Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 149


Днес, 01.11.2012 г., четвъртък, от 16:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси” – Станимир Пеев, председател, и Росица Станкова, заместник-главен директор на главна дирекция „Държавни резерви, военновременни и задължителни запаси”; от Министерството на вътрешните работи, дирекция „Правно-нормативна дейност” – Николай нанков, началник на отдел „Нормотворческа дейност”; от Министерството на външните работи – Светослав Станков, юрисконсулт в дирекция „Международно право и юридически въпроси”, Красимир Божанов, началник отдел „Правно-норматнивен” и Иван Сираков, постоянен секретар на МВнР; от Асоциация „Прозрачност без граници” – Калин Славов, изпълнителен директор и Ваня Нушева, програмен директор; от Института за развитие на публичната среда – Антоанета Цонева; от Обшествен съвет на българите в чужбина – Тася Тасова.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Искра Фидосова:
Добър ден на всички. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси, като към предварително обявения дневен ред добавяме нова точка:
1. Постъпила е молба от г-жа Венета Петрова Петрова – Марковска да бъде изслушана по повод избора й за съдия в Конституционния съд на Република България и последвалите реакции от страна на някои медии и говорител на Европейската комисия и да представи на вниманието на членовете на Комисията по правни въпроси документи, имащи отношение към получения срещу нея анонимен сигнал.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за запасите от нефт и нефтопродукти, № 202-01-55, внесен от Министерски съвет на 18.09.2012 г.
3. Приемане на общ законопроект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Търговския закон,№ 254-01-15, внесен от Янаки Боянов Стоилов, Любен Андонов Корнезов и Евгений Желев Желев на 16.02.2012 г.; № 254-01-91, внесен от Емил Йорданов Радев, Красимир Георгиев Ципов и Фани Иванова Христова, внесен на 05.09.2012 г. и № 202-01-53, внесен от Министерски съвет на 12.09.2012 г.
4. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ законопроект вх. № 253-03-88/05.09.2012 г. на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс: № 254-01-77, внесен от Екатерина Иванова Михайлова и група народни представители нa 06.07.2012 г.; № 254-01-79, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 10.07.2012 г.; № 254-01-81, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 10.07.2012 г. и № 254-01-83, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 10.07.2012 г. (продължение)
По първа точка – Постъпила е молба от г-жа Венета Петрова Петрова – Марковска да бъде изслушана по повод избора й за съдия в Конституционния съд на Република България и последвалите реакции от страна на някои медии и говорител на Европейската комисия и да представи на вниманието на членовете на Комисията по правни въпроси документи, имащи отношение към получения срещу нея анонимен сигнал.
Колеги, постъпи при мен писмо-молба от г-жа Венета Марковска днес около обяд, в което пише следното:
„По повод избора ми за съдия в Конституционния съд на Република България от Народното събрание, проведено вчера на 31 октомври 2012 г. и последвалите реакции от страна на някои медии и говорител на Европейската комисия, за да бъдат отстранени всякакви съмнения относно представения срещу мен анонимен сигнал, моля да бъда изслушана в Комисията по правни въпроси, ръководена от Вас.
Поради това, че по време на избора не се състоя дебат, нямах възможност да представя на вниманието на депутатите в Народното събрание документи, които според мен имат отношение към получения сигнал.”
Държа да отбележа, че това не е част от процедурата, която ние сме завършили и по която сме се движели за избора на конституционни съдии, но смятам, че няма пречка във формат Правна комисия, така както е записала и моли г-жа Марковска, и след като вчера в пленарна зала не се даде възможност да се отговори на така постъпилите твърдения по въпросния сигнал, който искам да го покажа. За да няма никакви интерпретации по отношение на сигнала да покажа какво съм получила аз в Правна комисия един час след началото на заседанието по самото изслушване миналия четвъртък. Това е сигналът, който няма подпис. Пише, че е от лицето Георги Колев. В сигнала, който е постъпил лично до мен в комисията в деня на изслушването, има плик и моля да ми донесете плика, за да го покажа на медиите. На плика има посочен пощенски код на пощенска станция, в която се предполага, че има такава пощенска кутия. Направих проверка на следващия ден, за да установя, след като сигналът е анонимен, и няма подпис, дали съществува такава пощенска кутия, за да се пусне съобщение от нас, че е уведомена г-жа Марковска за получения сигнал и е пожелала незабавно да отговори на това, което пише в сигнала. От Български пощи ми отговориха, че не съществува такъв пощенски код и това, което е написано не е истинско и е фалшив номерът, който е записан, няма как да се установи кое е лицето и коя е пощенската кутия, за да оставим съобщение от комисията.
След като дадох сигнала н г-жа Марковска, след заседанието, тя пожела да отговори и предостави на Комисията по правни въпроси миналата седмица в петък отговор, който беше публикуван на тематичния сайт на Народното събрание, който специално създадохме за избора на конституционни съдии. Пожела да представи документи, като съм уведомена, че днес ще представи, които отговарят на въпросите, които са повдигнати в сигнала, защото нямаше възможност да адресира до подателя на сигнала документите като писмен отговор, който тя самата е пожелала и е подготвила, а и вчера нямаше възможност да представи на пленарното заседание тези обстоятелства, факти и аргументи, които е подготвила.
Колеги, искам да дам думата на г-жа Марковска, за да представи документите. Преди това г-н Стоилов поиска думата. Заповядайте, г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател,
Госпожи и господа народни представители,
Първо трябва да сме наясно какво точно вършим, защото, както правилно отбелязахте, това вече не е част от процедурата по изслушване и всъщност не е част от никаква процедура, свързана с избор на членове на Конституционния съд. Ние сме в необичайната ситуация да изслушваме член на Конституционния съд, който не е встъпил в длъжност. Сигурно има възможност това да стане. Въпреки че много по-добре щеше да бъде, ако тези информации се обсъждаха до вторник вечерта. Аз наистина видях, че има постъпил коментар на този сигнал, който цитирахте. Може би е била техническа причината, но в тези четири рубрики, които фигурираха в темата „Изслушване на конституционни съдии” лично аз не можах да отворя точно този раздел с отговора на г-жа Марковска. Може би техническият проблем е бил при мен. Не знам дали някои други са проследили тази информация, която беше маркирана като качена на сайта.
Аз си поставям въпроса дали тези коментари, които се правят, имат някакво значение, както ако биха се направили на всяко друго място – официално или не, пред медиите и т.н. Затова нека да преценим ситуацията, в която се намираме и най-малкото в началото поне да се каже дали лицето, което е подало сигнала, съществува. Защото той може да не подписан, но авторът му да е известен. Затова аз само коментирах тези въпроси, без да навлизам в коментар, нито на авторството, нито на съдържанието. И може би парламентът, ако е проявил достатъчно загриженост, това трябваше да се прояви до момента на избора, а не сега.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Проявих загриженост, което не ми е възложено в правомощията, нито по силата на закон, нито по силата на нашия правилник, още по-малко по процедурните правила и затова още в същия ден, пак ще го повторя, помолих Български пощи да ми направят проверка. Ето го оригиналният плик. Това е единствената следа, която има към лицето Георги Тонев Колев. Медиите, ако искате, си направете справка от директора на Български пощи дали има такъв пощенски код, такава пощенска станция и се опитайте вие да откриете лицето. Аз не мога д предполагам дали това лице наистина съществува. От данните, с които разполагам, от проверката, която направих и от факта, че при мен сигналът, като председател на комисията, официално е постъпил в този вид без подпис и без никаква легитимация на лицето, по силата на нашите правила съм го счела за анонимен. Въпреки това си направих труда да направя проверка. Уведомих г-жа Марковска. Въпреки това тя пожела да даде отговор. Качен е в петък. Ще ви дам справка. Може да я поискате официално от администрацията на парламента, защото аз не мога да ви дам официално извлечение от системата точно в колко часа е постъпило това на сайта. Ще разберете, че в същия ден – миналия петък, г-жа Марковска отговори. Искахме да осъществим контакт с лицето Георги Тонев Колев, за да предостави на него персонално, лично въпросните документи, с които и вчера разполагахме и ще ги представи сега г-жа Марковска. Ще видите датите на документите, които не са от вчера и днес, и от понеделник. Това са фактите. Няма пречка да я изслушаме в момента. Даже не е изслушване. То е нейно изявление пред Правната комисия. В крайна сметка ние сме Комисията, която извърши изслушването и цялата процедура и няма пречка да направим и това днес. Наистина е малко необичайна ситуация, няма такава практика, но няма пречка това нещо да го направим.
Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Първо може би наистина трябва да се обединим около мнението, че този сигнал има атрибутите на анонимен сигнал.
Второ, именно защото ситуацията е необичайна, по-добро да изслушаме г-жа Марковска, отколкото да й откажем такова изслушване.
В края на краищата, когато един конституционен съдия, независимо от това дали е встъпил в длъжност е поискал среща с Правната комисия и то публично, не сме ние тези, които трябва да отказваме. Напротив.
Така че, ако няма други процедури, да пристъпим към изслушване и нищо повече.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Бисеров. Други възражения има ли? Няма.
Г-жо Марковска, заповядайте.
Венета Марковска:
Уважаеми народни представители,
Уважаеми представители на медиите,
Както каза и г-жа Фидосова, поисках среща с вас, тъй като вчера в Народното събрание, при провеждането на избора за конституционни съдии, не се проведе дебат и не можах да взема отношение и да представя някои документи.
Отново искам да изразя становището си, че представеният анонимен сигнал в Правната комисия при изслушването на кандидатите е просто един донос спрямо мен. В него се поставят до голяма степен въпроси, които не се отнасят до мен и моето семейство в имуществен план. Познавам г-н Георгиев – лицето, което се сочи в този донос, но подчертавам, че той не ми е съпруг или роднина и не живея с него или с когото и да е на съпружески начала.
Целта на доноса е да се внуши, че по някакъв начин съм придобила съвместно с него или на негово име недвижими имоти. Такива имоти нямам и всеки при справка в Агенцията по вписванията може да провери това. Всяка година декларирам имуществото си в Сметната палата и не е установено оттам никакво несъответствие като документи. Днес в интернет прочетох, предполагам, че и някои от вас са запознати, че г-н Георгиев е направил подробно изложение относно собственото си имущество, което е придобил със съпругата си по време на брака им. Аз отношение към техните имоти нямам никакво.
Относно описания в сигнала инцидент с г-н Георгиев, не съм присъствала и не мога да взема становище. По никакъв начин обаче не съм се опитвала да въздействам на министъра на вътрешните работи или на негови заместници за уволнение на техни служители. Надявам се, никой от вас не вярва, че едно външно лице може да повлияе по какъвто и да е начин на един министър какво решение да вземе. Най-малко аз мога да направя това.
Съвсем кратка ще бъда, за да не ви отнемам от времето.
Вече обясних пред пресата по отношение на г-н Еленски, за когото се твърди, че има някакъв конфликт на интереси. С него се познаваме повече от 30 години, когато той беше прокурор в град Плевен, а аз съдия. Последствие той дълги години беше на дипломатическа работа, а сега е адвокат. Познанството ни не се отразява по никакъв начин на работата ни и дума не може да става за конфликт на интереси.
