Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 129

Днес, 14.06.2012 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма – Иво Маринов, заместник-министър и Дияна Найденова, директор на дирекция „Външноикономическа политика”; от Министерството на правосъдието - Деница Вълкова и Пламен Георгиев, заместник-министри, Елена Дойчева, главен експерт и Александър Аврамов, старши експерт в дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”; главен комисар Митко Димитров, директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, Александър Стефанов, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”, Росица Дичева, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство”; от Висшия адвокатски съвет – Даниела Доковска, председател и Ели Христова, член; от Нотариалната камара на Република България – Димитър Танев, председател и народния представител Ралица Ангелова, вносител на законопроект.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Добър ден на всички. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси с предварително обявения дневен ред:
1. Законопроект за ратифициране на Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, № 202-02-19, внесен от Министерски съвет на 04.06.2012 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 202-01-13, внесен от Министерски съвет на 17.02.2012 г. и № 254-01-68, внесен от Ивайло Георгиев Тошев, Светослав Тончев Тончев, Красимир Георгиев Ципов и Емил Йорданов Радев на 12.06.2012 г. - водеща – КПВ
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 202-01-25, внесен от Министерски съвет на 23.04.2012 г. - водеща – КПВ
4. Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 202-01-26, внесен от Министерски съвет на 23.04.2012 г. и № 254-01-70, внесен от Ралица Тодорова Ангелова, Михаил Райков Миков и Четин Хюсеин Казак на 13.06.2012 г. - водеща – КПВ.
От членовете на комисията присъстват 18 души. Някои от колегите са на заседания на други комисии и ще се присъединят по-късно към работата на Комисията по правни въпроси.
Преди да пристъпим към изпълнението на дневния ред иска думата г-н Стоилов. Заповядайте.
Янаки Стоилов:
Аз приемам дневния ред, който е предложен за заседанието, но използвам присъствието на всички членове на комисията и особено към Вас да се обърна, да уточним за следващото или за някои от близките следващи заседания в дневния ред да включим внесения от мен и от още двама народни представители Законопроект за промени в Търговски закон. Защото преди повече от месец изтече срока за разглеждането му в комисия и затова смятам, че въпросът е твърде актуален. Предлагам в работен план да уточним неговото разглеждане и изразяване на становище от Комисията. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Не възразявам. Гледахме предварително ангажиментите, които имаме напред в Комисията, тъй като постъпиха и докладите на съдебната система, и помолих за становище кои доклади имат готовност за следващата седмица, да бъдат гледани. Веднага след заседанието ще разбера кои са потвърдили и ще определим дневния ред за следващата и за по-следващата седмица веднага след приключване на днешното заседание.
По първа точка - Законопроект за ратифициране на Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, № 202-02-19, внесен от Министерски съвет на 04.06.2012 г.
От името на вносителите ще представи мотивите за законопроекта г-н Иво Маринов, заместник министър на икономиката, енергетиката и туризма. Заповядайте, г-н Маринов.
Иво Маринов:
Законопроектът е свързан с изпълнението на ангажимента на България като членка на Европейския съюз, съгласно чл. 207 от Лисабонския договор.
Целите на споразумението е да допринесе за намаляването и премахването на бедността посредством установяване на търговско партньорство в съответствие с целите на хилядолетието и Споразумението от Котону и преговорните насоки за икономическо партньорство с държавите от Африка, Карибския и Тихоокеанския басейн.
Приемането на проекта за решение на Министерския съвет за предложение до Народното събрание за ратифицирането на закона осигурява изпълнението на задълженията на България, като държава членка на Европейския съюз.
Споразумението със страните от КАРИФОРУМ се прилага временно, считано от 29 декември 2008 г., съгласно решение на Съвета на Европейския съюз от 15 юли 2008 г., като предварително бяха премахнати всички оставащи мита по вноса на продуктите от този регион. В тази връзка е настоящето решение на Министерския съвет, предвиждащо ратификация и влизането в сила на Споразумението на икономическо партньорство, което предвижда и няма да доведе до плътен финансов ефект и в тази връзка няма да има пряко или косвено въздействие върху държавния бюджет.
Това е накратко. За подробности може да говоря, ако има въпроси.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Маринов. Колеги, желаещи за изказване? Въпроси към вносителите? Няма.
Подлагам на гласуване Законопроекта за ратифициране на Споразумението за икономическо партньорство между държавите от КАРИФОРУМ, от една страна, и Европейската общност и нейните държави членки, от друга страна, № 202-02-19, внесен от Министерски съвет на 04.06.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 202-01-13, внесен от Министерски съвет на 17.02.2012 г. и № 254-01-68, внесен от Ивайло Георгиев Тошев, Светослав Тончев Тончев, Красимир Георгиев Ципов и Емил Йорданов Радев на 12.06.2012 г.
По първия законопроект, № 202-01-13, с вносител Министерския съвет, мотивите ще ни представи г-жа Вълкова, заместник-министър на правосъдието.
Деница Вълкова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Представеният на вниманието ви законопроект на Закон за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност е изцяло съобразен с последната практика на Съда на Европейския съюз, която въвежда изрична забрана да се дискриминират гражданите на държавите-членки на Европейския съюз на основание гражданство. Приема се, че държавите-членки, между които е и България, когато предвиждат като основание и изискване за придобиване на правоспособност за упражняване на професията „нотариус” наличие на съответно гражданство, че това нарушава една от фундаменталните разпоредби на общностното право, а именно чл. 49 от Договора за функционирането на Европейския съюз, тъй като тази разпоредба забранява всякаква дискриминация, включително и такава, основана на гражданство.
По този повод Европейската комисия е инициирала наказателни процедури срещу редица държави-членки, между които България, Германия и Франция. Срещу Германия и Франция вече има постановени решения, с които Съдът на Европейския съюз е приел, че съответните държави са допуснали нарушения на посочената разпоредба и е задължил те да премахнат това изискване за гражданство при придобиване на правоспособност при упражняване на професията нотариус. Тези решения са обявени на 24 май 2011 г. и са задължителни не само за институциите на Европейския съюз, но и за всички държави членки, в това число и за Република България.
Наказателната процедура срещу нашата страна е в досъдебната си фаза. Образувана е 2007 г. и за да поискаме своевременното й прекратяване преди да бъдем осъдени, ние предлагаме изменение и допълнение в две разпоредби от действащия Закон за нотариусите и нотариалната дейност, а именно в чл. 8 – разпоредба, която регламентира законовите изисквания за придобиване правоспособност на нотариус, и в чл. 11, която разпоредба регламентира реда за кандидатстване за участие в конкурс за нотариус.
Моля ви да подкрепите представения на вниманието ви законопроект и не само заради наказателната процедура, но и за да приведем в съответствие българското законодателство с общностното право и най-вече със задължителната практика на Съда на Европейския съюз. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. По втория законопроект - № 254-01-68, има думата г-н Ивайло Тошев.
Ивайло Тошев:
Г-жо Заместник министър,
Г-н Заместник-министър,
Уважаеми колеги,
Направените от нас предложения за промени в Закона за нотариусите и нотариалната дейност са следствие на разговори с колеги, действащи нотариуси по отношение облекчаване процедурата за преместване на нотариуси в различни райони, както и с моментния начин на провеждане на годишното Общо събрание на нотариусите.
Предлаганите промени сме ги съгласували с Нотариалната камара и с Министерството на правосъдието.
Ако имате някакви въпроси, сме готови да отговаряме.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Тошев. Преди да преминем към дискусия, колеги, предлагам да дадем възможност на представителя на Нотариалната камара г-н Танев да изрази становище по двата законопроекта. След това преминаваме към дискусия. Заповядайте, г-н Танев.
Димитър Танев:
Единият проект на законопроекта е предизвестен във връзка с решението на Съда на Европейския съюз в Люксембург отпреди една година, така че е време България да приведе законодателството си във връзка с това съдебно решение и да се даде възможност и на чужди граждани – граждани на държави-членки на Европейския съюз, да придобият правоспособност като нотариуси.
И двата законопроекта са съгласувани с Нотариалната камара.
Вторият законопроект касае рутинни неща, които са във връзка с практиката на провежданите общи събрания на нотариусите и във връзка с премествания, с които се дава възможност и се облекчава и населението на определени места, за да се ползват по-лесно нотариалните услуги.
Поправката от януари за февруари е във връзка с възможността да не зависи провеждането на общото събрание от лошото време. Тази и миналата година станахме свидетели на лоши метеорологични условия и се възпрепятства пътуването на колеги от страната.
Нормално е глобата да се увеличи от 1000 на 5000 лв., тъй като не рядко се засягат съществени имуществени интереси и Нотариалната камара има интерес отговорността на нотариуса да е по-голяма в този случай.
Същото се отнася и до останалите промени. Всички са съгласувани с камарата. Те са рутинни. Това е, което мога да кажа.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Танев.
Колеги, имате думата за изказвания по двата законопроекта. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаема г-жо Заместник-министър,
Уважаеми г-н Председател на Нотариалната камара,
По първия законопроект няма какво да се каже. Ние трябва да изпълним решението на съда на Европейската общност и да избегнем продължаването на наказателната процедура, която вече е започнала и спрямо България.
Аз искам да задам един по-общ въпрос към Министерството на правосъдието. Бихте ли ни казали кога за последен път имаше конкурс за попълване на места за нотариуси в страната и кога се предвижда да има следващ такъв.
Вторият ми въпрос е и към Председателя на Нотариалната камара. Чувствате ли, има ли потребност от нови нотариуси. Има ли в някои райони недостиг или пък искане от страна на гражданите или недоволство от това, че броят на нотариусите е много малко и те са много далече от съответните общини, населени места. Просто една актуална картина на ситуацията, отнасяща се до броя и разпределението на нотариусите в страната би ни била полезна и интересна.
Искра Фидосова:
Г-жа Михайлова, заповядайте.
Екатерина Михайлова:
Малко допълнение към въпросите.
По повод на втория законопроект. Бихте ли ни информирали досега как точно и колко случаи е имало, в които е искано да се разменят райони. Тоест този закон за колко души се отнася? Това често ли се случва, защото, за да си разменят двама нотариуси районите, примерно, ако аз съм в Ловеч, а г-н Стоилов е в Троян, той трябва да поиска да дойде в Ловеч, за да мога аз да отида в Троян. Това са, според мен, доста малко случаи. Ако можете да ни дадете каква е картината в момента, за да знаем каква е ситуацията и как сте процедирали, ако е имало такива случаи досега.
Искра Фидосова:
Заповядайте, г-н Танев.
Димитър Танев:
За тази година имаме три случая, при които са взаимно свързани молбите за преместване. Тази свързаност на нас ни дава основание, че би се облекчила процедурата за установяване на важните причини по смисъла на закона с една такава норма, която да урежда възможността за замяна.
В действителност, това не са чести случаи, но по този начин в малките градове, където има двама или трима нотариуси, се дава възможност да идват нови колеги. Например, сега имаме случай на колега от София, който отива в Севлиево, а колежка от Севлиево идва в София. По този начин се създава по-добра възможност за уплътняване на броя на местата за нотариуси.
