поддържането на държавни образователни институции. Може да се преосмисля дали те трябва да бъдат такива, каквито са сега, но когато ние отчитаме другия голям проблем – разкъсване на връзката образование, икономически потребности, цялата тази дейност да се пренесе в общините, според мен, също е недалновидна стъпка. Ние не сме някакъв национален резерват, в който държавата да се грижи единствено за такива училища в сферата на спорта и на културата. Това и е най-важното производство, което България трябва да даде, без д го подценявам. В другите области мисля, че ние също имаме належаща нужда да се съчетае държавната и местната политика и да съществуват такива образователни институции.
Последният въпрос е за специализираните училища. Например, за природо-математическите. След като сега вече се предвижда те да приемат ученици след 7-ми клас. Нека да се направи по-гъвкав режим, който да не отнема възможността за по-ранно развитие на децата в области, които правят образованието ни по-добро, които могат да имат по-голямо търсене и от които вероятно в следващите години ще има по-голяма нужда, без това да е преграда някои деца, които по-късно са направили такъв избор и имат възможности, да се учат в тях.
Не искам да поставям други въпроси. Но разминаването в моите виждания по тези въпроси и на вносителите са категорично основание за отхвърляне на целия законопроект. Ако тези въпроси бъдат преосмисляни и се предложат други решения, тогава може д се даде подкрепа. Защото често дискусиите, особено въвличайки учителското съсловие, отиват в детайлите, а всъщност пропускат големия въпрос за политиката.
Ние, според мен, трябва да се произнесем именно по тези въпроси за първо четене, а оттам нататък в специализираните органи да се обърне внимание на всички други сами по себе си важни проблеми. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Методиев.
Веселин Методиев:
Г-н Стоилов, да го кажа с два примера. Парите следват ученика не е принцип, който е измислил министър Игнатов. В учредитерлното събрание, което вие познавате като юрист, има огромен дебат за думата „безплатно” образование в Търновската конституция. Депутатите са били убедени, че лъжат. То не е безплатно, защото то идва от парите на хората, които плащат данъци. От тази гледна точка Вие сте прав да заемете позиция за социално равенство и неравенство, защото това е политически въпрос от ценностен порядък и това го уважавам. Но трябва да бъдем наясно, че няма образователна система, с която се родее българската, те. ще рече европейска, в която принципът парите следват ученика да не е въведена. Ние сме изостанали много в тази област.
Даже нещо повече. Мястото, където обвиненията към г-н Игнатов с най-големи, е че той го правел, видите ли, защото искал (защото той ще бъде министър на образованието още 100 години) да го въведе след това във висшето образование. Истината е, че всички университети в Европа, които са публични, в смисъл не държавни, ние в България боравим с малко по-лоши понятия – наричаме ги частни, (някакво обидно и презрително наименование - това не е конфликт на интереси, това е стар проблем за мен), дори те имат разменено финансиране, г-жо Председател на Правната комисия. Например, получава държавната институция университет 70% от бюджета от държавната хазна и 30% се събира от такси. Онзи публичният, т.е. не държавния университет, той получава само 30% от държавата, като подкрепа и 70% си събира от такси. Ние сме далече от тези неща в смисъл като принцип сме далече от тях. Добре, че тръгваме поне в средното образование да го въвеждаме, за да можем в следващи години, примерно, г-н Стоилов, ако стане министър на образованието, да го въведе във висшето образование. Това е неизбежно.
Янаки Стоилов:
Аз накратко ще отговоря. Ние дотам достигнахме, че държавното висшето образование е на път да стане частно образование. Защото само в рамките на този мандат делът, който трябва да заплащат студентите, говоря като възможност, се е увеличил от 1/3 през 50% на 2/3. Какво е това нещо в държавното образование повечето от средствата да влизат от тези, които се обучават. Казвам като възможност, която законодателно е разписана.
Другото, наистина от миналия мандат се прилага принципът парите следват ученика, но аз не го смятам за съвършен или недискусионен, тъй като това си е типичен либерален принцип, който навлезе масово в Европа през последните години и той както виждате, се налага на редица места да бъде коригиран чрез защитените, средищните училища, защото, ако този принцип се приложи безусловно, това означава да закрием почти всички училища извън големите и средните градове. Тоест строгото придържане към този принцип ще има този резултат само след няколко години. Благодаря.
Искра Фидосова:
Други колеги, желаещи за изказване. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Разбира се, в тази експертна дискусия от двама души, които със сигурност са наясно с проблемите на училищното образование, на мен ми е малко неудобно да се включа, но аз искам да кажа само едно изречение.
Аз също се радвам, че министърът и целият му екип участват в обсъжданията на този изключително важен закон във всички комисии, което означава сериозно отношение и желание да се чуят различни мнения. Моята забележка е, че може би този подход не е бил съвсем спазен във фазата на подготовка и обсъждане на законопроекта. Защото, например, към мен като народен представител се обърнаха много от засегнатите страни, например, учители и директори в природо-математически гимназии, на които е била отказана съответна среща и да бъдат чути техните аргументи.
Аз мисля, че решенията, които предлага този законопроект, биха били по-добри, ако наистина са чути всички страни – и учителското съсловие, и съответните директори, и родителите и максимален брой граждани и граждански организации, защото темата за образованието, особено за училищното образование, в крайна сметка наистина касае всички български граждани. Аз считам, че техните забележки в тази част, тъй като драстично се ощетяват природо-математическите гимназии, са основателни. Според мен, вносителите биха спечелили, ако са чули всички мнения.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Манолова.
Аз също ще направя изказване. Бих помолила колегите, тъй като сме Правна комисия, винаги гледаме от малко по-различен ъгъл това, което пише в закона, да обърнат внимание на Преходните и заключителните разпоредби, където има текстове, които задължително, според мен, налагат коментар на Правната комисия.
Първо, по отношение на § 6 от Преходни и заключителни разпоредби. Предвидено е практическо преобразуване на прогимназии гимназии, средни общообразователни училища – това е по Закона за народната просвета, но никъде вносителят не е регламентирал процеса като правоприемство с всички произтичащи от това правни последици, а употребява израза „продължават да съществуват съответно като основни училища, профилирани гимназии, средни училища и професионални гимназии по този закон.” В този смисъл за мен и моля колегите да погледнат внимателно всички преходни разпоредби.
Възникват редица въпроси. Предвижда ли се вписване на тези учебни заведения в регистъра по новия закон. Липсва изрична разпоредба относно трудовите правоотношения с работниците и служителите и съответните преобразувани институции. Аз смятам, че това е нещо изключително сериозно и всички, които се намират в трудови правоотношения в момента и попадат в хипотезата на § 6, трябва да получат съответната защита с конкретно разписани текстове. Това ще го предложим като препоръка към колегите от водещата комисия.
По подобен начин е формулирана и разпоредбата на § 8 от Преходните и заключителните разпоредби, съгласно която „заварените към влизането в сила на този закон български детски градини и училища с чуждестранно участие продължават да съществуват като държавни детски градини или училища по смисъла на чл. 35 ал. 2, т. 2 и чл. 42, т. 4.”, без отново изобщо да става ясно дали е налице правоприемство, без да се предвижда издаване на съответните документи за това, без да се уреждат изрично трудовите правоотношения без какъвто и да било текст в тази посока.
Същото е и с разпоредбата на § 9.
Въпросът за правоприемството липсва и в други разпоредби. И в § 11, § 12, § 15, ал. 1, § 16 и § 20, което налага изключително прецизно разписване на текстовете или по-точно дописване и редакция на съществуващите текстове.
Обръщам изключително внимание на § 7 и моля колегите да вземат отношение по редакцията на § 7, която е предвидена. Става въпрос за промяна на статута на имотите, предоставени на преобразуващите се учебни заведения. Предвидено е преобразуване на определени държавни училища в общински, както и промяна в начина на финансирането им, като в тази връзка се предлага ex lege имотите публична държавна собственост, които са били предоставени на тези училища, да станат публична общинска собственост на територията, на която се намират, а вещите държавна собственост, да станат собственост на общината, финансираща училището.
Подобна разпоредба, според мен, също поставя редица въпроси, свързани с промяна на статута на имотите по силата на законова разпоредба, с режима на деактуване на имотите като държавна собственост и с реда, по който ще става това предоставяне на вещите държавна собственост. Това са въпроси, които, според мен, категорично не са намерили място в преходните разпоредби.
Моята сериозна забележка и моля да бъде приета сериозно от колегите юристи, които са подготвили текстовете. За мен липсват редица текстове в Преходните и заключителните разпоредби и процедури и ако това не бъде уредено, всичко хубаво, което напред сте направили, ако не бъде изчистено с преходните разпоредби при тези преобразувания и ако ще има такива и ще останат за второ четене трябва всичко да бъде изчистено.
Ще взема отношение и по не толкова правни въпроси. Аз предварително съм изразила позиция и ще подкрепя г-н Методиев и г-н Стоилов, което може да е изненада за тях, но аз лично категорично възразявам срещу преминаването на професионалните гимназии към общините. Аз смятам, че това е политика, която трябва да се води на ниво регион. Ако в една област има няколко професионални гимназии, които са с една и съща специализация към определено министерство, нека да се направи оптимизация на тази мрежа на национално ниво. Нека всеки един представител на държавата в лицето на съответния министър да оптимизира и да види, ако има необходимост да се слеят две-три , ако има такива, може би има такива места. Чух за един пример. Но не смятам, че заради това е сериозен аргумент. Знам, че на места на няколко области има една професионална гимназия с определена професионална насоченост и децата от редица общини отиват и се записват там да учат. Аз не приемам, че това трябва да бъде общинска политика и категорично ще възразя на този текст, както за първо четене, така и ще направя предложение за второ четене за промяна на закона.
По отношение на ресурсните центрове. Ще направя също предложение между първо и второ четене с гаранция, че в разпоредбите, било на чл. 189, чл. 192, чл. 258 като текстове. Има текст, който е гаранция. Няма да остане нито едно дете, което е със СОП и което има необходимост да остане без специална грижа на ресурсен учител. Независимо кой ще отговаря. Подкрепям това, което сте направили. Не ме разбирайте погрешно. Пътят, който сте възприели, го подкрепям изцяло и смятам, че с още малко допълнения и редакции трябва да имаме гаранции за всички тези деца, които не са малко, за съжаление, ние трябва да гарантираме за тях и за техните родители, че те няма да останат без такива ресурсни учители.
Другите бележки, които имам, са по редакции на текстове и са обект на предложения за редакция между първо и второ четене.
Аз сама за себе си не мога да дам еднозначен отговор в момента и да приема изцяло позицията, която предлага министерството за финансиране на частните училища. Аз съм народен представител от много беден регион.
Искам да задам въпроси. Колко са тези частни училища и детски градини. Аз не видях рамка, която да определя какво ще финансирате по отношение на частните училища и каква част от необходимата сума за издръжка на тези училища ще осигурява държавата. И когато знам какво е положението в голяма част от страната, как в много училища има много нелицеприятни условия за децата и това са все държавни, общински училища, нямам нищо против частните училища, но аз мисля, че приоритетно трябва да решим проблемите първо на всички държавни и общински училища и те да изглеждат по начин, по който да осигурят нормални условия на нашите деца за обучение и те да ходят там с желание.
И не на последно място, един въпрос, който на фона на всички други по-важни по философията на закона въпроси, няма да пропусна да го задам, защото го задавам две години, само че на друг министър – на министъра на младежта и спорта, и сега ще го задам и на министъра на образованието.
Какво предвиждате, г-н Министър, и правите по отношение на здравето на децата в законопроекта първо като цяло и второ, подвъпрос, какво предвиждате в този законопроект и каква е вашата визия по отношение на часовете по физическо възпитание и отдих на децата. Ще имаме ли вече гаранция, че тези часове няма да бъдат запълване на дупки в учебната програма, децата ще могат да спортуват, за да бъдат здрави. Ще получават ли училищата съответното финансиране, за да могат да спортуват нашите деца в училище. Защото навън в повечето градове,в повечето общини няма къде да спортуват. В огромната част няма специализирани зали и спортни площадки. Когато и в училищата не могат да спортуват, какво им остава на децата освен да отидат пред компютъра или не дай си Боже да правят нещо, което не бива да го правят. Тук се изказвам просто като родител. Срещам се ежедневно с много избиратели не само в моя избирателен район и това се теми, които се поставят ежедневно от родителите – условията в училищата, програмите в училищата. В тази връзка приветствам и подкрепям това, че давате възможност в закона да се подготвят учебните програми по блокове, което е изключително облекчение за децата. Смятам, че това е начин да отиват по-подготвени. И вместо да се подготвят по 6 предмета и да носят учебници и учебни тетрадки по 6 предмета, да отиват с учебници и учебни тетрадки по два или три предмета и да получат по-добри знания и по-нормална да бъде тяхната подготовка за учебния процес. Благодаря.
Г-н Казак.
Четин Казак:
Една реплика.
Г-жо Фидосова, ние още в самото начало видяхме, че това правителство има огромен афинитет към спорта и към физическото възпитание, така че аз съм убеден, че в закона се предвижда разширено изучаване и достатъчен брой часове по физическо възпитание и спорт.
