Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО ПРАВНИ ВЪПРОСИ
31/01/2013
Стенограма от заседание на комисия
П Р О Т О К О Л
№ 164
Днес, 31.01.2013 г., четвъртък, от 15:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Борислав Петков, директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”; от Националното бюро за правна помощ – Елена Чернева-Маркова, председател, Вилма Василева-Георгиева, заместник-председател, Петя Добрева, директор на Правна дирекция и Елена Владимирова, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство” в Министерството на правосъдието; от Висшия адвокатски съвет – Даниела Доковска, председател.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Искра Фидосова:
Добър ден на всички.
Колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси с предварително обявения дневен ред:
1. Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2013 г., № 302-00-5 , внесена от Министерски съвет на 17.01.2013 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, № 202-01-75, внесен от Министерски съвет на 21.11.2012 г. - водеща – КПВ
3. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ проект вх. № 253-03-88/05.09.2012 г. на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс: № 254-01-77, внесен от Екатерина Иванова Михайлова и група народни представители нa 06.07.2012 г.; № 254-01-79, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 10.07.2012 г.; № 254-01-81, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 10.07.2012 г. и № 254-01-83, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 10.07.2012 г.
Колеги, предварително се разбрахме, че ще проведем заседанието от 15:30 часа и аз обявих, че след като приключим с т. 1 от дневния ред, ще направим коментар по т. 3 и след това ще се върнем към т. 2. Казвам коментар по т. 3, тъй като направихме кръг от консултации, за които ще кажа няколко думи впоследствие.
В момента от членовете на Комисията по правни въпроси присъстват 18 човека. В момента се размножава и проектът на доклад по т. 3, който ще ви бъде раздаден.
Г-н Стоилов иска думата по дневния ред. Заповядайте.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател, имам предложение да включим в дневния ред нова точка. Не оспорвам това, което представихте приблизително като график на работата. Но предлагам преди коментарите по т. 3 да включим като т. 2 в дневния ред промените в Търговския закон за второ четене, тъй като те вече значително се забавят и това усложнява още повече тези проблеми около неплатежоспособността, които станаха причина този законопроект да бъде подготвен и приет в края на миналата година.
Затова аз настоятелно предлагам да го включим в дневния ред за днес като т. 2 или, ако вие с гласуване отклоните това нещо, да се посочи още отсега конкретно възможно най-близка дата, за да не се създава впечатление, че комисията има някакви други мотиви, за да забавя приемането на тези важни промени в Търговския закон. Благодаря.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов.
Докладът от работната група по Търговския закон ми беше предаден във вторник, 29 януари 2013 г., 20:00 часа, след като бях обявила програмата за днес. Миналата седмица в сряда, след срещата, която направи нашата парламентарна група с представители на дипломатическите мисии, аз обявих дневния ред за днес, четвъртък с основна точка „Допълнителен доклад по Изборния кодекс”. Не възразявам да се включи и доклада за второ четене на промените в Търговския закон, но смятам, че това не е най-добрият вариант и не е уместно да го направим, тъй като на колегите днес ще бъде раздаден доклада. За следващия четвъртък предлагам да бъде точка първа и да приключим с доклада за второ четене на това заседание. А за днешното заседание, дори и да го включим, нито колегите са се запознали, нито присъстват представители на работната група извън народните представители, нито пък други представители, които са заявили желание за присъствие по този закон. От работната група имам разнопосочни твърдения. На мен ми се каза във вторник, когато ми беше предаден доклада, че са безспорни текстовете, а всъщност в проекта на работната група се отхвърлят всички предложения на г-н Бисеров, което за мен означава, че не са безспорни, а са спорни. Затова нека да фиксираме да остане този доклад за следващия четвъртък.
Янаки Стоилов:
В отговор на това, което казахте. Ако Вие поемете сега публичен ангажимент за следващия четвъртък това да бъде т. 1, аз приемам, но искам все пак да отбележа странното забавяне на този доклад. Защото работната група, която беше излъчена и обсъждаше въпросите в частта за несъстоятелността, доста бързо и при сравнително високо участие предложи текстовете. Вероятно става дума за тези, които са със сроковете на плащанията, тъй като по другата част, за която аз говоря, не е имало разногласие сред вносителите и сред членовете на работната група.
Затова нека, ако има още открити въпроси в другата тематика, където инициатор е правителството, те да бъдат изяснени, но независимо до каква степен в това изясняване ще се стигне, на другото заседание в следващия четвъртък първа точка да бъде промените в Търговския закон.
Предс. Искра Фидосова:
Приемам категоричния ангажимент и държа да подчертая, че на второ четене се гледат всички текстове, а не само според част от колегите, които са безспорни. Изследвах случая в детайли. Следващият четвъртък първа точка е Търговският закон. Днес още ще го обявим на сайта и ще бъде раздаден доклада такъв, какъвто ни е представен от работната група.
По първа точка - Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2013 г., № 302-00-5 , внесена от Министерски съвет на 17.01.2013 г.
По тази точка присъства представител на Министерството на правосъдието г-н Борислав Петков, директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”. Моля накратко да ни представите вашите предложения, г-н Петков.
Борислав Петков:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
В програма на правителството за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2013 г., Министерството на правосъдието е предложило едно досие. Става дума за Директива на Европейския парламент и на Съвета за обезпечаване и конфискация на облаги от престъпна дейност в Европейския съюз.
Министерството на правосъдието подкрепя Директивата, тъй като тя цели преработване на съществуващата правна рамка по обезпечаване, управление и конфискация на облагите и възстановяване на приходи от престъпления в Европейския съюз, допринася за усъвършенстване на правната уредба и постигането на ефективни резултати в борбата с организираната престъпност и корупцията.
Наред с това, тя ще доведе до създаване на минимални права за обезпечаване и конфискация на имущество, приемането на които ще доведе до допълнително хармонизиране на режимите на държавите-членки в тази област, като по този начин ще се засили взаимното доверие и ще се улесни ефективното трансгранично сътрудничество.
В рамките на предстоящите дискусии, предвид избрания в нашето законодателство широк подход откъм възможности за отнемане на противозаконно придобито имущество, България ще подкрепя идеята за въвеждане на максимално широк обхват на Директивата, така че да се включат възможно най-голям кръг хипотези и случаи, при които да се осъществява конфискацията на незаконно придобито имущество.
Същевременно ще запазим виждането си, че подходът следва да бъде максимално балансиран, така че да се постига максимално зачитане на основните човешки права, сред които и правото на собственост, както и осигуряване на съответните процесуални гаранции за справедлив съдебен процес.
В бъдеще очакваме с интерес и предложение за законодателен акт в сферата на взаимното признаване на решения за конфискация и сътрудничество между службите, отговарящи за възстановяване на активи, което ще разгърне възможността за ефективно трансгранично взаимодействие на компетентните съдебни органи на държавите-членки в тази област. Благодаря ви.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Петков. Колеги, имате думата за изказвания и предложения за допълнение. Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател,
Госпожи и господа народни представители, аз няма да влизам в дискусия по същество. Програмата дава ясно разделите и позициите, доколкото конкретно са формулирани, на българското правителство. Само искам да заявя, че по нея ще се въздържа не толкова заради това, което е в частта за правосъдие и вътрешни работи, колкото по други сектори, например, липса на ангажименти в областта на селскостопанската политика и тъй като ние все пак се произнасяме по цялостния документ, което не ми дава основание да го подкрепя, защото смятам, че българската позиция трябва да бъде много по-определена в някои от пунктовете – нещо, което липсва от гледна точка, например, на справедливото определение на земеделските субсидии сред производителите. Благодаря.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов.
Колеги, по възложеното от мен на експерти от комисията задание да направят проект на предложения, които да бъдат обсъдени в Правната комисия и които евентуално, ако бъдат приети, да станат част от Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2013 г. имам постъпили пет точки за предложения. Те са:
1. Рамка за административни мерки за замразяване на средства, финансови активи и икономически ползи на физически лица и образувания, заподозрени в терористична дейност в рамките на Европейския съюз. (член 75 от ДФЕС).
2. Специални гаранции в наказателното производство за заподозрени или обвиняеми лица в уязвимо положение.
3. Връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела.
4. Създаване на Европейска прокуратура за защита на финансовите интереси на Съюза.
5. Преглед на визовата политика на Съюза, за да се улеснят законно пътуващите лица.
Това предложение го предоставям на вашето внимание. Ако считате, че нямате други предложения и бихме дали подкрепа на тези препоръки, които са подготвени от експертите към Комисията, моля ви за изказване. Ако нямате изказвания, да преминем към гласуване. Да разбирам, че няма други изказвания.
Колеги, подкрепяме ли предложенията на експертите като предложения на комисията?
Любен Корнезов:
Подкрепяме ги.
Предс. Искра Фидосова:
Подкрепяме ги. Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението на Министерския съвет за Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2013 г., № 302-00-5, внесена от Министерски съвет на 17.01.2013 г., като в доклада (становището) на Комисията по правни въпроси ще бъдат включени на основание Глава десета от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание следните проекти на актове:
1. Рамка за административни мерки за замразяване на средства, финансови активи и икономически ползи на физически лица и образувания, заподозрени в терористична дейност в рамките на Европейския съюз. (член 75 от ДФЕС).
2. Специални гаранции в наказателното производство за заподозрени или обвиняеми лица в уязвимо положение.
3. Връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела.
4. Създаване на Европейска прокуратура за защита на финансовите интереси на Съюза.
5. Преглед на визовата политика на Съюза, за да се улеснят законно пътуващите лица.
Тези проекти на актове ще бъдат представени в пленарна зала за включване в Годишната работна програма на Народното събрание за 2013 г., които са в кръга на компетентност на Комисията по правни въпроси.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Пет „въздържали се”.
Колеги, да продължим ли с т. 2 от дневния ред? (Да.)
Преминаваме към втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, № 202-01-75, внесен от Министерски съвет на 21.11.2012 г.
От името на вносителя ще представи мотивите за законопроекта г-жа Елена Маркова, председател на Национално бюро за правна помощ. Заповядайте, г-жо Маркова.
Елена Маркова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Министерският съвет е вносител на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, одобрен с Решение № 963 от 21 ноември 2012 г.
Законът за правната помощ е в сила от 1 януари 2006 г. и постави началото на реформиране на системата за правна помощ и
по-конкретно - на подобряване на достъпа до правна помощ. С него беше създадено Националното бюро за правна помощ, чрез което се осъществява общото и методическо ръководство на дейността по правната помощ.
Създадената със закона нова системата за организация на правната помощ е един успешен европейски модел, който гарантира равен достъп до правосъдие. В резултат на тази нова система за организация на правната помощ, бяха преодолени редица негативни явления, свързани с липсата на отчетност и контрол при предоставянето на правната помощ, липсата на критерии при предоставянето на правната помощ, както и непрозрачното финансиране на правната помощ.
Кои са причините, които наложиха предлаганите промени на закона?
Обществено-икономическите промени в страната в резултат на световната икономическа криза, която доведе, от една страна, до нарастване броя на социално слаби лица, имащи нужда от правна помощ. От друга страна, поради ежегодно нарастващия обем на предоставената правна помощ, възникна необходимост от засилване на контрола при допускане и предоставяне на правна помощ, с оглед на целесъобразното разходване на предоставените от държавата средства; от засилване на контрола за качеството на правната помощ и отговорността на адвокатите, необходимостта от въвеждането на механизъм за рефинансиране на разходите за правна помощ, както и създадената вече практика по прилагането на закона през изтеклите 6 години от неговото прилагане доведе до необходимостта от промени в Закона за правната помощ.
Кои са целите, които ще се постигнат с предлаганите изменения и допълнения на Закона за правната помощ?
Първо, гарантиране на достъп до правосъдие на по-широк кръг социално слаби граждани и категории лица от рисковите групи, на които се полага правна помощ по силата на други закони.
Второ, подобряване на контрола и качеството на правната помощ.
Трето, по-целесъобразно разходване на държавните средства и въвеждане на механизъм за рефинансиране на разходите за правна помощ.
Основните изменения и допълнения в Закона за правната помощ са в три направления:
- Разширяване на кръга от лица, на които се предоставя безплатна правна помощ. Изрично се въвежда принципът за безплатна правна помощ на изброените в закона лица.
Правото на адвокатска защита, както знаем, е конституционно право, поради което държавата следва да го гарантира. В този смисъл е предложеното допълнение за включване на лица от рисковите групи - деца, жертви на сексуално насилие и трафик и други лица, на които се полага правна помощ по силата на други закони от националното ни законодателство. Това са Закона за закрила на детето, Закона за убежището и бежанците, Закона за чужденците в Република България, Закона за борба с трафика на хора. Разширен е кръгът на социално слабите по смисъла на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане.
Националното ни законодателство се привежда в съответствие и с европейските норми и по-конкретно с Регламент № 4/2009 г. на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, като във връзка с това чл. 22 е допълнен с лица по чл. 144 от Семейния кодекс и млади пълнолетни до 21 г.
Второто направление е за засилване на контрола по предоставяне на правна помощ и засилване на контрола върху органите, допускащи правна помощ, уеднаквяване на критериите при предоставянето на правна помощ при всички видове дела – граждански, административни, наказателни, като съдът или органът на досъдебното производство преценява въз основа на предоставени доказателства от съответните компетентни органи, че страната няма средства за адвокатско възнаграждение.
За Националното бюро за правна помощ и другите определени органи от системата за правна помощ - МВР, Прокуратурата, Висшия съдебен съвет и Висшия адвокатски съвет и Министерството на финансите се възлагат допълнителни контролни функции – издаване на указания и на съвместни указания със задължителен характер. Нови функции се вменяват и на председателя на бюрото, който издава решения при недобросъвестно и некомпетентно извършена правна помощ, както и решения за възстановяване на изплатени възнаграждения в определени от закона случаи.
Засилване на контрола върху работата на адвокатите, които предоставят правна помощ.
Основен проблем е и събирането на присъдените в полза на Националното бюро за правна помощ вземания за разноски за правна помощ.
Благодаря за вниманието.
Предс. Искра Фидосова:
Колеги, имате думата за изказвания. Г-жа Доковска, заповядайте.
Даниела Доковска:
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Макар че министър Ковачева я няма, позволете ми да използвам случая да й благодаря за това, че, откакто встъпи нейният екип, тя обезпечи ресурсно правната помощ в България и сега Министерството на правосъдието е обърнало поглед към правната помощ с този законопроект.
Ние считаме, че този законопроект е навременен, много важен и е направен много добре.
Има сериозно възражение само по § 7 и § 8, където е допусната една концептуална грешка. По силата на тези текстове се изисква виновният да дава декларация за имотното си положение в досъдебното производство. Това е недопустимо с оглед на правото му по Наказателно-процесуалния кодекс да не дава обяснение пред органите на досъдебното производство. Истинският текст е този, който съществува и сега, приет 2010 г. от Народното събрание, че по наказателни дела преценката, че обвиняемият или подсъдимият няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение се извършва от органа, който ръководи процесуалните действия въз основа на установеното имуществено състояние на лицето по конкретното дело. Защото НПК задължава органите на досъдебното производство да събират всички доказателства за имущественото положение на лицето първо с оглед на гаранцията, която се плаща, второ с оглед на конфискацията, трето с оглед на други мерки на неотклонение и най-накрая с оглед на сезиране на Комисията за отнемане на имуществото. Така че не може обвиняемият да бъде задължаван да декларира каквато и да било и да носи отговорност за това, понеже нарушаваме европейските стандарти. Действащият текст е много добър и ясен.
Иначе смятам, че този законопроект решава много важни въпроси, които, за съжаление, досега бяха отминавани и сега е моментът и аз благодаря за внасянето на този законопроект.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Доковска. Колеги, имате думата за изказвания. Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Аз ще бъда максимално кратък. Аз ще гласувам „за” този законопроект. Той прави съответната крачка напред. Г-жа Доковска постави въпроса за § 7 и аз съм го отбелязал. Но това между първо и второ четене може да се изчисти.
Има някои други правно-технически въпроси, които между първо и второ четене няма проблем да бъдат поправени.
Всъщност този Закон за правната помощ касае, доколкото имам поглед върху живото правораздаване, преди всичко наказателно право. Само в около 1% в административното право се ползва този закон.
По-скоро имам въпрос към вносителите. Знам, че тази година имат в бюджета чувствително увеличаване на бюджета за правна помощ и ако не ме лъже паметта са 9 млн. лв. Но често получавах и миналата и по-миналата година, а предполагам и колегите, оплаквания и жалби от адвокати, и то не само от София, че с месеци не си получават хонорарите за явяването им във връзка с правната помощ.
Има ли още забавяния, или вече сте ги изчистили? Благодаря ви.
Ще подкрепя законопроекта.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Корнезов. Г-жо Маркова, заповядайте.
Елена Маркова:
Действително до м. декември имаше забавяне и това забавяне беше с 4-5 месеца. Но благодарение на разбирането, което проявиха Министерството на правосъдието, а и Министерството на финансите, ни бяха допълнително отпуснати 4.5 млн. лв., с което ние успяхме да изплатим всички задължения до края на годината и за първи път Националното бюро за правна помощ приключи финансовата си година без задължения. Към настоящия момент, тъй като бюджетът ни за тази година е увеличен с 2 млн. лв. и от 7 млн. лв., той вече е 9 млн. лв. ние можем да сме доволни и да се похвалим, че към днешна дата ние плащаме постъпили и обработени отчети с дата 24 януари 2013 г. – една седмица назад, нещо, от което наистина всички колеги са изключително доволни. Освен многото оплаквания и петиции, че ще стачкуват и т.н., ние вече получаваме благодарствени e-mail и писма. Зависи каква ще бъде бройката на отчетите, които ще получим, но нещата в момента са овладени.
Любен Корнезов:
Трябва ли адвокатът да има връзки, за да бъде назначен за служебен защитник. В кръга на шегата го казвам това, но е истина. Защото едни и същи адвокати, имат ли връзка със следователя, бъдат назначавани или поне на мен така ми казват. Г-жа Доковска може би ще каже как е, тъй като има по-широк поглед.
Даниела Доковска:
Този Закон за правната помощ избегна точно това – възможността за колабориране между магистрати и адвокати при назначаването. Създаде се една схема, при която определянето на адвокатите става от адвокатските съвети. Така че вече нямаме такива случаи, както едно време следовател да работи с адвокат и да определя. Нямаме вече това.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Доковска. Г-н Тошев изяви желание.
