Първа точка е обсъждане на проект за решение за спиране на изключването при промяна на предназначението на земеделски земи, придобити от физически и юридически лица, с изключение на общините, чрез замяна със земеделски земи – частна собственост, № 954-02-96, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
Втора точка е представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за етажната собственост, № 954-01-56, внесен от нашия колега Николай Пехливанов.
Трета точка е представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане № 902-01-57, внесен от Министерски съвет.
Четвърта точка е представяне и обсъждане на законопроект за достъп до пространствени данни, № 002-01-3, внесен от Министерски съвет.

---

ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ: - уважаеми колеги и гости, добър ден.
Нека най-напред да Ви честитя Новата година, да Ви пожелая здраве и много хубави и щастливи мигове да ни се случват. Да имаме успехи и като комисия и като народни представители.
Започваме с нашия дневен ред на първото ни редовно заседание за новата 2010 година.
Той е от 4 точки и предварително е предоставен на Вашето внимание.
Първа точка е обсъждане на проект за решение за спиране на изключването при промяна на предназначението на земеделски земи, придобити от физически и юридически лица, с изключение на общините, чрез замяна със земеделски земи – частна собственост, № 954-02-96, внесен от Волен Сидеров и група народни представители.
Втора точка е представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за етажната собственост, № 954-01-56, внесен от нашия колега Николай Пехливанов.
Трета точка е представяне и обсъждане на законопроект за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане № 902-01-57, внесен от Министерски съвет.
Четвърта точка е представяне и обсъждане на законопроект за достъп до пространствени данни, № 002-01-3, внесен от Министерски съвет.
По тези законопроекти ние сме съвътстваща комисия, водещи са други.
На заседанието присъстват:

1. Валентина Симеонова – заместник-министър на труда и социалната политика
2.Първан Русинов – заместник-министър на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
В момента той е в Комисията по транспорт, но щом приключи с представянето на законопроекта ще дойде и при нас.
3.Лиляна Турналиева – н-к отдел „Пространствена база данни в Агенция „Електронно съобщителни мрежи и информационни системи към м-вото
4. Йоана Германова – и.д. директор на д-ция „Социална закрила и социално включване” – м-во на труда и социалната политика
5. Елена Кременлиева – главен експерт в д-ция „Социална закрила и социално включване” – в м-во на труда и социалната политика
6. Стефан Хубанов - директор на д-ция „Държавна собственост и жилищна политика – в МРРБ
7. Емилия Ангелова – консултант към Агенция по кадастър.

Колеги, имате ли предложения за включване, изключване на точки в дневния ред или да го приемем, така, както ви е предложен?
Не виждам да имате предложения.
Който е съгласен с така предложения дневен ред, моля да гласува: „за” – 16, приема се единодушно.
Започваме по същество по дневния ред.
Първа точка е обсъждане на проект за решение за спиране на изключването при промяна на предназначението на земеделски земи, придобити от физически и юридически лица, с изключение на общините, чрез замяна със земеделски земи – частна собственост.
От страна на вносителите имате думата.
СТОЯН ИВАНОВ – народен представител от групата на АТАКА и един от вносителите на това проекторешение.
Това, което ние предлагаме на практика е аналогично с едно такова решение, което това Народно събрание взе през месец септември, само че то се отнасяше до замените със земи от горския фонд. Само, че се оказа, докато замените на земи от горския фонд засягат около 32 хил. дка, ние в това решение не сме включили замените, които са направени със земеделски земи и то особено в такъв чувствителен регион, какъвто са Черноморските общини, общините покрай Черно море. Там по данни на министерството на земеделието и храните получен в резултат на отговор на един мой писмен въпрос до министъра – замените са за 36 482 дка, като от тях вече е променено предназначението на 2 868 дка, а в момента като казвам в момента, данните са за началото на м. ноември миналата година, има процедура за промяна предназначението на земеделски земи за 2699 дка, намиращи се в община Долни чифлик, област Варна. По наша информация има желание за започване на нови процедури за продължаващата промяна на тези земи.
Какъв е проблема?
Проблемът е аналогичен, сходен с този, който беше при тъй наречените заменки на земи от горския фонд. Извършването на тези замени в много от случаите не се защитава държавния интерес. Заменяни са земи от вътрешността на страната, разпокъсани със земи комасирани, на брега на морето или пък в зони, в непосредствена близост до морето. Дву километровата ивица или пък в ивицата в близките няколко км. до морето. Разликата в реалната пазарна стойност, говоря само за пазарна стойност, още не съм говорил за екология не е в пъти, а в десетки, понякога и в стотици пъти. Този тип заменки, както и заменките на земи от горския фонд, Вие много добре знаете, че бяха обект на сериозни критики от страна, както на неправителствени организации, така и на европейски институции. Това, което ние предлагаме е да доведем до край нещо, което сме започнали заедно в началото на работата на този парламент и да наложим забрана, временна за промяна предназначението на тези земи, за да не могат те да се застрояват до законодателно уреждане на въпроса. Даваме си ясна сметка, че в много случай тези сделки юридически трудно биха могли да бъдат атакувани, но така или иначе тук става въпрос за проблем от изключително голяма обществена важност.
На втори план – една не малка част от тези земи попада в зони, които са защитени по смисъла на европейското, а и по смисъла на българското законодателство. Например тази зона, за която Ви говоря за община Долни чифлик попада в един много чувствителен район в устието на р. Камчия и нос Емине. Заради нарушения на това екологично законодателство срещу България вече има няколко процедури, започнати от европейските институции и ние просто наистина, чрез приемането на това решение ще дадем възможност за трайно законодателно уреждане на този проблем.
С това приключих.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ – колега, само един уточняващ въпрос.
Мисля, че има лек технически пропуск. Имате предвид, земеделски земи, частна държавна собственост. Тези, които са били държавни и са сменени.
СТОЯН ИВАНОВ – точно така, да.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ – защото не е записано и по този текст, както върви, ако двама частници са си заменили взаимно парцелите и те не могат да изключват.
Бихте ли се съгласили да допълним: „с изключение на общините чрез замяна на земи частна –държавна собственост”.
СТОЯН ИВАНОВ – да, това наистина е пропуск и в интерес на истината, за сега го забелязвам. Тук трябва да се допълни в предпоследното изречение „чрез замяна със земеделски земи частна държавна собственост”.
Но в решението го пише, само в писмото до председателя го няма.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ – явно, аз чета писмото. Извинявайте.
АСЕН ГАГАУЗОВ – уважаеми господин председател, уважаеми колеги!
Предварително искам да заявя, че не съм извършвал такива замени и нямам нито лична, нито никаква земя, която да е била земеделска или пък имам намерение за такива смени, но не ми е ясно какво значи „до законодателно уреждане на въпроса”. Ако тези земи са в защитени територии законодателно въпроса е уреден. Може някой да не си е свършил работата, както трябва, ами дайте да го накараме да си я свърши, за да не се нарушава закона. В други територии, ако има влязъл в сила, общ устройствен план на дадената община – там е казано какво ще се прави, тази територия каква е, другата каква е. Може ли да се извършва такава промяна на предназначението или не може да се извършва. Разбирам, че въпросът е много тежък не защото нещо ще се прави с тази земя, а по-скоро поради начина, по който е станала тази промяна на собствеността на земята. От държавна е станала частна, като са дадени други неатрактивни, а са получени други по-атрактивни земи. Въпросът е в това – нека се види има ли нарушение на закона, нали това в момента се прави, проверяват се тези сделки, ако има такива, които са в нарушение да бъдат съответно анулирани съответно с всички произтичащи от закона последствия, но дали си продал една земя, или си я заменил с друг частник, ако там където тя се намира не трябва да се прави нищо, какво правим? Не съм против това да има такъв мораториум и въобще да не се правят лековати промени на предназначението на земеделска земя, защото тя е ценна земя и ще ни трябва. Но с това решение не знам какво точно правим. Ако законодателно ще има някаква промяна след това, тя в какъв закон ще бъде, в който сега го няма? Не виждам, какво допълнително ще се направи, ако погледнем примерно Израел, където въобще е забранена промяната предназначението на земеделска земя, просто, защото няма достатъчно земеделска земя, това е едно, дайте да вървим в тази посока. Земеделска земя няма да се прави нищо, освен да е земеделска, само, че това аз мисля че няма да го направим. В този смисъл добре, спираме промяната предназначението до кога, какви закони ще се приемат не ми е ясно и считам, че това не решава проблема.