Искра Фидосова:
Пропуснах нещо. Има 17 образователни държавни стандарта, които трябва да бъдат покрити от училищата. Амбицията на министър Игнатов и на неговия екип е този закон, или поне това пише в законопроекта, да влезе в сила от тази учебна година -2012/2013 г. Направих си труда да изчета законопроекта, да изчета всички становища, които са постъпили от различни институции, граждански организации, родители, учители и въпросите, които се поставят наистина не са малко. Но всички спорове и проблеми са решими. Трябва да се седне, да се доразпишат текстовете и да се редактират. Но аз не виждам и ме притеснява на практика тази амбициозна задача да влезе в сила от тази учебна година 2012/2013 г., която ще започне след няколко месеца. Може би е невъзможно това, защото първо, за да се приемат всички тези 17 държавни стандарта, трябва да се приемат редица наредби. Ние за да стигнем изобщо до приемането на наредби, трябва да приемем закона. За да изчистим този много подробно разписан в огромната си част закон, трябва да има достатъчно време между първо и второ четене за редакции и коригиране на текстове. Какво предвиждате в тази посока и продължавате ли да смятате за реалистично да се говори, че след един месец този закон може да е приет и да имате наредбите и да говорим за приложение на закона от есента. Може ли наистина да се говори за влизане в сила на този закон за учебната 2012-2013 г.
Г-н Тошев, заповядайте.
Ивайло Тошев:
Г-н Министър,
Г-жо Заместник-министър,
Моят въпрос не е толкова по философията на закона, а е въпрос, който съм поставял и при разискването на законопроекта и е свързан с чл. 329 с трите му алинеи – за частните детски градини и за частните училища.
Какво имам предвид? Чл. 329. , ал. 1 казва:
„(1) Частните детски градини и училища се създават, преобразуват, променят и прекратяват дейността си при спазване изискванията на този закон и при условията и по реда на Търговския закон, на Закона за юридическите лица с нестопанска цел или на Закона за кооперациите или при условията и по реда на законодателството на държава членка.”
Тоест от ал. 1 излиза, че частна детска градина или частно училище може да е като едноличен търговец.
Тук се получава едно противоречие между ал. 1 и ал. 3. Може би се има предвид, че могат да бъдат само юридически лица. Но от ал. 1 не става ясно това.
Вторият ми въпрос е свързан с ал. 3, където е казано, че „юридическите лица по ал. 1 не може да имат друг предмет на дейност освен дейност на детска градина или училище и може да извършват дейност само на една детска градина или училище.”
Тоест и двете не могат да извършват предмета на дейност.
Според мен, това създава предпоставки, че едно лице, което иска да направи частна детска градина и училище, трябва да регистрира две дружества, за да ги развие. Не може да продължи, създавайки едно юридическо лице и да започне образованието от детската градина, до завършването на образованието.
Искра Фидосова:
Колеги, има ли други, желаещи за изказване, ако няма да дам възможност на вносителите да отговарят на поставените въпроси. Г-н Игнатов, заповядайте.
Сергей Игнатов:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Аз ще започна, тъй като наистина много въпроси бяха поставени. Благодаря на всички вас затова, че внимателно сте се запознали със законопроекта. Защото независимо от политическата пристрастност всъщност това е закон за всяко семейство.
И отново ще повторя. Г-жа Мая Манолова постави един въпрос, но тя излезе, ние обиколихме почти цялата страна преди да внесем този законопроект с кръгли маси, където бяха представени главно учителската общност, учениците и родителите, различни педагогически специалисти, психолози, неправителствени организации преди да си позволим да го внесем. Преди това имаше концепция. Над 2800 писмени предложения сме обобщили, за да може да съществува този текст. Тези, които писаха този текст с точките и запетайките, са около 2000 човека в различни работни групи, които много сложно бяха координирани, за да постигнем тази симбиоза.
Първо ще започна с това, че не виждам някаква заплаха в това, ако законът бъде приет в следващите месеци, той спокойно може да влезе в сила от тази година. В близките 6 месеца ще бъдат готови стандартите. Дотогава подзаконовата уредба, ако не противоречи на новия закон, а тя не винаги ще противоречи, спокойно може да се прилага. Беше казано от народните представители, че този закон е инкорпорирал в себе си предишния опит образователен в България, така че тук не се прави някакъв голям скок, революционен, който да отрече всичко и да започне всичко отначало.
Има няколко сложни въпроса, които заслужават внимание. Единият е дискусията за частните училища. Тази дискусия съществува отдавна. Това че ни е осъдила комисията, не е основната причина. Основната причина е първо, че парите следват ученика, втората, че всички родители, баби и дядовци плащат данъци и част от тези данъци отиват за издръжка на образователната система и се оказва, че едни деца, независимо от това, че техните родители и роднини плащат данъци, те не се подпомагат финансово от българската държава. Съществува една алюзия, че в частните училища се учат децата на богатите. Децата на богатите са първо малко, те са на няколко места, а някои от тях са в чужбина. Статистиката показва, че в частните детски градини и училища са децата на учители, журналисти, университетски преподаватели, дейци на изкуството, културата – около 80%. В никакъв случай това не са богаташите на нашата страна. Може би и вашите деца учат в тези училища и вие също не сте богаташи.
Аз бих задал следния въпрос, защото това са налични пари. Ако едно дете в детската градина посещава частна детска градина и от първи клас тръгва в общинско или държавно училище, какво става с тези деца. Или обратното, било е детето в общинска детска градина, а от първи клас е в частно училище. Има едни пари, които са подкрепяли неговото обучение до първи клас, и после вече не, а те са налични, има ги.
Второ, тук става дума само за един стълб на финансиране. Има четири стълба на финансиране. Ние предлагаме, когато се въведе тази мярка, само един от тези стълбове да се финансира – достъпа на детето до образование. Въпросът е много дискусионен. Аз ще ви кажа лично мнение. Аз съм министър, който го предлага това, но съм човек, който е дошъл от частна образователна система. Ще ви кажа личното си мнение. Моето лично мнение е, че когато държавата финансира частното образование, тя ще го убие в този момент, защото то още не е достатъчно силно. То ще стане мързеливо като всички останали системи, които държавата финансира. Но тук става дума за една друга справедливост. Става дума за това, че едно дете утре може да стане министър-председател на държавата и тя да не е дала една стотинка за неговото образование. Защото то може да е дете на учители или на журналисти, което е ходило в детска частна градина, в частно училище, утре то управлява държавата, а тя за него една стотинка не е дала. Има ето такива неща, над които трябва да мислим. Затова съм съгласен и с едната и с другата страна. Няма опасност, поне докато аз имам влияние в образователната система и университетите да бъдат финансирани, дори, ако аз продължавам да участвам в управлението. Аз ще бъда абсолютно против всяка стотинка от държавата, защото тя ще убие инициативата там. Въпросът е изключително сложен.
Следващият въпрос. Мислих много и сега, докато говорихме за професионалните гимназии. В момент световната тенденция е за принципа на децентрализация на системата. От 2010 г. има и решение на Министерския съвет, което задължава Министерството на образованието, младежта и науката и ние сме го изпълнили, закъснели сме, да ги прехвърлим и да станат общински така, както останалите 2300 и няколко училища, които са общински. Основната причина е, че все виждащото око вече не съществува в този мащаб, както в една централизирана тоталитарна държава. И местният бизнес и местната общност би трябвало да имат по-голямо влияние върху професионалното училище, отколкото централно държавата. Затова аз благодаря за поставените въпроси. Мисля, че ние ще стигнем до някакво решение между първо и второ четене, което ще бъде добро за всички. След като този въпрос предизвиква дискусия, значи ще намери решение. Ние ще отговорим на всички поставени въпроси, но днес обсъждаме философията на законопроекта. Има място да се мисли за регионалните инспекторати, доколкото е възможно да поемат цялата тази отговорност, но нека този въпрос да го обсъдим и то на различни равнища и съвсем професионално. Той ще бъде поставен от колегите в комисията. Трябва да се замислим. Професионалните гимназии бяха много. Сега са останали 300 и няколко, които са държавни. Другите се управляват отдавна от общините. Практиката е различна. Имаме различна практика в нашата страна.
По останалите, чисто юридическите въпроси ще помоля колегите юристи, но преди това да кажа за здравното и за физическото възпитание.
Уважаеми колеги, първо законът не дава разпис на часовете.
Второ, за голямо съжаление, нашият екип имаше амбицията да даде един много по-реформаторски закон. Ние все пак сме стъпили на една консервативна философия, че промяната е малка, но е важна. Най-хубавото е да стане това, което е в развития свят. В края на учебния ден, на часовете да има блок за това ,което сега наричаме физическо възпитание. Но да не го наричаме физическо възпитание, а децата да ходят на любимия си спорт – на тренировка, за да се разтоварят. Но тук става дума за много други промени, които засягат системата. Понеже нямаме възможност поради средата, в която се намираме, да направим огромна реформа, ние с малки стъпки го предлагаме.
Сега нека да продължи г-жа Милена Дамянова и след това нашите юристи да отговорят на това, което каза г-жа Фидосова, което наистина заслужава да го чуем сега. Това заостри моето внимание, без да съм юрист.
Милена Дамянова:
Благодаря, г-н Министър.
Уважаема г-жо Председател,
Госпожи и господа народни представители,
Аз първо бих искала да изразя своята благодарност за вашите становища по законопроекта. Действително това е една мащабна работа, която беше направена в рамките на две години – концепция за закона, обсъждания и т.н.
Аз не мога да се съглася с това, че среща на някого е била отказана. Съжалявам, че г-жа Манолова излезе, но среща с математическите гимназии беше направена и такава среща се проведе, държа да подчертая, няколко пъти. Първата среща, която се проведе в министерството, беше с директорите на три математически гимназии: с директорката на Софийската математическа гимназия, директора на Варненската природо-математическа гимназия и директора на Природо-математическата гимназия в Габрово, като тези трима директори бяха упълномощени от останалите директори на математически гимназии да проведат тази среща. Заедно с тях постигнахме консенсус и съгласие около текстовете на закона и следствие от тази среща бяха направените корекции в текстовете в сравнение със законопроекта, който беше публикуван за обществено обсъждане на сайта на министерството през м. февруари и съответно в законопроекта, който беше внесен в Министерския съвет. След това отново беше проведена среща с инициативен родителски комитет, който направи петиция. Отново имаше среща, на която присъстваха учители от Софийска математическа гимназия, така че не мога да се съглася, че такива срещи не са проведени. Напротив, текстовете бяха приети от гилдията. Не унищожаваме категорично природо-математическите гимназии, защото според чл. 141 те получават възможността и съответно в преходни и заключителни разпоредби има създадена олекотена процедура, каквато те искаха да бъдат преобразувани в средно общообразователни училище по новия закон с прием от пети клас. Така че това е уредено.
Когато обаче става въпрос за гимназия, трябва да имаме предвид, че като вид институция предполага обучение на ученици от 8 до 12 клас. След като ще дадем една такава възможност за природо-математическите гимназии, защо да не дадем такава и на останалите гимназии. Тогава не се ли обезсмисля наименованието гимназия като институция въобще. Защото обучението в определени класове в типа институция всъщност е една от характеристиките на тези институции. И възможността, която сме дали с чл. 141 едно такова училище съответно да приема от пети клас и да се нарича средно училище, беше приета и от директорите на математическите гимназии и от родителите, г-жо Манолова, които направиха петиция и с които аз лично като заместник-министър имах такава среща. Това е по въпроса за природо-математическите гимназии.
По въпроса за блоковете часове. Аз благодаря на г-жа Фидосова за подкрепата. Държа да подчертая, че в момента начина на подредба и изготвяне на седмичното разписание всъщност се регламентира от една наредба на Министерството на здравеопазването. Аз имам уверението на новия здравен министър, че направим промени в тази наредба, така че да избегнем недоразуменията, които има в момента и които тежат не само на родителите и на учениците, но и на цялата система – и на учителите. Надявам се, тези промени да са възможни да се случат още следващата учебна година.
По отношение на физическото възпитание и спорта. На няколко места е гарантиран здравословния начин на живот. Една от съществените разлики между този закон и Закона за народната просвета това е акцентът върху ключовите компетентности. Този закон стъпва върху развитието на ключовите компетентности и още в чл. 75, ал. 1 казваме, че общообразователната подготовка обхваща следните групи ключови компетентности. Искам да обърнете внимание на деветата, независимо че принципно ключовите компетентности са осем. Ние сме заложили и девета – умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот.
Законът обаче не посочва по кой предмет по колко часа ще има на седмица. Това се разписва съответно в стандарта за учебния план и учебният план е този, който определя по кой предмет колко часа ще има.
Аз бих искала да обърна внимание на чл. 90, който казва, че „извън часовете по чл. 85, ал. 2 и 3 в учебния план се включва да всеки клас за всяка учебна седмица и по един учебен час за организиране и провеждане на спортни дейности и на открито, както и по един учебен час на класа.”, което е още една възможност.
Отделно по отношение на избираемите предмети сме дали автономия на училищата за изработване на учебни програми според потребностите и интересите на учениците. Там могат да се включат различни предмети, като здравословен начин на живот, гражданско образование и т.н., които да са съобразени с нуждите на учениците в съответното училище.
Вярно е, че имаме училища, в които имаме затруднения със спортната база. Това не е отсега. Това е наследено, за съжаление, от доста години. Работи се в тази посока, включително и по отношение на следващия програмен период се планират средства такава една мярка да фигурира и в програмата „България 2020” за ремонти на детски градини, за изграждане на спортни площадки, на физкултурни салони и т.н. В крайна сметка този закон не е за следващата и за по-следващите години, а той има претенциите да гледа 10 години напред. Мисля, че в това отношение сме гарантирали възможностите за здравословен начин на живот и гарантиране придобиването на такива умения и компетентности.
