Български
English
Народно събрание
на Република България
на Република България
Архив Народно събрание
КОМИСИЯ ПО РЕГИОНАЛНА ПОЛИТИКА И МЕСТНО САМОУПРАВЛЕНИЕ
26/11/2009
1.Представяне и обсъждане на законопроект за изменение на Закона за националния архивен фонд, № 954-01-45, внесен от н.п. Даниела Петрова и Вяра Петрова;
2. Разглеждане на доклад за резултатите от извършения одит на дейността по набиране на проектни предложения, оценка и избор на проекти за финансиране на Управляващия орган по Оперативна програма «Регионално развитие» в Министерството на регионалното развитие и благоустройството за периода от 01.10.2007 г. до 31.12.2008 г.
П Р О Т О К О Л
№ 9
1.Представяне и обсъждане на законопроект за изменение на Закона за националния архивен фонд, № 954-01-45, внесен от н.п. Даниела Петрова и Вяра Петрова;
2. Разглеждане на доклад за резултатите от извършения одит на дейността по набиране на проектни предложения, оценка и избор на проекти за финансиране на Управляващия орган по Оперативна програма «Регионално развитие» в Министерството на регионалното развитие и благоустройството за периода от 01.10.2007 г. до 31.12.2008 г.
НА ЗАСЕДАНИЕТО ПРИСЪСТВАТ:
1.г-н Росен Иванов – юридически съветник на министър без портфейл проф. Божидар Димитров
2. г-н Валери Апостолов – член на Сметната палата
3. г-н Георги Колев – главен одитор – координация и контрол на одитната дейност – Сметна палата
4. г-жа Живка Калайджиева – одитор в Сметна палата
5. г-жа Снежина Славчева – зам.-главен директор на Оперативна програма „Регионално развитие” в М-во на регионалното развитие и благоустройството
6. г-жа Ася Агова – гл. експерт в главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Добър ден!
Предлагам да започнем.
Има кворум и нашата комисия може да проведе редовното си заседание по предложеният Ви дневен ред, с който надявам се сте се запознали. Той е от две точки.
Първа точка е представяне и обсъждане на законопроект за изменение на Закона за националния архивен фонд, № 954-01-45, внесен от н.п. Даниела Петрова и Вяра Петрова.
Виждам вносителите са тук.
Втора точка - Разглеждане на доклад за резултатите от извършения одит на дейността по набиране на проектни предложения, оценка и избор на проекти за финансиране на Управляващия орган по Оперативна програма «Регионално развитие» в Министерството на регионалното развитие и благоустройството за периода от 01.10.2007 г. до 31.12.2008 г.
Други предложения за дневия ред колеги? – очевидно няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува: - «за» - 16 – приема се единодушно.
И така по точка първа давам думата на г-жа Даниела Петрова да ни запознае с предложения законопроект.
Даниела Петрова – Уважаеми г-н председател, уважаеми колеги, народни представители!
Законопроектът, който е внесен на Вашето внимание касае Закона за Националния архивен фонд. Причините, които налагат това изменение е оптимизацията на структура и съответно вместване в бюджет, който е планиран за следващата календарна година, а именно 15-процентното намаление на щата. В какво се състоят промените? – промените се състоят в закриване на териториални държавни архиви, които в момента са 28 на брой и оставането, създаването на 6 регионални архива, които всъщност поемат документалното богатство на териториалните държавни архиви. Тук ще има оптимизация и понижаване в ранг на служители. Няма кой знае каква драма. Да, действително ще се закрият 28 държавни архиви, но те ще останат като отдели, респективно дирекции към съответните регионални архиви, които ще бъдат 6 на брой. Промените са съгласувани с ръководството на Националния архивен фонд, съответно с Държавната агенция архиви. Също така са съгласувани с министър без портфейл Божидар Димитров. Приемат се и няма никакви противоречия. Съобразени са със Закона за регионалното развитие и всъщност със законопроекта се цели да се поставят по-ясно и категорично правомощията и отговорностите на Председаталя на Държавната агенция архиви, т.е. да се засили осъществяващия, текущ ми превантивен надведомствен контрол по опазване на документалното наследство.
Благодаря за вниманието, ако имате въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – колеги, мнения, предложения, въпроси?
Любомир Иванов – Вижте, аз имам следния въпрос.
По принцип разгледах, запознах се с това, което предлагате, нямам нищо против. Ще останат звена във всяка област, всичко е точно. Само, че напоследък наблюдаваме едно нещо, което мен започва да ме притеснява. Остават обикновено, както казахте 6 дирекции. Остават 6 дирекции в НАП-а, остават 6 дирекции в това и се концентрират в едни и същи градове. По времето на тази тежка финансова криза според мен, ако НАП-а има дирекции в едни градове, в други областни центрове би трябвало да останат примерно архивите и т.н., защото в противен случай едни стават от реформата, която провеждаме страшно облагодетелствани, други областни центрове започват да затихват, тъй като там няма държавна администрация, няма заплати и стават губещи, а навсякъде говорим за едно равномерно разпределение на ресурс, на държавна администрации. Затова искам да чуя къде се намират тези 6 дирекции.
Даниела Петрова – благодаря, ще дам възможност да ви отговорят от министерството, тъй като аз не определям къде ще бъдат дирекциите. Разбира се това е принципна позиция на министъра без портфейл, но ако вие направите предложение и препоръка, смятам, че това не е въпрос към вносителя, защото не се прави с оглед определяне конкретни дирекции, кои да останат и къде да запазваме директори и съответно да провеждаме конкурси.
Любомир Иванов – значи, не ме интересува какви директори ще останат и кои ще назначите. Хубаво е сега като гласувам, дали поддържам тази реформа, защото въпросът ми беше принципен, да зная горе-долу какво има предвид министерството, за да мога да си дам гласа.
Даниела Петрова – има представител на министерството и ще му дам думата той да отговори.
Росен Иванов – юридически съветник на министър без портфейл Божидар Димитров.
В момента се работи върху устройствения правилник на Държавна агенция архиви, там ще бъдат предвидени градовете, където ще се помещават седалищата. Ако имате предложения, бихме могли да ги включим. Така, че това не е проблем.
Любомир Иванов – моето предложение още сега е следното: може да го запишете.
Вижте какви са другите предложения на другите ведомство и направете така, че да се разминават тези работи. Просто се постарайте, не ви казвам какво да правите за да не ви се бъркаме в работа ви.
Румен Петков – при липса на такава яснота, аз не съм убеден, че решението няма да е прибързано, а Вие казвате, имам предвид яснота по въпроса, който постави колегата Иванов, защото това не може да става дайте предложения и ние ще се съобразим. Тук сигурно сме народни представители от двадесетина региона и е съвсем естествено аз да искам в Плевен, г-н Гумнеров да иска да е в Ловеч, г-н Гагаузов да иска да е в Сливен, да, истината ще възтържествува на края. Но ми се струва, че дебата е малко неподготвен в този момент, неподготвена е материята.
Второ, към принципните съображения на г-н Иванов искам да добавя едно впечатление, което остава. Казвате, че ще се запазят 28-те структури, като отдели и същевременно в 6 от тях ще бъде концентриран тъй да кажем властовия ресурс и управлението на процесите. Това означава ли, че запазваме щата или започваме да борим безработицата.
Даниела Петрова – намаляваме щата - 15 % съкращение, точно заради това се прави тази оптимизация.
Румен Петков – струва ми се, че предложението в случая има една основна цел. Да скъсаме главите на тези 28 директори. Не знам, дали това упражнение си струва напъна да се прави като цяло нов законопроект. Такъв тип неподготвени предложения ми се струва малко прибързани г-н Татарски да ги обсъждаме, защото освен конкретния въпрос на г-н Иванов става ясно, че вносителите на законопроекта нямат яснота каква е перспективата и реализацията, защото това не е технологичен въпрос къде ще бъдат разположени тези 6 звена, това е и политически и управленски въпрос.
Даниела Петрова – ако ми разрешите – не може да се разработва правилник, ако няма принципно взето решение за оптимизация на структура. Устройствения правилник е последващ документ, той урежда вътрешните правила съответно на новите структури, които ще бъдат създадени, респективно там следва да се посочи или би следвало от министерството да ви ориентират при едно по-широко обществено обсъждане. А това, че си мислите, че нямаме ясното, предложенията са ясно и категорично изразени каква е тяхната цел. Тяхната цел е намаляване на щатната бройка, респективно оптимизация, засилване на контрола и адаптиране на съществуващия закон със Закона за регионалното развитие. За това става въпрос, а визуализацията за конкретните градове и структурата смятам, че това може да бъде въпрос на обсъждане, а не е въпрос в момента на някакви интереси, рязане на глади на директори, както се изразявате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – да разбираме, че целта на предлаганите промени на този законопроект е оптимизация на структурата, с цел подобряване работата и намаляване на броя на персонала с 15%. Но една такава препоръка, която се даде смята че трябва да бъде взета предвид, тъй като ние си говорим за децентрализация, за деконцентрация на тези държавни структури и това е един удобен повод, за да приложим този принцип. Деконцентрация на тези държавни структури, но все пак не безпринципно, а все пак да бъде известен и на нас, да бъде възприет и приет от нас, но и приложен от хората от министерството. Наистина има смисъл и резон предложението на г-н Иванов, преди да се пристъпи да има и нашата санкция по този въпрос в този смисъл.
Даниела Петрова – аз принципно съм съгласна с това, и точно това изразих, че те ще се съобразят с препоръката, която вашата комисия ще даде. Да не съвпадат с другите административни центрове.
Асен Гагаузов – г-жо Петрова, много лаконично обосновахте предложенията. Какво значи съгласно Закона за регионалното развитие? Ако говорим за 6-те планови икономически района, които ще станат центрове на тези е едно. Всички знаем, че има 6 планови района, които са статистически единици, съгласно изискванията на ЕВРОСТАТ. Това ли е предложението, или говорим за някаква специфика, която формира други райони в които ще бъдат съсредоточени тези така наречени 6 дирекции. Закова става дума. Ако в закона това не е ясно как ще стане в правилник, като всеки един министър може да размахва и да мести 6-те дирекции от един град в друг. Това в предложението на закона би трябвало да го има. Какви са вижданията на министерството, трябва да е ясно за какво става дума. За това става въпрос, иначе 28-те отдела, които ще си останат в сегашните 28 области няма лош, ако считате, че в сферата на архивите работят много хора и трябва да се съкратят с 15 %, ако такова е решението. Най-малко ние ще възразяваме за това.