РЕМЗИ ОСМАН – уважаеми г-н председател, уважаеми колеги!
Аз също искам да заявя още в самото начало, че не съм участвал в такива процедури, нито съм имал контакти в тази посока, т.е. мога да говоря съвсем спокойно. Убеден съм, че колегите, които са предложили текста на проекта за решение имат основателни притеснения – посочили са определени общини – Черноморските. Но, това, което казва г-н Гагаузов е вярно. Ние сме народни представители, това ще бъде акт на Народно събрание. Но той не само, че не е издържан. Давам един пример с подобно допусната грешка в предишното НС. Там се допусна грешка с така наречените междублокови пространства – наложихме мораториум. Нашата Конституция не познава тази дума и казахме „решение”. Стига се до промяна на ЗУТ-а и главните архитекти казаха – това е лист хартия, кажете на тези, които са го гласували, че не става за нищо. И наистина е така, защото няма понятие за междублоково пространство и т.н., а в същия момент възникна повече възможност за корупция при някои архитекти в големите градове, защото така нареченото решение не спираше действието на Закона за устройство на територията. В случая се казва „спирането се налага до приемане на съответни законодателни промени”. Вижте, ние трябва да разберем веднъж завинаги, че може да имаш добра идея, възможно е да има злоупотреби, има ли действащи текстове в законодателството, които да контролират този процес. Ако има ведомства, които не контролират този процес да се търси сметка от тях, чрез парламентарен контрол, в министерствата. Има специален закон за Черноморското крайбрежие. Утре може да се постави въпросът и за всички курорти от национално значение или във всички населени места от над 2000 души. Говоря примерно. Не трябва да повтаряме грешките от преди, сега, пак да правим такава грешка и след това да искаш да убедиш следващите след нас в нещо, което не е издържано. Моята молба към колегите от всички парламентарни групи е, може би те имат своите основания, но в този вид – с посочени конкретни общини, не би следвало да се приема.не може някои общини да имат възможност, а други да нямат. Аз мога да Ви кажа, как може да се заобиколи това. Общината ще направи промяната и ще го продаде, защото тук е казано, с изключение на общините. Първо се създава една категорично не лоялна конкуренция, тези, които имат възможност за влияние ще прокарат своите интереси. Смятам, че малко дискриминационно подхождаме по този начин. В някои общини да се позволява, в други не.
В този вид, аз няма да подкрепя проекта за решение, не заради това, че съм против, но не може със законодателен акт да се посочват определени общини. Така даваме възможност на общината, след като се съмняваме в държавните ведомства, в сега действащите текстове, аз се съмнявам, че един юридически субект, в лицето на общината не би злоупотребил. Затова молбата ми е колегите от АТАКА да помислят още веднъж, малко трудно можем да делим страната на имащи възможност и нямащи възможност общини.
Аз ще се въздържа от проекта за решение г-н председател.
ЛЮБОМИР ИВАНОВ – колеги, презумпцията на хората, които са направили това проекто решение ми е ясна. Нещо срещу може би някаква несправедливост, която е извършена. Но да гласуваме някакъв закон, ние трябва да знаем какво искаме да направим с този закон. Да защитим някакви екологични обекти. Да защитим територията на земята, както каза г-н Гагаузов, примерно обработваемата земя и като я защитим като Израел, да кажем решаваме го и в България. Аз по-скоро виждам някакъв изход от това нещо не с подобни закони за мораториуми, с които да спираме и гражданска инициатива и всичко останало. Примерно, ако в парламента достигнем до консенсус, че от първа до четвърта категория земя, която е селскостопанска и която е формирала тази почва милиони години няма да й се сменява статута, но казано от първа до трета или от първа до четвърта, с което влагаме принцип с който гоним нещо, което е смислено. Запазваме си земеделските земи в държавата. А просто така, мораториум за нещо, до изясняване със следващ закон, аз не го разбирам. Сигурно се правят нарушения, сигурно се презастроява Черноморието, сигурно се случва всичко това, но приемете, че приемайки един мораториум има пустеещи райони – девета категория земя и ние да спрем тази категория, и в момента да се извърши нещо с нея, да влизат капитали и да има някакъв вид развитие. Аз по-скоро бих подкрепил нещо конкретно. Кои категории земя пазим и ако решим, че пазим първа, втора, трета, четвърта бих го гласувал, а така просто общ мораториум бих се въздържал.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ – благодаря г-н председател.
Аз също нямам конфликти в темата, която обсъждаме и искам свободно да изразя своето мнение. Генезиса на това предложение е предишното решение за мораториум на НС по отношение на изключването на земите от горския фонд. Презумпцията беше, че са направени множество замени, които ощетяват държавата, т.е. нецелесъобразно са направени и по отношение има опасност да се унищожат гори и да се превърнат в промишлени или стопански територии. Докато там има риск за горите, в случая който разглеждаме има риск за хумуса. Аз също съм противник за безразборното превръщане на земеделските земи в стопански и промишлени такива, но разсъждавам от гледна точка на следното: периода, за който се говори тук е периода от 2001 до 2009 г. да се простира обхвата на това решение, поне в мотивите така е споменато. Ако липсва този период в решението можем да предположим, че се отнася до всички досега извършени в годините назад замени на земи от държавния поземлен фонд, които до този момент не са преобразувани. Може да се направени преди 30 години. В същото време пъргавите предприемчиви заменители вече са свършили това. Вече са го направили. И ние поставяме една част от гражданите в тези общини в различно положение спрямо тези, които са направили и предизвикали замените именно с цел облагодетелстване за сметка на държавата, вероятно. Това е презумпция. От тук според мен се нарушават основни права на гражданите. В същото време да не забравяме, че в този момент това са частни земи. Това са придобити чрез замяна и са станали частни земи, към която собственост ние се отнасяме към земите покрай морето по различен начин, отколкото към всички останали граждани в България. Сигурен съм, че има и по-фрапиращи случаи отколкото тези в край морските общини по отношение на това, че не е целесъобразно да се превръщат от земеделски в стопански, най-общо взето. И ако основната презумпция, че замените са извършени в ущърб интересите на държавата по отношение на цените, какво постигаме с това.
Тук г-н председател искам да задам своя въпрос към вносителите.
След решението, което приехме преди няколко месеца, какво се случи от тогава насетне по отношение на действията на държавата и правителството в тази посока.
Какво се очаква да се случи, след като се приеме мораториума от НС.
Благодаря.
ЯНКО ЯНКОВ – благодаря г-н председател.
