Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
19/06/2012
Стенограма от заседание на комисия
П Р О Т О К О Л
№ 130
Днес, 19.06.2012 г., вторник, от 11:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието –Деница Вълкова и Пламен Георгиев, заместник-министри; от Висшия съдебен съвет –Петър Стоянов, председател на Комисията по дисциплинарните производства: от Инспектората към Висшия съдебен съвет – Ана Караиванова, главен инспектор и Янка Гочева, инспектор.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси с единствена точка в дневния ред:
Обсъждане на Указ № 231 на президента на Република България, постъпил на 15.06.2012 г., за връщането за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет от Народното събрание на 7 юни 2012 г. и мотивите към указа.
От състава на комисията присъстват 20 човека. Имаме необходимия кворум, за да започнем заседанието.
Раздадени са ви мотивите на г-н Плевнелиев с Указа за връщане в Народното събрание за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Ветото е наложено по отношение на § 12 и § 16 от приетия от нас закон.
Основанието на президента, според неговите разбирания, е, че е недопустимо при изтичане на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет, главен инспектор и инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет автоматично да се заема по-висока длъжност от заеманата преди избора. Смята, че това може да се определи като намеса в дейността на съдебната власт от страна на законодателната , като чл. 129, ал. 1 и чл. 130, ал. 6, т. 1 от Конституцията единствено Висшият съдебен съвет е компетентен да назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите. Законът на практика постига ефекта на повишаване, което зависи от волята на законодателя и може да не се осъществи само по волята на лицето, за което се отнася.
Допълнителен аргумент е и възможността да бъдат назначени на длъжност съдия, прокурор или следовател с една степен по-висока от заеманата преди избора, ще бъде приложима само за тези членове на Висшия съдебен съвет, които преди назначаването им са били магистрати. За избирането в състава на Висшия съдебен съвет, Конституцията не поставя изискване всички те да са съдии, прокурори или следователи, а юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесет годишен юридически стаж. Според Президента, следователно дори по отношение на състава на Висшия съдебен съвет правилото на § 12 от приетия закон ще се приложи нееднакво и се създава привилегия по отношение на главния инспектор и всички инспектори, както и по отношение на членовете на Висшия съдебен съвет.
И последно изречение. Записано е, че не приема и въведените с § 12 и § 16 привилегии за настоящите членове на Висшия съдебен съвет, за главния инспектор и за инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет, тъй като не отговарят на обществената необходимост на социалните очаквания.
Като се ръководи от тези мотиви, които частично ви представих, на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връща § 12 и § 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт за ново обсъждане от Народното събрание.
Всички имате мотивите пред вас.
Аз предлагам да започнем с изказвания. Заповядайте, г-н Миков.
Михаил Миков:
Уважаема г-жо Председател,
Смятам, че изложените мотиви от страна на Президента не съответстват на това решение. В публичното пространство се създаде представа, че става въпрос за привилегия и не случайно всичко говорят за бонуси. Аз мисля, че не става въпрос за никакъв бонус, а става въпрос за статус. И това, че Президентът се учудва в своите мотиви, че така наречената привилегия се отнася само за магистратите, то е нормално, защото не може един научен работник да бъде повишен, без да е представил хабилитационен труд или някаква друга научна работа. Един адвокат трудно може да бъде повишен, защото адвокатът си е адвокат. Той си е достатъчно високо. Тук има едно дълбоко объркване за смисъла на решението, което сме приели. И ако се порови човек исторически назад, ще види откъде идва то. Ще се види, че предишни Висши съдебни съвети не бяха постоянно действащи. Там се повишаваха масово членовете на Висши съдебни съвети, докато си бяха във Висшия съдебен съвет. Те сами се повишаваха и се гласуваха и тогава това не беше, като бонус и като привилегия, че те бидейки членове на органа, който повишава, самите те се повишаваха и растяха в кариерата. И се назначава за председатели и си се избираха измежду председатели. Така беше. Статусът в постоянно действащия Висш съдебен съвет и Инспекторат, постоянно действащ, е едно откъсване от магистратската кариера. Въвеждането на изискване на атестация не ad hoc, а след определен период, доведе до необходимостта до оформяне на този статус.
Аз не мога да разбера как ще се изпълни, включително отчетеното в мотивите на Президента, че трябва да са юристи с високи професионални и нравствени качества с 15 годишен юридически стаж, ако не се даде възможност за продължаване на кариерата, ако те не се пенсионират. Ако се приеме и се отхвърли този статус, това означава, че в следващите постоянни състави на Висшия съдебен съвет и Инспектората ще влизат хора, които им остават 1-2 години до пенсия, съответно с високи нравствени и юридически качества и след приключването ще се пенсионират. Трябва да приемем, че ще се оформи един доста геронтократичен орган. Защото идеята да не бъдеш атестиран 9 години, която произтича от промяната, която направихме преди 2-3 години, с премахването на възможността за атестиране по всяко време, а създаване на циклични периоди на атестиране, тя стана и нужната за оформяне на статус. Другото означава, че отношението към тези постоянно действащи органи е като към едни по-периферни, не същински, не толкова важни, не необходими за самоуправлението на съдебната власт и за обществения надзор върху нея органи. Не това е бил духът, идеята и буквата на Конституцията.
Определено смятам, че не става въпрос за привилегия. Вярно е, че в публичното пространство имаше много коментари в тази посока, а става въпрос за гарантиране на един нормален статус. Още повече, че в хипотезата „едно равнище по-високо”, се предвижда и заемане на същата длъжност по негово желание. Може човекът да е напуснал длъжността и да се пожелае да се върне там, откъдето е дошъл. Другото какво означава. Че законодателят на законово равнище по никой начин няма да гарантира кариерата на магистратите, участващи в органите на управление и обществен надзор н съдебната власт. По никой начин. Тоест казва, вие с високите професионални и морални качества елате тук, късайте си нервите санкционирайте колегите си и ги проверявайте, а след това кучета ви яли – ще отидете на по-ниски равнища, от които сте дошли с вашите високи морални и професионални качества, за да може тези, които сте проверявали и които сте предлагали за дисциплинарни наказания да ви станат началници и да могат да ви зачернят живота. Ето това ще се получи, ако Народното събрание продължи да възприема, (аз мисля, че когато е гласуван този текст ние така не сме го възприемали) това като привилегия и бонус. Не, това е гаранция за статус. И не случайно то е ориентирано само към тези, които имат магистратска кариера. Абсурдно е сравнението с другите юристи. Там няма нужда от осигуряване на такъв магистратски статус п простата причина, че по отношение на тях няма процедурата атестиране – нито научните работници ги атестират, нито адвокатите ги атестират. Атестирането е съотносимо само към тези, които имат магистратска функция. Това е само една компенсация за невъзможността при действащия закон тези лица да бъдат атестирани и да се върнат съответно в съдебната власт.
Така че смятам крайно популистки мотивите, реакцията, с които се връща законът.
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. Желаещи за изказване. Г-жа Михайлова, заповядайте.
Екатерина Михайлова:
Благодаря, г-жо Председател.
Аз искам да кажа, че това е едно от възраженията, които имах още н първо четене на законопроекта и съм го изразила в Правна комисия, именно тези норми, които дават възможност след изтичане на мандатите д се получава повишение на магистратите. Така че в крайна сметка ние ще подкрепим ветото на Президента, тъй като това бяха възражения, когато се гледаше законът и дори сме се обръщали към Президента да наложи вето върху Закона за съдебната власт в този му вид. Вярно е, че искахме повече неща върху които да се разпростре ветото на Президента, но в момента имаме само за тези два параграфа 12 и 16. Така че ще го подкрепим и ще гласуваме срещу закона, защото това се подлага на гласуване в следващия момент.
Бих искала нещо по повод н мотивите и смятам да не се разпростирам. Все пак сме Правна комисия и предстои дебат в пленарна зала.
Аз смятам, че в мотивите на Президента има едно много сериозно възражение, без да влизам по същество за това трябва или не трябва, а именно дали не се нарушава Конституцията, когато законодателният орган решава кадрови въпроси в съдебната власт.
Първо, аз смятам, че това възражение е сериозно от страна на Президента в мотивите му. Тук бих искала да кажа още нещо по повод на дискусията. Защото този проблем възниква, поради това че направихме Висшият съдебен съвет постоянно действащ орган. И аз смятам, че това беше грешка. И смятам, че законодателят трябва да преосмисли. Това не е решение на този парламент. Знам много добре това. То е от предишния парламент. Знам, че имаше такива искания от страна на Европейската комисия, но практиката, според мен, показа, че това не е най-доброто решение. Откъсват се магистратите от работата си и оттам възниква този проблем, който ние се опитваме сега да решаваме по различен начин.
Затова мисля, че това, което имаме като вето от страна на Президента отваря и дискусията дали трябва да бъде постоянно действащ орган Висшия съдебен съвет и дали не трябва да се върне предишната формула, която имаха, в която магистратите продължаваха да упражняват своята дейност като магистрати, или ако са адвокати – адвокати, ако са преподаватели – преподаватели и не се превърнаха в голяма степен с прекалено много административна работа, която в момента е натоварен Висшия съдебен съвет като постоянно действащ орган.
