Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 127


Днес, 31.05.2012 г., четвъртък, от 15:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на здравеопазването, дирекция „Правно-нормативни дейности и човешки ресурси” – Людмила Василева, директор и Полина Денчева, главен юрисконсулт, Владима Попова, началник на отдел „Международни отношения и европейски въпроси”; от Министерството на финансите – Румяна Герова, държавен експерт в дирекция „Държавен дълг и финансови пазари”; от Комисията за финансов надзор – Стефан Стоилков, директор на дирекция и Веселина Мандаджиева, главен експерт, юрист в дирекция „Правна”; от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – Добромир Симидчиев, заместник министър, Иванка Виденова, директор на дирекция „Водоснабдяване и канализация” и Христо Сатанков, директор на дирекция „Търговски дружества”; от Министерството на околната среда и водите – Александър Цветков, старши юрисконсулт в отдел „Правен”, дирекция „Правно-нормативно обслужване и обществени поръчки”; от Министерството на правосъдието –Диана Ковачева, министър, Деница Вълкова, заместник-министър, Даниела Белчева, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”, Нина Николова, директор на процесуалното представителство на Република България пред Европейския съд по правата на човека, Даниела Белчина, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”, Георги Данков, главен инспектор в Инспектората на министъра на правосъдието; от Апелативен съд-Бургас –Емилия Нашева, заместник-председател; от Върховен касационен съд – Красимир Влахов, заместник-председател; от Върховния административен съд – Георги Колев, председател; от Висшия съдебен съвет –Петър Стоянов, председател на Комисията по дисциплинарните производства; от Инспектората към ВСС – Ана Караиванова, главен инспектор, Янка Гочева, инспектор и Надежда Желева, експерт; от Прокуратурата на Република България – Галина Тонева, заместник главен прокурор; от Националната следствена служба – Бойко Найденов, директор на НСС; от Фондация Български институт за правни инициативи – Христо Иванов, член на фондацията.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Колеги, добър ден на всички. Започваме днешното заседание. По присъствен списък 21 от членовете на комисията присъстват. В момента тече заседанието на подкомисията към нашата комисия за контрол върху специалните разузнавателни средства и там са петима от колегите, които са заявили присъствие и когато приключат ще се присъединят към работата на комисията. По предварително обявения дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 202-01-28, внесен от Министерски съвет на 14.05.2012 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 202-01-17, внесен от Министерски съвет на 27.03.2012 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на:
- законопроект за изменение на Закона за административните нарушения и наказания, № 254-01-62 , внесен от Светослав Тончев Тончев и Ивайло Георгиев Тошев на 15.05.2012 г.
- законопроект за изменение и допълнение на Закона за административните нарушения и наказания, № 254-01-64, внесен от Димо Георгиев Гяуров и Мартин Димитров Димитров на 23.05.2012 г. - водеща – КПВ
4. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 202-01-21, внесен от Министерски съвет на 06.04.2012 г.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 202-01-28, внесен от Министерски съвет на 14.05.2012 г.
От Министерството на здравеопазването ще представи законопроекта г-жа Людмила Василева, директор на дирекция „Правно-нормативни дейности и човешки ресурси”. Бих искала да уточня, че министърът на здравеопазването г-жа Десислава Атанасова е тук и е във водещата Комисия по здравеопазването, където в момента също гледат законопроекта. Предоставям думата на г-жа Василева накратко, в рамките на две минути, да ни представите мотивите към законопроекта.
Людмила Василева:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване е изготвен с оглед отстраняване на несъответствията в нормативната уредба на дейността по доброволното здравно осигуряване в Република България и правото на Европейския съюз в областта на застраховането и закриването на стартираната от Европейската комисия процедура за нарушение на Договора за функциониране на Европейския съюз от страна на Република България, като последното мотивирано становище, получено от Европейската комисия е от 27 януари т.г. и то представлява втория и последен етап от досъдебната фаза от процедурата за нарушение, преди Европейската комисия да отнесе въпроса към съда на Европейския съюз.
Целта на законопроекта е привеждане на дейността по доброволното здравно осигуряване в съответствие с изискванията на европейското законодателство в областта на застраховането и поради това се предлага промяна в статута на дружествата за доброволно здравно осигуряване. Предвижда се тази дейност да се извършва от застрахователи, които имат право да извършват дейност по застраховка „заболяване” или по застраховка „злополука и заболяване”.
С проекта се предвижда прелицензиране в едногодишен срок от влизането в сила на закона за здравноосигурителните дружества по Кодекса за застраховането в застрахователни акционерни дружества, като едновременно с това съответно към тях ще се прилагат и изискванията за застрахователните дружества, а именно правната форма на акционерно дружество, предоставяне на програма за дейността, засилен финансов надзор, установяване на адекватни технически резерви и тяхното инвестиране, установяване на подходяща граница на платежоспособност и методите на изчисляване на тази граница, определяне на минималния размер на гаранционния капитал, определяне на степента, до която застрахователното дружество може да държи несъответстващи и съответно несъпоставими активи.
Със законопроекта се предвиждат и някои други промени, като отпадането на задължението за внасянето на здравноосигурителни вноски на задължително здравноосигурените лица, за които се прилага схемата за здравно застраховане на Европейския съюз. Т.е. става дума за служители в институциите на Европейския съюз. По този начин също се цели да се отстрани несъответствие между българското законодателство и протокола за привилегиите и имунитетите на Европейския съюз.
С приемането на тези промени България ще изпълни своите ангажименти за привеждане в съответствие на националното ни законодателство с правото на Европейския съюз в рамките на така наречената информационна фаза, предхождаща стартирането на процедурата за нарушения на чл. 258 от Договора за функционирането на Европейския съюз.
Премахва се също така обвързването с минималната работна заплата на заплащането от здравноосигурените лица на сума за всяко посещение при лекаря или при лекаря по дентална медицина, както и за всеки ден болнично лечение, което предложение е в изпълнение на решенията на Министерския съвет.
Също така със законопроекта се предлага договарянето на отстъпки по отношение на лекарствени продукти, заплащани от Националната здравноосигурителна каса, да се извършва от стойността на опаковка, изчислена на база референтната стойност, като отстъпката се разпределя пропорционално между Националната здравноосигурителна каса и здравноосигуреното лице. По този начин ще се спестят публични средства и ще се намали тежестта за доплащане на здравноосигурените лица.
Предлага се и регламентиране на договарянето на отстъпки от стойността по отношение на медицинските изделия, включени в списъка по чл. 30а от Закона за медицинските изделия и които се заплащат от Националната здравноосигурителна каса.
Създава законова възможност за заплащане от Националната здравноосигурителна каса чрез трансфери от Министерството на здравеопазването за финансиране на разходите за ваксини по национални програми за профилактика на рак на маточната шийка.
И на последно място се предлагат и промени в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, които предвиждат при прехвърлянето или учредяването на вещни права върху недвижими имоти и при прехвърлянето на собствеността върху моторни превозни средства прехвърлителят да представя и удостоверение от Националната агенция за приходите за липса на задължения за здравноосигурителни вноски, като целта на това предложение е да се повиши събираемостта на здравноосигурителните вноски.
Благодаря за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, въпроси към вносителите? Г-н Анастасов, заповядайте.
Анастас Анастасов:
Първо, по последното, което казахте, за Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Не мога да си обясня, че вие ще ни лишите от правото ми да се разпореждам със собственото ми имущество по какъвто и начин да реша затова, затова, че не съм си платил здравноосигурителните вноски. Аз така го разчитам. Тоест, ако реша да прехвърля имот или да учредя някакво право, ако не съм си платил здравноосигурителните вноски, аз не мога да извърша това. Така ли да го разбирам? Става въпрос за § 32.
Людмила Василева:
В момента този режим, който ние предлагаме, не е изцяло нов. Той и в момента съществува, но лицата подават декларация. Целта е да се постави изискването да се представя един документ от самата Национална агенция за приходите. Аналогът ни тук е с документите, които лицата представят за липса на данъчни задължения.
Анастас Анастасов:
Едното е съвсем различно от другото. Недейте бърка нещата. Аз ако искам мога да си умра сам спокойно, без да си плащам здравни осигуровки. Включително мога да подпиша декларация за отказ от лечение във всяко едно болнично заведение, като постъпя. Мога да не си плащам здравните осигуровки. Това е мой избор. За мен това е нелогично.
Ако може да ни обясните накратко по отношение на промените в Закона за мерките срещу изпирането на пари и в Закона за независимия финансов одит. И по-скоро в Закона за мерките срещу изпирането на пари защо отпадат здравно-осигурителните дружества като текст. Какво ги замества.
Искра Фидосова:
Колеги, да обърнем внимание на § 32 – това, което повдигна г-н Анастасов като тема.
Аз смятам , че това е противоконституционен текст и смятам, че това е ограничение на разпореждането с правото на собственост. Не може в чл. 264 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс да въвеждате като изискване задължително представяне на удостоверение, че няма задължение. Дали има или няма отразяват съответните органи, съгласно ДОПК, но това не е пречка да се извърши каквато и да била разпоредителна сделка с имущество. Вие предпоставяте възможността да се разпорежда едно лице, било физическо или юридическо, със своята собственост, с това дали си е заплатил или не определена вноска. Нали това е вашата идея?
Екатерина Михайлова:
Това са солидарни системи. То е съвършено различно нещо от данъците.
Емил Радев:
За § 40 – промените в Търговския закон. Какво налага да се промени ал. 3 на чл. 161 от Търговския закон.
Искра Фидосова:
Този текст за Търговския закон е не по-малко притеснителен, защото там предлагате с отделен закон да може да се определи друг минимален размер на капитала на определени акционерни дружества. Това отваря врата, която е недопустимо да се отвори, уважаема Госпожо. Тук ще изразим също категорична неподкрепа на текста най-вероятно.
Има думата г-жа Василева:
Людмила Василева:
Промяната на разпоредбата на чл. 161, ал. 3 от Търговския закон беше предложена, защото при анализ на нормативната уредба се установи, че с отделни специални закони са въведени специални изисквания към размера на капитала на акционерните дружества, които извършват дейност в различни сфери, т.е. не само в банковата и в застрахователната. Поради това се предлага това разширяване на обхвата на тази разпоредба.
Емил Радев:
До настоящия момент е изчерпателно изброено кои акционерни дружества точно могат да имат различен минимален размер на капитала. И това са дружества, извършващи банкова, застрахователна дейност или дейност по доброволно здравно осигуряване. С две при тези дружества със специалните закони е предвиден по-висок от 50 хиляди максимален капитал. Какво друго дружество акционерно смятате, че може да се добави тук, което е извън тези изрично изброени в момента в ал. 3 на чл. 161 от Търговския закон. Така можем страшно много дейности да вкараме вътре и именно заради това тук е изчерпателно изброяването.
Искра Фидосова:
Колеги, има ли други коментари. Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Аз имам чувството че повтаряме един гледан филм от миналата година, доколкото си спомням.
Още от § 2 с чл. 3 започваме с някакви абсурдни дефиниции.
„Чл. 3. Доброволното здравно осигуряване е дейност по поемане на рискове, свързани с финансовото обезпечаване на определени здравни услуги и стоки срещу заплащане на премии, въз основа на застрахователни договори.”
Доброволно здравно осигуряване и доброволно здравно застраховане са две съвсем различни понятия и не виждам каква е причината, която е довела до привеждането на доброволното здравно осигуряване към застраховането. В края на краищата, ако толкова много сме закъсали откъм развитие на здравноосигурителната реформа в тази посока, че сме застрашени от процедура, това е основание да побързаме с приемането на някакви читави нормативни актове, но не е основание да объркваме основни принципи на правото.
От друга страна, тук става въпрос до промяна на доброволния здравноосигурителен модел. Аз не съм чувала досега това да се обсъжда в нашето общество на каквото и да било равнище – било политическо, било експертно. И как пак изведнъж този законопроект ни се предлага в малко по-съкратен вариант, който беше и миналата година за преобразуване на доброволните осигурителни дружества в акционерни. Аз вече наистина започвам да си мисля, че лобито на акционерните дружества много дълбок корен е пуснало в здравното министерство.
Искра Фидосова:
Аз искам да припомня на всички колеги, че този законопроект го отхвърлихме миналата година категорично с единодушие в нашата комисия. След това и в зала падна.
Людмила Василева:
Аз обясних в самото начало на моето изказване, но може би не сте обърнали внимание, че всъщност имаме официално депозирано становище от Европейската комисия, в което се казва, че „Европейската комисия поддържа становището, че първата, втората и третата директиви за застраховането, различни от животозастраховане, както и техните изменения трябва да се прилагат изцяло по отношение на дейностите на дружествата за доброволно здравно осигуряване, обхванати от Закона за здравното осигуряване.”
Доброволното здравно осигуряване в Република България не е нито част от системата за социална сигурност, нито е задължително. Здравноосигурителните дружества предлагат допълнително частно здравно застраховане и допълнително здравно застраховане – покритие, което вече е гарантирано от задължителната система за социална сигурност в Република България. Следователно е ясно, че здравноосигурителните дружества предлагат частно здравно застраховане, допълващо или в допълнение към покритието, гарантирано от системата за задължителното социално осигуряване в Република България. Здравноосигурителните дружества не могат да се възползват от освобождаването, въведено в чл. 3 от първата директива за застраховането, съгласно който – всъщност съгласно чл. 3 от Закона за здравното осигуряване здравноосигурителните дружества са акционерни дружества и не предлагат единствено застраховка за оказване на помощ, което е условие за освобождаване по силата на чл. 3 от първата директива за застраховането, различно от животозастраховане.”
Ако ние не приведем законодателството си в съответствие със становището, ще бъде стартиран вече третият етап от съдебната фаза на процедурата по нарушение срещу България и искам да кажа на уважаемите народни представители, че междувременно в този едногодишен срок между първия законопроект и този законопроект бяха водени многократни разговори с Европейската комисия. Беше обсъждано многократно възможността България да попадне в изключението, което директивите предлагат. Но в края на краищата категоричното становище на Европейската комисия беше, че спрямо дружествата за доброволно здравно осигуряване следва да се прилагат директивите за застраховането.
Благодаря.
Искра Фидосова:
Други колеги, желаещи за изказване по този законопроект. Г-н Методиев.
Веселин Методиев:
Аз ще се опитам да помогна с това, което помня.
Това, което прочете колегата Колева, (махам думите „здравно”) „Доброволното осигуряване е дейност по поемане на рискове, свързани с финансовото обезпечаване на определени услуги и стоки срещу заплащане на премии, въз основа на застрахователни договори” е класически текст, за който миналия път ставаше дума, че е свързан с процеса на застраховане.
Това, което ни се казва в момента и където изглежда се получава разминаването, е, че има европейско изискване България да разреши на дружества, занимаващи се със здравно осигуряване, да станат застрахователи, най-грубо казано и заради това те заемат тази дефиниция от застрахователната дейност и я слагат, слагайки едно прилагателно „здравни”, от което ние предния път бяхме убедени, че това не е правилно, защото нарушаваме модел, възприет за здравеопазване и здравеохраняване в България.
Сега, това което трябва да се случи изглежда е, че в този модел трябва да се въведе правило за здравно застраховане, което да не влезе в противоречие с него, което във висока степен е работа не наша, а на хора, които се занимават с политиката в областта на здравеопазването и хора ,които са занимават в областта на политиката в застраховането. Тоест това са Финансовата комисия и Комисията по здравеопазването, на които трябва да им се обърне внимание, че тук се влиза в нарушение, което прави за втори път впечатление на Правната комисия по своето несъвършенство, за да не обиждам някого, ще кажа най-мекото, за което се сещам.
За мен първото, което се сещам, е, че веднага си спомних, че като се махнат прилагателните, излизаше дефиниция, която е валидна за друг вид дейност и не е свързана със здравеопазването.
Г-жо Председател, изглежда, че ние трябва да сме единодушни и да заострим вниманието на тези комисии, отделно от другите текстове, за които Вие говорихте, че трябва да положат усилия, непроменяйки модела да въведат това, за което Госпожата казва – елемент на застрахователна дейност, което е друга дейност – още една дейност плюс. Една от дискусиите беше, че дали трябва да го правят всички застрахователни дружества или само тези, които се занимават – което е малко в конфликт на интереси между различни институции.
Екатерина Михайлова:
Затова те трябва да ни го обяснят, за да се разбере точно каква е идеята. Здравноосигурителната солидарност – системата си остава. Моля да обясните.
Искра Фидосова:
Заповядайте.
Людмила Василева:
Самият здравноосигурителен модел не се променя по никакъв начин. Той си остава абсолютно същия. Променят се изискванията към самите застрахователни дружества. Тоест изискванията към тях и режимът, на който те трябва да отговарят – изискванията към тяхната дейност, за да бъдат лицензирани. Изискванията, на които те трябва да отговорят, всъщност те се променят.
Стефан Стоилков:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Бих искал само да допълня към това. Застрахователните директиви, респективно Кодексът за застраховането – те по никакъв начин не предписват естеството на дейността. Те не характеризират застрахователната дейност. Те най-общо въвеждат изискване за достъп до пазара, т.е. форма на дружеството, капитал, изисквания за системи за вътрешен контрол, за вътрешен одит, каквито имат и здравноосигурителните дружества в момента.
Също така въвеждат изисквания, които да гарантират субектите – застрахователите в случая, тъй като говорим за застрахователни директиви, респективно за застрахователно законодателство в България. Но те по никакъв начин не предписват как да бъде извършвана дейността. Тоест с настоящото предложение в този законопроект, сменяйки „здравноосигурителен договор” с „застрахователен договор” параметрите на договора, самата същина на договора, взаимоотношенията, които са уредени в договора, няма абсолютно никаква пречка в момента договорите, с които се предлагат от здравноосигурителните дружества ,така наречените в момента „здравноосигурителни договори” да бъдат абсолютно същите като параметри и като съдържание. Както и в момента няма абсолютно никаква пречка един застраховател да предложи абсолютно същия пакет, който е предлагало едно здравноосигурително дружество.