Уважаеми колеги, ще се постарая да бъда максимално кратък
Според мен, а и според практиката изобщо смисъла на всеки един законопроект е да урежда обществени отношения. Повтарям да урежда, а не да блокира определени обществени отношения. Освен това нашия продукт, който предстои да разглеждаме и евентуално да излезе от парламента е решение. Има специални закони, които уреждат тази материя. С решение на НС да блокираме специално законодателството няма как да се случи. Но това е техническата страна на въпроса. Според мен трябва да спрем да внушаваме на българските граждани, че законодателството ни е конюнктурно и няма никаква надеждност по отношение на перспективата. Не е нормално да обвиняваме някой, че е извършил нещо, което закона му е дал право да извърши. Ако то е извършено в разрез с незаконосъобразността, а целесъобразността на процеса има си контролни органи за решаване на тези въпроси. В процеса от преотреждането до застрояването на определени терени участват съвсем разнородни институции на различни нива, тези, които се грижат за екологията, общините неправителствения сектор наблюдава и ние изведнъж игнорираме всички и казваме понеже Вие не си вършите работата, не съблюдавате интересите на държавата, а държавата са тези хора там. Държавата не е виртуално понятие. Тя има конкретни измерения. Значи ние решаваме да блокираме тази дейност, докато решим да правим закон и никой не гарантира, че този закон ще бъде съвсем качествен и тези, които ще го прилагат след това ще бъдат абсолютно обективни. Затова според мен г-н председател, ако трябва да се променят действащите закони в посока завишаване контрола, разширяване правата на общини на други органи имащи отношение по този въпрос – да, но да блокираме изцяло дейността, според мен е не сериозно от гледна точка на нашата сериозна институция, която представляваме. Затова според мен ако може вносителите да оттеглят на този етап проекта за решение, да не влиза в зала, да се помисли от експертен екип по-сериозно. Да, безспорно. Чета внимателно мотивите, а те основно казват, че заменките са направени с разрез на закона. Ако това е така, не е проблем да се докаже това и министерството си има инспектора. Освен това, същите които са правили тези заменки в последствие участват по даването на процедури по изключване от поземления фонд. Нещата отново са том. Затова аз предлагам, да, проблема е важен. Заслужава особено внимание, но не по този ред, който е предвиден за уреждане, затова аз също лично ще се въздържа. Няма да гласувам против, ще се въздържа, защото проблема е важен, нуждае се от особено внимание, но не по този начин в момента. Особено в условията на икономическа криза, не си заслужава да правим такива ходове да блокираме инвестиционни процеси. Процеси, които могат да създадат работни места, бизнес райони за общините. Според мен не е редно да го правим.
РУМЕН ПЕТКОВ – благодаря г-н председател.
Уважаеми колеги, аз мисля, че прозвучаха от г-н Иванов и от г-н Георгиев два въпроса, които предполагат, чух и внимателно предложението на г-н Янков за оттеглянето и по-задълбочен, експертен поглед.
Първо в мотивите е визирана 2001 – 2009 година, докато в решението няма срок.
Второ, в решението са визирани, ако не греша всички морски общини. Т.е. и в двата случая нямаме критерии, нямаме принцип и звучим хаотично и като стремеж да покажем на обществото нещо, без да знаем какво точно е. Защо например ги няма Крайдунавските общини, където по същия начин има общини, в които има дразнещи събития от рода на тези в крайморските. Защо ги няма планинските общини. Също една не малка част от тях курортни. Според мен е по-добре, ако не знаем какво да правим да търсим принципите, на които да стъпим и тогава да пристъпим към решение.
По тази причина, аз също ще се въздържа.
СТЕФАН ДЕДЕВ – уважаеми г-н председател, колеги.
През септември месец взехме едно решение за мораториум върху горския фонд. Всички знаете, колко много се изговори и изписа тогава, че има нецелесъобразни замени. Обществото беше много чувствително на тази тема и може би е правилно, колегите които внасят този проект че искат да направим и втора стъпка в поземления фонд. Разбира се, сигурно трябва да се прецизират доста текстове и аз съм „за” да има един срок да не е някога. Може би една или две години да се сложи. Моето категорично мнение е, че подобен ход трябва да се подкрепи. Тук не говорим само за законосъобразност, защото всички знаем, че има заменки, при които се заменя кон за кокошка, грубо казано. Тези отношения трябва да се регулират. Трябва да има законова основа. Това трябва да стане също в някакво време. Може би в Закона за Черноморското крайбрежие, сигурно и за Дунава има някакво разумно решение, за планинските курорти. Това вносителите трябва да го прецизират, но аз смята, че трябва да се обединим всички, от необходимостта за регулатори в това отношение.
Аз ще подкрепя предложението.
РЕМЗИ ОСМАН – г-н Дедев, моите уважения към Вас, но преди всичко въпросът е законодателен. Не може със законодателен акт да спираме еди какво си. Това не е в интерес на Народното събрание. Тук не става въпрос, че сме против идеите на колегите, но законодателно не е правилно в този вид да се приеме. Аз ви дадох пример. Една грешка не може да се поправи с друга такава. Една община купува, абсолютно законно имот, след това взима решение и го прехвърля. Десетки други начини има. С най-добри чувства към Вас, но наистина проблема е законодателен.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ – ще се съглася с голяма част от аргументите на колегата Дедев, само ако може да ми каже отговора на въпроса – Какво от септември насам се случи, когато казахме „до законово решаване на въпроса” и какво очакваме всъщност да се случи?
РУМЕН ПЕТКОВ – на свой ред да подчертая, че не съм участвал нито като администратор, нито придобивал, но винаги съм се впечатлявал от енергията, с която казваме, че всички знаем как сменяхме кон за кокошка. Дайте два примера.
СТЕФАН ДЕДЕВ – вероятно могат да се дадат много примери
РУМЕН ПЕТКОВ – не много, два.
СТЕФАН ГОСПОДИНОВ – искам да кажа нещо като реплика. Тук доста колеги от опозицията се изказаха във връзка с това, че нямат конфликт на интереси, че нямат отношение. Аз бих искал да кажа, че хора, които са управлявани предишните 4 години, когато са правени тези заменки, още повече министри бих казал, че не би трябвало да изказват мнение и точно тези хора имат достатъчен конфликт на интереси. Точно в тази връзка, естествено е да защитавате тези заменки, които са станали. Станаха буквално за два дена. Февруари месец, последния срок. Вие много добре знаете, че нямаме лостове по никакъв начин към този момент законово да се преборим с това.
РЕМЗИ ОСМАН – не е сериозно това.
СТЕФАН ГОСПОДИНОВ – значи, това ще бъде решено със закон. Тук колегите предлагат временен мораториум, това е спиране до решаване и има възможности да се доогледа закона, да се направят корекции, да се сложи срок. Нали разбирате сега в държавата не може до безкрайност да се краде. Затова става въпрос и бих помолил.
РЕМЗИ ОСМАН – г-н председател, моля Ви.
Аз не бих желал да участват, сега някой да говори тези неща. нито съм участвал...
Аз тогава обвинявам Вас, че вие искате да крадете, че Вие искате да крадете чрез примера, който ви дадох. Недейте така.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – колеги, прекратяваме дискусията точно по този начин да се води.
Има ли мнения, предложения?
МИЛЕНА ХРИСТОВА – уважаеми г-н председател, уважаеми колеги, аз също нямам интерес, много от колегите заявиха това нещо, да не продължавам по същия начин. Това, което искам да кажа е, че е погрешно да се изхожда от мисълта че всички направени замени са не целесъобразни. Първо тези замени са извършени в съответствие на съответните закони за горите, за собствеността и ползването на земеделските земи и т.н. и второ тяхната целесъобразност не е съобразена само с това дали пазарната стойност на един или другия имот е по-висока или по-ниска. Специално за имотите от държавния горски фонд се е изхождало от лесовъдска гледна точка, каква е дървесината, дървесните насаждения върху тази земя, на колко години са и т.н. от лесовъдска гледна точка това има много по-голямо значение отколкото пазарната стойност на самата площ. По отношение на земеделските земи смятам, че е по същия начин, тай като има категории земеделски земи, които могат да се използват за насаждения и са плодотворни, но има други, които не могат да се използват и би следвало да се използват за други цели. Мотивите, които са изложени тук, тези замени, които не са направени целесъобразно, както споменаха колегите, има си ред и начин, по който да се установи това нещо. Другият мотив, че терени, включени в Натура 2000, доколкото аз знам, специално по тези процедури има изискване да се представи документ от Регионалната инспекция по околната среда и водите, че съответната площ не попада в Натура 2000, това също е спорен мотив.
