Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 143


Днес, 20.09.2012 г., четвъртък, от 15:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерския съвет – Лилия Борисова, съветник в политическия кабинет на вицепремиера и секретар на Съвета за административна реформа, Клементина Попова, съветник в Секретариата на Съвета за административна реформа към Министерски съвет; от Агенцията по геодезия, картография и кадастър към МРРБ – Александър Лазаров, директор на Агенцията по кадастър и Мария Пирянкова, директор дирекция „Кадастрална и специализирани карти”; от Министерството на правосъдието – Пламен Георгиев, заместник-министър, Деница Вълкова – заместник-министър, Митко Димитров, директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, Борис Стратиев, началник на отдел „Правни дейности в ГДИН и Александър Стефанов, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство” и народния представител Юлиана Колева, вносител на законопроект.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се откри от Тодор Димитров, заместник председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Тодор Димитров:
Добър ден. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси. Имаме необходимия кворум. Дневният ред за днес е:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 254-01-85, внесен от Светлана Ангелова Найденова, Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и Юлиана Генчева Колева на 26.07.2012 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 254-01-90, внесен от Любен Петров Татарски и Искра Фидосова Искренова на 05.09.2012 г.
3. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение на Закона за администрацията, № 202-01-32, внесен от Министерски съвет на 15.06.2012 г.
4. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 202-01-25, внесен от Министерски съвет на 23.04.2012 г.
5. Обсъждане и приемане на процедурни правила за избор на съдии в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание; обсъждане и приемане на процедурни правила за избор на Главен инспектор в Инспектората към Висшия съдебен съвет.
По първа точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 254-01-85, внесен от Светлана Ангелова Найденова, Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и Юлиана Генчева Колева на 26.07.2012 г.
Законопроектът ще бъде представен от г-жа Колева. Заповядайте.
Юлиана Колева:
Уважаеми колеги, като вносител на Законопроекта за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване ще кажа, че целта на този законопроект е да запълни една празнота в уредбата на социалното осигуряване спрямо съдебните кандидати, т.е. младите колеги, които са преминали изпит за класиране на местата за младши съдии и младши прокурори и подлежат на обучение в Националния институт по правосъдие за срок от 9 месеца.
Както знаете, предвидено е здравното осигуряване за този период да бъде поето от бюджета на съдебната власт и би трябвало аналогични разпоредби на тези, които се съдържат в Закона за съдебната власт, да се съдържат и в Кодекса за социално осигуряване. В този смисъл е нашето предложение, като имаме одобрението на законопроекта от всички институции, които имат някакво отношение към този въпрос.
Министерството на финансите предизвика една полемика във връзка с това какво би се получило, ако сумите, които са изплатени като възнаграждение на съдебните кандидати и се наложи да бъдат върнати от тях при условията на Закона за съдебната власт. Имаме решение и на този въпрос, което ще предложим между две гласувания, ако законопроектът бъде одобрен на първо гласуване.
Благодаря.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря, колежке Колева. Имате думата колеги за изказвания. Ако няма изказвания, преминаваме към гласуване.
Колеги, гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване, № 254-01-85, внесен от Светлана Ангелова Найденова, Даниела Анастасова Дариткова-Проданова и Юлиана Генчева Колева на 26.07.2012 г.
Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
По втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 254-01-90, внесен от Любен Петров Татарски и Искра Фидосова Искренова на 05.09.2012 г.
От вносителите няма представители в момента. Колегите са на заседание на Комисията по регионална политика и местно самоуправление. Тук има представители от Министерството на регионалното развитие и благоустройството – г-н Александър Лазаров, директор на Агенцията по кадастър и Мария Пирянкова, директор „Кадастрални специализирани карти”. Заповядайте, ако искате да изкажете становище по законопроекта преди народните представители. Г-н Лазаров, имате думата.
Александър Лазаров:
Законопроектът всъщност за втори път се вкарва в момента в Правната комисия. Първият път беше, ако не се лъжа, през м. юни. Тогава подробно разискваме промените, които правим в Закона за кадастъра. Тогава нямаше кворум да бъде гласуван в Народното събрание и сега всъщност се вкарва за втори път.
Ако има нужда, бих могъл да разкажа какви са промените – основните насоки на промените в закона.
Предс. Тодор Димитров
Ще ви помоля в рамките на няколко минути, съвсем стегнато, тъй като ние сме запознати с мотивите на законопроекта. Моля да маркирате промените, тъй като и вносителите ги няма да го представят.
Александър Лазаров:
Един от основните моменти на промяната е правоспособността. В момента правоспособността на всички участници в процеса по създаване на кадастър се дава от Агенцията по геодезия и картография и кадастър. С този законопроект се предвижда физическите лица да получават правоспособност от Камарата на инженерите-геодезисти, а юридическите лица от Агенцията. Даваме два вида правоспособност: едната е по кадастър, другата е по геодезия.
Промяната се наложи и поради факта, че в Университета по архитектура, строителство и геодезия се появи нова магистратура по кадастър и регламентираме възможността специалистите, завършили тази магистратура също да получават правоспособност.
Вторият основен момент е поява на нови обекти в кадастралната карта. До момента кадастърът съдържаше три основни обекта: това са поземлен имот, сграда и самостоятелни обекти на сграда или в съоръжение. В момента се появяват нови обекти, самостоятелни обекти на собственост, да речем в съоръжение на инженерната инфраструктура, каквито представляват магазините в подлезите, или магазини в тунелите на метрото.
Нови обекти, които се появяват също, са зоните на ограничение или сервитутите, които също ги идентифицираме. Те ще бъдат представени и ще бъдат основен елемент на кадастралната карта, тъй като за момента, особено ако има някакъв енергиен носител – газопровод или далекопровод, в скиците, които издава Агенцията изцяло отсъства това съоръжение и по тази причина ограничените права на собственост, които води този сервитут, отсъстваха.
Имаме известни промени, свързани с административното обслужване. С новия проект на закона допускаме да бъдат издавани скици на недвижимите имоти от нотариуси, нещо, което до момента не се е случвало, което генерира при нас изключително големи натоварвания на гишетата за обслужване на клиенти. А всъщност при работата на информационната система, която през последните четири години доказа, че е достатъчно сигурна и надеждна и добре се справя, даваме възможност на нотариусите в техния офис да издават скица и да я заверят с техния подпис и печат.
По отношение на процедурите по създаване и промяна на кадастралната карта отпада акта за непълноти и грешки, като въвеждаме по-голяма прецизност по отношение на издаването на заповедта и нейното обявяване.
Правим известни промени и в Закона за геодезията. В него съществува един орган – Съвет по геодезия и картография, в него добавяме и представител на Военно-географската служба, тъй като тя вече е самостоятелно звено в Министерството на отбраната.
Също облекчаваме и реда по поддръжка на кадастралната карта. В момента има случаи, в които има влязло в сила съдебно решение, ние отразяваме в кадастралната карта влязлото в сила решение и сегашната ни процедура изисква ние да обявим на заинтересованите лица, които всъщност са и заинтересованите лица по съдебното дело. Така се появява едно завъртане на втори кръг и всички, които са били всъщност осъдени, спират процедурите по кадастъра. В тази връзка в момента се допуска при влязло в сила решение, отразяването на това решение в кадастралната карта да не бъде обжалвано – издава се заповед, но тя не подлежи на обжалване.
Предвижда се също и обмен на данни между данните на кадастъра с другите регистри, като БУЛСТАТ (Единния държавен регистър на стопанските субекти в Република България), ЕСГРАОН (Единна система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението), ЕКАТТЕ (Единния класификатор на административно-териториалните и териториалните единици) – нещо, което до момента ни пречеше при изпълнение на нашите задължения, тъй като за да обявим на заинтересованите лица имахме нужда от достъпа до регистъра на ЕСГРАОН и понякога срещахме пречки за това, поради липсата му в закона.
Това са основните насоки на промените в закона. Благодаря ви.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря Ви, г-н Лазаров. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания по законопроекта. Ако няма, преминаваме към гласуване.
Гласуваме Законопроект за изменение и допълнение на Закона за кадастъра и имотния регистър, № 254-01-90, внесен от Любен Петров Татарски и Искра Фидосова Искренова на 05.09.2012 г. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма. Със седемнадесет гласа „за” е приет законопроектът на първо четене.
По трета точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение на Закона за администрацията, № 202-01-32, внесен от Министерски съвет на 15.06.2012 г.
Заседанието ще продължи под ръководството на председателя на Комисията по правни въпроси г-жа Искра Фидосова.
Искра Фидосова:
Доклад относно Законопроект за изменение на Закона за администрацията, № 202-01-32, внесен от Министерски съвет на 15 юни 2012 г., приет на първо гласуване на 26 юли 2012 г.
По наименованието – Закон за изменение на Закона за администрацията. Желаещи за изказване? Няма. Подлагам на гласуване наименованието на закона. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Няма.
§ 1. По § 1 няма постъпили предложения между първо и второ четене. Желаещи за изказване по § 1? Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Споделям идеята, но се замислих дали с този уточняващ текст не излиза, че досега те са имали право да получават такива възнаграждения. Защото и досегашният текст, според мен, при тълкуването има същия смисъл на ал. 7, но сега е доста по-подробно разписан. Аз споделям идеята, но да не се окаже, че има обратен ефект.
Искра Фидосова:
С това по-подробно описание мисля, че не трябва да правим такъв извод, че досега са имали право.
Янаки Стоилов:
Аз също смятам, че и досега не са имали право. Но с този запис да не създадем разколебаване в практиката.
Искра Фидосова:
Гласуваме, вече при кворум 19. Подлагам на гласуване текста на § 1 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Един „въздържал се”.
Заключителни разпоредби. По наименованието на раздела желаещи за изказване? Няма. Гласуваме. Против и въздържали се няма. Деветнадесет „за”.
