Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ
19/08/2009
1. Представяне и обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между държавите – членки на Европейския съюз, участващи в програма „ИНТЕРАКТ 2007-2013”, и Братиславския Самоуправляващ се район, изпълняващ ролята на Управляващ орган и Министерството на финансите на Словашката република, изпълняващо ролята на Сертифициращ орган и Одитен орган, относно изпълнението на Оперативна програма „ИНТЕРАКТ 2007-2013”, № 902-02-3, внесен от Министерския съвет.
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между държавите членки и държавите партньорки и Великото херцогство Люксембург в качеството му на Управляващ и Сертифициращ орган за прилагането на „Оперативна програма ЕСПОН 2013”, № 902-02-4, внесен от Министерски съвет.
3. Обсъждане и приемане на Вътрешни правила за работата на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
4. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 1
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Добър ден!
Предлагам да започнем, все пак е 14,00 ч.
Имаме кворум – присъстват 13 човека от 22 члена на комисията.
Искам да ви запозная с дневния ред.
Материали сте получили, а това е първото редовно заседание на нашата комисия. Искам да ви поздравя, защото тук има хора, с които за първи път се виждаме.
Нека да си пожелаем още веднъж успешна работа в рамките на Четиридесет и първото Народно събрание!
Дневният ред включва три точки, ако няма предложения за допълнение или изменение.
Първа точка е представяне и обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между държавите – членки на Европейския съюз, участващи в програма „ИНТЕРАКТ 2007-2013”, и Братиславския Самоуправляващ се район, изпълняващ ролята на Управляващ орган и Министерството на финансите на Словашката република, изпълняващо ролята на Сертифициращ орган и Одитен орган, относно изпълнението на Оперативна програма „ИНТЕРАКТ 2007-2013”, № 902-02-3, внесен от Министерския съвет.
Втората точка е представяне и обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между държавите членки и държавите партньорки и Великото херцогство Люксембург в качеството му на Управляващ и Сертифициращ орган за прилагането на „Оперативна програма ЕСПОН 2013”, № 902-02-4, внесен от Министерски съвет.
И третата точка, която предлагам на вашето внимание е обсъждане и приемане на Вътрешни правила за работата на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Ако има други предложения за теми и въпроси, които да обсъдим, да разгледаме на това заседание, нека това да стане, когато стигнем до т. 4 – Разни.
Искам също да ви уведомя, че на нашето днешно заседание на комисията присъстват от страна на вносителите на първите две точки от дневния ни ред: госпожа Лиляна Николова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството; господин Мариус Младенов – началник отдел „Хоризонтални мерки” в Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие”; госпожа Лора Иванова – главен експерт в отдел „Хоризонтални мерки” в същата главна дирекция; господин Павел Анастасов – парламентарен секретар на регионалното развитие и благоустройството, и разбира се, един стар познайник на членовете от предишната комисия в предишния парламент – проф. Воденичаров, който участва в заседанията на комисията като експерт. Надявам се, че и занапред той ще ни уважи с присъствието си и ще бъде в полза за нашата работа.
Добре дошли, на нашите гости!
Искам веднага да дам думата на вносителите, за да ни запознаят с мотивите на тяхното предложение.
Госпожо Николова, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА НИКОЛОВА: Добър ден!
Благодаря, уважаеми господин Татарски.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, внесените по точки първа и втора от дневния ред законопроекти за ратифициране са на две споразумения, които представляват т.нар. хоризонтални програми на Европейския съюз, по които България като страна – членка на Европейския съюз, има възможност да получава финансиране. Това са програмите „ИНТЕРАКТ” и „ЕСПОН”.
Конкретно по първата точка от дневния ред, за да вървим последователно, е Законопроект за ратифициране на Споразумението по Оперативна програма „ИНТЕРАКТ 2007-2013”.
Съвсем накратко ще ви представя какво най-общо представлява това Споразумение, което е предложено за ратификация. Това Споразумение е подписано от правителството на Република България, от министъра на регионалното развитие и благоустройството на 9 декември 2008 г. съвместно с Управляващия орган по тази програма, а това е Братиславския Самоуправляващ се район в Словашката република. Те са Управляващ орган по програмата. България, както наравно с всички останали страни – членки на Европейския съюз, има възможност да участва в тази програма и да получава техническа помощ, кандидатствайки по различни проекти.
Целта на тези проекти е да подготвят институциите, включени в управление на фондовете на Европейския съюз в периода 2007-2013 г., за прилагане и изпълнение на програмите в областта на трансграничното и транснационалното сътрудничество, а това са обучение, семинари, разработване на наръчници, процедури и всякакви необходими анализи за целта.
България, както всички страни членки, попада в участие по тази програма на географски принцип, които са в зоната на отговорност на децентрализираното звено „ИНТЕРАКТ” във Виена.
За своето участие страната ни дължи годишни вноски като общия размер на годишните вноски за периода 2007-2013 г. са 141 428 евро, които се плащат на седем равни вноски, разпределени в годините или около 20 хил. евро годишно. Към настоящия момент са изплатени от наша страна годишните вноски за 2007 г., 2008 г. и 2009 г., включително.
Освен тези вноски, които България изплаща от държавния бюджет, оттук нататък не е необходимо, съответно не е и предвидено осигуряване на някакво допълнително национално съфинансиране. Оттук нататък мерките, по които се кандидатства, те се финансират изцяло, на 100% от Програмата.
Това е най-общо за Програмата. Има вече проведени дейности, обучение, семинари в рамките на тази Програма. Те са извършени в периода от 2007 г. до настоящия момент и ще продължават оттук нататък.
Защо чак сега идва момента за ратификация? Това е поради причина, че това трябва да бъде подписано от всички страни членки. Вие сами разбирате, че това е един много дълъг процес, който трябва да мине през изключително много държави и затова в много по-късен етап идва вече в неговата последваща ратификация. Тя е необходима в изпълнение на чл. 85 от Конституцията на Република България.
От своя страна Министерството на регионалното развитие и благоустройството поддържаме подписаното Споразумение и предлагаме то да бъде ратифицирано от Народното събрание. Благодаря ви.
Ако искате, мога да продължа и по следващата точка, защото те са взаимно свързани, но както прецените.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Продължете, моля!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА НИКОЛОВА: Следващото споразумение е сходно на това, което досега ви описах. Това е Споразумение, също подписано от правителството на Република България през м. юли 2008 г. То е с Великото херцогство Люксембург. То е на същия принцип. Това е по хоризонтална програма на Европейския съюз, възможност и достъп до която имаме откакто сме страна членка, наравно с всички останали страни членки.
Тази програма е одобрена с решение на Европейската комисия още от м. ноември 2007 г. В нея също участват всички страни – членки на Европейския съюз, включително и държави партньорки като Норвегия, Швейцария, Исландия и Лихтенщайн.
Основната цел на програмата е подкрепа при разработването на политики във връзка с целите на териториалното сближаване и хармонично развитие на европейската територия или казано с думи по-прости, това е в областта на подкрепа, в областта на научните изследвания, в областта на статистиката, така че да се направят по-добри статистически данни към Евростат, всички дейности, свързани в тази посока.
Програмата има пет приоритета. Бюджетът на тази програма е малко над 45 млн. евро. Финансира се както тази програма, така и другата, от Европейския фонд за регионално развитие. Тук също страната ни има ангажимент да плаща вноски годишни. Тук те не са разделени на равни части, а те нарастват в годините. Най-малката е от 2007 г., а най-голямата е през 2013 г. като кумулативно общата стойност на вноските за всичките години ще бъде 329 578 евро. Както ви казах, по тази програма, също вече първите три вноски за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. са изплатени.
Национално звено за контакт по тези две програми е Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Генерална дирекция „Програмиране на регионалното развитие” и определена за национално контактно звено, което да осъществява пряк контакт с Управляващия орган в Люксембург и да осигурява сътрудничеството по тази програма, включително информационни кампании, информационни дни и т.н.
Това е най-общо за Споразумението. Ако са необходими допълнителни разяснения и въпроси, ние сме готови да отговорим с екип експерти.
