Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
10/07/2012
Стенограма от заседание на комисия
П Р О Т О К О Л
№ 135
Днес, 10.07.2012 г., вторник, от 11:00 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъства: от Българския институт за правни инициативи – Христо Иванов.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Добър ден на всички. Уважаеми колеги, започваме днешното заседание Комисията по правни въпроси с единствена точка в дневния ред:
Единствена точка - Обсъждане и приемане на процедурни правила за изслушване на кандидати и провеждане на избор за членове на Висшия съдебен съвет през 2012 г. от квотата на Народното събрание.
По списък присъстват 19 от членовете на Комисията. Има представители на всички парламентарни групи.
Предварително миналата седмица изготвихме процедурни правила, които бяха предоставени на всички парламентарни групи за бележки и предложения. Тази сутрин по e-mail сте получили варианта, който снощи късно беше сглобен с всички предложения. Сега ви е раздаден проекта, който на този етап има почти окончателен вид с предложения за конкретни дати и срокове, съобразно изискванията на закона.
Каква беше идеята за тези процедурни правила?
Предложението е да се изготвят подробни процедурни правила, които обхващат цялата процедура – от първата стъпка, за обявяване на първоначалната дата за подаване на документи до финалната стъпка, а именно провеждането на самия избор в пленарно заседание на членовете на Висшия съдебен съвет.
Съобразно изискванията н закона между датата на приключването на подаването на предложения от народни представители за кандидати и гласуването в пленарна зала трябва да има два месеца. Предложението ни за дата, която да фиксираме за избор и гласуване в пленарна зала, тръгвам отзад напред, за да можем да съобразим сроковете – е 26 септември, сряда. Съгласно изискванията н закона крайната дата е 28 септември. Предложението е все пак д оставим два дни до крайния срок, а сряда все пак е първият ден на пленарно заседание. Изборът в останалите две квоти също е в този период – между 15 и 23, това, което е обявено до този момент от колегите от магистратската квота.
Датите, които сме предложили, са съобразени с датата 26 септември. Самото изслушване на кандидатите се провежда от Комисията по правни въпроси, съгласно последните изменения на Закона за съдебната власт. Предложението ни е изслушването да се проведе на открито заседание, както са и всички други заседания. Предложението ни е заседанието да се проведе в пленарна зала на 11 септември, вторник, в който ден нямаме пленарни заседания, за да можем през целия ден да използваме пленарната зала за провеждане на цялото изслушване.
Опитахме се в един пакет да разпишем абсолютно всичко – както датите, така и критериите, на които трябва да отговарят кандидатите, документите, които трябва да представят, самото публично оповестяване на документите, при какви процедурни правила ще се проведе изслушването, при какви правила ще се проведе самият избор на членовете на Висшия съдебен съвет.
Направили сме и няколко приложения, които трябва да бъдат неразделна част от процедурните правила за избор на членове на Висшия съдебен съвет.
- Образец на декларация, че кандидатът е съгласен да бъде предложен за член на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание. Това е задължително изискване на закона.
- Декларация по чл. 18, ал. 1, т. 8 и т. 10 от Закона за съдебната власт. Моля ви да обърнете внимание на тези две точки. Ако кандидатът има осъждане за извършено престъпление, независимо от реабилитацията, не може допуснат до изслушване и не може да бъде изобщо кандидат за член на Висшия съдебен съвет, както и ако е освободен дисциплинарно от длъжност член на Висшия съдебен съвет. В чл. 18 са изискванията за несъвместимост, които трябва да бъдат отстранени в едномесечен срок. От тези изисквания за несъвместимост извадихме само тези две точки, които се явяват изискване за допустимост за изслушване. Затова направихме проект на отделна декларация. Всички останали 8 точки в чл. 18 трябва да бъдат съобразени вече от избраните кандидати в едномесечен срок от техния избор.
Имаме и проект на решение за пленарна зала, както и по отношение на приемане на процедурни правила за провеждане на избор на членове на Висшия съдебен съвет, така и по отношение на проект н решение за самия избор поотделно при подлагането на гласуване на всеки един от кандидатите.
Предлагаме да се създаде тематичен сайт към сайта на Народното събрание. По това вече работи администрацията на Народното събрание и днес до края на деня има готовност да приключи. И ако тези материали бъдат приети днес от нас, утре ще стартира. Идеята е на заглавната страница на сайта на Народното събрание да има заглавие „Избор на членове на Висшия съдебен съвет” и след това в подраздели всичко, което касае цялата процедура – номинации, кандидатури, документи, постъпили становища от юридически лица с нестопанска цел, самото изслушване и провеждането на заседанието. Цялата тази информация да се качва на едно място ежедневно. Имаме готовност съвместно с администрацията на Народното събрание на сайта да има информация, както на български език, така и английски език. Предложението е да осигурим и онлайн излъчване и през сайта на парламента и при изслушването и при избора, както на български, така и с превод в ефир на английски език. Така че ако има желание за наблюдение от Европейската комисия на процедурите да могат директно, без да препредаваме с писма и разточено времето, да могат д бъдат преки наблюдатели на това как ще протекат процедурите от първи ден – от подаването на документите – до последния с приключване на гласуването и избора на единадесетте членове на Висшия съдебен съвет.
Накратко това е идеята на тези предложения.
Предлагам ви, ако имате конкретни предложения и нещо, което трябва да се обсъди, да го заявите. Ако искате по раздели да го четем и обсъждаме, за да няма нещо пропуснато. Възможно е да има и правописни грешки. Ако считате, че нещо трябва да се добави, моля да направите съответното предложение.
Като приключим с процедурните правила и неразделната част от тях – приложенията, който предлагаме, трябва да се спрем на проекта на декларация за имущественото състояние на кандидатите. Сложили сме ви в материалите един примерен образец, който предварително направихме и примерен образец който колегите от ВСС са подготвили по същия член от закона, като министърът на правосъдието одобрява окончателно проекта на декларацията. Затова идеята е да се спрем на една декларация, която да бъде одобрена или пък да направим компилация от двете. Просто това са примерни варианти, които трябва да изчистим днес и да излезем с конкретни решения.
Следващата тема, която моля да обсъдим накрая, се отнася до това, че трябва да предложим на пленарна зала да гласува процедурните правила за избора, като има една особеност. През последните няколко години разговаряхме и моля всички да помислим, като специално се обръщам към заместник-председателите на Народното събрание, как да предложим в комплект да се приемат всички процедурни правила. Може би първо да извадим проекта за решение за избор в пленарна зала и другата част, която е частта на комисията, както е по закон, да бъде като втора част. Трябва да помислим за това, за да можем днес след заседанието на Комисията да го входираме и да бъде в пленарна зала.
Другият, чистият вариант, както досега сме правили, е да си гласуваме само процедурните правила, които са за самата пленарна зала. Но на мен лично ми се ще да помислим дали не можем и в каква последователност какво предложение от нас да излезе като цялостен пакет да бъде приет от пленарна зала. Ако тук постигнем съгласие и затова моля всички да вземат отношение.
Накратко това е предложението. Има една обща част, която е съвсем кратка. Документите сме ги гледали внимателно. Въпреки това обръщам внимание, че е възможно нещо да е пропуснато.
Имате думата, колеги, за предложения и изказвания по така направения проект за процедурни правила. Също така предложения и по датите, които сме предложили. Датите са съобразени изцяло с това, което ни дава като рамка законът. През м. август ще се наложи няколко човека да работим по процедурите, тъй като в 14 дневен срок от изтичането на срока за представяне на предложения, трябва да се представят концепции, които също трябва да бъдат качени на сайта.
Пропуснах да кажа, че също така трябва да помислим и да изберем една комисия – няколко човека, които да правят предварителния преглед на документите. Това е чисто формален преглед. Например, дали за някои от кандидатите не липсва някой от основните документи и да му се окаже срок, за да можем в тридневния срок да го качим след като представи съответния документ.
Обръщам внимание, че сме направили предложение за нарочно заседание на комисията, което предхожда изслушването, в което трябва да направим преглед на документите на всички кандидати за допустимост до изслушването, т.е. дали отговарят на изискванията на закона. И съответно, ако някой не отговаря на изискванията на закона, да излезем с решение, че не следва да бъде допуснат до изслушване.
Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Аз искам специално да ви поздравя за усилията, които сте положили за изготвяне на този обстоен документ, дефиниращ правилата, процедурите за номиниране и за изслушване на кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание. Личи си намерението и мотивацията тази процедура да протече максимално прозрачно и публично и да се даде възможност на всички заинтересовани страни, лица, организации да изкажат становище по съответните кандидатури.
Аз имам два въпроса, продиктувани от това, което успях да прочета и да го сравнява със съответните текстове от Закона за съдебната власт.
Първият въпрос е принципен и касае това дали ще има едно или реално ще има две изслушвания? Тъй като чета текста на закона, чл. 19б е кратък и лаконичен: „Народното събрание избира всеки член на Висшия съдебен съвет поотделно.” Тоест з разлика от обстойно описаните с последното изменение на Закона за съдебната власт процедури за изслушване и представяне н кандидатурите в съответната специализирана комисия, а именно Комисията по правни въпроси, по отношение на тяхното представяне и гласуване в пленарна зала Законът е много лаконичен и общо взето оставя свобода на преценка. Вие сте предложили да има своего рода повторно изслушване в пленарна зала, тъй като сте предвидили възможност за въпроси и изказвания. Това винаги е било така. Но възможността, която сте предвидили и за въпроси в пленарна зала към кандидатите и възможност те д отговарят в рамките до 10 минути, за мен представлява повторно изслушване. Просто трябва д преценим дали това е редно или не. Тоест изслушването във водещата комисия не е ли достатъчно, за да с придобие пълна представа за съответните кандидати, а трябва то да се повтаря и в пленарна зала. Това ми е първият принципен въпрос.
Вторият ми въпрос е продиктуван от това, което откривам и в Процедурните правила. Виждам, че то се базира на последните изменения, които сме приели в закона, а именно в чл. 19а. В рамките на доклада, който трябва да се изготви от Комисията по правни въпроси след изслушването на кандидатите и в закона и във вашите правила е предвидено, че съдържанието на доклада трябва да съдържа заключение освен за минималните законови изисквания за заемане на длъжността. Това, което на мен ми дава основания за въпросителни, е „наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидата”, неговите квалификация, опит и неговите професионални качества, от една страна и от друга страна, „публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата”.
