Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
28/06/2012
Стенограма от заседание на комисия
П Р О Т О К О Л
№ 133
Днес, 28.06.2012 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Върховния административен съд – Георги Колев, председател; от Висшия съдебен съвет –Цветанка Табанджова, член на ВСС и председател на Комисията за анализ и отчитане на степента на натовареност на органите на съдебната власт; от Министерския съвет – Лилия Борисова, съветник в политическия кабинет на вицепремиера и секретар на Съвета за административна реформа и Клементина Попова, съветник в секретариата на Съвета за административна реформа към МС.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Добър ден, колеги. По присъствен списък имаме 17 от членовете на комисията. Част от колегите са на заседания на други комисии, които в момента заседават. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси по предварително обявения дневен ред:
1. Обсъждане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2011 г., № 211-00-6, внесен от Висшия съдебен съвет на 15.06.2012 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение на Закона за администрацията, № 202-01-32, внесен от Министерски съвет на 15.06.2012 г. - водеща – КПВ.
По първа точка - Обсъждане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2011 г., № 211-00-6, внесен от Висшия съдебен съвет на 15.06.2012 г.
Ще ни представи доклада в резюме г-н Георги Колев, председател на Върховния административен съд. Заповядайте, г-н Колев.
Георги Колев:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Вие разполагате с доклада. Няма кой знае какви различни моменти в сравнение с предходни години. Виждате сами истинските данни. Има известно увеличение на делата, а именно при 16554 дела за 2010 г., през 2011 г. вече 17367 броя, т.е. около 800 дела повече. Не бих казал, че това е тенденция, тъй като се касае за конкретни кампанийни дела, конкретни случаи – дела, свързани със земеделските земи. Но така или иначе това е въпрос на кампания.
Няма сериозни различия, както в номиналния брой на съдиите от Върховния административен съд, така и номиналния брой на съдиите, работещи в регионалните административни съдилища. Разбира се, проблемите, които стояха пред нас в предишни години, продължават да съществуват. Аз съм ги споделял и преди, а именно обстоятелството, че Върховният административен съд продължава да работи с един твърде сериозен процент дела първа инстанция, което, за съжаление, е неприемливо. Сами разбирате, че натоварването – около 210 дела, годишно на съдия от върховен съд, от които 35 дори 40% в някои отделения първа инстанция, е нещо, което не може да се нарече нормално.
Разбира се, взел съм становището на повечето колеги, както и на колегите от Върховния административен съд, така и от регионалните административни съдилища, касаещи конкретни предложения за изменения в така наречената първоинстанционна подсъдност, като се присъединявам към тях и част от тези пунктове са споменати в доклада. Искрено се надявам за в бъдеще с ваше съдействие, разбира се, именно тази първоинстанционна подсъдност на Върховния административен съд ще бъде променена. Това е най-важният момент.
Тази година, за разлика от предходните, вече разполагаме с един обобщен анализ за натовареността на всички съдилища в страната. Колежката съдия Табанджова е един от хората, които се занимаваха конкретно именно с този анализ. Този анализ по същество представлява една цялостна картина на натовареността не само на административните, но и на общите съдилища, както и съответната щатна численост на работещите в общите и административните съдилища, както и номиналния размер на делата, които те разглеждат. Средният коефициент на натовареност на регионалните административни съдилища е 14.5%, т.е. 14.5 дела на един магистрат за месец при обща средна натовареност за общите съдилища на окръжно равнище 9.6%. Сами разбирате, че тези данни категорично сочат, че в настоящия момент административните съдилища в България са по-натоварени от общите съдилища почти навсякъде, в това число и в град София. Така например Софийският градски съд, който е принципно най-натовареният общ съд на окръжно равнище, коефициентът на натовареност е 20.5, докато Софийският административен съд е 29 пункта, т.е. той е с по-висока натовареност. Разбира се, множество опоненти претендират за това, че делата, разглеждани в административните съдилища са по-лесни и по-лесно се решават и по-елементарно, но аз не бих могъл да се съглася с едно такова становище. Повярвайте ми, че има административни дела, които биха отнели много повече време, решават се много по-трудно дори от тежки наказателни дела. Може да се направи анализ за това
Като цяло, това което беше отчетено през миналата година за едно неравномерно натоварване на административните съдилища започна да се преодолява. Аз съм посочил някои от тези данни в доклада. В настоящия момент чрез намаляване на щатната численост на по-малко натоварените съдилища увеличаваме щатната численост на по-натоварените, а именно Софийския, Бургаския и Търновския административен съд се избягва именно това неравномерно натоварване.
Ако имате конкретни въпроси по доклада, разбира се, ще отговоря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Колев. Колеги, имате думата за изказвания и въпроси. Г-жа Манолава, заповядайте.
Мая Манолова:
В доклада за дейността на Върховния административен съд и на административните съдилища се наблюдава една тенденция, която беше характерна и за предишните периоди, а именно, че административното правораздаване се утвърждава като едно модерно правораздаване в България – административният съд като един модерен европейски съд, което се вижда от няколко показателя, а именно тенденцията за увеличаване на административните дела, която аз лично смятам за положителна. Защото гражданите имат повече възможности да обжалват неправилни и незаконни актове на администрация и практически върху всички нейни актове да се осъществява административен контрол – принцип, който заложихме в Административно-процесуалния кодекс, който действа от 2007 г. Практически идеята беше да няма актове на администрацията, включително административни бездействия, които да не могат да бъдат обжалвани от гражданите.
Абсолютно споделям мнението, което съм изразявала и миналата година и по-миналата и всяка година, когато обсъждаме тези доклади, че наистина трябва да продължи административната реформа в посока да бъде разтоварен Върховния административен съд от несвойствената функция да разглежда дела като първа съдебна инстанция. Всъщност такава крачка направихме с промените, които са в сила от месец май или юни миналата година. Единият ми въпрос е дали това се отрази по някакъв начин положително върху дейността на Върховния административен съд и най-вече дали това е станало по делата за собствеността и ползването на земеделските земи, където успяхме да поразтоварим, според мен, или по-точно би трябвало да сме успели да разтоварим административния съд от някои дела. Според мен, тази тенденция трябва да продължи. Има закони, които се променят многократно и тук не би било грешка, ако пристъпим отново към промени в АПК в тази посока, включително и с подобряване на местната подсъдност, така че делата да бъдат разпределени по-равномерно между регионалните административни съдилища. Защото така или иначе вече имаме функциониращи и слава Богу добре оборудвани с квалифицирани кадри съдилища и нека те да имат възможност административно да правораздават, което се отразява и на бързината и на качеството. Всъщност и от справката се вижда, че Върховните административни съдилища са били доста натоварени. Числото 250 дела, свършени за една година, която е средна за всеки върховен административен съдия може би не говори нещо, но това означава, че всеки работен ден всеки един съдия да е постановил по един съдебен акт, което е изключително натоварване. Така че тази тенденция за разтоварване трябва да продължи.
В известна степен ние сме длъжници на административния съд по отношение на изборните дела. Защото не малко упреци бяха отправени за различното прилагане на закона в изборните дела. И тук причините, според мен, трябва да се търсят в законодателството. Така или иначе сега ще има промени в Изборния кодекс и според мен трябва ясно да се разпише каква е материално правната компетентност на административния съд и какви доказателства събира. Защото на по-ниската фаза - регионалните административни съдилища, в някои случаи прецениха, че трябва да се броят бюлетините само в някои секции, в други случаи изобщо не броиха бюлетините, в трети случаи преброиха всички бюлетини, в някои случаи допуснаха гласни доказателства, в други случаи – не допуснаха. Аз мога съвсем отговорно да заявя, че не трябва да бъдат укорявани за това. Защото ясно трябва да се каже, че въпросите, които касаят съдебния контрол, трябва да бъдат разписани в Изборния кодекс.
Това е като цяло. По отношение на бързината, включително и по изборните дела, трябва да се каже, че тази година, без да съм гледала статистика, но общото ми впечатление беше, че бързо и в срок, включително и в случаите, в които се стигна до отмяна, това беше направено своевременно, за да се затрудни работата на общинските съвети и на кметовете по места. Своевременно се проведоха следващи избори, своевременно се обжалваха и следващите избори – това е един процес, който касае политическите сили, но в тази част от работата на Върховния административен съд и съдилищата по места я свършиха в срок и качествено.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Манолова. Г-н Колев.
Георги Колев:
Благодаря, г-жо Манолова. Това, което казахте се покрива с моето изказване. Що се отнася до противоречивата практика, както казахте по изборните дела, на ниво Върховен административен съд противоречива практика няма. Имаше различия по отношение на регионалните административни съдилища. Това е факт. Но в крайна сметка, за да стигнем до уеднаквяване на практиката би трябвало да има едно тълкувателно решение, но такова би могло да има само при наличие на влезли в сила противоречиви, но такива няма.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи за изказване? Г-жа Михайлова.
Надежда Михайлова:
При натовареността накрая на доклада, където е разбивката по съдилища. Това, което е посочено е брой дела на съдия или брой дела на месец, независимо от това колко са съдиите. Примерно, за Бургас е дадено 45.95. (На съдия.) На съдия по толкова. Добре. Така предположих, обаче реших да попитам, защото всъщност оттук се вижда пак една много голяма диспропорция като натовареност – не само във върховните. На предишни гледания на доклади винаги съм обръщала внимание на това и бяха още по-тежки показателите, където има няколко съдилища, които имат по 3-4 дела на месец. Сега вече са се качили някъде по 9 дела на месец. Вътре в страната се вижда една много голяма диспропорция и това предполага да се мисли за реформиране – за райониране административно, за да може да има горе-долу по-нормална натовареност на съдиите.
Другото е, разбира са, подсъдността.