Отново се обръщам към вас с апел – ние поддържаме така подписаното споразумение и предлагаме то да бъде ратифицирано по надлежния ред. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: И аз Ви благодаря.
Надявам се, че сте имали възможност да се запознаете с материалите. Разбираме, че това са програми, които вече са в ход и тези ратификации са необходими, за да продължим да работим.
Ако има въпроси, мнения, имате думата.
Господин Гагаузов, Вие сте в течение на работата по тези споразумения. Имате думата.
АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Дотолкова доколкото аз съм бил министър, когато са подготвяни тези програми, а и не само тези, аз призовавам да бъде подкрепено това предложение, просто защото ние като страна – членка на Европейския съюз, трябва да се възползваме от възможностите, които представят тези програми.
Нека да не ви притеснява вноската, защото тя е, първо, много малка, и второ, възможностите, които дават тези програми за обучение и за ползване на опита от страните членки е многократно по-голям, така че аз лично ще подкрепя тези две точки. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря.
Господин Осман, имате думата.
РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Още в самото начало бих искал да кажа, че ние ще подкрепим и двете ратификации. Това, което каза господин Гагаузов и заместник-министъра госпожа Николова, е така, както е вярно, че и винаги може да се каже нещо допълнително, но ратифицирането на споразуменията е една необходимост.
Оттук нататък ние ще имаме много ратификации, които да разглеждаме в нашата комисия. При някои от тях водещата комисия ще е друга, но това няма да означава, че се омаловажава нашата работа. Колегите в Бюджетната комисия ще ги разглеждат по същество и ще обсъждат всяка запетая от тези ратификации.
Това, което касае регионалната политика и регионалните власти, в случая – местните власти, преди малко беше обяснено, така че ние ще подкрепим и двете ратификации и ви предлагаме да ги гласуваме ан блок.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря на господин Осман.
Вие сте бил председател на тази комисия, имате достатъчно опит, благодаря Ви за изказаното мнение.
Колеги, има ли други въпроси към вносителите, нещо за изясняване, някой, който иска да изрази мнение към нашата роля като комисия при вземането на такова решение? Няма.
Има предложение двата законопроекта да се гласуват заедно, но аз предлагам поотделно да ги гласуваме, ако нямаме други въпроси, мнения, предложения. Ние, наистина не сме водеща комисия, но трябва да се произнесем по тях, трябва да вземем решение. (Реплики.)
Разбирам, че няма желаещи да поставят въпроси, да изкажат мнения, коментари по поставените на разглеждане текстове на споразуменията за ратификация. Мисля, че от материалите става ясно за какво става въпрос и едва ли трябва да има притеснения при вземането на едно положително решение от наша страна във връзка с внесените законопроекти.
Предлагам да гласуваме Законопроект за ратифициране на Споразумението между държавите – членки на Европейския съюз, участващи в програма „ИНТЕРАКТ 2007-2013”, и Братиславския Самоуправляващ се район, изпълняващ ролята на Управляващ орган и Министерството на финансите на Словашката република, изпълняващо ролята на Сертифициращ орган и Одитен орган, относно изпълнението на Оперативна програма „ИНТЕРАКТ 2007-2013”, № 902-02-3, внесен от Министерския съвет.
Гласували „за” – всички, без „против” и „въздържали се”.
Законопроектът се приема с пълно мнозинство.
Подлагам на гласуване и т. 2, тоест Законопроект за ратифициране на Споразумението между държавите членки и държавите партньорки и Великото херцогство Люксембург в качеството му на Управляващ и Сертифициращ орган за прилагането на „Оперативна програма ЕСПОН 2013”, № 902-02-4, внесен от Министерски съвет.
Гласували „за” – всички, без „против” и „въздържали се”.
Законопроектът се приема с пълно мнозинство.
Нека да благодарим на нашите гости, които бяха тук, за да обсъдим заедно тези две точки от нашия дневен ред. Нека да им пожелаем успех в изпълнението на програмата, по която ще работят, както и в изработването на законите, които са необходими да се представят за обсъждане и гласуване в парламента.
Ще разчитаме на вашата активна работа, за да ни подавате необходимите материали, така че и ние да не стоим без работа. (Оживление.) Благодаря ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА НИКОЛОВА: И аз много ви благодаря. Изключително ви благодаря за подкрепата и това единодушие за тези две програми. Наистина ще продължим да работим заедно. Предстои подписването и съответната ратификация на следващите меморандуми по останалите програми, това са само две от тях. Има още много програми, така че оттук нататък ще работим заедно. Ще представим на вашето внимание и останалите програми по двустранното сътрудничество, които ние имаме оттук нататък да продължим и, разбира се, успешно да изпълним. Много ви благодаря и ви желая успешна работа.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, да продължим с работата си по т. 3 от дневния ред.
Вие имате на разположение текстовете на вътрешните правила, вероятно сте се запознали с тях.
Искам да ви кажа само за една промяна, която настъпи днес при обсъждане в парламента на работата и графика за работа на различните комисии, за да могат да се съчетае участието на народните представители в тях, както и да се улесни разпределението на залите, в които комисиите заседават. Беше решено, въпреки че в тези наши вътрешни правила е посочено, че ще редовните заседания на комисията ще се провеждат в сряда от 14,00 ч., предложението е това да се промени и да стане четвъртък, 14,30 ч. Заседанията на парламента все пак са до 14,00 ч., добре е да имаме поне половин час между двете заседания. Промяната е в чл. 7, ал. 3.
Ако имате някакви мнения, препоръки, забележки, предложения по отношение на правилника, моля – казвайте ги, за да ги обсъдим.
РЕМЗИ ОСМАН: Аз предварително се извинявам, но от 14,30 ч. днес Комисията по външна политика и отбрана има заседание и ще се наложи да изляза от това наше заседание, но аз ще подкрепя правилника за работата на комисията.
Бих искал да изразя едно скромно мнение. Ние имаме Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, тоест вътрешният правилник за работа на комисията не може да заложи нещо различно от действащия правилник на парламента.
Като човек от опозицията аз даже бих ви препоръчал да няма дори такъв правилник, защото има Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, това не пречи, това е и в интерес на мнозинството, и на ръководството на комисията, да бъдат много по-оперативно. Не казвам, че от опозицията някой може да злоупотребява и непременно да иска на базата на някои текстове от Правилника, но доколкото разбрах, във всички комисии има едно негласно виждане всички комисии да имат вътрешни правила. Може би мнозинството в лицето на господин председателя на комисията ще ни информира дали държат да ги има. Ако ще има вътрешни правила, а вече проекта е факт, пак казвам, че аз ще подкрепя, но да се закотви твърдо час и ден за заседание на комисията е много отговорно и много трудно.
Ако се възприеме, ако има консенсус или пък такова разбиране от мнозинството, аз бих ви препоръчал, господин председател, в чл. 7, ал. 3, да не се посочва точно денят. Председателят на комисията винаги има възможност на базата на правилника на парламента, както и на базата на правилата за работа в комисията, да насрочи освен редовните, така и извънредни заседания. Много е ангажиращо, ако се фиксира ден и час.
Вие сами ще се убедите, че идва един момент, в който има проблем с разпределението на залите за заседания на комисиите. В интересна на ръководството на комисията е да не се записва ден и час за редовните заседания на комисията. Аз просто разсъждавам на глас, вие ще си прецените.
В чл. 10 пише, че заседанията на комисията са открити и че представители на граждански, синдикални, съсловни и браншови организации имаха достъп до заседанията на комисията. По време на предишния парламент тези организации участваха в заседанията на комисията и бяха много полезни, в интерес на истината, когато се изработваха законопроекти за браншовите организации – Камарата на строителите, на геодезистите и т.н.
Господин Гагаузов е тук. Той е бивш министър и член на тази комисия в предишния парламент и може да си спомни как беше, когато обсъждахме Плана на София, който, както знаете, със закон се утвърждава и трябваше да мине през нашата комисия. За съжаление, тогава видяхме, че има и измислени организации, които непременно държат на присъстват на заседанията на комисията. Сега преценете, Вие сте председател, още веднъж погледнете текстовете, за да не бъдете затруднени утре в своята работа. Тогава се появиха 30-40 организации и едва ли не искаха само да се отбележи, че са присъствали. Разбира се, че заседанията ще са открити, но има моменти, в които се затруднява работата на комисията.
