Стенограма от заседание на комисия

---

П Р О Т О К О Л
№ 162


Днес, 23.01.2013 г., сряда, от 17:00 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на вътрешните работи – Веселин Вучков, заместник-министър, Кристина Лазарова, главен юрисконсулт в дирекция „Правно-нормативна дейност”, Георги Кръстев, съветник на Премиера; от Национална разузнавателна служба -Петър Темелков; от Национална служба „Охрана” – Стефка Цанкова, началник на отдел „Администрация”; от Военна информация - Мариана Салкова; от Министерството на отбраната – Елена Маркова, директор на Правна дирекция и о.з. ген. Атанас Запрянов, съветник на министъра на отбраната.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Искра Фидосова:
Добър ден, колеги. Току-що приключи срещата ни с посланиците. Откривам заседанието на Комисията по правни въпроси с предварително обявения дневен ред:
1. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за управление на системата за защита на националната сигурност, № 202-01-77, внесен от Министерски съвет на 27.11.2012 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за Националната служба за охрана, № 202-01-78, внесен от Министерски съвет на 27.11.2012 г.
3. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за военното разузнаване, № 202-01-79, внесен от Министерски съвет на 27.11.2012 г.
4. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за Държавна агенция „Разузнаване”, № 202-01-80, внесен от Министерски съвет на 27.11.2012 г.
Колеги, направихме това заседание, за да можем да гледаме тези четири законопроекта, които утре са в пленарна зала. По присъствен списък са 18 от членовете на комисията.
От вносителите кой ще представи мотивите? Заповядайте, г-н Вучков. Но преди това моля да уточним следното. Тъй като са четири отделни законопроекта, аз ви предлагам да се представят мотивите за всеки един от законопроектите и след това да направим общо обсъждане и, разбира се, поотделно гласуване.
Другата възможност е поотделно представяне, обсъждане и гласуване.
Колеги, не възразявате да направим общо обсъждане и поотделно гласуване? (Да.) Благодаря. Г-н Вучков, заповядайте.
Веселин Вучков:
Госпожо Председател,
Госпожи и господа народни представители,
Аз ще направя едно по-общо встъпление след като ще се разглеждат в пакет четирите законопроекта, а така всъщност е и редно.
Основното, което искам да кажа, е, че в експертната и в политическата общност едва ли има съмнение, че трябва да се напишат най-накрая закони за разузнавателните служби на Република България и за службата за охрана, която не е типично разузнавателна служба. Основната причина за това единодушие в експертната общност се състои в изключително обезпокоителния факт, че 24 години тези проектозакони функционират без законова нормативна база, което има изключително лоши последици от много гледни точки.
Подзаконовата нормативна база, въз основа на която функционират такива базови държавни структури, е неприемлив вариант от гледна точка на правния ред, защото става дума за доста съществени обществени отношения. Това не е редно и от гледна точка на съвременния демократичен ред, защото в една демократична държава, която още повече е член на Европейския съюз, разузнавателните служби, а и службата за охрана, която има в България, а в други държави може би няма в този вариант, също трябва да основава своята дейност на законови норми, т.е. норми, които са дебатирани, гласувани на Министерски съвет, преминали през парламента, обнародвани в Държавен вестник, преди това, разбира се, скрепени със санкции на Президента. По този начин, ако те бъдат гласувани и приети, най-сетне след 24 годишно чакане, а и повече време, защото по времето на тоталитарния режим също не е имало закони за службите по това време, ще се постигнат много благоприятни последици.
Най-напред самите служби ще могат да изпълняват своите основни мисии затова да подсигуряват онези важни държавни постове, които трябва да боравят с разузнавателна информация. Със сигурност това ще стане много по-качествено, ако те работят въз основа на закони.
Втората положителна последица се отнася до самите работещи в тези служби. Естествено, че когато правната база, която регламентира държавната кариера в тези служби е разположена в няколко разпокъсани нормативни актове, препращащи основно към Закона за отбраната и въоръжените сили, това със сигурност не внася успокоение или стабилност в държавната служба, която се изпълнява в тези разузнавателни служби. Така че и от гледна точка на служителите това ще има много благоприятни последици.
На трето място, изключително важно е, че проектозаконите дефинират сериозен контрол върху разузнавателните служби в няколко разнообразни форми, основно чрез класическа парламентарна комисия, която ще контролира военното и цивилното разузнаване, както и ДАНС. Разбира се предвидени са и много други форми за граждански контрол, а и не само граждански контрол извън институцията, които внимателно са разписани в текстовете на отделните проектозакони.
Така че макар и с огромно закъснение - 24 години след 1989 г. в началото на 2013 г., макар и към края на мандата на това управление, ще бъде изключително положителна перспектива, ако най-после цивилното външно разузнаване, военното външно разузнаване и националната служба за охрана имат свои закони, въз основа на които да работят.
Работната група се състоеше от много членове – експерти и политически лица, тези проектозакони преминаха през много обществени обсъждания, което беше много важен атестат - и във висшите училища, и в професионалните гилдии, бяха обсъждани в Съвета за сигурност. Изключително катализиращ фактор бяха и двете заседания на Консултативния съвет за национална сигурност при Президента Плевнелиев, който зададе основните маркери и където политическите сили общо взето подкрепиха крайното решение за подчинеността на разузнаването и на службата за охрана. Бяха дебатирани на Съвета за сигурност. На 19 декември миналата година те бяха успешно гласувани след сериозни дебати във водещата Комисия по вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по външна политика и отбрана.
Ще помоля за подробностите колегите, които участваха в работните групи, ако има въпроси по-нататък, да отговарят за конкретните норми. Благодаря.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Вучков. От останалите представители на вносителите по отделните четири законопроекта, ако имате в допълнение мотиви, да ги представите накратко. Заповядайте.
Георги Кръстев:
Уважаема г-жо Председател, ще бъда максимално кратък. Г-н Вучков каза основните политически аспекти на изпълнението на тази задача, която е заложена още в предизборната програма и в управленската програма.