§ 2. Закона за държавния служител. Няма постъпили предложения за промени между първо и второ четене. Желаещи за изказване има ли? Няма.
Подлагам на гласуване разпоредбата на § 2 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Един „въздържал се”, без против.
§ 3. Няма постъпили предложения. Идентичен е с § 2. Желаещи за изказване? Няма. Подлагам на гласуване разпоредбата на § 3 по вносител. При 19 гласуващи осемнадесет „за”, без против и един „въздържал се”.
§ 4. Също няма постъпили предложения. Желаещи за изказване? Няма. Подлагам на гласуване разпоредбата на § 4 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, без против и един „въздържал се”.
§ 5. Няма постъпили предложения. Но по § 5 има постъпило предложение при предварителното гледане на ЗИД за второ четене да не бъде подкрепен текстът на вносителя с аргумента, че с измененията в § 1 на чл. 19, ал. 7 от Закона за администрацията се забранява на министрите да получават възнаграждения за участието им в съвети и други, поради това не е необходимо и е излишно отново в Закона за закрила и развитие на културата да се създава текст, който да повтаря разпоредбата на чл. 19, ал. 7 от този закон.
Съгласни ли са вносителите?
Красимир Ципов:
Ако може едно уточнение, а именно в ал. 2 на чл. 26 от действащия закон е посочено, че председател на Управителния съвет е министърът на културата.
Искра Фидосова:
По принцип няма възражения.
Подлагам на гласуване разпоредбата на § 5 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Деветнадесет „въздържали се”.
§ 6. Промени в Закона за концесиите.
Има две предложения: да не се подкрепи текста на вносителя по т. 1 и да се подкрепи по принцип по т. 2. с редакция на Комисията.
Желаещи за изказване? Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Благодаря, г-жо Председател.
Аз подкрепям първоначалното предложение на вносителите, даже се питам защо то е отнесено само към Закона за концесиите. Ще поясня.
Сега е масова практика поне в редица министерства хора, които имат в длъжностната си характеристика извършването на дейности, за които те са на постоянен договор в служебно правоотношение, да бъдат включвани в разни други форми, дали ще ги наречем външни, но паралелно на тяхната основна дейност и по този начин да получават значителни възнаграждения. По Закона за концесиите виждам, че в т. 1 се прави опит тази злоупотреба да се избегне. Но сега чувам, че има предложение тя да отпадне.
Другият ми въпрос е защо този принцип не се въведе в цялата администрация като външни експерти да не бъдат привличани служители в администрацията на изпълнителната власт. Защото има много възможности при измененията на закона да бъде отчитана интензивността на тяхната ангажираност и те да получават значителни допълнителни възнаграждения и би следвало всичко това, което им се отчита като такъв принос, да премине в заплата като основно и допълнително възнаграждение.
Въпросът е принципен и като гледаме тези текстове, трябва да знаем дали се отговаря по този начин на него, за да уточняваме евентуално редакцията.
Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Може би към вносителите е въпросът за подхода – защо е само по този закон. Заповядайте.
Клементина Попова: експерт в Секретариата на Съвета за административна реформа
Този текст ни беше предложен от министъра на икономиката при изготвянето на законопроекта. Нямаше възражения при обсъждането в Министерския съвет. Опасенията ми тук са, че ще бъде допусната една диспропорция, в смисъл, че в тези комисии, които извършват доста сложна по естеството си работа за концесиите, ако ограничим, че като външни експерти не могат да бъдат привличани служители в администрацията, ще се получи така, че трябва да бъдат привличани само хора извън държавната администрация по някакъв начин чрез граждански договори.
Приемайки редакцията, която е предложена от работната група, считаме, че това ще бъде избегнато, т.е. служителите в администрацията ще могат да участват, т.е. няма да им е изрично забранено да участват в тези комисии, но те няма да получават за това възнаграждение като за участие в комисия, а биха могли да бъдат възмездени за участието си именно по този начин, за който Вие казахте, чрез допълнително възнаграждение за постигнат резултат. След като те ще бъдат изпращани от съответния ръководител на администрацията като представител на тази администрация в състава на комисията и привлечени като консултанти към тази комисия в това си качество на представители на администрацията, това ще трябва да бъде отчитано при оценяването на съответния служител.
Промяната, която се предлага, е и с цел да се унифицират всички – по-нататък ще видите има и в други наши предложения направени промени, т.е. да се допусне, защото Законът за държавния служител не забранява участието на държавния служител в такива комисии, но той забранява възнаграждението. А тук по този начин се стига до забрана едва ли не за участие в такава комисия.
Другото, което беше направено като бележка при първото четене тук в Правната комисия, беше защо е ограничено само до администрацията на изпълнителната власт. Беше изказано съображение, че ако бъде привлечен като консултант служител от администрацията на Народното събрание, независимо че той е част от администрацията най-общо казано, той ще получи възнаграждение, а служителите от администрацията на изпълнителната власт са ограничени да участват, дори и да бъдат привличани, което не е смисълът, защото специалистите са в изпълнителната власт и навън. Говорим за концесии.
Не виждам необходимост да ги ограничаваме до такава степен. Тоест, колкото и да не е редно, нашето предложение е по-рестриктивно, докато давайки възможност представители на администрацията да участват в състава на тези комисии, те ще участват, но същевременно няма да получават възнаграждение, което е забранено вече в Закона за държавния служител и Кодекса на труда, респективно.
Това е било предложението.
Янаки Стоилов:
Защо този принцип не са приложили навсякъде. В случая инициативата е дошла от министъра на икономиката, но защо това се отнася само за концесиите.
Клементина Попова:
Решението на Министерския съвет, което се взе, беше да се забрани изплащането на възнаграждение на служители в държавната администрация, когато участват в състава на работни групи и всякакви такива формирования като представители на държавата. И всъщност затова се допълни текстът на Закона за държавния служител, който също казва, че държавният служител не получава възнаграждение за такова участие. Когато са включени като представители на държавата в работни групи, комисии, които не са юридически лица. Защото досега ние имахме забрана за държавния служител да получава възнаграждение за участието си като представител на държавата в работа в търговски дружества и в други формирования, които са юридически лица. Сега се разшири обхвата – да се забрани получаването на възнаграждение за участието в такива форуми, които не са юридически лица. Това е в Закона за държавния служител в чл. 7, ал. 3.
„(3) Държавен служител може да участва като представител на държавата или общината в органите на управление или контрол на търговските дружества с държавно или общинско участие в капитала или на юридическите лица, създадени със закон, за което не получава възнаграждение.”
Тази забрана беше съществуваща. Сега с допълнението на ал. 3 разширихме обхвата на забраната за получаване на възнаграждение и за „участието му в съвети, комитети, одитни комитети, комисии, работни групи или експертни групи, органи на управление или контрол, на фондове, сметки и други, които не са юридически лица.”
Преди израза „за което не получава възнаграждение” се допълва.
И понеже в Закона за държавния служител и в Кодекса на труда вече се въвежда тази забрана, затова казваме нека да допуснем служителите в администрацията да участват в такива, но да не получават възнаграждение, освен ако в закон не е предвидено друго. След като е предвидено в Закона за държавния служител и Кодекса на труда да не се заплаща, те няма да получават. На външните привлечени консултанти извън държавната администрация - на тях ще им се плаща. Ако държавния служител или служителят в държавната администрация е привлечен в някакво лично качество. Примерно, като специалист. Аз съм специалист по концесиите, много добър, ще си пусна отпуска и ще отида по граждански договор евентуално, ако ме поканят. Но щом е изпратен от органа или от ръководителя на администрацията, не получава възнаграждение.
Искра Фидосова:
Други колеги, желаещи за изказване по § 6. Няма. Да разбирам, че се обединяваме около предложението да не подкрепим т. 1 на § 6 по вносител, да подкрепим само т. 2 с предложената редакция.
„§ 6. В Закона за концесиите в чл. 48, ал. 5 накрая се поставя запетая и се добавя „освен ако в закон е предвидено друго”.”
Подлагам на гласуване първо т. 1 на § 6 по вносител. Който е „за” разпоредбата на т. 1 по вносител, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Деветнадесет „въздържали се”. Т. 1 на § 6 отпада.
За т. 2 предложението е да се подкрепи по принцип текста на вносителя с редакцията, която ви прочетох. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Един „въздържал се”.
§ 7. Тук предложението е също да не се подкрепи т. 1 на § 7 по вносител със същите съображения. Да се подкрепи по принцип предложението по т. 2 със следната редакция:
„§ 7. В Закона за съхранение на въглероден диоксид в земните недра в чл. 33 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 накрая се поставя запетая и се добавя „освен ако в закон е предвидено друго”.
2. В ал. 2 думите „на членовете на комисията, както и на привлечените към нея консултанти” се заменят с „по ал. 1”.”
Тук коментарът е същия. Желаещи за изказване? Няма.
Първо подлагам на гласуване разпоредбата на т. 1 по вносител на § 7. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за” Против? Няма. Деветнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване разпоредбата на т. 2 с подкрепа на текста на вносителя по принцип с редакцията, която прочетох. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Един „въздържал се”.
§ 8. Закон за обществените поръчки.
Има предложение за редакция:
„§ 8. В Закона за обществените поръчки в чл. 34, ал. 7 се изменя така:
(7) Всички разходи, свързани с дейността на комисията, са за сметка на възложителя. За участие в работата на комисията членовете й получават определено със заповедта за назначаване на комисията възнаграждение, освен ако в закон е предвидено друго.”
Клементина Попова:
Разликата с нашето предложение е, че „освен ако в закон е предвидено друго” ние сме го сложили в средата на изречението, а в редакцията е в края. Чисто редакционна е поправката.
