Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
26/06/2012
Стенограма от заседание на комисия
П Р О Т О К О Л
№ 132
Днес, 26.06.2012 г., вторник, от 11:00 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието –Диана Ковачева, министър; от Висшия съдебен съвет –Петър Стоянов, председател на Комисията по дисциплинарните производства; от Инспектората към Висшия съдебен съвет – Ана Караиванова, главен инспектор, Янка Гочева, инспектор.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Добър ден на всички. Предлагам да започваме. Имаме необходимия кворум. Имаме единствена точка:
Единствена точка - Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет от Народното събрание на 7 юни 2012 г., върнат с Указ № 231 на президента на Република България на 15.06.2012 г. (второ гласуване)
Миналата седмица в зала мина повторното гласуване. Днес сме на второ четене. Раздаден ви е докладът за второ гласуване на § 12 и § 16.
Колеги, ако не възразявате, аз предлагам принципно да обсъдим вариант за приемане, било на някаква редакция на текстове, за отхвърляне на двата текста и каквото успеем да постигнем като съгласие, да преминем към гласуване, тъй като каквото приемем по единия параграф, това ще приемем и по другия параграф.
Има ли някой, който да няма доклад. Няма.
Започваме с § 12, като същия дебат ще важи и за § 16.
Мотивите на Президента ги познавате в детайли и принципната позиция, която там е изразена. Имате думата за изказване по § 12. Бих искала преди това да подчертая, че постъпили предложения в тридневния срок, който беше определен между едното и другото гласуване, няма. Така че в Комисията ще трябва да формираме позиция, било по редакция, било ако текстовете отпаднат в редакцията, в която сме ги гласували.
Вариантите са или да отпаднат тези два текста, което е най-вероятното, тъй като аз разговарях с колегите и болшинството от тях при наложеното вето и с мотивите, които са наложени, ако приемем мотивите, текстовете трябва да отпаднат и да останат действащите текстове.
Другият вариант, който коментирахме и се даде като опция, да се мисли по него, е безспорното възстановяване на същата длъжност, което е категорично безспорно и че става въпрос за ex lege и остана да се мисли като опция дали все пак не може да има и по-висока степен, като преценката се предоставя на Висшия съдебен съвет, където обаче нямаме критерии. Аз на този етап не мога да дам такива критерии и не мога да се ангажирам с такива. Мислих по темата, но не мога да предложа такива критерии.
Желаещи за изказване? Г-н Стоянов, заповядайте.
Петър Стоянов:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Госпожо Министър,
Колеги, аз взимам отношение като член на Висшия съдебен съвет и от позицията на повече от 25 години стаж единствено и само в органите на съдебната власт.
Изказването ми ще бъде съобразено с мотивите към ветото на Президента. Критериите за членовете на Висшия съдебен съвет и за главния инспектор и инспекторите са заложени още в Конституцията, където е казано, че се изисква един определен минимум стаж като юрист и високи нравствени и морални качества. Да се надяваме, че досега нито съдебната власт, нито парламента са допускали грешка да изберат хора, които не отговарят на тези изисквания. Минимумът стаж за инспекторите е посочен в текста на закона за определена група колко стаж се иска. Сиреч изискването е от достойните да се изберат по-достойните. Тези хора стават членове на двата органа, които са ръководно-контролни на съдебната власт, успешно си завършват мандата и какво ги чака. Примерно, бил е административен ръководител. Връща се в същия орган, но няма как да се пази административната длъжност и реално това си е понижение, без да е налагано каквото и да е наказание по установения в закона ред. Това след себе си води и до намаляване на трудовото възнаграждение и отново без да е наказан или това да е станало с някаква законодателна промяна. И третото, най-важната поредица в кавички от участието в тези органи, е 9 годишния кариерен застой. Тогава питам аз, съгласието да участваш в тези органи, не граничи ли с псевдо идеализъм и нещо повече, малко граничи с мазохизъм. Дори граничи със здравия разум, като знаеш какво те чака, да се съгласиш да отидеш в тези органи да работиш. Това е от една страна.
От друга страна, си мисля, че не това е отношението на една държава, в чиято Конституция се прокламира принципът на разделение, независимост и равнопоставеност на властите, конституционно установени органи на независимата съдебна власт и по-точно към статута на тези органи. Аз мисля, че дори самият спор, който се постави и отиде в центъра на обществото, унижава съдебната власт и нейните органи за управление и контрол. Ето защо аз си мисля, че в отговор на ветото на Президента би следвало текстовете на чл. 28 и на чл. 50 в своите първи алинеи, където де факто вече е заложено, трябва да бъдат променени в две хипотези. Това, което казахте Вие, г-жо Председател, и онези членове от Съвета и от Инспектората, които отговарят на изискванията на закона по стаж, ранг и т.н. защото част от инспекторите имат по-малко стаж и не могат да заемат съответна длъжност, законът допуска да има хора с по-малко стаж. Да може при условията на обвързана компетентност с решение на Висшия съдебен съвет, да бъдат назначавани на заявената от тях длъжност по-различна от тази, която са заемали, а онези, като втора хипотеза, които не отговарят на изискванията на закона или са достигнали максималната длъжност, или пък не желаят да бъдат назначавани на друга длъжност, да могат по силата на закона ex lege да се възстановяват на длъжността, която са заемали преди избора.
И в общи линии, ако позволите да формулирам как виждам текста аз, и излизаме от положението, в което се намираме в момента.
Чл. 28, ал. 1 и съответно чл. 50, ал. 1, като в чл. 50 трябва да отпадне „съдия, прокурор и следовател”, тъй като Конституционният съд каза, че това е противоконституционно, което е посочено в стария текст.
Чл. 28, ал. 1 да придобие следната редакция. Аз мисля, че едномесечният срок е много голям. При всички останали – в чл. 195 е 14-дневен срокът, в чл. 375 мисля касаеше инспекторите към Инспекторат н правосъдието – там е 14 дневен срок.