Дейността по изпълнението на тази задача се осъществяваше в рамките на изпълнение на Заповед 153 от 13 юни 2012 г., издадена от Министър-председателя. Искам да отбележа, че освен работната група, за което спомена и г-н Вучков, дейността на работната група се наблюдаваше периодично от политическите нива на министерствата и ръководните нива на съответните служби, така че тя беше коригирана своевременно. Отбелязвам това, защото се формира едно неразбиране, че само работната група е изготвила този проект. Искам да отбележа, че нейната работа беше наблюдавана непрекъснато.
На 5 септември 2012 г. се състоя заседание на Съвета по сигурността, на което се взе решение да се проведе обществено обсъждане. Проведоха се четири обществени обсъждания, организирани от Администрацията на Президента, Академията на МВР, Западният университет и Военната академия, а също така постъпиха и отделни предложения от неправителствени организации в Секретариата на Съвета. Предложенията бяха обработени и включени в текстовете, които са на вашето внимание, бих отбелязал, доколкото това е възможно спрямо общото звучене на законите.
Рамковият закон, както е известен, или Законът за управление на системата за защита на националната сигурност има за задача да урегулира отношения, които не се урегулират от законите за отделните служби. Бих искал да отбележа, че това е Закон за управление на системата за защита на националната сигурност, а не на системата за национална сигурност, която е много по-широка и нейното регламентиране изисква съвсем друг подход.
В общия закон са регламентирани отношения на системата за защита на националната сигурност и функциите и правомощията на Президента, на Министър-председателя и отделно е регламентиран парламентарният контрол. Бих искал да отбележа, че естествено е голямото внимание, което този закон отделя на функциите и задачите, които има да изпълнява Съвета по сигурността. Но все пак това не е Закон за Съвета по сигурността. Това по-скоро е закон, който регламентира координационните механизми – механизмът за консултиране при изпълнението на функциите за защита на националната сигурност от специализираните органи и от страна на правителството.
Не мога да не отбележа и факта, че за първи път се открива възможност правителството, а бих казал, че като задължение се формулира да изгради консултативен механизъм за участие на организации на гражданското общество в дейностите по защита на националната сигурност.
В закона е дадено определение на националната сигурност в чл. 2, ал. 1, но то по-скоро има за цел и препраща към Стратегията за национална сигурност и по този начин допълнително институционализира този документ, който е ключов за политиката за националната сигурност, за защитата на националната сигурност и не мога да не отбележа, че е необходимият етап за разработването на законите, които ви се представят.
Мисля, че това е достатъчно. При наличие на въпроси ще отговоря допълнително.

Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Кръстев. Друг от вносителите? Заповядайте, г-жо Маркова.
Елена Маркова:
В работната група се разгледа и се стикова Закона за военното разузнаване. Това е част от програмата на министъра на отбраната и на правителството.
В законопроекта, който е предложен на вашето внимание, ще откриете правната регламентация на организацията, дейностите, функциите и задачите, свързани с изпълнението на тези функции на разузнаването на въоръжените сили на Република България.
Регламентирано е най-общо сътрудничеството с военноразузнавателните органи на други държави и структури в НАТО и Европейския съюз. Изрично е посочено, че военното разузнаване участва в дейността на разузнавателните общности на НАТО и на Европейския съюз.
В проектозакона за военното разузнаване подробно са регламентирани задачите, устройството и управлението на служба „Военна информация”, като изрично в законопроекта е посочено, че на структурите на военното разузнаване не се възлагат задачи от вътрешно политически характер, а „Военна информация” ще събира, обработва и анализира информация, точно регламентирано и разписано, както се разбрахме в работната група.
Регламентиран е редът за информиране на висшите органи на държавна власт и на други държавни институции.
Разпоредбите, които касаят Служба „Военна информация” са съобразени с нейното пряко подчинение спрямо министъра на отбраната и специфичните функции на началника на отбраната. Подробно е регламентирана координацията между структурите на НАТО и на Европейския съюз, пораждащи такава информация.
Това, което искам да отбележа и касае Закона за Държавната агенция „Разузнаване” е, че в законопроектите от работната група са дадени определения за използване на основни понятия, като „разузнавателна общност на НАТО и Европейския съюз” и това е съгласувано и вече има употреба на единна терминология, стикована във всички проекти за закони. Това е. Благодаря ви.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря Ви, г-жо Маркова. Други желаещи за изказване от представителите на вносителите? Да разбирам, че няма.
Колеги, имате думата за изказвания по четирите законопроекта. Заповядайте, г-н Ципов.
Красимир Ципов:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми представители на вносителите,
Безспорно сме изправени пред приемането на четири закона, които според мен лично са стъпка в правилната посока, след като повече от 20 години две съществени структури в сектор „Сигурност”, като Националната разузнавателна служба и Националната служба за охрана работеха без да имат законова база – нещо, което поне за мен лично беше абсолютно недопустимо.
През последните десет години бяхме изправени пред няколко неуспешни опита да бъдат изготвени такива законопроекти и приети впоследствие закони, които да уредят статута на съответната служба и на нейните служители. Затова трябва да приветстваме вносителите. Разбира се, този пакет от законопроекти има както своите предимства, така може би и своите слабости, на които ще се опитам да се спра малко по-подробно след известен период от време, свързан с моето изказване.
Наистина ние трябва, използвайки политическия консенсус, който бе постигнат на заседанията на Консултативния съвет по национална сигурност при Президента на Република България, да се обединим и да направим всичко възможно, приемайки тези четири законопроекта, да ги подобрим там, където имат нужда, за да могат да работят тези служби ефективно и българското общество най-накрая да разбере всъщност тези така наречени „тайни служби” с какво точно се занимават, какъв бюджет разходват, какви са правомощията на техните служители. Защото не мисля, че през всички тези години назад във времето българският гражданин беше наясно всъщност какво представляват тези служби и с какво точно се занимават.
По отношение на така наречения „общ закон” (Закона за управление на системата за защита на националната сигурност) наистина той има амбициите да уреди взаимоотношенията по отношение на управлението на системата за защита на националната сигурност.