По отношение на частните училища. Понеже се зададе въпросът колко са детските градини и училищата, нека отново да подчертаем, че ние не финансираме частната детска градина, или частното училище като институция, а въвеждаме принципът парите следват ученика, който е залегнал в Националната програма за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка, приета през 2006 г. 52 детски градини 97 частни училища има в България. И понеже г-н Стоилов цитира Конституцията, чл. 53, ал. 3, в която се казва, че „основното и средното образование в държавните и общинските училища е безплатно”. Да това означава, че там не се събират такси. Но нека да погледнем ал. 6, г-н Стоилов, в която се казва, че който провъзгласява задължения на държавата да насърчава образованието, като създава и финансира училища, подпомага способни ученици”. Тоест тук ние нямаме диференциация на училищата според това дали те са частни, общински или държавни. Така че в този смисъл те следва да бъдат еднакво третирани, независимо от собствеността на училището и на детската градина, в която се обучават децата. Да не говорим за това, че след като говорим за осигуряване и за гарантиране на равен достъп до образованието, това означава, че държавата следва да гарантира равен достъп до образование във всички институции, които фигурират в системата на народната просвета. Значи от една страна, системата на народната просвета признава институцията частна детска градина и частно училище, но от друга страна, държавата не осигурява равен достъп до тези институции, което е абсолютен нонсенс.
Янаки Стоилов:
Това е капиталистическото общество, в което може да имат частни и държавни и общински институции.
Милена Даскалова:
Може би в България все още думичката „частно” не е особено популярна, но нека да кажем нещо много важно, че тя не е нова и частна детска градина и частно детско училище не е нещо, което ние си измисляме сега, защото, подготвяйки законопроекта за предучилищно и училищно образование аз лично си направих труда да направя едно проучване на цялото българско законодателство, което регулира системата на народната просвета, на народното просвещение. Бих искала да ви обърна внимание на Закона на Мушанов от 1909 г., действал до 1948 г. – един прекрасен закон, чиито текстове са пресъздадени и тук. Там фигурира частна детска градина, частно училище, фигурират субсидиите от държавата. След това изчезва това, но може би си има своето историческо обяснение.
За Комисията за защита от дискриминация и за решението от 2008 г.
Искар Фидосова:
Г-жо Заместник-министър, тъй като ние сме Правна комисия, моля ви кратко в рамките на няколко минути да ни отговорите, а чисто експертния спор и това преразглеждане назад във времето да го направите в специализирани дискусии.
Моля ви кратко, в рамките на няколко минути да отговорите на останалите въпроси. Имаше много правни въпроси зададени.
Само едно допълнение, слушайки внимателно отговора на г-н Игнатов.
Г-н Игнатов, това означава ли, че в момента надбавките за деца –детските, се получават на базата на доход на родителите. И едни деца получават, а други – не получават. По логиката, която Вие изложихте, включително и заместник-министър Дамянова, излиза, че сега трябва да се върнем на това на всички деца да дадем детски надбавки. Аз ще го предложа на Симеон Дянков като вицепремиер, ако се съгласи. Но тогава ние първо трябва да решим този проблем и след това да отидем в частните училища и детските градини. Защото нещата са свързани. Не може при социалната политика на държавата да се търси финансовото изражение кое дете може да получи и кое не може. И много деца не получават и не богати хора, а защото имат доход повече от 300 и няколко лева на член от семейството. Не защото са богати и милионери, а просто защото имат малко по-висок от минималния или определения среден доход на месец на член от семейството.
Това го казвам като отклонение, защото когато слушах вашите аргументи, те бяха в тази посока, но не е така.
Любомир Йосифов: Правна дирекция на МОМН
Ще взема отношение по забележките, които направихте юридически, без да навлизам в техническата част, защото ми се струва, че ние можем да поговорим дълго. Първо, искам да кажа, че уважаваме Вашето мнение и съм склонен при Ваше желание да седнем и да обсъдим всеки един текст от Преходните и заключителните разпоредби на закон.
Специално аз бих изразил становище, лично експертно, че не трябва да се прекалява с преходните и заключителните разпоредби. Те трябва да бъдат толкова, колкото са необходими.
Искра Фидосова:
Уважаеми г-н Колега, кой ви е говорил за прекаляване или не. Предвиждате преобразувания и нямате преходни разпоредби, които уреждат правоотношенията на работещите в момента хиляди учители.
Г-н Казак.
Четин Казак:
Само исках да обърна внимание, че ще бъде интересно да се сезира Конституционния съд с искане за тълкувателно решение специално на ал. 6 на чл. 53, където се казва: „Държавата насърчава образованието , като създава и финансира училища.” Тоест конституционният законодател има предвид, че държавата може да финансира само създадените от нея училища или може да финансира и други. Мисля, че въпросът е конституционен.
Искра Фидосова:
Заповядайте.
Красимир Вълчев: главен секретар на министерството
Уважаеми дами и господа народни представители,
Ако може още няколко думи по отношение на финансирането на частните училища. Равният достъп и принципът на задължителност, което кара държавата да финансира всички ученици са и причината за колективното бюджетно финансиране на образователната услуга за всички ученици. Какъв ще бъде доставчикът? Ние имаме и задължителен транспорт, но той в много случаи се предоставя от частни фирми, а в някои случаи и от училищни микробуси. Правно-организационната форма на доставчика в случая не е тази, която гарантира равния достъп. Няма да бъде увреден достъпът в държавните и общинските училища, нито ще има преференциално отношение към частните училища. Ще ви дам няколко аргумента в тази полза. Чисто финансово тези близо 10 млн. лв. представляват 0.4% от средствата за образование. Не решаването на този проблем на учениците в частните училища няма да спомогне за разрешаването на другите проблеми в системата, които са от порядъка на стотици милиони левове и те са извън закона. Това са основно проблемите с материалната база и с преподавателите. Частните училища ще получават едни средства, които няма да могат да генерират печалба, защото ще бъдат спазени изискванията за държавна помощ. Те ще могат да ги използват за строго определени разходи. Това са разходите, свързани с обезпечаване на учебния план или задължителната образователна услуга. Тоест в случая принципът е, че с тези средства ще бъде обезпечено това, което е задължителното - възложеното от държавата на всеки родител да обучи детето си до 16 годишна възраст, независимо от публично-правния характер на институцията. Има строги правила за отчетност, които са приложени по отношение на частните училища. Всъщност тази сума няма да бъде толкова висока, тъй като обучението на едно дете в частно училище означава, че същата сума няма да се финансира в общинско училище.
Искра Фидосова:
Кажете ми в процентно отношение какво е съотношението, което предвиждате при това финансиране. В закона никъде няма съотношение. Приходи от частното училище лични от родители или от дарители и от държавата. Кажете го простичко. Примерно 30 на 70 или 50 на 50. Какво е?
Красимир Вълчев:
Веднага ще ви кажа. От гледна точка на нормативната уредба на общо европейско ниво по отношение на държавните помощи има два допустими варианта: единият е частните училища да станат изцяло част от системата на общественото образование, т.е. да се финансират всички техни разходи и да не събират такси. Другият допустим вариант е така наречената услуга от общ икономически интерес, което е по-скоро споделено финансиране или публично-частно партньорство. Използвам този термин, понеже беше поставен на друга комисия. Този вариант е избран. При този вариант основната образователна услуга, в случая обезпечаването на учебния план е част от системата на общественото образование и няма да се заплащат такси за изпълнението на учебния план. Тоест разходите за възнаграждение, осигуровки, издръжка, които са свързани с учебния план. Тоест ще могат да събират такси единствено за допълнителните дейности и разходи, които не са обезпечени.
Искра Фидосова:
Какви са тези допълнителни дейности?
Красимир Вълчев:
Примерно, материална база.
Искра Фидосова:
Тоест тези деца, които ще учат в прекрасни материални бази и това е много хубаво, ще получават допълнително средства и държавата ще издържа учители и други разходи, а децата, които учат в старите материални бази и им падат на главите таваните и вратите, ще си стоят на счупените чинове и столове и ще получават същото, което получават частните училища. Правилно ли разбирам.
Красимир Вълчев:
Да. Но смея да твърдя, че в много училища – в общинските училища и в държавните училища материалната база е много по-добра, защото един от най-големите проблеми на частните училища е материалната база.
Искра Фидосова:
Не им разрешавайте да ги правят, като нямат подходяща база. Нали от вас зависи да ги открият или не. Ако нямат подходяща база, защо им разрешавате.
Красимир Вълчев:
Това ще бъде въпрос на стандарта, който ще се установи.
Искра Фидосова:
Да ви заведа в нашия избирателен регион с г-н Стоилов, или в Кюстендил или в който искате, да обиколим 20 училища в малки и средни общини и да видите какво е състоянието на училищата там, а има ученици. Елате да видите за какво става въпрос! В моята област няма частна детска градина, няма частно училище. Всеки родител иска да осигури по-добри условия за своето дете в училище. И когато може да избира да работи в една бедна област и в София, има работа и на двете места, той отива в София, защото там възможностите и условията са повече и по-добри. Това е нормално.
Четин Казак:
Проблемът е много прост. Държавата няма пари да поддържа публичните училища – държавните и общинските. Целият проблем е в това, че някои хора не приемат това от този ограничен ресурс, който в момента има, да се отделят пари, за да се дават на частните училища.
Веселин Методиев:
Малко спекулирате и да спекулира г-н Стоилов, разбирам.
Янаки Стоилов:
Моля без квалификации, защото не искам да отговарям.
Веселин Методиев:
Извинявайте, г-н Стоилов. Съжалявам.
Кажете числото на издръжка, която дава държавата за това, което наричаме „защитено училище” и го сравнете с числото, което бихте могли да похарчите за така нареченото ....
Красимир Вълчев:
Стандартът за издръжката наедно дете ще бъде същият. Средствата ще бъдат 10 млн. лв., което както ви казах е 0,4%.
Искра Фидосова:
10 млн. лв. ще бъдат за частни училища?
Красимир Вълчев:
Годишно от 2016 г., което от над 2.5 млрд. лв. по функция образование означава под 0,4%, което в никакъв случай не означава, че трябва да противопоставяме финансирането на другите дейности в системата.
Искра Фидосова:
Добре. Дайте за пример едно частно училище какво е съотношението между субсидията от държавата в процентно изражение и това, което
Красимир Вълчев:
Едно частно училище в София ще получава за един ученик, ако се приеме законопроектът в този вариант толкова колкото получава едно общинско училище на ученик. Това са 1200 лв. или по-точно 1195 лв. Финансирането е на ученик.
Искра Фидосова:
Това означава, че получават 100% държавна субсидия.
Четин Казак:
За един ученик се дават 1500 лв. Само че от тези 1500 лв. директорът на държавното училище или на общинското училище трябва да плати всички разходи плюс, ако може да направи ремонт, боядисване и т.н. Докато частникът също ще си получи 1500 лв., но ще си взима такса.
Екатерина Михайлова:
В България вече 20 и колко години минаха и ние все срещу този „частник” говорим. Това е чисто политически въпрос и не е въпрос на Правната комисия.
Красимир Вълчев:
Това не е така, защото това е само първият стълб на финансиране от четирите стълба. Общинските училища получават средства и по останалите три стълба. В този смисъл те ще финансират едни и същи разходи каквито и общинските училища.
И още нещо, трябва да спазват държавни правила. Частните училища ще спазват всички образователни стандарти, включително и стандарта за физическа среда.
Искра Фидосова:
Гласуваме.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за предучилищното и училищното образование, № 202-01-20, внесен от Министерски съвет на 05.04.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Седем „против”. Въздържали се? Няма.
Заповядайте, г-н Министър.
Сергей Игнатов:
Г-жо Председател,
Госпожи и господа народни представители,
Аз благодаря и съвсем искрено казвам благодаря за всички бележки, защото, ако се приеме този закон, ние ще берем плодовете му когато някои от нас вече ще бъдат пенсионери. Моят екип благодари за всички бележки, дори някои от тях вътрешно да не ги приемаме, защото става дума за изключително отговорен акт. Благодаря за това, че изчетохте внимателно всички текстове.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Министър, че уважихте лично Комисията по правни въпроси. Надявам се юристите да бъдат малко по-прецизни следващия път.
Колеги, преминаваме към следващата точка.
По трета точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 254-01-13, внесен от Ивайло Георгиев Тошев, Емил Йорданов Радев и Даниела Димитрова Миткова на 14.02.2012 г.
Имате доклада. Започваме второ четене.
Доклад относно законопроект за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, № 254-01-13, внесен от народните представители Ивайло Тошев, Емил Радев и Даниела Миткова на 14.02.2012 г., приет на първо гласуване на 28 март 2012 г.
„Закон за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс”
По наименованието на закона желаещи за изказване? Няма. Гласуваме. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и двама „за”. Против и въздържали се няма.
§ 1. Постъпило е предложение от н.пр. Любен Корнезов за промяна в § 1.
Постъпило е и предложение от н.пр. Ивайло Тошев и група народни представители.
По предложенията по § 1 желаещи за изказване? Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Аз ще се изкажа в подкрепа на предложението, което е направено от н.пр. Любен Корнезов, тъй като той е написал по същността на проблема, а именно основният проблем е свързан с високите такси, които се събират при описи на имущество, особено в случаите, в които липсва съответствие – пропорционалност между размера на вземането и цената на имуществото, което се описва. Предложението, което прави г-н Корнезов е справедливо. От една страна, недемотивира съдебните изпълнители да си вършат работата, а от друга страна, дава повече справедливост на гражданите, които имат относително ниски по размер задължения, които подлежат на принудително изпълнение.