Ивайло Тошев:
Г-жо Председател, благодаря.
Моите въпроси са два или три.
Г-жо Маркова, какви са били съображенията в § 2, в чл. 12 да се предложи отпадането на срока при преназначаването. Сега разпоредбата е, че се преназначават за същия срок, а сега предложението е този срок да отпадне.
В § 4, в чл. 18 предлагате да се създадат т. 7 и т. 9, като в т. 7 е предвидено „осигуряват обучение на служебните защитници”. Изпуснато е резервните. Това умишлено ли е или е техническа грешка да се изпуснат резервните защитници. Аз считам, че следва и на тях да се осигурява такава възможност за обучение.
Последният ми въпрос е свързан с § 16, където в ал. 6, в т. 1, 2 и 3 се предвиждат сроковете, за които се налагат съответните ограничения.
По отношение на т. 4 в предходната ал. 5 не е предвиден такъв срок.
Това са моите въпроси. Благодаря.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря. Г-жа Маркова ли ще отговори? Заповядайте.
Елена Маркова:
По отношение на чл. 12 заличаването „за същия срок” е направено единствено, за да няма тавтология. Просто от една редакционна прецизност. В стария текст е казано. Цитирам: „съответно избират за срок от три години”. Срокът е посочен, че е от три години и след това следва, „те могат да бъдат преназначавани или преизбирани”. Просто предложението вероятно е имало предвид именно да се избегне тази тавтология „за същия срок”, защото срокът е посочен в първото изречение. Тъй като коментираме в момента срока, предполагам, че това е било предложението на вносителя, защото аз лично не съм присъствала в работната група. Аз заварих проектозакона, когато отидох в бюрото и специално този текст след това не сме го коментирали и променяли. Правихме някакви други допълнителни промени. Но мисля, че единствено е във връзка с избягване на тавтологията.
Ако коментираме срока, аз лично считам, с оглед структурата на Националното бюро, което се състои от 5 човека – председател, заместник-председател и трима членове, избрани от Висшия адвокатски съвет, те се избират за четири години. Докато председателят и заместник-председателят са за три години и тук може евентуално да се помисли за някакво изравняване на срока. Но в конкретния случай, за който Вие ми задавате въпроса, аз така ви отговарям – просто се избягва тавтология. Редакционна е поправката. Това е мандат, който е определен всъщност от Министерския съвет, защото ние сме назначени с мандат.
За осигуряване на обучението на служебните защитници. Резервният защитник е служебен защитник, така че ние използваме по-общото понятие.
Ивайло Тошев:
По-горе, в т. 2 правите разграничение, като казвате, да се добави резервни защитници, т.е. създавате го това разграничение.
Елена Маркова:
Защото до този момент фигурата на резервния защитник не съществуваше в закона и затова се добавя.
Ивайло Тошев:
Третият ми въпрос беше свързан с § 16, ал. 6 в точки 1, 2 и 3 предвиждат срокове на съответните ограничения, свързани с предходната ал. 5. В ал. 5 обаче има т. 4 по отношение на която в ал. 6 няма срок.
Елена Маркова:
Мисля, че е някакъв технически пропуск, за което Ви благодаря, че обърнахте внимание. Ще трябва да го решим.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи колеги за изказване има ли по този законопроект? Няма. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, № 202-01-75, внесен от Министерски съвет на 21.11.2012 г.
При 19 гласуващи против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Деветнадесет „за”. Благодаря ви.
Преминаваме към следващата точка от предварително обявения дневен ред.
По трета точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ проект вх. № 253-03-88/05.09.2012 г. на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс: № 254-01-77, внесен от Екатерина Иванова Михайлова и група народни представители нa 06.07.2012 г.; № 254-01-79, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 10.07.2012 г.; № 254-01-81, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 10.07.2012 г. и № 254-01-83, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 10.07.2012 г.
Колеги, ще ви бъде раздаден един проект на предложение за Допълнителен доклад на ЗИД на Изборния кодекс. Искам да направя няколко уводни думи, тъй като преди няколко часа, след като излязохме от една от срещите с представители на парламентарните групи бях попитана от журналисти имало ли е срещи, тайни ли са. От представители на медиите чух коментар, че това е била най-дълбоко пазената тайна вчера и днес. Аз не разбрах защо? И за да няма никакви недоразумения и интерпретации и спекулации по тази тема, ще ви уведомя какво сме направили до този момент и какво предстои да направим, първо по хронологията и процедурата и след това ще кажа няколко думи по това, което оттук нататък предлагаме.
В началото на седмицата и вчерашния ден изпратих писмено покани до всички парламентарни групи за провеждане на срещи по отношение на повдигнатите и публично оповестени 6 спорни момента от условия, поставени от страна на няколко от парламентарните групи по отношение на промени в Изборния кодекс. Писмата са тук и на всяка една група съм изпратила поотделно писма с молба да ми бъдат потвърдени представители за участие в определените дни за консултации поотделно с всяка парламентарна група във вчерашния и днешния ден и всяка една парламентарна група да посочи удобен за нея час за тази среща, на която да се обсъдят всички спорни моменти. Във вчерашния ден сме провели две срещи и днес също две срещи, така че с всички парламентарни групи поотделно вече сме провели срещи. Още вчера се разбрахме, че като приключи първият кръг от разговори поотделно с представители на всяка парламентарна група, първоначално имахме намерение днес преди заседанието на комисията да направим втори кръг от една голяма среща с представители на всички парламентарни групи заедно и там където има различия и разминавания по така определените предварително различни позиции на различните парламентарни групи по предварително зададените 6 спорни точки, да ги чуем, да обсъдим проектите, които до този момент сме подготвили и сме обсъждали на проведените срещи вече като конкретни текстове, за да се опитаме да се доближим и намерим максимално сближаване на позициите с приемането на колкото е възможно по-консенсусни текстове за всички по въпросните 6 поставени теми. От продължителността на срещите, които направихме вчера и днес (по 1-2 часа) с представителите на всяка парламентарна група, не остана време днес преди заседанието на комисията да направим и общата среща.
На вниманието на представителите на медиите, за да им е по-удобно на всички, се опитахме преди заседанието на комисията, както и на колегите членове на комисията да дадем по тези 6 спорни точки нашите предложения с конкретни текстове. На срещите, които направихме с всички парламентарни групи, сме обяснили в детайли какви са нашите предложения, включително с някои от представителите коментирахме и съдържанието на конкретните текстове. На срещите постъпиха и някои предложения от колегите от другите парламентарни групи, които съответно сме съобразили и разписали в този проект, който ви предоставяме.
На членовете на Правна комисия сме раздали материали, с които разполагаме дотук, като всичко е събрано на едно място, съгласно нашия правилник – проект на допълнителен доклад към Доклад вх. № 253-03-140 от 11 декември 2012 г. за второ четене на общия законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 253-03-88 от 5 септември 2012 г.
Днес получих две писма от председателя на парламентарната група на БСП – г-н Станишев, и от г-н Лютви Местан, председател на Движението за права и свободи. Ще ви прочета съдържанието. То е съвсем кратко.
„Във връзка с писмо, .... моля да ни изпратите в писмен вид предложенията на вашата парламентарна група по спорните теми в Изборния кодекс, които ще обсъдим с внимание на заседание на ръководството на парламентарната група на БСП и ще формираме нашето становище по тях.”
В момента вече сме изпратили това, което успяхме след последната среща да подготвим, на e-mail на колегите от останалите парламентарни групи. Далеч съм от мисълта, че в момента ще можете да вземете отношение и не бива и не това е идеята – за една или пет минути да се вземе решение, макар че аз лично очаквах от миналата седмица, след като минаха и срещите с посланици, всеки след това което се изговори и в публичното пространство, да има вече позиция.
Обещах на представителите на медиите да обясня какво предлагаме по шестте точки.
Любен Корнезов:
Какво предлага ГЕРБ?
Предс. Искра Фидосова:
Аз говоря от името на ГЕРБ – какво предлагаме ние от ГЕРБ.
С оглед на това, че времето за парламентарни избори наближава, аз моля всички парламентарни групи да се отнесем отговорно и кой каквото има да предлага, да го предложи последно, да видим къде сближаваме и къде не позиции и да вървим към връщане на Изборния кодекс в пленарна зала и приемането му в най-кратки срокове.
Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Имам едно предложение за начина на нашата работа.
Мисля, че този материал, който е подготвен, е някаква стъпка напред от вчерашното положение. Проведените консултации са също определен ориентир.
Предлагам през друга седмица в подходящо време да бъдат насрочени консултации с участието на всички парламентарни групи, където те да заявят своята позиция, за да е ясно по кои от тези въпроси има общо съгласие, къде има различия – по-големи или по-малки, и тогава ние да пристъпим в Комисията по правни въпроси към обсъждането на самите текстове. Мисля, че това е логическата стъпка за успешно завършване на работата, което ще съответства, както на действителното положение, така и на включената препоръка от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа да бъдат направени промени, които да са в съответствие, както със стандартите за изборите, така и с изискванията на Организацията за сигурност и сътрудничество.
Така че тази работа дотук вероятно е била полезна и това е моето предложение за начина на нейното по-нататъшно придвижване.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов.