Това, което може да бъде отбелязано като някакви конкретни предложения, които да бъдат поставени пред Народното събрание за размисъл, е свързано с възможността, доколкото е възможно, разбира се, обединявайки се, отново го повтарям и накрая ще отправя един призив, да видим по какъв начин можем да разпишем допълнителни дефиниции затова какво е „служба за сигурност”, какво е „разузнавателна служба”, какво е „служба за опазване на обществения ред”. Мисля, че има добри практики в Европа и по света и ако се постараем, бихме могли да стигнем до правилния краен резултат.
Изключително важно е също така да се помисли за възможността да се разпише какво е конкретното взаимодействие между всички тези звена в системата за защита на националната сигурност. Досега в отделните закони – Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за ДАНС, в тези проектозакони има едни общи текстове, в които се говори какво е взаимодействието с останалите органи в системата на държавната власт, с институциите, с гражданите. Мисля, че е необходимо най-накрая да се положат усилия и да се каже, примерно, в този така наречен „общ закон” какво е взаимодействието между разузнавателните служби и между службите за сигурност. По какъв начин се обменя необходимата информация, за да могат всички тези служби да работят в правилната посока за държавата и да изпълняват определените им със закона функции и задачи.
На последно място по отношение на така наречения „общ закон” бих искал да се спра на парламентарния контрол. Изключително важно е тук, колеги, да постигнем консенсус или съгласие най-общо казано по отношение на това по какъв начин ад се осъществява контролът върху всички тези служби. Най-вече бих искал да поставя на обсъждане въпроса необходимо ли е върху тези служби да се упражнява контрол от различни парламентарни комисии или това може да бъде направено от една парламентарна комисия, като, разбира се, промените в тези закони, след като бъдат приети и във вече приети действащи закони, като Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за Държавната агенция „Национална сигурност” да се разглежда от тези постоянни комисии, които традиционно на практика са разглеждали определени закони.
Мисля, че е крайно време в българския парламент да еволюираме в мисленето си и наистина да създадем реални постоянни комисии, които да упражняват истински контрол върху така наречените „тайни служби”.
Тук може да се постави въпросът по какъв начин да бъдат формирани тези постоянни комисии на Народното събрание. Това е въпрос на дискусия. Това, което е предвидено в законопроекта, е едно предложение, което отразява традиционно практиките в предишни Народни събрания.
Това беше моето изказване по така наречения „общ закон”.
Законопроектите за Държавната агенция „разузнаване” и законопроекта за военното разузнаване имат много предимства. Всъщност тези законопроекти най-накрая трябва да посочат кое е мястото на българската разузнавателна общност, какви са функциите и задачите на тези служби и съжалявам, че ще се повторя, най-накрая българското общество да си даде ясна сметка какъв е статутът на тези служби и какви са правомощията на нейните служители.
По отношение на Законопроекта за Националната служба за охрана той също има своите предимства. В обществените дискусии по тези четири законопроекта имаше не малко бележки по отношение на този законопроект. Това, което виждам, е, че има наистина много сериозен резултат от тези обществени обсъждания, които бяха предприети. Защото има много сериозна промяна от това, което беше като структура и определени текстове, качени на сайта на Министерския съвет и това, което вече е внесено в Народното събрание.
Отново искам да повторя. Наистина може да има някои слабости, които могат да бъдат преодолени.
В заключение, искам да отправя апел към представителите на всички политически сили, нека след евентуалното приемане на законопроектите на първо гласуване в пленарна зала, да се обединим и да сформираме една работна група, в която да участват, г-жо Председател, представители на различни партии и коалиции от партии в Българския парламент в трите комисии. Затова ще помоля, след като бъдат гласувани законопроектите в комисията днес, ако е възможно да има заявки от колегите от другите партии, включително и от ГЕРБ, желаещи, които биха се включили в една работна група, която между първо и второ гласуване активно да работи по тези законопроекти, за да може да влезе в пленарна зала за второ гласуване един продукт, който ще бъде, разбира се доколкото е възможно, да постигне консенсус – продукт, който ще бъде приет от всички.
Такъв апел отправих и на съвместното заседание на Комисията вътрешна сигурност и обществен ред и Комисията по външна политика и отбрана, разбира се, с присъствието на всички вносители.
Нека в рамките на няколко седмици да работи тази работна група и в пленарна зала за второ гласуване да имаме четири законопроекта, по които ще бъде постигнат желания консенсус.
Също искам да отбележа, че отправих покана в качеството ми на председател на Комисията по вътрешна сигурност и обществен ред към непраителствени организации, които присъстваха на обществените обсъждания и които са изготвили определени конкретни бележки по един или по друг законопроект или по всички законопроекти, да вземат и те активно участие в работата на работната група.
Отново ще повторя, приемам като моя лична задача като председател на водещата комисия, да постигнем един максимален консенсус и да бъдат удовлетворени всички предложения, както на колегите народни представители от другите парламентарно представени партии и коалиции от партии и техни експерти, така и предложения на неправителствени организации. Благодаря ви.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Ципов. Други колеги, желаещи за изказване? Г-н Казак, заповядайте.
Четин Казак:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги,
Уважаеми г-н Заместник-министър,
Уважаеми гости,
Аз се присъединявам към оценката на г-н Ципов, че е добре най-после да имаме внесени законопроекти, които да регламентират статута, устройството, правата, задълженията и дейността на така наречените „специални служби” две от които досега през целия 23 годишен преход функционираха без въобще регламентация законова на законово ниво. Но, както каза и колегата Ципов, наистина има доста моменти, които трябва да се прецизират между първо и второ четене.
Струва ми се, специално за тези две служби, които досега нямаха закони, че до голяма степен тези законопроекти общо взето са създадени на базата на досега действащите подзаконови актове, на базата на които са функционирали тези служби. А трябва да се отчете и сложния кръг от аспекти и съображения, които са актуални към днешния момент – потребностите от по-висока степен за координация и синхрон в тяхната дейност, а не както е било в началото по времето на тяхното създаване, за да може да има ефективност и кохерентност в тяхната дейност.