От гледна точка на това дали нотариусите са достатъчно, според мен, критерият е на потребителите на нотариални услуги. Досега сме имали единични случаи на оплаквания и те по-скоро бяха в миналото за случаи в Банско и за някои други места на морето, където имаше недостатъчно нотариуси, но тези проблеми се решиха с конкурсите. Единственият случай, който съм имал за последните 3-4 години по памет ще кажа, че беше за Чирпан. Там има двама нотариуси. Направихме статистика на броя на клиентите, които приемат колегите нотариуси и предложихме, ако има действително нужда, още един нотариус, той да се реши със замяна. Нещата бяха съвсем нормални, съобразно годишната статистика, която имаме на нотариални удостоверявания средно на нотариус. В кабинета за деня не идваха повече от 10-15 човека и за двамата нотариуси в Чирпан.
Искра Фидосова:
Имаше и въпрос кога е бил последният конкурс за нотариуси.
Димитър Танев:
Последният конкурс беше 2008 г.
Искра Фидосова:
Колеги, желаещи за изказване по двата законопроекта? Г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
По първия законопроект на Министерския съвет. Разбира се, че ни е известно решението на съда в Люксембург. Даже по ред причини следя развитието на този проблем. Но това, че го е решил съдът в Люксембург, не означава, че съдът в Люксембург е решил правилно делото. Една груба грешка, неразбиране. Аз знам, че са задължителни решенията на съда. Но юридическата ми съвест не позволява и затова аз ще гласувам „въздържал се”. Не се разбира каква е материалната функция. Тя е типично държавна функция.
По втория законопроект също ще се въздържа, защото за мен е недопустимо двама нотариуса да се договарят. Споразумение – договор. Питам писмен ли ще бъде този договор? С нотариална заверка ли ще бъде договорът? Единият отива в Севлиево, а другият отива в София. Няма такова нещо. Държавата ще каже. Като има основателни причини, държавата ще каже. Не може да се договарят нотариусите помежду си. Това е моето мнение и затова няма да го подкрепя и този законопроект.
Искра Фидосова:
Г-н Тошев.
Ивайло Тошев:
Колега Корнезов, за да няма коренно отклоняване от практиката и от разпоредбите досега, ние сме предвидили в изречение първо на новата ал. 3 „двамата нотариуси могат да заменят районите си поради важни причини и съгласие между тях.” И във второто изречение сме казали: „В този случай те подават съвместно заявление.”
Защо трябва да е необходим договор. И министърът решава. Процедурата не се променя в останалата си част. Само се подава общо заявление и тече една процедура, а не две отделни и самостоятелни. Просто за преместване и то, ако има място.
Досега нали пак става със заявление от желаещия нотариус да се премести в друг район.
Искра Фидосова:
Г-н Метин, заповядайте.
Митхат Метин:
Ако може едно лично мнения по втория законопроект, внесен от колегите.
Моята логика на разсъждение се свежда до това, че това е един много тесен казус. Надали ще има следващите 2-3 години по 2-3 случая в държавата.
Колеги, при всички положения изискванията на закона така, както са внедрени в обществото, са спазени. Става въпрос за действащи нотариуси – нотариуси, които са издържали изпитите си, имат установена практика, познати са като нотариуси. При това положение тяхното заявление е частна воля за замяна, размяна не би трябвало да бъде някакъв проблем, защото в логиката, проф. Корнезов, без да влизам в задочен спор с него и директно в спор, общественият интерес не е накърнен. Запълваме едно място на действащ нотариус с друг действащ нотариус, който се е доказал в гражданския оборот като нотариус, като действащ нотариус с действията си. Казусът е много тесен. Не мисля, че следващите десет години ще завалят пред Нотариалната камара и пред Министерството на правосъдието всеки месец по 10-15 заявления за това. При положение, че в лицето на г-н Танев гилдията е дала своето положително становище, защото аз разбирам, че тя го е дала и то е в техен интерес, да не им се разбутват нещата излишно, щом като едни уредени отношения вървят в тази посока, аз не виждам нищо притеснително. Благодаря.
Искра Фидосова:
Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Имам един въпрос. Дълбоко уважаваме колегите нотариуси, но дайте да вървим тогава по-широко. Защо на съдия изпълнителите и на частните съдии изпълнители не даваме едни и същи права? Защо между съдиите, примерно, от София и Ямбол да няма такава възможност. Изпълняват държавна функция. Дайте на всички да дадем това право.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Радев.
Емил Радев:
Колеги,
Колега Корнезов, тук не даваме абсолютно никакви нови правомощия. И в момента министърът при важни причини, както е и записан текстът, може да ги премести. Както виждаме има три такива случая.
Тук е важна и ал. 7, защото ние казваме какво става със служебния архив, за да няма изненади. Досега нямаше такава разпоредба. Тоест има празнота. Ние уреждаме празнотата. Не въвеждаме някакъв нов принцип в закона. Но това си става и без тази норма и с тази норма. Просто тази норма в момента казва по какви точно правила трябва да стане това нещо, за да няма спорове и да знаем какво става и със служебния архив, защото щом се касае до нотариуси, архивът е нещо много важно. Така че тази норма просто изчиства една действаща в момента хипотеза – нито на министъра даваме нови правомощия, нито на нотариусите, просто изчистваме хипотезата така, че да може да се прилага без да създава никакви допълнителни проблеми.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Желаещи за изказване и по двата законопроекта има ли? Няма.
При 18 гласуващи, като аз заявявам, че няма да гласувам, така че гласуващите по тези два законопроекта са 17.
Нямам конфликт на интереси, но винаги съм казвала, че при промени в Закона за нотариусите не гласувам. Разбира се, не приканвам по този начин адвокатите да не гласуват по следващата точка – Закона за адвокатурата, защото няма да стигнем до решение никога в Комисията по правни въпроси.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 202-01-13, внесен от Министерски съвет на 17.02.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за нотариусите и нотариалната дейност, № 254-01-68, внесен от Ивайло Георгиев Тошев, Светослав Тончев Тончев, Красимир Георгиев Ципов и Емил Йорданов Радев на 12.06.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
По трета точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 202-01-25, внесен от Министерски съвет на 23.04.2012 г.
Г-н Пламен Георгиев, заместник министър на правосъдието ще представи мотивите за законопроекта. Заповядайте.
Пламен Георгиев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Представям на вашето внимание проекта за Закон за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
Този закон вече действа няколко години и беше натрупан достатъчно практически опит по действието на разпоредбите на този закон. Предложените промени са с оглед прецизиране на правната уредба. Считам, че е важно да отбележа пред вас, че тези изменения и допълнения не налагат допълнителни финансови средства.
Бяха събрани практиците, които прилагат този закон и беше взето тяхното мнение. Беше потърсено тяхното мнение затова кои разпоредби следва да бъдат променени и както вече казах, опитът по неговото прилага ни доведе до тези предложения, които са направени от практици, които са прилагали закона.
Съществените изменения и допълнения в материята са:
Първото важно предложение е с оглед високата степен на пренаселеност в затворите – факт, многократно посочван от всички европейски институции и неправителствени организации, имащи отношение към дейността по изпълнение на наказанията, от националните органи и организации и от Министерството на правосъдието.
Поради недостатъчния капацитет на местата за лишаване от свобода много от тях са пренаселени и вместо по 4 кв. м на един лишен от свобода се осигуряват по 2 или 3 кв. м, а в определени случаи – и под 2 кв. м. Това е извън международните норми и действа неблагоприятно. Затова се предвижда възможност да се използват други места за лишаване от свобода, където има капацитет да се приемат осъдени и се посочва редът, по който може да се извърши това. Защото е факт, че има места, където могат да бъдат пренасочени лица, които са лишени от свобода, където има незапълване на бройките, които могат да поемат съответни места за лишаване от свобода.
Предлага се също така за обвиняемите и за подсъдимите, които следва да бъдат настанени в арестите, също има проблеми, тъй като е пренаселено в някои арести, а другаде има възможност да се поемат още лица, които имат такава мярка в досъдебното или съответно съдебното производство.
Като цяло предложенията, свързани с подобряване на условията в местата за лишаване от свобода са доста сериозни и се мотивират не само с недостига на финансови средства, а и с риск от увеличаване на осъдителните присъди. Вече има такива осъдителни присъди с оглед на това, че не се предоставя необходимото пространство на лишените от свобода. Поради това се предлага и отлагане на практическото провеждане в изпълнение на заложената в закона 4 кв. м. минимална жилищна площ за един затворник за срок от 5 години. Предлагаме да се фиксира датата 1 януари 2019 г., доколкото това е обвързано с влизането в сила на инвестиционна дългосрочна програма за подобряване на условията в местата за лишаване от свобода, която следва да влезе в сила през следващата 2013 г.
От значение е и предвиждането на изрична разпоредба, която регламентира случаите на промяна на режима на осъдените на доживотен затвор и на доживотен затвор без замяна от специален на строг. Във връзка с доброволния труд, който полагат лишените от свобода постъпват заявки от различни държавни и общински предприятия, фирми, институции и други за обекти от личен характер. Предвиждат се разширяване на кръга от дейности, които могат да се възлагат на лишените от свобода при изявено тяхно желание. Целта е д се намира трудова заетост на лишените от свобода. Това е и най-добрият начин те да могат да се поправят и превъзпитат, каквато е и основната цел на налагане на наказанията.
Съобразно европейските стандарти се предлага безплатно облекло и обувки да се предоставят единствено на лишените от свобода, които нямат собствени. Факт е, че има лишени от свобода, които имат дрехи и не е необходимо на тях да се предлагат. Няма нужда от униформено облекло.
Предлага се също така пощенските разходи за молбите и жалбите на лишените от свобода да са за тяхната сметка, доколкото към момента е налице възможност за злоупотреба в тази насока.
Случаите на задължителен обиск се предлага да се съставя протокол само, ако се намерят вещи или предмети, чието притежаване не е разрешено. Защото изключително много и често се налага извършване на такива действия и считаме, че не е необходимо да се съставя за всяко такова действие отделен акт.
Има и доста други промени, които предлагаме и в хода на дискусията, ако имате конкретни въпроси, ние сме готови да отговорим. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Георгиев. Колеги, имате думата за изказвания по този законопроект. Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Каква е идеята на т. 2 на § 20 за чл. 76, ал. 2.
„2. В ал. 2, изречение второ след думите “адвокатите насаме” се добавя “в работното време на администрацията на съответното място за лишаване от свобода”.”
Кое налага това? И доколкото говорим за „Закон за изпълнение на наказанията”, защото ние докато учехме беше само „Закон за изпълнение на наказанията”, а сега е „Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража” и знаем, че там по нощите се гледат мерки, извеждат ги и пр. и като мястото за задържане под стража има работно време 5:00 часа и спец. съда дали ще работи до 5:00 часа и въобще как ще бъде тази работа и защо се предлага това? За удобство на администрацията ли или да върви работата? Кой го предлага? Как ще се осигури адвокатската помощ? Как ще се осигури и функционирането на съда – гледам, че по нощите имат заседания, а той не може да се срещне с адвоката си. Какво правим?
