Народно събрание на Република България - Начало
Народно събрание
на Република България
Архив Народно събрание

КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
21/07/2011
    Стенограма от заседание на комисия
    П Р О Т О К О Л
    № 97


    Днес, 21.07.2011 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
    На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Даниела Машева, заместник министър, Юлия Меранзова, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”; от Комисията за защита на личните данни – Венета Шопова, председател и Катя Станимирова, директор на дирекция „Правни производства и надзор”; от Прокуратурата – Галина Тонева, заместник главен прокурор; от Висшия съдебен съвет – Цветанка Табанджова, член на ВСС.
    Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
    Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
    Искра Фидосова:
    Колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси при следния дневен ред:
    1. Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, № 102-01-51, внесен от Министерския съвет на 12.07.2011 г.
    2. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-70, внесен от Юлиана Генчева Колева, Ивайло Георгиев Тошев, Димитър Николов Лазаров и Красимир Георгиев Ципов на 30.06.2011 г.
    3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 154-01-72, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 08.07.2011 г.
    4. Обсъждане на Предложение за произвеждане на национален референдум № ПГ-016-00-16 с въпрос: „Желаете ли предсрочно прекратяване на мандата на 41-то Народно събрание с цел свикване на Велико народно събрание за приемане на нова конституция?”, внесено от Инициативен комитет на 01.12.2010 г.
    5. Обсъждане на проект на решение за произвеждане на национален референдум, № 154-02-62, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 01.07.2011 г.
    Към момента присъстват 17 от членовете на Комисията.
    По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, № 102-01-51, внесен от Министерския съвет на 12.07.2011 г.
    От името на вносителите ще представи законопроекта г-жа Даниела Машева, заместник министър на правосъдието. Г-жо Машева, заповядайте накратко за мотивите.
    Даниела Машева:
    Благодаря, г-жо Председател.
    Уважаеми дами и господа народни представители,
    С настоящия законопроект се цели транспониране във вътрешното законодателство разпоредбите на Рамково решение 977/2008 г. на Съвета на Европейския съюз. Урежда се възможността за данни, получени от други държави –членки или от органи на информационни системи на Европейския съюз за нуждите на наказателни производства или изпълнение на наказания да бъдат обработвани и за други цели при едновременно наличие на следните условия. Това обработване е съвместимо с целта, за която са били събрани данните. Налице е законово основание за обработване на данните за друга такава цел. Обработването е в съответствие с принципите на обработване на данните, регламентирани в закона.
    На следващо място се допълват и предвидените в закона основания, при които даден администратор на лични данни може да откаже пълно или частично предоставяне на данни на лицето, за което те се отнасят, когато предоставянето на достъп би попречило на предотвратяване или разкриване на престъпления, на провеждане на наказателни производства или на изпълнение на наказания, или когато такъв отказ е необходим за защита на националната сигурност, обществения ред или на лицето за което се отнасят данните.
    Предвиждат се и разпоредби, които да отразят спецификите на международното сътрудничество по наказателно-правни въпроси между съответните национални компетентни органи в областта на правоприлагането.
    Посочени са основанията, при които администратор в България, получил лични данни за целите на опазването на обществен ред, противодействие на престъпността, наказателно производство или изпълнение на наказание, да може да предава тези данни на компетентен орган в трета държава или на международна структура. Става въпрос за трансфери на лични данни, които могат да бъдат реализирани само при едновременно наличие на следните условия: необходимост от предотвратяване или разкриване на престъпления, провеждане на наказателно производство или изпълнение на наказания; компетентност на получателя на данните за осъществява тези дейности, съгласие за такова предаване на данните от съответната държава-членка на Европейския съюз, от която са получените данните и наличие на адекватно ниво за защита за планирано обработване на данни в третата държава или международна структура.
    В проекта са предвидени и условия при които е допустимо и законосъобразно за трето физическо или юридическо лице да бъдат разкрити лични данни, получени от друга държава, орган или информационна система. Определени са и задължения за спазване на евентуални ограничения при обработването на данните, произтичащи от националното законодателство на съответната държава-член, която предоставя данните на получател в България.
    Не на последно място чл. 25 от Рамковото решение изисква всяка държава да има независим национален надзорен орган по защита на данните за ефективни правомощия за намеса във връзка със законодателството. В тази връзка се предлага такъв орган да бъде Комисията за защита на личните данни.