„Чл. 28 (1) В 14 дневен срок от изтичането на мандата, изборният член на Висшия съдебен съвет се назначава (което означава с решение на Висшия съдебен съвет, каквото е и ветото) на заявената от него длъжност съдия, прокурор и следовател, различна от заеманата преди избора или по негово искан се възстановява на заеманата преди избора длъжност съдия, прокурор и следовател, като времето, през което е бил член на Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1-7 от Закона за съдебната власт.”
Това е моето мнение. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
С Вашето предложение ни казвате, че, ако е заемал преди да бъде избран, длъжност „съдия”, той ако поиска да бъде възстановен на длъжност прокурор, първата хипотеза или ако е бил следовател, да бъде назначен на.
Петър Стоянов:
Нямам предвид това?
Искра Фидосова:
Това казахте току-що. Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Г-жо Председател, преди да започнем да обсъждаме някакви текстове, да видим какво целим да постигнем. Върху каква позиция? Защото всеки може да предложи всякакви текстове. Около какво можем да се обединим или около какво може да се постигне мнозинство като решение. Защото всякакви текстове можем да търкаляме тук! Каква ни е целта?
Вторият въпрос е, ако смятаме и приемаме, че не може участието в управлението и надзора на съдебната власт да бъде своего рода санкция или стопиране на кариерното развитие. Тук коментирахме с колегата Бисеров, че по въпроса за атестацията, който е един от възловите въпроси, който поражда проблема, също трябва да се мисли. Тоест да се направи евентуално някакво изключение от общия принцип на атестирането, което ги праща 9 години по отношение на тези, които са заемали изборни длъжности в органа за управление и органа за надзор на съдебната власт.
Основният въпрос е какво искаме ние да направим. Защото текстове можем да пишем до утре и всеки да споделя идеи, да ги мотивира и т.н. Големият въпрос е по какво може да има съгласие и върху какво ще има мнозинство.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. Аз за същото призовах в началото на заседанието – да се опитаме да постигнем мнозинство, консенсус по решаването на този спор. Да не повтаряме дебата от зала и от първо четене, защото позициите са ясни. Моята позиция няма никаква разлика от вашата позиция.
Припомням, че преди година и половина коментирахме възможност за извънредно атестиране, което пак е изключение. Дали ще бъде едното изключение или другото, това е някаква форма на изключение по отношение на тези магистрати.
Това, което са ми заявили предварително няколко колеги, имам предвид преди заседанието и сега г-жа Михайлова, която ме уведоми как гласуват с г-н Методиев, е за отпадане на двата текста. Това е едната опция, която се коментира. Тоест да остане действащия текст.
Другата опция е да се опитам да направим редакция и въпросът беше каква е посоката?
Г-жа Караиванова за реплика и след това г-жа Ковачева. Заповядайте.
Ана Караиванова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Една кратка реплика, понеже раздадоха и писмено предложението на Висшия съдебен съвет, изказано от г-н Стоянов, че по първата хипотеза онези членове на Инспектората, които отговарят на изискванията като стаж, ранг, тъй като изискванията за стаж за инспекторите са различни.
За инспекторите изискванията за стаж не са различни – иска се 12 години юридически стаж, колкото е стажът за върховни органи. Изискванията единствено за специализиран стаж са различни - на втора инстанция да са били, за едните 8 години, за другите – 5 години. Но като общ стаж инспекторите имат достигнат стаж за върховни органи. Това исках да уточня.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Иванова. Г-жа Ковачева, заповядайте.
Диана Ковачева:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги, вземам думата и по повод на това, което предложи г-н Миков, може би да формулираме няколко тези по принцип.
От името на Министерството на правосъдието бих казала, че ние приемаме ветото на Президента като една възможност още веднъж да се обсъди този въпрос, защото той наистина е важен.
Мотивите на Министерството на правосъдието да предложи възможност за кариерно развитие за членовете на Висшия съдебен съвет и Инспектората бяха именно такива, да бъдат привлечени по-активни магистрати. Ако отпадне предложената от Министерството на правосъдието разпоредба, според мен, на практика ще бъде пропусната една такава възможност да бъдат стимулирани да се присъединят към Висшия съдебен съвет и да кандидатстват за членове на Висшия съдебен съвет наистина активни магистрати – магистрати в активна възраст, защото, според мен, съвсем разбираемо е един магистрат, съдия или прокурор да има желание да с развива кариерно и няма нищо лошо в това. Стопирането на кариерното развитие за 5 или 9 години, според мен, е сериозна пречка и демотивира колегите да имат желание да участват в един подобен орган, какъвто е Висшият съдебен съвет.
В този смисъл бих предложила, ако прецените, че е удачно, да останат тези разпоредби. Да помислим, така или иначе вече е текущо обсъждането на промени в Закона за съдебната власт във връзка с кариерното развитие на магистратите изобщо, за възможност за атестиране. Тоест да се търси някакъв вариант, било по някакъв начин извънредно или по някакъв механизъм, по който да се намери вариант да се атестират членовете на Висшия съдебен съвет, ако не приемаме идеята по силата на закона да бъдат повишавани с една степен нагоре. Тоест все пак аз бих предложила още един път да се помисли за възможност да им се даде шанс да се развиват кариерно, за да може да очакваме, че наистина най-добрите кандидати ще се явят за членове на следващия Висш съдебен съвет.
Това е в контекста на последните ни разговори с представители на Европейската комисия, които на практика коментираха, че е без значение какъв ще бъде моделът за избор на членовете на Висшия съдебен съвет. Всъщност най-важни са личностите, които ще бъдат предложени, за да гарантираме активни магистрати, мисля, че е важно да не се стопира развитието им по време на работата им във Висшия съдебен съвет.
Благодаря ви за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Ковачева.