Уважаеми народни представители, вие сте членове на Правната комисия и като юристи много добре знаете, че във Върховния административен съд се заседава в тричленен, петчленен или седемчленен състав и това не е случайно. Разширените състави са предвидени в закона не само с оглед правилното решение на един казус, но и за да бъдат избегнати всякакви външни вмешателства. Решенията се вземат с вишегласие. Аз участвам с равен глас и то само с един в тях. Никога не ми е минавало и през ум да влия на останалите членове и дори и да искам не мога. Но да се твърди, че моето познанство с който и да е адвокат е конфликт на интереси е направо жалко. Като всеки съдия, поради естеството на работа, познавам много адвокати. И ако познанството на магистрат с адвокат е конфликт на интереси, какво да кажем, ако магистрат е женен за адвокат, случаите в цяла България са десетки. Когато намерите в Закона за съдебната власт, както и в Закона за адвокатурата дефиниция за конфликт на интереси, тогава ще мога да коментирам случая за познанството ми с г-н Еленски в такъв аспект.
В целия сигнал, сигурно ви прави впечатление, което много дебело искам да подчертая, че не се посочва и един случай от моята работа, който е неправомерен. Като съдия аз си служа само с факти и с доказателства. Работата ми е прозрачна и е публична. Тя се наблюдава от органите, които са отговорни за цялостната дейност на магистратите. Това са Висшият съдебен съвет, Прокуратурата, отдел Инспекторат към Върховна касационна прокуратура, прекият ми административен ръководител. И в този смисъл представям пред вас следните документи, които отговарят на всички повдигнати въпроси.
Ще ги предоставя, но държа и да ги прочета.
Удостоверение от Висшия съдебен съвет на Република България.
„Издава настоящото (имената няма да ги чета) в уверение на това, че срещу същата в Комисията по професионална етика и превенция на корупцията към Висшия съдебен съвет няма постъпили сигнали и жалби. Напротив, с решение на Висшия съдебен съвет от 12.06.2011 г. г-жа Венета Марковска е била наградена с най-високото отличие, предвидено в Закона за съдебната власт „Личен почетен знак – Първа степен – златен”.
Второто удостоверение.
„Върховният административен съд удостоверява с настоящото, че от направената справка в Комисията по професионална етика към ВАС и в книгите на съда няма и никога не е постъпвало оплакване или сигнал за допуснати нарушения в работата на Венета Марковска, заместник-председател на ВАС.”
Върховна касационна прокуратура, отдел Инспекторат във връзка с отправена моя молба до отдел Инспекторат при Върховна касационна прокуратура ви уведомяваме, че в отдел Инспекторат при прокуратурата няма данни за образуване на наказателно или дисциплинарно производство по отношение на Венета Марковска.
Прокуратура на Република България.
Софийска градска прокуратура с настоящото удостоверява, че от направената справка по азбучните показатели на Софийска районна прокуратура, Софийска градска прокуратура се установи, че към 12.10.2012 г. няма образувани и неприключени досъдебни производства и внесени прокурорски актове в съда срещу Венета Петрова Марковска.
Всички ние знаем, че България е една правова държава и се управлява спрямо и съгласно Конституцията и законите. Посочените от мен органи, на които законът е дал власт да контролират работата на магистратите и единствено те удостоверяват по един несъмнен начин, че спрямо мен няма и не е имало сигнали, които да дадат повод да ми бъде потърсена административна, дисциплинарна или наказателна отговорност. Точно обратното, награждавана съм за професионалната си дейност и високи резултати в работата ми.
Декларирам пред вас, и това всеки може да го провери, че за близо 36 години, които работя като магистрат, никога спрямо мен не е имало повод да бъде образувано някакво наказателно, дисциплинарно или административно производство, а не само към този момент. Разбира се, документите са издадени преди десетина дни. Те касаят настоящият период или в по-близък план, а може би и вие така ще ги изтълкувате, тъй като в анонимния сигнал е посочено, че се отнася за 2010 г.
В сигнала е посочено, че моят син е имал участие във фирма заедно с г-н Георги Георгиев и в последствие е продал дяловете си. В това моят син да участва в една фирма не виждам никакво нарушение на закона и няма такова. Синът ми е пълнолетен, юрист е, и участието му в една фирма по никакъв начин няма отношение към моята работа като професионалист и съдия, нито върху моите морални качества. Синът ми впоследствие нотариус прехвърлил е дяловете си, дори не съм се интересувала, именно защото е пълнолетен, каква дейност е развивал, но бъдете сигурни, ако проверите, ще видите, че тази дейност няма отношение към моята работа.
По отношение на твърдението в този донос, че моите родители са придобили в село Душанци имот с три къщи или вили да ги нарека, това въобще не отговаря на истината. Всеки може да отиде в село Душанци, което в никакъв случай не е курортния град или селище Пампорово или Златни пясъци, а е едно малко село до Пирдоп и да провери, че всъщност в родното място, което моите родители са закупили, има само една къща и то едноетажна. Според мен, всеки средно статистически българин има апартамент, автомобил и селски имот. Не виждам и в това какво нарушение е допуснато от моите родители, които са се трудили повече от 40 години и са успели в едно малко село ,където стойността на имотите е ниска, да закупят за себе си някакъв имот.
Всъщност това са основните неща и въпроси, които са повдигнати в анонимния сигнал.
Действително днешното ми изявление пред вас е, за да се избегнат всякакви съмнения затова, че аз съм допуснала някакво нарушение в работата си. Мога да ви кажа, че аз съм много отговорен човек. За мен изпращането на един донос до Брюксел не го прави по-малко донос. И когато се открие и неговия автор, ще се отговори и на въпроса кой има интерес да бъда аз дискредитирана.
Искам да благодаря на всички народни представители, които ми гласуваха доверие на вчерашния избор и да ги уверя, че и за в бъдеще ще се стремя да бъда на висотата, на която трябва да бъде не само един конституционен съдия, а и всеки съдия. Към това съм се стремила и така съм работила през всички тези 36 години. Нарушение на закона не съм допускала. Точно затова съм съдия, за да го спазвам. И винаги съм правила точно това.
Благодаря ви за вниманието.
Искам да предоставя може би на г-жа Фидосова тези документи, защото действително само тези органи могат да кажат има ли срещу мен сигнали за някакви нарушения, каквито и д са те, и да вземат становище по тях. Мисля, че и самите вие се убедихте, че това не е така.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Марковска.
Искам да отговоря на г-н Стоилов, тъй като междувременно ми направиха разпечатка от системата. Отговорът на г-жа Марковска е постъпил официално влязъл в регистъра и оповестен публично на 26 октомври, миналия петък, в 14:41:10 часа. Г-н Стоилов, не знам каква е техническата грешка при вас, но е качен, оповестен и това е официалното извлечение от регистъра.
Заповядайте, г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Във връзка с това, което информира г-жа Марковска, ако желае да отговори.
Преди няколко дни излезе информация от министъра на вътрешните работи –г-н Цветанов, че той знае за ваша среща с някои от неговите двама заместници. Има ли такава среща и какъв е бил поводът за нея. Има ли отношение с някакъв инцидент със служители на Министерството на вътрешните работи, тъй като Вие казахте, че не е имало такава среща и разговори, а беше огласено. Аз го научих чрез медиите от изказване на министъра на вътрешните работи, че той има информация за такава среща.
И другият ми въпрос. Вие сама казахте, че синът ви е имал съвместна фирма с Георги Георгиев. Държа да подчертая, че аз никак не се интересувам от личните отношения, не само вашите, а и на когото и да било. Това е неприкосновено право на всеки човек и мисля, че ние въобще не трябва да коментираме такава страна. Но след като синът ви е имал за няколко години съвместна стопанска дейност, вероятно вие имате и малко повече информация, правени ли са дарения в значителен размер на Георги Георгиев, при това от лица, които не са негови близки. Това също е интересно като информация.
Познавате ли човек Георги Колев, който е описан като автор на сигнала, защото вие го квалифицирате като човек, който не заслужава никакво внимание и че той е напълно некоректен в тези данни и в тези твърдения.
Това са моите въпроси. Благодаря.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Заповядайте, г-жо Марковска.
Венета Марковска:
Познавам един Георги Колев и той в момента е моят председател. Но това не е същото лице.
По отношение на това, че моят син е имал съвместна фирма с г-н Георги Георгиев, вече казах, че не съм се интересувала от тези подробности. Синът ми е пълнолетен. Той е юрист. Има си семейство и с мен не споделя тези проблеми. Но, както ви казах, може би не сте запознат г-н Стоилов, аз днес прочетох в интернет, в Агенция „Фокус”, че г-н Георгиев е направил изявление относно даренията, които има. Той е написал, че споменатите множество дарения са от моите родители и сестрата на майка ми. Това е неговият отговор. Аз не мога да зная и не мога да зная кой какви дарения има и за какво става въпрос. Просто едно познанство с един човек, не означава, че аз трябва да знам какви имоти има той. Действително не зная. Регистрите са публични и всеки може да влезе и да ги провери. Но това на мен не ми е известно.
На другия въпрос, аз вече отговорих. Никога не съм имала среща с който и да е министър или заместници по повод на техните служебни задължения и по повод на този инцидент.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Марковска. Колеги, ако има някой впрос неизяснен, моля ви да го зададем. Ако няма, искам да благодаря на г-жа Марковска затова, че намери сили да дойде и да поиска това изслушване и да направи изявление пред комисията.
Венета Марковска:
Много благодаря за това, че ме изслушахте. Изборът ми за конституционен съдия вече е факт. Но действително не исках да има каквото и да е съмнение. Ако вчера се беше състоял някакъв дебат, аз бях се подготвила да представя на всички вас документите от държавни органи. Това са именно доказателствата, които установяват фактите, които аз твърдя.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря на всички.
Продължаваме със следващата точка от дневния ред.
По втора точка – Обсъждане за първо гласуване на законопроект за запасите от нефт и нефтопродукти, № 202-01-55, внесен от Министерски съвет на 18.09.2012 г.
Законопроектът ще ни бъде представен от г-н Станимир Пеев, председател на Държавна агенция „Държавен резерв и воевнновременни запаси”. Заповядайте.
Станимир Пеев:
Уважаема г-жо Председател,
Дами и господа народни представители,
Законът за запасите от нефт и нефтопродукти е един от изключително важните закони за държавата, тъй като пряко касае икономическата стабилност и енергийната сигурност на държавата. Още повече би могло да се каже, че касае и енергийната сигурност на Европейския съюз, тъй като задължителните запаси на всяка една държава са и съответно част от енергийните запаси на целия Европейски съюз.
С настоящия закон пряко сме въвели Директива на Съвета 2009/119 ЕО от 14 септември 2009 г. в нашето законодателство. Имаме срок до 31 декември 2012 г., в който трябва да бъдат вкарани в нашето законодателство постановките от тази директива.
В настоящия закон има няколко новости. Едно от тях е, че запасите се делят на две части: запаси за извънредни ситуации и целеви запаси. Запасите за извънредни ситуации се създават от частни икономически субекти и от държавния резерв, докато целевите запаси се създават само от държавния резерв.
Също така се въвеждат два метода на изчисляване на нивата. Първият метод е на равностойността в нефт на вноса и вътрешно-общностните пристигания, а вторият вариант е равностойността в нефт на потреблението им на територията н страната. При нас първият вариант ще бъде този, в който ще изчисляваме средно-дневното потребление, тъй като не сме производители на подобни продукти. Не ги добиваме.
Също така голямо достижение на този законопроект е регламентацията за съхранение на задължителни запаси извън страната, което е опция към икономическите оператори – тези, които искат до 30% от запасите, биха могли да ги съхраняват извън страната, което ще даде възможности за оптимизиране на техните разходи и за подобряване евентуално на цените.
Също така след този законопроект ще се наложи да се приемат няколко подзаконови нормативни актове, които са с вътрешен акт на председателя на държавния резерв.