Всичко това се прави заради изискванията към дейността.
Юлиана Колева:
Искате да кажете, че под никаква форма не могат за съществува здравноосигурителни дружества в страните членки на Европейския съюз.
Искра Фидосова:
Това, което си спомням от миналата година е, че трябваше да представите подробен анализ, какъвто нямаше миналата година, дали със сигурност нашите дружества или част от тях не попадат в тези изключения. Направите ли такъв анализ има ли дружества, които са на българския пазар, които не попадат в тези изключения. Защо в момента пак предлагате същото нещо, без да представите резултат от този анализ. Това беше миналата година по дискусията основната тема.
Стефан Стоилков:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Доколкото съм запознат с развитието на въпроса, имаше организирана среща в Брюксел, на която присъстваха народни представители от Комисията по здравеопазването, от министерството на финансите и от Министерството на здравеопазването и от Комисията за финансов надзор, където всички тези въпроси, по които беше поет ангажимент миналата година да бъдат поставени, бяха поставени. И в резултат на това има официално становище на Европейската комисия. Тоест Европейската комисия не приема това, че преди да влезе в сила Директивата и да бъде приложена в националните законодателства, някои може да бъде изключен от действащите застрахователни директиви в момента. Това е причината да бъде предложен този законопроект.
Искра Фидосова:
Има думата г-н Тошев.
Ивайло Тошев:
Аз няма да отговарям, но искам да питам.
Застрахователните дружества могат и предлагат този вид услуга. (Да.) Тогава какъв е проблемът. Значи ние спазваме тези директиви.
Стефан Стоилков:
Директивите са приложени по отношение на здравноосигурителните дружества. Европейската комисия застъпва тезата, че нашите дружества по доброволно здравно осигуряване на практика те са в сегмента на здравните застраховки, така че за тях трябва да бъдат приложени застрахователните директиви. Това е тезата на Европейската комисия и затова е процедурата. А за тях в момента не са приложени застрахователните директиви.
Юлиана Колева:
Спецификата на дейността на застрахователите не е на осигурител, а на застраховател.
Стефан Стоилков:
Тезата на Европейската комисия е, че след като е в сферата на доброволното, т.е. не е нито допълващо, не е нито част от задължителната здравноосигурителна система на държавата, значи е застраховане.
Искра Фидосова:
Колеги, други въпроси имате ли?
Г-н Радев.
Емил Радев:
Колко е минималният капитал, който смятате че трябва да бъде въведен? По директивата 4.6 ли? (Да.) А в момента с какъв среден капитал са? Мисля, че са 19 в момента.
Стефан Стоилков:
Да 19 са момента. Капиталът средно е 2 млн.
Емил Радев:
Добре. По-малките, които не успеят да достигнат този капитал, защото това е сериозно вдигане на капитала, мисля, че целият техен оборот беше около 40 млн. лв., което е ясно, че няма да могат да покрият капитала от 90 млн. лв., който се изисква, какво ще правим. Ще ги ликвидираме ли? И ако ги ликвидираме, къде е особеният ред за ликвидиране. Какво им казваме. След една година, които не могат да стигнат капитала, не им даваме лиценз. Каква става с тях?
Стефан Стоилков:
Въпросът е уреден в преходните и заключителните разпоредби, където е предвидено да се преобразуват по определен начин чрез сливане, вливане, прехвърляне на портфейл. Обслужват договорите, които имат и при производството по ликвидация, ако нямат достатъчно средства да бъдат платени задълженията към здравно осигурените лица, преминават в несъстоятелност по реда на Кодекса за застраховането, както е и в момента.
Емил Радев:
Това все пак са парите на доста хора. При тези изисквания може директно половината по-малки, за които ако няма желание да се слеят или влеят, защото това желание не е само от едната страна, но и от другата – ние отиваме към ликвидация в най-добрия случай и в лошия случай на несъстоятелност, което при такъв тип дружества касае огромен брой хора.
Стефан Стоилков:
И в момента здравноосигурителните дружества формират технически здравноосигурителни резерви по същата логика, както и застрахователните дружества, т.е. това са средства, които те заделят като задължения към осигурените при тях лица, въз основа на които плащат ангажиментите, които те са поели към здравно осигурените лица. Здравноосигурителните резерви са точно за осигурените при тях лица на базата на получените здравноосигурителни премии. Акционерите ще трябва да внесат капитал.
Ивайло Тошев:
Има ли държава в Европа, в която е действащ този модел, който ние сега искаме да въведем.
Стефан Стоилков:
Тук не става въпрос за здравен модел. Тук в тази конкретна процедура става въпрос, че дружествата по доброволно здравно осигуряване е процедура, която е открита от Европейската комисия, която е в предсъдебна фаза, че дружествата по доброволно здравно осигуряване в България извършват дейност идентична с за тази на застрахователите и тя няма отношение към здравния модел, към задължителното здравно осигуряване.
Ивайло Тошев:
Има ли държава, в която има и застраховане и осигуряване със застраховане.
Стефан Стоилков:
Поне на мен не ми е известно. В Европа има само застраховане. А има и модели, при които застраховането е абсолютна алтернатива на държавното, т.е. има избор. Има различни модели.
Искра Фидосова:
Колеги, имате ли други въпроси. Всъщност проблемът е, че не получаваме отговори на въпросите, които се задават. Заповядайте.
Людмила Василева:
Едно уточнение. По отношение на разпоредбата, която променяме на Търговския закон, конкретно да посоча примерите. Специално изискване към капитала, освен застрахователи и на дружества, извършващи банкови дейности, са установени специални закони за стокова борса, за публичен склад на зърно, за хазартни игри и за въздушен превозвач.
Светослав Тончев:
Какво се случва със средствата на здравноосигурените лица и са в такива дружества, които не искат и не могат да се преобразуват.
Стефан Стоилков:
Техните средства са обособени като отделно задължение, за да може да се плаща от тях. Това са така наречените здравноосигурителни резерви. Ако дружеството не може да се преобразува или да се влее, то има ангажимент да изпълни тези ангажименти. Договорите са едногодишни. Няма дългосрочни договори в дружествата. Този резерв в здравноосигурителното дружество се предполага, че ще удовлетвори всички претенции, предявени за плащане.
Искра Фидосова:
Други колеги, желаещи за изказване, има ли? Няма.
Повтарям, че по конкретните текстове на § 40, § 32 има пълна неподкрепа от всички членове на комисията – за промяната в Търговския закон, и промяната в ДОПК.
За останалата част не получихме подробни и изчерпателни и адекватни на зададените въпроси отговори. В тази връзка имаме два варианта: единият е да се отложи и да ни се представят адекватни отговори, компетентни и подробни по така зададените въпроси. Другият вариант е да гласуваме. Г-н Анастасов, заповядайте.
Анастас Анастасов:
Идеята е ясна. Ние всъщност махаме едни дружества ,които са измислени преди 10 години или малко повече, които изцяло препокриват функциите едно застрахователно дружество. Тоест аз мога да отида в застрахователното здравно дружество и съм работник, който има някакво професионално заболяване и мога д се застраховам срещу такова професионално заболяване. Аз мога да го направя и в една застрахователно дружество, което предвижда такива застраховки. Според мен, има препокриване на функциите на тези дружества. И всъщност ще останат само застрахователните дружества.
Аз си поддържам становището за двата текста, за които говорих. Мисля, че това е логиката. Може би мотивите не са чак толкова подробни и разяснителни, отколкото липсата на идея и на мнение.
Аз съм съгласен да го подкрепим на първо гласуване. Но както прецените, колеги.
Искра Фидосова:
Ние за двата текста се разграничаваме категорично. Аз го обявявам от името на Комисията и заявяваме неподкрепа и на двата текста.
Колеги, за другата част какво казвате. В смисъл гласуваме ли го днес или го отлагаме? Повечето колеги искат да гласуваме днес. Има си водеща комисия.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за здравното осигуряване, № 202-01-28, внесен от Министерски съвет на 14.05.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Десет „въздържали се”.
Преминаване към следващата точка от дневния ред.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите, № 202-01-17, внесен от Министерски съвет на 27.03.2012 г.
Мотивите по законопроекта ще ни представи г-н Симидчиев, заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството. Моля Ви да направите това в рамките на 3-4 минути. Заповядайте.
Добромир Симидчиев:
Уважаема г-жо Председател,
Дами и господа народни представители,
За 3-4 минути ще успея да представя вероятно само философията на законопроекта, какво налага неговото внасяне и какво се опитваме да постигнем с него.
Вероятно е добре, според мен, да знаете, че този законопроект се състои от два отделни законопроекта или по-скоро от две категории промени в Закона за водите, които бяха съставени по различно време и от различни екипи.
Първата част, която аз наричам първата, но това е една от частите и е общата уредба на Вик сектора в Република България – кой за какво отговаря, каква е големината и капацитета на тези дружества, как се управляват те, кой им е принципал, как се разпределя собствеността и т.н. Тя е доста съществена.
Втората част – втората категория промени бяха инициирани в известен смисъл от тежката зима и от бедствията из Хасковска област, и касаят, всъщност внасят допълнителна регулация в начина , по който се управляват язовирите в Република България.
Съвсем накратко ще се опитам да предам философията на две големи категории промени.
Първо ще започна с язовирите. Всички параграфи, които бяха предложени, се разработиха от група от четири-пет министерства, докато се стигне до окончателния вариант, и на практика целят едно единствено нещо – да няма нито един язовир, който да не с оперира и подходящ за това оператор. Този оператор може да бъде или част от съответната община – собственик на язовира, или лице, което по съответен начин избрано от нея. Общините имат избор да се откажат, ако преценят, че те не са в състояние, нямат такъв капацитет или пък нямат интерес, ако щете, да се занимават със съответния водоем. Тогава се намесва национален оператор, който поема грижата за стопанисването и поддържането на техническото състояние на съответния водоем. Това е една промяна.
Другата по съществена промяна се касае до механизма, по който се определя техническото състояние. Тоест да сме сигурни, че съответния язовир и по-конкретно съоръжението, т.е. неговата стена са в добро техническо състояние. Това се вменява като ангажимент на предприятие „Язовири и каскади”. Защо язовири и каскади? Защото те са дружеството, което в последните години е натрупало в най-голяма степен изключително ноу-хау в тази област.
За да се вместя в тези 3-4 минути, веднага минавам на другата категория промени. Другата категория промени се отнасят до общата уредба на В и К сектора, касаейки главно собствеността на активите, като първа подточка, капацитета на В и К операторите, като втора подточка и начина, по който те са управлявани и начина, по който взимат решенията за налагането на политиките в съответните региони. Промените като цяло целят повишаване на капацитета на В и К операторите и предлагаме една промяна в собствеността на активите, която на практика ще даде възможност за малко по-сериозна намеса на държавата за начина по който се налагат политиките в сектора.
Общо взето това, което се опитваме да постигнем, е да повишим в крайна сметка резултата от цялото нещо – да повишим нивото на услугите и да повишим сигурността на водоснабдяването. Тук може би е важно да кажа, че това не е нормален пазар и затова не се прилагат нормални стандарти и пазарни механизми. Тоест при нормалния пазар има всякакви играчи – малки, големи, средни, докато тук това не е така. Дружествата, които предоставят услугите трябва да имат задължителен минимален капацитет, а в момента ситуацията е такава, че част от тях го нямат.
Това се опитваме да постигнем с втората категория промени.
Спирам дотук. Вероятно ще има доста въпроси и сме на разположение да отговорим. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания по законопроекта. Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Г-жо Председател, доколкото правната функция не е водеща по този законопроект, аз бих искала да обърна внимание наистина на правните аспекти и в тази посока препоръчвам на водещата комисия да огледа текстовете, съобразно които се разпределя или по-скоро преразпределя собствеността между държавата и общините. Защото естествено има нужда от корекция тази част от закона, но в същото време да не се получи така, че държавата да се натовари прекомерно със собственост, която не е характерна за нея, която обслужва някакви региони, т.е. собственост от местно значение, която би трябвало да бъде общинска. Смятам, че това би станало наистина за сметка на качеството и ефективността на управлението на тази собственост.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Колева.
В допълнение на това, вие предвиждате да станат публична държавна собственост „всички водовземни съоръжения за питейно-битово водоснабдяване и водоснабдителни системи и съоръжения, чрез които се доставя питейна вода” от точката на отнемане до съответната граница.
Трябва да обърнем внимание дали това преразпределение на собствеността между държавата и общините не засяга, но най-вероятно засяга съществуваща вече публична общинска собственост, определена със закон като такава и по същество това би представлявало безвъзмездно отчуждаване на публична общинска собственост в полза на държавата, което поставя при нас юристите въпрос за това дали тези разпоредби не са в противоречие на чл. 17, ал. 5 от Конституцията.
В Закона за общинска собственост разпоредбата на чл. 7, ал. 2 имотите и вещите публична общинска собственост не могат да се отчуждават и да прехвърлят собственост на трети лица.
Това изменение, което тук се предлага, може би не отчита това, че всички съществуващи В и К мрежи и съоръжения са в капитала на търговските дружества В и К оператори, независимо от стойността на капитала има еднолични дружества, смесени общински и еднолични общински дружества. Тоест извън капитала на търговските дружества съществуват мрежи и съоръжения, които в момента с публична общинска собственост, която законопроектът предлага да стане държавна.
В същото време в становището на Сдружението на общините видях, че те предлагат да се даде един разумен срок, в който да имат възможност да си подготвят съответните актове и да ги приведат в съответствие с изискванията на закона. В тази връзка по отношение на изискването на Конституция се премахва възможността за промяна на броя на границите на обособените територии. Една обособена територия ще може да има само един В и К оператор. На областно ниво, но няма подробно разработено в законопроекта и не е развит юридическият механизъм, чрез който общинските дружества ще преливат дейността си в тези оператори. И когато няма подробна уредба на тази процедура и това, което сте написали като рамка създава притеснения в нас, че има може би причини за противоречия на Конституцията, чл. 17, ал. 5, когато липсват подробно разписани такива процедури и правила. Това нещо трябва да бъде изчистено, за да няма капка съмнения за противоконституционност и за пропуски в процедурата.
На мен ми направи впечатление и още нещо. В един от текстовете се предвижда промяна на сервитутните граници при изграждане на тръбопроводи и водопроводи. Заявили сте желание в законопроекта всъщност сервитутната зона да бъде увеличена, което означава ограничаване отново на правото на собственост – частната собственост, на лицата, които се намират в тези зони. Какво налага увеличаването на тази сервитутна зона? Нямам сериозни основания да смятам, че няма да бъдат спазвани процедурите за обезщетяване при отчуждаване на имотите на тези лица, но не разбирам каква е причината да се стига до такова драстично увеличаване размера на тези зони.
И нещо, което не е правно, но за което ми предават колегите от моя избирателен район, преминаването на всички язовири под една шапка, може би за по-малките, средните и тези, които са за напояване има логика. Но тези, които са за питейната вода, чух становища и позиции от доста кметове и областни управители, че преминаването на 20-30 от тези съоръжения, които са основни и снабдяват с питейна вода, преминаването в една такава шапка в момента може би няма да се упражнява този контрол, който в момента го има. А когато се контролират на местно ниво и се наблюдават ежедневно, има сериозно притеснение по отношение на всички тези водоизточници. Ако трябва още веднъж да се помисли специално за тези 10 или 15-20 големи такива съоръжения да останат на друг режим.
Заповядайте.
Добромир Симидчиев:
Ще се опитам да систематизирам отговорите.
Едно пояснение за собствеността. Важно е да се каже, че промяната на собствеността по начина, по който я предлагаме, няма да има влияние върху начина, по който се експлоатират в смисъл такъв. В момента уредбата е такава, но може би не сте се замисляли върху това. Обособена територия означава една територия, в която има един В и К оператор. Това са дружества, в общия случай публични, било то общински, или общинско-държавни, или държавни, които се грижат за процеса на водоснабдяване, канализация и пречистване на отпадъчните води в неговата цялост – от вземането на водата от природата, доставянето й до съответните населени места, отвеждането й през канализацията и пречистването. С други думи дали дадено съоръжение е общинска или държавна собственост за самия оператор не би трябвало да оказва голямо значение. Ние предлагаме тази промяна поради две основни причини:
Първо, има случаи, в които тези довеждащи водопроводи и съоръжения водоснабдяват повече от една община. Често има конфликти, особено при недостиг на вода. Смятаме, че ако тази собственост бъде държавна, по-справедливото разпределение на водата ще бъде в известна степен по-добре гарантирано.
Втората причина, която е малко по-техническа, но тя в никакъв случай не е за пренебрегване, за която ще трябва да дам малко повече обяснение. В момента състоянието на В и К системите и съоръженията не е добро. Години наред ние не успяваме да инвестираме необходимите средства, за да ги поддържаме в нормално състояние. А в допълнение на това, единственият сериозен ресурс в момента, с който разполагаме като държава, това е Оперативна програма „Околна среда”. Там има не малко пари, но те са насочени изключително и само към канализацията и пречистването на отпадъчните води. Тоест довеждащите съоръжения, водоизточниците, тези, които осигуряват водата, които гарантират сигурността, в момента нямаме източници, които да ги финансират. Тарифите не са достатъчни и В и К операторите не са в състояние да наберат достатъчно средства, разбира се, инвестират в тях, но е силно недостатъчно. Затова смятаме, че ако не веднага, то в бъдеще при по-добра икономическа обстановка, е редно от държавния бюджет да се отделят средства за целево финансиране в тези съоръжения. Ако те са държавна собственост, този процес би бил в изключителна степен облекчен. Това исках да кажа за собствеността.
За механизмите на сливане приемаме забележката напълно. В интерес на истината тук трябва да кажа още нещо. Вероятно съвсем скоро ще бъде – има и вторично законодателство – една наредба за изискванията към В и К операторите, по която ние в момента работим.
Искра Фидосова:
Не може във вторичното законодателство да определяте рамката на тези правоотношения. Трябва да бъдат определени в закона и след това във вторичния подзаконов нормативен акт. Тук липсва уредбата.