Ако правилно ви разбирам, подкрепяте и предлагате да се съобразим с мотивите на Президента сега, а работната група, която в момента подготвя промените в Закона за съдебната власт, засягащи конкурса, атестирането и още няколко теми, да се върнем на възможността да търсим вариант за атестиране на тези членове. Нали правилно ви разбрах?
Диана Ковачева:
Аз ви моля все пак да прецените възможността затова да останат текстовете, които са предложени и впоследствие да се доразвие възможността за атестиране. Защото текстовете предлагат само да бъдат повишавани. Да се даде възможност все пак да се развиват. Това няма да бъде атестиране в типичния смисъл на думата, така както е за останалите магистрати.
Искра Фидосова:
Двата варианта не могат да останат. Сега гледаме § 12 и § 16. Тоест, ако ще правим промяна и по отношение на възможността за атестиране, то това днес не можем да го направим по процедурата, в която сме. Затова обръщам внимание. Ако ще има покриване на позициите за следваща промяна, т.е. в следващите месеци. Доколкото знам е в напреднал стадий ЗИД, който се подготвя? Нали така?
Диана Ковачева:
Не бих казал напреднал, но стартира и се надяваме до есента да имаме конкретни текстове. Предлагам го като вариант.
Искра Фидосова:
Несъвместими са – и възможността за този тип кариерно израстване и възможността за атестация, двата на едно място са неприложими.
Какво предлагате днес да се направи?
Диана Ковачева:
Аз предлагам, ако се запазят текстовете така както са като една възможност по силата на закона да бъдат повишавани. Това е едната възможност.
Другата възможност е да се помисли евентуално за варианти на атестиране не по смисъла, по който се атестират останалите магистрати, а за някакъв друг, извънреден начин на атестиране със следваща промяна в Закона за съдебната власт.
Предлагам два различни варианта, но с идеята да се запази възможността за кариерно развитие на членовете на Висшия съдебен съвет.
Искра Фидосова:
Но това да се прави промяна по отношение на атестирането под каквато и да е форма означава, че в момента ще оставим действащите текстове на закона.
Диана Ковачева:
Да. Предлагам тези два варианта на вашето внимание да обсъдите като възможности все пак да се запази кариерно развитие на членовете на Висшия съдебен съвет.
Искра Фидосова:
Тоест да отпадне § 12 и § 16 с идеята и с предложението, че Министерството на правосъдието ще потърси вариант за кариерно развитие с работна група и консултация с колегите от всички парламентарни групи, Комисията по правни въпроси, с представители на ВСС и Инспектората към ВСС за промяна по отношение на атестирането, независимо под каква форма. Просто трябва да има дебат по този въпрос.
Диана Ковачева:
Това е едното предложение. Другото предложение, ако не се приеме това, да останат така както са приети текстовете, т.е. да се даде възможност да се повишават кариерно членовете на следващия Висш съдебен съвет.
Искра Фидосова:
Тоест да не се съобразим с мотивите на Президента?
Диана Ковачева:
Предлагам ви два различни варианта.
Искра Фидосова:
Да, но ние не гласуваме втори път да тези текстове. Нещо не мога да ви разбера. Г-н Стоянов, заповядайте.
Петър Стоянов:
Г-жо Председател, аз безкрайно уважавам министъра на правосъдието, но ще си позволя да не се съглася на този етап с него, защото първо, по кои критерии ще бъдат, защото имаме принципни критерии в закона, които важат за всички магистрати. По кои критерии ще бъдат атестирани? Кой ще ги атестира? Парламентът? Или министърът?
Няма кой да ги атестира. Няма и критерии, по които да бъдат атестирани. Затова започнах, че критерият за атестация е изискването на Конституцията. Това е конституционно установено.
И аз не предлагам съществена промяна в текста, както виждате.
Искра Фидосова:
Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Искам да кажа, че изобщо не сме объркани. Объркани сте вие от ГЕРБ – вие, които вкарахте текста, взехте подписа на Министър-председателя, след което го гласувахте, въпреки съпротивата, и накрая накарахте собствения си Президент, извинявайте за израза, да го отмени. Така че, ако някой се е объркал, това не са всички.
А сега, ние сме на второ четене. Моля ви да гласуваме текстовете. Не сме на първо четене, за да започваме от проблема. Да гласуваме текстовете. И когато се намерят субекти, които имат право на законодателна инициатива и имат ясен и добър текст, моля да го внесат и да го приемем. Благодаря.
Искра Фидосова:
Тоест вие ще подкрепите отпадането на двата текста? Правилно ли ви разбирам? (Да.) Г-н Анастасов.
Анастас Анастасов:
Уважаема г-жо Председател,
За мен така както е предложен текстът от колегата от Висшия съдебен съвет г-н Стоянов, това означава, че аз като един районен съдия, ако бъда член на ВСС, като ми изтече мандата и тъй като имам 18 години стаж, мога да заявя пред вас и да поискам да бъда назначен във ВКС. Може, като се явя на конкурс, а не по разпоредба от закона, като се прецени, че аз съм достоен за ВКС. Не че нямаме достойни примери от близкото и далечното минало в тази посока. Така че аз това не го приемем.
И както казах миналата седмица, аз съм за отпадането на тези текстове. Считам, че не бива да има такива бонуси в такъв вид. Мисля, че много по-удачно е и в някои други страни от Европейския съюз е възприето при освобождаването на такава длъжност на тези, които напускат съответната длъжност, да се дава процент от пенсията и от възнаграждението, което е получавал. Мисля, че за членове на Висшия съдебен съвет до 40% или 50% от заплатата или от пенсията, когато се върне на заеманата от него преди това длъжност. А той си върви по общите правила за атестиране и се развива както трябва и каквото трябва. Вариантите са много.
Според мен, в този вариант, е по-хубаво да отпаднат двата параграфа и да си остане стария действащ текст. А за бъдещи изменения в Закона за съдебната власт да се мисли. Сега нито е време нито е място.