Смятам, че с въвеждането на този закон ще се постигне оптимизация в тази дейност и ще бъде изключително полезно, както за държавата, така и за икономическите оператори.
Благодаря за вниманието.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Пеев. Колеги, имате думата за въпроси и изказвания по законопроекта. Желаещи за изказване има ли? Няма.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за запасите от нефт и нефтопродукти, № 202-01-55, внесен от Министерски съвет на 18.09.2012 г. Който е „за”, моля да гласува. Осемнадесет „за”. Против има ли? Няма. Въздържали се? Двама „въздържали се”. Благодаря.
По трета точка - Приемане на общ законопроект на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Търговския закон, № 254-01-15, внесен от Янаки Боянов Стоилов, Любен Андонов Корнезов и Евгений Желев Желев на 16.02.2012 г.; № 254-01-91, внесен от Емил Йорданов Радев, Красимир Георгиев Ципов и Фани Иванова Христова, внесен на 05.09.2012 г. и № 202-01-53, внесен от Министерски съвет на 12.09.2012 г.
Колеги, отложихме я миналата седмица, тъй не присъстваше един от вносителите. По този общ доклад има няколко разпоредби, които са в § 6 и в § 8 по два от законопроектите – по този на г-н Стоилов и този на г-н Радев, които имат противоречащи помежду си предложения и в проекта на доклада сме ги дали с варианти – първи и втори.
Обръщам се към вносителите, за да направим максимално изчистване на вариантите. Миналата седмица помолих да се разберете за кои можете да се обедините, за да отпаднат вариантите или ако останат варианти, то поне да бъдат изключение по една или две алинеи.
Г-н Радев, уточнихте ли с г-н Стоилов? Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател, аз мисля, че не са противоречиви вариантите, но са различаващи се, тъй като Вариант първи е даден по-принципно, докато във Вариант втори са разбити отделни хипотези по-казуистично.
Г-н Радев предлага да остане по § 6 като основен втория вариант, а по § 8 – първият вариант. Може би това не решава изцяло проблема, но може би трябва да има някаква основа, върху която по-нататък да продължи работата. Така че това е някакъв логически възможен изход. Без сега да предрешаваме окончателно съдържанието на тези текстове, може общият законопроект да бъде непротиворечив.
Не говоря за частта, която е по другата тема на Търговския закон, която правителството поставя.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов. Това беше и моята идея. Защото виждате, че тези два варианта съдържат в себе си най-малко 2/3 от трите ЗИД. И ако ще вървим с два варианта, става много сложно за второ четене изобщо да правим доклада и окончателния за пленарна зала.
Другите съгласни ли сте по § 6 да остане Вариант ІІ, който е вариантът от г-н Радев, и по § 8 да остане в доклада само Вариант І, който е на г-н Стоилов.
Правилно ли ги казах? (Да.) Възражения имали, колеги? Няма.
Така ще го подложа и на гласуване. В доклада-обобщение на трите ЗИД, като в § 6 остава само Вариант ІІ, а в § 8 остава също само един вариант и това е Вариант І.
Който е „за”, моля да гласува. При 20 гласуващи против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Двадесет „за”.
Г-н Бисеров, заповядайте.
Христо Бисеров:
Предлагам да дадем по-дълъг срок за работа между двете четения.
Емил Радев:
Приемам. Материята е много специфична, г-жо Председател, и ще трябва да се направи работна група, така че е хубаво да поискаме и малко по-дълъг срок между първо и второ четене.
Предс. Искра Фидосова:
Срокът ще започне да тече от следващата сряда, 7 ноември. Ако трябва да дадем максималния срок – четири седмици. Ако искате, да дадем и три, и ако трябва, ще го удължим. Както кажете.
Янаки Стоилов:
Освен народни представители, да се поканят в работната група и двама-трима експерти.
Предс. Искра Фидосова:
Аз бях поканила г-жа Емилия Петкова, която я ползваме като експерт. Тя е тук. Помолих да се покани и г-жа Таня Бузева. Бях изпратила за становище и по двата законопроекта и писмо до г-н Герджиков. Не сме получили още становище. Ще поискаме и от съда представители – от по-ниското ниво и от върховния съд.
По Търговския закон моля да се уведомят и поканят за участие в работна група г-жа Бузева, г-жа Петкова и г-н Герджиков. Също така да се поканят съдии от Търговските отделения и от върховния съд по един. Работната група да започне да работи още от следващата седмица. Да се излъчи по един представител от парламентарна група, както го правим и друг път. Работната група да изработи предложенията, а ако има различни мнения, ще ги внесете извън работната група. Идеята е да се направи работна група, за да се обобщят предложенията, да се направят редакциите и да се внесат максимално готови за второ четене. В работната група ще има професионален и експертен дебат и оттам ще излезе най-добрата формулировка на предложенията. Ако искате и по двама представители от парламентарна група. Срокът ще започне да тече от следващата сряда, след като го съобщят в зала. Аз питам дали освен вносителите, ако искат и други да участват.
По четвърта точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ законопроект вх. № 253-03-88/05.09.2012 г. на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс: № 254-01-77, внесен от Екатерина Иванова Михайлова и група народни представители нa 06.07.2012 г.; № 254-01-79, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 10.07.2012 г.; № 254-01-81, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 10.07.2012 г. и № 254-01-83, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 10.07.2012 г. (продължение)
На миналото заседание, г-н Бисеров, специално към вас, тъй като ви нямаше, приехме някои от текстовете, които бяха безспорни. Имаше няколко, по които имаше по-сериозен дебат в комисията.
Най-тежкият текст, до който сме стигнали, е по чл. 26 – правомощията на Централната избирателна комисия. По разпоредбата на чл. 26, тъй като има много предложения, ги четохме внимателно и направихме дебат, но не приключихме дебата по тях с предложения за окончателна редакция, в която се съдържа подкрепа на голяма част от предложенията. Остана молба към всички членове на комисията да погледнат тази редакция, да помислят още по текстовете на чл. 26.
„§ 10. В чл. 26 се правят следните изменения и допълнения:
1. В ал. 1:
а) В т. 1 накрая се добавя „и приема вътрешни правила за организацията на дейността си”;”
(Това на миналото заседание установихме, че е безспорно. Добавяме за ЦИК изрично изписано, макар че за мен и сега е ясно, че прима вътрешни правила за организацията на дейността си.)

„б) В т. 2 накрая се поставя точка и запетая и се добавя „осигурява създаването на интернет страница на районните избирателни комисии и общинските избирателни комисии”;”
(Това е задължение на ЦИК.)
„в) Т. 3 се изменя така:
„3. издава методически указания за работата на избирателните комисии по прилагане на този кодекс не по-късно от 60 дни преди изборния ден; провежда обучение на районните и общинските избирателни комисии не по-късно от 10 дни от назначаването им и на членовете на секционните избирателни комисии извън страната преди заминаването им;”
Така добре ли е? (Да.) Г-н Бисеров, не е спорно това предложение. Искахме да го формулираме по-прецизно, за да не се получи това, което се получи 2011 г. ЦИК забавиха обучението. И за да не се случи отново и да се създава някакво напрежение по места и да има някакво неразбиране как да се тълкуват определени разпоредби и правила, решихме да сложим срок.
Предложихме създаването на т. 13а и 13б:
„г) създават се т. 13а и 13б:
„13а. регистрира застъпниците извън страната на кандидатските листи на политическите партии, коалиции от партии и инициативните комитети не по-късно от три дни преди изборния ден и им издава удостоверения, в които се посочва номера на избирателната секция, в която ще упражняват правата си по този кодекс;
13б. води регистър на застъпниците извън страната по кандидатски листи, който публикува на интернет страницата си.;”
Това го уточнихме миналата седмица
„д) в т. 22 след думата „която” се добавя „не по-късно от 24 часа”, след думите „решенията си” се добавя „стенографските протоколи от заседанията си”, а след думата „изборите” се поставя запетая и се добавя „сканираните и получените по електронен път екземпляри от протоколите на районните и общинските избирателни комисии”;”
Тук, г-н Бисеров, се препокриват нашите предложения с тези на колегите от БСП, но има разлика по два пункта с вашето предложение. (Преписвали сте, но както и да е.) Не сме преписали, защото нашето и по вносител, а вашето е между първо и второ четене внесено. Но това е друга тема.
Разликата е, че във вашето предложение вие искате да се публикува и да се отрази и начина на гласуване на членовете на ЦИК – на всяко гласуване поименно кой как е гласувал, миналия път го коментирахме, но ако искате пак ще го коментираме. На РИК и на ЦИК –твърдо. Но след като има онлайн излъчване, няма смисъл. Това е разликата с вашето.
Г-н Бисеров, искам ад ви кажа как аз разбирам вашето предложение. Когато постъпят в ОИК и в РИК протоколите от съответните избирателни секционни комисии, те се сканират и се изпращат в ЦИК също или имате предвид самия протокол на ОИК за обявяване на резултата и протокола съответно на РИК да се сканира също. Освен че се носят от председателя на ръка в ЦИК, да бъдат сканирани и изпратени по електронен път на ЦИК и те да ги качат. И двете ли имате предвид.
Христо Бисеров:
Да, да се сканират, което означава, че има гаранция. А отделно всяка избирателна комисия, която обявява резултат, без значение коя е – РИК, ОИК или ЦИК, ще го сканира. Това е елементарно.
Предс. Искра Фидосова:
Правилно съм разбрала. Ние това сканиране го въведохме за първи път и го ползвахме за гласуването в чужбина миналата година. Секционните комисии, когато предаваха, се сканираше и се изпращаше в ЦИК. Когато предават секционните комисии, било в РИК, било в ОИК, когато се предадат, мине на контрола и се приключи с процеса на предаване на резултатите финално, окончателно на протокола, тогава се сканира – след контрола, сканира се и по електронен път се изпраща на Централната избирателна комисия.
Когато се обобщят всички протоколи в ОИК и когато се обобщят всички в РИК, също общият протокол, който е на РИК или на ОИК се сканира и се изпраща в ЦИК. Ясно ли е. Казвам го, за да тълкуват после ЦИК волята на законодателя, за да няма пак някакво неразбиране. Дотук нямаме спорове.
Продължавам по текста:
„е) създават се т. 22а, 22б, и 22в:
„22а. излъчва заседанията си в реално време в интернет чрез интернет страницата на комисията, на която предварително обявява проект за дневния си ред;”
Това също е безспорно.
„22б. създава и поддържа електронен публичен регистър на жалбите, подавани до комисията и решенията по тях;”
Това е ново, което се подкрепи на миналото заседание. Малко ще затрудни, но фактът, че ще има администрация, ще позволи да се извършва цялата тази дейност. Ако имате възражения, казвайте. Това беше предложение, което се съдържаше в няколко различни предложения – на Коалиция за България и на г-н Михайлов в предложението го имаше.
„22в. води и поддържа постоянно актуален списък на лицата с избирателни права по данни от регистъра на населението – национална база данни „Население”, като се осигурява възможност всеки избирател да може да прави справка в списъка по единен граждански номер;”
Тук добавихме само „постоянно”.
И по-нататък в буква „ж”
„ж) в т. 25 се създава изречение второ: „Разяснителната кампания започва не по-късно от 15 дни преди изтичането на съответния срок, от който произтичат права и задължения за гражданите във връзка с изборите”;
Приемате ли тази формулировка? (Да.)
Това по принцип го подкрепихме миналата седмица, г-н Бисеров, но нямахме готовност с редакция, така че да е коректно и да обхваща всички случаи.