Специално аз искам да се спра на Националната служба за охрана, която не веднъж е ставала обект на критики. Много инциденти се случваха през годините, свързани с действия на нейни служители – катастрофи и т.н., винаги в тази служба нещата са били потулвани, имало е дори и обвинения на бивши нейни служители към нейната дейност. Крайно време е, както каза и колегата Ципов, цялата тяхна дейност да бъде подложена на един ефективен обществен и парламентарен контрол, за да могат да се избегнат в бъдеще подозрения за прикриване, спестяване на истината и т.н. Не знам дали има представител на Националната служба за охрана, но искам специално да обърна внимание по отношение на не успелия атентат, който се получи.
Стефка Цанкова:
Аз съм представител на Националната служба охрана, но не съм политическото лице. Аз съм на ниво администрация.
Четин Казак:
Аз по никакъв начин няма да упреквам Вас персонално. Аз говоря принципно за службата. Аз не апелирам да взима отношение представителят на Националната служба за охрана, а само попитах има ли представител, който да предаде моите думи на нейните началници. Безспорно Националната служба за охрана показа огромен дефект в съботния ден, така че заслужава един обстоен анализ нейното функциониране, нейната организация, дейност и т.н. Надявам се това да бъде направено и на предстоящия Консултативен съвет да се вземат много важни решения.
Вчера и днес обсъждахме с колегите и ми се струва, че сега е моментът да си извлечем поуки от този меко казано инцидент и да помислим дали Националната служба за охрана да не бъде само персонална охрана на ограничен кръг лица, а наистина да охранява ефективно органите и институциите и лицата в тази държава, на които се крепи държавността и общественият мир. Струва ми се, че в тази връзка би могло да се помисли между първо и второ четене да се предложи и на Националната служба за охрана да й се вмени със закон да охранява национални мероприятия на парламентарно представените сили и то целия аспект на охрана, а не само персонална охрана – изцяло, така както се полага. Например, конгреса на ГЕРБ. Няма ГЕРБ да търси частна охранителна фирма. За да не може след това някой да търси оправдание, че задълженията им са да охраняват само едно лице и т.н. Когато едно национално мероприятие на една сериозна парламентарна представителна сила може да се стига, че то да няма ефективна охрана за достъп, за проспускателен режим, охрана на лицата, които влизат и т.н. виждате докъде може да се стигне.
Би могло да се помисли и за други аспекти, но тях ще ги обсъдим по-нататък.
Колега Ципов, аз не разбрах как Правната комисия ще се включи в тази работна група, като водеща е вътрешната комисия.
Красимир Ципов:
Членове на Правната комисия, ако имат желание, от всички парламентарно представени партии и коалиции от партии да се включат в работата на работната група. Същият апел отправих и към Комисията по външна политика и отбрана. Това е моят апел и моето желание е наистина да бъдат приети такива законопроекти, които да отговарят максимално на обществените очаквания и потребности и да бъдат включени максимално широк кръг от народни представители и експерти в тази сфера, за да имаме в крайна сметка един продукт, който най-малкото да не се срамуваме. Благодаря.
Четин Казак:
Присъединявам се и към апела за ефективен парламентарен контрол по всички аспекти, включително и за достъпа до тези служби. Тоест за начина на набиране на кадровия състав, принципи. Има ли там някаква дискриминация по някакъв признак, няма ли? Това са все въпроси, които са били табу и не само за службите за сигурност, а въобще за силовите структури в България. Крайно време е и по тези въпроси да се търсят отговори. Благодаря.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Казак. Г-н Радев и след това г-н Лазаров.
Емил Радев:
Уважаеми колеги,
Уважаеми представители на вносителите,
Аз мисля, че ние правим една голяма крачка в развитието на нашата демократична държава, когато приемаме точно тези закони, които в годините на прехода липсваха. Именно когато се даде една ясна правна рамка за действието на тези служби, това е едно голямо постижение в една демократична държава. Мисля, че приемането на тези закони е крайно наложително и това ще даде голяма правна сигурност, както във функционирането на тези служби, така и за всички, които по някакъв начин имат досег с дейността на тези служби.
Присъединявам се към казаното от колегата Ципов, но все пак ние сме Правна комисия и по отношение на някои разпоредби, примерно глава „Имуществена отговорност” в Закона за Националната служба за охрана бих апелирал да се види подробно. Защото тук има едно изключение от правилата на общата гражданска отговорност. Да, такова трябва да има. Спецификата на изпълняваните задачи на служителите в НСО е такава, че трябва да има малко по-различен модел на имуществена отговорност, но все пак тук говорим с едни правни категории, които се различават доста от общоприетите, правят се разграничения, които, според мен, не бива да се правят по този начин. Всичко правно при второ четене на този законопроект във водещата комисия да се обърне внимание. Защото вреди, пропуснати ползи – прави се разграничение какъв е служителят, дали е редови служител или ръководен, лихви има по различен начин изчислявани, а да не говорим за други правни техники. Нека просто да се уеднакви по възможност максимално с действащото гражданско законодателство.
Да не говорим, че има и някои неясноти. Например, в чл. 101, ал. 3 се говори, че когато вредите са причинени умишлено на държавата или на граждани или са в резултат на престъпление, отговорността се определя от гражданските закони. Не се определят само от гражданските закони само при престъпления и наказателното законодателство казва ясно какво става. Така че просто да се изчистят тези текстове.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Радев. Това не е само в Закона за Националната служба за охрана, а и в Закона за Държавната агенция „Разузнаване”. Там е същият проблем. Като цяло този раздел прави впечатление, че не е добре направен. Доста работа има по него. Г-н Лазаров, заповядайте.
Димитър Лазаров:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми колеги, аз съвсем накратко ще доразвия това, което каза колегата Радев. Обикновено понякога има хипотези, когато се действа особено от служителите от Националната служба за охрана при условията на неизбежна отбрана по-рядко може би, но евентуално при условията на крайна необходимост, което на мен някак си в ал. 1 на чл. 101 като чели едва ли не игнорира такива хипотези. Защото обикновено е възможно да бъдат причинени щети на държавата, да не говорим за гражданите, в условията на крайна необходимост. Това трябва ясно и точно да бъде разписано най-малкото, за да бъдат спокойни тези служители, когато изпълняват задълженията, които са им вменени по закон и подзаконови нормативни актове, че те не трябва да мислят затова, че те носят имуществена отговорност, ако са в положение на крайна необходимост, а такива ситуации предполагам има. Това трябва ясно да бъде за тези хора, за да знаят, че на първо място е задължението за изпълнение на специфичните им задължения. Същото ние го записахме, когато се касаеше за предотвратяване на бедствия и аварии, че наистина при условия на крайна необходимост е възможно да бъдат разрушавани прегради и така, така – да не изброявам и досаждам. Но това е нещо, което между първо и второ четене ние бихме могли да го добавим.