    Предвид изложеното, моля да подкрепите настоящия законопроект.
    Искра Фидосова:
    Благодаря, г-жо Машева.
    Колеги, имате думата за въпроси и изказвания по законопроекта.
    Аз се зачетох в § 5, чл. 23б, ал. 3.
    „(3) Администратор, получил данни по чл. 1, ал. 6, които са неточни или са получени незаконосъобразно, и е уведомен за това от предоставящия данните, е длъжен незабавно да предприеме действия за тяхното коригиране, заличаване или блокиране.”
    Нещо не мога да го разбера този текст. Този, който ги предоставя не мога да разбера какъв мотив има, ако ги е представил незаконосъобразно, защо после ще казва, че ги е представил незаконосъобразно. Не мога да му видя логиката на този текст. Как този администратор ще коригира чужди данни, изпратени от друго лице.
    Изобщо този текст на § 5, чл. 23б за мен е неясен. Бихте ли го разяснили. Чета и ал. 2:
    „(2) Когато администраторът, предоставящ данни по чл. 1, ал. 6, установи, че те са неточни или са били предоставени незаконосъобразно, той незабавно уведомява получателя на данните за това.”
    Но особено ал. 3.
    Юлия Меранзова:
    Добър ден. Г-жо Председател,
    Уважаеми госпожи и господа народни представители,
    Съгласно чл. 8 от Рамковото решение следва да бъде извършена проверка на качеството на данните, които се изпращат или се предоставят, според което в § 2 на посочения текст, ако се окаже, че са изпратени неверни данни или такива данни, които е възможно поради някаква грешка да са получени, да се уведоми всеки администратор, съответно също да уведоми затова, че е допусната такава незаконосъобразност.
    Искра Фидосова:
    Искате да кажете, че допусната грешка е незаконосъобразна.
    Юлия Меранзова:
    Може да не съответства.
    Искра Фидосова:
    Това са много различни неща. Аз под незаконосъобразност разбирам нещо съвсем различно. Ако се говори за фактическа грешка или техническа грешка, в никакъв случай това не може да е незаконосъобразно. И обратното. Вижте текста на целия чл. 23б.
    Юлия Меранзова:
    Аз ви чета какво пише и в текста на Рамковото решение. Той буквално изисква ако се окаже, че са изпратени неверни данни или такива данни има предадени – незаконосъобразни данни, за това следва да бъде уведомен незабавно съответния получател от този, който му ги е предоставил. Това гласи текстът на Рамковото решение. В тези случаи този, който е получил и е уведомен за това, трябва да предприеме съответните действия, за да коригира, ако са неточни, за да ги блокира или заличи, ако с съответно незаконосъобразни тези данни предадени. Това е разпоредбата на Рамковото решение, която сме се помъчили да възпроизведем в текста на чл. 23б, ал. 3.
    Искра Фидосова:
    Ако следваме общата логика и това, което на нас ни е известно под незаконосъобразно и това, което Вие казахте, не отговаря на това, което ние до този момент тълкуваме и прилагаме по всички закони.
    Под „неточни” какво се има предвид? Има ли някъде легална дефиниция? Аз пак не разбирам защо някой ще изпрати незаконосъобразни данни и след това ще се обади на този, на който ги е изпратил, да му каже, че е изпратил незаконосъобразно тези данни, та този, който ги е получил, да вземе да си ги оправи.
    Колеги, моля да видите този текст. Аз не мога да го разбера. Четири пъти го прочетох.
    Даниела Машева:
    Има се предвид хипотеза, в която става въпрос за трансгранично изпращане и трансфер на тези данни по наказателни производства. И ако българският администратор е получил тези данни и прецени, че са получени незаконосъобразно и не са в съответствие с условията, той да има тази възможност да реагира. Това има предвид Рамковото решение.
    Искра Фидосова:
    Други изказвания? Г-жа Колева.
    Юлиана Колева:
    Аз доколкото разбирам, ще си позволя да изтълкувам по следния начин тази разпоредба.
    Нашият администратор получава данни от лице, което е чуждо на нашата правна система. Този наш администратор може да прецени, че тези данни са получени от това лице незаконосъобразно, или не са точни. И тогава той разполага с правото тези данни да бъдат блокирани до изясняване на въпросите, заради които се блокират. Така ли е?