Уважаеми колеги, в чл. 14 на предложения текст, в ал. 2 е записано, че народния представител не може да говори по същество повече от един път по един и същи въпрос. Пак въз основа на скромен опит тук бих искал да изразя следното мнение, че в интерес на доброто законодателство се налага понякога след една дискусия се формира друго мнение, друго становище. В интерес на работата на комисията е да няма такъв ограничителен текст. Председателят винаги дава думата, винаги може да я отнеме, може да прецени и, в края на краищата, затова е председател. При работата в нашата комисия няма какво да се политизира, защото ние сме малко по-особена комисия, за разлика от Здравната или Социалната. Струва ми се, че ако няма такъв един текст, ако той отпадне, това ще е по-добре, но Вие преценете. (Реплики.)
ВЛАДИСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз мисля, че председателят е достатъчно опитен и когато се води конструктивен диалог по даден въпрос мисля, че ще разреши да има... (Реплики.)
АСЕН ГАГАУЗОВ: Тук се обсъжда не кой знае какъв важен въпрос, но колегите веднъж могат да изкажат мнение, след това се изслушват колегите, после някои могат да искат да направят конкретно предложение и т.н. Аз също мисля, че не е необходимо да се записва такъв текст.
РЕМЗИ ОСМАН: Господин председател, просто повдигам тези въпроси за размисъл, но аз ще подкрепя проекта, така както е предложен. Но, ако се възприемат предложенията ми, ще е в интерес на работата на комисията. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Аз смятам, че трябва да имаме такива вътрешни правила, за да се организира нашата работа вътре в комисията, макар и не да се въвежда някакъв спартански ред тук, както и правила, които да не можем да променяме, но все пак трябва да има регламент. Мисля, че трябва да приемем такъв правилник за работата на комисията, но да има възможност и да го променяме.
Лично моето мнение по отношение на чл. 10 е, както сме записали, че организациите имат свободно право да присъстват, но може би е коректно това поканените да бъдат по преценка на ръководството на комисията, а не всички и кой откъде чул-разбрал, да идва тук и да взема отношение по разглежданите въпроси. Може би трябва да се коригира текста, да се допълни и това да бъде по преценка на ръководството на комисията, ако нямате нищо против.
За чл. 14, ал. 2 – казвайте, колеги, дали да дадем по-голяма свобода на дискусията и да няма такова ограничение за изказване само по веднъж. (Реплики.)
Що се касае до фиксиране на деня и часа на заседанията, хубаво е да има някакво разпределение. Това ще е добре при разпределяне на залите, и времето на комисиите, с оглед на участието на някои колеги в две комисии. Затова може би трябва да има регламент, а пък ако се налага, ще променяме часа. Мисля, че можем да сме по-гъвкави.
Госпожа Фидосова искаше думата.
ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, уважаеми господин председател.
В комисията, уважаеми колеги народни представители, трябва да имаме вътрешни правила. Обединихме се председателите на комисии в това да имаме такива, които да се гласуват и да се приемат на съответните комисии.
Моето лично становище и мнение – аз смятам, че трябва да има едни много по-кратки, по-удобни, по-компактни за работа правила, които да не възпроизвеждат текстовете на правилника. Текстовете са ясни. Това, което касае пропускателния режим и присъствието на браншови организации, представители на други организации, ние го коментирахме задълбочено и във Временната комисия, когато изготвяхме правилника. Там коментирахме в детайли всички проблеми, които биха се създали, ако оставим един толкова разширителен режим.
Това, което аз бих си позволила да предложа, ако не възразявате, е може би да погледнем още веднъж и да прецизираме този текст. Нека да го приемем на следващо заседание, за да не губим сега време точка по точка, член по член да го сверяваме и коментираме.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря.
ИСКРА ФИДОСОВА: И още нещо само да добавя, извинявайте.
Горе-долу като коментирахме мненията сутринта, бяха може би 12 или 13 председатели на постоянни комисии, идеята беше да имаме почти уеднаквена практика и правила във всички комисии, които касаят общите разпоредби. В тази посока е точно и моето предложение, ако няма, разбира се, предложения, да стиковаме това с останалите колеги и просто във всяка една комисия просто тези правила, които касаят организацията на работа, документооборота, начина на изказване, на вземане на думата, да бъдат едни и същи, така че като отидем на заседание в една или друга комисия – тези, които са в повече от една комисия, да има по отношение на организацията един и същи правила. Благодаря.
АЛЕКСАНДЪР ВОДЕНИЧАРОВ: Аз искам да подкрепя госпожа Фидосова, защото все пак всеки орган, който съществува като някакво организационно-правно формирование, трябва да има някакъв ред на функциониране, някакви свои вътрешни правила.
Аз бих предложил да се изчистят всички неща, които не са специфични за комисията, а тук да остане онова, което е характерно за регулиране на дейността й. Например, има някои неща, от които просто нищо не зависи – чл. 2:
„Чл. 2 (1) Комисията се състои от 2 народни представители”.
Това не е проблем на комисията. Утре Народното събрание ще направи състава на комисията да е 21 или 23-ма, и ще трябва да се променят правилата.
Има и редица други текстове, които просто са заимствани от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и които не са специални. Ето, например чл. 4, ал. 5, където пише, че парламентарните комисии могат да поканят... Това не е само за нашата комисия, особено ако правим такава формулировка. Това важи за всички парламентарни комисии. Този текст може да се съдържа в акт на Народното събрание, а не в акт на комисия.
Има и други неща като чл. 24, че народните представители могат да правят писмени предложения за изменение и допълнение по приетия на първо гласуване законопроект в 7-дневен срок. Това не е въпрос, който седи пред нашата комисия. Това е въпрос, който се урежда с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, освен ако има друг властнически акт на Народното събрание.
Или чл. 25 – проекти за решение, декларации и обръщения могат да се внасят от народни представители и парламентарни групи. Това също не е въпрос на комисията. Те не ги внасят тук, а ги внасят в Народното събрание и вече, ако се разпределят на комисията, ще ги гледате тук. В текста би могло да остане само ал. 3: комисията обсъжда разпределените й от председателя на Народното събрание текстове.
Аз мисля, че от правна гледна точка ще бъде най-точно да се разгледа този материал още веднъж, след като се направят бележки, да се изчистят всички онези разпоредби, които съществуват на друго място и да останат едни правила за функционирането на комисията, които са специфични именно за нашата комисия. Благодаря ви.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ: Аз не съм вземал друг път думата, но искам да ви кажа, че като цяло подкрепям текста. Смятам, че той може да бъде една база, едно добро начало, но имам и някои забележки.
Първо искам да кажа, че подкрепям предложението на госпожа Фидосова да отложим текстовете на Вътрешните правила за разглеждане на следващо заседание, защото има някои неща, които наистина е хубаво да се стиковат. Аз имам някои забележки, които са свързани с текста на ч 7. Това, което беше казано тук – да се промени деня на заседанията от сряда на четвъртък, от 14,30 ч., предлагам, записвайки него да допълним чл. 7, ал. 3 „или по усмотрение на председателя на комисията”, тоест че редовните заседания на комисията се провеждат в четвъртък от 14,30 ч. и този ден и час може да се променят при необходимост и във връзка с работата на Народното събрание, и допълнението „По усмотрение на председателя” като се спазва текста за 24 часа по-рано уведомяване на членовете на комисията за промените.
Това ще развърже ръцете на председателя и на ръководството на комисията за чисто оперативна дейност на комисията.