ЕМИЛ ДИМИТРОВ – колеги, много съжалявам, че тона стана не подходящ за тази зала и мисля, че са излишни такива реплики. Внимателно Ви слушах и доколкото разбрах Вие не сте против философията на това нещо. Въпросът е регламента да бъде малко по-точен и еднакъв за всички. И сега е момента, ако искате Вие предложете това да важи за абсолютно всички, не само за Черноморските общини и имате право на законодателна инициатива и внесете бързо промени в закона, с точен регламент, кое и как да се изключва, ако са логични, разбира се ще Ви подкрепим и нещата се решават. Тук става въпрос за едно временно спиране, нищо повече.
Благодаря.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – колеги, взимам думата последен.
Наистина в самия проект за решение има доста неточности и недобра формулировка. Говори се за гори и земи от горския фонд. Явно това е грешка. Става въпрос за земеделски земи и формулировката „изключване” не е точна. Трябва да бъде „ако се спре промяната на предназначението”, а не „изключване при промяна на предназначението”. Може да се формулира едно решение, което да има предвид всички тези предложения за промени. Все пак колеги, аз си позволявам един коментар.
Какво става, ако тези земи се намират там, където има вече изработен общ устройствен план? Тогава не може ли да се променя предназначението? Те са променени априори. Тогава значи да ги изключим тези земи. За каква се променя предназначението? Ами ако е за оранжерия, примерно. Върху кои земи. Тук наистина има от първа до четвърта категория земи, но седма, осма категория, трябва да се намери кандидат да ги прави нещо тези земи. Значи такъв принцип липсва. Наистина ще бъдат блокирани инвестиционни проекти, които са вече в някакъв стадии, ние спираме в един момент и казваме стига, вече, а те може да са тръгнали. Нали знаете когато се променя предназначението ПУП-ве, съгласувания. Друг е въпроса, че съответните ведомства, министерствата могат да спрат този процес и околната среда и земеделието. Защото един по-малък терен минава през областна служба Земеделие и гори , няма да дадат съгласие, или през РИОС и РИОКОС, ако има защитени територии или нещо друго. Просто ще откажат. Така, че има варианти чисто технически и административни да се спре промяната на предназначението, ако се прецени, че не е целесъобразна. Наистина в предложението липсват принципите. Да се спрем на 2-3 принципа, дали категория земя, или всички общини, или курорти от национално значение, защото сега само за едни общини. Аз също съм доста раздвоен. По принцип съм „за” да се спрат тези безобразия, но да формулираме такова решение и да внесем в НС, което да бъде издържано, принципно, за да не ни упрекват че сме подходили конюнктурно за решаването на толкова важен въпрос и моето мнение, като член на комисията да го отложим за следващото заседание. Да чуем предложения, от всеки един от нас, който има мнение по този въпрос и смята, че може това предложение да е разумно. Да го огледаме още веднъж с вносителите и чак тогава да го вкарваме в пленарна зала. Това е лично мое мнение, защото също смятам, че така написано, предложението за решение не е много изрядно, не е много добре оформено и да не се изложим. Може би трябва да се предложат конкретни законодателни промени, в кои закони, кои текстове да се променят така, че да се спре този процес.
От страна на вносителите също, кажете, за да излезем с решение.
СТОЯН ИВАНОВ – вносител – да, ако разрешите г-н председател.
Аз съм склонен да се съглася, че това предложение трябва да бъде прецизирано. Особено що се отнася до сроковете, в които са извършени въпросните замени и евентуално, ако така реши законодателя някакъв срок, в който евентуално казвам, в който този мораториум да важи. От там нататък извинете, другите аргументи, също са доста спорни. Ако има готовност в момента да бъдат извършени всички необходими законодателни промени и ако изпълнителната власт в момента има готовност да предостави всички необходими документи на компетентните органи, как са били извършвани много от тези замени – добре. Това решение се обезсмисля, както впрочем се обезсмисли и предишното наше решение от септември месец. Само, че истината е, че все още няма и затова се налага това решение – разбира се, че е временно. То просто дава някакъв срок, някаква възможност, както на законодателя, така и на изпълнителната власт да се опита да реши един проблем с голяма огромна, обществена значимост. Сега, що се отнася до твърдението, че общини могат да извършват и т.н. – Колеги, обърнете внимание точно как е формулирано решението. Спира се тази промяна на предназначението на гори и земи с изключение на тези замени, които са направени между общините и държавата. Това е текста. Всякакви други твърдения, че общините ще могат да правят нещо друго е просто некоректно. Не сте вникнали в текста вероятно. Аз не мога да нося отговорност и никой от този парламент, защо предишния парламент, когато прие нещо подобно, като мораториум за междублоковите пространства това решение увисна във въздуха. Може би не е било прецизно формулирано, но нали затова го предлагаме сега. Както на Вас, така и на правната комисия, за да изчистим всякаква възможност за правни неясноти в този текст.
Още един път посочва, че принципите, по които сме се движили и самия текст са доста директно взаимствани от решението, което ние взехме за земите от горския фонд. Защото проблемът е абсолютно същия. Може би точно в тази връзка беше промяната на формулировката „спира изключването при промяна, а не спира промяната на предназначението” защото промяна на предназначението не е задължително то да бъде за строителство, за курортно строителство или за промишлено строителство. То може да бъде за друг вид земеделска дейност. Нали така? – съгласен съм, че това предложение се нуждае от прецизиране и то затова се обсъжда от комисиите в НС. Идеята, която е залегнала в него е да дадем време, както на нас, така и на изпълнителната власт да предложи някакъв обществен приемлив вариант за изход от този проблем. Аз пак ви повтарям, че не става въпрос цитирам „ще нанесем щети на коректните”.Извинявайте коректните са дали земеделска и са получили земеделска земя. Те ако бяха коректни искаха да строят курорти щяха до поискат да строят курорти. Такъв тип сделка щяха да поискат да направят. Хората, които в голяма част обработват и стопанисват земите си като земеделски няма да бъдат засегнати по никакъв начин. Ние не им ограничаваме правата да ги стопанисват, нито пък да строят постройки в земеделската си земя в съответствие на законите. Спираме само възможността огромни масиви на брега на морето или в непосредствена близост, получени наистина на безценица да бъдат превръщани в строителни площадки. И то го спираме временно. Това бяха нашите мотиви и приемайки критиката, че текстовете не са изчистени и че има необходимост от допълнително прецизиране не мога да приема основното обвинение, че този акт едва ли не нарушава правата на гражданите. Напротив, защитаваме правата на всички български граждани, защото тези сделки, една не малка част от тях са извършени в ущърб на обществения интерес. Ощетили са всеки български гражданин и то със стотици милиони.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – за тази част от предложението никой не я коментира. Всички сме „за” и знаем, че е така. Въпросът е прецизиране предложението за решение да не увисне във въздуха без срокове, като едно добро намерение и да спрем процеса.
ЯНКО ЯНКОВ – две думи колеги.
Вижте, дайте да фокусираме нещата в тяхната конкретика.
Проблемът, който обсъждаме днес засяга основно законодателството, свързано с устройството на територията и законодателството, свързано с околната среда. В нито един действащ закон не може да бъде извършена промяна, която да се запише, че текста, който урежда статута на такава земя по принцип не се отнася за земи, неправилно заменени по някаква линия. Ако някой си мисли това, той просто е наивник. Няма такъв филм. Не можем да направим това нещо. Единственото, което можем да се направи в случая и да се даде възможност, да се защитят правата на българските граждани е да се даде период от време, компетентните органи да си свършат работата. Да бъдат проверени сделките, неправилните сделки да бъдат атакувани по някакъв начин, ако могат да бъдат атакувани. Затова един от начините да решим проблема г-н председател е, да наложим мораториум за определен срок. Примерно за 1 година или за 6 месеца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – твоето предложение е да има срок, в който да важи този мораториум.
ЯНКО ЯНКОВ – точно така. Да има срок за мораториума, през това време компетентните органи на изпълнителната власт в лицето на земеделието да извършат проверка, да си свършат работата и сделките, които ще бъдат дадени на прокуратурата, те вече тръгват по друг ред, а другото да си върви.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – колеги, чухте предложенията.