Добромир Симидчиев:
Второто нещо, които исках да кажа, че подготвя закон за лицензиране на В и К операторите, който не е закон, а ще бъде допълнение – ще бъде ЗИД към Закона за регулиране на В и К услугите. В момента работим по него. По нашите планове той трябваше да е готов и трябваше вече да е вече при вас. Той щеше да даде част от отговорите. В случая не се оправдавам, а просто обяснявам защо това не е разписано в необходимата степен, в необходимото ниво на детайли. В момента, по начина по който е записано, предполага доброволно сливане, но не дава ясни отговори, ако това доброволно сливане не е налице, т.е. волята не е налице, какво се случва тогава. Така че тук приемаме коментара.
Сервитутните граници беше следващия въпрос. Какво го налага. Ще ви кажа веднага. Ако не се лъжа, сегашният Закон за водите тази сервитутна граница е 60 см. Уверявам ви, че тези 60 см. Са напълно недостатъчни. Ние сме предложили 3 метра от краищата на водопровода, ако не се лъжа, което е един междинен вариант, тъй като ако има водопроводи, които са с по-голям диаметър и тези 3 метра няма достигнат. Такъв им е смисълът. Смисълът е когато има водопроводи извън урбанизираните територии и се налагат някакви действия по тях, В и К операторът да има безпрепятствен достъп, за да отстрани аварията и да подмени водопровода. 60 см. Не достигат. Те достигат в отделни случаи, когато водопроводът е много малък и е много плитко. Но ако той е положен както трябва и особено извън урбанизираните територии, където става дума за довеждащи водопроводи и съоръжения, които са с по-големи диаметри, тези 60 см. така или иначе не са достатъчни. И това, което става в момента, независимо дали е записано в закона или не, В и К операторът няма избор. Отива, разкрива и какво оставя след себе си, е едно петно, което е доста по-голямо. Затова сме предложили тази промяна – поне тези 3 метра, ако не се лъжа. Извинявайте, препращаме към наредба, която ще ги регламентира. Там ще бъде 3 метра.
Искра Фидосова:
Колеги, имате ли въпроси към представителите на вносителите. Няма. Преминаваме към гласуване с указанието всички тези процедури да бъдат изчистени във водещата комисия, а не с обяснението, че ще има друг закон, защото няма как да мине това нещо за второ четене.
Добромир Симидчиев:
Аз просто обясних защо така сме постъпили.
Искра Фидосова:
Но това трябва да го оправите, т.е. да се пренапише между първо и второ четене.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за водите, № 202-01-17, внесен от Министерския съвет на 27.03.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем „въздържали се”.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение на Закона за административните нарушения и наказания, № 254-01-62, внесен от н.пр. Светослав Тончев Тончев и Ивайло Георгиев Тошев на 15.05.2012 г. и № 254-01-64, внесен от н.пр. Димо Георгиев Гяуров и Мартин Димитров Димитров на 23.05.2012 г.
По първия законопроект ще представи мотивите г-н Тончев.
Светослав Тончев:
Уважаеми колеги, аз мисля, че мога много накратко да ви запозная с мотивите, които имахме с колегата Тошев по отношение на внасянето на този законопроект, тъй като всички от вас са запознати с Решение № 1 на Конституционния съд на Република България от 2012. Именно това решение беше поводът за изработване от нас на този закон за изменение.
В мотивите си Конституционният съд е изтъкнал, че наказателните постановления не са административни актове, а представляват правораздавателни актове и в тях се определят административни наказания. В правовата държава, когато става въпрос за правораздавателна дейност и за достъп на гражданите и фирмите до съд следва да бъде открит. Принципът на върховенството на закона и правото защита не би следвало да се изключват в едно демократично законодателство по предлог, че нарушението е незначително, или санкцията не е висока по размер. Липсата на съдебен контрол не оказва благотворно влияние върху административно наказващите органи да спазват и да прилагат точно закона. Съдебният контрол върху актовете на администрацията, установен с чл. 120, ал. 1 на Конституцията на Република България е присъщ за една правова държава, тъй като съдилищата осъществяват по същество контрол за законност върху администрацията, защитавайки в пълна степен правата и интересите на своите граждани. Правилното функциониране на правовата държава зависи и от отворения достъп на всички нейни граждани до съда. Всеки гражданин има право на защита, когато смята, че са нарушени неговите права и законни интереси и може да ги търси. Щом дадена дейност притежава белезите на правораздаване, то защитата, която законът е длъжен да предостави на гражданите не е достатъчно да се ограничи до обжалване пред административен орган с административна защита. В тези случаи се допуска и съдебна защита. Отнемането на правото на обжалване на наказателни постановления противоречи на Конституцията, поради което тези разпоредби следва да се отменят в цялото ни действащо законодателство.
Именно това беше поводът и мотивите ни да внесем този законопроект с колегата Ивайло Тошев.
Искра Фидаосова:
Благодаря, г-н Тончев.
По другия законопроект няма представител на вносителите. Г-н Тончев, заповядайте.
Светослав Тончев:
Г-жо Председател,
Уважаеми колеги, по законопроекта, който е представен от колегите от Синята коалиция искам да заявя следното. По принцип този законопроект преповтаря законопроекта, който с колегата Ивайло Тошев сме внесли. Но има неща, които за мен беше добре наистина някой от вносителите да бъде тук и да обоснове и мотивира защо са внесени като предложения. По отношение на § 2 и § 3 от законопроекта, в досега действащия Закон за административните нарушения и наказания процедурата, която е по отношение на обжалването на наказателните постановления в районен съд върви по НПК, а в окръжен съд самото обжалване върви по процедурата на АПК. Те са смесени към момента. По принцип самата процедура и самото обжалване върви по реда на АПК, но дотолкова доколкото то не противоречи на разпоредбите на НПК.
По отношение на това дали следва да се дължат и д се присъждат и разноски от съдилищата е налице едно тълкувателно Решение № 2 от 2009 г. на Върховния административен съд, което категорично заявява, че административните съдилища не присъждат разноски в производствата и по касационните жалби срещу решенията на районните съдилища по административно-наказателните дела. Така или иначе тези наказателни постановления, както е приел и Конституционният съд в Решение № 1 по своето същество не представляват административни актове. По Наказателно-процесуалния кодекс по принцип всички ние знаем, че не следва да се дължат държавни такси и разноски по делата.
С това, което прочетох и като мотиви от колегите, което са дали и по § 2 и по § 3 излиза, че в един момент ние премахване пречката, бариерата пред гражданите на Република България да обжалват наказателните постановления и в следващия момент, заобикаляйки решението на Върховния административен съд и Решението на Конституционния съд, ние решаваме, че трябва да сложим тази бариера с дължими държавни такси и разноски по тези дела.
Другата съществена разлика, която забелязах в законопроекта на колегите, в Кодекса за застраховането те са поискали отмяна на целия чл. 320, ал. 4, като в нашия проект ние също сме направили такова изменение, но по отношение само на изречение второ от този закон. Тъй като само по същество в това изречение второ се съдържа невъзможността за обжалване на тези наказателни постановления.
Ал. 4 на чл. 320 гласи:
„(4) Имуществените санкции по чл. 317, ал. 1, 2 и 4 се налагат по реда на Закона за административните нарушения и наказания от оправомощени заместник-председатели. Наказателно постановление за налагане на имуществените санкции не подлежат на обжалване.”
Така че ние категорично не можем да се съгласим и с това предложение на колегите.
Другото, което ни направи впечатление, е в Кодекса на труда по отношение на чл. 416, ал. 7, която са предложили колегите да се отмени, което е о’кей, но по отношение на чл. 415в, ал. 1 те се мотивират, че това е във връзка с отменяне на възможността на гражданите да не могат да обжалват наказателни постановления. А всъщност това се отнася до премахване на възможността за нарушение, отстранено веднага след установяването, да бъде налагана имуществена санкция на работодателя. Тоест няма нищо общо с формулировките, коитоса ги мотивирали колегите да предложат този законопроект.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Тончев.
В останалата част се подкрепя, която съвпада с вашия законопроект. В тази част изразихте категорична неподкрепа по отношение на текстовете, които не подкрепяте. Ако правилно разбирам, може да подкрепим и двата с ясното разграничение от втория по отношение на тези пет пункта, които изброихте.
Колеги, други позиции и мнения? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за административните нарушения и наказания, № 254-01-62, внесен от н.пр. Светослав Тончев Тончев и Ивайло Георгиев Тошев на 15.05.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Против и въздържали се няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за административните нарушения и наказания, № 254-01-64, внесен от н.пр. Димо Георгиев Гяуров и Мартин Димитров Димитров на 23.05.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Против и въздържали се няма.
По четвърта точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 202-01-21, внесен от Министерски съвет на 06.04.2012 г.
Колеги, започваме по доклада за второ гласуване на Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 202-01-21, внесен от Министерски съвет на 06 април 2012 г., приет на първо гласуване на 10 май 2012 г.
Има ли някой от присъстващите представители на институциите да няма доклада за второ четене с предложенията за редакции? Няма.
„Закон за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт”
Желаещи за изказване по наименованието на законопроекта? Няма. Подлагам на гласуване наименованието на законопроекта. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”, без против и въздържали се.
§ 1. Няма постъпило предложение между първо и второ четене по § 1. Желаещи за изказване по текста на § 1? Г-н Колев.
Георги Колев:
По отношение на тази разпоредба, която гарантира една минимална квота, аз лично считам, че това изменение не е необходимо. В крайна сметка, ако остане в този редакционен вариант, за мен, ако остане един административен съдия, е ограничителна квота.
Друг вариант, т.е. „най-малко един”, което аз предложих още на миналото заседание на комисията – на първо четене, има ред технически проблеми, които няма как да бъдат реализирано, поради което считам, че не е необходимо да има това изменение в закона и да си остане стария вариант на редакцията. Тоест без наличие на каквито и да било запазени квоти. В крайна сметка, ако са представени достойни кандидатури от административните съдилища, те биха могли да бъдат избрани. В противен случай няма да бъдат избрани.
Моето предложение е това изменение да отпадне.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Колев.
Колеги, постъпи предложение от г-н Колев. Но няма предложение за промяна на текста по вносител. Обръщам се с молба към членовете да комисията д не подкрепим текста на вносителя така, както ни е представен. Наистина има направено изключение в този параграф единствено за административния съд. Въпрос на преценка е на всеки как ще гласува.
Изказвания по това предложение има ли? Възражения. Няма. Тогава предлагам да уважим заявената позиция от г-н Колев. Г-н Анастасов
Анастас Анастасов:
Ще кажа какво се случи при последния избор на Висшия съдебен съвет.
Тъй като административните съдии гласуват анблок, когато се разходят гласовете между останалите съдилища, става така, че могат да се изберат трима-четирима представители на административния съд, тъй като те никога не гласуват за други съдии. Обясних какво става като се гласува. Има определена квота, имате делегати. Административните съдилища – съдиите, гласуват винаги заедно за кандидатурите, които са предложени. Ако другите съдилища разхвърлят гласовете си по други кандидатури – предлагат се много кандидатури, става така, че се създава възможност да се избират само съдии от административния съд.
Искра Фидосова:
Доколкото си спомням по справките, които гледахме като съотношение, ако бъркам ме поправете, броят на административните съдии е 1/6 от общия брой на всички съдии. Тоест, когато отидем на какъвто и формат да ги избираме, те пак са си 1/6. Те не могат да пораснат повече.
Колеги, текстът, който е предложен от Министерството на правосъдието в момента да има един административен съдия, означава следното. Отиваме на националното общо делегатско събрание и първо преди да се съгласува с бюлетината по тайния избор от всичките останали 5 човека от квотата общо от шест магистрати от съдиите, се гласува за представител на административния съд. Тоест изважда се първо за него и се гласува отделно с отделна бюлетина. Всички гласуват и след това се преминава към гласуване към следващите с обща бюлетина. Как ще гарантираме изборът на един, ако е едновременно.
Това, което предложил като тема за размисъл на първо четене г-н Колев, беше да се запише поне един, което означаваше друго нещо. Поне един означава, че ако един негов е стигнал до девето място като брой гласове, а ние трябва да изберем 6, то деветият трябва да прескочи трима, за да влезе в шестимата. Което за мен е абсурдно и недопустимо. Тогава той каза, че не поддържа това предложение. Няма как да се изпълни. Не е справедливо спрямо всички останали.
Желаещи за изказване по това предложение? Заповядайте, г-н Стоянов.
Петър Стоянов:
Г-жо Председател, при тази ситуация се обезсмисля участието на административните съдии на общи събрания на съдиите в България. Защото, ако се върнем малко встрани и погледнем, следствието е в структурата на прокуратурата, а си избира отделно свой представител, на отделно събрание. Значи тогава трябва да отделим и административните съдии, а това, според мен, не е нормално.
Искра Фидосова:
Тоест г-н Стоянов подкрепя предложението на г-н Колев, т.е. да си остане както досега в общия брой 6.
Други желаещи за изказване има ли по § 1. Няма.
Подлагам на гласуване предложението по вносител за § 1, т.е. административните съдии да имат един представител във Висшия съдебен съвет – така както е по вносител. Който е „за”текста по вносител, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седемнадесет се въздържат. Отхвърляме текста по вносител на § 1.
§ 2. Има предложение за редакция. Чета:
„§ 2. Член 19 се изменя така:
Чл. 19. (1) Народното събрание избира членове на Висшия съдебен съвет не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на изборните членове.
(2) Предложенията за кандидати за изборни членове на Висшия съдебен съвет се разглеждат от специализираната постоянна комисия на Народното събрание.
(3) Предложенията за кандидати за членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание се правят от народните представители не по-късно от два месеца преди провеждането на избора пред комисията по ал. 2. Предложенията се придружават от подробни писмени мотиви и се правят, при условие, че е налице предварително писмено съгласие на кандидата. Към предложенията се прилагат и документи, определени от комисията, свързани с изискванията за несъвместимост, юридически стаж, кариерното израстване на кандидата, завършено висше образование по специалността „Право” и удостоверение за придобита юридическа правоспособност.
(4) Комисията може да определи и други документи, които кандидатите трябва да представят.
(5) Предложенията заедно с подробна професионална биография на кандидатите и документите по ал. 3 се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на интернет страницата на Народното събрание. Публикуват се и името и мотивите на народния представител, издигнал съответната кандидатура.
(6) Публикуването на предложенията и документите по ал. 3 се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.”
Имате думата за изказвания по текста на § 2 по вносител за чл. 19.
Колеги, в ал. 3 по редакцията, предварително коментирахме дали да се добави текста „и удостоверение за придобита юридическа правоспособност”. Финално предложението беше да отпадне, тъй като колегите, които са с повече стаж като юристи и които са завършили малко отдавна няколко пъти ме сигнализират, а както и хора, които се занимават с научна работа, във времето назад има периоди, в които няма такива удостоверения за правоспособност. Затова предложението беше да не се записва изрично в ал. 3 „и удостоверение за придобита юридическа правоспособност”. Ние го коментирахме това при избора на инспектори дали да го залагаме в документите като изискване.
Ако няма желаещи за изказване, да гласуваме § 2.
Принципно подкрепяме текста на вносителя с редакцията, която е предложена от комисията, като в ал. 3 отпада текста „и удостоверение за придобита юридическа правоспособност” и се слага точката след „Право”. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
§ 3. Има постъпило предложение от н.пр. Красимир Ципов и група народни представители:
„В чл. 19а, ал. 1 се създава ново изречение второ: В същия срок кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет представят декларация за имотното си състояние и произхода на средства за придобиване на имуществото им по образец, утвърден от министъра на правосъдието.” Досегашното изречение второ става изречение трето и в него след думата „концепцията” се добавя „и декларацията”.”
Има предложение за редакция на комисията, която съдържа подкрепа на текста на вносителя по принцип и подкрепа на предложението на народните представители.
Желаещи за изказване по § 3, предложението на народните представители и предложението за редакция на § 3 на комисията.
Г-н Анастасов.
Анастас Анастасов:
Може на комисия на Народното събрание министърът на правосъдието да утвърждава нейни предложения, образци на документи и още не знам какво? Имам предвид текста на ал. 1.
Искра Фидосова:
Колеги, тук имаме следния момент. Имаме квота от Висшия съдебен съвет, магистратска квота и квота от Народното събрание. Идеята е, че трябва да има един образец декларация еднакъв за всички кандидати. Вчера не стигнахме до окончателно становище по този въпрос. Затова сега искам да прочета текста на редакцията на § 3 и да помислим кой е най-правилният подход в случая, защото аз смятам, а също и колегите, с които обсъждахме, че образецът трябва да бъде един и същ. Може би на едното място трябва да се съгласува със съответната комисия при нас, а на другото място – с Висшия съдебен съвет, за да се получи един образец.
Ако имате други предложение, дайте ги. Но министърът на правосъдието е правилно, тъй като участва във Висшия съдебен съвет, преценихме, че по предложение на комисията в Народното събрание, съответно на Висшия съдебен съвет може да утвърди накрая една обща декларация, която да бъде еднакъв образец за всички кандидати от двете квоти. Да не се получи така, че кандидатите от квотата на Народното събрание да подават декларация по един вид образец, а тези, които са от магистратската квота, да подават декларация по друг вид образец.
Все пак да прочета текста за редакция на § 3 и след това ще продължим коментара.
„§ 3. Създава се чл. 19а:
„Чл. 19а. (1) В 14-дневен срок от публикуването на кандидатурите всеки кандидат представя на комисията, която подготвя избора, писмена концепция за работата си като член на Висшия съдебен съвет. В същия срок кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет представят декларация за имотното си състояние и произхода на средствата за придобиването на имуществото си по образец, предложен от комисията и от Висшия съдебен съвет, и утвърден от министъра на правосъдието. Концепцията и декларацията се публикуват в срок до 3 работни дни от получаването им на интернет страницата на Народното събрание.