Също съм съгласен с предложението за промяна на чл. 14, ал. 2, защото нашата комисия, аз не съм бил депутат, не съм бил в комисия, но като заместник-председател на общински съвет – Ловеч, и като активен участник в комисията по ТСУ, смятам, че това е една от най-тежките комисии. Наистина, няма логика народните представители да говорят само по веднъж по определен въпрос, защото наистина, както беше казано, възможно е в дискусията да се оформи ново мнение в човека, да му хрумне нещо друго, което е по-добро, така че нека да разрешим най-малко два пъти да се взема думата. Ако не се лимитира това, би следвало да помислим тогава за някакъв лимит във времето за изказване. Председателят трябва да има право да отнема думата. Аз смятам това за логично – председателят да дава и да отнема думата.
Това са моите забележки. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз искам да спра вниманието ви върху няколко текста, но преди това ще си позволя да изразя мнението, че по принцип правилника за работа на която и да е комисия е неин индивидуален акт.
Без съмнение има резон в това да се чуят всички направени предложения по време на дискусията на комисиите и където е възможно те да се мултиплицират, да се направи това, но да не отидем в другата крайност – да направим един унифициран документ, който да се раздаде на всички комисии като се каже, че това е правилника за всички. В това няма смисъл.
В тази връзка моите предложения са свързани със спора за това един нормативен документ дали да съдържа по-горе стоящи текстове, в случая Правилника за организацията и дейността на Народното събрание или не, го има и той не е решен все още. Аз мисля, примерно, че е по-удобно за народните представители от комисията, когато имат в един обобщен документ и онези правила, и специфичните правила на комисията, което няма с нищо да усложни работата с този правилник. Иначе, трябва от чисто технологична гледна точка да носиш двата правилника и те да са един до друг, а ако искаш да правиш проверка – да гледаш ту единия, ту другия.
В тази връзка, в чл. 4, ал. 5 е дублиран текста от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което трябва да се промени, според мен, защото тук говорим за комисия, а както навсякъде другаде това е променено, и той може би да получи следния вид: „Комисията може да задължава определени министри да се явяват на нейните заседания...” и т.н.
Защо „определени”? Защото не е нормално по въпрос на компетентност на комисията ни да искаме да се яви, примерно, министъра на спорта. Подборът е случаен. Трябва да е по степента на компетентност на обсъжданите въпроси.
По-нататък бих изказал своето мнение по отношение на ал. 2 на чл. 14. По мое мнение трябва да има ясни правила по колко пъти може да се изкаже един народен представител по определен въпрос. По принцип технологията е такава, че когато се обсъжда на първо четене, нормално е човек да направи едно изказване, да си събере мислите в главата и да си направи изказването. Но, когато се обсъжда нещо на второ четене, то се обсъжда текст по текст, и ако изказването на колегата ти е предизвикало размисли у теб, то ще го репликираш, ще направиш някакво друго изказване, предвидено като възможност. Иначе, какво ще стане? Ние сме 22-а души. Значи, че някой може да се изкаже по пет пъти, а за някой да не стигне времето да се изкаже и веднъж.
Моето мнение е такова – в чл. 12, ал. 1 трябва да се добавят и участващите представители от министерства и ведомства, неправителствени организации и експерти, когато дава председателят думата, защото в рамките на дискусията той дава думата и на тях.
И без да правя предложение по конкретен текст, но трябва да има установена поне една нормална практика, когато започне дискусията по определен въпрос, на народните представители се дава думата по реда на поискването й и трябва да се прецени дали първо се задават въпроси от народни представители, поставят се въпроси, слушат се експертите.
Нормалната процедура е тези, които представят законопроектите да го направят, а след това да отговарят на въпроси, но се получава така понякога, дори не в тази комисия, но съм бил свидетел на подобни неща, че народните представители понякога не могат да зададат въпросите си от прекалено много изказвания от други, странични участници в заседанието на комисията.
Това всъщност бяха бележките ми. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, очевидно има различни предложения. Ясно е, че тези правила са разработени на базата на стари такива, на база на правилника. Необходимо е да има промяна, това го чухме.
Аз ви предлагам, въпреки че всички изказвания са записани, все пак в рамките на една или две седмици да определим срок, в който всички ваши предложения да бъдат внесени при мен, да ги обработим, на заседание на ръководството на комисията да ги обсъдим и да ви ги предложим на едно следващо заседание вече за окончателно приемане. Ако нямате нищо против, да се спрем на това решение.
Мисля, че не е толкова фатално, ако днес не приемем тези правила. Могат и други идеи да възникнат, но ако ми разрешите, ще предложа да гласуваме това мое предложение. (Реплики.)
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Госпожо Фидосова, само питам – а ще има ли по принцип унифициран такъв правилник за другите комисии? До какво заключение стигнахте?
ИСКРА ФИДОСОВА: В никакъв случай не съм казала такова нещо. Това, което е казах е унификация по отношение на тези норми, текстове и разпоредби, които касаят всички комисии по един и същи начин. Ето, например поканата за участие на представители на браншови организации. Не може да има един ред в една комисия, а друг – в друга, на едното място да се влиза по един начин на заседание, а на другото заседание да не могат да влизат. Имам предвид комисиите, на които заседанията са открити.
Аз мисля, че до другото заседание срокът е достатъчен. (Реплики.)
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Предлагам да дадем 2-седмичен срок, в който предложенията от всички вас да се внесат, а аз ще организирам среща-разговор с ръководството на комисията, да ги обсъдим, да разработим с експерта един по-краен вариант и чак след това на редовно заседание да обсъдим и евентуално да приемем този правилник. Съгласни ли сте с това?
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: „за” – всички, без „против” и „въздържали се”.
Предложението се приема.
Колеги, има ли други въпроси, които трябва да обсъдим на днешното заседание на комисията?
КИРИЛ ГУМНЕРОВ: Добре е да се направи един списък на всички членове на комисията с техните телефони за връзка и ние да го имаме, за да можем по всяко време да имаме връзка по между си. Благодаря.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Сега ще споделя една практика, която беше в една от комисиите, в чиято работа участвах в предишния парламент – имаше подготвени табелки с имената на народните представители и те се поставяха пред тях на всяко заседание, както и имената на гостите и представители на кое ведомство или организация са. По този начин ние се опознахме, пък и външни хора идваха, всички не са длъжни да се познават.
ХАСАН ХАДЖИХАСАН: Колеги, в т. Разни искам да кажа, че имах възможност да посетя в понеделник апартамента, който ми е даден в качеството ми на народен представител. Извинете, колеги, скоро имаше земетресение в Шабла, но това беше все едно този апартамент е пострадал от него, а може да се каже, че земетресението е било и по-силно – 7 степен по Скалата на Рихтер! Този въпрос касае точно нашата комисия. (Реплики.)
ИСКРА ФИДОСОВА: Аз първо искам да кажа, че този въпрос в никакъв случай не е предмет на тази комисия. Не знам защо към мен се обръщате, но това, което мога да кажа, че това жилище, което Вие сте получили, са ни предадени в този вид и по този начин от администрацията на Народното събрание. До преди един месец тази администрация се ръководеше, се управляваше от бившата тройна коалиция. Не исках да засягам този въпрос, Вие го поставяте.
Аз не знам какво е било преди това, но ние това наследихме. В рамките на един месец няма как да оправим това жилище, както и останалите. Трябва да има обществена поръчка за ремонт, за мебели и т.н. Това, което е необходимо новото ръководство на Народното събрание го е предприело като действие, и го прави. Може да се търси и друг вариант на решение във Вашия случай, но това не е предмет на обсъждане в Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ: Колеги, имам едно предложение към председателя. Ние ще работим четири години с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Нека да поканим господин министъра, ако се погледне с добро око на това предложение, заедно с целия му екип, за да придобием представа от тях, а и те от нас и да чуем програмата, по която ще работят.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, мисля, че е добре да приемем предложението.
С това нашия дневен ред е изчерпан. Приключваме за днес.
Благодаря ви за участието в днешното заседание.
Закривам заседанието.
(Закрито в 14,50 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Любен Татарски
Изготвил
стенографския протокол:
Вася Йорданова
2. Представяне и обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между държавите членки и държавите партньорки и Великото херцогство Люксембург в качеството му на Управляващ и Сертифициращ орган за прилагането на „Оперативна програма ЕСПОН 2013”, № 902-02-4, внесен от Министерски съвет.