„з) в т. 26 след думата „ден” се добавя „регистрира наблюдателите за всеки вид избор, включително при нови и частични избори”;”
Сега изрично сме ги изписали в т. 26. Те черпеха права от общия текст и от § 1.
„2. В ал. 2, т. 1 думите „по актуализирани прогнозни данни, предоставени от Националния статистически институт” се заличават и накрая се добавя „с решение, което не подлежи на обжалване”.”
Тук имаше две предложения. Вашето предложение е да отпадне „актуализирани прогнозни данни” и остава само данни от Националния статистически институт. Това е за определяне на мандатите.
На г-жа Манолова предложението е различно. То е да се стъпи на базата данни от ГРАО, а не от последното преброяване. Това е коренно различно предложение. В ГРАО са всички лица, които имат избирателни права. То е достоверно като информация, но не е за тежест на мандата, защото всичките тези лица ги няма тук и няма да гласуват. Това, което сме приели 2010 г. е от последното преброяване. Така е било и преди в Закона за избор на народни представители.
Янаки Стоилов:
Може би трябва да уточним. ГРАО би трябвало да бъде с по-голяма тежест като официална информация. Защото преброяването в някои случаи може да е по-актуално, но то е по-нестабилно като информация, защото тези лица могат за мигрират в този период. Все пак ГРАО е някаква информация, която има по-голяма стабилност Така че, ако говорим за определяне на избиратели, можем да се позоваваме на преброяването, но когато говорим за определяне на мандатите, според мен, ние трябва да се ръководим от информацията в ГРАО.
Предс. Искра Фидосова:
Обръщам внимание, че досега винаги сме работили със статистическите данни, като в предишния закон, който отменихме е въз основа на статистическите данни – на последното преброяване на Националния статистически институт. Само че проблемът 2009 г. беше, че боравихме с данни от много старо преброяване.
Искам да обясня нещо, защото се рових по становищата, когато сме приемали Изборния кодекс и стенограмите, тъй като и аз самата бях забравила аргументите затова да се изпишат „актуализирани прогнозни данни”. Консултирахме се пак с представители на НСИ, правихме среща и обяснението е следното. Поставям го, за да ме наясно дали трябва да остане или да отпадне. Те държат да остане „актуализирани прогнозни данни”, защото това, което са последни данни от Националния статистически институт има движение на починали лица, най-малкото. И при починалите лица те свалят броя на починалите лица от списъка на населението в съответния избирателен район. Или, ако в един район при 5000 човека, починат 300 човека в период от 4 години, и стигнем до определяне на мандатите за следващи парламентарни избори, тези 300 човека вече влияят в някои райони на броя на мандатите. И то обикновено надолу. Това означава. Казвам го, защото го изяснявах в детайли.
Христо Бисеров:
Проблемът тук има само едно измерение и нищо повече. Няма възможност з злоупотреба с числа. Когато няма съдебен контрол върху акта на ЦИК, защото вие това предлагате – да няма съдебен контрол, няма процедура, по която да оспорят числата. А НСИ дава едни числа и колко е при наличие на лоша воля, да има злоупотреба с числа. Коментирам че въпросът е да има сигурност че няма да има злоупотреба с числа. Когато числата са от преброяването, просто няма как да има злоупотреба с числа. Когато започнат да идват по линия на ГРАО или по линия на НСИ, аз нямам против, но трябва да има съдебен контрол. Тоест решението на ЦИК да подлежи на обжалване пред ВАС, там да се поиска експертиза и тази експертиза да се произнесе. Ако искате така да го направим Затова аз съм предложил вариант, при който има константни числа. Десет години – от 2001 г. до 2010 г. работихме само върху едни числа, имаше някои изкривявания, но не бяха чак толкова големи. Сега имаме актуални числа от преброяването, и дето се казва от днес да тръгнем на изборите с ясни числа за населението, за да знаем колко дълги са тези листи в края на краищата. Затова става въпрос. И затова на тези парламентарни избори да излезем с числа ,които още отсега са ясни, а не да чакаме един месец преди изборите, НСИ да вкара едни числа, за които няма никаква процедура да ги подложиш на съмнение.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Бисеров. Аз също бих подкрепила това предложение и то е останало, защото всички сме го подкрепили след като сме чули експертите.
Христо Бисеров:
Ако има възможност да променливи числа, това означава, че трябва д има съдебен контрол. Ако няма съдебен контрол, няма да има променливи числа.
Предс. Искра Фидосова:
Ако тук търсим съдебен контрол, да обясня какво ще се получи. Тъй като броят на мандатите са вързани – това е вторият указ, който трябва да издаде президента за парламентарни избори. Оттам тръгва цялата процедура за формиране на РИК и т.н. Това означава да блокираме още в началото процедурата, защото трябва да чакаме съда. Това не бива, защото ще стане така, че ще определяме РИК 20 дни преди изборите. Хубаво е да се обединим и да се разберем по тази тема.
Да го разбирам, че го приемате. Ще ви помоля все пак, ако решите да го оттеглите, да се обединим около едно и да вървим заедно, е добре.
Продължавам по предложението за текста на чл. 26. В ал. 4 текстът е специално за гласуването на европейски граждани
„3. В ал. 4:
а) създава се т. 1а
„1а. при поискване от компетентните органи на държавите членки на Европейския съюз извършва проверка на обстоятелствата, посочени в декларациите на българските граждани, подадени в съответната държава, и изпраща информацията до 5 работни дни от получаване на искането;
б) в т. 2 се създава изречение второ: „Разяснителната кампания започва не по-късно от 15 дни преди изтичането на съответния срок, от който произтичат права и задължения за гражданите на друга държава –членка на Европейския съюз във връзка с изборите;”.
4. В ал. 5:
а) в т. 3 накрая се създава изречение второ: „Разяснителната кампания започва не по-късно от 15 дни преди изтичането на съответния срок, от който произтичат права и задължения за гражданите на друга държава –членка на Европейския съюз във връзка с изборите;”.
б) създава се т. 3а:
„3а. при поискване от компетентните органи на държавите-членки на Европейския съюз извършва проверка на обстоятелствата, посочени в декларациите на българските граждани, подадени в съответната държава, и изпраща информацията до 5 работни дни от получаване на искането;”.
5. В ал. 7 думите „и 29” се заменят с „27 и 29”.”
Тук предложението е да може да се обжалва пред Върховния административен съд. Чл. 27 е методиката за определяне на резултатите.
По тези редакции предложения има ли. Миналия път нямаше предложения. Ако сега има, заповядайте. Да разбирам, че няма.
Колеги, ще ми се да приключим с чл. 26, защото не можем без него да вървим нататък, за да следваме логиката в РИК и ОИК. Просто няма как без него да вървим. Да не го прескачаме пак. Ако трябва пак да го изговорим, да го гласуваме и нататък ще е по-лесно.
В чл. 26 има и няколко текста, които не сме ги коментирали с оглед на това, че въпросът, който се засяга в тях се съдържа като основен текст по-назад в кодекса и там след дебат и вземане на решение, ще се върнем на тези няколко текста.
Мая Манолова:
По обжалванията на решенията на ЦИК няма консенсус. Аз продължавам да настоявам да се запише текстът, че се обжалват всички решения на ЦИК. И мога да се аргументирам, ако искате да ги отмятаме едно след друго. Но има голямо несъответствие между това ,което вие предлагате да се обжалва и това, което ние считаме, че трябва да се обжалва.
Ясно е, че ще се обжалват тези хипотези, при които има актове на ЦИК, а не общо функционалните, примерно, следи еди-какво си, но когато това завършва с акт, актът на ЦИК да може да се обжалва по предвидения в кодекса ред. Всъщност в този смисъл е и решението на Конституционния съд, но там уговорката е, че доколкото всички административни актове подлежат на контрол, по силата на самия този факт, записани в административния кодекс, всички актове на ЦИК трябва да подлежат на контрол. Това, което не може да се изведе от общия текст, е какви са процедурите и сроковете. Затова трябва да се запише изрично, че актовете на ЦИК се обжалват по реда на този кодекс, което означава в специалните срокове на този кодекс.
Тук добавяме кои се обжалват. Тоест, ако следваме решението на ЦИК, ще означава, че се обжалват и всички други, освен тези, които изрично не са изключени. Само че когато не са описани в текстовете на кодекса по отношение на тях не важат сроковете и процедурите на кодекса и те отиват по общия ред. Съгласете се, един акт на ЦИК, обжалван пред ВАС в двумесечен срок, абсолютно губи своя смисъл.
Предс. Искра Фидосова:
Моля да ме извините, но се разсеях. (Ако искате да го повторя.) Не. Но ако е за всички, аз и миналия път казах аргументи, че няма как всички, да се обжалват, защото това означава да се обжалват и тези за състав на комисиите. Което, първо, ще затрудни изборния процес и второ, не виждам какво ще прави съда, за да определи дали Мая ще бъде член на комисията в Кюстендил или г-н Стоилов, или аз. Просто го давам като пример, съвсем елементарен пример.
Нашето предложение, г-н Бисеров, беше на задължително обжалване пред ВАС да подлежат тези решения на ЦИК, които са свързани с регистрации на партии, коалиции от партии, инициативни комитети, откази съответно и тези, които са свързани със заличаванията и включихме изрично методиката - редакцията, която предлагаме в т. 5 на ал. 7, да се добави и т. 27. Т. 27 е методиката.
Мая Манолова:
Можем да тръгнем едно по едно по правомощията на ЦИК и ще видите, че ред актове на ЦИК, които ние считаме за необходимо да бъдат обжалвани, не фигурират в списъка на обжалваните актове.
Тук искам, г-жо Фидосова, да ви обърна внимание на нещо друго.
Конституционното решение казва, че се обжалват всички административни актове, включително актовете на ЦИК. Освен тези, за които изрично не е отбелязано, че не подлежат на обжалване. Това означава, че една поредица от актове, които пропускате в това изброяване и за които не е написано изрично, че не подлежат на обжалване, ще подлежат на обжалване по силата на конституционното решение. Само че за тях няма да важат сроковете, предвидени в Изборния кодекс. Тоест ще трябва да ги пратим да се обжалват по общия ред, което ще затормози процеса. Затова за нас е коректно да се обжалват всички актове, а да се изброят изключенията. Аз не съм съгласна да не подлежат на обжалване назначенията на избирателните комисии, защото много често предвид лицето, което ги назначава – кметът в едни ситуации, или областният управител, има сериозни противоречия между политическите партии и се стига до това кой да е заместник-председател, кой да е секретар. Дали, примерно, както беше за Синята коалиция да е човек, предложен от СДС или от ДСБ и всякакви възможни хипотези. Така че това са актове, които трябва да бъдат контролирани.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател, имам предложение да не губим време. Подходът наистина трябва д бъде такъв. Да се изброят изключенията на актовете на ЦИК, които не се обжалват. Те може да са множество, но трябва да е ясно кои са. Нека след като се направи справка, да се предложи този текст, тъй като това е рационалният законодателен подход. И ако по това не спорим, дайте вариант и тогава да се види ще се разширява ли, ще се стеснява ли и т.н.
Предс. Искра Фидосова:
Тъй като взехме решение, че броят на мандатите ще се определя на базата на постоянни числа, а именно последното преброяване от НСИ. Това означава ли, че броят на мандатите, въпреки че ще се определя на ясен принцип, ще подлежат на обжалване?
Янаки Стоилов:
Само ако някой твърди, че е нарушена пропорцията.
Предс. Искра Фидосова:
Защото другият подход е изрично да кажем, че това не подлежи на обжалване, съгласно чл. 120 от Конституцията.