(2) Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации, не по-късно от 7 дни преди изслушването, могат да представят на комисията становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Представените становища и въпроси се публикуват на интернет страницата на Народното събрание в срок до 3 дни след представянето им. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицата.
(3) Комисията изслушва всеки кандидат, който представя пред нея концепцията по ал. 1. Изслушването се насрочва и обявява от комисията не по-късно от един месец преди провеждането му. Изслушването се провежда на открито заседание на комисията не по-късно от 14 дни преди провеждане на избора. За изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на интернет страницата на Народното събрание. Въпроси към кандидата могат да отправят членовете на комисията, включително въз основа на становищата по ал. 2.
(4) Комисията изготвя доклад за професионалните и нравствените качества на кандидатите, с който предлага кандидатурите за обсъждане и гласуване в Народното събрание. Докладът съдържа заключение за:
1. минималните законови изисквания за заемане на длъжността;
2. наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидата, неговите квалификация, опит и професионални качества;
3. специфичната подготовка, качествата и мотивацията за съответната длъжност;
4. публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата.
(5) Докладът се публикува на интернет страницата на Народното събрание.”
Колеги, имате думата за изказвания. Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Аз предлагам в първото изречение да отпадне текста за концепцията и да стане:
„В 14-дневен срок кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет...”. Защо? За един колегиален орган от 25 души да публикува всеки кандидат някаква концепция, е относително малоумие, да не кажа, че е абсолютно малоумие. Каква концепция един член на колегиален орган и какво виждане, след като той не знае с какви хора ще се събере там. Той има един глас от 25. Може да знае най-много двама-трима, които са от квотата на магистратите. Аз разбирам този повей за публичност и за всичко останало, но в един колегиален орган д публикува народния представител, издигнат от листата на еди-коя си партия, концепция какво ще прави като народен представител в парламент от 240 души. Горе-долу тази работа на това прилича. Отиваме в една абсолютна крайност. Ако е едноличен орган – главен прокурор, шеф на върховен съд, министър, да има някаква концепция. Но за един колегиален орган, в който решенията се взимат с мнозинство, какъв е смисълът на тази концепция. Ще дойдат, ще ги чуем, ще изразят някакви виждания – виждания как си представят работата на колегиалния орган, в който ще участват. Ама концепция – ние изпадаме в някаква? Не знам! Затова ви предлагам да не искаме от тези хора концепции. За какво ще даде концепция? Че с другите 24 ще могат да взимат решения, ще минават неговите решения? Но понякога ще минават, а понякога няма да минават – зависи от мнозинството в колегиалния орган. Каква концепция? За какво концепция? Има някакъв профил този човек. Работи в този колегиален орган. За какво да даде концепция? За работата си. Ами работата му ще бъде в зависимост от решенията на мнозинството, което ще се формира от тази сложна конфигурация от парламента и от съдебната власт. Ние вече така сме се вкопчили в темата публичност, че не се улавяме в какви смешки попадаме. Затова моля ви да се произнесат всички по този въпрос. Каква концепция ще представи един човек от 25. За какво? И другите като нямат неговата концепция. Нали всеки ще представя различна концепция. Пишем неща ей така, защото еди-кой си казал.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. Г-жа Ковачева изяви желание за изказване.
Диана Ковачева:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги,
Вземам повод от изказването на г-н Миков. Аз бих искала да кажа няколко думи за причината, поради която е предложено това от Министерството на правосъдието. В интерес на истината може би е добре да се изкоментира дали точно концепция да се нарича или мнението, визията, становището н кандидата.
Нашата позиция е, че когато става въпрос за един такъв публичен избор трябва да се чуе и позицията на самия кандидат. Вярно е, че Висшият съдебен съвет е колегиален орган, че взема решения колегиално, но така или иначе всеки един от кандидатите им работа и в отделните комисии. Тоест той участва лично в отделните комисии и на практика е много важно да се види каква е неговата визия, неговото мнение, неговото схващане изобщо за мястото, където кандидатства. Затова в никакъв случай не настояваме да остане думата „концепция”. Може да се избере някакъв друг термин, какъвто прецените. Може да се намери по-удачна формулировка, но във всички случаи, според нас, когато се оценява кандидатът, неговата личност, би следвало той даде и някакво свое представяне, което да бъде изслушано на публичните изслушвания, на които той ще се яви. В противен случай, не знам, изявление или какво друго ще направи, но така или иначе неговата концепция, визия, становище, мнение, представа за това какво той ще прави в този Висш съдебен съвет.
Повод вземаме от случай, който имаше по време на избора на инспектори към Висшия съдебен съвет, когато на практика в медиите излезе информация, че при изслушването на кандидатите, се оказа, че някои от кандидатите не са имали никаква представа къде кандидатстват и изказването им е включвало обстоятелството, че те кандидатстват в Инспектората в Министерството на правосъдието.
Искра Фидосова:
Г-жо Ковачева, възразявам. Това просто не е вярно. Не знам кой ви го е казал. Това не е вярно!
Диана Ковачева:
Да не влизаме в тези подробности. Идеята ми е, че това е мотивацията. Ако думата „концепция” ви се струва неудачна за този конкретен случай, ние никак не държим на нея, нека да бъде нещо друго, но да има някакво представяне от страна на кандидата затова как той си представя самата работа. Темата за съдебната реформа е много важна и може би и по тази тема би следвало те да коментират. Изобщо темите са различни. Те все пак работят и в комисии във Висшия съдебен съвет, където дават свое становище. Колкото и да е колегиален орган Висшият съдебен съвет, все пак индивидуалното мнение на всеки един от неговите членове, според мен, тежи.
Това е идеята на Министерството на правосъдието да предложи такъв текст. За термина не спорим.
Искра Фидосова:
Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Аз искам да репликирам г-н Миков, защото тук не става въпрос за концепция за органа, а става въпрос за концепция за работата си като член. Така че мисля, че по-скоро би трябвало да подкрепим текста на вносителя.
А че вносителят е използвал думата „концепция” то е ясно защо – защото няма да има нужда да я превеждат на английски пред наблюдаващите органи. Смятам, че трудно ще подобрим текста и е по-добре да го приемем така.
Искра Фидосова:
Г-н Миков.
Михаил Миков:
Гледам и ал. 3. какво правим. В ал. 3 той ще я представи пред комисията. Който член не се е запознал от сайта за един-два месеца, той ще я представи пред комисията. Ние сме горе-долу грамотни хора и можем да се запознаем с концепциите, като ги прочетем на сайта, като всеки друг гражданин. Спестете ни поне представянето на концепциите.
Затова ви предлагам да потърсим връзка между ал. 1 и ал. 3 при изслушването. А връзката каква е? При изслушването човекът ще сподели виждането си за работата, за участието си в този колективен орган. Да се използват повече български думи. Защото качва концепция на сайта за неговата си работа, в ал. 3 ни представя концепцията, за да не би някой член на комисията да не я е прочел – да не неграмотен или кьорав. По-добре е да дойде тук да поговорим, както е за хората от Инспектората – изслушваме ги. Молбата ми е ако може нещо по-разумно. Ако не приемате предложението на Бисеров и ме питате, д обединим ал. 1 и 3. – изслушване завиждането му за работата в колегиалния орган.
Изслушването на виждането му за неговата работа в колегиалния орган няма никакво значение. Нека малко да мислим. Да виждаме какво се случва. Какво значение има неговата работа. Той трябва да каже как вижда този орган какъв продукт той ще роди и като участва в него как той ще влияе на вземането на решение, че да се избират грамотни и морални магистрати. Виждате как колегиалният орган да даде резултат, а не че един от неговите членове ще работи супер.
Има разлика между едноличен и колегиален орган!
Диана Ковачева:
Едно уточнение по ал. 3, тъй като г-н Миков повдигна и този въпрос.
Идеята на ал. 3 е по време на изслушването кандидатът да представи все пак резюме, а не цялата концепция. Това е заимствано от практиката и сега на Висшия съдебен съвет по начина, по който изслушва кандидатите за съдилища, например. Нашата идея е, че все пак има и дисциплинарни производства, с които се занимава Висшия съдебен съвет и много голям обем работа, който е свързан с индивидуалното участие на члена на Висшия съдебен съвет.
Идеята е по време на изслушването да има резюме на концепцията. Ние даваме във Висшия съдебен съвет на всеки кандидат 5 минути да представи накратко. Ако прецените, запишете в ал. 3, че представя резюме на своята визия, концепция, мотивация или както искате го наречете, но това е смисълът.
Искра Фидосова:
Г-н Тошев.
Ивайло Тошев:
Г-жо Председател,
Моето изказване е свързано с ал. 2 и по-точно редакцията, която е предложила комисията. В последното изречение се казва:
„Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицата.”
Тук не е ли по-добре да бъде „от личния живот на лицата”. Защото „интимния” е едно по-тясно понятие. В личните данни, според мен, се включва и здравословното състояние и други данни и защо трябва тези данни да се публикуват.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване по редакцията има ли? Няма.
Постъпило е предложение от г-н Миков да отпадне изобщо „концепция” – каквото и да било, да не фигурира като наименование в чл. 19а, ал. 1 и ал. 3.
Михаил Миков:
Кандидат, който да представи виждане пред комисията за работата на съвета. В ал. 3 така да се промени редакцията. Да се използват български думи.
Искра Фидосова:
А в ал. 1?
Михаил Миков:
В ал. 1 първото изречение отпада. Второто изречение придобива следната редакция:
„В 14-дневен срок кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет представят декларация и пр.
В ал. 3 става:
„Комисията изслушва всеки кандидат, който представя виждане за работата на съвета.”
Защото, извинявайте, г-жо Министър, но едно е председател на съд, от който зависи нещо едно лично да реши, и друго е участие в един орган, който трябва да събере волята на 25 души, за да даде свой резултат. Отговорът е колегиалният орган да даде резултат.
Искра Фидосова:
Колеги, преминаваме към гласуване.
Първо ще подложа на гласуване предложенията, постъпили от г-н Миков в ал. 1 да отпадне изречение първо и редакцията, която предложи г-н Миков. Подлагам на гласуване така направеното предложение за редакция на ал. 1 от г-н Миков. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Шестнадесет се въздържат.
По отношение на предложението на г-н Миков за ал. 3, думата концепция да се замени с...
Михаил Миков:
Оттеглям си предложението за ал. 3.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Миков оттегля предложението си за ал. 3.
Предложение на н.пр. Ивайло Тошев „интимния” да се замени с „личния”. Който е „за”, предложението на колегата Тошев, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Седем „въздържали се”.
Г-н Димитров.
Красимир Димитров:
Аз предлагам терминът, който се използва и установява в директивата за защита на личните данни и бъдещият регламент е същият, в нашето законодателство изрично не се споменава, но в чл. 5 от закона за защита на личните данни се говори за така наречените „чувствителни лични данни”. Те са на една особена защита. Това с данните, свързани със здравословното състояние, със сексуалната ориентация, с вероизповеданието и тези данни поначало са забранени за обработване, а законът предвижда в кои случаи могат да бъдат обработвани, включително и чрез публикуване. Струва ми се удачна редакцията:
„Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и чувствителни лични данни на лицата.”
Може и с препратка.
Искра Фидосова:
Подлагам на прегласуване предложението на колегата Ивайло Тошев. Който е „за”, моля да гласува. Девет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Дванадесет „въздържали се”.
Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Кр. Ципов и група народни представители за чл. 19а, ал. 1. Който е „за” моля да гласува. Двадесет и един „за”. Без против и въздържали се?
Подлагам на гласуване предложението за редакция на комисията на § 3 с принципна подкрепа на текста на вносителя и току-що подкрепеното предложение на г-н Ципов и група народни представители. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Има предложение, което да бъде предложение на комисията за създаване на нов § 4.
„§ 4. Създава се чл. 19б:
„Чл. 19б. Народното събрание избира всеки член на Висшия съдебен съвет поотделно.”
Желаещи за изказване по това предложение на комисията. Г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Г-жо Министър, представители на съдебната власт,
Предложението е редакционно с оглед на това да се създаде отделен текст по отношение на това народното събрание да избира всеки член на Висшия съдебен свет отделно, а не както е по вносител – редакцията на предишния чл. 19а, като алинея последна. Благодаря.
Искра Фидосова:
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението за нов § 4, което ви прочетох. Който е „за”, мля да гласува. Деветнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
§ 4 по вносител. Няма постъпило предложение между първо и второ четене.
Има предложение за редакция, което да бъде предложено като редакция на комисията.
Предложение за редакция на § 4, който става § 5.
„§ 5. Член 20 се изменя така:
„Чл. 20. (1) Органите на съдебната власт избират членове на Висшия съдебен съвет не по-късно от един месец преди изтичането на мандата на изборните членове.
(2) Предложенията за изборни членове на Висшия съдебен съвет се правят на събранията по чл. 21, ал. 3-7 и чл. 21а, ал. 1.
(3) Изборът на член на Висшия съдебен съвет от квотата на съдиите и от квотата на прокурорите се провежда на отделни общи делегатски събрания на съдиите и на прокурорите при представителство един делегат на 5 души. При остатък, по-малък от 5 души, делегат не се избира.”
Всъщност тук разликата, че са извадени следователите от текста на § 4 и за тях на едно място е описана цялата процедура и ред в 21а.
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване § 4, който става § 5, като подкрепяме по принцип текста на вносителя с редакцията на комисията така, като ви я прочетох. Против има ли? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Деветнадесет „за”.
§ 5 по вносител. Има предложение за редакция на комисията за § 5, който да стане § 6. Чета предложението за редакция:
„§ 6. Член 21 се изменя така:
„Чл. 21. (1) Предложенията за кандидати за изборни членове на Висшия съдебен съвет от квотата на съдебната власт може да се правят от всеки участник в събранията на съдиите и на прокурорите. Предложението се придружава с писмени мотиви на съответния участник в събранието, направил предложението. Предложение се прави, при условие че е налице предварително писмено съгласие на кандидата.
(2) Събранията на съдиите и на прокурорите избират и делегати за събранията по чл. 20, ал. 3.
(3) Върховният касационен съд, Върховната касационна прокуратура, Върховната административна прокуратура, апелативните съдилища и апелативните прокуратури предлагат кандидати за членове на Висшия съдебен съвет и избират делегати за събранията по чл. 20, ал. 3 на отделни събрания.
(4) Съдиите от Върховния административен съд и от административните съдилища предлагат кандидати за членове на Висшия съдебен съвет и избират делегати за общото делегатско събрание на съдиите по чл. 20, ал. 3 на отделно общо събрание.
(5) Съдиите и прокурорите от района на съответния окръжен съд предлагат кандидати за членове на Висшия съдебен съвет и избират делегати за събранията по чл. 20, ал. 3 на отделни събрания.
(6) Съдиите от военните съдилища и от военно-апелативния съд предлагат кандидати за членове на Висшия съдебен съвет и избират делегати за общото делегатско събрание на съдиите по чл. 20, ал. 3 на отделно общо събрание.
(7) Прокурорите от военно-окръжните прокуратури и от военно-апелативната прокуратура предлагат кандидати за членове на Висшия съдебен съвет и избират делегати за общото делегатско събрание на прокурорите по чл. 20, ал. 3 на отделно общо събрание.
(8) Съдиите от специализирания наказателен съд и от апелативния специализиран наказателен съд предлагат кандидати за членове на Висшия съдебен съвет и избират делегати на събранието на съдиите от апелативния съд – София.
(9) Прокурорите от специализираната прокуратура и от апелативната специализирана прокуратура предлагат кандидати за членове на Висшия съдебен съвет и избират делегати на събранието на прокурорите от апелативна прокуратура – София.”
Комисията предлага да се създаде и нов § 7. Създава се чл. 21а за следователите на едно място с текстовете, засягащи общите събрания.
„§ 7. Създава се чл. 21а:
Чл. 21а. (1) Следователите предлагат кандидати за изборен член на Висшия съдебен съвет на отделно общо събрание.
(2) Събранието по ал. 1 се свиква от директора на Националната следствена служба с писмена покана или по искане на една пета от членовете на Висшия съдебен съвет до 3 месеца преди изтичането на мандата на изборния член на Висшия съдебен съвет. В поканата за свикване на събранието се посочват датата, мястото и часът на провеждането му.
(3) Събранието по ал. 1 се провежда, когато на него присъстват повече от половината лица, които имат право да участват. При липса на кворум събранието се провежда един час по-късно от определения и се смята за редовно, ако на него присъстват една трета от лицата, които имат право да участват.
(4) Събранието за избор на член на Висшия съдебен съвет се свиква не по-рано от 20 дни и не по-късно от един месец от провеждането на събранието по ал. 1 при спазване на изискванията за кворум по ал. 3.”
Колеги имате думата за изказвания по така прочетените ви параграфи.
Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Г-жо Председател, колкото и да сме го гледали внимателно, мисля, че тук са изпуснати следователите от военно-окръжните прокуратури. Въпросът е за военните следователи. Те са отделно. Те нямат нищо общо с Национална следствена служба.
Дали важи за всички следователи чл. 21а трябва да го решим.
Искра Фидосова:
Г-н Стоянов.
Петър Стоянов:
Моето становище е противоположно. Не важи за военните следователи, тъй като исторически погледнато военните следователи винаги са били в щат на съответната военна прокуратура. И военните следователи се движат кариерно и рангово по пътя на прокурорите, докато следователите от Национална следствена служба, респективно следователите от окръжните следствени служби се движат директно от окръжна към национална следствена служба. Докато военните се движат следовател с ранг прокурор апелативна прокуратура, следовател с ранг прокурор във ВКП и ВАС. Затова за тях аз си мисля, че мястото им е там, където са военно-окръжните прокуратури, защото те са иманентна част от военната окръжна прокуратура и си отиват със съответните военно-окръжни прокуратури на техните събрания.
Искра Фидосова:
Г-н Колев и след това г-жа Тонева.