Всъщност и моето изказване беше в тази посока, че предстои да направим тази обща среща така че всеки на базата на тези текстове и предложения и всичко, което обсъдихме, да огледаме още веднъж къде още нещо би могло евентуално да се добави, така че да можем да се върнем в пленарна зала и да можем да продължим и в комисията и в пленарна зала по доклада. Моля всички да ускорим този процес, защото от началото на м. април, следвайки срока по Конституция за насрочване и определяне на дата на парламентарни избори, трябва да започнат да текат определените в кодекса дни.
Аз моля в началото на следващата седмица да проведем срещите. Предварително говорих с някои от вас и понеделника не е удачен ден, но вторник бихме могли да проведем срещи.
Реплика: Да се съобразим със заседанието на Съвета за национална сигурност.
Предс. Искра Фидосова:
То е на 5 февруари, ако не се лъжа. Г-н Бисеровиска думата. Заповядайте.
Христо Бисеров:
Бих искал да внеса едно уточнение за колегите от Правната комисия, че консултации между парламентарните групи върху текстовете от закона не е имало. Консултации не е имало! Имаше предварителни разговори, които се проведоха вчера. Така ги разбираме ние. Защото консултации между парламентарните групи означава да бъдат излъчени достатъчно представителни формули за провеждане на консултации. Още повече, че ние не считаме, че консултациите като консултации между парламентарните групи е добре да се водят една по една. Консултациите трябва да се провеждат общо. А вчерашните разговори ги приемаме за предварителни, но полезни, подчертавам полезни, но предварителни разговори. Днешният материал, който получаваме, е материал върху който, както сме написали и в нашето писмо, нашата парламентарна група ще обсъди предложенията. Това ще стане не по-рано от началото на другата седмица. Нашите заседания обикновено са във вторник, а понякога и в сряда и едва след това заседание на нашата парламентарна група представителите на парламентарната ни група ще могат да влязат в консултации. След като преминат тези консултации, нашите представители в Правната комисия ще могат да участват ефективно в обсъждане на конкретни текстове вече като трета фаза и с гласуване, наистина споделям стремежа на г-жа Фидосова да работим така, щото законът за бъде факт в онези срокове, в които най-малкото практиката го изисква.
Така че г-жо Фодосова, на днешното заседание ние няма да участваме в обсъждане на текстове.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че това не се предлага сега.
Христо Бисеров:
А аз така го разбирам.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Бисеров. Съвсем кратко уточнение. В писмата не сме ви канали на консултации общо с всички парламентарни групи. В писмата пише: „Във връзка с това моля да определите ваши представители (не един, а колкото реши всяка парламентарна група) на среща, на която да бъдат обсъдени още веднъж следните теми.”
Така че проведените срещи вчера и днес бяха много полезни и мисля, че направихме наистина много вчера и днес. Моля ви да запазим конструктивния тон и диалог, който водихме. Тъй като имаше изключителен интерес от медиите по това всъщност по тези точки каква е нашата позиция и какво ние предлагаме, аз им обещах, че на заседанието тук и ако решите, като приключим ще останем и ще предложим, но както прецените. Моята идея беше, тъй като така и така го раздаваме, да кажа какво предлагаме като база за следващата седмица. Оттук нататък всяка група ще си каже допълнително мнението, без аз да си позволявам да правя коментар от името на която и да било парламентарна група, какво е казала на кръга срещи и разговори или както и да го наричаме.
Г-жа Михайловаима думата.
Екатерина Михайлова:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми колеги, от нашата парламентарна група не сме изпратили писмо до комисията по причина, че бяхме поканени за среща в 11:00 часа. Срещата приключи в 12:00 часа и нямаше кога да пишем писмо. Казвам това за уточнение.
На срещата казах това, което и тук ще заявя пред колегите си. С това, което е предложено, като материали, ще се запознае парламентарната ни група, което няма да е по-рано от вторник. Във вторник се провеждат заседанията на групата. Предстоят събота и неделя и това са невъзможни неща. Ако искаме просто да формализираме процеса, можем да твърдим, че може да стане в следващия ден или два, но мисля, че въпросът е достатъчно сериозен, за да бъде и сериозно разгледан.
Затова настоявам консултациите и работата по Изборния кодекс да бъде от сряда нататък. Да не минават подобни идеи и да се изненадваме. Защото аз и днес не можах да дам нещо повече като конкретика по време на срещата, нито днес мога много повече да кажа, защото не съм взела становището на колегите си от парламентарната група.
Единственото, което мога да кажа отсега е, че, ако наистина мислете през закон да казвате кой е опозиция и управляващ, ще влезем в някои други книги, може би в Рекордите на Гинес или нещо от този сорт. Аз се чудех одеве дали да гласувам – „за” или „против”, защото току-виж решите, че това гласуване е важно да се определи дали сме опозиция или управляващи. Това е в рамките на шегата, но наистина не може по този начин. Това са сериозни въпроси. Няма да влизам в дълбочина в тях. Но ако искаме да направим горе-долу нещо прилично, трябва и да се отнасяме достатъчно сериозно към задачата, която предстои пред нас.
С това ще приключа с настояването от сряда нататък и наистина да бъдат прегледани и направени предложения, които, ако могат, да направят процеса напред по-добър.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Михайлова. И тъй като наистина във вторник са всички заседания на парламентарни групи, аз ви предлагам за сряда от сутринта да определим час, в който да направим въпросната среща.
Тъй като поех в началото на заседанието ангажимент към г-н Стоилов, че в четвъртък точка първа ще бъде Търговския закон, може би в сряда в 16:00 часа да направим заседание с единствена точка Допълнителния доклад по Изборния кодекс. Или в четвъртък да остане заседанието на комисията?
Янаки Стоилов:
Не може в един ден да бъдат консултациите и заседанието на комисията.
Предс. Искра Фидосова:
Добре, едно заседание в четвъртък. Но дали тогава да не започнем с Допълнителния доклад по Изборния кодекс и след това за Търговския закон. За мен е без значение.
Янаки Стоилов:
Най-напред с Търговския закон, защото темата е по-кратка.
Предс. Искра Фидосова:
Има ли още нещо допълнително по процедурата?
Обръщам се към колегите членове на комисията. Имате ли претенции, преди да закрия заседанието, да представя нашите предложения? Или сега да приключим със заседанието на комисията? Ние нямаме повече точки в дневния ред.
Любен Корнезов:
Разбира се, че не може да се представят само вижданията на ГЕРБ на днешното заседание, така че трябва да приключим.
Имам един въпрос към Вас, г-жо Председател, тъй като не съм го чел този Допълнителен доклад или по-точно никой от нас не го е чел. Това трето четене ли е на Избирателния кодекс?
Предс. Искра Фидосова:
Не е трето четене, г-н Корнезов. Защото проектът на Допълнителен доклад съдържа единствено и само предложения по текстове, които не са гласувани в пленарна зала. Поставените от БСП 6 теми не са в обхвата на това, което вече сме гласували в пленарна зала. Така че няма трето четене.
И за журналистите, за да няма неразбиране, в Допълнителния доклад няма предложения за прегласуване - нито за второ, нито за трето прегласуване. Касае нови текстове, до които въобще не сме стигнали до обсъждане и съгласно нашия правилник с допълнителен доклад се правят предложения за окончателна редакция. Това е безспорно. Още един път повтарям. В това предложение няма прегласуване на тези няколко текста, които са минали. Всъщност тези няколко текста, които минаха, само три са гласувани по редакция на комисията. Останалите са отхвърлени предложения, постъпили между първо и второ четене.
За да бъда точна, без да ми се обиждат колегите от опозицията, но държа да е ясно какво точно се случва. По това определение, което дадохте в пленарна зала и ДПС и БСП означава партиите, които не са подкрепили състава на Министерския съвет след парламентарните избори. И това, което казахме на консултациите, че ако това ще сложи мир и ще продължим с цената на това да приемем закона, сме съгласни да мислим в тази посока и за тeкст.
Колеги, моля ви да бъдем коректни. Предложенията в тези 6 точки, които дойдоха, четири от тях не се съдържат никъде в доклада за второ четене и ги няма като предложения между първо и второ четене. Затова ви моля да бъдем правилно разбрани. Моля опозицията да бъде коректна спрямо ситуацията. Това са нови предложения, които никога не са били обсъждани.
В рамките до края на деня или най-късно утре сутрин ще получите писмени покани за ден и час на консултациите на всички парламентарни групи.
Колеги, с това приключваме. Благодаря ви.
Закривам заседанието.
Председател:
Искра Фидосова
П Р О Т О К О Л
№ 164
Днес, 31.01.2013 г., четвъртък, от 15:30 часа се проведе заседание на Комисията по правни въпроси.
На заседанието присъстват: от Министерството на правосъдието – Борислав Петков, директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”; от Националното бюро за правна помощ – Елена Чернева-Маркова, председател, Вилма Василева-Георгиева, заместник-председател, Петя Добрева, директор на Правна дирекция и Елена Владимирова, държавен експерт в дирекция „Съвет по законодателство” в Министерството на правосъдието; от Висшия адвокатски съвет – Даниела Доковска, председател.
Към протокола се прилага списък на присъстващите членове на Комисията.
Заседанието се ръководи от Искра Фидосова, председател на Комисията по правни въпроси.
Предс. Искра Фидосова:
Добър ден на всички.