Що се касае до изразеното становище да се вмени като задължение на службата за охрана, независимо как ще се казва Национална служба за охрана, да охранява партийни мероприятия – глава първа на предната Конституция, където имаше сливане на управляващата партия или една партия – една държава, и където тогавашното УБО охраняваше партийните мероприятия, защото партията значи държавата, аз мисля, че е изключително опасно изобщо да мислим да вменяваме някакви такива задължения – Националната служба за охрана да охранява партийни мероприятия. Не искам да задълбавам в каква степен, кои партийни – парламентарно представени или не парламентарно, в каква степен, или една певица от „Пайнер” е на партийно мероприятие Национална служба за охрана ли ще я охранява. Да не задълбаваме на тази тема, но мисля, че е опасно да се връщаме към член първи от Конституцията. Не ми звучи сериозно партийни мероприятия да ги охранява Национална служба за охрана. Ако има охраняеми лица, както е сега, да си ги охранява Национална служба за охрана, а партийните мероприятия – не.
Четин Казак:
Уважаеми колега Лазаров, алюзията с чл. 1 е абсолютно неуместна. Тук става въпрос за ограничен кръг национални форуми на партиите. Никой не е казал, че всички партийни мероприятия и навсякъде в Горно нанадолнище или не знам си къде ще се охраняват от Национална служба за охрана. Националните основни мероприятия, като конгреси, конференции и т.н. – това се има предвид, където се събира целият елит, всички народни представители на тази парламентарно представена партия. Това се има предвид. Аз имах предвид конгреса на ГЕРБ, конгреса на БСП, а не за провежданите семинари и вечеринките.
Колега Лазаров, много добре знаете за какво става дума и от какво е продиктувано това. Няма нужда някой да бъде специално охраняван, за да има потенциален риск за всички останали, които не са до този момент охранявани. Представете си някой от вас стане обект на подобен инцидент. Вие сте народни представители.
Предс. Искра Фидосова:
Г-н Димитров.
Тодор Димитров:
Благодаря, г-жо Председател.
Аз ще подкрепя и четирите закона. Искам да се присъединя към бележката на колегата Радев. Гледам Раздел втори на Закона за НСО „Имуществена отговорност”, мисля, че трябва да се обърне сериозно внимание между първо и второ четене. Чета чл. 101, ал. 1, където се вменява имуществена отговорност за вредите, причинени по непредпазливост при или по повод изпълнение на служебните си задължения. Мисля, че няма такава логика с оглед спецификата на работата на НСО. Просто цялата глава трябва много добре да я прегледаме още един път, защото явно тук наистина нещата са сбъркани. Сега няма да влизам в детайли. В работни групи ще си изкажем съображенията. Мисля, че Правната комисия тук трябва да се фокусира, а не на предходната тема. Благодаря.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря. Ще Ви изпратим за член на работната група.
Г-н Ципов, ще трябва сериозно да се помолите на колегите юристи да участват, защото наистина тази глава изисква сериозна промяна.
Аз имам принципни въпроси по това, което успях да видя набързо.
Интересен подход. Няма да се спирам на него, защото ще има много критика по отношение на имуществената отговорност. Ще ви спестя сега критиката, но ще я кажа задължително между първо и второ четене с конкретни разпоредби и предложения.
Прави ми впечатление нещо друго – интересен подход при административната отговорност. В Законопроекта за военното разузнаване, например, има само една обща разпоредба за административно наказателната отговорност и тя е обща за всички случаи, за всички нарушения. Няма никаква диференциация по тези толкова важни или поне такава е моята представа, с различна степен на опасност и на последици от неизпълнение или нарушение на която и да било разпоредба от закона вие нямате и не предвиждате никаква диференциация по отношение на административно наказателната отговорност. За мен един закон, в който няма подробни административно-наказателни разпоредби, подредени и степенувани според степента на обществена опасност, последици и вреди, които могат да настъпят, отговорността на лицата според правомощията, които имат, не се разпишат подробно, това означава, че този закон в огромната си част остава с пожелателни норми, които няма да бъдат може би и в много случаи неизпълнявани и ще бъдат заобикаляни по простата причина, че не се носи административно-наказателна отговорност.
В Закона за Държавна агенция „Разузнаване” изобщо липсва административно-наказателна отговорност. В единия има един текст, а в този нищо няма. В същото време обаче има специален ред и правила по отношение на прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители. Защо сте приели различен подход от условията и изискванията и критериите, които са залегнали в Закона за държавния служител, след като част от администрацията ще бъде по Закона за държавния служител. Нямам в момента закона, за да сравня текстовете. Преписване на текстове от закона ли е или това са коренно различни ред и процедури, по които да става това прекратяване. Защо се създава такъв извънреден ред и способ за държавните служители. Те или са държавни служители и ние ги унифицирахме и като са държавни служители и са в служебно правоотношение вървят по този ред или не са. Такъв дето е така и така при определена служба, та била тя и Агенция „Разузнаване”, по моите разбирания не може да има и това сме следвали досега, когато приемахме промени в Закона за държавния служител, в Закона за администрацията.
Дисциплинарната отговорност по същия начин. Ако има и тази дисциплинарна отговорност засяга лица, които са по трудово правоотношение защо има разлика с дисциплинарната отговорност по Кодекса на труда. Това е недопустимо, според мен. Или каква е била логиката? Кажете преписани ли са текстовете едно към едно оттам, което като правна техника е неправилно или сте създали извънреден способ и ред в тези закони? Не мога да го сравня в момента. Но това ми прави впечатление на пръв поглед.