Даниела Петрова – в сферата на архивите работят 400 човека.
Асен Гагаузов – нека да си кажа думата. В този смисъл, цитирайки Закона за регионалното развитие, смята, че или трябва да се продължи за да се уточни, или въобще Закона за регионалното развитие няма нищо общо с архивите. Той има много общи неща с икономиката, с всяка една друга сфера, но точно с архивите пък не виждам какво общо има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – вероятно се е имало предвид тези планови райони, предполагам, такава е връзката.
Даниела Петрова – между първо и второ четене, ако имате предложения ние ще се съобразим с тях.
Захари Георгиев – благодаря г-н председател. Освен аргументите, които до сега изслушах мен ме озадачава подхода при предлагането на един структурен закон по отношение на агенцията. Не е нормално, въпреки, че има доста такива прецеденти в това 41-во Народно събрание, народни представители да правят предложение вместо компетентните министерства и ведомства. Вие предлагате подмяна на концепцията за устройство на агенцията чрез народни представители. По този начин избягвате съгласувателната процедура, която е нормална за такива случаи, когато има отношение между ведомства, както става ясно в случая по отношение на Закона за регионалното развитие. Защо се бърза не зная, но това не е добра практика, това е бих казал порочна практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – колеги, мнения, становища.
Любомир Иванов – това, че го внася народен представител мен не ме притеснява, защото той има право на законодателна дейност. Дори не ме притеснява това, да кажем че директорите ще бъдат началник отдели, защото знаете, че сме в криза. А като сме в криза ще свиваме коланите. Така, че този н-к отдел горе-долу с тези 10-15 човека, които се намират в дадената област, той ще си върши работата, както я е вършил директора, разбира се може би срещу по-нисък разход от държавата. Значи, против това ние нямаме. По-скоро, аз пак ще кажа, че ме притеснява другото, защото говорим за 6 общини, отделя се внимание само на 6 общини, в край на краищата не може управляващата партия да се съобразява само с 6-те най-големи общини. Трябва да обърнете внимание и на по-малките райони. Това е което искам да кажа.
Кирил Гумнеров – колеги, аз смятам най-малко странен подхода, като се каже че като се съкрати персонала с 15 % и се съсредоточат отговорностите в 6 големи региона, пък в другите общо останат само отдели ще се оптимизира по някакъв начин работата. Това е въпрос на вносителите, тяхно право си е. Аз оставам с впечатлението и това, което казаха колегите, че тази концентрация е постоянна, в 6 региона да се прави на базата не на някакви сериозни критерии, а на базата на лобиране от страна на няколко по-силни района и ви уверявам, че освен да се провежда една централна политика, въпреки че тук сме народни представители от различни региони, всеки си лобира за неговия регион. Така, че ако няма някаква равнопоставеност и някаква децентрализация на тези неща все по-често ще има проблеми.
Янко Янков – благодаря г-н председател, уважаеми колеги!
Народните представители имат право на законодателна инициатива, но такива сериозни законопроекти би трябвало да вървят по друга процедура, защото както каза колегата преди малко, съгласувателните процедури при такъв законопроект са изключително важни и съществени. Ние тук в момента ще трябва да гласуваме един законопроект, по който изобщо не сме подготвени информационно. Какво имам предвид?
Първо – уважаеми г-н председател, нашата комисия не е водеща и нейното мнение в случая не е определящо, а всъщност мотивите, основата на мотивите за внасянето на този законопроект се явява Закона за регионалното развитие. Аз лично не мога да си го обясня по никакъв начин. Освен това, вижте, уважаеми вносители, аз лично си мисля, че тази концепция, която прилагате в предложения законопроект не само че няма да намали бюджетните разходи, напротив тя ще ги увеличи. Вие ще принизите статута на съответните дирекции, които са в областните центрове в момента и аз не знам, как това ще се отрази на дейността. Примерно гражданите на Сливен, които трябва да получат документ от тази дирекция, подписан от някой си началник отдел, какъв статут има този документ. Дали не трябва да ходя в Пловдив, ако там е дирекцията, да получават подпис. Да не говорим, че командировъчните разходи на тези отдели, които ще направите в съответните градове значително ще надвишат икономията от фонд „Работна заплата” и ако се запази същият брой, просто икономическия ефект аз лично не го виждам. Освен това ЗРР не може да бъде по никакъв начин основа за концепция за промяна на устройството на агенцията за архивите, защото там става въпрос за съвсем други неща, които се уреждат. Урежда се друга материя с този закон и там всъщност, ако сте добре запознати с него няма възможност за избор, къде да бъдат центровете, защото ако вие се съобразите с него, тези центрове трябва да бъдат в плановите райони, които са определени с този закон и трябва да бъдат в явна комуникация с органите, които са предвидени да действат по този закон. Ние всъщност доста на сляпо трябва да дадем някакво мнение, макар и то да няма особено значение, тъй като не сме водещи, но мисля, че един такъв законопроект, най-меко казано така доста прибързан, не добре подготвен като материя и ние трябва да внимаваме каква процедура ще направим по-нататък по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – други мнения.
Румен Петков – извинявам се г-н председател, че втори път искам думата, но боя се, че въпросът на г-н Гагаузов остана във въздуха. Защото говорим за 6 като брой, но за плановите райони ли говорим или за 6 района, които ще бъдат уточнявани между първо и второ четене, ако правилно съм разбрал? Това е принципен въпрос.
Даниела Петрова – предвиждат тези, които са предвидени – плановите райони.
Росен Иванов – ако може аз да поясня.
Областните центрове ще бъдат определени допълнително. Районите са 6 и дотук следваме ЗРР. Всеки район има по няколко областни центрове. Министърът, когато се приема устройствения правилник и който ще мине през съгласувателна процедура ще се съобрази и със становищата на самата Държавна агенция архиви, които ще предложат от всичките областни центрове в един район най-оптималния вариант за регионалната дирекция, която ще бъде. Така, че затова не можем сега да кажем кои са тези 6 района, а областните центрове, които влизат във всеки един район ще подлежат на допълнителна проверка, най-вече с оглед целесъобразността на оптимизацията на работата на архивите и не е задължително те да съвпадат с центровете, които са определени в ЗРР.
Проф. Александър Воденичаров – експерт към комисията.
На мен ми се струва, че от юридическа гледна точка законопроектът е структурен закон, изменяме практически структурата и от тук пакета от правомощия и отговорности. Става въпрос за нови компетентности на нови структурни звена и ликвидиране на старите. От тук се търси оптимизиране на дейността и съкращаване на щатните разписания. Ние не говорим за областни центрове. Областни центрове в момента по отношение на регионалните звена няма. Във всеки областен център ще има отдел, който ще изпълнява тези функции, които сега изпълнява окръжната дирекция на архивите, с коригиран щат и функции. Тук на съответният административен ръководител ще се делегират съгласно Закона за архивите и Закона за администрацията, компетентности, които той ще упражнява. Да издава удостоверителните документи по АПК, съответни справки, няма да има необходимост населението което се обслужва в този район да отидат до съответния регионален център.
Второто нещо – явно е, че става въпрос за центрове, които са такива по ЗРР. Тук си спомняте в предишното събрание колко разправии имаше къде да са тези центрове и кои да бъдат.
Този въпрос се определя в съответния подзаконов нормативен акт.
Предложените от г-жа Петрова компетентности са точно дадени, при положение че такава ще бъде структурата като политическа воля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – мисля, че на всички стана ясно, каква е целта на предложения законопроект. Има смисъл и дискусията, която правим най-вече връзката, която е посочена със Закона за регионалното развитие. Трябва да се съобразяваме с плановите региони, с деконцентрацията на тези структури и моето мнение е, че когато се обсъжда и изготвя правилника да се имат предвид тези наши препоръки, ако е възможно да бъдат спазени в изработването на правилника по отношение на местоположението на регионалните дирекции.
Колеги, ако нямате други предложения и мнения.
Милена Христова – аз ще бъда максимално кратка.
Първо, когато се прави една такава структурна промяна, независимо дали е за архивния фонд или за каквото и да било, аз съм на мнение, че задължително трябва да имаме становището на Държавната агенция „Архиви”, защото все пак тази агенция, служителите, председателите все пак са тези, които ще извършват тази дейност и ние се явяваме външни за тях и те може най-добре да кажат дали това е подходяща структура. Да имат някакво становище.
Другото нещо, за това, къде ще са разположени регионалните дирекции – на всички ни стана ясно, че това ще се реши от устройствения правилник, което означава от МС, не от нас и това дали ще се вземат предвид нашите предложения е принцип на добра воля. Определено няма да се реши в Закона за централния архив ще бъде в устройствения правилник от МС, а не от нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – и това не е наша работа да се занимаваме и правим устройствени правилници. Ние даваме мнения, предложения, взимаме решения, надяваме се те да бъдат взети предвид при окончателните действия на съответното ведомство.
Колеги, предлагам ви да подкрепим на първо четене законопроекта и с това предложение при изработването на устройствения правилник да се вземат предвид препоръките, които се дадоха – за деконцентрацията на тези структури по планови райони, но съобразно другите такива вече централизирани, разположени вече учреждения и администрации, които вече съществуват.
Николай Пехливанов – г-н председател, има ли яснота какво е становището на водещата комисия?
Даниела Петрова – като председател на водещата комисия – 14 „за”, 0 „против” и 0 „въздържали се”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – колеги, подлагам на гласуване предложеният законопроект за № 954-01-45, за изменение и допълнение на Закона за Националния архивен фонд, внесен от н.п. Даниела Петрова и Вяра Петрова.
Който е съгласен законопроекта да бъде приет на първо четене, моля да гласува: „за” – 10, „против” – 2я, „въздържали се” – 3.
Благодаря ви, законопроекта е приет.
Преминаваме към втора точка от нашия дневен ред.
Разглеждане на одитен доклад за дейността на МРРБ.