Искра Фидосова:
Други изказвания има ли, колеги? Предложения за § 8. Г-н Миков, заповядайте.
Михаил Миков:
Има ли задължение възложени по Закона за обществените поръчки държавни експерти да участват в разни комисии за обществени поръчки към общините. (Външни.) Външни, но те са държавни и отиват по силата на закон. Сега казваме, че няма да им се плаща на тях. Защо да им плаща общината. Ти си я задължил със закон.
Янаки Стоилов:
Г-н Миков поставя един друг казус. Когато обществената поръчка е общинска и си участват общински служители или други външни лица. Ако тези външни лица имат и качеството на държавни служители възможно ли е това и тогава всъщност на тях задължително им се плаща.
Михаил Миков:
И те са държавни служители, които участват по силата на някакъв ангажимент към общината. Ако ги е поканил кмета, да им плаща колкото иска. По силата на нормативен акт възлагаш ангажимент на общината да участват в тези комисии. Те няма да получават от държавата, но задължаваш общината да им покрива разходите. Защо?
Янаки Стоилов:
В този случай са външни по отношение на общината.
Михаил Миков:
Те са външни, но не е, че той ги иска, а им е възложено да участват там. (Кметът си ги избира.) Е, щом си ги избира кметът, да си се оправят.
Искра Фидосова:
Да разбирам, че няма спорове и възражения по редакцията. Гласуваме § 8, като подкрепяме по принцип текста на вносителя с редакцията, която прочетох. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Един „въздържал се”.
§ 9. Има предложение за редакция с принципна подкрепа текста на вносителя, а именно:
„§ 9. В Закона за националната стандартизация се правят следните допълнения:
1. В чл. 19 накрая се поставя запетая и се добавя „освен ако в закон е предвидено друго”.
2. В чл. 26 накрая се поставя запетая и се добавя „освен ако в закон е предвидено друго”.”
Защо е предвидено изключение само за тези служители?
Клементина Попова:
Защото в предишен текст се казва какъв е съставът и кои са членовете на комисията. Получава се възнаграждение за участие в заседанието с изключение на представителите на групата по чл. 8, т. 2.
Искра Фидосова:
Аз питам защо сте предложили само представителят на Министерството на финансите да бъде изключен?
Клементина Попова:
Защото само той тук е представител на администрацията.
Искам да ви прочета чл. 24.
„Чл. 24. Контролният съвет се състои от трима членове. Членовете на контролния съвет не могат да бъдат членове на управителния съвет или служители на Българския институт по стандартизация. Двама от членовете на контролния съвет се избират пряко от общото събрание. Тези членове не могат да бъдат служители в държавната администрация.
(4) Един от членовете на контролния съвет е представител на Министерството на финансите и се определя от министъра на финансите.”
Искра Фидосова:
А другият чий представител е?
Клементина Попова:
Другите двама се избират от общото събрание и не могат да бъдат служители на държавата.
Четин Казак:
Аз имам един въпрос. По принцип държавните служители, когато са от друго ведомство и когато се назначат в такива комисии за участие, не получават възнаграждение за това участие. Така ли е? Това ли е принципът?
Клементина Попова:
Когато са изпратени като представители на съответната структура официално със заповед не получават възнаграждение. (Защо?) Защото получават възнаграждение заплата и защото в характеристиката им пише, че трябва да участват.
Искра Фидосова:
Но тук пак говорим с уговорката, че има два вида комисии. Имаме комисия, която е под формата на работна, временна комисия и комисия, която по смисъла на закона е орган, който е единствен по смисъла на специален закон, който взима решенията по отношение на предмета на закона. Например, Комисията по хазарта, където комисията, в която участват експерти по смисъла на закон.
И тук се обръщам към представителите на Министерския съвет. Видях, че няма промяна в нарушение на приетите от нас промени в Закона за хазарта, все още не са подменени членовете на комисията, което е абсолютно нарушение на закона по смисъла на това, което сме приели и е влязло в сила. Проверявах го преди няколко дни и тъй като представлявате и Министерството на финансите, ако не бъркам, предайте на министър Дянков, че не е изпълнил разпоредби на закона и в момента има непопълнен състав на Комисията по смисъла на закона.
Подлагам на гласуване разпоредбата на § 9, който става § 8 с редакцията на комисията и принципната подкрепа на текста на вносителя. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Един „въздържал се”.
Четин Казак:
В текста, предложен от Комисията, отсъства „с изключение на представителя на Министерството на финансите”. Ние приемаме ли първоначалното предложение на вносителя или не го приемаме? Защото с болтвания текст не се приема. Защо не се приема?
Лилия Борисова:
Когато се напише „освен ако в закон е предвидено друго”, първоначално в Закона за държавния служител и Закона за администрацията се казва, че те не получават.
Искра Фидосова:
Отново се връщам към този въпрос, тъй като сега ми донесоха текста на чл. 24, който слушах, но може би не слушах достатъчно внимателно, когато го четохте.
„Чл. 24. (1) Контролният съвет е орган за контрол на финансовата дейност на БИС.
(2) Контролният съвет се състои от трима членове. Членовете на контролния съвет не могат да бъдат членове на управителния съвет или служители на БИС.
(3) Двама от членовете на контролния съвет се избират пряко от общото събрание. Тези членове не могат да бъдат служители в държавната администрация.
(4) Един от членовете на контролния съвет е представител на Министерството на финансите и се определя от министъра на финансите.”
Това изключение, което е направено по вносител, не следва да остане, защото няма друга хипотеза, в която представител на някоя друга администрация, освен на Министерството на финансите може да бъде член.
Красимир Ципов:
Уважаеми колеги, представителят на Министерството на финансите е държавен служител. След като е наложено ограничение по Закона за държавния служител, и е записано „освен ако в закон е предвидено друго”, той няма как да получи за участие в тези съвети – управителен и контролен, възнаграждения.
Клементина Попова:
Нека да се възприеме предложението.
Искра Фидосова:
Да, ако се промени и стане не на Министерството на финансите, а на някое друго министерство, тогава трябва пак да бъде направена корекция с изключение на съответния представител.
§ 10. Закон за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.
Няма постъпили предложения, но има предложение за подкрепа по принцип текста на вносителя с редакция:
„§ 10. В Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните в чл. 6, ал. 5 накрая се поставя запетая и се добавя „освен ако в закон е предвидено друго”.
Аргументът за това е, че предложението е аналогично с това, което коментирахме за § 5, § 6 и § 8. Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване разпоредбата на § 10 по вносител, който става § 9 с предложената редакция на Комисията, която съдържа в себе си принципна подкрепа на текста на вносителя.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Един „въздържал се”.
§ 11. Закон за правната помощ. Няма постъпили предложения. Няма и предложение за редакция. Желаещи за изказване има ли? Няма.
Гласуваме § 11 по вносител, който става § 10. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Един „въздържал се”.
§ 12. Закон за ветеринарномедицинската дейност.
Има предложение за редакция, която да бъде редакция на Комисията за § 12, който става § 11, а именно:
„§ 11. В Закона за ветеринарномедицинската дейност в чл. 286, ал. 2 думите „размера на възнаграждението на членовете им” се заличава и се създава изречение второ: „Със заповедта се определя и възнаграждението на членовете на комисиите, освен ако в закон е предвидено друго.”
Желаещи за изказване по § 12, който става § 11. Няма. Подлагам на гласуване редакцията на Комисията за § 12, който става § 11, която съдържа в себе си подкрепа по принцип текста на вносителя. Който подкрепя § 11 в редакцията, която прочетох, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Един „въздържал се”.
§ 13. Закон за хазарта.
Постъпило е предложение н.пр. Ципов и Фидосова § 13 да отпадне. Защото има няколко комисии, които не са комисии, които се създават ad hoc, а са комисии по силата на специален закон, на които са възложени всички правомощия и функции със закона, както е и Закона за хазарта. Там има една единствена комисия, през която минава целия режим в закона – и лицензионен, и абсолютно всичко. Тази комисия заседава постоянно. В последните промени, които приехме в закона за хазарта, гласувахме в Народно събрание преди 4-5 месеца в тази комисия да има представител Министерството на правосъдието, НАП, МВР и Министерството на икономиката. И затова обърнах внимание, че за тази комисия в момента няма нищо официално, че е окомплектована и че е съобразена с изискванията на закона, което за мен е сериозен проблем. Затова държа да обърна внимание. И дори мисля, че трябва да направя официално питане до г-н Дянков.
Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Аз разбрах Вашите мотиви и в момента няма да засягам въпроса за конкретния състав дали отговаря на нормативните изисквания. В случая говорим аз постоянен орган, в чиято работа обаче периодично участват представители на други ведомства. (Не е периодично.) Казвам периодично, защото те не заседават постоянно, нито целодневно са ангажирани. Всъщност постоянно ангажираните са администрацията на Комисията по хазарта, докато други участват в заседанията – представителите на другите министерства.
Искра Фидосова:
Комисията заседава най-малко един път седмично или точно не си спомням честотата, с която се прие да заседава, защото няма как на едно заседание да се приемат, примерно 300 точки. И се получава така, че всъщност органът не работи като колективен орган, както е по смисъла на закона, само че беше друг състава на комисията (имаше представители на две министерства, а сега има представители на четири министерства.)
Янаки Стоилов:
Добре. Но моят въпрос не отпада. Тези хора, които идват от Министерството на вътрешните работи, от Министерството на финансите и от другите, които в момента не мога да си спомня, в техните задължения трябва да се отчита фактът, че те примерно два пъти или три пъти в месеца по няколко часа ще заседават в тази комисия. Т.е. когато им се определя конкретното натоварване и задълженията като служители на тези министерства, би трябвало да се има предвид и тяхната степен на ангажираност в тази комисия. Защо трябва да получават допълнително възнаграждение. Те не ходят след това да си отработват в министерството тези часове, които са били в Комисията по хазарта. Те си получават заплата и не виждам причина да се отклоняваме от общото правило. Защото дали той ще работи тези четири часа в Комисията по хазарта или в собственото си министерство, няма за мен особена разлика. Пак казвам, той не отива в допълнение да работи още четири часа плюс 8 или 12, където е натоварен, в собственото си министерство, за да кажем, че за тези специални заседания допълнително възнаграждение.