3. Обсъждане и приемане на Вътрешни правила за работата на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
4. Разни.
П Р О Т О К О Л
№ 1
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Добър ден!
Предлагам да започнем, все пак е 14,00 ч.
Имаме кворум – присъстват 13 човека от 22 члена на комисията.
Искам да ви запозная с дневния ред.
Материали сте получили, а това е първото редовно заседание на нашата комисия. Искам да ви поздравя, защото тук има хора, с които за първи път се виждаме.
Нека да си пожелаем още веднъж успешна работа в рамките на Четиридесет и първото Народно събрание!
Дневният ред включва три точки, ако няма предложения за допълнение или изменение.
Първа точка е представяне и обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между държавите – членки на Европейския съюз, участващи в програма „ИНТЕРАКТ 2007-2013”, и Братиславския Самоуправляващ се район, изпълняващ ролята на Управляващ орган и Министерството на финансите на Словашката република, изпълняващо ролята на Сертифициращ орган и Одитен орган, относно изпълнението на Оперативна програма „ИНТЕРАКТ 2007-2013”, № 902-02-3, внесен от Министерския съвет.
Втората точка е представяне и обсъждане на Законопроект за ратифициране на Споразумението между държавите членки и държавите партньорки и Великото херцогство Люксембург в качеството му на Управляващ и Сертифициращ орган за прилагането на „Оперативна програма ЕСПОН 2013”, № 902-02-4, внесен от Министерски съвет.
И третата точка, която предлагам на вашето внимание е обсъждане и приемане на Вътрешни правила за работата на Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
Ако има други предложения за теми и въпроси, които да обсъдим, да разгледаме на това заседание, нека това да стане, когато стигнем до т. 4 – Разни.
Искам също да ви уведомя, че на нашето днешно заседание на комисията присъстват от страна на вносителите на първите две точки от дневния ни ред: госпожа Лиляна Николова – заместник-министър на регионалното развитие и благоустройството; господин Мариус Младенов – началник отдел „Хоризонтални мерки” в Главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие”; госпожа Лора Иванова – главен експерт в отдел „Хоризонтални мерки” в същата главна дирекция; господин Павел Анастасов – парламентарен секретар на регионалното развитие и благоустройството, и разбира се, един стар познайник на членовете от предишната комисия в предишния парламент – проф. Воденичаров, който участва в заседанията на комисията като експерт. Надявам се, че и занапред той ще ни уважи с присъствието си и ще бъде в полза за нашата работа.
Добре дошли, на нашите гости!
Искам веднага да дам думата на вносителите, за да ни запознаят с мотивите на тяхното предложение.
Госпожо Николова, имате думата.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА НИКОЛОВА: Добър ден!
Благодаря, уважаеми господин Татарски.
Уважаеми госпожи и господа народни представители, внесените по точки първа и втора от дневния ред законопроекти за ратифициране са на две споразумения, които представляват т.нар. хоризонтални програми на Европейския съюз, по които България като страна – членка на Европейския съюз, има възможност да получава финансиране. Това са програмите „ИНТЕРАКТ” и „ЕСПОН”.
Конкретно по първата точка от дневния ред, за да вървим последователно, е Законопроект за ратифициране на Споразумението по Оперативна програма „ИНТЕРАКТ 2007-2013”.
Съвсем накратко ще ви представя какво най-общо представлява това Споразумение, което е предложено за ратификация. Това Споразумение е подписано от правителството на Република България, от министъра на регионалното развитие и благоустройството на 9 декември 2008 г. съвместно с Управляващия орган по тази програма, а това е Братиславския Самоуправляващ се район в Словашката република. Те са Управляващ орган по програмата. България, както наравно с всички останали страни – членки на Европейския съюз, има възможност да участва в тази програма и да получава техническа помощ, кандидатствайки по различни проекти.
Целта на тези проекти е да подготвят институциите, включени в управление на фондовете на Европейския съюз в периода 2007-2013 г., за прилагане и изпълнение на програмите в областта на трансграничното и транснационалното сътрудничество, а това са обучение, семинари, разработване на наръчници, процедури и всякакви необходими анализи за целта.
България, както всички страни членки, попада в участие по тази програма на географски принцип, които са в зоната на отговорност на децентрализираното звено „ИНТЕРАКТ” във Виена.
За своето участие страната ни дължи годишни вноски като общия размер на годишните вноски за периода 2007-2013 г. са 141 428 евро, които се плащат на седем равни вноски, разпределени в годините или около 20 хил. евро годишно. Към настоящия момент са изплатени от наша страна годишните вноски за 2007 г., 2008 г. и 2009 г., включително.
Освен тези вноски, които България изплаща от държавния бюджет, оттук нататък не е необходимо, съответно не е и предвидено осигуряване на някакво допълнително национално съфинансиране. Оттук нататък мерките, по които се кандидатства, те се финансират изцяло, на 100% от Програмата.
Това е най-общо за Програмата. Има вече проведени дейности, обучение, семинари в рамките на тази Програма. Те са извършени в периода от 2007 г. до настоящия момент и ще продължават оттук нататък.
Защо чак сега идва момента за ратификация? Това е поради причина, че това трябва да бъде подписано от всички страни членки. Вие сами разбирате, че това е един много дълъг процес, който трябва да мине през изключително много държави и затова в много по-късен етап идва вече в неговата последваща ратификация. Тя е необходима в изпълнение на чл. 85 от Конституцията на Република България.
От своя страна Министерството на регионалното развитие и благоустройството поддържаме подписаното Споразумение и предлагаме то да бъде ратифицирано от Народното събрание. Благодаря ви.
Ако искате, мога да продължа и по следващата точка, защото те са взаимно свързани, но както прецените.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Продължете, моля!
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА НИКОЛОВА: Следващото споразумение е сходно на това, което досега ви описах. Това е Споразумение, също подписано от правителството на Република България през м. юли 2008 г. То е с Великото херцогство Люксембург. То е на същия принцип. Това е по хоризонтална програма на Европейския съюз, възможност и достъп до която имаме откакто сме страна членка, наравно с всички останали страни членки.
Тази програма е одобрена с решение на Европейската комисия още от м. ноември 2007 г. В нея също участват всички страни – членки на Европейския съюз, включително и държави партньорки като Норвегия, Швейцария, Исландия и Лихтенщайн.
Основната цел на програмата е подкрепа при разработването на политики във връзка с целите на териториалното сближаване и хармонично развитие на европейската територия или казано с думи по-прости, това е в областта на подкрепа, в областта на научните изследвания, в областта на статистиката, така че да се направят по-добри статистически данни към Евростат, всички дейности, свързани в тази посока.
Програмата има пет приоритета. Бюджетът на тази програма е малко над 45 млн. евро. Финансира се както тази програма, така и другата, от Европейския фонд за регионално развитие. Тук също страната ни има ангажимент да плаща вноски годишни. Тук те не са разделени на равни части, а те нарастват в годините. Най-малката е от 2007 г., а най-голямата е през 2013 г. като кумулативно общата стойност на вноските за всичките години ще бъде 329 578 евро. Както ви казах, по тази програма, също вече първите три вноски за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. са изплатени.
Национално звено за контакт по тези две програми е Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Генерална дирекция „Програмиране на регионалното развитие” и определена за национално контактно звено, което да осъществява пряк контакт с Управляващия орган в Люксембург и да осигурява сътрудничеството по тази програма, включително информационни кампании, информационни дни и т.н.
Това е най-общо за Споразумението. Ако са необходими допълнителни разяснения и въпроси, ние сме готови да отговорим с екип експерти.
Отново се обръщам към вас с апел – ние поддържаме така подписаното споразумение и предлагаме то да бъде ратифицирано по надлежния ред. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: И аз Ви благодаря.
Надявам се, че сте имали възможност да се запознаете с материалите. Разбираме, че това са програми, които вече са в ход и тези ратификации са необходими, за да продължим да работим.
Ако има въпроси, мнения, имате думата.
Господин Гагаузов, Вие сте в течение на работата по тези споразумения. Имате думата.