В Закона за НСО, например, там има диференциация – има опит, най-вероятно сполучлив, не знам, може и да не е достатъчно сполучлив, за такава диференциация за административно-наказателната отговорност, но я има, за разлика от другите два, където абсолютно нищо няма – в единия има обща разпоредба.
Моля да кажете какъв принцип сте следвали и каква правна техника, за да продължим нататък с въпросите.
Петър Темелков:
Г-жо Фидосова, при подготовката на законопроекта, дори и след обществените обсъждания, до момента на приемането на Министерски съвет, беше предвидено в законопроекта да има два вида служители: едните по Закона за Държавна агенция „Разузнаване” и по Кодекса на труда. В последния момент се прие, че ще има служители, които са по Закона за държавния служител, т.е. част от държавната администрация ще има в Държавна агенция „Разузнаване”. По тази логика ние първоначално в проекта бяхме заложили изчерпателно уреждане на статута на служителя по смисъла на Закона за Държавна агенция „Разузнаване” – от приемането до прекратяването на правоотношения. Има разлики и при приемането, има разлики и при развитието и при прекратяването на отношението. Така че ако следва да се коригират текстовете, които са, би трябвало да бъдат изключени основанията, които са общите. Не се предвижда субсидиарно приложение към настоящия момент по закона – не се предвижда субсидиарно приложение на Закона за държавния служител спрямо служителя по смисъла на Закона за Държавна агенция „Разузнаване”. В момента по законопроекта се въвеждат три категории служители.
Веселин Вучков:
Колегата в известна степен е прав, дори ако има и объркване, защото аз по една случайност бях и на Министерски съвет. По първоначалния вариант наистина се предвиждаше във всички закони, особено в Закона за Държавна агенция „Разузнаване” да си бъде специфичен вид държавна служба, която напълно игнорира Закона за държавния служител. Обаче на Министерски съвет вместо да се концентрираме върху предимствата на законните правомощия изведнъж стана огромна дискусия затова защо поне част от общата администрация на разузнавателните служби не се подчинява на Закона за държавния служител. На Министерски съвет стана страшен дебат. По тази причина по разпореждане на Премиера законопроектите бяха приети на вносител. Наложи се след това да се събират колегите от службите, за да разрешат този казус. Аз не съм участвал. Заради това сега в текстовете, които виждате пред Вас, г-жо Фидосова, има няколко правни норми, които казват, макар че са доста неясни и не са конкретни, но казват, че някои от служителите ще работят по Закона за държавния служител. Така че в Държавна агенция „Разузнаване” ще има лица, които си работят по трудово правоотношение на основание на Кодекса на труда, ще си има лица, които ще работят по специфичната държавна служба по Закона за Държавна агенция „Разузнаване”, където има специфични основания за освобождаване и т.н. И отделно от това на трето място ще си има вероятно, не знам точно кои лица, основно от общата администрация, които ще работят по Закона за държавния служител. И вероятно след като са внесени тези допълнителни елементи, след като всичко се гледа на Министерски съвет и преди да бъде изпратено в парламента, са добавени някакви разпоредби, които не са в синхрон помежду си и наистина може би има нужда от усъвършенстване на правната база между първо и второ четене, за да се знае в кои случаи ще се прилага Закона за Държавна агенция „Разузнаване” и в кои случаи Закона за държавния служител. Общо взето така стояха нещата.
Предс. Искра Фидосова:
Ако правилно разбирам, например, в Закона за Държавна агенция „Разузнаване” първоначално (до Министерски съвет) сте имали предвид, че всички, които ще бъдат в тази агенция, ще бъдат по служебно правоотношение по смисъла на вашия закон, а не по смисъла на Закона за държавния служител. По принцип питам. Защото това, което каза г-н Вучков, го разбрах, но за мен не само някои разпоредби противоречат, а цели раздели трябва да отпаднат. Защото аз го чета, прехвърлям го и не мога да разбера какво става тук. Например, в момента гледам Законопроекта за Държавна агенция „Разузнаване” чл. 100, където започва Раздел ІХ. Прекратяване на служебното правоотношение на държавните служители по чл. 32, ал. 1, т. 1. Той е писан за всички служители. Така е внесен.
Елена Маркова:
Аз участвах в работната група по Закона за военното разузнаване. Но това общо объркване, както правилно спомена г-н Вучков, дойде от обстоятелството, че специалните служители в специалните служби - тази необходимост на обсъждането чисто експертно дойде от специфичните функции, които те изпълняват. И как да кажа, ние юристите всеки си написа собствените части. Впоследствие това, което се случи, както каза г-н Вучков, беше прието на вносител, това което в нашия закон съществува е може би единственото, което донякъде е регламентирано преди това, защото има също специфика на военнослужещ. Служителите на Агенцията за военно разузнаване са военнослужещи, цивилни на трудово и цивилни на служебно правоотношение и оттам нататък са развити нормите. Но този модел не би могъл очевидно да проработи за останалите служби, защото те имат други различни специфични функции.
Предс. Искра Фидосова:
Добре. Разбрах. Г-н Вучков, тъй като разбирам, че Вие сте координатор от името на вносителите, т.е. правилно съм разбрала защо е станало объркването, но не определени норми, а целите раздели трябва да се коригират, защото те са написани добре, но са били приложими към принципа и подхода, който сте избрали, да нямат общо понятието държавен служител във вашия смисъл по тези четири закона с общото понятие по Закона за държавния служител.
Другият вариант е в парламента да подкрепим по вносител да си вървят нещата. Тук вече водещата комисия трябва да го гледа. Защото аз като го гледам, не става въпрос за две норми, а за 50 норми, които трябва да се поправят. Ако се върви по този ред, това всичко трябва да се изпише наново и да се поправи. Не знам референтите какво ще кажат? Така е.
Г-н Ципов, заповядайте.
Красимир Ципов:
Това всъщност се опитах да кажа и в моето изказване, визирайки определени слабости в четирите законопроекта или по-скоро в трите законопроекта, изключвайки така наречения „общ закон”.