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. Г-н Георгиев, Вие ли ще вземете отношение? Има думата главен комисар Митко Димитров, директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
Митко Димитров:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Дами и господа, във връзка с зададения въпрос от г-н Миков искам само да кажа, че и в настоящия момент сега действащият закон разпорежда само в работно време, тъй като в извън работно време администрацията отсъства и при евентуални необходимости да се направят някакви справки, просто това няма как да се случи. Но при молба на самия адвокат или защитник ние ги допускаме и след работно време, така че не мисля, че има някакъв проблем. До момента нямаме такива откази от администрацията на затворите. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Какво предлагате тогава с тази промяна. Какво всъщност предлагате?
Михаил Миков:
Мога да ви кажа каква е разликата. Отпада изречението „да си кореспондират без ограничения и да ползват телефонна връзка по всяко време през деня”. Има разлика. Но като нещата са наред, защо въобще ги променяте. Сега така ли е или не е така?
Искра Фидосова:
Имате ли готовност да отговорите?
Митко Димитров:
Ще отговоря след малко.
Искра Фидосова:
Други колеги, желаещи да вземат отношение? Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
На първо четене подкрепям измененията в закона. Но мисля, че трябва наред с някои съществени неща, хубаво е, че са го предлагали хора, които практикуват, но това не значи, че трябва да се приеме така. Има неща в закона, които смущават така както са записани. Аз ще спомена някои като принципни грешки.
„началникът на областната служба по изпълнение на наказанията” и след това изведнъж започвате да говорите за служителите в териториалната служба. Областна ли е службата или териториална?
„Организира, координира дейности на служителите от арестите и пробационните екипи.” Те са служители и едните и другите. Ако някъде в закона има регламентирано съдържание на понятието „екипи”, е добре. Но в крайна сметка „организира, координира и контролира дейността на служителите”.
Същият този началник. Вижте с какво сте го натоварили: „отговаря за спазването на законността в териториалните служби”. Началникът на областната служба отговаря за спазване на законността в териториалната служба. Пред кого отговаря? Каква отговорност носи? Наказателна, имуществена, административна. Някой не спазва законността! Дисциплинарна? Записвайки отговорност, нали се сещате каква последица влачи това за този човек? Някакъв друг термин? Но директно да отговаря, веднага трябва да кажем каква отговорност носи.
Оттам нататък – същите такива неща – разрешава отпуска или командировка. Как ще разрешава? Той със заповед командирова служители. Как да разрешава командировка на служителя? Нормално е съответният началник да командирова служителя, а не да му разрешава да отива в отпуска или не. Но не искам да прецизирам.
И други такива дребни неща, които, според мен, трябва да се прецизират между първо и второ четене.
„Ръководи дейности по подбор, назначаване и освобождаване.” Как ги ръководи, какви дейности по подбор? Хайде назначаване и освобождаване! Но се чудя какви дейности може да има по освобождаване, които съответният началник ще ръководи.
Това са дребни неща, но много дребни неща говорят, че законът в тази част трябва да се подобри.
Чл. 95. Извинявайте, но затова, че не било редно служителите, когато правят и тук искам да попитам. Имате предвид обиск по смисъла на НПК личен обиск на лицето или претърсване и изземване. Защото обиск означава личен обиск на лицето или претърсване на помещението. Конкретизирайте какво имате предвид. Ако имате предвид двете неща, напишете ги двете. Но поради това, че видите ли се налагат често да бъдат правени обиски, да не пишат протоколи служителите, категорично не съм съгласен. Това че някой си изпълнява задълженията, защото често се налагало да напише протокол, нека да си пишат протоколите, за да е ясно и за вас, пък и за контрол. Защото ако преди една седмица някой е правил обиск на едно лице или претърсване и изземване и не е намерил нищо, а след две седмици се оказва, че нещо е намерено там и стои от еди-кога си, от една страна, а от друга страна, все пак тези хора търпят някакво ограничаване на правата си, но не бива това ограничаване да не бъде безконтролно.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Лазаров. Г-н Георгиев, заповядайте.
Пламен Георгиев:
Накратко ще кажа, че сме напълно съгласни, че има някои терминологични неточности, които биха могли да бъдат между първо и второ четене отстранени. Въпросът е принципен. Ние смятаме, че с този закон ще улесним работата на хората, прилагащи го.
Г-н Димитров ще вземе конкретно отношение във връзка с обиските.
Митко Димитров:
Ще бъда кратък. Първо на въпроса на г-н Миков, тъй като обещах му обещах да взема отношение.
В сега действащата ал. 2 пише „време през деня”. Какво значи през деня? Може да е 19:30 часа и пак да е светло и затова искам да регламентираме с този текст в работно време на администрацията на самото поделение, тъй като може да се вземе конкретно отношение, когато има някаква администрация. Затова е фиксирано така, тъй като няма някакъв краен срок на техния достъп до затвора.
По втория въпрос – по отношение на обиските. Тук става въпрос единствено за обиск по една от точките, тъй като ежедневно в затворите влизат и излизат изключително голям брой лишени от свобода, които обслужват цялата система и това са изключително много влизания и излизания и няма практическа възможност всеки един служител да оформи протокол аз обиск, тъй като това са стотици пъти на ден и няма практическа възможност това да се случи. И ние фиксираме точно тези моменти, когато не е намерено нищо в този лишен от свобода, да не се отразява по никакъв начин. Това е проблем, който съществува и това искаме да регулираме. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Уважаема г-жо Председател,
Първо ще взема отношение по тези два въпроса. Първо, смятам, че когато се претърсва едно лице е добре да се отбелязва, защото утре могат да започнат едни твърдения, че не са обискирани с протокол, а са пребърквани, че някой си позволява да издевателства. Затова е протоколът. И облекчаването на администрацията понякога на пръв поглед е добро, в същото време то може да ни създаде други проблеми, за които сега може и да не подозирате.
По същия начин смятам, че стои въпросът за ограничаване на правото на адвокатска защита. Не бива да отиваме по-нататък, защото това може да се превърне утре в пречка за развитие на процеса. Може да се случи в почивни дни - да се наложи. Обръщам внимание, не става въпрос само за лишени от свобода. Става въпрос за лица, които имат мярка за неотклонение, която е свързана много често с висящи съдебни процеси. След едно такова ваше удобство на администрацията! Аз ви разбирам, че имате свръх натовареност, че има протести при вас, че няма пари, но не може това да става за сметка на права. Защото засягането н права ще води до други последици. То ще облекчи администрацията, но ще доведе до други последици.
По-големият въпрос обаче при изменението на закона и аз понеже го виждам, е в отлагането на въвеждането на нормите, условно ще го нарека на квартирната площ. Отлагането във времето – 2019 г., т.е. не следващото, а по-следващото правителство казваме, че ще се занимава с този въпрос. И тук в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража ние опираме вече до много по-голям въпрос – въпросът за наказателната политика. От една страна, санкциите в закона се увеличават, по едни или други причини да няма споразумение, да няма мерки без лишаване от свобода. Натискаме съдебната система бързо да си върши работата и ако може да дава по-големи срокове лишаване от свобода, защото общественото мнение е такова, а в същото време няма отговорна държава, която да даде пари за изпълнение на тази политика на финалната й фаза. Спомняте си, че г-жа Попова още в един от първите бюджети щеше да строи някакъв нов затвор. Какво стана с този затвор? Парите отидоха за магистрали.
Наказателната политика е твърде сериозна работа, за да може да се решава ситуитивно на парче.
Реплика: А г-жа Тачева какво направи?
Михаил Миков:
Г-жа Тачева не е министър, а вие управлявате. И ако г-жа Тачева беше направила затворите и си беше свършила работата, нямаше тройната коалиция да не е на власт.
Г-н Лазаров, така ще кажат и тези след вас. Но аз се опитвам да вкарам дискусията в някакъв разумен и отговорен порядък. (Но не я политизирай.) Как да не я политизирам.
Първо, ясно трябва да се каже, че затворите са препълнени. Условията в местата са лишаване от свобода са нечовешки и не отговарят на международните и европейските стандарти. Служителите в местата за лишаване от свобода са свръх претоварени, което води до де мотивация, до корупция, води до други начини за изкарване на средства за препитание. В тази ситуация държавата има няколко възможни решения. Едното решение е да се откаже от крайната политика за всички престъпления да се стига до лишаване от свобода, защото струва скъпо на данъкоплатеца. Аз в момента съм убеден, че затворите са препълнени. И когато г-жа Попова беше тук и казах, че чакат по 6 месеца, по една година, за да влязат за изпълнение на наказание, тя м каза, че не е вярно. Но след като аз с проверих, се оказа, че е вярно. Това беше 2009 г. и 2010 г. Защото това не са механични промени.
Има ли правителствена политика.
Няма да подкрепя закона.
Димитър Лазаров:
Това положение в местата за лишаване от свобода не е от вчера и от онзи ден и не е от две, три, или четири години. Това е така от 20 години. И аз съм напълно съгласен с констатациите и фактите, г-н Миков, но се опитах да ви кажа все пак. Вие попитахте какво е направила г-жа Попова и аз се опит да ви кажа какво са направили предходните министри, но да не политизираме въпроса, а да видим как да го решаваме.
И от друга страна, видите ли, как да бъдат съдени ли да не бъдат съдени – политиката. Все пак гледаме ЗИД на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Благодаря.
Искра Фидосова:
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги, въпросите наистина са много сериозни. Те не са от днеска. Не са и от вчера. Но мисля, че е крайно време, особено когато твърдим, че строителството ни е приоритет и то в полза на обществото, наред с онези видими строителства, които са добри от гледна точка на PR имиджа, да строим и неща, които може би не са толкова лицеприятни за обществото, но са необходими все пак. Щеше да е хубаво наред с магистралите това правителство да завърши мандата си с един нов затвор. (Весел смях в залата.) Може би тези, които ще станат обект на бъдещата Комисия за отнемане на имущество. Но както и да е.
Просто трябваше да се отделят пари и затова. Това ми е мисълта. Защото наистина проблемът е сериозен и колегите отсреща най-добре го знаят, защото се сблъскват ежедневно.
Аз искам да поставя един въпрос, свързан с неотдавнашните протести. Ние хубаво пишем закони, правила и някои от тези разпоредби в тези закони гарантират на служителите определени социални права, социални придобивки, които реално обаче не се случват на практика. Има ли вече някаква сигурност, някаква гарантираност, че тези хора ,за които спомена г-н Миков, работят при такива условия и които имат записани в закона определени придобивки и определени социални права, наистина ще могат да се възползват пълноценно от тях. Това ми е първият въпрос.