Искам само да припомня, че трима от членовете на Висшия съдебен съвет влизат по право, а именно Главния прокурор и председателите на върховните съдилища и продължават да практикуват като магистрати и не им пречи да взимат участие в заседанията на Висшия съдебен съвет. Смятам, че този въпрос седи пред законодателя и трябва да бъде подложен на дискусия. Това е една възможност.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Михайлова. Г-н Миков, реплика.
Михаил Миков:
Уважаема г-жо Михайлова, аз имам различна позиция и определено смятам, че един от корените на голямата корупция и далавери в съдебната власт е именно от непостоянно действащия Висш съдебен съвет. Аз мога имена да изброявам. Когато едни и същи лица бяха едновременно административни ръководители, повишаваха се, назначаваха близки, роднини и познати (също мога имена да казвам) без конкурси в съдебната власт, когато нямаше тази степен на откъсване на колективния орган на управление и самоуправление на системата от ръководителите – шефът на върховния съд, който си беше позволил да заяви политически пристрастия, или пък Главния прокурор, където системата е йерархична, познайте колко независими ще бъдат членове на Висшия съдебен съвет, които са съответно прокурори и подчинени на Главния прокурор. И в същото време те изпълняват функции. Идеята за постоянно действащ орган е за засилване на неговата независимост и за превръщането му в истински колективен орган, а не квоти управлявани, независимо от кой избрани – от съдебната власт или от парламента, щом са в отношения с Главния прокурор, те са му подчинени. Познайте как ще гласуват. Той ги предлага за израстване, той всичко.
Това беше идеята и аз мисля, че тази идея е по-добра от онази ситуация, в която смешението между административна власт и участие в колективния орган за самоуправление беше довела до ситуация, че оценката и от вън и вътре в страната бяха изключително тежки за системата.
Така че когато се сравнява нещо, то трябва да се сравнява с друго нещо. А може би ще трябва да извадим и конкретните факти, дисциплинарната практика, защото този съвет има една огромна дисциплинарна практика, за разлика от предишните съвети, които бяха на принципа „гарван гарвану око не вади”, защото всички сме в кюпа. Включително и по отношение на Инспектората, за същата дисциплинарна практика. Защото голяма част от бакиите, които разчистваше този съвет и за което беше атакуван основателно и неоснователно, те са едно дълбоко наследство, което си струва да се анализира именно от адептите на постоянно действащия Висш съдебен съвет, включително участваха. Магистратите са много ревниви да пазят свободата си от политиците. Само че падне ли им изкушение да участват в политиката, доста охотно се поддават на това изкушение. Също мога да кажа имена. Благодаря.
Екатерина Михайлова:
Реплика с едно изречение. Ако трябва да гледаме примерите, примери лоши има при постоянно действащия. Затова предлагам да не е това дискусията.
Г-н Миков, мисля, че и постоянно действащият Висш съдебен съвет не се представи във вид, който да ни убеди, че това е най-доброто. (Така е.) Затова мисля, че дискусията е отворена и затова не искам да влизам във факти, защото фактите няма да бъдат лицеприятни нито за единия, нито за другия орган.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Михайлова. Г-н Казак изяви желание за изказване. Заповядайте.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми членове на Висшия съдебен съвет и на Инспектората,
Уважаеми госпожо и господин Заместник министри,
Ние от Движението за прав и свободи предварително заявихме, че ще подкрепим ветото на Президента, но не изцяло и не само заради мотивите, които са изтъкнати в самото вето, а и поради факта, че считаме, че този закон беше приет малко по-набързо и беше пришпорен малко повече, отколкото сериозността на самия закон и на промените, които той предвижда изискваха.
Считаме, че мотивите, които Президентът изтъква, за да наложи ветото не изчерпват, според нас, изцяло истинските мотиви, които може би трябвало да има и Президентът, а и Министерството на правосъдието, за да се наложи една по-прецизна преценка и преглед още един път на приетия закон, тъй като ми с струва, че в него се съдържат достатъчно други спорни разпоредби, които станаха обект на спорове и в българското общество и неправителствения сектор, специално в магистратските среди и не на последно място и в отношенията между Правителството и Европейската комисия.
Въпросът за така наречените бонуси, което според мен е неправилен термин, може би беше използван като най-безобидната и най-обществено приемливата причина с неизменния популистки заряд, за да се върне този закон.
Реално аз бих искал да чуя от представителите на Министерството на правосъдието, след като ние гласувахме този закон, има ли и каква кореспонденция е водена с Европейската комисия, има ли някакви отзиви от страна на Европейската комисия по отношение на приетия от нас законопроект. Има ли отправени критики, забележки от страна на Европейската комисия, за да видим дали реално чрез това вето не се прави опит управляващите да коригират други свои пропуски, а не точно тези, които са упоменати от Президента. Благодаря.
Искра Фидосова:
То други не може да има. Ветото е само върху определени текстове и няма как да коментираме нещо друго. В смисъл, не е правилно това.
Благодаря, г-н Казак. Г-н Георгиев, заповядайте.
Пламен Георгиев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми депутати,
Считам, че трябва да има възможност за кариерно израстване на магистратите, които са били в Инспектората и във Висшия съдебен съвет. Така или иначе целта е наистина да дойдат в тези два органа хора с високи нравствени и морални качества, които в някои случаи са на една възраст, която не им е позволила да отидат до най-високото ниво и нормално е тези хора да имат някаква мотивация и желание наистина да отидат в тези органи, защото в противен случай аз един дълъг период се стопира тяхното кариерно развитие. В същото време обаче може би наистина следва да се обмисли внимателно въпросът дали е правилно автоматично да се заема една по-висока длъжност. Възможно е, и по-скоро като чели ми се струва, че по-добрата и по-смислена редакция на този текст би била да има предвидена в закона такава възможност, като тази възможност да е с евентуална опция за контрол от последващия Висш съдебен съвет, като по този начин ще отговорим и на критиките, които е отправил Президента, т.е. отново ще има все пак някаква санкция от последващия Висш съдебен съвет, но в същото време ще има възможност лица, които с доказали със своята работа своите високи нравствени и професионални качества да имат такава предвидена възможност да израснат на едно по-високо ниво. По този начин ще се отговори на критиките, че трябва да се осигури гаранция съдебната власт сама да назначава и повишава, премества и освобождава съответно магистрати. Така че считам, че трябва да има такава възможност за магистратите, за да имат естествено те стимул, особено младите такива, да постъпват във Висшия съдебен съвет. Има случаи и на всички ни е известно, че не е уместно за конкретни магистрати, ако се предвиди автоматично, ще има случаи, когато магистрати, за които наистина не е уместно да се предвижда такова автоматично израстване и ще израснат в длъжност.
Според мен, най-правилно е да се предвиди една опция под контрола на следващия Висш съдебен съвет, но да има такава възможност, за да може да не се де мотивират магистратите да бъдат членове на Висш съдебен съвет или на Инспектората.
Искра Фидосова:
Благодаря ви. Г-н Миков, заповядайте. След това г-н Стоянов.
Михаил Миков:
В кръга на репликата. Извинявайте, г-н Георгиев. Какво значи следващите гарнитури. Появяват се политици, които казват, че следващите са пълни боклуци, където са били, към третата година от мандата им. Казват, че с негодници. Казват, че този съвет не е оправдал. Елементът на политическия субективизъм, ако ще бъде наша преценка, то този статус няма да се получи. Абсурдно е. Защото аз чух такива мотиви в публичното пространство. Този съвет не заслужава. Следващият съвет може би ще заслужава. А може би и той няма да заслужава. А може би още по-следващия още повече няма да заслужава. Или ние вземаме решенията принципно. А ако някой от членовете на Съвета нещо е правил, има практика, има случаи – двама такива изгърмяха, всеки си носи короната. Но да казваш на целия орган, че са се окепазили, това е деинституциализиращо поведение и отношение.
Аз ви казвам, че следващият Висш съдебен съвет ще се намерят политици, дали ще с от мнозинството или от опозицията, които ще започнат оценките към него. И ако законодателят от това се ръководи, субективните, политическите оценки винаги ще бъдат в основата на законодателното решение. Това не е нормативен акт. Това не е принципно решение. То е сега понеже тези са се изложили и няма за тях, но за следващите понеже може би ще бъдат чудесни, за тях ще има.
Г-жо Председател, споделям този мотив, защото и той прозвуча. Абе може би не е лош института – решението на статуса, ама точно тези не го заслужават. Кой ще каже, че следващите го заслужават. Откъде накъде? Следващите може още повече да не го заслужават.
Институциализирането в България върви с пълна сила по отношение на различните институции и ние в тази дискусия успяхме да развием деинституализацията на органа за самоуправление и на надзорния орган на съдебната власт и вече никой утре не може да обвини някой политик, ако по отношение на следващите органи доста високо и гласно започне от момента на номинирането, през момента на гласуването, през оценка на всяко техно решение, да им качва политически етикети. Когато се отвори бутилката и когато този подход е на сцената, никой не може да бъде обвиняван, че не се въздържа от него. Казвам ви го, за да го прецените този въпрос изключително отговорно. Защото тук не става въпрос само за този съвет. Този съвет си отива. Тук става въпрос за Инспектората и за следващия съвет и въобще за институционалния смисъл.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. Г-н Стоянов, заповядайте.