Наистина има нужда да бъде уеднаквен статутът, доколкото е възможно, на всичките служители в различните служби, да има някакви огледални текстове, разбира се, отчитайки спецификата на определената дейност, на определената служба, на определения служител. Всъщност това е едно от най-важните неща, които трябва да се направят. За мен лично необяснимо е как на Министерски съвет всъщност следствие на дискусия се появяват три категории служители. Може би това идва и от различния им статут. Две от службите, като Военно разузнаване и НСО са с военизирани служители, а службите на Държавна агенция „Разузнаване” по законопроекта са цивилни служители. Наистина това е една от слабостите на тези три законопроекта и трябва да бъдат положени особени усилия, за да бъде уеднаквен статутът им. И отново ще повторя, разбира се, отчитайки спецификата на дейността на съответните служби.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря. Аз доколкото се ориентирам и ако правилно см се ориентирала, представителите на три или четири работни групи, не можах да схвана колко са, са на мнение, че по-скоро трябва да се върви към подкрепа по вносител принципно.
Красимир Ципов:
Г-жо Председател, трябва да бъдат подкрепени определено тези четири законопроекта и разбира се, че има много неща за изчистване между първо и второ гласуване, но в края на мандата на Народното събрание спазваме стриктно практиката да коригираме основно внесени законопроекти.
Предс. Искра Фидосова:
Ясно е, че трябва да бъдат подкрепени. Аз говоря за друго. Аз говоря за проблемната тема за статута на служителите.
Красимир Ципов:
Да, това беше и моето изказване. Ние трябва да направим абсолютно всичко възможно да бъде уеднаквен този статут и по отношение на това, което казахте вие за имуществена отговорност. Имуществена отговорност трябва да се носи по еднакъв начин за всички служители и по отношение на административно-наказателната отговорност и дисциплинарна отговорност.
Предс. Искра Фидосова:
Ставаше въпрос за друго. Дали да не се върви към подхода, който те са избрали, когато е внесен и е приет по вносител като подход по отношение на статута на служителите на въпросните служби.
Красимир Ципов:
Това е един от възможните подходи. Всъщност традиционно това е заложено и в Закона за Министерството на вътрешните работи и в Закона за Държавна агенция „Национална сигурност” - държавни служители по съответния закон в съответната служба и лица, работещи по трудово правоотношение, където статутът им се урежда от Кодекса на труда. Това е единият възможен подход и затова казвам нека да седнем да обсъдим в работната група каква посока ще поемем именно по отношение на това да бъде уеднаквен статутът, отчитайки обаче спецификата на съответната дейност на съответната служба.
Предс. Искра Фидосова:
Чакам отговор на въпроса за административните нарушения.
Димитър Лазаров:
Аз съм съгласен да вървим по техния подход, само че ние трябва да направим във всичките закони еднакви огледални норми що се касае до служители, които са на трудово правоотношение или така наречената „обща администрация”. Там, където има специфично, еднакво докъдето може, а със спецификите отделни норми, за да е ясно всъщност какво разписваме, съобразено, разбира се, със Закона за Министерството на вътрешните работи. Подходът не може да бъде по-различен. Спецификите да бъдат разписани. Така е написано сега, че не може човек сега да разбере какво се има предвид, поне в коментирания закон за разузнаването. Поради тези промени, които са настъпили, те просто са скачали.
Предс. Искра Фидосова:
Темите са няколко. За служебните правоотношения е ясно. В МВР нямат нито е един служител по Закона за държавния служител. Нали е така, г-н Вучков. (Така е.) Всички ще бъдат държавни служители по реда на тези специални закони или част от тях ще бъдат по реда на Закона за държавния служител. Това е едната тема.
Гледайки текстовете, за мен са много текстовете, които трябва да се коригират и да се обърнат тотално нещата. И за мен е много по-лесно да вървите както сте си го внесли в Министерски съвет, както сте ги разработили като проекти, отколкото обърнатото и обърканото в момента по тази тема. По тази тема каквото решите това правите.
По втората тема – за дисциплинарната отговорност, е за служителите, които са по трудово правоотношение или за всички. Защото тези, които са по трудово правоотношение, се създава различен ред от Кодекса на труда. Това ми беше вторият въпрос.
Третият голям въпрос, принципен, беше за административните наказания – административно-наказателната отговорност. Защото това е половината от законите. Затова поставих принципни въпроси, за да се ориентираме какво точно трябва да се коригира.
Елена Маркова:
Аз имам отговор по отношение на административно-наказателните разпоредби защо са толкова постни в Закона за военното разузнаване. Защото военното разузнаване представлява предимно военнослужещи. И в Закона за отбраната и въоръжените сили има подробно разписани норми – административно-наказателни разпоредби, свързани с техните отговорности, с нарушенията. Но в законите, както вървят в пакет, това би могло тук да се урегулира. Защото забележката Ви беше, г-жо Председател, към Закона за военното разузнаване по отношение на административно-наказателните разпоредби, вярно е, че те са много схематични, но това очевидно е чисто механично от факта, от обстоятелството, че във военното разузнаване работят военнослужещи.
А по отношение на структурата, за разлика от ДАНС и от МВР има в служба „Военна информация” работят военнослужещи, има администрация по смисъла на Закона за администрацията и на трудово правоотношение. Те не са специална администрация. Но няма проблем, ако нещо между първо и второ четене се реши.
Предс. Искра Фидосова:
Ако следваме тази логика, то тогава този закон не ви трябва, ако ще се следва другият закон.
В Закона за Държавна агенция „Разузнаване” защо няма никакви разпоредби за административно-наказателна отговорност?
Петър Темелков:
Какви административни нарушения? Всъщност не са упълномощени служителите някак си те или спрямо тях да бъдат извършени административни нарушения, че председателят на агенцията да осъществява. Едно е, че приоритетно дейността на службата е извън граница, но и на територията на страната ние не виждаме някакви специални административни нарушения да се извършват по смисъла на закона, че да се предвижда носене на административна отговорност.
Димитър Лазаров:
То не е казано само за служителите. То е и за трети лица. Който наруши този закон, може да е външно лице ще ли да носи административно-наказателна отговорност? За това става въпрос.