Валери Апостолов – член на Сметна палата.
Господин председател, уважаеми колеги, най-напред искам да благодаря за възможността Сметната палата да представи пред Вас одитния доклад, който беше извършен за дейността на управляващия орган по оперативна програма „Регионално развитие” тъй като основна задача на Сметната палата е да допринася за доброто управление на публичнпите средства, като предоставя на парламента информация във връзка с принципите за ефективност, ефикасност и икономичност и съвсем в резюме ще представя основните резултати.
Извършеният одит обхвана периода от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2008 г., като бяха проверени, анализирани и оценени дейностите, свързани с набирането на проектни предложения. На следващо място оценката, процедурата по оценка на проектните предложения и избора на проекти за финансиране. При извършване на одита бяха подбрани и следните критерии първо – по набиране на проектните предложения, Сметната палата анализира и оцени каква е публичността и прозрачността на дейността по набиране на проектни предложения по Оперативната програма. На следващо място беше направена оценка по ефективността по самата оценка на проектни предложения и в съответствие на предложенията за одобрение или не одобрение на проектите за финансиране с ПМС № 121 от 31 май 2007 г. извършена бе проверка на дейностите по подаване и регистриране на проектни предложения за Ваша информация бяха проверени 711 броя. За одитирания период са отворени 16 схеми за безвъзмездна помощ по петте приоритетни оси – това са устойчиво и интегрирано градско развитие, регионална и местна достъпност, устойчиво развитие на туризма, местно развитие и сътрудничество и както всички знаете, във всяка оперативна програма има и техническа помощ. Проверена е и извършената дейност на всички сформирани оценителни комисии – за сведение те са 9 на брой. По 6 от отворените схеми за безвъзмездна помощ, които са приключили работата си през одитирания период има издадени решения за предоставена безвъзмездна помощ. Проверена е и дейността на регионалните отдели. През одитирания период са одобрени и финансирани 113 проекта на стойност малко над 300 млн.лв. отхвърлени са 68 проекта и 53 са одобрени, за които обаче не е достигнал финансов ресурс по съответните схеми. Финансираните дейности по проверените схеми са насочени главно за реализация на мерки за рентабилна, образователна, социална и културна инфраструктура. Ограничаване и предотвратяване на рисковите щети при пожари в градските агломерационни реали, рехабилитация и реконструкция на общинската пътна мрежа и други. Основните области, в които Сметната палата е идентифицирала проблеми и се очаква да бъдат предприети действия от одитирания обект са свързани с: на първо място актуализиране на вътрешните документи в одитираната област по отношение на проверката за двойно финансиране на етап оценка – въвеждане на допълнителни контролни механизми за предотвратяване конфликт на интереси и корупционни практики, описване на правилата за промяна на бюджетите на проектните предложения в наръчника; поддържане на база данни за бенефициенти, които е възможно да имат няколко проекта по оперативните програми. Констатирана е и недостатъчна ефективност на процедурата по оценка на административното съответствие и допустимост на съответното предложение, съгласно първата версия на наръчника, която обаче е коригирана от одитирания обект в рамките на одитирания период. Сметната палата е направила препоръки за подобряване на дейността в следствие на констатираните слабости и срока за изтичане на предприемането на действия за изпълнението на препоръките е в началото на февруари, след което Сметната палата ще извърши последващ одит за проверка на дадените препоръки.
Благодаря за вниманието, ако имате въпроси тук е ръководителката на одитния екип и ще се постараем да Ви отговорим на всеки въпрос поставен от Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – благодаря г-н Апостолов.
Аз имам няколко въпроса към г-жа Снежина Славчева.
Една от проверките, относно дейността на оценителните комисии. Тук чета за една от програмите, която беше – подкрепа за осигуряване на подходящо, рентабилно и образователна, социална и културна инфраструктура Кандидатствали са много общини и пише: 52 проекта финансирани, 57 отхвърлени и одобрени още 47, за които финансовия ресурс е изчерпан. Интересува ме по какъв начин в комисията се преценяваше кои от проектите да се финансират, кои и макар с необходимия брой точки са отишли в другата графа, поради изчерпване на финансовия ресурс. Чантата ми е пълна с писма от различни общини, които се надяват, че още нещо може да се случи, в което се съмнявам. Но, чета по-нагоре – процеса по оценка на отделните схеми, отразен в оценителните доклади, преди представянето на ръководителя на управляващия орган, оценителните доклади са предмет на предварителен контрол от експерт от отдел „законодателство” , някакъв експерт. И на последващо одобрение от началник отдел, някакъв началник отдел „Оценка на риска” и главен директор. Така. Оценителните доклади са ви представени на ръководителя на управляващия орган, без изготвяне на протокол. Т.е. тези двама човека са решавали кое да мине и кое да не мине. Аз лично знам, че е било така, защото аз съм кандидатствал с такива проекти и знам, че по тази схема са отхвърлени. В същото време чета по-нагоре, че някои бенефициенти, спечелили по няколко проекта по различни схеми с припокриване на периодите на изпълнение. Карнобат, Попово, Велико Търново, Ловеч, Разград, различни общини. Тук не е споменат Каспичан, но то ми направи впечатление.
Как беше реализирана тази система на оценка на проекти, как ги разпределяхте на такива, които ще се финансират и други, които отговарят на всички изисквания, но не се финансират?
Снежина Славчева – връщам се хронологично към първите схеми по Оперативната програма. Това наистина, схемата за образователна, социална, културна инфраструктура беше стартирана ноември 2007 година със самото одобряване на Оперативната програма. Тя бе одобрена на 5 ноември. Самата схема стартира мисля, на 14 ноември. Именно по отношение на първите 3 схеми, по предложение на Комитетът по наблюдение на Оперативната програма, и след съгласуване с партньорите от ЕК взе решение да бъдат обявени без краен срок на кандидатстване от всеобщите притеснения, които имахме, че бенефициентите ни няма да бъдат достатъчно подготвени с готови проекти. В последствие това всъщност бе отчетено като грешка и бе откоригирано във всички последващи версии в процедурния наръчник. Етапите на оценка на първите схеми, протичаха по следния начин: проектите се подаваха в регионалните отдели на управляващия орган, които извършваха оценка на административно съответствие и оценка на допустимост. Двете оценки бяха извършвани от различни експерти, които бяха включени, като помощник-оценители със заповед на ръководителя на управляващия орган. След двата етапа на оценка регионалният отдел изпращаше проектните предложения с доклад за двата етапа на оценка до отдел „Изпълнение на програмните приоритети”, където се провеждаше сформираната оценителна комисия, техническата и финансова оценка на проектните предложения. Начинът на подаване на проектни предложения без краен срок, всъщност това не е процедура, която е извън нормативен акт, това е също един вид процедура, регламентирана в ПМС 121. ние имахме право на избор, с краен срок и без краен срок на тези два варианти. В самата оценителна комисия проектите постъпваха и се оценяваха по начина на тяхното регистриране. По реда на тяхното регистриране, което действително даде такава възможност първите проектни предложения при преминаване прага на допустимост и при набиране на минималните точки на техническа и финансова оценка да бъдат финансирани, докато се стигна до един момент на изчерпване на финансовия ресурс. Самата процедура ....., да, ние имаме и други проверки от Националния одитиращ орган, от Европейската комисия е запозната с тази процедура. Ние отчетохме и в годишния доклад към ЕК за 2008 г. той е одобрен от Комисията, така, че ние не се притесняваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – с една дума казвате, че критерият е бил срока на подаване. Които са били първи, до изчерпване на ресурса.
Снежина Славчева – не, имаше много критерии, които са включени в техническата и финансова оценка, но принципът беше първи постъпил, първи оценен. Но след като за първият период от януари до февруари примерно са постъпили 20 проектни предложения, те се оценяват в комисия, назначена през месец март. При покритие на минималните критерии от тези проектни предложения, естествено че при сключване на договорите финансовият ресурс се изчерпва със стойността на която са тези проектни предложения. В същото време, докато трае съответната оценителна комисия постъпват и други, регистрират се и други проектни предложения. Те също се разглеждат след приключване на първата оценителна комисия, докато не приключи едната оценителна комисия хипотетично управляващият орган няма и докато не се сключат договорите няма ясна и точна представа за остатъчният финансов размер по схемата. Тъй като ние дори не можем да кажем дали всички поканени ще сключват договор. Имаме и случаи на отказ.
Самата комисия за техническа и финансова оценка се проверява от двама. При получаване на голяма разлика в точките между двамата се назначава арбитраж. Имаме вътрешни правила за работа на оценителните комисии, които са съобразени с ПМС 121.
Така, че ако някои има притеснения би могло да се назначи отново проверка, ние не се притесняваме от тази процедура.
Кирил Гумнеров – извинявайте колеги. Искате да кажете, че когато дадени проекти са минали минималните точки, които са допустими, единствения критерии, който е решавал, кой ще бъде финансиран и съответно кой ще бъде между одобрените, но не получил финансиране е входящия номер. И няма проект с по-късен входящ номер, които са одобрени и са финансирани за сметка на първите, които също са минали минималните точки, но не са финансирани.
Снежина Славчева – да, това е логиката на процедурата без краен срок на кандидатстване. Първи постъпил, първи оценен и сключване на договор. За това бяха проведени първите 3 или 4 оценителни комисии, но това беше и причината поради която при последващите оценителни комисии ние се отказахме от този начин на провеждане и всички оценителни комисии от всички схеми бяха обявявани с краен срок на кандидатстване. Тази процедура е трета от Комитета за наблюдение по Оперативната програма проведена на 30 ноември 2007 г.
Валери Апостолов – г-н председател, искам само с една дума да се вмъкна. Сметната палата стартирайки с одита по Оперативната програма констатира тази нередност така да кажа и в доклада, който сме представили пред Вас на стр. 8 сме казали, че решението на Комисията за наблюдение по Оперативната програма за преминаване от процедура за подбор на проекти без определен срок за кандидатстване към процедура с краен срок ще създаде по-голяма равнопоставеност на кандидатите. Ние също видяхме, че има проблеми и че не са равнопоставени кандидатите, но по време на одита тази констатация беше коригирана и затова не сме давали препоръка. Тъй като вече не съществува по време на одита министерството взе мерки за да коригира и въведе краен срок и затова не сме правили препоръка и вследствие на нашата констатация още докато вървеше одита в дискусията с министерството казахме, че това влезе в доклада, тъй като това е индикатор за неравнопоставеност и МРРБ коригира с въвеждането с процедура за краен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – но сте го констатирали като нередност и не нормален подход. Твърде субективен.