Вторият въпрос се отнася до една от разпоредбите, която ми се струва малко противоречива – от една страна, се въвежда забрана на лишените от свобода, настанени в заведения от една степен нагоре - затворнически общежития от закрит тип – оттам нагоре, имат забрана въобще да притежават някакви пари в себе си, да държат пари, а същевременно се предлага пощенските разходи за молбите и жалбите на лишените от свобода да са за тяхна сметка. Как ще съвместите това? От една страна им забранявате да имат пари, от друга страна, да си плащат жалбите и пощенските пратки. Това ми е конкретният въпрос.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Георгиев, заповядайте.
Плавен Георгиев:
Действително всички сте прави. Пренаселени са затворите. Всички го виждат и няма какво да го крием. Проблеми има, но ще бъда съвсем кратък – тази разпоредба е съобразена с финансовите възможности на държавата. Така или иначе да поставяме едни изисквания, които няма как да изпълним, няма смисъл. Построяването евентуално на един нов затвор не е нещо, което става за ден-два и затова правим и тази разпоредба. Просто, за да се отложат нещата във времето, като тя е съобразена с възможностите. Защото не е въпросът само до един затвор. Нещата са свързани. Трябва да се подобрят условията и в останалите, защото няма как едни затворници да са при едни условия, които да са коренно различни от другите. Така че тук се изисква едно много сериозно финансиране на тази дейност и затова се предлага и един разумен период, в който, според нас, това нещо може д се случи. Даже от много повече от 20 години са проблемите. Досега не са решени. Дай Боже да можем ние да ги решим. Пренаселеността в затворите е факт.
Социалните прави. Фактът е, че тези пари не бяха предвидени в бюджета за тази година. Аз мога да поема ангажимент, че за следващата година тези пари ще залегнат в бюджета на министерството, пари за храна, пари за вредни условия на труд надзирателите ще получават. Водят се преговори и в момента, ако има възможност, предвид тежката финансова обстановка да бъдат отпуснати допълнителни средства, да се дадат тези пари по-рано, те ще бъдат дадени.
Това, което мога аз да поема като ангажимент е, че ще залегнат в бюджета за следващата година.
И само две изречения във връзка с обиските. Посочените в чл. 92, ал. 1 случаи на задължителен обиск са рутинни действия, които са многобройни в ежедневието и съставянето на протоколи при всеки един такъв случай изключително ще затрудни администрацията и в тези случаи се съставя протокол, само като се намерят вещи и предмети, чието притежание не е разрешено. Протоколи задължително трябва да се съставят, когато се извършват планирани, задължителни обиски и претърсвания и допълнителни такива. Когато има планирани такива действия, естествено че ще бъдат съставяни такива протоколи, но постоянно има влизане, излизане и практически наистина не е възможно за всяко едно движение на затворника, когато се извършва такова действие. Такава е нашата логика. Разбира се, вие ще сте тези, които ще решите дали е правилна или не.
Г-н Димитров също иска да допълни нещо.
Митко Димитров:
По отношение на това, което каза г-н Казак, за личните средства. Действително има разлика между двете категории лишени от свобода. Става въпрос за открит и закрит тип. Тези, които са открит тип, имат право да разполагат с тях лично, да работят с тях, тъй като те са на свободен режим. А тези, които са закрит тип, могат да ги имат само на сметка, с която те боравят – не в брой, а разполагат с тях и могат да поемат всякакъв вид разходи, от които те имат необходимост. Всеки затворник има сметка. Има право да борави с една минимална работна заплата в месеца. Тази сума се изразходва за различни услуги, които той пожелае. Той не е лишен от правото да си купува плик, марка и т.н. Той може да си закупи това, което желае, което е разрешено. Така че няма нещо дискриминационно.
Искра Фидосова:
Аз мисля, че това е въпрос н държавна политика и отношението към всички затворници трябва да бъде еднакво. И тъй като се постави тази тема, аз ще поставя и темата за дрехите. Някак си на мен ми се струва неестествено, да не използвам друга дума, за да не обида някой, в моите представи е, че в затвора на всички, които изтърпяват наказание лишаване от свобода за там трябва да им бъдат осигурени дрехи, обувки и то еднакви. Не мога да си представя и да си помисля, че с този текст с не знам какъв аргумент написан от вас, надявам се, че не сте искали да кажете, че ВИП клиентите в затвора ще ходят с маркови дрехи „Версаче” и т.н., а с въпросните облекла, които трябва да бъдат осигурени, ще ходят само определени затворници, въпрос на лични подаяния и вие да решите на кой да дадете и на кой не възможност да си вземе плик да напише писмо, да се свърже с близки. Просто на мен тези неща ми звучат неестествено.
Моля ви да ми обясните някои неща. Сега се опитваме да чета текст по текст.
Още с § 1 отменяте в чл. 10, ал. 2, т. 6. по отношение на това, че министърът на правосъдието е работодател на лицата, които са в трудово правоотношение. Ако правилно разбирам, вече няма да има лица по трудово правоотношение, а всички щ бъдат по служебно правоотношение? Това ли сте искали да кажете? Това означава ли, че лицата, които хигиенизират и отговарят за хигиената ще бъдат държавни служители. Какво сте имали предвид с този текст?
Следващата тема, която се поставя и от Министерството на здравеопазването и която е и на вниманието на колегите от Комисията по правни въпроси, е по отношение на § 70. Когато се налага лечение на тези лица, които изтърпяват наказание извън помещенията, извън местата за лишаване от свобода, няма текстове, в които да се регламентира как става заплащането за тези, които нямат заплатени здравни осигуровки и кой ще заплаща на лечебните заведения. Липсата на такива текстове може да доведе до невъзможност тези лица да бъдат лекувани, тъй като няма кой да осигури заплащане за тези лица и няма фиксиран ред от кой бюджет това нещо да стане.
По § 57. Интересно ми е защо махате думата „значителни” в чл. 209, т. 1 и т. 2. Какъв проблем имате в практиката и каква е била идеята. Всички опасни последици, които могат да причинят, да бъдат описани. Как ще ги прецените, че ще са опасни? Защо махате думичката „значителни”.
Г-н Анастасов, заповядайте.
Анастас Анастасов:
Ще подкрепя законопроектът, но на второ четене, както се казва.
§ 20. В чл. 76 това, което е записано за ал. 2 и за което стана вече въпрос – „в работното време на администрацията на съответното място за лишаване от свобода.”. Това е институция, която има определени задължения. Това не е институция, която не бива да работи събота и неделя, примерно. Тя си е същата и в събота и в неделя. Как ще дежурите вие, как ще осигурявате тези срещи на адвокатите или на който трябва? Това е проблем на организация. Но ако аз съм един адвокат, примерно, и трябва да се срещна с един обвиняем или подсъдим и делото е в понеделник и вторник и не съм имал възможност да се срещна с него, освен в събота и неделя, и като отида в понеделник на делото ще кажа: „Не се видях с клиентите и моля да се отложи делото.” Това е елементарен пример, но няма как.
Другото, което искам ад кажа за чл. 95 – за обиска. За мен това е напълно недопустимо. Че ако реша аз да ви тормозя цял ден и да ви вадя – изкарвам или вкарвам, да ви правя обиск ей-така за кеф, защото не сте ми симпатични, как ще го докажа аз, че това сте го правили вие като надзирател там.
Пак казвам. Нито сте ООД, нито трябва да държите за някакви сметки за пари, не го казвайте като проблем.
За § 33. Чл. 100. Става въпрос за отправяне на клевети – дисциплинарно нарушение. Гледам основния текст, както е изписан, малко странно ми става. Тоест аз пиша едно писмо, в което се оплаквам от началника на затвора и началника на еди-какво си и защото вие решавате, че това е клевета и ми налагате дисциплинарно наказание. Има кой да прецени кое клевета.
И така както го вкарвате, пише и за набеждаването. Набеждаването е изключителен институт по НК. Знаете какво означава набеждаване. Не знам дали този текст не трябва изобщо да отпадне. Какво означава да напишеш нещо за някой – лошо, хубаво и т.н., след това да те накажат.
Съгласен съм и с много от нещата, казани от колегите.
Искра Фидосова:
Други колеги, желаещи за изказване има ли? Готови ли сте за отговори, г-н Димитров или г-н Георгиев?
Валентина Караганова
Г-жо Председател, ако позволите. Казвам се Валентина Караганова, началник на отдел „Социални дейности и възпитателна работа с правонарушителите” към Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
Ще отговоря на Вашия въпрос защо е премахнат терминът „значителни вреди”.
Самата методика рискът от рецидив и рискът от вреди има три степени на оценка: нисък, среден и висок. Тоест тези степени определят дали рискът от вредите е значителен или не е значителен. Така че се получава двойна терминология: хем значителен, хем има нисък, среден и висок. В тази връзка го изчистихме. То си е методология, която е утвърдена и се работи по нея, но в тази връзка се премахна терминът „значителни”.
Искра Фидосова:
Г-н Димитров, заповядайте. Всички колеги поставиха важни въпроси.
Митко Димитров:
Исках само да допълня по отношение н обиските. Действително там, където има претърсване и обискиране на лишени от свобода и претърсване на някои помещения, по отношение на обиските искам да кажа, че там има възможност и за видео контрол. Така че, ако има някакви оплаквания, не е физическото претърсване, но има и наблюдения, които си остават, така че може да се осъществи този контрол.
Димитър Лазаров:
Аз като влизам в съдебната палата общо взето всички вещи аз си ги изваждам доброволно, за да мина през скенера.
Що се касае до вашите дейности – дали е обиск, дали е контрол за това, което има лицето, на мен не ми стана ясно. Вие това го правите при всяко движение от сектор в сектор в затвора или при влизане. Ако е вътре в затвора и се преминава от един в друг сектор, нещата са малко по-различни. Но, ако е когато някой влиза от един затвор или е бил на работа навън и влиза вътре, дайте да ги обмислим и ги отделете.
Митко Димитров:
Точно тези движения имаме предвид, които касаят преместване от група в група или от място на друго място. Така че тук не става въпрос за новоприети лишени от свобода.
Димитър Лазаров:
Защо сте го казали тогава „личен обиск”. Намерете друг термин.
Искра Фидосова:
Колеги, има ли други въпроси, на които не е отговорено? За заплащане на лечението извън местата за лишаване от свобода. Каква е идеята тук и от чий бюджет ще се заплаща лечение. Трябва да е от бюджета на министерството.
Митко Димитров:
Всички лишени от свобода, които са здравно осигурени, се заплащат от Министерството на правосъдието и ние след тяхното встъпване поемаме техните здравноосигурителни вноски. Но има един проблем, който в момента съществува, че всяко едно лице, което е било навън преди това и не е било здравно осигурено, де факто, за да бъде лекуван при нас, трябва да има за три години назад внесени такива осигуровки. Когато се налага някакво по-сериозно лечение, когато ние не можем да отреагираме в нашите болници, правим така, че действително даваме тези средства, за да бъде лицето осигурено, за да можем да предприемем съответните мерки за евентуалното лечение. Тъй като има някакъв проблем в момента, смятам, че успяваме да реагираме по някакъв начин в тази посока, тъй като тези вноски като средства са значително по-малко, отколкото ако бихме дали за неговото лечение, т.е. ако се плаща за лечение по свободен път.
