Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ
18/10/2012 първо гласуване
Законопроект за допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 202-01-59, внесен от Министерски съвет
Д О К Л А Д
На свое редовно заседание, проведено на 18 октомври 2012 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 202-01-59, внесен от Министерски съвет.
В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. От името на вносителите законопроектът бе представен от г-н Любомир Петков – н-к отдел в Дирекция „Европейско и регионално енергийно сътрудничество” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Предложеното допълнение в закона е във връзка с предстоящото реализиране на проекти за изграждане на линейни енергийни обекти на морското дъно в границите на вътрешните морски води и териториалното море на Република България и установената празнота в действащата нормативна уредба в тази област.
Изграждането на линейни енергийни обекти през територия на страната се извършва при условията и по реда на Закона за устройство на територията, Закона за енергетиката и подзаконовите актове по прилагането им. Териториалното море и вътрешните морски води са част от територията на Република България, върху които тя осъществява своя суверенитет, но съществуващият правен режим обхваща сухоземната територия на страната и не може да бъде използван директно за морски територии, тъй като последните не са изброени сред териториите, попадащи в обхвата на регулиране на Закона за устройство на територията. Специалната уредба на морските територии в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България и в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие също не регулира изграждането на линейни енергийни обекти.
С предложения законопроект се определя компетентният орган, разрешаващ изработването на подробни устройствени планове и на техни изменения и предхождащата разрешаването съгласувателна процедура, в която участват министрите на икономиката, енергетиката и туризма, на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на културата, на околната среда и водите, на вътрешните работи и на отбраната. Предложено е одобряването на плановете и издаването на разрешение за строеж да е от компетенциите на министъра на регионалното развитие и благоустройството или на упълномощено от него длъжностно лице.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около необходимостта от приемане на предложените със законопроекта допълнения, като същевременно бяха направени и предложения за разширяване на неговия предметен и териториален обхват.
Положителен е факта, че в внесения законопроект запълва една законова празнота в нормативната уредба, произтичаща от специфичния характер на територията на морското дъно в границите, които са част от територията на страната, свързана със възможността за реализиране на строителство на обекти на техническата инфраструктура в нея. В действителност тези територии, макар и спадащи по своя характер към не урбанизираните територии, не са включени в обхвата на териториите, регламентирани в чл. 7 и 8 от ЗУТ, поради което обособяването им като отделен, самостоятелен вид територия със съответния специфичен режим на устройствено планиране с оглед на реализация на строителство е целесъобразно и необходимо.
Същевременно обаче следва да се отбележи, че законопроекта предлага само частично решение – на проблемите, възникнали във връзка със строителството на линейни енергийни обекти. Аналогичен проблем може да възникне и във връзка с други обекти на техническата инфраструктура – далекосъобщителни кабели, тръбопроводи от друг характер и други обекти и съоръжения, изграждането на които е възможно съобразно разпоредбите на закона. От тази гледна точка е целесъобразно с допълненията в закона да се уреди планирането и строителството на всички обекти, които могат да се изграждат в съответните територии, които са обект на регламентация на закона, а не само на енергийните.
На следващо място предложения в законопроекта режим третира морското дъно само в границите на вътрешните морски води и териториалното море, но не предлага решение за останалата му част в обхвата на морските пространства като цяло – по отношение и на континенталния шелф и изключителната икономическа зона, а така също и вътрешните водни пътища - дъното на българския участък на р. Дунав.
Съгласно чл. 5 от закона морските пространства на Република България обхващат вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф и изключителната икономическа зона. Вътрешните морски води и териториалното море, както и въздушното пространство над тях, тяхното дъно и неговите недра са част от територията на Република България, върху които тя осъществява своя суверенитет. В прилежащата зона, в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона Република България осъществява суверенни права, юрисдикция и контрол, определени с този закон.
Съгласно чл. 42, ал. 2, т. 2 от закона в континенталния шелф Република България има изключителното право да изгражда, да разрешава изграждането и да регулира създаването и използването на изкуствени острови, инсталации и съоръжения, които се намират под нейната юрисдикция. Аналогични са и разпоредбите на чл. 47, съгласно които в изключителната икономическа зона Република България осъществява изключителни права и юрисдикция, свързани със създаването и използването на изкуствени острови, инсталации и съоръжения.
Съгласно чл. 75 в зоната на вътрешните водни пътища Република България осъществява изключителни права и юрисдикция, свързани със създаване и използване на изкуствени острови, инсталации и хидротехнически съоръжения полагане на кабели и тръбопроводи и други.
С оглед на изложеното е целесъобразно при разглеждане на законопроекта за второ гласуване тези допълнения да бъдат взети предвид, за да се получи една цялостна уредба, която да регламентира компетенциите на съответните органи, свързани с одобряване на устройствените планове, учредяване на съответните вещни права и разрешаване на строителството на съответните обекти и съоръжения, които могат да бъдат изграждани в териториалния обхват на морските пространства и вътрешните водни пътища като цяло.
Представителите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията също подкрепиха необходимостта от разширяване на неговия предметен и териториален обхват, като обърнаха внимание на членовете на комисията, че в министерството се подготвя законопроект в тази насока.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление - с 11 гласа - “за”, 0 гласа - “против” и 6 гласа – “въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроект за допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 202-01-59, внесен от Министерски съвет, да бъде приет на първо гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА ПО
РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И
МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ:
инж. Любен Татарски
Д О К Л А Д
На свое редовно заседание, проведено на 18 октомври 2012 г., Комисията по регионална политика и местно самоуправление обсъди Законопроект за допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 202-01-59, внесен от Министерски съвет.