Как си представяте за всеки един кандидат комисията да гласува в своето становище заключение по тези две точки. Как ще избегнем субективизма, ако наистина решим да изпълним това законово задължение, като съдържание на нашия доклад? Как ще избегнем, ако щете дори и политически мотивирания субективизъм от страна на мнозинството евентуално по отношение на даден кандидат.
Какво значи „наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидата” и „публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата”? Това означава ли, че всяка неправителствена организация, например, ако представи становище, че даденият кандидат не се ползва с добра репутация, ние трябва д го въведем задължително в нашия доклад, като информация и като заключение.
Това са ми въпросите, на които бих искал да получа отговор.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак.
По отношение на първия въпрос ние сме предвидили не повторно изслушване в пленарно заседание. Няма да има ново представяне на кандидата и на концепцията, която е предложил, а сме предвидили възможност за задаване н въпроси, които ще бъдат един вид допълнителни въпроси, извън това, което му е зададено на изслушването, тъй като има един период от около 15 дена, през който е възможно да постъпят някакви становища и информация по отношение на определен кандидат и не трябва да бъдат лишени народните представители, (тук говорим за останалите, които не са членове на Комисията по правни въпроси), защото законът казва, че специализираната комисия прави цялото изслушване и всичко останало, но след това всеки един народен представител в самото пленарно заседание трябва да има възможност да зададе допълнителен въпрос, чиято необходимост за задаване е възникнала, според мен, на по-късен етап и затова изрично сме записали, че кандидатите в пленарна зала се представят от съответния народен представител в рамките на 2 минути. След това сме дали възможност да се зададе въпрос на съответен кандидат (не на всички, а на който се прецени) и кандидатите на имат възможност да отговорят на зададените към тях въпроси. Предложили сме съвсем формално до 10 минути, но моля да преценим, дали да не бъдат до 5 минути или колкото преценим.
Четин Казак:
Как така на всеки кандидат ще даваме възможност до 10 минути.
Искра Фидосова:
Не, само към тези, към които има зададени въпроси. Ако това не е ясно, ще го редактираме. Според мен, не бива да повтаряме същинската част от изслушването, което ще проведем в комисията, което е експертно изслушване по отношение на концепция, по отношение на зададените въпроси, по отношение на дейността на Висшия съдебен съвет и на съдебната система като цяло. А в пленарна зала въпросите по-скоро ще имат по-общ характер. Това ни е била идеята.
По втората част от въпроса на г-н Казак, това е текст от закона, който ние не можем да избегнем – за нравствените и професионални качества на кандидатите. Опитахме се, за да не е субективно изцяло, да създадем критерии. Написали сме дотук 7 критерия. Ако смятате, че можем да напишем още, би било добре. Ние поне дотук сме стигнали с нашите предложения.
Какво се има предвид под нравствените и професионални качества? Много неща могат да се имат предвид, но не знам доколко е възможно да изпишем 15-20 критерия. Не сме слагали бланкетни и шаблонни текстове, които се ползват обикновено. Дайте конкретни предложения, за да можем да доразпишем правилата. Пак казвам, това е рамка. Опитахме се да я направим максимално подробна.
Г-н Бисеов, заповядайте.
Христо Бисеров:
Г-жо Председател,
Колеги, аз считам, че правилата с добре направени. Имам конкретно предложение. В т. 5 на раздела „Изслушване на предложените кандидати за членове на Висшия съдебен съвет” в Правната комисия да отпадне израза „членове на Комисията по правни въпроси”. Защото в нашето заседание могат да участват народни представители, които не са членове на комисията и могат да участват и с въпроси. Те нямат право на глас, но могат да задават въпроси.
Предлагам процедурните правила да бъдат приети в пакет, включително и в зала. Защото трябва да се даде публичност на цялостния ред. А тази публичност ще я дадем през дебата в залата, защото смятам, че това е по-правилният подход.
Моля да отбележите, че гласувам „за” тези процедурни правила.
Искра Фидосова:
Дали само от членовете на Комисията по правни въпроси с оглед на това, че после всички ще могат да задават, затова махаме „членове на Комисията по правни въпроси” и го оставяме общо и процедурата е такава, каквато сме я разписали.
Колеги, обръщам се отново към заместник-председателите на Народното събрание, преди г-н Бисеров да излезе. Как да предложим на пленарна зала този пакет? Г-жа Михайлова.
Екатерина Михайлова:
Аз мисля, че трябва да направим следното.
Където са Процедурните правила за изслушване и провеждане на избор на кандидати за членове това също трябва да бъде, ако искаме да с гласува в зала и да бъдат ясни правилата наистина като процедура, а не само като решение на Правната комисия, трябва пак да е проект на решение за приемане на процедурни правила за изслушване и предложения за избор на кандидатите. Тоест едното да бъде процедурата, която тече докато стигнем до избора в Народно събрание – изслушвания, събиране на документи и т.н., което означава, ако приемем това да е, че трябва да отпадне в този проект последната част „ІІІ. Избор на членове на Висшия съдебен съвет”. Защото тя е практически нещо, което се съдържа в голяма част в проекта за решение във връзка с приемане на процедурни правила за провеждане на избор на членове на Висшия съдебен съвет.
Тоест да имаме един проект за решение само за процедурата до избора и второ решение за процедурни правила за провеждане на избор. Даже няма нужда „във връзка с приемането на процедурни правила”. То си е решение за провеждане н избор н членовете на Висшия съдебен съвет от Народното събрание.
Мисля, че по този начин, ако приемем това, защото няма какво друго да е, освен решения. Процедурните правила са на базата на проект на решение. Тоест едното да приключва до м. септември – изслушвания и цялата тази процедура, а вторият проект за решение, ако искаме сега можем да го гласуваме, ако искаме ще го гласуваме наесен – това е вече самият избор. Може би е хубаво отсега, за да знаят и кандидатите и всички, които следят този процес, по какъв начин ще протече гласуването. Но там процедурите не могат да бъдат много по-различни.
Ако това се споделя и от останалите колеги, тогава имам конкретно предложение по текстовете.
Искра Фидосова:
Аз също смятам, че трябва да бъдат две отделни предложения. Само обръщам внимание, че в ІІІ разликата с проекта за решение за самата пленарна зала, който е прикачен, т. 1 и т. 2 ги няма и няма как да ги има в другия проект на решение. В т. 1 се съдържа датата 26 септември, която ние в самия проект за решение за избор няма как да я запишем. Ако приемем, че ще запишем там датата, тогава може да падне тук частта. Или тези две точки да останат, а да извадим другите. Но тези две точки трябва да останат. Това е разликата всъщност.
А ние тук ще си гласуваме цялото, защото Комисията по правни въпроси си гледа цялата процедура от до. Нека да гласуваме двете решения наведнъж в пленарна зала, за да е ясна цялата процедура до края. Да няма нищо, което след това да гласуваме допълнително.
Тогава от ІІІ да оставим само т. 1 и т. 2, а другото отива в.....
Екатерина Михайлова:
Аз мисля, че трябва по повод изслушванията и представянията на кандидатите, че трябва да има правила така, както са разписани в първия етап, когато ние в Правна комисия ще ги изслушваме, но трябва да оставим и на пленарна зала възможност – въпросът, който г-н Казак постави, да има възможност да се задават въпроси към кандидатите, т.е. да не сваляме процедурата. Може междувременно от периода, в който сме ги изслушвали, да се появят нови обстоятелства, нова информация, която трябва да бъде поставена пред кандидат. Може самият кандидат, дори и да няма въпроси към него, да иска по някакъв начин да се представи пред всички народни представители или може да иска нещо да каже нещо на депутатите, например, колко той е по-подходящ за заемането на определена длъжност и не бива да бъде лишаван от тази възможност, защото преди това ние ще го гледаме в един ограничен състав.
Относно въпроса как ще преценим моралните и нравствените качества е наистина трудно да го кажем документално как ще стане. Например, където е записано, че правим преценката си по някакви критерии - „да не е участвал в корупционни схеми”? Ако няма доказателства за това, аз не бих могла да реша, примерно, че някой е корумпиран само от приказките. Може би получена информация. Защото иначе сама да направя някакво заключение и да имам някакви убеждения? Аз мога да чуя и други неща за този кандидат, а не само дали е участвал в корупционни схеми. А мога да науча и за други негови качества, които да създават в мен съмнения колко са нравствени и морални качествата му, за да стане член на Висшия съдебен свет и извън корупционния въпрос. Казвам го, защото е трудно да се разпише. Може би в законите, в които има описания на тези въпроси – конфликт на интереси, конфискация и т.н., те д бъдат изброени. Оттам нататък може би ще получим информация за такива деяния на съответния човек, н моето предложение е комисията да не взима решения по тези въпроси. Само в доклада да бъдат описани и то само легитимно постъпилите и неанонимни сигнали, което изхожда от организация, от висши учебни заведения, от отделни хора, само да бъде описано, но ние да не се произнасяме. Всеки ще си направи съждението. Защото г-н Казак е прав. Ако започнем да гласуваме кой го смятаме за по-морален и да препоръчваме н залата, мисля, че ще влезем? Когато гласуваме ще гласуваме по собствена съвест и убеждение и всеки ще си решава кой е по-достоен и кой не е достоен. Тоест в доклада на комисията само да се изброи какво е постъпило.
Защото и кой е обществено най-подкрепен е също много трудно да се каже. Примерно, ако аз съм кандидат, мога да донеса пет подкрепи от неправителствения сектор и от висши учебни заведения, но това не означава още, че наистина се ползвам с голяма обществена подкрепа. Няма да правим социологическо изследване. Не е работата на тези хора да бъдат обществено популярни, а работата им, според мен, е да бъдат хора, които са почтени, знаят за какво са избрани и ще следват наистина своята съвест и убеждение при решаване на въпросите, а не по партийна или някоя друга подкрепа. Защото ясно е, че някой кандидат, особено предложен от среди близки до управляващите, лесно може да ни събере куп препоръки. Колко му е да събере препоръки, защото примерно, имат добро впечатление от него. Тоест предложението ми е да не търсим количествения показател, а наистина да се опита всеки един от нас колкото се може повече информация и за си оформи възглед за съответния кандидат.