Искра Фидосова:
Вие имате задължение да преведете необходимата сума на съответните лечебни заведения. Нали така? (За минало време.) Да, разбрах. Но е ваше задължение да преведете сумата, нали.
Това, което Министерството на здравеопазването поставя като въпрос е, че липсва текст, че е ваш ангажимент да преведете сумата. Трябва да бъде разписано, за да няма спорове по отношение на това кой заплаща лечението на тези лица. Няма текст, който да предвижда кой да плаща лечението на лицата.
Пламен Георгиев:
Да обясня. Ние плащаме назад вноските и след това НЗОК, след като лицето вече е здравно осигурено, НЗОК си превежда парите на болницата, защото лицето вече е осигурено. А ние плащаме осигуровките.
Михаил Миков:
Изпращат се в лечебни заведения извън тези, които са лечебни заведения в местата за лишаване от свобода. Какъв е редът. Защото тук се създава някакъв ред, а как е било досега – разпореждане на съответния прокурор или съд, или по предложение на началника на затвора, началника на поправителния дом, или началника на ареста. Ако е, примерно, някакво инфекциозно заболяване, несъмнено трябва бързо човека да го изпратят. Докато мине по този сложен ред? И досега ли е така? Какво се променя? Няма ли възможност това да се направи експедитивно с някакъв лекар от местата за лишаване от свобода. Какво предложение на началника ,на съда и т.н., и затворникът ще ритне камбаната, докато стигне до лечебното заведение. Съгласете се, че може да е инфаркт, инсулт. Пишат се неща в законите. Досега такъв ли е редът и ако е такъв, дайте по-добре да отидем на опростяване. Имам предвид § 70. За някаква спешност на действията.
Г-жо Председател, имам процедурно предложение.
Да отложим гледането на закона и да се организираме да отидем в затвора, който иска. Въпросът ми е съвсем сериозен. Въпреки че има Комисия по правата на човека, която би трябвало да прави такива посещения.
Ще попитам идвали ли са при вас от тази комисия? (Не.) Правата на човека са извън затворите. (Идвали са.) Добре, идвали са. Извинявайте.
Пламен Георгиев:
Ако може само да вметна нещо. Към настоящия момент имаме много добри механизми да действаме светкавично, когато се налага, за такива заболявания. Тук става въпрос единствено да увеличим броя на лечебните заведения, в които се регламентират, тъй като в момента пише, че се лекуват само в общински болници и наши заведения. Искаме да увеличим този размер, тъй като ако могат да се лекуват във всички заведения, да не ги ограничаваме. С този текст единствено регулираме „всички болници” и аз не виждам къде е проблемът.
Искра Фидосова:
Колеги, други въпроси има ли? Няма. Гласуваме.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 202-01-25, внесен от Министерски съвет на 23.04.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против? Един „против”. Въздържали се? Седем „въздържали се”.
Преминаваме към последната точка от дневния ред.
По четвърта точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроекти за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 202-01-26, внесен от Министерски съвет на 23.04.2012 г. и № 254-01-70, внесен от Ралица Тодорова Ангелова, Михаил Райков Миков и Четин Хюсеин Казак на 13.06.2012 г.
По първия законопроект от името на вносителите г-н Георгиев ще представи мотивите. Заповядайте.
Пламен Георгиев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
В рамките на изграждането на вътрешния пазар в процеса на европейската интеграция биват приети редица мерки по посока осигуряване свободното движение на хора, стоки и капитали. В контекста на този процес се приемат и мерки за свободното движение на адвокати между държавите-членки на европейските общности и днес вече Европейски съюз.
Предложенията, които са залегнали във връзка с този закон, касаят свободното предоставяне на услуги и свободата на установяване.
Първата цел на този закон безспорно е именно тази, а именно преодоляване на всички несъответствия между българското законодателство и правото на Европейския съюз, което в момента е налице.
Става въпрос за несъответствия, отнасящи се, както до различното третиране на адвокати от общността и адвокати от Република България, така също и ограничаване при установяване на адвокати, адвокатски дружества от общността в Република България. Това, разбира се, е основната цел.
Но има и една друга цел – втора цел, е прекратяване на започналата през 2009 г. от Европейската комисия процедура за нарушение № 2008/4009 срещу република България, свързана с несъвместимостта на разпоредби от Закона за адвокатурата с правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги, регламентирани в чл. 43 и чл. 49 от Договора за създаване н Европейската общност. Също така има и редица други директиви, които няма да ги посочвам изрично, с които сега действащия закон е в противоречие. Ако не се измени нашият закон, простичко казано страната ни ще понесе големи финансови санкции в размер минимум на около 800 хиляди евро. Все още имаме време и можем да преодолеем това нещо и затова внасяме и предложение за изменение на този закон.
От откриването на процедурата за нарушението срещу Република България – на 24 февруари 2009 г., до настоящия момент има непрекъснат диалог и това искам да изтъкна пред вас, че ние сме в непрекъснат диалог с Европейската комисия. Разпоредбите, които предлагаме, са съгласувани със становището на Европейската комисия. Проведени са редица срещи на политическо и на експертно ниво.
Съвсем накратко ще маркирам промените, които се предлагат със законопроекта.
Ясно определяне на понятието „адвокат от Европейския съюз”. Създават се гаранции, че ще бъде прекратено поставянето в по-неблагоприятно положение на адвокатите от Европейския съюз само поради обстоятелството, че са упражнили правото си на свободно движение и пребиваване в Република България и ще бъдат гарантирани техните основни свободи.
Отпадат изискванията за достъп до адвокатската професия, ако юридическото образование е завършено в Република България, ако дипломата им е призната по условие и ред и се установи наличие на юридическа правоспособност по смисъла на Закона за съдебната власт.
Разграничават се две категории: трайни установяване на адвокати от Европейския съюз и временно упражняване на адвокатската професия на територията на Република България от адвокат от Европейския съюз.
Създават се гаранции за спазване на принципа за равно третиране на българските адвокати и адвокатите от Европейския съюз.
Също така предлага се това да бъде осъществено чрез уредбата на следните права:
- правото на адвокат от Европейския съюз на свободен достъп и справки по дела при предоставяне на адвокатска карта;
- право на адвоката от Европейския съюз да сключва договори за сътрудничество по чл. 76 и чл. 77 от Закона за адвокатурата;
- право на адвокат от Европейския съюз да сключва договор за сдружение по чл. 52 от Закона за адвокатурата;
- отпада изискването за адрес и представител в България за връчване на съобщения, призовки и няма никаква пречка такива да бъдат връчени в чужбина, при положение, че адвокатът има такъв посочен адрес;
- отстранява се ограничението на правата на установяване - чл. 49 от ДФЕС, а така също създаване на клон и дъщерно дружество.
Има и други промени. Предполагам, че всички сте запознати. В процеса на дискусията ще можем да вземем отношение, като поставите конкретни въпроси. Много неща бях подготвил, но мисля, че не е нужно да влизаме в подробности. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
По другия законопроект, който ще представи мотивите? Г-н Миков, Вие ли?
Михаил Миков:
Предлагам г-жа Ралица Ангелова да направи това.
Ралица Ангелова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Дами и господа,
С предлаганите изменения на първо място се цели да се уеднакви подходът за избиране на органи на адвокатската колегия и на делегати за Общото събрание на адвокатите в страната. Досега изборът за делегати се извършваше явно, което не бе удачно, защото Общото събрание на адвокатите в страната е висш орган на адвокатурата и е редно принципът за таен избор да се прилага и за неговите членове – делегатите. Освен това, в големите адвокатски колегии (особено в Софийската) явното избиране на делегатите създава изключителни затруднения, свързани с времето за провеждане на избора за всеки предложен кандидат, преброяването на гласовете, както и контролирането дали всеки от участниците в събранието гласува за не повече от определен брой кандидати.
На следващо място с предлаганите изменения се предвижда отпадането на възможността в общите събрания да се гласува с повече от едно пълномощно. При наличието на норма, предоставяща възможност за провеждане на общо събрание при спадащ кворум, не е оправдано да се допуска гласуване с повече от едно пълномощно. Досегашната правна уредба допуска преобладаващата част от членовете на колегията да бъдат представлявани с пълномощни в съотношение 3 към 1. Тази регулация омаловажава необходимостта от лично участие на адвокатите в самоуправлението на колегията и на места превръща времето преди избори в адвокатурата в надпревара за събиране на пълномощни, а не такава е целта на закона.
На следващо място, с предлаганите изменения се оптимизират съставите на Висшия дисциплинарен съд. Досегашното приложение на закона показва, че не е оправдано като първа инстанция Висшия дисциплинарен съд да заседава в състав от 7-души, което представлява по същество половината членове на този висш орган на адвокатурата.
Обстоятелството, че решенията на първата инстанция в адвокатурата подлежат на обжалване пред ВКС, е достатъчна гаранция за законност и според нас, не са необходими прекомерно разширени състави за заседанията на първа инстанция. Необходимо е намаляване и на второинстанционните състави. Досегашните 5-членни състави се събират трудно, а необходимостта от разглеждане на дисциплинарни дела в разумен срок може да се гарантира и от 3-членни състави. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря. Г-н Миков, искате думата за допълнение като вносител? (Да.) Заповядайте.
Михаил Миков:
Знаете, че станаха известни събранията на адвокатите и проблемите, които възникнаха. Всъщност ние при определянето на магистратските събрания си мисля, че трябваше да засилим законодателната принуда за участие в самоуправлението, което всъщност в момента предлагаме да се случи при адвокатурата. Защото в тези самоуправляващи се общности много често се поставят въпроси за самоуправление, но не могат да ангажират персонално участие и само единици участват и после започват обвинения за непредставителност и пр. Така че едната посока е тази
Втората е, че много е натоварена работата по дисциплинарните производства. Това, което колегата сподели, е едно. Но вторият въпрос е, че си струва да помислим дали при тази пренаситеност, претовареност на тези състави, да не отидем към едно решение, което се обсъжда в адвокатските среди по отношение на бавността при дисциплинарните производства, пак поради липсата на процесуален капацитет в достатъчен срок да могат да бъдат разглеждани. В момента е година. Може би е разумното да отидем на година и половина-две поне. Знаете, че при магистратите е две години. Поне година и половина, за да дадем възможност, защото излиза, че колегите, които са в дисциплинарните състави трябва да се занимават само с тази работа едва ли не. Така че да има един по-оптимален срок, в който да не се погасяват по давност дисциплинарните нарушения, за да може системата да взима отношение по тях. Това е един въпрос, който си струва да обсъдим на второ четене – поне малко да увеличим давностния срок. Сами разбирате, че ефикасността и добрият резултат от управлението е свързан и с универсалност и възможност за налагане на дисциплинарните наказания. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. Г-жо Доковска, заповядайте и по двата законопроекта.