Искра Фидосова:
В длъжностните характеристики на тези четирима представители на четирите министерства не влиза по техните основни работни места това участие в тази комисия. Те по всяка една преписка имат ангажимент да дадат становище. Има преписки, примерно, които са от 100 листа за издаване на лиценз за хазарт. Има и преписки, които са с по-дребни неща, които могат да минат без някой от представителите. Представителят на НАП, например, извършва и проверка.
Янаки Стоилов:
Те на практика едни и същи лица ли са за даден период, или най-различни служители от тези ведомства.
Лилия Борисова:
Те би трябвало да се определят със заповед на министъра и на съответния орган, че това е лицето, което е в комисията и е мандатно. Но трябва да се погледне Закона за хазарта.
Искра Фидосова:
Въпросът беше принципен. Когато има такива комисии, а те са няколко по специални закони, говорихме на първо четене, че трябва да бъдат изведени от общия ред за всички държавни служители.
Янаки Стоилов:
В случая те имат по-голямо натоварване, защото със заповед, както стана ясно, на съответния министър на него му е определено да извършва тази дейност и тя се отчита в цялостната му работа. Така че той може в собственото си министерство да получава възнаграждение, ако се преценява, че това е наистина някакво допълнително натоварване. Ако това е отчетено в рамките на общата му заетост и отговорност, не виждам причина да се извеждат. Тогава по-добре е да въведем, че получават процент от залозите или нещо такова, на обективна основа. Какъв е критерият, за да се определят по еди-колко си лева на заседание. И колкото повече заседават е по-добре, но не повече от еди-колко си – от една годишна заплата.
Четин Казак:
Уважаеми колеги, аз също съм склонен да оспоря това предложение на г-н Ципов и на г-жа Фидосова, тъй като е много трудно да се направи разграничение кое колективен орган, коя комисия е по-натоварена, кой извършва по-тежка работа, коя отмята повече преписки и по-сложни и по-обемисти. Виждате колко закони са това и колко комисии и колективни органи и т.н. Някак си тук да се направи изключение, защото видите ли, това е важна комисия, лицензионни режими, или пък да ги стимулираме да ходят по-редовно. Например, аз съм убеден, че комисията, която председателства заместник министър Пламен Георгиев също е доста натоварена, когато заседава. Там също има доста обемисти преписки. Хората идват от провинцията за заседанието.
Принципът е един. Щом си държавен служител и ти се вменява със заповед на твоя орган по назначението да участваш в тази комисия периодично, ти участваш без пари, щом в закона сме записали „без допълнително възнаграждение”. Ако ще правим изключение, тук ми се струва, че е доста необосновано да се направи това изключение.
Искра Фидосова:
Г-н Казак, тук става въпрос не по отношение на такъв тип комисии, създадени ad hoc за конкретен повод и случай.
Четин Казак:
Те не са ad hoc комисии. Всички тези комисии са създадени със закон и действат постоянно.
Искра Фидосова:
Това, което променяхме досега и се даваха примери в първия параграф по Закона за държавния служител и Кодекса на труда са друг тип комисии. Тук има друг подход. Тогава трябва да кажем, тези няколко специални закона, които имат друг тип комисии, като тази за Семейния кодекс за осиновяванията, като тази в Закона за хазарта, тогава трябва да бъдат с постоянен състав, избрани било от Народно събрание, било Министерския съвет и тогава този проблем го няма.
Четин Казак:
Тези, които са избрани с постоянен състав поименно, те си имат заплати. В случая тази комисия не е поименно избрана. Тя е като другите комисии, със заповед – всеки има представител.
Искра Фидосова:
Обръщам внимание, че тази комисия е от пет члена и четирима от членовете са такива служители на четири министерства. Тя е изключение от останалите. Не казвам, че това е правилният подход. Ако питате мен, би трябвало да си бъде на мандатен принцип с избор било от парламент, било от Президент, Министерски съвет. Има изключения – няколко комисии, които работят по този начин.
Янаки Стоилов: В случая поддържаме предложението на вносителя, защото е по-ясен подходът.
Искра Фидосова:
От името на вносителите оттеглям нашето предложение.
Подлагам на гласуване текстът на вносителя за § 13. Който е „за”, моля да гласува. Шест „за”. Против? Тринадесет „против”. Без въздържали се. Тeкстът на вносителя не се подкрепя.
Лилия Борисова: Можем да запишем общия текст в началото на ал. 5 на чл. 23 „освен ако в закон е предвидено друго”, така ще бъдете и вие спокойни, че само служителите в държавната администрация няма да получат възнаграждение.
Подлагам на гласуване първо постъпилото предложение за редакция на § 13:
„В Закона за хазарта в чл. 23, ал. 5 в началото се добавя „Освен ако в закон е предвидено друго”.
При 19 гласуващи, осемнадесет „за”, един „въздържал се”, без против.
§ 14. Закон за насърчаване на научните изследвания.
Предложение за редакция с подкрепа текста на вносителя по принцип.
„§ 14. В Закона за насърчаване на научните изследвания в чл. 10, ал. 6, изречение първо накрая се поставя запетая и се добавя „освен ако в закон е предвидено друго”.”
Такива предложения вече приехме по предходни текстове. Желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме § 14 с редакцията на комисията. При 19 гласуващи, осемнадесет „за”, един „въздържал се”, без против.
§ 15. Закон за експортното застраховане. Няма постъпили предложения. Няма предложение за редакция Желаещи за изказване има ли? Няма. Гласуваме § 15 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Един „въздържал се”.
§ 16. Семейния кодекс. Аналогично на § 13 предложение на н.пр. Ципов и Фидосова § 16 да отпадне. Това е Съветът по осиновяване. Тук и аз имах колебание дали трябва да го правим, защото не е създадена по принципа на това изключение, както е в Закона за хазарта. Не знам. Въпрос на коментари и гласуване.
Колеги, и ние самите имахме колебание дали трябва да приложим същото изключение, както по Закона за хазарта, защото тук не е на този принцип формирана комисията, но го направихме като тема за размисъл с оглед на предмета на тази комисия. Лично аз съм готова, ако трябва да оттегля предложението за отпадане на § 16. Нека да го коментираме.
Г-н Казак.
Четин Казак:
Тук най-добре е да се приложи общия подход „освен ако в закон е предвидено друго”.
Искра Фидосова:
Ако колегата Ципов се съгласи, съм готова да оттеглим предложението си, но го оставихме, за да се коментира в комисията. Да приемем ли подхода, който е в предишните - „освен ако в закон е предвидено друго”?
Лилия Борисова:
Можем да запишем общия текст „освен ако в закон е предвидено друго”, така ще бъдете и вие спокойни, че ако има някой друг, той ще си получи, а само служителите в държавната администрация няма да получат.
Допълнението може да отиде в ал. 7 и оттам ще дойде за всички успокоението, че няма да нарушим, ако някой е извън държавната администрация и участва вътре и няма да получи това възнаграждение, като отпадне „председателят” и става:
„(7) За участието си във всяко заседание на Съвета по осиновяване членовете получават възнаграждение в размер, определен от министъра на труда и социалната политика, освен ако в закон е предвидено друго.”
Янаки Стоилов:
Министърът на труда и социалната политика ще каже, че директорите на тези служби извършват и дейност по осиновяването и ще предвиди във възнаграждението им допълнително за тази дейност.
Лилия Борисова:
В длъжностите характеристики на държавните служители се посочва, че участват в работни групи, в комисии и т.н. и те влизат като възнаграждение и бонусната система работи.
Тук трябва да се променят и двата члена: чл. 94, ал. 7, където отпада думата „председателят и” и след края на изречението слагаме запетая и добавяме „освен ако в закон е предвидено друго”.
Същото се отнася и за чл. 114, ал. 6, където става въпрос за Съвета за международно осиновяване.
Искра Фидосова
Така приема ли се от всички? (Да.)
Тогава оттегляме предложението си по § 16.
Подлагам на гласуване разпоредбата на § 16 с редакцията, предложена от Комисията, аналогично на предходните разпоредби с принципна подкрепа текста на вносителя. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Един „въздържал се”.
§ 17. Предложение за редакция на § 17.
„§ 17. Министерският съвет и министрите привеждат приетите, съответно издадените от тях подзаконови нормативни актове в съответствие с този закон в едномесечен срок от влизането му в сила.”
Това е предложението за редакция на Комисията. Други предложения има ли? Несъгласия? Желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме § 17 с редакцията, която прочетох. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Един „въздържал се”. Без против.
След заседанието на комисията ще погледнем отново текстовете за Комисията по хазарта и ако трябва ще го обсъдим отново.
По четвърта точка – Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 202-01-25, внесен от Министерски съвет на 23.04.2012 г.
Работна група работи снощи до късно по уточняване на текстовете за второ четене. Моля тези, които сте участвали в работната група да обяснявате предложенията за редакция.
Доклад относно законопроект за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, № 202-01-25, внесен от Министерски съвет на 23 април 2012 г. и приет на първо гласуване на 11 юли 2012 г.
Закон за изменение и допълнение на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.
По наименованието на закона желаещи за изказване? Няма. Подлагам на гласуване наименованието на закона. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”.
§ 1. Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване? Г-н Казак.
Четин Казак:
Отпада т. 6, защото всички минават на служебно ли?
Митко Димитров:
Това е с правомощие на министъра и на главния директор.