По отношение на предложението на колегата Тошев. Според мен, трябва да се търси баланс, тъй като наистина най-ощетени от съдебното изпълнение са хората с ниски задължения. Това са обикновено текущите сметки за ток, за парно, за вода и пр. Наистина трябва да се избегне възможността те да бъдат един вид малтретирани, като за сметка от 500 лв. им се опише недвижим имот и таксата по описа е толкова голяма, че надвишава даже размера на тяхното задължение. Така че справедливост по отношение на това се съдържа в предложението на н.пр. Любен Корнезов, но от друга страна не трябва да се стига до там, че да се демотивират изобщо съдебните изпълнители да си вършат работата. Защото 1/5 от задълженията, когато става дума за 300 лв. е 60 лв.
Христо Бисеров:
Защо е определено 1/5, а не примерно 1/6 или някаква друга.
Емил Радев:
Ще дадем обяснение. От предходни писма от Камарата на частните съдебни изпълнители, където беше обобщена европейската практика най-високата такса, която пропорционално събират беше от 9 до 19% общо. С две думи, ако няма извършвани някакви действия от 9%, но се стигаше до 19%. 1/5 това са 20% и затова ние сложихме на практика такъв таван, който да отговаря на максималния на европейската практика. Това е таван само на пропорционалните такси. 1/5 от самото задължение. С две думи няма логика оттам нататък за 200 лв. да се събира такса 1000 лв. Говорим само за пропорционалните такси. Обикновените такси са изчислени в такъв размер, че да покриват разходите, които се извършват и да има.
Христо Бисеров:
Защо не приемате предложеният критерий от г-н Корнезов?
Ивайло Тошев:
В предложението на колегата Корнезов се говори само за такса опис. Пропорционалните такси не касаят само такса опис и ние затова сме предложили сборът на пропорционалните такси в едно производство.
Например, ако за едно задължение от 1000 лв., ако направим и опис за недвижимо имущество и разни други такива действия, ще отиде ….
Искра Фидосова:
Заповядайте, г-н Дичев.
Георги Дичев:
Нашето становище по така направените предложения е, че не кореспондира с мотивите и целите на законопроекта и ще има съвсем други резултати от заявените.
§ 1 казва, че пропорционалната такса не може да надвишава максималния размер. В съдебното изпълнение има различни пропорционални такси, защото има различни притежания, а има и различни способи за тяхното удовлетворяване. Коя точно такса има таван не става ясно. Ако е тази за изпълнение на парично вземане, която е най-популярна – тя е съобразно дълга, така наречената такса за успех. Ако имаме големи задължения, там е 2%. Общо взето повтаря таблицата при адвокатурата, но тя е процент от събраната сума. Ако става въпрос за нея, този таван би засегнал само най-големите вземания, които са за стотици хиляди и за милиони. И се поставя резонният въпрос защо един такъв длъжник да плаща по-малко от гражданина със задължение от 500 лв. към топлофикация, например. Излиза, че с този текст се защитават кредитните милионери, което за нас е необяснимо.
При тази редакция големите вземания стават абсолютно несъбираеми. След като достигне тавана като събрана сума, съдебният изпълнител трябва да продължи да работи по съответното производство и може да продължи с години. Имаме дела от 2006 г., още продаваме имоти, а няма купувачи. Освен, че без никакво възнаграждение ще продължи да работи, той ще прави това и при пълна и неограничена имуществена отговорност. Ако имате задължение от 1 милион. Таванът достига, примерно, 100 хиляди. При някаква сума, таванът ограничава вземането. Процентно, ако е събрано. Ако има дълг за един милион, има2% от събраната сума. Ако са събрани 200 хиляди, не се събират 2%, а пропорционално – 20% от дълга. Това е таксата от пропорционално събраната сума, а не цялата такса. Така че в момента, в който се достигне таванът, оттам нагоре съдебният изпълнител спира да работи. Това всичко е обсъждано още 2005 г., имаше икономически анализ и се отчете, че ако искат народните представители, изобщо Народното събрание да се събират големите вземания, не бива да се върже таван пред принудителното изпълнение.
Искра Фидосова:
Таван ще има. Дайте да спрем дотук и да видим текста. Моля ви се. Сега сме на второ четене по § 1.
Колко пропорционални такси имате в тарифата? Аз знам няколко. Да ви ги чета аз или вие ще кажете.
Георги Дичев:
Точно това се опитвах да обясня, че са различни вземанията. (Да, знаем, че са различни.) Когато става въпрос за изпълнение на парично вземане, защото има непарични, които са за въвод във владение, например. Говорим само за паричните вземания. При парично вземане има една пропорционална такса, която е тази за успех, за която говорим. Ако се описва имущество, казва тарифата, има друга такса за опис, която обаче е част от пропорционалната. Те се приспадат. Има забележка към тарифата. Тя не е самостоятелна такса, но понеже няма таван таксата за опис, затова се получава този пример, който и вносителите.
Искра Фидосова:
Тя и другата няма таван. И двете нямат таван.
Георги Дичев:
Да, нямат по тези причини, които се опитах да обясня. Но тогава може да се получи диспропорция между интереса и описаното имущество. Затова нашето предложение беше да се въведе таван на таксата за опис, защото там реално са проблемите и диспропорцията – малък дълг, голяма такса.
Иначе другата пропорционална такса, която е за успех, тя за големите вземания е 2%, а не 20. В момента, в който се достигне таванът, оттам нагоре се работи без никакъв стимул. Няма възнаграждения. Работи се така. От дадената редакция не става ясно какъв е таванът – 1/5 ли е таванът, или има друга фиксирана сума. Не става ясно.
Христо Бисеров:
Примерно, един взискател, който има 10 фактури, той ще направи 10 производства. И това ще му каже съдебният изпълнител. Ще се договорят.
Георги Дичев:
Ако може едно уточнение. При изпълнение на парично вземане има такса за опис, която е част от другата такса и се приключва с таксите. Други такси няма. Аз не знам за какъв сбор се говори. Става въпрос за 2%. Няма други такси.
А има други, които сте чели в тарифата, но те са за други вземания. За въвод във владение – 1%, за предаване на вещи, но те не са за парични вземания. В тази редакция има израз „максимален размер”, което значи твърда сума. Един път казвате максимален размер – твърда сума, и един път 1/5. Другото няма значение.
Искра Фидосова:
Започваме изречение по изречение.
Първо за малките вземания трябва да бъде, че таксата се определя върху задължението, а не върху цената на вещта, която се описва. Това е първата гаранция за малките. Не сте разписали гаранцията за малките задължения. В текста, който вие предлагате, не виждам гаранция за малките задължения.
Емил Радев:
Напротив, текстът е огромна гаранция за малките.
Уважаеми колеги, да дадем пример с 1000 лв. Даже и да се направи опис на имот за 1 милион. Да се направи опис на 100 хиляди, това е 1500 лв. такса. Когато кажем обаче, че вземането е 1000 лв. и кажем, че 20% можем от всички пропорционални, даже таксата за опис да е 1500 лв., може да се вземе такса 200 лв. За опис на 100 000 е процент и половина, което е 1500 лв. Давам пример по сега действащата тарифа. Така че това пази малките в този случай. Това е достатъчна гаранция за малките.
Г-жо Фидосова, от предложението на проф. Корнезов можем като изречение трето да сложим неговото последно изречение.
За едно задължение от 1 млн. лева, когато се опишат 10 коли, ще трябва да начислим 10 такси на стойност, ако го напишем на по-малкия размер от вземането.
Мая Манолова:
Аз правя следното предложение, защото е ясно, че трябва да се направят промени и всички сме съгласни с това. Защо да не направим една група, в която да се включим и ние, да включим и представители на съдебните изпълнители и да стигнем до някакво оптимално решение, с което все пак да се потърси някакъв баланс.
Георги Дичев:
Ние сме много добронамерени и предлагаме точно такива неща, които решават проблемите, за които говорим, но няма чуваемост, за което извинявайте. Казваме нещата, но не ни чувате.
Емил Радев:
Нека да видим какво точно казва на проф. Корнезов текста. Знам, че този текст вие сте му го предоставили, но все пак това не решава проблема по ни най-малкия начин, особено пък за малките длъжници.
Искра Фидосова:
Независимо на кого е предложението, но аз виждам пропуски и трябва да бъде разписан начинът - на базата на какво се изчислява таксата, това, което според мен липсва. Защото, ако продължава да липсва, в тарифата винаги може да се пише на кой каквото му хрумне и да продължили да се изчислява по начина, по който сега се изчислява. Затова трябва да се запишат, според мен, още две изречения, да се дадат два примера и да видим какво ще се получи в двата примера и да видим има ли проблем с така разписан текст и къде ще е проблемът.
Георги Дичев:
Това, което са предложили н.пр. Тошев и Радев, те казват, че независимо как се изчислява 1/5 не може да надвишава. Тоест, ако имаме дело за 50 лв. на някой мобилен оператор, 1/5 е 10 лв. А може да описваме една къща в центъра на София, таксата не може да бъде повече от 10 лв. за опис. Това казва текста.
Тодор Димитров:
Колеги, аз мисля, че това второ изречение за сборът от всички пропорционални такси не може да се заобиколи и непреодолимо. Няма как да се заобиколи това второ изречение за сбора. То е непреодолимо по никакъв начин. Тоест то слага един таван,у който е пълна гаранция и няма как ад се заобиколи по никакъв начин.
Мая Манолова:
Аз изразявам готовност, ние сме готови да се включим в допълнителното обсъждане на тези текстове и ви предлагам, ако не се стигне днес до оптималното решение, да направим една група, в която да се включи и представител на съдебните изпълнители и ние ще участваме, за да се стигне до такова решение, в което на първо място да се запазят малките длъжници. На второ място да не блокира съдебното изпълнение. И на трето място, наистина да се постигне някаква справедливост с тези текстове.
Ивайло Тошев:
Не дадохте никакви предложения. Удължихме срока и никой не даде предложения.
Искра Фидосова:
Първото изречение от предложението на г-н Корнезов го подкрепяме безрезервно.
Таван трябва да има.
Мая Манолова:
По отношение на тавана аз изказвам сериозни опасения как той ще бъде определян. За да има някаква сигурност и предвидимост какво ще се случи, аз лично нямам такова доверие в Министерството на правосъдието каквото вие имате.
Искра Фидосова:
По отношение на тавана аз също нямам доверие. И ако мен ме питат, аз бих записала една сума тук и с това всичко ще приключи. Не му е мястото в ГПК, но няма проблем в Закона за частния съдебен изпълнител да сложим таван и приключваме с проблема.
Реплика: Но тогава те няма да имат интерес да работят.
Искра Фидосова:
Ако някой се откаже и не иска да е частен съдебен изпълнител, тогава да стане държавен. Който не иска, ще стане държавен.
Добре. Имаме таван. Какво правим с този таван. Как ще запишем гаранция, имам предвид представителите на Министерството на правосъдието, че таванът ще бъде нормална сума, а не както досега. Дайте гаранция. Защото веднага бих могла д направя предложение в комисията за промяна в Закона за частните съдебни изпълнители, ще сложим една сума таван и ще приключим спора. Не знам каква е разумната, но няма да е шестцифрена сума. С всички други предпазни клаузи за малките длъжници, средните и т.н.
Идеята на колегите е била като има сбор на пропорционалните такси и има таван, какъвто и таван ад се сложи от Министерството на правосъдието, да речем, че в нашия пример при 1 млн. с таван от 18%, който може да се достигне, е 10 хиляди, а ако в тарифата е сложен 1 милион таван, те не могат да достигнат никога до този неразумен таван. Това е тяхната презумпция, в което има логика. Аз обаче искам само гаранция, това което го няма сега в тарифата, и упрекът ми е изключително към Министерството на правосъдието. И тази точка, която в момента позволява и позволява дълго време да се събират всички тези безумни такси, е, че при опис ще се изчислява таксата върху задължението, върху размера на задължението, а ако то е по-голямо.
Г-н Корнезов е прав в частта, че започва да говори отделно за опис на имущество. Затова казвам, че трябва да сложим изречение за описа на имущество и тогава вече комбинирано с това, което предлагате, може да се получи горе-долу някакъв не лош вариант. Това си мисля аз.
И остава само проблемът с тарифата.
Емил Радев:
Може ли да дам предложение за текст:
„Пропорционалната такса при опис се начислява върху по-малката сума от цената на описаната вещ и от паричното задължение.”
Ако вземането е за 100 000, а къщата или апартаментът е за 50 000, за 50 000 такса опис. Ако вземането е за 100 000, а оценката е за 150 000 върху 100 000. Това е текстът. Елементарен.
Искра Фидосова:
И аз държа да е 1/10, а не 1/5. За мен това е много.
Заповядайте, представителите на Министерството на правосъдието.