Искра Фидосова:
Всъщност това ни беше идеята и на нас, но искам да обърна внимание да погледнете и действащия текст на чл. 17, ал. 1, който е с промяна от година и половина, който мен лично като редакция ме притеснява.
„За членове на Висшия съдебен съвет се избират юристи с високи професионални и нравствени качества и които имат най-малко 15 години юридически стаж.”
Оттук идва началото на проблема как да го разпишем. Ние не сме имали предвид да се произнасяме по отношение на това и никъде не пише такова нещо. Въпреки това, ако смятате за по-коректно да допишем, че в доклада комисията вписва постъпилата информация по отношение на тези лица във връзка с нравствените и професионални качества.
Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Аз предлагам да не се опитваме да описваме неща, които не могат да бъдат описани. Истината я знаем всички, че, ако бъдат издигнати неподходящи кандидатури, по отношение на които има съмнения за конфликт на интереси и за други влияния, това няма как да не стане публично известно и да влезе парламентът в поредния скандал. Така че най-добрите правила тогава, когато не са подкрепени с кандидатури, в които вносителите да са убедени 100% в техните професионални и нравствени качества, просто и да отговарят формално на всичко, което ще разпишем, в крайна сметка няма да се постигне целта, която, надявам се, че всички ние целим, а именно да изберем едни достойни свестни хора в следващия Висш съдебен съвет.
Правилата са о’кей! С подобренията ще станат и по-ясни, и по-разбираеми, и по-добри, и по-функционални. Но основният ангажимент ще бъде на вносителите на конкретните кандидатури. Всяка една парламентарна група, или депутат, или управляващите, или който ще ги внася, в крайна сметка наистина да е убеден в тяхната пригодност за целите, които ще трябва да изпълняват във Висшия съдебен съвет. Така че да не влизаме в излишни детайли. Според мен, всички разбираме за какво става дума.
Искра. Фидосова:
Добре. Какво предлагаш за т. 7.
Мая Манолова:
Т. 7 си е много добре, само да се прецизират текстовете, които касаят корупционните схеми и конфликтите на интереси. Защото е ясно, че ако е бил в конфликт на интереси, това води след себе си законни последствия и ако е участвал в корупционни схеми, също води след себе си последствия, които д правят невъзможно изобщо оставането му в съдебната система.
Аз си повтарям предложението, което направих преди малко, а именно да се перифразира в посока основателно съмнение за еди-какво си. В крайна сметка е въпрос на преценка. Да, предполагам, че много ще се изпише за кандидатите, но в крайна сметка след като са кандидати формално нито е установено, че са в корупционни, нито че са в конфликт на интереси. Отговорността е на народните представители в крайна сметка да отсеят тези, за които съществуват такива съмнения в обществото. Може да е несправедливо, но в крайна сметка хора, по отношение на които има такива съмнения, нека да си правораздават или да се занимават с нещо друго, но да не са в ръководството на съдебната система. За това става дума.
Искра Фидосова:
Г-н Методиев, заповядайте.
Веселин Методиев:
Аз искам да се опитам да ви помогна малко.
В Комисията по държавна администрация една година обсъждахме такива текстове във връзка със Закона за конфликт на интереси. Начел съм се на преводи от различни законодателства. Точките, които са написани тук като булети: „да не се е облагодетелствал, да не е бил в конфликт на интереси” и т.н - всички те имат своя аналог в конкретните текстове на действащото законодателство без едно и това е „да не е участвал в корупционни схеми”. Асо извадим съответните закони, ще намерим и текстовете на съответните членове от дадения закон. Но за това „да не е участвал в корупционни схеми” няма да намерим. Просто съм сигурен, че няма такъв текст, с който да бъдем конкретни.
Така че нравствените и професионалните качества са добре дефинирани с изключение на този булет „да не е участвал в корупционни схеми”, защото там няма дефиниция и то няма дефиниция, позовавайки се на някои от текстовете в действащото законодателство. Заради това колегите – г-жа Манолова и г-жа Михайлова се спряха н този булет, защото и аз не мога да се сетя в момента откъде ще дойде. Защото, например, „да не се е облагодетелствал в лично качество или негови близки от длъжността, която заема” в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за конфликт на интереси е много ясно казано какво значи да се облагодетелстваш в лично качество. Тоест има ги тези неща в законодателството.
Конкретното ми предложение е да се махне булета „да не е участвал в корупционни схеми” или да се напише по начин, който да не предизвиква такива свободни интерпретации и в крайна сметка отваряне на система за опетняване на име н някой човек.
Останалите булети са о’кей! Който ги е писал, моето лично мнение е, че е постъпил много точно.
Искра Фидосова:
По законов текст нямам аналогия. По-скоро, ако постъпи публична информация и становища по отношение на съмнения или по-точно, не са съмнения, а може конкретно да се извади участвал еди-къде си, примерно в приватизацията на нещо, което впоследствие има произнасяне или в продажбата на някаква държавна собственост, което впоследствие се оказва някакъв проблем, или пък някаква обществена поръчка, която след това е била обект на разследване, или е бил член на комисия, или някой от семейството му.
Добре махаме булета „да не е участвал в корупционни схеми”.
Веселин Методиев:
Г-жо Председател, това което казахте за приватизацията, за семейството, свързано с приватизационен процес, който е бил обект след това на дело, което дело е завършило с някакви ясни корупционни обвинения, доказани в съда и пр., то се намира в първия булет „да не се е облагодетелствал в лично качество или негови близки от длъжността, която заема”. Това е съвсем ясно.
Искра Фидосова:
Добре. Махаме този булет. Нали така? Г-н Анастасов.
Анастас Анастасов:
По повод това, което каза г-жа Манолова. Съмнения за участие. По-скоро трябва да са основателни. Защото съмнения е много общо. Ако аз кандидатствам и в момента има подаден сигнал до Комисията за установяване на конфликт на интереси, има процедура и на тази комисия ще се пада честта да установява на базата на това, че има проверка, дали този кандидат трябва да бъде допуснат или не. Той може да излезе чист след тази проверка, но може да му дадат и решение, че е бил в конфликт на интереси. Тоест ние влизаме в един вътрешен субективизъм, а идеята тук е да има несъмнени хора, за които няма проблем с тяхното поведение.
И още нещо. „Да няма неплатени публични задължения.” До м. март е плащането на данъците догодина. Всеки от нас е в кюпа. Неплатени е едно, а не просрочени е друго. Дължимо е до еди-кой си период, а просрочването е след това.
Искра Фидосова:
„Да няма недължими просрочени публични задължения”.
Ще го помислим още малко като редакция.
Г-н Христо Иванов от Българския институт за правни инициативи.
Христо Иванов:
Същото, което каза и г-н Анастасов. Трябва да излязат хора от комисията, за които е установено, че са несъмнено. Тоест основание за разумно съмнение. Естествено анонимни доноси или сигнали, които не са били подкрепени с никаква информация, ще бъдат отхвърлени. Но, ако примерно, е правена проверка за престъпление, не е довършено поради не събрани достатъчно доказателства, това все пак не означава, че човекът е абсолютно чист. Така ч нека да се каже основание за достатъчно или разумни съмнения, което да даде на комисията възможност да направи такава преценка.
Искра Фидосова:
Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Все пак ние сме Правна комисия и да говорим като юристи. Да боравим с категории като предположения, или приключило досъдебно производство, прекратено поради липса на престъпления, ама висят едни съмнения, просто не ми звучи юридически издържано. Връща ни в едни основателни съмнения – терминът, който общо взето е познат и с който борави правото е „достатъчно данни” или „основателно предположение” че е извършено нещо. Но там има представени доказателства.
Аз мисля, че когато тези факти и обстоятелства, когато бъдат описани, на всеки един на съвестта му ще тежи преценката дали са основателни, дали са предположения, дали са съмнения, дали са нещо друго.
Искра Фидосова:
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, аз не случайно поставих тези въпроси, тъй като наистина вие сами виждате колко са обтекаеми тези текстове и колко са меко казано спорни някои от тях. И специално за юристи, какво значи основателни и неоснователни съмнения? Делото е приключено, или е прекратено, или не са събрани достатъчно доказателства. Ние да не сме журналисти или пък някакви морални съдници и да кажем: „Да, делото е прекратено, обаче продължават да висят съмнение и затова ние ще направим преценка.”
Уважаеми колеги, аз предлагам преценката да бъде оставена на съвестта на всеки един народен представител. В доклада, както беше предложено от г-жа Михайлова, да се упомене, че за лицето има постъпили становища от непрвителствени организации, или от професионални организации, или пък кадровата справка показва еди-какво си и толкова, а не ние да правим оценка или преценка. В крайна сметка ние с гласуването правим преценка. Но не да правим преценки в доклада. Окончателната преценка ще бъде направена в пленарна зала при гласуването на всяка една от кандидатурите. Тук да напишем, че водещата комисия не прави преценка по отношение изискуемите нравствени и професионални качества, а в доклада се съдържа информация за постъпили не анонимни становища относно качествата на кандидата.
Искра Фидосова:
Какво щ кажете да го оставим: „да не е участвал в корупционни схеми, ако са представени достатъчно данни и информация за това.” В смисъл, ако се установи, че има повдигнато и образувано производство срещу него. Като се оповестят публично, този който знае, че срещу това лице има нещо, вече ще може да го предостави официално.
Обръщам ви внимание, че в документите см поискали освен удостоверенията и свидетелството за съдимост, сме изписали и съдебна справка от „Бюро съдимост” за налагани наказания по чл. 78а от НК и отделно сме изписали „Удостоверение от Национална следствена служба за образувани досъдебни производства”. И всъщност тази част кореспондира с тези документи. Защото когато разписвахме текстовете на закона, се уточнихме и предоставихме на комисията да прецени точно какви документи да изисква от кандидатите и с тези два документа смятаме, и свидетелството.