Искра Фидосова:
Така е. Подлагам на гласуване разпоредбата на § 1. При 19 гласуващи, против няма, един „въздържал се” и осемнадесет „за”.
§ 2. Няма постъпило предложение. Има предложение от работната група за редакция на § 2, в която се съдържа принципна подкрепа на текста на вносителя. Предлага се следната редакция на § 2:
„§ 2. В чл. 15, ал. 1, т. 3 накрая се поставя запетая и се добавя „разрешава отпуски и командирова служители в страната, награждава служителите с награди по чл. 30, ал. 2, т. 1 от този закон и налага дисциплинарни наказания по чл. 226, ал. 1, т. 1-3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и по чл. 188, т. 1 и 2 от Кодекса на труда.”
Желаещи за изказване по § 2 има ли? Няма.
Подлагам на гласуване разпоредбата на § 2 с редакцията, която прочетох, която съдържа и подкрепа на текста на вносителя по принцип. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Един „въздържал се”.
§ 3. Няма постъпили предложения. Желаещи за изказване? Няма. Гласуваме текста на § 3 по вносител. Осемнадесет „за”, един „въздържал се”, без против.
§ 4. Има предложение на н.пр. Цип, Лазаров и Тончев.
Работната група предлага да се подкрепи това предложение.
Предлага и принципна подкрепа на текста на вносителя и редакция на § 4, която съдържа в себе си две предложения.
„§ 4. Създава се чл. 16а.
Чл. 16а. (1) Началникът на областна служба „Изпълнение на наказанията”:
1. представлява, ръководи и отговаря за цялостната дейност на териториалната служба;
2. планира, анализира и оценява дейностите по изпълнение на наказанието пробация, пробационните мерки и мярката за неотклонение, задържане под стража в териториалната служба и предприема мерки за подобряване и усъвършенстване на работата;
3. организира, координира и контролира дейностите на служителите от арестите и пробационната служба;
4. отговаря за спазването на законността в териториалната служба;
5. разрешава отпуски и командирова служители от областната служба в страната, награждава служителите с награди по чл. 30, ал. 2, т. 1 от този закон и налага дисциплинарни наказания по чл. 226, ал. 1, т. 1-3 от Закона за Министерството на вътрешните работи и по чл. 188, т. 1 и 2 от Кодекса на труда;
6. ръководи дейностите по подбор, назначаване и освобождаване от длъжност на служителите;
7. организира и контролира разпределението и разходването на финансовите средства, ползването на сградния фонд, автопарка и офис оборудването;
8. изпълнява функциите, възложени му с този закон или със заповед на министъра на правосъдието или на главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
(2) Началникът на областна служба „Изпълнение на наказанията” може да делегира със заповед правомощия на определени от него длъжностни лица.”
Желаещи за изказване по § 4.
Красимир Ципов:
Предложението е редакционно, г-жо Председател, за прецизиране на текста на вносителя. Благодаря.
Искра Фидосова:
Благодаря. Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Ципов, Лазаров и Тончев. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Един „въздържал се”.
Подлагам на гласуване текста на § 4 с принципна подкрепа текста на вносителя, приетото предложение на народните представители в редакцията на Комисията, която прочетох. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Един „въздържал се”.
§ 5. Няма постъпили предложения. Няма предложения за редакция от работната група. Желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме разпоредбата на § 5 по вносител. Осемнадесет „за”, един „въздържал се”, без против.
§ 6. Предложение от н.пр. Ципов Лазаров и Тончев.
Предложението на работната група е да подкрепим тяхното предложение, да подкрепим по принцип и текста на вносителя и § 6 да добие следната редакция.
„§ 6. В чл. 30, ал. 2, т. 2 се изменя така:
2. обявяване на благодарност с парична награда в размер:
а) до 200 лева – при награждаване от министър или заместник-министър на правосъдието;
б) до 120 лева – при награждаване от главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанието”.
Желаещи за изказване? Не знам какво сте обсъждали, но връщайки се към Закона за държавния служител, там приехме да отпадне възможността за парични награди.
Красимир Ципов:
Уважаема г-жо Председател, предложението е свързано с уеднаквяване на режима. Преди няколко месеца приехме промени в Закона за Министерството на вътрешните работи. Статусът на служителите от главна дирекция „Изпълнение на наказанията” е по Закона за Министерството на вътрешните работи и няма логика да има режим за служителите на Министерството на вътрешните работи в Закона за МВР и да е различен по отношение на служителите на Главна дирекция „Изпълнение на наказанието”.
Искра Фидосова:
А другият не включва служителите на МВР и на отбраната.
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Ципов, Лазаров и Тончев. При 19 гласуващи осемнадесет „за”, един „въздържал се”, без против.
Гласуваме редакцията на Комисията за § 6, съдържаща в себе си разпоредбата на вносителя и предложението на народните представители, което приехме. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, един „въздържал се”, без против.
По § 7 и § 8 няма постъпили предложения. Няма и предложения от работната група. Желаещи за изказване по двата текста? Няма.
Подлагам на гласуване § 7 и § 8 по вносител анблок. При 19 гласуващи осемнадесет „за”, един „въздържал се”, без против.
§ 9. Предложение от н.пр. Михаил Миков § 9 да отпадне.
Работната група ни предлага да не подкрепим това предложение на г-н Миков и да се подкрепи текстът на вносителя за § 9.
Имате думата за изказвания. Каква е била логиката да отпадне чл. 36 – вече да няма поверителен характер ли?
Пламен Георгиев:
Да имат право да се запознават самите кандидати.
Искра Фидосова:
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Миков за отпадане на § 9. Който е „за”, моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Въздържали се? Седемнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване разпоредбата на § 9 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Двама „против”. Един „въздържал се”.
§ 10. Няма предложения. Желаещи за изказване има ли? Няма.
Подлагам на гласуване разпоредбата на § 10 по вносител. Осемнадесет „за”, без против и един „въздържал се”.
§ 11. Предложение от н.пр. Михаил Миков да отпадне § 11.
Предложение от работната група да не се подкрепи предложението на н.пр. Миков, с принципна подкрепа текста на вносителя и предложение за редакция на комисията.
„§ 11. В чл. 47, ал. 3 думите „от 5 денонощия” се заменят с „до 7 денонощия”.”
Желаещи за изказване? Г-н Георгиев.
Пламен Георгиев:
Предишната редакция „от пет денонощия” обвързва с налагане на такова наказание. Като се дава възможност „до 7 денонощия”, т.е. може да се наложи и по-ниско наказание. И това е логиката – да се въведе да не е фиксирано какъв е размерът, а да може да се наложи и по-малко и по-голямо.
Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Няма.
Първо подлагам на гласуване предложението на н.пр. Михаил Миков § 11 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Няма. Шестнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложението на работната група за редакцията, която прочетох за § 11, която съдържа принципна подкрепа на текста на вносителя. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Трима „въздържали се”.
§ 12. Предложение от н.пр. Михаил Миков § 12 да отпадне.
Работната група не подкрепя предложението.
Предложение на работната група за подкрепа по принцип текста на вносителя с предложение за редакция на § 12:
„§ 12. В чл. 54, ал. 1 думите „от два дни” се заменят с „до два работни дни”.”
Желаещи за изказване? Няма. Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Михаил Миков § 12 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Няма. Шестнадесет „въздържали се”.
Подлагам на гласуване предложената редакция на § 12, съдържаща подкрепа по принцип на текста на вносителя, която ви прочетох. Който е „за”, моля да гласува. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Трима „въздържали се”.
§ 13. Няма предложения. Желаещи за изказване има ли? Няма. Гласуваме § 13 по вносител. Осемнадесет „за”, един „въздържал се”, без против.
Предс. Тодор Димитров:
§ 14. Няма постъпили предложения. Има предложение на работната група за редакция на § 14.
„§ 14. В чл. 57 се създават алинея 3-6:
(3) Когато осъдените не могат да изтърпяват наказанието съобразно разпределението по ал. 2, те се настаняват по възможност в най-близкия до настоящия им адрес или в друг затвор, или поправителен дом, съобразно определения от съда режим.
(4) В случаите по ал. 3 началникът на най-близкия до постоянния адрес на осъдения затвор или поправителен дом изготвя мотивирано предложение до главния директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”.
(5) Главният директор на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” се произнася по предложение в срок до един месец, като със заповед премества осъдения съобразно съществуващите възможности на местата за лишаване от свобода или отказва преместването.
(6) до издаване на заповедта лишеният от свобода изтърпява наказанието в затвора или в поправителния дом, където първоначално е бил настанен.”
Желаещи за изказване? Колега Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
В § 14 така както го прочетохте, промяната е редакционна и тя е само в ал. 3 по вносител. Всички останали алинеи – 4, 5 и 6 едно към едно запазват съдържанието така както е по вносител.
Предс. Тодор Димитров:
Други изказвания? Няма. Гласуваме § 14. Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”. Няма против и въздържали се. Приема се.
§ 15. Няма предложения.
§ 16. Също няма предложения.
Колеги, имате думата за изказвания по § 15 и § 16. Няма изказвания. Гласуваме анблок § 15 и § 16 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Един „въздържал се”. Приемат се § 15 и § 16.
§ 17. Няма предложения. Изказвания има ли? Заповядайте.


Пламен Георгиев:
Вчера на работна група беше обсъдено, че така даденото предложение за § 17 по вносител не е добре и сега действащият текст е достатъчно добър. Целеше се да се изясни, че става дума за последната оценка на риска от рецидив и вреди на осъдения, но считаме, че съществуващата редакция на текста е достатъчно добра и става ясно от нея. И за да не става някакво заблуждение, оттегляме предложението в § 17 за промяна в чл. 64, ал. 3.
Красимир Ципов:
Предлагаме да бъде отхвърлен текста на вносителя.