Николай Пехливанов – г-н Апостолов, имам към Вас следния въпрос.
На 2 септември тази година министър Плевнелиев обяви замразяване на 19 общински проекта с осигурено евро финансиране за 163 млн.лв. с мотива, че цените за изпълнението са завишени. Спрените проекти са по Оперативна програма „Регионално развитие” – в тази връзка ми е въпрос – това отчетено ли е, ако е вярно, защо не е споменато в доклада слабостите за дейността на оценителните комисии и защо това не е основен акцент във Вашия доклад. Благодаря.
Валери Апостолов – благодаря за зададеният въпрос.
Сметната палата започна изпълнението на одита в началото на годината и мисля, че месец март приключи този одит, като дейността и периода, който беше за извършения одит аз започнах с него, но пак ще го спомена, това е от 1.10.2007 г. до 31 декември 2008 г. В този период ние сме направили анализ по отношение набиране на проектни предложения, оценка и избор на проекти за финансиране до периода до 31 декември 2008 г. А Вие казвате, че министър Плевнелиев е спрял проекти за периода 2009 г.
Николай Пехливанов – но най-вероятно те са одобрени през 2008 година, предполагам.
Снежина Славчева – аз мога да разясня.
Схемата беше подкрепа за подобряване на градската среда, обявена през лятото на 2008 г., с краен срок за получаване на проектни предложения 6 януари 2009 г. в периода февруари – юни беше извършена оценка на проектните предложения и решението на ръководителя на управляващият орган за тази стойност, за финансиране на 18 проекта беше от началото на юни 2009 г. през август т.г. беше констатирано, че единичните цени в количествено стойностните сметки, предимно за СМР са завишени, вследствие на което бе създадена методология, по която се извърши и преоценка на КСС-та като от общините бе изискано да предоставят анализ на формиране на единичните цени. Бе назначена комисия за преоценка за количествено стойностните сметки (КСС). Това, което се установи в работата на комисията бе, че КСС за СМР надвишават средно с около 15-20 % реалните пазарни цени като бе отчетено, че надвишението е в резултат на периода в който общините са подготвяли своите проектни предложения, това беше 2008 г. и в онзи период не нямало как да вземе отражение финансовата криза и спада на цените към момента. Проектите бяха временно задържани от сключване на договор. В края на септември бе извършена тази преоценка, тя беше извършена в сътрудничество и партньорство с общините, в последствие всяко КСС бе представено на представителите на общинската администрация, бяха положени подписи и от кмета на общината , от управляващия орган и се сключиха договори с коригираните цени по КСС-та, но това не са фрапиращи разлики. Разликата е 15-20 %, действително дължаща се на периода на изготвяне на проектното предложение 2008 г.
Асен Гагаузов – колеги, нека се опитаме да уточним някои неща.
Първо от гледна точка на начина на оценката. Общините са направили някакъв проект на стойност 10 млн.лв. и са го представили в управляващия орган. Управляващия орган има независими експерти, които са определени по утвърден списък, разпределят се тези проекти на част от тези експерти, те ги проверяват и намират някакви разлики в цената. Примерно от 10 млн. проекта става на 9 млн.лв., но това не значи, че трябва да се дадат 9 млн. на общината, защото общината на тази база трябва да проведе процедура, тръжна. Това е максималната стойност. При една тръжна процедура се очаква, че изпълнителите ще дадат цена, която е пазарна. Друг е въпросът, че ако има нагласяване на процедурата те могат да достигнат до тавана, който е възможния. Но в повечето случаи цената е надолу. И тогава се достига до една пазарна цена. Преди крайният етап, като се има предвид, че 6-7 месеца преди оценката на тези проекти които са подадени, в тази динамика и в тази криза, знаете колко падна цената на желязото падна над 2 пъти. И всичко това нещо, финализирайки го, идва до тази икономия. Иначе такава икономия може да се получи и с обратен знак, т.е. да бъде преразход, при положение, че сега се сключва договора и обекта трябва да бъде завършен в края на следващата година, каквато е практиката. Така че винаги има един риск от луфт, както в едната, така и в другата посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – Коментара на г-н Пехливанов беше във връзка с изнесената информация и след това действие от страна на министерството, корекция на тези вече сключени договори, защото първо беше по отношение на целесъобразността, второ по отношение на цената и трето по отношение на процедурите. Процедурите има си органи, надявам се, че това е проверено, въпреки, че е под съмнение, но по отношение на цената казва се, че има намаление. Има ли наистина регистриран такъв остатък, след като са направени тези преоценки, преди още да дойде министър Плевнелиев с неговите мерки, в резултат на вашите оценки, на вашата комисия има ли намаление и в какъв размер е той ако го знаете и можете да ни кажете.
Снежина Славчева – да, има редукция след преглеждане на 18-те проекта в общ размер на 30 млн.лв., които са добавени към бюджета на новата схема, която обявихме за подобряване на градската среда.
Това е за периода септември, когато направихме анализ на количествените сметки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – говоря за момента, в който Вие като комисия сте получавали проектите, като експерти сте ги преглеждали и сте имали възможност мисля, че пише на стр. 7 – и сте давали препоръки и оценки по отношение на бюджета и в резултат на тези препоръки и оценки намалена ли е сумата и в какъв размер, не сега, септември месец, когато стана ясно, а преди това, когато сте оценявали всеки проект и сте го връщали за да се коригира бюджета.
Снежина Славчева – когато беше оценяван всеки проект не се правеше анализ на цените на СМР. Тези корекции бяха правени с търговете, които се провеждаха, имаше случай, когато цените падаха по търг с милиони повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – ние не говорим за тръжната процедура, естествено там най-ниската цена печели о от там може да се формира остатък.
Така, както е записано тук, че получавайки един проект сте били длъжни да ги проверите – КСС-та и ако има несъответствие, ако има нещо съмнително е трябвало да ги връщате за корекция. Вие казвате, че тогава това не е правено и такъв резултат не е отчетен. Това ми беше питането.
Снежина Славчева – като видове работи, като допустими и не допустими дейности сме ги разглеждали и сме ги изчиствали. Като стойности не сме го правили.
Николай Пехливанов – г-н Апостолов – тъй като една от Вашите основни цели при съставянето на този доклад е да анализирате механизма и работата по изпълнение на тази програма искам да Ви попитам във връзка с предните проекти те са станали въз основа на инициатива на самия министър, като цяло има ли някаква методология, при която да е ясно при настъпването на еди какви си обстоятелства да трябва задължително да се разглеждат бюджетите, КСС-та и т.н. по Оперативната програма.
Валери Апостолов – благодаря г-н Пехливанов.
Г-н председател, искам да стане ясно, тъй като аз може би не се изразих правилно. Сметната палата тази схема не е проверявала, защото Сметната палата е проверила всички онези схеми, които към януари месец 2009 г. са имали предоставено решение и са били финализирани. Тази схема е финализирала юни месец и ние не сме я проверявали.
Николай Пехливанов – не искам конкретно за този случай. Говоря по принцип – има ли яснота, при настъпването на какви обстоятелства следва задължително да се преразгледат бюджетите. Както каза г-н Гагаузов желязото падна 2 пъти. Това фактор ли е за преразглеждане на бюджетите или не. Не може всеки министър по негова инициатива да иска преразглеждане на бюджета, да спира изпълнение на оперативни програми, което създава купища главоболия, както на местната власт, така и на всички участници в сектора. Това Ви питам.
Снежина Славчева – създадена е методология за корекция на бюджетите, включително и на КСС-та. От септември месец тази година. По време на предхождащите оценителни комисии корекция на бюджетите се извършваше не на самите количествено стойностни сметки, а корекция на бюджетите като човешки ресурси, като стойности на авторски надзор, строителен надзор, информация и публичност, тъй като ние имахме заложени в насоките за кандидатстване определен процент до който трябва да достигат съответните стойности. Това бяха корекциите, които сме извършвали в бюджетите. Например имаше изискване стойностите за проектиране да не надвишават 5 % от СМР, когато ги надвишават се извършваше корекция на бюджета. По отношение на КСС-та сме изчиствали недопустими дейности, като при всички случаи при провеждането на търговете се получаваше реалната пазарна стойност към момента на извършваното СМР. Притесненията бяха да не се допусне драстично намаление на СМР, което да направи в един момент проекта не изпълним. Тази година септември месец беше създадена цялостна методология, но вече след като се изисква и с проектното предложение общината да представи анализ на всяка единична цена. Сами разбирате, че предходните предложения, след като ние нямахме такава информация от общините няма как оценителната комисия наизуст да коригира единични цени.
Валери Апостолов – г-н Пехливанов за да отговоря по-пълно на Вашия въпрос считам, че този въпрос е много важен, за да няма субективизъм и при коригирането на бюджетите, тъй като Сметната палата не създава правила, а тя наблюдава какви правила има създадени и дали се спазват. Затова в в одитния доклад ние сме отразили и този факт и Вие ще видите в препоръките - та препоръка е, в наръчника да се опишат правилата, по които оценителната комисия ще извършва промяна на бюджетите. Тук става въпрос за цялостна промяна, за да може при следващ одит Сметната палата да знае дали са спазени процедурите, когато имаме завишаване или намаляване на бюджетите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – колеги, въпроси, мнения?
Не виждам такива.
В такъв случай предлагам решение: Приема за сведение доклада на Сметната палата, както е формулирано и изисква от Министерство на регионалното развитие и благоустройството в 3-месечен срок след получаване на Доклада да предостави информация в Комисията по регионална политика и местно самоуправление за взетите мерки по изпълнение на препоръките, отразени в доклада на Сметната палата.”
Други мнения и предложения? – Нямате.
Който е съгласен с това решение, моля, да гласува „за” – 15, „против” – 0, „въздържали се” – 0.
Приема се това решение.
Благодаря Ви колеги за работата.