Искра Фидосова:
Аз също призовавам да не се връщаме към дебата от първо четене. Ясни са позициите. Още едно мнение и група мнения в подкрепа на това да не подкрепим текста на § 12 и § 16 така, както е гласуван от Народното събрание и върнат с вето на Президента.
Други желаещи за изказване? Предложения? Г-жа Гочева.
Янка Гочева:
Г-жо Председател,
Госпожи и господа народни представители,
Искам да изразя и становището на самите инспектори в смисъл, че трябва да бъде подкрепен текста във вида, позволяващ назначаване на длъжност по-висока от заеманата.
Основният аргумент, с който Президентът върна тези два текста се изразява в това, че са налице съмнения относно спазването на принципа за разделение на властите. Поне това е записано като основен аргумент. Ето защо, по-скоро си мисля, че дебатът трябва да бъде вкаран в такава посока, която да не позволява именно да се създават съмнения в посока намеса на законодателната в съдебната власт. И това може да бъде изчистено с допълване на вече съществуващата редакция „с решение на Висшия съдебен съвет”. Да не е по силата на закона, а в крайна сметка този текст да бъде редактиран, добавяйки „с решение на Висшия съдебен съвет.” По какъв начин Висшият съдебен съвет ще възприеме критерии и процедура, това може да стане и с вътрешен нормативен акт на самия Съвет. Защото те така или иначе приемат правила как да се развива и конкурса за повишаване по отношение на редовите магистрати.
Друг аргумент в тази посока можем да черпим от разпоредбите на чл. 233 от Закона за съдебната власт. Не е прецедент законът да позволява някакво кариерно израстване на магистратите. В този текст е предвиден ранг по-висок от обичайно за всички магистрати, които работят в София. Тоест не можем само от това да изхождаме и да приемем, че не може да намери приложение директно повишаване в една степен по-висока от заеманата към момента. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Гочева. Бих изразила моето несъгласие с първата част на Вашето изказване. Без да има записани критерии, без да има рамка на критериите в закона, аз няма да подкрепя такова предложение. Не смятам, че в акт на Висшия съдебен съвет могат да се разпишат такива критерии. Това създава възможност за изключителна субективност по отношение на всички тези лица и е недопустимо да приемем такава разпоредба.
Съгласна съм, и аз казах няколко пъти в моите изявления, но критерии до този момент нямаме. Никой не даде и не можа да намери и в група като се събирахме колеги юристи от всички парламентарни групи, до този момент критерии не можем да дадем въз основа, на които Висшият съдебен съвет да преценява дали един трябва да заеме длъжност с една степен по-висока или не.
Диана Ковачева:
Ако ми позволите само да допълня по повод на това изказване.
Не само въпросът за критериите е проблем. Проблем е и кой ще бъде органът? Дали Висшият съдебен съвет следва сам за себе си да взема решение или става въпрос за следващия Висш съдебен съвет. Тоест въпросът не е съвсем изчистен. Според мен, не е коректно Висшият съдебен съвет за себе си да взема решение за своите собствени членове те да бъдат атестирани или повишавани. Та в този смисъл беше и предложението да се помисли за следващата промяна на закона или за критерии, или за начини за кариерно развитие на членовете на следващия Висш съдебен съвет.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други мнения, различни от тези досега? Г-н Ципов.
Красимир Цепов:
Уважаеми колеги, ако се ориентираме около решението д отпаднат тези текстове, все пак искам да обърна внимание, че в действащата редакция на чл. 28 е посочен срок. „В едномесечен срок от изтичането на мандата или предсрочното прекратяване на мандата на изборния член на Висшия съдебен съвет”, докато в чл. 50 няма такъв срок. Може би е логично да помислим да се запише този едномесечен срок и в чл. 50.
По отношение на § 16 да не се подкрепи текстът на вносителя, а да се предложи нова редакция на § 16. Например, в чл. 50 думата „при” да се замени с „в едномесечен срок от изтичане на мандата”.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Ципов.
Ако се ориентираме към неподкрепа, аз приканвам да не пипаме текстовете. Наистина има различни срокове. Но след като ще има дебат и преуреждаме, не смятам, че в момента трябва да правим каквато и да е редакция. Или го редактираме и постигаме консенсус по отношение на това да не спираме кариерното израстване на тези магистрати или не го пипаме. Такива са моите разбирания. Защото това означава да повторим с цялостна редакция на Комисията текста, за което аз не искам да поемам такъв ангажимент. Това е мое лично мнение.
Не мисля, че е пречка срокът – това, че в единия текст е едномесечен, а в другия четиринадесет дневен, не създава в момента на практика никакви проблеми.
Други становища? Изказвания? Да се ориентираме към гласуване, ако няма други желаещи за изказване. Да разбирам, че няма.
Подлагам отново на гласуване разпоредбата на § 12 и на § 16 така, както е гласувана, тъй като няма постъпили други предложения за редакция, както между първо и второ четене, така и от народни представители. На г-н Стоянов предложението няма как да го подлога на гласуване. Никой от депутатите не застава зад това предложение чисто формално, за да мога да го подложа на гласуване.
Подлагам на гласуване разпоредбата на § 12 за промяна в чл. 28. Който е „за” текста така, както е разписан в доклада, мля да гласува. Няма „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване разпоредбата на § 16 за промяна в чл. 50 така както е в доклада. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”.
Това означава, че предложението на Комисията за пленарна зала ще бъде, че Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 12 да бъде отхвърлен.
По отношение на § 16 Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага на пленарна зала § 16 да бъде отхвърлен.
Колеги, с това изчерпахме дневния ред на днешното заседание. Благодаря на всички. Приятен ден. Закривам заседанието.