Даниела Доковска:
С ваше разрешение първо ще започна с втория проект.
Искам да благодаря на народните представители – г-жа Ралица Тодорова, г-н Михаил Миков и г-н Четин Казак, за този законопроект, с който макар и с няколко предложения, се решават много важни въпроси на адвокатурата. Действително, аз не искам да преповтарям мотивите, но няма такъв не само дисциплинарен, но какъвто и да било съдебен състав в България, от 7 души. А дисциплинарният ни съд се състои от 15 души, 7 души разглеждат дисциплинарната преписка, и ако върховният съд върне за ново разглеждане и един си направи отвод, нямаме състав. Върховните съдилища заседават трима души състав, а ние 7. Просто мотивите са много прецизни и аз искам да помоля да подкрепите този законопроект на народните представители.
Относно законопроекта, внесен от Министерския съвет, аз искам народните представители да ги помоля да вземат предвид ситуацията, в която се намираме, и лично Председателят да помоля, да помогнете да се реши положително един важен въпрос за страната. Искам да поясня каква е ситуацията.
В началото, когато се работеше по закона – до месец юли, взимахме участие, имахме отношение. Обаче на 21 ноември е получено едно писмо от Европейската комисия и след това вече служителите на министерството са работили без ние да знаем за това. Тогава са решени няколко важни въпроса, по които не сме взели отношение. След като видяхме законопроекта, ние се срещнахме с ръководството на министерството – и с министър, и със заместник-министъра – колегата Вълкова, и мисля, че сме на път да постигнем съгласие по повечето въпроси, но няма време.
Сега ще поставя на вниманието ви само две конфликтни теми. Ние по принцип не сме ни най-малко против приемането на един такъв законопроект. Първо, смятаме, че в него има много редакционни, а оттам и неточности. Ние дадохме нашите предложения на Министерството на правосъдието и сега разбрах, че те повечето от тях ги приемат. Недоразуменията при нас възникват от два въпроса и те са свързани със сдружаването.
Известно е, че се предлага чуждестранните адвокати да могат да правят клон в България. В писмото, което се праща от Европейската комисия, изрично се казва, че трябва да има равни възможности между българските и чуждестранните адвокати и че някои неща не са предвидени в ущърб на българските адвокати. Това указание на писмото не е изпълнено. Сега се дава възможност чуждестранните адвокати да правят клон, а българските не. Може би ние не сме били правилно разбрани, защото аз не искам да скрия. Ние дълго време казвахме, че клон не трябва да се прави на адвокатски дружества, защото те не са търговски дружества. Но след като Европейската комисия настоява чуждестранните адвокати да правят клонове, мисля, че трябва да могат да ги правят и българските адвокати, иначе ще стане противоконституционно. Мисля, че това отношение няма да имаме противоречия, защото министерството държи да може да има клон. Като иска да има клон за чуждестранните адвокати, не сме против, но да могат да правят и българските. Ние сме дали текста. Всеки клон трябва, по смисъла на директивата, да дойдат в България с името на своята фирма, която е в чужбина, да се представят с това име, и, за съжаление, могат да правят франчайзинг, което е много лошо. Но както и да е. Но поне като се дава тази възможност за чуждестранните адвокати, не може ли да се даде и на българските, защото става дискриминационно и противоконституционно. Мисля, че тук ние ще се споразумеем.
Това е първият проблем.
Вторият проблем е за адвокатите, които идват временно в страната за определено дело. Адвокатът, който временно упражнява в страната професията, идва за да се яви по някое дело или да даде някоя консултация и си отива. Сега с този законопроект му се дава възможност на временно упражняващ професията да направи трайно дружество. Това само по себе си противоречи на идеята за временно дошлия адвокат. Те идват временно в страната, а прави дружество, което е трайна конструкция. Ние поставихме въпроса ССВ, проверихме и няма такава държава, която да има такава разпоредба. Ние едва преди няколко дни видяхме писмото на Европейската комисия. Там не е казано, че трябва да се даде възможност да се организират такива дружества на временните адвокати. Но, ако толкова министерството би искало да преизпълни плана, който си е поставило или който му е поставен от Европейската комисия, тогава нека поне да се запише, че временно дошлият адвокат в страна има възможност да създаде дружество за целите на временната си дейност. Мисля, че можем д намерим общ език с министерството, но много късно се срещнахме. За нас беше изненада, когато разбрахме, че е внесен законопроекта. Веднага след това министерството направи контакт с нас.
Пак казвам, ако ние имаме възможност за срещи, редакционните въпроси мисля, че няма да има проблем да се решат и тези два остават да се решат.
Затова искам да се обърна с молба към народните представители, тъй като вие ще решите как да стане. Дали ще ни дадете възможност с едно отлагане на разглеждането. Аз ще помоля и заместник-министъра на каже по този въпрос дали нямаме възможности да се уговорим за много по-добър закон. Дали ще ни дадете възможност с едно отлагане от една седмица или десет дни, за да можем д съгласуваме и евентуално и някои народни представители да видят и одобрят нашите предложения или с едно удължаване на срока, както вие прецените, но мисля, че заедно бихме могли да дадем по-хубав проект. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Доковска. Други желаещи за изказване по двата законопроекта.
Реплика: Защо не дадете думата на заместник-министъра д отговори.
Искра Фидосова:
Аз друго разбрах от г-жа Доковска. Да започнем дискусията днес, да видим къде са проблемите в детайли и тогава да видим дали ще ни трябва работна група преди първо четене.
Даниела Доковска:
Да. Просто искам да ни помогнете да стане по-добър законопроекта.
Искра Фидосова:
Нека да чуем дискусията ,за да видим къде са проблемите. Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми колеги,
Уважаема г-жо Председател на Висшия адвокатски съвет,
Аз разбирам, че подобно на предходния казус за нотариусите, и тук имаме задължение за резултат, вменено ни от страна на Европейската комисия. Общо взето натискът е сериозен и заплахата е идентична. Но както се казва, дяволът е в детайлите. И понеже адвокатите винаги са точни, това им е част от професията, да се вглеждат в детайлите и да търсят слабите места, не случайно там се откриват и проблемите. Ние сме длъжни да направим така, че, от една страна, да изпълним очакванията на Европейската комисия и задълженията си по отношение на европейското законодателство, специално свободата на установяване, гарантирана от договорите, от друга страна, обаче да не пресолим супата и в желанието „да изпишем вежди, да не избодем очи”, т.е. да се престараем прекалено много, без някой да го оцени след това и това да стане в ущърб на националната адвокатура.
От тази гледна точка ми с струва разумно да има една работна група и с оглед специално на това ,което посочи г-жа Доковска, че в един момент законът е бил изготвен във формат, който не е бил достатъчно добре представителен и обхващаш заинтересованите среди.
С оглед на това, че аз също откривам някои термини, които ми се струват доста разтегливи и допускащи злоупотреба, допускащи разширително тълкуване в ущърб на правата и интересите на българските адвокати, ми се струва, че ще бъде добре внимателно да се прегледат и прецизират тези текстове.
Специално мен това, което най-много ме притеснява е понятието „временно упражняване на адвокатската професия”. Първо, няма дефиниция какво е това временно упражняване на адвокатската професия специално за адвоката от Европейския съюз. Аз не виждам в допълнителните разпоредби дефиниция що е то адвокат от Европейския съюз да упражнява временна адвокатска професия. Какво значи временно? Трябва да има някакъв ограничител под формата на срок, отвъд който вече временното трябва задължително да премине в трайно. Или ако адвокат от Европейския съюз иска временно, но до определен срок. Оттам нататък, ако иска да продължи, моля регистрирайте се по съответния ред за трайно установяване и си продължете да си упражнявате. Трябва да се предвиди някакъв краен срок, отвъд който вече временното задължително да преминава в трайно, особено когато се предвижда право по време на временното упражняване да се учредяват и адвокатски дружества и т.н.
Второ, чл. 19б, ал. 2.
„(2) Адвокатската правоспособност по ал. 1 се удостоверява чрез представяне на документ, удостоверяващ правоспособността в държавата, в която е придобита, издаден преди не повече от три месеца.”
Първо, според мен, трябва да има приложение към закона от някакви формуляри-образци, от които да е ясно гарантирано, че еди-какъв си документ от Белгия, например, е единственият, който може да удостовери правоспособност. Може в подзаконов акт, но трябва да има някаква гаранция, че единствено и само този документ, издаден от адвокатурата на Белгия, може да служи като документ, който удостоверява правоспособност. Иначе всеки юрист от Белгия може да си напише някакъв документ, слага печат и започва временно да упражнява професията. Трябва да има гаранции затова, че документите, които се представят, са автентични и имат удостоверителна стойност от сигурен източник от съответната адвокатура на страната-членка.
Трето, в чл. 19в, ал. 1 е записано:
„Чл. 19в. (1) При временно упражняване на адвокатската професия на територията на Република България преди извършване на първото действие адвокатът от Европейския съюз е длъжен да уведоми писмено Висшия адвокатски съвет.”
Кое е първото действие? Кой ще контролира кога той е започнал първото действие? Примерно, устната консултация вече е действие, което поражда права, специално за адвоката. Така че кой ще удостовери извършено ли е първото действие. И кое е първото действие, което ще породи задължението за уведомяване.
Според мен, трябва специално Раздел ІІІ. Временно упражняване на адвокатската професия на територията на Република на България сериозно да се прегледа. Според мен, тя ще създаде най.големи трудности и крие най-големи рискове за злоупотреби.
Ние трябва наистина да изпълним това, което ни с предписва и което ни е вменено като задължение за транспониране на европейското законодателство, но без да създаваме излишни вратички, които да надхвърлят това задължение и да създават възможности за неправомерно третиране и злоупотреби, които да поставят под заплаха вече установените гаранции за добро адвокатско и правно обслужване на българските граждани, които са гарантирани именно в Закона за адвокатурата.Това е. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н казак. Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател,
Госпожи и господа народни представители,
Аз имам въпрос към вносителите и към г-жа Доковска.
Ясно е, че тези изисквания трябва да бъдат съобразени в нашето законодателство, от които следва възможността адвокати от страните на Европейския съюз да действат при определени условия в България. Но в такива регулирани професии, в такива по-чувствителни области дали е проучено по какъв начин тези разпоредби се прилагат в другите страни. Знам, че в случая тези правила действат непосредствено. Не става дума за някаква реципрочност, взаимност, но все някои от държавите като чели въвеждат свои изисквания за начин, по който те допускат практически лица от другите европейски страни да упражняват тази професия.
Може ли да ни се каже как това става в някоя от страните, за да може българското законодателство също да отчита тези практики, така че да се намери равновесие между изпълнението на принципните изисквания и предотвратяване на това, за което се говори - някакво привилегировано положение и злоупотреби от страна на такива лица, които ще осъществяват адвокатска практика в България. Става дума за някои квалификационни изисквания, езикови и други, тъй като под формата на такива стандарти за упражняване на професията, има възможност страните да регулират начина, по който прилагат европейските изисквания. Благодаря.