Най-напред формулировката на текста, който е предложен от вносителите „спира промяната на предназначението” има предложение за лека корекция.
Второ, има предложение да се постави срок за този мораториум, за да могат съответните органи и ние да си свършим работата и
Трето, да го отложим до следващо заседание, на което да получим първо предложение, второ среща с другите комисии, които имат отношение по този проблем, съответните министерство и чак тогава да излезем с окончателно решение.
Това са трите предложения за решение.
СТОЯН ИВАНОВ – ние като вносители поемаме ангажимента да внесем необходимите корекции, включително с ясен обхват. Срок в който това решение да действа, както и срок в който са извършени замените, т.е. да не е безкрайно назад във времето. Това ще го прецизираме. А също така да прецизираме териториалния му обхват, защото може би сте прави. Тук освен Черноморските общини трябва да бъдат включени и другите чувствителни райони, примерно като Националните планински курорти и т.н.
Аз си мисля, ч в земеделската комисия, можем да го обсъдим и направим тези предложения. Виждам, че по-голямата част от колегите нямат нищо против духа на предложението Ви предлагам да го гласувате сега, така с условието, че ние поемаме ангажимент и след съответните консултации с министерството и колегите, да внесем необходимите корекции, както в сроковете, така и в териториалния обхват.
СТЕФАН ДЕДЕВ – аз ви предлагам сега да го отложим. Да видим в другите комисии какво решение ще вземат и тогава да го погледнем още веднъж.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – колеги, чухте всички. След като мине проекта за решението в другите комисии, тогава в един по-краен вариант ще го гласуваме и в нашата комисия.
Колеги, стигнахме до такъв консенсус.
На днешното заседание нашата комисия не взима решение по точка първа от дневния ред. Отлага го за следващото заседание, след като бъдат направени съответните корекции, допълнения, формулировки и разгледан в останалите две комисии.
Приемате ли този вариант на решение.
НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ – да.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – който е съгласен така да бъде формулирано нашето решение, моля да гласува: „за” – 14, „въздържали се” – 3, „против” – няма.
Благодаря Ви колега.
СТОЯН ИВАНОВ – и аз Ви благодаря.
Мисля, че беше конструктивен разговора и ще Ви бъде полезен при дискусиите в другите комисии.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – колеги, продължаваме с точка 2 от дневния ред.
Има внесен законопроект за изменение и допълнение на Закона за етажната собственост. Вносител е нашия колега Николай Пехливанов. Той ще ни запознае с мотивите. И след това ще взимаме решения.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ – г-н председател, колеги!
Законът за управление влезе в сила от 1 май 2009 година. Съгласно този закон собствениците на жилища в сгради с режим на етажна собственост трябваше да свикат Общо събрание и да осъществят вписване в книгите на собствениците. Даденият от закона срок беше 6 месеца и изтече на 1 ноември 2009 г. според § 3 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона, след изтичане на 6-месечния срок ако не са свикани Общи събрания кметовете на общините и районите трябва в рамките на 3 месеца да организират провеждането и избирането на управителни органи. Предложеният проект на Закон за изменение и допълнение на ЗУЕС има за цел удължаване на сроковете за свикване на Общо събрание в сградите в режим на етажна собственост и създаване на публичен регистър към тях, за да бъдат изпълнени в срокове целите на самия закон. 6-месечния срок е изтекъл на 1 ноември. Съгласно справка от МРРБ едва 2% от сградите са провели събрания. В същото време 92% от гражданите в България имат собствено жилище, повечето от тях в режим на етажна съсобственост. Кметовете на общините и районите също няма да могат да се справят със свикването на събрания в дадения им от Закона 3-месечен срок. Така се оказа, че всички и собственици на жилища и кметове ще бъдат в нарушение, което не е в обществен интерес. Генералната цел на този закон е създаване на единен регистър на сградите в режим на етажна собственост и следва да бъде посочен изричен срок, в който всички сгради и входове да се впишат в публичен регистър на съответната община. Законът има нужда от обществено анонсиране, за да може да се проведе необходимата обществена кампания от министъра на регионалното развитие и благоустройството като ресорен министър. До сега собственици на жилища не бяха известени за това, което трябва да се случи в изпълнение на закона и съответно не са изпълнени изискванията. Няма ли инициативност от страна на собствениците, законът не може да се прилага. Инициативността може да бъде провокирана с разясняване на обществената значимост на закона, с една широко мащабна кампания, която ще може да се вмести в предложения удължен срок.
Текстовете на законопроекта, които предлагам са съгласувани с министерството на регионалното развитие и благоустройството, като те единствено имат претенции към чл. 47, ал. 2, който да претърпи съответната редакция – при поискване от министъра на регионалното развитие и благоустройството кметът на общината или района предоставя в 14 дневен срок подробна информация за регистрирани на сградите и входовете в режим на етажна собственост на територията на съответната община или район.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЛЮБЕН ТАТАРСКИ – колеги, мнения, предложения.
Юристите, стигнахте ли до една формулировка на предложенията за изменения.
НИКОЛАЙ ПЕХЛИВАНОВ – аз Ви запознах с мотивите на предложените текстове, които са разгледани от юристите на комисията, съответно от експерти по Закона за етажната собственост. Има леко прецизиране, съгласен съм с тях.
Колеги, ясно е, че сроковете са изпуснати. Трябва да се удължат, ако искаме да свършим работа трябва да накараме и министерството и кметовете да си свършат работата и разбира се хората, които живеят в тези блокове. Ние удължаваме срока, но трябва да направим така, че това да се случи. Колкото и да удължаваме сроковете, то може пак да не се свърши, ако хората нямат интерес. Но предложените изменения са целесъобразни, и тъй като са свързани един с друг, поради тази причина преди заседанието юристите, които имат отношение от нашата комисия, от министерството на регионалното развитие и експерти към ПГ „АТАКА” формулираха по-прецизно текстовете, които се предлагат за промяна. Аз ще помоля някой от тях да ги прочете, така, както сте ги оформили, за да ги чуят всички колеги и евентуално да ги гласуваме.
СТЕФАН ТОДОРОВ – благодаря г-н председател. Аз се извинявам, че няма да дам точна редакция на текстовете, тъй като говорихме с г-н Пехливанов, правна комисия е водеща по въпроса и тя ще има думата за второ четене да формулира текстовете. Ние уточнихме съдържанието как трябва да се коригира и в този смисъл смятам, че би било подходящо да се изрази и в становището. Още повече, че то е становище за първо четене на закона, т.е. не се нуждае от предложения за конкретни текстове.
Първото, по което той направи изявление, че е съгласен с бележката на министерството на регионалното развитие и благоустройството, т.е. да не се въвежда един срок, както се предлага, в който ежегодно кметовете да подават информация на министъра на регионалното развитие и благоустройството, а това да бъде по поискване от страна на министъра, т.е. периодично той да може да иска справка за състоянието към момента, към който е поискал съответната информация от кметовете на общини и те в 14 дневния срок да подават такава.
Втората хипотеза, която дискутирахме е свързана със задължението в удължения вече срок по § 2 да се задължат всички да свикат Общи събрания, респективно да се впишат в регистрите, в които трябва да се впишат сградите в режим на етажна собственост. Уточнихме, че текста не трябва да се отнася към нововъзникнали етажни собствености, тъй като за тях закона е регламентирал срок и не би могло те да се включат в този обхват, тъй като една етажна собственост възникне 2 дни преди крайния срок, който е посочен, съвсем естествено, че тя не може да влезе в него и на следващо място
Да се даде един допълнителен срок за вписване в регистрите, след провеждане на общите събрания, тъй като двата срока не могат да съвпадат при условие, че последния ден на срока се свиква Общо събрание, съвсем естествено е, че регистрацията ще се извърши в по-късен етап, примерно 15 дни или 1 месец. Това вече е въпрос на целесъобразна преценка между двете четения. За да се направи вписването в регистъра трябва да е проведено Общо събрание, да се избрани управителните органи и те от своя страна да подадат същата тази информация за вписване в регистрите. Това са уточненията, които направихме и които се възприемат от г-н Пехливанов като вносител. Ако и Вие не възразявате и нямате други предложения можем да отразим това в становището на комисията.