Председател:
Искра Фидосова
П Р О Т О К О Л
№ 132
Днес, 26.06.2012 г., вторник, от 11:00 часа се проведе извънредно заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието –Диана Ковачева, министър; от Висшия съдебен съвет –Петър Стоянов, председател на Комисията по дисциплинарните производства; от Инспектората към Висшия съдебен съвет – Ана Караиванова, главен инспектор, Янка Гочева, инспектор.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Искра Фидосова:
Добър ден на всички. Предлагам да започваме. Имаме необходимия кворум. Имаме единствена точка:
Единствена точка - Ново обсъждане на Закона за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт, приет от Народното събрание на 7 юни 2012 г., върнат с Указ № 231 на президента на Република България на 15.06.2012 г. (второ гласуване)
Миналата седмица в зала мина повторното гласуване. Днес сме на второ четене. Раздаден ви е докладът за второ гласуване на § 12 и § 16.
Колеги, ако не възразявате, аз предлагам принципно да обсъдим вариант за приемане, било на някаква редакция на текстове, за отхвърляне на двата текста и каквото успеем да постигнем като съгласие, да преминем към гласуване, тъй като каквото приемем по единия параграф, това ще приемем и по другия параграф.
Има ли някой, който да няма доклад. Няма.
Започваме с § 12, като същия дебат ще важи и за § 16.
Мотивите на Президента ги познавате в детайли и принципната позиция, която там е изразена. Имате думата за изказване по § 12. Бих искала преди това да подчертая, че постъпили предложения в тридневния срок, който беше определен между едното и другото гласуване, няма. Така че в Комисията ще трябва да формираме позиция, било по редакция, било ако текстовете отпаднат в редакцията, в която сме ги гласували.
Вариантите са или да отпаднат тези два текста, което е най-вероятното, тъй като аз разговарях с колегите и болшинството от тях при наложеното вето и с мотивите, които са наложени, ако приемем мотивите, текстовете трябва да отпаднат и да останат действащите текстове.
Другият вариант, който коментирахме и се даде като опция, да се мисли по него, е безспорното възстановяване на същата длъжност, което е категорично безспорно и че става въпрос за ex lege и остана да се мисли като опция дали все пак не може да има и по-висока степен, като преценката се предоставя на Висшия съдебен съвет, където обаче нямаме критерии. Аз на този етап не мога да дам такива критерии и не мога да се ангажирам с такива. Мислих по темата, но не мога да предложа такива критерии.
Желаещи за изказване? Г-н Стоянов, заповядайте.
Петър Стоянов:
Благодаря Ви, г-жо Председател.
Уважаеми дами и господа народни представители,
Госпожо Министър,
Колеги, аз взимам отношение като член на Висшия съдебен съвет и от позицията на повече от 25 години стаж единствено и само в органите на съдебната власт.
Изказването ми ще бъде съобразено с мотивите към ветото на Президента. Критериите за членовете на Висшия съдебен съвет и за главния инспектор и инспекторите са заложени още в Конституцията, където е казано, че се изисква един определен минимум стаж като юрист и високи нравствени и морални качества. Да се надяваме, че досега нито съдебната власт, нито парламента са допускали грешка да изберат хора, които не отговарят на тези изисквания. Минимумът стаж за инспекторите е посочен в текста на закона за определена група колко стаж се иска. Сиреч изискването е от достойните да се изберат по-достойните. Тези хора стават членове на двата органа, които са ръководно-контролни на съдебната власт, успешно си завършват мандата и какво ги чака. Примерно, бил е административен ръководител. Връща се в същия орган, но няма как да се пази административната длъжност и реално това си е понижение, без да е налагано каквото и да е наказание по установения в закона ред. Това след себе си води и до намаляване на трудовото възнаграждение и отново без да е наказан или това да е станало с някаква законодателна промяна. И третото, най-важната поредица в кавички от участието в тези органи, е 9 годишния кариерен застой. Тогава питам аз, съгласието да участваш в тези органи, не граничи ли с псевдо идеализъм и нещо повече, малко граничи с мазохизъм. Дори граничи със здравия разум, като знаеш какво те чака, да се съгласиш да отидеш в тези органи да работиш. Това е от една страна.
От друга страна, си мисля, че не това е отношението на една държава, в чиято Конституция се прокламира принципът на разделение, независимост и равнопоставеност на властите, конституционно установени органи на независимата съдебна власт и по-точно към статута на тези органи. Аз мисля, че дори самият спор, който се постави и отиде в центъра на обществото, унижава съдебната власт и нейните органи за управление и контрол. Ето защо аз си мисля, че в отговор на ветото на Президента би следвало текстовете на чл. 28 и на чл. 50 в своите първи алинеи, където де факто вече е заложено, трябва да бъдат променени в две хипотези. Това, което казахте Вие, г-жо Председател, и онези членове от Съвета и от Инспектората, които отговарят на изискванията на закона по стаж, ранг и т.н. защото част от инспекторите имат по-малко стаж и не могат да заемат съответна длъжност, законът допуска да има хора с по-малко стаж. Да може при условията на обвързана компетентност с решение на Висшия съдебен съвет, да бъдат назначавани на заявената от тях длъжност по-различна от тази, която са заемали, а онези, като втора хипотеза, които не отговарят на изискванията на закона или са достигнали максималната длъжност, или пък не желаят да бъдат назначавани на друга длъжност, да могат по силата на закона ex lege да се възстановяват на длъжността, която са заемали преди избора.
И в общи линии, ако позволите да формулирам как виждам текста аз, и излизаме от положението, в което се намираме в момента.
Чл. 28, ал. 1 и съответно чл. 50, ал. 1, като в чл. 50 трябва да отпадне „съдия, прокурор и следовател”, тъй като Конституционният съд каза, че това е противоконституционно, което е посочено в стария текст.
Чл. 28, ал. 1 да придобие следната редакция. Аз мисля, че едномесечният срок е много голям. При всички останали – в чл. 195 е 14-дневен срокът, в чл. 375 мисля касаеше инспекторите към Инспекторат н правосъдието – там е 14 дневен срок.