Мая Манолова:
Г-жо Фидосова, приемете, че ЦИК може да сметне неправилно мандатите. (Как ще ги сметне неправилно?) Ние презумираме. Това е смисълът да се обжалват административни актове. Може да ги вземе в незаконен формат.
Янаки Стоилов:
Даже, ако искате, може да се напише, че в тази част подлежи на обжалване само това дали е правилно приложена пропорцията.
Мая Манолова:
Аз не разбирам какво ги притеснява в обжалването. Според мен, още повече това не спира процесът. Те се произнасят, обжалването е в съкратени срокове, докато си тече предизборната кампания, ако има корекции се правят.
Христо Бисеров:
Аз не държа точно тук да има обжалване. Но, ако искаме да спазим принципа, нищо не ни пречи да приемем: Всичко подлежи на обжалване с изключение на и се изброяват, примерно десет случая. Дали този случай ще влезе в тези 10?
Предс. Искра Фидосова:
Аз го давам като пример, за който най-бързо се сетих. Защото казването на всичко, без ограничение, пак обръщам внимание, означава да блокираме изборния процес. Аз такова нещо не желая.
Ако изпишем изрично с изключение на кои, съгласно чл. 120 от Конституцията, няма проблеми, няма противоречия. Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
Аз мисля, че консенсус има по отношение на това какъв да бъде подходът. След като има конституционно решение, то е казало, че се обжалват всички актове, изключение правят тези, които изрично са упоменати, т.е. ние трябва да обърнем това, което в момента сме написали в чл. 26 и оттам нататък в следващите, макар че чл. 26 е един общ текст със съответните алинеи. След това натам в Изборния кодекс изрично пак казваме кое се обжалва и по какъв ред. Но там е по-скоро процедурата и сроковете, реално погледнато. Значи ли това, че сега трябва да обърнем изцяло подхода в следващи текстове, когато стигнем до органите.
Ива Йорданова:
И в момента в чл. 26 има разпоредби, в ал. 1 в точките, където изрично се казва коя точка не подлежи на обжалване. Така че това може да се направи в самите точки – изрично да се каже, че решението не подлежи на обжалване, и то ще бъде изключено, така че може да не се пипа ал. 7.
Димитър Лазаров:
Говоря за друго. При следващи текстове при отделните правомощия на органите, а и вече когато стигнем до самия избор, там има текстове, които казват еди-кое си решение на ЦИК се обжалва при такъв срок при еди-кого си. Трябва ли да сменяме този подход? Това означава, че целият кодекс на много места трябва да го обърнем. Там по-скоро е оказан срокът. Срокът е процедурата.
Мая Манолова:
Г-н Стоилов каза, че другото е по-прецизно. Но понеже аз споделям твоето мнение и мнението на Ива, че подходът, който сме възприели в кодекса, е изрично да се разписва там, където не подлежат, нека да го оставим, за да не обръщаме всичко с главата надолу, но да обсъдим всички случаи.
Предс. Искра Фидосова:
Всъщност ние говорим едно и също нещо – за подхода, остава да го разпишем с конкретни текстове. Разбираме се, че като отидем на другите два органа – на РИК и на ОИК, с точка и запетая в съответните точки, където ще бъдат изключенията, да се подготви проект с добавка „решението не подлежи на обжалване”. Да се опитаме това да го направим за следващото заседание, за да го приключим.
Мая Манолова:
Мога ли нещо да предложа. (Да.) Искам да ви помоля, защото все пак това са важни неща, а всеки от нас има хиляди ангажименти – от председателя до последния член в мое лице, нека това, което до момента сме отметнали и съществува като решения на Правната комисия, за следващия път, примерно един или два дни преди заседанието да е готово, да го получим, за да огледаме какво сме приели дотук.
Това предложение, което е изключително важно и касае правомощията на ЦИК и на останалите комисии, ако може поне няколко часа по-рано, ако не предния ден, да е готово, да ни е раздадено, да сме огледали, с цел икономия на време на самото заседание.
Предс. Искра Фидосова:
Ако искате, можем и друго да направим, тъй като трябва да ускорим приемането на тези текстове. Ако искате преди заседанието, предния ден, да направим една кратка работна група. Там да обсъдим всички тези неща и максимално готови да вървим по текстовете.
Разбира се, че текстовете трябва да се раздадат предварително и аз затова моля непрекъснато сътрудниците.
Предложих като добавка на това от всяка парламентарна група по всеки един закон има един или двама колеги, които ефективно работят по него. Нищо не пречи да се съберем предния ден, да изкараме 50 текста по тези предложения и там, където имаме безспорно съгласие, да са изчистени и да стане бързо гласуването на комисия.
Добре, даваме ги предварително текстовете и работим в комисията.
Г-н Лазаров.
Димитър Лазаров:
По текста ,по който говорихме. Ние ще стигнем до момента до тези, които са необжалваемите, решихме този подход да бъде – да изброяваме, давам като пример, просто да мислим, ето и аз се замислям чл. 173, ал. 2. „Резултатът от жребия по ал. 1 се обявява с решение от общинската избирателна комисия по реда.”
Това, което досега дебатирахме, означава, че това решение на ОИК е обжалваемо. Поради това, че жребият се е паднал на Х № 2, той не е съгласен и се връщаме отново на темата доколко и докъде бихме позволили все пак, защото при злоупотреба с право наистина може да с блокира работата на изборите. Ето един елементарен пример. Това е акт. С решение определя поредността на номерата.
Предс. Искра Фидосова:
Ако ще жалим и жребия, по-добре да не пипаме нищо.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател, понеже трябва да тръгна, бих искал ад поставя още един въпрос, да го имате предвид за ЦИК. Той не е за правомощията. Вероятно мястото му е в § 13, но да се има предвид, когато се стигне дотам.
Във връзка със седалището на ЦИК. Тъй като възникнаха практически въпроси, според мен, би трябвало да добавим едно изречение в чл. 39, ал. 1, където се казва, че Централната избирателна комисия е със седалище в София, да добавим, че адресът на ЦИК не може да съвпада с мястото, на което са настанени политически партии или органи на централната изпълнителна власт.
Предс. Искра Фидосова:
Ако запишем това, трябва да ги изгоним от парламента.
Янаки Стоилов:
Парламентът не е орган на централната изпълнителна власт, така ч няма опасност да напуснат парламента.
Предс. Искра Фидосова:
Да, ама има политически партии.
Янаки Стоилов:
Тук няма политически партии. Коя партия е настанена тук.
Предс. Искра Фидосова:
Всички ние сме представители на политически партии.
Янаки Стоилов:
Става дума за седалище, в което има централа на политическа партия. Понеже този въпрос възникна след като бяха изготвени предложенията, няма кой друг, освен правната комисия да му даде отговор.
Предс. Искра Фидосова:
Разбирам откъде черпите. Ние н възразяваме на „Позитано” 20 да преместим ЦИК, стига да има помещения. На нас нищо не ни пречи.
Янаки Стоилов:
Не е редно да бъде и на „Позитано”. Да не профанираме нещата.
Моето предложение наистина е такова и ако вие нямате колебания по същество, мисля, че като редакция може да се доуточни, но смисълът му е много ясен. Според мен, е напълно резонен. Нали все пак е свързано с идеята за разделение на властите, включително и във физически смисъл. Каквото искате напишете. Аз само давам рамката.
Предс. Искра Фидосова:
По отношение на решенията, които ще подлежат на обжалване с изрично изписване в ал. 7, аз ви предлагам гласуването на чл. 26 да остане за следващия път.
Иначе нямаме спорни моменти в текста. Принципно сме се уточнили по всичко, за да можем да вървим нататък.
Мая Манолова:
За присъствието на застъпници и наблюдатели не сме се уточнили.
Предс. Искра Фидосова:
Не сме се уточнили в смисъл, че водихме дебат и няма да го повтаряме пак, а ще гласуваме. Аз останах с впечатление, че само вие сте на различна позиция. Щом се предава онлайн, няма в ЦИК какво да правят наблюдатели, застъпници и т.н.
Мая Манолова:
Да не повтаряме дискусията, но те имат какво да правят там.
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Ще го подложим на гласуване, а няма да започваме отначало дискусията. Аз имах предвид, че сме се разбрали по тези, които прочетох сега. Тези, които не прочетох, е ясно, че не сме се разбрали. Ще изразим позиции чрез гласуване. И уточнявам, че до този момент вие сте единствените, които настоявате въпреки онлайн и в реално време излъчването да има наблюдатели.
По чл. 26 остава да уточним само финално точките за гласуване. На следващото заседание ще го подложа на гласуване.
Мая Манолова:
Г-н Бисеров не е разбрал. Значи не сме само ние, а и г-н Бисеров не е изразил позиция.
Предс. Искра Фидосова:
За това, че щом като ще има онлайн излъчване в реално време, миналата седмица водихме двучасов спор по тази тема, въпреки това г-жа Манолова държи да присъстват и наблюдатели, като тези наблюдатели могат ад бъдат на 10-15-20 организации, защото ние не знаем на колко.
Ваня Нушева:
След като се предава онлайн, може би наистина не е нужно. Но на това, на което наистина държим, е да имаме възможност за наблюдение на РИК и ОИК. След като ЦИК така или иначе ще е онлайн.
Предс. Искра Фидосова:
И РИК ще е онлайн. А за ОИК ще видим какво ще правим, като стигнем до там.
Ваня Нушева:
А, ако ще има наблюдатели в която и да е комисия, е хубаво да се спазва по двама наблюдатели да присъстват.
Мая Манолова:
Като не присъстват, колко души ще гледат онлайн.
Предс. Искра Фидосова:
Колкото искат. Който го интересува, г-жо Манолова, ще гледа. Този, който се интересува, ще гледа. Госпожата си каза мнението вече за трети път. Трябва да я накараме на сила да приеме Вашата позиция ли?
Г-н Бисеров, миналата седмица г-жа Манолова каза, че наблюдателят трябва да седи в ЦИК, защото можел да изкаже мнение по време на заседание и това да се отрази в протокола, което аз заявих, че е недопустимо. Тогава госпожата каза, че не си представяла, че наблюдателят трябва да влияе и да се бърка в работата на която и да било комисия и да се вписва мнение в протокола. Оттук тръгнахме – какво правят наблюдателите. Те наблюдават процеса, но те не влияят пряко върху процеса. Не се изказват. До тук е ясно.
Стигаме до предложението на г-н Хлебаров за създаване на нов § 10а, с което предлага в чл. 28, алинеи 5 и 6 да се отменят. Това са текстовете за формиране на състава на районната комисия. Заради неизвестността колко партии са представени в европейския парламент, а не са представени в българския. Това е текст, който работи и няма никакъв спор.
Аз не знам какъв Ви е мотивът, г-н Хлебаров, да отпадането на ал. 5 и 6 на чл. 28? Тези текстове са задължителни, защото ние няма как да предполагаме и да знаем коя партия и колко ще са партиите, които ще влязат в Европейския парламент, но няма да се представени в българския парламент. Затова сме ги разписали така. Смятам, че тези текстове бяха на 100% консенсусни. Тогава проф. Константинов финално ги даде. Никакви спорове и грешки не е дал този текст. И ако ги махнем, ще имаме проблем, когато минат следващите евроизбори.
Петър Хлебаров:
Оттеглям предложението си.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря. Отиваме на § 11. В чл. 29 се правят следните изменения и допълнения. Това е за застъпниците.
Вариант І и Вариант ІІ.