АСЕН ГАГАУЗОВ: Благодаря, уважаеми господин председател.
Дотолкова доколкото аз съм бил министър, когато са подготвяни тези програми, а и не само тези, аз призовавам да бъде подкрепено това предложение, просто защото ние като страна – членка на Европейския съюз, трябва да се възползваме от възможностите, които представят тези програми.
Нека да не ви притеснява вноската, защото тя е, първо, много малка, и второ, възможностите, които дават тези програми за обучение и за ползване на опита от страните членки е многократно по-голям, така че аз лично ще подкрепя тези две точки. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря.
Господин Осман, имате думата.
РЕМЗИ ОСМАН: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, уважаеми гости! Още в самото начало бих искал да кажа, че ние ще подкрепим и двете ратификации. Това, което каза господин Гагаузов и заместник-министъра госпожа Николова, е така, както е вярно, че и винаги може да се каже нещо допълнително, но ратифицирането на споразуменията е една необходимост.
Оттук нататък ние ще имаме много ратификации, които да разглеждаме в нашата комисия. При някои от тях водещата комисия ще е друга, но това няма да означава, че се омаловажава нашата работа. Колегите в Бюджетната комисия ще ги разглеждат по същество и ще обсъждат всяка запетая от тези ратификации.
Това, което касае регионалната политика и регионалните власти, в случая – местните власти, преди малко беше обяснено, така че ние ще подкрепим и двете ратификации и ви предлагаме да ги гласуваме ан блок.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря на господин Осман.
Вие сте бил председател на тази комисия, имате достатъчно опит, благодаря Ви за изказаното мнение.
Колеги, има ли други въпроси към вносителите, нещо за изясняване, някой, който иска да изрази мнение към нашата роля като комисия при вземането на такова решение? Няма.
Има предложение двата законопроекта да се гласуват заедно, но аз предлагам поотделно да ги гласуваме, ако нямаме други въпроси, мнения, предложения. Ние, наистина не сме водеща комисия, но трябва да се произнесем по тях, трябва да вземем решение. (Реплики.)
Разбирам, че няма желаещи да поставят въпроси, да изкажат мнения, коментари по поставените на разглеждане текстове на споразуменията за ратификация. Мисля, че от материалите става ясно за какво става въпрос и едва ли трябва да има притеснения при вземането на едно положително решение от наша страна във връзка с внесените законопроекти.
Предлагам да гласуваме Законопроект за ратифициране на Споразумението между държавите – членки на Европейския съюз, участващи в програма „ИНТЕРАКТ 2007-2013”, и Братиславския Самоуправляващ се район, изпълняващ ролята на Управляващ орган и Министерството на финансите на Словашката република, изпълняващо ролята на Сертифициращ орган и Одитен орган, относно изпълнението на Оперативна програма „ИНТЕРАКТ 2007-2013”, № 902-02-3, внесен от Министерския съвет.
Гласували „за” – всички, без „против” и „въздържали се”.
Законопроектът се приема с пълно мнозинство.
Подлагам на гласуване и т. 2, тоест Законопроект за ратифициране на Споразумението между държавите членки и държавите партньорки и Великото херцогство Люксембург в качеството му на Управляващ и Сертифициращ орган за прилагането на „Оперативна програма ЕСПОН 2013”, № 902-02-4, внесен от Министерски съвет.
Гласували „за” – всички, без „против” и „въздържали се”.
Законопроектът се приема с пълно мнозинство.
Нека да благодарим на нашите гости, които бяха тук, за да обсъдим заедно тези две точки от нашия дневен ред. Нека да им пожелаем успех в изпълнението на програмата, по която ще работят, както и в изработването на законите, които са необходими да се представят за обсъждане и гласуване в парламента.
Ще разчитаме на вашата активна работа, за да ни подавате необходимите материали, така че и ние да не стоим без работа. (Оживление.) Благодаря ви.
ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЛИЛЯНА НИКОЛОВА: И аз много ви благодаря. Изключително ви благодаря за подкрепата и това единодушие за тези две програми. Наистина ще продължим да работим заедно. Предстои подписването и съответната ратификация на следващите меморандуми по останалите програми, това са само две от тях. Има още много програми, така че оттук нататък ще работим заедно. Ще представим на вашето внимание и останалите програми по двустранното сътрудничество, които ние имаме оттук нататък да продължим и, разбира се, успешно да изпълним. Много ви благодаря и ви желая успешна работа.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, да продължим с работата си по т. 3 от дневния ред.
Вие имате на разположение текстовете на вътрешните правила, вероятно сте се запознали с тях.
Искам да ви кажа само за една промяна, която настъпи днес при обсъждане в парламента на работата и графика за работа на различните комисии, за да могат да се съчетае участието на народните представители в тях, както и да се улесни разпределението на залите, в които комисиите заседават. Беше решено, въпреки че в тези наши вътрешни правила е посочено, че ще редовните заседания на комисията ще се провеждат в сряда от 14,00 ч., предложението е това да се промени и да стане четвъртък, 14,30 ч. Заседанията на парламента все пак са до 14,00 ч., добре е да имаме поне половин час между двете заседания. Промяната е в чл. 7, ал. 3.
Ако имате някакви мнения, препоръки, забележки, предложения по отношение на правилника, моля – казвайте ги, за да ги обсъдим.
РЕМЗИ ОСМАН: Аз предварително се извинявам, но от 14,30 ч. днес Комисията по външна политика и отбрана има заседание и ще се наложи да изляза от това наше заседание, но аз ще подкрепя правилника за работата на комисията.
Бих искал да изразя едно скромно мнение. Ние имаме Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, тоест вътрешният правилник за работа на комисията не може да заложи нещо различно от действащия правилник на парламента.
Като човек от опозицията аз даже бих ви препоръчал да няма дори такъв правилник, защото има Правилник за организацията и дейността на Народното събрание, това не пречи, това е и в интерес на мнозинството, и на ръководството на комисията, да бъдат много по-оперативно. Не казвам, че от опозицията някой може да злоупотребява и непременно да иска на базата на някои текстове от Правилника, но доколкото разбрах, във всички комисии има едно негласно виждане всички комисии да имат вътрешни правила. Може би мнозинството в лицето на господин председателя на комисията ще ни информира дали държат да ги има. Ако ще има вътрешни правила, а вече проекта е факт, пак казвам, че аз ще подкрепя, но да се закотви твърдо час и ден за заседание на комисията е много отговорно и много трудно.
Ако се възприеме, ако има консенсус или пък такова разбиране от мнозинството, аз бих ви препоръчал, господин председател, в чл. 7, ал. 3, да не се посочва точно денят. Председателят на комисията винаги има възможност на базата на правилника на парламента, както и на базата на правилата за работа в комисията, да насрочи освен редовните, така и извънредни заседания. Много е ангажиращо, ако се фиксира ден и час.
Вие сами ще се убедите, че идва един момент, в който има проблем с разпределението на залите за заседания на комисиите. В интересна на ръководството на комисията е да не се записва ден и час за редовните заседания на комисията. Аз просто разсъждавам на глас, вие ще си прецените.
В чл. 10 пише, че заседанията на комисията са открити и че представители на граждански, синдикални, съсловни и браншови организации имаха достъп до заседанията на комисията. По време на предишния парламент тези организации участваха в заседанията на комисията и бяха много полезни, в интерес на истината, когато се изработваха законопроекти за браншовите организации – Камарата на строителите, на геодезистите и т.н.
Господин Гагаузов е тук. Той е бивш министър и член на тази комисия в предишния парламент и може да си спомни как беше, когато обсъждахме Плана на София, който, както знаете, със закон се утвърждава и трябваше да мине през нашата комисия. За съжаление, тогава видяхме, че има и измислени организации, които непременно държат на присъстват на заседанията на комисията. Сега преценете, Вие сте председател, още веднъж погледнете текстовете, за да не бъдете затруднени утре в своята работа. Тогава се появиха 30-40 организации и едва ли не искаха само да се отбележи, че са присъствали. Разбира се, че заседанията ще са открити, но има моменти, в които се затруднява работата на комисията.