Жана Шаранкова:
Аз смятам, че тук в закона все пак е добре принципно да се реши въпросът дали пропорционалните такси, както е по т. 26, ще се събират върху размера на събраната сума или върху размера на вземането, което може никога да не бъде удовлетворено. Този въпрос трябва да се изчисти. Не може тарифата да сложи два принципа на определяне на пропорционалните такси. И аз мисля, че всъщност вашето предложение, което вие споменахте преди малко е най-доброто, защото то дава един принцип, който ние лично от Инспектората, дано да ни поканят, но Съветът по законодателство ги прави тези актове. Миналия път не сме участвали. Така че аз от името на Инспектората никаква гаранция не мога да дам каква ще бъде тарифата. Но бихме искали действително да е в някакви по-близки размери на тарифата за нотариусите. Защото разликите са огромни в процентите на таксите. Но принципът, ако се заложи тук, тогава вече това е една гаранция, че тарифата не може да избяга. Но трябва да се реши дали върху събираните суми ще бъде таксата, съответно описваните вещи или върху вземането. И трябва да е единен принципът в цялата тарифа. Иначе ще има вътрешно противоречие и работата ще се увеличи.
Емил Радев:
Още при самата сделка ние знаем какъв е материалният интерес. Той не е плаващ там. Докато при започване на едно изпълнително производство на практика ние знаем само какво имаме да събираме. Оттам нататък какво ще съберем, ще знаем накрая.
Искра Фидосова:
Г-н Радев, затова имаме няколко вида пропорционални такси в частното съдебно производство. И затова трябва да определим в закона рамката при всяка една от тия пропорционални такси върху какво ще се начисляват. Затова имаме текст в тарифата, в който има приспадане. Когато си взел такса за опис, след това тя се приспада от втората пропорционална такса. Разбрахме се да ги изчистите тези неща и да се разпишат четири изречения.
Колеги, започваме по текста на ал. 4.
Първото изречение е о’кей, запетайката и след запетайката, „определен в тарифата по ал. 3.”
Преди да стигнем до сбора има липсващи изречения, които да ги направим с отделни алинеи или как? Това ще го направим после.
Различен подход имаме при описа и при пропорционалната такса, която се начислява върху размера на събраното задължение. Имаме ли трета пропорционална, която ще играе тук в този текст? (Не.) Добре. Сега пишем едно изречение за описа, едно изречение за другото, приспадането и сме готови.
Има две пропорционални такси, при които има различен подход. При едната пропорционална такса подходът е размера на задължението. При другата пропорционална такса основата върху която се изчислява е размерът на събраното задължение.
Георги Дичев:
Подходът винаги е бил един и същ при всички пропорционални такси, а именно Закона за държавните такси и материалния интереси, както и ГПК го казва – процент въз основа на материалния интерес. Материалният интерес е вземането. При описа е същото – там е процент и половина от вземането, но има една забележка към точката в тарифата, която казва, че ако описаното имущество се окаже на по-голяма стойност, се дължи върху разликата. Ние това обясняваме от самото начало. Там проблемът. Сложете таван на описа. Не закачайте друго.
Искра Фидосова:
Тази точка доведе до всички тези проблеми.
Георги Дичев:
Така че няма никакъв различен подход. Подходът е един и същ, само че има една забележка, която трябва да се махне.
Искра Фидосова:
Ако прочетете стенограмата от първо четене, ще видите че точно това съм казала.
Георги Дичев:
Затова в нашия текст се казва таван на таксата за опис – таксата за опис има определен оптимален размер.
Емил Радев:
Предлагам ал. 4 така да звучи:
„Процентът на пропорционалната такса по изпълнителните дела намалява с увеличаване на интереса, като таксата не може да надвишава максималния размер, определен в тарифата по ал. 3. Пропорционалната такса за опис се начислява върху по-малката сума от цената на описаната вещ и от паричното вземане. Сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника или взискателя в едно изпълнително производство не може да надвишава една пета от задължението, освен когато техният минимален размер, определен в тарифата, надвишава този размер.”
Това урежда ли въпроса?
Искра Фидосов:
Какво смята министерството?
Жана Шаранкова:
Това е компромисно, защото не е принцип да се определя по-малкия размер между размера на задължението и цената на веща. Би трябвало да бъде само върху размера на задължението. Но с оглед примерите от практиката, че това също може да доведе до ексцесии, го приемам, тъй като за мен много по-съществено е именно сборът от всички пропорционални такси, ако искате да допълним за описи, да не надхвърля може би една десета размера, защото това наистина е голямо. Защото много е голям проблемът с това, че съдебните изпълнители правят свръх обезпеченост на вземанията и правят множество описи. И ако само определим таван на отделната такса, ние нищо не определяме, защото те ще направят 20 описа, всеки ще бъде до тавана и сборът ще надхвърли многократно вземането. Затова аз по принцип подкрепям предложението за сбора на пропорционалните такси да бъде по някакъв начин ограничен. Защото това ще е един механизъм върху свръх обезпечеността.
Искра Фидосова:
До тук всичко изчистихме – остана да се разберем за 1/10.
Георги Дичев:
Проблемът с едната пета и едната десета е с малките задължения. За едно малко вземане – за 50 или за 100 лв., разбирате ли как изглежда.
Искра Фидосова:
Тогава няма да събирате пропорционална такса на задължения до 300 лв.. Ще събирате обикновена. Ще я качим на 50 лева и нямате срам.
Георги Дичев:
Нали целта не е да се увеличава, а да се намалява.
Искра Фидосова:
При тези задължения, които са до 200-300 лв., примерно за телефон, газ, ток, глоба, правите ли опис по принцип.
Георги Дичев:
Ние бягаме по принцип от описите, защото това е разход на време труд и т.н. Но има длъжници, които нищо не може да ги накара да платят и се налага дори и за такива малки задължения, по изключение, но се случват да правим опис. Има кантори, които имат много малки дела като материален интерес, но пък множество, но те обикалят като линейки на такива описи, защото като отидат на вратата на длъжника, малко стават като инкасо, той вади 50 лв. Така че има описи. Масата от делата са за малки вземания. Като вървите надолу 1/5, 1/10, 1/20 вече става малко ?!
Искра Фидосова:
На 500 лв. са 50 лв.
Георги Дичев:
А на 50 и 100 за сметките за телефон, вода, там са по 50 и по 30 лв., какво се получава.
Искра Фидосова:
Вие смятате ли, че с обикновена такса ще е по-добре, ако се направи и там някаква корекция.
Георги Дичев:
Това го имаше 2005 г. като предложение от бизнеса и от банките – да е еднаква таксата – 100 лв. се обсъждаше тогава или 200 лв., в зависимост от икономическия анализ. Но сега, в тази ситуация, чисто политически не може да е 50 лв. минималната такса, ако се махнат всички профи такси. Нали това питате – една такса, еднократно.
Искра Фидосова:
Примерно да кажем в закона, че при задължения до две минимални работни заплати се събира обикновена такса.
Георги Дичев:
Откъде идва преимуществото на частното съдебно изпълнение, че е обвързано възнаграждението с крайния резултат. Ако вие заковете една твърда сума, която ще се внася авансово, какъв му е смисълът на съдебния изпълнител да работи. Той си взима предварително парите и няма да гони резултат. А смисълът е да се събере сумата, да се плати на кредитора и тогава да се удържи 2%, 4% колкото е по тарифа. Така че с твърдата сума не е добро решение.
Искра Фидосова:
При малките размери на задълженията, дори и една пета да остане, пак е малка сумата. Това е проблемът. Как да го изчистим този проблем?
Георги Дичев:
То и сега по тарифа най-високият процент е 10 за малките задължения. Вие като казвате 1/5 всъщност не го намалявате като таван. За най-малките в момента по тарифата е 10%.
Искра Фидосова:
Затова аз казвам 1/10 да бъде. Това е в рамките на нормалното и вие добре го знаете. Дайте да видим какво да правим с малките задължения и сме готови. Ние ви питаме сега и имате право на предложение, което ще приемем. Как да го направим. Допълнително трябва ли още едно разграничение да направим – как да ги отграничим по-малките, за да няма притесненията, че ще бъде много ниска таксата.
Георги Дичев:
На секундата да пишем текст, когато изобщо не сме мислили по този въпрос, е малко трудно. Но основният принцип е пропорционалността - процент от събраната сума.
Иван Хаджииванов:
Имайте предвид, че в моята кантора има един длъжник с 10 дела с ВиК, с 20, дори и с 30 дела длъжник на ВиК. Когато се събират тези дела, единственият начин да може този човек да започне да плаща, е да му се направи опис. Затова, това което каза колегата, аз го подкрепям.
Искра Фидосова:
§ 2. Предложение на н.пр. Любен Корнезов.
Предложение на н.пр. Ивайло Тошев и група народни представители.
Предложение за редакция на § 2.
Имате ли някаква статистика в срока за доброволно изпълнение колко изпълнение има на практика.
Георги Дичев:
Това са единични случаи. В началото имаше някакъв респект от частните съдебни изпълнители, но сега не е така. Общо взето и заради кризата хората не плащат и всеки търси предложение за разсрочване.
Каква е идеята на този текст. Какво искате да направите?
Искра Фидосова:
Да ги стимулира да платят в срока на доброволно изпълнение и да не върви цялата процедура.
Емил Радев:
В една голяма част от задълженията взискателите са се снабдили с изпълнителен лист на извън съдебно изпълнително основание. Оттам нататък длъжникът на практика разбира едва с поканата за доброволно изпълнение, че срещу него на практика са предприети някакви действия от кредитора. Оттам нататък, защото на основание на извън съдебен изпълнител, той не е участвал в процес няколко години, да е запознат, да е предприел някаква защитна стратегия. Той има право на установителен иск, разбира се. Но също така, ако прецени, че това задължение, защото той разбира с получаване н поканата, че го дължи, той може да прецени съвсем спокойно че трябва да плати 100-200 лв., предполагам, че за големите няма да е такава голяма изненадата, и да ги плати в срока за доброволно изпълнение, където не би трябвало за това да понася санкции и да му се начисляват големите такси. За таксите за запор, за самата покана – това са такси, за които така или иначе съдебният изпълнител извършва разходи. И в случай, че в този 14 дневен срок се погаси задължението изцяло, то да не му се начисляват допълнителните пропорционални такси.
Георги Дичев:
Нали идеята е да се стимулират длъжниците да погасяват дълговете си. Простите са разходни. 5 лв. за справка и т.н., съдебният изпълнител няма да им приход.
Емил Радев:
Например, има такса за откриване на самото производство. Оттам нататък съдебният изпълнител изпраща едно запорно съобщение и поканата. Въпросът е да не се правят сериозните процесуални действия, където е описът, оценката и да тръгва на продажба. Това са сериозните.
Георги Дичев:Ние сме предложили да се създаде изричен текст, че срокът за доброволно изпълнение.
Емил Радев:
Ние се позволяваме да пипаме режима при държавния и при частния съдебен изпълнител. Този текст е възпроизведен от тарифата за държавните.
Георги Дичев:
Те бяха еднакви и 2007 г. този го изключиха от общия принцип. И всъщност държавните в момента са изключение, а не ние. Това е историята и факта. Тогава го направиха, за да ги стимулират и да им се вдигне събираемостта изкуствено.
Мога ли да кажа с две изречения нашите опасения.
Тук говоря честно и откровено. Не става въпрос за финансов интерес на съдебните изпълнители, тъй като тези случи са изключително редки. Ние финансово нямаме никакви ангажименти. Но проблемът е друг, че ще обърнем модела по следния начин. Този текст за нас казва следното на съдебните изпълнители. Направете проучване на имуществото на длъжника. Това трае около месец и половина-два понякога. Където има кадастър, докато съберем скици, нотариални актове и т.н., не го правете това, не налагате възбраните върху имотите, защото и да го направите, после ще вземете 70 лева, колкото са ви разходите и няма никакво възнаграждение. Тоест ще работим около два месеца без никакво възнаграждение и без никакъв смисъл. А предварително не знаем кое от всичките дела ще дойде и затова принципно това ни е най-голямата болка. От самото начало много остро реагирахме, защото целият модел на съдебното изпълнение, бързината, екипността, изненадата отива на кино.
Искра Фидосова:По-скоро трябва да кажем, че не се извършва опис в срока на доброволното изпълнение.
Георги Дичев:
Нашето предложение е много по-добро. Става въпрос за следното.
Когато опис на имуществото е извършен в срока на доброволното изпълнение, такса не се събира. Това е нашият текст. Ако някой ще прави опит в срока за доброволно събиране са си за негова сметка разходите, на съдебния изпълнител лично. Такса няма нито за взискателя, нито за длъжника.
Искра Фидосова:Аз подкрепям изцяло, това което казвате. Това е моето мнение.
Георги Дичев:Решавате проблема и нашия вътрешен проблем решавате – етичен.
„Когато опис на имуществото е извършен в срока на доброволното изпълнение, такса за него не се събира.”
Искра Фидосова:
За извършване на опис на имущество в срока за доброволно изпълнение, не се събира такса.”
Емил Радев:
Това значи се такса се събира и то пропорционална такса за събиране на вземане. Независимо дали е платено в срока за доброволно изпълнение или не.