„Чл. 28 (1) В 14 дневен срок от изтичането на мандата, изборният член на Висшия съдебен съвет се назначава (което означава с решение на Висшия съдебен съвет, каквото е и ветото) на заявената от него длъжност съдия, прокурор и следовател, различна от заеманата преди избора или по негово искан се възстановява на заеманата преди избора длъжност съдия, прокурор и следовател, като времето, през което е бил член на Висшия съдебен съвет, се зачита за стаж по чл. 164, ал. 1-7 от Закона за съдебната власт.”
Това е моето мнение. Благодаря ви.
Искра Фидосова:
С Вашето предложение ни казвате, че, ако е заемал преди да бъде избран, длъжност „съдия”, той ако поиска да бъде възстановен на длъжност прокурор, първата хипотеза или ако е бил следовател, да бъде назначен на.
Петър Стоянов:
Нямам предвид това?
Искра Фидосова:
Това казахте току-що. Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Г-жо Председател, преди да започнем да обсъждаме някакви текстове, да видим какво целим да постигнем. Върху каква позиция? Защото всеки може да предложи всякакви текстове. Около какво можем да се обединим или около какво може да се постигне мнозинство като решение. Защото всякакви текстове можем да търкаляме тук! Каква ни е целта?
Вторият въпрос е, ако смятаме и приемаме, че не може участието в управлението и надзора на съдебната власт да бъде своего рода санкция или стопиране на кариерното развитие. Тук коментирахме с колегата Бисеров, че по въпроса за атестацията, който е един от възловите въпроси, който поражда проблема, също трябва да се мисли. Тоест да се направи евентуално някакво изключение от общия принцип на атестирането, което ги праща 9 години по отношение на тези, които са заемали изборни длъжности в органа за управление и органа за надзор на съдебната власт.
Основният въпрос е какво искаме ние да направим. Защото текстове можем да пишем до утре и всеки да споделя идеи, да ги мотивира и т.н. Големият въпрос е по какво може да има съгласие и върху какво ще има мнозинство.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Миков. Аз за същото призовах в началото на заседанието – да се опитаме да постигнем мнозинство, консенсус по решаването на този спор. Да не повтаряме дебата от зала и от първо четене, защото позициите са ясни. Моята позиция няма никаква разлика от вашата позиция.
Припомням, че преди година и половина коментирахме възможност за извънредно атестиране, което пак е изключение. Дали ще бъде едното изключение или другото, това е някаква форма на изключение по отношение на тези магистрати.
Това, което са ми заявили предварително няколко колеги, имам предвид преди заседанието и сега г-жа Михайлова, която ме уведоми как гласуват с г-н Методиев, е за отпадане на двата текста. Това е едната опция, която се коментира. Тоест да остане действащия текст.
Другата опция е да се опитам да направим редакция и въпросът беше каква е посоката?
Г-жа Караиванова за реплика и след това г-жа Ковачева. Заповядайте.
Ана Караиванова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми народни представители,
Една кратка реплика, понеже раздадоха и писмено предложението на Висшия съдебен съвет, изказано от г-н Стоянов, че по първата хипотеза онези членове на Инспектората, които отговарят на изискванията като стаж, ранг, тъй като изискванията за стаж за инспекторите са различни.
За инспекторите изискванията за стаж не са различни – иска се 12 години юридически стаж, колкото е стажът за върховни органи. Изискванията единствено за специализиран стаж са различни - на втора инстанция да са били, за едните 8 години, за другите – 5 години. Но като общ стаж инспекторите имат достигнат стаж за върховни органи. Това исках да уточня.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Иванова. Г-жа Ковачева, заповядайте.
Диана Ковачева:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми дами и господа народни представители,
Уважаеми колеги, вземам думата и по повод на това, което предложи г-н Миков, може би да формулираме няколко тези по принцип.
От името на Министерството на правосъдието бих казала, че ние приемаме ветото на Президента като една възможност още веднъж да се обсъди този въпрос, защото той наистина е важен.
Мотивите на Министерството на правосъдието да предложи възможност за кариерно развитие за членовете на Висшия съдебен съвет и Инспектората бяха именно такива, да бъдат привлечени по-активни магистрати. Ако отпадне предложената от Министерството на правосъдието разпоредба, според мен, на практика ще бъде пропусната една такава възможност да бъдат стимулирани да се присъединят към Висшия съдебен съвет и да кандидатстват за членове на Висшия съдебен съвет наистина активни магистрати – магистрати в активна възраст, защото, според мен, съвсем разбираемо е един магистрат, съдия или прокурор да има желание да с развива кариерно и няма нищо лошо в това. Стопирането на кариерното развитие за 5 или 9 години, според мен, е сериозна пречка и демотивира колегите да имат желание да участват в един подобен орган, какъвто е Висшият съдебен съвет.
В този смисъл бих предложила, ако прецените, че е удачно, да останат тези разпоредби. Да помислим, така или иначе вече е текущо обсъждането на промени в Закона за съдебната власт във връзка с кариерното развитие на магистратите изобщо, за възможност за атестиране. Тоест да се търси някакъв вариант, било по някакъв начин извънредно или по някакъв механизъм, по който да се намери вариант да се атестират членовете на Висшия съдебен съвет, ако не приемаме идеята по силата на закона да бъдат повишавани с една степен нагоре. Тоест все пак аз бих предложила още един път да се помисли за възможност да им се даде шанс да се развиват кариерно, за да може да очакваме, че наистина най-добрите кандидати ще се явят за членове на следващия Висш съдебен съвет.
Това е в контекста на последните ни разговори с представители на Европейската комисия, които на практика коментираха, че е без значение какъв ще бъде моделът за избор на членовете на Висшия съдебен съвет. Всъщност най-важни са личностите, които ще бъдат предложени, за да гарантираме активни магистрати, мисля, че е важно да не се стопира развитието им по време на работата им във Висшия съдебен съвет.
Благодаря ви за вниманието.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Ковачева.