Закривам днешното заседание.
ИЗГОТВИЛ ПРОТОКОЛА: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В. Бойчева инж. Л. Татарски
2. Разглеждане на доклад за резултатите от извършения одит на дейността по набиране на проектни предложения, оценка и избор на проекти за финансиране на Управляващия орган по Оперативна програма «Регионално развитие» в Министерството на регионалното развитие и благоустройството за периода от 01.10.2007 г. до 31.12.2008 г.
П Р О Т О К О Л
№ 9
1.Представяне и обсъждане на законопроект за изменение на Закона за националния архивен фонд, № 954-01-45, внесен от н.п. Даниела Петрова и Вяра Петрова;
2. Разглеждане на доклад за резултатите от извършения одит на дейността по набиране на проектни предложения, оценка и избор на проекти за финансиране на Управляващия орган по Оперативна програма «Регионално развитие» в Министерството на регионалното развитие и благоустройството за периода от 01.10.2007 г. до 31.12.2008 г.
НА ЗАСЕДАНИЕТО ПРИСЪСТВАТ:
1.г-н Росен Иванов – юридически съветник на министър без портфейл проф. Божидар Димитров
2. г-н Валери Апостолов – член на Сметната палата
3. г-н Георги Колев – главен одитор – координация и контрол на одитната дейност – Сметна палата
4. г-жа Живка Калайджиева – одитор в Сметна палата
5. г-жа Снежина Славчева – зам.-главен директор на Оперативна програма „Регионално развитие” в М-во на регионалното развитие и благоустройството
6. г-жа Ася Агова – гл. експерт в главна дирекция „Програмиране на регионалното развитие”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: Добър ден!
Предлагам да започнем.
Има кворум и нашата комисия може да проведе редовното си заседание по предложеният Ви дневен ред, с който надявам се сте се запознали. Той е от две точки.
Първа точка е представяне и обсъждане на законопроект за изменение на Закона за националния архивен фонд, № 954-01-45, внесен от н.п. Даниела Петрова и Вяра Петрова.
Виждам вносителите са тук.
Втора точка - Разглеждане на доклад за резултатите от извършения одит на дейността по набиране на проектни предложения, оценка и избор на проекти за финансиране на Управляващия орган по Оперативна програма «Регионално развитие» в Министерството на регионалното развитие и благоустройството за периода от 01.10.2007 г. до 31.12.2008 г.
Други предложения за дневия ред колеги? – очевидно няма.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува: - «за» - 16 – приема се единодушно.
И така по точка първа давам думата на г-жа Даниела Петрова да ни запознае с предложения законопроект.
Даниела Петрова – Уважаеми г-н председател, уважаеми колеги, народни представители!
Законопроектът, който е внесен на Вашето внимание касае Закона за Националния архивен фонд. Причините, които налагат това изменение е оптимизацията на структура и съответно вместване в бюджет, който е планиран за следващата календарна година, а именно 15-процентното намаление на щата. В какво се състоят промените? – промените се състоят в закриване на териториални държавни архиви, които в момента са 28 на брой и оставането, създаването на 6 регионални архива, които всъщност поемат документалното богатство на териториалните държавни архиви. Тук ще има оптимизация и понижаване в ранг на служители. Няма кой знае каква драма. Да, действително ще се закрият 28 държавни архиви, но те ще останат като отдели, респективно дирекции към съответните регионални архиви, които ще бъдат 6 на брой. Промените са съгласувани с ръководството на Националния архивен фонд, съответно с Държавната агенция архиви. Също така са съгласувани с министър без портфейл Божидар Димитров. Приемат се и няма никакви противоречия. Съобразени са със Закона за регионалното развитие и всъщност със законопроекта се цели да се поставят по-ясно и категорично правомощията и отговорностите на Председаталя на Държавната агенция архиви, т.е. да се засили осъществяващия, текущ ми превантивен надведомствен контрол по опазване на документалното наследство.
Благодаря за вниманието, ако имате въпроси.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – колеги, мнения, предложения, въпроси?
Любомир Иванов – Вижте, аз имам следния въпрос.
По принцип разгледах, запознах се с това, което предлагате, нямам нищо против. Ще останат звена във всяка област, всичко е точно. Само, че напоследък наблюдаваме едно нещо, което мен започва да ме притеснява. Остават обикновено, както казахте 6 дирекции. Остават 6 дирекции в НАП-а, остават 6 дирекции в това и се концентрират в едни и същи градове. По времето на тази тежка финансова криза според мен, ако НАП-а има дирекции в едни градове, в други областни центрове би трябвало да останат примерно архивите и т.н., защото в противен случай едни стават от реформата, която провеждаме страшно облагодетелствани, други областни центрове започват да затихват, тъй като там няма държавна администрация, няма заплати и стават губещи, а навсякъде говорим за едно равномерно разпределение на ресурс, на държавна администрации. Затова искам да чуя къде се намират тези 6 дирекции.
Даниела Петрова – благодаря, ще дам възможност да ви отговорят от министерството, тъй като аз не определям къде ще бъдат дирекциите. Разбира се това е принципна позиция на министъра без портфейл, но ако вие направите предложение и препоръка, смятам, че това не е въпрос към вносителя, защото не се прави с оглед определяне конкретни дирекции, кои да останат и къде да запазваме директори и съответно да провеждаме конкурси.
Любомир Иванов – значи, не ме интересува какви директори ще останат и кои ще назначите. Хубаво е сега като гласувам, дали поддържам тази реформа, защото въпросът ми беше принципен, да зная горе-долу какво има предвид министерството, за да мога да си дам гласа.
Даниела Петрова – има представител на министерството и ще му дам думата той да отговори.
Росен Иванов – юридически съветник на министър без портфейл Божидар Димитров.
В момента се работи върху устройствения правилник на Държавна агенция архиви, там ще бъдат предвидени градовете, където ще се помещават седалищата. Ако имате предложения, бихме могли да ги включим. Така, че това не е проблем.
Любомир Иванов – моето предложение още сега е следното: може да го запишете.
Вижте какви са другите предложения на другите ведомство и направете така, че да се разминават тези работи. Просто се постарайте, не ви казвам какво да правите за да не ви се бъркаме в работа ви.
Румен Петков – при липса на такава яснота, аз не съм убеден, че решението няма да е прибързано, а Вие казвате, имам предвид яснота по въпроса, който постави колегата Иванов, защото това не може да става дайте предложения и ние ще се съобразим. Тук сигурно сме народни представители от двадесетина региона и е съвсем естествено аз да искам в Плевен, г-н Гумнеров да иска да е в Ловеч, г-н Гагаузов да иска да е в Сливен, да, истината ще възтържествува на края. Но ми се струва, че дебата е малко неподготвен в този момент, неподготвена е материята.
Второ, към принципните съображения на г-н Иванов искам да добавя едно впечатление, което остава. Казвате, че ще се запазят 28-те структури, като отдели и същевременно в 6 от тях ще бъде концентриран тъй да кажем властовия ресурс и управлението на процесите. Това означава ли, че запазваме щата или започваме да борим безработицата.
Даниела Петрова – намаляваме щата - 15 % съкращение, точно заради това се прави тази оптимизация.
Румен Петков – струва ми се, че предложението в случая има една основна цел. Да скъсаме главите на тези 28 директори. Не знам, дали това упражнение си струва напъна да се прави като цяло нов законопроект. Такъв тип неподготвени предложения ми се струва малко прибързани г-н Татарски да ги обсъждаме, защото освен конкретния въпрос на г-н Иванов става ясно, че вносителите на законопроекта нямат яснота каква е перспективата и реализацията, защото това не е технологичен въпрос къде ще бъдат разположени тези 6 звена, това е и политически и управленски въпрос.
Даниела Петрова – ако ми разрешите – не може да се разработва правилник, ако няма принципно взето решение за оптимизация на структура. Устройствения правилник е последващ документ, той урежда вътрешните правила съответно на новите структури, които ще бъдат създадени, респективно там следва да се посочи или би следвало от министерството да ви ориентират при едно по-широко обществено обсъждане. А това, че си мислите, че нямаме ясното, предложенията са ясно и категорично изразени каква е тяхната цел. Тяхната цел е намаляване на щатната бройка, респективно оптимизация, засилване на контрола и адаптиране на съществуващия закон със Закона за регионалното развитие. За това става въпрос, а визуализацията за конкретните градове и структурата смятам, че това може да бъде въпрос на обсъждане, а не е въпрос в момента на някакви интереси, рязане на глади на директори, както се изразявате.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – да разбираме, че целта на предлаганите промени на този законопроект е оптимизация на структурата, с цел подобряване работата и намаляване на броя на персонала с 15%. Но една такава препоръка, която се даде смята че трябва да бъде взета предвид, тъй като ние си говорим за децентрализация, за деконцентрация на тези държавни структури и това е един удобен повод, за да приложим този принцип. Деконцентрация на тези държавни структури, но все пак не безпринципно, а все пак да бъде известен и на нас, да бъде възприет и приет от нас, но и приложен от хората от министерството. Наистина има смисъл и резон предложението на г-н Иванов, преди да се пристъпи да има и нашата санкция по този въпрос в този смисъл.
Даниела Петрова – аз принципно съм съгласна с това, и точно това изразих, че те ще се съобразят с препоръката, която вашата комисия ще даде. Да не съвпадат с другите административни центрове.
Асен Гагаузов – г-жо Петрова, много лаконично обосновахте предложенията. Какво значи съгласно Закона за регионалното развитие? Ако говорим за 6-те планови икономически района, които ще станат центрове на тези е едно. Всички знаем, че има 6 планови района, които са статистически единици, съгласно изискванията на ЕВРОСТАТ. Това ли е предложението, или говорим за някаква специфика, която формира други райони в които ще бъдат съсредоточени тези така наречени 6 дирекции. Закова става дума. Ако в закона това не е ясно как ще стане в правилник, като всеки един министър може да размахва и да мести 6-те дирекции от един град в друг. Това в предложението на закона би трябвало да го има. Какви са вижданията на министерството, трябва да е ясно за какво става дума. За това става въпрос, иначе 28-те отдела, които ще си останат в сегашните 28 области няма лош, ако считате, че в сферата на архивите работят много хора и трябва да се съкратят с 15 %, ако такова е решението. Най-малко ние ще възразяваме за това.