Г-жо Манолова, във вашия текст има пълномощници, а по кодекса няма такива. Има представители на партия. Принципът, който сте възприели, е, че се регистрират пълномощниците. Принципът ,който ние сме възприели и го доразвивам нататък в другите текстове, е, че няма спор по отношение на застъпниците. Регистрационен режим на застъпниците, уведомителен режим на представителите на партии в ОИК, РИК съответно ЦИК и на наблюдателите. Оповестяване публично на сайта (създаваме сайтове на съответните комисии поименно на наблюдателите и на представителите на партии, застъпниците са ясни) Там има регистър, регистрираме ги. Вие обаче казвате в т. 10 „регистрира освен застъпниците и пълномощниците”, които не са пълномощници, а представители на партия. Ако ще ги регистрираме? Изразете какво сте имали предвид, защото регистриране е някаква много сложна форма на самите представители на партията. Пак ще има публичност. Пак ще отиват в ОИК и РИК, пак ще се качват на сайта. Само че по силата на уведомителния режим, както и наблюдатели. Имате предвид, че и наблюдателите трябва да ги регистрираме с регистрационен режим или това, което ние предлагаме – с уведомителен.
Мая Манолова:
Аз няма да споря по подробностите и по детайлите – дали ще ги кръстим пълномощници, дали ще ги кръстим представители. След като има термин „упълномощени от политически партии” там където се регистрира кой може да присъства в секциите затова съм написала този израз, но не възразявам да го напишем „представители на политически партии”.
Също така за мен е без разлика, защото аз лично не виждам разлика между регистрационния режим, тъй като ОИК или ЦИК не може д откаже тогава, когато е поискано от партия или просто режим на обявяване. Готова съм да се съглася да бъдат обявявани.
Тук за мен са по-важни два други момента, но тях ще ги видим, когато стигнем до конкретните текстове. Сроковете, в които могат да се обявят, ако приемем този термин, представителите на политическите партии, защото за пределен срок два дни преди изборите, това означава те да бъдат обявени на сайта на избирателната комисия и част от тях, евентуално, тъй като те не се ползват от никаква защита, определен брой да бъдат надлежно прибрани за изясняване на различни хипотези в съответните органи. (Цялата махала я викат за справка.) Срокът да бъде до изборния ден. За да не е ясно на някои органи, да не ги изреждам, кои точно са нашите. Това е много реално. Аз мога д ви дам десетки примери, в които хора, които са ангажирани с кампанията просто бяха прибрани сутринта за справка и пуснати км 5 след обяд. И нищо. Просто са си починали един ден в РПУ.
Христо Бисеров:
Те дори не ги прибират. Те ги викат в коридора, взимат им личните карти и ...
Мая Манолова:
И те висят от вън, водят някакви беседи 7-8-9 часа, докато минат изборите. Така че ние да си обявим представителите, които имат права по този кодекс два дена преди изборния ден е „ела вълчо, изяж ме”- който има да се прибира, да се прибира.
Единственото, по което аз ще споря, по детайлите няма да споря, как ще ги кръстим и как ще ги обявяваме, но това да се случи в срок до изборния ден.
Христо Бисеров:
Наблюдателите защо трябва да бъдат обявявани.
Мая Манолова:
Това е за политическите представители.
А за наблюдателите моите възражения също с по същество. Ние сме направили предложение, че в самата дефиниция на наблюдател, кой може да бъде обявен, как точно смятате да установявате членството на едно лице в неправителствена организация, на мен не ми е ясно. Но самата тенденция да се затруднява участието на наблюдатели, от нас ще бъде остро критикувана.
Предс. Искра Фидосова:
Вие предлагате да бъде до изборния ден. Аз не възразявам за представителите. Дали ще е два дни, ние не страдаме. Тя предлага по-тежко. Тя предлага да бъдат регистрирани. Ние предлагаме вариант да бъдат на уведомителен режим.
Христо Бисеров:
Какви правомощия има представителят.
Предс. Искра Фидосова:
Питайте г-жа Манолова защо иска да има регистрационен режим за пълномощниците?
Мая Манолова:
Защото купуването на гласове, легалното, освен чрез застъпници и там където не става през застъпници, мога да цитирам конкретни случаи, става чрез политически представители на партии, които имат правомощия.
Предс. Искра Фидосова:
А чрез наблюдатели на местни организации може ли да става? (Такива случаи не съм констатирала.) Принципно може ли да става. (Може.) Е какво да ги правим всички застъпници, пълномощници, наблюдатели. Да им кажем да не идват изобщо на избори, защото презумира Мая Манолова, че всички ще участват в купуване на гласове. Защо ги слагаш на различна позиция.
Христо Бисеров:
Какви правомощия има представителят на политическа партия?
Предс. Искра Фидосова:
Ние затова тръгнахме от функциите на всеки един на миналото заседание. Какво прави застъпника? Какво правят пълномощника? Какво прави наблюдателя? Ако решим, че наблюдателят ще се бърка в изборния процес, това е сериозно, по време на самите избори. Ако пълномощникът ще влиза и ще прави някакви допълнителни упражнения, също е сериозно и трябва да мислим въобще тази фигура трябва ли да я има или не трябва. Пак се връщаме на основните понятия.
Мая Манолва:
Ето тук е проблемът. Ние имаме различно разбиране за основните понятия.
Предс. Искра Фидосова:
Вие сама си противоречите непрекъснато.
Мая Манолова:
Изобщо не си противореча. Моята позиция е последователна. Според мен, трябва да има максимални възможности за наблюдение на изборния процес и затова да се следи той да бъде честен. Дали чрез застъпници, дали чрез политически представители на партиите, дали чрез наблюдателите, целта е една и съща – максимална прозрачност на изборния процес. Това за нас е основното.
Предс. Искра Фидосова:
И регистрираме пълномощниците и наблюдателите. Това ли правим?
Реплика:
Каква е разликата между пълномощника и наблюдателя.
Христо Бисеров:
Разликата е, че пълномощникът няма никакви права.
Предс. Искра Фидосова:
Има права и отговорности. Има определени права и ограничени – да присъства. Винаги при предишните закони кодексът ползва представител на партия със съответния ред. Но трябва да има решение. Той обаче, за разлика от застъпника, няма качеството на длъжностно лице, не носи никаква отговорност и смисълът, който и аз досега съм влагала е, че той има ограничени права и правомощия. Няма тези правомощия, които има застъпника. И затова няма и отговорности. И докато не седнем да си говорим на един език с едно разбиране какво е застъпник, какво е представител на партия, какво е наблюдател, няма да стигнем до една позиция и да изчистим нещата. Те са много прости. И трябва да бъде подходът един и същ към трите фигури. Трябва да гарантираме прозрачност и публичност, да се спазват правилата.
Христо Бисеров:
Застъпникът е ангажиран с определена секция. Докато представителят на партията не е ангажиран. Той е свободен.
Предс. Искра Фидосова:
Сега ние предлагаме да е с определена секция и регистрационен режим. Затова представителят на партията не можем да го регистрираме, а ще го уведомим. Затова казваме, ако искаме да сложим някакви граници, да уведомим ОИК и РИК и тук г-н Бисеров трябва да каже тяхната позиция и при наблюдателите е същото.
Мая Манолова:
Наблюдателите нямат общо с партиите. Не е същото.
Предс. Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, само партии ли участват на изборите. Стига вече. Нали участват и инициативни комитети и независими кандидати. Къде има избори, в които участват само парти. Стига вече.
Мая Манолова:
Как ги приравнявате едното с другото. Това са абсолютно различни неща.
Предс. Искра Фидосова:
Не ги приравнявам. Нали точно това ви обяснявам, че имат различни функции и че застъпникът може д се намесва в работата на комисията, защото той трябва да защитава интересите и да брани правата на кандидата. Докато наблюдателят не брани конкретните права на ГЕРБ, на ДПС, на БСП, затова той не може пряко да се опитва да влияе, нито в изборния ден, той наблюдава процеса. Като свърши процеса излиза и казва: Ние наблюдавахме това и това, констатирахме това, това и това. За нас има такива нарушения. Еди-какво си се случи и еди-какво си не се случи.
Мая Манолва:
Тогава защо го водим този разговор. По какво спорим?
Предс. Искра Фидосова:
Един месец спорим какво ще правят наблюдателите в комисиите.
Мая Манолова:
Моето предложение е ясно – да имат право да присъстват при определени правила. Предложението на Бисеров е да могат да правят едно или друго вътре, което ще го обсъждаме. Това няма нищо общо с …
Ясно е, защото искаме да има наблюдение на изборния процес.
Предс. Искра Фидосова:
За последен път питам държиш ли на предложението си да се регистрират представителите на партиите. (Току-що казах не.) Добре. Не.
Г-н Бисеров, имате ли против пълномощниците до изборния ден да бъдат с режим уведомителен по отношение ОИК, РИК и ЦИК, което означава, че партията със свой пълномощник представя в ОИК или в РИК, например, или в ЦИК, а за чужбина списък за своите представители, които ще участват в изборния ден и комисията има ангажимент да ги оповести публично на сайта. Иначе няма как да ги хванем в изборния ден какво ще правят представителите на партията. Това е проблемът.
Същият режим важи и за наблюдателите - коректно, точно, прозрачно, публично. Ако ще правим нещо, това трябва да направим.
Ограничаваме броя на застъпниците. Ограничаваме броя на представителите на партии. Ограничаваме броя на наблюдателите. Не може неограничено, която и да било от тези фигури, да изпращат по 5 човека на една секция.
Ако искате да продължим нататък по текстовете, а следващия път ще гласуваме.
Христо Бисеров:
По принцип по един човек на една секция е малко, защото няма да може да покрие секцията през цялото време.
Предс. Искра Фидосова:
Нали има и представител на партията. Станаха двама. Разликата е, че при застъпника, ние предложихме да се регистрира на секция, за да можем да хванем общия брой и да няма злоупотреби. И тогава пак стават двама, но единият е регистриран първо на секцията, а другият – представителят на партията, ще можеш да го размениш. Да отиде в една секция, след един час да отиде до другата, за да види какво става, до още пет секции.
Христо Бисеров:
Не е така. Защото представителят на партията няма правата на застъпника. И когато застъпникът не може да е там, поради биологически причини, затова трябва да са поне по двама.
Предс. Искра Фидосова:
Ако само ще е това, дали да са два или един, аз не възразявам да се опитаме да постигнем съгласие.
Христо Бисеров:
Според мен, трябва да има възможност за някаква заменяемост. Нашето разбиране за максимално ограничение е две по две – двама застъпника на секция и двама наблюдатели.
Предс. Искра Фидосова:
Тоест запазваме сегашния текст по отношение на бройката – да двама застъпника на секция – един вътре и един отвън, така както е действащия. Представителят на партия да бъде един. (Не.) Добре, предлагате и тук да са по двама и наблюдателите да са по двама. Тази логика ли да следваме? Да приемем един подход за всичките.
Христо Бисеров:
Защо за наблюдателите?
Предс. Искра Фидосова:
По същата логика. Защото ако в една секционна комисия има регистрирани, както са на миналите избори 13 организации с наблюдатели и всички изпратят по 5 човека, а не по двама, тогава какво ще стане. То няма как да се работи вътре. И понеже наблюдателят не участва пряко в изборния процес, а го наблюдава, практиката показва, че в едни случаи имаме регистрирани 17, други са регистрирали 240, ГИЗДИ са регистрирали 3430, а утре могат да регистрират 16 хиляди. И изведнъж в секционните комисии в изборния ден ще се окаже, че в секции с 50 човека, в други с никой, което е избор на въпросната организация. С този пример искам да кажа, как едни наблюдатели правят със 17 човека, други с 20, а трети с 240. Това го казвам, че и с 20 и с 50 те си правят анализа без проблем, а не са им нужди по 10 човека на секция. Иначе също може да се злоупотребява. Следваме един принцип аз всички – до двама, и това е.