Колеги, откривам заседанието на Комисията по правни въпроси с предварително обявения дневен ред:
1. Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2013 г., № 302-00-5 , внесена от Министерски съвет на 17.01.2013 г.
2. Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, № 202-01-75, внесен от Министерски съвет на 21.11.2012 г. - водеща – КПВ
3. Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ проект вх. № 253-03-88/05.09.2012 г. на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс: № 254-01-77, внесен от Екатерина Иванова Михайлова и група народни представители нa 06.07.2012 г.; № 254-01-79, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 10.07.2012 г.; № 254-01-81, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 10.07.2012 г. и № 254-01-83, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 10.07.2012 г.
Колеги, предварително се разбрахме, че ще проведем заседанието от 15:30 часа и аз обявих, че след като приключим с т. 1 от дневния ред, ще направим коментар по т. 3 и след това ще се върнем към т. 2. Казвам коментар по т. 3, тъй като направихме кръг от консултации, за които ще кажа няколко думи впоследствие.
В момента от членовете на Комисията по правни въпроси присъстват 18 човека. В момента се размножава и проектът на доклад по т. 3, който ще ви бъде раздаден.
Г-н Стоилов иска думата по дневния ред. Заповядайте.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател, имам предложение да включим в дневния ред нова точка. Не оспорвам това, което представихте приблизително като график на работата. Но предлагам преди коментарите по т. 3 да включим като т. 2 в дневния ред промените в Търговския закон за второ четене, тъй като те вече значително се забавят и това усложнява още повече тези проблеми около неплатежоспособността, които станаха причина този законопроект да бъде подготвен и приет в края на миналата година.
Затова аз настоятелно предлагам да го включим в дневния ред за днес като т. 2 или, ако вие с гласуване отклоните това нещо, да се посочи още отсега конкретно възможно най-близка дата, за да не се създава впечатление, че комисията има някакви други мотиви, за да забавя приемането на тези важни промени в Търговския закон. Благодаря.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов.
Докладът от работната група по Търговския закон ми беше предаден във вторник, 29 януари 2013 г., 20:00 часа, след като бях обявила програмата за днес. Миналата седмица в сряда, след срещата, която направи нашата парламентарна група с представители на дипломатическите мисии, аз обявих дневния ред за днес, четвъртък с основна точка „Допълнителен доклад по Изборния кодекс”. Не възразявам да се включи и доклада за второ четене на промените в Търговския закон, но смятам, че това не е най-добрият вариант и не е уместно да го направим, тъй като на колегите днес ще бъде раздаден доклада. За следващия четвъртък предлагам да бъде точка първа и да приключим с доклада за второ четене на това заседание. А за днешното заседание, дори и да го включим, нито колегите са се запознали, нито присъстват представители на работната група извън народните представители, нито пък други представители, които са заявили желание за присъствие по този закон. От работната група имам разнопосочни твърдения. На мен ми се каза във вторник, когато ми беше предаден доклада, че са безспорни текстовете, а всъщност в проекта на работната група се отхвърлят всички предложения на г-н Бисеров, което за мен означава, че не са безспорни, а са спорни. Затова нека да фиксираме да остане този доклад за следващия четвъртък.
Янаки Стоилов:
В отговор на това, което казахте. Ако Вие поемете сега публичен ангажимент за следващия четвъртък това да бъде т. 1, аз приемам, но искам все пак да отбележа странното забавяне на този доклад. Защото работната група, която беше излъчена и обсъждаше въпросите в частта за несъстоятелността, доста бързо и при сравнително високо участие предложи текстовете. Вероятно става дума за тези, които са със сроковете на плащанията, тъй като по другата част, за която аз говоря, не е имало разногласие сред вносителите и сред членовете на работната група.
Затова нека, ако има още открити въпроси в другата тематика, където инициатор е правителството, те да бъдат изяснени, но независимо до каква степен в това изясняване ще се стигне, на другото заседание в следващия четвъртък първа точка да бъде промените в Търговския закон.
Предс. Искра Фидосова:
Приемам категоричния ангажимент и държа да подчертая, че на второ четене се гледат всички текстове, а не само според част от колегите, които са безспорни. Изследвах случая в детайли. Следващият четвъртък първа точка е Търговският закон. Днес още ще го обявим на сайта и ще бъде раздаден доклада такъв, какъвто ни е представен от работната група.
По първа точка - Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2013 г., № 302-00-5 , внесена от Министерски съвет на 17.01.2013 г.
По тази точка присъства представител на Министерството на правосъдието г-н Борислав Петков, директор на дирекция „Международно правно сътрудничество и европейски въпроси”. Моля накратко да ни представите вашите предложения, г-н Петков.
Борислав Петков:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
В програма на правителството за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2013 г., Министерството на правосъдието е предложило едно досие. Става дума за Директива на Европейския парламент и на Съвета за обезпечаване и конфискация на облаги от престъпна дейност в Европейския съюз.
Министерството на правосъдието подкрепя Директивата, тъй като тя цели преработване на съществуващата правна рамка по обезпечаване, управление и конфискация на облагите и възстановяване на приходи от престъпления в Европейския съюз, допринася за усъвършенстване на правната уредба и постигането на ефективни резултати в борбата с организираната престъпност и корупцията.
Наред с това, тя ще доведе до създаване на минимални права за обезпечаване и конфискация на имущество, приемането на които ще доведе до допълнително хармонизиране на режимите на държавите-членки в тази област, като по този начин ще се засили взаимното доверие и ще се улесни ефективното трансгранично сътрудничество.
В рамките на предстоящите дискусии, предвид избрания в нашето законодателство широк подход откъм възможности за отнемане на противозаконно придобито имущество, България ще подкрепя идеята за въвеждане на максимално широк обхват на Директивата, така че да се включат възможно най-голям кръг хипотези и случаи, при които да се осъществява конфискацията на незаконно придобито имущество.
Същевременно ще запазим виждането си, че подходът следва да бъде максимално балансиран, така че да се постига максимално зачитане на основните човешки права, сред които и правото на собственост, както и осигуряване на съответните процесуални гаранции за справедлив съдебен процес.
В бъдеще очакваме с интерес и предложение за законодателен акт в сферата на взаимното признаване на решения за конфискация и сътрудничество между службите, отговарящи за възстановяване на активи, което ще разгърне възможността за ефективно трансгранично взаимодействие на компетентните съдебни органи на държавите-членки в тази област. Благодаря ви.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Петков. Колеги, имате думата за изказвания и предложения за допълнение. Г-н Стоилов.
Янаки Стоилов:
Г-жо Председател,
Госпожи и господа народни представители, аз няма да влизам в дискусия по същество. Програмата дава ясно разделите и позициите, доколкото конкретно са формулирани, на българското правителство. Само искам да заявя, че по нея ще се въздържа не толкова заради това, което е в частта за правосъдие и вътрешни работи, колкото по други сектори, например, липса на ангажименти в областта на селскостопанската политика и тъй като ние все пак се произнасяме по цялостния документ, което не ми дава основание да го подкрепя, защото смятам, че българската позиция трябва да бъде много по-определена в някои от пунктовете – нещо, което липсва от гледна точка, например, на справедливото определение на земеделските субсидии сред производителите. Благодаря.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов.
Колеги, по възложеното от мен на експерти от комисията задание да направят проект на предложения, които да бъдат обсъдени в Правната комисия и които евентуално, ако бъдат приети, да станат част от Годишната програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз през 2013 г. имам постъпили пет точки за предложения. Те са:
1. Рамка за административни мерки за замразяване на средства, финансови активи и икономически ползи на физически лица и образувания, заподозрени в терористична дейност в рамките на Европейския съюз. (член 75 от ДФЕС).
2. Специални гаранции в наказателното производство за заподозрени или обвиняеми лица в уязвимо положение.
3. Връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела.
4. Създаване на Европейска прокуратура за защита на финансовите интереси на Съюза.
5. Преглед на визовата политика на Съюза, за да се улеснят законно пътуващите лица.
Това предложение го предоставям на вашето внимание. Ако считате, че нямате други предложения и бихме дали подкрепа на тези препоръки, които са подготвени от експертите към Комисията, моля ви за изказване. Ако нямате изказвания, да преминем към гласуване. Да разбирам, че няма други изказвания.
Колеги, подкрепяме ли предложенията на експертите като предложения на комисията?
Любен Корнезов:
Подкрепяме ги.
Предс. Искра Фидосова:
Подкрепяме ги. Преминаваме към гласуване.
Гласуваме предложението на Министерския съвет за Годишна програма за участие на Република България в процеса на вземане на решения на Европейския съюз 2013 г., № 302-00-5, внесена от Министерски съвет на 17.01.2013 г., като в доклада (становището) на Комисията по правни въпроси ще бъдат включени на основание Глава десета от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание следните проекти на актове:
1. Рамка за административни мерки за замразяване на средства, финансови активи и икономически ползи на физически лица и образувания, заподозрени в терористична дейност в рамките на Европейския съюз. (член 75 от ДФЕС).
2. Специални гаранции в наказателното производство за заподозрени или обвиняеми лица в уязвимо положение.
3. Връчване в държавите членки на съдебни и извънсъдебни документи по граждански или търговски дела.
4. Създаване на Европейска прокуратура за защита на финансовите интереси на Съюза.
5. Преглед на визовата политика на Съюза, за да се улеснят законно пътуващите лица.