Г-н Ципов, заповядайте.
Красимир Ципов:
Само една кратка реплика. Кандидатите могат да не бъдат само магистрати. С оглед на това може би е добре да остане отделно свидетелство за съдимост и справка, а когато кандидатите са магистрати, разбира се, че в свидетелството за съдимост ще бъдат описани тези случаи, в които лицето е било освободено от наказателна отговорност.
Искра Фидосова:
Съгласни ли сте да махне чл. 78а. (Да.) Добре.
Какво правим с корупционните схеми.
Тодор Димитров:
Колеги, ако установим, че е участвал в корупционни схеми, ние трябва да сезираме прокуратурата за този кандидат. Той се е облагодетелствал от заеманата длъжност.
Искра Фидосова:
Добре, този текст ще отпадне. А за комисията е ясно, че ако постъпят такива данни и документи по отношение на някой кандидат, че трябва да бъдат оповестени публично в доклада и то при спазване на рамката на закона – когато има достатъчни и сериозни основания.
Г-н Казак.
Четин Казак:
По текста на т. 10 от изслушването. Какво съдържа доклада – всичко това е преписано от закона, но последното тире „становище по представените концепции”? го няма в закона. Какво становище по представените концепции ще изготвим?
И още нещо. Като председател на Делегацията в парламентарната асамблея на франкофоните и като инициатор за това сайта на Народното събрание да бъде и на френски език, предлагам тематичният сайт освен на английсик език, да бъде и на френски. Има кой да го преведе.
Който не знае, сайтът на Народното събрание вече се поддържа и на френски език и г-жа Колева ще го потвърди. Редовно се актуализира, така че има кой да поддържа и френска версия на този тематичен сайт.
Предлагам да се добави „и на френски”.
Искра Фидосова:
Ако тръгнем да добавяме по този начин, трябва да добавим испански, италиански, немски и други.
Датата за подаване на документи. От утре, 11 юли 2012 г. до 24 юли, включително, ден вторник, 14 дни. За това е необходимо по закон решение на комисията, а не на пленарна зала.
След един час го качваме на сайта. Предлагам за утрешното заседание за мине, ако не възразявате, да мине и като първа точка на пленарното заседание.
Отпадна „съдебна справка от „Бюро съдимост” за налагани наказания по чл. 78а от Наказателиня кодекс”.
Юридическите лица с нестопанска цел представят становища, въпроси не по-късно от 3 септември 2012 г. Това е съобразено с датата на изслушване. Срокът е даден в закона.
По самото изслушване. 11 септември, вторник, пленарна зала. Предлагаме 10:00 часа. Добре ли е? Имайте предвид, че ще продължи може би 5-6 часа. Остава 10:00 часа.
Кандидатите се представят от вносителите на предложението до 2 минути. Мисля че е достатъчно.
Лично представяне от кандидата и възможност за допълване на данни от професионалната си биография и представяне на концепцията – до 10 минути. Добре ли е?
След това има възможност за задаване на въпроси – до 2 минути, и отговор – до 3 минути, на зададените въпроси. Така стават по 13 минути на кандидат. Добре ли е? (Да.)
Като приемем това, аз ви предлагам на едно следващо заседание да уточним и общите въпроси, които трябва да се задават към всички.
По-нататък – махнахме текста за корупционните схеми.
Становището по представените концепции от т. 10 също го махнахме.
Заглавието на ІІІ е „Подготовка за избор на членове на Висшия съдебен съвет. И остават т. 1 и т. 2. за пленарна зала. За комисията си остава така, както е.
Образец на декларация. Първата декларация е, че е съгласен да бъде предложен за член на Висшия съдебен съвет.
Декларацията по чл. 18, т. 8 и 10 от закона за съдебната власт. Тук трябва д се изчисти този текст във връзка с отпадането на справката по чл. 78а.
„Не съм дисциплинарно освободен от длъжност изборен член на Висшия съдебен съвет” да го прикачим към предишната декларация и да направим една обща със съгласието. Или две отделни декларации да останат? Другият вариант е да не правим нищо. Защото е възможно да има кандидати, които са били членове на предишни Висш съдебен съвет.
Да не искаме декларации, а за всички, които постъпят, да изискаме от Висшия съдебен съвет да ни направи справка дали са били членове на ВСС и има ли някой освобождаван дисциплинарно. Ние ще проверим, но въпросът е дали да им искаме такава декларация. Ние изхождахме от това, че ако лицето е освободено дисциплинарно, то изобщо не може да бъде кандидат, защото го има изрично в чл. 18, т. 10. Този кандидат, като го разгледаме предварително, трябва да го освободим и въобще да не го гледаме и да му качваме документите на сайта.
Четин Казак:
Аз искам да поставя въпроса за една друга декларация, която е предвидена и в закона.
Искра Фидосова:
Нека да приключим с тази декларация, г-н Казак, и тогава Вие ще кажете предложението си.
Екатерина Михайлова:
Ако подпише, ч не е дисциплинарно уволнен, а после се окаже, че е бил.
Искра Фидосова:
Тогава вече говорим за липса на нравствени качества и морал и т.н.
Да остане ли декларацията. (Да остане.) Добре. Остава с една точка.
Съсредоточаваме се върху проекта за решение за пленарна зала.
Кандидатите се представят от народните представители до 2 минути.
Кандидатите имат възможност за изказвания и да отговорят на зададени въпроси към тях до 10 минути. 10 минути ли оставяме.
Реплики: До 5 минути.
Искра Фидосова:
Дайте това, което е безспорно. Имайте предвид, че ако на един кандидат в пленарна зала се зададат три различни въпроса от различни народни представители, това е времето за отговор на всички въпроси. Дайте да го оставим до 10 минути. (Добре.)
Има ли още въпроси и уточнения по текста.
И накрая т. 3 от текста на раздел ІІ. - Издигане на кандидатури за членове на Висшия съдебен съвет.
„3. Комисията по правни въпроси определя петима свои членове, които ежедневно разглеждат постъпилите предложения и документи и, ако се установи, че не са представени всички изискуеми документи, уведомяват народния представител, вносител на съответната кандидатура за отстраняване на констатираните непълноти в документите в тридневен срок.”
Тъй като всеки ще предлага в различен ден кандидатури, а ние имаме задължение в тридневен срок да оповестяваме всичко на сайта, ние ще гледаме още на същия ден или най-много на следващия, но трябва да създадем такава организация за чисто формално преглеждане на документите, като например дали не липсва автобиография или свидетелство за съдимост, или пък не е по съответния образец, или липсата на друг документ, който е задължителен. Ако има наличие на такъв пропуск, се уведомя незабавно народния представител, който е предложил кандидата, за да може да се отстрани този пропуск.
Екатерина Михайлова:
Защо въобще трябва да има такава група. Те няма да взимат никакво решение, а само преглеждат документите, а н взимат решение.
Искра Фидосова:
По-добре е от всяка група да има по един човек в тази комисия. Така мисля, че ще е максимално коректно към всички от кандидатите. Какво правим с този текст. Аз също много се чудех дали трябва да го правим това нещо.
Преглеждаме, уведомяваме и ако се налага с прави извънредно обсъждане в комисията. Ако има проблеми по документите го правим това. Няма да го записваме, но е ясно, че ще уведомяваме комисията. Няма проблем и двете седмици, които ще се подават документите да включваме такава точка в дневния ред на комисията.
Добре, сега махаме т. 3 от текста.
Щом се възлага на ръководството ще го направим писмено с подпис на народния представител, за да можем да установяваме срока на връчване или по-скоро на уведомяване, за да не сме в нарушение.
Подлагам на гласуване предложения проект на Процедурни правила за изслушване на кандидати и провеждане на избор за членове на Висшия съдебен съвет през 2012 г. от квотата на Народното събрание с направените корекции.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. С пълно единодушие приемаме процедурните правила.
Комплектоваме ги с два отделни проекта за решение. С мой подпис като председател на комисията ги внасям в Деловодството на Народното събрание и се уточняваме с колегите заместник-председатели на НС, че ще бъде първа точка от дневния ред на утрешното заседание.
По проекта на декларация, която се подава след като изтече срока за номиниране на кандидатите, т.е. след 24, когато кандидатите вече са ясни. Ако смятате, че сега няма да стигне времето, да го довършим на заседанието в четвъртък.
Министърът на правосъдието трябва да утвърди образеца, но ние да дадем примерни варианти. Единият вариант е доста по-подробен, като под имущество според нас се разбира абсолютно всичко, а не само имотното състояние на лицето.
Другата декларация е подробна по отношение на имотите и МПС.
По-подробната е нашият вариант. Не претендирам, че е по-добрата, но се опитахме да направим някакъв проект. Не е по образеца за Сметната палата.
Защо пишем за прехвърлителните сделки? Защото оттам черпим ресурс за произход на средства за придобиване на следващи. В смисъл продал с един апартамент и в същото време фигурира, че си купил друг. Веднага възниква въпроса откъде са средствата. И ти трябва да покажеш откъде са средствата.
Колеги, за тази декларация имаме време и няма проблем да я приемем в четвъртък.
Това не е встъпителна декларация. А да има период назад, в който да се покаже произхода на средствата и имущественото състояние на лицето. Това не е декларацията за Сметната палата.
Колеги, предлагам следното. Ще обявя дневния ред за четвъртък. Ще ви помоля да си дадете писмените бележки по тази декларация до четвъртък затова как да изглежда декларацията. Правим един обобщен вариант, подлагам го на гласуване и в петък да я изпратя на министъра на правосъдието, така че в срока за подаване на документите да излезе и одобреният образец на декларация.
На 12.07.2012 г., четвъртък, редовно заседание на Комисията по правни въпроси от 15:30 часа, с дневен ред:
- предложения за промени в Изборния кодекс.
- Закона за политическите партии, които са неразделна част от Изборния кодекс.
- Довършваме гласуването по НК.
Колеги, благодаря ви. Закривам заседанието.