Даниела Петрова – в сферата на архивите работят 400 човека.
Асен Гагаузов – нека да си кажа думата. В този смисъл, цитирайки Закона за регионалното развитие, смята, че или трябва да се продължи за да се уточни, или въобще Закона за регионалното развитие няма нищо общо с архивите. Той има много общи неща с икономиката, с всяка една друга сфера, но точно с архивите пък не виждам какво общо има.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – вероятно се е имало предвид тези планови райони, предполагам, такава е връзката.
Даниела Петрова – между първо и второ четене, ако имате предложения ние ще се съобразим с тях.
Захари Георгиев – благодаря г-н председател. Освен аргументите, които до сега изслушах мен ме озадачава подхода при предлагането на един структурен закон по отношение на агенцията. Не е нормално, въпреки, че има доста такива прецеденти в това 41-во Народно събрание, народни представители да правят предложение вместо компетентните министерства и ведомства. Вие предлагате подмяна на концепцията за устройство на агенцията чрез народни представители. По този начин избягвате съгласувателната процедура, която е нормална за такива случаи, когато има отношение между ведомства, както става ясно в случая по отношение на Закона за регионалното развитие. Защо се бърза не зная, но това не е добра практика, това е бих казал порочна практика.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – колеги, мнения, становища.
Любомир Иванов – това, че го внася народен представител мен не ме притеснява, защото той има право на законодателна дейност. Дори не ме притеснява това, да кажем че директорите ще бъдат началник отдели, защото знаете, че сме в криза. А като сме в криза ще свиваме коланите. Така, че този н-к отдел горе-долу с тези 10-15 човека, които се намират в дадената област, той ще си върши работата, както я е вършил директора, разбира се може би срещу по-нисък разход от държавата. Значи, против това ние нямаме. По-скоро, аз пак ще кажа, че ме притеснява другото, защото говорим за 6 общини, отделя се внимание само на 6 общини, в край на краищата не може управляващата партия да се съобразява само с 6-те най-големи общини. Трябва да обърнете внимание и на по-малките райони. Това е което искам да кажа.
Кирил Гумнеров – колеги, аз смятам най-малко странен подхода, като се каже че като се съкрати персонала с 15 % и се съсредоточат отговорностите в 6 големи региона, пък в другите общо останат само отдели ще се оптимизира по някакъв начин работата. Това е въпрос на вносителите, тяхно право си е. Аз оставам с впечатлението и това, което казаха колегите, че тази концентрация е постоянна, в 6 региона да се прави на базата не на някакви сериозни критерии, а на базата на лобиране от страна на няколко по-силни района и ви уверявам, че освен да се провежда една централна политика, въпреки че тук сме народни представители от различни региони, всеки си лобира за неговия регион. Така, че ако няма някаква равнопоставеност и някаква децентрализация на тези неща все по-често ще има проблеми.
Янко Янков – благодаря г-н председател, уважаеми колеги!
Народните представители имат право на законодателна инициатива, но такива сериозни законопроекти би трябвало да вървят по друга процедура, защото както каза колегата преди малко, съгласувателните процедури при такъв законопроект са изключително важни и съществени. Ние тук в момента ще трябва да гласуваме един законопроект, по който изобщо не сме подготвени информационно. Какво имам предвид?
Първо – уважаеми г-н председател, нашата комисия не е водеща и нейното мнение в случая не е определящо, а всъщност мотивите, основата на мотивите за внасянето на този законопроект се явява Закона за регионалното развитие. Аз лично не мога да си го обясня по никакъв начин. Освен това, вижте, уважаеми вносители, аз лично си мисля, че тази концепция, която прилагате в предложения законопроект не само че няма да намали бюджетните разходи, напротив тя ще ги увеличи. Вие ще принизите статута на съответните дирекции, които са в областните центрове в момента и аз не знам, как това ще се отрази на дейността. Примерно гражданите на Сливен, които трябва да получат документ от тази дирекция, подписан от някой си началник отдел, какъв статут има този документ. Дали не трябва да ходя в Пловдив, ако там е дирекцията, да получават подпис. Да не говорим, че командировъчните разходи на тези отдели, които ще направите в съответните градове значително ще надвишат икономията от фонд „Работна заплата” и ако се запази същият брой, просто икономическия ефект аз лично не го виждам. Освен това ЗРР не може да бъде по никакъв начин основа за концепция за промяна на устройството на агенцията за архивите, защото там става въпрос за съвсем други неща, които се уреждат. Урежда се друга материя с този закон и там всъщност, ако сте добре запознати с него няма възможност за избор, къде да бъдат центровете, защото ако вие се съобразите с него, тези центрове трябва да бъдат в плановите райони, които са определени с този закон и трябва да бъдат в явна комуникация с органите, които са предвидени да действат по този закон. Ние всъщност доста на сляпо трябва да дадем някакво мнение, макар и то да няма особено значение, тъй като не сме водещи, но мисля, че един такъв законопроект, най-меко казано така доста прибързан, не добре подготвен като материя и ние трябва да внимаваме каква процедура ще направим по-нататък по него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – други мнения.
Румен Петков – извинявам се г-н председател, че втори път искам думата, но боя се, че въпросът на г-н Гагаузов остана във въздуха. Защото говорим за 6 като брой, но за плановите райони ли говорим или за 6 района, които ще бъдат уточнявани между първо и второ четене, ако правилно съм разбрал? Това е принципен въпрос.
Даниела Петрова – предвиждат тези, които са предвидени – плановите райони.
Росен Иванов – ако може аз да поясня.
Областните центрове ще бъдат определени допълнително. Районите са 6 и дотук следваме ЗРР. Всеки район има по няколко областни центрове. Министърът, когато се приема устройствения правилник и който ще мине през съгласувателна процедура ще се съобрази и със становищата на самата Държавна агенция архиви, които ще предложат от всичките областни центрове в един район най-оптималния вариант за регионалната дирекция, която ще бъде. Така, че затова не можем сега да кажем кои са тези 6 района, а областните центрове, които влизат във всеки един район ще подлежат на допълнителна проверка, най-вече с оглед целесъобразността на оптимизацията на работата на архивите и не е задължително те да съвпадат с центровете, които са определени в ЗРР.
Проф. Александър Воденичаров – експерт към комисията.
На мен ми се струва, че от юридическа гледна точка законопроектът е структурен закон, изменяме практически структурата и от тук пакета от правомощия и отговорности. Става въпрос за нови компетентности на нови структурни звена и ликвидиране на старите. От тук се търси оптимизиране на дейността и съкращаване на щатните разписания. Ние не говорим за областни центрове. Областни центрове в момента по отношение на регионалните звена няма. Във всеки областен център ще има отдел, който ще изпълнява тези функции, които сега изпълнява окръжната дирекция на архивите, с коригиран щат и функции. Тук на съответният административен ръководител ще се делегират съгласно Закона за архивите и Закона за администрацията, компетентности, които той ще упражнява. Да издава удостоверителните документи по АПК, съответни справки, няма да има необходимост населението което се обслужва в този район да отидат до съответния регионален център.
Второто нещо – явно е, че става въпрос за центрове, които са такива по ЗРР. Тук си спомняте в предишното събрание колко разправии имаше къде да са тези центрове и кои да бъдат.
Този въпрос се определя в съответния подзаконов нормативен акт.
Предложените от г-жа Петрова компетентности са точно дадени, при положение че такава ще бъде структурата като политическа воля.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – мисля, че на всички стана ясно, каква е целта на предложения законопроект. Има смисъл и дискусията, която правим най-вече връзката, която е посочена със Закона за регионалното развитие. Трябва да се съобразяваме с плановите региони, с деконцентрацията на тези структури и моето мнение е, че когато се обсъжда и изготвя правилника да се имат предвид тези наши препоръки, ако е възможно да бъдат спазени в изработването на правилника по отношение на местоположението на регионалните дирекции.
Колеги, ако нямате други предложения и мнения.
Милена Христова – аз ще бъда максимално кратка.
Първо, когато се прави една такава структурна промяна, независимо дали е за архивния фонд или за каквото и да било, аз съм на мнение, че задължително трябва да имаме становището на Държавната агенция „Архиви”, защото все пак тази агенция, служителите, председателите все пак са тези, които ще извършват тази дейност и ние се явяваме външни за тях и те може най-добре да кажат дали това е подходяща структура. Да имат някакво становище.
Другото нещо, за това, къде ще са разположени регионалните дирекции – на всички ни стана ясно, че това ще се реши от устройствения правилник, което означава от МС, не от нас и това дали ще се вземат предвид нашите предложения е принцип на добра воля. Определено няма да се реши в Закона за централния архив ще бъде в устройствения правилник от МС, а не от нас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – и това не е наша работа да се занимаваме и правим устройствени правилници. Ние даваме мнения, предложения, взимаме решения, надяваме се те да бъдат взети предвид при окончателните действия на съответното ведомство.
Колеги, предлагам ви да подкрепим на първо четене законопроекта и с това предложение при изработването на устройствения правилник да се вземат предвид препоръките, които се дадоха – за деконцентрацията на тези структури по планови райони, но съобразно другите такива вече централизирани, разположени вече учреждения и администрации, които вече съществуват.
Николай Пехливанов – г-н председател, има ли яснота какво е становището на водещата комисия?
Даниела Петрова – като председател на водещата комисия – 14 „за”, 0 „против” и 0 „въздържали се”.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – колеги, подлагам на гласуване предложеният законопроект за № 954-01-45, за изменение и допълнение на Закона за Националния архивен фонд, внесен от н.п. Даниела Петрова и Вяра Петрова.
Който е съгласен законопроекта да бъде приет на първо четене, моля да гласува: „за” – 10, „против” – 2я, „въздържали се” – 3.
Благодаря ви, законопроекта е приет.
Преминаваме към втора точка от нашия дневен ред.
Разглеждане на одитен доклад за дейността на МРРБ.
Валери Апостолов – член на Сметна палата.