Георги Колев:
Само едно уточнение, съгласно редакцията на ал. 4 на чл. 21, нали се предвижда да бъде проведено едно общо събрание между съдиите на върховния съд и всички останали съдилища. За мен ще е изключително трудно това да се случи. Все пак общият брой на съдиите е около 380 човека. Това значи, че аз трябва да проведа едно предварително делегатско събрание. Не мисля, че тази редакция е приемлива. До настоящия момент всеки един от административните съдилища си е провеждал общо събрание. Нямам възражения, разбира се, ако счетете, че това е правилно, но не мисля, че е разумно.
Искра Фидосова:
Г-н Колев, няма редакция в ал. 4. Това е по вносител, което Вие сте подкрепили на първо четене. Текстът няма разлика.
Г-жа Тонева.
Галина Тонева:
Г-жо Председател, аз понеже не съм присъствал на първо четене. Но ние тогава бяхме заявили становище по редакцията на § 5, т.е. чл. 20 от Закона за съдебната власт, с подробно изложени мотиви, като ние считаме, че начинът по който са разпределени събранията е доста хаотичен и той не сочи към никаква система, по която се разпределят. Затова, подкрепейки г-н Колев в неговото становище, бих предложила на вниманието ви редакцията на целия параграф, който ние сме предложили и го имаме като конкретен текст. Той предвижда разпределение на събранията по функционален и регионален принцип. Тоест върховните съдилища – административен и касационен, върховните прокуратури – да си провеждат отделни своите събрания. След тях съдиите от административните съдилища да проведат отделно събрания. И вече съдиите и прокурорите от съответните апелативни райони да провеждат като цяло общо събрание. Имам предвид, примерно, софийският апелативен район всички съдилища, които са в неговия обхват, заедно с самия апелативен съд да проведат едно събрание. Същото да направят и прокурорите от апелативния регион – апелативна прокуратура, градска, окръжна, районни и т.н. И отделно като функционални събрания, да са тези на административните съдилища, както и на специализираните съдилища и прокуратури.
Ако проявите интерес, ще ви предложим и готов текст на параграфа. Мисля, че така се изчистват всички смущения кой с кого, дали съдии с прокурори правят съвместни заседания, защото така се чете в едната от редакциите.
Искра Фидосова:
Няма смесване на съдии и прокурори.
Галина Тонева:
Има текст, от който не става ясно какво точно ще бъде събранието. Съдиите и прокурорите от районите на съответния окръжен съд провеждат събрание. Мисля, че това е много важен момент, защото начинът, по който са предложени, поставя изключително в неравностойно положение магистратите от районите. Например, от района на софийския апелативен район, където софийският апелативен съд провежда събрание заедно с няколко други съдилища, същото важи и за прокуратурата за сметка на Бургаския апелативен съд, примерно, който сам ще си провежда събрание. Там има не повече от 10 човека личен състав. Това може много често да постави в неравностойно положение и представителството им.
Искра Фидосова:
Г-жо Тонева, къде виждате текст, че съдии и прокурори провеждат общо събрание.
Галина Тонева:
Текстът, който се предлага, е неясен.
Искра Фидосова:
Няма събрание на съди и прокурори на едно място да се провежда.
Галина Тонева:
Добре, не сме го разчели правилно, но така или иначе създава условия за съмнения в тълкуването на закона.
Искра Фидосова:
Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Г-жо Тонева, никъде не се казва, че представителството ще бъде по райони и по функции. Ако е така, да си правят по един и да го пращат.
Това, което вие казвате, все ще бъдат неравни. Не са еднакви тези райони. Все някъде ще има някакво неравенство. Законът ги разпределя и няма необхванати и непредставени. Оттам насетне кой през кой принцип ще мине, за да бъде представен – едни ще бъдат по-малко, други – повече. Те районите са такива. Ние във Видинско какво да кажем - както и да ги сучем, там си е една шепа народ.
Искра Фидосова:
Г-н Найденов, заповядайте.
Бойко Найденов:
Аз ще се върна на следователите, защото остана неизяснено и не знам дали хората го разбраха.
В страната има два вида в смисъл следователите са следователи в национални и окръжни следствени служби, а има и военни следователи. Г-н Стоянов е прав, че традиционно военните следователи са към военно-окръжните прокуратури, но така или иначе вече всички следователи са към прокуратурата. Моето мнение е, че следователите, които вършат една и съща работа, би трябвало да се съберат на едно общо събрание, така както е казано в чл. 21а. Тъй като не е написано изрично обаче, че военните следователи, може би трябва да се коригира, като се добави: следователите в окръжни, национални и военни следователи правят едно общо събрание, ако това се приеме. Другият вариант е военните следователи да се запише, че участват в събранията на военно-окръжните прокуратури.Трябва да се конкретизира: или да бъдат сложени в ал. 7. Тоест да се запише следователите и военните следователи.
Искра Фидосова:
Когато сме го дали в отделен текст, сме имали предвид абсолютно всички следователи. Но, ако смятате, че това създава възможност за различно тълкувание, трябва да сложим запетайка след „следователите” и да запишем „включително и военните следователи”.
Петър Стоянов:
Ако г-н Найденов, при цялото ми уважение към него, казвам го без оглед личността, не беше и заместник-главен прокурор по разследването, той няма абсолютно никакви административни правомощия над военните следователи. Абсолютно никакви! Те дори не са длъжни да изпълнят заповедта му за свикване на събранието. Разбирате ли за какво става въпрос. Така че това механично включване според мен е неправилно. Те трябва да си останат при военните прокуратури – там, където им е мястото.
Искра Фидосова:
Тоест другото предложение е към прокурорите в чл. 21 да добавим „включително и военните следователи”. В редакцията на ал. 7 на чл. 21 да се добави: „и следователите от военно-окръжните прокуратури”. Нали така? Аз не знам! Каквото вие кажете. Ако трябва да добавим и за военно- апелативната? Г-н Найденов, заповядайте.
Бойко Найденов:
Аз бих възразил, защото това е концепция, която беше до преди две години. В момента всички следователи и следователите от окръжните следствени служби са към окръжните прокуратури. Елементарната логика е такава.
Галина Тонева:
А другите следователи са към другите окръжни прокуратури.
Искра Фидосова:
Г-жо Тонева, нали не искате да ми кажете, че следователите ходят на едно събрание с прокурорите. Имат отделна квота по Конституция. Това е факт. Това, че са минали формално към вас, по Конституция си има отделна квота. Конституцията е висшият закон в Република България. Там имат отделна самостоятелна квота Националната следствена служба и трябва да имат отделно събрание.
Галина Тонева:
Добре, ама същото важи и за военните следователи.
Бойко Найденов:
Именно, и заради това трябва да се впишат военните следователи в чл. 21а. Това е логиката. И Конституцията го налага.
Искра Фидосова:
Имаме две напълно противоположни становища и предложения. Едното е на г-н Найденов да се добавят в чл. 21а и военните следователи. Другото е в ал. 7 на чл. 21 след прокурорите да се сложи „и следователите от военно-окръжните прокуратури”.
Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Трябва да бъде прецизни. Аз съм съгласен с предложението на г-н Найденов, тъй като логиката вече е такава – следователи към Национална следствена служба, следователи в окръжни прокуратури и следователи към военно-окръжни прокуратури и към специализираната, ако вече има. (Има, има.).
Г-жо Председател, ако трябва да бъдем прецизни, в чл. 21а трябва да запишем следователите към Национална следствена служба, окръжните прокуратури, военно-окръжните прокуратури и специализираната прокуратура правят общо събрание.
Искра Фидосова:
Тоест ти не подкрепяш предложението на г-н Стоянов и г-жа Тонева, а подкрепяш становището на г-н Найденов.
Колеги, обръщам се към всички представители на институциите. Към кое се обединяваме от двете предложения. Доколкото разбирам към чл.21а всички следователи на едно място, както сме тръгнали да го правим. Моля г-н Лазаров, да ги повторите.
Димитър Лазаров:
Следователите от Националната следствена служба, от окръжните следствени отдели, от военно-окръжните прокуратури и специализираната прокуратура правят общо събрание.
Галина Тонева:
Аз съм за това да се запише „прокуратурата”.
Димитър Лазаров:
Г-жо Председател, диктувам го още един път:
„Следователите от Националната следствена служба, от окръжните прокуратури, от военно-окръжните прокуратури и специализираната прокуратура”.
Искра Фидосова:
Разбирам, че се обединяваме за това предложение всички следователи в чл. 21а, ал. 1 текстът става:
„(1) Следователите от Националната следствена служба, от окръжните прокуратури, от военно-окръжните прокуратури и специализираната прокуратура предлагат кандидати за изборен член на Висшия съдебен съвет на отделно общо събрание.”
Петър Стоянов:
Прочетете глава Седма, която е озаглавена „Следствени органи”. И там изрично е записано: следствени органи са Националната следствена служба, окръжните следствени отдели в окръжните прокуратури и следствения отдел в специализираната прокуратура.”
„(2). Следственият отдел в Софийска градска прокуратура е със статут на окръжен следствен отдел.”
И военните ги няма никъде в тази глава.
Искра Фидосова:
Изброяваме ги и приключваме. За 20 човека написахме четири нива. Моля ви се, приключваме. Позволяваме си да ги изброим, колкото и това като правна техника да не е така.
Други забележки по тези текстове.
Георги Колев:
За ал. 4 – да отпадне. Мисля, че на първо четене се прие. Няма как да стане.


Искра Фидосова:
Г-н Колев, кое не е прието. Това е текстът по вносител. Как да отпадне? Какво предлагате?
Георги Колев:
Моето предложение е общото събрание на Върховния административен съд, както и на отделните административни съдилища да бъдат провеждани отделно, а не заедно, както се предвижда тук.
Искра Фидосова:
Предлагате две общи събрания – едно на Върховния административен съд и едно на всички административни съдилища – 28.
Георги Колев:
Досега сме провеждали така - всеки административен съд е провеждал самостоятелно едно общо събрание.
Искра Фидосова:
Е как, като има по четири човека административни съдии или 5-6 и ще правят едно общо събрание?
Георги Колев:
Всеки един административен съд има статут на окръжен съд и затова до настоящия момент винаги са провеждали самостоятелни общи събрания. Ако искате мога д ви представя в най-скоро време протоколите от последните делегатски събрания, които бяха проведени преди една година. Това е и редакцията на чл. 21, ал. 1 на действащия закон.
Михаил Миков:
Г-жо Председател, взимам думата, защото тези прения тук малко ми напомнят? Нали целта е да има представителство на магистратите максимално и трябва да се стремим да са колкото се може по-големи тези събрания при събирането им, а не да събираме по 5-6 и те да номинират по 1-2, после да се гласува, да се пръснат гласовете и да се избират скъпите ни магистрати две-три години.
Какво ми прави впечатление в тези текстове и това е конкретното, което предлагам. Много искат магистратите от различните групи – прокурори, съдии, следователи, да са представени. Обаче присъстват повече от половината лица, които имат право да участват. На четири години се събирате един път, за да си изберете власт. Няма да присъстват повече от половината, а ще присъстват и аз това предлагам, като редакционно и тук и за съдии и за всички, поне 70% да присъстват – 2/3 да присъстват. Търсим някаква представителност. Ще им въведете в длъжностната характеристика като делегати да ходят на общо събрание. Като не искат, да напуснат системата. Ще участват в самоуправлението си, като участват в тези събрания.
Георги Колев:
Мисля, че не ме разбрахте, г-н Миков. Нямам никакво съмнение, че всеки един от тези съдии ще се яви.
Михаил Миков:
В момента не дискутирам това. Молбата ми е колкото се може по-големи групи да се събират и ако е възможно да се съберат всички административни съдии и да си изберат един. Ще отидат два дена до София – събота и неделя, сигурно ще си пуснат и командировъчни и ще бъдат така добри да участват в самоуправлението си. И там ще избират кой си искат. (Кой ще плати?) Сами ще си платят. Ако той не може да извади 50 или 70 лв. да участва в самоуправлението си, а иначе много мрънка, че го управляват от Народното събрание, управлява го министъра, управлява го шефа на администрацията, управлява го главния прокурор. Ще участват на тези събрания. Аз предлагам „повече от половината” да стане „повече от 2/3” и за следователи и за всички. Да бъдат добри да се събират.
И една дребна забележка. В ал. 3 на с. 10 пише: „При липса на кворум събранието се провежда един час по-късно от определения и се смята за редовно, ако на него присъстват една трета от лицата, които имат право да участват.”
Значи 30% ще определят за следващите четири години съдбата. Не! Поне 50% трябва да са.
Искра Фидосова:
Може ли да направя едно разяснение, защото се бъркат нещата.
Колеги, имаме два вида събрания. Има общо събрание, на което се номинират кандидати за членове на Висшия съдебен съвет и се избират делегати. Имаме общо делегатско събрание, на което се избират членовете на Висшия съдебен съвет. На първия вид събрание – общото събрание за номиниране членове, мнозинството е половината плюс един, а на делегатското събрание е 2/3.
Аз не съм против. Вслушвах се в предложенията, които идваха от всички среди на магистратите, които имат опасения и притеснения, че може изобщо да не се проведат тези общи събрания. Говорим за първите номиниращи събрания. Иначе за избора имаме 2/3 изискване. Това е изключително висок кворум на делегатското събрание.
Михаил Миков:
Защо аз настоявам и тук да са така. Защото има опоненти, които казват да има общи избори. Какво значи общи избори. Те тук ще участват с 1/3 при спадащ кворум, а общите избори, ако излязат 20%, ще кажем, че тези общи избори са легитимни. Представителността трябва да се осигури от закона и да бъдат добри скъпите магистрати да участват активно в този избор. Колкото е по-широко участието, толкова е по-представително и демократично. И обратното, колкото законът допуска по-ниско представителство, толкова опонентите на този принцип на делегирано избиране, ще кажат. Събраха се 30% и си определиха ръководителите. Като му напишеш в длъжностната характеристика, че е длъжен да участва в самоуправлението на съдебната власт и следващия път като дойде да го повишиш за началник и като не е ходил на общо събрание или на делегатско. Ще му кажеш: „Ти друже, не си се ангажирал в самоуправлението на съдебната система!” Много е просто. Защото за началник, всичко е дум, дум. А да отиде в събота и неделя по делегатски събрания, това не е моя работа. Аз съм се разбрал с началниците в София.
Искра Фидосова:
Това означава да мерим с този аршин и в Народното събрание. Като някой не е на работа в пленарна зала да има същите санкции и същите последици. Съгласна съм, че трябва да има дисциплиниращи норми, но не трябва да създаваме норми, които да възпрепятстват изобщо избора на Висш съдебен съвет.
Михаил Миков:
50 плюс 1 е минималният кворум от това събрание.
Г-жо Председател, една дребна редакционна бележка в ал. 3 на чл. 21а. Написано е „редовно, ако на него присъства 1/3”. Пишете „поне 1/3”, за да е ясно, че това е минимум, защото утре ще се намери някой буквояд и да смята, че не е 1/3 и да го тълкува. Защото ние сме царе да тълкуваме всичко написано както ни изнася. Защото като сте написали 1/3, ако има двама-трима отгоре, ще ги изгоните, за да спазите закона.
Искра Фидосова:
Г-жа Тонева.
Галина Тонева:
Аз искам да се върна на чл. 21 и да предложа едно изменение в ал. 8 и ал. 9, които гласят:
„(8) Съдиите от специализирания наказателен съд и от апелативния специализиран наказателен съд предлагат кандидати за членове на Висшия съдебен съвет.”
Тоест да отпадне „и избират делегати на събранието на съдиите от апелативния съд – София.” – да не бъде заедно със съдиите от Софийския апелативен съд.
Същото да бъде и за ал. 9.
„(9) Прокурорите от специализираната прокуратура и от апелативната специализирана прокуратура предлагат кандидати за членове на Висшия съдебен съвет.”
Да отпадне „и избират делегати на събранието на прокурорите от апелативна прокуратура – София.”
Те да си избират сами на техни общи събрания. Тогава си остава в сила ал. 3, че всички апелативни съдилища си правят отделни събрания. Това ще важи и за Софийския апелативен съд и за Софийска апелативна прокуратура.
Михаил Миков:
Няма универсална справедливост. Да се опитаме да ги сберем на по-големи групи.
Галина Тонева:
Г-н Миков, това е елементарна справедливост.
Искра Фидосова:
Г-жо Тонева, на първо четене няма представено възражение от Главна прокуратура по отношение на начина на формиране на събранията.
Галина Тонева:
Г-жо Председател, имаше представено предложение, а имаше и представител, който го поддържаше. Още на Министерството на правосъдието сме предложили текста.
Искра Фидосова:
В стенограмата от първо четене няма такова предложение.
Галина Тонева:
Такава корекция е възможна на второ четене, така че не нарушаваме с нищо правилата.
Искра Фидосова:
Други колеги, желаещи за изказване има ли?
Уточнихме за следователите.
Г-н Миков, за кворума държите ли да го подложа отделно на гласуване. (Да.) Моля колегите от институциите да вземат отношение по предложението на г-н Миков за увеличаване на изискването за кворум за първото събрание, на което се номинират кандидати.
Михаил Миков:
За да не казват, че политиците им определят. Съберете се и си изберете хора.
Искра Фидосова:
Г-н Найденов, заповядайте.
Бойко Найденов:
Аз подкрепям г-н Миков, че трябва да има по-широка представителност. Друг е проблемът, че може чисто технологически да кажем, че ние трябва да се съберем някъде около 540 човека (така ги сметнах в момента), че ако те не се съберат един-два или три пъти, просто няма да имаме технологична възможност да изберем представител. Но аз съм за. Аз подкрепям и другото, че трябва да има широка представителност – колкото повече се съберат на едно място, толкова по-добре.
Искра Фидосова:
Там, където сте по-малко като състав, както е следствието, може да се направи. Но там, където са 3 хиляди човека. В прокуратурата може да няма, но при съдилищата има, ако укрупним всички. Като казвам всички, имам предвид от цялата страна.
