Национална гражданска инициатива с предложение за изменение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № ПГ-028-00-24, внесена от инициативен комитет на 10. 06. 2010 г.

---

С Т А Н О В И Щ Е

ОТНОСНО: Национална гражданска инициатива с предложение за изменение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № ПГ-028-00-24, внесена от инициативен комитет на 10. 06. 2010 г.


На редовно заседание, проведено на 21 октомври 2010 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди внесените от инициативен комитет предложения за промени в Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление.
От името на вносителите предложенията бяха представени от Атанас Славов - член на инициативния комитет.
Чрез използване на една от формите за прякото участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, регламентирани в закона - национална гражданска инициатива се предлагат промени в същия закон, насочени към намаляване на изискването за кворум за действителност при произвеждането на национални и местни референдуми и намаляване на изискуемия брой подписи на гражданите, които могат да инициират национален референдум.
В мотивите към предложените промени се посочва, че същите имат за цел институти за произвеждането на национални и местни референдуми да станат работещи, тъй като предвидения кворум за действителността им и изискуемия брой подписи за иницииране на национален референдум е твърде висок и блокира процеса на прякото участие на гражданите.
В хода на дискусията членовете на комисията се обединиха около необходимостта от промени в нормативната уредба, които да облекчат изискванията и процедурите за пряко участие на гражданите в управлението. По същество обаче, конкретни предложения могат да бъдат обект на дискусия, след като бъдат внесени като законопроект по съответния ред.
В чл. 44, ал.1 от закона законодателя не е определил изрично въпросите от национално значение, по които могат да се правят предложения чрез използване на гражданската инициатива на национално ниво. Изхождайки обаче от разпоредбите на чл. 9, ал. 2, т. 2 от Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, следва да се приеме, че въпросите, свързани с изменения и допълнения в законите могат да се решават единствено чрез национален референдум, но не и чрез национална гражданска инициатива. Право на законодателна инициатива съгласно чл. 87, ал.1 от КРБ имат само народните представители и Министерски съвет, но не и Народното събрание като колективен орган на законодателната власт. В този смисъл предложението, предмет на гражданската инициатива не би могло да има обвързващ, задължителен характер за органа, към когото е адресирано. Противното би означавало Народното събрание да задължи народните представители в качеството им на лица, имащи конституционното право, но не и задължението за законодателна инициатива, да упражнят това свое право, което е недопустимо.
Наред с изложеното, следва да се отбележи, че законът съдържа и други непълноти относно изискванията за националната гражданска инициатива, които да определят националния и характер. Например брой подписи, или на каква част от цялата територия на страната следва да е събрана подписката. Съгласно чл.44, ал.2 от закона, националната гражданска инициатива се осъществява чрез подписка, организирана от инициативен комитет на територията на цялата страна. Съгласно чл. 135, ал. 1 от КРБ територията на Република България се дели на общини и области. Според разпоредбите на чл. 47, ал.2, т. 4 от закона, местата за събиране на подписите се определят след съгласуване със съответния кмет, а чл.49, ал.2, т.1 регламентира изискването, че в бланката трябва да са посочени наименованието на общината, района, кметството или населеното място, където се събират подписите. В материалите няма данни за извършеното съгласуване със съответните кметове за определяне на местата, където са събирани подписите.
В този смисъл възниква въпроса на територията на всички общини или на всички населени места трябва да е събрана подписката, за да има национален характер, респективно – по какви критерии следва да бъде извършена и проверката за нейната редовност.
Независимо от посочените празноти в закона, въз основа на изложеното следва да се приеме, че гражданската инициатива има предимно информативен и консултативен характер и няма същите преки правни последици като референдумите и общото събрание на населението. Изхождайки от разпоредбите на закона, по своята същност гражданската инициатива, като форма за пряко участие на гражданите, изразена чрез подписка, няма задължителен характер за органите, към които са отправени съответните предложения, за разлика от решенията от референдумите, на които законодателят е придал задължителен характер.
Съгласно чл. 52, ал. 1 от закона органът, който е сезиран, трябва да разгледа предложенията и да обяви своето решение, но не е длъжен да удовлетвори искането като приеме предложените промени, тъй като те не са и не могат да бъдат приравнявани на законопроект, внесен по съответния ред от лица, имащи право на законодателна инициатива. Всеки народен представител, който споделя направените предложения може да се възползва от правото си на законодателна инициатива и да ги внесе като законопроект и едва тогава те ще бъдат обект на обсъждане по същество от Народното събрание.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление - с 13 гласа - “за”, 0 гласа - “против” и 1 глас – “въздържал се”, предлага на Народното събрание да приеме за сведение направените чрез подписката предложения за изменение на Закона за пряко участие на гражданите в държавната власт и местното самоуправление, № ПГ-028-00-24, внесена от инициативен комитет на 10. 06. 2010 г.




ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА ПО
РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И
МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ:
инж. Любен Татарски