Господин председател, уважаеми колеги, най-напред искам да благодаря за възможността Сметната палата да представи пред Вас одитния доклад, който беше извършен за дейността на управляващия орган по оперативна програма „Регионално развитие” тъй като основна задача на Сметната палата е да допринася за доброто управление на публичнпите средства, като предоставя на парламента информация във връзка с принципите за ефективност, ефикасност и икономичност и съвсем в резюме ще представя основните резултати.
Извършеният одит обхвана периода от 1 януари 2007 г. до 31 декември 2008 г., като бяха проверени, анализирани и оценени дейностите, свързани с набирането на проектни предложения. На следващо място оценката, процедурата по оценка на проектните предложения и избора на проекти за финансиране. При извършване на одита бяха подбрани и следните критерии първо – по набиране на проектните предложения, Сметната палата анализира и оцени каква е публичността и прозрачността на дейността по набиране на проектни предложения по Оперативната програма. На следващо място беше направена оценка по ефективността по самата оценка на проектни предложения и в съответствие на предложенията за одобрение или не одобрение на проектите за финансиране с ПМС № 121 от 31 май 2007 г. извършена бе проверка на дейностите по подаване и регистриране на проектни предложения за Ваша информация бяха проверени 711 броя. За одитирания период са отворени 16 схеми за безвъзмездна помощ по петте приоритетни оси – това са устойчиво и интегрирано градско развитие, регионална и местна достъпност, устойчиво развитие на туризма, местно развитие и сътрудничество и както всички знаете, във всяка оперативна програма има и техническа помощ. Проверена е и извършената дейност на всички сформирани оценителни комисии – за сведение те са 9 на брой. По 6 от отворените схеми за безвъзмездна помощ, които са приключили работата си през одитирания период има издадени решения за предоставена безвъзмездна помощ. Проверена е и дейността на регионалните отдели. През одитирания период са одобрени и финансирани 113 проекта на стойност малко над 300 млн.лв. отхвърлени са 68 проекта и 53 са одобрени, за които обаче не е достигнал финансов ресурс по съответните схеми. Финансираните дейности по проверените схеми са насочени главно за реализация на мерки за рентабилна, образователна, социална и културна инфраструктура. Ограничаване и предотвратяване на рисковите щети при пожари в градските агломерационни реали, рехабилитация и реконструкция на общинската пътна мрежа и други. Основните области, в които Сметната палата е идентифицирала проблеми и се очаква да бъдат предприети действия от одитирания обект са свързани с: на първо място актуализиране на вътрешните документи в одитираната област по отношение на проверката за двойно финансиране на етап оценка – въвеждане на допълнителни контролни механизми за предотвратяване конфликт на интереси и корупционни практики, описване на правилата за промяна на бюджетите на проектните предложения в наръчника; поддържане на база данни за бенефициенти, които е възможно да имат няколко проекта по оперативните програми. Констатирана е и недостатъчна ефективност на процедурата по оценка на административното съответствие и допустимост на съответното предложение, съгласно първата версия на наръчника, която обаче е коригирана от одитирания обект в рамките на одитирания период. Сметната палата е направила препоръки за подобряване на дейността в следствие на констатираните слабости и срока за изтичане на предприемането на действия за изпълнението на препоръките е в началото на февруари, след което Сметната палата ще извърши последващ одит за проверка на дадените препоръки.
Благодаря за вниманието, ако имате въпроси тук е ръководителката на одитния екип и ще се постараем да Ви отговорим на всеки въпрос поставен от Вас.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – благодаря г-н Апостолов.
Аз имам няколко въпроса към г-жа Снежина Славчева.
Една от проверките, относно дейността на оценителните комисии. Тук чета за една от програмите, която беше – подкрепа за осигуряване на подходящо, рентабилно и образователна, социална и културна инфраструктура Кандидатствали са много общини и пише: 52 проекта финансирани, 57 отхвърлени и одобрени още 47, за които финансовия ресурс е изчерпан. Интересува ме по какъв начин в комисията се преценяваше кои от проектите да се финансират, кои и макар с необходимия брой точки са отишли в другата графа, поради изчерпване на финансовия ресурс. Чантата ми е пълна с писма от различни общини, които се надяват, че още нещо може да се случи, в което се съмнявам. Но, чета по-нагоре – процеса по оценка на отделните схеми, отразен в оценителните доклади, преди представянето на ръководителя на управляващия орган, оценителните доклади са предмет на предварителен контрол от експерт от отдел „законодателство” , някакъв експерт. И на последващо одобрение от началник отдел, някакъв началник отдел „Оценка на риска” и главен директор. Така. Оценителните доклади са ви представени на ръководителя на управляващия орган, без изготвяне на протокол. Т.е. тези двама човека са решавали кое да мине и кое да не мине. Аз лично знам, че е било така, защото аз съм кандидатствал с такива проекти и знам, че по тази схема са отхвърлени. В същото време чета по-нагоре, че някои бенефициенти, спечелили по няколко проекта по различни схеми с припокриване на периодите на изпълнение. Карнобат, Попово, Велико Търново, Ловеч, Разград, различни общини. Тук не е споменат Каспичан, но то ми направи впечатление.
Как беше реализирана тази система на оценка на проекти, как ги разпределяхте на такива, които ще се финансират и други, които отговарят на всички изисквания, но не се финансират?
Снежина Славчева – връщам се хронологично към първите схеми по Оперативната програма. Това наистина, схемата за образователна, социална, културна инфраструктура беше стартирана ноември 2007 година със самото одобряване на Оперативната програма. Тя бе одобрена на 5 ноември. Самата схема стартира мисля, на 14 ноември. Именно по отношение на първите 3 схеми, по предложение на Комитетът по наблюдение на Оперативната програма, и след съгласуване с партньорите от ЕК взе решение да бъдат обявени без краен срок на кандидатстване от всеобщите притеснения, които имахме, че бенефициентите ни няма да бъдат достатъчно подготвени с готови проекти. В последствие това всъщност бе отчетено като грешка и бе откоригирано във всички последващи версии в процедурния наръчник. Етапите на оценка на първите схеми, протичаха по следния начин: проектите се подаваха в регионалните отдели на управляващия орган, които извършваха оценка на административно съответствие и оценка на допустимост. Двете оценки бяха извършвани от различни експерти, които бяха включени, като помощник-оценители със заповед на ръководителя на управляващия орган. След двата етапа на оценка регионалният отдел изпращаше проектните предложения с доклад за двата етапа на оценка до отдел „Изпълнение на програмните приоритети”, където се провеждаше сформираната оценителна комисия, техническата и финансова оценка на проектните предложения. Начинът на подаване на проектни предложения без краен срок, всъщност това не е процедура, която е извън нормативен акт, това е също един вид процедура, регламентирана в ПМС 121. ние имахме право на избор, с краен срок и без краен срок на тези два варианти. В самата оценителна комисия проектите постъпваха и се оценяваха по начина на тяхното регистриране. По реда на тяхното регистриране, което действително даде такава възможност първите проектни предложения при преминаване прага на допустимост и при набиране на минималните точки на техническа и финансова оценка да бъдат финансирани, докато се стигна до един момент на изчерпване на финансовия ресурс. Самата процедура ....., да, ние имаме и други проверки от Националния одитиращ орган, от Европейската комисия е запозната с тази процедура. Ние отчетохме и в годишния доклад към ЕК за 2008 г. той е одобрен от Комисията, така, че ние не се притесняваме.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – с една дума казвате, че критерият е бил срока на подаване. Които са били първи, до изчерпване на ресурса.
Снежина Славчева – не, имаше много критерии, които са включени в техническата и финансова оценка, но принципът беше първи постъпил, първи оценен. Но след като за първият период от януари до февруари примерно са постъпили 20 проектни предложения, те се оценяват в комисия, назначена през месец март. При покритие на минималните критерии от тези проектни предложения, естествено че при сключване на договорите финансовият ресурс се изчерпва със стойността на която са тези проектни предложения. В същото време, докато трае съответната оценителна комисия постъпват и други, регистрират се и други проектни предложения. Те също се разглеждат след приключване на първата оценителна комисия, докато не приключи едната оценителна комисия хипотетично управляващият орган няма и докато не се сключат договорите няма ясна и точна представа за остатъчният финансов размер по схемата. Тъй като ние дори не можем да кажем дали всички поканени ще сключват договор. Имаме и случаи на отказ.
Самата комисия за техническа и финансова оценка се проверява от двама. При получаване на голяма разлика в точките между двамата се назначава арбитраж. Имаме вътрешни правила за работа на оценителните комисии, които са съобразени с ПМС 121.
Така, че ако някои има притеснения би могло да се назначи отново проверка, ние не се притесняваме от тази процедура.
Кирил Гумнеров – извинявайте колеги. Искате да кажете, че когато дадени проекти са минали минималните точки, които са допустими, единствения критерии, който е решавал, кой ще бъде финансиран и съответно кой ще бъде между одобрените, но не получил финансиране е входящия номер. И няма проект с по-късен входящ номер, които са одобрени и са финансирани за сметка на първите, които също са минали минималните точки, но не са финансирани.
Снежина Славчева – да, това е логиката на процедурата без краен срок на кандидатстване. Първи постъпил, първи оценен и сключване на договор. За това бяха проведени първите 3 или 4 оценителни комисии, но това беше и причината поради която при последващите оценителни комисии ние се отказахме от този начин на провеждане и всички оценителни комисии от всички схеми бяха обявявани с краен срок на кандидатстване. Тази процедура е трета от Комитета за наблюдение по Оперативната програма проведена на 30 ноември 2007 г.
Валери Апостолов – г-н председател, искам само с една дума да се вмъкна. Сметната палата стартирайки с одита по Оперативната програма констатира тази нередност така да кажа и в доклада, който сме представили пред Вас на стр. 8 сме казали, че решението на Комисията за наблюдение по Оперативната програма за преминаване от процедура за подбор на проекти без определен срок за кандидатстване към процедура с краен срок ще създаде по-голяма равнопоставеност на кандидатите. Ние също видяхме, че има проблеми и че не са равнопоставени кандидатите, но по време на одита тази констатация беше коригирана и затова не сме давали препоръка. Тъй като вече не съществува по време на одита министерството взе мерки за да коригира и въведе краен срок и затова не сме правили препоръка и вследствие на нашата констатация още докато вървеше одита в дискусията с министерството казахме, че това влезе в доклада, тъй като това е индикатор за неравнопоставеност и МРРБ коригира с въвеждането с процедура за краен срок.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – но сте го констатирали като нередност и не нормален подход. Твърде субективен.