Благодаря.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ – води заседанието.
Г-н Пехливанов, Вие съгласен ли сте с така направеното предложение.
Колеги, ако искате направо да гласуваме тази промяна.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ – можем да гласуваме да приемем на първо четене този законопроект с това, да се отбележи в становището тази особеност.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ – мисля, че така е по-коректно.
Гласуваме по този начин направеното предложение.
Който е „съгласен”, моля да гласува: „за” – 14, „против” – няма, „въздържали се” – няма.
Колеги, преминаваме към следващата точка, а това е представяне и обсъждане на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, внесен от Министерски съвет.
Давам думата на г-жа Симеонова – заместник-министър на труда и социалната политика да обясни за какво става въпрос.
ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА – заместник-министър на труда и социалната политика.
Ще започна с това, защо този законопроект се разглежда и във Вашата комисия, защото може би една от основните посоки на промяна в него е регионалното планиране на социалните услуги. Където вече се въвежда съвършено нов подход на социалните услуги, тъй като нашето наблюдение показва, че има региони, в които има добра инфраструктура на социални услуги, има региони, в които нищо не се случва. Това наложи промяната, така, че ние въвеждаме принципа на регионално планиране на социални услуги, където изключително големи отговорности имат областните управители, както и кметовете на общини. Регионалното планиране на услугите ще става на базата на оценката на потребностите на местната общност и на базата на тези потребности вече ще се планира на регионално ниво. Защо на регионално ниво – защото знаете, че социалните услуги са скъпо струващи, не можем да си позволим в една малка община, в която има примерно 5 деца да се планира детски център. По-разумно би било в рамките на региона, в по-големия град да се планира такава услуга и тези деца да получат достъп до услугата по друг начин. Това е единият принцип и подход при планиране на регионалните услуги и може би до някъде другото важно направление на промяна в закона, което беше продиктувано и е в изпълнение на решение на Европейския комитет са социални права по констатирано несъответствие с чл. 13, ал. 1 и чл. Е от Европейската социална харта, уреждащи съответно правото на социална помощ и принципа за недопускане на дискриминация. В изпълнение на това решение ние правим промяна на Закона за социалното подпомагане и предлагаме от 1 януари 2011 година да отпадне ограничителния срок за получаване на месечни социални помощи от безработните лица в трудоспособна възраст. Така, че тук вече няма срок. До сега срокът беше в рамките на 12 месеца за безработните, вече отпада този срок.
Ако представлява интерес за Вас ще Ви запозная с останалите направления, те сякаш не касаят тази комисия, но ако имате въпроси съм готова да отговоря.
СТЕФАН ДЕДЕВ – аз имам един въпрос, относно отпадането на този срок, който споменахте.
Имам различни опасения, че ще се получи една категория безработни, което може да стане и професия. 12 месеца беше един период, който беше стимул да се търси работа. Какви са рисковете и опасностите, когато вече няма да има такъв срок? Особено сред ромското население казвам Ви го.
ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА – да, прав сте. Наистина съществуват такива рискове, но ние сме длъжни да изпълним това решение за да няма последици за България, но за да преодолеем, да предотвратим тези рискове ние, в подзаконовата нормативна база ще разпишем критерии и те ще бъдат доста сериозни. Обмисляме варианта и сега ще го дискутираме с Националното сдружение на общините. Имаме до някъде тяхното съгласие, в смисъл, че това официално не е произнесено, казвам до някъде. Да въведем обществено полезния труд да бъде повишен от 5 на 15 дни в месеца, което ще бъде до някъде своеобразна борба със сивата икономика, защото този, който е ангажиран в нея и същевременно получава социални помощи, защото това е масовата практика, ще го принудим да избере. Или да си легализира трудовия договор, т.е. да обяви, че работи или да се откаже от социална помощ. Така, че наистина ще въведем критерии, ще има много засилен контрол, така, че нещата внимателно ще се оглеждат.
МИЛЕНА ХРИСТОВА – напълно подкрепям това, което каза колегата Дедев и се радвам, че в подзаконовия нормативен акт в правилника ще има допълнителни критерии, така че много правилно е да няма хора, които с така наречената професия „трайно безработни” по-добре да се насърчават, да се преквалифицират, да започват работа и да не лежат на гърба на работещите хора. Напълно съм съгласна с това. Съгласна съм и с промените, за получаването на социалните помощи да се свързва освен с учебния процес, за това Ви поздравявам.
Когато аз съм ходила по избирателния район при срещата с кмета, общинските съветници установявам, че хората ангажирани т.н. 5 дни да работят – оказва се, че задълженията, които те трябва да изпълняват им се възлагат от дирекцията „Социално подпомагане”. Моето предложение техните дейности да се възлагат съгласувано с кмета или с председателя на общинския съвет, за да може реално тези хора да извършват работа, а не за три дни да чистят една площадка от 5 кв.м. и когато останалите хора от обществото виждат че те вършат тази работа, за да получават социални помощи, а не да се подпират на метлите, както се казва. Нека се вижда, че държавата им дава тези пари, но да има видима полза от това.
ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА – аз искам да кажа, че ще се регламентира целия процес, кой управлява, кой контролира и кой възлага работа. Водеща фигура ще бъде кмета на общината, но ние ще отворим, тъй като до сега тези хора са ползвани само на общинско ниво като обществено полезен труд в рамките на 5 дни, но ще отворим възможността и от частните фирми и предприятия също да се ползват. Примерно в дирекция „Социално подпомагане” има голям недостиг на чистачи. Тези хора да могат да ги ползват, за да не си утежняват щатовете. Ще отворим възможностите, за да могат тези хора да са в полза на бизнеса и обществото.
ЗАХАРИ ГЕОРГИЕВ – тук идва реч по-скоро за нормиране на труда, за който говорим, а не за неговото повременно отчитане и тъй като независимо към кого ще работят те пак могат да се подпират на метлите. Аз искам да взема отношение по един текст, който е мотивиран в началото на стр. 2 на мотивите на законопроекта и касае § 22.
Касае се за интеграционните добавки за хората с увреждания. Това според мен, както е записано противоречи на смисъла на интеграционните добавки, защото те не са социални помощи и намерението те да се спрат от 1 число на месеца, последващ този закон, според мен ще е липса на всякакъв резон. Хората с увреждания получават допълнителни добавки, за да се интегрират в обществото, а не за това, че получават ниски или средни доходи.
Доколкото аз имам спомен министър-председателя лично се ангажира да се преодолее това, което е записано най-общо казано в проекта и затова моят въпрос към Вас е – така ли стои това или не?
ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА – всъщност двата закона, съжалявам, че те не се разглеждат заедно. Двата закона вървят заедно. Закона за социално подпомагане и Закона за интеграция на хора с увреждания. По отношение на това, за което вие говорите. Тъй като ние влагаме нова философия в интеграцията на хора с увреждания и според нас интеграцията не е парично подпомагане в рамките на 30 или 40 лева, защото това не решава проблема с интеграцията на човека. Според нас интеграцията е освен парично подпомагане, услуги, система от услуги, това е личната помощ и инфраструктурата, като достъпна среда. Цялата тази нова философия на интеграцията ние сме я записали в Закона за интеграция на хора с увреждания, което наложи чистото парично подпомагане, което до сега се разбираше като интеграционна добавка да бъде преместено в Закона за социалното подпомагане. Да, с продължението за срещата между президента и премиера, Вие сте прав. Всъщност, това което ние искахме да постигнем, тъй като бюджета е лимитиран, да направим така, че хората които са с увреждания и са в най-тежко състояние, които получават доходи под 300 лв., т.е. въвеждаме доходния критерий, под 300 лв. да получат много по-сериозна парична помощ не в рамките на 50 лв. за сметка на тези, които имат повече доходи. Т.е. не на принципа на всички по малко, а по-повече на тези, които имат малко. При срещата се разбра че е възможно в бюджета да бъдат осигурени тези средства, така, че да продължат като парична помощ или интеграционна добавка, както беше в Закона за интеграция на хора с увреждания. Да се дадат от страна на бюджета и затова ние сме внесли тези закони. В комисията по социална политика приеха законопроекта за интеграция на хора с увреждания по принцип и на Закона за социалното подпомагане с предложение от страна на групата на ПП ГЕРБ интеграционната добавка от Закона за социалното подпомагане да се върне отново в Закона за интеграция на хора с увреждания, така, както е била до този момента.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ – колеги, други желаещи за изказване?