Предс. тодор Димитров:
Колеги, подлагам на гласуване текста на вносителя за § 17. Който е „за”, моля да гласува. Няма „за”. Против? Няма. Деветнадесет „въздържали се”. Параграф 17 е отхвърлен.
§ 18. Няма предложения.
§ 19. Също няма предложения.
Колеги, имате думата за изказвания по § 18 и § 19. Няма изказвания.
Колеги, гласуваме анблок § 18 и § 19 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Един „въздържал се”.
§ 20. Предложение на н.пр. Михаил Миков в § 20, т. 2 да отпадне.
Предложение на работната група за редакция на § 20.
„§ 20. В чл. 76 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1, т. 3 след думите „изтърпяване на наказанието” се поставя запетая и се добавя „както”, а думата „предсрочно” се заменя с „предсрочно и условно предсрочно”.
2. В ал. 2, изречение второ след думата „насаме” се добавя „по всяко време на денонощието”.”
Имате думата за изказвания. Колега Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Две думи. Самата промяна не е разумна – по всяко време на денонощието. Как по сред нощ ще каже искам да говоря с адвокатката си и да й каже: „Как си? Добре ли си?” Кому е необходимо това? Защото администрацията ще му го откаже, но той ще каже: „Аз имам право”. Сега е по всяко време на деня. Това е добре. Оставете стария текст, колеги.
Предс. Тодор Димитров:
Благодаря. Други изказвания? Заповядайте.
Митко Димитров:
Г-н Корнезов, тук става въпрос действително за срещи за консултиране с адвоката. Не става въпрос за телефонни разговори посред нощ. Лишените от свобода могат да бъдат консултирани от адвокат по свой избор. Те могат да се срещат с адвокатите насаме. Тук не става въпрос за телефонна връзка.
Г-н Корнезов, имаме действително случаи, когато задържаният се задържа през нощта, а неговият защитник кога да се подготви за следващия ден. Може да дойде по всяко време на денонощието. Няма как да го ограничим. Мисля, че е нормално това. Това е по решение на адвокатската колегия. Това е тяхно предложение, с което се съобразяваме.
Предс. Тодор Димитров:
Колеги, други изказвания? Няма други изказвания по § 20.
Гласуваме първо предложението на колегата Миков § 20 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Против? Осемнадесет „против” Въздържали се няма.
Гласуваме редакцията за § 20 на работната група, която изчетох. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Един „въздържал се”. Приема се.
§ 21. Няма предложения. Изказвания? Няма.
Подлагам на гласуване § 21 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Един „въздържал се”. Приема се.
§ 22. Предложение на работната група за редакция на § 22.
„§ 22. В чл. 80, ал. 1 се правят следните изменения и допълнения:
1. В текста преди т. 1 думите „може да се” се заменят с „администрацията на затвора може да им”.
2. В т. 1 думата „хигиенизиране” се заменя с „благоустройство, поддържане и хигиенизиране”.
3. Точка 2 се изменя така:
„2. благоустройство, поддържане и опазване на културни, исторически или архитектурни паметници, на държавни или общински обекти”.
4. Създава се точка 5:
5. други дейности.”
Колеги, изказвания? Няма изказвания. Гласуваме § 22 в редакцията, предложена от работната група. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Един „въздържал се”.
§ 23. Няма предложения.
§ 24 Също няма предложения.
Изказвания? Няма. Гласуваме анблок § 23 и § 24 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”, един „въздържал се”, против няма.
§ 25. Предложение на н.пр. Михаил Миков за отпадане на § 25.
Изказвания? Няма. Гласуваме предложението на н.пр. Михаил Миков за отпадане на § 25. Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Против? Осемнадесет „против”. Въздържали се няма.
Гласуваме § 25 по вносител. Осемнадесет „за”. Един „въздържал се”. Без против.
По § 26 и § 27 няма предложения. Изказвания има ли? Няма. Гласуваме анблок § 26 и § 27 по вносител. Един „въздържал се”. Осемнадесет „за”. Приемат се.
§ 28. Предложение на н.пр. Михаил Миков за отпадане на § 28.
Предложение на н.пр. Красимир Ципов, Димитър Лазаров и Светослав Тончев.
И предложение на работната група за редакция на § 28.
„§ 28. В чл. 90 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 3 се изменя така:
„(3) Пощенските разходи за кореспонденцията на лишените от свобода са за тяхна сметка.”
2. Създава се нова алинея 4:
(4) За лишените от свобода, за които е установено, че нямат средства, разходите за кореспонденция са за сметка на мястото за лишаване от свобода.”
3. Досегашните ал. 4 и 5 стават съответно ал. 5 и 6.”
Колеги, изказвания по този параграф има ли? Г-н Корнезов.
Любен Корнезов:
Колко пари дава Министерството на правосъдието за тези разходи за пощенски услуги?
Митко Димитров:
При 30% лишени от свобода, а не при 100% лишени от свобода, ако 30% пишат всеки ден 600 000 лв. за една година.
Предс. Тодор Димитров:
600 000 лв. е сериозен разход.
Пламен Георгиев:
В крайна сметка тези, които работят, така или иначе имат право до една минимална работна заплата и излишно е да ги поставяме в привилегировано положение спрямо всички други български граждани. Това е логиката.
Предс. Тодор Димитров:
Колеги, има ли други изказвания по § 28. Няма.
Първо гласуваме предложението на н.пр. Михаил Миков за отпадане на § 28. Който е „за4, моля да гласува. Един „за”. Против? Осемнадесет „против”.
Сега подлагам на гласуване предложението на н.пр. Красимир Ципов, Димитър Лазаров и Светослав Тончев, което работната група предлага да подкрепим по принцип. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за” и един „въздържал се”.
Гласуваме предложението на работната група за § 28, което ви прочетох. Осемнадесет „за”. Един „въздържал се”.
По § 29 и § 30 няма предложения. Изказвания? Няма.
Гласуваме анблок § 29 и § 30 по вносител. Осемнадесет „за”. Един „въздържал се”. Против няма. Приемат се.
§ 31. Предложение на н.пр. Михаил Миков § 31 да отпадне.
Предложение на н.пр. Ципов, Лазаров и Тончев.
И предложение на работната група за редакция на § 31.
„§ 31. В чл. 95 се правят следните изменения и допълнения:
1. Създава се нова алинея 3:
(3) В случаите по чл. 92, ал. 1, т. 1, когато лишените от свобода напускат и влизат в затворническото заведение през деня многократно с оглед домакинското обслужване или за друга дейност по осигуряването, обискът се отразява в специален дневник, като не се съставя протокол за обиск, освен ако бъдат открити вещи, чието притежание, ползване или държане не е разрешено.”
2. Досегашната ал. 3 става ал. 4.”
Колеги, изказвания по § 31? Няма.
Гласуваме първо предложението на н.пр. Михаил Миков § 31 да отпадне. Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Против? Осемнадесет „против”.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Красимир Ципов, Димитър Лазаров и Светослав Тончев, което работната група предлага да подкрепим по принцип. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за” и един „въздържал се”.
Гласуваме § 31 в редакцията, предложена от работната група. Осемнадесет „за”, един „въздържал се”, без против. Приема се.
§ 32. Предложение на н.пр. Михаил Миков в § 32, т. 1 отпада и т. 2 и 3 стават съответно 1 и 2.
Изказвания по § 32. Няма.
Гласуваме предложението на н.пр. Михаил Миков за § 32. Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Против? Осемнадесет „против”. Въздържали се няма.
Гласуваме § 32 по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Един „въздържал се”.
Г-жа Фидосова ще продължи да води заседанието.
Искра Фидосова:
§ 33. Предложение на н.пр. Михаил Миков § 33 да отпадне.
Предложението на работната група е да не се подкрепя това предложение и да се подкрепи текста на вносителя.
Желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Михаил Миков § 33 да отпадне. Който е „за” моля да гласува. Двама „за”. Против? Няма. Седемнадесет „въздържали се”.
Има думата г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Г-жо Председател, на вашето внимание след малко ще предложим редакция за § 33. Съображенията ни бяха, че тук има текстове, които са предвидени като дисциплинарни нарушения, а на практика са престъпления. Опит за бягство от затвора си е престъпление и не върви да бъде състав на дисциплинарно нарушение. Така е било в стария закон и затова ще предложим редакция.
Митко Димитров:
Направили сме поправка само в т. 7 на чл. 100. Тъй като тези текстове и в момента действат, не бихме искали да ги пипаме. Затова, ако искате, да направим редакция само в т. 7.
Точка 7 се променя така:
„Физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава.”
Отпадат клевети или набеждаване.
Димитър Лазаров:
Аз ще се обоснова, защото т. 7 е „отправяне на клевети или набеждаване на служители” да бъде дисциплинарно нарушение, на практика ние лишаваме от възможността осъдените на лишаване от свобода да пускат каквито и да било жалби спрямо служителите. Защото ако се прецени, че е неоснователно изведнъж се оказва, че това е дисциплинарно нарушение, което просто не е оправдано.
Искра Фидосова:
Предлагате да отпадне т. 7 ли?
Димитър Лазаров:
Не цялата, а да стане в редакция:
Митко Димитров:
„Физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава.”
Искра Фидосова:
Тоест „заплахи” пада?
Митко Димитров:
Точка 7 се променя изцяло и става:
„7. Физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава.”
Димитър Лазаров:
Алинея 2 е:
„(2) За дисциплинарно нарушение се смята:
...
7. Физическа саморазправа с лишени от свобода или служители, както и закана за такава.”
Искра Фидосова:
Изцяло нова редакция на т. 7.
Пламен Георгиев:
Защото, г-жо Председател, само съдът може да прецени дали има клевета или набеждаване.
Искра Фидосова:
Тоест изцяло нова редакция на т. 7, така като я прочете г-н Димитров. Други предложения няма.