Петър Стоянов:
Г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми господа заместник-министри,
Колеги, аз говоря от името на този Висш съдебен съвет – хубав или лош, от името на този Висш съдебен съвет. Няма да коментирам конституционното устройство на Висшия съдебен съвет. Лошо или хубаво, в него по право влизат Главния прокурор и двамата председатели на върховните съдилища. Никой от вас тук няма представа какво е да гласуваш против предложението на Главния прокурор, ако си прокурор и ти предстои да се връщаш при него или пък да гласуваш против предложението на някои от председателите на съдилищата и ти предстои да се връщаш на работа. И аз си мисля, че тези два текста – чл. 28 и чл. 50 от Закона за съдебната власт, касаещи Висшия съдебен съвет и касаещи Инспектората да текстовете, които гарантираха независимостта на тези два органа, които пък са призвани да гарантират независимостта на цялата съдебна власт. Защото, ако зависиш от волята на някой, ти ще зависиш до края. И тогава какво решение ще вземеш? Та нали това беше идеята да стане Съветът постоянно действащ, за да не могат там сами помежду си да се избират, да се издигат, да се свалят. Всички помним тези времена, защото сме от доста отдавна.
Такъв е законът. Такава е конструкцията. Няма механизъм, няма критерий по които д се прави атестация на членовете на Висшия съдебен съвет. Тази атестация е конституционно установена – 15 годишен стаж, високи професионални и нравствени качества и ето те, ти си годен. И съответно другите изисквания и ставаш член на Съвета. Ти си член на колективен орган. Каквато и оценка да се прави там, освен ако нещата ,които се случиха и знаем, че тези членовете на Съвета си отидоха по съответния ред.
Въпреки това аз съзирам и определен резон във ветото на Президента относно директното, без произнасяне на съвет, повишаване. Въпреки че отново казвам, че текстовете гарантират независимостта. Да вземеш решение и да не отидеш на ниво, което е по-ниско от това. Например, както е текстът. Не знам дали сега е моментът да направя предложение за самия текст, но текстът:
„В едномесечен срок, като аз мисля, че едномесечният срок е голям, но в 14 дневен срок от изтичането на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет се назначава. Който освобождава, назначава и повишава? Единствено и само Висшият съдебен съвет. Се назначава н длъжност съдия, прокурор, следовател не по-ниска от заеманата преди избора или по негово съгласие се възстановява. Там вече е нещо друго. Той се възстановява. Отива и си подава молбата до съответния ръководител и се възстановява.
Фактически сме изправени пред две хипотези: при едната е налице акт на конституционно упълномощения орган, какъвто е Висшият съдебен съвет – да се произнесе, да те назначи. Другата хипотеза е отиваш и се възстановяваш. Втората алинея си е втората. По принцип няма претенции и в мотивите на Президента по отношение на втората алинея.
Но аз си мисля, че каквато и да се прави тази възможност за членовете на Съвета и за членовете на Инспектората трябва да се запази, тъй като, четейки мотивите на вносителите на законопроекта, целта е да влязат активни хора, сиреч хора, които са над средното ниво в момента на съдебната власт, което говори за окръжни, апелативни, а районните нямат този стаж реално. В противен случай, трябва да бъдат хора на края на кариерата си.
А по отношение на това – вие сами знаете, че конституционната разпоредба и законът позволяват на научните работници, докато са магистрати, докато са членове на Съвета, да упражняват своята дейност, да си пишат книжките, да защитават докторантурите, а в същия момент се дава пълна забрана на останалите да участват в каквото и да е. Аз не виждам не равнопоставеност накрая. Ако си защитил академичната степен, ще станеш академик след мандата и по време на мандата. Но целта е да дойдат магистратите. Нали не е само парламентарната квота. Именно за магистратската квота целта е там да се намерят най-точните хора, да бъдат полезни тези хора.
Затова считам, че това предложение решава проблемите, поставени от Президента в неговите мотиви. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоянов. Г-жа Ана Караиванова и след това г-жа Манолова и след това г-н Анастасов.
Ана Караиванова:
Благодаря Ви, г-жо Председател,
Уважаеми народни представители, аз естествено уважавам ветото на Президента. Всеки с правомощията си. Но се учудвам на мотивировката за острите обществени реакции. Аз не видях нито във фейсбук, нито митинги на Орлов мост, нито плакати. И ако има някога плакати срещу съдебната власт, те са обикновено срещу решенията й, срещу безпринципната наказателна политика понякога, но никога досега срещу така наречените привилегии.
Аз не смятам, че това е привилегия за инспекторите, а смятам, че това е една гаранция за независимо, добросъвестно, ако щете смело изпълнение на задълженията им. Защото се изисква една освободеност, както посочи и г-н Миков, да предложиш за наказание, когато всички други магистрати се крият зад анонимни подхвърляния по пресата, кой трябва да накажем - да накажеш и да отидеш при същия този административен ръководител, да се върнеш. Защото някой магистрат, който си е позволил освободеност, може след това да замръзне завинаги на мястото, от което е тръгнал. А белег за това е посочен и в нашия отчетен доклад, докато Министерството на правосъдието, когато беше Инспекторатът при него, за 10 години – от 1998 г. до края на 2007 г. имаха 7 предложения за дисциплинарни наказания на магистрати до Висшия съдебен съвет, ние за първите четири години имаме 74 до Висшия съдебен съвет. Общо с тези до административните ръководители за по-леките са 170, ако не бъркам числото. Затова, ако смятате, че Инспекторатът, който пета година вече се е мъчил да работи за реформа, но не за тази реформа, която някои си присвоиха да бъдат глашатаи и която се състои само в техния статут, дори и в противоположни, често взаимно изключващи се твърдения при всеки мандат да говорят. Инспекторатът работи за реформата на правосъдието в името на потребителя, нека да го изразя така както е написано, на това правосъдие. Защото български граждани най-после имат нужда от едно действително безпристрастно, качествено, бързо и ефективно правосъдие, в името на което е дадена и допълнителна функция, непозната досега на Инспектората, той все започва за първи път, и която ще затрудни, може би, основната му работа. Затова, когато го натоварвате с такива други задачи и му гласувате доверие, аз мисля, че не е привилегия даването на този пост.
Аз лично не се чувствам дискриминирана, както виждам, че е във ветото загрижено за тези, които не са били магистрати. Защото смятам, и понеже не съм, смятам, че мисълта за кариерното израстване на тези, които са посветили сили, знания, умение, безценния опит, който са натрупали през тези 4 години мандат, да видят във всички органи къде са слабостите, къде са добрите страни, да се опитат да ги дадат, действително трябва да бъде оценена.
Инспекторите предвидиха някакъв текст. Може би, ако остане време, г-жа Гочева, защото тя е от новите, ще даде някаква идея как да бъде все пак постигнат баланса между това, което трябва да работят и тяхната заслужена оценка на този изключително тежък и конфликтен труд.
Да не говорим, че в нашата историческа традиция, аз не веднъж съм говорила, преди девети септември 1944 г., е предвидено, че инспекторите се връщат на длъжностите, на които са приравнени.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Караиванова. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги, имаме честа да разглеждаме първото вето на Президента Плевнелиев и бих казала, че като за първо вето и като предмет и като мотиви звучи достатъчно непретенциозно. Аз мисля, че твърде скромна роля си отрежда изобщо Президента във връзка с функционирането на съдебната система. Всеки един толкова важен за съдебната система закон, именно в тази му част, така наречената част за кариерните бонуси за магистратите. Но така или иначе така придоби гражданственост. Въпросът, който урежда на какви длъжности ще се върнат членовете на Висшия съдебен съвет и на Инспектората, които са магистрати. И оттук цялото простиране върху тази тема ,която изобщо не считам, че е най-съществената. Затова аз лично няма да участвам в това гласуване. Предполагам, че и много от колегите ще го направят.
Това е един въпрос, който беше уреден от ГЕРБ по един начин, след това преуреждан от ГЕРБ по друг начин. Но искам да ви предупредя, уважаеми колеги от мнозинството, все пак да не залитнем в някаква друга крайност и да припомня, че ако се придържате буквално към ветото на Президента и бъде отменен и всъщност не възприемете предложението в тези промени на Закона за съдебната власт, ще остане да действа старият текст, който казваше, че членовете на Инспектората и на Висшия съдебен съвет се възстановяват на длъжности не по-ниски от заеманите до този момент – до момента, в който са били избрани, което на практика означаваше, че те могат да бъдат назначени на всяка длъжност – не една степен по-висока, а и 10 степени по-висока. Разбира се, това го няма в съдебната система, но ако мога да се изразя образно, например, ако един инспектор или член на Висшия съдебен съвет е тръгнал от ниво прокурор в районна прокуратура, можеше да бъде възстановен по действащия текст и на ниво прокурор във Върховна касационна прокуратура. Същото се отнася и за действащите съдии. Тоест действащият текст, който беше приет в началото на 2011 г., или в края на 2010 г. от това мнозинство не предизвика чак такъв публичен шок от това решение, което урежда издигането на магистратите в степен по-висока.
Обръщам ви внимание, че ако просто приемете ветото на Президента и не подкрепите закона без да извършите някакви промени в него, ще остане да действа стария текст, който наистина може да породи серия от най-различни реакции в резултат от простирането в тази тема.