Георги Колев:
Аз посочих, но това не е залегнало в доклада, но в рамките на миналия месец се намали щатната численост на 6 съдилища и е увеличена щатната численост на най-натоварените, т.е. на Софийския съд, на Бургаския съд и Търновския съд с по един, а на Софийския съд са с повече от 8 човека. Това се извършва съобразно процедурата по чл. 194 от Закона за съдебната власт. Тази тенденция ще продължи и аз имам съвсем точен анализ как да успеем и да стигнем все пак до приемливи цифри. Проблемът при тази процедура идва оттам, че няма как това да стане без съгласието на конкретния магистрат, тъй като в противен случай то би било равносилно на принудително преместване. Но кандидати за големите градове има достатъчно и затова използваме тази процедура. Но не може да стане изведнъж, защото това е свързано с множество проблеми, в т.ч. и материално-техническо осигуряване. Така например изниква сериозен проблем за Софийския административни и регионален съд за помещения и кабинети. Вие разбирате, че не може да се увеличава безкрайно този брой, докато такива не са налични до момента. Намираме варианти за решение, но няма как да стане изведнъж. Но така или иначе тази процедура вече е задвижена. Мисля, че ще успеем в рамките на година-година и половина да е съвсем различна ситуацията по отношение на натовареността.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Колев. Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Когато влизах в залата чух г-н Колев да говори за сложността на административното правораздаване. Имам някакъв поглед върху административното правораздаване, макар и да не се пиша специалист. Действително една голяма част от административните дела са изключително сложни и изискват изключително много справки да се направят по разни нормативни актове. Без да сравняваме сега кога едно наказателно дело е по-сложно, но има и толкова елементарни наказателни дела, че мога след като влезе в залата да го осъдя, без да ми каже нищо. От дело до дело има разлика. Но административното правораздаване е изключително всеобхватно. То е всичко, бих казал. Материята е безкрайна, необятна. Затова в никакъв случай и от юридическа гледна точка не трябва да подценяваме това административно правораздаване.
Второ, без да давам оценка, но имам такова чувство, че административното ни правораздаване откакто се направиха административните съдилища е по-добро, по-бързо, по-ефективно в сравнение с наказателното и гражданското правораздаване. При всички случаи е по-бързо, което им прави чест, макар и голяма натовареност да имат, особено голяма част от съдилищата.
Но проблемите стоят от десетина години, защото не е балансирано административното ни правораздаване. Върховният ни административен съд едва ли не го превръщаме в редица случаи първоинстанционен съд и вместо основната му функция да е да уеднаквява практиката, той се занимава с текущо правораздаване. Следователно трябва да мислим и не само да мислим, но и да направим нещо, защото малко ни остана. Ако можем да помогнем и как да разтоварим де факто Върховния административен съд.
Освен това, виждате ненормалната натовареност специално в София и в други по-малки и по-големи градове. Друг е въпросът, че може би направихме не най-разумното във всеки окръжен град да има административен съд. В зала не можахме да се разберем 8 ли да бъдат, 9 ли д бъдат и най-накрая се реши във всички. Не казвам да ги пипаме сега. Но това бихме могли да направим. И като казвам, малко ни остана, ви предлагам да предложите какво бихме могли да направим с тази подсъдност. Неестествено ненормално е сега положението. Не говоря за съкращаване, а за горе-долу малко по-балансирани. Примерно, разбира се, че Ямболският административен съд няма да бъде натоварен като Софийския и мисля, че никой не си прави илюзия в това. Това е ясно. Но не можем да увеличаваме постоянно щат на Софийския, което също е ненормално. Единственият изход е подсъдността – местна или родова.
В крайна сметка не давам рецепта, но това ни предстои. Нямаме друг изход. И вие хората, които работите и всеки ден сте в административното правораздаване, да седнем като колеги и да направим нещо. Това не е политически въпрос. Това е един колегиален и за цялата ни държава въпрос, за да може още по-добре д функционира. Защото има напрежение и между самите съдии в смисъл, че някъде гледат по 5-6 дела на месец, а ние гледаме по еди-колко си. Има го и този елемент на съвсем човешко колегиално отношение.
И края искам да ви поздравя за доклада. Обективен е. Трябваше малко да се похвалите. И ако вие не се похвалите, няма кой да ви похвали. Това да го знаете млади хора. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Корнезов. Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Само няколко изречения, защото ще се присъединя към общата оценка, както за работата на съда, отчетеното в доклада и тези предложения, които чухме от проф. Корнезов, които изцяло подкрепям.
Подкрепям и още нещо, казано от проф. Корнезов. Действително тези дела по своя характер не би трябвало да се разглеждат като някакъв различен по-лек тип дела най-вече с оглед интереса, който се съдържа в тях – интересът за страните, и с оглед на това, че те не крият някаква универсална специфика, която се поддава на моделиране и на шаблон на решаване на делата. Многобройните справки, спецификата на всеки един казус предполага задълбочено проучване и тогава това число 250 звучи тревожно, защото то не е израз само на това, че съдията е натоварен, а е израз на възможността да бъде по-лековато погледнато на интереса на страните, които разчитат да получат правосъдие. Надявам се, че това не е така на практика, но така или иначе се съзира тази опасност.
Завършвам с това, че проблемът, който всяка година се поставя за това неравномерно разпределение, неравномерна натовареност в крайна сметка опира, ако го обърнем отзад напред, върху законовото разрешаване на въпроса за родовата и за местната подсъдност. В рамките на възможностите си, съдът прави каквото може – има щатни размествания, докладва се, че се запълват тези натоварени съдилища. Но и родовата подсъдност и местната подсъдност са неща, които са в наши. Изцяло се присъединявам към призива на проф. Корнезов това нещо отново да се постави на вниманието на парламента и респективно на нашата комисия. Знам че скоро беше, разбира се, относително скоро, направили сме някакви стъпки, обаче и в този доклад съвсем основателно се сочат някои тревожни констатации и тенденции в тази насока и тук във въпросите на народните представители се съзира, че има един дисбаланс. За преодоляването му не е отговорен съдът. Това сме ние.
Поздравления за постигнатото, за отчетеното и действително би трябвало да може да разчитате на Правната комисия кат на своя комисия в парламента. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Нотев. Други колеги, желаещи за изказване? Няма.
Тогава и аз да кажа няколко думи. Аз също приветствам това, което са направили колегите от административния съд. Заслужават изключително положителна и висока оценка за свършеното през 2011 г. и за начина на отразяване в доклада.
Аз мисля, че е рано, тъй като промените, които направихме, бяха през 2011 г., с които всъщност разтоварихме Върховния административен съд и доста промени направихме по доста закони по отношение на подсъдността. Да видим още как ще повлияят на натовареността и това ще бъде в следващия доклад, който ще гледаме догодина, в който реално ще видим как са се отразили тези промени.
Миналата година водихме подробен дебат. Аз мисля, че успяхме почти да постигнем максимума като възможност за разтоварване. И тук аз малко ще се разгранича от колегите. Не смятам, че трябва отново да започнем по спорните теми от миналата година. Например, делата по ДОПК и други, които бяха изключително спорни. Коя ще бъде първа инстанция и коя втора инстанция. Аз мисля, че тези съдилища, които трайно поддържат много ниска натовареност, може би трябва да се мисли вече и за някакво свиване. Това е тенденция, която не се променя по никакъв начин. Едни същи бройки на съдии (4 или 5 съдии) и една и съща много ниска натовареност. Знам, че всички бягат от повдигането на тази тема, знам, че е трудно да се вземе такова решение, но може би трябва да вървим и да говорим малко и в тази посока, защото ние с другото разтоварване, пак казвам, каквото можахме, направихме миналата година. Може нещо да сме пропуснали, но то е нещо дребно. Основният проблем бяха земеделските земи. Разтоварихме по отношение на трудовото законодателство. Г-н Колев трябва да каже как се движат делата по новите промени, които направихме в АПК.
Тук обаче виждам други предложения за промени в АПК и може би си заслужава да обсъдим някои от тях, защото част от тези предложения, които имате, аз бих ги подкрепила. Но те не са в посока разтоварване. Колеги, погледнете ги. Те са накрая на доклада и има доста добри предложения, които правят колегите за промени в АПК и върху това можем да се обединим и да работим през есента за промени в закона.
Георги Колев:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
По отношение на това, което съм предложил, е изработено при следния режим. На всеки два месеца събирах всички председатели от страната и предложенията са изключително по практически въпроси. Поставят се конкретни въпроси и колегите имат задължението да обсъдят с всички административни съдии и на следващата среща представят в писмен вид предложения за изменения в АПК. Това е режимът на работа и това е отразено. Това са неща, предложени от колегите, в режима на работа. Това не са само мои идеи, не са идеи на върховния административен съд. Това са систематизирани предложения от страна на всички съдии, след като са обсъждани от колективите в страната.
Разбира се, данните са за 2011 г., а не за текущата и може би действително трябва да мине период от време, за да има реална оценка за това, което беше извършено като промени в нормативната уредба като подсъдност, но няма как да не искаме повече и повече. Винаги, когато може, да се намали още подсъдността, ние сме длъжни да го поискаме. Поне аз мисля така и това е пряко мое задължение. Разбира се, доколкото е възможно и доколкото е разумно това да бъде направено.
Що се касае до предложенията. Да, има различни предложения, както по отношение на подсъдността, така и в самия АПК. Надявам се, че отчетът за 2012 г. ще даде една реална картина на приложението на тези изменения върху натовареността на върховния съд.
Разбира се, неприятен е и фактът, че натовареността на отделните регионални административни съдилища, за което беше повдигнат въпрос, остава различна. Процедурата, която използваме в момента, тя обективно стартира преди не повече от три месеца. Тя няма как да даде резултат, и тя не е залегнала в доклада за миналата година. Тя ще залегне в доклада за следващата година. Няма как да я видите тук и като статистика, тъй като тази процедура се провежда отсега. Тя няма да даде и сто процентово разрешение на нещата, но съгласете се, че закриването на структури в отделните райони продължава. Според мен, намаляването на числеността се прави в някакъв вариант, но не е изцяло преструктуриране.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Няма. Преминаваме към гласуване.