Михаил Миков:
Един въпрос към вносителите. Хубаво за уеднаквяване на правата. А отговорностите уеднаквени ли са по принцип. Дисциплинарната отговорност как е? Ще ни кажете, за да видим дали ще се получи все пак един баланс, защото е много важно да не останат с впечатление адвокатите, че се поляга много пред някакъв директор от Брюксел. Кой е този директор?
Да ви помолим да ни дадете, вие сигурно имате някаква справка, за въвеждането на директивата в другите европейски страни. Да я ползваме като аргумент, защото от адвокатурата ще кажат: Досега как държахте? Да видим уредби в други страни, които успяват да защитят по определен начин интересите на това съсловие в съответната страна. Защото хич да не ни разправят, че те са много принципни. От Брюксел хич да не ни ги разправят. Казвам го високо и публично. Мога да дам конкретни примери, поне 10-15.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. Г-н Метин.
Митхат Метин:
По втория законопроект на колегите народни представители, разбира се, ясно изразявам своята съпричастност и ще го подкрепя, както на комисия, така и в зала.
По първия законопроект имам един конкретен въпрос към колегите от Министерството на правосъдието. Четейки закона, уважаеми колеги, не можах да разбера при хипотезата, че имаме регистрация на клон на чуждестранен адвокат от Европейския съюз тук, от първото правно действие – оттогава ли всички данъци, които той дължи на територията на България, ще бъдат внасяни в нашата хазна, или ще има възможност да ги отнася. Защото става въпрос за клон.
Колеги, въпросът е принципен. При положение, че ние му даваме на чуждестранния адвокат право да упражнява адвокатска дейност, да представлява свои подзащитни и интересите на негови клиенти на територията на нашата страна пред нашето законодателство и пред нашата администрация и нашите съдебни власти, редно е да помислим и по въпроса къде ще внесе данъците си. Защото ние като държава, мислейки държавнически, имаме интерес да дойде един чужд инвеститор тук и да работи, да си внесе данъците тук. По същата логика имаме и интерес като държава, като отговорни хора, същият адвокат, влизайки в България, да внесе данъците към нашата хазна. И кой ще администрира тези въпроси? Гилдията ли ще администрира? Министерството на правосъдието ли ще администрира? Защото аз виждам, че вие като вносители предвиждате единен регистър на чуждестранни адвокати, три години непрекъснато упражнявана адвокатска професия. Значи за този период, в който чуждестранният адвокат ще ползва правото, което държавата му дава да печели, защитавайки български клиенти, разбира се, и чуждестранни, къде ще плати данъка. Това ми е конкретният въпрос?
Аз не възразявам срещу този закон. Но колегата Казак каза да се вгледаме в детайлите, присъединявам се, за да видим какви данъци ще дойдат в крайна сметка, щом като даваме на чужди адвокати възможност да работят тук. Благодаря.
Искра Фидосова:
Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
По § 46 моля за малко по-подробен коментар, защото права е г-жа Доковска. Фактически с това реално ще се въведе трудовото правоотношение в адвокатските отношения. Дали е точно франчайзинг. То въобще се обезсмисля. Адвокатите стават не свободна, а наемна професия. Това става и тези, които имат повече пари? Има ли го в другите държави. Аз не говоря само за европейски адвокати. Аз говоря и за нашите. Ще си направят едни хубави клонове из държавата, ще си наемат наемни работници. И тогава защо ви е Закон за адвокатурата? Да си минаваме на трудови договори и да приключваме. Защото това е един квази трудов договор – регулярност на плащането месечно, срочен или безсрочен за постоянна работа срещу определено възнаграждение. Това адвокатска услуга ли е? Ако това е адвокатска услуга, добре е, но на мен ми бие на по-друга работа. И да дам един пример. Навремето тук влязоха „голямата шестица” – счетоводните консултантски фирми и всички големи поръчки ги обираха те и работеха с български подизпълнители. Отиваме в Кипър и гледаме, че там е обратното. Държавата казва: „Не може „голямата шестица” да влиза в Кипър, ако не мине през кипърски дружества.” Сега ние правим работата пак така. Защото тези хора ще дойдат с големите клиенти с големите бюджети. Инвеститорите искат да си затворят парите в техните доверени консултанти. Въпросът е много по-голям, отколкото въпросът само за представителството – за равното представителство.
Искра Фидосова:
По поставените въпроси кой ще вземе отношение от вносителите? Заповядайте.
Деница Вълкова:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаема г-жо Доковска,
На първо място искам да благодаря на всички, че подкрепяте нашето твърдение, че този законопроект е крайно наложителен и необходим не само заради привеждането в синхрон на българското законодателство с правото на Европейския съд, но и най-вече заради стартиралата, доста отдавна вече, наказателна процедура срещу страната ни.
Аз изцяло потвърждавам казаното от адвокат Доковска за проведените няколко срещи и че предложените от тях технически бележки ние изразяваме по повечето от тях съгласие и смятаме, че предложението й за продължаване на обсъждането по тези технически бележки би било уместно и успешно.
Искам също така да спомена, че освен тези срещи с представителите на Висшия адвокатски съвет, днес включително продължихме обсъждането с представители на Софийска адвокатска колегия и конкретно с председателя й адвокат Китанов, който възрази срещу една от терминологично използваните определения за адвокат от Европейския съюз. Ние сме съгласни, че това донякъде за гражданите е подвеждащо, защото „адвокат от Европейския съюз” донякъде дискриминира българския адвокат и може би по-уместно е да се използва определението „адвокат от държава членка на Европейския съюз”, така че не с мислят гражданите, че адвокатът от Европейския съюз е по-компетентен или с повече правомощия от тези на българския адвокат.
За съжаление, настоящият екип на Министерството на правосъдието не е участвал пряко в изписването и разработването на проекто- разпоредбите, които с на вашето внимание, тъй като тази работа на експертно ниво е приключила през декември, т.е. преди встъпването ни в длъжност. За щастие, обаче, има приемственост в работата, тъй като на днешното заседание присъстват експертите, които не само са участвали пряко в срещите по време на разработването на проектозакона, но и в срещите с Европейската комисия, които непосредствено са изслушали техните изисквания, включително и във връзка с неуспешните опити България да убеди Европейската комисия, че изпълнява техните изисквания – изискванията на Договора за функциониране на Европейския съюз.
И ако ми позволите, да им дадем възможност те хронологично да обяснят за непосредствените си срещи, какво конкретно са поискали от тях и защо са отхвърлили предходните предложения.
Същите тези експерти са участвали в непосредственото проучване на чуждестранния опит, включително и на немското законодателство. Поради това смятам, че те ще могат по-детайлно и по-ясно да отговорят на конкретно поставените въпроси.
На последно място, ако ми позволите, искам да подчертая, че през цялото време, включително и към момента, в който на нас ни беше представен проекта за взимане на политическо решение за внасяне в Министерския съвет и за стартиране на законодателен процес, ние сме били уверявани от тях, че във всеки един момент те са се водили от националния интерес, т.е. преди всичко за защита на българския адвокат. Нашите експерти са уверявали политическия кабинет на Министерството на правосъдието, че са се ръководили от националния интерес най-вече за защита на българските адвокати.
Искра Фидосова:
Добре. Дайте да спрем до тук и да чуем отговори. Моля Ви за конкретни отговори на поставените конкретни въпроси.
Аз също подкрепям становището, че има много проблеми в този закон. Слушаме ви.
Александра Аврамова: старши експерт в Министерството на правосъдието.
Добър ден.
Г-жо Председател,
Дами и господа народни представители,
Г-жо Доковска,
Аз ще започна, а след мен ще продължи колегата Дойчева.
Ще започна с отговори на въпросите, поставени от г-жа Доковска. Тя постави като основни проблемни моменти на този етап невъзможността на българските адвокатски дружества да създават клон, от една страна, и втория проблем е възможността, заложена в закона, временно упражняващи адвокати да учредяват дружества и съдружия.
По първия въпрос – по въпроса за клона, действително сме се ръководили от предходни разговори с Висшия адвокатски съвет, когато сме изготвяли текстовете, от които сме останали с впечатление, че Висшият адвокатски съвет е твърдо против да се създаде подобна законова възможност, тъй като....
Искра Фидосова:
Чакаме отговори на конкретно поставени въпроси. Ясно е, че не сте ги поканили, не са участвали и те вече заявиха това. Има проблем. Не сте спазили това, което винаги се спазва, когато се подготвя проект за която и да било гилдия, съсловие да се канят представители на тази гилдия. Те участват в работните групи.
Сега моля ви ни дайте конкретни отговори по поставените въпроси. Кажете отговора на първия въпрос.
Александра Аврамова:
Предполагам няма проблем това да се коригира. До този момент този въпрос по този начин не е поставян, така че ще се коригира.
Искра Фидосова:
Тоест по първия въпрос смятате, че сте сбъркали, приемате това, което предлагат колегите от Висшия адвокатски съвет и трябва да бъде коригирано. Това ли казвате?
Александра Аврамова:
Бихме могли да приемем, защото до този момент изхождаме от презумпцията, че адвокатските дружества в България могат да отварят кантори и това е съответно на клон и не сме смятали, че по този начин можем да ги ощетим.
Димитър Лазаров:
По отношение на § 48 искам да попитам, но ако бъркам, моля да ме поправите, по създаването на клон, както сте го предвидили в закона.
В чл. 11 по Директивата, доколкото аз мога да чета юридически текстове, без претенции, разбира се, е записано:
„§ 1. Един или повече адвокати от една и съща група, които практикуват в приемаща държава-членка по произход, могат да създават клон.”
Обаче тук има и един втори абзац: „когато основополагащи правила, които уреждат дейността на тази група в държавата-членка по произход са несъвместими с основополагащи правила, произтичащи от законите, правилниците и наредбите в приемаща държава-членка, последните имат предимство.”, т.е. на приемащата страна-членка.
Питам съвместими ли са? Къде виждате вие съвместимост в нашия закон, в нашите правила – в Закона за адвокатурата, и други закони създаването на търговски дружества, които позволяват упражняване на адвокатска професия? Упражняване н адвокатска професия, говоря с процесуално представителство. Не говоря за търговско дружество, което може да има 20-30-50 души адвокати, да си получават заплата, да с дават консултации. Това е друга тема. Българският Закон за адвокатурата позволява адвокатско дружество. Питам къде виждате Вие тук съвместимостта да има клон на едно търговско дружество от държавата по произход. Посочете ми закон, текст, наредба, правилник.
Елена Дойчева:
Първо, в никакъв случай целта на закона не е била да се допуска създаването на търговски дружества, които упражняват адвокатска професия. Този чл. 77а, за който говорите, беше приет при предишното изменение на Закона за адвокатурата. В изготвянето на този законопроект участваха и Висшият адвокатски съвет. Просто сега е прецизиран текстът на разпоредбата и всъщност клонът представлява една нова форма на сдружаване – на съвместно упражняване на адвокатска професия, наред с адвокатско дружество.