Тези проекти на актове ще бъдат представени в пленарна зала за включване в Годишната работна програма на Народното събрание за 2013 г., които са в кръга на компетентност на Комисията по правни въпроси.
Който е „за”, моля да гласува. Четиринадесет „за”. Против? Няма. Въздържали се? Пет „въздържали се”.
Колеги, да продължим ли с т. 2 от дневния ред? (Да.)
Преминаваме към втора точка - Обсъждане за първо гласуване на законопроект за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, № 202-01-75, внесен от Министерски съвет на 21.11.2012 г.
От името на вносителя ще представи мотивите за законопроекта г-жа Елена Маркова, председател на Национално бюро за правна помощ. Заповядайте, г-жо Маркова.
Елена Маркова:
Уважаема г-жо Председател,
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Министерският съвет е вносител на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, одобрен с Решение № 963 от 21 ноември 2012 г.
Законът за правната помощ е в сила от 1 януари 2006 г. и постави началото на реформиране на системата за правна помощ и
по-конкретно - на подобряване на достъпа до правна помощ. С него беше създадено Националното бюро за правна помощ, чрез което се осъществява общото и методическо ръководство на дейността по правната помощ.
Създадената със закона нова системата за организация на правната помощ е един успешен европейски модел, който гарантира равен достъп до правосъдие. В резултат на тази нова система за организация на правната помощ, бяха преодолени редица негативни явления, свързани с липсата на отчетност и контрол при предоставянето на правната помощ, липсата на критерии при предоставянето на правната помощ, както и непрозрачното финансиране на правната помощ.
Кои са причините, които наложиха предлаганите промени на закона?
Обществено-икономическите промени в страната в резултат на световната икономическа криза, която доведе, от една страна, до нарастване броя на социално слаби лица, имащи нужда от правна помощ. От друга страна, поради ежегодно нарастващия обем на предоставената правна помощ, възникна необходимост от засилване на контрола при допускане и предоставяне на правна помощ, с оглед на целесъобразното разходване на предоставените от държавата средства; от засилване на контрола за качеството на правната помощ и отговорността на адвокатите, необходимостта от въвеждането на механизъм за рефинансиране на разходите за правна помощ, както и създадената вече практика по прилагането на закона през изтеклите 6 години от неговото прилагане доведе до необходимостта от промени в Закона за правната помощ.
Кои са целите, които ще се постигнат с предлаганите изменения и допълнения на Закона за правната помощ?
Първо, гарантиране на достъп до правосъдие на по-широк кръг социално слаби граждани и категории лица от рисковите групи, на които се полага правна помощ по силата на други закони.
Второ, подобряване на контрола и качеството на правната помощ.
Трето, по-целесъобразно разходване на държавните средства и въвеждане на механизъм за рефинансиране на разходите за правна помощ.
Основните изменения и допълнения в Закона за правната помощ са в три направления:
- Разширяване на кръга от лица, на които се предоставя безплатна правна помощ. Изрично се въвежда принципът за безплатна правна помощ на изброените в закона лица.
Правото на адвокатска защита, както знаем, е конституционно право, поради което държавата следва да го гарантира. В този смисъл е предложеното допълнение за включване на лица от рисковите групи - деца, жертви на сексуално насилие и трафик и други лица, на които се полага правна помощ по силата на други закони от националното ни законодателство. Това са Закона за закрила на детето, Закона за убежището и бежанците, Закона за чужденците в Република България, Закона за борба с трафика на хора. Разширен е кръгът на социално слабите по смисъла на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане.
Националното ни законодателство се привежда в съответствие и с европейските норми и по-конкретно с Регламент № 4/2009 г. на Съвета от 18 декември 2008 г. относно компетентността, приложимото право, признаването и изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения за издръжка, като във връзка с това чл. 22 е допълнен с лица по чл. 144 от Семейния кодекс и млади пълнолетни до 21 г.
Второто направление е за засилване на контрола по предоставяне на правна помощ и засилване на контрола върху органите, допускащи правна помощ, уеднаквяване на критериите при предоставянето на правна помощ при всички видове дела – граждански, административни, наказателни, като съдът или органът на досъдебното производство преценява въз основа на предоставени доказателства от съответните компетентни органи, че страната няма средства за адвокатско възнаграждение.
За Националното бюро за правна помощ и другите определени органи от системата за правна помощ - МВР, Прокуратурата, Висшия съдебен съвет и Висшия адвокатски съвет и Министерството на финансите се възлагат допълнителни контролни функции – издаване на указания и на съвместни указания със задължителен характер. Нови функции се вменяват и на председателя на бюрото, който издава решения при недобросъвестно и некомпетентно извършена правна помощ, както и решения за възстановяване на изплатени възнаграждения в определени от закона случаи.
Засилване на контрола върху работата на адвокатите, които предоставят правна помощ.
Основен проблем е и събирането на присъдените в полза на Националното бюро за правна помощ вземания за разноски за правна помощ.
Благодаря за вниманието.
Предс. Искра Фидосова:
Колеги, имате думата за изказвания. Г-жа Доковска, заповядайте.
Даниела Доковска:
Уважаеми госпожи и господа народни представители,
Макар че министър Ковачева я няма, позволете ми да използвам случая да й благодаря за това, че, откакто встъпи нейният екип, тя обезпечи ресурсно правната помощ в България и сега Министерството на правосъдието е обърнало поглед към правната помощ с този законопроект.
Ние считаме, че този законопроект е навременен, много важен и е направен много добре.
Има сериозно възражение само по § 7 и § 8, където е допусната една концептуална грешка. По силата на тези текстове се изисква виновният да дава декларация за имотното си положение в досъдебното производство. Това е недопустимо с оглед на правото му по Наказателно-процесуалния кодекс да не дава обяснение пред органите на досъдебното производство. Истинският текст е този, който съществува и сега, приет 2010 г. от Народното събрание, че по наказателни дела преценката, че обвиняемият или подсъдимият няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение се извършва от органа, който ръководи процесуалните действия въз основа на установеното имуществено състояние на лицето по конкретното дело. Защото НПК задължава органите на досъдебното производство да събират всички доказателства за имущественото положение на лицето първо с оглед на гаранцията, която се плаща, второ с оглед на конфискацията, трето с оглед на други мерки на неотклонение и най-накрая с оглед на сезиране на Комисията за отнемане на имуществото. Така че не може обвиняемият да бъде задължаван да декларира каквато и да било и да носи отговорност за това, понеже нарушаваме европейските стандарти. Действащият текст е много добър и ясен.
Иначе смятам, че този законопроект решава много важни въпроси, които, за съжаление, досега бяха отминавани и сега е моментът и аз благодаря за внасянето на този законопроект.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Доковска. Колеги, имате думата за изказвания. Г-н Корнезов, заповядайте.
Любен Корнезов:
Аз ще бъда максимално кратък. Аз ще гласувам „за” този законопроект. Той прави съответната крачка напред. Г-жа Доковска постави въпроса за § 7 и аз съм го отбелязал. Но това между първо и второ четене може да се изчисти.
Има някои други правно-технически въпроси, които между първо и второ четене няма проблем да бъдат поправени.
Всъщност този Закон за правната помощ касае, доколкото имам поглед върху живото правораздаване, преди всичко наказателно право. Само в около 1% в административното право се ползва този закон.
По-скоро имам въпрос към вносителите. Знам, че тази година имат в бюджета чувствително увеличаване на бюджета за правна помощ и ако не ме лъже паметта са 9 млн. лв. Но често получавах и миналата и по-миналата година, а предполагам и колегите, оплаквания и жалби от адвокати, и то не само от София, че с месеци не си получават хонорарите за явяването им във връзка с правната помощ.
Има ли още забавяния, или вече сте ги изчистили? Благодаря ви.
Ще подкрепя законопроекта.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Корнезов. Г-жо Маркова, заповядайте.
Елена Маркова:
Действително до м. декември имаше забавяне и това забавяне беше с 4-5 месеца. Но благодарение на разбирането, което проявиха Министерството на правосъдието, а и Министерството на финансите, ни бяха допълнително отпуснати 4.5 млн. лв., с което ние успяхме да изплатим всички задължения до края на годината и за първи път Националното бюро за правна помощ приключи финансовата си година без задължения. Към настоящия момент, тъй като бюджетът ни за тази година е увеличен с 2 млн. лв. и от 7 млн. лв., той вече е 9 млн. лв. ние можем да сме доволни и да се похвалим, че към днешна дата ние плащаме постъпили и обработени отчети с дата 24 януари 2013 г. – една седмица назад, нещо, от което наистина всички колеги са изключително доволни. Освен многото оплаквания и петиции, че ще стачкуват и т.н., ние вече получаваме благодарствени e-mail и писма. Зависи каква ще бъде бройката на отчетите, които ще получим, но нещата в момента са овладени.
Любен Корнезов:
Трябва ли адвокатът да има връзки, за да бъде назначен за служебен защитник. В кръга на шегата го казвам това, но е истина. Защото едни и същи адвокати, имат ли връзка със следователя, бъдат назначавани или поне на мен така ми казват. Г-жа Доковска може би ще каже как е, тъй като има по-широк поглед.
Даниела Доковска:
Този Закон за правната помощ избегна точно това – възможността за колабориране между магистрати и адвокати при назначаването. Създаде се една схема, при която определянето на адвокатите става от адвокатските съвети. Така че вече нямаме такива случаи, както едно време следовател да работи с адвокат и да определя. Нямаме вече това.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Доковска. Г-н Тошев изяви желание.