Приемаме за сведение Доклада за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2011г., № 211-00-6, внесен от Висшия съдебен съвет на 15.06.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Благодаря на колегите.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение на Закона за администрацията, № 202-01-32, внесен от Министерски съвет на 15.06.2012 г.
По тази точка присъстват г-жа Борисова и г-жа Попова от Министерския съвет. Накратко мотивите по законопроекта ще представи г-жа Борисова. Заповядайте.
Лилия Борисова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Предлаганите законови промени целят да се отговори на обществената необходимост за по-голяма прозрачност и публичност на възнагражденията в държавната администрация и са продължение на вече започнатия процес по въвеждане на общ, справедлив и обществено оправдан за данъкоплатеца модел на възнаграждения в публичния сектор.
От 2009 г. с промените в Закона за администрацията, Закона за държавния служител и Кодекса на труда бяха предвидени забрани за лица в изпълнителната власт и в държавната администрация за получаване на възнаграждение в случаите, когато участват като представители на държавата или на общината в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала или на юридически лица, създадени със закон. С промените съществено се ограничиха възможностите за получаване на възнаграждения извън основното правоотношение от лица на политическо ниво в изпълнителната власт и от служители в държавната администрация.
В същото време обаче, извън обсега на осъществяваната реформа, остават получаваните от държавни служители възнаграждения за участие в съвети, комитети, одитни комитети, комисии, работни или експертни групи, органи на управление или контрол на фондове, сметки и други подобни, които не са юридически лица.
Служителите в държавната администрация редовно участват в дейността на различни комисии, комитети, работни групи и други подобни формати, за което по правило не се изплаща допълнително възнаграждение. Същевременно в някои сфери законодателството предвижда множество и различни основания за изплащане на възнаграждения на служители на държавната администрация за участието им в комисии или експертни групи към комисиите, за изготвянето на документи и пр. Запазването на подобни възможности за възнаграждения, които не са обвързани с постигнати резултати, а само за самото участие в комисията, а в повечето случаи имаме и злоупотреби от самите комисии, които много често се свикват по-често, за да могат да получават възнаграждението по-често, тъй като има „при участие”, това води до неефективност в съответните дейности и крие риск от изкривяване на всеки модел на възнаграждения при участието н държавните служители.
Така предлаганите промени в специалните закони са съобразени с предвидените разпоредби с общ характер в Закона за администрацията, Закона за държавния служител и Кодекса на труда, както и съответните особености на изменяните закони, особено в контекста на промените в Закона за държавния служител, който казва, че друго допълнително възнаграждение не може да се получава от държавния служител, освен това, което е записано в закона.
Предлагам на уважаемите народни представители така представения проект на изменение на Закона за администрацията да бъде приет на първо четене.
Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, имате думата за изказвания по законопроекта. Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Имате ли горе-долу представа за колко души става въпрос? Всички тези преходни разпоредби засягат определен кръг от хора. Дали имате горе-долу представа за колко души става въпрос?
Лилия Борисова:
Процесът е динамичен. За всяко едно министерство има минимум по три комисии, в които участват различен брой държавни служители – които са представители на държавата и на общината, всеки път те са различни в зависимост от необходимостта, т.е. от това, което се разглежда.
Михаил Миков:
А мислили ли сте за някакви други форми на стимулиране. Защото, доколко разбирам, а може и да бъркам, участието във всички тези органи го орязваме. И може да се случи в някои от по-специфичните, например, по Закона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра, или Закона за ветеринарномедицинската дейност, или Закона за експортното застраховане – да не би да става въпрос за някакви специалисти, без които в един момент да се окаже, че няма как да функционират тези органи. За някои може би става, но за други? Да не стане така, че това да оскъпи работата и разходите да станат повече. Защото външният експерт може да се окаже много често по-скъпо платен. Правен ли е такъв анализ? Ние няма да се съпротивляваме на този закон, защото той крие сериозен популистки потенциал.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. Аз също смятам, че има основание в това, което казвате и съмнения. Аз ще дам конкретен пример и конкретно няма да подкрепя определени разпоредби. Например, в момента виждам Закона за хазарта. Извинявайте, но там е специализирана комисия по Закона за хазарта, която се състои от петима членове. Един единствен председател се назначава и е на заплата, а останалите четири са представители на четири различни министерства. Как ще заседава тази комисия, която е колективен орган и единствения за регулиране на хазарта, при положение че тези хора няма да получават възнаграждение. Това ще де мотивира и ще се върнем на това, което беше преди 5 месеца, когато променяхме Закона за хазарта, еднолично председателят да си прави каквото си иска и чисто формално да минават експертите и да се подписват на заседанията на комисията. Аз такова нещо няма да приема и да подкрепя. Това е лично мнение.
Както и по други закони, които в момента се опитвам да отсея и да видя къде има специализиран орган, който е колективен орган и трябва да взима колективно решение. Къде става въпрос за работна група? Когато правим експертни работни групи, тогава може да приеме да не получават възнаграждение. Но когато става въпрос за такъв орган, който е колективен и взима решение, извинявайте, това означава да блокираме работата изобщо на органа. Например, Законът за хазарта, който регулира едни доста сложни взаимоотношения на пазара, казва комисията от колко члена се състои, кои са членовете, откъде участват. Те гледат по 300 точки месечно. Как ще мотивираме тези хора да работят в тази комисия? Това е несериозно. Това означава тази комисия да не работи и повтарям, еднолично, председателят да определя. Работих по промените в Закона за хазарта и не приехме това, което беше предложено от Министерството на финансите. Това означава да върнем старата практика, еднолично, един човек да определя.
Лилия Борисова:
Ние не отменяме комисиите. Ние просто казваме, че представителите на държавата – държавните служители, които са вътре, ням да получават възнаграждение.
Искра Фидосова:
Те като не получават възнаграждение няма да ходят и както досега беше, про-форма, уважаема госпожо, минават само да се разписват. Ние затова разписахме нови правомощия само преди няколко месеца на няколко такива комисии, защото те не работеха и про-форма минаваше само на подпис. И се получава така, че за много важни обществени отношения, които трябва да бъдат регулирани, един човек еднолично решава и определя правилата, вместо органа.
Лилия Борисова:
Това не трябва да се допусне. Идеята е, че при положение, че има такава комисия, министърът, който трябва да определи представител в тази комисия със заповед определя служителя. А в длъжностната характеристика на държавния служител, който е определен, се записва, че участва в комисии, в работни групи и това му е част от задълженията като държавен служител, за което получава заплата и съответно може да бъде мотивиран с допълнително възнаграждение за постигнати резултати от прекия си ръководител. Това е идеята. В никакъв случай за комисиите да не се нарушава правилото за общо колективно решение.
Искра Фидосова:
Не може. Ние този коментар го правихме преди няколко месеца и не случайно ви обръщам внимание. Например, в тази специална комисия, за която говорих, имаше проблем с начина на работа вътре в комисията и затова изрично преди няколко месеца коментирахме и пипахме именно формата на заплащане, начина на участие на всички четирима представители, които са членове на Комисията, за да може тя да работи като колективен орган, а не като едноличен орган. Няма как в длъжностната характеристика да се записано на представителя на Министерството на правосъдието, на ДАНС, на представителя на НАП и на МВР, ако не се лъжа, че в длъжностната му характеристика ще пише д бъде член на Комисията по хазарта.
Аз разбирам какво сте целели – покрай другите неща да пъхнете и две-три такива, но аз ще се изкажа и в зала против тези текстове. Това нещо не го приемам категорично.
Заповядайте, г-н Методиев.
Веселин Методиев:
Дали ще дадете пример с комисия, с която ще се ангажирала и която познавате, или ще бъде от друга, тъй като законът е на първо четене, аз да обърна внимание само на онова, което заместник-министър председателят и министър на финансите защити като философия на това, което той нарича административна реформа. Дали това е административна реформа или не, няма да влизам в този разговор в момента.
Идеята, която той е споделял и за която аз съм чувал мнението на неговия министър-председател публично изразена, е, че държавната служба ще получава една заплата. Това, което съм прочел от стенограмите на заседанията на Министерския съвет пак от министър-председателя и въпросния заместник-министър председател е, че наистина свиването на заплащането в изпълнителната власт е стигнало вече санитарния минимум. Тоест мотивацията, за която вие говорите произтича от факта дали изобщо тези заплати са адекватни за изпълнителната власт или не. Там Вие сте права, като казвате, че човек трябва да бъде мотивиран, когато ще извършва няколко неща. Когато в Министерството на вътрешните работи или някъде другаде ще бъде натоварен с определени дейности, примерно, той е експерт по въпросите на хазарта, както е конкретният пример, то тогава той да бъде в собственото си заплащане мотивиран. Тоест заплатата му да бъде добра. А целият проблем с тези заплати е свързан с правилото, което трябваше да бъде разкачено още преди години, че те са свързани със заплатите на народните представители. Понеже заплатата на народния представител е едно от най-популистките неща, с които може да се търкаля българската политика, и се натиска непрекъснато и включително и сега беше натисната благодарение на колега на БСП, който направи някакъв огромен скандал от някакъв фиш, който беше получил. (Кой?) Който и да е. Няма значение. Ще ти дам жокер. Бивш министър на икономиката. Поради това тези заплати са натиснати. Оттам се натиска заплатата на министър-председателя и на министрите. Те натискат заплатите на заместник-министрите и се получава това свличане на заплатите надолу. И става неестествено и тук вече се поставя неоснователно въпросът от г-жа Фидосова, когато става дума за дейност като хазарта, да отиде един чиновник с 850 лв. заплата и да решава неща, които са свързани с огромни суми. (Ползу роду!) Г-н Миков, обаждате се от строя не по правилата. Казвам го съвсем отговорно. Целият проблем идва (ще употребя прилагателно, което рядко правя) от глупавия начин, по който се натискат заплатите на народните представители. Оттам се натискат всички заплати надолу и се попада в нелепа ситуация хора, които имат висока експертиза, висок професионализъм, да има нужда от тях в изпълнителната власт на различни места просто защото са добри експерти, а да получават изключително малко на общия фонд на хората, които работят в бизнеса и общо в страната, да получават много ниски заплати. Там е заровен проблемът, а не в конкретния случай. И вие ще наложите волята си като председател на Правната комисия и като политически фактор и ще паднат два текста. Обаче принципният въпрос за тази идея за реформа няма да бъде решен.