Председател:
Искра Фидосова
П Р О Т О К О Л
№ 135
Днес, 10.07.2012 г., вторник, от 11:00 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъства: от Българския институт за правни инициативи – Христо Иванов.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Добър ден на всички. Уважаеми колеги, започваме днешното заседание Комисията по правни въпроси с единствена точка в дневния ред:
Единствена точка - Обсъждане и приемане на процедурни правила за изслушване на кандидати и провеждане на избор за членове на Висшия съдебен съвет през 2012 г. от квотата на Народното събрание.
По списък присъстват 19 от членовете на Комисията. Има представители на всички парламентарни групи.
Предварително миналата седмица изготвихме процедурни правила, които бяха предоставени на всички парламентарни групи за бележки и предложения. Тази сутрин по e-mail сте получили варианта, който снощи късно беше сглобен с всички предложения. Сега ви е раздаден проекта, който на този етап има почти окончателен вид с предложения за конкретни дати и срокове, съобразно изискванията на закона.
Каква беше идеята за тези процедурни правила?
Предложението е да се изготвят подробни процедурни правила, които обхващат цялата процедура – от първата стъпка, за обявяване на първоначалната дата за подаване на документи до финалната стъпка, а именно провеждането на самия избор в пленарно заседание на членовете на Висшия съдебен съвет.
Съобразно изискванията н закона между датата на приключването на подаването на предложения от народни представители за кандидати и гласуването в пленарна зала трябва да има два месеца. Предложението ни за дата, която да фиксираме за избор и гласуване в пленарна зала, тръгвам отзад напред, за да можем да съобразим сроковете – е 26 септември, сряда. Съгласно изискванията н закона крайната дата е 28 септември. Предложението е все пак д оставим два дни до крайния срок, а сряда все пак е първият ден на пленарно заседание. Изборът в останалите две квоти също е в този период – между 15 и 23, това, което е обявено до този момент от колегите от магистратската квота.
Датите, които сме предложили, са съобразени с датата 26 септември. Самото изслушване на кандидатите се провежда от Комисията по правни въпроси, съгласно последните изменения на Закона за съдебната власт. Предложението ни е изслушването да се проведе на открито заседание, както са и всички други заседания. Предложението ни е заседанието да се проведе в пленарна зала на 11 септември, вторник, в който ден нямаме пленарни заседания, за да можем през целия ден да използваме пленарната зала за провеждане на цялото изслушване.
Опитахме се в един пакет да разпишем абсолютно всичко – както датите, така и критериите, на които трябва да отговарят кандидатите, документите, които трябва да представят, самото публично оповестяване на документите, при какви процедурни правила ще се проведе изслушването, при какви правила ще се проведе самият избор на членовете на Висшия съдебен съвет.
Направили сме и няколко приложения, които трябва да бъдат неразделна част от процедурните правила за избор на членове на Висшия съдебен съвет.
- Образец на декларация, че кандидатът е съгласен да бъде предложен за член на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание. Това е задължително изискване на закона.
- Декларация по чл. 18, ал. 1, т. 8 и т. 10 от Закона за съдебната власт. Моля ви да обърнете внимание на тези две точки. Ако кандидатът има осъждане за извършено престъпление, независимо от реабилитацията, не може допуснат до изслушване и не може да бъде изобщо кандидат за член на Висшия съдебен съвет, както и ако е освободен дисциплинарно от длъжност член на Висшия съдебен съвет. В чл. 18 са изискванията за несъвместимост, които трябва да бъдат отстранени в едномесечен срок. От тези изисквания за несъвместимост извадихме само тези две точки, които се явяват изискване за допустимост за изслушване. Затова направихме проект на отделна декларация. Всички останали 8 точки в чл. 18 трябва да бъдат съобразени вече от избраните кандидати в едномесечен срок от техния избор.
Имаме и проект на решение за пленарна зала, както и по отношение на приемане на процедурни правила за провеждане на избор на членове на Висшия съдебен съвет, така и по отношение на проект н решение за самия избор поотделно при подлагането на гласуване на всеки един от кандидатите.
Предлагаме да се създаде тематичен сайт към сайта на Народното събрание. По това вече работи администрацията на Народното събрание и днес до края на деня има готовност да приключи. И ако тези материали бъдат приети днес от нас, утре ще стартира. Идеята е на заглавната страница на сайта на Народното събрание да има заглавие „Избор на членове на Висшия съдебен съвет” и след това в подраздели всичко, което касае цялата процедура – номинации, кандидатури, документи, постъпили становища от юридически лица с нестопанска цел, самото изслушване и провеждането на заседанието. Цялата тази информация да се качва на едно място ежедневно. Имаме готовност съвместно с администрацията на Народното събрание на сайта да има информация, както на български език, така и английски език. Предложението е да осигурим и онлайн излъчване и през сайта на парламента и при изслушването и при избора, както на български, така и с превод в ефир на английски език. Така че ако има желание за наблюдение от Европейската комисия на процедурите да могат директно, без да препредаваме с писма и разточено времето, да могат д бъдат преки наблюдатели на това как ще протекат процедурите от първи ден – от подаването на документите – до последния с приключване на гласуването и избора на единадесетте членове на Висшия съдебен съвет.
Накратко това е идеята на тези предложения.
Предлагам ви, ако имате конкретни предложения и нещо, което трябва да се обсъди, да го заявите. Ако искате по раздели да го четем и обсъждаме, за да няма нещо пропуснато. Възможно е да има и правописни грешки. Ако считате, че нещо трябва да се добави, моля да направите съответното предложение.
Като приключим с процедурните правила и неразделната част от тях – приложенията, който предлагаме, трябва да се спрем на проекта на декларация за имущественото състояние на кандидатите. Сложили сме ви в материалите един примерен образец, който предварително направихме и примерен образец който колегите от ВСС са подготвили по същия член от закона, като министърът на правосъдието одобрява окончателно проекта на декларацията. Затова идеята е да се спрем на една декларация, която да бъде одобрена или пък да направим компилация от двете. Просто това са примерни варианти, които трябва да изчистим днес и да излезем с конкретни решения.
Следващата тема, която моля да обсъдим накрая, се отнася до това, че трябва да предложим на пленарна зала да гласува процедурните правила за избора, като има една особеност. През последните няколко години разговаряхме и моля всички да помислим, като специално се обръщам към заместник-председателите на Народното събрание, как да предложим в комплект да се приемат всички процедурни правила. Може би първо да извадим проекта за решение за избор в пленарна зала и другата част, която е частта на комисията, както е по закон, да бъде като втора част. Трябва да помислим за това, за да можем днес след заседанието на Комисията да го входираме и да бъде в пленарна зала.
Другият, чистият вариант, както досега сме правили, е да си гласуваме само процедурните правила, които са за самата пленарна зала. Но на мен лично ми се ще да помислим дали не можем и в каква последователност какво предложение от нас да излезе като цялостен пакет да бъде приет от пленарна зала. Ако тук постигнем съгласие и затова моля всички да вземат отношение.
Накратко това е предложението. Има една обща част, която е съвсем кратка. Документите сме ги гледали внимателно. Въпреки това обръщам внимание, че е възможно нещо да е пропуснато.
Имате думата, колеги, за предложения и изказвания по така направения проект за процедурни правила. Също така предложения и по датите, които сме предложили. Датите са съобразени изцяло с това, което ни дава като рамка законът. През м. август ще се наложи няколко човека да работим по процедурите, тъй като в 14 дневен срок от изтичането на срока за представяне на предложения, трябва да се представят концепции, които също трябва да бъдат качени на сайта.
Пропуснах да кажа, че също така трябва да помислим и да изберем една комисия – няколко човека, които да правят предварителния преглед на документите. Това е чисто формален преглед. Например, дали за някои от кандидатите не липсва някой от основните документи и да му се окаже срок, за да можем в тридневния срок да го качим след като представи съответния документ.
Обръщам внимание, че сме направили предложение за нарочно заседание на комисията, което предхожда изслушването, в което трябва да направим преглед на документите на всички кандидати за допустимост до изслушването, т.е. дали отговарят на изискванията на закона. И съответно, ако някой не отговаря на изискванията на закона, да излезем с решение, че не следва да бъде допуснат до изслушване.
Г-н Казак.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Аз искам специално да ви поздравя за усилията, които сте положили за изготвяне на този обстоен документ, дефиниращ правилата, процедурите за номиниране и за изслушване на кандидатите за членове на Висшия съдебен съвет от квотата на Народното събрание. Личи си намерението и мотивацията тази процедура да протече максимално прозрачно и публично и да се даде възможност на всички заинтересовани страни, лица, организации да изкажат становище по съответните кандидатури.
Аз имам два въпроса, продиктувани от това, което успях да прочета и да го сравнява със съответните текстове от Закона за съдебната власт.
Първият въпрос е принципен и касае това дали ще има едно или реално ще има две изслушвания? Тъй като чета текста на закона, чл. 19б е кратък и лаконичен: „Народното събрание избира всеки член на Висшия съдебен съвет поотделно.” Тоест з разлика от обстойно описаните с последното изменение на Закона за съдебната власт процедури за изслушване и представяне н кандидатурите в съответната специализирана комисия, а именно Комисията по правни въпроси, по отношение на тяхното представяне и гласуване в пленарна зала Законът е много лаконичен и общо взето оставя свобода на преценка. Вие сте предложили да има своего рода повторно изслушване в пленарна зала, тъй като сте предвидили възможност за въпроси и изказвания. Това винаги е било така. Но възможността, която сте предвидили и за въпроси в пленарна зала към кандидатите и възможност те д отговарят в рамките до 10 минути, за мен представлява повторно изслушване. Просто трябва д преценим дали това е редно или не. Тоест изслушването във водещата комисия не е ли достатъчно, за да с придобие пълна представа за съответните кандидати, а трябва то да се повтаря и в пленарна зала. Това ми е първият принципен въпрос.
Вторият ми въпрос е продиктуван от това, което откривам и в Процедурните правила. Виждам, че то се базира на последните изменения, които сме приели в закона, а именно в чл. 19а. В рамките на доклада, който трябва да се изготви от Комисията по правни въпроси след изслушването на кандидатите и в закона и във вашите правила е предвидено, че съдържанието на доклада трябва да съдържа заключение освен за минималните законови изисквания за заемане на длъжността. Това, което на мен ми дава основания за въпросителни, е „наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидата”, неговите квалификация, опит и неговите професионални качества, от една страна и от друга страна, „публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата”.