Разбрахме ли се?
Мая Манолова:
Не. Защото вие предлагате по двама, други предлагат по четирима.
Предс. Искра Фидосова:
Моля за следващото заседание политическите партии, които спорят в момента, да си уведомим съответния формат, и да дойдем следващия път с решение, ако някой от вас няма правомощията сега лично да изрази позициите на партията и да приключим с тази тема. Иначе други спорове по текстовете за застъпниците нямаме. До изборния ден регистрираме представителите на партия, застъпниците също, а наблюдателите до изборния ден ли се регистрират. Същия подход? Не знам каква е практиката. Да е един принципът за всички.
Ваня Нушева:
Това, което наистина ми се струва проблемно от гледна точка на информацията за застъпниците е, че те могат да се регистрират до последния ден, което поставя в невъзможност всички медии, наблюдатели, включително и партиите да са наясно с общия брой застъпници, които наблюдават изборния процес. Струва ми се, че липсата на един конкретен срок.
Мая Манолова:
Няма да обявим имената три дена преди това, за да ги пропилеят.
Ваня Нушева:
Проблем ли е това?
Мая Манолова:
Проблем е, след като настояваме. Вие си говорете за наблюдателите какво искате.
Ваня Нушева:
Аз ви казвам, че това е едно от предложенията, които сме формулирали – едно от десетте. Мисля, че с предложени на всички на вниманието. Необходимо е да има два или три дни преди срока, за да е ясно – бройката на застъпниците.
Мая Манлова:
Нали бройката на застъпниците е лимитирана. То не е като наблюдателите. Предложението ви е лишено абсолютно от смисъл.
Предс. Искра Фидосова:
Регистрацията на застъпниците да не е на кандидати, за да не може да се хване общия брой в избирателния район, а да бъде на листа. Правим регистъра в ОИК, съответно РИК и бройката в избирателния район, ако вземем Кюстендил, там има 100 секции, бройката на застъпниците може да бъде 100. Това, което предлага г-н Бисеров, е да са 200, двойният размер на броя на секциите в съответния избирателен район. Така няма нужда да следите и да броите по онлайн това, което е качено, а ОИК и РИК има ангажимент да следи и не може да допусне регистрация на повече от този брой. Затова няма проблем до самия изборен ден, защото разберете и нас, които участваме в изборите, независимо дали сме партия, коалиция, инициативни комитети, до последния момент, включително и в деня на изборите се случва на някой да не може да дойде, било поради болест, било поради нещо друго и трябва да бъде сменен. Така че нормално е да бъде до последния момент.
Малко по-сложно стоят нещата при пълномощника – представителя на партия. За мен няма значение да се споразумеем и да разберем, и ако ще е един принципът, да е до изборния ден да всички. И това трябва да следваме – един и същ принцип за всички.
Същото трябва да бъде и за наблюдателите. Тоест до вечерта на деня за размисъл, вие можете да подадете вашите предложения за уведомяване до съответната комисия. Ако приемем, че наблюдателят и представителят на партията ще имат уведомителен режим, а застъпникът остава с регистрационен режим. Като в регистрационен режим означава, че получава задължително удостоверение от съответната комисия, а при застъпника пише и номера на секция, за да можем да ги хванем и да ги ограничим тотално и да знаем, че във всяка една от секциите не може да има заобикаляне на закона, не може да има повече застъпници от това, което предвижда законът.
При пълномощниците – представителите на партиите, и наблюдателите няма да ги правим по секции, защото те трябва да се движат свободно, да наблюдават изборния процес всеки според компетентността и правомощията си, но ще имаме ограничения в общия брой, който ще се види при проверка на сайта на съответната комисия. това е рамката. И ако всички приемат рамката, подхождаме принципно, трябва да финализираме текста.
Всъщност това сме предложили. Само спорът остава дали да бъдат двама или един. Тоест дали на секция ще бъдат четири човека на партия, коалиция, инициативен комитет, или ще бъдат двама общо. Като сложим и двете фигури на застъпника и на представителя на партията.
Г-жо Манолова, съгласна ли сте така да бъде?
Мая Манолова:
Да. По регистрирането на наблюдателите имаме спор, но ще стигнем.
Предс. Искра Фидосова:
Предложенията, които се съдържат в Изборния кодекс, са няколко групи теми. Едната тема е за застъпниците, представители на партия и наблюдатели. Правомощията и задълженията на комисиите. Имаме да коментираме и за бюлетините. Това са големите теми.
В Преходните и заключителните разпоредби промените, които са купуването на гласове - СРС, като се изчистят принципно, ще ни бъде лесно да направим варианта на редакция, да се види кое се подкрепя и кое не, да се гласува и за три часа ще приключим.
Тъй като по първите две теми, даже три, вече сме се разбрали почти докрай, остава по нещо дребно, за да можем да сме готови за другия път с редакциите, за да гласуваме.
В чл. 29 за застъпниците пак има обжалване. Същият подход.
В § 12 са пак застъпници.
В § 13. Моля да видим финално чл. 39а.
Миналия път говорихме, че в чл. 13 трябва да добавим едно изречение – организационно-техническата подготовка за изборите. Моля да се върнем за малко. Предлагаме в ал. 2, след „разходите по подготовката и провеждането на изборите” да се добави текста „включително на новите избори, както и за възнагражденията на членовете на общинските избирателни комисии за заседания и дежурства за периода от 7 дни след обявяване на резултатите от изборите до следващите избори за общински съветници и кметове”.
Това по принцип го консултирахме с ЦИК като текст и предложение и те вървят заедно с това, което предлагаме в § 13.
След като решаваме и миналата седмица взехме решение, че вървим към подход ЦИК си има бюджет съгласно Закона за устройството на държавния бюджет и се разпорежда с него по отношение на собствените си разходи, план-сметката на Министерския съвет включва парите за изборите, има проблем ЦИК при местните избори и те ни алармираха всъщност за това, че ако не разпишем изрично в чл. 13, ще остане да продължи спора за напред, когато има частични избори, разходите по частичните избори от кой бюджет се поемат. От чий бюджет се поемат – дали от това, което ще стане бюджет на ЦИК като станат юридическо лице, или ще бъде от план-сметката на Министерския съвет. Сега в план-сметката на Министерския съвет няма такъв ред за тях.
Мая Манолова:
Защо се започва отзад напред. Първо трябва да се реши дали ЦИК ще бъде юридическо лице.
Предс. Искра Фидосова:
Не, аз само казвам за нещо, което няма отношение и значение дали ще го решим. Сега говоря за чл. 13, за да изчистим този проблем, който в момента има.
Мая Манолова:
Окончателната редакция на чл. 13 не зависи ли от това дали ЦИК ще бъде юридическо лице или не.
Предс. Искра Фидосова:
Не, защото план-сметката за изборите си е отделно, независимо дали ще станат или няма да станат юридическо лице. Затова ви моля да го видите това внимателно. Моля експертите да го направят и да го раздадат на народните представители. Ако има някаква редакция да се прави, да се направи, но не засяга ЦИК. Този въпрос ще се постави като тръгнем да обсъждаме чл. 39а.
Мая Манолова:
Аз предлагам за следващия път един ден по-рано да ни се направи по една папка за това, което е гласувано, за това, което е изяснено, но не е гласувано.
Предс. Искра Фидосова:
Продължаваме с чл. 39а. Г-жа Манолова поставя въпроса дали да е юридическо лице ЦИК? Така ли да разбирам. (Да.) Тоест вие сте на позиция, че не трябва да е самостоятелно юридическо лице – да запази сегашния си статут.
Мая Манолова:
Притесненията ми са следните. Предвид състава на ЦИК, в който винаги и в голяма степен присъстват и магистрат, имайки предвид сегашният състав на ЦИК, аз някак си не виждам, как ЦИК, ставайки юридическо лице и първостепенен разпоредител с бюджетни кредити, в този си състав начело с един съдия, ще изпълнява функциите и на юридическо лице и на първостепенен разпоредител. Това означава председателят на ЦИК да бъде и работодател на тези нови 10 или
Реплики: Не е задължително. Ще сложиш главен секретар.
Мая Манолова:
Как ще сложиш главен секретар. Това означава правото да го обърнем с хастара надолу. Законът за съдебната власт изключва участието на магистрати в подобни формати. Това означава да забраним магистрати да участват в ЦИК, още по-малко да е председател на ЦИК. Това е несъвместимо с духа на закона.
Предс. Искра Фидосова:
Г-жо Манолова, може ли да кажа нещо и ще ви стане по-ясно.
В Закона за администрацията преди една година приехме промени, и казахме, че главните секретари, т.е. върхът на администрацията във всяко едно учреждение и министерство, могат да бъдат работодатели и да назначават служители. Тоест, ако това е проблемът, не председателят на ЦИК ще назначава, а този, който е главният секретар, който ще бъде на ЦИК. Това е по общия ред за всички. Тук няма нищо политическо.
Мая Манолова:
Тук не става за политическо. Тук става дума за недопустимо като функция за един магистрат. Един съдия в друго качество се явява работодател на 11 души.
Предс. Искра Фидосова:
Той не е работодател. (А кой е?) Работодател е главният секретар по смисъла на Закона за администрацията.
Мая Манолова:
Много ви моля. Няма такъв текст в Закона за администрацията. Значи при определени хипотези.
Предс. Искра Фидосова:
По Закона за съдебната власт е така. За да може да стане юридическо лице и да могат да останат и магистрати като членове на ЦИК, трябва да се направи промяна в чл. 195 от закона за съдебната власт, ако го приемем, в преходни и заключителни разпоредби, като се направи изключение в чл. 195, т. 2 и ЦИК влезе като единствено изключение в този закон. Това е подходът.
Мая Манолва:
Как един магистрат ще се явява ръководител на орган, който по смисъла на закона е работодател на 10-15 души, как в това си качество той ще извършва и финансова дейност, ще сключва различни сделки, ще отговаря изобщо за всичките финанси на това юридическо лице, което е и първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Това, според мен, е абсурдно – един съдия да бъде шеф на едно юридическо лице първостепенен разпоредител със средства. Това противоречи на духа на Закона за съдебната власт, на логиката, че един магистрат може да сключва сделки, защото тя се подписва под различни договори, процедури, поръчки, назначения, покупки, продажби, уволнения и пр.
Предс. Искра Фидосова:
Тя и сега се подписва за определени неща. Въпросът е, че не трябва да излизаме от това кой е в момента председател. Така никога няма да стигнем до нищо.
Мая Манолова:
Тук не става дума за определен човек. Тук става дума за който и да е съдия. Тук става дума за първостепенен разпоредител с бюджетни средства. Може ли магистрат да е начело на такъв орган.
Красимир Ципов:
Принципът, който бе приет в Закона за администрацията, е органът извършва съответните действия, но той може да делегира изпълнението на определени функции на главния секретар. Това може д се отнася, както за сключването и прекратяването на взаимоотношения, така и по отношение на провеждането на определени разходи със съответни действия. Какъв е проблемът.
Мая Манолова:
Това да делегираш, какво означава? Означава пак, че отговорността е негова. И какво значи може да делегира. Може и да не делегира.
Димитър Лазаров:
Това е записано в Закона за администрацията. Ако го запишем в кодекса и по Закона за нормативните актове понеже е кодекс, ще важи като изключение само за ЦИК, че тези дейности се извършват от главния секретар.