Николай Пехливанов – г-н Апостолов, имам към Вас следния въпрос.
На 2 септември тази година министър Плевнелиев обяви замразяване на 19 общински проекта с осигурено евро финансиране за 163 млн.лв. с мотива, че цените за изпълнението са завишени. Спрените проекти са по Оперативна програма „Регионално развитие” – в тази връзка ми е въпрос – това отчетено ли е, ако е вярно, защо не е споменато в доклада слабостите за дейността на оценителните комисии и защо това не е основен акцент във Вашия доклад. Благодаря.
Валери Апостолов – благодаря за зададеният въпрос.
Сметната палата започна изпълнението на одита в началото на годината и мисля, че месец март приключи този одит, като дейността и периода, който беше за извършения одит аз започнах с него, но пак ще го спомена, това е от 1.10.2007 г. до 31 декември 2008 г. В този период ние сме направили анализ по отношение набиране на проектни предложения, оценка и избор на проекти за финансиране до периода до 31 декември 2008 г. А Вие казвате, че министър Плевнелиев е спрял проекти за периода 2009 г.
Николай Пехливанов – но най-вероятно те са одобрени през 2008 година, предполагам.
Снежина Славчева – аз мога да разясня.
Схемата беше подкрепа за подобряване на градската среда, обявена през лятото на 2008 г., с краен срок за получаване на проектни предложения 6 януари 2009 г. в периода февруари – юни беше извършена оценка на проектните предложения и решението на ръководителя на управляващият орган за тази стойност, за финансиране на 18 проекта беше от началото на юни 2009 г. през август т.г. беше констатирано, че единичните цени в количествено стойностните сметки, предимно за СМР са завишени, вследствие на което бе създадена методология, по която се извърши и преоценка на КСС-та като от общините бе изискано да предоставят анализ на формиране на единичните цени. Бе назначена комисия за преоценка за количествено стойностните сметки (КСС). Това, което се установи в работата на комисията бе, че КСС за СМР надвишават средно с около 15-20 % реалните пазарни цени като бе отчетено, че надвишението е в резултат на периода в който общините са подготвяли своите проектни предложения, това беше 2008 г. и в онзи период не нямало как да вземе отражение финансовата криза и спада на цените към момента. Проектите бяха временно задържани от сключване на договор. В края на септември бе извършена тази преоценка, тя беше извършена в сътрудничество и партньорство с общините, в последствие всяко КСС бе представено на представителите на общинската администрация, бяха положени подписи и от кмета на общината , от управляващия орган и се сключиха договори с коригираните цени по КСС-та, но това не са фрапиращи разлики. Разликата е 15-20 %, действително дължаща се на периода на изготвяне на проектното предложение 2008 г.
Асен Гагаузов – колеги, нека се опитаме да уточним някои неща.
Първо от гледна точка на начина на оценката. Общините са направили някакъв проект на стойност 10 млн.лв. и са го представили в управляващия орган. Управляващия орган има независими експерти, които са определени по утвърден списък, разпределят се тези проекти на част от тези експерти, те ги проверяват и намират някакви разлики в цената. Примерно от 10 млн. проекта става на 9 млн.лв., но това не значи, че трябва да се дадат 9 млн. на общината, защото общината на тази база трябва да проведе процедура, тръжна. Това е максималната стойност. При една тръжна процедура се очаква, че изпълнителите ще дадат цена, която е пазарна. Друг е въпросът, че ако има нагласяване на процедурата те могат да достигнат до тавана, който е възможния. Но в повечето случаи цената е надолу. И тогава се достига до една пазарна цена. Преди крайният етап, като се има предвид, че 6-7 месеца преди оценката на тези проекти които са подадени, в тази динамика и в тази криза, знаете колко падна цената на желязото падна над 2 пъти. И всичко това нещо, финализирайки го, идва до тази икономия. Иначе такава икономия може да се получи и с обратен знак, т.е. да бъде преразход, при положение, че сега се сключва договора и обекта трябва да бъде завършен в края на следващата година, каквато е практиката. Така че винаги има един риск от луфт, както в едната, така и в другата посока.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – Коментара на г-н Пехливанов беше във връзка с изнесената информация и след това действие от страна на министерството, корекция на тези вече сключени договори, защото първо беше по отношение на целесъобразността, второ по отношение на цената и трето по отношение на процедурите. Процедурите има си органи, надявам се, че това е проверено, въпреки, че е под съмнение, но по отношение на цената казва се, че има намаление. Има ли наистина регистриран такъв остатък, след като са направени тези преоценки, преди още да дойде министър Плевнелиев с неговите мерки, в резултат на вашите оценки, на вашата комисия има ли намаление и в какъв размер е той ако го знаете и можете да ни кажете.
Снежина Славчева – да, има редукция след преглеждане на 18-те проекта в общ размер на 30 млн.лв., които са добавени към бюджета на новата схема, която обявихме за подобряване на градската среда.
Това е за периода септември, когато направихме анализ на количествените сметки.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – говоря за момента, в който Вие като комисия сте получавали проектите, като експерти сте ги преглеждали и сте имали възможност мисля, че пише на стр. 7 – и сте давали препоръки и оценки по отношение на бюджета и в резултат на тези препоръки и оценки намалена ли е сумата и в какъв размер, не сега, септември месец, когато стана ясно, а преди това, когато сте оценявали всеки проект и сте го връщали за да се коригира бюджета.
Снежина Славчева – когато беше оценяван всеки проект не се правеше анализ на цените на СМР. Тези корекции бяха правени с търговете, които се провеждаха, имаше случай, когато цените падаха по търг с милиони повече.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – ние не говорим за тръжната процедура, естествено там най-ниската цена печели о от там може да се формира остатък.
Така, както е записано тук, че получавайки един проект сте били длъжни да ги проверите – КСС-та и ако има несъответствие, ако има нещо съмнително е трябвало да ги връщате за корекция. Вие казвате, че тогава това не е правено и такъв резултат не е отчетен. Това ми беше питането.
Снежина Славчева – като видове работи, като допустими и не допустими дейности сме ги разглеждали и сме ги изчиствали. Като стойности не сме го правили.
Николай Пехливанов – г-н Апостолов – тъй като една от Вашите основни цели при съставянето на този доклад е да анализирате механизма и работата по изпълнение на тази програма искам да Ви попитам във връзка с предните проекти те са станали въз основа на инициатива на самия министър, като цяло има ли някаква методология, при която да е ясно при настъпването на еди какви си обстоятелства да трябва задължително да се разглеждат бюджетите, КСС-та и т.н. по Оперативната програма.
Валери Апостолов – благодаря г-н Пехливанов.
Г-н председател, искам да стане ясно, тъй като аз може би не се изразих правилно. Сметната палата тази схема не е проверявала, защото Сметната палата е проверила всички онези схеми, които към януари месец 2009 г. са имали предоставено решение и са били финализирани. Тази схема е финализирала юни месец и ние не сме я проверявали.
Николай Пехливанов – не искам конкретно за този случай. Говоря по принцип – има ли яснота, при настъпването на какви обстоятелства следва задължително да се преразгледат бюджетите. Както каза г-н Гагаузов желязото падна 2 пъти. Това фактор ли е за преразглеждане на бюджетите или не. Не може всеки министър по негова инициатива да иска преразглеждане на бюджета, да спира изпълнение на оперативни програми, което създава купища главоболия, както на местната власт, така и на всички участници в сектора. Това Ви питам.
Снежина Славчева – създадена е методология за корекция на бюджетите, включително и на КСС-та. От септември месец тази година. По време на предхождащите оценителни комисии корекция на бюджетите се извършваше не на самите количествено стойностни сметки, а корекция на бюджетите като човешки ресурси, като стойности на авторски надзор, строителен надзор, информация и публичност, тъй като ние имахме заложени в насоките за кандидатстване определен процент до който трябва да достигат съответните стойности. Това бяха корекциите, които сме извършвали в бюджетите. Например имаше изискване стойностите за проектиране да не надвишават 5 % от СМР, когато ги надвишават се извършваше корекция на бюджета. По отношение на КСС-та сме изчиствали недопустими дейности, като при всички случаи при провеждането на търговете се получаваше реалната пазарна стойност към момента на извършваното СМР. Притесненията бяха да не се допусне драстично намаление на СМР, което да направи в един момент проекта не изпълним. Тази година септември месец беше създадена цялостна методология, но вече след като се изисква и с проектното предложение общината да представи анализ на всяка единична цена. Сами разбирате, че предходните предложения, след като ние нямахме такава информация от общините няма как оценителната комисия наизуст да коригира единични цени.
Валери Апостолов – г-н Пехливанов за да отговоря по-пълно на Вашия въпрос считам, че този въпрос е много важен, за да няма субективизъм и при коригирането на бюджетите, тъй като Сметната палата не създава правила, а тя наблюдава какви правила има създадени и дали се спазват. Затова в в одитния доклад ние сме отразили и този факт и Вие ще видите в препоръките - та препоръка е, в наръчника да се опишат правилата, по които оценителната комисия ще извършва промяна на бюджетите. Тук става въпрос за цялостна промяна, за да може при следващ одит Сметната палата да знае дали са спазени процедурите, когато имаме завишаване или намаляване на бюджетите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – колеги, въпроси, мнения?
Не виждам такива.
В такъв случай предлагам решение: Приема за сведение доклада на Сметната палата, както е формулирано и изисква от Министерство на регионалното развитие и благоустройството в 3-месечен срок след получаване на Доклада да предостави информация в Комисията по регионална политика и местно самоуправление за взетите мерки по изпълнение на препоръките, отразени в доклада на Сметната палата.”
Други мнения и предложения? – Нямате.
Който е съгласен с това решение, моля, да гласува „за” – 15, „против” – 0, „въздържали се” – 0.
Приема се това решение.
Благодаря Ви колеги за работата.
Закривам днешното заседание.
ИЗГОТВИЛ ПРОТОКОЛА: ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В. Бойчева инж. Л. Татарски