Жана Шаранкова:
Все пак първоначалното предложение, мотивите, идеята на законопроекта беше, че когато длъжникът погаси наистина изцяло задълженията си в срока за доброволно изпълнение, върху него да не тежи това, че той ще трябва да плати и пропорционалната такса. Не говоря тук за таксата за описа. Това може да се реши. Тя така или иначе се изважда. Въпросът беше той да не дължи пропорционална такса, да не я дължи, за да бъде стимулиран да плати в срока за доброволно изпълнение. Това беше смисълът. Защото той хем ще си плати задължението, хем ще плати всички такси все едно, че не го е платил в срока за доброволно изпълнение. А това са дадени на куп пари, които той ако ги е разсрочил, за него би било по-изгодно да не плаща в срока за доброволно изпълнение. С приемането на това предложения изцяло всъщност се подменя идеята на законопроекта, както беше внесен на първо четене. Според мен, принципът беше именно при доброволно изпълнение, но не така погасил някъде, а изцяло той да бъде освободен от плащане на пропорционалната такса. Това беше първоначалната идея. И сега се отива в съвсем другата крайност. Поне някакъв баланс да се постигне. Аз всъщност подкрепям първоначалното предложение на г-н Радев и групата народни представители. Пропорционалната такса да не събира или да се събира в някакъв намален размер, за да има стимул за длъжниците да си платят в срока за доброволно изпълнение.
Искра Фидосова:
Имаме два варианта.
Георги Дичев:
Изобщо идеята за стимулиран на длъжниците по този начин, казахме статистически, че това засяга 0.1% от делата. Второ, като ги поставите на кантар с другото – да работи съдебното изпълнение, както сега бързо и ефективно, заради този текст, който е някакъв изкуствен стимул, адресиран към много малко хора, всъщност ще събори целия модел. На нас това ни е огромно принципно различие. Тук не става въпрос за никакви финанси. Това е най-голямата грешка, която може да се направи. Това звучи отстрани безобидно, но всъщност довежда до много тежки последици.
Искра Фидосова:
А знаете ли къде е разликата, че в думата ефективност по нашите и вашите разбирания се влага различен смисъл. Във вашия смисъл ефективност обикновено е в полза на частния съдебен изпълнител, в една не малка част от случаите. По нашите разбирания ефективност означава друго нещо. И аз когато под ефективност се разбирам огромна несправедливост и се плащат огромни такси, по-големи от задължението на длъжника, не е ефективно.
Георги Дичев:
Тук става въпрос за друго, че като съдебният изпълнител не наложи запор и забраната, длъжникът е получил покана и има 14 дни да си изтегли парите, да си продаде имотите. Това е проблемът.
При простите такси няма възнаграждения. Там е нула на нула. Даже разходите са много по-големи вече. Тази тарифа е от 2005 г. 5 лв. е за справка. Няма приход. И вие искате да работи съдебният изпълнител без никакво възнаграждение ли?
А знаете ли какво ще доведе този текст, когато заработи? Трябва да са изтекли 14 дни, за да си получат таксата затова, че дългът е събран. Тоест ще започне кой къде е залепил съобщение, провокира злоупотреби.
Искра Фидосова:
Ще дам пример. Ако имам 100 хил. лв. задължение и срокът който са ми дали за доброволно изпълнение е 14 дни. Аз на 12-тия ден внасям 100 хил. лв. Аз предварително смятам, че така ще постъпят всички длъжници и никой няма да си направи труда да отиде да види какви ще са му таксите, защото в главата му е как да събере 100 хиляди лева, като знае, че му е толкова задължението и да го плати. Тоест за мен това няма да го стимулира кой знае колко.
Георги Дичев:
Все пак това е процент. Говорим за проценти 4, 2. Кой мисли за двата процента. Той мисли за големия дълг.
Искра Фидосова:
Аз мисля, че като пожелание текстът е о’кей, но като резултат няма да доведе до нищо. Обаче, като в срока за доброволно изпълнение, аз си платя 100 хиляди лева, платя си ги на 13-тия ден, ти ще ми събереш пропорционалната такса върху 5 хиляди, защото ти нищо не си направил по отношение на събирането, но ми събираш таксата. Предприел си необходимите действия, с които да си обезпечиш събирането, като си наложил възбрана на имота. Въпросът е, че не е справедливо да се дължи цялата такса за събиране, защото ти не си я събирал месеци наред, не си направил описа, а аз съм ги внесла доброволно в 14 дневния срок. И тук трябва да намерим баланса – хем вие да сте стимулирани.
Христо Бисеров:
Не е така. Той ще го направи още на третия ден, защото знае, че другият ще си укрие имуществото.
Искра Фидосова:
Трябва да има стимул за частния съдебен изпълнител, ако предприеме всички действия, но трябва да има и облекчение. Нека да имат стимул съдебните изпълнители да го направят да започнат цялата тази процедура и всичко, което трябва да предприемат като действие, но да има облекчение и за длъжника. Половината такса е достатъчен стимул. Предложението на г-н Корнезов за половината такса, мисля че е достатъчен стимул.
Аз мисля, че в случая, хем вие да сте стимулирани, хем за длъжника е справедливо да не плаща цялата такса. Защото вие не сте предприели онези всички същински действия, които водят до събиране на сумата, а сте предприели първоначалните действия, които ще ви обезпечат събирането. Затова аз бих приела предложението на Корнезов за половин размер.
Георги Дичев:
Нашите възражения са изцяло принципни. Не става въпрос нито за 10 или за 50 или за 75, а според нас това ще създаде огромни проблеми. Много съдебни изпълнители ще предпочетат да си изчакат да видят. Доброволно изпълнение ли е, когато съдия изпълнител ти звъни на звънеца. Това чисто терминологично и правно? Какво доброволно има в това аз да ти извадя пистолет. Ако е искал доброволно, да е платил.
Искра Фидосова:
Колеги, все пак законът казва, че има доброволно изпълнение. Иначе въобще трябва да го махнем.
Георги Дичев:
Защо не промените текста с първоначалното – с още една гаранция, че когато има опис в срока за доброволно изпълнение, не се събира никаква такса. Това не е в наш интерес. Обаче по този начин вместо да нарушавате принцип, и да не знаем докъде ще доведе това, само да предполагаме, че ще стане много зле за съдебното изпълнение, заради някакви фиктивни стимули, които нямат практическа стойност. И някой ще дойде да си плати заради това? Защо трябва някой да съди 5 години застрахователят да си изпълни договора, и когато го осъдят, чак тогава да плати. Защо не изпълнява съдебните решения и договорите. Не знам защо трябва да се пазят застрахователите по този начин.
Искра Фидосова:
Всички приемаме предложението на г-н Корнезов като компромисен вариант. Вие също?
Георги Дичев:
Поне това приемете, въпросът е принципен.
Искра Фидосова:
Ако приемем това предложение, ще кажете ли да по § 1 и приключваме.
Георги Дичев:
Аз да кажа? Как да кажем? Трябва да има някакъв баланс.
Искра Фидосова:
Първоначалният вариант беше да запишем, че за извършен опис не се заплаща Аз подкрепям г-н Корнезов, но ако това ще сложи край на споровете и ще оправи § 1 и § 2, съм съгласна да правим компромис и това да мине без никакви спорове и да приключваме със закона.
Те казват, че ако приемем варианта на г-н Корнезов, те казват, че колегите им, които са по-малки кантори, няма да имат такива проблеми.
Георги Дичев:
Аз не мога да отговоря по този начин, по който ме попитахте и да кажа да или не, но при положение, че от две положения, едното принципно сте направили някакъв жест, нормално е да има разбираемост от гилдията и да няма остра реакция. Това е отговор на Вашия въпрос казваме ли да?
Искра Фидосова:
Вместо да говорим за война и за спор, можем да решим въпроса.
Ивайло Тошев:
Ние оттегляме предложението си за създаване на нов § 2а.
Оттегляме и предложението по § 3 и § 4.
Искра Фидосова
Колеги, преминаваме към гласуване.
Параграф 2а се оттегля.
Параграфи § 3 и § 4 да се отхвърлят.
Който е „за”, моля да гласува. Няма Двадесет и двама „за”. Против? Няма „против. Въздържали се? Няма.
Предложение за нов параграф от н.пр. Огнян Пейчев. Желаещи за изказване? Няма. Подлагам на гласуване предложението на нов § 5 на н.пр. Огнян Пейчев. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Дванадесет „против. Въздържали се? Десет „въздържали се”.
Има предложение на н.пр. Ивайло Тошев и група народни представители за създаване на нови параграфи 4а, 4б, 4в, 4г и 4 д.
Има предложение за редакция, като се подкрепя предложението по т. 1. по т. 2, т. 3 и т. 5 по принцип, а по т. 4 предложението е оттеглено.
Ивайло Тошев:
Относно т. 4 за § 4г оттегляме предложението си.
Искра Фидосова:
Има ли бележки и предложения по предложението за редакция.
Колегите оттеглиха предложението си създаване на нова ал. 2 в чл. 443.
„(2) Длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да приеме предложения начин на изпълнение по ал. 1.”
Има ли по принцип да не подкрепяте някоя от точките.
Георги Дичев:
По принцип не подкрепяме т. 2. По т. 1 имаме редакция.

Искра Фидосова:
Питам по принцип има ли точка, която въобще да не я подкрепяте? (Не.) Т.е. само т. 2 не подкрепяте? (Да.)
Започваме по предложението за редакция:
§ 3. нов.
„В чл. 431, ал. 4 се създава изречение трето: Взискателят не заплаща авансово дължимата такса, ако е от кръга на лицата по чл. 83, ал. 1.”
Емил Радев:
Какво предвижда чл. 431, ал. 4. Говорим за вземанията на работниците към работодателите и другите категории в чл. 83. Това е социалният елемент. В тези случай и съдът освобождава от такса. Когато един работник 6 месеца не си е вземал възнаграждението и затова е заведено изпълнителното дело срещу работодателя, редно и е явно, че липсват финансови средства да плати авансово таксата, но така или иначе съдебният изпълнител не се лишава от тази такса. Той ще си я събере от имуществото на работодателя.
Георги Дичев:
Ние принципно сме „за” тук. Имаме само редакционна бележка. Понеже стана голям проблем с тези такси и по делата за издръжка има проблеми, но се получава така, че дори едно търговско дружество, като централния депозитар, който е АД, ние искаме информация за акции на длъжника, притежавани акции от дружества или запор, когато вписваме, те ни пращат фактура да платим 30 лв. за запор, или 18 лв., но тук няма значение точната сума. Те си имат тарифа. Ние спорихме с тях. Не вписват запор, искат такса. Защото те си имали тарифа. ГПК казва съответната такса. Затова ние предлагаме, когато се казва този текст, да бъде държавна или местна такса, за да отпадне този проблем. Ние го коментирахме преди година и половина с Министерството на правосъдието, че утре може някой работодател голям, като Кремиковци, който вече фалира, но някой друг като него, която има много запори, да каже: Аз имам пари по 20 лв. на запор, плати ги, иначе няма да го впиша. Защото тестът на ГПК е „съответната такса” и те си го тълкуват разширително. Затова ние предлагаме един текст, дадохме го на г-н Тошев.
Мога ли сега да прочета нашето предложение. (Да.)
„За информацията по ал. 3, необходима за съответното изпълнително производство, както и за вписване на обезпечителни мерки по него се дължи съответната държавна или местна такса, освен в случаите на чл. 83, ал. 1 и чл. 84.”
Чл. 84 са държавните органи. Когато възлагат на частния съдебен изпълнител събирането на публични, отказват да пишат „Агенция по вписванията”, защото била общината. Взискателят не ги интересувал. Трябва или община или Министерството на правосъдието ако води някакво дело, да плащат такса на друг държавен орган, за публично вземане. Примерът е неудачен с Министерството на правосъдието. НАП или някой друг орган да плаща за публично вземане за вписване на възбрани, или нотариални актове да се вземат, за да се наложи възбраната.
Искра Фидосова:
Редакцията не е много добра.
Георги Дичев:
Всъщност текстът е от закона. Ние само казваме „държавна или местна” и добавяме чл. 84. нищо друго.
Министерството на правосъдието са съгласни с тази редакция. Иначе излиза, че взискателят не дължи, но ще плаща съдебният изпълнител.
Искра Фидосова:
Аз съм „за”. Не знам колегите какво ще кажат.
Ивайло Тошев:
Както е текстът сега в закона:
„(4) „За информацията по ал. 3, необходима за съответното изпълнително производство, както и за вписване на обезпечителни мерки по него се дължи съответната такса.”
Георги Дичев:
А ние предлагаме да се добави „държавна или местна такса” вместо „съответната такса”, за да е ясно, че става въпрос за държавни и общински такси. А не трети лица – фирми, да си искат такси за допълнително дело. Те казват, защото в ГПК се казва „съответна такса” ние взимаме съответна такса. И освен това да се добави след „освен в случаите на чл. 83, ал. 1” „и чл. 84.”, защото там са държавните органи. Те така или иначе са освободени от такса.
Искра Фидосова:
§ 4. В чл. 433, ал. 1 се правят следните допълнения:
1. В т. 6 накрая се поставя запетая и се добавя „освен в случаите на чл. 83”.
2. Създава се точка 9:
„9. когато задължението по изпълнителното дело е изпълнено.”
Този текст редакционно трябва да се оправи.
Георги Дичев:
Това не е редакционно. Ние обяснявахме. Тук проблемът е много сериозен. Идеята е била да не висели дела при съдебните изпълнители и когато дългът бил събран, да се прекратявали. С тези мотиви, в които няма нищо лошо, на практика става проблем, защото по чл. 79 от ГПК, който урежда разноските и казва разноските са в тежест на длъжника, освен в случаите, когато делото се прекрати по 433. И ако в 433 добавите „когато задължението е изпълнено”, ще излезе, че ще прехвърлите разноските за сметка на взискателя и най-малкото ще стане противоречие в чл. 79. Вижте го чл. 79.