До колкото разбирам няма такива желаещи.
Г-жа Симеонова беше доста изчерпателна.
ЯНКО ЯНКОВ – благодаря г-н председателстващ.
Уважаеми колеги, според мен това, което чухме като изложение от вносителите заслужава адмирации. Регионалното планиране според мен ще даде сериозна възможност да се усъвършенства социалното подпомагане. Това, което чух за хората с увреждания, стига да се реализира точно в такава степен , според мен също е добре, но това, което мен лично ме притеснява е, че всъщност този законопроект променя с някои от текстовете си начина на управление и начина на уреждане на трудовите правоотношения с досега работещите във Вашата сфера. Което уважаеми колеги не е уредено в законопроекта и по всяка вероятност начина за неговото уреждане ще стане в правилник, доколкото разбирам. Което на практика означава, че ние гласувайки този законопроект не сме наясно как ще се развият тези процеси. Ако се даде пълна свобода на кметовете нещата могат да отидат в съвсем друга посока. Ние сме свидетели колко трудно на местно ниво, особено в някои общини се изгражда работеща администрация. Капацитета, административния е под всякаква критика и сега в условията на финансова, икономическа криза, на редица проблеми, които предизвикват особена острота по отношение на чувствителността на населението към социалния сектор, ако някъде се допусне, поради административни неуредици хората да не могат своевременно да си получават социалните помощи или всички услуги, които им се полагат, смятам, че това няма да е добре, от гледна точка на намеренията и да компрометира реформата която се прави. Ако може да чуем в тази посока нещо.
По принцип законопроекта заслужава внимание, интерес е.
ВАЛЕНТИНА СИМЕОНОВА – имате предвид чл. 18 а.
В чл. 18а ние сме казали, че кметът на общината управлява социалните услуги на територията на самата община, които са делегирани от държавата дейности, както и до сега се е случвало. Но в §2 сме казали, че работодател на персонала на социалните услуги в самата социална услуга, която е делегирана от държавата дейност и местна дейност е нейния ръководител. Какво сме имали предвид. Каква е практиката към момента.
Кметът назначава не само директора на институцията, например специализираната институция за деца, но назначава и целия персонал – чистачи, възпитатели и всички. По този повод директорът на институцията не може реално да управлява екипа на институцията и това реално управление да се изразява в съответното повишаване качеството на услугата. Поради тази причина, ние възлагаме управленските функции на самата услуга да се поемат от нейния ръководител, а не от кмета на общината. И смятаме, че е много по-разумно и по-ефективно.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ – ако колеги, нямате други въпроси да преминем към гласуване. Мисля, че всички се обединихме около това, че законопроекта е добър.
Който е съгласен с така предложения ни законопроект, моля да гласува: „за” – 10 гласа, „против”- 0 гласа, и „въздържали се” – 1 гласа.
С това законопроекта е приет на първо гласуване.
Преминаваме към последна точка от дневния ред, а именно:
Представяне и обсъждане на законопроект за достъп до пространствени данни, внесен от Министерски съвет.
Добър ден на гостите от министерството на транспорта-виждам, че в момента при нас е г-жа Лиляна Турналиева – н-к отдел «Пространствени данни» в Агенция «Електронно съобщителни мрежи и информационни системи» към министерството.
Очакваме заместник-министър Първан Русинов, който все още е във водещата комисия по транспорт и ще дойде при нас, щом приключи с представянето на законопроект в комисията.
Давам думата на г-жа Турналиева да ни запознае с мотивите на законопроекта.
ЛИЛЯНА ТУРНАЛИЕВА – добър ден уважаеми народни представители.
На Вашето внимание от името на министерството на транспорта и информационните технологии искам да Ви представя проекта на Закон за достъп до пространствени данни. Една материя, която е малко по-различна от тази, която преди малко разглеждахте, но искам да кажа, че този закон е свъран всъщност с Директива на Европейската общност 20072 за изграждане на инфраструктура на пространствени данни и тази директива ние трябва да я въведем хармонизирано с нашето законодателство. Малко сме закъсняли. Тя трябваше да бъде хармонизирана до 15 май 2009 г. В наказателна процедура сме, но благодарение на действията на министерството на г-н Първан Русинов много бързо се форсираха нещата и ние вероятно ще избегнем всякакви наказателни процедури. Този закон, изобщо тази директива е малко революционна директива и в рамките на ЕС, така и за нашата страна. Тя касае пространствените данни. Пространствените данни засягат една данните на една държава, които са свързани със съответно местоположение. Тематиката на тези пространствени данни са отбелязани в приложението към директивата, които обхващат 34 области. Т.е. няма области, които общо взето да не са обхванати и те минават под общия наслов за защита на околната среда и сигурността на гражданите.
Приложение 1 включва координатно справочни системи, географски координати и т.н. може да се видят и в приложението на закона.
Приложение 2, релеф, земна покривка, изображение и биология.
Приложение 3, което предстои във времето да се внедри, да се съобрази – обществено комунални услуги, съоръжения за управление на околна среда, население и т.н.
Логиката назакона е следвала изцяло логиката на директивата. Ако погледнете в сравнителната таблица и то е задължително, защото тази директива, както и нашия закон всъщност определят политиката на държавата. Т.е. нашата страна се включва в политиката на ЕС за изграждане на тази инфраструктура.
Какъв е практическия смисъл с две думи.
Европейската комисия има изключително големи проблеми при управлението на процеси или взимане на данни примерно на река Дунав. Една река Дунав, която минава през 7-8 страни се оказва, че когато ЕК реши да вземе данни от всичките държави те се разминават, т.е. реката няма един общ бряг а той бяга с по 7-8 метра от държава до държава. Това изключително много затруднява работата на ЕК за взимане на общи решения, особено тогава обекти, които се намират между две държави. Става въпрос и за планините, за реките и за други защитени територии. В този ред на мисли ЕК решава да създаде единни правила за организация на данните, единни правила за предоставяне на услугите, единни правила за осигуряване на достъпа. Тези правила, всяка държава трябва да ги реализира и чрез един общ портал за достъп до данни Евпорейския портал за достъп до данни да има достъп до националните данни на всяка една държава. По този начин ЕС да създава една обща картина на всички държави за да могат да се вземат правилни решения.
Това е най-общия, практичния смисъл на тази директива. За нашата страна, както и за всяка друга страна в ЕС най-голямото предимство е, че за първи път при нас се създават условия за комуникиране на междудържавните институции, които разполагат администрират или създадат информацията на държавата, да комуникират помежду си без никакви ограничения през този национален портал, което означава от гледна точка на правителство ще бъде много по-лесно управленинето на държавата, защото във всеки един момент или всеки един управляващ орган може да достъпи до национална информация. Това е информацията на нашата държава.
Това е за първи път хоризонталното обменяне на данни, което до сега не сме го имали и предимство е, че ние ще внесем, ще си подредим нашето информационно стопанство, тъй като самата директива задължавава всяка една страна да си опише данните, които има и услугите, които може да извърши.
В закона е предвидено, че отговарник и координиращ орган по внедряването на директивата е министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията в лицето на министъра, създава се един междуведомствен съвет, който ще подпомага работата на министъра, а националния портал за достъп до пространствените данни ще бъде създаден в Изпълнителната агенция по електронно съобщителни мрежи и информационни системи.