Ако правилно ви разбирам, подкрепяте и предлагате да се съобразим с мотивите на Президента сега, а работната група, която в момента подготвя промените в Закона за съдебната власт, засягащи конкурса, атестирането и още няколко теми, да се върнем на възможността да търсим вариант за атестиране на тези членове. Нали правилно ви разбрах?
Диана Ковачева:
Аз ви моля все пак да прецените възможността затова да останат текстовете, които са предложени и впоследствие да се доразвие възможността за атестиране. Защото текстовете предлагат само да бъдат повишавани. Да се даде възможност все пак да се развиват. Това няма да бъде атестиране в типичния смисъл на думата, така както е за останалите магистрати.
Искра Фидосова:
Двата варианта не могат да останат. Сега гледаме § 12 и § 16. Тоест, ако ще правим промяна и по отношение на възможността за атестиране, то това днес не можем да го направим по процедурата, в която сме. Затова обръщам внимание. Ако ще има покриване на позициите за следваща промяна, т.е. в следващите месеци. Доколкото знам е в напреднал стадий ЗИД, който се подготвя? Нали така?
Диана Ковачева:
Не бих казал напреднал, но стартира и се надяваме до есента да имаме конкретни текстове. Предлагам го като вариант.
Искра Фидосова:
Несъвместими са – и възможността за този тип кариерно израстване и възможността за атестация, двата на едно място са неприложими.
Какво предлагате днес да се направи?
Диана Ковачева:
Аз предлагам, ако се запазят текстовете така както са като една възможност по силата на закона да бъдат повишавани. Това е едната възможност.
Другата възможност е да се помисли евентуално за варианти на атестиране не по смисъла, по който се атестират останалите магистрати, а за някакъв друг, извънреден начин на атестиране със следваща промяна в Закона за съдебната власт.
Предлагам два различни варианта, но с идеята да се запази възможността за кариерно развитие на членовете на Висшия съдебен съвет.
Искра Фидосова:
Но това да се прави промяна по отношение на атестирането под каквато и да е форма означава, че в момента ще оставим действащите текстове на закона.
Диана Ковачева:
Да. Предлагам тези два варианта на вашето внимание да обсъдите като възможности все пак да се запази кариерно развитие на членовете на Висшия съдебен съвет.
Искра Фидосова:
Тоест да отпадне § 12 и § 16 с идеята и с предложението, че Министерството на правосъдието ще потърси вариант за кариерно развитие с работна група и консултация с колегите от всички парламентарни групи, Комисията по правни въпроси, с представители на ВСС и Инспектората към ВСС за промяна по отношение на атестирането, независимо под каква форма. Просто трябва да има дебат по този въпрос.
Диана Ковачева:
Това е едното предложение. Другото предложение, ако не се приеме това, да останат така както са приети текстовете, т.е. да се даде възможност да се повишават кариерно членовете на следващия Висш съдебен съвет.
Искра Фидосова:
Тоест да не се съобразим с мотивите на Президента?
Диана Ковачева:
Предлагам ви два различни варианта.
Искра Фидосова:
Да, но ние не гласуваме втори път да тези текстове. Нещо не мога да ви разбера. Г-н Стоянов, заповядайте.
Петър Стоянов:
Г-жо Председател, аз безкрайно уважавам министъра на правосъдието, но ще си позволя да не се съглася на този етап с него, защото първо, по кои критерии ще бъдат, защото имаме принципни критерии в закона, които важат за всички магистрати. По кои критерии ще бъдат атестирани? Кой ще ги атестира? Парламентът? Или министърът?
Няма кой да ги атестира. Няма и критерии, по които да бъдат атестирани. Затова започнах, че критерият за атестация е изискването на Конституцията. Това е конституционно установено.
И аз не предлагам съществена промяна в текста, както виждате.
Искра Фидосова:
Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Искам да кажа, че изобщо не сме объркани. Объркани сте вие от ГЕРБ – вие, които вкарахте текста, взехте подписа на Министър-председателя, след което го гласувахте, въпреки съпротивата, и накрая накарахте собствения си Президент, извинявайте за израза, да го отмени. Така че, ако някой се е объркал, това не са всички.
А сега, ние сме на второ четене. Моля ви да гласуваме текстовете. Не сме на първо четене, за да започваме от проблема. Да гласуваме текстовете. И когато се намерят субекти, които имат право на законодателна инициатива и имат ясен и добър текст, моля да го внесат и да го приемем. Благодаря.
Искра Фидосова:
Тоест вие ще подкрепите отпадането на двата текста? Правилно ли ви разбирам? (Да.) Г-н Анастасов.
Анастас Анастасов:
Уважаема г-жо Председател,
За мен така както е предложен текстът от колегата от Висшия съдебен съвет г-н Стоянов, това означава, че аз като един районен съдия, ако бъда член на ВСС, като ми изтече мандата и тъй като имам 18 години стаж, мога да заявя пред вас и да поискам да бъда назначен във ВКС. Може, като се явя на конкурс, а не по разпоредба от закона, като се прецени, че аз съм достоен за ВКС. Не че нямаме достойни примери от близкото и далечното минало в тази посока. Така че аз това не го приемем.
И както казах миналата седмица, аз съм за отпадането на тези текстове. Считам, че не бива да има такива бонуси в такъв вид. Мисля, че много по-удачно е и в някои други страни от Европейския съюз е възприето при освобождаването на такава длъжност на тези, които напускат съответната длъжност, да се дава процент от пенсията и от възнаграждението, което е получавал. Мисля, че за членове на Висшия съдебен съвет до 40% или 50% от заплатата или от пенсията, когато се върне на заеманата от него преди това длъжност. А той си върви по общите правила за атестиране и се развива както трябва и каквото трябва. Вариантите са много.
Според мен, в този вариант, е по-хубаво да отпаднат двата параграфа и да си остане стария действащ текст. А за бъдещи изменения в Закона за съдебната власт да се мисли. Сега нито е време нито е място.