    Искра Фидосова:
    Други желаещи за изказване има ли? Г-н Димитров.
    Доц. Красимир Димитров:
    Според мен, смисълът е малко по-широк, но може би редакцията трябва да се подобри. Когато са получени неверни данни е една хипотеза. Данните не могат да бъдат незаконосъобразни. Те са лични данни. Незаконосъобразно може да бъде предоставянето им и то е такова, когато няма основание. Примерно, един орган във връзка с наказателно производство, полицейско сътрудничество, изпраща данни без правно основание не на българския съответен орган, а на някакъв друг, който няма нищо общо с това. Тогава това получаване на тези данни е незаконосъобразно. Последицата е, че те трябва да бъдат наистина унищожени, но може би трябва да бъдат отделени хипотезите, за да стане ясно във връзка с правоприлагането. Така мисля аз.
    Искра Фидосова:
    Благодаря. Други желаещи за изказване? Да разбирам, че няма. Г-н Лазаров.
    Димитър Лазаров:
    Доколкото разбирам, понеже влязох малко по-късно, става въпрос за чл. 23б, ал. 2.
    „Когато администраторът, предоставящ данни по чл. 1, ал. 6, установи, че те са неточни или са били предоставени незаконосъобразно, той незабавно уведомява получателя на данните за това.”
    Т.е. идеята тук е когато той ги е изпратил, че има право да уведоми, че некоректно, неточно и да ги поправи. „Предоставят” е термин, който по-рядко се употребява в нашето законодателство. Идеята е администраторът, който ги е изпратил.
    И ал. 3 урежда обратната хипотеза – който ги е получил, „...и е уведомен за това от предоставящия данните, е длъжен незабавно да предприеме действия за тяхното коригиране, заличаване или блокиране.”
    Мисля, че няма проблем тук.


    Искра Фидосова:
    Други желаещи за изказване? Няма. Преминаваме към гласуване.
    Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за защита на личните данни, № 102-01-51, внесен от Министерския съвет на 12.07.2011 г.
    Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
    По втора точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-70, внесен от Юлиана Генчева Колева, Ивайло Георгиев Тошев, Димитър Николов Лазаров и Красимир Георгиев Ципов на 30.06.2011 г.
    Колеги, имате доклада.
    „Доклад относно Законопроект за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс, № 154-01-70, внесен от н.пр. Юлиана Колева и група народни представители на 30 юни 2011 г., приет на първо гласуване на 15 юли 2011 г.”
    „Закон за изменение и допълнение на Наказателно-процесуалния кодекс”
    По наименованието на закона има предложение за редакция на наименованието да бъде „Закон за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс”, тъй като няма допълнения.
    Желаещи за изказване по наименованието има ли? Няма.
    Гласуваме наименованието на закона така както е предложението за „Закон за изменение на Наказателно-процесуалния кодекс”.
    Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против и въздържали се няма.
    Постъпило е предложение от н.пр. Красимир Ципов и Димитър Лазаров:
    „1. Да се създаде нов § 1.
    § 1. В чл. 35, ал. 2 думите „244а-246” се заменят с „243-246”
    2. Досегашните § 1 и § 2 стават съответно § 2 и § 3.”
    Желаещи за изказване? От името на вносителите г-н Ципов.
    Красимир Ципов:
    Г-жо Председател, още на първото четене в моето изказване аз заявих, че сме направили един пропуск от вносителите при подсъдността на специализирания наказателен съд. Бяхме включили текстовете по чл. 243 и чл. 244, които са свързани с фалшифицирането и разпространението на парични средства и знаци, да възстановим подсъдността им на окръжния съд като първа инстанция с оглед на това правим това предложение с колегата Лазаров. Благодаря.
    Искра Фидосова:
    Благодаря, г-н Ципов. Желаещи за изказване по това предложение?
    Има предложение за редакция на комисията.
    „Да се създаде нов § 1.
    § 1. В чл. 35, ал. 2 думите „244а-246” се заменят с „243-246”.”
    Не виждам желаещи за изказване. Подлагам на гласуване така направеното предложение с редакцията, която прочетох. Тя всъщност е същата, без т. 2. Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
    § 1 по вносител.
    „В чл. 411а, ал. 2 думите „чл. 243, чл. 244” се заличават.”
    Желаещи за изказване има ли? Няма.