Искра Фидосова:
Съгласна съм, г-н Методиев. Но аз давам този пример, защото ние много спорихме преди няколко месеца. Тогава поставихме по друг начин въпроса. Ако не мотивираме тези хора да бъдат членове на тези комисии и тук въпросът е принципен. Това не са създадени работни групи ad hoc за определена работа. Това са действащи колективни органи, които не могат да бъдат н такъв режим. Тогава поставихме въпросът така. Ако няма да бъде редовно заплащането, защото тези членове на комисии имат съвсем друг тип работа от всички други експертни работни групи, които се правят, тогава да ги направим с петима членове, както са другите комисии и няма никакъв проблем. Тогава министърът на финансите каза не, ние ще ги оставим на този режим с възнаграждение, няма да ги правим членове и поемаме този ангажимент. Ако ще бъде така ,тогава трябва да ги извадим и да се върнат з промяна Закона за хазарта и още няколко закона, в които има една единствена комисия по закона, която регулира всичките отношения по отношение на съответния закон и те да работят като комисари ,като членове на комисии. Иначе няма как да стане. Как тези хора ще ходят всеки ден или през ден да гледат преписки, които са за милиони левове, за даване на лицензи.
И още нещо. Като сте написали, че не могат служители на изпълнителната власт да бъдат привличани като външни експерти, това означава ли, че тези, които са извън изпълнителната, но са част от администрацията. Например, на Президентството, на Народното събрание могат да бъдат привличани. Защо се прави това разделение между едните и между другите. Какъв ви е мотивът и аргументът затова да не бъдат привличани като експерти тези служители в такива експертни работни групи. Не в комисии!
Г-н Миков.
Михаил Миков:
Какво става с работещите? Защото помня, че преди години проблем беше работещите по усвояване на средствата от Европейския съюз. Оттам се създаде специална система за регулиране, защото се оказа, че са крайно ниски заплатите, ако са само държавни служители. Създаде се една система за по-високо заплащане на работещите по усвояване на парите на Европейския съюз. Защото сега да не се получи така, че един служител на едно ведомство работи по онази система, получава пари затова, че движи проекти и пр., а в същото време вие предлагате тези неща. Вътре ще се получи голям дисбаланс. Обсъждали ли сте този въпрос? Стои ли той? Благодаря.
Лилия Борисова:
Последно въпросът е решен с Наредбата за заплащане и единната матрица за всички, която е достатъчно висока и възможностите са достатъчно високи.
Във връзка със Закона за хазарта и възможностите, аз не съм проследила дебата за Закона за хазарта, но това, което е внесено като воля на Министерския съвет е държавният служител да получава единствено само основна заплата и допълнителните възнаграждения не да бъдат като участие в нещо, а да се търси резултатът от това нещо. Да се търси резултатът от дейността.
Михаил Миков:
Има се предвид, че има колективен орган, примерно, от пет души. Трима гласуват „за”, двама „против” или четири на един. Трима седят по два часа на заседание, а другите минават за пет минути и се разписват. Как ще му определиш конкретния принос в министерството, откъдето си го изпратил, за участието му в този орган. Примерно, единият е внесъл пет докладни записки, другият не е внесъл нито една, единият се е изказал три пъти, другият нито един път. Няма как да стане министърът от чието ведомство е изпратен човекът, после със заплатата от бюджета на ведомството да му калкулира извършеното в еди-коя си комисия. Или председателят на тази комисия ще прави някаква атестация и ще изпраща бележки на министъра, за да им даде някой лев отгоре.
Лилия Борисова:
Този въпрос се повдигна с доклад на Сметната палата за МОСВ и към още няколко министерства, където се казва, че има много злоупотреби с тези комисии и с начина, по който им се заплаща на тези комисии, особено за концесиите.
Искра Фидосова:
Но това са експертни работни комисии. Това са комисии, които са създадени с административен акт, за да извършат определено нещо. А ние говорим за комисии – колективни органи. И вие в момента с Преходните разпоредби приравнявате тези комисии. Ние сме о’кей за работни групи, за експертни комисии, които се създават между ведомствата за определена тема. Но когато говорим за колективен орган, каквито изключения има в 5-6 закона, това е абсурдно. Това означава да ги блокираме и да не работят тези органи.
Лилия Борисова:
Приемам за колективен орган. Но нали ви казах откъде дойде идеята. Красимир Ципов:
Ако извикаме ние един представител на изпълнителната власт в работна група на Народното събрание и се вземе решение от Правна комисия да се плати по граждански договор на този служител, не може.
Лилия Борисова:
В администрацията смятат за външни експерти, когато са държавни служители от друга администрация. За тях те са външни. За съжаление, това е разбирането на администрацията. Те са външни експерти, например, от Министерството на икономиката, са външни за Министерството на земеделието.
Искра Фидосова:
Дайте пример, за да разгадаем изречението: „Като външни експерти не могат да бъдат привличани служители в администрацията на изпълнителната власт.”
Ако вземем за пример МОСВ, дайте пример какво значи това изречение.
Клементина Попова:
Може ли малко предистория.
С решение на Министерския съвет, с едно протоколно решение Министерският съвет взе тази позиция да се премахнат възнагражденията на служителите в държавната администрация за участие в подобни формирования. Това са предложения на министрите за промени в закони, които са в рамките на тяхната сфера на компетентност. Директно това е предложение на Министерството на икономиката. Ние също изпаднахме в един момент в колебание какво имат предвид точно с това и какво ни беше обяснено. Ние смятахме, че външни експерти и така сме приели в другите текстове, че външни консултанти и външни експерти те са външни изобщо за администрацията. Това са специалисти с конкретни професионални възможности и качества, да речем геодезисти, архитекти, които са извън служителите от държавната администрация. Какво се оказа? В тези комисии не участват такива външни експерти в този смисъл, в който ви казвам, а външни за Министерството на икономиката, са били служители, примерно, аз от администрацията на Министерския съвет ще отида в такава работна група, аз съм външна за тях. И оттук дойде недоразумението. Между двете четения това ще го изчистим. Същото касае и следващия Закон за съхранение на въглероден диоксид в земните недра. Оттук дойде недоразумението. Тоест ние възприехме, че това са външни експерти, които са външни на администрацията на изпълнителната власт, а се оказа, че външни сме ние – останалата част от администрацията.
Искра Фидосова:
Аз не случайно ви казвам, че текстовете в Преходните разпоредби са сбъркани. Те не отговарят на решението на Министерския съвет и на това, което е записано в § 1, което е смисълът на § 1.
И отделно е голяма темата за мен за колективните органи, които не могат да се слагат под един знаменател с експертни комисии и както и да ги кръщавате.
Лилия Борисова:
Аз в момента не мога да взема отношение по този въпрос.
Искра Фидосова:
А по въпроса за администрацията на парламента, на президента – тях какво ги правим, те могат да участват? Така ли е?
Клементина Попова:
Нашето разбиране поне е такова, че когато държавният служител е включен в някаква комисия в личното му качество, т.е. в качеството му на лице като специалист по един-какво си или в определена област, той би могъл по пътя на гражданския договор да бъде включен в тази комисия и да получава съответно възнаграждение по този ред. Но когато е изпратен като представител на администрацията и участва в състав на някаква комисия или работна група, той не би следвало да получава такова възнаграждение, което се явява различно извън неговата основна заплата.
Искра Фидосова:
А как ще ни обясните промяната в Семейния кодекс. Какво ви пречи Съвета по осиновяване, като тук са външни членовете на администрацията. Примерно, има лекар, има педагог, има психолог.
Клементина Попова:
Но те са излъчени от самите структури, от самата администрация. Това е било съображението.
Искра Фидосова:
Те също са постоянно действащ орган. Те не са временно създаден.
Клементина Попова:
Ако се възприеме това, че са постоянно действащ орган и по тази логика да ги отделим?
Тук има и един друг проблем, който се появява, други и в другите случаи на работни групи – там където има привлечени наистина външни лица за администрацията. Примерно, някои НПО, които също участват в състава на дадена комисия и получават. Действително като премахнем възнагражденията на държавните служители, там ще се поучи диспропорция, защото тези външните ще продължат да участват и да получават възнаграждения - едните ще получават, а другите – няма. Може би тук трябва да се засили контролът, за да се види как тези държавни служители, които са лишени от възнаграждение, ще бъдат възмездени чрез допълнителните възнаграждения за постигнати резултати.
Например, при концесиите участват специалисти, които дори и да са от държавната администрация, те са колеги. Там е сериозна дейността в подготовката на един конкурс или на един концесионен договор.
Лилия Борисова:
Във всяка длъжностна характеристика на този, който участва като член, трябва да се запише, че той е специалист по концесии и трябва да участва в тези комисии. Нали на базата на това той получава заплата.
Клементина Попова:
Аз говоря за дисбаланса, че може би в един момент ще бъде добре да се забранят тези дребни работни групи и комисии и всяко участие, дори по този начин да се покаже обществената ангажираност на някои неправителствени организации, които излъчват представители за участие. Това ми беше мисълта, но това не се възприе. Имаше такива бележки при предварителното съгласуване на законопроекта, но не се възприе на този етап.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване има ли? Няма. Колеги, да гласуваме ли?
Ние ще подкрепим закона в § 1 и няма да подкрепим Преходните разпоредби.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за администрацията, № 202-01-32, внесен от Министерски съвет на 15.06.2012 г. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
С това приключваме за днес. Закривам заседанието.