Искра Фидосова:
Аз също призовавам да не се връщаме към дебата от първо четене. Ясни са позициите. Още едно мнение и група мнения в подкрепа на това да не подкрепим текста на § 12 и § 16 така, както е гласуван от Народното събрание и върнат с вето на Президента.
Други желаещи за изказване? Предложения? Г-жа Гочева.
Янка Гочева:
Г-жо Председател,
Госпожи и господа народни представители,
Искам да изразя и становището на самите инспектори в смисъл, че трябва да бъде подкрепен текста във вида, позволяващ назначаване на длъжност по-висока от заеманата.
Основният аргумент, с който Президентът върна тези два текста се изразява в това, че са налице съмнения относно спазването на принципа за разделение на властите. Поне това е записано като основен аргумент. Ето защо, по-скоро си мисля, че дебатът трябва да бъде вкаран в такава посока, която да не позволява именно да се създават съмнения в посока намеса на законодателната в съдебната власт. И това може да бъде изчистено с допълване на вече съществуващата редакция „с решение на Висшия съдебен съвет”. Да не е по силата на закона, а в крайна сметка този текст да бъде редактиран, добавяйки „с решение на Висшия съдебен съвет.” По какъв начин Висшият съдебен съвет ще възприеме критерии и процедура, това може да стане и с вътрешен нормативен акт на самия Съвет. Защото те така или иначе приемат правила как да се развива и конкурса за повишаване по отношение на редовите магистрати.
Друг аргумент в тази посока можем да черпим от разпоредбите на чл. 233 от Закона за съдебната власт. Не е прецедент законът да позволява някакво кариерно израстване на магистратите. В този текст е предвиден ранг по-висок от обичайно за всички магистрати, които работят в София. Тоест не можем само от това да изхождаме и да приемем, че не може да намери приложение директно повишаване в една степен по-висока от заеманата към момента. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Гочева. Бих изразила моето несъгласие с първата част на Вашето изказване. Без да има записани критерии, без да има рамка на критериите в закона, аз няма да подкрепя такова предложение. Не смятам, че в акт на Висшия съдебен съвет могат да се разпишат такива критерии. Това създава възможност за изключителна субективност по отношение на всички тези лица и е недопустимо да приемем такава разпоредба.
Съгласна съм, и аз казах няколко пъти в моите изявления, но критерии до този момент нямаме. Никой не даде и не можа да намери и в група като се събирахме колеги юристи от всички парламентарни групи, до този момент критерии не можем да дадем въз основа, на които Висшият съдебен съвет да преценява дали един трябва да заеме длъжност с една степен по-висока или не.
Диана Ковачева:
Ако ми позволите само да допълня по повод на това изказване.
Не само въпросът за критериите е проблем. Проблем е и кой ще бъде органът? Дали Висшият съдебен съвет следва сам за себе си да взема решение или става въпрос за следващия Висш съдебен съвет. Тоест въпросът не е съвсем изчистен. Според мен, не е коректно Висшият съдебен съвет за себе си да взема решение за своите собствени членове те да бъдат атестирани или повишавани. Та в този смисъл беше и предложението да се помисли за следващата промяна на закона или за критерии, или за начини за кариерно развитие на членовете на следващия Висш съдебен съвет.
Искра Фидосова:
Благодаря. Други мнения, различни от тези досега? Г-н Ципов.
Красимир Цепов:
Уважаеми колеги, ако се ориентираме около решението д отпаднат тези текстове, все пак искам да обърна внимание, че в действащата редакция на чл. 28 е посочен срок. „В едномесечен срок от изтичането на мандата или предсрочното прекратяване на мандата на изборния член на Висшия съдебен съвет”, докато в чл. 50 няма такъв срок. Може би е логично да помислим да се запише този едномесечен срок и в чл. 50.
По отношение на § 16 да не се подкрепи текстът на вносителя, а да се предложи нова редакция на § 16. Например, в чл. 50 думата „при” да се замени с „в едномесечен срок от изтичане на мандата”.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Ципов.
Ако се ориентираме към неподкрепа, аз приканвам да не пипаме текстовете. Наистина има различни срокове. Но след като ще има дебат и преуреждаме, не смятам, че в момента трябва да правим каквато и да е редакция. Или го редактираме и постигаме консенсус по отношение на това да не спираме кариерното израстване на тези магистрати или не го пипаме. Такива са моите разбирания. Защото това означава да повторим с цялостна редакция на Комисията текста, за което аз не искам да поемам такъв ангажимент. Това е мое лично мнение.
Не мисля, че е пречка срокът – това, че в единия текст е едномесечен, а в другия четиринадесет дневен, не създава в момента на практика никакви проблеми.
Други становища? Изказвания? Да се ориентираме към гласуване, ако няма други желаещи за изказване. Да разбирам, че няма.
Подлагам отново на гласуване разпоредбата на § 12 и на § 16 така, както е гласувана, тъй като няма постъпили други предложения за редакция, както между първо и второ четене, така и от народни представители. На г-н Стоянов предложението няма как да го подлога на гласуване. Никой от депутатите не застава зад това предложение чисто формално, за да мога да го подложа на гласуване.
Подлагам на гласуване разпоредбата на § 12 за промяна в чл. 28. Който е „за” текста така, както е разписан в доклада, мля да гласува. Няма „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване разпоредбата на § 16 за промяна в чл. 50 така както е в доклада. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Четирима „против”. Въздържали се? Тринадесет „въздържали се”.
Това означава, че предложението на Комисията за пленарна зала ще бъде, че Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага § 12 да бъде отхвърлен.
По отношение на § 16 Комисията не подкрепя текста на вносителя и предлага на пленарна зала § 16 да бъде отхвърлен.
Колеги, с това изчерпахме дневния ред на днешното заседание. Благодаря на всички. Приятен ден. Закривам заседанието.
Председател:
Искра Фидосова