Имаме срокове, които са много кратки, в смисъл със закъсненията, които трябва да спазим до края на тази и следващата година и министерството, включително и нас ни чака много работа в тази насока и всички останали държавни структури.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ – добър ден на г-н Русинов.
Ако имате желание да кажете още нещо в тази връзка.
ПЪРВАН РУСИНОВ – да Ви пожелая успешна Нова година, тъй като за първи път се виждаме и мисля, че това, което г-жа Турналиева каза е най-общо и можем да отговаряме на Ваши въпроси, ако имате такива.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ – колеги, имате думата.
ЯНКО ЯНКОВ – благодаря г-н председател. Според мен това е закон от законите хармонизиращ българското законодателство и всъщност за неговото качество ще даде Европейската комисия. Ако има някакви проблеми те ще Ви кажат да го коригирате. Според мзен, ние трябва да го подкрепим и дано министерството да си свърши по-бързо и по-качествено работата. Това е лично моето мнение.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ – колеги, аз ще дам думата на нашия експерт в комисията г-н Стелиян Димитров, да даде своето становище.
СТЕЛИЯН ДИМИТРОВ – благодаря г-н председател.
Господа народни представители, г-н заместник-министър!
Няма спор, че закона е изключително важен, тъй като той е с основополагащо значение за регулиране отношенията в областта на геопространствените данни. Геопространствените данни са основата върху която стъпва цялостното планиране и управление на територията и от тази гледна точка нашата комисия има бих казал водещо значение. Ако разгледате тематичните области които покрива закона, ще установите че голяма част от тях са свързани с устройство на територията , с регионалното планиране. До голяма степен с опазването на околната среда. Директивата е нещо много повече от един прост хармонизиращ инструмент, тъй като тя предполага въвеждането на стандартизация в географската информация. Другият синоним е пространствена информация. Проблемът е, че в България към този етап ние нямаме стандарти за географска информация. Това означава, че едни бази данни не могат да си говорят с други база данни. Карта за възстановената собственост на земеделските земи, с градския кадастър има проблем. Колкото и Агенцията по кадастъра да правиусилия и да постига някакви успехи, проблемът е че няма стандарт. Това е основният проблем. Голямата слабост на този законопроект за достъп до пространствените данни е, че не третира въпросите за географска информация. Всъщонст Директивата «ИСПАЕР» е един проект на ЕС преди, беше започнат доста отдавна, но завърши работа преди няколко години, но той взаимства нещо, което е разработено от САЩ техните федерални стандарти за географска информация и след това Указа на президента Клинтън за пространствени база данни и всъщност таз се започна по по-различен начин. Започна се от стандартите, защото вие не можете да си представите. При полжение, че 80 % от данните, с които боравим ежедневно и администрацията и хората, съдържат географска компонента тази хармонизация, за която става въпрос в този закон за пространствени данни ще струва страшно много пари. Това е най-големия проблем. Аз съм абсолютно съгласен, че такъв закон трябва да бъде приет. Тъй като до сега няма нищо, което да регулира географските данните. А те са основата, върху която се взимат решенията при управление и планиране на територия. Само, че без да заложим никъде вътре в закона стандарти, дори в Раздел ІІ – оперативна съгласуваност и стандарти не е казано нищо, защото такива няма. Ние не можем да правим хармонизиране без да имаме стандарти. Би трябвало да има подзаконов акт, който да въвежда такива стандарти. А това не е проста работа, защото касае 80% от данните с които боравим. Разбира се има и други неща, които трябва да бъдат променени, особено в приложенията. Всъщност те в голяма степен трябва да се пренапишат, защото по смисъла на българското законодателство и терминологията, която е приета у нас общо взето те са несъвместими.
За мен голямата липса в този закон е нещо, което е свързано със стандартизацията на географската информация. Това ще позволи тази инфраструктура да се превърне не само в информационна инфраструктура, а да е пълна със съдържание и наистина да имаме не само хоризонтална връзка между отделните бази данни, но да имаме вертикална такава, между отделните административно-териториални единици и различни институции в различните нива, които събират, обработват, анализират географски данни и генерират географска информация.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ – благодаря колега Димитров.
ПЪРВАН РУСИНОВ – разбира се, че вие може да дадете вашите редакционни бележки и да бъдат отразени между първо и второ четене. Относно големия проблем, който изтъкнахте, всъщност колегите от ЕС са ни го решили, защото именно тези стандарти те са ги определили в едни регламенти, както знаете това са между 3 и 4 хил. стр. Документи, които те са издали и както знаете регламента е документ с пряко приложение. Той не е нужно да бъде превеждан в националното законодателство. Той е пряко приложение във всички държави от ЕС. Там са посочени конкретните спесификации които са издадени и на практика всички държави в ЕС трябва да се водят спрямо тях. Това, което американците са го направили ЕС го е направил на вобщностно ниво,като е въвел единни стандарти за всички.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ – благодаря за отговора.
Във връзка със стандартизацията, за която говори колегата Димитров, ако реално тя действително струва голяма част средства, а в самите мотиви се отбелязва, че това не натоварва изобщо бюджета, а ще се съобразява с рамките на това, което има в министерството – как ще коментирате финансовото изражение на тази стандартизация.
ПЪРВАН РУСИНОВ – да, този закон по принцип третира въвеждането на инфраструктурата за достъп. Събирането и описването на данните е задължение по специалните закони, които задължават всеки първичен администратор на такива данни да ги събира и да ги описва. Те са събрани и би трябвало да са описани, защото те имат задължение и към момента. Разбира се въвеждането на тези стандарти може да наложи някои промени. Но така или иначе ние нямаме избор, защото това е наше задължение. Ако не го направим, освен че ще трябва да го направим ще трябва да плащаме и големи санкции като държава, просто нямаме поле за ход. Членството ни задължава да го направим. Посочено е, че средства за реализация на закона са в рамките на бюджета на министерството, защото този закон не третира този въпрос, той третира създаването на инфраструктурата за достъп.
ЕМИЛИЯ АНГЕЛОВА – уважаеми народни представители, аз представлявам Агенцията по кадастъра. Твърдо считаме, че този закон е изключително необходим. Нямаме спор по въпроса, че той трябва да бъде приет. Въпросът е, че тези пространствени данни за тях действително ще възникнат много усилия и работа, включително и финансиране, което действително няма предвидено. Наистина трябва да се мисли по въпроса.
Стелиян Димитров – да, наистина ЕС има регламенти, които дефинират стандарти, само че към този момент те не съответстват на 90 % на нашите данни, което означава имаме данни за кадастър, което ние все още не можем да направим, 20 години да построим нещо, което е тотално като стандарти различно от ЕС. Т.е. похарчили сме 30 млн. От ЕС за да направим нещо, което вече го няма. Моята препоръка е да се направи един задълбочен анализ. Ясно рамката ще я приемем, но задълбочения анализ на това, къде и какво ще струва на държавата да приложи директивата трябва да се направи защото всички тези тези, между другото в началото е казано, че данни, които са дефинирани в отделни тематични закони, този закон ще повлече след себе си промени в други тематични закони, голяма част които са в ресора на нашата комисия. Така, че това е основновното ми опасение. Ако разчитаме само на европейските стандарти това ще означава много усилия.
АЛЕКСАНДЪР НЕНКОВ – на всички ни е ясно, че няма друг ход и трябва да приемем тази рамка, естествено в последствие ще трябва да се свърши доста работа.
Ако няма повече изказвания ви предлагам да гласуваме така, предложения ни проектозакон.
Който е съгласен, моля да гласува: «за» -12 гласа, «против» - 0 гласа и «въздържали се» - 0 гласа.
Законопроектът се приема единодушно.
Благодяра на всички за участието.
Закривам заседанието.



ПРОТОКОЛЧИК: ЗА ПРЕДСЕДАТЕЛ:
В. Бойчева Ал. Ненков