От друга страна, искам да ви обърна внимание, че от миналата седмица има едно решение на Върховния административен съд по повод възстановяването на един инспектор на по-висока длъжност, не искам да влизам в конкретния казус, но главоблъсканицата, която може да се получи, ако не се преработят текстовете, инспекторите, респективно членовете на Висшия съдебен съвет изобщо да не могат да се върнат на каквато и да е магистратска длъжност. Тоест може да се отиде в другата крайност от престараване – престараване да отговорим или на поръчителя на ветото, или на изпълнителя на ветото.
Затова просто ви обръщам внимание и заявявам, че няма да участвам в тази глабоблъсканица, в тази постановка, тъй като от ГЕРБ си я създадоха, нека ГЕРБ си я решават. Само обръщам внимание, че залитането в крайности може да доведе до последици, които да се изсипят върху главата на едни хора, които все пак бяха избрани, включително и от този състав на парламента за едни отговорни длъжности с много очаквания и от Инспектората и от бъдещия Висш съдебен съвет, т.е. да не ги демотивираме изначално, предвид, че като им приключи мандата, могат да се окажат безработни. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Манолова. Г-н Анастасов, заповядайте.
Анастас Анастасов:
Ще бъда много кратък. В зала си позволих да ви кажа, че ако бяхме решили Висшият съдебен съвет да не е постоянен, този въпрос нямаше изобщо да стои. Първо.
Второ, напълно подкрепям казаното от г-жа Михайлова по повод на това, което споделихте. Знаете моето мнение още от 2010 г. за такива бонуси по отношение на всеки един магистрат, който заема някаква изборна длъжност. Според мен, всеки, който кандидатства за член на Висшия съдебен съвет и правят неговата номинация, това е една отговорност и една привилегия за всеки един от нас. Аз не бих се съгласил, че трябва по някакъв начин да бъдат стимулирани магистратите с такива средства, които искат да отидат във Висшия съдебен съвет. Това е период, в който те управляват съдебната система на България. Това е невероятна отговорност и не бива в някакъв елемент да се вкарва такъв стимул.
И това, което каза г-н Стоянов. Мисля, че ако отпадне това за една степен по-висока, единственото, което трябва да стане с тези текстове, е да се гарантира възможността на тези магистрати да се върнат на работа, където са били, за да могат наистина да имат една свобода в своите действия, докато са членове на Висшия съдебен съвет, да не зависят от бъдещите си евентуално стари и нови административни ръководители.
Така че по по-елегантен начин ще се реши въпросът и няма да възникнат проблеми в зала. Това е моето мнение накратко. Така или иначе ние сме взели решение, че този Висш съдебен съвет, поне за сега, няма да го променяме – ще е постоянен. Това е възможността в този вариант, в този текст да излезем от ситуацията. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Анастасов. И аз ще се изкажа, тъй като няма други колеги, заявили предварително желание за изказване.
Вече заявихме нашата позиция от името на парламентарната група на ГЕРБ, че ще се съобразим с мотивите на Президента. Подкрепям огромната част от казаното досега от колегите като аргументи, включително от г-н Миков, включително от колегите, които говориха – г-жа Караиванова, г-н Стоянов, г-н Георгиев, който направи изказване в същия дух и смисъл.
С разпоредбите на §12 и §16 ние всъщност направихме ясно и безспорно ограничение на сега действащия текст, за което търпим критики в момента. Спомнете си дискусията отпреди две седмици в Правна комисия, когато г-н Стоянов имаше претенции, че трябваше да запишем една степен, а да има възможност и за две степени, затова, че в неравнопоставено положение стоят административните съдии, следователите и по отношение на тях също не е справедлив текстът. Ние се опитахме да намерим баланс. Казахме защо поставяме една степен – не защото е бил член на органа, за който е избран, било Инспекторат или Висш съдебен съвет, а защото след това 4 години той не може да бъде атестиран и няма да има магистрати, които да дойдат и да кандидатстват за избор на следващите органи, освен ако не са в предпенсионна възраст.
Така или иначе проблемът стои. Ние преди година и половина дебатирахме и предлагахме вариант, не това, което сега се предложи, а да вървим към вариант на извънредно атестиране на настоящите членове, и следващите и по-следващите на двата органа и стигнахме всички до извода, че не е правилно и не бива да създаваме такъв извънреден способ и начин за тяхното атестиране.
Трябва да сме много внимателни при корекцията на тази разпоредба от закона, защото в никакъв случай не трябва да залитнем и да отидем към по-лошо и да не гарантирам възможност тези колеги, които са избрани в момента и които щ бъдат избрани в тези два органа, да не могат да се възстановят на същата длъжност. Защото разпоредбата и на § 12 и на § 16, която е обект на ветото, говори за двете хипотези: едната е за възстановяване на същата длъжност по искане на магистрата, другата е за назначаване на длъжност с една степен по-висока. Мисля, че за това нямаме никакви различия от това, което чух.
Имахме разговор и дълъг дебат в Правна комисия преди две седмици по отношение на това възстановяването на същата длъжност дали трябва да става ex lege по силата на закона. И тук в тази си част аз не смятам, че законодателят с едно или друго решение, каквото приема, се намесва в независимостта на съдебната власт и в тази си част този мотив аз лично като мотив не подкрепям. Защото това би означавало не ex lege да възстановим на същата длъжност, а Висшият съдебен съвет по преценка, по субективни критерии, представете си до какво ще доведе това, да определя един магистрат, когато му изтече мандата в единия или в другия орган дали да бъде възстановен на същата длъжност, не говорим за степени по-висока, каквато смятахме, че е недопустимо.
Възможно е и това, което каза г-н Георгиев, коментирахме през последните дни, да дадем възможност на Висшия съдебен съвет да прецени. Най-простичкото е, ако сложим думичката „може”. Но тук въпросът е принципен. Мотивите на Президента са не за този или другия Висш съдебен съвет или този и следващия Инспекторат, а принципно затова, че има намеса, според мотивите, които прочетохме. Само те могат, като дадена им възможност по Конституция, да назначават, повишават. Пред нас стои въпроса дали изобщо трябва да даваме такава възможност оттук нататък. Моето лично мнение, което съм изразявала многократно досега е, че трябва да дадем стимул наистина на тези, които желаят да кандидатстват, да бъдат номинирани за следващите Висш съдебен съвет и Инспекторат, наистина да са спокойни за своето кариерно израстване и да работят в абсолютна независимост като такива. Защото в крайна сметка контролират и проверяват дейността на тези магистрати, които впоследствие обикновено са техни висшестоящи административни ръководители или по-просто казано началници.
Много мислих върху тези текстове. Има логика в това, което каза г-н Стоянов. Трябва да преценим много внимателно, ако не се стигне до подкрепа повторна на законопроекта, каквато в момента виждам че няма като изразена воля да с случи, да преработим тези две разпоредби, така че гарантираме ex lege възстановяване на заеманата преди това длъжност. Тук не трябва да си правим никакви експерименти и да даваме възможност на ВСС да преценява и в същото време да преценим дали е необходимо да правим допълнителна редакция в контекста, който г-н Стоянов предложи. Тук са двете различни позиции – дали да дадем такава възможност или да не дадем.
Г-н Анастасов, заповядайте.
Анастас Анастасов:
Идеята за тези, които ще кандидатстват, т.е. които ще бъдат номинирани за новия Висш съдебен съвет, представете си за какво отношение ще става въпрос. Три месеца вие сте номиниран, на сайта сте или на Висшия съдебен съвет или на Парламента. Представете си, аз съм бил 15 години съдия и съм гледал само наказателни дела. По граждански дела винаги има една страна недоволна, по наказателните всички са недоволни. Представяте ли си тези няколко хиляди човека или повече, които са минали през залата и на които аз съм гледал делата, какво ще пишат за мен. Аз затова казвам, че който е тръгнал на това, той знае къде отива. И ще трябва да устиска и тези три месеца с всичкото, което ще излезе, с всичкото, което ще се каже. Така че не може една степен по-висока да е нещото, което да му гарантира едва ли не едно безметежно започване на работа след това. Там отиваш и минаваш през такава стърга и то при никаква гаранция, че ще бъдеш избран за член на Висшия съдебен съвет.
Искра Фидосова:
Други изказвания има ли? Има ли някой, който да не е изразил позиция и да желае да вземе отношение?
Обръщам внимание по процедура, че ще гледаме само и единствено тези текстове. И ако няма да бъде подкрепен отново законопроектът, ще гледаме тези въпросни текстове и тези текстове трябва да коригираме. Имаме вариант да отпадне това, което сме приели и да си останат действащите разпоредби. Днес сме на своеобразно първо четене по принцип.
Аз моля колегите, ако трябва да се излъчи представител от всяка една група, ще вървим към коригиране на текстовете, каквото е необходимо. Като приключи заседанието, ще се уточним за процедурата.
Преминаваме към гласува. По правилник трябва да подложа повторно на гласуване законопроекта. Обръщам внимание, че не се гласува ветото на Президента, а се гласува повторно законът.
Подлагам на ново гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Въздържали се? Деветнадесет „въздържали се”. Двама не гласуват.
С това изчерпихме дневния ред. Благодаря на всички.
Закривам заседанието.