Как си представяте за всеки един кандидат комисията да гласува в своето становище заключение по тези две точки. Как ще избегнем субективизма, ако наистина решим да изпълним това законово задължение, като съдържание на нашия доклад? Как ще избегнем, ако щете дори и политически мотивирания субективизъм от страна на мнозинството евентуално по отношение на даден кандидат.
Какво значи „наличието на данни, които поставят под съмнение нравствените качества на кандидата” и „публичната репутация и обществената подкрепа за кандидата”? Това означава ли, че всяка неправителствена организация, например, ако представи становище, че даденият кандидат не се ползва с добра репутация, ние трябва д го въведем задължително в нашия доклад, като информация и като заключение.
Това са ми въпросите, на които бих искал да получа отговор.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак.
По отношение на първия въпрос ние сме предвидили не повторно изслушване в пленарно заседание. Няма да има ново представяне на кандидата и на концепцията, която е предложил, а сме предвидили възможност за задаване н въпроси, които ще бъдат един вид допълнителни въпроси, извън това, което му е зададено на изслушването, тъй като има един период от около 15 дена, през който е възможно да постъпят някакви становища и информация по отношение на определен кандидат и не трябва да бъдат лишени народните представители, (тук говорим за останалите, които не са членове на Комисията по правни въпроси), защото законът казва, че специализираната комисия прави цялото изслушване и всичко останало, но след това всеки един народен представител в самото пленарно заседание трябва да има възможност да зададе допълнителен въпрос, чиято необходимост за задаване е възникнала, според мен, на по-късен етап и затова изрично сме записали, че кандидатите в пленарна зала се представят от съответния народен представител в рамките на 2 минути. След това сме дали възможност да се зададе въпрос на съответен кандидат (не на всички, а на който се прецени) и кандидатите на имат възможност да отговорят на зададените към тях въпроси. Предложили сме съвсем формално до 10 минути, но моля да преценим, дали да не бъдат до 5 минути или колкото преценим.
Четин Казак:
Как така на всеки кандидат ще даваме възможност до 10 минути.
Искра Фидосова:
Не, само към тези, към които има зададени въпроси. Ако това не е ясно, ще го редактираме. Според мен, не бива да повтаряме същинската част от изслушването, което ще проведем в комисията, което е експертно изслушване по отношение на концепция, по отношение на зададените въпроси, по отношение на дейността на Висшия съдебен съвет и на съдебната система като цяло. А в пленарна зала въпросите по-скоро ще имат по-общ характер. Това ни е била идеята.
По втората част от въпроса на г-н Казак, това е текст от закона, който ние не можем да избегнем – за нравствените и професионални качества на кандидатите. Опитахме се, за да не е субективно изцяло, да създадем критерии. Написали сме дотук 7 критерия. Ако смятате, че можем да напишем още, би било добре. Ние поне дотук сме стигнали с нашите предложения.
Какво се има предвид под нравствените и професионални качества? Много неща могат да се имат предвид, но не знам доколко е възможно да изпишем 15-20 критерия. Не сме слагали бланкетни и шаблонни текстове, които се ползват обикновено. Дайте конкретни предложения, за да можем да доразпишем правилата. Пак казвам, това е рамка. Опитахме се да я направим максимално подробна.
Г-н Бисеов, заповядайте.
Христо Бисеров:
Г-жо Председател,
Колеги, аз считам, че правилата с добре направени. Имам конкретно предложение. В т. 5 на раздела „Изслушване на предложените кандидати за членове на Висшия съдебен съвет” в Правната комисия да отпадне израза „членове на Комисията по правни въпроси”. Защото в нашето заседание могат да участват народни представители, които не са членове на комисията и могат да участват и с въпроси. Те нямат право на глас, но могат да задават въпроси.
Предлагам процедурните правила да бъдат приети в пакет, включително и в зала. Защото трябва да се даде публичност на цялостния ред. А тази публичност ще я дадем през дебата в залата, защото смятам, че това е по-правилният подход.
Моля да отбележите, че гласувам „за” тези процедурни правила.
Искра Фидосова:
Дали само от членовете на Комисията по правни въпроси с оглед на това, че после всички ще могат да задават, затова махаме „членове на Комисията по правни въпроси” и го оставяме общо и процедурата е такава, каквато сме я разписали.
Колеги, обръщам се отново към заместник-председателите на Народното събрание, преди г-н Бисеров да излезе. Как да предложим на пленарна зала този пакет? Г-жа Михайлова.
Екатерина Михайлова:
Аз мисля, че трябва да направим следното.
Където са Процедурните правила за изслушване и провеждане на избор на кандидати за членове това също трябва да бъде, ако искаме да с гласува в зала и да бъдат ясни правилата наистина като процедура, а не само като решение на Правната комисия, трябва пак да е проект на решение за приемане на процедурни правила за изслушване и предложения за избор на кандидатите. Тоест едното да бъде процедурата, която тече докато стигнем до избора в Народно събрание – изслушвания, събиране на документи и т.н., което означава, ако приемем това да е, че трябва да отпадне в този проект последната част „ІІІ. Избор на членове на Висшия съдебен съвет”. Защото тя е практически нещо, което се съдържа в голяма част в проекта за решение във връзка с приемане на процедурни правила за провеждане на избор на членове на Висшия съдебен съвет.
Тоест да имаме един проект за решение само за процедурата до избора и второ решение за процедурни правила за провеждане на избор. Даже няма нужда „във връзка с приемането на процедурни правила”. То си е решение за провеждане н избор н членовете на Висшия съдебен съвет от Народното събрание.
Мисля, че по този начин, ако приемем това, защото няма какво друго да е, освен решения. Процедурните правила са на базата на проект на решение. Тоест едното да приключва до м. септември – изслушвания и цялата тази процедура, а вторият проект за решение, ако искаме сега можем да го гласуваме, ако искаме ще го гласуваме наесен – това е вече самият избор. Може би е хубаво отсега, за да знаят и кандидатите и всички, които следят този процес, по какъв начин ще протече гласуването. Но там процедурите не могат да бъдат много по-различни.
Ако това се споделя и от останалите колеги, тогава имам конкретно предложение по текстовете.
Искра Фидосова:
Аз също смятам, че трябва да бъдат две отделни предложения. Само обръщам внимание, че в ІІІ разликата с проекта за решение за самата пленарна зала, който е прикачен, т. 1 и т. 2 ги няма и няма как да ги има в другия проект на решение. В т. 1 се съдържа датата 26 септември, която ние в самия проект за решение за избор няма как да я запишем. Ако приемем, че ще запишем там датата, тогава може да падне тук частта. Или тези две точки да останат, а да извадим другите. Но тези две точки трябва да останат. Това е разликата всъщност.
А ние тук ще си гласуваме цялото, защото Комисията по правни въпроси си гледа цялата процедура от до. Нека да гласуваме двете решения наведнъж в пленарна зала, за да е ясна цялата процедура до края. Да няма нищо, което след това да гласуваме допълнително.
Тогава от ІІІ да оставим само т. 1 и т. 2, а другото отива в.....
Екатерина Михайлова:
Аз мисля, че трябва по повод изслушванията и представянията на кандидатите, че трябва да има правила така, както са разписани в първия етап, когато ние в Правна комисия ще ги изслушваме, но трябва да оставим и на пленарна зала възможност – въпросът, който г-н Казак постави, да има възможност да се задават въпроси към кандидатите, т.е. да не сваляме процедурата. Може междувременно от периода, в който сме ги изслушвали, да се появят нови обстоятелства, нова информация, която трябва да бъде поставена пред кандидат. Може самият кандидат, дори и да няма въпроси към него, да иска по някакъв начин да се представи пред всички народни представители или може да иска нещо да каже нещо на депутатите, например, колко той е по-подходящ за заемането на определена длъжност и не бива да бъде лишаван от тази възможност, защото преди това ние ще го гледаме в един ограничен състав.
Относно въпроса как ще преценим моралните и нравствените качества е наистина трудно да го кажем документално как ще стане. Например, където е записано, че правим преценката си по някакви критерии - „да не е участвал в корупционни схеми”? Ако няма доказателства за това, аз не бих могла да реша, примерно, че някой е корумпиран само от приказките. Може би получена информация. Защото иначе сама да направя някакво заключение и да имам някакви убеждения? Аз мога да чуя и други неща за този кандидат, а не само дали е участвал в корупционни схеми. А мога да науча и за други негови качества, които да създават в мен съмнения колко са нравствени и морални качествата му, за да стане член на Висшия съдебен свет и извън корупционния въпрос. Казвам го, защото е трудно да се разпише. Може би в законите, в които има описания на тези въпроси – конфликт на интереси, конфискация и т.н., те д бъдат изброени. Оттам нататък може би ще получим информация за такива деяния на съответния човек, н моето предложение е комисията да не взима решения по тези въпроси. Само в доклада да бъдат описани и то само легитимно постъпилите и неанонимни сигнали, което изхожда от организация, от висши учебни заведения, от отделни хора, само да бъде описано, но ние да не се произнасяме. Всеки ще си направи съждението. Защото г-н Казак е прав. Ако започнем да гласуваме кой го смятаме за по-морален и да препоръчваме н залата, мисля, че ще влезем? Когато гласуваме ще гласуваме по собствена съвест и убеждение и всеки ще си решава кой е по-достоен и кой не е достоен. Тоест в доклада на комисията само да се изброи какво е постъпило.
Защото и кой е обществено най-подкрепен е също много трудно да се каже. Примерно, ако аз съм кандидат, мога да донеса пет подкрепи от неправителствения сектор и от висши учебни заведения, но това не означава още, че наистина се ползвам с голяма обществена подкрепа. Няма да правим социологическо изследване. Не е работата на тези хора да бъдат обществено популярни, а работата им, според мен, е да бъдат хора, които са почтени, знаят за какво са избрани и ще следват наистина своята съвест и убеждение при решаване на въпросите, а не по партийна или някоя друга подкрепа. Защото ясно е, че някой кандидат, особено предложен от среди близки до управляващите, лесно може да ни събере куп препоръки. Колко му е да събере препоръки, защото примерно, имат добро впечатление от него. Тоест предложението ми е да не търсим количествения показател, а наистина да се опита всеки един от нас колкото се може повече информация и за си оформи възглед за съответния кандидат.