Председател:
Искра Фидосова
П Р О Т О К О Л
№ 133
Днес, 28.06.2012 г., четвъртък, от 16:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Върховния административен съд – Георги Колев, председател; от Висшия съдебен съвет –Цветанка Табанджова, член на ВСС и председател на Комисията за анализ и отчитане на степента на натовареност на органите на съдебната власт; от Министерския съвет – Лилия Борисова, съветник в политическия кабинет на вицепремиера и секретар на Съвета за административна реформа и Клементина Попова, съветник в секретариата на Съвета за административна реформа към МС.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Добър ден, колеги. По присъствен списък имаме 17 от членовете на комисията. Част от колегите са на заседания на други комисии, които в момента заседават. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси по предварително обявения дневен ред:
1. Обсъждане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2011 г., № 211-00-6, внесен от Висшия съдебен съвет на 15.06.2012 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение на Закона за администрацията, № 202-01-32, внесен от Министерски съвет на 15.06.2012 г. - водеща – КПВ.
По първа точка - Обсъждане на Доклад за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2011 г., № 211-00-6, внесен от Висшия съдебен съвет на 15.06.2012 г.
Ще ни представи доклада в резюме г-н Георги Колев, председател на Върховния административен съд. Заповядайте, г-н Колев.
Георги Колев:
Уважаеми дами и господа народни представители,
Вие разполагате с доклада. Няма кой знае какви различни моменти в сравнение с предходни години. Виждате сами истинските данни. Има известно увеличение на делата, а именно при 16554 дела за 2010 г., през 2011 г. вече 17367 броя, т.е. около 800 дела повече. Не бих казал, че това е тенденция, тъй като се касае за конкретни кампанийни дела, конкретни случаи – дела, свързани със земеделските земи. Но така или иначе това е въпрос на кампания.
Няма сериозни различия, както в номиналния брой на съдиите от Върховния административен съд, така и номиналния брой на съдиите, работещи в регионалните административни съдилища. Разбира се, проблемите, които стояха пред нас в предишни години, продължават да съществуват. Аз съм ги споделял и преди, а именно обстоятелството, че Върховният административен съд продължава да работи с един твърде сериозен процент дела първа инстанция, което, за съжаление, е неприемливо. Сами разбирате, че натоварването – около 210 дела, годишно на съдия от върховен съд, от които 35 дори 40% в някои отделения първа инстанция, е нещо, което не може да се нарече нормално.
Разбира се, взел съм становището на повечето колеги, както и на колегите от Върховния административен съд, така и от регионалните административни съдилища, касаещи конкретни предложения за изменения в така наречената първоинстанционна подсъдност, като се присъединявам към тях и част от тези пунктове са споменати в доклада. Искрено се надявам за в бъдеще с ваше съдействие, разбира се, именно тази първоинстанционна подсъдност на Върховния административен съд ще бъде променена. Това е най-важният момент.
Тази година, за разлика от предходните, вече разполагаме с един обобщен анализ за натовареността на всички съдилища в страната. Колежката съдия Табанджова е един от хората, които се занимаваха конкретно именно с този анализ. Този анализ по същество представлява една цялостна картина на натовареността не само на административните, но и на общите съдилища, както и съответната щатна численост на работещите в общите и административните съдилища, както и номиналния размер на делата, които те разглеждат. Средният коефициент на натовареност на регионалните административни съдилища е 14.5%, т.е. 14.5 дела на един магистрат за месец при обща средна натовареност за общите съдилища на окръжно равнище 9.6%. Сами разбирате, че тези данни категорично сочат, че в настоящия момент административните съдилища в България са по-натоварени от общите съдилища почти навсякъде, в това число и в град София. Така например Софийският градски съд, който е принципно най-натовареният общ съд на окръжно равнище, коефициентът на натовареност е 20.5, докато Софийският административен съд е 29 пункта, т.е. той е с по-висока натовареност. Разбира се, множество опоненти претендират за това, че делата, разглеждани в административните съдилища са по-лесни и по-лесно се решават и по-елементарно, но аз не бих могъл да се съглася с едно такова становище. Повярвайте ми, че има административни дела, които биха отнели много повече време, решават се много по-трудно дори от тежки наказателни дела. Може да се направи анализ за това
Като цяло, това което беше отчетено през миналата година за едно неравномерно натоварване на административните съдилища започна да се преодолява. Аз съм посочил някои от тези данни в доклада. В настоящия момент чрез намаляване на щатната численост на по-малко натоварените съдилища увеличаваме щатната численост на по-натоварените, а именно Софийския, Бургаския и Търновския административен съд се избягва именно това неравномерно натоварване.
Ако имате конкретни въпроси по доклада, разбира се, ще отговоря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Колев. Колеги, имате думата за изказвания и въпроси. Г-жа Манолава, заповядайте.
Мая Манолова:
В доклада за дейността на Върховния административен съд и на административните съдилища се наблюдава една тенденция, която беше характерна и за предишните периоди, а именно, че административното правораздаване се утвърждава като едно модерно правораздаване в България – административният съд като един модерен европейски съд, което се вижда от няколко показателя, а именно тенденцията за увеличаване на административните дела, която аз лично смятам за положителна. Защото гражданите имат повече възможности да обжалват неправилни и незаконни актове на администрация и практически върху всички нейни актове да се осъществява административен контрол – принцип, който заложихме в Административно-процесуалния кодекс, който действа от 2007 г. Практически идеята беше да няма актове на администрацията, включително административни бездействия, които да не могат да бъдат обжалвани от гражданите.
Абсолютно споделям мнението, което съм изразявала и миналата година и по-миналата и всяка година, когато обсъждаме тези доклади, че наистина трябва да продължи административната реформа в посока да бъде разтоварен Върховния административен съд от несвойствената функция да разглежда дела като първа съдебна инстанция. Всъщност такава крачка направихме с промените, които са в сила от месец май или юни миналата година. Единият ми въпрос е дали това се отрази по някакъв начин положително върху дейността на Върховния административен съд и най-вече дали това е станало по делата за собствеността и ползването на земеделските земи, където успяхме да поразтоварим, според мен, или по-точно би трябвало да сме успели да разтоварим административния съд от някои дела. Според мен, тази тенденция трябва да продължи. Има закони, които се променят многократно и тук не би било грешка, ако пристъпим отново към промени в АПК в тази посока, включително и с подобряване на местната подсъдност, така че делата да бъдат разпределени по-равномерно между регионалните административни съдилища. Защото така или иначе вече имаме функциониращи и слава Богу добре оборудвани с квалифицирани кадри съдилища и нека те да имат възможност административно да правораздават, което се отразява и на бързината и на качеството. Всъщност и от справката се вижда, че Върховните административни съдилища са били доста натоварени. Числото 250 дела, свършени за една година, която е средна за всеки върховен административен съдия може би не говори нещо, но това означава, че всеки работен ден всеки един съдия да е постановил по един съдебен акт, което е изключително натоварване. Така че тази тенденция за разтоварване трябва да продължи.
В известна степен ние сме длъжници на административния съд по отношение на изборните дела. Защото не малко упреци бяха отправени за различното прилагане на закона в изборните дела. И тук причините, според мен, трябва да се търсят в законодателството. Така или иначе сега ще има промени в Изборния кодекс и според мен трябва ясно да се разпише каква е материално правната компетентност на административния съд и какви доказателства събира. Защото на по-ниската фаза - регионалните административни съдилища, в някои случаи прецениха, че трябва да се броят бюлетините само в някои секции, в други случаи изобщо не броиха бюлетините, в трети случаи преброиха всички бюлетини, в някои случаи допуснаха гласни доказателства, в други случаи – не допуснаха. Аз мога съвсем отговорно да заявя, че не трябва да бъдат укорявани за това. Защото ясно трябва да се каже, че въпросите, които касаят съдебния контрол, трябва да бъдат разписани в Изборния кодекс.
Това е като цяло. По отношение на бързината, включително и по изборните дела, трябва да се каже, че тази година, без да съм гледала статистика, но общото ми впечатление беше, че бързо и в срок, включително и в случаите, в които се стигна до отмяна, това беше направено своевременно, за да се затрудни работата на общинските съвети и на кметовете по места. Своевременно се проведоха следващи избори, своевременно се обжалваха и следващите избори – това е един процес, който касае политическите сили, но в тази част от работата на Върховния административен съд и съдилищата по места я свършиха в срок и качествено.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Манолова. Г-н Колев.
Георги Колев:
Благодаря, г-жо Манолова. Това, което казахте се покрива с моето изказване. Що се отнася до противоречивата практика, както казахте по изборните дела, на ниво Върховен административен съд противоречива практика няма. Имаше различия по отношение на регионалните административни съдилища. Това е факт. Но в крайна сметка, за да стигнем до уеднаквяване на практиката би трябвало да има едно тълкувателно решение, но такова би могло да има само при наличие на влезли в сила противоречиви, но такива няма.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи за изказване? Г-жа Михайлова.
Надежда Михайлова:
При натовареността накрая на доклада, където е разбивката по съдилища. Това, което е посочено е брой дела на съдия или брой дела на месец, независимо от това колко са съдиите. Примерно, за Бургас е дадено 45.95. (На съдия.) На съдия по толкова. Добре. Така предположих, обаче реших да попитам, защото всъщност оттук се вижда пак една много голяма диспропорция като натовареност – не само във върховните. На предишни гледания на доклади винаги съм обръщала внимание на това и бяха още по-тежки показателите, където има няколко съдилища, които имат по 3-4 дела на месец. Сега вече са се качили някъде по 9 дела на месец. Вътре в страната се вижда една много голяма диспропорция и това предполага да се мисли за реформиране – за райониране административно, за да може да има горе-долу по-нормална натовареност на съдиите.
Другото е, разбира са, подсъдността.