Жана Шаранкова:
В чл. 433 има различни хипотези, когато не длъжникът, а взискателят поема разноските. Препращането препраща към различните хипотези и според това каква е хипотезата, ще се реши за чия сметка ще са разноските. Въпреки че има това препращане, има множество случаи, когато разноските се събират от длъжника, въпреки че примерно изпълнителният лист е обезсилен и трябва разноските да са за сметка на взискателя. Въпросът е как ще се прилага законът. Очевидно е, че тук задължението като е изпълнено, не са за сметка на взискателя.
Георги Дичев:
Има огромна разлика между прекратяване и свършване. Вие когато казвате, че когато задължението е изпълнено, е прекратяване, това обръща всичко в изпълнителния процес от 100 години. И в теория и в практика и ще стане нещо страшно. При прекратяване отпадат с обратна сила всички последици на изпълнението. Все едно не ги е имало извършените действия. А този текст изобщо не е проблем.
Тодор Димитров:
Тоест вашето предложение е да отпадне тази точка, така ли?
Георги Дичев:
Абсолютно. В противен случай ще стане голям хаос – огромен проблем и теоретичен, и практичен, и всякакъв.
Ивайло Тошев:
„Освен случаите, когато:
1. делото се прекрати, съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното производство.”
Георги Дичев:
Ако е събрана сумата с изпълнителни действия, това не е плащане, делото се прекратява по чл. 433 и всички разноски отиват за сметка на взискателя. Защото когато се прекратява по чл. 433 това са прекратителни основания. Вижте какви са те. Нямаме изпълнителния лист. Отпаднали основания, тогава изначално кредиторът или последващ не е имал право изобщо на принудително изпълнение, тогава той затова понася тези разноски. Това няма нищо общо с резултатът.
Ивайло Тошев:
Когато задължението по изпълнителното дело е изпълнено. Значи кой ще го изпълни.
В чл. 79, т. 1 е казано кое е прекратено съгласно чл. 433, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното дело. И ние тук казваме по изпълнителното дело е направено плащането.
Георги Дичев:
Казва се, когато задължението е изпълнено, делото с прекратява.
Тодор Димитров:
Колеги да се върнем към това кое налага да има въобще такава точка. Колегата Радев ще поясни, за да видим дали е необходима нова редакция.
Емил Радев:
Това се налага, защото има множество случаи, когато въпреки че е платено, не се прекратяват делата, не се свалят запори и ипотеки. Оттам нататък на практика длъжникът, който даже и да си е изпълнил всичко, освен това, остава в хипотеза, че една година примерно не му е вдигната ипотеката. Да не говорим какви вреди понася върху недвижимия имот и няма как и да се защити. На практика той няма механизъм за иска прекратяване на това дело, при което при отказ няма механизъм да го обжалва това нещо.
Георги Дичев:
То не е прекратяване. То е приключване и извършване. Но въпросът е, че съдебният изпълнител наистина трябва да има някакви проблеми, да дойде длъжника, да си подаде молба незабавно да вдигнеш забраните, ако ти случайно не си го направил. Защото ние ги вдигаме веднага, когато е събран дългът. Няма такъв съдебен изпълнител, който да каже, че няма да вдигне. Наказателна, имуществена и всякаква отговорност.
Емил Радев:
Няма механизъм оттам нататък длъжникът какво прави.
Георги Дичев:
Длъжникът сезира прокуратурата и гледа как го прибират.
Емил Радев:
Оставете прокуратурата. Ние искаме всички тези неща да свършват в гражданския процес. Защитата не е по наказателния процес.
Ивайло Тошев:
Дайте да помислим и пак да се върнем на чл. 79, което вас ви притеснява, че отиват разноските за взискателя.
Георги Дичев:
Вие правите принципен теоретичен постулат го променяте ей така с едно движение. (Защо, обяснете.) Отворете всички издания на Живко Сталев и видите разликата между прекратяване и приключване, свършване на делото. Когато дългът е събран по изпълнителното дело, било с действие или платено от длъжника, това е приключване. Там няма прекратяване.
Ивайло Тошев:
В чл. 79 е казано, освен поради плащане, направено след започване на изпълнителното. Тоест, ако се направи плащане,
Георги Дичев:
Но изразът „когато задължението е изпълнено” какво значи. Ако можете да го обясните.
Ивайло Тошев:
Тогава да направим редакция. Да го направим: когато задължението е платено по изпълнителното дело.
Георги Дичев:
Ако толкова държите на това и ви притеснява като някакъв обществен проблем, макар че няма толкова много случаи, да има някакъв изричен текст, че съдебният изпълнител е длъжен след приключване на делото в 7 дневен срок да вдигне всички обезпечителни мерки или нещо такова. Но не е това начинът там да уреждате прекратяването. Какво решавате? Делото се прекратява. Прекратявам го и какво от това. Или не го прекратявам. Пак си стои възбраната, пак съдебният изпълнител може да не се съобрази. Не го решавате проблема.
Жана Шаранкова:
Когато задължението е изпълнено и са събрани таксите и разноските по изпълнението, съдебният изпълнител вдига служебно наложените възбрани и запори и приключва производството с постановление. Нещо като предложение.
Тодор Димитров:
Това в чл. 433 ли трябва да бъде.
Жана Шаранкова:
Това е палиативна мярка. Другото е по-добро.
Георги Дичев:
Разберете ни правилно. Тук въпросът е принципен, че стои в чл. 433, където са прекратителните основания. Беше хубаво това с някой преподавател да го консултирате, за да видите и вие и ние всички какво ще каже. Живко Сталев във всяко издание го пише с големи букви. Ние това изпитваме на конкурсите – разлика между свършване и прекратяване. Това точно е азбучен пример при нас. И сега изведнъж „фрас” този текст. Няма го никъде. Съществува само при Живко Сталев, обаче практиката и на съдебния изпълнител и на съдилищата е такава. Уредил го е по следния начин. Казва кога се прекратява. И понеже, когато е събрано вземането, и длъжникът е платил, не е основание за прекратяване, затова се прави разлика. Виждате ли кога се прекратява. Изчерпателно изброява случаите, когато се прекратява. Там го няма това. Вие сега го слагате. 500 хиляди дела са приключени с такива съобщения по две умножете, колко страни са получили известията, така че свършването и приключването го знаят вече доста хора в България.
Вие си го приемете както искате. Ние само ви казваме какъв е проблемът. Ние с този текст нямаме никакви проблеми. Той пряко не ни засяга. А съдът какво ще реши?
Емил Радев:
Това е абсолютно в защита на длъжника, защото знаем случаи, как за 1000 лева задължения се продават хотели, които се правят умишлено, за да се изкара хотелът за публична продан, а не защото трябва да се съберат задълженията. Така че начинът на изпълнение и защитата по този начин не смятам, че ще създаде проблеми.
Георги Дичев:
Тези проблеми, които сега споменахте, ги решихте преди малко с тарифата, с текстовете относно таксите.
Емил Радев:
Ако някой иска умишлено да стигне до един недвижим имот и се насочи към него изпълнението, въобще не сме го решили.
Георги Дичев:
Само да обясня какво ни притеснява. Притеснява ни, че по всяко време, адвокатите това им е работата да търсят такива текстове, които създават възможности и точно този текст създава възможност по всяко едно дело, подчертавам, адвокатът на длъжника да пуска една молба с текст: „ вместо да ми запорирате заплатата, примерно, искам да направите еди-какво си с имущество в Каварна.” Може да поиска дори и в друг съдебен район. Аз отказвам естествено, било защото нямам подсъдност, било защото преценявам, че изобщо не мога да събера вземанията по този начин, и той обжалва. Аз обаче, докато не ми се произнесе съда, това на практика ще спира изпълнението. Каквото и ще да представя, вие давате бланкетно право на обжалвания. Не изисквате някакви документи.
Искра Фидосова:
Колеги, продължаваме по текста.
Вносителите си оттеглят § 4 и § 5.
§ 6, който става § 5.
„Създава се чл. 450а.
Електронен запор върху вземане по сметка в банка.
Безспорно ли е това? (Да.) Няма никакви забележки? Няма.
Подлагам на гласуване по принцип предложенията в останалата част с редакцията, която е предложена от работната група и е включена в доклада на Комисията, като в § 3 имаме редакционно допълнение, което го изчистихме в § 6 няма предложения за редакция в текста, даден от работната група като редакция.
Ивайло Тошев:
Искам само да кажа, че оттеглихме § 4.
Искра Фидосова:
Вие сте оттеглили § 4 по вашето предложение. И от оттеглянето на § 4 имаме след това създаден от работната група § 3 , § 4, § 5 и § 6.
По вашето предложение оттегляте т. 3, § 4в и оттегляте т. 4, § 4г. Нали така? (Не.) Как ще е не.
§ 4а остава.
Ивайло Тошев:
§ 4б отпада в т. 2. т. 1 си остава.
В т. 4. 4в го оттегляме.
И остава § 4д.
Искра Фидосова:
Повтарям. По вашето предложение остава т. 1 цялата. От т. 2, остава т. 1. и т. 5 цялата.
Оттегляте в т. 2, т. 2 за новата т. 9, която се създава, т. 3 цялата и т. 4 цялата.
Редакцията на комисията става:
§ 3 с допълнението, което уточнихме да се добави чл. 84 и текста преди него.
От § 4 остава т. 1.
Остава съдържанието на § 6, който става нов § 5, за чл. 450а.
Уточнявам какво остава от редакцията:
§ 3, чл. 431 с редакцията, която се уточни и допълни.
§ 4. само в частта по отношение на чл. 433, ал. 1, т. 6.
„ В чл. 433, ал. 1 се правят следните допълнения:
1. В т. 6 накрая се поставя запетая и се добавя „освен в случаите на чл. 83”.
Нов § 5. Създава се чл. 450а.
Който е съгласен, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. въздържали се? Седем „въздържали се”.
§ 5. Предложение на н.пр. Тошев и група народни представители.
Предложение за редакция за § 5.
Има ли изказвания. Има ли възражения? Няма.
Георги Дичев:
Нямаме възражения.
Ивайло Тошев:
Само да попитам както е предложена редакцията пише в „7-дневен срок”. Ние сме го предложили в седмичен срок, защото самото ГПК си служи със седмичен срок.
Искра Фидосова:
Има ли забележки? Министерство на правосъдието има ли бележки? Няма. Ще ви прочета редакцията:
§ 5, който става § 6.
„В чл. 455, ал. 2 се изменя така:
(2) Изплащането на дължимите на взискателя и на присъединените кредитори суми става в 7-дневен срок от влизането в сила на разпределението на събраните суми или от отчитането на срока по чл. 191, ал. 5 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и ако липсва законова пречка за това. Изплащането става въз основа на платежни нареждания на съдебния изпълнител, който отбелязва погасяването върху изпълнителния лист.”
Възражения? Няма. Гласуваме.
По принцип подкрепяме текста на вносителя.
Гласуваме първо предложението на н.пр. Ивайло Тошев и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Седем „въздържали се”.
Гласуваме редакцията на § 5, който става § 6, съдържаща в себе си по принцип текста на вносителя, подкрепеното вече предложение на колегите Тошев и група народни представители, която ви прочетох. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Седем „въздържали се”.
Предложение на т.пр. Ивайло Тошев и група народни представители за създаване на нов § 5а.
Ивайло Тошев:
Веднага заявявам, че предложеният нов § 5а го оттегляме.
Георги Дичев:
Принципът е да се уведомява само първоначалния взискател така както е в гражданския процес в исковото производство. Ако имаме 15 или 20 човека по едно дело, не се уведомяват всички, а се уведомява този ,който е завел делото. Принципът е за да има редовност на действията. Ако имаме дело срещу едно предприятие със 150 работници, ако трябва да извършвам опис и да уведомя 150 човека, никога няма да ми редовна процедурата. Това е принципът. Така че според мен, правилно народните представители оттеглят това предложение.
Емил Радев:
Да кажем, че в едно съдебно дело, всеки който е страна по делото се уведомява, независимо кога, така че да не говорим, че това е правен принцип, защото това не е правилно.
Георги Дичев:
При самия взискател той има друго дело някъде. Той затова е присъединен.
Искра Фидосова:
Колеги, нали сте оттеглили това предложение? (Да.) Добре. Приключихме дискусията по този въпрос. Оттеглено е предложението.
Предложение от н.пр. Огнян Пейчев.
Желаещи заизказване? Няма. Подлагам на гласуване постъпилото предложение на н.пр. Огнян Пейчев за нов § 6. Който е „за”, моля да гласува. Нула „за”. Против? Петнадесет „против”. Въздържали се? Седем „въздържали се”.
И следващото предложение на н.пр. Огнян Пейчев за създаване на нов § 7. Желаещи за изказване? Няма. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Петнадесет „против”. Въздържали се? Седем „въздържали се”.
§ 6 по вносител.
Предложение на н.пр. Любен Корнезов.
Предложение на н.пр. Ивайло Тошев и група народни представители.
Предложение за редакция на работната група.
§ 6. В чл. 487, ал. 2 думите „както и” се заличават, а след думата „имот” се добавя „и се публикува на интернет страницата на окръжния съд по местоизпълнението”.
Ивайло Тошев:
Не навсякъде има представителства на Камарата на съдебните изпълнители и на Асоциацията на държавните съдебни изпълнители и затова го променихме на окръжния съд, защото се оказа, че всеки окръжен съд си има системен администратор и затова го променихме на интернет страницата на окръжния съд.