Председател:
Искра Фидосова
П Р О Т О К О Л
№ 130
Днес, 19.06.2012 г., вторник, от 11:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието –Деница Вълкова и Пламен Георгиев, заместник-министри; от Висшия съдебен съвет –Петър Стоянов, председател на Комисията по дисциплинарните производства: от Инспектората към Висшия съдебен съвет – Ана Караиванова, главен инспектор и Янка Гочева, инспектор.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Уважаеми колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси с единствена точка в дневния ред:
Обсъждане на Указ № 231 на президента на Република България, постъпил на 15.06.2012 г., за връщането за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет от Народното събрание на 7 юни 2012 г. и мотивите към указа.
От състава на комисията присъстват 20 човека. Имаме необходимия кворум, за да започнем заседанието.
Раздадени са ви мотивите на г-н Плевнелиев с Указа за връщане в Народното събрание за ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.
Ветото е наложено по отношение на § 12 и § 16 от приетия от нас закон.
Основанието на президента, според неговите разбирания, е, че е недопустимо при изтичане на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет, главен инспектор и инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет автоматично да се заема по-висока длъжност от заеманата преди избора. Смята, че това може да се определи като намеса в дейността на съдебната власт от страна на законодателната , като чл. 129, ал. 1 и чл. 130, ал. 6, т. 1 от Конституцията единствено Висшият съдебен съвет е компетентен да назначава, повишава, понижава, премества и освобождава от длъжност съдиите, прокурорите и следователите. Законът на практика постига ефекта на повишаване, което зависи от волята на законодателя и може да не се осъществи само по волята на лицето, за което се отнася.
Допълнителен аргумент е и възможността да бъдат назначени на длъжност съдия, прокурор или следовател с една степен по-висока от заеманата преди избора, ще бъде приложима само за тези членове на Висшия съдебен съвет, които преди назначаването им са били магистрати. За избирането в състава на Висшия съдебен съвет, Конституцията не поставя изискване всички те да са съдии, прокурори или следователи, а юристи с високи професионални и нравствени качества, които имат най-малко петнадесет годишен юридически стаж. Според Президента, следователно дори по отношение на състава на Висшия съдебен съвет правилото на § 12 от приетия закон ще се приложи нееднакво и се създава привилегия по отношение на главния инспектор и всички инспектори, както и по отношение на членовете на Висшия съдебен съвет.
И последно изречение. Записано е, че не приема и въведените с § 12 и § 16 привилегии за настоящите членове на Висшия съдебен съвет, за главния инспектор и за инспекторите в Инспектората към Висшия съдебен съвет, тъй като не отговарят на обществената необходимост на социалните очаквания.
Като се ръководи от тези мотиви, които частично ви представих, на основание чл. 101, ал. 1 от Конституцията на Република България връща § 12 и § 16 от Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт за ново обсъждане от Народното събрание.
Всички имате мотивите пред вас.
Аз предлагам да започнем с изказвания. Заповядайте, г-н Миков.
Михаил Миков:
Уважаема г-жо Председател,
Смятам, че изложените мотиви от страна на Президента не съответстват на това решение. В публичното пространство се създаде представа, че става въпрос за привилегия и не случайно всичко говорят за бонуси. Аз мисля, че не става въпрос за никакъв бонус, а става въпрос за статус. И това, че Президентът се учудва в своите мотиви, че така наречената привилегия се отнася само за магистратите, то е нормално, защото не може един научен работник да бъде повишен, без да е представил хабилитационен труд или някаква друга научна работа. Един адвокат трудно може да бъде повишен, защото адвокатът си е адвокат. Той си е достатъчно високо. Тук има едно дълбоко объркване за смисъла на решението, което сме приели. И ако се порови човек исторически назад, ще види откъде идва то. Ще се види, че предишни Висши съдебни съвети не бяха постоянно действащи. Там се повишаваха масово членовете на Висши съдебни съвети, докато си бяха във Висшия съдебен съвет. Те сами се повишаваха и се гласуваха и тогава това не беше, като бонус и като привилегия, че те бидейки членове на органа, който повишава, самите те се повишаваха и растяха в кариерата. И се назначава за председатели и си се избираха измежду председатели. Така беше. Статусът в постоянно действащия Висш съдебен съвет и Инспекторат, постоянно действащ, е едно откъсване от магистратската кариера. Въвеждането на изискване на атестация не ad hoc, а след определен период, доведе до необходимостта до оформяне на този статус.
Аз не мога да разбера как ще се изпълни, включително отчетеното в мотивите на Президента, че трябва да са юристи с високи професионални и нравствени качества с 15 годишен юридически стаж, ако не се даде възможност за продължаване на кариерата, ако те не се пенсионират. Ако се приеме и се отхвърли този статус, това означава, че в следващите постоянни състави на Висшия съдебен съвет и Инспектората ще влизат хора, които им остават 1-2 години до пенсия, съответно с високи нравствени и юридически качества и след приключването ще се пенсионират. Трябва да приемем, че ще се оформи един доста геронтократичен орган. Защото идеята да не бъдеш атестиран 9 години, която произтича от промяната, която направихме преди 2-3 години, с премахването на възможността за атестиране по всяко време, а създаване на циклични периоди на атестиране, тя стана и нужната за оформяне на статус. Другото означава, че отношението към тези постоянно действащи органи е като към едни по-периферни, не същински, не толкова важни, не необходими за самоуправлението на съдебната власт и за обществения надзор върху нея органи. Не това е бил духът, идеята и буквата на Конституцията.
Определено смятам, че не става въпрос за привилегия. Вярно е, че в публичното пространство имаше много коментари в тази посока, а става въпрос за гарантиране на един нормален статус. Още повече, че в хипотезата „едно равнище по-високо”, се предвижда и заемане на същата длъжност по негово желание. Може човекът да е напуснал длъжността и да се пожелае да се върне там, откъдето е дошъл. Другото какво означава. Че законодателят на законово равнище по никой начин няма да гарантира кариерата на магистратите, участващи в органите на управление и обществен надзор н съдебната власт. По никой начин. Тоест казва, вие с високите професионални и морални качества елате тук, късайте си нервите санкционирайте колегите си и ги проверявайте, а след това кучета ви яли – ще отидете на по-ниски равнища, от които сте дошли с вашите високи морални и професионални качества, за да може тези, които сте проверявали и които сте предлагали за дисциплинарни наказания да ви станат началници и да могат да ви зачернят живота. Ето това ще се получи, ако Народното събрание продължи да възприема, (аз мисля, че когато е гласуван този текст ние така не сме го възприемали) това като привилегия и бонус. Не, това е гаранция за статус. И не случайно то е ориентирано само към тези, които имат магистратска кариера. Абсурдно е сравнението с другите юристи. Там няма нужда от осигуряване на такъв магистратски статус п простата причина, че по отношение на тях няма процедурата атестиране – нито научните работници ги атестират, нито адвокатите ги атестират. Атестирането е съотносимо само към тези, които имат магистратска функция. Това е само една компенсация за невъзможността при действащия закон тези лица да бъдат атестирани и да се върнат съответно в съдебната власт.
Така че смятам крайно популистки мотивите, реакцията, с които се връща законът.
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. Желаещи за изказване. Г-жа Михайлова, заповядайте.
Екатерина Михайлова:
Благодаря, г-жо Председател.
Аз искам да кажа, че това е едно от възраженията, които имах още н първо четене на законопроекта и съм го изразила в Правна комисия, именно тези норми, които дават възможност след изтичане на мандатите д се получава повишение на магистратите. Така че в крайна сметка ние ще подкрепим ветото на Президента, тъй като това бяха възражения, когато се гледаше законът и дори сме се обръщали към Президента да наложи вето върху Закона за съдебната власт в този му вид. Вярно е, че искахме повече неща върху които да се разпростре ветото на Президента, но в момента имаме само за тези два параграфа 12 и 16. Така че ще го подкрепим и ще гласуваме срещу закона, защото това се подлага на гласуване в следващия момент.
Бих искала нещо по повод н мотивите и смятам да не се разпростирам. Все пак сме Правна комисия и предстои дебат в пленарна зала.
Аз смятам, че в мотивите на Президента има едно много сериозно възражение, без да влизам по същество за това трябва или не трябва, а именно дали не се нарушава Конституцията, когато законодателният орган решава кадрови въпроси в съдебната власт.
Първо, аз смятам, че това възражение е сериозно от страна на Президента в мотивите му. Тук бих искала да кажа още нещо по повод на дискусията. Защото този проблем възниква, поради това че направихме Висшият съдебен съвет постоянно действащ орган. И аз смятам, че това беше грешка. И смятам, че законодателят трябва да преосмисли. Това не е решение на този парламент. Знам много добре това. То е от предишния парламент. Знам, че имаше такива искания от страна на Европейската комисия, но практиката, според мен, показа, че това не е най-доброто решение. Откъсват се магистратите от работата си и оттам възниква този проблем, който ние се опитваме сега да решаваме по различен начин.
Затова мисля, че това, което имаме като вето от страна на Президента отваря и дискусията дали трябва да бъде постоянно действащ орган Висшия съдебен съвет и дали не трябва да се върне предишната формула, която имаха, в която магистратите продължаваха да упражняват своята дейност като магистрати, или ако са адвокати – адвокати, ако са преподаватели – преподаватели и не се превърнаха в голяма степен с прекалено много административна работа, която в момента е натоварен Висшия съдебен съвет като постоянно действащ орган.