Уважаеми колеги, в чл. 14 на предложения текст, в ал. 2 е записано, че народния представител не може да говори по същество повече от един път по един и същи въпрос. Пак въз основа на скромен опит тук бих искал да изразя следното мнение, че в интерес на доброто законодателство се налага понякога след една дискусия се формира друго мнение, друго становище. В интерес на работата на комисията е да няма такъв ограничителен текст. Председателят винаги дава думата, винаги може да я отнеме, може да прецени и, в края на краищата, затова е председател. При работата в нашата комисия няма какво да се политизира, защото ние сме малко по-особена комисия, за разлика от Здравната или Социалната. Струва ми се, че ако няма такъв един текст, ако той отпадне, това ще е по-добре, но Вие преценете. (Реплики.)
ВЛАДИСЛАВ ДИМИТРОВ: Аз мисля, че председателят е достатъчно опитен и когато се води конструктивен диалог по даден въпрос мисля, че ще разреши да има... (Реплики.)
АСЕН ГАГАУЗОВ: Тук се обсъжда не кой знае какъв важен въпрос, но колегите веднъж могат да изкажат мнение, след това се изслушват колегите, после някои могат да искат да направят конкретно предложение и т.н. Аз също мисля, че не е необходимо да се записва такъв текст.
РЕМЗИ ОСМАН: Господин председател, просто повдигам тези въпроси за размисъл, но аз ще подкрепя проекта, така както е предложен. Но, ако се възприемат предложенията ми, ще е в интерес на работата на комисията. Благодаря ви.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Аз смятам, че трябва да имаме такива вътрешни правила, за да се организира нашата работа вътре в комисията, макар и не да се въвежда някакъв спартански ред тук, както и правила, които да не можем да променяме, но все пак трябва да има регламент. Мисля, че трябва да приемем такъв правилник за работата на комисията, но да има възможност и да го променяме.
Лично моето мнение по отношение на чл. 10 е, както сме записали, че организациите имат свободно право да присъстват, но може би е коректно това поканените да бъдат по преценка на ръководството на комисията, а не всички и кой откъде чул-разбрал, да идва тук и да взема отношение по разглежданите въпроси. Може би трябва да се коригира текста, да се допълни и това да бъде по преценка на ръководството на комисията, ако нямате нищо против.
За чл. 14, ал. 2 – казвайте, колеги, дали да дадем по-голяма свобода на дискусията и да няма такова ограничение за изказване само по веднъж. (Реплики.)
Що се касае до фиксиране на деня и часа на заседанията, хубаво е да има някакво разпределение. Това ще е добре при разпределяне на залите, и времето на комисиите, с оглед на участието на някои колеги в две комисии. Затова може би трябва да има регламент, а пък ако се налага, ще променяме часа. Мисля, че можем да сме по-гъвкави.
Госпожа Фидосова искаше думата.
ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, уважаеми господин председател.
В комисията, уважаеми колеги народни представители, трябва да имаме вътрешни правила. Обединихме се председателите на комисии в това да имаме такива, които да се гласуват и да се приемат на съответните комисии.
Моето лично становище и мнение – аз смятам, че трябва да има едни много по-кратки, по-удобни, по-компактни за работа правила, които да не възпроизвеждат текстовете на правилника. Текстовете са ясни. Това, което касае пропускателния режим и присъствието на браншови организации, представители на други организации, ние го коментирахме задълбочено и във Временната комисия, когато изготвяхме правилника. Там коментирахме в детайли всички проблеми, които биха се създали, ако оставим един толкова разширителен режим.
Това, което аз бих си позволила да предложа, ако не възразявате, е може би да погледнем още веднъж и да прецизираме този текст. Нека да го приемем на следващо заседание, за да не губим сега време точка по точка, член по член да го сверяваме и коментираме.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Благодаря.
ИСКРА ФИДОСОВА: И още нещо само да добавя, извинявайте.
Горе-долу като коментирахме мненията сутринта, бяха може би 12 или 13 председатели на постоянни комисии, идеята беше да имаме почти уеднаквена практика и правила във всички комисии, които касаят общите разпоредби. В тази посока е точно и моето предложение, ако няма, разбира се, предложения, да стиковаме това с останалите колеги и просто във всяка една комисия просто тези правила, които касаят организацията на работа, документооборота, начина на изказване, на вземане на думата, да бъдат едни и същи, така че като отидем на заседание в една или друга комисия – тези, които са в повече от една комисия, да има по отношение на организацията един и същи правила. Благодаря.
АЛЕКСАНДЪР ВОДЕНИЧАРОВ: Аз искам да подкрепя госпожа Фидосова, защото все пак всеки орган, който съществува като някакво организационно-правно формирование, трябва да има някакъв ред на функциониране, някакви свои вътрешни правила.
Аз бих предложил да се изчистят всички неща, които не са специфични за комисията, а тук да остане онова, което е характерно за регулиране на дейността й. Например, има някои неща, от които просто нищо не зависи – чл. 2:
„Чл. 2 (1) Комисията се състои от 2 народни представители”.
Това не е проблем на комисията. Утре Народното събрание ще направи състава на комисията да е 21 или 23-ма, и ще трябва да се променят правилата.
Има и редица други текстове, които просто са заимствани от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание и които не са специални. Ето, например чл. 4, ал. 5, където пише, че парламентарните комисии могат да поканят... Това не е само за нашата комисия, особено ако правим такава формулировка. Това важи за всички парламентарни комисии. Този текст може да се съдържа в акт на Народното събрание, а не в акт на комисия.
Има и други неща като чл. 24, че народните представители могат да правят писмени предложения за изменение и допълнение по приетия на първо гласуване законопроект в 7-дневен срок. Това не е въпрос, който седи пред нашата комисия. Това е въпрос, който се урежда с Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, освен ако има друг властнически акт на Народното събрание.
Или чл. 25 – проекти за решение, декларации и обръщения могат да се внасят от народни представители и парламентарни групи. Това също не е въпрос на комисията. Те не ги внасят тук, а ги внасят в Народното събрание и вече, ако се разпределят на комисията, ще ги гледате тук. В текста би могло да остане само ал. 3: комисията обсъжда разпределените й от председателя на Народното събрание текстове.
Аз мисля, че от правна гледна точка ще бъде най-точно да се разгледа този материал още веднъж, след като се направят бележки, да се изчистят всички онези разпоредби, които съществуват на друго място и да останат едни правила за функционирането на комисията, които са специфични именно за нашата комисия. Благодаря ви.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ: Аз не съм вземал друг път думата, но искам да ви кажа, че като цяло подкрепям текста. Смятам, че той може да бъде една база, едно добро начало, но имам и някои забележки.
Първо искам да кажа, че подкрепям предложението на госпожа Фидосова да отложим текстовете на Вътрешните правила за разглеждане на следващо заседание, защото има някои неща, които наистина е хубаво да се стиковат. Аз имам някои забележки, които са свързани с текста на ч 7. Това, което беше казано тук – да се промени деня на заседанията от сряда на четвъртък, от 14,30 ч., предлагам, записвайки него да допълним чл. 7, ал. 3 „или по усмотрение на председателя на комисията”, тоест че редовните заседания на комисията се провеждат в четвъртък от 14,30 ч. и този ден и час може да се променят при необходимост и във връзка с работата на Народното събрание, и допълнението „По усмотрение на председателя” като се спазва текста за 24 часа по-рано уведомяване на членовете на комисията за промените.
Това ще развърже ръцете на председателя и на ръководството на комисията за чисто оперативна дейност на комисията.
Също съм съгласен с предложението за промяна на чл. 14, ал. 2, защото нашата комисия, аз не съм бил депутат, не съм бил в комисия, но като заместник-председател на общински съвет – Ловеч, и като активен участник в комисията по ТСУ, смятам, че това е една от най-тежките комисии. Наистина, няма логика народните представители да говорят само по веднъж по определен въпрос, защото наистина, както беше казано, възможно е в дискусията да се оформи ново мнение в човека, да му хрумне нещо друго, което е по-добро, така че нека да разрешим най-малко два пъти да се взема думата. Ако не се лимитира това, би следвало да помислим тогава за някакъв лимит във времето за изказване. Председателят трябва да има право да отнема думата. Аз смятам това за логично – председателят да дава и да отнема думата.