В заседанието на комисията взеха участие представители на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма и на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. От името на вносителите законопроектът бе представен от г-н Любомир Петков – н-к отдел в Дирекция „Европейско и регионално енергийно сътрудничество” в Министерството на икономиката, енергетиката и туризма.
Предложеното допълнение в закона е във връзка с предстоящото реализиране на проекти за изграждане на линейни енергийни обекти на морското дъно в границите на вътрешните морски води и териториалното море на Република България и установената празнота в действащата нормативна уредба в тази област.
Изграждането на линейни енергийни обекти през територия на страната се извършва при условията и по реда на Закона за устройство на територията, Закона за енергетиката и подзаконовите актове по прилагането им. Териториалното море и вътрешните морски води са част от територията на Република България, върху които тя осъществява своя суверенитет, но съществуващият правен режим обхваща сухоземната територия на страната и не може да бъде използван директно за морски територии, тъй като последните не са изброени сред териториите, попадащи в обхвата на регулиране на Закона за устройство на територията. Специалната уредба на морските територии в Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България и в Закона за устройството на Черноморското крайбрежие също не регулира изграждането на линейни енергийни обекти.
С предложения законопроект се определя компетентният орган, разрешаващ изработването на подробни устройствени планове и на техни изменения и предхождащата разрешаването съгласувателна процедура, в която участват министрите на икономиката, енергетиката и туризма, на транспорта, информационните технологии и съобщенията, на културата, на околната среда и водите, на вътрешните работи и на отбраната. Предложено е одобряването на плановете и издаването на разрешение за строеж да е от компетенциите на министъра на регионалното развитие и благоустройството или на упълномощено от него длъжностно лице.
В хода на дискусията народните представители се обединиха около необходимостта от приемане на предложените със законопроекта допълнения, като същевременно бяха направени и предложения за разширяване на неговия предметен и териториален обхват.
Положителен е факта, че в внесения законопроект запълва една законова празнота в нормативната уредба, произтичаща от специфичния характер на територията на морското дъно в границите, които са част от територията на страната, свързана със възможността за реализиране на строителство на обекти на техническата инфраструктура в нея. В действителност тези територии, макар и спадащи по своя характер към не урбанизираните територии, не са включени в обхвата на териториите, регламентирани в чл. 7 и 8 от ЗУТ, поради което обособяването им като отделен, самостоятелен вид територия със съответния специфичен режим на устройствено планиране с оглед на реализация на строителство е целесъобразно и необходимо.
Същевременно обаче следва да се отбележи, че законопроекта предлага само частично решение – на проблемите, възникнали във връзка със строителството на линейни енергийни обекти. Аналогичен проблем може да възникне и във връзка с други обекти на техническата инфраструктура – далекосъобщителни кабели, тръбопроводи от друг характер и други обекти и съоръжения, изграждането на които е възможно съобразно разпоредбите на закона. От тази гледна точка е целесъобразно с допълненията в закона да се уреди планирането и строителството на всички обекти, които могат да се изграждат в съответните територии, които са обект на регламентация на закона, а не само на енергийните.
На следващо място предложения в законопроекта режим третира морското дъно само в границите на вътрешните морски води и териториалното море, но не предлага решение за останалата му част в обхвата на морските пространства като цяло – по отношение и на континенталния шелф и изключителната икономическа зона, а така също и вътрешните водни пътища - дъното на българския участък на р. Дунав.
Съгласно чл. 5 от закона морските пространства на Република България обхващат вътрешните морски води, териториалното море, прилежащата зона, континенталния шелф и изключителната икономическа зона. Вътрешните морски води и териториалното море, както и въздушното пространство над тях, тяхното дъно и неговите недра са част от територията на Република България, върху които тя осъществява своя суверенитет. В прилежащата зона, в континенталния шелф и в изключителната икономическа зона Република България осъществява суверенни права, юрисдикция и контрол, определени с този закон.
Съгласно чл. 42, ал. 2, т. 2 от закона в континенталния шелф Република България има изключителното право да изгражда, да разрешава изграждането и да регулира създаването и използването на изкуствени острови, инсталации и съоръжения, които се намират под нейната юрисдикция. Аналогични са и разпоредбите на чл. 47, съгласно които в изключителната икономическа зона Република България осъществява изключителни права и юрисдикция, свързани със създаването и използването на изкуствени острови, инсталации и съоръжения.
Съгласно чл. 75 в зоната на вътрешните водни пътища Република България осъществява изключителни права и юрисдикция, свързани със създаване и използване на изкуствени острови, инсталации и хидротехнически съоръжения полагане на кабели и тръбопроводи и други.
С оглед на изложеното е целесъобразно при разглеждане на законопроекта за второ гласуване тези допълнения да бъдат взети предвид, за да се получи една цялостна уредба, която да регламентира компетенциите на съответните органи, свързани с одобряване на устройствените планове, учредяване на съответните вещни права и разрешаване на строителството на съответните обекти и съоръжения, които могат да бъдат изграждани в териториалния обхват на морските пространства и вътрешните водни пътища като цяло.
Представителите на Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията също подкрепиха необходимостта от разширяване на неговия предметен и териториален обхват, като обърнаха внимание на членовете на комисията, че в министерството се подготвя законопроект в тази насока.
Въз основа на дискусията и в резултат на проведеното гласуване, Комисията по регионална политика и местно самоуправление - с 11 гласа - “за”, 0 гласа - “против” и 6 гласа – “въздържал се”, предлага на Народното събрание Законопроект за допълнение на Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, № 202-01-59, внесен от Министерски съвет, да бъде приет на първо гласуване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА ПО
РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И
МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ:
инж. Любен Татарски