Георги Колев:
Аз посочих, но това не е залегнало в доклада, но в рамките на миналия месец се намали щатната численост на 6 съдилища и е увеличена щатната численост на най-натоварените, т.е. на Софийския съд, на Бургаския съд и Търновския съд с по един, а на Софийския съд са с повече от 8 човека. Това се извършва съобразно процедурата по чл. 194 от Закона за съдебната власт. Тази тенденция ще продължи и аз имам съвсем точен анализ как да успеем и да стигнем все пак до приемливи цифри. Проблемът при тази процедура идва оттам, че няма как това да стане без съгласието на конкретния магистрат, тъй като в противен случай то би било равносилно на принудително преместване. Но кандидати за големите градове има достатъчно и затова използваме тази процедура. Но не може да стане изведнъж, защото това е свързано с множество проблеми, в т.ч. и материално-техническо осигуряване. Така например изниква сериозен проблем за Софийския административни и регионален съд за помещения и кабинети. Вие разбирате, че не може да се увеличава безкрайно този брой, докато такива не са налични до момента. Намираме варианти за решение, но няма как да стане изведнъж. Но така или иначе тази процедура вече е задвижена. Мисля, че ще успеем в рамките на година-година и половина да е съвсем различна ситуацията по отношение на натовареността.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Колев. Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Когато влизах в залата чух г-н Колев да говори за сложността на административното правораздаване. Имам някакъв поглед върху административното правораздаване, макар и да не се пиша специалист. Действително една голяма част от административните дела са изключително сложни и изискват изключително много справки да се направят по разни нормативни актове. Без да сравняваме сега кога едно наказателно дело е по-сложно, но има и толкова елементарни наказателни дела, че мога след като влезе в залата да го осъдя, без да ми каже нищо. От дело до дело има разлика. Но административното правораздаване е изключително всеобхватно. То е всичко, бих казал. Материята е безкрайна, необятна. Затова в никакъв случай и от юридическа гледна точка не трябва да подценяваме това административно правораздаване.
Второ, без да давам оценка, но имам такова чувство, че административното ни правораздаване откакто се направиха административните съдилища е по-добро, по-бързо, по-ефективно в сравнение с наказателното и гражданското правораздаване. При всички случаи е по-бързо, което им прави чест, макар и голяма натовареност да имат, особено голяма част от съдилищата.
Но проблемите стоят от десетина години, защото не е балансирано административното ни правораздаване. Върховният ни административен съд едва ли не го превръщаме в редица случаи първоинстанционен съд и вместо основната му функция да е да уеднаквява практиката, той се занимава с текущо правораздаване. Следователно трябва да мислим и не само да мислим, но и да направим нещо, защото малко ни остана. Ако можем да помогнем и как да разтоварим де факто Върховния административен съд.
Освен това, виждате ненормалната натовареност специално в София и в други по-малки и по-големи градове. Друг е въпросът, че може би направихме не най-разумното във всеки окръжен град да има административен съд. В зала не можахме да се разберем 8 ли да бъдат, 9 ли д бъдат и най-накрая се реши във всички. Не казвам да ги пипаме сега. Но това бихме могли да направим. И като казвам, малко ни остана, ви предлагам да предложите какво бихме могли да направим с тази подсъдност. Неестествено ненормално е сега положението. Не говоря за съкращаване, а за горе-долу малко по-балансирани. Примерно, разбира се, че Ямболският административен съд няма да бъде натоварен като Софийския и мисля, че никой не си прави илюзия в това. Това е ясно. Но не можем да увеличаваме постоянно щат на Софийския, което също е ненормално. Единственият изход е подсъдността – местна или родова.
В крайна сметка не давам рецепта, но това ни предстои. Нямаме друг изход. И вие хората, които работите и всеки ден сте в административното правораздаване, да седнем като колеги и да направим нещо. Това не е политически въпрос. Това е един колегиален и за цялата ни държава въпрос, за да може още по-добре д функционира. Защото има напрежение и между самите съдии в смисъл, че някъде гледат по 5-6 дела на месец, а ние гледаме по еди-колко си. Има го и този елемент на съвсем човешко колегиално отношение.
И края искам да ви поздравя за доклада. Обективен е. Трябваше малко да се похвалите. И ако вие не се похвалите, няма кой да ви похвали. Това да го знаете млади хора. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Корнезов. Г-н Нотев, заповядайте.
Явор Нотев:
Само няколко изречения, защото ще се присъединя към общата оценка, както за работата на съда, отчетеното в доклада и тези предложения, които чухме от проф. Корнезов, които изцяло подкрепям.
Подкрепям и още нещо, казано от проф. Корнезов. Действително тези дела по своя характер не би трябвало да се разглеждат като някакъв различен по-лек тип дела най-вече с оглед интереса, който се съдържа в тях – интересът за страните, и с оглед на това, че те не крият някаква универсална специфика, която се поддава на моделиране и на шаблон на решаване на делата. Многобройните справки, спецификата на всеки един казус предполага задълбочено проучване и тогава това число 250 звучи тревожно, защото то не е израз само на това, че съдията е натоварен, а е израз на възможността да бъде по-лековато погледнато на интереса на страните, които разчитат да получат правосъдие. Надявам се, че това не е така на практика, но така или иначе се съзира тази опасност.
Завършвам с това, че проблемът, който всяка година се поставя за това неравномерно разпределение, неравномерна натовареност в крайна сметка опира, ако го обърнем отзад напред, върху законовото разрешаване на въпроса за родовата и за местната подсъдност. В рамките на възможностите си, съдът прави каквото може – има щатни размествания, докладва се, че се запълват тези натоварени съдилища. Но и родовата подсъдност и местната подсъдност са неща, които са в наши. Изцяло се присъединявам към призива на проф. Корнезов това нещо отново да се постави на вниманието на парламента и респективно на нашата комисия. Знам че скоро беше, разбира се, относително скоро, направили сме някакви стъпки, обаче и в този доклад съвсем основателно се сочат някои тревожни констатации и тенденции в тази насока и тук във въпросите на народните представители се съзира, че има един дисбаланс. За преодоляването му не е отговорен съдът. Това сме ние.
Поздравления за постигнатото, за отчетеното и действително би трябвало да може да разчитате на Правната комисия кат на своя комисия в парламента. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Нотев. Други колеги, желаещи за изказване? Няма.
Тогава и аз да кажа няколко думи. Аз също приветствам това, което са направили колегите от административния съд. Заслужават изключително положителна и висока оценка за свършеното през 2011 г. и за начина на отразяване в доклада.
Аз мисля, че е рано, тъй като промените, които направихме, бяха през 2011 г., с които всъщност разтоварихме Върховния административен съд и доста промени направихме по доста закони по отношение на подсъдността. Да видим още как ще повлияят на натовареността и това ще бъде в следващия доклад, който ще гледаме догодина, в който реално ще видим как са се отразили тези промени.
Миналата година водихме подробен дебат. Аз мисля, че успяхме почти да постигнем максимума като възможност за разтоварване. И тук аз малко ще се разгранича от колегите. Не смятам, че трябва отново да започнем по спорните теми от миналата година. Например, делата по ДОПК и други, които бяха изключително спорни. Коя ще бъде първа инстанция и коя втора инстанция. Аз мисля, че тези съдилища, които трайно поддържат много ниска натовареност, може би трябва да се мисли вече и за някакво свиване. Това е тенденция, която не се променя по никакъв начин. Едни същи бройки на съдии (4 или 5 съдии) и една и съща много ниска натовареност. Знам, че всички бягат от повдигането на тази тема, знам, че е трудно да се вземе такова решение, но може би трябва да вървим и да говорим малко и в тази посока, защото ние с другото разтоварване, пак казвам, каквото можахме, направихме миналата година. Може нещо да сме пропуснали, но то е нещо дребно. Основният проблем бяха земеделските земи. Разтоварихме по отношение на трудовото законодателство. Г-н Колев трябва да каже как се движат делата по новите промени, които направихме в АПК.
Тук обаче виждам други предложения за промени в АПК и може би си заслужава да обсъдим някои от тях, защото част от тези предложения, които имате, аз бих ги подкрепила. Но те не са в посока разтоварване. Колеги, погледнете ги. Те са накрая на доклада и има доста добри предложения, които правят колегите за промени в АПК и върху това можем да се обединим и да работим през есента за промени в закона.
Георги Колев:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
По отношение на това, което съм предложил, е изработено при следния режим. На всеки два месеца събирах всички председатели от страната и предложенията са изключително по практически въпроси. Поставят се конкретни въпроси и колегите имат задължението да обсъдят с всички административни съдии и на следващата среща представят в писмен вид предложения за изменения в АПК. Това е режимът на работа и това е отразено. Това са неща, предложени от колегите, в режима на работа. Това не са само мои идеи, не са идеи на върховния административен съд. Това са систематизирани предложения от страна на всички съдии, след като са обсъждани от колективите в страната.
Разбира се, данните са за 2011 г., а не за текущата и може би действително трябва да мине период от време, за да има реална оценка за това, което беше извършено като промени в нормативната уредба като подсъдност, но няма как да не искаме повече и повече. Винаги, когато може, да се намали още подсъдността, ние сме длъжни да го поискаме. Поне аз мисля така и това е пряко мое задължение. Разбира се, доколкото е възможно и доколкото е разумно това да бъде направено.
Що се касае до предложенията. Да, има различни предложения, както по отношение на подсъдността, така и в самия АПК. Надявам се, че отчетът за 2012 г. ще даде една реална картина на приложението на тези изменения върху натовареността на върховния съд.
Разбира се, неприятен е и фактът, че натовареността на отделните регионални административни съдилища, за което беше повдигнат въпрос, остава различна. Процедурата, която използваме в момента, тя обективно стартира преди не повече от три месеца. Тя няма как да даде резултат, и тя не е залегнала в доклада за миналата година. Тя ще залегне в доклада за следващата година. Няма как да я видите тук и като статистика, тъй като тази процедура се провежда отсега. Тя няма да даде и сто процентово разрешение на нещата, но съгласете се, че закриването на структури в отделните райони продължава. Според мен, намаляването на числеността се прави в някакъв вариант, но не е изцяло преструктуриране.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Няма. Преминаваме към гласуване.