Искра Фидосова:
Тук слабото място е, че караме един орган да прави нещо, което няма никаква връзка с неговата работа.
Георги Дичев:
Само етична страна има и само в дисциплинарни производства можем да правим. Ако е част от фактическия състав на разгласата. Държавните не можем да ги задължим на нашия сайт. Може само за частните да се запише. Ние се борим за това и искаме всяка една продажба да е качена на сайта.
Искра Фидосова:
По-добре е да го кажем, за да имат и те основания да изискват от останалите си колеги. Да го направим с преходна разпоредба в Закона за частните съдебни изпълнители с нов параграф.
Ивайло Тошев:
Редакцията за § 6 В чл. 487, ал. 2 казваме „и се публикува на интернет страницата на окръжния съд по местоизпълнението”, слагаме запетая и текстът продължава „а частните съдебни изпълнители и на интернет страницата си”. Или нещо подобно.
Искра Фидосова:
В ГПК няма да ги делим на държавни и частни. Мястото на този текст е в Закона за частните съдебни изпълнители. Ще го гласуваме като текст, а ще му намерим мястото. Защото, ако някъде сме пропуснали да изчистим текстовете, ще го направим, вместо да правим нови текстове.
Гласуваме. Първо предложението на г-н Корнезов ще гласуваме. Ние ще го подкрепим, а систематичното му място е другаде.
Подкрепяме по принцип предложението на г-н Корнезов с отразяване на систематичното му място като нов параграф в Преходни и заключителни разпоредби с текст в Закона за частните съдебни изпълнители. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Без против. Седем „въздържали се”.
Подкрепяме и предложението на Ивайло Тошев и група народни представители. Гласуваме. Петнадесет „за”, без против и седем „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението за редакция на § 6, който съдържа в себе си подкрепения текст по принцип на вносителя, подкрепения текст на Ивайло Тошев и окончателната редакция:
„В чл. 487, ал. 2 думите „както и” се заличават, а след думата „имот” се добавя „и се публикува на интернет страницата на окръжния съд по местоизпълнението”.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”, седем „въздържали се”, без против.
Предложение на н.пр. Ивайло Тошев за нов § 6а.
Ивайло Тошев:
В сегашната редакция е от деня на постановлението. Считам, че е по-правилното „от деня на влизане в сила на постановлението”.
В чл. 496, ал. 2, изречение първо преди думата „постановлението” с добавя „влизане в сила на”.
В чл. 496, ал. 2 е казано от деня на постановлението за възлагане, купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Аз считам, че е по-правилно „от деня на влизане в сила на постановлението”, затова предлагам с колегите да бъде „от влизане в сила на постановлението”, тъй като към сегашния момент това влизане в сила го няма.
Георги Дичев:
Нашето принципно възражение е, че това от много години е така. Този текст е поне 60 години. Просто е утвърдено в практиката.
Ивайло Тошев:
Аз мога да кажа, че и в самия процес от кога придобиваш правата от самото съдебно решение – когато влезе в сила. Кога ставаш собственик на имота при една сделка. Когато се впише.
Жана Шаранкова:
Защо купувачът влиза само с правата, а не със задълженията. За кого остава риска. Купувачът влиза само с правата. Кое е това право, всеки който има права, има и задължения. За кой остава риска?
Искра Фидосова:
По чл. 510 имате ли претенции?
Георги Дичев:
Такива проблеми изобщо не сме чували да има. Едно трето лице в най-честия случай е банка. Кат получи запорното съобщение те или превеждат сумата, ако я има или каквато има и отговарят в тридневен срок, като някой път го просрочват, но не много.
Сега какво правим с този текст?
Казваме: трябва ново съобщение - второ, нови такси на съдебния изпълнител. На всяко запорно съобщение третото лице трябва да отговори. Трябва съдебният изпълнител по тази редакция да прати ново съобщение за превод, както е по ДОПК, след което банката в най-честия случай да върне нов отговор, че е превела. Тоест ние оскъпяваме процеса двойно и създаваме още по-голяма бумащина за един елементарен превод. Ако ги има парите, те ги превеждат. Не разбирам защо. Разбира се, ако гледаме един и същи текст.
Искра Фидосова:
Принципът е следния. Първо е текстът, както са го внесли между първо и второ четен, после са се поправили самите те, редактирали са го и с болтвания текст. Ние гледаме болтвания текст.
Георги Дичев:
Като му дойде такъв текст на съдебния изпълнител, първо отваря учебниците, за да се ограмоти, и второ смисълът на това възлагане е съвсем друг. Тук не знам за какво доброволно изпълнение става въпрос. Това е някаква каша. В смисъл идеята може да е добра, но не се е получила.
Искра Фидосова:
Връщаме се на § 2. Или казваме, че не се правят описи и запори.
Георги Дичев:
Този текст нищо не прави. Така че по-добрият вариант е да го оттеглите наистина. С тази ал. 2 става страшна какафония. Вижте го по-сериозно този текст – „и по искане на длъжника бъде събрано в срока за доброволно изпълнение”. То вече е събрано, съдебният изпълнител го е запорирал и банката е превела и длъжникът ще каже.
Искра Фидосова:
Подкрепяме ви по първото предложение. Оттегляте го това и приключваме. Подкрепяме ви по едно за Живко Сталев и приключваме. Съгласни ли сте? Съгласни са.
По т. 1 ще ви подкрепим.
Т. 2 и т. 3 по вашето предложение, ги оттегляте. И двамата вносители са съгласни. Оттеглят си предложенията по т. 2 и т. 3.
По т. 1 става § 8, който гласи:
„§ 8. В чл. 496, ал. 2 изречение първо след думите „от деня” се добавя „на влизане в сила”.”
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. въздържали се? Седем „въздържали се”.
Преходни и заключителни разпоредби.
По наименованието на подразделението който е „за”, моля да гласува. Двадесет и двама „за”, без против и въздържали се.
Работната група ни предлага да се създадат три нови параграфа:
„§ 11. В срок от три месеца от влизането в сила на този закон, Министерският съвет приема измененията и допълненията в Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, и в Тарифата за таксите и разноските към закона за частните съдебни изпълнители, произтичащи от този закон.”
Какво ще правят три месеца?
Георги Динчев:
Това се прави след икономически анализ. Правосъдието казва, че три месеца е минималният срок. За един месец приета тарифа, изглежда несериозно.
Искра Фидосова:
Те си имат тарифа. Само ще имат две промени. Затова записваме „в срок от един месец”.
„§ 12. По изпълнителните дела, по които до влизането в сила на този закон са внесени авансово пропорционални такси, но не са извършени съответните действия, таксите не се преизчисляват.”
И следващия параграф:
„§ 13. За действията, които са извършени до влизането в сила на този закон, без да е събрана авансово таксата по чл. 83 от Закона за частните съдебни изпълнители, се начисляват такси по реда на този закон.”
Тези параграфи става съответно 10, 11 и 12, като в § 10 срокът е един месец, а § 11 и § 12 са без забележки.
Гласуваме ги анблок. Който подкрепя текста на параграфи 10, 11 и 12 с направената корекция в § 10, моля да гласува. Петнадесет „за. Против? Няма. Седем „въздържали се”.
Предложение на н.пр. Любен Корнезов.
§ 7 от Преходните и заключителните разпоредби в § 78 се добавя нова ал. 4 със следното съдържание:
(4) Върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение, таксата се събира в половин размер.”
Това е огледалния текст на § 2.
Но първо да гласуваме текста, на който трябва да му намерим систематичното място в закона за частните съдебни изпълнители за публикуване на интернет страницата на Камарата на частните съдебни изпълнители.
Който е „за” моля да гласува. Петнадесет „за”. Против? Няма. Седем „въздържали се”.
Предлагам ви да се върнем на § 2.
Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Любен Корнезов за § 2. Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Няма. Петнадесет „въздържали се”. Останалите колеги не гласуват.
Предложението на н.пр. Ивайло Тошев и група народни представители за § 2.
Ивайло Тошев:
Колеги, оттегляме предложението за § 2.
Искра Фидосова:
Колегите оттеглят предложението си за § 2.
Предлагаме следната редакция на Комисията.
„§ 2. В чл. 79 се създава ал. 3.
(3) За извършване опис на имущество в срока за доброволно изпълнение такса не се събира.”
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет”за”. Седем „въздържали се”. Без против.
Реплика:
Не звучи ли по-добре така:
„Такса за извършен опис на имущество в срока за доброволно изпълнение не се събира.”
§ 1. В чл. 73 се създава ал. 4.
„(4) Процентът на пропорционалната такса по изпълнителните дела намалява с увеличаване на интереса, като таксата не може да надвишава максималния размер, определен в тарифата по ал. 3. Пропорционална такса за опис се начислява върху по-малката сума от цената на описаната вещ и от паричното вземане. Сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника или взискателя в едно изпълнително производство не може да надвишава една десета от задължението, освен когато техният минимален размер, определен в тарифата, надвишава този размер.”
Първо подлагам на гласуване предложението на г-н Корнезов, което подкрепяме по принцип. Който е „за” моля да гласува. Петнадесет „за”. Седем „въздържали се”. Без против.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Ивайло Тошев и група народни представители за § 1, който подкрепяме по принцип. Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет „за”. Седем „въздържали се”. Без против.
И сега подлагам на гласуване редакцията на § 1, за чл. 73, ал. 4, която ви прочетох. Който е „за” моля да гласува. Петнадесет „за”. Седем „въздържали се”. Без против.
Сега отново се връщаме накрая на предложението на г-н Корнезов за § 7 от Преходните и заключителните разпоредби в § 78 да се добави нова ал. 4.
Подлагам на гласуване предложение на г-н Корнезов. Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Петнадесет „въздържали се”.
Текстът, който току-що приехме като редакция на § 2 по доклада, става текст и на нов параграф в Преходни и заключителни разпоредби в § 78 с нова ал. 4.
„(4) За извършване опис на имущество в срока за доброволно изпълнение такса не се събира”.
Който е „за”, моля да гласува. Петнадесет”за”. Седем „въздържали се”. Без против.
Предложение на н.пр. Ивайло Тошев и група народни представители.
„В § 7 относно промените в Закона за частните съдебни изпълнители:

Ивайло Тошев:
Оттегляме в т. 2 – чл. 69, ал. 3. Махаме го, защото слагаме в тригодишен срок.
Георги Дичев:
Ние принципно всякакви мерки, които са за по-големи санкции към съдебните изпълнители, ние ги приветстваме. Колегите ги сравняваха с други професии и има малко разминаване. Получава се така, че при частните съдебни изпълнители държавата още по-агресивно подхожда като отговорности.
Ивайло Тошев:
Но кажете за кой тест става въпрос. Ние това го направихме във връзка с вашите предложения.
Искра Фидосова:
Предложение за редакция на § 7.
„§ 7. В Закона за частните съдебни изпълнители се правят следните изменения и допълнения:
1. В чл. 68, ал. 1, т. 4 думите „три месеца” се заменят с „една”
По т. 1 имате ли възражения? Няма. Подкрепяте.
2. В чл. 69, ал. 1 думата „две” се заменя с „три”.
Съгласни ли сте? (Да.)
3. В чл. 78 се създава ал. 4:
„(4) За извършване опис на имущество в срока за доброволно изпълнение такса не се събира”.
4. В чл. 83:
Тук прехвърляме текста на § 1:
а) В чл. 83, ал. 2 след думата „интереса” се добавя „като таксата не може да надвишава максималния размер, определен в тарифата по чл. 78, ал. 2” и се създават изречения второ и трето: „Пропорционална такса за опис се начислява върху по-малката сума от цената на описаната вещ и от паричното вземане. Сборът от всички пропорционални такси за сметка на длъжника или взискателя в едно изпълнително производство не може да надвишава една десета от задължението, освен когато техният минимален размер, определен в тарифата, надвишава този размер.”

И стигаме до т. б.
б) Създава се ал. 4:
(4) При определяне на сумата на материалния интерес не се включва адвокатското възнаграждение, начислявано във връзка с изпълнителното производство.”
Ивайло Тошев:
Г-жо председател, оттегляме предложението за създаване на нова ал. 4 в чл. 83. Оттегляме и предложението за промяна в чл. 78, ал. 4.

Искра Фидосова:
И сега подлагам на гласуване редакцията на § 7 по вносител. Който е „за” моля да гласува. Петнадесет „за”. Седем „въздържали се”. Без против.
Продължаваме със следващите параграфи.
Параграф 8 по вносител. Работната група предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като § 10.
Параграф 9 по вносител. Работната група предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като § 11.
Параграф 10 по вносител. Работната група предлага да бъде отхвърлен, тъй като е отразен на систематичното му място като § 12.
Гласуваме анблок § 8, 9 и 10 по вносител. Който е „за” моля да гласува. Петнадесет „за”. Седем „въздържали се”. Без против.
Работната група предлага да се създаде нов параграф.
Параграф 5 влиза в сила от 1 януари 2012 г.
Емил Радев:
Аз предлагам да се отложи влизането в сила и на параграфа, с който въведохме задължение за публикуване на обявленията за публична продан на интернет страниците на съответните окръжни съдилища, за да има технологично време за подготовка.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване последния параграф:
Параграфи 5 и 7 влизат в сила от 1 януари 2012 г.
Който е „за” моля да гласува. Петнадесет „за”. Седем „въздържали се”. Без против.
Закривам заседанието.




Председател:
Искра Фидосова