Анастас Анастасов:
Проблеми в страната никога не е имало. Досега събранията, колегите го знаят, се провеждат от съответния окръжен съд, заедно с районните съдилища. Председателят на окръжния съд винаги изпраща едно писмо, че на еди-коя си дата, от толкова часа се провежда общо събрание и винаги са идвали почти на 95%. Ако е имало проблеми, те са били в големите съдилища в големите градове.
Искра Фидосова:
В момента всъщност има запазване на това, което е досега, както каза и г-н Анастасов, няма никакви проблеми. Практиката го е доказала. Но правим един нов момент, който е много важен, че даваме възможност и то е малко по-нататък като текст, на тези общи събрания, например, на Ямболския окръжен район, където са районните съдилища и окръжния съд, освен да си избират делегатите на 5 души един, да се номинират долу, на място, пряко от съдиите, от прокурорите, от следователите по начина, по който е разписан при тях – различно, в чл. 21а кандидати. По-демократично и по-пряко от това аз не знам кое е. Не знам какво още трябва да напишем и да дробим и какво да направим.
Имаме и представител на неправителствения сектор. Моля Ви, ако желаете, кажете и Вие позиция. Заповядайте.
Христо Иванов: Български институт за правни инициативи
Малко ме притеснява това, което предлагате в момента – да се избират едновременно делегати и кандидати, защото след това? (Не, не – само се номинират.) Вижте как се получава. Аз съм съдия да речем. Номинирам кандидат и избирам делегат. След това моя кандидат започва д се представя. Изведнъж всички разбираме, че този кандидат не е качествен.
Михаил Миков:
Няма да гласуваш за него!
Христо Иванов:
Няма да гласуват делегатите.
Искра Фидосова:
Нали трябва да има публичност. И тези номинирани кандидати, както на сайта на Народното събрание от парламентарната квота ще седят един месец на сайта с автобиография, така ще седят и на сайта на Висшия съдебен съвет. От първото събрание за номинацията всички тези хора с всички документи ще седят на сайта. И всеки един, който се интересува от магистратите, може да ги види.
Христо Иванов:
Аз вече съм делегирал своя глас на делегата.
Искра Фидосова:
Нищо няма делегирано. Имате тайно гласуване. Не се избира на първото заседание членове на Висшия съдебен съвет, а само номинират. (Разбирам.) Защото, ако ги лишим от тази възможност, излиза, че само делегатите могат да номинират. А за да бъдем максимално отворени, както е сега, демократични и да може пряко – и най-долу стоящия съдия в районния съд или прокурор, да може пряко да си направи предложение и да гласува.
Христо Иванов:
Това, което искам да кажа е важно. След като вече си номинирал човека, който ще гласува, т.е. вече след като си избрал делегат, приключва цялата кампания. Когато избираш делегат, обикновено го избираш, зада гласува за някого.
Искра Фидосова:
Гласуването е тайно. И делегатите и номинациите са с тайно гласуване.
Димитър Лазаров:
Делегатите нямат мандат. На това събрание могат да бъдат номинирани 5 човека или 10 човека и да не изберат нито един. Делегатите няма как да гласуват за 10 човека при положение, че ще избират 6 съдии. Нямат мандат делегатите. Недейте да усложнявате излишно с такива съмнения.
Искра Фидосова:
Колеги, това е един от основните текстове ,касаещ избора. Финално питам има ли други бележки? За следователите изчистихме в чл. 21а.
По чл. 21 има предложения от г-жа Тонева за промяна в ал. 8 и ал. 9. Аз заявявам, че не подкрепям тези предложения. Колегите да изявят позицията си.
Г-н Колев предлага в ал. 4 раздробяване, ако правилно разбирам, финално – 28 административни съдилища да правят 28 общи събрания с по три, четири или пет-шест човека, който от колкото се състои. 20 административни съдилища са между от 4 до 8 човека. И от тези между 4 и 8, г-н Колев, обръщам внимание, на 5 души трябва да изберат 1 делегат. Това означава, че ще има събрания, в които и четиримата и петимата не могат да изберат даже един делегат. Кажете в кой административен съд са четири човека. Ще взема справките от годишния доклад. Моля донесете ми ги. Например, в Кърджали какво ще изберат – 0 делегата. Под пет не може със сигурност.
Емилия Нашева: Апелативен съд-Бургас, заместник-председател
Докато правят справката за административните съдии, аз искам да взема отношение по предложението на г-н Миков да бъде вдигнат процентът на квотата, присъстваща на събранието, за да се счита то редовно.
Считам, че тук малко се принизяват нещата. Колеги, съдиите са отговорни хора. И аз смятам, че всеки който има отношение към това кой ще го управлява и как ще го управлява, той ще отиде на това събрание. Не считам, че завишаването на присъстващите като условие за редовност на събранието не е правилно по две причини. Първо, може да има уважителни причини, поради които колегите отсъстват. Знаете, че има такива. Второ, нека да направим сравнение с търговските дружества. Дори и там, където се говори за пари и за личен интерес на съдружниците, провеждат общо събрание при спадащ кворум, ако не се събере в уречения час. Така ли е, колеги. Така че аз смятам, че завишаването на квотата ще доведе до блокиране на избора, който никой от тук присъстващите, а още по-малко от колегите съдии искат това да се случи. Благодаря.
Искра Фидосова:
Такава е и нашата позиция. Други предложения? Коментари?
Георги Колев:
Моето лично становище е, че трябва да бъде в отделни събрания. Но ако не може да се случи това!
Искра Фидосова:
Гласуваме.
Галина Тонева:
Може ли последно да предложа като алтернатива на това, което г-н Колев каза.
В ал. 3 да се добави „и Върховния административен съд” да провежда отделно събрание, а в ал. 4 да останат административните съдилища.
Искра Фидосова:
Имаше постъпило предложение от г-н Миков по отношение на редакцията на чл. 21а, ал. 3 за промяна на минималното изискване за кворум – „присъстват повече от половината от лицата” да се замени с „присъстват повече от две трети от лицата” и с отлагането с един час – повече от половината.
Така направеното предложение подлагам на гласуване. Който е „за”, моля да гласува. Четирима „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Шестнадесет „въздържали се”.
Г-жо Тонева, няма как да подложа вашето предложение на гласуване, защото няма как вие да правите предложения. Освен ако някой от комисията н се ангажира с вашите предложения? Има ли колега, който да направи предложение за промяна в ал. 8 и ал. 9, в които да отпаднат съответно текстовете „и избират делегати на събранието на съдиите от апелативния съд-София” и „и избират делегати на събранието на прокурорите от апелативна прокуратура-София”.
Христо Бисеров:
Аз правя това предложение.
Искра Фидосова:
Който е съгласен с така направеното предложение от г-н Бисеров за ал. 8 и ал. 9 след Висшия съдебен съвет да се постави точка и останалият текст да отпадне като предложение на комисията, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се деветнадесет.
Предложението което се направи за чл. 21а. Текстът на чл. 21а, ал. 1 да бъде.
„Чл. 21а (1) Следователите от Националната следствена служба, от окръжните прокуратури, от военно-окръжните прокуратури и специализираната прокуратура предлагат кандидати за изборен член на Висшия съдебен съвет на отделно общо събрание.”
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Имаше и едно предложение на г-н Миков в ал. 3 на чл. 21а накрая пред думите „една трета” да се сложи „поне една трета”.
Аз мисля, че се разбира, че е поне една трета. Няма да го подлагам на гласуване.
Подлагам на гласуване предложението по вносител на § 5 с принципна подкрепа на текста на вносителя, редакцията, която предлага комисията за § 5 по вносител, който става § 6 и новия § 7 с вече гласуваните промени в чл. 21а, ал. 1.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”.
Предложение на Красимир Ципов и група народни представители.
„Създава се § 5а с чл. 21а.
Има предложение на комисията за редакция.
Предложение да се създаде нов § 8:
„§ 8. Създава се чл. 21б:
„Чл. 21б. (1) Съдиите или прокурорите от всяко събрание по чл. 21 могат да предложат на съответното общо делегатско събрание кандидати за членове на Висшия съдебен съвет:
1. до петдесет души по щатно разписание – един кандидат;
2. на всеки следващи петдесет души – един кандидат;
3. при остатък над 25 души – още един кандидат.
(2) За предложени за избор на общите делегатски събрания кандидати за членове на Висшия съдебен съвет от съответните събрания на съдиите и прокурорите се смятат тези, които са получили мнозинство повече от половината от присъстващите, с тайно гласуване.
(3) Когато при първото гласуване един или няколко кандидати не са получили необходимото мнозинство, се провежда повторно гласуване. Ако при повторното гласуване един или няколко кандидати не са получили необходимото мнозинство, за избран или избрани се смятат онези, които са получили най-много гласове.”
По това предложение моля вносителите първо да обяснят мотивите за него. Г-жа Колева.
Юлиана Колева:
Колеги, за да направим тези предложения, през цялото време сме си представяли практически как биха могли да се подредят и процедурите и възможността за предложения на кандидати. Оказва се практически, че ако не се сложи някаква граница, според нас, за предложенията, които да отиват в събранието на делегатите, там могат да отидат неограничен кръг предложения. Всеки един член на общо събрание, който участва в заседанието на общо събрание може да направи неограничен брой предложения. От четири хиляди съдии могат да се получат четири хиляди предложения и от две хиляди прокурори – две хиляди предложения и т.н. и всички тези предложения трябва да бъдат изслушани и разгледани на делегатското събрание. Затова предлагаме вариант на такъв тип гласуване, при който още на долното ниво – на общото събрание, на което ще се избират делегати и на кандидатите, след като се направят предложенията, самото общо събрание, не делегатското, а самото общо събрание да гласува съобразно тези квоти. Примерно, ако общото събрание се състои от 10-15 или 20 души, да има възможност да предложи 1 кандидат. Ако общото събрание е 50 човека, да има възможност да предложи един кандидат. Измежду всички предложени кандидати да се проведе гласуване в това общо събрание и да се излъчи един кандидат. Ако числеността на съответното общо събрание надхвърля 50 души, да може още един и така както е по предложението. С това ние искаме да има един филтър на брой на кандидатите за избор на членове на Висшия съдебен съвет измежду гласуваните на долните нива кандидати да се направи избора от страна на делегатите.
На практика ние предлагаме един пряк избор от страна на общите събрание, там да се изберат един, или двама според тези норми, или трима, което зависи от общата численост на общото събрание, избират тези кандидати. А за тези кандидати се гласува на самото делегатско събрание.
Искра Фидосова:
При тази норма на представителност се получава, че от всички събрания, ако приемем, че всеки ще си номинира задължително до бройката, някой може да не иска, но ако приемем, че всеки ще си номинира и гласува задължително до бройката на националното - на делегатското събрание, ще отидат около 60 – 65 човека, което си го представете практически. На националното събрание всеки трябва да се представи, да се задават въпроси – това са десетки часове. Но ако няма и това ограничение, рискува се да отидат 500 човека, защото някои събрания могат да си предложат и по 30 и по 50 човека, което също ще изкриви възможността. Например, може 10 от района да решат да не предлагат. Воля на съдии и прокурори е да решат кой ще номинират и кой ще предлагат. Няма ограничения в номинациите. Може да номинират в Ямболския район 30 човека, но ако квотата за това представителство е двама, ще останат след тайното гласуване двама с най-много гласове.
Анастас Анастасов:
Мога от Ямболския окръжен район да номинирам колега от Бургас. Искра Фидосова:
Точно това казвам, че вие може да номинирате от Бургас, от София и откъдето искате. Нямате ограничения. Откъдето решите. Това е номинация.
Анастас Анастасов:
Разбирате ли, че аз, ако номинирам от някой друг съдебен район, след това трябва да му се иска съгласие, той откаже ние ще останем без кандидат. В нашия съд, примерно, има пет кадърни хора и д ги предложим, но като трябва да изберем само един от тях. Защо ограничавате възможността на цялото съдийско множество да избере най-добрите. Казвате – до 50 човека един кандидат. В Ямболския районен съд и Окръжния са 52 съдии – едни, в Пловдив са 57 районни съдии и с целия район стават 70 или 80. В Бургас са най-много – към 100, което значи, че двама ще предложат. Вие ограничавате с това. Наистина така е хубаво, ще има по-малко кандидатури, по-лесно се обсъждат, но по този начин всички останали са ограничени в това, което предлагат. Примерно, ние като ще предложим Анастас Василев Анастасов, защо да гласуваме за бургаския кандидат. Гласовете се разпиляват и става едно гласуване? Не знам.
Досега кандидатурите се предлагат от делегатите. Вие като избирате делегат за събрание, на което ще избираме членове на висшия съдебен съвет, вие не можете да ме ограничите и да ми кажете: „Това е твоята кандидатура и край.” Сега кандидатурите се предлагат на събранието в София. Правят се номинациите и на следващия ден се гласува. Аз мога да дойда на делегатско събрание и да предложа 11 кандидата за членове на Висшия съдебен съвет.
Искра Фидосова:
Нали искаме да има максимално пряк избор и максимално гласуване на всички.
Димитър Лазаров:
Въпросът стои по друг начин, че делегатите нямат мандат кого да предлагат. И се поставя въпросът след като тези съдии.
Анастас Анастасов:
Защо съм делегат на това събрание? Само да гласувам?
Димитър Лазаров:
В закона няма делегат. Няма мандат. (Какъв е делегатът?) Измежду предложените, но той няма мандат от тези, които са го излъчили, да предложи еди-кого си.
Анастас Анастасов:
Даваш му мандат да избере член на ВСС.
Галина Тонева:
Дами и господа, номинацията се прави на това първично общо събрание. Тези лица, които биват гласувани, ако се приеме този текст, само тези хора ще бъдат след това номинации за избор от делегатското събрание. Аз се притеснявам, защото Европейската комисия казва, че това е дискриминация.
Димитър Лазаров:
Г-жо Тонева, нека да изясним. Смесваме два термина. Няма забрана вие д предлагате, ако искате и 30 човека при едно събрание, което има право да излъчи 5 номинирани. Предложете и 100 човека. Останалото е въпрос на гласуване и на волята. Никой не ви ограничава да предлагате.
Г-жо Тонева, има два пъти гласуване. Има мандат.
Галина Тонева:
Категорично държа да се изясним къде е номинацията. Това да предлага едно събрание аз теб, ти мен и т.н., това е несериозно. Значи всеки може да предложи всекиго, обаче в края, когато се гласува, означава, че тези които са гласували, това са номинациите и оттук нататък само за тях се прави цялата процедура. Това означава, че ние минаваме н онзи вариант, който се предлагаше за общите събрания, да се издигат кандидатури, подкрепяни от 50 човека, което беше един разумен вариант. Горе-долу е същото.
Искра Фидосова:
Защо да няма представители от цялата страна на общото делегатско събрание. А делегатското събрание ще реши кой ще избере.
Галина Тонева:
Защото това, което каза г-н Анастасов, е много вярно. Той каза. Ако в един съд, има трима достойно членове на съвета и цялото съдийско или прокурорско съсловие иска да ги избере, те не могат да бъдат избрани, защото няма да могат да бъдат номинирани по простата причина.
Искра Фидосов:
Това не е вярно. Те могат да ги номинират на всяко едно събрание в страната.
Галина Тонева:
Как да не е вярно. Точно това се получава. Аз само ви казвам моите съображения.
Искра Фидосова:
Всеки от колегите по места ще реши за кой да гласува. Дали ще бъде от неговия съдебен район –окръжен, или от друг е въпрос на преценка на място на всички тези хора.
Г-жо Тонева, Европейската комисия казва, че иска пряк избор и ние в момента предлагаме форма на пряк избор, който смятаме, че е реално осъществим. Всеки един магистрат иска да гласува. Не можем да организираме в момента 4 хиляди съдии да гласуват, а, ако можехме, щях да съм първата, която щях да го предложа. Въртяхме го, сукахме го – не можем. Нямаме време. Ако имахме време, щяхме да разпишем, че 6 месеца по-рано ще започне тази процедура, да правим електронни гласувания, да задаваме в реално време, да се изказват хората три месеца – да ги гледаме, да ги слушаме и да ги изберем. Сега правим предложение за един вид пряко гласуване. Защо ще лишаване хората долу от възможност да гласуват пряко и никой не ги ограничава кандидатите от кой район да бъдат. Тези, които сте 250 човека или 300 – софийските, ще имате право на 60 човека. Ще ги предложите, ще гласувате и ще останат 6. Кое е недемократичното в това? Имате пряк избор. Гледали сме да има някакъв баланс и сме смятали колко ще отидат на национално ниво, като максимално, ако се използва като квота навсякъде. Представете си 70 човек. Сега при на 50 един са 70 човека при съдиите. 70 човека се представят по 10 минути на общото събрание – колко е това? Въпроси към всеки един. Трябва да правим събрание най-малко четири дни. До тук са 70. Г-н Колев, заповядайте.
Георги Колев:
Колеги, дайте да бъдем реалисти. Всеки един от вас е участвал в общи събрания. Всички знаете, че повече от 11 кандидата досега никога не е имало. Това е друга тема обаче. Няма как ние да дадем възможност след като номинациите са именно в общите събрания, да дадем неограничена възможност за номинации. Досега номинациите никога не са били в общите събрания. Отлично знаете, че във всяко едно общо събрание хората, които желаят да бъдат предложени и въобще да предлагат са много и това се случва много често.
Още повече, вие предлагахте общите събрания да бъдат едва ли не по апелативни райони. Добре, по този вариант, при който се предлага тази квота, не се ли предлага именно от всички райони в страната да има представители. Това е истината, тъй като в този случай така от всеки един район в страната ще има представител. Просто няма да има такива райони, които няма да имат представители. Защото много често се случваше и това. След като те ще бъдат избирани от делегатското събрание, съгласете се, че това вече е въпрос на предпочитание. Така че няма как без квота, още повече, че тази квота, която се предлага, е 50 човека, които да бъдат реално номинирани, което никога не е било. Но това вече ще е факт. Нали така. Тоест в момента ние трябва да избираме измежду 60, при положение, че до момента винаги сме избирали измежду 11 човека. Това е истината.