    Подлагам на гласуване § 1 по вносител, който става § 2. Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
    § 2 по вносител. Няма постъпили предложения. Той е за влизането в сила на разпоредбите. Желаещи за изказване по § 2 има ли? Няма. Подлагам на гласуване § 2 по вносител, който става § 3. Който е „за”, моля да гласува. Единадесет „за”. Против? Трима „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
    Продължаваме със следващата точка от дневния ред.
    По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на Законопроект за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 154-01-72, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 08.07.2011 г.
    По тази точка присъства представител на Висшия съдебен съвет г-жа Цветанка Табанджова.
    Тъй като няма никой от вносителите да представи законопроекта, имате го раздаден. Предложението е за промяна в Глава втора, Раздел І за създаване на нов чл. 29а.
    „(1) Висшият съдебен съвет не може да взема решения, ако съставът му е по-малко от 25 члена, с изключение на случаите по алинея 2.”
    Има постъпило становище от Висшия съдебен съвет по законопроекта. Ако не възразявате да дам думата на г-жа Табанджова да представи становището на Висшия съдебен съвет. Заповядайте.
    Цветанка Табанджова.
    На последното си заседание Висшият съдебен съвет с решение по т. 62 от дневния си ред и на основание чл. 31 от Закона за съдебната власт даде отрицателно становище по проекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, който предвижда в § 1 създаването на нов чл. 29а с три алинеи, които предполагам, че не е необходимо да ги цитирам, защото вие ги имате пред вас и § 2, с който да се отмени § 5 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за съдебната власт.
    Считаме, че по този начин би се блокирала работата на Висшия съдебен съвет за вземане на неговите решения и би нарушило принципа за независимост на отделните органи и принципа за разделение на властите.
    Ако този текст беше факт към този момент, в продължение на година и половина близо Висшият съдебен съвет не трябваше да прави нищо и да не изпълнява конституционните си задължения.
    Освен това, създаването на този срок към чл. 130 от Конституцията ми се струва, че представлява едно дописване на разпоредбата на Конституцията, която не е предвидила такъв срок.
    Това са нашите съображения. Мотивите подробно сме ги изложили в становището – в предоставеното ви решение.
    Искра Фидосова:
    Благодаря, г-жо Табанджова. Колеги, имате думата за изказвания по този законопроект. Няма желаещи за изказване. Ясно е. Гласуваме.
    Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, № 154-01-72, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 08.07.2011 г.
    Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Четиринадесет „против”. Въздържали се? Трима „въздържали се”.
    Колеги, продължаваме със следващата точка от дневния ред.
    По четвърта точка - Обсъждане на Предложение за произвеждане на национален референдум № ПГ-016-00-16 с въпрос: „Желаете ли предсрочно прекратяване на мандата на 41-то Народно събрание с цел свикване на Велико народно събрание за приемане на нова конституция?”, внесено от Инициативен комитет на 01.12.2010 г.
    Колеги, имате на разположение искането и подписката. Имате и постъпилото от ГРАО уведомление за проверката, която е извършена и резултатите от нея с Протокол от 6 юни 2011 г. за извършена проверка на подписка на граждани, подкрепящи предложението на Инициативния комитет за произвеждане на национален референдум.
    От броя проверени записи, така както са внесени в Деловодството на Народното събрание 597 167:
    Брой на гражданите с коректно вписани данни в подписката – 389 705;
    Брой на некоректни записи - 207 462, от тях, брой на записи с грешни данни – 161 371; брой на повторени – 28 191; брой на лицата под 18 години – 603; брой на лицата, които не са български граждани – 719; брой на починалите лица – 16 393; брой на лицата с правни ограничения – 69; брой на лицата без подпис – 116.
    Имаме хипотезата на чл. 10 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
    Имаме събрана подписка повече от 500 хиляди български граждани, но от проверката се установява, че коректно записаните са значително по-малко.
    В хипотезата сме Народното събрание да прецени да реши дали да подкрепи искането за референдум или не. Ние трябва да излезем със становище като водеща Комисия по това искане.
    Имате думата за изказвания. Г-н Стоилов, заповядайте.