Искам само да припомня, че трима от членовете на Висшия съдебен съвет влизат по право, а именно Главния прокурор и председателите на върховните съдилища и продължават да практикуват като магистрати и не им пречи да взимат участие в заседанията на Висшия съдебен съвет. Смятам, че този въпрос седи пред законодателя и трябва да бъде подложен на дискусия. Това е една възможност.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Михайлова. Г-н Миков, реплика.
Михаил Миков:
Уважаема г-жо Михайлова, аз имам различна позиция и определено смятам, че един от корените на голямата корупция и далавери в съдебната власт е именно от непостоянно действащия Висш съдебен съвет. Аз мога имена да изброявам. Когато едни и същи лица бяха едновременно административни ръководители, повишаваха се, назначаваха близки, роднини и познати (също мога имена да казвам) без конкурси в съдебната власт, когато нямаше тази степен на откъсване на колективния орган на управление и самоуправление на системата от ръководителите – шефът на върховния съд, който си беше позволил да заяви политически пристрастия, или пък Главния прокурор, където системата е йерархична, познайте колко независими ще бъдат членове на Висшия съдебен съвет, които са съответно прокурори и подчинени на Главния прокурор. И в същото време те изпълняват функции. Идеята за постоянно действащ орган е за засилване на неговата независимост и за превръщането му в истински колективен орган, а не квоти управлявани, независимо от кой избрани – от съдебната власт или от парламента, щом са в отношения с Главния прокурор, те са му подчинени. Познайте как ще гласуват. Той ги предлага за израстване, той всичко.
Това беше идеята и аз мисля, че тази идея е по-добра от онази ситуация, в която смешението между административна власт и участие в колективния орган за самоуправление беше довела до ситуация, че оценката и от вън и вътре в страната бяха изключително тежки за системата.
Така че когато се сравнява нещо, то трябва да се сравнява с друго нещо. А може би ще трябва да извадим и конкретните факти, дисциплинарната практика, защото този съвет има една огромна дисциплинарна практика, за разлика от предишните съвети, които бяха на принципа „гарван гарвану око не вади”, защото всички сме в кюпа. Включително и по отношение на Инспектората, за същата дисциплинарна практика. Защото голяма част от бакиите, които разчистваше този съвет и за което беше атакуван основателно и неоснователно, те са едно дълбоко наследство, което си струва да се анализира именно от адептите на постоянно действащия Висш съдебен съвет, включително участваха. Магистратите са много ревниви да пазят свободата си от политиците. Само че падне ли им изкушение да участват в политиката, доста охотно се поддават на това изкушение. Също мога да кажа имена. Благодаря.
Екатерина Михайлова:
Реплика с едно изречение. Ако трябва да гледаме примерите, примери лоши има при постоянно действащия. Затова предлагам да не е това дискусията.
Г-н Миков, мисля, че и постоянно действащият Висш съдебен съвет не се представи във вид, който да ни убеди, че това е най-доброто. (Така е.) Затова мисля, че дискусията е отворена и затова не искам да влизам във факти, защото фактите няма да бъдат лицеприятни нито за единия, нито за другия орган.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Михайлова. Г-н Казак изяви желание за изказване. Заповядайте.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми членове на Висшия съдебен съвет и на Инспектората,
Уважаеми госпожо и господин Заместник министри,
Ние от Движението за прав и свободи предварително заявихме, че ще подкрепим ветото на Президента, но не изцяло и не само заради мотивите, които са изтъкнати в самото вето, а и поради факта, че считаме, че този закон беше приет малко по-набързо и беше пришпорен малко повече, отколкото сериозността на самия закон и на промените, които той предвижда изискваха.
Считаме, че мотивите, които Президентът изтъква, за да наложи ветото не изчерпват, според нас, изцяло истинските мотиви, които може би трябвало да има и Президентът, а и Министерството на правосъдието, за да се наложи една по-прецизна преценка и преглед още един път на приетия закон, тъй като ми с струва, че в него се съдържат достатъчно други спорни разпоредби, които станаха обект на спорове и в българското общество и неправителствения сектор, специално в магистратските среди и не на последно място и в отношенията между Правителството и Европейската комисия.
Въпросът за така наречените бонуси, което според мен е неправилен термин, може би беше използван като най-безобидната и най-обществено приемливата причина с неизменния популистки заряд, за да се върне този закон.
Реално аз бих искал да чуя от представителите на Министерството на правосъдието, след като ние гласувахме този закон, има ли и каква кореспонденция е водена с Европейската комисия, има ли някакви отзиви от страна на Европейската комисия по отношение на приетия от нас законопроект. Има ли отправени критики, забележки от страна на Европейската комисия, за да видим дали реално чрез това вето не се прави опит управляващите да коригират други свои пропуски, а не точно тези, които са упоменати от Президента. Благодаря.
Искра Фидосова:
То други не може да има. Ветото е само върху определени текстове и няма как да коментираме нещо друго. В смисъл, не е правилно това.
Благодаря, г-н Казак. Г-н Георгиев, заповядайте.
Пламен Георгиев:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми депутати,
Считам, че трябва да има възможност за кариерно израстване на магистратите, които са били в Инспектората и във Висшия съдебен съвет. Така или иначе целта е наистина да дойдат в тези два органа хора с високи нравствени и морални качества, които в някои случаи са на една възраст, която не им е позволила да отидат до най-високото ниво и нормално е тези хора да имат някаква мотивация и желание наистина да отидат в тези органи, защото в противен случай аз един дълъг период се стопира тяхното кариерно развитие. В същото време обаче може би наистина следва да се обмисли внимателно въпросът дали е правилно автоматично да се заема една по-висока длъжност. Възможно е, и по-скоро като чели ми се струва, че по-добрата и по-смислена редакция на този текст би била да има предвидена в закона такава възможност, като тази възможност да е с евентуална опция за контрол от последващия Висш съдебен съвет, като по този начин ще отговорим и на критиките, които е отправил Президента, т.е. отново ще има все пак някаква санкция от последващия Висш съдебен съвет, но в същото време ще има възможност лица, които с доказали със своята работа своите високи нравствени и професионални качества да имат такава предвидена възможност да израснат на едно по-високо ниво. По този начин ще се отговори на критиките, че трябва да се осигури гаранция съдебната власт сама да назначава и повишава, премества и освобождава съответно магистрати. Така че считам, че трябва да има такава възможност за магистратите, за да имат естествено те стимул, особено младите такива, да постъпват във Висшия съдебен съвет. Има случаи и на всички ни е известно, че не е уместно за конкретни магистрати, ако се предвиди автоматично, ще има случаи, когато магистрати, за които наистина не е уместно да се предвижда такова автоматично израстване и ще израснат в длъжност.
Според мен, най-правилно е да се предвиди една опция под контрола на следващия Висш съдебен съвет, но да има такава възможност, за да може да не се де мотивират магистратите да бъдат членове на Висш съдебен съвет или на Инспектората.
Искра Фидосова:
Благодаря ви. Г-н Миков, заповядайте. След това г-н Стоянов.
Михаил Миков:
В кръга на репликата. Извинявайте, г-н Георгиев. Какво значи следващите гарнитури. Появяват се политици, които казват, че следващите са пълни боклуци, където са били, към третата година от мандата им. Казват, че с негодници. Казват, че този съвет не е оправдал. Елементът на политическия субективизъм, ако ще бъде наша преценка, то този статус няма да се получи. Абсурдно е. Защото аз чух такива мотиви в публичното пространство. Този съвет не заслужава. Следващият съвет може би ще заслужава. А може би и той няма да заслужава. А може би още по-следващия още повече няма да заслужава. Или ние вземаме решенията принципно. А ако някой от членовете на Съвета нещо е правил, има практика, има случаи – двама такива изгърмяха, всеки си носи короната. Но да казваш на целия орган, че са се окепазили, това е деинституциализиращо поведение и отношение.
Аз ви казвам, че следващият Висш съдебен съвет ще се намерят политици, дали ще с от мнозинството или от опозицията, които ще започнат оценките към него. И ако законодателят от това се ръководи, субективните, политическите оценки винаги ще бъдат в основата на законодателното решение. Това не е нормативен акт. Това не е принципно решение. То е сега понеже тези са се изложили и няма за тях, но за следващите понеже може би ще бъдат чудесни, за тях ще има.
Г-жо Председател, споделям този мотив, защото и той прозвуча. Абе може би не е лош института – решението на статуса, ама точно тези не го заслужават. Кой ще каже, че следващите го заслужават. Откъде накъде? Следващите може още повече да не го заслужават.
Институциализирането в България върви с пълна сила по отношение на различните институции и ние в тази дискусия успяхме да развием деинституализацията на органа за самоуправление и на надзорния орган на съдебната власт и вече никой утре не може да обвини някой политик, ако по отношение на следващите органи доста високо и гласно започне от момента на номинирането, през момента на гласуването, през оценка на всяко техно решение, да им качва политически етикети. Когато се отвори бутилката и когато този подход е на сцената, никой не може да бъде обвиняван, че не се въздържа от него. Казвам ви го, за да го прецените този въпрос изключително отговорно. Защото тук не става въпрос само за този съвет. Този съвет си отива. Тук става въпрос за Инспектората и за следващия съвет и въобще за институционалния смисъл.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. Г-н Стоянов, заповядайте.