Христо Бисеров:
Ако искате да направим паралел с избора на народни представители. Това е все едно от един избирателен район да могат ад бъдат избрани неограничен брой народни представители, защото има неограничен брой граждани там. Тоест не бива да изпадаме в крайности.
А защо подкрепихте кворумът да е нисък – от съображения за целесъобразност, нали.
Ето и тук от съображения за целесъобразност да не блокираме събранията. Така че има разум в това предложение.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Бисеров. Г-н Влахов искаше думата. Заповядайте.
Красимир Влахов:
Г-жо Председател, имам само едно предложение. Страхувам се, че при тази редакция на § 8 рискуваме да се наложи тълкуването, че общите събрания са обвързани да избират кандидати между собствения си състав. Иначе рискуваме всеки окръг да излезе със собствен обречен кандидат и вместо да се състезават качества, да се състезават региони. Не мисля, че идеята е такава. За всеки случай изрично да се посочи, че кандидатът може да е от същия или от друг орган на съдебната власт.
Искра Фидосова:
Благодаря. Това е била и идеята на колегите, когато са го предложили. Слагаме такова изречение. Само да го формулираме и не от същия или друг орган, а от същия или друг район.
Г-н Влахов, от същия или друг съдебен район. Няма ограничения - откъдето искат да избират и затова не казваме орган, а район. Ако кажем органите, смесваме прокуратура и съд заедно.
Заповядайте.
Михаил Миков:
Колеги, не си вкарвайте ограничения. Не си мислете, че този Висш съдебен съвет е само на съдиите, или само на прокурорите и т.н. и накрая се появява, че политиците решават всички въпроси. Няма никаква пречка съдии от N-то избирателно тяло да решат, че един прокурор или следовател по-добре би представлявал техния интерес. Защото като ви слушам, виждам, че мисленето е да се разделят на регионален принцип – кои са по-големи и кои са по-малки. След това да се делят на функционален принцип – съдиите срещу останалите. А това е колективен орган, в който трябва да отидат хора, които горе-долу да имат поносим език и възможност. Те са разделени на квоти, но няма пречка. Спазването на квотите няма значение при номинациите. Нищо в това, че прокурори ще предложат един съдия, но това означава, че този съдия има авторитет не само в неговото село.
Анастас Анастасов:
Колеги, аз имам конкретно предложение. Да гласуваме и това предложение да бъде отхвърлено. Тоест да не влиза като предложение. Съжалявам, но досега за 20 години заедно с колегите сме доказвали, че сме разумни хора и никога не е имало някакви изстъпления на събрания и такива безумия. Съжалявам.
Искра Фидосова:
Досега никога не е правена номинация долу на окръжното събрание. Само на делегатското.
Да сложим едно изречение, че щатното разписание се отнася само и единствено по отношение на .... В крайна сметка има стенограма от заседанието и ние изрично заявяваме, че няма ограничение във всеки един съдебен район, всеки един член на общото събрание, било съдия, прокурор може да прави предложение за номиниране на кандидат за член на Висшия съдебен съвет от който и да било район в страната, от който и да било съд в страната или прокуратура на техните събрания от какъвто и да било ранг и т.н.
Петър Стоянов:
В подкрепа на Вашите думи е и чл. 17, ал. 3., който казва, че съдиите и прокурорите и следователите избират от своя състав 11 членове, като съдиите избират четирима, прокурорите четирима и следователите – един, което значи, че можеш отвсякъде от цялата страна да избереш съдия.
Искра Фидосова:
Благодаря. Така ли приключваме. Преминаваме към гласуване на предложението на Ципов и група народни представители за създаване на нов § 8. Преди това г-н Бисеров иска думата. Заповядайте,
Христо Бисеров:
Аз останах с впечатлението, че никой не се изказа в подкрепа на предложението на Ципов. Правилно ли заключение правя?
Искра Фидосова:
Г-н Колев каза, че го подкрепя. Г-жа Тонева каза, че не го подкрепя. А г-н Влахов каза, че го подкрепя, ако се добави уточнение с уговорката да се допише. Кой имаш предвид, че не го подкрепя.
Христо Бисеров:
Ако самите магистрати не искат такова ограничение, не е редно да им го налагаме. Аз това исках да кажа. Това, че аз направих една реплика, че има нужда от механизъм за контрол. Но, ако магистратите са убедени, че няма нужда от контрол, няма нужда да им налагаме сега това. Малко да бъдем съобразителни политически.
Искра Фидосова:
Г-н Бисеров, нека да уточним. Представителите на институциите са дошли с мандат. Представителят на Върховния касационен съд г-н Влахов, а също така и г-жа Тонева, г-н Колев и г-жа Караиванова също.
Кой ще понесе отговорност, ако се блокират изборите.
Христо Бисеров:
Тези които провеждат събранията, те ще понесат отговорност, ако не могат да се справят с това.
Искра Фидосова:
Г-н Влахов, нали правилно съм Ви разбрала. Вие не сте против с изключение на тълкуванието.
Г-жа Тонева каза, че изразява лично мнение, а не на институцията. Вие сте един магистрат от 4 хиляди. Това е ваше лично мнение, а не на институцията, която представлявате.

Финално гласуваме ли? (Да.) Добре.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Ципов и група народни представители за създаване на нов § 8 с редакцията на комисията за създаване на нов чл. 21б, която ви прочетох.
Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Пет „против”. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
Продължаваме с § 6.
Предложение на н.пр. Кр. Ципов и група народни представители.
Предложение за редакция на § 6, който става § 9.
„§ 9. Член 22 се изменя така:
„Чл. 22. (1) Събранията по чл. 21 се свикват с писмена покана от ръководителя на съответния орган на съдебната власт или по искане на една пета от членовете на Висшия съдебен съвет до 3 месеца преди изтичането на мандата на изборните членове на Висшия съдебен съвет. В поканата за свикване на събранието се посочват датата, мястото и часът на провеждането му.
(2) Събранията по чл. 21, ал. 4, 6 и 7 се свикват с писмена покана съответно от председателя на Върховния административен съд, председателя на военно-апелативния съд и от военно-апелативния прокурор.
(3) Когато събранието не се свика от лицата по ал. 1 и 2 в 7-дневен срок от изтичането на срока по ал. 1, министърът на правосъдието определя датата, мястото и часа на провеждане.
(4) Събранията по чл. 21 се провеждат, когато на тях присъстват повече от половината лица, които имат право да участват. При липса на кворум събранията се провеждат един час по-късно от определения и се смятат за редовни, ако на тях присъстват една трета от лицата, които имат право да участват.
(5) Делегатите се избират с мнозинство повече от половината от присъстващите с тайно гласуване. Когато при първото гласуване един или няколко делегати не са получили необходимото мнозинство, се провежда повторно гласуване. Ако при повторното гласуване един или няколко делегати не са получили необходимото мнозинство, за избран или избрани се смятат онези, които са получили най-много гласове. След провеждането на избора протоколът с решението за избор на делегати и за направените предложения за кандидати за изборни членове на Висшия съдебен съвет се изпраща незабавно на Висшия съдебен съвет. Избраните делегати се включват в списъка за участие в съответното общо делегатско събрание.”
Желаещи за изказване по § 6 по вносител, който става § 9 по доклада на комисия с принципна подкрепа текста на вносителя и предложението на н.пр. Кр. Ципов и група народни представители? Няма желаещи за изказване. Гласуваме.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Кр. Ципов и група народни представители за създаване на второ изречение в ал. 5 на чл. 22., което ви прочетох в предложението за редакция.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Против и въздържали се няма. Предложението на колегите е прието
Подлагам на гласуване предложението по вносител за § 6, който става § 9, което подкрепяме по принцип с редакцията, която прочетох като редакция на комисията, съдържаща в себе си и предложението, което е направено от Ципов и група народни представители, което току-що подкрепихме.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”, без против и въздържали се.
§ 7 по вносител.
Постъпило е предложение от н.пр. Кр. Ципов и група народни представители. Тук става въпрос за представяне на декларацията.
Предложението е да подкрепим по принцип текста на вносителя с редакция от комисията, която съдържа и подкрепа на предложението на народните представители за § 7, който става § 10. Чета предложението за редакция на комисията:
„§ 10. Създава се чл. 22а:
„Чл. 22а. (1) Предложенията за кандидати за изборни членове на Висшия съдебен съвет се изпращат незабавно от административните ръководители на органите на съдебната власт, свикали съответните събрания, на Висшия съдебен съвет. Предложенията се изпращат само ако са придружени с писмено съгласие и подробна професионална биография на кандидата, както и с името и писмените мотиви на участника в събранието, издигнал съответната кандидатура.
(2) Висшият съдебен съвет може да определи и други документи, които кандидатите трябва да представят.
(3) Висшият съдебен съвет в срок до 3 работни дни от получаването на документите по ал. 1 ги публикува на интернет страницата си. В същия срок Висшият съдебен съвет служебно публикува на интернет страницата си и документите на всеки кандидат от кадровото му досие по чл. 30а, ал. 2. Публикуването се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.
(4) При постъпването на всяко предложение Висшият съдебен съвет изисква от Инспектората към Висшия съдебен съвет и от Инспектората към Върховната касационна прокуратура подробни справки за всички проверки, свързани с кандидатите, които се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет. Публикуването се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.

(5) В 14-дневен срок от публикуването на кандидатурите всеки кандидат представя на Висшия съдебен съвет писмена концепция за работата си като член на Висшия съдебен съвет. В същия срок кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет представят декларация за имотното си състояние и произхода на средствата за придобиването на имуществото си по образец, предложен от комисията по чл. 19, ал. 2 и от Висшия съдебен съвет, и утвърден от министъра на правосъдието. Концепцията и декларацията на всеки кандидат се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на интернет-страницата на Висшия съдебен съвет.
(6) Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации не по-късно от 7 дни преди изслушването могат да представят на Висшия съдебен съвет становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Представените становища и въпроси се публикуват на интернет страницата на Висшия съдебен съвет в срок до 3 дни след представянето им. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и данни от интимния живот на лицата.
(7) Висшият съдебен съвет уведомява за получените становища и сигнали съответните събрания на съдиите, прокурорите и следователите.”
Имате думата за изказвания по този текст. Да разбирам, че няма бележки? Гласуваме.
Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Кр. Ципов и група народни представители за допълнение на ал. 4 на чл. 22а за попълването на декларацията. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”, без против и въздържали се.
Подлагам на гласуване § 7 по вносител, който става § 10 с принципна подкрепа на текста на вносителя и предложената редакция на комисията, която ви прочетох, съдържаща в себе си и подкрепеното предложение на народните представители, което току-що подкрепихме. Гласуваме § 7, който става § 10 по доклада на комисията. Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”, без против и въздържали се.
§ 8 по вносител. Няма постъпили предложения между първо и второ четене. Има предложение за редакция на § 8, който става § 11.
„§ 11. В чл. 23 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се отменя.
2. Алинея 4 се изменя така:
„(4) Събранията по ал. 1 и 2 се свикват в едномесечен срок от провеждането на съответните събрания за предлагане на кандидати за изборни членове на Висшия съдебен съвет и за избор на делегати.”
3. В ал. 5 думите „ал. 1 - 3” се заменят с „ал. 1 и 2”, думите „или всички следователи” се заличават и се създава изречение второ: „При липса на кворум събранието се провежда един час по-късно от определения и се смята за редовно, ако присъстват повече от половината от лицата, които имат право да участват.”
В този текст разликата от текста на вносителя, че са извадени следователите, за които създадохме отделен текст на чл. 21а.
Желаещи за изказване по § 8, който става § 11 има ли?
Деница Вълкова:
Г-жо Фидосова, бих искала да ви обърна внимание. Нали гласувахме за парламентарната квота „интимния живот” да бъде заменен, а тук си остана така.
Искра Фидосова:
Не сме гласували. Всъщност гласувахме но не се подкрепи.
Желаещи за изказване по § 8, който става § 11 има ли? Няма. Няма възражения.
Гласуваме § 8 по вносител с принципна подкрепа на текста на вносителя и редакцията, която се предлага като редакция на комисията за § 11. Против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Двадесет и един „за”.
§ 9 по в носител. Няма предложения между първо и второ четене. Има предложение за редакция. Чета предложението за редакция на § 9, който става § 12.
„§ 12. Член 24 се изменя така:
„Чл. 24. (1) Делегатите на събранията по чл. 23, ал. 1 и 2 изслушват всеки кандидат, като кандидатите се представят по азбучен ред. Не се изслушва и не се гласува кандидат, чиято кандидатура не е публикувана по реда на чл. 22а и който не е представил писмена концепция и декларацията в установения срок.
(2) За изслушването се изготвя пълен стенографски протокол. Делегатите могат да отправят въпроси към кандидата.
(3) Когато кандидатите не могат да бъдат изслушани за един ден, председателстващият може да въведе ограничение за времето за представяне, за поставяне и отговор на въпроси.
(4) Събранията са публични и се излъчват в реално време в интернет чрез интернет страницата на Висшия съдебен съвет.
(5) Общите делегатски събрания избират членове на Висшия съдебен съвет с тайно гласуване и с мнозинство повече от половината от присъстващите.
(6) Когато при първото гласуване един или няколко кандидати не са получили необходимото мнозинство, се провежда повторно гласуване. Ако при повторното гласуване един или няколко кандидати не са получили необходимото мнозинство, за избран или избрани се смятат онези, които са получили най-много гласове.
(7) Алинеи 1 – 6 се прилагат и за общото събрание на следователите по чл. 21а, ал. 4.”
Забележки? Предложения по текста? Желаещи за изказване по този текст има ли?
Подлагам на гласуване текста на § 9, който става § 12 с принципна подкрепа на текста на вносителя и редакцията на комисията, която прочетох. Против този текст има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Двадесет и един „за”.
Г-жа Манолова иска думата.
Мая Манолова:
Г-жо Председател, до колко часа смятате да работим тази вечер?
Искра Фидосова:
Бих искала да кажа нещо отговорно пред всички. Не случайно не удължихме срока, защото нямаме време, за да спазим сроковете, които сме приели – 3 месеца. Ако не го приемем днес, означава утре да направим друго заседание на комисията, за да го приемем и следващата седмица да влезе в зала. Разчела съм сроковете до последния ден. Ако не започнем процедурата и не направим много бързо приемането и в пленарна зала, не можем да спазим сроковете, съобразно датата от която влиза в сила.
Аз нямам против да продължим и утре заседанието, но така или иначе трябва да го приемем. Ако искате да обявим час за утре, аз нямам нищо против. Нека да имаме съгласието на всички. Сега да продължим още 20-30 минути и да определим час за утре.
Мая Манолова:
Аз искам да направя уговорката, че ние разбираме, че това трябва да се реши спешно, че ще подкрепим вариант, но да имаме още някакво време. Принципно това предложение е по-добро от предишното.
Искра Фидосова:
Говорим за жалбите. (Да.) Нямаме претенции, че това е блестящо предложение. Готови сме да се търси и друг вариант. Опитахме се да направим нещо, което е добро. Аз също бих искала да има коментар по това предложение.
Утре 13:00 часа устройва ли ви? Сега продължаваме до 8:00 часа и утре от 13:00 часа продължаваме. Добре, утре ще продължим, като няма да се обаждаме на никой. Тези, които представляват институциите са поканени и утре.
Продължаваме сега с § 10. Няма постъпили предложения.
Работната група предлага да не се подкрепи текста на § 10. Това се налага от това, че извадихме следователите отделно. Да си остане действащия текст.
Има ли възражения по това да не бъде подкрепен текста на § 10 по вносител. Няма.
Подлагам на гласуване § 10 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Въздържали се? Двадесет и един „въздържали се”
§ 11. Няма постъпили предложение. Няма и предложения з редакция. Желаещи за изказване? Заповядайте.
Петър Стоянов:
На свое заседание Висшият съдебен съвет прие, че думите „една степен по-висока” поставят в неравнопоставено положение бъдещите членове на Висшия съдебен съвет, тъй като следователите и административните съдилища нямат средна структура – нямат апелативна структура, което поставя членовете на един и същ колективен орган, за една и съща работа, отговарящи на едни и същи условия да работят, накрая при приключване на мандата едните се качват една степен по-високо, поради което нашето предложение беше думите „ с една степен” да отпаднат. Да стане така: „на длъжност по-висока от заеманата преди избора”.
Искра Фидосова:
Предишния път Вие заявихте, гледахме стенограмата внимателно, че няма никъде в Закона за съдебната власт думата „степен”. Направихме справка. Вчера го гледахме изрично това нещо. Чл. 189 говори да степен.
Петър Стоянов:
За 20% по степени.
Искра Фидосова:
И чл. 194 говори също за степен.
„Чл. 194. В случаите на закриване на съдилища, прокуратури и следствени органи или при намаляване числеността на длъжностите в тях Висшият съдебен съвет разкрива съответните длъжности в друг равен по степен орган на съдебната власт по възможност в същия апелативен район и преназначава на тях без конкурс съдиите, прокурорите и съдиите.”
Но това е за орган.
В чл. 189, ал. 2.
„2) Повишаване в длъжност е преминаване на по-висока по степен длъжност в орган на съдебната власт.”
Преместването е преминаване на равна по степен длъжност в орган на съдебната власт.
Тоест имаме термина „степен”, използван във връзка с длъжността в Закона за съдебната власт.
Това беше изразено миналия път от вас и тук има корекция н вашето предложение.
Петър Стоянов:
Предлагам „една степен” да отпадне от текста.
Искра Фидосова:
Вие казахте да отпадне степен. Като отпадне и „една” може и две. Така не може. Защо ще отидат на две степени. Една е достатъчно.