    Янаки Стоилов:
    Аз няма да коментирам, че тук има повече мъртви души отколкото в „Чичиков”, но така или иначе има и достатъчно живи, които могат да покрият изискванията за първата процедура, по която Народното събрание е в правото си да прецени дали е целесъобразно или не искането за референдум. Но дори и в тази част, според мен, ние при условията по памет цитирам Глава девета от Конституцията, която се отнася за изменение на Конституцията и приемане на нова Конституция. Там е записано, че до Велико Народно събрание може да се достигне, ако в парламента е внесен проектът за Конституция и той е получил необходимата подкрепа. Това е основание за разпускане на Народното събрание и насрочване на избори за Велико Народно събрание.
    Идеята на конституционния законодател е преди всяка такава генерална конституционна промяна да има пряко произнасяне на гражданите чрез избори, за да могат те по този начин да вземат отношение и към различните идеи, предложени в проекта за промяна. Така че в зависимост от ориентацията им към основните въпроси, те да изберат и съответните представители - партии, които да отстояват едни или други позиции.
    Мисля, че това ние го обяснявахме на вносителите на подписката, но те са тръгнали по една процедура, която, според мен, заобикаля това конституционно изискване. Така че не е въпросът дали е подходящо или не разпускането на събранието и провеждането на избори за Велико Народно събрание, а затова, че не е изпълнен редът по Глава девета. От тази гледна точка самото искане е твърде спорно, даже бих казал, че е недопустимо, за да се обсъжда неговата основателност. Благодаря.
    Искра Фидосова:
    Благодаря, г-н Стоилов. Аз съм съгласна с това, което казахте. Даже бих допълнила към вашите аргументи и разпоредбите на чл. 9 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, в който изрично е записано по кои въпроси не може да се свика национален референдум. И тъй като въпросът от компетентността на Велико Народно събрание е приемането на нова конституция, това което Вие маркирахте, изрично го има и тук в чл. 9, т. 1, т. 2. Мисля, че тук имаме косвени аргументи затова, че една такава подписка по този въпрос е наистина може би недопустима. Моето лично мнение и тълкувание е също в тази посока.
    Може би да чуем и другите колеги дали става въпрос за недопустимост наистина, или ще вървим с друга аргументация с предложение да бъде отхвърлено предложението за произвеждане на национален референдум, като преди това коментираме по същество.
    Има ли други желаещи за изказване? Г-н Бисеров.
    Христо Бисеров:
    Дали става въпрос за недопустимост или не, няма значение. Ние трябва да имаме акт на гласуване и акт на отхвърляне. Вярно е, че мотивите са много важни, но в крайна сметка диспозитивът ще бъде един и същ. Нали така? Т.е. с мотивите за недопустимост да отклоним – да гласуваме становище за отклоняване на искането. Защото ние не можем да го отхвърлим. Залата ще го отхвърли.
    Искра Фидосова:
    Ние ще направим предложение с проект на решение, с което да кажем, че е недопустимо – това, което каза г-н Стоилов, което е моето лично мнение и другото да аргументираме както останалите досега искания и да кажем накрая с проект на решение, че предлагаме да се отхвърли предложението на провеждане, без да пишем, че е недопустимо.
    Христо Бисеров:
    В проекта за решение в диспозитива може би трябва да го има това.
    Янаки Стоилов:
    Някои може да смята, че е целесъобразно, а други, че не е целесъобразно. Но ние тази дискусия не я започваме, тъй като не е по съответния ред.
    Христо Бисеров:
    По това, че мотивите ще бъдат изцяло поради недопустимост, вероятно сме на едно мнение. Въпросът е дали в диспозитива да съществува този израз или не. Да го обсъдим. Ако се обединяваме около това и в диспозитива да го има, аз не възразявам, но да е ясно какво ще правим.
    Янаки Стоилов:
    Народното събрание отхвърля или не подкрепя предложението като недопустимо на основание съответната глава от Конституцията и цитирания текст от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
    Искра Фидосова:
    В заключение, и в мотивите и в диспозитива.
    Колеги, има ли други мнения различни от това, което се каза досега? Не влиза по същество в дебата никой от нас. Ще го гласуваме ли сега? Другият вариант е да го подготвим и на следващото последно заседание за тази сесия да го гласуваме.
    Други мнения и становища има ли? Няма. Гласуваме.
    Който подкрепя този вид на становище на Комисията по правни въпроси в диспозитива и в мотивите описваме за недопустимостта, в аргументацията, която чухме преди малко развита подробно и записана. Преди това ще опишем фактологията.
    Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.
    Накрая проектът за решение ще бъде за отхвърляне на предложението за произвеждане на национален референдум с въпрос „Желаете ли предсрочно прекратяване на мандата на 41-то Народно събрание с цел свикване на Велико Народно събрание за приемане на нова Конституция?”
    По пета точка - Обсъждане на проект на решение за произвеждане на национален референдум, № 154-02-62, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 01.07.2011 г.
    Това е новопостъпило предложение за решение. То по същество е същото, но се предлага проект на решение. То е едно и също по съдържание. Вносителите са същите – част от Инициативния комитет, са внесли проект за решение:
    „1. Свиква национален референдум по инициатива на повече от 500 000 български граждани с избирателни права.
    2. Определя референдумът да се произведе с въпрос „Желаете ли предсрочно прекратяване на мандата на 41-то Народно събрание с цел свикване на Велико Народно събрание за приемане на нова Конституция?”
    3. Настоява Президентът на Република България да насрочи провеждането на референдума за деня, определен за провеждане на избори за Президент и Вицепрезидент и за общински съветници и кметове – 23 октомври 2011 година.”
    Тук принципният въпрос е има ли самостоятелно съществуване този проект на решение? За мен няма и трябва да върви заедно с предложението в т. 4. Затова трябва да го опишем в същото становище. Те не могат да внесат такова, тъй като това е само с подписка. Нямат компетентност. По Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление този проект на решение е недопустим още повече. Т.е. в становището, което преди малко коментираме пишем и тази точка.
    Тогава трябва да имаме т. 2 от порядъка на:
    „2. Отхвърля Проекта за решение за произвеждане на национален референдум, № 154-02-62 , внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 01.07.2011 г.
    Чл. 10, ал. 2.
    „(2) Народното събрание приема решение за произвеждане на национален референдум, когато това е поискано от инициативен комитет с подписка, съдържаща подписите на не по-малко от 500 000 български граждани с избирателни права и не противоречи на ограниченията по чл. 9, ал. 2, 3 и 4.”
    Формално имаме 500 000, но при проверката се оказва, че са по-малко.
    Мая Манолова:
    Извадете конкретни данни и ги запишете.
    Юлиана Колева:
    Но това трябва да е основният мотив за отхвърляне на това решение.
    Искра Фидосова:
    Има 300 хиляди и нещо. Аз го прочетох. Въпросът е в едно становище ли?
    Юлиана Колева:
    На мен ми се струва, че ще е по-добре в две отделни становища.
    Янаки Стоилов:
    Не, в едно становище, но да се опише в две точки.
    Искра Фидосова:
    Финално, едно становище с две точки:
    1. Отхвърля предложение за произвеждане на национален референдум, № ПГ-016-00-16 с въпрос: „Желаете ли предсрочно прекратяване на мандата на 41-то Народно събрание с цел свикване на Велико народно събрание за приемане на нова конституция?”, внесено от Инициативен комитет на 01.12.2010 г.
    2. Отхвърля Проекта за решение за произвеждане на национален референдум, № 154-02-62 , внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 01.07.2011 г.
    В становището описваме: първо, постъпването на инициативата, брой подписи, отговаря на изискванията на закона, проверката. След това мотивите, в диспозитива недопустимост на двете – на едното коментирахме, на другото – втората причина, и във връзка с първата, и проекта на решение в две точки със съдържанието, което прочетох.
    Друго мнение има ли?
    Мая Манолова:
    Не третираме проверката от ДАНС и не се замиваме с тази страна от случая.
    Искра Фидосова:
    Да. Щом е дошла проверката от ГРАО ние сме длъжни да разгледаме и да се произнесем в срок по направените предложения с проект на решение. И ние в срока за нас се произнасяме. Имаме 300 хиляди подписа и сме длъжни да го разгледаме. Имаме тримесечен срок. Ние го разглеждаме много преди тримесечния срок и мисля, че като Правна комисия сме си свършили работата.
    Подлагам на гласуване проекта на решение, който ви прочетох с проекта на общо становище, за което се уточнихме по двете точки.
    Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”, без против и въздържали се.
    Колеги, с това приключихме с дневния ред за днес. Благодаря ви.
    Закривам заседанието.


    Председател:
    Искра Фидосова
    Форма за търсене
    Ключова дума