Искра Фидосова:
Всъщност това ни беше идеята и на нас, но искам да обърна внимание да погледнете и действащия текст на чл. 17, ал. 1, който е с промяна от година и половина, който мен лично като редакция ме притеснява.
„За членове на Висшия съдебен съвет се избират юристи с високи професионални и нравствени качества и които имат най-малко 15 години юридически стаж.”
Оттук идва началото на проблема как да го разпишем. Ние не сме имали предвид да се произнасяме по отношение на това и никъде не пише такова нещо. Въпреки това, ако смятате за по-коректно да допишем, че в доклада комисията вписва постъпилата информация по отношение на тези лица във връзка с нравствените и професионални качества.
Г-жа Манолова.
Мая Манолова:
Аз предлагам да не се опитваме да описваме неща, които не могат да бъдат описани. Истината я знаем всички, че, ако бъдат издигнати неподходящи кандидатури, по отношение на които има съмнения за конфликт на интереси и за други влияния, това няма как да не стане публично известно и да влезе парламентът в поредния скандал. Така че най-добрите правила тогава, когато не са подкрепени с кандидатури, в които вносителите да са убедени 100% в техните професионални и нравствени качества, просто и да отговарят формално на всичко, което ще разпишем, в крайна сметка няма да се постигне целта, която, надявам се, че всички ние целим, а именно да изберем едни достойни свестни хора в следващия Висш съдебен съвет.
Правилата са о’кей! С подобренията ще станат и по-ясни, и по-разбираеми, и по-добри, и по-функционални. Но основният ангажимент ще бъде на вносителите на конкретните кандидатури. Всяка една парламентарна група, или депутат, или управляващите, или който ще ги внася, в крайна сметка наистина да е убеден в тяхната пригодност за целите, които ще трябва да изпълняват във Висшия съдебен съвет. Така че да не влизаме в излишни детайли. Според мен, всички разбираме за какво става дума.
Искра. Фидосова:
Добре. Какво предлагаш за т. 7.
Мая Манолова:
Т. 7 си е много добре, само да се прецизират текстовете, които касаят корупционните схеми и конфликтите на интереси. Защото е ясно, че ако е бил в конфликт на интереси, това води след себе си законни последствия и ако е участвал в корупционни схеми, също води след себе си последствия, които д правят невъзможно изобщо оставането му в съдебната система.
Аз си повтарям предложението, което направих преди малко, а именно да се перифразира в посока основателно съмнение за еди-какво си. В крайна сметка е въпрос на преценка. Да, предполагам, че много ще се изпише за кандидатите, но в крайна сметка след като са кандидати формално нито е установено, че са в корупционни, нито че са в конфликт на интереси. Отговорността е на народните представители в крайна сметка да отсеят тези, за които съществуват такива съмнения в обществото. Може да е несправедливо, но в крайна сметка хора, по отношение на които има такива съмнения, нека да си правораздават или да се занимават с нещо друго, но да не са в ръководството на съдебната система. За това става дума.
Искра Фидосова:
Г-н Методиев, заповядайте.
Веселин Методиев:
Аз искам да се опитам да ви помогна малко.
В Комисията по държавна администрация една година обсъждахме такива текстове във връзка със Закона за конфликт на интереси. Начел съм се на преводи от различни законодателства. Точките, които са написани тук като булети: „да не се е облагодетелствал, да не е бил в конфликт на интереси” и т.н - всички те имат своя аналог в конкретните текстове на действащото законодателство без едно и това е „да не е участвал в корупционни схеми”. Асо извадим съответните закони, ще намерим и текстовете на съответните членове от дадения закон. Но за това „да не е участвал в корупционни схеми” няма да намерим. Просто съм сигурен, че няма такъв текст, с който да бъдем конкретни.
Така че нравствените и професионалните качества са добре дефинирани с изключение на този булет „да не е участвал в корупционни схеми”, защото там няма дефиниция и то няма дефиниция, позовавайки се на някои от текстовете в действащото законодателство. Заради това колегите – г-жа Манолова и г-жа Михайлова се спряха н този булет, защото и аз не мога да се сетя в момента откъде ще дойде. Защото, например, „да не се е облагодетелствал в лично качество или негови близки от длъжността, която заема” в Преходните и заключителните разпоредби на Закона за конфликт на интереси е много ясно казано какво значи да се облагодетелстваш в лично качество. Тоест има ги тези неща в законодателството.
Конкретното ми предложение е да се махне булета „да не е участвал в корупционни схеми” или да се напише по начин, който да не предизвиква такива свободни интерпретации и в крайна сметка отваряне на система за опетняване на име н някой човек.
Останалите булети са о’кей! Който ги е писал, моето лично мнение е, че е постъпил много точно.
Искра Фидосова:
По законов текст нямам аналогия. По-скоро, ако постъпи публична информация и становища по отношение на съмнения или по-точно, не са съмнения, а може конкретно да се извади участвал еди-къде си, примерно в приватизацията на нещо, което впоследствие има произнасяне или в продажбата на някаква държавна собственост, което впоследствие се оказва някакъв проблем, или пък някаква обществена поръчка, която след това е била обект на разследване, или е бил член на комисия, или някой от семейството му.
Добре махаме булета „да не е участвал в корупционни схеми”.
Веселин Методиев:
Г-жо Председател, това което казахте за приватизацията, за семейството, свързано с приватизационен процес, който е бил обект след това на дело, което дело е завършило с някакви ясни корупционни обвинения, доказани в съда и пр., то се намира в първия булет „да не се е облагодетелствал в лично качество или негови близки от длъжността, която заема”. Това е съвсем ясно.
Искра Фидосова:
Добре. Махаме този булет. Нали така? Г-н Анастасов.
Анастас Анастасов:
По повод това, което каза г-жа Манолова. Съмнения за участие. По-скоро трябва да са основателни. Защото съмнения е много общо. Ако аз кандидатствам и в момента има подаден сигнал до Комисията за установяване на конфликт на интереси, има процедура и на тази комисия ще се пада честта да установява на базата на това, че има проверка, дали този кандидат трябва да бъде допуснат или не. Той може да излезе чист след тази проверка, но може да му дадат и решение, че е бил в конфликт на интереси. Тоест ние влизаме в един вътрешен субективизъм, а идеята тук е да има несъмнени хора, за които няма проблем с тяхното поведение.
И още нещо. „Да няма неплатени публични задължения.” До м. март е плащането на данъците догодина. Всеки от нас е в кюпа. Неплатени е едно, а не просрочени е друго. Дължимо е до еди-кой си период, а просрочването е след това.
Искра Фидосова:
„Да няма недължими просрочени публични задължения”.
Ще го помислим още малко като редакция.
Г-н Христо Иванов от Българския институт за правни инициативи.
Христо Иванов:
Същото, което каза и г-н Анастасов. Трябва да излязат хора от комисията, за които е установено, че са несъмнено. Тоест основание за разумно съмнение. Естествено анонимни доноси или сигнали, които не са били подкрепени с никаква информация, ще бъдат отхвърлени. Но, ако примерно, е правена проверка за престъпление, не е довършено поради не събрани достатъчно доказателства, това все пак не означава, че човекът е абсолютно чист. Така ч нека да се каже основание за достатъчно или разумни съмнения, което да даде на комисията възможност да направи такава преценка.
Искра Фидосова:
Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Все пак ние сме Правна комисия и да говорим като юристи. Да боравим с категории като предположения, или приключило досъдебно производство, прекратено поради липса на престъпления, ама висят едни съмнения, просто не ми звучи юридически издържано. Връща ни в едни основателни съмнения – терминът, който общо взето е познат и с който борави правото е „достатъчно данни” или „основателно предположение” че е извършено нещо. Но там има представени доказателства.
Аз мисля, че когато тези факти и обстоятелства, когато бъдат описани, на всеки един на съвестта му ще тежи преценката дали са основателни, дали са предположения, дали са съмнения, дали са нещо друго.
Искра Фидосова:
Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, аз не случайно поставих тези въпроси, тъй като наистина вие сами виждате колко са обтекаеми тези текстове и колко са меко казано спорни някои от тях. И специално за юристи, какво значи основателни и неоснователни съмнения? Делото е приключено, или е прекратено, или не са събрани достатъчно доказателства. Ние да не сме журналисти или пък някакви морални съдници и да кажем: „Да, делото е прекратено, обаче продължават да висят съмнение и затова ние ще направим преценка.”
Уважаеми колеги, аз предлагам преценката да бъде оставена на съвестта на всеки един народен представител. В доклада, както беше предложено от г-жа Михайлова, да се упомене, че за лицето има постъпили становища от непрвителствени организации, или от професионални организации, или пък кадровата справка показва еди-какво си и толкова, а не ние да правим оценка или преценка. В крайна сметка ние с гласуването правим преценка. Но не да правим преценки в доклада. Окончателната преценка ще бъде направена в пленарна зала при гласуването на всяка една от кандидатурите. Тук да напишем, че водещата комисия не прави преценка по отношение изискуемите нравствени и професионални качества, а в доклада се съдържа информация за постъпили не анонимни становища относно качествата на кандидата.
Искра Фидосова:
Какво щ кажете да го оставим: „да не е участвал в корупционни схеми, ако са представени достатъчно данни и информация за това.” В смисъл, ако се установи, че има повдигнато и образувано производство срещу него. Като се оповестят публично, този който знае, че срещу това лице има нещо, вече ще може да го предостави официално.
Обръщам ви внимание, че в документите см поискали освен удостоверенията и свидетелството за съдимост, сме изписали и съдебна справка от „Бюро съдимост” за налагани наказания по чл. 78а от НК и отделно сме изписали „Удостоверение от Национална следствена служба за образувани досъдебни производства”. И всъщност тази част кореспондира с тези документи. Защото когато разписвахме текстовете на закона, се уточнихме и предоставихме на комисията да прецени точно какви документи да изисква от кандидатите и с тези два документа смятаме, и свидетелството.