Подлагам на гласуване § 33 по вносител с редакцията за т. 7, която се прочете в т. 1 за нова редакция на т. 7 на чл. 100, ал. 2. В останалата част § 33 се запазва така, както е по вносител.
Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Един „въздържал се”.
§ 34. Няма постъпили предложения.
§ 35. Също няма постъпили предложения.
По двата текста желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме анблок текста по вносител на § 34 и § 35. който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против? Няма. Един „въздържал се”.
§ 36. Има предложение за редакция от работната група.
Красимир Ципов:
То е правно техническо, г-жо Председател.
Искра Фидосова:
„§ 36. В чл. 104, ал. 2 изречение първо след думите „по чл. 101, т. 1 – 6” се поставя запетая и се добавя „а по т. 7 и 8 – за срок до 5 денонощия” , а изречения второ и трето се заличават.”
Желаещи за изказване? Няма.
Гласуваме § 36 в редакцията, предложена от работната група, която съдържа в себе си по принцип текста на вносителя. Осемнадесет „за”, един „въздържал се”, без против.
По § 37 и § 38 няма предложения. Желаещи за изказване по двата параграфа има ли? Няма. Гласуваме анблок § 37 и § 38 по вносител. Осемнадесет „за”, един „въздържал се”. Против няма.
§ 39. Предложение на н.пр. Михаил Миков в § 39, т. 1 да отпадне и т. 2 става текст на параграфа.
Предложение на н.пр. Красимир Ципов, Димитър Лазаров и Светослав Тончев за § 39.
Красимир Ципов:
Г-жо Председател, оттегляме предложението от името на вносителите и предлагаме редакция на § 39.
Искра Фидосова:
Благодаря. Предложение на работната група е да не се подкрепи предложението на г-н Миков и предлага редакция на § 39 в частта на ал. 5. Другото е по вносител. Чета редакцията на § 39:
„§ 39. В чл. 111 се правят следните изменения и допълнения:
1. Алинея 4 се изменя така:
(4) Жалбата не спира изпълнението на заповедта за наказание, освен ако съдът разпореди друго.
2. Създават се ал. 5 и 6:
(5) Съдът преценява всички обстоятелства, свързани със законността на заповедта, и се произнася с определение, което се обявява на страните в съдебно заседание и не подлежи на обжалване.
(6) С определението съдът може да:
1. потвърди заповедта;
2. отмени заповедта;
3. отмени заповедта и да върне преписката на органа, издал заповедта със задължителни указания относно прилагането на закона.”
Желание за изказване има ли? Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Да разбираме, че това са дисциплинарни наказания и трябва да има оперативност в тяхното налагане и изпълнение. Но какъв е тогава смисълът на допусната жалба. Той ще си е изтърпял наказанието като е бил в ареста, а съдът ще каже: „Ама не е трябвало да бъде в ареста.” Какво, отпуска ли ще му дадат след това? Тоест самото обжалване се обезсмисля, ако жалбата по отношение на наложеното наказание не спира неговото изпълнение.
Димитър Лазаров:
Ако е за по-дълъг срок, не се обезсмисля.
Пламен Георгиев:
Освен това, което каза г-н Лазаров, ще се заличи от затворническото му досие и по този начин няма да води до неблагоприятни последици впоследствие, които би имало, ако е отбелязано в затворническото досие, че има наказание.
Искра Фидосова:
Добре. Други желаещи за изказване? Няма.
Подлагам на гласуване предложението на н.пр. Михаил Миков в § 39, т. 1 да отпадне и т. 2 става текст на параграфа. Който е „за”, моля да гласува. Трима „за”. Против? Няма. Шестнадесет „въздържали се”.
Предложението на н.пр. Ципов, Лазаров и Тончев се оттегли.
Гласуваме § 39 с редакцията, която ви прочетох, съдържаща и текста на вносителя. Шестнадесет „за”. Против? Няма. Трима „въздържали се”.
§ 40. Предложение на н.пр. Михаил Миков в § 40, т. 1и 2 да отпадне а т. 3 става текст на параграфа.
Предложението на работната група е да не се подкрепя това предложение и да се подкрепи текстът на вносителя. Желаещи за изказване? Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Какво значи „за предотвратяване на бягство”? Ако има някакво действие, би трябвало да има някаква санкция, а не някаква превенция. Тоест ако има установени факти и доказателства, че се подготвя такова действие, трябва да последва някаква санкция, а не просто изолация по подозрение.
Митко димитров:
Г-н Стоилов, досега действа така или иначе този закон с този текст, но тук даваме правомощия това да се случва не само от името на главния директор, а и от името на началника на затвора за по-голяма оперативност в рамките на един месец. Това е единствената промяна.
Янаки Стоилов:
Не отпада моя въпрос. Защото това са много сериозни неща – „предотвратяване на бягство, посегателство върху живота или здравето на други лица”. Ако наистина има някакви предприети подготвителни действия или действия за осъществяване, трябва да последва санкция на това лице и то по този начин да бъде изолирано, а не просто така превантивно. Защото така може някой да бъде изолиран просто по предполагаеми възможни опасности от това естество. Аз съм той да бъде санкциониран, но наистина да му бъде наложена санкция, която оперативно началника веднага може да наложи.
Митко Димитров:
Съгласно закона, това е засилена предпазна мярка. Има такава глава и затова по този начин се изолират.
Искра Фидосова:
Това е ясно. Г-н Стоилов не това пита. Няма нищо в текста, което да говори, че трябва да има поне съмнения, някакви данни въз основа на които да имаш основание.
Митко Димитров:
Когато е необходимо предотвратяване на бягство, посегателство върху живота или здравето на други лица, както и за други престъпления със заповед на главния директор се изолира. В момента даваме правомощия със заповед и на началника на затвора това да се случва.
Искра Фидосова:
Не е това въпроса. Въпросът е, че така написан текста на действащата разпоредба, която вие преповтаряте само по отношение на правомощията на лицето, което има право да разпореди такова изолиране, така разписан текстът дава възможност за изцяло субективна преценка или за заобикаляне и злоупотреба с власт и да се изолира всеки един по хрумване на еди-кой си. За това ставаше въпрос. И тъй като няма записано, че трябва да има данни или сведения или не знам какво, въз основа на които да се направи извод, че е възможно да се подготвя бягство, посегателство и т.н. Текстът изглежда прекалено бланкетен, което дава възможност за?!
Реплика:
Трябва да има административен акт и трябва да бъде мотивиран преди издаването, да съдържа съответните предпоставки за издаването.
Искра Фидосова:
Други предложения за редакция на този текст има ли?
Първо гласуваме предложението на н.пр. Михаил Миков за § 40. Който е „за”, моля да гласува. Един „за”. Осемнадесет „въздържали се”. Не се приема предложението на г-н Миков.
Подлагам на гласуване разпоредбата на § 40 по вносител с редакцията в ал. 1 на чл. 120 с добавката на думата „мотивирана” пред „заповед”. В останалата част текстът остава така, както е по вносител. Който е „за”, моля да гласува. Седемнадесет „за”. Двама „въздържали се”. Без против.
§ 41. Има предложение за редакция на § 41 от работната група.
„§ 41. В чл. 122 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1 думите „лишените от свобода” се заменят с „осъдените и задържаните по реда на Наказателно-процесуалния кодекс лица, настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития” и се поставя запетая.
2. В ал. 2, изречение първо след думите „не е разрешено” се добавя „или не е установено чия собственост са”.”
Желаещи за изказване има ли? Няма.
Подлагам на гласуване разпоредбата на § 41 в редакцията на Комисията, която съдържа принципна подкрепа на текста на вносителя. Осемнадесет „за”. Един „въздържал се”. Без против.
Предложение на н.пр. Ципов, Лазаров и Тончев за създаване на нов § 42.
Предложението на работната група е за принципна подкрепа на предложението на народните представители.
Стоп. Това е спорният текст. Този въпрос съм го поставила на първо четене и нямам информация до този момент да сте решили проблема.
Работната група предлага следната редакция на § 42.
„§ 42. В чл. 128, ал. 2, изречение първо накрая се добавя „и придобиват статус на здравноосигурени лица с непрекъснати здравноосигурителни права”.”
Проблемът тук е кой ще плаща? В този параграф ли беше?
Красимир Ципов:
Да и предложението е държавата да плаща.
Искра Фидосова:
Какво значи държавата? Моля дефинирайте го.
Пламен Георгиев:
Разликата е такава, че когато предвидим само „придобие само статут на здравноосигурени лица”, те може да имат вече такъв статут, но да им са прекъснати правата. Тоест щом не са плащали три години назад, те са с прекъснати права, независимо че имат вече статут на здравноосигурени лица, не трябва да се заплаща за тяхното лечение. Сега като предвидим тази редакция, оттук нататък вече ще трябва да лекуваме лицата, които са лишени от свобода.
Ние сме направили проучване и в много държави е така. След като влязат в затворите, ние ограничаваме техни права, но трябва да им осигурим лечение.
Искра Фидосова:
От кой бюджет, г-н Георгиев, ще се плаща този спорен период? Кажете ми министерство, от което ще се плаща.
Пламен Георгиев:
Ние им плащаме и досега. Плащат се от Министерството на правосъдието осигуровките, но те придобиват статут на здравноосигурени лица с непрекъснати осигуровки чак след три години. Защото три години назад 80-90% от тези, които попадат в местата за лишаване от свобода, не са се осигурявали и поради това е сериозен проблем това.
Искра Фидосова:
Кажете конкретно от чий бюджет ще излязат парите за спорния период.
Митко Димитров:
Аз направих една справка. Всяка година Министерството на правосъдието или по-скоро от нашия бюджет на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” плащаме около 1 700 000 лв. до 2 000 000 лв. за здравноосигурителни вноски за лишените от свобода. Така че тези, които отиват в Здравната каса, че бъдат ползвани от нас за лишените от свобода за тяхното лечение. Това е пътят. За да могат лишените от свобода да ползват здравните пътеки по Здравна каса.