Приемаме за сведение Доклада за прилагането на закона и за дейността на административните съдилища през 2011г., № 211-00-6, внесен от Висшия съдебен съвет на 15.06.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
Благодаря на колегите.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение на Закона за администрацията, № 202-01-32, внесен от Министерски съвет на 15.06.2012 г.
По тази точка присъстват г-жа Борисова и г-жа Попова от Министерския съвет. Накратко мотивите по законопроекта ще представи г-жа Борисова. Заповядайте.
Лилия Борисова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Предлаганите законови промени целят да се отговори на обществената необходимост за по-голяма прозрачност и публичност на възнагражденията в държавната администрация и са продължение на вече започнатия процес по въвеждане на общ, справедлив и обществено оправдан за данъкоплатеца модел на възнаграждения в публичния сектор.
От 2009 г. с промените в Закона за администрацията, Закона за държавния служител и Кодекса на труда бяха предвидени забрани за лица в изпълнителната власт и в държавната администрация за получаване на възнаграждение в случаите, когато участват като представители на държавата или на общината в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала или на юридически лица, създадени със закон. С промените съществено се ограничиха възможностите за получаване на възнаграждения извън основното правоотношение от лица на политическо ниво в изпълнителната власт и от служители в държавната администрация.
В същото време обаче, извън обсега на осъществяваната реформа, остават получаваните от държавни служители възнаграждения за участие в съвети, комитети, одитни комитети, комисии, работни или експертни групи, органи на управление или контрол на фондове, сметки и други подобни, които не са юридически лица.
Служителите в държавната администрация редовно участват в дейността на различни комисии, комитети, работни групи и други подобни формати, за което по правило не се изплаща допълнително възнаграждение. Същевременно в някои сфери законодателството предвижда множество и различни основания за изплащане на възнаграждения на служители на държавната администрация за участието им в комисии или експертни групи към комисиите, за изготвянето на документи и пр. Запазването на подобни възможности за възнаграждения, които не са обвързани с постигнати резултати, а само за самото участие в комисията, а в повечето случаи имаме и злоупотреби от самите комисии, които много често се свикват по-често, за да могат да получават възнаграждението по-често, тъй като има „при участие”, това води до неефективност в съответните дейности и крие риск от изкривяване на всеки модел на възнаграждения при участието н държавните служители.
Така предлаганите промени в специалните закони са съобразени с предвидените разпоредби с общ характер в Закона за администрацията, Закона за държавния служител и Кодекса на труда, както и съответните особености на изменяните закони, особено в контекста на промените в Закона за държавния служител, който казва, че друго допълнително възнаграждение не може да се получава от държавния служител, освен това, което е записано в закона.
Предлагам на уважаемите народни представители така представения проект на изменение на Закона за администрацията да бъде приет на първо четене.
Искра Фидосова:
Благодаря. Колеги, имате думата за изказвания по законопроекта. Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Имате ли горе-долу представа за колко души става въпрос? Всички тези преходни разпоредби засягат определен кръг от хора. Дали имате горе-долу представа за колко души става въпрос?
Лилия Борисова:
Процесът е динамичен. За всяко едно министерство има минимум по три комисии, в които участват различен брой държавни служители – които са представители на държавата и на общината, всеки път те са различни в зависимост от необходимостта, т.е. от това, което се разглежда.
Михаил Миков:
А мислили ли сте за някакви други форми на стимулиране. Защото, доколко разбирам, а може и да бъркам, участието във всички тези органи го орязваме. И може да се случи в някои от по-специфичните, например, по Закона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра, или Закона за ветеринарномедицинската дейност, или Закона за експортното застраховане – да не би да става въпрос за някакви специалисти, без които в един момент да се окаже, че няма как да функционират тези органи. За някои може би става, но за други? Да не стане така, че това да оскъпи работата и разходите да станат повече. Защото външният експерт може да се окаже много често по-скъпо платен. Правен ли е такъв анализ? Ние няма да се съпротивляваме на този закон, защото той крие сериозен популистки потенциал.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. Аз също смятам, че има основание в това, което казвате и съмнения. Аз ще дам конкретен пример и конкретно няма да подкрепя определени разпоредби. Например, в момента виждам Закона за хазарта. Извинявайте, но там е специализирана комисия по Закона за хазарта, която се състои от петима членове. Един единствен председател се назначава и е на заплата, а останалите четири са представители на четири различни министерства. Как ще заседава тази комисия, която е колективен орган и единствения за регулиране на хазарта, при положение че тези хора няма да получават възнаграждение. Това ще де мотивира и ще се върнем на това, което беше преди 5 месеца, когато променяхме Закона за хазарта, еднолично председателят да си прави каквото си иска и чисто формално да минават експертите и да се подписват на заседанията на комисията. Аз такова нещо няма да приема и да подкрепя. Това е лично мнение.
Както и по други закони, които в момента се опитвам да отсея и да видя къде има специализиран орган, който е колективен орган и трябва да взима колективно решение. Къде става въпрос за работна група? Когато правим експертни работни групи, тогава може да приеме да не получават възнаграждение. Но когато става въпрос за такъв орган, който е колективен и взима решение, извинявайте, това означава да блокираме работата изобщо на органа. Например, Законът за хазарта, който регулира едни доста сложни взаимоотношения на пазара, казва комисията от колко члена се състои, кои са членовете, откъде участват. Те гледат по 300 точки месечно. Как ще мотивираме тези хора да работят в тази комисия? Това е несериозно. Това означава тази комисия да не работи и повтарям, еднолично, председателят да определя. Работих по промените в Закона за хазарта и не приехме това, което беше предложено от Министерството на финансите. Това означава да върнем старата практика, еднолично, един човек да определя.
Лилия Борисова:
Ние не отменяме комисиите. Ние просто казваме, че представителите на държавата – държавните служители, които са вътре, ням да получават възнаграждение.
Искра Фидосова:
Те като не получават възнаграждение няма да ходят и както досега беше, про-форма, уважаема госпожо, минават само да се разписват. Ние затова разписахме нови правомощия само преди няколко месеца на няколко такива комисии, защото те не работеха и про-форма минаваше само на подпис. И се получава така, че за много важни обществени отношения, които трябва да бъдат регулирани, един човек еднолично решава и определя правилата, вместо органа.
Лилия Борисова:
Това не трябва да се допусне. Идеята е, че при положение, че има такава комисия, министърът, който трябва да определи представител в тази комисия със заповед определя служителя. А в длъжностната характеристика на държавния служител, който е определен, се записва, че участва в комисии, в работни групи и това му е част от задълженията като държавен служител, за което получава заплата и съответно може да бъде мотивиран с допълнително възнаграждение за постигнати резултати от прекия си ръководител. Това е идеята. В никакъв случай за комисиите да не се нарушава правилото за общо колективно решение.
Искра Фидосова:
Не може. Ние този коментар го правихме преди няколко месеца и не случайно ви обръщам внимание. Например, в тази специална комисия, за която говорих, имаше проблем с начина на работа вътре в комисията и затова изрично преди няколко месеца коментирахме и пипахме именно формата на заплащане, начина на участие на всички четирима представители, които са членове на Комисията, за да може тя да работи като колективен орган, а не като едноличен орган. Няма как в длъжностната характеристика да се записано на представителя на Министерството на правосъдието, на ДАНС, на представителя на НАП и на МВР, ако не се лъжа, че в длъжностната му характеристика ще пише д бъде член на Комисията по хазарта.
Аз разбирам какво сте целели – покрай другите неща да пъхнете и две-три такива, но аз ще се изкажа и в зала против тези текстове. Това нещо не го приемам категорично.
Заповядайте, г-н Методиев.
Веселин Методиев:
Дали ще дадете пример с комисия, с която ще се ангажирала и която познавате, или ще бъде от друга, тъй като законът е на първо четене, аз да обърна внимание само на онова, което заместник-министър председателят и министър на финансите защити като философия на това, което той нарича административна реформа. Дали това е административна реформа или не, няма да влизам в този разговор в момента.
Идеята, която той е споделял и за която аз съм чувал мнението на неговия министър-председател публично изразена, е, че държавната служба ще получава една заплата. Това, което съм прочел от стенограмите на заседанията на Министерския съвет пак от министър-председателя и въпросния заместник-министър председател е, че наистина свиването на заплащането в изпълнителната власт е стигнало вече санитарния минимум. Тоест мотивацията, за която вие говорите произтича от факта дали изобщо тези заплати са адекватни за изпълнителната власт или не. Там Вие сте права, като казвате, че човек трябва да бъде мотивиран, когато ще извършва няколко неща. Когато в Министерството на вътрешните работи или някъде другаде ще бъде натоварен с определени дейности, примерно, той е експерт по въпросите на хазарта, както е конкретният пример, то тогава той да бъде в собственото си заплащане мотивиран. Тоест заплатата му да бъде добра. А целият проблем с тези заплати е свързан с правилото, което трябваше да бъде разкачено още преди години, че те са свързани със заплатите на народните представители. Понеже заплатата на народния представител е едно от най-популистките неща, с които може да се търкаля българската политика, и се натиска непрекъснато и включително и сега беше натисната благодарение на колега на БСП, който направи някакъв огромен скандал от някакъв фиш, който беше получил. (Кой?) Който и да е. Няма значение. Ще ти дам жокер. Бивш министър на икономиката. Поради това тези заплати са натиснати. Оттам се натиска заплатата на министър-председателя и на министрите. Те натискат заплатите на заместник-министрите и се получава това свличане на заплатите надолу. И става неестествено и тук вече се поставя неоснователно въпросът от г-жа Фидосова, когато става дума за дейност като хазарта, да отиде един чиновник с 850 лв. заплата и да решава неща, които са свързани с огромни суми. (Ползу роду!) Г-н Миков, обаждате се от строя не по правилата. Казвам го съвсем отговорно. Целият проблем идва (ще употребя прилагателно, което рядко правя) от глупавия начин, по който се натискат заплатите на народните представители. Оттам се натискат всички заплати надолу и се попада в нелепа ситуация хора, които имат висока експертиза, висок професионализъм, да има нужда от тях в изпълнителната власт на различни места просто защото са добри експерти, а да получават изключително малко на общия фонд на хората, които работят в бизнеса и общо в страната, да получават много ниски заплати. Там е заровен проблемът, а не в конкретния случай. И вие ще наложите волята си като председател на Правната комисия и като политически фактор и ще паднат два текста. Обаче принципният въпрос за тази идея за реформа няма да бъде решен.