Г-н Ципов, заповядайте.
Красимир Ципов:
Само една кратка реплика. Кандидатите могат да не бъдат само магистрати. С оглед на това може би е добре да остане отделно свидетелство за съдимост и справка, а когато кандидатите са магистрати, разбира се, че в свидетелството за съдимост ще бъдат описани тези случаи, в които лицето е било освободено от наказателна отговорност.
Искра Фидосова:
Съгласни ли сте да махне чл. 78а. (Да.) Добре.
Какво правим с корупционните схеми.
Тодор Димитров:
Колеги, ако установим, че е участвал в корупционни схеми, ние трябва да сезираме прокуратурата за този кандидат. Той се е облагодетелствал от заеманата длъжност.
Искра Фидосова:
Добре, този текст ще отпадне. А за комисията е ясно, че ако постъпят такива данни и документи по отношение на някой кандидат, че трябва да бъдат оповестени публично в доклада и то при спазване на рамката на закона – когато има достатъчни и сериозни основания.
Г-н Казак.
Четин Казак:
По текста на т. 10 от изслушването. Какво съдържа доклада – всичко това е преписано от закона, но последното тире „становище по представените концепции”? го няма в закона. Какво становище по представените концепции ще изготвим?
И още нещо. Като председател на Делегацията в парламентарната асамблея на франкофоните и като инициатор за това сайта на Народното събрание да бъде и на френски език, предлагам тематичният сайт освен на английсик език, да бъде и на френски. Има кой да го преведе.
Който не знае, сайтът на Народното събрание вече се поддържа и на френски език и г-жа Колева ще го потвърди. Редовно се актуализира, така че има кой да поддържа и френска версия на този тематичен сайт.
Предлагам да се добави „и на френски”.
Искра Фидосова:
Ако тръгнем да добавяме по този начин, трябва да добавим испански, италиански, немски и други.
Датата за подаване на документи. От утре, 11 юли 2012 г. до 24 юли, включително, ден вторник, 14 дни. За това е необходимо по закон решение на комисията, а не на пленарна зала.
След един час го качваме на сайта. Предлагам за утрешното заседание за мине, ако не възразявате, да мине и като първа точка на пленарното заседание.
Отпадна „съдебна справка от „Бюро съдимост” за налагани наказания по чл. 78а от Наказателиня кодекс”.
Юридическите лица с нестопанска цел представят становища, въпроси не по-късно от 3 септември 2012 г. Това е съобразено с датата на изслушване. Срокът е даден в закона.
По самото изслушване. 11 септември, вторник, пленарна зала. Предлагаме 10:00 часа. Добре ли е? Имайте предвид, че ще продължи може би 5-6 часа. Остава 10:00 часа.
Кандидатите се представят от вносителите на предложението до 2 минути. Мисля че е достатъчно.
Лично представяне от кандидата и възможност за допълване на данни от професионалната си биография и представяне на концепцията – до 10 минути. Добре ли е?
След това има възможност за задаване на въпроси – до 2 минути, и отговор – до 3 минути, на зададените въпроси. Така стават по 13 минути на кандидат. Добре ли е? (Да.)
Като приемем това, аз ви предлагам на едно следващо заседание да уточним и общите въпроси, които трябва да се задават към всички.
По-нататък – махнахме текста за корупционните схеми.
Становището по представените концепции от т. 10 също го махнахме.
Заглавието на ІІІ е „Подготовка за избор на членове на Висшия съдебен съвет. И остават т. 1 и т. 2. за пленарна зала. За комисията си остава така, както е.
Образец на декларация. Първата декларация е, че е съгласен да бъде предложен за член на Висшия съдебен съвет.
Декларацията по чл. 18, т. 8 и 10 от закона за съдебната власт. Тук трябва д се изчисти този текст във връзка с отпадането на справката по чл. 78а.
„Не съм дисциплинарно освободен от длъжност изборен член на Висшия съдебен съвет” да го прикачим към предишната декларация и да направим една обща със съгласието. Или две отделни декларации да останат? Другият вариант е да не правим нищо. Защото е възможно да има кандидати, които са били членове на предишни Висш съдебен съвет.
Да не искаме декларации, а за всички, които постъпят, да изискаме от Висшия съдебен съвет да ни направи справка дали са били членове на ВСС и има ли някой освобождаван дисциплинарно. Ние ще проверим, но въпросът е дали да им искаме такава декларация. Ние изхождахме от това, че ако лицето е освободено дисциплинарно, то изобщо не може да бъде кандидат, защото го има изрично в чл. 18, т. 10. Този кандидат, като го разгледаме предварително, трябва да го освободим и въобще да не го гледаме и да му качваме документите на сайта.
Четин Казак:
Аз искам да поставя въпроса за една друга декларация, която е предвидена и в закона.
Искра Фидосова:
Нека да приключим с тази декларация, г-н Казак, и тогава Вие ще кажете предложението си.
Екатерина Михайлова:
Ако подпише, ч не е дисциплинарно уволнен, а после се окаже, че е бил.
Искра Фидосова:
Тогава вече говорим за липса на нравствени качества и морал и т.н.
Да остане ли декларацията. (Да остане.) Добре. Остава с една точка.
Съсредоточаваме се върху проекта за решение за пленарна зала.
Кандидатите се представят от народните представители до 2 минути.
Кандидатите имат възможност за изказвания и да отговорят на зададени въпроси към тях до 10 минути. 10 минути ли оставяме.
Реплики: До 5 минути.
Искра Фидосова:
Дайте това, което е безспорно. Имайте предвид, че ако на един кандидат в пленарна зала се зададат три различни въпроса от различни народни представители, това е времето за отговор на всички въпроси. Дайте да го оставим до 10 минути. (Добре.)
Има ли още въпроси и уточнения по текста.
И накрая т. 3 от текста на раздел ІІ. - Издигане на кандидатури за членове на Висшия съдебен съвет.
„3. Комисията по правни въпроси определя петима свои членове, които ежедневно разглеждат постъпилите предложения и документи и, ако се установи, че не са представени всички изискуеми документи, уведомяват народния представител, вносител на съответната кандидатура за отстраняване на констатираните непълноти в документите в тридневен срок.”
Тъй като всеки ще предлага в различен ден кандидатури, а ние имаме задължение в тридневен срок да оповестяваме всичко на сайта, ние ще гледаме още на същия ден или най-много на следващия, но трябва да създадем такава организация за чисто формално преглеждане на документите, като например дали не липсва автобиография или свидетелство за съдимост, или пък не е по съответния образец, или липсата на друг документ, който е задължителен. Ако има наличие на такъв пропуск, се уведомя незабавно народния представител, който е предложил кандидата, за да може да се отстрани този пропуск.
Екатерина Михайлова:
Защо въобще трябва да има такава група. Те няма да взимат никакво решение, а само преглеждат документите, а н взимат решение.
Искра Фидосова:
По-добре е от всяка група да има по един човек в тази комисия. Така мисля, че ще е максимално коректно към всички от кандидатите. Какво правим с този текст. Аз също много се чудех дали трябва да го правим това нещо.
Преглеждаме, уведомяваме и ако се налага с прави извънредно обсъждане в комисията. Ако има проблеми по документите го правим това. Няма да го записваме, но е ясно, че ще уведомяваме комисията. Няма проблем и двете седмици, които ще се подават документите да включваме такава точка в дневния ред на комисията.
Добре, сега махаме т. 3 от текста.
Щом се възлага на ръководството ще го направим писмено с подпис на народния представител, за да можем да установяваме срока на връчване или по-скоро на уведомяване, за да не сме в нарушение.
Подлагам на гласуване предложения проект на Процедурни правила за изслушване на кандидати и провеждане на избор за членове на Висшия съдебен съвет през 2012 г. от квотата на Народното събрание с направените корекции.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. С пълно единодушие приемаме процедурните правила.
Комплектоваме ги с два отделни проекта за решение. С мой подпис като председател на комисията ги внасям в Деловодството на Народното събрание и се уточняваме с колегите заместник-председатели на НС, че ще бъде първа точка от дневния ред на утрешното заседание.
По проекта на декларация, която се подава след като изтече срока за номиниране на кандидатите, т.е. след 24, когато кандидатите вече са ясни. Ако смятате, че сега няма да стигне времето, да го довършим на заседанието в четвъртък.
Министърът на правосъдието трябва да утвърди образеца, но ние да дадем примерни варианти. Единият вариант е доста по-подробен, като под имущество според нас се разбира абсолютно всичко, а не само имотното състояние на лицето.
Другата декларация е подробна по отношение на имотите и МПС.
По-подробната е нашият вариант. Не претендирам, че е по-добрата, но се опитахме да направим някакъв проект. Не е по образеца за Сметната палата.
Защо пишем за прехвърлителните сделки? Защото оттам черпим ресурс за произход на средства за придобиване на следващи. В смисъл продал с един апартамент и в същото време фигурира, че си купил друг. Веднага възниква въпроса откъде са средствата. И ти трябва да покажеш откъде са средствата.
Колеги, за тази декларация имаме време и няма проблем да я приемем в четвъртък.
Това не е встъпителна декларация. А да има период назад, в който да се покаже произхода на средствата и имущественото състояние на лицето. Това не е декларацията за Сметната палата.
Колеги, предлагам следното. Ще обявя дневния ред за четвъртък. Ще ви помоля да си дадете писмените бележки по тази декларация до четвъртък затова как да изглежда декларацията. Правим един обобщен вариант, подлагам го на гласуване и в петък да я изпратя на министъра на правосъдието, така че в срока за подаване на документите да излезе и одобреният образец на декларация.
На 12.07.2012 г., четвъртък, редовно заседание на Комисията по правни въпроси от 15:30 часа, с дневен ред:
- предложения за промени в Изборния кодекс.
- Закона за политическите партии, които са неразделна част от Изборния кодекс.
- Довършваме гласуването по НК.
Колеги, благодаря ви. Закривам заседанието.
Председател:
Искра Фидосова