Даниела Доковска:
Миналия път се прие въпреки нашето несъгласие. А сега искат да го разширят за временно пребиваващи.
Димитър Лазаров:
Вторият абзац на чл. 2 също казва: „Ако приемната държава разрешава на своите адвокати да избират измежду няколко форми на съвместна практика, всички тези условия трябва да важат и за адвокатите на държавата-членка по произход.” Ако позволяват! Аз не знам в нашето законодателство да има. Може би бъркам, г-жо Доковска.
Даниела Доковска:
Стана така, че след като с този текст на чл. 77а се позволи на чуждестранните адвокати, сега пък се дискриминираха българските, защото не могат, а, от друга страна, сега искаме и за временните адвокати.
Аз мога да кажа какво е законодателството, защото ние развихме огромна проучвателска дейност, като видяхме писмото на Европейската комисия. Няма законодателство, в което изрично да се казва, че адвокатите, които временно упражняват професията, могат да правят дружества, включително чухме и за немското законодателство, където няма такъв изричен текст. Обаче, така са направени нещата, че да не се остане с впечатление, че се забранява. Те заобикалят много стриктната регламентация, за да не се остане с впечатление, че се забранява, но не и че се разрешава. Ние знаем кой лобира в Европейската комисия по този законопроект. (Кой?) Royal Society. Адвокатската колегия на Великобритания има голямо лоби и понеже при тях са търговски дружества, там могат да участват не сам адвокати, но и търговци, те се опитват да си налагат техни интереси. Но лошото е, че ни не знаем за разговорите с Европейската комисия. Тогава щяхме да възразим.
Сега в крайна сметка тези въпроси, които се поставят, да речем, какво значи „временно упражняващ професията”? Ние проверихме. В другите законодателства има различни формулировки, но никъде няма срок. И на нас не ни харесва това нещо. Никъде няма срок. Казва се за извършване на определена работа или дейност, както е по директивата з услугите. Това за срока.
За документа, който се представя и за сигнала, който се праща. Не може тези адвокати, които идват да упражняват временна професия, да уведомяват Висшия адвокатски съвет. Къде ще го търсят Висшия адвокатски съвет, ако отидат в Бургас. Те трябва да уведомяват местния адвокатски съвет и трябва да него да се легитимират, за да има някакъв контрол и отчетност. Ние не искаме да имаме разрешителен режим, защото директивите не го позволяват. Но този уведомителен режим да може да има някакъв контрол. Защото ние имахме случаи, когато някакви хора се представят за английски адвокати и измамиха техни граждани. След което ние информирахме Royal Society и те не знаят, че тук се представят за адвокати. Има и риск. Временният адвокат, като дойде за малко и направи дружество, за да пере и пари. Това са много сериозни въпроси и затова наистина се нуждаят от по-детайлно обсъждане. И мисля, че можем да ги решим. Защото вече държавата е отстъпила от позицията си. Това е ясно. В началото държавата поддържаше, че няма нарушение и можехме да го отстояваме това. Но вече държавата се е съгласила с някои текстове, но поне да ги направим по-добри. Ние затова искаме малко време.
Четин Казак:
Досега имаше някакви гаранции. Докато нямаше въвеждане на понятието „временно упражняване на професията” гаранцията беше, че всички трябва да се впишат в съответния регистър. Към всяка адвокатска колегия имаше регистър на чуждестранните адвокати – единен регистър на чуждестранните адвокати към Висшия адвокатски съвет. Сега вече с въвеждането на това понятие „временно упражняване” съвместно с въвеждането на понятието „клон”, какво се получава? Реално никой няма да се регистрира от европейските адвокати. Може да има и измамници, особено ако няма гаранции и вероятно така се е получило с англичаните, за които се даде пример. Като няма единен документ, който да удостовери автентична ли е правоспособността им като английски адвокат, или не, общо взето от всичко е ясно, че могат да се допуснат злоупотреби. Но по-важното е, че идват тук, регистрират клон и изведнъж.
Димитър Лазаров:
Те регистрират търговско дружество.
Четин Казак:
Да, търговско дружество. Например, регистрират се двама или трима адвокати от Австрия, които въобще не се регистрират реално тук, и те идват от време на време и всеки път казват временно упражняват. Реално те не стоят в България. Дават някакви заплати на някои български юристи, които да поддържат тук нещата и реално идват от време на време и казват ние временно упражняваме като клон. Ако вие сте признали, че кантората е равносилна на клон, реално вие сте признали, че и българските адвокати не са ощетени, когато на европейците им се дава право да регистрират клон. Не е трябвало по този начин да се водят преговорите. Защото в момента, ако тръгнем да оспорваме, че българските адвокати нямат право на клон, те могат да кажат, че българските експерти са казали, че кантората е равна на клон.
Димитър Лазаров:
Колеги, нали и сега няма пречка, г-жо Доковска, едно търговско дружество да се регистрира, което да посредничи, но няма как адвокатите да бъдат това търговско дружество. Те няма да имат процесуална правоспособност. Няма пречка търговското дружество и някои го практикуват. Да, но там трябва адвокатът отделно като адвокат да сключи договор за процесуално представителство, защото иначе законът забранява. Няма пречка. Там може да наемете юристи, но те ще бъдат юристи и могат да дават консултации от името на това търговско дружество, но те няма да бъдат адвокатски консултации. За това става въпрос. А вие приравнявате сега и казвате, че адвокатите в този клон на търговското дружество могат да имат и процесуално представителство и т.н. Поне аз така разбирам нещата и затова ние сме против. А няма пречка и сега по Търговския закон, търговско дружество наема юристи, които може да ги кръстите и юрисконсулти, както искате, но те ще бъдат там не в качеството си на адвокати категорично.
Даниела Доковска:
Сега става дума, че адвокатът, който идва тук, за да упражни временно определена работа, му се дава възможност да направи трайно сдружение. Затова ние помолихме за време, защото ние имаме една идея, евентуално да се запише, тъй като държавата така е преговаряла, тя се е съгласила с всичко и сега експертите са принудени да се съобразяват с едно писмо. Ние бихме предложили в краен случай, ако толкова се налага, да се напише, че временно пребиваващите могат с цел изпълнение на временната им задача да правят дружества – съдружие. Въпреки че Съдът на европейските общности им дава възможност да имат само офиси. Освен това, в директивата от 2006 г. изрично се посочва, че за регулирани професии като адвокатската, се прилага друг регламент. Не би трябвало да има, но държавата е отстъпила в тези преговори. Това е!
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател, аз имам процедурно предложение. Ако няма някакви други въпроси, защото мисля, че вече най-важните се поставиха, нека вносителите заедно с адвокатурата да видят дали могат да постигнат решения, които да бъдат представени, за да знаем в каква посока ще се движат неща. Тоест, без сега нещо да приемаме или да отхвърляме, те да кажат кое е възможно, за да преценим как да действаме.
Предлагам да се отложи обсъждането, ако те приемат, че могат да намерят решение на част от поставените въпроси.
Искра Фидосова:
Г-н Стоилов, извинявайте, но аз не чух какво предлагате.
Янаки Стоилов:
Имам предложение за отлагане, ако приемат вносителите заедно с адвокатурата да намерят решение на въпросите, които бяха поставени, без сега да гласуваме по съществото на законопроекта.
Искра Фидосова:
Току-що коментирахме с нашите експерти от Европейско законодателство и референтите, че много неща трябва да бъдат оправени и пренаписани. Днес ние няма да гласуваме. При всички положения ще го отложим. Но има два варианта. Единият е да се оттегли законопроектът и да се напише изцяло така, както трябва, защото нашите експерти казват, че това, което е направено (написано), много трудно ще се поправи между първо и второ четене. Другият вариант е да се опитаме да направим работна група, която ще отиде за есента при всички положения. Да се опитвам да го поправяме между първо и второ четене, със сигурност няма да можем да го изкараме до края на месец юли.
Въпросът ми е в каква посока да вървим.
Анастас Анастасов:
Идеята е да подкрепим този и другия законопроект, който е на колегите. Нека да дадем възможност на министерството и адвокатурата, да седнат заедно и да си вземат финалните решения. В края на краищата този законопроект касае тях.
Искра Фидосова:
Да, те при всички положения трябва да седнат заедно. Но въпросът е колко трябва да се поправи, за да се види дали по-бързо няма да стане, ако направо нов законопроект се подготви и да се изтегли този, вместо да се опитваме да поправяме отначало до край този и да го пренаписваме.
Анастас Анастасов:
Те имат рамката. Тя се базира все пак на решения на тези преговори. Така че по-скоро мисля, че върху това може да се работи.
Даниела Доковска:
Ние имаме конкретни предложения и можем да седнем веднага да ги работим.
Пламен Георгиев:
Понеже тук многократно се постави въпросът за преговори, по същество преговори не са водени. Европейската комисия преглежда и казва: „Приемаме това и това.” Ние не можем д преговаряме. Те са видели законопроектът и са казали: „Приемаме това и това, а това не приемаме.” Така че преговори по същество не са водени.
Искам само да отбележа, че, ако го отложим за голям период от време, наистина рискуваме, защото всеки момент можем да влезем в съдебна фаза. Имаме писмо от Европейската комисия, което преди два дни пристигна, в което изрично е казано, че съгласуват така, както е написан, законът. Казват, че съгласуват закона изцяло в този вид, в който ние го представяме днес на вашето внимание. Дори имат забележки, че трябва да е по-рестриктивен. Но казват, че в този вариант го приемат.
Димитър Лазаров:
Но аз се съмнявам, че някой, представяйки закона, е правил анализ и съпоставка с действащото българско законодателство. Дайте кореспонденцията, за да видим кой, как и какво е правил. Защото се оказва, че представяме на европейските институции едни неверни данни и съждения (говоря по принцип, а не за конкретния случай) и когато дойдат представители на тези европейски институции, изведнъж се установява, че нещата не са такива, каквито са им представени. Аз с изненада открих във връзка с отговор на въпрос на представител на Европейската комисия, че в България е нямало наказателно преследване. И човекът се хвана за главата, като разбра, че го има. Но някой го е заблудил, като е казал, че няма такова нещо. Затова дайте да видим какво е представяно и как е правено. Затова сега ни тропат по масата.
Искра Фидосова:
Подлагам на гласуване постъпилото процедурно предложение за отлагане на гласуването по Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 202-01-26, внесен от Министерския съвет на 23.04.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за” отлагане на гласуването. Против и въздържали се няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата, № 254-01-70, внесен от Ралица Тодорова Ангелова, Михаил Райков Миков и Четин Хюсеин Казак на 13.06.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и въздържали се.
Димитър Лазаров:
Моля да ни се представи кореспонденцията с Европейската комисия по този въпрос, защото мен ме притеснява изявлението, че искат още по-рестриктивен подход. Ако говорим за друг вид законодателство, разбирам.
Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги с това приключваме за днес.
Закривам заседанието.




Председател:
Искра Фидосова