Георги Колев:
Все пак мисля, че аргументите, които бяха изложени, все пак очевидно не станаха ясни. Когато конкретен член на Висшия съдебен съвет е бил съдия от съответен административен съд, за него една степен по-високо значи Върховен административен съд. Когато той е бил член в един окръжен съд, една степен за него значи апелативен съд. Този член на Висшия съдебен съвет, който е бил административен съдия и този, който е бил в един окръжен съд не са в еднакво положение. Сами разбирате, че нещата са абсолютно различни. За един административен съдия, който е член на Висшия съдебен съвет и е бил в един регионален административен съд една степен значи Върховен административен съд. Няма друга. Апелативни съдилища за нас не съществуват. Докато тези, които са в окръжен съд, една степен за тях е апелативен съд. Това е неприемливо за самите лица. Това е, че единият ще отиде във върховната структура, а другият няма право да го направи.
Идеята е и аз мисля, че има сериозни аргументи да няма това понятие „една степен”. Това е и становището на Висшия съдебен съвет, което то е гласувало на заседание.
Има и още нещо. Нека не забравяме, че членовете на Висшия съдебен съвет са хора, които имат най-малко 15 години стаж. Тоест те по принцип отговарят на формалните изисквания за най-високата степен.
Искра Фидосова:
Колеги, една степен по-високо е достатъчно. Нямат възможност тези колеги да бъдат атестирани през това време. Искаме да има стимул за всички тези членове – и сегашните. Такова предложение ще направим и за следващите членове, за да имат мотивация – хора с достатъчен опит, който ще получат сериозна подкрепа да дойдат и да се кандидатират за членове на Висшия съдебен съвет. Но нека да не минаваме границата. Нека да има баланс и да е равнопоставено за всички.
Петър Стоянов:
Аз чух много изказвания в медиите и на други места, че едва ли не това е „елате да ви повишим”. Ако остави сегашната редакция е „елате да ни накажем”. И ако приемете с „една степен” отново за една част от тези хора ще бъде „елате да ви ограничим”. Защото изискването е едно и също за абсолютно всички да бъдат избрани за членове на Висшия съдебен съвет. Обаче при приключване на мандата равноправни членове на един колективен орган – едните получават една възможност, другите – я нямат тази възможност. Другите са ограничени в тази възможност. Така е.
Галина Тонева:
Аз искам нещо друго да предложа. За мен лично това не е проблем, защото смятам, че естественото кариерно развитие на всеки магистрат е този. Когато са административни съдии те няма къде да отидат, дори и да не са членове на Висшия съдебен съвет, пак ще отидат във Върховния административен съд. Сега не говорим за кандидатстване, а за длъжност по право. Но така или иначе това им е естественото кариерно развитие.
По-скоро мен ме притеснява нещо друго и искам да ви обърна внимание. Това е, че текстът предвижда назначаване или възстановяване на длъжност с една степен по-висока, без да се конкретизира обаче каква е тази длъжност.
Все пак в Закона за съдебната власт имаме магистратски длъжности и административни длъжности и е мисля, че е много важно тук да се разграничат. Защото би станал огромен хаос, ако един бивш административен ръководител, станал от член на Висшия съдебен съвет, тръгне да се възстановява на същата длъжност. Нали се сещате какво се случва с избрания на неговото място.
Така че ние предлагаме и това сме го предлагали в предишните си становища, след „длъжност” да се добави „съдия, прокурор и следовател”. Просто да е ясно, че става въпрос за магистратска длъжност, тъй като по принцип няма законов термин „магистрат”, за да стане ясно, че говорим за възстановяване като съдия в по-горния съд или прокурор в по-горната прокуратура. Защото може да е бил редови съдия или прокурор и да поиска да стане в следващата длъжност.
Искра Фидосова:
Трябва да се приеме като предложение на комисията и тук да се запише уточнението, че длъжността е магистратска – съдия, прокурор или следовател в ал. 1 и в ал. 2.
Галина Тонева:
Навсякъде след длъжност да се конкретизира.
Искра Фидосова:
Министерството на правосъдието ще вземе ли отношение по текста.
Диана Ковачева:
Ние много подробно обсъждахме този въпрос в работната група. По-скоро аз бих искала да подчертая, че според мен, е много важно да остане тази разпоредба за възможността да се повишават членовете на Висшия съдебен съвет.
Ние продължаваме да твърдим да остане само за следващия Висш съдебен съвет, но в крайна сметка това е въпрос на ваше решение.
Дали терминът ще бъде „степен” или не, това нека да бъде решено тук.
Искра Фидосова:
Има ли възражения срещу това да се уточни за кои се отнася, т.е. да се изпише „съдия, прокурор и следовател”. Това беше въпросът, г-жо Ковачева.
Дина Ковачева:
Нямаме възражения по отношение на това да се поясни.
Искра Фидосова:
Това предложение го правим като предложение за редакция на Комисията.
Първо по отношение да предложението да няма „една” от г-н Стоянов и г-н Колев, внесено от г-н Миков.
Подлагам на гласуване предложението на г-н Миков в чл. 28, в ал. 1 думите „с една степен” да отпаднат от текста.
Който е „за”, моля да гласува. Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осемнадесет се въздържат.
Сега подлагам на гласуване текста на § 11 по вносител, кой става § 13 с редакцията, която гласувахме в ал. 1 да се направи уточнение, че става въпрос за съдия, прокурор и следовател.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”. Против и въздържали се няма.
§ 12 по вносител. Няма предложения между първо и второ четене. Има предложение за редакция на комисията за § 12, който става § 14.
„§ 14. Член 44 се изменя така:
„Чл. 44. (1) Народното събрание избира главен инспектор и инспектори не по-късно от един месец преди изтичането на техния мандат.
(2) Предложенията за кандидати за главен инспектор и за инспектори се разглеждат от специализираната постоянна комисия на Народното събрание.
(3) Предложенията за кандидати за главен инспектор и за инспектори се правят от народните представители не по-късно от два месеца преди провеждането на избора пред комисията по ал. 2. Предложенията се придружават от подробни писмени мотиви и се правят, при условие, че е налице предварително писмено съгласие на кандидата. Към предложенията се прилагат и документи, определени от комисията, свързани с изискванията за несъвместимост, юридически стаж, кариерното израстване на кандидата и завършено висше образование по специалността „Право”.
(4) Комисията може да определи и други документи, които кандидатите трябва да представят.
(5) Предложенията заедно с подробна професионална биография на кандидатите и документите по ал. 3 се публикуват в срок до три работни дни от получаването им на интернет страницата на Народното събрание. Публикуват се и името и мотивите на народния представител, издигнал съответната кандидатура.
(6) Публикуването на предложенията и документите по ал. 3 се извършва в съответствие със Закона за защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.”

Колеги, желаещи за изказване? Г-жа Караиванова.
Ана Караиванова:
Аз бих ви предложила да отпадне „и удостоверение за придобита юридическа правоспособност”.
Бих ви предложила и другото, когато спорихте за „интимния живот не се публикуват”, тук е по-добре написано - се извършва в съответствие със Закона аз защита на личните данни и Закона за защита на класифицираната информация.”
Така че, ако решите да пренесете към предните текстове за интимния живот, няма да е лошо.
Искра Фидосова:
Г-жо Караиванова, в предните текстове – тези са огледални на предишните и там така е разписано, че е съобразно изискванията на тези два закона.
А в следващия текст - § 15, до който скоро ще стигнем, е огледално това, което приехме за останалите органи и квотите на Народното събрание за членове на Висшия съдебен съвет.
Няма предложения за редакция и възражения по текста.
Подлагам на гласуване предложението по вносител за § 12, с подкрепа по принцип текста на вносителя и редакцията на § 12, който става § 14, която прочетох, в която в ал. 3 няма изискването за „и удостоверение за придобита юридическа правоспособност”.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”, без против и въздържали се.
§ 13 по вносител, който е § 15 по доклада на комисията.
Има предложение за редакция на комисията.
„§ 15. Член 45 се изменя така:
„Чл. 45. (1) В 14-дневен срок от публикуването на кандидатурите всеки кандидат за главен инспектор и за инспектор представя на комисията, която подготвя избора, писмена концепция за дейността си. В същия срок кандидатите представят декларация за имотното си състояние и произхода на средствата за придобиването на имуществото си по образец, предложен от комисията и от Висшия съдебен съвет, и утвърден от министъра на правосъдието. Концепцията и декларацията се публикуват в срок до 3 работни дни от получаването им на интернет страниците на Народното събрание и на Инспектората към Висшия съдебен съвет.
(2) Юридически лица с нестопанска цел, регистрирани за осъществяване на общественополезна дейност, висши училища и научни организации не по-късно от 7 дни преди изслушването могат да представят на комисията становища за кандидата, включващи и въпроси, които да му бъдат поставяни. Анонимни становища и сигнали не се разглеждат. Представените становища и въпроси се публикуват на интернет страниците на Народното събрание и на Инспектората към Висшия съдебен съвет в срок до 3 дни след представянето им. Не се публикуват конкретни данни, съставляващи класифицирана информация, както и факти от интимния живот на лицата.
(3) Комисията изслушва всеки кандидат за инспектор и за главен инспектор, които представят пред нея концепцията по ал. 1. Изслушването се насрочва и обявява от комисията не по-късно от един месец преди провеждането му.
(4) Изслушването се провежда на открито заседание на комисията не по-късно от 14 дни преди провеждането на избора. За изслушването се изготвя пълен стенографски протокол, който се публикува на интернет страницата на Народното събрание. Въпроси към кандидатите могат да отправят членовете на комисията, включително въз основа на становищата по ал. 2.
(5) Комисията изготвя доклад за професионалните и нравствените качества на кандидатите, с който предлага кандидатурите за обсъждане и гласуване в Народното събрание. Докладът съдържа заключение за:
1. минималните законови изисквания за заемане на длъжността;
2. наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидата, неговите квалификация, опит и професионални качества;
3. специфичната подготовка, качествата и мотивацията за съответната длъжност;
4. публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата.
(6) Докладът се публикува на интернет страницата на Народното събрание.”
Има ли предложения ив ъзражения по този текст? Заповядайте, г-жо Караиванова.
Ана Караиванова:
Г-жо Председател,
Аз и в работната група казах, че Инспектората е с по-различно устройство от Висшия съдебен съвет. Висшият съдебен съвет е колективен орган, а Инспекторатът най-много за колегиален да мине, защото съгласно чл. 60 Главният инспектор упражнява методическо и организационно ръководство на инспектората и той контролира инспекторите, т.е. не са равни, както 25 члена на Висшия съдебен съвет. Затова аз казвах, че ако държите „концепции” да се нарича представянето, трябва да представи такава Главния инспектор, който да има виждане в каква посока да се развива органът, как да се подобри съответно неговата работа, как да надгражда и т.н. Но останалите инспектори смятам, че не е необходимо да излагат концепция. Защото как ще му каже главният инспектор искам да извършиш такава и такава проверка, след като той може да каже: „В моята концепция това не е залегнало.”
И последния ми аргумент. Аз изслушах за тези четири години във Висшия съдебен съвет много концепции, но не чух никой след това да попита: „Ти изпълняваш ли тази концепция, с която те избрахме за административен ръководител.”
Искра Фидосова:
Колеги, има пропуск в това което е предложено като редакция на чл.45. Ние приехме в § 3 в началото, че става въпрос аз писмена концепция за работата си като член. Или трябва да уеднаквим текста или кажете какво? Независимо какъв е терминът, но и на двете места трябва да пише едно и също. Затова тук предлагам да се напише: „писмена концепция за работата си като инспектор”.
Добре, остава „за работата си”.
Има ли други предложения? Няма.
Подлагам на гласуване текста по вносител на § 13, който става § 15 с предложение за подкрепа по принцип на текста на вносителя с редакцията, която прочетох като редакция на комисията, като в ал. 1 вместо „за дейността си” да стане „за работата си”.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”, без против и въздържали се.
§ 14 по вносител. Няма постъпили предложения. Няма и предложение за редакция. Желаещи за изказване по текста на вносителя? Няма.
Гласуваме § 14 по вносител, който става § 16.
Който е „за”, моля да гласува. Двадесет и един „за”, без против и въздържали се.
§ 15 по вносител. Няма постъпили предложения между първо и второ четене. Няма и предложение за редакция. Желаещи за изказване? Г-жа Тонева.
Галина Тонева:
Аз искам да предложа същото, което направихме за § 11. Тук става въпрос за длъжността, на която се възстановява. Просто във всяка една от трите алинеи след „длъжност” да се добави „съдия, прокурор или следовател”.
Ана Караиванова:
Г-жо Председател, имайки опит от предишния мандат, сега инспекторите желаят да се запише „с решение на Висшия съдебен съвет се възстановяват”. Защото преди това текстът бил не ясен и останаха не възстановени, след като бяха освободени. Защото веднъж ги освобождава Висшия съдебен съвет от изпълнение на длъжността и след това решиха, макар че за мен е достатъчно ясен текстът за юридическо тълкуване, но Висшият съдебен съвет взе такова решение, че не ги възстанови, защото те се възстановявали „еx lege” и си отивали на бюрото.
Искра Фидосова:
Г-жа Караиванова е права. Тук трябва да запишем изрично, че става въпрос за решение на Висшия съдебен съвет, за да няма недоразумения.
Петър Стоянов:
Досега действащия закон в чл. 195, ал. 3, който се отнася за депутатите, за кметовете, за членовете на Конституционния съд, министрите и заместник-министрите и т.н. казва, ако в 14-дневен срок подаде молба до Висшия съдебен съвет се възстановява.
Цитирам по памет текста за инспекторите. Ако в 14-дневен срок подаде молба до Висшия съдебен съвет се възстановява, ако преди това е бил магистрат. А сегашният текст казва: „се възстановява”. Това е гаранция за независимост.
Искра Фидосова:
Аз мисля, че тук трябва да се опишат двете хипотези поотделно.
Г-н Стоянов е прав за това, че така се дава гаранция да бъде възстановен на същата длъжност. А когато става въпрос за повишаване в следваща длъжност – за заемане на по-висока, трябва задължително да има решение на Висшия съдебен съвет.
Г-н Стоянов, за възстановяването, Вие сте прав, за да има гаранция, че ще бъде възстановен и няма да зависи от волята на конкретния състав на Висшия съдебен съвет или административния ръководител, трябва да е „еx lege” и така остава. Но за по-висока длъжност, трябва изрично да разпишем, че е с решение на Висшия съдебен съвет.
Петър Стоянов:
Ако откаже Висшият съдебен съвет. Къде остава едномесечния срок, за да постъпи. Отиде една година! „Еx lege” се възстановява.
Искра Фидосова:
Прав сте. „еx lege” е гаранция за това, че ще бъдат възстановени.
Г-жа Караиванова не е права.
Колеги, така или иначе този текст ще го гласуваме утре. Нека да го помислим.
Аз ви моля преди да приключим заседанието принципно, тъй като следва Глава 3а, която предизвика доста спорове на първо четене и между първо и второ четене, моля ви по принцип по рамката, това, което сме предложили сега като редакция, смятате ли, че можем да търсим обединение по такъв вариант. Опитахме се да го изчистим, да направим ясна процедура, да изчистим всички възможни опасения в някаква степен за противоконституционност. Ако обичате, с по няколко изречения да кажете, за да знаем, ако ще правим нещо друго, да сядаме и да правим нови текстове за утре.
Г-жа Ковачева.
Диана Ковачева:
Ако ми позволите, аз, от името на Министерството на правосъдието, да се обърна към вас с една много сериозна молба. Моля ви, не отхвърляйте възможността да се създаде такова звено. Това е необходимост, която е абсолютно наложителна за България, тъй като, ако не бъде създаден механизъм, с който гражданите да бъдат адекватно обезщетявани и да не се налага да стигат до Страсбург, България ще бъде осъдена през месец август по пилотно решение за 700 решения. В този смисъл абсолютно необходимо е да бъде взето решение. По тази причина Министерството на правосъдието, макар да внесе проект, който ние продължаваме да смятаме, че е правилен, смятаме, че можем да участваме в дискусията и да подкрепим разумен вариант и заедно да вземем решение. С взаимни отстъпки ние сме съгласни да участваме в тази дискусия, да подкрепим решението на Правната комисия и в парламента по време на второто четене, но да бъде приет такъв механизъм. На практика, без значение какво ще бъде решението, всяко решение е добро тогава, когато има такъв механизъм за обезщетяване на гражданите. Така че ви моля да не отхвърляте тази възможност и България да бъде обсъдена, а да бъде намерено решение.
Искра Фидосова:
Ние затова сме предложили вариант, за който мислим, че горе-долу е положителен.
Христо Бисеров:
Аз също смятам, че трябва да намерим решението. Мисля, че това, което е разработено от името на Комисията, е доброто решение.
Искра Фидосова:
Г-жо Караиванова, Вие имате ли бележки.
Ана Караиванова:
Не, аз нямам бележки по този вариант, въпреки че нямам никакво право и от моите бележки дали ще зависи. Мога да дам мнение, но смятам че е намерен балансът. Мисля, че не е работа на Инспектората да спогодява, да раздава пари. А що се отнася до проверките, да. Те и сега гражданите като изплачат, правим проверки. Мисля, че председателката раздаде на народните представители за едно безобразие, от което последици няма.
Искра Фидосова:
Г-н Влахов, заповядайте.
Красимир Влахов:
Аз също искам да кажа, че не виждам проблем от гледна точка на конституционосъобразността, защото въпрос на преценка за законодателна целесъобразност е към кой орган ще бъде прикрепено това тяло, тъй като това е орган, който няма властническа компетентност. Тук не става дума за упражняване на власт, а за постигане на споразумение. От тази гледна точка проблем с Конституцията няма и е воля на народните представители да преценят кой да бъде този орган.
Искра Фидосова:
Тоест, с изключение на г-жа Манолова, която искаше нещо да възрази, утре ще каже какво е, разбирам, че това е вариант, който е балансиран и ще се подкрепи от всички. Ако имате предложения, моля да видите текстовете внимателно и да направите предложенията за редакция и нещо, което да е пропуснато. Нямаме претенциите, че е направено без грешки.
До утре, в 13:00 часа, в тази зала продължаваме. Идеята е утре да приключим със закона и следващата седмица да го внесем в пленарна зала.
Благодаря ви. Закривам заседанието.






Председател:
Искра Фидосова