Петър Стоянов:
Г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми господа заместник-министри,
Колеги, аз говоря от името на този Висш съдебен съвет – хубав или лош, от името на този Висш съдебен съвет. Няма да коментирам конституционното устройство на Висшия съдебен съвет. Лошо или хубаво, в него по право влизат Главния прокурор и двамата председатели на върховните съдилища. Никой от вас тук няма представа какво е да гласуваш против предложението на Главния прокурор, ако си прокурор и ти предстои да се връщаш при него или пък да гласуваш против предложението на някои от председателите на съдилищата и ти предстои да се връщаш на работа. И аз си мисля, че тези два текста – чл. 28 и чл. 50 от Закона за съдебната власт, касаещи Висшия съдебен съвет и касаещи Инспектората да текстовете, които гарантираха независимостта на тези два органа, които пък са призвани да гарантират независимостта на цялата съдебна власт. Защото, ако зависиш от волята на някой, ти ще зависиш до края. И тогава какво решение ще вземеш? Та нали това беше идеята да стане Съветът постоянно действащ, за да не могат там сами помежду си да се избират, да се издигат, да се свалят. Всички помним тези времена, защото сме от доста отдавна.
Такъв е законът. Такава е конструкцията. Няма механизъм, няма критерий по които д се прави атестация на членовете на Висшия съдебен съвет. Тази атестация е конституционно установена – 15 годишен стаж, високи професионални и нравствени качества и ето те, ти си годен. И съответно другите изисквания и ставаш член на Съвета. Ти си член на колективен орган. Каквато и оценка да се прави там, освен ако нещата ,които се случиха и знаем, че тези членовете на Съвета си отидоха по съответния ред.
Въпреки това аз съзирам и определен резон във ветото на Президента относно директното, без произнасяне на съвет, повишаване. Въпреки че отново казвам, че текстовете гарантират независимостта. Да вземеш решение и да не отидеш на ниво, което е по-ниско от това. Например, както е текстът. Не знам дали сега е моментът да направя предложение за самия текст, но текстът:
„В едномесечен срок, като аз мисля, че едномесечният срок е голям, но в 14 дневен срок от изтичането на мандата на изборен член на Висшия съдебен съвет се назначава. Който освобождава, назначава и повишава? Единствено и само Висшият съдебен съвет. Се назначава н длъжност съдия, прокурор, следовател не по-ниска от заеманата преди избора или по негово съгласие се възстановява. Там вече е нещо друго. Той се възстановява. Отива и си подава молбата до съответния ръководител и се възстановява.
Фактически сме изправени пред две хипотези: при едната е налице акт на конституционно упълномощения орган, какъвто е Висшият съдебен съвет – да се произнесе, да те назначи. Другата хипотеза е отиваш и се възстановяваш. Втората алинея си е втората. По принцип няма претенции и в мотивите на Президента по отношение на втората алинея.
Но аз си мисля, че каквато и да се прави тази възможност за членовете на Съвета и за членовете на Инспектората трябва да се запази, тъй като, четейки мотивите на вносителите на законопроекта, целта е да влязат активни хора, сиреч хора, които са над средното ниво в момента на съдебната власт, което говори за окръжни, апелативни, а районните нямат този стаж реално. В противен случай, трябва да бъдат хора на края на кариерата си.
А по отношение на това – вие сами знаете, че конституционната разпоредба и законът позволяват на научните работници, докато са магистрати, докато са членове на Съвета, да упражняват своята дейност, да си пишат книжките, да защитават докторантурите, а в същия момент се дава пълна забрана на останалите да участват в каквото и да е. Аз не виждам не равнопоставеност накрая. Ако си защитил академичната степен, ще станеш академик след мандата и по време на мандата. Но целта е да дойдат магистратите. Нали не е само парламентарната квота. Именно за магистратската квота целта е там да се намерят най-точните хора, да бъдат полезни тези хора.
Затова считам, че това предложение решава проблемите, поставени от Президента в неговите мотиви. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоянов. Г-жа Ана Караиванова и след това г-жа Манолова и след това г-н Анастасов.
Ана Караиванова:
Благодаря Ви, г-жо Председател,
Уважаеми народни представители, аз естествено уважавам ветото на Президента. Всеки с правомощията си. Но се учудвам на мотивировката за острите обществени реакции. Аз не видях нито във фейсбук, нито митинги на Орлов мост, нито плакати. И ако има някога плакати срещу съдебната власт, те са обикновено срещу решенията й, срещу безпринципната наказателна политика понякога, но никога досега срещу така наречените привилегии.
Аз не смятам, че това е привилегия за инспекторите, а смятам, че това е една гаранция за независимо, добросъвестно, ако щете смело изпълнение на задълженията им. Защото се изисква една освободеност, както посочи и г-н Миков, да предложиш за наказание, когато всички други магистрати се крият зад анонимни подхвърляния по пресата, кой трябва да накажем - да накажеш и да отидеш при същия този административен ръководител, да се върнеш. Защото някой магистрат, който си е позволил освободеност, може след това да замръзне завинаги на мястото, от което е тръгнал. А белег за това е посочен и в нашия отчетен доклад, докато Министерството на правосъдието, когато беше Инспекторатът при него, за 10 години – от 1998 г. до края на 2007 г. имаха 7 предложения за дисциплинарни наказания на магистрати до Висшия съдебен съвет, ние за първите четири години имаме 74 до Висшия съдебен съвет. Общо с тези до административните ръководители за по-леките са 170, ако не бъркам числото. Затова, ако смятате, че Инспекторатът, който пета година вече се е мъчил да работи за реформа, но не за тази реформа, която някои си присвоиха да бъдат глашатаи и която се състои само в техния статут, дори и в противоположни, често взаимно изключващи се твърдения при всеки мандат да говорят. Инспекторатът работи за реформата на правосъдието в името на потребителя, нека да го изразя така както е написано, на това правосъдие. Защото български граждани най-после имат нужда от едно действително безпристрастно, качествено, бързо и ефективно правосъдие, в името на което е дадена и допълнителна функция, непозната досега на Инспектората, той все започва за първи път, и която ще затрудни, може би, основната му работа. Затова, когато го натоварвате с такива други задачи и му гласувате доверие, аз мисля, че не е привилегия даването на този пост.
Аз лично не се чувствам дискриминирана, както виждам, че е във ветото загрижено за тези, които не са били магистрати. Защото смятам, и понеже не съм, смятам, че мисълта за кариерното израстване на тези, които са посветили сили, знания, умение, безценния опит, който са натрупали през тези 4 години мандат, да видят във всички органи къде са слабостите, къде са добрите страни, да се опитат да ги дадат, действително трябва да бъде оценена.
Инспекторите предвидиха някакъв текст. Може би, ако остане време, г-жа Гочева, защото тя е от новите, ще даде някаква идея как да бъде все пак постигнат баланса между това, което трябва да работят и тяхната заслужена оценка на този изключително тежък и конфликтен труд.
Да не говорим, че в нашата историческа традиция, аз не веднъж съм говорила, преди девети септември 1944 г., е предвидено, че инспекторите се връщат на длъжностите, на които са приравнени.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Караиванова. Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Уважаеми колеги, имаме честа да разглеждаме първото вето на Президента Плевнелиев и бих казала, че като за първо вето и като предмет и като мотиви звучи достатъчно непретенциозно. Аз мисля, че твърде скромна роля си отрежда изобщо Президента във връзка с функционирането на съдебната система. Всеки един толкова важен за съдебната система закон, именно в тази му част, така наречената част за кариерните бонуси за магистратите. Но така или иначе така придоби гражданственост. Въпросът, който урежда на какви длъжности ще се върнат членовете на Висшия съдебен съвет и на Инспектората, които са магистрати. И оттук цялото простиране върху тази тема ,която изобщо не считам, че е най-съществената. Затова аз лично няма да участвам в това гласуване. Предполагам, че и много от колегите ще го направят.
Това е един въпрос, който беше уреден от ГЕРБ по един начин, след това преуреждан от ГЕРБ по друг начин. Но искам да ви предупредя, уважаеми колеги от мнозинството, все пак да не залитнем в някаква друга крайност и да припомня, че ако се придържате буквално към ветото на Президента и бъде отменен и всъщност не възприемете предложението в тези промени на Закона за съдебната власт, ще остане да действа старият текст, който казваше, че членовете на Инспектората и на Висшия съдебен съвет се възстановяват на длъжности не по-ниски от заеманите до този момент – до момента, в който са били избрани, което на практика означаваше, че те могат да бъдат назначени на всяка длъжност – не една степен по-висока, а и 10 степени по-висока. Разбира се, това го няма в съдебната система, но ако мога да се изразя образно, например, ако един инспектор или член на Висшия съдебен съвет е тръгнал от ниво прокурор в районна прокуратура, можеше да бъде възстановен по действащия текст и на ниво прокурор във Върховна касационна прокуратура. Същото се отнася и за действащите съдии. Тоест действащият текст, който беше приет в началото на 2011 г., или в края на 2010 г. от това мнозинство не предизвика чак такъв публичен шок от това решение, което урежда издигането на магистратите в степен по-висока.
Обръщам ви внимание, че ако просто приемете ветото на Президента и не подкрепите закона без да извършите някакви промени в него, ще остане да действа стария текст, който наистина може да породи серия от най-различни реакции в резултат от простирането в тази тема.