Ивайло Тошев:
Г-жо Председател, благодаря.
Моите въпроси са два или три.
Г-жо Маркова, какви са били съображенията в § 2, в чл. 12 да се предложи отпадането на срока при преназначаването. Сега разпоредбата е, че се преназначават за същия срок, а сега предложението е този срок да отпадне.
В § 4, в чл. 18 предлагате да се създадат т. 7 и т. 9, като в т. 7 е предвидено „осигуряват обучение на служебните защитници”. Изпуснато е резервните. Това умишлено ли е или е техническа грешка да се изпуснат резервните защитници. Аз считам, че следва и на тях да се осигурява такава възможност за обучение.
Последният ми въпрос е свързан с § 16, където в ал. 6, в т. 1, 2 и 3 се предвиждат сроковете, за които се налагат съответните ограничения.
По отношение на т. 4 в предходната ал. 5 не е предвиден такъв срок.
Това са моите въпроси. Благодаря.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря. Г-жа Маркова ли ще отговори? Заповядайте.
Елена Маркова:
По отношение на чл. 12 заличаването „за същия срок” е направено единствено, за да няма тавтология. Просто от една редакционна прецизност. В стария текст е казано. Цитирам: „съответно избират за срок от три години”. Срокът е посочен, че е от три години и след това следва, „те могат да бъдат преназначавани или преизбирани”. Просто предложението вероятно е имало предвид именно да се избегне тази тавтология „за същия срок”, защото срокът е посочен в първото изречение. Тъй като коментираме в момента срока, предполагам, че това е било предложението на вносителя, защото аз лично не съм присъствала в работната група. Аз заварих проектозакона, когато отидох в бюрото и специално този текст след това не сме го коментирали и променяли. Правихме някакви други допълнителни промени. Но мисля, че единствено е във връзка с избягване на тавтологията.
Ако коментираме срока, аз лично считам, с оглед структурата на Националното бюро, което се състои от 5 човека – председател, заместник-председател и трима членове, избрани от Висшия адвокатски съвет, те се избират за четири години. Докато председателят и заместник-председателят са за три години и тук може евентуално да се помисли за някакво изравняване на срока. Но в конкретния случай, за който Вие ми задавате въпроса, аз така ви отговарям – просто се избягва тавтология. Редакционна е поправката. Това е мандат, който е определен всъщност от Министерския съвет, защото ние сме назначени с мандат.
За осигуряване на обучението на служебните защитници. Резервният защитник е служебен защитник, така че ние използваме по-общото понятие.
Ивайло Тошев:
По-горе, в т. 2 правите разграничение, като казвате, да се добави резервни защитници, т.е. създавате го това разграничение.
Елена Маркова:
Защото до този момент фигурата на резервния защитник не съществуваше в закона и затова се добавя.
Ивайло Тошев:
Третият ми въпрос беше свързан с § 16, ал. 6 в точки 1, 2 и 3 предвиждат срокове на съответните ограничения, свързани с предходната ал. 5. В ал. 5 обаче има т. 4 по отношение на която в ал. 6 няма срок.
Елена Маркова:
Мисля, че е някакъв технически пропуск, за което Ви благодаря, че обърнахте внимание. Ще трябва да го решим.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря. Други желаещи колеги за изказване има ли по този законопроект? Няма. Преминаваме към гласуване.
Подлагам на първо гласуване Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за правната помощ, № 202-01-75, внесен от Министерски съвет на 21.11.2012 г.
При 19 гласуващи против има ли? Няма. Въздържали се? Няма. Деветнадесет „за”. Благодаря ви.
Преминаваме към следващата точка от предварително обявения дневен ред.
По трета точка - Обсъждане на работен доклад за второ гласуване на общ проект вх. № 253-03-88/05.09.2012 г. на приетите на първо гласуване законопроекти за изменение и допълнение на Изборния кодекс: № 254-01-77, внесен от Екатерина Иванова Михайлова и група народни представители нa 06.07.2012 г.; № 254-01-79, внесен от Яне Георгиев Янев и група народни представители на 10.07.2012 г.; № 254-01-81, внесен от Мая Божидарова Манолова и група народни представители на 10.07.2012 г. и № 254-01-83, внесен от Искра Фидосова Искренова и група народни представители на 10.07.2012 г.
Колеги, ще ви бъде раздаден един проект на предложение за Допълнителен доклад на ЗИД на Изборния кодекс. Искам да направя няколко уводни думи, тъй като преди няколко часа, след като излязохме от една от срещите с представители на парламентарните групи бях попитана от журналисти имало ли е срещи, тайни ли са. От представители на медиите чух коментар, че това е била най-дълбоко пазената тайна вчера и днес. Аз не разбрах защо? И за да няма никакви недоразумения и интерпретации и спекулации по тази тема, ще ви уведомя какво сме направили до този момент и какво предстои да направим, първо по хронологията и процедурата и след това ще кажа няколко думи по това, което оттук нататък предлагаме.
В началото на седмицата и вчерашния ден изпратих писмено покани до всички парламентарни групи за провеждане на срещи по отношение на повдигнатите и публично оповестени 6 спорни момента от условия, поставени от страна на няколко от парламентарните групи по отношение на промени в Изборния кодекс. Писмата са тук и на всяка една група съм изпратила поотделно писма с молба да ми бъдат потвърдени представители за участие в определените дни за консултации поотделно с всяка парламентарна група във вчерашния и днешния ден и всяка една парламентарна група да посочи удобен за нея час за тази среща, на която да се обсъдят всички спорни моменти. Във вчерашния ден сме провели две срещи и днес също две срещи, така че с всички парламентарни групи поотделно вече сме провели срещи. Още вчера се разбрахме, че като приключи първият кръг от разговори поотделно с представители на всяка парламентарна група, първоначално имахме намерение днес преди заседанието на комисията да направим втори кръг от една голяма среща с представители на всички парламентарни групи заедно и там където има различия и разминавания по така определените предварително различни позиции на различните парламентарни групи по предварително зададените 6 спорни точки, да ги чуем, да обсъдим проектите, които до този момент сме подготвили и сме обсъждали на проведените срещи вече като конкретни текстове, за да се опитаме да се доближим и намерим максимално сближаване на позициите с приемането на колкото е възможно по-консенсусни текстове за всички по въпросните 6 поставени теми. От продължителността на срещите, които направихме вчера и днес (по 1-2 часа) с представителите на всяка парламентарна група, не остана време днес преди заседанието на комисията да направим и общата среща.
На вниманието на представителите на медиите, за да им е по-удобно на всички, се опитахме преди заседанието на комисията, както и на колегите членове на комисията да дадем по тези 6 спорни точки нашите предложения с конкретни текстове. На срещите, които направихме с всички парламентарни групи, сме обяснили в детайли какви са нашите предложения, включително с някои от представителите коментирахме и съдържанието на конкретните текстове. На срещите постъпиха и някои предложения от колегите от другите парламентарни групи, които съответно сме съобразили и разписали в този проект, който ви предоставяме.
На членовете на Правна комисия сме раздали материали, с които разполагаме дотук, като всичко е събрано на едно място, съгласно нашия правилник – проект на допълнителен доклад към Доклад вх. № 253-03-140 от 11 декември 2012 г. за второ четене на общия законопроект за изменение и допълнение на Изборния кодекс, № 253-03-88 от 5 септември 2012 г.
Днес получих две писма от председателя на парламентарната група на БСП – г-н Станишев, и от г-н Лютви Местан, председател на Движението за права и свободи. Ще ви прочета съдържанието. То е съвсем кратко.
„Във връзка с писмо, .... моля да ни изпратите в писмен вид предложенията на вашата парламентарна група по спорните теми в Изборния кодекс, които ще обсъдим с внимание на заседание на ръководството на парламентарната група на БСП и ще формираме нашето становище по тях.”
В момента вече сме изпратили това, което успяхме след последната среща да подготвим, на e-mail на колегите от останалите парламентарни групи. Далеч съм от мисълта, че в момента ще можете да вземете отношение и не бива и не това е идеята – за една или пет минути да се вземе решение, макар че аз лично очаквах от миналата седмица, след като минаха и срещите с посланици, всеки след това което се изговори и в публичното пространство, да има вече позиция.
Обещах на представителите на медиите да обясня какво предлагаме по шестте точки.
Любен Корнезов:
Какво предлага ГЕРБ?
Предс. Искра Фидосова:
Аз говоря от името на ГЕРБ – какво предлагаме ние от ГЕРБ.
С оглед на това, че времето за парламентарни избори наближава, аз моля всички парламентарни групи да се отнесем отговорно и кой каквото има да предлага, да го предложи последно, да видим къде сближаваме и къде не позиции и да вървим към връщане на Изборния кодекс в пленарна зала и приемането му в най-кратки срокове.
Г-н Стоилов, заповядайте.
Янаки Стоилов:
Имам едно предложение за начина на нашата работа.
Мисля, че този материал, който е подготвен, е някаква стъпка напред от вчерашното положение. Проведените консултации са също определен ориентир.