Искра Фидосова:
Съгласна съм, г-н Методиев. Но аз давам този пример, защото ние много спорихме преди няколко месеца. Тогава поставихме по друг начин въпроса. Ако не мотивираме тези хора да бъдат членове на тези комисии и тук въпросът е принципен. Това не са създадени работни групи ad hoc за определена работа. Това са действащи колективни органи, които не могат да бъдат н такъв режим. Тогава поставихме въпросът така. Ако няма да бъде редовно заплащането, защото тези членове на комисии имат съвсем друг тип работа от всички други експертни работни групи, които се правят, тогава да ги направим с петима членове, както са другите комисии и няма никакъв проблем. Тогава министърът на финансите каза не, ние ще ги оставим на този режим с възнаграждение, няма да ги правим членове и поемаме този ангажимент. Ако ще бъде така ,тогава трябва да ги извадим и да се върнат з промяна Закона за хазарта и още няколко закона, в които има една единствена комисия по закона, която регулира всичките отношения по отношение на съответния закон и те да работят като комисари ,като членове на комисии. Иначе няма как да стане. Как тези хора ще ходят всеки ден или през ден да гледат преписки, които са за милиони левове, за даване на лицензи.
И още нещо. Като сте написали, че не могат служители на изпълнителната власт да бъдат привличани като външни експерти, това означава ли, че тези, които са извън изпълнителната, но са част от администрацията. Например, на Президентството, на Народното събрание могат да бъдат привличани. Защо се прави това разделение между едните и между другите. Какъв ви е мотивът и аргументът затова да не бъдат привличани като експерти тези служители в такива експертни работни групи. Не в комисии!
Г-н Миков.
Михаил Миков:
Какво става с работещите? Защото помня, че преди години проблем беше работещите по усвояване на средствата от Европейския съюз. Оттам се създаде специална система за регулиране, защото се оказа, че са крайно ниски заплатите, ако са само държавни служители. Създаде се една система за по-високо заплащане на работещите по усвояване на парите на Европейския съюз. Защото сега да не се получи така, че един служител на едно ведомство работи по онази система, получава пари затова, че движи проекти и пр., а в същото време вие предлагате тези неща. Вътре ще се получи голям дисбаланс. Обсъждали ли сте този въпрос? Стои ли той? Благодаря.
Лилия Борисова:
Последно въпросът е решен с Наредбата за заплащане и единната матрица за всички, която е достатъчно висока и възможностите са достатъчно високи.
Във връзка със Закона за хазарта и възможностите, аз не съм проследила дебата за Закона за хазарта, но това, което е внесено като воля на Министерския съвет е държавният служител да получава единствено само основна заплата и допълнителните възнаграждения не да бъдат като участие в нещо, а да се търси резултатът от това нещо. Да се търси резултатът от дейността.
Михаил Миков:
Има се предвид, че има колективен орган, примерно, от пет души. Трима гласуват „за”, двама „против” или четири на един. Трима седят по два часа на заседание, а другите минават за пет минути и се разписват. Как ще му определиш конкретния принос в министерството, откъдето си го изпратил, за участието му в този орган. Примерно, единият е внесъл пет докладни записки, другият не е внесъл нито една, единият се е изказал три пъти, другият нито един път. Няма как да стане министърът от чието ведомство е изпратен човекът, после със заплатата от бюджета на ведомството да му калкулира извършеното в еди-коя си комисия. Или председателят на тази комисия ще прави някаква атестация и ще изпраща бележки на министъра, за да им даде някой лев отгоре.
Лилия Борисова:
Този въпрос се повдигна с доклад на Сметната палата за МОСВ и към още няколко министерства, където се казва, че има много злоупотреби с тези комисии и с начина, по който им се заплаща на тези комисии, особено за концесиите.
Искра Фидосова:
Но това са експертни работни комисии. Това са комисии, които са създадени с административен акт, за да извършат определено нещо. А ние говорим за комисии – колективни органи. И вие в момента с Преходните разпоредби приравнявате тези комисии. Ние сме о’кей за работни групи, за експертни комисии, които се създават между ведомствата за определена тема. Но когато говорим за колективен орган, каквито изключения има в 5-6 закона, това е абсурдно. Това означава да ги блокираме и да не работят тези органи.
Лилия Борисова:
Приемам за колективен орган. Но нали ви казах откъде дойде идеята. Красимир Ципов:
Ако извикаме ние един представител на изпълнителната власт в работна група на Народното събрание и се вземе решение от Правна комисия да се плати по граждански договор на този служител, не може.
Лилия Борисова:
В администрацията смятат за външни експерти, когато са държавни служители от друга администрация. За тях те са външни. За съжаление, това е разбирането на администрацията. Те са външни експерти, например, от Министерството на икономиката, са външни за Министерството на земеделието.
Искра Фидосова:
Дайте пример, за да разгадаем изречението: „Като външни експерти не могат да бъдат привличани служители в администрацията на изпълнителната власт.”
Ако вземем за пример МОСВ, дайте пример какво значи това изречение.
Клементина Попова:
Може ли малко предистория.
С решение на Министерския съвет, с едно протоколно решение Министерският съвет взе тази позиция да се премахнат възнагражденията на служителите в държавната администрация за участие в подобни формирования. Това са предложения на министрите за промени в закони, които са в рамките на тяхната сфера на компетентност. Директно това е предложение на Министерството на икономиката. Ние също изпаднахме в един момент в колебание какво имат предвид точно с това и какво ни беше обяснено. Ние смятахме, че външни експерти и така сме приели в другите текстове, че външни консултанти и външни експерти те са външни изобщо за администрацията. Това са специалисти с конкретни професионални възможности и качества, да речем геодезисти, архитекти, които са извън служителите от държавната администрация. Какво се оказа? В тези комисии не участват такива външни експерти в този смисъл, в който ви казвам, а външни за Министерството на икономиката, са били служители, примерно, аз от администрацията на Министерския съвет ще отида в такава работна група, аз съм външна за тях. И оттук дойде недоразумението. Между двете четения това ще го изчистим. Същото касае и следващия Закон за съхранение на въглероден диоксид в земните недра. Оттук дойде недоразумението. Тоест ние възприехме, че това са външни експерти, които са външни на администрацията на изпълнителната власт, а се оказа, че външни сме ние – останалата част от администрацията.
Искра Фидосова:
Аз не случайно ви казвам, че текстовете в Преходните разпоредби са сбъркани. Те не отговарят на решението на Министерския съвет и на това, което е записано в § 1, което е смисълът на § 1.
И отделно е голяма темата за мен за колективните органи, които не могат да се слагат под един знаменател с експертни комисии и както и да ги кръщавате.
Лилия Борисова:
Аз в момента не мога да взема отношение по този въпрос.
Искра Фидосова:
А по въпроса за администрацията на парламента, на президента – тях какво ги правим, те могат да участват? Така ли е?
Клементина Попова:
Нашето разбиране поне е такова, че когато държавният служител е включен в някаква комисия в личното му качество, т.е. в качеството му на лице като специалист по един-какво си или в определена област, той би могъл по пътя на гражданския договор да бъде включен в тази комисия и да получава съответно възнаграждение по този ред. Но когато е изпратен като представител на администрацията и участва в състав на някаква комисия или работна група, той не би следвало да получава такова възнаграждение, което се явява различно извън неговата основна заплата.
Искра Фидосова:
А как ще ни обясните промяната в Семейния кодекс. Какво ви пречи Съвета по осиновяване, като тук са външни членовете на администрацията. Примерно, има лекар, има педагог, има психолог.
Клементина Попова:
Но те са излъчени от самите структури, от самата администрация. Това е било съображението.
Искра Фидосова:
Те също са постоянно действащ орган. Те не са временно създаден.
Клементина Попова:
Ако се възприеме това, че са постоянно действащ орган и по тази логика да ги отделим?
Тук има и един друг проблем, който се появява, други и в другите случаи на работни групи – там където има привлечени наистина външни лица за администрацията. Примерно, някои НПО, които също участват в състава на дадена комисия и получават. Действително като премахнем възнагражденията на държавните служители, там ще се поучи диспропорция, защото тези външните ще продължат да участват и да получават възнаграждения - едните ще получават, а другите – няма. Може би тук трябва да се засили контролът, за да се види как тези държавни служители, които са лишени от възнаграждение, ще бъдат възмездени чрез допълнителните възнаграждения за постигнати резултати.
Например, при концесиите участват специалисти, които дори и да са от държавната администрация, те са колеги. Там е сериозна дейността в подготовката на един конкурс или на един концесионен договор.
Лилия Борисова:
Във всяка длъжностна характеристика на този, който участва като член, трябва да се запише, че той е специалист по концесии и трябва да участва в тези комисии. Нали на базата на това той получава заплата.
Клементина Попова:
Аз говоря за дисбаланса, че може би в един момент ще бъде добре да се забранят тези дребни работни групи и комисии и всяко участие, дори по този начин да се покаже обществената ангажираност на някои неправителствени организации, които излъчват представители за участие. Това ми беше мисълта, но това не се възприе. Имаше такива бележки при предварителното съгласуване на законопроекта, но не се възприе на този етап.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване има ли? Няма. Колеги, да гласуваме ли?
Ние ще подкрепим закона в § 1 и няма да подкрепим Преходните разпоредби.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение на Закона за администрацията, № 202-01-32, внесен от Министерски съвет на 15.06.2012 г. Който е „за”, моля да гласува. Тринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
С това приключваме за днес. Закривам заседанието.
Председател:
Искра Фидосова