Това са моите забележки. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Заповядайте, господин Георгиев.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Уважаеми господин председател, уважаеми колеги, аз искам да спра вниманието ви върху няколко текста, но преди това ще си позволя да изразя мнението, че по принцип правилника за работа на която и да е комисия е неин индивидуален акт.
Без съмнение има резон в това да се чуят всички направени предложения по време на дискусията на комисиите и където е възможно те да се мултиплицират, да се направи това, но да не отидем в другата крайност – да направим един унифициран документ, който да се раздаде на всички комисии като се каже, че това е правилника за всички. В това няма смисъл.
В тази връзка моите предложения са свързани със спора за това един нормативен документ дали да съдържа по-горе стоящи текстове, в случая Правилника за организацията и дейността на Народното събрание или не, го има и той не е решен все още. Аз мисля, примерно, че е по-удобно за народните представители от комисията, когато имат в един обобщен документ и онези правила, и специфичните правила на комисията, което няма с нищо да усложни работата с този правилник. Иначе, трябва от чисто технологична гледна точка да носиш двата правилника и те да са един до друг, а ако искаш да правиш проверка – да гледаш ту единия, ту другия.
В тази връзка, в чл. 4, ал. 5 е дублиран текста от Правилника за организацията и дейността на Народното събрание, което трябва да се промени, според мен, защото тук говорим за комисия, а както навсякъде другаде това е променено, и той може би да получи следния вид: „Комисията може да задължава определени министри да се явяват на нейните заседания...” и т.н.
Защо „определени”? Защото не е нормално по въпрос на компетентност на комисията ни да искаме да се яви, примерно, министъра на спорта. Подборът е случаен. Трябва да е по степента на компетентност на обсъжданите въпроси.
По-нататък бих изказал своето мнение по отношение на ал. 2 на чл. 14. По мое мнение трябва да има ясни правила по колко пъти може да се изкаже един народен представител по определен въпрос. По принцип технологията е такава, че когато се обсъжда на първо четене, нормално е човек да направи едно изказване, да си събере мислите в главата и да си направи изказването. Но, когато се обсъжда нещо на второ четене, то се обсъжда текст по текст, и ако изказването на колегата ти е предизвикало размисли у теб, то ще го репликираш, ще направиш някакво друго изказване, предвидено като възможност. Иначе, какво ще стане? Ние сме 22-а души. Значи, че някой може да се изкаже по пет пъти, а за някой да не стигне времето да се изкаже и веднъж.
Моето мнение е такова – в чл. 12, ал. 1 трябва да се добавят и участващите представители от министерства и ведомства, неправителствени организации и експерти, когато дава председателят думата, защото в рамките на дискусията той дава думата и на тях.
И без да правя предложение по конкретен текст, но трябва да има установена поне една нормална практика, когато започне дискусията по определен въпрос, на народните представители се дава думата по реда на поискването й и трябва да се прецени дали първо се задават въпроси от народни представители, поставят се въпроси, слушат се експертите.
Нормалната процедура е тези, които представят законопроектите да го направят, а след това да отговарят на въпроси, но се получава така понякога, дори не в тази комисия, но съм бил свидетел на подобни неща, че народните представители понякога не могат да зададат въпросите си от прекалено много изказвания от други, странични участници в заседанието на комисията.
Това всъщност бяха бележките ми. Благодаря.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, очевидно има различни предложения. Ясно е, че тези правила са разработени на базата на стари такива, на база на правилника. Необходимо е да има промяна, това го чухме.
Аз ви предлагам, въпреки че всички изказвания са записани, все пак в рамките на една или две седмици да определим срок, в който всички ваши предложения да бъдат внесени при мен, да ги обработим, на заседание на ръководството на комисията да ги обсъдим и да ви ги предложим на едно следващо заседание вече за окончателно приемане. Ако нямате нищо против, да се спрем на това решение.
Мисля, че не е толкова фатално, ако днес не приемем тези правила. Могат и други идеи да възникнат, но ако ми разрешите, ще предложа да гласуваме това мое предложение. (Реплики.)
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ: Госпожо Фидосова, само питам – а ще има ли по принцип унифициран такъв правилник за другите комисии? До какво заключение стигнахте?
ИСКРА ФИДОСОВА: В никакъв случай не съм казала такова нещо. Това, което е казах е унификация по отношение на тези норми, текстове и разпоредби, които касаят всички комисии по един и същи начин. Ето, например поканата за участие на представители на браншови организации. Не може да има един ред в една комисия, а друг – в друга, на едното място да се влиза по един начин на заседание, а на другото заседание да не могат да влизат. Имам предвид комисиите, на които заседанията са открити.
Аз мисля, че до другото заседание срокът е достатъчен. (Реплики.)
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Предлагам да дадем 2-седмичен срок, в който предложенията от всички вас да се внесат, а аз ще организирам среща-разговор с ръководството на комисията, да ги обсъдим, да разработим с експерта един по-краен вариант и чак след това на редовно заседание да обсъдим и евентуално да приемем този правилник. Съгласни ли сте с това?
Който е съгласен, моля да гласува.
Гласували: „за” – всички, без „против” и „въздържали се”.
Предложението се приема.
Колеги, има ли други въпроси, които трябва да обсъдим на днешното заседание на комисията?
КИРИЛ ГУМНЕРОВ: Добре е да се направи един списък на всички членове на комисията с техните телефони за връзка и ние да го имаме, за да можем по всяко време да имаме връзка по между си. Благодаря.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ: Сега ще споделя една практика, която беше в една от комисиите, в чиято работа участвах в предишния парламент – имаше подготвени табелки с имената на народните представители и те се поставяха пред тях на всяко заседание, както и имената на гостите и представители на кое ведомство или организация са. По този начин ние се опознахме, пък и външни хора идваха, всички не са длъжни да се познават.
ХАСАН ХАДЖИХАСАН: Колеги, в т. Разни искам да кажа, че имах възможност да посетя в понеделник апартамента, който ми е даден в качеството ми на народен представител. Извинете, колеги, скоро имаше земетресение в Шабла, но това беше все едно този апартамент е пострадал от него, а може да се каже, че земетресението е било и по-силно – 7 степен по Скалата на Рихтер! Този въпрос касае точно нашата комисия. (Реплики.)
ИСКРА ФИДОСОВА: Аз първо искам да кажа, че този въпрос в никакъв случай не е предмет на тази комисия. Не знам защо към мен се обръщате, но това, което мога да кажа, че това жилище, което Вие сте получили, са ни предадени в този вид и по този начин от администрацията на Народното събрание. До преди един месец тази администрация се ръководеше, се управляваше от бившата тройна коалиция. Не исках да засягам този въпрос, Вие го поставяте.
Аз не знам какво е било преди това, но ние това наследихме. В рамките на един месец няма как да оправим това жилище, както и останалите. Трябва да има обществена поръчка за ремонт, за мебели и т.н. Това, което е необходимо новото ръководство на Народното събрание го е предприело като действие, и го прави. Може да се търси и друг вариант на решение във Вашия случай, но това не е предмет на обсъждане в Комисията по регионална политика и местно самоуправление.
КИРИЛ ГУМНЕРОВ: Колеги, имам едно предложение към председателя. Ние ще работим четири години с Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Нека да поканим господин министъра, ако се погледне с добро око на това предложение, заедно с целия му екип, за да придобием представа от тях, а и те от нас и да чуем програмата, по която ще работят.
ПРЕДС. ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Колеги, мисля, че е добре да приемем предложението.
С това нашия дневен ред е изчерпан. Приключваме за днес.
Благодаря ви за участието в днешното заседание.
Закривам заседанието.
(Закрито в 14,50 ч.)
ПРЕДСЕДАТЕЛ
НА КОМИСИЯТА:
Любен Татарски
Изготвил
стенографския протокол:
Вася Йорданова