Емил Радев:
Така или иначе в този закон има процедури, които ако не се спазват, това значи нарушение на някакви административни процедури, за което трябва да има санкция, което значи вътре в самата дейност на службата и взаимоотношенията между служители.
А що се касае до Закона за военното разузнавате това, че в друг закон са административно-наказателните разпоредби, ако беше глава „Военно разузнаване” в Закона за въоръжените сили, щеше да действа абсолютно този режим. Но в момента без всякакво препращане и т.н. това не може да стане. За нарушения на този закон оттам нататък, ако се приложи другия закон, ще падне в съда.
Предс Искра Фидосова:
По чл. 46 от Закона за Държавна агенция „Разузнаване”, например, сте предвидили задължение за тези служители да подават декларация за имотното състояние и доходите си, декларации, че не членуват в партия и ако не подаде тези декларации какво ще носи. (Има дисциплинарна отговорност.) Нещо не разбирам. Защо правим тези закони, ако ще ги препращаме.
Петър Темелков:
За нарушаването на тази разпоредба се предвижда дисциплинарна отговорност, а не административно-наказателна отговорност.
О.з.ген. Атанас Запрянов:
Всички военнослужещи от служба „Военна информация” носят всякаква отговорност по Закона за отбраната и въоръжените сили. Тези административни и наказателни разпоредби се отнасят за цивилните служители по трудово и служебно правоотношение.
Димитър Лазаров:
За какво се пише този закон, след като няма да се прилага за
Елена Маркова:
Г-жо Председател, аз разбрах, че в работна група ще бъде разписано кое е дисциплинарна и кое е административно-наказателна отговорност, защото е специфична тази функция.
Предс. Искра Фидосова:
В Законопроекта за Държавна агенция „Разузнаване” в Раздел VІІ. Дисциплинарна отговорност в чл. 78, ал. 1 пише: „Държавните служители в Агенцията, които виновно са нарушили служебните си задължения, се наказват д предвидените в този закон наказания.”
А подаването на декларация не е част от служебното задължение, а като основание да встъпи в длъжност. След този текст имате един друг, ако не положи клетва, заповедта се отменя. Това е много интересно. Имаш заповед за назначаване, дават време да се положи клетва и ако не се положи клетва, се отменя заповедта. Изискването за декларацията е задължително условие, ако правилно разбирам, това сте искали да кажете, за постъпване и за издаване на заповедта.
Петър Темелков:
Вие сте права, че при първоначалното постъпване подава декларация и с неподаването всъщност няма да възникне правоотношението. В чл. 48 е записано, че няма да възникне правоотношението, ако не подаде декларацията. А в последствие, ако някой не подаде, е основание за дисциплинарна отговорност.
Веселин Вучков:
Г-жо Председател, аз мисля, че е видно, че има нужда от юридическа доработка на голяма част от текстовете, като липсва координация, когато са се писали в началото. Затова вина може би носят много хора, а някои може би не са и тук. Очакваше се, че така ще се случи. Не е отговорено и на по-големи въпроси. Защото в НСО трябва да има военни звания, например. Цялата полиция охранява целия обществен ред на Република България без военни звания вече 7 години, но НСО е на военен принцип. И други въпроси. Така че моля да се пристъпи към гласуване, дебати в зала и между първо и второ четене ще отправим молба към вас юристите от комисията да помогнат да усъвършенстваме законите.
Красимир Ципов:
Г-жо Председател, сега разбрахте ли защо отправих такъв горещ апел към колегите от Правната комисия да се включат в работата на работната група.
Съжалявам, че ще се повторя, но за сетен път ще кажа, че има нужда от работа и всъщност едни от основните слабости на тези три законопроекта са свързани именно с това, че няма текстове, които ясно да регламентират всички тези въпроси, които бяха поставени.
Затова отново ви моля, нека колегите от всички партии и коалиции от партии, представени в парламента, да определят свои представители, включително и експерти, за да може наистина между първо и второ гласуване да се отстранят тези несъответствия, пропуски, слабости, както искате ги наречете, и да имаме закони, от които в крайна сметка няма да се срамуваме. Благодаря.
Предс. Искра Фидосова:
Г-н Димитров, заповядайте.
Тодор Димитров:
Колеги, в момента гледам административно-наказателните разпоредби в Закона за военното разузнаване и смятам, че те трябва да се напишат наново, защото това, което е написано в чл. 85, даже не е схематично. Няма, според мен, друг закон, който да предвижда глоба с такъв марж от 300 до 5000 лв. Тук вероятно влиза повторно, рецидив, различни видове нарушения с тежест и т.н. Няма как да има такъв марж от 300 до 5000 лв. Тук по някакъв начин трябва да се диференцират поне основните групи нарушения, повторност и т.н. Според мен, е недопустимо в този вид „който наруши разпоредбите на този закон” да се каже общо, то пък излиза, че не всички разпоредби на този закон влизат тук, мисля, че тези неща трябва да се изчистят. Защото всяка санкция, която се наложи по този ред, както вие казвате, на практика те ще падат в съда. Благодаря.
Предс. Искра Фидосова:
Други желаещи за изказване? Имате ли нещо да добавите, колеги? Няма. Преминаваме към гласуване. Кворумът е 18.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за управление на системата за защита на националната сигурност, № 202-01-77, внесен от Министерски съвет на 27.11.2012 г. Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против? Двама „против”. Въздържали се? Четирима „въздържали се”.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за Националната служба за охрана, № 202-01-78, внесен от Министерски съвет на 27.11.2012 г. Който е „за”, моля да гласува. Десет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Осем „въздържали се”.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за военното разузнаване, № 202-01-79, внесен от Министерски съвет на 27.11.2012 г. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шест „въздържали се”.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за Държавна агенция „Разузнаване”, № 202-01-80, внесен от Министерски съвет на 27.11.2012 г. Който е „за”, моля да гласува. Дванадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Шест „въздържали се”.
Приемаме и четирите законопроекта. Благодаря ви. С това приключваме с дневния ред. Утре заседанието е от 15:30 часа.
Закривам заседанието.






Председател:
Искра Фидосова