Мая Манолова:
Аз ви предлагам да го помислите до следващия път. Аз ви казвам защо съм против. С презумпцията, че 10 души са постоянно назначени, се създава един проблем, който е изключително сериозен.
Предс. Искра Фидосова:
Препоръчва се от ПАСЕ, ОССЕ, от наблюдатели да има постоянна администрация към ЦИК. Това е въпросът. Ако ще правим постоянна администрация към ЦИК, трябва д е юридическо лице. Ще го правим ли, или няма да го правим?
Мая Манолова:
За 10 души?
Предс. Искра Фидосова:
Тоест вие сте против да има постоянна администрация. А ако искаме да го направим, можем да го направим, като направим изрични разпоредби във връзка със закона за администрацията, във връзка със закона за съдебната власт и да спрем да спорим. Това е големият въпрос.
Мая Манолова:
Аз казвам, че тези разпоредби ще противоречат на Закона за съдебната власт, като казвам каква е несъвместимостта. От това, което четох, без да се консултирам с експерти, противоречи на Закона за съдебната власт и на Конституцията, ако ще има магистрати. Това е о’кей, ако извадите магистратите от това юридическо лице. Текстът става, стига вътре да не са съдии.
Предс. Искра Фидосова:
Ние се борихме да не са политически фигури, а да са магистрати. Сега да ги изхвърлим тях. А защо да ги изхвърляме?
Мая Манолова:
Защото не може съдия да е начело на един орган, юридическо лице, първостепенен разпоредител.
Предс. Искра Фидосова:
Нали и сега е начело. Нищо ново няма да прави. Трябва да възложи п силата на разпоредба, която трябва да разпишем изрично в Изборния закон. А функциите, които са по назначаване, освобождаване, разпореждане, подписване на разходни документи, защото председателят и сега подписва разходни документи, на административния секретар, на главния счетоводител. Административният секретар е този, който ще прави това. В момента председателят разписва разходни документи. Искаш да ми кажеш, че досега всички ЦИК, защото във всички са участвали магистрати, е имало начело магистрати, са в противоречие на Конституцията.
Мая Манолова:
Не ми тълкувайте думите. Аз съм пределно ясна.
Предс. Искра Фидосова:
Ако остава юридическо лице и ще има самостоятелен бюджет ЦИК, предлагаме разпоредба, както и в други закони, бюджетът на Централната избирателна комисия се съставя и изпълнява по реда на Закона за устройството на държавния бюджет. Това е достатъчно ясна разпоредба. Така е разписано и в другите закони, когато става въпрос за такива подобни органи.
В чл. 13 изчистихме за тези, които не фигурират в момента в план-сметката. Всичко друго отива по план-сметката и нещата по бюджета на ЦИК са ясни.
Бях помолила да се направят консултации с бюджетарите. Правилно ли е така да се разпише? (Няма проблеми. Така е.) Потвърдили са го.
Ако питаме ЦИК, помолих колегите от всички групи, които са представени долу да заявят, всички казват, че са за това да имат самостоятелен бюджет и не възразяват срещу това да са юридическо лице. Това е основна тема и ако нямаме съгласие, не е добре.
Мая Манолова:
Понеже обещах на г-н Стоилов, който си тръгна и е в същия текст, да поддържам неговото предложение, което направи за местонахождението на ЦИК да не е в сграда, обитавана от партийна централа или в сграда на орган на централната изпълнителна власт.
Разбрахме, че и по този въпрос не сме с разбрали.
Ще обсъждаме ли други въпроси?
Предс. Искра Фидосова:
Моля представителите на неправителствения сектор да ни кажат позицията си по темата ЦИК - юридическо лице, бюджет. Моля и двамата представители да кажат мнението си.
Валя Нушева:
Допълване на принципа на политическо назначение, говорим за цялата Централна избирателна комисия. За нас е нужно Централната избирателна комисия, която е назначена, да разполага с експертен капацитет – експерти, които подпомагат тяхната работа. Сегашната ситуация, при която ЦИК разполага с двама експерти, които са командировани от Министерския съвет, не осигуряват тя да се справи с правомощията, които са й възложени по сега действащия Изборен кодекс.
С новите разпоредби, които предполагат много повече дейност на ЦИК по публикуване на информация, протоколи, онлайн излъчване и всякаква друга техническа работа, предполага ангажиране на по-широк кръг от експерти, които да подпомагат работата на ЦИК.
Така че в това отношение наистина предлагаме да се създаде едно експертно ядро от сътрудници, които да могат да подпомагат целия процес на работа на ЦИК. Тук говорим и за това, че тези експерти могат по-активно да подготвят и обучителните материали, да участват по-активно в обученията. Там проблем е всъщност качеството на работата, на знанията на членовете на секционните избирателни комисии.
Второто основно нещо, самостоятелно юридическо лице, което разполага със собствени самостоятелни бюджетни ресурси, т.е. възможност да се разпорежда – първостепенен разпоредител с бюджетни кредити.
Другото, което вече беше решено- по отношение на прозрачността в работата на ЦИК. Това вие го решихте.
Антоанета Цонева:
Ние имаме позиция относно бюджета на ЦИК – философия, която е фундаментално различна от това, което е в момента. Ние винаги сме поддържали, ако това ви интересува, разбирането, че Централната избирателна комисия трябва да бъде постоянно действащ орган, а не такъв, какъвто е в момента с мандат от 5 години и със състав, чиито служители работят и на друго място. Ние имаме друго разбиране.
Предс. Искра Фидосова:
Г-жа Цонева иска да каже, че тези членове, които са в момента трябва да са на постоянна работа. Това означава, че трябва да е юридическо лице. Аз знам вашата позиция, че принципно не подкрепяте да са на този принцип. Вашето всъщност предложение преминава през това да са юридическо лице.
Антоанета Цонева:
Но да не са орган, формиран на политически квоти, а да са в състав между 7-9 души с много висок статут, избрани по различен начин – пет годишен мандат, но на full time. И тогава се прекъсват всички мандати на магистрати и т.в и представляват нещо, примерно, условно казано като ВСС, дори и да има магистрати вътре, представляващи и председателят вече има статут на председател на ЦИК. Това е било нашето разбиране.
Ако се обвържа с мнение и кажа: Да, юридическо лице, но при тези условия, няма да е в пълнота нашето разбиране и затова го излагам.
Второ, за бюджета винаги сме поддържали тезата, че ЦИК трябва да бъде обезпечена с достатъчно средства. Но поддържаме и разбирането, че при проекта на бюджет и съгласувателната процедура, която трябва да се извърви, задължително трябва да съдържа елементи за това какво е възнаграждението, на какъв принцип се формира възнаграждението на членовете на всички видове администрация, а не само на ЦИК – на РИК, ОИК, ЦИК. Защо го казвам. В миналите избори имаше огромно текучество на членове на ОИК заради ниските възнаграждения. Няма никакво обвързване между възнаграждението на членовете на ОИК с доста високото изискване към тях, дори да бъдат юристи. В този смисъл нашето предложение и в предложенията, които сме направили, е възнаграждението на ОИК, РИК и ЦИК да бъде обвързано по някакъв начин в някакво съотношение. Така че когато се формира един бюджет за една календарна година, в която има, примерно, парламентарни избори, и се знае, че има 28 РИК, 12000 СИК – да може да се направи разумно планиране колко средства са необходими за възнаграждение на администрацията. Защото на миналите избори това не се случи и 22% от решенията на ЦИК представляваха постоянно назначаване на нови хора, с което се губи капацитет в администрацията, тя не може да върши работата си. Така че, ако ще има самостоятелен бюджет, като елемент от него трябва да се включват възнагражденията на всички нива на изборната администрация, които да бъдат обвързани било то с минималната работна заплата, средната бюджетна заплата за страната – все едно, трябва да има някаква норма, за да не се получава така, че никой не иска да работи, т.е. качествени хора, подготвени не искат да работят в изборната администрация, заради унизително ниските възнаграждения.
Това искам да кажа по отношение на бюджета.
Предс. Искра Фидосова:
Ние сме следвали този подход. Ако си спомняте, имаше изрични текстове при две в едно какво да бъде възнаграждението на СИК и на ЦИК. Наистина имаше проблем с ОИК с определено текучество и една от причините беше тази, или някой си е представял някакво друго възнаграждение. Затова, ако се върви по Закона за устройството на държавния бюджет, всичко това ще бъде ясно.
Според мен, също трябва да останат текстове, в които да пише, че възнаграждението на член на ЦИК, РИК, ОИК е процент от възнаграждението на каквото приемем и решим. Както и по отношение на СИК, това което следваме, че е 10% от минималната работна заплата. Или ако ще привързваме,както см вързали досега и работим с минималната работна заплата, на този принцип да заложим за всичките комисии. И това сме следвали досега.
В чл. 39а трябва да кажем, че един член на общинска избирателна комисия е бил член на тази комисия три дни, а не 33 дни, той ще получи еди-какво си възнаграждение. За мен то е ясно. Ако сме приели, че е, примерно, две минимални работни заплати, да кажем 500 лв. възнаграждение, като се изчисли, че е бил член на комисията не 30 дни, за колкото е възнаграждението от 500 лв., а 10 дни, това означава, че ще вземе 1/3 от тази сума. Това е логиката. Не можем всички подробности и в детайли кой какво ще получи като сума процентно. Казахте, че този, който е бил член на комисия три дни.
Антоанета Цонева:
Такъв пример не съм давала изобщо. Става въпрос за съвсем принципна постановка. Затова, че когато се прави проектът на бюджет, в него трябва ЦИК да може да изчисли разумно колко възнаграждения са необходими за всички видове администрация, които ще работят през съответната година.
Предс. Искра Фидосова:
Г-жо Цонева, това, което казвате подкрепя това, което каза госпожата и това, което аз казах. Но за да се случи всичко това, трябва да има самостоятелен бюджет ЦИК. За да има бюджет, трябва да бъде юридическо лице. Няма друг вариант в тази държава.
Ако ще следваме всички идеята, че трябва да има бюджет, самостоятелен бюджет, трябва да има администрация – експерти и т.н., трябва да е юридическо лице.
Антоанета Цонева:
Администрацията каква е? Прилага ли се Законът за държавния служител спрямо тях или те са по трудово правоотношение?
Предс. Искра Фидосова:
Това е въпрос, който трябва да го решим. (Но това е важно!) Разбира се, че ще се запише и че е важно.
Антоанета Цонева:
Дали Законът за държавния служител се прилага за тези хора? Как се подбират хората?
Предс. Искра Фидосова:
Ние сме го разписали, но просто не сте го прочели. Предложението, което даваме, е, че за администрацията на комисията се прилага Законът за администрацията, което означава, че задължително има конкурс.
Антоанета Цонева:
Законът за администрацията не третира това. Това е общият закон.
Предс. Искра Фидосова:
Дейността на администрацията се осъществява от държавни служители и от лица, работещи по трудово правоотношение, като тук сме изхождали от следното. Когато става въпрос за експерти, те са държавни служители и се назначават по силата на Закона за държавния служител. Това означава задължително конкурс. Не може просто да си назначим някой който и да било от ЦИК. По трудово правоотношение, пак е държавен служител, по чл. 107а. и общият ред е по Закона за администрацията.
Общият ред и конкурс за всички без изключение. Така е по вносител.
Колеги, предлагам да се ориентираме към приключване.
Трябва да се уточним дали ще пипаме нещо по ЗСВ.
Дотук само г-жа Манолова е против ЦИК да е юридическо лице.
Предлагам да ускорим малко работата. Във вторник да направим работна група. Благодаря ви, колеги.
Закривам заседанието.




Председател:
Искра Фидосова