Искра Фидосова:
Аз не виждам да изчиствате спорния момент, който беше поставен на първо четене. За мен текстът е същият и спорът си стои. Тоест дебатът МВР болница и правосъдието и не знам още кой, не виждам какво чистите в момента.
Митко Димитров:
Когато те придобият статус „непрекъснати здравни вноски” могат да бъдат лекувани навсякъде. Няма пречка да бъдат лекувани навсякъде.
Димитър Лазаров:
Проблемът е, че те когато започват да изтърпяват лишаване от свобода, те започват да ги осигуряват. Но той три години назад не се е осигурявал и поради тази причина този 1 700 000 лв. до 2 000 000 лв., които те внасят от сега изтърпяващите наказание лишаване от свобода не решава проблема, защото той три години назад не се е осигурявал. Проблемът е, че трябва да се внесат и вноските за три години назад.
Искра Фидосова:
И тези, които са задържани сега, какво ги правите. Пращате ги в МВР болница ли? (Те ни отказват.) Аз не случайно ви питам, защото знам, че ви отказват. А те отказват, защото не им плащате.
Янаки Стоилов:
С това, което се предлага сега, те ще започнат да ги осигуряват, няма да осигурят осигуровките за старо време и ще се увеличи дефицитът на Здравната каса. Тоест проблемът ще се прехвърли от Министерството на правосъдието и ще отиде към здравеопазването.
Искра Фидосова:
Преди да откажа подкрепа на този текст, ще поискам писмено становище и съгласие и от спорещите страни. Това го уточнихме и на първо четене. Вчера бяха уведомена отново, че такова съгласие няма постигнато между спорещите страни - здравеопазване – МВР - Министерството на правосъдието. Или се съберете и кажете какво сте се разбрали или ни дайте писмено. Вчера бях уведомена, че няма постигнато съгласие по този текст. Дайте текст, който да решава проблема.
Колеги, спираме до тук (§ 42). Но моля от трите спорещи страни да имаме един общ текст – компромисен вариант. Не искам експерт, а министрите да се съберат и да кажат какво правим в случая.
Колеги, преди да продължим с последната точка от дневния ред, моля да помислим дали да не направим две заседания и следващата седмица. За следващия четвъртък сме определили дневния ред, който е изключително тежък. Въпросът е дали да правим заседание в сряда и да се раздели дневният ред или да останем само с едно заседание в четвъртък.
Янаки Стоилов:
По-добре с едно заседание – от 15:30 до 19:00 часа, в четвъртък.
Искра Фидосова:
По пета точка - Обсъждане и приемане на процедурни правила за изслушване на кандидати и провеждане на избор на съдии в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание през 2012 г.
Колеги, моля да видите подготвения проект, за да може утре, ако има още нещо финално да се допълни от колегите, за да го отразим преди да го пуснем.
Проектът на процедурни правила следва логиката на процедурните правила, които приехме и изпълняваме по Закона за съдебната власт за избор на членове на Висшия съдебен съвет, разбира се, съобразено с особеността, че става въпрос за конституционни съдии.
Трябва да уточним датите за подаване на кандидатурите и документите от кандидатите. Трябва да уточним вида на формулировката на това, което ще изискваме да представят кандидатите по отношение на вижданията на всеки кандидат по тълкувателната практика на Конституционния съд, както и по отношение на произнасянето по искания за установяване на противоконституционност на законите и други актове и спорове за компетентност. Не знам дали точно така трябва да го формулираме, но от правомощията го гледах. Но е важно как ще го формулираме, за да не объркваме кандидатите и хората, които ще следят този процес.
Янаки Стоилов:
Добре е направено. Това са главните неща. Аз предлагам само да добавим една дума – по тълкувателната роля и практика на Конституционния съд. Защото те освен да коментират практиката, трябва да ни кажат и своето виждане за критериите за тълкуване, тъй като, според мен, това е най-дълбоката материя.
„Тълкувателната роля и практика на Конституционния съд.” Защото едното отправя към Конституцията, а другото към коментар на натрупаната практика.
Искра Фидосова:
Проектът го раздадохме днес към 13:30 ч. Ако има забележки, освен това, което сега ще из коментираме, да ги дадете в рамките до утре сутрин. (Добре е изготвен проектът.)
Колеги, има още няколко неща, които трябва да уточним.
Помолих да направят проверка за това кой извършва проверката за гражданство. Има изискване към кандидатите за членове да са само български граждани, да нямат двойно гражданство. Има и изискване за стаж. По изискването за стаж е ясно – документите са същите като за членовете на ВСС. По отношение на друго гражданство предвиждаме попълване на декларация по образец, че са само български граждани.
Янаки Стоилов:
Декларация и ако комисията иска, да я проверява тази декларация.
Искра Фидосова:
Коя комисия – трябва да е нашата? (Нашата.) Въпросът е ще проверяваме ли? Оставили сме текст, ако решим, че трябва да се проверява.
Янаки Стоилов:
Тя трябва да е служебна проверка.
Искра Фидосова:
Аз мисля, че е ГРАО. Защото си спомням, че имаше кандидат за евродепутат, който отпадна затова, че предварително се установи че има и друго гражданство. Там имаше ограничение по закон.
Но според мен трябва да заложим проверка и да запишем текст.
Янаки Стоилов:
Комисията изисква служебна проверка.
Искра Фидосова:
Моята идея беше да се уточни от кой. Не виждам кой друг може да е освен ГРАО. Помолих да се провери кой е органът и да се напише в правилата. Въпросът е дали да запишем това в правилата или само, че Комисията по правни въпроси извършва служебна проверка.
Моля още утре да се подготви едно писмо от мое име до Министерството на правосъдието и служба ГРАО да ни опишат реда за извършване на проверката. В проекта на правила на с. 4, т. 6 вече е записан подобен текст, който може да остане така, но да го проверим още един път и ако е тази процедурата, ще остане така.
Пак ще направим тематичен сайт по същия начин, както беше за ВСС. Написано е, че ще има излъчване на нашия сайт, без БНТ и БНР.
Процедурата горе-долу е същата за представяне на кандидатите.
Янаки Стоилов:
Мисля, че в случая е по-добре да не повтаряме буквално това, което беше с кандидатите за Висш съдебен съвет – задава им се въпрос и те отговарят. По-добре е да им се поставят всички въпроси и тогава те да отговарят, защото тук е по-концептуално – не са толкова разнообразни възможните въпроси. Така ще бъде по-добре и за тях, за да преценят как да си организират отговора. Това ще бъде и по-динамично и като процедура, вероятно.
Искра Фидосова:
Тогава ще кажем, че се задават въпроси в рамките на еди-колко си време и след това те отговарят общо на всички въпроси в рамките до 10 минути. Разбира се, че ще има и толеранс – 15-20 минути.
Янаки Стоилов:
Както е записано в т. 6 на с. 4. „отговор на кандидата след изчерпване на зададените въпроси до 10 минути”, като отпада „за всеки въпрос”.
Искра Фидосова:
Трябва да уточним и датите. Утре ще го пуснем с доклад и в сряда можем да го гласуваме. Да обявим датата от сряда, 26 септември.
Янаки Стоилов:
Няма как да бъде датата на гласуването. Да го обявим от 27 септември.
Искра Фидосова:
Добре. От 27 септември до кога?
Янаки Стоилов:
До 9 октомври, вторник.
Искра Фидосова:
Може би трябва да бъде 9 октомври или 10 октомври. Уточняваме до 10 октомври, сряда, за да можем четвъртък или петък да качим всичко на сайта.
След това имаме срок за публикуване на кандидатурите. Най-късно до 11 октомври ще бъдат качени на сайта. Седемдневният срок излиза до 17 октомври.
Изслушването трябва да бъде на 24 или на 25 октомври – сряда или четвъртък, за да може преди края на месеца да са избрани.
На 31 октомври да бъде гласуването в зала, за да съвпадне с изтичането на мандата.
Колеги, ако искате да фиксираме изслушването за 24 октомври, сряда. (Добре.) Другият вариант е да го направим във вторник. Проблемът е, че ако е пленарен ден и заседават комисиите, много от колегите са и в други комисии и тогава не могат да присъстват активно всички, както беше на изслушването за членове на ВСС. От тази гледна точка е хубаво пак да е във вторник, за да могат да дойдат всички колеги.
Фиксираме датата 24 октомври 2012 г. за изслушване.
Гласуване в пленарна зала на 31 октомври 2012 г.
Трябва да уточним и залата, където ще се проведе изслушването. Може и в другата сграда, а може и тук. Където решим ние. Не пишем къде ще се проведе изслушването, така че можем да уточним допълнително това и ще го обявим на сайта. Мястото и часът на изслушването ще обявим допълнително според кандидатите.
Към проекта има в приложение Декларация за гражданството и проект на решение за избор на конституционен съдия.
Подлагам на гласуване по принцип проекта на Процедурните правила за изслушване на кандидатите и провеждане на избор на съдии в Конституционния съд на Република България от квотата на Народното събрание през 2012 г. с направените днес уточнения и с уговорката, че ако има още някакви предложения за корекции да бъдат предоставени до утре, 21.09.2012 г., 10:00 часа, след което да се внесат за обсъждане и гласуване в пленарна зала.
Който е „за”, моля да гласува. Деветнадесет „за”, без против и въздържали се.
Колеги, процедурните правила за избор на Главен инспектор в Инспектората на Висшия съдебен съвет ще ги обсъдим на заседание на Комисията следващата седмица.
Колеги, с това приключваме за днес. Закривам заседанието.

Председател:
Искра Фидосова