От друга страна, искам да ви обърна внимание, че от миналата седмица има едно решение на Върховния административен съд по повод възстановяването на един инспектор на по-висока длъжност, не искам да влизам в конкретния казус, но главоблъсканицата, която може да се получи, ако не се преработят текстовете, инспекторите, респективно членовете на Висшия съдебен съвет изобщо да не могат да се върнат на каквато и да е магистратска длъжност. Тоест може да се отиде в другата крайност от престараване – престараване да отговорим или на поръчителя на ветото, или на изпълнителя на ветото.
Затова просто ви обръщам внимание и заявявам, че няма да участвам в тази глабоблъсканица, в тази постановка, тъй като от ГЕРБ си я създадоха, нека ГЕРБ си я решават. Само обръщам внимание, че залитането в крайности може да доведе до последици, които да се изсипят върху главата на едни хора, които все пак бяха избрани, включително и от този състав на парламента за едни отговорни длъжности с много очаквания и от Инспектората и от бъдещия Висш съдебен съвет, т.е. да не ги демотивираме изначално, предвид, че като им приключи мандата, могат да се окажат безработни. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Манолова. Г-н Анастасов, заповядайте.
Анастас Анастасов:
Ще бъда много кратък. В зала си позволих да ви кажа, че ако бяхме решили Висшият съдебен съвет да не е постоянен, този въпрос нямаше изобщо да стои. Първо.
Второ, напълно подкрепям казаното от г-жа Михайлова по повод на това, което споделихте. Знаете моето мнение още от 2010 г. за такива бонуси по отношение на всеки един магистрат, който заема някаква изборна длъжност. Според мен, всеки, който кандидатства за член на Висшия съдебен съвет и правят неговата номинация, това е една отговорност и една привилегия за всеки един от нас. Аз не бих се съгласил, че трябва по някакъв начин да бъдат стимулирани магистратите с такива средства, които искат да отидат във Висшия съдебен съвет. Това е период, в който те управляват съдебната система на България. Това е невероятна отговорност и не бива в някакъв елемент да се вкарва такъв стимул.
И това, което каза г-н Стоянов. Мисля, че ако отпадне това за една степен по-висока, единственото, което трябва да стане с тези текстове, е да се гарантира възможността на тези магистрати да се върнат на работа, където са били, за да могат наистина да имат една свобода в своите действия, докато са членове на Висшия съдебен съвет, да не зависят от бъдещите си евентуално стари и нови административни ръководители.
Така че по по-елегантен начин ще се реши въпросът и няма да възникнат проблеми в зала. Това е моето мнение накратко. Така или иначе ние сме взели решение, че този Висш съдебен съвет, поне за сега, няма да го променяме – ще е постоянен. Това е възможността в този вариант, в този текст да излезем от ситуацията. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Анастасов. И аз ще се изкажа, тъй като няма други колеги, заявили предварително желание за изказване.
Вече заявихме нашата позиция от името на парламентарната група на ГЕРБ, че ще се съобразим с мотивите на Президента. Подкрепям огромната част от казаното досега от колегите като аргументи, включително от г-н Миков, включително от колегите, които говориха – г-жа Караиванова, г-н Стоянов, г-н Георгиев, който направи изказване в същия дух и смисъл.
С разпоредбите на §12 и §16 ние всъщност направихме ясно и безспорно ограничение на сега действащия текст, за което търпим критики в момента. Спомнете си дискусията отпреди две седмици в Правна комисия, когато г-н Стоянов имаше претенции, че трябваше да запишем една степен, а да има възможност и за две степени, затова, че в неравнопоставено положение стоят административните съдии, следователите и по отношение на тях също не е справедлив текстът. Ние се опитахме да намерим баланс. Казахме защо поставяме една степен – не защото е бил член на органа, за който е избран, било Инспекторат или Висш съдебен съвет, а защото след това 4 години той не може да бъде атестиран и няма да има магистрати, които да дойдат и да кандидатстват за избор на следващите органи, освен ако не са в предпенсионна възраст.
Така или иначе проблемът стои. Ние преди година и половина дебатирахме и предлагахме вариант, не това, което сега се предложи, а да вървим към вариант на извънредно атестиране на настоящите членове, и следващите и по-следващите на двата органа и стигнахме всички до извода, че не е правилно и не бива да създаваме такъв извънреден способ и начин за тяхното атестиране.
Трябва да сме много внимателни при корекцията на тази разпоредба от закона, защото в никакъв случай не трябва да залитнем и да отидем към по-лошо и да не гарантирам възможност тези колеги, които са избрани в момента и които щ бъдат избрани в тези два органа, да не могат да се възстановят на същата длъжност. Защото разпоредбата и на § 12 и на § 16, която е обект на ветото, говори за двете хипотези: едната е за възстановяване на същата длъжност по искане на магистрата, другата е за назначаване на длъжност с една степен по-висока. Мисля, че за това нямаме никакви различия от това, което чух.
Имахме разговор и дълъг дебат в Правна комисия преди две седмици по отношение на това възстановяването на същата длъжност дали трябва да става ex lege по силата на закона. И тук в тази си част аз не смятам, че законодателят с едно или друго решение, каквото приема, се намесва в независимостта на съдебната власт и в тази си част този мотив аз лично като мотив не подкрепям. Защото това би означавало не ex lege да възстановим на същата длъжност, а Висшият съдебен съвет по преценка, по субективни критерии, представете си до какво ще доведе това, да определя един магистрат, когато му изтече мандата в единия или в другия орган дали да бъде възстановен на същата длъжност, не говорим за степени по-висока, каквато смятахме, че е недопустимо.
Възможно е и това, което каза г-н Георгиев, коментирахме през последните дни, да дадем възможност на Висшия съдебен съвет да прецени. Най-простичкото е, ако сложим думичката „може”. Но тук въпросът е принципен. Мотивите на Президента са не за този или другия Висш съдебен съвет или този и следващия Инспекторат, а принципно затова, че има намеса, според мотивите, които прочетохме. Само те могат, като дадена им възможност по Конституция, да назначават, повишават. Пред нас стои въпроса дали изобщо трябва да даваме такава възможност оттук нататък. Моето лично мнение, което съм изразявала многократно досега е, че трябва да дадем стимул наистина на тези, които желаят да кандидатстват, да бъдат номинирани за следващите Висш съдебен съвет и Инспекторат, наистина да са спокойни за своето кариерно израстване и да работят в абсолютна независимост като такива. Защото в крайна сметка контролират и проверяват дейността на тези магистрати, които впоследствие обикновено са техни висшестоящи административни ръководители или по-просто казано началници.
Много мислих върху тези текстове. Има логика в това, което каза г-н Стоянов. Трябва да преценим много внимателно, ако не се стигне до подкрепа повторна на законопроекта, каквато в момента виждам че няма като изразена воля да с случи, да преработим тези две разпоредби, така че гарантираме ex lege възстановяване на заеманата преди това длъжност. Тук не трябва да си правим никакви експерименти и да даваме възможност на ВСС да преценява и в същото време да преценим дали е необходимо да правим допълнителна редакция в контекста, който г-н Стоянов предложи. Тук са двете различни позиции – дали да дадем такава възможност или да не дадем.
Г-н Анастасов, заповядайте.
Анастас Анастасов:
Идеята за тези, които ще кандидатстват, т.е. които ще бъдат номинирани за новия Висш съдебен съвет, представете си за какво отношение ще става въпрос. Три месеца вие сте номиниран, на сайта сте или на Висшия съдебен съвет или на Парламента. Представете си, аз съм бил 15 години съдия и съм гледал само наказателни дела. По граждански дела винаги има една страна недоволна, по наказателните всички са недоволни. Представяте ли си тези няколко хиляди човека или повече, които са минали през залата и на които аз съм гледал делата, какво ще пишат за мен. Аз затова казвам, че който е тръгнал на това, той знае къде отива. И ще трябва да устиска и тези три месеца с всичкото, което ще излезе, с всичкото, което ще се каже. Така че не може една степен по-висока да е нещото, което да му гарантира едва ли не едно безметежно започване на работа след това. Там отиваш и минаваш през такава стърга и то при никаква гаранция, че ще бъдеш избран за член на Висшия съдебен съвет.
Искра Фидосова:
Други изказвания има ли? Има ли някой, който да не е изразил позиция и да желае да вземе отношение?
Обръщам внимание по процедура, че ще гледаме само и единствено тези текстове. И ако няма да бъде подкрепен отново законопроектът, ще гледаме тези въпросни текстове и тези текстове трябва да коригираме. Имаме вариант да отпадне това, което сме приели и да си останат действащите разпоредби. Днес сме на своеобразно първо четене по принцип.
Аз моля колегите, ако трябва да се излъчи представител от всяка една група, ще вървим към коригиране на текстовете, каквото е необходимо. Като приключи заседанието, ще се уточним за процедурата.
Преминаваме към гласува. По правилник трябва да подложа повторно на гласуване законопроекта. Обръщам внимание, че не се гласува ветото на Президента, а се гласува повторно законът.
Подлагам на ново гласуване Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Въздържали се? Деветнадесет „въздържали се”. Двама не гласуват.
С това изчерпихме дневния ред. Благодаря на всички.
Закривам заседанието.
Председател:
Искра Фидосова