Предлагам през друга седмица в подходящо време да бъдат насрочени консултации с участието на всички парламентарни групи, където те да заявят своята позиция, за да е ясно по кои от тези въпроси има общо съгласие, къде има различия – по-големи или по-малки, и тогава ние да пристъпим в Комисията по правни въпроси към обсъждането на самите текстове. Мисля, че това е логическата стъпка за успешно завършване на работата, което ще съответства, както на действителното положение, така и на включената препоръка от Парламентарната асамблея на Съвета на Европа да бъдат направени промени, които да са в съответствие, както със стандартите за изборите, така и с изискванията на Организацията за сигурност и сътрудничество.
Така че тази работа дотук вероятно е била полезна и това е моето предложение за начина на нейното по-нататъшно придвижване.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Стоилов.
Всъщност и моето изказване беше в тази посока, че предстои да направим тази обща среща така че всеки на базата на тези текстове и предложения и всичко, което обсъдихме, да огледаме още веднъж къде още нещо би могло евентуално да се добави, така че да можем да се върнем в пленарна зала и да можем да продължим и в комисията и в пленарна зала по доклада. Моля всички да ускорим този процес, защото от началото на м. април, следвайки срока по Конституция за насрочване и определяне на дата на парламентарни избори, трябва да започнат да текат определените в кодекса дни.
Аз моля в началото на следващата седмица да проведем срещите. Предварително говорих с някои от вас и понеделника не е удачен ден, но вторник бихме могли да проведем срещи.
Реплика: Да се съобразим със заседанието на Съвета за национална сигурност.
Предс. Искра Фидосова:
То е на 5 февруари, ако не се лъжа. Г-н Бисеровиска думата. Заповядайте.
Христо Бисеров:
Бих искал да внеса едно уточнение за колегите от Правната комисия, че консултации между парламентарните групи върху текстовете от закона не е имало. Консултации не е имало! Имаше предварителни разговори, които се проведоха вчера. Така ги разбираме ние. Защото консултации между парламентарните групи означава да бъдат излъчени достатъчно представителни формули за провеждане на консултации. Още повече, че ние не считаме, че консултациите като консултации между парламентарните групи е добре да се водят една по една. Консултациите трябва да се провеждат общо. А вчерашните разговори ги приемаме за предварителни, но полезни, подчертавам полезни, но предварителни разговори. Днешният материал, който получаваме, е материал върху който, както сме написали и в нашето писмо, нашата парламентарна група ще обсъди предложенията. Това ще стане не по-рано от началото на другата седмица. Нашите заседания обикновено са във вторник, а понякога и в сряда и едва след това заседание на нашата парламентарна група представителите на парламентарната ни група ще могат да влязат в консултации. След като преминат тези консултации, нашите представители в Правната комисия ще могат да участват ефективно в обсъждане на конкретни текстове вече като трета фаза и с гласуване, наистина споделям стремежа на г-жа Фидосова да работим така, щото законът за бъде факт в онези срокове, в които най-малкото практиката го изисква.
Така че г-жо Фодосова, на днешното заседание ние няма да участваме в обсъждане на текстове.
Янаки Стоилов:
Аз мисля, че това не се предлага сега.
Христо Бисеров:
А аз така го разбирам.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-н Бисеров. Съвсем кратко уточнение. В писмата не сме ви канали на консултации общо с всички парламентарни групи. В писмата пише: „Във връзка с това моля да определите ваши представители (не един, а колкото реши всяка парламентарна група) на среща, на която да бъдат обсъдени още веднъж следните теми.”
Така че проведените срещи вчера и днес бяха много полезни и мисля, че направихме наистина много вчера и днес. Моля ви да запазим конструктивния тон и диалог, който водихме. Тъй като имаше изключителен интерес от медиите по това всъщност по тези точки каква е нашата позиция и какво ние предлагаме, аз им обещах, че на заседанието тук и ако решите, като приключим ще останем и ще предложим, но както прецените. Моята идея беше, тъй като така и така го раздаваме, да кажа какво предлагаме като база за следващата седмица. Оттук нататък всяка група ще си каже допълнително мнението, без аз да си позволявам да правя коментар от името на която и да било парламентарна група, какво е казала на кръга срещи и разговори или както и да го наричаме.
Г-жа Михайловаима думата.
Екатерина Михайлова:
Благодаря, г-жо Председател.
Уважаеми колеги, от нашата парламентарна група не сме изпратили писмо до комисията по причина, че бяхме поканени за среща в 11:00 часа. Срещата приключи в 12:00 часа и нямаше кога да пишем писмо. Казвам това за уточнение.
На срещата казах това, което и тук ще заявя пред колегите си. С това, което е предложено, като материали, ще се запознае парламентарната ни група, което няма да е по-рано от вторник. Във вторник се провеждат заседанията на групата. Предстоят събота и неделя и това са невъзможни неща. Ако искаме просто да формализираме процеса, можем да твърдим, че може да стане в следващия ден или два, но мисля, че въпросът е достатъчно сериозен, за да бъде и сериозно разгледан.
Затова настоявам консултациите и работата по Изборния кодекс да бъде от сряда нататък. Да не минават подобни идеи и да се изненадваме. Защото аз и днес не можах да дам нещо повече като конкретика по време на срещата, нито днес мога много повече да кажа, защото не съм взела становището на колегите си от парламентарната група.
Единственото, което мога да кажа отсега е, че, ако наистина мислете през закон да казвате кой е опозиция и управляващ, ще влезем в някои други книги, може би в Рекордите на Гинес или нещо от този сорт. Аз се чудех одеве дали да гласувам – „за” или „против”, защото току-виж решите, че това гласуване е важно да се определи дали сме опозиция или управляващи. Това е в рамките на шегата, но наистина не може по този начин. Това са сериозни въпроси. Няма да влизам в дълбочина в тях. Но ако искаме да направим горе-долу нещо прилично, трябва и да се отнасяме достатъчно сериозно към задачата, която предстои пред нас.
С това ще приключа с настояването от сряда нататък и наистина да бъдат прегледани и направени предложения, които, ако могат, да направят процеса напред по-добър.
Предс. Искра Фидосова:
Благодаря, г-жо Михайлова. И тъй като наистина във вторник са всички заседания на парламентарни групи, аз ви предлагам за сряда от сутринта да определим час, в който да направим въпросната среща.
Тъй като поех в началото на заседанието ангажимент към г-н Стоилов, че в четвъртък точка първа ще бъде Търговския закон, може би в сряда в 16:00 часа да направим заседание с единствена точка Допълнителния доклад по Изборния кодекс. Или в четвъртък да остане заседанието на комисията?
Янаки Стоилов:
Не може в един ден да бъдат консултациите и заседанието на комисията.
Предс. Искра Фидосова:
Добре, едно заседание в четвъртък. Но дали тогава да не започнем с Допълнителния доклад по Изборния кодекс и след това за Търговския закон. За мен е без значение.
Янаки Стоилов:
Най-напред с Търговския закон, защото темата е по-кратка.
Предс. Искра Фидосова:
Има ли още нещо допълнително по процедурата?
Обръщам се към колегите членове на комисията. Имате ли претенции, преди да закрия заседанието, да представя нашите предложения? Или сега да приключим със заседанието на комисията? Ние нямаме повече точки в дневния ред.
Любен Корнезов:
Разбира се, че не може да се представят само вижданията на ГЕРБ на днешното заседание, така че трябва да приключим.
Имам един въпрос към Вас, г-жо Председател, тъй като не съм го чел този Допълнителен доклад или по-точно никой от нас не го е чел. Това трето четене ли е на Избирателния кодекс?
Предс. Искра Фидосова:
Не е трето четене, г-н Корнезов. Защото проектът на Допълнителен доклад съдържа единствено и само предложения по текстове, които не са гласувани в пленарна зала. Поставените от БСП 6 теми не са в обхвата на това, което вече сме гласували в пленарна зала. Така че няма трето четене.
И за журналистите, за да няма неразбиране, в Допълнителния доклад няма предложения за прегласуване - нито за второ, нито за трето прегласуване. Касае нови текстове, до които въобще не сме стигнали до обсъждане и съгласно нашия правилник с допълнителен доклад се правят предложения за окончателна редакция. Това е безспорно. Още един път повтарям. В това предложение няма прегласуване на тези няколко текста, които са минали. Всъщност тези няколко текста, които минаха, само три са гласувани по редакция на комисията. Останалите са отхвърлени предложения, постъпили между първо и второ четене.
За да бъда точна, без да ми се обиждат колегите от опозицията, но държа да е ясно какво точно се случва. По това определение, което дадохте в пленарна зала и ДПС и БСП означава партиите, които не са подкрепили състава на Министерския съвет след парламентарните избори. И това, което казахме на консултациите, че ако това ще сложи мир и ще продължим с цената на това да приемем закона, сме съгласни да мислим в тази посока и за тeкст.
Колеги, моля ви да бъдем коректни. Предложенията в тези 6 точки, които дойдоха, четири от тях не се съдържат никъде в доклада за второ четене и ги няма като предложения между първо и второ четене. Затова ви моля да бъдем правилно разбрани. Моля опозицията да бъде коректна спрямо ситуацията. Това са нови предложения, които никога не са били обсъждани.
В рамките до края на деня или най-късно утре сутрин ще получите писмени покани за ден и час на консултациите на всички парламентарни групи.
Колеги, с това приключваме. Благодаря ви.
Закривам заседанието.
Председател:
Искра Фидосова
